---

П Р О Т О К О Л

На 10 октомври 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на основание чл. 26 от ПОДНС на проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, относно Стратегията за развитие на педагогическите кадри 2014 – 2020 г.
2. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 г.
3. Разни.
На заседанието присъстваха: Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, Даниела Малхасян – заместник-директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в МИЕТ, Лора Капеловска - старши сътрудник в отдел „Програмиране” към МИЕТ.
Заседанието беше открито в 15.05 ч. от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката и ръководено от Ваня Добрева и Милко Багдасаров – заместник-председател на Комисията по образованието и науката.

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Добър ден, скъпи колеги и гости. Добър ден, уважаема проф. Клисарова – министър на образованието и науката, добър ден и на уважаемата Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и наукатал. Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на основание чл. 26 от ПОДНС на проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, относно Стратегията за развитие на педагогическите кадри 2014 – 2020 г.
2. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-14, внесен от Министерския съвет на 27.09.2013 г.
3. Разни.
Предложения, мнения, съображения към дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения от мен дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ОТ ПОДНС НА ПРОФ. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, ОТНОСНО СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ КАДРИ 2014 – 2020 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката
Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката
Аспарух Томов – председател на Независимия учителски синдикат
Красимир Попов – заместник-председател на Синдиката на българските учители
Димитринка Христова – Синдикат на българските учители.
Емилия Мирчева – синдикален секретар, синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”
Стефанка Балева – Сдружение на директорите в средното образование на РБ
Нина Георгиева – Национално обединение за граждански контрол върху институциите.
Предлагам по тази точка заседанието да бъде ръководено от заместник-председателя на Комисията по образованието и науката Милко Багдасаров. Имате думата.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Ще говорим за учители, затова ми се предоставя на мен думата, макар че за голямо съжаление в петък не можах да се възползвам от същата идея. Тогава трябваше в навечерието на Деня на учителя - 5 октомври да представим една декларация от името на нашите парламентарни групи, която беше в синхрон със Синдиката на българските учители и тяхното желание този ден да бъде традиция. Но в крайна сметка нещата са динамични в политическия живот. Ще се възползвам от други моменти.
И така, давам ход на дискусията. Предлагам най-напред да дадем думата на проф. Клисарова. Аз няма да напомням на колегите, че имаше едни ангажименти от Програмата за училищното и за предучилищното възпитание и подготовка 2006 – 2015 г., където в един Раздел VІІІ имаме доста сериозно очертани ангажименти. Надявам се в хода на днешната дискусия и на това, което ще изнесе и проф. Клисарова като виждане оттук нататък как продължаваме да работим в Министерството на образованието и науката за повишаване на социалния статут и авторитета на учителя, ще си направим изводите и какво ние като народни представители сме длъжни да помогнем чисто законодателно. Заповядайте, госпожо Клисарова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Благодаря Ви за предоставената ми възможност да обсъдим една толкова сериозна и важна тема, а именно квалификация и развитие, Стратегия за развитието на педагогическите кадри в България.
Кое наложи това да започнем разработването на такава стратегия. Всички от вас са в системата и знаете колко са тревожни резултатите. В момента общият брой на педагогическите специалисти за 2011 – 2012 г. е 89 597, от които до 35 г. са само 11 180 или само 12 процента от учителите и педагогическите кадри в България в момента са до 35-годишна възраст.
От 51 – 60 г. са 35 хиляди или това е близо 40 процента от учителите и педагогическите кадри в България.
Това е доста тревожен резултат. Защото проучванията показват, че в следващите 10 години последователно ще излязат от системата 35 089 педагогически специалисти. Тази тенденция и тази възрастова структура ни накараха да обърнем сериозно внимание на това как ще развиваме ние нашите бъдещи виждания за привличане на млади хора в системата, за задържане на млади хора в системата и ползване на опита на тези, които вече са в системата. Защото ако говорим, че приоритет на нашето правителство, а и на цялото общество, е образованието, то тогава не може да има ефективно образование без ефективни учители, или ключовият фактор за едно качествено, ефективно образование са добре квалифицираните, мотивирани учители и педагогически кадри, които работят в цялата система.
Затова решихме да разработим такава Стратегия за развитие на педагогическите кадри, в която да вземем сериозни мерки за привличането на младите хора и за оставането им в професията.
В тази връзка, разбира се, се съобразихме със Стратегия 2006 – 2015 г. за цялостната визия за развитието на образованието в България, също така се съобразихме с точно посочени директиви от Европейската комисия – какви знания, умения, компетентности трябва да имат учителите, както и с непрекъснатите разговори със синдикатите, които точно и вярно показват накъде трябва да върви образованието и квалификацията на българските учители. Тази стратегия ще бъде предоставена и на отрасловите съвети, тя ще бъде и обществено обсъждана, разбира се, първо в Комисията по образованието и науката. Амбицията ни е да можем да я внесем вече като национална стратегия в Министерския съвет до края на месец януари следващата година.
Още нещо, но то ще бъде нарочно отделна глава в Закона за средното образование и предучилищно възпитание – за развитието на педагогическите кадри.
Кои са основните проблеми, които виждаме и които е необходимо да залегнат в тази стратегия:
На първо място, Програма за привличане на млади учители и развитие на педагогическите кадри. Вече обяснихме защо. Това как може да се случи. Трябва да започнем още от приема на студентите. Много важна е мотивацията – кой иска да стане учител, защо иска да стане учител и ще остане ли в системата след това. Това означава едно ранно кариерно развитие и показване на професията „учител”, че е достойна и че този млад човек, който остане в тази професия, има перспектива за развитие и ще се чувства удовлетворен.
Според мене това са три-четири основни мотива, които ще ги накарат да участват и да кандидатстват в тези университети с педагогическа насоченост.
Следващият момент, за да можем да мотивираме и университетите да развиват повече педагогическите специалности, предвижда се да бъде повишен стандартът за издръжка на един студент по съответните факултети, като по този начин мотивираме ректорите и висшите учебни заведения да увеличават приема на тези специалности. Защото знаем, че и финансовите механизми и лостове са доста силни и убедителни, когато искаме да постигнем определен ефект.
Не на последно място, трябва да предложим много атрактивни учебни програми и планове, за което ще отговарят университетите, така че да бъде интересно и много полезно и ефективно образованието в педагогическите специалности.
Също трябва да кажем, че бихме могли да повишим стипендиите, като по този начин мотивираме младите хора да учат и да бъдат по-отговорни в своята подготовка. Това е един модел за въвеждане на стажант учител, който не е нереален. Това е механизъм, който ще регламентира този стаж на учителите в четвърти и в пети курс да се обучават и да придобиват знания, умения и компетентности в реална учебна среда. Защото знаете, че в много професионални направления практическата подготовка изостава. Много силно са подготвени теоретично нашите студенти, а практическата подготовка изостава. А когато имат възможност да бъдат в реална работна среда, това е възможно да се случи с въвеждането на така наречените студентски практики и стажове, по които се работи в момента и по които ще работим в оперативната програма.
Разбира се, хубаво е да се направят и някои социални придобивки за вече завършилите млади учители, като поемане на транспортни разходи, жилищни разходи.
Много съществен момент, който беше дискутиран със синдикатите, - е, че когато учителите работят в отдалечени места, дори няма и обществен транспорт, те ползват личен транспорт и между 10-20 процента от възнагражденията им отиват за транспорт, което в никакъв случай не е справедливо и как ще ги мотивираме тези млади хора да отиват в тези региони и да остават там, за да могат да обучават.
Ще обърна внимание на квалификационните курсове и кариерно развитие. Не мога да кажа, че това е нов модел, но усъвършенстване на съществуващия модел има.
И още един много важен момент, което ще бъде една програма, една стратегия 2013 – 2020 г., е именно въвеждането на информационно-комуникационни технологии в това квалификационно и кариерно развитие на учителите. Не може децата ни, младите хора да имат по-голям интерес, да имат по-големи компетентности и знания в тази област от самите преподаватели, това от една страна, от друга страна, това много би облекчило режима на непрекъснатото учене, на ученето през целия живот, на повишаване на квалификацията, на знанията и уменията чрез дистанционното обучение, което ще бъде регламентирано в Закона за средното образование и предучилищна подготовка. Във връзка с това, се спестява време на учителите, спестяват се средства на учителите и те непрекъснато, ако има една такава национална платформа, могат да имат информация за всичко, което се случва като квалификация и възможности за кариерно развитие, и непрекъснато обновяване на знанията и уменията, които имат.
Казах, че ще се спра на два основни момента. Първият момент е мотивацията, за която вече говорих. Вторият момент, това е квалификация и кариерно развитие.
Ще предложим в Наредба № 5, а именно за професионално квалификационните степени, знаете , те са пет в момента, вие сигурно ги знаете по-добре. За първата се чака около четири години. Съгласно наредбата, се изисква непрекъснат педагогически стаж четири години, за да получат най-ниската, пета степен. Не мисля, че това е необходимо. Можем да съкратим тези срокове, както между пета и четвърта квалификационна степен трябва да се чака близо две години, докато си подаде документите. Ние трябва да облекчим тази процедура, като в никакъв случай не бива да намаляваме качеството или нивото на изпитите или на компетентностите, но можем да облекчим процедурата за повишаване в професионално-квалификационна степен.
Следващият момент, това е връзката между квалификация и кариерно развитие. Сега както разбрах, 10 години се чака да станеш главен учител. Десет години стаж. Но какво значи 10 години стаж? Този учител може да си седи само в класната стая - нито квалификация да получава, нито по-нататък да се развива.
Харесва ми системата – ако можем да я направим, разбира се, за така наречените квалификационни кредити. Защото това ще дава предимство на тези учители непрекъснато да учат, да се развиват, за да могат по-бързо да повишат своята квалификация, а също така и своята длъжност.
Това според мене трябва да бъде обвързано и с финансови механизми, именно да повишим стъпката между отделните длъжности, като има възможност главните учители, методистите повече пари да получават за това, че са достигнали до това ниво.
И още нещо ми подсказаха днес – защо учителите да нямат докторати. Напротив, това е прекрасно, трябва да имат докторати. Всеки, завършил магистърска степен, има право на докторска степен. Когато обаче получат тази докторска степен, да не бъде задължително преминаването от пета до първа, а направо да получават първа квалификационна степен.
Още нещо във връзка с квалификациите. Сега знаете, че квалификация се извършва в София, Стара Загора в Тракийския университет и Шуменския университет – той се води към Варна. Трябва да помислим това не може ли да се извършва по съответните планове и програми, контрол и качество и в съответните департаменти, във висшите учебни заведения, в университетите, които реално извършват обучението за бакалавър и магистър. Защо да не могат да дават професионално-квалификационна степен? Преподавателите са там.
Мисля, че тези облекчителни режими ще мотивират младите хора да остават, да се развиват и да имат амбицията за кариерно развитие, която пък ще се обвързва с професионалната квалификация. Непрекъснатата квалификация ще доведе до качествено обучение и ще се отрази и на процеса на обучение на всички ученици. Затова мисля, че тази стратегия е изключително необходима и в най-суров вид или като идеи току-що ви я представих. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: И аз благодаря, госпожо министър. Колеги, дискусията е отворена. Аз умишлено смених думичката „стратегия” с „виждания”, защото сме на този етап, съвсем в началния вариант, където всички идеи са добре дошли, за да може да се изработи една цялостна стратегия, която да ни е от полза за голямата цел, която сме си поставили – привличането особено на младите хора в рамките на нашата система като учители. Имате думата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин председателстващ, няма да задавам въпрос. Просто бих искала да уточним процедурата предварително. Вие казахте дискусия. Остават ли правилата по два въпроса на група?
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Това ще ви го прочета специално. Все пак дадох възможност да кажете малко около стратегията, около вижданията за статуса на учителите.
Иначе, съгласно чл. 6 от нашите правила за организацията и дейността на комисията министърът на образованието се явява всеки първи четвъртък пред нас, като всеки член от комисията на всяка парламентарна група има правото на два актуални въпроса. Времето на изложение на въпросите е до 2 минути, отговорът на министъра е до 3 минути. Всеки народен представител, задал въпрос, има право на реплика до 2 минути, а министъра – на дуплика до 2 минути. Това си е регламент.
Аз дадох възможност за изложение около Стратегията за привличането на младите хора в нашата система да кажете своите виждания, след което ще преминем към така наречения блиц-контрол. Заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин председателстващ. Госпожо председател, госпожо министър, колеги! Аз няма пряко да се възползвам от стратегията, която подготвя министерството, тъй като не съм млад учител. Все пак имам един дългогодишен, 30-годишен опит като учител. В рамките на шегата ще повторя една мисъл, че образованието не попречи на моето развитие, както, надявам се, и на всички деца, които аз съм обучавала.
Днес, когато гледах дневния ред и си мислих за темата, която вие ще започнете, на първи прочит изникна един доклад на независимите експерти на Европейската комисия за незабавни мерки за повишаване квалификацията на специалисти или на липсата на такива в Европейския съюз. Този доклад е още от 2008 г.
През 2009г. бившият просветен министър госпожа Фандъкова започна програма за кариерно развитие в петстепенно разпределение на учителските длъжности.
Постановление 254 на Министерския съвет от 2009 г., обнародвано на 3 ноември 2009 г., прави промени в Правилника за приложение на Закона за народната просвета в чл. 123 – държавата създава условия за развитието на учителите и възпитателите. Там се казва, че кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентности. И в следващия член, ал. 1 се определят учителските длъжности – младши учител, учител, старши учител, главен учител, учител методик. Както и по-нататък ал. 6 казва, че лицата, които не са придобили учителски стаж или постъпват за първи път в училище на учителска или на възпитателска длъжност, се назначават на длъжност „младши учител”.
Всичките тези неща, които изговорих преди малко, са от желанието ми да коментирате или да разтълкувате мерки за връщане на доверието на българския учител – това е от вашата програма, „Стимули за квалификация на учителите, модули за всеки клас и за всеки предмет”.
Може би има някаква финансова обосновка за стимулите за квалификация или нещо ново, което ние не знаем.
Както и другото нещо, което ме притеснява – „стипендии за студенти, подготвящи се за учител, въвеждане на позиция стажант – учител, млад – учител”. Много Ви моля, разкодирайте този момент, този „млад-учител” ще бъде ли по-различен от „младши учител”? Защото ако е пропуснато „ши”, може би тирето е в повече. Ще Ви помоля за коментар на тези мои мисли.
Иначе дълбоко съм убедена в добрите намерения. Но нещата трябва да са ясни. Все пак това е било цел на всяко едно правителство до този момент. Виждам чудесни неща, които коментирахте, за това каква трябва да бъде подготовката на учителите. Част от колегите, които сме тук, сме минали още от полувисшите институти на „Крупска”. Институтът „Филаретова” беше срещу нас, това са хора, които работят и във Вашата сфера - медицината. Ние сме били добре обучавани. Държавата е правила големи действия в една или в друга посока. Искрено се надявам, че ще запазим тази приемственост и ще продължим нататък. Защото все пак да не забравяме, че учителят трябва да бъде добре подготвен, добре мотивиран, подкрепян, това е една професия – призвание., така че там се пипа леко. Консервативна е системата ни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: И аз благодаря. Това го приемам като въпрос, макар че аз дадох възможност да се поприказва малко повече върху стратегията, около това какво сме направили, около програмата 2006 – 2015 г. Даже щях да попитам защо 4 години ние нямаме никакви отчети от министерството, само отчетите от 2006, 2007 и 2008 г. Може би това ще е интересно. Все пак искаме в някаква степен да видим докъде се състоя тази програма за развитието на професионалните компетентности на учителската професия. Доста неща има, но няма да ги коментирам сега. Предлагам да преминем направо към блиц-контрола, за да можем да разговаряме. Заповядайте, министър Клисарова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за въпроса за мерките за стимулиране на квалификацията. Да, основно са двете направления. Едното това е, че ще направим квалификационните кредити. Те ще бъдат свързани със заеманата длъжност. Това е моделът на разработване. Това е в зависимост от това колко кредити си натрупал, за да имаш право да заемаш определената длъжност. А петте длъжности, както казвате, се запазват, в никакъв случай не се променя или поне такова е предложението на стратегията.
Ако имате други предложения, нямам абсолютно нищо против да ги дискутираме. Напълно съм съгласна.
За квалификацията, точно стъпката „младши”, „старши”, „главен учител” да бъде все пак по-добре финансово изразена, за да мотивираме хората да се стремят към нея.
Вторият стимул за квалификация, това е, че трябва да се облекчи режимът, да ти дава възможност да се квалифицираш.
Третият стимул е въвеждане на дистанционното обучение, което няма да струва толкова средства нито на директорите, нито на учителите.
Така че тези малки стъпки, които може би ви изглеждат малки, се надявам, че ще допринесат за повишаване стимулирането на учителите непрекъснато да се квалифицират и да повишават своите знания и компетентности. Мисля, че бях доста точна и доста кратка.
Ако имате обаче други предложения, с които можем да мотивираме учителите да повишават своята квалификация, с удоволствие ще ги приема. Затова съм тук.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря. Госпожа Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: По повод на мотивацията и квалификацията на учителите. Правили ли сте анализ на опита, който съществува до този момент? В този смисъл и на неправителствените организации, които бяха оторизирани да могат да се занимават с квалификация и преквалификация на учители, програмите, които те предлагат. Защото моето лично впечатление е, че тук има нужда от сериозен анализ и действия, които да се предприемат. Тъй като квалифицирайки се в това да решават конфликти и как да работят с деца от различни етноси, постепенно част от учителите за мене се деквалифицират в областта на науката, която преподават. Защото аз не съм чула системно учителите да полагат усилия и да има в тяхната атестация, така да се каже, квалификационното изискване да са адекватни на съвременното развитие на науката, която преподават, тъй като там всъщност това трябва да бъде най-сериозно застъпено. Много е мобилен, много е динамичен светът.
Ако ми позволите, ще кажа две становища по повод на третото ниво на обучение – докторатите на учителите. Принципно няма лошо. Като университетски преподавател не бих възразила. Но все пак трябва да помислим. Това може би трябва да бъде част от мотива за въвеждането на действителните три нива на образование, трите степени на образование във висшето образование. Защото все още в редица университети, включително в отделни катедри докторатът се разглежда като научна степен и трудно се разбира фактът, че това е трета степен на обучение и на образование.
Вторият ми въпрос, свързан с вашата стратегия. Казвате - мотивация и квалификация, условия. Това според мене е огромно поле според мене за мотивация на хората да се развиват в която и да било сфера. В този смисъл компютризацията, новите технологии, новите начини на преподаване. Всичко това би стимулирало много повече младите, отколкото само финансовото изражение. Защото влизайки един млад човек в училището да преподава, „мухълът”, с който се сблъсква, имам предвид в символичния смисъл на тази дума, е в състояние бързо да го демотивира и откаже да се занимава с тази професия много по-бързо, отколкото финансовото изражение, което е прилично. Не говоря за големите градове, но като цяло за страната това е една прилична, добре заплатена професия и в момента. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря, доц. Буруджиева. Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз благодаря за въпроса и за становището, защото е изключително важно, за направените анализи. С това се занимаваха екипите на Министерството на образованието и науката. И трябва да кажа, че има приемственост. Ние не искаме да отхвърляме това, което е постигнато до момента. Напротив, стъпваме на него и се базираме на него. Това е нормално според мене и е правилно.
Абсолютно сте права, че когато говорим за квалификацията на учителите, трябва да има две направления. Говоря за така наречените „твърди” умения, това са уменията, базисните, основните, с които те преподават. Те трябва да са много компетентни в това, да познават и новостите в съответната наука. Затова на мене ми се иска много, ако се справим с тази задача, да върнем това към университетите. Защото се получава едно по-добро сближаване между учителите в училищата и университетите. Не бива да забравяме и „меките” умения.
Така че абсолютно сте права, квалификацията трябва да бъде насочена в тези две направления. Относно обучителните организации – много сериозна тема. Амбицията е да има регистър на обучителните организации, да знаем кой може да прави това, защо и как.
За доктората. Трябва да разберем, че това си е степен от висшето образование и че както можеш да бъдеш бакалавър, както си магистър, така си и докторант и защитаваш докторантура. Мисля, че по този въпрос нямаме никакви различия и ще бъде залегнало в стратегията. А и това е начин, когато даден човек се занимава с определена теза, с докторантура, той наистина става много компетентен и добива едни умения и знания, които повишават неговата квалификация и може по-добре да я предаде и на колегите си, и на учениците.
Абсолютно правилно се каза за условията. Това са два проекта. Има така наречената „образователна инфраструктура”. И тук искам да обърна много сериозно внимание, да се има предвид, когато правим оперативната програма. Знаете, че образователната инфраструктура в момента е към Министерството на регионалното развитие. Нашата амбиция е тази програма да си остане към това министерство, няма лошо в това. Важното е да можем да кажем кои училища в каква насока ще се развиват. И това да не се изразява само в построяване на сгради или на енергийна ефективност, а напротив, в оборудване на кабинети.
В тази връзка имаме непрекъснати разговори с Министерството на регионалното развитие да включим в оперативната програма именно тази насоченост. Това може да се случи във връзка с професионалното образование, където се насочват средства за модерни лаборатории.
И не на последно място – стратегията за ИКТ. Изключително сме изостанали. От 2005 – 2006 г. са закупени 65 000 компютърни станции и те вече са и морално, и физически остарели. В последните две години се отделят по 5 млн. лв. за възстановяване, реновиране, които са абсолютно недостатъчни.
В тази връзка аз помолих да ми извадят малко данни – 65 000 компютърни станции. Но трябва да кажа, че за да можем да стартираме една такава програма, трябва да заложим 3,5 до 4 млн. лв. за един лицензиран софтуер, една доста амбициозна задача. Ще кажат: може всяко училище или всеки учител да прави това. Не може. Трябва да има един лицензиран софтуер. Той ще струва около 4 млн. лв. и ще даде право на избор на учителите как и в каква степен да го ползват. Ние искаме, но колко ще се гласува в бюджета, не зависи от нас.
Това го говоря само като начални етапи за информационните системи. Това са първи стъпки. За средствата аз казвам какво е необходимо, а не какво е реално.
ПРЕДС. МИЛКО БАНДАСАРОВ: Благодаря, госпожо министър. От парламентарната група на ДПС има думата доц. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председателстващ. Уважаема госпожо министър, ще започна оттам, където Вие завършихте. Защото ми направи впечатление, че във вашата стратегия липсваше един много важен елемент – това са финансовите измерения на вашите намерения. Освен това Вие говорите за стратегия 2014 – 2020 г. Това автоматично повдига въпроса по какъв начин ще обвържете необходимите разходи за реализирането на тази стратегия с параметрите, които има в програмата „Европа 2020”. Там ясно и категорично е разписано – колко процента от брутния вътрешен продукт, всяка година колко да нараства, колко трябва да са в края на периода и т.н.
И като подвъпрос към моя въпрос за финансовите измерения – какви са намеренията и възможностите да изменяте заплатата на педагогическия персонал в сектора? Това е едни от основните мотиви за всички добри намерения, свързани с подготовката, с усъвършенстването, с образованието и т.н.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря, доц. Имамов.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: И аз благодаря. Не мога да кажа, че сто процента е осигурена, тъй като това е проект за стратегия и не мога да кажа какъв ще бъде окончателният вариант. Тази стратегия ще бъде обвързана с оперативната програма на министерството „Развитие на човешките ресурси”, откъдето се надявам, че ще можем да осигурим средства.
Относно заплатите на учителите. Трябва да кажа, че всеки министър и всеки член на тази комисия иска да повиши заплатите на учителите. Но нека да бъдем реални, имайки предвид икономическото състояние в момента. Така че за момента, за 2014 г. не се предвижда повишаване на заплатите на учителите.
Считам, че трябва да има едно по-правилно разпределение на възнагражденията и то зависи много от самите директори на училищата. Знаете, че в момента те реално определят заплатите на учителите. Системата е на делегираните бюджети.
Аз се надявам, че с оптимизация на делегираните бюджети няма да оставим учители, които да имат по-ниски заплати, да има сериозни различия в техните заплати. По този начин системата трябва да функционира, като учителите от училища с по-добри резултати би следвало да получават и по-голяма субсидия.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря, госпожо министър. Отивам към парламентарната група на ГЕРБ. Заповядайте, госпожа Иванова.
ДОНКА ИВАНОВА: Уважаеми господин председател, госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо министър, бих искала да Ви поздравя. Много хубави неща се казаха, но искам да Ви поздравя най-вече за две неща – за приемствеността, която изразихте готовност да осъществявате. Защото досега много неща се правят и се правиха.
Благодарност за това, което казахте – ще цитирам: показване, че професията „учител” е достойна. Това е много важен проблем. всички ние тук или по-голямата част от нас идваме от практическото образование. Всички ние години наред сме работили в училище и сме искали да направим така, че наистина професията да получи заслужено своето отношение и своето уважение. Само че как във времето това би могло да стане?
Отново ще се върна към това, че много неща са направени, много неща са се правили.
Темата, която днес разискваме, наистина е много сериозна, особено в контекста на качественото образование, но все пак бих стеснила темата. Вие споменахте характеристиките на тази професия, възрастовите характеристики. Все пак това като проблем съществува. И съществува още един проблем, по който всички ние заедно трябва да работим, но във времето не сме успели да го решим – мотивацията на работещите в училище. Всички знаем, че това е призвание, че в училище работят много отговорни хора, разбира се, не на сто процента, но в по-голямата си част. Аз смея да твърдя, че учителите са много отговорни хора. И все пак те в голямата си част са демотивирани. Наистина създават им се условия, създават се условия и в програмата, по която също работим, но все пак те са демотивирани.
Някои от въпросите, които аз исках да поставя тук, вече се поставиха. Но може би точно проблемът е в условията и не на последно място бих извела проблема за атмосферата в училище. Атмосферата в училище е комплекс от всичко, което има в тази среда.
Не на последно място ще поставя необходимостта от оценяване, начина, по който се оценява тази професия и доколко това оценяване е и стимул.
Тук Вие също преплетохте квалификацията и стимул. Аз няма вече да разсъждавам, макар че много ми се иска. Само ще кажа, че много ми се иска, точно защото до преди няколко месеца бях в тази среда, да разсъждаваме по темата за учителите, тяхното място, защо е така и какво трябва да се направи. Но аз ще се концентрирам върху някои въпроси.
Като казвам, че досега са се правили много неща, Вие вероятно знаете и моят въпрос всъщност е свързан с това, реализира се в момента проектът „Квалификация на педагогическите кадри”. Тук искам да вметна, че е много добре, че тази квалификация се извършва по места и ние наистина търсим услугите на висшите учебни заведения. Аз съм от Шумен и ние имаме това щастие да имаме тази възможност.
Моят въпрос е: на какъв етап е реализацията на този проект, какъв процент от учителите вече са включени? Това, разбира се, е важно. Но в същото време си давам сметка, че няма как да не се изпълни програмата. Обаче за мене по важно е дали имате обратна информация доколко удовлетворени са учителите, които са включени в тези различни групи?
И тук може би отново ще си преплета въпроса с неправителствените организации – дали това отговаря на техните очаквания?
Ако това е въпрос, бих искала да попитам това обобщаване и тези изводи ще бъдат ли база за следващата стратегия, която вие ще предложите до края на месец януари. Нали така казахте?
И още нещо във връзка с това, че наистина учителите са отговорни и директорите – също. Вие предполагам, че знаете, че в бюджетите на училищата има 0,8 процента от фонд „Работна заплата” за квалификация. И ако едно училище е достатъчно голямо, може да си менажира този бюджет. Аз например идвам от училище, в което тези средства бяха 9000 лв., които са достатъчни. Също така използвам случая да похваля училището си и да кажа, че в едно такова училище с възможности ежедневно се извършва вътрешно-училищна квалификационна дейност.
От една страна, финансовото осигуряване, от друга страна, перманентната грижа на ръководството и постоянната грижа за квалификация, за създаване на условия за самоусъвършенстване – това е част от механизма, който води до това да стимулира учителите и да повишава тяхната мотивация. И както твърдя за тези добри неща в едно добро шуменско училище, така продължавам да се питам: какво още трябва да направим, за да бъдат наистина мотивирани нашите учители, защото те наистина не са достатъчно мотивирани. А отново ще кажа – това е свързано с качеството на обучението.
Всъщност това бяха моите въпроси.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Десет секунди добавка за госпожа Тилева, защото й обещах.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: Благодаря много за това, че ми давате възможност и аз да изкажа част от моето мнение. А то е по повод на наредба № 5 за квалификацията на педагогическите кадри. Струва ми се, че тази наредба е толкова остаряла, че трябва сериозно да помислим за нейната промяна.
Аз си спомням, поне навремето, че тези степени – професионални квалификационни степени, бяха направени като една от дейностите за стимулиране на педагогическите департаменти към различните университети. Аз лично съм във второ ПКС от преди повече от 10 години, не смея да кажа, че са около 15, защото ще сбъркам. И трябва да кажа, че по никакъв начин това ПКС, което имам, освен финансовия резултат, тоест по-високата заплата, аз не ползвам в практиката си. Но много бих искала, ако е възможно, да се направи финансово обвързване с личната квалификация на педагогическите кадри за всяка година, тоест да нямаме постоянна заплата, която да бъде едно постоянно допълнително плащане върху основната заплата заради това, че преди 10 години съм направила нещо, няма лошо, това е мое лично постижение. Но след като аз не го прилагам в практиката си, не мисля, че трябва да получавам пари за това нещо.
Например, както всяка година повече от 500 учители участват в международни квалификационни курсове и връщайки се тук, те прилагат наученото, но по никакъв начин това не се отразява на възнагражденията. Мисля си, че трябва да измислим някакъв по-гъвкав механизъм, да има стимул за учителите да се самоквалифицират, да използват формите на вътрешна квалификация в своите учебни заведения, в училища и детски градини, да използват формите на квалификация в нашите университети и в други международни институции, като има скала, какво Вие казахте, някакви рейтинги, които след това да имат финансово отражение. И си мисля, че не бива това финансово отражение да бъде до живот, ако не се използва в практиката на учителя. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Клисарова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: И аз благодаря много за това. Аз не го приех толкова като въпрос, а като становище и си го записах. Мисля, че е така, защото това наистина ще помогне. Много е добра идеята според мене – не до живот академик, както аз казвам, а трябва непрекъснато да се усъвършенстваме и квалифицираме. Това е много хубава идея.
Сега как ще бъде разписано в наредбата – вие видяхте колко се спрях на наредбата, именно затова, защото мисля, че тя е много остаряла и че трябва да се промени. Тук сме на едно становище.
Относно мотивацията, призванието, оценяването – всичко това са едни много сериозни въпроси. И всичките тези, които Вие казахте, ги подкрепям. Ако се справим с всичките тези задачи, които си поставяме в стратегията, ние ще повишим мотивацията на младите хора да стават учители или да остават в системата. По-трудно е обаче според мене да променим мнението на обществото. Това е най-трудната и сериозна задача, която не е свързана само с Министерството на образованието и науката или с Комисията по образованието и науката в парламента. Тя е свързана с цялото общество. Трябва работа, като започнем с децата, дисциплината, работа с родителите. И подкрепа. Нямаме ли тази подкрепа от всички сектори на обществения живот, ние няма да постигнем тази цел.
А да спорим за това дали е достойна учителската професия, мисля, че е излишно.
Още нещо трябва да подчертая. Сигурно вие, работейки толкова години в системата, сте ходили в повече училища от мене. Аз успях да отида в толкова, колкото успях. Но аз съм приятно изненадана, че в малки градове, в села, с голяма любов половината село, половината родители, кметът гледат на училището. Вярвайте ми, там с доброволен труд са направени градините, направен е паркът. Кметът участва повече от директора – толкова е ангажиран, родителите – също. Там има много по-малко отпаднали ученици в някои случаи, няма неизвинени отсъствия, може би защото няма къде да се отиде.
А относно учителите. Бях в град Брезово. Главният учител работи по ИКТ-технологиите, работи по 20 програми, американци и французи го посещават. И всички деца са включени в този проект.
Така че изключително много зависи, освен от обществото като цяло, и от личностните качества на всеки човек. Това е моето становище.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря. Мариана Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин председателстващ, госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Вие вече коментирахте - и това беше засегнато като тема в поставените към Вас въпроси – за системата за кариерно развитие в българското училище, заложена в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Тези длъжности, за които стана дума – младши учител, старши учител, главен учител, учител методист, това вече е факт. Но мисля, че сега, когато цялото българско общество се вълнува много от това какви въпроси трябва да бъдат решени във връзка с бежанската вълна, в предишното заседание на комисията, в което участваха от Министерството на образованието и науката госпожа Налбант и господин Кръстев, ние коментирахме и се появиха такива понятия, като стажант учител, помощник учител. Те не са институционализирани.
Има ли мнение, въобще мисли ли се по този въпрос, има ли някакво становище в Министерството на образованието и науката?
И тъй като нямам право на втори въпрос, позволете ми в рамките на две минути да изразя едно мнение. Коментира се много сериозно въпросът за придобиването на професионална квалификационна степен и къде се случва това за българските учители.
Вероятно ви е известно, скоро имахме разговор и ще внесем едно предложение. Във Великотърновския университет, в който много от факултетите са насочени изцяло към педагогическа подготовка, няма право да се придобива такава степен. Мисля, че това се отнася не само за Великотърновския университет, а вероятно и за Пловдивския. Според мене това е въпрос, по който е необходимо и нашата комисия, ако има обща воля по този въпрос, и Министерството на образованието и науката да коментираме и евентуално да има решение за в бъдеще.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за въпроса. Относно младши учител, старши учител, главен учител, учител методист, това са вече сигурни, те са разписани, мисля, че са добри. Не мисля, че това се дискутира.
Идеята ми за стажант учител е тази. Тя възникна може би от моята професия, защото ние сме по една година стажант лекари и работим в една реална работна среда. Работим си с пациентите, пишем си листите, изписваме лекарства, разбира се, под ръководството на наставник.
Моята идея беше, за да привлечем младите хора, в четвърти или в пети курс, това вече вие, преподавателите ще го кажете, да имат право на такъв стаж. Стажът го има и сега. Това е задължителният стаж. А идеята е, този задължителен стаж да бъде по-дълъг и да се плаща, на стажант учителя да се плаща.
Именно това искам да включа в оперативната програма, така че да мотивираме директорите да вземат стажант учители. А когато един млад учител влезе в реална среда, първо той придобива опит и от първия ден като завърши и влезе в класната стая, стресът ще бъде по-малък за него. Това е едно плавно преминаване от обучението към работното място, от една страна. От друга страна, когато влезеш в клас, когато видиш тези деца и как те ти вярват, как искаш да работиш с тях, мисля, че това е една чисто емоционална мотивация да останеш в клас. Надявам се, че така ще се получи.
Относно професионалната квалификация, така наречените ПКС, искам те да бъдат в по-облекчен режим. Както казахме, четири години трябва да имаш непрекъснат стаж като учител и тогава да се явиш за петата степен. Защо да не може по-рано? Това се дискутира сега. Защо трябва да бъдат четири години? Как го мотивираме този млад учител? Така е разписано в наредба № 5. Второ, или да са по-лесни преходите между трета и четвърта степен.
Днес точно това казах - в момента има три места, където се получава ПКС – София, Стара Загора – Тракийския университет и в Шуменския университет. Трябва да разрешим на университетите, на факултетите с педагогическа насоченост да дават професионално-квалификационна степен. Това се прави или с промяна на закона, или разписано в новия закон. Няма нищо трудно и сложно. И не е свързано толкова финансово.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря, госпожо министър. Има думата господин Хами Хамиев от парламентарната група на ДПС.
ХАМИ ХАМИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаема госпожо заместник-министър, скъпи колеги! Приветствам идеята за настоящата стратегия и смятам, че това е една сериозна крачка в развитието на българското образование. В този дух поддържам една малко по-различна теза – че не само добрата подготовка на учителските кадри са нужните елементи за едно качествено образование. Според мене на първо място и най-важен елемент за едно качествено и достойно образование е и отношението на учителя към самия ученик и отношенията между учителите.
През последните години сме свидетели на редица спречквания, бойкоти между група учители спрямо други в самия колектив, лошо отношение на учителите към учениците. Даже последният инцидент е от вчерашния ден, където ученик се опита да се самоубие след заплаха от заместник-директора. Това са съществени и важни елементи и за здравето, и за образованието на нашите ученици.
В този дух предвижда ли министерството чрез настоящата стратегия модули или обучение за подобряване на отношенията както между самия колектив, така и отношението учител – ученик? Благодаря.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря много за този въпрос. Той е изключително съществен. Това, че си добър професионалист не значи, че вече си добър учител. Изисква се още. Определено зависи от личностните качества на индивида, които ние трудно бихме променили. Но бихме могли на този, който иска да се научи, да му създадем такива условия за учене. Както и за взаимоотношенията ученик – учител и за отношенията в учителския колектив, учителски колектив – директор. Това са много важни взаимоотношения, защото те се отразяват почти винаги и на учениците.
Второ, много важно е взаимоотношението учител – ученик. В тази връзка искам да кажа две сериозни неща. Неслучайно, когато госпожа Буруджиева ме попита какво мисля да има за квалификациите, аз казах, че трябва да има твърди умения и меки умения. Това е в стратегията за развитие на образованието през 2014 – 2020 г., именно тези учители да имат такива квалификационни курсове, които да ги учат на тези взаимоотношения, на контакт с учениците, да се съобразяват с тяхното нервно-психично развитие, да се срещат с психолози. Това просто трябва да се случи, ако искаме нашите учители да са адекватни към нашите ученици. Мисля, че това е изключително важно.
И още нещо трябва да подчертая. Участвах в една дискусия, доста интересно ми беше. Вие знаете, че правихме една анкета във връзка с това как учениците ще оценяват учителите. Това въобще не е така и вие всички сте компетентни и го знаете, но имаше голям стрес. Точно там се говореше каква оценъчна система да имаме. И въпросите към учениците бяха: как се чувствате в училище? А не да оценявате учителя. И беше много интересен резултатът, че учениците предпочитат по-младите учители. Те не искат да има голяма разлика, примерно на две поколения. Опитът на възрастните е изключително важен. Но важен е и контактът. Трябва да се направи точно този баланс. Опитът на възрастните, авторитетът, ако щете, и респектът, който имат, са изключително важни за усвояването на тези твърди умения. А контактът с по-млада среда е пък изключително важен за усвояването на тези меки умения – комуникативност, предприемачество, възможност за взаимодействие с други структури, анализи.
Това трябва да залегне в стратегията и дай Боже, да се случи до 2020 г.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря. Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз нямах намерение да се изказвам, но ще кажа няколко думи, защото съм най-старият в залата и не мога да не кажа нищо.
Моята теза по въпроса, който обсъждаме, се различава от всичко, казано досега. Но аз няма да я излагам, а ще задам един въпрос във връзка със следното.
Аз съм убеден, че колкото и да си добър педагог, както и да си обучен, ако вкъщи възпитанието на децата куца и се срива по различни причини – социални, битови и прочие, дядо Господ да си, в училище няма да постигнеш кой знае какви резултати. Затова имам такъв въпрос: Имате ли намерение във вашата концепция учителите – педагози да бъдат обучавани в контакти с родителите и за въздействие върху тях относно възпитанието на техните деца? Защото ние живяхме в едно общество, в което парите са поставени пред човека, а човекът е отзад. И ако вкъщи постоянно се говори за пари и прочие простотии, както и да работиш в училище, никакви идеали и нищо не може да се получи. Това исках да кажа.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря. Госпожо министър!
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: И аз благодаря. Когато казах, че всичко е въпрос и на време, и на средства, но най-трудно е да променим мнението на обществото за учителя, аз имах предвид и една част от това. Възпитанието на децата, а оттам и тяхното отношение към училище и към учителите зависи от семейната среда. Определяща е семейната среда. Това пък доказва още нещо – че учениците, които най-много отпадат, са в 60 процента по социални причини. Те предпочитат да си останат вкъщи или майките да ги използват за работа, отколкото да ги изпратят на училище.
Това е много сериозен и тежък проблем. В тази стратегия трябва да вземат участие психолози, философи и трябва всички да работим заедно. Защото това не е само професионализъм, това е вече една философия към отношението на обществото към българското образование и към българския учител. И има значение, когато детето се върне вкъщи със забележка, какво ще чуе: Как можа да направиш така, какво се случи! Или: Остави я тази учителка, тя какво има да ти пише!
Това имам предвид, че трябва да залегне в стратегията.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря. Предлагам да дадем думата на гостите.
ЕВГЕНИЯ ПЕЕВА: Благодаря. Надявам се да задам правилните въпроси, за да не бъда в ущърб на останалите гости. Благодаря за възможността да съм тук и да присъствам на това обсъждане, защото считам, че наистина от ключово значение е да се мисли за привличането и развитието на младите специалисти в системата.
Аз съм изпълнителен директор на фондация „Заедно в час”, която работи именно в тази посока вече четвърта година и има доста пряк поглед върху развитието на младите и висококачествени специалисти в системата.
Няколко неща ще коментирам. Но първо искам да поздравя всички вас за тази много конструктивна дискусия и за самите предложения. Очевидно всички разбирате доста добре ситуацията на учителите като цяло в страната, отношението на обществото и неговото мнение, отношението между учители и ученици. Аз мисля, че ще бъде много ценно тази дискусия да бъде продължена с участието на млади, мотивирани, високо квалифицирани специалисти. И ако мога да помогна в тази посока, ще се радвам да имаме такива срещи.
Няколко неща бих искала да повдигна допълнително към вече обсъжданите, основно свързани именно с тези стимули, условия и квалификация, които много се дискутираха на днешната среща.
Смятам, че наистина трябва да привлечем качествените хора към учителската професия, не просто младите хора, защото млади хора има в някаква степен, за съжаление те стават все по-малко, много важно те да са млади хора, които идват с мотивация и с отношение към децата. В момента има доста такива хора, които далеч не са се насочили към учителската професия. Ако приложим и тези стимули, те може би ще въздействат на хората, които тепърва ще се подготвят за педагогически специалисти.
Но въпросът е какво правим с тези други млади специалисти, които вече са преминали своя курс на обучение – бакалавърска и магистърска степен, но не задължително за квалификация учител. Какво можем ние да направим, за да олекотим именно за тези качествени хора процедурата, за да се приобщят те към учителската професия, ако имат такова желание и интерес?
Тук си заслужава да се обмисли сериозно не само промяна в наредба № 5, а и в инструкция № 2, която всички знаем, че е остаряла. И доколко е възможно наистина малко да се разкрепости този много затегнат в момента подход, че точно завършилият математика ще преподава математика. Какво правим със завършилия информационни технологии или икономика, колко време му трябва, за да може да се преквалифицира, знаейки, че той има нужните умения по математика, за да преподава това?
Има ли възможност да се валидират знанията на хората, придобити от висшето образование, без да е задължително те да преминават двегодишна магистърска степен, за да влязат след това в училище? И възможно ли е те да бъдат стажант учители, докато се преквалифицират, за да може по-бързо да влезе този капацитет, който вече съществува в нашето общество и система?
Така че апелът ми е да помислим именно за инструкция № 2, нямаме никакви користни цели в случая, но има нужда от някакви идеи.
Вторият ми въпрос е свързан с това как предвиждаме да се променят учебните програми. Както всички знаем, вузовете са независими. Какъв ще бъде стимулът за тях те да направят учебните програми атрактивни, както предложихте, министър Клисарова? Дали се предвижда промяна в наредбата за придобиване на квалификацията „учител”? Въобще по какъв начин ще се поставят изискванията пред вузовете така, че те наистина коренно да променят подхода си към квалификацията на учителите?
Нашият опит показва, че хора, които влизат в програмата „Заедно в час” и вече придобиват квалификация, но преминават през допълнителното обучение, което ние осигуряваме, за първи път си даваме сметка какво означава да бъдем учители на практика. Въпреки че стажът, през който те преминават, преди да влязат в училище, далеч не е по-дълъг от този, през който те преминават, докато са в университета.
И третият коментар относно конкретно условията. Аз всяка седмица съм в училище и то в доста трудни училища. Вчера бях в две, в много близки малки населени места до Пловдив, където има тотално различни условия. Откъде идва това? Най-вече от училищното лидерство. До каква степен мислим за ролята на директорите на училищата, когато говорим за приобщаването на младите специалисти и привличането им и задържането им в училище?
Споменаха вече представители на комисията от различни парламентарни групи, че наистина учителите се срещат с най-различни реакции и нагласи от страна на техните колеги, а не само на обществото. И по-скоро вътре ситуацията в училище е много по-страшна, отколкото тази, която има обществото и отношението, което обществото има към училището.
Аз съм виждала много примери, когато директорът, именно този, който може да повлияе организацията да е такава, че да приобщава младите хора, стимулира всички към развитие и към взаимна подкрепа, а не към демотивация, както беше споменато по-рано. В тази посока, ако се работи с директорите, с това те да придобият умения как да управляват по-ефективно училищната организация с цел да приобщават младите специалисти, много ще способства на средата.
Това са основните коментари и въпроси.
Едно нещо искам да отбележа. Според мене промяната на нагласата на обществото няма да се случи по никакъв друг начин, освен с демонстриране на конкретни резултати, тоест постиженията на децата да се повишат и да се подобрят. Всичко, което ние правим с оглед на това да се квалифицират младите специалисти, да са по-успешни, би трябвало да се измерва през постиженията на всеки един, да има ясна връзка с това кое обучение спомага резултатите да са по-добри. Благодаря ви.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз ще се опитам да бъда съвсем кратка. Ние се познаваме вече с Вас.
Относно това да има дискусия с младите учители. Да, трябва да има. Аз съм убедена, че „Заедно в час” ще помогне.
Също така Вие поставихте много интересна тема предния път за учителите - новатори. Мисля, че работите много добре с тази група. Това е чудесно. Защото тези учители - новатори имат много добри идеи.
По въпроса за инструкция № 2. Да, трябва да бъде усъвършенствана. Ако питате мене, тя трябва да бъде променена. Това, че си завършил инженерство и искаш да преподаваш, това може да стане само с едни квалификационни курсове. Не е необходимо още две години да учиш магистратура, да отделяш средства и време. В този случай и в професионалното образование, и в средното, и във висшето ще въведем така нареченото валидиране – валидиране на компетентности и знания. Разработва се тази система, именно да се валидират компетентности и знания, придобити по формално или неформално учене и обучение.
Относно учебните програми. Предстои поне двегодишна работа по тях и много широко обсъждане. Няма как да се случат по-бързо. А съответно учителите трябва да бъдат обучавани по тези нови учебни програми.
Относно ролята на директорите. Неслучайно в предложението за новия закон разписваме атестирането на директорите. Именно там ще проличи отношението. Не са само регионалните инспекторати. Именно там ще участват и учителите, и родителите, участва и настоятелството, и общината, да не пропусна и синдикатите. Когато един директор е неуспешен, той ще има възможност след едно такова атестиране да заема друга позиция и да дойде нов, по-успешен директор.
Освен това трябва да кажа, че ще има такава дирекция за обучение, за получаването на мениджърски качества у директорите.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Завършихме с въпросите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз пак ще дойда.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Аз като водещ ще кажа накрая няколко думи. В хода на тази позитивна дискусия ще кажа, че много от нещата, които смятаме да предложим ние като хора, участващи в системата и хората, които са малко по-встрани от системата мисля, че са в плюс на общата ни цел, която гоним.
На мене много ми хареса, че една думичка се повтаряше много пъти тук – и в изложението на госпожа Клисарова, и в много от въпросите. Тя беше думичката „мотивация”. Аз мисля, че това е един много сериозен елемент от цялостната ни работа. От много години се опитвам в структурите, където аз мога да влияя, чисто политически, да заложим като стратегическа цел, наред с основната стратегическа цел – равен достъп до качествено образование в Стратегията „Европа 2020” и в нашата стратегия „2020” да прибавим мотивацията на всички субекти, участващи в системата, в това число ученици, учители, родители, общество. Всичко това е ясно. Но тъй като днес говорим за учителите, това са основните елементи в една такава стратегия, в изпълнението на една такава стратегическа цел – да имат учителите условия да упражняват своя труд. Това трябва да гоним във всички посоки, да имат заплащане, което да е достойно за техния труд.
На трето място, задължително да имат възможности за квалификация, и хоризонтална, и вертикална, и кариерно развитие.
И на четвърто място, това, което вече зависи от всички нас, от цялото общество – да имат авторитета и статуса, за който говорихме тук.
Така че в този план ви давам тези неща като идея да ги мислим. Защото навремето чаках 16 години да вкараме делегираните бюджети. Вкарахме ги, видяхме, че има добър резултат, системата се успокои. И мотивацията трябва да влезе в тези наши цели, които преследваме.
И последно, преди да закрия дискусията по тази точка – не бягайте от оценката на учениците. Трябва да ви кажа, че тя е много точна…
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Тя е включена, аз не я казах.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Казвам на колегите, че се получи така, че учениците ще оценяват учителите. Не бягайте от това нещо, това е много хубаво. Вижте какво. Говоря като човек, който вече 12 години вижда как учениците могат да оценяват учителите. Първата година реакцията в училището, където съм директор, беше много сериозна от страна на учителите. Но после я възприеха, защото видяха, че учениците са много точни. Ние правим по подобие на американските оскари и българските аскери една награда „Даскер” за най-добър даскал, която учениците си правят сами, без никакво влияние върху тях. И трябва да ви кажа, че никога не съвпада оценката им спрямо това, което аз мога да кажа като ръководител, или колегите, които дават като оценка. Но тя в много случаи кореспондира с това как ученикът иска да види своя учител. И това е много правилно. Не трябва да бягаме от тази оценка. Още повече, че сега покрай различните форуми, в които участваме заедно с национални ученически асоциации и организирани срещи разбирам, че учениците искат много настойчиво да участват в такива неща. Колегите, които са директори – не ни пречи да даваме по една-две точици в диференцираното заплащане на база на оценката на учениците. Те се радват на това нещо и се чувстват много по-свързани с всичко това, което ние правим, и се чувстват много доволни.
Колеги, искам да благодаря от ваше име на министър Клисарова за участието й по първа точка. Смятам, че всичко това, което си говорихме в тази позитивна дискусия, след време ще бъде един наш общ резултат в името на средното образование. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 302-02-14, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27.09.2013 Г.
Уважаеми колеги, тъй като нашата комисия е трета по ред от разпореждането на председателя на Народното събрание, давам думата на доц. Имамов като заместник-председател на Комисията по образованието и науката и като председател на Икономическата политика и туризъм, която е разглеждала въпросния документ, да вземе думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, аз ще взема отношение по този законопроект и ще кажа своето мнение.
Ще започна с това, че Комисията по икономическата политика и туризъм също е съпътстваща, не е водеща комисия. Това трябва да се има предвид. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
По време на обсъждането на това споразумение в Комисията по икономическата политика възникнаха много сериозни въпроси. Аз ще спомена съвсем накратко някои от тях.
Решението на комисията е да не се гласува тази ратификация, докато водещата комисия не се произнесе по нея. Така че ако вие подложите на гласуване тази ратификация, аз няма да гласувам, защото няма как да сменя мнението си от вчера до днес. Вчера аз също подкрепих предложението да не се гласува, докато не чуем становището на водещата комисия, а това е Комисията по бюджет и финанси. Съвсем накратко за тази ратификация, защото предполагам, че повечето от вас не са чели подробно текстовете, но е желателно да се знаят някои неща.
Всички знаете, че когато става дума за ратификация, обикновено се гласува много бързо и гласуването има достатъчно голям кворум по отношение на подобни законопроекти.
За какво става дума. Аз предполагам, че нашата комисия е записана като съпътстваща при разглеждането на този законопроект поради обстоятелството, че става дума за иновации. Друго обяснение няма. Става дума за услуги, консултации, които касаят – в мотивите е записано :
- на първо място, разработване на Стратегия за интелигентна специализация и система за управление на Национален съвет за иновации;
- на второ място – изработване на компонент иновации от оперативна програма „Иновации и предприемачество - 2014 – 2020 г.
Мисля, че това са двете основни цели, записани в споразумението. Те са разработени много подробно, в детайли.
Това, което според мене трябва да знаете, е, че става дума за 2 млн. 588 хил. лв., което се равнява на 1 млн. 321 хил. евро. Обърнете внимание. Екипът, който Световната банка излъчва да свърши работата по това споразумение, се състои от 8 човека, между които има един български представител. Всички останали са от Световната банка. Направете сметка. Споразумението е подписано на 26 юли 2012 г., когато министър на икономиката, енергетиката и туризма е бил Делян Добрев. Той е член на Икономическата комисия и вчера взе отношение. Аз очаквах накрая, но все пак взе отношение по тази ратификация.
Крайният срок за изпълнението на задълженията на банката по това споразумение е 31 декември 2013 г. Значи година и половина 8 човека, 2 млн. 588 хил. лв.
Какви въпроси възникнаха по време на обсъждането в Икономическата комисия.
Първо, защо досега не е ратифицирано споразумението? Има голямо закъснение. Защо примерно предишното правителство не е ратифицирало споразумението?
Второ. Има много закъснение в конкретните дейности. Те са посочени на стр. 3 от приложението. Много подробно е развито и е разработено какво е направено досега и в какви срокове или по-скоро какво би трябвало да се направи. Защото тук няма ясна информация какво от това е направено.
Трета група въпроси. На какво основание е плащано, преди да се извърши ратификация, защото са извършени плащания досега?
И четвърта група въпроси. Разбира се, това излиза малко извън правилата на това споразумение – защо не са ангажирани български учени, които биха разработили същите теми за много по-малко средства от българския бюджет?
Това са основните въпроси, въз основа на които комисията взе решение да отложи гласуването на ратификацията, докато не се произнесе водещата комисия. Това е, което исках да ви кажа. Още веднъж, ако подложите на гласуване ратификацията, аз няма да гласувам по нея. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, доц. Имамов. Аз също няма да подкрепя този закон със следния мотив.
Първо, доколкото разбирам от документите, които са пред нас, става въпрос за ратификация, която ратификация е резултат от споразумение, подписано на 26 юли 2012 г. с преведени вече суми по него. Сумите, доколкото виждам, до момента са 1 млн. 100 хил. лв. Тоест тази ратификация е трябвало да се случи доста по-рано, което за съжаление показва, че е нарушена Конституцията на Република България, по-конкретно чл. 85, ал. 4. Не знам какви са причините за това нарушение, не знам защо не е влязла тази ратификация тогава, когато е било необходимо, не са изпълнени финансовите ангажименти за държавата. Мисля, че това не е наш въпрос. За това трябва да се намесят съответните компетентни органи.
Също така ми се струва, че трябва да се потърси съответната отговорност за плащане по споразумението преди ратификацията.
Мисля, че това са мотиви, които и на мене ми дават основание да не подкрепя предложения ни законопроект. Проф. Станилов има думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз изобщо няма да подкрепя, каквото и мнение да даде водещата комисия, по следната причина. Мисля, че иновациите не са работа изобщо на Световната банка. Това първо.
Второ, иновации – това означава индустриализация и високи технологии, каквито в България няма. Иновации – това означава силно развита изследователска дейност, каквато в България няма. Тя е на най-ниското ниво в Европа. От което следва – какво ще иновираш, като ти нямаш база?
Трето. Аз мисля, че това споразумение е направено с комерсиална цел – да се изхарчат тези пари и да не следва нищо. Независимо дали е нарушена Конституцията или не е нарушена, понякога законодателството се нарушава, ако от това има положителен резултат. Тук няма никакъв резултат. На 31 декември им изтича срокът, те са дали само един доклад. Общо взето, както вече се каза, Българската академия на науките и университетската изследователска група можеха да направят тези неща. Но и те да ги направят, докато не се финансира, докато съвсем друга стратегия не се направи, докато не се развие в България индустрията, докато не се развият високите технологии, докато не се създаде база на иновациите, няма смисъл от никакви споразумения, от никакви консултации, от никакви стратегии. Това са пълни глупости. Извинявайте, че се изразявам така. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Господин Багдасаров, заповядайте.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Аз също не бих подкрепил подобен законопроект за ратификация. Няма да влизам в политическата част. Смятам, че през следващите дни ще се развие скандално темата, защото няма логика да се започне изпълнение на договор, без той преди това да е минал през парламента. Още повече, че тук става въпрос за структура, която в крайна сметка ние тръгваме да ползваме, загърбвайки експертите в България, загърбвайки експертите в Европа.
Ще ми се все пак като човек от Комисията по образованието и науката да кажа основния мотив, ако щете, като един реверанс, да кажем, че ние в България имаме не малко институти и експерти, които се занимават с подобна проблематика. Заради това като основен мотив, водещ от това, което казвам, че няма да подкрепя този закон, нека да бъде пренебрегването на нашите български експерти и специалисти, които също могат да изпълняват тези консултантски услуги. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз, като се солидаризирам с предложението да се отложи разглеждането, докато водещата комисия не се произнесе по ратификацията на това споразумение и съгласявайки се, че няма проблем в България с теоретичното определяне на приоритетите в областта на иновациите и липса на достатъчен научен потенциал, който може да направи такава стратегия и да съдейства за създаване на оперативна програма „Конкурентоспособност”, мисля, че няма как да приемем, че Световната банка е тази, която може да ни разработи стратегия. Аз съм виждала не една стратегия на Световната банка, която на практика ползва едва ли не нашите научни продукти, които са създадени в държавата, но в ролята на ментор ни дава препоръки, които трябва да изпълним като такива, които ние едва ли не сме знаели, че съществуват.
Но все пак аз искам да попитам: нещо извършено ли е досега по това споразумение, по този договор? Даден е аванс. Дали е работено, тъй като март месец, май месец, юни месец има етапи, които са описани в анекса за свършени етапи от работата по това споразумение?
Искам да попитам експертите, които са тук, дали имат доклади и отчети по тези именно направления на работа, както са дадени в графика в анекса?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Имате думата. Вече има достатъчно въпроси към Вас. Госпожа Буруджиева има също въпрос към експертите.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Ако е възможно, да задам още един въпрос, за да формирам окончателното си мнение, което принципно е, че не мога да подкрепя нещо, което е трябвало да бъде съгласувано с Народното събрание и легитимирано от Народното събрание преди година и половина почти. За мене е нонсенс което и да било правителство да работи по нещо, което изисква санкцията на Народното събрание, без такава санкция. Но това предполагам, че ще бъде дебат в залата и се надявам, защото аз лично смятам, че това е тотално безобразие.
Имам следния въпрос. Прочетох: срок за действие – прекратяване. Какъв е вариантът да се предложи при срок за действие „прекратяване” в т. 2, случаят, в който параграф „и” е неприложим? Защото това на практика е щадящо българската страна.
Второ. Доколкото разбирам, за милион и нещо би трябвало да са платени дейности 2а. Поне минимум. Извършени ли са тези дейности реално? Имате ли ги тези две неща? Какво още имате?
Защото не знам дали прочетохте, колеги, но в „Приложение – описание на консултантските услуги” има една т. 2 – „График”, където пише: „освен ако не бъде договорено друго между клиента и банката, банката трябва да положи старание да предостави консултантските услуги, съгласно посочения по-горе времеви график”.
Аз лично бих искала да разбера какво се крие зад термина „да положи старание” в един договор, който е финансов документ. Тоест как ние доказваме дали е положено старание.
И оттам се връщам към „и”, където всъщност, за да не се приложи, трябва да е ясно, че поради груба небрежност или умишлено неправомерно поведение на банката или нейния персонал са довели до невъзможност да се изпълнят консултантските услуги. Тоест поради липса на доклади би могло да се приложи. Но това как влиза в графика за старанието? Изобщо как ще излезете от този параграф 22?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Други въпроси към експертите от министерството има ли? – Няма. Моля да изясните. Политическия аспект нас не ни интересува, интересува ни експертния. Имате думата.
ДАНИЕЛА МАЛХАСЯН: Аз и при най-добро желание политическия аспект не мога да го засегна, защото съм експерт. Ако ми позволите все пак да извиня господин Тасим, който беше на заседанието на Комисията по бюджет и финанси и го извикаха в Министерския съвет.
Конкретно на въпросите. Има ли дейности, които са извършени. Да, има дейности. Има доклад на Световната банка, което е основната дейност, най-скъпото – проект на доклад, публикуван на интернет страницата на министерството, на основата на който доклад на един от вариантите му е разработен проект на Стратегия за интелигентна специализация. Отварям една скоба, че тази така наречена интелигентна трипъл стратегия, интелигентна специализация е предварително условие, за да се вземат средства от Европейския съюз за следващите 7 години не само за оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” и не само за оперативна програма „Образование и наука за развитие”.
Единият доклад претърпя доста промени. Промениха се самите изисквания на Европейската комисия. Тоест към месец октомври, ако не ме лъже паметта, есента на 2012 г. самата Европейска комисия направи допълнение към своите насоки за разработване на такава стратегия. Така че към този момент имаме този доклад, имаме го и официално внесен, съответно имаме и коментари, заедно с едно допълнение по отношение на цифровия растеж, пак като изискване, за да се получат средства от Европейския съюз и те предстои да бъдат одобрени от работната група и от министерството, за да се извърши плащане. Така че по този доклад все още не е извършено плащане.
Има доклад, който е одобрен, който касае оперативна програма „Конкурентоспособност” – анализ на досегашното изпълнение и на основата на това препоръки как да бъдат облекчени процедурите, как по-добре да се фокусират мерките, заложени в програмата. Този доклад е одобрен от нас. Там е изплатена пълната сума, като е приспаднато от авансовото плащане, тоест 394 хил. И резултатите от този доклад до голяма степен са залегнали в проекта за оперативната програма и Споразумението за партньорство.
Имаме представен третия доклад, който се отнася до комерсиализация на услугите, предоставящи иновации, свързани с иновации. Аз лично не съм имала време, тъй като онзи ден ни го предоставиха. Проект съм виждала, завършения вариант не съм го виждала. Той в момента се разглежда от специалистите в тази област и плащане може да бъде извършено, съгласно механизма, след като бъдат отразени всички коментари.
Това, което също като проект досега сме го виждали, но все още не е внесено, е четвъртият доклад, който се отнася до водещите проекти. Знаем обаче кои са те, те са идентифицирани и са дискутирани широко както с бизнеса, така и с научните среди.
Така че по отношение на дейностите това, което аз и колегата ми Лора Капеловска знаем и сме компетентни, мога да ви уверя, че дейностите се движат не по график, с известно закъснение. Още в началото стартира малко по-късно дейността по този проект и това акумулира допълнителни закъснения, включително и с ратифицирането. Аз лично не съм предполагала, че ще бъде така, защото знам, че няма срокове за тази ратификация. Имахме правно становище.
По втория конкретен въпрос. Плащанията до момента не са в милион и нещо. Изплатено е 20 процента авансово плащане в размер на 517 хил. 600 лв. По споразумение такива авансови плащания плащаме и на предприятията, които са ни бенефициенти, и на публичните организации също. Дотук сме платили само един доклад, който е финализиран, коментирали сме го, отразени са коментарите и даже вече сме го използвали, като не е изплатена цялата му сума 394 хил., а 290 хил. 951 лв. и са приспаднати 103 хил. 049 лв. от авансовото плащане по схемата за плащанията.
Нямаме към момента притеснение, че няма да получим резултатите. Контролът, който осъществяваме, е на база месечни доклади. Те позволяват – такава е практиката, и по други проекти с български изпълнители – по голяма гъвкавост и промяна в графиците, резултат от различни възникнали обстоятелства.
Споразумението със Световната банка се базира на меморандума за разбирателство между България и Световната банка, ратифицирано от миналия парламент за оказване от страна на Световната банка на консултации във връзка с европейските средства.
Това е, което искам да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: И аз благодаря. Заповядайте, Светла Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз чух това, което се каза като техническо изпълнение на този консултантски договор. Оставам с впечатление, че това все пак няма да бъде оперативна програма „Иновации” за България, то ще бъде за всяка друга държава. И не виждам смисъла някой друг да ни прави програма за иновации. Тя трябва да бъде за българските условия, за българската действителност. Най-малкото, което беше необходимо, е в този договор наистина да участват и да бъдат привлечени български специалисти, институции и т.н., които знаят за какво става въпрос в българската действителност като възможности за развитие.
Така че аз си поддържам становището, че трябва да отложим гласуването на това споразумение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, ние имаме вече решението на Комисията по бюджет и финанси. Тя е приела законопроекта. Решението е с две точки. Хубаво би било, уважаема госпожо председател, да представите това решение. Но тук има и други аспекти, които предполагам, са взети предвид при решението на Бюджетната комисия. Това са нашите взаимоотношения със Световната банка, по какъв начин ще се отразят оттук нататък.
И второ, какво влияние ще има тази ратификация по отношение на бъдещия финансов период, дали ще окаже положително или негативно влияние едно такова негативно решение.
Все пак ние сме политици, трябва да мислим за всички аспекти на проблема и да вземем решение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Да представя решението на Комисията по бюджет и финанси. Прието е предложението на председателя на комисията да се препоръча на Народното събрание да ратифицира споразумението, тъй като това е задължително във връзка с новия програмен период по оперативните европейски програми.
Второто решение е да се вземе решение да се възложи на съответните компетентни органи да извършат проверка във връзка с горните нарушения и установяване на отговорните за тях лица.
Това са двете решения, които са взети от Комисията по бюджет и финанси. Те маркират една възможност за формулиране на наши вече решения.
На този етап, ако разрешите, да обобщя, имаме няколко възможни варианти.
Първото ни решение е по принцип наистина да подкрепим това предложение на Комисията по бюджет и финанси за ратифициране на споразумението, тъй като е явно, че сме поставени на колене, със следните уточнения.
Първо, да бъде извършена цялостна проверка защо първо, не е възложен анализ на български научни организации, не е възложено на тях да бъде изработена такъв тип стратегия.
Второ, съответните компетентни органи да установят нарушена ли е Конституцията, извършено ли е престъпление и респективно ние също да подкрепим едно такова решение.
Така че доколкото разбирам, е необходима задължителна ратификация. Искам да кажа предварително, че аз няма да подкрепя това решение, защото смятам, че не можем да бъдем поставяни пред свършен факт. Имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още две изречения. Дори да се въздържим като Комисия по образованието, това няма да окаже решаващо влияние. Въпреки това нашата оценка трябва да бъде само по онази част, която касае предмета на дейност на нашата комисия. ние се произнасяме по образователната част. Така че няма да е голяма трагедия дори да се въздържим от подкрепа. Казвам ви го, а вие сами ще решите.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: В този смисъл, доц. Имамов, аз мисля, че при нас има малко символика за зачитане на българската научна общност. И мисля, че е особено важно в дадения момент поне като един знак да се обединим около това като комисия, както и в други моменти сме се обединявали. Господин Славов, заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също смятам, че ние сме в състояние след решение на водещата Комисия по бюджет и финанси да отложим нашето гласуване. И ако го отложим, ние ще имаме повече възможност допълнително да обсъдим, да коментираме включително и с участието на министър, на заместник-министър.
Така че смятам за подходящо в случая да обмислим това предложение за отлагане на гласуването по законопроекта.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, господин Славов. Други предложения. Проф. Аврамов, заповядайте.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Уважаеми дами и господа! Аз съм професор по физика и биофизика и съм тук по друг повод. Но попаднах в дебати, които засягат иновациите в науката. А самият аз случайно съм експерт в тази област. Искам да ви кажа следното.
Самият аз съм участвал в многократни обсъждания, бил съм привличан примерно от Центъра за изследване на демокрацията във връзка с разработка на закон за иновацията, с разработка на стратегия, участвал съм в разработката на Стратегията на Българската академия на науките и на Националната стратегия. Аз съм свидетел на изключително абсурдна ситуация. Изключително абсурдна!
Първо, уверявам ви, че 7 чужденци и един българин, който и да е той, не могат да направят абсолютно нищо повече, колкото може да направи някой от институтите на БАН, ако му бъде възложено. Един институт.
Аз понеже не съм политик, поне засега, и мога да говоря малко по-неполитически, ще кажа, че това е едно доказателство, че в България има пари, които се дават ей така, за да се вземат. Това на мене изключително много ми прилича на историята с фонд „Научни изследвания”, където се раздадоха 15 млн. лв., от които, по мое почти доказано съмнение, 9 млн. се откраднаха.
Затова ви предлагам моето скромно експертно становище по въпроса като неизкушен от политическите мотиви. Разбирам, че има в политиката и акт на извиване на ръце. Но лично аз не мисля, че ще бъде в чест на Комисията за науката и образованието да подкрепи такова решение.
Бих искал в точка „Разни” да ми дадете думата за 2 минути, за да ви кажа за какво присъствам на вашето заседание. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Доц. Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз лично ще гласувам „въздържал се” точно във връзка с нашата част, за която си представяме, че е тази ратификация тук. Давам си сметка, че сме поставени пред свършен факт.
Искам да уверя членовете на комисията, че ще си позволя да повдигна този въпрос. Продължавам да твърдя – нарушени са закони в България. Не е възможно Министерският съвет да извърши каквото и да било действие преди тази ратификация. И аз искам да знам има ли и други случаи на такива ратификации. Колко са бомбите, пред които стоим? Колко милиона са дадени, при положение, че в България имаше достатъчно много вой за това, че нямаше пари за българската наука. Просто искам тези три неща да ги знам. Ще ги поставя като въпроси и ще търся дебат в залата, защото смятам, че това е едно истинско безобразие и безотговорност. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Други становища, мнения по обсъжданите въпроси?
ИРЕНА КОЦЕВА: Аз предлагам да прекратим разискванията и да гласуваме предложението на Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Първо, имаме направено предложение. Който е съгласен да прекратим разискванията, моля да гласува.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Първото предложение, което постъпи, е да отложим гласуването на законопроекта. Това е предложение на народния представител Пламен Славов. Който е съгласен да отложим гласуването по така предложения законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, моля да гласува.
Гласували: за 1.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Извинявайте много, нали това предложение беше да отложим, докато получим решението на Комисията по бюджет и финанси. Сега имаме вече тяхното решение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Има направено формално предложение, което сме длъжни да гласуваме.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Няма основание. Ние вече имаме позиция.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Предложението не се приема.
Който е съгласен да приемем законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, моля да гласува.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Извинявайте, че пак се намесвам, но ние трябва да имаме позиция на комисията, както на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Има ред, който не можем да пренебрегнем.
Моля за резултата от гласуването за приемане на законопроекта.
Гласували: за 8, против 4, въздържали се 6.
Не се приема.
Следващото предложение е да се извърши цялостна проверка на обстоятелствата, довели до забавяне на ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, както и да се възложи на съответните компетентни органи да установят дали има нарушение и уговорка с тях, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Нека да изчета нашето решение:
1. Комисията по образованието и науката не подкрепя законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 27.098.2013 г.
2. Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да възложи на съответните компетентни органи да извършат цялостна проверка във връзка със забавянето на ратифицирането на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, и да установи отговорните за това лица.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Тъй като Комисията по бюджет и финанси е поставила този въпрос, предлагам нашата комисия по-скоро да постави въпроса за изясняване на това липсвал ли е експертен капацитет в България, който е довел до необходимостта да се наемат изцяло външни експерти и в крайна сметка какви ще бъдат оттук нататък гаранциите по това споразумение, че ние наистина ще получим един адекватен за българските условия и българската иновация продукт.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Тогава ще трябва да подложа на гласуване и трета точка: Комисията по образованието и науката препоръчва на Народното събрание да изиска от компетентните органи….
ИРЕНА СОКОЛОВА: Колеги, аз разбирам сантимента, уважението и отношението към българската наука. Това е и моето отношение. Но в случая говорим за споразумение със Световната банка. Всяка една организация като Световната банка има специалисти, с които работи. Дали това са специалисти от Германия, от България или от Конго, тя разполага с тези експерти. Тук не можем да внасяме уточнение с кого ще работи Световната банка. Избираме с кого да сключваме споразумение, с кого да работим, а не кои са експертите на Световната банка.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Колега, не избираме кои да са експертите на Световната банка. Искаме да се изясни въпросът защо и какво е довело до преценката, че в България няма експерти, та е трябвало да се сключи точно това споразумение. Много добре разбирате за какво става дума, нали?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Подкрепям уважаемата доц. Буруджиева, защото европейска институция не задължава България да сключва договор с една или друга институция.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: На мене ми се струва, че чисто формално има проблем в това предложение, тъй като не е ясно кои са компетентните органи. Ясно е кои са компетентните органи, които ще установят дали има нарушение на законите. Има си органи за целта. Но кои са компетентните органи, които ще установят дали е нямало капацитет в България да се извърши тази работа, ми се струва, че съвсем не е ясно. По-скоро бих казала, че от това, което сега чухме, има становище на комисията. Дали ние го споделяме или не, е друга тема. но има становище на комисията и то е, че има такава компетентност в рамките на държавата. И следователно не е логично ние да възлагаме на някой друг да установи това, след като няма дефиниран орган, който да го свърши, и след като ние имаме мнение по въпроса.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Разбира се, че има дефиниран орган и това е органът, който е сключил това споразумение. Той е преценил с кого да сключи споразумение. И там има подписи и хора, които са оторизирани да правят това нещо. На базата на какво те са го направили е нашият въпрос. Защото, доколкото съм проследила цялата тази история, няма абсолютно никакви процедури, въз основа на които е направен този избор.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Когато е сключвано споразумението, то е сключено в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на структурните инструменти на Европейския съюз от 22 януари 2012 г. и това е описано в самия документ.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Този меморандум не означава непременно, че трябва да се сключи точно това споразумение за точно този проект. Нали разбирате? Хайде сега да не се връщаме на това как четири години ни заглавичквахте, че ако нещо направи Дянков, цялата Световна банка ще вземе да се юрне и ще ни затрие като държава!
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Извън всичко останало бих допълнила, че ние наистина се нуждаем от подобен анализ и действително би трябвало да го изискаме от Министерството на икономиката, най-малкото затова, че ни очаква нов програмен период и ние би трябвало да знаем защо наистина е пренебрегнат научният потенциал на България, а разработката на следващи оперативни програми, дори тази програма, която имаме, за наука и образование, дори и тази програма, която в момента ще започне да действа при Министерството на икономиката – за иновации и конкурентоспособност, доколкото разбирам това споразумение, предполага подобен тип консултантски услуги за оперативен период.
Така че от този анализ ние наистина се нуждаем. Ще го подложа на гласуване – да имаме точка 3 към нашето решение:
3. Комисията по образованието и науката да изиска от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да изясни защо не е използван научният потенциал на Република България и на какво основание е предпочетено в областта на научните изследвания и иновации да бъдат използвани външни експерти.
Има ли предложения за редакция на това становище? – Няма.
Който е за приемането на този текст като точка 3 към решението на нашата комисия, моля да гласува.
Гласували: за 16, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Така с три точки ние оформихме нашата позиция. Има думата народният представител Станислав Станилов за обяснение на вот „въздържал се”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да ви кажа, че всичко това, което ще питате Министерството на икономиката, аз го знам от началото до края. Знам точно защо, точно какво и точно кой и нямам нужда да питам никого. Това е изпълнението на точно определена философия. Ние я наричаме колониална философия и наричаме такива хора компрадори. Затова няма за какво да гласувам подобни документи и да се въртя около опашката си като бездомно куче.

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Има думата проф. Аврамов.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Моето присъствие е по повод на тази точка „Разни”. Аз съм член на Обществения съвет към министъра на образованието и науката по настояване на гражданските движения, които се образуваха след протестите – февруарските и текущите. Надявам се, че ще бъда член и на обществения съвет на вашата комисия с любезната покана на проф. Добрева. Затова бих искал да ви кажа само няколко неща.
Моля да приемете моето изказване и въобще моя глас като глас на протестиращ човек, включително представител на тези, които са на улицата. Разбира се, аз съм професор и протестирам не съвсем по този начин, но включително и аз бях на улицата, когато група учени протестираха против тенденцията да не се настоява пред Европейския съюз за сериозна програма за наука и образование. И ще продължавам да протестирам. Тези протести – може би знаете – вече придобиват такава форма, че има подписка за оставката на министър Клисарова и т.н.
Аз съм конструктивно настроен протестиращ човек, но категорично протестиращ. Затова моето присъствие днес е свързано само с една идея. Дори изложението на Стратегията за развитието на педагогическите кадри показва поне за мене, че системата на образованието в България има много сериозни проблеми, тя функционира със сериозните си проблеми. А системата на научните изследвания, на иновациите, на технологичното развитие не функционира, тя е разрушена с огромните усилия на правителството на ГЕРБ, разбира се, на което аз – тук ме познават част от членовете на комисията – съм се противопоставял, както ще се противопоставям и на вашата комисия в същия този план. Министър Клисарова получава една изгорена до основи нива. Затова моето – разбирайте на колегите ми – възпитано казано, силно настояване е Комисията за наука и образование да предприеме активни действия в тази област – наука, образование, иновации във всичките й политически аспекти.
Ние очакваме от вас, уважаеми дами и господа, в много кратко време най-малкото да представите една програма за политическа работа: кога например ще бъде изменена Националната стратегия за научни изследвания. Тя представлява един отвратителен документ, който е толкова излагащ, включително и пред света. Това е една компилация, направена нощеска, както си призна министър Игнатов, направил я е сам, една комбинация от обикновени глупости и пълни абсурди. Само че на базата на тази Национална стратегия беше проведен конкурс за научни изследвания за 2012 г., точно обосновавайки се на тази стратегия. И знаете какъв е резултатът.
Второ. Съществува един закон, който разруши кадровата структура на науката. Ние настояваме да се промени или да се приеме нов закон. Има опити да се компенсират ужасните вреди, който този закон нанесе на научната общност чрез правилника му. Обаче аз лично смятам, че това не може да стане. Ние очакваме от вас много бързо този закон да бъде отменен и заместен с нормален европейски закон, включващ критерии, включващ контрол и т.н.
Съществува документ, който се нарича Пътна карта за технологично развитие на България. Това е една смехотворна компилация, която е правена явно под натиска на някакви дати на Европейската комисия, за да бъде отчетена. Там има такива неща, които един полуграмотен човек като ги чете, предизвикват смях. Както и други закони.
Много настоятелно ви моля да представите пред нас най-малко плана за вашата работа.
Освен това може да разчитате, разбира се, за разлика от предходната точка, която действително за мене е нещо между тъжно и смешно, на потенциала както на Академията на науките, така и на много други учени, които са – уверявам ви – достатъчно компетентни да решават тези въпроси от жизнена важност. Защото вие самите виждате как сте поставени в позицията на народни представители на държава от Третия свят. Аз не знам дали това събужда особена гордост у един народен представител, но то се вижда отдалече.
И едно от най-важните неща, което не зная дали точно Комисията по науката и образованието на парламента решава, но във всеки случай зависи от нея – четвърта година науката в България няма финансиране.
Уважаеми дами и господа, разрушава се научната структура. Четвърта година! И няма и да има, доколкото разбирам от разговорите с министър Клисарова.
И последно, може би най-важното – очакваме да видим бюджета. Ако бюджетът бъде както всичките бюджети на ГЕРБ, които започват с това, че науката и образованието са приоритети, а след това се задава въпросът: Науката иска пари – откъде да ги вземем тези пари, което означава, че не са приоритети, а това са области на остатъчно внимание, това ще покаже, че и новото управляващо мнозинство, и новото правителство следват тази унищожителна линия, която няма да ни доведе до интелигентен растеж. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз бих искала да се солидаризирам с въпросите, които поставихте, особено що се отнася до финансовите параметри. В момента, доколкото знам, се работи по бюджета. Имаме уверението и от министър-председателя, че образованието ще бъде приоритет. Знаете, че по линия особено на Коалиция за България ние ще настояваме тази година, независимо от финансовите параметри, да бъдат изпълнени ангажименти към науката в България. Така че смятам, че и като образователна и научна комисия ние ще имаме свое становище и ще направим всичко възможно да въведем, както се казва, поне малко светлина в тъмнината. Мисля, че тук всички сме единни. Между другото, аз имах възможността, макар и за 6 месеца да работя в предишния състав на Народното събрание и мога да кажа, че като комисия винаги сме били единни, независимо от политическите си пристрастия. Надявам се, че сега също ще подкрепим тези въпроси.
Аз много Ви благодаря, проф. Аврамов, че Вие приехте поканата ми да се присъедините към обществения съвет. Искам да информирам колегите, че другата седмица започваме да конструираме обществения съвет към нашата комисия, който, разбира се, ще включва представители в отделните области, с които ние се занимаваме, защото може би ние ще разполагаме с най-голямото богатство на интелектуалния потенциал на България. Така че наистина много Ви благодаря.
Що се отнася до въпросите, които поставихте, наистина ние също очакваме от Министерството на образованието и науката, смятаме, че това е в техните правомощия, още повече в първото си представяне пред нашата комисия проф. Клисарова го заяви като намерение, до края на годината да ни бъде представена Стратегията за висшето образование, защото там се очакват много големи проблеми. И настояваме да бъде актуализирана Стратегията за научните изследвания, защото там има въпроси, които будят огромна тревога, както и се надяваме, че в най-скоро време ще ни бъде предоставен и нов закон, който да очертае пътищата за научна кариера, с анализ на всички онези проблеми, с които се сблъсква системата. Защото вярвам, ще се съгласите с мен, че един от големите проблеми, които ние констатирахме и с предишната точка, която разгледахме, е липсата на анализ на системите. Тоест ние вървим напред, приемаме стратегии, законопроекти, независимо за кое правителство става въпрос, без да имаме представа докъде сме достигнали и какво се предполага стратегически, че ще направим като първа, втора, трета стъпка. Така че чукате на отворена врата.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Дано да е така.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожо председател, колеги, проф. Аврамов! Аз искрено се надявам, че Вие ще бъдете член на обществен съвет, а не на партиен съвет. Направи грозно впечатление. Проф. Добрева каза преди малко, че в тази комисия се решават въпроси по същество и не политизираме. Вие направихте такива оценки – просто груба работа! Ако искате да работим качествено……
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми проф. Аврамов, всеки съвет е добре дошъл, Вие знаете. Но би било да имате предвид, че в Народното събрание има граждани на Република България. Повечето от тях са преподаватели, научни работници, включително и в тази комисия. В изпълнителната власт също има научни работници, като започнете от премиера, вицепремиери, министри, да не говорим по отделните комисии. Така че ние ще бъдем изключително благодарни, ако вашите мнения предизвикат научни дискусии и спорове, а не политически препирни и политически сблъсъци. Нека Вие като член на Научния съвет да повдигате въпроси, които политиците или не искат да засегнат, или не ги виждат, понеже Вие сте човек, който ще решавате или ще предлагате решения от друга позиция, от друга гледна точка. Вие самият споменахте – от гледна точка на улицата или на гражданското общество. Това ще бъде изключително полезно за нас.
Все пак не забравяйте. Ето вижте тук колко професори и доценти са се наредили. Те също имат конкретни мнения.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Това дали работим качествено няма нищо общо с политическите ни позиции. И отказвам да приема, че поради това, че нямаме политически позиции или оценки, мястото и в комисиите, и в Народното събрание е за такива, значело, че работим качествено или не. Това дали работим качествено по повод на законодателството няма отношение към това, че ние имаме различни позиции. Мисля, че тук всички сме съгласни с това – всеки е с неговото си качество. Слава Богу, имаме общи полета на загриженост.
Отправям отново своето предложение към ръководството на комисията от първото заседание. Продължавам да твърдя, че независимо от нашите различия, от това, че като парламентарни групи ние гоним конкретни политически интереси, ние като комисия не можем да нямаме приоритети. Не можем да нямаме идея изобщо закона за науката ще го променяме ли или ще правим нов. Да не правим този дебат. Тук ни забиха серия неща.
Извинявам се много, с всичките ми уважения към съветите, които правим, но ние тук не сме малоумници. Дайте да си направим един дебат. Всички знаем от какво имаме нужда. Не може да чакаме постоянно на Министерския съвет. Отказвам категорично това нещо. Функция на Народното събрание е законодателен орган. Ние сме парламентарна република. Една от основните критики, които са отправени досега към Народното събрание в годините, е точно това – че отказва да изпълнява тази функция и се превръща в един придатък на Министерския съвет.
Така че апелирам отново – тогава спорехме с проф. Имамов, надявам се, че сега съм извадила аргументи, които да го убедят, че има място и значение ние да направим един такъв дебат. Ние като специалисти, хора, които се интересуват, които са загрижени, включително оторизирани за решаването на проблемите в сферата на образованието и науката, че има нужда от това, това и това и имате право като комисия, имаме ресурси и възможности да обединим усилията си и заедно с експертите да вземем да направим някои стъпки, докато чакаме Министерският съвет да свърши някои неща. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз подкрепям това, което каза доц. Буруджиева, но не защото сме от една и съща политическа сила, а защото вече имаме конкретна идея да помислим, ако стигнем до съгласие. По моему до Нова година бихме могли спокойно, тъй като ни предстои да гледаме и Стратегията за иновации, да прочетем, разбира се, с необходимата сериозност, и да привлечем хората от обществения съвет, които ще се занимават, научната стратегия, което по моему е първото нещо, което би трябвало да изискваме, за да тръгнем оттам нататък към всички останали законопроекти.
Така че, тъй като това е акт на Народното събрание, тук ще се включат и председателят на Българската академия на науките, и авторитетни фигури, ние наистина бихме могли да поработим върху стратегията, разбира се, ако го приемем като предложение. Госпожо Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, аз искам да се включа, за да подкрепя госпожа Буруджиева. Преди две седмици, когато обсъждахме визия за развитие на студентския спорт, ненапразно направих подобно предложение, макар че влязохме в дебат кое е във функциите на законодателя и кое не е. Независимо от това, че по някои въпроси ние можем само да препоръчаме на Министерския съвет, аз мисля, че наша отговорност е да го направим, а тяхна отговорност е дали ще се съобразят или не и съответно какво ще ни предложат.
Така че категорично подкрепям една такава дейност и такава визия за работата ни. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Тогава нека да оформим едно решение по точка „Разни”, което няма да гласуваме, защото то е наше консенсусно решение – да помислим върху такъв тип законодателни инициативи, които биха могли да ни обединят.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Технологично предлагам всяка парламентарна група да направи обсъждане и да внесе в ръководството предложенията си, които да обсъдим всички заедно и да решим какво ще направим.
Тъй като съм взела думата, искам да кажа, че аз съм внесла нещо в точка „Разни”. Идеята ми е, запознайте се. Не мисля, че трябва да удължаваме заседанието. Всички са достатъчно уморени. Виждате, че няма срокове, не е нещо напряло, така да се каже.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Искам първо да Ви благодаря за това предложение. Ако Вашият материал наистина изисква малко повече време, предлагам да го оставим за следващия път в точка „Разни”.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Нека да видим двете комисии – по вероизповеданието и по образованието и науката как точно във времето да си провеждат заседанията, защото се оказва, че доста членове съвпадат, освен това и с Икономическата комисия, която днес заседава с начален час 15 часа, както и с Комисията по бюджет и финанси. Просто за да сме достатъчно активни и да имаме възможност да участваме в работата и на другите комисии, трябва да се координират по-успешно началните часове за работа на комисиите.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Ние сме се координирали с две комисии – Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по култура. Ще ги помислим.
Колеги, последно съобщение от кабинета на министър-председателя. Вие сте получили и лична покана от страна на проф. Клисарова. На 14 октомври, понеделник, от 10 часа всички сме поканени в Гранитната зала на Министерския съвет, за да започнем разговор по въпросите на професионалното образование. А в 11 часа е тържеството на Българската академия на науките.
Благодаря на всички за участието. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,35 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА