П Р О Т О К О Л
№ 6
(стенографски)

от заседание на Комисията по труда и социалната политика
София, 12 септември 2013 г., четвъртък
НС, пл. „Александър Батенберг”, зала 134, ет. І
(Открито в 15,30 часа)

---

Председателствала: председателят на комисията Корнелия Нинова.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добър ден, уважаеми колеги и гости! Добре дошли на колегите от ГЕРБ! Това е първото ни заседание за този политически сезон. Пожелавам на цялата Комисия да свършим ползотворна работа с добър резултат.
Предлагам днешното заседание да има следния дневен ред:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерския съвет на 13.06.2012 г.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г. за второ гласуване;
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по труда и социалната политика към министъра на труда и социалната политика в съответствие с чл. 26 от ПОДНС.
За пръв път, колеги, провеждаме тази процедура, така нареченият блиц контрол.
Имате ли други предложения по днешния дневен ред?
Ако няма моля, който е съгласен с дневния ред, да гласува. Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали няма.
Наши гости днес са:
1. господин Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика. Добре дошли, господин министър;
2. Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право и обществено осигуряване и условия на труд” в МТСП;
3. Лилия Маринова – директор на Дирекция „Връзки с обществеността”;
4. Весела Караиванова – подуправител на НОИ;
5. Йосиф Милошев – началник-отдел „Осигурително законодателство и договори” в Дирекция „Правна” на НОИ;
6. Антония Георгиева – главен експерт по осигуряването в отдел „Статистика, актюерски анализи и прогнози”, Дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране” в НОИ;
7. Иван Драганов – държавен експерт в Дирекция „Отбранителна политика” в МО;
8. Величка Микова – КНСБ;
9. Олег Чулев – КТ „Подкрепа”;
10. Емил Димитров – КТ „Подкрепа”;
11. Николай Славчев – Асоциация на индустриалния капитал в България;
12.Найден Москов – Българска асоциация на пенсионерите;
13. Мирослав Паскалев – Национален форум „Обединение”;
14. Марина Малчева – Национален форум „Обединение”;
15. Ваня Григорова – Сдружение „Солидарна България” и
16. Цветан Минков – „Пенсионери 2004”.
Добре дошли на гостите.

Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 Г., № 202-00-30, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13.06.2012 Г.
Заповядайте колега да го представите.

ИВАН ДРАГАНОВ – ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В ДИРЕКЦИЯ „ОТБРАНИТЕЛНА ПОЛИТИКА” В МО: Уважаема госпожо председател на Комисията по труда и социалната политика, уважаеми народни представители и членове на Комисията, господин министър, госпожи и господа! Казвам се Иван Драганов и съм държавен експерт в Дирекция „Отбранителна политика” на Министерство на отбраната. Бях помолен от ръководството на министерството да дойда днес тук при Вас и съвсем накратко да Ви представя доклада си по националната сигурност за 2011 г.
Преди да започна по същество бих искал да направя няколко уточнения. На първо място, последният проект е докладът за 2012 г., който трябваше да бъде приет през 2012 г. В началото на 2012 г. беше работено по него и в Работната група към Министерския съвет, но не беше внесен в Народното събрание. Тогава Министерството на отбраната даде своя принос, който беше обобщен от дирекцията, която представлявам.
В началото на 2013 г. на базата на същия проект (става въпрос за въпросния доклад за 2011 г., по който работихме и в началото на 2012 г.) Министерският съвет започна обсъждането на проекта. Министерството на отбраната тогава изпрати актуализиран обобщен принос, но междувременно правителството на ГЕРБ подаде оставка и работата по него спря. В последствие докладът беше одобрен от Министерския съвет, но в момента просто не съм сигурен дали това беше по време на Служебното правителство в начало или не. Нашият принос, както сами разбирате, беше изпратен по времето, когато министър на отбраната беше господин Ангелов.
С Ваше позволение няма да преминавам детайлно през структурата на доклада, която е одобрена още от Работна група на Съвета по сигурността към Министерския съвет, която, както много добре знаете е под председателството на секретаря на Съвета по сигурността и включва представители от всички заинтересовани ведомства. Ще спомена само, че докладът е разделен на 3 основни раздела, които следват структурата на приетата стратегия за националната сигурност със съответния анализ и заключения.
Раздел І на въпросния доклад включва оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България, който съдържа в себе си подраздели, отнасящи се до финансовото осигуряване на сектора за сигурност и отбрана, финансовата и икономическата сигурност, външната среда за сигурност, социалната сигурност, енергийната сигурност, сигурността в отношенията човек-природа, правосъдие и вътрешен ред, който е разделен на двете части – съответно правосъдие и вътрешен ред, респективно.
Раздел ІІ на въпросния доклад представя анализираните политики за защита на националната сигурност на Република България, които съответно съдържат подраздели, отнасящите се до превенцията и противодействието на корупцията, външната политика за сигурност, социалната сигурност, енергийната сигурност, сигурността в отношенията човек-природа и т.н. и т.н. Тук именно е и отделено място на отбранителната политика на Република България и така като цяло управлението на системата за сигурност.
Раздел ІІІ на доклада съдържа основни изводи за състоянието на националната сигурност на Република България, разбит на съответни подраздели, които са абсолютно напълно аналогични на тези, които току-що изредих в предходните точки и мисля, че не е необходимо пак да ги изреждам.
Самият доклад за състоянието на националната сигурност на РБ е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията за национална сигурност на Република България. Самият документ има за цел да представи състоянието на националната сигурност, основните тенденции в рисковете, опасностите и заплахите, както и предприетите действия по тяхното предотвратяване, овладяване и преодоляване на евентуални последствия от тях. Вече споменах, че структурата на доклада следва структурата на Стратегията за национална сигурност на Съвета за сигурност, респективно за политиките за национална сигурност. Самият доклад потвърждава правилността на провеждането на приоритетите, които са възприети в стратегията и извежда на преден план сигурността в сферите, които касаят пряко всекидневния живот и жизнената, ако мога така да кажа стратегия на всеки един гражданин. Става въпрос за финансовата и икономическата сигурност, вътрешният ред, енергийната сигурност, социалната сигурност и т.н.
В доклада е отделено необходимото внимание на приоритетите, направени в Съвета за националната сигурност. Динамиката на политическите и на социалните процеси в близките до страната ни геополитически райони и туристическите от това изменения в съотношението на силите, изисква да се поддържа една висока степен на готовност на военните и на политическите способности за защита на националната сигурност и реализиране на националните интереси в рамките на инициативите, предприемани от Европейския съюз и Северноатлантическия Алианс, а при възможност и чрез установяване на нови или развитие на съществуващи двустранни отношения. В доклада е анализирана дейността на специализираните държавни органи за защита на националната сигурност от гледна точка на изискванията на Стратегията за националната сигурност и има едно ясно структуриране в самия доклад по отношение на това какво е извършено във всеки един сектор, имайки отношение към гаранцията и защитата на националните интереси, респективно самата сигурност.
Едно от предназначенията на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност е да даде възможност на институциите, организациите и гражданите на страната да се запознаят с оценката за факторите и обстоятелствата, които въздействат върху сигурността на нашата страна и съответно те да имат възможност да изразят своето отношение към провежданата към онзи момент, респективно политика за сигурност. Сред основните изводи, които се споменават в Доклада се открояват следните елементи. Средата за сигурност (повтарям се, става въпрос за 2011 г.) е запазила в преобладаваща степен положителните си характеристики във вътрешен и в международен аспект. Към времето на изготвяне на доклада не са били регистрирани явления и процеси, които да са заплаха за националната сигурност или за националните интереси на държавата.
Упоменато е, че финансовата криза и икономическите трудности в Европа и процесите на политиката и обществената страна на близки до нашата страна геополитически райони са повишили вниманието към въпросите на сигурността, но не са довели към онзи момент до съществена промяна на характеристиките на Съвета за сигурност.
Даден е изводът, че институциите на държавната власт и държавното управление са провеждали ефективно политиката за защита на националната сигурност и за реализиране на националните интереси. Стратегията за националната сигурност на Република България е допринесла за създаване на предпоставки за устойчиво развитие на системата от нормативни актове и институции в сферата на националната сигурност. Докладът отчита повишеното участие на гражданите и техните организации в обсъждането на различни аспекти от националната сигурност и нейното системно управление. Това е довело до възможността да бъде отчитано и мнението на гражданското общество при формиране на политиката на национална сигурност.
Като заключение бих искал още веднъж да спомена, че докладът е бил изработен от работна група към Съвета по сигурността на Министерския съвет, а всяко министерство и ведомство е изпратило своя принос в съответния сектор, за който отговаря. Работната група към Министерския съвет е решавала коя част от информацията, изпратена от министерствата и другите ведомства да влезе в самия доклад. Тя също така е отговаряла за редакцията на самия документ. Така че Министерството на отбраната в случая представлявано от мен е компетентно при необходимост да представи своята част от доклада на парламентарната Комисия по труда и социалната политика. За другите части от доклада са компетентни съответните държавни ведомства и институции, които са ги подготвили и съответно са представили съответните текстове.
По отношение на текстовете, касаещи отбранителната политика има бележки, които са били заявените от министър Ангел Найденов на заседанието на Комисията по отбрана. При интерес бих могъл да Ви ги предоставя. С това моето изложение приключва. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Драганов, благодаря Ви, че дойдохте да представите доклада. Позицията Ви заслужава уважение. Дори и без да бяхте направили уговорката, че носите отговорност за ресор „Отбрана” щях да кажа следното. Моля да предадете на представителите на изпълнителната власт, че тук работим по Правилник за организация и дейност на Народното събрание и там много ясно е разписано кой и на какво равнище от изпълнителната власт внася доклади, отчети и законопроекти. Не го приемайте лично. Отново уважение за това, че сте тук и го представяте доклада, но ние работим по правила и моля тези правила да се спазват. Благодаря Ви още веднъж.
Колеги, заповядайте за изказвания по доклада. Гостите също, ако имат желание. Има ли колеги? Ако няма, моля аз да кажа няколко думи.
Ще гласувам против доклада със следните аргументи. Смятам, че докладът е механичен сбор от факти и документи, без да е направен анализ, без те да са обвързани помежду си, без да са направени изводи и препоръки за преодоляване на определени заплахи за националната сигурност. Докладът подчертава следното, че през 2011 г. „България е изключително икономически стабилна държава, със строга финансова дисциплина”. Подкрепям тезата, че имаше строга финансова дисциплина и категорично не съм съгласна с определението „изключително икономически стабилна държава”. По това време държавата беше в икономическа криза. Показва го ръстът на брутния вътрешен продукт. Показват го фалитите на фирмите. Намаляването на приходите в бюджета. Това не е изключително стабилна икономическа държава през 2011 г. Обективната оценка е държава в криза с всички икономически и социални последици от това определение.
Записано е, че „най-голямото постижение може би е поддържането на дефицита и финансовите рестрикции, вследствие на които е постигнат този дефицит”. Нашата позиция – моята и на колегите от „Коалиция за България” е различна. При положение, че международните норми допускаха дефицит от 3 процента, а българският Закон за устройство на бюджета допускаше 2 процента, изкуствено се поддържаха ниски дефицити с финансови рестрикции, които доведоха до икономически срив, обедняване, замразяване на доходи и т.н. Не споделяме тази философия и тази политика, че с финансови рестрикции и с ниски дефицити може да се постигне икономически растеж и социална политика.
Много съм изненадана от следните констатации, че „правителството през 2011 г. е работило активно за подобряване на състоянието на българския народ, което се изразява в следното (вече в нашата сфера): ограничаване на безработицата”. Абсолютно неверен извод Аргументите ми са следните. През 2009 г. безработицата е 6,8, през 2010 г. е 10,2, през 2011 г. (годината на доклада) е 11,02. Това показва нарастване на безработица, а не ограничаване. Не съм съгласна и че са предприети мерки, тъй като беше замразен размерът на средствата за политики на пазара на труда - 73 000 000 от 2009 г. и така до 2011 г. – годината на доклада.
Не споделям написаното в доклада, че са нараснали доходите през 2011 г. Няма нужда да Ви убеждавам с аргументи, че доходите бяха замразени. Достатъчен е фактът, че „Евростат” от края 2011 г. даде констатация, че 49,7 на сто от населението на България е в риск от бедност. Така че за нарастване на доходите през 2011 г. не може да се говори.
„Продължила е реформата в пенсионната система с цел финансовата й устойчивост.” Аз и колегите ми не споделяме този тип пенсионна реформа. Резултатите бяха 70 000 души по-малко пенсионирани, замразяване на действието на Швейцарското правило, минимална пенсия от 136,00 лв. Ние имаме друга политика за стабилна финансово пенсионна система, но и справедлива такава и ще я предложим в рамките на Бюджет 2014 г. и в рамките на мандата на това правителство. Смятаме, че по-скоро трябва да се насочим към повишаване на заетост, изсветляване на осигурителни вноски, на икономика и т.н. Още една причина е тази, за да не подкрепя доклада.
Последно ще кажа няколко думи за демографския проблем, който тук е описан леко. Фактите са, че през 2009 г. са родени 80 956 деца, през 2010 г. - 75 513, а през 2011 г. – 70 846. Имаме сериозен демографски проблем в България. И това би трябвало всички да си го признаем, независимо от политическите ни различия и вярвам, че това ще бъде и една от темите, по които ще търсим национално съгласие в декларацията, която ще предложим следващата седмица в Парламента. По тези причини само в социалната сфера, и демография и политика аз няма да подкрепя доклада. Имам и други причини. Те са в икономическата и във финансовата сфера, но тук не е мястото да ги обсъждаме. Обсъждаме си нашата сфера. Благодаря.
Заповядайте. Има ли други желаещи?
Заповядайте господин Младенов.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Все пак обсъждаме Доклада за Националната сигурност на Република България за 2011 г. и смятам, че не е правилно да се вадят отделни политики от контекста, а да се гледа докладът като цяло.
Що се отнася до социалната политика, да, аз искам да наблегна върху няколко неща. 2011 г. все още целият Европейски съюз, всички страни-членки на Европейския съюз, включително и нашата страна, бяха в тежка финансова и икономическа криза. Аз смятам, че действително предприехме мерки и в пенсионната система, и в областта на ограничаване на безработицата с цел тя да не нараства драстично и смятам, че показателите тогава бяха колкото средно беше безработицата в страните-членки на Европейския съюз и най-вече в Еврозоната. А що се отнася до доходите, Вие знаете, че никой не може да ограничава и да замразява доходи в частния сектор. Доходите в частния сектор са на базата на производителността на труда, ефективността на икономиката и на колективното трудово договаряне между синдикатите и работодателите. Все пак е отчетено от статистика в този период съответният ръст.
Имам предвид и нещо друго, че тогава действително беше финализирана бих казал на два етапа реформата в пенсионната система със социалните партньори. Да, наложи се на база на препоръките на Европейската комисия някои срокове да ги изтеглим по-бързо и по-рано, отколкото бяха заложени, но в крайна сметка знаете, че през това време излезе и „Бялата книга” на пенсионните системи в страните-членки на Европейския съюз, и „Зелената книга”. Така че от тази гледна точка аз продължавам да смятам, че на базата на това, което имаше като дефицити в осигурителната система направихме необходимите стъпки тя да се стабилизира.
Така че от гледна точка на това, което казахте, госпожо председател, аз настоявам да се гледа като цяло Отчетът за националната сигурност. Смятам, че 2011 г. беше общо взето спокойна година, в която се правеха реформи. Имаше диалог със синдикатите, с бизнеса. Но в крайна сметка трябва да отчитаме и факта, че всяка една страна-членка в Европейския съюз беше под натиска на тежка икономическа криза. Знаете какво ставаше през това време в Гърция. Така че на този фон смятам, че България стоеше сравнително спокойно. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте колеги.
Аз имам една реплика и ще взема думата преди другите, които ще вземат думата. Господин Младенов, не оспорваме причините за кризата – и в света, и в България. Не оспорваме и сравненията с Европа. Оспорвам констатациите на доклада. Безработицата не е намаляла. Доходите не са се повишили. Да, причини вероятно за това има както външни, така и във вътрешната политика. Също бих оспорила тезата Ви, че трябва да разглеждаме доклада в неговата цялост, тъй като тук едва ли можем да коментираме например сферата на отбраната, на военната промишленост или сферата на контрабандата да речем. Тук е социална комисия и моля да се съсредоточим върху констатациите, които са в социалната сфера. Но, разбира се, ако колеги желаят и в други теми на доклада да влезем, заповядайте. Имате думата по всички въпроси.
Заповядайте господин Чулев.

ОЛЕГ ЧУЛЕВ – КТ „ПОДКРЕПА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не е наша работа да даваме оценка на един такъв доклад, на един такъв документ, но нашата позиция е, че социалната сигурност като елемент на националната сигурност е може би вторият основен стълб след тероризма. Не ми се иска да говорим много за това, но стабилността на държавата може много по-лесно да бъде разклатена от недоволни хора вътре в страната, отколкото от един терористичен акт. Проблемите, които ние виждаме от 2011 г. до сега не са се променили много от това, което чухме. Работещите бедни за нас са най-рисковата група (казвам работещите бедни) и политиката на доходите е тази, която може да стабилизира положението.
По отношение на пенсионната реформа. Да, ако можем да говорим тя има два параметъра. В доклада се говореше за нейната стабилност и това, което господин Младенов каза. Но освен стабилност има още един параметър – адекватност. Стабилността е дали можем утре да изплатим пенсиите или след 3 месеца, а адекватността е до каква степен пенсията замества последните доходи от труд, какъв е нейният процент от работната заплата. И мисля, че този доклад, макар че е за 2011 г., може да послужи и като основа за обмислянето на Бюджет 2014 г. Вие казахте, госпожо председател, че има политика от 2009 г. и средствата са намалели с около 3-4 милиона, а преди това бяха 200 и няколко милиона. Бихме искали, стъпвайки на тезата, че социалната сигурност е важен елемент за националната да видим в този бюджет адекватни средства за ефективна политика, да видим политика за събиране на осигуровки, включително и това, което вчера беше отхвърлено и ние смятаме отново да го поставим на дневен ред - за некоректното укриване на осигуровки. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Заповядайте. Има ли желаещи?
Заповядайте господин Гьоков.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги и гости на заседанието! Аз първо искам да изразя една тревога и тя е всеобща тревога не е от това, че сега е 2013 г., а приемаме доклада за 2011 г., а защото тези доклади си мисля, че трябва да бъдат като основа за следващата година за избягване на проблемите и за подобряване на дейността във всички сфери, за които се правят докладите. Така че този доклад за 2011 г., както и господин Чулев каза да ни послужи за бюджета за 2014 г., ама малко ще ни е далече 2011 г. Късничко е. Така че добре би било поне докладът за 2012 г. да излезе по в срок и поне с него да съобразяваме 2014 г.
И без да искам да репликирам господин Младенов, това, което той каза е прекрасно и съм съгласен, но не искам да очертаваме някакви розови такива мотиви и тенденции в доклада, защото те никак не са розови. Изключително се съгласявам с господин Чулев. На мен може би тероризмът ми е по-далеч и на нас като членове на социалната комисия, но социалната стабилност като елемент от националната сигурност е изключително важен момент и не трябва в никакъв случай да се пренебрегва и не трябва да се очертават розови неща и не бива когато говорим за националната сигурност въобще да политизираме нещата, защото политизирането няма да ни доведе до добро решение на въпроса. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има ли други желаещи?
Ако няма, да преминем към гласуване.
Моля който е съгласен да се приеме Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, да гласува. Гласували 17 членове на Комисията: за 6, против 11, въздържали се няма.

Преминаваме към точка втора:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ.
Това е наименованието на закона. Подлагам го на гласуване.
Заповядайте госпожо Тодорова.

УЛЯНА ТОДОРОВА - ДИРЕКЦИЯ „ЗАКОНОДАТЕЛНА ДЕЙНОСТ” В НС: Благодаря, госпожо председател.
Тъй като в предложения законопроект се правят само изменения в отделни текстове, но не и допълнения, коректно от правно-техническо естество е да гласувате редакция на наименованието и тя да бъде „Закон за изменение на Закона за гарантираните вземания”. Думите „и допълнения” трябва да отпаднат, защото такива не се правят. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря. Настина е коректно.
Подлагам на гласуване наименованието на закона „Закон за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя”.
Моля който е съгласен, да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
По § 1 и § 2 няма постъпили предложения. Има ли изказвания по тях?
Заповядайте.

ВАНЯ ГРИГОРОВА – СДРУЖЕНИЕ „СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ”: Тук съм като потърпевша от работата на Фонда и като член на неправителствена организация „Солидарна България”, която изпрати предложения и сме много разочаровани, че никой от Комисията не прояви интерес към тях.
Коментарите ни по предложението, направено от депутатите на БСП са, че ние приветстваме увеличението на възможните обезщетения, които се изплащат от Гарантирания фонд, но увеличението на срока, в който трябва да работя във фирмата от 6 на 12 месеца е изключително рестриктивен, което означава, че средно около 44 000 фирми и техните служители по-скоро няма да могат да се обръщат към Фонда, за да може той да защитава по някакъв начин техните трудови права. Тоест, промените, които се правят в момента са абсолютно повърхностни. Те не засягат процедурата и по никакъв начин няма да отключат работата на Фонда.
Както добре знаете, Фондът е пълен. Той е пълен от много години. Към момента вероятно има около 220 000 000 в него, но то не е за друго, защото се управлява добре, а защото просто не изплаща обезщетения. Това може да се промени единствено, ако се пипне процедурата, а процедурата, както знае и господин министърът, проблемът до голяма степен е в това, че се разчита на добросъвестността на работодателите. Тоест, работодателят трябва да уведоми работника или служителя, че е започнало дело по несъстоятелност и че е приключило такова дело. Работодателите масово не го правят. В моя случай тази фирма не съществува вече от година и половина и в момента, в който излезе решението за несъстоятелност на „Транс Телеком”, тази фирма я нямаше. Въпреки това служителите от Фонда отказаха на мен и на 140 мои колеги да ни изплатят обезщетения, тъй като не сме работили 3 месеца преди издаването на решението от съда, което сами разбирате, че е абсурдно. Тъй като това означа, че година и половина ние не би трябвало да си търсим друга работа, не би трябвало да отидем в Бюрото по труда, а да чакаме съдът, който на няколко пъти прекъсва делото по несъстоятелност и го започва наново да го изчакаме, за да излезе решение. Това е абсурдно изискване и за нас е неразбираемо защо в чл. 25 на закона има една разлика в подхода към служителите на български фирми и служителите на чуждестранни фирми в България. В момента в България един служител, за да се обърне към Гарантирания фонд, трябва да е получил уведомление от работодателя си. Ако не е получил такова и работодателят не е издал съответните документи, той не може да се обърне към Гарантирания фонд. За разлика от българските фирми обаче, служителите на чуждестранните фирми в България започва да тече този 30-дневен срок, в който те могат да подадат документи от момента, в който работодателят ги уведоми. В България не е така. В момента е 30-дневен срок откакто бъде вписано решението в Търговския регистър. Добре знаем, че служителите нe стоят и не рефрешват Търговския регистър, за да могат да видят кога ще излезе решението на съда. Аз вярвам, че Вие все пак сте погледнали всички предложения и няма да ги изчитам. Намирам обаче, че те могат да решат до голяма степен проблемите на Фонда, тъй като настоящото предложение не може да го реши и се надявам някой от Вас да го припознае и да направи предложението за гласуване. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз Ви благодаря.
Уверявам Ви, че намеренията ни са да облекчим работата на Фонда и най-вече на работниците и служителите, които да имат да получават вземания.
Извинете, че ще се формализирам, но поставихте въпроси извън обхвата на § 1 и § 2. Има формална процедура в работата на Комисията и затова моля да разделим коментарите. Сега по § 1 и § 2, т.е. 12-месечният срок за работата на фирмата преди, а след това да коментираме срока, в който може да се предяви претенцията. Както виждате, ние предлагаме от 30 той да стане 60 дни, но това е по чл. 25.
Моля сега по § 1 и § 2, госпожо Караиванова, да вземете отношение.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА – ПОДУПРАВИТЕЛ НА НОИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по § 1 и после ще искам подробно да дам разяснения на поставените въпроси от представителката и бивша служителка на фирмата, чиято дейност я познаваме и съм запозната с разпорежданията и отказите, които съм подписала и за съжаление основанията ни са тези, които госпожата цитира. Съжалявам, че не съм получила нейните предложения. На тях много подробно беше разяснено всичко, което се е налагало. Но нека наистина да вървим по предложенията за изменение на закона.
По отношение на § 1, това, което госпожата коментира, че с разширяване на обхвата за упражняване дейност на дружеството е най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособност, да, наистина от 6 месеца те се увеличиха на 12. На предходните заседания на Комисията по труд и социална политика аз казах, че е възможно наистина да има фирми, които са осъществявали по-малко дейност. Но с оглед на това, че практиката на Фонда до момента показва, че всички фирми, които са в несъстоятелност и за чийто работници и служители се гарантира право на начислена неизплатена заплата упражняват дейност повече от 12 месеца е показателен, че наистина на този етап, а мисля, че и за в бъдещ, това няма по никакъв начин да ограничи дружеството. В противен случай бихме станали свидетели на ситуация, в която фирмите ще се регистрират, ще започнат да назначават работници и служители, ще акумулират дейност 6 месеца, след това ще я преустановят, ще подадат документи за несъстоятелност и така се получава една злоупотреба.
Целта на дейността 12 месеца е наистина това да се създаде, за да не фалира. Защо тогава ще се създаде с цел да се обяви в несъстоятелност? И наистина искам да Ви уверя тук (а Вие като народни представители ще вземете решението), че аз не случайно съм направила една справка за периода след юни месец до момента, за да видя дали по някакъв начин тези обсъждания и това, че се говори за изменение в Закона за гарантирането на вземанията е породило някакъв интерес – бил той незаконосъобразен или друг, но наистина уверявам Ви, че в момента сме изплатили обезщетения на две фирми, които са осъществявали 12 месеца дейност. Всичко останало е повече от 1, 2, 3 и 4 години. Така че на практика даже бих могла да бъда и по-смела в изказването си, че с увеличаването от 6 на 12 месеца нито някой ще пострада, нито някой ще се облагодетелства, така както тук представителката на сдружението каза. Но наистина не намирам за целесъобразно някой да създаде дружество, да осъществява дейност 6 месеца и след това да се обяви в несъстоятелност. Има такива практики в Търговския закон, в регистрите, но все пак мисля, че са разумни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви.
Други колеги? Има ли желаещи? Заповядайте.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ – КТ „ПОДКРЕПА”: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз само ще повторя това, което ние сме дали като мотиви и предложения предния път. Ние сме против това да бъде ограничена възможността да се възползват от тези средства работещите в такива фирми и може би госпожа Караиванова с многото ще-та, които каза ще ми даде някакви примери затова, че досега е бил 6 месеца дали всъщност са се възползвали много такива фирми с някаква статистика, което да налага да станат 12? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Имаше въпрос към госпожа Караиванова. Заповядайте.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Димитров, Вие и Вашите представители в Надзорния съвет на Фонда за гарантиране на вземанията знаете, че до момента фирмите, на които сме изплатили обезщетения и сме гарантирали тези вземания наистина са малко на брой, но всички те са упражнявали дейност повече от 24 месеца, а дори не и по-малко от 12 месеца или от 6 месеца нямаме. Аз казах, че имаме само 2 дружества в несъстоятелност, които са осъществявали дейност 12 месеца. Всичко останало е над този период на 12 месеца. И проблемът затова, че на по-малък брой лица изплащаме гарантирани вземания съвсем не е в законодателството или в промените, които сега ще се случат. Проблемът е, че когато започва процедурата, когато се установи, че дружеството е свръх задлъжняло или когато някой кредитор го обяви, работодателите масово започват да прекратяват трудовите правоотношения или работниците и служителите търсят начин да се реализират по друг ред на пазара на труда и техните трудови договори се прекратяват много преди да се обяви решението за несъстоятелност. Не мисля, че ако направим тези промени ще разширим кръга на лицата, които имат право на гарантирано вземане. Така че това не е причина да…

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте господин Чулев.

ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Просто искам да повторя, да изясня. Ако статистиката на Фонда потвърждаваше, че досега много фирми са се възползвали или масово са се възползвали от това да създадат фирма, да я фалират след 6 месеца и да злоупотребят със средства от Фонда, тогава това увеличаване би могло да бъде правомерно. Досега такива случаи няма. В същото време аз разбирам страха от недобросъвестни работодатели нали, че чорбаджии-изедници биха се възползвали от това нещо. Но този страх не бива да бъде във вреда на работника, който не е виновен. Той едва ли знае за намеренията на някой да си фалира фирмата и да го остави. Тук по-скоро трябва да мислим в такава посока, че работникът, ама, разбира се, че той няма да стои 6, 7 месеца след това без да получава заплата и да работи. Той ще търси - или ще отиде в Бюрото, или ще си търси друга работа. В тази посока да не бъдат ощетени работниците. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Аз отново, ако позволите госпожо председател да Ви кажа, че наистина към настоящия момент ние не сме ощетили нито един работник и служител, защото всички дружества, които са в несъстоятелност и за които е възникнало право да се гарантира това вземане на работниците и служителите са осъществявали дейност повече от 12 месеца. Нямаме такъв случай, в който дейността да е била по-малко от 6 месеца.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре.
Други? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 и § 2 анблок. Който е съгласен за приемането им, моля да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
По § 3 е постъпило предложение от Корнелия Нинова и група народни представители. Имате доклада, колеги, пред Вас.
Има ли изказвания по § 3? Няма.
Който е съгласен с предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, моля да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържатели се няма.
Който е съгласен с § 3, моля да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Постъпило е предложение от Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов § 3а. Пред Вас е, колеги, текстът в доклада.
Аз правя едно предложение за промяна в предложението, което сме направили, а именно „60-дневен” да бъде заменено с „2-месечен”.
По-точно е и по-добър термин е при изчислението на срока.
Има ли изказвания? Заповядайте.

ВАНЯ ГРИГОРОВА: Благодаря Ви.
Аз преди малко го казах, но може би трябва да разясня. Дори да го направите половин година, служителят отново няма да е виновен за това, че фирмата не го е уведомила. Въпреки че госпожата тук каза, че не това е причината служителите да не получават обезщетения, искам да цитирам само част от отчета на НОИ по отношение на Гарантирания фонд, в който се казва: „Фирмите, изпаднали в несъстоятелност не покриват изискванията за изплащане на гарантирани вземания за работниците и служителите от този Фонд”. „Фирмите”, а не „служителите”. И това е причината служителите да не получават обезщетение, защото фирмите, т.е. работодателите не изпълняват изискванията.
Другото, на което искам да обърна внимание. Аз съжалявам, че ще се върна на предишното, но госпожата изпада в сериозно противоречие, когато твърди, че всички фирми, които са се обърнали за покриване на обезщетения за несъстоятелност са съществували над 1 година и тя дори би могла да направила по-сериозно предложение в този смисъл, т.е. изискването за дейност на фирмата да бъде по-голямо и същевременно казва, че се опасява от фалшиви фирми, каквито примери не можа да даде. Няма никаква причина за тази рестриктивна мярка. Пак казвам, че е рестриктивна. 44 000 фирми няма да могат да се обърнат към Фонда, защото дейността им е между половин и една година като махам тези, които са под половин година, тъй като те така или иначе по предишния вариант на закона не могат да получават обезщетение.
По отношение на другото, което каза аз не знам дали сега да го кажа или след като приключите, за да не Ви разводнявам дискусията?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Какво искате, по § 3 ли?

ВАНЯ ГРИГОРОВА: Не е по Вашия § 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По този закон ли е?

ВАНЯ ГРИГОРОВА: По този закон е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: В коя разпоредба искате да правите промяна?

ВАНЯ ГРИГОРОВА: В чл. 4, ал. 1, т. 2, която засегна госпожа Караиванова. Тъй като тя спомена, че в момента, в който хората спрат да взимат заплати бързат да приключат трудовите си договори, за да си намерят нова работа и да отидат в Бюрото по труда. Не знам защо това я учудва, но в тази връзка примерът, за който конкретно ще говоря е, че датата за обявяване на „Транс Телеком” в неплатежоспособност е 2008 г., а тя приключва работа януари, февруари 2011 г. През това време има служители, които работят там, на които се плащат социални осигуровки и тя много добре го знае, но също така и би могъл да намери списъка на хората, които към момента на фалиране са били служители на фирмата. За това госпожата в едно интервю твърди, че служители на НОИ извършват контрол по уведомяването на работниците. Такъв контрол смея да твърдя, че не се извършва. Никой служител на НОИ не проверява дали са уведомени работниците или не са и същевременно (отново подчертавам) служителите се поставят в зависимост от действията или бездействията на работодателите.
(Господин Емил Димитров поставя въпрос на Ваня Григорова.)
Аз бих могла да ги изчета, но това ще отнеме 20 минути. Изпратила съм ги и на Вас, и на Комисията. Това, което предложихме, е в чл. 4, ал. 1 да се добави т. 3, която да гласи: „е прекратено (т.е. трудовото взаимоотношение) след началната дата на неплатежоспособността на дружеството, посочена в съдебното решение за обявяване на несъстоятелност”.
Тъй като по същество по времето, за което става въпрос, служителят ще бъде вече служител на фирма, която е изпаднала в несъстоятелност и той не по негова вина ще продължава да работи в тази фирма. В крайна сметка на съда са му необходими година и половина, за да установи тази фирма дали е в несъстоятелност или не е и това изискване работникът да го прецени в каква фирма работи не мисля, че е адекватно да го поставяме към работника или служителя. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Отговори и коментари ще има ли или няма? Заповядайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Може би, ако ми позволите, госпожо председател, защото тук се отправиха упреци към контролните органи на НОИ. Наистина случаят е частен, но той не е решен извън рамките на закона. И аз не съм съгласна с констатацията, че контролните органи на НОИ, първо, нито ние имаме задължение да уведомяваме работниците и служителите и аз не съм казала това нещо в интервю, а съм коментирала, че дори и без да имат задължение ние влизаме във връзка с работниците и служителите и ги уведомяваме. Това го прави работодателят. Това го правят представителите на синдикалните организации, ако има такива. И ние по отношение на информираността работим много добре със синдикатите, и с работодателските организации. Това никога не е било ангажимент на НОИ. Контролните органи на НОИ след като получат решението за несъстоятелност, имат няколко основни неща, които трябва да констатират. Това са лицата, които имат право на гарантирано вземане от това дружество и това са лицата, които са в правоотношение към момента на решението за несъстоятелност или не по-късно от 3 месеца преди обявяване на датата за несъстоятелност.
Вие имате и съдебно решение. Вие имате и съдебно обжалване на разпорежданията и мисля, че приключиха в наша полза. На всичките ваши служители за съжаление трудовите договори бяха прекратени повече от 3 месеца преди дружеството да изпадне в несъстоятелност. А това, че самото дружество не може да се намери, това, че то не осъществява достъп до регистрите си, до справките си, това вече е от компетентността на ръководителите на дружеството. Но ние не можем да гарантираме право на вземане на начислена, на неизплатена работна заплата, когато Вие не отговаряте на условията и вашите трудови договори са прекратени 3 месеца преди да се обяви това решение. Така че не съм съгласна с тези констатации.

ВАНЯ ГРИГОРОВА: Госпожо, тъкмо за промяна на условията говорим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля Ви. Аз давам думата в тази зала засега и моля да не превръщате заседанието на Комисията в частен спор.
Подлагам на гласуване предложението вместо „60-дневен” да бъде „2-месечен”.
Който е съгласен, моля да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване целия § 3а с приетата корекция вече. Който е съгласен, моля да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подраздела на закона „Заключителни разпоредби”.
Моля който е съгласен, да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
По § 4 и § 5 няма предложения.
Моля, ако има изказвания? Заповядайте господин Младенов.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! По § 4 сме съгласни. Единствено по § 5 искам да попитам. Влизайки в сила на промените от 1 октомври ще нарушат ли бюджета, който е приет и как ще се отрази това? Дали не трябва да е от 1 януари догодина?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте госпожо Караиванова.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Младенов, не би следвало, защото в План-сметката средствата, които са предвидени за изплащане на гарантирани вземания са повече, отколкото ние в момента сме гарантирали. Така че това по никакъв начин няма да се отрази. Аз пак Ви казвам, че тенденцията на правата на лицата, които постъпват след 15 юли не показват някакво повишение. Така че мисля, че вървим в рамките на планираното по План-сметката на бюджета.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има ли други?
Ако няма, подлагам § 4 и § 5 на гласуване анблок. Който е съгласен, моля да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
С това законът е приет на второ четене.

По точка трета:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 26 ОТ ПОДНС.
Колеги, накратко само да припомня правилата на блицконтрола. Всяка парламентарна група има право на 2 въпроса. Започва се от най-голямата парламентарна група с първия въпрос, след това втората по големина група и така до края. Правилата са 2-3-2, в смисъл 2 минути задаване на въпрос, 3 минути отговор, 2 минути реплика/дуплика, както е при парламентарния контрол в залата. След минаването на всички групи с по един въпрос, следва втори път задаване на въпрос по същия ред.
Моля, колеги от ГЕРБ, заповядайте с първия си въпрос към министър Адемов.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният. Как върви процесът с деинституционализацията, това, което е от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика? Защото Вие знаете, че имаше основен координатор, който координираше този процес на отделните министерства, които са ангажирани с деинституционализацията – господин Калин Каменов от Държавната агенция за закрила на детето, който беше сменен. Сега има нов председател. Има ли такъв координационен механизъм в рамките на Министерския съвет, такъв координатор, който да координира този процес и как върви процесът като цяло в деинституционализацията? Защото през последните години и в момента в общините в РБ, както и общините, които са по селските райони и общините, които по градските райони в момента се изгражда инфраструктурата усилено. В повечето места тя е приключила. Оттук нататък предстои един много сложен процес и много важен, а именно извеждането на децата от институциите и настаняването им в центровете от семеен тим, в защитените жилища и това изисква една много добра координация както от Агенцията по социално подпомагане, така и от другите министерства. Така че въпросът ми е, как върви този процес, господин министър? Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, имате думата за отговор.

ХАСАН АДЕМОВ – МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Младенов, уважаеми колети! Този процес на деинституционализация е заложен в Националната визия за деинституционализация на децата. Знаете, че е с 15-годишен срок. Това, което мога да кажа към днешна дата е, че тези 5 проекта, които са в рамките на процеса на действие на деинституционализация вървят успешно, както Вие казахте що се отнася до интегрирания подход. Възможностите на МТСГ да оказва подкрепа чрез предоставяне на социални услуги нещата са се придвижили доста сериозно напред. По отношение на интеграцията на този процес ние сме предложили на вицепремиера, който отговаря за нашия ресор Даниела Бобева да възстановим работата на Междуведомствената работна група, в която влизат представители от заинтересованите институции, за да може, така както Вие казахте да бъде проконтролиран този процес, да може да се окаже логистична помощ.
А що се отнася до възможностите за предоставяне на социални услуги, защото това е изключително важно и още повече за изработването на финансов механизъм за предоставяне на устойчиви социални услуги, в това отношение трябва да Ви кажа, че с едно решение на Министерския съвет е прието удължаване на срока на заема с Международната банка за възстановяване и развитие до септември месец 2015 г., за да може в крайна сметка да има плавен преход между двете оперативни програми – Оперативната програма 2013 г. и след това 2014-2020 г.
Този плавен преход е изключително важен, защото в крайна сметка не е важно само да изведен децата и да изпълним тези 5 проекта, а е важно да гарантираме устойчиво финансиране. В този смисъл имаме срещи и споразумение с Националното сдружение на общините, които също помагат в тази дейност. Така че аз много Ви благодаря за този въпрос. Това е един изключително важен елемент, тъй като деинституционализацията на децата от домовете за медикосоциални грижи (да не ги изброявам всички) и децата с увреждания да бъдат деинституционализирани и да им се предоставят социални услуги в общността и различните социални услуги е изключително важно и в тази посока и през следващия период правителството заедно с Държавната агенция за закрила на детето ще продължи да прилага необходимите грижи, за да може да се впише в рамките на този 15-годишен период да приключим с деинституционалиацията. Изключително важна тема е и пак Ви благодаря за този въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ако имате реплика, заповядайте.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Само едно допълнение. Този срок е 15-годишен като цяло за цялата дейност за деинституционализация, но 3-годишен беше срокът за извеждането на дечицата с увреждания и от там трябваше да стартира. Тук включвам и приемната грижа, която се разви през последните няколко години доста сериозно в нашата страна, което помага на процеса на деинституционализация. Във връзка с това, което казахте, че ще обърнете специално внимание на вицепремиера Бобева да се възстанови този Междуведомствен съвет, което е изключително важно, аз Ви благодаря за тази Ваша инициатива и се надявам, че това ще стане колкото се може по-бързо, за да може да има една координация на цялостния този процес, тъй като освен извеждането на дечицата, това не е самоцел естествено, е много важно да се подбере правилният персонал, който ще работи с тези деца. Той е включително с обучение и с подбор на кадрите, което е изключително важно. Благодаря Ви.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: В продължение на това, което каза господин Младенов, идеята е като един от компонентите на тези 5 проекта персоналът, който е в рамките на сега действащите институции да бъде обучен, за да може да предоставя социални услуги в общността, така че да има приемственост. Защото обучението на този персонал не е толкова лесна работа. Само за пример, макар че е малко по-страничен от темата, която разглеждаме. В една от малките общини, където има Дом за възрастни хора с умствена изостаналост (затова казвам, че е малко по-странична тема, но все пак е тема, свързана с деинституциорализацията) беше решено от Общинския съвет на една малка община да се създаде един Център за предоставяне на услуги, близки до семейна среда и трябваше да бъде подбран персоналът за обслужването на тези 15, които трябваше да бъдат изведени от съответната институция. В началото кандидатите (по информация на кмета) са били около 100. Те са били поставени в една естествена среда. Господин Василев знае. Става въпрос за община Самуил за Дома за хора с умствена изостаналост. В момента, в който са видели за какво става въпрос почти всички са се отказали и се е наложило да бъде подбран друг персонал. Така че отварям една скоба, за да кажа това, че не е толкова лесна работата. Особено за деца с увреждания трябва да има специфични познания, специфична квалификация, ако щете, непрекъсната квалификация. И нещо друго важно, тези деца, които се извеждат от домовете нямат нужда единствено и само нужда от социални услуги, а имат нужда от интегрирана грижа. Имат нужда освен от грижа на системата за здравеопазване, имат нужда от социологическа подкрепа (да не изреждам всички подкрепи), защото интегрираният подход е този, който може да доведе до добри резултати, а не само да ги изведем от едно място и да ги настаним в друга институция и да отчитаме, че сме постигнали някакъв успех. Ако искаме да имаме реални резултати, трябва този интегриран подход да бъде възприет и той да бъде възприет от душа и от сърце, както се казва, а не само формално да се изпълняват тези ангажименти.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: От името на Парламентарната група на БСП първият въпрос, господин министър, ще Ви задам аз. Той се отнася до европейските средства за борба с младежката безработица. Знаем вече, че има договореност за 6 млрд.евро финансиране на мерки за младежка заетост. Имаше една първоначална информация, че за България са определени около 100 000 000, мисля, че беше. Въпросът ми е, такава ли ще бъде сумата за България и работили ли Министерството и екипът Ви по програмите, процедурите, начините, по които тези средства ще бъдат усвоявани в България, тъй като началото на тези мерки трябва да стартира през 2014 г.? Малко време остава. Дали екипът Ви и администрацията е подготвила начините, по които ще се усвояват, за да започнем с един добър старт още в началото в усвояването на тези средства? Благодаря.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е един от изключително важните въпроси, защото младежката безработица не е само български, а и европейски проблем. Вие знаете, че в Европа 28-те страни-членки близо 6 млн. е броят на безработните в сегмента 15-24 години, което означава, че решаването на този проблем стои на вниманието на Съвета на Европа, на Европейската комисия и не случайно през месец февруари, т.г. Европейската комисия прие инициатива за младежка гаранция, в рамките на която инициатива се препоръчва на страните-членки тези 6 млрд. да бъдат използвани през следващия програмен период, като специално предложението на автора на тази идея Ромпой е тези средства да бъдат ударно усвоени в рамките на първите 2 години - 2014 г. и 2015 г. От тази гледна точка въпросът, който Вие задавате е изключително актуален и навременен.
Що се отнася до това какви пари от тези 6 млрд. ще бъдат заделени за България, това число, което казахте 100 000 000 евро е вярното число, около 100 000 000, защото Европейската комисия препоръчва 50 процента от тези пари да бъдат от Европейския социален фонд, а другите 50 са целеви, които не са от структурните фондове. Така че, ако не се лъжа около 34 000 са безработните младежи в България до 29 години. Между впрочем, това ще създаде едни проблеми не само Ваш – на Народното събрание, а и на МТСГ, защото европейската гаранция е да финансира сегмента 15-24 г., а в България по Закона за насърчаване на заетостта безработните младежи са между 24-29 години и сега веднага възниква въпрос какво правим с младежите между 24-29 години? Но това е въпрос, който трябва да уточним в малко по-глобален и по-следващ план.
Сега за готовността на България. Към Министерството по труда и социалната политика има създадена Междуведомствена работна група, която имаше вече няколко заседания и в която членуват представители на почти всички заинтересовани страни. Коректно е да отбележа, че още през 2012 г., когато министър беше Тотю Младенов, беше създадена Националната младежка инициатива „Работа за младите хора в България”, ако добре си спомням името на тази инициатива. Още тогава бяха мобилизирани всички институции в България, които имат отношение към младежката безработица. Нещо повече. Тази идея сега продължава и към МТСГ, както казах преди малко, има такава изградена Междуведомствена работна група. Над 100 са предложенията на различните младежки организации, представляващи и партийни младежки организации, всякакви, неправителствен сектор, всички възможни бяха поканени и присъстваха и участваха много активно в дискусиите. Така че ние сме готови до месец октомври, когато е срокът, да представим плана на действие на тази европейска младежка гаранция и да я съгласуваме с Европейската комисия, за да може ударно да стартираме отначалото на следващата година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, преди под формата на реплика да задам няколко уточняващи неща, искам да Ви поздравя за вчерашното решение на Министерския съвет за финансирането на тези нови 300 работни места за тези младежи във връзка с приетите от Парламента в този състав, в това Народно събрание промени в Закона за насърчаване на заетостта, разбира се, подкрепени от колегите от ГЕРБ. Мисля, че това бяха промени, които единодушно приехме в зала и Министерският съвет вече изпълнява. Поздравявам Ви.
А иначе допълнителният ми въпрос е, как усвояването на тези средства ще се съчетае с оперативната програма до 2014 г. и за следващия програмен период и с националните средства, които Министерският съвет отпуска за борба с младежката безработица?

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Всъщност ние трябва да Ви благодарим на Вас, защото Вие приехте промените в Закона за насърчаване на заетостта и на базата на приетия закон допълнителната мярка в чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта или чл. 36б, ние успяхме в рамките на Националния съвет за насърчаване на заетостта да направим промени в бюджета на националния план за действия по заетостта и да осигурим финансиране на тази мярка, която всъщност е нова мярка в Националния план за действия по заетостта, така че благодарностите трябва да бъдат в посока към Вас.
Но другия въпрос е по-важен. В Националния план за действия по заетостта има мерки, за които бенефициентите са само младежи, има други мерки, в които участват и бенефициенти младежите. Говорим за национално финансиране. Що се отнася до Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, както и тези програми, проекти и схеми, които са заложени в Националния план за действия по заетостта ще продължат и през следващата година, така че тази приемственост, този балансиран подход е предопределен от факта, че има случаи, които трябва да продължат и през следващата година. В случаите, в които успеем бързо да приключим със Споразумението за партньорство с Европейската комисия ще имаме възможност да продължим и действието на тези схеми през следващия програмен период. Така че мислим и по този въпрос и не само мислим, а се готвим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тоест, ще има 3 начина за финансиране на мерки за борба за младежка заетост – национално финансиране, Оперативната програма „Човешки ресурси” и тези нови мерки и програми, които ще приемете в изпълнение на младежката гаранция - европейското финансиране. По тези 3 начина няма как да не преборим младежката безработица. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, по процедура.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Вижте, много важно е това, което говорим за младежката безработица, но това, което можем да направим, за да не стъпим на някакви илюзии, с които много бързо можем да решим този въпрос, трябва да сме наясно, че това може да стане поетапно. За да реализираме изобщо тези мерки, трябва да сме готови и това правим в момента, стъпвайки на полето на търсенето на съгласие.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колегите от ДПС. Заповядайте господин Мустафа.

ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Господин министър, искам да Ви задам следния въпрос. Какви социални мерки предприехте по отношение на политиката за целевото енергийно подпомагане и считате ли, че са необходими допълнителни промени в тази област?

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Това е един от важните инструменти на Министерството на труда и социалната политика в условията на криза. Между впрочем това е традиционен инструмент, който продължава вече, ако не бъркам, 7 или 8 години. Със системата на енергийно подпомагане и то подпомагането на хората, които имат най-голяма нужда в условия на криза ние се стремим да повишим нивото на социална защита и то на най-бедните хора (пак повтарям). През годините всички правителства са полагали усилия да разширят кръга на правоимащи. За съжаление каквито и мерки да вземем, колкото и да вдигнем индивидуалния гарантиран минимален доход за достъп до енергийно подпомагане, с каквито и проценти, с колкото и лева да увеличим достъпа, винаги възниква един и същи проблем и това е проблемът на синдрома на границата. Ако на някой не му достига 1 лев или 0,10 лв., което е драматично, както се досещате, но за съжаление този синдром на границата го има в живота и няма как да бъде преодолян. Въпреки това ние сме надяваме, че ще изпълним ангажимента си както и досега е правено през годините да увеличаваме непрекъснато грижата на държавата в подкрепата за хората, които имат проблеми. Но големият проблем е, че в България хората, които попадат в групата на така наречените енергийно бедни, е изключително голям. По определението на Европейската комисия енергийно беден е този, който отделя за енергийни нужди повече от 10 процента от доходите си и по този показател на практика ние сме в ситуация, в който трябва да решаваме проблемите на един сектор – на сектор „Енергетика” в случая със системата на социалното подпомагане, което може да се отдаде, но може да се отдаде за определен кръг. Да се надяваме, че ще имаме възможност този кръг да го разширяваме по-нататък. Благодаря за този въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има ли реплики?

ДУРХАН МУСТАФА: Аз само искам да благодаря на министъра. Имаме определени идеи, но в рамките на тази процедура едва ли ще имаме време да ги коментираме и затова молбата ми е, а и аз мисля, че Вие ще се отзовете с Ваши експерти да обсъдим предложенията, които ние с колегите сме ги подготвили.
А що се отнася за тази граница, да, аз познавам случаи, където на практика надвишаването само с 0,26 лв. определени граждани не могат да се възползват от това подпомагане. Но за това каквото и да се направи, винаги ще има такава граница. Благодаря.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Госпожо председател, господин Мустафа! Това, което казахте, разбира се, че е така, но всеки един от нас е бил изправен пред ситуация, в която да обяснява защо като преминеш граница, до която имаш достъп … Вие знаете, че има 16 групи, които имат индивидуален минимален гарантиран доход за достъп до енергийно подпомагане и те са правилно разчетени от гледна точка на потребностите. Но пак повтарям, винаги е драматична ситуацията, когато се налага да обясняваме - и институциите, и народни представители и който и да е особено пък служителите в Дирекция „Социално подпомагане” защо има отказ на тези молби, когато има такъв проблем. Но надеждата ни е икономиката да тръгне. Проблемите на енергетиката да се решат, за да може хората, които имат нужда от подпомагане да бъдат по-малко, а там, където държавата може да се намеси, да се намесва само в случаите, в които има доказана нужда от такава подкрепа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
„Атака”. Колеги, заповядайте. Имате ли въпроси? Нямате.
Добре. Имате възможност втори път, ако решите да попитате нещо.
„ГЕРБ”, заповядайте.

ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, аз искам да попитам какви мерки до момента сте взели за насърчаването на заетостта до края на 2013 г. и по-конкретно какво става с програмата „Аз мога повече”? Тъй като по нея имаше доста одобрени лица, част от тях започнаха работа, друга част продължават да седят в бюрата по труда. Те са одобрени, но не е взето решение какво се случва там. Моят въпрос е какво се случва с програмата?

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Преди да дойда тук на този блиц контрол и аз си направих труда да прочета, това, което е записано в чл. 26 от ПОДНС. Там е казано, че въпросите трябва да бъдат конкретни или трябва да бъдат обвързани с числа. Аз се ангажирам в контекста на въпроса, който ми зададохте да Ви предоставя точна информация с разчети. Защото знам, че има много подадени молби, но не знам какво е точно към днешна дата в момента, но знам, че това е една от най-атрактивните програми. Вероятно в рамките на финансовия ресурс, който е около 100 000 000 за тази програма се движи и броят на проектите, които са одобрени, също така на молбите, които са одобрени. Ще се ангажирам с конкретен отговор на въпроса, който ми зададохте с конкретни, точни числа, каква е точно ситуацията. Това ще го направя в писмен вид. Ако е позволена такава процедура, госпожо председател?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ще Ви го представят, господин Николов.

ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Под формата на реплика. По-скоро ме интересува като видим цифрите дали тези лица, ако няма възможност тази програма да продължи, няма ресурс дали ще има възможност през следващия програмен период? Защото те така и така стоят документално оформени в бюрата по труда с представени всички документи и одобрени тези лица, дали ще могат да продължат и да бъдат прехвърлени по друга програма или все пак да бъдат уведомени? Лично на мен са ми задали въпрос и аз затова Ви поставям този въпрос, защото те не знаят какво се случва с тях. Просто да има развитие по тази програма.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Междувременно моите сътрудници тук ми помогнаха. 100 000 са тези, които са обучени по тази програма от началото на действие на тази програма, а над 132 000 са одобрените проекти, което означава, че засиленият интерес предполага и през следващия програмен период тази програма да продължи. Сега в аванс Ви казвам една информация, която още е несигурна, но аз съм длъжен да Ви я кажа. Текат преговори между МТСГ и Министерството на образованието, където е междинното звено, което междинно звено в момента по една от оперативните оси е в готовност да прехвърли 25 млн. към атрактивните програми в Агенцията по заетостта и в Агенцията за социално подпомагане, като една от програмите е тази, за която Вие говорите. Вече сме изпратили необходимите документи до Комитета за наблюдение и господин Димитров знае за това, изпратили сме до Европейската комисия и чакаме одобрение. В началото на месец ноември ще бъде заседанието на Комитета по наблюдение, където вероятно ще одобрим тези допълнителни средства, една част от които ще бъдат насочени към тази програма, за да можем да задоволим интереса към тази програма. Аз Ви благодаря за този много важен въпрос, защото в крайна сметка това е възможност за повишаване на квалификацията, възможност за придобиване на ключови компетенции, което не е без значение за ситуацията, в която се намираме. Става въпрос тук и за заети лица, както добре знаете.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: От името на БСП господин Гьоков заповядайте за втория въпрос.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители, гости! В края на 2013 г. изтича 7-годишният период, който дава възможност на всички страни-членки на ЕС да ограничават свободния достъп на български граждани до пазара на труда в своите страни. Въпросът, който ще Ви задам е с два нюанса, но той не е продиктуван толкова да насърчаваме българските граждани да работят в чуждите страни, а доколкото България да бъде една равнопоставена страна на всички останали в ЕС. И в тази връзка е и въпросът. Имате ли информация дали отделните страни-членки ще възпрепятстват свободния достъп на български граждани до пазара на труда в ЕС и след този срок и като нюанс на въпроса, имате ли информация дали отделни страни, членки предвиждат да предприемат допълнителни ограничителни мерки за български граждани, засягащи техните трудови и социални права?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Въпросът, който поставяте е актуален от гледна точка на това, че на 1 януари 2014 г. изтича преходният период, който преходен период всъщност ограничава трудовите пазари на страните-членки на ЕС за гражданите от България и Румъния. Става въпрос за правилото 2 плюс 3 плюс 2. На 1 януари 2014 г. на практика отпада този преходен период и в рамките на свободното движение български и румънски граждани ще имат право да търсят реализация на трудовите пазари. Що се отнася до това дали има държави, в които има настроение, брожение и недоволство от този факт, да, такива страни има. Това е информация, която не е само от медиите, а от нашите социални аташета, които са в Англия, в Испания, в Гърция, в Германия, в Австрия. Информацията, с която разполагаме е, че една част от страните – например Нидерландия и Великобритания обсъждат възможността за предприемане на законодателни инициативи за въвеждане на някакъв тип ограничителни мерки. Но истината, която ясно трябва да прозвучи е, че националното законодателство не може да доминира над общностното законодателство, т.е. законодателството на ЕС. Съответните директиви дават възможност на български, и на румънски граждани в случая да реализират своите социални и осигурителни права, своите трудови права в рамките на всички страни-членки на ЕС.
От тази гледна точка искам да Ви кажа, че много активна е дейността не само на трудовите аташета. Те участват в конференции, в срещи с местните общности. Сега, в началото на месец октомври предстои министърът на миграцията във Великобритания да посети България и на тази среща с министъра на труда и социалната политика ние ще изразим своите виждания по въпроса, че такава мярка не бива да се налага, че няма основания за това, няма никакво притеснение от това, че 1 милион или 2 милиона българи и румънци могат да се изсипят в Холандия, каквито са притесненията на крайната десница на Националистическата формация в Нидерландия. Към днешна в Холандия (претендирам да познавам тази страна по лични и семейни причини, имам близки, които учат и работят там) 22 000 са българските граждани в Нидерландия. Но вицепремиерът и министър на труда на Нидерландия Ашер, с него подписахме едно споразумение в продължение на писмото за намерение, което е подписано (не помня годината, господин Младенов - 2008 или 2009 г., в която е подписано, но това не е толкова важно) подписахме една декларация, с която изразяваме готовността на двете страни да се противопоставят на всякакъв тип опити за дъмпинг на трудовите пазари, на всякакъв тип опити и случаи на злоупотреби със социалните права на страните-членки.
Тук е много важно да отбележим и нещо, което специално искам да подчертая, това е, че националното законодателство на всяка една страна-членка не дава възможност и не допуска злоупотреби със социално-осигурителни права. Това означава, че няма да има никакъв проблем с реализацията на трудовите и осигурителни права. И понеже тук е господин Емил Димитров, искам да наблегна на една друга тема, на темата за информацията. Българо-германският център за информация (сигурно бъркам името, може би не е точно такъв) по един проект информира българските граждани на принципа на взаимност за трудовите и осигурителни права. Българските граждани трябва да бъдат подготвени и трябва да бъдат информирани, трябва да има широка информационна кампания, в която да сме в течение и ние, и медиите, за да може всеки да знае своите осигурителни права.
Последно, с което завършвам, при срещата ми с министъра на труда и социалните въпроси на Швеция тя в прав текст заяви, че проблемът с берачите на боровинки, който възникна с нашите граждани преди една година е свързан с пропуски на шведското законодателство от гледна точка на реализиране на осигурителните права на земеделските производители там. Така че процесът е двустранен и колкото повече разясняваме нещата, толкова е по-добре.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Гьоков, имате думата за реплика.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, аз съм доволен от Вашия отговор и ще бъда съвсем кратък с репликата си. То няма да бъде реплика, за да Ви дам възможност да говорите още малко по темата. Виждам, че има все пак някакви такива намерения дори само от две страни-членки на ЕС. На мен ми е интересно, защото не сме втора ръка хора в ЕС, каква ще бъде нашата реакция при условие, че някакви ограничителни мерки все пак се предприемат от тези две държави? Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Нашата реакция не може да бъде извън правилата на общността на ЕС, а тези правила дават възможност за свободно движение на хора в рамките на съюза заедно с техните трудови и осигурителни права. Що се отнася до националните законодателства и до ограниченията, пак повтарям, те не могат да доминират над общностното законодателство. Това е нашият отговор. Ние трябва да защитим нашето право на пълноправни членове. И тук идва другият голям проблем – равнопоставеност. Фирмите, които наемат български граждани, фирмите, които са в рамките на европейските страни не трябва да допускат и това е техен ангажимент, ангажимент е и на нашите контролни органи и на техните, разбира се, защото споразумението между България и Холандия дава възможност за такава комуникация между Дирекция „Миграция” и между холандските служби и между Главна инспекция по труда, между Националната агенция за приходите и респективно холандските служби, има подписан такъв документ за обмен на информация и то за негативни практики, за некоректни работодатели, за тези, които не изпълняват ангажиментите си. И от тази гледна точка ние правим всичко възможно да защитим правата на българските граждани в ЕС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колегите от ДПС, имате ли втори въпрос? Заповядайте.

НЕВИН ХАСАН (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Моят въпрос към Вас е следният. Какво планирате в областта на социалните услуги и най-вече услугите за грижа за възрастните хора и хората с увреждания, които живеят в специализирани институции?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Имате думата господин министър.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Хасан! Това, което искам да Ви кажа, е по друг повод. Съвсем случайно във връзка с друга информация преди да дойда на това заседание стана въпрос (господин Младенов), ако си спомняте, че в институции, в общността в домашна среда услугите, които се предоставят в момента в България са над 1000. Хиляда са социалните услуги. Защо казвам това? Защото една голяма част - близо 700 са социалните услуги, които се предоставят за деца, а останалите една част са в институции, други са резистентните услуги и т.н. По отношение на въпроса за деинституционализацията ние сме подготвили Национална стратегия за дългосрочна грижа (така се казва този стратегически документ), който е почти готов (в момента се съгласува между отделните министерства и ведомства), който документ на практика дава визията за деинституционализация на възрастните хора в България по примера на това, което се случи с децата. Вече имаме стъпки в правилна насока, когато говорим за деинституционализация на деца и от тази гледна точка ние сме с нагласата да продължим с деинституционализацията на възрастните хора, на хората с увреждания, на тези, които са настанени в институция и както добре знаете, те не са малко в България.
От тази гледна точка приемането на тази Национална стратегия за дългосрочна грижа е едно от предварителните условия за реализирането на програмата за развитие на човешките ресурси през следващия програмен период. Така че ние сме задължени до края на тази година да приемем тази декларация. Тя е стратегически документ. След приемането на тази декларация ще приемем плана за действие и отново финансов механизъм за реализиране на устойчивост на предоставянето на социалните услуги. Така че в тази посока идеята е хората от институциите да бъдат деинституционализирани. На първо време да им се предоставя, там, където е възможно социални услуги в семейна среда, в дома, другият тип социални услуги е в общността. Разбира се, интегрирането им със социални услуги – било то по линия на социалните услуги, по линия на социалните услуги на Министерство на здравеопазването. Така че и тук интегрираният подход е изключително важен, за да може да постигнем очакваните резултати. А очакваните резултати са хората да бъдат изведени от тази институционална грижа, но тук е нашата задача на контролните органи на МТСП, на гражданския сектор, на неправителствените организации да не подменим институционалната грижа с по-лоша грижа (не дай си Боже). Това е изключително важно. И в този смисъл контролните органи на МТСГ, на Агенцията за социално подпомагане са тези, които трябва да следят за качеството на предоставената услуга, а наша грижа е по линия на контролните механизми на Министерство на финансите да гарантираме и устойчивост на предоставените социални услуги. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Имате думата за реплика. Нямате.
Колегите от „Атака”? Нямате.
С това изчерпваме дневния ред.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,07 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА:

КОРНЕЛИЯ НИНОВА