П Р О Т О К О Л № 11

---

На 19 юни 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект за решение за откриване на факултет „Обществено здраве и социални грижи” в структурата на университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас, № 402-03-4, внесен от Министерския съвет на 09.05.2014 г.
2. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 13 март 2014 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-76, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 12.11.2013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-88, внесен от Валентина Богданова, Милко Багдасаров, Ваня Добрева и Кирчо Атанасов на 03.12.2013 г. – за второ гласуване (продължение).
3. Разни.

Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.



ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, дами и господа! Откривам заседанието на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане на Проект за решение за откриване на факултет „Обществено здраве и социални грижи” в структурата на университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас, № 402-03-4, внесен от Министерския съвет на 09.05.2014 г.
2. Обсъждане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 13 март 2014 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-76, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 12.11.2013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-88, внесен от Валентина Богданова, Милко Багдасаров, Ваня Добрева и Кирчо Атанасов на 03.12.2013 г. – за второ гласуване (продължение).
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И СОЦИАЛНИ ГРИЖИ” В СТРУКТУРАТА НА УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – БУРГАС, № 402-03-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 09.05.2014 Г.
Добър ден на заместник-министър на образованието и науката доц. Атанаска Тенева , на госпожа Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование” на Министерството на образованието и науката, на проф. Петко Петков – ректор на университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас, на проф. Мими Стойчева, на госпожа Петя Недкова – заместник-председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, на доц. Маргарита Кръстева, доц. Александър Николов, Катерина Илкова и Ивайло Симеонов от КНСБ, на господин Ангел Георгиев – председател на Националното представителство на студентските съвети, на госпожа Яна Вангелова – заместник-председател на НПСС, на господин Йордан Христосков – главен секретар на националното представителство на студентските съвети и представител на Университета по библиотекознание и информационни технологии и на уважаемите народни представители от Бургас, които днес участват в нашето заседание.
Уважаема доц. Тенева, имате думата да представите мотивите към законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОЦ. АТАНАСКА ТЕНЕВА: Решението на Министерския съвет е от 8 май 2014 г. и се предлага на Народното събрание да одобри проекта за откриване на факултет „Обществено здраве и здравни грижи” в структурата на университета „Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас.
Откриването на професионално направление „Обществено здраве” със специалност „Медицинска рехабилитация и иглотерапия” е с положително оценен проект с решение на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация от 30 май миналата година. Във факултет „Обществено здраве и здравни грижи” ще преподават 46 преподаватели на основен трудов договор във висшето училище. Хабилитирани лица ще водят 81 процента от лекционните курсове за специалността „Медицинска сестра” и 79 на сто от лекционните курсове за специалността „Медицинска рехабилитация и ерготерапия”, с което се осигурява съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование.
За провеждането на необходимата клинична практика на студентите от факултета, университетът е сключил договори с три акредитирани за обучение на медицински специалисти многопрофилни болници за активно лечение на територията на Бургас, със Специализирана болница за рехабилитация „Бургаски минерални бани” ЕАД и Дом за медико-социални грижи за деца „Вяра, надежда и любов” в Бургас.
Проектът за откриване на факултет обществено здраве и здравни грижи се подкрепя от областната управа на област Бургас и от кметството на община Бургас. За нуждите на звеното със средства на университета и с помощта на общината се доизгражда самостоятелна четириетажна сграда на територията на висшето училище.
Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет на специалността „Медицинска сестра” за висшето училище е 80 студенти и 120 студенти за специалността „Медицинска рехабилитация и ерготерапия”.
Според решение на Министерския съвет 293 за утвърждаване на броя на студентите за следващата учебна година за специалността „Медицински сестри” са определени 40 студенти, което е съгласувано с искането на Министерството на здравеопазването за увеличаване приема по тази специалност, а за „Медицинска рехабилитация и ерготерапия” е определен прием на 30 студенти. Приемът на студенти в новия факултет ще бъде в рамките на определения за университета институционален капацитет, така че откриването на звеното няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Има и съответното положително становище и финансово обосноваване от Министерството на финансите.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо заместник-министър.
Уважаеми колеги, предлагам да дадем думата на ректора на университета. Заповядайте проф. Петков.
ПРОФ. ПЕТКО ПЕТКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Много се радвам, че един голям труд на моите колеги от град Бургас и на обществеността в град Бургас стига вече до един според мене положителен завършек.
Всички знаете, че Бургас е един от най-големите окръзи в България. Освен това имаме и много голяма база, където много хора почиват – почивна база покрай морето, във вътрешността на Бургаски окръг. Това медицинско обслужване, което трябва да се отдаде на нашите жители, показа, че липсват тези кадри, за които ние кандидатстваме и за които искаме да открием факултет.
Самият университет скоро чества 50 години, вече е един от старите университети в Бургас. Имаме доста голяма база. Имаме една база, която бяхме започнали да я строим още преди 25 години, която прекъсна. Направихме нов архитектурен план, за да може да отговаря на факултета и в момента го строим.
Имаме пълна подкрепа от страна на местната държавна власт. Надявам се, че ще получим и вашата подкрепа. Защото за цяла България необходимостта от такива медицински кадри е голяма. Вие знаете това нещо.
Аз съм от друг бранш, аз съм специалист по технологията на нефта. Но независимо от това съм израснал в град Бургас и съм възпитаник на ХТИ – Бургас. Тоест целият си живот съм прекарал в бившия Химико-технологически институт и в сегашния университет.
В нашия университет се вля и Медицинският колеж, където повече от 50 години, горе-долу към 60 години ние обучаваме медицински сестри. А сега знаете, че медицинските сестри трябва да бъдат обучавани като регулирана професия във факултет.
Благодаря ви за вниманието. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, имате думата за коментари, изказвания, мнения. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само едно изречение. Благодаря Ви. Изречението ми беше в предварителен отговор на една реплика на представителите на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи.
Между другото в тази комисия ние не сме гласували еднозначно за откриването на нови висши училища, но пък гласуваме от сърце и почти консенсусно за откриването на подобен тип факултети, с разбирането, че това е нужна професия.
И аз, за да спазя традицията, трябва да кажа, че волята е едно, важното е обаче, когато завършат нашите медицински сестри, както популярно ги наричаме, те да останат в българските болници. И това е предизвикателството към всички ни. Защото в противен случай ние ще откликваме на нуждите от такива кадри и за съжаление ще ги губим в момента, в който те вече са получили своите дипломи. И това е по-сериозният ни проблем в момента.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на народния представител Валентина Богданова. Аз също искам да кажа, че може би не е имало съвсем наскоро такова събитие, което да обедини народните представители от всички политически сили. Всъщност бургаските народни представители се оказват основният активен фактор за подкрепа на необходимостта от разкриването на този факултет.
Аз също ще подкрепя неговото разкриване по следното съображение. Преди няколко години, ако трябваше да обсъждаме този въпрос, вероятно позицията ни – тя е известна – не беше съвсем благосклонна. Но сега смятам, че и с промените, които ще предложим в Закона за професионалното обучение и образование, с които промени ние ще дадем възможност за едно регулиране на кадрите в областта на медицината, вече създаваме наистина перспективи и този проблем, който не успяхме да решим в последните години, вече намира своето решение.
Искрено се надявам, че традициите, които имате в Медицинския колеж в Бургас, онова, което правихте през годините, ще бъде продължено на едно ново ниво, именно нивото на факултет „Обществено здраве и здравни грижи” и ми разрешете да ви пожелая успех.
Заповядайте, колега Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Разбира се, че ние от страна на ГЕРБ подкрепяме инициативата на колегите за създаването на допълнителните специалности с капацитета, който те искат. За нас това е осъществяване на политиката, която води ГЕРБ през цялото време – да дава възможност, особено на факултетите, които обучават специалисти по здравни грижи, да осъществяват най-доброто обучение, което може да бъде предложено в тази посока.
На фона на тристепенния начин на обучение на специалистите по здравни грижи това е не просто предизвикателство, това е успешно предизвестен край.
Така че пожелавам успех на колегите от Бургас. Наистина благородно им завиждаме, защото те ще могат да обогатят града, който имат, с нови хора. Не знам дали ще е най-доброто място но във всички случаи към момента е най-доброто място. така че им пожелавам успех.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Милева. Госпожа Милева е депутат от Бургас.
ГАЛЯ МИЛЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! От името на бургаските депутати искам да благодаря на Комисията по образованието и науката, защото виждам, че всички са консолидирани около откриването и гласуването на този факултет. Това е една борба на бургаските депутати от предното Народно събрание. Почти бяхме финализирали нещата. Довърши ги следващото Народно събрание. И това е пример за една добра практика, която пожелавам на всички колеги и в по-следващото Народно събрание - това, което е започнало и е добро за държавата и за съответните региони, да продължи и в по-нататъшното развитие и да има такава приемственост. Благодаря ви още веднъж. Благодаря и на Министерството на образованието и науката.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз мисля, че тук е мястото, независимо че става въпрос за един наистина много светъл момент, да си припомним активната роля на Димчо Михалевски като водач на листата на Коалиция за България в Бургас, който също многократно е лобирал в добрия смисъл на думата за разширяване на университета. Заповядайте, господин Борисов.
СИМЕОН БОРИСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Добър ден на всички. Аз съм народен представител от Бургаски район.
Наистина днес е светъл момент – и исторически, за града. Да знаете, имената на хората, които са гласували в тази комисия, някой ден ще ги напишем в Бургас, така че внимавайте как ще гласувате! (Веселост.).
Иначе въпреки нашите политически различия и въпреки бурното време, в което живеем, виждам, че истинските идеи обединяват всички политически сили, което е много-много добър знак, че България има бъдеще, че действително всички политически сили признават, че образованието и най-големият капитал, с който разполагаме.
Благодаря ви предварително. Искам да ви поднеса благодарност също от Бургазлии, от всички членове на общинския съвет в Бургас, от кмета на града и от областния управител. И на добър час!
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо заместник-министър! Аз предлагам все пак тези, които са бургазлии, членове на комисията, да им се брои гласът двойно. (Веселост). Защото наистина това е една много добра новина за Бургас и областта като цяло. Кадри са необходими и смятам, че това е едно много добро постижение на Народното събрание да има възможност да гласува.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, доц. Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги! Аз се присъединявам към тези поздравления. Но вземам думата, за да се обърна към представителите на университета.
Като университетски преподавател искам да кажем, че това наше решение ще бъде подкрепено след това наистина от огромните усилия на постигнати добри акредитации, отлични специалисти, така че да сте пример и за следващи заседания на следващи комисии в следващи Народни събрания, че има полза от това да се подкрепи едно добро дело, тъй като то след това ще породи само добри резултати. Така че разчитаме много и на вас, за да доразвиете онова, което ние тук днес постигаме. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте.
ПЕТЯ НЕДКОВА: Аз съм заместник-председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми депутати! Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи винаги е подкрепяла такива начинания. Знаете, че в цялата ни страна населението застарява. Има вече наистина много остра нужда от здравни грижи. Дефицит има във всички региони. И е доказано ,че там, където медицински специалисти и професионалисти по здравни грижи се обучават по места, това е много по-евтино за тях и има шанс да останат в самите региони.
Затова ние напълно подкрепяме възникването отново на факултети и на филиали на университетите за обучение на професионалисти по здравни грижи, като се надяваме една голяма част от тях да останат в страната. Традиционно при нас обучението на такива специалисти е на много добро ниво. Факт е, че всички, които работят в страните извън България, са високо оценени.
Разбира се, ние се надяваме една голяма част от тях да останат в България. Това обаче е държавна политика и общинска политика. в този смисъл трябва да се помисли, освен за обучение, и за реализацията на тези кадри. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз също благодаря. Заповядайте, господин Георгиев.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо заместник-министър, гости! В духа на всеобщата подкрепа аз от името на Националното представителство на студентските съвети след разговори със студентската общност в Бургас – и не само – категорично заявявам нашата подкрепа към откриването на подобен факултет в Бургас.
Благодаря на всички, които днес изразиха подкрепата си. Благодаря за усилията, които представителите на академичното ръководство на Бургас са положили за откриването на този факултет. И се надявам бъдещето на факултета и на студентите, завършили там, да бъде доста по-добро от състоянието на колегите, завършващи медицина.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други изказвания? – Няма.
В такъв случай дойде вече свещеният момент, преди да отидете в другата комисия, която ще разглежда този въпрос.
Уважаеми колеги, дами и господа! Подлагам на гласуване проект за решение за откриване на факултет „Обществено здраве и социални грижи” в структурата на университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас, № 402-03-4, внесен от Министерския съвет на 09.05.2014 г.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.честито на университета и успех!
ПРОФ. ПЕТКО ПЕТКОВ: Само две думи, госпожо председател. Изказвам благодарността на цялото общество в Бургас и на академичната общност за едно мъдро решение, което се взе днес. Защото смятам, че тази комисия показа, че независимо от политическите различия между хората, когато има нещо прогресивно и хубаво, всички са единодушни. Благодаря ви.

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 77, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 13 МАРТ 2014 Г. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ № 354-01-76, ВНЕСЕН ОТ МИЛЕНА ДАМЯНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 12.11.2013 Г., И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ № 354-01-88, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА, МИЛКО БАГДАСАРОВ, ВАНЯ ДОБРЕВА И КИРЧО АТАНАСОВ НА 03.12.2013 Г. – ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ).
По тази точка присъстват:
Доц. Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката
Пламен Иванов – Синдикат на българските учители
Димитрина Христова – Киндикат на българските учители
Юлия Симеонова – изпълнителен секретар на КНСБ
Антоанета Кацарова – БСК
Иван Захариев – директор „Пазар на труда” – КРИБ.
Преди да продължим с § 4, искам да ви кажа, че в комисията се получи отговор от Българската академия на науките – Институт по български език „Проф. Любомир Андрейчин”, който ще ми разрешите да прочета:
„СТАНОВИЩЕ
Относно употребата на термините „формално учене”, „неформално учене” и „информално учене” или „самостоятелно учене”
Да се даде становище относно употребата на интересуващите ни термини, е необходима оценка на няколко фактора, от които най-съществени са следните.
Първо, правилност на езиковата форма на термините и
Второ, степен на навлизане на термините в езиковата практика.
В терминологичната теория и практика при оценяване на езиковата форма на един термин се взимат предвид няколко фактора, като най-същественият е свързан с това дали езиковата му форма насочва към неговото значение.
Езиковата форма може да ориентира правилно или неправилно към терминологичното значение или да бъде слабо информативна по отношение на него.”
Повече няма да го чета, мисля, че всички го имате. Ще ви прочета само заключението.
„Съвпадането по смисъл на езиковите форми, чрез които са изразени термините „информално учене” и „неформално учене” е напълно достатъчно, за да не бъде препоръчван терминът „информално учене” и да бъде отдадено предпочитание на термина „самостоятелно учене”.”
Това е становището на Българската академия на науките.
Бих искала предварително да ви информирам, тъй като вчера по време на работата на работната група възникнаха някои съображения, различни гледни точки по отношение на въпроси, засягащи трудовото законодателство, днес съм изпратила молба за становище до Тристранния съвет, за да бъдат изяснени всички онези въпроси, които предизвикват у нас едно или друго съмнение, тъй като нашият закон не би следвало да урежда проблеми, свързани с трудовото законодателство. Така че в най-скоро време се надявам да получим и становището на Тристранния съвет.
Колеги, стигнахме до § 4. По този параграф има направени предложения от народните представители Стефани Михайлова и Валентина Богданова и група народни представители. както знаете, предложенита и дискусиите се проведоха в предишни заседания. Има изработено предложение на работната група за окончателна редакция на § 4. Моля експертите да предоставят на народните представители какви предложения са направени в работната група.
ИВЕЛИНА НОВАКОВА:§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1.Предложение за окончателна редакция на § 4:
Създава се ал. 4:
„(4) Професионалното обучение може да се осъществява и по пътя на обучение чрез работа (дуално обучение). Обучението чрез работа )дуално обучение) е форма на партньорство между професионалното училище, професионална гимназия или професионален колеж/център за професионално обучение и един или няколко работодатели, която включва:
1.практическо обучение в реална работна среда и
2.обучение в професионално училище, професионална гимназия или професионален колеж.”
2.Създава се ал. 5:
„(5) Валидирането на професионални знания, умения и компетентности е признаване на придобити знания, умения и компетентности по професия или част от нея, получени чрез неформално обучение или самостоятелно учене/информално учене, с цел достъп до обучение за придобиване на професионална квалификация и улесняване на достъпа до пазара на труда”.
Това е съгласно терминологията, която бъде приета, след като бъде уточнен терминът – дали ще е самостоятелно учене или информално учене.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Колеги, имате думата за становище. Има думата н.пр. Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По двете маркирани в по-дебел шрифт термини бих искала да взема отношение. Иначе по другите текстове мисля, че сме постигнали съгласие в работната група.
Аз лично, както и на работната група, изразявам опасение по отношение на центровете за професионално обучение. Тук аз казах, че в момента имаме около 900, ако не са и повече такива центрове. Контролът на обучението, което се извършва в тези центрове в момента, е да не кажа никакъв, но почти никакъв. Безспорно е, че трябва да се помисли за контрола.
Ние по-нататък сме предложили едни текстове, които са доста сурови, бих казал, по отношение на центровете за професионално обучение. Безспорно е,че трябва да се завиши капацитетът на Националната агенция за професионално образование и обучение. Тоест трябва да се предвидят и механизмите за контрол и тогава вече да разширим тази форма и към центровете за професионално обучение. Защото в момента, повярвайте ми, има такива центрове, които се помещават в апартаменти, в една стая, в две стаи. Как контролираме обучението? Вече все пак става въпрос за обучение в реална работна среда. Става въпрос за отговорности, които ще се поемат от работодатели.
Ако се намери възможност и по Кодекса на труда, както искаме, да се сключва договор, така че наистина да изпълним всичките елементи на дуално обучение. При липсата на тези механизми за контрол, за които споменах, това би било твърде опасно.
Така че аз предлагам – това ще бъде и нашето гласуване – на този етап да се въздържим от добавянето на центровете за професионално обучение.
По отношение на т. 2 – термините „самостоятелно учене” и „информално учене”, ще ми позволите да прочета едно становище също на Българската академия на науките, също на Института за български език, само че от 2010 г. , което предполагам е поискано по някаква друга тема. нали е редно все пак да се знае какво изпращаме, кога и как.
В това становище от 2010 г. същата авторка – моите уважения към тази дама – изразява обратното становище на това, което Вие прочетохте, госпожо председател, и което ние имаме. Пак казва, че по-негативна оценка заслужава възприетият засега в българските нормативни документи термин „самостоятелно учене”.
Също така се казва, че при оценяване на термина „информално учене” от гледна точка на отношението му с другите два термина от същата група като негово положително качество трябва да се посочи системността. „Системността на термина „информално учене” е довод, който ни дава основание да препоръчаме неговото използване вместо термина „самостоятелно учене”, което не притежава това качество, при положение, че същите два термина от другата група вече са утвърдени в нормативните документи” и т.н.
Така че ние ще подкрепим термина „информално учене”, защото считаме – и аз като човек, който се е занимавал с терминология, че становището от 2010 г. е доста по-аргументирано и няма пречка този термин, при положение, че той бъде обяснен, както и препоръката в становището от 2010 г., да бъде въведен и да бъде изчистен от терминологична гледна точка.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Това, което бих предложила като някакво решение, е следното. в становището, което е изпратено на всички нас, те се позовават и на консултация с водещия специалист чл. кр. Мария Попова.
Тъй като в момента не коментираме нещата от гледна точка на професионалната ни подготовка, по-скоро търсим обективна решаване на въпроса, предлагам двете становища за окончателно решение отново да бъдат дадени до следващата седмица с молба да бъде изпратено, за да знаем окончателното решение на Института по български език. Това окончателно решение ще го вземем следващия път. Иначе ние не можем да се изказваме за термини, като не знаем кое от двете становища следваме да приемем като меродавно. Още повече хората, които са го изготвили, са едни и същи.
Така че молбата ми е, ако вие приемате едно такова предложение, да изпратим още веднъж молба за становище до Българската академия на науките, тъй като Институт за български език е единственият оторизиран орган, който може да предложи употребата на съответния термин, да ни каже от двете становища кое следва да приемем за меродавно.
ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: По тази тема.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Имайте предвид, че по тази тема няма повече да обсъждаме. Тук няма как да коментираме становище на БАН.
ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър! На всички тук е ясно, че нещата не са постоянни и те могат да се променят. Никой не оспорва правото на която и да е институция, на който и да е учен да си променя становищата в годините. Но аз искам да обърна внимание, че самата аз дълго време се заблуждавах, че става въпрос за терминологичен спор. Не става въпрос за терминологичен спор, а става въпрос за задължение на Република България като член на Европейския съюз по еднообразен начин да прилага правото на Европейския съюз в своите документи. Тоест това, което вие ще решите сега или следващия път, ще бъде политическо решение за законодателно установяване на термина, който всъщност ще трябва да се използва. Защото аз разполагам с три становища на Института по български език. В едно от становищата изрично е казано, че само три държави от 27-те членки на Европейския съюз са приели друго виждане, една от които е България.
Мисля, че достатъчно категорично социалните партньори в становището на Икономическия и социален съвет са изразили желанието си да се приравним към Европейския съюз, ползвайки европейския термин.
Оттам нататък нека да оставим учените да спорят кое е правилното. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: На предишното заседание, уважаеми народни представители, аз представих официален документ от Европейската комисия, в който се препоръчва употребата на националния език и превод, разбираем на понятията, които се използват. И на директното питане за „информално учене” ни беше написано на кирилица „самостоятелно учене”. На миналото заседание аз представих това писмо от Европейската комисия.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата н.пр. Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря за възможността да кажа на комисията следното. Ние по т. 1 показахме рядък консенсус и усещането в залата беше жизнерадостно. Признавам си, че двете групи вносители на законопроекта положиха много честни и в не малко случаи емоционални усилия в рамките на две наши срещи да постигнем възможност за сближаване на текстовете, за да може комисията днес да работи малко по-оперативни. Защото, уважаеми колеги, аз мисля, че ние нямаме спор за едно - днес чух това послание от синдикати и работодатели, този закон да стане факт. И е добре, това беше и моята реакция преди малко, с която поисках думата, освен коментара ви по § 4, спорът, който вече започва да звучи банално на всички ни – дали терминът „самостоятелно учене” е тотално потиснат от термина „информално учене”, да не бъде определящ днес.
Случват се тези неща. Не коментирам двете становища. Ние имаме възможност до края на приемането на закона в комисията да изясним този термин, за същността на който, извинявайте, аз нямам битка.
Така че това не е големият ни спор днес. Спорът е кой е най-подходящият термин за този български закон. Така, както го преценим, такива, каквито са становищата на институциите, такъв ще го направим.
Така че съветвам ви все пак да вървим по това, по което сме се договорили, за да можем да свършим работа и да поискаме този закон приоритетно да бъде приет до края на мандата, очертаващ се вече като ограничен, на това Народно събрание.
Имам един въпрос към експертите. Ние сме договорили съдържанието на § 4 във вида, в който колегите го имат. Спорът е за това каква е ролята на центровете за професионално обучение. И аз искам да кажа ,че смисълът на неговото присъствие тук е само един. Искам да чуя наистина експертната позиция. Правилни са притесненията на колегата Дамянова, ние имаме общи такива.
Истината обаче е, че в по-нататъшните текстове на закона ние сме предвиди възможност за участие във форми на дуално обучение и на млади хора, които са навършили 16 години, но не са част от професионалните гимназии, професионалните училища или професионалните колежи. И възможността те да бъдат част от тази общност, която ще се обучава, са центровете за професионално обучение.
Затова и нашето предложение – то и по-нататък съществува – е да сложим тук и центровете. Ако смятате, че това създава проблем на закона, кажете го. Ако смятате, че това помага целите на закона да бъдат реализирани, го кажете. Аз съм готова да се съобразя с това, което експертите считат за правилно.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Благодаря. Вчера на работната група смятам, че не стигнахме до ясна формулировка на обучението в реална работна среда от ал. 4. Нашето първоначално предложение включваше обучение в реална работна среда чрез наемане на работа в предприятия. И ние държим на същността на тази формулировка, защото тя разграничава дуалното обучение от практическото обучение. Мисля, че това е едно от важните различия.
Оказа се, че терминът „наемане на работа” не е точен. Доколкото си спомням, поправете ме, ако греша ,беше поет ангажиментът да бъде намерен подходящ термин, който да препраща към Кодекса на труда, но да става ясно ,че става въпрос за взаимоотношения на базата на Кодекса на труда. Затова тази формулировка в случая мене ме притеснява, от която отпада смисълът на понятието „наемане на работа”, не точният текст. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Проф. Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще бъда съвсем кратък и ще кажа моето лично мнение по този спор. Според мене „самостоятелно”и „информално” не са синоними. Има съдържателна разлика. Аз така мисля. Има различни форми на самостоятелно обучение. Една от тези форми е информалното. Защото може и неформалното обучение да бъде самостоятелно.
Така че отношението – самостоятелно учене – информално учене според мене е отношение на цяло към част. Това е логиката на тези две понятия. Това е лично мое мнение, аз така мисля.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Господин Кирчо Атанасов.
КИРЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Аз бих споделил някои мисли по отношение на това трябва ли да ги има центровете за професионално обучение тук или не трябва да ги има. Ще погледна въпроса от две различни позиции.
Първо, това са структури, които са лицензирани да извършват професионално обучение по дадени професии, които са дефинирани в акта на тяхното създаване. Държавният орган, който ги е създал, им е разрешил по тези професии те да извършват обучение. Изведнъж сега ние им казваме: вие можете, но по тези тук няма да го правите. Това е просто нонсенс. Излиза, че върху разрешението трябва да им наложим някакво вето. И трябва да ви кажа ,че този въпрос беше разглеждан още преди пет години, когато в битността ми на заместник-министър се занимавахме с тези въпроси.
Тогава ние бяхме хванали, че действително в някои центрове в някои професии има занижено професионално обучение. И тогава ние направихме големи проверки, за да видим къде това нещо става. И бяхме подготвили едни ограничения, тоест едни изисквания към тези центрове за професионално обучение, за да не намаляват те степента на обучение от професионалните гимназии. Дори бяхме стигнали до по-сериозни предложения – да има централна комисия, която да изпитва по дадените професии. Но така или иначе не успяхме да довършим този въпрос. Но това е въпрос, който могат да го решат тези, които създават тези центрове. Контролът върху тях е работа на тези, които ги създават.
И това ,че някъде контролът е занижен, ние да премахнем възможността те да си вършат работата по дадените професии, считам, че това е алогично. Това е едно.
Второ. Спомена се, че тези центрове, главно към тях гледаме, трябва да поемат един контингент от едни деца, които изобщо нямат никакво обучение и те в момента пътуват по улиците и знаем какво правят. Те трябва да бъдат събрани. Тези центрове ще имат най-голямата възможност, защото професионалната гимназия няма да успее да ги събере. Тя има друга функция. Е тези центрове за дуално обучение могат да го направят. И няма никакъв проблем, като им се поставят изисквания какво трябва да правят, да го правят, за да може да поемат такива деца. А това е изключително важно.
Така че смятам, че тяхното присъствие тук е много добро. Само трябва да им се дефинират още малко изисквания, ако това трябва да бъде направено от Министерството на образованието. Ито не за всички, защото има центрове, които работят много добре, дори по-добре от професионални гимназии. Те имат такова оборудване, за което може да се мечтае. Така ние като кажем, че те не могат, значи никой няма да може. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Народният представител Татяна Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Ще ме извините, но вероятно ще се изказваме повече днес. Предлагам да спестим официалностите. Приемете, че всеки път започвам с „уважаема госпожо председател, уважаеми колеги”.
Две кратки неща. Разбирам вашето предложение, колега Михайлова, от гледна точка на това, че наемането трябва да стане по правилата, които са описани в Кодекса на труда. Нали така? Затова се обръщам по-скоро към експертите – за да не правим тавтология, защото практическо обучение в реална работна среда обикновено е вътре в реална работна среда. А наемането се урежда в самия Кодекс на труда. Там могат да бъдат различни форми. Би трябвало може би да има и някакви промени. Но да сложим тук, че практическото обучение в реална работна среда се осъществява по изискванията на Кодекса на труда и с това да приключим. А да не слагаме тук „чрез наемане на работа..”. Да не довършваме това изречение по този начин.
Второ, по отношение на центровете за професионално обучение. Тъй като действително подкрепям възможността за по-широк контингент от младежи, които да могат да се включат ида бъдат обхванати от възможности за професионално обучение, в същото време, имайки представа от известно количество центрове за професионално обучение, не мога да не споделя притесненията на колегата Дамянова.
Струва ми се, че ако ще им дадем тази възможност, която отваря нови хоризонти пред тях, би трябвало може би пак в Преходните и заключителни разпоредби да вменим на Министерството на образованието и науката да направи един преглед, публичен регистър с критерии. И не може да съществуват 900 центъра в България, голяма част от които са в едно невъзможно състояние. И така да изчистим тези два проблема, ако нямате нищо против. Или в скоби да сложим „по чл. еди-кой си”, за да е ясна препратката още от самото начало. Тъй като знаем и как се прилага законът – един казва „по чл. еди-кой си, алинея тази”, другият казва „не по този член”. Нека да ги обвържем нещата, за да сме спокойни всички.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Преди да дам думата на експертите, разрешете ми да кажа няколко думи във връзка с това, че аз ще подкрепя включването на център за професионално обучение. Още повече съм един от хората, които смятат, че дуалното обучение или обучението чрез работа трябва да включва различни видове училища и подобни центрове или гимназии и колежи, които да предоставят обучение.
От една страна, ние наистина трябва да разширяваме възможностите на дуалното обучение. От друга страна, абсолютно са прави колегите, които настояват за въвеждането на контролни механизми. И тъй като контролните механизми би следвало да бъдат част от работата на агенцията, която е оторизирана по тези въпроси, бих помолила следващия път да бъдат поканени представители, както и председателят на агенция, много моля експертите да се погрижат, и по време на работната група да ни предложат начин, по който се контролират отделните центрове. Защото дали те присъстват тук или не присъстват, явно е,че това количество, което споменахте – над 900, просто създава вече притеснение и то не във връзка с дуалното обучение, колкото по принцип като модел на функциониране.
В този смисъл наистина искам становището и присъствието на председателя на агенцията. Даже съм учудена, че в момента я няма, може би не сме я поканили, може би е наша грешката, че не присъства тук.
Няколко мотива за включването на центровете.
Първо, имаме малко по-нататък да коментираме възможности на университетските болници, на многопрофилните болници да се занимават с подготовка на кадри, необходими за медицината. Тук присъстват и представители на „Здравни грижи” и те ще кажат, че това е една от възможностите на тези центрове за професионално обучение.
Второ, заедно с народните представители поехме ангажимент да решим проблема с отпадащите ученици и особено ученици, които са отпаднали и нямат образователна степен. Центровете са възможност за решаване на този проблем. така че това, което каза господин Атанасов, го поддържам. Всъщност трябва да бъдем сигурни как ще бъде решен проблемът за контрола. Даже смятам, че ние трябва да помислим по него. И няма нищо лошо и в работната група или съвместно всички да дадем съответните предложения. Но нека следващия път да бъде поканен председателят на Агенцията.
Така че аз съм за това центровете за професионално обучение да присъстват тук, а вече наистина трябва да помислим за контрол, особено на тези центрове, които ще осъществяват тази форма на обучение.
Госпожо Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Имах обратно предложение, госпожо председател. Ние сме на второ четене. Това, разбира се, винаги може да се направи – да поканим когото и да било, но е едно упражнение, което само ще утежни работата ни. Защото това е една агенция, която си има ясни функции какво трябва да правим. И ние ако ги заложим, тя трябва да си го прави.
Действително смятам, че нямаме кой знае какви противоречия по тези текстове. Дайте по-делово да работим, защото бихме могли да се изказваме по текстове, по които имаме повече противоречия, с постоянни аргументи. След като веднъж се дадоха аргументи за центровете, аз смятам, че въпросът е точно как формулираме нещата.
Продължавам да държа на предложението си за пререгистрация на всички центрове за професионално обучение поради това, че имаме един закон с нови функции и с нови, по-големи възможности, които им се дават. Имаме всичкото право на това. Една подобна пререгистрация ще отговори на всичките критерии, ще даде възможност да се верифицира каква е средата и докъде са стигнали тези центрове и, разбира се, ще даде възможност на всички нови, които искат да кандидатстват, да си кандидатстват.
Така че предложението ми е да работим по-делово. Можем да се обърнем да поискаме сведения от Агенцията, но според мене няма смисъл да ги каним специално на заседание, и да вървим делово нататък.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Приемам Вашата бележка. Само искам да припомня, че чл. 42 вменява тези функции на Националната агенция за професионално образование и обучение, тоест възможността да отнема и издава лицензии и да осъществява контрол. Така че моето предложение да бъде поканен председателят на агенцията за следващия път е да каже как изпълнява тя чл. 42 и ще я затрудни ли.
Нека госпожа Йорданова да отговори на въпроса на госпожа Михайлова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, благодаря. Това, което коментирахме вчера в работната група относно препращането към Кодекса на труда, не е включено в редакцията, защото систематичното място на чл. 5, който се обсъжда в момента, е в Глава първа „общи положения”. Тук трябва да седи само легалното определение на дуалното обучение. И трябва да се дадат основните характеристики.
По-нататък има едно предложение на народните представители госпожа Богданова и госпожа Добрева, в което се развива какво е дуално обучение и кой може да участва в него, по какви програми се извършва и по какъв ред. и там е предложението евентуално да се препрати към Кодекса на труда, където е записано ,че може да има трудов договор, при който се извършва обучение по време на работа.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: И аз ще избегна официалностите, както вече го направих.
Аз смятам, че в члена, който касае същността на професионалното образование и обучение, би трябвало да определим и същността на дуалното обучение, а обучението чрез наемане на работа е съществена характеристика на дуалното обучение.
Освен това в текста на чл. 17а, който ни е предложен тук, аз не видях препратка към Кодекса на труда. Затова поставям въпроса още тук. Всъщност моето предложение съвпадаше, без конкретна формулировка, с предложението на госпожа Буруджиева. Аз казах, че наемането на работа не е добър термин. Ако сложим „според условията и реда на Кодекса на труда”, ако това е приемливо….Ако поемаме ангажимента да обсъдим този въпрос в чл. 17а, можем да продължим нататък.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Имаше въпроси към министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Уважаеми народни представители, по принцип това, което ние бихме искали да кажем, потвърждава заявеното становище на госпожа Буруджиева.
Искам само да ви обърна внимание, че по структурата на Закона за професионално образование и обучение ние в чл. 5 изясняваме същността, както и госпожа Михайлова обясни.
Условията и редът за придобиване на професионална квалификация, изброяване на структурите, в които това може да се случи, е в чл. 9 или пък в чл. 17а, където също имаме такова изброяване на образователните и квалификационните структури, където според мене е по-систематичното място на това подробно изброяване, включително и на центровете за професионално обучение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Колеги, имате ли други бележки и предложения по § 4? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението за окончателна редакция на § 4, което да стане предложение на комисията, с уговорката за допълнителното уточняване на термините. В тази редакция присъстват и центровете за професионално обучение. Който е „за” с тази моя забележка, да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Госпожо Михайлова, да гласуваме ли Вашите предложения?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Оттеглям ги.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова по принцип и текста на вносителя по принцип.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 5. Има направени предложения има направени предложения от народните представители Стефани Михайлова и Валентина Богданова и група народни представители.
Моля, колеги, за представяне на предложенията.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Член 6 касае списъкът на професиите за професионално образование и обучение. Смисълът на нашето предложение първоначално, а не на това, което е за второ четене, е било да се включи в чл. 6 информация за това каква е ролята на Националната агенция за професионално образование и обучение за разработването и утвърждаването на този списък и да се посочи връзката с държавните образователни изисквания двата акта да вървят заедно.
Смисълът на нашите предложения за второ четене е в това, че поддържаме нашето понятие за „компетентност”, който спор вече е отминал, така че това предложение отпада.
И една редакционна формулировка на нашето предложение от първо четене. На работната група се разбрахме това предложение да отпадне. Тоест оттеглям нашето предложение по т. 2. И по т. 1 би трябвало да го оттегля, защото ние сме гласували веднъж професионалните знания, умения и компетентности да си вървят в комплект.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: За да няма спор и да не гласуваме излишно, ако колегата Михайлова оттегли своето предложение по т. 2, която аз съм предложила да отпадне, моето предложение също го оттеглям Няма смисъл от него.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: В такъв случай нека да гласуваме предложението на Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само да погледнат експертите. Моето предложение е т. 2 от § 5 да отпадне. Но аз смятам, че присъствието на т. 2 тук и следвало да отпадне въобще, включително и това, което колегата е оттеглила като редакция на алинеи 4 и 5. Но аз смятам, че присъствието на т. 2 в текста на вносителя би следвало да отпадне, тъй като той по същество е уреден в други текстове. Така че аз не оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Има думата експертът.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам само чисто процедурно да уточня. Тъй като предложението, което госпожа Михайлова оттегли, е в текст на вносителя, по-чисто е да гласуваме предложението за отпадане, за да не се обърка пленарната зала. Да вървим така, както са направени предложенията. Предложението на госпожа Богданова е идентично с Вашето предложение за оттегляне, но чисто процедурно е по-добре да се гласува писменото предложение и ще остане текстът на вносителя за § 5, т. 1 като окончателна редакция.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Моля, който е съгласен с така уточнените предложения за отпадане на т. 2 по предложението на госпожа Богданова, да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Поставям на гласуване § 5 с приетото предложение.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
За протокола - § 5, т. 1 става § 5.
Преминаваме към § 6. Има предложения има направени предложения от народните представители Стефани Михайлова и Валентина Богданова и група народни представители. Моля, колеги, представете предложенията си. Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В § 6 се регламентира създаването на списък на защитените от държавата професии. Смисълът на нашето предложение за второ четене по отношение на ал. 1 на чл. 6а е да се запази формулировката, че определени професии се утвърждават като защитени професии. Тоест да отпаднат думите „могат да се утвърждават” защото при една такава формулировка е възможно изобщо да няма списък на защитените професии. А ние считаме , че такъв списък трябва да има.
Предложението ми по ал. 3 е редакционно предложение. Основната формулировка, върху която се базира това редакционно предложение, казва, че „Списъкът по ал. 2 се актуализира ежегодно до края на месец октомври”.
Тук имахме езикови спорове, но тъй като ги считам за несъществени и не искам да повтарям отново целия спор, аз оттеглям предложението си за ал. 3.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, всъщност погледнете съдържанието на чл. 6а, който въвежда и урежда статута на защитените професии. Текстовете, които сме предложили и аз, и колегата Стефани Михайлова, и моите колеги и като че ли голямата част от присъстващите всъщност са почти идентични. Има една разлика. И аз предлагам да си спестим редакционни промени, защото ще объркаме логиката на закона, дотолкова, доколкото трябва да изведем напред това, което наистина си струва да бъде алтернативно гласувано или поне обсъдено.
Списъкът на защитените професии според нашето предложение следва да бъде утвърждаван на областно ниво. И съвсем убедено сме го предложили. Защото колкото и да е малка България, отделните области имат своите областни стратегии за развитие, те формират своите определени кадрови направления.
Според нас добре би било всяка област в рамките на професионалните гимназии, на професионални училища и центрове, такива, каквито има на територията на областите, да могат да готвят хора по професии, които са необходими точно за областта, още повече, че добре би било да работим и за преодоляване на диспропорциите между отделните области точно по този начин.
Колегите от ГЕРБ - извинявайте, че си позволих да бъда говорител, но това е разликата – предлагат този списък да бъде изготвен на национално ниво. Ако би имало спор, то този спор е за това, че рискуваме, поне според мене, да направим един голям списък, който да обхване в себе си, ако той би бил само национален, професиите, които са нужни като цяло за България, но и за отделните области също. Или да правим отделни такива списъци, с които ще се занимава малко Министерският съвет, но той ще носи идеите на стратегията за развитието.
Това е разликата и аз мисля, че в тази посока си струва да говорим. Защото колкото и да са еднакви до голяма степен нуждите от едни и същи професии, има специфики на отделните области и ние сме държали те да бъдат отчетени.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само ще допълня. Действително съществената разлика между двете предложения е тази и ние сме заимствали модела на защитените училища, който се изготвя на национално равнище. Като нашата идея е, че не е важно само да се направи един списък със защитени професии и да се утвърдят от Министерския съвет, ами е важно какво се крие зад термина „защитена професия”. Тук има допълнително финансиране, би трябвало да има – поне ние така сме го замисляли и сме го коментирали винаги – допълнителни стипендии за тези ученици, които ще се изберат да се запишат да изучават такава защитена професия. Защото, определена от държавата на национално равнище като такава, това означава, че на национално равнище икономиката има нужда от такива специалисти. Затова тя трябва да мотивира учениците да се запишат да изучават дадената професия.
Опасявам се, че това, ако го разпарчетосаме на областно ниво, няма да е коректно. Ще се получи така,че, да речем, един ученик, който ще учи за – асансьорен техник не е най-удачният пример, макар че ми е любима професия и имаме глад за асансьорни техници в България и за съжаление вече резултатът се вижда, но то е на национално равнище. Но ще се получи така ,че по други професии, да речем, държавата ще толерира учениците в област Разград, но няма да ги толерира в област Бургас. Говоря в момента съвсем хипотетично и условно.
Затова според мене наистина много внимателно трябва да се прецизира този списък и той да се прецизира на национално равнище. И да се види в дадена област какви специалисти липсват по дадена професия, че липсва интерес и да се идентифицират какви са причините за това в тази област да нямаме мотивация, но в съседна примерно да има такава. Не да ги разграничаваме. Още повече, че ще се получи и другото. Това вече от опит мога да го кажа – с намерението да запазим една или друга професионална гимназия определени професии да влязат в този списък точно с такава цел.
Имаме вече опита със защитените училища, аз мисля, че е сработил и не виждам нищо лошо в това да го възпроизведем. Разбира се, не във вида, в който го има. А така или иначе предложенията отново идват от областите, те идват от общините, идват от работодателите, идват от областен съвет. така че пак ще се направи същата тази преценка. Но няма как, още повече, че тук се утвърждават като защитени на областно ниво, а в същото време се приемат с акт на Министерския съвет.
Дори аз бих слязла още по-надолу – предложенията идват от общините, след това от областта вече да се преценят. Когато е с акт на Министерския съвет, да си имаме един национален списък, зад който да стоят и съответните привилегии за тези защитени професии. Да не е само като някакъв кух термин, който да си го закачим и да се похвалим, че нещо сме направили, а всъщност не е така.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Наистина става въпрос за две гледни точки. За нас реформата, която в момента планираме чрез промените и предложенията, които обсъждаме, засяга и още един въпрос. И тук мисля, че трябва да го изясним.
Първо, ние наистина можем по аналогия на защитените училища да изведем нещата на национално ниво, това, което Вие предлагате.
От друга страна обаче, смятаме, че промените в този закон би следвало да отразяват и икономическата специфика на отделните области в България.
Ако вземем втория подход, който за нас е по-точният в момента, разбира се, че тук трябва да знаем от какви професии на областно ниво има необходимост. Защото се оказва, че ако взимаме само национално ниво, ще стигнем до това ниво, на което сме в момента и няма смисъл да правим каквато ида било реформа.
Така че тук идеята, която ние сме приели, е наистина да имаме понятие и да свържем професията с икономическата специфика на отделните региони. Това е идеята. Затова трябва да има защитена професия.
Ако примерно се откажем от това отиване към регионите, това според мене не е правилен подход и не е национално оправдано. И на самото министерство след малко ще му дам думата. Но за мене наистина трябва да присъства областното ниво, защото професиите трябва да бъдат на областно ниво. Те не са само образователна функция.
Така че тук предложението на госпожа Богданова и групата народни представители наистина имат идеята, че тези професии, за да имат статут на защитени, тоест да се развиват оттук нататък следва да отчитат областните специфики. Ако в Разград например – защото тук голяма част от предложенията са благодарение на разговорите, които всички водихме – започват да развиват „Нокиа”, естествено че там ще трябва да подготвяме по тези професии и те да бъдат защитени професии в областта на „Нокия”. Но например там не можем да гледаме професии, които са свързани с високопланински неща, защото просто ги няма като икономически субекти.
Има думата госпожа Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Само няколко размисли, както се казва. В момента ми се струва, че всеки е влязъл в неговия коловоз и това според мене само ще осакати смисъла на онова, което правим.
От една страна, всички знаем, че има професии, които на национално равнище са голям проблем за държавата. И те не може да чакаме да дойдат отдолу. Мисля, че всички сме обединени около това.
От друга страна, ако искаме да правим развитие на регионите, ние наистина трябва да дадем възможност всеки спрямо стратегията си за развитие, спрямо онова, което е заложено в дадената област, даже бих казала регион, защото при тази съвременна мобилност на отделна община да слизаме или само област, не е добре, трябва да има на практика две коти – или както искаме да го наречем – на защитените професии.
Ние сме длъжни, ако искаме да използваме спецификата на българските общини, области и региони, да им дадем възможност и държавата да им даде възможност, гарантирайки финансово и прочие тези неща. дали това ще бъде в един общ национален списък, който ще съдържа две отделни възможности – едното е да се ползват от национално защитени професии, а другото да бъдат регионално защитени професии, аз в момента не мога да кажа. Но мисля, че нямаме спор по този въпрос, че искаме да има специфика, за да може да се развиват. Защото, щом ще говорим за Разград, аз бих казала, че една защитена професия трябва да бъде гидовете, за да може да си говорим за туризъм.
Тоест, когато се прави националната стратегия, имаме пет основни туристически точки за пътуване и исторически туризъм, там естествено трябва да бъдат този тип защитени професии. Докато липсата на лекарите би трябвало да е защитена професия за цяла България, може би без София.
Така че да помислим как да синхронизираме общите си виждания. Защото смятам, че не бихте възразили срещу това да има специфика и диференциация в регионите, а ние по никакъв начин няма да възразим, че има национален проблем в това отношение.
Така че ако искате да оставим една редакция на работната група принципно да приеме това виждане.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Да чуем становището на министерството във връзка с този въпрос. Аз лично не намирам много голяма разлика, освен концентрацията към областно ниво. Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Защитените професии според концепциите на вносителите са национално защитени професии за нуждите на конкретните области. Защото, ако си помислим, и моделът на защитените училища е национално защитено за нуждите на конкретната община. В този смисъл няма чак толкова голяма концептуална разлика между двете предложения.
Доколкото обаче ще става дума за национално финансиране на защитените професии, безспорно е необходимо да има санкция на Министерския съвет, национална защитеност. Доколкото обаче ще става дума за защитеност на професиите, защото точно там е спецификата на районната, на областната, на регионалната икономика, ние не можем да си позволим специално съхраняване на паралелки по защитени професии в области, в които това не е необходимо, само на основата на някакъв исторически принцип.
Така че за нас това, че критериите за определянето на защитените професии се приемат с акт на Министерския съвет, гарантира националната защитеност. Но предложението трябва да бъде за защитеност за необходимите на областната икономика или на регионалната икономика.
Затова аз смятам, че предложенията, които са направени от вносителя и след това редакциите на народните представители, които са много близки, всъщност не съдържат съществено разминаване и противоречие. Но нека да бъдат национално защитени и трябва да ги обединим в една обща формулировка. И то е казано – определени професии да се утвърждават като защитени от държавата професии на областно ниво. Това е текстът.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Тоест, Вие подкрепяте т. 6а, ал. 1 така, както е предложена от народните представители Валентина Богданова и група народни представители. Смятате,че тази редакция е по-точна. Така ли да разбирам? Смятате, че с последващата ал. 2 с акта на Министерския съвет ние всъщност утвърждаваме и техния национален характер, отчитайки в ал. 1, че професиите се развиват на областно ниво и отговарят на икономическия характер на регионите. Благодаря. Имате думата за още бележки и съображения. Заповядайте, господин Кирчо Атанасов.
КИРЧО АТАНАСОВ: Към тези съображения, които чухме от Министерството на образованието и науката и това, което колегите споделиха, както и от опита, който имам, как трябва да изглежда в края на краищата документът, който трябва да утвърди тези професии. Ясно е, че този документ трябва да бъде с решение на Министерския съвет. но той трябва да има, така да се каже, две структурни части. Едната да бъде защитени професии, които са инвариантни за всички области в България и които са ценни за цялата страна. Дали те ще бъдат в областта на изкуството и т.н., това е друг въпрос, които могат да се развиват в цялата страна.
И второ, да бъдат по области, които са необходими за развитието и просперитета на дадената област или съответния регион.
Така че ще има два раздела и това ще представлява този документ. тогава няма опасност някой да ажуртира по този начин и да даде например професии за дадено училище, защото това просто няма как да се случи.
Затова предлагам по този начин да става този документ. благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще се опитам да бъда съвсем кратка, защото мисля, че не говорим толкова много за едни и същи неща. тук не става въпрос за това кои професии са необходими за дадения регион или област. Това е нещо съвсем различно. След като „Нокиа” ще си открива завод в Разград, дай боже, там има паралелки, те щи плащат – ето, дуално обучение, да си наемат ученици. Предполагам, че ще има и желаещи.
Тук става въпрос, че под защитена професия имаме предвид тази професия, за която ще дам пример. Имаше такива паралелки, направихме преди три години, ако не са даже вече и четири, две в едно, тоест паралелки по професии и специалности, от които държавата като цяло има нужда, но няма ученици. Пак се връщам на асансьорния техник. Няма да забравя – четирима ученици за цялата страна.
Ето, това е смисълът на защитената професия, а не, че в региона има необходимост. Дали има желание да се изучава тази професия. Как да мотивираме учениците да изучават дадената професия и съответно бизнеса. Защото някъде имаме бизнес, но пък нямаме желаещи ученици. Бизнесът изпитва остра нужда от такива кадри.
Пак казвам, че предложенията ще дойдат от областите. Няма как някой тук в Министерския съвет или в Министерството на образованието да го измисли, макар че колегите си правят през план-приема и през дебатите, които вървят в областните съвети, и общо взето се знае кои са. Това уточнение искам да направя за смисъла на защитената професия като такава.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, явно е, че има редакционни различия, които не са съществени, но едното малко повече конкретизира, другото повече обобщава. По тази причина няма засега сближаване на двете редакции, но по своето естество са едно и също.
Предлагам чл. 6а в § 6 да гласуваме разделено.
Подлагам на гласуване чл.6а, ал. 1 по предложението на народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. ал. 1 гласи следното:
„Ал. 1. Определени професии от Списъка по чл. 6 се утвърждават ката защитени от държавата професии.”
Господин Атанасов иска думата.
КИРЧО АТАНАСОВ: Аз предложих да се обединят двете в един и същ текст, като текстът бъде: с решение на Министерския съвет в два раздела, които могат да се развиват във всяка област.
И второ, по области, които се различават от тези, които са на национално ниво. Това е един документ, който съдържа и двете неща.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Това, което ви предлага господин Атанасов, е компромисен вариант. Вие предлагате следното: „Определени професии от списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 се утвърждават като защитени от държавата професии на национално и областно ниво”.
Ние имахме все пак работна група. Аз предлагам, ако искате, да преминем към гласуване. Лично смятам, че е по-хубаво да бъде на областно ниво. Аз ще подкрепя това предложение, защото наистина смятам, че това е по-разумният вариант. И аз филологически да кажа, текстът предполага и възможност на национално ниво. Не противоречи. Но ако имате по-точен текст, слушам ви.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Противоречи.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам да кажа, че не ми изглежда много смислено. Това е едно ограничение, което ние слагаме на областно ниво. Тоест представете си, в Разград, да използвам същия пример, учениците, които се обучават да произвеждат мобилни телефони се обучават при по-добри условия от тези, които биха изучавали същата професия на друго място.
Освен това ми се струва, че ако няма реални потребности в един район или регион, то няма да има и търсене на тази професия, освен ако това не е свързано с плановете за мобилност, които са естествени и нормални и на които няма да пречи.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Госпожо председател, само един пример са дам. Този път не от Разград, а от Смолян. В Смолян имате една инвестиция, защото беше даден пример, който ни вкара според мене в друга схема и в друга посока на мислене. Там хората са си направили инвестиции. Знаете, че това е единственото място в България, което произвежда електроника за немските коли, която след това се монтира в Германия. За съжаление там безработицата в момента е сериозна. В същото време тези инвеститори, заедно с други такива, търсят около 1300 работни места и не могат да назначат никого.
Тук както и да си го говорим, това е взаимоотношение между работодател, възможности за дуално обучение и т.н. Това не е защитена професия.
Затова дайте да се върнем към текстовете, защото вкарахме разговора с този пример в една друга посока.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз още веднъж искам да предложа да гласуваме. Моля, който е съгласен с предложението на народния представител Стефани Михайлова по отношение на чл. 6, ал. 1, да гласува.
Гласували: за 8, против 11, въздържали се няма.
Моля, който е съгласен с чл. 6, ал. 1 в редакцията на народния представител Валентина Богданова, да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на Валентина Богданова и групата народни представители.
Който е съгласен да приемем ал. 2, която е идентична с двете предложения, моля да гласува.
В ал. 3 има различия.
Госпожа Михайлова оттегля своето предложение. Моля, който е за ал. 3, да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагаме да се гласува текста на вносителя за § 6 по принцип, заедно с приетите предложения.
Преминаваме към § 7. По § 7 няма направени предложения.
Има едно устно предложение на Ваня Добрева – в § 7, чл. 8: в предложената ал. 6 след думите „квалификационна рамка” да се добавят думите „приета с акт на Министерския съвет”. Съображения по направената от мене устна редакция? Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: С оглед на това, че понятието „професионални компетентности” не беше прието като обобщаващо на знания, умения и нагласи, не трябва ли да направим редакция? Ние заменяме навсякъде „компетенции” с „компетентности”. Опасявам се,че трябва да бъде „Знания, умения и компетентности”.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Моля за мнение Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Ние поддържаме да остане текстът с направеното допълнение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване направеното от мене устно предложение.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7 заедно с приетата редакция.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 8. Има направени предложения от народните представители Стефани Михайлова и Валентина Богданова. Моля, колеги, да представите предложенията си. Госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз мисля, че имаме текст, който е предложен от работната група.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Моля, прочетете текста на работната група.
ИВЕЛИНА НОВАКОВА:
§ 8. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 2 след думите „висши училища” се добавя „университетски и многопрофилни болници”.
Алинея 3 се изменя така:
„(3) Професионални знания, умения и компетентности може да се придобият и чрез неформално обучение и самостоятелно учене/информално учене.”
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Моля Министерството за становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Ние участвахме в работната група. Предлагаме да остане предложението на работната група.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Колеги, други предложения? Да смятам, че няма.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова да отпадне т. 3.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова по принцип.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 8.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 9. Има направени предложения от народните представители Стефани Михайлова и от Валентина Богданова. Госпожо Михайлова, имате думата да си представите предложението.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предложението е да запазим нашата дефиниция за качество като по-съответстваща на приетите дефиниции за качество в документите, свързани с понятието „Качество, висок стандарт” и т.н.
Също една формулировка на последната алинея, която е един микс в предложенията на двата законопроекта и преномериране, което естествено се налага поради отпадане на ал. 2, която според нас смислово дублира ал. 2, тоест в крайна сметка води до дефиниция на понятието за качество. Това е същността на предложението за второ четене.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: По съдържанието на § 9 поне това, за което ние се договорихме, аз ще кажа след малко какво е предложението, което правим, първо, това, което и колегата Михайлова каза – ал. 2 да отпадне.
Ние сме добавили в ал. 5 „министъра на културата, министъра на младежка и спорта и министъра на земеделието и храните”.
Колеги, текстът, който сме предложили и коректен и ние правим редакция към него. Това е предложението.
Разбира се, накрая нашето предложение е вариант 2 на ал. 6 да стане текст на чл. 9а, ал. 6. Мисля, че текстът, за който се разбрахме, той може да бъде прочетен, е достатъчно коректен редакционно. Иначе спор по съдържанието няма.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Една редакционна корекция в текста на моята ал. 5, където казваме, че”Чрез наредбата по ал. 4 се определят принципите за осигуряване на качеството и показателите, условията и редът за измерване на осигуреност качество…”. Както беше предложено на работната група, по-удачният термин е „постигнатото качество”.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Преминаваме към гласуване, ако няма други бележки, на постигнатото от работната група решение.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова, заедно с редакционното устно предложение.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова в § 9 да се учредят съответните алинеи.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 9 по принцип.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Правя процедурно предложение преди § 10 да работим до окончателното приемане на параграфите, по които е работила работната група – до § 23.
Моля, който е съгласен да удължим работното време до изчерпване на тези параграфи, да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 10. Има предложение на народния представител Валентина Богданова и група народни представители. има предложение на работната група за окончателна редакция. Моля да бъде прочетено предложението на работната група.
ИВЕЛИНА НОВАКОВА:
§ 10. В чл. 10, ал. 3, т. 6 думата „непрекъснато” се заменя с „продължаващо”, а накрая се добавя „след придобита квалификация съответно по част от професия, първа или втора степен на професионална квалификация.”
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Колеги, имате думата за съображения, бележки. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: За да бъде коректно предложението ми, аз оттеглям текста във вида, в който тук е заложено - § 10 да отпадне, и да остане предложението т. 2 на § 10 да отпадне. Тъкмо с подкрепата му да нямаме алтернативно гласуване.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, госпожо Богданова. Няма други съображения. Моля, да преминем към режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова по принцип с уточненията, които тя направи устно.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 10 по принцип.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към § 11. Има направени предложения от народните представители Стефани Михайлова и Валентина Богданова. Моля, колеги, за представяне на предложенията. Госпожо заместник-министър, може ли да кажете каква е редакцията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Министерството в своята редакция предлага следното:
В чл. 11, т. 4 накрая се добавя „или за ученици със специални образователни потребности със завършен осми клас, като продължителността се определя с конкретната документация”.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз мисля ,че на работната група всички се обединихме, че трябва да дадем повече възможности за децата със специални образователни потребности. И се обединихме, че Министерството на образованието и науката трябва да измисли текст, който да обединява и текста на госпожа Богданова, и нашия. Защото госпожа Богданова, ако затваря до осми клас, ние даваме повече възможности. Смятате ли, че така записан текстът – със завършен осми клас, всъщност не е ограничителен?
Първо, ми липсват децата с качествени оценки – това, което си говорихме. Децата, които завършват с качествени оценки осми клас, завършват по съвсем друга линия. Тук пак сме ги изпуснали, няма ги.
Казахме – за ученици с основно образование със завършен осми клас или със завършен клас от средното образование. смятате, че е достатъчно? Но нека да добавим и качествените оценки. Защото имаме деца, които са завършили седми клас или осми клас с качествени оценки и те не влизат в този параграф.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Може ли Министерството на образованието да каже своите съображения?
МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: В редакциите, които направихме с колегите от Дирекция „Достъп до образование”, уточнихме, че завършването на осми клас включва в себе си и завършването на класа с качествени оценки. Ако бяхме записали „основно образование”, тогава вече беше и категоричното изискване за количествената оценка, която е по смисъла на закона.
Затова колегите специалисти в тази област смятат, че е приемлив текстът за завършен осми клас. Обсъждането на варианта за прогимназиален клас всъщност се свързва със здравословното състояние на децата в помощните училища, което означава, че по-малките класове обикновено не са съпроводени с готовност за придобиване на първа степен на професионална квалификация.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, обаче ние не трябва да считаме,че това са деца, които трябва да са в пети клас. Представете си, че имаме един млад човек на 16 г., ученик със специални образователни потребности, който обаче по едни или други причини е останал със завършен пети клас. Ние така му затваряме вратите. На практика е така. Той няма завършен осми клас. Той е завършил пети клас с качествена или некачествена оценка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Тук влизаме в задължителната училищна възраст и проблема, който имаме със статута на тези деца, които са навършили 16 години и са със специални образователни потребности. Те вече отиват, ако мога така да се изразя, в другата система, която е за възрастни с някакви увреждания, които имат. И няма да съм коректна с тази формулировка.
Веднага казвам, че с колегите обсъждахме и варианта да се пише: със завършен прогимназиален клас. Но точно поради тези съображения ,че ние фактически не свързваме завършването на класа с определена възраст. Моля да бъдем разбрани.
И другото, което е – реално практиката в момента на професията, по която се придобива първа степен на професионална квалификация, е цветарство, освен това дървообработване. Там наистина е само първата квалификационна степен. За дървообработването задължително е необходима качествената оценка за завършен осми клас. Затова експертите отстояват осмия клас като свое предложение.
Но ако смятате тук в комисията, бихме могли да отстъпим за завършен прогимназиален клас. Експертите предлагат да е осми клас.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз предлагам, за да вземем решение, да се върнем към общите си позиции по повод философията, смисъла и значението на този закон. Ако ние имаме желание с този закон максимално да дадем възможност на децата да се включат и да работят, значи би трябвало да минем към завършен прогимназиален клас, а не да стоим на осми клас. Ако смятаме ,че трябва да държим на нивото, на което говорят експертите, тоест да имат познание примерно за дървото, вероятно трябва да качим повече нивото.
Аз смятам, че просто трябва да си зададем въпроса какво искаме да постигнем и много лесно ще си отговорим какво приемаме като текст.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Имам следния въпрос към министерството: Искате ли да отложим тази точка за следващия път, защото и аз не мога да взема решение в момента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Всички експерти, с които говорихме, са категорични за завършения осми клас. Но наистина, ако комисията прецени, аз и преди малко го казах, може да остане текстът със завършен прогимназиален клас.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Дамянова, какво мислите по въпроса?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз мисля, че няма пречка да го разширим достъпа. В крайна сметка винаги, когато се разкриват паралелки, когато започва едно такова обучение, се прави някаква преценка. Нали целта ни е да обхванем все повече деца.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: По принцип, както казах и преди малко, не възразяваме. Още повече, че когато става дума за усвояване на професия от деца, които са със специални образователни потребности в помощно училище, обикновено често става дума и за усвояване на части от професия. Така че да остане прогимназиалният клас, ако смятате, че това ще обедини комисията.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: След малко ще подложа на гласуване по принцип текста на § 11. Но бих искала да помоля Министерството на образованието и науката да ни даде окончателен вариант на текста, да го формулирате точно, а ние по принцип ще гласуваме, като ни дадете текста. Сега предлагам да гласуваме параграфа по принцип, а другия път ще ни дадете окончателната редакция.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да гласуваме предложението, а те да направят редакцията.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз имам едно редакционно предложение, което съм го направила за второ четене. Това е да се структурира по-правилно това изречение. Тоест моето предложение е текстът да бъде така: „Проглами Д с продължителност до 1 г. – за ученици със завършено основно образование или със завършен клас от средното образование, или с продължителност, определена с конкретната документация – за ученици със специални образователни потребности със завършен клас в прогимназиалния етап на средното образование”.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Предложението и на експертите, и на юристите е в момента да го гласуваме.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Изобщо не е сложно. Просто проявете малко воля да разберете – разменям реда. Защото когато се чете текстът в този вид, в който се предлага, се получава неразбиране.
Аз предлагам първо да кажем каква е продължителността, после да кажем кои са учениците. Това е идеята. А не да ги смесваме.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Михайлова, говорим за следното. нека да гласуваме по принцип текста, като допълнително се уточни – понеже знаем, че всяка дума тук е важна – окончателната редакция, която ще чуем след малко, ако приемате такъв подход. Иначе пак отиваме към мислене на окончателен вариант. Друго предложение ли имате, госпожо Богданова?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не, същото предложение, но да го формулираме.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Предлагам § 11 да бъде гласуван по принцип с окончателната редакция, която ще ни бъде предоставена. Моля, който е за предложението по § 11 с направените предложения по принцип, да гласува.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: За точка 2, госпожо Михайлова?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тя трябва да отпадне според договорката, която постигнахме на работната група.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожа Михайлова оттегля т. 2. В момента гласуваме чл. 11, т. 4 по принцип, като окончателната редакция ще ни я дадете малко по-късно.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към § 12. Има направени предложения от госпожа Михайлова и госпожа Богданова. Моля, колеги, да представите предложенията си.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предложението за второ четене е редакционно предложение, което отстранява техническа грешка в нашия законопроект на първо четене.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Богданова?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моето предложение е § 12 да отпадне.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: И ние предложихме да отпадне.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Нека колегата Михайлова, за която тази точка е важна, да го обясни. По т. 2 ние вече сме се произнесли, няма нужда да го коментираме. И защото смятам, че тези текстове са разработени по-нататък, включително и в други действащи закони и няма нужда от него. Но вие ще прецените какво да се направи.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предлагам текст: „с продължителност до 2 г. за лица със специални образователни потребности със завършен клас на общообразователното училище по индивидуална образователна програма;”
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, понеже е ясно, че материята наистина малко ни напрегна, предлагам 10 минути почивка. През това време Министерството на образованието и науката ще уточни своите неща.

(След почивката)

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа. Министерството на образованието и науката готово ли е с текст на § 12?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА:
„§ 12. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 1 се изменя така: - следваме предложения текст от Стефани Михайлова
„1.Програми А:
а) с продължителност до 1 г. за лица със завършен на9малко начален етап на основното образование или успешно завършен клас за ограмотяване, организиран от училища в системата на народната просвета, по реда на Закона за насърчаване на заетостта или при условията и по реда на програми и проекти, финансирани със средства от европейските структурни фондове;
б) за лица със специални образователни потребности със завършен осми клас по индивидуална образователна програма с продължителност, определена с конкретната документация;”
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предлагам от моето предложение да отпадне т. 2.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Богданова?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз оттеглям текстът „параграф 12 да отпадне” и да остане текст „В § 12, т. 3 да отпадне”. Защото работим по текста на вносителя. Точка 3 от текста на вносителя да отпадне.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За да улесним процедурата, не може ли вносителят, понеже ние сме вносителите, да си оттегли т. 3?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз предлагам да преминем към гласуване. Предлагам на вашето внимание § 12.
Първо, гласуваме оттегленото предложение на народния представител Стефани Михайлова по т. 2 и да гласуваме т. 1 по принцип.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам да гласуваме устното предложение на госпожа Богданова по принцип.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме редакцията, която предложи Министерството на образованието и науката като редакция на комисията.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 12 по принцип.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 13. Има предложение на народните представители Стефани Михайлова и Валентина Богданова. Моля, колеги, да представите предложенията си.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Параграф 13 кадае чл. 13, тоест регламентира документацията на професионалното образование и професионалното обучение. В общия законопроект има изменение към този член, който касае по-подорбна уредба на документацията за професионално образование и професионално обучение.
Предложението за второ четене, което сме направили, е свързано с това, че в ал. 4 спортните училища са били изпуснати от основния текст, а те би трябвало да се съдържат в него. Затова предлагаме текст на ал. 7:
„(7) Учебните планове за обучение на ученици по програмите А, Б, В и Д и за обучение по програми Г се утвърждават от министъра на образованието и науката, а за училищата по изкуствата – от министъра на културата.” И тъй като спортните училища са изпуснати, да се добави, че за тях учебните планове се утвърждават от министъра на младежта и спорта. Това е допълнението към първоначалния законопроект в предложението за второ четене.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, съдържанието на § 13, който ние сме предложили, прецизно възпроизвежда текста, предложен от вносителя. И аз ви предлагам, тъй като ние много го обсъждахме, да ви кажа какво договорихме ние, за да не представям целия параграф, той е пред вас.
Мисля, че окончателната редакция на § 13, която ви предлагам, е да бъде въз основа на предложението, което ние сме направили. В него да влезе предложението на колегата Стефани Михайлова, защото то е съвсем коректно. И като ал. 7 да влезе предложението, направено от вносителя като ал. 7, а предложените от нас ал. 7 и ал. 8 да бъдат съответно ал. 8 и ал. 9.
Това е предложението, което ви предлагам да бъде обсъдено и гласувано като редакция на комисията.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Министерството на образованието и науката съгласно ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА:
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Гласуваме § 13 в редакцията на Валентина Богданова, която да стане редакция на комисията, с предложението на госпожа Михайлова и ал. 7 по вносител.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме предложението на госпожа Михайлова.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението за § 13 с приетите предложения.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 14. Има направено предложение от народния представител Валентина Богданова. Моля да представите предложението.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз предлагам § 14 да отпадне, тъй като ние вече сме уредили в началото на проекта за закон въвеждането на обучението чрез работа или дуалното обучение, а след малко в един нарочен параграф ще го разработим по-сериозна – в § 14а. В този смисъл смятам, че отделното му присъствие тук не е оправдано, няма нужда от него. Той ще намери своето място вече в съдържанието на §14а, така че систематичното му място да бъде търсено по-надолу.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: който е съгласен да приемем § 14 по принцип, моля да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, освен че се приема по принцип, тъй като ще бъде отразена на съответното му систематично място, тъй като има една номерация за § 14 по вносител, трябва да се гласува и предложението на госпожа Богданова § 14 да отпадне.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Моля да гласуваме по съвет на референтите в чисто процедурен аспект предложението на госпожа Богданова § 14 да отпадне, тъй като систематичното място на § 14 е друго.
Решението на комисията би трябвало да бъде такова - § 14 отпада, като философията му ще бъде отразена в следващия § 14а.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Валентина Богданова за § 14а. Моля, госпожа Богданова да представи предложението си.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Предложението в § 14а е свързано с уреждане на технологията на обучението чрез работа, за която ние говорим условно в този законопроект. Предлагаме в Глава втора, Раздел ІІІ да се създаде чл. 17а, който да се нарича „Обучение чрез работа”. и тук да формулираме част от изискванията към начина, по който следва да бъде организирано обучението чрез работа.
Между другото, повторили сме един текст,който ние вече с вас приехме – това е в ал. 1. Уредили сме, че става дума за организация въз основа на партньорство между професионална гимназия или център за професионално обучение с един или няколко работодатели. Казали сме, че това обучение се организира в единадесети и дванадесети клас, за да бъде уредено предвиденото в Кодекса на труда изискване деца до 16 години да не могат да бъдат назначавани без разрешение в бизнес-организации, тоест по трудов договор.
И накрая сме казали нещо, което за мене е важно7
„(4) Условията и редът за провеждане на обучение чрез работа за ученици да се определя с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на труда и социалната политика.”
Искам да кажа нещо предварително, защото то е част от разговора, който ще водим по-нататък. И ще кажа все пак какво изчистихме като съдържание на този текст, когато водихме предварителните си разговори.
Аз ще помоля госпожа Йорданова да направи предложение за допълване на първата алинея по отношение изискванията на Кодекса на труда и задължителното препращане на осъществяването на практическо обучение в реална работна среда само по условията на действащия Кодекс на труда. И да кажа няколко уговорки предварително, тъй като съм член и на Социалната комисия и част от проблемите на трудовото законодателство са коментирани в тази комисия.
Струва ми се, че тогава, когато въвеждаме текстове, които дават възможност да се търси практика, която наистина тогава, когато е факт, законодателно да бъде уредена в следващи поправки в закона, да оставим възможност на министъра на образованието и науката чрез наредба да търси въвеждането на тези елементи, които могат да сработят и да направят проектите по-добри и по-успешни.
Защо казвам това? Защото и когато в Социалната комисията, и в Комисията на Социално-икономическия съвет обсъждахме рамките на обучението чрез работа или на дуалното обучение, няма значение какъв е терминът, става ясно, че има спор между социалните партньори за това какъв да бъде обхватът. Никъде не сме уредили и не е работа на Закона за професионалното образование и обучение да урежда един проблем, който аз лично намирам за важен. А той е този на какви критерии следва да отговарят тези фирми, които ще осъществяват обучение чрез работа. аз мисля, че те не могат да бъдат всякакви фирми, защото те ще работят с деца и трябва да гарантират качество на обучение. Още повече, че моделите, които ние коментираме, имат такава практика.
Следва да бъдат уточнени същностни проблеми, които са свързани с начина, по който се финансира това обучение, за които няма никакво съгласие. На този етап ще твърдя, че за това трябва да плаща държавата. Но моделът дълбоко не е такъв.
В края на краищата цялостната организация следва да бъде уредена чрез промяна в трудовото законодателство, задължително преминала през Националния съвет за тристранно сътрудничество, каквито са изискванията и които аз намирам за редно.
Има спор между работодатели и синдикати, включително и отговор на въпроса как точно се осъществява обучението, нещо, което е предложено тук. Ние с това започнахме – млади хора, които са отпаднали от системата на образованието, но си струва да бъдат обучавани, за да завършат клас и съответно да придобият поне първа квалификационна степен. Въобще тази работа съвсем не е лесна и не му е мястото като технология това да бъде уреждано в Закона за професионалното образование и обучение. Мястото му е в трудовото законодателство.
В този смисъл ние сме изчистили подробностите от този запис, за да дадем възможност той да сработи, да се потърсят общите разбирания между Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика чрез министрите и да бъде търсена по-активната позиция на социалните партньори, които са съгласни като факт, че това образование следва да бъде въвеждано в българските училища.
По подробностите около него все още има недоизкусурени стъпки.
Рискуваме – да го кажа и с това ще спра, - ако бъдем по-пространни в записите си в закона, да го блокираме предварително, тъй като действащото законодателство в областта на трудовото право не позволява подобна рамка, която ние не сме изчистили от тази гледна точка.
В този смисъл сме направили това предложение. Казвам го, защото ще върви дискусия и по другите предложения по-надолу, за да не влизам думата втори път. Иначе ние изчистихме част от текстовете, които са безспорни. Въпросът е ще допълним ли към тях други, че обучението чрез работа е специфична форма на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация, което се организира въз основа на партньорство, включително въз основа на договор между професионално училище, професионална гимназия или професионален колеж.
Оставихме център за професионално обучение с един или няколко работодатели, че обучението се организира в единадесети и дванадесети клас за ученици, навършили 16 години, и че условията и редът за провеждане на обучение чрез работа се определят с наредбата на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на труда и социалната политика.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожа Йорданова иска да допълни.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само, ако позволите, да допълня, с оглед на разговора, който се водеше по § 4. Това, което предложи госпожа Богданова, е окончателната редакция за добавяне на Кодекса на труда.
Ако мога само да изчета ал. 17”чл. 17а, ал. 1. Обучението чрез работа – дуално обучение е специфична форма на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация, което се организира въз основа на партньорство, включително въз основа на договор между професионално училище, професионална гимназия, професионален колеж и център за професионално обучение и един или няколко работодатели в съответствие с този закон, Кодекса на труда и наредбата по ал. 3.”
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Съображения по този параграф! Госпожо Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз мисля, че понеже тук е представен записът само на госпожа Богданова по § 14а, малко по-нататък ние сме предложили § 18. Ние вчера на работна група не изчистихме този текст. Разбрахме се да го прегледаме.
В този смисъл аз мисля, че трябва да помислим, защото и в нашия запис има текстове, които е важно да бъдат казани. С този запис, който ни се предлага тук, не става ясно всъщност, че учениците сключват договор в съответствие с Кодекса на труда. Не става ясно. Ние сме ги раздели в ал. 2 и ал. 3 и считам, че е по-ясно. Ние сме казали в § 1: „Професионалното обучение чрез работа по чл. 5, ал. 4, т. 1 се осъществява въз основа на договор, сключен при условията и по реда на Кодекса на труда”. Това са нашите текстове.
По-нататък казваме: „Професионалното обучение чрез работа по чл. 5, ал. 4, т. 2 се осъществява въз основа на договор между професионалната гимназия и работодателя.”
Това са два различни договора. Не можем да ги обединим в едно общо. Това е вече спецификата на дуалното обучение. Нека да остане ал. 1 на госпожа Богданова, която казва: „Обучението чрез работа е специфична форма на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация”, макар че преповтаряме с този текст чл. 5.
Аз затова предлагам да се разделят двете алинеи, както е в нашия § 18. В § 18 ние предлагаме чл. 26а: „Организация на обучение чрез работа”.
Тук става въпрос за разделяне на две части. Веднъж имаме договор между обучаемия и работодателя, който е по Кодекса на труда.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Нека да дадем думата на юристите.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Юристите на министерството, когато сме разработвали модела за партньорство професионална гимназия – предприятие, ни препращат например към чл. 229 от Кодекса на труда. Имаме и чл. 230, който е нов – между обучаем и работник.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Нека да се изкаже референтът към комисията, който е постоянно при нас. Вие се позовавате на юристите на министерството, ние също се позоваваме на юридическите компетенции на министерството. Нека сега да чуем юриста на комисията.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Ако е неясна ал. 1, тя може да се раздели на две изречения или на две алинеи. Да се запише ал. 2, че обучението се провежда в съответствие с този закон, Кодекса на труда и наредбата по ал. 3.
Относно Вашето предложение за чл. 26, ако го гледаме по алинеи, алинея 1 казва, че дуалното обучение се осъществява по прием, заявен от работодателя и утвърден от директора на професионалната гимназия. Предложението на госпожа Богданова е това да се уреди в наредбата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А какво пречи да го запишем в закона?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Може да се запише навсякъде.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Все пак даваме по-пълна картина и яснота.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Защо да не бъде в наредбата?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В тази наредба можем да запишем всичко.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е за ал. 1.
За ал. 2 вие предлагате, че обучението се осъществява въз основа на договор за ученичество, сключен при условията и по реда на Кодекса на труда между обучаем и работодател. Това се включва в редакцията, която ви прочетох. Така че вашата ал. 2 се включва в новата редакция.
В ал. 3 се казва: „Професионалното обучение чрез работа (дуално обучение) по чл. 5, ал. 4, т. 2 се осъществява въз основа на договор между професионалната гимназия и работодателя”. Това също е включено в окончателната редакцията в ал. 1.
Ал 4 казва: „Обучението се осъществява под ръководството на наставник, който притежава квалификация за упражняване на професия, за която се провежда обучението…”. Това е детайл, който е предмет на подзаконовата нормативна уредба. Това не е нещо, което трябва да се включи в закон.
И ал. 5 съвпада с ал. 3, която е в окончателната редакция. Остава всъщност вашата ал. 5 от чл. 26а – това, че приемът се заявява от работодателя, е предмет на законовата уредба или е предмет на подзаконовата уредба. Една алинея остава.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В Кодекса на труда в Договора за стажантство изрично е посочено, че стажът се извършва под ръководството на наставник и се слагат изисквания към неговата квалификация. Така че доводът, че тези изисквания са за подзаконов акт, според мене не е валиден.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Много моля, госпожо Михайлова, да видите в Кодекса на труда за какъв договор за стажантство говорим, кой може да бъде стажант с договор по смисъла на Кодекса.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз не твърдя ,че ние ще работим по договор за стажантство. Съвсем друга е темата. Защо твърдението е, че наставникът и неговата квалификация не трябва да се уреждат със закон. Аз оспорвам това твърдение посочвам пример, в който тази материя е уредена със закон. И това е Договорът за стажантство. Договорът, за който говорим в този закон, не е Договорът за стажантство. Той е просто пример, че има случаи, когато на законово ниво се уреждат въпросите за наставник и неговата квалификация.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Министерството какво мисли по този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: По принцип подкрепяме предложения текст от Валентина Богданова, разбира се, и това, което е уточнено като редакция от работната група. Смятаме, че записаното като ал. 1 на стр. 15, това, което госпожа Дамянова и госпожа Михайлова коментираха, особено госпожа Дамянова, че се осъществява по прием, заявен от работодателя и утвърден от директора на професионалната гимназия, може и да намери някъде място за заявен от работодателя прием. Но по отношение на утвърждаването от директора на професионалната гимназия, смятаме, че става дума за професионално обучение на лица, които са отпаднали от образователната система и им търсим втората писта за професионална квалификация. А ние тази идея в момента не я развиваме много в този законопроект за изменение и допълнение. Казвам, не я развиваме чак толкова.
Затова не възразяваме да потърсим мястото на текста за прием, заявен от работодателя. Но в момента пред мене липсва текстът, който предлага работната група, така че ми е трудно да кажа къде точно.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз имам един въпрос към колегите, които са внесли съдържанието на § 18. Да, няма лошо да има текст, който урежда как се осъществява прием. Само че това, което ме притеснява – напишете го, ще го проследя. Всеки ли работодател може да заяви пред директора прием и директорът по смисъла на този закон да може да го одобри, без да може да го оспори?
Това е моето лично притеснение и аз твърдя, че то следва да бъде нормативно уредено. Защото тогава, когато започваш да правиш нещо, според мене рамката се наслагва след това. Ако експертите преценят, че това е редът, по който никой не слага никакви критерии и изисквания към хората, които искат някой да им обучава кадри, аз лично не смятам така.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако мога да отговоря. Няма как да избягаме от приема, който заявява работодателят, защото имаме дуално обучение. Ако нямаме работодател, който да каже: аз ще обучавам десет човека за професия асансьорен техник, просто няма да имаме работодател, няма да имаме дуално обучение, ще си вървим по другото обучение. Условия за това имаме.
Ние имаме текст, че условията и редът се определят с наредба. Нека да се разгледат конкретните случаи. Просто пак казвам – ако нямаме работодател, който да ги следи, няма да имаме дуално обучение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: аз и преди малко казах. Ние не оспорваме необходимостта приемът да бъде заявяван от работодателя. Доколкото обаче става дума за дуално обучение, както коментираме с колегите, тук, разбира се, възниква и потребността да уточним работодателят на какви условия трябва да отговаря, за да може да извърши обучението в конкретната работна среда. Това вече го пращаме към наредбата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Значи ще бъде по реда на наредбата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние сме казали в ал. 5, че условията и редът за провеждане на обучение чрез работа се определят с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на труда и социалната политика.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Доколкото разбрах, предложението на Министерството на образованието и науката е, ако се приеме ал. 1 от предложението за § 18, да се напише, че приемът е по реда на наредбата. А в наредбата ще конкретизирате на какви изисквания трябва да отговаря работодателят.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това не пречи да се изнесе на по-високо ниво изискването той да заяви прием. И освен това съответният партньор от системата на професионалното образование не е задължен да утвърди този прием. Те сключват договор. Така че заявката няма елементът на задължителност. В това отношение опасенията ви ми се струват излишни.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Правилно е да разглеждаме двата параграфа взаимно. Но тъй като в момента сме на § 14а и тъй като е явно, че особено при тази редакция, която беше прочетена окончателно… Какво е предложението, госпожо Богданова?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Този текст е същностният, който е събрал всичките ни емоции. Общо взето ние лесно минахме валидирането, кредитирането ще го отсвирим в движение, там няма спор, защото там няма други предложения. Аз моля за следното.
Аз продължавам да си имам своите резерви, защото тогава, когато навлизаш в територия, която се урежда основно от друг закон, винаги си готов да сбъркаш, особено в Кодекса на труда в момента. Но искам да помоля колегите от Министерството на образованието и науката, които би следвало да бъдат повече експерти от директорите на професионални гимназии, и от мене включително – дайте по този текст, предвиден от нас в § 14а и от колегите в § 18, защото това са текстовете, които всъщност уреждат физиономията на нашата представа за обучение чрез работа, да помислим заедно и да не го гледаме сега, защото ще си играем на кръпки.
Проблемът за това кой утвърждава приема, безапелационно ли го прави или с резерви, когато става дума за закон, никога не е фриволен, той е императивен. Тогава, когато твърдим, че трябва да има наставник, който, между другото, Законът за насърчаване на заетостта го е уредил, но той има друг смисъл. Нека да видим ние изрично ли твърдим, че има наставник, или препращаме към една фигура, която трудовото законодателство вече е уредило?
Нека да направим консултациите си с ваше участие, за да може този текст да бъде един и поне да е ясно къде са спорните моменти и къде са недопустимите за този закон текстове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Благодаря. Аз само ще отбележа, че в предварителната си работа по обобщения законопроект ние сме направили своите бележки. За съжаление обаче в момента не разполагаме с текста, който обсъждаме като предложение на работната група. Поради това наистина не може да се вземе отношение, като се прелистват три страници в законопроекта и се предполага. Защото виждаме, че ние имаме по принцип чл. 26а така, както е формулиран по вносител и сме го виждали в първоначалните си разсъждения като съдържание на наредбата. Сега като участваме в дискусията и в работната група, виждаме, че някои елементи от този чл. 26, следвайки логиката на работа в работната група, могат да намерят място в чл. 17а. но в момента не сме готови да кажем кое точно как да стане.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо заместник-министър, приемам Вашите съображения със следната уговорка. Сега ще предложа § 14а и § 18 да бъдат отложени.
Молбата ми към експертите от Министерството на образованието и науката по време на работната ни среща беше да бъдем готови със становище по всички текстове. Ясно е обаче, че има някакви нюанси, с които не сте готови. Молбата ми обаче е, когато те участват в работната група, да бъдат така добри наистина да имат тези становища, така че ние вече да чуем и реалния принос на Министерството на образованието и науката към дискусията.
Така че, уважаеми колеги, предлагам § 14а и § 18 да бъдат отложени, докато Министерството на образованието и науката не ни предостави необходимите текстове.
Имате ли други съображения? – Няма.
§ 14а и § 18 ще разглеждаме допълнително, като молбата ми е участието на експертите от министерството в работата на работната група да имат окончателно становище, делегирайки им тези права.
Съгласни ли сте да отложим § 14а и § 18?
Приема се.
Преминаваме към § 15. По § 15 има направено предложение от народния представител Валентина Богданова. Госпожо Богданова, представете предложението си.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз смятам, че нито има готовност, нито има сериозен смисъл да въвеждаме на мястото на сегашните центрове за нови знания. Ние този разговор го водихме и затова моето предложение е § 15 да отпадне и да си спестим въвеждането на нови структури, преди да сме уредили възможностите за развитие и да са изчерпани възможностите на тези, които сега вече работят.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, имате думата за предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: В първоначалните виждания по обобщения законопроект споделяме разбирането § 15 да отпадне.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Моля да гласуваме предложението на госпожа Богданова § 15 да отпадне.
Гласували: за 9, против 8, въздържали се няма.
Приема се. текстът не се подкрепя, защото е подкрепено предложението.
По § 16. Има предложение на народния представител Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Предлагам § 16 да отпадне със същите аргументи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: При условие, че преди малко казахме, че не подкрепяме § 15, трябва да отпадне и следващия параграф.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова за отпадане на § 16.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
§ 16 отпада.
По ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: По параграф 17. Няма направени предложения.
Подлагам н гласуване текста на вносителя за § 17.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 18 го отложихме.
По § 19. Има направено предложение от Стефани Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова, да си представите предложението.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Параграф 19 касае чл. 28. Това е структура и съдържание на рамковите програми за професионално обучение. Става въпрос не за новото предложение, което се съдържа в общия законопроект, а за изменение на съществуващата ал. 5. Съществуващата ал. 5 гласи, че задължителната професионална подготовка и избираемата професионална подготовка се определят съгласно държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия.
Оказва се, че е възникнал правен казус по повод на това ,че държавните образователни изисквания определят избираема подготовка и че от юридическа гледна точка по-правилната формулировка е само задължителната професионална подготовка да се определя от държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.
С оглед на това е направено предложението реално избираемата подготовка да отпадне от текста на ал. 5.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Становището на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Подкрепяме предложението на госпожа Михайлова.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Има ли съображения, уважаеми колеги! – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Стефани Михайлова.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 19 по принцип.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на н.пр. Валентина Богданова за създаването на § 19а. госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Параграф 19а предвижда в чл. 29 след последната дума „практика”, защото вчера имаше спор за коя практика става въпрос, да се добави „или като обучение чрез работа”. и текстът да изглежда по следния начин: „Практическото обучение се организира като учебна практика и производствена практика или като обучение чрез работа”. това е предложението.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тъй като смятам, че по този въпрос също ще имаме по-продължителен дебат, във връзка с току-що приетото предложение по предишния параграф искам да кажа ,че в чл. 27, който не се третира в законопроекта, също има текст за това, че държавните образователни изисквания трябва да определят и задължителната избираема подготовка. И на базата на това, което в момента приехме, би трябвало да направим корекция и в чл. 27.
Затова предлагам да се създаде § 18а със следния текст:
„§ 18а. В чл. 27, ал. 7 думите „задължителната професионална подготовка, задължителната чуждо езикова подготовка по професията и избираемата подготовка” да се заменят с „задължителната професионална подготовка и задължителната чуждо езикова подготовка по професии”. Смисълът е същият – отпадането на избираемата подготовка от държавните образователни изисквания.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Според мене тук трябва да видите доколко това е възможно да се направи, предвид на внесените законопроекти.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: По предложение на юристите предлагам този параграф да го отложим за следващото заседание – имам предвид само предложението на госпожа Михайлова.
Връщаме се на предложението на госпожа Богданова. Министерството на образованието и науката съгласно ли е с предложението на госпожа Богданова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: В такъв случай правя следното предложение – да гласуваме за направеното предложение на н.пр. Валентина Богданова за създаването на § 19а с редакцията, която току-що беше направена от госпожа Богданова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не приемаме обучението чрез работа да се разглежда като вариант на практическо обучение.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Отлагаме за следващия път предложението на н.пр. Стефани Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Тук направихме консултация. Не трябва да го отлагаме и не трябва да го обсъждаме. Искам да кажа защо.
В чл. 27, ал. 1 на действащия закон става въпрос за структурата на програмите за професионално образование. а там, където махнахме избираемата подготовка, ставаше дума за държавните образователни изисквания, които конкретизират тази програма.
В този смисъл нашето становище е, че в чл. 27 може спокойно да си остане избираемата подготовка и няма никакъв проблем, за разлика от чл. 28, в който преди малко отхвърлихме елемента на избираемата подготовка.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Михайлова, оттегляте ли Вашето предложение?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предлагам да го отложим, защото аз не намирам разлика между двата текста. Виждам само текст, който гласи точно същото, което виждам в чл. 28. Затова, за да не отнемаме повече време, да оставим това да го коментираме следващия път.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Министерството на образованието и науката държи ли на своето мнение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Не възразяваме да го отложим.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Предложението, което направи н.пр. Стефани Михайлова, което и аз подкрепям, е да отложим този параграф.
По § 20 чакаме мнението на Министерството на образованието и науката, което трябваше да ни предложи редакция.
РУМЯНА КОСТАДИНОВА: Аз съм експерт в отдел„Професионално образование” в Министерството на образованието и науката.
По отношение на предложението в § 20 Министерството на образованието и науката подкрепя предложението след думите „девиантно поведение” да се добавят думите „в социално-педагогическите интернати и във възпитателните училища и интернати”. Това уточнение действително е необходимо, за да се знае, че наистина става дума за обучението в тези видове заведения, а не въобще за ученици с девиантно поведение. Защото би могло при досегашния текст да настъпи това заблуждение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Бихте ли уточнили – вие подкрепяте ли предложението и в наименованието, и в самия текст?
РУМЯНА КОСТАДИНОВА: Да, и в двете.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Колеги, имате думата. – Няма желаещи. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова за текста по § 20.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 20 по принцип.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 21. Няма направени предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21, ако министерството няма други съображения.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 22 има направено предложение за окончателна редакция на работната група. Моля да бъде прочетено предложението.
ИВЕЛИНА НОВАКОВА: § 22. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1 думите „ и на представители на съответните висши училища по изкуствата” се заменят с „и представители на съответните висши училища по изкуствата”, думите „и на представители на Националната спортна академия” се заменят с „и представители на Националната спортна академия „ и се създава изречение второ: „За обучението чрез работа (дуалното обучение) в състава на комисиите се включва и представител на работодателите по чл. 5, ал. 4.”
2. В ал. 5 след думите „както и висшите училища по изкуствата” се добавя „Националната спортна академия и лицензираните спортни организации”.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА:Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 22 по принцип.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме окончателната редакция на § 22.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към § 23. Няма внесени предложения.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 23.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 23а. има направено предложение на народния представител Стефани Михайлова за създаване на § 23а. госпожо Михайлова, имате думата да представите предложението си.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предлагам в чл. 39 думите „чл. 9, ал. 1, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 9, ал. 1, т. 3”. Това е само редакционно предложение – за спортните училища да отпаднат от второто изречение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Министерството на образованието и науката съгласно ли е с направеното предложение от Стефани Михайлова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова да се създаде нов § 23а.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, благодаря за участието ви. Продължава обаче работата на работната група.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Ваня Добрева)