Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
18/09/2013
П Р О Т О К О Л
На 18 септември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
2. Разни.
На заседанието присъства Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта.
Заседанието беше открито в 15.5 ч. и ръководено от Христо Монов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум и можем да започнем заседанието на нашата комисия при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменения и допълнения по така предложения дневен ред? – Няма.
Моля, който е съгласен с така прочетения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По тази точка наши гости са:
От Министерството на младежта и спорта
Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта
Ирена Тинчева – дирекция „Политики за младежта”
От Министерството на образованието
Стела Мицова – началник отдел „Политика за достъп до качествено образование”
От Министерството на труда и социалната политика
Стефка Лиманска – началник отдел в дирекция „Пазар на труда”
Тонислава Сотирова – началник отдел в дирекция „Социално включване”
От неправителствени организации
Цветелина Бикарска – КНСБ
Иван Търпоманов – Национален форум „Обединение”
Нина Георгиева – Национално обединение за граждански контрол върху институциите.
Давам думата на госпожа Тодорова като вносител на доклада за изложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! Докладът за младежта се изготвя на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта, приет от Народното събрание на 5 април 2012 г.
Структурата на доклада е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020:
- насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора;
- подобряване на достъпа до информация и качествени услуги;
- насърчаване на здравословния начин на живот;
- превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение;
- развитие на младежкото доброволчество;
- повишаване на гражданската активност;
- развитие на младите хора в малките населени места и селските райони;
- развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Информацията е представена на база изпълнението на 21 индикатори, даващи представа за конкретните резултати в гореспоменатите приоритетни сфери на действие, свързани с живота на младите хора в страната.
Представени са и обвързаните с тях задачи, предприети мерки и дейности от институциите на страната на централно и местно ниво.
Изложението на всеки един от индикаторите съдържа данни за актуалното състояние, анализ на състоянието и предприети мерки. Анализът на състоянието на младите хора е на базата на национално представителни социологически проучвания, осъществени в периода – 2010 – 2012 г., данни на Националния статистически институт, ЕВРОСТАТ, УНИЦЕФ, информация на отговорните държавни институции и общините в Република България и други специализирани национални и международни изследвания.
Данните по приоритет 1 – насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, показват нарастване на младежката безработица с 20,8 процента при икономическа активност 42,1 процента, като през 2012 г. увеличението на дела на безработните млади хора спрямо 2010 г. е с 3,2 процента.
В рамките на приоритет 2 – подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, се наблюдава тенденция към налагането на интернет като втори основен източник на информация след телевизията. Традиционните източници на информация, като библиотеките, се използват много слабо.
При наблюдаваните индикатори по приоритет 3 – насърчаване на здравословния начин на живот, е отчетен ръст в проценти на млади хора, практикуващи спорт всяка седмица, но остава висок процентът на тези, които не са спортували изобщо за повече от 6 месеца.
По приоритет 4 – превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, в рамките на подкрепата за деинституционализация се наблюдава увеличение на жилищата от резидентен тип.
Приоритет 5 – младежко доброволчество. Близо три четвърти от младежите са убедени, че работодателите в България не биха оценили и признали неформалното образование и обучение, получено при работата като доброволец. И това, от своя страна, всъщност се отразява негативно върху желанието за включване в доброволчески акции и полагане на труд като доброволец.
Участието на младите хора в неправителствени организации, наблюдавано по приоритет 6 – повишаване на гражданска активност, остава сравнително ниско, около 4 процента. Активността на младите хора на избори остава висока – 82 процента, но с това всъщност се изчерпва тяхната политическа активност.
Негативните демографски процеси през периода 2010 – 2012 г. оказват най-силно влияние при младите хора, живеещи в малките населени места и селските райони - приоритет 7. Техният брой намалява със значително по-високи темпове от този на градовете. Наблюдава се изостаналост спрямо условията на градската среда и ниско качество на живот.
По приоритет 8 – развитие на междукултурния и международния диалог. Налице е разлика в съотношението между студентските мобилности с цел обучение и тези с цел практика. Част от причините за това са по-малките обеми мобилност с цел практика и произтичат от липсата на интерес от страна на търговските предприятия и научни центрове в европейските страни да сключват споразумение с университетите.
И данните по последния приоритет 9 – повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността, показват известно покачване на броя на непълнолетните деца, извършители на престъпления. Налице е тенденция за намаляване на младите хора, загинали в пътно-транспортни произшествия като пътници и пешеходци. Обезпокоителен обаче е фактът за постоянното увеличение на загиналите млади хора, които са били водачи на МПС.
Това е съвсем накратко съдържанието на доклада.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо Тодорова. Действително кратко, на фона на огромния материал. Представителите на министерствата биха ли желали сега на база представяне да вземат отношение по доклада или после по време на дебатите? – Няма желаещи.
Колеги, откривам дебатите по така представения на всички ни доклад. Аз не бих желал да задавам тон на дискусията, така че който има желание, има думата.
Все пак за да започне дискусията, имам един въпрос към Вас, госпожо Тодорова. В този си вид докладът същият ли е, който е бил представен за разглеждане от предишното правителството и от структурата, която беше структура от друго министерство?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Нека да уточним. По принцип по Закона за младежта доклад за състоянието на младежта се представя ежегодно в Народното събрание. Тъй като Законът за младежта е приет през 2012 г., има едно решение от 2002 г. на Народното събрание, което всъщност задължава ресорното министерство ежегодно да предоставя този доклад за състоянието на младежта.
Ще ви кажа, че за 2011 г. през 2012 г. не е представян и не е приет такъв доклад, доколкото знам, дори от Министерския съвет. Така че той съответно не е внасян и в Народното събрание. Има един доклад 2009 – 2010, който е приет от Народното събрание, който е за две години. Тоест за 2009 г. също не е имало приет такъв доклад. Сега този доклад е за 2010 – 2012 г., за да може да се синхронизира с докладите в Европейския съюз по отношение на младежката политика. Тъй че доклад 2011 г. не е представян в Народното събрание. От МОМН.
Всъщност нека да уточня ,че по съдържанието на документа са работили колегите от дирекция „Младеж”, която преди това беше в Министерството на образованието, младежта и науката и след това премина съответно в Министерството на младежта и спорта.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Моят въпрос беше: в този си вид, с това съдържание коя е последната дата, на която е изготвен докладът?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Нека да кажа, че самото обобщаване на информацията беше направено преди около два месеца. Иначе сравнително скоро мина на Министерски съвет. Нямам решението пред себе си, за да ви кажа, но съвсем наскоро мина през Министерски съвет. Това е обобщена информация за трите години, която всъщност е от МОМН. Таза че де факто докладът в сегашния си вид преди това е изготвен от колегите от дирекция „Младеж” към Министерството на образованието, младежта и науката и сега просто са добавени данни за 2012 г.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Имате думата за изказвания, въпроси, становища. Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на различните министерства! Аз благодаря на господин Монов за този въпрос, защото ми помага след това и за коментара, който ще направя.
Бих искала да коментирам една малка част от този доклад, по която в предишни години сме имали дори спорове с колегите от дирекция „Младеж” тогава към нашето Министерството на образованието – случват се такива неща в институциите да има разногласия между предишните дирекции и ресори. Разбира се, това е в интерес на изясняване на фактите.
Ще коментирам частта за преждевременно напусналите образователната система, още повече, че в момента на сайта на Министерския съвет, ако не се лъжа, е поставен един проект на министерството на стратегия за намаляване на преждевременно напусналите. Държа да подчертая, че такъв проект на стратегия беше публикуван на същия този сайт още през месец февруари. Хубаво е, че няма много корекции в този проект. Можеше да се избегне 14-дневният срок за мнения и за коментари, а да вървим напред, защото това е наистина стратегически документ, който се изисква с цел след това да ни се предоставят и средства по оперативните програми за преодоляване на този проблем.
Аз ще коментирам на първо място данните, които са предоставени тук, и ще споделя с вас едно свое притеснение, данните за преждевременно напусналите за 2011 г. и съответно за 2012 г.
Ако погледнете едно прес-съобщение и доклада на Европейската комисия от 7 юни 2012 г., ще видите, че като процент на преждевременно напусналите млади хора училище в България е посочено 12,8. След това през месец март-април, ако не се лъжа, тази година Националният статистически институт направи неясни промени, корекции в своята методология и данните бяха коригирани на 11,8.
Може би аз лично като народен представител ще направя едно такова запитване към Националния статистически институт относно въпросната методология, защото това е една промяна с един процент, което е съществено като разлика, да видим съответно това същата ли методология е, която е използвана през 2010, 2009, 2008 г, за да можем да знаем как боравим съответно с данните. За 2012 г. вече са посочили 5 процента.
Аз благодаря на колегите от Министерството на физическото възпитание и спорта и за мерките, които те са посочили като предприети за преодоляването на този проблем. Тук наистина виждаме приемственост в политиките, за което ви поздравявам, защото това е проблем, по който трябва да има приемственост и последователност в предприетите мерки. Подчертана е детската градина за 5-годишните, която беше въведена по време на правителството на ГЕРБ през 2010 г. Подчертана е визията ни за децата на 4-годишните. Аз очаквах от министър Клисарова на парламентарен контрол да ми отговори каква е последната визия на министерството и лично на нея по този въпрос.
Посочили сте мерките, които са разработени в законопроекта за предучилищно и училищно образование, внесени и в това Народно събрание от ГЕРБ. Посочени са и националните програми. Пропуснали сте обаче две, които бяха насочени и въведени точно за преодоляване на проблема с отпадането на децата от училище и с преждевременното напускане.
На първо място, Националната програма „С грижа за всеки ученик” беше разширена, както знаете, през 2011 г. Дотогава тя обхващаше само учениците от пети до седми клас. Тоест това е национална програма, по която училищата получават допълнително средства за работа с децата, чийто майчин език не е български, с децата, които изпитват затруднения при усвояването на учебното съдържание по различните предмети.
Тази програма беше разширена и вече обхваща подготвителните групи за 5 и 6-годишните деца, както и децата в начален етап. Защото ми се струва, че малко е късно да започваме да работим допълнително с тях от пети клас.
И другата програма, която функционира от миналата година, това е националната програма, с която се поощряват, стимулират училищата, които изпълняват стратегия за намаляване на отсъствията и за намаляване броя на отпадналите ученици.
Аз мисля, че това са програми, които са изключително полезни. Училищата могат да кандидатстват по тях и съответно да изпълняват различни мерки. Така че тук се надяваме наистина на приемственост, дай боже и на повече пари по тези национални програми. Защото те действително дават резултат. Но за да имаме дългосрочния ефект от гледна точка на намаляване броя на преждевременно напусналите - това са младите хора между 18 и 24 години, които имат образование основно или по-ниско от основното - наистина трябва да имаме последователни мерки в годините, така че да намалим този процент. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Това беше по-скоро констатация, нали? Не въпрос?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Беше коментар на доклада.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз съм съгласен, че едно от най-опасните неща е да се променя методиката на статистиката. Като човек, който се занимава със социални изследвания, бих се поинтересувал какво точно е променено.
Също така от тези данни не става ясно дали от общия брой ученици 12,5 процента отпадат или от някаква категория ученици. Защото ако е от общия брой, е стряскащо, ако трябва да са 90 хиляди деца годишно.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това са младите хора в България между 18 и 24 години, които са с образование основно или по-ниско от основното. Броя на отпадналите за тази година онзи ден министър Клисарова съобщи на пресконференцията – бяха малко над 3000. Така че това са тези млади хора, които са в ученическа възраст и които са в момента в училище. Там вече е разликата между отпаднали и преждевременно напуснали училище. Но действително трябва да се прецизира тази методология. Защото не може ние веднъж пред ЕВРОСТАТ да излизаме с една методология, да излезем в прес-съобщенията и във всички доклади с 12,8 процента, а в един момент да се окажем с една година по-късно, че нещо друго сме решили, стигнали сме 11,8. В същото време това има смисъл, защото реално погледнато, по този начин се забелязва и се отчита увеличаване на процента на преждевременно напусналите през 2012 г. И затова наистина е добре да се позаинтересуваме каква е методологията и каква е промяната, която е направена и по коя методология и по какви критерии съответно се отчитат тези преждевременно напуснали млади хора.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз бих бил най-спокойният човек на света, ако миналата година са отпаднали само 3000 от училище. Но като национален консултант на двете големи изследвания за отпадането от училище през 1997 – 1998 г. трябва да ви кажа, че тогава отпаднаха между 28 000 и 35 000. Ако сме свалили тази цифра 10 пъти…
Така че действително е важен въпросът. А може би една такава тенденция има и своето оправдание.
ИРЕНА ТИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, ако позволите един коментар. Благодаря на госпожа Дамянова. Ние и друг път сме говорили по тези теми с нея.
Само искам да уточня, че Министерството на младежта и спорта в момента, а преди Министерството на образованието, младежта и науката в качеството си на орган, отговорен за изпълнението на политиката за младите хора в страната, има координиращи функции по отношение на изготвянето на този доклад. Информацията в Доклада за младежта се представя от всички институции, чиято дейност има отношение към живота на младите хора в страната. така че въпросът за методологията може би не е към нас, а към дирекциите и министерството, което подава информацията. Тъй като ние много прилежно сме отразили в доклада информацията, която ни се представя от ресорните институции. Съгласувано е с тях всеки текст до запетайката. После този документ минава и на съгласувателна процедура отново през всичките министерства.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Точно това щях да констатирам. Затова не исках да задавам тон на дискусията. Но от разностилието на различните части личи, че за съжаление вашата функция е била само такава.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз искам да направя уточнение. Напротив, аз дори ви похвалих, ако мога така да се изразя, поне тази част, която коментирах. Това не е упрек към вас. Аз прекрасно знам какви са вашите функции. Това беше просто коментар от моя страна с молба към колегите. Може би трябва да направим среща с Националния статистически институт. Защото и там има разлики с данните, които те изнасят, защото по различно време се броят учениците от Министерството на образованието, от Националната статистика. Имаше работна група в Министерството на образованието. Не знам докъде достигнаха колегите. Целта беше да се направи наистина една единна методология, по която всички да броим едно и също, защото се излагаме вече и пред европейските институции.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това за европейските институции е едно на ръка. Лошото е, че човек не може да планира политика. Предполагам, че и колегите от Министерството на труда и социалната политика ще се съгласят, че ако се съберат данните от Националната статистика примерно за различните категории деца и се видят данните на Агенцията за социално подпомагане, ще се окаже, че не сме в демографска криза. Заповядайте, господин Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Уважаеми колеги, аз смятам, че на всички ни е ясно, че това, което е било в спорта, никога няма да се върне. Защото аз съм от малко по-старото поколение и знам какво беше навремето, как бяха обхванати всички деца. Имаше много спортни училища. знам как децата се обхващаха още от детските градини и оттам вече се насочваха към различните спортове.
Сега наблюдаваме един огромен спад, едно плачевно състояние на българския спорт, включително и хората, които се занимават, най-вече младите хора, със спорт. Ние просто ги изгонихме от залите, изгонихме ги от спортните площадки и много трудно ще ги върнем. Затова си плащаме и затова са тези резултати в момента в спорта.
Каква е тенденцията и как мислим занапред нещата да се подобрят. Ясно, че виновни са всички. От демокрацията насам, колкото и правителства са минали, всички се надпреварваха кой по-големи злини да направи на спорта и да го неглижира. Ние имахме една работеща система, която много държави я възприеха. Ние на много държави сме помогнали в спорта. Но в момента те са много по-далеч от нас, а ние сме изостанали с години назад. И това нещо се отразява и на възпитанието на децата. вече има много деца, които пушат цигари, които пият алкохол, които се занимават с наркотици. Това е, защото тези деца не са обхванати.
За спортните училища. Вие знаете ли какво трябваше, за да влезе едно дете в спортно училище, каква конкуренция беше? Сега, въпреки че са останали много малко спортни училища, вече няма деца за тях. Не можем да ги накараме да отидат. Няма качествени деца, които да участват там.
Наблюдавам сега направени спортни площадки. А тези спортни площадки, които бяха между блоковите пространства, ги няма
Не можете вече да видите деца, които свободно да отидат и да играят футбол или да играят баскетбол. Навремето беше чест и достойнство всеки един да се занимава със спорт. Сега състоянието е много плачевно. Не знам аз ли съм голям песимист и виждам нещата така…
Ние затова сме се събрали да споделим и да видим как можем да излезем от тази ситуация и какво мисли Министерството на физическото възпитание и спорта в тази връзка. Какво мисли да направи занапред, за да се подобри тази ситуация? Как вижда нещата занапред?
Иначе можем да си пишем доклади. Докладите, които са написани, са наистина плачевни. Където и да погледнеш, каквото и сравнение да направиш, всичко върви плачевно назад.
Ако можете да ми отговорите как мислите да подобрим тези неща.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Много скоро на едно следващо заседание ще гледаме въпроса за връщането на ученическите първенства. Би трябвало да променим наредбата, защото това спъва. Пак казвам, ще поставим този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Освен това има и програми, които финансират спортни дейности, ако правилно съм разбрала въпроса. Аз не съм сигурна, че наистина разбрах правилно въпроса.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Понеже няма представители на Министерството на здравеопазването, аз няма как директно към тези хора да задам въпроса. Но взимам повод от думите на колегата във връзка с това, че децата ни не се движат и не спортуват и констатациите - аз тук не се съмнявам в методиките, смятам, че те са достоверни – за това, че децата ни и младежите в България боледуват все повече и все по-сериозно.
Факт е, че тенденцията е към влошаване на тези показатели. Защото се връщат стари заболявания и се появяват нови. Факт е, че в този доклад данните за състоянието в областта на здравните грижи и здравословното състояние на децата са изключително тревожни.
Да, липсва спорт в училище и то спорт, който да не е формално в някакви часове за физическо възпитание и спорт, когато се провеждат други дейности, това е обществена тайна. Факт е, че в големите градове родителите трябва да са платежоспособни и да плащат за извънкласната дейност на децата си и за това детето да тренира спорт, какъвто желае да тренира. Факт е, че в малките населени села, където има такава възможност, не останаха деца.
Така че въпросът, който поставяте, е много важен, но той е многостранен. Държавата ни трябва да има политика какво правим оттук нататък. Защото ако демографският проблем е основният проблем, пред който всички сме изправени, това пише във всички доклади, последно за националната сигурност, като една от основните заплахи за националната ни сигурност са демографските показатели – застаряващо население, намаляващ брой деца и раждания.
Другото, което искам да отбележа, че освен затлъстяването, гръбначните изкривявания, очните заболявания заради стоенето предимно пред компютрите и обездвижването на децата ни, наблюдаваме една тенденция на увеличаване на сърдечно-съдовата патология. А България в момента е страната, която държи първенството в Европа, даже по световни показатели – според тяхната методология сме на челни позиции.
Има обаче един друг въпрос – какво правим, за да решим проблема със зависимостите, с обърканите ценности, при които едно дете посяга много рано към алкохола, към тютюна, към дрогата и проблемите, които висят там.
Много са проблемите, много можем да говорим за това. Аз мисля, че трябва да имаме ясна концепция как да се справим с тези проблеми. В много голям процент от случаите най-вероятно има проблеми в семейството, които довеждат до тези неща. но прехвърлянето на отговорността между това кое е вина на обществото, на училището или на семейството и родителите до този момент не ни вади от този порочен кръг.
В този смисъл предвиждате ли като Министерство на младежта и спорта програми, разширение на съществуващи, подкрепа за други, които да дадат възможност на младите хора, на децата ни да спортуват? И във връзка със следващия програмен период – 2014 и стратегическата рамка 2014 - 2020 г.? Защото няма как да се надяваме просто брутният вътрешен продукт изведнъж да стане много голям, да отделяме едни много големи средства не само за високо спортно майсторство, но и за масов спорт в училищата, сред подрастващите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря за въпроса. Само ще кажа, че здравословният начин на живот е един от приоритетите, залегнали в Националната стратегия за младежта, стратегията, която в момента актуализираме. Защото знаете, че има една стратегия 2010 – 2020 г., която в момента актуализираме. И ще имаме стратегия 2013 – 2020 г.
По отношение на програмите предполагам, че знаете – има една национална програма за младежта 2011 – 2015, която финансира проекти на младежки организации и на организации, които работят в полза на младите хора. Тази програма има четири подпрограми. Така че там също се финансират проекти, които касаят и здравословния начин на живот. За съжаление самият бюджет на програмата далеч не е много голям. Само за 2012 г. мисля, че за цялата година бяха отпуснати 800 хил. лв. за финансиране на проекти на неправителствените организации по тази национална програма. Сами разбирате за какво говорим.
Надявам се, че ще успеем оттук нататък да защитим увеличение на бюджета.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите да споделя няколко неща.
По отношение на здравословния начин на живот на децата трябва да признаем, че имаме отговорност всички като общество, всички възрастни хора. Обикновено обаче, когато на един дебат, на една дискусия отиде например директор на училище или представител на образователна институция, или на едно министерство, или на друго министерство, атаките са към него. Не, всички сме отговорни за това какъв пример даваме на децата.
Всички знаем например, че енергийните напитки са забранени за лица под 18 г. аз лично съм си правила експерименти като заместник-министър с колеги от медиите. Ставахме свидетели как не в лавките, но в магазинчето срещу училището се продават такива напитки.
Така че всички ние, възрастните сме отговорни за това какво се случва с нашите деца. И ние като родители сме отговорни за това каква храна им предлагаме и доколко следим за техния режим.
По отношение на инициативите. Аз съм съгласна с господин Мърков за спорта. Да, много неща се промениха, така е. Не можем да се връщаме в годините назад. Но трябва да признаем, че преди две години точно Министерството на спорта си поиска 7 училища и направихме 7 държавни спортни училища с такава цел – държавата да инвестира и да подпомага целенасочено развитието на високо спортно майсторство. Миналата година възстановихме общинското спортно училище във Велико Търново, което е с много добри традиции. Така че лека-полека започва да се насочват усилия в тази посока.
В законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от нас, по повод на часовете сме посочили, че третият час за физическо в училище задължително трябва да се води от учител по физическо възпитание или треньор по даден вид спорт, точно за да избегнем това, което се случва в момента – да се запълват хонорарите на едни или други учители, например учител по география да води спорт, защото общо взето нямаме абсолютно никакъв ефект от това нещо.
За програмите. Не трябва да забравяме програмите към Министерството на образованието. В проекта „Успех” по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” на стойност 100 млн. лв. са заложени такива дейности. Мисля, че за две години – колегите от Министерството на образованието ще ме коригират – има над 3000 групи, които работят със спортни занимания по интереси и съответно клубове, които работят по темата за здравословния начин на живот. Така че ако това се заложи за следващия програмен период, наистина би било изключително добро и ползотворно.
Няма да пропусна да отбележа 11-те милиона за физкултурни салони в училищата, защото материалната база в годините за съжаление е доста занемарена. Някъде е инвестирано, но в повечето случаи в някои от училищата нямаме дори физкултурни салони, ако трябва да сме откровени. Така че се надяваме в бюджет 2014 г. вие като управляващо мнозинство да защитите такива целеви средства за обновяване на физкултурните салони в училищата и за изграждане на такива там, където ги няма.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз Ви благодаря за това, което казахте. Взимам повод от Вашите думи, за да изразя най-голямото ми неудовлетворение от този доклад, а именно това ,че в него липсва анализ, а оттук и изводи и препоръки за бъдещи дейности. Ако това беше дипломна работа на мой студент, нямаше да я допусна до защита. Казвам го честно. Защото много лесно мога да събера 131 информационни източници, които са цитирани, да ги подредя по определени теми и до тук. Тази информация човек може да я намери и на интернет страниците на много от институциите.
Трудът е много – не искам да го омаловажавам. Но става дума за една хоризонтална политика, каквато е младежката, касаеща много институции, касаеща цялото общество. Аз съм чел такива доклади и съм приемал на един по-ранен етап, когато работех в Държавната агенция за закрила на детето, примерно доклада за 2007 – 2008 г., тогава подходът беше друг, тъй като нямаше такова звено, което да го разработва, на базата на обществена пръчка се възлагаше на различни специализирани, най-вече социологически и други научни институти. И това действително беше доклад, в който, освен статистиката, имаше и анализ, изводи и препоръки.
Целта на подобен доклад е да се улеснят онези институции на държавата, от които зависи взимането на решение. Ето, тези неща, които госпожа Дамянова добави, би трябвало да ги има в един такъв доклад.
Не виждам кой от тук присъстващите или кой от пленарна зала няма да бъде заинтересован от това да се подобри здравословния начин на живот на нашите деца и млади хора, въз основа примерно на изграждане на допълнителна материална база.
Още следващата седмица на съвместно заседание на нашата комисия заедно с Комисията по образованието и науката ще гледа състоянието на студентския спорт, нещо, което явно не присъства в доклада, може би защото Министерството на физическото възпитание и спорта през последните години беше абдикирал от това. Знаете ли колко са часовете за спорт във висшето образование? Там е записано много обтекаемо 60 часа, като не е казано дали 60 часа на година или 60 часа за цялото обучение. Затова трябва ли да се учудваме, че най-скъпите квартири в Студентския град са тези, които са близко до чалга клубовете? Кога да спортуват?
Това ви го давам като пример за липсата на анализ, на който анализ можеше да се направят изводи и препоръки. Примерно една от препоръките да бъде да се завиши броят на часовете по физическа култура през целия цикъл на бакалавърската степен, да речем. Само като един пример го давам.
Ето защо аз ще се въздържа при приемането на този доклад и ще предложа на уважаемите членове на комисията да възложим на Министерството на младежта и спорта до началото на месец декември да разработят и представят в комисията една нова методика за изработка на този доклад.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз имам един въпрос към Министерството на младежта и спорта. Той е свързан може би с това, което преди малко каза господин Монов, че следващата седмица ще разглеждаме въпроса за изграждането на нови спортни обекти и въобще да се мисли в тази връзка.но моят въпрос е: какво предвижда Министерството на спорта в следващия програмен период специално за хората, които са с увреждания? Защото от съществено значение за всички хора с увреждания е спортуването. Тъй като повечето от тях са лишени от условия за самостоятелно спортуване, било поради липса на архитектурен достъп, било поради липса на свободни спортни обекти, било поради липса на средства, за да се заплатят съответните спортни съоръжения.
Защото въпреки че в закона е разпоредено, че спортните обекти се ползват безплатно от хората с увреждания, това с малки изключения изобщо не се спазва. Не че винаги се искат пари, но най-често на хората им отговарят със следния аргумент: спортното съоръжение е ангажирано и няма никаква възможност.
Миналата година мисля, че на Федерацията със зрителни увреждания им предоставиха след дълги разговори една сграда за 10 години, която те да могат да я ремонтират и да я направят спортен обект, който те да го ползват. Аз такъв въпрос зададох сега и на госпожа Георгиева и чакам да ми отговори. Бяха правени разговори да се направи ремонт на такава спортна зала, за да могат хората със зрителни увреждания да я ползват. Оказа се, че е получен отрицателен отговор от Министерството на младежта и спорта и че няма да могат да се отпуснат пари за тази сграда. А тези хора реално в момента имат най-голяма нужда от двигателна активност.
Също така ще ви прочета, че за първи път след 1991 г. , започвайки от 2007 г. участието на България на европейското първенство по голбол се възстанови и продължава и до днес.
Второ, българският национален отбор по шахмат за зрително затруднени лица през 2012 и 2013 г. участва на олимпиада и световно първенство. През 2010 г. беше изградена първата шоудама зала.
През 2012 г. от Министерството на физическото възпитание и спорта беше дадена спортна лицензия на Федерацията за хората със зрителни увреждания.
През 2013 г. министерството предостави на федерацията бюджет, с който хората със зрителни увреждания да могат да участват на държавни първенства.
Интересува ме какво ще се направи за бъдеще за тези хора, защото наистина това е доста сериозен проблем и те имат желание да спортуват, а нямат възможност. Мисля, че както се грижим за младежите, трябва да помислим и за тези хора. Не трябва да ги изолираме.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз благодаря за този въпрос. Той е една малка част от онова, което обсъждаме, не е точно по темата. Но си мисля, че бихме могли да направим едно специално заседание изобщо за спорта и възможностите на хората с различен тип увреждания, не само на хората със зрителни затруднения. Всъщност първото нещо, с което се занима нашата комисия, беше въпросът за проведените в България Дефлимпикс. Така че този въпрос стои на нашето внимание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Аз само искам да уточня, че, доколкото разбрах, Вие имате парламентарно питане и сте получила отговор точно на този въпрос.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА: Още чакам. Закъснели са със срока.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Мисълта ми е, че ще получите отговор в детайли.
ИВАН ТЪРПОМАНОВ: В контекста на изказванията на господин Мърков и на уважаемата госпожа Дамянова ще кажа следното. Мисля, че аз съм човекът, освен господин Мърков, който се занимава повече от 35 години със спорт, затова искам да взема думата. Има две неща.
В момента има дълбок контраст между масовия спорт в България и развитите страни. защото спортът от кауза и начин на живот за българите се превърна в един прост поминък и то защото се обърна пирамидата. Тук не виждам никаква стратегия на министерството по тези неща.
Ние с проф. Бачев сме развили една национална програма. Дадохме я на предишното министерство, но не й се обърна никакво внимание. В момента пак се строят скъпи зали, неефективни,които са неизползваеми. А със същите пари в цяла България могат да се направят малки спортни съоръжения, многофункционални, за да може децата да се привличат. Това е първо.
Второ, категоризацията, която се прави от министерството на спортовете, е убийствена - четири олимпиади назад. И ако нямаш олимпийско присъствие, както играеше уважаемият заместник-министър на 40 години, няма да има никакво финансиране. Един пример и спирам.
Гребане. Олимпийски медал в пике, четири години олимпийски цикъл, а на олимпиадата в Лондон нямаме нито една лодка. А какво правим с тези спортове, където има даровити деца и няма никакво финансиране? Толкова объркано е всичко!
Дано тази министърка, с която исках среща, да се справи и да можем да сложим нещата в ред. защото нещата не са сложени професионално. Пирамидата е обърната обратно.
Тук мога да изнеса една лекция. Никой в момента не пуска предаването „Политика и спорт” по Канал 3 и ще бъда вече безкомпромисен. Аз се извинявам за това, което казвам, но не виждам никаква стратегия. Говорим какво е в момента. В момента няма физкултурни салони, няма нищо. Всичко е в разсипано състояние. А бъдещето е безцветно.
Трябва да се анализират тези неща и да се види какво правим оттук насетне, колко салона ще направим. Уважаемата госпожа каза, че в селата няма деца, а има условия. Нито има условия, нито има деца. Но демографският взрив е друга тема на разговор. Дълбоко Ви уважавам като професионалист, но тук не съм съгласен с Вас. Благодаря за вниманието.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА: Господин Монов, Вие казахте, че ще говорим следващия път за студентския спорт. Но защо говорим за висшето образование? тогава вече хората са изградени като характери. Може би трябва да тръгнем от учениците. Защото вече като студент не можем да го накараме да спортува, вместо да ходи на дискотека. Според мене това е възпитание, което се гради много преди това. А един характер като е изграден по този начин, няма как да го променим на 20 и няколко години. Само това исках да допълня.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ще спорим следващия път и ще ви кажа защо следващия път. Защото има конкретен повод между 25 и 27 август в детския оздравителен лагер в Камчия се проведе една голяма студентска универсиада. Част от нея беше една кръгла маса по проблемите на студентския спорт. Самите участници в нея изявиха желание, след като обсъдят въпроса и обобщят своите изводи, да дойдат да докладват в комисията докъде са стигнали ида потърсят нашата помощ за подобряване на състоянието на студентския спорт. Защото има и такива млади хора, които имат нагласата да спортуват. Но съгласете се, че и базата, и учебната програма спъват тази възможност. Затова виждате, че най-пълни са фитнесите и всеки втори мъж в България се е превърнал, с извинение, в анаболен олигофрен.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Ако мога да продължа. Ние малко объркахме нещата. Започнахме да говорим за училищата, оттам отидохме в студентския спорт, оттам отидохме във високото спортно майсторство. Нещата трябва малко да ги разграничим. Ние говорим въобще за ученическия спорт, за спорта за младежта и за студентския спорт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Нека да уточним, че това все пак беше доклад за състоянието на младежта в рамките на тригодишен период – 2010 – 2012. Така че да не изместваме темата. Защото аз тук чух други коментари, свързани с федерациите.
Просто бих искала да ви върна към темата на дискусията – това е докладът за състоянието на младежта. Защото тук имаше коментари по отношение на спорта. Да, спортът е част от тази политика, но все пак не е единственото. В този смисъл го казвам.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Предлагам следните две решения:
1. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема Доклада за младежта, който да бъде внесен в пленарната зала.
Моля, който е съгласен с това решение, да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се 9.
Не се приема.
2. Възлага се на Министерството на младежта и спорта да преработи доклада и на базата на тази богата статистическа информация да бъде направен анализ, изводи и препоръки за разработването на конкретни управленски и законодателни решения.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
НИГЯР ДЖАФЕР: Господин председател, аз предлагам, когато се вземат предвид гласуващите за, против и въздържали се, които не присъстват на заседанието, това да става с тяхно писмено декларирано желание. Така ще бъде по-коректно към всички групи.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Съгласна съм за решенията, които са предварително изпратени по дневния ред. но сега гласувахме второ решение, което го нямаше в предварителния дневен ред. и в един момент вие броите хора, които отсъстват и не знаят, че ще имаме такова решение, а вие ги броите „за”. Това не го разбирам.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: За да няма неясноти, предлагам второто решение да бъде гласувано в началото на следващото заседание. Засега да остане в сила решението, че не приемаме доклада.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
По тази точка имам едно съобщение. Постъпило е писмо от уважаемия господин Имамов, председател на Комисията по икономическата политика и туризма, за което аз много му благодаря. Всички го имате и сте запознати с него. Предложението, което прави, е сериозно. Все пак заслужава да си помислим. Мисля, ако остане време когато гледаме новия бюджет, да разгледаме и този въпрос. Следващото заседание ще бъде съвместно с Комисията по образованието и науката. Закривам заседанието.
(Закрито в 16,05 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Христо Монов)
На 18 септември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
2. Разни.
На заседанието присъства Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта.
Заседанието беше открито в 15.5 ч. и ръководено от Христо Монов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум и можем да започнем заседанието на нашата комисия при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменения и допълнения по така предложения дневен ред? – Няма.
Моля, който е съгласен с така прочетения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По тази точка наши гости са:
От Министерството на младежта и спорта
Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта
Ирена Тинчева – дирекция „Политики за младежта”
От Министерството на образованието
Стела Мицова – началник отдел „Политика за достъп до качествено образование”
От Министерството на труда и социалната политика
Стефка Лиманска – началник отдел в дирекция „Пазар на труда”
Тонислава Сотирова – началник отдел в дирекция „Социално включване”
От неправителствени организации
Цветелина Бикарска – КНСБ
Иван Търпоманов – Национален форум „Обединение”
Нина Георгиева – Национално обединение за граждански контрол върху институциите.
Давам думата на госпожа Тодорова като вносител на доклада за изложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! Докладът за младежта се изготвя на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта, приет от Народното събрание на 5 април 2012 г.
Структурата на доклада е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020:
- насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора;
- подобряване на достъпа до информация и качествени услуги;
- насърчаване на здравословния начин на живот;
- превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение;
- развитие на младежкото доброволчество;
- повишаване на гражданската активност;
- развитие на младите хора в малките населени места и селските райони;
- развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Информацията е представена на база изпълнението на 21 индикатори, даващи представа за конкретните резултати в гореспоменатите приоритетни сфери на действие, свързани с живота на младите хора в страната.
Представени са и обвързаните с тях задачи, предприети мерки и дейности от институциите на страната на централно и местно ниво.
Изложението на всеки един от индикаторите съдържа данни за актуалното състояние, анализ на състоянието и предприети мерки. Анализът на състоянието на младите хора е на базата на национално представителни социологически проучвания, осъществени в периода – 2010 – 2012 г., данни на Националния статистически институт, ЕВРОСТАТ, УНИЦЕФ, информация на отговорните държавни институции и общините в Република България и други специализирани национални и международни изследвания.
Данните по приоритет 1 – насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, показват нарастване на младежката безработица с 20,8 процента при икономическа активност 42,1 процента, като през 2012 г. увеличението на дела на безработните млади хора спрямо 2010 г. е с 3,2 процента.
В рамките на приоритет 2 – подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, се наблюдава тенденция към налагането на интернет като втори основен източник на информация след телевизията. Традиционните източници на информация, като библиотеките, се използват много слабо.
При наблюдаваните индикатори по приоритет 3 – насърчаване на здравословния начин на живот, е отчетен ръст в проценти на млади хора, практикуващи спорт всяка седмица, но остава висок процентът на тези, които не са спортували изобщо за повече от 6 месеца.
По приоритет 4 – превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, в рамките на подкрепата за деинституционализация се наблюдава увеличение на жилищата от резидентен тип.
Приоритет 5 – младежко доброволчество. Близо три четвърти от младежите са убедени, че работодателите в България не биха оценили и признали неформалното образование и обучение, получено при работата като доброволец. И това, от своя страна, всъщност се отразява негативно върху желанието за включване в доброволчески акции и полагане на труд като доброволец.
Участието на младите хора в неправителствени организации, наблюдавано по приоритет 6 – повишаване на гражданска активност, остава сравнително ниско, около 4 процента. Активността на младите хора на избори остава висока – 82 процента, но с това всъщност се изчерпва тяхната политическа активност.
Негативните демографски процеси през периода 2010 – 2012 г. оказват най-силно влияние при младите хора, живеещи в малките населени места и селските райони - приоритет 7. Техният брой намалява със значително по-високи темпове от този на градовете. Наблюдава се изостаналост спрямо условията на градската среда и ниско качество на живот.
По приоритет 8 – развитие на междукултурния и международния диалог. Налице е разлика в съотношението между студентските мобилности с цел обучение и тези с цел практика. Част от причините за това са по-малките обеми мобилност с цел практика и произтичат от липсата на интерес от страна на търговските предприятия и научни центрове в европейските страни да сключват споразумение с университетите.
И данните по последния приоритет 9 – повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността, показват известно покачване на броя на непълнолетните деца, извършители на престъпления. Налице е тенденция за намаляване на младите хора, загинали в пътно-транспортни произшествия като пътници и пешеходци. Обезпокоителен обаче е фактът за постоянното увеличение на загиналите млади хора, които са били водачи на МПС.
Това е съвсем накратко съдържанието на доклада.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо Тодорова. Действително кратко, на фона на огромния материал. Представителите на министерствата биха ли желали сега на база представяне да вземат отношение по доклада или после по време на дебатите? – Няма желаещи.
Колеги, откривам дебатите по така представения на всички ни доклад. Аз не бих желал да задавам тон на дискусията, така че който има желание, има думата.
Все пак за да започне дискусията, имам един въпрос към Вас, госпожо Тодорова. В този си вид докладът същият ли е, който е бил представен за разглеждане от предишното правителството и от структурата, която беше структура от друго министерство?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Нека да уточним. По принцип по Закона за младежта доклад за състоянието на младежта се представя ежегодно в Народното събрание. Тъй като Законът за младежта е приет през 2012 г., има едно решение от 2002 г. на Народното събрание, което всъщност задължава ресорното министерство ежегодно да предоставя този доклад за състоянието на младежта.
Ще ви кажа, че за 2011 г. през 2012 г. не е представян и не е приет такъв доклад, доколкото знам, дори от Министерския съвет. Така че той съответно не е внасян и в Народното събрание. Има един доклад 2009 – 2010, който е приет от Народното събрание, който е за две години. Тоест за 2009 г. също не е имало приет такъв доклад. Сега този доклад е за 2010 – 2012 г., за да може да се синхронизира с докладите в Европейския съюз по отношение на младежката политика. Тъй че доклад 2011 г. не е представян в Народното събрание. От МОМН.
Всъщност нека да уточня ,че по съдържанието на документа са работили колегите от дирекция „Младеж”, която преди това беше в Министерството на образованието, младежта и науката и след това премина съответно в Министерството на младежта и спорта.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Моят въпрос беше: в този си вид, с това съдържание коя е последната дата, на която е изготвен докладът?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Нека да кажа, че самото обобщаване на информацията беше направено преди около два месеца. Иначе сравнително скоро мина на Министерски съвет. Нямам решението пред себе си, за да ви кажа, но съвсем наскоро мина през Министерски съвет. Това е обобщена информация за трите години, която всъщност е от МОМН. Таза че де факто докладът в сегашния си вид преди това е изготвен от колегите от дирекция „Младеж” към Министерството на образованието, младежта и науката и сега просто са добавени данни за 2012 г.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Имате думата за изказвания, въпроси, становища. Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на различните министерства! Аз благодаря на господин Монов за този въпрос, защото ми помага след това и за коментара, който ще направя.
Бих искала да коментирам една малка част от този доклад, по която в предишни години сме имали дори спорове с колегите от дирекция „Младеж” тогава към нашето Министерството на образованието – случват се такива неща в институциите да има разногласия между предишните дирекции и ресори. Разбира се, това е в интерес на изясняване на фактите.
Ще коментирам частта за преждевременно напусналите образователната система, още повече, че в момента на сайта на Министерския съвет, ако не се лъжа, е поставен един проект на министерството на стратегия за намаляване на преждевременно напусналите. Държа да подчертая, че такъв проект на стратегия беше публикуван на същия този сайт още през месец февруари. Хубаво е, че няма много корекции в този проект. Можеше да се избегне 14-дневният срок за мнения и за коментари, а да вървим напред, защото това е наистина стратегически документ, който се изисква с цел след това да ни се предоставят и средства по оперативните програми за преодоляване на този проблем.
Аз ще коментирам на първо място данните, които са предоставени тук, и ще споделя с вас едно свое притеснение, данните за преждевременно напусналите за 2011 г. и съответно за 2012 г.
Ако погледнете едно прес-съобщение и доклада на Европейската комисия от 7 юни 2012 г., ще видите, че като процент на преждевременно напусналите млади хора училище в България е посочено 12,8. След това през месец март-април, ако не се лъжа, тази година Националният статистически институт направи неясни промени, корекции в своята методология и данните бяха коригирани на 11,8.
Може би аз лично като народен представител ще направя едно такова запитване към Националния статистически институт относно въпросната методология, защото това е една промяна с един процент, което е съществено като разлика, да видим съответно това същата ли методология е, която е използвана през 2010, 2009, 2008 г, за да можем да знаем как боравим съответно с данните. За 2012 г. вече са посочили 5 процента.
Аз благодаря на колегите от Министерството на физическото възпитание и спорта и за мерките, които те са посочили като предприети за преодоляването на този проблем. Тук наистина виждаме приемственост в политиките, за което ви поздравявам, защото това е проблем, по който трябва да има приемственост и последователност в предприетите мерки. Подчертана е детската градина за 5-годишните, която беше въведена по време на правителството на ГЕРБ през 2010 г. Подчертана е визията ни за децата на 4-годишните. Аз очаквах от министър Клисарова на парламентарен контрол да ми отговори каква е последната визия на министерството и лично на нея по този въпрос.
Посочили сте мерките, които са разработени в законопроекта за предучилищно и училищно образование, внесени и в това Народно събрание от ГЕРБ. Посочени са и националните програми. Пропуснали сте обаче две, които бяха насочени и въведени точно за преодоляване на проблема с отпадането на децата от училище и с преждевременното напускане.
На първо място, Националната програма „С грижа за всеки ученик” беше разширена, както знаете, през 2011 г. Дотогава тя обхващаше само учениците от пети до седми клас. Тоест това е национална програма, по която училищата получават допълнително средства за работа с децата, чийто майчин език не е български, с децата, които изпитват затруднения при усвояването на учебното съдържание по различните предмети.
Тази програма беше разширена и вече обхваща подготвителните групи за 5 и 6-годишните деца, както и децата в начален етап. Защото ми се струва, че малко е късно да започваме да работим допълнително с тях от пети клас.
И другата програма, която функционира от миналата година, това е националната програма, с която се поощряват, стимулират училищата, които изпълняват стратегия за намаляване на отсъствията и за намаляване броя на отпадналите ученици.
Аз мисля, че това са програми, които са изключително полезни. Училищата могат да кандидатстват по тях и съответно да изпълняват различни мерки. Така че тук се надяваме наистина на приемственост, дай боже и на повече пари по тези национални програми. Защото те действително дават резултат. Но за да имаме дългосрочния ефект от гледна точка на намаляване броя на преждевременно напусналите - това са младите хора между 18 и 24 години, които имат образование основно или по-ниско от основното - наистина трябва да имаме последователни мерки в годините, така че да намалим този процент. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Това беше по-скоро констатация, нали? Не въпрос?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Беше коментар на доклада.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз съм съгласен, че едно от най-опасните неща е да се променя методиката на статистиката. Като човек, който се занимава със социални изследвания, бих се поинтересувал какво точно е променено.
Също така от тези данни не става ясно дали от общия брой ученици 12,5 процента отпадат или от някаква категория ученици. Защото ако е от общия брой, е стряскащо, ако трябва да са 90 хиляди деца годишно.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това са младите хора в България между 18 и 24 години, които са с образование основно или по-ниско от основното. Броя на отпадналите за тази година онзи ден министър Клисарова съобщи на пресконференцията – бяха малко над 3000. Така че това са тези млади хора, които са в ученическа възраст и които са в момента в училище. Там вече е разликата между отпаднали и преждевременно напуснали училище. Но действително трябва да се прецизира тази методология. Защото не може ние веднъж пред ЕВРОСТАТ да излизаме с една методология, да излезем в прес-съобщенията и във всички доклади с 12,8 процента, а в един момент да се окажем с една година по-късно, че нещо друго сме решили, стигнали сме 11,8. В същото време това има смисъл, защото реално погледнато, по този начин се забелязва и се отчита увеличаване на процента на преждевременно напусналите през 2012 г. И затова наистина е добре да се позаинтересуваме каква е методологията и каква е промяната, която е направена и по коя методология и по какви критерии съответно се отчитат тези преждевременно напуснали млади хора.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз бих бил най-спокойният човек на света, ако миналата година са отпаднали само 3000 от училище. Но като национален консултант на двете големи изследвания за отпадането от училище през 1997 – 1998 г. трябва да ви кажа, че тогава отпаднаха между 28 000 и 35 000. Ако сме свалили тази цифра 10 пъти…
Така че действително е важен въпросът. А може би една такава тенденция има и своето оправдание.
ИРЕНА ТИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, ако позволите един коментар. Благодаря на госпожа Дамянова. Ние и друг път сме говорили по тези теми с нея.
Само искам да уточня, че Министерството на младежта и спорта в момента, а преди Министерството на образованието, младежта и науката в качеството си на орган, отговорен за изпълнението на политиката за младите хора в страната, има координиращи функции по отношение на изготвянето на този доклад. Информацията в Доклада за младежта се представя от всички институции, чиято дейност има отношение към живота на младите хора в страната. така че въпросът за методологията може би не е към нас, а към дирекциите и министерството, което подава информацията. Тъй като ние много прилежно сме отразили в доклада информацията, която ни се представя от ресорните институции. Съгласувано е с тях всеки текст до запетайката. После този документ минава и на съгласувателна процедура отново през всичките министерства.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Точно това щях да констатирам. Затова не исках да задавам тон на дискусията. Но от разностилието на различните части личи, че за съжаление вашата функция е била само такава.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз искам да направя уточнение. Напротив, аз дори ви похвалих, ако мога така да се изразя, поне тази част, която коментирах. Това не е упрек към вас. Аз прекрасно знам какви са вашите функции. Това беше просто коментар от моя страна с молба към колегите. Може би трябва да направим среща с Националния статистически институт. Защото и там има разлики с данните, които те изнасят, защото по различно време се броят учениците от Министерството на образованието, от Националната статистика. Имаше работна група в Министерството на образованието. Не знам докъде достигнаха колегите. Целта беше да се направи наистина една единна методология, по която всички да броим едно и също, защото се излагаме вече и пред европейските институции.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това за европейските институции е едно на ръка. Лошото е, че човек не може да планира политика. Предполагам, че и колегите от Министерството на труда и социалната политика ще се съгласят, че ако се съберат данните от Националната статистика примерно за различните категории деца и се видят данните на Агенцията за социално подпомагане, ще се окаже, че не сме в демографска криза. Заповядайте, господин Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Уважаеми колеги, аз смятам, че на всички ни е ясно, че това, което е било в спорта, никога няма да се върне. Защото аз съм от малко по-старото поколение и знам какво беше навремето, как бяха обхванати всички деца. Имаше много спортни училища. знам как децата се обхващаха още от детските градини и оттам вече се насочваха към различните спортове.
Сега наблюдаваме един огромен спад, едно плачевно състояние на българския спорт, включително и хората, които се занимават, най-вече младите хора, със спорт. Ние просто ги изгонихме от залите, изгонихме ги от спортните площадки и много трудно ще ги върнем. Затова си плащаме и затова са тези резултати в момента в спорта.
Каква е тенденцията и как мислим занапред нещата да се подобрят. Ясно, че виновни са всички. От демокрацията насам, колкото и правителства са минали, всички се надпреварваха кой по-големи злини да направи на спорта и да го неглижира. Ние имахме една работеща система, която много държави я възприеха. Ние на много държави сме помогнали в спорта. Но в момента те са много по-далеч от нас, а ние сме изостанали с години назад. И това нещо се отразява и на възпитанието на децата. вече има много деца, които пушат цигари, които пият алкохол, които се занимават с наркотици. Това е, защото тези деца не са обхванати.
За спортните училища. Вие знаете ли какво трябваше, за да влезе едно дете в спортно училище, каква конкуренция беше? Сега, въпреки че са останали много малко спортни училища, вече няма деца за тях. Не можем да ги накараме да отидат. Няма качествени деца, които да участват там.
Наблюдавам сега направени спортни площадки. А тези спортни площадки, които бяха между блоковите пространства, ги няма
Не можете вече да видите деца, които свободно да отидат и да играят футбол или да играят баскетбол. Навремето беше чест и достойнство всеки един да се занимава със спорт. Сега състоянието е много плачевно. Не знам аз ли съм голям песимист и виждам нещата така…
Ние затова сме се събрали да споделим и да видим как можем да излезем от тази ситуация и какво мисли Министерството на физическото възпитание и спорта в тази връзка. Какво мисли да направи занапред, за да се подобри тази ситуация? Как вижда нещата занапред?
Иначе можем да си пишем доклади. Докладите, които са написани, са наистина плачевни. Където и да погледнеш, каквото и сравнение да направиш, всичко върви плачевно назад.
Ако можете да ми отговорите как мислите да подобрим тези неща.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Много скоро на едно следващо заседание ще гледаме въпроса за връщането на ученическите първенства. Би трябвало да променим наредбата, защото това спъва. Пак казвам, ще поставим този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Освен това има и програми, които финансират спортни дейности, ако правилно съм разбрала въпроса. Аз не съм сигурна, че наистина разбрах правилно въпроса.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Понеже няма представители на Министерството на здравеопазването, аз няма как директно към тези хора да задам въпроса. Но взимам повод от думите на колегата във връзка с това, че децата ни не се движат и не спортуват и констатациите - аз тук не се съмнявам в методиките, смятам, че те са достоверни – за това, че децата ни и младежите в България боледуват все повече и все по-сериозно.
Факт е, че тенденцията е към влошаване на тези показатели. Защото се връщат стари заболявания и се появяват нови. Факт е, че в този доклад данните за състоянието в областта на здравните грижи и здравословното състояние на децата са изключително тревожни.
Да, липсва спорт в училище и то спорт, който да не е формално в някакви часове за физическо възпитание и спорт, когато се провеждат други дейности, това е обществена тайна. Факт е, че в големите градове родителите трябва да са платежоспособни и да плащат за извънкласната дейност на децата си и за това детето да тренира спорт, какъвто желае да тренира. Факт е, че в малките населени села, където има такава възможност, не останаха деца.
Така че въпросът, който поставяте, е много важен, но той е многостранен. Държавата ни трябва да има политика какво правим оттук нататък. Защото ако демографският проблем е основният проблем, пред който всички сме изправени, това пише във всички доклади, последно за националната сигурност, като една от основните заплахи за националната ни сигурност са демографските показатели – застаряващо население, намаляващ брой деца и раждания.
Другото, което искам да отбележа, че освен затлъстяването, гръбначните изкривявания, очните заболявания заради стоенето предимно пред компютрите и обездвижването на децата ни, наблюдаваме една тенденция на увеличаване на сърдечно-съдовата патология. А България в момента е страната, която държи първенството в Европа, даже по световни показатели – според тяхната методология сме на челни позиции.
Има обаче един друг въпрос – какво правим, за да решим проблема със зависимостите, с обърканите ценности, при които едно дете посяга много рано към алкохола, към тютюна, към дрогата и проблемите, които висят там.
Много са проблемите, много можем да говорим за това. Аз мисля, че трябва да имаме ясна концепция как да се справим с тези проблеми. В много голям процент от случаите най-вероятно има проблеми в семейството, които довеждат до тези неща. но прехвърлянето на отговорността между това кое е вина на обществото, на училището или на семейството и родителите до този момент не ни вади от този порочен кръг.
В този смисъл предвиждате ли като Министерство на младежта и спорта програми, разширение на съществуващи, подкрепа за други, които да дадат възможност на младите хора, на децата ни да спортуват? И във връзка със следващия програмен период – 2014 и стратегическата рамка 2014 - 2020 г.? Защото няма как да се надяваме просто брутният вътрешен продукт изведнъж да стане много голям, да отделяме едни много големи средства не само за високо спортно майсторство, но и за масов спорт в училищата, сред подрастващите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря за въпроса. Само ще кажа, че здравословният начин на живот е един от приоритетите, залегнали в Националната стратегия за младежта, стратегията, която в момента актуализираме. Защото знаете, че има една стратегия 2010 – 2020 г., която в момента актуализираме. И ще имаме стратегия 2013 – 2020 г.
По отношение на програмите предполагам, че знаете – има една национална програма за младежта 2011 – 2015, която финансира проекти на младежки организации и на организации, които работят в полза на младите хора. Тази програма има четири подпрограми. Така че там също се финансират проекти, които касаят и здравословния начин на живот. За съжаление самият бюджет на програмата далеч не е много голям. Само за 2012 г. мисля, че за цялата година бяха отпуснати 800 хил. лв. за финансиране на проекти на неправителствените организации по тази национална програма. Сами разбирате за какво говорим.
Надявам се, че ще успеем оттук нататък да защитим увеличение на бюджета.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите да споделя няколко неща.
По отношение на здравословния начин на живот на децата трябва да признаем, че имаме отговорност всички като общество, всички възрастни хора. Обикновено обаче, когато на един дебат, на една дискусия отиде например директор на училище или представител на образователна институция, или на едно министерство, или на друго министерство, атаките са към него. Не, всички сме отговорни за това какъв пример даваме на децата.
Всички знаем например, че енергийните напитки са забранени за лица под 18 г. аз лично съм си правила експерименти като заместник-министър с колеги от медиите. Ставахме свидетели как не в лавките, но в магазинчето срещу училището се продават такива напитки.
Така че всички ние, възрастните сме отговорни за това какво се случва с нашите деца. И ние като родители сме отговорни за това каква храна им предлагаме и доколко следим за техния режим.
По отношение на инициативите. Аз съм съгласна с господин Мърков за спорта. Да, много неща се промениха, така е. Не можем да се връщаме в годините назад. Но трябва да признаем, че преди две години точно Министерството на спорта си поиска 7 училища и направихме 7 държавни спортни училища с такава цел – държавата да инвестира и да подпомага целенасочено развитието на високо спортно майсторство. Миналата година възстановихме общинското спортно училище във Велико Търново, което е с много добри традиции. Така че лека-полека започва да се насочват усилия в тази посока.
В законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от нас, по повод на часовете сме посочили, че третият час за физическо в училище задължително трябва да се води от учител по физическо възпитание или треньор по даден вид спорт, точно за да избегнем това, което се случва в момента – да се запълват хонорарите на едни или други учители, например учител по география да води спорт, защото общо взето нямаме абсолютно никакъв ефект от това нещо.
За програмите. Не трябва да забравяме програмите към Министерството на образованието. В проекта „Успех” по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” на стойност 100 млн. лв. са заложени такива дейности. Мисля, че за две години – колегите от Министерството на образованието ще ме коригират – има над 3000 групи, които работят със спортни занимания по интереси и съответно клубове, които работят по темата за здравословния начин на живот. Така че ако това се заложи за следващия програмен период, наистина би било изключително добро и ползотворно.
Няма да пропусна да отбележа 11-те милиона за физкултурни салони в училищата, защото материалната база в годините за съжаление е доста занемарена. Някъде е инвестирано, но в повечето случаи в някои от училищата нямаме дори физкултурни салони, ако трябва да сме откровени. Така че се надяваме в бюджет 2014 г. вие като управляващо мнозинство да защитите такива целеви средства за обновяване на физкултурните салони в училищата и за изграждане на такива там, където ги няма.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз Ви благодаря за това, което казахте. Взимам повод от Вашите думи, за да изразя най-голямото ми неудовлетворение от този доклад, а именно това ,че в него липсва анализ, а оттук и изводи и препоръки за бъдещи дейности. Ако това беше дипломна работа на мой студент, нямаше да я допусна до защита. Казвам го честно. Защото много лесно мога да събера 131 информационни източници, които са цитирани, да ги подредя по определени теми и до тук. Тази информация човек може да я намери и на интернет страниците на много от институциите.
Трудът е много – не искам да го омаловажавам. Но става дума за една хоризонтална политика, каквато е младежката, касаеща много институции, касаеща цялото общество. Аз съм чел такива доклади и съм приемал на един по-ранен етап, когато работех в Държавната агенция за закрила на детето, примерно доклада за 2007 – 2008 г., тогава подходът беше друг, тъй като нямаше такова звено, което да го разработва, на базата на обществена пръчка се възлагаше на различни специализирани, най-вече социологически и други научни институти. И това действително беше доклад, в който, освен статистиката, имаше и анализ, изводи и препоръки.
Целта на подобен доклад е да се улеснят онези институции на държавата, от които зависи взимането на решение. Ето, тези неща, които госпожа Дамянова добави, би трябвало да ги има в един такъв доклад.
Не виждам кой от тук присъстващите или кой от пленарна зала няма да бъде заинтересован от това да се подобри здравословния начин на живот на нашите деца и млади хора, въз основа примерно на изграждане на допълнителна материална база.
Още следващата седмица на съвместно заседание на нашата комисия заедно с Комисията по образованието и науката ще гледа състоянието на студентския спорт, нещо, което явно не присъства в доклада, може би защото Министерството на физическото възпитание и спорта през последните години беше абдикирал от това. Знаете ли колко са часовете за спорт във висшето образование? Там е записано много обтекаемо 60 часа, като не е казано дали 60 часа на година или 60 часа за цялото обучение. Затова трябва ли да се учудваме, че най-скъпите квартири в Студентския град са тези, които са близко до чалга клубовете? Кога да спортуват?
Това ви го давам като пример за липсата на анализ, на който анализ можеше да се направят изводи и препоръки. Примерно една от препоръките да бъде да се завиши броят на часовете по физическа култура през целия цикъл на бакалавърската степен, да речем. Само като един пример го давам.
Ето защо аз ще се въздържа при приемането на този доклад и ще предложа на уважаемите членове на комисията да възложим на Министерството на младежта и спорта до началото на месец декември да разработят и представят в комисията една нова методика за изработка на този доклад.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз имам един въпрос към Министерството на младежта и спорта. Той е свързан може би с това, което преди малко каза господин Монов, че следващата седмица ще разглеждаме въпроса за изграждането на нови спортни обекти и въобще да се мисли в тази връзка.но моят въпрос е: какво предвижда Министерството на спорта в следващия програмен период специално за хората, които са с увреждания? Защото от съществено значение за всички хора с увреждания е спортуването. Тъй като повечето от тях са лишени от условия за самостоятелно спортуване, било поради липса на архитектурен достъп, било поради липса на свободни спортни обекти, било поради липса на средства, за да се заплатят съответните спортни съоръжения.
Защото въпреки че в закона е разпоредено, че спортните обекти се ползват безплатно от хората с увреждания, това с малки изключения изобщо не се спазва. Не че винаги се искат пари, но най-често на хората им отговарят със следния аргумент: спортното съоръжение е ангажирано и няма никаква възможност.
Миналата година мисля, че на Федерацията със зрителни увреждания им предоставиха след дълги разговори една сграда за 10 години, която те да могат да я ремонтират и да я направят спортен обект, който те да го ползват. Аз такъв въпрос зададох сега и на госпожа Георгиева и чакам да ми отговори. Бяха правени разговори да се направи ремонт на такава спортна зала, за да могат хората със зрителни увреждания да я ползват. Оказа се, че е получен отрицателен отговор от Министерството на младежта и спорта и че няма да могат да се отпуснат пари за тази сграда. А тези хора реално в момента имат най-голяма нужда от двигателна активност.
Също така ще ви прочета, че за първи път след 1991 г. , започвайки от 2007 г. участието на България на европейското първенство по голбол се възстанови и продължава и до днес.
Второ, българският национален отбор по шахмат за зрително затруднени лица през 2012 и 2013 г. участва на олимпиада и световно първенство. През 2010 г. беше изградена първата шоудама зала.
През 2012 г. от Министерството на физическото възпитание и спорта беше дадена спортна лицензия на Федерацията за хората със зрителни увреждания.
През 2013 г. министерството предостави на федерацията бюджет, с който хората със зрителни увреждания да могат да участват на държавни първенства.
Интересува ме какво ще се направи за бъдеще за тези хора, защото наистина това е доста сериозен проблем и те имат желание да спортуват, а нямат възможност. Мисля, че както се грижим за младежите, трябва да помислим и за тези хора. Не трябва да ги изолираме.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз благодаря за този въпрос. Той е една малка част от онова, което обсъждаме, не е точно по темата. Но си мисля, че бихме могли да направим едно специално заседание изобщо за спорта и възможностите на хората с различен тип увреждания, не само на хората със зрителни затруднения. Всъщност първото нещо, с което се занима нашата комисия, беше въпросът за проведените в България Дефлимпикс. Така че този въпрос стои на нашето внимание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Аз само искам да уточня, че, доколкото разбрах, Вие имате парламентарно питане и сте получила отговор точно на този въпрос.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА: Още чакам. Закъснели са със срока.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Мисълта ми е, че ще получите отговор в детайли.
ИВАН ТЪРПОМАНОВ: В контекста на изказванията на господин Мърков и на уважаемата госпожа Дамянова ще кажа следното. Мисля, че аз съм човекът, освен господин Мърков, който се занимава повече от 35 години със спорт, затова искам да взема думата. Има две неща.
В момента има дълбок контраст между масовия спорт в България и развитите страни. защото спортът от кауза и начин на живот за българите се превърна в един прост поминък и то защото се обърна пирамидата. Тук не виждам никаква стратегия на министерството по тези неща.
Ние с проф. Бачев сме развили една национална програма. Дадохме я на предишното министерство, но не й се обърна никакво внимание. В момента пак се строят скъпи зали, неефективни,които са неизползваеми. А със същите пари в цяла България могат да се направят малки спортни съоръжения, многофункционални, за да може децата да се привличат. Това е първо.
Второ, категоризацията, която се прави от министерството на спортовете, е убийствена - четири олимпиади назад. И ако нямаш олимпийско присъствие, както играеше уважаемият заместник-министър на 40 години, няма да има никакво финансиране. Един пример и спирам.
Гребане. Олимпийски медал в пике, четири години олимпийски цикъл, а на олимпиадата в Лондон нямаме нито една лодка. А какво правим с тези спортове, където има даровити деца и няма никакво финансиране? Толкова объркано е всичко!
Дано тази министърка, с която исках среща, да се справи и да можем да сложим нещата в ред. защото нещата не са сложени професионално. Пирамидата е обърната обратно.
Тук мога да изнеса една лекция. Никой в момента не пуска предаването „Политика и спорт” по Канал 3 и ще бъда вече безкомпромисен. Аз се извинявам за това, което казвам, но не виждам никаква стратегия. Говорим какво е в момента. В момента няма физкултурни салони, няма нищо. Всичко е в разсипано състояние. А бъдещето е безцветно.
Трябва да се анализират тези неща и да се види какво правим оттук насетне, колко салона ще направим. Уважаемата госпожа каза, че в селата няма деца, а има условия. Нито има условия, нито има деца. Но демографският взрив е друга тема на разговор. Дълбоко Ви уважавам като професионалист, но тук не съм съгласен с Вас. Благодаря за вниманието.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА: Господин Монов, Вие казахте, че ще говорим следващия път за студентския спорт. Но защо говорим за висшето образование? тогава вече хората са изградени като характери. Може би трябва да тръгнем от учениците. Защото вече като студент не можем да го накараме да спортува, вместо да ходи на дискотека. Според мене това е възпитание, което се гради много преди това. А един характер като е изграден по този начин, няма как да го променим на 20 и няколко години. Само това исках да допълня.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ще спорим следващия път и ще ви кажа защо следващия път. Защото има конкретен повод между 25 и 27 август в детския оздравителен лагер в Камчия се проведе една голяма студентска универсиада. Част от нея беше една кръгла маса по проблемите на студентския спорт. Самите участници в нея изявиха желание, след като обсъдят въпроса и обобщят своите изводи, да дойдат да докладват в комисията докъде са стигнали ида потърсят нашата помощ за подобряване на състоянието на студентския спорт. Защото има и такива млади хора, които имат нагласата да спортуват. Но съгласете се, че и базата, и учебната програма спъват тази възможност. Затова виждате, че най-пълни са фитнесите и всеки втори мъж в България се е превърнал, с извинение, в анаболен олигофрен.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Ако мога да продължа. Ние малко объркахме нещата. Започнахме да говорим за училищата, оттам отидохме в студентския спорт, оттам отидохме във високото спортно майсторство. Нещата трябва малко да ги разграничим. Ние говорим въобще за ученическия спорт, за спорта за младежта и за студентския спорт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Нека да уточним, че това все пак беше доклад за състоянието на младежта в рамките на тригодишен период – 2010 – 2012. Така че да не изместваме темата. Защото аз тук чух други коментари, свързани с федерациите.
Просто бих искала да ви върна към темата на дискусията – това е докладът за състоянието на младежта. Защото тук имаше коментари по отношение на спорта. Да, спортът е част от тази политика, но все пак не е единственото. В този смисъл го казвам.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Предлагам следните две решения:
1. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема Доклада за младежта, който да бъде внесен в пленарната зала.
Моля, който е съгласен с това решение, да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се 9.
Не се приема.
2. Възлага се на Министерството на младежта и спорта да преработи доклада и на базата на тази богата статистическа информация да бъде направен анализ, изводи и препоръки за разработването на конкретни управленски и законодателни решения.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
НИГЯР ДЖАФЕР: Господин председател, аз предлагам, когато се вземат предвид гласуващите за, против и въздържали се, които не присъстват на заседанието, това да става с тяхно писмено декларирано желание. Така ще бъде по-коректно към всички групи.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Съгласна съм за решенията, които са предварително изпратени по дневния ред. но сега гласувахме второ решение, което го нямаше в предварителния дневен ред. и в един момент вие броите хора, които отсъстват и не знаят, че ще имаме такова решение, а вие ги броите „за”. Това не го разбирам.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: За да няма неясноти, предлагам второто решение да бъде гласувано в началото на следващото заседание. Засега да остане в сила решението, че не приемаме доклада.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
По тази точка имам едно съобщение. Постъпило е писмо от уважаемия господин Имамов, председател на Комисията по икономическата политика и туризма, за което аз много му благодаря. Всички го имате и сте запознати с него. Предложението, което прави, е сериозно. Все пак заслужава да си помислим. Мисля, ако остане време когато гледаме новия бюджет, да разгледаме и този въпрос. Следващото заседание ще бъде съвместно с Комисията по образованието и науката. Закривам заседанието.
(Закрито в 16,05 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Христо Монов)
