Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
14/11/2013
П Р О Т О К О Л № 11
(стенографски)
от заседание на Постоянната комисия по труда и социалната политика
София, 14 ноември 2013 г., четвъртък
НС, пл. „Княз Александър І” № 1
зала 142 ет. І
(Открито в 15,30 часа.)
Председателстваща: Корнелия Нинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добър ден! Имаме кворум. Започваме.
Предлагам следния дневен ред на днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-68, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 22.10.2013 г.;
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 302-01-37, внесен от Министерския съвет на 05.11.2013 г. и
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда и социалната политика към министъра на труда и социалната политика в съответствие с чл. 26 от ПОДНС.
Имате ли други предложения, колеги?
Ако няма, моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали няма.
Гостите на днешното заседание днес са:
1. Хасан Адемов - министър на труда и социалната политика
2. Светлана Дянкова - заместник-министър на труда и социалната политика
3. Росица Янкова - заместник-министър на труда и социалната политика
4. Емил Мирославов - директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” на МТСП;
5. Лариса Тодорова - държавен експерт в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в МТСП;
6. Иван Жерков - началник-кабинет на министъра на отбраната;
7. Мима Чебишева - началник-кабинет в Дирекция „Правно-нормативна дейност” в МО.
По точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 354-01-68, ВНЕСЕН ОТ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 22.10.2013 г.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТАЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, госпожи заместник-министри, гости! Целта на промените, които предлагаме от Парламентарната група на ГЕРБ за изменение и допълнение на Кодекса на труда е усъвършенстване на нормативната уредба на трудовите правоотношения чрез регламентиране на договора за стажуване като особен вид договор, улесняващ достъпа на младите хора до пазара на труда и подпомагащ прехода им от образование и обучение към устойчива и качествена заетост. Предложените промени в Кодекса на труда са част от мерките в подкрепа на младежката заетост в рамките на Националната инициатива „Работа за младите хора в България” 2012-2013 г., приета с Протоколно решение на Министерския съвет от заседание на 28.03.2012 г. Липсата на професионален опит и на практически умения са сред основните фактори за високото равнище на безработица сред младите хора наред с ниското образование, липсата на квалификация и на ключови умения. В този контекст осигуряването на възможности за стаж за младите хора има ключово значение за техния достъп до пазара на труда.
Договорът за стажуване не е регламентиран в сега действащия текст на Кодекса на труда, въпреки че по инициатива на работодателите се реализират стажантски програми. Също така през 2012 г., 2013 г. и в момента има мерки, програми и проекти, които се финансират със средства от държавния бюджет и от Европейския социален фонд, в рамките на които се предоставят финансови стимули за работодатели, които наемат млади хора за стажуване непосредствено след придобиване на професионална квалификация или завършено професионално образование. С оглед на това е необходимо нормативно да се регламентира договорът за стажуване, за да могат да бъдат защитени трудовите права на стажантите.
Законопроектът предвижда регламентиране на договора за стажуване като самостоятелен вид договор в Глава единадесета „Професионална квалификация” на Кодекса на труда. Предлагат се тестове, съгласно които работодателите ще могат да сключват договори за стажуване с младежи на възраст до 29 години, които се обучават в средни или висши училища за придобиване на степен на професионална квалификация или на висше образование, или са придобили степен на професионална квалификация или на висше образование през последните 24 месеца, но нямат трудов стаж и професионален опит по същата специалност или професия. За срока на стажуване младите хора ще усвояват в процеса на работа практически умения по професията или специалността, по която са се обучавали под ръководството на наставник. За да се гарантира качественото провеждане на стажовете, законопроектът регламентира изискванията относно квалификацията и професионалния опит на наставника, провеждането на изпит за установяване на резултатите от обучението и удостоверяването на придобитите от стажантите практически умения.
Предвидено е времетраенето на стажуването да не е по-малко от един месец и повече от 9 месеца. Продължителността, формата и мястото за провеждане на обучението, програмата на обучението и други въпроси, свързани със стажуването ще се договарят от страните по договора. За срока на стажуване младежите ще получават трудово възнаграждение съобразно изработеното, но не по-малко от минималната месечна работна заплата, установена за страната. След изтичане на срока на стажантския договор работодателят по негова преценка може да остави младежът да работи на същото работно място. С оглед на защита на правата на младите хора, които работят по договор за стажуване изрично се предвижда за взаимоотношенията между страните по договора да се прилага действащото трудово законодателство.
Също така друга промяна, която предлагаме в Кодекса на труда е свързана с регламентиране на договора за ученичество. Този вид договор осигурява възможности за придобиване на квалификация по определена професия чрез обучение на работника или служителя в процеса на работа. Предвижда се наименованието на договора да се промени на „Договор за обучение в процеса на работа”, за да отразява по-точно неговото съдържание. Отпада изискването работодателят да признава степен на професионална квалификация на обучаем, който изпълни задълженията си по договора и положи успешно изпит, тъй като съгласно действащото законодателство, това право принадлежи на обучаващи институции по чл. 9, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение.
Законопроектът предвижда продължителността на платения и на неплатения отпуск за полагане на изпит по договора да е в размер на не по-малко от 5 работни дни. Работодателят и обучаемият ще могат да уговарят и по-големи размери на отпуска, съобразявайки се със спецификата на конкретното обучение. Предвидено е увеличение на обезщетението, което страните по договора дължат в случай, че не по уважителни причини не изпълнят задълженията си до 6-кратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответния месец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Колеги, имаме становище от Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт, от Министерството на финансите, от Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество. Виждате ги. Иска ли думата някой от нашите гости?
Заповядайте. Госпожа Дянкова – заместник-министър на МТСП.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми вносители! Вие наистина сте получили становището на Министерството по труда и социалната политика. Все пак аз ще припомня основни положения, основни акценти от това наше становище. Тъй като за нас този законопроект е много важен на фона на цялата политика, която ние правим по отношение на заетостта, на младежката заетост, на поети ангажименти от правителството за изпълнение на гаранции за младежката заетост, тези форми на младежка заетост като стажуване, чиракуване, предприемачество те наистина са много важни и нашето правителство и, разбира се, и парламента трябва да предприемат всички необходими законови промени, за да може бързо да се осигурят тези форми, по които да работят нашите млади хора и затова да се ползва финансирането както от българския бюджет, така и от европейските пари, разбира се, които ни се отпускат за тези видове заетости на младите хора.
Но искам да кажа на вносителите, че становището, което ние сме подготвили, е първото становище с толкова много въпроси, които имаме да зададем към вносителите и ще започна с мотивите към този законопроект, в които мотиви, Вие сте записали, че целта е да се регламентира договор за стажуване като особен вид договор. Само ще припомня, че трудовите отношения в България, системата на трудовите отношения са една сравнително консервативна система и видовете трудови договори много трудно се правят в полето, разбира се, на правото, но когато се направят тези трудови договори стават задължителни за всички работодатели и, разбира се, за всички, за които се отнасят тези трудови договори.
Смущаващото тук във Вашето предложение е, че въвеждате фигурата на някакъв особен вид трудов договор. Нито в мотивите, даже и в § 6 не става ясно по категоричен начин какъв е характерът на този договор - дали това е трудов договор или не е трудов договор. Защото, ако е трудов договор, липсват специалните атрибути на един такъв трудов договор. Няма да припомням Кодекса на труда. Вярвам, че всички добре боравите с него. И съответно не става ясно дали стажуването е обучение или пък е работа, като в процеса на изпълнение на трудовите задължения се усвояват практически умения. Някак си смущаващо е това, че Вие като че ли бягате от това да направите фигурата на този трудов договор и да разпишете точно какъв е договорът, чрез който искате да се извършва това стажуване – договор за стажуване, договор за обучение, договор за учение. Какъв е този договор? Това са първата група въпроси, на които мисля, че Вие трябва да дадете отговор и да убедите нас, и народните представители, че сте мислили за това какъв вид трудов договор или не е предлагате да има като нов вид регулиране на трудови отношения.
В тази връзка пак искам да Ви кажа, че сме забелязали, че ако изрично не сте направили такава регламентация, че договорът е трудов, биха могли да се породят един куп, поредица от въпроси относно правното основание на сключването и прекратяването на договора за стажуване. Този договор ще подлежи ли на регистрация в Националната агенция за приходите, както са другите договори, които се регистрират? Този договор следва ли да съдържа всички условия на договорите, както е по чл. 66, ал. 5 от КТ? Ще се носи ли дисциплинарна отговорност при нарушаването на този договор, както е при другите видове трудови договори, които познавате от КТ? И много, много такива въпроси. Ще се зачита ли времето за обучение за трудов стаж? Ще се извършва ли вписване на този трудов договор в трудовата книжка, което знаете, че е задължително пак като атрибут от КТ? Ако договорът не е трудов, не е ясно дали и как ще се провежда осигуряването на стажантите? Как тези хора, които ще работят тези месеци като стажанти ще бъдат осигурявани? На какви проценти осигуровки ще бъдат, ако евентуално допуснете и разпишем това нещо? Дали те наистина ще бъдат осигурявани или по някакъв друг начин ще бъдат осигурявани не така, както са хората на трудов договор?
Със законопроекта предлагате да се сключват договори за стажуване с лица, които са на възраст до 29 години, които се обучават в средно или висше училище за придобиване на степен на специална квалификация или степен за висше образование или е придобита съответната степен до 24 месеца преди датата на сключване на трудов договор и няма трудов стаж или професионален опит по съответната професия или специалност. И тук започват отново нашите въпроси. Защо 24 месеца? Кое Ви накара да разпишете 24 месеца, а защо не една година или 3 години? Какви са били мотивите Ви за това не става ясно от Вашите мотиви поне, които сте приложили към законопроекта.
Според нас не би следвало да се създава възможност за стажуване по този ред на лица, които все още се обучават в средно или висше училище особено в системата на средното образование. Защото и тук пак има редица въпроси. Вие знаете, че за системата на средното образование това са все още непълнолетни деца, във връзка със закрилата на непълнолетните деца. За да започне работа едно такова лице, трябва да има специално разрешение от Главната инспекция по труда, трябва да има съгласие на родителите, за да бъдат пуснати те да отидат да работят, трябва работодателят да има съгласие и участие на работодателя в това допускане на тези млади стажанти на работните места. Него трябва да задължим да приспособи работното място за този млад стажант, ако няма такива работни места, които може да приспособи, той не би могъл да вземе едно такова дете на стаж при него.
Предлагате лицето да отговаря на изискването да е придобило съответната степен до 24 месеца преди датата на сключване на договора. Това ограничение не е мотивирано от вносителите на законопроекта, не сте го мотивирали и не виждаме защо да са 24 месеца. Считаме, че възможността за сключване на един такъв договор не следва да се ограничава, тъй като проблемите с младежката безработица – и Вие, и ние, и всички знаем, че са наистина много сериозни. Има много млади хора, които не са започнали работа през период по-дълъг от 24 месеца откакто са завършили образованието. Считаме, че договорът за стажуване може да се използва като прикрита форма за полагане на труд. Тук са много големи опасенията ни. Не искам да казвам нищо лошо за всички злоупотреби, които сме установявали от страна на работодателите, за прикрити договори, за работа без договори и за всички останали рецидиви, които установяваме и чрез Инспекцията по труда, но тук съществува според мен, и според нас, една прикрита форма за полагане на труд. Ако не се разпишат точно и ясно регламентациите на този трудов договор, какъвто и да е той ми се струва, че би могло да се стигне до някакъв вид злоупотреби.
Предвидено е договорът да се сключва за длъжности, определени за заемане от стажанти. Това означава ли, че тези специални длъжности няма да могат да се заемат от други лица? Това няма ли да доведе до раздуване на щата или за затормозяване на работодателите? И какво ще правят те с тези длъжности, ако не ползват целогодишно стажанти?
И последно ще завърша с още два абзаца. Въвеждате фигурата (всъщност тя е неясна) на наставника. Този наставник кой е? Човек, който работи във фирмата, човек, който е сключил допълнителен договор със своя работодател, че ще бъде наставник? Неговият договор какъв е? Примерно не виждаме там конкретизация – два часа от деня ще бъде наставник, останалите 6 часа ще си работи по професията? Как ще му се заплаща това на този наставник? Как ще се осигурява този наставник, когато извършва дейностите си по наставничеството? Тези неща също не ги виждаме някак разписани. Освен това, ще трябва ли да се променя Класификатора на длъжностите? Ние досега нямаме фигура на наставник. Никъде в нашето законодателство не е написано какво е това наставник. В нито един от законите не го намираме разписано. Някакъв специален регистър на наставниците ли ще трябва да направим в Класификатора на длъжностите? Това не ни е ясно и мисля, че Вие ще ни го изясните.
Поради всичките тези въпроси, които имаме към Вашия законопроект, разбира се, тук е и д-р Адемов и той също има доста забележки, колежката Янкова и нашите експерти, но аз си мисля, че този законопроект в този вид не може да бъде подкрепен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ако може и още въпроси. И аз имам един да поставя и след това да отговорите вносителите, ако приемате този подход.
Аз имам един въпрос на две основания. Първото ми основание е становището на Националния осигурителен институт и по-точно следното: „Не се регламентира въпросът за минималния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за обучаемите”. Дали това е минималният осигурителен доход по основни икономически дейности или минималната работна заплата за страната?
И второто ми основание е чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове. На тези две основания въпросът ми е, къде Ви е финансовата обосновка към законопроекта? Благодаря.
Госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз си признавам, че когато видях законопроекта без да го прочета съвсем внимателно си мислех, че той ще се опита за реши един проблем, който е говорен доста дълго време. Става дума и за студентските стажове и за ученическите стажове и практики. Само че, ако това беше така, то нямаше повод в него да пребивават и лица до 29 години, които са завършили преди 2 години своята степен на образование. Следователно, не става дума за решаване на проблема със студентските стажове, за който ние говорихме доста дълго време и за което студентите основателно искат да бъде решен по този начин. Аргументът, че има студентски стажове и програми, по които се работи, очевидно не е в основата на това решение.
Второ. Мисля си, че ако тази поправка решава проблема със студентските стажове, то тя би следвало да кореспондира и с идеите на Закона за висше образование в случая и със становище на Министерство на образованието, тъй като за мен то не се изчерпва само с един доста разгърнат запис в Кодекса на труда.
И на трето място. Мисля си, че ако този текст се отнася към обучаване във висши училища във връзка с придобиване на образователна степен или на съответната квалификационна степен в професионалните училища, то тогава няма как тук някой да предпише, че това обучение завършва с изпит, защото в рамките на учебните програми професионалната квалификация се придобива по ред, уреден в Закона за професионалното образование и обучение.
Така че не е изчистен този ред и е твърде разгърнат. Очевидно не решава този проблем, който за мен продължава да стои отворен и не е това поправката, която го изчерпва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Младенов. Имате думата.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми колеги! Аз ще се опитам съвсем накратко да поясня какво сме имали предвид и защо предлагаме такива промени в Кодекса на труда.
На първо място за никого не е тайна, че през последните години както в Европейския съюз, така и в България се увеличи броят на младите хора, които остават без работа. От тази гледна точка МТСП в края на 2011 г. сформира една работна група и започна да работи по създаването на така наречената национална инициатива за работа на младите хора в България, която стана факт през месец март 2012 г. В тази връзка знаете, че се подписа споразумение между синдикатите, работодателите и правителството, подписа се споразумение между Агенцията по заетостта и Министерството на образованието за информиране със списъци на всичките хора, които завършват средното и професионалното образование и висшето си образование и на практика направихме една голяма крачка към така наречената европейска инициатива за първа работа на младите хора в срок до 4 месеца след завършването на съответното образование или след напускане на образователната система да могат да си намерят работа. Сформира се една голяма група към министъра на труда и социалната политика, в която участваха всички заинтересовани страни – синдикатите, работодателите, неправителствени организации, Националното сдружение на общините и почти всички министерства, които имат отношение по този въпрос. Заседанията се водеха лично от министъра и всеки месец имаше такива заседания, отчитаха се, включително и пред Парламента на всеки 6 месеца какво е свършено и докъде са стигнали нещата.
Една от инициативите, която ние успяхме да наложим в Оперативната програма „Човешки ресурси” е така наречената стажантска програма. Започнахме стажантската програма отначало за хората, които са завършили висше образование в рамките на 6 месеца. Тоест, завършилите млади хора висше образование до 29-годишна възраст, които никога не са работили по специалността си за това, което са завършили да започнат да карат този 6-месечен стаж, включително и се определи наставник от предприятието, към който да бъде прикрепен този млад човек, за да може да започне работа. Програмата започна да работи много добре. Ние след това я разширихме, като включихме не само завършилите висше образование, но и средно, и професионално образование и я разширихме (ако си спомням) до 9 и до 12 месеца. Тоест, така или иначе тази стажантска програма се разшири и започна да дава много добри резултати и не случайно в последствие като правихме изследване чрез Агенцията по заетостта се установи, че тези деца, които са завършили тези стажове основно в частния бизнес, близо 60 процента от тях оставаха на постоянна работа при своя работодател. Тоест, показали са добри резултати, работодателят ги е харесал и те остават да работят там.
В същото време тази работна група под ръководството на министъра имаше и една друга задача – да види какви промени трябва да се направят в нормативната уредба, включително и в Кодекса на труда, за да може да се улесни този процес за младежка заетост. От тази гледна точка аз си спомням, че тогава и двете основни дирекции в МТСП „Трудово право и осигурителни отношения” и Дирекцията по пазара на труда работиха в тази посока. Едно от нещата, които те предложиха беше точно това, което Ви предлагаме ние сега. Просто не ни стигна времето в края на нашия мандат да го предложим да се гледа подробно в Тристранния съвет и оттам да влезе в парламента.
Така че, това е правено на база на явилата се празнота, която ние използвахме със стажантските програми по Оперативната програма „Човешки ресурси”, явилата се празнота в трудовото законодателство. Тоест, ние искахме да регламентираме този въпрос, защото интересът към тази стажантска програма ставаше все по-голям и по-голям. И всичките тези предложения са правени, госпожо заместник-министър, от колегите от МТСП. Те не са правени примерно от изпълнителния секретар на КНСБ Чавдар Христов. Те са правени от колегите от МТСП. Това са техни текстове. Дали са хубави, дали са пълни, но има нужда от това. Има нужда от това. Има празнота и има нужда това да се регламентира.
На голяма част от въпросите, които зададе уважаемата заместник-министър, се отговаря в законопроекта – чл. 233б за отношенията между страните при договор за стажуване се прилага действащото трудово законодателство. Действащото трудово законодателство.
На колегите от НОИ – естествено по нормалните осигурителни прагове, както за останалите трудови договори - регистрация в НАП и всичко, което действа. Ние сме го записали.
Да, уважаема госпожо председател, финансова обосновка не е правено, права сте, защото ние сме излизали от презумпцията, че голяма част от тези стажове ще бъдат в частния бизнес, както беше и по Оперативната програма, но може да се наложи да има и в държавната администрация, и в местните администрации. Може би действително трябва да помислим за такава финансова обосновка. Но като цяло (пак казвам) ние сме го предложили това, защото има празнота в трудовото законодателство и в същото време има добра практика, създадена вече по отношение на стажовете чрез Оперативната програма „Човешки ресурси”. И примерно да речем (аз не съм сигурен), че голяма част от бизнеса не е съгласен. Аз тогава бих задал въпроса, как беше съгласен, когато по Оперативната програма плащахме заплатите и осигуровките на тези деца, а сега, когато примерно те трябва да го правят, не са съгласни? Значи тогава бяха съгласни, а сега не са съгласни. Няма логика. Просто няма логика. Но тъй като ефектът за младите хора е много добър, затова трябва да намери място в Кодекса на труда.
И още едно нещо. Какво лошо има в това, че ние искаме да регламентираме чрез трудовото законодателство затова децата дали до 29 години - можем да го разширим, може да не е до последните 24 месеца. Това са въпроси, които можем да ги обсъдим и да намерим най-доброто решение. Ние не претендираме, че сме най-прави за това. Но какво лошо има в това, госпожо председател, ние това, което предлагаме да се опитаме да защитим тези млади хора, когато си карат стажовете? Да се знае, че те ще бъдат с трудови правоотношения, да се знае, че ще бъдат осигурени, ще им се зачита трудовия стаж, няма да са в сивата икономика, ще им се заплаща трудът, който полагат и за което ги учат на занаят, какво лошо има в това? Да караме така без договори, без заплащане и без да им се признава стаж? Именно от тази гледна точка го предлагаме. Пак казвам, не претендираме да сме най-точни, най-перфектни, но в диалога можем да направим така, че тази празнота, за която говорим, че се появява в трудовото законодателство и тази добра практика по стажовете трябва да използваме и да направим всички заедно това, което сме предложили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ – МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! По този проект трябва да кажа няколко неща. На първо място, никой не оспорва ролята и мястото на стажовете, които са проведени досега по Оперативната програма, които са регламентирани по един или друг начин. Никой не оспорва правото на стажантите да имат статут, да имат правна фигура, която да е регламентирана в Кодекса на труда. Въпросът е дали това е начинът, по който това трябва да се случи. Защо казвам това? Защото първият въпрос, който не е ясен и той е основополагащ, за да последват тези неща, които каза господин Младенов преди малко, трябва да е ясен видът на този трудов договор. Дали е трудов договор изобщо? Защото никъде не е казано, че това е трудов договор. Никъде не е казано, че това е трудов договор. Ако е трудов договор, да, оттам нататък следва всичко, което казахте. Но при положение, че не ясен характерът на този трудов договор – трудов договор ли е или не е трудов? Ако е трудов, трудовите договори са регламентирани в Кодекса на труда. Защо трябва да има нов вид трудови договори? Ако не е трудов договор, какъв е? Това е основополагащият въпрос.
Вие знаете много добре, че този проект беше разгледан в комисиите на Националния съвет за тристранно сътрудничество (има стенограми от тези заседания) и социалните партньори категорично са отхвърлили този вариант, който предлагате сега Вие. Аз не искам да кажа, че това е единственият аргумент. Но за мен най-важният въпрос е характера на договора. Какъв договор е той? Ако въвеждаме нов вид договор, нека да го кажем, че е нов вид договор. Защото, ако е трудов договор е вярно всичко това, което казвате. Иначе никой не оспорва празнотата в законодателството, че тази дейност не е регламентирана в Кодекса на труда, защото, ако е регламентирана в КТ ще последват всички права, за които говори господин Младенов, ще последват трудовите права, ама ги няма и осигурителните права. Къде са осигурителните права? Защото, ако получават заплата, ако имат трудов договор, всичко това трябва да бъде обвързано и с промени в Кодекса за социално осигуряване, които Вие не предлагате.
Така че идеята за това да бъде уреден този въпрос, заслужава внимание. Начинът, по който предлагате това да се случи и празнотата в осигурителното законодателство, за което говоря, ни дават основание да не приемем начина, по който предлагате решаването на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз искам да отговоря, защото господин Младенов се обърна към мен по отношение на финансовата обосновка. Ще изляза с аргументи, които са Ваши. По време на обсъждане на Законопроекта за бюджета на ДОО Ви излязохте с един силен аргумент по отношение на ранното пенсиониране, че не са предвидени средства в бюджета. Само че ние тук имаме ход и техника да ги предвидим между първо и второ четене, ако бъде прието предложението ни в КСО за ранното пенсиониране.
Вие предлагате цял законопроект без никаква финансова обосновка, чието отражение не е ясно какво би било в Бюджета за 2014 г. А този бюджет вече е в ход и Вие знаете на какъв етап е неговото приемане. Това ми беше въпроса и дори упрек, защото нормативно сме задължени, когато представяме законопроект да правим финансова обосновка.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Да отговоря, ако може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не може, но в името на това да разсея внушенията, че тази комисия е диктаторска, заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Ще отговоря. Да, аз казах, че това е пропуск, но не е чак толкова голям и ще Ви кажа защо. Защото основно искаме да се обърнем за тези стажантски програми, както се обърнахме и по Оперативната програма към частния бизнес. И затова не сме предложили такава обосновка. И, второ, на кой ще помогнем? Ще помогнем на тези млади хора, включително ще помогнем на намерението на правителството да разкрие до края на своя мандат 250 000 работни места.
Господин министър, аз съм съгласен донякъде с Вашите доводи, но когато ги казвате тези неща, предложете нещо Вие, което да се направи. Вие признавате, че има празнота в трудовото законодателство. О’кей, това, което ние Ви предлагаме, не Ви харесва. Добре, предложете Вие нещо. Ние сме готови да обсъждаме каквото и да е само и само да защитим тези млади хора – да има договори и да им се заплаща трудът. Ето това искаме и нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз имам една дуплика към господин Младенов и към новите колеги, които ще внасят законопроекти занапред. Да знаят, че чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове не прави разлика между частен бизнес и държавни интереси. Съгласно този член, всеки законопроект, независимо какво отражение има върху обществените отношения, трябва да има финансова обосновка.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
РОСИЦА ЯНКОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз искам също само да направя един коментар от гледна точка на това, че когато е подготвян (защото господин Младенов каза, че това е нещо, което по-отдавна е било вкарвано) към него момент ЕК не беше повдигнала въпроса по начин, по който вече да има рамка за стажовете. Това е актуално към днешна дата и самата комисия има документ, в който дава рамка на видовете стажове и как те трябва да бъдат регулирани, самите отделни видове. Отделно има наредба, която е за държавните стажове във висшето образование. Така че това трябва да бъде отделено. И на последно място, не трябва да има смесване на стажуване в рамките на средното и висшето обучение, защото стаж означава придобиване на допълнителни трудови умения след приключване на образованието, а не по време на него. И тук аз съм съгласна с колегите от МТСП, че остава открит въпроса с регулираните професии. Защото не е възможно в рамките на регулирана професия да се полага стаж, който не е контролиран от държавата и няма как частен работодател да сключи договор примерно с лекар и той да работи като лекар. Това са няколко принципни въпроса, които просто трябва да бъдат изчистени, когато в последствие се предлага промяна или когато се обсъждат текстовете. Но те са съществени и не би могло също от моя гледна точка да се приемат в този вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Абсолютно съм съгласен. Ние това сме го правили преди една година. Има нови неща. О’кей. Съгласен съм. Вкарайте ги, за да може да ги гледаме и да го регламентираме този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има ли други колеги и изказвания? Ако няма, да преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-28, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 22.10.2013г.
Гласували 17 народни представители: за 7, против 7, въздържали се 3.
Законопроектът не е приет.
(Росица Янкова - зам.-министър на МТСП напуска залата.)
Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 302-01-37, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.11.2013 Г.
Заповядайте, господин Жерков да представите законопроекта.
ИВАН ЖЕРКОВ – НАЧАЛНИК КАБИНЕТ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми народни представители, уважаеми гости!
С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се цели създаване на законова възможност за реализиране на организационни промени в Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, необходими за ефективното осъществяване на държавната политика в областта на отбраната.
Първо. Предлага се преструктуриране на „Комендантство – МО”, създадено като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията в ново военно формирование – структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, част от въоръжените сили.
Второ. Предлага се създаването на допълнителна възможност за осъществяване на задачата на въоръжените сили по участието им в охраната на стратегически обекти и на части от критичната инфраструктура, без да се изменя основният метод на нейното възлагане.
Трето. Допълват се функциите на Инспектората на Министерството на отбраната с цел същият да извършва проверки на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и на оперативните способности във въоръжените сили.
Четвърто. Като част от реализацията на поетите ангажименти в социалната програма на правителството са и следните предложения:
- повишаване на пределната възраст на войниците (матросите) от 45 на 50 години, чрез което се създава възможност за по-пълноценното използване на потенциала на войниците (матросите), придобили по време на службата си специфични знания и умения в определени области. С направеното предложение ще се възстанови положението преди изменението в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2010 г., когато спрямо тях пределната възраст бе драстично намалена от 49 на 45 години;
- създаване на законова възможност военнослужещите мъже, които са самотни родители (осиновители) да ползват отпуски, свързани с отглеждането на децата им, при условията и по реда на Кодекса на труда с цел обезпечаване изпълнението на родителските им задължения и осигуряване на реални грижи за децата им.
Чрез предлагания законопроект ще се създадат условия за:
- поддържане на необходимите способности от въоръжените сили за мирно и военно време чрез създаване и функционирането на специализирано военно формирование;
- допълнителна възможност за развиване на необходимите способности от въоръжените сили чрез създаване на условия за модернизиране на съществуващата щатна техника и въоръжение за изпълнение на поставените им от закона задачи;
- възможност за осъществяване на контрол върху бойната подготовка, войсковия ред и дисциплината и на оперативните способности във всяка структура от въоръжените сили от специален орган – пряко подчинен на министъра на отбраната;
- повишаване на привлекателността на военната професия.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказвания, колеги, ако има въпроси към вносителите?
Господин Младенов, искате думата ли?
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): (не говори на микрофон) Искам да чуя какво е становището на Министерството на труда.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Този законопроект е на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Все пак да кажа, че е преминал съгласувателната процедура, господин Младенов. Ние не сме направили забележки. Напротив. Даже сме помогнали на колегите от Министерството на отбраната да направят текста за отпуските на бащите военни. Те се съобразиха с нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има ли други въпроси? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 302-01-37, внесен от Министерския съвет на 05.11.2013 г.
Моля, който е за, да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Иван Жерков и Мима Чебишева от МО напускат залата.)
Преминаваме към точка трета:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 26 ОТ ПОДНС.
Колеги, моля да се придържаме към правилата на блиц контрола като време и като съдържание на въпросите, в смисъл, че те не могат да предполагат конкретни числа. Трябва да са общи.
Започваме по реда, който е описан в ПОДНС
Колеги от ГЕРБ, заповядайте да зададете първия въпрос.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин министър, госпожи и господа народни представители! Аз искам да Ви попитам за Програма „Развитие”. Всички знаем, че тя в момента е към приключване през септември и ноември, но има в някой общини хора, които ще приключат работа по тази програма февруари-март следващата година най-късно. Но общо взето този месец повечето общини приключват тази програма и то като цяло.
Искам да Ви попитам ще има ли някаква сходна, подобна програма за 2014 г., защото доста хора ще отидат на борсата, а това е програмата, от която най-много се възползваха българските общини и е много важна за тях и ако има някаква нова програма, какви средства ще бъдат заделени по нея, колко хора смятате, че ще могат да се възползват от нея през 2014 г. и въобще ще бъде ли изцяло насочена към българските общини, както е тази програма или ще бъде програма, от която до някаква степен ще могат да се възползват и фирмите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, да, това е една от програмите, която е с изключително сериозен ефект и приложение, защото това е програма, от която се възползваха предимно българските общини. През 2014 г. всъщност, както Вие казахте, продължават част от сключените договори. За тази цел за 2014 г.-2015 г. има около 465 000 000 лв., които са изобщо по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, които са свързани със заетост, с обучение, с квалификация, с подобряване на администрацията на публичните служби по заетост. Нови схеми през 2014-2015 г. няма да се разкриват и дали след старта на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” ще започнем веднага с продължението на Програмата „Развитие”, която е изключително атрактивна, в предварителния вариант на проекта за споразумение с ЕК ние сме включили елементи от тази програма, но преди окончателно да има одобрение от ЕК, от една страна, на споразумението за партньорство, а, от друга страна, да бъде одобрен дизайнът на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” през следващия програмен период, няма кой да ви каже на този етап. Но нашето желание и, желанието и на българските общини е тази програма да получи развитие през следващия програмен период. Вие знаете, че вероятно няма да е толкова бързо още в началото на следващия програмен период предвид и на факта, че една част от оперативните оси, една част от схемите по предния програмен период се изпълняват и през 2014 г., някъде до средата на 2015 г. От сега е трудно да кажем дали и кога ще бъде сключено споразумението за партньорство. Нашата надежда е това да стане в началото на годината.
Вторият въпрос, който не е ясен е в какъв срок (надявам се това да се сключи бързо) ще бъдат приети националните правила за изпълнението на оперативната програма. От друга страна, кога ще бъдат сформирани комитетите за наблюдение, за да могат да стартират новите програми. Надявам се до средата на следващата година да има яснота по този въпрос. Но Ви благодаря за този въпрос, защото той е изключително важен. Важен е и за българските общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте за реплика.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Да разбирам, че Вие още нямате яснота. Някъде може би към 60-70 000 човека ще останат без работа, а пък някой общини (аз мога да говоря конкретно за моята – 15 МИР, т.е. Община Плевен) тя свършва ноември месец. В община Плевен няма да има нито един човек, който да приключва ноември месец по тази програма и до полугодието на 2014 г. няма да има по никаква такава подобна програма никакви заети. В същото състояние са още няколко общини. Част от тях приключват февруари месец, но почти всички в Плевенска област са приключили по тази програма и хората вече не работят. Тоест, Вие искате да кажете, че до юни месец за тези общини няма да има никакви програми, които да ги подпомогнат да има заетост, никакви пари няма да има заделени…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Не това искам да кажа. Това го казвате Вие. Не е така. В началото казах, че става въпрос за това, че има 465 000 000, които могат да бъдат използвани от предния програмен период. На следващо място, на последното заседание на Комитета за наблюдение (сега на 7.11.) беше взето решение за локация на допълнителни 60 000 000, от които 25 000 000 са за заетост. Така че пари до стартирането на следващата оперативна програма, включително и по Националния план за действие по заетостта, ще има. Вие можете да погледнете входящи и изходящи потоци – например за месец септември входящият поток е около 42 000. Това, което господин Младенов много често повтаря, но не казва изходящия поток. Разликата е само 3 000 безработни, които не са включени в програми. Така че има финансов ресурс, имаме и волята и по други програми да бъдат заети безработните в България, а не само по тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: От БСП, заповядайте, колега.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е свързан с прилагането на Споразумението между министъра по труда и социалната политика на РБ и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската Федерация по Договора за социална сигурност от февруари 2009 г. Има ли проблеми за българските граждани и в какво се изразяват те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е един от двустранните договори, доколкото си спомням, извън страните-членки на ЕС, където има и общности регламенти, които действат във връзка със свободното движение на хора, във връзка с обезпечаването на осигурителните права на гражданите от ЕС. Освен с Руската Федерация, има договори с Канада, водят се преговори с Тунис, с Мароко и с Квебек. Но един от големите проблеми на тази спогодба е, че е имало периоди преди сключването на договора, преди сключването на споразумението, в които се е допуснало двойно осигуряване за пенсии както от руската страна, така и от българската страна. Имаме период, в който преди сключването на договора, защото въпреки че в договора е казано, че той започва да функционира от деня на сключване, има един период между сключването на договора и споразумението, в който има неясноти, има и проблеми, свързани със старите периоди преди 1991 г. Защото, доколкото си спомням, в България в момента на базата на това споразумение около 1600-1700 човека получават пенсии. Има обаче и неясноти в този договор, като една от тях е например дали да се сумират осигурителните периоди – тези, които са положени в Руската федерация и тези, които са положени в България. Другият проблем е свързан с преразглеждането на всички пенсии, които са отпуснати преди сключването на договора. Там има варианти, в които, ако не се признае участието на осигурените, осигурителните им права по пътя на двойното осигуряване, това означава, че има вероятност, ако руската страна не е съгласна поради неясноти в сключения договор, да се пристъпи към намаляване размера на пенсиите, което е изключително притеснително. Има и други спорни въпроси, разбира се. Единственият начин, по който могат да бъдат решени всички тези казуси са отново да бъде проведена среща и то на високо ниво. Такава среща имаше в края на миналия месец на експертни групи в Националния осигурителен институт. Бяха поставени част от проблемите, но една голяма част от проблемите, които са свързани с финансов ресурс изискват двустранни срещи на високо политическо ниво между министрите на труда на Руската федерация и на Република България, за да може да се изчистят всички тези спорни въпроси. МТСП полага усилия още през месец декември да поискаме такава среща на високо ниво, но тя може да бъде отклонена, ако ние не представим достатъчно ясен финансов механизъм, с който да бъдат решени спорните въпроси, а спорните въпроси в тази спогодба, повярвайте ми, са много. Да се надяваме, че в резултат на една такава среща ще бъдат изчистени. Тези проблеми са не само на тези, които са работили в Руската федерация, а и на фирмите, които са ги осигурявали, защото и те имат проблеми да бъдат решени в интерес на тези, които имат да получават пенсии и за положен стаж в Руската федерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Реплика имате ли? Нямате.
Въпроси от ДПС. Няма.
„АТАКА” ги няма.
От „ГЕРБ”, заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Моят въпрос, господин министър, вторият на ГЕРБ, е свързан със следното. В Националния план по заетостта за следващата година предвидени ли са средства за „Красива България”, тъй като има интерес от общините. Програмата работи вече дълги години. Дава добри резултати, макар и с малък финансов ресурс. Въпросът ми е ще бъдат ли заделени средства в Националния план по заетостта за „Красива България” и колко ще бъдат те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за въпроса. Тук е заместник-министърът, който отговаря за Фонд „Красива България” и тя ми подсказва, че през тази година (говоря за 2013 г.) са били заделени, ако не се лъжа около 3 000 000. Въпреки, че финансовият ресурс, който е заделен по Националния план за действия по заетостта остава 73 000 000, нашето желание е и през следващата година в края всъщност на месец ноември ние ще подготвим окончателния вариант на Националния план за действия по заетостта и след това трябва да бъде приет от Министерския съвет. Надявам се МС да одобри варианта, който ще предложим. Но в предварителния вариант на разработения Национален план за действия по заетостта, с който аз съм запознат, фигурират тези 3 000 000, които са и през тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Младенов, имате ли допълнителни реплики, дуплики? Нямате.
От другите групи няма повече въпроси.
Господин министър, благодаря Ви.
Благодаря и на колегите за участието им в днешното заседание на Комисията.
(Закрито в 16,33 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: КОРНЕЛИЯ НИНОВА
(стенографски)
от заседание на Постоянната комисия по труда и социалната политика
София, 14 ноември 2013 г., четвъртък
НС, пл. „Княз Александър І” № 1
зала 142 ет. І
(Открито в 15,30 часа.)
Председателстваща: Корнелия Нинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добър ден! Имаме кворум. Започваме.
Предлагам следния дневен ред на днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-68, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 22.10.2013 г.;
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 302-01-37, внесен от Министерския съвет на 05.11.2013 г. и
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда и социалната политика към министъра на труда и социалната политика в съответствие с чл. 26 от ПОДНС.
Имате ли други предложения, колеги?
Ако няма, моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали няма.
Гостите на днешното заседание днес са:
1. Хасан Адемов - министър на труда и социалната политика
2. Светлана Дянкова - заместник-министър на труда и социалната политика
3. Росица Янкова - заместник-министър на труда и социалната политика
4. Емил Мирославов - директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” на МТСП;
5. Лариса Тодорова - държавен експерт в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в МТСП;
6. Иван Жерков - началник-кабинет на министъра на отбраната;
7. Мима Чебишева - началник-кабинет в Дирекция „Правно-нормативна дейност” в МО.
По точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 354-01-68, ВНЕСЕН ОТ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 22.10.2013 г.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТАЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, госпожи заместник-министри, гости! Целта на промените, които предлагаме от Парламентарната група на ГЕРБ за изменение и допълнение на Кодекса на труда е усъвършенстване на нормативната уредба на трудовите правоотношения чрез регламентиране на договора за стажуване като особен вид договор, улесняващ достъпа на младите хора до пазара на труда и подпомагащ прехода им от образование и обучение към устойчива и качествена заетост. Предложените промени в Кодекса на труда са част от мерките в подкрепа на младежката заетост в рамките на Националната инициатива „Работа за младите хора в България” 2012-2013 г., приета с Протоколно решение на Министерския съвет от заседание на 28.03.2012 г. Липсата на професионален опит и на практически умения са сред основните фактори за високото равнище на безработица сред младите хора наред с ниското образование, липсата на квалификация и на ключови умения. В този контекст осигуряването на възможности за стаж за младите хора има ключово значение за техния достъп до пазара на труда.
Договорът за стажуване не е регламентиран в сега действащия текст на Кодекса на труда, въпреки че по инициатива на работодателите се реализират стажантски програми. Също така през 2012 г., 2013 г. и в момента има мерки, програми и проекти, които се финансират със средства от държавния бюджет и от Европейския социален фонд, в рамките на които се предоставят финансови стимули за работодатели, които наемат млади хора за стажуване непосредствено след придобиване на професионална квалификация или завършено професионално образование. С оглед на това е необходимо нормативно да се регламентира договорът за стажуване, за да могат да бъдат защитени трудовите права на стажантите.
Законопроектът предвижда регламентиране на договора за стажуване като самостоятелен вид договор в Глава единадесета „Професионална квалификация” на Кодекса на труда. Предлагат се тестове, съгласно които работодателите ще могат да сключват договори за стажуване с младежи на възраст до 29 години, които се обучават в средни или висши училища за придобиване на степен на професионална квалификация или на висше образование, или са придобили степен на професионална квалификация или на висше образование през последните 24 месеца, но нямат трудов стаж и професионален опит по същата специалност или професия. За срока на стажуване младите хора ще усвояват в процеса на работа практически умения по професията или специалността, по която са се обучавали под ръководството на наставник. За да се гарантира качественото провеждане на стажовете, законопроектът регламентира изискванията относно квалификацията и професионалния опит на наставника, провеждането на изпит за установяване на резултатите от обучението и удостоверяването на придобитите от стажантите практически умения.
Предвидено е времетраенето на стажуването да не е по-малко от един месец и повече от 9 месеца. Продължителността, формата и мястото за провеждане на обучението, програмата на обучението и други въпроси, свързани със стажуването ще се договарят от страните по договора. За срока на стажуване младежите ще получават трудово възнаграждение съобразно изработеното, но не по-малко от минималната месечна работна заплата, установена за страната. След изтичане на срока на стажантския договор работодателят по негова преценка може да остави младежът да работи на същото работно място. С оглед на защита на правата на младите хора, които работят по договор за стажуване изрично се предвижда за взаимоотношенията между страните по договора да се прилага действащото трудово законодателство.
Също така друга промяна, която предлагаме в Кодекса на труда е свързана с регламентиране на договора за ученичество. Този вид договор осигурява възможности за придобиване на квалификация по определена професия чрез обучение на работника или служителя в процеса на работа. Предвижда се наименованието на договора да се промени на „Договор за обучение в процеса на работа”, за да отразява по-точно неговото съдържание. Отпада изискването работодателят да признава степен на професионална квалификация на обучаем, който изпълни задълженията си по договора и положи успешно изпит, тъй като съгласно действащото законодателство, това право принадлежи на обучаващи институции по чл. 9, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение.
Законопроектът предвижда продължителността на платения и на неплатения отпуск за полагане на изпит по договора да е в размер на не по-малко от 5 работни дни. Работодателят и обучаемият ще могат да уговарят и по-големи размери на отпуска, съобразявайки се със спецификата на конкретното обучение. Предвидено е увеличение на обезщетението, което страните по договора дължат в случай, че не по уважителни причини не изпълнят задълженията си до 6-кратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответния месец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Колеги, имаме становище от Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт, от Министерството на финансите, от Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество. Виждате ги. Иска ли думата някой от нашите гости?
Заповядайте. Госпожа Дянкова – заместник-министър на МТСП.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми вносители! Вие наистина сте получили становището на Министерството по труда и социалната политика. Все пак аз ще припомня основни положения, основни акценти от това наше становище. Тъй като за нас този законопроект е много важен на фона на цялата политика, която ние правим по отношение на заетостта, на младежката заетост, на поети ангажименти от правителството за изпълнение на гаранции за младежката заетост, тези форми на младежка заетост като стажуване, чиракуване, предприемачество те наистина са много важни и нашето правителство и, разбира се, и парламента трябва да предприемат всички необходими законови промени, за да може бързо да се осигурят тези форми, по които да работят нашите млади хора и затова да се ползва финансирането както от българския бюджет, така и от европейските пари, разбира се, които ни се отпускат за тези видове заетости на младите хора.
Но искам да кажа на вносителите, че становището, което ние сме подготвили, е първото становище с толкова много въпроси, които имаме да зададем към вносителите и ще започна с мотивите към този законопроект, в които мотиви, Вие сте записали, че целта е да се регламентира договор за стажуване като особен вид договор. Само ще припомня, че трудовите отношения в България, системата на трудовите отношения са една сравнително консервативна система и видовете трудови договори много трудно се правят в полето, разбира се, на правото, но когато се направят тези трудови договори стават задължителни за всички работодатели и, разбира се, за всички, за които се отнасят тези трудови договори.
Смущаващото тук във Вашето предложение е, че въвеждате фигурата на някакъв особен вид трудов договор. Нито в мотивите, даже и в § 6 не става ясно по категоричен начин какъв е характерът на този договор - дали това е трудов договор или не е трудов договор. Защото, ако е трудов договор, липсват специалните атрибути на един такъв трудов договор. Няма да припомням Кодекса на труда. Вярвам, че всички добре боравите с него. И съответно не става ясно дали стажуването е обучение или пък е работа, като в процеса на изпълнение на трудовите задължения се усвояват практически умения. Някак си смущаващо е това, че Вие като че ли бягате от това да направите фигурата на този трудов договор и да разпишете точно какъв е договорът, чрез който искате да се извършва това стажуване – договор за стажуване, договор за обучение, договор за учение. Какъв е този договор? Това са първата група въпроси, на които мисля, че Вие трябва да дадете отговор и да убедите нас, и народните представители, че сте мислили за това какъв вид трудов договор или не е предлагате да има като нов вид регулиране на трудови отношения.
В тази връзка пак искам да Ви кажа, че сме забелязали, че ако изрично не сте направили такава регламентация, че договорът е трудов, биха могли да се породят един куп, поредица от въпроси относно правното основание на сключването и прекратяването на договора за стажуване. Този договор ще подлежи ли на регистрация в Националната агенция за приходите, както са другите договори, които се регистрират? Този договор следва ли да съдържа всички условия на договорите, както е по чл. 66, ал. 5 от КТ? Ще се носи ли дисциплинарна отговорност при нарушаването на този договор, както е при другите видове трудови договори, които познавате от КТ? И много, много такива въпроси. Ще се зачита ли времето за обучение за трудов стаж? Ще се извършва ли вписване на този трудов договор в трудовата книжка, което знаете, че е задължително пак като атрибут от КТ? Ако договорът не е трудов, не е ясно дали и как ще се провежда осигуряването на стажантите? Как тези хора, които ще работят тези месеци като стажанти ще бъдат осигурявани? На какви проценти осигуровки ще бъдат, ако евентуално допуснете и разпишем това нещо? Дали те наистина ще бъдат осигурявани или по някакъв друг начин ще бъдат осигурявани не така, както са хората на трудов договор?
Със законопроекта предлагате да се сключват договори за стажуване с лица, които са на възраст до 29 години, които се обучават в средно или висше училище за придобиване на степен на специална квалификация или степен за висше образование или е придобита съответната степен до 24 месеца преди датата на сключване на трудов договор и няма трудов стаж или професионален опит по съответната професия или специалност. И тук започват отново нашите въпроси. Защо 24 месеца? Кое Ви накара да разпишете 24 месеца, а защо не една година или 3 години? Какви са били мотивите Ви за това не става ясно от Вашите мотиви поне, които сте приложили към законопроекта.
Според нас не би следвало да се създава възможност за стажуване по този ред на лица, които все още се обучават в средно или висше училище особено в системата на средното образование. Защото и тук пак има редица въпроси. Вие знаете, че за системата на средното образование това са все още непълнолетни деца, във връзка със закрилата на непълнолетните деца. За да започне работа едно такова лице, трябва да има специално разрешение от Главната инспекция по труда, трябва да има съгласие на родителите, за да бъдат пуснати те да отидат да работят, трябва работодателят да има съгласие и участие на работодателя в това допускане на тези млади стажанти на работните места. Него трябва да задължим да приспособи работното място за този млад стажант, ако няма такива работни места, които може да приспособи, той не би могъл да вземе едно такова дете на стаж при него.
Предлагате лицето да отговаря на изискването да е придобило съответната степен до 24 месеца преди датата на сключване на договора. Това ограничение не е мотивирано от вносителите на законопроекта, не сте го мотивирали и не виждаме защо да са 24 месеца. Считаме, че възможността за сключване на един такъв договор не следва да се ограничава, тъй като проблемите с младежката безработица – и Вие, и ние, и всички знаем, че са наистина много сериозни. Има много млади хора, които не са започнали работа през период по-дълъг от 24 месеца откакто са завършили образованието. Считаме, че договорът за стажуване може да се използва като прикрита форма за полагане на труд. Тук са много големи опасенията ни. Не искам да казвам нищо лошо за всички злоупотреби, които сме установявали от страна на работодателите, за прикрити договори, за работа без договори и за всички останали рецидиви, които установяваме и чрез Инспекцията по труда, но тук съществува според мен, и според нас, една прикрита форма за полагане на труд. Ако не се разпишат точно и ясно регламентациите на този трудов договор, какъвто и да е той ми се струва, че би могло да се стигне до някакъв вид злоупотреби.
Предвидено е договорът да се сключва за длъжности, определени за заемане от стажанти. Това означава ли, че тези специални длъжности няма да могат да се заемат от други лица? Това няма ли да доведе до раздуване на щата или за затормозяване на работодателите? И какво ще правят те с тези длъжности, ако не ползват целогодишно стажанти?
И последно ще завърша с още два абзаца. Въвеждате фигурата (всъщност тя е неясна) на наставника. Този наставник кой е? Човек, който работи във фирмата, човек, който е сключил допълнителен договор със своя работодател, че ще бъде наставник? Неговият договор какъв е? Примерно не виждаме там конкретизация – два часа от деня ще бъде наставник, останалите 6 часа ще си работи по професията? Как ще му се заплаща това на този наставник? Как ще се осигурява този наставник, когато извършва дейностите си по наставничеството? Тези неща също не ги виждаме някак разписани. Освен това, ще трябва ли да се променя Класификатора на длъжностите? Ние досега нямаме фигура на наставник. Никъде в нашето законодателство не е написано какво е това наставник. В нито един от законите не го намираме разписано. Някакъв специален регистър на наставниците ли ще трябва да направим в Класификатора на длъжностите? Това не ни е ясно и мисля, че Вие ще ни го изясните.
Поради всичките тези въпроси, които имаме към Вашия законопроект, разбира се, тук е и д-р Адемов и той също има доста забележки, колежката Янкова и нашите експерти, но аз си мисля, че този законопроект в този вид не може да бъде подкрепен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ако може и още въпроси. И аз имам един да поставя и след това да отговорите вносителите, ако приемате този подход.
Аз имам един въпрос на две основания. Първото ми основание е становището на Националния осигурителен институт и по-точно следното: „Не се регламентира въпросът за минималния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за обучаемите”. Дали това е минималният осигурителен доход по основни икономически дейности или минималната работна заплата за страната?
И второто ми основание е чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове. На тези две основания въпросът ми е, къде Ви е финансовата обосновка към законопроекта? Благодаря.
Госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз си признавам, че когато видях законопроекта без да го прочета съвсем внимателно си мислех, че той ще се опита за реши един проблем, който е говорен доста дълго време. Става дума и за студентските стажове и за ученическите стажове и практики. Само че, ако това беше така, то нямаше повод в него да пребивават и лица до 29 години, които са завършили преди 2 години своята степен на образование. Следователно, не става дума за решаване на проблема със студентските стажове, за който ние говорихме доста дълго време и за което студентите основателно искат да бъде решен по този начин. Аргументът, че има студентски стажове и програми, по които се работи, очевидно не е в основата на това решение.
Второ. Мисля си, че ако тази поправка решава проблема със студентските стажове, то тя би следвало да кореспондира и с идеите на Закона за висше образование в случая и със становище на Министерство на образованието, тъй като за мен то не се изчерпва само с един доста разгърнат запис в Кодекса на труда.
И на трето място. Мисля си, че ако този текст се отнася към обучаване във висши училища във връзка с придобиване на образователна степен или на съответната квалификационна степен в професионалните училища, то тогава няма как тук някой да предпише, че това обучение завършва с изпит, защото в рамките на учебните програми професионалната квалификация се придобива по ред, уреден в Закона за професионалното образование и обучение.
Така че не е изчистен този ред и е твърде разгърнат. Очевидно не решава този проблем, който за мен продължава да стои отворен и не е това поправката, която го изчерпва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Младенов. Имате думата.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми колеги! Аз ще се опитам съвсем накратко да поясня какво сме имали предвид и защо предлагаме такива промени в Кодекса на труда.
На първо място за никого не е тайна, че през последните години както в Европейския съюз, така и в България се увеличи броят на младите хора, които остават без работа. От тази гледна точка МТСП в края на 2011 г. сформира една работна група и започна да работи по създаването на така наречената национална инициатива за работа на младите хора в България, която стана факт през месец март 2012 г. В тази връзка знаете, че се подписа споразумение между синдикатите, работодателите и правителството, подписа се споразумение между Агенцията по заетостта и Министерството на образованието за информиране със списъци на всичките хора, които завършват средното и професионалното образование и висшето си образование и на практика направихме една голяма крачка към така наречената европейска инициатива за първа работа на младите хора в срок до 4 месеца след завършването на съответното образование или след напускане на образователната система да могат да си намерят работа. Сформира се една голяма група към министъра на труда и социалната политика, в която участваха всички заинтересовани страни – синдикатите, работодателите, неправителствени организации, Националното сдружение на общините и почти всички министерства, които имат отношение по този въпрос. Заседанията се водеха лично от министъра и всеки месец имаше такива заседания, отчитаха се, включително и пред Парламента на всеки 6 месеца какво е свършено и докъде са стигнали нещата.
Една от инициативите, която ние успяхме да наложим в Оперативната програма „Човешки ресурси” е така наречената стажантска програма. Започнахме стажантската програма отначало за хората, които са завършили висше образование в рамките на 6 месеца. Тоест, завършилите млади хора висше образование до 29-годишна възраст, които никога не са работили по специалността си за това, което са завършили да започнат да карат този 6-месечен стаж, включително и се определи наставник от предприятието, към който да бъде прикрепен този млад човек, за да може да започне работа. Програмата започна да работи много добре. Ние след това я разширихме, като включихме не само завършилите висше образование, но и средно, и професионално образование и я разширихме (ако си спомням) до 9 и до 12 месеца. Тоест, така или иначе тази стажантска програма се разшири и започна да дава много добри резултати и не случайно в последствие като правихме изследване чрез Агенцията по заетостта се установи, че тези деца, които са завършили тези стажове основно в частния бизнес, близо 60 процента от тях оставаха на постоянна работа при своя работодател. Тоест, показали са добри резултати, работодателят ги е харесал и те остават да работят там.
В същото време тази работна група под ръководството на министъра имаше и една друга задача – да види какви промени трябва да се направят в нормативната уредба, включително и в Кодекса на труда, за да може да се улесни този процес за младежка заетост. От тази гледна точка аз си спомням, че тогава и двете основни дирекции в МТСП „Трудово право и осигурителни отношения” и Дирекцията по пазара на труда работиха в тази посока. Едно от нещата, които те предложиха беше точно това, което Ви предлагаме ние сега. Просто не ни стигна времето в края на нашия мандат да го предложим да се гледа подробно в Тристранния съвет и оттам да влезе в парламента.
Така че, това е правено на база на явилата се празнота, която ние използвахме със стажантските програми по Оперативната програма „Човешки ресурси”, явилата се празнота в трудовото законодателство. Тоест, ние искахме да регламентираме този въпрос, защото интересът към тази стажантска програма ставаше все по-голям и по-голям. И всичките тези предложения са правени, госпожо заместник-министър, от колегите от МТСП. Те не са правени примерно от изпълнителния секретар на КНСБ Чавдар Христов. Те са правени от колегите от МТСП. Това са техни текстове. Дали са хубави, дали са пълни, но има нужда от това. Има нужда от това. Има празнота и има нужда това да се регламентира.
На голяма част от въпросите, които зададе уважаемата заместник-министър, се отговаря в законопроекта – чл. 233б за отношенията между страните при договор за стажуване се прилага действащото трудово законодателство. Действащото трудово законодателство.
На колегите от НОИ – естествено по нормалните осигурителни прагове, както за останалите трудови договори - регистрация в НАП и всичко, което действа. Ние сме го записали.
Да, уважаема госпожо председател, финансова обосновка не е правено, права сте, защото ние сме излизали от презумпцията, че голяма част от тези стажове ще бъдат в частния бизнес, както беше и по Оперативната програма, но може да се наложи да има и в държавната администрация, и в местните администрации. Може би действително трябва да помислим за такава финансова обосновка. Но като цяло (пак казвам) ние сме го предложили това, защото има празнота в трудовото законодателство и в същото време има добра практика, създадена вече по отношение на стажовете чрез Оперативната програма „Човешки ресурси”. И примерно да речем (аз не съм сигурен), че голяма част от бизнеса не е съгласен. Аз тогава бих задал въпроса, как беше съгласен, когато по Оперативната програма плащахме заплатите и осигуровките на тези деца, а сега, когато примерно те трябва да го правят, не са съгласни? Значи тогава бяха съгласни, а сега не са съгласни. Няма логика. Просто няма логика. Но тъй като ефектът за младите хора е много добър, затова трябва да намери място в Кодекса на труда.
И още едно нещо. Какво лошо има в това, че ние искаме да регламентираме чрез трудовото законодателство затова децата дали до 29 години - можем да го разширим, може да не е до последните 24 месеца. Това са въпроси, които можем да ги обсъдим и да намерим най-доброто решение. Ние не претендираме, че сме най-прави за това. Но какво лошо има в това, госпожо председател, ние това, което предлагаме да се опитаме да защитим тези млади хора, когато си карат стажовете? Да се знае, че те ще бъдат с трудови правоотношения, да се знае, че ще бъдат осигурени, ще им се зачита трудовия стаж, няма да са в сивата икономика, ще им се заплаща трудът, който полагат и за което ги учат на занаят, какво лошо има в това? Да караме така без договори, без заплащане и без да им се признава стаж? Именно от тази гледна точка го предлагаме. Пак казвам, не претендираме да сме най-точни, най-перфектни, но в диалога можем да направим така, че тази празнота, за която говорим, че се появява в трудовото законодателство и тази добра практика по стажовете трябва да използваме и да направим всички заедно това, което сме предложили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ – МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! По този проект трябва да кажа няколко неща. На първо място, никой не оспорва ролята и мястото на стажовете, които са проведени досега по Оперативната програма, които са регламентирани по един или друг начин. Никой не оспорва правото на стажантите да имат статут, да имат правна фигура, която да е регламентирана в Кодекса на труда. Въпросът е дали това е начинът, по който това трябва да се случи. Защо казвам това? Защото първият въпрос, който не е ясен и той е основополагащ, за да последват тези неща, които каза господин Младенов преди малко, трябва да е ясен видът на този трудов договор. Дали е трудов договор изобщо? Защото никъде не е казано, че това е трудов договор. Никъде не е казано, че това е трудов договор. Ако е трудов договор, да, оттам нататък следва всичко, което казахте. Но при положение, че не ясен характерът на този трудов договор – трудов договор ли е или не е трудов? Ако е трудов, трудовите договори са регламентирани в Кодекса на труда. Защо трябва да има нов вид трудови договори? Ако не е трудов договор, какъв е? Това е основополагащият въпрос.
Вие знаете много добре, че този проект беше разгледан в комисиите на Националния съвет за тристранно сътрудничество (има стенограми от тези заседания) и социалните партньори категорично са отхвърлили този вариант, който предлагате сега Вие. Аз не искам да кажа, че това е единственият аргумент. Но за мен най-важният въпрос е характера на договора. Какъв договор е той? Ако въвеждаме нов вид договор, нека да го кажем, че е нов вид договор. Защото, ако е трудов договор е вярно всичко това, което казвате. Иначе никой не оспорва празнотата в законодателството, че тази дейност не е регламентирана в Кодекса на труда, защото, ако е регламентирана в КТ ще последват всички права, за които говори господин Младенов, ще последват трудовите права, ама ги няма и осигурителните права. Къде са осигурителните права? Защото, ако получават заплата, ако имат трудов договор, всичко това трябва да бъде обвързано и с промени в Кодекса за социално осигуряване, които Вие не предлагате.
Така че идеята за това да бъде уреден този въпрос, заслужава внимание. Начинът, по който предлагате това да се случи и празнотата в осигурителното законодателство, за което говоря, ни дават основание да не приемем начина, по който предлагате решаването на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз искам да отговоря, защото господин Младенов се обърна към мен по отношение на финансовата обосновка. Ще изляза с аргументи, които са Ваши. По време на обсъждане на Законопроекта за бюджета на ДОО Ви излязохте с един силен аргумент по отношение на ранното пенсиониране, че не са предвидени средства в бюджета. Само че ние тук имаме ход и техника да ги предвидим между първо и второ четене, ако бъде прието предложението ни в КСО за ранното пенсиониране.
Вие предлагате цял законопроект без никаква финансова обосновка, чието отражение не е ясно какво би било в Бюджета за 2014 г. А този бюджет вече е в ход и Вие знаете на какъв етап е неговото приемане. Това ми беше въпроса и дори упрек, защото нормативно сме задължени, когато представяме законопроект да правим финансова обосновка.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Да отговоря, ако може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не може, но в името на това да разсея внушенията, че тази комисия е диктаторска, заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Ще отговоря. Да, аз казах, че това е пропуск, но не е чак толкова голям и ще Ви кажа защо. Защото основно искаме да се обърнем за тези стажантски програми, както се обърнахме и по Оперативната програма към частния бизнес. И затова не сме предложили такава обосновка. И, второ, на кой ще помогнем? Ще помогнем на тези млади хора, включително ще помогнем на намерението на правителството да разкрие до края на своя мандат 250 000 работни места.
Господин министър, аз съм съгласен донякъде с Вашите доводи, но когато ги казвате тези неща, предложете нещо Вие, което да се направи. Вие признавате, че има празнота в трудовото законодателство. О’кей, това, което ние Ви предлагаме, не Ви харесва. Добре, предложете Вие нещо. Ние сме готови да обсъждаме каквото и да е само и само да защитим тези млади хора – да има договори и да им се заплаща трудът. Ето това искаме и нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз имам една дуплика към господин Младенов и към новите колеги, които ще внасят законопроекти занапред. Да знаят, че чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове не прави разлика между частен бизнес и държавни интереси. Съгласно този член, всеки законопроект, независимо какво отражение има върху обществените отношения, трябва да има финансова обосновка.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
РОСИЦА ЯНКОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз искам също само да направя един коментар от гледна точка на това, че когато е подготвян (защото господин Младенов каза, че това е нещо, което по-отдавна е било вкарвано) към него момент ЕК не беше повдигнала въпроса по начин, по който вече да има рамка за стажовете. Това е актуално към днешна дата и самата комисия има документ, в който дава рамка на видовете стажове и как те трябва да бъдат регулирани, самите отделни видове. Отделно има наредба, която е за държавните стажове във висшето образование. Така че това трябва да бъде отделено. И на последно място, не трябва да има смесване на стажуване в рамките на средното и висшето обучение, защото стаж означава придобиване на допълнителни трудови умения след приключване на образованието, а не по време на него. И тук аз съм съгласна с колегите от МТСП, че остава открит въпроса с регулираните професии. Защото не е възможно в рамките на регулирана професия да се полага стаж, който не е контролиран от държавата и няма как частен работодател да сключи договор примерно с лекар и той да работи като лекар. Това са няколко принципни въпроса, които просто трябва да бъдат изчистени, когато в последствие се предлага промяна или когато се обсъждат текстовете. Но те са съществени и не би могло също от моя гледна точка да се приемат в този вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Абсолютно съм съгласен. Ние това сме го правили преди една година. Има нови неща. О’кей. Съгласен съм. Вкарайте ги, за да може да ги гледаме и да го регламентираме този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има ли други колеги и изказвания? Ако няма, да преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-28, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 22.10.2013г.
Гласували 17 народни представители: за 7, против 7, въздържали се 3.
Законопроектът не е приет.
(Росица Янкова - зам.-министър на МТСП напуска залата.)
Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 302-01-37, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.11.2013 Г.
Заповядайте, господин Жерков да представите законопроекта.
ИВАН ЖЕРКОВ – НАЧАЛНИК КАБИНЕТ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми народни представители, уважаеми гости!
С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се цели създаване на законова възможност за реализиране на организационни промени в Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, необходими за ефективното осъществяване на държавната политика в областта на отбраната.
Първо. Предлага се преструктуриране на „Комендантство – МО”, създадено като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията в ново военно формирование – структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, част от въоръжените сили.
Второ. Предлага се създаването на допълнителна възможност за осъществяване на задачата на въоръжените сили по участието им в охраната на стратегически обекти и на части от критичната инфраструктура, без да се изменя основният метод на нейното възлагане.
Трето. Допълват се функциите на Инспектората на Министерството на отбраната с цел същият да извършва проверки на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и на оперативните способности във въоръжените сили.
Четвърто. Като част от реализацията на поетите ангажименти в социалната програма на правителството са и следните предложения:
- повишаване на пределната възраст на войниците (матросите) от 45 на 50 години, чрез което се създава възможност за по-пълноценното използване на потенциала на войниците (матросите), придобили по време на службата си специфични знания и умения в определени области. С направеното предложение ще се възстанови положението преди изменението в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2010 г., когато спрямо тях пределната възраст бе драстично намалена от 49 на 45 години;
- създаване на законова възможност военнослужещите мъже, които са самотни родители (осиновители) да ползват отпуски, свързани с отглеждането на децата им, при условията и по реда на Кодекса на труда с цел обезпечаване изпълнението на родителските им задължения и осигуряване на реални грижи за децата им.
Чрез предлагания законопроект ще се създадат условия за:
- поддържане на необходимите способности от въоръжените сили за мирно и военно време чрез създаване и функционирането на специализирано военно формирование;
- допълнителна възможност за развиване на необходимите способности от въоръжените сили чрез създаване на условия за модернизиране на съществуващата щатна техника и въоръжение за изпълнение на поставените им от закона задачи;
- възможност за осъществяване на контрол върху бойната подготовка, войсковия ред и дисциплината и на оперативните способности във всяка структура от въоръжените сили от специален орган – пряко подчинен на министъра на отбраната;
- повишаване на привлекателността на военната професия.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказвания, колеги, ако има въпроси към вносителите?
Господин Младенов, искате думата ли?
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): (не говори на микрофон) Искам да чуя какво е становището на Министерството на труда.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Този законопроект е на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Все пак да кажа, че е преминал съгласувателната процедура, господин Младенов. Ние не сме направили забележки. Напротив. Даже сме помогнали на колегите от Министерството на отбраната да направят текста за отпуските на бащите военни. Те се съобразиха с нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има ли други въпроси? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 302-01-37, внесен от Министерския съвет на 05.11.2013 г.
Моля, който е за, да гласува. Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Иван Жерков и Мима Чебишева от МО напускат залата.)
Преминаваме към точка трета:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 26 ОТ ПОДНС.
Колеги, моля да се придържаме към правилата на блиц контрола като време и като съдържание на въпросите, в смисъл, че те не могат да предполагат конкретни числа. Трябва да са общи.
Започваме по реда, който е описан в ПОДНС
Колеги от ГЕРБ, заповядайте да зададете първия въпрос.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин министър, госпожи и господа народни представители! Аз искам да Ви попитам за Програма „Развитие”. Всички знаем, че тя в момента е към приключване през септември и ноември, но има в някой общини хора, които ще приключат работа по тази програма февруари-март следващата година най-късно. Но общо взето този месец повечето общини приключват тази програма и то като цяло.
Искам да Ви попитам ще има ли някаква сходна, подобна програма за 2014 г., защото доста хора ще отидат на борсата, а това е програмата, от която най-много се възползваха българските общини и е много важна за тях и ако има някаква нова програма, какви средства ще бъдат заделени по нея, колко хора смятате, че ще могат да се възползват от нея през 2014 г. и въобще ще бъде ли изцяло насочена към българските общини, както е тази програма или ще бъде програма, от която до някаква степен ще могат да се възползват и фирмите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, да, това е една от програмите, която е с изключително сериозен ефект и приложение, защото това е програма, от която се възползваха предимно българските общини. През 2014 г. всъщност, както Вие казахте, продължават част от сключените договори. За тази цел за 2014 г.-2015 г. има около 465 000 000 лв., които са изобщо по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, които са свързани със заетост, с обучение, с квалификация, с подобряване на администрацията на публичните служби по заетост. Нови схеми през 2014-2015 г. няма да се разкриват и дали след старта на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” ще започнем веднага с продължението на Програмата „Развитие”, която е изключително атрактивна, в предварителния вариант на проекта за споразумение с ЕК ние сме включили елементи от тази програма, но преди окончателно да има одобрение от ЕК, от една страна, на споразумението за партньорство, а, от друга страна, да бъде одобрен дизайнът на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” през следващия програмен период, няма кой да ви каже на този етап. Но нашето желание и, желанието и на българските общини е тази програма да получи развитие през следващия програмен период. Вие знаете, че вероятно няма да е толкова бързо още в началото на следващия програмен период предвид и на факта, че една част от оперативните оси, една част от схемите по предния програмен период се изпълняват и през 2014 г., някъде до средата на 2015 г. От сега е трудно да кажем дали и кога ще бъде сключено споразумението за партньорство. Нашата надежда е това да стане в началото на годината.
Вторият въпрос, който не е ясен е в какъв срок (надявам се това да се сключи бързо) ще бъдат приети националните правила за изпълнението на оперативната програма. От друга страна, кога ще бъдат сформирани комитетите за наблюдение, за да могат да стартират новите програми. Надявам се до средата на следващата година да има яснота по този въпрос. Но Ви благодаря за този въпрос, защото той е изключително важен. Важен е и за българските общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте за реплика.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Да разбирам, че Вие още нямате яснота. Някъде може би към 60-70 000 човека ще останат без работа, а пък някой общини (аз мога да говоря конкретно за моята – 15 МИР, т.е. Община Плевен) тя свършва ноември месец. В община Плевен няма да има нито един човек, който да приключва ноември месец по тази програма и до полугодието на 2014 г. няма да има по никаква такава подобна програма никакви заети. В същото състояние са още няколко общини. Част от тях приключват февруари месец, но почти всички в Плевенска област са приключили по тази програма и хората вече не работят. Тоест, Вие искате да кажете, че до юни месец за тези общини няма да има никакви програми, които да ги подпомогнат да има заетост, никакви пари няма да има заделени…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Не това искам да кажа. Това го казвате Вие. Не е така. В началото казах, че става въпрос за това, че има 465 000 000, които могат да бъдат използвани от предния програмен период. На следващо място, на последното заседание на Комитета за наблюдение (сега на 7.11.) беше взето решение за локация на допълнителни 60 000 000, от които 25 000 000 са за заетост. Така че пари до стартирането на следващата оперативна програма, включително и по Националния план за действие по заетостта, ще има. Вие можете да погледнете входящи и изходящи потоци – например за месец септември входящият поток е около 42 000. Това, което господин Младенов много често повтаря, но не казва изходящия поток. Разликата е само 3 000 безработни, които не са включени в програми. Така че има финансов ресурс, имаме и волята и по други програми да бъдат заети безработните в България, а не само по тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: От БСП, заповядайте, колега.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е свързан с прилагането на Споразумението между министъра по труда и социалната политика на РБ и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската Федерация по Договора за социална сигурност от февруари 2009 г. Има ли проблеми за българските граждани и в какво се изразяват те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е един от двустранните договори, доколкото си спомням, извън страните-членки на ЕС, където има и общности регламенти, които действат във връзка със свободното движение на хора, във връзка с обезпечаването на осигурителните права на гражданите от ЕС. Освен с Руската Федерация, има договори с Канада, водят се преговори с Тунис, с Мароко и с Квебек. Но един от големите проблеми на тази спогодба е, че е имало периоди преди сключването на договора, преди сключването на споразумението, в които се е допуснало двойно осигуряване за пенсии както от руската страна, така и от българската страна. Имаме период, в който преди сключването на договора, защото въпреки че в договора е казано, че той започва да функционира от деня на сключване, има един период между сключването на договора и споразумението, в който има неясноти, има и проблеми, свързани със старите периоди преди 1991 г. Защото, доколкото си спомням, в България в момента на базата на това споразумение около 1600-1700 човека получават пенсии. Има обаче и неясноти в този договор, като една от тях е например дали да се сумират осигурителните периоди – тези, които са положени в Руската федерация и тези, които са положени в България. Другият проблем е свързан с преразглеждането на всички пенсии, които са отпуснати преди сключването на договора. Там има варианти, в които, ако не се признае участието на осигурените, осигурителните им права по пътя на двойното осигуряване, това означава, че има вероятност, ако руската страна не е съгласна поради неясноти в сключения договор, да се пристъпи към намаляване размера на пенсиите, което е изключително притеснително. Има и други спорни въпроси, разбира се. Единственият начин, по който могат да бъдат решени всички тези казуси са отново да бъде проведена среща и то на високо ниво. Такава среща имаше в края на миналия месец на експертни групи в Националния осигурителен институт. Бяха поставени част от проблемите, но една голяма част от проблемите, които са свързани с финансов ресурс изискват двустранни срещи на високо политическо ниво между министрите на труда на Руската федерация и на Република България, за да може да се изчистят всички тези спорни въпроси. МТСП полага усилия още през месец декември да поискаме такава среща на високо ниво, но тя може да бъде отклонена, ако ние не представим достатъчно ясен финансов механизъм, с който да бъдат решени спорните въпроси, а спорните въпроси в тази спогодба, повярвайте ми, са много. Да се надяваме, че в резултат на една такава среща ще бъдат изчистени. Тези проблеми са не само на тези, които са работили в Руската федерация, а и на фирмите, които са ги осигурявали, защото и те имат проблеми да бъдат решени в интерес на тези, които имат да получават пенсии и за положен стаж в Руската федерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Реплика имате ли? Нямате.
Въпроси от ДПС. Няма.
„АТАКА” ги няма.
От „ГЕРБ”, заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Моят въпрос, господин министър, вторият на ГЕРБ, е свързан със следното. В Националния план по заетостта за следващата година предвидени ли са средства за „Красива България”, тъй като има интерес от общините. Програмата работи вече дълги години. Дава добри резултати, макар и с малък финансов ресурс. Въпросът ми е ще бъдат ли заделени средства в Националния план по заетостта за „Красива България” и колко ще бъдат те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за въпроса. Тук е заместник-министърът, който отговаря за Фонд „Красива България” и тя ми подсказва, че през тази година (говоря за 2013 г.) са били заделени, ако не се лъжа около 3 000 000. Въпреки, че финансовият ресурс, който е заделен по Националния план за действия по заетостта остава 73 000 000, нашето желание е и през следващата година в края всъщност на месец ноември ние ще подготвим окончателния вариант на Националния план за действия по заетостта и след това трябва да бъде приет от Министерския съвет. Надявам се МС да одобри варианта, който ще предложим. Но в предварителния вариант на разработения Национален план за действия по заетостта, с който аз съм запознат, фигурират тези 3 000 000, които са и през тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Младенов, имате ли допълнителни реплики, дуплики? Нямате.
От другите групи няма повече въпроси.
Господин министър, благодаря Ви.
Благодаря и на колегите за участието им в днешното заседание на Комисията.
(Закрито в 16,33 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: КОРНЕЛИЯ НИНОВА
