Д О К Л А Д
вх. № 353-08-3 от 05.07.2013 г.

ОТНОСНО: Проект на решение за вземане на акт от Препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социалната защита, № 302-03-3, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.

---

Комисията по труда и социалната политика, на свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2013 г., разгледа проект на решение за вземане на акт от Препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социалната защита, № 302-03-3, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.
В заседанието участва г–н Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика г-жа Елена Велкова, директор на дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество” на Министерството на труда и социалната политика.
Проектът на решение бе представен от г-н Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, който подчерта, че предлаганият за обсъждане документ е в изпълнение на член 19, ал. 6, буква „б” от Устава на Международната организация на труда (МОТ), съгласно който всяка държава-членка на организацията, е задължена в 18-месечен срок да представи пред националния законодателен орган приеманите на ежегодните конференции на МОТ международни препоръки.
Препоръка № 202 относно минимума на социална защита е приета на 101 сесия на Международната организация на труда, проведена в Женева на 14 юни 2012 г. Тя определя насоките за държавите-членки за създаване и поддържане на минимум за социална защита като основен елемент на националните осигурителни системи и прилагането на този минимум в рамките на стратегии за разширяване на социалното осигуряване, гарантиращи по-високи равнища на социално осигуряване за възможно повече хора, ръководени от стандартите за социално осигуряване на МОТ.
За постигане на целта на Препоръката трябва да бъде определена съвкупност от основни национални гаранции за социално осигуряване, обезпечаващи защита, насочена към предотвратяване или облекчаване на бедността, уязвимостта и социалното изключване. Гаранциите трябва да осигуряват такъв минимум на социална защита, който да гарантира през целия жизнен цикъл достъп на всички нуждаещи се до основни здравни грижи и до основен гарантиран доход, които заедно да гарантират ефективен достъп до стоки и услуги, определени като необходими на национално ниво.
Препоръката определя принципите, които държавата трябва да прилага при изпълнението й:
- универсалност на защитата, основана на социална солидарност;
- право на обезщетения, предписани от националното законодателство;
- адекватност и предсказуемост на обезщетенията;
- недискриминация, равенство на половете и отзивчивост към специални нужди;
- социално включване, включително на лица от неформалната икономика;
- уважение на правата и достойнството на хората, обхванати от гаранциите на социалното осигуряване;
- прогресивно реализиране, включително чрез определяне на цели и времеви рамки;
- солидарност при финансирането, като се търси постигането на оптимален баланс между отговорностите и интересите между тези, които финансират и се ползват от схемите за социално осигуряване;
- вземане предвид на разнообразието от методи и подходи, включване на финансови механизми и системи за достъп;
- прозрачно, отчетливо и стабилно финансово управление и администрация;
- финансова, фискална и икономическа устойчивост, като се вземат предвид социалната справедливост и равенство;
- съгласуваност със социалните, икономическите и политики и политиките по заетостта;
- съгласуваност между различните институции, отговорни за предоставянето на социална защита;
- висококачествени публични услуги, които подобряват предоставянето на системите за обществено осигуряване;
- ефикасност и достъпност на процедурите по оплакване и обжалване;
- редовен мониторинг на изпълнението и периодично оценяване;
- пълно зачитане на колективното трудово договаряне и свобода на организиране за всички работници, и
- тристранно участие с представителни организации на работодателите и работниците, както и консултации с други подходящи и представителни организации на заинтересовани лица.
Препоръката дава основните насоки за създаване и поддържане от държавите членки, в съответствие с националните особености, на Национален минимум на социална защита, който трябва да включва поне следните гаранции за социално осигуряване поне на национално определено минимално равнище:
- достъп до национално определен набор от стоки и услуги, които отговарят на критериите за наличност, достъпност, приемливост и качество;
- основен гарантиран доход за деца, предоставящ достъп до храна, образование, грижи и всякакви други необходими стоки и услуги;
- основен гарантиран доход за лица в активна възраст, които са неспособни да печелят достатъчно средства, по-конкретно в случаи на заболяване, безработица, майчинство или инвалидност, и
- основен гарантиран доход за възрастните.
Съгласно Препоръката Националният минимум за социална защита трябва да бъде финансиран с национални средства, като държавите-членки, чиито икономически и социални възможности са недостатъчни са недостатъчни за изпълнението на гаранциите, съдържащи се в него, може да потърсят международно сътрудничество и подкрепа, които да допълнят техните собствени усилия.
Препоръката дава насоките за формулиране и изпълнение на национални стратегии за разширяване на общественото осигуряване, основаващи се на национални консултации чрез ефективен социален диалог и социално участие. Тези стратегии трябва да се прилагат едновременно за хора във формалната и неформалната икономика и трябва да осигуряват подкрепа за групите в неравностойно положение и за лицата със специални нужди, като страните-членки трябва да се стремят към постигането на обхвата и равнищата на помощи, установени в Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти) от 1952 г. или в други конвенции и препоръки на МОТ относно общественото осигуряване, които установяват по-напреднали стандарти. Препоръчва се страните-членки да обмислят ратифициране възможно най-рано, според националните особености, на Конвенция № 102 на МОТ.
Вземането на акт е процедура, която се съдържа в Устава на Международната организация на труда и нейната функция се състои в широко информиране и мобилизация на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на съответните международни документи. Препоръките, допълващи съответни конвенции на МОТ, имат за цел да подпомогнат съответните отговорни институции и заинтересовани страни да участват съвместно в законотворческия процес за създаване или подобряване на националното законодателство в съответна област от социалния живот.
Вземането на акт от препоръки дава възможност на Народното събрание да има предвид тези документи при бъдеща работа.
Вземането на акт не поражда непосредствени юридически задължения за националните органи по прилагането на разглежданите документи.
По време на дискусията народните представители обсъдиха състоянието на социална защита в националното законодателство, което е в съответствие с разпоредбите в сферата на 7 от 9-те области на Конвенция № 102 на МОТ и се обединиха около мнението, че въвеждането на принципите на Препоръка 202 на МОТ е естествено допълнение и средство за постигане целите на Конвенцията.

След проведено гласуване с резултати: „За” – 11 гласа, „Против” и „Въздържал
се” – няма,

Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и в съответствие с чл. 19, ал. 6, буква „б” от Устава на Международната организация на труда да подкрепи проект на решение за вземане на акт от Препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социалната защита, № 302-03-3, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОРНЕЛИЯ НИНОВА