Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
02/07/2013
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 2 юли от 12 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-30, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 26.06.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-33, внесен от АНТОН КОНСТАНТИНОВ КУТЕВ и група народни представители на 28.06.2013 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Вътрешни правила за дейността на Комисията по труда и социалната политика на Четиридесет и второто Народно събрание на Република България.
4. Разни.
Заседанието беше открито в 12.05 часа и ръководено от Корнелия Нинова – председател на Комисията по труда и социалната политика.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, откривам първото заседание на Комисията по труда и социалната политика. Пожелавам на всички добра и резултатна съвместна работа.
Предлагам заседанието да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Вътрешни правила за дейността на Комисията по труда и социалната политика на Четиридесет и второто Народно събрание на Република България.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-30, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 26.06.2013 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-33, внесен от АНТОН КОНСТАНТИНОВ КУТЕВ и група народни представители на 28.06.2013 г.
4. Разни.
И правя едно предложение – поради заетостта на министър Адемов мисля да спестим времето на нашите партньори и гости, първата точка - Представяне, обсъждане и приемане на Вътрешни правила за дейността на Комисията по труда и социалната политика на Четиридесет и второто Народно събрание на Република България да остане последна. Първо да разгледаме двата законопроекта и след това самата комисия да пристъпи към приемане на правилата.
Има ли възражения по това предложение? – Няма.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
Ще ви представя гостите на днешното заседание на комисията:
Хасан Адемов – министър
Росица Янкова – заместник-министър
Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда” в МТСП
Людмила Елкова – заместник-министър на финансите
Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи”
Илияна Владова – държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи”
Евгения Орлова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи”
Лидия Адева – началник отдел в Дирекция „Финанси на реалния сектор” в Министерството на финансите
Теодора Иванова – главен експерт в Министерството на финансите
Палмита Петрова - представител на КТ „Подкрепа”
Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата
Димитър Бранков – заместник-председател на Българската стопанска камара
Йорданка Велинова – Българска стопанска камара
Нина Чимова – Министерство на вътрешните работи
Даниела Алексиева – представител на КНСБ.
Предлагам двата законопроекта да бъдат представени последователно един след друг и дискусията по тях да бъде обща, тъй като касаят една и съща тема и материя.
Има ли възражения? – Няма.
Първия законопроект с вносители Сергей Станишев и група народни представители ще представя аз.
Уважаеми колеги и гости! Мотивите ни да внесем този законопроект са ясни – тревогата ни от растящата младежка безработица. Около 26 процента от населението на страната по данни на Националния статистически институт са младите хора у нас. В условията на криза младежите са поставени под най-тежките удари на безработицата.
За последните четири години безработицата при младите хора е нараснала почти два пъти, по-точно с 15,4 процента. Над 51 процента от младите хора са дълготрайно безработни, тоест липсата на заетост при тях е за повече от 12 месеца.
Тревожен е и фактът, че по темпове на нарастване на младежката безработица България е една от първите държави в Европейския съюз. Равнището на безработицата сред младите хора при нас расте два пъти по-бързо със средния темп на растеж на безработицата в България.
Затова внасяме този законопроект като един от начините за борба с това явление и за търсене на увеличение на младежката заетост.
По същество. Предложението ни цели да стимулираме работодатели, които наемат млади хора, които за първи път излизат на пазара на труда. Предлагаме държавата да стимулира работодателите чрез заплащане за определен период от време – от 6 до 18 месеца, на част от осигурителните вноски за сметка на работодателя, срещу задължението за продължаване на трудовия договор на работника след това за още една година.
Обръщам внимание, че предлаганата мярка е различна по характер и съдържание от прилаганата досега в Закона за насърчаване на заетостта, чл. 36.
Финансирането на тази мярка е осигурено чрез Националния план за действие по заетостта до края на тази година. Предлагаме мярката да се реализира още тази година, а за следващите години финансирането да бъде обсъдено в рамките на обсъждането на бюджетната година чрез финансиране през Националния план за действие по заетостта. Благодаря ви. По втория законопроект давам думата на Антон Кутев да представи мотивите.
АНТОН КУТЕВ: Здравейте, колеги. И този законопроект е насочен към младежката безработица в едната си част. Госпожа Корнелия каза достатъчно, няма да се спирам на това защо е важна тази тема.
Няколко са основните цели на този законопроект. Едната е да се насърчава младежката заетост. Втората цел е да се осигури по-широк достъп на работодателите до участие в мерки за насърчаване на заетостта, да се разшири обхватът.
Друга цел е да се създадат условия за подобряване на взаимодействието между институциите, с цел оказване на своевременна подкрепа за включване в заетост и обучение на младите хора, които не учат и не работят. И една допълнителна задача, която си поставяме с този законопроект, е да се въведат изискванията на Директива 2011/98 на Европейския съюз, която трябва да бъде синхронизирана.
Няколко от нещата, които смятаме, че постигаме с този законопроект. Може би най-главното е, че се прави опит за регламентиране на периодичен обмен на информация между министъра на труда и социалната политика, министъра на образованието и науката и изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Няколко са мерките, които касаят конкретно младежката безработица в този законопроект. Едната от тях е, че се насърчава наемането на младежите до 29 години с основно и по-ниско образование и без квалификация за обучение на конкретно работно място под ръководството на наставник. Предвижда се субсидиране на заетостта на наетите лица за период до 12 месеца, както и на възнаграждението на наставника в този случай.
Друга важна мярка в този закон е, че се допълва с разпоредба, регламентираща субсидирането на заетостта на продължително безработни до 29-годишна възраст; мерки на работа за непълно работно време.
Субсидия ще се предоставя на работодатели, наели безработни младежи с непрекъснато поддържане на регистрация от дирекциите на Бюрото по труда над 12 месеца, а периодът на субсидиране ще е до една година.
Друга мярка по отношение на младежката безработица е насочена към предоставянето на субсидии на работодателите, които разкриват работни места за наемане на безработни младежи на длъжности, съответстващи на придобитата от тях квалификация с период на субсидията от 6 до 18 месеца, която съответно да нарасне през времето, за да може да бъде мотивирана продължителната заетост.
Четвърта мярка е регламентирането на правото на стипендия, която ще даде възможност на лица в неравностойно положение на пазара на труда и с ниски доходи да участват в обученията. Тук става дума за случаите, в които трябва да бъдат обучавани, да имат възможности за стипендии при определени условия. И още една част, касаеща младежката безработица. Прави се една промяна, която има за цел да осигури възможност на малки фирми с неголям брой заети и на занаятчии, които самостоятелно упражняват занаятчийските дейности, да наемат чираци и да ползват преференции по насърчителните мерки. Тоест разширява се обхватът на досега действащите мерки.
Другата част от целите на законопроекта е хармонизирането с европейското законодателство и с директива 2011/98. За целта е предвидено изменение и допълнение в Глава осма на закона, както и в Закона за чужденците в Република България. Създават се нови членове 72б, 72в и 72г в Закона за насърчаване на заетостта и нов чл. 24и в Закона за чужденците в Република България, които се уреждат със създаването на условия за издаването на единно разрешение за пребиваване и работа.
Има и някои предложени промени в Допълнителните разпоредби на проекта за ЗИД на закона. В националното законодателство се въвеждат легални определения за понятията по директива 2011/98 за работник-чужденец от трета държава, единно разрешение за пребиваване и работа и единна процедура за кандидатстване.
В заключение искам да кажа, че очакваните резултати от този законопроект са:
- ограничаване на младежката безработица;
- включване на по-широк кръг от работодатели в насърчителни мерки за заетост;
- подобряването на качеството на посредническите услуги;
- подобряване на взаимодействието между институциите с цел повишаване ефективността на активната политика на пазара на труда.
Проектът за ЗИД на Закона за насърчаване на заетостта също така е основа за постигане на съответствие на националното законодателство с разпоредбите на директива 2011/98 на Европейския съюз чрез своевременно последващо изменение и допълнение на съответните подзаконови нормативни актове. Благодаря. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Колеги, дискусията е отворена. Заповядайте за становища и мнения. Имат ли желание първо народните представители? – Не виждам.
Заповядайте господин министър. МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми социални партньори, колеги, уважаеми представители на медиите! Министерството на труда и социалната политика е удовлетворено от факта, че народни представители от Комисията по труда и социалната политика са се ангажирали и внасят за обсъждане и гласуване два законопроекта, които са свързани с един от актуалните проблеми на пазара на труда в България, а именно младежката безработица. След като Министерството на труда и социалната политика и Народното събрание приеха съответните нормативни актове, които регламентираха така наречения мини социален пакет, сега наред е пакетът, който е свързан с младежката безработица. Още през месец февруари 2013 г. Европейският съвет прие младежката гаранция и препоръка през следващия програмен период за младежка заетост да бъдат заделени 6 млрд. евро, които са за всички страни – членки на Европейския съюз. Става въпрос за страните, които са с младежка безработица по-висока от 25 процента, разбира се, и в определени региони. Става въпрос за възрастовата група между 15 и 24 години.
Това, което с удовлетворение бих отбелязал пред вас, е че само преди няколко дни, миналата седмица Европейският съвет отново проведе тази дискусия и Съветът на министрите на труда в Люксембург отново беше ангажиран с тази дискусия. И сега възможностите да се заделят още 2 млрд. евро към тези 6 млрд. през следващия програмен период са изключително обнадеждаващи и като новина и като действие, което предстои да бъде реализирано. Интересно е да се отбележи, че тези финансови средства се предвижда да бъдат изразходвани, ако мога така да се изразя, ударно през първите две години на програмния период – през 2014 – 2015 г., за да може в крайна сметка да се реши този изключително тежък проблем на пазара на труда, а именно младежката безработица.
Защо казвам всичко това. Защото освен този пакет от мерки, които предлагат народните представители, в Министерството на труда и социалната политика вече работи работна група, която заедно със социалните партньори е ангажирана с това да изготви един пакет от мерки, предложения, политики, щото в следващия програмен период в следващата оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” да може да се даде законодателната база, разбира се, и в Националния план за действие по заетостта, да могат да бъдат предложени схеми, политики и начини за усвояване на този финансов ресурс. Така че темата за младежката безработица ще бъде актуална не само днес и сега, както каза председателят Ромпой по време на конференцията на МОТ в Женева преди около 15 дни, а тази тема ще бъде актуална и през следващите години. Искам да кажа няколко думи за предложените законопроекти.
Министерството на труда и социалната политика по принцип подкрепя и двата законопроекта, като, разбира се, има своите бележки, които са отразени в становищата, които сме предоставили на народните представители.
Това, което искам да отбележа по отношение на първия законопроект – законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносители Сергей Станишев и група народни представители, е следното: тази мярка е предвидена за безработни млади хора със средно и висше образование, без трудов стаж. Там бележките, които Министерството на труда и социалната политика отправя към народните представители, са свързани с факта, че видът и размерът на разходите са определени в закона. Идеята на чл. 30а, ал. 3 от Закона за насърчаване на заетостта, е това да става ежегодно с Националния план за действие по заетостта, като по този начин се дава възможност за по-голяма гъвкавост, защото Националният план за действие по заетостта се приема от Министерския съвет. Ако това е фиксирано в закона, възможността за по-голяма гъвкавост на практика се минимизира.
На следващо място, предложението предвижда насърчаването на наемане на младежи със средно и висше образование без трудов стаж, които влизат за първи път на пазара на труда, като заетостта не се обвързва с придобитата квалификация. Изобщо става въпрос за всички безработни. Докато в следващия проект предложението е това да бъде обвързано с придобитата квалификация, тоест да се отнася за работа по специалността.
И не на последно място, изключително важен е третият аргумент, който искам да отбележа. Всъщност това е разликата между двете мерки в двата законопроекта. При мярката, която предлагат Сергей Станишев и група народни представители, предложението е, понеже се финансира останалата част в един от проектите работодателят да поддържа за съответния период заетостта, което улеснява на практика възможностите за наемане и за участие в тази мярка. Понеже работодателят съфинансира осигурителните вноски, по-правилно според нас е да няма такъв ангажимент да поддържа заетост през следващия период.
Що се отнася до второто предложение – на господин Кутев, там такава възможност на практика не съществува, тоест работодателят няма задължение да поддържа заетост през съответния период. По отношение на аргумента дали е осигурено финансиране, това, което мога да ви кажа, е, че в Националния план за действие по заетостта има определен финансов ресурс и по мярката, която се предлага за съфинансиране на разходи за възнаграждение и осигуровки, има осигурен финансов ресурс и той е в рамките на бюджета за 2013 г. Така че няма опасност да останат нефинансирани сключени договори.
По отношение на следващата мярка – новата мярка за чиракуване на безработни младежи с основно и по-ниско образование и без квалификация. И досега имаше такава мярка, но тя беше предвидена за всички.
И по отношение на чиракуването. На наставника в действащият Национален план за действие по заетостта е осигурено такова финансиране в размер на 140 лв. за периода, през който се реализира чиракуването. Сега на този работодател, който се възползва от мярката за чиракуване, безработен младеж с основно и по-ниско образование, Националният план за действие по заетостта поема минималната работна заплата плюс осигурителни вноски.
Новото, което се предлага в проекта на господин Кутев, е свързано с възможността в малки предприятия, в които работодателят няма възможност да наема наставник, самият работодател да бъде лицето, което наставлява, стига да отговаря на условията за придобита професионална квалификация, да притежава квалификация и професионален опит по съответната професия или занаят. Това е разликата, която се дава в проекта на господин Кутев. Тук също няма задължение работодателите да поддържат заетост през следващия период след изтичането на субсидираната заетост. Само няколко думи за обмяна на информация между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. През 2012 г. има такова сключено споразумение между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието, съгласно което споразумение има възможност за взаимно информиране за лицата, които завършват образование, съответно средно и висше, от една страна, и, от друга страна, за лицата, които отпадат от образование на по-ранен етап. Това дава възможност на структурите на Агенцията по заетостта и на Министерството на труда и социалната политика да се ангажират конкретно с всеки един, който е изпаднал в тази рискова група, за да може трудовите посредници да изготвят индивидуални планове, за да им предложат образование, квалификация или заетост на тези, които са отпаднали рано от образователната система.
И последният коментар, който бих искал да направя, е за така наречения единен формат за разрешение за пребиваване и работа. става въпрос за работници от трети страни, извън Европейския съюз. И досега имаше такава възможност за издаване на така наречената „синя карта”. Но тогава става въпрос за високо квалифицирани кадри на нашия пазар на труда, от които той има потребност. Сега новата мярка в изпълнението на директивата, за която спомена и господин Кутев е свързана със следното – след като Агенцията по заетостта издаде разрешение за работа, съобразявайки се с характеристиките и възможностите на нашия пазар на труда, Министерството на вътрешните работи и конкретно дирекция „Миграция” са тези, които са компетентната институция, която издава този единен формат на разрешение за пребиваване и работа, нещо, което на практика улеснява всички тези, които искат по един или друг начин да се реализират на нашия пазар на труда.
Разбира се, има и други мерки, които са описани в проекта. Пак повтарям, ние подкрепяме и двата законопроекта. Надяваме се между първо и второ четене, съобразявайки се със становищата на социалните партньори и на институциите, на Министерството на финансите да изготвим един проект, който да даде възможност новите насърчителни мерки да влязат бързо още след тяхното приемане. Защото, пак повтарям, в Националния план за действие по заетостта има финансов ресурс, който до края на годината да осигури заетост на безработни младежи по всички мерки, които са предложени, за около 2000 човека, при положение, че има интерес от страна на работодателите към тези мерки. Аз пак повтарям, това е минималният пакет, който на този етап може да бъде предложен във връзка с гаранциите за младежка заетост. Останалите мерки и особено големите мерки, свързани с гаранцията за младежка заетост по линия на европейско съфинансиране по линия на Европейския социален фонд, да реализираме всички политики, мерки и инструменти, които да ги заложим още към началото на месец октомври, за да сме готови да усвоим европейските пари, които са предложени от Европейския съвет. Благодаря. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря, господин министър. Моля представителят на Министерството на финансите да вземе отношение. Заповядайте, госпожо Елкова. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, госпожо председател. Министерството на финансите подкрепя и двата законопроекта. Младежката безработица е едно от основните предизвикателства на пазара на труда и ние приветстваме всички мерки, които биха довели до нейното намаление. Младежката безработица е и един от основните фактори, които задържат растежа на икономиката като цяло.
Това, което каза и господин Адемов – няма искане за допълнително финансиране в рамките на бюджета за 2013 г. Това е хубаво да стане ясно, че е за сметка на финансирането, което вече е предвидено в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Така че не можем да говорим за това, че сме развързали кесията и допълнителни пари за разходи със страшна скорост тръгват в разни посоки. Няма такова нещо. Това, на което искам да обърна внимание, е, че мерките представляват и държавна помощ. те са допустими по смисъла на европейското законодателство. Но трябва ясно да ги квалифицираме като правно основание, което може да стане между първо и второ четене, така че да нямаме никакъв проблем каква точно е мярката и къде попада, за което Министерството на финансите е насреща да помогне з целия експертен ресурс, който има. Благодаря ви. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря. Социалните ни партньори имат думата. Има думата господин Цветан Симеонов.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: (Българска търговско-промишлена палата): Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, господин министър, заместник-министри, уважаеми социални партньори! Тук сме, за да подкрепим принципно усилията за това да има по-малко социално напрежение в страната. Считаме, че специално младежката безработица е един сериозен проблем, който трябва да бъде адресиран много активно.
Подкрепяме ги и затова, защото опитът – не много голям, който имаме с досегашните програми, показа добро сработване и добър резултат.
Ние специално се възползвахме от тези програми, които бяха за първа работа на младежите и мога да кажа, че имаме 50 процента успеваемост. В Търговската палата от 6 човека, които преминаха – някои сега приключват, трима остават на постоянна работа. Това е доста сериозен процент. Дано програмата и по-нататък работи с такива резултати.
Ние сме го формулирали в писмен вид.
Що се отнася до тази част за младежката безработица, подкрепяме предложението, което е направено, без особени забележки. Разбира се, ще наблюдаваме, както всички вие правите, ефекта. Даже в движение, ако се налага, ще се внасят промени, за да може ефективно да се използват средствата.
В този смисъл взимам повод от това, което каза заместник-министърът на финансите, че няма да има допълнително натоварване на бюджета. Това е чудесно – изпреварихте един мой въпрос. Но има някои елементи, на които ще се спра за втория законопроект, които смятаме, че не са допресметнати. Защото може и средства, които в момента се разходват, да бъдат изразходвани за някои по-полезни дейности.
Що се отнася до промените в Закона за насърчаване на заетостта, знаете, че ние държим на това да бъде извършена предварителна оценка за въздействието на промените. Даже ни се струва – ако греша, нека някой да ме поправи, че не е извършена оценка на досегашния опит с работата по тези програми. Не е извършена според нас оценка – ако има някои, ще се радваме да се запознаем, за да можем по-конструктивно да участваме, на резултата от работата на нашите представители по социални въпроси зад граница.
Моето чувство и въобще нашето впечатление е, че разходите не съответстват на ефекта. Защото има страни, в които имаме доста активна икономическа дейност, а нямаме достатъчно обслужване по едни или други причини. Нека се направи преценка и ако трябва, да се насочат средствата за повече търговски представители, които да помагат на бизнеса, да се развива износът на България, защото това е важен елемент, да се намират партньори, да се намират инвеститори, които да идват в България, вместо да поддържаме позиции, които предварително нямат голям шанс, показвайки резултатите. Не зная дали три години или повече има такива представители. Добре е да се даде оценка за броя на лицата. Има и някои други по-дребни неща, които искат да спомена, но малките камъчета обръщат колата.
Тук не сме го отбелязали, но това е важен принцип – добре е да се прегледат и да се опростят процедурите и документацията, защото те са по силите на Българската търговско-промишлена палата. Аз подписвам доста документи за едно назначено лице. Но едва ли това е по силите на някоя малка и средна фирма, да не говорим за семейните, каквато е целта да се насърчи там чиракуването. За таксата – по § 4 от законопроекта. Тя според нас не е разходно покривно ориентирана. Нека да се види още веднъж това нещо.
Също така не разполагаме с анализ – бихме били благодарни, ако някой разполага и ни даде анализ – за това как досега работи системата, даже в ограничения си вид, само за квалифицирани лица, които се наемат със синя карта от чужбина, за да може да се направят по-добри изводи и по-добри прогнози за това как ще сработи, ако по-широко се отвори вратата за такива чуждестранни работници. Прави впечатление от нашия опит и контакти на работодателите, че не е проведен докрай принципът – на когото му е предложена работа и откаже, да не отива повече на помощи. Виждаме даже нещо повече. В законопроекта няма сега да говоря, но вие го проверете, тези, които го внасят, знаят, че се отменя една разпоредба точно в този смисъл. Това ще бъде абсолютно голяма грешка. Продължава да не са мотивирани, от личен опит го зная. Подбира се работата, предпочитат да са на помощи, отколкото да намерят работа. Още повече когато са на помощи никой не оказва достатъчно контрол – това също е проблем – на това дали още не работят. Тоест, те предпочитат помощи и заработване тук-там в сивия сектор, а не да се наемат на работа в светлия сектор, с което вместо да изписваме вежди, изваждаме очите.
Запазваме си правото между двете четения също да дадем конкретни препоръки, защото времето наистина беше малко, за да можем да реагираме. Това е, което успяхме на този етап да дадем като препоръки.
Благодаря ви още веднъж за възможността да кажем и нашето мнение по тази важна тема.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин Симеонов. Част от въпросите, които поставяте, са от компетентността на министерството. Господин министър, бихте ли отговорили? МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Ако ми позволите, понеже господин Симеонов постави въпроси, които са важни, си позволявам да направя коментар. На първо място, по отношение на оценка на ефектите от предложените мерки и програми. В Министерството на труда и социалната политика има изградена система за периодично отчитане на тези ефекти. Но понеже това очевидно не е достатъчно, в момента има избран изпълнител и вече тече процедура с външен оценител да се направи една независима оценка на ефектите от приложението на отделните мерки и проекти. Надявам се, че на базата на тази оценка ще имаме сериозни аргументи да променим евентуално част от подходите и мерките, които да доведат до по-голяма ефективност при изразходването на публичния ресурс, защото в крайна сметка това е целта.
На второ място, по отношение на документацията и документооборота. В момента Главна дирекция „Европейски фондове и програми” на практика прави един усвоен анализ на целия обем от документи с надежда да оптимизира и да намали част от документите, които според нас са излишни, които утежняват процедурата по наемане. Затова мисля, че ще има резултат от тази дейност. И на последно място, по отношение на финансирането. Вие знаете, че в Закона за насърчаването на заетостта има един текст, който дава възможност на министъра на труда и социалната политика да преразпределя финансов ресурс от така наречените неатрактивни мерки, ако има такива през годината, към други мерки, които са атрактивни. Да се надяваме, че тези, особено мерките за стажуване, за чиракуване и за наемане на непълно работно време на нискоквалифицирани работници – безработни младежи, ще даде възможност допълнително освободеният финансов ресурс а може да бъде прехвърлен към тези мерки. Но пак повтарям, ако тези мерки се окажат достатъчно атрактивни и представляват интерес за работодателите да наемат безработни младежи. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Симеонов.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Две пояснителни изречения. Когато говоря за това, че никой работоспособен не бива, след като е предложен за работа, да продължава да е на помощи, говорим наистина за работоспособни лица, не говорим за лица с намалена трудоспособност и прочие.
И второ, тогава, когато в закона се предвижда задължение за работодателя след това за известен период да поддържа работното място, в това няма нищо лошо. Но нека да има изричната уговорка – при спазване на дисциплинарните изисквания на Кодекса на труда. Защото не бива тези хора, които веднъж са ползвали по програма пари от обществени средства, след това една година да бъдат имунизирани срещу уволнение, при условие, че някой друг по-добре работи. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря, госпожо председател. Тъй като повечето важни неща бяха казани, аз няма да повторя нищо, още повече, че по всички предоставени ни проекти ние сме депозирали писмени становища. Това, което не беше казано и на което искам да бъде обърнато внимание, е, че не е спазена нормата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. За тези, които не се сещат, това е 14-дневният срок. Не това обаче е най-важното. Ние разбираме в каква ситуация се случват нещата.
По-важно е нещо друго, а именно, че разходите, които работодателят би направил, за да изпълни задължението си за един последващ 12-месечен период, по никакъв начин не кореспондират с облекченията, които той ще получи за предходния период. Точно поради тази причина ние считаме, че мярката в този вид няма да постигне ефекта, който се предвижда да постигне. Това е в 354-01-30. Това исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (заместник-председател на Българската стопанска камара): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Представили сме писмено становище по първия законопроект, който получихме – на народния представител Сергей Станишев и група народни представители. По другия законопроект за съжаление времето ни беше твърде малко. Разбира се, ще си позволим и по него да представим писмено становище.
Позволете да кажа само няколко думи, макар че темата отдавна е експлоатирана и е известна на социалните партньори, влизано е в дълбочина, със сигурност и в предишния мандат на Народното събрание също. Но държа да подчертая, че темата с безработицата изобщо в България, безработицата сред младите хора, това число изключването им от икономически активното население, тоест от работната сила и другият феномен – млади хора ,които са извън образованието и обучението и са без работа, в контингента 15-29 години е един от ключовите проблеми в момента на нашата страна, на нашата икономика, на нашите социални отношения. Сигурно ви е известно, може би не на всички, че България е номер едно в Европейския съюз по дял на млади хора, които не работят и не учат, в който искате възрастов сегмент. Данните са пред мене, малко старички, от месец юли 2012 г. В диапазона 15-29 г. сме номер едно; в диапазона до 24 г. сме номер едно и сме номер две в диапазона 24 - 29 г. На първо място е Гърция. И е въпрос само на време, държа да се опитам да ви убедя, да вземем първи места в Европа по безработица, в това число и сред младите хора, без значение на това как ще се развие ситуацията в Гърция.
Причините със сигурност ги съзнавате в тяхната дълбочина. Те не са само свързани с политиките на пазара на труда, те са свързани и със системата на образование, това, че тя генерира едни неграмотни млади хора, които, дори завършили средно образование, си доучват в университетите. Ние сме акредитирали над 52 висши училища и университети, забележете. Една малка България с намаляващ брой млади хора. Тези думи са една много-много дълга редица, които могат да бъдат казани тук.
Тоест, това, което се опитвам да обрисувам, е, че проблемът е много голям. За съжаление тук оглавяваме отново негативните класации на Европейския съюз. Това очевидно означава, че с дребни, с отделни акции и мерки няма как да се преборим, включително и с гаранцията от 6 – 8 млрд. евро на Европейския съюз, разпределена по държави членки. Това ще бъде само една капка в морето за нашия случай.
С това, разбира се, по никакъв начин не искам да оставям впечатление, че не подкрепяме каквито и да са мерки в тази посока. В становището, което писмено предоставихме преди малко, аз съм донесъл и оригинала, тъй като го изпратихме по факса на комисията, това, което сме се опитали да кажем, е, че очакваме един доста по-мащабен, добре подготвен, добре обсъден, в това число със социалните партньори, пакет за атакуване на проблема изцяло с общата безработица, разбира се и тази сред младите хора. Ние сме приложили към нашето кратко становище не толкова кратки предложения за промени в трудовото и осигурителното законодателство. Те не са експертен материал, те са позиции, приети от Управителния съвет на Българската стопанска камара. Силно се надяваме, че в някакъв друг момент от времето вероятно в един възстановен Национален съвет за тристранно сътрудничество, заедно с останалите колеги социални партньори ще можем да обсъдим техния замисъл и конкретни текстове.
Аз само ще спомена, че в момента, независимо че тук сме влизали много пъти в дискусия с колегите от синдикатите и в много официални документи се твърди, че България е една от страните в Европейския съюз с най-гъвкавото законодателство, по-скоро е обратното. Ако погледнете статистиките, ще видите, че България отново е на последните места по дял на срочните договори, по дял на различните съвременни форми на почасова работа. Ограниченията, които бяха възприети за агенциите за временна работа, включително ограничение само за 30 процента от наетите да могат да бъдат наети по тази форма, ограниченията за типа на трудовия договор, всичко това – вие ще видите в това предложение, което сме направили, не генерира условия за заетост. Преди да бъдат насърчавани работодателите, да бъдат субсидирани било осигурителните вноски, било възнагражденията или други плащания по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, просто средата – трудово-правната среда, нормативната среда трябва да бъде максимално облекчена, за да осигурява заетост. В този смисъл в конкретен план мярката, която се предлага по първия законопроект, внесен от народния представител Сергей Станишев и група народни представители, считаме в значителна степен за ограничена по обхват. И в мотивите е дадена една оценка за около 5000 лица, които потенциално попадат. Само ще припомня – това са лица, завършващи средно и висше образование. изцяло отпадат тези, които не са се класирали до средно. А знаете, че те в България хич не са малко. А тези, които не знаят да пишат и да четат на официалния език в Република България, достигнали вече зряла възраст, също не са малко. И това е вина на образователната система и на политиките, които години наред са упражнявани в тази сфера. А няма как едно такова лице да бъде пригодно за заетост. Защото има инструкции за безопасност, има отговорност на работодателя, има лична отговорност на лицето, които трябва да бъдат спазвани. В тази връзка тези 500 хил. лв. оценено възмездие в рамките на 2013 г. изглеждат доста скромни. Разбира се, всичко, което е предвидено законодателно, осигурено през Националния план за действие по заетостта в рамките на тази година е добре дошло.
Вече бяха казани някои от нашите съображения в това число. Действително въпросът предизвиква задължението на работодателя да сключи договор в следващите 12 месеца, защото лицето може да се окаже непригодно за длъжността. В тези 6 до 18 месеца може да се окаже непригодно да придобие нови знания и умения за съответната длъжност и за съответната работа и в този смисъл да стане безинтересно за работодателя в следващите 12 месеца, които са давани като задължения. Това е по единия законопроект. Това е първото ни съображения и затова би следвало според нас тук предвиденият текст да бъде в известна степен либерализиран, ако мога така да се изразя.
Друго, което също може би следва да се вземе предвид, това е наличието на трудов стаж. Текстът е двусмислен – пак визирам първия законопроект. И в мотивите е изяснено, че това е първи вход на лицата към пазара на труда, тоест те нямат трудов стаж. Само че действителността е малко по-различна. Тоест имаме лица, които, да речем, между висшето и средното образование са натрупали една или две години трудов стаж, защото са започнали по-късно висшето образование или са прекъснали в рамките на висшето образование, следват и работят. Не знам сегашните редовни студенти как намират време 8 часа да работят и да са редовни студенти. Това е въпрос пак към висшето образование и тези 52 акредитирани учебни заведения. Като как се случва това? Аз не мога да си представя нормална страна, в която ти 8 часа работиш, ходиш на лекции и си редовен студент. Но това в България е възможно, разбира се.
Така че може би текстът трябва да бъде леко изфинен, ако мога така да се изразя, за да обхване един много по-широк контингент какъвто е случаят от реалността.
За съжаление по втория законопроект действително не ни беше достатъчно времето, но ще се опитаме по него да дадем допълнителни бележки.
Само няколко думи, ако ми позволите. Това е отдавна известно на колегите на експертно ниво и на министър Адемов.
Обменът на информацията между образователната система, компетентния държавен орган, упражняващ политиките – Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика, е обект на наше предложение. Многократно го правим и в най-различен формат. Госпожа Елка Димитрова, стоящата до мене, е наясно, участвали сме в няколко дебата по наши предложения – на Стопанската камара
Само няколко думи за ваша информация, добре известна в системата на образованието и на заетостта и на политиките на пазара на труда. Днешната българска държава и компетентните български държавни органи не знаят какъв е образователният статус на българските граждани. Говоря на ниво ЕГН, на ниво персона, личност. Нещо, което се знаеше едно време преди 23 години.
Нещо повече, не се знае образователният статус на заетите лица в конкретните предприятия, нещо, което преди 23 години без наличен интернет, без интензивна комуникация между различните задължени лица беше известно. Защото се попълваха едни справки тримесечно, форма 34-труд, по-възрастните, които са работили в предприятия, може би си спомнят.
Това, което сме предлагали, е един много облекчен ред, който не изисква законодателни промени в това число, макар че има и други варианти, е чрез промени в уведомленията за сключените трудови договори с допълнен един реквизит да стане ясно къде е работното място. Защото в момента българската държава не знае в кои населени места е съсредоточена заетостта, тоест наетите лица. Тя знае къде са съсредоточени месторегистрациите на фирмите, но не знае местоработата на отделните наети лица.
За пример ще дам бензиностанции. Голяма верига от бензиностанции е регистрирана в София. Цялата заетост се води в София. Да, обаче бензиностанциите са на територията на цялата страна.
Това е много важно според нас за политиките по заетостта, за яснота по населени места, по класификатор на населените места каква е регистрираната безработица, кои са лицата, които са наети по трудов договор и респективно останалият контингент, който е извън работната сила.
С това приключвам. Този комуникационен обмен може да бъде допълнен и тези реквизити могат да бъдат допълнени с образователния и квалификационен статус на лицата, на българските граждани, не само за тези, които завършват след 2007 г., защото това действително вече се прави, но и за тези, които са примерно на моя възраст и са още на пазара на труда. Уверявам ви, по тази тема в българската администрация няма информация за всеки един от нас. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин Бранков. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател, искам да направя само един кратък коментар или по-скоро една малка информация за характеристиката на младите хора в България, тези, които са в сегмента между 15 и 24 години и се водят от националната статистика. Това е публично известна информация.
От общо 1 млн. 360 хил. в сегмента между 15 и 29 години с висше образование са около 200 хил., което означава 15 процента. Със средно образование са 640 хил. или 47,5 процента. С основно образование са 400 хил. или около 30 процента. Сто и десет хиляди са с начално образование, в това число и 20 хил., които никога не са посещавали училище.
Това е обективната база на продукта на нашето образование, който ни ориентира към проблемите на пазара на труда. Казвам го това просто за информация, за да е ясно, че проблемите няма как да бъдат единствено и само тук.
Аз не искам да обвинявам никого, но това е ситуацията в момента и ние трябва да я кажем такава, каквато е, за да можем да вземем съответните мерки. Защото ако сме наясно с тази информация, отделните политики и мерки ще бъдат ориентирани точно към този контингент.
На следващо място, ако ние сме наясно с общинските програми за развитие, с регионалните програми за развитие, ако ние сме наясно освен с всички останали ресурси в този регион и в тази община и с човешките ресурси, държавата и работодателите, както и Националното сдружение на общините ще имат възможност да ориентират своите политики и своите програми, своите инвестиции, ако щете, към тези региони, за да могат да бъдат решени тези проблеми.
Така че интегрираните мерки, за които говори господин Бранков, са в основата на устойчивите резултати. Иначе мерки на парче трудно биха могли да решат какъвто и да е проблем.
Позволих си да дам тази информация, защото мисля, че е важна от гледна точка на това, което коментираме в момента.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ДИАНА НАЙДЕНОВА: Госпожо председател, господа депутати! Аз съм главен експерт от Конфедерацията на независимите синдикати.
Искам да благодаря на всички вас за това ,че първото заседание на комисията е посветено на младежката безработица, което показва, че приоритет на правителството, на Народното събрание е бъдещето на България.
Ние подкрепяме направените и внесени предложения за изменения в Закона за насърчаване на заетостта, изцяло предложението на господин Кутев, което е всеобхватно и съответства на нашата интегрирана програма за младите хора в България, която КНСБ внесе в министерството, предполагам и при вас – „Бъдеще за България”. Те съответстват на всички наши предложения за решаване на проблемите на младите хора. Естествено те трябва да кореспондират с изменения в Кодекса на труда и в другите закони или наредби за да бъде цялостна картината. И се надяваме, че нормативните актове, които впоследствие ще бъдат разработени, ще дадат възможност за една гъвкавост, една динамичност и възможност за бързо решаване на проблемите на младите хора.
Ние сме дали много конкретни практико-приложни мерки, които могат да намерят място после в последващите документи.
Аз няма да се спирам, както работодателите, изцяло по проблема на заетостта. Просто ще се спра само на внесените предложения. Внесените предложения съответстват изцяло на необходимостта за гъвкавост на пазара на труда. И ще бъдем благодарни на Министерството на финансите и на Министерството на икономиката за следващата година да заложат в бюджета повече средства за регулация на пазара на труда. Това е необходимо в условия на криза, в условия на проблеми в тази сфера, особено в сферата на младите хора.
Благодарим на народните представители, че отделихте първо време за младите хора, за бъдещето на България и за пазара на труда, което е особено важно при този нарастващ процент на безработица не само в България. Ние, слава богу, сме на средата. И други страни от Европейския съюз са по-зле от нас. Но навременната помощ, финансова помощ с мерки ние сме сигурни, че ще даде трайни и добри резултати. Благодарим ви за това, че вие внесохте първо законопроекта за младите хора.
Само едно предложение. Предложението от групата народни представители се покрива с предложението на господин Кутев, което само детайлизира някои моменти в чл. 36а. Те могат да бъдат обединени и да бъдат решени като цяло.
Предложението на господин Кутев е всеобхватно. Части от него ние многократно сме обсъждали в Националния съвет за насърчаване на заетостта и то е плод на решение и съдействие със социалните партньори. Благодаря. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Давам думата на представителя на Конфедерация „Подкрепа”.
ПАЛМИТА ПЕТРОВА: Госпожо председател, господа народни представители! Принципно Конфедерацията на труда „Подкрепа” подкрепя и двата законопроекта. Няма да навлизаме в детайли, тъй като отчитаме спешната необходимост от приемането на такива мерки.
Считаме обаче, че предлаганата мярка трябва да бъде част от един цялостен пакет от мерки в тази насока. В този смисъл приветстваме и инициативата на министър Адемов, за която той спомена. Само чрез съчетание на взаимно допълващи се мерки и ефективно използване на европейското финансиране по линия на структурните фондове могат да се постигнат по-трайни решения на проблема с младежката безработица. Благодаря ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Има думата представителят на Министерството на вътрешните работи.
НИНА ЧИМОВА: Благодаря. Във връзка с така представените законопроекти подкрепяме предложенията, които са свързани с транспонирането на европейското законодателство.
Директива 2011/98 на Европейския съюз е с краен срок за транспониране до края на 2013 г. Това е един инструмент, приет на равнище на Европейския съюз, който единствено цели да облекчи процедурата за кандидатстване и работа на граждани на трети страни. идеята е просто процедурата да бъде единна както за кандидатстване, така и впоследствие да се издава единен документ, който ще бъде достатъчен, за да се установи законността на пребиваването на лицата на територията на страната и едновременно с това да се гарантира ,че лицето е оторизирано да извършва трудова дейност. По този начин смятаме, че директивата не разширява кръга от лица, а просто допринася за едно чисто процедурно облекчаване на кандидатите за работа.
Тези документи ще бъдат издавани от службите за административен контрол на чужденците след съответното решение на службите по заетостта.
В допълнение са отразени някои други промени по отношение на директива на Европейския съюз относно връщането на легално пребиваващи граждани на трети страни, които са от изключително значение за едно по-пълно и цялостно транспониране на посочената директива в националното законодателство, като впоследствие на базата на тези законови промени ще се позволи да бъдат предприети съпътстващите подзаконови актове, за да се затвори рамката за пълното транспониране на директивата до края на 2013 г. Това предполага промени в правилника за прилагане на Закона за чужденците, съответно в наредбите, издавани на основание на Закона за насърчаване на заетостта. Така че от изключително важно значение е на базата на тези законодателни текстове да се създаде предпоставка за промяна и в подзаконовата уредба до края на 2013 г. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, уважаеми гости! Аз искам да си призная, че между нас народните представители дискусия трудно би се случила днес, защото подписите на повечето от нас стоят под един от двата законопроекта. Така че няма как да убеждаваме себе си и останалите в смисъла на това, което правим.
Така че предлагам да се опитаме с уважение към идеята на всеки, който би взел думата днес, да прекратим дискусията, за да можем наистина сериозно да поработим между двете четения, тъй като става дума за един появил се вече общ законопроект. Няма как двата законопроекта да се конфронтират. Напротив, Вие сте права, че единият включва другия.
Но аз поисках думата, за да кажа още нещо, защото за мене то е важно и то е по повод на писменото становище на Българската стопанска камара и на това, което каза господин Бранков. Няма как да не сме съмишленици в съществуването на един сериозен проблем и това е проблемът за образователната и квалификационна структура на хората, които се намират на трудовия пазар, включително и тези, на които им предстои да бъдат част от него.
На мене много ми се иска не в този законопроект, но като част от тези мерки, които трябва да бъдат сериозно работени и да станат факт, темата за професионалното образование и обучение, за последващо такова, за непрекъснатия процес на професионално образование и обучение и повишаване на квалификацията да бъде сериозно говорена. И то с конкретни мерки, дори заради това ,че имате добри анализи, добри идеи.
Нека да направим нещо в тази посока, защото проблемът ще продължава да стои сериозен, ние ще се съгласяваме, че той е важен. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи да вземат отношение? – Няма.
Бих искала да благодаря на работодателските организации, на синдикатите, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на финансите, на Министерството на вътрешните работи за становищата. Уверявам ви, че между първо и второ четене вашите предложения ще бъдат обсъдени и ще бъдат взети предвид. Колегите народни представители могат и чрез законодателна инициатива да отбележат тези предложения между първо и второ четене.
Ще обединим двата законопроекта и ще ги гледаме след това заедно, така че да отразяват духа и на двата, внесени предварително.
Предлагам обаче двата законопроекта днес да се гласуват поотделно.
Предлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта № 354-01-30, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта № 354-01-33, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 28.06.2013 г.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Двата законопроекта са приети на първо четене. Благодаря ви, колеги. Благодаря и на нашите гости.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Имате ли предложения, колеги?
АНТОН КУТЕВ: Те са направени на база на предходните правила и са синхронизирани с Правилника на Народното събрание, който приехме.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има предложение от Българската стопанска камара да създадем към комисията консултативен съвет. Ще формулираме текст и ще го допълним, ако нямате нещо против. Въпреки че ние по Правилника за работа на Народното събрание трябва да създадем и обществен съвет към комисията. АНТОН КУТЕВ: Консултативен и обществен съвет са различни названия. След като ние имаме обществен съвет в правилника досега, значи правим обществен съвет, което е легитимната форма. Ние така или иначе е добре да си я направим. Така че няма никакъв проблем това да стане. Аз имам само една молба. Не знам как е работила в миналия мандат комисията, обаче за мене лично е по-добре следното. Предполагам, че материалите се изпращат предишния ден в електронен вид по пощите. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ние ще обсъдим организацията на работата на комисията в точка Разни – по какъв начин, имейли трябва да се оставят, не си вдигате телефоните, защото не познавате телефона на комисията, който е при секретарите. Ако по правилата няма други предложения и приемаме принципно да сложим текст, който да регламентира обществен или консултативен съвет към комисията, който експертите ще конкретизират, предлагам да ги гласуваме ан блок. Съгласни ли сте?
Който е съгласен да гласуваме правилата ан блок, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
ЕВГЕНИЯ ТОДОРОВА: Извинявам се много, че ви прекъсвам. Ние малко закъсняхме. Предполагам, че вече не сме на точното си място. Аз съм член на Комитета на майките заедно с още колеги. Ние, 14 формации искахме да внесем едно искане за участие в обществения съвет. Но тук разбирам, че вие първо ще заседавате относно неговия формат и регламент.
Може ли само да направим взаимовръзката, така че да получим след това информация?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Напротив, попаднали сте на точното място, защото това е Комисията по труда и социалната политика, тоест вашият партньор в решаване на вашите проблеми. Тъй като това е първото ни заседание, имаме и организационни въпроси и трябва да регламентираме взаимоотношенията си с този обществен съвет, моля да оставите предложенията си при нашите секретари в комисията. При следващото свикване ние ще ви информираме и ще ви каним. Моля да оставите освен молбата си и контакти за връзка с вас.
Ако няма други въпроси, който е съгласен да приемем тези правила за работа с комисията, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОРНЕЛИЯ НИНОВА
№ 1
На 2 юли от 12 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-30, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 26.06.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-33, внесен от АНТОН КОНСТАНТИНОВ КУТЕВ и група народни представители на 28.06.2013 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Вътрешни правила за дейността на Комисията по труда и социалната политика на Четиридесет и второто Народно събрание на Република България.
4. Разни.
Заседанието беше открито в 12.05 часа и ръководено от Корнелия Нинова – председател на Комисията по труда и социалната политика.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, откривам първото заседание на Комисията по труда и социалната политика. Пожелавам на всички добра и резултатна съвместна работа.
Предлагам заседанието да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Вътрешни правила за дейността на Комисията по труда и социалната политика на Четиридесет и второто Народно събрание на Република България.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-30, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 26.06.2013 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 354-01-33, внесен от АНТОН КОНСТАНТИНОВ КУТЕВ и група народни представители на 28.06.2013 г.
4. Разни.
И правя едно предложение – поради заетостта на министър Адемов мисля да спестим времето на нашите партньори и гости, първата точка - Представяне, обсъждане и приемане на Вътрешни правила за дейността на Комисията по труда и социалната политика на Четиридесет и второто Народно събрание на Република България да остане последна. Първо да разгледаме двата законопроекта и след това самата комисия да пристъпи към приемане на правилата.
Има ли възражения по това предложение? – Няма.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
Ще ви представя гостите на днешното заседание на комисията:
Хасан Адемов – министър
Росица Янкова – заместник-министър
Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда” в МТСП
Людмила Елкова – заместник-министър на финансите
Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи”
Илияна Владова – държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи”
Евгения Орлова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи”
Лидия Адева – началник отдел в Дирекция „Финанси на реалния сектор” в Министерството на финансите
Теодора Иванова – главен експерт в Министерството на финансите
Палмита Петрова - представител на КТ „Подкрепа”
Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата
Димитър Бранков – заместник-председател на Българската стопанска камара
Йорданка Велинова – Българска стопанска камара
Нина Чимова – Министерство на вътрешните работи
Даниела Алексиева – представител на КНСБ.
Предлагам двата законопроекта да бъдат представени последователно един след друг и дискусията по тях да бъде обща, тъй като касаят една и съща тема и материя.
Има ли възражения? – Няма.
Първия законопроект с вносители Сергей Станишев и група народни представители ще представя аз.
Уважаеми колеги и гости! Мотивите ни да внесем този законопроект са ясни – тревогата ни от растящата младежка безработица. Около 26 процента от населението на страната по данни на Националния статистически институт са младите хора у нас. В условията на криза младежите са поставени под най-тежките удари на безработицата.
За последните четири години безработицата при младите хора е нараснала почти два пъти, по-точно с 15,4 процента. Над 51 процента от младите хора са дълготрайно безработни, тоест липсата на заетост при тях е за повече от 12 месеца.
Тревожен е и фактът, че по темпове на нарастване на младежката безработица България е една от първите държави в Европейския съюз. Равнището на безработицата сред младите хора при нас расте два пъти по-бързо със средния темп на растеж на безработицата в България.
Затова внасяме този законопроект като един от начините за борба с това явление и за търсене на увеличение на младежката заетост.
По същество. Предложението ни цели да стимулираме работодатели, които наемат млади хора, които за първи път излизат на пазара на труда. Предлагаме държавата да стимулира работодателите чрез заплащане за определен период от време – от 6 до 18 месеца, на част от осигурителните вноски за сметка на работодателя, срещу задължението за продължаване на трудовия договор на работника след това за още една година.
Обръщам внимание, че предлаганата мярка е различна по характер и съдържание от прилаганата досега в Закона за насърчаване на заетостта, чл. 36.
Финансирането на тази мярка е осигурено чрез Националния план за действие по заетостта до края на тази година. Предлагаме мярката да се реализира още тази година, а за следващите години финансирането да бъде обсъдено в рамките на обсъждането на бюджетната година чрез финансиране през Националния план за действие по заетостта. Благодаря ви. По втория законопроект давам думата на Антон Кутев да представи мотивите.
АНТОН КУТЕВ: Здравейте, колеги. И този законопроект е насочен към младежката безработица в едната си част. Госпожа Корнелия каза достатъчно, няма да се спирам на това защо е важна тази тема.
Няколко са основните цели на този законопроект. Едната е да се насърчава младежката заетост. Втората цел е да се осигури по-широк достъп на работодателите до участие в мерки за насърчаване на заетостта, да се разшири обхватът.
Друга цел е да се създадат условия за подобряване на взаимодействието между институциите, с цел оказване на своевременна подкрепа за включване в заетост и обучение на младите хора, които не учат и не работят. И една допълнителна задача, която си поставяме с този законопроект, е да се въведат изискванията на Директива 2011/98 на Европейския съюз, която трябва да бъде синхронизирана.
Няколко от нещата, които смятаме, че постигаме с този законопроект. Може би най-главното е, че се прави опит за регламентиране на периодичен обмен на информация между министъра на труда и социалната политика, министъра на образованието и науката и изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Няколко са мерките, които касаят конкретно младежката безработица в този законопроект. Едната от тях е, че се насърчава наемането на младежите до 29 години с основно и по-ниско образование и без квалификация за обучение на конкретно работно място под ръководството на наставник. Предвижда се субсидиране на заетостта на наетите лица за период до 12 месеца, както и на възнаграждението на наставника в този случай.
Друга важна мярка в този закон е, че се допълва с разпоредба, регламентираща субсидирането на заетостта на продължително безработни до 29-годишна възраст; мерки на работа за непълно работно време.
Субсидия ще се предоставя на работодатели, наели безработни младежи с непрекъснато поддържане на регистрация от дирекциите на Бюрото по труда над 12 месеца, а периодът на субсидиране ще е до една година.
Друга мярка по отношение на младежката безработица е насочена към предоставянето на субсидии на работодателите, които разкриват работни места за наемане на безработни младежи на длъжности, съответстващи на придобитата от тях квалификация с период на субсидията от 6 до 18 месеца, която съответно да нарасне през времето, за да може да бъде мотивирана продължителната заетост.
Четвърта мярка е регламентирането на правото на стипендия, която ще даде възможност на лица в неравностойно положение на пазара на труда и с ниски доходи да участват в обученията. Тук става дума за случаите, в които трябва да бъдат обучавани, да имат възможности за стипендии при определени условия. И още една част, касаеща младежката безработица. Прави се една промяна, която има за цел да осигури възможност на малки фирми с неголям брой заети и на занаятчии, които самостоятелно упражняват занаятчийските дейности, да наемат чираци и да ползват преференции по насърчителните мерки. Тоест разширява се обхватът на досега действащите мерки.
Другата част от целите на законопроекта е хармонизирането с европейското законодателство и с директива 2011/98. За целта е предвидено изменение и допълнение в Глава осма на закона, както и в Закона за чужденците в Република България. Създават се нови членове 72б, 72в и 72г в Закона за насърчаване на заетостта и нов чл. 24и в Закона за чужденците в Република България, които се уреждат със създаването на условия за издаването на единно разрешение за пребиваване и работа.
Има и някои предложени промени в Допълнителните разпоредби на проекта за ЗИД на закона. В националното законодателство се въвеждат легални определения за понятията по директива 2011/98 за работник-чужденец от трета държава, единно разрешение за пребиваване и работа и единна процедура за кандидатстване.
В заключение искам да кажа, че очакваните резултати от този законопроект са:
- ограничаване на младежката безработица;
- включване на по-широк кръг от работодатели в насърчителни мерки за заетост;
- подобряването на качеството на посредническите услуги;
- подобряване на взаимодействието между институциите с цел повишаване ефективността на активната политика на пазара на труда.
Проектът за ЗИД на Закона за насърчаване на заетостта също така е основа за постигане на съответствие на националното законодателство с разпоредбите на директива 2011/98 на Европейския съюз чрез своевременно последващо изменение и допълнение на съответните подзаконови нормативни актове. Благодаря. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Колеги, дискусията е отворена. Заповядайте за становища и мнения. Имат ли желание първо народните представители? – Не виждам.
Заповядайте господин министър. МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми социални партньори, колеги, уважаеми представители на медиите! Министерството на труда и социалната политика е удовлетворено от факта, че народни представители от Комисията по труда и социалната политика са се ангажирали и внасят за обсъждане и гласуване два законопроекта, които са свързани с един от актуалните проблеми на пазара на труда в България, а именно младежката безработица. След като Министерството на труда и социалната политика и Народното събрание приеха съответните нормативни актове, които регламентираха така наречения мини социален пакет, сега наред е пакетът, който е свързан с младежката безработица. Още през месец февруари 2013 г. Европейският съвет прие младежката гаранция и препоръка през следващия програмен период за младежка заетост да бъдат заделени 6 млрд. евро, които са за всички страни – членки на Европейския съюз. Става въпрос за страните, които са с младежка безработица по-висока от 25 процента, разбира се, и в определени региони. Става въпрос за възрастовата група между 15 и 24 години.
Това, което с удовлетворение бих отбелязал пред вас, е че само преди няколко дни, миналата седмица Европейският съвет отново проведе тази дискусия и Съветът на министрите на труда в Люксембург отново беше ангажиран с тази дискусия. И сега възможностите да се заделят още 2 млрд. евро към тези 6 млрд. през следващия програмен период са изключително обнадеждаващи и като новина и като действие, което предстои да бъде реализирано. Интересно е да се отбележи, че тези финансови средства се предвижда да бъдат изразходвани, ако мога така да се изразя, ударно през първите две години на програмния период – през 2014 – 2015 г., за да може в крайна сметка да се реши този изключително тежък проблем на пазара на труда, а именно младежката безработица.
Защо казвам всичко това. Защото освен този пакет от мерки, които предлагат народните представители, в Министерството на труда и социалната политика вече работи работна група, която заедно със социалните партньори е ангажирана с това да изготви един пакет от мерки, предложения, политики, щото в следващия програмен период в следващата оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” да може да се даде законодателната база, разбира се, и в Националния план за действие по заетостта, да могат да бъдат предложени схеми, политики и начини за усвояване на този финансов ресурс. Така че темата за младежката безработица ще бъде актуална не само днес и сега, както каза председателят Ромпой по време на конференцията на МОТ в Женева преди около 15 дни, а тази тема ще бъде актуална и през следващите години. Искам да кажа няколко думи за предложените законопроекти.
Министерството на труда и социалната политика по принцип подкрепя и двата законопроекта, като, разбира се, има своите бележки, които са отразени в становищата, които сме предоставили на народните представители.
Това, което искам да отбележа по отношение на първия законопроект – законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносители Сергей Станишев и група народни представители, е следното: тази мярка е предвидена за безработни млади хора със средно и висше образование, без трудов стаж. Там бележките, които Министерството на труда и социалната политика отправя към народните представители, са свързани с факта, че видът и размерът на разходите са определени в закона. Идеята на чл. 30а, ал. 3 от Закона за насърчаване на заетостта, е това да става ежегодно с Националния план за действие по заетостта, като по този начин се дава възможност за по-голяма гъвкавост, защото Националният план за действие по заетостта се приема от Министерския съвет. Ако това е фиксирано в закона, възможността за по-голяма гъвкавост на практика се минимизира.
На следващо място, предложението предвижда насърчаването на наемане на младежи със средно и висше образование без трудов стаж, които влизат за първи път на пазара на труда, като заетостта не се обвързва с придобитата квалификация. Изобщо става въпрос за всички безработни. Докато в следващия проект предложението е това да бъде обвързано с придобитата квалификация, тоест да се отнася за работа по специалността.
И не на последно място, изключително важен е третият аргумент, който искам да отбележа. Всъщност това е разликата между двете мерки в двата законопроекта. При мярката, която предлагат Сергей Станишев и група народни представители, предложението е, понеже се финансира останалата част в един от проектите работодателят да поддържа за съответния период заетостта, което улеснява на практика възможностите за наемане и за участие в тази мярка. Понеже работодателят съфинансира осигурителните вноски, по-правилно според нас е да няма такъв ангажимент да поддържа заетост през следващия период.
Що се отнася до второто предложение – на господин Кутев, там такава възможност на практика не съществува, тоест работодателят няма задължение да поддържа заетост през съответния период. По отношение на аргумента дали е осигурено финансиране, това, което мога да ви кажа, е, че в Националния план за действие по заетостта има определен финансов ресурс и по мярката, която се предлага за съфинансиране на разходи за възнаграждение и осигуровки, има осигурен финансов ресурс и той е в рамките на бюджета за 2013 г. Така че няма опасност да останат нефинансирани сключени договори.
По отношение на следващата мярка – новата мярка за чиракуване на безработни младежи с основно и по-ниско образование и без квалификация. И досега имаше такава мярка, но тя беше предвидена за всички.
И по отношение на чиракуването. На наставника в действащият Национален план за действие по заетостта е осигурено такова финансиране в размер на 140 лв. за периода, през който се реализира чиракуването. Сега на този работодател, който се възползва от мярката за чиракуване, безработен младеж с основно и по-ниско образование, Националният план за действие по заетостта поема минималната работна заплата плюс осигурителни вноски.
Новото, което се предлага в проекта на господин Кутев, е свързано с възможността в малки предприятия, в които работодателят няма възможност да наема наставник, самият работодател да бъде лицето, което наставлява, стига да отговаря на условията за придобита професионална квалификация, да притежава квалификация и професионален опит по съответната професия или занаят. Това е разликата, която се дава в проекта на господин Кутев. Тук също няма задължение работодателите да поддържат заетост през следващия период след изтичането на субсидираната заетост. Само няколко думи за обмяна на информация между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. През 2012 г. има такова сключено споразумение между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието, съгласно което споразумение има възможност за взаимно информиране за лицата, които завършват образование, съответно средно и висше, от една страна, и, от друга страна, за лицата, които отпадат от образование на по-ранен етап. Това дава възможност на структурите на Агенцията по заетостта и на Министерството на труда и социалната политика да се ангажират конкретно с всеки един, който е изпаднал в тази рискова група, за да може трудовите посредници да изготвят индивидуални планове, за да им предложат образование, квалификация или заетост на тези, които са отпаднали рано от образователната система.
И последният коментар, който бих искал да направя, е за така наречения единен формат за разрешение за пребиваване и работа. става въпрос за работници от трети страни, извън Европейския съюз. И досега имаше такава възможност за издаване на така наречената „синя карта”. Но тогава става въпрос за високо квалифицирани кадри на нашия пазар на труда, от които той има потребност. Сега новата мярка в изпълнението на директивата, за която спомена и господин Кутев е свързана със следното – след като Агенцията по заетостта издаде разрешение за работа, съобразявайки се с характеристиките и възможностите на нашия пазар на труда, Министерството на вътрешните работи и конкретно дирекция „Миграция” са тези, които са компетентната институция, която издава този единен формат на разрешение за пребиваване и работа, нещо, което на практика улеснява всички тези, които искат по един или друг начин да се реализират на нашия пазар на труда.
Разбира се, има и други мерки, които са описани в проекта. Пак повтарям, ние подкрепяме и двата законопроекта. Надяваме се между първо и второ четене, съобразявайки се със становищата на социалните партньори и на институциите, на Министерството на финансите да изготвим един проект, който да даде възможност новите насърчителни мерки да влязат бързо още след тяхното приемане. Защото, пак повтарям, в Националния план за действие по заетостта има финансов ресурс, който до края на годината да осигури заетост на безработни младежи по всички мерки, които са предложени, за около 2000 човека, при положение, че има интерес от страна на работодателите към тези мерки. Аз пак повтарям, това е минималният пакет, който на този етап може да бъде предложен във връзка с гаранциите за младежка заетост. Останалите мерки и особено големите мерки, свързани с гаранцията за младежка заетост по линия на европейско съфинансиране по линия на Европейския социален фонд, да реализираме всички политики, мерки и инструменти, които да ги заложим още към началото на месец октомври, за да сме готови да усвоим европейските пари, които са предложени от Европейския съвет. Благодаря. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря, господин министър. Моля представителят на Министерството на финансите да вземе отношение. Заповядайте, госпожо Елкова. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, госпожо председател. Министерството на финансите подкрепя и двата законопроекта. Младежката безработица е едно от основните предизвикателства на пазара на труда и ние приветстваме всички мерки, които биха довели до нейното намаление. Младежката безработица е и един от основните фактори, които задържат растежа на икономиката като цяло.
Това, което каза и господин Адемов – няма искане за допълнително финансиране в рамките на бюджета за 2013 г. Това е хубаво да стане ясно, че е за сметка на финансирането, което вече е предвидено в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Така че не можем да говорим за това, че сме развързали кесията и допълнителни пари за разходи със страшна скорост тръгват в разни посоки. Няма такова нещо. Това, на което искам да обърна внимание, е, че мерките представляват и държавна помощ. те са допустими по смисъла на европейското законодателство. Но трябва ясно да ги квалифицираме като правно основание, което може да стане между първо и второ четене, така че да нямаме никакъв проблем каква точно е мярката и къде попада, за което Министерството на финансите е насреща да помогне з целия експертен ресурс, който има. Благодаря ви. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря. Социалните ни партньори имат думата. Има думата господин Цветан Симеонов.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: (Българска търговско-промишлена палата): Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, господин министър, заместник-министри, уважаеми социални партньори! Тук сме, за да подкрепим принципно усилията за това да има по-малко социално напрежение в страната. Считаме, че специално младежката безработица е един сериозен проблем, който трябва да бъде адресиран много активно.
Подкрепяме ги и затова, защото опитът – не много голям, който имаме с досегашните програми, показа добро сработване и добър резултат.
Ние специално се възползвахме от тези програми, които бяха за първа работа на младежите и мога да кажа, че имаме 50 процента успеваемост. В Търговската палата от 6 човека, които преминаха – някои сега приключват, трима остават на постоянна работа. Това е доста сериозен процент. Дано програмата и по-нататък работи с такива резултати.
Ние сме го формулирали в писмен вид.
Що се отнася до тази част за младежката безработица, подкрепяме предложението, което е направено, без особени забележки. Разбира се, ще наблюдаваме, както всички вие правите, ефекта. Даже в движение, ако се налага, ще се внасят промени, за да може ефективно да се използват средствата.
В този смисъл взимам повод от това, което каза заместник-министърът на финансите, че няма да има допълнително натоварване на бюджета. Това е чудесно – изпреварихте един мой въпрос. Но има някои елементи, на които ще се спра за втория законопроект, които смятаме, че не са допресметнати. Защото може и средства, които в момента се разходват, да бъдат изразходвани за някои по-полезни дейности.
Що се отнася до промените в Закона за насърчаване на заетостта, знаете, че ние държим на това да бъде извършена предварителна оценка за въздействието на промените. Даже ни се струва – ако греша, нека някой да ме поправи, че не е извършена оценка на досегашния опит с работата по тези програми. Не е извършена според нас оценка – ако има някои, ще се радваме да се запознаем, за да можем по-конструктивно да участваме, на резултата от работата на нашите представители по социални въпроси зад граница.
Моето чувство и въобще нашето впечатление е, че разходите не съответстват на ефекта. Защото има страни, в които имаме доста активна икономическа дейност, а нямаме достатъчно обслужване по едни или други причини. Нека се направи преценка и ако трябва, да се насочат средствата за повече търговски представители, които да помагат на бизнеса, да се развива износът на България, защото това е важен елемент, да се намират партньори, да се намират инвеститори, които да идват в България, вместо да поддържаме позиции, които предварително нямат голям шанс, показвайки резултатите. Не зная дали три години или повече има такива представители. Добре е да се даде оценка за броя на лицата. Има и някои други по-дребни неща, които искат да спомена, но малките камъчета обръщат колата.
Тук не сме го отбелязали, но това е важен принцип – добре е да се прегледат и да се опростят процедурите и документацията, защото те са по силите на Българската търговско-промишлена палата. Аз подписвам доста документи за едно назначено лице. Но едва ли това е по силите на някоя малка и средна фирма, да не говорим за семейните, каквато е целта да се насърчи там чиракуването. За таксата – по § 4 от законопроекта. Тя според нас не е разходно покривно ориентирана. Нека да се види още веднъж това нещо.
Също така не разполагаме с анализ – бихме били благодарни, ако някой разполага и ни даде анализ – за това как досега работи системата, даже в ограничения си вид, само за квалифицирани лица, които се наемат със синя карта от чужбина, за да може да се направят по-добри изводи и по-добри прогнози за това как ще сработи, ако по-широко се отвори вратата за такива чуждестранни работници. Прави впечатление от нашия опит и контакти на работодателите, че не е проведен докрай принципът – на когото му е предложена работа и откаже, да не отива повече на помощи. Виждаме даже нещо повече. В законопроекта няма сега да говоря, но вие го проверете, тези, които го внасят, знаят, че се отменя една разпоредба точно в този смисъл. Това ще бъде абсолютно голяма грешка. Продължава да не са мотивирани, от личен опит го зная. Подбира се работата, предпочитат да са на помощи, отколкото да намерят работа. Още повече когато са на помощи никой не оказва достатъчно контрол – това също е проблем – на това дали още не работят. Тоест, те предпочитат помощи и заработване тук-там в сивия сектор, а не да се наемат на работа в светлия сектор, с което вместо да изписваме вежди, изваждаме очите.
Запазваме си правото между двете четения също да дадем конкретни препоръки, защото времето наистина беше малко, за да можем да реагираме. Това е, което успяхме на този етап да дадем като препоръки.
Благодаря ви още веднъж за възможността да кажем и нашето мнение по тази важна тема.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин Симеонов. Част от въпросите, които поставяте, са от компетентността на министерството. Господин министър, бихте ли отговорили? МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Ако ми позволите, понеже господин Симеонов постави въпроси, които са важни, си позволявам да направя коментар. На първо място, по отношение на оценка на ефектите от предложените мерки и програми. В Министерството на труда и социалната политика има изградена система за периодично отчитане на тези ефекти. Но понеже това очевидно не е достатъчно, в момента има избран изпълнител и вече тече процедура с външен оценител да се направи една независима оценка на ефектите от приложението на отделните мерки и проекти. Надявам се, че на базата на тази оценка ще имаме сериозни аргументи да променим евентуално част от подходите и мерките, които да доведат до по-голяма ефективност при изразходването на публичния ресурс, защото в крайна сметка това е целта.
На второ място, по отношение на документацията и документооборота. В момента Главна дирекция „Европейски фондове и програми” на практика прави един усвоен анализ на целия обем от документи с надежда да оптимизира и да намали част от документите, които според нас са излишни, които утежняват процедурата по наемане. Затова мисля, че ще има резултат от тази дейност. И на последно място, по отношение на финансирането. Вие знаете, че в Закона за насърчаването на заетостта има един текст, който дава възможност на министъра на труда и социалната политика да преразпределя финансов ресурс от така наречените неатрактивни мерки, ако има такива през годината, към други мерки, които са атрактивни. Да се надяваме, че тези, особено мерките за стажуване, за чиракуване и за наемане на непълно работно време на нискоквалифицирани работници – безработни младежи, ще даде възможност допълнително освободеният финансов ресурс а може да бъде прехвърлен към тези мерки. Но пак повтарям, ако тези мерки се окажат достатъчно атрактивни и представляват интерес за работодателите да наемат безработни младежи. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Симеонов.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Две пояснителни изречения. Когато говоря за това, че никой работоспособен не бива, след като е предложен за работа, да продължава да е на помощи, говорим наистина за работоспособни лица, не говорим за лица с намалена трудоспособност и прочие.
И второ, тогава, когато в закона се предвижда задължение за работодателя след това за известен период да поддържа работното място, в това няма нищо лошо. Но нека да има изричната уговорка – при спазване на дисциплинарните изисквания на Кодекса на труда. Защото не бива тези хора, които веднъж са ползвали по програма пари от обществени средства, след това една година да бъдат имунизирани срещу уволнение, при условие, че някой друг по-добре работи. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря, госпожо председател. Тъй като повечето важни неща бяха казани, аз няма да повторя нищо, още повече, че по всички предоставени ни проекти ние сме депозирали писмени становища. Това, което не беше казано и на което искам да бъде обърнато внимание, е, че не е спазена нормата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. За тези, които не се сещат, това е 14-дневният срок. Не това обаче е най-важното. Ние разбираме в каква ситуация се случват нещата.
По-важно е нещо друго, а именно, че разходите, които работодателят би направил, за да изпълни задължението си за един последващ 12-месечен период, по никакъв начин не кореспондират с облекченията, които той ще получи за предходния период. Точно поради тази причина ние считаме, че мярката в този вид няма да постигне ефекта, който се предвижда да постигне. Това е в 354-01-30. Това исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (заместник-председател на Българската стопанска камара): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Представили сме писмено становище по първия законопроект, който получихме – на народния представител Сергей Станишев и група народни представители. По другия законопроект за съжаление времето ни беше твърде малко. Разбира се, ще си позволим и по него да представим писмено становище.
Позволете да кажа само няколко думи, макар че темата отдавна е експлоатирана и е известна на социалните партньори, влизано е в дълбочина, със сигурност и в предишния мандат на Народното събрание също. Но държа да подчертая, че темата с безработицата изобщо в България, безработицата сред младите хора, това число изключването им от икономически активното население, тоест от работната сила и другият феномен – млади хора ,които са извън образованието и обучението и са без работа, в контингента 15-29 години е един от ключовите проблеми в момента на нашата страна, на нашата икономика, на нашите социални отношения. Сигурно ви е известно, може би не на всички, че България е номер едно в Европейския съюз по дял на млади хора, които не работят и не учат, в който искате възрастов сегмент. Данните са пред мене, малко старички, от месец юли 2012 г. В диапазона 15-29 г. сме номер едно; в диапазона до 24 г. сме номер едно и сме номер две в диапазона 24 - 29 г. На първо място е Гърция. И е въпрос само на време, държа да се опитам да ви убедя, да вземем първи места в Европа по безработица, в това число и сред младите хора, без значение на това как ще се развие ситуацията в Гърция.
Причините със сигурност ги съзнавате в тяхната дълбочина. Те не са само свързани с политиките на пазара на труда, те са свързани и със системата на образование, това, че тя генерира едни неграмотни млади хора, които, дори завършили средно образование, си доучват в университетите. Ние сме акредитирали над 52 висши училища и университети, забележете. Една малка България с намаляващ брой млади хора. Тези думи са една много-много дълга редица, които могат да бъдат казани тук.
Тоест, това, което се опитвам да обрисувам, е, че проблемът е много голям. За съжаление тук оглавяваме отново негативните класации на Европейския съюз. Това очевидно означава, че с дребни, с отделни акции и мерки няма как да се преборим, включително и с гаранцията от 6 – 8 млрд. евро на Европейския съюз, разпределена по държави членки. Това ще бъде само една капка в морето за нашия случай.
С това, разбира се, по никакъв начин не искам да оставям впечатление, че не подкрепяме каквито и да са мерки в тази посока. В становището, което писмено предоставихме преди малко, аз съм донесъл и оригинала, тъй като го изпратихме по факса на комисията, това, което сме се опитали да кажем, е, че очакваме един доста по-мащабен, добре подготвен, добре обсъден, в това число със социалните партньори, пакет за атакуване на проблема изцяло с общата безработица, разбира се и тази сред младите хора. Ние сме приложили към нашето кратко становище не толкова кратки предложения за промени в трудовото и осигурителното законодателство. Те не са експертен материал, те са позиции, приети от Управителния съвет на Българската стопанска камара. Силно се надяваме, че в някакъв друг момент от времето вероятно в един възстановен Национален съвет за тристранно сътрудничество, заедно с останалите колеги социални партньори ще можем да обсъдим техния замисъл и конкретни текстове.
Аз само ще спомена, че в момента, независимо че тук сме влизали много пъти в дискусия с колегите от синдикатите и в много официални документи се твърди, че България е една от страните в Европейския съюз с най-гъвкавото законодателство, по-скоро е обратното. Ако погледнете статистиките, ще видите, че България отново е на последните места по дял на срочните договори, по дял на различните съвременни форми на почасова работа. Ограниченията, които бяха възприети за агенциите за временна работа, включително ограничение само за 30 процента от наетите да могат да бъдат наети по тази форма, ограниченията за типа на трудовия договор, всичко това – вие ще видите в това предложение, което сме направили, не генерира условия за заетост. Преди да бъдат насърчавани работодателите, да бъдат субсидирани било осигурителните вноски, било възнагражденията или други плащания по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, просто средата – трудово-правната среда, нормативната среда трябва да бъде максимално облекчена, за да осигурява заетост. В този смисъл в конкретен план мярката, която се предлага по първия законопроект, внесен от народния представител Сергей Станишев и група народни представители, считаме в значителна степен за ограничена по обхват. И в мотивите е дадена една оценка за около 5000 лица, които потенциално попадат. Само ще припомня – това са лица, завършващи средно и висше образование. изцяло отпадат тези, които не са се класирали до средно. А знаете, че те в България хич не са малко. А тези, които не знаят да пишат и да четат на официалния език в Република България, достигнали вече зряла възраст, също не са малко. И това е вина на образователната система и на политиките, които години наред са упражнявани в тази сфера. А няма как едно такова лице да бъде пригодно за заетост. Защото има инструкции за безопасност, има отговорност на работодателя, има лична отговорност на лицето, които трябва да бъдат спазвани. В тази връзка тези 500 хил. лв. оценено възмездие в рамките на 2013 г. изглеждат доста скромни. Разбира се, всичко, което е предвидено законодателно, осигурено през Националния план за действие по заетостта в рамките на тази година е добре дошло.
Вече бяха казани някои от нашите съображения в това число. Действително въпросът предизвиква задължението на работодателя да сключи договор в следващите 12 месеца, защото лицето може да се окаже непригодно за длъжността. В тези 6 до 18 месеца може да се окаже непригодно да придобие нови знания и умения за съответната длъжност и за съответната работа и в този смисъл да стане безинтересно за работодателя в следващите 12 месеца, които са давани като задължения. Това е по единия законопроект. Това е първото ни съображения и затова би следвало според нас тук предвиденият текст да бъде в известна степен либерализиран, ако мога така да се изразя.
Друго, което също може би следва да се вземе предвид, това е наличието на трудов стаж. Текстът е двусмислен – пак визирам първия законопроект. И в мотивите е изяснено, че това е първи вход на лицата към пазара на труда, тоест те нямат трудов стаж. Само че действителността е малко по-различна. Тоест имаме лица, които, да речем, между висшето и средното образование са натрупали една или две години трудов стаж, защото са започнали по-късно висшето образование или са прекъснали в рамките на висшето образование, следват и работят. Не знам сегашните редовни студенти как намират време 8 часа да работят и да са редовни студенти. Това е въпрос пак към висшето образование и тези 52 акредитирани учебни заведения. Като как се случва това? Аз не мога да си представя нормална страна, в която ти 8 часа работиш, ходиш на лекции и си редовен студент. Но това в България е възможно, разбира се.
Така че може би текстът трябва да бъде леко изфинен, ако мога така да се изразя, за да обхване един много по-широк контингент какъвто е случаят от реалността.
За съжаление по втория законопроект действително не ни беше достатъчно времето, но ще се опитаме по него да дадем допълнителни бележки.
Само няколко думи, ако ми позволите. Това е отдавна известно на колегите на експертно ниво и на министър Адемов.
Обменът на информацията между образователната система, компетентния държавен орган, упражняващ политиките – Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика, е обект на наше предложение. Многократно го правим и в най-различен формат. Госпожа Елка Димитрова, стоящата до мене, е наясно, участвали сме в няколко дебата по наши предложения – на Стопанската камара
Само няколко думи за ваша информация, добре известна в системата на образованието и на заетостта и на политиките на пазара на труда. Днешната българска държава и компетентните български държавни органи не знаят какъв е образователният статус на българските граждани. Говоря на ниво ЕГН, на ниво персона, личност. Нещо, което се знаеше едно време преди 23 години.
Нещо повече, не се знае образователният статус на заетите лица в конкретните предприятия, нещо, което преди 23 години без наличен интернет, без интензивна комуникация между различните задължени лица беше известно. Защото се попълваха едни справки тримесечно, форма 34-труд, по-възрастните, които са работили в предприятия, може би си спомнят.
Това, което сме предлагали, е един много облекчен ред, който не изисква законодателни промени в това число, макар че има и други варианти, е чрез промени в уведомленията за сключените трудови договори с допълнен един реквизит да стане ясно къде е работното място. Защото в момента българската държава не знае в кои населени места е съсредоточена заетостта, тоест наетите лица. Тя знае къде са съсредоточени месторегистрациите на фирмите, но не знае местоработата на отделните наети лица.
За пример ще дам бензиностанции. Голяма верига от бензиностанции е регистрирана в София. Цялата заетост се води в София. Да, обаче бензиностанциите са на територията на цялата страна.
Това е много важно според нас за политиките по заетостта, за яснота по населени места, по класификатор на населените места каква е регистрираната безработица, кои са лицата, които са наети по трудов договор и респективно останалият контингент, който е извън работната сила.
С това приключвам. Този комуникационен обмен може да бъде допълнен и тези реквизити могат да бъдат допълнени с образователния и квалификационен статус на лицата, на българските граждани, не само за тези, които завършват след 2007 г., защото това действително вече се прави, но и за тези, които са примерно на моя възраст и са още на пазара на труда. Уверявам ви, по тази тема в българската администрация няма информация за всеки един от нас. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин Бранков. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател, искам да направя само един кратък коментар или по-скоро една малка информация за характеристиката на младите хора в България, тези, които са в сегмента между 15 и 24 години и се водят от националната статистика. Това е публично известна информация.
От общо 1 млн. 360 хил. в сегмента между 15 и 29 години с висше образование са около 200 хил., което означава 15 процента. Със средно образование са 640 хил. или 47,5 процента. С основно образование са 400 хил. или около 30 процента. Сто и десет хиляди са с начално образование, в това число и 20 хил., които никога не са посещавали училище.
Това е обективната база на продукта на нашето образование, който ни ориентира към проблемите на пазара на труда. Казвам го това просто за информация, за да е ясно, че проблемите няма как да бъдат единствено и само тук.
Аз не искам да обвинявам никого, но това е ситуацията в момента и ние трябва да я кажем такава, каквато е, за да можем да вземем съответните мерки. Защото ако сме наясно с тази информация, отделните политики и мерки ще бъдат ориентирани точно към този контингент.
На следващо място, ако ние сме наясно с общинските програми за развитие, с регионалните програми за развитие, ако ние сме наясно освен с всички останали ресурси в този регион и в тази община и с човешките ресурси, държавата и работодателите, както и Националното сдружение на общините ще имат възможност да ориентират своите политики и своите програми, своите инвестиции, ако щете, към тези региони, за да могат да бъдат решени тези проблеми.
Така че интегрираните мерки, за които говори господин Бранков, са в основата на устойчивите резултати. Иначе мерки на парче трудно биха могли да решат какъвто и да е проблем.
Позволих си да дам тази информация, защото мисля, че е важна от гледна точка на това, което коментираме в момента.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ДИАНА НАЙДЕНОВА: Госпожо председател, господа депутати! Аз съм главен експерт от Конфедерацията на независимите синдикати.
Искам да благодаря на всички вас за това ,че първото заседание на комисията е посветено на младежката безработица, което показва, че приоритет на правителството, на Народното събрание е бъдещето на България.
Ние подкрепяме направените и внесени предложения за изменения в Закона за насърчаване на заетостта, изцяло предложението на господин Кутев, което е всеобхватно и съответства на нашата интегрирана програма за младите хора в България, която КНСБ внесе в министерството, предполагам и при вас – „Бъдеще за България”. Те съответстват на всички наши предложения за решаване на проблемите на младите хора. Естествено те трябва да кореспондират с изменения в Кодекса на труда и в другите закони или наредби за да бъде цялостна картината. И се надяваме, че нормативните актове, които впоследствие ще бъдат разработени, ще дадат възможност за една гъвкавост, една динамичност и възможност за бързо решаване на проблемите на младите хора.
Ние сме дали много конкретни практико-приложни мерки, които могат да намерят място после в последващите документи.
Аз няма да се спирам, както работодателите, изцяло по проблема на заетостта. Просто ще се спра само на внесените предложения. Внесените предложения съответстват изцяло на необходимостта за гъвкавост на пазара на труда. И ще бъдем благодарни на Министерството на финансите и на Министерството на икономиката за следващата година да заложат в бюджета повече средства за регулация на пазара на труда. Това е необходимо в условия на криза, в условия на проблеми в тази сфера, особено в сферата на младите хора.
Благодарим на народните представители, че отделихте първо време за младите хора, за бъдещето на България и за пазара на труда, което е особено важно при този нарастващ процент на безработица не само в България. Ние, слава богу, сме на средата. И други страни от Европейския съюз са по-зле от нас. Но навременната помощ, финансова помощ с мерки ние сме сигурни, че ще даде трайни и добри резултати. Благодарим ви за това, че вие внесохте първо законопроекта за младите хора.
Само едно предложение. Предложението от групата народни представители се покрива с предложението на господин Кутев, което само детайлизира някои моменти в чл. 36а. Те могат да бъдат обединени и да бъдат решени като цяло.
Предложението на господин Кутев е всеобхватно. Части от него ние многократно сме обсъждали в Националния съвет за насърчаване на заетостта и то е плод на решение и съдействие със социалните партньори. Благодаря. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Давам думата на представителя на Конфедерация „Подкрепа”.
ПАЛМИТА ПЕТРОВА: Госпожо председател, господа народни представители! Принципно Конфедерацията на труда „Подкрепа” подкрепя и двата законопроекта. Няма да навлизаме в детайли, тъй като отчитаме спешната необходимост от приемането на такива мерки.
Считаме обаче, че предлаганата мярка трябва да бъде част от един цялостен пакет от мерки в тази насока. В този смисъл приветстваме и инициативата на министър Адемов, за която той спомена. Само чрез съчетание на взаимно допълващи се мерки и ефективно използване на европейското финансиране по линия на структурните фондове могат да се постигнат по-трайни решения на проблема с младежката безработица. Благодаря ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Има думата представителят на Министерството на вътрешните работи.
НИНА ЧИМОВА: Благодаря. Във връзка с така представените законопроекти подкрепяме предложенията, които са свързани с транспонирането на европейското законодателство.
Директива 2011/98 на Европейския съюз е с краен срок за транспониране до края на 2013 г. Това е един инструмент, приет на равнище на Европейския съюз, който единствено цели да облекчи процедурата за кандидатстване и работа на граждани на трети страни. идеята е просто процедурата да бъде единна както за кандидатстване, така и впоследствие да се издава единен документ, който ще бъде достатъчен, за да се установи законността на пребиваването на лицата на територията на страната и едновременно с това да се гарантира ,че лицето е оторизирано да извършва трудова дейност. По този начин смятаме, че директивата не разширява кръга от лица, а просто допринася за едно чисто процедурно облекчаване на кандидатите за работа.
Тези документи ще бъдат издавани от службите за административен контрол на чужденците след съответното решение на службите по заетостта.
В допълнение са отразени някои други промени по отношение на директива на Европейския съюз относно връщането на легално пребиваващи граждани на трети страни, които са от изключително значение за едно по-пълно и цялостно транспониране на посочената директива в националното законодателство, като впоследствие на базата на тези законови промени ще се позволи да бъдат предприети съпътстващите подзаконови актове, за да се затвори рамката за пълното транспониране на директивата до края на 2013 г. Това предполага промени в правилника за прилагане на Закона за чужденците, съответно в наредбите, издавани на основание на Закона за насърчаване на заетостта. Така че от изключително важно значение е на базата на тези законодателни текстове да се създаде предпоставка за промяна и в подзаконовата уредба до края на 2013 г. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, уважаеми гости! Аз искам да си призная, че между нас народните представители дискусия трудно би се случила днес, защото подписите на повечето от нас стоят под един от двата законопроекта. Така че няма как да убеждаваме себе си и останалите в смисъла на това, което правим.
Така че предлагам да се опитаме с уважение към идеята на всеки, който би взел думата днес, да прекратим дискусията, за да можем наистина сериозно да поработим между двете четения, тъй като става дума за един появил се вече общ законопроект. Няма как двата законопроекта да се конфронтират. Напротив, Вие сте права, че единият включва другия.
Но аз поисках думата, за да кажа още нещо, защото за мене то е важно и то е по повод на писменото становище на Българската стопанска камара и на това, което каза господин Бранков. Няма как да не сме съмишленици в съществуването на един сериозен проблем и това е проблемът за образователната и квалификационна структура на хората, които се намират на трудовия пазар, включително и тези, на които им предстои да бъдат част от него.
На мене много ми се иска не в този законопроект, но като част от тези мерки, които трябва да бъдат сериозно работени и да станат факт, темата за професионалното образование и обучение, за последващо такова, за непрекъснатия процес на професионално образование и обучение и повишаване на квалификацията да бъде сериозно говорена. И то с конкретни мерки, дори заради това ,че имате добри анализи, добри идеи.
Нека да направим нещо в тази посока, защото проблемът ще продължава да стои сериозен, ние ще се съгласяваме, че той е важен. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи да вземат отношение? – Няма.
Бих искала да благодаря на работодателските организации, на синдикатите, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на финансите, на Министерството на вътрешните работи за становищата. Уверявам ви, че между първо и второ четене вашите предложения ще бъдат обсъдени и ще бъдат взети предвид. Колегите народни представители могат и чрез законодателна инициатива да отбележат тези предложения между първо и второ четене.
Ще обединим двата законопроекта и ще ги гледаме след това заедно, така че да отразяват духа и на двата, внесени предварително.
Предлагам обаче двата законопроекта днес да се гласуват поотделно.
Предлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта № 354-01-30, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта № 354-01-33, внесен от Антон Кутев и група народни представители на 28.06.2013 г.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Двата законопроекта са приети на първо четене. Благодаря ви, колеги. Благодаря и на нашите гости.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Имате ли предложения, колеги?
АНТОН КУТЕВ: Те са направени на база на предходните правила и са синхронизирани с Правилника на Народното събрание, който приехме.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има предложение от Българската стопанска камара да създадем към комисията консултативен съвет. Ще формулираме текст и ще го допълним, ако нямате нещо против. Въпреки че ние по Правилника за работа на Народното събрание трябва да създадем и обществен съвет към комисията. АНТОН КУТЕВ: Консултативен и обществен съвет са различни названия. След като ние имаме обществен съвет в правилника досега, значи правим обществен съвет, което е легитимната форма. Ние така или иначе е добре да си я направим. Така че няма никакъв проблем това да стане. Аз имам само една молба. Не знам как е работила в миналия мандат комисията, обаче за мене лично е по-добре следното. Предполагам, че материалите се изпращат предишния ден в електронен вид по пощите. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ние ще обсъдим организацията на работата на комисията в точка Разни – по какъв начин, имейли трябва да се оставят, не си вдигате телефоните, защото не познавате телефона на комисията, който е при секретарите. Ако по правилата няма други предложения и приемаме принципно да сложим текст, който да регламентира обществен или консултативен съвет към комисията, който експертите ще конкретизират, предлагам да ги гласуваме ан блок. Съгласни ли сте?
Който е съгласен да гласуваме правилата ан блок, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
ЕВГЕНИЯ ТОДОРОВА: Извинявам се много, че ви прекъсвам. Ние малко закъсняхме. Предполагам, че вече не сме на точното си място. Аз съм член на Комитета на майките заедно с още колеги. Ние, 14 формации искахме да внесем едно искане за участие в обществения съвет. Но тук разбирам, че вие първо ще заседавате относно неговия формат и регламент.
Може ли само да направим взаимовръзката, така че да получим след това информация?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Напротив, попаднали сте на точното място, защото това е Комисията по труда и социалната политика, тоест вашият партньор в решаване на вашите проблеми. Тъй като това е първото ни заседание, имаме и организационни въпроси и трябва да регламентираме взаимоотношенията си с този обществен съвет, моля да оставите предложенията си при нашите секретари в комисията. При следващото свикване ние ще ви информираме и ще ви каним. Моля да оставите освен молбата си и контакти за връзка с вас.
Ако няма други въпроси, който е съгласен да приемем тези правила за работа с комисията, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОРНЕЛИЯ НИНОВА
