Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
17/07/2014
ПРОТОКОЛ № 28
(стенографски)
от редовно заседание на
Комисията по труда и социалната политика
София, 17 юли 2014 г., четвъртък
НС, пл. „Княз Александър І” № 1
зала 142, ет. І
(Открито в 15,05 часа)
На 17 юли 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-86, внесен от Мая Манолова и Страхил Ангелов на 3 юли 2014 година.
2. Разни
* * *
Заседанието беше ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика Корнелия Нинова.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги и гости, добър ден и добре дошли!
Към колегите, които са тук, благодаря, че дойдохте на работа.
Информирам Ви, че официално ми е поднесена информация от господин Тотю Младенов, че ГЕРБ имат политическо решение да не влизат и участват в заседания на комисията – представителите им в нашата комисия. Тоест, за съжаление, важният въпрос, който днес разглеждаме и се очаква от десетки категорийни работници, няма да може да бъде гледан в пълния състав на комисията. Но тъй като въпросът е изключително важен, касае много хора, аз ще приложа нормата на чл. 30, ал. 2 от правилника, който предвижда: “Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, изчакваме и комисията заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките членове.”. Една трета е седем човека. Ние имаме седем човека. И аз ще открия заседанието, но ще спазя правилника. Моля за търпение да изчакаме още пет минути.
След като в началото на заседанието няма пълен кворум, след тези пет минути, откривам заседанието при условията на падащ кворум и гледаме въпрос, който смятам, че е важен. Благодаря Ви.
(15,15 часа)
Колеги, откривам заседанието при условията на чл. 30, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам следния
Дневен ред:
1. Законопроект за изменение Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-86, внесен от Мая Манолова и Страхил Ангелов на 3 юли 2014 година.
2. Разни
Имате ли други предложения по дневния ред?
Моля, който е съгласен да приемем този дневен ред, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: ”За” 8, “против” и „въздържали се” няма.
Гости на заседанието:
Господин Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика; Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт; Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт; Снежана Малакова – директор на дирекция “Правна” в Националния осигурителен институт; Гълъб Донев – директор на дирекция “Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика; Петя Малакова – главен експерт в Министерството на труда и социалната политика; Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и представители на синдикални, неправителствени организации и граждани: Ася Гонева от КНСБ; Владимир Топалов – КТ “Подкрепа”; Николай Николов – КТ “Подкрепа”, или поне са заявили участие. Тук ли са? Да.
Найден Москов, Костадин Недев, Нина Гергова, Светозар Съев, Мария Асими, Илия Илиев.
Добре дошли и на гостите!
Госпожа Мая Манолова, като вносител ще дойде в комисията, но помоли за извинение – мъничко ще закъснение, защото има и други комисии.
Вие сте запознати със законопроекта, предлагам да преминем към дискусията, а тя като дойде, да се включи с аргументите на вносителите. Ние иначе сме запознати и сме ги виждали. Така че откривам дискусията.
Моля заповядайте за становище, господин министър.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, колеги!
Министерството на труда и социалната политика е представило своето становище в писмен вид. Надявам се всички да сте запознати с него. Разглежданият въпрос касае проблема за придобиване на право на пенсия на работещи в условия на първа и втора категория труд и в конкретния случай предложението е за удължаване на този срок до 2017 г. действието на § 4. Както се казва, това е тема с продължение.
Тази дискусия продължава от 2000-та г., когато във връзка с преструктурирането на икономиката и приемането на новия модел на социално осигуряване – тристълбовия модел, наред с другите фондове бяха създадени така наречените “професионални пенсионни фондове“. Сега темата е за професионалните пенсионни фондове.
Към днешна дата работещите в условия на първа и втора категория труд са около сто хиляди български граждани. Това, което е важно да отбележим, е, че разглеждайки този въпрос, трябва да сме наясно, от една страна, с финансовите параметри, от друга страна – с напрежението, което има в сектора във връзка с очакванията за решаване на този въпрос. От друга страна, разбира се, е важно да следваме модела на пенсионно осигуряване, приет в 2000-та г. Тоест имаме ли подготовка и възможности за включване на професионалните пенсионни фондове при изплащането на срочните пенсии за ранно пенсиониране?
От тази гледна точка в никакъв случай решенията, които приемаме през годините, а те са ясни – в 2009 г. беше отложено с една година действието на § 4, след това в 2010 година, ако не се лъжа, се прие удължаване на този срок до 2014 г. Така че от 1 януари 2014 г. по действащото законодателство Професионалните пенсионни фондове трябва да изплащат срочните пенсии за ранно пенсиониране.
Вероятно сте запознати с дискусията, която се води по този въпрос. За съжаление, технологично не ни достигна време. Ние имаме готовност да предложим заедно със социалните партньори и синдикалните организации и дружествата от Професионалните пенсионни фондове и по-точно асоциацията – имат разработени анализи, има разработен модел, който, разбира се, не е безспорен, но при всички положения до края на годината, заедно със социалните партньори, можехме да намерим дефинитивно решение на този въпрос, защото в крайна сметка отлагането на решаването на този въпрос по никакъв начин не решава проблема с ранното пенсиониране на категорийните работници. Практиката показва точно това. Аз съм свидетел, заедно с другите колеги, че почти няма закон, в който сроковете да не са отлагани и никога отлагането не решава въпросите. Тук е господин Абаджиев, който е представител на асоциацията, тук са колеги от синдикалните организации – те знаят – няколко срещи имахме още в началото на годината.
Преди около една, две седмици се обединихме около разбирането, че този въпрос трябва да бъде решен дефинитивно, но в оставащото време до края на този Парламент и на това управляващо мнозинство, няма възможност изцяло да бъде решен този въпрос. Нещо повече, доколкото разбирам от дискусията от вчера и от днес, не знам дали удължаването на този срок ще може да влезе в пленарната зала, нищо, че е разгледан в Комисията по труда и социалната политика. Това е въпрос, който трябва да бъде решен в следващите дни.
Друго, което искам да кажа по този въпрос е, че в никакъв случай решенията, които се вземат сега и занапред, не трябва да противопоставят работещите в условията на първа и втора категория труд срещу тези, които са работещи в трета категория. Очевидно е, че възможностите за ръст на възрастта и стажа за пенсиониране са ограничени за първа и втора категория труд, ясно е, че трябва да се търси включване на дружества на Професионалните пенсионни фондове, за да може финансовият натиск върху фискалната рамка да бъде поетапно намаляван.
Аз не искам да влизам в детайли. Готови сме с колегите да отговорим на Вашите въпроси. Надявам се, че Народното събрание ще има волята да реши този въпрос, за да може да успокоим хората от първа и втора категория труд и да не създаваме допълнително напрежение.
Ясно е, че всички останали въпроси ще се решават в рамките на бюджетната процедура за следващата година, тоест към края на месец септември. Знаете, че края на месец октомври трябва да бъде внесен Законът за държавния бюджет, а Законът за бюджета на държавното и обществено осигуряване, който включва една голяма част, за да не кажа всички тези проблеми, трябва да бъде приет заедно със Закона за държавния бюджет и той е част от Закона за държавния бюджет, така че тази дискусия ще бъде подновена в рамките още в началото на следващия парламент.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин министър.
Госпожа Манолова вече е тук като вносител. Само за колегите може би сте обърнали внимание относно финансовата обезпеченост на проект – становището на Националния осигурителен институт е, че за 2015 г. би струвало 21 милиона и 300 хиляди, за 2016 – 61 милиона и 900 хиляди, за 2017 – 103 милиона и 600 хиляди лева, ако приемем това удължаване на срока. Тоест колегите коректно са направили финансовата обосновка за проекта.
Господин Петков, точно цитирам Вашето становище.
БИСЕР ПЕТКОВ: Да, това е при допускане, че следващите години броят на лицата, които ще се пенсионират по § 4, е в порядъка между осем и девет хиляди. При съответния среден размер на пенсиите се получават тези суми, които Вие цитирахте.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, заповядайте като вносител.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми управител и подуправител на Националния осигурителен институт! Прощавайте, ако не споменавам някого персонално.
Внесох този законопроект заедно с колегата Страхил Ангелов в изпълнение на един ангажимент, който съм поела към миньорите, към хора, които работят в изключително сложни, трудни и неблагоприятни за живота и здравето им условия. Ясно е какъв е неговият смисъл. Ние предлагаме да се удължи гратисният период за увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране като, разбира се, макар, поемайки ангажимент само към хората, които упражняват миньорската професия, реално този законопроект се отнася и за други категории лица, които също упражняват труден и непривлекателен труд – в транспорта, в металургията, в редица други професии. Аз разбирам Вашето отношение към законопроекта и то е обяснимо в контекста на намеренията и на правителството, и на парламентарното мнозинство – в рамките на тази календарна година да направят сериозно обсъждане по отношение на цялата пенсионна реформа, тоест как би следвало тя да изглежда от 1 януари през следващите години.
Очевидно на част от Вас това се вижда като някакво временно решение, което касае само едно парче от цялата осигурителна и пенсионна реформа. Може би сте прави. Може би сте прави за това, че финансовата обезпеченост на този законопроект в перспектива –следващата и по-следващите години, на този момент е трудно предвидим, по-скоро очакванията са негативни. Така или иначе освен моят персонален ангажимент и ангажиментът на моите колеги от БСП към тези категории хора според мен тук има и друг принцип, който не трябва да бъде пренебрегван – принципът на справедливостта, а именно, когато упражняваш труд при трудни, вредни и опасни за живота и здравето ти условия, да можеш да се ползваш от някои привилегии. Една от тях е ранното пенсиониране.
Знам също така каква беше идеята на законодателството по отношение на цялата пенсионна система, а именно частните професионални осигурителни фондове да заменят държавното обществено осигуряване в някаква степен именно и по отношение на тези категории труд, което по понятни за Вас причини, към този момент е трудно осъществимо.
Затова, представяйки Ви по-скоро в човешки емоционален план този въпрос, апелирам към това да вникнете в него не просто от финансова гледна точка или от гледна точка на възможни решения като цяло на пенсионната реформа. За в бъдеще от конкретиката тези хора предстои от 1 януари да се пенсионират при определени условия. За част от тях това е наистина жизнено важно – и за тях, и за техните семейства. Мисля, че едно разбиране и от Социалната комисия, и от Българския парламент по тази тема, ще бъде един добър знак, един добър финал даже, бих казала, на работата на този Парламент.
Разбира се, дебатът за пенсионната реформа тепърва предстои. Сигурно това ще се случи в следващото Народно събрание. Едва ли ще стане в двата месеца преди 1 януари 2015 г., едва ли ще има решение по всички важни въпроси, едва ли ще има консенсус по тези теми, който да бъде постигнат изведнъж и неочаквано успешно в кратки срокове, така че ако подкрепите този законопроект, той ще създаде спокойствие сред една група хора, граждани на българската държава, които очакват предвидимост и яснота за начина, по който ще се пенсионират от 1 януари.
Наистина и от тяхно име, и от собствено апелирам към разбиране, както например и с някои други решения, които не са задължително необходими точно в този момент, но се правят с оглед на общественото спокойствие при смяната на два парламента, например актуализацията на Бюджета на здравната каса и други мерки, които се вземат, свързани с бюджета. В случая с пенсионирането на лицата, полагащи труд при условията на първа и втора категория, има и такъв ефект, а именно успокоителен по отношение на една много голяма група от хора. Това са моите аргументи. Мога да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте, колеги, за въпроси, становища, мнения.
Заповядайте, господин министър.
ХАСАН АДЕМОВ: Изпреварих господин Абаджиев. Искам да се извиня за това.
Колеги, ако решите да подкрепите този законопроект, задължително за второ четене трябва да бъдат преработени текстовете, защото в този вид очевидно е, че няма как да бъдат приложени. Необходими са промени в членове. Ние сме го казали в нашето становище и колегите от...
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И НОИ също.
ХАСАН АДЕМОВ: От Националния осигурителен институт също са подчертали необходимостта от промени в чл. 168, където са уредени правата за пенсиониране на работещите в условия на първа и втора категория труд. Тоест правото за пенсиониране е уредено в чл. 168 и, ако се приеме тази постановка на вносителите, при всички положения трябва да има корекции и там.
Колегите от Националния осигурителен институт имат и други доста интересни предложения, така че ако има такава възможност, може да предложим и готови текстове между първо и второ четене.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аз ще помоля господин Петков да вземе думата, но в тяхното становище също ни се обръща внимание, че трябва, ако се приемат тези текстове, да направим предложение за удължаване на срока на действието и на параграфи 4б, 5 и 6 също, защото са свързани норми с тези, по които работим в момена. Тоест ако между първо и второ не променим останалите текстове, те ще останат там в противоречие с предложените промени от колегите-вносители, така че между първо и второ ще имаме доста да поработим.
Заповядайте, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Националният осигурителен институт е представил писмено становище на Вашето внимание, в което ние, отчитайки необходимостта от нормативно уреждане на правото на ранно пенсиониране, лицата, които имат положен категориен стаж преди въвеждане задължение за осигуряване в Професионални пенсионни фондове, би трябвало този въпрос да бъде решен до края на тази година, защото както всички знаете, срокът на § 4 е до 31 декември 2014 година.
Тъй като в предложения законопроект в § 1 са три точки, свързани с предложение за удължаване с по три години срока на действие на съответните алинеи от § 4, ние сме си позволили да изкажем наше виждане по отношение предложеното удължаване на срока по § 1, т. 3. Това е ал. 3 на § 4 от Преходни и заключителни разпоредби на Кодекса, което според нас е необосновано, като аз ще си позволя да аргументирам тази наша позиция. Става дума за режима на пенсиониране на лицата, които полагат труд при условията на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Това са хората, които работят под земята. При тях всъщност е въведен един режим, който три пъти, ако не ме лъже паметта, е удължаван. Специално аргументацията на тази норма при нейното въвеждане е, че с нейното наличие ще се преодолеят някои проблеми, които бяха свързани и възникваха от преструктурирането на рудодобива и закриването на минни предприятия. Защото всъщност в тази ал. 3 се дава право на лица, които работят при условията на чл. 104, ал. 3 и имат десет години стаж, при закриване на предприятието и при тяхното уволнение на това основание, при закриване на предприятие и на щат, да могат да се пенсионират, ако имат десет години стаж съгласно чл. 104, ал. 3 на възраст не по-ниска от 45 години и 90 точки. Това е възможно – най-ниската възраст всъщност при условията на § 4. Обръщам внимание, седем години по-ниска от възрастта на мъжете за пенсиониране по предходната ал. 2, която е общата хипотеза. И доколкото считаме, че основанията за приемането и действието на тази норма в голяма степен са отпаднали, ние не виждаме за целесъобразно нейното удължаване.
По отношение на финансовите ефекти, няма да ги повтарям, госпожо председател, защото Вие ги изложихте. Това са нашите разчети при определени допускания за допълнителните разходи, които ще трябва да поеме бюджетът за държавното и обществено осигуряване, ако този временен режим на пенсиониране бъде продължен за следващите години. Ясно е, че разходите ще нарастват, ясно е че в дългосрочен период, тоест след 2017 г. тези разходи ще продължават да растат, защото става дума за отпускане на пенсии на ранна възраст, които продължават да се изплащат дълъг период от време. Така или иначе ние сме направили разчета по години за трите години на удължаване, които са предложени в законопроекта.
По отношение на другата наша бележка и предложение, считаме че, ако се приемат предложените текстове, би трябвало да се направи промяна и да се удължи срокът на действие в § 4б, ал. 5 и 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Знаете, че общо взето, след 2010 г. този режим беше доста усложнен, защото § 4а, който беше приет тогава, беше обявен за противоконституционен, след това беше приет § 4б, който всъщност връщаше хората, чиито средства бяха прехвърлени във фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване обратно в Професионалните пенсионни фондове, оставяше средствата им, които бяха прехвърляни в Държавното обществено осигуряване и постепенно при упражняване на права от тях, като членове на Професионалните пенсионни фондове, постепенно тези средства се изплащат. А тъй като разпоредбата на § 4б, ал. 5 и 6 кореспондира и е свързана с предвидения краен срок за плащане пенсии от Държавното обществено осигуряване по сегашната Разпоредба № 4 до края на 2014 г. и е предвидено задължение на Националния осигурителен институт до 15 юли 2015 г. да прехвърли останалите средства – към днешна дата те са около 60 милиона, при 111 милиона, които бяха прехвърлени от 2010 г., около 50 милиона и малко повече вече са върнати, така да се каже, считаме, че продължаването на този режим до 2017 година би трябвало да води до удължаване и на срока на действие по § 4б, ал. 5 и 6, доколкото нашето разбиране е, че текстовете са взаимно свързани и сроковете в тези разпоредби от преходните и заключителни текстове.
Отчитайки, че предложеният законопроект дава едно временно решение на проблема, сме си позволили да предложим нашето виждане за трайно и устойчиво решение на въпроса с ранното пенсиониране в съответствие с принципите, залегнали в новото осигурително законодателство, прието през 2000 г. Това трайно и устойчиво решение според нас преминава през плавно повишаване на възрастта за пенсиониране за категорийните работници.
Ясно е, че там има голямо изоставане спрямо нарастване на възрастта за лицата, които се пенсионират при условията на трета категория труд, с цел достигане до възраст осем, а съответно при първа категория или три години преди общата възраст по чл. 168, защото за този срок е разчетено плащането на пенсиите от Професионалните пенсионни фондове и същевременно необходимото уточнение в чл. 168, че необходимият категориен стаж, който дава право на пенсия, трябва изрично да бъде положен след 31 декември 1999 г., тоест когато беше въведено задължението за осигуряване чрез Професионалните пенсионни фондове .
Според нас по тези две линии би трябвало да се търси трайното и устойчиво решение на проблема с така наречените „ранни пенсии” на категорийни работници. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Господин Петков, имам един въпрос към Вас:тези финансови разчети, които, общо за трите години, са 187 милиона лева, обхващат ли трите хипотези, предложени от колегите, или само двете, които Вие подкрепяте – ал. 1 и 2 от § 4 ,или в тези пари са включени и предложенията по ал. 3?
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Тези ефекти са разчетени за всички лица, които очакваме да се пенсионират по досегашния ред, тоест включително и трите алинеи. За съжаление, не мога да предоставя данни за това колко от лицата упражняват правото си по ал. 1 по общия ред, колко по ал. 2 на § 4, колко по ал. 3. Но ефектът е отчетен за всички, по-скоро бележката ни по § 4, ал. 3 е принципна, не толкова водена от финансови ефекти и съблюдавайки принципа на равнопоставеност, който е прогласен в Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? От гостите някой, ако иска.
Ако не, аз ще помоля колегите от Националния осигурителен институт да помогнат между първо и второ четене с коректни текстове, които да отбелязват тези препоръки.
Други желаещи има ли?
Заповядайте.
НИКОА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Всичко, което беше казано от господин Адемов, от господин Петков – ситуацията е наистина такава, каквато принуждава да се приеме решение за временно удължаване на действието на § 4. Трябва обаче да изразя нашето становище, че ние съжаляваме, че отново стигаме до този момент за удължаване на този срок. Ние бяхме и имаме готовност, работихме заедно и с Министерството на труда и социалната политика, и с други колеги, този въпрос наистина да бъде решен окончателно и завинаги в полза на осигурените лица. За съжаление, отново стигаме до тази ситуация.
Дълго време се говореше и се използваше мотивът, че, видите ли, пенсионните фондове нямат необходимите средства, те не желаят да плащат, нямат възможност. Не, напротив, пенсионните фондове разполагат със средствата, които са набрани по индивидуалните партиди на осигурените лица, имат възможност да ги плащат по всяко време и както и сега плащаме към Националния осигурителен институт в нужните срокове, в нужните размери, даже и авансово от тези 100 милиона лева, които бяхме тръгнали да дадем. Така че ние бяхме за това пенсионните фондове да започнат да плащат на осигурите лица. Защото не само реално щяха да получават своите средства, натрупани в индивидуалните партиди, но щяха да ползват и правата, които им дава законът. На първо място ще посоча наследствените права по отношение на средствата, които те натрупват.
Заедно с това трябва да кажа, че причината, която е посочена в мотивите на закона, наистина ситуацията за някои от лицата е, че имат малко натрупани средства. Но причините тук са, няма да се спирам на тях, не е вината на пенсионните фондове, че средствата, вноските на осигурените лица не постъпват в техните индивидуални партиди. Някои имат сериозни натрупвания, някои биха получили сериозни пенсии от Професионалните пенсионни фондове, но така или иначе този въпрос не беше решен. И сега на бъдещото на Народно събрание, на бъдещите управляващи ще стои задачата заедно да решим и със социалните партньори вече един път завинаги този въпрос, така че хората, които натрупат средствата, да получават осигурителните вноски по техните индивидуални партиди, да ги ползват. С това бихме помогнали не само на бюджета, а изобщо и на Националния осигурителен институт, като се задействат тези средства. Защото не забравяйте, че освен вноските си, тези лица получават и една допълнителна доходност от управлението на тези средства от пенсионните осигурителни дружества.
Ще спомена само последните данни на Комисията за финансов надзор, че доходността по управляваните средства на професионалните фондове надхвърля 6% доходност за период от две години. Така че наистина това е една бъдеща задача. За съжаление, сме в такава ситуация, в която неизбежно трябва да бъде взето това решение, за да могат хората от 2015 г. да могат да ползват пенсиите. И ние ще си изпълняваме задълженията, ще продължим да изпълняваме плащанията си към Националния осигурителен институт, но този въпрос за в бъдеще трябва да бъде решен един път завинаги. Мерси.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, уважаеми гости!
Доколкото разбирам, настройката на Комисията по труда и социалната политика е да подкрепи този законопроект, за което Ви благодаря от името на всички, на които им предстои да се пенсионират от 1 януари. Декларирам, че ще участваме активно в изготвянето на предложения между първо и второ четене съобразно препоръките, които бяха направени от експертите и от ръководството на комисята. Наистина Ви благодаря.
Мисля, че това ще бъде един добър финал и за работата на Комисията по труда и социалната политика. Надявам се и да успеем да мине и през пленарната зала поне на първо четене или съм прекален оптимист, но Ви благодаря.
Ще ви помоля за извинение, тъй като имам ангажимент в избирателния си район. Мисля че всички сте наясно, няма въпроси, на които аз да мога да отговоря по-добре от Вас, така че наистина моето присъствие няма да липсва на експертността на Вашата комисия.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря за участието.
От “Подкрепа” искаха думата. Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОПАЛОВ, КТ “ПОДКРЕПА”: Господин министър, уважаеми господа народни представвители. Благодаря Ви за това, че ни давате възможност да чуете и нашата позиция.
Ние сме категорично за удължаването на срока на § 4. Имаме обаче няколко забележки относно изказването на представителите от Националния осигурителен институт и няколко въпроса към тях, тъй като упоменаха, че сумата – 180 милиона, а знаем много добре, че по § 4, този, който избере условията, следва да прехвърли партидата си по професионалния фонд. В тази сума отчетени ли са тези сретдства, или не са? Това е единият въпрос.
Категорично сме против обаче и тяхното предложение относно ал. 3. В крайна сметка, хипотезата на ал. 3 е за тези лица, които следва да бъдат освободени по чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2. Това значи закриване на предприятието или закриване на част от предприятието или съкращение, в което се попада. Сиреч във всички случаи то значи освобождаване от работа, поради това че следва някакво преструктуриране или преобразуване в това предприятие. Следователно не са изчерпани, както се изразихте, всички възможности, видите ли, този процес е приключил. Той няма как да приключи и никога не би могъл да приключи, защото виждате, че икономиката е нещо много динамично в зависимост от пазар и условия на труд – днес, в единия случай може да се съкращават, в другия, да се наемат. Това е конюнктура. Така че не би следвало да се приема презумпцията, че би следвало да отпадне ал. 3. Напротив, тя наистина касае тези, които работят при най-тежките условия на труд.
Друго нещо, което искаме да изразим. Може би законодателят умишлено е прескочил срока в чл. 168, който досега вървеше паралелно с удължаването на срока по § 4. Това беше така, защото реално погледнато, дори и да го нямаше този срок, нямаше как фондовете да могат да изплащат по чл. 168. Сега реално обаче тази хипотеза съществува и твърдението им, че могат да плащат – да, наистина тук хората ще могат да избират, ако евентуално не са по § 4, но отговарят на условията в чл. 168 да се пенсионират. И даже тук от справката и от разговорите, които си говорихме през миналите седмици, се оказва, че за миналата година има такива седем човека, които би било по-изгодно да бъдат от фондовете, но поради тази граница, затова смятаме и това ограничение до 31 декември 2014 г. им е попречило. Така че смятам и това за в правилната посока.
Със сигурност това, което се говори за “б” и “в” на § 4 може би между двете четения, макар че като проблем той ще бъде, предполагам, изчистен, няма да е кой знае какъв проблем за законодателя. Проблем е обаче онова, което ние като Ваши избраници виждаме, че ненормално е в такава ситуация, когато знаем, че изтича срокът и че това създава напрежение и че, видите ли, все пак става въпрос за български граждани, несериозно отношение на някои от избраниците, и нас това определено ни тревожи като синдикати. Така че благодарим на всички Вас, които сте тук и търсим заедно някакво решение на проблема.
Нека не забравяме, че голяма част от хората – все пак § 4 няма задължителна разпоредба, ако желаете, можете да се възползвате –през годините не са се възползвали, защото знаят кога изтича срокът и сега до края на тази година те ще се възползват, предполагам, от това, което допълнително ще натовари Националния осигурителен институт, тъй като по § 4 могат да се пенсионират, а не е задължително да го правят. И повярвайте ми, има такива хора, които не са се възползвали една, две, три или колко годонии още, всеки преценява, но в момента той ще го направи, което допълнително ще натовари бюджета на Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви.
Имаше още една заявка за изказване.
Заповядайте.
НАЙДЕН МОСКОВ (Българска асоциация на пенсионерите):
Аз няма да говоря по членове и параграфи. Само ще кажа няколко принципни неща, които би трябвало да се променят в закона, който засяга миньори, летци и така нататък, тези които се пенсионират по-рано, което е справедливо, но липсват в законите параметрични ограничения.
Например по отношение на миньорите е важно колко са работили в забоя, а не, че се числят към тази миньорска организация. Тоест миньорите, които искат, които заслужават по-рано да се пенсионират, трябва да се отделят от другите служители, които са в мината, като например началникът на мината, който обикновено е инженер и който влиза само за проверки в мината.
Освен това параметрични ограничения би трябвало да има и при летците. Например така наречените „часове нальот”, който те трябва да имат, за да се считат за хора, които заслужават по-рано да се пенсионират. Липсва в закона такова нещо. Освен това преразпределението на осигурителния стаж от три за пет – обикновено три за пет обаче, то би трябвало да съществува само по отношение на годините осигурителен стаж, използвани във формулата, по която се определя пенсията. Само в случаи да се използа, когато става въпрос за ранно пенсиониране, но във формулата да не се използва. Във формулата би трябвало да съществуват само действителните дни и години и дни, които той е работил.
Използвам случая, че тук е министърът на труда и социалната политика господин Адемов – не знам откога не се е събирал Общественият съвет към министерството, ако господин Адемов знае, че скоро се е събирал, аз не зная. Имам предложение –Общественият съвет към министерството да се раздели на две, тъй като е имало случаи, когато първа точка се занимават с майките и децата, а втора точка – за пенсионерите, и обикновено за втората точка не остава време. Затова отделно да бъде събирането и Съветът на пенсионерите да бъде отделен, а не да бъде към Обществения съвет. Който иска да участва в Обществения съвет като пенсионер вече, може да участва, обаче Пенсионерският съвет трябва да бъде специализиран пенсионерски съвет, който да поеме отговорността за новия Закон за пенсионерите, да не се разчита на Иван Нейков, на Шулева и разни други псевдоспециалисти, които докараха пенсионната система до този хал. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин Петков имаше въпрос и към Вас.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо предедател.
Пожелах да взема думата, за да отговоря на въпроса, който беше поставен по отношение на финансовите ефекти.
В становището, което сме представили на Вашето внимание, изрично сме отбелязали, че средствата, които считаме, че ще са ни допълнително необходими за покриване на тези разходи всъщност не отчитат сумите, които ще бъдат прехвърлени на основание § 4, ал. 6 от Преходните разпоредби, от индивидуалните партиди на лицата по основните пенсионни фондове. Такива средства да, се прехвърлят. Миналата година техният размер е малко над осем милиона лева. Така че този ефект не сме го отчели, защото точността там не може да бъде достатъчна. Ние не разполагаме и с конкертни данни, които следи и Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Колеги, закривам дискусията. Мисля, че няма други изказвания.
Подлагам на гласуване на първо четене – като имате предвид, че между първо и второ ще направим тези предложения за коректно изписване на текстовете с това, като имате предвид – Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-86.
Който е “За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” 9 гласа, “против и въздържали се” няма.“
Законопроектът е приет на първо четене. Благодаря Ви.
По точка “Разни” има ли някой нещо?
Няма да казвам, че е последното заседание на комисията. Може и другата седмица да работим и да имаме, така че няма да си взимаме довиждане.
Благодаря Ви – на гостите и на колегите.
(Закрито 15.50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОРНЕЛИЯ НИНОВА
(стенографски)
от редовно заседание на
Комисията по труда и социалната политика
София, 17 юли 2014 г., четвъртък
НС, пл. „Княз Александър І” № 1
зала 142, ет. І
(Открито в 15,05 часа)
На 17 юли 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-86, внесен от Мая Манолова и Страхил Ангелов на 3 юли 2014 година.
2. Разни
* * *
Заседанието беше ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика Корнелия Нинова.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги и гости, добър ден и добре дошли!
Към колегите, които са тук, благодаря, че дойдохте на работа.
Информирам Ви, че официално ми е поднесена информация от господин Тотю Младенов, че ГЕРБ имат политическо решение да не влизат и участват в заседания на комисията – представителите им в нашата комисия. Тоест, за съжаление, важният въпрос, който днес разглеждаме и се очаква от десетки категорийни работници, няма да може да бъде гледан в пълния състав на комисията. Но тъй като въпросът е изключително важен, касае много хора, аз ще приложа нормата на чл. 30, ал. 2 от правилника, който предвижда: “Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, изчакваме и комисията заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките членове.”. Една трета е седем човека. Ние имаме седем човека. И аз ще открия заседанието, но ще спазя правилника. Моля за търпение да изчакаме още пет минути.
След като в началото на заседанието няма пълен кворум, след тези пет минути, откривам заседанието при условията на падащ кворум и гледаме въпрос, който смятам, че е важен. Благодаря Ви.
(15,15 часа)
Колеги, откривам заседанието при условията на чл. 30, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам следния
Дневен ред:
1. Законопроект за изменение Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-86, внесен от Мая Манолова и Страхил Ангелов на 3 юли 2014 година.
2. Разни
Имате ли други предложения по дневния ред?
Моля, който е съгласен да приемем този дневен ред, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: ”За” 8, “против” и „въздържали се” няма.
Гости на заседанието:
Господин Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика; Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт; Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт; Снежана Малакова – директор на дирекция “Правна” в Националния осигурителен институт; Гълъб Донев – директор на дирекция “Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика; Петя Малакова – главен експерт в Министерството на труда и социалната политика; Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и представители на синдикални, неправителствени организации и граждани: Ася Гонева от КНСБ; Владимир Топалов – КТ “Подкрепа”; Николай Николов – КТ “Подкрепа”, или поне са заявили участие. Тук ли са? Да.
Найден Москов, Костадин Недев, Нина Гергова, Светозар Съев, Мария Асими, Илия Илиев.
Добре дошли и на гостите!
Госпожа Мая Манолова, като вносител ще дойде в комисията, но помоли за извинение – мъничко ще закъснение, защото има и други комисии.
Вие сте запознати със законопроекта, предлагам да преминем към дискусията, а тя като дойде, да се включи с аргументите на вносителите. Ние иначе сме запознати и сме ги виждали. Така че откривам дискусията.
Моля заповядайте за становище, господин министър.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, колеги!
Министерството на труда и социалната политика е представило своето становище в писмен вид. Надявам се всички да сте запознати с него. Разглежданият въпрос касае проблема за придобиване на право на пенсия на работещи в условия на първа и втора категория труд и в конкретния случай предложението е за удължаване на този срок до 2017 г. действието на § 4. Както се казва, това е тема с продължение.
Тази дискусия продължава от 2000-та г., когато във връзка с преструктурирането на икономиката и приемането на новия модел на социално осигуряване – тристълбовия модел, наред с другите фондове бяха създадени така наречените “професионални пенсионни фондове“. Сега темата е за професионалните пенсионни фондове.
Към днешна дата работещите в условия на първа и втора категория труд са около сто хиляди български граждани. Това, което е важно да отбележим, е, че разглеждайки този въпрос, трябва да сме наясно, от една страна, с финансовите параметри, от друга страна – с напрежението, което има в сектора във връзка с очакванията за решаване на този въпрос. От друга страна, разбира се, е важно да следваме модела на пенсионно осигуряване, приет в 2000-та г. Тоест имаме ли подготовка и възможности за включване на професионалните пенсионни фондове при изплащането на срочните пенсии за ранно пенсиониране?
От тази гледна точка в никакъв случай решенията, които приемаме през годините, а те са ясни – в 2009 г. беше отложено с една година действието на § 4, след това в 2010 година, ако не се лъжа, се прие удължаване на този срок до 2014 г. Така че от 1 януари 2014 г. по действащото законодателство Професионалните пенсионни фондове трябва да изплащат срочните пенсии за ранно пенсиониране.
Вероятно сте запознати с дискусията, която се води по този въпрос. За съжаление, технологично не ни достигна време. Ние имаме готовност да предложим заедно със социалните партньори и синдикалните организации и дружествата от Професионалните пенсионни фондове и по-точно асоциацията – имат разработени анализи, има разработен модел, който, разбира се, не е безспорен, но при всички положения до края на годината, заедно със социалните партньори, можехме да намерим дефинитивно решение на този въпрос, защото в крайна сметка отлагането на решаването на този въпрос по никакъв начин не решава проблема с ранното пенсиониране на категорийните работници. Практиката показва точно това. Аз съм свидетел, заедно с другите колеги, че почти няма закон, в който сроковете да не са отлагани и никога отлагането не решава въпросите. Тук е господин Абаджиев, който е представител на асоциацията, тук са колеги от синдикалните организации – те знаят – няколко срещи имахме още в началото на годината.
Преди около една, две седмици се обединихме около разбирането, че този въпрос трябва да бъде решен дефинитивно, но в оставащото време до края на този Парламент и на това управляващо мнозинство, няма възможност изцяло да бъде решен този въпрос. Нещо повече, доколкото разбирам от дискусията от вчера и от днес, не знам дали удължаването на този срок ще може да влезе в пленарната зала, нищо, че е разгледан в Комисията по труда и социалната политика. Това е въпрос, който трябва да бъде решен в следващите дни.
Друго, което искам да кажа по този въпрос е, че в никакъв случай решенията, които се вземат сега и занапред, не трябва да противопоставят работещите в условията на първа и втора категория труд срещу тези, които са работещи в трета категория. Очевидно е, че възможностите за ръст на възрастта и стажа за пенсиониране са ограничени за първа и втора категория труд, ясно е, че трябва да се търси включване на дружества на Професионалните пенсионни фондове, за да може финансовият натиск върху фискалната рамка да бъде поетапно намаляван.
Аз не искам да влизам в детайли. Готови сме с колегите да отговорим на Вашите въпроси. Надявам се, че Народното събрание ще има волята да реши този въпрос, за да може да успокоим хората от първа и втора категория труд и да не създаваме допълнително напрежение.
Ясно е, че всички останали въпроси ще се решават в рамките на бюджетната процедура за следващата година, тоест към края на месец септември. Знаете, че края на месец октомври трябва да бъде внесен Законът за държавния бюджет, а Законът за бюджета на държавното и обществено осигуряване, който включва една голяма част, за да не кажа всички тези проблеми, трябва да бъде приет заедно със Закона за държавния бюджет и той е част от Закона за държавния бюджет, така че тази дискусия ще бъде подновена в рамките още в началото на следващия парламент.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин министър.
Госпожа Манолова вече е тук като вносител. Само за колегите може би сте обърнали внимание относно финансовата обезпеченост на проект – становището на Националния осигурителен институт е, че за 2015 г. би струвало 21 милиона и 300 хиляди, за 2016 – 61 милиона и 900 хиляди, за 2017 – 103 милиона и 600 хиляди лева, ако приемем това удължаване на срока. Тоест колегите коректно са направили финансовата обосновка за проекта.
Господин Петков, точно цитирам Вашето становище.
БИСЕР ПЕТКОВ: Да, това е при допускане, че следващите години броят на лицата, които ще се пенсионират по § 4, е в порядъка между осем и девет хиляди. При съответния среден размер на пенсиите се получават тези суми, които Вие цитирахте.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, заповядайте като вносител.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми управител и подуправител на Националния осигурителен институт! Прощавайте, ако не споменавам някого персонално.
Внесох този законопроект заедно с колегата Страхил Ангелов в изпълнение на един ангажимент, който съм поела към миньорите, към хора, които работят в изключително сложни, трудни и неблагоприятни за живота и здравето им условия. Ясно е какъв е неговият смисъл. Ние предлагаме да се удължи гратисният период за увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране като, разбира се, макар, поемайки ангажимент само към хората, които упражняват миньорската професия, реално този законопроект се отнася и за други категории лица, които също упражняват труден и непривлекателен труд – в транспорта, в металургията, в редица други професии. Аз разбирам Вашето отношение към законопроекта и то е обяснимо в контекста на намеренията и на правителството, и на парламентарното мнозинство – в рамките на тази календарна година да направят сериозно обсъждане по отношение на цялата пенсионна реформа, тоест как би следвало тя да изглежда от 1 януари през следващите години.
Очевидно на част от Вас това се вижда като някакво временно решение, което касае само едно парче от цялата осигурителна и пенсионна реформа. Може би сте прави. Може би сте прави за това, че финансовата обезпеченост на този законопроект в перспектива –следващата и по-следващите години, на този момент е трудно предвидим, по-скоро очакванията са негативни. Така или иначе освен моят персонален ангажимент и ангажиментът на моите колеги от БСП към тези категории хора според мен тук има и друг принцип, който не трябва да бъде пренебрегван – принципът на справедливостта, а именно, когато упражняваш труд при трудни, вредни и опасни за живота и здравето ти условия, да можеш да се ползваш от някои привилегии. Една от тях е ранното пенсиониране.
Знам също така каква беше идеята на законодателството по отношение на цялата пенсионна система, а именно частните професионални осигурителни фондове да заменят държавното обществено осигуряване в някаква степен именно и по отношение на тези категории труд, което по понятни за Вас причини, към този момент е трудно осъществимо.
Затова, представяйки Ви по-скоро в човешки емоционален план този въпрос, апелирам към това да вникнете в него не просто от финансова гледна точка или от гледна точка на възможни решения като цяло на пенсионната реформа. За в бъдеще от конкретиката тези хора предстои от 1 януари да се пенсионират при определени условия. За част от тях това е наистина жизнено важно – и за тях, и за техните семейства. Мисля, че едно разбиране и от Социалната комисия, и от Българския парламент по тази тема, ще бъде един добър знак, един добър финал даже, бих казала, на работата на този Парламент.
Разбира се, дебатът за пенсионната реформа тепърва предстои. Сигурно това ще се случи в следващото Народно събрание. Едва ли ще стане в двата месеца преди 1 януари 2015 г., едва ли ще има решение по всички важни въпроси, едва ли ще има консенсус по тези теми, който да бъде постигнат изведнъж и неочаквано успешно в кратки срокове, така че ако подкрепите този законопроект, той ще създаде спокойствие сред една група хора, граждани на българската държава, които очакват предвидимост и яснота за начина, по който ще се пенсионират от 1 януари.
Наистина и от тяхно име, и от собствено апелирам към разбиране, както например и с някои други решения, които не са задължително необходими точно в този момент, но се правят с оглед на общественото спокойствие при смяната на два парламента, например актуализацията на Бюджета на здравната каса и други мерки, които се вземат, свързани с бюджета. В случая с пенсионирането на лицата, полагащи труд при условията на първа и втора категория, има и такъв ефект, а именно успокоителен по отношение на една много голяма група от хора. Това са моите аргументи. Мога да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте, колеги, за въпроси, становища, мнения.
Заповядайте, господин министър.
ХАСАН АДЕМОВ: Изпреварих господин Абаджиев. Искам да се извиня за това.
Колеги, ако решите да подкрепите този законопроект, задължително за второ четене трябва да бъдат преработени текстовете, защото в този вид очевидно е, че няма как да бъдат приложени. Необходими са промени в членове. Ние сме го казали в нашето становище и колегите от...
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И НОИ също.
ХАСАН АДЕМОВ: От Националния осигурителен институт също са подчертали необходимостта от промени в чл. 168, където са уредени правата за пенсиониране на работещите в условия на първа и втора категория труд. Тоест правото за пенсиониране е уредено в чл. 168 и, ако се приеме тази постановка на вносителите, при всички положения трябва да има корекции и там.
Колегите от Националния осигурителен институт имат и други доста интересни предложения, така че ако има такава възможност, може да предложим и готови текстове между първо и второ четене.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аз ще помоля господин Петков да вземе думата, но в тяхното становище също ни се обръща внимание, че трябва, ако се приемат тези текстове, да направим предложение за удължаване на срока на действието и на параграфи 4б, 5 и 6 също, защото са свързани норми с тези, по които работим в момена. Тоест ако между първо и второ не променим останалите текстове, те ще останат там в противоречие с предложените промени от колегите-вносители, така че между първо и второ ще имаме доста да поработим.
Заповядайте, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Националният осигурителен институт е представил писмено становище на Вашето внимание, в което ние, отчитайки необходимостта от нормативно уреждане на правото на ранно пенсиониране, лицата, които имат положен категориен стаж преди въвеждане задължение за осигуряване в Професионални пенсионни фондове, би трябвало този въпрос да бъде решен до края на тази година, защото както всички знаете, срокът на § 4 е до 31 декември 2014 година.
Тъй като в предложения законопроект в § 1 са три точки, свързани с предложение за удължаване с по три години срока на действие на съответните алинеи от § 4, ние сме си позволили да изкажем наше виждане по отношение предложеното удължаване на срока по § 1, т. 3. Това е ал. 3 на § 4 от Преходни и заключителни разпоредби на Кодекса, което според нас е необосновано, като аз ще си позволя да аргументирам тази наша позиция. Става дума за режима на пенсиониране на лицата, които полагат труд при условията на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Това са хората, които работят под земята. При тях всъщност е въведен един режим, който три пъти, ако не ме лъже паметта, е удължаван. Специално аргументацията на тази норма при нейното въвеждане е, че с нейното наличие ще се преодолеят някои проблеми, които бяха свързани и възникваха от преструктурирането на рудодобива и закриването на минни предприятия. Защото всъщност в тази ал. 3 се дава право на лица, които работят при условията на чл. 104, ал. 3 и имат десет години стаж, при закриване на предприятието и при тяхното уволнение на това основание, при закриване на предприятие и на щат, да могат да се пенсионират, ако имат десет години стаж съгласно чл. 104, ал. 3 на възраст не по-ниска от 45 години и 90 точки. Това е възможно – най-ниската възраст всъщност при условията на § 4. Обръщам внимание, седем години по-ниска от възрастта на мъжете за пенсиониране по предходната ал. 2, която е общата хипотеза. И доколкото считаме, че основанията за приемането и действието на тази норма в голяма степен са отпаднали, ние не виждаме за целесъобразно нейното удължаване.
По отношение на финансовите ефекти, няма да ги повтарям, госпожо председател, защото Вие ги изложихте. Това са нашите разчети при определени допускания за допълнителните разходи, които ще трябва да поеме бюджетът за държавното и обществено осигуряване, ако този временен режим на пенсиониране бъде продължен за следващите години. Ясно е, че разходите ще нарастват, ясно е че в дългосрочен период, тоест след 2017 г. тези разходи ще продължават да растат, защото става дума за отпускане на пенсии на ранна възраст, които продължават да се изплащат дълъг период от време. Така или иначе ние сме направили разчета по години за трите години на удължаване, които са предложени в законопроекта.
По отношение на другата наша бележка и предложение, считаме че, ако се приемат предложените текстове, би трябвало да се направи промяна и да се удължи срокът на действие в § 4б, ал. 5 и 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Знаете, че общо взето, след 2010 г. този режим беше доста усложнен, защото § 4а, който беше приет тогава, беше обявен за противоконституционен, след това беше приет § 4б, който всъщност връщаше хората, чиито средства бяха прехвърлени във фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване обратно в Професионалните пенсионни фондове, оставяше средствата им, които бяха прехвърляни в Държавното обществено осигуряване и постепенно при упражняване на права от тях, като членове на Професионалните пенсионни фондове, постепенно тези средства се изплащат. А тъй като разпоредбата на § 4б, ал. 5 и 6 кореспондира и е свързана с предвидения краен срок за плащане пенсии от Държавното обществено осигуряване по сегашната Разпоредба № 4 до края на 2014 г. и е предвидено задължение на Националния осигурителен институт до 15 юли 2015 г. да прехвърли останалите средства – към днешна дата те са около 60 милиона, при 111 милиона, които бяха прехвърлени от 2010 г., около 50 милиона и малко повече вече са върнати, така да се каже, считаме, че продължаването на този режим до 2017 година би трябвало да води до удължаване и на срока на действие по § 4б, ал. 5 и 6, доколкото нашето разбиране е, че текстовете са взаимно свързани и сроковете в тези разпоредби от преходните и заключителни текстове.
Отчитайки, че предложеният законопроект дава едно временно решение на проблема, сме си позволили да предложим нашето виждане за трайно и устойчиво решение на въпроса с ранното пенсиониране в съответствие с принципите, залегнали в новото осигурително законодателство, прието през 2000 г. Това трайно и устойчиво решение според нас преминава през плавно повишаване на възрастта за пенсиониране за категорийните работници.
Ясно е, че там има голямо изоставане спрямо нарастване на възрастта за лицата, които се пенсионират при условията на трета категория труд, с цел достигане до възраст осем, а съответно при първа категория или три години преди общата възраст по чл. 168, защото за този срок е разчетено плащането на пенсиите от Професионалните пенсионни фондове и същевременно необходимото уточнение в чл. 168, че необходимият категориен стаж, който дава право на пенсия, трябва изрично да бъде положен след 31 декември 1999 г., тоест когато беше въведено задължението за осигуряване чрез Професионалните пенсионни фондове .
Според нас по тези две линии би трябвало да се търси трайното и устойчиво решение на проблема с така наречените „ранни пенсии” на категорийни работници. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Господин Петков, имам един въпрос към Вас:тези финансови разчети, които, общо за трите години, са 187 милиона лева, обхващат ли трите хипотези, предложени от колегите, или само двете, които Вие подкрепяте – ал. 1 и 2 от § 4 ,или в тези пари са включени и предложенията по ал. 3?
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Тези ефекти са разчетени за всички лица, които очакваме да се пенсионират по досегашния ред, тоест включително и трите алинеи. За съжаление, не мога да предоставя данни за това колко от лицата упражняват правото си по ал. 1 по общия ред, колко по ал. 2 на § 4, колко по ал. 3. Но ефектът е отчетен за всички, по-скоро бележката ни по § 4, ал. 3 е принципна, не толкова водена от финансови ефекти и съблюдавайки принципа на равнопоставеност, който е прогласен в Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? От гостите някой, ако иска.
Ако не, аз ще помоля колегите от Националния осигурителен институт да помогнат между първо и второ четене с коректни текстове, които да отбелязват тези препоръки.
Други желаещи има ли?
Заповядайте.
НИКОА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Всичко, което беше казано от господин Адемов, от господин Петков – ситуацията е наистина такава, каквато принуждава да се приеме решение за временно удължаване на действието на § 4. Трябва обаче да изразя нашето становище, че ние съжаляваме, че отново стигаме до този момент за удължаване на този срок. Ние бяхме и имаме готовност, работихме заедно и с Министерството на труда и социалната политика, и с други колеги, този въпрос наистина да бъде решен окончателно и завинаги в полза на осигурените лица. За съжаление, отново стигаме до тази ситуация.
Дълго време се говореше и се използваше мотивът, че, видите ли, пенсионните фондове нямат необходимите средства, те не желаят да плащат, нямат възможност. Не, напротив, пенсионните фондове разполагат със средствата, които са набрани по индивидуалните партиди на осигурените лица, имат възможност да ги плащат по всяко време и както и сега плащаме към Националния осигурителен институт в нужните срокове, в нужните размери, даже и авансово от тези 100 милиона лева, които бяхме тръгнали да дадем. Така че ние бяхме за това пенсионните фондове да започнат да плащат на осигурите лица. Защото не само реално щяха да получават своите средства, натрупани в индивидуалните партиди, но щяха да ползват и правата, които им дава законът. На първо място ще посоча наследствените права по отношение на средствата, които те натрупват.
Заедно с това трябва да кажа, че причината, която е посочена в мотивите на закона, наистина ситуацията за някои от лицата е, че имат малко натрупани средства. Но причините тук са, няма да се спирам на тях, не е вината на пенсионните фондове, че средствата, вноските на осигурените лица не постъпват в техните индивидуални партиди. Някои имат сериозни натрупвания, някои биха получили сериозни пенсии от Професионалните пенсионни фондове, но така или иначе този въпрос не беше решен. И сега на бъдещото на Народно събрание, на бъдещите управляващи ще стои задачата заедно да решим и със социалните партньори вече един път завинаги този въпрос, така че хората, които натрупат средствата, да получават осигурителните вноски по техните индивидуални партиди, да ги ползват. С това бихме помогнали не само на бюджета, а изобщо и на Националния осигурителен институт, като се задействат тези средства. Защото не забравяйте, че освен вноските си, тези лица получават и една допълнителна доходност от управлението на тези средства от пенсионните осигурителни дружества.
Ще спомена само последните данни на Комисията за финансов надзор, че доходността по управляваните средства на професионалните фондове надхвърля 6% доходност за период от две години. Така че наистина това е една бъдеща задача. За съжаление, сме в такава ситуация, в която неизбежно трябва да бъде взето това решение, за да могат хората от 2015 г. да могат да ползват пенсиите. И ние ще си изпълняваме задълженията, ще продължим да изпълняваме плащанията си към Националния осигурителен институт, но този въпрос за в бъдеще трябва да бъде решен един път завинаги. Мерси.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, уважаеми гости!
Доколкото разбирам, настройката на Комисията по труда и социалната политика е да подкрепи този законопроект, за което Ви благодаря от името на всички, на които им предстои да се пенсионират от 1 януари. Декларирам, че ще участваме активно в изготвянето на предложения между първо и второ четене съобразно препоръките, които бяха направени от експертите и от ръководството на комисята. Наистина Ви благодаря.
Мисля, че това ще бъде един добър финал и за работата на Комисията по труда и социалната политика. Надявам се и да успеем да мине и през пленарната зала поне на първо четене или съм прекален оптимист, но Ви благодаря.
Ще ви помоля за извинение, тъй като имам ангажимент в избирателния си район. Мисля че всички сте наясно, няма въпроси, на които аз да мога да отговоря по-добре от Вас, така че наистина моето присъствие няма да липсва на експертността на Вашата комисия.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря за участието.
От “Подкрепа” искаха думата. Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОПАЛОВ, КТ “ПОДКРЕПА”: Господин министър, уважаеми господа народни представвители. Благодаря Ви за това, че ни давате възможност да чуете и нашата позиция.
Ние сме категорично за удължаването на срока на § 4. Имаме обаче няколко забележки относно изказването на представителите от Националния осигурителен институт и няколко въпроса към тях, тъй като упоменаха, че сумата – 180 милиона, а знаем много добре, че по § 4, този, който избере условията, следва да прехвърли партидата си по професионалния фонд. В тази сума отчетени ли са тези сретдства, или не са? Това е единият въпрос.
Категорично сме против обаче и тяхното предложение относно ал. 3. В крайна сметка, хипотезата на ал. 3 е за тези лица, които следва да бъдат освободени по чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2. Това значи закриване на предприятието или закриване на част от предприятието или съкращение, в което се попада. Сиреч във всички случаи то значи освобождаване от работа, поради това че следва някакво преструктуриране или преобразуване в това предприятие. Следователно не са изчерпани, както се изразихте, всички възможности, видите ли, този процес е приключил. Той няма как да приключи и никога не би могъл да приключи, защото виждате, че икономиката е нещо много динамично в зависимост от пазар и условия на труд – днес, в единия случай може да се съкращават, в другия, да се наемат. Това е конюнктура. Така че не би следвало да се приема презумпцията, че би следвало да отпадне ал. 3. Напротив, тя наистина касае тези, които работят при най-тежките условия на труд.
Друго нещо, което искаме да изразим. Може би законодателят умишлено е прескочил срока в чл. 168, който досега вървеше паралелно с удължаването на срока по § 4. Това беше така, защото реално погледнато, дори и да го нямаше този срок, нямаше как фондовете да могат да изплащат по чл. 168. Сега реално обаче тази хипотеза съществува и твърдението им, че могат да плащат – да, наистина тук хората ще могат да избират, ако евентуално не са по § 4, но отговарят на условията в чл. 168 да се пенсионират. И даже тук от справката и от разговорите, които си говорихме през миналите седмици, се оказва, че за миналата година има такива седем човека, които би било по-изгодно да бъдат от фондовете, но поради тази граница, затова смятаме и това ограничение до 31 декември 2014 г. им е попречило. Така че смятам и това за в правилната посока.
Със сигурност това, което се говори за “б” и “в” на § 4 може би между двете четения, макар че като проблем той ще бъде, предполагам, изчистен, няма да е кой знае какъв проблем за законодателя. Проблем е обаче онова, което ние като Ваши избраници виждаме, че ненормално е в такава ситуация, когато знаем, че изтича срокът и че това създава напрежение и че, видите ли, все пак става въпрос за български граждани, несериозно отношение на някои от избраниците, и нас това определено ни тревожи като синдикати. Така че благодарим на всички Вас, които сте тук и търсим заедно някакво решение на проблема.
Нека не забравяме, че голяма част от хората – все пак § 4 няма задължителна разпоредба, ако желаете, можете да се възползвате –през годините не са се възползвали, защото знаят кога изтича срокът и сега до края на тази година те ще се възползват, предполагам, от това, което допълнително ще натовари Националния осигурителен институт, тъй като по § 4 могат да се пенсионират, а не е задължително да го правят. И повярвайте ми, има такива хора, които не са се възползвали една, две, три или колко годонии още, всеки преценява, но в момента той ще го направи, което допълнително ще натовари бюджета на Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви.
Имаше още една заявка за изказване.
Заповядайте.
НАЙДЕН МОСКОВ (Българска асоциация на пенсионерите):
Аз няма да говоря по членове и параграфи. Само ще кажа няколко принципни неща, които би трябвало да се променят в закона, който засяга миньори, летци и така нататък, тези които се пенсионират по-рано, което е справедливо, но липсват в законите параметрични ограничения.
Например по отношение на миньорите е важно колко са работили в забоя, а не, че се числят към тази миньорска организация. Тоест миньорите, които искат, които заслужават по-рано да се пенсионират, трябва да се отделят от другите служители, които са в мината, като например началникът на мината, който обикновено е инженер и който влиза само за проверки в мината.
Освен това параметрични ограничения би трябвало да има и при летците. Например така наречените „часове нальот”, който те трябва да имат, за да се считат за хора, които заслужават по-рано да се пенсионират. Липсва в закона такова нещо. Освен това преразпределението на осигурителния стаж от три за пет – обикновено три за пет обаче, то би трябвало да съществува само по отношение на годините осигурителен стаж, използвани във формулата, по която се определя пенсията. Само в случаи да се използа, когато става въпрос за ранно пенсиониране, но във формулата да не се използва. Във формулата би трябвало да съществуват само действителните дни и години и дни, които той е работил.
Използвам случая, че тук е министърът на труда и социалната политика господин Адемов – не знам откога не се е събирал Общественият съвет към министерството, ако господин Адемов знае, че скоро се е събирал, аз не зная. Имам предложение –Общественият съвет към министерството да се раздели на две, тъй като е имало случаи, когато първа точка се занимават с майките и децата, а втора точка – за пенсионерите, и обикновено за втората точка не остава време. Затова отделно да бъде събирането и Съветът на пенсионерите да бъде отделен, а не да бъде към Обществения съвет. Който иска да участва в Обществения съвет като пенсионер вече, може да участва, обаче Пенсионерският съвет трябва да бъде специализиран пенсионерски съвет, който да поеме отговорността за новия Закон за пенсионерите, да не се разчита на Иван Нейков, на Шулева и разни други псевдоспециалисти, които докараха пенсионната система до този хал. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин Петков имаше въпрос и към Вас.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо предедател.
Пожелах да взема думата, за да отговоря на въпроса, който беше поставен по отношение на финансовите ефекти.
В становището, което сме представили на Вашето внимание, изрично сме отбелязали, че средствата, които считаме, че ще са ни допълнително необходими за покриване на тези разходи всъщност не отчитат сумите, които ще бъдат прехвърлени на основание § 4, ал. 6 от Преходните разпоредби, от индивидуалните партиди на лицата по основните пенсионни фондове. Такива средства да, се прехвърлят. Миналата година техният размер е малко над осем милиона лева. Така че този ефект не сме го отчели, защото точността там не може да бъде достатъчна. Ние не разполагаме и с конкертни данни, които следи и Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Колеги, закривам дискусията. Мисля, че няма други изказвания.
Подлагам на гласуване на първо четене – като имате предвид, че между първо и второ ще направим тези предложения за коректно изписване на текстовете с това, като имате предвид – Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-86.
Който е “За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” 9 гласа, “против и въздържали се” няма.“
Законопроектът е приет на първо четене. Благодаря Ви.
По точка “Разни” има ли някой нещо?
Няма да казвам, че е последното заседание на комисията. Може и другата седмица да работим и да имаме, така че няма да си взимаме довиждане.
Благодаря Ви – на гостите и на колегите.
(Закрито 15.50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОРНЕЛИЯ НИНОВА
