---

П Р О Т О К О Л

На 12 септември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на общ законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, въз основа на приетите на първо гласуване на 11 септември 2013 г. законопроект за допълнение на Закона за народната просвета № 354-01-48, внесен от н. пр. Георги Кадиев, Ваня Добрева и група народни представители на 01.08.2013 г, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 354-01-50, внесен от н.пр. Милена Дамянова и група народни представители на 16.08.2013 година.
2. Разглеждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г. № 361-00-1, внесен от омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
3. Представяне на ръководството, приоритетите и програмата на Държавната агенция за закрила на детето от председателя Ева Жечева.
4. Разни.

На заседанието присъстваха: Константин Пенчев – омбудсман на Република България, Роза Георгиева – началник на кабинета на омбудсмана, доц. Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката, Ева Жечева – председател на Държавната агенция за закрила на детето, Ана Ананиева – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето.

Заседанието беше открито в 15.15 часа и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.



ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, ще ми разрешите да започна днешното ни заседание с един изключително важен за нас юбилей – това е юбилеят, който тези дни отбелязваме на едно от големите имена на българската наука, една от най-достойните фигури на нашия парламент – проф. Станислав Станилов (Ръкопляскания).
Уважаеми проф. Станилов! От името на Комисията по образованието и науката в Четиридесет и второто Народно събрание на Република България и от свое име най-сърдечно Ви поздравявам със светлия юбилей. Използвам повода да изразя своето уважение към Вас, утвърдения български учен, чийто изследователски път е свързан с ценни проучвания върху началата на Средновековната ни история, с блестящи монографии и научни студии върху етническия състав на населението в Долнодунавския басейн, за славяните в първото царство, за спецификата на българската монархия през средните векове и др.
И като народен представител в три последователни Народни събрания – заместник-председател на парламентарната група на партия „Атака”, заместник-председател на Комисията по образованието и науката в Четиридесет и второто Народно събрание на Република България Вие последователно отстоявате идеята, че националните интереси на България са свързани с тържеството на културата, на образованието и науката, че нашата държава следва да се развива като общество на знанието, като пространство на духа.
Желая Ви много здраве и сили, много успехи и щастие! За много години! (Ръкопляскания. Поднася на проф. Станислав Станилов букет цветя.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам и аз да кажа няколко думи.
Тук има хора, които не ме познават, има такива, които ме познават от миналото Народно събрание. С много от тях сме били единомишленици, много често сме воювали заедно срещу противница на идеята в България да има страхотно образование и да бъдем на световно ниво, което много не ни вървеше. Затова борбата продължава.
Някак си не мога да подбера думите, защото ако кажа всичко, което мисля, ще излезе, че вече се пенсионирам, а аз нямам такива намерения. В целия си живот съм следвал една максима, която може да се изрази с думите на един велик руски поет. Преди това трябва да кажа, че тя е предизвикана от моята любов към Отечеството и навика ми да следвам Христа, макар че не съм дълбоко религиозен човек, но мисля, че там се крие моралът.
Максимата, която следвам, се изразява в следното. Повечето от вас знаят руски – ще я кажа на руски:
Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно,
И не оспаривай глупца.
(Ръкопляскания)
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, пристъпваме към дневния ред. Първо искам да приветствам с „Добре дошли” нашите колеги от партия ГЕРБ. Надявам се, че съвместната ни работа наистина ще бъде пример за всички останали комисии, за това, че образованието и науката са територия, в която трябва да търсим съгласие и да вървим напред. Така че добре дошли официално.
Колеги, пристъпвам към дневния ред. На вашето внимание предлагам следните точки:
1. Разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
2. Разглеждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г. № 361-00-1, внесен от омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
3. Представяне на ръководството, приоритетите и програмата на Държавната агенция за закрила на детето от председателя Ева Жечева.
4. Разни.
Има ли предложения за дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам на вашето внимание на общ законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, който е въз основа на приетите на първо гласуване на 11 септември 2013 г. законопроект за допълнение на Закона за народната просвета № 354-01-48, внесен от н. пр. Георги Кадиев, Ваня Добрева и група народни представители на 01.08.2013 г, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 354-01-50, внесен от н.пр. Милена Дамянова и група народни представители на 16.08.2013 г.
Законопроектът е на вашето внимание. Моля за становища и изказвания. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Тъй като аз трябва да изляза за малко, за да започне работата на Комисията по труда и социалната политика, но ще се върна, бих искала да обърна вниманието върху следния проблем. Добре е да избързаме с приемането на общия законопроект, за да можем да дадем възможност да бъде приет бързо на второ четене, тъй като той е безспорен като текстове, и да може да започне учебната година с възможност да се прилага тази комбинирана форма.
Само че аз и вчера, когато направих своето изказване в залата в подкрепа на закона, и в комисията изразих едно свое съображение, което ще повторя и сега. Въвеждането на комбинирана форма, тъй, както сте я записали тук, е правилно. Няма предложения, тъй като няма срок между двете четения. Трябва да кажа, че общият законопроект продължава да засяга всяко дете, тоест всички български ученици. Тоест ние правим същностна поправка в Закона за народната просвета. Това означава разработване на цялостна подзаконова база. И много несериозно е да твърдим, че тази форма може да влезе набързо. Още повече, че в мотивите на двата законопроекта пише, че тя се въвежда във връзка с децата със специални образователни потребности.
Така че аз ви моля, понеже съм убедена, че бързо ще върви приемането на второ четене, когато говорим за комбинирана форма, ако приемете като комисия, защото правилникът ни дава подобна възможност, да допишем, че тази поправка на закона се въвежда наистина за децата със специални образователни потребности.
Ще имаме възможност след това да работим по цялата подзаконова база, ще имаме възможност да обсъждаме новия проект за закон, но точно такава форма трябва да има. В конкретния случай това е по-работещият вариант, той я прави приложима и финансирането й също е възможно.
Просто по-добрият вариант е този. И това е моята молба към вас, тъй като тя отговаря на мотивите, с които се внася законопроектът.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Бих искала само да внеса едно уточнение. Изготвен е общ законопроект, така, както са предложенията по двата законопроекта. Предлагам да помислим. Ако имате съображения, мнения, предложения към така изготвения законопроект, ще ви предоставя думата. Ако не постъпят такива предложения към общия законопроект като забележки, предлагам утре по време на сесията на Народното събрание да внесем този законопроект, за да можем, в съответствие с поетите ангажименти към обществото, в най-скоро време да внесем своите предложения за допълнение и изменение на така предложения общ законопроект и да пристъпим към второ четене, за да можем тези добри наши общи намерения да станат факт в най-скоро време. Имате думата, уважаеми колеги.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще направя предложение да преминем към гласуването на този общ законопроект, защото той наистина обединява двата, които вчера разглеждахме в залата. Допълнението, за което говори госпожа Богданова – да, така е. Ние всички в мотивите си сме показали, че става въпрос за деца със специални образователни потребности, особено за тези, които са от аутистичния спектър.
Така че доколкото разбирам като техника и доколкото ми е известно, това може да се направи като допълнение между първо и второ четене.
Предлагам да гласуваме законопроекта, за да вървим напред и в срока, който бъде определен за предложения, всеки от нас да си направи това уточнение и ако желае, да направи някаква корекция. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова. Други предложения? Становища? – Няма. В такъв случай разрешете ми да закрия дискусията по този въпрос и да подложа общият законопроект на гласуване.
Моля, който е съгласен с така предложения общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се. Отчитат се гласовете „за” на проф. Светла Бъчварова и на народния представител Пламен Славов.
Имам още едно предложение за становище и за мнение. Предлагам утре да разгледаме общия законопроект и да излезем с общо предложение да скъсим срока за предложения към този законопроект на 4 дни, тоест до вторник. Моля за съображения. – Няма. В такъв случай го внасяме.
Бих искала да представя на вашето внимание и да приветствам, докато господин омбудсмана дойде и започнем да разглеждаме доклада за неговата дейност, участието на студенти, които проявиха огромно внимание към работата на нашата комисия и въобще към работата на Народното събрание. Те са водени от доц. Борис Борисов. Бих искала да кажа, че много се радвам. Мисля, че изразявам впечатлението на всички от това, че и студенти се включват в нашата работа. Това показва, че нашата комисия още повече е отворена за други фактори.
Разрешете ми да дам думата на доц. Атанаска Тенева, заместник-министър на образованието и науката, да се включи в нашия ритуал.
(Заместник-министър Атанаска Тенева поднася цветя на проф. Станислав Станилов.).

Предлагам да преминем към четвърта точка от дневния ред, докато чакаме омбудсмана:
РАЗНИ.
Няколко съобщения. Уважаеми колеги, според нашия правилник ние си разрешихме да предложим веднъж месечно да имаме специални заседания, на които да каним лектори и да организираме различни форуми във връзка със събития. Могат да бъдат културни форуми, икономически форуми, актуални политически събития, които засягат ежедневието на българските граждани. Бих помолила за следващия път всеки един да помисли по тези въпроси.
Предстои да бъде отбелязана 200-годишнината от кончината на Софроний Врачански. Също така използвам случая в сряда да поканя цялата комисия да се включим заедно – в 11 часа да отбележим началото на изложба, посветена на 100-годишнината на Съюза на българските писатели. Тази изложба ще бъде открита във фоайето на централната сграда на Народното събрание с участието на видни наши писатели, начело с члена на Съюза на българските писатели проф. Станилов. Така че нека всички заедно да посетим тази изложба. Самата изложба сме я подкрепили ние като комисия. Председателят на Съюза е народен представител и заместник-председател на Комисията за култура, а ние сме инициатори като комисия.
Също така искам да ви информирам, че на 19 септември в 11 часа в зала „Запад” ще бъде изнесена презентация на последния доклад на Световната банка. Всички, които сте получили резюме, молбата е да присъствате.
Имам една голяма молба. Както знаете, на 16 септември откриваме учебната година. Молбата ми е в този ден всички да бъдем заедно, да демонстрираме много висока политическа култура и нека в този ден да оставим политическите си различия някъде зад себе си, за да могат наистина децата да започнат една успешна година на съзиданието. И това да бъде инициатива на нашата комисия. Нека на 16 септември сме заедно едни до други. Както в чисто човешките отношения сме заедно, нека и в политическите си отношения да посрещнем заедно 16 септември.
Давам 10 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги! Предлагам кратка промяна в дневния ред, предвид ангажиментите на омбудсмана в друга комисия. Продължаваме с трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО, ПРИОРИТЕТИТЕ И ПРОГРАМАТА НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЕВА ЖЕЧЕВА.
Благодаря на госпожа Жечева, че се отзова на нашата покана. Имате думата, госпожо Жечева, да представите вашия екип.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви много. Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! изключително съм впечатлена от поканата, която беше отправена към екипа на Държавната агенция за закрила на детето, който от месец и половина управлява единствения специализиран орган в Република България, който има конкретни правомощия по ръководство, координиране и контрол на държавната политика в областта на правата на детето. За мене е чест да ви представя приоритетите и предизвикателствата пред Държавната агенция за закрила на детето.
Няма да скрия, че в краткото си експозе ще представя и рисковете, които стоят пред държавната политика за закрила на детето. Но преди това ми позволете да представя заместник-председателя на Държавната агенция за закрила на детето Ана Ананиева. Надявам се, че при конкретни покани, при изслушване на Държавната агенция за закрила на детето по конкретни теми и области ще имам възможност да ви представя и част от ръководния екип на Държавната агенция за закрила на детето.
Съвсем накратко. Вие знаете, че Държавната агенция за закрила на детето е създадена през 2001 г. През тези години тя в някаква степен променя своите политики, своите приоритети.
Новото ръководство на Държавната агенция за закрила на детето изведе три основни приоритета в своята работа. Те са изведени от Националната стратегия за детето, която е приета през 2008 г. Това са:
Деинституционализацията, един изключително тежък и важен процес, който е всъщност промяна на отношението към грижата за детето, уважение към индивидуалността на детето и неговото семейство, а не просто един процес на затваряне на институциите.
В този процес, който изведе Държавната агенция за закрила на детето като приоритет, няма да скрия, че има изключително много рискове. В момента ние сме точно в такъв период. Агенцията е бенефициент по два проекта, които се реализират по оперативна програма „Развитието на човешките ресурси”. Единият от тях е „Детство за всички”.
Вчера имахме възможност да представим проекта „Детство за всички” пред Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Представихме предизвикателствата. А те са, че в този критичен момент ние всъщност сме изправени пред грижата за живота и здравето на всяко едно дете при извеждането му от институциите и настаняването му в новите услуги.
Бих казала само, че деинституционализацията всъщност не дели децата на институционализирани и неинституционализирани, защото много често дебатът за това какво представлява деинституционализацията, колко струва извеждането на децата от институциите, колко струват новите социални услуги минава през чисто икономическите аргументи, които, разбира се, че са много важни, особено в държава като България, в която голяма част от българските семейства изпитват трудности.
Приоритетът, който извежда Държавната агенция за закрила на детето и който ще се радвам, ако имаме възможност в процеса на работата да можем да представим, е приоритетът - подкрепа на детето в неговата биологична среда, подкрепа на детето в семейството.
Ще кажа само, че за съжаление ние сме в режима на действащата нормативна уредба. Законът за закрила на детето поставя акцент върху закрилата, а не върху подкрепата. Но аз мисля, че чрез активна работа, укрепване на капацитета на Държавната агенция за закрила на детето ние ще имаме възможност да разработим национална политика и ще предложим на вниманието на Народното събрание, както беше приета визия за деинституционализация на децата в България, да бъде приет политически документ, визия за семейството – казвам го съвсем условно. Защото семейството в България има необходимост от специално внимание, има необходимост то да бъде приоритизирано. Ако има една всеобхватна грижа към семейството, както вече започна финансовата подкрепа - промяната на семейните помощи за деца, особено помощите на деца с увреждания, аз мисля, че семейството ще се чувства много по-сигурно и подкрепено в грижата си за децата.
Третият основен приоритет, който извежда Държавната агенция за закрила на детето, това е системата за закрила. Министерството на образованието и науката е всъщност орган за закрила. Всички органи са изчерпателно изброени в Закона за закрила на детето. Ще се радваме, ако срещнем вашата подкрепа за законодателни промени, които бихме искали да обсъдим и да предложим.
Изключително ясно и категорично в закона трябва да бъдат уредени правомощията на всички органи за закрила.
До преди месец и половина бях част от екипа на националния омбудсман и затова съм с респекта към господин Пенчев и към неговия екип.
Така че това са приоритетите, съвсем накратко, на Държавната агенция за закрила на детето.
В приоритет „Подкрепа” ние извеждаме подкрепата на децата с увреждания, най-вече осигуряването на интегрирана среда в образованието.
За съжаление този процес на интегриране на децата с увреждания в образователната система е доста тежък. Голяма част от образователните институции, които посетихме, възприемат доста едностранчиво този процес и смятат, че интеграцията на детето минава през физическия достъп, изграждане на рампи. А изключително важно е, вие сте хората, които знаят, да има подкрепяща и сигурна среда, която ще приеме детето в образователната система.
За да не отнемам повече време, ще кажа само, че Министерството на образованието и науката е водеща институция по 18 дейности, в които се работи в партньорство в Държавната агенция за закрила на детето. И аз ще кажа само някои от тях:
Осигуряване на подкрепа за приобщаване в образователния процес на деца и ученици, лишени от родителска грижа;
Разработване и предложение за механизъм, даващ възможност за подкрепа на децата с увреждания;
Обхват на децата от маргинализираните общности в различни форми на обучение;
Реформиране на специалните училища.
Дами и господа народни представители, за съжаление тези специални училища, които са социално-педагогическите интернати и възпитателните интернати, не са мястото, където трябва да се образоват нашите деца. В момента се извършва една много тежка проверка в СПИ – Стралджа, където е установено, че над деца се е извършвало физическо насилие от работещи в институцията и дома в училището в Стралджа по наше искане е поставено под 48-часова полицейска закрила. Информирани са компетентните органи и регионалния инспекторат по образованието ще мониторира целия процес.
Но да не навлизам повече в подробности. Благодаря ви още веднъж за възможността да представя приоритетите и новото ръководство на Държавната агенция за закрила на детето.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Жечева. Благодаря и на Вашия заместник-председател. Уважаеми дами и господа народни представители, гости! Имате думата за много кратки въпроси по приоритетните политики, представени току-що на вашето внимание.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Колеги! Уважаема госпожо Жечева, във Ваше лице искам да пожелая на всички хора в Държавната агенция за закрила на детето успешна работа, защото от това зависи по-доброто ежедневие на всички деца.
Това, което бих искала да кажа, е следното. Всички приоритети са добре дошли, не бих искала да ги коментирам. За мене най-големият проблем е мудността в реакциите. С удовлетворение чух случая, който коментирахте. Той показва за този момент бърза реакция. Но при всички положения препоръчвам едно по-тясно сътрудничество с омбудсмана на Републиката, по повод и на доклада, който той е представил. Там има доста много, върху което да можете да работите и да помогнете за по-добро реализиране на онези приоритети, които съобщихте. Успех още веднъж!
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Пожелавам на ръководството на Държавната агенция за закрила на детето успех в новата позиция.
Към Вас имам няколко въпроса. Първият ми въпрос е свързан с интереса, който проявявам вече години наред по отношение на маргинализираните групи и по-специално какви мерки конкретно се предвиждат и какви програми по отношение на включването на ромските деца, както и на работата в ромските гета?
Това, което ме интересува още, е реформата в домовете за медико-социални грижи. Към момента от всичките 31 дома, в 8 от тях е направена деинституционализацията. По два от проектите финансиране има от фондация „Лумос”. Единият проект се изпълнява от УНИЦЕФ, така че в Шумен да имаме деинституционализация в ДМСМГ. Какво става обаче с останалите 20 и какво правим там?
Третият ми въпрос е свързан с мониторинговия доклад за процеса за деинституционализация, който изпращаме към Европейската комисия. Вече изпратен ли е и имаме ли техният поглед за процеса за деинституционализация. Вече сме септември и би следвало той да е там.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря за Вашите въпроси. Ще ми позволите да отговоря първо на последния въпрос.
Третият мониторингов доклад по деинституционализацията всъщност за първи път се подготвя единствено с експертността на Държавната агенция за закрила на детето. Да, той е готов. Очакваме следващата седмица да бъде сформирана междуведомствената работна група под председателството на вицепремиер Бобева, който е най-важният оперативен орган, имащ координиращи функции, да бъде представен мониторинговият доклад. На 27 септември той ще бъде представен пред Националния съвет за закрила на детето, който новото ръководство ще има честта да посрещне.
След като бъде разгледан от Националния съвет за закрила на детето, мониторинговият доклад ще бъде предложен и на Детския съвет, защото е много важен детският поглед и детското участие, както и позицията на децата по отношение на въпросите, които засягат техния интерес и тяхното бъдеще.
След това този доклад ще бъде внесен в Министерския съвет. След приемането му от Министерския съвет той ще бъде изпратен в Европейската комисия. предполагам, че това ще се случи в рамките на един месец.
По отношение на деинституционализацията на домовете за медико-социални грижи, за които Вие казвате. Аз винаги съм казвала, че благодарение на експертността, на ентусиазма и на опита, който има неправителственият сектор, политиките за децата в България се случиха по най-добрия начин. От тези два проекта, за които Вие казвате, „Лумос” се работи по посока семейство. Това е проект, на който бенефициент е Министерството на здравеопазването. Осем пилотни домове за медико-социални грижи се закриват. Откриват се нови социални услуги, които се откриват за първи път. И най-голямото предизвикателство е всъщност да се открият граничните услуги, това са социално-здравните и социално-образователните услуги, което е предизвикателство не само пред институциите, то е предизвикателство пред цялата реформа на деинституционализация.
Проектът в Шумен е пилотиран от УНИЦЕФ. Опитът, който те имаха в този проект, е интегриран в целия проект „Детство за всички” в посока семейство.
Разбира се, след затварянето на тези институции и разкриване на новите услуги, които ще покажат в най-кратки срокове новата качествена индивидуална грижа към децата, Министерството на здравеопазването ще предложи срокове, в които да бъдат закрити и следващите институции.
Аз бих казала, че през последния месец се случи нещо много важно. Сформирана е работна група, която за първи път ще разработи финансов механизъм, който ще даде възможност бюджетните средства от закритите домове за медико-социални грижи и закритите институции, които са в проект „Детство за всички”, да следват детето. По този механизъм те ще бъдат пренасочвани единствено за новите социални услуги.
Що се отнася до проектите за маргинализираните групи, ние имаме специални програми, по които работим за ромското включване. Разбира се, капацитетът на Държавната агенция за закрила на детето, правомощията и отговорностите не са толкова в изпълнение на конкретните програми, а в конкретни политики. Така че Държавната агенция за закрила на детето е основен партньор на Министерството на образованието и науката в реализацията на тези проекти.
Аз мисля, че за маргинализираните групи и за обхвата на децата от тези общности бихте могли да ни поканите за специално изслушване, съвместно с Министерството на образованието и науката, за да можем да разгърнем и да представим в цялост този процес и, разбира се, дефицитите в него.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Аз мисля, че ние наистина ще се възползваме от Вашето предложение и ще ви поканим на специално изслушване, което да обобщи нашите теми. Има думата н.пр. Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, колеги, уважаема госпожо Жечева. Позволете ми и аз от своя страна да Ви пожелая успех в работата.
Да, права сте, за приобщаването на децата от уязвимите групи се изискват интегрирани усилия, общи усилия, не само на Държавната агенция за закрила на детето, не само на Министерството на образованието и науката, а и на Министерството на здравеопазването, и на много други министерства. Миналата година започнахме, заедно с Държавната агенция за закрила на детето, сигурно знаете за тази инициатива, за обходите, които направихме в София. Така че имаме доклад от тези обходи, има препоръки, мерки, които мислим, че са добри практики и би трябвало да се направи така ,че те да се мултиплицират и да засегнат по-голям брой деца.
Да, много усилия се изискват от страна на институциите. И ще призная пред всички, че най-голямото усилие беше да успеем да се интегрираме и да започнем да работим заедно. Направи ми впечатление, че като че ли администрацията на всяко едно министерство не е свикнала така, но наистина това е едно предизвикателство, което трябва да се приеме, за да имаме някакъв успех. Иначе ще продължим да си прехвърляме отговорности, както това се случва вече години наред.
Аз Ви благодаря за позицията ви за СПИ и ВУИ. Това обаче означава, че те трябва наистина да бъдат преобразувани в центрове. Ние сме го коментирали, включително и с Вас, на различни дискусии и кръгли маси. Да, това е една от слабостите на законопроекта за предучилищното и училищното образование. няма обаче как там да се предложи някаква реформа на тези институции, преди да се направи промяна в Закона за борба с противообществените прояви за малолетни и непълнолетни.
Работихме, заедно с Министерството на правосъдието, включително и в последните месеци на служебния кабинет върху реформата в младежкото правосъдие. Аз мисля, че там като цяло имаше консенсус и единомислие. Така че се надяваме за приемственост и последователност в тази позиция, така че наистина да се пристъпи към реформиране на тези изобщо не подкрепящи развитието на децата в България институции.
Имаше един пилотен проект в Министерството на образованието за сформиране на такъв център в Сливен, като идеята ни беше – това е проект, по който работихме заедно с ФИЦЕ , - че със средствата от закриването на СПИ, което беше една изключително тревожна институция, докато съществуваше, да се направи този пилотен проект, за да се види кои са наистина работещите практики, работещите мерки. Така че се надявам наистина на последователност и тук бих казала, че ще имате нашата подкрепа.
Аз се извиних за закъснението, но бях на работна среща в Столичната община, за да обсъдим точно как да продължим обходите. С госпожа Албена Атанасова обсъдихме конкретни мерки. Следващата седмица екипите тръгват, но те тръгват, за да проверят какво се е случвало след предписаните мерки след първия обход.
И за да бъда достатъчно конкретна по всеки един случай са вписани конкретните ангажименти и срокове, в които трябва да се предприемат съответните действия.
А по отношение на проекта в Сливен ще ви кажа, че Държавната агенция за закрила на детето стана гарант на проекта, който реализира УНИЦЕФ в СПИ - Драгоданово и СПИ - Стралджа, така че този процес с подписването на Национален меморандум вече продължи с подписването на меморандум на местно ниво.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата н.пр. Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз няма да задавам въпроси, защото се надявам, че не просто срещите ни ще продължат, но и разговорите по конкретни проблеми – също. Тъй като ни предстои да коментираме отчета на омбудсмана, а част от проблемите няма как да не са свързани, аз бих искала да предложа на колегите и то във Ваше присъствие, защото е свързано с Ваше участие, тогава, когато коментираме какви допълнителни свои изяви, дискусии, коментари да бъдат правени със състава на Комисията по образованието и науката, защото това е част от предвиденото в нашия правилник като форма, част от тези важни проблеми, които няма как да не бъдат коментирани тук, а когато трябва да се правят сериозни, макар и принципни законодателни изменения, да бъдат наистина сериозно обсъдени. Защото ние сме приемали Ромска стратегия. Ако си спомняте, в предишния парламент тя беше консенсусно подкрепена. Голямото ни притеснение беше, че не записът вътре, а изпълнението й ще бъде сериозният проблем. То продължава да бъде сериозен проблем.
Част от това как работят органите за закрила, доколко координират дейността си помежду си, доколко те са успешни, ние сме ги написали много ясно в последните поправки на Закона за закрила на детето. Това също е част от тази дискусия, която трябва да се случи, дори на съвместно заседание на двете комисии – Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и нашата, тъй като в предишния си състав комисията работеше по всичките тези проблеми и част от успешния или не съвсем успешен опит също си струва да бъде коментиран.
Затова хубаво би било ръководството на парламентарната комисия да консултира подобни дискусии с по-широк формат, с наше участие, този базов предварителен поглед към проблемите, които също следва да бъдат решавани. Защото става дума за уязвими общности, за неуязвими, за деца в риск. Това трябва да се има предвид, когато приемаме един голям закон, който трябва да даде възможност за решаването и на тези проблеми.
Така че добре е такъв подход да бъде предприет. Мисля че той ще бъде полезен.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, госпожо Богданова. Ние вече проведохме един разговор с председателя г-н Христо Монов евентуално да обмислим общи заседания по въпросите, които Вие поставихте. Благодаря Ви, госпожо Богданова, защото наистина са много сериозни темите.
Първо ни предстои едно съвместно заседание – искам да информирам колегите – на 26 септември, по проблемите на университетския спорт. Така че това ще бъде една наша практика – по общи теми, които представляват интерес на различни комисии, да организираме общи заседания.
Благодаря и на председателя на Икономическата комисия доц. Имамов, тъй като и с Икономическата комисия също ще направим едно съвместно заседание по тяхна инициатива във връзка с поставения въпрос за Иновативната стратегия.
Има ли други въпроси към госпожа Жечева. Виждате, че темите, засягащи политиката на Вашата агенция, безкрайно много вълнуват народните представители, може би и заради това ,че тук се намира омбудсманът на Републиката. Въпросите, които са засегнати в доклада, засягат и нашата специфика. Мисля, че за това става въпрос.
Други въпроси? – Виждам, че няма.
Искам да благодаря на ръководството на Държавната агенция за закрила на детето и да й пожелая, от името на нашата комисия, успех. Нека да имаме много поводи да ви подкрепяме и съвместно да работим за решаване на въпросите, които пред нас поставя обществото и които спешно се нуждаят от решение. Благодаря ви и хубав ден!

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2012 Г. № 361-00-1, ВНЕСЕН ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 01.04.2013 Г.
Обсъждаме доклада на омбудсмана за извършената дейност през 2012 г., по-конкретно Глава десета – „Защита на правото на достъп до качествено образование”. Докладът се разглежда на основание на чл. 22 от Закона за омбудсмана, в която разпоредба се изисква ежегодно омбудсманът да се отчита пред народните представители. Докладът ви е раздаден, както ви е раздадена и прочетената от всички нас Глава десета.
Уважаеми господин омбудсман, заповядайте! За нас е чест да ви приемем. Имате думата да представите отчета пред народните представители.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! За мене е чест да бъда сред вас. Нормално е омбудсманът да се отчита пред парламента, защото парламентът го избира.
Искам да се извиня за закъснението. Имаше четвърти опит да мина на Здравната комисия. Минахме, слава богу. Имаше доста въпроси. Закъснението не е по моя вина, не бих си позволил да карам народните представители да ме чакат.
Вие сте права. Глава десета касае правото на достъп до качествено образование. Само за статистика ще ви кажа, че и през 2012 г. имаме около 5350 жалби, тоест пак рекорден брой, а към днешна дата този брой сме го минали отдавна. От тези жалби сравнително малко, 117 жалби са били във връзка с образованието – 54 за средно образование, 31 въпроса за висшето образование и 32 жалби по проблема за достъп до детските градини. Този проблем е главно за София и за Варна. Но въпросът се поставя ежегодно с голяма острота.
И това е така, защото очевидно става дума за равното право на всеки да получи тази услуга. Ние всеки път даваме препоръки на съответните общински съвети, даваме препоръки да се изработят едни обективни правила, всеки да има равен достъп, да няма привилегии.
Днес чета в един вестник, че децата на докторантите щели да влизат с привилегии. Аз не знам защо, може би има някакъв резон. Но аз като прочетох заглавието, си казах, че очевидно пак правим някакви привилегии и ще има много жалби към омбудсмана защо едни деца ще бъдат с предимство пред други.
През изминалата 2012 г. основната насока в тази област беше, аз лично да имам срещи с ученици и студенти от всякакви възрасти. Участвахме в инициативата на Министерството на образованието и науката „Участвам и променям”. В тази връзка посетих много училища – в Дупница, в Разлог, в с. Паталеница, в с. Селановци, във Варна, в Русе, в Свищов. Също много ученици и студенти идваха на гости при омбудсмана. Учениците от Свищов дойдоха да споделят с мене опит, защото те имат вече омбудсман, който работи и който помага на своите съученици.
Всичките тези срещи с учениците са били на тема „Правата на децата и на непълнолетните”, как може да ги защитят, а също са били в посока да им се обясни дейността на институцията на омбудсмана. Аз се надявам, че в учебната програма ще влезе и така нареченото гражданско обучение, в смисъл децата да получават най-фундаментални знания за държавното устройство, какво значи, че България е парламентарна република. И не за всяка нередност, с която се сблъсква един гражданин, да казва: Аз ще отида при президента. Президентът не може да му свърши работата. Има си институции, които могат да свършат тази работа. Тоест да има една такава гражданска грамотност, което за мене е много важно.
Трябва да ви кажа, че при тези срещи с ученици от най-различни възрасти и от най-различни места в България останах много приятно изненадан от будността и интелигентността на нашите деца. Не знам дали това се дължи на интернет. Но аз не мога да направя разлика между учениците от столичните училища и от с. Паталеница или от с. Селановци. Учениците са еднакво будни, еднакво запознати с материята, задават въпроси, които са притеснителни, неудобни, поставят ме на тясно, което е добре и можем само да се радваме от това.
Казах вече какъв е проблемът за достъпа до детските градини и евентуално правилата да бъдат обективни. Тук се сблъскваме и с проблема с предучилищното обучение, защото знаете, че там трябва да има хем училищна среда, но пак да е целодневна. Законът за предучилищното и училищното образование не стана реалност, това го знаем. Сега отново въпросът е дали ще тръгват на 4 години или на 5 години, кога ще тръгнат? Но трябва да има условия не само в малките населени места, но и в столицата и в големите градове. За да се мисли да има задължително предучилищно образование, трябва да има условия за това.
Също така трябва да се реши въпросът – знаете за принципа, че парите следват ученика – с децата със специалните образователни потребности, ресурсните учители и т.н. Тези въпроси стоят. Пак казвам, знаете, че законът не се прие. Не знам дали ще се приеме сега. Но този въпрос трябва да се реши. Защото нашият опит и качеството на нашата институция показва, че е най-добре децата да бъдат в среда със своите връстници, а не изолирани, както беше досега. И трябва да се направи всичко възможно тези деца да бъдат максимално в досег със своите връстници. Този въпрос се поставя от много родителски организации. Те много се притесняват, че законът не е приет и дали ще има нов закон.
Специално родителите на деца, болни от аутизъм, както и родителите на други деца с увреждания и специфични потребности много държат да се спазва този принцип – парите следват ученика. Защото наистина трябва там, където има потребност от ресурсни учители, от повече кадри, от повече средства, те да бъдат осигурени.
През изтеклата година имахме проблеми с висшите учебни заведения. Специално имаше един голям скандал с опита за увеличение на таксата в Софийския университет. Вие знаете, че вузовете се ползват с автономия, обаче така или иначе сме се обръщали към ректорите и сме казвали, че това са лоши управленски практики - в течение на една програма и на едно обучение да се изменя заплащането.
Имахме проблеми в УНСС с учебния процес. В една зала, която може да побира не повече от 50 души, се обучаваха 180. Разреши се този въпрос.
Имаше проблеми, знаете, че в медиите излезе, със записванията на студенти в Софийския университет. Трябва да ви кажа, че аз съм шокиран, че тези опашки, тези неразбории, които ги имаше, когато аз бях студент, бях групов отговорник и стоях на опашката, за да заверявам уверения, ги има в момента в Софийския университет, което е срамота. Най-престижното учебно заведение в България да не може да се справи с проблема и във века на компютрите да кара студентите да чакат с часове на опашки, за да си внесат таксата и после да се запишат. Общо взето в тази насока сме давали препоръките.
Ако имате въпроси, аз съм готов да отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Пенчев. Аз смятам, че действително е много добра практика фактът, че имаме възможността да се запознаем с Вашия доклад. Защото проблемите, които се поставят в този доклад, особено тези, които засягат нашите сфери, служат като ориентир за обществените нагласи. Факт е, че броят на жалбите от миналата и от по-миналата година, въз основа на които вие изготвяте този доклад, е постоянен и вероятно се увеличава, свидетелства за повишаване на авторитета на институцията на омбудсмана в Република България.
Бих казала, че в трите пункта, които Вие очертахте – предучилищното образование, спецификата на училищното образование и висшето образование, бих си разрешила няколко коментари, с един единствен въпрос – какво е Вашето становище за необходимостта от спешни образователни промени, за да решим някои от въпросите.
Явно е, че в сравнение с 2011 г. през 2012 г. нараства броят на жалбите, засягащи предучилищното образование. Мисля, че това нарастване не е случайно. То е във връзка с въвеждането от учебната 2012 – 2013 г. задължителната форма за 5-годишните. Бих казала, че изразявам съгласие с констатацията от доклада, че наистина не може да бъде въвеждана една форма за задължително обучение, подготовка, възпитание и т.н., ако не се осигури необходимата среда, не се осигурят кадрите и, разбира се, всички онези характеристики, които законът изисква.
Наистина си мисля, че би трябвало да помислим и за големите общини, какви са там проблемите и защо се получават огромни проблеми. Мисля, че кметовете трябва да съдействат по-активно за решаването на тези въпроси. Мисля, че тепърва предстои един разговор, който е обществен разговор, за това каква е допустимата възраст за започване на образователна подготовка, но сега да не навлизаме в подробности. По него отделните родителски асоциации дават различни становища.
Що се отнася до системата за средното образование, бих искала да ви информирам, че тези дни ние предприехме съответните действия, за да отговорим на обществените очаквания, особено за онези родителски организации, които включват родители на децата аутисти. Това е една сфера на политически консенсус. Днес ние приехме един общ законопроект, с който въвеждаме изискуемата форма на образование, за да дадем наистина възможност на децата аутисти и на децата със специални образователни потребности адекватно да се обучават в учебния процес. И днес го гласувахме на първо четене.
Съгласна съм – и това е едно от настояванията на всички народни представители – и мисля, че това ще бъде вероятно, част от политиката на правителството през следващата година образованието да бъде национален приоритет. Един от показателите за това, че образованието е национален приоритет, са средствата, които всяко правителство отделя. Оказа се, че за съжаление през последните четири години България зае едно от ниските места, последно място в Европейския съюз по процент от брутния вътрешен продукт, отделян за образование. Поради редица обстоятелства за съжаление това е факт. Надявам се, че когато образованието наистина се утвърди като национален приоритет, нещо, което е констатирано във Вашия доклад, за което Ви благодаря, нещо, което ми се струва, предвид стартирането на новата учебна година, около което всички членове на тази комисия сме обединени и ще настояваме, независимо от коя политическа сила сме, с общи усилия ще успеем да убедим обществото, че образованието си заслужава инвестициите.
Заедно с това смятам за много важно и Вашето предложение да се въведе Гражданско образование. Министерството на образованието и науката в лицето на министър Клисарова, в лицето на заместник-министър Тенева, която е сред нас, специално интересувайки се от тази проблематика, вече е започнало много активно да работят по проблемите, които Вие поставихте. И наистина резултатите за последните 100 дни показват изключително голям ангажимент на политическия екип на министерството, за което наистина им благодарим.
Също така искам да ви уверя, че ние няма да отхвърлим с лека ръка нито един законопроект. Смятам, че образованието не може да бъде територия, в която всеки политик да открива Америка. С тази традиция като че ли трябва да скъсаме. Естествено трябва да се стъпва на онова, което е полезно и онова, което е утвърдено в традициите и ще работи добре за обществото.
Така че още веднъж Ви благодаря. Моят въпрос наистина към Вас е: кое според Вас се нуждае от спешни законодателни промени, за да можем както с децата аутисти съвместно да изпълним волята на обществото и Министерството на образованието и науката да осъществи онези задачи, които се поставят. Благодаря. Имате думата, колеги.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Пенчев, уважаеми гости и колеги! Преди всичко бих искала да изразя уважението си към независимата позиция на омбудсмана и към смелостта му да нарича нещата с истинските им имена. Тук бих цитирала констатацията от първа страница на доклада, в която се казва, че много хора съвсем основателно са загубили вярата в справедливостта на своята държава и че ние трябва спешно да поемем отговорността да върнем доверието на гражданите в държавността.
Присъединявам се изцяло към тази констатация. Не я адресирам само към сегашното управление. Считам, че всичките тези години след 1989 г. доведоха до това критично състояние на нещата.
Също така бих искала да споделя цялостната си положителна оценка към работата на омбудсмана и на неговата институция. Тази оценка се базирана както на информацията в доклада, така и на личните ми впечатления.
Какво ми прави впечатление. Освен непосредствената експертна работа по жалбите, видяхте, че те съвсем не са малко, над 5000, експертите в администрацията имат волята и желанието да окажат съдействие във всеки един конкретен случай. Дори когато формално въпросите не са от компетентността на омбудсмана или формално няма нарушение на права, те пак се опитват с консултация, с препоръки към съответните органи да решат проблемите на гражданите.
Друго, което ми прави впечатление, е че има немалък брой случаи на самосезиране, което също е доказателство за една активна позиция.
Самият стил на доклада също ми прави впечатление, защото той е стегнат, конкретен, няма общи фрази. Статистиката в него, освен големия брой жалби, освен разделянето им по категории, по жалбоподатели, нарушители и т.н. показва и нещо друго – показва, че голяма част от препоръките на омбудсмана са изпълнени, което за мене е едно доказателство за неговия личен авторитет и за авторитета на институцията.
По отношение на тази част от доклада, която касае сферата на образованието. Бих искала да отбележа активната работа със студентите и учениците, многобройните срещи с тях.
Относно констатациите и препоръките, аз считам, че разработеният от ГЕРБ проект за предучилищно и училищно образование е законодателният отговор на почти всички тези проблеми, които са констатирани в доклада.
Тук естествено не мога да не изразя удовлетворението си от препоръката, която се съдържа в доклада, да не се отхвърля с лека ръка разработеният с толкова усилия проект, а да се доработи и усъвършенства, което ще е в интерес на децата и учениците. Иска ми се да вярвам, че има шанс това да се случи и че авторитетът на господин Пенчев ще допринесе това да стане факт.
В заключение пак искам да потвърдя положителната си оценка и да пожелая ефективна и полезна дейност и в бъдеще. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на народния представител Стефани Михайлова. Народният представител Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Господин омбудсман, аз знам, че това не е първият Ваш отчет, който виждам. И си давам сметка, че разговорът ще продължи и в следващите Ваши отчета. Тъй като тази част от проблемите, които са заложени в отчета, не могат да бъдат решени лесно, бързо или само с добрата воля на тук присъстващите.
Според мене няма спор, че нов закон ще има. Днес гледам, че министър Клисарова е казала, че всичко позитивно, създадено до момента, ще бъде заложено в новия проект за закон, който се надявам до края на годината да бъде част от дискусията в тази комисия, но поводът да поискам думата е друг.
Аз се опитах да видя част от изводите и проблемите, извадени в другите глави, особено в тези, които са свързани с проблемите на децата, особено на децата в риск, и да ги насложа към тези, които са заложени в тази глава.
Днес на пресконференция министърът на образованието е дала една цифра, няма съмнение, че тя е вярна, че през отчетната 2012 – 2013 г. броят на напусналите образователната система ученици е 3844, от които поради слаб успех – само 62. Между другото, госпожа Дамянова би потвърдила, че подобна статистика може да бъде посочена и за предишни години. Тоест тези, които напускат поради слаб успех, са твърде малко. Голямата част от тях напускат поради отсъствие или поради социални или семейни причини, които могат да имат един и същи корен.
За мене големият проблем за това как решаваме проблема на тези типови казуси. Аз затова казах, че темата е обща и тя иска дискусия, тези примери, които са посочени във Вашия отчет, тези, които не са стигнали нито до омбудсмана, нито до Агенцията за закрила на детето, даже и до приемните на народните представители, стоят пред всички ни и те са сериозният обществен проблем на децата, които живеят в твърде неприлична – и заради нас неприлична – социална среда, децата, които са потенциално уязвими, дори заради месторождението си. Защото ние говорим за това, че големият проблем е за децата в предучилищна възраст, които живеят в по-големите градове. А на децата, които живеят в селата и там няма детска градина? Техният проблем чий е? Той няма да стигне до нас и до вас, защото там няма кой да напише жалба. Но този проблем стои.
Стои проблемът с насилието, стои проблемът с факта, че расте процентът на психологическото насилие в семействата, а той трудно се отчита.
И някъде в този разговор по конкретните форми и механизми трябва да се работи. Защото аз съм го казвала с цялото си съчувствие и разбиране, че един от големите проблеми, който иска сериозно законодателство, е проблемът за децата с увреждания, със специални образователни потребности или със специфични такива. Само че зад този проблем, заради който работят много неправителствени организации, които некоментират другият проблем, на другите деца, които са не по-малко уязвими и на които и законодателството, и общественото говорене, ако щете, е сериозен длъжник. И на мене много би ми се щяло да чуя Вашето мнение точно по тези проблеми, защото се отнасям с изключително уважение към това, което тук е написано, предложено, то е част от коментарите, които ни предстоят. Но в края на краищата добре е в рамките на това говорене да извадим на показ и другите проблеми, които са сериозни обществени, те са наши. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Народният представител Татяна Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Уважаеми господин Пенчев, първо, искам да Ви поздравя за начина, по който изпълнявате до този момент Вашите функции и да Ви пожелая успешно да продължите в този дух. Обществото явно има нужда и всеки отделен българин да има на кого да изпрати своята жалба.
Аз имам два въпроса към Вас, съвсем кратки, просто за да мога да направя своя извод по повод на данните и нещата, които са представени и във Вашия доклад, но не само в него.
Прави ми впечатление, че по различните права, ако не греша, правото на образование е единственото, в което не виждам и не срещам неправомерни жалби. Така че бих могла да си направя извода, че тези на пръв поглед 117, както Вие казахте, малко на брой жалби в сравнение с правомерните жалби за другите права като че ли не са чак толкова малко. Така че ако може да коментирате това мое впечатление. Явно хората си познават правата, защото няма неправомерни жалби.
Оттам нататък въпросът е дали това право е по-сериозно нарушено, отколкото друго.
Второ, какви са Вашите впечатления? Вие сте споменали развитие на гражданското образование. Но Вие сте направили достатъчно много срещи. Много се говори за гражданското образование. Аз също имам свое лично впечатление, че правата не се познават, ако изобщо се познават, това са правата, задълженията съвсем не се познават. Гражданската грамотност е на много ниско равнище. Оттук дали бихте споделили някои виждания за това гражданско образование по Ваши впечатления и от Вашия опит?
И накрая, то е по-скоро към моите колеги. Аз, разбира се, ще си позволя да го кажа и в залата, когато влезе докладът. Днес имах неудоволствието други професионалисти и колеги да критикуват доклада като изключително подценяване както на техните възможности, така и на възможностите на Народното събрание. Искам да Ви благодаря за това, което сте ни дали като текст, което наистина е един доклад. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Народният представител Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми господин Пенчев, уважаеми народни представители, гости! Във Вашето експозе Вие споменахте един пример с ученици от Свищов, които избраха свой омбудсман. Аз съм от Великотърновския избирателен район и имам много добри впечатления от срещите, които имах във Велико Търново с ученици.
Опитът на Свищов не е единствен. Вие сте го посочили в доклада.
За да може да се развие тази практика, според мене добра, моят въпрос към Вас е: Как виждате в бъдеще работата си, разбира се, става дума основно за ученици от горния курс? Аз лично намирам това за един добър опит и мисля, че това може да помогне и за израстването на децата в училище от гледна точка на това, което те придобиват като социален опит, и като познаване на институциите, и възможността в бъдеще да знаят как да отстояват правата си.
Така че ако това бъде Ваша практика за в бъдеще, мисля, че това ще бъде много полезно да се развива в повече училища. Мисля, че интерес ще има и на други места.
На следващо място, тъй като Вие засегнахте този въпрос, той е поставен и в доклада – по отношение на гражданското образование, който беше коментиран и от госпожа Буруджиева, аз в един друг аспект искам да го поставя. Без съмнение има един добър опит, натрупан в извънкласните форми на работа. Защото може би наистина все още е дискусионен въпросът за включване в учебните планове, защото може би целият учебен материал и въобще обучението трябва да се използва за формирането на гражданска позиция, да имат нашите деца добро гражданско образование. Мисля, че в центровете за работа с деца, в различните клубове – има пример и в доклада, има опит, който вече е натрупан и който може да бъде полезен.
Аз мисля, че институцията, която Вие представлявате, също може да бъде полезна от гледна точка на това да се развива и да може да добива популярност. Натрупаният опит основно може би е все пак в общини, в по-големи градове, където е развита тази практика.
Аз също искам да Ви поздравя за свършената работа досега. Наистина пред нас имаме един доклад, който представя всеобхватно и задълбочено това, което Вие сте направили през 2012 г. и да Ви пожелая успехи и занапред.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Народният представител Аксения Тилева.
АКТСЕНИЯ ТИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Пенчев, аз до преди няколко месеца работех като директор на детска градина. Искам да Ви изкажа своята искрена благодарност за това, че програмата „Участвам и променям”, която Вие ръководихте, даде възможност да се включат в нея и детските градини, нещо, което за жалост не всеки път се случва, когато се приемат националните програми в нашето образование.
Другото нещо, което ни достави огромно удоволствие, работейки по тази програма, беше всъщност свободата, която ни се даде при избора на глобална тема, по която да работим, при избора на конкретните мероприятия и дейности, които да реализираме, в зависимост от интереса, от нуждата, от ресурса, с който разполагаме, за да се получи в крайна сметка така, че въвличайки всички заинтересовани страни – децата, родителите, обществеността, педагогическата колегия, в крайна сметка да поставим основата на това, което преди малко госпожа Буруджиева зададе като въпрос – какво се случва с гражданското образование.
Ние благодарим за това, което Вие ни дадохте като възможност, идея и инициатива да реализираме. Започваме с поставяне на основите на гражданското образование още в детската градина.
Така че адмирации. Благодаря. Надявам се да продължим да работим успешно и в тази посока още дълго занапред.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Народния представител Донка |Иванова.
ДОНКА ИВАНОВА: Госпожо председател, господин Пенчев! Разрешете ми аз също да се присъединя към всички положителни оценки, които се дават за Вашия доклад и да споделя нещо, което според мене е положителен опит.
Запознавайки се с доклада, аз изпитах наистина удовлетворение от това, което ние на място правим. Аз съм представител на област Шумен. Предполагам, познавате нашия млад и много ентусиазиран и амбициозен омбудсман.
Запознавайки се с това, което се прави в национален мащаб и Вие лично, аз видях много сходство с това, което се прави в Шумен. И мисля, че този опит би могъл да се сподели в останалите градове и проблемът с гражданското възпитание и гражданското образование по този начин да се разрешава.
Работейки в училище, бях директор на училище, преподавах интегративната дисциплина „Свят и личност”. И точно там намерихме много общо с нашия омбудсман. Бяха невероятни срещи, много полезни, много приятни. Разбира се, това до голяма степен зависи от личността на съответния човек, в случая нашия омбудсман.
Така че освен извънкласните форми, освен всички други възможности, които образователната система дава, аз мисля, че завършекът в 12-и клас, обобщаващата дисциплина, интегрираща много учебни предмети, дава тези възможности, дава и тези умения.
Още веднъж Ви благодаря за този материал, с който имахме възможност да се запознаем и да коментираме, и да Ви пожелая успех.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на госпожа Иванова. Госпожо Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо председател, уважаеми господин Пенчев! Приемете от мене поздравления за отчета и за доклада. Благодаря Ви сърдечно за оценката Ви за кампанията „Участвам и променям”. Това наистина беше една инициатива на Министерството на образованието, която стартира през учебната 2011 – 2012 г., беше развита през 2012 – 2013 г. и даде възможност както на Вас, съответно и на неправителствения сектор да развие в училищата инициативи, които наистина ще повишат гражданската грамотност на учениците. Защото, както знаете, през 2009 г. България участва в едно международно изследване за оценка на гражданските компетентности на учениците. За съжаление мястото, което заемаме и в това международно изследване, което измерва ключова компетентност, никак не е добро. То се провежда, както и международното изследване за грамотност „ПИЗА”, сред осмокласници и деветокласници. Ние там не достигаме средното ниво за страните, които са участвали в това изследване. Така че имаме много да работим в тази посока.
Разбира се, много са факторите, които оказват влияние върху тези резултати. Тук са важни и учебните програми, важна е и квалификацията на учителите. Комплексни са факторите в тази посока, но е важно и участието и на институцията на омбудсмана, а и на всички, които имат отношение към гражданското образование. защото гражданското образование оттук нататък според мене трябва да се насочва в посока включване на учениците в различните процеси на вземане на решение. Гражданското образование не само като теоретични знания, защото учениците прекрасно знаят, това е първо равнище. Ако се запознаете с това изследване, ще видите. Те прекрасно знаят коя институция с какви функции има, какви права има, какви задължения има. Тоест базовото ниво на знанията те са го усвоили, но оттам нататък вече как тези знания се интегрират и служат в решаването на проблеми в ежедневието, по какъв начин ние можем да променим една или друга действителност, като участваме, това съзнание все още го няма. Затова считам, че наистина в тази посока има още какво да се работи.
Както каза и колегата Михайлова, аз считам, че законопроектът за предучилищното и училищното образование дава отговори на много от въпросите и препоръките, които сте поставили, включително и за гражданското образование, защото след законопроекта следват новите учебни програми. В нашия законопроект учебното съдържание е насочено към усвояване вече на ключови компетентности. Беше развита в по-различен план темата за гражданското образование, макар и като интегрирана в различните предмети. Защото знаете, вървеше и този дебат дали като отделен предмет или интегрирано в учебното съдържание. Различни са практиките в държавите, аз няма да се впускам в такива разсъждения.
Но това, което беше предвидено в закона, в учебните програми е, че има едно детайлно разписване и включване наистина от гледна точка на усвояване на компетентности и на гражданското образование в различните предмети, и даване на възможност за съществуване като самостоятелен предмет. Защото знаете, че според този законопроект всяко едно училище в зависимост от потребностите и интересите на своите ученици съответно ще получава възможност за разработване на учебна програма не само за свободно избираема подготовка, а и за задължително избираема подготовка, което пък ще даде възможност на много училища, които имат много добри практики – аз съм виждала в цялата страна, в Плевен също има изключително добър опит в сферата на гражданското образование – да развият такива учебни програми и да го въведат като самостоятелен предмет. Отделно, това беше предвидено като задължителен предмет в 11-и и в 12-и клас, един от петте предмети, които оставаха задължителни за всички училища. Така че това са все хубави неща, които се надявам да бъдат възприети.
Аз Ви благодаря за оценката за законопроекта. Наистина считам, че това е един законопроект, който не бива да бъде отхвърлен с лека ръка, защото това е законопроектът на ГЕРБ. Вие сте запознати изключително добре с процеса на разработването му. Това е законопроектът на много хора, на много неправителствени организации, на много родители, учители. Още повече, че акцентите, които чувам от министър Клисарова, които се поставят в законопроекта, който се разработва по някакъв начин в министерството от тайна работна група към момента, не се различават по никакъв начин от законопроекта, който сега е внесен от нас като народни представители на ГЕРБ.
По отношение на детските градини - няма как да не взема отношение по този въпрос. Да, абсолютно съм съгласна с Вас, че трябва да се предоставят гъвкави възможности за обхващане в предучилищно образование. Затова ние бяхме предложили, в момента знаете, има полудневни и целодневни групи. Законът дава възможност за почасови занимания, за сезонни занимания. Така че това трябва да бъде развито.
Аз малко няма да се съглася с Вас за това, че условията трябва да са близки до училищната среда. Не, напротив, точно обратното. Ние затова с колегите в Четиридесет и първото Народно събрание включихме изрични изисквания в Закона за народната просвета, в които се казва, че групата, макар и организирана в училище, трябва да отговаря като среда изцяло на средата, която се организира в детската градина.
Така че това наистина някъде е постигнато, някъде не е. Но аз съм категорична, че държавата е тази, която трябва да създаде условия за обхващане на децата в детските градини и да подпомага общините, а не да им пречи. Така че се надяваме за следващата година съответно да бъдат заложени средства в националния бюджет, както и за 2013 г., да се подпомогнат големите общини да отговорят на нуждите на родителите.
По отношение на 5 и 6-годишщните деца само ще уведомя госпожа Тодорова, че те са обхванати, включително и в София, и във Варна. Да, въпросът е за незадължителната детска градина, за 3, за 4-годишните деца. Но затова ние сме предложили да има национална програма. Естествено, че задължителната детска градина не може да стане сега. Няма как, няма условия. Но за да стане някога, трябва да се създадат условия. И държавата е тази, която трябва да подкрепи и да се ангажира. Затова бяхме предложили национална програма, с която ежегодно да се отпускат средства за най-малките деца от държавния бюджет. Така че се надявам да имаме приемственост в тази посока.
Още веднъж Ви поздравявам за доклада.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Понеже все пак говорим за господин омбудсмана и за правата на всички граждани, включително и на народните представители, използвам случая да ви припомня, че имаме правила и време за изказване, което сме гласували. От следващия път аз вече ще огранича вашите права и от ляво, и от дясно като времетраене на изказванията.
Заповядайте, Красимира Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Пенчев, уважаеми колеги и гости! Аз ще бъда съвсем кратка. Просто искам да задам един въпрос.
Първо, искам да изразя уважението си към Вашата дейност, която е дейност многообхватна и във всички аспекти на нашия живот.
Въпросът ми е свързан с това какво е Вашето становище и виждате ли необходимостта във всяка една българска община да бъде избран общински омбудсман? Вече има добри практики в тази посока. защото избирането на един такъв обществен посредник ще бъде и във Ваша полза, и ще бъде добре за това дейността на омбудсмана да стигне до всеки един български гражданин, независимо от неговата възраст. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, колега Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Пенчев! Имаме възможност да се видим за втори път след Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. За мене беше удовлетворяващ отговорът там по повод на институцията детски омбудсман и за това как Вашата институция приема цялата отговорност и преразпределя тежестта на тази толкова сериозна тема.
По-скоро взимам думата, за да изразя задоволството си, че от няколко години наред институцията омбудсман всъщност представлява национален и превантивен механизъм, който съумява да вложи в себе си и буферни, и медиаторски функции.
Тук имам един въпрос за това какво смятате, че съумяхте да направите чрез този механизъм? Знам, че получавате благодарствени писма, както и писма с одобрение на Вашата дейност от международната общност. Какво е Вашето впечатление по тази тема и за това как може да се разшири тази дейност и към сектор „Образование”, тъй като за агресията в училище и за агресията между децата си говорим много, към този момент изцяло към институциите? Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Само искам да кажа, че пропуснах за висшето образование. Вече и аз съм тръгнала към детските градини, независимо че службата ми изисква в реалният ми живот да преподавам на студенти.
Искам да кажа само нещо, което е много важно. Министър Клисарова на първото представяне на екипа си в комисията ни информира, че до края на годината ще бъде предоставена на народните представители Стратегия за висшето образование.
Една от първите стъпки на новото Народно събрание беше да не допусне увеличаване на таксите на студентите. Защото действително най-големият проблем, който ние констатирахме в анализите, е социалната измеримост на висшето образование. Неслучайно 0,5 процента от брутния вътрешен продукт ни поставя на много ниско ниво на развитие на висшето образование като финансиране. За четири години се сринахме от 0,9 процента, което е едно от високите нива в Европа, на 0,5. И тази липса на средства се компенсира от студента, нещо, което според нас е крайно неприемливо и не ни поставя в никакъв случай между европейските държави.
За това нещо аз видях и Ваши констатации в доклада. Смятам, че екипът на министерството предприема в момента всички мерки, за да не бъде допускан в бъдеще подобен социален проблем в областта на висшето образование, заедно със съответните политики, които ние ще очакваме от образованието.
Други мнения, становища? – Не виждам. Имате думата, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря на всички, които взеха отношения, благодаря за активната позиция към доклада. Ще се опитам да отговоря на всички въпроси, но съвсем накратко. Ако на всеки отговарям по 3 минути, ще стане много.
Кои са според мене законодателните приоритети.
Първо, аз съм напълно съгласен с Вас, че един от основните приоритети на държавата трябва да бъде образованието, независимо кой е на власт, независимо кой има мнозинство в парламента. И това трябва да бъде непрестанно. И тъй като няма сто пътя да се подобри образованието, очевидно пътят е един. Трябва да бъде намерен консенсус от всички и всяко едно правителство да го следва. Защото това става само с натрупване и постепенно.
Понеже стана дума и за децата в риск, стана дума и за децата от малцинствата. Само условно тази глава е за образованието. Тя се преплита с много други въпроси.
Аз ще ви кажа, че бях ужасно неприятно изненадан и наистина изненадан от това, което се случи в нашето общество, не в парламента, по отношение дебатирането на законопроекта за детето. Аз не мога да давам оценка на Закона за предучилищното и училищното образование – дали този вариант или другия вариант. Вие най-добре знаете как да бъде. Очевидно, че този закон, независимо чий вариант е, няма да бъде коренно различен, защото пътят е един. Другото вече са подробности.
Но Законът за детето поставяше толкова важни проблеми за премахване на институциите, как точно да стане в общините децентрализация и т.н. Очакваха се много силни дебати по тези въпроси. Оказа се, че българинът още не е разбрал, че детето не е негова собственост и че това да си биеш детето не е нормално, не е човешко право, а точно обратното. Ние общественият дебат го свършихме на това ниво. Е, как да решим въпросите с децата от малцинствата, с домашното насилие? Излязоха хора с претенции за образование, за интелигентност, които едва ли не от страниците на печата доказваха, че това да си бия детето, е възпитателно, то е мое изконно право и ако държавата ми забранява да си бия детето, значи държавата иска да ми национализира детето.
Вие знаете за тези практики. Да, много правилно се обвързват социалните помощи с посещаване на училище, на детска градина. Но знаете, че повсеместна практика е градините, за да се отърват от деца от малцинствата, им дават бележки, че ходят на градина, те си получават помощите. И кого лъжем – себе си лъжем защото отглеждаме неграмотни хора, които после социално ги подпомагаме. Това е абсурд.
Така че наистина образованието е много важно и трябва там да работим най-вече. Аз се надявам,че отново ще има дебати за Закона за детето. Но тези неща трябва наистина да се решат.
Аз съм много щастлив, че днес се приеха на първо четене поправки в закона, които дават възможности на деца със специални образователни потребности да бъдат със своите връстници. Това е много важно и въпросът трябва да се реши по този начин.
За гражданското образование. Аз не искам да навлизам в подробности, не съм компетентен да кажа точно как трябва да бъде. Но моите посещения и срещи с ученици и със студенти също бяха част от това гражданско образование. Те разбраха какво работи омбудсманът – учениците в Свищов и в други училища във Великотърновско.
Самият факт, че те тръгнаха да избират омбудсман, те се сблъскаха на практика с въпроса за пасивно и активно избирателно право. Той има право да гласува, но той има право да бъде избран. И бяха приели, че не може да бъде избран омбудсманът от първолачето, все пак трябва да бъде поне в пети клас, за да може да избира.
Ето, вижте, как човек от най-простата идея се сблъсква на практика с демокрацията. Защото една е истината. Това е смисълът на тази програма „Участвай и променяй” и на това гражданско образование. Не може да кажеш на детето: ти до 18 години нямаш права, а на 18 години ставаш активен гражданин и можеш да избираш и да бъдеш избиран! Как, като не съм се научил да бъда активен гражданин, не съм се научил да си отстоявам правата.
Имахме случай, аз съм го описал в доклада. Един ученик ни сезира с жалба, че неговият учител преподава неправилно. И се оказа, че ученикът е прав – аз имах разговор с директора. Това е, трябва да учим децата на това, че имат права, но те имат и задължения – както да бъдат взискателни към себе си, така и да бъдат непримирими към това, когато техните права се потъпкват.
За обществените посредници – местните омбудсмани. Тук положението е следното. Обществените посредници са уредени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, преди да има Закон за омбудсмана. Те нямат нищо общо с омбудсмана формално. Те се избират от общините. Аз смятам, че е полезно да ги има, макар че те не биха могли да бъдат кой знае колко независими, тъй като ги избира общината, тя им осигурява бюджета и всичко. Защото все пак те са един буфер между гражданите и институциите. Те помагат на гражданите, понеже ги приемат, изслушват ги и се опитват да им помагат на местно ниво, но те помагат и на институциите, понеже те канализират въпросите. Вместо тези граждани да висят по цял ден пред вратата на кмета и да го занимават с какво ли не, защото има много неща, които са извън компетентността на кмета или на съответния орган, омбудсманът казва: това става, това не става. Това е полезно и за двете страни, но не знам защо общините това не го разбраха. Излезе, че тези две трети мнозинство, за да бъдат избрани с консенсус, се оказаха на много места недостижими. И фактически на много малко места има омбудсмани. Омбудсманът в Шумен е едно благоприятно изключение, в смисъл новоизбран, много добре попадение. Повечето общини обратното – имаха омбудсмани, изтекоха им мандатите и не ги избират повече. Казват: няма смисъл, ще увеличим бюджета.
Този въпрос може би трябва да се пипне малко и законодателно, поне да има някакви задължения в областите. Хайде, във всяка община може да е скъпо. Може би трябва да имат някакви по-големи правомощия. Този въпрос могат да го решат народните представители.
Както и за детския омбудсман – аз имах вече възможност да отговоря, че става въпрос за законодателно решение. Има и за, и против.
За националния превантивен механизъм. Щатът ми съвсем мъничко беше увеличен с тези нови функции. Аз много се опасявах, че може би няма да можем да бъдем на висотата на отговорностите. Но се оказа, че ние успяхме да се справим. За половин година, работейки по този механизъм, сме обиколили 300 заведения, което никак не е малко, в цяла България – и затвори, и арести, и домове на деца с увреждания, и на домовете за възрастни хора с увреждания, с ментални увреждания, психиатрични клиники, тоест най-различни такива заведения, които хората по ред причини не могат да ги напуснат по собствено желание, доброволно.
По линията на превантивния механизъм ние нямаме основание да посещаваме училищата, това не влиза в тази конвенция срещу изтезанията. Аз никога обаче не съм отказвал и считам, че е мое задължение при всеки случай на агресия в училище или друг проблем да се намесва и омбудсманът на децата, тук ние имаме много възможности да работим с Агенцията за закрила на детето и ние работим заедно. Ние всеки един сигнал от тези институции адресираме към тази агенция и досега сме имали много добро разбиране. Предполагам, че с госпожа Жечева, която доскоро беше при нас, ще работим още по-добре и ще имаме още по-добро взаимодействие. Познаваме се, знаем си възможностите.
За препоръките. Изпълнени са 135, но за някои все още няма отговор. Някои отговори идват тепърва. Обикновено за тези, които не се изпълняват, казват: нямаме пари, нямаме бюджет. Няма институция, която да каже на омбудсмана: ти не си прав, това не е вярно. Казват: да, добре е, но нямаме пари, ще видим бюджета, ще предвидим. Но наистина всички заедно трябва да се борим за нашите деца и за тяхното образование. Защото ние не можем да отглеждаме социално слаби хора. Да нямат образование – това значи да отглеждаме социално слаби хора, които ще живеят на някакви помощи и ще бъдат тежест за всички. Вместо те да си плащат данъците, да им плащат осигуровки.
Благодаря ви много за интереса, за добрите думи. Надявам се да можем целият екип да се справим и за в бъдеще. Работим всеотдайно. Моите експерти са малко на брой, но по призвание са такива. Заплатите са малко символични, но така е навсякъде в България, не трябва да се оплакваме. И се опитваме наистина да не върнем нито един човек.
Днес имах приемна – с това приключвам. Всеки четвъртък имам приемна. Прави впечатление колко много хора с психични отклонения идват при нас. Тези хора няма другаде да ги допуснат. Портиерът на всяка една институция ще ги спре още на вратата и не можеш даже да ги видиш. А те идват при нас. Имат болка и ние ги изслушваме. Аз ги изслушвам, няма проблем. Досега не се е случвало някой да ме нападне. Има видео наблюдение, снимат ме вкъщи, подслушват ми телефона, такива неща. Той ме пита: къде да отида? Аз казвам: ще проверим, ще отговорим. И това ги успокоява. Има една институция, която приема тези хора. В края на краищата те заслужават това. Затова сме се обрекли. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Пенчев. Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме доклада на омбудсмана.



Гласували: за 14, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Благодаря ви, господин омбудсман. Смея да Ви уверя, че онова, което днес дискутирахме за осигуряване на достъп от страна на държавата за по-качествено образование, ще бъде задача на тази комисия.
Заедно с това ние се стремим, откакто сме конституирани, ние сме сравнително нова комисия, работим през целия месец юли и сега, да бъдем открити към всички граждански искания.
Нещо повече, според ръководството на сегашното Народно събрание в лицето на господин Михаил Минков имаме предложения, нещо, което гласувахме и като народни представители, да конституираме обществени съвети, с оглед на това много по-директно да отговаряме на обществените очаквания, нещо, което мисля, че е много важно, за да не се окаже, че ние, политиците, винаги сме изолирани.
Днес на нашето заседание присъстват и студенти, което мисля, че също доказва, че Народното събрание е една открита територия, на която могат да се поставят и дискутират въпроси. Има думата доц. Борисов.
ДОЦ. БОРИС БОРИСОВ: Аз представлявам Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Уважаема госпожо председател на комисията, дами и господа народни представители!
Искам да ви благодаря за поканата, която ни отправихте, и за това, че ние успяхме да видим как работи Народното събрание зад кулисите, а не само пред телевизионните камери.
Тук чухме много думи за гражданско образование. Този начин на работа, с който работим сега, е една прозрачност.
Позволете ми, макар и в кръга на шегата да кажа, че днес ние сме доволни, че осъществихме граждански контрол върху вашата работа.
За нас беше удоволствие да видим, че членовете на комисията – ние поддържаме приятелски отношения с представители на всички представени тук парламентарни сили – гледат в една посока. За нас това е обнадеждаващо. Ако ни поканите друг път, пак ще дойдем. Благодаря ви и желая успех!
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, разрешете ми да закрия днешното заседание и да пожелая чрез народните представители успешна учебна година на всички български деца, както и чрез Вас, господин омбудсман. Да се надяваме, че догодина жалбите ще бъдат по-малко, но похвалите ще бъдат повече.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17, 35 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
(Ваня Добрева)