Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
10/07/2014
П Р О Т О К О Л № 12
На 10 юли 2014 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по образованието и науката при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 454-01-63, внесен от Ваня Добрева и група народни представители на 17.06.2014 г.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за малките и средни предприятия, № 454-01-78, внесен от Ваня Добрева, Валентина Богданова и Ирена Атанасова на 27.06.2-14 г.
3. Разни.
На заседанието присъстваха: проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, проф. Пенчо Гешев – ректор на Националната спортна академия „Васил Левски”, Ивайло Грънчаров – началник отдел „Политика за малките и средни предприятия”.
Заседанието беше открито в 11,05 ч. и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Колеги, добър ден. Добър ден на министъра на образованието и науката проф. Анелия Клисарова.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 454-01-63, внесен от Ваня Добрева и група народни представители на 17.06.2014 г.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за малките и средни предприятия, № 454-01-78, внесен от Ваня Добрева, Валентина Богданова и Ирена Атанасова на 27.06.2-14 г.
3. Разни.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е за така представения от мене дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за -13, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Бих искала да приветствам с „Добре дошли” гостите на днешното ни заседание. Благодаря на проф. Клисарова за участието й.
Искам да благодаря на всички колеги за търпението. Днес ще помоля всички да участваме заедно, за да покажем този акт, този венец на нашето дело – Закона за професионалното образование и обучение, който всеки момент ще влезе в залата.
Бих искала да приветствам ректора на Националната спортна академия доц. Пенчо Гешев. Добър ден, уважаеми господин ректор.
Бих искала да приветствам заместник-ректора на Университета, както и директорите на дирекции от Министерството на физическото възпитание и спорта Виолета Нинова и Радослав Димитров.
Уважаеми колеги, започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА, № 454-01-63, ВНЕСЕН ОТ ВАНЯ ДОБРЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 17.06.2014 Г.
Ще ми разрешите да представим законопроекта, в който и аз съм вносител. Господин Атанасов, бихте ли представили законопроекта, за да не говоря само аз? Става въпрос за предложенията, които се правят във връзка с Националната спортна академия. Заповядайте, господин Атанасов.
КИРЧО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги! В законопроекта за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта предлагаме в чл. 47а да се направят следните допълнения:
В Приложение 1 към чл. 47а – Списък на спортните обекти и съоръжения с национално значение, се създават т. 18 и т. 19.
„ 18. към този списък да бъдат добавени: „откритите спортни обекти и съоръжения, игрища за видове спорт, закрит спортен комплекс за обучение и тренировка и многофункционална спортна зала на територията на Националната спортна академия „Васил Левски” – София.
19. водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър.”
И в ал. 5 след думите „Приложение 1 и 2” да се добавят „както и по ал. 4”.”
Считаме, че това е особено важно от гледна точка на изпълнение на учебния и тренировъчния план на Академията, за да може всички обучаващи се там да получат тези условия, които им гарантират не само изпълнение на учебния план, но и постигане на високо спортно майсторство, тъй като Академията е единственото учебно заведение, което може да изкара и такива наши състезатели на световно ниво.
Затова считам, че е крайно време да се реши този въпрос, имайки предвид другите неща, които се случваха с тези територии. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов. Уважаеми колеги, една част от нас участваха в заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Тази комисия е водеща по отношение на този законопроект. Има колеги, които са членове на тази комисия и те взеха отношение.
Разрешете ми първо да дам думата на уважаемия господин ректор да представи въпроса, след което ще дам възможността за мнения, тъй като това е законопроект, който е съвместно направен с Академията. Заповядайте, господин професор.
ПРОФ. ПЕНЧО ГЕШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми членове на двете комисии! Проблемът с учебно-спортните бази на Националната спортна академия е, бих казал, вече доста стар и, бих казал, вече донякъде и рутинен. Ние като че ли свикнахме с проблемите на базите на Националната спортна академия.
Разбира се, ние си знаем най-добре какво ни коства битката, която водим, донякъде основателна, и с някои незаконни, бих казал, реститути за влизане в тази база.
За ролята на базата на Спортната академия мисля ,че не е необходимо да се говори. Аз миналия път пред Комисията за децата, младежта и спорта казах, че базите на Националната спортна академия осигуряват държавния спортен календар на много и водещи спортове в Министерството на физическото възпитание и спорта, ако започнем с леката атлетика, борба, бокс, вдигане на тежести, футбол, много прояви. Да не говоря, че там се провеждат европейски и световни първенства, че тази база е за развиване на дейности, същевременно и прояви от европейско и световно ниво на федерациите, осигуряващи спортните дейности на хората с неравностойно положение, параолимпийски игри, бяхме домакини на голяма част от спортовете, които се провеждаха в рамките на европейското първенство, което скоро приключи.
За да функционира Националната спортна академия, са необходими безспорно учебно-спортни бази. Бих казал, че както за един университет, който развива кадри в областта на информатиката, водещото за тях е осигуряването с компютри и такава техника, то съществуването на Спортната академия е немислимо без наличието на такава учебно-спортна база.
Много промени бяха извършвани в различни нормативни документи. Затова аз разчитам отново на едно консенсусно решение по този въпрос. Няма да забравя, когато в края на предишния парламент беше приет мораториум, с който се забрани строителството и разпореждането с имоти на базата на Академията. Това ни даде глътка въздух. Защото и сега, между другото, в покрайнините на базата в Несебър е струпана строителна техника, която само чака удобен момент, за да влезе вътре. И такива опити са правени не един път, не два пъти, но ние ги спираме.
И тъй като мораториумът все още действа, но ние не сме сигурни дали в един момент този мораториум няма да падне, както падна мораториумът със Студентския град, смятаме, че е редно законово да бъде стабилизирано положението на базата на Националната спортна академия.
Поради това, уважаеми народни представители, от името на цялата академична общност, апелирам за едно разбиране на този важен проблем за единствения център за подготовка на кадри в областта на спорта; да бъде решен и то да бъде решен успешно чрез законодателна промяна. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин ректор. През миналата седмица Вие даже съобщихте, че 240 подписи, ако не ме лъже паметта, са събрани в подкрепа на този законопроект. Нали така?
ПРОФ. ПЕНЧО ГЕШЕВ: Да, те са събрани само за един ден, тъй като все пак приключва учебната година. И подписката беше връчена на председателя на Народното събрание господин Михаил Минков.
Не бих искал да говоря вместо него, но все ми се струва, че той добронамерено прие нашата подписка с желанието да се подпомогне спорта при решаването на този казус.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Какво е становището на Министерството на образованието и науката, проф. Клисарова, по този въпрос?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители! Това е един дългогодишен проблем. Наистина е прав ректорът, както и вносителите на законопроекта, че този проблем трябва да бъде решен. Учебната спортна база на Националната спортна академия е необходима както за спортистите за добиване на високо спортно майсторство, така, разбира се, и за всички, които учат. А знаем, че я ползват и дружества, които са извън Националната спортна академия. Тази база се използва максимално и оптимално.
Затова правилна е посоката, да се вземат решения така, че тя да бъде защитена и да остане публична държавна собственост и собственост на Националната спортна академия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо министър. Уважаеми колеги, имате думата. Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, госпожо министър, уважаеми господин ректор, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим този законопроект с ясното съзнание обаче, че той не решава проблема, госпожо министър. Ние просто включваме обектите в списъците на обектите с национално значение за физическото възпитание и спорта. Собствеността не става публична държавна. Нека да правим тези разграничения. С тези промени ние не одържавяваме имоти. За тази уговорка вземам думата.
Пак казвам, ние ще подкрепим законопроекта, защото наистина смятаме, че посочените обекти са важни. Разбира се, текстовете трябва да се прецизират между първо и второ четене. Коментирахме го в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
С тези уговорки ние подкрепяме законопроекта, но проблемът си остава нерешен. Трябва да продължим действията си в подкрепа на Националната спортна академия. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Между другото, аз съм съгласна, че включването в списъка на националните спортни обекти не решава всички въпроси. Това, което предполага този списък, е разпореждането с този тип собственост да бъде правено само след решение на Народното събрание. Тоест, тази висока степен на закрила обаче ангажира държавата да довърши другата част от своята дейност, която е свързана с опазване на имотите на Спортната академия. И аз твърдя, че това не е въпрос на запис в Закона за физическото възпитание и спорта, но това е ангажимент, който произтича от наличието на тези обекти в този списък. Така че ние тук нямаме спор.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Богданова. Само искам да кажа, че според Закона за висшето образование, „Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост” и следва тя да бъде защитена.
За съжаление, през последните 25 години се оказа, че държавата не успя, въпреки усилията на редица правителства, да защити докрай своите интереси в областта на образованието, независимо че бяха направени опити в Закона за устройство на територията да не бъдат допуснати и удовлетворявани претенции, които засягат територии, свързани с образование, наука, култура и спорт.
Надяваме се, че с това наше предложение, което предлагаме на вашето внимание: да се включи Националната спортна академия със своите две бази – в София и в Несебър, към списъка на спортни обекти и съоръжения с национално значение, (разбира се, с прецизиране на текстовете и с ясния ангажимент за компенсиране на всички собственици, защото не става въпрос тук за национализация, но става въпрос за защита на правата на Националната спортна академия), този въпрос най-после да го решим.
Лично аз се надявам, че в този или в друг формат Народното събрание, както и Министерството на образованието и науката и Министерството на физическото възпитание и спорта, в бъдеще ще предприемат много ясни стъпки за защита на държавната собственост. Тъй като за съжаление в София ние имаме и други проблеми със собствеността на държавни висши училища на територията на Студентския град и падането на мораториума за съжаление ще създаде на висшето образование големи проблеми, чието решение тепърва ще трябва да търсим в консенсус. Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо председател, една кратка реплика. В крайна сметка ние в никакъв случай не можем да игнорираме и частните собственици. Факт е, че тези имоти, може би в едно друго време, са били тяхна собственост и те имат пълното право да претендират за тях. Това обаче, което трябва да направи държавата, е да защити интереса и на висшите училища, и по някакъв начин да защити интереса на собствениците, разбира се, там, където съдът се е произнесъл. Ние имаме информация от ректора на Националната спортна академия, че имаме вече казуси, че съдът се е произнесъл в полза на висшето училище. В тези случаи естествено няма никакви спорове. Но когато съдът се произнесе в обратния случай, съответно трябва да се направи така , че и собствениците да бъдат удовлетворени като интереси, ако съдът е отсъдил в тяхна полза - има си начини; и съответно -интересите на висшите училища също да бъдат защитени.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Вероятно не съм била съвсем точна или коректна в изказа си. Казах, че чрез тази норма, която ние в момента предлагаме, съгласувано с Националната спортна академия, нещо, което подчерта и областният управител на Бургас, ние решаваме и дългогодишния въпрос за претенциите на отделните собственици. В този смисъл справедливостта възтържествува. Заповядайте, уважаеми господин ректор.
ПРОФ. ПЕНЧО ГЕШЕВ: Уважаеми дами и господа, бих искал да вмъкна нещо, свързано с поставения въпрос за собствениците. Вървят дела, безспорно е. Факт е, че имаме спечелено дело на крайна инстанция с решение на съдия изпълнител. Но хотелът вече е построен, в хотела живеят англичани и руснаци, създава се проблем, свързан дори с намеса на посолства. Ние разбираме положението на тези хора - между тях руски граждани, които са си продали имотите в Русия и това е единственият им имот, в който живеят тук.
Цялата работа според мене трябва да се разбира от тази гледна точка: да, съдът ще се произнесе; проблемът е, че докато се произнесе съдът, докато вървят всички съдебни процедури, територията на академията ще бъде застроена. И какво от това, че след години на крайна инстанция ние ще спечелим делата - базата вече няма да я има.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Колеги, ако няма други въпроси, искам да кажа само още нещо, което ми подсказват експертите. Чрез сегашната норма ние даваме възможност да не се застроява повече територията на Националната спортна академия. Мисля, че това е изключително важно като наше действие, като действие на законодателя
Ако няма други становища, с благодарност към Министерството на образованието и науката, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е за така предложения законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-63, внесен от Ваня Добрева, Кирчо Атанасов, Валентина Богданова, Милко Багдасаров, Георги Мърков, Румен Гечев, Жельо Бойчев, Таню Киряков, да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ПРОФ. ПЕНЧО ГЕШЕВ: Благодаря на комисията.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, № 454-01-78, ВНЕСЕН ОТ ВАНЯ ДОБРЕВА, ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА И ИРЕНА АНАСТАСОВА НА 27.06.2014 Г.
Госпожо Богданова, имате думата да представите законопроекта.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, вие сте видели, мотивите са съвсем прости и мисля, че са важни. Идеята е да се прецизира законовото определение за „свързани предприятия” в Закона за малките и средни предприятия, като от това определение бъдат извадени предприятията, създадени от университети или научни организации. Тъй като по смисъла на закона те не биха могли да участват с всичките възможности, предоставени на малките и средни предприятия, каквито те са по същество, тъй като са свързани с броя на персонала, активите, оборотите на държавните висши училища и научни организации. Изваждането им от този обхват ще даде възможност да използват тези възможности, за които те всъщност са създадени.
Това е идеята на тази кратка поправка и аз си мисля ,че тя си струва да бъде подкрепена, тъй като носи и надеждите на висшите училища и научните организации тези предприятия да работят във вида и по реда, за който те са предвидени.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Становище на Министерството на образованието и науката? Заповядайте, проф. Клисарова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е изключително необходима поправка и допълнение, затова защото ние отговаряме на развитието на нашата програма „България 2020” за устойчив и за интелигентен растеж.
Какво правим:
Първо. Ние създаваме една среда, да могат самите университети, които са си направили такива предприятия, научни лаборатории, да влязат в този регламент. По този начин отговаряме на Европа за регламент 800 и на Закона за държавните помощи и даваме шанс на всички тези структури да могат да участват в програмата по конкурентоспособност.
Вторият момент, който също не бива да пренебрегваме за оперативната програма. По този начин ние доказваме, че имаме предприемачески капацитет, който е един от индикаторите за участието в оперативната програма, абсолютно полезно.
И, разбира се, публично-частно партньорство между университети и малки и средни предприятия.
Така че всичките тези предимства – сигурно има още – ще допринесат за развитието на науката, за доближаването на науката до бизнеса, което е целта, и възможност за университетите да участват и в други програми, като „Конкурентоспособност”. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо министър. Уважаеми колеги, имате думата. Госпожо Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, това, което на мене ми липсва по това предложение, е становището на Министерството на икономиката и енергетиката и съответно управляващия орган. Защото считам, че то е изключително важно в този смисъл.
Аз лично ще се въздържа по този текст, защото считам, че така направената формулировка по-скоро ще предизвика юридическо преплитане в тълкуването на разпоредбите и съответно в тяхното прилагане. Защото ако погледнете, в чл. 7, ал. 4, т. 4, първо се включват въпросните субекти, после в ал. 7 се изключват. Така или иначе, действително важно е какво ще е становището на управляващия орган.
Мисля, че при този темп и консултации за работа на Народното събрание включването на един такъв законопроект в последния момент не е уместно. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова. Само искам да допълня, преди да дам думата на началник отдел „Политика за малките и средни предприятия” господин Грънчаров от Министерството на икономиката и енергетиката, следното.
Искането за подобна алинея е в писмо на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, писмо на Научно-техническите съюзи в България, писмо на Българската академия на науките, Годишният доклад на БАН – тоест, на три от най-големите институции.
В този смисъл не виждам тук политически проблем, който да следва да бъде разрешен. И естествено, че ще поискаме след малко становището на Министерството на икономиката и енергетиката със следното предварително указание, че за мене е парадокс, как е възможно научните организации да бъдат принуждавани да формират по незаконен начин предприятия, за да могат да кандидатстват по програма „Конкурентоспособност”, да им се създават всякакви бюрократични пречки, позовавайки се на различни европейски регламенти или не знам какви си неща и да не се намери легално решение на този въпрос. Още повече, че това е искане на Софийския университет – пак повтарям, на Българската академия на науките, тоест на най-големите научни и образователни центрове в България.
Има думата за изказване народният представител Татяна Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги, гости! Искам да кажа само няколко думи.
Единствено човек, който просто е минал през висшето образование, а не е пребивавал в него, може да направи такова изказване, госпожо Дамянова. Много се извинявам, че го казвам направо. Аз съм започнала в Софийския университет в изследователско звено. Не може едновременно постоянно да говорим, че трябва да има връзка между висшето образование и практиката, бизнеса и нуждите на тази страна от професионалисти и в същото време да се противопоставяме на една такава поправка, която се опитва да се даде някаква възможност, на базата на общия хаос, който в някакъв смисъл очерта проф. Добрева.
Смятам, че да си мислим, че с тази поправка ще изпълним някакви политически интереси и амбиции на когото и да било, би било недопустимо спрямо висшето образование в България.
Съжалявам пак, че използвам по-крайни думи. Но истината е, че ако искаме от университетите да се развиват като място, където студентите имат възможност да придобиват, освен знанията, и практически, и професионални умения, и възможност да се кандидатства по проекти, и възможност българските университети в крайна сметка да бъдат в доста по-сериозна позиция в различното ранжиране на висшето образование в света, най-малкото трябва да уважим онова, което единственият български университет, който някъде някой чете в тези рангове на университетите, иска. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Буруджиева, няма да коментирам думите Ви кой преминава и кой пребивава през висшето образование. Има си справки, всеки има автобиография и може да се информирате.
Може би не съм била достатъчно ясна. Ние нямаме спор за това ,че трябва да има връзка между образованието и бизнеса, че трябва да се насърчават местните проекти и т.н.
Аз не напразно казах, че лично аз гласувам „въздържал се”, а не „против”. Така направеният запис и така направената поправка няма да реши този проблем. проблемът действително е сериозен и той изисква цялостно разглеждане и анализ, така че да се намерят най-добрите възможни решения. С този запис това не се случва. Напротив, ще се създадат противоречия.
Нека да чуем управляващият орган какво мисли. В крайна сметка всички имаме една цел. Текстът трябва да е работещ, а не да създаде поредното различно тълкуване, което след това безспорно вреди и на висшите училища, и на научните организации, без значение кои са те. Ако искаме да разрешаваме проблема, нека да го направим. Пак казвам, правим го някъде в последния момент. Защо? Докладът на БАН е доста отдавна.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Доклада на БАН все още не сме го разгледали. Действително ние сме няколко човека, които работим не като политици, а си изкарваме прехраната като преподаватели във висши училища и се занимаваме с наука. Не я гледаме като поле на теоретични и политически експерименти.
Зная, че колегата чака и ще му дам думата. Освен това искам да ви информирам, че тук се намира и главният юрист на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Успоредно с това искам да кажа, че въпросите не са свързани с проблема „образование – бизнес”, така, както ние го решихме съвместно в Закона за професионалното образование и обучение. Университетите са малко по-различна като форма институция.
Съжалявам, госпожо Дамянова, че трябва и аз да го обясня, но ще кажа следното: наистина човек трябва да си вади прехраната във висшите училища, за да знае за какво става въпрос. Не искам в никакъв случай да го приемате като опит за политическо противопоставяне. Нямам това за задача. Но това, което бихме могли да прецизираме между първо и второ четене, е наистина да помислим как да включим и Българската академия на науките, и Селскостопанската академия, за да има достатъчен ефект. Това аз бих допълнила.
Давам думата на Ивайло Грънчаров – началник отдел „Политика за малките и средни предприятия” в Министерството на икономиката и енергетиката. Нека да чуем тяхното експертно становище.
ИВАЙЛО ГРЪНЧАРОВ: Благодаря, госпожо председател. Въпросът, който сте засегнали, е изключително правилен, целта е благородна. Но технически погледнато, въпросът е деликатен.
Всяка промяна на Закона за малките и средни предприятия, който изцяло е адаптиран към препоръката на Европейската комисия за дефиницията за малки и средни предприятия, която се използва, когато те получават държавни помощи, може да доведе до препятствия тези предприятия да получат държавни помощи.
Ние обсъдихме този въпрос с нашето ръководство. Това, което ние предлагаме, е да се консултираме с Европейската комисия, министърът на икономиката е изключително кооперативен в това отношение. Предлагаме да получим официален отговор от Европейската комисия, който можем да представим на тази комисия, за да не изпаднем в ситуация, която ще бъде неудобна както за нас, така и за предприятията впоследствие.
Може би трябва да обясним смисъла на тази дефиниция. Целта, която си е поставила Европейската комисия, правейки тази дефиниция за малките и средни предприятия, е те да получат равен достъп до държавните помощи и държавни помощи да получат автентични малки и средни предприятия, а не предприятия, зад които стоят големи организации, холдинги и т.н.
В случая има едно изключение, което вече законът е дал в съответствие с препоръката – когато собствеността на тези спин- оф-и, така да ги наречем, е до 50 процента, на университета. Над 50 процента вече сме в хипотезата на свързано предприятие, какъвто е случаят например с Геномния център и с други научни организации, собственост на Софийския университет. Тогава тази свързаност не може да бъде преодоляна и двете предприятия се разглеждат съвкупно, когато се брои персоналът им, оборотите, активите и т.н., за да се уточни категорията им – дали е малко или средно предприятие или не.
Също така този проблем би могъл да се реши, тъй като законова пречка няма, ако колегите от научните среди могат да кажат възможно ли е тези институти, собственост на университети и т.н., да изкупят дяловете си и собствеността да бъде до 50 процента. При такова положение веднага сме в хипотезата на ал. 4 на чл. 4, когато този институт ще бъде вече независимо предприятие и няма да има никакъв проблем да се ползва от държавна помощ и да кандидатства по оперативните програми.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Извинявайте, предполагам, че като питате, правите разлика между следните две категории: Оказва се, че ние сме в една хипотеза, в която хипотеза, ако сме частно висше училище, имаме правото да се ползваме от привилегиите на закона. Когато е държавно висше училище, се оказва, че има някакви изключения, някакви трудности и някакви обструктажи.
Първо, искам да Ви кажа, че ние не сме колония на Европейския съюз.
Второ, не можем да защитаваме непрекъснато частни интереси.
Вие сте представител на държавна институция и като държавна институция ще намерите варианти, които да ни представите, с които да защитите авторитета и възможността на най-големите български научни държавни институции, като Софийския университет „Климент Охридски” и Българската академия на науките. Другото не го приемам. Заедно с всички останали смятам, че в момента не можем ние да работим и непрекъснато да обясняваме, че Софийският университет трябва да си измисля някакви нерегламентирани форми, за да може да е единственият университет, който участва във всички световни класации, или Медицинската академия, или някой от държавните университети, или Българската академия на науките, и да се оказва ,че трябва да ги поставяме на колене за сметка на частните структури.
Този подход за мене не е приемлив.
Госпожо Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз категорично възразявам, както сме се разбрали, в нашата комисия да слушаме експерти. Тук взимаме политически решения. Извинявайте, при цялото ми уважение към Вашата експертиза.
Второ, категорично възразявам да слушам какво било в закона и че той не може да се промени, защото става въпрос за някакви холдинги. Трябва да си извън времето и пространството, за да наричаш един държавен университет холдинг, свързан с не знам си какво. Какво общо имам аз с геномното изследване, лаборатории и т.н. като преподавател в съвсем друг факултет и прочие?
Трето, вземете и погледнете европейския опит и не ни правете тук на калинки. Вземете Сорбоната, вземете Френската академия на науките и не ми обяснявайте, че не може да се кандидатства и че това не са отделни неща и каква била там собствеността. Ще си променим закона, ако трябва. Какво сме написали ние в този закон? И откъде накъде сме напъхали държавните университети и Академията на науките в това безумно положение? И сега ще ми се говори, че се внасяло в пет без пет! В пет без три ако трябва ще бъде. Става въпрос за българската наука и за българското висше образование.
Престанете да ни представяте Европейския съюз и неговите политики като някаква стоглава хидра, която е готова да ни лапне. В крайна сметка ние сме пълноправни членове на този Европейски съюз и може да си отстояваме нашите интереси, включително да предоговаряме неща, които са лошо договорени, като всички знаем, че има такива. Да не кажа ,че има много такива. И дайте сега тук да не викаме: понеже така е… Няма „понеже така е”. Хората в крайна сметка не са ни поставили тук, за да се оправдаваме по този начин.
Така че аз ви предлагам да бъдем единни в подкрепата си на това, българските университети и българската наука да могат максимално да се ползват от ОП и да са конкурентоспособни в участието си в тези програми с проектите си. Да поставим един разумен срок в рамките на една седмица да се консултира каквото има да се консултира от това министерство, да чуем юристите какво и как точно трябва да се промени и да вървим към максимално бързо взимане на решение. Защото всички знаем , че става дума за парите за образование и наука.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Колеги, трябва много бързо да се ориентираме към финални думи, защото в пленарната зала започва второто четене по Закона за професионалното образование и обучение и всички трябва да сме в зала. Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Все пак има Правилник на Народното събрание. Трябва да влизаме в залата, заседанието е започнало. Каквото и решение да вземем, ще бъде нелегитимно. Слизаме за закон.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Да чуем Софийския университет.
ТАНЯ ПАВЛОВА: Само две думи ще добавя. Все пак нека да обърнем внимание, че единственото, което се предлага като промяна в закона, е това изключение да бъде за висшето училище и изследователските центрове. В случая искам да кажа, че някак си не е редно Геномният център на Софийския университет, в който собствеността е сто процента на Софийския университет, да страда и да бъде третиран неравнопоставено в сравнение с останалите микропредприятия, само защото той е сто процента собственост на Софийския университет. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря и аз. Явно е, че няма да имаме възможност да гласуваме. Също така е ясно, че една част сме готови да гласуваме, други не са готови. Но предлагам този въпрос да го разгледаме следващия път, с мисълта, че трябва да бъде разрешен. И пак повтарям, тук не става въпрос за политически консенсус, госпожо Дамянова. Без да го приемате като политическо заяждане, но вие имахте четири години за да решите този въпрос.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Ваня Добрева)
На 10 юли 2014 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по образованието и науката при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 454-01-63, внесен от Ваня Добрева и група народни представители на 17.06.2014 г.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за малките и средни предприятия, № 454-01-78, внесен от Ваня Добрева, Валентина Богданова и Ирена Атанасова на 27.06.2-14 г.
3. Разни.
На заседанието присъстваха: проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, проф. Пенчо Гешев – ректор на Националната спортна академия „Васил Левски”, Ивайло Грънчаров – началник отдел „Политика за малките и средни предприятия”.
Заседанието беше открито в 11,05 ч. и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Колеги, добър ден. Добър ден на министъра на образованието и науката проф. Анелия Клисарова.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 454-01-63, внесен от Ваня Добрева и група народни представители на 17.06.2014 г.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за малките и средни предприятия, № 454-01-78, внесен от Ваня Добрева, Валентина Богданова и Ирена Атанасова на 27.06.2-14 г.
3. Разни.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е за така представения от мене дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за -13, против и въздържали се - няма.
Приема се.
Бих искала да приветствам с „Добре дошли” гостите на днешното ни заседание. Благодаря на проф. Клисарова за участието й.
Искам да благодаря на всички колеги за търпението. Днес ще помоля всички да участваме заедно, за да покажем този акт, този венец на нашето дело – Закона за професионалното образование и обучение, който всеки момент ще влезе в залата.
Бих искала да приветствам ректора на Националната спортна академия доц. Пенчо Гешев. Добър ден, уважаеми господин ректор.
Бих искала да приветствам заместник-ректора на Университета, както и директорите на дирекции от Министерството на физическото възпитание и спорта Виолета Нинова и Радослав Димитров.
Уважаеми колеги, започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА, № 454-01-63, ВНЕСЕН ОТ ВАНЯ ДОБРЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 17.06.2014 Г.
Ще ми разрешите да представим законопроекта, в който и аз съм вносител. Господин Атанасов, бихте ли представили законопроекта, за да не говоря само аз? Става въпрос за предложенията, които се правят във връзка с Националната спортна академия. Заповядайте, господин Атанасов.
КИРЧО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги! В законопроекта за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта предлагаме в чл. 47а да се направят следните допълнения:
В Приложение 1 към чл. 47а – Списък на спортните обекти и съоръжения с национално значение, се създават т. 18 и т. 19.
„ 18. към този списък да бъдат добавени: „откритите спортни обекти и съоръжения, игрища за видове спорт, закрит спортен комплекс за обучение и тренировка и многофункционална спортна зала на територията на Националната спортна академия „Васил Левски” – София.
19. водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър.”
И в ал. 5 след думите „Приложение 1 и 2” да се добавят „както и по ал. 4”.”
Считаме, че това е особено важно от гледна точка на изпълнение на учебния и тренировъчния план на Академията, за да може всички обучаващи се там да получат тези условия, които им гарантират не само изпълнение на учебния план, но и постигане на високо спортно майсторство, тъй като Академията е единственото учебно заведение, което може да изкара и такива наши състезатели на световно ниво.
Затова считам, че е крайно време да се реши този въпрос, имайки предвид другите неща, които се случваха с тези територии. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов. Уважаеми колеги, една част от нас участваха в заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Тази комисия е водеща по отношение на този законопроект. Има колеги, които са членове на тази комисия и те взеха отношение.
Разрешете ми първо да дам думата на уважаемия господин ректор да представи въпроса, след което ще дам възможността за мнения, тъй като това е законопроект, който е съвместно направен с Академията. Заповядайте, господин професор.
ПРОФ. ПЕНЧО ГЕШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми членове на двете комисии! Проблемът с учебно-спортните бази на Националната спортна академия е, бих казал, вече доста стар и, бих казал, вече донякъде и рутинен. Ние като че ли свикнахме с проблемите на базите на Националната спортна академия.
Разбира се, ние си знаем най-добре какво ни коства битката, която водим, донякъде основателна, и с някои незаконни, бих казал, реститути за влизане в тази база.
За ролята на базата на Спортната академия мисля ,че не е необходимо да се говори. Аз миналия път пред Комисията за децата, младежта и спорта казах, че базите на Националната спортна академия осигуряват държавния спортен календар на много и водещи спортове в Министерството на физическото възпитание и спорта, ако започнем с леката атлетика, борба, бокс, вдигане на тежести, футбол, много прояви. Да не говоря, че там се провеждат европейски и световни първенства, че тази база е за развиване на дейности, същевременно и прояви от европейско и световно ниво на федерациите, осигуряващи спортните дейности на хората с неравностойно положение, параолимпийски игри, бяхме домакини на голяма част от спортовете, които се провеждаха в рамките на европейското първенство, което скоро приключи.
За да функционира Националната спортна академия, са необходими безспорно учебно-спортни бази. Бих казал, че както за един университет, който развива кадри в областта на информатиката, водещото за тях е осигуряването с компютри и такава техника, то съществуването на Спортната академия е немислимо без наличието на такава учебно-спортна база.
Много промени бяха извършвани в различни нормативни документи. Затова аз разчитам отново на едно консенсусно решение по този въпрос. Няма да забравя, когато в края на предишния парламент беше приет мораториум, с който се забрани строителството и разпореждането с имоти на базата на Академията. Това ни даде глътка въздух. Защото и сега, между другото, в покрайнините на базата в Несебър е струпана строителна техника, която само чака удобен момент, за да влезе вътре. И такива опити са правени не един път, не два пъти, но ние ги спираме.
И тъй като мораториумът все още действа, но ние не сме сигурни дали в един момент този мораториум няма да падне, както падна мораториумът със Студентския град, смятаме, че е редно законово да бъде стабилизирано положението на базата на Националната спортна академия.
Поради това, уважаеми народни представители, от името на цялата академична общност, апелирам за едно разбиране на този важен проблем за единствения център за подготовка на кадри в областта на спорта; да бъде решен и то да бъде решен успешно чрез законодателна промяна. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин ректор. През миналата седмица Вие даже съобщихте, че 240 подписи, ако не ме лъже паметта, са събрани в подкрепа на този законопроект. Нали така?
ПРОФ. ПЕНЧО ГЕШЕВ: Да, те са събрани само за един ден, тъй като все пак приключва учебната година. И подписката беше връчена на председателя на Народното събрание господин Михаил Минков.
Не бих искал да говоря вместо него, но все ми се струва, че той добронамерено прие нашата подписка с желанието да се подпомогне спорта при решаването на този казус.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Какво е становището на Министерството на образованието и науката, проф. Клисарова, по този въпрос?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители! Това е един дългогодишен проблем. Наистина е прав ректорът, както и вносителите на законопроекта, че този проблем трябва да бъде решен. Учебната спортна база на Националната спортна академия е необходима както за спортистите за добиване на високо спортно майсторство, така, разбира се, и за всички, които учат. А знаем, че я ползват и дружества, които са извън Националната спортна академия. Тази база се използва максимално и оптимално.
Затова правилна е посоката, да се вземат решения така, че тя да бъде защитена и да остане публична държавна собственост и собственост на Националната спортна академия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо министър. Уважаеми колеги, имате думата. Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, госпожо министър, уважаеми господин ректор, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим този законопроект с ясното съзнание обаче, че той не решава проблема, госпожо министър. Ние просто включваме обектите в списъците на обектите с национално значение за физическото възпитание и спорта. Собствеността не става публична държавна. Нека да правим тези разграничения. С тези промени ние не одържавяваме имоти. За тази уговорка вземам думата.
Пак казвам, ние ще подкрепим законопроекта, защото наистина смятаме, че посочените обекти са важни. Разбира се, текстовете трябва да се прецизират между първо и второ четене. Коментирахме го в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
С тези уговорки ние подкрепяме законопроекта, но проблемът си остава нерешен. Трябва да продължим действията си в подкрепа на Националната спортна академия. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Между другото, аз съм съгласна, че включването в списъка на националните спортни обекти не решава всички въпроси. Това, което предполага този списък, е разпореждането с този тип собственост да бъде правено само след решение на Народното събрание. Тоест, тази висока степен на закрила обаче ангажира държавата да довърши другата част от своята дейност, която е свързана с опазване на имотите на Спортната академия. И аз твърдя, че това не е въпрос на запис в Закона за физическото възпитание и спорта, но това е ангажимент, който произтича от наличието на тези обекти в този списък. Така че ние тук нямаме спор.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Богданова. Само искам да кажа, че според Закона за висшето образование, „Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост” и следва тя да бъде защитена.
За съжаление, през последните 25 години се оказа, че държавата не успя, въпреки усилията на редица правителства, да защити докрай своите интереси в областта на образованието, независимо че бяха направени опити в Закона за устройство на територията да не бъдат допуснати и удовлетворявани претенции, които засягат територии, свързани с образование, наука, култура и спорт.
Надяваме се, че с това наше предложение, което предлагаме на вашето внимание: да се включи Националната спортна академия със своите две бази – в София и в Несебър, към списъка на спортни обекти и съоръжения с национално значение, (разбира се, с прецизиране на текстовете и с ясния ангажимент за компенсиране на всички собственици, защото не става въпрос тук за национализация, но става въпрос за защита на правата на Националната спортна академия), този въпрос най-после да го решим.
Лично аз се надявам, че в този или в друг формат Народното събрание, както и Министерството на образованието и науката и Министерството на физическото възпитание и спорта, в бъдеще ще предприемат много ясни стъпки за защита на държавната собственост. Тъй като за съжаление в София ние имаме и други проблеми със собствеността на държавни висши училища на територията на Студентския град и падането на мораториума за съжаление ще създаде на висшето образование големи проблеми, чието решение тепърва ще трябва да търсим в консенсус. Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо председател, една кратка реплика. В крайна сметка ние в никакъв случай не можем да игнорираме и частните собственици. Факт е, че тези имоти, може би в едно друго време, са били тяхна собственост и те имат пълното право да претендират за тях. Това обаче, което трябва да направи държавата, е да защити интереса и на висшите училища, и по някакъв начин да защити интереса на собствениците, разбира се, там, където съдът се е произнесъл. Ние имаме информация от ректора на Националната спортна академия, че имаме вече казуси, че съдът се е произнесъл в полза на висшето училище. В тези случаи естествено няма никакви спорове. Но когато съдът се произнесе в обратния случай, съответно трябва да се направи така , че и собствениците да бъдат удовлетворени като интереси, ако съдът е отсъдил в тяхна полза - има си начини; и съответно -интересите на висшите училища също да бъдат защитени.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Вероятно не съм била съвсем точна или коректна в изказа си. Казах, че чрез тази норма, която ние в момента предлагаме, съгласувано с Националната спортна академия, нещо, което подчерта и областният управител на Бургас, ние решаваме и дългогодишния въпрос за претенциите на отделните собственици. В този смисъл справедливостта възтържествува. Заповядайте, уважаеми господин ректор.
ПРОФ. ПЕНЧО ГЕШЕВ: Уважаеми дами и господа, бих искал да вмъкна нещо, свързано с поставения въпрос за собствениците. Вървят дела, безспорно е. Факт е, че имаме спечелено дело на крайна инстанция с решение на съдия изпълнител. Но хотелът вече е построен, в хотела живеят англичани и руснаци, създава се проблем, свързан дори с намеса на посолства. Ние разбираме положението на тези хора - между тях руски граждани, които са си продали имотите в Русия и това е единственият им имот, в който живеят тук.
Цялата работа според мене трябва да се разбира от тази гледна точка: да, съдът ще се произнесе; проблемът е, че докато се произнесе съдът, докато вървят всички съдебни процедури, територията на академията ще бъде застроена. И какво от това, че след години на крайна инстанция ние ще спечелим делата - базата вече няма да я има.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Колеги, ако няма други въпроси, искам да кажа само още нещо, което ми подсказват експертите. Чрез сегашната норма ние даваме възможност да не се застроява повече територията на Националната спортна академия. Мисля, че това е изключително важно като наше действие, като действие на законодателя
Ако няма други становища, с благодарност към Министерството на образованието и науката, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е за така предложения законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-63, внесен от Ваня Добрева, Кирчо Атанасов, Валентина Богданова, Милко Багдасаров, Георги Мърков, Румен Гечев, Жельо Бойчев, Таню Киряков, да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ПРОФ. ПЕНЧО ГЕШЕВ: Благодаря на комисията.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, № 454-01-78, ВНЕСЕН ОТ ВАНЯ ДОБРЕВА, ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА И ИРЕНА АНАСТАСОВА НА 27.06.2014 Г.
Госпожо Богданова, имате думата да представите законопроекта.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, вие сте видели, мотивите са съвсем прости и мисля, че са важни. Идеята е да се прецизира законовото определение за „свързани предприятия” в Закона за малките и средни предприятия, като от това определение бъдат извадени предприятията, създадени от университети или научни организации. Тъй като по смисъла на закона те не биха могли да участват с всичките възможности, предоставени на малките и средни предприятия, каквито те са по същество, тъй като са свързани с броя на персонала, активите, оборотите на държавните висши училища и научни организации. Изваждането им от този обхват ще даде възможност да използват тези възможности, за които те всъщност са създадени.
Това е идеята на тази кратка поправка и аз си мисля ,че тя си струва да бъде подкрепена, тъй като носи и надеждите на висшите училища и научните организации тези предприятия да работят във вида и по реда, за който те са предвидени.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Становище на Министерството на образованието и науката? Заповядайте, проф. Клисарова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е изключително необходима поправка и допълнение, затова защото ние отговаряме на развитието на нашата програма „България 2020” за устойчив и за интелигентен растеж.
Какво правим:
Първо. Ние създаваме една среда, да могат самите университети, които са си направили такива предприятия, научни лаборатории, да влязат в този регламент. По този начин отговаряме на Европа за регламент 800 и на Закона за държавните помощи и даваме шанс на всички тези структури да могат да участват в програмата по конкурентоспособност.
Вторият момент, който също не бива да пренебрегваме за оперативната програма. По този начин ние доказваме, че имаме предприемачески капацитет, който е един от индикаторите за участието в оперативната програма, абсолютно полезно.
И, разбира се, публично-частно партньорство между университети и малки и средни предприятия.
Така че всичките тези предимства – сигурно има още – ще допринесат за развитието на науката, за доближаването на науката до бизнеса, което е целта, и възможност за университетите да участват и в други програми, като „Конкурентоспособност”. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо министър. Уважаеми колеги, имате думата. Госпожо Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, това, което на мене ми липсва по това предложение, е становището на Министерството на икономиката и енергетиката и съответно управляващия орган. Защото считам, че то е изключително важно в този смисъл.
Аз лично ще се въздържа по този текст, защото считам, че така направената формулировка по-скоро ще предизвика юридическо преплитане в тълкуването на разпоредбите и съответно в тяхното прилагане. Защото ако погледнете, в чл. 7, ал. 4, т. 4, първо се включват въпросните субекти, после в ал. 7 се изключват. Така или иначе, действително важно е какво ще е становището на управляващия орган.
Мисля, че при този темп и консултации за работа на Народното събрание включването на един такъв законопроект в последния момент не е уместно. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова. Само искам да допълня, преди да дам думата на началник отдел „Политика за малките и средни предприятия” господин Грънчаров от Министерството на икономиката и енергетиката, следното.
Искането за подобна алинея е в писмо на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, писмо на Научно-техническите съюзи в България, писмо на Българската академия на науките, Годишният доклад на БАН – тоест, на три от най-големите институции.
В този смисъл не виждам тук политически проблем, който да следва да бъде разрешен. И естествено, че ще поискаме след малко становището на Министерството на икономиката и енергетиката със следното предварително указание, че за мене е парадокс, как е възможно научните организации да бъдат принуждавани да формират по незаконен начин предприятия, за да могат да кандидатстват по програма „Конкурентоспособност”, да им се създават всякакви бюрократични пречки, позовавайки се на различни европейски регламенти или не знам какви си неща и да не се намери легално решение на този въпрос. Още повече, че това е искане на Софийския университет – пак повтарям, на Българската академия на науките, тоест на най-големите научни и образователни центрове в България.
Има думата за изказване народният представител Татяна Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги, гости! Искам да кажа само няколко думи.
Единствено човек, който просто е минал през висшето образование, а не е пребивавал в него, може да направи такова изказване, госпожо Дамянова. Много се извинявам, че го казвам направо. Аз съм започнала в Софийския университет в изследователско звено. Не може едновременно постоянно да говорим, че трябва да има връзка между висшето образование и практиката, бизнеса и нуждите на тази страна от професионалисти и в същото време да се противопоставяме на една такава поправка, която се опитва да се даде някаква възможност, на базата на общия хаос, който в някакъв смисъл очерта проф. Добрева.
Смятам, че да си мислим, че с тази поправка ще изпълним някакви политически интереси и амбиции на когото и да било, би било недопустимо спрямо висшето образование в България.
Съжалявам пак, че използвам по-крайни думи. Но истината е, че ако искаме от университетите да се развиват като място, където студентите имат възможност да придобиват, освен знанията, и практически, и професионални умения, и възможност да се кандидатства по проекти, и възможност българските университети в крайна сметка да бъдат в доста по-сериозна позиция в различното ранжиране на висшето образование в света, най-малкото трябва да уважим онова, което единственият български университет, който някъде някой чете в тези рангове на университетите, иска. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Буруджиева, няма да коментирам думите Ви кой преминава и кой пребивава през висшето образование. Има си справки, всеки има автобиография и може да се информирате.
Може би не съм била достатъчно ясна. Ние нямаме спор за това ,че трябва да има връзка между образованието и бизнеса, че трябва да се насърчават местните проекти и т.н.
Аз не напразно казах, че лично аз гласувам „въздържал се”, а не „против”. Така направеният запис и така направената поправка няма да реши този проблем. проблемът действително е сериозен и той изисква цялостно разглеждане и анализ, така че да се намерят най-добрите възможни решения. С този запис това не се случва. Напротив, ще се създадат противоречия.
Нека да чуем управляващият орган какво мисли. В крайна сметка всички имаме една цел. Текстът трябва да е работещ, а не да създаде поредното различно тълкуване, което след това безспорно вреди и на висшите училища, и на научните организации, без значение кои са те. Ако искаме да разрешаваме проблема, нека да го направим. Пак казвам, правим го някъде в последния момент. Защо? Докладът на БАН е доста отдавна.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Доклада на БАН все още не сме го разгледали. Действително ние сме няколко човека, които работим не като политици, а си изкарваме прехраната като преподаватели във висши училища и се занимаваме с наука. Не я гледаме като поле на теоретични и политически експерименти.
Зная, че колегата чака и ще му дам думата. Освен това искам да ви информирам, че тук се намира и главният юрист на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Успоредно с това искам да кажа, че въпросите не са свързани с проблема „образование – бизнес”, така, както ние го решихме съвместно в Закона за професионалното образование и обучение. Университетите са малко по-различна като форма институция.
Съжалявам, госпожо Дамянова, че трябва и аз да го обясня, но ще кажа следното: наистина човек трябва да си вади прехраната във висшите училища, за да знае за какво става въпрос. Не искам в никакъв случай да го приемате като опит за политическо противопоставяне. Нямам това за задача. Но това, което бихме могли да прецизираме между първо и второ четене, е наистина да помислим как да включим и Българската академия на науките, и Селскостопанската академия, за да има достатъчен ефект. Това аз бих допълнила.
Давам думата на Ивайло Грънчаров – началник отдел „Политика за малките и средни предприятия” в Министерството на икономиката и енергетиката. Нека да чуем тяхното експертно становище.
ИВАЙЛО ГРЪНЧАРОВ: Благодаря, госпожо председател. Въпросът, който сте засегнали, е изключително правилен, целта е благородна. Но технически погледнато, въпросът е деликатен.
Всяка промяна на Закона за малките и средни предприятия, който изцяло е адаптиран към препоръката на Европейската комисия за дефиницията за малки и средни предприятия, която се използва, когато те получават държавни помощи, може да доведе до препятствия тези предприятия да получат държавни помощи.
Ние обсъдихме този въпрос с нашето ръководство. Това, което ние предлагаме, е да се консултираме с Европейската комисия, министърът на икономиката е изключително кооперативен в това отношение. Предлагаме да получим официален отговор от Европейската комисия, който можем да представим на тази комисия, за да не изпаднем в ситуация, която ще бъде неудобна както за нас, така и за предприятията впоследствие.
Може би трябва да обясним смисъла на тази дефиниция. Целта, която си е поставила Европейската комисия, правейки тази дефиниция за малките и средни предприятия, е те да получат равен достъп до държавните помощи и държавни помощи да получат автентични малки и средни предприятия, а не предприятия, зад които стоят големи организации, холдинги и т.н.
В случая има едно изключение, което вече законът е дал в съответствие с препоръката – когато собствеността на тези спин- оф-и, така да ги наречем, е до 50 процента, на университета. Над 50 процента вече сме в хипотезата на свързано предприятие, какъвто е случаят например с Геномния център и с други научни организации, собственост на Софийския университет. Тогава тази свързаност не може да бъде преодоляна и двете предприятия се разглеждат съвкупно, когато се брои персоналът им, оборотите, активите и т.н., за да се уточни категорията им – дали е малко или средно предприятие или не.
Също така този проблем би могъл да се реши, тъй като законова пречка няма, ако колегите от научните среди могат да кажат възможно ли е тези институти, собственост на университети и т.н., да изкупят дяловете си и собствеността да бъде до 50 процента. При такова положение веднага сме в хипотезата на ал. 4 на чл. 4, когато този институт ще бъде вече независимо предприятие и няма да има никакъв проблем да се ползва от държавна помощ и да кандидатства по оперативните програми.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Извинявайте, предполагам, че като питате, правите разлика между следните две категории: Оказва се, че ние сме в една хипотеза, в която хипотеза, ако сме частно висше училище, имаме правото да се ползваме от привилегиите на закона. Когато е държавно висше училище, се оказва, че има някакви изключения, някакви трудности и някакви обструктажи.
Първо, искам да Ви кажа, че ние не сме колония на Европейския съюз.
Второ, не можем да защитаваме непрекъснато частни интереси.
Вие сте представител на държавна институция и като държавна институция ще намерите варианти, които да ни представите, с които да защитите авторитета и възможността на най-големите български научни държавни институции, като Софийския университет „Климент Охридски” и Българската академия на науките. Другото не го приемам. Заедно с всички останали смятам, че в момента не можем ние да работим и непрекъснато да обясняваме, че Софийският университет трябва да си измисля някакви нерегламентирани форми, за да може да е единственият университет, който участва във всички световни класации, или Медицинската академия, или някой от държавните университети, или Българската академия на науките, и да се оказва ,че трябва да ги поставяме на колене за сметка на частните структури.
Този подход за мене не е приемлив.
Госпожо Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз категорично възразявам, както сме се разбрали, в нашата комисия да слушаме експерти. Тук взимаме политически решения. Извинявайте, при цялото ми уважение към Вашата експертиза.
Второ, категорично възразявам да слушам какво било в закона и че той не може да се промени, защото става въпрос за някакви холдинги. Трябва да си извън времето и пространството, за да наричаш един държавен университет холдинг, свързан с не знам си какво. Какво общо имам аз с геномното изследване, лаборатории и т.н. като преподавател в съвсем друг факултет и прочие?
Трето, вземете и погледнете европейския опит и не ни правете тук на калинки. Вземете Сорбоната, вземете Френската академия на науките и не ми обяснявайте, че не може да се кандидатства и че това не са отделни неща и каква била там собствеността. Ще си променим закона, ако трябва. Какво сме написали ние в този закон? И откъде накъде сме напъхали държавните университети и Академията на науките в това безумно положение? И сега ще ми се говори, че се внасяло в пет без пет! В пет без три ако трябва ще бъде. Става въпрос за българската наука и за българското висше образование.
Престанете да ни представяте Европейския съюз и неговите политики като някаква стоглава хидра, която е готова да ни лапне. В крайна сметка ние сме пълноправни членове на този Европейски съюз и може да си отстояваме нашите интереси, включително да предоговаряме неща, които са лошо договорени, като всички знаем, че има такива. Да не кажа ,че има много такива. И дайте сега тук да не викаме: понеже така е… Няма „понеже така е”. Хората в крайна сметка не са ни поставили тук, за да се оправдаваме по този начин.
Така че аз ви предлагам да бъдем единни в подкрепата си на това, българските университети и българската наука да могат максимално да се ползват от ОП и да са конкурентоспособни в участието си в тези програми с проектите си. Да поставим един разумен срок в рамките на една седмица да се консултира каквото има да се консултира от това министерство, да чуем юристите какво и как точно трябва да се промени и да вървим към максимално бързо взимане на решение. Защото всички знаем , че става дума за парите за образование и наука.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Колеги, трябва много бързо да се ориентираме към финални думи, защото в пленарната зала започва второто четене по Закона за професионалното образование и обучение и всички трябва да сме в зала. Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Все пак има Правилник на Народното събрание. Трябва да влизаме в залата, заседанието е започнало. Каквото и решение да вземем, ще бъде нелегитимно. Слизаме за закон.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Да чуем Софийския университет.
ТАНЯ ПАВЛОВА: Само две думи ще добавя. Все пак нека да обърнем внимание, че единственото, което се предлага като промяна в закона, е това изключение да бъде за висшето училище и изследователските центрове. В случая искам да кажа, че някак си не е редно Геномният център на Софийския университет, в който собствеността е сто процента на Софийския университет, да страда и да бъде третиран неравнопоставено в сравнение с останалите микропредприятия, само защото той е сто процента собственост на Софийския университет. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря и аз. Явно е, че няма да имаме възможност да гласуваме. Също така е ясно, че една част сме готови да гласуваме, други не са готови. Но предлагам този въпрос да го разгледаме следващия път, с мисълта, че трябва да бъде разрешен. И пак повтарям, тук не става въпрос за политически консенсус, госпожо Дамянова. Без да го приемате като политическо заяждане, но вие имахте четири години за да решите този въпрос.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Ваня Добрева)
