---

П Р О Т О К О Л № 2

На 11 юли 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на законопроект за изменение на Закона за младежта № 302-01-5, внесен от Министерския съвет на 05.07.2013 г. – за първо гласуване.
2. Представяне на законодателната програма и приоритетите на Министерството на образованието и науката от министър Анелия Клисарова.
3. Обсъждане на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката.
4. Разни.

На заседанието присъстваха: Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката, Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.



ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Добър ден, уважаеми колеги. Госпожо министър, господа заместник-министри! Разрешете ми да открия заседанието на Комисията по образованието и науката и да предложа следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на законопроект за изменение на Закона за младежта № 302-01-5, внесен от Министерския съвет на 05.07.2013 г. – за първо гласуване.
2. Представяне на законодателната програма и приоритетите на Министерството на образованието и науката от министър Анелия Клисарова.
3. Обсъждане на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката.
4. Разни.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗ ГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА № 302-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.07.2013 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Госпожо заместник-министър, вероятно Вие ще представите законопроекта. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, приемането на Закона за изменение на Закона за младежта се налага с оглед на извършените структурни промени с решение на Народното събрание от 29 май 2013 г. за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България, с което Министерството на физическото възпитание и спорта и Министерството на образованието, младежта и науката са преобразувани съответно в Министерство на младежта и спорта и Министерство на образованието и науката.
Със законопроекта се цели привеждане на нормативната уредба в съответствие с цитираното решение, съгласно което министърът на младежта и спорта провежда националната политика за младежта и синхронизира българското законодателство с актовете на Европейския съюз, свързани с тази политика.
Законопроектът създава нормативна уредба на обществените отношения в областта на младежта, свързани с осигуряване на благоприятни условия за пълноценно личностно развитие и участие на младите хора в обществения и икономическия живот на страната и приобщаването им в процеса на управлението на местно, областно и национално ниво.
Основните положения в законопроекта са:
Първо. Законопроектът отразява функциите на Министерството на младежта и спорта във връзка с дейността по основните и специфичните цели и приоритети на националната политика за младежта.
Второ. В компетентността на министъра на младежта и спорта се придават пълномощията на ръководство, организация и контрол на национални и годишни доклади, програми и проекти в областта на младежта за изготвяне на годишен план за изпълнение на Националната стратегия за младежта, за координиране дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт в изпълнение на политиката за младежта, както и взаимодействие с младежките организации.
Трето. В заключителните разпоредби се предвижда изменение на всички действащи закони, които регламентират правомощията на министъра на младежта и спорта и на министъра на образованието и науката, както и функциите на управляваните от тях министерства.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на закона:
Законопроектът няма да окаже пряко или косвено влияние върху държавния бюджет, поради което не е необходимо изготвяне на финансова обосновка.
Очаквани резултати:
Синхронизиране на действащата законодателна уредба с приета нова структура на Министерския съвет; решение на Народното събрание от 29 май 2013 г.
Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Предложеният проект за нормативен акт не е регулярна сфера в нормативните актове на Европейския съюз, поради което не се налага изготвянето на справка за съответствие с европейското право. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Тодорова. Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, мнения, въпроси.
МИЛКО БАНДАСАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, госпожо заместник-министър! Тъй като вчера гледахме този закон в Комисията за младежта и спорта и предвид характера на промените, свързани изцяло само поради разделянето на проблемите, свързани с младежта, към Министерството на младежта и спорта и премахването на ангажиментите, които касаят промените в този закон, от Министерството на образованието, предлагам да го гласуваме с положителен вот и да продължаваме нататък.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Искам само да кажа ,че всички постановки са съгласувани между двете министерства. Няма никакво напрежение. Напротив, всичко е точно и ясно и е съобразено със закона, както се изисква.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Да считам, че по законопроекта за изменение на Закона за младежта № 302-01-5, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2013 г. приключват дискусиите.
Моля, който е съгласен да приемем този законопроект, да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
За протокола искам да кажа, че преди заседанието господин Пламен Славов и госпожа Светла Бъчварова ме предупредиха, че подкрепят така предложения законопроект, но по обективни обстоятелства не могат да присъстват на заседанието. Просто молят да бъде отчетен техния глас.
Благодаря на колегите от Министерството на младежта и спорта за тяхното участие.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ПРОГРАМА И ПРИОРИТЕТИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ОТ МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА.
Искам да благодаря на всички организации, които участват и проявиха интерес към представянето на политическия екип на проф. Анелия Клисарова, представянето на законодателната програма и управленските приоритети на кабинета на Министерството на образованието и науката. Специално искам да благодаря на Синдиката на българските учители, да благодаря на Гражданското движение за защита на образованието и науката, да благодаря на Движение КОГИТО, да благодаря на Национален форум „Обединение”, както и на представителите на Федерацията за наука и образование, които присъстват днес. Тук е и проф. Кортенска, която ми даде една много ценна книга – драмите на Пею Яворов. Предполагам, че всички ние още от деца четем и безкрайно много харесваме драмата с едно много важно за нас заглавие „Когато гръм удари как ехото заглъхва”. Така че благодаря на проф. Кортенска за подаръка.
Проф. Клисарова, имате думата.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви. Добър ден на всички. Благодаря, че сте тук и проявявате интерес към цялата програма на Министерството на образованието и науката. За мене и за моя екип това е изключително важно, защото сме решили, че ще работим прозрачно, екипно и ще вземаме решенията заедно.
Аз съм тук с моите две заместник-министри – Атанаска Тенева и Мукаддес Налбант, които ще отговарят за различни приоритети на средното образование. Защото знаете, че Министерството на образованието и науката като приоритет си поставя развитието и усъвършенстването на системата за обучение в средното образование.
Тук съм с началник кабинета си Надя Младенова и с началник на дирекция „Правна” Любомир Йосифов.
Това е екипът, с който ще работим през нашия мандат.
Когато говорим за тези законопроекти, които искаме да внесем в Народното събрание, дано да не ви се стори много амбициозна нашата програма, но трябва да подчертая, че тя е наложителна и е спешна. И мисля, че ще работим заедно – комисията и ние в екип, за да можем да изпълним задачите, които сме си поставили. Защото това го дължим на българското образование, на нашите деца и на нашите внуци.
А основният законопроект, по който ще работим, това е уреждащият обществените отношения в системата на предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование.
Защо такова дълго име? Знаете, че има дискусия как точно ще се нарича законът. За мене и за моя екип е по-важно съдържанието ,което ще има законът. Работи се вече върху законопроекта, може би от две седмици, разработва се философията на законопроекта.
Кое налага това. Този Закон за училищното образование, преди се казваше Закон за народната просвета, не е променян от много години. Работим във връзка с програмите и със задачите, които си поставяме, именно възпитанието на нашите ученици, на нашите деца не само в езикови компетентности, не само в литературни компетентности, а в така наречените комплексни компетентности, за да могат тези деца да мислят, да правят анализи, да вземат решения, да бъдат отговорни към своите решения, да бъдат приобщени към нацията, да са горди, че са българи, да са горди, че живеят в нашата страна, да ги мотивираме да останат в България.
Считам, че всичко това е част от образователния процес в училищното образование. Това е наша задача, предмет на наша работа и ние трябва да го свършим.
Знаете, че по този закон се работи вече два мандата, от двама министри и техните екипи. Ще вземем, разбира се, най-положителното, но ще внесем в Министерския съвет проект на закон, който ще бъде широко обсъден. Амбицията ни е това да се случи до началото на Коледните празници или малко след Нова година. Но не бива да бавим закона, за да бъдем готови за следващата учебна година.
Паралелно с него ще бъдат разработвани учебните планове и програми, които ще бъдат широко обсъдени с всички специалисти. Знаете, че по български език и литература ще бъдат анкетирани 5000 учители.
Не по-малко важен закон – ще внесем такъв проект за закон – е Законът за професионалното образование и обучение, много наложителен, ако искаме да подпомогнем икономиката на нашата държава, да не правим интелигентни безработни, както казват журналистите, да могат младите хора веднага след завършване на средното, на професионалното си образование или на висшето образование да се реализират на пазара на труда. Изключително важно е.
Считам, че ние малко сме длъжни на младите хора за това, че отделихме образованието от бизнеса. А това е изключително необходимо.
Не по-малко е важен и Законът за развитието на академичния състав в Република България. Знаете, той предизвика много дискусии, а именно автономията за даване на академични длъжности и на научни степени – „доктор”, „доктор на науките”, „доцент” и „професор”. Това е много важен момент. Защо? Защото искаме да запазим автономията на университетите – и тя трябва да се спазва. Но, от друга страна, считаме, че трябва да има национални критерии, които също трябва да се спазват, за да можем да гарантираме качеството на обучение във висшите училища, да повишим авторитета на хабилитираните преподаватели, доценти и професори, което ще доведе и до по-големия респект и по-голямата отговорност на нашите студенти. Считам, че това е изключително необходимо.
Националните критерии ще бъдат съобразени с професионалните направления. Защото всички разбирате, че не могат да бъдат едни и същи за учените по физика и за медиците, или за художниците. Трябва да има национални критерии по професионални направления. И те ще бъдат предложени от Съвета на ректорите, който ще се състои на 25 юли в Пловдив.
Още един важен момент, това е изработването, макар че няма да бъде внесена в Народното събрание, на Стратегията за развитие на висшето образование. Вече две групи работят по нея. Искам да ви кажа, че въпреки че не е задължително внасянето й в Народното събрание, аз искам да информирам Комисията по образованието и науката към Народното събрание. Защото това е една изключително важна стратегия – как виждаме развитието на висшето образование в България.
Това е много необходимо по две причини. Ако искаме да имаме реален закон, първо трябва да имаме стратегия. И втора причина – ако искаме да участваме в оперативната програма за наука и образование за интелигентно развитие, то е задължително до Нова година да представим тази стратегия за развитие на висшето образование. Иначе тази програма няма да бъде разписана. Тя е на стойност 1,5 млрд. евро. Не може България, министерството, ние като отговорни хора да си позволим да загубим тази програма.
Малки допълнения ще има към Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Това е във връзка с изискванията на банките. Не сменяме нито философията, нито начините. Просто това са моменти, възникнали от ежедневната работа с банките, което ще бъде само допълнено чисто юридически, процедурно да се изчистят нещата.
С тези закони трябва да се справим заедно. Много е важно кои са приоритетите на Министерството на образованието и науката. Не по важност, а както сме ги разписали в момента.
На следващо място е усъвършенстване на системата на делегираните бюджети. Вижте, колеги, делегираните бюджети изиграха своята положителна роля. В последните една-две години ние събираме в известна степен негативите от тази система. Защо? Защото когато парите следват само броя ученици и не са обвързани с качеството и с реалните потребности на икономиката и на държавата, какво се получава – много паралелки в дадени училища, струпване на много ученици на едно място, при тях е възможно реализация на по-високи заплати или предприемане на някакви програми. В никакъв случай не бива да се подценяват по-малките училища, училищата в региони, където децата имат специални изисквания. В този смисъл ние трябва да направим така, че да мотивираме и тези учители.
Тук ще кажа какво имам предвид. Изключително трудно се работи с деца, които не знаят добре български език, които не познават нито българската, нито латинската азбука, които не могат да говорят правилно. Да накараш тези деца до четвърти клас да покрият изискванията за външното национално оценяване макар и с 3 или с 3,5 – това е голям успех.
Вторият момент, на който искам да обърна внимание. В принадената стойност трябва да се включи и броят на отпадналите ученици. За съжаление между четвърти и седми, осми клас отпадат в различни региони до 28 процента от учениците. Какво става с тези деца – едни безработни, които, дори да имаме работни места, не могат да бъдат включени в тях.
Затова трябва да насочим нашето внимание към отпадащите ученици, да се разработи една такава програма и училищата, които показват добри показатели, да имат коефициент за допълнително финансиране.
Разбира се, ще запазим и защитените училища в специални райони.
Не по-малък е проблемът за професионалното образование, на което според мене сме му длъжници не от три-четири години, а от петнадесетина-двадесет години. Ние изоставихме професионалното образование, което трябва да бъде приоритет в развитието на средното образование.
Какво имам предвид?
Държавите с развити икономики, било Германия, Франция или Австрия и Швейцария отделят особено внимание на професионалното образование. Какво трябва да направим – въвеждането на така наречената дуална система или образование в реална работна среда. Точно тук е връзката с бизнеса.
В тази връзка вече сме провели срещи с Българската стопанска камара, ще работим много близко един до друг, за да могат да се случат тези неща.
Защо? Защото първо, трябва да имаме реална работна среда. Кой отговаря за това? Разбира се, че бизнесът. Те трябва да предоставят работните места и да ни предоставят обучение на наставниците, тези работници, които ще учат учениците или студентите, които нямат педагогически опит. Това е изключително важно.
Не бива да забравяме и теоретичната подготовка, която ще се извършва в професионалните училища. затова е необходимо да въведен модулно обучение. В какъв смисъл? Две седмици те приемат теорията, след което отиват в реалната работна среда и вече получават реалното практическо обучение.
Обаче с въвеждането на модулите ще бъде много добре, ако можем да въведем и кредитната система, подобно на висшите училища. защо? Защото когато човек, придобил определени знания и умения, иска да смени професията – това е във връзка и с обучението за цял живот, което е програма на Европейския съюз, ние трябва да му дадем шанс той да надгражда, а не всичко да започне отначало. Тогава ще го мотивираме да продължи квалификацията си.
На следващо място, валидацията. Тази система вече е разработена. Момче или момиче, започнало вече работа, е добило определени компетентности, умения, знания. Но кое валидира тези знания? То има право да се яви на изпит пред специална комисия, да се валидират знанията. То може да вземе най-ниската степен, но ще бъде мотивирано да се развива и да надгражда професионалното си образование нагоре.
Считам, че всички тези – модулното обучение, кредитната система и валидацията са неотменна част от дуалната система и трябва да залегнат в Закона за професионално обучение. Само така ще можем да мотивираме тези млади хора да влязат в тази система.
Това, разбира се, е свързано и със Закона за средното образование, където знаете, че философията ще бъде така – средно образование до десети клас, а след това в единадесети и дванадесети клас ще се прави професионалната подготовка. А който иска, ще отида по-нататък да учи висше образование.
При срещите ми с бизнеса те малко не очакваха, нямаше как да кажат „Не”. Аз им казах: Вижте, ако искате да работим със средното образование, да изпълняваме вашите поръчки, вие трябва да се обвържете финансово. Или който поръчва, съответно трябва да даде нужните средства.
В този смисъл се разработва една програма. Например в Германия цялата теоретична постановка на професионалното образование се финансира от държавата. Но цялата практическа подготовка се финансира от бизнеса. Бихме могли да помислим – и тук бизнесът не можа да каже „Не” - за създаване на един такъв фонд за професионално обучение, за непрекъснато обучение, където да можем да стимулираме тези професии, които в момента са необходими за бизнеса, било чрез стипендии, било чрез по-високи единни разходни стандарти за съответното обучение.
Би следвало да променим малко Наредба № 11, за която толкова много спорим, че има неудачи, много жалби има към нея. По този начин ще направим една гъвкава система, за да стимулираме тези професии, които са необходими в момента за бизнеса.
И нещо много важно, разбира се – планирането. Защото за съжаление при нас в образованието нещата не се случват: искам го днес, искам го утре. Ние залагаме днес, за да излезе след четири години. Затова не бива да допускаме грешки.
Това са амбициите в средното образование.
Още нещо изключително важно. Заложили сме го в нашите приоритети – да върнем доверието към българския учител и запазването на неговия личен, а и на образователната институция авторитет. Звучи прекрасно. Възниква въпросът: как ще направим това?
Това е много отговорна задача. Защото ако нашите ученици не вярват на българския учител и нямат респект от него, нямат уважение към него, тогава няма да се случат нещата, които ние си поставяме като задача.
В тази връзка първо, трябва да се обърне сериозно внимание на дисциплината в училище. Това е крачка.
На второ място, разбира се, непрекъсната професионална квалификация на учителите. Не може пред децата, които имат интернет, които са с таблети и получават цялата информация, да стоим насреща и скучно да им разказваме. Просто това няма да се случи. Интерактивни дъски, интерактивно обучение, включване на самите ученици в обучителния процес. Не е невъзможно без това. Щом сме го въвели във висшето образование, ще го въведем и в средното.
Разбира се, за заплащането на учителя. Смятам, че то трябва да бъде обвързано с неговата квалификация. Знаете, има младши учител, старши учител, главен учител. Сега разликата горе-долу е 12 лв. Това не бива да се запазва. Това не може да бъде мотивация. Разбира се, необходимо е непрекъснато увеличаване на заплащането, доколкото е възможно и в рамките на бюджета, с една добра организация и, разбира се, строг контрол, който трябва да се осъществява.
И още нещо трябва да кажа за висшите училища. Ние казахме, че приоритет ще бъдат научните степени и звания и как ще бъдат придобивани, че ще има национални стандарти. Считам, че и висшето образование трябва да бъде повече обвързано с реализацията на младите хора, които завършват висше образование, ако това залегне към допълнителното финансиране на университетите, тогава университетите няма само да приемат студенти, които да завършват, защото се получава субсидия за тях. Ако тези студенти не са реализирани на трудовия пазар, тогава те няма да получават пари.
Тази система трябва много сериозно да я обсъждаме. Тук трябва да вържем реализацията на младите хора и, разбира се, да използваме европейската програма, която също е задължителна.
Може би ще ме попитаме за фонд „Научни изследвания”. Непрекъснато вървят проверки във фонд „Научни изследвания”. Водят се преговори, че фонд „Научни изследвания” трябва да бъде свързан с фонд „Иновации” към Министерството на икономиката. Защото в по-голямата част на света научните изследвания са свързани с иновациите. Можем да направим един такъв закон за насърчаване на научните изследвания и иновации. Нека да бъдат отделно. Може би това трябва да бъде една отделна агенция, която да не е подчинена нито на Министерството на образованието и науката, нито на Министерството на икономиката, а направо на Министерския съвет, защото е изключително важно. Но това е една дългосрочна програма. Това просто не може да се случи в следващите месеци. Не че не искаме. Но знаете, че е въпрос на преговори, на виждане, на бюджетиране, на организация и на много други неща, с които не можем да се справим засега.
За момента сме прекъснали всякакви плащания по фонд „Научни изследвания”, докато не се спазят всички регламенти ,вътрешни правила, вътрешни системи за организацията, структурата и плащанията на фонда. Когато това се случи, ще бъдат възобновени и плащанията.
Има много въпроси – какво става в момента. В момента върви проверка от Министерството на финансите. Там е Агенцията за държавна финансова инспекция. Когато излезе проверката, обещавам че на нарочно заседание ще информирам за резултатите от нея. Но за момента изключително важно е да направим административната част на фонда, която да отговаря на всички регламенти, на всички законови изисквания. Или да започнем отначало и на чисто.
Това е изявлението ми. Готова съм да отговарям на вашите въпроси. Надявам се, че не бях много дълга, но има много въпроси и приоритети.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на проф. Клисарова. Не съм забравила, но исках специално да подчертая участието в нашето днешно заседание на представителите на медиите. Искрено им благодаря за тяхната съпричастност. Искам да подчертая, че ние ще помислим за един специализиран ден, в който да коментираме от ваша гледна точка проблемите, които вие усещате като най-актуални за сферата, в която всички се занимаваме. Защото коментирахме, че образованието и науката са територии, в които трябва да търсим национално съгласие. За това национално съгласие с ваша помощ, с вашите предложения смятаме, че наистина трябва да направим първите стъпки.
Имате думата. Ние тепърва ще приемем правила за работа на комисията. Според тези правила, както миналия път при представянето на членовете на комисията ги разгледахме, всеки първи четвъртък от месеца ние ще правим открити заседания. Под „открити” имам предвид следното – че всички ще задаваме въпроси по актуални теми, по конкретни теми на министъра и на неговия екип, на които ще искаме отговор.
Само едно нещо, преди да дам думата на колегите. Ние коментирахме миналата седмица възможността да обсъдим – предлагам първо тук, а след това може би и в залата – новия финансов модел, за който и Вие говорихте – за висшето образование, който нов финансов модел следва да отчита и качеството на висшето образование, но предлагам това да не го дискутираме сега, а тогава, когато стане готова вашата стратегия.
А сега колегите имат думата за въпроси към Вас. По регламента, който предстои да бъде приет, имате до две минути за въпроси, а за изказване – три минути.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Благодаря на министър Клисарова и на целия екип за режима на диалог, с който започваме работата си.
Ще се опитам, спирайки се на няколко точки, да бъда максимално стегната.
Първо, по повод на законопроекта за училищното образование. практиката, поне от моя опит, показва следния голям проблем. Затова моето предложение към Вас е в посока да го преодолеем.
По-голямата част от учителите, с които лично аз съм контактувала, основно в региона Разград, дават достатъчно много предложения и проблемът е, че нищо не виждат от тези предложения. Така че моята молба към Вас е към този законопроект да е ясно изписано: предложено от учителите еди-какво си, отхвърлено поради такива причини или прието. Да е ясно. Защото иначе хората се демотивират. Говорила съм с тях. Още веднъж ще вземат активно участие в подобно обсъждане, ще си изпратят предложенията, но казват че това ще е за последен път. Защото – казват те – пращаме и изсипваме вода в пясъка.
По повод на стратегията за развитие на висшето образование. Лично аз бих била много благодарна, ако преди да видим цялостната стратегия, наистина ни запознаете в информационен порядък с основните пунктове на тази стратегия, виждането за тази стратегия, кои са двете, трите, петте оси, около които ще се изгражда. Защото това според мене основно се нуждае от обсъждане. Ако това не бъде прието от цялото общество, във всяка една стратегия винаги има какво да се критикува. Но въпросът е по тези пунктове да мислим еднакво.
Що се отнася до проблема за връщането на доверието в българския учител, много съм „за” да се започне работа в този порядък. Мисля, че едно от практическите неща, с което можем да върнем доверието в българския учител, е да върнем доверието в образованието на българския учител. Тоест специално отношение върху програмите във висшите учебни заведения, които обучават учители. Защото има шир-потреба там. Нужно е стимулиране на студенти или кандидат-студенти, които имат по-високи оценки, точно там да бъдат насочвани.
И, разбира се, повишаване на доверието в учителите на българските учители. Защото в момента те са изравнени дори като заплащане. И няма как да има доверие в учителя, след като неговият учител няма никаква мотивация да го учи на каквото и да било. Интерактивни методи на обучение трябва да има първо в обучението на самите учители, за да знаят за какво става дума.
Що се отнася до висшите учебни заведения, аз мисля че колкото повече се насочим към външна валидизация на качеството на вузовете, толкова по-добре. При това, лишено от всякакви интереси и връзки. Защото голяма част от частните вузове достатъчно добре стимулират взаимоотношенията с други вузове и в същото време не могат да покрият елементарен външен критерий като проста класация на вузовете и на програмите, която е международна и която е лишена от подобен тип емоции.
Така че колкото повече привнесем подобен тип оценки, толкова по-добре ще бъде. Но аз много държа да видя дали – и с това завършвам – във вашата стратегия ще има казано нещо за това как да стимулираме вузовете, които дават качество, и да се откажем от стимулирането на кило.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте за отговор, проф. Клисарова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз благодаря за въпросите, защото са много важни вашите мнения и предложения. Абсолютно съм съгласна, че това трябва да се случи.
Относно стратегията. Аз обещавам, че стратегията ще бъде широко обсъдена. По план тя трябва да е готова до края на август. Казах, че до декември ще бъде реално приета. Така че тя наистина ще бъде обсъдена не само тук, а и в по-широк мащаб, не само със Съвета на ректорите, не само в БАН. Тя трябва да стане достояние на нашата общественост. Защото трябва да сме отворени, открити и да знаят хората. А и на практика получаваме много добри предложения. В края на август – началото на септември ще бъде предоставена, както се казва, в суров вид. И нека не събира критики, а събира предложения.
Абсолютно сте права за Закона за средното образование, както и да се казва той по-нататък. Защото аз казвам: 90 000 учители – това са минимум 90 000 мнения. А генетично ни е заложено да бъдем различни. Плюс цялата общественост. Защото почти няма семейство, което да не е свързано с образованието.
В тази връзка в министерството сме направили – то се разработи и сега ще тестуваме с 5000 учители – система за електронно допитване. Считам, че това е най-правилният и най-лесният начин. Така че всеки, който иска, може да отговори и да попълни съответната анкета, да даде съответното предложение.
Обещавам на тези хора от Вашия регион, че ще бъдат взети под внимание предложенията. Защото, когато е електронно, няма как да го изхвърлиш. Така е направена системата. Така че тези предложения ще влязат. Дали ще бъдат одобрени или не – това е въпрос не на мое решение ,даже е въпрос на всички нас в резултат на обсъжданията.
За доверието в българския учител. За мене това е една от най-трудните задачи, които си поставяме. Абсолютно сте права ,че първо трябва да обърнем внимание на качеството на обучението във вузовете. И даже първо на подбора, после на качеството на обучение и накрая вече изводът.
Какво бихме могли да направим? Да повдигнем единните държавни изисквания или субсидията, която се получава за един педагог, защото това би мотивирало университетите да насочат там усилията си.
И втори момент, да повишим стипендиите. Имам още една идея – както имаме стажант-лекари, които работят в болниците, аз не виждам защо в пети курс да няма стажант-учители. Да влязат в учебната среда, да харесат и да заобичат децата и да получават съответно едно минимално възнаграждение.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Категорично.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Никой не говори за работна заплата.
Както се казва, можем да вземем това от Европейския съюз – това са така наречените студентски практики. Или от първи до четвърти курс – стипендии, а после практики. Аз си го записвам.
Относно външната акредитация. За съжаление ние сме малка държава, всички в научните среди се познаваме и е много трудна безпристрастната оценка при акредитациите и критериите, които определяме.
Да, правилно е да има външни представители в акредитацията. Категорично приемам това предложение.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз се извинявам, но само една дуплика по повод на делегираните бюджети. Голям проблем ще имате, отсега ви казвам. Директорите на училищата са в правото си да смятат, че добре се справят с делегираните бюджети и да искат едно субсидирано управление, което на практика има този ресурс.
От друга страна, обаче по-голямата част от тях приемат по друг начин да са нещата. Но моята препоръка е действително да говорите с тях. Достатъчно разумни са хората, въпросът е да им се остави достатъчно свобода. Те ще приемат точно тази позиция парите да не следват детето, защото децата не са ни касичка. Просто наистина проведете много сериозни разговори с тях, за да нямате проблеми.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Това е един от много важните въпроси, които винаги са ни интересували. Предлагам да имаме един самостоятелен дебат на тема „Делегираните бюджети”, където вие да защитите вашите виждания, а ние съвместно с обществото да изработим един общ модел.
Преди да дам думата на следващите колеги, искам да предоставя следната информация, госпожо министър. Ставам, защото безкрайно много уважавам организациите, с които се срещнахме миналата седмица и към които поехме ангажимент като ръководство на комисията да предоставим техните виждания.
Предоставяме ви вижданията на Гражданското сдружение за защита на образованието и науката. Те ни напомниха за Националната стратегия за научните изследвания в Република България и становището, което тогава е гласувано от Общото събрание на Българската академия на науките и което за съжаление не е отразено в приетата Стратегия за научни изследвания.
Поели сме ангажимента да настояваме тази стратегия да бъде преразгледана и да бъде актуализирана.
Поехме ангажимента към Движението на младите учени КОГИКО да Ви предоставим идейния проект на Оперативна програма „Наука – 2014 - 2020 г.”. Защото според младите учени, а и според останалите колеги, с които се срещахме, в момента един от най-важните приоритети е именно работата по оперативната програма.
Поехме пак ангажимент към сдружение КОГИТО да Ви предоставим предложения за промени в Закона за развитието на академичния състав в Република България.
Поехме ангажимента към Гражданското движение за защита на образованието и науката да Ви предоставим проект на Правилник за устройство на дейността на фонд „Научни изследвания”. Ние се запознахме, обсъдихме го и смятаме, че той е един изключително сериозен документ, който има възможности да бъде включен, както и предложенията за промени в развитието на академичния състав.
Предоставяме Ви и предложения на фондацията „Стъпка за невидими деца на България” за уреждане на проблемите на децата със специални образователни потребности. Предоставяме Ви ги с ангажимента съвместно по най-бърз начин да откликнем и вие като изпълнителна власт, и ние като законодателна власт на исканията на гражданското общество. Благодаря Ви предварително. Имате думата.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Само мога да кажа благодаря. Това са доста амбициозни предложения. Явно ще стоим цял мандат.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Започвам директно. Чухме приоритетите на ръководството на Министерството на образованието и науката. Преди да започнем заседанието, с проф. Станилов си подхвърлихме две-три приказки пак за хубавите закони и за изпълнителите. Смятам, че на първо място е много важно, при положение, че тези приоритети до голяма степен отговарят и на програмата „Орешарски” и нещата, които във времето коментирахме, и партиите, подкрепящи правителство, и партиите, които си имаха собствени програми, сега съчетани в едно. Най-важният елемент според мене са хората, които ще изпълняват тези приоритети.
В този план имам един въпрос и едно предложение за Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката – ще бъде ли изцяло синхронизиран с тези приоритети и с направленията, по които ще се работи? Защото за мене субективния фактор е най-важният в системата на образованието. Това като първо.
Второ. Тук има една огромна тема, която е море за разискване – така наречените делегирани бюджети, много е важно тези делегирани бюджети, когато ги коментираме, да ги коментираме с хора, които изцяло отговарят и се вписват в изпълнението на този приоритет – усъвършенстване на системата за делегирани бюджети.
Ще ви кажа защо го казвам. Аз съм директорът на първото училище в България, което е започнало по тази система, и смятам себе си за автор на системата „Делегирани бюджети”. Моето училище работи като второстепенен разпоредител от 1992 г. Развих след това тези идеи в доста национални кръгли маси. Имаше един момент, когато направихме четири общини пилотни в България, пак ги анализирахме.
Чак през 2008 г. ние успяхме да ги въведем в цяла България. И като свършим с онази паметна стачка на учителите през 2007 г., аз мисля, че оттам нататък те са в основата за това да няма напрежение в цялата система на образованието. Делегираните бюджети са в основата на това нещо.
Вярно е, че на една кръгла маса с бившия заместник-министър на образованието Кирил Атанасов, когото познавате добре, който ми е на мене учител в гимназията, влязохме в спор. Той ми каза, че веднага може да намери 15 слабости на делегираните бюджети. Аз му казах, че на първо четене, без да се замислям, 30 ще му кажа. Но тези 30 слабости са произтичащи главно от неразбирането на цялостната философия, която сме въвели.
В този план искам да кажа, че тук много съществено значение играят първостепенните разпоредители на бюджета – общините, защото те най-добре познават отблизо всяко едно учебно заведение, проблемите на всяко едно учебно заведение. И това, което им е дадено от цялостната философия да го правят, те не го правят. И в крайна сметка някой да се ангажира централно да им свърши работата, едва ли е най-правилното. Но можем заедно с тях да намерим лостчетата, така че да не може да се бяга от едно или от друго място.
Казвам ги тези неща в двете посоки – веднъж, казвам още един път, са кадрите, които трябва да изпълнят тези приоритети, които всъщност трябва да бъдат водещите от чисто субективна гледна точка.
И втората страна, когато обсъждаме всичко това. Аз съм съмишленик на идеята да има 5000 души, които да кажат своето „да” или „не” против нещо, но не знам до каква степен повечето от тях съзнават отговорността си за това, за което ги питаме в общ план, за казаното.
В този план ми са двете питания и размишления.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: И аз благодаря. Относно устройствения правилник, в момента се разработва. Там ще има вече нарочна дирекция за професионално образование – това предлагам, за да може наистина тези приоритети в професионалното образование да бъдат включени.
Този устройствен правилник ще бъде съобразен с приоритетите. Защото за да се случи нещо, то трябва да бъде реализирано чрез хората, които ще бъдат отговорни и ще работят за това и съответно ще има такива дирекции и такива отдели към дирекциите.
Относно делегираните бюджети. Няма да махаме делегираните бюджети, моля ви, бъдете сигурни. Искаме да ги усъвършенстваме. Или пак общините ще отговарят, пак си е децентрализация. Но просто искаме да въведем един коефициент.
Давам пример. Имате 100 деца и получавате по 100 лв. за всяко дете. Ако обаче вашето училище е показало, ще го направим така. Между четвърти и седми клас имаме едно оценяване – външното оценяване. И в четвърти клас вашето училище е показало по български език и литература, по география, по математика, каквито са предметите, на ниво, да кажем, 5 единици, а след това същите тези деца вече показват 7 единици, вие имате принадена стойност. И освен тези пари за 100 деца вие ще получите допълнително пари, защото сте се справили отлично със задачата. А не да има 6.00. Не може всяко училище да има над 5,50. Това не е реално. Важното е как сте ги взели тези деца в четвърти клас и какви компетентности и умения те показват в седми клас. Това ще ви даде на вас възможност да направите преценка, в смисъл, по кои предмети са силни учителите и нещата вървят и по кои предмети за съжаление, както, да кажем, оценихме тази година географията, нещата не вървят. И съответно да има анализ защо „да” или защо „не”.
Това имах предвид. Няма да махаме делегираните бюджети.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата народния представител Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър, аз приемам, че по всички проблеми, които предполагат законопроектите, които Вие изброихте, ние ще трябва да водим сериозен разговор и то конкретен тогава, когато те са факт, включително и по начина, по който се финансират и университетите, и висшите училища, и българските училища, включително и професионалните, включително със симпатия към германския професионален модел, симпатия към амбицията на българския бизнес да твърди, че може да го поеме. Но това е разговор, който ще водим тогава, когато обсъждаме модела, който се предлага за професионално образование и обучение.
Поисках думата обаче заради едно предложение, което е предложение на една голяма група неправителствени организации, които работят по проблемите на децата, младежта и семейството, което аз намирам за изключително разумно. Тогава, когато говорим за това как ще изглежда законопроектът за училищното образование, за предучилищното възпитание и подготовка, все пак програмата, която е приело Народното събрание, се нарича така, включително промени или нов закон за професионалното образование и обучение, включително и Стратегията за висшето образование, те предлагат и аз настоятелно моля да работим върху това, за създаване на една национална образователна карта.
На нас трябва да ни е ясно в края на краищата нещо, за което на заседание на комисията е звучало нееднократно и при предишни парламентарни състави - какви училища в момента има в България, кои от тях в момента имат статут на защитени, какви са демографските перспективи, които се очертават на отделните територии на България. Защото те не са еднозначни. И колкото и да са динамични, има симптоматични тенденции, които трябва да бъдат отчитани. Включително какво покриваме с наличните професионални гимназии, които биха съществували, ако щете, и със създаваните и съществуващи висши училища и университети. Защото на нас тази карта трябва да ни е ясна.
Това беше моето предложение. Молбата ми е, заедно с работата по законопроектите, да започне и този тип работа, защото тя е аргумент за каквито и да са действия оттам нататък, облечени в законодателни мерки. Благодаря.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз изключително благодаря за това, пропуснах да кажа относно националната образователна карта, тя вече започна да се прави. Изключително важно е във връзка с професионалното обучение.
Вие знаете, там заедно водихме дискусията кое училище и какви са критериите да бъде държавно или общинско. Заедно сме го коментирали. Важно е, защо? Защото в определените региони има и определени нужди. И ние трябва да съобразим образованието както с брой деца… Планирането е изключително важно – какъв брой деца трябва да обучаваме, какъв брой очакваме и съответно в регион с мини и миньори няма да обучаваме шивачи или тютюнопроизводители. Да, това е много важно. Затова тази национална образователна карта ще бъде.
Само да кажа още нещо. Всички тези неща, които са залегнали, всеки закон, всяка стратегия, всяка точка от този закон или стратегия считам, че трябва да ги обсъждаме тук в тази комисия, преди да бъде внасяна в Народното събрание, дори в някои случаи преди да бъде широко обнародвана.
Само моля едно – нека тези срещи да бъдат тематични. Вярвайте ми, не мога като дойда аз или моят екип, да сме подготвени по всички теми. За да бъдем професионални, точни, задълбочени и конкретни, трябва да имаме съответната тема, по която ще работим.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожа Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо министър! Искам да изразя своето удовлетворение от тази сериозна законодателна програма, която предлагате. Мисля, че тя отговаря в много голяма степен на нуждите на българското образование и на въпросите, които ни бяха поставени на нас като кандидати за този парламент в кампанията.
Без да Ви поставям въпроси искам да обърна внимание на два проблема, които не бяха коментирани днес, но мисля, че те са важни за нашата бъдеща работа.
Първо, не връщам дискусията към делегираните бюджети. Но издръжката на училища в малките населени места мисля, че е един от сериозните проблеми и предизвикателства пред нас. Тъй като възможностите на общините естествено не са еднакви, в зависимост от тяхната големина, и шансът им те да подпомагат в много по-голяма степен издръжката е различен.
Така че мисля, че това трябва да бъде на сериозното внимание на министерството и на нас като Комисия по образованието.
Следващият въпрос. Днес в тази дискусия не стана дума, но въпросът с отпадащите ученици е едно много сериозно предизвикателство. Защото този проблем не намира решение. А мисля, че трябва все повече по него да се търсят и да се предприемат действени мерки.
И последният ми въпрос е свързан с нещо, което мисля, че е важно да си припомним. Миналата година при приемането на бюджета за 2013 г. Мисля, че настояването и становището и на работодателските организации за едно по-сериозно увеличение, както и на Комисията по образование в миналия парламент не намери подкрепа и практически от 15 процента имаше около 5. Така че не се решиха тези въпроси, които наистина беше необходимо да се решат. Искането беше за едно по-сериозно увеличение.
Давам си сметка за сериозните финансови изпитания в тази посока. Но може би това е, което на нас като комисия и на Вас като министерство ще бъде едно от важните предизвикателства от гледна точка на финансирането за 2014 г. Благодаря.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: И аз благодаря. Относно училищата в малките населени места. Състоянието се запазва така, както е досега. Ще има защитени училища, независимо от броя на паралелките, защото има трудно достъпни региони и тези деца не можем да ги оставим без образование.
Там обаче трябва сериозно да помислим и за дистанционно обучение, поне за най-лошите и студени зими. Вече има две такива малки училища, директорите са взели тези мерки, а ние ще ги подпомогнем.
Относно отпадащите ученици, аз го казах в стратегията, може би много малко го засегнах. Да, права сте. Трябва да се вземат сериозни мерки, защото, аз казах, ние правим безработни които никога няма да започнат работа. И е хубаво да ги мотивираме. Мисля, че с разписването и на новия закон поне до десети клас ще вземат средно образование и ще започне после професионалното. Това е момент, в който бихме обхванали тези ученици да не се отказват, а да работят и да учат едновременно.
Относно увеличението на бюджета. Сега наистина е 5 процента при предложение 15 процента. Ако успеем тази година да се преборим за 7,8… Мисля, че заедно трябва да се борим.
И още нещо. Нека да помислим за наука. Вярвайте ми, сега беше 0,7, борбата беше за 0,9, а по времето на Тройната коалиция беше 1,1. Просто не бива да отстъпваме от това. Съвместна ще е борбата.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Мога да Ви уверя, че ние като комисия тук, независимо от коя политическа сила сме, сме убедени, че сумата, която държавата трябва да отделя за образование и наука, трябва да бъде достойна за България. Защото през последните години наблюдавахме други неща. Но нека да вървим напред. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм трети мандат депутат. Във Вашето изложение, госпожо министър, не чух това, за което стана дума в последните Ви изречения. Не чух нищо за изследователската работа в България, която е най-висшата материя в този сектор, с който се занимава комисията, Вашето министерство и прочие, и прочие.
Няма да бъде пресилено, ако кажа, че Научноизследователската работа в България почти от всички правителства, с малки изключения, непрекъснато се принизява, принизява, принизява, принизява, за да стигнем до това, че изследователите на глава от населението сме 7 пъти по-ниско от най-ниското в Европа.
Като казвате сега, че примерно ще има 1,1 за образование и наука, ако това 0,19 – по едно време беше 0,17, което се дава за изследователска работа, се качи на 0,5, което е наполовина от минималното европейско, ние нямаме никакъв капацитет да го изпълним. Тъй като две трети от българските учени в момента се намират в чужбина.
Броят на учените, броят на изследователите спрямо броя на населението в България е на нивото, на което България е била през 1956 г.
Когато говорим за пари и за ниските учителски заплати, искам да напомня на всички, че базовата заплата на един главен асистент, който се занимава само с изследователска работа, е по-ниска, отколкото на учителка в началното училище, което го няма никъде по света, няма го и в европейските държави. Това всички го знаят.
Когато госпожа Ваня Добрева беше заместник-министър, направи един прост, но напълно неуспешен опит да промени това. То продължава, то продължи и при това правителство и всички се правят, че го няма.
Вие говорите за висшите учебни заведения. От висшите учебни заведения международни критерии за научноизследователска работа покриват само пет, от които две са на много прилично ниво на дъното – Софийският университет и Медицинската академия в София. Другите са с много малък растеж, а в две трети от тях изобщо няма научноизследователска работа. Но въпреки това по Закона за научните степени и звания им е дадено право да присъждат тези степени и звания, без там да има каквато и да било наука.
РЕПЛИКА: Те са акредитирани.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Те са акредитирани, защото цялата Агенция за акредитация би трябвало да бъде избесена на един клон. Не говоря за тази, говоря за цялата работа, която се е свършила, тъй като се раздаваха акредитации – аз съм участвал и съм гласувал против. Примерно миналия мандат се формира Пернишкият университет, което е едно нищо, едно празно място. Но те получиха акредитация с ходатайство от най-високо място и т.н., и т.н.
Тоест ако това не се промени, нищо няма да се получи по-нататък. Защото висше учебно заведение, в което няма научноизследователска работа, колкото и да е добро в преподаването, не може да извади добри специалисти. Просто трябва да има изследователи.
По тази причина аз смятам, че при всички положения трябва да поставите акцент точно върху това. Иначе всичко това, което казахте, беше много хубаво, намеренията бяха превъзходни.
Ще кажа още нещо, което не е нито Ваша вина, нито наша, нито ничия, тя е вина на българското общество. Сега тук се обсъжда нещо изключително важно, обаче медиите са едва-едва представени. Няколко души виждам от медиите. Няма телевизии, няма радио, няма никой. И точно е тази причината, че нивото на културата в България е така принизено, че медиите не разбират какво им се говори. И много пъти когато са ме викали медиите да говоря за наука, виждам как журналистите ме гледат с неразбиращи очи и в края на краищата техният основен въпрос е: Защо академичните институти и изследователските лаборатории не могат да се издържат. И моят отговор беше цитиран и в Народното събрание от трибуната. Аз казах, че не могат да се издържат, защото елементарни частици не могат да се продават на Женския пазар в София.
Ако това отношение не се промени, а то е отношение не само българско, а международно отношение, в международно отношение е това положение почти в цяла Европа и само в много големите европейски държави обръщат внимание на тези неща, нищо няма да се получи.
Ще обърна внимание, тук малко хора знаят, че според тъй наречената Лисабонска стратегия на Европейския съюз трябваше през 2013 – 2015 г. Европа да е настигнала технологичните нива на Съединените щати и на Япония. Тази стратегия никой не изпълни, никой не изпълнява и никой не поиска сметка защо не беше изпълнена, никой не даде обяснение. В момента се изпълнява Стратегия 2020. Аз ви уверявам, че и тя не се изпълнява, изпълнява се частично и не се финансира добре. И въпреки всичко пак никой нищо не казва.
Аз предлагам, ако имате достатъчно политическа смелост, с Вашия глас на министър и с нашия глас на двете управляващи партии и ние, които държим Народното събрание без да сме управляващи – нищо смешно няма, да издигнем глас именно в тази посока.
Извинявам се, но ще спомена програмата на моята партия. Там има един толкова дебел сектор, който се казва „Технологична и индустриална България”. Без това каквито и ученици, каквито и много добри специалисти по каквито и специалности да извадите, като няма къде да отидат на стаж, като няма къде да работят, е безсмислено. Всички ще заминат навън. Това исках да кажа.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз много благодаря за това. Ще се хвана за едни Ваши думи – елементарни частици не се продават на Женския пазар, но с тях се лекува. И линейните ускорители, и тези частици помагат много на нашите пациенти. Значи се продават за нещо много по-сериозно. Ето, на тези елементарни частици трябва да им намерим приложението.
Благодаря Ви много за това, което казахте. Наистина това е много болен въпрос. Можем да кажем, че в България научноизследователската работа е замряла. Вие знаете, че нашите специалисти отиват в Европа, но европейските специалисти отиват в Съединените щати. И ви казвам има миграция на Запад, защото там са големите научни центрове и там се извършва огромно количество фундаментална наука. Проблем е на Европа да достигне Щатите, проблем пък е на България да достигне Европа.
Истина е, че две трети от нашите млади научни работници са в чужбина. Аз знам как става – хващат се по проекти, отиват за две години там, харесат ги, те харесат обстановката и остават, не се връщат. Мога да кажа – причината е, първо, липса на научна среда, на лаборатории, на оборудване, така че да могат да правят наистина качествени изследвания.
И второ, не на последно място – заплащането. Няма за какво да го обсъждаме и да го говорим. Заплатата на един асистент е по-ниска от тази на един учител. Трудно ни е да намираме асистенти. С новите промени, дето до три години трябва да станат докторанти, има специалности, където за три години не можеш да станеш лекар, след като си завършил, камо ли да завършиш докторска дисертация. Не казвам, че е грешно, но не става във всички занаяти.
Какво може да се направи. Прав сте заедно трябва да обсъдим Закона за насърчаване на научните изследвания и да обърнем особено внимание на младите учени. Да, трябва да се отделят повече средства. Затова казах: дай боже да можем да отделим до 1,1.
Трябва да намерим баланса и да се съобразим с нашите възможности. Дай боже да приемем тази програма „Образование и наука за интелигентно развитие”, много искам това. Защото там има място за изграждане, залегнало е в програмата, на големи научноизследователски центрове. И ако можем да създадем по тази програма два или три такива в България и да можем да отделим стипендии и мотивация на млади учени да влязат в тези центрове това би било едно добро начало. Ако си обединим силите, трябва да работим заедно. Абсолютно сте прав в становищата, които казахте.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Други въпроси към проф. Клисарова и към нейния екип? Заповядайте.
МАРГАРИТА ГРЪНЧАРОВА: Аз съм директор на училище, представител на Федерация „Образование и наука”.
Благодаря за поканата на днешния форум. Обнадеждена съм, защото разбирам, че верните посоки за работа са намерени и трябва да се търсят правилните решения и то в бързи времеви порядъци.
Работя от 30 години в системата на средното образование на различни позиции. Проблематиките ги познавам. Съответно тези въпроси които постави министър Клисарова и по-голяма част от изказалите се, са действително наболелите проблеми, стоящи пред колегиите.
Ние имахме преди няколко месеца, през април една конференция, организирана от Синдиката на българските учители, присъстваха много директори, заместник-председател на Синдикалната конфедерация. И там обсъдихме проблемите с прилагането на делегираните бюджети. Те направиха един анализ и много от нещата се припокриха.
Аз не знаех, че господин Багдасаров е пионерът на делегираните бюджети. Знаех за четири-пет пилотни общини, но сега разбирам за това. Аз вече 20 години го прилагам.
Оставам с чувството на обнадежденост, защото виждам тук нови колеги, освен професионалисти в системата, които ще кажат проблемите, които стоят в пряката им работа досега.
Единият голям проблем е този. Принципът на делегирания бюджет – да, защото безспорно дава правото на училището като разпоредител със средства да напипва нуждите, спецификата и да борави точно с тях. Но бройката на децата не може да се съотнася само и единствено с този бюджет. Резултатът от работата е едно обективно външно оценяване в четвърти клас, но независимо, така, както е в седми клас, а не вътрешното оценяване, в смисъл, от съставите на училището. Защото се подсказва на децата – коментираме го колеги директори, знаем го, че е така и затова виждаме тези резултати. Кого лъжем? Лъжем себе си и обществото.
Независима оценка, както по български език и математика в седми клас, непознати колеги провеждат абсолютно обективно изпитите.
Много училища големи, в резултат на по-големите средства, които акумулират по единния разходен стандарт, натрупват средства и правят огромни ремонти, над 100 хил. лв. се връщат като преходни остатъци. Две години като се събере една такава сума става един бюджет на едно малко училище. Съответно се увеличават и заплатите. Това води до неравнопоставеност, до социално напрежение. Вече границата на търпимост е минала, защото ние прилагаме пет години делегираните бюджети. Те влязоха точно преди пет години.
Не може при еднакъв резултат от труда, че дори и по-добър, да взимат 50 на сто повече от основната заплата. Това е недопустимо. Това не е справедливо, това изостря крайно нещата. Тук трябва да се помисли с оглед на новата финансова година, която предстои.
Училището, което ръководя, работи от 2009 г. по европейски проекти. Обиколихме Европа с деца и учители, видяхме, че там има една перманентна квалификация. Защо не я приложим тук? Ние, учителите, имаме отпуск, нуждаем се от това. Той е много правилен. Но вместо да стоим цял месец дежурни, за да отписваме и записваме ученици и да даваме бележки за детски, което ще го правим, но можем да въведем един период през септември да става това и да улесним родителя и да му спестим време, а да направим така, че учителят задължително да прави квалификация в този един месец от отпуската или половин месец, както се реши, за да може пълноценно и да почива, и да работи, а не да се дежури в училището. Защото когато нямат отпуска, при тези недостатъчни заплати не можем да ги караме – и нямаме право – да взимат неплатен отпуск и т.н. А и нарушаваме Кодекса на труда. Те трябва да бъдат на работното си място.
Това са наболели проблеми. Безспорно вторият проблем е в съдържателен аспект на учебните програми, много важен проблем. защото има неща по отделни дисциплини в начален етап, които трябва да се огледат много внимателно.
Благодаря ви за цялата тази връзка между образование и реализация, между степените на образование, проблеми, по които трябва да се мисли.
Връщат се вече много семейства от Испания и от други държави, има и такива, които не са обхванати, били са в България, но са прекъснали обучението си. Трябва да намерим формата да се обучават. Защото те имат завършени класове и не могат да повтарят а трябва да имат удължаващо образование. Това са неща, които стоят на много бърз ход.
Имаме чужденци и от Сирия, и от други страни, връщащи се българи. Правото на образование е изконно, то е конституционно. Ние трябва да го реализираме. Имаме желание, но още нормативната уредба трябва да бъде усъвършенствана.
Децата със специални образователни потребности. Това е изключително наболял проблем, на него може би трябва да се отдели време и място, за да обсъдим тези неща. Защото масово през последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на тези проблематични случаи, деинтеграция, но със съответното обезпечаване – кадрово, ресурсно, кабинет, среда, техника, литература. Защото ресурсният учител не може да ви идва в училището за няколко часа в един ден. Ние не знаем това дете кога ще излезе извън кондиция. Ние трябва да бъдем там, да има човек от всеки клас. На Запад я има тази практика. Безспорно тя е свързана с финанси. На този етап не можем да си осигурим асистент-учители, в един клас двама учителя.
Но това е следващият наболял проблем, по който българското училище се нуждае от бързи действия. Защото колегите споделяме тези проблеми и те се повтарят.
Това, че виждам млади хора, нови хора и професионалисти ме обнадеждава. Защото виждам, че когато се събираме и дискутираме проблемите и анализираме, винаги стигаме до решения, които ще доведат до удовлетворителни резултати.
Приемът в първи клас може би за София трябва да стане по електронен начин. Защото има на едно място концентрация, на друго по-малък брой ученици.
Има доста проблеми, по които трябва да мислим.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Много са проблемите, няма как да ги решим веднага. Ще работим стъпка по стъпка. Много благодаря за Вашето изказване.
За делегираните бюджети имаме предвид точно това, което Вие казахте, че трябва да намерим начин за разпределение от принадената стойност. Трябва да се направи това. Не бива да пренебрегваме малките училища, в които, както казахте, работата в някои случаи е повече.
И нещо, което не казах, това е наистина за децата със специални образователни потребности. Това е много важен и много труден момент. Защо много труден? Аз ще ви кажа, че за София той е по-лесно решим, или за Варна, или за Пловдив. Може да се направят такива центрове, могат да се обединят усилията на две-три училища. Но какво правим в малките региони. Как може за едно или две деца в даден град, например за аутизъм не можеш да отвориш училище. Не можеш да имаш специално учител по всеки предмет.
Може би трябва с тази квалификация да обучаваме учителите, които преподават в училище, за да обгрижват и деца със специални образователни потребности. Това е една възможност. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Представителят на движение КОГИТО има думата.
СТИЛИЯН ГЕОРГИЕВ: Аз съм от Сдружение КОГИТО. Едновременно с това работя и в Българската академия на науките. В момента ще говоря от името на сдружението.
Госпожо министър, госпожо председател! Главната точка, на която искам да се спра, това е оперативната програма за наука и образование. Защото както и да си говорим в момента за някакви промени, реформи, законови изменения, делегирани бюджети, ние трябва да сме в състояние да финансираме всичко това. За момента ние седим единствено и само на републиканския бюджет и нямаме европейско финансиране.
В този смисъл, ако сега изпуснем възможността за една оперативна програма, това ще е много голяма грешка, която ще се помни много дълго време. Има буквално два-три-шест месеца за различните стъпки. Трябва да се действа моментално сега.
Аз съм напълно наясно, че колкото и добри думи да се казаха за оперативната програма и добрите намерения, в момента няма сигурност, че тази оперативна програма ще се случи. Имам един въпрос: какво може да направи неправителственият сектор, в частност ние, за да помогнем максимално за тази оперативна програма?
И второ. Не знам как точно да го кажа, не е въпрос да се поемат някакви политически ангажименти, а по-скоро да се търси правилният подход. Ако успеете да дадете много ясно послание на научната общност, че вие ще се борите докрай и много твърдо за тази оперативна програма, на мене и не само на мене ще ни е много лесно да увлечем допълнително хора около себе си, които абсолютно безкористно да помогнат с всички възможни средства за оперативната програма. Но тук някак си трябва да има много ясно послание. И не само тук, но по някакъв начин публично да бъде заявено.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Изключително Ви благодаря. Защото това е най-големият приоритет на министерството за това лято. Моят екип може да потвърди. Минимум един път на ден всеки ден се събираме да говорим как ще приключим старата и какво правим за новата оперативна програма.
Събрала съм екипите, срещнах се с министъра на икономиката, срещнах се и с министъра на регионалното развитие. Защото знаете, че тази програма е за образование обаче ще бъде свързана и с Министерството на икономиката и туризма, и с Министерството на регионалното развитие. Ние, представители на трите министерства, се уговорихме да направим демаркация в коя част кой как ще участва в тази програма.
Днес изпратихме екипите, които ще пишат програмата, за да се установи кой какво пише. В момента трима човека в министерството, освен екипа, който отговаря за структурните фондове, се занимават с четенето и с писането в тази насока, защото разбираме колко е важна. Ние до септември трябва да подпишем това споразумение.
Много е важно. Аз бих Ви поканила в министерството следващата седмица, за да се видим, да се видите с екипите. Младите учени могат много да помогнат – и с идеи, и с реална работа, с програми, с реален труд.
СТИЛИЯН ГЕОРГИЕВ: Много добре разбирам. Тук специално нашата битка за случването на оперативната програма не е от няколко месеца. Повече от две години много сериозно се борим за това. Благодаря. Мога да кажа и повече неща, но не ми се ще да губя времето. Искам да бъда фокусиран тук, защото за мене наистина това е най-важното.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз предлагам другата седмица да се видим, да се срещнете и с екипите и да работим интензивно заедно.
СТИЛИЯН ГЕОРГИЕВ: С удоволствие.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Само едно предложение в тази посока. Подкрепям колегата. Поканете всеки един млад учен, който има идеи, не само от КОГИТО. Разбира се, и през вашата организация, и през министерството, за да може доста хора да се включат. Ще дойдат и от университетите, ще дойдат и отвън.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Много добра идея.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин Хамиев.
ХАМИ ХАМИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Искам и аз да взема отношение. Проблемите в образователната система са страшно много. И зародишът не е един.
Специално за общинските училища, съгласно действащото законодателство на България в момента кметът, общинският съвет е ангажиран само с това да поддържа материалната база. Той реално няма никакви механизми да води самата образователна политика на местно ниво.
Това е много наболял проблем. Все пак кметът на общината е най-запознатият с образователните проблеми на самата община и най-адекватните решения би трябвало да се вземат и е нужно да се взимат от общинския съвет и от кмета на съответната община.
Ако се запазят делегираните бюджети в този дух и кметовете не бъдат ангажирани с прякото управление, не изцяло, но под някаква форма да имат тежест в приемането на мерки, ангажименти за подобряването на системата, считам че тези проблеми ще продължат да нарастват.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви много. Изключително сте прав. Това го дискутирахме с екипа. Защото какво става? Кметът наистина има някакви възможни средства – като протече покривът или да оправи оградата, или да вземе два компютъра в училището, а няма възможност да прави политики в образованието.
Реално погледнато, в закона на общинските училища, на кметовете и на общинския съвет е дадено това право. Но как да го прави този кмет, като няма средства за това. Той не може да води политика в образователния процес – една или друга, без средства и без нормативна уредба.
Затова сте абсолютно прав, че трябва да се помисли да се даде по-голяма възможност на общините. И това ми е идеята, когато казвам: ето, общинските райони, кметът, общинският съвет да решат какво ще развиват, какво училище ще има, на спорта или на кое ще обърнат тази година внимание. Да им дадем възможността да правят политики в образованието в техния град или община.
ХАМИ ХАМИЕВ: Така е, понеже има една изкривена децентрализация в момента.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, реално не се случва. Има децентрализация, а няма реалност. Аз си го записах. Благодаря Ви много, точно така е.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Ние благодарим на проф. Клисарова. Бих искала да кажа, въпреки че все още не сме приели нашите вътрешни правила, всеки първи четвъртък от месеца от 15 до 18 ч. проф. Клисарова ще дискутира по теми, както коментирахме, конкретни въпроси, най-наболелите проблеми, които ни се поставят по региони. Това ще стане от 1 септември.
Тъй като днес се запознаваме с екипа на министър Клисарова, тази форма тепърва започва да си извоюва територия. Заповядайте, господин Карагьозов.
ИВАН КАРАГЬОЗОВ: Понеже говорим, че искаме да имаме модерно и качествено образование, ме интересува по какъв начин ще го направим това модерно образование и по какъв начин ние ще привлечем младите хора, за да може наистина да се осъществи тази наша мечта.
Аз правя ежегодно хиляди срещи със служители и директори от почти всички региони и виждам, че в училище вече учителите са застаряващи. С тях едва ли бихме могли да направим, както се говори вече, електронни учебници. Дали би се осъществило това нещо за тези електронни учебници?
Вторият ми въпрос е за инспекторатите. Инспекторатите в момента според мене не изпълняват своите задължения, тъй като се занимават с други дейности, а не оказват методическа помощ в училище, което е тяхното задължение. Повече се занимават в момента, доколкото знам, с проекти.
Това са моите въпроси.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Абсолютно сте прав. Има много интересни статистики. Абсолютно сте прав относно възрастовия състав на преподавателите. Аз гледах една статистика – 7,3 или 7,8 на сто са хората до 29-годишна възраст. А близо 30 процента са хората между 50 и 60-годишна възраст. Това показва статистиката.
Трябва да се мотивират младите хора да учат педагогика, да учат в университетите, да направим по-привлекателна професията. Няма достатъчно желаещи за обучение в педагогика. Или завършват филология, но след това не искат да работят в тази професия.
Казахме, че тук ще работим в три насоки – стипендии, стимулиране от страна на държавата, студентски практики, които да бъдат заплатени, по-голяма кариерна мотивация с повече средства в кариерното израстване на старши учител и главен учител. Трябва да работим, така че да направим привлекателна тази професия.
И, разбира се, повишаване на работната заплата. Това е основна мотивация. Абсолютно сте прав. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, доц. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър! Аз се извинявам, че закъснях и не можах да чуя встъпителното Ви изложение. Затова няма да взема отношение към темата на дискусията. Но имам един според мене много съществен въпрос: какво е отношението Ви към Закона за училищното и предучилищното образование, който беше разглеждан в Народното събрание през миналия мандат? Стигнахме някъде до 46-и параграф. А там има над 200-300 члена от закона. Какви са намеренията ви, ще го подкрепите ли? Имате ли намерение да го внасяте в тази комисия, ще го подкрепите ли? Особено отделни текстове, които са изключително спорни? Изобщо какви са намеренията Ви в това отношение?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз започнах моето изложение с този закон. Не, няма проблем, защото считам, че той е изключително важен и отговорен, много труден, много голям и е една страхотно амбициозна задача.
В момента в министерството работят екипи за направата на този закон, който ще бъде внесен в Министерския съвет и амбицията ни е да бъде внесен на първо четене до Коледните празници или малко след Нова година. Като преди това, разбира се, бъде много широко обсъждан. Всички дискотабилни въпроси ще бъдат обсъждани както тук в комисията, така и с обществеността, с правителствените и неправителствени организации, с регионалните инспекторати. Ще има и електронна система за предложения и допълнения към този закон.
Разбира се, че трябва да спазим философията на целта, която сме си поставили – именно какво да съдържа законът, така че да е работещ, действащ и да стимулира развитието и обучението на нашите деца.
По спорните въпроси със сигурност ще дискутираме в тази комисия. Знам, че има много спорни въпроси. Спорният въпрос започва още от заглавието, но не мисля, че това е най-важното. Важното е философията на закона. Важно е например как финансираме и ще финансираме ли частните училища. Важно е, разбира се как ще направим новата структура от първи до четвърти, четвърти – седми, седми – десети и десети – дванадесети клас.
Изключително важен момент е ще обхванем ли 4-годишните или няма да ги обхванем. Само 5-годишните и 6-годишните ли ще бъдат задължителни.
Много са въпросите. Но тези въпроси ще бъдат обсъждани. Проект в това отношение би следвало да ви бъде представен до 15 септември, като всеки от членовете на комисията получи един проект от този законопроект в суров вид и ще започнем да го обсъждаме, след което ще бъде даден и за публично обсъждане.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нов?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, нов.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин Колев.
СВЕТОСЛАВ КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател, госпожо министър! Аз ще бъда кратък. Аз съм млад учен от Академията на науките. Не съм от сдружение КОГИТО.
Това, което каза колегата – за оперативна програма „Наука”, е много хубаво. Но ние в момента изпускаме всички останали оперативни програми които са отворени, по простата причина, че ние в Академията не можем да осигурим 30 или 50 процента съфинансиране, което се изисква. Същото е и за европейски програми – Седма рамкова.
Това означава, че ние дори и най-добро желание да имаме, да направим перфектен проект, като стигнем до финансиране, не можем да се съфинансираме и отпадаме по тази причина.
Така че ще е хубаво, ако има един фонд, който да осигурява това съфинансиране. Защото, съгласно приетите закони, ние не можем да взимаме от бюджетната субсидия. Все едно взимаме пари от държавата, за да ги дадем на държавата.
Така че трябва да има фонд, който да осигурява това финансиране, на базата на вече спечелен проект.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Абсолютно ми е ясно. Аз като ректор съм участвала в такива проекти и не мога да намеря тези 30 или 15 процента, които са необходими.
СВЕТОСЛАВ КОЛЕВ: Това означава единен бюджет към института, примерно половината хора да бъдат без заплати.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Напълно Ви разбирам и това е един голям проблем. Има проекти, по които министерството може да отдели възможности за финансиране. Мисля ,че по Седма рамкова програма има специални средства за спечелилите проекти, които са регистрирани в Министерството на образованието и науката и там съфинансирането се осигурява между 15 и 30 процента. Мисля, че не повече от 30 процента. Не се одобряват проекти с 50-60 процента финансиране. Има други проекти, съгласна съм, по които е много трудна организацията на съфинансирането. Но като знаете и средствата, които са в министерството.
Абсолютно сте прав, трябва да се мисли в тази насока. Но в тази насока, когато човек кандидатства, би следвало още при написването на проекта да подаде документи за съфинансиране в министерството.
СВЕТОСЛАВ КОЛЕВ: Това ми е идеята.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Но подавайте ми ги в началото. Аз лично съм го правила така, затова Ви казвам, и аз съм правила тази грешка. Защото не съм сигурна дали ще спечелим проекта. И чак като спечелим проекта в университета казваме: ама сега нямаме пари. И започваме да пишем. А те не са залегнали в бюджета, не са предвидени и става много трудно. Но ако вие имаме заложено във вашия институт, защото има възможности за финансиране и като млад учен, до 35 години има едни други програми за финансиране на млади учени и техните изследвания, ще стане. Целта е да можем да се включваме в повече програми, за да търсим пари.
Абсолютно сте прав. Обещаваме 100 процента съдействие. Просто ни пишете писма.
СВЕТОСЛАВ КОЛЕВ: Но ако това го има официално като някаква позиция от страна на министерството, че ще бъде осигурено съфинансиране… Да бъде една процедура, която просто се знае.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Може ли да се намеся с една идея. Няма как да го има предварително, колега. Трябва да се разбираме какво говорим. Когато се кандидатства, веднага се пише в министерството, за да се иска. Но аз ви предлагам друго нещо. Така или иначе тази Банка за развитие започва да функционира. Не е нормално да говорим за развитие без наука. Нека да бъдат така добри в Министерския съвет – и това би трябвало вече министерството да го поиска – част от тези пари да бъдат точно отделени и да може като си спечели човек проектът, а не предварително, да може да получи това съфинансиране от банката, което след това той ще го връща, защото проектът обикновено покрива всичките нужди.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Много благодаря. Това е една чудесна идея. Обещавам нашето министерство да го внесе в Министерския съвет. Благодаря много.
СВЕТОСЛАВ КОЛЕВ: В крайна сметка има толкова много пари, за които всички коментират, че по европейските програми не са усвоени.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Не са заложени, разбирате ли? Няма как да ви ги дадем.
СВЕТОСЛАВ КОЛЕВ: И второ, това не е обявено публично, че ние можем да искаме от съответното министерство. Просто никой не го знае, затова не сме се обърнали към вас.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: И няма как да бъде регламентирано или в наредба, или в закон. Защото това ще бъде доста рестриктивно. Много зависи на каква стойност е проектът, колко процента искате съфинансиране. Ами ако е за 1,5 млн. лв., кой може да ви осигури 15 процента? Това е програмата. Има и такива проекти. Или трябва да имаме някакви лимити. Върху това трябва да се работи преди да се публикува, повярвайте ми.
А представете си колко млади учени и научни организации ще подадат такива молби.
СВЕТОСЛАВ КОЛЕВ: Идеята е да има диференциация. Между научноизследователска организация и предприятие, което има финансов ресурс.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Това обещавам да го обмислим, но не можем така да го публикуваме в момента, за да направим такава обява. Това не мога да обещая. Обещавам да го обмислим, да го обсъдим заедно и ще го направим.
Що се отнася до предложението на госпожа Буруджиева, то наистина е реално. Наистина вие си вземате от банката и след това си връщате от проекта парите, което е най-реалният вариант за момента и за сегашните условия.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други въпроси? Мисля, че няма.
Да благодарим на министъра на образованието и науката и на нейния екип за активното участие. Проф. Клисарова, последната молба, която ни е предадена, е от младите учени за размразяване или форма, чрез която да подпомогнете участието им в европейските програми, защото се оказа, че те не получават в момента например по програма „Рила” съфинансиране.
Разбирам, че вие в момента правите съответните стъпки. Ще изискваме от вас другата седмица да ни бъде предоставено решение на въпроса, защото, доколкото разбирам, те всеки ден губят перспективи.
Ние имаме още оперативна работа.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА.

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Други въпроси? – Няма. Закривам заседанието.
(Закрито в 17,40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
(Ваня Добрева)