ПРОТОКОЛ № 27
(стенографски)


от редовно заседание на
Комисията по труда и социалната политика
София, 12 юни 2014 г., четвъртък
НС, пл. „Княз Александър І” № 1
зала 142, ет. І

---

(Открито в 15,05 часа.)

На 12 юни 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Председателстващ: Георги Гьоков – заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Добър ден, уважаеми колеги народни представители, дами и господа, гости!
Предлагам да започнем работата на Комисията по труда и социалната политика.
Имаме кворум.
Позволете ми да представя на Вашето внимание дневния ред на заседанието на Комисията по труда и социалната политика за днешния ден. За първа точка предлагаме да бъде:
1. Представяне на отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2013 г., № 456-32-2, внесен от Икономическия и социален съвет на 28 март 2014 година.
2. Обсъждане на административен Мониторингов доклад за 2013 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г., № 402-00-23, внесен от Министерския съвет на 17 април 2014 година
3. Разни.

Има ли някакви коментари, или предложения по дневния ред?
Не виждам.
Който е „за” този дневен ред, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 17, “против” и „въздържали се” – няма.
Позволете ми да съобщя кои са гости на нашето заседание: проф. д-р Лалко Дулевски – председател на Икономическия и социален съвет;
Васил Велев – заместник-председател на Икономическия и социален съвет и председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България;
Д-р Константин Тренчев – заместник-председател на Икономическия и социален съвет и президент на Конфедерация на труда “Подкрепа”;
проф. доктор на икономическите науки Нено Павлов – заместник-председател на Съвета;
Лиляна Караджова – член на Съвета;
Мирослав Попов – съветник в политическия кабинет на вицепремиера Цветлин Йовчев;
Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционните въпроси към Министерския съвет;
Ахавни Топакбашян – държавен експерт в секретариата на Националния съвет;
Даниела Николова – държавен експерт в секретариата на Националния съвет;
Елка Димитрова – директор на дирекция “Пазар на труда и трудова мобилност” в Министерството на труда и социалната политика;
Елена Гюрова – държавен експерт в дирекция “Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи” в Министерството на труда и социалната политика;
Роберто Маринов – младши експерт в дирекция “Европейски въпроси и контрол на европейските фондове” в Министерството на труда и социалната политика.

По първа точка

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ ЗА 2013 г.
давам думата на проф. доктор Лалко Дулевски да представи отчета.

ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, членове на Комисията по труда и социална политика!
На Вашето внимание представихме отчета за дейността доста подробно. Позволете ми да акцентирам само няколко пункта, тъй като става въпрос за отчет на дейността, върху които аз и след това най-вероятно колеги, също ще направят някаква кратка интервенция.
Няколко са характерните аспекти, бих казал, ключови характеристики на Българския икономически и социален съвет.
Първо, за десет години, вече единайста година, мисля, че имаме достатъчно основание да твърдим, познавайки много добре европейската практика, практиката на Еевропейския икономически и социален комитет и на националните съвети в Европейския съюз, че становищата и актовете, които разработва и приема Българския икономически и социален съвет са едни, не искам да използвам друга дума, най-експертни и с много силна прагматична насоченост. За справка, аз също съм член на Европейския комитет, всеки може да отвори документите на европейска институция или на национален съвет да види какъв е стилът в Европа, когато се изразява становище по даден проблем и какъв е стилът на икономически и социален съвет, когато синдикати и работодатели и трети сектор започнат да дебатират и да конкретизират предложения по определени проблеми.
Второ, ние сме приложили, разбира се, приетите актове в отчета, няма да се спирам върху тях. Искам да Ви кажа, че другото уникално постижение на България като Икономически и социален съвет, е консенсът, с който се приемат становищата и актовете на Икономическия и социалния съвет.
Няма страна в Европейския съюз, където законът да изисква три четвърти от присъстващите да създават мнозинство, за да се приеме акт на Икономическия и социален съвет. Мога да Ви кажа, в Европейския икономически и социален комитет около 370 души са членове, становищата се приемат с падащ кворум и вътре в залата могат да присъстват и 50 души и пак се приема становище. Нещо повече, като имате предвид, че в нашия съвет, от едната страна, е доктор Тренчев, Пламен Димитров и ключовите фигури на българските синдикати, от другата страна, е господин Васил Велев, Божидар Данев, Огнян Донев и работодателските съюзи, от третата страна, са 12 организации от трети сектор. Въпреки това в Съвета се създаде дух на достатъчна колегиалност и достатъчни компромиси – разумни компромиси, между страните. И мога да Ви кажа, че всички тези десет акта, които Ви предлагаме, и които сме изпращали до комисията, са приети с пълен консенсус, тоест сто процента от гласовете на всички, които са участвали в гласуването.
Второ, ние считаме, че Съветът се преориентира в тези десет години да се произнася и то по собствена инициатива по ключови приоритети и политики на страната. Ние не се занимаваме с дребни, частични проблемчета, които са част от следващ проблем или по-голям проблем. Само като пример Ви казвам: за миналата година излязохме с два много сериозни акта, които касаят цялата констатация на проблемите, политики и предложения за ограничаване на ранното падане от образователната система в България – един ключов проблем за нас, за бъдещото на нацията – не искам да развивам тази теза, това е бомбата със закъснител, снежната топка и лавина, която се превръща все повече в лавина.
Второ, вторият приоритет, смея да твърдя че излязохме с много сериозна позиция от гледна точка на подготовката на България за следващия програмен период 2014-2020 г., включая с конкретни констатации и предложения по всички основни оперативни програми и средства на Европейския съюз, включая с позиция по проект за споразумения за партньорство. Също така по Националната програма за развитие и конкретните препоръки към България.
Трети приоритет – социалната икономика и социалното предприемачество, с два доста сериозни акта, които ние приехме и изпратихме до съответните компетентни органи.
Четвърти пиоритет –подобряване на бизнес средата чрез по-добро регулиране. Тук е и докладчикът господин Велев.
И петият приоритет – общоевропейските политики и българската позиция, включване в общоевропейски политики. Говоря за акта за единния пазар, двегодишния обзор на растежа и излязохме със собствени становища.
Вторият аспект. Може би ще възникне въпросът и възниква въпросът, добре, след като приемем след толкова дебати –уверявам Ви, никак не е лесно в условията на 36 души с различни интереси и различни организации да се стига до този консенсус, какво става от там нататък с нашите предложения. Смея да твърдя, че през последните години забелязваме едно по-силно отчитане на нашите предложения в различните нормативни актове, законодателни решения и практика. Само като пример. Стратегията на Министерството на образованието и науката за ограничаване и превенция на преждевременното напускане на училище – човек може да направи справка на нашите предложения и съдържанието, планът за действие, който те подготвят с второто ни становище.
След това членството на България в Европейския съюз и усвояване на фондовете. Ако погледне човек първия вариант, който беше на споразумението за партньорство и след консултации с Икономическия и социален съвет, може да разбере разликите.
Подобряването на бизнес средата. В двата пакета за подобряване на регулаторната среда и административните пречки на бизнеса има включени много конкретни предложения.
Спирам дотук. Просто казвам, че ние виждаме определено включване на тези предложения. Разбира се, това не е достатъчно, за което говоря.
Второ, на база на тези приоритети, становища и актове ние направихме достатъчно, мисля, основни консултации и срещи със заинтересованите среди.
По отношение на ранното отпадане от училище. Отидохме в поне четири тежки района, бяхме на терен с всички – с ученици, с учители, с директори, с местна власт и така нататък. Представихме нашите позиции. След това изработихме друга позиция благодарение на консултациите с тях. Отделно по членството на България в Европейския съюз и другите приоритети имаме своите консултации, които сме извършили със съответните заинтересовани страни.
Трети момент – актовете на Икономическия и социален съвет отразяват достатъчно широко, бих казал, гражданско мнение. Правя обаче една конкретизация. Понякога ми се задава въпрос дали всички граждани участват в този констативен процес. И веднага казвам: „Законът за икономически и социален съвет е казал, че това е мостът между управлението и организираните структури на гражданското общество”. И аз твърдя, че при нас, в Икономическия и социален съвет, са най-големите структури на гражданското общество, които сблъскват интересите си и мненията и, второ, ние обаче продължаваме тези консултации, когато има определени интереси към определени съсловия. Например с българските учители – предостатъчно консултации, със студентите и младежите, понеже вече трети акт разработваме с тях, Националният съвет на студентските представителства, Национален младежки форум, студентски сенати и така нататък са винаги при нас, когато става въпрос за проблеми, касаещи техните интереси.
Социалната икономика, социалното предприемачество, срещи с местната власт, ролята на местната власт и така нататък, бизнесът – още един пункт. Мисля, че за тези десет, единайсет години Българският икономически и социален съвет утвърди достатъчно добре високо своя международен авторитет. Твърдя го това и Ви давам само няколко примера.
България е една от малкото страни, където президентите на Европейския икономически и социален комитет по време на своя двугодишен, сега е двугодишен и половина мандат, я посещават по няколко пъти. Дори и настоящият президент Анри Малос само за последните пет месеца беше два пъти в България и предполагам, че до края на годината ще бъде поне още два пъти. Може би щеше да бъде и повече, ако миналата година не бяха подобни процеси като тези, когато той планираше веднага след своя избор да дойде на първо посещение в България.
Аз съм донесъл тук, отворих просто, помолих моя персонал да ми даде документи и писма и мога да Ви покажа писма на база на нашите документи, които сме изпратили до всички заинтересовани европейски институции – писма от Барозу, писма от Барние – еврокомисаря по единния пазар, писма от Рампой, от еврокомисари, от министри и така нататък по повод нашите предложения, които сме имали.
Не на последно място, е нашето твърдение, че независимо от трудните времена, които България е преживявала и преживява през тези десет, единадесет години от създаването на Икономическия и социален съвет, нашият съвет се запази като един еднакво и равно отдалечен граждански парламент, но еднакво коректен партньор на всички политически сили и правителства, които са управлявали България до този момент.
Тук виждам и бивши министри, и хора, с които сме работили и продължаваме нашите взаимодействия и така нататък. Мисля, че това е другият дух, който България запази и тук не може да не се отчете ролята, отношението на изпълнителната и законодателната власт към тези години, към нашия съвет. Казвам това, защото познавам опита и практиката в Европа.
Днес в Европа, в ключови страни, в момента и в Италия, където техният съвет е институция с 50-годишна история – изключително голяма. В резултат, първо, на определени конфликти вътре и, второ, на чисто политически сътресения този съвет се тресе и не е ясно неговото бъдеще, и това се наблюдава в Брюксел и се установява, и се констатира...
Слава Богу на този етап България няма проблем от гледна точка на оценката си за Икономическия и социален съвет. Нещо повече, използвам възможността да Ви уверя, че представителите на Българския икономически и социален съвет, където и да са били – в Брюксел, в Париж, в Берлин, винаги са отстоявали общи национални каузи и интереси. Никой никога не е заставал срещу държавата си, срещу интереса на гражданското общество и може би това прави с енергията и силата на нашия съвет, единни заедно, когато отстояваме определени интереси.
Още една минута. Съветът изработи свой стил, бих казал, и по отношение на проблематиката, с която се занимава. Ние сме имали случаи, това беше първите три, четири години, не искам да цитирам министър, който поиска становище от Съвета по конкретен въпрос, по конкретен проблем, който не е в компетенциите на съвета, елемент на социалния диалог, на договорености между работодатели и синдикати. Може би това беше опит да се вкара горещият картоф или ръжен в Съвета и оттам да се започнат противоречията между синдикати и работодатели. Искам да ви кажа, че Съветът категорично отхвърли искането на министъра, разбира се, това беше началото на демократичното разбиране към Съвета, имаше обструкции към председателя и така нататък, но постепенно се наложи стилът. И вече всеки разбира отношението си към Съвета, че проблемът, примерно казано с доходите на лекарите е много сериозен. Той не е проблем на Икономическия и социален съвет, той е проблем на партньорите, заедно с правителството. Проблемът обаче за политиката на доходите като цяло е проблем на Икономическия и социален съвет и ние сме се произнесли. В този смисъл ние считаме и поддържаме тезата, че Икономическият и социален съвет като самостоятелна институция е едно допълнение и развитие на другите форми на социален диалог. В него се дебатират ключовите стратегически проблеми и стратегии на страната. Те не са обект на другите форми на диалог. Демографската политика, но наистина като дебат, а не просто като посочване брой умрели и брой родени деца примерно в страната, образованието и професионалната квалификация, проблемите на стратегия “Европа 2020” и предизвикателствата пред нашето членство, миграцията, младите хора, бъдещето на България и така нататък. Мога да цитирам поне седем, осем приоритета, които не се обхващат комплексно от другите форми или частично имат отношение към тях.
И завършвам със следното. По стечение на обстоятелствата на съдбата аз съм трети мандат председател на Икономическия и социален съвет от неговото създаване. Работил съм с всички политически сили, с всички правителства досега. Съвсем откровено казвам, не защото съм в тази зала и съм пред вас, уважаеми народни представители, аз се чувствам много горд и винаги съм обяснявал и в Брюксел, защо в България това се получава и им казвам, че поне по отношение на Икономическия и социален съвет, в България има едно много стабилно политическо разбиране за неговия смисъл, за неговата роля.
И второ, не мога да не оценя тук и ролята на моите колеги и приятели в Икономическия и социален съвет. Няма друг съвет с толкова високо представителство на организациите. В другите съвети обикновено участват експерти, тук са лидерите. Това са силни хора, това са независими хора и така нататък. Но ние установихме един друг стил на управление на съвета. Аз съм формално председател и го знам това, независимо, че съм избран от Народното събрание. И никога не мога да приема доктор Константин Тренчев или господин Велев, или професор Павлов като някаква форма на мои заместници. Просто такъв е законът, така е казал тези длъжности. Затова ние работим колективно. Ние сме председателски съвет и всички решения – те могат да го потвърдят, от най-дребните в Икономическия и социален съвет, се вземат от Председателския съвет, а те се вземат с пълен консенсус помежду ни, тоест с пълно мнозинство. Един да не е съгласен, решение няма. И мисля, че това е стилът, който се наложи в Икономическия и социален съвет – че не може да има решение едните за сметка на другите, едната воля за сметка на другата, а трябва да има наистина компромис, консенсус.
Това е моето разбиране като председател и съм убеден, че всеки един бъдещ председател, който наруши този принцип и се опита наистина да бъде „председател” на доктор Тренчев, на Васил Велев, на Божидар Данев и така нататък, ще бъде доста кратко председател на такава институция като Икономическия и социален съвет.
Готов съм да отговоря на всички въпроси може би моите колеги, ако имат желание. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, професор Дулевски.
Уважаеми колеги, преди да ви дам думата, ще попитам заместник-председателите доктор Тренчев, Васил Велев или професор Павлов, дали също имат да ни кажат нещо.
Заповядайте, господин Велев.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Професор Дулевски направи подробно експозе, аз бих искал да изразя само едно мнение – че Икономическият и социален съвет на Република България не е в достатъчна степен рационално използван от институциите като Президентство, правителство и Народно събрание. Какво имам предвид?
Сред документите в Европейския съюз като директиви и регламенти, често четем в преамбюла, и като взех предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, тоест много често Европейската комисия се отнася с молба за становище по проекторегламент или по проектодиректива до Европейския икономически и социален комитет, нещо което в България, за съжаление, не е толкова често срещано явление. Повечето от становищата на Икономическия и социален съвет се приемат по собствена инициатива. Много малко от тях са вследствие на отнесено до неговото внимание важен проблем, който следва да бъде облечен в съответния нормативен акт. В това отношение, струва ми, се управлението би спечелило, ако се ползва в по-голяма степен от тази даденост.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Тренчев, заповядайте.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати!
Аз няма да се изразявам толкова дипломатично, защото дипломатичният тон в България или не се разбира, или се правят, че не го разбират.
Няколко думи за Съвета. Това е организация – образец, ако боравим по европейските критерии, не защото ние сме вътре, а защото го казва цяла Европа. Никакви злоупотреби, никакви скандали, корупции и така нататък. Това че ни идват на крака просто е една форма на потвърждение на нашия авторитет. Ние харчим по 60, максимум 70 процента от бюджета. Връщаме го чинно с отчет, всичко. Няма да намерите друга такава, как да го нарека, полудържавна институция или нещо такова.
Разберете, да намерим общ език вътре с хора, които са абсолютно независими и формално погледнато, от двете страни на барикадата, ви уверявам, че си е цяло постижение. Но ние стигаме до консенсус, защото не гледаме кога ще ни изтече мандата, а гледаме в перспектива, защото това, с което се занимава и едната, и другата страна – в случая работодатели и синдикати, е това, което крепи държавата. Защото, ако няма производство, ако няма кой да работи, кой да инвестира, кой да менажира и така нататък, изобщо няма да си говорим в тази зала. Вие сте хората, които пишат правилата, ние ги изпълняваме. И не се сърдете, когато често правилата, които пишете, не са добри и ние ви скачаме.
Аз обаче се дразня от друго. Това е институция на десет, единадесет години. Господин Велев ви каза някои неща, но аз имам основание да критикувам както Парламента, така и премиер, и президент и то не засега, ами и далече назад. Защото, това са трите институции, които могат да се обърнат към нас за становище. Честно казано спомням си за две, три искания да им кажем нещо, да измислим нещо, да го аргументираме и да им го представим като становище. Защото, ние иначе работим, ние си измисляме темите. Да, темите са важни, те са от дневния ред на обществото.
В крайна сметка този граждански парламент има за цел да се произнесе по нещо, което са намислили политиците да правят. И ви уверявам, че след като там се сблъскат позиции, се намира възможно най-максимално приемливото решение, защото аз се занимавам с политика, предполагам, ако съберете вашия съвкупен стаж, май го имам сам...
Политиката е наука на възможното – колкото по-добра информация имате, толкова по-правилно решение може да вземете. Това е универсална истина. При вас, разбира се, има и други процеси. Ние няма какво да делим. Ние сме независими, затова можем да си позволим да отстояваме принципи. Това не се ползва – нито от президент, нито от министър-председател, шефът на Народното събрание, да има един прецедент, нали. Карате се здраво помежду си, опрете се на нещо, което, разберете – в политиката един от основните маньоври и висш пилотаж, е да споделиш отговорност, а не да се претовариш с такава. Когато вие стъпихте и както ви дадоха за пример европейците да кажете: „И въз основа на така, така, така, вие нас ни ангажирате, защото ние ще стоим зад думите си, ние не се измятаме като другите – днес едно, утре друго”. И на тази база вие вече подчертавате, че някакво ваше решение, закон и еди-какво си стъпва и на един обществен консенсус. Не знам защо не го ползвате. Честно казано това е елементарен маньовър в политиката.
Така че моята забележка е, сега знам, разбира се, какво е дереджето в България, толкова много знам, че мълча, но това просто и сегашните, и бъдещи политици да го имат предвид. То ви е само то полза. Аз не мога да разбера защо не виждате как се вадят политически дивиденти. Изглежда за вас дивидент звучи само в материален аспект. Има и политически дивидент, който гарантира политическо дълголетие. Примерно, когато аз искам да имам политическо дълголетие, мога да карам спокойно и след пенсия. Аз не желая. Просто вече искам да се махам от политиката, но вие не умеете да инвестирате в политическото си дълголетие. А имате много спорни въпроси.
Председателят не каза за здравеопазването. Ами тази система се раздира от противоречия. Не искам да ви плаша, но дефицитът – каса и дълг на болниците, е един милиард. Становища можем да ви демонстрираме от сумати време, защото ние сме казали какво ще стане и сме предложили и какво да се прави. Не ви го налагаме, но поне го прочетете, обсъдете. Така че политиците са в дълг.
А ако някой си мисли, че там местим едни големи пари – Лалко, кажи колко пари се вземат – даже не е и минимална работна заплата. Така е. Защото искаме да направим нещо за това общество. Какво да ви кажа? Аз вече взех да забравям имената на министрите, какво остава на друго.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, доктор Тренчев.
Аз лично приемам критиките, които отправяте. Може би всички трябва да се замислим по този въпрос. И професор Павлов, ако решите да кажете...
Не желаете. Благодаря.
Колеги, имате думата.
Господин Младенов.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Дулевски, доктор Тренчев, уважаеми господин Велев, господин Павлов, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим отчета на Икономическия и социален съвет за миналата година, но искам да използвам случая, че тук е цялото ръководство на Икономическия и социален съвет, да кажа две неща.
Първо, за тези повече от десет години Икономическият и социален съвет натрупа доста опит, укрупи своя капацитет и има изключително голям имидж не само в България, но и в международната общност, за което искам да ги поздравя. Действително, откакто Лалко е председател на Икономическия и социален съвет, той успя да гради, а не да руши. От тази гледна точка, второто нещо, което искам да кажа е, че ние действително – съгласен съм с колегите, действително може би не използваме по най-добрия начин това, което е като продукт, произлязло от тези усилия на гражданското общество, на синдикатите, на бизнеса, когато разработват дадена тема, когато си казват мнението по дадена тема и съветват политиците как да постъпят в даден казус.
Спомням си как преди пет години правителството на господин Бойко Борисов се обърнахме официално към Икономическия и социален съвет и поискахме да ни се направи пълен мониторинг на активните мерки на пазара на труда, да се види къде са недостатъците, къде са пропуските, за да може да се предприемат коригиращи действия. Те си изпълниха прекрасно своята работа, даже дадоха насоки, които се изпълняват и в този момент. Така че ние действително можем само да спечелим от това, което те имат като усилия, които са положили, и становища по дадена тема. И тъй като този парламент няма време, вече той изтича, но следващият парламент, аз правя едно такова предложение: задължително във всички комисии в парламента, когато се обсъждат дадени законопроекти, особено внесени от народните представители, които касаят даден въпрос, било в социално-икономическата сфера, в здравеопазването, в образованието и така нататък, в енергетиката, задължително да се изисква мнението на Икономическия и социален съвет, когато е разработил даден въпрос и има становище по тази тема, за да е в полза на политиците, когато вземат съответните решения. И това може да стане – в Правилника за работата на Народното събрание да бъде записано изрично това, както беше записано, когато има внесени законопроекти, които касаят трудовите и осигурителните отношения, да се взима становището на социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
И аз мисля, че по този начин, вслушвайки се повече в това и ползвайки авторитета и опита, който има тази структура, мисля, че тя действително ще бъде полезна за всички нас. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Младенов.
Други колеги?
Въпроси към Икономическия и социален съвет – цялото ръководство е тук.

НАЙДЕН МОСКОВ: Ако може думата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, ще дам думата и на Вас.
Заповядайте.

НАЙДЕН МОСКОВ (Българска асоциация на пенсионерите):
Господин председателстващ, господа заседатели! Имам следният въпрос: В тази комисия, в която участват видни личности, какво е участието на представител на българските пенсионери? Има ли такъв? И дали са разглеждани там въпроси, отнасящи се до българските пенсионери?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, професор Дулевски.

ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря за въпроса, господин Москов.
Принципно в икономическите и националните съвети, никъде в Европа, дори и в Брюксел няма представителство на пенсионерски организации. Принципно говоря. Няма страна членка, в която ще намерите представител на пенсионерски организации или в Брюксел в Европейския икономически и социален комитет. Но България е единственото изключение. В Закона за Икономическия и социален съвет пише: “Един представител на организациите на пенсионерите...”. Вътре има представител и той е господин Минко Минков, който Вие познавате предполагам от Съюза на пенсионерите в България. Той е подал надлежно документи, защото членството в съвета става с процедура. Това е, както периодът за избор на парламент. И само тогава може, по време на мандата не може, само преди започване на нов мандат се подават тези документи. Това е обявено публично и в “Държавен вестник” и в други вестници, и така нататък. Тоест българските пенсионери имат единствено, подчертавам това, представителство само в България. Друга страна няма, където те имат представителство в Национален икономически и социален съвет.
Второ, по отношение на пенсионерите – да, имаме становище. Вие можете да погледнете и нашия сайт, по-миналата година, като година за възрастните хора, ето го тук е докладчикът професор Нено Павлов, ние имаме свое становище и работихме дори тогава с Министерството на труда и социалната политика по повод годината за възрастните хора. Мисля, че изчерпах въпроса, който ми зададахте.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Тренчев, заповядайте.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, господа и дами депутати, уважаеми питащ от пенсионерите! Няма да скрия, че Социално-икономическият съвет е разделен на три групи – работодатели, първа група, синдикати, втора, и така нареченият „трети сектор”. Няма да скрия, че не България, а навсякъде има проблеми при конструирането на трета група, докато за първите две нещата са безапелационни, има специален закон, който брои работодателите, специален закон, който брои синдикатите и просто там не може да попаднат хора, които не са преброени по закон. За съжаление, третата група, която е много разнородна – еколози, пенсионери, потребители и така нататък, нашето кипящо от демокрация гражданско общество има десетки и десетки организации. Те съперничат помежду си, да не кажа друго определение. Нали, разберете, как да решим този въпрос? И доста често някои са го решили. Примерно инвалидите се ротират, което едва ли е най-добрата практика, защото таман навлезе такова, почне другият, но те това са намерили, защото са две големи организации и се ротират.
Пенсионерите – не знам.
Уважаеми господин пенсионер, по едно време бяхте 17 организации. Дойдат: „Докторе, ще правим митинг, дайте мегафон”. Давам им. Идват след това и ми казват: „Защо даде на тези мегафон, те са такива и такива”. Не искам да засегна никого. Разберете, направете си като сходни организации някаква методика да се знае кой говори от името на всички. Иначе ние не можем да решим въпроса.
Уважаемите господа и дами депутати, ако те трябва да мислят и да напишат някаква методика, ние с работодателите сме лесни. По закона проверяват и въпросът приключва. Как обаче тези кипящи от енергия граждански структури ще излъчат един представител или двама, не мога да взема отношение. А иначе, съчувстваме проблемите Ви и наистина се занимаваме с тях.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Тренчев.
Надявам се, че беше много изчерпателен отговорът.
Заповядайте все пак.

НАЙДЕН МОСКОВ: Благодаря.
Истината е, че българските пенсионери действително са много разединени. Нещо подобно на вица: “много вожд, малко индианец”. Но българските пенсионери работят за обединението си и не ще бъде далеко времето, когато те ще имат поне една организация от типа на КНСБ, както е организация, в която ще влизат...

КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Лош пример.

НАЙДЕН МОСКОВ: Не, не, не. Примерът може да бъде лош. Става въпрос, че организациите са разединени, тъй като много от пенсионерските организации са партийно свързани. А ние в момента работим за организация, която да обедини пенсионерите без партийно обвързване. По този начин ние целим да се отделим от тези, които са партийно свързани, тъй като ние работим в посоката, такъв ни е уставът, на така наречената ”пряка демокрация” – повече власт на гражданите, по-малко власт на партиите. Така че в това отношение ще бъде изградена новата пенсионерска организация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Москов.
Извинявам се на всички, че малко излязохме извън темата – обсъждане на доклада, но мисля, че беше полезно и интересно.
Колеги, имаме ли други въпроси, становища, мнения по отчета? Ако нямате наистина да пристъпим към гласуване.
Предлагам Ви Комисията по труда и социалната политика да приеме следното становище:
“Предлагам на Народното събрание да приеме следното

РЕШЕНИЕ:

Приема отчета за дейността на Икономическия и социален съвет за 2013 г., №456-32-2, внесен от Икономическия и социален съвет на 28 март 2014 година.”

ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Господин председател, много се извинявам, че взех думата чисто процедурно. Отчетът за дейността съгласно Закона за Икономическия и социален съвет, се приема от пленарната сесия. Тоест, този отчет е приет. А се внася за обсъждане само в Народното събрание. Така че той не се гласува втори път. По принцип казвам, това е законът и винаги е било така досега може би в стенограмите на Народното събрание го има. Той вече е приет, по закон е приет отчетът.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да вземем такова решение, че самото приемане на този отчет е обсъждането в Народното събрание.

КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Какъв е законът? За какво се внася? За информация ли се внася?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Извинете, трябва да направим една справка в закона и ще го формулираме като решение. Има го.
Аз ви предлагам да гласуваме в този вид, в който ви го предложих аз, а пък ако има някакви проблеми от юридическа гледна точка, ще го коригираме като приемане и решение. Но това го правим на база на чл. 86, ал. 2, където, няма да го чета цялото, последното изречение е: “...проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда”, а щом има проект за решение, трябва да има някакво приемане, някакво решение.
Така че да го приемем в този му вид. Аз мисля, че това няма да ни попречи на консенсуса, с който ще гласуваме по приемането му.
Колеги, ако няма възражения по това, което предложих, да го гласуваме.
Който е “За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 18, “против” и “въздържали се” – няма.
Благодаря на ръководството на Икономическия и социален съвет за отделеното време. Благодаря ви.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред на днешното заседание:

ОБСЪЖДАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2013 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ 2012-2020 г., №402-00-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 17 АПРИЛ 2014 г.

По тази точка от дневния ред давам думата на госпожа Росица Иванова, която е секретар на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси.
Заповядайте, госпожо Иванова.

РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г. се прие от Народното събрание с Решение от 1 март 2012 г. Мога да Ви кажа, че България е единствената държава-членка на Европейския съюз, която прие този стратегически документ на такова високо ниво, на ниво Парламент.
Националната стратегия е създадена в съответствие на няколко важни документа, а именно “Национална програма за реформи”, “Десетилетие на ромско включване 2005-2015 г.” – това е международна инициатива, и на базата на приетата през 2010 г. Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество.
България спазва абсолютно всички европейски препоръки тогава, когато е изготвяна Националната стратегия за интегриране на ромите, като документ, който очертава дългосрочна визия за постигане на реална интеграция на ромите.
Докладът, който е представен, съдържа информация за напредъка по приоритетите на Националната стратегия и е представен в два раздела.
Първи раздел – какво е изпълнено на национално ниво, и следващ раздел – какво е изпълнено на регинално и на местно ниво. Информацията, която е подадена и която съществува в доклада, на национално ниво е подадена от съответните министерства, тъй като те са отговорни съобразно, така както е изписано в Стратегията по всеки един от приоритетите, а изпълнението на регионално и местно ниво е подадено от областните администрации.
В доклада, който е доста обемен – над 200 страници, се обръща специално внимание на изпълнение на местните политики за интеграция на уязвимите групи, включително и ромите, защото знаем, че реалните политики се случват на местно ниво. Една от основните препоръки на Европейския съюз е именно документите, които се произвежда, да не остават на лист хартия, а просто да се превръщат в действия, препоръки, мерки на местно ниво.
През миналата година започна процес на областно планиране, който доста коренно промени до момента съществуващата политика по отношение на интеграция на уязвими групи, включително и ромите. Към момента на изготвяне на доклада и към момента на изготвяне и приемане на Националната стратегия във всички общини в Република България са изграждани общински планове за развитие на тази интеграционна политика.
С приемането на Стратегията започна процес на областно планиране, а именно всяка област – 28 на брой в България, да изготви областна стратегия и всички общини на територията на областта да изготвят общински планове за развитие, като, естествено, всичко е в контекста на Националнатна стратегия. В доклада са отчетени 27 областни стратегии. Единствено област Габрово нямаше и не изготви своята областна стратегия и 220 общински плана са подали информация. Така че това е информацията, която съществува в доклада.
Министерството на труда и социалната политика е водеща и отговорна институция за изпълнение на целите в приоритет “Заетост” в стратегията и това, което е оперативната цел, която е дадена по приоритет “Заетост” в стратегията, а именно да се подобри достъпът на ромите до пазара на труда и да се повиши делът на заетостта сред тях.
Мерките за постигане са заложени в план за действие. Както и по-рано споменах, има план за действие с конкретни мерки и дейности, тъй като Стратегията е 2012-2020 г. Планът за действие беше изработен в два периода – 2012-2014 г. и сега започнахме подготовката 2014-2020 г. за втория програмен период. Така че в доклада най-общо съществува информация какво е извършено през първия програмен период до 2014 г., както и по всеки приоритет – какви са кратките хоризонти за изпълнение през следващия програмен период.
Информация по приоритет “Заетост” включва изпълнение на мерките основно от Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и Агенцията по социално подпомагане. Финансирането на мерките, както от самия доклад личи, са със средства от националния бюджет, така и със средства от европейските фондове и тъй като по доста от приоритетите бележките са, че са недостатъчно средствата от националния бюджет, в този случай Министерсвото на труда и социалната политика доста балансирано е направило своите разчети за финансиране на мерки и дейности, и са включени едни от най-важните национални програми, а именно активиране на неактивни лица, от социални помощи към заетост, регионални програми за заетост – има 256 регионални програми и индивидуални групови форми за професионално ориентиране и мотивация за активно поведение на пазара на труда.
Също така по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” също е дадена достатъчно добра информация, в която доста подробно е описано какви мерки точно са изпълнени.
И на края, ако имате подробни въпроси, тук са при мен колегите от Министерството на труда и социалната политика, които биха могли в задълбочени детайли да отговорят на поставени въпроси по какъв начин са изпълнени мерките.
За ваша информация искам да ви кажа, че този доклад почти в тази си форма и вид беше изпратен и на Европейската комисия през началото на месец януари тази година – на 4 април имаше голяма среща на върха на ромите в Брюксел с участието на господин Барозу, с участие на много еврокомисари и така нататък и там излязоха и първите оценки за изпълнение на мерките по отношение на интеграционни политики на всяка една държава членка. Нашата оценка на този доклад, която ни отправи Европейската комисия беше на база на тази информация, която е поместена в този доклад.
Естествено, не са скрити и препоръките, които са отправени. Само за информация искам да ви кажа, че в общото слово на господин Барозу, което очертаваше целия хоризонт за цялата политика за развитие на интеграция на целия Европейски съюз, България беше спомената на няколко места и по-конкретно Министерството на образованието беше споменато, община Каварна е една от трите общини в Европейския съюз, които специално са посочени. Една от неправителствените организации от Велико Търново, която реализира общности-центрове за развитие на общността в 11 общини в България.
Така че това е основната информация за начина, по който е конструиран докладът. Още веднъж казвам, докладът е изготвен на база на получена информация от съответните министерства.
Националният снъвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси е координиращ и консултативен орган към Министерския съвет, който подпомага правителството при формиране на интеграционната политика, така че сме готови да отговаряме на вашите въпроси. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Някои от колегите иска ли нещо да допълни, да каже по мониторинговия доклад?
Ако наистина нямате допълнения, ще дам думата на колегите. Госпожа Караминова, заповядайте.

ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаема госпожо Иванова, на официалната страница на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси виждаме, че на 30 и 31 май е имало среща, където се е провело разширено заседание с участието на областни управители от 20 области и от информацията става ясно, че на това заседание се е поставило началото на втория етап на процеса на областно планиране в съответствие с Националната стратегия на България за интегриране на ромите, който обхваща актуализиране на Националния план за действие към стратегия, както и изработване на общински планове за действие за периода до 2020 г.
Моят въпрос е: защо няма поканен нито един кмет и защо е изолирана местната власт? Трябва ли да мисля, че не са поканени, защото повечето кметове са кметове на Политическа партия ГЕРБ? Защото има наистина общини с много сериозни проблеми по въпроса за интегриране на ромите, както са Сливен, Пловдив, Пазарджик и така нататък. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Заповядайте, госпожо Иванова.

РОСИЦА ИВАНОВА: Благодаря за въпроса.
Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси е консултативен и координиращ орган, който включва членове на всички ведомства и министерства в Република България на ниво заместник-министър, както и неправителствени организации, които членуват на база на определен регламент и процедура. Всяка година в началото на годината се приема работен план и график, който се гласува на първото заседание за съответната година на Националния съвет. Такова заседание за тази година имаше на 25 февруари и в графика беше планирано едно изнесено заседание, тъй като това е практика – да има в Националния съвет по регламента, отварям скоба, по устройнствен план трябва да има четири заседания за година на Националния съвет, в който трябва да присъстват членове и едно изнесено заседание. И тъй като поцесът на областното планиране има методически указания, които са изпратени, обхваща технология, при която областният управител координира чрез областен оперативен екип абсолютно целия механизъм на действие на структурата на своята административна област, няма да се отплесвам много да казвам, но общинските съвети изработват своите общински планове за действие, които биват приети на общински съвет на дадената община, след което всички общини на територията на областта предават своите общински планове за действие на областта. Към областта съществува областен съвет за етнически интеграционни въпроси. С целият този пакет от документи, които са приети от общините, се запознава този областен съвет, при което областният управител след това одобрява целия този пакет и с това ние считаме, че процедурата е приключена.
Така че на 30 и 31 май ние направихме заседание на Националния съвет със свои членове, на които бяха поканени областни управители в качеството им именно на такива лица, които ще координират процеса на територията на своята област. И които са отговорни пред нас, тъй като съобразно административното деление, те са подчинени на Министерския съвет. Така че ние сме спазили абсолютно всички процедури по отношение на изготвяне на цялата технология на процеса и по тази причина стартира този процес, като им бяха презентирани двата готови варианта, на двете оперативни програми бяха директорите на управляващите органи – Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” и Оперативна програма “Наука за интелигентен растеж”. Присъстваха съответно като гости областни управители, които бяха командировани за собствена сметка, така че Националният съвет не е плащал от бюджета си за това пътуване. Така че това беше едно заседание на Национален съвет. Редовно, такова, каквото се прави всеки път. Именно по тази причина не са поканени и кметове и местна власт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Госпожо Караминова, ще ми позволите ли само един коментар преди да Ви дам думата?
Значи, 264 общини няма как да се поканят кметовете, но поне Националното сдружение на общините би било нормално да се покани.

РОСИЦА ИВАНОВА: Да, разбира се. Аз Ви казах, че в Националния съвет членуват представители на абсолютно всички институции плюс представител на Националното сдружение на общините, който е излъчен и номиниран да представлява Националното движение на нашите заседания, както и представител на Българска академия на науките. Така че такъв представител има. Още веднъж казвам – това беше едно абсолютно нормално, редовно заседание на Националния съвет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Госпожо Караминова, имате думата.

ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Аз смятам, че пряката връзка с общините, особено с проблемните общини е точно това –кметовете да бъдат поканени, да може да се разговаря там на ниво. Доколкото знам, не са участвали и представители на политическо ниво от министерства, които имат преки отговорности по този въпрос – заместинк-министри, например.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Много благодаря.
Заповядайте, госпожо Иванова.

РОСИЦА ИВАНОВА: В Националния съвет членуват представители на всички министерства на ниво заместник-министри. Така че те са членове на Националния съвет и те са длъжни да присъстват на редовни заседания на Съвета.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Колеги?
Господин Младенов, заповядайте.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз прегледах много внимателно административния Мониторингов доклад за интегрирането на ромите до 2020 г. Той е един базов документ. Свършено е доста през последните две години. Има на някои места напредък, на някои места има изоставяни и даже спиране и застой в някои дейности.
Искам да акцентирам върху три неща.
Първо, в доклада липсва Проектът за социално включване, който се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика вече няколко години. Искам да припомня, че този проект е изключително важен със заем от Световната банка и неговата цел беше да се направят общностни центрове за интеграция на дечицата от нула до три и от три до седем години; да се предоставят комплексни социални и здравни услуги на тези деца и на техните родители. За тази цел бяха изградени над 70 общностни центрове в цялата страна. Бяха сключени договори с общините. Инфраструктурата е готова на сто процента. За съжаление, вече една година социалните услуги не са започнали да се предоставят. Изпускаме срокове и не знам дали няма това да повлияе на общия договор, който имаме със Световната банка по тези въпроси.
И този изключително важен проект, който е предназначен, включително и за интеграцията на ромските деца от най-ранна детска възраст, да ги откъснем от тяхната среда - от нула до три и от 3 до 7 години, и за предоставяне на социални и здравни услуги на тях и на техните родители, ние не го правим това. Това е огромен пропуск. И час по-скоро трябва да се задействат нещата в тази посока. Пак повтарям, инфраструктурата е изградена на сто процента. Една година услугите не тръгват.
Второ. През годините успешно се прилагаше донякъде мярката, когато обвързахме превенцията, а именно да направим така, че децата да не отпадат от училищната система и го обвързахме със системата за социално подпомагане. Когато се установи, че детето не ходи на училище, включително и децата от ромски поизход, се спираха социалните помощи на родителите. След това го разширихме и за тези, които не ходят и в детските градини, не ги посещават. Какъв е обаче резултатът от контрола през последните години по този въпрос?
Правени са проверки от Министерството на труда, от Агенцията за социално подпомагане, от областните управители, Инспектората на Министерството на образованието, но, за съжаление, заради делигираните бюджети, за това че всяко дете носи пари след себе си в образованието, не винаги, даже, бих казал, почти никога директорите на училищата и учителите не са заинтересовани да казват истината и да информират съответната социална служба, че децата не ходят на училище.
Именно от тази гледна точка е крайно наложително и това трябва да залегне в този административен доклад като предложение, трябва да се намери система от бонуси за училищата, където тези деца примерно, включително и тези от ромски произход, завършат успешно средното си образование и не напускат преждувременно образователната система. Тоест трябва да се помисли, включително и по нормативен път, за да има заинтересованост в самата образователна система тези деца да завършват средно образование. Това е изключително важно. Другото води до изкривяване на това, което става в момента, и се крие цялата истина, която след това рефлектира в общия отчет – че България е на едно от първите места в ранно отпаднали от образователната система деца. Това трябва да се предотврати.
И на трето място, мониторингът на изпълнението на тази стратегия. Аз си спомням, и то даде много добри резултати и не го виждам в доклада, че преди години, ще дам пример за София –абсолютно всички квартали бяха обходени от екипи на Агенцията по заетостта, Агенцията по социалното подпомагане, Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за закрила на детето, органите на МВР и се направи една картина за цяла София по квартали и по райони какво е състоянието със заетостта на хората от ромски произход със социалното включване, с образователния ценз, с отпадналите от училище, с ваксинациите. И това нещо трябва да продължи. И резултатите трябва да се отчитат и да се предприемат съответните действия. Тоест мониторингът в цялата страна по този въпрос с тези мултидисциплинарни екипи от съответните ведомства, естествено, с водещи общините, които ги пропуснах, това нещо трябва да продължи и да се прави в цялата страна – да се отчитат резултатите и да се взимат съответните мерки от съответните институции.
Така че това са ми трите въпроса, на които искам да обърна внимание на това, което сте направили.
Проектът за социално включване – тук се обръщам към, госпожа Димитрова е тук, но няма представител от висшето ръководство на Министерството на труда, загубихте една година. Проектът “Социално включване” трябва час по-скоро да предоставя услуги за дечицата и за техните родители. И това е свързано в много голяма степен с това, което гледаме в този момент. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Младенов.
Госпожо Иванова, заповядайте.

РОСИЦА ИВАНОВА: По първия и третия въпрос ще отговоря аз, на втория въпрос ще дам думата на господин Попов.
Уважаеми господин Младенов, нямам възможност да прегледам абсолютно цялата информация, която са ми подали общините, но Добрич е сравнително в началото на доклада и Добрич е подал информация, че работи по проект ”Социално включване” на Министерството на труда и социалната политика, като е създаден общностен център за деца и семейства, целева група, вид дейност, период на изпълнение. Тоест по проекта “Социално включване” общините са ни подавали информация.
Другото, което набързо прегледах – община Разград. Тоест общините са подавали такава информация, че работят по този проект и така или иначе този проект е отчетен от страна на местната – частта, която обхваща изпълнението на местни политики, какво е изпълнено в съответната територия на дадена община и докъде са стигнали.
По отношение на третия въпрос – ние тогава работихме заедно с Държавната агенция за закрила на детето, тогава, когато се правеха обходи, и бих могла да кажа в тази връзка, че нашите здравни медиатори и трудовите медиатори са идеалните ни посредници и хора, от които ние получаваме информация както по отношение на трудова заетост, така и по отношение на вскакви проблеми в общността.
В България съгласно Конституцията данни по етнически признак не се събират, така че ни е изключително трудно да говорим какви са мерките, които специално предприемаме за хора от друг етнически произход и така нататък. Именно поради тази причина здравни медиатори, трудови медиатори, които работят – здравните медиатори са назначени към общините, а трудовите медиатори са назначени към бюрата по труда, са хората, от които наистина ние получаваме такава обратна информация.
Господин Попов.

МИРОСЛАВ ПОПОВ: Благодаря, госпожо.
Два коментара, ако позволите, от мен към зададения въпрос от господин Младенов.
Има няколко неразрешени до момента възела, неразвързани възела в този документ, който сега обсъждаме и документи, които го предхождат.
Единият въпрос е свързан с това, което и колежката подсказа –за етническото самоопределение. Тук Съветът по етнически и интеграционни въпроси категорично се придържа към следното разбиране: етническото самоопределение е личен частен въпрос на гражданина. То не може да бъде принудително декретирано от никого, в това число от правителството, Народното събрание и който и да е. Кой се самоопределя като етнически ром е негов личен въпрос. Задача на администрацията и, разбира се, на неправителствените организации, които работят на същата форма, е да намерят механизми да идентифицират общността. Те трябва да идентифицират с оглед на своите си целеви политики.
Мога да кажа, че този въпрос е много тежък в цяла Европа. Мога да кажа, че подозренията, които редица изследователи и не само изследователи - и обществени, и политически фигури изрязяват към разходите например към интеграцията на ромите, са свързани с това, че някак си средствата не са фокусирани. Този проблем различни държави го решават по различен начин. Мога да припомня, че Франция не говори за цигани, а говори за пътуващи хора. Такъв е френският речеви етикет, и така заобикалят този правилен принцип, че етническият, като самоопределение, е частен въпрос на гражданина, а не на, така да се каже, държавната власт, където да му налага някакви може би и сигма.
Затова всеки проект, всеки ефективен проект, свързан с интеграцията на ромите, търси преди всичко косвените индикатори, за да се определи целевата група.
Другата част на Вашия въпрос е свързана с един още по-тежък проблем. Този проблем аз ще го формулирам така – кое е камюнъти, коя е общността, тъй като много точно и много коректно колежката отбеляза работата по така наречените “общностни центрове”. Тук възниква малкият въпрос: коя е общността? Всички граждани, жители на град Враца или само ромите жители на град Враца, ромската общност на Враца ли е във фокуса на интереса ни, или българската, или българската плюс ромската, плюс третата, плюс четвъртата?
Изразявайки лично мнение, мисля, че политическите и обществените процеси ни тласкат да не вървим към толкова силно драстично етносепариране на хората. Тоест всяка наша представа, че комюнъти, защото терминът е взет през английски от съответната управленска практика, камюнъти е само етническата общност, е не съвсем коректен. И ако тази комисия и други комисии, които ще обсъждат този доклад, искат да ни помогнат, мога тук да подскажа, че има проблем. Ще кажа че това е важен инструмент за преодоляване на дискриминационни и такива сеперационни нагласи в българското общество. Значи, ако се разбере, че ние в града Враца, така ми идва примера, сме общността, врачаните сме общността или ако се приема, че само ромите във Враца сме общността, това следва до много различни изводи.
Така че тенденцията според мен, все едно разговаряме малко политически неангажирано, тенденцията е да се насърчи и Националния съвет и другите институции да търсят сега едно по-адекватно разбиране за това коя е общността. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Попов. Заповядайте, господин Младенов.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Ние смятахме да гласуваме ”за” този доклад, но от това, което чувам до този момент от колегите, ние ще се въздържим.
Първо, колегите не ми отговориха на нито един от трите въпроса и аз оставам с впечатлението, че - не знам те дали вникват в това, което правят и не знам дали въобще смятат, че има ефект от това, което правят.
По първия въпрос, уважаема госпожо, проектът “Социално включване”. Отговорен за този проект е Министерството на труда и социалната политика и Вие би трябвало от там да вземете информация докъде е стигнал този проект, а не от Добрич и от Разград. И пак казвам, това са 70 общини, 70 общностни центъра, не са две общини само.
Второ. За маниторинга имате здравни и трудови медиатори. Ние сме ги създавали тези здравни и трудови медиатори. Но искам да Ви кажа следното нещо, че ако нямате информация за този мониторинг, за който Ви говоря – за София и за другите големи градове, може да се обърнете към Държавната агенция за закрила на детето и към Министерството на труда и социалната политика, там ги има. Ако ги нямате, аз ще Ви ги дам, да ги имате, за да се запознаете за какво става въпрос.
И третото нещо. Аз не чух втория си въпрос, който зададох: как ще се търси промяната за това директорите на училищата да не лъжат, че децата ходят на училище и отпадат рано от образователната система?
Именно поради тези причини ние ще се въздържим от това нещо и ще го обясним в пленарната зала много добре това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Младенов. Нещо искате ли да кажете?
Заповядайте, госпожо Димитрова.

ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря господин председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Мога да допълня някои факти по отношение на заетостта, а също така и по въпроса за отпадналите от училище, част от които са ромски младежи.
Министерството на труда и Министерството на образованието – през 2009 г. подписахме едно споразумение, при което си обменяме информация за ранно отпадналите и предоставяме тази информация на Агенцията по заетостта за целенасочена работа с тези младежи вече като безработни, разбира се, тези от тях, които вече са в по-висока възраст. Така че имаме известно наблюдение, но в тази връзка ще кажа, че е много важна нашата дейност сега във връзка с изпълнение на Европейската гаранция за младежта, тъй като ромските младежи са част от младежите на България. Действително, тъй като те са от бедни семейства, най-елементарното, което е да им предложим временна работа и те разбира се, приемат. Но както знаете, тези пограми са с няколко месечна продължителност и с минималната заплата.
Ето защо сега разработваме една Методика за активиране на младежите, включително и на тези с ромски произход, като тази методика е част от националния план за изпълнение на европейската гаранция. Този план е качен на сайта на министерството. Той е приет от Министерския съвет и в него има мерки, където изрично е опоменато, че става дума за ромски младежи, въпреки тези наши конституционни правила за самоопределение и така нататък. Това ни го препоръча и Европейската комисия – директно да работим с тях, и в тази връзка сме предвидили и за тях някои по-неприлагани досега подходи. Те имат нужда от професионално ориентиране. Искаме да ги насочваме към чиракуване. За тази цел също така внесохме и промените в Зокана за насърчаване на заетостта. Една от промените е в тази връзка наставникът да може да бъде лице, което има пет години стаж. Досега беше да има документ за професия и три години стаж. Сега предлагаме да има само пет години стаж като допълнение, в случай че няма документ, защото се оказа, че доста занаятчии нямат документ за своята професия.
Така че това е едният подход. Също така искаме да ги обучаваме за търсене на работа, за представяне пред работодател, за написване на автобиография. И тези дейности се вършат от експерти на бюрата по труда. Във всяко бюро по труда сме определили по един експерт, трудов посредник, който да работи с младежите. Имаме и методика отпреди, която има такъв раздел - работа с ромските младежи. Така че в това отношение искаме да разнообразим нашата дейност, а иначе примерно тази година по Програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” Министерският съвет пусна още седем милиона и двеста хиляди и ще включим още десет хиляди души, сред които разбира се, ще има и много безработни от ромски произход и съответно и ромски младежи. В програмата сме определили младежите да бъдат приоритетна група.
Другото, което искам накратко да кажа, искаме да работим повече с общините, тъй като знаете, че много младежи не искат да отидат в бюрата по труда, така че в общината да има възможности също да получат информация къде да търсят работа, има и частни посредници, както знаете. Така че да бъдат в една друга среда, една друга обстановка и да се работи с тях към тяхното активиране.
Свързали сме се и с младежките центрове на Министерството на младежта и спорта, които също приеха в техните дейности да се запише и това активиране на неактивни младежи така че и с тяхна помощ да стигнем до тези млади хора. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Димитрова.
Господин Калоянов, заповядайте.

ХРИСТО КАЛОЯНОВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаема госпожо Иванова, моят въпрос е свързан с предварителните насоки за изработване на нови общински планове за интеграция на ромите, които всъщност са били представени от секретаря на Националния съвет, а именно с какъв статут са те: дали са утвърдени от орган на изпълнителната власт? И защо не ги намираме публикувани на сайта на Националния съвет? Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо Иванова, имате думата.

РОСИЦА ИВАНОВА: Благодаря Ви за впроса.
Както соменах, планът за действие е в два периода 2012-2014 г. и 2014-2020 г. И тъй като ние търсим синергия в политиките, решихме да направим този път областното планиране действително по-работещо и по-адаптивно, използвайки моделът, който е правен паралелно по това време в подобна сфера. И тъй като проучихме политиките, предходната година е бил изпълняван проект на УНИЦЕФ и Министерството на труда и социлната политика за социалните услуги – областно планиране за социалните услуги, ние гласувахме на 30 май 2012 г. събрахме областните експерти по етнически и интеграционни въпроси в администрация на Министерския съвет да изработим някакви правила, които да са индикативни, които в никакъв случай да нямат задължителен характер, след което 12 юли 2012 г.. проведохме много голямо заседание във Военния клуб с основните министри си спомням, че бяха тогава – министър Дончев, министър Лиляна Павлова и други, за да можем да представим също по какъв начин да тръгнат да се правят тези правила. След това на 15 ноември 2012 г. с областните управители в сградата на Министерския съвет обсъдихме тези правила, след което в хотел Рила, вече датата не си я спомням, беше края на ноември и началото на декември, всичко това отново го консултирахме. И стигнахме до извода, че искаме да подпомогнем общините при изработване на плановете, защото при всяка община ситуацията е различна, положението е различно. Ние можем само да предадем опита и да използваме екипите, които преди това бяха работили по тази стратегия за социалните услуги. И това беше начинът, по който предоставихме както на национално, така и на местно ниво, наите препоръки и намерения, които бяха толкова широко консултирани от абсолютно всички заинтересовани страни и по този начин на база на всички проведени срещи ние на лист хартия се опитахме да направим една препоръка за начина на процеса, по който да се извърши този процес. Естествено, той не е задължителен, както и в доклада е обърнато внимание, от 28 области, 27 имат изготвени областни стратегии. Област Габрово просто прецени, че не й е нужна. Така че по никакъв начин нищо не е задължително, със задължителен характер.
Тоест този процес на областно планиране ние се опитваме да го подпомогнем като във функционалната характеристика на нашия Национален съвет е записано, че ние оказваме методическа подкрепа и в този случай приемете, че тези указания са били методическа подкрепа.
Ако ми позволите, бих икала, само да кажа две изречения по отношение на системата за мониторинг и контрол. Две хилди и дванайстата година - помня датата, няма да я казвам, се подписа споразумение между Световната банка и правителството на Република България и едно от основните неща, които касаеше интеграционната политика беше именно изграждането на система за мониторинг и контрол на Националната стратегия. От 2012 г. до настоящия момент, тъй като това е професионална система, с интернетплатформа, включване на всички общини, изисква изключително огромни средства, изключително прицизен опит и умения, не се намериха средства, тази система не се реализира и към следващия програмен период секретариатът на Националния съвет е включен като конкретен бенефициент по Оперативна програма “Човешки ресурси” за следващия програмен период именно с такава конкретна цел - изграждане на система и контрол за изпълнение на националната стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо Иванова, благодаря Ви.
Господин Калоянов, заповядайте.

ХРИСТО КАЛОЯНОВ: Аз останах с впечатлението, че е работено до месец ноември 2012 г. От там насам - петно. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Колеги, без да Ви поощрявам питам: имате ли въпроси още?
Няма въпроси.
Ще Ви предложа в такъв случай предложението за решение.
Комисията по труда и социалната политика приема следното становище:
“Предлага на Народното събрание да подкрепи административния Мониторингов Доклад за 2013 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г., № 402-00-23, внесен от Министерския съвет на 17 април 2014 г.”
Който е съгласен да подкрепим доклада, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” - 9, “против” – няма, “въздържали се” – 8.

С това приключихме втората точка.

Точка трета “Разни”.

Благодаря на екипа на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси и точка трета ”Разни”.
Има ли нещо, колеги? Нещо да Ви мъчи?
Господин Младенов, имахме една идея, при сегашните условия не знам, възможно е, но, за Стара Загора, за Дома на хора с увреждания, е изнесено на заседание. Помислете, ако...
Аз казвам предвид обстоятелствата и не знам дали ще се състои, но го имаме като идея, затова го повдигам въпроса. Не бих казал, че би било интересно, би било полезно за комисията като цяло, ако продължава да работи да види там, защото това е най-големият такъв дом на Балканския полуостров, доколкото знам. В Стара Загора - Дом за хора с физически увреждания.
Да, имаше доста проекти. Да, домът ще бъде там, той няма къде да ходи, така че ще мислим по този въпрос.
Нещо друго колеги?
Ако нямате, закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЬОКОВ