П Р О Т О К О Л
от заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта от 4 септември 2013 г.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
2. Разглеждане на законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-48, внесен от н.п. Георги Стоянов Кадиев и група народни представители на 01.08.2013 г.
3. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-50, внесен от н.п. Милена Цветанова Дамянова, Ирена Любенова Соколова, Ирена Иванова Коцева и Корнелия Добрева Маринова на 16.08.2013 г.
4. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-44, внесен от н.п. Захари Димитров Георгиев, Корнелия Петрова Нинова и Жара Веселинова Пенева – Георгиева на 26.07.2013 г.
5. Декларация от Четиридесет и второто Народно събрание на Република България по повод предложението на Изпълнителното бюро на Международния олимпийски комитет за изваждане на спорта „борба” от Програмата на летните олимпийски игри.
6. Разни.

На заседанието присъстваха: Константин Пенчев – омбудсман на Република България, Роза Георгиева – началник на кабинета на омбудсмана на Република България, Анелия Семкова и Грета Ганчева – от Министерството на образованието и науката, Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” от Министерство на труда и социалната политика.
Заседанието беше открито в 16.05 ч. и ръководено от Христо Монов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.


ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Добър ден, уважаеми колеги, скъпи гости! Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
2. Разглеждане на законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-48, внесен от н.п. Георги Стоянов Кадиев и група народни представители на 01.08.2013 г.
3. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-50, внесен от н.п. Милена Цветанова Дамянова, Ирена Любенова Соколова, Ирена Иванова Коцева и Корнелия Добрева Маринова на 16.08.2013 г.
4. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-44, внесен от н.п. Захари Димитров Георгиев, Корнелия Петрова Нинова и Жара Веселинова Пенева – Георгиева на 26.07.2013 г.
5. Разни.
Преди да ви дам думата за предложения за допълнение и изменение на дневния ред, предлагам като точка пета да разгледаме и декларация от Четиридесет и второто Народно събрание на Република България по повод предложението на Изпълнителното бюро на Международния олимпийски комитет за изваждане на спорта „борба” от Програмата на летните олимпийски игри.
Имате думата за предложения за изменение и допълнение на дневния ред. – Не виждам предложения.
Моля, който от членовете на комисията е съгласен с така предложения дневен ред с добавената точка 5, да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2012 Г., № 361-00-1, ВНЕСЕН ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 01.04.2013 Г.
По тази точка присъстват:
Константин Пенчев – омбудсман на Република България
Роза Георгиева – началник на кабинета на омбудсмана.
Уважаеми колеги, имате направения доклад. Предлагам да дадем думата на господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря за предоставената ми дума. И 2012 година пак беше доста натоварена. Новината е, че вече до тази дата сме достигнали този брой, който беше през 2012 г. Тоест 2013 г. ще бъде още една ударна година за екипа на омбудсмана. В такива времена живеем.
Характерно за тази част от доклада, а именно правата на децата, е, че имаше едно изменение в Закона за омбудсмана, в който той стана и национален превантивен механизъм. Но в това изменение беше изрично подчертано, че омбудсманът се занимава с правата на детето. Това не значи, че досега той не се е занимавал, тъй като има един омбудсман и той се занимава с правата на всички групи граждани. Но просто с това искаме да подчертаем, че особено важно за омбудсмана са и правата на децата.
Освен това тази дейност на омбудсмана може да се разглежда и в два аспект – като омбудсман за разглеждане на жалбите и взаимодействие с органите за закрила на детето и като национален превантивен механизъм.
Ние поехме функцията не само да наблюдаваме и да проверяваме местата за задържане на лишените от свобода и арестите, но ние също смятаме, че наше задължение като национален превантивен механизъм е и да посещаваме домовете за деца за медико-социални грижи, за деца, лишени от родителски права и за деца с увреждания, както и на други групи уязвими – хора с увреждания, възрастни хора.
При тези наблюдения, които имахме миналата година – за половин година сме обиколили около 15 различни заведения – за деца с увреждания, за медико-социални грижи до 3 години и над 3 години, ние си направихме нашите изводи. Освен това по този начин ние успяхме да имаме идеи за процеса на деинституционализация, в който България приема своите ангажименти в рамките на Европейския съюз да продължи този процес.
Освен това ние ,между другото, и по линия на Министерството на образованието също бяхме инициатори на тази кампания „Участвали и променени”. Посетихме доста училища и детски градини в най-различни краища на България, не само в София, а и в села, и в по-малки градове и се срещнахме с деца на различна възраст, изяснихме техните права и съответно техните задължения. Интересно е, че в едно училище в Селановци дори получихме първата жалба от ученик, който се жалеше, че според него преподавателят по даден предмет не преподава съобразно правилата и нормите и че едва ли не той се опасява, че няма да получат необходимите знания. Разбира се, тези жалби са анонимни, ние не можем да издадем имената на жалбоподателите. Но ние се свързахме с директора на училището и по един подходящ начин беше обърнато внимание на учителя да се съобразява със съответните нормативи и правила и действително тази жалба беше успех.
Сред основните проблеми, които и тази година стоят пред децата, това е първо проблемът за личните контакти на децата и родителите. Вие знаете, че този въпрос стои. Аз не знам защо нашият парламент в различните си състави не можа да приеме, че в България вече е много разпространено фактическо съжителство без брак. Раждат се деца, припознават се. И след като не се желае в Семейния кодекс да се уредят тези отношения, ние фактически лишаваме тези хора - и децата, и родителите, от регламентация на техните отношения – и имуществени, и лични контакти.
Трябва да ви кажа, че много по-трудно да се уредят различните контакти между такива родители, които са се разделили, без да имат брак, отколкото между бивши съпрузи
Тук отново се поставя въпросът – и искам да го поставя на вашето внимание, откакто съм омбудсман. С различни състави на Министерството на правосъдието работим по важната тема за детското правосъдие. Като под детско правосъдие аз разбирам не само специални грижи за децата – жертви на престъпление или децата, които са извършили някакви нарушения или престъпления, но аз разбирам именно специализирани състави и по отношение на различните контактни между родители и деца. Защото моите наблюдения са, че този проблем е много сериозен, травмират се децата, не се намира адекватно решение. Вървят някакви стари норми и правила на Върховния съд от 70-те години на миналия век, които имаха предвид съвсем други обществени отношения.
Струва ми се, че трябва да направим крачка напред за осъвременяване на този подход.
По отношение на изваждането на децата от тези домове, които ние обикаляме. Основният проблем за деца от нула до три години е, че започването на тяхното развитие в дом, в институция ги поставя веднага в състояние да изостава тяхното развитие и това е много вредно за тях.
Има също проблеми с децата с увреждания, има проблеми с персонала в тези институции – да има щатни психолози и логопеди, да има дори асансьори, за да могат децата с увреждания да ползват битовата база.
Тук аз се опасявам и искам да заостря вашето внимание върху това, че и процесът на деинституционализация вече не се развива добре. Ние имаме наблюдение, че примерно първите обекти – домове от семеен тип, са 19 обекта в най-изостаналите и бедни райони на Северозападна България. А нали целта е тези деца без родителски грижи да не бъдат изолирани някъде там и да не ги виждат хората, а напротив, да бъдат социализирани. Те не могат да бъдат социализирани, когато са в бедни села и градчета, където няма адекватна медицинска помощ и за населението, какво остава за децата, където няма социална среда.
Тоест на мене ми се струва, че не е това пътят да търсим заетост и да се вземе работна ръка и работни места.
Тук, разбира се, отново се поставя въпросът за Закона за детето. Вие знаете неговата незавидна съдба в миналия парламент – той беше отхвърлен с много лека ръка по едни за мене непонятни аргументи, че всеки родител има право да си бие детето. Обратното било една ли не нарушение на човешките права. Ние смятаме ,че трябва отново да направим един много широк дебат по тази тема. Вие виждате, че се поставят и днес дори въпросите за участие на деца в протестите.
Знаете, навремето имаше една разпоредба, че всяко дете има право само да си определи религиозното самосъзнание. Това веднага предизвиква страшно много реакции. Примерно аз не мога да го водя на църква.
Тоест трябва много внимателно да подходим, давайки свобода на всяка една личност да се развива. Трябва да внимаваме да не нарушим връзката родители – деца. Въпросът е много деликатен. Само искам да заостря вашето внимание.
Продължаваме и сега с проверките по домовете. Имахме проблеми с дома в село Крушаре. Нашето заключение беше,че там децата с увреждания трябва да бъдат час по-скоро изведени, защото няма условия, няма адекватни медицински грижи. Имаме добри контакти с господин Адемов. Мисля, че ще намерим решение на този въпрос.
Общо взето това са основните проблеми. Не искам да ви отегчавам повече. Ще отговоря на вашите въпроси, ако има такива. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев. Аз много се радвам, че поставяте някои въпроси, примерно този за фактическото съжителство. Само в София децата, които са родени от такова съжителство, са над 55 процента от родените деца. Аз мисля, че това е един въпрос, на който този парламент сигурно ще намери решение. Тъй като една от идеите на Коалиция на България за семейно подоходно облагане в тази фактическа обстановка просто не може да проработи.
Също така благодаря, че обръщате внимание на факта, че е крайно време да има специализирани състави в системата на правосъдието. Мисля, че такава е идеята на министерството и това също може да бъде реализирано. В някои съдилища има такива състави.
Що се отнася до другото, че нараства броят на жалбите до Вас, това според мене, колкото и странно за звучи на някои, е една добра тенденция. Просто в нашето общество се формира чувствителност към това, че някои традиционни форми на отношение и ценностни разбирания към децата всъщност са твърде погрешни. И много от нещата, които родителите смятат, че са нормални, примерно да шамаросват, да неглижират своите деца, всъщност е нарушение на човешки права и така се поражда една порочна практика.
Така че в това отношение ще имате пълното съдействие на нашата комисия и за законодателни инициативи, които смятате, че трябва да бъдат реализирани.
Колеги, имате думата за въпроси и становища по отношение на представения отчет. Тук спортистите могат да са доволни, тъй като не видях да е имало жалби от спортисти към омбудсмана. Слава Богу, че не са Ви търсили по въпросите на младежката безработица. Но това, пак казвам, е въпрос на формиране на култура, за да знаят гражданите от всички категории, включително и най-малките членове на нашето общество, че във Ваше лице могат да намерят подкрепа и закрила.
Имате думата за становища и въпроси, колеги.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин Монов. Уважаеми господин Пенчев, и аз благодаря за доклада.
Това, което бих искала да кажа най-напред по отношение на програмата и мерките, които бяха взети във връзка с детското правосъдие, това беше програмата, която няколко министерства си сътрудничеха и си партнираха през изминалите четири години. Не просто има и ще има специализирани състави. Има и специално създадена инфраструктура, така че да функционира достатъчно добре и да изпълнява своята дейност.
Моят въпрос към господин Пенчев е следният. От препоръките, които Вие давате към съответните институции и към съответните органи, кои биват удовлетворявани и кои не? В коя област Вашите препоръки обикновено не биват чувани? Това е единият ми въпрос.
Другият е във връзка с омбудсмана за правата на детето, за какъвто сме си говорили винаги, за това ,че другите европейски държави имат. На какъв етап са преговорите по този въпрос и имаме ли шанс наистина отделен екип да работи по правата и нуждите на децата, най-малкото защото това наистина е една голяма сфера, която изисква доста сериозна намеса? Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Първо, да кажа за спортистите. Аз бях споменал в миналия доклад един проблем за спортистите, с децата спортисти, който проблем не се реши. Става дума за професионалните договори на волейболистите. За футболистите се решава този въпрос. Сключват се договори, когато детето е още малолетно и непълнолетно, със съгласие на родителите и то е обвързано години напред. Така че там смятам, че би могло да се направи нещо. Просто само маркирам въпроса.
Омбудсманът няма някакво влияние, не може да влияе върху администрацията. А като той не може да влияе на администрацията и на хората, той е безгласна буква. Аз не мога да се оплача. Смятам, че администрацията се отнася с нужното внимание и респект към омбудсмана. Що се отнася и за затворите, и за други препоръки, обикновено когато отговорът е „не”, той не е „не”, а се казва: ние нямаме финансови възможности, не е заложено в плана на общината или на държавата, или на министерството. Но аз винаги не се уморявам да повтарям, че очевидно фискът е ограничен, България е бедна страна, но не може да се оправдаваме с недостига на пари нарушаването на човешките права. Това не може да се получи.
За детския омбудсман въпросът стои по следния начин. Първо, дали ще има детски омбудсман, това ще го решите вие, народните представители. това е въпрос на законодателна инициатива.
Има две тенденции, бих казал, в Европа. Има страни, в които има доста омбудсмани, специализирани. В Белгия мисля ,че са около десетина. Има пенсионен омбудсман, който едва ли не преизчислява пенсиите, ако има жалби. Има държави, например Франция, която може да се похвали със съществена реформа, дори конституционна, в областта на омбудсмана, той се казваше медиатор. В момента той е защитник на права и той обединява и Комисията за закрила на детето, и Комисията за защита от дискриминация, и Комисията за защита на потребителите, тоест всичките тези органи, обединени в една институция. Аз не знам тук какъв подход ще намери законодателят. Защото трябва да кажа, че доста трудно можем да парцелираме човешките права – правата на детето са оттук дотук, правата на възрастния са тук, детският омбудсман е до тук, за възрастните хора е еди-къде си. Трудно може да се направи това разграничение.
Разбира се, при всички положения това е въпрос на бюджет и при всички положения ще е необходима нова администрация. От десет души да е, пак ще трябва. Аз работя с 50 души по всичките въпроси.
Така че това е, което ще кажа. трябва да се обмисли този въпрос и да се реши в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви. Аз мисля, че тази система, която ние сме възприели с наличието на специализиран държавен орган като Държавната агенция за закрила на детето, която работи вече, самият факт, че новият председател на агенцията е взет от Вашия екип, показва, че взаимодействието е на много добро ниво. Други мнения и въпроси.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Добър ден от мене. Господин Пенчев, аз не знам откъде имате тази информация, че с децата се сключват договори и след това те не могат ад бъдат освобождавани. Напротив, няма такова нещо при нас. Още повече, че когато спортът беше на върха, тогава децата се обхващаха още от детската градина и всеки един треньор, който работи с деца, се грижи за тях. Той отива в училище, гледа как там се учат. Така че грижата за спорта беше много голяма. Само че в този момент ние го изтървахме и много трудно ще вкараме децата на спортните площадки. Това е наше задължение. Ние трябва да го направим, ако искаме децата да не се занимават с наркотици, да не пушат цигари, да стават престъпници и т.н. Така че ние тук има какво да работим в тази насока.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Доколкото разбрах, говорите за професионалните клубове и отбори. За това става въпрос. Има тази практика – във волейбол, футбол и баскетбол подписват договори и те са даже в Европейския съюз незаконни. До пълнолетие на детето може да подписва само родителят. След това договорът трябва да бъде нов. Той не може да бъде пожизнен. Учудвам се, че са Ви отказали това нещо. Предполагам, че ще преразгледаме този въпрос. Това е закононарушение отвсякъде за мене. Защото за едно дете до 18-годишна възраст родителят взема отговорността. Аз всички договори, които се подписват, независимо че федерациите са на професионални взаимоотношения, след 18-годишна възраст детето си определя само договора.
Прав е, той говори за футбол, волейбол и баскетбол, за колективните спортове. Преди го нямаше. Откакто станаха професионални, вече ги има. Има такава практика. До 1990 г. нямаше такива професионални организации, затова това го нямаше. Сега вече няма как да го няма.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Не знам на чия страна да застана. Господин Пенчев, става въпрос за два случая във волейбола. Едното е с мое дете, Красимир Георгиев. Аз съм най-ощетеният като президент на клуб. Другото е момичето във Франция.
От позицията на потърпевш аз също споделям това ,че така трябва да бъде. Но като член на Управителния съвет на федерацията по волейбол трябва да кажа, че там сме приели едни правила, които са малко по-други, които трябва да ги спазваме.
Така че въпросът е много комплициран. Аз ви казвам: ощетен съм най-много, защото най-добрият ми състезател, най-перспективното момче две години не игра. Сега е в ЦСКА и се мъчим да стане. Ще стане, но няма да стане това, което имаше като заложба в него. В същото време има правила на федерацията, които все пак определят как става трансферирането, как става сключването на договори и там вече се получава разминаването между това какво право има едно дете и какво в крайна сметка сме наложили като правила в самата федерация. Така че проблемът трябва да се разглежда от много страни.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ето че на това обсъждане се роди една задача пред комисията, която ние действително трябва да решим. Аз мисля, че не са само вашите правила във волейболната федерация. Когато работех като заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, бях поръчал един анализ и се оказа, че около 167 нормативни актове, закони и подзаконови нормативни актове противоречат на Конвенцията за правата на детето и на Закона за закрила на детето. Така че има какво да изчистваме. Действително беше полезен този разговор.
Има ли други мнения? – Не виждам.
Предлагам следното
РЕШЕНИЕ:
Комисията по проблемите на децата, младежта и спорта приема Доклада за дейността на омбудсмана през 2012 г.
Има ли други предложения за решение? – Няма.
Моля, който е съгласен с това решение,да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Още веднъж искам да изразя своята благодарност към господин Пенчев и неговия екип. Надявам се на една ползотворна съвместна работа, особено в тази насока за подобряване на законодателството.
Преминаваме към втора точка от нашия дневен ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА, № 354-01-48, ВНЕСЕН ОТ Н.П. ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 01.08.2013 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Анелия Семкова – МОН
Дима Коцева – МОН
Петя Ганчева – МОН.
Сега ще премина в друга роля. От вносителите аз ще представя законопроекта.
Каква е целта на представения законопроект. Виждате, че този Закон за допълнение на закона е прекалено кратък. Просто в чл. 31 се създава една нова точка 8 – комбинирана. Става дума за такава форма на обучение, която да даде възможност най-вече на близо 13-те хиляди ученици със специални образователни потребности комбинираната форма на обучение да се осъществява по реда на дневна форма индивидуално обучение по един или няколко учебни предмети. Тя ще позволи на учениците с различни особености в развитието и дефицити в определени часове да бъдат в клас с останалите ученици. Това би спомогнало за тяхната социализация и да предотврати тяхната сегрегация. Това се роди вследствие на една среща на Комисията по образованието и науката с различни организации – родителски, на деца с увреждания, които помолиха в резултат на тяхната дългогодишна практика да бъде предвидена и такава комбинирана форма на обучение на тези деца.
Това от мене като един от вносителите на законопроекта. Моля за мнението на нашите гости.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на образованието и науката подкрепя по принцип въвеждането на комбинираната форма в сега действащия законопроект като нещо позитивно. Тя ще съчетае в себе си акцентите на дневната форма на обучение и на индивидуалната форма на обучение, което, от своя страна, ще даде възможност на учениците със специални образователни потребности да се включат по-пълноценно в учебния процес.
Въпросът, върху който искам да акцентирам, е, че в самия законопроект не става ясно, че приложното поле на тази форма се ограничава само до учениците със специални образователни потребности, който въпрос е важен от гледна точка на това да може към този момент да се прецени дали е възможно да се осигури финансиране на формата на обучение, тъй като законопроектът ще влезе в сила вече в текуща учебна година. Поради това е добре, ако волята на законодателя е тази форма да се приложи само за учениците със специални образователни потребности, това изрично да бъде посочено в закона. Този извод може да бъде изведен от мотивите на вносителите.
Въпросът е важен от гледна точка на финансирането, тъй като на този етап не могат да се изготвят финансови разчети, ако не се знае кръгът на учениците, които ще бъдат обхванати от комбинираната форма.
Ако обаче става въпрос само за деца със специални образователни потребности, считаме, че финансиране ще може да се осигури при сега разчетените финансови средства.
Като цяло министерството подкрепя законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз благодаря за това мнение. Действително сте права. Макар че в мотивите е казано, че става въпрос за деца със специални образователни потребности, мисля, че може да се добави – „комбинирана форма за деца със специални образователни потребности”.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами от Министерството на образованието и науката, уважаеми колеги! Като един от вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, който всъщност повтаря и увеличава внесения законопроект от колегите, бих искала да кажа, че той наистина касае, както Вие правилно казахте, достъпа на образование на деца със специални образователни потребности, особено на деца от аутистичния спектър.
Отчитаме като наш пропуск това, че не сме го изяснили в самото изписване на законопроекта.
Заедно с това обаче не можем да приемем, че ако законът просто добави „комбинирана форма на обучение на деца със специални образователни потребности”, това изяснява последиците от актовете и съответно от действията, които трябва да се осъществят след това. Защото ако не бъде ясно разписано в законопроекта как ще се променят след това останалите подзаконови нормативни актове, съответно наредбата за интегрирането на деца със специални образователни потребности, ППЗНП, Наредба 3 за оценяването, това няма да може да проработи по подобен начин, по който и към момента дистанционната форма на обучение не работи.
Искам да кажа на колегите, които не познават достатъчно добре материята, защото аз си давам сметка, че тя е по-скоро от сферата на образованието много повече, отколкото от сферата на децата, младежта и спорта, - в Закона за народната просвета преди повече от 6 години – госпожа Семкова може да ме поправи, ако греша – беше въведена така наречената дистанционна форма на обучение. Към момента нула деца в България се обучават на дистанционна форма на обучение, просто защото тя не е разписана надолу и не се дава нейният правилник за прилагане, нито пък се вменяват отговорности за това кой да я изпълнява и как да я изпълнява.
Аз много добре знам развитието на предложението, така че да стигне до формирането на вашето предложение за промяна на Закона за народната просвета, тъй като неправителствените организации, които бяха при вас, са тези, с които заедно изготвихме Закона за предучилищно и училищно образование, който се надяваме да бъде приет. Там проблемът стои по следния начин. Родители, които имат деца, които са на индивидуална форма на обучение и учител идва вкъщи да ги обучава, молят да имат възможност децата им да отиват в училище от време на време, за да могат по предмети, по които те могат да се обучават там, да бъдат сред съучениците си и сред връстниците си. Това нещо се нарича комбинирана форма на обучение. Само че в момента там, където се изпълнява – тази комбинирана форма на обучение се прави нелегално, - то е на добрата воля на директор и на родител. Договарят се и родителят си води детето няколко пъти седмично в училището, без това някъде да е регламентирано. Тъй като директорите не могат да носят тази отговорност, защото след това могат да търпят и санкции, те казват така: ако в закона има комбинирана форма на обучение, ако тя бъде заложена и разписана, то тогава ние ще можем да я прилагаме.
Ако ние сега само запишем в закона, че има комбинирана форма на обучение, това означава да вкараме директорите и родителите отново в още по-тежка ситуация на обремененост, защото те ще трябва да се договарят с ресурсните центрове, със социалните служби, с всички останали агенти, които са на територията на образованието ,без това обаче изрично да е посочено как става и кога става.
Затова в предложението, което ние сме внесли, а то е същото като вашето, но е малко по-разширено, даваме яснота за това как и по какъв начин да се реализира комбинираната форма на обучение.
Аз благодаря на Министерството на образованието и науката за това, че са дали положително становище и наистина ви моля да погледнем на това като на един въпрос, с който можем да уредим частично един проблем, макар и той да не се урежда цялостно. Но поне можем да решим частично за известно време проблем и на децата, и на родителите. Но трябва изрично да кажем колко часа ресурсният учител ще ходи там. Това трябва да се уреди надолу с подзаконовите нормативни актове. Ако остане само „комбинирана форма”, ще остане както в момента е дистанционната форма на обучение. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз също благодаря за това мнение. Но за да стане това в подзаконовите актове, трябва да се промени в закона. Така че това е първата крачка. Тук има и директор на училище, най-голямото в Южна България. Нека той да си каже мнението.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Аз мисля, че можем спокойно да акцентуваме на два-три момента от изказването на колежката. Така, както трябва да разпишем за дистанционното обучение всичко надолу, така достатъчно е и за комбинираната форма да разпишем всичко надолу. Ясно е, че това не може да започне да действа от 15 септември. Ние сме длъжни в крайна сметка с вкарването на тази думичка да започнем нещата, за да можем да ги подготвим за последващ етап.
Направи ми силно впечатление добрата воля. Вие знаете, че колкото и да разпишем нещата, те няма да се случат, ако ние не намерим начина, по който ще направим така, че директорите или ръководствата на училищата ще се ангажират с тази форма на обучение. Вие знаете, че там имаме огромни проблеми.
Аз няма да кажа някакви потресаващи неща. Имаше един проект, ако си спомняте, по времето на Емилия Масларова като социален министър. Той беше първият за обхващането на деца в неравностойно положение в училищата. Тогава се оказа, че всичките ми колеги в цялата област категорично застанаха срещу и всички деца – бяха тогава 16, се водиха в продължение на три години примерни ученици. Но то беше с нагласата на всички колеги, с нагласата, ако щете, на родители, на деца, на родителско настоятелство. Всичко това беше впрегнато, за да направим нещата. И досега продължават някои от тези деца да се обучават. Но там като че ли нещата са в съвсем друга плоскост сложени.
Така че аз мисля, че това, което ние сме предложили като вносители, е достатъчно. Оттам насетне обща трябва да бъде идеята, че трябва да се разпише в детайли. но по-големият проблем ще бъде с това дали има воля. Знаете какво се получи на много места, където искахме да направим интеграция на деца, и какви бяха реакциите на хората няма да стане с разписване. Трябва да търсим съвсем други форми. Но може би е достатъчно да заложим началото.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: За реплика има думата госпожа Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Мисля, че искаме да избягаме точно от това да не разчитаме на добрата воля на директорите, а да бъде така ясно и за тях, че когато четат закона, да знаят как да го прилагат. Ако в закона само се запише „комбинирана форма на обучение на деца със специални образователни потребности”, това означава вашите колеги да се чудят какво да правят с тази комбинирана форма и как точно да я комбинират. Ако обаче надолу заложим промяната съответно и в ППЗНП, съответно в Наредба 3 за оценяването, съответно в наредбата за работа на деца със специални образователни потребности, то тогава те ще знаят какво да правят. Ще има яснота кога се събира екипът, как работи ресурсният учител, колко часа. А ако запишем само „комбинирана форма”, наистина ще разчитаме на добрата воля на директора да си измисля и изобщо дали да го прави.
Аз неслучайно дадох примера с дистанционното обучение. То от 7 години не работи, точно защото разчита само на една думичка и на една добра воля.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Влизаме сега в друг спор. Аз искам да кажа ,че се искат много неща да вкараме в нормативен акт. Но това трябва да е нормативен акт на министерството на базата на това, което ние сме решили в закона. То ще си бъде един подробен материал, в който в крайна сметка всичките тези неща ще се регламентират.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Аз мисля ,че няма пречка в Преходните и заключителни разпоредби да бъде заложено задължението за органите на изпълнителната власт да приведат в съответствие подзаконовата уредба и да разпишат детайлно нормите. По този начин смятам, че тези притеснения биха се елиминирали.
По отношение на тази норма бих искала да коментираме по следващата точка, тъй като там има предвидена такава разпоредба в следващия законопроект. Но няма пречка, ако това е проблем, да бъде заложена разпоредба, с която органите на изпълнителната власт да се задължат да приведат подзаконовата уредба в съответствие.
Няколко са актовете , които трябва да бъдат допълнени. Това е Правилникът за прилагане на закона за народната просвета, Наредба 3 за системата за оценяване на учениците и Наредба 1 за държавното образователно изискване за обучението на деца със специални образователни потребности.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз мисля, че трябва да започнем отнякъде. Такова беше и нашата идея като вносители, тъй като учебната година чука на вратата ни. Става въпрос за решаване на този проблем за тази учебна година. Мисля, че въпросът за коренна промяна отдавна е назрял и мисля, че министерството работи върху това да се създаде един нов закон.
Бих искал само да кажа, че действително големият проблем е за ценностни и културни нагласи. Само за една година – 2009, в Агенцията за закрила на детето бяха дошли над 90 жалби на родители и то – забележете – от София, от елитни училища за това ,че видите ли, в класовете на техните деца имало деца със специални образователни потребности, които пречили. Виждате за какво става въпрос и с какво трябва да се преборим.
Така че дайте да започнем с общи усилия да го сторим.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: С това допълнение се решава въпросът.
АНЕТ МАРИНОВА: Аз съм психолог и искам да направя един коментар от позицията на практик, човек, който работи в училище и на когото му минават през ума и през сърцето ситуацията на много деца със специални образователни потребности. От тази гледна точка съм съгласна с вас, че въпросът наистина е на ценности и на нещо вътре в нас.
Така въведена комбинираната форма в една образователна политика, която е изключително фрагментарна, противоречива на моменти, тъкмо защото е правена на парче, по нещо мъничко променяно, още повече ще разпарчетоса, така да се каже, ситуацията. И хората, които сме в практиката, ни вкарва в абсурдни ситуации на напрежение, на невъзможност да вземем решение и да удовлетворим нуждите на децата. Защото ако става въпрос за едно дете в училище, около него може да се преструктурира много бързо ресурс. Но ако това са две, три или пет деца, става много сложно да се организира една учебна програма, в която да се включат часове, в които детето да ползва обучение с регулярни учители. защото комбинирана форма означава не само индивидуални часове с ресурс на учители, но означава да бъдат включени и часове с регулярните учители, особено ако оценяването на детето е с количествена оценка. Невъзможно е да се направят такива учебни програми по начина, по който в момента е структурирана цялата регулация в образователната система.
Тоест това ще направи наистина едно много формално, на места абсолютно невъзможно създаване на такава образователна практика, конфликти, напрежение между родители, директори, различен персонал в училище, каквито сме психолозите, защото ние сме хората, които сме буферът и много често – позволете ми така да се изразя – обираме негативите.
Затова аз отправям едно много сериозно предупреждение. Наистина разбирам доброто намерение на това предложение, разбирам, че се дава възможност за работа. Но при хала, който е в моментът, това въвежда много по-голяма неяснота и поставя практиците в парадоксална ситуация, от което са ощетени децата. Въпросът наистина ще стои и когато детето е необходимо да се обучава вкъщи и в училище, защото комбинацията не е само по отношение на обучението в самото училище с ресурсен учител, но и при обучението вкъщи и в училище. Абсолютно е невъзможно гъвкаво да се преструктурират програми, да се освобождават учители. Ще стане така, че на децата ще им се дават програмите според така наречените „дупки” на учителите, празните часове. Тоест въобще няма да се съобразява потребността на детето. То ще влиза в клас само защото няма кой да го поеме. А дали е съответен предметът на неговия интерес, това няма да може да се вземе под внимание и наистина ще имаме едно формално присъствие на тази комбинирана форма.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз Ви благодаря за изказаното мнение, но ми позволете да не се съглася с него по една много проста причина. Вече има такива прецеденти. Става въпрос да узаконим една практика, която съществува. Нямам предвид всичките 13 хиляди деца. Става въпрос действително за големите градове, там, където има такъв капацитет.Аз не си правя илюзия, че това ще се случи навсякъде. От Враца до сръбската граница няма нито един психолог или логопед, който да работи в училище. Става въпрос за практика, която вече съществува и която ние трябва да узаконим.
АНЕТ МАРИНОВА: Боя се, че не ме разбирате, господин Монов. Аз съм от практиката и зная какво говоря. В момента съществува тази практика, но тя ощетява децата по отношение на оценяването.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Точно за това говоря.
АНЕТ МАРИНОВА: Аз говоря за даване на часове за обучение от регулярен учител, особено за деца, които покриват така нареченото ДОИ. Иначе децата, които в момента се ползват от този комбиниран вариант, са ощетени от гледна точка на оценяване, защото часовете се поемат от ресурсни учители и съответно детето не може да бъде оценено.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Госпожо Ганчева, заповядайте.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Благодаря. Уважаеми госпожи и господа, аз искам нещо да допълня. Началник отдел съм в дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието”, дирекцията, която всъщност се занимава основно с проблемите на децата със специални образователни потребности.
Това, което искам да допълня моите колеги от Министерството на образованието и науката е, че, да, комбинираната форма трябва задължително да се разпише, разбира се, в подзаконовите нормативни актове как трябва да се осъществява и кой ще е отговорен за нейното осъществяване. Защото в противен случай действително не може да намери своето добро решение в сега действащата система на образованието в тази структура, която има в момента.
Това, което искам да кажа още, е, че, да, действително в момента имаме де факто осъществяване на някаква комбинирана форма на обучение. Обаче тя се осъществява за деца, които са в индивидуална форма на обучение. А индивидуалната форма на обучение означава индивидуален учебен план, който не обхваща абсолютно всички учебни предмети и се осъществява по по-различен начин, тъй като децата междувременно са на индивидуална програма. Тоест те не покриват държавните образователни изисквания за учебното съдържание за съответната степен на образование. това именно трябва да бъде разписано и надолу в подзаконовите нормативни актове. Защото ако прилагаме комбинирана форма на обучение за целия учебен план, това ще бъде изключително трудно, сложно и почти невъзможно да се организира. Тоест трябва да бъде по един или по няколко учебни предмета, за да може да се направи комбинираната форма на обучение.
Затова допълвам колегите, че трябва непременно да има разписване в подзаконовите нормативни актове.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мисля, че се обединихме около това мнение. Пак казвам, трябва да започнем отнякъде. А за да започнем, трябва промяна в закона.
Има ли други мнения? – Няма.
Предлагам да вземем следното
РЕШЕНИЕ:
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта подкрепя внесения законопроект от н.п. Георги Кадиев и група народни представители под № 354-01-48.
Има ли други предложения за решение?
МИЛКО БАГДАСАРОВ: С това допълнение, което беше направено.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Който е съгласен с това решение, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА, № 354-01-50, ВНЕСЕН ОТ Н.П. МИЛЕНА ЦВЕТАНОВА ДАМЯНОВА, ИРЕНА ЛЮБЕНОВА СОКОЛОВА, ИРЕНА ИВАНОВА КОЦЕВА И КОРНЕЛИЯ ДОБРЕВА МАРИНОВА НА 16.08.2013 Г.
Това е подобен законопроект. Имат думата вносителите.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Не е подобен законопроект. Това е законопроектът, за който говорихме до момента като съдържание. Тъй като на практика законопроектът, който внасяме ние, е с всички тези допълнения, за които говореше и Министерството на образованието и науката. Той е с допълненията надолу за това как се разписват подзаконовите нормативни актове и как води съответно до препратки към останалите партньори на полето на образованието.
Разбира се, сега ще чуем становището на министерството, което има претенция по отношение на включващото и приобщаващото образование и как се различават те. Тека да почерпя част от думите на госпожа Маринова, която преди малко каза, че това наистина са фрагментирани стъпки, които правим, някакви малки парченца, които се опитваме да наместим в един вече наистина твърде голям закон, какъвто е Законът за народната просвета.
Няма как да разглеждаме комбинираната форма като част от грижата за децата със специални образователни потребности, ако не кажем, че това е част от по-големия ангажимент, който се нарича „приобщаващо образование”.
Съжалявам, че в момента не е министърът на образованието и науката или някой от заместник-министрите, защото ми се ще да изясним и с тях разликата между приобщаващо и включващо образование. България има две осъдителни дела от 2008 и 2009 г. по отношение на това, че не прилага приобщаващото образование като част от правото на образование. колкото и да сме съгласни или несъгласни с това, то е факт.
Всъщност това, което предлагаме, е комбинираната форма да бъде разгледана в своя по-широк формат като възможност да се дава ясно разписан механизъм и план на грижа за детето, когато то е на индивидуална форма на обучение и когато родителите имат съответно желание то да посещава и училище.
Аз искам да чуя становището на Министерството на образованието и науката, въпреки че се запознах преди броени секунди с него, и след това ще взема отново отношение.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Благодаря. С предложения проект наистина се въвежда едно ново понятие в Закона за народната просвета, а именно понятието „приобщаващо образование”, без обаче да е изяснено по какъвто и да е начин неговото съдържание в самия законопроект, било в легална дефиниция, било чрез институциите или някакви специални разпоредби, които проектират този принцип.
Същевременно не е предвиден стандарт или държавно образователно изискване в терминологията на действащия закон за приобщаващо образование, което да предвиди правилата, по които ще се осъществява това, което се влага в съдържанието на понятието „приобщаващо образование”.
Въвеждането на ново понятие, без неговото съдържание да бъде изрично изяснено в законопроекта по някакъв начин, с някаква правна техника, остава една декларация. Просто декларация, която няма специални разпоредби, които да проектира.
Считаме поради тази причина, че не следва да се приеме допълнението в чл. 4.
Що ес отнася вече до новия закон, който предстои да бъде разглеждан и дебатиран, смятаме, че има място тезата било за приобщаващо образование, било включващо обучение – това вече е въпрос на дебат, да намери своето проявление и своята детайлна уредба. Защото министерството подкрепя идеята, че е необходима подкрепа за всички съобразно индивидуалните им способности, съобразно индивидуалните потребности на учениците.
Що се отнася до систематичното място на допълнението, предложено е да бъде допълнен чл.4, като бъде създадена нова ла. 2. Считаме ,че това не е добро систематично място за предложения текст. В чл. 4 е декларирано едно от основните конституционни права – това е правото на образование.
В мотивите си вносителите изясняват какво разбират под понятието „приобщаващо образование”. Но считаме ,че изложеното там по-скоро дава характеристика на процеса на обучение, а не на понятието образование като статут. Защото процесът на обучението е този, който ни води до придобиването на образованието като статут.
Ето защо считаме, че по-конкретното понятие, включващо обучение, е по-точно от гледна точка на обсъждания термин. Защото учениците се включват в подходящо обучение, за да овладеят знанията и уменията, които са им необходими, за да придобият статута образование, степента на образование.
От друга гледна точка подкрепяме идеята за въвеждане на комбинираната форма на обучение - това стана ясно и от предишното ни становище, с уточнението, че към настоящия момент тя следва да се прилага само за учениците със специални образователни потребности и то от гледна точка на разчитането на финансовите средства.
Относно въпроса за финансирането са приложими аргументите ни по предишния законопроект.
Считаме за необходимо, с цел прецизност, в предложената нова редакция на ал. 2 на чл. 31 също изрично да бъде посочено, че се касае за обучението на деца със специални образователни потребности, доколкото са намесени ресурсните учители, ресурсните центрове. Имам предвид, че ролята на ресурсните центрове и в момента е да подпомага интегрираното обучение и възпитание на учениците със специални образователни потребности чрез осигуряване именно на такива специалисти, на ресурсни учители. такова задължение има и съгласно държавното образователно изискване за учениците със специални образователни потребности. Те имат право на индивидуална работа и съгласно тази наредба.
Поради това считаме, че приемането на това предложение няма да изисква значителен допълнителен финансов ресурс.
Що се отнася до предложения § 3 от законопроекта, относно влизането в сила, заложено е той да влезе в сила от 15 септември 2013 г. Но от гледна точка на чисто технологичния процес по приемане на закона считаме, че ще се получи така, че да влезе в сила с обратно действие, което е недопустимо, поради което не подкрепяме тази разпоредба. Предлагаме по-скоро да се приложи общият принцип за влизане на нормативните актове – три дни след обнародването, като, разбира се, ще са необходими технологични срокове за допълнение на подзаконовата уредба.
Няма пречка да остане § 4 от гледна точка на броя на нормативните актове, които трябва да бъдат разработени, а също и от гледна точка на това ,че за да бъде разработена комбинираната форма, в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е необходимо да бъдат доразвити както дневната, така и индивидуалната форма, за да може после комбинираната форма да ползва техните елементи.
Също така от гледна точка на технологичните и законно установени процедури за влизане в сила на нормативните актове считаме, че едномесечният срок е крайно нереалистичен и недостатъчен. Смятаме, че той трябва да бъде удължен. Защото само изискуемият по Закона за нормативните актове срок за обществено обсъждане на проекта на акта е 14 дни. Това е срок, в който вносителят трябва да обяви своя проект на акт и да изчака мнението на заинтересованите страни, след което да отрази съответно в нормативния акт своите корекции. Считаме ,че едномесечният срок е крайно нереалистичен дори само от гледна точка на тези законно установени процедури.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Други мнения? Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Искам отново да взема отношение. На практика вие разбирате, че става дума за същия принцип и за същата практика, за която се говореше и в предишния законопроект. Идеята обаче е да има своето подробно описание и своите подробни изяснявания по отношение на последиците, които следват от него. Както изясни преди малко и госпожа Семкова, те могат да бъдат разглеждани като допустими и недопустими в някаква част. Но заедно с това уточнението, което тя направи към предишния законопроект, че могат да бъдат разписани в Преходните и заключителни разпоредби отделните подробности по отношение на разработването на нормата в подзаконовите актове, ме навежда на мисълта, че това, което можем да направим, е да подкрепим по принцип двата законопроекта и съответно след това да направим един общ, който да може да вземе добрите страни на единия и на другия. Защото стана ясно, че се касае за един и същи проблем, който обаче в своето по-подробно развитие може да даде по-добър резултат.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря. Други мнения? – Няма. Да преминем към гласуване на следното
РЕШЕНИЕ:
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта подкрепя по принцип внесения законопроект.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
Благодаря на колегите от Министерството на образованието и науката. Надяваме се по-нататък на активна съвместна работа.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 354-01-44, ВНЕСЕН ОТ Н.П. ЗАХАРИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ, КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ЖАРА ВЕСЕЛИНОВА ПЕНЕВА – ГЕОРГИЕВА НА 26.07.2013 Г.
По тази точка присъстват:
Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика
Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” в МТСП.
Давам думата на вносителя госпожа Жара Пенева – Георгиева.
ЖАРА ПЕНЕВА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! В най-общи линии промените, които предлагаме в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда са възможност работничка или служителка, която осинови дете на възраст до 5 години, при режим, разбира се, на пълно осиновяване, да има право на платен отпуск за отглеждане и адаптация в семейна среда на детето за период от 365 дни от деня на предаването му за осиновяване до изтичане на този срок, но най-късно до навършване на 5 години на детето.
Иска ми се да ви зачета мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, тъй като те са ясен аргумент към нашето предложение. И с тези мотиви ми се иска да отправя апел към членовете на комисията да подкрепят предлаганите от нас промени.
Всички знаем, че сега действащото законодателство не предвижда ползване на майчинство за осиновяване на дете след 2-годишната му възраст. Това означава ,че осиновителите трябва да дадат веднага детето на детска градина, с което се усложнява процесът на адаптация към семейната среда. Мнението и на социалните работници е, че е необходим адаптационен период след осиновяването, който се базира на непосредствено лично общуване между осиновители и дете.
Може да се каже, че нашето законодателство за съжаление към момента е в дълг по отношение на тази проблематика.
Семейната кодификация на Република България обективно и справедливо защитава приоритетно интересите на децата в семейството и родени от биологични родители. За съжаление до този момент законодателят е пропуснал да разгледа в дълбочина и в цялост проблемът с осиновените деца. С предлаганите промени това ще бъде преодоляно.
Дълго време в българското общество се налага тезата, че трябва да се търсят механизми чрез поощряване на институтите за осиновяване и приемни семейства и децата от социалните домове да бъдат изведени, адаптирани и, разбира се, социализирани. Когато липсва нормативен механизъм или е ограничен и селективен, всичко това остава в рамките на декларации и пожелания.
Нещо повече, Република България е подписала Европейската харта за защита правата на детето, което е и ангажимент към Европейския съюз да синхронизираме българското законодателство с европейското, специално в тази сфера.
Няма друг вариант това да стане, освен чрез подобни на предлаганите промени, предвид предстоящото закриване на детски социални домове до края на 2013 г.
Предлаганите промени целят да стимулират процесите по осиновяване, както и ще имат силен обществен и социален резонанс. Те са подкрепяни от психолози и социални работници. А според експертите, наред с кампанията за стимулиране на осиновителния процес и приемно родителство от изключителна важност е двустранният преходен процес, през който преминават и дете, и осиновителите, и приемните родители.
Това е сериозен акт, за който осиновителите трябва да се подготвят предварително, да им бъде осигурена възможност, в която
адаптацията и преодоляването на различните стрес периоди да е максимално овладян.
Децата, които са отглеждани в домове за медико-социални грижи, в периода от кърмаческа до предучилищна възраст, се развиват до голяма степен с дефицити в социално-психологически аспект. Тяхното емоционално, интелектуално-поведенческо развитие често пъти езабавено или с отклонения.
Важно е да се има предвид какви типични отклонения сезабелязват в децата дадени за осиновяване:
1. Развито чувство на изоставеност. Когато детето е изоставено веднага след раждането си, те не плачат, липсва потребност от утеха и рефлекс за сигурност и защита се притъпява.
Измежду многото ситуации на заплаха, основно значение придобива
заплахата от раздяла с майката. Когато това се случва във възраст, в
която детето е имало все пак контакт с нея, то развива силна тревожност и с течение на времето дава отклонение в емоционалното
развитие. Това е свързано с първата и най-тежка причина за тревожност в детето – връзката дете – майка.
2. Формираните реакции – от типа правилно и неправилно,
често пъти са като обърканост и незнание за детето.
3. Поставени основно в легнало положение, те имат ограничен периметър за наблюдение, което обхваща зрителния досег
до белия таван . Гледайки само него нямат представа за външния свят
- цветове и звуци, движения, и пр. Сензориката и моториката не се развиват с нарастването на възрастта им. Това изоставане започва да
личи, дори да се занимават специалисти с тях, не може лесно да се компенсира, но с времето има тази възможност.
4. Имат ограничена представа за основни неща от бита и живота като цяло.
5. Повечето от децата не са виждали хора от мъжки пол. Това е така, защото в домовете има предимно жени.
За родителите е необходимо да са подготвени в следните насоки:
Да знаят, че те ще бъдат под огромен стрес, те трябва да преодолеят всички бариери между тях и детето. Необходимо е да изградят здрава връзка и да подготвят детето за момента, в който ще му разкрият за осиновяването. Важно е връзката и доверието, дориобичта да са вече факт, за да може родителите да са спокойни, че
никакви външни фактори няма да разстроят психиката на детето, а това започва да се гради още от първия момент на съжителство.
Родителите трябва да създадат режим на детето, което изисква да са 24 часа с него.
Когато детето има болест, родителите трябва да полагат огромни грижи, за да преодолеят това. Те имат нужда от помощта на
специалисти. Това ще изисква време. Посещенията при социалните работници и психолози ще бъдат често явление.
При положение, че детето трябва да бъде една пълноценна
личност, от каквато обществото има нужда, то тогава и обществото трябва да подкрепи хората, които искат да осигурят пълноценен живот
на това дете.
От момента, в който осиновителите вземат детето, те имат нужда от адаптация и привикване към всичките му особености и характеристики. Периодът към новата среда и семейството може да има различна продължителност. Биологичната майка и нейното дете
имат 9 месечна генетична връзка, която е предпоставка за по- естествена привързаност и обич. При осиновител и дете, тази привързаност се постига бавно, понякога и много трудно. За да се изградят едни пълноценни родителски отношения е необходимо овъзмезден период на майчинство, в който майката – осиновителка да бъде спокойна, че времето и вниманието й са подчинени на детето. Именно този период е ключов за добрия семеен климат, взаимоотношения, навици, правила и възпитание, които са необходими.
По данни от Агенцията за социално подпомагане към момента в детските социални домове издръжката на едно дете за една година е в размер на 6 106 лева или около 500 лева - месечно за храна,
облекло и други разходи. При сравнителен анализ с размера за майчинството е видимо, че предлаганите промени дори имат и някаква икономическа полза за държавата. Но всъщност най-важното са децата и тяхната съдба. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря на вносителите. Да дадем думата на представителите на Министерството на труда и социалната политика и след това да преминем към дискусия, тъй като освен техните становища има внесени становища и от други организации – имате ги в документите си.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Благодаря Ви. Първо, искам да кажа, че напълно подкрепям всеки един законопроект и всяка една мярка, която е насочена към подобряване не само на положението на децата в институции, но и на лицата, които се грижат за тях.
По отношение на осиновяването. Според нашите наблюдения основният мотив на осиновителите не е да осиновят дете поради някакви социални или икономически облекчения за тях впоследствие. Но статутът на биологичните родители в много голяма степен е изравнен, не само по отношение на това, че те в момента имат правото да ползват отпуска по майчинство в съответния срок – не само за отглеждане на дете до две години и за отглеждане на дете до три години, но и по отношение на подкрепата, която самата държава дава за тези семейства.
От многото видове семейни помощи за деца единствено две са недостъпни за осиновители и то по съвсем разбираеми причини – едната е за бременност, другата е за раждане. Всички останали видове помощи са достъпни за тях по същия начин, по който са достъпни за биологичните родители.
Само за тази година осиновяванията в страната са близо 500. Безспорно осиновяването е една от най-важните мерки за закрила на детето. Разбира се, тя не е единствена.
Вие сте абсолютно права с това, което казахте – последиците са за децата. те тръгват наистина с много лош старт в самото начало при настаняването в институциите.
От друга страна обаче, това, което е непонятно за нас, е изборът на възрастовата граница 5 години. Вярно е, че по-често се осиновяват деца до 3-годишна възраст. От друга страна обаче адаптационният период за по-големите деца е много по-труден, тъй като вече има отношения, които наистина могат да се изграждат. Детето се формира като личност и много повече разбира промяната в живота си.
Ние смятаме, че по този законопроект е необходим по-задълбочен анализ за това как може да се промени законодателството. Тъй като от правна гледна точка един от най-съществените проблеми за този законопроект е това,че няма осиновителен риск, свързан с осиновяването. Поради тази причина дължимото обезщетение впоследствие няма правно основание.
Поради това считам, че трябва да се обмисли един подобен законопроект малко по-подробно. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: След направените становища откривам дискусията. Само бих искал да кажа, че са постъпили становища в подкрепа на законопроекта с уточненията, че действително може да се обмислят още неща, от Българската търговско-промишлена палата, от Конфедерацията на труда „Подкрепа” и от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Аз бих искал преди това да чуя вашите мнения, колеги, за да не задавам тон на дискусията, тъй като аз съм пристрастен, така да се каже, и в конфликт на интереси. Моите деца също са осиновени на твърде по-голяма от бебешката възраст. Затова бих искал най-напред да чуя вашите мнения и тогава ще изкажа своето.
ЖАРА ПЕНЕВА - ГЕОРГИЕВА: Само един коментар по Вашия коментар. Аз съм съгласна с всичко, което казахте. Това все пак е стъпка. Съгласна съм, че е необходим по-задълбочен анализ и по-задълбочени промени в тази посока. но това е стъпка, която е нужно да направим, която няма да коства на държавата нищо като финанси, но в същото време е макар и малък стимул за осиновителите и някакъв вид поощрение. Майки осиновителки са видели предложенията, които правим и ми се обадиха. Те дори предлагат тази възрастова граница от 5 години да отпадне, а да бъде до навършване на пълнолетието, като така ще стимулира осиновяването и на по-големи дечица.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Членовете на комисията, а също така и нашите гости, имат думата. Заповядайте.
ЕЛИАНА КЪНЕВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа. Приятно ми е да се представя. Казвам се Елиана Кънева, лекар педиатър съм към Центъра за спешна медицинска помощ – София и съм майка осиновителка на четири деца. При мене моментът беше здравословен от ранна детска възраст, което наложи мисленето ми в перспектива за осиновяванията.
Първото си детенце го взех бебе на 6 месеца и си го отгледах сама. Оттам нататък, когато той стана на 6 години, видя колко е добре да има братче и започна да иска. Аз самата също обичам деца. Тръгнахме да търсим братче, - вече голямо дете. Тоест аз имам опит с осиновяване и гледане на големи деца.
В момента моите са трима – на 13 и един на 12 години. Аз съм майка на тийнейджъри. Втория си го взех на 7 години. Заедно довършиха предучилищната възраст, заедно започнаха първи клас. Тръгнахме както трябва.
Мога да кажа от личен опит, че децата, особено по-големи, осиновени на по-голяма възраст, почти винаги са деца със специални образователни потребности, за които се налага допълнителна работа в училище, за които се налага двойно по-голямо внимание на родителя и на много други институции.
Оттам нататък поискаха сестричка. Тръгнахме за сестричка. Тя се оказа с братче. Не съм се опитвала да търся някакъв специфичен ефект. Просто така се случи в живота ми. Следващите две ги взех – момиченцето на 10, а момченцето – на 9 години.
Точно в този момент като майка осиновителка на големи деца аз се явих с безкрайно голяма нужда от лично време, за да мога да обърна внимание на децата, при положение, че съм единствен родител.
От друга страна, само с личната си ограничена служебна отпуска. Това е първият момент.

Възрастта на децата, колкото е по-голяма, толкова по-голяма е трудността за сработване на детето в семейството, трудността за вграждането му в обществото. И толкова по-голямо е изискването родителят да има личното свободно време и психичната устойчивост и спокойствие, за да може да се обърне към децата си. Това е първото.
Бих била щастлива, ако знам, че поне за осиновителите след мене – а те не са малко, евентуалното – нека да не бъде майчинство, както искате го кръстете, отпуска, адаптация или каквото искате, но това да бъде решено за хората след нас. Те ще бъдат доволни.
Привично към осиновяване пристъпват хора, които са над 40- годишна възраст, хора, доказали се на страната, хора, обичащи си страната, дали за страната си. И ако са искали да ги няма, те няма да бъдат тук. Точно в този момент страната трябва да е зад гърба им. Те имат нужда от тази помощ. казвам го от личен опит. От евентуалната отпуска, била тя отпуск за адаптация.
Второ. Хубаво, нека да се отнася и за биологичните родители, това е нормално, всеки би искал да има деца и т.н. Те имат това право за индивидуална помощ при раждането. Защо след като ти осиновяваш дете, ти му променяш личността, да нямаш същото право? Ти се явяваш също родител за първи път. Тази помощ, колкото и хипотетична да е, в случая ти върши работа.
Оттам нататък. Защо родители осиновители, единствени родители – може да е сам мъж или сама дама, няма значение, има тази сила, има тази възможност, - да бъдат подложени на общата схема за детски надбавки? В момента аз съм живият пример. Във връзка със заплатата, във връзка с премиални в момента заплатата ми надминава с 20 лв. нормата и съм лишена от детски надбавки сама с четири деца! Просто минавам нормата. Защо към правилата да няма и изключения за хората, които сами се опитват да гледат деца?
Това би било добре за всички, не само лично за мене, а за всички други хора. Не съм единствената, която се опитва сама да върви по този път.
Между другото, когато една страна се грижи за хората си, за децата си, за родителите си, толкова по-уважавана е тя.
Това е, което мога да кажа като личен опит. Между другото, всичките мои са деца със специални образователни потребности, с изключение на първия, който си го отгледах от бебе. Единият, който го взех на 7, другите на 9 и на 10, сега вече са на 13, на 12, оправят се. но все още имаме нужда от СОП. И може би още няколко години ще го имаме, докато минем по пътеката.
Това исках да го споделя като личен опит. Благодаря, че ми дадохте думата.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз благодаря. Всъщност Вие много правилно поставихте акцента, че тук не става въпрос за икономическия аспект на проблема. Проблемът е в това, че тази връзка между осиновителя и по-големите деца се нуждае от време да бъде изградена. Затова е много важно присъствието на родителя в семейната среда. Не само личният ми опит като родител, но и като специалист показва това. Много повече време трябва да отдели осиновителят, който осиновява по-големи деца, отколкото този, който осиновява примерно бебета, за да изгради тази връзка. Тъй като тези деца знаят, че това не е техният биологичен родител.
Това, което казахте за влиянието на отглеждането в специализирана институция също трябва да се преодолее. То не е само изоставане в развитието, това е развиване на едни по-друг тип отношения към възрастните. Има много такива случаи, казвам го от практиката.
Затова считам, че този законопроект е една първа крачка в една много правилна посока.
Що се отнася до последното - за детските надбавки, мисля, че има такава идея в Социалната комисия, от следващата година всички български деца, независимо от дохода на родителите си, да получават детски надбавки. Правят се такива изчисления и се оказва , че това не е невъзможно да се направи в следващия бюджет.
Нека да направим тази първа крачка. Аз съм съгласен, че законът има нужда от още обсъждания. И моето мнение е, че тази 5-годишна граница трябва да отпадне.
ЕЛИАНА КЪНЕВА: Така лишаваме и по-големите от потенциални възможности.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНЕВ: Още повече, че и в момента с тези промени, които направи по-предишното Народно събрание в последния си ден, в регистъра за осиновяване има много повече деца, отколкото са семействата, които са одобрени за осиновители. Мисля, че трябва направим тази крачка. Пак казвам, тук не става въпрос за икономическата страна. Много хора – говорил съм с тях, които искат да осиновят по-големи деца, имат задръжки в това отношение, тъй като, както и Вие правилно установихте, това са обикновено хора на възраст над младежка, които са с утвърдена професия, които имат своето присъствие там и за тях е много важно да решат дилемата дали да осиновят дете или да продължат кариерното си развитие. Ако ние гарантираме на тези хора възможността за един период от година – това ще го мислим, да могат да бъдат с тези деца, без да загубят в тази трудна ситуация работното си място, мисля, че много такива семейства биха станали действително стимулиращи развитието на тези деца, особено на по-големите.
Има ли други мнения? – Ако няма, предлагам следното


РЕШЕНИЕ:
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта подкрепя внесения законопроект с направените предложения за усъвършенстване на текстовете, особено по отношение на възрастта на децата и както правилно беше изтъкнато от представителя на Министерството на труда и социалната политика, да се предвиди и в други закони това като осигурителен риск, може би още със следващия бюджет.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на представителите на министерството. Аз също се надявам да работим съвместно.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ОЛИМПИЙСКИ КОМИТЕТ ЗА ИЗВАЖДАНЕ НА СПОРТА „БОРБА” ОТ ПРОГРАМАТА НА ЛЕТНИТЕ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ.
Декларацията е пред вас. След като изложих мотивите днес в залата, от 201 гласуващи имаше само 1 против и 1 въздържал се. Ясна е нашата воля – да подкрепим един от най-древните спортове, дал толкова много за културата на човечеството. Надявам се тази декларация утре да бъде приета от парламента, тъй като трябва да стигне до Буенос Айрес най-късно до 8 септември.
Ако имате предложения за корекции по отношение на текста, имате думата. Не виждам предложения.
Който е съгласен с така предложената декларация, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По точка „Разни” някой има ли да направи съобщения, предложения? – Не виждам.
Следващото наше заседание ще бъде на 11 септември от 15 часа. Предварителният дневен ред е:
1. Изслушване на министъра на младежта и спорта по отношение на развитието на казуса с антидопинговата лаборатория.
2. Доклад на Държавната агенция за закрила на детето по отношение на процеса на деинституционализация – как върви, спазват ли се срокове, има ли проблеми. Както видяхте от доклада на омбудсмана, действително се наблюдава една тенденция, която не е много добра новият вид референтни услуги, особено за деца с увреждания, да се изнасят в общини, които са отдалечени на десетки километри от медицински заведения. Като знаем хала на републиканската пътна мрежа, представяте си какво става. Но това ще го разгледаме следващия път.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.
(Закрито в 17,30 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Христо Монов)