КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
П Р О Т О К О Л
На 29 май 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 04.02.2014 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 13 март 2014 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-76, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 12.11.20013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-88, внесен от Валентина Богданова и група народни представители на 03.12.2013 т. – за второ гласуване.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 454-01-2, внесен от Сергей Станишев, Лютви Местан и група народни представители на 22.01.2014 т. – за първо гласуване.
4. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за висшето образование № 454-01-10, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 31.01.2014 г. – за първо гласуване.
5. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 454-01-16, внесен от Гален Монов и група народни представители на 07.02.2014 г. – за първо гласуване.
6. Разни.
На заседанието присъства доц. Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги и гости! Добър ден на представителите на Министерството на икономиката и енергетиката. Моля за протокола да се имат предвид и гласовете на колегите от Коалиция за България, които ме уведомиха, че ще закъснеят.
Уважаеми колеги, предлагам следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 04.02.2014 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 13 март 2014 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-76, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 12.11.20013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-88, внесен от Валентина Богданова и група народни представители на 03.12.2013 т. – за второ гласуване.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 454-01-2, внесен от Сергей Станишев, Лютви Местан и група народни представители на 22.01.2014 т. – за първо гласуване.
4. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за висшето образование № 454-01-10, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 31.01.2014 г. – за първо гласуване.
5. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 454-01-16, внесен от Гален Монов и група народни представители на 07.02.2014 г. – за първо гласуване.
6. Разни.
Имате думата. Да приема, че няма бележки по дневния ред.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за - 14, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, предвид на това, че ние нямахме заседание на комисията от близо месец и половина и предвид на доста напрегнатия дневен ред, предлагам да въведем регламент. Предлагам да се ориентираме Закона за туризма да го разгледаме до 15 часа. Втората точка – Закона за професионалното образование и обучение да се ориентираме да разглеждаме от 3 до 4,15 часа. От 4,25 до 5,30 часа да разгледаме законопроектите за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, които, както всички добре знаем, следва да бъдат разгледани заедно, независимо от различните си вносители.
Имате ли други предложения? – Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения от мене регламент за работа – да се вместим в рамките на уреченото време, да гласува.
Гласували: за - 14, против и въздържали се - няма.
Добър ден на доц. Атанаска Тенева – зам.-министър на образованието и науката.
В нашето заседание по първа точка ще вземат участие:
Доц. Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката
Любомир Йосифов – представител на дирекция „Правна” на Министерството на образованието и науката
Ива Якимова – изпълнителен директор на дирекция „Туристически политики” на Министерството на икономиката и енергетиката
Катерина Ненова – старши юрисконсулт, дирекция „Правна” на МИЕ.
Моля да представите предложенията за изменение и допълнение на Закона за туризма.
ИВА ЯКИМОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми заместник-министри! От името на министерството ще представя изменения и допълнения на Закона за туризма.
С предложените промени в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма се цели да се опростят и намалят съществуващите административни режими в посока облекчаване на бизнеса и да се усъвършенства действащата нормативна уредба, като се подобрят разписаните правила чрез прецизиране на съществуващите норми, създаването на нови и отстраняването на несъответствие и допуснати технически грешки в тях.
Конкретните промени в закона, изброени не по важност, а съгласно номерацията на съответните членове, са:
Първо, по аналогия с Годишната програма за национална туристическа реклама се редактира текстът, свързан с програмата за развитие на туризма на територията на дадена община, разписването на което става също ежегодно, за да могат да бъдат проследявани планираните средства за реклама и промоция, респективно тяхното отчитане.
Второ, отстранява се допуснатият пропуск акумулираните такси да бъдат сложени като приходи на общината и приходи от наложени на общини глоби и имуществени санкции по прилагане на закона.
Трето, създаване се възможност общински предприятия по смисъла на Закона за общинската собственост, да могат да кандидатстват, респективно да извършват туристическа и туроператорска дейност.
Намалява се срокът за разглеждане и издаване на документи за извършване на туроператорска и турагентска дейност от два месеца на един месец.
Опростява се процедурата по регистрацията, като отпада задължението за представяне на декларация по образец за регистрация по Търговския регистър, както и на справка по образец за стажа на персонала, който ще бъде използван за осъществяване на туристическата дейност.
С цел да се постигне яснота и пълнота по въпроса, свързан с организирането и провеждането на детски и ученически отдих и туризъм, в Глава седма от действащия закон – „Туроператорска и туристическа агентска дейност” се създава нов раздел по посочената тема и се прецизира предметът на наредбата, която следва да бъде приета по този въпрос, като обхватът й и предложените нови моменти в закона целят повишаване сигурността и качеството на почивката на деца и ученици.
Отпада административният режим при категоризация на самостоятелните заведения за хранене и развлечения, считано от 1 януари 2015 г.
Облекчават се собствениците на къщи за гости, в които се извършва приготвяне, обработване и съхранение на храна в домашни условия за лична консумация от домакините, както и от техните гости – туристи, чрез изключването им от строгия контрол на Закона за храните.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Молбата ми е, ако може, да представите частта, която засяга работата на нашата комисия. тъй като е ясно, че ние нямаме компетентностите да взимаме решение по всички проблеми на туризма. Нека да видим нещата, които засягат нашата комисия.
ИВА ЯКИМОВА: В глава седма „Туроператорската и туристическата агентска дейност” се създава нов раздел, свързан с организирания детски и ученически отдих и туризъм.
Целта на предложението е да се регламентират обществените отношения, свързани с организацията и провеждането на детския и ученическия отдих и туризъм.
Преодолява се съществуващата в сега действащия закон непълнота и неяснота по отношение видовете форми на детски отдих и туризъм и тяхната регламентация в отделна наредба към закона.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Колеги, постъпили са становище от Министерството на образованието и науката и от неправителствената организация „Национална мрежа за децата”.
Уважаема доц. Тенева, бихте ли представили становището на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Благодаря, проф. Добрева. Представеното становище на Министерството на образованието и науката се съобразява относно целесъобразността на предложението, свързано със създаването в глава седма на нов раздел 2а за организирания детски и ученически отдих и туризъм на основата на отсъствието на достатъчно прецизно, както са написали юристите, легално определение за организирано детско и ученическо туристическо пътуване, доколкото смятаме, че предложените дефиниции се придобиват с други текстове, които засягат и пътуванията, организирани с обща цена.
Второто, на което искам да обърна внимание, е, че в чл. 96б от проекта на закона е посочено, че всички форми на детския и ученически отдих и туризъм, задължително да се организират и провеждат с туроператор, като случаите, които са изредени в този задължителен режим, обхващат достатъчно широк кръг мероприятия и дейности, включват се даже и еднодневните пътувания на деца и ученици. По този начин е изключена съществуващата досега възможност институциите в системата на народната просвета да организират и провеждат прояви, свързани с детския и ученическия отдих и туризъм самостоятелно, без задължението за сключване на договор с туроператор. По този начин се нарушава един от основополагащите принципи за свобода на договарянето, който е свързан и с някои други правни принципи.
Освен че противоречи на принципа на свобода на договарянето, разпоредбата на чл. 96б не отчита спецификата и характера на обществените отношения и прилагането й за много от случаите на организиран детски и ученически отдих и туризъм прилагането и би се явило неоправдано.
По отношение на обхвата на детския и ученически отдих и туризъм следва да се отбележи следното:
Първо, извеждането на лагерите в отделна точка според нас е излишно и нецелесъобразно, защото смятаме, че те попадат в приложното поле на туристическите пътувания с обща цел, както отбелязах преди малко.
На следващо място, смятаме за редно да се преосмислят възможностите екскурзиите, които в предложения текст са уредени в чл. 96а, да бъдат включени в действие по ал. 4 от същия член.
Предложената редакция в този вид е нецелесъобразна, с оглед хипотезите, посочени в ал. 4, които уреждат мероприятията и проявите, за които не е необходимо да се сключва договор с туроператор.
По отношение на случаите по чл. 96а, ал. 4, считаме, че извън изброените мероприятия по т. 1 и т. 2, съществуват и други форми и прояви, които следва да бъдат изключени от интерактивното задължение да се организират и осъществяват с туроператор при провеждането им, като например фестивали, състезания, конкурси, олимпиади и други.
Разбира се, относно т. 3 на същата ал. 4 е необходимо да се отбележи, че подобни културни и групови мероприятия могат да се осъществяват не задължително в същото населено място, където учат децата и учениците, а в съседно или друго населено място.
В заключение, в становището на Министерството на образованието и науката се отбелязва, че дейностите по извършването на детски и ученически туристически пътувания с обща цена и тези, свързани с организирането на детския и ученически отдих и туризъм, ще се развиват изцяло в частно-правната сфера със сключването на договори между равноправни страни, какъвто е директорът на съответната институция, регистрирана в друг град по смисъла на Закона за туризма. По този начин ангажирането на отговорност спрямо министерството при евентуални възникнали инциденти с участието на деца и ученици при провеждане на визираните дейности би било нецелесъобразно и некоректно.
С оглед на гореизложеното, Министерството на образованието и науката не подкрепя така предложените промени, тъй като по този начин голяма част от децата и учениците ще бъдат лишени от възможността да се включват в проявите на детския и ученически туризъм по смисъла на закона.
Министерството на образованието и науката има възражения и относно предложения аспект в § 21 по отношение на часовите ограничения, които не само че са свързани с гарантиране на пътувания в светлата част на деня, но създават и проблеми, свързани с целодневната организация и двусменния режим на работа.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на доц. Тенева. В работата на комисията ни по тази точка желание за сътрудничество и за възможност да участва в обсъжданията изяви господин Христо Монов като председател на ресорната комисия за закрила на правата на децата, младежта и спорта.
Тъй като няма представител на неправителствената организация Национална мрежа за децата, бих искала да ви информирам, че те не подкрепят предложения нов раздел, тъй като смятат,че отговорността за пътуване на деца и ученици е преди всичко правомощие и отговорност на институциите и организациите в народната просвета. Не подкрепят задължителното използване на туроператор. Също така считат, че следва да се прецизира понятието „туристически пътувания с обща цена”, като се включат по-широк кръг от пътувания, например походи, експедиции, посещения на културни мероприятия и други. Те обаче подкрепят предложението по чл. 83, ал. 2 – детските ученически пътувания да приключват в 20 часа през зимата и в 22 часа през лятото.
Имате думата за изказвания и съображения по така предложения ни Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Аз лично ще гласувам против законопроекта по няколко причини.
По предложението за § 21, чл. 83 – пътуванията в светлата и тъмната част на деня в периода октомври – март до 21 часа, а в периода април – септември – до 22 часа. Не само че не се гарантира пътуване в светлата част. Според мене тук вече се прокарва законова възможност за пътуване в тъмната част.
Според становището на Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория, цитирам: „Оценката може да бъде силно субективна и не може да се базира единствено на астрономическите данни”.
До миналата година бях директор на училище и ще кажа, че отговорност за пътуванията носи най-вече директорът на учебното заведение. За мене е нецелесъобразно да има такъв регламент и с часови интервал да се ограничава тъмната и светлата част на деня.
Още нещо. Само да си припомним, че през месец април се навършват 10 години от трагедията в Лим. Там загинаха 12 български деца. Знаем, че след тази трагедия бяха въведени точно тези ограничения.
По отношение на чл. 96, ал. 4, т. 3 – посещения в рамките на съответното населено място на културни и групови мероприятия за деца и ученици – театър, кино, изложба, цирк, концерт и други, в пълна сила могат да важат тези ограничения, тоест възможност да не се сключват договори с туроператор за децата от големите градове. Какво остава за децата от малките населени места, където, да речем, веднъж в годината е възможно да има посещение на театрална постановка или кино, да не говорим за цирк – примерно на две години веднъж. Това означава ,че ние ограничаваме децата от малките населени места. Не само че не ги поощряваме да имат възможността да участват в такива мероприятия, но и със сключването на договор с туроператор на практика се оскъпяват тези мероприятия.
Следващото ми съображение е по отношение на чл. 96б – задължението всички форми на детския и ученически отдих и туризъм извън случаите по ал. 4 на чл. 96а да се организират и провеждат по договор с туроператор. Според мене такова ограничение не би трябвало да съществува. Напълно съм съгласна със становището на Министерството на образованието и науката.
Мисля, че и директорите на учебни заведения могат с пълна сила да правят такива договаряния, които да са в интерес на всички деца. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на народния представител Красимира Анастасова. Заповядайте, проф. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Не бива да забравяме няколко неща в процеса на дискусиите по този закон.
Първо, ние сме съпътстваща комисия. И неслучайно председателят напомни, че трябва да дискутираме и да обсъждаме въпросите, засягащи само отделен аспект на туризма. Този закон има много други неща. Естествено никой няма да ни забрани да говорим по тези въпроси, но това не е работа на нашата комисия, това е работа на Комисията по икономическата политика, която е гледала този закон.
Искам да ви кажа, че като председател на тази комисия съм правил срещи почти с всички туристически организации, а в България те не са малко. Между тях има също много противоречия по отношение на законопроекта. Тук става дума за това,че в България туризмът е един от най-важните отрасли, които имат изключително голямо значение за брутния продукт – около 8 процента. Всяка година държавата получава между 10 и 12 млрд. лв. приходи от туризма.
Основната цел на този закон е да се улесни туристическият бизнес, да се засили значимостта на този отрасъл в икономическото развитие на страната.
Това, което касае нашата комисия, правилно изказващите се досега се ориентираха, това е основно § 22 , касаещ създаване на нов раздел І2а, който касае организацията на ученическия и детския туризъм.
Аз мисля, че в туристическите агенции, както и в Министерството на икономиката и енергетиката, има готовност цялата тази материя да бъде отделена и представена в подзаконови нормативни актове. Така че ние на второ четене ще имаме варианти, които бихме могли да дискутираме в детайли - как трябва да се организират и регламентират нещата, свързани с детския и ученическия туризъм.
Разбира се, тази информация, която вие имате, е част от многото информация, която имаме при нас, включително и становището на Астрономическата обсерватория за това какво означава „здрач”, какво означава „развиделяване”, какво означават „изгрев”, „залез” и т.н. Но по отношение на тези въпроси туристическите организации споделиха ,че трябва да се приложи диференциран подход по отношение на възраст на децата, по отношение на други въпроси, които имат пряко отношение към тяхната сигурност.
Аз искам да ви уверя, че парламентът няма да вземе решения, които застрашават сигурността на децата. В същото време обаче трябва да сме наясно, че трябва да оптимизираме така ученическия и детския туризъм и отдих, че бизнесът да не се откаже да се занимава с този въпрос. Ние можем да създадем строги, драконовски условия, при които нашите деца ще бъдат абсолютно сигурни. Можем да пресилим дотам нещата ,че бизнесът да се откаже изобщо да се занимава с подобен род дейности.
Така че този въпрос предстои още да бъде обсъждан в детайли. Тези, които имат конкретни предложения - ще ги обобщим за второ четене в парламента и ще дадем възможност всеки да вземе отношение и да каже своето мнение - както многото представители на неправителствени организации, така и на браншовите организации, които имат ясни и категорични становища по този законопроект.
Така че, когато говорим за този законопроект в нашата комисия, трябва да имаме предвид промените в тази специфична част, в тази ниша, а не изобщо закона като цяло. Ние не бихме могли да отхвърлим този законопроект. Аз мисля, че ще бъде вредно за страната да мислим в тази посока. всяка идея, свързана със засилване и подобряване на сигурността на децата, подобряване на ученическия туризъм са добре дошли. Ние сме готови да ги обсъдим и да ги включим в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на господин Имамов. Има думата господин Христо Монов.
ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Мисля, че това което се каза досега, е резонно. И становището на Министерството на образованието и науката – също.
Като председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта бих искал всички с вас да мислим за това, което е записано и в Конвенцията за правата на детето, а именно: защита на най-добрия интерес на детето.
В този смисъл приветствам това ,че ще се създадат различни регламенти. Бих искал в тези регламенти точно и ясно да се предвиди какъв точно тип обекти могат да бъдат използвани от деца.
Казвам това като баща - потърпевш. Сега и двете ми дъщери – в четвърти и във втори клас, заминават на „зелени” училища. Извинявайте, това не са „зелени” училища, това са едни луксозни СПА хотели, в които няма детски площадки, няма зали за занимание на децата по интереси. Това са просто едни чудесни СПА хотели, в които учителите ще си почиват. А за децата какво? Даже и спасители няма. А някои от тях не умеят да плуват.
Така че, моля ви, в тези подзаконови нормативни актове да се отчита действително най-добрият интерес на детето, който е над най-добрия интерес на туристическата индустрия.
А що се отнася до промяната в часовете за пътуване, като човек, който се е занимавал пряко с жертвите от Лим, ще настоявам за това - и като председател на комисията – да остане сегашният регламент.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, колега Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Аз подкрепям категорично в една част изказването на господин Монов ,че интересът на децата и техните права трябва да бъдат поставени над интереса на туристическия бизнес.
В този смисъл намирам, че предложението, което е по чл. 83 в § 21, ал. 2, е едно отстъпление от вече завоювани позиции и категорично не би следвало дори да допускаме да се коментира това. Тъй като опитът, за съжаление трагичен, в тази насока - за това и госпожа Анастасова говори - не ни дава никакво право за това.
Другото, което искам да кажа, касае чл. 96а, където са разписани целите на организирания детски и ученически отдих и туризъм. Категорично не подкрепям въвеждането на отделен раздел в глава седма – „Туроператорска и туристическа агентска дейност”. Защото ние имаме една наредба, която е издадена от Министерството на образованието и науката, Наредба № 2, за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, която урежда чудесно тази материя. И не смятам, че трябва да я смесваме, да я трансферираме и в други нормативни актове и закони и да се получава смесване на изискванията, които трябва училищата, училищните ръководства в най-голяма степен да изпълняват, достатъчно отговорно при това.
Намирам, че се прави опит за грубо намесване по този начин в работата на училищата, по отношение на техните права, задължения и най-вече отговорности.
Намирам, че става дума за една форма на лобизъм по отношение на туроператорските фирми. Нека да кажем така: да за развитието на туризма, но не за сметка на децата, за сметка на оскъпяването на техните пътувания, на организирания отдих и спорт.
И само една бележка, господин Монов – учителите няма да си почиват, когато са с деца. Те няма как да почиват, уверявам ви в това. Като човек с 30 години опит в системата Ви го казвам. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на народния представител Корнелия Маринова. Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще бъда много кратка, колеги, защото си мисля, че в тази дискусия, която можем да продължим да водим, всичките сме на едно и също мнение. И становището на Министерството на образованието и науката има притеснение относно този текст, и вашите изказвания са основателни. Аз не смятам, че ние с вас ще спорим по това, че подобен текст в един иначе необходим закон, който променя действащите текстове - Закона за туризма – трябва да бъдат подкрепян.
Заедно с това обаче аз си мисля, че е прав и господин Имамов. Това е част от този законопроект. И аз мисля ,че ние като комисия можем спокойно да се обединим, не знам как точно ще го формулира госпожа Добрева, със заявлението – мисля, че то ще бъде консенсусно, че Комисията по образованието и науката не подкрепя съдържанието на тези текстове или има притеснения по тях, по начина, по който вие прецените, че трябва с тази обща теза да бъде изявено.
Заедно с това, разбира се, аз имам притеснение относно гласуване „против” или „въздържал се” по един иначе цялостен закон, който си струва да бъде подкрепян, без текстовете, които касаят организирания детски и ученически отдих и туризъм – двата текста плюс § 21 преди това.
Така че в тази посока ви предлагам да обединим позиции, още повече, че мисля си, нямаме разминавания по тях.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Сега изведнъж се замислих. Да, наистина, ние сме в параграф 22. Така звучи.
Аз също няма да подкрепя въвеждането на § 22. Смятам, че нямаме достатъчно защитни механизми. Смятам, че има и много неизяснени неща около пътуванията. Не знаем точно как се разпределят контролните механизми. Нашата задача е да гарантираме действително нормалното придвижване на децата и да не създаваме никакви поводи за притеснение от страна на родителите.
В този смисъл подкрепям позицията на Министерството на образованието и науката да отпадне § 22. Надяваме се, че вие ще разработите един наистина добър поднормативен акт, в който да регламентирате и да укажете, съвместно с Министерството на икономиката и енергетиката, начина, по който пътуват децата, да е ясно кой носи отговорност и кой осъществява контрола, за да не се окаже в един момент, че наистина само директорите или регионалните инспекторати са носителите на всички контролни функции.
Трагедията преди 10 години на река Лим показа ,че за съжаление, няма достатъчно яснота как се понася отговорността от хората, които организират туристическите пътувания. В този смисъл ми се струва ,че и тук би следвало да потърсим решение.
Това, което предложи народният представител Валентина Богданова, е абсолютно уместно. Наистина, ние нямаме и правомощията, и компетентностите да отхвърлим по същество Закона за туризма.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Можем.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Ние можем, но в дадения случай предлагам в крайната формулировка между първо и второ четене (бих искала да попитам и Министерството на икономиката на енергетиката като вносител на този закон) § 22, който засяга нашата сфера, да отпадне.
В този смисъл ние, разбира се, бихме подкрепили Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, с тази уговорка, че отпада целия раздел 2. § 22 и § 21 да отпаднат. Тоест материята, която урежда ситуации, свързани със Закона за народната просвета, предлагам да отпадне от закона като действащ текст и да бъде разработена в поднормативен акт, съвместно от Министерството на образованието и науката и Министерството на икономиката и енергетиката.
Така добре ли е, уважаеми колеги? Като наше общо решение предлагам § 21 и § 22 да отпаднат.
Ако разрешите, бих предложил две гласувания, за да приемем с това условие предложения ни Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Други предложения? Колегите от Министерството на икономиката и енергетиката?
ИВА ЯКИМОВА: Приемаме аргументите на народните представители и съответно аргументите на Министерството на образованието и науката. Считаме, че материята може да бъде разписана и да бъде уредена с подзаконов акт, изработен съвместно с нашето министерство и с Министерството на образованието и науката.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: В такъв случай подлагам на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, с условието, че § 21 и § 22 отпадат от така предложения ни законопроект. Не подкрепяме § 21 и § 22.
Който е съгласен с така формулираното от мене решение, че не подкрепяме § 21 и § 22 в Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, но по принцип подкрепяме самия закон, моля да гласува.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: За мене това е гласуване на първо четене и там се гласува целия закон по принцип. Съгласна съм, че ние заради една малка част излиза ,че отхвърляме целия закон. Но лично аз , например, не смятам, че имам капацитет да оценя останалата част на закона , за да гласувам „за” и „против”.
По принцип, по традиция, когато един законопроект минава през ресорната комисия, тя се произнася относно материята, по която е компетентна. Това се предполага.
В такъв смисъл, ако ние отхвърляме дадени параграфи, това не означава, че отхвърляме целия законопроект. Това означава, че нашето мнение по въпросите, по които сме компетентни, е отрицателно. Така възприемам аз правилника и парламентарната практика.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Нека да направим това, което се каза. Консултирах се с експертите. Нека да направим така, че да гласуваме двата параграфа - § 21 и § 22.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз нямах намерение да вземам участие в дискусията. Но тъй като този закон мина през Комисията по земеделието и храните - в Преходните и заключителни разпоредби се променят три закона, касаещи сектор „Земеделие” -там на практика ние подкрепихме законопроекта с решението ,че предложенията, които са направени по тези закони, трябва да бъдат оттеглени, и не се гласуваха като приемливи за нашата комисия. Така че, мисля, че не е някакъв прецедент направеното от председателя на комисията предложение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Тоест, подкрепяте това, което предложих. Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо председател! Все пак този законопроект и становището, с което ще излезем в момента като комисия, след това отива в пленарната зала. В пленарната зала се гласува законопроекта на първо четене без всякакви уговорки, които са направени в комисията. Така че нека да си го подложим на гласуване. Ние си изказахме нашето становище, че гласуваме против. Но в крайна сметка колегите, които сте „за”, си направете уговорките. Но в залата така или иначе се гласува законопроекта. Уговорките се казват в позициите, в становищата, които всеки един народен представител изразява по време на заседание на комисия или след това в залата. Гласува се философията на първо четене.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: В такъв случай ние няма да подкрепим предложенията. Мисля ,че това е консенсусно. Тъй като аз не мога да се изкажа – като народен представител взимам думата – по естеството на закона, както каза и народният представител Стефани Михайлова, тогава предлагам да се въздържим.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз съм член на две комисии, които са обсъждали този законопроект. Няма как да обясня логично поведението си, което в едната комисия се различава от поведението ми в другата комисия. Приемаме ли или не приемаме закона? В нашия протокол ще бъде отбелязано всяко изказване, всяко мнение, което ние направихме току-що. Това ще бъде споделено в пленарната зала. Моля, гласувайте приемаме ли или не приемаме закона.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това, което предложи в началото госпожа Добрева, може да се вземе като решение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Другият вариант е да го приемем под условие – параграфи 21 и 22 да отпаднат.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Следващият вариант е вносителите да си изтеглят § 21 и § 22.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тези текстове няма да фигурират на второ четене.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Юристите съветват, че точната формулировка е тази, която предложих в самото начало. Както виждате, сега търсим консенсус, за да бъде най-елегантна формулата. Отново предлагам първата формулировка – приемаме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. с условието, че категорично не приемаме § 21 и § 22.
Моля, който е съгласен с така предложеното от мене решение, да гласува.
Гласували: за 8, против 6, въздържал се 1.
Приема се. С това приключихме по тази точка.
ХРИСТО МОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал, тъй като няма да мога да остана за точка „Разни”, да отправя покана към членовете на Комисията по образованието и науката, съвместно с Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, да подкрепим инициативата „Да направим невидимото видимо” и в почивката на първото пленарно заседание за месец юни да се снимаме на трибуната на Народното събрание със символа на тази кампания. Това е един печат ”Да спрем насилието срещу децата”. това е инициатива, съвместно с УНИЦЕФ. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на господин Монов. Мисля, че приемаме с благодарност.
Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
Обсъждане на ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 13 март 2014 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-76, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 12.11.20013 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-88, внесен от Валентина Богданова и група народни представители на 03.12.2013 т. – за второ гласуване.
По тази точка участие ще вземат:
Доц. Атанаска Тенева - заместник-министър на образованието и науката
Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност”, Министерство на труда и социалната политика;
Стефка Лиманска – началник отдел в дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”, МТСП;
Емилияна Димитрова – председател на Националната агенция за професионално образование и обучение;
Д-р Теодор Дечев – експерт „Индустриални политики”
Иван Захариев – директор „Пазар на труда” – КРИБ
Румяна Георгиева – парламентарен секретар и ръководител на сектор „Индустриални отношения” в КРИБ;
Милка Славчева – председател на Българската асоциация на частните училища;
Минка Цветкова – директор на частен професионален колеж „Свети Мина” и член на УС на Българската асоциация на частните училища;
Даниела Симидчиева – директор на Център за професионално образование в БСК;
Антон Лалов – Юридическа дирекция в Българската търговско-промишлена палата;
Маргарита Дамянова – управител на Център за фирмено обслужване;
Юлия Симеонова – изпълнителен секретар на КНСБ;
Таня Леонидова – Синдикат на българските учители;
Пламен Иванов – Синдикат на българските учители;
Георги Шошев – заместник-председател на синдикат „Образоване”, КТ „Подкрепа”;
Стефка Александрова – Георгиева – председател на Контролната комисия в Независим учителски синдикат;
Доротея Дончева – Съюз на работодателите в системата на народната просвета;
Антония Гаврилова – Съюз на работодателите в системата на народната просвета;
Стефанка Балева – председател на Сдружение на директорите в средното образование.
Добър ден на всички гости.
Уважаеми колеги, движим се по регламента. Започваме разглеждането на законопроекта.
Предложението за заглавие е: „Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”.
Има ли други предложения? – Няма.
Който подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона, моля да гласува.
Гласували: за -14, против и въздържали се - няма.
Приема се единодушно.
По § 1. Има предложение на народните представители Стефани Михайлова и група народни представители и предложение на Валентина Богданова и група народни представители.
Моля народните представители да представят своите предложения по § 1.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Смисълът на нашето предложение е в две неща:
Първо, ние приемаме и запазваме мнението си, че в обхвата на закона трябва да влезе и валидирането на професионалните компетентности. Но намираме, че в законопроекта на БСП това е обособено като отделна точка и е по-добре предложено. Подкрепяме обособяването на този текст в отделна точка. Но считаме ,че смислово мястото му е на втора позиция и е добре да се сложи там, а останалите точки да се преномерират. Това е едното.
Второ. Ние поддържаме становището си за използването на термина „професионални компетентности” като комплекс от взаимно зависими знания, умения и нагласи. В този смисъл считаме, че е по-коректно използването му по начина, който ние предлагаме, отколкото да се използва включващо понятие, каквото е „компетентности”, на едно ниво и заедно с понятия, които то включва.
Искам да обърна внимание на това, че и според законопроекта на колегите от БСП, понятието „професионални компетентности” е дефинирано като „комплекс от взаимно свързани професионални знания, професионални умения и личностни качества, съответстващи на държавните образователни изисквания”. Това е тяхното предложение. Струва ми се, че се получава една тавтология, когато използваме „компетентности” и в същия ред добавяме „знания и умения”.
Това са нашите съображения да направим предложените изменения. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаема госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости на тази дискусия, която ние в началото ще водим, спорейки по един проблем, който обаче не е нито лексикален, нито семантичен. Той е друг.
В няколко текста ще се наложи да спорим кой термин всъщност използваме - термина „професионални компетентности” или „професионални знания, умения и компетентности”.
Откъде идва този спор? Ние водихме предварително разговора, но държа да го кажа публично. Смисълът на поправките в този закон върви общо взето в три посоки.
Едното е да се опитаме да въведем текстове – прецизно да уточним (ние всъщност нямаме спорове по това как изглежда текста) къде са редакционно; да разработим наистина процедурата по валидиране на знания; да уредим статута на защитените професии. Някъде ще спорим да има ли повече правомощия Националната агенция за професионално образование и обучение или не.
И най-накрая според мене е този спор по второто четене на законопроекта, който ще уреди обхвата, в който ще бъде въведена дуалната система според колегите от ГЕРБ или обучението чрез работа, според нашите предложения, така че да може тя да стартира, да направим по-работещо професионалното образование и да спрем с общото говорене, да намерим начина, по който тя може да бъде въведена в българските професионални училища, без да създава проблем, без да сблъсква тези, към които бизнесът все още не е проявил достатъчен интерес.
Защо казвам всичко това. Защото смисълът и на този спор е дали въвеждаме терминологията на националната квалификационна рамка в действащото законодателство. В случая, това е Законът за професионалното образование и обучение.
Колеги, това искане термините от националната квалификационна рамка да бъдат преведени в термините, използвани в българското законодателство, не е просто българска идея. Това е и европейска поръка. Това е и решение на Министерския съвет с министър-председател господин Борисов, когато Министерският съвет е приел националната квалификационна рамка. И като точка 2 в това решение на Министерския съвет е поискал – абсолютно правилно – терминологията от националната квалификационна рамка да бъде част от терминологията на действащите български закони в тази посока.
Там вие, колеги, сте записали термина „професионални знания, умения и компетентности”. Ако бяхте записали „професионални компетентности”, ние с вас такъв спор нямаше да имаме. Просто това е термин от националната квалификационна рамка, който става факт със Закона за професионалното образование и обучение. Само че там пише друго. И ние изключително добросъвестно, тъй както се изисква от нас, сме предложили тук това, което вие сте записали там. Оттам иде спора.
Аз мисля, че няма защо да спорим дали професионалните компетентности включват знания, умения и нагласи или и личностни качества. В края на краищата този спор да сте го провели вие. Не го казвам с агресия. Напротив, този спор трябваше да го проведете тогава – кой е правилният термин. Написали сте това. Затова в закона, който ние с вас ще променим, ще напишем това, което пише в Националната квалификационна рамка. Това е искането, това е нашето общо задължение. Оттам нататък спорът е лингвистичен, той не е управленски.
Това е смисълът на различието, което може да намерите – дали валидираме професионални компетентности или валидираме професионални знания, умения и компетентности. Аз твърдя, че правим второто, защото така пише в документа, наречен Национална квалификационна рамка.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Моля за становище по § 1 на Министерството на образованието и науката
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Становището на Министерството на образованието и науката е да следваме Националната квалификационна рамка.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имате думата, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости на днешното заседание! Тъй като правим една референция към Националната квалификационна рамка, приета действително по времето на мандата на господин Борисов, аз тук ще направя едно уточнение. В случая ние с колегите сме напълно последователни в своите разсъждения. Ако човек погледне и стенограмите от обсъжданията на законопроекта за предучилищно и училищно образование от Четиридесет и първото Народно събрание, ще види дебатите, които сме водили там. Действително, Националната квалификационна рамка изпревари приемането на законопроекта за предучилищно и училищно образование. Факт е обаче, че законът е по-висш нормативен акт от една национална рамка, приета от Министерския съвет. Така че няма пречка за приемането на термина, защото има редица европейски документи, които водят към установяване именно на този термин – компетентностите като съвкупност от знания, умения и отношения или нагласи.
Пак казвам, Националната квалификационна рамка е акт на Министерския съвет. Когато Народното събрание приеме закон и се произнесе, че това е терминът оттук нататък на законово равнище, няма пречка Националната квалификационна рамка да бъде променена в тази си част с акт на Министерския съвет. В крайна сметка това са две седмици публично обсъждане на сайта на Министерството на образованието и науката в случая. Ако само това е пречката, аз лично не я считам за основателна. И мисля, че наистина е крайно време да се съобразим с тези европейски документи, които водят именно към установяването на този термин, за да се синхронизираме и в това отношение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Проф. Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги! Наистина колегите от ГЕРБ са много последователни в това отношение – връщат ни към онзи закон, който приехме донякъде. Имам предвид Закона за предучилищното и училищното образование, по който имаше над сто предложения, като почти всички не бяха приети. Едно от тези предложения беше свързано с понятието „компетентности”.
Казвам – те са последователни, защото осемдесет и няколко пъти се срещаше тази дума в законопроекта.
Аз смятам, че не бива да зацикляме тук. Защото това горе-долу може да се нарече теоретически проблем. Колко ще има по-нататък отношение към останалите текстове, не мога да кажа. Но би било добре, ако тук има експерти по тази терминологична част, нека да вземат отношение и да кажат: понятието „компетентности” включва ли знания и умения и какво още друго включва. За това става дума. Сигурно има експерти, специалисти, които могат да се произнесат точно и ясно по този въпрос. Аз имам мнение по този въпрос, но не се смятам за достатъчно тесен специалист в тази област, за да бъда категоричен. Мисля, че понятието „компетентности” включва знания и умения. Но включва ли и нещо друго и има ли то отношение към целия закон? Защото ние сме на § 1. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо Маринова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги! Разбира се, че понятието „компетентности” включва и знания, и умения, и нагласи.
От тази гледна точка на това си мисля, че запазването по Националната квалификационна рамка на всичкото това изброяване създава една излишна тромавост на текста. Много по-кратко и ясно е използването на словосъчетанието „професионални компетентности”.
От тази гледна точка ние поддържаме нашето предложение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, госпожо Добрева. Вижте, колеги, аз искам да помоля за гласуване. Защото „професионални компетентности” имат едно и също съдържание и тогава, когато сте приемали Националната квалификационна рамка, и тогава, когато сте писали Закона за предучилищното и училищното образование, и днес. Не е терминологичен, лингвистичен или какъвто се сетите спорът. Не спорим за това, какво включва понятието „професионални компетентности”. Спорим за това, дали терминът от Националната квалификационна рамка следва да бъде пренесен в действащите закони. Това е изричната европейска препоръка – да се изравни терминологията на единия документ и на другия документ и в края на краищата, това е решението на Министерския съвет, който е оторизиран да вземе такова решение, имайки правомощията да приеме Националната квалификационна рамка. Иначе ще се замеряме с думички, ще спорим кой как чете термините и как в края на краищата редакционна на нас ни звучи по-добре. Но това е филологически спор. Той не е управленски спор.
В края на краищата приемете – ще пренаписваме ли Националната квалификационна рамка днес, защото сме решили, че този термин е по-подходящ и не сме се преборили, когато му е било времето. В повече ми е това, казвам ви го честно. Ще има още няколко текста, за които ние ще водим същия непродуктивен разговор. Но в края на краищата, когато имаш порядък на документи, когато си приел една терминология, ще я продължаваш. Това правим в момента.
Иначе ще валидираме всичко, каквото има вътре – знания, умения, компетентности, тъй както сме го предвидили. Между другото, ние нямаме разлика в начина, по който сме предложили останалата част на текста.
Така че дайте да гласуваме. И ако не подкрепите моето предложение, пишете предложение за промяна на термините в Националната квалификационна рамка.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо Тенева, разбирам, че искате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Госпожо Добрева! Аз исках само да добавя, че ние малко по-нататък в този законопроект ще обсъждаме и проблема с валидирането. А си даваме сметка, че ние не всеки път ще валидираме като цяло професионалните компетентности, в целия им обхват.
Аз смятам, че ако следваме тази логика на изброяване от първия параграф, ще имаме възможността да не конкретизираме толкова текстовете с валидирането тогава, когато достигнем до тях. Чисто теоретично, смятам, че имаме проблем, ако отъждествяваме понятията на „глас” и „отношение”. Но, както се казва, да не влизаме в теоретичен спор тук и сега.
Формално логично нямаме проблем с „професионални компетентности” и с изброяването. Тук съм съгласна. Но спорът не е такъв.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: От гостите? Няма желаещи. Доколкото разбирам, няма постигнато съгласие между вносителите. Така че ще преминем към гласуване.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Предлагам да гласуваме така, както са отразени предложенията.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Приемам, че по въпроса за компетентностите се разминаваме. Действително той не е драматичен по отношение на функционирането на закона.
Искам да обърна внимание на това ,че аз предлагам точката за валидиране да стане втора. Ако колегите го смятат за уместно, тъй като това не е така в тяхното предложение, да го гласуваме и да остане текстът по тяхното предложение „знания, умения и компетентности”. Да коментираме дали това е уместно и ако те не го считат за уместно, просто да не го гласуваме, а да гласуваме директно техния текст и нашия текст.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Виждам, че има и допълнителни предложения. Затова предлагам § 1 да го отложим, за да може да уточните нещата. (Възражения.). Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това, което предлага колегата Михайлова, е точка 4, която ние сме предложили, да бъде в чл. 1, да стане т. 2, а задоволяването на потребностите да стане точки 3 и 4. И да остане терминът „професионални знания, умения и компетентности”. Аз мисля, че това е добро решение и може да бъде подкрепено консенсусно.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Разбирам, че вие бихте го подкрепили в този вид. Ние се борим за „компетентности”.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: След като сте преценили, че задоволяването на потребностите трябва да отиде по-нататък, а вилидирането – по-напред. Няма смисъл да говорим.
Не знам доц. Тенева и госпожа Димитрова приемат ли този подход. То е въпрос на приоритетно подреждане.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Доколкото разбирам, госпожо Богданова, Вие предлагате да бъдат подкрепени предложенията на народния представител Стефани Михайлова и група народни представители за създаването на т. 2 . Това е консенсусно предложение, доколкото разбирам. Различията засягат „валидиране на професионални компетентности” или „професионални знания, умения и компетентности”. Тоест спорът е терминологичен.
Можем ли да го изчетем, за да знаем как ще добие крайна редакция за доклада?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предлагам моето предложение да се приеме по принцип, обаче в текста на комисията, тъй като очаквам, че няма да се приеме „компетентости”, в текста на комисията да се направи така:
„2. валидиране на професионални знания, умения и компетентности на гражданите”, а точки 2 и 3 да станат съответно т. 3 и т. 4.
Тоест да се приемат по принцип двете предложения, като се направи от тях един микс.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ние нямаме спор, подкрепяме по принцип двете предложения. Приемете, че комисията може да подкрепи следното решение като общ текст: Подкрепя т. 1 на колегите;
Създава се т. 2:
„2. валидиране на професионални знания, умения и компетентности”.
Точки 2 и 3 стават съответно точки 3 и 4.
Това е предложението.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова и група народни представители по принцип. Моля, който е за, да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова по принцип. Който е за, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам да гласуваме и устното предложение на госпожа Михайлова за събирането на двете предложения. Моля, който е за, да гласува.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Мисля, че трябва да е на госпожа Богданова, защото това отговаря на нейната позиция.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Предлагам предложението на госпожа Богданова да стане решение на комисията. Моля, който е за устното предложение за текст по § 1, да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1 по принцип, заедно с окончателната редакция, така, както я гласувахме. Моля, който е за, да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се. Параграф 1 е приет единодушно.
Преминаваме към § 2. По § 2 няма направени предложения. Моля, ако имате устни бележки и предложения, да ги кажете. - Няма.
Който е съгласен да приемем § 2 в редакцията на вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 3. Има направени предложения. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова. Имате думата да представите предложението.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ние го оттегляме. Защото след като при първото гласуване на § 1 се възприе вече едно тълкуване на термина „компетентности”, вече няма смисъл в останалите членове да спорим. Така че оттеглям нашето предложение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаема госпожо Богданова, моля да представите предложението по § 3.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Предложението е ясно. Аз благодаря на колегите, защото спорът между двете предложения е свързан с това, кой термин използваме. След като уредихме § 1, моля колегите да подкрепят моето предложение за съдържанието на § 3, тъй като това е вторият вариант. Първият е оттеглен.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, проф. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е предложение на колегата Валентина Богданова за § 3. Според мене има някакво противоречие в текста. Вижте : „Системата на професионалното образование и обучение включва”, отново, „образование и обучение” и нещо друго. Общото включва някакви части, които също са формулирани като общо. Според мене има нещо смущаващо в тази дефиниция.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз искам да обърна внимание на колегите, които гледат общия законопроект. Имате в § 3 първи и втори вариант на текста. Тъй като ние не успяхме в рамките на изготвянето на общия законопроект да се договорим, първият вариант е предложен от колегите от ГЕРБ, вторият вариант е нашето предложение. Тук спорът е терминологичен.
В оригиналния, досегашния текст на чл. 4, пише: „Системата на професионалното образование и обучение включва професионално ориентиране, професионално обучение и професионално образование”.
Това, което ние предлагаме, за да включим вътре и валидирането на знания, дава възможност да бъде разделен текстът на точки 1 и 2, за да не повтаряме в един дълъг текст какво има вътре. Текстът звучи по следния начин:
„Чл. 4. Системата на професионалното образование и обучение включва:
1. професионално ориентиране, професионално обучение и професионално образование;
2. валидиране на професионални знания, умения и компетентности.”
Това е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Проф. Имамов, едното е името на системата, другото е изброяване на нейните елементи. Името на системата е „система на професионалното образование и обучение”.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз смятам да не губим време за спор, а да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаемите гости имат ли бележки, становища? – Няма.
В такъв случай, подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова и група народни представители за § 3.
Гласували: за - 14, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3 по принцип, заедно с оттегленото предложение и приетата редакция. Моля, който е за, да гласува.
Гласували: за - 14, против и въздържали се - няма.
Приема се по принцип.
Преминаваме към § 4. Имаме две постъпили предложения – от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители и от народния представител Валентина Богданова и група народни представители.
Госпожо Михайлова, имате възможността да представите вашето предложение.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В нашето предложение се запазва въвеждането на понятието „дуално обучение”. Това е едната същностна част.
Практически предпочитаме нашия вариант 1 по още една причина. Като цел и като търсен резултат на валидирането на професионалните компетентности се предлага в законопроекта на БСП, че това ще улесни достъпът до пазара на труда.
Ние считаме , че това, макар да може да се приеме, не е достатъчно точно. Според нас по-точното би било „подобряване на възможностите за реализация на пазара на труда”. Това е още една причина да предпочетем вариант 1, което е същността на нашето предложение.
Лично аз смятам, че достъпът на пазара на труда би се ограничавал от някакви формални забрани и ограничения, докато получаването на едно по-високо ниво на професионална квалификация всъщност улеснява възможностите за реализация, а не толкова улеснява достъпа до пазара на труда. Макар че си давам сметка, че този спор е чисто редакционен и не особено съществен, но обяснявам какви са мотивите да предпочитаме вариант 1.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Богданова, да представите предложението – Вашето и на група народни представители.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще представя нашето предложение. Но искам да кажа нещо по първата част от предложението на колегите.
Нашето предложение е по създаването на ал. 4 в чл. 5, където отново има два варианта. В първия вариант колегите са направили своя текст и са използвали „неформално обучение и информално учене”. В нашия текст има запис „неформално обучение или самостоятелно учене”.
Вероятно ще изясним и част от този спор и мисля, че ние по него ще се разберем.
Аз продължавам да твърдя ,че втората формулировка на ал. 4 е по-добра, защото всъщност смисълът да валидираш нечии знания не е да му дадеш някакъв документ, за да си го има, а да му дадеш възможност активно да участва в пазара на труда в рамките на тези знания, умения и компетентности, които е придобил, без за тях да има съответния документ, защото никой не ги е признал за такива и не ги е оценил.
Но искам да кажа нещо по първата част от предложението на колегите. Този разговор е по-сериозен и ние ще го водим след това с цялата специфика и технология на това как изглежда в българското образование днес дуалната система, как изглежда в българското образование днес обучението чрез работа. Тоест, направили сме различия в термините, които предлагаме и те не са просто каприз или спор.
Нашето разбиране – и това ще стане ясно по-нататък, но аз ще кажа защо няма да подкрепя първата част от вашето предложение сега – е следното. Този разговор според мене е базов за това, как ще изглежда българското професионално образование, как ще се въвежда в него, в какъв обхват и по какъв начин обучението чрез работа. Моделът, който действа извън България като прилагане на дуалната система, е ли добрият вариант у нас и как го реализираме? Дали завършеното образование в рамките на тази система ще дава само свидетелство за придобита професионална квалификация? Колко време тя ще се придобива в зависимост от професията. Или и диплом за завършено средно образование, нещо, което никоя от двете групи, която е внесла закона, не е посмяла да пипне в сегашния ни Закон за професионалното образование и обучение? Как ще организираме наваксващото обучение на тези деца, които ще участват в тази система? Какво правим с тези професионални гимназии, които няма да бъдат част от тази система? Срещу тях не стои бизнес-партньор. Как се финансира тази система? Кой прави предложението?
Това е разговор, който ние с вас трябва да проведем тогава, когато стане готов базовият закон. И вие много добре знаете това. То управленски е вярно.
И в двата законопроекта, които внесоха колегите от ГЕРБ в предишния парламент, свързани с училищното и предучилищно образование, в Преходните и заключителни разпоредби са записали в какъв срок след това трябва да бъде внесена цялостна поправка в Закона за професионалното образование. И това е логично.
Ние днес с вас обаче, според мене, трябва да направим нещо важно – да дадем възможност на тези професионални гимназии, срещу които стои сериозен бизнес-партньор, на българския бизнес, който е готов да работи с тези деца, да започне тази работа, да почнат пилотните проекти, да видим къде имаме проблеми и къде нямаме и наистина да работим сериозно по един нов закон, с всичките му възможности за поправка и с цялата технология, с която аз в момента твърдя, че ние няма как да сме готови и ще създадем проблем на тези професионални гимназии, които няма да видят себе си в тези възможности, които ние с вас като текстове предлагаме.
Бях длъжна да го кажа в началото, защото ще се наложи тези аргументи да привеждаме след това в многото от текстовете, по които няма да се подкрепим взаимно.
Иначе искам да кажа, че за мене спорът дали ще има самостоятелно учене или информално такова, не е големият спор. Цялото ми разбиране и това на моите колеги е, че трябва да има правни термини, които като ги четеш в български закони, ги разбираш и ти звучи правилно този текст. В противен случай ще обясняваме какво означава информално и защо тази представка „ин” е много по-убедителна от представката „не”. Както прецените ,но искам да чуя експертите.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Уважаема доц. Тенева, моля за становище по така предложените от народните представители нови текстове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Министерството на образованието и науката подкрепя наричането на тази форма на обучение „обучение чрез работа”, защото смятаме ,че това е разбираемото.
Ще отбележа ,че и в академичен формат казват: какви са тези дуалистични обучения, които ще правите? След като в академичен формат не всеки път се влага коректното съдържание в понятието, аз смятам, че това е приемлив текст – „обучение чрез работа”.
Що се отнася до другото предложение, предвид на разгорелия се спор, съпътстващ законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, получихме становище от Европейската комисия, от Генералната дирекция, която има отговорност по отношение на преводите. Становището е от 7 април 2014 г. Тяхното становище е да се употребява разбираемото понятие „самостоятелно учене”. Нося становището от Генералната дирекция.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще започна отзад напред – по отношение на „информално”.
Аз не знам какво е становището или поне не ни е предоставено. Но ще ви кажа, че има - и тук присъстващи гости могат да потвърдят, има становище на Института по български език към БАН, което пък е в подкрепа на термина „информално обучение”. Така че, нека да разгледаме всички становища – и на Генералната дирекция, и на Българската академия на науките и да преценим кой е терминът, който е по-подходящо да се използва. Защото тук мога да кажа ,че има разлика и в терминологично отношение.
Тъй като госпожа Богданова повдигна въпроса за дуалното обучение и за дуалната система, нека да подчертая, че с текстовете, които ние тук предлагаме, не става въпрос за едно механично пренасяне на германската дуална система в България, защото това категорично не е възможно. Няма как да хванем една работеща в друга държава система, независимо дали става въпрос за професионално образование или не, и да я пренесем механично в България. Тук става въпрос за елементи на тази дуална система. Затова сме записали „дуално обучение”, А не „дуална система”. Има разлика между едното и другото.
Между другото, имаше проект на Министерството на образованието и науката, който проект мога да кажа ,че започна още по времето, когато министър на образованието беше господин Даниел Вълчев. Той приключи през 2010 г. Това беше проект за пилотно въвеждане и за разработване на модела на дуалното обучение в България, проект, който се изпълняваше съвместно с Германското дружество за техническо сътрудничество, с три професионални гимназии в страната и с три фирми.
Така че този модел е разработен, има го като документи в Министерството на образованието и науката. И тъй като очевидно днес ние няма да можем да приключим този законопроект, аз бих направила едно предложение, защото след това има много текстове, които касаят така нареченото обучение чрез работа, дуално обучение или както искаме да го наречем. Така или иначе, терминът стана популярен и в България, включително в нормативни документи, които се представят от страна на правителството в Народното събрание.
В този смисъл аз бих предложила § 4, който е обвързан с много от следващите параграфи, да не бъде гласуван днес, тъй като, пак казвам, предстоят ни може би още едно или две заседания, така че да се представи този пилотен модел, който вече е разработен, да се видят плюсовете и минусите и да се направи наистина нещо, което е работещо за България. Никой не иска да прави кухи текстове и кухи закони.
Обаче ще подчертая това и ще приключа, за да не губим време, разбира се, ако сте съгласни с моето предложение за отлагане на разискванията по този текст, за да може да се представи опитът, който е разработен досега от страна на министерството и, разбира се, да могат да бъдат разгледани становищата по отношение на термина „информално обучение”. Текстовете, които са предложени от нас, категорично не казват, че всяка една професионална гимназия в България трябва да работи по този модел. Напротив, тя дава възможност на тези, които вече имат партньор – предприятие и които имат работодател, който е готов да работи по тази система, да има тази нормативна възможност.
В никакъв случай тези текстове не касаят всички професионални гимназии. Защото всички в тази зала знаем, че това е абсолютно невъзможно към момента. Министерството на образованието и науката през 2012 г. беше направило една справка с членовете на Германската българо-търговска камара за това, кои фирми са готови да работят по тази система. Първоначално бяха някъде около 20, на следващата година може би бяха около 30. Но така или иначе, не са всички. Нека да дадем възможност на тези 20 или 30, или колкото и да са, дай боже да са повече фирми, да работят по тази система. Защото само така можем да стимулираме бизнесът да инвестира в професионалното образование.
Защото, нека не се лъжем – дуалната система означава поемане и на финансов ангажимент от страна на работодателите. Всички знаем, че в Германия две трети от финансирането на дуалното обучение всъщност се поема от страна на бизнеса. Бизнесът участва и на ниво учебна програма и на ниво изпити, и има много-много други ангажименти. Но за да се случи някога това в България, все пак трябва да имаме нормативна възможност да се започне отнякъде. И тези текстове, които предлагаме, считаме , че дават тази възможност. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Признавам си, че ние, общо взето, с госпожа Дамянова, обръщайки се към всички, ще повтаряме едно и също – колко е важно да бъде дадена възможност на бизнеса да готви кадри, да ги реализира. и няма да имаме спор. Можем да си намерим допълнителни аргументи и ще звучим по един и същи начин.
Оттам насетне нашият спор с вас не е принципен, той е технологичен – в кой текст какво да напишем, доколко да си позволим пунктуално да дефинираме нашето разбиране за обучение чрез работа или вашето за дуална система и да не блъскаме двете понятия.
Аз ви предлагам да не водим този спор пред всички още днес, тъй като ние нямаме различия по философията, имаме различия по технологията.
Подкрепяйки предложението на колегите да спрем дискусията по § 4, аз ви предлагам да спрем дискусията по закона. Общо взето ние сме в позиция да имаме десетина минути по предварително гласувания график, преди да преминем към обсъждане на другите три законопроекта за поправка на Закона за висшето образование. А ние ще се опитаме с колегите до следващото заседание поне да изчистим тези възможности, които могат да бъдат безспорни, за да може пилотният проект, свързан с прилагането на този тип система, да стартира или да ни даде аргументи за една по-сериозна промяна в закона, за който да говорим после.
Моето предложение е наистина да спрем дотук, да изчистим част от спора и да е ясно, че по някои от текстовете няма как да се разберем, но по други може.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз също бих подкрепила да спрем дотук.
Заедно с това ми се струва, че освен спора ви в работната група, която ще предложа да оформим и да гласуваме, би следвало да коментираме и систематичното място за въвеждането на новата форма – обучение чрез работа или както вие го наричате „дуално обучение”. Както и бих помолила, ако уважаемите дами и господа народни представители са съгласни, за едно уточнение на термините. Защото виждам, че вече въвеждаме „дуално”, въвеждаме „информално”. Коментират се различни понятия. смятам, че трябва да имаме яснота. И там, където наистина Българската академия на науките и Институтът по български език имат своите предложения, да ги поканим, за да можем да изясним тези въпроси.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Аз мисля, че е по-скоро задължително да поискаме категорична експертиза на Българската академия на науките, но не просто да поискаме дефиниция за един термин, да речем, информално обучение, а да искаме тяхното тълкуване на системата от термини, които употребяваме. Защото ние ще имаме едно определение за „информално”. Но как се съотнася този термин към „неформално”, „формално”, „самостоятелно”, това е съвсем друга задача.
Така че моето предложение е не да искаме определение за отделни термини, а и как те се съотнасят помежду си и доколко биха могли да намерят своето място точно като термини в закон, като правни статути в закона.
Това е. Иначе подходът Ви е правилен. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Приемам това, което предлага уважаемият народен представител господин Лютви Местан: на следващото ни заседание да помолим Българската академия на науките да уточни термините и тези термини вече да намерят съответното отразяване в разглеждания от нас законопроект.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители да спрем с разглеждането на закона до § 4. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, проф. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, ще си позволя едно кратко процедурно предложение. В парламента има две практики за обсъждане на законопроектите на второ четене. Едната практика е тази, която ние прилагаме в момента – тоест, без предварителна работна група. Другата практика, която според мене е много по-ефективна, е да се създаде работна група, в която да участват всички народни представители, които имат отношение към отделни текстове на закона, заедно с експертите и те да подготвят становище на работната група. Това значително ще улесни работата на нашата комисия и ще ни позволи да ускорим процеса на приемането на закона.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, проф. Имамов. Мисля, че предложението е резонно. Ние имахме такава работна група, която трябваше да подготви общия законопроект, който предлагахме. Смятам, че за следващия път бихме могли наистина да формираме работна група, която да вземе отношение по въпроса.
Благодаря на гостите и на участниците в обсъждането на закона.
Уважаеми колеги, докато преминем към следващите точки от дневния ред, бих искала да дам като тема за размисъл, защото наистина Законът за професионалното обучение и образование е изключително важен, тъй като е свързан с действащата система на професионалните училища, да предложа да направим извънредно заседание, на което да гласуваме и да приемем всички предложения за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Предлагам това извънредно заседание - тъй като сме обвързани със срок до края на месеца да предложим доклад на Народното събрание - да бъде в събота, неделя и понеделник, 15, 16 и 17 юни, ако е удобен такъв вариант. Тоест не сега в събота и неделя, а в по-следващата събота, неделя и понеделник да направим извънредно заседание, за да можем да разгледаме и да приемем целия закон. Още повече, имаме разговор с председателя на Комисията по здравеопазване и за съвместно заседание с тяхната комисия, тъй като имаме общи въпроси, които ще обсъдим в този законопроект – това е подготовката на кадри за здравеопазването в областта на средното образование.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз не разбрах - предложението на господин Имамов за работна група, която доста ще улесни приемането на законопроекта, дали ще се реализира. защото тук наистина има терминологични и други спорове, които могат да бъдат изчистени.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Предлагам да гласуваме предложението на проф. Имамов за работна група с участие на всички народни представители, които са направили съответни предложения, която да изработи и да ни предостави вариант.
Моля, който е съгласен с такава работна група, да гласува.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Гласуваме едно предложение, госпожо председател. Но тъй като предложихте и извънредно заседание, което ще организираме така, че да можем да работим по-систематично, предлагам и работната група да бъде в рамките на това изнесено заседание.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Преди това трябва да заседава работната група, за да можем да обобщим предложенията.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тогава какъв е смисълът от двудневно заседание? Няма смисъл.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Тогава нека следващия път да обсъдим подхода към Закона за измененията и допълненията на Закона за професионалното образование и обучение, след като в момента нямаме консенсус.
Преминаваме към следващите точки от дневния ред. Уважаеми колеги, съгласно регламента, който приехме, преминаваме към трета точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ № 454-01-2, ВНЕСЕН ОТ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ, ЛЮТВИ МЕСТАН И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 22.01.2014 Т. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предоставям на вашето внимание и точки 4 и 5, които третират същата материя:
4. ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ № 454-01-10, ВНЕСЕН ОТ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 31.01.2014 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
5. ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ № 454-01-16, ВНЕСЕН ОТ ГАЛЕН МОНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 07.02.2014 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, предлагам точки 3, 4 и 5, съгласно Правилника за работата на Народното събрание, да бъдат подложени заедно на обсъждане.
Има ли други предложения? – Няма.
Моля, който е съгласен точка 3, точка 4 и точка 5 от дневния ред да бъдат разглеждани заедно, да гласува.
Гласували: за - 15, против и въздържали се - няма.
Приема се.
По точки 3, 4 и 5 участие в нашата работа ще вземат участие:
Доц. Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката;
Мария Фъртунова – директор на Дирекция „Висше образование” в МОН;
Борислав Стоянов – секретар на Съюза на учените в България;
Чл. кор. проф. Ваньо Митев – председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България;
Чл. кор. проф. Иван Илчев – ректор на СУ „Климент Охридски”;
Проф. Христо Белоев – ректор на Русенския университет;
Проф. Иван Мирчев – ректор на Югозападния университет;
Доц. Григорий Вазов – ректор на ВУСФ, Асоциация на частните училища;
Проф. Владимир Добрев – председател на Гражданско движение за защита на науката;
Проф. Рубен Леви – Гражданско движение за защита на науката;
Проф. Мирослава Кортенска – Югозападен университет;
Доц. д-р Лиляна Вълчева – Председател на Национален браншови синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ;
Проф. Христина Балабанова – ВОН, КНСБ;
Доц. Александър Николов – ВОН, КНСБ;
Доц. Маргарита Кръстева – ВОН, КНСБ;
Доц. Екатерина Илкова – ВОН, КНСБ;
Гл. ас. Ивайло Симеонов – ВОН, КНСБ;
Проф. Панайот Панайотов - ФУНИС;
Ангел Георгиев – Председател на Национално представителство на студентските съвети
Християн Даскалов – НПСС;
Димитър Пейков – НПСС;
Проф. Мария Кожухарова – Федерация „Висше образование и наука”;
Проф. Иван Лалов - ФВОН
Д-р Ермак Димов – председател на САС;
Доц. Стайко Цонев – Асоциация на спортните педагози
Проф. Йордан Димитров Костадинов - ФВОН;
Проф. Борис Стефанов – Юросайънс - България
Проф. Лъчезар Аврамов - Гражданско движение за защита на науката;
Господин Местан, заповядайте да представите вашия законопроект.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на академическите среди, гости! Дебатите по предложения от нас законопроект имат 24-годишна история. Аз съм улеснен, защото вече чух всички въпроси, които и днес евентуално биха ми били зададени.
Аз няма да препрочитам официалните мотиви, с които сме внесли законопроекта. Аз ще отговоря на вече зададените въпроси. И ако не съм засегнал някой въпрос, готов съм, разбира се, допълнително да отговоря и на него, ако ми бъде зададен впоследствие.
Бързам да кажа, че не съм настроен да водя излишни спорове. Дълбоко съм убеден в необходимостта законопроектът да бъде приет.
Какво не прави законът – това е първият въпрос. И вторият е какво дава този законопроект, ако бъде приет.
Най-упоритото определение за законопроекта е, че с него се премахва ограничението на броя на мандатите на ректорите на висшите училища и на ръководните органи на висшите училища. Това е абсолютно некоректно твърдение. Законът не премахва ограничението на броя на мандатите на ръководните органи на висшето училище. Законът прави друго – делегира това право на автономната академическа общност на съответното висше училище, делегира това право на правилника на съответното висше училище.
За да обоснова тази теза, ще разгърна една хипотеза. Представете си ,че с оглед на целите на визията за развитие на съответното висше училище академическата общност реши ,че се нуждае от по-голяма динамика на ръководните тела на съответното висше училище. И в изпълнение на тази цел мнозинството при приемането на правилника решава: в нашия университет ректорът ще може да бъде ректор само за един мандат.
Ако този законопроект бъде приет, това е възможно. Тогава аз питам: какво ограничение премахва законът? Като практическо приложение този закон може да въведе още по-голямо ограничение – само за един мандат. Някой ще оспори ли това?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може да го въведе прекрасно.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз знам, че моя опозиция днес не са реалните аргументи, не са реалните правни аргументи. Мой опонент днес е страхът и то страхът от свободата. Убеден съм.
Разбира се, друго висше училище може да прецени, че предвид на традиции е допустимо един ректор да бъде и три мандата ректор. Това е решение на академическата общност. Аз нямам право да се намесвам там. Защото, ако въобще е възможно да говорим за ненамеса на държавата чрез закон, говоря, разбира се, за вътрешното устройство на съответното висше училище, то това е точно територията на академическата автономия. Защото смятам, че академическата общност представя най-интелигентната част на българското общество. Ако тя не е в състояние да се саморегулира, кой ще е в състояние да се саморегулира?
Чух следните аргументи: Да, господин Местан, това теоретично звучи добре. Но на практика Вие създавате предпоставки и от закона Ви прозира злокобният образ на Пожизнения ректор.
Уважаеми госпожи и господа академици, това е обидна самооценка. Защото дори при действащия закон точно вие избирате ректора. Никой не гарантира два мандата на нито един ректор. След четири години той се явява пред съда на вашата съвест, на вашата свободна воля и вие с тайния си вот решавате дали да му дадете втори мандат. Можете да не му дадете. Защото, освен всичко друго, вотът ви е таен. Къде е тук страхът?
Ако обаче вие кажете, че и това не е достатъчно, защото дори в тъмната стаичка отнякъде всевиждащото око на злокобния ректор ще види дали гласувате с „да” или „не”, или за кого гласувате, вие всъщност изправяте срещу свободата, която ви дава законът, собствения си страх.
Аз нямам идея да обслужа страховете. Смятам, че както е по отношение на частните висши училища, както между впрочем е и световната практика, време е българските държавни висши училища да разширят територията на автономията си. И те, сами, съобразно визията за развитие на висшето училище, да преценят: да има и ако ще има, какво да е ограничението на мандатите, или да няма ограничение на мандати. Става въпрос за избор между свободата и прангите на закона.
Ако ми кажете днес, че се чувствате по-уютно в прангите на закона, това е ваш проблем. Това наистина е ваш проблем. Аз внесох или съм съвносител на този закон, воден от разбирането, че академизмът е на първо място свобода на духа, а не страх, свобода на волята - нищо друго, по отношение на правото да вземете решение.
Между впрочем, аз познавам представители на други автономни организации в България, например на синдикални организации и то от първата година, когато бях избран за народен представител. Това беше преди много-много години, преди 17 години. И все в тази зала обсъждаме законопроекти с тях все в качеството им на председатели на синдикални организации. Биха ли приели те някакъв закон да им наложи ограничение колко мандата да бъдат синдикални лидери? Би било глупаво. Защо? Че ако един ръководител се изхабява за два мандата… (Неразбираема реплика на Лиляна Вълчева).
Аз никого не визирам, госпожо Вълчева. Аз не визирам никого персонално. Аз само питам още веднъж: ако една академическа общност не реши да избере някого, той може ли да стане ректор? Може ли да стане? Как ще стане? Ако повечето тук членове на Общото събрание или на Академическия съвет решим да не Ви изберем за ректор, какъв Ви е шансът? Убеден съм, че ще намерите отговор на този изумителен въпрос? Или Вие ще смачкате моята свободна воля, ще ме заставите да гласувам за Вас?
Ако аз се подчиня на този натиск, аз преставам да бъда академик. Ще бъда някакъв с някакво академическо звание, но моят дух не е академически. Ако съм истински представител на академическата общност, последното нещо, което бих поискал, са прангите на закона. Който си ги иска, да си ги носи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на господин Местан.
Колеги, в заседанието ще вземат участие и наши колеги, които са хабилитирани – проф. Румен Гечев и проф. Методи Теохаров. Моля, колеги, заповядайте на масата при нас.
Уважаеми колеги, предлагам първо да бъдат представени становищата. Становища относно законопроекта са постъпили от Съвета на ректорите, от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, от Асоциацията на частните висши училища в България, от Федерацията на университетските синдикати, от Българската академия на науките, от Министерството на финансите, от Конфедерацията на труда „Подкрепа”, от Съюза на учените в България, от Министерството на здравеопазването, от Националния браншов синдикат „Висше образование и наука”, от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на икономиката и енергетиката, от Министерството на образованието и науката, от Сдружение за европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството. Всички те са достъпни на сайта на комисията.
Моля, уважаема доц. Тенева, да представите становището на Министерството на образованието и науката по този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Уважаема проф. Добрева, Министерството на образованието и науката по принцип подкрепя представения законопроект за изменение на Закона за висшето образование, внесен от народните представители Сергей Станишев, Лютви Местан и група народни представители.
Подкрепяме мотивите на вносителите и считаме, че предложеното изменение е в съответствие със съвременното ниво на развитие на академичната общност и академичната автономия, с цел постигане на последователна законодателна логика и систематика на нормите, уреждащи мандатността.
Считаме за необходимо да се прецизира редакцията на предложената разпоредба на чл. 31, ал. 2, в която е посочено, че мандатността се определя в правилника на висшето училище.
Министерството на образованието и науката споделя разбирането, че мандатността включва не само разбирането за режима на ограниченията в броя на мандатите, а и редица други разпоредби, като продължителността на мандата, предсрочното му прекратяване и т.н., които ще продължат да бъдат законово регламентирани.
От мотивите на вносителите е видно, че идеята им не е уредбата на института на мандатността да се делегира изцяло на висшите училища, а в правилниците да може да се уреждат само въпросите, свързани с ограниченията в броя на мандатите за едно и също лице, да има или не ограничения и ако има, какви точно да бъдат те.
Ето защо, считаме за необходимо, в редакцията на чл. 31, ал. 2 да се посочи изрично, че в Правилника на висшето училище може да се определя не мандатността, а ограниченията в броя на мандатите за едно и също лице.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че ограничението на броя на мандатите за едно и също лице няма напълно да отпадне и решаването на този въпрос ще бъде изцяло на плоскостта на академичната автономия.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на доц. Тенева. Предлагам да бъдат представени становищата по законопроекта, след което да представим останалите законопроекти и дискусията да бъде обща.
За становище на Съвета на ректорите давам думата на чл. кор.проф. д-р Ваньо Митев. Заповядайте.
ЧЛ.- КОР. ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Уважаема госпожо Добрева! Аз изпратих едно писмо от името на Управителния съвет на Съвета на ректорите до всички членове на комисията и до всички председатели на парламентарни групи. Предполагам, че сте го получили.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Вашето писмо е на сайта на комисията.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Не, аз говоря за второто писмо, което изпратихме. Ние пратихме едно писмо и след като видяхме какво се качва на сайта, а именно лични мнения на хора, които говорят от името на организации, изпратихме и второ писмо.
Тук ще дам един драстичен пример. Преди малко Вие казахте, че има становище на частните университети. Такова становище няма. Има становище на президента на Бургаския свободен университет Чобанов, лично негово становище, под което се е подписал като председател на организацията на частните университети. Ето, доц. Григорий Вазов ще ви каже, че никой не е питан. Всички ректори, абсолютно всички, без нито едно изключение, включително и ректорът на Бургаския свободен университет, а не президентът, са гласували в подкрепа на това становище.
Направихме справка и за други, представящи се за ръководители на профсъюзи, че становищата им са тяхно мнение, а не на техните членове. Това го проверихме и на сайта на Съвета на ректорите сме качили много писма от КНСБ и от ФУНИС в наша подкрепа.
Друго нещо, което искам да кажа. Много се учудвам, д-р Тренчев и КТ „Подкрепа” не ги ли смятате за профсъюзна организация? Д-р Тренчев е пратил много силно писмо в наша подкрепа. Тук има ли представител на „Подкрепа” или такава профсъюзна организация вече не съществува?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Извинявайте, проф. Митев, мисля, че става някакво объркване.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Не, няма объркване.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: В момента Ви давам думата, за да изложите становище на Съвета на ректорите.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Становището на Съвета на ректорите е абсолютно ясно. Ние подкрепяме, естествено, вносителите. Но искам да изкажа нашите опасения за едно манипулативно представяне на сайта на Народното събрание на мнението на частни лица, които говорят от името на организации.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми проф. Митев, затова са публични заседанията, затова има представители на академичните общности, на различни организации, на всички, които искат да вземат участие, за да може всеки, както и Вие, да изкаже мнение по разискваните законопроекти, които са три.
И последното Ваше писмо – направих справка – е качено на сайта на комисията, както и всички останали становища, така, както те са постъпили в Комисията по образованието и науката.
Проф. Илчев, заповядайте да докладвате становището на Софийския университет.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Аз гласувах за становището на Съвета на ректорите, дотолкова, доколкото това е въпрос на свобода на всяка висше училище. В Софийския университет този въпрос въобще не стои. Имаме традиция. Въобще не стои, не е обсъждан и предполагам че в скоро време няма да бъде обсъждан.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имаме становище и на Конфедерацията на труда „Подкрепа”. То също е качено на сайта. Конфедерацията на труда „Подкрепа” подкрепя вносителите. Ще ми разрешите да прочета мотивите.
„Мандатността на ръководните длъжности във висшите училища е вътрешен проблем за всяко от тях и не би следвало да се определя централизирано. Академичната автономия включва не само научноизследователска автономия, но и автономия на управлението. Още повече, че Законът за висшето образование не предвижда ограничение за ръководните органи на частните висши училища.
Предложеният законопроект изчиства съществуващото неравно третиране и дава равни възможности и на всички висши училища да се възползват от автономията на управлението като част от академичната автономия.”
Национален браншов синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ. Заповядайте, доц. Вълчева.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожа ректори, колеги! Ние сме направили в писмен вид нашето становище. То е достояние на всички. Ще кажа само следното:
Има решение на Конституционния съд. Това решение е под № 13/ 15.12.2010 г. и е по искане на 61 народни представители. Там ясно е определена мандатността като основен принцип на конституиране и функциониране на органи на публичната власт. Правният режим на мандата на органите на публичната власт, постановява Конституционния съд, се определя от конституционни и от законови норми. Ректорите на ДВУ са публична власт.
Тук ще кажа: моля ви, госпожи и господа народни представители, не хвърляйте горещия картоф в академичната общност. Бъдете любезни да си поемете доблестно това, което Конституцията е казала. Дайте правна норма на мандата и го положете в закон. Ако ще кажете, че мандатите отпадат, кажете го в закон, ние ще го приемем. Но не да ни оставяте ние вътре да се чудим.
Аз нямам нищо против колегите, напротив, адмирации към добрите ректори. Аз също желая да продължа да водя с тях диалог. Но кажете ясно: в Закона за висше образование – и го напишете – мандатите се определят и отпадат. Или ще бъдат два, или ще бъдат три. Ясно ги ограничете или им дайте свободата. Сложете три мандата.
Искам да припомня, че през 2010 г., пак тук, в тази зала, когато проф. Борислав Борисов беше председател на Съвета на ректорите - тук са и проф. Мирчев, и проф. Белоев, и проф. Митев, и проф. Илчев, ние коментирахме да има свобода на срок. И говорехме – не по-малко от четири, не повече от шест години. И ако това бъде обвързано с тези висши училища, които имат регулирани професии, два мандата по шест години не звучи ли добре на народните представители! Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Представител на Българската академия на науките? – Не виждам.
Представител на Съюза на учените? – Не виждам.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Понеже ние сме в режим на представяне на становища, които ще дадат посока на дебатите, една кратичка реплика. Нека да не бъркаме мандат с броя на мандатите. Разбира се, че има мандатност на всички публични органи, в това число и на Народното събрание. Това е един въпрос.
Съвсем друго е дали има ограничение на броя на мандатите, които може да има един отделен народен представител.
Аз съм пети мандат народен представител. Не вярвам това да прави парламента непублична институция.
Второ. Не ни плашете с решение на Конституционния съд, защото точно от това решение на Конституционния съд произтича правото на законодателния орган да реши тези въпроси. Ние бихме имали проблем за конституционосъобразността на закона, който сме внесли, само ако Конституцията урежда броя на мандатите на ректора на висшите училища и искаме с обикновен закон да променим това конституционно скрепено положение.
Както виждате, в Конституцията няма текстове, които да уреждат броя на мандатите на ректора. Това се случва в определен закон. Ние предлагаме изменение на обикновения закон. Струва ми се, че ви отива да представяте доста по-солидна позиция. Защото това, което направихте – препратката към Конституцията и към решение на Конституционния съд, е нелепо. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин Местан.
Разрешете ми, като един от вносителите, да представя мотивите към другия законопроект за изменение на Закона за висшето образование.
Основната цел на законопроекта с основен вносител Сергей Станишев и група народни представители е разширяване и гарантиране на равния достъп до висше образование.
През 2010 г. във финансирането на държавните висши училища бяха предприети така наречените антикризисни мерки. С тях нормативът за издръжка на обучението на един студент се намали с 10 процента. А със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. беше направено изменение в Закона за висшето образование, като таксата за обучение, заплащана от студентите, се увеличи и от учебната 2010 – 2011 г. стана до две трети от норматива за издръжка на обучението.
Тригодишната практика по прилагането на тези мерки показа следните резултати:
Първо. Антикризисните мерки не намаляват отрицателните последици от кризата.
Второ. Държавата демонстрира оттегляне от издръжката и социалната отговорност към системата на висшето образование, особено към държавните висши училища, като прехвърли част от социалните си ангажименти върху студентите, които поемат все повече от разходите за образование.
Трето. Беше ограничен достъпът до висше образование на младежите от нискодоходните социални групи.
Четвърто. Увеличи се многократно търсенето на специалности с по-ниски такси за обучение, което, от своя страна, води до дисбаланс на пазара на труда.
Пето. Увеличаването на максималния размер на таксите за обучение не доведе до повишаване на качеството на образованието, а послужи за компенсиране намаляването на държавната субсидия за висшите училища.
Шесто. Увеличаването на максималния размер на таксите за обучение компенсира само частично намаляването на държавната субсидия, тъй като таксите, предложени от висшите училища, за повечето от специалностите не достигат максималния размер, позволен от закона.
Какво предлагаме. С този законопроект ние предлагаме изменение на нормата на чл. 95, ал. 3, с което максималният размер на таксите за обучение в държавните висши училища се намалява от две трети на 30 на сто от диференцираните нормативи по професионални направления за един студент.”
Това са мотивите, които представям на вашето внимание във връзка с предложението за законопроект за изменение на Закона за висшето образование № 354-01-10, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 31.01.2014 г.
Уважаеми колеги, дами и господа! Какви становища са постъпили до момента?
Постъпило е становище от Министерството на образованието и науката, постъпило е становище от Съвета на ректорите, от Националното представителство на студентските съвети, от Министерството на финансите, от Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Уважаема доц. Тенева, моля, представете становището на Министерството на образованието и науката по така представения от мене законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Уважаеми народни представители! Министерството на образованието и науката подкрепя представения законопроект със следните мотиви.
Първо, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 7 от Закона за висшето образование, размерът на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища се определя ежегодно от Министерския съвет по предложение на Министерството на образованието и науката, въз основа на предложението на държавните висши училища. Предложенията на висшите училища за конкретните размери на таксите за обучение в повечето професионални направления и специалности от регулираните професии са значително по-ниски от максимално допустимия таван, определен с чл. 95, ал. 3 от Закона за висшето образование.
Държавните висши училища се ползват с относителна самостоятелност при определяне на броя на приетите студенти, докторанти и специализанти при определяне на размера на заплащаните от тях такси за обучение.
Във връзка с гореизложеното подкрепяме предложението за изменение на разпоредбата на чл. 95, ал. 3 от Закона за висшето образование, с което максималният размер на таксите за обучение в държавните висши училища се намалява от две трети на 30 на сто от диференцираните нормативи по професионални направления за един студент.
Не на последно място следва да отбележа, че на 10 май, с постановление № 109, Министерският съвет е утвърдил таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища за предстоящата учебна година, което означава, че следва да се уточни и срокът за влизане в сила на този законопроект от 2015 г.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Представител на Министерството на финансите? – Няма.
На този етап Министерството на финансите приема законопроекта с бележки. Изразява мнение, че приемането на предложените изменения в Закона за висшето образование следва да бъдат направени след внимателен анализ по отношение изпълнението на бюджетите на държавните висши училища и предполага, че уредбата ще окаже негативно финансово въздействие върху бюджетите на държавните висши училища, което ще провокира искания за увеличаване на субсидията общо за всички висши училища, а не по механизма на диференцираното увеличение на субсидията, в зависимост от качеството на обучението и реализацията.
Проф. Митев, имате думата да докладвате становището на Съвета на ректорите.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Съветът на ректорите подкрепя с условието, губещите направления да бъдат компенсирани по механизъм, който ние сме предложили.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имаме становище от Софийския университет. Проф. Илчев, заповядайте.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Ние по принцип нямаме нищо против предложенията. Но ни се искаше това да бъде пакет от мерки. Тоест, от една страна да се предвижда да влезе това, което ще облекчи студентите, а, от друга страна, да се приеме това, което ще облекчи висшите училища, които за съжаление не са в добра ситуация. И то тези направления във висшето училище, както каза проф. Митев, от които зависи бъдещето на България. За съжаление, за момента това се прави на парче.
Аз се удивявам, седма година под ред предлагам тук нещо съвсем простичко. В закона има абсурди - и това сме го сложили в нашето становище. Според закона човек, който е получил бакалавърска степен в държавно висше училище, не може сам да си плати таксата в друго държавно висше училище ида получи второ висше образование в държавно училище. Тук става въпрос в закона да се изменят две думички. Но 7 години никой не става каил да се променят тези думички.
Нека само да посоча, че ако Алберт Швайцер беше български гражданин, нямаше да получи Нобелова награда, защото той е завършил теология и след това завършва медицина. А в България, ако си завършил теология в Софийския университет, не можеш да завършиш и медицина - тя се изучава само в държавни училища. Това е безумие, абсурд. И беше по-редно според мене, да се занимаваме с такива абсурди.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. По вашето предложение - на Софийския университет, вече имаме готов текст, който ще предложим на обсъждане.
Становището на Националното представителство на студентските съвети ще представи Ангел Георгиев.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми ректори! Националното представителство на студентските съвети подкрепя конкретното предложение, още повече, че това е заложено в една декларация, подкрепена от над 35 университета още преди година и половина.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
Преминаваме към третия законопроект. Мотивите към законопроекта ще бъдат представени от народния представител Гален Монев.
ГАЛЕН МОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми ректори, скъпи гости! Промените, които ние от партия „Атака” предлагаме, са само в един член от Закона за висшето образование, член, който не е променян вече 10 години, а според нас наистина има нужда от тази промяна. Тази нужда не е продуцирана от някакви политически причини, а изцяло от това, което искат самите студентски съвети. Неслучайно 26 студентски съвета, близо 27, са изразили подкрепа за промените в този член, сред които студентските съвети на най-големите университети – Софийския университет, Медицински, Технически и УНСС, както и много други.
Промените са само три, но належащи. Само за народните представители ще кажа, че между първо и второ четене ще прецизираме текстовете. Това е относно делегираните представители – свободното тълкуване в момента на делегирани представители, които са извън структурите на студентските съвети, а все пак това е представителство на студентските съвети.
Другият важен момент е мандатността. В момента, според НПСС, в Закона за висшето образование не е въведена такава. Смятаме, че тук са най-належащите промени именно заради маргинализирането на такива организации.
И последното е за публичността и за това, че самият бюджет на НПСС трябва да влезе в годишния план на Сметната палата за одит. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Постъпили са писмени становища от Министерството на образованието и науката, от Съвета на ректорите, от Националното представителство на студентските съвети, от Сметната палата и от представители на 26 студентски съвети.
Моля, доц. Тенева, имате думата да изразите становището на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Министерството на образованието и науката не подкрепя по принцип внесения законопроект.
Първо, смята, че с направеното предложение се стеснява правото на всички студенти да бъдат избирани за представители на висшите училища в Националното представителство на студентските съвети. Стесняването е само до членовете на студентските съвети.
Второ. Не се налага промяна на чл. 73а, ал. 4, т. 2, която ограничава до два двугодишни мандата броя на мандатите на председателя на Националното представителство на студентските съвети, тъй като този въпрос е уреден в Правилника за дейността на Националното представителство.
Трето. Не можем да подкрепим предлагания текст за нова т. 5 към чл. 73а, ал. 4 от Закона за висшето образование относно определянето на два двугодишни мандата на председателите или делегираните членове на студентските съвети в Националното представителство, тъй като това би влязло в противоречие с принципите на автономията на студентското и академичното самоуправление.
По отношение на създаването на нова т. 6 към чл. 73а, ал. 4 от Закона за висшето образование, Националното представителство има практика, заедно с годишния отчет за дейността си, да публикува на интернет страницата си и своя бюджет.
Що се отнася до новата т. 7 към чл. 73а, ал. 4 от Закона за висшето образование, не се налага тя да бъде променена, тъй като резултатите от одитите на Сметната палата се публикуват на нейната интернет страница и по този начин изпълнението на бюджета и резултатите от вътрешните одити стават обществено достояние за всички заинтересовани.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имате думата, уважаеми проф. Митев.
ГАЛЕН МОНЕВ: Само да добавя, проф. Митев. Изпуснати са знаците за параграф в законопроекта – техническа грешка е това.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Както ние искаме да се уважава нашата автономия, така и ние уважаваме автономия на студентите. Преди да формираме нашето становище, ние искахме да разберем какво е становището на студентите. Тъй като 26 университета или повече от половината го подкрепят – и то най-големите, ние също подкрепяме законопроекта.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. От името на Националното представителство на студентските съвети има думата Ангел Георгиев.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател, уважаеми ректори, гости! Ние сме изпратили нашето становище. Ако трябва, ще го изчета дословно.
С две думи, ние сме против внасянето на подобен законопроект. Нашите мотиви са ясно изложени.
В защита на това и в защита на тезата, че 26 университета са подкрепили така предложените промени в закона, мога да кажа ,че 20 от тези студентски съвети, които са подкрепили и подали молби, грубо нарушават Закона за висшето образование и не участват в работата на националната организация. Това първо.
И второ, членовете на студентските съвети, които са членове на Общото събрание на Националното представителство на студентските съвети, са участвали и подкрепили правилника за организацията и дейността на Националното представителство на студентските съвети – над 31 съвета. Именно в този правилник ясно е описано в чл. 27,2 т. 8, че председателят на НПСС може да бъде избиран за такъв до два мандата. Така че, правилникът веднъж го ограничава.
Второ, повечето от писалите молбите са гласували и подкрепили правилника.
И още нещо. Не смятам за редно, искам да отбележа. Преди малко се разискваше отпадането на броя на мандатите на уважаемите ректори, а в същото време разискваме налагането на такива в националната студентска организация.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Моля, представител на Сметната палата? – Няма представител.
В становището си Сметната палата подкрепя внесения законопроект.
Има ли представители на тези 26 съвета? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ГЕШЕВ: Уважаема проф. Добрева, уважаеми дами и господа народни представители! Днес в качеството си на председател на студентския съвет към Медицинския университет – София съм тук, за да потвърдя лично позицията, която вече изпратих писмено до членовете на Парламентарната комисия по образованието и науката, позиция в подкрепа на предложените промени в Закона за висшето образование, касаещи Националното представителство на студентските съвети. Промените отразяват желанието на мнозинството студентски съвети в Република България, 27 от 51 Националното представителство на студентските съвети да се реформира и по този начин неговата работа да бъде по-прозрачна в името на интереса на студентите, курсантите, специализантите и докторантите в Република България.
Внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование предвижда въвеждането на мандатност за членовете и председателя на НПСС, каквато е предвидена в закона за членовете на отделните студентски съвети по места. Странно защо досега мандатността не е задължителна за техния обединяващ национален орган.
Друга промяна, за която настояваме, е годишните финансови отчети на НПСС да бъдат публикувани на официалната интернет страница на организацията. Смятаме това за необходимо и редно, предвид факта ,че бюджетът на НПСС представлява сбор от членски вноски, които студентските съвети превеждат. Те, от своя страна, формират бюджетите си като процент от семестриалните студентски такси. Ето защо няма нищо по-нормално от това бюджетът на НПСС да бъде публичен и отчетен.
И не на последно място, бихме искали в Закона за висшето образование да залегне, че членовете на НПСС могат да бъдат само членове на студентските съвети. Защото към настоящия момент се злоупотребява с термина, залегнал в закона, делегирани представители.
От името на организацията произтича, че тя е национално представителен орган на студентските съвети. Това недвусмислено показва кои би трябвало да са членове.
Считам, че от заложените предложения за промени в Закона за висшето образование, касаещи НПСС, става ясно, че целта е прозрачност, по-ясни и честни правила, за да върнем стъпка по стъпка доверието на студентите в техните представителни органи. Вярвам, че свърши времето на студентските лидери – феодали, които търгуват с позиции, които веднъж са завоювали, и не желаят никога да освободят.
Струва ми се, че в атмосферата на нестабилност и недоверие, в която живеем като общество, всеки трябва да положи своите усилия за осигуряване на достъп до повече демократични инструменти на гражданите.
Аз и колегите ми от 27 от общо 51 студентски съвети в страната, припознахме ролята си на хора, които трябва да изкажат от името на мнозинството истинско желание за промяна в областта на студентското самоуправление. Събрахме се, разговаряхме, обединихме се. бихме искали да вярваме, че в лицето на законодателя – най-важната власт в една парламентарна република, ще открием партньор, а не мълчалив съучастник на едно ялово статукво.
Благодаря ви за дадената дума и за вниманието.
Само ми разреше в рамките на няколко секунди да изчета студентските съвети от кои университети са изпратили своите становища, за да могат да чуят членовете на комисията. Това са: Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Пловдивски университет, Великотърновски университет, Югозападен университет, Русенски университет, Университет за национално и световно стопанство, Стопанска академия „Димитър Ценов” – Свищов, Университет по архитектура, строителство и геодезия, Технически университет – София, Варна и Габрово, Химико-технологичен и металургичен университет – София, Минно-геоложки университет – София, Лесотехнически университет – София, Университет по хранителни технологии – Пловдив, Аграрен университет – Пловдив, Медицински университет - София, Медицински университет – Пловдив, Национална художествена академия, Национална музикална академия – София, Висше военно-морско училище – Варна, Висше транспортно училище „Тодор Каблешков” – София, Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг – София, Висше училище по застраховане и финанси – София, Колеж по туризъм – Благоевград, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, Европейски политехнически университет. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Наистина, в комисията има предложения на 26 студентски съвета. Вие ги представлявате, доколкото разбирам. Аз искам да отговоря на господин Георгиев. Както и на проф. Митев, който коментира организациите, чиито становища сме публикували:
Комисията по образованието и науката публикува на сайта си и прави обществено достояние всички писмени становища, които постъпват до нея. Ние не сме органът, който да удостоверява, дали една организация е легитимна и има ли тя съответното представителство. Затова е обществена дискусията, за да може тук да се изложат отделните становища.
Уважаеми дами и господа, откривам дискусията по така представените законопроекти. Заповядайте, проф. Мирчев.
ПРОФ. ИВАН МИРЧЕВ: Ще ми бъде малко трудно да кажа нещо ново във фундаментален план след изказването на господин Местан. Да се представя – аз съм Иван Мирчев. От 1980 г. работя в Югозападния университет. Бил съм всичко, за което можете да се сетите и го има в структурата – ръководител катедра, заместник-декан, декан, научен секретар, заместник-ректор, директор на университетско издателство. В момента съм заместник-председател на Съюза на математиците в България и член на управителния съвет на Българската федерация по баскетбол.
Подкрепям напълно внесеното проектопредложение.
Никога не съм членувал в никаква синдикална организация. Членувам в Съюза на учените – там, доколкото знам, няма мандатност, в което няма нищо лошо. И понеже ключовите думи и аргументи срещу внасянето на такава промяна обикновено са феодализъм, окопаване във властта, корупция и схеми, ще дам само два примера.
Имаше мандатност и преди време в Югозападния университет имаше корупционни схеми. Вместо 600 студенти по право, обучаваха се 2600. Не греша – вместо 600 – 2600 в една регулирана специалност. Мандатност имаше. В Югозападния университет имаше незаконно изнесено обучение – в Разград Търговище, Кюстендил, София, Враца. Тоест, аз не виждам причинно-следствената връзка между успехите или неуспехите на един университет и мандатността и броя на мандатите на ректорите. Към днешна дата Югозападния университет при 15 млн. лв. държавна субсидия има консолидиран бюджет от 40 млн. лв.
И понеже съм човек, който много обича спорта, знам едно златно правило на моите 58 години – когато едно състезание или един мач върви добре, може би не е добре да бъдат правени смени.
Искам да декларирам следното. Аз лично не съм убеден дали ще се кандидатирам за трети мандат. А и не знам какво решение ще вземе академичната общност на Югозападния университет. При нас общото събрание е приблизително около 400 човека. Минимум 60 от тези 400 човека са студенти. В този смисъл аз мисля, че идеята е не да се определя да има или да няма мандатност, а това да влезе в правомощията на висшите училища. Това е една сериозна стъпка и се надявам да не е последната по посока на разширяване автономията на висшите училища. защото пак ще ви повторя, на мене не ми звучи нормално, знам какви са проблемите на държавата, да бъда държавен университет, да имам 15 млн. лв. държавна субсидия, а консолидираният ми бюджет да е 40 млн. лв., тоест ние сами да си намираме 25 млн. лв. и някой да се опитва да обръща каруцата. Защото всякакви резки движения понякога са опасни.
Ще бъда честен. Вие сте прави – има и рискове. В момента, ако добре съм влязъл в темата за Националното представителство на студентските съвети, там пък се получава обратният казус. Но искам да ви кажа, че според мене академичната общност е достатъчно мъдра и няма как да бъде манипулирана, така че да вземе едно неразумно решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Проф. Белоев, заповядайте.
ПРОФ. ХРИСТО БЕЛОЕВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък. Ако става въпрос за мандатността при студентите, един студент е четири години бакалавър и още година или две – магистър. Там може да заеме пост може би най-рано след втори курс и няма как да изкара повече от два мандата. Той трябва да бъде вечен или поне 10 години да учи, което не е добре.
Ние подкрепяме напълно внесеното предложение за промяна на закона. Без да казвам излишни неща, само искам да кажа ,че наистина академичната общност е много мъдра и много зряла.
Само един пример с Русе. Аз спечелих моя мандат в състезание с ректора, който тогава кандидатстваше за втори мандат. И го спечелих доста убедително. А този ректор, който тогава се състезаваше с мене, беше на висок пост в съседната сграда.
Академичната общност търси промяната. И по-скоро поддържам тезата – има такъв механизъм и той трябва да работи много добре. Ако един ректор не работи, той трябва много лесно да бъде свален. Не да се чакат четири години, а една-две години и ако трябва, да се правят нови избори. Но такива механизми има. Те трябва да работят добре. Академичната общност не може да бъде манипулирана и този избор е таен.
Така че напълно подкрепяме всички тези, които бяха представени.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Доц. Вазов, заповядайте.
ДОЦ. ГРИГОРИЙ ВАЗОВ: Аз искам да подчертая, че становището на проф. Чобанов е негово лично. Асоциацията на висшите частни училища никога не се е събирала и никога не е взимала такова становище. Нещо повече, всички ректори от частните висши училища, като членове на Съвета на ректорите , подкрепихме единодушно общото становище на Съвета на ректорите.
И второ като добавка. Няма логика частните висши училища да не подкрепят този законопроект. В крайна сметка държавата не дава един лев за нас. Защо трябва да ни определя и как да се управляваме. Няма никаква логика. Тя трябва да определя как правим образование, но не как се управляваме. Така че това е становището на частните висши училища.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, господин Лафчиев.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Казвам се Христо Лафчиев и представлявам „Глас народен”.
Отношението на нашата партия към предложения законопроект, специално в частта на безкрайни мандати на ректорите, е следната. Ако един ректор за два мандата по четири години не е успял да си подготви кадърен наследник, очевидно не е толкова добър. Ако един ректор след два мандата поиска трети с аргумент, че е незаменим и че не може друг да го наследи, означава, че една основна функция на ректорството или на доброто мениджърство не е изпълнена от него – той не е подготвил своята смяна.
Така че нашето твърдо мнение е, че ректори, които искат трети мандат, по принцип априори не го заслужават.
Втората точка от нашето становище е въпрос. Съветът на ректорите преди миналия септември беше изключително рязък, поради факта, че в еврофондовете за наука и за образование почти няма пари. Ситуацията оттогава не се е изменила много, но Съветът на ректорите млъкна. Дали няма замяна едната позиция срещу другата – вие ще си мълчите за еврофондовете, ще си мълчите за това, че на практика няма еврофондове за наука и за образование, защото те са едни много малки и смешни суми, а пък ние ще ви предложим безкрайни мандати.
Това е една много добра политическа замяна, която вносителите се надявам да изяснят дали не е направена.
И последно. Ако се приеме това предложение и безкрайните мандати започнат да ги искат и в други институции, включително и в тази, в която работя, примерно БАН, няма ли да се стигне дотам, че да се иска такава безкрайна мандатност, при която последният мандат изтича практически две години след вмирисването на тялото на така изпълняващия чудесно функциите си председател, директор, ректор или каквото и да е.
Това решение мирише отвсякъде, също като естественото си продължение, за което говорих. Много ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Само искам да кажа, че благодарение именно на правителството, особено на Министерството на образованието и науката – тук се надявам, че доц. Тенева ще вземе думата да внесе информация – наистина средствата от еврофондовете са повишени.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Незначително.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Министерският съвет има утвърдително становище по разработения проект за оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” – първа оперативна програма. От четири дни има и сесия за фонд „Научни изследвания” за 11 млн. Казвам само това, което е от последните десет дни.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз казах, че няма да влизам в излишни спорове. Но правя тази реплика, защото господин Лафчиев изглежда не беше при представянето на законопроекта. Много силни метафори. Не дотам красиви, но силни и експресивни. Но не се отнасят до този закон.
Аз разгърнах една хипотеза от гледна точка на практическото приложение на закона, при която законът, ако партия „Глас академичен” реши, може да сведе мандата на ректора само до един. И казах, че опонент на този закон е страхът. Няма никакви други реални аргументи против закона.
Ако вие от партия „Глас академичен” решите да прекъснете дори първия мандат на един ректор, можете да го правите. Ако обаче имате проблем със свободата на волята си, което е в основата на академизма, и Господ не може да ви помогне. И когато той е далече, вие естествено ще искате да бъдат съхранени прангите на закона. Защото в тях се чувствате много по-уютно.
Аз препоръчвам на всички опоненти на закона да прочетат глава „Великият инквизитор” на Достоевски. Там се съдържат истинските основания за внесения законопроект. Благодаря.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Мога ли да отговоря? Виждам, че „Глас академичен” е против. Благодаря.
ЧЛ.КОР. ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Мене ме избират 400 души с тайно гласуване.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Проф. Добрев, заповядайте.
ПРОФ. ВЛАДИМИР ДОБРЕВ: На мене ми се струва, че тук се нарушава академичният тон с такива реплики. Би трябвало това да не се случва.
Аз съм проф. Добрев , д-р на ф.н. от Института за ядрени изследвания на БАН. Представител съм на Гражданското движение за защита на науката и образованието, което имаше ключова роля например в последните протести срещу скандалния конкурс на ФНИ между 2012 г., конкурс, между другото, който беше осъден от всички обществени организации, с изключение на Съвета на ректорите.
Преди 6 години представители на това гражданско движение – ние работим от 7 години – влязоха в Общото събрание на БАН. Основната цел, която си бяхме поставили, беше промяна на устава на БАН, въвеждане на мандатност, на ограничен брой на мандатите, въвеждане на изискване за възраст. Трябва да ви кажа, че не беше никак лесно. Две години ние работихме. Аз бях заместник-председател на нормативната комисия, която подготвяше нещата. Две години всяко мое изказване завършваше с това: трябва да има мандатност. Вижте Софийския университет, вижте вузовете. Даже ме оприличаваха на един римски оратор, който завършвал всяко слово с „Картаген трябва да загине”. Накрая, на третата година, ние успяхме. Въведохме ограничение на броя на мандатите, въведохме ограничение на възраст. През цялото това време за нас вузовете бяха светлия пример, който да следваме. Сега виждаме, че нещата вървят наопаки.
Тук, уважавания от мене господин Местан, с когото обикновено сме на еднакви становища - за първи път трябва да говоря против това, което той застъпва. Това, за единия мандат, който може да се въведе, съществува и в сегашния закон. В сегашния закон е казано: не повече от два. Няма ограничение за един мандат. И сега може да има един мандат. Тоест не е промяната на закона, която предлагате, която ще даде възможност да се ограничи управлението в един мандат. И сега всеки ВУЗ, по сега действащия закон, може да си направи изискване в устава или правилника за един мандат. Тоест, вашият закон в това отношение няма никакво подобрение.
При всяка промяна се търси причината за нея. Винаги трябва да има причина. Уважаемият от мене проф. Илчев според мене направи едно много дипломатично изказване. Във вашия устав е записано ограничението за мандатността. Вие не се канехте да го променяте, но от някаква ректорска колегиалност, така да се каже, сте подкрепили Съвета на ректорите. Сега, разбира се, има такава общност – Съвет на ректорите; там си има колегиалност.
От друга страна, има и академична общност, има и академична колегиалност. Аз съм един редови професор, грубо казано, в БАН. С хората, с които се срещам аз на моето равнище – и в БАН, и в Софийския университет, не подкрепят този проектозакон. Не съм видял един човек, който да подкрепя този закон. Един човек! Аз не общувам с ректорите. Но нормалните хора, нормалните редови професори като мене, старши научни сътрудници, асистенти и прочие – няма нито един човек, който да подкрепя този закон.
Господин Местан, имайте предвид, че ще спечелите много черни точки с този законопроект сред академичната общност. Не слушайте съвета на ректорите.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Политическата отговорност се изразява и в консумиране на черни точки. Другото е популизъм. Нека да са за мене черните точки.
Аз ще кажа, че никой не премахва никакви ограничения на броя на мандатите. Единственото нещо, което правим, почитаеми проф. Добрев, е, че казваме: решете го вие, защото сте по-умни от нас. Вие сте по-умни от депутатите. Априори сте по-умни от нас. Затова ще кажа и на моя приятел Лафчиев, че ако толкова го харесвате този закон, просто със собствено решение го пренесете в правилника. Решете го сами. Аз не се чувствам в правото си да се намесвам в територията на най-интелигентната част на българското общество. И ако ще печеля черни точки само защото тази академическа общност иска ние да казваме какво тя да прави, аз мисля, че тези черни точки всъщност са комплимент. Благодаря.
ПРОФ. ВЛАДИМИР ДОБРЕВ: Коя е тази академична общност?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Проф. Добрев и сие.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е процедура, колеги. Времето ни изтече. Нашето решение беше заседанието да продължи до 17,30 часа.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, проф. Станилов напомни, че имаме регламент. Явно е, че дискусията е много оживена. При мене има списък от желаещи за изказване – проф. Рубен Леви, проф. Кожухарова, проф. Аврамов, проф. Кортенска. Ако искате все пак да ги чуем. Записани са още Ангел Георгиев, проф. Гечев. Как да процедираме? Да спазваме ли регламента и дискусията да я пренесем в следващото заседание или да изслушаме записалите се?
Господин Местан, имаме приет регламент. Нарушаваме го в момента. Да продължим ли дискусията?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз повече няма да се изказвам. Гласът ми е „за”.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги. Има три законопроекта. Молбата ми да се обсъждат и трите законопроекта. Нека да дадем думата на проф. Рубен Леви, който е следващият записал се за изказвоне. Ще моля наистина за регламент по две-три минути.
ПРОФ. РУБЕН ЛЕВИ: Бих искал накратко да привлека вниманието на уважаемата комисия към два момента. Единият е от историята на това Гражданско движение, от името на което присъствам тук.
Една от сериозните цели беше борбата срещу така нареченото контра академично израстване, което беше прието в предишния мандат на Народното събрание. ЗРАСРБ, такъв, какъвто е, беше приет и според мене той има пагубно действие. С този закон се увеличи значително тежестта и въздействието на администрацията, включително и на нейните ръководители – ректори и декани. Защото се премахна коригиращият орган – ВАК. По този начин стана едно непропорционално нарастване на тежестта на ректорите и деканите. И според мене тези два закона в комбинация нарушават равновесието в академичната общност. Това е първото.
Второ. Понеже стана дума за примери по света, може би примерите трябва да се търсят главно в така нареченото постсоциалистическо пространство. Знам един изключително реномиран университет, в който – това е може би хумористично, към уважаемия господин Местан, по изказването, че ще има доживотни ректори - ситуацията е точно такава. Университетът е изключително реномиран и има практически доживотен ректор.
Това е,което исках да кажа.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги! Има още два законопроекта. Нищо не съм чула по тези два законопроекта. Става въпрос за редукции на таксите. Заповядайте, проф. Кожухарова.
ПРОФ. МАРИЯ КОЖУХАРОВА: Господин Местан, благодаря Ви за перфектното изказване. Винаги е удоволствие човек да Ви слуша. Само че, чуйте и нашите аргументи.
Много добре и аргументирано звучи Вашето предложение. Само че не при този закон, който в момента е действащ. Защото този закон нанесе много щети на академичната общност под формата например на следното. Ректорите в момента – в тяхно присъствие го заявявам – имат възможност до голяма степен да предопределят развитието на академичната общност - от обявяването на конкурса в „Държавен вестник”, до назначаване на научно жури, до издаване на заповед за назначение след протекъл конкурс. Но това не е най-лошото. Те определят заплатите на представителите на академичната общност. Те подписват документите за участие на отделни колеги или на групи колективи по международни и национални научно-изследователски програми.
ОБАЖДАТ СЕ: Не е вярно.
ПРОФ. МАРИЯ МАЧКОВА: Как да не е вярно? Подписвате накрая. Много ви моля!
С всичките тези неща, плюс това, че те назначават целия учебно-помощен персонал, плюс администрацията…. Моля ви, оттеглете го това предложение. Направете го два пъти по пет години, но не го оставяйте в тази форма, когато може да бъде злоупотребено с нея, да бъде изкривено в условията на действащ Закон за академичното израстване. Моля ви, нека първо да променим Закона за академичното израстване и тогава да внесем тези поправки.
Моля ви, помислете за тези аргументи. Има голяма опасност за спекулации и за изкривяване по този законопроект.
Относно студентите. Подкрепям тяхното предложение за мандатност на председателя. Звучи някак си много одиозно един млад човек да се бори за повече от два мандата, след като бакалавърът е четири години, магистърът е пет години. Хубаво би било да има по-голяма динамика в тези млади организации. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Има думата народният представител Светла Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, проф. Добрева. Уважаеми колеги, предвид факта, че имаме три законопроекта, късно започнахме, предвид дневния ред, който беше много натоварен, моля да обсъдим възможността да продължим дискусиите следващата седмица. Това е процедурно предложение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Колегите от ГЕРБ? Има внесено процедурно предложение да прекратим за момента дискусията, предвид на многото желаещи да се изкажат по законопроектите. Или да продължим?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да продължим.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Колегите от ГЕРБ внасят предложение заседанието да продължи до изслушване на колегите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Хората, които имат парламентарен опит, знаят, че всяка комисия има капацитет около два часа и половина. След това започва да прави грешки. Това е известно отдавна. Правили сме го, ручали сме го това жабе, както казват шопите. Защо да продължаваме. Има тук един списък на желаещи за изказване, имаме още два законопроекта, освен спорния. Нищо няма да излезе. На следващото заседание ще ги довършим. Така няма да стигнем доникъде.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Проф. Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Съгласен съм, господа професори, че наистина ще бъде формална дискусията. Има много записали се и много желаещи да вземат отношение по трите законопроекта.
Аз предлагам следващата седмица да продължим дискусията и да обсъдим законопроектите. Подкрепям мнението на госпожа Бъчварова.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: В такъв случай, разрешете ми да закрия засега заседанието, като моля народните представители да имат предвид следното: следващата седмица по правилник следва да направим изслушване на министъра на образованието и науката.
Предлагам частично изменение, предвид на днешния ни график и факта, че от месец и половина комисията не е работила. Предлагам първа точка на следващото ни заседание да бъдат трите закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Предлагам заседанието да започне в 14,30 часа, за да можем да свършим повече работа.
Има ли други предложения? – Не виждам.
В такъв случай определям следващото заседание на Комисията по образованието и науката следващия четвъртък да започне в 14,30 часа. Първа точка ще бъдат трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование – продължение на обсъжданията. Моля уважаемите ректори да се чувстват поканени да присъстват отново.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията. (Закрито в 17,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Ваня Добрева)