П Р О Т О К О Л

---

На 22 януари 2014 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19.12.2013 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014 – 2020 ), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Христо Монов.

ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Понеже това е първото официално заседание за тази година, с някои от вас се виждахме на други заседания, позволете ми освен да ви я честита и да ви пожелая тя да бъде здрава, мирна и спорна за вас и семействата ви, да бъде такава и за нашата комисия. Не случайно започваме с много сериозни разглеждания на законопроекти. Дано през цялата година имаме възможността да работим усилено.
Дневният ред ви е раздаден.
1. Обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014 – 2020 ), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19.12.2013 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Но аз веднага правя едно предложение във връзка с ангажиментите на представителите на Министерството на правосъдието в Комисията по правни въпроси, където също ще разглеждат законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Предлагам това да бъде първа точка от нашия дневен ред, за да можем да 16,00 ч. да завършим с нея и те да се включат в заседанието на другата комисия.
Така че с това предложение ви предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19.12.2013 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014 – 2020), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г.
3. Разни.
Има ли други предложения за съдържанието на дневния ни ред?
Ако няма други предложения към дневния ред, моля да го гласуваме така беше направеното предложение
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19.12.2013 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014 – 2020 ), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г.
3. Разни.

Позволете ми да представя гостите по тази точка от дневния ред: госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, господин Борислав Петков – директор на Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, госпожа Ирена Борисова – държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, господин Георги Рупчев – държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, господин Александър Стефанов – държавен експерт в отдел „Нормотворчество”.
Други наши гости – поне по списъка, с който има заявени такива, са господин Стилиян Николов – Фондация за подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията и госпожа Диана ДИмитрова от същата фондация.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19.12.2013 г. – първо гласуване.
Имате думата, госпожо Сапунджиева. Моля да представите внесения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Преди да дам възможност на експертите да представят подробно предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бих искала да информирам народните представители за това, че внасяме законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, въпреки че вече постъпи и новия Наказателен кодекс, тъй като знаете, че неговото приемане на първо и второ четене ще продължи. Освен това ние не знаем дали народните представители няма да преценят да има един по-дълъг период „вакацио легис” с оглед запознаването на гражданите и всички, които ще работят с Наказателния кодекс и въобще представянето му пред обществото, затова ще предложим да подкрепите този законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който Министерството на правосъдието внесе за втори път в Народното събрание.
Той е внесен един път в предишното Народно събрание, след което сега се внася наново, тъй като внесеният преди това законопроект – затова казвам защо сега се внася – е доработен, прецизиран и има за цел въвеждането в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексиуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на рамковото решение 2004/68 ПВР на Съвета, чийто срок за транспониране е 18 декември 2013 г.
Поради това моля да дадете възможност на госпожа Борисова да представи законопроекта. Ако имате въпроси, да ги зададете и към експертите. И още веднъж моля народното представителство да подкрепи законопроекта с оглед на това, че обсъждането на новия Наказателен кодекс вероятно ще продължи по-дълго и зависи от вас колко ще бъде и срокът вакацио легис.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Имате думата, госпожо Борисова.
ИРЕНА БОРИСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, уважаеми народни представители! Както предполагам добре сте се запознали със самия европейски акт и сте се убедили, че това е една всеобхватна директива, тя предвижда не само определение на този сериозен вид посегателство по отношение на непълнолетните и малолетните, каквито са тези от сексуален характер, определение на „дете”, на „детска порнография”, на „порнографско представление”, на „детска проституция”, но също така предоставя и една доста по-задълбочена рамка в сравнение с преди това съществуващите международни актове, каквато е Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие – материално-правна рамка, която позволява по-успешното преследване и борба с този вид посегателства.
Ето защо и Министерството на правосъдието подходи доста по-задълбочено и във времето включително при обсъждане на необходимостта от конкретните законодателни промени и представи на вашето внимание утвърдения от Министерския съвет днес законопроект.
Вие виждате, че по отношение на съответните текстове от Наказателния кодекс промени са предложени в почти всеки от текстовете в раздел „Разврат”, Глава втора „Престъпления против личността, както и са предложени изменения и допълнения, но и изцяло нови текстове.
Ако позволите, съвсем накратко да ви запозная с някои от най-новите предложения. Те са свързани със създаването на такива нови престъпни състави – посегателствата срещу деца, завишавани са санкции, всичко е правено както с оглед на систематиката на сега действащия Наказателен кодекс, така и предвид на заложените максимални и минимални граници на наказанията в директивата.
Също така едно от големите достойнства на законопроекта е, че за първи път посредством сега представения такъв се предвижда възможността съдът да налага на извършителя на престъпление от сексуален характер срещу деца наказания „лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност” или наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”.
Предвидили сме и сме предложили също промени в определенията за детска порнография, порнографски материал съответно, предложили сме и сме счели, че към момента ще е добре както за закона, така и за правоприлагащите органи да има определение за порнографско представление. Считаме, че по този начин се адресират вече съществуващи форми на престъпност, като се доусъвършенства правната рамка в тази сфера и с това се отговаря както на обществените потребности, така и на заявените в рамките на обсъждането и изготвянето на законопроекта предложения на представителите на съдебната система и в частност прокуратурата и съда.
Отворени сме към вашите въпроси в случай, че имате такива. Останалата част от законопроекта са други три групи изменения, които не знам дали е необходимо в момента да представяме на вашето внимание. Те са свързани с финансиране на тероризъм, с промяна на съответния състав, с промяна в частта по отношение на корупционните престъпления, наказване на активния подкуп и търговията с влияние в случаите, когато облагата е предназначена за трето лице съобразно международните изисквания и с една стартирала за България наказателна процедура от страна на Европейската комисия. Това е по отношение на Глава шеста „Престъпления против стопанството”, Раздел ІV „Престъпления против паричната и кредитната система”.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Борисова.
Други ваши колеги желаят ли да вземат думата? Ако нямат, членовете на комисията имат думата за въпроси, мнения, становища по така предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Имате думата, колеги.
Докато може би мислим, да чуем, ако са тук, представителите на Фондацията за подпомагане на жертви на престъпления и борба с корупцията и тяхното мнение. Има ли техен представител или само са заявили желание да участват? Доколкото знам, те имаха някакви съмнения относно тези промени.
Ако някоя неправителствена организация попадне на такива материали, да речем, в интернет-пространството и сигнализира за това съответните органи, самият факт, че са, да речем, на техния компютър, това ще се счита ли за притежание на подобни материали?
Заповядайте, госпожо Борисова, да отговорите на въпроса.
ИРЕНА БОРИСОВА: Първо, благодарим Ви за въпроса. Тук могат да бъдат визирани две хипотези: или в случаите, когато съответните материали да даунлогнати и са вече налични на компютъра, примерно, на неправителствената организация или онлайн-достъпът, за който достъп вие знаете, че с проекта е предложено да бъде криминализиран. Но и в двата случая става въпрос за умишлени деяния и по никакъв начин не би могло да се счита, че неправителствената организация само и единствено, когато с цел да установи какво е съдържанието на тези материали и да установи, че в случая се касае за непълнолетни лица или за лица, които изглеждат като такива, подава сигнал, не би следвало по абсолютно никакъв начин те да попаднат в рамките на едно наказателно производство, което да се образува по отношение на тях. Все пак това са умишлени деяния. Трябва да са налице всички предпоставки от обективна и субективна страна.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Разбира се.
Заповядайте, госпожо заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Позволете ми, господин председател, да допълня колегата и да припомня, че за да е налице престъпление, трябва да имаме деяние – действие или бездействие. То трябва да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо. Трябва да имаме вина – умишлена или непредпазлива, трябва да имаме престъпен резултат и причинна връзка между вината, действието и престъпния резултат.
Така че при наличието на всички тези пет компонента тогава се преценява наличието на престъпление. Не би могло да се приеме така едностранно, ако неправителствения сектор счита, че това ще се приема, че те са извършили престъпление – не може по този начин. Самокомпетентните органи преценяват в съвкупност всичките пет предпоставки за наличието на престъпление.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър, за тези разяснения.
Още един път подканвам уважаемите членове на комисията, ако имат въпроси, мнения и становища по предложения законопроект, даже по цялостния, а не само по частта, която касае транспонирането на тези европейска директива, да ги зададат на компетентния екип, който присъства на нашето заседание.
Заповядайте, госпожо Дукова. Имате думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата не толкова, защото ще взема отношение, тъй като ние ще подкрепим предложените промени в законопроекта, но господин председателю, да кажа пред всички, че аз съм Снежана Дукова и съм новият член на комисията. Такава практика съществува, защото обсъждането и общуването предполага и съответна форма на обръщение.
Това беше моето желание. Нов член на комисията съм всъщност от два дни. Ще работим заедно, колеги, господин председател.
Този законопроект ще подкрепя, защото ще направя аналогия с кореспондирането на типа, когато се изказвах за онлайн залаганията и което касае младите хора, когато се консумира такова престъпление.
С оглед на това смятам, че една нормална законова мярка – няма да кажа своевременна, защото е априори закъсняла – но ние ще я подкрепим и се надявам това да се случи и в пленарна зала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата? Аз виждам, че има консенсус по този въпрос. Действително ние сме и закъснели с този законопроект. Всеки, който се е сблъсквал с такива случаи, а аз съм се сблъсквал и в практиката си на психотерапевт и в административна роля, това са най-гнусните и най-поразяващите психиката и по-нататъшното личностно развитие на децата престъпления, още повече, че със съвременните технически средства понякога може действително, без да си реална жертва, да станеш виртуална жертва на такова престъпление. Имал съм случаи на прикачени лица към такива материали. Това е една сериозна травма.
Затова действително дайте час по-скоро да приемем тези промени и дано улесним работата на правораздавателните и правозащитните органи в борбата с тези мерзски престъпления.
Затова предлагам да приемем следното
„Решение
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта подкрепя на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19.12.2013 г.”
Моля, който е съгласен с това решение, да гласува.
Гласували: "за" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19.12.2013 г., се приема на първо гласуване.

Благодаря на представителите на Министерството на правосъдието за тяхното активно участие в заседанието. Дано така мине законопроектът и в другите комисии, защото ние поне, в тази комисия, както разбрахте, в тази глава сме много единодушни час по-скоро да заработи.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря ви и ви желая ползотворна работа.
Искам да ви информирам, че тези текстове са залегнали и в новия Наказателен кодекс.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014 – 2020 ), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г.
Междувременно ще помоля сътрудниците да раздадат материала за следващата седмица. Това е работният доклад по Закона за физическото възпитание и спорта. Да го имате и на хартия.
Сега давам думата на заместник-министър на младежта и спорта госпожа Мая Тодорова с ресор „Младежки политики”, която ще представи Актуализираната национална стратегия за младежта (2014-2020).
Заповядайте, госпожо заместник-министър Тодорова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! В началото само ще кажа, че в момента тук съм само аз, тъй като стратегията ще бъде разгледана от общо седем комисии на Народното събрание и за съжаление голяма част от заседанията се дублират. Така че колегите в момента са на друго заседание в друга комисия.
Това беше само уточнението ми в момента.
Проектът на Актуализирана национална стратегия за младежта е с дългосрочен хоризонт на действие – до 2020 г. Документът задава основните рамки, очертава визията, целите и приоритетите за развитие на младите хора в страната. Стратегията отчита необходимостта от комплексни действия, насочени към развитие на политики за младежта, създаване на условия за качествено и достъпно образование, възпитание и пълноценно развитие на личността, равни възможности на всички млади хора в областта на образованието и пазара на труда и насърчаване на тяхната активна гражданска позиция.
Целта е да се осигури синхрон с действията на отговорните институции, с което значително да се повиши ефектът от действията им. Документът е съобразен с методологията за стратегическо планиране в Република България и е структурирана в шест части.
В първата част на стратегията е представен актуален анализ за състоянието на младите хора в България.
Втората част представя информация относно постигнатите резултати от изпълнението на поставените цели и задачи в стратегическия документ през 2011 и 2012 г.
Третата част предлага анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред изпълнението на политиката за младежта, който е изготвен за първи път с оглед ефективно насочване и планиране на младежките политики.
Четвъртата част представя визията за политика за младежта.
В петата част са представени стратегическите цели и задачи.
Шестата част е посветена на изпълнението на стратегията, принципи, институционална среда, ресурсно и информационно обезпечаване и мониторинг.
При разработването на Актуализираната национална стратегия за младежта (2014 – 2020) е използвана информация от централните власти и институции, отговорни за планирането и осъществяването на различните секторни политики, имащи съответно въздействие върху младите хора, информация от териториалните власти в страната от общо 27 области, единствено от област Бургас няма информация, както и национално представителни социологически проучвания, осъществени в периода 2010 – 2012 г. като данни на Националния статистически институт, други специализирани национални и международни изследвания, ЕВРОСТАТ, УНИЦЕФ, ЕВРОБАРОМЕТЪР и други.
Мерките, насочени към развитието на младите хора в страната са структурирани общо в девет приоритетни области. Това са: насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до качествени и достъпни услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на междукултурния диалог и повишаване ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Част от очакваните резултати от изпълнението на стратегическия документ са: намаляване на дела на преждевременно напусналите училище под 11 процента, увеличаване на дела на младите хора със завършено висше образование над 36 процента, увеличаване на коефициента на заетост на младите хора на възраст от 15 до 24 години, включително и сред младите хора с увреждания, увеличаване на коефициента на заетост на младите хора на възраст 25 до 29 години, включително и сред младите хора с увреждания, намаляване на коефициента на безработица сред младите хора на възраст от 15 до 24 години, включително и сред младите хора с увреждания, намаляване на коефициента на безработицата на младите хора на възраст от 25 – 29 години, включително и сред младите хора с увреждания, увеличаване на относителния дял на самонаетите сред икономически активните млади хора на възраст от 25 – 29 години, включително и сред младите хора с увреждания, разширяване обхвата и повишаване качеството и достъпността на услугите в подкрепа на развитието на младите хора, повишаване на дела на младите хора на възраст между 15 и 24 години, които имат достъп до електронно съдържание и в обществените библиотеки, утвърждаване на европейски модели в младежката работа, повишаване броя на млади хора, практикуващи спортни дейности, повишаване нивото на информираност, придобити умения и знания за здравословен начин на живот, активиране на участието на младите хора при решаване на младежки проблеми, подобряване на възможностите за професионална и социална реализация на младите хора в малките населени места и селските райони, създаване на младежки зони, клубове и младежки пространства в страната и др.
Действащият национален стратегически документ в областта на младежта бе приет през 2010 г. за периода 2010 – 2020 г., а в изпълнение на Закона за младежта бе предприето разработване на Актуализирана национална стратегия за младежта за периода 2014 – 2020 г. с цел приемането й в Народното събрание.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо заместник-министър, за стегнатото и кратко представяне на Актуалната национална стратегия за младежта.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Аз, като започнах да чета стратегията, изведнъж текстът ми се стори познат и откривам една голяма част от текста на доклада за младежта, поне в констативната част, а също и от старата стратегия, в което няма нищо лошо. Както беше казано и по точка първа от дневния ред, хубаво е, когато някои неща са полезни, има приемственост, да не се прекъсва тази приемственост и те да продължат.
Разбира се, има и някои неща, за които изминалото време от написването и на доклада, и на предишната стратегия, налагат да бъдат внесени като нови моменти. Честно казано, най-накрая тази таблица с индикативни показатели за мен е най-полезна по отношение на това какво смятаме да правим като държава в тази област.
Имате думата за въпроси, мнения, становища. Заповядайте.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз като Вас, като се запознах с материала, установих, че наистина много голяма част от това, което ни е предоставено като Актуализирана национална стратегия, голяма част от текстовете всъщност се повтарят и то има логика в това да повтарят Стратегия ІІ и старата стратегия и да има някаква приемственост.
Само че аз смятам, че поне в анализа на състоянието на младежта в България, в тази първа част е редно, след като стратегията, която ни се предлага, е актуализирана и тях ще разглежда един период от 2014 г. нататък, да ни бъде предоставена информация вътре в този анализ на нещата, които са сега в момента. Докато в тях откривам прекалено много повторения от преди две години или пък посочена статистика, която я има и в старата стратегия, и която според мен не е толкова актуална и не води до някакви изводи, които биха могли да се направят в резултат на работата все пак по тази стратегия през годините – една – две назад – какво се е постигнало като резултат. Особено за последната 2013 г. аз почти не открих конкретни данни в анализната част и какво е състоянието в момента, променено ли е, в плюс ли е, в минус ли е. Има критики, които са много, има доста сериозни изводи, които са направени, по които трябва да се работи, за да се изчистват в различната част на анализната част на стратегията, която ни предлагате.
Имам и някои конкретни неща, които може би на някои от колегите могат да се сторят, че са много дребни, но пък в крайна сметка това е стратегия, която ще се приеме в Народното събрание, до която ще има достъп широката част от нашата общественост, имайки предвид материята, която коментираме.
Иска ми се да бъде наистина много изчистена от гледна точка на точност на информацията, която предоставяме.
Конкретният ми въпрос е на стр. 11, където ни е предоставена една таблица за данни в професионалните училища. Не знам, може да бъркам и аз, но ми се струва нелогично в 2012/2013 учебна година да имаме 494 – с почти 20 повече – професионални училища и изведнъж долу има изречение „за учебната 2013/2014 г. професионалните училища са едва 435”.
Да са закрити толкова много учебни заведения, може и да е така, но ми се ще наистина да се прецизира.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не само това. Това означава, че са и открити през 2011/2012 г., което не сме го правили. Уверявам ви, защото и аз имам спомен от това.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: От 477 до 494 професионални училища за една учебна година и след това за учебната 2013/2014 г. стават 435.
Казвам го наистина най-добронамерено, ако това е някаква статистическа грешка, все пак гласуваме, приемаме, ще се работи, да не ни се смеят утре колегите по градовете, в които работим и да кажат: какви са тези глупости, които гласувате там.
Относно икономическата активност и безработицата – този раздел за „Младежка заетост и младежка безработица”. За това, което е описано, пак казвам, повтаря до голяма част от анализната част старата стратегия. Не виждам никакви промени, които да коментират това, което се е случило през 2012 – 2013 г. в тази сфера.
А имайки предвид изключително богатата част на доклада за младежта, който така и не влезе в пленарна зала да бъде обсъждан, но ние го гледахме и в тази комисия видяхме, че там има благодарение на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” много сериозни неща, изпълнени дейности, които бяха отчетени там със сериозен ръст на млади хора, включени в различните схеми. А после ще видим една част, която е в „Изпълнение”, която е съвсем минимална за мен и не дава наистина никаква яснота. На стр. 41 имате едно листче за изпълнение на националната стратегия за 2011 – 2012 г. Там изведнъж има наистина много голям ръст в бройките на услугите, които сте посочили.
За мен е наистина малко странен начин да се отчита нещо, защото е важно освен услугата, която се предоставя, е важно тази услуга до каква общност е стигнала и колко е полезна тя, дали имаме една услуга, която дава възможност за подобряване качеството на живот на младите хора в по-голяма общност или тя влияе само върху отделни, индивидуални решения на проблеми. Това е важно да се знае, защото трябва да се акцентира на тези социални услуги, които имат по-широк отзвук, които довеждат до по-голяма полезност, до по-широк кръг от младите хора. Това е нашата цел, всички ние сме обединени около идеята, че младите хора заслужават много повече във всички тези сфери, които коментира анализната част на стратегията.
Мислих си, че би било редно тук наистина да се дадат тези данни, защото това е свършена работа, те са факт и вие ги имате в доклада за младежта, който отразява всички тези резултати.
За младежкото доброволчество. Но преди това бих искала да попитам за младежките информационно-консултантски центрове. Виждам, че ги коментирате и в анализната част, в стратегиите и в индикативната рамка ги има заложени като разширяване освен в областните центрове и в по-малките градове. Как смятате, че това ще стане? Кой ще финансира и как ще бъде направено, защото има интерес. Аз идвам от малък град и ми е интересно как най-после и малкият град ще има възможност за такова нещо. Как ще стане това?
За младежкото доброволчество ще използвам, че го има отделено като темичка в анализната част и в цялата идея на промяната на тази стратегия. Според мен тя идва от факта, че имате предложен законопроект за младежта, като виждам, че почти всички промени, които са направени, касаят точно въвеждането на новите неща, които сте изписали и които сме коментирали и в законопроекта за Закона за младежта.
Много ми се ще и ще го използвам това, за да си кажа като вносител и на Закона за доброволчеството, че е редно да намерим преди всичко единомислие за приемане на общия закон, който ще уреди тази ниша в нормативната уредба в страната ни – темата доброволчество, а оттам да приемете и нашите поправки за младежкото доброволчество, които не изхождат от някаква конкретна мисъл или някакво политическо противопоставяне, а просто да бъдат уеднаквени тези неща, които ги има в общия закон, и тази част, която касае младежкото доброволчество.
С интерес четох частта от вашия анализ за младите семейства. Имам въпрос защо никъде тук или поне аз не го открих с изключение, че някъде имаше нещо за МИКЦ-овете или някъде другаде предвиждахте да има консултации по семейно планиране. Какво правим и какво е вашето мнение по темата „ранни бракове” в определени региони и в определени общности. Това е тема, която според мен има много важно значение и искам да чуя Вашето становище като заместник-министър и отговарящ за младежките политики, какво ще направите Вие, за да преодоляваме стъпка по стъпка, защото трябва да съм наивна, за да поискам от Вас рецепта за разрешаване на този проблем. Но ранните бракове са причина и за отпадане от училище, причина са и после за много по-сериозни нужди от социални услуги, здравна профилактика и т.н. Това не го видях в тази стратегия, може и да е моя грешката. Но ми се иска да го изкоментирате.
Вече казах за изпълнението. Според мен изключително малка част е отделена на един период, в който се направиха доста неща и смятам, че това трябва да бъде подчертано.
Отиваме на Вашия анализ за силните и слабите страни в момента – аз така го разбирам – на младежката политика в България. Няма да се спирам подробно, въпреки че бих могла точка по точка да коментирам всичко, което сте написали. Но ми прави впечатление, че примерно на стр. 44 в едната част от силните страни, които смятате, че има, има поне една трета от точките, които са в бъдеще време.
Не ми харесва анализ на състоянието в момента на младежката политика до го обвързваме с дейности, които ще се случват някога. Оставете ги, евентуални са тези средства. Нека да се случат. Дай Боже, да има повече направени неща от това, което залагаме. Това е плюс. Но да напишем, че ще, ще, ще станат, в процес на нещо си, в процес на нещо си.... Важно е в момента какво имаме. И, ако ние имаме наистина един добър анализ в момента на слабите страни, да заложим три неща, не е необходимо да бъдат изписани 33 точките, нека да бъдат три, но те да бъдат дейности, които ще доведат до някакви качествени и количествени резултати.
Стратегическите цели са същите, каквито си съществуват. Те няма как да са по-различни, като са добавени нови във всяка една цел според това къде се намесва и как виждате вие намесването на промените в Закона за младежта. Нормално е да го представите по този начин, след като вече имаме и вашето отношение по този закон.
Има още един конкретен въпрос – на стр. 63 и стр. 64 – във връзка с така наречения доклад за младежта. Спомням си, че когато обсъждахме и законопроекта за младежка и коментирахме това, че имаше разминаване – един доклад ли ще имаме, всяко година ли ще имаме доклад, кога. И тук пак не можах да се ориентирам. В началото пише, че Народното събрание приема един доклад за постигнатите резултати от Националната стратегия 2014 – 2020 г., а после на другата страничка пише: „Министерският съвет внася в Народното събрание съответните доклади за младежта в изпълнение на Националната стратегия за младежта”. В едно и също изречение е записано, но не мога да разбера в крайна сметка ние накрая ли ще имаме един доклад или ще имаме различни доклади.
Индикатори за проследяване състоянието на младите хора – на 68 стр. – и същото важи и за вашата индикативна рамка за изпълнение. Аз категорично възразявам срещу подобен начин на залагане на индикатори. Това показва, че ние не знаем какво търсим. Ако ние сме си направили добър анализ и имаме в момента някакъв точен и конкретен цифров израз – процентен ли ще бъде, както си решите, който принцип изберете: имаме толкова социални услуги за млади хора, толкова очакваме в резултат на работата, която ще свършим, те да се повишат с две, с три. Но да пишем тук само един брой, тоест, ако аз съм един страничен човек, аз бих казала, че ние не знаем какво имаме и благодарение на тази мярка, която ще реализираме, не можем да кажем какво ще постигнем – дали ще увеличим тази бройка от социални услуги или ще я намалим, дали тази ще ни доведе ефекта, който търсим, дали ще имаме повече хора, които се включват.
Това за мен е абсолютно наложително. Трябва да има някакъв показател, не може само ей така една обща бройка да се напише. Как после ще отчетем дали сме си изпълнили тази цел? Нещата се припокриват, но нещата са близки със Закона за младежта. Няма как да не е така. Извинявам се за някои повторения.
Много често виждам в източника на финансиране общините. И тогава ви попитах как общините ще финансират цялата тази дейност. Не можахте да ми отговорите. Сега пак питам: в момента в общините се правят бюджети и, ако в общините не са предвидени такива средства и ако те нямат указания или начин, по който трябва да направят това нещо, как министерството ще отреагира на тази ситуация. Особено за Оперативна цел 2 „Гарантиране правата на младите доброволци” в източник на финансиране пише „само бюджетите на общините”. В Оперативна цел 3 „Популяризиране на доброволчеството” – отново само от бюджета на общините. Никакъв друг източник на финансиране! Това означава, че ако общините не са предвидили такива пари, по тази цел не да пишете звездички, брой обхванати млади хора, но направо пишете „нула”, защото тези хора няма да са предвидили средствата.
Благодаря и се извинявам, ако съм била по-обстоятелствена.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мисля, че това е добра основа за разговор.
Преди да дам думата на госпожа Тодорова, ще изразя едно несъгласие по отношение на това, че не можеш да напишеш повече проценти или някакво увеличение. Нека за всяка година да имаме брой, пък вече то ще се види от това дали се увеличава или се намалява. А като индикатор само цифрата е индикатор. Тенденцията вече е съвсем друго, различно нещо. Тя е анализ на индикатора. Поне така е в социалните изследвания. Когато аз залагам някакъв такъв показател, вече си избирам с какви статистически методи и как ще обработвам тази информация.
Заповядайте, госпожо заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да благодаря за въпросите. Виждам, че сте чели много внимателно стратегията. Наистина нямах съмнение в това отношение.
Искам обаче преди това да обясня нещо много важно. Младежката политика е хоризонтален тип политика и в нея реферират всички секторни политики. За изписването, за актуализирането на тази стратегия ние сме взели информация от Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и както казах преди малко, съответно от областните администрации и от общините.
Това е информацията, която сме получили от съответните министерства. В интерес на истината, държавните ресорни ведомства не са залагали целеви стойности, защото точно тогава оперативните програми бяха в процес на разработване и в интерес на истината те отказаха да дадат такива стойности.
По отношение на анализа позволете ми да не се съглася. Всъщност бележката Ви беше доста обща в интерес на истината, но така или иначе, има представен анализ за състоянието на младежта в страната по всички основни приоритети на стратегията. А по отношение на слот анализа. Между другото, за пръв път има слот анализ в стратегически документ. За слот анализа информацията, която ние сме записали в стратегията, сме я взели именно от министерството. Тоест, няма нищо, което сме си добавили, отделно от това, което сме получили.
Така че, пак казвам, това е информация, която ние сме получили от ресорните ведомства. По отношение на информацията от Министерството на образованието и науката, това наистина може би е техническа грешка. Ще проверим при нас дали в този вид сме го получили или просто е грешка на експерт, който е нанасял информацията. Благодаря за тази бележка, тя беше много резонна.

ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: По-скоро е второто, като гледам процентите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Възможно е, да, възможно е да е просто грешка при пренасяне на информацията.
По отношение на МИКЦ-а. Предполагам, че всички вие знаете, че младежките информационно-консултантски центрове са част от национална програма за младежта 2011 – 2015 г. Това е подпрограма 1. Имаше финансирани такива центрове на територията на цялата страна. Те са общо 31 и работиха двете години – 2012 – 2013 г. В момента проектите по тази подпрограма са приключили и предстои отварянето на самата програма и набиране на проектни предложения по същата подпрограма.
Аз в момента не мога да поема ангажимента и да ви обещая, че ще има отворени МИКЦ-ове в малките общини. Към момента поне планираме да покрием територията на цялата страна отново само в областните центрове, като за по-големите областни центрове ще имаме повече от един МИКЦ – да кажем, два или три, както има и в момента за някои областни центрове. За по-малките ще имаме по един. Към момента няма открит МИКЦ само единствено в Разград и то, защото там нямаше проект, който да отговаря на критериите и да бъде финансиран.
Така че всъщност МИКЦ-овете са въпрос на бюджет в интерес на истината и те се финансират по националната програма. Мисля, че имаше въпрос от Ваша страна по отношение на финансирането им.
За слот анализа мисля, че ви казах. Това е информация, която сме получили от министерствата.
По отношение на Закона за доброволчеството, така или иначе, още преди време, когато Министерството на културата инициира законопроекта за доброволчеството, там имаше експерти от Министерството на образованието, младежта и науката – тогава – които участваха в разписването на този законопроект. Така че всъщност колегите са дали бележките, които са на Министерството на образованието, младежта и науката тогава по отношение на младежкото доброволчество.
Това, което е залегнало по отношение на младите доброволци, са техните бележки и предложения тогава. И за мен наистина няма проблем те да останат в Закона за младежта, ако правилно съм разбрала. Не разбрах в момента какъв беше въпросът и какъв беше проблемът по отношение на доброволчеството. Тоест, не приемате нашите бележки, това, което ние сме написали в стратегията и в Закона за младежта по отношение на младежкото доброволчество, защото то касае само и единствено гарантиране на правата и статута на младите доброволци. Това е специално за закона.
Така че, пак повтарям, мерките, които са в още предишния проект на закон за доброволчеството по отношение на младите доброволци, са дадени от колегите от Министерството на образованието, младежта и науката тогава по отношение на младежкото доброволчество.
Сигурно пропускам нещо, аз се опитах да си запиша.
За докладите – по отношение на броя на докладите. Според сега действащия Закон за младежта Министерският съвет внася в Народното събрание такъв доклад за състоянието на младежта всяка година. С промените сега в Закона за младежта ние предвиждаме такъв доклад да бъде внасян на три години. Дали ще бъде за една година или за три години, няма значение, защото стратегията е дългосрочна и така или иначе, това ще са повече от един доклад. Така че дали ще остане ежегоден доклад или ще бъде на три години, така или иначе, до 2020 г. мисля, че ще се внесат повече от един доклад. Това е по отношение на броя на докладите за младежта.
По отношение на средствата – вие поставихте въпроса за младежки проекти и финансирането им от общинските бюджети. Аз много се надявам много общини да последват примера на община Варна за начина на работа на община Варна с младите хора и младежкия сектор там. Надявам се да има повече общини, които да могат да отделят средства от бюджета за финансиране на младежки дейности.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Така или иначе, с тази стратегия ние ги задължаваме за това.
Други мнения, въпроси?
Една вметка към това, което казахте, свързана с първа точка, която гласувахме. Сега ми дойде идеята, че може би между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс трябва да ожесточим малко наказанията за ранни бракове, защото това не са бракове по същество – да принудиш 13-14-годишно дете да се ожени. Но може би трябва да помислим и да излезем с някакво общо становище по въпроса.
Искате още нещо да допълните, госпожо заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: То беше пак по отношение на ранните бракове, защото си го бях записала. Това беше едно от първите неща, които си записах. Но, така или иначе, Вашата бележка според мен е доста резонна.
Другото, което забравих да спомена по отношение на стратегията, е това, че така или иначе, ние до момента имаме внесени планове за 2011 г. за изпълнение на стратегията и съответно отчети. Така че информация също имаме и оттам по изпълнението на стратегията – от отчетите за плановете, които сме внесли.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Имате думата, уважаеми колеги, членове на комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Извинете ме, пак искам да добавя, че според мен тук всички институции трябва да си поемат отговорността по отношение на реализирането и изпълнението на младежката политика. Министерството на младежта и спорта координира цялото това действие, но така или иначе, всяка една от институциите, трябва да си поеме своите ангажименти.
По отношение на услугите да кажем, че социалните услуги, които се представят и от МТСП например, те също са услуги за младите хора. Така че там също трябва да се работи.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това не е просто работа, не може да става на добра воля. В това отношение ще имате подкрепата на комисията. Ако трябва, през три месеца ще правим изслушване и на вас, и на отделни министерства – как работят. Защото, ако правиш една консултация на безработен и го броиш като услуга, това е друг въпрос.
Ще имате нашата подкрепа в това отношение.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз благодаря за отговорите.
По отношение на МИКЦ-овете аз знам, че тези, които бяха изградени, бяха финансирани и бяха по националната програма. Моят въпрос, който зададох, беше неслучаен – дали ще бъде продължено това, защото и вие го записвате тук и го давате в тази стратегия, че „ще се подобри капацитетът, ще се повиши качеството на услугите, предлагани в тях, както и разширяване на мрежата към малките градове в страната”.
Затова Ви попитах, защото знам, че това е въпрос на проекти, и въпрос на решение. Но сега пак чувам, че ще ги има в 28 областни града или тук – там.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: В началото беше такава идеята.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ако всеки път, когато ги създаваме, ги правим само там, те никога няма да стигнат до малките градове, защото парите не стигат. Нали целта е, когато е направено нещо на проектен принцип, след това да се търси неговата устойчивост и да се намери неговото финансиране.
Ето тук трябва да търсим подкрепата на добрите примери в големите общини, които биха могли да отделят средства от бюджетите си и да подкрепят подобни добри услуги, ако те са добри и наистина имат положително въздействие, а не такива услуги да ги разкриваме по проекти, да им даваме пари, да ги финансираме две години и след това пак на тях да даваме, а другите да не могат да натрупат този опит.
Това беше моят въпрос. А иначе знам, че става с проект.
По отношение на това, че и други институции дават информация – да, знам, че това е така и знам, че всички министерства дават информация и младежката политика трябва да я търсим във всички сфери от нашия живот. Но след като имаме министерство, в което в абревиатурата едната думичка е „младеж”, тя трябва да си свърши работата като координиращ орган и вие да бъдете активната част, а както каза и председателят, ние като комисия, която има отношение към това всички тези неща да се случват навсякъде, във всички ведомства, ние също ще помагаме. Но все пак вие сте хората, които трябва да намерят начина да получавате адекватна и вярна информация и да я предоставяте на нас и на обществото, което даже е по-важно.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Ако позволите, господин председател, да направя още едно уточнение по отношение на МИКЦ-овете. Така или иначе, тези центрове са задължени да работят не само на територията на областния град, където са ситуирани, а те са задължени да работят на територията на цялата област. Те имат изнесени обучения дори и в по-малките общини на територията на цялата област.


Другото нещо много важно, което ми се ще да вметна по отношение на МИКЦ-овете, е, че много се надявам МИКЦ-овете да могат да започнат да работят и по младежката гаранция. Това също е нещо много важно, което е въпрос вече и на капацитет и опит на организациите. И това го казвам и по отношение на устойчивостта, която задължително трябва да присъства, защото знаете, че проектите се финансират на конкурентен принцип и там печели най-добрият.
Така че наистина имаме организации, които имат МИКЦ-ове още от отварянето на програмата. Имаме и нови организации, които имат МИКЦ-ове от сега, от последния дедуайн, който е даден за МИКЦ.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това не пречи обаче да има една политика на министерството за подпомагане на общини, където имат по-малко капацитет, защото иначе нищо не става.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Говорим вече и за капацитета на доставчиците на услуги, защото това също е нещо, което се развива.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Дано се развива!
Други мнения, въпроси, становища?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник министър, аз ще продължа с анализа по стратегията, като ще бъда максимално коректна и ще кажа в началото, аз го споделих онзи ден и в Комисията по образованието на изнесено заседание. Не съм привърженик като политик и като човек, който е бил в изпълнителната власт и стратегиите, защото България има стотици стратегии, всички пишат стратегии, но в крайна сметка резултатите са си все едни и същи вече десетилетия по различните проблемни точки и проблеми, които разглеждаме.
Имаше преди два – три дни едно изказване на представител на Европейската комисия, че стратегиите трябва да не бъдат по 100 – 200 страници, а трябва да бъдат под формата на план за действие, с конкретни цели и мерки за изпълнение и съответно конкретни индикатори за измерване на постигнатото от тези цели.
Така че в този смисъл аз няма да подкрепя тази актуализирана стратегия. Пак казвам, имах своите бележки и към предходната стратегия, чийто актуализиран вариант предлагате вие в момента, и към тази.
Ще започна от аналитичната част. Тук на стр. 9 – ще коментирам основно образователната структура при младите хора. Хубаво са цитирани данни на Националния статистически институт за младите хора, завършили средно образование.
Това обаче, което ми липсва в анализа – между другото, много често липсва тази част в анализите на администрацията – е липсата на причините. Казваме, че примерно през 2010, 2011, 2012 г. имаме намаляване на младите хора, които завършват средно образование. Защо? Кои са причините тук? Аз веднага ще ви изтъкна една. През 2008 г. бяха въведени задължителни държавни зрелостни изпити в България. През 2010, 2011 г. и 2012 г. ние постепенно увеличавахме – нека така да се изразя – трудността особено на държавния зрелостен изпит по български език и литература. Тук дори миналата седмица господин Местан направи едно изказване по отношение на качеството на външното оценяване и държавните зрелостни изпити, с което аз ще се съглася и съм съгласна, на резки движения, разбира се, не могат да се правят, защото, ако изведнъж рязко вдигнем летвата, това означава, че този процент ще спадне доста надолу, защото промените в държавните зрелостни изпити се отчита, има такава статистика в Министерството на образованието. Може да я видите. Отчитат се промените във формата на държавния зрелостен изпит по български език и литература с включването на повече отворени отговори, с повече задачи, които са по формата на ПИЗА, всъщност означава, че малко повече слаби оценки има.
Имаме и завишаване на слабите оценки например по втория държавен зрелостен изпит. Веднага давам за пример географията. През 2012 г. имаше рязко увеличение на слабите оценки в сравнение с 2011 и 2012 г., което означава автоматически по-малък брой млади хора са завършили средно образование. Ето една причина.
Така че, когато се прави анализ, трябва да се помъчим – тук, разбира се, ми е критиката и към Министерството на образованието и може би беше редно, господин председател, и някои от тях да поканим, защото наистина тази част е подадена от колегите от това министерство – все пак в анализа да посочим причината, за да можем след това в стратегическата част да посочим и конкретно решение, за да има някакъв смисъл от този документ, който разглеждаме в момента.
Същото е и с външното оценяваме. След това продължаваме с ПИЗА. Да, такава е констатацията не само през 2011 г. Аз го повтарям хиляди пъти вече. Резултатите на българските деветокласници са трагични от 2000 г. насам, когато България участва няколко пъти в такива международни изследвания за грамотност.
Това, което липсва тук, е уточнението, че ПИЗА се провежда сред деветокласници. Тоест, не можем да кажем, че това са младите хора от 15 до 20 годишна възраст, защото, четейки документа, човек, който не е в системата и който не е в тематиката, би си направил точно такъв изпит.
Неточна терминология – продължавам нататък. В таблицата за преждевременно напусналите коректно отразявате преждевременно напуснали образование и обучение. Това са младите хора между 18 и 24-годишна възраст, които са с образование основно или по-ниско от основното. Точно под таблицата обаче сменяте термина и казвате, че това е процентът на отпадналите млади хора. Има разлика между преждевременно напуснали и отпаднали. Отпадналите са тези, които са в училищна възраст. И аз тук ще ви кажа, между другото Министерството на образованието също има тази статистика – за последните години доста по-малък е броят на отпадналите ученици. Аз тук имам за 2008/2009 г. – 8 820, след това 2009/2010 – 6 680. Тези ученици, тези деца, които са в задължителна училищна възраст, това са отпадналите. И там наистина работата и усилията, които полагат в училищата, дават резултати и тези две понятия не бива да се смесват и объркват, както това се е случило във въпросната стратегия.
След това продължавам по-нататък. Ето, тук вече сте посочили причините – на следващата страница, на стр. 11 – където сте казали следното. Хубаво е, че изследването между другото е правено от Агенция „Медиана”. Виждам, че това е станало през 2011 г. Процентът на преждевременно напусналите образователната система – ето тук е записано 23,2 процента от децата до 15 години от ромски етнос не учат.
Хубаво е, пак казвам, че е направено от „Медиана”, защото, ако си спомняте, 2010 г. цял заместник-министър на образованието си отиде заради опит да направи едно проучване на етноса на учениците, които са застрашени от отпадане или съответно, които не посещават училище.
Тук сте посочили причините. Хубаво: затруднения физически достъп до училище, финансови, битови проблеми и т.н. След това обаче в следващата част на стратегията – съществената – не виждаме конкретни мерки за преодоляване на този проблем.
„Необходимо е да се търсят подходи за задържане на децата в образователната система” - но подходите са намерени и те дават резултати. Посочете ги. Да, тук има една опасност да се повторите със стратегията за преждевременно напусналите образователната система. Няма лошо, така или иначе, вие го казахте – политиките са интегрирани.
Но според мен е добре и тук да се обърне внимание на някои от поне по-основните мерки.
Отново има терминологична неточност – осигуряване на възможности за целодневно обучение. Колеги, целодневно обучение в образователната система в България няма и това го заявявам съвсем отговорно. Има целодневна организация на учебния ден, което е нещо съвсем различно. При целодневното обучение децата седят по цял ден на чиновете и учат. При целодневната организация имат игри, спорт и т.н. Това е въпрос на изпълнение, господин председател, и след това е въпрос на контрол на изпълнение. Не става въпрос за друго, нека да боравим правилно за терминологията.
Следващия абзац: започвате с професионалното ориентиране. Прекрасно. Но завършвате с продължаващо професионално обучение. В крайна сметка в този абзац за професионално ориентиране ли искате да говорите и да наблегнете на професионалното ориентиране или за професионалното обучение, което е нещо коренно различно.
Стигаме до професионалните училища – също неточност.
Казваме ги всички тези неща, защото, колеги, ние трябва да гласуваме тази стратегия и наистина носим отговорност за това, което ще гласуваме като Народно събрание. И според мен тези неточности трябва да се изчистят преди изобщо това да влезе в пленарна зала. Мисля, че няма такава технология, но все пак.
За професионалните училища. Аз тук отново съм се подготвила със статистики, с които разполагам. Към 3 април 2012 г. – това са данни от системата АДМИН на Министерството на образованието. Професионалните гимназии по вид и финансиране са: 351 – държавни, 41 общински, общ брой 392. Говоря за 2012 г. При вас са 477. Да сложим 20 частни, но пак няма да ги докарам до 477. След това колегата Захариева каза, че излиза, че между едната и другата учебна година сме открили 20 професионални гимназии. Не сме ги открили. Но не сме и ги закрили между 2013 и 2014 г.. В никакъв случай не са закрити 60 училища. Аз тук също имам статистика, няма да ви губя времето с това.
Така че това също би било редно да се уточни като данни, които ни се поднасят за гласуване.
Няма да се повтарям с колегата, но вече стигнах до същинската част. Разбира се, за индикативната рамка аз също смятам, че все пак трябва да има заложена някаква цел, както например за преждевременно напусналите сме заложили до 2020 г. да достигнем 11 процента. И това можем да го направим. Все пак да заложим някакви индикатори, защото тази цел как ще я постигнем? Ние можем да предоставим една услуга. Тогава тази оперативна цел постигнали ли сме я или не сме я постигнали? Кой ни е критерият за постигането на целта?
За слот анализа по същия начин. Ето например в заплахите имате, от една страна, невключване на младежката политика в обсега на новото поколение оперативни програми за периода 2014 – 2020 г. Следващата точка е „недостатъчно и неефективно усвояване на средствата по оперативните програми”. Но, колеги, вие априори ли казвате, че няма да се усвояват ефективно тези средства?
Стигаме вече до същинската част – стратегическите цели. Аз ще се спра на първата стратегическа цел – създаване на благоприятна, насърчаваща и подкрепяща среда за качествено професионална реализация на младите хора в България. Това е 1.1, 1.2.1 „Улесняване на прехода от образование към заетост”. Задача С3 „Стимулиране участието на работодатели, които подкрепят професионалната интеграция. Тук имате предлагане на обучение на работното място и интегрирано обучение. Въпросът ми е „що е то интегрирано обучение”? Какво се има предвид под това „интегрирано обучение”? Това също е терминологичен въпрос.

В задача 5 „Намаляване броя на необхванатите и преждевременно напусналите образователната система лица в задължителна училищна възраст”. Ние според вас ще постигнем тази задача, след като изготвим, но и актуализираме действащата нормативна уредба, ще въвеждаме стимули, санкции. Тук за санкциите аз имам своите възражения, но това е друга тема на разговор. И забележте „чрез приемане изпълнение на стратегия за намаляване на дела на преждевременно напусналите...” Но тя вече е приета? Тя вече е приета!? Поне това трябва да бъде отразено в документа.
Оставям настрана факта, че задача, която е част или ще бъде насочена към изпълняване на стратегическата цел на определена стратегия, всъщност ние ще решаваме с друга стратегия. Това май също е малко нелогично.
Пак казвам, има стратегии, министерството работи и по отношение на грамотността, има вече предприети мерки. Няма лошо, както в доклада го бяхте направили, основните неща да бъдат посочени в тази стратегия, за да се види цялостната картина по отношение на политиките към младите хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз, госпожо Дамянова.
Имаше конкретни въпроси. Имате думата, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Аз благодаря и много благодаря за уточненията, защото част от тях са чисто терминологични уточнения и ще прегледаме отново материала и да видим начина, по който ни е поднесен от Министерството на образованието и доколко това е коректно.
Така че наистина много благодаря за тези уточнения.

Останалото по-скоро бяха констатации, в интерес на истината. По отношение на това, което преди малко казахте за усвояването на средствата по оперативните програми, то е по-скоро заплаха и аз в интерес на истината не успях в момента да намеря текста, но той би следвало да е по-скоро в заплахи, отколкото да говорим за слот анализа в момента.
Освен това държа да уточня, че данните, които цитирахте преди малко, част от тях, голяма част от тях са за 2010 и 2012 г. Не са коректни. Но те, така или иначе, по-скоро са подадени от Министерството на образованието, младежта и науката и те между другото са намерили отражение в Доклада за младежта 2010 – 2012 г.
Така че тази част всъщност ще бъде проверена още веднъж.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, те са за 2010 и 2012 г., но аз пак Ви казвам, че това, което аз имам, също е за 2012 г. Така че експертите в министерството подават една и съща информация. Това ми е подавано, когато съм била заместник-министър. Ако на другия заместник-министър сте подавали други данни, малко ми е странно.
И по отношение на финансирането на общините отново не чухме отговор. Аз тук съм намерила нещо, което е изключително притеснително – едно Ваше участие в една кръгла маса в Шумен, когато сте обсъждали Закона за младежта, където казвате, че догодина, тоест, през 2014 г. няма да бъдат отпуснати средства и за ремонт на младежките обекти в общините. Вие го казвате, цитирам го.
И още веднъж: „За съжаление не се предвижда финансов ресурс през 2014 г. за поддръжка на младежката база и за развитие на младежките дейности”. Да се надяваме, че през 2015 г. ще бъдат заделени повече средства.

Хубаво, но нали ние приемаме актуализирана стратегия, приемаме Закона за младежта. Излиза, че ние си правим тук някакви празни ходове и движения и ние за 2015 г. наистина априори ще отчетем нула в индикаторите там, където са посочени общините.
Сега ли е моментът за актуализиране на тази стратегия. Не беше ли редно поне да изчакаме да приемем промените в Закона за младежта и тогава вече в зависимост от това в какъв вид ще излезе законопроектът от Народното събрание, да се направи и тази актуализация и наистина да бъде малко по-цялостна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Между другото ще Ви призная следното. Не, в интерес на истината не е сега моментът за актуализиране на стратегията, защото тя трябваше да бъде актуализирано още през 2012 г.
Аз не знам защо не сте я актуализирали през 2012 г. Не се обръщам към Вас, защото всъщност това не е било във Вашия ресор на заместник-министър. Но, така или иначе, трябваше тази стратегия да е актуализирана тогава, защото по отношение на Закона за младежта така или иначе, стратегията се приема от Народното събрание. Сега е ясно, че това е нямало как да стане, защото стратегията е за 2010 – 2020 г., тоест, е приета от Министерския съвет преди това. Но така или иначе, трябваше досега да има актуализирана национална стратегия. Ако се налага, ще има актуализирана национална стратегия и след тази, разбира се.
Така че, да, тя между другото е закъсняла.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, вие я внасяте сега, но все пак вие седем месеца работите в това министерство. Поне можеше наистина да се изчисти чисто терминологично. Защото какво приемаме сега? Аз не знам как колегите ще се подпишат под това, което ни се предлага.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Аз благодаря още веднъж за терминологичните бележки, но отново казвам, че тя е подадена – поне това, което Вие цитирахте преди малко като данни – от Министерството на образованието, младежта и науката. Ако има някаква техническа грешка, ние ще я отстраним, за което аз бих искала да помоля за извинение, ако е техническа грешка от наша страна.
Но, така или иначе, пак казвам, че информацията, която е и в стратегията, и в доклада за младежта, тя, така или иначе се базира на информация, която е подадена от ресорните ведомства.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Има думата госпожа Дукова. Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще кажа две думи, защото съм изкушена.
Аз няма да правя този цялостен анализ, който перфектно направиха моите колеги от парламентарната група на ГЕРБ. Но ще кажа много тревожно, че на мен за първи път ми се случва такъв материал да попада в комисия. Това издава широк непрофесионализъм. Това издава опростенческо мислене и стил, който е недостоен да се представи на народни представители за анализ, защото или е много слаб, или много липсва.
Това е наистина един слаб документ. Съвсем категорично мога да го кажа. Аз като народен представител не смятам, че това, което вие казахте за преписването или Copy – Paste, което се случва, да, той в някои аспекти може да е добър, но това не значи приемственост. В никакъв случай!
Аз не искам да огорча и да обидя в този смисъл министерството и не знам дали там е прочетен този материал от министъра на спорта и младежка, защото няма да цитирам и да се връщам към текстове, които нямат никаква аналогия в стилистичната практика.
Съжалявам, но ако тук бяха някои колеги от парламентарните групи, щяха да ни упрекнат много сериозно. Уважаеми колеги, съжалявам за пръв път, че няма опцията да се връща документ, без значение дали той ще бъде приет и с колко гласа и как, той ще влезе в пленарна зала.
Съвсем добронамерено, искрено и чистосърдечно ви казвам, че не може с фалшива фактология на моменти, с липса на качествен анализ, с инструментариум, който да не дава опции, да се внася такава стратегия в Народното събрание.
Огледайте добре документа. Това ми дава всички основания да кажа, че аз няма да го подкрепя.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Мога ли да задам един въпрос на заместник-министъра? Колко от членовете на Вашия екип са от предишния екип, който е работил по стратегията, защото мисля, че този процент е към 90.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Всички са от предишния екип.
Но нека да уточним нещо друго към уважаемия народен представител, който преди малко коментира данните и начина на изнасяне на информацията.
Ще кажа, че тази информация и тези данни всъщност са и в Доклада за младежта 2010 – 2012 г., който вие подкрепихте и дори адмирирахте и казахте, че е много добър, прекрасен и няма никакви пропуски.
Така че в момента аз съм малко изненадана в интерес на истината от Вашата реакция по отношение на стратегията, защото по отношение на анализа голяма част от данните, повтарям, са от доклада. Отново казвам, съжалявам, че госпожа Дамянова излезе, но тя тогава беше един от най-големите привърженици на доклада.
Съжалявам, че тя излезе от залата, но отново й благодаря за терминологичните бележки. Ще проверим, повтарям отново, терминологията, защото в интерес на истината точно образованието не е моята част и аз не мога по отношение на терминологията да бъда коректна. Ще направим отново проверка на терминологията и на информацията, която тогава е била подадена от Министерството на образованието, младежта и науката и, ако наистина има нещо като терминология, което не е коректно, то ще бъде заменено и определено ще използваме коректната терминология.
Но, така или иначе, когато разглеждахме доклада за младежта в нашата комисия и съответно в Комисията по образование, нямаше тези забележки, които в момента аз констатирам по отношение на данните, които са изнесени и на терминологията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожа заместник-министър.
Други въпроси, мнения и становища?
Заповядайте, господин Чолаков. Имате думата.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, колеги, ще бъда кратък.
По стратегическите цели и предвид на това, че се занимавам със спорт, ще кажа, че това, което се предлага, ми прави впечатление твърде теоретичната му част – „ще създаваме възможност за обучение на млади хора по въпросите на здравето, спорта....”, много ще ги възпитаваме само. Не трябва ли за младите хора да има малко повече неща като мероприятия? Да включим мероприятия и по този начин младите хора да бъдат възпитавани.
Какво имам предвид? В последните години – говоря след 1989 г. – прави впечатление, че младите хора, които даже вече не ходят и в казарма, след 18 години, като завърши работния ден, те какво правят? Те нямат никаква дейност. Освен да отидат по кръчмите, никъде другаде не ходят.
Мисля, че отпадна едно спортно мероприятие, което беше много важно за младите хора. Това са едни работнически първенства, едни ученически първенства, едни студентски първенства – не говоря за тези, които в момента съществуват. Говоря за тези, които трябва да бъдат с масов характер.
Според мен младите хора трябва да попаднат в тази стратегия, защото само така ще постигнем „повишаване на броя на младите хора, практикуващи спортна дейност”. Но там трябва да видим какви мероприятия да заложим. Да бъдат по-практични предложенията, които трябва да бъдат заложени в програмата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Други мнения, въпроси? Не виждам.
Затова предлагам да прекратим разискванията и да преминем към вземане на решение.
И така, формулирам следното решение на комисията:
„Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта приема предложената Актуализирана национална стратегия за младежта (2014 – 2020), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г.”
Моля, гласувайте така предложеното решение.
Гласували: "за" - 9, "против” – 1, "въздържали се" - 6.
Актуализираната национална стратегия за младежта (2014 – 2020) се приема.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
РАЗНИ
По т. „Разни” някой има ли нещо да постави?
Моля да прегледате работния доклад по законопроекта. Надявам се предложенията тук, на заседанието на комисията да са по-малко. За едно вече се договорихме.
Следващото заседание ще бъде в следващата сряда, 29 януари 2014 г. от 15,00 ч. в зала 142.
Благодаря на всички за участието в заседанието. Приятна и ползотворна вечер. Живи и здрави.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Монов


Стенограф:
Божидарка Бойчева