---

П Р О Т О К О Л

На 25 юли 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на законопроект за предучилищното и училищното образование № 354-01-16, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 31.05.2013 г. – за първо гласуване.
2. Представяне на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките, № 305-00-6, внесен от председателя на БАН на 29.04.2013 г. на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за БАН.
3. Обсъждане и приемане на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: доц. Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката, Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, акад. Стефан Воденичаров – председател на Българската академия на науките, проф. Стефан Хаджитодоров – съветник на председателя, проф. Никола Малиновски – председател на ОС на БАН, акад. Иван Юхновски , акад. Никола Съботинов.
Заседанието беше открито в 16,10 часа и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.



ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри, уважаеми гости! Имаме вече необходимия кворум. Позволете ми да открия редовното заседание на Комисията по образованието и науката и от името на ръководството да ви приветствам с „Добре дошли!”.
Съгласно предварително обявения дневния ред в днешното заседание са предвидени следните точки:

1. Обсъждане и приемане на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката.
2. Разглеждане на законопроект за предучилищното и училищното образование № 354-01-16, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 31.05.2013 г. – за първо гласуване.
3. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-15, внесен от народните представители Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков на 30.05.2013 г. – за първо гласуване.
4. Представяне на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките, № 305-00-6, внесен от председателя на БАН на 29.04.2013 г. на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за БАН.
5. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по така представения ви дневен ред?
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Госпожо председател, предлагам точка втора да стане точка първа, а точка първа да стане точка 4. Имам предвид дневния ред и на предишните заседания, за да бъдем малко по-експедитивни.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, господин Багдасаров. Имаме още едно предложения – от днешния дневен ред да отпадне т. 3 - Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-15, внесен от народните представители Борис Цветков, Георги Кадиев и Георги Гьоков на 30.05.2013 г. – за първо гласуване.
Основанието за отпадането на тази точка е постъпило предложение от народните представители за доуточняващи въпроси към Министерството на образованието и науката чрез Комисията за образованието и науката, които за съжаление ни бяха предоставени в сряда. Тяхната важност е наистина съществена. Затова предлагам отпадане на т. 3 от днешния дневен ред, с предложение към народните представители да бъде включена следващата седмица в дневния ред и да бъде разгледана.
Господин Цветков, приемате ли предложението?
БОРИС ЦВЕТКОВ: Да, приемам го.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред и извършените промени, да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
Дневният ред е приет.



Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ № 354-01-16, ВНЕСЕН ОТ МИЛЕНА ДАМЯНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 31.05.2013 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Госпожо Дамянова, заповядайте да представите мотивите по законопроекта.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът, който е внесен от мене и от колегите от парламентарната група на ГЕРБ, който е представен на вашето внимание, е законопроект, който вече беше обсъждан в продължение на близо 8 месеца в Четиридесет и първото Народно събрание, законопроект, който беше приет до чл. 46 на второ четене в пленарната зала, който събитията през зимните месеци не позволиха да бъде завършен.
Държа да подчертая, че това е първият изцяло нов законопроект от 1991 г. насам в сферата на предучилищното и училищното образование, един законопроект, който гарантира образователна среда за развитие, образователна среда за формиране на мнения за живота и за успех в кариерата.
Проектът е изготвен след задълбочено проучване както на сега действащата нормативна уредба, анализ и на нормативните актове и на добрите практики в европейски и международен план.
Бих искала да запозная членовете на комисията, които са за първи път народни представители в Четиридесет и второто Народно събрание, които нямаха възможността да участват в разискванията в Четиридесет и първото Народно събрание, както да уведомя и госпожите заместник-министри, които отговарят за средното образование в Министерството на образованието и науката. Между другото, използвам една скоба и бих искала да изразя съжаление за това, че министър Клисарова не уважи така важния законопроект. Известно е, че вие вече имате сформирана работна група в министерството и работите по нов такъв. И беше редно министър Клисарова също да изслуша аргументите на нас като вносители. Защото това е законопроект който не е изготвен от народни представители от ГЕРБ, това е един законопроект, върху който се работи повече от две години, който се обсъжда повече от две години в Министерството на образованието и то не само от експерти на министерството, а и от неправителствени организации, представители на висшите училища, социални партньори, психолози, родители, учители, директори, част от които присъстват днес на Комисията по образование, за което искам да им благодаря. Тоест това е един колективен труд, дългогодишен, който за съжаление, пак казвам, не можа да бъде приет в рамките на предишното Народно събрание.
Разработването на законопроекта беше предшествано от концепция за иновативните моменти и основните принципи в новия закон за училищното и предучилищното образование, една концепция, която беше публикувана на сайта на министерството през месец март на 2011 г., която беше обсъждана на поредица от кръгли маси в страната и въз основа на която след това беше разработен и самият законопроект за предучилищно и училищно образование.
Ще кажа само, че са постъпили становища на някои от организациите, както и от други министерства. Законопроектът се подкрепи по принцип от редица организации, сред които УНИЦЕФ, Български Хелзинкски комитет, Национална мрежа за децата, Националния съвет за хората с увреждания. Тук отварям една скоба – бих искала да споделя, че, разбира се, всеки един от тях имаше своите предложения. Част от тях бяха уважени между първо и второ четене, други, разбира се, не. Говоря за такива, които примерно касаят уреждане на нормативната уредба и положенията в стандартите към закона, които са всъщност подзаконовите нормативни актове към законопроекта.
Националното сдружение на общините също, разбира се, има своите забележки, Съюзът на работодателите в системата на народната просвета.
В стенограмата от първото четене на законопроекта в Четиридесет и първото Народно събрание можете да видите и становището на омбудсмана на Република България Константин Пенчев, както и на известни психолози, като Мадлен Алгафари.
Така че относно философията, защото на първо четене разглеждаме предимно това, това е един законопроект, който наистина имаше една изключително голяма подкрепа и който родителите, включително и студенти, и граждани настояха той да бъде завършен.
По текстовете, касаещи предучилищното образование – обръщам специално внимание на тази част, защото това беше един изключително дискусионен въпрос при разглеждането на законопроекта – имаме подкрепящи становища на абсолютно всички висши училища в страната, в които имаме специалност „Предучилищна и начална педагогика”, което е прецедент. Знаете,че обикновено университетската общност има по няколко становища и се разделя на няколко групи по отношение на някои въпроси. По тези въпроси имаме пълно единомислие.
Особено по отношение на задължителната детска градина за 4-годишните деца имаме и официалното становище за подкрепа както на много детски градини в страната, на родителите, така и на нашите социални партньори, които са членове на отрасловия съвет към министерството.
Още малко статистика. Между първо и второ четене в Четиридесет и първото Народно събрание постъпиха над 280 предложения. Някои от тях, разбира се, бяха редакционни. Предложенията, които са приети, включително и по този законопроект, защото имаме известни корекции в текста, който е внесен сега, имаме над 70 предложения, които са приети, съответно на БСП, ДПС, „Атака” и съществуващата и участваща в Четиридесет и първото Народно събрание Синя коалиция. Само за сравнение, за да видите отношението тогава на ГЕРБ като управляваща партия, приетите предложения на ГЕРБ са 50 процента. Така че сами можете да си направите извода дали това е било формално отношение към предложенията на тогавашната опозиция или не.
Целта на законопроекта е децата и младите хора на България да бъдат високо образовани, да бъдат конкурентни на своите европейски връстници. А това, всички знаете, е най-важното и необходимо условие за развитие на икономика с висока добавена стойност, за която толкова много говорим. Считам, че дължим това на нашите деца.
Нашата политическа воля е българското образование да отговаря на най-високите съвременни изисквания за качество.
Считаме, че е крайно време децата на България да учат в съвременна среда и съответно да продължат. Считаме,че категорично не заслужават да учат в среда от 90-те години.
Аз мисля, че много законопроекти се обсъждаха през последните години, не само, разбира се, по времето на нашето управление, а и преди това. Крайно време е да престанем с това и най-накрая да приемем един законопроект, който е така чакан, включително и от учителите.
Нещо повече, сигурно сте запознати, но аз пак ще ви припомня. Съветът на Европейския съюз от 2012 г.е именно окончателното приемане на закона за предучилищно и училищно образование, като ще цитирам документа: „България е изправена пред предизвикателството да подобри цялостното качество и ефективност на своята образователна система. Окончателното приемане преди края на 2013 г. на Закона за училищното образование ще осигури рамка за напредъка на необходимите реформи, включително модернизирането на учебните програми, въвеждане на подобрения в обучението на преподавателите и стимулите за тях”. Това е цитат.
Законопроектът е доста всеобхватен, видели сте. Той е много по-дескриптивен от сега действащия законопроект, с което ние създаваме една единна нормативна база, в която много ясно са определени целите, задачите и съответно критериите, по които се оценява образованието. Това, от своя страна, гарантира прозрачност и предвидимост на системата, нещо, което е изключително важно, когато говорим за системата на предучилищно и училищно образование, имам предвид това, че сега системата се регулира от два закона, от правилник за прилагане към него, от множество наредби, постановления, което много често води до несъответствия между отделните разпоредби и съответно до затрудненото прилагане на нормативната уредба от страна на родители, учители, директори, ученици и т.н.
С няколко думи ще споделя основните акценти в законопроекта, а колегите след това, разбира се, ще ме допълнят.
За първи път в новата ни политическа история – трябва да споменем това, образованието се определя като национален приоритет в закон. Много се говори за това дали и как е приоритет. Аз лично очаквах, че в актуализацията на бюджета, която разглеждахме днес, ще имаме и допълнителни средства, например за образувание, за увеличаване на единния разходен стандарт в училище, за заплати на учителите. За голямо съжаление видях, че това го няма.
Аргументирам, уважаеми госпожи и господа, колеги, какво означава приоритет, образованието да бъде приоритет и съответно какво означава това, когато това влезе в законопроект.
Този закон много ясно диагностицира кои са критичните моменти в сега действащите…..(Неразбираема реплика от Татяна Буруджиева) После може би ще имате думата и съответно ще можете да изразите своето становище, госпожо Буруджиева. Ще помоля колегите да не ме репликират.
Този закон много ясно диагностицира кои са критичните моменти в момента към образователната система, а именно превенцията и липсата за подкрепа на децата, именно точно там той предоставя допълнителна сигурност и условия за подкрепа на децата, на учениците и съответно на техните семейства.
Приобщаващото образование е регламентирано като неизменна част от правото на образование. Набляга се изключително много на индивидуалния подход към всяко дете и към всеки ученик. И за първи път в закон за образованието се отделя такова сериозно място на индивидуалното развитие на всяко едно дете и на всеки ученик, с което на практика децата със специални образователни потребности престават да бъдат анонимни.
Допълнителните ангажименти на държавата към семействата и към децата. В законопроекта можете да видите най-различни положения, които гарантират допълнителни ангажименти за това децата да получават образованието си при съвременни методи на обучение.
Нов момент е засилването на ролята на държавата във финансирането на предучилищното образование, това между другото е и във връзка с предложението, което са направили колегите от БСП в техния Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Защото всъщност задължителната детска градина означава точно това – поемане на държавата на сериозни финансови ангажименти за допълнително финансиране за осигуряване на места за децата в детските градини. Можете да видите, че чл. 8 е придобил една по-различна редакция.
Развита е за първи път подкрепата за личностно развитие. Госпожа Соколова след това ще доуточни тази част от закона, която е изключително нова и е ключова промяна в сравнение със сега действащото законодателство.
Подкрепата за личностното развитие най-общо е представена на две нива – обща и допълнителна подкрепа, като общата подкрепа обхваща дейности, които са превантивни по отношение на обучението на децата, а допълнителната подкрепа отразява специфичните потребности на децата и учениците.
За да се гарантира грижата за детето и неговите постижения, се създават центрове за подкрепа на личностното развитие. Те обхващат сега съществуващите обслужващи звена в системата, като в същото време в такива центрове се преобразуват ресурсните центрове и съответно помощните училища, като тук по предложение на колегите от ресурсните центрове на помощните училища сме дали доста голям преходен период – за помощните училища той е пет години, за ресурсните центрове е две, като в това време общините съответно ще изготвят специален анализ, така че да се гарантира подкрепата за тези деца и няма да остане нито едно дете без такава подкрепа.
Важна стъпка е преминаването на центровете към общините. Така на практика дейността им се обвързва с този норматив за стратегия за развитие, за услуги и се дават възможности за интегриране със здравната и със социалната сфера, нещо, което е изключително важно.
Образованието се поставя от гледна точка на развитието на компетентностите - това е ключова разлика в сравнение със сега действащия Закон за народната просвета. Целта е повишаване на компетентността и реализация на пазара на труда. За първи път се залагат изисквания за уменията на учениците, за собствено мнение, да анализират и да търсят информация, да устояват мнение и становище, да вземат решение, да работят в група.
В зависимост от това се предефинират и видовете училищна подготовка, като в рамките на допълнителна подготовка училищата получават автономията те да разработват, съвместно с висшите училища, учебни програми. Така всяко едно училище ще може по собствен път да определи в зависимост от потребностите на своите ученици целите и задачите, които трябва да бъдат постигнати и съответно пътищата за тяхното постигане, като в рамките на разширената и допълнителната подготовка могат да бъдат въведени отделни предмети като предприемачество, здравно образование и много други отделни предмети.
По отношение на структурата. Разбира се, тук имаме приемственост по отношение на Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, която беше приета при предишното управление. Тази структура е залегнала, тоест имаме основно образование до седми клас и съответно гимназиален етап разделен на две – имаме първи гимназиален етап, който обхваща осми – десети клас и втори гимназиален етап, който обхваща единадесети и дванадесети клас. Така даваме възможност за тясно профилиране в класовете във втори гимназиален етап – единадесети и дванадесети клас, възможност за едно по-тясно взаимодействие с университетите, създаваме възможности за по-добра връзка между средно и висше образование и съответно след това с пазара на труда.
Във връзка с новата структура и многото опасения и дискусии, които проведохме в рамките на кръглите маси, колегите учители, особено от по-малките населени места, споделиха своите опасения относно училищата, които в момента са до осми клас и в които има реализиран такъв осми клас като непрофилирани паралелки. Затова ние сме дали възможност на тези училища да се преобразуват в обединени, тоест училища от първи до десети клас, като в рамките на първия гимназиален етап те получават правото да извършват обучение по професионална подготовка. Това е изключително важно, особено за учениците в по-малките населени места, за учениците, чиито семейства са в затруднено финансово положение. Така на практика те ще получат възможност за получаване на квалификация по професия или професионална квалификация за професиите.(Шум в залата и реплики за прекратяване на изказването).
Виждате, че е доста всеобхватен законопроектът, няма как да го представя за 10 минути. Вие го слушате няколко пъти, но някои хора го чуват за първи път. Аз мисля, че това е един изключително важен законопроект. Дори времето, което е отделено, не мисля, че е достатъчно. Защото все пак мисля, че ще трябва да уважите и учителите, и родителите, и колегите – представители на неправителствени организации, които присъстват.
Само още няколко неща ще споделя. Няма да подмина, разбира се, че има промени в областта на оценяването. Много е важно – това е разликата със законопроекта, който разглеждахме с вас в Четиридесет и първото Народно събрание, - че изрично е записано, че текущото оценяване е инструмент за обратна връзка и за мотивация за учениците, а не само за диагностика, след която не се знае какво се случва в образованието и какви са неговите цели.
Следващата много съществена разлика с другия законопроект – наблягам, защото тук също имаше много дебати – е в индивидуалната форма на обучение. Между другото, законът, освен че дава възможности за валидиране на компетентности на лица над 16-годишна възраст в компетентности, придобити в неформалното обучение и информалното учене, предоставя доста гъвкави възможности за обучение. Зная, че имахте такъв дебат с родители. Развита е комбинираната форма на обучение. Разбира се, тя е свързана с цялостната философия и начина на извършване на подготовката на обучението в училище. Тоест нейната реализация зависи именно от тази нова философия.
В индивидуалната форма е добавено в чл. 109 – става въпрос за обучението на децата, които са за по-дълго време настанени в болница. По преценката на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие и на лекуващия лекар обучението на тези деца може да се осъществява от болнични учители, които са назначени към съответно училище, което се намира най-близко до съответната болница или отделение или към център за подкрепа за личностно развитие.
Друг важен момент…..
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Извинявайте, госпожо Дамянова. Откакто е формирана комисията, народните представители притежават законопроекта. Молбата ми е наистина да говорите в акценти десет минути, за да може все пак да има дискусия. Защото този проблем наистина е изключително важен.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Беше редно все пак да ни запознаете с правилника и с регламента предварително. Така че това е може би ваша грешка. Правилникът не е публикуван на сайта на комисията опитахме се да го открием, но не успяхме.
Наблягам на тези моменти, защото това са акценти от закона, които са нови в законопроекта, внесен от нас, акценти, които се различават от законопроекта, който беше приет от Четиридесет и второто Народно събрание до един определен момент. Затова наблягам на новите неща.
Въведен е и статутът на стажант-учител, нещо, което е важно. Виждам, че ме карате да препускам.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Не Ви карам, извинявайте. Има мотиви. Вие понеже все пак сте нов народен представител, разбирам, че от качеството си на заместник-министър трябва да се трансформирате. Разбирам това състояние, когато човек става народен представител. Затова Ви моля да се организирате, за да има някакъв дебат. Иначе сме в състояние, в което ще трябва следващия един час Вас да слушаме. Извинявайте, с голямото ми уважение към Вас.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Приключвам. Още пет минути. (Възражения, шум в залата).
Независимо от това, че съм нов народен представител, много внимателно следях как вървяха дебатите и представянето на законопроектите в Четиридесет и първото Народно събрание. Така че не бих могла да се съглася с направената забележка. Но след като смятате, че не е важно и сте го прочели, все пак това представяне се запазва в стенограмите. Тук има и колеги от медиите, които все пак искат да знаят какво сме внесли в Четиридесет и второто Народно събрание.
След като считате, че не е добре да ги уточним, аз ще приключа до тук и ще кажа, че се надявам да приемете този законопроект на първо четене. Разбира се, има много предложения в становищата, които току-що получихме. Видяхме, че в тях има определени препоръки, които също могат да бъдат отразени. Но считам, че българските деца повече не заслужават да бавим ние в дискусии и разсъждения законопроекти, да си ги обсъждаме. Това продължава до безкрай. Смятам, че резултатите на международните изследвания по грамотност отдавна вече трябва да са показателни за това какво трябва да свършим ние, възрастните, по отношение на децата. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: И аз благодаря. Именно защото тук има огромен интерес към проблемите на предучилищната подготовка и възпитание и училищното образование, така, както е формулирана Националната програма през 2006 г., която Вие цитирахте, смятаме, че този законопроект и въобще законопроектите, които касаят тази проблематика, са изключително важни. Според нас 400 нормативни текста, така, както са предложени, не могат да бъдат дебатирани в рамките само на едно заседание. Те изискват изключително подробното и необходимо внимание, с което всеки един гражданин на нашата държава трябва да се отнесе.
Между другото искам да кажа, защото Вие тръгнахте към предишни варианти в предишното Народно събрание. И това беше причината да не бъде приет законопроектът в пълния му вид, защото наистина имаше въпроси, които бяха дискусионни. Като например дали трябва децата на 4 години задължително да постъпят в училище. Все пак се оказа, че обществото не мисли еднозначно по този въпрос. Както се оказа, че не е еднозначен проблемът за финансиране с държавни средства на частните училища.
Наистина страхотно ми харесва и аз бих подкрепила и адмирирала вашето предложение образованието да бъде национален приоритет. За съжаление практиката на последните четири години показа, че това не е така. Защото господин Дянков даде такива данни, че в момента всички ние като народни представители трябва да търсим средства, за да можем да покажем, че българското правителство наистина се грижи за този въпрос.
В комисията по образованието и науката са получени общо 16 становища, които бих искала да разделя на три основни групи:
Становища, които не подкрепят законопроекта, са от: Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на земеделието и храните, Министерството и финансите и Министерството на младежта и спорта. Всички становища са предоставени на народните представители.
Становища, в които се изразява мнение, че част от предложените норми могат да бъдат подкрепени, а други се нуждаят от подобрения. Посочени са области, които трябва да се доразвият, тези становища принадлежат на Асоциацията на родителите, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Синдиката на българските учители, Национална мрежа за децата, Национално сдружение на общините в Република България.
Становища, които подкрепят законопроекта: Национален алианс „Усмихни се с мене”, Фондация „Анимус”, отворено писмо от инициативен родителски комитет, подписан от госпожа Ирина Абаджиева – Репуц, Държавна агенция за закрила на детето, министерството на културата, което има и едно предложение, отнасящо се отнася до дипломите, издавани от Националния учебен комплекс.
И тъй като, както казах, този законопроект е изключително съществен, той е невероятно важен за всички нас, предлагам първото становище да бъде изразено от двете представителки на Министерството на образованието и науката.
Използвам случая да кажа, че действително в момента Министерството на образованието и науката постави изключително голям акцент върху развитието на предучилищното и училищно образование. Виждате, че има двама ресорни заместник-министри, специалисти в тази област, които днес присъстват, именно с идеята тук да намерим един работен вариант. Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател! Апелирам към това да се обърнете към всички изказващи се с оглед по-деловото и ефективно протичане на нашето заседание, в две посоки. Едната е да минимизираме политическия дебат, ако е възможно, на този етап. Достатъчно сериозен е законопроектът, много текстове има. Затъването в политически възможности и еквилибристики за мене е некоректно. Още повече, че достатъчно време имаше и на предишни заседания, и в пленарната зала това да се прави.
Второ, ако е възможно, да се въздържат хората, които ще участваме в дебата, от елементарно ограмотяване от типа какво е цитат и какво е приоритет. Разбирам, че в предишните заседания това се е налагало. Но предполагам, че абсолютно всички, които сме в тази зала, имат една елементарна грамотност. Така че нека да не си губим излишно времето. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, госпожо Буруджиева. По тази причина смятах първо да тръгнем с Вътрешните правила, където действително имаме определено време за изразяване на становища. Приемам Вашите съображения и предлагам, колеги, наистина да се съобразяваме.
Има думата представителят на Министерството на образованието и науката. Заповядайте, доц. Тенева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Уважаема госпожо Добрева, уважаеми народни представители, дами и господа! Съгласни сме с вносителите, че предложеният на вниманието законопроект с неголеми промени възпроизвежда законопроекта за предучилищно и училищно образование, внесен от Министерския съвет в Четиридесет и първото Народно събрание.
Законопроектът е бил разработен не само чрез ангажиране на капацитета на експертите на Министерството на образованието и науката, а и с участието на широк кръг представители от заинтересованите страни и е бил подложен на широко обсъждане. Не може да се отрекат положителните качества на така разработения законопроект. Голяма част от решенията в него са консенсусни и безспорни в сферата на образованието.
Ще отбележа обаче, че дискусията по предишния законопроект е приключила още през месец март със заключителното заседание на Четиридесет и първото Народно събрание и това в никакъв случай не е единственият цялостен законопроект за развитие на българското училище за Двадесет и първия век – нека така да уточня.
Безспорно е, че за това време сме свидетели на два цялостни законопроекта, които следват една логика, заложена в Национална програма за развитие на предучилищната подготовка и възпитание и училищното образование, приети с акт на Народното събрание през месец юни 2006 г.
Безспорно е, че образованието трябва да бъде дефинирано като национален приоритет, който се гарантира от ясна и актуална законова уредба. Тук няма как да не се съгласим с госпожа Буруджиева, която отбеляза, че приоритетът не е въпрос на дефиниция, а на реална политика, реализирани политики и ангажиране с реализацията на тази образователна политика, за което не бива да отваряме сега дискусия.
Могат да бъдат споделени мотивите на вносителите, че динамичните промени в обществото през последните години, бурното навлизане на информационните и комуникационните технологии в човешкия живот поставят нови предизвикателства пред традиционните образователни модели и се налага предефиниране на целите на българското образование.
Безспорна е необходимостта от актуална уредба на обществените отношения, свързани с предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование.
Въпреки това обаче законопроектът предлага някои принципни решения от концептуално естество, които не може да бъдат споделени, поради което считаме, че следва да бъдат отхвърлени по принцип.
Не може да бъде споделено разбирането, че предучилищното възпитание и подготовка има характер на образование. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в законопроекта с един и същи термин „образование” са обозначени две различни понятия:
- от една страна, образованието като процес на обучение, възпитание и социализация, и,
- от друга страна, образованието като статут или статус, с придобиването на който се дава възможност за продължаване на образованието в следваща образователна степен.
Не споделяме и предложението възрастта за задължителна предучилищна подготовка и възпитание да се свали с една година спрямо сега действащия закон. Тук, разбира се, че имаме европейска цел към 2020 г., но безспорно е, че това е въпрос, който породи сериозна дискусия в подкрепа на обсъждането на законопроекта през предишните години. Считаме, че възможностите към момента не позволяват това да се случи. Затова самите вносители предлагат отлагане на влизането в сила на тези текстове за 2017 – 2018 учебна година.
Не подкрепяме и предвиденото в законопроекта положение за финансиране на частните детски градини и училища със средства от държавния бюджет. Мотивите на вносителите, че по този начин ще се разшири достъпът до образование и ще се повиши конкуренцията между образователните институции, което ще доведе до по-качествено образование, не могат да бъдат споделени при така разработения законопроект.
В законопроекта е установен принципът на неограничен брой учебници по учебните предмети, които да се ползват за училищното образование. Не споделяме тази концепция и считаме, че това положение би предизвикало повече затруднения в системата, отколкото позитиви.
Необходимо е да се преосмисли и предложената в законопроекта идея за създаване на обществени съвети към всяко училище и детска градина, които да съществуват наред с училищните настоятелства.
Освен изложените проблеми от концептуален характер, е необходимо в законопроекта да бъдат прецизирани и редица други въпроси, които, ако бъдат приети в предложения вариант, биха породили проблеми, както и въпроси, свързани с практическото прилагане, поради което следва да бъдат преосмислени.
Безспорна е необходимостта от приемането на нов закон, който ще уреди обществените отношения в системата на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Считаме за необходимо обаче да бъдат преосмислени поставените по-горе концептуални проблеми.
Създаването на разумни и работещи правила в тази сфера е въпрос на висока обществена значимост и налага вземането на най-правилното решение по изложените дискусионни въпроси. Това е дълъг процес. Затова ние ви предлагаме краткия вариант на становището на Министерството на образованието и науката, сравнено с останалите становища, в които имаме конкретно разписани групата въпроси, по които има постигнат консенсус, групи въпроси, които са дискусионни, по които е възможно да бъде постигнато съгласие, и групи въпроси, които категорично не се приемат от експерти и участници и в други дискусии, които в никакъв случай не са от 2010 г., поне със същото участие бележат един 10-годишен период, ако не и повече.
Ето защо при създаването на нов закон трябва да бъдат отчетени всички позитивни постижения досега в опитите да бъде създаден такъв нормативен акт. Споделям личното разбиране, че когато става дума за национален приоритет, трябва да има задължително и законопроект за развитие на предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование на Министерския съвет.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря, доц. Тенева. Колеги, във връзка с дефицита от време, в който изпадаме, за да си проведем нормално заседанието, и предвид на факта, че не сме си приели правилата, ви предлагам две неща.
Първо, народните представители да се изкажат след нашите гости, а преди това да дадем думата на гостите.
Второто е да се ограничим в рамките на 2 минути за всяко изказване.
Имате ли нещо против? – Не виждам.
Ако сте съгласни, моля да гласувате това предложение. – Приема се единодушно.
Ще помоля гостите, които желаят, да вземат отношение по законопроекта.
ВЕСКА СЪБЕВА: Добър ден. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи заместник-министри. За тези, които не ме познават, аз съм Веска Събева, председател на Асоциация на родители за деца с епилепсия и член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
Искам да ви кажа, че нашите 19 национално представени организации участваха изключително активно в разработването на този закон. Нашето становище е дадено на всички. Ние подкрепяме приемането на законопроекта като нещо изключително иновативно, за което неправителствените организации в сферата на децата с увреждания работят изключително много и дълги години.
Обръщам се с апел към вас – да забравим, че имаме различни партийни принадлежности, българските деца нямат такава принадлежност. Те са деца на всички нас и те трябва да бъдат в училище, трябва да се работи изключително и само за тях.
Разбрах, че тук нашата подкрепа не е стигнала до вас, народните представители. Ще изпратим допълнително нашето становище. Имаме различия. Виждам, че има опит от вносителите да намалят тези различия, които ние имаме с тях. Мисля, че трябва да се работи точно в тази посока. Нека да забравим това кой откъде е, а да започнем наистина конструктивно да работим и да дадем шанс на всички наши деца да отидат на училище, да бъдат спокойни, а техните родители и ние като родители да можем да сме спокойни за тях, че те ще получат съответното образование.
Благодаря, госпожо Дамянова. Разбрах, че сте тръгнали в посока на помощните училища нещо да решавате. Това беше голям проблем. Мисля, че отново още малко трябва да поработим в тази посока.
За четиригодишните искам да ви кажа, че също не сме съгласни, както и за финансирането на частните училища. Това сме го заявили категорично.
Имахме някои проблеми със завършването и дипломите, които ще получават децата с увреждания, за което също бихме могли да поработим и което е едно от големите ни притеснения.
Апелирам към вас – нека да започнем с изработването на стандарти. Това е изключително важно. Един закон се приема, но ако ще продължим без да имаме готовите стандарти, мисля, че няма да тръгнем и да вървим напред. Много ви благодаря на всички за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви. Заповядайте.
КРАСИМИРА ОБРЕТЕНОВА: Здравейте на всички. Благодаря за възможността да съм тук. Аз представлявам две родителски организации на деца с увреждания – Национален алианс „Усмихни се с мен” и сдружение „Свети Мина” – Добрич.
Тъй като макар и виртуално участвах в разработването на законопроекта, имам въпрос към аудиторията: има ли някой от тук присъстващите принципни претенции към частта, касаеща приобщаващото образование? Питам, защото така или иначе дискусията ще върви в много съкратени темпове.
Всъщност на Веси Събева всички ние се опитваме да опонираме по някакъв начин по отношение на задължителното за четиригодишните обучение или възпитание - или каквато там формулировка решите. И в тази част, и по отношение на финансирането на частните училища.
Факт е, не знам дали аудиторията знае, че масовата образователна среда в поне 99 процента няма никакви възможности за обучение, дори за присъствие на деца с увреждания. А за деца с двигателни увреждания, които са 90 процента изобщо от детските увреждания, няма какво да говорим.
Оказва се така – в голяма част от частните училища и детски градини се осигуряват условия, включително достъпна среда, включително специалисти за деца с увреждания. Как този въпрос ще бъде решен по отношение на финансирането?
Нещо друго, което ми се струва, че трябва да бъде обсъдено. Ако приемем, че не е разумно да правим задължително четиригодишното възпитание, при положение, че до момента на 100 процента децата с увреждания нямат достъп до детска среда, говоря за детски градини и подобни, ние естествено разчитахме, че като има задължителен момент законопроектът, това ще стане норма и в крайна сметка директорите на детските градини ще се съобразяват с тази норма, как този въпрос ще бъде решен?
Ако някой има претенции наистина към частта за приобщаващо образование на децата с увреждания, бих искала да ги чуя, докато сме тук. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви. Само искам да кажа, че ние обсъдихме на предишното ни заседание един дискусионен форум, на който искаме да решим въпросите на децата с увреждания. И тъй като този законопроект, който ни е представен от вносителите, наистина е много голям и според нас той няма как да реши за тази учебна година въпросите, ние сме в пълна готовност да имаме внесени предложения от различни асоциации, да обмислим тези неща заедно с вас и наистина за 15 септември да имаме решения по тези проблеми, защото смятаме, че обществото е в дълг. Заповядайте.
ЗЛАТИНА СТАНКОВА: Аз съм участвала в много инициативи и съм спомагала по някакъв начин за писането на тези неща. Имала съм много предложения.
Искам да кажа, че според мене нещата, които са пуснати от повечето министерства, са абсолютно тенденциозни, срещу самия закон. А законът всъщност е едно много добро начало. Той е абсолютно реформаторски и е обърнат изцяло към проблемите и към нуждите на децата, което досега не се е случвало.
И понеже смятам, че тук присъстващите управляващи няма да пожелаят този закон дори да бъде разгледан, те говорят за нов закон, което е безумно, защото моите деца пораснаха, ще порасне третият ми син и нещата ще са на същото дередже, затова аз просто ви искам оставката. Благодаря много.
ЕВГЕНИЯ ПЕЕВА: Добър ден. Аз съм изпълнителен директор на фондация „Заедно в час”, която се ангажира с осигуряване на качествено образование на местата, където днес децата често са изключително демотивирани и невярващи в собствените си възможности, с ниски учебни резултати.
Аз имам опит през последните три години. Това е една доста млада организация, но залагаща много професионален подход и постоянно учене на база на резултатите, които постигаме. Опитът ни показва, че наистина ключът към това да има качествено образование за всяко дете са хората, които работят с учениците всеки един ден.
Виждам, че има страшно много хора, включително тези, които днес са в тази зала, които са абсолютно инвестирали в това децата да получат качествено образование. Но сякаш отделни фактори в системата в момента не насочват работата ни именно към това – как да работим най-вече за качествено образование и напредък на всяко едно дете.
Има много други елементи, включително някои от тях днес дискутирахме, обвързани, да речем, с брой на учебници, със съдържание. Но има елементи, заложени в законопроекта в момента, които наистина насочват към това как се развиват учителите, как се формират училищните политики, как се задържат или как се променят педагогическите състави и тяхното развитие на база на конкретни резултати, получени от децата.
Вярно е, че ние можем много време да прекарваме в обсъждане на различни аспекти на законовата уредба. Но в същото време основният ми призив към всички вас е: Има нужда да се променят конкретни постулати в законовата уредба, които наистина да насочат училищните политики, развитието на педагогическите кадри към това да е съобразена всяка една брънка и всеки един процес в училище именно за това какъв краен продукт ние доставяме на учениците днес и как те се развиват благодарение на нашата работа във всеки един ден, във всяка една минута, как крайният резултат, който искаме да постигнем с тях, подчинява всяко едно действие, което ние днес предприемаме като училищни лидери, като лидери в класната стая, като учители на тези деца, а и като родители, като общество.
В тази посока призивът ми е да си поставим някакъв краен срок, в който можем да задействаме понастоящем реформите и обновленията в закона, за които има консенсус, и да намерим начин параметрите, за които се изисква подобна дискусия, да се дискутират допълнително. В тази връзка да изработим тези стандарти, от които зависи наистина качествени критерии да се поставят за работа на учителя и училищни лидери, съобразени с качеството, което да постигат децата в училище всеки един ден. Просто да приоритизираме малко повече задачите.
Искам да поздравя всеки един, който е в тази зала, за това, което е допринесъл. Засега госпожа Дамянова наистина е инвестирала сериозни усилия в изработването на законопроекта, както и много членове и представители тук и на различни политически партии, и на различни граждански организации.
Вярвам, че има смисъл да приоритизираме с какво на този етап можем да се съгласим всички и за какво трябва да продължаваме да работим заедно. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Има ли други желаещи от гостите да вземат думата. – Не виждам. Заповядайте, госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз поисках думата и ще се вместя в изискването на заместник-председателя Багдасаров. Първо, защото аз по този закон съм говорила твърде много във времето, в което в предишния парламент той се обсъждаше, така че няма да се повтарям по никакъв повод.
Мисля си нещо, което за мене е важно. Аз съм готова и не е необходимо никой да ме призовава, с уважение към госпожа Събева, да изчистим нашата дискусия от повече политика и партийност. Няма нужда от това. Образованието е тази територия, която може да ни обединява всичките, да говорим с еднаква ангажираност и еднакво изчистване от емоции, повече като на експерти да звучат думи.
Аз имам един същностен въпрос към колегите от ГЕРБ, към господа Дамянова в частност, тъй като си давам сметка, че този законопроект има малко по-различна физиономия. И аз не мога да отрека, че между това, с което оставихме проекта в Четиридесет и първото Народно събрание, и това, което днес има, има предложения, включително и наши, макар и не във вида, в който ние сме ги предложили, но те са част от законопроекта, който вие, колеги, сте подписали, и той е тук. Не мога да не кажа,че това е добър жест.
Има обаче текстове, по които ние – и това е очевидно – има смисъл да продължим да говорим. Проблемът не е в това дали някой е тенденциозен и дали някой иска оставката днес. Някой трябва да приеме този законопроект. Защото, вярвайте ми, когато съм извън Народното събрание, на мене ще ми се наложи да го изпълнявам. Така че не е това днес проблемът, не е това спорът ни.
Аз имам един въпрос. Ако ние искахме съгласие… Ясно е, че министерството прави свой вариант, приемайки, че част от текстовете в този законопроект, са добри текстове, че философията, която е заложена в част от записа вътре, е добра философия. Знам, че по този законопроект са работили около 40 неправителствени организации и че има други неправителствени организации с различни позиции. Няма драма в това. Можехме колегиално и човешки да се договорим – и аз го казвам в лично качество, тогава, когато е готов и другият проект с ангажимента на министерството това да се случи през месец септември, да бъдат внесени и двата законопроекта, да ги гледаме заедно. Тогава включително в рамките на парламентарния правилник има възможност да бъдат гледани заедно, да се прави общ законопроект и да е ясно, че има неща, по които ние съвсем сериозно сме се обединили. И са останали тези спорни текстове, по които нямаме съгласие или можем да търсим решение. Най-малкото, защото темата „четиригодишни” е консумирана и говорена. Защото за мене не е докрай изчистен ангажиментът на държавата във вида, в който вие сте го заложили към частните образователни институции, което не значи, че държавата няма ангажименти и те не могат да бъдат разчетени. Просто този начин не получи подкрепа, не само от нас.
Има допълнителни наши ангажименти, които ние трябва да изчистим, по отношение на децата със специални образователни потребности, без да бъде спорен този механизъм, който вие предлагате. Тогава можехме да го направим грамотен, наистина да търсим едно по-сериозно съгласие. И няма пречка да не се обединим някъде.
В момента обаче вие ни поставяте в една друга ситуация, в която ние самите имаме само две стъпки – или да кажем, че го приемаме безапелационно, нещо, което аз не мога да кажа, или да кажем, че не го приемаме. Защото това са възможностите на тази комисия в тази ситуация днес.
И аз си признавам, че с уважение към развитието на текстовете вътре аз ще се въздържа от подкрепа и ще променя предишното си гласуване, което тогава беше „против”. Сега ще се въздържа. И съжалявам, че изтървахме тази възможност да покажем едно по-сериозно експертно и, ако щете, гражданско говорене по тази тема, която да изчисти малко несъгласието.
С извинение към колегата Дамянова, че я репликирах, когато обясняваше, че съгласно актуализацията образованието не е приоритет. Не е прилично сега, защото този бюджет е ваш, така вие сте подредили образованието. Така че няма нужда да разчитаме на едни малко пари, които трябва да се преразпределят в рамките на полугодието, което ни остава.
Така че да не го правим този разговор. Грижата ни е обща към това как изглежда и в бюджетната стратификация проблемът за образованието.
Приключих. Съжалявам, ще се въздържа. Разговорът ни можеше да бъде много по-сериозен, много по-задълбочен и, ако щете, много по-консенсусен в една по-друга ситуация. По това можехме да се договорим.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожа Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Имам една кратка реплика по повод на това, което каза една от присъстващите – извинявайте, но не мога да си спомня точно коя организация представлявате.
Много съм за това да има срокове, да имаме ясни неща, които можем да приемем и да тръгнат. Но всички знаете, че в образованието нещата са достатъчно добре планирани, за разлика от другите сфери. Учебната година е подготвена и наистина е ясно, че няма да има особен ефект от това върху 15 септември или върху детските градини до края на годината.
Така че за мене добро е предложението и трябва да си сложим времеви критерии. Аз смятам, че наистина до края на годината трябва да сме с нов закон, този закон трябва да обедини абсолютно всичко полезно. Има действително огромни полета, в които всички имат съгласие. Нека да се изчистят онези спорни неща, които имаме, и да вървим през 2014 г. към подготовка и на стандартите, за да може реално той да започне да работи.
Много сте прави – не може просто да приемем закона без стандарти, без всичко, което засяга обвързването на развитието на кадрите с ефекта от тяхната работа, без всичко, което засяга децата със специални образователни потребности.
Защото дайте да не се лъжем, този закон не урежда нещата. Тук има едни текстове, които дори да се приемат, не могат да проработят по никакъв начин. Няма как да проработят. Защото има нужда от много други промени и от специализирана подготовка, включително и на кадри.
И сега ние в какъв дебат се намираме? Действително чисто политически. Аз затова така пледирах. Защото излизат едни добри, които искат да направят закона, и едни лоши, дето не искали да направят закона.
Вижте, не ни ли омръзна да се лъжем постоянно? Какво като се приеме дори този закон? Той не може да функционира, колеги, и вие отлично го знаете. Само че лъжете хората.
Само един пример ще дам с бюджета, който е разписан за храната в училище. Ами той и в момента не се спазва, защото няма как да се спази. А вие говорите за деца със специални потребности, които ще влязат утре в детската градина.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте.
ПОЛИНА РАДКОВА: Добър ден. Аз съм представител на Национален алианс „Усмихни се с мен”, но преди всичко останало родител на дете с увреждане, което е на 16 години. И от личен опит, и от опита на връстниците, които има моя син, които са също деца с увреждания, виждам, че за тях промяна, стъпка напред за последните 16 години няма.
Като родител бих искала да попитам нещо. Аз съм много съгласна с последната госпожа, която се изказа, но имам една малка въпросителна – защо трябва всички отново да прекарваме дните си тук, в парламента. Защото аз последните две години ги прекарах почти тук, в работни групи, в становища, в писане. Лично мои писания и чистачките вече във всяка една институция имат – по нашите проблеми и кой е сравнително икономичен като вариант да се реши и най-лесно изпълним. Защото не е невъзможно. За това съм абсолютно категорична. Щом децата ни успяват да оцелеят при тази обстановка толкова години, никой не може да ме убеди, че с мъничко усилия от страна на всички ни това не може да бъде постигнато.
И питам: защо трябва наново да се прави закон? Ето, има хора експерти, те има какво да добавят, но не са се включили. Защо това не бъде добавено към вече наличния? Никой не е казал, че той трябва да остане в този си вид. Категорично, без никаква промяна. Постоянно изникват нови неща. Дори когато го обсъждахме в работните групи, имаше такива моменти, в които довчера това, което сме мислили, че е абсолютно перфектно и идеално, след пет или шест срещи, обсъждания, чуване на различни гледни точки от много от хората, които са вътре в групата и извън нея, се оказва, че има и много по-добър вариант. За да можем в крайна сметка поне за следващото поколение да бъде приет някакъв закон, който ще даде възможност на децата да се образоват. Специално за децата с образователни потребности, със специални образователни потребности. Защото по този начин и след 10 години нашите деца ще бъдат тотално неграмотни, тотални аутсайдери.
Може да ви прозвучи много грозно, но тези наши деца, от които сме имали възможност да печелим, те ще висят на гърба пак на нашите деца, на вашите деца.
Това е, аз не виждам какъв е проблемът.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Ако може да отговоря. Аз затова ви казах – за мене предложението на Валентина Богданова е достатъчно добро, за да може да не си губим времето. Колко месеца казахте, че прекарахте тук – две години. Ако продължим по тази спирала текст по текст, вие сте стигнали до 41-и член.
Разбирате ли какво се опитвам да кажа? Искам през септември да имаме ясните текстове, за да можем да приключим до края на годината, отговарям ви, за да не прекарате още две години тук, детето ви да стане на 18 години и пак да задавате същия въпрос. Просто това предложих. Защото иначе ще стигнем пак вероятно до 82 член, ако работим по начина, по който сте си вървели досега.
Това е моето предложение. Надявам се, че то е по-скоро в посока да завършим закона, отколкото да го протакаме, както е било досега. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз имам един въпрос, преди да дам думата на колегите. Тъй като в момента действително е изключително наболял и ни се сигнализира, проблемът с приобщаващото образование, бих искала да попитам министерството има ли вариант тази проблематика да бъде бързо решена, за да използваме наистина текстове, които са работени две години, или да бъдат имплантирани в сега действащото законодателство по бърз начин? Защото, пак казвам, има въпроси в този законопроект, които са изключително дискусионни, но те не засягат приобщаващото образование.
Госпожо Налбант, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МУКАДДЕС НАЛБАНТ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз само ще отговоря на Вашия въпрос, а след това с по едно-две изречения ще взема отношение към темите, които бяха поставени тук от гостите и от уважаемите депутати.
Във връзка със спешните проблеми, които трябва да се решават. Наричахме го до определен период от време интегрирано, сега вече приобщаващо. Спорно е дали трябва да бъде включващо. Но при всички случаи знаем за какво става въпрос – става въпрос за децата със специални образователни потребности.
Ние поемаме един ангажимент, много спешно. Това, което може да се направи като промяна, като законово разписване на нещата, които са необходими в това образование, е много спешно да внесем изменение и допълнение към Закона за народната просвета.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Ние поемаме ангажимент като комисия да го придвижим и нещата да бъдат решени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МУКАДДЕС НАЛБАНТ: Ако мога да продължа, защото тук беше поставен въпросът за приобщаващото образование – дали има консенсус и дали някой възразява срещу политиките.
Аз искам да заявя пред всички вас най-отговорно, че държавата, независимо кога, дали в момента, дали дори в бъдеще при прекрасно уреден закон, но винаги ще бъде длъжник на децата със специални образователни потребности. В тази връзка вече това, че ние се обединяваме в политиките по отношение на тези деца, наистина не бива да създава някакви моменти на напрежение в диалога.
Но искам да подчертая следното, политиките се прилагат и се провеждат не само с разписване в закони. Защото ако действително трябва държавата да се ангажира с тези политики, те трябва да се видят като реално прилагане. Аз самата съм била участник в може би най-сериозните мерки, които бяха въведени в приобщаващото образование. Тогава, преди няколко години го наричахме още интегрирано.
Разбира се, тези политики, които се провеждат с реални мерки, трябва да получат развитие, те не са идеални. Но аз например в този проект на закон, който е внесен, не виждам развитието на ресурсните центрове. Ресурсните центрове бяха точно израз на тази политика, благодарение на която за една година ние от 700 въведохме в общообразователна среда 7000 деца със специални образователни потребности. За една година!
Аз съм участвала в процеса, когато закривахме и помощни училища и когато се оказа, че има разлика между числата 5000 напуснали помощни училища и въобще специални училища и 7000 интегрирани. Знам, беше голяма изненада, че разликата идва от това, че при създадени условия с ресурсни учители вече деца, които са били в домовете си, са имали възможност да се запишат в училище.
Просто искам да кажа, че нямаме различия по отношение на нашето отношение към проблемите. Но по отношение на този законопроект мисля, че съграденото трябва да се развива, а не да се унищожава. Защото ресурсните центрове не трябва да се размиват като институции под шапката на центрове за подкрепа на личностното развитие. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, госпожо Налбант. Заповядайте.
КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ: Здравейте. Аз съм Калин Терзийски, не знам дали някой тук ме познава. Едва ли. Аз съм български писател. Не съм майка на деца със специални потребности, както си личи, но се опитвам да помагам на тези майки. Преди бях психиатър, така че внимавайте как се държите.
Искам да кажа следното. когато чуя такива прекалени конкретности, струва ми се, че нещата идват от Лукавия, който говори за някакви дребни и излишни детайли. Да, той си знае какво прави.
Искам да апелирам изключително силно към вас. Защото аз съм безпристрастен и неангажиран човек. Идвам от улицата. Внимавайте как изглеждате на хората, защото сте изпратени тук от хората и заради хората.
Искам да апелирам следното – да направите много внимателен самоанализ всеки на себе си, много внимателен, изключително внимателен, дали в желанието ви или нежеланието ви да работите или да не работите по този закон, да го приемете или да не го приемете, няма мотиви, които са партийни, политически, хитри и дяволски и не знам си какви. Защото ако човек няма съвест, поне има хора, които ни гледат.
Аз много искам всички от вас да имат страх от Бог - нали разбирате за какво става въпрос? Но ако всеки като погледне себе си внимателно и открие, че мотивите му да прави нещо, каквото и да било, в посока на закон или против закон, са политически и партийни, той ще отговаря на друго място пред Бог естествено. И естествено пред децата, защото те стоят от дясно на Бог, нали така?
Аз не говоря общи приказки. Казах ви, който говори за много хитри детайли, той всъщност говори всуе. Говорете по съвест и честно, защото хората ви гледат. А изключително много сте компрометирани в очите на хората. Наистина. Така че, моля ви се… И благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на господин Терзийски. Както казах, в момента виждам, че в днешния законопроект проблемите, които се очертават като изключително съществени и по които благодаря на министерството, че зае такава позиция, са въпросите за децата със специални образователни потребности. Това са основните въпроси.
Както казах, има дискусионни проблеми. Нека да дам думата на колегите. Моето предложение е следното.
Тъй като законопроектът е изключително важен и днес ние няма да можем да изчерпим в никакъв случай другите аспекти, освен приобщаващото образование, например за четиригодишните също трябва да видим някои въпроси, които да обсъдим, мисля, че до този въпрос не сме стигнали, не сме стигнали и до технически подробности, не сме стигнали до учителя, не сме стигнали до различните ситуации и т.н., тоест имаме тепърва много въпроси, предлагам днес да не взимаме категорично решение. Радвам се, че колегите от ГЕРБ днес са тук. Би било наистина много добре, ако и следващия път, ако имат възможност да бъдат. И се надявам оттук нататък и като вносители активно да се включват, защото това са колеги, които са изключително добре подготвени в тази проблематика.
Така че предлагам на този етап да се ориентираме към едно обобщение на дискусията, без да я изчерпаме. И ако приемете, уважаеми колеги от комисията, предлагам да се ориентираме на този етап към приключване на тази дискусия с продължение за следващата седмица, когато ще посветим цялото заседание на проблемите на двете точки – като самостоятелна точка този законопроект, както и законопроекта на колегата Борис Цветков, който предлага въпрос, който мисля, че ще удовлетвори колегите.
Нека да видим и неговите въпроси. Имаме становища. Така че предлагам следващия път да продължим дискусията.
ВЕСКА СЪБЕВА: Само за момент, госпожо Добрева.Аз моля следващата седмица на следващото заседание да се спрем и на някои от концептуалните въпроси, защото те са в основата на някои дефицити на закона и трябва и там да се изясним. Защото същите колеги, на които се позова госпожа Дамянова, Съюза на учените, секция по психология и педагогика имат сериозни възражения по тази концепция. Моля да ме извините за това вметване.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Разбира се, приемам това Ваше предложение. За процедура давам думата на госпожа Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз имам една молба – да направим специално извънредно заседание на комисията, предвид и другите неща, които имаме да обсъждаме, да направим отделно заседание на комисията, което да бъде посветено на изчерпване на дискусията по този законопроект. Защото не може тя да бъде в рамките на пет минути, две минути или т.н.
Моля също така да бъдат поканени всички, които са дали становища, защото е добре да си изкажат своите позиции. И моля това да стане в една по-голяма зала, за да имаме повече спокойствие и възможност да работим конструктивно.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Постъпи процедурно предложение, което трябва да подложа на гласуване. Госпожа Буруджиева предложи извънредно заседание.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: И предлагам да е в сряда преди обичайното заседание на комисията в четвъртък. В четвъртък е обичайното ни заседание. Би могло и във вторник да го направим.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Тогава в такъв случай предлагам в четвъртък редовното заседание на комисията, което започва от 15 часа, да бъде изцяло посветено на тези въпроси, особено на проблемите, които Вие поставихте. Ние ще поканим абсолютно всички, които са предоставили своите становища, за да ги изложат. Ще помоля и експертите към комисията, и министерството, както и вносителите, да предложим общи становища за решаване на проблемите за приобщаващото образование, за да бъдем готови. Този проблем, който толкова много е работен, наистина може да бъде решен, както казаха и от Министерството на образованието и науката. Става въпрос за тази учебна година.
Заедно с това предлагам на следващото заседание да обсъдим и други концептуални въпроси, които наистина пораждат различни гледни точки.
Първо, моля да се гласува следващото заседание да бъде посветено само на Закона за предучилищното и училищно образование, така, както е внесен от колегата Дамянова и групата народни представители.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Следващия път ви каня да продължим дискусията с тази проблематика.
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз в такъв случай ще взема думата само за едно последно изречение, съотнесено към следващото ни заседание.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами заместник-министри, уважаеми колеги! Моята молба е, когато разглеждате този законопроект внимателно, да разберете, че всяка глава в него и всяка тема, която е заложена, е свързана с всички останали. Неслучайно този закон се забави толкова много време. Вие знаете, че той беше като концепция дълго време, около година на сайта на Министерството на образованието и науката. След това в работните групи бяха включени всички, които пожелаха да бъдат включени.
Това е законопроект, който е направен с вашите предложения. Ако вие сте имали желание да се включите, сте могли да се включите.
Моята молба е да разберете изказванията на неправителствените организации, които имаха възможност да вземат думата, че когато ние сме опитвали да съберем техните желания и мнения, понякога наистина е много трудно да намериш пресечната точка, в която да удовлетвориш всички такива организации.
Реално нашите деца са пораснали. Не става въпрос тук за нашите деца. Тоест това не е някакъв личен интерес. Тук става въпрос за това наистина много балансирано да се намери пресечната точка между желанията, нуждите, потребностите и най-вече възможностите, които имаме сега.
Сами виждате от дискусията, че най-трудно от всичко е да направим законопроект, който да започне да се прилага след няколко години. Защото наистина не всяка от политиките може да започне сега. Заедно с това ресурсът и капацитетът на учителите да бъде този, че да гледа в бъдещето. И както каза и колежката от „Заедно в час”, всички ние искаме, когато сега обучаваме децата си в клас, не да е по модела на казармено-приютния тип, както е в момента, нека да не се заблуждаваме, че е така, а да бъде наистина по типа, по който провеждаме обученията си, когато сме в неформална обстановка и така, както го правят те.
Всъщност това отваря и темата, че всяка една от заложените практики в този законопроект вече е апробирана през проекти, които се изпълняват. И колегите – директори на училища, преподаватели в училища знаят това. Всяко нещо вече е апробирано.
Аз наистина ви моля да погледнете на законопроекта не като законопроект на ГЕРБ, защото той не е на ГЕРБ, той е на неправителствения сектор. Това, което ГЕРБ направи, е само да компилира техните предложения – и предложението за четиригодишните, и предложението за частните училища. вие чухте аргументите. Затова наистина ви моля да погледнете този законопроект като на законопроект на българските деца. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, една малка реплика. Съгласно решението аз следващия път ще споделя съображенията си. Но, госпожо Соколова, искам да ви кажа следното. Аз съм участвал активно от началото до края на този законопроект, включително и в гласуванията. Само един факт искам да споделя. Опозицията има над 100 предложения по този закон. Много малка част от тях, отделни случаи са приети. Това правилно политически ли е? Не, аз имам предложения на неправителствени организации, които са отхвърлени. И ще ги посоча едно по едно следващия път.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Само да довърша с една думичка. Ако видите, в новия законопроект са включени предложенията Ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Нека наистина следващия път да продължим. Благодаря на всички за участието в тази дискусия. Много се радвам, че наистина имаме възможността на едно от първите ни заседания – бих искала да кажа, че това е третото заседание на комисията, сте тук. Надявам се и вие да определите своите осем представители в тази комисия, за да можем активно да дебатираме. Защото наистина образованието е територия, по която трябва да имаме национален консенсус. Тук не би трябвало да имаме никакви политически съображения и мисля, че това е много важно, имам предвид и това, което господин Терзийски каза.
Благодаря ви още веднъж. Закривам тази дискусия. Пет минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, № 305-00-6, ВНЕСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БАН НА 29.04.2013 Г. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 3, АЛ. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА БАН.
Добър ден на ръководството на Българската академия на науките, на акад. Стефан Воденичаров, който ще помоля да представи гостите.
Искам да кажа „Добър ден” на председателя на Българската академия на науките акад. Благовест Сендов, председател на Българската академия на науките в периода 1988 – 1991 г., на акад. Иван Юхновски – председател на Българската академия на науките за периода 1996 – 2008 г., на акад. Никола Съботинов – председател на Българската академия на науките за периода 2008 – 2012 г. и акад. Стефан Воденичаров, който ще представи присъстващите от ръководството на Българската академия на науките и от настоятелството.
Бих искала да кажа „Добре дошли” и на гостите по тази точка от дневния ред – доц. Атанаска Тенева, заместник-министър на образованието и науката, на проф. Николай Тончев – от Гражданско движение за защита на науката и образованието, на доц. Боян Киров, на проф. Катя Георгиева, на доц. Борислав Великов, на проф. Митко Димитров, на господин Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.
Бих искала да кажа „Добре дошли” и на представителите на отделните институции и да изкажа съжаление за ангажиментите на представителите на Министерството на икономиката и туризма – министър и заместник-министър, които са и членове на настоятелството на Българската академия на науките, като изразявам надеждата, че следващия път те ще участват при обсъждането в залата на Годишния отчетен доклад на Българската академия на науките и ще вземат най-активно участие. Защото знам, че за момента те решават много спешни въпроси, предвид икономическата ситуация в България.
Заповядайте, акад. Воденичаров, да представите отчетния доклад на Българската академия на науките
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на комисията! Искам да кажа няколко думи във връзка с доклада.
През миналата година Академията продължи своята изследователска политика за развитие на науката и иновациите като залог за стабилно развитие на икономиката в България.
Не ми е приятно да го кажа, но и през миналата година Академията не получаваше достатъчно средства, което наруши изследователския цикъл в Академията. Всички знаете какво беше състоянието. Налагаше се всеки месец да по дни да се взима безплатна отпуска.
За сетен път учените от Академията водеха европейски стандарти, без да получават европейско заплащане.
Това е съдържанието на отчета - публикации, проекти, субсидия, приходи, разходи и накрая изводи (показва на мултимедията).
Това е разпределението на публикациите на учените. Това са публикациите, които са номерирани – 47 процента;
Това са публикациите – 44 процента, които не са номерирани, това са монографии, учебници и учебни помагала.
В тази колонка със светлосиния цвят е показано разпределението на научните издания за периода 2008 – 2012 г., като общият брой на публикациите е около 10 800 на година.
Това е разпределението през годините на публикациите, а тук са монографиите и учебниците.
Това е разпределението на научните публикации от учените по отделните научни направления, като най-голям дял имат колегите от културно-историческото наследство, след това са колегите, които работят в областта на нанотехнологиите и след тях са останалите.
Научните проекти, които се разработват в Академията през миналата година, са 2004. Това е показател, който говори за силната раздробеност на изследователската дейност в Академията. Най-много проекти има в областта на нанотехнологиите – 21 процента, след това е културно-историческото наследство – 17 процента, информационните технологии и климатичните промени – 12 процента.
Тук е показан броят на допълнително финансираните научни проекти. Още веднъж обръщам внимание, че това е за последната 2012 г. това са научни изследвания, това са проектите от България, а това са проектите от чужбина (показва на мултимедията). Вижда се, че горе-долу проектите от чужбина преобладават спрямо проектите, които са от България.
Как върви финансирането на звената. Голямата част от финансирането – 26 процента, се прави по направление нанотехнологии. Следващото направление е информационните технологии и културното наследство.
Допълнително финансиране на звената от научните проекти, договори за научни разработки в България:
- от фонд „Научни изследвания” – 32 процента;
- от министерства и ведомства – 37.
Със задоволство искам да отбележа, че по договорите с търговски дружества процентът е около 30 на сто, което мислим, че не е лош процент от контактите на Академията с българските индустриалци.
Допълнителното финансиране на звената от научните проекти и договори от чужбина:
- от проекти на Европейската общност – 65 процента;
- от търговски дружества в чужбина – 23 процента, което също смятам, че показва, че Българската академия на науките е един добър партньор на фирми от чужбина.
Допълнителното финансиране на научните проекти за научни разработки от 2003 до 2012 г. Това е спадът, който се получава през 2010 и 2011 г. във връзка с пониженото финансиране. Но през 2012 г., ако се сравни спрямо 2011 г., имаме едно чувствително нарастване на приходите от допълнителни договори – горе долу от 30 млн. лв. на около 43 млн. лв.
Тук е показано допълнителното финансиране на научните проекти спрямо общия брой на разработените научни проекти. Виждате, че през последните четири години е запазена една стабилна тенденция на допълнително – около 70 процента – финансиране на научните разработки в Академията.
Разпределението на броя на учените по научните направления:
Общият брой на учените миналата година е бил 3024. Най-голям е броят на учените – 21 процента, в областта нанонауки. След това са колегите от културно-историческо наследство, информационни и комуникационни технологии. След това се нареждат колегите от биомедицина, климатични промени, биоразнообразие.
Хабилитирани учени. Общият брой е 1499. От тях работещи в Академията за 9 академици, 17 член-кореспонденти, 373 професори и 1100 доценти.
Лично аз не съм доволен от броя на академиците и член-кореспондентите, които са на работа в Академията на науките. Нашето намерение е през есента да преосмислим начина за провеждане на конкурси и да видим по какъв начин хора от Академията трябва да заемат мястото си в корпуса на академиците и член-кореспондентите.
Възрастова структура на учените.
Аз ще обърна внимание на тези, които са на възраст от 46 до 50 години – те са около 9 процента; след това от 50 – 55 г. – 14 процента, след това са тези от 56 до 60 години и 15 процента от 60 до 65 години. Вижда се, че има един недобър възрастов баланс на броя на учените в Академията.
Възрастовата структура на специалистите горе-долу е същата: над 50 години горе-долу броят е еднакъв през 5 години до 65 години.
Средната възраст на учените по направленията е 49,3 години, като най-млади са колегите от биомедицина, качество на живот, биоразнообразие, а колегите от информационните технологии и астрономията и космическите изследвания са най-възрастни.
Това е средната възраст на специалистите с висше образование, като най-млади са тези в информационните технологии, а хората от „Човек и общество” са с най-голяма средна възраст.
Въпросът със субсидиите, приходите и трансферите. Това е една нерадостна картина. Процентно субсидията за Академията от брутния вътрешен продукт през последните три години непрекъснато пада. Няма да правя сравнение с някои други държави.
Тук (посочва) е субсидията в чист вид. През последните три години имаме много силно орязване на бюджета за Академията.
В Академията миналата година беше разработена система за разпределение на субсидията по научни направления. Горе-долу разпределението е направено така, че задоволява главните научни направления на Академията по малко по-разширен обем.
Трансферът от фонд „Научни изследвания”. Това е свързано с намаляването на сумите във фонд „Научни изследвания”.
Това са собствените приходи и трансфери за миналата година, като най-големият обем са от международни проекти – около 28 процента; след това от научни проекти вътре в страната, от фонд „Научни изследвания” са на трето място.
Общо постъпление на субсидии и собствени средства. Субсидията покрива 51 процента; следват външните проекти и договори и на трето място са нещата, които получаваме от конкурсите на фонд „Научни изследвания”.
С червено са отбелязани собствените приходи, със синьо е субсидията. Виждате орязаната субсидия. През 2012 г. по принцип е положено достатъчно усилие и умение – от 40 се стига до някакво изравняване на субсидията с външни приходи.
Това е разпределението на субсидията и собствените приходи по научните направления. Тук е ясно, че за нанотехнологиите, културно-историческо наследство и информационните технологии субсидията ще бъде повече, а при хуманитарните науки нещата не изглеждат по този начин.
Разходи.
Основните разходи са за работни заплати и издръжка. Виждате минималния процент на капитални разходи и такива, свързани с пенсиониране, обезщетения.
Разходите на Академията от субсидията, която е 59 млн. 853 хил. лв. за съответната година, 71 процента отиват за заплати, 15 процента за осигурителни вноски и стипендии, пожизнени възнаграждения, членски внос – една недобра картина.
Тук е направено разпределението на разходите за последните четири години, като пак свършваме с 2012 г. Това са пари за работни заплати, за издръжка, за капитални вложения.
Една недобра диаграма за структурата на капиталовите разходи. Дълготрайни активи – 84 процента, само 3 млн. 300 хил. лв.
Капиталови разходи. Виждате, че през 2012 г. имаме изравняване на капиталовите разходи със собствените средства. С това е спряна субсидията.
Разходи за материално-техническата база – срив, около 5 млн. за 2012 г.
ИЗВОДИ.
Поздравления към колегите от Българската академия на науките за това, че в условията на продължителна стагнация успяха да задържат високата си компетентност и в някои случаи имаме надвишаване на резултатите от предишните години.
Крещяща е нуждата от сериозно увеличаване на бюджетната субсидия, за да бъдем адекватни на задачите и изискванията на европейските програми.
Жизнено важно е да се положат всички възможни усилия за привличане на млади учени с цел подготовка на млади учени следовници.
Устойчиво насочване на научноизследователската дейност на Българската академия на науките към тематика, отговаряща на нуждите на обществото и икономиката на страната.
Наложително е да се повиши вниманието към обучение на нови докторанти, разширяване на постдокторските възможности за развитие. За цялостното подобряване на условията на труд сериозни усилия трябва да се положат към подобряване и развитие на научната инфраструктура на БАН, както и за повишаване на възнагражденията на научните работници.
Измина половин година вече и искам да ви кажа няколко думи за по-основните неща, които правим в Българската академия на науките.
В разстояние на няколко месеца ние създадохме Национална академична мрежа в 10 града, където има университети, където има иновативни фирми. Целта на тази мрежа е учените, изследователите от цяла България да се опитаме да си съгласуваме тематиката. С всички колеги, с които сме подписали тези споразумения, в началото на септември ще се направи среща с директорите на всички институти на Българската академия на науките и разработване на конкретни работни планове за съвместни изследователски проекти. Съвместно участие във всички международни конкурси, връзка с иновативни фирми.
И това, което бихме пожелали да направим, е да стесним фронта на научните изследвания и да го концентрираме към области, в които в близко бъдеще ще се получат реални резултати, за да се опитаме да отговорим на програмата „Иновации и производство на продукти с висока принадена стойност”.
Искам да ви кажа, че от месец септември ще започне една лектория из цялата страна от нашите академични центрове, където са нашите приятели и колеги. Уговорили сме учени от Академията, членове на Академия също да започнат да пътуват из страната и да се срещат с хората.
Моето лично посещение, когато съм посещавал тези центрове, е, че тази аморфност и раздробеност на обществото трябва да се преодолее с по-чести срещи и обсъждания на най-различни наболели въпроси.
Накрая ще си позволя да ви покажа един слайд какво е необходимо до края на годината за Българската академия на науките, за да може тя да завърши своя проект.
Необходими са средства. Не сме плащали за членски внос на международни научни организации – това е на Световната метеорологична служба, различните ни връзки, които имаме.
В момента искаме да развием една програма за привличане на млади учени, защото в момента заплатата на младите учени е 420 лв. Кой млад учен ще дойде да работи при нас за тези пари?
Съгласно нашите нужди за международно сътрудничество са необходими поне 350 хил. лв., за да можем да плащаме пътуванията на нашите учени в чужбина и да посрещаме колегите.
В момента развиваме една програма за сътрудничество с Македонската академия на науките. В момента сме направили 60 и няколко общи проекта по изключително интересни теми. Мнението на ръководството на Българската академия на науките е, че сътрудничеството с тази Академия на науките трябва да бъде подпомагано и поощрявано. Има много неща, които учените от двете страни могат да обсъдят, и особено нещата, които са свързани с културно-историческото наследство трябва да бъдат прегледани от учени.
Плачевно е състоянието в Централната библиотека по обмен и книгообмен. Там необходимостта е някъде около 480 хил. лв. За поддръжката на мрежата на метеорологичните станции са нужни към 430 хил. лв. За финансиране на оборотни средства също са необходими пари.
В момента излязоха резултатите от оперативна програма „Конкурентоспособност” – спечелили сме седем проекта. В момента нямаме тези 15 процента за финансиране. Сумата е някъде около 2 млн. лв.
Имаме проблеми с поддържането на ядрения реактор, които в скоро време трябва да намерят решение. Не можем да си плащаме електроенергията и топлоенергията – 7,5 млн. лв., за такса смет са необходими около 360 хил. лв., за поддържане на инфраструктурата – около 900 лв. и поддръжка на националната академична мрежа или общо около 17 млн. лв. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, акад. Воденичаров.
Получили сме становища, предоставени ни по повод отчетния доклад на Българската академия на науките, от Министерството на отбраната, от Министерството на икономиката и енергетиката, от Министерството на културата, от Министерството на околната среда и водите, от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Федерацията на научно-техническите съюзи, от Съюза на учените в България.
Разрешете ми да дам думата на представителя на Министерството на образованието и науката доц. Атанаска Тенева, която да представи становището на Министерството на образованието и науката по отчетния доклад.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Уважаема госпожо Добрева, дълбоко уважаеми представители на Българската академия на науките, народни представители, дами и господа! В становището на Министерството на образованието и науката е написано следното.
Българската академия на науките в последните години проведе редица реформи с цел модернизиране на организацията и политиките на институцията и превръщането й в съвременен изследователски център. Беше извършена международна оценка от Европейската научна фондация, съфинансирана от министерството и резултатите от нея бяха използвани за оптимизиране на част от институтите на Академията, окрупняване на научните направления и въвеждане на съвременни практики при оценка на учените, както и при разпределяне на бюджета между отделните научни структури.
Представеният отчет за 2012 г. представя синтезирана информация относно най-открояващите се дейности на научните институти на Българската академия на науките, информация за основните проблемни зони при работата на Академията и данни по основни групи индикатори, като субсидия, привлечени средства, научни и иновативни резултати, развитие на учените и др.
Прави впечатление огромният обем работа, която се извършва от научните звена на Академията във всички области на науката, но и с приложение в икономиката или по заявка на различни национални правителствени институции и агенции.
Работи се по различни национални, европейски и международни проекти, които съставляват една основна част от бюджета на Академията.
Българската академия на науките изпълнява и значими обществени функции и предоставя ежедневно данни, които обслужват всички граждани и специализирани държавни институции.
Препоръките в нашето становище са по-скоро по структурата и съдържанието на доклада, отколкото по отношение на работата на Българската академия на науките.
На първо място, отбелязваме, че при отчитането на най-важните научни и научно-приложни резултати, реализирани от изследователските институти на Академията, се откроява тяхното техническо представяне, което затруднява неспециализирания читател в пълнотата оценили значимостта на постиженията.
Една от задачите на Академията е да осъществява връзката между науката и обществото и представянето на Годишния отчет е начин за информиране на държавата и гражданите за извършените дейности, финансирани както с публични средства, така и с външни източници, в това число от европейските програми.
Всъщност това, което отбеляза акад. Воденичаров при представянето на Годишния доклад за предстоящите есенни публични лекции е стъпка в тази посока.
На второ място, през 2012 г. Академията може да се гордее със спечелването на два важни европейски проекти за създаване на центрове на научна компетентност в областта на информационните и комуникационни технологии и полимерите на обща стойност от 6 млн. евро. Това трябва да се популяризира, тъй като услугите и дейностите, които ще предоставят тези центрове, както и научната инфраструктура, която ще бъде създадена, трябва да достигнат до крайните потребители.
Трето. Би било целесъобразно да има по-детайлна информация за участието на учените от Академията в различните международни организации, в които България участва, както и да се предоставят данни за организациите, в които членува Академията.
Четвърто. Внесеният годишен отчет не съдържа подробна информация относно разпределението на субсидиите на Българската академия на науките за отделните научни звена, за да се види дали продължава добрата практика за разпределението на средства на база на утвърдена методика, в която тежест има качеството на провежданите изследвания и резултатите от научната дейност на учените от отделните научни звена, както и ползите за страната от поддържането на членството ни в различни научни организации и инфраструктури.
Пето, необходимо е да има по-пълни данни за типовете национални, европейски и международни програми, по които Българската академия на науките е бенефициент, и разпределението на участието по институти и научни области, особено в областите, които са дефинирани в научната стратегия на Академията. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря много на доц. Тенева. Пропуснах да кажа, че всички становища на изброените от мене съответни институции са положителни, подкрепящи отчетния доклад на Българската академия на науките.
Откривайки дискусията, ми разрешете да благодаря на академичната общност. Защото това, което виждам и което се е случило през последните години, тази намалена субсидия от близо 30 млн. лв., наистина предизвиква у всеки един у нас огромно уважение и наистина вие сте извършили подвиг. Защото според данните, които са ни предоставени, средствата от 85 млн. лв. през 2008 г., остават устойчиви за последните три години – от 59 млн. лв.
Това, което много притеснява, е съставът на учените. Доколкото разбирам, през последните три години според отчетите са отпаднали 500 човека, което наистина е една огромна загуба за българската наука. Мерките, които вие ни предоставяте, смятам, че трябва да сигнализират всеки един от нас.
Между другото, ние и миналата година, и по-миналата година също обсъждахме, че отчетният доклад трябва да ни служи като изходна база за следващата финансова година и за ангажиментите на държавата към Българската академия на науките, към която ние мисля, че всички сме единодушни тук като народни представители, че трябва да имаме своите ангажименти.
Така че откривам дискусията. Имате думата. Заповядайте, господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Съвет на настоятелите): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на ръководството на Българската академия на науките! В рамките на споменатата реформа работодателските организации бяха приобщени към работата на Българската академия на науките като част от Съвета на настоятелите на Академията. В това си качество се запознахме с представения отчет на Българската академия на науките за 2012 г.
Искам да маркирам неща, които бяха важни, които не бяха споменати тук.
Бизнесът поиска в отчетите на Българската академия на науките да има ясна информация за иновациите, които са разработени от Академията, за да бъдат те достояние на обществото. Такава информация има. Бизнесът също така поиска, освен информация за иновациите, да има информация къде са внедрени те, за да може да се оцени тяхната полезност. Такава информация също беше включена в отчета.
От тази гледна точка ние изразихме положително становище по представения отчет.
Това, което ни беше представено тук, тъй като все пак става въпрос за отчет на БАН, е също много важно и интересно за нас. В рамките на Съвета на настоятелите обсъждахме управленската програма на ръководството на Българската академия на науките. Акад. Воденичаров спомена само един или два от много интересните проекти. Но в управленската програма, която е насочена с конкретни проекти за взаимодействие между БАН и бизнеса, считаме, че нейната реализация ще допринесе до съответно по-голям размер на приходите, които ще дойдат от частния сектор към Академията, съответно по-малко ще намали и зависимостта от държавната субсидия.
Освен това, което се случва по регионите и връзката, която БАН осъществява чрез изграждането на тези регионални центрове, ние искаме да адмирираме идеята за връзка между Академията и по-специално на научните институти с отделни браншови организации. в тази връзка ние сме изявили готовност Българската търговско-промишлена палата да партнира с БАН. Надяваме се, също да има полезни и успешни резултати в тази насока.
Нашето сътрудничество беше институционализирано чрез създаването на Съвет по иновации към Българската търговско-промишлена палата, в който активно участва и БАН. Съпредседателят на Съвета по иновации също е тук. Надяваме се това също да бъде един полезен инструмент за подобряване на сътрудничеството между бизнеса и Българската академия на науките.
Както казах, ние подкрепихме отчета на БАН за 2012 г. в рамките на Съвета на настоятелите след предварително съгласуване с останалите национално представени работодателски организации. В тази връзка нашето предложение към вас е вие също да подкрепите представения доклад. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря много. Господин Багдасаров, имате думата.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Аз имам два въпроса.
Първият е свързан с това как се отрази този намален бюджет и излизането в отпуска на публикациите, най-общо казано, като дейност на Академията? Това първо.
Второ, за чия сметка са тези 500 по-малко учени – за сметка на фундаменталната наука ли? Защото това не разбрах от изложението. Защото ако е за сметка на фундаменталната наука, мисля, че не печелим кой знае какво.
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Тези, които напуснаха Академията, са предимно хора на средна възраст и млади хора във всички видове науки. Не беше лесно.
За публикациите. Вижте, нашите хора не могат да участват в международни конференции, нямат средства. Прекъсна се нещо, което е много важно – постдокторската специализация я няма. Като имах среща с Полската академия на науките, с Чешката академия на науките, искат да си обменяме завършили докторанти. Ние не можем да посрещаме елементарни нужди. Не може така. Младите хора трябва да отидат и да видят какво е навън. Който си стои вкъщи, трудно расте. Трябва да отиде, да се огледа.
Ако ми разрешите, ще кажа. При Иван Вазов като министър на просвещението идва една молба един селски учител – Йордан Йовков, да отиде в чужбина, да отиде в Париж. И резолюцията му е много интересна: да отиде, да се отрака.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата председателя на Общото събрание на Българската академия на науките.
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати! Директно на въпроса. Аз съм направил една графика на публикационната дейност на база на данни, които са извадени от международната база данни на ISI, която е най-голямата база данни. Със синьо е отбелязана публикационната активност на България, на цялата страна и публикационната активност Българската академия на науките.
Виждате, че публикационната активност на България спада през последните три години, като процентно Академията запазва своя дял. Тоест когато е намалена субсидията на Българската академия на науките, публикационната активност няма как да не спадне. Но тревожното е, че спада публикационната активност на България. Останалата научна общност не е в състояние да компенсира този спад. Затова чуйте ни и вижте, защото България страда, не само Българската академия на науките. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, акад. Юхновски.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: Аз не исках да вземам думата, защото тези факти са очевидни и хората, които се занимават с наукометрични изследвания, това го знаят, то е публично известно.
Вижте, няма човешка дейност, която да не се нуждае от финансиране и инвестиции. Науката е също обществено явление, което се подчинява на законите на икономиката. Ако имаш инвестиция, ще имаш резултат, като нямаш инвестиции, нямаш резултат. Като намалиш инвестицията, всичко се намалява.
Така че последните три години на подчертано недофинансиране на Академията във всяко отношение доведе до положение да има с месеци неплатени отпуски – на някои места по половин месец, на други места по два месеца, което естествено се отрази крайно негативно. Реалното работно време при това положение е по-малко. Освен това да не говорим, че наука без стремеж и вдъхновение не се работи. Това не е копане в една градина. Това изисква талантът да бъде подкрепен и той да бъде отдаден на това нещо. Ние през тези последни години, пък и преди това не беше кой знае какво, но особено сега сме много зле.
Има официални данни по отношение на най-битовия проблем на един бюджет. Съгласно Закона за бюджета първото нещо, което работодателят трябва да осигурява, това са работните заплати, ако се не лъжа. Така го помня. След като брутната работна заплата на Академията, имаща подобна структура на персонала, както един голям университет, днес е 565 лв., по официални данни, които се намират в Министерството на образованието и науката, и това са данни за 2012 г., ужасно завиждам на нашите университети. Смятам, че би трябвало и те да получат повече. Но два пъти разлика в средната брутна заплата на един и същи персонал по отношение на научните степени и звания и прочие е трудно поносимо. Няма да кажа кои университети, но има университети, в които средната брутна заплата е четири пъти по-голяма, отколкото средната брутна заплата в Академията. И ние пак, както виждате, а също и докладът на господин председателя не е свързан да плачем за заплати, а поне да ни се върне нивото на 2008 г. Четири години назад искаме, значи пет години. Поне това да стане. Няма да търсим много, защото нивото на средните заплати по онова време беше все пак 628 лв. Поне това да стане.
Трябва да има елементарно разбиране. Каквито и реформи да правим, каквито и прегрупирания да правим, това не е инвестиция. Това е създаване на впечатление, че правим нещо много важно. Без инвестиции в науката няма резултат.
България тръгва назад в последните години във всички видове рейтинги, по които ние бяхме горе-долу до средата. Румъния ни отряза категорично, а бяхме заедно с тях. По пет-шест места назад сме във всички рейтинги. Това е българската наука. Може да не е най-великата, но ние по-хубава нямаме. Тя е нашата българска наука. Надявам се, че ще се разбере това нещо.
И второ, да не се схваща като огромен успех фактът, че допълнителните приходи, които Академията изкарва с договори в чужбина, в България, печели проекти и т.н., че този процент е толкова висок спрямо бюджетната субсидия от поддръжката от бюджета. Това е затова, защото приносът на бюджета е мизерен. Затова е висок и другият процент.
Структурата на тези приходи до ден днешен на камара хора в тази държава не е известна какво е. Това не означава свободни пари, като таксите, които вземат университетите за студентската си работа. Онези пари са свободни – можеш да ги превръщаш в сгради, както Медицинската академия, можеш да увеличаваш заплатите на преподавателите, каквото искаш можеш да правиш. Тези пари, които Академията изкарва при тези ужасни условия, имат съвсем целеви характер. Трябва да изпълниш договора, в който са записани. Това е за химикали, това е за апаратура – и толкова. Това не са свободни пари.
Така че да не се залъгваме. Това е чудесно, че Академията се справя в такава обстановка. Високите проценти на собствените приходи спрямо бюджетната субсидия се дължат не затова, че са кой знае колко големи, а защото бюджетната субсидия е безобразно ниска. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на акад. Юхновски. Наистина, да си призная, и аз съм изключително обезпокоена от тези съотношения, които Академията години наред има и върху които настоящият председател акад. Воденичаров акцентува. Седемдесет и един процента от приходите отиват за заплати. Мисля, че тук всички трябва да сме категорични - и миналата, и по-миналата година, и през последните три години ние сме настоявали да има по-високи средства за Българската академия на науките, както и държавата да поеме определен ангажимент към заплащането на българските учени. Защото ние имаме европейски критерии, които трябва да изпълним. А за съжаление при тази тенденция, която Вие казахте, особено възрастовото съотношение, тепърва ще се очертават проблеми.
Така че още веднъж наистина изразявам, ако ми разрешите, възхищение от всички нас за този подвиг, който правите. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз имам един въпрос. Той е кратичък и е свързан с този текст. Просто искам да разбера тенденцията.
Преди малко се пошегувах с колегите след думите на акад. Юхновски, че той пледира за заплатите от 2008 г., а прочетох, че ректорите искат стандарта от 2008 г. Само че ние сме през 2013 г.
Да, неприятна е тази статистика. Ако правилно Ви чух, акад. Воденичаров, 51 процента от разходите покриват бюджетната субсидия за 2012 г. , а планираната брутна месечна заплата от 628 лв. е на 568 лв.
Без да коментирам тези цифри, защото те са безспорни и тук нямаме никакви съмнения за оценката, аз искам само да чуя – през 2013 г., въпреки че тя не е предмет на това обсъждане, просто ме интересува каква е тенденцията, при намаления брой на хората, които работят там, има ли положителна тенденция в размера на работната заплата? Брутна, нетна, както искате.
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Има успяхме да направим така, че получихме от Министерството на образованието и науката едни целеви пари за идентифициране на иновационната дейност, с които в момента нямаме излизане в отпуска. Поне с това нещо успяхме до края на годината да няма неплатена отпуска, което е, да го наречем така, една въздишка за хората.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, доц. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми гости от Българската академия на науките, уважаеми колеги! Аз съм свидетел през последните години на значителното свиване на субсидията на Българската академия на науките. Неслучайно многократно се споменава 2008 г. И то е обяснимо. Няма за какво да правим нито политически, нито каквито и да било други съдържателни заключения.
Унизителното отношение към науката и унизителното заплащане на учените е факт през последните четири години. И то се вижда от всички нас. Едва ли е необходимо да го повтарям.
Аз мисля обаче, уважаеми дами и господа, че тези, от които зависи сега субсидията, поради обстоятелството, че принадлежат към научната общност или повечето от тях, са по-склонни – и в това съм убеден – да търсят решение в посока увеличаване на субсидията. И това трябва да го направим заедно с комисията и с общи усилия.
Въпреки това аз мисля, че трябва да си кажем в комисията и други неща. Ще започна с един пример. Аз съм председател на Комисията по икономическата политика. За всеки законопроект, вероятно ви е известно, се търсят становища на институции, които може би пряко или косвено имат отношение към дадения законопроект. В тази парламентарна традиция Българската академия на науките е изключена. Поне на мене не ми е ясно да има такава традиция. Но аз реших по един законопроект да пратя писмо с молба за становище по този законопроект. За съжаление не получих отговор. Надявам се, че това е изолиран случай, може би има обективни причини.
Но аз мисля, че трябва да засилим сътрудничеството между Народното събрание и Българската академия на науките. Защото резултатите от това сътрудничество можем да използваме като един много силен аргумент, когато ние настояваме да се увеличи субсидията на Българската академия на науките.
Аз мисля, че в БАН има достатъчно квалифицирани, достатъчно добри специалисти, които биха могли да дадат идеи за законотворчеството, да дадат становища, да кажат: това става, това не става, последиците ще бъдат такива. Това е един от начините, по които бихме могли да работим.
Прави впечатление и нещо друго. В едно от становищата, мисля, че е на Федерацията на научно-техническите съюзи, е направен един опит за сравняване на субсидията на Българската академия на науките със субсидиите на земеделските производители. Аз мисля, че не е редно да се правят такива сравнения, просто няма критерии за сравнение.
Освен това става противопоставяне на различни слоеве от населението, но най-малкото не би трябвало да задълбочавам темата. Вие отчитате публикации, а земеделските производители отчитат друго, например приходи в бюджета по отношение на акцизите, които се измерват с милиарди. Но това не е тема на нашия разговор. Нашата цел е естествено да помогнем на Българската академия на науките, без да гледаме на другите сектори, защото това няма да е полезно и не е учтиво най-малкото, да я изведем от това унизително – повтарям – положение по отношение на финансирането.
Аз наистина виждам в таблиците, особено в тази таблица, която показва субсидиите, известна негативна корелация между субсидията и собствените приходи. Това ми направи впечатление, Вие говорихте по този въпрос. Но това дава ли известно основание да се предполага, че когато държавата свие парите, се активизира съответната институция и търси резервите си, като увеличава парите? Това вероятно дава основание да се мисли така.
През 2008 г., когато е пикът на субсидията, има известни взаимозависимости между тенденцията след тази година по отношение на субсидията от държавата и собствените приходи , които реализира Българската академия на науките.
Иначе страшно съм изкушен по темата, която повдигна господин Юхновски. Защото тя поставя един много деликатен и мисля, че много важен въпрос – въпроса за комерсиализацията. След като науката е икономика, значи трябва да говорим за пазарни механизми, за стока, за цени, за приходи, разходи, печалба и т.н. Това също е един въпрос, по който Българската академия на науките трябва да помисли и да предприеме някакви мерки. Това със сигурност ще увеличи собствените приходи на Академията.
Аз си спомням, може да не съм прав, че зад всеки велик откривател веднага се създава икономическа структура, производства, мощности, които реализират икономическия ефект от откритието му. Аз мисля, че има много такива примери. Тоест моята идея е, че трябва да се потърси начин да се засилят приходите в чисто икономически план от научната дейност. Това е един от начините да решим въпроса за недостига на финанси в Българската академия на науките. Благодаря.
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Аз много Ви благодаря за това, което казахте преди малко. Но бихте ли казали преди колко време сте изпратили писмо и не сте получили отговор от Академията? Скоро ли е било, отдавна ли е било?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше по Закона за приватизация и следприватизационен контрол преди две седмици, може би малко повече.
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Не е стигнало до мене такова писмо.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Очевидно това е причината. Но аз ще продължавам да го върша.
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Аз искам само да ви кажа следното. Академията се стреми в момента да бъде в максимална полза на държавата, на администрацията. Започнахме да работим по електронното управление. В момента тук е директорът на Института по икономика – започнахме да работим по няколко проекта.
Аз даже ще си позволя да ви предложа следното. Преди доста години, преди да влязат законите в голямата зала, са минавали през Института по право в Академията на науките, просто да бъдат погледнати от юрист, който да влиза вътре в дълбочина да оправя нещата.
Академията е готова да бъде помощник на вас във всички направления. Просто каквото смятате, че имаме като потенциал за това нещо, сме отворени. И колкото повече се срещаме и обменяме приказки, ще намерим и нещата, с които можем да бъдем взаимно полезни.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин Хаджитодоров.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Господин Имамов повдигна един въпрос, на който бих желал да отговоря с няколко думи – за връзката между бюджетна субсидия и собствени приходи. Естествено, че ние сме правили такива анализи и то на база данни от последните пет-шест години. Корелацията е строго позитивна. При положение, че влагаме един лев за съфинансиране на участие на учени от Академията в проекти, средно между 6 и 7 лв. се привличат. Тоест ако обърнахте внимание на таблицата, която беше показана в края, искаме около 3 млн. лв. за съфинансиране и оборотни средства. Тези 3 млн. лв. ще донесат на Академията повече от 20 млн. лв. Тоест на всеки вложен лев за една такава дейност възвръщаемостта му е 6-7 лв. По този начин не само че ние печелим като Академия, като отделна институция, а ние повишаваме процента на усвояемост на международни и национални фондове.
Вие сте член на тази комисия от предишния мандат и знаете колко пъти съм повдигал този въпрос и пред министър Дянков, и пред министър Игнатов. Министър Игнатов най-накрая се съгласи с мене. Министър Дянков до последно не се съгласяваше. Тоест, ако имаме повече бюджетна субсидия, ви гарантирам, че привлечените средства на Академията ще бъдат много повече.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Доцент Киров, заповядайте.
ДОЦ. БОЯН КИРОВ: Смятах главно да си мълча и да слушам. Но исканията на представителите на Академията и на ръководството са толкова скромни, че това ме провокира да кажа няколко думи.
Разбирам желанието да не се говори за заплати, защото то веднага се възприема така: А-а-а-а. но все пак големият въпрос е кой решава науката. Тя се решава от един единствен фактор и това е човешкият фактор, това са хора. Няма ли хора, които да се занимават с наука, няма наука. Няма ли наука, няма високо технологично производство. Няма ли такова, няма държава. И не търсете от науката пряк производствен резултат. Защото както е казал Айнщайн навремето – ако търсиш пряк икономически ефект от науката, иди в гората да сечеш дърва. Защото ако сечеш дърва, няма кой да прави наука. Двете неща едновременно не стават. Затова един прави наука, а друг сече дърва.
Общо взето в света примерът е ясен – едни се занимават с науката, веднага зад тях има други, залепени звена, които реализират фундаменталните открития. Няма държава в света, говоря от високо развитите, които да не финансират фундаменталната научна дейност държавно, бюджетно. Жестоко финансиране. Америка си позволи да не финансира изследванията на стволови клетки преди десетина-петнадесет години поради чисто религиозно съображение, в резултат на което изостана чувствително от Англия. И след това хвърли 5 млрд. долара. Частните компании продължаваха да реагират, но държавата хвърли 5 млрд. долара, за да създаде институт за стволови клетки, за да настигне Англия.
Англия, която изоставаше чувствително от някои други държави, понеже нейните учени отиваха в Щатите, защото там имаха два пъти по-високи заплати, изравни заплатите с американските, за да останат там.
Днес най-бързо развиващата се страна в света и световен лидер – Съединените щати, както и бързо развиващите се Китай и Индия хвърлят колосални средства за кадрите си. Индийските учени се завръщат в Индия от Америка, китайците се връщат в Китай. Китай в момента прави чудеса във фундаменталните изследвания, които само след две-три години ще ги видим в приложната дейност, особено в биотехнологиите.
Казвам тези встъпителни думи, за да разберете, че човекът е този, който решава нещата. И когато гледаме трагичното състояние на възрастовите съотношения в БАН, БАН ще умре, ако продължи така. Тя умира. Моето поколение си отива. Моето поколение започна да прави космически изследвания в България. Днес, когато от чужбина казват: елате да направите еди-какво си, защото нас ни канят, тук има колеги, които знаят, че съм се дърпал, защото ми е писнало да правя прибори за чужди космически станции. Те търсят мене, търсят колеги на моята възраст. А това е трагично. Трябва да търсят 30-годишните, каквито бяхме, когато започнахме ние да се занимаваме. Но тях ги няма. Няма да дойдат с тази заплата.
В момента при нас завършва един докторант. Като докторант взима 450 лв., в резултат на това, че става научен сътрудник, взима 400 лв. – говоря за чисти пари. Неговите пари паднаха.
Тук стана дума за средното заплащане. Но заплатата на един професор в БАН, поне в нашия институт, където не е най-ниското заплащане на професор, е 700 лв. Това е под средната заплата. Е как ще остане в БАН? Ще кажете – да ходи в университетите. Да, ама науката се прави в БАН. В момента това е истината. Не искам да влизам в проблема защо в университетите станаха някои неприятни неща в тази област. Науката се прави в БАН.
Няма да говоря за науката в брой публикации. Не това е въпросът. Въпросът е в индустриалното високотехнологично развитие на страната.
Сега от нас искат 1 млн. евро, за да станем членове на Европейската космическа агенция. О, толкова пари! Ами те се връщат директно – точно един милион в България, само че с високо технологично производство. Те отиват и по един друг канал идват обратно тук. Но финансират не копаенето с мотики, а действително, както казахте и Вие преди малко, с високотехнологични технологии и със създаването на тези инструменти. От вас зависи, от тези, които сте на тази маса. Това е въпросът в тази страна ще има ли или няма да има.
Не става дума за нас. Ние тук от БАН, като гледате на каква сме възраст, всички ще си изкараме до пенсиите и малко отвъд тях, за съжаление. Става дума за това какво идва отзад. Тези млади хора, за да дойдат при нас, трябва да могат да направят семейство, да си гледат децата. Как с 500 лв. ще стане това нещо?
Тоест, когато говорим за финансирането на БАН, замислете се върху това. Иска се драстично, не просто нежно увеличение, иска се драстично увеличение. Защото няма да има млади хора, няма да има Академия, няма да има наука, няма да има високотехнологично производство. Няма да го има. Няма как да стане? Откъде да дойде, от небето? Другите държави – при себе си.
Какво става с нашите млади учени? И сега ще ходя да посрещам едно дете, което се връща от чужбина и дали ще остане тук дълго, не е ясно. Като докторант във Франция взима 1500 евро. Докторант! За какво говорим изобщо? За какво да стои тук? Все пак младите искат да живеят нормално.
Така че аз се обръщам към вас с една молба. Пак казвам, разбирам нашия председател, който не смее да постави въпроса за заплатите, защото ще го изяде. Разбирам го. Обаче аз, понеже съм свикнал да бъда яден, казвам: Ако няма пари чувствително за двойно повишение на заплатите, ще загробите Академията. От вас зависи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Давам думата на доц. Борислав Великов.
ДОЦ. БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин председател на Българската академия на науките! Аз се изказвам като член на Съвета на настоятелството на Българската академия на науките и като член на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Бих искал да подкрепя както годишния отчет на Академията, така и да призова уважаемите членове на Комисията по образованието и науката да приемат отчета, както и онези – не подхвърляния, а съвсем определени искания от страна на ръководството за едно допълнително субсидиране, така че да се стигне още тази година до 84 млн. лв. – прав ли съм, господин председател? – с перспективата това да не се промени догодина, когато се приема бюджетът за 2014 г. и пак Академията да получи поне 84 млн. лв.
Това е първата част от моето кратко изказване.
Втората част е да изразя едно безпокойство във връзка с това, което се каза онзи ден на срещата на Зинаида Златанова и други колеги, от Народното събрание беше само Младен Червеняков, представяше се проектът за Споразумение, за партньорство с Европейската комисия. Тя изрази мнението на Европейската комисия, което е достигнало по някакви канали до нея, че в България не съществува достатъчен капацитет да се справим с оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж, което поставя под съмнение много от плановете и на Българската академия на науките, и изобщо на това, с което се занимава комисията, на която имаме чест да гостуваме днес.
Аз бих предложил, госпожо председател, ако е възможно, още от следващите дни – това няма как да мине без вашата комисия и без Народното събрание – да се направи един бърз преглед къде ни куца работата с тази оперативна програма и подготовката на нейните документи, тъй като от Българската академия на науките участват доста колеги. И онзи ден проф. Хаджитодоров се бореше на микрофона с някои изказвания по повод на тази оперативна програма. Знаем, че утре ще има заседание на работната група и там също ще отидем.
Но апелирам, призовавам към нашата комисия, към нашето Народно събрание, както единодушно да подкрепи Академията, годишния отчет и това, което трябва като субсидия, така и да се заеме сериозно с „избутването” на оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата народният представител Татяна Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми академици! Аз имам съвсем кратък въпрос. Повечето неща по доклада и отчета се казаха. Моят въпрос е следният. Освен парите, които са крайно необходими за участие и кандидатстване по европейски програми и въобще във всякакви конкурси, които предполагат съфинансиране, чух само още една крайно спешна сума, която се искаше, и тя засягаше библиотеката. Дали може да ни кажете малко по-подробно, за да се ориентираме в тази нужда?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, проф. Хаджитодоров.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: От няколко години, госпожо Буруджиева, абонаментът, който би следвало да поддържа една такава научна организация като Академията, е силно редуциран, да не кажа, че ние от три години просто не поддържаме никакъв абонамент. Да, няма абонамент. Ние имаме маса споразумения с други научни институции по света за така наречения академичен обмен на издания. Оказа се в един момент, колкото и смешно да ви звучи, че нямаме около 60 хил. лв. за пощенски разходи, за да им ги изпратим. Разбирате ли, 60 хил. лв. пощенски разходи, за да изпратим това, което Българската академия на науките издава и сме задължени по силата на споразумение с други научни институции.
Другото нещо, което обаче искам да подчертая тук, е следното. Може би обърнахте внимание, че първа точка на първия ред на таблицата, която представи председателят, беше членският внос в различни международни организации.
Уважаеми народни представители, Българската академия на науките представлява българската държава в тези международни организации. Българското правителство в различни свои етапи е взимало решението България да членува в тези международни организации, като изрично е записвало това да става чрез Българската академия на науките. Това не е прищявка на Българската академия на науките. Това е желание и решение на властите в тази държава.
И когато сме обяснявали това нещо – и всичките предишни управляващи го знаят много добре, и когато сме искали тези пари, за да осъществяваме членството на българската държава в тези организации, те са ни казвали: Имате бюджет, оправяйте се!
Добре, обаче ние не сме взимали това решение. министерският съвет е взимал това решение. Да, нямаме пари. И тези организации, които бяха тук цитирани, ние сме ги редуцирали до осем, на които все още плащаме някакъв членски внос. От всички останали сме се отказали. И изпадаме наистина в едно унизително положение да обясняваме финансовите причини, заради които се отказваме.
Има някои организации, които проявяват разбиране и ни търпят ние да не си плащаме членски внос и да сме все още членове и представители на България, но другите просто прекъснаха. И са прави.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Много благодаря. Заповядайте, акад. Съботинов.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, драги колеги! Искам с няколко думи да изразя моето задоволство от отчетния доклад, който направи председателят на Българската академия на науките. Този доклад действително говори за един голям героизъм от страна на българските учени, както каза и председателят на комисията. При едни изключително тежки условия нашите учени успяват да се представят по един изключително добър начин и тяхната дейност се оценява високо в света.
Докладът показва, че въпреки тежките условия имаме значителни научни резултати, една сравнително добра публикационна активност, която действително може да се повиши и която може да даде още по-добро представяне на българската наука като цяло. Но за съжаление това са финансовите възможности.
Искам да обърна внимание, че в Академията има значителни научни резултати, които са един голям потенциал за икономическа реализация. Това е един голям залог за икономическо развитие на страната ни. За съжаление обаче това не се разбира по най-добрия начин. Непрекъснато се говори, дори в последно време, за иновации, предприемачество, но никой не казва, че преди иновациите има наука. Иновации без наука не стават. А такава наука и такъв потенциал за иновации съществува в Българската академия на науките. И това не го казват нашите учени, това го казват европейските учени, които в продължение на близо една година направиха една обстойна проверка на Българската академия на науките, с която ние можем да се гордеем. Тази проверка показа, че България разполага с един значим и качествен научен потенциал. И е грехота този научен потенциал да не се използва по най-добрия начин за развитието на българското общество.
Както скоро спомена корейският посланик, в Българската академия на науките има значими резултати, но за съжаление те са спящи. Спящи са, защото нямат средства да преминат на следващия етап – към бизнеса. Този етап също се нуждае от финансиране. И за съжаление българският бизнес в това отношение не проявява необходимата активност.
Това е мястото, където с Министерството на икономиката трябва заедно да се седне на една маса и да се помисли как трябва да се използват постиженията на българските учени за развитието на българската икономика.
Разбира се, има различни моменти, включително и социалният статус на учените, който е мизерен.
През тези последни четири години Българската академия на науките беше подложена на един геноцид, за най-голямо съжаление. Това трябва да се преустанови. Мисля, че по този въпрос трябва да се направи съществена крачка.
Неслучайно първият европейски приоритет между всички приоритети до 2020 г. и нататък е „Наука, технологии, иновации”. Ние сме европейска страна и трябва да помислим да синхронизираме нашите приоритети с европейските. За съжаление в настоящия момент ние значително изоставаме от тези европейски политики. Голям проблем ще бъде действително, ако ние не успеем да защитим участието си в оперативна програма, включваща задължително наука.
Така че трябва да се положат максимални усилия, за да не стане още едно дългогодишно изоставане на България в тази насока. България има стари традиции в областта на науката, десетилетни. Десетилетия наред българската наука е оказала съществено влияние за развитието на страната ни. Това не трябва да се изпуска. Все още имаме живец в Академията.
Аз мисля, че младите хора, които не са малко в Академията, и техният брой непрекъснато нараства, независимо от тежките условия, при които работят, могат да бъдат стимулирани в максимална степен, за да се развиват. После, Българската академия на науките е едно обяснение за това защо трябва да имаме качествено висше образование. Защото качествените хора намират своята реализация в престижните институти на Българската академия на науките. И това е една спирачка тези хора да останат в България, а не да се разпилеят по света. Да намерят своето място в научните институти. И те това го правят, и при изключително мизерни условия успяват да продължат своята работа.
Така че аз също мисля, че трябва рязка промяна по отношение на науката в България. Рязка промяна! И това трябва да стане с една държавна политика в тази насока. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Много благодаря. Слушайки, няколко неща бих искала да споделя.
Ние сега ще разгледаме нашите вътрешни правила, по които ще работи в бъдеще нашата комисия. Използвам случая да поканя чрез председателя на Българската академия на науките Академията да участва в нашия Обществен съвет, за да можем наистина да обмисляме съвместно стъпките напред.
Още нещо бих предложила. Запознати сме и ни беше предоставено на нас като комисия становището на Българската академия на науките във връзка с приетата от Народното събрание при предишното управление Стратегия за научни изследвания, в която стратегия, учудващо за нас - и от наша страна тогава в качеството си на опозиция беше реагирано, липсваше Българската академия на науките. Между другото, това е и една от забележките на Министерството на икономиката и енергетиката, които акцентуват именно на това, че не е ясна връзката между дейността на Българската академия на науките и Националната стратегия за развитие на научните изследвания, което предполага актуализация, за да може наистина Българската академия на науките да присъства в Стратегията за научни изследвания. И предлагам това да бъде една от следващите наши кръгли маси, на които ние да помислим съвместно как да актуализираме и да обновим тази Стратегия за научни изследвания. Заповядайте, проф. Хаджитодоров.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Благодаря Ви, проф. Добрева. Само една реплика – по отношение на това доколко научноизследователската дейност на Българската академия на науките отговаря на приоритетите, заложени в сегашната Стратегия за научни изследвания.
Мисля, че най-добрият показател е да ви кажа каква част от общия бюджет субсидия и собствени приходи са в петте приоритета, залегнали в Стратегията за научни изследвания. Осемдесет и два процента. Тоест 82 процента от парите, които ние получаваме или печелим по проекти, са в тези приоритетни области, залегнали в сегашната стратегия. Така че отговаря и на това условие.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Съгласявайки се, подкрепяйки това, което казвате, ние общо взето в момента формираме един бъдещ дискусионен форум на тема „Бюджет 2014”. Защото това, което изнесохте като данни и това, което споделихте за библиотеката, според мене е потресаващо.
Аз се обръщам и към господин Имамов, и ние като ръководство на комисията, и всички народни представители бихме настоявали действително този въпрос за библиотеката да бъде решен. Защото за каква научна дейност би могло да става дума – това, което вие изнесохте като данни, ако тази библиотека, която, доколкото знам е втората по значимост в България, я оставим. Мисля, че това е наш дълг, пред който ние няма как да си затворим очите и да кажем, че той не съществува. Това е наш дълг и едно решение бихме могли и днес да вземем – да настояваме пред Министерството на образованието и науката, пред финансовите институции, въпреки сложната икономическа ситуация и наследството, което сме получили от последните четири години, да намерим възможности въпросът с библиотеката да бъде решен.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Искам да ви уверя, че у голяма част от хората възниква аргументираният въпрос: добре, но в момента голяма част от нещата могат да се намерят на интернет. Да, в интернет могат да се намерят много голяма част от нещата, в базата данни, които са електронни бази данни, могат също да се намерят голяма част от нещата. Но има издания, колеги, които ги няма в интернет, особено в областта на хуманитарните и социални науки. Има издания, които не се намират.
Има издания, които са качени на интернет. Оттам можете да даунлоудвате статии само ако плащате абонамента. Дали ще бъде за получаване на електронно копие или на харткопие, той така или иначе като сума е необходим.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Много благодаря. Разрешете ми да дам думата на доц. Тенева, която би внесла много повече светлина по въпроса, който отправи доц. Великов и който също така прозвуча в думите на акад. Съботинов във връзка с оперативната програма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Проф. Добрева, няма все още много място за светлина.
Първо, искам да кажа, че категоричният ангажимент на вицепремиера Златанова, че оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” ще има, въпреки някои претенции, които са заявени в българското публично пространство. Но ние сме убедени, че съдбата, авторитетът, капацитетът, който е свързан с оперативната програма, зависят от публичната позиция на всеки един учен и особено представител на Българската академия на науките за необходимостта от такава оперативна програма.
Последните варианти са на сайта на Министерството на образованието и науката. Ако забелязахте, на едно от предишните заседания младите учени на Българската академия на науките също дадоха своите конкретни предложения по оперативната програма. Колегите, които са в работната група, са във формален и неформален режим с представителите на Академията.
Предстои преглед на постъпилите становища и всъщност парламентарната Комисия по образование и наука би могла да бъде домакин на едно обсъждане на постъпилите актуални предложения от различни научни организации и учени по съдържанието на оперативната програма, за да се постигне наистина един такъв необходим баланс между проблемите на науката най-напред и на образованието в оперативната програма.
Така че станете домакин на един от форумите по оперативната програма и становищата по нея, за авторитета на българската наука.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Много благодаря. Приемам действително да домакинстваме един такъв форум, на който да определим както стратегическите направления за развитие на научните изследвания, така и да коментираме.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Все пак в интерес на истината трябва да се каже, че вие ще проявите по този начин една добра приемственост. Защото - аз съм човек, който държи на истината - министърът, който настояваше за тази програма, в интерес на истината, беше Сергей Игнатов. След това седящият до мене акад. Воденичаров, заместник-председателят Николай Милошев и сегашният министър проф. Клисарова.
Така че може би тази програма по отношение на защита и ангажираност на най-висшестоящите отговорници за нея бяха във всичките тези месеци и години на едно и също мнение. Това в интерес на истината трябва да се каже.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Така че предлагам наистина да имаме един дискусионен форум, на който ние да обсъдим въпросите. Господин Тодоров, заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Действително само едно изречение във връзка с изказването на акад. Съботинов. Напълно подкрепяме частта за връзката бизнес – наука и създаването на успешни инструменти. Имам обаче резерви по отношение на констатацията, че съществуват много рентабилни иновации, които не са все още заимствани от бизнеса. Ние считаме, че тези иновации, които се изработва, бизнесът бързо ги припознава и ги реализира. така че имаме резерви по отношение на тази констатация, която беше направена.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател на Българската академия на науките, госпожо председател, уважаеми госпожи и господа, представители на Българската академия на науките! Вземам думата, за да кажа, че ние от парламентарната група на ГЕРБ следим много внимателно процеса по развитието на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж”. Наистина това беше една програма, която ние от Министерството на образованието защитихме с много усилия по време на нашето управление и категорично ще подкрепяме всяко едно усилие, което е за приемането на тази програма. Това е една програма, която е изключително необходима. Мисля, че тук всички сме на едно мнение.
Бих искала да благодаря на академичната общност. Защото ако не бяха те, наистина програмата трудно можеше да достигне до този етап. Ние настояваме наистина да се положат максимални усилия тази програма да съществува и да я има. Защото за съжаление наистина напоследък в публичното пространство се чуват различни мнения. И това не е добре. Всички възлагаме много надежди на тази програма и се надяваме, че усилията, които нашето правителство положи, ще бъдат оправдани, ще бъдат завършени и ще бъдат увенчани с успех.
Второто нещо, което бих искала да спомена, е по отношение на бюджета на Българската академия на науките. Да, ние сме управление, което призна грешката си. Тук мога да кажа, че наистина отношението, за което говори акад. Съботинов, не прави чест. Това е една от грешките, които ние признахме.
Надяваме се обаче, че това, което чувам, че отново хвърляме дебата към бюджет 2014 г. Сега се обсъжда актуализация за 2013 г, така че е добре да се мисли в рамките на 2013 г., все пак за средства, които да подпомогнат Българската академия на науките. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз се надявам, че колегите от ГЕРБ ще подкрепят така предложения доклад на Българската академия на науките и ще съдействат да имаме възможността наистина да осигурим средства за Академията. Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Много се извинявам, но аз ще го кажа на микрофон. Наистина се надявам да работим доста конструктивно и в комисията, и в пленарната зала. Моите уважения към всички усилия, които бяха положени за тази програма и от страна на правителството на ГЕРБ, и от страна на академичната общност. Но няма как, госпожо Дамянова, да запушим с една актуализация всичките дупки, които сте отворили, и всичките ви грешки, за които се извинихте, още по-малко за грешките, за които не се извинихте. Няма как. Освен това, гласувайте за тази актуализация, като искате пари.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, колеги! Политическото говорене е едно, а науката е нещо друго. Аз искам да поздравя госпожа Дамянова за това, което каза. Доколко ще им е възможно да подкрепят и бюджет 2014, те ще си решат. Но поне актуализацията сега, поне в частта на Българската академия на науките да се подкрепи. Нека да се докаже, че има наистина национални приоритети, по които сме единни, независимо от коя политическа формация се говори.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само една реплика. Така или иначе вие теглите заем. Когато се прави един бюджет, той се съобразява с много фактори. След като теглим 1 млрд. лв. заем и вкарваме държавата в дълг, нека поне да помислим за българската наука.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Нека тези дебати да оставим за залата, а тук да имаме необходимото уважение към Българската академия на науките.
Предлагам следното решение:
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките Народното събрание
РЕШИ:
Приема годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2012 г.
Моля, който е съгласен с така предложеното от мене решение, да гласува. Моля да бъде отчетен и гласът на народния представител Станислав Станилов, който се извинява на уважаемите гости за невъзможността да присъства, но категорично помоли неговият глас да бъде отчетен „за”.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Комисията единодушно подкрепя приемането на годишния доклад за дейността на Българската академия на науките. Много благодаря за участието.
Заповядайте, акад. Воденичаров.
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Разрешете ми да благодаря на всички вас за това, което мислите да направите. Мисля, че така нещата ще тръгнат напред.
Искам още нещо да ви кажа. Академията не е само национален и изследователски център. Тя е център на духовността. Това през последните месеци започваме да го правим. А духовността липсва. Поради липса на духовност вижте какво е отвън. Затова с ваша помощ да работим. Ние сме насреща, от каквото има нужда, с каквото можем да помагаме, ще помагаме на държавната структура и на всичко, с което можем да помогнем. Още веднъж благодаря от името на всички колеги.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря и аз.

Продължаваме с трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА.
Членовете на комисията имат ли предложения за вътрешните правила? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем вътрешните правила на Комисията по образованието и науката, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приемат се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.

(Закрито в 19, 15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА