Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
10/07/2013
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.05.2013 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за младежта, № 302-01.5, внесен от Министерския съвет на 05.07.2013 г.
4. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на деца, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
На 10 юли 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.05.2013 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за младежта, № 302-01.5, внесен от Министерския съвет на 05.07.2013 г.
4. Разни.
Заседанието беше открито в 15.05 ч. и ръководено от Христо Монов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми колеги, благодаря, че сте тук. Откривам редовното заседание на нашата комисия. Най-напред бих искал да предложа на вашето внимание следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.05.2013 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-3, внесен от народния представител Министерския съвет на 21.06.2013 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за младежта, № 302-01.5, внесен от Министерския съвет на 05.07.2013 г.
4. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Гласували: за - 10, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Уважаеми членове на комисията! Позволете ми да представя нашите гости на днешното заседание:
По т. 1 народният представител Цветан Цветанов е поканен с официално писмо. Няма потвърждение дали го е получил, но не го виждам в залата.
По т. 2 позволете ми да приветствам:
Заместник-министъра на правосъдието Илия Ангелов
Госпожа Ирена Борисова – главен експерт в дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси”
Госпожа Христина Шикова – старши експерт в дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси”.
По т. 3 тук е заместник-министърът на младежта и спорта Мая Тодорова.
Госпожа Надя Младенова – началник на кабинета на министъра на образованието и науката
Радослав Ревански - парламентарният секретар.
Наш гост е също господин Търпоманов – председател на Националния форум „Обединение”.
Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 354-01-17, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 31.05.2013 Г.
Документите са пред вас. Господин Цветанов не присъства. Но има един друг момент – това е съгласувателен закон. Доколкото виждам от становището на отдела по европейско право, ние вече сме изпуснали крайния срок за транспониране на директива 2011/36 на Европейския съюз. Така че очаквам вашите предложения. Ще помоля представителите на министерството, макар че не са поканени по тази точка, да кажат своето мнение.
Има думата г-жа Ирена Борисова.
Г-ЖА ИРЕНА БОРИСОВА: Добър ден. Благодаря Ви, господин председател, че ни давате възможност да представим краткото становище по т. 1 от дневния ред.
Вие сте забелязали, че двата законопроекта са сходни, но на практика между тях има една основна съществена разлика, касаеща редакцията на чл. 16а.
Втората разлика е граматическа – тя касае подреждането на думите „телесни органи, течности и тъкани”, която за Министерството на правосъдието не е толкова важна, колкото първата, която посочих.
Затова считаме, че предложеният от Министерския съвет вариант на законопроекта наистина отразява в най-пълна степен изискванията на европейския акт, който въвеждаме.
А относно пропуска на срока, да Вие сте прав, той изтече. Но такъв законопроект беше внесен от Министерския съвет пред Четиридесет и първото Народно събрание. Поради известни вам причини той не беше разгледан.
Така че Ви благодарим за бързото придвижване на сегашния нов законопроект. Това е от нас. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Доколкото разбирам, имаме не само формална, но и по същество причина, за да отложим придвижването на този законопроект към пленарната зала.
Г-ЖА ИРЕНА БОРИСОВА: На този по т. 1 – да. Ние бихме били доволни, ако подкрепите законопроекта по т. 2.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, колега Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Господин председател, бих искала да кажа три неща във връзка с разглежданите законопроекти.
На първо място, предложеният законопроект от Цветан Цветанов е почти идентичен с този, който е предложен от Министерския съвет.
На второ място, по отношение на сроковете. Обяснима е причината, поради която законопроектите не са разгледани, просто защото не е имало Народно събрание, което да функционира и да ги разгледа.
Това е отговор на въпроса какво ще се случи, ако например се разпусне Народното събрание и настъпи отново едно безвремие, каквато е искането на част от обществото.
Тоест причината е съвсем основателна. Ако тези аргументи са верни за хората, които следят приложението на директивите, това е сериозен аргумент.
Имам обаче една забележка, направих я и в Комисията по здравеопазване – дали не може да се помисли за уеднаквяване на терминологията? Защото има разминаване на терминологията, използвана в Наказателния кодекс и предложенията към него, и терминологията, използвана в Закона за трансплантациите. Не знам дали това е възможно. Примерно „телесни органи и течности”, нещо, което вие ползвате като терминология, не съществува в Закона за трансплантация и е вероятно това да са термини от специфичната област, която се прилага в това законодателство.
Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това е много важно уточнение, то не е просто терминологично. Други мнения, становища? Заповядайте.
Г-ЖА ИРЕНА БОРИСОВА: Ние също ви благодарим за изразеното становище по отношение на използваните термини. Когато изготвяхме законопроекта в тази му част, ние сме следвали установената в Наказателния кодекс такава терминология. Права сте, не е налице пълно съответствие с подзаконовите нормативни актове. Но наличието на „телесен орган” така или иначе и към момента е в съставите, касаещи трафика на Наказателния кодекс. А в останалата му част сме го реципиирали като точен превод и подреждане на последователността на думите от най-новата конвенция на Съвета на Европа – тази за борба с трафика на клетки, тъкани и течности. Към нея, факт е, България не е страна. Но това е, от което сме се водили. Не възразяваме срещу уеднаквяване на терминологията.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Други мнения и становища? – Няма.
След направените коментари моето предложение е да не приемем предложения законопроект. Ще го подложа на гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 10, въздържали се няма.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 302-01-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.06.2013 Г.
Откривам дебатите. Моля господин заместник-министъра на правосъдието Илия Ангелов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложения проект за Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се въвежда директива 2011/36 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002-629 ПВР на Съвета.
Срокът за нейното въвеждане беше 6 април 2013 г., както беше упоменато.
Преди малко беше дискутирано съдържанието на промените, затова не смятам да се спирам на тези промени.
Наказателното законодателство на Република България в частта относно борбата с трафика на хора е приведено в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, ратифицирана със закон, приет от Четиридесетото Народно събрание на 7 март 2007 г., „Държавен вестник” бр. 24 от 2007 г., в сила за Република България от 1 февруари 2008 г. и обн. ДВ, бр. 63/3 август 2007 г., попр.ДВ бр. 101/25 ноември 2008 г.
Затова с предложения проект на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се въвеждат само онези правила, с които директивата надгражда стандартите на Конвенцията в тази област.
Директивата постановява минимални правила относно дефинирането на престъпленията и определянето на наказанията относно трафика на хора, както и въвежда общи разпоредби, посредством които се отчитат спецификите на пола на пострадалите, необходимостта от засилване на противодействието и предотвратяването на този вид престъпления и на защита на жертвите.
Посредством създаването на нов текст в Наказателния кодекс предложеният законопроект въвежда изискването на чл. 8 от Директивата, съгласно който държавите членки в съответствие с приетите си национални правни системи предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните национални органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване и да не налагат наказание на жертвите на трафик, когато последните са били принудени да извършват престъпление като пряко следствие от обстоятелството, че са били обект на трафик на хора.
С проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс са предложени следните допълнения в съставите на престъплението трафик на хора:
- добавяне на просията като самостоятелна съставомерна цел на трафика и
- предвиждане на наказателна отговорност в случаите, когато трафикът на хора е извършен от длъжностно лице при и по повод на изпълнение на служебните му задължения.
Не по-малка важна част от допълненията не са изискване на директивата, но са предизвикани от набиращото все по-широки мащаби явление да се трафикират хора за отнемане на клетки и телесни течности. Доколкото степента на обществена опасност на това явление е безспорна, проектът предлага разширяване на приложното поле на престъплението трафик на хора чрез предвиждане в Наказателния кодекс и на случаите, когато хората са трафикирани за отнемане на тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия.
За пълнота на уредбата в тази връзка се предлагат и съответните допълнения в квалифицираните състави на убийствата и телесните повреди, когато последните се извършват с цел отнемане на телесен орган, тъкан или телесна течност или клетка от пострадалия.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвиждат и съответни на изискванията на директивата изменения на Закона за борба с трафика на хора и в Закона за закрила на детето.
Предвид на възможността от започване от страна на Европейската комисия на процедура за нарушение поради изтеклия срок за въвеждане на директивата, считам, че е от съществено значение проектът на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да бъде приоритетно разгледан в Четиридесет и второто Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря, господин заместник-министър.
Позволете ми само да кажа, че в качеството си на заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето и в практиката си на психолог съм се сблъсквал с ужасяващи случаи на трафик на хора, когато те нямат чувството, че са жертва. Така че с това, което се предлага от Министерския съвет, ние предпазваме едни хора, които действително до такава степен са жертва, че не могат да преценят качеството си на жертва, особено деца и млади хора, а и различни хора, които имат нужди, най-вече финансови, и по този повод доброволно отдават свои органи и части от тялото си, течности, както е написано тук. Да не говорим за комедийни случаи, като този, че в един български град покрай ин витрото се родиха две близначета, едното от нашата раса, другото от друга.
Така че това е един и културологичен проблем, който ние не просто транспонираме една директива, а отговаряме на един цивилизационен проблем с нашето решение. Затова ви моля да подкрепите този законопроект, внесен от Министерския съвет. Не само заради сроковете – сроковете са най-малкото, човешките съдби са важни.
Уважаеми колеги, имате думата за мнения по този законопроект.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз съм малко лаик в темата. Нормално е това да бъде един приоритетен закон. Но може ли да дадете малко статистика, малко повече данни за самите различни категории, ако мога така да ги нарека, трафик? Просто за собствена консумация при подкрепата на един такъв закон.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо Борисова.
Г-ЖА ИРЕНА БОРИСОВА: Благодаря ви. Извиняваме се, но понеже събирането на такава статистика не е в нашата компетентност, не знаехме и не сме предоставили такива конкретни данни. Но това, което мога да ви кажа, е обобщено.
За да не боравя с конкретни цифри, това, което мога да ви изведа като извод, е следното. България е на едно от водещите места, първо, ако говорим за международен трансграничен трафик, като държава на произход. Това означава, че основно оттук се извеждат жертви на трафик към европейския – и не само – пазар, като едни от най-многобройните случаи са с Гърция.
Различни са формите на експлоатация, които преобладават, но все още на първо място е трафикирането на лица с цел сексуална експлоатация, като тя има такива разнообразни ужасяващи лица, че далеч не се свежда само до принуждаването на жертвите да проституират, а е свързано както с принуждаване за участие в порнографски представления, така и в заснемане на порнографски материали и каквото още може да се сетите.
Абсолютно е прав уважаемият председател на комисията господин Монов, като казва, че това са човешки съдби. Това беше едно от нещата, които мотивираха министерството да излезе извън разпоредбите на директивата, когато изготвяше законопроекта, за да адресира такива случващи се конкретни казуси, които не остават наказани в достатъчна степен.
След трафикирането със сексуална цел като че ли най-многобройно е това за принудителен труд. Това са отново случаи с наши съседни държави, където български граждани или граждани от друга части на света, които преминават през канали на трансграничен трафик, са принуждавани да работят буквално в условията на робство, от сутрин до вечер, най-вече в областта на земеделието, но и не само там.
Не малък е броят на случаите на отнемане на телесни органи. Но все още първо място държат случаите на сексуална експлоатация. И факт е, че България основно е страна на произход за жертви, което е отбелязано от европейските ни партньори, както в рамките на сътрудничеството със страните от Европейския съюз, така и не само в неговите граници, а и извън. Ние сме призовавани многократно да предприемаме всякакви възможни мерки за овладяването на това явление. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз също Ви благодаря за този коментар. Това действително искам да се запише в протокола, защото го говоря от много години. Ние непрекъснато имаме упреквания от нашите европейски партньори, че не спазваме някои правила и че у нас нещо се случва, което не било в ценностната система на Общността, към която принадлежим.
Но много Ви моля да отидете в Бенелюкс и да видите как става проституирането на млади български жени, съвсем по техните закони. Нашите млади момичета и жени излизат от България с трудови визи за 3 или за 6 месеца. Малко преди да изтече този срок, те се връщат и отиват сестрите им.
Аз съм имал случаи, когато съм говорил с млади момичета, които искат да завършат образование, да научат език, за да сбъднат една своя мечта – да станат проститутки като сестра си в Белгия, да речем.
Така че много моля, когато говорим за ценности, да зачитаме най-висшата ценност – човекът, неговото право да се осъществи, а не да бъде зависим от някакви свои икономически положения.
Затова, пак казвам, аз приветствам този законопроект. Той е готвен от предишни правителства, доразвит е от сегашното и мисля, че чрез него ние утвърждаваме и своята национална идентичност. Ние не сме държава-донор на каквото и да било. Ние сме държава, от която е започнала европейската цивилизация. И ако уважаваме себе си, ще бъдем такива.
Само искам да кажа ,че госпожа Надя Младенова, началник на кабинета на министъра на образованието и науката вече е тук. Добре дошла, госпожо Младенова.
Други мнения? – Няма.
Предлагам по т. 2 от дневния ред да гласуваме на първо законопроекта на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря на нашите гости от Министерството на правосъдието. Надявам се, че и в бъдеще нашата съвместна работа ще бъде така оперативна и по-задълбочена, защото има неща, които трябва да разгледаме по-надълбоко.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА, № 302-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.07.2013 Г.
Законопроектът е на ваше разположение. Ще помоля вносителите да кажат своето мнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Този закон определя основните принципи на управлението и финансирането на дейностите, осъществявани в изпълнение на държавната политика за младежта. Държавната политика за младежта е целенасочена и последователна дейност на държавата, общините, младежките организации и обществото, която има за цел създаване на благоприятни условия за пълноценно личностно развитие на младежите и участието им в обществения и икономически живот, както и приобщаването им в управлението на местно, областно, национално ниво чрез дейности, насърчаващи развитието на младежите в страната.
По смисъла на този закон младежи са лица на възраст от 15 до 29 г. включително.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мотивите са ясни. Ако искате, да акцентирате върху тях. Явно, че необходимостите са свързани с това, че се промени структурата на Министерския съвет и това налага изменение в много закони. Доколкото разбирам, има някои проблеми и технически пропуски, но това не пречи ние да гласуваме за подкрепа на законопроекта на първо четене, а между първо и второ четене тези технически проблеми ще се оправят. А това ще стане още на следващото извънредно заседание, за което може би вече знаете. То ще бъде следващия вторник, на 16 юли от 15 часа в тази зала. Конкретният повод за него е проблемът с олимпийските игри за глухи. Но тогава ние сме в техническата възможност, тъй като ще бъдат отстранени тези технически пропуски между първо и второ четене, да ги приемем и този закон още следващата сряда може да бъде гласуван на второ четене и да влезе в действие, тъй като това ще даде възможност за преструктуриране на администрацията и нейното нормално функциониране. Може би такова е мнението и на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Не възразяваме.
НАДЯ МЛАДЕНОВА: Да, такова е нашето мнение. Що се отнася до мотивите Вие ги казахте. Така че ще се видим следващия вторник.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Вече с нанесени корекции. Става въпрос точно за технически изменения. Нормално е при такъв темп на формална промяна, не по същество, да се допуснат подобни неща, тъй като става дума за промени в много закони.
Други мнения. Заповядайте, господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: В точката за финансови и други средства, необходими за прилагане на закона, е записано: „Законопроектът няма да окаже пряко и косвено въздействие върху държавния бюджет, поради което не е необходимо изготвяне на финансова обосновка”. Звучи ми така: пари няма – действайте. Откъде ще дойдат? Защото това е Министерство на младежта и спорта. Ако ще ги взимаме от спорта, за да ги даваме на младежта, не съм съгласен. Трябва да има обосновка за това нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Позволете ми да уточня, че Министерството на младежта и спорта планира да направи промени в сега съществуващия Закон за младежта, които промени ще визират младежката инфраструктура и финансирането.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Някъде трябва да е написано ясно откъде идват средствата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Аз обясних, че готвим промяна в този законопроект. Надявам се през септември-октомври да влезе. Отново повтарям, промяната ще касае младежката инфраструктура и финансирането.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Аз считам, че така се пишат финансови обосновки, понеже съм писала не една. По принцип младежта в момента се намира в Министерството на образованието. Там тя е предвидена с определен бюджет. Когато се прехвърля дейността към Министерството на спорта, примерно към септември или към август, зависи кога точно става прехвърлянето, се отива с остатъка от бюджета. Така че каквито пари са предвидени за младежки дейности до края на годината, те са в момента в бюджета на образованието, а след това отиват към бюджета за спорта. Така че няма да се вземат или поне разчитам да не се вземат.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Защото като чета текста „финансови и други средства”, звучи малко…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Да разбирам ли, че по тази логика държавата не следва да отпуска финансиране за младежки дейности?
ТАНЮ КИРЯКОВ: Преди министерството беше само за спорт, сега е и за младежта. Когато е само за спорт, за него има създаден тотализатор. А когато има и за младежи, трябва някой да ми каже откъде ще дойдат парите. От тотализатора няма как да дойдат.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ако позволите да сложа някакви граници на тази дискусия, защото по този начин тя не е продуктивна. Преди министерството беше на физическото възпитание и спорта. Когато сложиш думата „възпитание”, не можеш да изключиш децата и младежите. За това с господин Киряков ще си говорим. Но мисля, че уточнихме въпроса. Той за цялата държава е следният: пари няма – действайте.
Други мнения? – Няма.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за изменение на Закона за младежта, № 302-01-5, внесен от Министерския съвет на 05.07.2013 г.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Уважаеми членове на комисията, имате думата. Пак казвам, във вторник от 14 часа ще има специално извънредно заседание на комисията по повод казуса „Олимпийски игри за глухи”, които ще се провеждат в София от 27 юли до 4 август. Уважаемите експерти на нашата комисия работят много усилено. Тогава ще има информация. Поканени са заинтересованите страни – Българския олимпийски комитет, министерства. Не искам отсега да ви сугестирам по някакъв начин, но за разлика от сегашното заседание следващото ще бъде много тежко.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Може ли все пак да открехнем малко завесата и господин Натов да каже няколко думи.
ГЕОРГИ НАТОВ: Уважаеми народни представители, направихме предварително проучване по този казус. Генералният извод е, че и двете страни имат вина, за да се стигне до една такава ситуация – да се поеме домакинство на едно много голямо първенство, мога да кажа, почти с ранга на олимпийски игри. България не е била домакин на такова състезание досега. Състезанието е под егидата на Международния олимпийски комитет. Но е подходено много нерационално още при приемането на домакинството на тази проява. Не е направено необходимото цялостно проучване. Министър Свилен Нейков се е подписал под един тристранен договор между Световния комитет за спорт за глухи, от друга страна домакините – Федерацията за спорт за глухи и така се е стигнало до този договор – да станем домакини може би на първото състезание от ранга на олимпийски игри. Досега България не е била домакин на такава проява, от такъв ранг.
Въпросът не е бил съгласуван в целия му комплексен вид. Първият вариант е бил, че патрон ще бъде тогавашният премиер Бойко Борисов. Така е прието домакинство на една голяма проява – по 19 вида спорт. Бюджетът не е балансиран.
В момента Федерацията за глухи провежда предварителната подготовка, набира пари от спонсори. Но така или иначе бюджетът виси с около 972 хил. лв. в минус. Досега никой не е искал пълен бюджет – приходи и разходи, досега са гледани само разходите. Може би ще се открият възможности да се балансира бюджетът. Но тук трябва да си кажат мнението министерството, Българският олимпийски комитет и съответно организаторите на проявата. Министерството на финансите е дало категоричен отказ.
Поканили сме и трите страни, така че искаме да видим и трите страни, тъй като проявата е изключително отговорна. В случая е заложен престижът на България. Това състезание започна, тъй като знаете ,че олимпийският огън е тръгнал от Париж и се движи към България. Миналата събота и неделя лично президентът на Международния олимпийски комитет е приел нашите представители и ги е поздравил с домакинството на това състезание. Разходите са действително много големи.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Доколкото знам, миналата седмица, когато са отишли представители на федерацията, те са отишли сами, без представител на Олимпийския комитет. Така е, нали?
По отношение на домакинствата България е правила много по-големи прояви. По принцип само ви казвам. През 1990 година се направи в Пловдив едно невероятно и много добре организирано световно първенство по лека атлетика, където участниците бяха от 97 държави. Това е Царицата на спортовете. Така че България може да организира такива неща. Въпросът е финансов. И наистина Министерството на финансите в случая няма място тук. Министерството на спорта е първостепенен разпоредител. Свилен Нейков с подписа си е поел този ангажимент. Министерството на финансите разпределя пари на всички министерства, а министърът как ще си приоритизира работата е абсолютно негов ангажимент. Сега Свилен Нейков го няма. Аз, доколкото знам, от миналата година си пишат с него писма. Ще видим следващия вторник как ще се подходи и откъде ще вземем тези средства.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Аз, доколкото разбрах от заместник-министър Йовчев, е направена някаква справка. Господин Натов в момента каза, че за първи път се организират олимпийски игри за глухи. Дайте да му намерим формулата, защото така много грозно звучи.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Беше една федерация, сега се разделиха.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Аз знам, че има само два вида олимпийски игри – едните са параолимпийски игри, другите са нормалните, истинските олимпийски игри.
Не знам как пътува огънят от Париж до тук поради простата причина, че няма олимпийски игри в момента. И огънят се пали от Атина, не от Париж. Искам по някакъв начин да проверим това – дали са първи такива олимпийски игри и ще бъдат ли такива. Защото тогава вече наистина има смисъл това, което казва госпожа Николова, защото наистина е правено голямо мероприятие в България през 1990 г., което беше еталон за провеждане на такова мероприятие. И ако това мероприятие ще бъде еталон за такива игри, защото ще се проведе за първи път, тогава бих се съгласил по някакъв начин да съдействаме на тези хора да го направят. Но ако това ще е някакво мероприятие под организацията на някого и е решил някой да прави нещо си…
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз само ви казах каква ще е точката, за да се подготвите. Истината е, че господин Натов ще събере цялата информация и всички заинтересовани страни ще бъдат тук. Затова ви казвам – подгответе се за едно дълго заседание, за да можем следващия вторник да изясним всичките тези въпроси. Доколкото и аз събрах информация, има само два вида олимпийски игри – олимпийски игри и параолимпийски игри. Тук може по някакъв начин да има голямо присъствие. Надявам се да дойде госпожа Костадинова, да си каже мнението. Не е важното това дали са олимпийски игри, дали могат да ползват символите на олимпиадата. Важното е, че към България са се запътили 5000 човека. И точно в този момент ние да се провалим заради това, че някой по някакъв начин нещо не е направил…
Това, което разбрах от господин Натов, е, че няма най-елементарното. Когато тръгва примерно на море, всеки един от нас си прави една сметка колко ще му струва пътят, откъде ще мине, къде ще спре, какви са му разходите. Оказа се, че няма план-сметка. Разбирате ли за какво става дума? План-сметката е била гаранцията, че еди-кой си, да не назовавам името му, за да не оскверня речта си, както беше казал един поет, е поел ангажимента: действайте, аз ще дойда, ще резна лентата, ще ги потупам по гърба тези хора. Осигурете ми на мене поредната цена, с която да блесне тщеславието ми – и точка.
ГЕОРГИ НАТОВ: Малко допълнителна информация, ако позволите. Ще дойде представител на Международния олимпийски комитет, директорът на дирекция „Спорт” ще присъства на това състезание.
Второ, ангажирани са 19 вида спорт. Леката атлетика има много дисциплини, но тук става въпрос за 19 различни видове спорт. Така че действително сме поставени в една ситуация за престижа на България и трябва да вземем най-правилното решение.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Само един въпрос. Господин Натов, има ли някакъв организационен комитет, който да се занимава с всичко това? Деветнадесет вида спорт – това са зали, това са писти, това са басейни. Къде е този организационен комитет? Трябва също да го видим и да говорим с него.
ГЕОРГИ НАТОВ: Поканили сме председателя на организационния комитет също да присъства.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Организацията върви вече доста месеци. Въпросът е ние във вторник можем ли да излезем с конкретни неща, които да са в полза? Най-лесното е да стане както миналия път. Ние миналия път подкрепяхме морално желанието. Въпросът е ние дали можем да предизвикаме нещо ,което да е в помощ на провеждането на тези игри.
Аз ще дам пример. Завчера свърши нашият шампионат на плажния волейбол. Успоредно с него направихме едно мероприятие, което беше социалната ни част, както винаги. Събраха се 6000 лв. и се дадоха на отбора на глухите момчета по волейбол за подготовката на олимпийските игри. Въпросът е дали можем да го направим навсякъде с нещо конкретно. По това да помислим за вторник. Защото само да се съберем, да чуем всички и накрая да вземем някакво решение ,че не става, е глупаво.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ние морално тогава дадохме подкрепа за тези игри. Да разбираме ли, че министър Свилен Нейков, слагайки подписа си под договора, не е направил финансов разчет и че не сме поели финансов ангажимент?
ГЕОРГИ НАТОВ: Той го е подписал без ангажимент за финансова подкрепа.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Защо се поставя през свършен факт 20 дни преди самите игри ние да решаваме на пожар? Ако наистина Министерството на финансите откаже? Мисля, че трябва да има готов отговор до вторник.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Ние нямаме работа с Министерството на финансите. На тази среща, която ще се проведе във вторник, ще присъства – поне така разбирам аз и е редно да бъде така – част от организационния комитет, Български олимпийски комитет и Министерството на младежта и спорта, точно защото това е ангажимент на Министерството на младежта и спорта, за да видим те какво ще кажат. Това, което ние можем да направим, е, слушайки всичките страни, да кажем на министерството: добре, дайте вие поне една определена част. Това да направим, като прегледаме всичките тези справки, които ще ни се представят във вторник.
Министерството на финансите няма ангажимент. То е дало бюджетите. А и сега се вижда и въпросът за тази актуализация на бюджета, която я дъвчем вече втора седмица. С пет процента всички министерства свиват разходите. Просто трябва да се огледат възможностите на бюджета на самото министерство. Може би трябва нещо да се удържи от бъдещите бюджети, но ние трябва да намерим нормалния баланс. Защото 900 хил. лв. – това са техните мечти.
Йорданка Бояджиева ти я познаваш, тя работи при мене. Аз й казах да ни направят реалистичен бюджет. И на нас ни трябват много пари, всеки иска много пари. Въпросът е, че чергата е къса и трябва да я поставим правилно, за да не ни стърчат крачетата отнякъде.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз затова вкарах в обсъждането този проблем, за да направим една мозъчна атака. Това, което каза господин Багдасаров, е много точно. Те са намерили 6000 лв. Всеки един от нас креативно може да осигури пари. Аз също ще говоря с някои хора. Защото иначе провалът ще е голям. Представете си толкова много хора в София, медии и т.н. И вместо да извлечем позитиви от това, че подобно нещо ще се случи в България, ние да попаднем в една ситуация, за която нито един от хората на тази маса няма вина. Това разпореждане с държавата като с бащиния дотук ни доведе.
МУСТАФА АХМЕД: Ясно е, че това събитие ще се случи. Аз предлагам организаторите максимално бързо да си направят една актуализация на бюджета, та това събитие да се случи с най-малко негативи. Защото няма как ние да поставим марката на България като държава и да се опетни името й за 1 млн. лв. Смятам че не сме я докарали чак дотам. Може би някои хора са направили грешка. Но тук няма как да търсим виновни, защото работата е станала. Когато се е подписал министърът и е казал, че не можем да осигурим финансиране, редно е господата в Париж, откъдето този огън тръгва – това е някакъв нов огън, да погледнат и да видят. Защо са дали тази дата изобщо, като са видели, че няма финансиране?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Пак ви казвам – нека всеки в главите си да помисли. Ние сега няма да решим въпроса. Когато видим цялата информация, ще видим. Имаме 6 дни. Нека това да бъде един от приоритетите ви, макар че са много, това да бъде в шорт-листата на всеки, да мислим по този въпрос, всеки със своите лостове на влияние да се опита да реши въпроса. Защото петното, което ще лепнем на България, което някои хора с безхаберието си ще направят, ще тежи на нас.
Спираме дотук и мислим.
МУСТАФА АХМЕД: Който е обещал… Някой трябва да каже кой е обещал.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това ще го научим във вторник. То ще бъде протоколирано и ще бъде надлежно изнесено пред медиите. Аз ще поканя и медиите да присъстват, за да видят как се е управлявала държавата. Аз не мога да кажа „тази държава”, защото това е България. Някои хора използват израза „тази държава”, но за мене държавата е България.
Познавам тези хора, работя в тази област, знам колко е важно за тяхната социализация да се провеждат такива събития. И когато поемеш такава отговорност от международен мащаб, ти ангажираш авторитета и името на България. Затова трябва да си абсолютно отговорен. И ако някой е бивал безотговорен, след 6 дни ние ще го научим и ще го кажем на цяла България, за да разбере тя, че понякога трябва да се чува гласът и на глухите, не само на викащите.
Ако няма други въпроси, закривам заседанието на комисията. Много ви благодаря, уважаеми госпожи и господа народни представители.
(Закрито в 15,55 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Христо Монов)
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.05.2013 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за младежта, № 302-01.5, внесен от Министерския съвет на 05.07.2013 г.
4. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по въпросите на деца, младежта и спорта
П Р О Т О К О Л
На 10 юли 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.05.2013 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за младежта, № 302-01.5, внесен от Министерския съвет на 05.07.2013 г.
4. Разни.
Заседанието беше открито в 15.05 ч. и ръководено от Христо Монов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми колеги, благодаря, че сте тук. Откривам редовното заседание на нашата комисия. Най-напред бих искал да предложа на вашето внимание следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-17, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.05.2013 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-3, внесен от народния представител Министерския съвет на 21.06.2013 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за младежта, № 302-01.5, внесен от Министерския съвет на 05.07.2013 г.
4. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Гласували: за - 10, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Уважаеми членове на комисията! Позволете ми да представя нашите гости на днешното заседание:
По т. 1 народният представител Цветан Цветанов е поканен с официално писмо. Няма потвърждение дали го е получил, но не го виждам в залата.
По т. 2 позволете ми да приветствам:
Заместник-министъра на правосъдието Илия Ангелов
Госпожа Ирена Борисова – главен експерт в дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси”
Госпожа Христина Шикова – старши експерт в дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси”.
По т. 3 тук е заместник-министърът на младежта и спорта Мая Тодорова.
Госпожа Надя Младенова – началник на кабинета на министъра на образованието и науката
Радослав Ревански - парламентарният секретар.
Наш гост е също господин Търпоманов – председател на Националния форум „Обединение”.
Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 354-01-17, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 31.05.2013 Г.
Документите са пред вас. Господин Цветанов не присъства. Но има един друг момент – това е съгласувателен закон. Доколкото виждам от становището на отдела по европейско право, ние вече сме изпуснали крайния срок за транспониране на директива 2011/36 на Европейския съюз. Така че очаквам вашите предложения. Ще помоля представителите на министерството, макар че не са поканени по тази точка, да кажат своето мнение.
Има думата г-жа Ирена Борисова.
Г-ЖА ИРЕНА БОРИСОВА: Добър ден. Благодаря Ви, господин председател, че ни давате възможност да представим краткото становище по т. 1 от дневния ред.
Вие сте забелязали, че двата законопроекта са сходни, но на практика между тях има една основна съществена разлика, касаеща редакцията на чл. 16а.
Втората разлика е граматическа – тя касае подреждането на думите „телесни органи, течности и тъкани”, която за Министерството на правосъдието не е толкова важна, колкото първата, която посочих.
Затова считаме, че предложеният от Министерския съвет вариант на законопроекта наистина отразява в най-пълна степен изискванията на европейския акт, който въвеждаме.
А относно пропуска на срока, да Вие сте прав, той изтече. Но такъв законопроект беше внесен от Министерския съвет пред Четиридесет и първото Народно събрание. Поради известни вам причини той не беше разгледан.
Така че Ви благодарим за бързото придвижване на сегашния нов законопроект. Това е от нас. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Доколкото разбирам, имаме не само формална, но и по същество причина, за да отложим придвижването на този законопроект към пленарната зала.
Г-ЖА ИРЕНА БОРИСОВА: На този по т. 1 – да. Ние бихме били доволни, ако подкрепите законопроекта по т. 2.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, колега Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Господин председател, бих искала да кажа три неща във връзка с разглежданите законопроекти.
На първо място, предложеният законопроект от Цветан Цветанов е почти идентичен с този, който е предложен от Министерския съвет.
На второ място, по отношение на сроковете. Обяснима е причината, поради която законопроектите не са разгледани, просто защото не е имало Народно събрание, което да функционира и да ги разгледа.
Това е отговор на въпроса какво ще се случи, ако например се разпусне Народното събрание и настъпи отново едно безвремие, каквато е искането на част от обществото.
Тоест причината е съвсем основателна. Ако тези аргументи са верни за хората, които следят приложението на директивите, това е сериозен аргумент.
Имам обаче една забележка, направих я и в Комисията по здравеопазване – дали не може да се помисли за уеднаквяване на терминологията? Защото има разминаване на терминологията, използвана в Наказателния кодекс и предложенията към него, и терминологията, използвана в Закона за трансплантациите. Не знам дали това е възможно. Примерно „телесни органи и течности”, нещо, което вие ползвате като терминология, не съществува в Закона за трансплантация и е вероятно това да са термини от специфичната област, която се прилага в това законодателство.
Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това е много важно уточнение, то не е просто терминологично. Други мнения, становища? Заповядайте.
Г-ЖА ИРЕНА БОРИСОВА: Ние също ви благодарим за изразеното становище по отношение на използваните термини. Когато изготвяхме законопроекта в тази му част, ние сме следвали установената в Наказателния кодекс такава терминология. Права сте, не е налице пълно съответствие с подзаконовите нормативни актове. Но наличието на „телесен орган” така или иначе и към момента е в съставите, касаещи трафика на Наказателния кодекс. А в останалата му част сме го реципиирали като точен превод и подреждане на последователността на думите от най-новата конвенция на Съвета на Европа – тази за борба с трафика на клетки, тъкани и течности. Към нея, факт е, България не е страна. Но това е, от което сме се водили. Не възразяваме срещу уеднаквяване на терминологията.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Други мнения и становища? – Няма.
След направените коментари моето предложение е да не приемем предложения законопроект. Ще го подложа на гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 10, въздържали се няма.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 302-01-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.06.2013 Г.
Откривам дебатите. Моля господин заместник-министъра на правосъдието Илия Ангелов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложения проект за Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се въвежда директива 2011/36 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002-629 ПВР на Съвета.
Срокът за нейното въвеждане беше 6 април 2013 г., както беше упоменато.
Преди малко беше дискутирано съдържанието на промените, затова не смятам да се спирам на тези промени.
Наказателното законодателство на Република България в частта относно борбата с трафика на хора е приведено в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, ратифицирана със закон, приет от Четиридесетото Народно събрание на 7 март 2007 г., „Държавен вестник” бр. 24 от 2007 г., в сила за Република България от 1 февруари 2008 г. и обн. ДВ, бр. 63/3 август 2007 г., попр.ДВ бр. 101/25 ноември 2008 г.
Затова с предложения проект на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се въвеждат само онези правила, с които директивата надгражда стандартите на Конвенцията в тази област.
Директивата постановява минимални правила относно дефинирането на престъпленията и определянето на наказанията относно трафика на хора, както и въвежда общи разпоредби, посредством които се отчитат спецификите на пола на пострадалите, необходимостта от засилване на противодействието и предотвратяването на този вид престъпления и на защита на жертвите.
Посредством създаването на нов текст в Наказателния кодекс предложеният законопроект въвежда изискването на чл. 8 от Директивата, съгласно който държавите членки в съответствие с приетите си национални правни системи предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните национални органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване и да не налагат наказание на жертвите на трафик, когато последните са били принудени да извършват престъпление като пряко следствие от обстоятелството, че са били обект на трафик на хора.
С проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс са предложени следните допълнения в съставите на престъплението трафик на хора:
- добавяне на просията като самостоятелна съставомерна цел на трафика и
- предвиждане на наказателна отговорност в случаите, когато трафикът на хора е извършен от длъжностно лице при и по повод на изпълнение на служебните му задължения.
Не по-малка важна част от допълненията не са изискване на директивата, но са предизвикани от набиращото все по-широки мащаби явление да се трафикират хора за отнемане на клетки и телесни течности. Доколкото степента на обществена опасност на това явление е безспорна, проектът предлага разширяване на приложното поле на престъплението трафик на хора чрез предвиждане в Наказателния кодекс и на случаите, когато хората са трафикирани за отнемане на тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия.
За пълнота на уредбата в тази връзка се предлагат и съответните допълнения в квалифицираните състави на убийствата и телесните повреди, когато последните се извършват с цел отнемане на телесен орган, тъкан или телесна течност или клетка от пострадалия.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвиждат и съответни на изискванията на директивата изменения на Закона за борба с трафика на хора и в Закона за закрила на детето.
Предвид на възможността от започване от страна на Европейската комисия на процедура за нарушение поради изтеклия срок за въвеждане на директивата, считам, че е от съществено значение проектът на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да бъде приоритетно разгледан в Четиридесет и второто Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря, господин заместник-министър.
Позволете ми само да кажа, че в качеството си на заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето и в практиката си на психолог съм се сблъсквал с ужасяващи случаи на трафик на хора, когато те нямат чувството, че са жертва. Така че с това, което се предлага от Министерския съвет, ние предпазваме едни хора, които действително до такава степен са жертва, че не могат да преценят качеството си на жертва, особено деца и млади хора, а и различни хора, които имат нужди, най-вече финансови, и по този повод доброволно отдават свои органи и части от тялото си, течности, както е написано тук. Да не говорим за комедийни случаи, като този, че в един български град покрай ин витрото се родиха две близначета, едното от нашата раса, другото от друга.
Така че това е един и културологичен проблем, който ние не просто транспонираме една директива, а отговаряме на един цивилизационен проблем с нашето решение. Затова ви моля да подкрепите този законопроект, внесен от Министерския съвет. Не само заради сроковете – сроковете са най-малкото, човешките съдби са важни.
Уважаеми колеги, имате думата за мнения по този законопроект.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз съм малко лаик в темата. Нормално е това да бъде един приоритетен закон. Но може ли да дадете малко статистика, малко повече данни за самите различни категории, ако мога така да ги нарека, трафик? Просто за собствена консумация при подкрепата на един такъв закон.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо Борисова.
Г-ЖА ИРЕНА БОРИСОВА: Благодаря ви. Извиняваме се, но понеже събирането на такава статистика не е в нашата компетентност, не знаехме и не сме предоставили такива конкретни данни. Но това, което мога да ви кажа, е обобщено.
За да не боравя с конкретни цифри, това, което мога да ви изведа като извод, е следното. България е на едно от водещите места, първо, ако говорим за международен трансграничен трафик, като държава на произход. Това означава, че основно оттук се извеждат жертви на трафик към европейския – и не само – пазар, като едни от най-многобройните случаи са с Гърция.
Различни са формите на експлоатация, които преобладават, но все още на първо място е трафикирането на лица с цел сексуална експлоатация, като тя има такива разнообразни ужасяващи лица, че далеч не се свежда само до принуждаването на жертвите да проституират, а е свързано както с принуждаване за участие в порнографски представления, така и в заснемане на порнографски материали и каквото още може да се сетите.
Абсолютно е прав уважаемият председател на комисията господин Монов, като казва, че това са човешки съдби. Това беше едно от нещата, които мотивираха министерството да излезе извън разпоредбите на директивата, когато изготвяше законопроекта, за да адресира такива случващи се конкретни казуси, които не остават наказани в достатъчна степен.
След трафикирането със сексуална цел като че ли най-многобройно е това за принудителен труд. Това са отново случаи с наши съседни държави, където български граждани или граждани от друга части на света, които преминават през канали на трансграничен трафик, са принуждавани да работят буквално в условията на робство, от сутрин до вечер, най-вече в областта на земеделието, но и не само там.
Не малък е броят на случаите на отнемане на телесни органи. Но все още първо място държат случаите на сексуална експлоатация. И факт е, че България основно е страна на произход за жертви, което е отбелязано от европейските ни партньори, както в рамките на сътрудничеството със страните от Европейския съюз, така и не само в неговите граници, а и извън. Ние сме призовавани многократно да предприемаме всякакви възможни мерки за овладяването на това явление. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз също Ви благодаря за този коментар. Това действително искам да се запише в протокола, защото го говоря от много години. Ние непрекъснато имаме упреквания от нашите европейски партньори, че не спазваме някои правила и че у нас нещо се случва, което не било в ценностната система на Общността, към която принадлежим.
Но много Ви моля да отидете в Бенелюкс и да видите как става проституирането на млади български жени, съвсем по техните закони. Нашите млади момичета и жени излизат от България с трудови визи за 3 или за 6 месеца. Малко преди да изтече този срок, те се връщат и отиват сестрите им.
Аз съм имал случаи, когато съм говорил с млади момичета, които искат да завършат образование, да научат език, за да сбъднат една своя мечта – да станат проститутки като сестра си в Белгия, да речем.
Така че много моля, когато говорим за ценности, да зачитаме най-висшата ценност – човекът, неговото право да се осъществи, а не да бъде зависим от някакви свои икономически положения.
Затова, пак казвам, аз приветствам този законопроект. Той е готвен от предишни правителства, доразвит е от сегашното и мисля, че чрез него ние утвърждаваме и своята национална идентичност. Ние не сме държава-донор на каквото и да било. Ние сме държава, от която е започнала европейската цивилизация. И ако уважаваме себе си, ще бъдем такива.
Само искам да кажа ,че госпожа Надя Младенова, началник на кабинета на министъра на образованието и науката вече е тук. Добре дошла, госпожо Младенова.
Други мнения? – Няма.
Предлагам по т. 2 от дневния ред да гласуваме на първо законопроекта на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря на нашите гости от Министерството на правосъдието. Надявам се, че и в бъдеще нашата съвместна работа ще бъде така оперативна и по-задълбочена, защото има неща, които трябва да разгледаме по-надълбоко.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА, № 302-01-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.07.2013 Г.
Законопроектът е на ваше разположение. Ще помоля вносителите да кажат своето мнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Този закон определя основните принципи на управлението и финансирането на дейностите, осъществявани в изпълнение на държавната политика за младежта. Държавната политика за младежта е целенасочена и последователна дейност на държавата, общините, младежките организации и обществото, която има за цел създаване на благоприятни условия за пълноценно личностно развитие на младежите и участието им в обществения и икономически живот, както и приобщаването им в управлението на местно, областно, национално ниво чрез дейности, насърчаващи развитието на младежите в страната.
По смисъла на този закон младежи са лица на възраст от 15 до 29 г. включително.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мотивите са ясни. Ако искате, да акцентирате върху тях. Явно, че необходимостите са свързани с това, че се промени структурата на Министерския съвет и това налага изменение в много закони. Доколкото разбирам, има някои проблеми и технически пропуски, но това не пречи ние да гласуваме за подкрепа на законопроекта на първо четене, а между първо и второ четене тези технически проблеми ще се оправят. А това ще стане още на следващото извънредно заседание, за което може би вече знаете. То ще бъде следващия вторник, на 16 юли от 15 часа в тази зала. Конкретният повод за него е проблемът с олимпийските игри за глухи. Но тогава ние сме в техническата възможност, тъй като ще бъдат отстранени тези технически пропуски между първо и второ четене, да ги приемем и този закон още следващата сряда може да бъде гласуван на второ четене и да влезе в действие, тъй като това ще даде възможност за преструктуриране на администрацията и нейното нормално функциониране. Може би такова е мнението и на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Не възразяваме.
НАДЯ МЛАДЕНОВА: Да, такова е нашето мнение. Що се отнася до мотивите Вие ги казахте. Така че ще се видим следващия вторник.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Вече с нанесени корекции. Става въпрос точно за технически изменения. Нормално е при такъв темп на формална промяна, не по същество, да се допуснат подобни неща, тъй като става дума за промени в много закони.
Други мнения. Заповядайте, господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: В точката за финансови и други средства, необходими за прилагане на закона, е записано: „Законопроектът няма да окаже пряко и косвено въздействие върху държавния бюджет, поради което не е необходимо изготвяне на финансова обосновка”. Звучи ми така: пари няма – действайте. Откъде ще дойдат? Защото това е Министерство на младежта и спорта. Ако ще ги взимаме от спорта, за да ги даваме на младежта, не съм съгласен. Трябва да има обосновка за това нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Позволете ми да уточня, че Министерството на младежта и спорта планира да направи промени в сега съществуващия Закон за младежта, които промени ще визират младежката инфраструктура и финансирането.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Някъде трябва да е написано ясно откъде идват средствата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Аз обясних, че готвим промяна в този законопроект. Надявам се през септември-октомври да влезе. Отново повтарям, промяната ще касае младежката инфраструктура и финансирането.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Аз считам, че така се пишат финансови обосновки, понеже съм писала не една. По принцип младежта в момента се намира в Министерството на образованието. Там тя е предвидена с определен бюджет. Когато се прехвърля дейността към Министерството на спорта, примерно към септември или към август, зависи кога точно става прехвърлянето, се отива с остатъка от бюджета. Така че каквито пари са предвидени за младежки дейности до края на годината, те са в момента в бюджета на образованието, а след това отиват към бюджета за спорта. Така че няма да се вземат или поне разчитам да не се вземат.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Защото като чета текста „финансови и други средства”, звучи малко…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Да разбирам ли, че по тази логика държавата не следва да отпуска финансиране за младежки дейности?
ТАНЮ КИРЯКОВ: Преди министерството беше само за спорт, сега е и за младежта. Когато е само за спорт, за него има създаден тотализатор. А когато има и за младежи, трябва някой да ми каже откъде ще дойдат парите. От тотализатора няма как да дойдат.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ако позволите да сложа някакви граници на тази дискусия, защото по този начин тя не е продуктивна. Преди министерството беше на физическото възпитание и спорта. Когато сложиш думата „възпитание”, не можеш да изключиш децата и младежите. За това с господин Киряков ще си говорим. Но мисля, че уточнихме въпроса. Той за цялата държава е следният: пари няма – действайте.
Други мнения? – Няма.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за изменение на Закона за младежта, № 302-01-5, внесен от Министерския съвет на 05.07.2013 г.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Уважаеми членове на комисията, имате думата. Пак казвам, във вторник от 14 часа ще има специално извънредно заседание на комисията по повод казуса „Олимпийски игри за глухи”, които ще се провеждат в София от 27 юли до 4 август. Уважаемите експерти на нашата комисия работят много усилено. Тогава ще има информация. Поканени са заинтересованите страни – Българския олимпийски комитет, министерства. Не искам отсега да ви сугестирам по някакъв начин, но за разлика от сегашното заседание следващото ще бъде много тежко.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Може ли все пак да открехнем малко завесата и господин Натов да каже няколко думи.
ГЕОРГИ НАТОВ: Уважаеми народни представители, направихме предварително проучване по този казус. Генералният извод е, че и двете страни имат вина, за да се стигне до една такава ситуация – да се поеме домакинство на едно много голямо първенство, мога да кажа, почти с ранга на олимпийски игри. България не е била домакин на такова състезание досега. Състезанието е под егидата на Международния олимпийски комитет. Но е подходено много нерационално още при приемането на домакинството на тази проява. Не е направено необходимото цялостно проучване. Министър Свилен Нейков се е подписал под един тристранен договор между Световния комитет за спорт за глухи, от друга страна домакините – Федерацията за спорт за глухи и така се е стигнало до този договор – да станем домакини може би на първото състезание от ранга на олимпийски игри. Досега България не е била домакин на такава проява, от такъв ранг.
Въпросът не е бил съгласуван в целия му комплексен вид. Първият вариант е бил, че патрон ще бъде тогавашният премиер Бойко Борисов. Така е прието домакинство на една голяма проява – по 19 вида спорт. Бюджетът не е балансиран.
В момента Федерацията за глухи провежда предварителната подготовка, набира пари от спонсори. Но така или иначе бюджетът виси с около 972 хил. лв. в минус. Досега никой не е искал пълен бюджет – приходи и разходи, досега са гледани само разходите. Може би ще се открият възможности да се балансира бюджетът. Но тук трябва да си кажат мнението министерството, Българският олимпийски комитет и съответно организаторите на проявата. Министерството на финансите е дало категоричен отказ.
Поканили сме и трите страни, така че искаме да видим и трите страни, тъй като проявата е изключително отговорна. В случая е заложен престижът на България. Това състезание започна, тъй като знаете ,че олимпийският огън е тръгнал от Париж и се движи към България. Миналата събота и неделя лично президентът на Международния олимпийски комитет е приел нашите представители и ги е поздравил с домакинството на това състезание. Разходите са действително много големи.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Доколкото знам, миналата седмица, когато са отишли представители на федерацията, те са отишли сами, без представител на Олимпийския комитет. Така е, нали?
По отношение на домакинствата България е правила много по-големи прояви. По принцип само ви казвам. През 1990 година се направи в Пловдив едно невероятно и много добре организирано световно първенство по лека атлетика, където участниците бяха от 97 държави. Това е Царицата на спортовете. Така че България може да организира такива неща. Въпросът е финансов. И наистина Министерството на финансите в случая няма място тук. Министерството на спорта е първостепенен разпоредител. Свилен Нейков с подписа си е поел този ангажимент. Министерството на финансите разпределя пари на всички министерства, а министърът как ще си приоритизира работата е абсолютно негов ангажимент. Сега Свилен Нейков го няма. Аз, доколкото знам, от миналата година си пишат с него писма. Ще видим следващия вторник как ще се подходи и откъде ще вземем тези средства.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Аз, доколкото разбрах от заместник-министър Йовчев, е направена някаква справка. Господин Натов в момента каза, че за първи път се организират олимпийски игри за глухи. Дайте да му намерим формулата, защото така много грозно звучи.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Беше една федерация, сега се разделиха.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Аз знам, че има само два вида олимпийски игри – едните са параолимпийски игри, другите са нормалните, истинските олимпийски игри.
Не знам как пътува огънят от Париж до тук поради простата причина, че няма олимпийски игри в момента. И огънят се пали от Атина, не от Париж. Искам по някакъв начин да проверим това – дали са първи такива олимпийски игри и ще бъдат ли такива. Защото тогава вече наистина има смисъл това, което казва госпожа Николова, защото наистина е правено голямо мероприятие в България през 1990 г., което беше еталон за провеждане на такова мероприятие. И ако това мероприятие ще бъде еталон за такива игри, защото ще се проведе за първи път, тогава бих се съгласил по някакъв начин да съдействаме на тези хора да го направят. Но ако това ще е някакво мероприятие под организацията на някого и е решил някой да прави нещо си…
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз само ви казах каква ще е точката, за да се подготвите. Истината е, че господин Натов ще събере цялата информация и всички заинтересовани страни ще бъдат тук. Затова ви казвам – подгответе се за едно дълго заседание, за да можем следващия вторник да изясним всичките тези въпроси. Доколкото и аз събрах информация, има само два вида олимпийски игри – олимпийски игри и параолимпийски игри. Тук може по някакъв начин да има голямо присъствие. Надявам се да дойде госпожа Костадинова, да си каже мнението. Не е важното това дали са олимпийски игри, дали могат да ползват символите на олимпиадата. Важното е, че към България са се запътили 5000 човека. И точно в този момент ние да се провалим заради това, че някой по някакъв начин нещо не е направил…
Това, което разбрах от господин Натов, е, че няма най-елементарното. Когато тръгва примерно на море, всеки един от нас си прави една сметка колко ще му струва пътят, откъде ще мине, къде ще спре, какви са му разходите. Оказа се, че няма план-сметка. Разбирате ли за какво става дума? План-сметката е била гаранцията, че еди-кой си, да не назовавам името му, за да не оскверня речта си, както беше казал един поет, е поел ангажимента: действайте, аз ще дойда, ще резна лентата, ще ги потупам по гърба тези хора. Осигурете ми на мене поредната цена, с която да блесне тщеславието ми – и точка.
ГЕОРГИ НАТОВ: Малко допълнителна информация, ако позволите. Ще дойде представител на Международния олимпийски комитет, директорът на дирекция „Спорт” ще присъства на това състезание.
Второ, ангажирани са 19 вида спорт. Леката атлетика има много дисциплини, но тук става въпрос за 19 различни видове спорт. Така че действително сме поставени в една ситуация за престижа на България и трябва да вземем най-правилното решение.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Само един въпрос. Господин Натов, има ли някакъв организационен комитет, който да се занимава с всичко това? Деветнадесет вида спорт – това са зали, това са писти, това са басейни. Къде е този организационен комитет? Трябва също да го видим и да говорим с него.
ГЕОРГИ НАТОВ: Поканили сме председателя на организационния комитет също да присъства.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Организацията върви вече доста месеци. Въпросът е ние във вторник можем ли да излезем с конкретни неща, които да са в полза? Най-лесното е да стане както миналия път. Ние миналия път подкрепяхме морално желанието. Въпросът е ние дали можем да предизвикаме нещо ,което да е в помощ на провеждането на тези игри.
Аз ще дам пример. Завчера свърши нашият шампионат на плажния волейбол. Успоредно с него направихме едно мероприятие, което беше социалната ни част, както винаги. Събраха се 6000 лв. и се дадоха на отбора на глухите момчета по волейбол за подготовката на олимпийските игри. Въпросът е дали можем да го направим навсякъде с нещо конкретно. По това да помислим за вторник. Защото само да се съберем, да чуем всички и накрая да вземем някакво решение ,че не става, е глупаво.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ние морално тогава дадохме подкрепа за тези игри. Да разбираме ли, че министър Свилен Нейков, слагайки подписа си под договора, не е направил финансов разчет и че не сме поели финансов ангажимент?
ГЕОРГИ НАТОВ: Той го е подписал без ангажимент за финансова подкрепа.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Защо се поставя през свършен факт 20 дни преди самите игри ние да решаваме на пожар? Ако наистина Министерството на финансите откаже? Мисля, че трябва да има готов отговор до вторник.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Ние нямаме работа с Министерството на финансите. На тази среща, която ще се проведе във вторник, ще присъства – поне така разбирам аз и е редно да бъде така – част от организационния комитет, Български олимпийски комитет и Министерството на младежта и спорта, точно защото това е ангажимент на Министерството на младежта и спорта, за да видим те какво ще кажат. Това, което ние можем да направим, е, слушайки всичките страни, да кажем на министерството: добре, дайте вие поне една определена част. Това да направим, като прегледаме всичките тези справки, които ще ни се представят във вторник.
Министерството на финансите няма ангажимент. То е дало бюджетите. А и сега се вижда и въпросът за тази актуализация на бюджета, която я дъвчем вече втора седмица. С пет процента всички министерства свиват разходите. Просто трябва да се огледат възможностите на бюджета на самото министерство. Може би трябва нещо да се удържи от бъдещите бюджети, но ние трябва да намерим нормалния баланс. Защото 900 хил. лв. – това са техните мечти.
Йорданка Бояджиева ти я познаваш, тя работи при мене. Аз й казах да ни направят реалистичен бюджет. И на нас ни трябват много пари, всеки иска много пари. Въпросът е, че чергата е къса и трябва да я поставим правилно, за да не ни стърчат крачетата отнякъде.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз затова вкарах в обсъждането този проблем, за да направим една мозъчна атака. Това, което каза господин Багдасаров, е много точно. Те са намерили 6000 лв. Всеки един от нас креативно може да осигури пари. Аз също ще говоря с някои хора. Защото иначе провалът ще е голям. Представете си толкова много хора в София, медии и т.н. И вместо да извлечем позитиви от това, че подобно нещо ще се случи в България, ние да попаднем в една ситуация, за която нито един от хората на тази маса няма вина. Това разпореждане с държавата като с бащиния дотук ни доведе.
МУСТАФА АХМЕД: Ясно е, че това събитие ще се случи. Аз предлагам организаторите максимално бързо да си направят една актуализация на бюджета, та това събитие да се случи с най-малко негативи. Защото няма как ние да поставим марката на България като държава и да се опетни името й за 1 млн. лв. Смятам че не сме я докарали чак дотам. Може би някои хора са направили грешка. Но тук няма как да търсим виновни, защото работата е станала. Когато се е подписал министърът и е казал, че не можем да осигурим финансиране, редно е господата в Париж, откъдето този огън тръгва – това е някакъв нов огън, да погледнат и да видят. Защо са дали тази дата изобщо, като са видели, че няма финансиране?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Пак ви казвам – нека всеки в главите си да помисли. Ние сега няма да решим въпроса. Когато видим цялата информация, ще видим. Имаме 6 дни. Нека това да бъде един от приоритетите ви, макар че са много, това да бъде в шорт-листата на всеки, да мислим по този въпрос, всеки със своите лостове на влияние да се опита да реши въпроса. Защото петното, което ще лепнем на България, което някои хора с безхаберието си ще направят, ще тежи на нас.
Спираме дотук и мислим.
МУСТАФА АХМЕД: Който е обещал… Някой трябва да каже кой е обещал.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това ще го научим във вторник. То ще бъде протоколирано и ще бъде надлежно изнесено пред медиите. Аз ще поканя и медиите да присъстват, за да видят как се е управлявала държавата. Аз не мога да кажа „тази държава”, защото това е България. Някои хора използват израза „тази държава”, но за мене държавата е България.
Познавам тези хора, работя в тази област, знам колко е важно за тяхната социализация да се провеждат такива събития. И когато поемеш такава отговорност от международен мащаб, ти ангажираш авторитета и името на България. Затова трябва да си абсолютно отговорен. И ако някой е бивал безотговорен, след 6 дни ние ще го научим и ще го кажем на цяла България, за да разбере тя, че понякога трябва да се чува гласът и на глухите, не само на викащите.
Ако няма други въпроси, закривам заседанието на комисията. Много ви благодаря, уважаеми госпожи и господа народни представители.
(Закрито в 15,55 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Христо Монов)
