П Р О Т О К О Л
№ 2

---

На 4 юли от 15 часа се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на екипа на Министерството на труда и социалната политика.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за вземане на акт от Препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социална защита, № 302-03-3, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 26.06.2013 г.
4. Гласуване на общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
5. Разни
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от Корнелия Нинова – председател на Комисията по труда и социалната политика.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля за извинение, че днес сме в тази зала и има известно неудобство, но все още не е стикована работата на различните комисии. Заявили сме и ще държим на искането да сме в 134 зала поради сериозността на законопроектите, които гледаме и заради многото гости – социални партньори, които има в тази комисия. така че моля за днес да ни извините. Предлагам днешното заседание да бъде със следния дневен ред: 1. Представяне на екипа на Министерството на труда и социалната политика. 2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Становище за заверка на Годишния финансов отчет за 2012 г., на Комисията за финансов надзор и Одите доклад № 0100009213, неразделна част от него, № 320-007, внесен от Комисията за финансов надзор на 29.05.2013 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за вземане на акт от Препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социална защита, № 302-03-3, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г. 4. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ и група народни представители на 26.06.2013 г. 5.Разни. Правя две допълнителни предложения. Предлагам колеги, ако сте съгласни, Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор да бъде отложен за следващото заседание със следните аргументи.
Постъпи молба от Комисията по бюджет и финанси да отложим гледането на тази точка. Те са водеща комисия, ще гледат доклада следващата седмица и молят да отложим нашето гледане и евентуално да направим общо заседание с Комисията по бюджет и финанси. Така че правя предложение точка 2 да бъде отложена.
И още едно предложение – в дневния ред да се включи като последна точка за гласуване общият законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, приет на първо четене на 3 юли 2013 г. Това се налага по процедурата на чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други становища? Заповядайте господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: В какъв вид ще получим доклада на Комисията за финансов надзор? В смисъл ще имаме ли време да работим по него и да го разгледаме подробно? Не знам дали ще бъде размножен. Това ми е въпросът. ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НЕНОВА: Да, ще бъде и ще го получите. Има и становище към него, ще получите и становището.
Други мнения по така предложения дневен ред и предложените от мене промени в дневния ред? – Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува. Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гости на днешното заседание са:
Хасан Адемов – министър
Севинч Касабова – началник на кабинета
Росица Янкова – заместник-министър
Светлана Дянкова – заместник-министър Лазар Лазаров – заместник-министър Петя Доганова – парламентарен секретар
Лили Маринова – директор на Дирекция „Връзки с обществеността”
Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт
Весела Караиванова – подуправител на НОИ Людмила Елкова – заместник-министър на финансите
Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи”
Илияна Владова – държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи” Величка Микова – главен експерт в КНСБ
Юлия Буртева – стажант юрист в КНСБ
Олег Чулев – КТ „Подкрепа”
Паунита Петрова – юрист в КТ „Подкрепа”
Йорданка Велинова – експерт в Българската стопанска камара
Васил Тодоров – главен секретар на БТПП Ивелин Желязков – Асоциация на индустриалния капитал в България
Румяна Георгиева – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.
Предлагам да пристъпим към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ ЕКИПА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА. Заповядайте господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми социални партньори, гости, колеги! В понеделник организираме специална пресконференция, на която ще представим политическия кабинет. За мене е удоволствие първо пред ресорната комисия – Комисията по труда и социалната политика, да представи новия екип на Министерството на труда и социалната политика със съответните ресори, за които отговарят заместник-министрите.
До мене е госпожа Светлана Дянкова, заместник-министър на труда и социалната политика, която ще отговаря за политиката в областта на индустриалните отношения, ще координира дейността на министерството в областта на трудовото право, общественото осигуряване, безопасността за здравето при работа, доходите, жизненото равнище и демографското развитие. Тя ще наблюдава и координира дейността на Дирекция „Жизнен стандарт, демографско развитие, политика и стратегии” и „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” на Министерството на труда и социалната политика. Също така ще наблюдава и координира дейността на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”, „Националния институт за помирение и арбитраж и условия на труд”.
В ляво от мене е госпожа Росица Янкова, заместник-министър на труда и социалната политика. Тя ще отговаря за политиката в областта на пазара на труда и насърчаването на заетостта, трудовата миграция, свободното движение на работници, международно сътрудничество и координацията по въпросите на Европейския съюз, както и в областта на европейските планове и международните програми и проекти. Госпожа Янкова ще наблюдава и координира дейността на дирекции „Политика на пазара на труда”, „Европейски въпроси” и „Международно сътрудничество” и на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” на Министерството на труда и социалната политика. Също така ще наблюдава и координира дейността на Агенцията по заетостта.
До госпожа Янкова е господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, който ще отговаря за политиката в областта на социалното включване, социалните помощи, социалните услуги, подкрепа на лицата и семейството, интеграцията на хората с увреждане, равнопоставеността на половете и антидискриминацията. Той ще наблюдава и координира дейността на Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности, социални помощи и социално включване” на Министерството на труда и социалната политика. Също така ще наблюдава и координира дейността на Агенция „Социално подпомагане”, на Агенцията за хората с увреждания, фонд „Социална закрила”. Ще отговаря за взаимодействието и координацията на Държавната агенция за закрила на детето.
Госпожа Севинч Касабова е началник на кабинета на министъра на труда и социалната политика. Тя ще организира работата на политическия кабинет във връзка с неговите съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции за подпомагане на министъра на труда и социалната политика при определянето и провеждането на политиката в сферата и неговите правомощия.
Госпожа Петя Доганова е парламентарен секретар на Министерството на труда и социалната политика. Тя ще осъществява връзките на Министерството на труда и социалната политика с Народното събрание и неговите постоянни и временни комисии и с парламентарните секретари на Министерския съвет и останалите министерства.
Госпожа Лили Маринова е директор на „Връзки с обществеността”.
Член на ръководния екип, не от политическия кабинет, е господин Стоян Стоянов, който е главен секретар на Министерството на труда и социалната политика, който организира и ръководи дейността на администрацията на министерството.
Госпожо председател, Вие давате думата, но аз предлагам да дадем думата на госпожа Дянкова да каже няколко думи, тъй като й предстои пътуване до Русе, където Главна инспекция по труда има едно организирано мероприятие, а тя наблюдава тази дирекция.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Разбира се. заповядайте госпожо Дянкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря Ви. Господин министър, госпожо председател! Аз наистина много се радвам, че днес имаме възможността да се представим пред вас.
Искам и аз да кажа няколко думи. Аз съм финансист, икономист, програмист, инженер. В социалната политика обаче работя от 1995 г.
Искам да уверя вашите народни представители, те са наши народни представители, че съм била на тяхното място. аз съм била два мандата народен представител и един мандат председател на Комисията по труда и социалната политика. Прекрасно знам какво означава когато екипът на Министерството на труда и социалната политика партнира по един изключително добър начин с Комисията по труда и социалната политика. Това означава много добри закони, това означава много добри реформи, когато има такова партньорство.
Зад тези прости думички, които д-р Адемов каза – трудово право и обществено осигуряване, безопасност и здраве при работа, доходи, жизнено равнище, демографско развитие – се крият изключително големи политики и вие ги знаете. Това са политики, които се разпростират върху всички хора в България.
Поздравявам ви за това, че имате толкова добри депутати, които са изявили желание да работят в Комисията по труда и социалната политика. Защото в Социалната комисия обикновено се работи много, обикновено се работи трудно и обикновено колегите народни представители по някое време започват да не издържат на темпото, на което се работи.
Аз само с това искам да завърша. Ние не забравяме, че народните представители са наши работодатели. Ако не сте вие няма да имаме този министър. А ако го няма този министър, няма ние да сме заместник-министри. Така че това винаги ще се съобразяваме, че нещата зависят от вас повече и от нас – по-малко.
Последното, което искам да ви кажа, е че много ми се иска да се доверите на нашия опит. Тук всички, които сме пред вас, сме много-много опитни. Д-р Адемов няма какво да го квалифицирам, безспорно той е много опитен в социалната политика, в правенето на социална политика.
Аз ви казах, че от 1995 г. съм в тази политика – и като експерт, и като народен представител, и вече като заместник-министър за втори път. Колегите ми по същия начин са много опитни, вече са били в изпълнителната власт, били са на експертното ниво в парламента. Доверете ни се, имаме опит. За което ви благодаря.
Винаги моят кабинет ще бъде отворен за вас, за всеки един народен представител. Няма работно време. Искам за това да ви уверя. Можете по всяко време да идвате и каквото има да правим заедно, да го прави и то както трябва, качествено.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, госпожо Янкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! За мене също е огромно удоволствие днес да сме тук и да можем да споделим част от задачите, които ни предстоят.
Искам изцяло да подкрепя думите на заместник-министър Дянкова, че може изцяло да разчитате на нас. Надяваме се и ние да можем да разчитаме на вас, взаимно да обменяме идеи и да си бъдем коректив, да си помагаме. Защото ни предстоят много тежки задачи, които трябва да изпълним. Поне в моята компетентност стоят някои от най-големите проблеми вследствие на финансово-икономическата криза. Поставили сме си за цел да се борим с безработицата. Това е една от първите задачи, която трябва да решим – как да реформираме структурата на Агенцията по заетостта, така че тя да предоставя по-качествени и по-съвременни услуги.
Също така в момента сме изправени пред предизвикателството да приключим успешно програмния период по Оперативна програма „Човешки ресурси”, така че да сведем до минимум риска на загуба от средства по правилото N + 2 и N + 3.
Предстоят ни също така много задачи за укрепване на капацитетите в областта на заетостта и въвеждане на много инструменти, които са свързани с адаптиране на работната сила, най-вече от гледна точка на повишаване на нейната квалификация, нейното мотивиране и включване в заетост.
За мене заемането на тази позиция е едно огромно предизвикателство. Аз наистина ще се опитам да дам всичко от себе си, за да подпомогна екипа на д-р Адемов. Аз също считам, че ние сме изключително добър екип, още повече, че между нас има и едно прекрасно разбирателство и съгласуваност. Смятам, че това е изключително важно, за да може високите цели, които сме си поставили, да се случат в следващите месеци и години и за един цял мандат.
Също така съм благодарна, че имам възможността да работя с д-р Адемов, както и с Вас, госпожо Нинова и с останалите колеги, с г-н Гьоков, с когото до преди една-две години бяхме в друго качество като колеги. Считам, че това доверие, което сме си изградили в годините, би трябвало да ни помогне за съвместната ни работа оттук насетне.
Още веднъж благодаря и отново изразявам моята готовност по всякакъв начин да помогна на всеки един член на комисията в рамките на моята компетентност. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители, колеги, партньори на социални партньори, организации на гражданското общество! За мене също е изключително приятно днес да бъда с вас. Обикновено човек, който говори последен, има две хипотези – или да направи обобщение, или просто да се присъедини към изказаните вече мнения.
Затова аз, без да продължавам същото изложение, се присъединявам към думите на готовност за партньорство, които изказаха и моите колеги. Още повече, че ако те двете отговарят за политиките в областта на труда, при мене всъщност резултира целият социален сектор и една от последните защитни мрежи – системата на социалното подпомагане и социалното включване.
Аз ще бъда изключително настоятелен да имаме онова партньорство, което да позволи едно по-целенасочено и ефективно използване на социалните помощи. Но акцентът, върху който бих искал да се обединим, е да бъде преди всичко социалното включване.
Едно от най-големите предизвикателства, които стоят пред нашата страна, това е запазване на достиженията, които имаме до момента в областта на деинституционализацията на социалните услуги и надграждането на всичко, което сме постигнали. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Господин министър, благодаря на Вас, на целия екип. Очевидно силен професионализъм. А и от кратката ни съвместна работа вече се убедих – и работохолизъм има в екипа на министъра. И е факт, че нашата комисия със съвместните ни усилия вече даде продукт и в зала бяха обсъждани законопроекти, по които съвместно работихме.
Разбира се, към нас като екип заедно има високи очаквания заради социалната среда в страната, заради социалното напрежение и проблеми. Така че ние в най-голяма степен заедно сме отговорни да решаваме тези проблеми и да отговаряме на поставените очаквания от хората.
Благодаря ви още веднъж. Можете да разчитате и на нас и се надявам, че заедно ще вървим напред.
Колеги, ако имате вие въпроси към някой от екипа, заповядайте. ако няма, да благодаря и от ваше име и да пожелая успех на съвместния ни екип.

Пристъпваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ ПРЕПОРЪКА № 202 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО МИНИМУМА НА СОЦИАЛНА ЗАЩИТА, № 302-03-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.06.2013 Г.
От името на вносителите заповядайте, господин Адемов.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Процедурата по вземане на акт е задължителна уставна процедура на Международната организация на труда, съгласно която всяка държава- членка на Международната организация на труда е длъжна в срок от максимум 18 месеца да представи пред своя национален законодателен орган международните документи, приемани на ежегодните конференции на Международната организация на труда.
Смисълът на тази процедура се заключава в широкото информиране и мобилизацията на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на приетите международни инструменти.
За отбелязване е фактът, че процедурата не поражда други правни задължения за държавите членки, които участват в Международната организация на труда.
На 20 февруари 2013 г. след преминала процедура по междуведомствено съгласуване и съгласуване със социалните партньори Министерският съвет прие решение № 115 за предложение до Народното събрание за вземане на акт от препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социалната защита. На своето заседание на 19 юни т.г. Министерският съвет прие протоколно решение за предложение до Народното събрание за вземане на акт от препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социалната защита.
Минимумът на социалната защита бе една от основните точки от дневния ред на Сто и първата сесия на Международната организация на труда, проведена в периода 1 – 14 юни 2012 г. в Женева.
За целта на препоръката минимум за социална защита представлява национално определени съвкупности от основни гаранции за социална сигурност, които осигуряват защита, насочена към предотвратяване или облекчаване на бедността, уязвимостта и социалното включване. Препоръките се предоставят за насоки за държавите членки за създаване и поддържане, доколкото това е приложимо, на минимум за социална защита като основен елемент на техните национални системи за социална сигурност и прилагане на минимума на социална защита в рамките на стратегии за разширяване на социалната сигурност, който прогресивно гарантира по-високи равнища на социална сигурност за колкото е възможно повече хора, ръководени от стандартите за социална сигурност на Международната организация на труда.
В препоръките е залегнало формулирането и изпълнението на национални стратегии за разширяване на социалната сигурност, основани на национални консултации чрез ефективен социален диалог.
При изграждането на всеобхватни системи за социална сигурност, отразяващи националните цели, приоритети, икономически и фискални възможности държавите-членки трябва да се стремят към постигането на обхвата и равнищата, установени в Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност, минимални стандарти или в други конвенции и препоръки на Международната организация на труда, които установяват по-напреднали стандарти.
През 2008 г. Република България ратифицира 7 от 9-те области на Конвенция № 102 на Международната организация на труда - „Медицински грижи”, „Обезщетение за болест”, „Обезщетение за старост”, „Обезщетение за трудова злополука”, „За семейно обезщетение”, „Обезщетение за бременност и раждане” и „Обезщетение за преживели лица”.
В процес на разглеждане е възможността за стартиране на процедурата по ратификация на Раздел ІV – „Обезщетение за безработица” на Конвенция № 102 на Международната организация на труда.
Препоръката ми е към народните представители да подкрепят процедурата за вземане на акт от препоръка за решение на Народното събрание. Молбата ми е тази препоръка за вземане на акт да бъде разгледана и в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Колеги заповядайте. Имате ли мнения, становища, въпроси?
Аз имам един въпрос господин министър. Налагат ли се допълнителни законодателни промени в резултат на изпълнението? Предстои в нашата комисия да се гледат такива закони.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. На този етап – не. Тук става въпрос за задължителни и минимални социални стандарти, които трябва да участват в законодателството. През годините ние в областите, които ви прочетох преди малко, сме направили възможно тези минимални стандарти да са част от българското законодателство и в раздел „Здравеопазване”.
Тук е изключително важно да отбележа нещо, което през годините се спуска във връзка с така наречените осигурени и неосигурени. Държавите, които са ратифицирали тази конвенция за минималните социални стандарти са задължени да осигурят минимум услуги както в областта на здравеопазването, така и в областта на социалното включване, за да могат да бъдат изпълнени препоръките на Международната организация на труда. Тези ангажименти са част от българското законодателство от доста години.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, заместник-министри, социални партньори, колеги и гости! Трудни времена са. И като имам предвид представянето на екипа, сигурно малко хора искат да са на Вашето място - социален министър в момента в тази трудна обстановка отвън.
Хората са силно социално чувствителни. Те не смятат, че кризата се поема справедливо от всички, а само от най-бедните слоеве на населението. Затова тук социалната защита има много силно място.
Въпросът ми е: след като вземаме акт от препоръката, ние изпълняваме ли националния минимум за социална защита?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. Всъщност какво точно представлява този акт, който ние в момента ви представяме и който вие трябва да направите.
Международната организация на труда е приела тази препоръка. Тази препоръка в определен период от време трябва да бъде представена през съответния национален парламент. Всъщност в момента по линия на ангажиментите, които има правителството, то ви информира, че такъв акт е предприет от самата Международната организация на труда. И вие с приемането на решение се ангажирате в последващ етап, съобразно националните особености и действащите системи за социална закрила, да въведем принципите, които има в съответната препоръка. А начинът, по който това ще го направим, зависи от нашите конкретни особености.
В този смисъл отговорът на Вашия въпрос е, че това е едно допълнение към основополагащата Конвенция № 102 на Международната организация на труда, по която в 7 от 9 области ние покриваме минимума, който има по тази конвенция.
В процес на обсъждане в отделните министерства в момента е стартирането на процедура за присъединяване към друг дял на тази конвенция, който касае по-специално обезщетението при безработица. Това е отговорът, който можем да ви дадем. Това е само информиране, че такъв акт е приет от Международната организация на труда. А с решението, което ще приеме Народното събрание, ще удостовери, че е запознато с основните принципи и ще ги следва в бъдещата си работа. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има ли други въпроси, колеги? – Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и в съответствие с чл. 19, ал. 6, б. „б” от Устава на Международната организация на труда да вземе акт от препоръката по точка 1.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ, № 354-01-31, ВНЕСЕН ОТ СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26.06.2013 Г.
От името на вносителите има думата господин Гьоков да представи законопроекта. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, заместник-министри, представители на ведомства, социални партньори! С предложения законопроект се повишава степента на социална закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател. Подобрява се целенасочеността на средствата от фонда, особено в периоди на икономическа криза, и се намаляват възможностите да се прехвърлят тези лица от системата на социалното осигуряване в тази на социалното подпомагане.
Законопроектът цели да гарантира социалните права на работниците и служителите при специфични случаи на несъстоятелност, при които е налице значително забавяне на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и забавяне изплащането на дължимите обезщетения при неплатежоспособност на работодателя.
Предлагат се следните комплексни мерки за постигане на набелязаните цели:
- увеличаване на периода, през който работодателят е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността – от 6 месеца на 12 месеца, за да могат работниците и служителите да се ползват от предвидените права по този закон;
- увеличаване на размера на гарантираните вземания от 3 на 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца;
- увеличаване на максималния размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1200 лв.
Предложените изменения не противоречат на международноправните изисквания. Те са в съответствие с директивите на Европейския съюз за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Отразяват съществуващите практически проблеми по изплащането на трудовите възнаграждения и гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на техните работодатели.
Финансовите измерения на предложените мерки са твърде скромни и са във възможностите на бюджета на Фонда за тази и за следващите години. (Във Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите има свободни около 220 млн. лв., вложени в държавни ценни книжа, като приходите от тях надхвърлят 11 млн. лв. За 2012 г. за изплащане на обезщетенията са ползвани само 826 хил. лв. за 485 работници и служители от 47 фирми при среден размер на обезщетението 1072 лв.)
Наличният финансов ресурс разкрива резерви за гарантиране на подходяща социална закрила на осигурените за този риск лица.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля за становища. Има ли желаещи колеги народни представители? – Не виждам.
Заповядайте заместник-министър Елкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря, госпожо председател. Ние също не определяме като значителни допълнителните разходи, които ще бъдат за сметка на бюджета на Фонда и оттам на консолидирания бюджет в резултат на този законопроект.
За тази година ако приемем, че той ще влезе в сила от 1 октомври, допълнителните разходи са 500 хил. лв., а за 2014 г. по наша прогноза – около 2 млн. лв., което по никакъв начин не го определяме като много съществено.
Подкрепяме законопроекта, нямаме бележки по него. Обръщаме внимание, че контролът би трябвало да бъде адекватен, доколкото ще бъде увеличен достъпът до ресурса на Фонда и оттам – опасностите за злоупотреби от некоректни и работодатели, и наети лица. Така че в този смисъл предлагаме да се има предвид това и контролните органи да могат да реагират адекватно и навреме. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря. Заповядайте, господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: (КТ „Подкрепа”): Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, заместник-министри! Преди да говоря за закона, искам да кажа само няколко изречения, които са фундаментални за нас.
Практика в последните поне 15 години стана, както се полага по закон, при всяка промяна в нормативната база, законови и подзаконови актове, които засягат социалната сфера, да минават през тристранните органи. Разбира се конституционното право на всеки отделен народен представител и група народни представители да внасят законопроекти е тяхно свещено право. Но по този начин се избягва, както и в случая с този закон, така и със закона, който ще бъде следваща точка – за насърчаване на заетостта, се избягва възможността за едно задълбочено обсъждане между социалните партньори. И ние определено смятаме ,че това е начин за заобикаляне и неглижиране на социалния диалог.
В последните два парламента се наложи една практика, която беше коректна. Господин министърът може да потвърди, че дори в случаите на законопроекти, внасяни от народни представители, те пак бяха насочвани през тристранните съвети.
В случая на нас ни се предлага, както със Закона за насърчаване на заетостта, пост фактум, след като нещо вече е минало през комисията ние в Националния съвет за насърчаване на заетостта да си говорим някакви бла-бла, които всъщност по никакъв начин няма да изразят нашите становища така, както трябва. Защото тук не е мястото за водене на социален диалог и за уеднаквяване на наши позиции с работодателите, още по-малко за задълбоченото му разглеждане.
С това искам да кажа само, че това е последният път, в който КТ „Подкрепа” ще дава свои становища директно тук, ако те не са минали през тези органи, където им е мястото.
Конкретно по законопроекта. Ние подкрепяме този законопроект. Подкрепяме го, защото той не само отговаря на международните норми, той отговаря и на свещеното право на работника за възнаграждението за неговия труд.
Смятаме за напълно оправдани измененията, които разширяват правото на гарантиране вземания от 3 до 6 месеца. По този начин наистина се намалява рискът работникът да работи бадева. Подкрепяме го. Смятаме, че е навременно. Даже мога да кажа, че приветстваме това. Но го подкрепяме с едно „но”.
Единственото ни възражение – и то сериозно възражение, засяга удължаването на изискването на времето, изискуемо от работодателя да е работил в последните 12 месеца вместо последните 6 месеца. Разбираме мотивите на вносителите. Вероятно се е имала предвид презумпцията, че примерно аз мога да регистрирам фирма, да наема 100 човека с 5000 лв. заплата, да не им плащам и после да се обогатя за тяхна сметка. Да, но по този начин с презумпцията, че имаме един потенциален нарушител, можем да лишим голяма група хора от тяхното право на труд.
Смятаме, че досегашната практика с 6-те месеца е била добра. Може би Фондът ще каже дали е имало някои такива случаи, които да водят до това удължаване. Смятаме, че това удължаване ще даде възможност за ощетяване на работниците. Благодаря ви. Надявам се да се вслушате в това.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря. Господин Чулев, аз приемам аргументите Ви за това, че този пакет законопроекти трябва да мине през Националния съвет за тристранно сътрудничество и изразявам надежда, че скоро Националният съвет за тристранно сътрудничество ще заработи и че ще може там да обсъждаме сериозно пакета законопроекти.
Заповядайте, господин Петков, управител на Националния осигурителен институт.
БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа! Националният осигурителен институт е представил писмено становище по разглеждания законопроект. Аз ще акцентирам върху основните моменти от това становище, като, разбира се, подуправителят на Института, който изпълнява длъжността директор на Фонда, ще изрази гледната точка на самия фонд, който, както знаете, се управлява от надзорен съвет, който е представен тук. Всъщност организациите които имат представители в този надзорен съвет, седят около тази маса.
В нашето становище ние оценяваме ефектите от удължаване на времето за получаване на гарантирани вземания и на максималния размер на гарантираното вземане. Те съвпадат с оценките на Министерството на финансите. Считаме, че основният ефект би дошъл от увеличаване на размера на гарантираните вземания, в смисъл, броя на гарантираните вземания, които се обезпечават.
Този ефект, ако, както е предложено в закона, влезе в сила от 1 октомври, ще доведе до нарастване на разходите на Фонда спрямо планираните с една сума около 530 хил. лв.
Искам да информирам, че планираните разходи за гарантирани вземания за тази година по план-сметката на Фонда са 2 млн. 093 хил. лв. приблизително, като текущото изпълнение на разходите за първите пет месеца показва известна икономия спрямо плана.
По отношение на ефекта за следващите години очакванията са ни, че планираните разходи биха се удвоили в резултат от предлаганите промени. Отново ще подчертая, че планираните разходи са сравнително неголеми на фона на ресурса, който Фондът управлява. Прогнозата за 2014 г. е 1 млн. 800 хил. лв. план за разходите за гарантирани вземания.
Разбира се, тази прогноза е само прогноза. Тя подлежи на конкретизация, когато се приема план-сметката на Фонда за следващата година.
Тук искам да подчертая, че въпреки че от 2 години размерът на вноската на Фонда е нулева, на практика не постъпват приходи от вноски, Фондът завършва с излишък в резултат от добро управление на ресурса, с който разполага. Приходът се формира основно от лихви по инвестициите в държавни ценни книжа и превишава текущия разход.
Така че поне на този етап не виждаме някакви опасения за финансовото състояние на Фонда от предлаганите мерки.
Вторият пункт от нашето становище. Смятам, че винаги, когато се предлага увеличаване на размера на гарантираните вземания, би трябвало да присъства една преценка доколко това увеличаване на размера на гарантираните вземания не би мотивирало умишлено поведение на някои работодатели, злоупотреба с права, доколкото броят на вземанията, които Фондът гарантира, съответно се увеличават.
Третият пункт в нашето становище е свързан с едно наше предложение за конкретизация на текстовете в § 2 и § 3 от законопроекта, доколкото размерът на вземанията се увеличава на 6 начислени и неизплатени трудови възнаграждения, докато правото, което поражда всъщност получаването на тези вземания, е лицето да е било в трудови правоотношения с работодателя не по-малко от 3 месеца. Считаме, че би могло да се намери по-точна редакция на тези тестове.
Като цяло подкрепяме законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря и аз. Заповядайте господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (АИКБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! По позицията на Асоциацията на индустриалния капитал по посочения законопроект едно изречение предистория. Този проект не е нов. Той беше внесен в предходното Народно събрание почти в същия вид. Тогава не беше приет.
Какво ни пречи да подкрепим към днешна дата в този му вид настоящия проект? Бихме искали да бъдат отчетени няколко неща, които не се казват в мотивите, а са важни.
Първо, да се има предвид, че това е гаранционен фонд;
Второ, че това е целеви фонд;
Трето, че това е фонд, създаден в изпълнение на европейска директива, а не заради наша национална особеност.
Каква е ситуацията към момента. Условно казано, средствата, които разходва Фондът за целите, за които е създаден, към днешна дата предполагат спрямо предложеното повече правоползващи се лица с по-малко средства. Резултатът от приемането на направеното предложение ще бъде по-малко правоползващи се лица с повече средства.
Искаме също така да се има предвид, че този фонд се захранва само със средства на българските работодатели, които бяха 0,5 процента, минаха през 0,3, станаха 0,1 процент. И както каза управителят на НОИ, от две години са 0 процента. Тоест от този тип постъпления във Фонда няма как да се очакват. Същевременно предложението визира вдигане на средствата, които Фондът ще разходва.
Другият фактор, който има значение – тук напълно споделяме казаното от управителя на Националния осигурителен институт, - е, че доброто управление на Фонда доведе до увеличаване на средствата в него. Това са безспорни факти. Но тези средства заради ограниченията, наложени за инвестиране в закона и поради добрата доходност на държавните ценни книжа са инвестирани преимуществено в 10-годишни ценни книжа. Сами разбирате, че ние, ако се наложи, недай боже, такива средства в по-голям размер да бъдат извадени, ще трябва да се нарушат депозити, което ще се отрази на много други системи, не само на този фонд.
И ако увеличените разходи на Фонда продължават във възходяща степен, а постъпленията – не в същата, рано или късно ще се стигне до началното положение, тоест отново да трябва да бъдат правени вноски. Това са неща, които са много важни.
Бихме подкрепили подобни промени, ако увеличението не отива директно двойно, на 6 месеца, а примерно на 4. Или ако размерът, който ще се плаща, не е в размера, който е сега, а е, да речем, по-малък, за да могат повече хора да се ползват от това, за което е създаден Фондът. Това е нашата основна цел.
Така че на този етап в този му вид ние не можем да го подкрепим, но ако бъде ревизиран в известна степен, тогава би могло да се мисли и по друг начин.
И последно, но не по значение. В предходно обсъждане се появиха идеи за инвестиране, които сегашният закон не допуска, инвестиране на средства на Фонда. Бихме искали рестриктивната позиция, залегнала в нормата, към сегашния момент да остане тази. Защото в противен случай съществува риск този фонд въобще да го няма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря. Заповядайте за реплика, господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Аз просто ще илюстрирам как биха се развили нещата в едно тристранно обсъждане.
Тук работодателите според мене допускат една основна грешка. Хората не ползват средства от Фонда, те ползват права. Това са неизплатени от работодателите заплати за положен труд.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Гьоков също има реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Една реплика, малко като продължение на спора от вчера в Комисията по бюджет и финанси.
Пак ни се ще да обърнем внимание, че това е гаранционен фонд, както Вие казвате, но той е насочен не да поддържа фискалния резерв на държавата или държавните ценни книжа, а да поддържа гарантираните вземания на работниците. Това трябва да е ясно на всички.
Абсолютно съм съгласен с това, което казахте последно, че тези пари не трябва да ходят за каквито и да било други неща, освен за това, за което са предназначени.
И последно, ако искаме да разширяваме обхвата, както каза господин Чулев, трябва не да увеличаваме срока на 12 месеца, а да го намалим на 3 например. Работилите 4 месеца да могат да ползват условията. А не както тук се предлага – увеличаване на 12 месеца.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Ще се отвори възможност за огромни злоупотреби.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (КРИБ): Изцяло подкрепям изразената позиция от господин Желязков. Ние надлежно сме представили нашето становище.
Също така като подкрепяме една част, опасенията са ни именно от увеличаване на размера на гаранционните вземания и свързаните с тях неизплатени и неначислени трудови възнаграждения.
Какви са ни мотивите за това?
Законът като закон е приет в изпълнение на директива 80/987 на Съвета от 20 октомври 1980 г. и е в пълно съответствие с всички директиви. Изменението е 2002/74, 208/94, Конвенцията на МОТ и ратифицираният текст на Европейската социална харта, визирам чл. 24.
Тоест бих искала да кажа, че този законопроект изцяло отговаря на европейската норма, включително и на преамбюла, съображение 3 в директивата, където целта й е да осигури минимално ниво на заплащане на всички работници и служители в случай на неплатежоспособност на работодателя.
Защо наблягам на това. Бих искала да обърна внимание, че нашият закон, съответствайки на всичките тези международни норми в областта на социалната защита на трудовите възнаграждения и обезщетенията на работниците и служителите при точно определен риск за работодателя – несъстоятелност, предвижда внасяне на вноски изцяло за сметка на работодателя. Вземания на работници и служители се дължат, дори ако техният работодател не е плащал редовно вноска.
Определянето на размерите на дължимите във Фонда гарантирани вземания на работниците и служителите са съобразени с директивата, минималните изисквания и стандарти на този международен акт като такъв. Тоест идеята при формирането и създаването на този закон и Фонда цели работодателят да осигурява собствените си работници, така че при настъпване на риск за него, каквато е неплатежоспособността, той да може да покрие едни минимални разплащания спрямо собствените си работници, като това по никакъв начин не изключва правата им по останалото законодателство. Тоест това са първите належащи нужди, които трябва да се покрият.
Опасенията ни са именно, че откривайки по-голямо поле за действие, това ще засили интереса към Фонда и това би могло в голяма степен да създаде допълнителна възможност за злоупотреба със средствата на Фонда и възможности за източване, включително отивайки към умишлени фалити. Виждали сме подобни неща, няма да споменавам, но е имало системи, които са използвали подобни вратички.
Бих искала да кажа, че така, както всички приемаме, че чл. 4 от директивата за минималните изисквания е спазен, в директивата също има и един чл. 12, който неминуемо говори, че държавите биха могли да вземат мерки за предотвратяване на злоупотреби. Именно в тази посока не виждаме нищо, което да ни дава като сигурност. Бих искала да бъда много точна в тази част. Настоящата директива не засяга правото на избор на държавата членка да взема мерки за предотвратяване на злоупотреби.
Тоест, това са основните ни опасения, когато говорим, че разкриването и даването на по-голям обсег на влизане може да изиграе лоша шега и да се обърне точно срещу тези, за които го правим като цяло. Това е закон, който трябва да гарантира минимални доходи, не да решава проблеми със заетостта, нито с плащането на работни заплати. Това е друго законодателство, където може да се търси. Затова са толкова рестриктивни политиките и то всъщност заложени в закона с възможност за инвестиране на тези средства. Това винаги е било под много строг контрол, включително и на Министерството на финансите, именно заради тази гаранция и сигурност в посока, ако случайно работодателят изпадне в този риск, хората да могат да посрещнат належащите си нужди.
Това винаги е приемано от работодателите и ние едва ли не се явяваме съавтори на този закон и много коректно сме се отнасяли и плащали. Опасенията са ни именно в тази посока.
Що се отнася до репликата от синдикатите, не бихме приели, че единият срок може да се увеличи, а другият не, защото ще изпаднем в много странна хипотеза, че дейността на предприятието е 6 месеца, а имам право на обезщетение за 12 месеца. Няма как да възстановя другите 6, след като не съм работила и предприятието не е работило.
Така че в тази посока сме готови да дебатираме и да обсъждаме, за да намерим наистина балансираност и сигурност на този фонд, който да съществува, за да не се обърне срещу самите работници, един вид да се постигне обратната цел – не се плащат заплати, защото ще се изплатят през Фонда.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (главен секретар на Българската търговско-промишлена палата): Аз ще бъда кратък, тъй като също ще представим становище. Колегите казаха повече от аргументите.
Ние също се въздържаме към настоящия етап да подкрепим това предложение по две линии.
Първо, принципната. Имам предвид начин, по който е формулирано едно предложение за промяна в начина, по който се харчат парите в един фонд, който е набрал 220 млн. лв. Принципно не сме съгласни с подобни предложения, тъй като има едно изречение, което дава статистика за разходите за 2012 г., но няма никаква финансова прогноза. Такъв огромен финансов ресурс с такова предложение и начина, по който е структурирано, ние просто не виждаме как вие можете да вземете управленско решение да подкрепите едно такова предложение, тъй като не може да се направи оценка на риска, който би се породил от промяната в начина, по който ще се харчат тези средства.
В конкретика също изразяваме опасение по отношение на увеличаването на броя на вземанията, които се гарантират, както и на техния размер с мотива, че евентуално по-голям обем от средствата на фонда, ако бъдат изхарчени, да не се възстанови системата за плащане на вноски от страна на работодателите. Това за нас също би се оказало неприемливо. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря и аз. Заповядайте господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз неслучайно започнах с аргумента, че това е фонд, в който постъпленията идват от работодателите или по-скоро идваха, защото през последните години ставката е нулева.
Но ако направим един анализ на постъпленията през всичките тези години, откакто действа фонд „Гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя”, стигаме до извода, че през всичките тези години са събрани 240 млн. лв. От тези 240 млн. лв., благодарение на инвестиционната политика или инвестиционните решения на Надзорния съвет на Фонда, всяка година постъпленията от лихви са между 10 и 11 млн. лв. за различните години. А от началото на действието на Фонда, за да говорим за притеснения изобщо, трябва да споменем и тази цифра, обезщетенията, които са платени, са в размер на около 4 млн. 500 хил. лв. Тоест, от една страна трябва да сме наясно с факта, че този фонд се управлява през годините по един добър начин. И ние не трябва да имаме никакви притеснения, че Надзорният съвет и председателят на Фонда, както и социалните партньори и работодателите, които участват в надзора, няма да вземат всички необходими мерки, тъй като всяка година се изготвя план-сметка, благодарение на която план-сметка всъщност се реализират политиките в този фонд.
В чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване е казано, че временно свободните средства, а не всички средства от Фонда са тези, които могат да се влагат само по реда на чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване, а именно по депозитни сметки от Българска народна банка и за придобиване на първичния пазар или чрез Министерството на финансите на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.
Тоест, няма никакви притеснения, че средствата от този фонд могат да бъдат за нула време изхарчени, защото размерът на обезщетението в момента се увеличава и се увеличава броят на дължимите вземания по трудови правоотношения, съответно обезщетенията през последните 12 месеца.
Така че според мене е добре работодателите да имат притеснения, но те не трябва да бъдат чак толкова големи. И моето предложение, госпожо председател, ако ми позволите, е да направим нещо между първо и второ четене. Този закон винаги е предизвиквал огромен интерес по няколко причини:
Първо, защото има притеснение, че Фондът може да бъде по някакъв начин източен. Трябва да бъдат категорично разсеяни тези притеснения. И това може да стане само в условията на диалогов режим. Затова молбата ми е между първо и второ четене да направите една работна група, ако приемете, разбира се, моето предложение, в която да влязат и социалните партньори, да влязат и представители на управлението на Фонда от Националния осигурителен институт, социални партньори, не да правите паралелен Национален съвет за тристранно сътрудничество, а понеже обстоятелствата около приемането на този проект налагат това.
Надяваме се още тази седмица вие да приемете тези промени, за които говорим от доста време, които да позволят Националният съвет за тристранно сътрудничество да заработи, за да не изпадаме в такива деликатни и леко конфузни ситуации да правим някакви паралелни, но според мене важни комисии и органи, които да дадат възможност за по-голяма прозрачност и да разсеят всякакъв тип съмнения.
Още веднъж ви призовавам за по-голям екип при изготвянето на предложенията за второ четене, да влязат и колеги от Комисията по бюджет и финанси, които са имали притеснения, с които аз успях да се запозная. Мисля, че проблемите на този закон не са в тази насока. Според мене те са в съвсем друга посока. И това нещо не беше казано в досегашната дискусия.
Ние променихме Търговския закон. В масата на несъстоятелността, вземанията на работниците и служителите, колегите, които са работили с нас, знаят, преди години бяха на осмо място. С много големи усилия ги преместихме на четвърто място. Но така или иначе аз нямам информация, защото работодателите имат задължение от масата на несъстоятелността от този фонд да постъпват средства, които са заделени за обезщетение, но за съжаление това не се е случвало или аз нямам информация, че се е случило или е много малък делът на тези средства.
Аз още веднъж ви призовавам за по-голяма публичност, по-голяма дискусия, повече хора да влязат при обсъждането на текстовете за второ четене, за да няма никакви притеснения, че може да се случи нещо с Фонда.
И последното, с което завършвам. Има един проблем в закона. Въпреки че с последните промени в Търговския закон задължихме работодателите, които обявяват предприятията в несъстоятелност, да информират работниците и служителите, там има един срок от 30 дни, който 30-дневен срок на практика по-голямата част от тези, които имат права по този закон, го изпускат, за да попълнят молбата-декларация до регионалните поделения на Националния осигурителен институт. И това е големият проблем, който по някакъв начин трябва да бъде решен. Работодателите са задължени с последните промени в Търговския закон да информират всички работници и служители, на които са прекратени трудовите правоотношения и които имат права по закона, да се възползват от възможността в рамките на този месец. Те най-често го изпускат и след това започват отказите на директора на Фонда за гарантиране на вземания на работници и служители. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин министър. Приемам предложението Ви между първо и второ четене да направим такава работна група ако се наложи, дори поемам ангажимент да поискам в зала увеличаване на срока между първо и второ четене, за да стане един сериозен разговор с аргументи и да вземем възможно най-доброто решение, включително да обсъдим и да внесем предложения, които да решат този проблем с 30-дневния срок, дали да се увеличи.
Заповядайте госпожо Микова.
ВЕЛИЧКА МИКОВА (КНСБ): Добър ден. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители, уважаеми заместник-министри! Искам да изразя становището и на КНСБ по внесения законопроект. Преди всичко искам да изразя мнението на КНСБ, че този закон отдавна се нуждае от промени и че зад неговата промяна стоят обективни потребности.
Преди всичко искам да кажа, че ние сме представили нашето писмено становище и към него сме представили една смела идея, която допуска обаче директивата, въз основа на която е транспониран и изработен законът за гаранция на вземанията не само когато има несъстоятелност на работодателя, но когато е налице и финансова криза при работодателя.
Така че се обръщам към вас с идеята да се видят тези предложения. Защото конкретно по законопроекта ние подкрепяме идеята да бъде разширен периодът на гарантираното вземане, както и максималният размер на гарантираното вземане. Но всички тук са запознати със случаите, когато не може да се стигне до откриване на производство по несъстоятелност, но има работници и служители, които дълго време не успяват да получат своите работни заплати. И в случай, че този фонд разполага с достатъчно постъпления, които бяха обсъдени тук, би могло да се помисли и за разширяване на приложното поле на закона, когато ще се гарантират случаи на финансова криза на работодателя. Този регламент ние сме го разписали, но от вас, народните представители, зависи дали ще обърнете внимание.
Също така искаме да обърнем внимание на проблема, че не се правят вноски във Фонда. Защото ако се разшири периодът на гарантираното вземане, няма как да не се разширят и разходите за гарантирани вземания. В този смисъл трябва да се помисли за възобновяване на вноската във Фонд „Гарантирани вземания”, да се извършат промени в Закона за бюджета.
Аз мисля, че всички преждеговоривши тук го казаха, така че това е логично. Как ще се подходи, това не е в моите компетенции. Но това е становището на КНСБ, че действително трябва да се помисли за възобновяване на вноската във Фонд „Гарантирани вземания”, тоест да се промени Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване, където да се определи един минимален размер. Защото и конвенцията 73 на МОТ, и директива 89 на Европейския съюз казват, че Фондът трябва да се захранва с вноски и че това не е фонд, който действа от нищото. Всъщност в него трябва да има постъпления. Благодаря ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Работната група между първо и второ четене става все по-наложителна. Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Аз също мисля, че работна група между първо и второ четене е наложителна и няма как да минем без нея.
Разбира се, аз ще се съглася с опасенията на работодателите за това, че е възможно през различни злоупотреби да се източва Фондът, да се окаже, че всъщност не сме предвидили добре нещата, което разбира се, е така. Точно заради това работната група трябва да работи между първо и второ четене.
В същото време обаче духът на закона и логиката на това, което правим в крайна сметка, е да гарантираме вземанията на работниците от работодателите, с ясното съзнание, че работодателите, които в крайна сметка се обявяват в несъстоятелност, не са онези, които плащат сметката. Или ако говорим за възобновяване на вноските във Фонда, не са онези, които ще внасят следващите пари във Фонда. Тоест ние сме с ясното съзнание, че между едните работодатели и другите работодатели има разлика.
Според мене все пак духът на закона и справедливостта изискват да се гарантират в съотношението работници – работодатели работниците, служители и тези, които имат вземания. Те са си положили труда и те трябва да бъдат гарантирани. Те трябва да бъдат гарантирани като цяло в социалната логика, в която ние би трябвало да мислим, от работодателите.
Така че според мене опасенията за това, че биха могли да настъпят някакви тежки последствия за Фонда, са основателни. Ние, разбира се, трябва да мислим за тях и да вземем съответните мерки, което според мене може да стане между първо и второ четене. Но като цяло духът на закона абсолютно безспорно изисква това да стане по реда, който е предвиден в тези изменения. Тоест няма как да избягаме от отговорността на работодателите в това социално отношение. То просто за съжаление така си е написано. Пак казвам, с цялото внимание към това да гарантираме процесът да тече по верния начин.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Колеги, уважаеми гости! Чуха се различните становища. Очевидно ще работим между първо и второ четене за подобряване на текстовете.
Предлагам да прекратим дискусията и да преминем към гласуване. Има ли възражения? – Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г.
Моля, който е съгласен да приемем законопроекта на първо четене, да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.

Преминаваме към последната точка. Предлагам на гласуване
ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА, № 354-01-30, ВНЕСЕН ОТ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИНА 26 ЮНИ 2013 Г. И № 354-01-33, ВНЕСЕН ОТ АНТОН КУТЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28 ЮНИ 2013 Г., ПРИЕТ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 3 ЮЛИ 2013 Г.
Колеги, в началото казах, че това се налага на основание чл. 77 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за обединяване на двата законопроекта в един.
Моля, който е съгласен да приемем общия законопроект, да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Приема се.
Общият законопроект ще бъде внесен в Деловодството на Народното събрание и текат сроковете за предложения между първо и второ четене.
Благодаря на всички. Закривам днешното заседание.
Закрито в 16,15 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА: КОРНЕЛИЯ НИНОВА