П Р О Т О К О Л № 10
(стенографски)

от заседание на Постоянната комисия по труда и социалната политика
София, 06 ноември 2013 г., сряда
НС, пл. „Народно събрание”
зала „Изток”


(Открито в 14,40 часа.)

---

Председателстваща: Корнелия Нинова.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добър ден, уважаеми членове на комисията и гости! Откривам заседанието на комисията и предлагам следния дневен ред:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302-01-34, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.

И правя предложение един след друг да бъдат представени двата законопроекта, да направим обсъждането общо и да гласуваме след това поотделно двата законопроекта.

Моля, който е съгласен с този дневен ред и с това предложение, да гласува.
Имате обратно предложение? Заповядайте, госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Ще започна отзад напред. Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, гости, ние не сме съгласни с така направеното предложение първо да се представят двата законопроекта – държавния бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване и след това общо да се обсъждат.
И второ, обръщам се към Вас, госпожо председател, от името на народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ. Кое наложи заседанието на Комисията по труда и социалната политика да бъде изместено в сряда от 14,30 часа, след като редовните заседания на Комисията по труда и социалната политика, съгласно Правилника на нашата комисия, са в четвъртък от 15,30 часа? И защо не попитахте никого от Парламентарната група на ГЕРБ, ние сме 8 народни представители, дали е удобно на нас, тъй като голяма част от нашите колеги точно по това време, в сряда, имат други заседания на комисии в другата сграда? Няма как да бъдем като хвърковати холандци едновременно да присъстваме тук в 15,00 часа и едновременно да прехвърчим в другата сграда, за да можем да участваме активно в дебатите, където сме членове на други комисии. Защо тези 8 народни представители бяха елиминирани? Това е едно авторитарно водене и председателстване на Комисията по труда и социалната политика, на което сме свидетели.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Имам един практически и един юридически аргумент да насроча комисията за днес. Фактическият. Утре по време, когато трябваше да е заседанието на нашата комисия, заседават Бюджетната и Икономическата комисии отново по Закона за бюджета и не може трите комисии да заседават едновременно по закона за Държавния бюджет и по Закона за държавното обществено осигуряване. Това е фактическата причина.
И имам една юридическа. Когато правите бележки за начина на водене на заседанието, моля да четете Правилника на парламента. Юридическата ми причина е чл. 27, ал. 3 –„Постоянната комисия се свиква на заседания от нейния председател по негова инициатива или по искане най-малко на една трета от членовете й, или от председателя на Народното събрание”. И продължавам с чл. 30 – „В случаите, когато се провежда извънредно заседание на комисия, дневния ред се обявява едновременно с насрочването й”. Обявена е в понеделник, обявен е и дневния ред за нейното заседание. Тоест, работя по правилата на Правилника за работа на Народното събрание. Уведомени сте два дни по-рано, освен това моля, колеги, да свикнете, че в следващите 4 седмици може би ще сме в специален режим на работа, тъй като гледаме бюджетите на държавата. В такива дни този месец се работи извънредно и тези, които сте били депутати в 41-ия парламент, много добре знаете, че се работи в усилен режим. Моля да свикнете с това в следващите дни.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за дневен ред в две точки: представяне, обсъждане и гласуване на Законопроекта за държавния бюджет, представяне, обсъждане и гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Има процедурно предложение и мисля, че то първо трябва да бъде подложено на гласуване. Вдигам ръка, но никой не погледна. Естествено, продължавате да елиминирате народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ. Много е ясно, че Вие искате да ръководите тази комисия абсолютно авторитарно, като не зачитате мнението и гласа на народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ. Това, че сте председател на Комисията по труда и социалната политика не Ви дава право така да се държите с нас и да неглижирате нашето мнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колега Ангелова, да Ви кажа няколко неща. Първо, в тази комисия няма да позволя да пренасяте стила си на поведе от залата. Тук ще има ред и той ще се подчинява единствено на Правилника за работа на парламента. Изслушайте ме какво предлагам да се гласува. Съобразих се с Вашето обратно предложение.
Правя предложение първо да гласуваме дневния ред и след това ще подложа на второ гласуване предложението за общо представяне и обсъждане или аз разделно представяне и обсъждане и с гласовете си депутатите ще решат кое от двете ще стане факт. Но първо трябва да гласуваме ще има ли днес дневен ред или няма да има.
Затова отново моля, който е съгласен дневният ред на днешното заседание да има две точки и те да са: представяне, обсъждане и гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България и представяне, обсъждане и гласуване на Законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване, моля да гласува.
Гласували 16 народни представители: за – 16, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване второто предложение, както е написано в правилника, а то е предложеното от мен двата законопроекта да бъдат представени и обсъждани едновременно и гласувани след това поотделно. Който е съгласен да приемем това, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за – 11, против – 6, въздържали се няма.
Двете предложения са приети – и за дневния ред, и за представянето и обсъждането на двата законопроекта.
Гости на днешното заседание са:
Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика
Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика
Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика
Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане
Елена Кременлиева – директорр на дирекция „Социално включване”
Емил Мирославов – д-иректор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд в МТСП
Петя Малакова – главен експерт В дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд в МТСП
Веселин Инджев – директор на дирекция „Жизнен стандарт, демографско развитие, политики и стратегии”
Станимира Давидова – и.д. на дирекция „Бюджет и финанси”
Теменужка Златанова – н-к отдел „Жизнен стандарт и доходи от труд”
Бисер Петков – управител на НОИ
Весела Караиванова – подуправител на НОИ
Снежана Малакова – деруктор на дирекция „Правна” в НОИ
Антоанета Ганчева – главен актюер в НОИ
Илияна Владова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи” в МФ
Евгения Орлова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи” в МФ
Никола Абаджиев – Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване
Димитър Манолов – вицепрезидент на КТ „Подкрепа”
Мадлена Тодинова – Институт за пазарна икономика
Присъстват също представители на неправителствени организации.
По първа точка от дневния ред давам думата на господин Адемов, министър на труда и социалната политика, да представи проекта.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости и колеги! Ще си позволя с ваше разрешение най-напред да представя макроикономическите показатели на проекта за бюджет за 2014 година, някои от консолидираната фискална програма и след това малко по-подробно, както се прави всяка година, ще се опитам да ви представя проекта за бюджет на Министерството на труда и социалната политика.
По отношение на макроикономическите показатели растежът на брутния вътрешен продукт за 2014 година се очаква да достигне 1,8 % в реално изражение в резултат на прогнозата, на първо място, за ускоряване на растежа на износа до 7,2 % в реално изражение, на второ място, възстановяване на вътрешното търсене предвид очакваното подобряване на икономическата среда и на трето място, ускоряване на растежа на вноса до 7,1 %.
Средногодишната инфлация през 2014 година се очаква да бъде 1,8 % като се вземат предвид следните прогнози. Не се очаква ускорение на инфлацията по линия на външни фактори. Не се очаква съществено повишение в международните цени на петрола в доларово изражение при допускане за стабилна Европа. Влиянието на данъчната политика през 2014 година се очаква да има нисък принос за инфлацията.
По отношение на фискалните параметри на консолидираната фискална програма бюджетните приходи са в размер на 37,9 % от брутния вътрешен продукт, като увеличението на приходите е в размер на 501 200 000 лв. повече в сравнение с актуализацията на бюджет 2013 г. Бюджетните разходи са 39,6 % от брутния вътрешен продукт. Увеличението на разходите е с 306 100 000 лв. в сравнение с актуализацията на бюджет 2013. Бюджетният дефицит е 1,8 % от брутния вътрешен продукт.
Предвиден е нов механизъм за финансиране на приоритетни области чрез създаване на Национална инвестиционна програма за инициативи на конкурентен принцип с цел, на първо място, стимулиране на активността на бюджетните разпоредители и повишаване качеството на бюджетните им предложения, на второ място, преодоляване на натрупаните вътрешни диспропорции в структурата на бюджетите, където разходите за промишлени инвестиции са силно ограничени за сметка на запазване и увеличаване на разходите за администрация и за нейната издръжка. На трето място, по тясно обвързване на резултатите с поетите в управленската програма ангажименти.
Разпределението на резерва за икономически растеж в рамките на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по централния бюджет за 2014 г. е по следните основни направления:
Национална инвестиционна програма за растеж и устойчиво развитие на регионите – 500 млн. лв.
Структурни мерки и програми за развитие на образованието – 100 млн.лв.
Програми за развитие на иновациите – 20 млн. лв.
Сега ми позволете да премина към проекта на бюджета на Министерството на труда и социална политика за 2014 г. През 2014 г. общите разходи в социалния сектор – социално подпомагане, осигуряване и грижи, възлизат на 11 262 300 000 лв. или 13,8% от брутния вътрешен продукт, като са с най-голям дял в публичния сектор, съответно достигат 36,6 % от тях. Спрямо бюджета на предходната година налице е ръст от 355 млн. лв.
По отношение на мерките в областта на социално-осигурителната политика, те са свързани основно с индексация на пенсиите от 1 юли 2014 г. с очакваните 3 %. Увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юли 2014 г. от 150 на 154,50 лв. Увеличение на социалната пенсия за старост от 110 лв. на 113,30 лв. от 1 юли 2014 г. Увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии на 840 лв. от 1 юли 2014 г. Увеличаване на размера на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. от 1 януари 2014 г. Увеличаване на максималния осигурителен доход от 2200 на 2400 лв. Увеличаване на обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2 годишна възраст от 310 на 340 лв. Размерите на осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване се запазват на нивото на 2013 г. Размерът на гарантирания минимален доход остава непроменен в сравнение с 2013 г. или 65 лв.
Предвижда се размерът на средномесечния доход за достъп до семейни помощи, както и размерите за семейни помощи за деца с изключение на месечната помощ при отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст и на месечни добавки за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст да запазят размерите от 2013 г. Средномесечният доход на член от семейството за достъп до семейни помощи – 350 лв. Размер на еднократната помощ при бременност – 150 лв. Размер на еднократната помощ при раждане – 250 лв. за първо дете, 600 лв. за второ дете и 200 лв. за трето и всяко следващо дете. Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания над 50 на сто при навършване на 2-годишна възраст – 100 лв. Размерът на еднократна помощ за отглеждане на близнаци до навършване на 1 година – 1200 лв. на дете. Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение – 2880 лв. Предвижда се размерът на месечната помощ при отглеждане на дете до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст през 2014 г. да се увеличи от 35 на 50 лв. за второ дете, на дете с увреждания на 100 лв., на близнаци на 75 лв. Предвижда се размерът на месечните добавки на деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до навършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст през 2014 г. да се увеличи от 217 на 240 лв.
По отношение на разходите по бюджета на Министерството на труда и социалната политика по отделните политики. Общите разходи, предвидени за Министерството на труда и социалната политика за 2014 г. са в размер на 1 061 578 800 лв. Бюджетът е завишен спрямо 2013 г. с 94 096 216 лв., като предложението е с ръста да се увеличат и разходите за текущи трансфери, обезщетения, помощи за домакинствата от 865 427 022 лв. на 959 523 238 лв. Ръстът от близо 11 % ще обезпечи изпълнението на политиките на министерството, адаптирани към новото законодателство, включително промяната на размерите по видове помощи, дължащи се на предвидената промяна през 2014 г. на минималната работна заплата.
Програмният бюджет на Министерството на труда и социалната политика е структуриран в 7 политики и 16 програми, като изменението на средствата през 2014 г. спрямо 2013 г. е както следва:
На първо място, по отношение на политиката по заетостта. Предвидените средства по тази политика са в размер на 96 601 178 лв., в т. ч. 73 млн. лв. за националния план за действие по заетостта. Те се запазват на нивото на средствата в бюджета за 2013 г. В областта на заетостта ще бъдат реализирани редица действия, насочени към интеграцията на уязвимите групи на пазара на труда, в т. ч. безработни младежи до 29 години с подгрупа до 25 години, безработни над 50-годишна възраст, безработни с ниска или нетърсена на пазара на труда професионална квалификация и недостиг на ключови компетентности, в т.ч. безработни с ниско образовани, включително от ромски произход, хора с увреждания или активни лица, желаещи да работят, в т.ч. обезкуражени лица. Ще се предприемат и действия, насочени към подобряване неефективността и целенасочеността на изпълняваните национални и регионални мерки, програми и инициативи.
През 2014 г. е заложено ново увеличение на минималната работна заплата с 30 лв. или тя ще стане 340 лв., което ще доведе до промяна и на трудовото възнаграждение на наетите по програмите и мерките лица. При планирани средства на пазара на труда от 73 млн. за 2014 г. се предвиждат около 8 хил. безработни лица да бъдат включени в курсове за обучение, около 13 хил. лица ще бъдат включени по програми за заетост и мерки. Мерките, които ще се изпълняват през 2014 г. са насочени в направление възстановяване на динамиката на трудовия пазар, подпомагане на създаването на работни места и укрепване на управлението на политиките по заетостта.
Следващата политика е политиката в областта на трудовите отношения. Предвидените средства по тази политика с в размер на 11 546 131 лв. и са на равнището на средствата по бюджета за 2013 г.
Политиката в областта на социалната закрила и реалните възможности. Предвидените средства по тази политика са в размер на 169 348 288 лв. и са с 12 196 216 лв. повече в сравнение със средствата по бюджета за 2013 г. Ръстът на средствата се дължи на обезпечаване на предоставената услуга „социални трапезарии” за 12 109 лица за 147 работни дни, разширяването на обхвата с достъп до целева помощ за отопление на населението с ниски доходи и увеличаване на броя на правоимащи лица и семейства до 270 хиляди.
По отношение на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания предвидените средства по тази политика са в размер на 181 092 027 лв. и са с 12 402 560 лв. ръст в сравнение със средствата по бюджета за 2013 г. Ръстът на средствата се дължи на увеличението на броя на лицата с увреждания от 494 400 на 508 000 души, което води респективно до увеличаване на броя на отпусканите месечни добавки, обезпечаване на прилагането на Наредба № 4 за реда за възстановяване на 50 на сто от внесените осигурителни вноски и обезпечаване изплащането на целеви помощи на основание на чл. 51 и чл. 52, чл. 53 и чл. 53а от Правилника за прилагане на Закона за интеграцията на хора с увреждания.
По политиката в областта на социалното включване, това е политиката с най-голям ръст на средства за следващата година, там са структурирани три програми. На първо място, подпомагане на семейства с деца, закрила на децата чрез превод от институционални грижи към алтернативни грижи в семейна среда и третата програма е интегрирани услуги за социално включване. Проектът на бюджета за 2014 г. предвижда най-голямо увеличение на финансовите средства за политиките на МТПС именно в областта на социалното включване и в частност на политиките за подкрепа на децата и семейството.
Програмата „Подпомагане на семейства с деца”. В проектобюджета е предвидено увеличение на финансовите средства спрямо 2013 г. с 69 497 440 лв. Общият размер на програмата става 556 397 462 лв. По програмата се предоставят всички видове семейни помощи за деца по Закона за семейни помощи за деца. Няма да ги изреждам. Най-сериозното увеличение на средствата по програмата е за обезпечаване изплащането на месечни помощи на деца до завършване на средно образование, като увеличението е в размер на 49 200 000 лв. Общият размер на средствата за тези помощи става 399 558 000 лв. Запазва се доходният критерий от 350 лв. Във връзка с тази помощ се предлагат и диференцирани размери на помощта, като чрез промени в Закона за семейни помощи за деца се въвежда правилото за определяне на по-високи размери на месечните помощи, първо, за второ дете в семейството, второ, за дете с трайни увреждания, трето, за дете близнак. Размерът на месечните помощи е както следва: за първо дете – 35 лв., за второ дете – 50 лв., за трето и следващо дете – 35 лв., за дете близнак – 75 лв. или 150 % от размера на помощта за второ дете, за дете с трайно увреждане – 100 лв. или двойния размер на помощта за второ дете и за деца, настанени по реда на Закона за закрила на детето в приемни семейства или в семейства на роднини и близки – 35 лв.
Основният мотив за диференцирани на размера на месечните помощи за деца до завършване на средно образование в зависимост от поредността на децата са отчетените показатели на отрицателен демографски прираст през последните години. Негативната демографска тенденция е сериозен проблем в България. За да бъде решен този въпрос трайно във времето са необходими комплексни и целенасочени мерки, част от които са семейните помощ за деца. С оглед насърчаване на раждането и отглеждане на повече от едно дете беше диференциран размерът на еднократната помощ при раждане на дете. С цел преодоляване на налагащият се еднодетен семеен модел беше поставен акцент върху второто дете. В приетата национална стратегия за демографско развитие на Република България е заложена политика за стимулиране но въведения модел. В тази връзка в унисон със стратегията е въвеждането и на диференцирани размери на месечните помощи за деца.
Основният мотив за определянето на по-високи размери на месечни помощи на дете близнак и на дете с трайни увреждания е свързан с по-големите трудности, които изпитват тези семейства при отглеждането на децата, особено когато в семейството има дете с трайни увреждания.
По отношение на разходите за делегирани от държавата дейности за 2014 г. за функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи са предвидени 393 400 000 лв., съответно за делегираните от държавата дейности, финансирани чрез общинските бюджети 188 200 000 лв. За местни дейности са разчетени 205 200 000 лв.
Средствата за стандарти са завишени спрямо 2013 г. с 6 200 000 лв. или с 3,5 %. Увеличават се с 2,5 % и стандартите в социалните институции – в Домовете за деца и възрастни и така наречените резидентни услуги – защитени жилища, приюти, кризисен център, център за настаняване от семеен тип с наблюдавано жилище и преходно жилище.
С проекта на бюджет за 2014 г. и с Решение № 249 на Министерския съвет от 2013 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности през 2014 г. е предвидено финансиране за над 1010 социални услуги, държавно делегирани дейности, които ще обхващат 32 724 потребители. В допълнение, предвижда се финансиране за 60 нови места в социалните услуги, увеличаване на финансирането спрямо 2013 г. в размер на 2,5 % за стандартите и за специализирани институции и социални услуги от резидентен тип.
През 2014 г. месечните средства за джобни разходи в размер на 33 лв. ще получават всички ученици, настанени в специализираните институции за деца - в Дом за деца лишени от родителски грижи, Дом за деца с физически увреждания, Дом за деца с умствена изостаналост, както и в социалните услуги от резидентен тип, преходно жилище, кризисен център и център за настаняване от семеен тип. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин министър!
Господин Петков, имате думата да представите Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване.

БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Ще представя проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2014 г. чрез една кратка презентация, с която разполагате, с която ще се опитам да илюстрирам основните политики, параметри и показатели, заложени в проекта на бюджета за следващата година.
Проектът на бюджета е разработен на основата на определени допускания и прогнози. Една от изходните точки за разработването на плана за следваща година на приходите и разходите в бюджета на Държавното обществено осигуряване е очакваното изпълнение на тазгодишния бюджет. Това очаквано изпълнение е на база на текущото изпълнение на приходите и разходите към месец септември като отчетни данни и планираното изпълнение на приходите и разходите за останалите месеци до края на годината. Нашите оценки са, че за 2013 г. събраните приходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване ще бъдат около 4 млрд. 203 млн., т.е. със 107 млн. 800 хил. по-малко от плана за годината, като съответно от осигурителни вноски очакваме приходите да бъдат в размер на 4 млрд 152 млн. – със 134 млн. 600 хил. по-малко от планираните, но част от това неизпълнение ще се компенсира от преизпълнението на плана в другите приходи, където очакваният размер е 50 млн. при планирани 26 млн.
По отношение на разходите в бюджета на ДОО за 2013 г. оценката ни е, че разходите ще възлязат на 8 млрд. 943 млн., което е със 101 млн. по-малко от планирания им размер, като основно тази икономия се формира от по-малкото разходи за пенсии, които текущо отчитаме през тази година. Очакваме, че тази тенденция ще продължи до края на годината и общият размер на икономията от пенсии ще възлезе на 123 млн. Тя ще компенсира неизпълнението на плана за приходите и ще компенсира и очаквания преразход по отношение на краткосрочните обезщетения, които ние оценяваме на 22 млн. главно за сметка на преразхода по отношение на обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване. Така че нашите оценки са, че изпълнението на бюджета на ДОО за тази година ще бъде в рамките на планирания дефицит или планирания размер на субсидиите за покриване недостига от средства при минимален допълнителен недостиг от порядъка на 3 млн. 400 хил. лв.
На тази основа е планирано и съответно са планирани приходите и разходите в бюджета на ДОО за 2014 г., като разбира се другата отправна точка са съответно 3-годеишната бюджетна прогноза, която е разработена за периода 2014 – 2016 г., бюджетните насоки на Министерството на финансите при съставяне на бюджета за 2014 г., оценките на Националната агенция за приходите по отношение на приходите от осигурителни вноски за следващата година и няколко ключови социално-икономически параметри.
По отношение на средногодишния брой заети лица е заложено едно намаляване на средногодишния брой спрямо планирания и спрямо очакваният им брой за 2014 г., но това намаление, което в относителен израз е 0,6 %, ще се компенсира от планираното по-значително нарастване на средния осигурителен доход. Очакваме за 2013 г. средният осигурителен доход да възлезе на 650,14 лв., а планираният размер на средния осигурителен доход за следващата година е 677,57 лв., т.е. нарастване с над 4 %. Така че осигурителната база като цяло ще расте и това ще води до по-високия размер заложени приходи от осигурителни вноски за следващата година спрямо плана и изпълнението за тази година.
По отношение на броя на безработните лица с право на обезщетение, съответно средногодишния брой, на база на който са направени изчисленията за бюджет 2014 г., е 114 300 лица. Очакваме да бъде отчетен по-малък средногодишен брой спрямо този през 2013 г.
По отношение на средногодишния брой пенсионери, включително с пенсионерите, получавали пенсии по международни спогодби, прогнозата е, че средногодишният брой през следващата година ще бъде 2 млн. 195 хил. пенсионери, с около1200 по-малко от средногодишният брой, който очакваме за тази година. Тук е отчетен ефектът от замразяване на условията за възраст и стаж, но въпреки това моделът, който използваме за прогнозиране на лицата, които ще придобиват право на пенсия, средногодишният им брой показва едно незначително намаление.
На база на тези отправни пунктове съответно в проекта на бюджета за следващата година са заложени няколко основни политики по приходите. По отношение на осигурителните вноски, както спомена господин министърът, не се предвижда промяна в размерите и съотношенията, т.е. те се запазват на нивото от 2013 г. за всички пунктове на ДОО, както и за учителския пенсионен фонд. По отношение на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” не се предвиждат вноски през 2014 г. Запазва се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, диференциран спрямо облагаемия им доход за 2013 г., съответно на 420, 450, 500 и 550 лв. Запазва се минималният осигурителен доход за земеделските производители в размер на 240 лв. и се увеличава максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари следващата година от 2200 на 2400 лв.
По отношение на заложените политики в разходната част на бюджета, както вече споменах, запазват се на нивата от 2013 г. необходимата възраст и осигурителният стаж за придобиване право на пенсии по чл. 68 от КСО. По отношение на пенсиите за трудова дейност е предвидено осъвременяване от 1 юли 2014 г. по така нареченото „златно швейцарско правило” с процент равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход, като разчетите са правени при 3 % общо индексиране на всички трудови пенсии. С този процент е предвидено нарастване на и на минималният размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, т.е. за първото полугодие на 2014 г. е предвидено тя да бъде в сегашния размер от 150 лв., а от 1 юли до края на годината да нарасне на 154,50 лв. В съответствие с това нарастване е предвидено и съответното нарастване в процент на социалната пенсия за старост, което също беше подчертано. По отношение на максималният размер на получаване на една или повече пенсии, от 1 юли е предвидено таванът на пенсиите да нарасне от сегашните 770 лв. на 840 лв. Не се предвижда промяна в размера на добавката, която се получава от пенсията на починалия съпруг, тя остава на достигнатото ниво от 26,5 %.
По отношение на краткосрочните обезщетения политиките, които са заложени в бюджета за следващата година, не предвиждат промяна в минималния размер на обезщетението за безработица, той остава в размер на 7,20 лв. дневно. Запазва се и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата му на работа. Запазват се и периодите, от които се изчисляват размерите на краткосрочните обезщетения, съответно 18 календарни месеца при обезщетенията за временна нетрудоспособност и 24 месеца при обезщетенията за бременност и раждане и безработица. Запазва се и периодът на заплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни – 45 от които преди раждането. Предвижда се увеличаване на размера на възнаграждението за отглеждане на малко дете от 1 до 2 годишна възраст от 310 на 340 лв. Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице в размер на 540 лв. Съгласно действащата от 1 октомври промяна в Закона за гарантирани вземания от работници и служители е заложен максимален размер на гарантираните вземания от 1200 лв., като размерът на гарантираните вземания са 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца.
В резултат от тези политики консолидираният бюджет на ДОО за следващата година изглежда по следния начин. По отношение на приходите и трансферите са планирани 9 376 100 000 лв., в това число от осигурителни вноски 4 422 900 000 лв., от неданъчни приходи 18 200 000, което представлява 47,6 на сто от всички приходи. Трансферите от републиканския бюджет са предвидени в планов размер от 4 936 000 000, в това число трансферът за фонд „Пенсии” в размер на 12 на сто от сбора на осигурителния доход на всички осигурени лица за годината, който възлиза на 2 618 900 000. Трансферът за фонд „Пенсии” не свързани с трудова дейност, фондът, който е част от ДОО в размер на около 332 млн. и субсидии от държавния бюджет за покриване на недостига от средства в ДОО в размер на 1 млрд. 985 млн.
Съответно разходите и трансферите от бюджета на ДОО са предвидени в размер на 9 млрд. 372 млн. 400 хил., като най-големият разход е за изплащане на пенсии. Този разход, включително издръжката, т.е. пощенските такси и ДДС върху нея е предвиден на 8 млрд. 147 млн. 300 хил. лв. За социални помощи са предвидени 1 млрд. 141 млн. За издръжка на службите по социално осигуряване разходът е в тазгодишния размер от 76 700 000 лв., което е 0,82 на сто от всички разходи. И е планирано от бюджета на ДОО да бъдат предоставени трансфери към фонд „Условия на труд” и други бенефициенти в размер на 7 200 000 лв.
Тази кръгова диаграма показва как са структурирани приходите и трансферите в бюджета на ДОО за следващата година. Както споменах, осигурителните вноски и другите приходи възлизат на 47,4 на сто. Държавата участва с финансиране чрез трансфери и субсидии на общо 52,6 на сто от приходите на бюджета. Запазва се на приблизително същите равнища зависимостта на бюджета на ДОО от държавния бюджет, без да се увеличава тази зависимост.
По отношение на разходите и трансферите структурата показва доминиращото място на разходите за пенсии, близо 87 %. Следващият значителен разход са социалните помощи и обезщетения и незначителни като дял разходи за издръжка на служби за социално осигуряване и предоставяне и трансфери към други бюджети. Най-големият разход е свързан с изплащане на пенсии. По отношение на пенсиите по основната част се изплащат от фонд „Пенсии” на ДОО, около 320 млн. се изплащат от фонд „Пенсии несвързани с трудова дейност”, като в резултат на планираните по-големи разходи от порядъка на 366 млн. спрямо очакваното изпълнение за тази година се очаква да се увеличи размерът на пенсиите на един пенсионер през 2014 г. и да достигне 307,64 лв. при очакван размер на получаваната пенсия от един пенсионер за тази година от 293 лв., т.е. номинален ръст на пенсиите от 4,8 %. Съответно съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурите лица остава на приблизително същите нива –80 пенсионери ще бъдат издържани, ако мога да използвам този термин, от 100 осигурени лица. Нетният коефициент за заместване на дохода от пенсии ще нарасне като очакваното равнище е 57,9 на сто спрямо нетният размер на дохода преди пенсиониране и нетния средноосигурителен доход. По отношение на разходите за пенсии сумата е 8 млрд. 103 млн., което ще доближи 10 % или по-точно 9,9 % от БВП за следващата година.
По отношение на разходите за социални помощи и обезщетения вече коментирахме, че най-голям дял имат паричните обезщетения за безработица и за временна нетрудоспособност. При всички разходи е предвиден ръст спрямо очакваното изпълнение за 2013 г., като най-голям относителен ръст е по отношение на паричните обезщетения за отглеждане на малко дете поради значителното нарастване на размера на обезщетението за отглеждане на дете. Паричните помощи за профилактика и рехабилитация са запазени на нивото от тазгодишния бюджет, не е предложена промяна и в кръга на изпълнителите на тази дейност. Тази диаграма показва, че паричните обезщетения за безработица са с основен дял в структурата на разходите за краткосрочни плащания от бюджета на ДОО. На следващо място са паричните обезщетения за временна нетрудоспособност и съответно сумарно паричните обезщетения, които са за риска майчинство възлизат на около 37 % от всички краткосрочни обезщетения за следващата година.
Вече споменах, че разходите за службите по социално осигуряване, т.е. това е бюджета на НОИ, се запазват на нивото от тази година в абсолютен размер от 76 700 000 лв., като половината от тях са за заплати и възнаграждения на персонала по служебни и трудови правоотношения. Издръжката е 16 600 000 лв. Предвидени са капиталови разходи 6 100 000 лв.
По отношение на баланса на фондовете на Държавното обществено осигуряване всички фондове с изключение на фонда „Трудова злополука и професионална болест” са с планиран дефицит за тази година, като най-значителен по размер е дефицитът във фонд „Пенсии”. Очаква се той да възлезе на 1 млрд. 782 млн. лв. Следващият по размер на дефицита е фонд „Безработица”, където планираният дефицит е 163 млн. По-малки като абсолютна сума са планираните недостиг на средства във фондовете „Пенсии несвързани с трудова дейност” и „Общо заболяване и майчинство”. По отношение на фонд „Трудова злополука и професионална болест” както и в предишни години е предвидено той да приключи с излишък от 79 млн. Недостигът от средства в тези фондове се балансира чрез излишък в административния фонд, това е фондът в бюджета на НОИ, където постъпва планираната субсидия от държавния бюджет и чрез излишъка в този фонд, предвиден да възлезе на 1 млрд. 921 млн. се компенсира и балансира недостигът в другите фондове, така че бюджетът на ДОО се балансира отново.
Тази година новост съгласно Закона за публичните финанси е, че приходите и разходите в „Учителския пенсионен фонд” са разработени като бюджет, който е приложение, който е част от бюджета на ДОО. До тази година това беше извънбюджетна сметка. По отношение на бюджета на Учителския пенсионен фонд планираните приходи са в размер на 52 млн., главно приходи от осигурителни вноски на лицата, които внасят в този фонд. Вноската се запазва на сегашното ниво от 4,3 %. Планираните разходи за изплащане на пенсии и добавки са 19 500 000 лв. Това позволява фондът да продължава да седи с излишък, който се насочва за финансиране на покупка на държавни ценни книжа основно, като очакваните активи на фонда главно под формата на държавни ценни книжа към края на тази година са 351 млн. Предвижда се тенденцията на тяхното нарастване да продължи и през следващата година и да възлезе в края на годината на 383 млн. лв.
Тук искам да обърна вашето внимание на една промяна, която се предлага в текстовата част в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на ДОО, промяна, която касае приходите на бюджета на Учителския пенсионен фонд. Както е известно, учителите имат прав да получават пенсия при наличие на определен учителски стаж 3 години по-рано от общата възраст за пенсиониране или възрастта, при която те ще придобият право на пенсия от ДОО, като в този период пенсията им се намалява с определен размер на удръжката, която в текущото законодателство е предвидено да бъде 0,2 на сто за всеки месец.
По отношение на тази норма, която е действаща в & 5 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО се предлага размерът на удръжката да се намали от сегашните 0,2 на 0,1 на сто, което ще струва около 418 хиляди повече разходи за срочни пенсии, които получават учители, на които не достига възрастта, както е предложено, и размерът на добавката, която учителите, които не са упражнили правото си за ранно пенсиониране, а след като са придобили право са продължавали да правят вноски в Учителския пенсионен фонд, имат право на добавка към пенсията си, която добавка сега се изчислява с 0,2 на сто на месец. Предлага се размерът на добавката да се увеличи от 0,2 на 0,33 на сто. Това увеличение е предложено с цел да се постигне съответствие на бонуса, който лицата, които се пенсионират по чл. 68 получават, ако продължат да работят, въпреки че са придобили право на пенсия. Там знаете, че процентът е 4 за всяка година допълнителен стаж. Тази мярка ще има по-значителен ефект върху разходите на бюджета на Учителския пенсионен фонд, който ние оценяваме на около 4 853 000, защото ще с разпростре върху по-голям брой, около 18 хил. учители, които получават добавка от Учителския пенсионен фонд понастоящем. Тази добавка е от порядъка на 33-34 лв. средно. Тоест, общият ефект от предлаганите промени се оценява на около 5 200 000 лв.
Друг елемент от общия бюджет на ДОО, също оформен като Приложение № 3 е бюджетът на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. За 2014 г. този бюджет е с планиран размер на приходите от 12 100 000 лв. Планираните разходи са 3 100 000 лв. Така че както и предишните години и за 2014 г. е предвидено този фонд да планира излишък, който излишък ще се насочва за финансиране чрез покупки основно на държавни ценни книжа от провежданите аукциони, като активите на този фонд се оценяват на 252 млн. Очаква се те да продължат да нарастват и да достигнат в края на 2014 г. 265 млн.
Това е накратко бюджетът на ДОО в числовата му част. Традиционно с Преходните и заключителни разпоредби на Проектозакона за бюджета на ДОО се предлагат и някои промени в Кодекса за социално осигуряване и други актове, които са свързани с изпълнението на Закона за бюджета на ДОО, като в мотивите на законопроекта на Министерския съвет тези промени са обосновани с конкретни потребности и необходимост те да бъдат възприети, за да се реализират планираните приходи и разходи, както и някои други проекти като примерно проекта за въвеждане електронен регистър на болничните листове, който е част от програмата за намаляване на административната тежест, и да се преодолеят някои констатирани несъвършенства на действащото законодателство. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин Петков!
Уважаеми колеги и гости, откривам дискусията. Моля, заповядайте, който желае да вземе отношение по двата бюджета. Заповядайте.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, заместник-министри, господин управител на НОИ, уважаеми социални партньори! Тъй като се налага да коментирам и по двата законопроекта, тъй като те бяха представени в цялост, аз ще се опитам съвсем накратко с моите колеги да акцентирам върху основните неща, това, което ни се предлага в Закона за бюджета на държавата за следващата година, както и за бюджета на ДОО.
На пръв поглед правят впечатление три неща, т.е. аз бих ги квалифицирал като три основни риска както пред бюджета на държавата, така и пред бюджета на Държавното обществено осигуряване. Както в краткосрочен план за през следващата година, така и в дългосрочен план в следващите години.
На първо място, огромният риск за нереалистичните заложени приходи в държавния бюджет и в бюджета на ДОО. Днес министърът на финансите публикува справка за приходите за първите 9 месеца на тази година от данъци и от осигуровки – 166 млрд. 523 млн. лв. или изпълнение на годишна база на 72,3 %. Тоест, това, което се очертава до края на годината е неизпълнение на приходите от данъци и осигуровки на тази база, която ни е предоставил министърът на финансите за 9-месечието и темпът,, който се очертава до края на тази година, е неизпълнение около 900 млн. лв. Да предположим, че за следващите два месеца ще се засили приходната част, особено покрай празниците, което е малко вероятно, но все пак да предположим, че това ще е така, ние ще отидем минимум на 600 млн. неизпълнение на приходната част от данъци и от осигуровки тази година. На фона на това, което ни се предлага за допълнителни приходи за 2014 г. с 1 млрд. 400 млн. повече спрямо тази година, като прибавим тези 600 млн. означава, че държавата догодина трябва да събере над 2 млрд. допълнително приходи от данъци и от осигуровки.
Същото се очертава и в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Господин Петков каза, че приходите, които се очертават до края на годината в бюджета на Държавното обществено осигуряване, са със 107 млн. по-малко. И това е при най-добрият случай, което аз се съмнявам, че ще стане. Но да предположим, че ще останат толкова. За догодина в бюджета на ДОО се залагат над 322 млн. повече приходи, от които 135 млн. само от осигурителни вноски допълнително.
Цитирайки тези цифри, виждате колко нереалистична е картината по отношение на приходната част както на бюджета на ДОО, така и на бюджета на държавата през следващата година. И това крие огромният риск от увеличаване на дефицитите както в държавния бюджет, така и в бюджета на ДОО. Ето това е огромният проблем на базата на заложените разходни политики, които сте предвидили в бюджета на държавата и в бюджета на ДОО.
На второ място, безработицата. Какво наблюдаваме тук? И за следващата година ни се предлагат 73 млн. лв. за заетост по Националния план по заетостта, колкото и тази година. Само че през тази година имаше допълнително над 250 млн. лв. само за заетост по оперативната програма „Човешки ресурси”. Искам да припомня, 11 хил. работодатели се възползваха от оперативната програма „Човешки ресурси през целия програмен период до сега със субсидирана заетост, плащане на заплати, осигуровки, стажантски програми, чиракувания, плащане на наставниците, 70 млн. за подобряване условията на труд на над 500 предприятия, 90 хил. човека обучени и заети през целия период, от които 50 хил. само по една част от оперативната програма, най-атрактивната за общините и за бизнеса. Тоест, в бюджета вие няма да имате тези пари по оперативната програма, защото за съжаление 2014 г. се очертава почти нулева по отношение на използване на средствата по оперативната програма. Защо? Защото в най-добрия случай чак през 4-то тримесечие на следващата година вие може да използвате някакви средства от следващия програмен период. От този не можете вече, защото парите за заетост и за обучение са приключили, така че над 40-50 хиляди човека отидоха на Бюрото на труда от тези програми.
Очаквате 100 млн. лв. допълнително за 2014 и 2015 г. за заетост за младежки програми. Половината от тез пари ще отидат към оперативната програма „Човешки ресурси”, т.е. 50 млн. евро, т.е. чак през 4-то тримесечие на следващата година ще можете да използвате и част от тези пари. Останалата половина вие ще можете да използвате и то в малката част за 2014 г. чак след първото полугодие на следващата година.
Тоест, парите, които се очертават за заетост сумарно от държавния бюджет, от оперативната програма и от младежката програма са почти два пъти по-малко през следващата година, отколкото през тази година. Затова, министърът знае много добре, ние настоявахме да се предвидят, защото следващата година е особена година, тя е между два програмни периода,, да се предвидят два пъти повече пари за активни мерки на пазара на труда от държавния бюджет. Не се съобразявате с това и ръстът на безработицата ще го имате и през следващата година. Няма как да го нямате. Няма откъде да вземете този финансов ресурс дори тези предложения, които взехме с консенсус за промени в Закона за насърчаване на заетостта, госпожо Нинова, с преференции, които се дават на бизнеса при наемането на млади хора, поемането на част от осигуровките. Няма откъде да вземете този ресурс. Досега сме разчитали единствено на оперативната програма с изключително добре разположени схеми – стажувания, чиракувания и въобще цялата тази серия от програми. Ето го вторият голям риск, който се поема и е заложен в бюджета на държавата за през следващата година.
И аз съвсем откровено ви казвам, че моите очаквания са, че ако сега безработицата през септември е 13,1 на сто, следващата година няма да е 12,5 на сто, колкото вие залагате, или 12,4, а може би ще е над 14 – 15 % и то в най-добрия вариант. Икономическият ръст няма да е 1,8 на сто.
Третият голям риск това е липсата на каквито и да било реформи в социалната сфера в държавното обществено осигуряване, в социалното подпомагане. Да, ние слушаме непрекъснато много хубави идеи било то от министъра, било от синдикатите какво щяло да се реформира, каква прекрасна реформа цяло да има в социалното подпомагане. Ама нея я няма в бюджета за 2014 г. Чувам за реформи, които щели да се осъществят след две години на базата на това, че спирате тази реформа, която ние започнахме в тази част по отношение на работещите в трета категория труд. Вие като я спирате какво предлагате на нейно място? Да, господин Петков очаква на базата на по-малкото приходи тази година от осигурителни вноски, че ще компенсира от по-малкото разходи за пенсии, 127 млн. по-малко разходи за пенсии. Ама тези 127 млн. по-малко разходи за пенсии са благодарение на реформата, която ние започнахме преди две години и която се изпълнява в този момент.
Ето ви трите огромни риска пред бюджета на държавата и пред бюджета на Държавното обществено осигуряване.
И ще добавя още един риск, рискът от липсата на каквато и да била реформа в енергетиката и тежките проблеми в НЕК, които се отразяват и ще се отразят още през тази зима на работещите в енергийните компании и най-вече в рудодобивните дружества. Да не говорим, че когато говорим за реформа, тук използвам, че е и господин Каменов, искам ясно да се очертае, че деинституциализацията ще продължи, че това ще е приоритет на държавата, че тези изградени вече 149 центъра от семеен тип и тези 36 защитени жилища ще има осигурени средства за издръжка, за заплати и за услуги на хората, които ще работят там, че процесът ще продължи, че увеличаващият се непрекъснато брой на приемните родители, които са вече над 1800 и които непрекъснато растат, за съжаление не виждаме допълнително средства, господин министър, заложени за новите приемни семейства през следващата година. А ще има нужда от такова нещо.
Тоест, и в трите пункта, за които говоря, ние искаме да видим каква е застраховката на правителството, какво се предвижда, за да не се допуснат тези рискове, защото тези рискове са много ясно заложени в този бюджет. И не случайно от тази гледна точка, а и заради други въпроси, и синдикатите не приемат както бюджета на държавата, така и бюджета на Държавното обществено осигуряване за през следващата година. И ние не ги приемаме. Защото нямаме гаранция за тези неща, за които говоря. Благодаря!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря! Други желаещи?
Искате ли думата, господин министър?

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Като се съберат повече въпроси, тогава ще отговоря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре.
Заповядайте, госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости, това, което ни се предлага с бюджет 2014 в социалната сфера не е никак за хвалба, защото като обхват и като обем засяга една малка част от българските граждани. Една част, да, действително ще получат леко увеличаване на социалните плащания, това са едни трохи, но за по-голямата част български граждани няма нищо в този бюджет 2014.
Искам да попитам в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2014 – 2016 година на правителството в Приложение 2 е записано ясно и това ще се гласува, че за 2014 г. се предвижда увеличаване на минималната работна заплата на 340 лв., от 1 януари 2015 година увеличаване на минималната работна заплата на 380 лв., от 1 януари 2016 година увеличаване на минималната работна заплата на 423 лв. Отиваме малко по-надолу. Размер на месечното парично обезщетение за отглеждане на малко дете, с което толкова много парадирате, от 1 януари 2014 г. на 340 лв., но от 1 януари 2015 г., забележете, то остава замразено на 340 лв. Същото е и за 2016 г. В графата от 1 януари 2016 г. размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете остава 340 лв.
По отношение на еднократните помощи за бременност. Еднократната помощ при раждане от Закона за семейните помощи за деца няма никакво увеличение нито през 2014 г., нито през 2015 г., нито през 2016 г. Същото е и по отношение на минималния дневен размер на обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. По отношение на размера на месечните помощи за отглеждане на дете до 18-годишна възраст, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца е записано: „От 1 януари 2014 г. за първо дете – 35 лв., за второто дете – 50 лв.” Същото остава замразено, непроменено от 1 януари 2015 г. и през 2016 г. Това значи, че социална политика няма да има нито през 2015 г., нито през 2016 г. Това е записано, не съм си го измислила.
На следващо място. Искам да попитам господин Петков, управителят на Националния осигурителен институт. Миналата седмица тук в залата на заседание на комисията по труда и социалната политика приехме промените в Кодекса за социално осигуряване, които бяха внесени от Сергей Станишев и група народни представители. Този законопроект утре ще влезе в залата. Законопроектът е предвидил така нареченото гъвкаво пенсиониране, едно от предизборните обещания на левицата. Аз не го виждам в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Ще има ли гъвкаво пенсиониране, както приехме миналата седмица, а именно на тези лица, на които не им достига осигурителен стаж и възраст до 24 месеца, да могат спрямо изискуемия чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване да се пенсионират предсрочно? Предвидени ли са тези пари в бюджета на Държавното обществено осигуряване за тази законодателна мярка, която утре предстои да бъде гласувана в залата?
По отношение на увеличаване на индексиране на пенсии от 1 юли догодина с така нареченото „швейцарско правило” не смятам да се спирам подробно. Как така го изчислихте на 3 %, след като годината не е свършила, не знаете каква е инфлацията, нито какъв е средноосигурителния доход? И смятате ли, че това увеличение на минималната пенсия с 4,50 лв., на социалната пенсия с 3,30 лв. е социална мярка, която заслужава внимание? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Други желаещи за изказване?
Господин Гьоков, заповядайте.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги и гости, аз предвид тежкото финансово наследство за 2014 г., в това число и намалените приходи от данъчно-осигурителни плащания и разходване на голяма част от държавния резерв през последните три години, одържавяването на управлението и на част от средствата на Националната здравноосигурителна каса, предвид на сложната политико-икономическа ситуация в страната и на ключовото значение за българската икономика на бюджет 2014 няма как да не поздравя правителството и Социалното министерство за извоюваните позиции в бюджет 2014, защото колкото и критики да се отправят от колегите по посока на бюджета, на всички е ясно, че този бюджет за 2014 г. е доста, доста, доста по-социален от този за 2013 г.
Първо искам да изразя също едно безпокойство, което господин Младенов спомена първоначално, четейки бюджета и коментирайки го. Моето притеснение беше за Националния план за действие по заетостта за 2014 г. и размерът от 73 млн. Обаче малко по-задълбочено четейки бюджета по-нататък и гледайки всички мерки, които са набелязани в посока на стабилизиране и съживяване на икономиката на България и подпомагане на частната инициатива. Имам предвид стабилна макроикономическа среда, данъчно осигурителна политика, ориентирана към стимулиране на икономическия растеж, навременно разплащане на държавата към бизнеса, намаляване на административната тежест и подобряване на бизнес средата, ограничаване на административния произвол върху бизнеса. Така също предвиденият ръст на публично частни инвестиции е с 9,9 %. Стоте милиона за младежката инициатива за тази година. Развитието на аграрния сектор и стимулите за него, предвидени в бюджета.
И да не забравяме една много важна част от този бюджет, която е новаторска, това са 500-те милиона за публично инвестиционната програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, която в голяма степен ще доведе до разкриване на нови работни места.
Така че тогава безпокойството за размера на националния план за действие по заетостта за 2014 г. става някак си по-неоснователно. При безработицата сега като че ли пак ще стигнем до стария спор дали ще гледаме ЕВРОСТАТ или данните на Агенцията по заетостта. Аз твърдя, че залегналият ръст на безработицата от 12,5 в бюджета даже е прекалено песимистичен. Аз смятам, че през следващата година безработицата няма да мине 12 %.
Липса на реформи в данъчно осигурителната система. Ако драстичното увеличаване на пенсионната възраст е единствената реформа, която предлагаме в данъчно осигурителната система, това никак не говори добре за нас. И аз мисля, че със законопроекта, който госпожа Ангелова цитира и който ние приехме на първо четене, ние възстановяваме едно усещане у българина, на когото предстои пенсиониране, че се възстановява някаква справедливост и че не може това поколение да понася цялата тежест от грешките на 20-годишния преход. И тази пенсионна реформа, която започнахте вие, това драстично увеличение с по 4 месеца всяка година няма да доведе до исканите резултати. Това е ясно още и от 2012 и 2013 г. Разбира се, че трябва да има реформа, но стопирането ще даде възможност ние да преосмислим нещата, да видим как да въздействаме. И въпреки че всеки път го казвам, когато взема думата, ще го кажа и сега, че ние не трябва да увеличаваме възрастта, не трябва да увеличаваме осигурителните вноски, а трябва да увеличаваме събираемостта на тези осигуровки. По какъв начин ще го направим, това трябва да го дискутираме и да го решим заедно и съвместно.
Относно „швейцарското правило”. Разбира се, че е малко 4,50 лв. или 3 %. Аз мисля, че 3 % са правилно сметнати, но на фона на 3-4 години не увеличаване на пенсиите и възстановяване…. /шум и реплики от представителите на ГЕРБ/ Хайде да не си говорим, вие нарушихте закона, нарушихте Кодекса за социално осигуряване като 3 години подред не увеличихте, не индексирахте пенсиите от 1 юли, това е безспорно и аз не мисля, че подлежи на някакъв коментар. /Шумът и репликите продължават./

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, моля ви да не се репликирате.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ние възстановяваме законността и даваме на хората да разберат, че ще спазваме правилата. В този бюджет увеличението може да е 3 %, но със следващия бюджет, съобразявайки се с инфлацията и със средния годишен доход може да е 20 %. Това никой не може да го каже към момента. Въпреки че в средносрочната прогноза не се предвиждат такива 20 %, но ние възстановяваме правилата.
Гъвкавото пенсиониране. Разбира се, че е възможно, само че трябва пак да дискутираме дълго по този въпрос. Както е в Учителския пенсионен фонд, да направим нещо такова, да дадем възможност на тези хора, които са в невъзможност да си намерят работа, да се пенсионират по-рано. При по-лоши условия, разбира се. Затова аз не съм съгласен ние да наричаме това ранно пенсиониране, а по-скоро гъвкаво пенсиониране. И дайте да не го отричаме. Аз виждам, че има съпротива срещу това пенсиониране от всички с изключение на групата на Коалиция за България. Не го отхвърляйте първосигнално, дайте да работим по този въпрос, да измислим нещо, което да дава възможност на тези хора да се пенсионират по-рано и в същото време то да не вреди на пенсионната система като цяло. /Шум и реплики./

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, поискайте думата за реплики след като приключи господин Гьоков, не говорете от място, моля.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Тук имаше едно изречение вметнато от госпожа Ангелова, ще кажа само общото число, иначе мога да ви кажа и кой кого, какво засяга, защото казахте, че не е за хвалба предложението за бюджет 2014, защото по-голямата част от хората няма да усетят това. Трябва да ви кажа, че влиянието на бюджет 2014 върху различните категории лица засяга 2 960 400 лица. Така че близо 3 млн. се засягат в посока на добро. Аз много внимателно прочетох бюджета и от всички действия, които са приети в този бюджет, аз на по-голямата част от тях съм сложил плюс отпред, защото те движат в положително развитие. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря. Сега имате думата за реплики, ако имате такива. Заповядайте!

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател! Моят въпрос беше отправен към господин Петков, управител на НОИ, дали са предвидени средства в бюджета за 2014 г. за НОИ за тази мярка гъвкаво пенсиониране. Защото аз не го виждам. Тук въобще не сме дебатирали дали въобще трябва да има или не трябва да има гъвкаво пенсиониране. Въпросът ми беше отправен към господин Петков по отношение на гъвкавото пенсиониране. Заложени ли са средства, защото средно годишно – това сте го писали и в мотивите – се пенсионират около 52 хиляди лица. Ако половината решат да се пенсионират по-рано, какво правим?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: За реплика има думата господин Младенов.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Има три неща, които са приети от Социалната комисия на първо четене и които и трите ги няма като разчети и като разходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Едното е така нареченото гъвкаво пенсиониране –две години по-рано от навършване на съответните години и стаж за пенсиониране, второто е за военните, тъй като искате да махате възрастта за пенсиониране на военните и третото са промените в Кодекса на труда, които направихте и приехте на първо четене, за приемните семейства, за осиновените лица. Няма ги и трите неща като разчети в бюджета на Държавното обществено осигуряване като разход. Вие приемате законите, които ще действат през следващата година, а го нямате в бюджета като разход. Ние не знаем колко ще струва това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги от ГЕРБ, крайно сте нетърпеливи, може би и не сте разбрали, че предложихме да се съберат повече въпроси и от други изказващи се и след това господин министърът и господин Петков да отговорят на всички зададени въпроси. Нито един въпрос няма да бъде пропуснат. Моля, имайте търпение да се изкажат и другите колеги и гостите и след това ще им дам думата за отговор на всички въпроси.
Заповядайте.

ГИНЧЕ КАРАМИНЕВА: Благодаря, госпожо председател. Въпросът ми е към управителя на НОИ. Вие току що казахте, че има нулева година за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателите. Видяхме, че и 2015, и 2016 г. са нулеви години, а ние приехме промени в Закона за гарантираните вземания като увеличихме максимално размерът от 1000 на 1200 лв. и също увеличихме заплатите от 3 на 6. Вие казахте, че има излишък. Ще бъде ли достатъчен този излишък? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Други желаещи? Заповядайте.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги, уважаеми гости, аз приемам, че дискусията по бюджетите за 2014 г. е нормално да бъде и емоционална, и критична. Когато имаш държава, народ, граждани, които имат очевидно социални нужди, когато всички признаваме, че има явни социални дефицити, този разговор няма как да се води спокойно. Но на мен много ми се иска да направим две неща, първо, да си дадем сметка, че бюджетната прогноза е на правителството, то трябва да има такава, та държавният бюджет на правителството се приема година за година. И че прогнозата следва да бъде пресметлива, а анализът на възможностите се прави в края на всяка година, когато се приема бюджета за следващата година и не е добре да спекулираме с цифри, които не са предмет на обсъждане днес. Казвам това с извинение, че се наложи да изляза, но пък аз слушах госпожа Ангелова по време на нейното изказване макар и извън залата. Затова, когато коментираме критично, и това е нормално, особено когато се приема бюджет, за материалите, които стоят пред нас, искам да кажа две неща.
Първо, каквото и да говорим, това е най-високият като номинален размер и като процент бюджет за социална политика, който сме приемали със Закона за държавния бюджет. И ако погледнете част от цифрите, виждате, че те са базирани на отчета, колеги, приет от вас миналата година, с увеличение, което този бюджет предполага. Така че, хайде да не се правим на изключително критични към размера на бюджета, който вие сте приемали, с разбирането, че този е по-висок. И на мен не ми стигат тези проценти, които се предлагат като индексация на пенсиите, но в края на краищата това предполага швейцарското правило. Ние можем да преразгледаме формулата, когато няма да заблуждаваме нашите бащи и майки, че можем да покрием едно по-сериозно увеличение на пенсиите. Ние няма как днес да обясняваме, че 340 лв. били малко при условие, че парите за майките не мръднаха 3 години и половина и вие знаете, че този разговор сме водили при приемането на всеки бюджет. Дали ще мръдне сумата или не, ще се решава следващата година. Тази година ще мръдне размерът на минималната работна заплата, нещо, което вие, колеги, не направихте. И да не се връщаме към дискусиите от миналата година по това време и да не ви вадя отново това, което вие сте казали тогава. Когато сме приели, че правим нещо добро, хайде да го правим заедно. Още повече, че законопроектът, с който повишихме парите на майките за обезщетение между първата и втората година, все пак консенсусно беше едно от първите решения, които взе това Народно събрание след като половин година преди това ни убеждавахте, че в нашите предложения няма хляб. Без да коментирам аргументите.
И понеже има тема, която ми е близка, аз искам да обърна внимание на това, което господин Младенов каза накрая, ставаше дума за деинституционализацията, никой не неглижира тази грижа. Никой не я неглижира, даже напротив, парите са тук, програмата е тук и действията трябва да продължат. А по какъв начин ще стимулираме българските семейства да отглеждат деца, да ги приемат и да ги осиновяват е разговор, който трябва да водим сериозно. И аз ви предлагам не днес, защото днес не му е мястото, а когато дойдат пред нас законодателните идеи, да търсим сериозен разговор, защото в това има хляб, а не във въпроса тези 5 лв. стигат ли при условие, че вие не сте ги дали 3 години и ви ги дадохме на 1 април.
Съжалявам, ако съм рязка, но понеже това е тема, която за мен е изключително важна и разбирането, че когато се правят реформи в социалната сфера, те трябва да бъдат до голяма степен по-сериозно подкрепени, този разговор да го водим тогава, когато гледаме законодателството и да го водим сериозно, защото само отричането на едно или друго действие е лесното действие. Търсенето на общо решение е по-трудната работа. Включително и това как да направим надеждна пенсионната система, защото големият проблем в събирането на вноски е в това, че хората не вярват, че в това има смисъл. И цялото ни говорене ги води към този тип коментари, мислене и манталитет. Затова едва ли съм виновна аз сега или пък господин Гьоков, който говореше на тази тема с разбирането, че такъв проблем има. Тогава когато си внасяш вноските и не очакваш шанса да се пенсионираш нормално, извинявайте, за какво да го правим? Ходим по улиците и слушаме живи хора. И тези хора ти казват, че след като има безработица, те какво да правят, от какъв зор да го правят. И наистина те не го правят. Ако заедно не разберем, че това говорене не помага, а иска друг тип общо отношение към проблема на всички, които имам претенции да управляват, няма да помогне на тези хора, които са дошли днес да представляват пенсионерските организации и които правилно искат друг тип отношение, искат друг тип преизчисляване на пенсиите, искат друг размер на пенсията си. Но тя в края на краищата е резултат на това, което правим ние днес.
Така че аз ще подкрепя бюджета не защото ви изненадвам с това си изявление, а защото просто много искат за търсим грамотно решение на въпросите, иначе отговорите ще ги дава изпълнителната власт. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Други желаещи има ли, колеги? Заповядайте.

БОРИСЛАВ НИКОЛОВ: Моето изказване, госпожо председател, ще е малко под формата на реплика на госпожа Богданова. Вие казахте, че прогнозата е предпазлива и от цялото ви изказване едно нещо е вярно, че това е най-високият социален размер на бюджета. Но прогнозата изобщо не е предпазлива. Този бюджет в приходната част е много надценен и това ви каза господин Младенов. Вие не искате да го разберете. Или по-скоро вие го разбирате, но не ви е удобно да го казвате. Приходната част е много надценена, с около 2 млрд. Това е истината. Защото вие сега не можете да съберете приходите, а сте дали с 1 млрд. 400 млн. повече за догодина. И как в един момент вие ще изплащате този надценен този надценен социален бюджет? Как ще давате пари на хората? Как ще излезете пред вашите избиратели и ще им кажете, че давате само 3 % за пенсии? Не ви ли е неудобно? Приходната част е много надценена. И като дойде моментът догодина или към септември…. /Реплики от господин Кутев./ Господин Кутев, имате микрофон и ще се изкажете, сега говоря аз. Знам Вашето ниво, Вие можете да вземете отношение по всяко нещо. Когато дойде моментът, ще кажете.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, без лични оценки помежду си.

БОРИСЛАВ НИКОЛОВ: И ще дойде септември догодина и всички ние ще разберем, че вие това не можете да го изпълните. Независимо от това вие сте заложили 4,2 млрд. кредити. И пак няма да изпълните този бюджет независимо че се хвалите, че той е най-социалният. Просто не можете. Няма такива приходи в държавата. Говоря като цяло. Няма такива приходи и това ни притеснява. Ние сме съгласни да се дават и повече за пенсии, защото хората заслужават, но няма такава приходна част. Да, госпожо председател, няма такива приходи. И вие ще разберете това догодина. Убеден съм. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Богданова.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само с две изречения, защото разбрах, че отправяте изказването си към мен. Колега, обърнете се и кажете това, което ми казахте току що, към хората, които са на заседание на комисията. Защото това означава, че всички претенции към това как ще работи правителството, как ще работят приходните агенции, как ще работи и парламентът Вие твърдите, че няма значение. Аз твърдя, че ако се поеме ангажимент, трябва да се положат всички усилия то да стане факт. Иначе Вие щяхте да бъдете абсолютно прав като ни обяснявате, че правим мързелив бюджет, за който не се напъваме и дори да съберем тези приходи за държавата. Знам, че не е лесно, но със заявлението, че е трудно просто няма да свършим работа. Това е моето разбиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, колега.

БОРИСЛАВ НИКОЛОВ: Нямах предвид мързелив бюджет, просто не сте ме разбрали правилно, а надценен и то в голяма степен в приходната част, което ще рефлектира във всички разходи. Бих казал, че този бюджет е правен наобратно – първо са си дали разходите министрите по министерствата и оттам сте оформили приходната част. Които са бюджетари, много добре знаят как се правят бюджетите. Така че като дойде моментът ще видите, че този бюджет е неизпълним. И да не стане така, че в един момент вие обяснявате, че правите социален бюджет, гласувате го и го подкрепяте, а той не може да се случи. Това имах предвид.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Кутев, заповядайте.

АНТОН КУТЕВ: Извинявайте само, колега, не Ви знам името. Как се казвате? Очевидно не съм ви срещал досега.
По отношение надценявате на бюджета. Сигурно този бюджет е амбициозен и аз не мисля, че в това има нещо лошо. Амбициозен бюджет е този бюджет, който поставя големи задачи пред правителството. Между другото, едната от задачите пред правителството стои още от предишното правителство и тя се нарича ограничаване на контрабандата. Ако един амбициозен бюджет ограничи контрабандата, нещо, което вие 4 години преди това е само че не направихте, а го направихте в обратната посока, може би има смисъл да бъде амбициозен един бюджет. Да, бюджетът според мен е амбициозен и в същото време обаче той има достатъчно резерви, което се каза нееднократно, за да може да бъдат поети евентуалните рискове. Има ли лошо в това бюджетът да бъде амбициозен? Не. Напротив, ако той ще стимулира борбата с контрабандата, борбата със сивия сектор, ако ще мотивира приходните агенции и митниците съответно да работят така, че да съберат повече пари, няма нищо по-хубаво от един амбициозен бюджет. Разбира се, в рамките на разумното.
Попитах Ви как се казвате, защото аз не знам доколко Вашето становище за това дали ще се изпълни бюджетът или не, може да бъде достоверно. Просто не Ви познавам. Може би Вие сте някакъв страхотен финансист. Нямам идея кой сте, съжалявам. Виждам Ви сега. Дано да Ви науча името до края на мандата. Но тъй като не мога да направя преценка дал Вашата оценка е меродавна, аз няма как да Ви повярвам на твърдението, че няма да се изпълни бюджетът. Напротив, този бюджет е правен включително от министър-председателя, който нееднократно правеше излишъци в бюджета. Тоест, когато съпоставим капацитетът на един финансист като Пламен Орешарски с този на Симеон Дянков, не по това какво ще направят оттук нататък,, а по това какво са свършил оттук нататък накрая ще получим нещо, което не отговаря на Вашите твърдения. Затова пак Ви връщам в началото, за да се представите, да кажете кой сте, така хем ще и науча името, хем ще знам на какво се дължат Вашите аргументи.
И сега още нещо, което е важно. Когато говорим за това, че ще вдигнем пенсиите само с 5 лв., защото са 3 %, в момента е толкова по „швейцарското правило”. И 3 % и 5 лв. в момента с изключително малко. И когато аз си говоря с бабите с галошките в избирателния ми район, които идват от ТКЗС-то, като им кажем, че с 5 лв. ще се вдигнат пенсиите, това даже звучи обидно. Точно така е, да, много е тежко това, само че искам да Ви напомня, че ако вие през тези 3 години не бяхте нарушавали закона и бяхте спазвали швейцарското правило, в момента пенсиите щяха да бъдат с 20 % нагоре и сега щяха да станат с 23 %. Тоест, пенсиите на същите тези баби нямаше сега да бъдат качени с 5 лв., а вече щяха да бъдат с 30 – 40 % и това щяха да са с 5 % отгоре, което между другото е вашата социална отговорност. И хората, които стоят срещу мен, дамата беше по-рано заместник-председател на комисията, господинът беше министър на труда и ние тези разговори сме водили с него през това време. И когато ти имаш тази социална отговорност и не си я изпълнил, изведнъж да дойде съвършено нов човек, на когото не знам името, съжалява, идва ми в повече.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте за реплика.

БОРИСЛАВ НИКОЛОВ: За Ваше сведение се казвам Борислав Николов, а това, че Вие не сте ми научили името, е Ваш проблем. Аз съм научил Вашето, защото съм в тази комисия и съм се постарал да науча имената на членовете на комисията. А какъв съм, експерт икономист съм, ако Ви стига, добре. Мога да Ви говоря и за моята автобиография, но мисля, че не е мястото тук. Вашата автобиография и аз не я знам, какъв експерт сте Вие, за да ми говорите какво ще се случи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, ще приложа правилника и ще наложа наказание.

БОРИСЛАВ НИКОЛОВ: Аз Ви питам какви мерки вие взимате. Защото когато се изказвате в залата и аз лично съм взел отношение за това, Вие си седяхте тихо и кротко на местенцето и не взехте никакво отношение по този въпрос за инкриминизирането на осигуровките. И бяхте против. Как се събират, какви са мерките? Нека да ви каже управителят на НОИ защо не се събират осигуровките. Ние затова искаме да го наложим, за да им превантивен характер и да могат да влязат тези осигуровки. Вие не взимате никакви мерки. Ето това ме притеснява. Приказвате за контрабанда. Ама вие вече управлявате 6 месеца, до края на годината ще станат 9. Какво правите с тази контрабанда? Защо не събирате? Нали сте големи специалисти. Празни приказки. Всичко е празни приказки.
По отношение на бюджета. Много хубаво да е оптимистичен. Аз съм за оптимистичните бюджети, подкрепям ги. Но когато е много надценен, ще доведе до един срив. И ако искате като експерти или като членове на тази комисия ние догодина пак ще си говорим. Ако сте все още на власт. Защото вашите социални нещо не се оценяват от хората. Но все пак, ако сте още тук, всички ако сме тук, пак ще си говорим за изпълнението на бюджета. И мисля, че аз ще бъда правият, че той е много надценен, много и няма да бъде изпълнен. И това ще рефлектира върху всички сектори, не само върху вашата социална политика, а във всички сектори на икономиката в държавата. Това е за съжаление. И когато Вие срещата бабите с галошите, аз пък се срещам с други хора, те не са с галоши, но пак са пенсионери, които искат по-високи пенсии. Вие ги излъгахте с вашата социална политика, че ще им дадете по-високи пенсии, а им давате 3,50 лв. Това е обидно и върху това трябва да помислите.Защото надценявате всичко във вашите действия и после виждате, че не можете да го направите. Това е за съжаление. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Кутев, имате думата за дуплика.

АНТОН КУТЕВ: Ще бъда съвсем кратък. Бих пожелал оттук нататък, ако е възможно, за българската политика да не си говорим в бъдеще време. Политическа сила, която 4 години е била на власт, свалена е с камъни и дърве, да ми каже какво ще става оттук нататък, която не е на власт, да знаете, че не е на добре. Тоест, ако ще използват бъдеще време, правете го като дойдете на власт, иначе не е коректно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Минков, заповядайте, отдавна имате желание да се изкажете. Имате думата.

ЦВЕТАН МИНКОВ /председател на Съюза на пенсионерите 2004/: Благодаря за дадената дума. Аз съм оптимистично на строен по простата причина, че този път към 4 млрд. лв. са прехвърлени повече към ДОО. Става въпрос за основния бюджет. Не виждам с приказки да покрием това, което не сме свършили. За съжаление констатацията е такава.
Сега да се върна към бюджета на ДОО. Бихме могли да се върнем към начина, по който пенсионният фонд е събиран при капиталистически условия в България и някъде по света и в Европа в момента. Това би означавало всеки от нас да знае предварително какво му предстои да получи в годините на пенсия. Това е ставало при нашите деди, бихме могли и сега да го направим. Говорим за приложението на някакво „швейцарско правило”. При капитализма е известно, че търсенето и предлагането създават условия за по-ефективно намиране на икономическия еквивалент за преизчисляване на всяко едно начинание, свързано със социалните помощи, със социалните пенсии, с пенсията поначало. Има много неща, които можем да направим и сега. Фактите говорят, че ще върнем нещо, което е в нарушение на Конституцията. Беше блокиран чл. 100, т.е. така нареченото „швейцарско златно правило”, заради което швейцарците искат да бъдат в Европа. Ние сме далеч от Швейцария.
По отношение на бюджета има едно решение, което се носи в медиите, намаляване на данъка върху лихвите. При положение, че в Европа имаме социален подход години наред в капиталистически условия, каквито са скандинавските страни, където за осигуряване на житието на пенсионерите е взимане 12 до 20 % максимум, е прилаган механизъм за културно поведение от производител до потребител. Тоест, там, където се натрупват парите за определената стойност или цена при пазарен механизъм ако данък печалба е малък, държавата прибира 4 %, ако е голяма, прибира 80 – 84 %. Реакцията на спестяването от печалба е, че той го е добил и има право върху него. Истината е, че след това губи клиента. Клиентът в България има едни хартии, които не може да обърне в някаква друга валута. Защо? Защото сме в борд и сме определили съотношението на едно към две. Опитайте се да смените българска валута някъде в Европа. Ще ви кажат, че не може. Не желаят да сменят българска валута, може да ги сменят ако са във всякакъв друг вид. Сега казвате, че намалявате с 2 % данъка върху лихвите вместо да намалите за дребния спестител, за да има за погребение, което не сме предвидили в нашия Кодекс за социално осигуряване, вместо да увеличим даже лихвата върху високите спестявания, вместо да трупат високи лихви при тяхното използване, тъй като малките дават много по-ниска лихва, ние постепенно премахваме изобщо лихвата. Дръжте хартиите в банките и не създавайте работни места. Иначе ще имаме и повече работа, и повече данъци , и ще ползваме финансовите единици в обръщение, които ще носят постоянно въртяща се валута, която да натрупва и за пенсия.
Бих искал да обърна внимание, че ако прилагаме „швейцарското правило” нека да се обърнем към два основни момента. Единият е това, че досега на ограбваните до 2000 година, внасяли редовно, работещи за своята пенсия, един единствен път им бяха преизчислили със средния осигурителен доход като икономически еквивалент на това, което са внасяли с оглед да получат своята трета възраст. Забравихме, че 2008 беше годината, когато всички,, които се бяха пенсионирали до 2008 година, получиха еднократно преизчисление на пенсиите. И да видим следващата стъпка, която беше направена. Бяха дадени средно 9 %. Какво представляват тези 9 % и как бяха насочени? Ако прилагахме средния осигурителен доход, с дължимите към тях 35,92 % трябваше да бъдат увеличени пенсиите и ни дадоха 9,8. През 2009 г. трябваше да ни дадат 14,20 %, дадохте ни 9,8. През 2010 г. трябваше да ни дадат само 7,1 и като равнение към 2011г., дадохте ни 8,8. Следващата година вместо 4,18 %, дадохте 5,7. Нещо повече, за последната, за която бяхме потърсили някаква социална справедливост, дадохте 2,2. Всички тези преизчислени проценти показват, че сме си осигурили гласове. Но предполагам, че господин Петков ще каже: да, но средната пенсия до 2008 г. е най-висока. Поне колежката до Вас това съобщи – 298,82 лв.
Аз моля за следното: дайте да захвърлим политическите балони, да видим фактите, да видим възможностите, да градираме по време и да върнем самочувствието на българите. Тревожно е, че в Европа ние сме рекордьори по нещо, което не правим за бъдещите пенсионери. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Давам думата на господин Адемов да отговори на поставените въпроси.
Но първо има процедура. Моля, господин министър, да ме извините.
Заповядайте за процедура.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, гости! Бяха зададени много въпроси. Предлагам да се отговори на въпросите от страна на министъра на труда и социалната политика, от страна на Бисер Петков, управител на НОИ, поставени от народни представители, защото този дебат изведнъж ще се превърне от дебат в монолог и няма да можем да получим отговор на важните въпроси, които зададохме, а след това ще чуем вече представителите на неправителствените организации. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Ангелова, току що дадох думата на министъра да отговори на поставените въпроси, след това на господин Петков, така че процедурата Ви е излишна.
Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, колеги! Аз искам да благодаря за зададените въпроси, за коментарите и критичните бележки в това число към проекта на бюджета на държавата за следващата година и бюджета на Държавното обществено осигуряване. За никого не е тайна, че Законът за държавния бюджет, изобщо бюджетните закони са тези, които определят дали една политическа сила е управляваща или опозиция и в този смисъл не съм изненадан от критичните бележки на колегите от ГЕРБ към проекта на бюджет за 2014 година.
Искам да коментирам някои от въпросите, които бяха зададени, на първо място по отношение на рисковете пред бюджет 2014 г. особено в приходната част. Уважаеми колеги, предложението е за увеличаване на приходите с 501 200 000 в сравнение с бюджета от 2013 г., а разходите се предвижда да бъдат увеличени с 380 000 000, като от тях 160 200 000 са средствата, които са предвидени за следващия бюджет благодарение на увеличението, което вие предложихте от 1 април с 9,3 %. Това базата за увеличение за следващата година. Тоест, увеличението на разходите не е толкова драстично, колкото някой си го представя.
На следващо място. По отношение на прогнозите дискусията, която водим в момента като че ли ни тласка към сравняване на бюджетите на ГЕРБ и сегашния, първи бюджет на това правителство. Аз няма да се връщам назад в годините, защото определено твърдя, че нито една от прогнозите на Дянков не се е сбъднала през тези 4 години. Така че точно вие да говорите за прогнози, за неизпълнение, за рискове пред бюджета е меко казано доста странно, защото нито един от прогнозните елементи в бюджетите на вашето правителство не е изпълнен. Примерно, бюджет 2013 година. Брутният вътрешен продукт – прогноза 1,9. Знаете какво е изпълнението към днешна дата. Така че, когато говорим за прогнози трябва да бъдем достатъчно внимателни. Прогнозите с правят на базата на субективни оценки, на базата на оценки на Европейската комисия, на базата на оценки на приходните агенции. При всички положения тази приходна част на бюджета и на държавата, и на Държавното обществено осигуряване са доста амбициозни, както вече беше казано, но това е голямото предизвикателство пред приходните агенции, това е голямото предизвикателство пред пазара на труда – повече работни места, по-високи доходи. Защото, ако се притеснявате от тези 240 млн. увеличение на приходите в бюджета на Държавното обществено осигуряване, само над 100 млн. са средствата, които са по линия на увеличаване от 12-те процента, които държавата внася като особен осигурител, от увеличението на минималната работна заплата и от увеличението на средния осигурителен доход със 4,7 % през следващата година.
На следващо място, по отношение на големия проблем със заетостта. Споделям част от вашите притеснения, уважаеми колеги, но нека да се върнем към коректния прочит не на цифрите, а на числата в бюджета за следващата година. За 2013 г. по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” средствата са 729 млн. За 2014 г. по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” средствата са 660 млн. плюс 50 млн. от новата оперативна програма „Развитие на човешките ресурси, тези, които са по линия на младежките гаранции. Утре, 7 ноември, има заседание на Комитета за наблюдение, където ние предлагаме увеличаване на средствата по 4 схеми, изпълнявани от Агенцията по заетостта, за нова заетост и продължаване на договорите. Министерският съвет, както добре знаете, надявам се, че следите тези решения, прие решение, с което с 10 % над договаряне по действащи схеми. Предстои модернизиране на услугите на Агенцията по заетостта в насока по-качествено обслужване на безработните. През 2014 г. приключват много обучения, включително на безработни, които надяваме се ще се насочат към свободните работни места. Ако вие със средствата от оперативната програма от изтичащия програмен период сте успели, както твърдите, да ги обучите добре, това означава, че няма никакви притеснения те да намерят реализация на пазара на труда. И аз съм убеден, че вие няма как да нямат бележки по една такава констатация.
По отношение на тази година, вие знаете, че тази година е изключително сериозна и амбициозна по отношение на усвояването на средствата от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Четири пъти повече са средствата, които са верифицирани и сертифицирани през тази година, само в началото на годината, в сравнение с това, което е изпълнено по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” до сега, до началото на тази година. Така че разликата между 2014 и 2013 г. е в посока на това, че 2014 г. е година, в която се събират периодите М плюс 2 и М плюс 3, както на всички нас е известно.
Аз продължавам да твърдя, че ако се изпълнят мерките на правителството, които вече дават първите си резултати, заетостта ще се увеличи, защото заетостта от началото на годината до м. октомври е увеличена с 82 хиляди. Това са факти от националната статистика. Така че, ако се изпълнят регулярно и надеждно мерките, които правителството предприе за ограничаване на регулаторните и регистрационните режими, от една страна, за сработване на регулярното изплащане на ДДС, защото ако на работодателите се връща ДДС навреме, ако няма достатъчно проблеми с регистрационните и лицензионни режими, при всички положения ще има свободен ресурс, който да могат да го насочат за заетост.
И не на последно място, обратното начисляване на ДДС, уважаеми колеги, беше направено от това правителство, а трябваше да бъде направено преди. Очакваме и в тази насока да имаме достатъчно допълнителни приходи в приходната част.
Така че с много голямо притеснение и със съжаление се обръщам към бюджетите, които приемахте вие, но последния бюджет, който приехте за 2013 г. беше най-раздутият бюджет, който е имало в условията на прехода. Както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите не случайно този бюджет се наложи да бъде актуализиран, както е добре известно.
По отношение на реформите. Да, ние с вас имаме различни разбирания и виждания по отношение на това що е това реформа. Аз твърдя, че вие не сте направил каквато и да е реформа нито в социалното подпомагане, нито в социалното осигуряване. Това, което направихте, бяха мерки на коляно, предложени от бившия финансов министър, нещата, с които не бяха съгласни и социалните партньори, не бяхме съгласни и ние, не беше съгласна и парламентарната група на ГЕРБ. Знаете как бяха наложени тези промени, наричам ги промени, не ги наричам реформа в никакъв случай. Нашето разбиране е, че тези неща трябва да се случат след широка обществена дискусия, след съгласуване със социалните партньори, след достатъчно сериозно обсъждане на всички мерки, които се предвиждат, в т. ч. и на социалното подпомагане. Защото аз не съм обнадежден от това, което виждаме в бюджета на социалното подпомагане общо казано. Госпожа Ангелова нарече трохи тези 94 млн. повече, при положение че вие замразихте всички социални плащания през 4-те години. Деветдесет и четири милиона бяха наречени от опозицията трохи. Аз пожелавам на всяко следващо правителство, на всеки един министър на труда и министър на финансите да може с 94 млн. да увеличи разходите за социална политика.
Що се отнася до това, което беше казано за никакво увеличение на еднократните размери, да, това е така и ние си го признаваме. Само че, при положение че имаме поет ангажимент разходите да бъдат под 2%, наш, български ангажимент в нашия Закон за устройството на държавния бюджет и европейския ангажимент разходите да не са повече от 3 %, при всички положения ние трябва да се опитаме да балансираме мерките, да ги насочим към по-устойчиви ефективни политики, а не да раздаваме на калпак. Затова си позволяваме да диференцираме месечните семейни помощи за деца.
На следващо място, по отношение на възстановяване на „швейцарското правило”. Беше казано тук, че възстановяваме, аз бих казал възстановяване на принципа. Спомняте ли си 2009 година, когато по „швейцарското правило” се насочи на два пъти да индексираме, понеже 19 % бяха много, на два пъти осъвременихме размера на пенсиите – веднъж 10 %, следващият път 9 %. Тоест, ако през следващата година има по-висок ръст на осигурителния доход и има по-висока инфлация, което върви общо взето ръка за ръка, при всички положения можем да осигурим достатъчно висок ръст на осъвременяване на пенсиите. Да, и ние не сме доволни от това, което предлагаме за следващия бюджет по отношение на осъвременяване на пенсиите, защото тези 4,50 лв. макар и повече от 0 лева увеличение за последните 4 години са все пак стъпка при възстановяване на принципа, а не стъпка в посока на това да удовлетворим очакванията, подчертавам, завишените очаквания за размразяване на социалните плащания.
На следващо място. По отношение на това, че предвидените мерки в Кодекса за социално осигуряване, мерки, които са приети на първо четене и предстои да бъдат приет на второ четене ги няма в бюджета на социалното осигуряване. Да, няма ги, само че, уважаеми колеги, молбата ми е да се справите с всички възможности на Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Ако тези мерки бъдат приети от Народното събрание на второ четене, няма никаква процедурна пречка между първо и второ четене в бюджета на Държавното обществено осигуряване тези мерки да намерят своето място. Само че начинът, по който вървят двете процедури, едната процедура е Законът за бюджета на ДОО и проекта на държавния бюджет е различен от законодателните инициативи на народните представители. Защото в противен случай, ако няма такава процедурна възможност, естествено че вие ще бъдете прави. Но при положение че има такава възможност между първо и второ четене нещата да се променят, каквато е практиката през всичките тези години на прехода, мисля, че вашите притеснения са неоснователни.
По отношение за нулевата вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при положение, че плащанията през следващата година са завишени с приетите промени. Уважаеми колеги, вие всички добре знаете, при обсъждането на промените в Закона за гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на предприятия, вие тогава разполагахте с разчети, знаехте за средствата, които са акумулирани в този фонд, преценката за следващата година е вноската за този фонд да бъде отново нулева. Но аз се възползвам от възможността да коментирам тезата за балансиране на фондовете на Държавното обществено осигуряване. Да, това е проблем на бюджета на Държавното обществено осигуряване, да, това, което се предлага през следващата година също съдържа в себе си дисбалансирани някои от фондовете на Държавното обществено осигуряване, но такава е ситуацията, през годините, през които имахме висок икономически растеж и приходите бяха достатъчно сериозни, тогава си позволихме намаляване на осигурителните вноски, а сега в условия на криза е много трудно да направим дори и малка крачка, но се надявам през следващата година във фондовете, които са дефицитни на Държавното обществено осигуряване, да се опитаме да направим тази макар и малка крачка, защото при всички положения 52,6 % от бюджета на Държавното обществено осигуряване за сметка на данъци, това не е най-добрият вариант за един бюджет на Държавното обществено осигуряване, който се базира на осигурителен модел.
Ако съм пропуснал нещо, може би господин Петков ще им възможност да го добави.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Предлагам господин Петков да отговори на въпросите и след това да направим още един цикъл от въпроси.
Добре, заповядайте, господин Младенов.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин министър, с цялото си уважение към Вас с три неща не съм съгласен. Може би получавате погрешна информация. Оперативна програма „Човешки ресурси”, средствата предвидени за заетост за сегашния програмен период, до края на 2013 г. са изчерпани. За най-атрактивните програми „Подкрепа за заетост”, „Развитие”, „Ново начало” тези пари са изчерпани. Можем да ползваме догодина, пак казвам, при какви условия и при най-добро стечение на обстоятелствата чак по новия програмен период нови средства. Това е едно.
Второ, да речем, че действително с 82 хил. лица се е увеличил броят на заетите лица. Защо предвиждате за догодина в бюджета на ДОО с над 36 хил. осигурени лица по-малко? Защо? Защо не расте броя на осигурените лица, а намалява?
На трето място, за реформите. Ние сме запознати с вашите виждания за ранното пенсиониране и сме готови да ви подкрепим. Това го казвам съвсем официално. Защото аз ви уважавам като специалист, ние трябва да ограничим до минимум ранното пенсиониране. В тази демографска криза, в която сме в момента и която се очертава, ако продължаваме по този начин, ние ще съсипем тази система. Това го говоря съвсем откровено.
Понеже слушам госпожа Нинова няколко пъти и вие го казвате: замразени социални плащания за последните 4 години, замразени и т.н. Искам да припомня, че по оперативната програма „Човешки ресурси” като междинно звено Агенцията за социално подпомагане за последните 4 години, господин министър, ние на 100 % сме договорили 346 млн. за Агенцията за социално подпомагане, платени са 225 млн., остава да се платят още 121 млн. Това са над 14-те хиляди лични асистенти,, на които ние осигурихме работа. Разбрах, че вие догодина ще прехвърлите пари, за да продължите програмата, това е много добре. Тоест, ние сме създали през последните 4 години допълнителни социални услуги за деца, за хора с увреждания, дневни центрове, приемни семейства. Това са също пари, това са много пари. Така че да се говори, че сме замразили нещо при положение, че сме дали допълнително над 25 млн. лв. за услуги с европейски средства, аз не съм съгласен, че са замразени тези пари. Напротив, ние разширихме базата на социалните услуги и хората, които са се възползвали и продължават да се възползват от тези услуги. Ето с тези неща не съм съгласен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, ще Ви дам думата, само ви моля, колеги, социалната тема е благодатна за дълги разговори, но моля да се съсредоточите върху двата законопроекта за бюджетите. Излизате извън темата. В нито един от двата закона няма ранно пенсиониране, Вие сам го казахте. Не е предвидено в Закона за бюджета. Ако може, да не го обсъждаме сега. Обсъждахме го, когато приехме промените в Кодекса за социално осигуряване. Моля, съсредоточете се само върху двата закона, които са обект на дневния ред днес.
Заповядайте, господин министър.

МИНИСЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Младенов, по отношение на парите за заетост Вие прекрасно знаете, че парите, които са по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси за заетост”, част от сключените договори продължават и през следващата година. Тези пари, които са за следващата година за заетост, са 250 млн. Направете справка в управляващия орган на оперативната програма и ще видите, че за заетост са 250 млн. плюс 79 млн. са за социално включване. Това са парите за следващата година. Към тях прибавете и тези 50 млн. Аз иначе се учудвам на Вашата прогноза кога Европейската комисия ще сключи споразумение за партньорство с България, за да може да влязат средства от програмата „Развитие на човешките ресурси” за следващия програмен период. Да, това може да се случи в края на годината, да, това може да се случи дори и през следващата година, 2015 г. Защото Вие знаете и проблемите, които изпитва Европейската комисия по отношение на бюджетните процедури. Но Вие знаете, че оперативната програма „Развитие на човешките ресурси приключва някъде към м. май 2015 г. Това го знаете прекрасно. Така че финансовият ресурс, за който говорим, е абсолютно реален. Утре Комитетът за наблюдение ще прехвърли средства от едни оперативни оси към други оперативни оси, включително и към заетост.
По отношение на замразяването. Господин Младенов, ето ги всички социални плащания, които през следващата година се размразяват. Това, което Вие говорите, е по линия на програма „Развитие на човешките ресурси” и Вие прекрасно знаете това. Може и да е част от социалния вектор, но не и с пари от бюджета. В момента обсъждаме държавния бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване. Бюджетът на оперативната програма е отделен. Ако искате, ще говорим там и ще отчетем тези аргументи, които казахте. В момента говорим за държавния бюджет. По линия на държавния бюджет, по линия на Държавното обществено осигуряване социалните плащания по време на вашето правителство бяха замразени. Точка. И това е факт, Вие го знаете прекрасно.
На следващо място. По отношение на ранното пенсиониране. Уважаеми колеги, аз имам принципна позиция по този въпрос, не веднъж съм я изразявал. Но имам и оценка на това, което направихте вие. Вие забъркахте такава каша, като единият от секторите на сектор „Сигурност” определихте възраст за пенсиониране, а другият оставихте без възраст създаде сериозни проблеми. Сега ние от Министерството на труда и социалната политика и от Националния осигурителен институт сме в контакти със синдикалните организации, със структурите, които отговарят за социалната политика в тези ведомства и ще се опитаме заедно с тях, а не въпреки тях, да определим един модел на социално осигуряване, който да бъде адекватен на обществените очаквания, от една страна, и от друга страна, на препоръките на Европейската комисия. Но пак повтарям, ще го направим заедно със социалните партньори, заедно със синдикатите в тези две структури.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Петков, преди да Ви дам думата само искам и аз да кажа няколко изречения, тъй като виждам, че колегите от ГЕРБ продължават да не са убедени, че през бюджета се търсят начини за по-висока заетост.
Бих искала да дам още един аргумент, който е различен от досегашните. Не само пряката държавна намеса, чрез оперативната програма или чрез бюджета на НОИ могат да се гарантират нови работни места. Сигурно сте забелязали, че в държавния бюджет има предвидени други мерки, които са ориентирани към бизнеса и му създават облекчения, чрез които да създава работни места. Например, сигурно знаете, мина през залата Законът за корпоративното подоходно облагане, който е отразен в държавния бюджет и тази фирма, която открие 10 работни места в община с безработица от 25 %, на нея й се преотстъпва корпоративния данък,, т.е. освободена е от данък. Сигурно сте видели, че приехме промени и в други закони, които също са отразени в държавния бюджет, че фирма, която плаща стипендия на ученик или студент да учи, на нея тези разходи и се приспадат от облагаемата основа, като тя се задължава след това да го наеме за 2 години на работа. Тоест, обвързваш икономическите и финансовите стимули към бизнеса със задължение за създаване на работни места. Или новият инвестиционен фонд от 500 млн., който е ориентиран регионално към общините и който на проектен принцип ще се печели, там при условията за печелене на тези проекти има едно много важно нещо – откриване на работни места.
Винаги сме гледали на повишаването на заетостта като на политика в две посоки – освен пряко чрез държавата и чрез бюджета на министерството и чрез оперативните програми, чрез индиректни действия на правителството, ориентирани към подобряване на бизнес средата, за да може бизнесът да открие тези работни места. Поделям пред вас, че в разговори с нас те са ни казвали: ако направите 3-4 неща, за да подобрите бизнес средата, ние ви гарантираме, че ще открием много повече от тези 250 хил.,с които вие се ангажирате политически. И тези няколко неща, колеги, са: плащайте навреме като държава, възстановявайте навреме ДДС, намалете регулациите, лицензиите, удостоверенията и таксите, за да имаме по-добра бизнес среда и ни гарантирайте по-добро кредитиране през Държавната банка за развитие. Знаете, че в държавния бюджет за 2014 г. и трите такива пакети мерки към бизнеса са заложени. И Банката за развитие се капитализира с около 1 млрд. лв., знаете, че се намаляват лицензионни, регистрационни и други режими, за да се облекчи бизнеса, знаете, че през 2013 г. започна връщане на средствата към бизнеса, изплащане на ДДС, в същата степен е заложено да се случи и през 2014 г.
Така че, моля, не гледайте на политиката за заетост само като пряка намеса на правителството за директно разкриване на работни места.
С пълното ми разбиране, че е в тотално нарушение на правилата за работа на комисията, заповядайте, дано да ви опровергая, че тук не се работи тоталитарно.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Само две неща ще кажа. Дано това, което говорите по отношение на по-голямата заетост се осъществи. За съжаление засега това не се случва, напротив, безработицата расте. Дано през следващите месеци намалее.
Но второто нещо, господин министър, кога бяхте искрен, когато бяхте в опозиция или сега? Когато бяхте в опозиция 4 години ни критикувахте, че по националния план по заетостта сме заложили твърде малко пари – 73 млн. лв. Ами вие сте заложили същите пари за догодина. Европейските пари и бюджетните пари било то за заетост, било за обучение, било за квалификация, било за социални услуги трябва да ги гледаме като общи пари, които създават услуги, създават заетост и инвестират в човешки ресурси. Това не са отделни пари. Защо разделяме тези пари? Това са общи пари. Те влияят върху социалната сигурност на самите граждани.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Ангелова, моля Ви, последно.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Нека да бъде дебат, а не монолог. Госпожо Нинова, напълно съм съгласна с Вас, че не държавата създава работни места, а бизнесът. В това отношение съм напълно съгласна. Но тези мерки, които вие предвиждате и част от тях бяха приети със законови промени тази година по отношение, както казахте, на промени в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за корпоративното подоходно облагане, те не действат. Ще ви кажа защо. Аз съм от 19-и многомандатен избирателен район Русе. Тези мерки специално за младите хора по Закона за насърчаване на заетостта бяха пуснати за няколко дена и бяха затворени. Много работодатели идват при мен и казват: искаме да кандидатстваме по тези насърчителни мерки за младите хора, да можем да помогнем на младите хора. От Агенцията по заетостта, респ. от Бюрото по труда в Русе казват: няма пари, имаме си квоти, 4 квоти, 4 работни места за млади хора за Русе. Русе е над 200-хиляден град. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Петков, заповядайте да отговорите на досега поставените въпроси. Дискусията ще продължи след това. Нека да отговорят от Националния осигурителен институт на въпросите.

БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще се опитам накратко да отговоря на отправените към мен въпроси.
Евентуалното въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране от началото на 2014 г. не е разчетено в проекта на бюджета на ДОО. По отношение на ефекта от въвеждане на „швейцарското правило”, а тези 3 % всъщност са на база на очакванията за 2013 г. нарастване на средния осигурителен доход и индекс на потребителските цени. Разбирам от изказванията, че всъщност тези 3 % не удовлетворяват, не удовлетворяват и нас, разбира се, но искам само да обърна внимание, че ако се прилага действащият чл. 100, съгласно който пенсиите се осъвременяват с индекса на потребителските цени, това означава, че от следващата година пенсиите трябва да се осъвременят с 0,6 %, какъвто е очакваните темп на нарастване на потребителските цени за 2013 г.
И по отношение на третия въпрос, който беше отправен във връзка с фонд „Гарантирани вземания” и бюджета на този фонд, да, няма приходи от вноски, но има приходи от инвестиции и тези приходи нарастват в резултат на управление на активите на този фонд. Планирани са 12 млн. приходи от инвестиции във фонд „Гарантирани вземания”, които са напълно достатъчни да покрият по-високите разходи в резултат на приетите законови мерки за изплащане на обезщетения за гарантирани вземания, които за следващата година са 3 100 000 лв. Така че фондът ще продължава да има излишък, който ще инвестира в държавни ценни книжа.
Благодаря. Ако съм пропуснал някой от отправените към мен въпроси, готов съм да се коригирам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Последни изказвания, моля. Заповядайте.

ЦВЕТАН МИНКОВ: Откъде се получават тези 3 % по „швейцарското правило”? Ако направите точни изчисления по дефиницията за „швейцарското правило”, ще видите, че трябва да бъде диференцирано за всяка една година на пенсиониране. Точното изчисление е следното: разликата между ДОО за 2008 г. за всички пенсионери е само 55,3 %, за 2009 г. е 23,53 %, за 2010 г. е 11,46 %, за 2011 г. е 8,42 %, за 2012 г. е 4,7 %. Същевременно като приспаднете всичко, което досега е получено, в т.ч. 9 %, 10 % беше предвидено, но не е напълно приложено, и още следващата година 2,8 %, така наречената инфлация 2,4 %, 4,2 %, 3 % от 2012 г. или се дължат 13,5 %. Ако приспаднете това, което е дадено от правителството на Бойко Борисов – 9,5 %, разликата трябва да бъде компенсирана и то по група на пенсиониране. Дайте да видим фактите и да не баламосваме, че с 3 % решаваме проблема. Да го решим за възрастните и да видим след това даването на това, където някъде се събира, но НОИ не знае понеже всичко е накуп.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Петков, заповядайте.

БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не мога да коментирам изчисленията на господин Минков, единствено ще обясня как всъщност се достигна до този разчет от 3 %. Първо това е във връзка с предлаганата промяна на чл. 100, който предвижда, че за 2014 г., т.е. за напред всички пенсии се осъвременяват от 1 юли на текущата година с процент, който се формира като 50 % от темпа на нарастване на средния осигурителен доход за предходната година и 50 % от индекса на потребителските цени. На база на този текст, който не е нов за българското законодателство, възстановява се от 1 януари 2014 г., са направени разчетите. 50 % от очаквания ръст на средния осигурителен доход, който е 5,2 плюс 50 % от очаквания темп на инфлацията, който е 0,6. Разчетите са правени на приблизително 3 % по „швейцарското правило” от 1 юли. Мисля, че това е пределно ясно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: За последно изказване, заповядайте.

ЕВГЕНИ УНАНОВ: Благодаря ви за възможността да е изкажа. Първо искам да споделя, че ние като външни хора не намираме, че комисията работи конструктивно. Опозиция ли, какви сте тук, в момента трябва да работите по бюджета. Казвате, че няма приходи. Добре, какво да правим? Отново ли ще замразим доходите? Това е срамота.
По отношение на това, което се каза, че с 4,5 лв. се повишава минималната пенсия. Действително тази минимална пенсия се спряга в цяла Европа като един отрицателен поглед към страната ни. Това са 72 евро. Така че трябва да се измисли механизъм, по който минималната пенсия да се увеличава без тези 3 % , без „швейцарското правило”. И аз смятам, че е редно още от 1 януари да се предвиди едно увеличение поне с 10 лв. на минималната пенсия, което ще направи по-малко от 1 % върху разходите за пенсии. Така че това нещо може да се намери и да се направи, като този механизъм се предвиди. Даже бих казал, че този въпрос трябва да се постави пред Европейската комисия и трябва да се каже, че не може да има доход под линията на бедността. Повече от 1 млн. хора са под линията на бедността. Как може тогава да говорим за социална политика в нашата страна. Затова трябва да се предвиди друг механизъм.
По отношение на инфлацията, която се предвижда „швейцарското правило”. Трябва да се приеме една кошница за разходите на пенсионерите, която е минимална кошница и върху нея да се търси инфлацията. Аз оспорвам и с всеки съм съгласен да тръгна по пазара, да видим дали инфлацията е 26 %. Нека да видим дали е толкова, най-малко е 40 % за това, което пенсионерите купуват. А вие давате само 1,5 % от това. Така че това също не е редно.
Следващият момент, който искам да отбележа е, че по отношение на социалната дейност трябва да има активност. Тоест, социалните служби трябва да са предвидили такъв бюджет, че когато човек със социален статут се намира под наблюдение на тези служби, те трябва да бъдат активни. А какво се получава? Примерно, инвалид трябва да отиде там и на гишето да си поиска нещо. Не, службите ще го наблюдават и това трябва да се предвиди в бюджета. И ако трябва да се разрият нови работни места,нека да се разкрият такива служби и без това има безработица, сложете няколко души, които да наблюдават социално слабите хора. Аз им такъв случай. Това е трудова злополука, който е малко увреден и психически, добре разсъждава, мисли, чете, всичко, но когато се сблъска с администрацията, той е подтиснат, не може да си иска своите права. Службите трябва да го подпомагат.
Последното нещо, което искам да кажа, че аз също съм против това да се намалява данъкът върху лихвите. Това не е стимулиращо. Ако трябва, депозит, който е в размер на минималната годишна заплата, да се освободи от този данък, но над това нещо лихвата трябва да остане. Примерно, вие имате 1 млн., влагате го и получавате 50 хил. лв. доход. Един предприемач е вложил 1 млн. в строителството на един хотел, дал е работа. Той получава 50 хил. лв. печалба. Облагате ли го с данък? Облагате го. Тогава те не са равнопоставени. С какво ги мотивирате те да влагат пари в рискови операции? Той все пак рискува, полага усилия, а другият е един рентиер и получава същите пари. Затова в рамките на минималната работна заплата за година да се освободят от данък. Обаче всички останали да се облагат по същия начин както се облагат останалите доходи. Това е също доход.
Би трябвало да се насочат усилията така, че да могат да се стимулират дейности, така че общините да правят договори с фирми или сми те да създават фирми, в които да влагат пари и да създават работни места, а не да се дават парите на калпак. Но това е дълъг проблем, който искам да коментирам по-надълго.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Заповядайте Вие.

НАЙДЕН МОСКОВ /Българско асоциация на пенсионерите/: Първо искам да кажа нещо за така нареченото „швейцарско златно правило”, за което толкова дълго се говори. Това е най-лесното, което може сега да се направи, да се коригира, обаче да бъде справедливо. Прилагането на „швейцарското правило”, както сега се прави е несправедливо, защото то цели да компенсира инфлацията преди всичко и смесването му с осъвременяването е грешка. Едно е осъвременяване, т.е. това касае чл. 100, и другото е „швейцарското правило” и индексирането. За да бъде правилно приложено „швейцарското правило”, което за Швейцария може да е много добре, но за България не е, въпреки всичко трябва да се избере такъв процент спрямо средната за момента пенсия в България и такъв процент умножен по средната пенсия да се даде чрез „швейцарското правило”. Това какво означава? За всички да бъде еднакво. Ама някои ще възразят, че имали по-голям принос към пенсионния фонд. Да, те са имали, но са консумирали вече това си преимущество, когато им е давана пенсията. Сега обаче нямате право да прилагате „швейцарското правило” по този несправедлив начин. Това може да се направи още сега. Много пенсионери ще ви бъдат благодарни.
Другото, което искам да кажа, е за осъвременяването чрез изменение на чл. 100. Член 100 беше променен по времето на така наречения цар и неговия министър Шулева, които измислиха замяната на чл. 100 с „швейцарското правило” – 50 % от това и 50 % от другото. Може би за Швейцария това е правилно, защото в Швейцария сега има референдум относно минималната пенсия, която е от порядъка на 2008 евро, но за нас, бедна страна с отиващи си пенсионери, по 150 погребения има само в София всеки ден, извинявайте, но не можем да се сравняваме с Швейцария.
Така че направете усилие осъвременяването да става чрез стария чл. 100. Това беше направено един път през 2008 г. и тогава се почувства. От тогава не е правено, защото този, който управляваше миналото правителство, ни нарече кофти материал. Аз съм далеч от мисълта да бъда популист, обаче отношението към нас пенсионерите е отвратително. Така че, ако искате това правителство на Орешарски да заслужи уважението на пенсионерите, направете го. Благодаря.

КОСТАДИН НЕДЕВ /Българска асоциация на пенсионерите/: Скокът на осигурителния доход тази година, както беше изнесено, спрямо 2008 г., м. октомври, е около 60 %. Как така вземате само 3 % увеличение на пенсиите като имате предвид, че вие броите едно 10-процентно увеличение от април 2009 г, когато беше увеличено трудовото участие, годините бяха увеличен 1,1 пъти, т.е. 10 % трудовото участие. Но тогава за пенсионерите по професионални заболявания и трудова злополука не беше увеличен техният коефициент на изчисление на пенсиите не беше увеличен. Така че ние, старите пенсионери, сме дискриминирани. Отвънка ви искат оставката, а ние тук от вас искаме работа, искаме да гарантирате средства за увеличение на пенсиите, защото, както каза и колегата Москов, в Швейцария вече гонят доход от 2500 евро на месец на лице, гарантиран доход, а в България ние живеем мизерно, след като всичко построено е построено от нас, от нашите бащи, разбира се, и от вашите бащи, но вие не го управлявате добре, не работите добре. Искаме от вас работа. Искаме да гарантирате тези средства.
Също така има неизплатени заплати, има хора, които са водили дела и имат изпълнителни листове и не им се изплащат заплатите, защото предприятията са обявени в несъстоятелност. Как така сега искате в 2-седмичен срок да изплащате ДДС-то, а неизплатените заплати не се изплащат. Нали държавата беше принципал? Нали тя беше собственик на всички предприятия? Защо не ги изплати бюджетът тези заплати, да се изчистят нещата и да тръгнем напред?
Освен това има една добавка от 90 % за хора, които са работили в радиоактивна среда и в силикоза, те бяха замразени на 33 лв. от Иван Костов. Искаме да бъдат гарантирани средства и да се изплаща цялата сума – 90 % от социалната пенсия. Вие си спомняте, че вашият министър господин Стойнев, когато стана злополуката в мина „Ораново”, носеше една чашка и показваше как това е една гъста кал, която не пада, обръща обратно чашката и тя не излиза, защото работниците вътре с кофи са вадили тази кал. Но тази кал е в белите дробове и в кръвта на всички миньори. И не само на миньорите, защото има и лаборанти, които работят в радиоактивна среда, има и каменоломни и т.н. Тези средства трябва да бъдат гарантирани и трябва да бъдат дадени.
Освен това не може да има индустрия, не може да има икономика без кадри. Инженерно-техническите кадри гарантират производството. Госпожо Нинова, аз сутринта Ви гледах в едно предаване, когато Вие много вярно казахте, макар че имаше ехидни усмивки от водещите, че тези пари, които сега давате,, ще увеличат потреблението. Оттам ще се увеличи и производството. Но за да има производство, трябва да има инженери и техници, които да осигурят това производство. Така че тези, които са завършили инженерни специалности и средните техници, които са завършили Механотехникуми, Строителни техникуми и т.н., тяхното време на обучение трябва да бъде признато за трудов стаж, защото ние в Механотехникума сме започнали да работим още на 13 – 14 години. И господин Москов е възпитаник на стария Механотехникум. Ние до обяд имахме теория, след обяд ковачество, шлосерство, стругарство, двигатели с вътрешно горене и т.н. Дори ние бяхме под възрастта, от която може да се работи. А вие знаете, че човек трябва да има навършени 16 години, за да работи. Ние влизахме на 13 и на 14 години, защото тогава техникумите приемаха от 7 клас, а не както сега от 8 клас.
Освен това парите за храна трябва да бъдат вкарани в дохода, от който се изчислява пенсията. От личен състав казват, че са получили указания да не ги вкарват, тъй като това са пари на профсъюзите. Ами кой храни профсъюзите? Те си удържаха членски внос по ведомост. Така беше.
За вдовиците запазвате същия процент 26,5. Ама какво става с хората, които са самотни? Има моми, има ергени, има разведени. Трябва да се помисли по този въпрос. Хората над 75 години получават 15 стотинки добавка към пенсията. Това е останала сума, която беше 15 % от социалната пенсия. А ние трябваше да получим по 50 лв. на месец. Къде са тези пари?
И накрая за осиновяването. Как така вие ще осиновявате пенсионери? Кой ще им плаща сметките? Разяснете този въпрос. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, но наистина кратко. Моля да се съобразявате с правилата.

МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ /Национален форум „Обединение”/: Благодаря Ви, госпожо председател. Ще отправя исканията към народните представители. Ще спестя абсолютно всичките ни аргументи и всичките начини, които щяхме да ви предложим, за да можете да финансирате това, което желаем.
Исканията ни са следните: увеличаване на така наречените в обществото детски, т.е. социалните помощи за деца по чл. 7, от 1 януари на 50 лв. Крайно неприемливо е да разделяме децата на първо и второ дете. Това не е стимулиране на спадналата раждаемост, а на катастрофалния демографски взрив. Трета година поред ние чупим собствения си световен рекорд – под нивото на 1945 г., която е предвоенна година. Това вече минава границите на взрива и отива на геноцид. Затова от 1 януари абсолютно за всички деца – 50 лв. Нямаме време, вие не ни поканихте в Обществения съвет, където има само неправителствени организации,които са на хранилка към Министерския съвет. Там щяхме да ви покажем от къде ще намерите тези 900 млн. лв. Това 900 млн. е всичко, не е само към момента.
На 1 юли обвързване на детските по чл. 7 на 25 от минималната работна заплата. Господин министър, господин Кутев преди малко ви каза, че трябва да бъдете амбициозни, ето ви повод да бъдете реално амбициозни. Има възможност.
Следващото искане. Социалните помощи остават същите, те не се пипат – 70 лв. Няма да говорим, че и там има дискриминация, тъй като българските граждани полагат 14 дена по 4 часа труд, за да ги получат, което прави заплащане на час без защита от Кодекса на труда под минималната работна заплата. Де факто тук имам експлоатация на труд. Чуждестранните граждани, бежанци и т.н. ги получават, без да положат този обществено полезен труд. Няма как да дискриминираме българските граждани. Тези пари трябва да бъдат увеличени със 100 %.
Вие се чудите от къде пари за пенсии и т.н. Ами много е просто, минималната работна заплата, която не отговаря на реалностите, на скока на производителността на труд, от 1 януари трябва да бъде минимум 540 лв. По този начин вие ще увеличите тежестта на вноските, за да можете да увеличите и пенсиите на хората, които цял живот са работили.
До тук ще приключа с исканията, останалите ще ви предоставя в писмен вид. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Колеги, преминаваме към гласуване. Мисля, че вече има съгласие по този въпрос.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. Моля, който е съгласен да приемем Законопроекта за държавния бюджет, да гласува.
Гласували 19 народни представители: 11 – за, 7 – против и 1 – въздържал се.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2014 г. е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 302-01-34, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. Моля, който е съгласен да приемем Законопроект на ДОО за 2014 г., да гласува.
Гласували 19 народни представители: 11 – за, 7 – против и 1 – въздържал се.
Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. също е приет.
Благодаря ви, колеги и гости, за участието ви в работата на комисията днес.
(Закрито в 17,30 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: КОРНЕЛИЯ НИНОВА