П Р О Т О К О Л
№ 5
(стенографски)

---

от заседание на Комисията по труда и социалната политика

София, 25 юли 2013 г., четвъртък
НС, пл. „Александър Батенберг”, зала 134, ет. І


(Открито в 15,40 часа.)


Председателствала: председателят на комисията Корнелия Нинова.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми гости, моля да ни извините. Току-що приключи заседанието в другата сграда по актуализацията на бюджета. Необходими са поне 10-15 минути на колегите, за да се придвижат до тук. Благодаря Ви за разбирането.

(15,53 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, предлагам да започваме.
Предлагам следния дневен ред:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., № 310-00-6 и Отчет за изпълнението на бюджета на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” за 2012 г., № 310-00-10, внесени от Националния осигурителен институт на 03.06.2013 г. и на 07.06.2013 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерския съвет на 13.06.2013 г.

Колеги, преди да гласуваме имам едно предложение да отложим разглеждането на т. 3 - Годишния доклад за състоянието на националната сигурност. Аргументът ми да Ви го предложа е, че няма представител на вносителя, а документът е достатъчно сериозен, за да го обсъждаме без да има вносител, с когото да го коментираме. Така че, ако сте съгласни, предлагам дневният ни ред да се състои от точки 1 и 2, които ви изчетох.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.

Наши гости днес на заседанието са:
1. Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика;
2. Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт (НОИ);
3. Весела Караиванова – подуправител на НОИ;
4. Антоанета Ганчева – главен актюер на НОИ;
5. Константин Пенчев - Омбудсман;
6. Росица Тоткова – главен секретар на Омбудсмана;
7. Роза Георгиева – началник на кабинета на Обмудсмана;
8. Станимир Цоцов – член на БТПП и
9. Олег Чулев – от КТ „Подкрепа”.
Други колеги има ли дошли допълнително? Ако няма, благодаря ви. Добре дошли.

Преминаваме към точка 1:

ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2012 Г., № 361-00-1, ВНЕСЕН ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 01.04.2013 Г.
Заповядайте господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ – ОМБУДСМАН НА РБ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители. На вашето внимание е годишният Доклад за дейността на Омбудсмана през 2012 г. Ще направя едно кратко резюме.
През 2012 г. отново имахме рекорден брой жалби – 5 336. Малко по-малко в сравнение с 2011 г, като добрият показател за нас е, че сме приключили 5 550 жалби, т.е. приключените жалби са повече от постъпилите, което е много важна индикация за качественото и своевременно обслужване на хората.
Предимно сме наблягали на контактите с хората, а не само в Приемната на Омбудсмана. Знаете, че всеки четвъртък аз приемам в Приемната на Омбудсмана. Освен това през годината сме посетили: с. Селановци, гр.Силистра, гр. Плевен, гр. Дупница, гр. Разлог, гр. Кюстендил, гр. Стара Загора, гр. Велико Търново, гр. Русе, с. Паталейница, община Пазарджик и там сме правили не само изнесени приемни, но сме се срещали и с ученици, а на някои места и със студенти по основните права – запознаване с правата на човека, с инициативата на Министерство на образованието „Участвам и променям”.
Искам само да ви кажа, че тази година, 2013 г., се очертава наистина бум на жалбите. До днешна дата са постъпили 4 704 жалби. Сега може би е във връзка с протестите, с недоволството на потребителите (февруарските). Наистина ръстът на жалбите беше много силно увеличен.
По материи. Отново основен брой жалби (23 процента от постъпилите) са за защита на правата на потребителите срещу доставчиците на обществени услуги. На второ място са социалните права – 998 жалби (право на собственост, основни права и свободи, на лишаване от свобода и т.н.). Важно е да спомена, че за първи път от 2012 г. (от месец юли) Омбудсманът изпълнява една нова функция, която му беше възложена с изменението на Закона за Омбудсмана, а именно национален превантивен механизъм и за 6 месеца ние успяхме да обиколим 162 места. Става дума за затвори, следствени арести, полицейски управления, освен това домове за възрастни хора с увреждания, деца без родителски надзор, деца с увреждания. Тоест, една голяма палитра на институции, на заведения, в които хората (малко или повече) влизат по насилствен начин и не могат да напуснат по своя воля и сме дали около 260 препоръки на съответните компетентни органи. Даже онзи ден получихме едно поздравително писмо от председателя на Подкомитета срещу изтезанията към ООН, който каза, че е впечатлен от работата на българския национален превантивен механизъм, по който за 6 месеца е извършена такава сериозна работа.
Както споменах, жалбите в защита на социалните права на гражданите са на второ място (19 процента) от общо постъпилите. 998 бр. са, които са разпределени така: за трудови права и заетост – 332; права на децата и младежите – 163; хора с увреждания – 150; пенсионно осигуряване, пенсии и добавки – 147 жалби; социално осигуряване и обезщетения – 66; социално подпомагане – 56; общински жилища – 45; социални услуги – 5; социални и други дейности – 34. Това са едни от жалбите, които най-много затрудняват експертите на институцията, в смисъл, че действително има такива жалби, по които ние не можем да помогнем. Когато получим жалба, че човек е безработен, че не може да си намери работа, че е социално слаб, че е изгонен от общинско жилище, защото няма пари да си плати тока и парното, очевидно е, че институцията на Омбудсмана трудно би могла да реши проблема и да помогне, освен да го упъти към съответните социалните служби, към съвета, към бюра за заетост. Тоест, в тези случаи чувстваме безсилието и на тази институция да помогне на хората наистина с нужда и на които всички ние трябва по някакъв начин да се опитаме да им помогнем.
Иначе, специално по отношение на трудовите права, имат проблеми с не изплащане на трудови възнаграждения, не изплащане на осигуровки. Тук нашият ресурс е предимно да контактуваме с държавните органи, които биха могли да притиснат работодателите на частните фирми и да ги накарат да спазват правилата. Това са Инспекцията по труда, социалните служби в съответните населени места. Направили сме доста препоръки, включително и за законодателни промени, за да може на гражданите първо да им бъде осигурено заплащане на трудово възнаграждение своевременно, при прекратяване на трудовия им договор да им се издават документи. Имаме много проблеми с липса на документи, установяващи стаж, които са необходими на гражданите, за да получат пенсия. Подробно са описани всички тези отделни проблеми с конкретни примери.
Аз не знам, но по-добре е, ако имате някакви въпроси да ги зададете, защото материята е доста обемиста. Аз се спирам само на социалните права, тъй като естеството на Комисията, предметът й е в тази област. Но може би, ако имате някакви въпроси по-добре е да допълня. Тук ми напомня сега госпожа Тоткова, че слава Богу се реши един проблем. Знаете, че имаше случаи когато се увеличават пенсиите с няколко лева, а в един момент човекът се лишава от възможността да получи социална помощ за отопление да кажем. Получава 30-тина лева за увеличение, а губи 300 лв. и повече. Мисля, че с промените, в постановлението този въпрос се реши, което е много добра стъпка и аз наистина я приветствам. Защото формалният подход никога не е бил добър (формалният числен).
Общо взето това е, което мога да кажа. Ако имате въпроси съм готов да отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте колеги.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Господин Пенчев, живеем в трудни времена и предполагам (както личи и от доклада), че по-голямата част от жалбите на гражданите са свързани с нарушаване на социалните права на хората. В тази връзка искам да направя първо едно предложение и после да задам два въпроса.
Може би целият доклад или поне в частта му за хората с увреждания, правата на детето, защита от нетолерантност и дискриминация и социални права на гражданите да бъде предоставен на Министерството на труда и социалната политика, за да могат те да реагират по тези въпроси и през 2013 г. да намалеят жалбите в тази насока, но защо не и целият доклад.
Следващото нещо, което искам да Ви попитам е, какво съдействие Вие очаквате от Комисията по труда и социалната политика, свързано, разбира се, пак с тези констатирани проблеми в доклада и със жалбите, разбира се? Има направени препоръки в социалната област. През 2012 г. тогавашното Народно събрание колко от тях успя да „облече” с предложения за законодателни промени? Имате ли информация през цялата 2012 г. колко подзаконови нормативни акта са съобразени с предложенията Ви? Благодаря.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря и аз. Докладът, разбира се, ще го изпратим на министър Адемов. На времето при господин Ганев (да ви кажа честно) от докладите са се печатали много екземпляри и на всеки народен представител се е давало по един екземпляр. Но ние все пак се придържаме към икономиите и се опитваме да са възможно най-малко. Но за Министерството на труда и социалната политика ще има при всички положения.
Какво съдействие очаквам? Вие виждате, че ние сме посочили много някакви законодателни идеи, които вие бихте могли много по-добре да ги развиете. Ние само казваме къде има проблеми, тъй като Парламентът има най-много възможност да помогне на хората. Очаквам наистина съвместно да работим, за да се подобри положението, защото наистина то е много тежко. А очевидно е, че то ще се подобри, когато се подобри икономиката, когато има работни места. Вие знаете колко е трудно за хората в предпенсионна възраст да си намерят работа. Има много такива жалби. Идва човек и казва те ме дискриминират. Казвам му, че знам, но няма как да се докаже. Просто проблемите са много.
А що се отнася до законодателните промени, това постановление, за което споменах преди малко, беше един от положителните подзаконови нормативни актове. Тук имаше и препоръки до министъра на правосъдието да се регламентират правата на служителите на съдебната охрана. Мисля, че в това отношение имаше действия на министъра на правосъдието. Мисля, че на министър Цветанов му бях препоръчал да спазва трудовото законодателство по отношение на извънредния труд на полицаите. Между другото този въпрос го поставих днес на вицепремиера Йовчев, защото тези хора, които стоят на улицата непрестанно, първо, задължително трябва да имат режим на почивка все пак и, второ, всеки труд трябва да се заплаща. При господин Цветанов не се изпълниха препоръките. Надявам се обаче сега да се намери начин тези хора да получават заплащане за извънреден труд, защото е много важно. Една от препоръките е поначало всеки извънреден труд да бъде отчитан, за да може да бъде и адекватно заплащан. Очаквам всякакво съдействие от вас. Досега винаги сме работили добре с Парламента и се надявам и в бъдеще да работим така.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Един коментар по-скоро, госпожо председател. Аз разбирам, че наистина докладът е публичен. Разбира се, сигурно не е и толкова необходимо да се изпрати официално на Министерството на труда и социалната политика, а просто да се координират някои действия в тази посока.
За извънредния труд. Той сега е много актуален в полицията. Така че сигурно трябва да се вземат някакви мерки в тази посока.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Даже сезирах Конституционния съд именно за помощите за дете на сам родител. Защото при починал родил се дават помощи в зависимост от доходите на родителя. Бях сезиран от една осиновителка, която е сама жена, сама си гледа детето и няма от кого да получи помощ. Аз сезирах Конституционния съд. Да се измени текстът в закона – да не е „жив родител”, ами да е просто „при един родител”. Но Конституционният съд уви прие, че не е необходима такава защита. Тоест, във власт на Народното събрание е законодателно да даде възможност. Не става дума за разведени или разделени и по съдебен път да се търси издръжка, а става дума за сам родител, макар и да не е починал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Заповядайте господин министър.
ХАСАН АДЕМОВ – МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от екипа на господин Пенчев – Омбудсманът на Република България, уважаеми колеги от Националния осигурителен институт и от надзора на НОИ.
Аз първо искам да благодаря на екипа на господин Пенчев, бих казал за добрата работа и за доброто взаимодействие между двете институции – Министерството на труда и социалната политика и Омбудсманът през всичките тези години, защото е работено доста години с екипа на Омбудсмана и идеята е да се опитаме да помогнем на българските граждани при реализирането на техните трудови и осигурителни права.
Разбира се, трудно е да се променят политики, особено липсващи или недостатъчни, от екипа на Омбудсмана, защото, ето един конкретен пример – заетост в предпенсионна възраст. Държавата е тази, която трябва да гарантира такива политики, които да допринесат за наемането на хората в предпенсионната възраст, така че да няма дискриминация и особено когато се реализират такъв вид политики в областта на пенсионната система с увеличаване на възрастта и стажа, тогава този въпрос става изключително актуален. Ние в Министерството на труда и социалната политика в момента обсъждаме така наречената Програма за ангажиране на хората в предпенсионна възраст, общо популярна като Пенсионната програма. Там има доста проблеми. Тя е една от най-скъпите програми. От гледна точка на финансиране то не може да бъде аргумент, който да ни послужи при планирането на следващите приоритети и програми в рамките на Националния план за действие по заетостта. Защото по тази програма нито един от работодателите (особено в частния сектор и не само в частния сектор) не иска да наема тези хора, защото при пенсиониране трябва да се изплатят съответните обезщетения и при освобождаване. Но така или иначе тези проблеми заедно трябва да ги преодолеем, за да можем да бъдем в услуга на българските граждани.
Що се отнася до тези 998 жалби, една голяма част от тях минават и през Министерството на труда и социалната политика и през много други институции, което трябва да ни накара да планираме промени в политиките, в съответните финансови възможности на отделните министерства и ведомства, за да можем да решаваме тези проблеми. Защото в много голяма част от случаите те са свързани с допълнителен финансов ресурс. Тези обаче, които не са свързани с финансов ресурс, разбира се, не са решени поради недостатъчно сериозно отношение. Например въпросите, свързани с липсата на документи за установяване на трудов стаж. Може би господин Петков тук да допълни. Ние, доколкото си спомням, приехме законодателно уреждане на въпроса с установяването на документи и липсващи документи за трудов стаж. Там, където, може би господин Петков ще каже колко са архивните стопанства, в които ние имаме предадени документи за осигурителен стаж, но проблемът идва тогава, когато съответните институции не са спазили разпоредбите на закона – общини, работодатели и т.н. и особено преди обявяване във фалит (ние и в Търговския закон направихме съответните промени), с които работодателят преди да получи фалит, е задължен в срок от един или два месеца (не помня точно срока) да предаде всички документи, свързани с осигурителните и трудовите права, в съответните центрове. Така че от тези центрове българските граждани могат да получат информация. Понякога тя се забавя точно заради това, че го няма осигурителният стаж, не е предаден от съответните институции.
А що се отнася до енергийното подпомагане, там действително положихме (включително и служебният кабинет) усилия и с последните промени в тази наредба за енергийно подпомагане да решим този въпрос. Очевидно е, че този въпрос ще стои при всяка актуализация на размера на пенсиите и трябва да сме много внимателни, за да не изключим хора, които са били на енергийно подпомагане в предишния отоплителен сезон и само заради някакъв ръст на размера на пенсиите да ги изключим от енергийната помощ, което са преживели изключително драматично тези хора.
Що се отнася до другия въпрос – синдром на границата, винаги ще го има и той е най-драматичният момент, когато с един лев или понякога със стотинки се отказва на тези 16 целеви групи енергийно подпомагане. Но колкото и да е висока границата, винаги за съжаление има такива случаи.
Може би сега тук е мястото да декларирам от името на екипа на Министерството на труда и социалната политика, че и оттук занапред ние сме отворени за разглеждане на всички жалби, които вие препращате към нас със съответните отговори и то навреме. Защото вашата дейност е публична по отношение на жалбите. Надявам се, че и занапред ще продължим в рамките на ползотворното сътрудничество между двете институции. Разбира се, тук не мога да изключа и Комисията по труда и социалната политика, защото тя е институцията, която разглежда законодателните предложения и промени. Надявам се да продължим по същия начин, за да сме от полза на българските граждани, а не да ги разочароваме и ние като институция. Защото понякога и вие, и ние сме последните инстанции, към които те отправят своите надежди. Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Заповядайте колеги. Има ли други въпроси?
Господин Пенчев, аз бих искала да Ви задам един въпрос. Преди три седмици правихме среща в Комисията с неправителствените организации по въпросите на младежта и децата. Вие участвате в такива дискусии с неправителствения сектор в различните комисии в парламента и знаете, че хората поставят различни и наболели въпроси. Останах с впечатление, че масово там се поставяше въпросът за детски Омбудсман. Дали при Вас е поставян този въпрос? Какво е становището Ви по създаването на една такава фигура в българското право?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря.
Да. Този въпрос за детски Омбудсман е поставян от много неправителствени организации. Даже наскоро имахме среща с детския Омбудсман на Полша. Оказа се, че там има детски Омбудсман. Сега тук очевидно въпросът е по-скоро законодателен и на бюджетна целесъобразност. Защото някои държави имат много омбудсмани - различни и специализирани, други държави – например във Франция напоследък направиха една реформа, с която не само, че направиха един защитник на права, но той взе и Агенцията за закрила на детето, и за дискриминация, т.е. всичките органи отидоха към този защитник на права. Това вече е въпрос на законодателен подход.
В момента, в изменението на Закона за Омбудсмана изрично е записано, че Омбудсманът се грижи за деца. Не че той досега не се е грижил, но се поставя знак, че това е приоритетна грижа на Омбудсмана. Въпреки че въпросът е такъв дали ние можем да отделим правата на детето от друго право на детето. Това е малко трудно, защото така или иначе, защитавайки правата на децата работим с всички институции. Но пак Ви казвам. Аз нямам нищо против да има и детски Омбудсман, наскоро се заговори и за бизнес Омбудсман на дребния бизнес. Вижте, между другото, това е спорно в случая. Това наистина е аномалия. Когато един гражданин дойде при мен и се оплаче, че са му надписали сметките за ток и са го изключили, аз взимам мерки. Когато обаче този гражданин дойде в качеството на едноличен търговец, аз му казвам „Съжалявам. Ти си търговец. Аз не мога да се занимавам с теб. Няма път, по който да те защитавам”. Но това е друга тема. За мен това е въпрос на подход. Както прецени законодателят, така ще бъде. И двата варианта са възможни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви.
Бих искала да Ви информирам и като юрист, че тези представители на неправителствения сектор отидоха още по-далеч като предложиха да има и специализирано детско правосъдие и правораздаване отделно от общото такова. Така че този разговор предстои.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Искам само да кажа, че аз съм за. Ставаше дума да има специално за децата, които са жертви на престъпления, които са свидетели на престъпления да бъдат третирани по специален начин с промени в НПК. Но аз смятам, че трябва да има специализирани съдебни състави изобщо не само за това, а за родителските права. Ние още работим с критериите на Постановлението на Върховния съд от 1972 г. Нещата се промениха. Примерно няма издаване на паспорт, когато един родител не е съгласен и са разделени. Имаше един случай, когато едно дете не можеше да отиде да учи в чужбина, защото баща му на инат не ще да подпише и се стигна до Върховния съд. Абсурд е ВКС да се занимава с това нещо. Това е друга тема. Би трябвало наистина да има съдии, които да познават точно тези конкретни проблеми, които уж са маловажни, а те са много важни. Но това е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви.
Има ли други въпроси, колеги?
Господин Петков, Вие ли искахте преди малко думата?
БИСЕР ПЕТКОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НОИ: Единствено доколкото министър Адемов спомена за осигурителния архив, който Националният осигурителен институт съхранява.
В допълнение към неговите думи да информирам уважаемите народни представители за това, че наистина от 2005 г. НОИ осъществява такава дейност по съхраняване на осигурителната документация на осигурители, прекратени без правоприемник и на база на тази документация издава удостоверения и данни, които са необходими на лицата, работили в тези дружества, да ползват своите права при пенсиониране. Разбира се, има случаи, в които, както подчерта и министър Адемов, не всички прекратени осигурители са предали осигурителна документация в архивохранилищата на НОИ и това наистина създава проблем пред тези лица. Но едно решение за осигурителния стаж на тези лица е именно законът, който позволява по съдебен ред за бъде признат такъв стаж. Така че, това е, което бих искал да допълня. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Заповядайте, колеги.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Господин Пенчев, доколкото разбрах, не знам дали правилно съм схванал това, което Вие казахте във връзка с първия въпрос за законодателната инициатива. Значи Вие пряка законодателна инициатива нямате. В същото време обаче за мен, извинявам се за сравнението, Омбудсманът е нещо като патоанатома на социалната система. Тоест, при Вас ситуацията стига в момента, в който тя е обикновено невъзвръщаема и Вие виждате всички най-тежки последствия от всички грешки в рамките на цялата социална система. Това ме навежда на мисълта, че трябва да имате особено активна роля според мен в законодателния процес въпреки това, че може би де юре Вие нямате законодателна инициатива.
Ако правилно Ви разбрах досега, това, което Вие правите в случая е, че, първо, когато кореспондирате с министерствата и с ведомствата давате някакви препоръки по всеки конкретен казус, което е о’кей. Но до каква степен те се превръщат в трайно законодателство, е сериозен проблем. Защото обикновено предполагам, познавайки логиката на българската администрация, министерствата и ведомствата решават конкретния казус доколкото могат и продължават да работят нататък. Тоест, остава въпросът, че това Ваше (как да го кажа) нещастие да бъдете в най-голямата дълбочина на системата и да движите наистина проблемите в крайния им вариант, остава според мен донякъде неизползвано, освен ако не предприемете специални действия към законодателни промени, които аз Ви разбирам, че при положение, че нямате пряката инициатива, те би трябвало според мен да се правят чрез комисиите на Народното събрание. Аз не познавам този аспект от дейността Ви, но на мен ми се струва полезно да имате много по-активна дейност от гледна точка на това да ни давате и до Народното събрание да стигат готови текстове от Ваша страна. Защото Вие най-вероятно нямате хората и нямате свободния капацитет, който да изработва готови текстове, но пък имате достатъчно ясна преценка каква част от тези 5 хиляди случая, които сте разгледали, са типични и каква част от тях са проблеми на обществото, които са очевидно необходими за решаване през законодателна система. Няма друго място според мен, където това да изкристализира достатъчно ясно. Тоест, според мен, Вие абсолютно бихте осмислили тази длъжност и тази институция, ако периодично влизате в комисиите на Народното събрание с конкретни законодателни предложения. Пак казвам, без да е необходимо да сте ги разработили, но достатъчно добре филтрирали и преосмислили. Още повече, че Вие сте юрист. Предполагам, че и целият Ви екип е от добри юристи. Така че на мен би ми се искало, ако (пак казвам Вие може би го правите, не познавам достатъчно добре дейността Ви), но да проявите доста сериозна законодателна инициатива, защото няма кой друг да свърши тази работа освен Вас.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев. Вярно е, че аз нямам законодателна инициатива по закон, но аз никога не съм се придържал към формалните отговори към хората – „Аз нямам такава инициатива. Има я Народното събрание”.
Досега по различни поводи, когато сме считали, че има много неуредени въпроси, когато примерно има и множества дела в Страсбург и виждам, че България е осъждана в областта на институцията на земеделските земи (наскоро го писахме в миналия Парламент), тогава аз обикновено пиша препоръки до председателя на Народното събрание (даже не препоръки, защото аз не мога да му препоръчам да променя закон), а просто пиша предложение до председателя на Народното събрание и обикновено до министър-председателя. Това са двата органа, които имат законодателна инициатива. Специално за земеделските земи сме изложили всички проблеми за забавяне на институции, посочили сме всички дела, по които Съдът в Страсбург съди България за това нещо.
Но и Вие сте прав. Аз нямам капацитет за да кажа, че трябва да се промени този закон, а по този закон да се промени еди какво си. Аз съм казал, че това са проблемите. Вижте там, намерете начин на законово или подзаконово ниво да ги решите. Благодаря Ви за тази препоръка. Разбирам я като покана да ви търся. Да, ще ви търся с най-голямо удоволствие, когато наистина смятам, че трябва да има законодателни промени.
АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Има ли други колеги? Ако няма, предлагам да закрием дискусията и да преминем към гласуване.

Подлагам на гласуване Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1.

Моля, който е съгласен, да гласува: за – 12, против и въздържали се няма.

Благодаря Ви. Очакваме Ви отново. Успех в работата.
(Константин Пенчев, Росица Тоткова и Роза Георгиева напускат залата.)

Преминаваме към точка втора:

ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2012 Г., № 310-00-6 И ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ФОНД „ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ” ЗА 2012 Г., № 310-00-10, ВНЕСЕНИ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ НА 03.06.2013 Г. И НА 07.06.2013 Г.

Предлагам ви, колеги, ако се приема, да изслушаме и двата отчета и дискусията след това да бъде обща.
Кой отчет пръв ще бъде представен?
БИСЕР ПЕТКОВ – УПРАВИТЕЛ НА НОИ: Отчетът за изпълнението на бюджета на ДОО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, дами и господа.
Ще започна с представяне на Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. Надявам се, че ще може да стартира и една презентация, която по традиция сме подготвили, за да се визуализират пропорциите и тенденциите в изпълнението на бюджета на ДОО за 2012 г.
Както е добре известно, Законът за бюджета на ДОО е основният план на социално-осигурителната система, с който се провежда държавната политика в областта на социалното осигуряване за съответната година и всъщност основните политики, които са в основата на разработения и изпълнявания през миналата година бюджет на държавното обществено осигуряване, сме ги групирали по отношение на приходната и на разходната част, като по отношение на приходната част на бюджета на ДОО основно влияние оказаха запазването на размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, както и участието на държавата (както сме свикнали да я наричаме „третия осигурител”).
През 2012 г. е налице повишаване на минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии, като средният ръст е с 5,9 на сто спрямо 2011 г. Това е всъщност един от параметрите, от който зависи величината на приходите от осигурителни вноски.
По отношение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица той остана на нивата от 2011 г., т.е. диференциран според това какъв е облагаемият доход на тези лица за 2010 г., като в случая е в 4 нива – 420, 450, 500 и 550 лв.
Запази се и минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители на нивото от 240 лв. месечно, както се запази и максималният размер на осигурителния доход от 2 000 лв.
По отношение на разходната част политиките, които повлияха на разходната част, всъщност в областта на пенсиите бяха свързани с влизане в сила и в действие на по-високите изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на двете условия – за възраст и осигурителен стаж, като през 2012 г. се увеличи с 4 месеца изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия и за осигурителен стаж, както и с 4 месеца се увеличи изискуемия се осигурителен стаж.
По отношение на изискванията за пенсиониране на лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (това са военните, полицаите, служителите в някои специални ведомства) се повиши изискуемия се осигурителен стаж от 25 на 27 години.
От 01.06.2012 г. беше заложено увеличение на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 136,08 лв. на 145 лв.
Не беше предвидено осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, както и беше запазен максималният размер на получаваните една и повече пенсии на нивото от 700 лв.
Също така продължи политиката по насърчаване на активното стареене и оставане по-дълго на пазара на труда на лицата, които са покрили изискванията за пенсиониране, но продължават да работят, като се увеличи тежестта на 1 година осигурителен стаж след придобиване на тези права от 3 на 4 процента.
По отношение на краткосрочните обезщетения и помощи политиките, които се реализираха чрез бюджета на ДОО за 2012 г. са свързани със запазване на нормативите за обезщетение при временна нетрудоспособност и при майчинство, т.е. запази се продължителността, през която правоимащите получават тези обезщетения, както и размерът на обезщетенията за отглеждане на малко дете, който се фиксира, както е известно със Закона за бюджета за съответната година.
Запази се и режимът на изплащане на паричните обезщетения от ДДО за общо заболяване, който режим всъщност беше въведен като временна мярка през 2010 г. Това, че държавното обществено осигуряване поема тези разходи след 4 ден на временната неработоспособност, като първите 3 дни се покриват от работодателя.
Запази се и начинът на изчисляване на обезщетението за безработица – 60 на сто от осигурителния доход на лицето при запазен минимален дневен размер от 7,20 лв.
Удължиха се осигурителните периоди, от които се изчисляват краткосрочните обезщетения с по 6 месеца за различните видове краткосрочни обезщетения.
Така че това са мерки и политики, които оказаха влияние върху разходната част на бюджета на ДОО.
На този слайд всъщност е общата картина на консолидирания бюджет на ДОО, като всъщност от съпоставката между приходи и разходи става ясно, че неизпълнението на плана за приходите по консолидирания бюджет на ДОО за 2012 г. е с 24 000 000 лв. или това е 0,6 процента по-малко от планираните приходи са събрани, като тук искам да уточня, че всъщност основната част от приходите от осигурителни вноски се събират от Националната агенция по приходите. Планираният размер на приходите, събирани от НАП в бюджета на ДОО за 2012 г. са 3 240 000 000 лв. Отчетените приходи, събрани от НАП са 3 270 326 000 лв. Така че всъщност около 30 000 000 лв. повече е събрала НАП от планирания размер. От миналата година на практика планирането на приходите в бюджета на ДОО се извършва от НАП в частта „Приходи от осигурителни вноски, събирани от НАП”.
Всъщност неизпълнението на тези 24 млн. лв. се дължат на неизпълнение на плана за приходите, който де факто е остатъчна величина на работещите в бюджетния сектор, които централно се превеждат от Министерството на финансите на бюджета на ДОО.
По отношение на разходите в консолидирания бюджет на ДОО за 2012 г. отчитаме икономия на разходи от приблизително 93 000 000 лв. Това е по-малкият размер на разходи, който е извършен спрямо планирания общ размер, като в резултат от това държавният бюджет е финансирал бюджета на ДОО със 69 000 000 лв. по-малко от планирания размер на субсидията за покриване на недостига на бюджета на ДОО. Но въпреки това и през 2012 г. 54 процента от разходите по консолидирания бюджет на ДОО се финансират от държавния бюджет чрез трансфери и субсидии. Трансфери като основно осигурителни вноски в размер на 12 процента за всички заети върху общата осигурителна база и субсидия за покриване на недостига в бюджета на ДОО, която беше планирана за 2012 г. в размер на 1 917 000 000 лв., реално преведената субсидия е приблизително 1 849 000 000 лв. Всичко това е на консолидирана основа.
Надявам се, че имайки общата картина след това ще можем да видим сегментите от консолидирания бюджет, т.е. бюджетите на отделните фондове на ДОО. Всъщност структурата на приходите в Консолидирания бюджет на ДОО за 2012 г. по типове осигуряване и видове приходи показва, че всъщност най-голям дял от общите приходи идва от вноски от работодатели и работници за работници и служители - 36,6 процента от общия размер на събраните приходи. Тук не бях съвсем точен, но де факто държавата с държавния трансфер за фонд „Пенсии” на практика осигурява 38,2 процента от приходите по бюджета на ДОО, след това работодателите за наетите при тях работници, след това е делът на личните вноски от работници и служители и вноските от самоосигуряващите се лица, които са показани отделно с относителен дял 3,3 процента.
В доклада към Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2012 г. сме показали и по-подробна информация по отношение на постъпилите приходи, средният осигурителен доход за различните категории осигурени лица.
По отношение на структурата на разходите на консолидирания бюджет на ДОО за 2012 г., традиционно разходите за пенсии заемат доминиращия дял. За 2012 г. разходите за пенсии са 86,8 процента от общите разходи по бюджета на ДОО. В абсолютно изражение разходите за пенсии по отчет, включително и разходите за тяхното изплащане (това са пощенските такси и ДДС върху цената на тази услуга), възлизат на 7 255 000 000 лв. Нетният разход всъщност, без пощенските такси и ДДС, е 7 217 334 000 лв., като всъщност направените разходи са с около 52 665 000 лв. по-малко от планирания размер на разходите за пенсии.
Вторият по тежест разход в консолидираната разходна част на бюджета на ДДО, това са социалните помощи и обезщетения, чийто относителен дял е 12,4 процента от общите разходи, а в абсолютно изражение извършените разходи за изплащане на краткосрочни обезщетения и помощи от бюджета на ДОО за миналата година е 1 040 000 000 лв. С 22 000 000 лв. по-малко от планирания размер.
И разходите за службите по социално осигуряване. Това са всъщност разходите по бюджета на НОИ, които са в относително изражение 0,8 процента от всички разходи. Де факто, това е издръжката на дейността. В абсолютно изражение за 2012 г. направените разходи по издръжката на НОИ като система са 66 000 000 лв. с 11 000 000 лв. по-малко от планирания размер.
Имайки предвид, че основният разход в консолидирания бюджет на ДОО е разходът за пенсии, основният фонд е фонд „Пенсии”, всъщност на следващия слайд, който вече е на вашето внимание, сме извели някои основни параметри за пенсиите, характеризиращи пенсиите през 2012 г. В края на годината всъщност отчитаме като брой пенсионери 2 208 446 и спрямо година по-рано се наблюдава намаление на общия брой на пенсионерите. С 18 619 бр. по-малко пенсионери имаме в края на 2012 г., като основно това е резултат от намаляването на броя на отпуснатите пенсии през 2012 г., което основно е резултат от повишените изисквания за придобиване на право за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Защото, както е показано в долната таблица, най-съществено е намалението на броя на новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст. За 2012 г. този брой е 44 546 или с 28,5 процента по-малко спрямо 2011 г.
Наблюдава се намаление и в абсолютния брой на отпуснатите пенсии за инвалидност поради общо заболяване, както и на социалните пенсии за инвалидност, но темпът там е много по-малък.
Единствено при пенсиите за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 се наблюдава нарастване на броя на отпуснатите пенсии през 2012 г. спрямо 2011 г., което е обяснимо с променените изисквания за пенсиониране на тази категория лица и с въвеждането през 2012 г. и на изискване за възраст на една част от тази категория лица. Всичко това всъщност стимулира по-голям брой лица, които са отговаряли на условията да упражнят правото си на пенсиониране.
В резултат от тези различни темпове на изменение на новоотпуснатите пенсии на практика се промени и структурата на отпусканите пенсии, като през 2012 г. именно в резултат от тези различни темпове на намаление, относителният дял на отпуснатите пенсии за инвалидност за общо заболяване нарасна. Така че е някъде около 40-41 процента от общия брой новоотпуснати пенсии на практика са инвалидни пенсии.
Разбира се, че традиционно броят на изплащаните пенсии е по-голям от броя на пенсионерите, защото лицата получават по правило повече от една пенсии, като броят пенсии, изплащани към края на миналата година е 2 687 012 лв. Всъщност тук искам да подчертая, че 453 000 бр. от тези пенсии са всъщност социални пенсии за инвалидност в непълен размер, които се изплащат като втора пенсия в непълен размер 25 процента от основния размер.
В резултат от това разходите за пенсии спрямо брутния вътрешен продукт през 2012 г. са 9,3 процента. Забелязва се, че на практика през 2012 г. средният размер на пенсията на един пенсионер, включително и добавките, които се изплащат към пенсията, възлиза на 271,21 лв., като спрямо средния размер на пенсията на един пенсионер през 2011 г. номиналното увеличение е с 2,2 на сто, но с отчетения темп на инфлация през 2012 г. реално имаме намаление на средния размер на пенсията, т.е. намаляване на покупателната способност на средния размер на пенсията с 0,2 на сто, като основната причина за това е не извършеното осъвременяване на пенсиите през 2012 г. поради не прилагане на чл. 100 за индексиране на размерите на отпуснатите пенсии. В резултат от това всъщност имаме едно задържане на коефициентите на заместване на пенсията спрямо средния осигурителен доход, който всъщност използваме като измерител на адекватността на изплащаните пенсии. Съответно равнищата на брутния коефициентът на заместване, т.е. спрямо брутния размер на получавания доход преди пенсиониране и спрямо нетния размер, т.е. изчистен от данък доходи за физически лица и съответно осигурителна вноска за сметка на лицето, на практика имаме задържане, дори леко намаление през 2012 г.
Тук бих искал да допълня информацията, която е на този слайд, като отбележа, че през 2012 г. 583 бр. пенсии са приравнени на минималния размер на пенсията за съответния вид. Тоест, това означава, че всеки месец бюджетът на ДОО на практика допълва, допира, тъй като тези лица на практика действителния размер на пенсията е по-нисък от минималния, но пенсиите, които се изплащат са приравнени на минималния размер, а, от друга страна, всъщност стоят около 52 000 бр. пенсионери, чийто размер на изплащаните пенсии е ограничен до максималния размер, който за миналата година е 700 лв. Така че на практика чрез бюджета на ДДО от тях се задържа или се отнема месечна сума от около 9 300 000 лв.
Така че бюджетът на ДОО продължава да изпълнява функциите си на преразпределение на база на солидарния принцип в разходнопокривната система, като всъщност преразпределението на практика е в полза на лицата, които всъщност получават пенсии в минимален размер, който е по-голям от действителния размер на съответно изчислената им пенсия. Това дава и отговор на това какво би струвало като цена на бюджета на ДОО евентуалното освобождаване на тавана на изплащаните пенсии. Това е допълнително годишен разход от порядъка на около 240 000 000 лв.
По отношение на разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт. Всъщност, през 2012 г. пенсиите спрямо БВТ са 9,3 процента. БВТ е изпреварвал спрямо разходите за пенсии, защото виждаме едно понижение на този дял след пиковата 2010 г., когато пенсиите достигат 9,9 процента от БВТ за съответната година.
По отношение на разходите за краткосрочните обезщетения, другият основен разход в бюджета на ДОО, тези разходи на практика всъщност се отчитат в два от фондовете на ДОО. Най-голям дял от тези разходи са всъщност разходите за парични обезщетения за безработица. През 2012 г. сумата, която е изплатена като парично обезщетение за безработица, е 354 885 000 лв., като тя е малко по-висока от планирания размер на паричните обезщетения за безработица в относително изражение от 1,5 процента. Този преразход по това перо се дължи както на по-големия брой безработни лица спрямо планирания, така и на среднодневния размер на паричното обезщетение.
По отношение на другите краткосрочни плащания по бюджета на ДДО всъщност обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и нетрудови злополуки на практика също са един значителен разход. И през 2012 г. отчитаме разход, който превишава с около 20 000 000 лв. планирания размер. По отчет тези разходи са 281 591 000 лв., а планираният размер е 260 081 000 лв., като нашата статистика показва, че това е в резултат главно от по-големия среднодневен размер на паричното обезщетение спрямо планирания. В бюджета на ДОО и за тази година текущо всъщност това е разходът, който също превишава планирания размер, докато по отношение на другите разходи се запазва тенденцията на икономии.
По отношение на обезщетенията за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, това са разходи, чийто отчетен размер през 2012 г. е по-малък от планирания. Сериозен по-малък размер на изплатените разходи за бременност и раждане е 270 000 000 лв. при планирани 306 000 000 лв., както и по-малък размер на изплатените разходи за отглеждане на малко дете – 109 000 000 лв. при планирани разходи 123 000 000 лв.
Така че в рамките на цялата социална осигурителна програма за краткосрочни обезщетения и помощи, на практика преразходът, който е по отношение на по-високите парични обезщетения за временна нетрудоспособност, се компенсира от икономии в другите видове обезщетения. Обезщетенията и помощите по-точно за профилактика и рехабилитация остават на нивата от миналата година, близо до планирания размер от 15 000 000 лв.
Аз казах, че основният като тежест разход от краткосрочните са парични обезщетения за безработица. На тази кръгова диаграма е илюстрирана структурата на краткосрочните обезщетения и помощи, изплащани от бюджета на ДДО.
И третото основно направление на разходите на консолидирания бюджет, това са разходите за службите по социално осигуряване, които по отчет са в размер на 65 721 000 лв. Представляват 0,8 на сто от общите разходи на ДОО. Спрямо планирания размер и реализирани икономии от близо 11 000 000 лв., което е 14,3 процента от общия разход, като основно тази икономия идва от по-икономично осъществяване на дейността, т.е. по-малки разходи за издръжка и нереализирани планирани капиталови разходи в размер на около 4 000 000 лв., както и известна икономия в разходите за заплати и други възнаграждения на персонала.
Съответно, бюджетът на ДОО получава трансфери от държавния бюджет за някои социални по характера си плащания като примерно пенсиите, не свързани с трудова дейност. За 2012 г. държавният бюджет е трансферирал към бюджета на ДОО 281 000 000 лв. за пенсии и за плащания, несвързани с трудова дейност. По-малки суми са трансферирани за добавки към някои пенсии, които не са свързани с осигурителен принос, но се изплащат по силата на законови разпоредби.
По отношение на предоставените трансфери от ДОО, те са в две посоки. Към агенциите на хората с увреждания е направен трансфер от 2 478 000 лв. По-малък е от планирания. Той е целеви - за ортопедични средства на осигуряваните лица и към фонд „Условия на труд” бюджетът на ДОО е извършил трансфер от 2 915 000 лв. за мероприятия, свързани с превенция на трудовите злополуки и професионалните болести.
В обобщение. Изпълнението на бюджета на ДОО по отделни фондове изглежда по следния начин. Всички фондове с изключение на фонд „Трудова злополука и професионална болест” са планирани с дефицит и завършват с дефицит. Най-голям е дефицитът във фонд „Пенсии”, който всъщност е в размер на 1 666 200 000 лв. при планиран по-висок – 1 683 000 000 лв., ако добре разчитам съответно числото.
По отношение на другите фондове на ДОО на практика единствено фонд „Трудова злополука и професионална болест” е планирано да извършва с излишък и завършва с излишък от 82 000 лв.
По отношение на другите два фонда „Общо заболяване и майчинство” и фонд „Безработица” на практика планираният дефицит всъщност е съответно намален при фонд „Общо заболяване и майчинство” и е леко завишен при фонд „Безработица”.
Дефицитите по фондовете на бюджета на ДОО се финансират с излишъка при бюджета на НОИ като общ административен фонд. В резултат от това балансиране се получава, че бюджетът на ДОО за 2012 г. завършва с финансов резултат, който е равен на наличностите по валутните сметки на НОИ в края на годината, които възлизат на 526 300 лв. Отново подчертавам това, което казах в началото, че в резултат на по-голямата икономия от разходи в бюджета на ДОО в сравнение с не събраните приходи, неизпълнените приходи, на практика бюджетът на ДОО за 2012 г. завършва с дефицит със 69 000 000 лв. по-малко от планирания размер.
Готови сме с колегите да отговорим на всички въпроси, които презентацията или отчетът са породили.
Бих искал само да уточня, че представеният на вашето внимание Отчет за изпълнението на бюджета на ДОО за 2012 г., е разгледан и утвърден от Надзорния съвет на НОИ, чийто председател е тук – господин Цоцов – на 16.05.2013 г. и след това е внесен в Народното събрание. В момента тече одит от Сметната палата за изпълнението на бюджета на НОИ. Както е известно, този бюджет се приема от Народното събрание. Докато част от плана за бюджета на ДОО е план-сметката за гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, който отчет е внесен от госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ и изпълняващ длъжността „Директор на фонда за гарантирани вземания” на база на приети от Надзорния съвет на фонда за гарантирани вземания отчет. Така че ние също сме го представили за сведение и ако приемете, аз предлагам също и той да бъде представен и след това да се отговори на всички породени въпроси. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте, госпожо Караиванова.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА – ПОДУПРАВИТЕЛ НА НОИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, министър Адемов, колеги, гости на днешното заседание.
Наистина, отчитането на изпълнението на план-сметката на Закона за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, която е неразделна част, като приложение към изпълнението на Закона за бюджета на ДОО за 2012 г., е приета на заседание на Надзорния съвет и съгласно изискванията на закона с протокола от заседанието на Надзорния съвет ние сме я предоставили на управителя на Националния осигурителен институт.
Позволила съм си съвсем накратко на 3 слайда да се спра на някои основни моменти при отчитането на изпълнението на план-сметката на фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители при несъстоятелност.
На първия слайд са основните най-важните натурални показатели на фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители, по които днес ние отчитаме изпълнението за 2012 г. Виждате, това са средногодишен брой на осигурени лица, средномесечни брутни трудови възнаграждения, процент на вноската, доходност от инвестиции, лихвени проценти по просрочени депозити, разходите за издръжка на фонда, разходите за дейността по чл. 13 и броят на осигурените лица, на които са изплатени гарантирани вземания и на лицата, на които е отказано изплащането на гарантирани вземания, както и средните обезщетения на едно лице. Може би ви прави впечатление, че тук са данните на натуралните показатели, които умишлено са сложени от 2005 г. до 2012 г., за да може след това, когато представим отчета за изпълнението само за 2012 г. по някои основни момент, които предполагам, че ще ви направят впечатление, тази табличка на натуралните показатели дава отговори на тях.
Първият отговор е, че 2011-2012 г. липсва средногодишен брой на осигурени лица. Знаете, че за 2011-2012 г. няма вноски във фонд „Гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя”. В периодите, в които имаше вноски и когато планирането на приходната част на бюджета и на ДДО, и на Фонд „ГВРС” се извършваше от НОИ ние имахме механизъм, по който можем да определим броя на осигурените лица, от които събираме съответните вноски. Това е също другата причина, поради която няма в момента брой на лица за 2011 и 2012 г.
Виждате как се движи средномесечното брутно трудово възнаграждение до 2010 г. Постепенното увеличаване. Процентът на вноската за периодите. Доходността от инвестициите в ДЦК през годините, като най-голям е процентът през 2011 г. - 4,67 процента доходност от инвестиции и 2010 г. и постепенно през 2012 г. намаляването поради това, че доходите от инвестиции в държавни ценни книжа поради голямото предлагане и участието и на пенсионните фондове – Учителският пенсионен фонд и фондът за гарантиране на вземанията постепенно започнаха да намаляват.
На следващата страница са разходите за издръжка на фонда и сега ще се спра конкретно на изпълнението на бюджета на фонда за гарантиране на вземанията само за 2012 г.
Излишно е да коментирам, че планът, и приемането и подготовката на план-сметката е при спазване на всички нормативни изисквания, които са разписани, при основните параметри, заложени от Министерство на финансите и при спазване на основните параметрични данни, които са послужили за бюджета на ДОО за 2012 г., тъй като план-сметката е част от бюджета на ДОО. Самите приходи, които са планирани за 2012 г. са в размер на 9 700 000 лв.
Каква е тяхната структура? Това са доходи от лихви, които са най-големият процент от приходи за 2012 г. с оглед на това, че за този период нямаме вноски.
Следващото перо, това са актовете, глобите за начет и наказателните постановления. Тук искам да уточня, че това са актове, глоби и наказателни постановления, които издават две институции – Националната агенция по приходите, която в своите правомощия осъществява контрол по изпълнението на основните изисквания на закона по отношение на декларативните функции и контролните органи на Националния осигурителен институт.
Следващото, това са приходите, които са за минали периоди. Ще ви направи впечатление (може би в доклада ви е направило впечатление), че в доклада за 2012 г. ние отчитаме постъпления от приходи за минали периоди в размер на 243 000 лв. Това са постъпления, които благодарение на засилен контрол от страна на Националната агенция по приходите и Инспекцията по труда за закъснели заплати дойдоха и не внесени вноски във фонда за гарантиране на вземанията.
Какво отчитаме обаче от тези планирани 9 700 000 лв.? Отчитаме 9 137 000 лв., което представлява 94,20 процента от изпълнението. Имаме не изпълнение. Основната част от прихода (пак ви казвам) 8 795 000 лв., това са доходите от лихви. В предната табличка на натурални показатели ви показах, че ние постигнахме една много висока доходност от инвестиции – 4,67. Тази доходност от инвестициите, въпреки че аз на Надзорен съвет многократно казах, че по-скоро е от разиграването на инструментите, начинът на инвестиране на средствата, а не толкова, че това е тенденция на увеличаване на доходността, наложи промяна и в приходната част, т.е. с надценяването. Но вие видяхте, че за 2012 г. вече доходността е 4,48 и оттам идва и не изпълнението на заложената приходна част.
От къде също и неизпълнение? Това са актовете и глобите. Значи ние сме изпълнили едва 49 процента. Приходът от актове, глоби и наказателни постановления е в размер на 99 000 лв. Погледнато като процентно изпълнение някой ще каже „Да двете институции не са свършили своята работа. Те не са събрали това, което са предвидили да съберат”. Това също е причина, но аз искам да ви кажа истинската причина, която ние сме анализирали и това е, че благодарение на информационната кампания, която имахме през 2011 г. и продължи 2012 г. за задълженията на работодателите и сроковете, в които те трябва да представят своите ведомости за заплати, за да се гарантират заплатите на работниците и на служителите, ние започнахме постепенно да налагаме по-малко глоби за не изпълнение на задължения, които произтичат от силата на закона, което е добре. Защото това означава, че институциите, които трябва да контролират, работят добре и работодателите, които трябва да изпълняват своите задължения – също, въпреки че то се отрази негативно в приходната част по отношение на глоби, санкции и лихви по наказателни постановления във фонда.
Разходната част. По план-сметка са планирани 1 929 064 лв. Основните разходи, които отчитаме, това са разходите за изплащане на гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност. Най-голям е техният дял и разходът, който ние сме изплатили за 485 лица е 825 084 лв.
Другият разход, това е разходът за издръжка на фонда. Там са планирани 87 000 лв. В разходите за издръжка на фонда се включват разходите за трудови и извън трудови правоотношения на членовете на Надзорния съвет, разходите за заплата на директора на фонда, но тъй като от 2010 г. всъщност директор на фонда така се случва, че на конкурсите не се избира, всъщност ние спестяваме и разхода за заплата на директор на фонда, защото аз в качеството си на подуправител, който наблюдава дейността на фонда и при титуляр директор, не получавам възнаграждение в момента изпълнявайки функцията „Директор на фонда за гарантирани вземания”. Но сме длъжни, тъй като скоро имаше процедура за избор на директор да предвидим този разход. Не можем да не го предвидим и затова ще видите в отчета, че от 87 000 лв., които сме предвидили, всъщност ние сме изразходвали за издръжка 26 000 лв. Имаме една икономия и тази икономия идва от заплатата на директора на фонда за гарантиране на вземанията.
Искам да отбележа, че средното обезщетение, което сме изплатили за 2012 г. 1 700 лв. е с осигурителните вноски за сметка на работодателя. Това са вноските, които ние превеждаме към фондовете на ДОО, но отново ви казвам, че най-висок е делът на разходите за гарантирани вземания на работници и служители.
Защо имаме такъв нисък процент на изпълнение на разходната част, т.е. има икономия във Фонда за гарантиране на вземанията? Връщайки се отново на първата табличка „Натурални показатели” вие ще видите какво ниво сме достигнали през 2011 г., а при подготовката на бюджета за фонд „ГВРС” за 2012 г. ние ползваме (задължени сме по процедура) и отчетните данни за 2011 г. Вижте как се движи размерът на обезщетението на средното обезщетение за трите месеца – 2 001 лв. Колко е високо. Вижте броя на осигурените лица, за които сме изплатили гарантирани вземания – 918 лица. 2011 г. беше единствената година, в която ние не успяхме да предвидим този бум на несъстоятелност и заложихме по-малко разходи и това беше годината, в която ние бяхме в дефицит по отношение на разходите, което се компенсира от разходите за гарантираните вземания. По тази причина ние се презастраховахме. Започнаха вече събитията с „Вазовските машиностроителни заводи”, трудното изплащане на работна заплата и ние заложихме този по-висок разход, за да можем да си гарантираме и да не достигнем до ситуацията през 2011 г. Но за щастие се оказа, че неоснователно сме се притеснявали и виждате през 2012 г. изплащаме на 485 лица и 825 000 лв.
Другото, което ще ви направи впечатление, това е намаляването на средното обезщетение през 2012 г. и неговият пик през 2011 г. Имаше един период, в който нямаше промяна в този пик и тогава контролните органи на НАП много трудно и много късно улавяха фирмите, които се подготвят да изпаднат в несъстоятелност, защото наистина има такива фирми и аз даже обичам да казвам, че това са така наречените контролирани фалити.
Анализът на увеличаване на това обезщетение – вижте 2010 г. е 1 271 лв., 2011 г. – 2 001 лв., смятах, че може да ни доведе до това, че това са по-високо доходни групи от работодателите. Това също го има. Обикновено финансови директори и главни счетоводители, които са с по-висок размер на работната заплата. Но за съжаление наблюдавахме и работодатели, които умишлено в периода преди да изпаднат в несъстоятелност рязко увеличават размера на работната заплата. От това се страхуваха работодателите, от това се страхуваха синдикатите, когато започна за първи път да се говори за промяна на параметрите по отношение на максимален размер на обезщетението и по отношение на намаляване на вноската и увеличаване на периодите на гарантирани права на тези работници и служители. Включително в едно предприятие при един работодател имахме ТЕЛК-ови решения като на конвейер, което позволява на работодателя той хем да намали данъчната основа, защото знаете, че за тази категория не се следва данък върху доходите на физическите лица и да гарантира правата им на база на увеличен размер. Така че оттам идва. Направи се една промяна в ДОПК, която задължи контролните органи за ревизиите. Те направиха селекция и когато има информация за несъстоятелност още в момента на подаването, изпадането на свръхзадлъжнялост, те веднага влизат на ревизия, което позволи част от работодателите да не започват да извършват тези постепенни стъпки на увеличаване на заплатите, които трябва да се гарантират от фонда.
Много помогна и приемането на Декларация 1 и 6 и издаването на Декларация 6 като изпълнителен титул по отношение на задълженията. Защото в момента те веднага правят принудително изпълнение и събират тези задължения. Даже предполагам, не съм анализирала, че тази сума, която дойде от стари задължения, от стари вноски – 243 000 лв., е благодарение на това, че Декларация 1 и 6 в този период се прие да се подават заедно. Това е по отношение на тези показатели на приходите и разходите.
Следващият слайд, това са инвестициите на свободните средства на фонда за гарантиране на вземанията, защото този разход, който не е усвоен за изплащане на гарантирано вземане, е отишъл в закупуване на държавни ценни книжа, за да носят те доходност и приход допълнително във фонда. Виждате, че най-голям е делът на 10-годишните държавни ценни книжа. Виждате 63 процента от общо инвестираните средства са отишли в 10-годишни държавни ценни книжа. Най-малък е делът на 3-годишните – 3 процента. След това имаме 13 596 000 лв. – 6 процента и 5-годишните депозити, които са 25 826 000,89 лв. Това е съотношението на наличността на държавни ценни книжа и инвестицията на средствата.
Искам да обърна внимание, че инвестицията на средствата се извършват единствено и само по изискванията на закона, при спазване на инвестиционната политика и Вътрешните правила и ежегодно по предложение на директора на Фонда, Надзорният съвет приема инвестиционна програма, своята инвестиционна политика.
През 2012 г. закупените ДКЦ са 42 764 000 лв. по номинал, като отчетната стойност е 43 836 000,81 лв.
Имаме срочни депозити в БНБ към 31.12.2012 г. в размер на 6 000 000 лв. Но отново, ако се върнем на таблицата по натурални показатели ще видите, че най-големият пик на доходността от срочни депозити в БНБ е 2010, 2011 г. и после вече (ето, виждате я) 0,44 до достигане на 0,84 през 2011 г., което се постигна благодарение на усилията на ръководството на фонда за гарантираните вземания и на управителя и неговите заместници на БНБ и преструктурирането на срочните депозити, за да се достигне доходност от 0,84 процента. Постепенно обаче промяната и намалението на лихвата води до нова политика, която изтегли депозитите в БНБ и в момента единствените инструмент, чрез който ние инвестираме, това са държавните ценни книжа.
Мисля, че това е достатъчно. Готова съм да отговарям на въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, колеги, по двата доклада, ако имате въпроси, макар че бяха твърде изчерпателни. Ако нещо е останало неизяснено?
Заповядайте господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Само един конкретен въпрос по фонда за гарантирани вземания по отношение на разходната част. Ако правилно разбрах, разходната част е 1 929 064 лв.? В това число аз успях да хвана 825 000 лв., които са всъщност обезщетения, които изплащате. Освен това Вие казахте, че 87 000 лв. са всъщност разходи за издръжка на фонда.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Имаме обаче 124 000 (в доклада ще видите), които са за фондовете за ДОО. Отделно имаме 26 000 лв. за извънтрудови и трудови правоотношения за членовете на Надзорния съвет и имаме …
АНТОН КУТЕВ: Въпросът ми, къде е разликата до 1 929 064 лв.?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, ще Ви се получи. Разликата е точно тук. Имаме 1 842 000 лв. за изплащане на гарантирани вземания, 87 000 лв. за издръжка на фонда, като изплатените гарантирани вземания са 825 084 000 лв. Отделно имаме 2 038 лв. Отделно имаме 122 000,54 лв. изплатени гарантирани вземания. Това са данъците, всичко, което е осигурителни вноски за работодателя и за осигурените лица и извънредни трудови и извън трудови правоотношения 26 000 лв. Административното, техническото, счетоводно и правно обслужване на фонда, което е около 3 000 лв. И това са общо всички разходи на фонда, като ги съберете ще получите 1 929 000,64 лв. В доклада са дадени подробно и са разписани в този доклад, който съм изпратила към Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Аз няма да развивам, защото беше достатъчно изчерпателно. Само два бързи въпроса към госпожа Караиванова. Мен винаги ме вълнуват (също беше много далеч таблицата и не можах да видя), но слушах много внимателно и не чух да го кажете за възстановяването на средствата във Фонда.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, реинбурсираните средства. Не съм ги коментирала за 2012 г., защото усетих, че времето става доста дълго. Вие в доклада сте ги видели как се движат.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Да. Само един коментар - движат се зле.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Това е защото в масата на несъстоятелността няма активи, които трябва да удовлетворят вземанията на работници и служители. Те са на 4-то място. Първо се удовлетворяват по-агресивните. Това са банките. Публичните вземания. И когато дойде ред „ГВРС” да реинбурсира средствата, които е изплатило, то не остава нищо. В масата на несъстоятелността няма нищо за това. Затова казах, че това са фирми, които преди да изпаднат в несъстоятелност вече са прехвърлили своите активи.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Благодаря.
И към господин Петков имам един въпрос, но съвсем кратко, защото въпросът е много сложен. Как би изглеждал отчетът, ако в частта му за пенсиите, ако през 2012 г. беше приложено златното швейцарско правило? Много кратко и общо.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря за въпроса, уважаеми господин Гьоков.
Както отбелязах, 2012 г. не беше извършено индексиране на пенсиите, като всъщност, ако беше приложено швейцарското правило (една бърза сметка, с която госпожа Ганчева може би ще уточни), при 50 процента нарастване на средния осигурителен доход и 50 процента от темпа на инфлацията в златния му вариант би дало някъде около 2,5 процента ли, госпожа Ганчева?
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА – ГЛАВЕН АКТЮЕР НА НОИ: Не, малко повече –около 3,7.
БИСЕР ПЕТКОВ: Три цяло седем процента. Всъщност отнесени към разхода за пенсии, който вече споменах, че е 7 400 000 000 лв. грубо, е 250 000 000 лв. Това е за цялата година. Всъщност знаете, че съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване индексирането става от 1 юли на база на показателите и стойностите на тези два параметри за предходната година. Така че в полугодишно изражение около 150 000 000 лв. би коствало неизвършената индексация през миналата, а това беше и през 2011 г. На практика последните 3 години пенсиите не са индексирани.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Благодаря.
Само да изразя едно задоволство, че преди 2 седмици приехме отчета за 2011 г., а вече приемаме отчета за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Благодаря.
Един кратък въпрос към господин Петков. Споменахте за одит на Сметната палата. Той планов одит ли е или извънреден за въпросната година?
Ще си позволя да не се съглася с госпожа Весела Караиванова за несъбираемостта на глобите и санкциите. Колко бяха – 47 процента? Понеже имало разяснителна кампания, която довела до дисциплинираност на работодателите. Поставям го под въпрос доколко са дисциплинирани поради простата причина, че доколкото си спомням, те са дисциплинирани в силните години. Поне от година те не са такива и се опитват да изнудват, което е въпрос на оцеляване за тях. Така че не приемам това нещо, че те са дисциплинирани от разяснителната кампания. Друг е въпросът каква е била цената на разяснителната кампания, но това е друга тема. Благодаря.
БИСЕР ПЕТКОВ: На първия Ви въпрос. Одитът на Сметната палата е планов. След приемането, всъщност утвърждаването на Отчета за изпълнението на бюджета от Надзорния съвет на НОИ, той се изпраща в Сметната палата и в Народното събрание, като всъщност след това Сметната палата идва. Извършва одита. Изготвя становище, което го представя в Народното събрание и това становище се гледа заедно с приемането на отчета в зала.
Аз също искам да благодаря за бързото разглеждане от състава на настоящата Комисия, от настоящия състав на Комисията на Отчета за изпълнението на бюджета за приемане в зала за 2011 г. и всъщност разглеждането му за 2012 г. в Комисията по труда и социална политика. Наистина тези срокове са много своевременни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Много накратко искам да кажа само няколко неща по отношение на Отчета на бюджета на ДОО. Както самият бюджет на ДОО, така и отчетът на бюджета са изключително важни документи. Защото самият бюджет дава политиките и финансовия ресурс, които да се реализират, а отчетът дава резултатът от това, което политиката е успяла или не е успяла да постигне. Ще ви кажа само няколко параметъра, за да видите колко е важно да ги разглеждаме тези отчети навреме. Междувпрочем, може би трябваше да започна с това, че екипите на Националния осигурителен институт винаги много прозрачно и много подробно представят както бюджетите, така и отчетите на бюджетите за разлика от други институции (да не ги споменавам) с обществен характер. Сега обаче, това, което казах преди малко, искам да го онагледя със съответните примери.
Кои са най-важните политики? Най-важните политики са увеличаването на възрастта и стажа през 2012 г. от 1 януари. Вижте обаче ефектите какви са, които ги отчитат колегите. Ако добре съм се справил с цифрите, във фонд „Пенсии” дефицитът е по-висок със 16 000 000 лв., а трябва да е по-нисък. Вярно е, че тук има отражение и събираемостта, броят на пенсионерите и т.н. и т.н. Но с логиката при увеличаването на достъпа вече трябва да се намали разходът за фонд „Пенсии”, а той не се намалява. Говоря за фонд „Пенсии”. Не случайно попитах и дали това е една консолидирана основа тези 68 200 000 лв., които са с по-малко трансфер, който е предвиден в Закона за бюджета на ДОО.
Сега за другите политики. Вижте какво става с паричните обезщетения за бременност и раждане. През тази година, през 2012 г. беше удължен срокът от 18 на 24 месеца, от който се изчислява размерът на обезщетенията за бременност и раждане. При план 306 000 000 лв. са отчетени 270 000 000 лв., т.е. това са пари. Тоест, от една страна, децата са малко, бременностите са малко и ражданията са малко, а, от друга страна, увеличаването на срока, от който се изчислява размерът на обезщетението дава по-малкият финансов ресурс 270 000 000 лв., който е отчетен в края на година. Тоест, ето го отражението на политиката, финансовото отражение, което е прието с този бюджет.
Следващият параметър, на който искам да обърна вашето внимание е паричното обезщетение за отглеждане на малко дете - от 123 000 000 лв. на 109 000 000 лв. Първо, децата са по-малко. Второ, срокът, от който се изчислява размерът на обезщетението, е увеличен.
Същото се отнася за обезщетенията и помощите за безработни. Срокът е увеличен на 24 месеца. Увеличени са средствата, защото броят на безработните, които имат право на обезщетение, макар и запазен, парите са повече. Вероятно размерът на обезщетението е по-голям.
Сега аз се връщам на моята (колегите тук знаят) изключително любима тема за земеделските производители. Не знам колко са регистрираните. Сега тук ми изпращат съобщение, което ще ми кажат от Министерството на земеделието.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА: Мога да Ви кажа и аз – 70 000 са.
ХАСАН АДЕМОВ: Седемдесет хиляди са регистрираните земеделски производители. Вероятно една голяма част от тях се осигуряват на други основания, но това няма как да го кажем, но вижте какво става. 12 хиляди са или 11 хиляди и няколко са тези, които се осигуряват за всички осигурителни рискове, а 18 500 са тези, които се осигуряват само за пенсии. А къде са другите и защо не се осигуряват? При това има преференциален режим. Единствено и само за земеделските производители те се осигуряват върху 240 лв. Само че 2011 г. с бюджета за 2010 г. от 60 лв. осигурителна база се увеличи на 240 лв. Само за една година увеличението на осигурителната база беше 4 пъти и те се отказаха от това си законоустановено задължение да се осигуряват. Ето сега пак връзката между политики и отчет.
Затова, колеги, призовавам ви много подробно да ги разглеждате тези отчети, защото те са много показателни. Не случайно другите отчети – на Закона за Държавния бюджет, на Здравната каса, има и други такива отчети са изостанали с години назад. Докато бюджетът на ДОО в тази комисия винаги се разглежда навреме и той дава огромна информация. Ако си направите труда да се запознаете подробно с това, което е разписано като приходи, като разходи, като политики, а колегите (пак повтарям), трябва да ги поздравим за това, че всяка година много подробно, много изчерпателно и много прозрачно всички приходи и разходи, всички политики ги онагледяват.
Затова молбата ми е, когато предлагаме политики трябва да знаем, че те, първо, имат финансово изражение и, второ, накрая се отчитат, ефектът от политиките се отчита. Не случайно сутринта ви казах от 9,5 на 9,3 процента от БВП за пенсия. Вярно е, че БВП е по-голям, но при всички положения трябва да се стремим към средните европейски стандарти, а те са малко повече от 10 процента. Ако успеем това да го постигнем без да увеличаваме дефицита, това означава, че сме си свършили работата. Ако ли не, ще продължаваме да мечтаем да достигнем средните европейски стандарти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин министър. Вероятно част от коментара Ви има отношение към това, че някои от депутатите тук сме внесли предложение за промени в КСО за замразяването на възрастта и стажа, т.е. да търсим финансовите параметри едно такова решение в бъдеще и как ще се отразят те.
Заповядайте. Господин Чулев искаше думата.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ – КТ „ПОДКЕПА”: Благодаря, уважаема госпожо Нинова, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, колеги.
Аз ще започна с последното, което каза господин министърът за прозрачността и за управлението на фонда на НОИ. Мисля, че няма да сбъркам и няма да Ви кажа нищо ново, ако кажа, че това се дължи в известна, да не кажа в голяма степен, на начина, по който е конституиран Надзорният съвет на НОИ. Един работещ, действащ и оперативен орган. И това е и гаранцията за прозрачността и за доброто управление на НОИ.
Отново за пореден път ще направя коментара, който ние правим всяка година като предложение. Моля ви да помислите върху това като нов състав на комисията за изваждането на тези социални плащания, които не са осигурителен риск, покрит от осигурителни вноски от бюджета на НОИ. Има такива разходи, чието място е в структурите на социалното министерство. И тогава този трансфер от държавния бюджет няма да бъде толкова голям и да говорим за такъв голям дефицит на НОИ. Нашето убеждение е, че това са несвойствени социални плащания, непокрити от осигурителните вноски като осигурителен риск.
За гаранционния фонд. Когато се обсъждаше тук проектозакона, колегите от КНСБ казаха, че искат да се върнат отново вноските. Нашето мнение е, че намаляването на вноските беше наистина антикризисна мярка. Тя сработи, но по начина, по който се упражнява в бюджета – приходна и разходна част смятаме, че сега не се налага връщането на вноските. Когато се преполови, когато се стигне (а това е въпрос на разчети) до намаляване поне е дин път на тези средства, които сега управлява гаранционният фонд, тогава естествено ще дойде време и за връщане на тази вноска.
Тук по-скоро може да се помисли за законодателна промяна, която да промени поредността на работниците при несъстоятелност. Може би след държавните вземания да бъдат работниците. Обикновено сумата, която се дължи на работниците е многократно по-малка от тази към банки. Тоест, те няма да бъдат в някаква загуба от това нещо и мисля, че след държавата, която сме хората, трябва да дойде ред на хората, които са държавата.
Мога да отговоря тук за ефекта от кампанията. Ние участваме в две кампании вече съвместно с НОИ и поемаме тази част, която касае информираността на работниците. Не само отговорността на работодателите, но и информираността на работниците се повиши. Впрегнали сме в страната 75 наши офиса, които съвместно провеждат тази кампания и това наистина са успешни неща и нашето предложение се прие, доколкото зная. Това да продължи и да не бъде само кампания, а да си бъде ежедневна работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожа Караиванова има думата.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви. Аз съжалявам, че господин Кутев излезе. Исках да му се извиня. Не осъзнах какво ме пита и може би съм се изразила неправилно. Разходната част в бюджета на фонда е планирана на 1 929 000 лв. Ние отчитаме 871 095 лв. Той търси къде е разликата между 1 900 000 лв. и това, което реално ние сме изразходвали. Разликата е в закупуване на държавни ценни книжа. Аз помислих, че той иска да събере как са формирани 1 900 000 лв. и аз казах, че ние там имаме по-малко усвоен разход, отколкото е планиран, имаме излишък. И този излишък отива в закупуването на държавни ценни книжа.
На Вас господин Райнов. Да, сигурно имате (не сигурно, а имате) основание да споделите, че една част от работодателите все още не са достигнали своята отговорност на изпълнение на задълженията. Така е. Но ние налагаме глоби и актове, когато при нас документите не са представени в изряден вид, или са в просрочие или са в закъснение. Когато той и е спазил всички тези изисквания, ние нямаме основание да наложим санкция. Затова казах, че си мисля, че кампаниите са много успешни и за двете страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, моля да ме чуете. Знам, че дискусията е важна за всички и за държавата, но да не подлагаме втори път присъстващите тук на изпитанието, което преживяхме онзи ден. По информация, която получихме, вече сме затворени тук. Нашата Комисия беше от тези, които беше и в другата сграда и едва ли не чух от някои министри да ни обвиняват за това, че ние сме виновни, че си вършим работата там, където ни е работното място, а не тези, които трябва да ни осигурят сигурност за тази работа поемат някаква отговорност, че ни подложиха на това.
Предлагам да прекратим дискусията. Моля да ме извините. Да гласуваме отчетите. Така че, съгласни ли сте да прекратим дискусията ?

Подлагам на гласуване Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., № 310-00-6 и Отчета за изпълнението на бюджета на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” за 2012 г., № 310-00-10, внесени от Националния осигурителен институт.

Моля, който е съгласен, да гласува: за – 12, против и въздържали се няма.

Закривам заседанието.

(Закрито в 17,48 часа.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Корнелия Нинова