П Р О Т О К О Л
(стенографски)

№ 18

от редовно заседание на
Комисията по труда и социалната политика
София, 30 януари 2014 г., четвъртък
НС, пл. „Княз Александър І” № 1
зала 142, ет. І


(Открито в 15,35 часа.)

---

Председателстващ: Георги Гьоков – заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.

Предлагам то да протече при следния дневен ред. Той е обявен предварително и сте запознати с него:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-99, внесен от Магдалена Ламбова Ташева и група народни представители на 19.12.2013 г. и

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 21.01.2014 г.
Преди да подложа на гласуване дневния ред ще Ви съобщя кои са гости на днешното заседание на комисията:

1. Хасан Адемов - министър на труда и социалната политика

2. Росица Янкова - заместник-министър на труда и социалната политики

3. Светлана Дянкова - заместник-министър на труда и социалната политика

4. Емил Мирославов - директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в МТСП;

5. Лариса Тодорова - държавен експерт в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в МТСП;

6. Чавдар Христов - вицепрезидент на КНСБ.

Представители на различни неправителствени организации.

Първо ще подложа на гласуване дневния ред.

Който е съгласен с изчетения от мен дневен ред, моля да гласува. Броите и хората, които писмено са си оставили гласовете.

Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали няма.

Приема се дневния ред.

По точка първа:

ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 354-01-99, ВНЕСЕН ОТ МАГДАЛЕНА ЛАМБОВА ТАШЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 19.12.2013 Г.

Давам думата на госпожа Ташева да представи законопроекта.
Госпожо Ташева, имате думата.

МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (АТАКА): Благодаря Ви, господин председателю.
Предлагаме чл. 245 от Кодекса на труда да се измени по следния начин.
„Чл. 245. (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения работникът или служителят има право да получи в срок пълният размер на следващите му се трудови възнаграждения, обезщетения и други плащания по този Кодекс;”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо Ташева, извинете, че Ви прекъсвам, но само да Ви кажа, че това го имат всички народни представители. Мотивите кажете просто. Извинявайте.

МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (АТАКА): Сега ще зачета и мотивите. Аз съм много улеснена в мотивите си благодарение на ето такива информации, дами и господа. Не знам дали виждате. (Показва първа страница на в. „Стандарт”.) Това са данни на държавна агенция – Агенцията за инвестиции. Два и половина милиона българи работят в чужбина и само 2 200 000 се трудят в България. Условията на труд в България са такива, че изгониха повече от половината трудоспособно население. Ето този проблем всъщност си е поставил за цел да реши нашият законопроект.
Трудовото възнаграждение е не само основно благо – сме написали в мотивите – за работника или служителя, но в повечето случаи той е единственият източник на средства за съществуване на хората на наемния труд и на техните семейства. За създаването на реални гаранции за това, че когато изпълняват добросъвестно трудовите си задължения те ще получат заплатата, която са договорили в трудовия договор, е условие, без което те не могат дори и да разчетат или да планират живота си дори само един месец напред.
Действащата към настоящия момент редакция на чл. 245 от КТ беше допусната през 2004 г. Една уредба, която се тълкува превратно и се чете от работодателите, така както дяволът чете евангелието. Тя казва, че при добросъвестно изпълнение на задължението на работника, работодателят може да му плати 60 процента от трудовото възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Масово те плащат по 60 процента върху заплатите, оправдавайки се с финансови затруднения. Колкото повече се натрупват задълженията към работника, толкова по-неизплатими стават те и в края на краищата се оказва, че към днешна дата само за 2013 г. неизплатените заплати в България възлизат на 69 000 000 лв.
Чуваме, че това бил малък процент. По-малко от 1 процент от работодателите били нелоялни или не изплащали заплатите и осигуровките, дължими върху тях в пълен размер. Ако този процент е малък, какъв е проблемът да удовлетворим хората на наемния труд? Ако пък е голям процентът, дайте да видим защо в реалното производство (тъй като става дума за реалното производство, за индустрията) се наблюдават такива практики. Аз мога да цитирам „Вагонно-ремонтния завод” в Карлово, „Бургаска корабостроителница” АД или „Бургаски корабостроителници” (защото предприятието е регистрирано под тези две имена), „Ремотекс Раднево”, „Бестехника” в Радомир и т.н. Масово в реалното производство работодателите – „ОЦК” АД, гр. Кърджали, разбира се - буквално експлоатират хората на наемния труд, превръщат ги в свои роби и когато работникът си поиска заплатата той бива или уволняван под някакъв претекст или работодателят просто му казва „Ходи ме съди”. Защото това допуска сегашната уредба. Тя допуска работникът, който не си е получавал заплатата в пълен размер да напусне предприятието без предизвестие и след това да ходи да си търси парите (заработени вече) по съдебен път.
Както в случая на „Вагонно-ремонтния завод” в Карлово, а мисля, че и в случая на „Бургаската корабостроителница” се оказва, че когато спечелят делата и се върнат със съдия-изпълнител, работниците, ограбените, констатират, че всички активи на предприятието са прехвърлени например чрез особен залог – цитирам отново случая на „Вагонно-ремонтния завод” на някаква фирма, обикновено куха фирма, с която работникът няма трудов договор. И фактически съдебното решение, което е в негова полза не може да бъде изпълнено. Трябва да се заведе ново дело, за да бъде изпълнено съдебното решение и така минават години. През това време как живее работникът? Ами затъва в дългове, живее мизерно и достига до прага на оцеляването, както знаем, а и надявам се все още помним, имаше такива случаи във „ВМЗ” Сопот. Ето този проблем е призван да защити нашият законопроект.
С последната мярка, с която имаме за цел да дадем пълна уредба на гарантирането на трудовото възнаграждение, е свързана с процесуалното ускоряване на осъждането и скъсяването на промеждутъка от момента, в който за работника или служителя е възникнало правото да си потърси неизплатените му пари и фактическото им изплащане. Предлагаме ускорена процедура, при която още с началото на съдебното дело работникът да може да поиска да му се изплати приблизителната част от дължимото трудово възнаграждение.
Това е, което имам да кажа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Давам думата на министъра да представи следващия ЗИД на Кодекса на труда, за да можем да ги обсъждаме заедно.
(Шум в залата.)

Добре, щом изразявате несъгласие, започваме обсъждането по този законопроект. Позволих си да направя това предложение, тъй като и двата са за изменение на Кодекса на труда и могат да вървят паралелно, но щом смятате, че трябва да са отделно, няма проблем за това.

Имате думата за изказвания, мнения и съображения по законопроекта.
Заповядайте.

ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Ташева, аз съм съгласен с Вашите предложения и ги адмирирам, защото крайно време е да се вземат някакви мерки за намаляване на неизплатените работни заплати. Но дали това са единствените начини, до които ще можем да сведем това не изплащане, аз не съм много сигурен. Затова бих Ви предложил като правите тези предложения да имате предвид и неизплатените осигуровки. На времето ние правихме едни предложения да се криминализира неплащането на осигуровки от работодателя. Заради това бих направил, бих Ви посъветвал Вие и вашата група да направите един малко по-широк дебат по отношение на тези предложения, защото те са много важни и в този дебат да включите и национално представените ни работодателски организации, за да чуете и техните мнения. Иначе са хубави усилията, които полагате Вие, но все пак трябва да разгледаме и двете страни на един проблем и да вземем правилното решение. Аз Ви приветствам, че правите предложение. Благодаря.

МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (АТАКА): Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин министър, заповядайте.

ХАСАН АДЕМОВ – МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми социални партньори, уважаеми гости! Първо по отношение на това, което каза господин Николов. Този законопроект е разгледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където са представени работодателските и синдикалните организации. Това е по отношение на процедурата. Надявам се ръководството на Комисията да е поканило социалните партньори, които да присъстват на днешното обсъждане. Виждам тук господин Христов. Може да има и други, но не ги виждам. Това е по отношение на процедурата.
Що се отнася до въпроса с осигурителните вноски Кодексът на труда е този, който се занимава с проблемите на труда, а осигурителните вноски са предмет на Кодекса за социално осигуряване и на Данъчно-процесуалния кодекс.

ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): (не говори на микрофон) Естествено.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Иначе начинът, по който задавате въпроса е горе-долу начинът, по който е написан проекта, защото идеите, които са заложени в този проект са съвършено прозрачни и Министерството на труда и социалната политика подкрепя търсенето на механизъм и мерки за гарантиране на плащането на дължимите работни заплати. Това обаче не означава, че отделните текстове нямат нужда от прецизиране, защото една голяма част от тях освен че имат идеята да решат проблемите и то съвсем добронамерено, създават и значителни проблеми. Например чл. 245. Този текст, който въвежда всъщност предложението за промени в чл. 245, въвежда така наречената солидарна отговорност. Отговорността от работодателя се прехвърля към собственика. А собственикът е процесуален или предмет на търговското право. Тоест, Търговският закон е този, който урежда въпросите, свързани със собственика. И тук се получава едно смесване (пак повтарям с добрите намерения), защото вносителите е очевидно, че търсят възможност за гарантиране и се надявам, че те са готови да приемат и допълнителни предложения, които да изчистят до възможното предложените текстове. Защото във вида, в който се предлагат – например, ако общината е работодател, вярно е, че общината няма право да извършва търговска дейност, но общината може да възложи управление, да избере управител на общинска фирма, която да се занимава примерно с някакъв тип дейност. И тогава, когато сключват договори, мениджмънтът на общинската фирма и работниците и служителите, ако има някакъв проблем с изплащането на заплатите, трябва ли да отговаря и как ще отговаря собственикът, ако например това е община? Възникват различен тип казуси, които трябва да бъдат уредени, защото общината с кое имущество ще отговаря? Това е един от малкото проблеми. Защото в Търговския закон например е казано, че отговорността им (повечето търговски дружества в България са на капиталов принцип) е до размера на капитала. Има възможности за физически лица, когато те отговарят с цялото имущество и там отговорността е неограничена.
Така че всички тези въпроси, ако не бъдат изчистени, изпадаме в ситуация, в която излизаме от рамките на Кодекса на труда. По Кодекса на труда субект на трудовото право е работодателят. Защото в Допълнителната разпоредба (чл. 1 на КТ) е казано кой е работодател, има дефиниция за работодател. Работодателят е този, който сключва договор с работници и служители. Тоест, аз разбирам проблемът, който е създаден, но затова казвам, че не може с една мярка въпреки желанието ни да решим всички тези въпроси, затова колегите предлагат и други мерки.
По отношение на въпроса за чл. 245, ал. 4 от КТ. Този член, предложението всъщност не е предмет на трудовото право, респективно на КТ, а на Гражданския процесуален кодекс. Тъй като по време на съдебен спор могат да бъдат противопоставими или непротивопоставими действията на работодателя на правата на работника или служителя да получи в срок пълния размер на следващите му се трудови възнаграждения и други плащания по този Кодекс.
По принцип Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложението за създаване на нова ал. 3а на чл. 333 от КТ. Вие знаете, че чл. 333 е защитният текст за ръководители на синдикални организации в предприятията. Тук става въпрос за особена закрила на работник или служител, който реши да търси своите законни права и интереси по съдебен ред. Тоест, закрилата, сходна на предвидената за ръководителите на синдикалните организации, които по аналогичен начин често са поставени в конфликтни ситуации с работодателите. Считаме, че този текст трябва да бъде задължително прецизиран, защото трябва да е ясно, че тази защитна мярка трябва да важи само в случаите, в които става въпрос за трудови спорове, свързани със заплащането, със заплатите. Защото, ако има друг тип спорове, вече излизаме от предмета на тази защита. Освен това има и едно удължаване на срока със 6 месеца, което притеснява в една голяма степен не само работодателите.
На следващо място по отношение на търсенето на възможност за професионално ускоряване на осъждането и скъсяването на промеждутъка от момента, в който за работника или служителя е възникнало право да потърси неизплатените заплати. Вие знаете, че през 2008 г. (дано не сбъркам годината) се промени ГПК. Беше въведена фигурата на така нареченото бързо производство по трудовите дела. Но за съжаление, както казват вносителите, то не е толкова бързо. Все пак там е въведена възможността за двуинстанционно производство, което производство е в интерес на по-бързото решаване на трудовия спор. Що се отнася до това по отношение на опростената процедура за издаване на изпълнителни листове, при която е ясно, че дължимите възнаграждения на работници и служители вече са установени, тогава възможността за издаване на изпълнителни листове от съдиите е напълно възможно, за да може в крайна сметка да се реши въпросът с по-бързото изплащане на дължимите работни заплати.
А що се отнася до осигурителните вноски, разбира се, че темата е изключително важна и това, което каза господин Николов за дискусия. Но въпросът с осигурителните вноски е предмет на друго законодателство, но е важно да се отбележи (тук пред представителите на медиите казвам), че независимо от това, че не са изплатени работните заплати, когато те са дължими, осигурителните права на работници и служители слава Богу с една промяна в Кодекса за социално осигуряване направихме така през годините, че тези права са съхранени, запазени са, включително и правата на краткосрочно обезщетение, на дългосрочни такива, на обезщетения по линия на здравното осигуряване.
Пак се връщам в началото на становището на Министерството на труда и социалната политика. Ние подкрепяме идеята за търсене на възможности за комплексен подход. Очевидно е, че трябва много да се работи, ако народните представители приемат законопроекта на първо четене върху всички текстове на предложения законопроект, защото без промени в други закони – в ГПК, без промени в Закона за гарантиране на вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, включително и предложението, което правят синдикатите и възможността, която е заложена между впрочем и в Директивата, когато не е обявена несъстоятелност да има възможност за обезщетяване на работници и служители. Тоест, да вървим към решението на проблема с комплекс от мерки, защото (пак повтарям) идеята е много добра и трябва да се работи по текстовете. Това е мнението на експертите от Министерството на труда и социалната политика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин министър за изчерпателните аргументи за и против.
Други изказвания по въпроса?
Антон Кутев. Заповядайте.

АНТОН КУТЕВ (КБ): Разбирам, какво искат да направят колегите със законопроекта и абсолютно безспорно е за мен, че в тази посока може и трябва да се мисли. В смисъл от тази гледна точка намеренията, които залагат според мен имат логика, резонно е и има начини то да бъде постигнато. Обаче по същия начин ми се струва, че във вида, в който това е предложено, то трудно може да бъде подкрепено в този вид. Горе-долу доводите ми са почти същите, които си мислех и преди това, както са на МТСП. В смисъл, противоречие очевидно според мен има … Първо, част от текстовете могат да бъдат приети. В смисъл не казвам, че никои от тези текстове не може да бъде приет. Напротив. Има някой от тях. Но проблемът е, че всеки един текст сам по себе си не върши работа, а трябва да бъдат в комплексно действие, както сте го замислили. В същото време според мен очевидно има противоречие между текстове, които вие предлагате и други закони. Защото то не е само ГПК там. Има противоречия и с други. И министърът започна с изказването „Добре, какво правите в ситуацията, в която имате ограничено отговорно дружество с 5 000 лв. уставен капитал, в което според всички закони във всички нормални държави собственикът отговаря в рамките на уставния капитал?” Значи вие най-малкото трябва да направите промени в онези закони, които регламентират отговорността на собственика не само в КТ. Тоест, вие със самия текст влизате в противоречие с други. Тоест, дори и да приемем, че този текст в рамките на КТ може да бъде приемлив, то той може да бъде приемлив само след промяна в цяла серия други закони, които да направят синхронизирането така, че съответно всеки, който прави фирма да знае, че той отговаря не само в рамките на петте хиляди, или на стоте хиляди, двата милиона или колкото и да са те, а в едни други размери, които вие залагате в Кодекса на труда тук.
Още по-лошо стои въпросът примерно с акционерните дружества. Защото едно дружество, което е на борсата и аз, и вие можем да имаме по две или по три акции, къде отива отговорността? А още по-зле стои въпросът с акциите на преносител. Тоест, в различните правни варианти на собствеността вие на практика влизате в различни взаимодействия с тази промяна, които сами по себе си са неизчерпаеми поне или са изчерпаеми, но не по този начин. Тоест, като минимум може да се прави тази промяна, но едва след като обстойно се премислят промените в другите закони, които да ги синхронизират, въпреки че и тогава може би тя би била прекалено спорна и може да се мисли за нейното приемане в случай, че се синхронизират.
Значи като минимум, като начало залагаме принципа, че тя не е синхронизирана с другото законодателство и по тази логика тя в момента не може да бъде приета във вида, в който е. Съгласявайки се с духа и с намеренията, не мога да се съглася с текста. Това е ситуацията в момента според мен.
Да не говорим, че тук според мен има някои неща и аз без да съм юрист, разбира се, но има неща, които не знам по какъв начин могат да бъдат формулирани. Сега вие казвате „при явно неизгодни условия”. Вие разбирате, че самият факт „явно неизгодни условия” в момента, в който влезе в съда, както и предишното, вече оттам нататък юристи трябва да кажат каква би била съдебната практика и в чия полза би било съдебното решение, защото е ясно, че при тези случаи ще минава през съда, но според мен тези текстове няма да издържат в съда. Тоест, реално погледнато с тези текстове ние няма да решим проблемите на работниците и служителите, защото те от гледна точка на общата юридическа практика, на практика те ще бъдат оборими в съда.
Така че засега мисля, че със сигурност в този вид аз бих се въздържал от подкрепа на законопроекта. Пак казвам с ясното съзнание, че целите са абсолютно ясни и те са подкрепими, че тези цели биха могли да бъдат постигнати, но най-малкото тук е извървян само 1/3 от пътя и в този вид няма да се постигнат. Ако изобщо смятаме, че по този път, който е малко радикален може да се стигне. Дори и да може по този път, трябва да се работи повече, за да се направи синхронизацията с другите закони.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Кутев.
Други желаещи да вземат думата по този законопроект?
Заповядайте от КНСБ.

ЧАВДАР ХРИСТОВ – ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Проблемът с неизплатените и несъбираеми, защото има и втори проблем вземания на работниците и служителите трайно присъства в нашия живот повече от 20 години. Той не е проблем на миналата, на по-миналата и т.н. години. В опит да бъде решаван този проблем назад във времето – 2001, 2003, 2004 г. бяха обсъждани и приемани някои предложения и законодателни мерки с оглед да бъде, ако не ликвидиран, поне сведен до някакви приемливи граници този проблем.
Кризата и отношението на една част (малко от работодателите) към вземанията, към задълженията, които имат към работниците, засилиха този проблем през последните години. Наложи се Инспекцията по труда да създаде една система, за да се опитва да наблюдава състоянието, но какво от това, че вече знаем горе-долу какви са тенденциите в не изплащането на трудовите възнаграждения? Проблемът не е решен. Поради тази причина Конфедерацията на независимите синдикати в България изрази и своето положително отношение (имам предвид на състоялото се заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество) по законопроекта като цяло. Ние също имаме някои резерви както по предложенията в чл. 245, така и по предложенията по чл. 333 и по новия текст на чл. 362а. Споделили сме ги с вносителите в оперативен порядък на заседанието. Предоставили сме и нашите писмени бележки.
Нямаме притеснение по отношение да речем на ограничената отговорност, която е принцип на търговското право. Търговският закон регулира отношения между търговци. Работникът не е търговец по смисъла на ТЗ. За него ограничената отговорност не се отнася. Тя се отнася само за търговците. И с въвеждането на този текст по никакъв начин не се дерогира, не се преустановява, не се пречи на ограничената отговорност, която продължава да действа, но в отношенията между търговците. Привличането на собствениците също не поставя сериозни правни проблеми. Една част от работодателите твърдят, че било имало нарушения на конституционния принцип за свещената и неприкосновена собственост. Едва ли това е така, тъй като има и друг принцип в конституцията – чл. 48, ал. 5, който казва, че работникът има право да получи, трябва да получи онова, което е заработил. Сегашният чл. 245 фактически противоречи на конституцията със 60-те процента, които повелява, че било задължително да бъдат изплатени. Така че тук има и един конституционен проблем. Ние твърдим, че за една част от работниците и служителите, тези, които не са получили пълния размер, този текст от конституцията е суспендиран от текущото законодателство и от трудовоправната практика. В този смисъл търсенето на подход да бъде решен този въпрос и намирането на такъв подход е добро решение. Ние си даваме сметка, че интересите на една част от капитала ще бъдат засегнати, но е време да се преустанови с кредитирането на бизнеса през неизплатени заплати на работници и служители. Този проблем е нетърпим и на заседанието на Националния съвет по тристранно сътрудничество, ако нещо постигнахме единение, това беше разбирането, че проблемът е сериозен, че проблем има. Въпреки нашите усилия, предложихме комплект от промени в други закони, - в ТЗ, в ГПК да се въведе възможност при извлечение от сметки по реда на чл. 417 от ГПК да се снабдяваме директно с изпълнителен лист, а не да минаваме през ненужно съдебно производство, за да установим размера и основанието на вземането, в Наказателния кодекс. Практика има, има и във Федерална Република Германия, и в Белгия, има текстове в техните закони в тази посока. В този план не искам да продължавам и да ви отегчавам. Нашите очаквания искам да заявя тук, че най-после нещо ще бъде направено. Не е приятно за собствениците. Има проблем с миноритарните собственици, да съгласен съм, но той може да бъде отстранен чрез редакции, които биха могли да бъдат направени между първо и второ четене, за което сме заявили готовност, ако вносителите желаят, ако някой от народните представители желаят да помогнем с нашия експертен потенциал. Повярвайте ми, ние имаме такъв. Очакваме най-накрая решение, някакво решение да се търси, макар че то би било само една стъпка в тази посока. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Има ли друг, който желае да вземе отношение?
Господин министър, да ни кажете за обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество или общо взето ще се ограничим с това, което ни казаха от КНСБ?

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Съветът за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по законопроекта. Знаете, че там се обявяват решения, по които има консенсус.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА – ЗАМЕСТНИК МИНСТЪР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Аз само, прощавайте, нека да допълня, понеже пред мен е стенограмата и протоколът от заседанието на Съвета. Бих искала да кажа, че ние като министерство и Министерството на финансите сме подкрепили по принцип законопроекта със забележките ни в текстовете. Синдикалните организации също са подкрепили по принцип законопроекта и нито една от работодателските организации не е подкрепила и не се е съгласила с този законопроект. Това е от протокола от заседанието на НСТС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дянкова.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Богданова.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Всъщност, поводът да поискам думата са и последните думи на господин Христов между другото, които аз споделям, защото едва ли в тази зала и едва ли от тази страна на масата някой би възразил срещу тезата, че проблемът е важен и че той трябва да бъде решаван и да бъде решаван така, че тогава, когато законовите текстове са факт, те да сработят. Това, което мен лично ме притеснява и аз затова поставям въпроси отново, защото твърдя, че господин Христов е добър юрист и си дава сметка за този проблем на законодателството, че тогава, когато се приема закон, който носи много сериозно обществено очакване, защото такова има, отговаря на определено обществено напрежение, защото такова има, това означава, че законодателят (в случая ние) по никакъв начин не можем да си позволим приемането на текстове, които няма да сработят, колкото и добри намерения да носят. Това е моят личен проблем. Проблемът ми не е в това, че работодателите не са подкрепили тази промяна, като че ли това е очаквано. Очакваме синдикатите да го подкрепят. Очакването от нас обаче е да направим прецизни текстове. И ако аз имам лично притеснение, то не е нито по философията на тези текстове, нито по посоката, в която се опитват да решат проблема, а по това, че когато законопроектът дори и на първо четене не е гарантирал този комплекс от законови промени, които да го направят работещ, ние ще сбъркаме, водени от най-добри съображения. Това са моите лични притеснения в момента и те нямат нищо общо нито с това кой е вносителят, кой подкрепя и кой не подкрепя. Защото в края на краищата всеки от нас се опитва да подкрепи тези, които имат нужда от законово решение, а това са хората, на които всъщност дължим и заплати. Вероятно е вярна тезата, че решаваме не техните проблеми, а на техните работодатели, които също имат проблеми, за да бъда коректна и към тях. И в този сблъсък на тези на нас ни отива по възможно най-прецизния начин да подкрепим законопроекти, които наистина могат да работят. Опасявам се, че с най-добрите намерения на вносителите и с моите най-добри като човек, който трябва да го подкрепи или не, законопроектът в момента има проблем и той е виден. И в този смисъл аз наистина искам да чуя и останалите, защото иначе ще кажем добри думи за хората, на които ще помогнем, а накрая ще се окаже, че пак не сме си свършили работата. Аз се чувствам зле в такива случаи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на госпожа Богданова.
Други мнения и обсъждания по въпроса? Заповядайте.
Моля да се представите за протокола.

МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ – НАЦИОНАЛНЕН ФОРУМ „ОБЕДИНЕНИЕ”: Току-що чухме аргумент, че законът няма да сработи. Позволявам си да Ви опонирам, тъй като цялата Глава ХV - от чл. 300 до чл. 305 не са работещи. Те и в момента не са работещи в действащия закон. Да, виждам, че сте съгласна, че е така. Седем години го повтаряме още докато бях и в КТ „Подкрепа”, но Вие не направихте нищо досега, за да я направите работеща. Аз не виждам от какво се притеснявате повечето народни представители от това, че ще се приеме един закон в момента на първо четене и трябва да има промени в сродни закони, така че той да бъде перфектно работещ? Те могат да бъдат направени между първо и второ четене. Може да се направи, защото не са много различни. Ето ние тук чухме, че има проблем и с аутсорса на „Човешки ресурси”. Собственикът ги възлага на външен изпълнител, външният изпълнител не заплаща. Имаме един красноречив пример на 600 уволнени работници от „Тракия глас” след голямата стачка, които бяха наети от една фирма в Чехия и по този начин повечето от тях не си получиха заплатите. В този смисъл трябва да се помисли. Но аз съм съгласен с колегата от КНСБ, че повечето казуси, които Ви притесняват, са уредени. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря за изразеното мнение.
Господин Кутев, заповядайте.

АНТОН КУТЕВ (КБ): Аз разбирам този начин на мислене, но не мисля, че го подкрепям. В смисъл сега логиката „Ами той досега не работеше и сега пак няма да работи” не е добрата според мен. В смисъл, че ако ние заложим (аз пак се връщам към предишната си теза) текстове, които няма да сработят, това няма да помогне на хората. Тоест, ще сме си изговорили – едни ще са били за, други – против и накрая нищо няма да доведе до резултата, освен че гражданските организации след това с пълно право пак ще кажат вие нищо не правите, а само се помотвате и политиците защо сте ни. Тоест, това е пътят, по който ние обезсмисляме политическото действие според мен. Аз си казах мнението по този закон и взех думата по-скоро за друго. Да кажа, че съм абсолютно за (ще видим какво ще се случи със закона), но ако не мине закона аз съм готов да седнем и да го разработим подробно, така както трябва. Защото пак казвам, зад идеята на закона съм абсолютно за. Сигурен съм, че има една голяма част от него, която може да работи, но той трябва да се изпипа както трябва. Нека да видим как ще мине гласуването, но отсега си заявявам пълната готовност да седнем и да работим по закона така, че да направим както трябва, за да мине - предполагам, че и министерството и всички. Тоест, ако сега не решаваме проблема, трябва да намерим начин да го решим. Това е нещото. Не бива да го загърбваме, независимо от изхода в тази зала.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Кутев.
Това беше нещо като реплика, така че, ако имате да кажете нещо като дуплика, заповядайте. Ако не, продължаваме нататък.

МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Благодаря на господин Кутев за готовността му да работи в едни оперативни порядки. Също и като КНСБ Ви предлагам нашата експертна помощ, която също не е никак малка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Други мнения по законопроекта?
Заповядайте и се представете за протокола.

ВЛАДИСЛАВ ГЕОРГИЕВ – ОТ ИМЕТО НА „КРИБ”: Господин председател, уважаеми членове на Комисията! Искам само да обърна внимание на един фактически проблем от предложения законопроект, който като че ли мина мимоходом. Става дума за чл. 333 за особената защита, която се предлага. Ами на практика приеме ли се този текст, достатъчно е работникът или служителят периодично през няколко месеца да завежда по един иск и няма нужда изобщо да се явява на работа. Остава закрепостен завинаги към работното си място, без никаква възможност за реакция. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви за изразеното становище.

ВЛАСИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Аз говоря за редакцията, която е предложена.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Като че ли се ориентираме към приключване на дебатите и гласуване.
Заповядайте, госпожо Ташева.

МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (АТАКА): Благодаря Ви, колеги, за отзивите. Аз вече имах възможност да кажа, когато законопроектът беше обсъждан в Националния съвет по тристранно сътрудничество, че ние сме готови да приемем някои предложения и да прецизираме текста. Даже цитирах, че сме готови да коригираме текста за отговорността, като го ограничим до мажоритарните собственици на капитала или на привилегировани акции, за да спасим миноритарните собственици или притежателите на акции на приносител от тази угроза да бъдат отговорни за това, че мажоритарните собственици са източвали предприятието си, купували са си яхти и после са пратили работниците да ги съдят, да си търсят правата в съда. Такива са. Това е тъжната истина за действителността в България.
Също така благодаря на министър Хасан Адемов за много уместната забележка. Да, тук трябва да се направи корекция. Сега ще прочета. Действително чл. 333 ще бъде коригиран с уточнението, че става дума само за трудови спорове, свързани с не изплащане на дължимите заплати в много дълъг период от време, системно. Просто сме пропуснали да го добавим. Става дума за системно не изплащане на заработеното от страна на работодателя. Просто сме пропуснали. Съгласна съм, че този текст трябва да бъде коригиран в тази посока.
Колкото до работодателите, аз едва сега (буквално 5 минути преди да започне нашето заседание) получих становището на „КРИБ”. От Асоциацията на индустриалния капитал в България, БСК и БТПП нямам отзиви, но по време на заседанието всички разбрахме, всички участващи разбрахме, че те са категорично против. За голямо съжаление ние не можахме да разберем, да чуем някакви смислени аргументи, които да не могат да бъдат опровергани или най-малкото притеснения, които да бъдат успокоени с някои поправки и усъвършенстване на юридическия текст. Това, което чух аз лично, а и колегите, беше, че така ще изгоним чуждите инвеститори, а и българските ще избягат. Това беше заявено и след заседанието пред редица медии.
Ако това са аргументите, те много лесно могат да бъдат опровергани. Разбира се, господата, които работят в организации с гръмки имена като Асоциация на индустриалния капитал или Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, те могат да се чувстват свободни да напуснат страната, понеже ни плашат, че ще бягат и да заминат където искат. Но аз ги питам къде ще отидат? Любопитна съм просто. В коя друга държава ще бъде допуснато да не се изплащат заплати и то 40 процента от оспореното възнаграждение месеци и години наред? Аз мисля, че няма такава държава, защото (и тук е парадоксът) поради допускането на неограничена експлоатация в България, както вече казах, по-голяма част от работещите българи напуснаха страната си. И ако трябва да избираме кой да напусне България – народът й или така наречените индустриалци, аз лично предпочитам вторите. Защото България е една страна, в която индустрия няма, но индустриалци, ако съдим по заглавията на техните организации, както виждате има.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо Ташева, нека да се ограничим само по законопроекта, а да не правим категорични изводи. Извинявайте.

МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (АТАКА): Казах, че сме готови между първо и второ четене след едно обсъждане с колегите, които имат забележки да въведем необходимите корекции в текста. Благодаря Ви още веднъж.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря.
Последно питане, има ли някой да желае да вземе думата по внесения законопроект? Ако няма, аз ще обобщя, че общо взето становището на цялата Комисия и на всички изказали се е, че такава стъпка в тази посока е необходима. Дали такава ще бъде прието или не след гласуването на първо четене ни предстои много работа в тази посока и аз дори призовавам, ако това не бъде прието да се обединим и да направим нещо работещо и значимо.
Така че, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-99, внесен от Магдалена Ламбова Ташева и група народни представители на 19.12.2013 г.

Който е съгласен да бъде приет на първо гласуване, моля да гласува. Гласували 18 народни представители: за няма, против няма, въздържали се 18.

Благодаря за гласуването.
Госпожо Ташева, не се отчайвайте. Ще работим заедно и ще направим стъпка в правилната посока. Благодаря Ви.
(Народната представителка Магдалена Ташева напуска залата.)

По точка втора:

ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 402-01-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 21.01.2014 Г.
Давам думата на госпожа Росица Янкова – заместник-министър на МТСП.
Госпожо Янкова, изчакайте да се успокои залата. Колеги и гости, моля за тишина.
Заповядайте, госпожо Янкова.

РОСИЦА ЯНКОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Промените, които аз ще представя, касаещи КТ са в две насоки. От една страна, предлагаме промени, които са свързани с приемане на втория пакет от мерки за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса, които са одобрени с Решение № 635 на МС от 22.10.2013 г. и, втората група предложения, касаят текстове по извършване на определени корекции в договора за ученичество и включване на изцяло нови текстове за въвеждане на договора за стажуване.
По отношение на първата част, свързана с мерките за намаляване на регулаторната тежест, е направен преглед на база на постъпили предложения и измененията са в няколко насоки.
Първата промяна е в чл. 149, ал. 2, която касае уведомителен режим пред Инспекцията по труда за извънреден труд. С предложената редакция работодателите в рамките на календарната година ще отчитат веднъж в периода до 31.01. на следващата броя на случаите на извънреден труд.
Следващата промяна е отпадане на задължението на работодателите да осигуряват за нуждите на контрола за спазване на трудовото законодателство ревизионни книги в предприятието, в неговите поделения, в обекти, работни площадки и на други места, на които се полага наемен труд.
Предлага се също така контролните органи на Главна инспекция по труда да имат правомощия да дават задължителни предписания на работодателите, да заличават уведомления за сключени трудови договори, ако установят, че няма доказателства за съществуване на трудово правоотношение. Промените, които са предложени в КТ във връзка със служебно заличаване на подадени уведомления за сключени трудови договори защитават правата и гарантират интересите на работниците и служителите и чрез тях ще бъдат предотвратени последиците от фигуриращ в Регистъра на НАП запис за сключен трудов договор, когато фактически и документално не може да се установи, че между страните е възникнало трудово правоотношение.
Това са накратко предложенията, които касаят намаляването на регулаторната тежест.
По отношение на втората група промени. Промените в Договора за ученичество са направени от гледна точка на по-голяма прецизност на текстовете и изчистване на част от стари записи, които създаваха двойно тълкуване в самите текстове, както и чисто техническо прецизиране на някои от термините в тези текстове. Става въпрос за чл. 231 и сл. Тук специално (пак казвам) промените са технически.
Ще се спра малко по-подробно на изцяло новите текстове, които уреждат института на стажуването. На първо място няколко са основните момента. Въвежда се специален трудов договор – договор за стажуване, с който се дава възможност на млади хора до 29-годишна възраст да придобият опит по придобита от тях специалност в рамките на висшето или на средното образование. Предложените текстове са изцяло в унисон с европейската рамка за качество на стажовете, която беше приета буквално преди 2-3 седмици от страна на Комисията и разглежда няколко вида стажуване – общо 5 вида. Това е единият от тези видове. Говорим за стажуването, което е след придобиване на квалификация.
В рамките на стажуването е уредена и фигурата на наставника и неговите отношения с работодателя. Въвежда се период на стажуването, който е между 6 и 12 месеца, както и общо на възнаграждението и начинът, по който включва стажуването като съответно с цел предотвратяване на злоупотреба се дава възможност едно лице при един работодател за специалността, по която е завършило и ще упражни правото си на стажуване да се сключва еднократно и само веднъж такъв договор с цел да нямаме мултиплициране на няколко стажантски договора за едно и също лице и то на практика цял живот да бъде стажант. По отношение на този договор съответно се прилагат и останалите текстове, които касаят трудовите договори като свободата на сдружаване, закрила и т.н.
Промяната в КТ, касаеща стажуването е изключително важна на този етап, като се има предвид, че от 1 януари стартира изпълнението на младежката гаранция и един от основните инструменти, които е предвиден за финансиране по тази гаранция, е именно стажуването. С приемането на тези промени ще се даде възможност в момента, в който бъде одобрена Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” институтът на стажуването изцяло да бъде подпомогнат със средства от Европейския социален фонд, а, от друга страна, всички млади хора, които и до момента стажуват в различни фирми и с чийто труд на практика се злоупотребява – било защото нямат сключен договор или било защото не са осигурявани, да получат това право да придобият трудов стаж по специалността си, за да могат в последствие да си намерят по-лесно устойчива заетост. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър за краткото представяне на законопроекта.
Стартираме изказванията.
Госпожо Ангелова, заповядайте.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами заместник-министри, колеги, гости! Преди 3 месеца от ПГ на ГЕРБ внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Главно с този законопроект ние регламентирахме договора за стажуване като самостоятелен вид договор, улесняващ достъпа на младите хора до пазара на труда и подпомагащ техния плавен преход от образование към устойчива заетост. За съжаление вече 2 месеца откакто е разгледан този законопроект на ПГ на ГЕРБ на заседание на Комисията по труда и социална политика няма достъп до пленарна зала. Сега на нашето внимание преди 1 седмица е входиран подобен законопроект от страна на МС. На пръв поглед двата законопроекта са почти еднакви, но има една съществена разлика, че в нашия законопроект ние предлагаме работодателят да може да сключи (реплика от министър Хасан Адемов). Много Ви моля, когато се изказвам …

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо Ангелова, моля Ви не влизайте в спор. Продължавайте нататък.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): В нашия законопроект ние предлагаме работодателят да може да сключи договор за стажуване с лица, които са на възраст до 29 години, което лице се обучава в средно училище по определена специалист или с лица, които се обучават във висше учебно заведение или с лица, които са придобили вече съответната степен, но до 24 месеца преди датата на сключване на договора нямат трудов стаж. Докато в този законопроект, който е на МС се предлага работодателите да могат да сключват трудов договор с условие за стажуване само с лица до 29-годишна възраст, които са завършили средно или висше образование, но нямат трудов стаж. Ето къде е тънката разлика между двата законопроекта. Защото един от най-големите проблеми за безработицата сред младите хора, която вече достига близо 29 процента в България е, че младият човек когато завърши средно или висше образование, той няма необходимия професионален опит и не е конкурентноспособен на пазара на труда. Това е една от най-голямата пречка младият човек да стои безработен и да не може да си намери работа. Затова и ние предложихме в нашия законопроект за промени в КТ да се регламентира договорът за стажуване като самостоятелен вид договор, за да може да се сключва такъв договор за стажуване с лицата, когато те се обучават във висше или в средно училище и когато те си карат своите професионални практики в средното или във висшето учебно заведение да могат да се смятат за трудов стаж и за професионален опит и вече когато те завършат да са конкурентноспособни на пазара на труда. Защото само по този начин ние можем да помогнем на младите хора да си намерят работа колкото се може по-бързо и да могат да се реализират, когато е завършат. А сега по този начин, както ни се предлага да се сключи трудов договор с условие за стажуване с лица до 29-годишна възраст, завършили средно или висше образование, но без трудов стаж, то и сега го има. Това не е нещо ново, защото допреди няколко месеца много успешно действаше една схема „Ново начало” по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” и по тази схема работодателите имаха възможност именно да сключват такива трудови договори с лицата до 29-годишна възраст, които са завършили средно или висше образование, но нямат нужния професионален опит. Като техните договори бяха срочни, а също така с определения наставник се сключваше допълнително споразумение. Така че това не е ново.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: „Ново начало от образование към заетост”.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Схемата „Ново начало от образование към заетост” по Оперативната програма „Развитие на човешки ресурси”. Така че това не е нищо ново и в момента си действа и можеше това да стане с един срочен договор.
Разликата между двата законопроекта касае и един срок на стажуването. Ние предлагаме договорът за стажуване да се сключва не по-малко за 1 месец и не повече за 9 месеца, а в законопроекта на МС е определен срок не по-малко от 6 месеца и не повече от 12 месеца. Защо е този голям срок от 6 месеца? И също така, което не е никак маловажно, в нашия законопроект ние сме определили, че лицето, което стажува, има право на трудово възнаграждение. Това трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от минималната работна заплата. Имам и други забележки, но да отнемам думата и на другите колеги. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Аз само ще обобщя, че Вие принципно приемате законопроекта и може да направите между първо и второ четене тези поправки, които Вие желаете. Така ли да го разбирам, или?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Не, не. Аз започнах с това, че ние имахме законопроект сходен, който е в по-добра форма. Той беше отхвърлен нали с мнозинство на заседание на Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът вече два месеца и нещо е във фризера. Нарочно не е вкаран в дневния ред на Народното събрание, не е разглеждан. Ето сега излезе на светло защо този законопроект - нашият не беше вкаран досега в НС и се появява законопроектът на МС. Аз смятам, че ако Вие подкрепите нашия законопроект в зала и ние подкрепим този на МС, между двата законопроекта действително може да бъдат изработени едни много по-прецизни текстове и те да бъдат действително в полза на младите хора и действително да им решим проблема. Защото само в този вид, в който е законопроектът на МС, по никакъв начин ние няма да помогнем. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Госпожа Богданова. Заповядайте.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Не е реплика на госпожа Ангелова. За изказване.
Тъй като законопроектът, внесен от нея и група народни представители вече беше гледан в тази Комисия и аз съображенията си по него съм казала. Между другото чисто приятелски и колегиално я съветвам да се върне към стенограмата от това заседание, защото част от дискусията всъщност показва дори моето отношение към част от текстовете, заложени тук. Аз си мисля, колега Ангелова, не заради лично обяснение, а заради тезата, защото тя е важна, че дори и част от текстовете да са сходни или идентични, Вие сте абсолютно права, че има една принципна разлика между двата законопроекта и оттук идва големият въпрос, приети и двата на първо четене, всъщност какво обединяват? Текстовете, които са свързани с част от дефинициите, хубаво, значи ние по терминологията няма да сбъркаме. Да, Вашият законопроект всъщност предвижда лица до 29 години, които се обучават в средно и висше училище за придобиване на степен на професионална квалификация или образователна степен да бъдат обект всъщност на тези договори.
Аз искам да Ви напомня, че до 20 години обучавани в средни учебни заведения за придобиване на степен на професионална квалификация са учениците от 15 години. Повтарям от 15 години, за които Вие тук не въвеждате по-различна процедура за назначаване от действащата по Кодекса на труда в законопроекта, който Вие сте внесли. И затова аз само се връщам към него, за да напомня, че има същностна разлика.
Законопроектът, който внася МС всъщност визира лица до 29 години, завършили вече своето образование, които нямат трудов стаж и които всъщност получават подобен договор, дефиниран като договор за стаж въз основа на придобитата вече професионална квалификация. И тази разлика за мен е същностна и тя е важна. За да бъда до края коректна към това, за което всъщност ще ни ще наложи да говорим, господин министър, но това според мен е един последващ разговор и вероятно той ще стане факт, когато тук обсъждаме внесените законопроекти за промяна в Закона за професионалното образование и обучение. Защото всичките говорим от сърце как ще обучаваме учениците и в българските професионални средни училища чрез труд, но този разговор за това как ще изглежда тази система, е по-различен. Той не е свързан само като този законопроект, който предвижда възможностите за осъществяване на точно тази младежка гаранция за заетост, на която ние дължим един по-сериозен законодателен акт и този проект това предлага. Останалото е събрана идея за едното и другото, което според мен нито един проблем не решава. Оттам идва тази разлика, която колкото и да одобряваме, за да покажем добра воля да решим проблема, няма да можем да го решим, защото ние до това противопоставяне задължително ще стигнем. То е различна теза, то е друг подход, то е друг запис в КТ. Оттук идва различието и не е въпрос да конфронтираме двата законопроекта. Този сблъсък ще се случи. Сега в момента разговаряме по това, което МС е внесъл. И чисто професионално аз твърдя, че колкото и някои текстове да са сходни, принципът е различен, ако аз правилно съм схванала логиката на внесения законопроект и на този, който Вие внесохте. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Богданова.
За второ изказване или за реплика?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): За една малка реплика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Заповядайте.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Една съвсем кратка реплика. Има голяма разлика и аз затова казах между двата законопроекта. Те са сходни, но има много голяма разлика между тях. Аз искам да попитам вносителите по-точно. Вие предлагате да се регламентира договор с условие за стажуване, след като младият човек е завършил вече средно или висше образование. Примерно, когато две деца завършат средно образование, едното лице е назначено по трудов договор от работодателя, след като излезе, а другото лице е назначено по трудов договор за стажуване от друг работодател. Каква е разликата? Имат ли тези лица някакъв професионален опит, някакви умения преди това направени? И двете лица, когато завършват средно образование те нямат абсолютно никакъв опит, защото няма къде да го придобият, защото не е вписано в трудовата книжка. Но едното лице е хванато от работодател, който му предлага трудов договор с условия за стаж, а другият работодател го назначава с нормален трудов договор. Ето това е. Каква е разликата, каква е тънката разлика между двата договора? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Господин министър, заповядайте.

ХАСАН АДЕМОВ – МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди малко си позволих реакция, защото доколкото знам сега се обсъжда проекта на МС. Не че той няма връзка с другия законопроект, но от дискусията, която водим до сега стана ясно, че има съществени разлики и една от съществените разлики е тази, че нашият законопроект дава възможност на всички (повтарям) на всички, които са завършили средно и висше образование. Докато програмата „Ново начало от образование към заетост” все пак е програма и схема. Тя е с определен обем, с определен финансов ресурс. Не се отнася за всички, не се отнася за всички. Докато записът, фигурата на стажантския договор в КТ се отнася за абсолютно всички. Това е едната от принципните разлики.
Следващата разлика, на която искам да обърна вашето внимание и тя е принципната разлика между единия и другия проект, е в това, че нашият законопроект дава възможност за тези, които вече са завършили, както подчерта госпожа Ангелова. Защо правим това? Защото в крайна сметка тези, които са в системата на образованието имат учебни планове, имат в рамките на тези учебни планове, в рамките на тази учебна програма имат регламентирани стажове. Аз съм завършил медицина и в ІІІ курс имах сестрински стаж 1 месец. Господин докторът тук ще Ви каже, че в края на годината VІ курс е стажантски курс. Това е стаж. Само че там няма регламентиран трудов договор. Затова ние не искаме по никакъв начин да се месим в системата на професионалното образование и обучение. Ние не искаме да се месим в правилата на системата на образование. А очевидно е, че там има страшно много проблеми. Очевидно е, че идеята за дуалното обучение, която сега се обсъжда, е част от решението на проблема, макар и не непълно, всички въпроси не могат да бъдат решени, но системата на образование е тази, която трябва да даде възможност за такъв тип квалификация и за такъв тип стажуване. По правилата на системата за образование, по правилата на полагане на изпити със съответните изпитни комисии и т.н. Това, което ние даваме като възможност за стажантски договори е свързано с тези, които са завършили, които по една или друга причина (а причината е безработица) не са намерили възможности да натрупат професионален опит. Защото знаете, че един от големите проблеми и тук към съгласен с госпожа Ангелова е, че работодателите търсят хора с професионална квалификация и опит. За съжаление завършилите по различни причини, но по причини, включително, които са част от проблемите на системата на образованието, нямат достатъчно професионален опит. Затова, това е един опит да дадем възможност на тези хора. Разбира се, ние не изключваме и Оперативната програма, ние не изключваме и програмата „Ново начало” и там има възможност, но там кръгът от лица, които са в предметния обхват на тази програма е ограничен. Като всяка една схема от оперативните програми, като всяка една програма тя е за определена бройка – за 900 човека, за 800 човека, за 1000 човека, а другите какво правят?
Освен това, пак повтарям, има и други разлики, които Вие казахте, но не казахте една от най-важните разлики. Например наставникът. Ние сме визирали фигурата на наставника и по какъв начин за бъде издигнат, на какви условия да отговаря наставникът и как трябва да бъде сключено допълнително споразумение между работодателя и наставника, за да може все пак той да получи допълнително възнаграждение, защото, ако не отговаря на определени професионални характеристики и ако не му се доплаща, представете си какъв наставник ще бъде той, нали. И вместо да търсим повишаване на квалификацията, можем да получим точно обратният ефект. Така че това са принципните разлики. Те не противопоставят двата законопроекта, но визират съвършено различен подход, което го казахте и Вие.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин министър.
Само един въпрос. Този законопроект мина ли на обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество?

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: То остава и да не мине (смее се). Мина, да.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И преди да дам думата на заместник-министъра, само да кажа на колегите, че всички становища на организации – на работодателски, на синдикални, които са по законопроекти, които се обсъждат в Националния съвет за тристранно сътрудничество се публикуват на електронната страница на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Аз ще помоля секретариатът да изпрати на всички членове на комисията електронния адрес на страницата, за да могат да ги проверяват преди заседанието. Благодаря Ви.
Госпожо заместник-министър, имате думата.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Благодаря.
Аз искам само едно кратко допълнение да направя и да дам пример. Основният проблем при младежите и това всички го знаем е, че те не са привлекателни за работодателите, защото когато кандидатстват за определена длъжност по професия, която са завършили, те нямат трудов стаж. Трудов стаж обаче по определена професия те могат да придобият само ако вече я имат тази професия. И министърът даде много правилно пример. Нима може едно лице, което все още учи за лекар да бъде назначено за лекар, след като то няма правоспособност? Нима може един юрист да работи като юрист, без да е придобил правоспособност? Това говори за регулираните професии, но същото се отнася и за останалите. Едно е трудов опит въобще в това отношение. Да, всеки може и да учи, и да работи. Правят го много. Ние говорим за стаж. Стажът е по конкретната професия и то няма как да се придобие стаж по професия, ако лицето все още учи, защото то не е специалист и не е придобило тази квалификация. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин Христов.

ЧАВДАР ХРИСТОВ – ВИЦЕПРЕЦИДЕНТ НА КНСБ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Ние сме изразил положителното си отношение към законопроекта още назад във времето не само във фазата на неговото окончателно обсъждане и съгласуване, т.е. в рамките на НСТС, а и в предходно време в експертна работа. Искам да споделя тук с уважаемите народни представители, че законопроектът съдържа някои наши идеи и конкретни текстове, за което благодарим и на вносителите, че са се съобразили с тях.
Аз няма да се спирам на това, което вече се изясни, за разликата между единия и другия стажантски договор. Само искам да изразя нашите резерви и несъгласие с подхода, който се възприема напоследък под формата на така наречената административна тежест или напоследък се говори за регулаторна тежест да се ревизират норми в КТ. Имам предвид съдържащите се в този законопроект § 1, § 10 и § 11. На пръв поглед едни не толкова драматични промени се правят по отношение на ангажименти на работодателите, свързани със спазването на определени права и задължения и отношения с Агенцията „Главна инспекция по труда”. Но напоследък под формата именно на такава тежест започват да никнат предложения, които фактически представляват ревизия на КТ.
В плана, както е известен „Орешарски”, основен документ в управлението в предходното полугодие, правителството беше поело ангажимент да работи за намаляването на административната тежест на бизнеса. Няма и думичка за регулаторна тежест. Между административна тежест и регулаторна тежест има съществена разлика. При това става дума за тежест, която носи бизнеса, а не работодателя. Между едното и другото понятие има съществена разлика. Работодателят е обвързан не с държавата, когато говорим за КТ, а е обвързан в трудови правоотношения с работника и служителя и с оглед правата на работника и служителя конституционното право на труд, което е защитено от държавата по силата на конституцията и това основно става чрез КТ се създават права, насочени към охраната на трудови права, а не на отношения между бизнеса и държавата. Административната тежест, това са такси, лицензионни режими, регистрации и т.н. Наличието на ревизионна книга, наличието на определен режим на отчитане на извънредния труд не са административна тежест в този смисъл. Те са въведени режими (нека така да ги наречем), регулации (нека и така да ги наречем), за да се охраняват съществуващи забрани, права и задължения на работниците и служителите. Плъзгането по тази линия е изключително опасно. Защото в общественото съзнание не се прави разграничение както между бизнес и работодател, не се прави разграничение между разрешителни режими да осъществявам стопанска или търговска дейност и регулация на трудовите правоотношения, които имат и се коренят в други източници, а не стопански интереси, в облекчаването на стопанския интерес и постигането на конкурентоспособност по този начин.
Ето защо, аз обръщам внимание и призовавам с особено внимание да следите за какво става дума. Какво означава нововъзприетото понятие „регулаторна тежест”? „Регулацията” е термин, който има съвсем друго понятийно съдържание, различно от това на административната тежест. Регулация имаме навсякъде, а не само в обществените отношения чрез правото. Регулация имаме, когато трябва да си направим регулация на двигателя на колата, за да работи той така както трябва – икономично и т.н., да не замърсява околната среда. Във всички норми, които регулират различни обществени отношения, съществуват регулации, във всички нормативни актове съществуват регулации. Под формата на намаляване на регулаторната тежест означава ли това, че ще се тръгне в услуга на капитала и на бизнеса да бъдат разрушени определени регулации, които са създадени в обществен интерес? Да, давам си сметка, че онова, което казвам, звучи особено, но никой до този момент не говори в такава посока. И в този смисъл тези малки поправки, които се правят в този законопроект аз си давам сметка, че те ще бъдат приети, защото са предложени и едва ли вносителите и едва ли Вие ще ги откажете като гласуване, но по-нататък ще се зададат и други. Вече имаме втори пакет с мерки. Имаме обявен трети пакет от вицепремиера Бобева, в който фактически се прави ревизия на действащи регулации по КТ. Фактически се правят ревизии на съществуващите права на работници и служители и гаранции за това, че те ще се спазват. Ние се опитваме по този начин просто да бием тревога. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Христов за изразеното мнение.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Караминова.

ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, заместник-министри! Аз имам един съвсем кратък въпрос. Досега се говореше за сключване на този особен вид договор за обучение по време на работа, но ме интересува това, че аз никъде не видях възможност за прекратяване по време на обучението на този договор от страна на стажанта – лицето, което стажува или от страна на работодателя? Какви са възможностите.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Редът е като за всеки трудов договор, така е и при този договор. Има възможност да бъде прекратен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Това е особен трудов договор, ако се гледат реквизитите за него.
Госпожо Захариева, заповядайте.

ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, госпожо зам.-министър, уважаеми колеги! Аз също имам няколко въпроси, за да мога да си изясня за себе си визията на вносителя в този законопроект и в частта отново за стажантския договор, разбира се. Разбирам от всичко, което се каза досега каква е разликата между това, което ние имахме като предложение и това, което Вие предлагате и защо смятате, че тези предложения стоят на много различни плоскости. Единствено от гледна точка на това е възрастта на тези млади хора и тяхното положение в обществото, дали те все още се обучават или вече са завършили своята специалност – независимо дали е средно или висше образование.
Но аз може би не успявам достатъчно да си изясня за себе си разликата, която ще получат младите хора, привилегиите, които ще получат младите хора или пък съответно работодателите в резултат на тази промяна, която правим в момента. Разбирам, от представянето на мотивите от госпожа заместник-министърката, че основната цел на внасянето на тази промяна е свързана с новите схеми по оперативните програми и конкретно с младежката гаранция. Това означава ли, че всъщност ние търсим договор и промяна в КТ, с който, когато отворим оперативната програма и схемите, по които ще могат да кандидатстват тези млади хора без опит, ще стимулираме работодателите да назначават младежите и да участват в тази програма чрез този договор за стажуване? Това ми е единият въпрос.
Другият ми въпрос е, ако нямаме такава оперативна програма, да приемем, че нямаме такава опция, какви според Вас ще бъдат мотивите на един работодател да назначи млад човек по този договор за стажуване и каква е разликата между това да назначи младия човек по обикновен трудов договор, а не по договор за стажуване?
И третият ми последен въпрос е. Вие казахте, че младите хора не са привлекателни за работодателите, защото нямат опит. Как с тази промяна ще ги направим по-привлекателни? Какво младият човек ще спечели от факта, че примерно работи 6 месеца по трудов договор, както досега и 6 месеца по договор за стажуване? Каква ще е разликата накрая, ако тези двама младежи са с еднаква придобита квалификация, нямат и двамата опит и двамата бъдат назначени в предприятието – единият на трудов договор, а другият с договор по стажуване, особеният вид договор? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Захариева.
Само ще обърна внимание на госпожа Караминова, че това, за което питаше, е в § 5, чл. 233 от законопроекта.
Искате ли думата, за да отговорите? Да.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Благодаря, господин председателстващ.
На първо място, промяната в КТ не е продиктувана само и единствено от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. По-скоро това е един допълнителен аргумент към нея от гледна точка и на хармонизирането. Тук нямаме чисто по смисъла на европейското законодателство, а по-скоро имаме вторични актове, които бяха приети, както аз споменах в своето изложение.
Основната причина да се предложи тази промяна е, че и в момента много млади хора са наемани като стажанти, но на практика тази фигура до момента не беше урегулирана в нито един закон, освен частично споменавани в Закона за насърчаване на заетостта, където има и говорим за чиракуване и за стажуване. Но стажантът като такъв не съществуваше. Поради тази причина сред работодателите, тук има представители на работодателите и те могат да кажат, колко е разнообразна практиката. Тоест, от сключване на граждански договори до не сключване на никакви договори, което означава съответно давани средства на ръка, липса на осигуровки или пък наемане без абсолютно никакво възнаграждение, на практика работодателите по-скоро използваха труда и възможностите на тези млади хора без те оттук насетне да могат да докажат опита, който са придобили, да могат да използват този придобит опит пред други работодатели. (Реплики от ПГ на ГЕРБ.) Това е факт. Аз не го казвам защото си го измислям, а го казвам на база на разговори с предприятия. Дали могат да използват този инструмент извън оперативната програма, да. В момента един от най-големите работодатели в Европа обяви създаването на 20 000 работни места за стажанти, за млади хора. Той е представен и в България. Около 200 души се очаква да бъдат наети в България, без каквото и да подпомагане и субсидиране. Само че тези млади хора сега ще бъдат наети по трудов договор и реално ще придобият опит. Може би не е някаква тайна. Става въпрос за „Нестле”. Те обявиха програмата си за подпомагане на младежката заетост преди около може би месец, месец и половина.
По оперативната програма в момента използвахме малката възможност, която е като мярка, дадена в Закона за насърчаване на заетостта и работодателите това, което сключват като договор за стажуване на практика е срочен трудов договор по КТ. Това се използва. А това, че ние му казваме стажуване е защото това е начинът, по който ние можем да получим средства, за да имаме гарантирана заетост за тези млади хора. В момента, когато го регулираме в КТ, много по-чисто е, защитима е вече всяка една мярка още повече в рамките на младежката гаранция и да бъде финансирана със средства от Европейския социален фонд.
От друга страна, това, което е като комюникето на Комисията, с което се въвежда европейската рамка за качество на стажовете, за която аз споменах, препоръчва (когато Комисията препоръчва, на практика то има почти задължителен характер, въпреки че не е (пак казвам) облечена и няма силата на регламент или като директива) на държавите да съобразят своето законодателство с въпросната рамка, която не е предмет да я разглеждаме. Тя има 5 вида стажуване. Едното от тези е това.
Обикновеният стажантски и обикновеният трудов договор. Да, на практика като ефект е същото, но голяма част от работодателите не сключват… Нали идеята е, за да стигнем до този договор, до трудовия договор основният проблем е… Ако ми твърдите обратното, това означава, че не сте контактували с млади хора, защото при мен това е ежедневие. Особено в рамките на младежката гаранция изслушах изключително много младежи, на които основният проблем е това. Тях не ги вземат на работа, защото нямат стаж. На практика сключването на нормален трудов договор се предшества от изискването той да има стаж по специалността. Той няма как да има този стаж по специалността. Така че на работодателя му е по-лесно, защото той тук няма ангажименти, които ги има по същинския трудов договор да го вземе, да му сложи наставник…

ГАЛЯ ЗАГАРИЕВА (ГЕРБ): (не говори на микрофон) Да плаща на наставника.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Не. Той не е длъжен да плаща на наставника.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не влизайте така в директен разговор. Изслушвайте се.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: При всички случаи с промените в КТ, касаещи стажуването, ние защитаваме младите хора. То това е основно, това е идеята.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Като имаш трудов договор, какъв ти е проблемът? За да нямаш трудов договор, това означава, че работодателят е преценил, че не наема този човек, защото няма квалификация. Идеята на стажантския договор е в случаите, когато не се стига до трудов договор и да можеш да придобиеш такъв професионален опит. Това е разликата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И смятайте го например, то като аргумент досега е споменато във всички документи по Оперативната програма „Човешки ресурси” - имаше стажантски договори, по програмата „План за действие” и в Закона за насърчаване на заетостта имаше, а принуждаваха работодателите да сключват трудови договори с хората. Сега ще сключват договори за стажанти.
Благодаря. Извинявайте за намесата.
Заповядайте, госпожо Захариева, но го изчерпайте с това изказване и да няма повече, че се задълбочаваме. Заповядайте.

ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Господи председател, благодаря, че ми дадохте възможност все пак да кажа дали съм удовлетворена от отговора. Имам въпроси, които смятам, че са важни. Защото, когато коментирахме и предния законопроект и много пъти при различни коментари тук в нашата Комисия, ние сме търсили винаги ефекта. И когато коментирахме предния законопроект, точно това търсихме - ефектът за хората, към които е насочена тази законодателна промяна, която правим, дали тя ще донесе плюсове и дали тя ще помогне за решаване на един проблем в обществото. Всички твърдим, че договорът за стажуването е договор, който ще донесе ползи за младите хора и ще подпомогне решаването на младежката безработица. А Вие преди малко, госпожо заместник-министър сама казахте, че няма разлика и ефектът е един и същ между трудов договор…

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): (не говори на микрофон) Как ще е един и същ?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: (не говори на микрофон) Не съм казала, че е един и същ.

ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Един младеж на 23 години завършил и започнал работа по трудов договор след 6 месеца, в неговата трудова книжка ще пише, че има 6 месеца трудов стаж по специалността. Един младеж на 23 години, започнал да работи по трудов договор за стажуване, след 6 месеца в неговата книжка ще пише, че той е извървял 6 месеца стаж по специалността. Те остават поставени на една и съща рамка. Аз разбирам, че Вие искате да има в нашето законодателство такова понятие „договор за стажуване”, но това, около което коментирахме и около което съм сигурна, че голяма част от хората тук мислим в тази посока, но може би и ние не бяхме и аз го казах, когато коментирахме нашия законопроект и ние като вносители го казахме, че не сме съвсем прецизни в нашите текстове, но идеята беше да дадеш шанса на младия човек, когато, завършвайки своето образование той излиза на пазара на труда и му липсва този опит, който ние търсим.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): (не говори на микрофон) Това е и в този законопроект.

ГАЛЯ ЗАРАХИЕВА (ГЕРБ): Излизайки на пазара на труда този законопроект дава възможност на младия човек да сключи допълнителен договор, ако работодателят му реши този договор да е за стажуване. Защото аз се притеснявам, че работодателите ще бъдат подложени на избор дали да сключат трудов договор с един млад човек, който току-що е завършил и да си го наемат по нормалния ред или да сключат договор за стажуване, за да си сложат и наставник, да се хванат и с програмата, която трябва да следят при договора за стажуване да се изчисти.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: (не говори на микрофон) Това е вашият законопроект.

ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Не, не. В момента обсъждаме и аз търся този отговор. И вие търсихте отговори, когато обсъждахме нашия. Търся този отговор. Благодаря все пак за това, което казахте.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Все пак един много кратък коментар, защото или не се чуваме или не искаме да се чуем. Това са двата възможни подхода. Това, което искам да кажа е, че работодателят, който е наел младеж или девойка, които са завършили образование без да се възползва от тази стажантска програма, означава, че той е преценил неговата професионална квалификация, доверил се е на тази квалификация, назначил го е на изпитателен срок и всички възможности по КТ, той няма нужда от това да извърви пътя от образование към заетост. А стажантският договор му дава трасирано пътя, когато този път е затруднен. Това е принципната разлика. Това искаме да направим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Сега ще дам думата на господин Мирослав Паскалев. Дано да не ви бъркам името и дано не Ви е минал ентусиазмът да говорите.

МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ - НАЦИОНАЛНЕН ФОРУМ „ОБЕДИНЕНИЕ”: Благодаря.
Не ми е минал ентусиазмът, защото 9 години не успяха да ми го убият. Ще помоля народните представители от ГЕРБ да си го казват директно. Обсъждаме закона за началното образование. (Реплики от ПГ на ГЕРБ.) Ще започна с малко предистория, за да бъда по-ясно разбран. Там имаме проблем със сключването на трудовите договори за деца под 16-годишна възраст. Вие много отдалеч тръгнахте, за да ударите тази тема. Преди малко коментирахме следното. Имаме абсолютно неработещи в настоящия КТ членове - от 300 до 305, които са за работници от особена категория. Това са непълнолетните. Ние сме страна по Конвенция и ние трябва да се съобразим с конвенциите. Ние отделно трябва да спазваме и Международните стандарти за условия на труд на децата. Първо, че повечето ни работодатели не са стандартизирани, за да могат да назначават деца на трудови договори. Началното образование не означава, че ние трябва да отгледаме един ученик от времето да се образова, да може да бъде конкурентен на всички останали ученици от общото образование, когато кандидатства за висше, като му създаваме възможността да работи вместо да учи. Своята квалификация той може да я придобие под формата на практика на работното си място, без да са необходими такива трудови договори и трудовоправни отношения. Много от Вас са преценили, че трябва да се разреши на работодатели да сключват с непълнолетни деца трудовоправни отношения. В момента мога да Ви гарантирам, че не се сключват…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Паскалев, много деликатно Ви обръщам внимание, че бъркате понятията.

МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Трябва да бъдем честни и да си го кажем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Кажете с две думи само.

МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: С две думи ще го кажа. Преди малко и зам.-министърът го каза – сключване на граждански договори. Това е укриване на трудовоправни отношения, за които не се плащат необходимите осигуровки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.

МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Ако не ви харесва, господин депутат, какво говори народът, го кажете бе.
(Реплики от народния представител Владислав Николов.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Моля Ви, колеги, не влизайте в спор. Казахте си мнението.
Давам Ви думата. Представете се и само много кратко с няколко изречения и само по закона. Моля Ви, за да не стигаме до спорове.

НАЙДЕН МОСКОВ – БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ: Уважаеми заседатели, бивш дългогодишен преподавател съм в Техническия университет и трябва да кажа, че не съм съгласен с някои неща, които се изтъкнаха тук, защото в Техническия университет още от времето на така омразния социализъм, недоразвит и развит, съществуват договорни отношения с фирмите и заводите, които тогава бяха много на брой. Ние при обучението още освен лабораторните упражнения, в които се добива практически опит, ние сключвахме договори с фирмите. Те присъстваха на нашите съвети и те определяха своите желания за вкючване в програми и т.н.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Пак деликатно Ви насочвам към това, че не обсъждаме стажуване по време на учене, а след завършване на образованието и КТ. Това няма нищо общо с това, което говорите. Извинявайте.

НАЙДЕН МОСКОВ: След завършване на образованието искам да кажа, че ЕС ни е задължен, тъй като там отиват да работят нашите възпитаници и те се приемат (особено от Техническия университет), без каквито и да било заверки на дипломите, защото вършат работа. Така че ЕС ни е задължен затова, че използва безплатно нашето обучение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря за изразеното становище.
Смятам, че няма повече изказвания и ще подложа на гласуване предложения законопроект.
Който е съгласен да приемем на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 21.01.2014 г., моля да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 10, против няма, въздържали се 8.
Благодаря Ви. Законопроектът се приема.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 17,17 часа.)



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: ГЕОРГИ ГЬОКОВ