Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
20/03/2014 първо гласуване
Д О К Л А Д
№ 453-08-14 от 21.03.2014 г.
по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.02.2014 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 20 март 2014 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.02.2014 г.
На заседанието присъстваха: Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”, Теменужка Златанова – началник отдел в дирекция „Жизнен стандарт, демографско развитие, политики и стратегии”, Росица Дичева – държавен експерт в Министерство на правосъдието, експерти, представители на синдикални, работодателски и неправителствени организации.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители, бе представен от н.п. Илиян Тодоров.
Вносителите на законопроекта считат, че с предлаганата промяна в Кодекса на труда ще се създаде възможност за повишаване на минималната работна заплата /МРЗ/ в България така, че тя да бъде съобразена със средното за ЕС ниво на това възнаграждение. Предложеното изменение и допълнение на Кодекса на труда ще стимулира повишаване на производителността на труда, а това ще доведе до увеличена покупателна способност на населението и стимулиране на потреблението на стоки и услуги. Вносителите смятат, че определянето на МРЗ в България трябва да бъде базирано върху общодостъпни данни на ЕВРОСТАТ, вместо определянето й да става с постановления на правителството. Второто конкретно предложение за изменение и допълнение на чл. 244 от КД следва да гарантира, че видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудово правоотношение, доколкото не са определени в настоящия кодекс, не трябва да бъдат по-ниски от средните за ЕС
Вносителите смятат, че ресурс за увеличението на минималната работна заплата трябва да бъде осигурен чрез преструктуриране на държавния бюджет.
На основание чл. 75, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са поискани становища от институции.
Министерство на труда и социалната политика и Министерство на финансите не подкрепят предложението за изменение и допълнение на чл. 244 от Кодекса на труда, предложени от вносителите на законопроекта. Счита се, че предложените редакции на разпоредбите на чл. 244 не формулират точна и ясна уредба на въпроса за повишаване на минималната работна заплата, което води до правна несигурност.
Предложението не е съобразено с обществено-икономическото развитие на страната на настоящия етап и с изискванията за фискална стабилност и консолидация. Евентуалното приемане на предложението би се отразило негативно върху нискоквалифицираните работници и създало затруднения при устройването на работа на хора от уязвимите групи. Законопроектът не отчита икономическата връзката между ръста на производителността на труда в България и ръста на минималната работна заплата.
Приемането на законопроекта и въвеждането на произтичащите от него мерки биха довели до драматични диспропорции и компрометиране на нормалните съотношения и параметри на заплащане в страната, което ще засегне 90% - 95% от заетите лица. Ще премахне почти изцяло стимулите за трудова реализация и принос в крайния резултат за по-голяма част от наетите. Ще направи неприложими досегашните системи за материално стимулиране и ще обезсмисли значението на МРЗ като минимален стандарт с едновременно проявление на икономическата и социалната роли според досегашния опит на страната в тази област. Разчети подсказват, че необходимите допълнителни средства за въвеждането на тази минимална работна заплата за всички заети биха представлявали 1/3 от БВП, което би довело до остри макроикономически дисбаланси.
Вносителите на законопроекта не са съобразили предложението си с чл. 28, ал.2 от Закона за нормативните актове. Това е довело до липса на определение и обосновка за финансовите и други средства, необходими за прилагането на предлаганата нова уредба, както и на реалистични разчети за финансовите резултати от нейното прилагане в частния и публичния сектор.
Законопроектът е обсъден на заседания на комисиите по трудово законодателство и по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество на 18.03.2014.
Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепя предложението за изменение и допълнение на чл. 244 от Кодекса на труда, тъй като го намират за икономически необосновано на този етап и невъзможно за изпълнение от страна на държавата. КНСБ счита, че е правилно минималната работна заплата в България да бъде изпреварващо увеличавана през следващите 4-5 години въз основа на съпоставка между на производителността на труда в България и нейното средно равнище в ЕС.
Българската търговско-промишлена палата не подкрепя законопроекта като се позовава на факта, че същият представлява една идея, а не законопроект, съобразен с българското законодателство с ясни дефиниции за интегрирането му в него. Освен това, предложението не отчита истинската икономическа същност на определянето на минималната работна заплата, не е икономически обосновано и не е възможно на този етап осъществяването му при сегашното икономическо състояние на страната.
Българската стопанска камара не подкрепя предложението на вносителите, тъй като смята, че то е икономически необосновано и на практика неизпълнимо. БСК е на мнение, че предложението не се базира върху реално действащите икономически закони и по-специално връзката между производителност на труда и минималната работна заплата.
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България не подкрепя предложението на вносителите като икономически необосновано и неизпълнимо. Подчертава се, че предложението е несъвместимо с изискванията на Конвенция №26 на МОТ относно установяването на методи за определяне на минималната работна заплата като функция на производителността на труда.
Асоциация на индустриалния капитал в България не подкрепя предложението на вносителите като смята, че от икономическа гледна точка законопроектът е необоснован.
КТ „Подкрепа” подкрепя законопроекта.
В своите изказвания народните представители от Коалиция за България и ПП ГЕРБ изказаха съображения, идентични с тези в становището на двете министерства. Отбелязана беше и липсата на финансова обосновка на внесения законопроект.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 1 глас, нула гласа „Против” и 17 гласа „Въздържали се”
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.02.2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОРНЕЛИЯ НИНОВА
№ 453-08-14 от 21.03.2014 г.
по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.02.2014 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 20 март 2014 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.02.2014 г.
На заседанието присъстваха: Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”, Теменужка Златанова – началник отдел в дирекция „Жизнен стандарт, демографско развитие, политики и стратегии”, Росица Дичева – държавен експерт в Министерство на правосъдието, експерти, представители на синдикални, работодателски и неправителствени организации.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители, бе представен от н.п. Илиян Тодоров.
Вносителите на законопроекта считат, че с предлаганата промяна в Кодекса на труда ще се създаде възможност за повишаване на минималната работна заплата /МРЗ/ в България така, че тя да бъде съобразена със средното за ЕС ниво на това възнаграждение. Предложеното изменение и допълнение на Кодекса на труда ще стимулира повишаване на производителността на труда, а това ще доведе до увеличена покупателна способност на населението и стимулиране на потреблението на стоки и услуги. Вносителите смятат, че определянето на МРЗ в България трябва да бъде базирано върху общодостъпни данни на ЕВРОСТАТ, вместо определянето й да става с постановления на правителството. Второто конкретно предложение за изменение и допълнение на чл. 244 от КД следва да гарантира, че видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудово правоотношение, доколкото не са определени в настоящия кодекс, не трябва да бъдат по-ниски от средните за ЕС
Вносителите смятат, че ресурс за увеличението на минималната работна заплата трябва да бъде осигурен чрез преструктуриране на държавния бюджет.
На основание чл. 75, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са поискани становища от институции.
Министерство на труда и социалната политика и Министерство на финансите не подкрепят предложението за изменение и допълнение на чл. 244 от Кодекса на труда, предложени от вносителите на законопроекта. Счита се, че предложените редакции на разпоредбите на чл. 244 не формулират точна и ясна уредба на въпроса за повишаване на минималната работна заплата, което води до правна несигурност.
Предложението не е съобразено с обществено-икономическото развитие на страната на настоящия етап и с изискванията за фискална стабилност и консолидация. Евентуалното приемане на предложението би се отразило негативно върху нискоквалифицираните работници и създало затруднения при устройването на работа на хора от уязвимите групи. Законопроектът не отчита икономическата връзката между ръста на производителността на труда в България и ръста на минималната работна заплата.
Приемането на законопроекта и въвеждането на произтичащите от него мерки биха довели до драматични диспропорции и компрометиране на нормалните съотношения и параметри на заплащане в страната, което ще засегне 90% - 95% от заетите лица. Ще премахне почти изцяло стимулите за трудова реализация и принос в крайния резултат за по-голяма част от наетите. Ще направи неприложими досегашните системи за материално стимулиране и ще обезсмисли значението на МРЗ като минимален стандарт с едновременно проявление на икономическата и социалната роли според досегашния опит на страната в тази област. Разчети подсказват, че необходимите допълнителни средства за въвеждането на тази минимална работна заплата за всички заети биха представлявали 1/3 от БВП, което би довело до остри макроикономически дисбаланси.
Вносителите на законопроекта не са съобразили предложението си с чл. 28, ал.2 от Закона за нормативните актове. Това е довело до липса на определение и обосновка за финансовите и други средства, необходими за прилагането на предлаганата нова уредба, както и на реалистични разчети за финансовите резултати от нейното прилагане в частния и публичния сектор.
Законопроектът е обсъден на заседания на комисиите по трудово законодателство и по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество на 18.03.2014.
Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепя предложението за изменение и допълнение на чл. 244 от Кодекса на труда, тъй като го намират за икономически необосновано на този етап и невъзможно за изпълнение от страна на държавата. КНСБ счита, че е правилно минималната работна заплата в България да бъде изпреварващо увеличавана през следващите 4-5 години въз основа на съпоставка между на производителността на труда в България и нейното средно равнище в ЕС.
Българската търговско-промишлена палата не подкрепя законопроекта като се позовава на факта, че същият представлява една идея, а не законопроект, съобразен с българското законодателство с ясни дефиниции за интегрирането му в него. Освен това, предложението не отчита истинската икономическа същност на определянето на минималната работна заплата, не е икономически обосновано и не е възможно на този етап осъществяването му при сегашното икономическо състояние на страната.
Българската стопанска камара не подкрепя предложението на вносителите, тъй като смята, че то е икономически необосновано и на практика неизпълнимо. БСК е на мнение, че предложението не се базира върху реално действащите икономически закони и по-специално връзката между производителност на труда и минималната работна заплата.
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България не подкрепя предложението на вносителите като икономически необосновано и неизпълнимо. Подчертава се, че предложението е несъвместимо с изискванията на Конвенция №26 на МОТ относно установяването на методи за определяне на минималната работна заплата като функция на производителността на труда.
Асоциация на индустриалния капитал в България не подкрепя предложението на вносителите като смята, че от икономическа гледна точка законопроектът е необоснован.
КТ „Подкрепа” подкрепя законопроекта.
В своите изказвания народните представители от Коалиция за България и ПП ГЕРБ изказаха съображения, идентични с тези в становището на двете министерства. Отбелязана беше и липсата на финансова обосновка на внесения законопроект.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 1 глас, нула гласа „Против” и 17 гласа „Въздържали се”
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.02.2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОРНЕЛИЯ НИНОВА
