---

П Р О Т О К О Л

На 7 ноември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на законопроект за държавния бюджет за 2014 г. № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, на основание чл. 26 от ПОДНС на тема „Политики в сферата на средното образованието”.
3. Разни.
На заседанието присъства Анелия Клисарова – министър на образованието и науката.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.


ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми гости, уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по образованието и науката. Извинявам се за закъснението, но в момента протичат паралелни заседания на комисии, в т.ч. и заседание на Комисията по култура; това наложи и нашето закъснение, и закъснението на други колеги, които ще се присъединят. Всички помолиха да стартираме днешното ни обсъждане.
Уважаеми колеги, имате предложението за дневен ред на редовното ни заседание.
Предлагам на вашето внимание три точки:
1. Разглеждане на законопроект за държавния бюджет за 2014 г. № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, на основание чл. 26 от ПОДНС на тема „Политики в сферата на образованието, отразени в законопроекта за държавния бюджет за 2014 г.”.
3. Разни.
Имате думата за предложения, за мнения и становища по така представения дневен ред. Заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам по точка 2 да спазим разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от правилника изслушването да се проведе по актуални въпроси, а не да бъде съсредоточено и фокусирано само върху една тема. Още повече, че ние по първа точка ще имаме възможност да зададем достатъчно въпроси за бюджета на министър Клисарова. Така че предлагам, ако някой от колегите има въпрос, който не касае бюджета, да получи възможността, която му дава правилникът, да отправи своя въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата народният представител Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Правя обратно предложение. Мисля, че в момента на дневен ред стои бюджетът на страната. Ако се разпрострем в други проблеми, според мен ще сбъркаме.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ви предлагам да не водим този спор. Тъй като така или иначе изслушването на министър Клисарова, съгласно правилника, би следвало да е днес, предлагам на колегите, които са се приготвили да задават въпроси, да задават само тези въпроси, които няма да получат отговор в дискусията по точка 1, останали неотговорени.
И в двете предложения има коректност, но има правилник и аз ви предлагам да го приложим, така, както той е предвидил. Няма нужда да повтаряме въпроси, които са получили отговор и няма нужда да спрем някой, който използва правилника, за да зададе актуален въпрос.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: И аз да внеса едно уточнение. При разговорите, които тук проведохме във връзка с вътрешните ни правила, се уточнихме, тъй като проблематиката, с която се занимаваме, е твърде обширна, проф. Клисарова да отговаря по време на блиц-контрола на теми, които предварително съвместно сме обсъдили. И тъй като тук ставаше въпрос за политики, утре е ден за парламентарен контрол, по време на който зная, че повечето от колегите ще имат въпроси, струва ми се, че това, което предложиха колегите, наистина е резонно. Тоест бихме могли да направим така, че проф. Клисарова да отговаря на въпроси, които по първа точка не са получили отговор. Но нека да бъдат в рамките на средното образование, така, както е коректно. Защото иначе бихме могли и за космоса да задаваме въпроси.
Други становища? – Няма.
Подлагам на вашето внимание за гласуване следния дневен ред:
Първа точка – по предложение.
Втората точка : Изслушване на проф. Анелия Клисарова във връзка с политика в сферата на средното образование.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Длъжна съм да подложа на гласуване и предложението на народния представител Милко Багдасаров за обединение на първа и втора точка..
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Да подложа на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Разрешете ми да представя гостите на заседанието, след като приехме дневния ред:
На заседанието присъстват:
Проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката;
И.д. главен секретар на МОН Соня Кръстанова;
Началници на отделите на Министерството на образованието и науката;
Акад. Иван Юхновски – председател на БАН за периода 1996-2008 г.;
Чл.-кор. проф. Николай Милошев – заместник-председател на БАН;
Акад. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България и заместник-председател на БАН;
Проф. Никола Малиновски – председател на Общото събрание на БАН;
Доц. д-р Христо Бозуков – председател на Селскостопанската академия;
Чл. кор. проф. Иван Илчев – ректор на Софийския университет „Климент Охридски”;
Аспарух Томов – Председател на Независим учителски синдикат при КНСБ;
Гиго Йорданов – представител на Синдикат на българските учители при КНСБ;
Емилия Мирчева – синдикален секретар на синдикат „Образование” при КТ „Подкрепа”;
Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева – председател на Национален браншови синдикат „Висше образование и наука”;
Д-р Ермак Димов – предсдател на Съюз на академичните синдикати;
Надежда Николчева – заместник-председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета.
Проф. Владимир Добрев – БАН;
Проф. Лъчезар Аврамов – БАН;
Проф. Мария Мачкова – Федерацията за наука и образование.
Евгения Пеева – Програма „Заедно в час”;
Присъстват и други гости – учители, дейци на образованието и науката. В нашето заседание взимат участие и студенти, които в момента стажуват в Комисията по образованието и науката и наблюдават непосредствено нашата работа. Това е една практика, на която поставихме начало и се надявам, че ще продължи.
Добър ден на всички. Извинявам се, ако съм пропуснала някого.
Уважаеми народни представители, започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2014 Г. № 302-01-33, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30.10.2013 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Всички разполагате с проекта за държавния бюджет на Република България. Моля проф. Клисарова да представи законопроекта в частта „Образование и наука”.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми академици, професори, колеги, дами и господа! Ще започна с това, че тази година в държавния бюджет образованието е приоритет. Голяма част от министерствата имаха трудни моменти, защото в определени размери бюджетът е намален. Но правителството прие образованието като приоритет и доказва това с Бюджет- 2014.
От брутния вътрешен продукт 3,8 на сто са средствата, които се дават за образование и наука. За миналата година те са били 3,62 на сто.
Добра новина за нашето министерство и за образованието в България е, че докато за другите сектори по проектозакона за бюджета е разписано изпълнение на 95 процента за 2014 г., средните и висшите училища ще работят по бюджет на 100 %, , което също доказва образованието като приоритет.
Бюджетът като сума в момента възлиза на 3 млрд. 92 млн. 600 хил. лв. плюс 100 млн. лв., които в момента са в националния бюджет. Как ще бъдат разпределени тези 100 млн. лв., ще говорим по-нататък.
Парите за средното образование са 1 млрд. 775 млн. 811 хил. лв.; те, в сравнение с 2013 г., са с 49 млн. 988 хил. лв. (или почти с 50 млн. лв.) повече, отколкото през миналата 2013 г. Това са средствата без 100-те млн. лв., които остават в националния бюджет.
Субсидията за висшето образование в бюджета се запазва в размера, който е имала през миналата година: 351 млн. и близо 800 хил. лв.
За делегираните от държавата дейности - това, което получават общините за общински дейности в образованието - има увеличение на бюджета също с близо 100 млн. лв.
За наука (после ще говоря по-подробно): Бюджетът на БАН от 59 млн. 756 хил. лв. скача на 72 млн. 496 хил. лв..Увеличението е с 12 млн. 740 хил. лв., или близо с 13 млн. лв..
100 млн. лв., които са в централния бюджет, ще бъдат разходвани, инвестирани, през 2014 г. в определени политики за образование, така , че да е ясен ефектът от тях.
Какви са политиките на Министерството на образованието и науката в областта на средното и на висшето образование.
Една от основните политики е включване във качествено предучилищно възпитание и училищно образование.
Основна мярка е усъвършенстването на системата на делегираните бюджети в образованието, въвеждане на допълнителни фактори за оценяване развитието на учебния процес. Това означава при финансирането да се включва елемент, отразяващ приноса на училището за развитието на учениците. Очакваме, че включването на фактора качество при финансирането на училищата ще осигури стимули и за училища, които работят с деца от проблемни групи; ще осигури финансова подкрепа на звената за извънучилищните дейности, за да бъде организирано свободното време на учениците.
Втора мярка, свързана с качеството на предучилищното възпитание и училищното образование е модернизацията и развитието на образователната инфраструктура.
Стартира политика за модернизация на образователния процес чрез въвеждането на нови информационни и комуникационни технологии; за преодоляване на разликите между нивото на ползване на съвременни технологии от учениците и приложението на тези технологии в образователния процес. Проблемът тук, както знаете, е остарялата материална база в училищата.
Трети момент: улесняване достъпа до качествено образование и предотвратяване на отпадането от училище чрез осигуряване на безплатен транспорт на пътуващите ученици.
Следващо основно направление е реформиране на професионалното образование и обучение и неговото обвързване с потребностите на пазара на труда. Създаване на предпоставки за възстановяване на интереса към професионални училища, подготовка на кадри за нуждите на националната и регионалната икономика, инвестиции в работилници, лаборатории и други специализирани терени за практическо обучение, с цел повишаване на качеството на професионалното образование.
Трета насока – реформиране на висшето образование и синхронизирането му с другите национални програми. Насочване на финансирането към висшите училища, чиито студенти имат най-добра професионална реализация; мотивиране за обучаване в педагогическите, техническите и инженерните професионални направления.
Следващо направление е връщане на доверието към българския учител. Предвижда се разработване на специални мерки и политики за педагогически кадри, специфични мерки за младите педагогически кадри, за тяхната привличане и задържане в професията; осигуряване на възможности за професионалното им развитие и мобилност.
Това са приоритетите, към които ще бъдат насочени 100-те млн. лв. от националния бюджет.
Както през 2013 г., така и през 2014 г., Министерството на образованието и науката има две основни направления в своите политики и програми.
Първа политика – за всеобхватно, достъпно и качествено образование и обучение в училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. За тази цел са заделени 364 млн. 145 хил. 560 лв. Шест са основните програми:
- осигуряване на по-високо качество в предучилищното възпитание и подготовка и в училищното образование;
- улесняване на достъпа до образование
- приобщаващо образование;
- развитие на способностите на децата и учениците;
- образование на българите в чужбина;
- учене през целия живот.
Втора политика: за равен достъп до качествено висше образование и за развитие на научния потенциал чрез програми за:
- подобряване на достъпа и повишаване на качеството във висшето образование;
- студентско подпомагане;
- международен образователен обмен;
- координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа.
Запазват се средствата за националните програми в същия размер, в който са били и през миналата година.
Образователните програми, които се запазват са :
Оптимизация на училищната мрежа;
Квалификация;
Информационни и комуникационни технологии;
Училището – територия на ученика;
Модернизиране на системата на професионалното образование с грижа за всеки ученик;
Създаване на достъпна архитектурна среда;
Роден език и култура зад граница;
На училище без отсъствия;
Система за национално стандартно външно оценяване;
Визуализация на училищния живот.
Три са новите моменти, които искам да подчертая, за които са отделени средства:
Стимулиране на младите учители;
Обновяване на автобусния парк;
Подобряване на функционалната грамотност на учениците.
Следващият момент, който искам да отбележа, е как са разпределени средствата в средното образование.
Средства по стандарти. За тази година имаме 1 млрд. 508 хил. 144 лв. или с 10 млн. 926 хил. лв. (близо 11 млн. лв.) повече, отколкото критерия, по които да бъдат разпределяни тези средства, които можем да дискутираме при интерес от ваша страна.
За 2014 г. за наука в Министерството на образованието и науката са заделени 11 млн. лв.; За Фонд „Научни изследвания” се запазва миналогодишния размер от 24 млн. лв.; за Българската академия на науките субсидията се увеличава от 59, 8 млн. лв. на 72 млн. 500 хил. лв.
Готова съм да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на проф. Клисарова. Моля да докладва представителят на Министерството на финансите:
АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА: Аз съм държавен експерт в дирекция „Държавни разходи” на Министерството на финансите. Не съм подготвена да представя основните параметри на бюджета. Ако имате конкретни въпроси към мене, мога да отговоря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Все пак очаквах, че на заседанието ще има представител на министерството, който е подготвен по темата. Моля да предадете на министър Чобанов, че когато се докладва в парламентарна комисия, би било добре да има подготвен човек. Не приемам в момента Вашия отговор. Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към проф. Клисарова. Благодаря на проф. Клисарова за обстойното представяне на бюджета. Преди да започнем с въпросите, бих искала да кажа, че в комисията са получени писмени становища по проекта за ЗДБРБ от Българската академия на науките, Техническия университет – София, на Българската стопанска камара, на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, на Синдиката на българските учители, на Съвета на ректорите, на Федерацията на университетските синдикати ФУНИС, на КНСБ, на синдиката за висше образование и наука към КНСБ. Всички становища подкрепят предложения законопроект за държавния бюджет. Разбира се, има и препоръки към така представения ни проект за държавен бюджет.
Искам да ми разрешите да кажа какво ме притеснява.
Притесняват ме най-вече средствата за наука. Не мога да се ориентирам какви са общите параметри на средствата за наука в проектобюджета. Аз съм представител на политическата сила, която винаги е настоявала за увеличение на средствата за наука и искам отговор на този въпрос.
Смятам, че наистина е едно постижение, че средствата за Българската академия на науките са увеличени от 59 млн. на почти 72,5 млн. лв., като се надявам, че ще се съобразим с изразеното становище от Българската академия на науките за членския внос в международни организации и ще бъде потърсена форма – вие като министър ще имате личен ангажимент – той да бъде платен със средствата, които са предоставени на бюджета на Министерството на образованието и науката; че по този начин ще бъде подкрепен достъпът на българските учени до международни научни структури и участието им в международни програми.
Моят въпрос към Вас: намалени ли са средствата за наука в проектобюджета, защо са намалени и каква ще бъде политиката на Министерството в тази посока?
Имате думата да отговорите на поставения въпрос, проф. Клисарова.
ПРОФ. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Относно средствата за наука: ако съберем предвидените за 2014 г. средства за наука към Министерството на образованието и науката – 11 млн. лв., 24 млн. лв. за фонд „Научни изследвания” и за БАН - 72, 5 млн. лв., виждаме, че като обем средствата за наука са запазени в сравнение с миналата година.
Какво наложи промените? Наложи ги това, че Българската академия на науките през миналата година не можеше да се справи с бюджет от 59,8 млн. лв. Исканията на Българската академия на науките беше за 84 млн. лв. За съжаление на този етап не можем да удовлетворим това искане със средствата, с които разполагаме. Но искам да ви уверя, че 1,5 млн. лв. в ЕОМЕТСА са вложени; четири милиона и половина, необходими за ЦЕРН, са извън бюджета на Българската академия на науките.
Също така, от тези 11 млн. лв., които са планирани: министерството плаща за достъпа до база данни; в момента преразглеждаме кои са най-ефективните; те са предвидени към бюджета на МОН.
Ще ви се стори недостатъчно. Но решихме да инвестираме по-малко средства в администрацията (затова са по-малко средствата към Министерството на образованието и науката), а да инвестираме повече в научните изследвания и в стимулиране на науката.
Освен това, в оперативната програма за интелигентен растеж за научна инфраструктура са предвидени 172 млн. евро - това са допълнителни близо 250 млн. лв.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, чл.-кор. Илчев.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. Иван Илчев: Само една кратка забележка. Струва ми се, че се объркват средствата за наука със средствата за Българската академия на науките. това са различни неща. Дайте да не ги слагаме в един кюп.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз искам да кажа, че не можем да изключим БАН от науката. БАН има най-големият принос в науката.
ЧЛ.-КОР. ИВАН ИЛЧЕВ: Най-големият принос в България, да. Но въпросът е, че това са средства за заплати, за парно и за всичко останало. Нека да говорим за средствата за научни изследвания.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КРИСАРОВА: Фонд „Научни изследвания” запазва абсолютно същия си размер – 24 млн. лв. за 2013 г. и 24 млн. лв. за 2014 г.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Проф. Илчев, бих искала да кажа, че, доколкото сме информирани и ние като народни представители, възможностите на бюджета са доста ограничени, предвид на различни експерименти, които се случваха в последните четири години, особено в областта на научните изследвания.
Но това, което мога да уверя и Вас, и уважаемите представители на научната общност, е, че наша първостепенна задача в следващия период ще бъде първите възможности, които действително открием в бюджета, да бъдат адресирани към наука и култура, защото за нас това продължава да бъдат приоритети, за които ние дължим на научната общност полагащите се финансови възможности. И в никакъв случай не бихме искали да повтаряме порочни практики от последните четири години - това, което ни се случи по време на управлението на господин Дянков.
Проф. Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, проф. Добрева. Аз имам един уточняващ въпрос. Добре е, че има 100 млн. лв. резерв за финансиране на структурни мерки и програми за развитие на образованието.
Искам да попитам дали разпределението на средствата от този резерв е императивно, тоест нещо, за което вие сте направили разчети, или има възможност да се направи гъвкаво насочване на средствата според нуждите. Защото, съгласете се, че разчетите са правени този резерв да покрива нужди на средното и висше образование, но така или иначе е необходимо тези средства да се използват по направления. Например, тук виждам предвидени средства за защитените училища. Дали е достатъчно това и колко защитени училища има? Има райони, в които е изключително важно да бъдат поддържани тези училища, за да не се обезлюдяват съответните населени места.
По-скоро такъв въпрос възниква у мене: дали вие имате предоставена възможност да бъдете гъвкави при разпределението на този резерв? Благодаря.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Относно защитените училища. Абсолютно сте права, че защитените училища са много важни за равен достъп до образование – политиката, която следваме. В момента броят им се е увеличил с 9, има 9 повече защитени училища и съответно бюджетът за тези училища е увеличен с 1 млн. 279 хил. лв. И за средищните училища с малко, не с толкова голям размер, но е увеличен бюджетът. И това е извън тези 100 млн. лв. За тези 100 млн. ще бъдем гъвкави, отворени. Затова не съобщих цифри по направления. През 2014 г. заедно ще ги разпределим по приоритети. Мисля, че ще удовлетворим нуждите, защото бюджетът е с ръст от 50 млн. лв. за средното образование в сравнение с миналата година и със запазен ръст при висшето образование. а тези средства - нека да ги включим в политики, от които да има ефект. Ще бъдат публично обсъждани. Ще бъдем гъвкави. Още няма нормативна уредба за тяхното разходване.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, госпожо Добрева. Моят първоначален въпрос е само уточняващ. Наблюдавайки дебата, който върви до момента, става ясно , че има неяснота и по отношение на политиките, и по отношение на финансирането. Нито един от нас, народните представители, не е получил документ, в който ясно да се вижда къде по колко пари се дават, за какви политики и как точно те се разпределят във времето. Виждам, че дори Вие, министър Клисарова, разполагате с едни написани на ръка листчета.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз съм отбелязала на тях свои бележки.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Ако Вие сте си ги отбелязала, то тогава да Ви кажа, че ние ги нямаме тези документи. Ние имаме един общ документ, в който нито са ясни политиките, които ще финансирате, нито с какви суми ще ги финансирате, както и никой от социалните партньори ги няма. В момента се говори за едни общи…
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Социалните партньори ги имат.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Аз си мислех, че Народното събрание приема бюджета.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Тези неща са публикувани и на страницата на Министерството на финансите.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Вижте, госпожо Клисарова, ние сме разглеждали много внимателно Закона за държавния бюджет, който сте ни предоставили любезно, както и Министерският съвет, и много добре знаем какво вътре е описано и какво не е описано. За да Ви го казвам, значи имам основание. Ако някой от колегите има подробна таблица и разбивка по програми и суми, то моля да я предостави на мене, която я нямам. Тук говорим за яснота както за нас, така и за всички останали – къде е разбивката по програми, политики и суми. Ние я нямаме.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Извинявайте, госпожо Соколова, тук може би има някакво недоразумение. Не знам какъв бюджет сте гледали. Имаме едни и същи документи, които обсъждаме . В интерес на истината, имате проекта на бюджет по програми. В дадения случай, вероятно нещо не е погледнато. В Закона за държавния бюджет, който всички ние имаме, ги има и програмите. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо председател, процедурата ми е по начина на водене. Струва ми се, че темата е достатъчно сериозна. Аз ценя времето си и Ви моля като начин на водене да обърнете внимание на колегите, които, ако са дошли на това заседание ,без да са прочели домашното, да не занимават със собствената си некомпетентност почитаемата комисия. Ако обаче ваши служители са проявили избирателност при предоставянето на тези материали, в които виждам абсолютно подробна разбивка на средствата, включително и по програмите, обърнете им внимание. Само аз ли разполагам с този материал? (Възражения).
Не е възможно колегите от ГЕРБ да разполагат с този материал. Госпожо председател, абсолютно е невъзможно да разполагат с него. Защото, ако те разполагат с този материал, не могат да правят подобно изказване. Аз вярвам на колегите от ГЕРБ. Те го нямат този материал с подробната разбивка. Защото другото ще ме зареди с много сериозни съмнения за статуса им. Благодаря. Това беше по начина на водене.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, господин Местан. Обръщам се към сътрудниците на Комисията по образованието и науката с молба да се изясни този въпрос. Защото бележката, която Вие поставяте, наистина е изключително сериозна. След малко ще докладвам на комисията за какво става въпрос. Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Взимам думата само за да поясня, тъй като по една случайност минавах покрай пощенските кутии в момента, в който сътрудник на комисията, слагаше в пощенските кутии на народните представители материалите, буквално още топли -такива бяха ксерокопията. Надявам се всички да са си отворили пощенските кутии и да са си прегледали имейлите. Аз днес си ги забравих, помолих и отново ми ги разпечатаха..
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ето програма за развитие – 6 млн. 94 хил. 133 лв.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Ето, това е материалът, който би следвало всички да сме получили. Може би само някои от колегите не са го получили? Има ли друг, който не разполага с материала? Други въпроси, уважаеми колеги? Има думата народният представител Милко Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Предлагам да продължим с дискусията. Аз имам два уточняващи въпроса към министър Клисарова. Естествено, и двата са за средното образование.
Първият въпрос: ще има ли увеличение на единните разходни стандарти в средното образование.
Вторият ми въпрос: какво правим с националните програми – намаляваме ли ги, увеличаваме ли ги, задържаме ли ги, продължаваме ли ги?
Това са ми двата уточняващи въпроса. После ще споделя позицията си за бюджета.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за въпросите.
Единните разходни стандарти увеличаваме средно с 1,3 процента, като най-високо увеличение – между 8 до 9 процента, има за децата със специални образователни потребности. Между 4 и 4,5 процента увеличение на стандартите даваме за професионалните училища за да стимулираме професионалното образование.
До 5,5 процента достига увеличението на единните разходни стандарти в професионалните гимназии с техническа насоченост. Защото анализът показва, най-добра реализация имат учениците от техническите специалности, които са значим фактор и за развитието на икономиката.
Средствата за национални програми са в обема от 2013 год. - 42 млн. и 600 хил. лв. Това е планирано и за 2014 г. С около 200-300 хил. лв. са увеличени. Националните програми, както са разписани за 2013 г., се запазват, като в някои направления има увеличени суми. Предвиждаме още две програми – за стимулиране на младите учители - предложението е за 5 млн. лв. и за обновяване на автобусния парк
Искам да обясня, че в момента има учители в отдалечени райони, в малки села и градове, които нямат възможност даже с градски транспорт да се придвижат до работното си място; пътуват с личните си превозни средства. Един анализ показва, че те дават за транспорт до 15 процента от заплатата си. Затова даваме на общините средства да се заплаща транспортът на тези учители; не само на младите, а на всички учители - това е свързано с равния достъп. Предложени са за целта 5 млн. лв.
Вторият момент е обновяването на автобусния парк. Автобуси не са купувани в последните пет-седем години. Тези, които са налични, са вече доста стари и стават опасни за превозването на децата. За закупуване на автобуси и за актуализиране на транспортните разходи са предвидени 15 млн. лв. Кметовете доказват, че е недостатъчно финансирането на транспортните разходи на училищните автобуси и голяма част от фирмите искат да се откажат да транспортират учениците. Затова сме помислили за този стандарт.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Аз благодаря за отговора.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Други колеги. Заповядайте, госпожо Атанасова.
КРАСИМИРА АТАНАСОВА: Госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми гости, колеги! В мотивите към Закона за държавния бюджет за 2014 г. е записано, че са осигурени допълнителни средства за стимулиране и задържане на педагогическите кадри в професията. С проекта за бюджет за 2014 г. е разчетен среден ръст на единния разходен стандарт със ,според мене, 1,3 процента. Ако греша, ще ме поправите, защото чух 9 процента за учениците със специални образователни потребности. С 4,3 процента е увеличен ръстът за учениците в професионалните гимназии, което е значително по-малко от очакванията на колегията и на синдикалните организации: 18 процента за 2014 г. и не по-малко от 16 процента за всяка следваща година.
Резонен е въпросът, какво увеличение на работните заплати е предвидено за 2014 г., ще може ли да има такова.
Още нещо. С постановление № 239 от 18 октомври 2013 г. на Министерския съвет за предоставяне на допълнителни средства от централния бюджет на 2013 г. в бюджетите на първостепенните разпоредители са отпуснати допълнително 9,5 млн. лв. за училищата и детските градини, като не е достигнато 8-процентното увеличение.
Няколко примера за символично увеличение на единния разходен стандарт. Например, в детските градини е увеличен от 20 до 27 лв.; в общообразователните училища първа група – с 26 лв., втора и трета група – с 11 лв., четвърта и пета – с 18 лв., шеста и седма – с 20 лв.
Ще могат ли малките училища с такъв ръст на единния разходен стандарт да дадат увеличение на работните заплати за 2014 г.?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви за въпроса. Относно увеличението на работните заплати: трябва да кажем, че те са включени в делегираните бюджети.
Много точен е въпросът за малките училища, които са в по-отдалечени райони, с по-малко ученици. За тази цел се предвижда, че независимо от броя на учениците, тези училища ще получат добавка -защото се намират на по-отдалечено място, защото имат по-малко ученици, така че да посрещат ежедневните си разходи като ток и вода, въобще, издръжката си. Предвидена е такава добавка. Тогава от делегираният бюджет в тези училища ще остава повече за заплати на учителите.
Освен това се предвиждат 8 млн. лв. за усъвършенстване на системата на делегираните бюджети, за отчитане на ефектът, който образователният процес оказва върху учениците. Това е нова политика. Какво имам предвид? Имам предвид не средния успех на училището - нормално е в различните региони средният успех на учениците да е различен в различните училища. Имаме предвид отчитане на принадената стойност на училището. При външно оценяване в четвърти клас, например, средният успех е 3,50. И ако този успех стане в седми клас 4, тези училища получават бонус и съответните учители получават бонус, защото са допринесли за развитието на учениците.
КРАСИМИРА АТАНАСОВА: Ако мога нещо да уточня. Разбирам, че тези допълнителни средства са извън единните разходни стандарти.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, те са извън разходните стандарти.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги, гости! Да продължим от средното към висшето образование. Ще има ли нов механизъм за финансиране на държавните висши учебни заведения? И ако е възможно, малко повече фокус върху стандартите във висшето образование. Защото вече имам чувството, че сме на път учителите, които обучават учители, да започнат да получават по-малко от своите ученици. Благодаря ви.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви. В проекта за финансиране на висшите училища средствата, извън тези 100 млн. лв., се запазват в общ размер, в който са били през 2013 г.
Кое е новото във финансирането на висшите училища? Знаете, че те се финансират по две направления. Едното направление е постановление № 162 на Министерския съвет, другото е постановление № 121, което е обвързано с качеството и с рейтинговата система.
Промените, които ще настъпят, са свързани именно с това. Има много области във висшето образование, които остават с коефициент единица при средно приравнен брой студенти или средно приравненият брой студенти се умножава по този коефициент. В някои специалности той е единица, в други специалности е до 9; има големи различия. Нашата цел е с бюджета тази година да мотивираме автономните висши училища да засилят приема в педагогическите и в техническите специалности. Това са професионално направление 3 и професионално направление 1. В професионално направление 3, където са техническите и природните науки, увеличаваме единния разходен стандарт. В професионално направление 1 също увеличаваме единния разходен стандарт по 162-о постановление. Считаме, че така държавата ще мотивира висшите училища да приемат повече студенти в тези направления.
Вторият момент при финансирането на висшите училища, който искам да обясня, е свързан със 121-о постановление. Знаете, че то стимулира качеството на учебния процес във висшето училище. Разработихме една таблица с 11 критерия. Първата група критерии е академична част, а втората група критерии е свързана с реализация на младите хора на пазара на труда. Защо включваме и реализацията. Защото се оказва, че държавата инвестира средства в държавните висши училища във всички професионални направления, по които са заявени бройки от университетите. Но се оказва ,че имаме нужда от повече инженери, имаме нужда от повече учители. В други специалности завършващите са повече от потребностите. Много пъти ми казват: да, тези, които завършват, са интелигентни хора, но трудно намират първо работно място. Предлагаме начин за обвързване на висшето образование с пазара на труда. С тези критерии, включени във формулата за разпределяне на средствата, всяко висше училище, в зависимост от реализацията и, разбира се, в зависимост от останалите критерии, получава допълнителен бонус за качество.
И за още нещо искам да информирам комисията - някои от висшите училища са надминали капацитета си по професионално направление. При проверката от Сметната палата през месец март за начина на финансиране на висшите училища, съгласно Закона за висшето образование, тези университети, които са в нарушение, се санкционират. Това също е отразено в бюджета. Вярно е , глобата е по-малка от таксата; компенсира се с платеното обучение. Така че, не сме ощетили по университетите. По този начин искаме да гарантираме качество.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Ако ми позволите, искам да направя само една препоръка – действително внимателно да бъдат обмислени тези критерии. И ще ви дам само два примера, за да пестя време, за да не затъваме в много обяснения.
Първи пример. Висше учебно заведение, отличник по вашите критерии, е висше учебно заведение, от което се „купуват” дипломи. Всички са реализирани на пазара на труда, защото те вече са на пазара на труда - просто си купуват дипломата, за да останат на поста, за който е необходима определена диплома. Това е единият ми пример.
Втори пример. Задавате ли си въпроса в министерството, предполагам – да, защо само в един университет има някои специалности? Защото това гълта страшно много пари. Но държавата има нужда от тези специалисти. Така че, като формирате тези критерии, прибавете критерия „уникалност на дадено образование”, например по биология. Защо нито един частен университет не започне да обучава по биология? Това да тежи много повече при финансирането на едно висше учебно заведение. Защото това наистина струва повече пари, а държавата има нужда от такива специалисти. Сега повечето ДВУ образоват там, където има пари, а не там, където държавата всъщност има нужда.
Надявам се един от критериите да бъде необходимостта на държавата от дадени специалисти, в този смисъл предлагам критерий за финансиране - уникалност на обучението.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за тази препоръка. Абсолютно сте права. Да, по биология няма частно обучение. Затова казахме, че на природните и математическите науки повдигаме единния разходен стандарт. Те ще получат средства по 162-о и по 121-о министерско постановление.
За критериите сте абсолютно права. Не може да бъде критерий само реализацията на пазара на труда. Мога да Ви прочета критериите, които предлагаме:
- акредитационна оценка;
- ексклузивност на преподаваткелския състав;
- индекс на цитируемост на научната област;
- индекс на цитируемост без автоцитиране;
- документи, цитирани поне веднъж;
- статии в научни списания;
- докторски програми в професионално направление.
И вече във връзка с реализацията на пазара на труда са последните два критерия:
- приложение на придобитото висше образование;
- принос към осигурителната система, както и безработицата сред завършилите.
Тези критерии много сериозно трябва да бъдат обсъдени. На 21 ноември ще има заседание на Съвета на ректорите, където ще има такова обсъждане на критериите във връзка с финансирането на висшето образование.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Аз също имам един уточняващ въпрос във връзка с последното, което казахте. Вие вече ни информирахте, че подготвяте Стратегия за висшето образование. Заедно с това виждаме , че предвидените 100 милиона лв. са предназначени именно за политики. Бихте ли казали от тези 100 млн. лв. каква част биха отишли за реализация на стратегически виждания в областта на висшето образование и в какви политики?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Мога да кажа ,че по наше предложение – не казвам точни цифри, защото казахме, че ще ги разпределяме през 2014 г. и заедно ще ги разпределяме – между 21 и 22 млн. лв. отиват за въвеждане на Стратегията за висше образование. Стратегията за висше образование ще бъде обект на обсъждане . В нея сме заложили пет основни политики, които имаме да дискутираме. Мога да ги изброя:
- подобряване на достъпа до висше образование;
- увеличаване на относителния дял на завършващите висше образование;
- съществено повишаване на качеството на преподаване и обучение, съобразено с европейските и световните критерии и стандарти;
- изграждане на устойчива ефективна връзка между висшите училища и институциите на пазара на труда;
- изграждане на ефективна интегрирана мрежа за научно-изследователска дейност и развитие на иновациите и модернизация и децентрализация на системата за управление и финансиране на висшето образование.
Това са петте основни направления, които ще залегнат в стратегията.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата Ирена Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Госпожо председател, за да илюстрирам това, което имах предвид, не знам дали бях разбрана достатъчно добре, ще задам конкретен въпрос. В програмата „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” са заложени едни 20 млн. лв. за иновации. Моят въпрос е: къде и при кого ще отиват тези пари и за какви иновации става дума, кой може да кандидатства за тях?
Вторият ми въпрос е по отношение на тази обединена политика, която е направена в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал.
При предишното правителство това, което имаше, бяха две отделни политики. Едната беше политика за равен достъп до качествено висше образование и тя имаше 15 млн. 121 хил. лв. финансиране. Втората политика беше политика за развитие на научния потенциал. По стария бюджет тя имаше 51 млн. 179 хил. лв. Сумирано това означава 66 млн. 300 хил. лв. В момента при обединението на тези две политики в една имаме намаление на бюджета и той е 50 млн. 755 хил. лв. Това имах предвид одеве, когато казах, че разбивката на програмите носи неяснота и ненавсякъде е казано къде и за какво ще се използват парите.
Освен това още едно уточнение. По отношение на финансирането на Българската академия на науките, мисля, че първото, с което трябваше да се започне, е това, че 95 процента от усвояване на бюджета намалява сумата от 72 млн. на 68 млн. лв. Това беше важно за мене да го кажа.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Тези политики, които Вие казвате, че са намалени, напротив, ще бъдат увеличени. Увеличението не се вижда на таблицата. (Неразбираема реплика от Ирена Соколова). Момент, да обясня, защото няколко пъти се опитвам. 100 млн. лв. в момента са в централния бюджет и ние ги виждаме като 100 млн. лв. за образование. А те ще бъдат разпределени прозрачно през януари 2014 г. за политики в образованието, в това число – за висшето.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Кой ще го реши?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Ние ще го решим. Според Закона за държавния бюджет те се разпределят от Министерски съвет по критерии и ред, предложен от МОН. Така че, няма да бъдат намалени средствата.
За сметка на това БАН няма да има част от разходите, които досега имаше, като например, абонамент.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз това го разбирам. Затова казах, че бюджета го гласува Народното събрание, а не Министерският съвет.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Но в момента Народното събрание между първо и второ четене може да реши тези 100 млн. да бъдат вложени в бюджета на министерството. Никой няма против това.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Това беше важно за мене да го кажа.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Това е едно добро предложение, от което бихме могли да се възползваме. Смятам, че това е разумно предложение. Доц. Вълчева, заповядайте.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаемо председателство на БАН, уважаеми проф. Илчев, уважаеми колеги и гости! Благодаря за поканата.
Ще започна с обръщение към госпожа Соколова, защото тя засегна социалните партньори. Много добре знае, още от предишното управление, че синдикат „Висше образование и наука” в КНСБ води преговори по бюджета от началото на годината. И никога не сме неподготвени или да пропуснем евентуално нещо да се случи в нашето министерство без наша намеса. Затова така реагира и проф. Клисарова, защото ние започнахме работа по този бюджет още с акад. Воденичаров, след това с чл. кор. Милошев. Той много добре знае какво направихме през март месец, през април месец в Русе и т.н. Така че за нас няма значение кой от вас е на власт, уважаеми народни представители. За нас е важно образованието и науката да са в центъра на вашето полезрение, така че да подпомагате този процес.
Казаха се много числа. Аз няма да се връщам към тях. Само ще спомена това, че в основния компонент на бюджета за висшите училища е издръжката за обучение на студентите. Там са нашите заплати, там са текущите разходи на висшето училище. Много пъти сме ги гледали и с колегите от Съвета на ректорите, и с партньорите от нашето министерство.
Нека ясно да кажем, че кризата се отрази много сериозно не само върху таксите като съотношение 70 на 30, те вече са 60 на 40 заради намалението на базовия норматив, но се отрази и върху субсидията за издръжка – съотношението на текущите разходи спрямо работните заплати.
Ето тук за Софийския университет, ползвам случая, че проф. Илчев е тук, средствата за заплати спаднаха от 80 на 65 процента. Така че средно можем да кажем, че варира около 65-70. Почти с 10,15, 20 и повече процента са намалени заплатите. След малко ще кажа и за БАН. Там е аналогична ситуацията.
Независимо че броят на студентите тази година е по-малък с около 2700 души, това не рефлектира към субсидията за издръжка на обучението. Тя запази своя малък ръст със 100 хил.лв. Но не можем да кажем че има намаление. Тоест тези средства се разпределиха и се отразиха по някакъв начин на места с 2, 3, 4, 5 процента. Но има висши училища, в които се стигна до 10 процента в промяната на средния претеглен норматив за издръжка на обучението.
Следващото нещо, което искам да кажа. Като втори компонент в субсидията за издръжката на обучение са социалните дейности на студентите – стипендии на студенти, на докторанти, издръжката на студентските общежития и столове. Знаете, че ние като синдикат никога не сме изпускали от полезрението студентите и средствата за социалните дейности на студентите. Този път също сме наблюдавали процеса. Имат ръст със 122 хил. лв. И пак ще кажа, че намаленият брой дава възможност да се преразпределят пари за повече стипендии, нещо, което е елемент на автономията.
Парите никога не са достатъчни. Ние проявяваме по някакъв начин баланс в преговорите, за да намерим най-точното решение. Сега ще ви дам пример за такова нещо.
Третият елемент в субсидията за издръжка на висшите училища са парите за наука. В чл. 91 ясно пише, че тези средства трябва да са 10 процента от общата субсидия за издръжка на обучението. Само през 2008 и 2009 г. ние сме получили законно своите 29 млн. лв. Оттогава насам те са 8 млн. лв. и тази година е така. Държавата системно е ощетявала висшите училища и университетската наука. А това е основно европейско изискване – да имаме тези пари. С 21 млн. лв. по-малко са ни давали.
Имахме тези разговори – на финала ще ви кажа и за това. Но предпочетохме да имаме следващите пари – парите по рейтинговата система, за които и министър Клисарова говори. От първоначалната сума от 16,5 млн. лв. стигнахме до 21,5 млн. лв. Тези средства не могат да останат в тези 100 млн. лв. националния бюджет, по простата причина, че чл. 91 на Закона за висшето образование ясно казва, че те трябва да бъдат субсидията за издръжка на обучението.
Тук насочвам вниманието си – основните искания на нашия синдикат са вие, народните представители, да подкрепите това, което в момента прави работната група. Защото ние имахме среща и в министерството, и в Министерския съвет, представители на синдиката, представители на Съвета на ректорите, премиер, вицепремиер, министър на финансите, министър на образованието и сме се договорили за тези неща. Щом са заложени в закона, настояваме 21,5 млн. лв. да бъдат разпределени по критериите на 162-о постановление на Министерския съвет, за което говорихме, тези професионални направления – педагогика, инженерни науки, естествени науки, животновъдство, растениевъдство, ветеринарна медицина и бившите училища в областта на културата и изкуството.
Това са нашите искания. Молим да ни подкрепите. А между първо и второ четене нашата работна група ще ги внесе в Комисията по бюджет и финанси. Силно разчитаме на една подкрепа в пленарната зала в тази посока.
Само искам да кажа за БАН, госпожо председател, да не приключваме така, защото синдикатът е свързан и с тази дейност. Ще се спра съвсем накратко.
В БАН заплатите също бяха намалени неправомерно и против текстовете на Кодекса на труда. На места в някои институти намалението беше с 10, с 15, с 20 процента, имаме научни институти, където намалението беше до 30 процента. Ние настояваме да преосмислите в бюджетната субсидия на БАН този минимум от 3,8 млн. лв. Аз знам, че колегите искат повече пари. Но поне тези пари да се дадат, за да възстановим на хората неправомерно взетите средства от заплатата. Това, от една страна.
От друга страна, благодарни сме за тези 12,7 млн. лв. в повече, защото ние вече сме подписали едно споразумение за повишение на средствата за допълнителните възнаграждения за докторските титли. И ако не бяхте ги дали, трябваше и това да вземем на хората. Даваме им за пет-шест месеца едно увеличение, след това им го взимаме. Така в условия на стрес не се работи, наука не се прави, не можем да бъдем конкурентоспособни на изискванията на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз също Ви благодаря. Това, което казахте, е изключително важно: че през 2008 и 2009 г. средствата, които кабинетът „Станишев” даде за наука и образование, са едни от най-високите през последните 15 г.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Не сме ги договаряли с министър-председателя, а с министъра на финансите Пламен Орешарски.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: През 2008 – 2009 г. действително средствата се оказват най-високи за последните 15 години в областта на науката и образованието. Това, което в момента можем да констатираме от гледна точка на бюджета, което действително е постижение в трудната ситуация, в която работи кабинетът „Орешарски”, е…
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: С министър-председателя се уговорихме.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: … че тези пари се надграждат, а не се намаляват, нещо, което наблюдавахме за съжаление през последните четири години.
Има думата народният представител Донка Иванова.
ДОНКА ИВАНОВА: Госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо министър! Аз имам два уточняващи въпроса. Ще се върна към средното образование.
Първият ми въпрос е свързан с развитието на извънучилищните заведения – как ще се осигури тяхната устойчивост и предвидимост в работата им, в развитието им с отново 14 лв. за един ученик дневна форма на обучение?
Тук аз изцяло подкрепям предложението на синдикатите за въвеждане на единен разходен стандарт за извънучилищните заведения. Надявам се, че стигна до Вас въпросът.
Втори въпрос. Отново ще се върна към намерението за усъвършенстване и подкрепа на делегираните бюджети. Вие отговорихте в частност, но предполагам, че се разработва методика или механизъм за оценка на качеството. Защото Вие заявявате намерение за диференциране на единните разходни стандарти в зависимост от качеството и в зависимост от големината на учебните заведения.
Моят въпрос по-скоро е свързан с политиките и на общините. Вие казахте, че ще има допълнително финансиране за малките училища извън единния разходен стандарт. Нали така отговорихте на колежката? Това означава ли, че общините ще бъдат освободени, съставяйки формулата, от предвиждане на постоянните разходи на същите тези малки училища? Защото според мене ще се получи дублиране на финансирането и ще бъдат ощетени големите училища.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Само да кажа две приказки и после ще дам думата все пак на експертите, аз не съм финансист. Ние поискахме от Министерството на финансите да имаме единен разходен стандарт за извънкласни дейности, предложихме го, направихме разчети. За съжаление не се прие и сега добавката остава 14 лв., както е било досега, т.е., запазваме системата на финансиране на извънкласните дейности както е била през миналите години. Няма нова схема за това.
А относно усъвършенстване на делегираните бюджети и постоянния разход, той също е право на първостепенния разпоредител и общините нямат право да абдикират от това. Да, ще бъде в разчетите им. Но мисля, че Соня Кръстанова ще отговори по-добре.
СОНЯ КРЪСТАНОВА: Благодаря, госпожо министър. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа депутати! По отношение на извънучилищните педагогически учреждения, към настоящия момент те се финансират с добавка от 14 лв. на дете в годишен план, като тези 14 лв. се предоставят на първостепенния разпоредител, в чийто регион, ако има извънучилищно педагогическо учреждение, се насочват към него, а при условие, че не съществува такова, се разпределят пропорционално на броя на учениците в училищата.
Това, което предложи Министерството на образованието и науката с проекта на бюджет 2014 г., беше да се създадат стандарти за всички видове извънучилищни педагогически учреждения. За съжаление нашето предложение не е прието. Това, което е оставено в проекта за бюджет 2014 г., са само и единствено стандартите за обсерваториите, които съществуват и към момента.
На втория Ви въпрос – по отношение на добавката за постоянни разходи, това, което се предвижда, е с постановлението за изпълнение на бюджета да бъде регламентирано задължението на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити да заделят добавка за постоянни разходи, която е най-вече в полза на малките училища, за които говорим, като пак да уточним, че тези средства за добавката за постоянни разходи са средствата, получени по единни стандарти на ниво първостепенен разпоредител, но не получени по единни стандарти на ниво второстепенен разпоредител – училище. Тоест първо се заделя добавката за постоянни разходи, след това се разпределят средствата по формула на първостепенния разпоредител. По този начин считаме, че се стимулират определено малките училища.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Тилева.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър! Аз оставам в сферата на средното образование, но в детските градини. Моят въпрос ще бъде следният:
Знаем, че единните разходни стандарти, въз основа на които се формира делегираната държавна дейност, тази част от бюджета на детските заведения, всъщност осигурява заплатите, осигуровките на педагогическия персонал, квалификацията на педагогическите кадри, безопасните условия на възпитание, обучение и труд, диференцираното заплащане на педагогическите кадри плюс част от издръжката на децата от подготвителните групи, плюс основно обезщетенията при пенсиониране.
Предполагам, че всеки човек, който някога е правил и е работил бюджет, осъзнава, че този единен разходен стандарт, който имаме в момента, ни принуждава да работим с деца над норматива, за да можем да осигуряваме всички тези средства в детските градини.
Искам да Ви попитам, ще бъдат ли включени детските градини в националните програми „Без свободен час” и „Оптимизация на училищната мрежа”, тъй като до момента ние не сме били част от тези национални програми. Единствената програма, в която можехме да участваме, беше „С грижа за всеки ученик”. Включването и на детските градини в тези национални програми ще подпомогне бюджетите ни. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: За съжаление трябва да кажа, че в бюджета е написано, че тези национални програми са свързани със средното образование.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: А бихте ли направили възможното да бъдат предвидени, тъй като предучилищното образование и подготовка е първият етап от средното образование в България?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Абсолютно съм съгласна. Ние, както знаете, отдаваме внимание на това. И когато говорим за намаляване на броя примерно на отпадналите от училище, което е една много съществена част, считам, че в размера на тези допълнителни средства можем да подпомогнем работата в детските градини за предучилищното възпитание.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Има думата чл. кор. Милошев – заместник-председател на БАН.
ЧЛ. - КОР. ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо министър, госпожи и господа народни представители, колеги! Днес съм тук като представител на Българската академия на науките, за да кажа своето становище и становището на ръководството на Българската академия на науките по въпроса за бюджета, който Академията получава.
Действително повишението на бюджета спрямо миналогодишния е значително, той е увеличен на практика с 11 млн. лв. Тоест новото правителство изцяло прие, че тези 11 млн. лв., които поетапно акад. Воденичаров и впоследствие аз като служебен министър прехвърлихме от бюджета на министерството към бюджета на Българската академия на науките, са били жизнено необходими за Българската академия на науките, за да оцелее.
Към тези 11 млн. лв. са прибавени и 1 млн. 800 хил. лв. във връзка с новоподписаното споразумение, което действително на нас малко ни развързва ръцете. Това щеше да бъде един допълнителен разход.
В публичното пространство от доста време се говори, че Академията би желала да получи бюджет от 84 млн. лв. Това е бюджетът на Академията от 2009 г., тоест най-високият бюджет, който Академията е имала в последните години.
Аз прекрасно си давам сметка, че от 59, 7 млн. до 84 млн. е една значителна разлика, която надали би могла изведнъж с една стъпка да бъде наваксана. В същото време искам да ви уверя, че тези 84 млн. лв., които сега бихме желали, ако е възможно, да получим, са значително променени по функция за какво ще бъдат изразходвани.
Също при нас един голям недостиг, който се получи тази година, а той е заложен в бюджета за следващата година, това са 15 процента подкрепа на проектите ни, спечелили в Министерството на икономиката и енергетиката ОП „Конкурентоспособност”. Понеже за наше щастие доста проекти на академията спечелиха, тези 15 процента възлизат на 3,5 млн. лв. съфинансиране.
В годините, в които имахме финансови проблеми, със собствени средства плащахме такса „смет”, със собствени средства поддържахме международното сътрудничество, със собствени средства поддържахме, доколкото можехме, централната ни библиотека, обмена на научна информация, със собствени средства плащахме всички режийни разходи, свързани с електроенергия, топлоенергия и вода.
Ако съберете тези недостигащи ни към ден днешен средства, това са едни 11,5 млн. лв., които достигат цифрата 84 млн. лв.
В същото време, в рамките на тези 72,5 млн. лв., ние си позволихме през тази година да удвоим малките и големи докторски заплащания. Сумата не е голяма – от 60 на 120 лв. и от 100 за „голям доктор” на 200 лв. Но това е все пак една първа стъпка, качествена, което показва, че действително някакво желание нещата да вървят напред и във финансово измерение има. Искрено се надявам, че при възможност от страна на бюджета, поне част от тези липсващи между 72, 5 млн. лв. до 84 млн. лв. ще бъдат някак си компенсирани. Ако трябва да ги степенуваме, най-важното е това, да подкрепим по-лесно тези проекти по конкурентоспособност. Благодарение на дадените пари от Министерството на икономиката и енергетиката, на нас се падна честта да допълним 15 процента, иначе ще загубим 100, което е грехота.
За другите дано да има някаква възможност. Аз съм сигурен, че в разбирателство и с добро желание ние бихме могли стъпка по стъпка в рамките на годината, в рамките на тези средства, които са за наука, при добро аргументиране, разбира се, от наша страна и отчет до стотинка, както е редно, да намерим разумния компромис, който да даде възможност Академията действително в края на годината да изразходи 84 млн. лв. Дано действително така да се получи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Това е като едно добро пожелание. Разбира се, че при възможност това ще се случи. За мене е изключително важно – и съм поставила на обсъждане въпроса за един фонд за съфинансирането на научни проекти. С тази оперативна програма имаме една добра научна структура. Кандидатстваме по „Хоризонт 2020” - знаете, че там са 80 млрд. евро за наука. Винаги има съфинансиране. Не може човек да спечели за 15 млн. евро проекти и да няма 10 процента, 1,5 млн. лв. за съфинансиране, това не трябва да се допуска, при условие, че е конкурентоспособен на предизвикателствата на европейската наука.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз също искам да допълня това, което казахте, ако ми разрешите, уважаема проф. Клисарова. Знаете, проф. Милошев, че когато Българската академия на науките при обсъждането на отчетния доклад за своята дейност постави проблема с библиотеката на БАН, Министерският съвет отпусна спешно половин милион лв.за решаване на проблема. Аз се надявам – като народни представители ние поемаме този ангажимент –Академията наистина да получи необходимото достойно финансиране.
ЧЛ. КОР. ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛОШЕВ: Благодаря Ви и аз. Сигурен съм в добрите намерения, още повече, че те се видяха и при приемането на отчета на Академията, когато цялото народно представителство се обедини около положителната оценка за Академията. Надявам се, че това ще повлияе и по-нататък във вашите решения.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Разбира се. Акад. Дамянов, заповядайте.
АКАД. ДАМЯН ДАМЯНОВ: Ще си позволя към изказването на чл.- кор. Милошев да отправя един призив към народното представителство.
През последните години, да обобщя - през последните 22-23 години, сме свидетели на една трайна тенденция науката да не стои благовидно в политическия пейзаж на страната. Ще си позволя да посоча само три-четири числа: от 34 000 заети в науката преди 23 години, сега те са 1 800 (?); Българската академия на науките от 17 000 служители преди, сега има 6500 служители; от 3,5 процента от брутния вътрешен продукт, отделяни за наука преди, сега се отделят 0,3 процента. Ако искаме да прекъснем тази ”добра” тенденция, сега е моментът. Защо? Защото чувствам, че народното представителство има желание да пречупят тази тенденция. Направили сте жест по отношение на образованието. Сега е време да направите допълнителен жест и да се види къде са заложени пари за бъдещето и на нацията, и на науката в частност. Защото от това, какви кадри създаваме, зависи бъдещето на науката в България. Трябва да се направи по-сериозен и решителен скок и по отношение на науката. И когато сме в криза, се опитваме да убеждаваме, че ако държавата иска да скочи сериозно и да излезе от кризата, трябва да се обърне към учените. Отбележете приоритетните области в науката. Създайте допълнителни предусловия – данъчни, други преференции, за да подпомогнете, да тласнете развитието на науката, но е доказано, че наука без пари не се развива. Тоест, очакваме от вас един допълнителен сериозен жест, в частност и към Българската академия на науките, която е основният носител на всичко това. Тя е основният субект, който работи по международни проекти.
За да поставяме тук тъжно искане за това, че пари за съфинансиране не достигат, това най-малкото трябва да го разберете като болезнен вик за това, че има нужда от още малко допълнителни средства. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Само да Ви информирам (използвам тази възможност, акад. Дамянов) че тук стигнахме до едно всеобщо решение и се надявам, че Вие, всички присъстващи представители на научната общност, ще участвате в неговата реализация - до края на годината да излезем с предложение за актуализация на Стратегията за научни изследвания. Това решение го взехме независимо от политическата си принадлежност и вярвам, че ние наистина ще работим за една обща съвременна стратегия, която наистина да бъде национална, а не партийна.
Проф. Малиновски, заповядайте.
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа депутати, уважаема госпожо министър! Обръщам се към Вас с призив да се вслушате в това, с което представящият председателя на Българската академия на науките чл.-кор. Милошев се обърна към Вас.
Действително увеличението е значително. С това значително увеличение какво обаче може да направи Българската академия на науките? Най-сетне, след четири години, ще платим договорените средно 628 лв. работна заплата. Много хубаво. Четири години ние не успявахме да ги платим. Бяха паднали до 550-551лв.- там някъде. Сега ще ги платим.
Но това, което и чл.-кор. Милошев и акад. Дамянов казаха: липсват пари за съфинансиране, но липсват и 6 млн. лв. за режийни. Доплащайки си парите за заплати, но оставяйки отново със съфинансиране за режийни – ток, вода и парно, ние отново трябва да бръкнем в джоба си, за да продължим да работим.
Призовавам Ви, госпожо министър, ако има възможност, от тези 100 млн. лв. Осигурете необходимите допълнителни средства. Три милиона и половина лева е съфинансирането, общата стойност на спечелените проекти е 25 млн. лв. С 3,5 млн. ще осигурим влизането на апаратура на стойност 25 млн. С 6 млн. лв. ще осигурите средства за ток, вода и парно, тоест ще осигурите условия, тези проекти да бъдат реализирани.
Надявам се, че ще срещна разбиране и подкрепа сред вас. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Проф. Добрев, заповядайте.
ПРОФ. ВЛАДИМИР ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представител, уважаема госпожо министър! Аз няма да говоря точно за финансови параметри. Но взимам повод от това, което каза госпожа Ваня Добрева, че вече има поет ангажимент да се преработи стратегията, която наистина е един чудовищно слаб документ.
Аз се изказвам от името на Гражданското движение за защита на науката и образованието. Ние още през месец юли написахме едно писмо – предложение с много точки, които трябва да се изпълнят. Аз ще се съсредоточа само върху две, които са спешни. Даже бих казал, че може би са по-спешни от стратегията.
Първата е за Закона за развитие на академичния състав. Тук мога да си позволя да говоря от първо лице, защото бях един от борците против този закон.
Една-две години действия на закона показаха недостатъците, които ние предсказахме. Нужни са промени. Промените в закона трябва да се предложат от учени с международен авторитет.
Министър Клисарова каза, че се готвят такива промени. Обаче те се готвят от Съвета на ректорите – единственият орган, който не възрази срещу този закон навремето. Така че това е една спешна задача. При това имаме готови предложения за промените в закона, които не нарушават автономията на вузовете, а същевременно въвеждат национални критерии.
Аз съм го пращал това предложение още преди пет-шест месеца, ще го изпратя още един път на председателя на нашата комисия, за да го разпредели.
Другият проблем, който е важен е за Фонд „Научни изследвания”. Тук стана дума колко пари ще има в този фонд и т.н. В момента, колкото и пари да сложите в този фонд, има голяма опасност, че тези пари няма да се използват по предназначение.
Всъщност през последните месеци бяха направени груби грешки в управлението на Фонда. Министър Воденичаров назначи нов Изпълнителен съвет, който всъщност беше с лошите качества на стария. Единствено одиозното лице Гюров не беше там.
Конкурсът, който доведе до скандал и оставка на министър Игнатов, беше спрян. Министър Клисарова уж уволни този Изпълнителен съвет, пък после се оказа, че не е уволнен. Този съвет трябва незабавно да бъде отстранен и да се назначи нов, в който да бъдат представени истински учени и да се довърши този конкурс. В крайна сметка, след като спряхме конкурса, ако не довършим репликата, конкурсът остава така, както е бил при предишното ръководство. Този конкурс трябва да се довърши, а не да се спира.
В средносрочен план, ако искаме догодина да харчим парите правилно, трябва да има нов правилник. Министър Милошев, който е на масата, направи една промяна в този правилник, която беше отрицателна промяна. А пък на масата на председателя на Изпълнителния съвет имаше поне две много хубави предложения за нов правилник, те са различни по дух, но нито едно от тях не се прие. А това трябва да се направи. Ако искаме парите догодина да се харчат правилно, трябва да има нов правилник.
Разбира се, в перспектива е отделянето на Фонда, нещо, което ние сме предлагали отдавна, като национална агенция към парламента. Това също трябва да се направи.
Тези неща може да изглеждат несвързани с бюджета, но те са свързани. Защото ние говорим за същността на нещата. Ако не се оправи същността на нещата, и бюджетът ще се харчи неправилно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: И аз благодаря. Ще ви помоля вече да се съобразяваме с времето, което напредна. Темата ни е конкретна – Бюджет 2014. Затова ще ви моля следващите изказвания да бъдат конкретно вече само по темата. Политиките са ясни. Има думата проф. Иван Илчев.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Аз ще бъда пределно кратък. Тук много се говори за това, че образованието и науката са приоритет. Пред мене са мотивите към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. На стр. 6 са политиките в областта на образованието и ученето през целия живот. В тази точка на нито едно място не се споменава думата „висше образование” и думата „наука”. Просто не се споменават и това според мене е обидно.
Второ. В същия документ на стр. 10 има „допускания за развитие на националната икономика и макроикономическа рамка”, където се предвижда около 10 процента увеличение на брутния вътрешен продукт – дали ще стане, божа работа – до 2016 г. Когато погледнем на няколко страници по-нататък предвидените суми за трансфер към висшите училища ще видим, че те остават на абсолютно същото ниво, като през 2014 г. Така че тези неща влизат в пряко противоречие с думата „приоритет”.
Второ, което искам да кажа – аз го казах в присъствието на няколко ректори, на министър Клисарова, май тогава синдикатите ги нямаше. За съжаление за мене този бюджет до голяма степен е повторение на бюджета на Дянков, с известни количествени изменения, разбира се, към по-добро. Това го има и в никакъв случай не може да се отрече.
Все пак правителството работи пет месеца, работи при ненормална атмосфера – това е пределно ясно за всички. Но трябваше по-бързо да се движи към промяна на политиките. За момента тези политики очевидно са оставени за бюджета за следващата година.
И последното нещо, което ще кажа. Тук се говори за науката, аз не говоря изобщо за цифри, но нека да спомена само една цифра за Софийския университет, който в момента по данните на Световната банка дава 18 процента от научната продукция в България (БАН дава 53 процента). В бюджета му тази година са предвидени 440 хил. лв. за наука. Това не стига, ясно ви е, даже за една лаборатория, не стига за съфинансирането на един по-голям проект. Говоря за бюджета, говоря за това, което директно е предвидено за наука. С това приключвам.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря, проф. Илчев. Колега Местан, заповядайте за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Може ли една реплика? Проф. Илчев, според Вашата критериална база, че в бюджета на Софийския университет има само 440 хил. лв. за наука, би трябвало да означава, че в бюджета на Българската академия на науките няма средства за наука. Защото средствата са за режийни разноски и за заплати.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Само за заплати.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест, в бюджета няма пари за наука.
ЧЛ. - КОР. ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Няма.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, няма. Само че ако някой вярва в тази теза, аз просто смятам, че тази дискусия е абсолютно безпредметна. Мисля, че ме разбрахте. Защото тези разходи от 72 млн. лв., в които са и режийните разноски, и заплатите на проф. Никола Малиновски, всъщност той май получава заплата, защото прави наука……
В момента тази реплика е на човек, който ще продължава да се застъпва, както го е правил, независимо дали е член на управляващото мнозинство или на опозицията, за радикално променена държавна политика в посока агресивно финансиране на науката. Но бих искал да боравим с достатъчно ясни критерии.
Тогава питам: ако в бюджета на Българската академия на науките има нула стотинки за наука, за какво са 72 млн. лв. бюджет? В зависимост от отговора на този въпрос, аз вече ще разполагам с критерии за това, има или няма и колко са парите за наука не само в БАН, а и във висшите училища. Всичко друго е манипулативно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря и аз. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще се въздържа да гласувам този бюджет за наука и образование, тъй като съм съвършено несъгласен с постановките, които се отнасят към научните изследвания не само в Академията на науките, но и във висшите училища.
Първо, в България научните изследвания във висшите училища са принизени до крайност. Софийският университет, Техническият университет и Медицинската академия се открояват ярко от останалите. А останалите произвеждат доценти и професори, без да спрат, по критериите на онзи закон, който Игнатов наложи на българските учени и преподаватели.
Взимам думата по повод изказването на проф. Иван Илчев. Няма да има достатъчно пари в бюджета за наука и за висше образование, докато държавата се управлява по тази философия. Плоско-данъчната система и изравнените ставки на ДДС, които са основните пера в бюджета, дават винаги тази постна пица на Дянков, която другите правителства нямат възможност да променят, ако не се промени данъчната система - прогресивно-подоходният данък с високи горни прагове, най-горните инкриминирани, и докато неплащането на данъците не се превърне в престъпление от първа степен. Докато не започнат да отиват в затвора тези, които не искат да плащат данъци, и то тези, които не плащат високите данъци по прогресивно-подоходната система, няма как да се напълни бюджетът - нито за образование ще има, нито за наука ще има, нито за медицинско обслужване и т.н.
Затова казвам, че е сбъркана философията. И както и да плачем и да хленчим за науката, това не може да се получи, докато няма промяна във философията. Това е мое лично виждане и на политическата сила, която аз представлявам.
Второ. Нека да направим едно сравнение между заплатите и ще видите, че заплатите в Българската академия на науките са не само позорно ниски и точно те не могат да задържат никакви учени на тези места. Всички таланти бягат, защото тези пари са крайно недостатъчни.
В България има едно настроение спрямо науката, казвам го без да се притеснявам, тъй като и аз съм българин като всички вас. Когато трябва да се дадат пари за наука, управляващите и главно чиновническият апарат смятат, че те може и да не се дадат. Аз тук водя една война с едни чиновници, които теренните проучвания по археология искат да ги дават по Закона за обществените поръчки на търг, което го няма в целия свят; и не мога да ги убедя, че това е наука. Те казват: Не – и толкова.
Така се постъпва и в други сектори от науката. Трябваше в Народното събрание да обяснявам, че Българската академия на науките не може да се самоиздържа, защото елементарните частици не се продават на Женския пазар, това трябва да се разбере веднъж завинаги.
Така че, докато не се вдигнат базовите заплати на хората, които се занимават с изследователска работа не само в Академията, а и в университетите, докато те не започнат да получават заплати, с които да се издържат, а не да се опитват по всякакви странични пътища да работят най-различни неща, слабо свързани с квалификацията им, развитие няма как да стане.
Аз виждам, че учените от Академията и изобщо от висшите училища, когато стане дума за сектора за научни изследвания, по някакъв начин се изненадват, че на тях им се дават едни трохи, които ние и сега ще им дадем, надявайки се в перспектива, че ще им се даде още нещо. Не, няма да се промени кой знае какво. Защото е сбъркана философията, сбъркано е отношението към науката.
Затова аз пак повтарям, аз ще се въздържа при гласуването на този бюджет. Не мога да го приема лично като професионален учен, вече 45-46 години в професията. И няма как да се съглася с това, каквито и да са оправданията. Можеше да се намерят още пари - и от тези 100 млн. лв. можеше да се отделят, а не да се казва, че има някакви пари и от тях ще се дадат. Такива обещания не са продуктивни, хората невинаги им вярват. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Проф. Аврамов заповядайте.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър! Аз съм изключително благодарен на проф. Илчев за неговото изказване, защото без него моето щеше да звучи рязко.
Пред мене седят указанията за подготовка на бюджета. Не е лошо всички да знаят, когато има един продукт, какъв е пътят до неговото приемане. Основните указания са следните:
Едното указание са подобрените бюджетни параметри да съответстват на бюджет 2013 г., за простота да го наречем бюджет „Симеон Дянков”.
Второто указание е мерките да се съобразят с националната програма за реформи, където има една национална цел, обявена национална цел – България да бъде завинаги последна държава в Европа.
Това е написано в държавен документ. Националната цел звучи: инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност 1,5 процента към 2020 г. Това е държавен документ, приет от Народното събрание, предполагам, в който е решено ние да бъдем завинаги последни.
На базата на тези два документа – условно казано бюджетът „Дянков” и Националната стратегия за реформи е направен този бюджет. Той и по параметри не се отличава много от предния, по-предния и т.н. И понеже действително някои имат право да кажат, че нямат детайлна информация, а ние все пак се намираме в Комисията по наука и образование, аз ще ви кажа – 218,2 млн. лв. има за наука.
Ще се опитам да отговоря на господин Местан. Това са пари, които са определени за наука, в които влизат 72-та млн. лв. на БАН. Ако счетем, че парите за БАН са пари за наука, това представлява 0,27 процента от брутния вътрешен продукт. Ако ги извадим, ще отидем на 0,15 процента. За наука ли са или не са за наука?
Ако БАН работи в условия на функциониращ фонд „Научни изследвания”, в условия на съществуващи други източници за финансиране, това са пари за наука. Това е така нареченото институционално финансиране на науката. Тъй като това не е така, това не са пари за наука, това са социални пособия, които се дават на една социална група – така наречените професионални изследователи, за да не умрат от глад и държавата да не се опозори, така да се каже, като официално обяви, че закрива науката си.
Това е моят отговор и мисля, че той е много близко до истината.
Това, че Софийският университет има половин милион лева, разбира се е изключително малко, защото трябва да го има. В нормалните държави науката се финансира по различни начини. Но има институционално финансиране - това е вашият половин милион, и това е нулата, която е нашето финансиране. Държавата се отказва от институционално финансиране - няма го, или е 0,1 процент.
Другото е програмното финансиране. Държавата се е отказала от програмното финансиране, няма го, защото четири години са нулеви за това финансиране на науката. Тази година е четвъртата година.
Това, уважаеми дами и господа, въобще не е бюджет на цивилизована държава. Съжалявам, че може би малко остро говоря пред такава аудитория. Но за да станем нормална държава, трябва да се промени коренно философията. Когато се говори за приоритет, приоритет се прави така – вади се пред скоба, казва се: 2 процента от брутния вътрешен продукт. Той може да е малък, но процентът е пред скоба. Защото в противен случай причината, за да имаме такъв жалък бюджет, е този тип бюджети. Всъщност политиците рециклират тази схема – понеже нямат политика в образование и наука, общо взето там липсва политика, затова следващата година бюджетът е беден, от беден бюджет не се дава и т.н. и ние завинаги ще останем там, където сме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата народния представител Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожо председател, госпожо министър, колеги, почитаеми гости! Много интересна е дискусията по бюджета, особено в чувствителни сфери, каквато сфера е социалната политика, каквато сфера е образованието и, разбира се, науката.
Давам си сметка, че тогава, когато имаш очевидни проблеми, тогава, когато имаш натрупани с годините дефицити, очакванията как един бюджет ще ги реши е изкушение и трудно реалистично, разбира се, решение.
Казвам това, защото няма да съм аз човекът, който ще каже, че бюджетът му харесва. И няма да бъда аз човекът, който ще твърди, че парите в частта „Образование и наука” са достатъчни, включително и че парите за наука стигат. Аз знам, че дали БАН ще има 95 млн. лв., предвидени в бюджета за следващата година, нещо, което е бивало, не попречи на председателя на БАН на заседанието на комисията през следващата година да каже, че едно правителство се отнася позорно към БАН, след което получи 59 млн. лв. бюджет в рамките на три години. И БАН е жива благодарение на законодателни усилия на много хора и благодарение, явно, на ината и волята на една не малка част достойни българи, които опазиха българската наука в БАН.
Ако този бюджет не беше 59 млн. лв. три години, нямаше да водим разговор за неразплатените сметки, които БАН иска да покрие чрез бюджета за 2014 г. Тогава разговорът щеше да бъде различен. И за да нямаме спор, бюджетът на Българската академия на науките винаги е бил част от общата сума за наука, която бюджетът за всяка календарна година е предвиждал. Може да не ви харесва обемът пари, който е предвиден, но хайде да говорим за принципите. Аз съм готова да призная, че е прав проф. Илчев. Защото всяка година, когато се е обсъждал бюджетът, съм напомняла, че има чл. 91 в Закона за висшето образование и той предвижда 10 процента от сумата, предвидена като държавна субсидия, да бъде предоставена на висшите училища за наука. Така пише.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Над сумата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Над сумата. Десет процента от тази субсидия би следвала да бъде получена над сумата и много добре знам за какво става дума. И този текст съм го подкрепяла като текст в Закона за висшето образование и знам, че този текст редовно не се изпълнява.
Днешният разговор всъщност е за друго. И аз затова си мисля, че в началото беше прав колегата Багдасаров, който каза, че е добре двете точки да вървят заедно, защото ние блиц-контролът по политиките като че ли го направихме в началото на дискусията.
Обаче гледаме бюджет и за мене има няколко неща, които държа да кажа.
Проф. Станилов е в удобната позиция да каже: няма да го подкрепим, защото плоският данък не е гарантирал повече пари, които да дадат разпределение чрез бюджета. Аз обаче знам няколко неща. Първо, това е бюджет, който наслагва, тоест предвижда повече средства, а не намалява средствата.
Второ, това е бюджет, който дава възможност на Българската академия на науките да изглежда малко по-прилично. Когато след три години бюджет 59 млн. лв. плюс 2,5 млн. лв. от Министерството на екологията, които вие регулярно получавате, тази година бюджетът с тези 2,5 млн. лв. е над 75 млн. лв., аз ви предлагам да не ни хулите за некоректно, недостойно и каквото искате още отношение към Академията, защото няма да е честно.
Аз си давам сметка, че колкото и да са малко тези 100 млн. лв., които всеки иска да разпределим днес и сега, тези 100 млн. лв. дават възможност да бъдат правени политики и да бъде търсено качество. Как ще го правим обаче – това е един разговор, който е много по-сериозен.
И аз, която твърдя, че качеството не се определя само от обема пари, а те, колеги, просто са повече от парите, които са разпределяни през предишните години, искам да призная няколко неща. Да призная това, че аз не разбрах до момента как точно съпоставяме 3,8 на сто, предвидени като процент от брутния вътрешен продукт пари в тази сфера за 2014 г., сравнено с 3,7 процента за 2013 г., при условие, че бюджетът е предвидил един процент от 3,5 на сто – ние това гледаме. Хубаво е министерството на финансите да обясни откъде идва тази разлика, за да е ясно каква е тенденцията.
Второ. Да, Министерският съвет в предишния си мандат прие тази програма за реформи, проф. Аврамов и ние не я коментираме за първи път, този процент там е предвиден. Той е такъв, такъв сме го разчели такава перспектива сме си дали и това сме депозирали в Европейската комисия като тенденция за развитие на България. Не ми харесва и твърдя, че трябва да бъде променено, но на шестия месец от работата на едно друго мнозинство не искайте това, искайте друго, за което аз бих се обърнала към Вас. Парите могат и да са много и да бъдат похарчени по най-безобразния начин и да не носят качество.
Всички говорим, че трябва да се промени философията, че трябва да има промяна на политиките. Само че промяната на политиките, идеята за тяхната същност, начинът, по който трябва да го направим, не може да бъде дело само на народните представители, защото вие виждате, че ние така или иначе имаме различно отношение към приоритетите, дори в частта на образованието, не сме длъжни да имаме достатъчно широк мироглед, който имат експертите като бъдеще за развитие на тези политики, а не да работим по тяхното съдържание.
Хайде да видим как трябва да бъдат финансирани и как да бъдат управлявани различните елементи на висшето образование, защото това предполага една нова стратегия, включително и нов модел за финансиране, за който проф. Илчев говори от много време. Имахте конкретни идеи, чела съм ги, може да ги коментираме.
Хайде да видим какъв е проблемът на средното образование, след като за първи път се предвижда една база като обем пари, която дава възможност да оцеляват и малките училища, защото ние не можем да докараме всичките дечица в големите градове. И няма защо да коментираме как точно детските градини ще участват във финансираните чрез националния бюджет програми, тъй като те са на различен тип бюджети, на различен тип подчинение.
Това е друг разговор. Пълнежът на цялостната ни политика е наша работа, той няма да бъде решен само с пари, разположени по различни програми. Той може да бъде решен наистина с друг тип мислене.
Аз си признавам, че имам своя болка и тя се нарича Фонд „Научни изследвания”, но не ние компрометирахме името му дотолкова, че той в момента да не може да работи. Как ще се финансират проектите е разговор, който трябва да водим и тук е прав проф. Добрев, че си струва да бъде коментирано.
Въобще, ако си дадем сметка колко много работа можем да свършим, тогава ще предпочетем смисъла на тази работа пред парите, които са предвидени в бюджета. С разбирането, че аз искрено се надявам, че колкото и винаги да е предпазлива една тригодишна бюджетна прогноза, тя винаги е такава, възможността да се разпределя по-голям ресурс пари си струва.
И още нещо, за да завърша. На мене ми е ясно, че 2014 г. е начало на нов програмен период, но ние можем да свършим много и да свършим малко, включително и глупости, чрез програмата „Образование и наука за интелигентен растеж”, която ще бъде финансирана с европейски пари, имаме я за първи път и цялата организация по нейното администриране също си струва да бъде коментирана. Защото в нея можем да намерим много хляб и да решим много проблеми, стига да знаем какво точно искаме.
Казвам го с разбирането, че и аз, с много резерви към част от идеите, с искане част от средствата да бъдат повече, ще подкрепя този бюджет на първо четене и ще се опитаме да отчетем възможностите му между двете четения. Аз съм скептик за радикални промени. Вие много добре знаете, че това няма да се случи. Но пък възможността да се търсят допълнителни средства, да се управляват тези средства, си струва да се опита и тя може да стане. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ако градусът на критичността е критерий за качество на един акт, то ние нямаме основание да твърдим, че законопроектът за държавния бюджет за 2014 г. в частта „Образование и наука” е по-добър от бюджетите на Симеон Дянков. По-лош трябва да е, много е висок градусът на критичност. Ако обаче случайно, поне с няколко параметъра този бюджет е все пак по-добър, то ще отдам по-високия градус на критичност на променената демократична среда в комисията и в страната като цяло, което пак си е голямо постижение.
Разбира се, че това не е мечтания бюджет нито за образованието, нито за науката. Общо взето нашият вот за този бюджет в този смисъл отчита разбирането ни, че това е една малка, много-много плаха крачка да скъсаме с едно наследство, което в редица изказвания като отношение към Българската академия на науките ние определихме като политика на финансов геноцид. Ръстът за Българската академия на науките е около 20 процента.
Ние чухме един изключително искрен и затова трогателен и трогващ ни опит, тези 20 процента ръст да бъдат представени като продължение на наследството на почитаемите акад. Воденичаров и член-кор. Милошев. Съвършено е вярно, ако говорим за огромните усилия, които положихте, за да коригирате след Симеон Дянковата ера собствено параметрите за 2013 г. Но аз няма да приема, че продължаваме Ваше наследство, чл.-кор. Милошев, поради простата причина, че тези 59 млн. лв. бяха оковите, в които се задушаваше Българската академия на науките не само през 2013 г., а и през 2010, 2011, 2012 г.
Да приемем, че с тези 20 процента ръст наистина правим една малко предпазлива крачка Академията на науките, оставяйки с нула средства за наука, все пак за осъществяване на социалните политики на държавата спрямо учените каквото определение за дейността на Академията на науките днес чухме.
Аз взех думата обаче, за да подчертая нещо друго. Уважаеми колеги, почитаеми академици, убеден съм, че системният проблем и на образованието, и на науката е отсъствието на измерители за качеството.
Твърдя в абсолютно самокритичен план, че този въпрос стои особено остро в системата на средното образование, където уж се фукаме, че сме въвели външните измерители на качеството, в това число и държавния зрелостен изпит. Нямаме реална система за оценяване на качеството. И матурата ни е квази. Затова огромен процент от отличните оценки по български език и литература на държавен зрелостен изпит се оказват двойки на входа при проф. Илчев. Абсолютно вярно. Огромен процент.
И знаете ли защо? Защото само си мислим, че измерваме зрелостта на базата на общообразователен минимум, за който имаме уж и специален закон. Напротив, въвели сме единствено сравнителни критерии, без да имаме летва на минималните държавни изисквания за зрелост. По същия начин, разбира се, ние нямаме реални измерители за качеството и в системата на висшето образование. И по тази причина, госпожо министър, и този бюджет няма да реши фундаменталния проблем, основния двигател на реформите – обвързването на качеството на интелектуалния продукт, който произвеждат висшите училища, с финансирането им. Докато не решим този проблем, ние ще имаме разговор за пари, абсолютно непродуктивен, и няма да имаме реформи.
Разбира се че нямаме измерители и за реалната пазарна нужда от интелектуален продукт, може би защото и пазарът ни все още е квази, за да може да роди и реални критерии за измерване на нуждата от интелектуален продукт.
Завършвам. Имам изключително силно очакване на тези 100 млн. лв., които са заделени в националния бюджет, но предвидени за образование, да не гледаме като на пожарогасител за допълнителни разходи, ако тук-таме пламне нещо - не достигнат 3-4 милиона и хайде да ги дадем.
Ако протегнете ръка на научния капацитет на България и заделите значителна част от тези средства за изработването на реална система за оценка на качеството, това е огромнейша реформа, която поглъща не малко пари и в средното, и във висшето образование, и в бюджета за 2015 г., предложите един съвършено различен подход за диференцирано финансиране на научни организации и висши училища съобразно качеството на интелектуалния и научен продукт, който те произвеждат, ние ще имаме един доста по-съдържателен разговор за проекта за бюджет за 2015 г. Всичко друго е продължаване на агонията с леко променени към плюс количествени показатели.
С уговорката за условна подкрепа и с категорично настояване да се съобразите с тези препоръки, ако ги сметнете за правилни, ние ще подкрепим този бюджет с надеждата, че догодина по това време ще обсъждаме променена философия на бюджета за образование и наука през 2015 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на господин Местан. Госпожо Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Аз ще бъда съвсем кратка и ще споделя няколко съображения, заради които няма да подкрепя този бюджет.
На първо място, това, което не виждам в бюджета на господин Чобанов или пък в бюджета „Орешарски”, вие си изберете как да го кръстите, понеже говорим за бюджета „Дянков”, това са два много важни фактора, които гарантират стабилност и развитие както на системата на образованието, така и на системата на науката. Тези два фактора се наричат прозрачност и предвидимост.
На първо място, прозрачност. Говорим за 100 млн. лв. Те не са 100, защото съгласно чл. 55 ще видите, че те са 95 млн. лв., защото от тях трябва да удържим въпросните 5 процента. Тоест ще разполагаме с 95 млн. лв.
Би било редно тези средства да бъдат диференцирани съобразно приоритетите на правителството, за да е ясно и да има повече прозрачност. И доколкото виждам, това е записано и в становището на Министерството на образованието, което обаче не е прието от Министерството на финансите. Още повече освен прозрачност, предварителното диференциране на тези средства по съответните политики и мерки щеше пък да улесни след това е реда, условията, критериите за разпределението на тази сума.
На второ място, няма да подкрепя бюджета и заради това, защото правителството декларира, че образованието е приоритет до 2014 г. Колеги, 0,1 процента е ръстът от брутния вътрешен продукт. Ще се върна на 2013 г. - в съпоставка с 2012 г. имаме ръст 0,3 на сто. Не че е достатъчно, напротив, категорично не е. Но нека да погледнем ръста на средствата за образование в предходните години.
За 2012 г. – 93 млн. лв., за 2013 г. – 173 млн. лв. и като включим 30 млн. лв. за детски градини и 11 млн. лв. за физкултурните салони в училищата, средствата стават доста повече.
За тази година в номинална стойност, като приспаднем петте процента, разбира се, не от цялата сума, стават 77 млн. 458 хил. 440 лв.
На трето място, аз лично не виждам нито политики за повишаване на грамотността, нито политики за намаляване на броя на преждевременно напусналите училище. Такива в бюджет 2013 г. бяха както средствата за предучилищно образование, по-скоро за 5-годишните, които възлизаха на 29 млн. лв., така и средствата за целодневна организация, като добавяме четвърти клас, тук не виждам да е заложено поне от пети клас в училищата, които желаят, в размер на 98 млн. лв.
И ще приключа с Българската академия на науките. Много се изговори, много се говори в последните години за БАН. Аз тук имам само една отметка или по-скоро въпрос: Бюджетът на Българската академия на науките, който между другото като се съпостави със средствата, получени от БАН през 2013 г., действително се получават общо с двете постановления за 7 млн. лв. допълнително по времето на господин Борисов, след това по времето на господин Райков допълнителни 4 млн. лв. и допълнителните средства, които бяха получени след актуализацията на бюджета за библиотеката в размер на 500 хил. лв., общо става приблизително 71 млн. 500 хил. лв.
Приспадаме обаче 5 процента, защото БАН не е освободена от тази удръжка, за разлика от висшите училища и средното образование. Добре е да се зададе този въпрос. Защото когато се приспаднат тези средства, получаваме сумата от 68 млн. 871 хил. 960 лв.
Заради тези факти, които изброих, разбира се, имам още доста съображения, аз няма да подкрепя този бюджет.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Само леко да коригирам. Госпожо Дамянова, аз се учудвам. Наистина тук господин Местан е прав. Ние разполагаме явно с различни документи.
За 2009 г. процентът от брутния вътрешен продукт за образование е 4,15 на сто; за 2010 г. процентът от брутния вътрешен продукт – това е по време на управлението на господин Бойко Борисов – е 3,8; за 2011 г. процентът от брутния вътрешен продукт пада на 3,5 процента; за 2012 г., уважаема госпожо Дамянова, процентът от брутния вътрешен продукт е 3,37.
Тук се казват съвсем различни числа. Аз бих изпаднала в една скромност, ако кабинет, в който съм участвала, е постигнал такова драстично намаление на процент от брутния вътрешен продукт за образование, да не говоря за наука. Наистина, тук са прави уважаемите учени да искат повече и повече средства, защото положението, до което кабинетът на Бойко Борисов докара българските учени, е такова, че нека да го забравим, да го оставим към една срамна страница, към която не бива да се връщаме повече. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Една молба. Аз приемам съвсем рационалното изказването на колегата Дамянова. Има принципи в гласуването на бюджета. Част от това, което правим, са част от тези принципи. Тоест опозицията задължително не подкрепя бюджета на управляващите и това е нормално. Но част от аргументите искам да изясним.
Хайде да ми кажете кой бюджет и през коя година не е предвиждал част от сумата да се изплаща при определени обстоятелства. Имаше период, една част от присъстващите помнят, 80 процента бяха предвидени да бъдат получавани, 20 процента – при изпълнение на бюджета. А тук говорим за 95 процента. И аз нямам спомен, между другото, за да бъда коректна и към вашето правителство, тези удръжки за институциите в системата на образованието и науката да са правени в края на годината.
Общо взето всичките са се старали да не се карат много с учените и с академичния състав и да им ги дават. Имаше обаче нещо подобно, направено по време на вашето правителство.
И още нещичко искам да кажа, за да сме ясни. Проф. Клисарова коректно обясни, че в своя програмен бюджет, освен че се добавят няколко програми, се пазят вашите програми, по които сте работили предишните години. Ще продължаваме работата по тези програми, но няма кому днес да се сърдим, че ние в тях не сме предвидили преодоляване на проблемите с неграмотността, въпреки записите тук, че продължаваме работата и по отпадащи ученици, и по очевидни проблеми.
Вие твърдите, че този бюджет няма да свърши нещо, което между другото, ние с вас не сме успели да свършим в предишни мандати. Да сме наясно все пак що значи прозрачност и какво значи предвидимост, най-малкото, защото системата на образованието не предполага резки промени. И аз винаги съм твърдяла, че това е така. Но мисля, че тази приемственост има смисъл, още повече, че става дума за проблеми, които сме припознали като важни.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Действително аз бих избрал по-скоро да мълча или да бъда предпазлив в критиката си, ако съм носил политическа отговорност за 4 години дянковщина в образованието. Макар че това име не може да бъде самодостатъчна метафора, защото не само той има заслуга от фонда „Научни изследвания” фирми, специализирани по водопроводни инсталации, да правят научни психоанализи. Нали си спомняте това? И затова се разделихте и с министъра си.
Така че в случая не ви отива ролята на цензура. Никак не е прилична. Никак! Малко повече скромност няма да ви е излишна.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не бих приела Вашите наставления, защото живеем в демократична държава. Редно е вече като управляващи да свикнете с това, че опозицията има думата, така както вие я имахте в предходния парламент. Така че всеки един от нас като народен представител решава дали да замълчи или не. Така че Вашите критерии и съвети бих препоръчала да си ги запазите за себе си.
Госпожо Добрева, 3 от 100 и 3 от 1000 са две различни неща. говорили сме си го с Вас и друг път. В бюджета го гледам на 32-а страница от този голям документ, който ни е раздаден в Народното събрание. Там можете да направите съпоставката в процентите между 2013 и 2014 г.
На въпроса на госпожа Богданова. Да, права сте. Имахме едни години, в които имахме удръжка от 10 процента. Имаше и други години – предходните, в които обаче нямахме такава удръжка и това бяха предходните четири години. Така че е добре да прецизираме по отношение на образованието. Защото аз пак казвам, специално за БАН за мене стои голям въпрос защо държавните висши училища нямат удръжката от 5 процента, а БАН за съжаление ще се ползва.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛОШЕВ: Предложете го като корекция, аз бих искал да го направя в залата тук. Това е едната чисто техническа корекция, която бих искал да помоля народните представители да приемат – 100-процентово изпълнение на бюджета не само за образование, но и за наука.
И другата. Заложените 20 млн. лв. за иновации бих ви помолил да бъдат записани „за иновации и наука” или „за наука и иновации”. Както вие прецените.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, проф. Илчев.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Само бих искал да кажа, че струва ми се, че тук има хора, които са ме чували. Аз съм говорил винаги много по-остро. Този път говоря необичайно меко.
Съжалявам, че се изпусна от устата ми цифрата 440 хил. лв., защото винаги съм говорил за политики. И в случая имах предвид, че можеше да се направи през тези пет месеца, казах го, че правителството работи при трудна обстановка, но поне някои политики можеха да бъдат променени, да се даде позитивен знак. Това имам предвид. Аз не говоря за издаването на учебниците, знам си бюджета.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми дами и господа, имам процедурно предложение. Предлагам последно да дам думата на господин Милко Багдасаров и да преминем към гласуване на бюджета.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще се обърна само към дясната част на залата. Имам предвид, че вие сте мои колежки, представители на средното образование, които зададохте много хубави въпроси на министър Клисарова. Мисля, че ви беше отговорено много добре, основно свързано с приоритетите, които си поставя Министерството на образованието и науката. Те бяха казани, мисля, в много документи вече и в Народното събрание, в много дискусии бяха изнесени. Мисля, че никой от вас не е противоречал, че наред с основните неща, които са залегнали в Стратегията 2020 – „Европа” и след това „България”, най-вече с отпадането на учениците и нашите задачи, които имаме, наред със задачите, които имаме по отношение на реформата в професионалното образование, наред със задачите, които имаме по отношение на квалификацията – тук се конкретизира посоката за обучение и на младите учители, на бъдещите педагози.
Ако щете и другият приоритет, който вече се поставя и на други равнища – усъвършенстването на делегираните бюджети.
И петият си стои на дневен ред вече осем години и аз ще го посоча – създаването на нов закон, който пък ще ни реши редица неща, свързани с това, което си говорим тук и което наистина е належащо да го свършим в едни следващи периоди. И аз мисля ,че там виждате най-вече политиките, които ще ги заложим с тези 100 млн. лв., макар че те ще бъдат разпределени по различните сектори в нашата система.
Колежки, аз мисля, че що се отнася до моите мотиви в момента да подкрепя този бюджет, всичко влагам в една думичка „съпоставимост” – първо, съпоставяне с предишните години. Аз няма да слагам даже 2013 г. като база, ще сложа 2012 г. като база, когато относителният дял знаете, че е бил 3,37 на сто спрямо 3,8 процента сега. Това е една огромна сума. Дотук имаме 51 млн. лв. за средното образование отделно.
Чухте отговора на министър Клисарова за националните програми. Вие поставихте въпроса за това каква устойчивост има и как ще съхраним и досегашните добри политики на Министерството на образованието и науката, никой не ги изключва.
Но първо, нека да съпоставим числата от миналите бюджети и сегашния, нека да направим една съпоставка къде сме сега ние като сектор, като отрасъл, сравнимо с останалите отрасли. Мисля, че виждате, че много от тях са ощетени за сметка на образованието.
В този план, мисля, че спазвайки тези приоритети, спазвайки тази посока на мислене и философия на подготовка на бюджета в плюс на министерството, няма как да не прибавим и другия много голям политически резултат от съхраняването на оперативната програма – досегашната и новата в рамките на Министерството на образованието.
Това са много големи плюсове, които аз мисля, че трябва да оцените вие като представители на средното образование. И наред с нещата, с които трябва да се съобразим от това, което чухме и за БАН, и за наука, и за висшите учебни заведения, да подкрепим на първо четене Закона за бюджета за 2014 г. благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на господин Багдасаров. Аз също бих искала да кажа, че също ще подкрепя бюджета, независимо че считам – нещо, което многократно съм коментирала, че в частта „Образование и наука”, трябва да се изисква повече.
Искрено се надявам, че за 2015 г. средствата ще бъдат значимо повече.
Основанията да подкрепя бюджета на първо четене са, че този бюджет, за разлика от други години, надгражда. Макар и с малко, но надгражда. И ми се струва, че и духът на диалога, който установихме през последните месеци в комисията, и това, което каза проф. Клисарова - че е готова заедно да изработваме оттук нататък политиките, е основанието, заради което бих призовала и колегите, независимо от своите политически пристрастия, да участват с подкрепа за тазгодишния бюджет, разбира се, със съзнанието, че средствата са недостатъчни.
Уважаеми колеги, с това приключвам. Предлагам да преминем към гласуване.
Преди малко се обади доц. Алиосман Имамов. Той е на комисия в другата сграда и каза, че подкрепя – има и писмена декларация – проектозакона.
Моля да гласуваме законопроекта за държавния бюджет за 2014 г.
Гласували: за 10, против 8, въздържал се 1.
Законопроектът за държавния бюджет се приема.
Имате думата, министър Клисарова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за подкрепата на бюджета.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, госпожо министър. Благодаря на нашите гости.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Изслушване на проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, на основание чл. 26 от ПОДНС на тема „Политики в сферата на образованието, отразени в законопроекта за държавния бюджет за 2014 г.”.
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРОФ. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ОТ ПОДНС НА ТЕМА „ПОЛИТИКИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ОТРАЗЕНИ В ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2014 Г.”.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако колегите се чувстват изморени, можем да предложим това изслушване да се проведе следващата седмица, ако, разбира се, това съответства и на програмата на министър Клисарова.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Имаме обявена втора точка. Имате думата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Клисарова, аз ще бъда съвсем кратка и ще се възползвам от този блиц-контрол, за да Ви задам един въпрос, който в последните две седмици вълнува директорите на училищата в цялата страна, особено тези, които имат обучение в гимназиалната степен. Става въпрос за военното обучение, което по думите на министър Найденов ще се въведе от 1 декември. Много странна дата между другото за избор за въвеждане на нещо в системата на средното образование.
Моят въпрос към Вас е: каква организация е създадена за въвеждането на това обучение, предвидени ли са средства за лекторски на външните лектори, които евентуално ще бъдат поканени, защото това е идеята на военното обучение? Просто съвсем накратко да дадете малко повече яснота, така че наистина директорите да знаят какво и как да планират. Става въпрос за нещо, което ще се въведе, пак казвам, много странно, не от втория учебен срок, а от 1 декември.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, предвидени са средства в бюджета, само че не в Министерството на образованието и науката, а в Министерството на отбраната. Програмата за обучение е на сайта на Министерството на отбраната, всеки може да се запознае с нея. Съгласувана е с Министерството на образованието и науката от експерти и е съгласувана с психолози.
Когато кажете военно обучение, доколкото аз гледах програмата, не съм най-перфектният експерт в тази насока, мога спокойно да го кажа, тази програма е един вид базова. По-скоро запознаване с някои принципи. Според мене има и етапи от гражданска отбрана, което ще бъдат полезно за децата.
Интересното е, че учениците проявяват доста голям интерес, особено момчетата, и имат желание за по-голяма практика. Но засега, както е предвидена, така си остава, както е на страницата на Министерството на отбраната. И средствата са заделени – и за лектори, и за всичко. А как ще бъдат разпределени часовете, това зависи от директорите на съответното училище.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: За съжаление става въпрос само за 5 часа, които ще бъдат в часа на класния ръководител.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е ясно, господин Багдасаров, защото беше прието още преди една година.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Казвам го като директор на училище, което не е спряло военно обучение от 1990 г. насам и което в момента притежава и национален детски военен комплекс с всичко, което е необходимо.
МИШЛЕНА ДАМЯНОВА: Моят въпрос по-скоро беше следният. Добре, средствата са предвидени. Те как ще бъдат преведени на училищата? Те ще кандидатстват на проектен принцип ли…
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Ще бъдат превеждани на училищата, лекторите са в Министерството на отбраната. Отиват там и ще подпомагат класната работа. В никакъв случай няма да се вземат средства от бюджета на МОН.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие искате да кажете, че Министерството на отбраната е осигурило за всички училища в гимназиален етап външни лектори, които да бъдат от Министерството на отбраната. И всъщност единственото, което се иска от директора на училището, е да създаде такава организация, да разреши този външен лектор, препоръчан от Министерството на отбраната да чете въпросните лекции.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Категорично да.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест директорът тук няма никаква свобода в избора на това кой може да води тези часове.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Мисля, че при лични разговори с представители на отбраната ще се реши, а директорът може да напише писмо и пак да има свобода.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ето, това ми е въпросът. Защото това не са маловажни въпроси. Аз ненапразно държах да си задам този въпрос, защото от две седмици директорите в цялата страна действително се вълнуват. Все пак ние сме народни представители, имаме доста приемни и срещи. Така че нормално е наистина да има такива въпроси.
Ето, това са подробности, които са много важни. Директорът ще има ли възможност той сам да определи човека, който ще води това военно обучение? Например има доста военни пенсионери…
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, военно пенсионирани също ще бъдат ангажирани.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Как ще става заплащането? Отново ли от Министерството на отбраната?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Ще се обърна към Министерството на отбраната и ще отговоря на този въпрос.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще задам писмен въпрос на министър Найденов, така че наистина тези неща да бъдат уточнени. Но е редно и Вие като Министерство на образованието да създадете необходимата организация, така че наистина директорите да бъдат информирани. Защото 1 декември настъпва съвсем скоро. Благодаря.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Вижте, той може да си назначи човек, ако може да си го позволи. Хайде да говорим истината. Ако може да си позволи да назначи за пет часа човек на заплата, според делегираните бюджети има право.
Вие нали не си мислите, че човек от Министерството на отбраната, някой експерт, ще обикаля цяла България и ще провежда военно обучение? Извинявайте, ама това е несериозно. Така или иначе механизмът трябва да бъде уточнен.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаема госпожо министър! В чл. 51 на законопроекта за държавния бюджет са изписани натуралните показатели по общини. Моят въпрос е свързан с един проблем, който дано да е само в община Ловеч, но е възможно да бъде и на други места.
Ситуацията е следната. Имаме определен брой деца, които са в детските градини, за които по разходен стандарт се получава определена субсидия по делегирана от държавата дейност. Имаме Наредба № 7, която определя броя на паралелките и групите и на децата в паралелките и групите, по смисъла на която се формират групите в детските градини и обединените детски заведения.
Налице са два драстични примера на отклонение и на неспазване на наредбата. При полагаема се численост от 10 детски учителки в една такава градина са назначени 6, тоест осигуреност на 60, процента, а в друга детска градина при полагаема се численост според броя на групите и децата в тях 8 са назначени на щат 5,5 детски учителки.
Моят въпрос е: осъществява ли Министерството на образованието и науката контрол? Тези два списък- образец 2 не са съгласувани с регионалния инспекторат по образованието, но числеността липсва в списък-образец 2 в тези две детски градини липсва. Налице са групи, които вместо да имат по две детски учителки, имат само по една.
При положение, че държавата финансира това и то е включено в разходния стандарт за делегирана от държавата дейност, какво ще предприеме Министерството на образованието и науката, какво прави по принцип, осъществява ли контрол и в този конкретен случай как ще реши проблема в община Ловеч в тези две детски градини? Благодаря.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз Ви благодаря за сигнала. Ще бъде направена проверка, за да се уточни защо е така. И, разбира се, че ще бъдат взети мерки.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Държа да уточня, че началникът на Инспектора по образованието е изпратил писмо до кмета на общината. Но към днешна дата списъците не са одобрени и числеността не е коригирана.
И ме интересува следното. Убедена съм, че през миналата учебна година също е имало отклонения от нормата и трябва да се преустанови подобна практика. Ще Ви помоля за активно съдействие в тази посока.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Разбира се.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: И аз имам един последен въпрос. Проф. Клисарова, има една Наредба № 3 на Министерството на здравеопазването. Тази Наредба № 3 е променена през 2012 г., като изискуемата площ за отглеждане на едно дете в детска градина е променено от 8 на 4 кв. м. Тези 4 кв. м. според европейските норми са необходими за отглеждане на кокошка - носачка.
Какво ще предприеме министерството - зная, че това не е при Вас, по-скоро е при министъра на здравеопазването, това е наредба на министъра на здравеопазването - за да бъде променена тази, наистина достойна за кокошките носачки, но не и за малките деца наредба? Благодаря.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Във връзка с този сигнал обещавам да проведа разговор в Министерството на здравеопазването и да направим предложение за промяна на наредбата.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Ако няма други въпроси, да благодарим на министър Клисарова за дългия престой в комисията.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Позволете ми и аз да благодаря на цялата комисия за конструктивните предложения и за това, че подкрепихте бюджет 2014 г.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има ли предложения във връзка с точка „Разни”? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
( Закрито в 17, 50 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Ваня Добрева)