---

П Р О Т О К О Л

На 3 юли 2013 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката.

2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за висшето образование № 354-01-36, внесен от народните представители Христо Монов и Петър Кънев на 2 юли 2013 г.

3. Разни.

Заседанието беше открито в 17,35 часа и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи заместник-министри, дами и господа гости! Разрешете ми да открия извънредното заседание на Комисията по образованието и науката и от името на ръководството да ви приветствам с „Добре дошли”.
Съгласно обявения дневен ред на днешното заседание предлагам на вашето внимание следните точки:
1. Обсъждане на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за висшето образование № 354-01-36, внесен от народните представители Христо Монов и Петър Кънев на 2 юли 2013 г.
3. Разни.
Законопроектите са пред вас. Господин Монов е тук. Също така на вашето внимание са представени съответните становища на отделните институции.
В момента имаме кворум и можем да открием заседанието.
Уважаеми колеги, има ли предложения по така предложения дневен ред? – Няма.
Моля който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Разрешете ми да кажа следното. Днес бе избрана Постоянна комисия по образованието и науката в следния състав – ще помоля всички колеги да се представят, за да имаме повече информация един за друг.
Аз съм председателят на тази комисия и се казвам Ваня Добрева. До мене са заместник-председателят Милко Багдасаров, господин Алиосман Имамов – заместник-председател на комисията, господин Станислав Станилов – заместник-председател на комисията.
Членове на комисията са:
Госпожа Валя Богданова, която по уважителни причини не може днес да присъства, госпожа Светла Бъчварова, госпожа Таня Буруджиева – в чужбина е и не може да присъства, господин Пламен Славов, госпожа Мариана Бояджиева, господин Хами Хамиев, господин Шендоан Халит, господин Любомир Владимиров.
Комисията се състои от 20 човека. На този етап не са постъпили предложения на партията на Гражданите за европейско развитие на България, които очакваме да попълнят комисията с още 8 човека.
Това е съставът. Бих помолила всеки от колегите да каже по няколко думи за себе си, за да се представим. Предварително искам да кажа, че не съм съобщила научните титли на колегите.
Заедно с това, преди да ви дам думата, ми разрешете да представя нашите гости:
Проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката на Република България. Добре дошла.
Доц. Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката;
Д-р Мукадес Налбант – заместник-министър на образованието и науката;
Госпожица Надя Младенова – парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката и на този етап началник на кабинета;
Проф. Анастас Герджиков – заместник-ректор на Софийския университет;
Доц. Милена Стефанова – заместник-ректор на Софийския университет;
Д-р Адриан Маринчев – Софийски университет, главен счетоводител;
Проф. Стати Статев – ректор на Университета за национално и световно стопанство, заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България;
Проф. Алексей Алексеев заместник-ректор на Медицинския университет, София
Проф. Лиляна Вълчева – КНСБ за висше образование
Мария Чочова – представител на синдиката и от вчера заместник-областен управител.
Колеги, имате думата съвсем накратко да се представите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм на 70 години, втори по възраст в парламента, първи е Стефан Данаилов. Професор съм по археология на средните векове. Имам два доктората. Специализирал съм в Русия, в Австрия и в Германия. Имам 45 години стаж. Написал съм няколко книги. Член съм на Съюза на писателите, секция „Публицистика” с 1500 публикации в пресата и в книжни издания и т.н. Трети мандат съм в парламента, в тази комисия съм вече за трети път. Сега съм заместник-председател.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Аз имам по-голямо представителство в Комисията по спорта. От Кърджали съм, директор на най-голямото училище в Южна България – СОУ „Петко Р.Славейков”. Освен че съм за първи път народен представител, се занимавам сериозно и с политика като председател на областния и общински съвет на БСП. Имам и доста спортни ангажименти като президент на волейболен клуб „Арда” – Кърджали. Даже ще ви поканя утре вечер на един специално импровизиран стадион пред НДК, на който започна републиканското първенство по плажен волейбол. Казвам го, защото съм председател на Националната комисия по плажен волейбол, така че съчетавам образование и спорт с политиката.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Започвам с това, че не съм официално професор, а съм доцент. В парламента съм четвърти мандат. Упорито ме наричат професор. Много пъти съм правил забележки. Приемам това като научно-политическа длъжност. Но понеже общността е много чувствителна на тази тема, това е образователна комисия, аз държа да знаете това така, както следват наистина нещата.
Четвърти мандат съм в тази комисия. на 60 години съм, по-млад съм от проф. Станилов. Не злорадствам, проф. Станилов, просто подчертавам този факт.
Моите парламентарни практики и усилия са насочени, освен в образованието, и в икономиката и финансите. Бил съм дългогодишен член и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси. В момента съм председател на Икономическата комисия.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: По единодушно решение на Съвета на ректорите доцент е последното мъжко Звание.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Съвсем кратка реплика. Господин ректоре, Вие трябва да се гордеете, защото в момента доцентите държат властта в България, като започнете от премиера, министъра на финансите, председателя на Икономическата комисия. Всички са доценти в УНСС.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз съм доцент в Русенския университет „Ангел Кънчев”. Придобил съм образователна и научна степен „доктор”, както и научна степен „Доктор на науките”. Преподавам също във Варненския свободен университет и ми е изключително приятно, че през този мандат ще бъда член на Комисията по образованието и науката.
ХАМИ ХАМИЕВ: Аз съм от 18-и многомандатен избирателен район на Разград. На 30 години съм. Заедно с Бъчварова и може би с малко членове на комисията съм с икономическо образование. Аз съм агроном по образование, но по интересни обстоятелства съм бил два пъти общински съветник в Разград и заместник-кмет с ресор „Образование”. Това ме мотивира да съм член на настоящата комисия.
ШЕНДОАН ХАЛИТ: Добър ден и от мене. Аз съм народен представител от Старозагорски избирателен район. Бакалавър съм по образование, на 26 години. Имал съм възможността като общински съветник два мандата в община Павел баня да председателствам Комисията по образованието, науката, младежта и спорта.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден и от мене. Депутат съм от 17-и многомандатен район Пловдив област. За първи път съм депутат. Професор съм по икономика. Девет години съм била председател на Селскостопанската академия. В момента преподавам в Нов български университет. Общо взето науката е нещо, на което според мене в тази комисия трябва да й се обърне сериозно внимание. Затова съм и в тази комисия, защото считам, че науката е подценена, особено през последните години. Благодаря.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми гости! Сред толкова много професори и доценти единственото, което трябва да кажа, е, че аз се гордея с това, че за трети мандат в Народното събрание съм член на Комисията по образованието и науката. И се надявам, както и в предишните парламенти, тази комисия да бъде действително една от най-важните и най-отговорно работещите. Каквото зависи от мене, аз ще се постарая да го направя.
Да пожелая на всички вас, на всички нас здраве и сили, за да имаме възможност да отговорим на очакванията, които са отправени към всички нас. Благодаря.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, госпожо министър, уважаеми гости! За мене е чест да бъда в Комисията по образованията и науката. С Плавен Славов, последни представящи се сме състуденти от Великотърновския университет.
За мене образованието винаги е било приоритет и в личната ми работа през тези години, макар сравнително кратко време да съм била учител. Но доста години съм работила в различни сектори, била съм заместник-областен управител на Велико Търново по проблемите на образованието, науката и културата. Последно ангажиментът ми е като председател на Комисията по образование и наука в общинския съвет във Велико Търново. Седем години съм председател на училищното настоятелство на Природо-математическата гимназия във Велико Търново.
Предвид на това, че в нашия избирателен район има няколко висши учебни заведения, една сериозно развита мрежа от общообразователни и професионални училища, мисля, че ще бъде изключително важно да работя в тази комисия и се надявам да бъда полезна. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Не съм представила, но това е екипът на комисията, благодарение на които днешното заседание успя да се осъществи изключително бързо. Така че благодарности за това. Една част от вас предполагам, че ги познават от по-ранна дейност.
Да се представя и аз. Казвам се Ваня Добрева, професор, д-р на филологическите науки, литератор. Преподавам култура и литература. Бивш заместник-министър на образованието, ресор „Висше образование”. Народен представител съм във второ Народно събрание. Последния път Народното събрание преустанови дейността си през месец март и бях народен представител само 6 месеца. Надявам се, че този път ще изкараме пълен мандат, защото имаме страшно много работа да вършим и ще ни трябва доста време. Тоест четири години да работим като екип. Надявам се въпросите да ги решаваме заедно.
Изключително благодаря и на гостите, и на екипа на министерството. Защото мисля, че това, че тук присъстват най-важните фигури на министерството, всъщност свидетелства, че ние ще работим в режим на диалог.
Уважаеми колеги, дами и господа, да преминем към дневния ред.
На вашето внимание са предоставени Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката, които предлагам да обсъдим следващия път на нашата среща. Предлагам да ги гласуваме следващия път, за да можете да се запознаете с тях, да видите кои са основните положения, които се залагат. Те са съобразени с правилата за работа на Народното събрание, както и с амбицията ни да правим нашата дейност много по-публична.
Това, което предлагаме, е комисията да заседава всеки четвъртък от 15 часа.
Госпожо министър, аз много се радвам, че сте тук. Приемете нашата покана следващия път Вие да представите политическия си кабинет, както и молбата да представите програма, за да знаем кои са приоритетите на вашата дейност и какви са основните въпроси.
Заедно с това предлагаме в синхрон с Правилника за работата на Народното събрание всеки първи четвъртък от месеца госпожа министърът да бъде „изпитвана” по въпроси, зададени от народните представители и от представители на гражданското общество, като въпросите на гражданските общество ние тепърва ще обсъждаме. Но това, което коментирахме като едно възможно предложение е – давам го като тема за разговор, тези въпроси да бъдат тематични. Защото проблемите на образованието и науката са многопластови. Нека да не разглеждаме този блиц-контакт като разпъване на министъра. То е заложено във Вътрешните ни правила, но предлагам да бъде ограничено във време и представителите на нашите гости да знаят, че ще имат тази възможност. Отправям към тях покана.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ № 354-01-36, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ХРИСТО МОНОВ И ПЕТЪР КЪНЕВ НА 2 ЮЛИ 2013 Г.
Предлагам законопроектът да бъде представен от вносителя господин Монов. Освен че е вносител на този законопроект, господин Монов е председател на Постоянната комисия за децата, младежта и спорта. Заповядайте, господин Монов.
ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми членове на Комисията по образованието и науката, уважаема госпожо министър, госпожи заместник-министри, драги гости! На мене ми е много лесно да мотивирам този закон, защото сигурно и във вашите документи има и много становища, които подкрепят тази промяна в Закона за висшето образование.
Разрешете ми да изразя впечатлението си от факта, че комисията, на която уважаемата госпожа председател каза, че съм председател, заседава точно един етаж по-долу. Има някакъв символ в това комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е призвана да създаде условия българските деца да се отгледат здрави, живи, добри, с една положителна мотивация към живота. Призванието на вашата комисия е да им даде възможности да бъдат и високо образовани и конкуренти на света, в който живеем.
Именно това са мотивите на този законопроект. Вие знаете кога и как бяха въведени някои изменения в Закона за висшето образование, които ограничиха възможностите на държавните висши училища да имат платен прием.
След като бях нарочен за враг на интернет, сега могат да ме нарочат и за първия лобист в парламента. Защото като преподавател в Софийския университет внасям такъв законопроект. Но мисля, че това е изключително необходимо в този момент, защото го изпитвам на гърба си. В моя факултет примерно от четири години няма нито един лев капиталови разход – а той е най-големият факултет на Университета. Аудиториите, през които преминават на ден стотици студенти, се нуждаят от спешни ремонти по отношение на освежаване на стените, смяна на дъски и т.н.
Мисля, че с този законопроект се дава глътка въздух на държавните висши училища да реализират точно такива свои неотложни нужди.
Затова моля комисията, а също така и гостите да подкрепят този законопроект, той в най-кратък срок да бъде внесен в пленарната зала и да започне неговото действие.
Ако има други въпроси, готов съм да отговарям.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, господин Монов. Бих искала да информирам всички, че са постъпили становища, разполагате с тях, на Българския студентски съюз, който подкрепя законопроекта, както и на председателя на КНСБ за висше образование, която е тук и ще каже своето становище.
Уважаеми колеги, имате думата за становища и въпроси. Заповядайте, министър Клисарова да изразите позицията на министерството към предлагания законопроект.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, дами и господа! Мога да кажа, че имам три основни причини, които предизвикват и налагат приемането на този законопроект за изменение на Закона във висшето образование. И ще кажа защо.
Искам да отбележа, че в бюджета, който е планиран за 2013 г., като субсидия за Министерството на образованието и науката и, разбира се, като второстепенни разпоредители съответните университети, не са предвидени допълнителни средства, които да ни позволят да нямаме така нареченото платено обучение. В смисъл, че платеното обучение е включено като приход в бюджета на самите университети. Това е направено от три години като антикризисна мярка.
Когато казваме, че всички сме в криза, наистина трябва за тази година да приемем тази антикризисна мярка. Защото не бива да поставяме нашите университети в още по-трудни условия, те и без това работят в трудни условия и в недостиг на средства. Това е начин те да допълнят бюджетите си, които са изключително ниски. Те наистина са ниски. Всички говорим за нови стандарти при финансирането на университетите.
На второ място това, което искам да кажа, е, че ако ние не приемем тази мярка, а автономията на университетите позволява, то тогава трябва ли да вдигнем държавните такси, за да набавим необходимите средства? И това социална мярка ли е или антикризисна мярка?
В условия на криза да повишим държавните такси според мене е абсолютно неправилно. И не можем да си позволим това към нашите студенти, даже към техните семейства.
На трето, но не на последно място, ако искаме да подпомогнем студентите в университетите, а и при възможност министерството, и се заделят определени средства, нека повишим стипендиите или да дадем стипендии на определени групи социално слаби или със специални нужди студенти, за да подпомогнем тяхното образование.
Това са ми трите основни мотива, които водят до подкрепата на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър. Имате думата, уважаеми дами и господа.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, членове на комисията, колеги! Ние многократно сме обсъждали този проблем в Съвета на ректорите. Дори вчера отново коментирахме с председателя на Съвета на ректорите проф. Митев, който днес не е в България. И единодушно искам да подкрепя нашето многократно вземано решение тази промяна да се случи, макар че тя е малка част от това, което би могло да се направи. Но осъзнавайки, че времето е напреднало, това наистина е едно добро решение.
Това, което бих препоръчал и което ме впечатли, като се запознах с предложения законопроект, със становищата към него, включително с изказванията, е, че явно много сме – не ми се ще да кажа оскотели, но ние говорим само за пари. Като че ли смисълът на този законопроект е само финансов. Да, той има и финансови измерения, но те не са най-важните.
Аз бих препоръчал, ако уважаемите членове на комисията преценят това, да се включат и други много важни мотиви. Той дава възможност за обучение в държавните университети в друга специалност. Той дава възможност при прехвърляне от един университет в друг това да стане в рамките на законно позволената квота по смисъла на платеното обучение. Дотолкова доколкото ние нямаме ваучерен трансфер, както сме си говорили, при прехвърляне, при мобилност на студент от един университет в друг той да си отива със субсидията.
Така че финансовите измерения са си финансови. Но бих искал преди това да се подчертае, че това подпомага мобилността на студентите между университетите.
На второ място, държавата е преценила, че само веднъж финансира обучение. Давам пример, за да бъда по-ясен.Примерно в моя университет аз имам студенти, които предпочитат втора специалност „Право”, но те веднъж са ползвали държавната субсидия, за да завършат магистър. Всяка година ние отпускаме по колкото ни е позволено – 5 процента. Това за нас е 13, тъй като 260 ни е годишният капацитет за право. Ние отпускаме по 13 места за второ висше – „Право”, което да бъде платено.
Ако това не бъде решено, тази възможност ще бъде отрязана. А това ограничава правата на студентите.
Така че с пълната си подкрепа бих искал, ако приемете, да сложим тези мотиви отпред. Защото мобилността е изключително важна, а това дава възможност за неотхвърляне в държавните университети като възможност за втора специалност или втора магистратура, или втора бакалавърска степен. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, проф. Вълчева.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Добър ден на всички. Уважаема госпожо Добрева, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Обръщам се първо към комисията, защото Вас Ви поздравихме.
Иска ми се да отправя в началото нашите думи за един добър старт с пожелание за далновидност и изключително прагматична дейност, естествено в едно добро партньорство с нас като синдикат, със Съвета на ректорите, със студентските съвети и с всички, които милеем и работим за системата.
Нашият синдикат е на доброволни начала, така е и със Съветът на ректорите, разбира се. Но всеки един от нас, работейки в системата, допринася - и затова може би по-силно се чува гласът на синдиката – в системата, нека да се похваля.
Наистина тази мярка беше предложена по искане на нашия синдикат и ако сега я подкрепите и гласувате, за четвърти път ще подпомогнете висшите училища да не работят на загуба. Защото за тези три години все пак в условия на криза едни 30 млн. лв. съвкупно дошли в системата на висшите училища, благодарение точно на тази антикризисна мярка, бяха добре дошли. И знаете до какво ще доведе, ако това не се случи за четвърти пореден път?
Тук е мястото да изразя огромната благодарност към комисията за това, че с още първия си работен ден след нейното конституиране се заема с този въпрос. Това е много спешно и навременно заседание, защото от предишните години обикновено през май месец приемахме тази мярка. Системата беше силно разтревожена. Но, слава Богу, днес, надяваме се, ще успокоим всички висши училища и особено държавните висши училища.
Разглеждаме внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование в две посоки.
Първата посока е тази, която току-що споменах. Съгласяваме се с аргументацията, внесена и от проф. Статев от името на Съвета на ректорите. Но нека да кажем две думи и за студентите. Защото второто изменение и допълнение е посветено точно на тези не толкова социални, колкото справедливи и отнасящи се до равен достъп – едно европейско изискване, което е поставено и не трябва да го забравяме, един равен достъп до висшето образование за нашите талантливи студенти – подчертавам точно тази група студенти.
Затова може би е добре да помислим. Намаленият базов норматив води до едно системно недофинансиране, особено на онези специалности, които са положени в първите професионални направления – първо, второ, трето, четвърто, пето, за което говори и министър Клисарова. Ние в момента наистина подготвяме една промяна и се надяваме тя да се случи, за да не изоставаме много под чертата от средното образование, където стандартите за обучение на учениците са два пъти по-високи от базовия норматив за висше образование. Така педагогическите специалности, икономическите, инженерните, аграрните, ветеринарна медицина системно са недофинансирани.
Така че поглеждайки от тази група, ние тепърва ще разчитаме на комисията да ни подкрепи и в това, което ще договорим с Министерството на образованието и науката. Със Съвета на ректорите вече сме договорили това нещо и е гласувано на последното заседание, което беше общо.
Но таксите на студентите остават пряко обвързани с базовия норматив. Знаете, че 70 процента – прощавайте, че съм толкова обстоятелствена, но като първо заседание мисля, че е полезно за новите народни представители да чуят тази информация – осигурява държавата за обучението на студентите, 30 процента те го внасят под формата на такси. След като базовият норматив от 963 лв. претърпява два пъти превъртането в 693 лв., таксите на студентите, тоест тези 30 процента се натовариха с 50 процента. Защото нали се сещате, че когато на касата на университета те заплащат една сума, независимо че се променя базовият норматив, сумата остава постоянно число и съответно търпи промяна.
Оттам се наложи и промяна в Закона за висшето образование. Тези 30 процента станаха една втора, две пети и т.н.
Добре е да се помисли за една промяна в Закона за висшето образование, която да доведе до облекчение на таксите от страна на студентите.
Благодаря. И още веднъж се извинявам, че бях така обстоятелствена. Пожелавам ви на добър час на всички.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, проф. Алексеев.
ПРОФ. АЛЕКСЕЙ АЛЕКСЕЕВ: Аз съм заместник-ректор на Медицинския университет в София.
Уважаема госпожо председател, госпожо министър! Аз няма да повтарям това, което казаха колегите. Просто ще ви дам един пример, който е много фрапиращ. Ние всъщност не мислим за български граждани, които ги поставяме в дискриминационно положение в собствената им страна. Става въпрос за такива български граждани, които завършват средното си образование в чужбина.
Миналата година имахме сто случая на такива граждани, които имат българско гражданство, завършили са средно образование в Съединените щати, в Канада, във Франция, в Испания, в Италия, в Швейцария, в Швеция и искат да дойдат да учат в България, но не да държат изпит, а както всеки друг чужд гражданин от трета страна, който може да дойде да учи в България, да плати и да учи. А българският гражданин не може.
Ние имаме по сто души! Представете си, ако те учат на български език тук, това са по 7000 евро на човек. Да, парите не са всичко. Но 100 души по 7000 евро – това са 700 000 евро само в нашия университет.
Би било добре да се помисли, когато се въвежда платеното обучение за българските граждани, да има някаква клауза за тези лица - български граждани, които са завършили средното си образование в чужбина, да имат правото на избор – или чрез кандидатстудентски изпит по биология и химия при нас, или пък по реда на чуждия гражданин. Като имат двойно гражданство, те ползват с 50 процента намалена такса.
Това е все пак една възможност ние да не ги отблъскваме, а да ги приемаме. Защото тази година, макар че още не е започнала годината, бройката е много по-голяма. И аз се чувствам неудобно, когато на български гражданин трябва да му отказвам. И той да ми казва: защо един гражданин, който не е от Европейския съюз, който не е български гражданин, може да дойде да учи, както желае, да може да избере начина на учене, а аз не мога?!
Това е много сериозен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак, подкрепяйки тези предложени промени, в мотивите на вносителите е записано, че платеното средно обучение не може да бъде повече от 5 на сто. Искам да попитам това императивно предложение от закона – предполагам, не може ли също да се обсъжда? Защото аз така разбрах, че всъщност тези 5 процента са много ограничаващи.
ПРОФ. АЛЕКСЕЙ АЛЕКСЕЕВ: Изключително.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Питането ми е дали вносителите можем да коментираме този въпрос.
ПРОФ. АЛЕКСЕЙ АЛЕКСЕЕВ: Аз много Ви благодаря за допълнението, защото то е много уместно и много точно. Ние сме за това. Този лимит просто прави безсмислена в много отношения законовата уредба на платеното обучение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Преди да дам думата на представителя на Софийския университет, мисля че следващия път, когато проф. Клисарова представи своя екип и програмата, по която ще работи, тя също ще обърне внимание върху финансовите модели, които ще предложи за висшето образование. Надявам се, че по този начин ще ни се даде една визия за развитието на висшето образование. Предлагам това да бъде следващата седмица. Предполагам, че тези въпроси, които поставяте, ще намерят отговор следващата седмица.
Проф. Герджиков, заповядайте.
ПРОФ. АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър, госпожи заместник-министри! Софийският университет подкрепя внесения законопроект и сме благодарни на вносителите за това, че така бързо реагираха. Вече няколко години се гласува удължаване на срока на тази преходна и заключителна разпоредба и това според нас е полезно. Ние вчера дори написахме писмо в този дух до председателя на парламента.
Най-напред искам да освободя вносителите от притеснението в лобизъм. Софийският университет е най-малко облагодетелстван от този законопроект, защото при нас таксите са много по-ниски, в резултат на което за миналата година приходите ни от студенти в тази форма на обучение са по-малко от 50 хил. лв., което е една десета от процента, тоест по-малко от една хилядна от бюджета на Софийския университет. Тоест при нас не става дума за някакъв сериозен финансов интерес.
Основната причина да подкрепяме законопроекта обаче е друга и тя е, че наистина той дава възможност на отделни категории кандидат-студенти да имат възможност да получат висшето си образование.
В тази връзка ни се иска на нас да направим две предложения, които може би няма да могат да се приемат сега, защото разбрах, че идеята ви е бързо да приемете законопроекта. Но все пак искам да ги чуете.
Първо, ние също смятаме, че това с петте процента е проблем. Може би в Медицинския университет размерът е проблем. Може би те искат увеличаване – да не е пет процента, а да е повече. Според нас по-скоро проблемът е в това, че в университети като Софийския университет, които имат 25 професионални направления, е проблем това, че няма незапълнен капацитет там, където има интерес. Там, където няма интерес, никой няма да дойде с идеята да плаща, след като нямаме достатъчно кандидати и за субсидираните проекти.
Обратно, там, където има интерес, ние сме достигнали капацитета, така че тези пет процента ги няма.
Затова ни се струва, че е разумно да се обмисли дали да не се промени законът така, че петте процента да бъдат в рамките на институционалния капацитет, а не по професионални направления.
Това обаче е спорна промяна. Затова повече ми се иска да подчертая второто предложение. И то е следното. Истинската група кандидат-студенти, за която би било полезно това, както каза и проф. Статев, е тези, които вече имат съответната образователна и квалификационна степен. Най-често след магистърската степен, а понякога и след бакалавърската се налага човек да получи нова степен, нов тип висше образование. Когато завършите магистърската степен, по цял свят, като поработите малко, разбирате, че имате нужда от втора, понякога и от трета магистърска степен.
В момента кандидат-студентите, желаещи втора или трета степен, освен степента, която вече имат, имат следния проблем. От една страна, те не могат да бъдат субсидирани от държавата, тъй като законът не позволява те да бъдат субсидирани втори път.
От друга страна, този параграф не им позволява те да си платят сами, защото ал. 2 на § 7 завършва с това, че става дума за лица, които са кандидатствали във висшето училище по реда на чл. 68, участвали са в класирането, но не са приети. Тези хора, за които говоря, не могат да участват в класирането и да не бъдат класирани, защото те въобще няма да бъдат допуснати поради това, че нямат право да получат втори път субсидия от държавата.
При това положение ние един път не им позволяваме да кандидатстват за субсидии, втори път с този текст им забраняваме да кандидатстват и със собствени средства. Тоест много сериозно трябва да се помисли и за ал. 2, дали да не отпадне текстът от ”за лица” нататък и да завършва със „Закона за висше образование”. Няма никаква причина да пречим на тези хора да си платят за втора степен като тази, която вече притежават.
Така че ние подкрепяме законопроекта. Ако е възможно, сега обсъдете тази идея за ал. 2. Ако не, ми се струва, че трябва в скоро време да помислим за това.
Освен това има няколко жалби в Комисията за защита от дискриминация.
ПРОФ. АЛЕКСЕЙ АЛЕКСЕЕВ: Бих искал да благодаря на проф. Герджиков. Защото идеята, която аз изложих, включва точно това нещо, точно лицата, които имат желание да имат втора магистърска степен, както и онези лица, които са завършили средно образование в чужбина, но не могат да учат в България. Имаме например български граждани от Съединените щати, които не знаят въобще български език. Защо да ги изпускаме? Прав сте. Благодаря Ви, колега.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря за направените предложения. Госпожо министър, тук се консултирахме с председателството. Смятаме, че наистина въпросите, които се поставят, са много сериозни, включително за втора бакалавърска програма, както и за допълнителни магистърски програми. Така че се надявам, че ще ни внесете съответните предложения за промяна в закона. Както и това, което доц. Вълчева спомена, което между другото е изразено в становището на Студентския съюз, а именно да редуцираме таксите за студентите. Мисля, че това хармонизира с вашата програма, която следващия път ще изслушаме.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Само искам да кажа две становища, тъй като съм била и ректор много години. Мисля, че и аз съм била от практическата част и от другата страна на нещата трябва да се изкажа.
По това, че не може да се следва втора бакалавърска програма или магистърска програма. По сега действащото законодателство те могат да бъдат платени. С този закон не ограничаваме, напротив стимулираме завършването на повече магистърски програми. Това е изключително необходимо, защото знаете европейската тенденция за учене през целия живот. И това, че ще запишеш още една магистратура, е съвсем правилно. Но за съжаление не можеш да запишеш втора бакалавърска програма.
За медицинските университети, където има само магистратура, или архитектура, или право – регулираните професии, практически там става абсолютно невъзможно записването на втора такава специалност.
Това е по това становище. Наистина много помага тук платеното обучение за български граждани и съответно за гражданите от Европейското икономическо пространство, от Европейския съюз.
Искам да подчертая какво мисля за тези пет процента. Да, в определени случаи тези пет процента ограничават броя на желаещите. Но тук слагам едно голямо „но” – трябва да запазим и качеството на обучение.
Би било прекрасно да приемаме толкова студенти, колкото искаме, и всичките те да са платени. Но ние трябва да гарантираме и едно високо качество в университета. Затова може би трябва да се обсъди отпадането на пет процента от капацитета. Но според мене трябва да бъде до капацитета, определен от Националната агенция по оценяване и акредитация, по професионално направление. Защото ние сме длъжни да гарантираме и качество. Според мене можем да се обърнем и към Националната агенция за оценяване и акредитация.
Когато даден университет или даден факултет виждат, че има възможност до капацитет 150 човека вместо 100 и вече това професионално направление е акредитирано, то вече можеш да поискаш повишаване на капацитета от Агенцията по оценяване и акредитация с по една по-облекчена процедура, където да бъде увеличен капацитетът по професионални направления, където има голямо търсене. Но не бива и да допускаме броят на студентите да не отговаря на качеството на обучение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Проблемът е принципен – дали трябва да има платено обучение в държавните висши учебни заведения. По този въпрос се спори години наред. Така ли е? Спори се. Имаше една партия в предишния парламент, която упорито защищаваше твърдението, че в държавните висши училища изобщо не трябва да има платено обучение. И това не е елементарен въпрос. Трябва да си дадем отговор на този въпрос. До кога ще обясняваме тази мярка като кризисна мярка. Ами кризата утре ще свърши, после как ще я обясняваме?
Това не е временно решение. Трябва да вземем решение изобщо дали може в държавните висши учебни заведения да има платено обучение.
Веднага ви напомням как евентуално ще реагират частните висши училища на подобно предложение. Тоест нещата не са чак толкова елементарни и ние не можем да разширяваме тази възможност до безкрайност. Студентите са напълно прави като поставят това условие в някаква зависимост от размера на таксите. Досега, през миналите години се създадоха условия за нарастване на студентските такси, това е факт. Имаше даже студентски вълнения по този въпрос.
Що се отнася до финансирането на висшите учебни заведения, тази система се нуждае от сериозен ремонт, от много сериозен ремонт. И отговорът на въпроса дали да има платено обучение е елемент от една нова система за финансиране на висшите учебни заведения – откъде и от какви източници, дали трябва да запазим държавната част, до каква степен. Там има и социални елементи. Изобщо нещата са много сложни.
Така че аз предлагам да приемем този текст, а по-нататък да мислим за други промени в тази насока и естествено да отговорим на основния въпрос: Защо трябва да има във висшите държавни училища платено обучение и до какъв размер? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, проф. Герджиков.
ПРОФ. АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Иска ми се да отговоря на принципния въпрос – дали в държавните висши училища трябва да има платено обучение. Това го правя с чиста съвест, понеже при нас от това на практика няма приходи, както казах.
Алберт Швайцер, който е достатъчно известен, след като е вече достатъчно известен, на стари години решава да следва медицина, защото иска да лекува хората. И го прави и лекува хората. Ако Алберт Швайцер беше българин, нямаше да има тази възможност. Защото, както казахте, само в частните висши училища той може да си плати. В държавните не може да получи втори път субсидия, след като вече е висшист. В нито едно частно висше училище няма медицина. В държавните той не може да учи медицина нито със субсидия, нито със заплащане. Следователно няма никога да завърши.
Тоест има една цяла категория хора, които ги спираме от това да завършат втора бакалавърска степен или втора магистърска след средно образование. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА:
Благодаря. Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нарушаваме с подобни законодателства и подобна философия няколко фундаментални постановки на битието на България, пък и в Европа.
Първо, всяка комисия по дискриминацията, ако частните университети подадат една молба, ще ни осъди за дискриминация. Защото не може частното висше училище да събира такси, да има платено обучение, а да няма държавна субсидия, а държавното висше училище да има и двете. Тоест те стават неравнопоставени и ние нарушаваме Конституцията. Това първо
Второ, ние нарушаваме чл. 84 от учредителния договор на Европейския съюз.
Трето, ние нарушаваме основни принципи на капитализма. Това нещо го казах, когато обсъждахме дали да се субсидират частните училища – основни, средни и т.н. в България, от където беше упражнен огромен натиск да им се дава държавна субсидия, както на държавните училища, защото всички плащаме данъци.
Това са основни принципи, които не можем да ги нарушаваме.
Този компромис, който правим за висшите училища – сега аз ще гласувам с чиста съвест, – е просто заради глътка въздух. Затова принципът, вместо да искаме да се увеличава и процентът на заплащане и да се разширява, за да могат да имат приходи, е порочен в самата си основа. А че трябва да има нов начин да се финансират училищата, е така. Защото се знае колко струва медицинското образование, знае се колко струва архитектурното, знае се това и за другите.
Иван Илчев много настояваше в миналия мандат на комисията, че трябва да се субсидират държавните висши училища на базата на оценката на Агенцията за оценяване и акредитация. И дейността на агенцията и нейните решения също трябва да бъдат поставени на обсъждане в тази комисия, защото там има страшни нередности според мене и там е гнило из основи. Това е.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, проф. Статев.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като разговорът излезе извън законопроекта, е редно може би да кажа и нашето становище по повдигнатите въпроси, защото те имат много измерения. Провокиран съм от това, което казаха доц. Имамов, проф. Герджиков и проф. Станилов. Но ще ми се няколко неща да ги кажем на висок глас.
Аз не приемам това като антикризисна мярка или като някакво подаяние. Пак казвам, за мене е по-важен социалният мотив. Защото всичките тези съображения на проф. Станилов са верни. А може ли някой да ми обясни защо ние, ако го забраним, забраняваме на един човек, завършил Медицинския университет, да учи в държавен университет право и трябва задължително да го пратим в частния? Не му ли отнемаме правата?
След това, питам аз: държавно ли е това образование, на което ще забраним формално да няма платено обучение, а то две пети е платено? Нима ние трябва да кажем на висок глас, че когато се правеше законът, това студентът да плаща до 30 процента от държавната субсидия имаше съвсем-съвсем друг смисъл от този, който се изкриви и ние се правим, че не го виждаме?
Идеята студентът да плаща до 30 процента съдържаше в себе си принципа за солидарност, тоест студентът да дойде със 100 лв., фигуративно казано, и да каже: Ето, мене ме има тук, с тези 100 лв. съм съпричастен на това, което се върши, и с тях, давайки ги, декларирам, че ще идвам да слушам лекции, да се явявам на изпити. След това обаче тези 30 процента станаха 50, след това тихомълком станаха две трети.
Доц. Вълчева каза, че държавата финансира 70 процента, студентите – 30 процента, но не е така. Така беше. Сега държавата дава 60 процента а студентите плащат 40 процента.
Задавам съвсем естествения въпрос: това държавно образование ли е или е публично-частно партньорство? Или ако колегите студенти някой ги подучи, ще кажат: След като ние финансираме 40 процента, искаме един заместник-министър и три дирекции в министерството, защото това си е чисто ПЧП.
Така че въпросите са много. И аз бих бил значително удовлетворен, ако в началото на работата на комисията ние погледнем духа на това, което доц. Имамов каза. Не засягам въобще въпроса за съотношенията между образователните направления, защото това ще ми отнеме много време. Но мога само да кажа, че наистина за нас това няма финансов смисъл.
И ако Софийският университет, понеже там има по-скъпо финансирани специалности, си докарва 50 000 лв., ние имаме 25 000 лв.миналата година, което е не един промил, а половин промил от бюджета, понеже бюджетите ни са съпоставими. Но пак казвам, това дава възможност за мобилност.
Нека да седнем и най-после да видим всичко това в един комплект, заедно с визията на министерството. Нашият министър е тук, прекрасно е, че има два успешни мандата като ректор и то на силен държавен университет. И нека най-после да кажем нашата визия – какво разбираме под държавно висше образование, по всичките въпроси и по всичките измерения. Защото ние сега как финансираме висшето образование? Деветдесет процента от студентите в моя университет, който винаги се листва номер едно, са в икономика, администрация, управление. И за производството на елита на нацията, тези, които сега бяха избрани да управляват, аз получавам 693 лв. държавна субсидия на човек. За да произвеждам министър председатели – Пламен Орешарски е шестият след промените, за да произвеждам министри на финансите – Петър Чобанов е тринадестият министър на финансите от нашия университет, само един не е бил и вие знаете кой е той, Кристиян Вигенин е шестият министър на външните работи от нашия университет. Тези хора ние ги произвеждаме с 693 лв. подаяние от държавата! При положение, че държавата плаща между 1240 и 1430 лв. за един ученик в училище.
Все пак не даваме голяма гласност на тези неща, защото все очакваме, че ще седнем, ще ги кажем и ще намерим разумно решение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Много благодаря за изказванията. Неслучайно казах, че ние ще разширяваме все повече и повече публичността на темите, които обсъждаме. Нещо повече, следващия път, когато разглеждаме нашите правила за работа на комисията, бих задала още една тема за размисъл, а това е да организираме кръгли маси по такъв тип въпроси. Сега се убеждавам, че това е един от първите въпроси, които бихме могли да обсъдим – във връзка с финансиране на висшето образование.
Нещо повече, за 2014 г. предстои обсъждането на бюджета. Като представител на социална партия бих искала да кажа, че ние също не бихме подкрепили въвеждането на платеното висше образование, но смятаме, че това е антикризисна мярка в дадения момент. Още повече, че сме в средата на годината и не би следвало по никакъв начин да създаваме хаос в системата.
Така че аз лично ще подкрепя така предложения законопроект от колегите Монов и Кънев.
ПРОФ. АЛЕКСЕЙ АЛЕКСЕЕВ: Нашият опит показа, че този въпрос в други страни, така да се каже, от Източна Европа, като в Чехия, Словакия, Унгария, дори в Румъния е решен. Там студентът може да избере в държавното висше училище платено обучение. И няма да съществува такъв проблем, както изтъкна тук проф. Станилов. Няма такъв проблем. Това са го решили. И те приемат от цял свят студенти, от Европейския съюз директно, без да е по реда на българските граждани, както е по нашия закон. Така че може.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Тази тема ще я продължим и тя ще бъде една от първите теми, по които наистина съвместно с министерството и под егидата на министър Клисарова ще можем да организираме една голяма кръгла маса.
Уважаеми колеги, тъй като не постъпиха до този момент предложения, предлагам да прекратим дискусията по законопроекта.
Който е съгласен да прекратим дискусията, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се. дискусията се прекратява.
Който е съгласен да приемем така предложения ни законопроект за изменение на Закона за висшето образование, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Тъй като няма постъпили предложения, няма против и въздържали се, разрешете ми да направя предложение в пленарната зала законопроектът да бъде предложен и за второ четене.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на всички за участието, благодаря на екипа на министър Клисарова, на гостите, на вносителя.

Предлагам да освободим гостите и в рамките на комисията в оперативен порядък да разгледаме втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Постъпили са няколко законопроекта с днешна дата, които са изчаквали структурирането на нашата комисия и които ще предоставим на вашето внимание за разглеждане.
Първият законопроект е Годишният доклад за дейността на Българската академия на науките, който е внесен от председателя на Българската академия на науките на 29 април.
Предлагам да отделим извънредно заседание на комисията във връзка с този Годишен доклад, на което да поканим ръководството на Българската академия на науките, както и да поискаме становище от научните неправителствени организации.
Предлагам датата на извънредното заседание допълнително да я уточним, най-вероятно следващия вторник от 11 или от 13 часа. Знам, че има заседания на парламентарните групи, затова бих искала да попитам колегите.
ХАМИ ХАМИЕВ: Предлагам да бъде по-ранния час. Смятам, че той ще е по-удобен за всички ни, понеже една голяма час от нас пътуваме. Все пак тогава имаме заседание на парламентарната група. Предлагам да бъде по-рано – от 10 или от 11 часа. От този порядък да бъде. Освен ако не го оставим за по-късните часове.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: С мотива, че има колеги, които пътуват във вторник, смятам че по-късният час на заседанието би бил по-удачен. Както и да не е примерно късен час в петък, защото тогава пък се пътува обратно.
ХАМИ ХАМИЕВ: Само да няма някакви недоразумения. Нищо против нямаме да бъде от 11 часа. Ние сме за този час.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: В такъв случай предлагам заседанието да се проведе в сряда, 17 юли от 17 часа. Заседанието да бъде само във връзка с Годишния доклад на Българската академия на науките, само да изслушаме ръководството, просто да има едно уважение към Академията. Предлагам това да бъде извънредно заседание, а в четвъртък ще продължим с редовния си дневен ред.
Молбата ми е да се запознаете с Годишния доклад. Има изискуем срок, в който той трябва да влезе в пленарната зала. Успоредно с това докладът трябва да бъде публикуван в „Държавен вестник”. С една дума, не е редно да бавим този Годишен доклад, независимо от субективните причини. До края на юли той трябва да бъде публикуван.
Значи заседанието ще бъде в сряда, 17 юли от 17 часа. Ще поканим цялото ръководство на Българската академия на науките. И ще помоля проф. Станилов на Председателски съвет да уточним влизането на доклада в седмичната програма.
На вниманието на комисията е и разпореждане на председателя на Народното събрание за законопроект, внесен от колегите Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков. Става дума за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Предлагам, преди да изслушаме представител на колегите, да поискаме становище от Министерството на образованието и науката, от Сдружението на общините, от Министерството на регионалното развитие и от Министерството на финансите, с оглед на промените, които се правят тук, както и евентуално становище дали съответната промяна не би могла да бъде отразена и в друг тип закони. Това е за едно следващо заседание.
На вниманието на комисията е разпределен и законопроект за предучилищното и училищното образование № 354-01-16, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 31 май 2013 г.
Предлагам, тъй като колегите от партия ГЕРБ на този етап не са определили осемте човека, които ще участват в нашата комисия, да изпратим писмо на госпожа Дамянова и народните представители, подписали този законопроект, че предстои гледане на законопроекта. Като виждам каква ще бъде нашата натовареност, ако нямате други предложения, предлагам в края на месец юли да поканим вносителите да представят законопроекта, като, разбира се, да се обърнем с писмо към колегите от ГЕРБ.
Заедно с това разрешете ми да предложа още няколко неща, които предлагам следващия път по-обстойно да обсъдим. Те са свързани с нашата дейност като комисия. Имам предвид, че през последните години - и обществото го показва, значението на парламента, общественият му авторитет като че ли спадна и една от нашите задачи е да се опитваме постепенно да го връщаме. Ето защо и днешната дискусия ни дава основание да вярваме, че ако организацията на кръгли маси, на която да бъдем и ние инициатори – за ценностите, за проблемите, с които се сблъскваме всекидневно, предстои, предлагам с наше активно участие да помислим по такива теми, с които да привличаме широката общественост.
Други предложения или други съображения за точка „Разни”? – Няма.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 18,50 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Ваня Добрева)