П Р О Т О К О Л

---

На 18 юни 2014 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта със следния дневен ред

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 ноевмври 2013 г. – второ четене.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 454-01-19, внесен от Таню Киряков и група народни представители –първо четене.
2. Разни.
***

Заседанието беше ръководено от председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Христо Монов
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Добър ден на всички!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, представители на медиите, откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и предлагам да приемем следния дневен ред:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта № 302-01-41, внесен от Министерския съвет на 18.11.2013 година – второ четене.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-19, внесено от Таню Киряков и група народни представители – първо четене.
3. Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Подозирам какво ще е.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаема госпожо заместник-министър!
Господин председателят каза, че подозира какво ще е предложението. Сега ще видим дали е познал.
Предвид факта, че остават броени дни, в които това Народно събрание ще работи, както и самият кабинет, предвид това че на Консултативен съвет е постигната в рамките на диалога договорка да се продължи със законопроекти, по които има постигнат консенсус и които са изключително важни, аз правя предложение за отлагане както на точка Първа, така и на точка Втора от днешния дневен ред. Защото категорично не мога да кажа, че имаме съгласие по Закона за младежта, още повече не смятам че това е законопроект, който е от жизненоважно значение, дотолкова, че да го приемем в дванайсет без една минута.
С втория законопроект е същото – на първо четене. Изобщо не виждам как от тук нататък - първо четене в зала, второ четене в комисия? Очевидно хоризонтът на това Народно събрание ще бъде до края на юли вероятно или няколко дни след това.
Така че считам до вторник, когато ще започнат политическите консултации, на които председателите на парламентарните групи и лидерите на политическите партии трябва да се договорят за това кои законопроекти ще продължат да се разглеждат в Народното събрание от гледна точка на важността им, ние да отложим както първа точка, така и точка две от днешния ред.
В Закона за младежта имаме и текстове, които касаят Закона за публично-частното партньорство, който е на първо четене – доникъде. Изобщо не зная дали се движи или мисля, че изобщо не се движи в комисии.
Мисля че не е чак толкова жизненоважно да се приемат тези разпоредби, които се предлагат от Министерството на младежта и спорта.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Противни мнения?
Заповядайте, господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Господин председател, уважаеми гости, госпожо заметник-министър!
Колежке Дамянова, значи, като чуя думите “не са жизненоважни за спорта” и откачам.
От това “жизненоважно за спорта нищо не е”, той затова е на това дередже.
Внесли сме този законопроект и моето предложение ще бъде то да стане точка Първа, защото вече клубовете започват да затварят. И ако искате да затриете спорта допълнително, предлагам ви да го отлагаме. Нямам нищо против, но дори да дойдете на власт след това по някакъв начин ще се сблъскате с мен, защото като затворят, ще излезем на улицата, ако не сме в Парламента. Това е самата истина. Ако искате да забраним спорта, казвайте. Нямам нищо против. Няма да я има тази комисия тогава. И ще си чешем езиците за нещо друго.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, господин Киряков.
Следвайки процедурата ще предложа на гласуване постъпилото предложение.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Те са две.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да, те са две.
Най-напред ще предложа това на госпожа Дамянова – да отложим и двете точки. Само че ми е много странна мотивацията. Видите ли на, броени дни! Само една висша сила знае колко са дните на всеки от нас. Хайде да не изземваме тези функции. Всичко се случва.
Няма да забравя какво отговорил един голям български политик на друг голям български политик, когато казал, че правителството се клатело. Казал за анатомията на коча нещо – клати се, ама не пада.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Кое, рогата ли?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ако твоите рога, Жорко, се клатят, моите – не. И няма да паднат скоро. Така че нека да не се правим на..., и да не хвърляме боб.
Затова подлагам на гласуване предложението на уважаемата госпожа Дамянова за отлагане и на двете точки от дневния ред по реда на предлагането им, на двете процедурни предложения.
Който е “за” да отпаднат от дневния ред на днешното редовно заседание точка първа и втора точки, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 7, “против” – 8, “въздържал се” – 1.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на уважаемия олимпийски шампион – двукратен Таню Киряков точка втора от дневния ред да стане точка първа.
Моля, който е “за”, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “за” - 7, “против” – 3, “въздържали се” – 6.
Предложението се приема.
Променяме дневния ред.
Точка първа – Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 454-01-19, внесен от Таню Киряков и група народни представители –първо четене
Точка трета – Разни.
Има ли други предложения за дневния ред?
Ако няма, моля да гласуваме и да приемем този дневен ред.
Който е “За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – всички. Приема се.
По точка Втора от дневния ред наши гости са: госпожа Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта; господин Александър Найденов – съветник на министъра на младежта и спорта; господин Радослав Димитров – директор на дирекция “Правна”; госпожа Ива Николова – директор на дирекция “Политики за младежта”; господин Александър Нейчев – директор на дирекция “Младежка информираност и координация”.
Съгласно правилата за работа давам думата на вносителя на Закона да представи своите мотиви.
Заповядайте, господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, гости!
Мотиви към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта:
„С настоящия Законопроект целим да дадем трайно решение на редица въпроси, останали неразрешени в течение на много години и създаващи неясноти относно правата на спортните клубове върху ползваните спортни обекти и съоръжения, държавна и общинска собственост.
С изменението се цели и създаване на гаранции за безплатно ползване на тези спортни обекти и съоръжения от деца, ученици, студенти и хора с увреждания. Прецезират се и текстовете, с които се предвижда възможност на спортни организации да придобиват безвъзмездно право на строеж върху държавна и общинска земя.
Най-съществени промени са предвидени в Глава Десета от закона “Спортни обекти и съоръжения”.
На първо място, с промяната на текста на чл. 50а, ал. 1 изречение второ, се предлага “спортни обекти и съоръжения публична държавна собственост да се предоставят само на лицензирани спортни федерации”, а не “организации”. Това е така, тъй като в досега действащия закон само спортните федерации подлежат на лицензиране.
На следващо място, според нас редакционно е по-правилно срокът за предоставяне да се определи като “не по-дълъг от десет години” вместо досегашното “може да е десет години”. Промяната има чисто редакционен характер и отразява действителното правно и фактическо положение. Както бе посочено и по-горе, с предложените от нас изменения и допълнения се либерализира режимът на учредяване безвъзмездно право на строеж върху терени държавна и общинска собственост за изграждане на спортни обекти и съоръжения.
По неясни съображения в досегашния текст безвъзмездното право на строеж може да се предоставя само на спортни федерации. Според нас няма никакво правно или икономическо основание от това право да бъдат лишавани спортните клубове и членове на лицензирани спортни федерации, подчертавам, лицензираните спортни федерации, тъй като по този начин ще се гарантира използването на новопостроени имоти за развитие на спорта, а не за комерсиални или други цели.
Предложено е и изменение на условията, при които може да се иска прекратяване на учреденото право на строеж по чл.50г, ал. 3, т. 2, за което за вбъдеще ще се изисква да е налице съществено нарушение на Закона. За нас това е справедливо разрешение, тъй като при сега действащата уредба е възможно при прекратяване на суперфикцията да се накърни несъразмерно по-голям имуществен интерес на суперфициара в сравнение с щетите, които държавата или общината понася от едно обикновено нарушение на Закона.
Съществени промени в законовата уредба се предвиждат с новосъздадените чл.50д, чл.50е, чл.50ж и чл.50з, с което, според нас там трайно ще се регламентира статутът на голяма част от съществуващите към настоящия момент спортни обекти и съоръжения. Тези имоти в мнозинството са изградени преди промените от 1989-90 г. и като такива отговарят на действащата към онзи период структура на организацията на спорта в България. Както е известно, в онова време спортните дружества и участващите в тях клубове в отделни видове спорт се изграждаха на смесено ведомствен и териториален или на териториален принцип.
Структурното разпределение на спортните обекти и съоръжения между отделните клубове частично се е запазило и до днес, макар че спортните клубове и федерации отдавна се освободиха от ведомствената си зависимост на МВР, МНО, ГУСВ, Министерството на транспорта и така нататък. Всичко това създава големи неудобства както на отделните ведомства при упражняване на функциите им по стопанисване и управление на спортната база, така и на клубовете при уреждане на взаимоотношенията им с държавата.
Създадоха се и фрапиращи диспропорции - неравностойно третиране на отделни клубове и спортове.
Ето защо с настоящите допълнения смятаме, че ще бъде създаден единен модел за решаване на въпросите с предоставената за ползване спортна база.
При действието на сегашната тежка икономическа криза ние смятаме, че българският спорт трябва да бъде подпомогнат, както клубовете и спортовете, които имат най-голям принос за развитието му трябва да получат възможност за ползване на спортни обекти и съоръжения безвъзмездно или при облекчени условия.
С разпоредбата на чл. 50д се дава правото на лицензирани федерации, спортни клубове и техните членове, ползващи обекти и съоръжения, непрекъснато или прекъснато повече от десет години в рамките на последните двадесет и отговарящи на другите предвидени в текста условия да получават безвъзмездно право на ползване за срок от десет до двайсет години.
Детайлно са регламентирани и условията, при които това право може да бъде упражнявано, подновявано и прекратено. Всяка една от спортните организации, която отговаря на условията, предвидени в Закона, ще получи право да ползва спортните имоти и съоръжения, ако полага грижата на добрия стопанин – развива съответните видове спорт, участва в спортния календар, не допуска системни нарушения на условията, при които правото е учредено и няма непогасени публични вземания.
С допълнителния чл. 50е пък се предвижда предоставянето за възмездно ползване да се извършва при цени, съобразени със социалните функции на спорта, особеното му значение в социалното развитие на обществото. При сега действащата уредба е налице възможност, от една страна, държавният бюджет да субсидира спорта, а от друга страна, да се търсят възможности тези средства да се връщат обратно в държавата чрез наеми, концесии, вноски, такси и други подобни. Това ние считаме за нецелесъобразно.
В новосъздадения чл. 50ж е обърнато особено внимание на обединените спортни клубове, които въпреки липсата на законова регламентация, фактически осъществяваха стопанисването на спортните имоти и съоръжения чрез членуващите в тях клубове по отделни видове спорт. В нашия законопроект са предвидени разпоредби, даващи възможност на обединените спортни клубове да ползват безвъзмездно обекти и съоръжения за задоволяване на общи цели на сдружението за административни спомагателни и съпътстващи дейности.
Предвидена е възможност два или повече спортни клубове, членове на един обединен спортен клуб, да бъде учредено съвместно право на ползване върху един спортен обект или съоръжение като отношенията се уредят на договорна основа.
Във връзка с предвидените промени в режима на ползване на спортните обекти и съоръжения са предложени промени в чл. 31 и чл. 33.
Според новоприложените текстове спортните организации се задължат, получили право на безвъзмездно ползване върху спортни обекти и съоръжения по реда на чл. 50д, да осигуряват безплатен достъп до същите на организирани групи от ученици, студенти, младежи до 29-годишна възраст, както и на спортисти с увреждания.
Целта на цитираните промени е да се гарантира възможността на желаещите млади хора и хора с увреждания да упражняват спортна дейност, физическа активност като по този начин се подчертава социалната значимост на исканите промени. Това засяга особено спортистите с увреждания, за които желаем да създадем реална възможност за постигане на по-високи спортни резултати, а така също стимулиране на всички хора с увреждания да се обърнат към спорта, като едно от най-добрите средства за социална адаптация.
Детайлно регламентиране на правата на посочените спортисти ще бъде осъществено с Правилника за приложение на Закона, който следва да бъде изменен в съответствие с новите разпоредби.
В Заключителните разпоредби на Законопроекта се регламентират сроковете и конкретните действия, които органите на Изпълнителната власт следва да извършват за предоставяне на спортни обекти и съоръжения на спортни организации.
С Преходните и заключителни разпоредби се определят условията за реално осъществяване на приетите изменения на Закона като се дава право на спортните организации да направят своя избор относно режима, по който продължават или придобиват правото на ползване на спортни обекти и съоръжения. Дава се и възможност на лицензираните спортни федерации да приведат уставите си в съответствие със законовите промени, ако желаят да отговарят на изискванията за лицензиране. Спират се временно и всички процедури по прекратяване на ползването на спортни обекти и съоръжения от страна на спортни организации, поради неизпълнение на финансови задължения към държавата и общините като им се дава възможност да сключат нови договори при условията на този Закон, ако са предпочитани от тях.
Така изложените мотиви смятаме за достатъчна обосновка на исканите изменения и допълнения на Закона за физическото възпитание и спорта, финансови и други средства, необходими за прилагане на новата уредба.
С исканите промени, особено в глава Десета “Спортни обекти и съоръжения” е възможно държавата и общините да се лишат формално от някои финансови придобивки като наеми и концесионни вноски и други подобни, но тези загуби според нас, ще се компенсират от значително по-големите ползи за обществото, които би донесло пълноценното развитие на физкултурата, спорта и социалния туризъм в дългосрочен план.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз за изложението.
Ще помоля представителите на Министерството на младежта и спорта да представят становището на министерството. Всеки от нас го има, така че не е необходимо подробно, детайлно да ни запознавате с него.
Изложението Ви, за да преминем към една ползотворна дискусия, надявам се.
МАЯ ТОДОРОВА (заместник-министър на младежта и спорта): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, народни представители!
Съвсем накратко. Министерството на младежта и спорта счита, че е необходимо първо, да бъде проведено обществено обсъждане по този Законопроект относно предлаганото право на безвъзмездно ползване на спортните обекти и съоръжения. По него не са се произнесли Общественият съвет на Министерството на младежта и спорта, спортни специалисти, спортните клубове, федерациите и спортистите. Общественото обсъждане е необходимо, защото следва да се обсъдят възможните последици от учредяване на правото на ползване например, за спортни училища, които при учредяване на полза на настоящи наематели на право на ползване върху спортните зали, при тази ситуацията училището ще трябва да договаря с бивш ползвател, с ползвателя, бивш наемател условията, при които залите ще се използват, което ще направи невъзможно провеждането на учебния процес.
Необходимо е внимателно определяне на критериите, на което следва да отговарят спортните организации, на които може да се предостави право на ползване с оглед на факта, че правата на държавата като собственик се ограничават съществено за голям период от време. Същото се отнася и за критериите за подбор между две спортни организации, които биха подали искане за един и същ спортен обект.
В заключение, считаме че Законопроект, № 454-01-19, внесен от Таню Киряков и група народни представители, не следва да бъде подкрепян на този етап от Министерството на младежта и спорта.
Необходимо е провеждането на обществено обсъждане по спорните моменти в Законопроекта. Ако в резултат на обсъждането основните идеи на Законопроекта получат подкрепа, то следва да се прецезират текстовете с оглед предотвратяване на евентуални проблеми при прилагане на нормите.
И тук само ще допълня, че Министерството има бележки и предложения по Законопроекта, които ще представим при необходимост.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Колеги, откривам дискусията. Всеки има право да се изкаже по този Законопроект.
Заповядай.
ФИЛИП ПОПОВ: Като съвносител на законопроекта.
По отношение на становището на Министерството – че този законопроект не е бил обсъден широко, обществено, държа да отбележа, че още от февруари месец е качен най-малко на сайта на Народното събрание, бяха организирани сериозни и крайно напрегнати дискусии с представителите на обединените спортни клубове, имало е среща с представители на клубовете на стадион “Герена”, на която аз също участвах. Те там заявиха своята позиция в подкрепа на законопроекта. Взето е становище от спортните организации на хората с увреждания и по тяхно предложение е внесен и специален текст в този законопроект. Затова позволете ми да не се съглася с това становище.
По отношение на това, че се ограничават вещните права на държавата, аз считам че държавата сама е трудно да управлява такива спортни обекти. Самите общини при това финансово състояние се затрудняват да съфинансират и да поддържат тези спортни бази. Заради това би следвало да се предоставят на клубовете за ползване. Тук няма трансформация на вещни права. Те се предоставят единствено за ползване за определен период и то само на клубове, които вече са доказали, че стопанисват и добре се грижат за спорта в съответните общини.
Това не е само мое мнение. Аз някога също съм бил спортист, но това е мнението на хора, които се занимават реално със спорт и господин Иван Ченчев, и Таню Киряков, и тези клубове, с които аз проведох срещи, абсолютно категорично подкрепят вида на този законопроект, както е внесен от нас, от вносителите. Затова ще се радвам наистина да получим подкрепа в комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
Само един съвет. Човек на твоята възраст не казва “някога съм се занимавал със спорт”. На мен по ми прилича.
ФИЛИП ПОПОВ: В юношеските, детски и младежки години с баскетбол съм се занимавал.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Човек, когато живее със спорта, той винаги се занимава с него в сърцето си.
Дискусията е открита. Имате думата за мнения и становища по законопроекта.
Таню, заповядай.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Благодаря.
Доколкото разбрах от Министерството, и от юридическата дирекция има представител, нали така? Имам един въпрос.
Ако юристите са видели някъде текст в този законопроект, в който е казано, че ще бъдат ползвани физкултурните салони, басейните - дали на едно обикновено училище или на спортно училище, някъде прочетохте ли текст, в който пише, че клуб, който е ползвал минимум десет години, не съществува. Аз все още се занимава с активен спорт, имам състезатели. Не съществува такова спортно училище, не съществува такова средно училище, каквото ще да е то, в което даден клуб да го стопанисва десет години или да го е стопанисвал. Няма такава практика. Не знам кой пише тези становища на министерството, но ви гарантирам, че такова чудо не съществува, няма как да съществува.
Прочетете текста: “минимум десет години”. Аз бях сложил двайсет. Но клубовете на срещите поискаха да са десет, защото щели да ликвидират, на Илияна Раева клуба е отпреди девет години, сега прави десета година. Това значи да отречем успехите на този клуб и да го съкратим и да му кажем, че след като няма желание за дванайсет години, ще го отрежем отвсякъде.
Значи те не ползват спортните училища, нито на училищата базите. Няма такава практика. Не е имало до 1990 година. Аз съм завършил средно образование, основно по-точно – казва се “Братя Миладинови” и спортно училище едновременно в Русе. Не знам досега някой да е ползвал на спортното училище или на училище “Братя Миладинови” базата от някой клуб. Няма такава практика. Откъде го изсмукахте от пръстите си, не знам. Това просто е подвеждане.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Въпросът е конкретен, може би ще чуем отговора.
РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ: Тук се поставя въпросът, че изобщо за десет години се регламентира предоставянето на правото на ползване.
В правото предоставяне под наем дори за десет години и от там насетне това се приравнява почти на разпоредително действие. Даже, когато се учредява право на ползване като едно ограничено вещно право, собственикът се нарича “гол собственик”.
Значи притеснява ни именно този голям период, срок, който е предвиден за предоставяне. Десет години - някак си държавата така лесно да се раздели с правото си на суверен в лицето на министъра на спорта да упражнява, който има забележете, освен правото и задължението да упражнява тази собственост, считаме, че на този етап, това е неприемливо.
Също така ни притесняват и доста неизяснени хипотези, които поставя Законопроекта. Например, нека да помислим какво ще бъде в хипотезата, ако два клуба съвместно в рамките на 20 години, всеки точно по 10 години е ползвал. Какво право има тогава? На кой от клубовете ще дадем приоритет?
Има и други въпроси, които, изключая чисто спортната страна, засягат държавния интерес и, меко казано, са смутителни.
Например, аз лично като юрист се притеснявам от постановката, че с този Законопроект се иска спиране хода на лихвата и спиране една полза в събиране на държавните вземания. Извинете, но това господин Чобанов, ако ни чуе? Тук и приходната администрация трябва да си каже думата.
В Данъчно осигурителния процесуален кодекс са регламентирани специални хипотези, при които един длъжник може чрез споразумение с приходната администрация да разсрочи, забележете, своето задължение, но не изцяло да му бъдат, така казано, опростени лихвите.
Така че считаме, че в определени моменти този законопроект смущаващо засяга държавния интерес.
Мога и доста други доводи да изложа. Така например тук от чисто правна гледна точка намирам за смущаващо, че трите различни вида заповеди като административни актове около предоставянето на ползването изведнъж се подвеждат под един двойнствен режим. Две от заповедите ще спират изпълнението, а едната няма да спира. Всеизвестно е, че чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс генерално въвежда принципа на спиране изпълнението, докато тече едно обжалване. Значи това е все пак Кодекс. Законът трябва да се съобрази с Кодекса като нормативен акт от малко по-висока степен. Считаме, че такъв двойнствен режим е незаконосъобразен. Или ще спазваме постулата на Административно процесуалния кодекс, или няма да въвеждаме такива двойнствени режими.
Също така притесняващо за нас като представители на Министерството на младежта и спорта е и ситуацията с обединените спортни клубове. Там не считаме, че в достатъчна степен са прецезирани нещата. Значи, казано е, че обединеният спортен клуб сам по себе си трябва да отговаря на изискванията на чл.50д, тоест той самият като ползвател да има десет години минимум ползване от последните двайсет години, а пък в същото време за неговите членове, това няма да важи. Някак си това също го считаме за смущаващо и недостатъчно прецезирано.
Също така всеизвестно е, че има доста клубове, които членуват в няколко федерации. Какво правим с един клуб, който по силата на това, че е член на една, просто, един късмет е извадил, че е член на една лицензирана спортна федерация и тази същата е била ползвател, значи той ще излезе с едни гърди напред и дето се казва, ще получи бонус от закона, съпоставимо с много други по-малки клубове или клубове, които не са имали тази привилегия да членуват в няколко федерации, една от които отговаря на предложените от вас условия в закона. При това положение считаме, че този Законопроект въвежда едно неравнопоставено положение между отделните клубове и противно на благородните мотиви, които сте изложили, че целите разширяване базата на спорта, реално ефектът ще е точно обратният.
Според мен не бива клубовете мастодонти, доколкото може така да се каже – големите клубове, те и досега, ползвайки десет и повече години са ползвали също при облекчени някакви условия тази база. Ако ще целим развитие на спорта на една по-широка основа, според нас трябва да се даде равен шанс на всички клубове, тоест да се цели широка база на спорта. Всички клубове, независимо от статута си, да имат равен шанс. Евентуално да се ползват от тази привилегия, която вие предлагате. Така че и в този аспект считаме, че това се явява един недостатък на вашия законопроект, въпреки прокламираните наистина иначе благородни цели.
Това е позицията на Министерството на младежта и спорта.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
Мнения?
ТАНЮ КИРЯКОВ: Аз Ви попитах къде сте видели някъде, че спортните училища ще бъдат ползвани. Защото това Ви е основният мотив. Залите на училищата и спортните училища – къде в практиката, не знам откога се занимавате със спортно право. Тук е професор Захариев, единственият преподавател по “Спортно право” и той може да Ви отговори.
Аз говоря по начин, по който да ме разбират. Затова съм си осигурил съветник юрист, който е двайсет години на клуба. С него можете да си спорите по текстовете с вашите си формулировки.
Мен ме интересува, защо тогава според Вас това Министерство, след като от февруари месец, този законопроект е качен на сайта и не е предложено нищо, в което, като казвате, че някои мотиви са много благородни, и няма един текст, с който да ми кажете на всички срещи, на които бях в Министерството на шести януари с министърката, да ми кажат: „Таню, да, ще направим така, ще ползват безвъзмездно, но искаме да бъде по този и по този начин”.
Това не. На мен ми се беше казало, че 90 на сто от тези текстовете се приемат. Само не ми казвайте, че преди това е имало друг началник в юридическия отдел и той може би е приемал лично нещата, а Вие сте новият.
Говорим за нещо друго. Най-важното за мен – ще правим ли спорт, или ще се подиграваме със спорта? А за да правим спорт, това означава, че трябва да дадем база. Ако нямаме база, ние няма да имаме спорт. Ако няма обущар, няма да има обуща. Ще ходим боси.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: След тези постулати, които бяха изречени, други мнения?
Давам думата на един човек, който също е навътре в спорта. Аз мисля, че освен базата обаче трябва да има и спортисти.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми, господин председател, уважаеми господин Киряков, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, гости!
Това, което предлага господин Таню Киряков, наистина е революционно предложение. И затова смятам, че трябва да се пообмисли, за да може наистина да се реализира.
За какво иде реч? Тук господинът обясни точно по правните неща как стоят нещата и къде има противоречия. Аз ще погледна малко по-спортно върху нещата.
Първо, това, че е качено на сайта - колко човека са го отваряли този сайт, колко са го гледали? Има други начини и средства. Не е този само единственият, за да достигне до клубовете, за да достигне до хората, които разбират и които могат да преценят дали ще донесе повече полза. Така че не е само този начинът. Това че е използван един начин, не значи, че той е най-добрият – това едното.
Аз също подкрепям становището на Министерството, че трябва едно прекалено широко обсъждане. Колко клубове са го гледали – два, три, пет? Знаете ли колко клуба има в България? – Пет хиляди, от които се финансират около 1200, но са регистрирани над пет хиляди клуба. Това значи, че трябва да ги достигнем, те да си кажат също становището – хората и клубовете, които ползват тази база. А не тук седим по кабинетите и искаме да излизаме, не говоря за Таню Киряков, говоря по принцип, да правим законодателство.
Второ, по този начин дали няма да елиминираме ролята на общините? Защото като гледам как се предлага, елиминира се ролята на общината. Трябва да ви кажа, че – да наистина много от общините не се грижат за спортните клубове и за спортистите, но има голяма част пък, които отделят и средства, и база, и отдаденият терен да бъде безвъзмездно, възмездно и така нататък, но те се грижат за клубовете си. А не по този начин – член на федерация има право, взима база и така нататък, и така нататък – това е едното.
Продължавам по-нататък. Това, което господинът каза: перспективата за ползване на база от нов клуб – тотално е убита. Аз няма да съм вечен, идва друг млад треньор. От 1989 г., когато тръгнахме да правим по нов начин спорт, с правенето на клубовете като самостоятелни юридически единици или те са самостоятелни и никой няма право да им се меси в тяхната дейност, тези клубове станаха пет хиляди. Убеден съм, че до 1989 година бяха не повече от 500. Убеден съм.
Това, виждате, показва докъде докара спорта ни. С пет хиляди клуба, ние нямаме пет хиляди спортисти. А ние сега искаме отново да им дадем самостоятелност, с която те пак самички и отново те сами да вземат решение, което аз не съм убеден, че това е най-правилното. Просто е – критериите.
Защо го казвам това? Извинявам се, ще се върна само за миг да не пропусна. В един град спортната база е правена за десет вида спорт. Ние имаме база за десет клуба. С тази бюрократичност те стават 56 клуба. Как ще я определяме на кой ще я раздаваме? Този, който има десет години. Да, ама се явява едно младо, амбициозно момче, завършило Национална спортна академия, намерило си чорбаджия, който да му помага финансово, питам къде ще тренира той? Къде?
И затова Таню Киряков е много прав. Наистина базата е изключително важна за правенето на спорт. И ние не го отричаме това. Ние сме съгласни с това. Но трябва добре да се помисли точно кой е начинът, по какви критерии, доколко самостоятелност трябва да има. Защото, аз съм десет ли, колко години председател на Обединен спортен клуб. Никакви проблеми нямам със спортната база и за нейното отдаване. Никакви. Дори като се появят, защото сега ако в един град с тези модерните спортове, където мятат ръце и крака, станаха, защото имаш право не по-нагоре да си вдигнеш ръката, другият крака и се родиха толкова много. Или един клуб по борба, как ще го разделиш на 16 клуба – три по борба, три по самбо, три по джудо, три по не знам какви там още бяха. Как ще ги разпределиш? Изключително е трудно. Затова аз пак казвам. Не го отхвърляме като идеи. Идеите са добри, но трябва да се дообмислят и да се вземе становището на по-голямата част от клубовете. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Други мнения, становища?
Заповядайте, господин Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател!
От една година спорим с Таню Киряков за този закон. И много хора решиха, че ние сме се изпокарали и не можем да се видим. Но ние сме си приятели. Но аз за едно приятелство не бих предал спорта. И затова аз държа на моето становище. Моето становище горе-долу, не горе-долу, ами съвпада със становището на колегата.
Този законопроект няма подкрепа от Министерството на спорта, от Министерството на образованието, Министерският съвет – не го подкрепят. Не се подкрепя от дружествата – от ЦСКА, от “Славия”, те са много тук, от “Септември”, от “Спартак”, от “Черно море” – Варна, просто не се подкрепя този закон.
Този закон, който колегата Таню Киряков го предлага, е продължение на досега съществуващия закон, който двадесет и три години съществува и видяхме докъде стигна спорта в България. Бяхме една от водещите сили, сега сме много назад.
След това, този закон ще направи така, че ще създаде конфликти вътре в самите клубове. В продължение на думите на колегата, който казва – община Септември имаме зала многофункционална. В тази зала, там е още по-разнороден спорта: тенис, волейбол, баскетбол, борба и щанги в една зала. Тепихът се слага, идват другите - маха се - играят баскетбол, идват другите - слага се масата за тенис, и така всички се изреждат през тази зала. Но, ако се даде на един, на кой клуб да се даде, на кой от тези клубове да се даде и кой ще бъде водещият? И как ще се разберат на кой да бъде.
Един плувен басейн. В този плувен басейн са синхронно плуване, плуване, скок във вода - на кой ще се даде?
И друго нещо още има. Законът, който Таню предлага за стрелбата, в момента това, за което е той, за него си пасва много добре. Както и за залите на Илияна Раева, както и за Нешка Робева. Ами другите? Не го подкрепят и в “Левски”. Сашо Томов в борбата идва и вика: „Абе, този Таню защо ме лъже? Кой ще ми издържа на мен залата, като ми кажат: ето вземете я тази зала? Какво да я правя аз? Кой ще ми плаща разходите? Значи тук трябва да правим и търговска дейност. Идват богати хора, ходят, стрелят, продават патрони, барут. От там нагоре, продължаваме с друго. Борбата как ще се издържа? Какво правим ние тогава?
Така че този закон, който го предлагат, явно има нещо, което е много интересно, но той трябва да се доразвие, трябва да се обсъди, трябва да мине през много институции и тогава да се намери това, което е най-хубавото. Ние предложихме един закон, който обхващаше много неща в спорта. Нека да си признаем – има ли по-добър спортен министър от управлението на ГЕРБ! И те нищо не направиха! Защото няма закони. Защото държавата не стои зад тези закони, защото общините при това положение, приемаме закона, както той го предлага, освобождаваме кметовете от всички задължения. Те ще кажат: „Ето ви залите, взимайте си ги, разпределяйте си ги, правете им ремонт, каквото искате правете, нас не ни закачайте. Ще им дойде като манна небесна отгоре, защото няма да имат никакви задължения.
Какво му пречи сега на Таню Киряков, без да го вкарва в закон, да си продължава по същата система? Ама вече като влезе в закон, тогава нещата стават по-различни. Така че, Таню ще ме извиняваш, но аз ще съм против този законопроект, който ти го предлагаш. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз на господин Мърков.
Като човек, който организира дискусията, ми е много трудно в този момент, защото двама много достойни мъже са на крайни позиции, които са несъвместими, доколкото виждам. Така че ще моля всеки един от колегите, когато се изказва да слага аргументи, а не емоции.
Заповядайте, госпожо Дукова.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Може ли, господин председател?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Може.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Уважаеми господин председател, просто бих желал да не допускате лични нападки. Само искам да зачета нещо.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мъже като Вас не могат да имат лични нападки.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Да, има там стенограми, ще го прочетем.
„Член 50д (1) Върху спортните обекти и съоръжения по чл. 50а, ал. 1 и 2 може да се учреди безвъзмездно право на ползване за срок от 10 до 20 години...” Може, а може и да не може.
Член 50ж (2) Спортни обекти и съоръжения могат да се предоставят на обединените спортни клубове, посочени в предходната алинея, ако никой от членовете не отговаря на условията по чл. 50д, ал. 1 или дори да отговарят на посочените изисквания – не са заявили искане за предоставяне правото на възмездно или безвъзмездно ползване.
Никой не може да ги накара на сила.
(3) Спортни клубове, членове на единен обединен спортен клуб могат да поискат да им бъде учредено право на безвъзмездно ползване по реда на чл. 50а, ако отговаря на условията, посочени в същия член и са ползвали обектите и съоръженията съвместно. Взаимоотношенията между спортни клубове, свързани с общото ползване на обекти и съоръженията, се уреждат с отделен договор, сключен с нотариална заверка на подпис на представляващите ги лица”. Ако се стигне до там, да.
Никъде не виждам най-страшното нещо, не знам как, ама и така не е. Не съм го прочел.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Реплика.
Законите се правят, за да се изпълняват. Какво значи това може или не може? За какво ни е този закон? Значи прави се законът, за да се спазва законът. Защо трябва да го правим като имаме – може и така, може и така. Защо да продължаваме по същия начин?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Предлагам да се върнем към процедурата. Госпожа Дукова имаше думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Разбира се, че ще съм в контекста на философията и в никакъв случай в конкретика. Нито ще адмирирам, нито ще неглижирам. Това противопоставяне, защото аз го приемам не като личностно, а като една болезнена реакция по отношение на спорта, което води като следствие и една загриженост за неговото развитие.
Априори нека да не отричаме нещо, което моят колега нарече по същество “революционно” и един опит наистина да се случат добрите неща. Аз смятам, че този законопроект в социален контекст има някаква логика и смисъл и като казвам това, веднага държа да отбележа, че този спор, който се развива тук, има отношение към текстовете, които министерствата са дали за този закон.
Това ме кара да мисля, господин председателю, да поставя и въпроса дали въобще трябва да го гледаме на този етап, след като този закон и днес, в самото му обсъждане тук, има тълкувателни текстове, които не са безспорни и това, Таню, трябва да го знаеш. Според мен той наистина има нужда от едно сериозно и задълбочено обсъждане на всички нива. В мен също поражда изключително много размисъл и проблеми, които не дават решения.
Като директор на училище по същата логика ще се съглася с някои текстове, дадени от Спортното министерство и от Министерството на образованието, защото отдаването на тази база и общо взето безвъзмездно, Таню, ми звучи колкото революционно, толкова и социалистически. Има неща, които не могат чисто безвъзмездно да се случат и спортът не може да се развива, само може би някои от тях, когато има наличности само в база. То е и мотивация, то е и много други неща и най-вече пари, преди всичко пари.
Аз имам обаче и два въпроса. Първо, ще поставя въпроса за това да бъде размислено и да бъде оттеглен законопроектът, защото явно спортната общественост е разделена, а и няма реалната оценка на обществото като такава. Ще припомня, че един закон за образованието, който за мен беше изключително важен и не само за мен, се търкаля три години в едно обсъждане. Априори не може да приемаме текстове, по които има несъгласие и вероятно даже и като текстове са много тромави и пак казах – тълкувателни. Емоцията в този случай и пристрастното отношение не водят до реакция и този въпрос трябва по друг начин да бъде решен.
Питам се защо и какво е необходимо, Таню, в тези доста добри неща, които се предлагат, но не им е времето, има и доста комерсиални текстове и ти няма да го отречеш това – това, което касае строителството на спортните обекти и облекчените условия, за които да могат и клубовете да имат тази възможност. Това ми е първият въпрос.
Вторият, защо се налага да заменим “федерация” с “организация”? Какво налага това? И какъв смисъл влагаш ти в тази замяна? Това са моите въпроси.
И пак призовавам: господин председателю, аз го разбирам като мъдрост по отношение на спорта и като болка за това нещата там да се случват – да, така е, но тези текстове наистина не са точни, не са ясни и имат нужда от едно по-сериозно обсъждане на всички нива.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Имате думата, господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Отзад напред – „организация”, тъй като “федерация” е много тясно понятие. Имам предвид и клубове, и всеобщи клубове. Що се касае до първия въпрос, не го разбрах, извинявай. Не, не, не го разбрах наистина.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Защо заменяте “организация” и “федерация”.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Това беше вторият въпрос.
СНЕЖАНА ДУКОВА: А първият какъв беше? Да, за строежа. За строежа на федерациите и на спортните клубове - имат право на строителна инициатива. Досега, по стария закон, само федерациите имаха такова право. Защо ти, със своя закон, даваш тълкуване, с което и самите спортни клубове имат право на строителна инициатива? Не е ли малко комерсиално?
ТАНЮ КИРЯКОВ: За мен не е комерсиално и ще Ви кажа поради каква причина. Преди малко Жоро Мърков го даде, че в Септември, ползват една зала. Ако има един клуб или още два клуба, имат възможността да намерят средства отнякъде, имат възможността да построят...
Мърков, откакто си прекъснал спортно-състезателната кариера –като треньор и като състезател, ако не беше се хванал с бизнес или парите, които изкара от бизнеса, ги беше вложил в спорта, щеше да имаш спортни обекти. Съжалявам. Колкото сме взели, толкова е по-правилно да... Аз съм дал моя дан за спорта. Това имах предвид.
Ако има хора, които имат възможността да построят, аз нямам нищо против. Защо трябва да ги ограничаваме? Само искам да кажа едно нещо по въпроса, който беше “може”. Този текст стои от 2005 г. от тройната коалиция, този текст продължава да стои, аз го бях махнал. Янаки Стоилов вкара този текст, както и за 29-годишните младежи. Когато попитах, защо трябва да има до 29 години ограничаване, защото аз не съм видял един младеж, който да е дошъл където и ще да е на спортен обект, ако...
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не говорим за вашите младежи, които са над 40 години.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Това е друга тема.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Хайде сега да спазваме добрата дума.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Да, съгласен съм с думата “може”. За мен това е корупционна схема. Обаче в случая да ми го казва човек, който се е съгласил с това нещо да влезе, аз не съм съгласен. На минутата бих го махнал. Както бих махнал и обединените спортни клубове, защото те по статут не са спортна организация.
Първо, за да бъдат спортна организация, те трябва да направят една структура, която беше. Не можем да върнем това, което беше до 1990 г. И ние работим, каквото е било до 1990 г. или не го работим. Някой може ли да ми обясни тук как е работено до 1990 г. – централизирано, децентрализирано, някой знае ли го? Аз го знам много добре. Само че тогава държавата имаше политика. В момента в договорите на министерството между федерациите пише“подпомага”.
Няма държавна политика, в която ти е казано: „Получаваш пари и докарваш десет медала или пет медала”. Такова нещо няма в нито един договор. Тогава беше държавна политика. Тогава нямаше БСФС, нямаше министерство, нямаше държавна агенция. Това е истината! Ако затворим вратата на тези клубове да не получат по никакъв начин къде да се реализират като спортни лица, аз ще Ви кажа, от вчера ми е информацията, в Търново вече два клуба затварят, защото кметовете им искат наеми. Вие ми казвате за комерсиалност. Какво по-комерсиално от това,клуб с обществена полза да му искаш наем?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Всяко гледане назад си има своите положителни страни, защото можеш да видиш грешка. Но няма да забравя, преди три седмици можах да се срещна с един от най-големите живи политици на света Шимон Перес. И знаете ли какво каза той най-накрая: „Не гледайте в опита, той е пълен с грешки. Измислете нещо ново”!
Ситуацията в нашия спорт е такава. На всеки от вас бих пожелал да се срещне с такъв човек на 91 години и да чуе как той разсъждава по някои неща.
Така че дайте да помислим в каква ситуация сме? Докъде сме стигнали? Какво иска всеки един от нас да направи със своята законодателна инициатива?
Мисля, че този законопроект има своите добри страни, но мисля също така, че този законопроект има и пристрастия – така ще се изразя. Не можем да върнем ситуацията в спорта преди промените, но можем да помислим за това, кое е най-добро за спорта.
Веднага ще Ви дам пример, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не, аз...
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Примерно би било добре за една голяма община, за да, както е модерно да се казва, аутсорсва някои неща. Примерно на Столична община й тежи басейн “Спартак”. Той е натрупал страшно много дългове. Само че, да речем, община Враца по никакъв начин не иска да дава стадиона на “Ботев” на спортните клубове, които го ползват, защото това е приход за общината чрез спортните клубове, тъй като има деца, които тренират футбол там и други неща, които носят.
Заповядайте колега.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожо заместник-министър! Само един щрих искам да добавя към това, което казва колегата Чолаков. Ние тук досега говорим само за клубове, които, така или иначе ползват някаква база. Но искам да Ви обърна внимание, че в общините има много клубове, които са лицензирани в обществена полза повече от десет години, бих казал, над двайсет години участват в спортния календар на съответните федерации, имат състезатели на европейско, на балканско, на световни първенства, които, поради малката материална база не ползват общинска база и са изцяло на самоиздръжка. Плащат си наем за зала, плащат си ток, вода, плащат си такса участие на състезание и така нататък. Как ги равнопоставяме тук понеже беше споменато за равно начало? Как ги равнопоставяме да имат и те равен старт, да могат да ползват една такава база?
Един клуб, като пример го давам, който може да има десет състезатели и от по-старите спортове, няма да давам пример с конкретен спорт, но ползват така или иначе даже не и многофункционална зала, една зала да кажем, която, знаете, обикновено залите за какво са – баскетбол, волейбол и така нататък. Съответно има клуб с по-голяма членска маса, пак казвам, двайсет години обществена полза. Кога той ще вземе при условията, които му се предлагат, общинската база? Никога! Никога няма да я вземе. Ние трябва да помислим и за този вариант, тъй като не са малко тези клубове в страната. На това исках да Ви обърна внимание. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря за това.
В моя избирателен район примерно борбата като традиционен спорт не, че до мен е шампионът Мърков, но най-големите успехи в град Бургас са на клубове, които действително са се самоизградили, имат си собствена база, имат си собствено финансиране. И къде отиват те? А примерно един западащ футболен клуб като “Нефтохимик”, който от сумати време ползва един стадион – сега какво, ще му го дадем ли? Да е излязъл един национален състезател от този клуб? Един да е излязъл?!
МУСТАФА АХМЕД: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги!
Чухме доста аргументи от колегите и от парламентарната група на ГЕРБ, и от БСП, чухме становището на Министерството на младежта и спорта – то също е отрицателно. Това, което казва преждеговорившият, е много съществено. Няма как някой да плаща десет години наем, за да извоюва правото да вземе някакъв обект някъде и да го ползва било то спортен, или нещо друго. Принципно погледнато.
Искам да кажа, че за първи път – една година съм в тази комисия –ми е неудобно да се намирам в комисията в момента. Диалогът като дуплика-реплика, не е приятно от страни. Нека се държим отговорно!
От тази гледна точка имам предложение да прекратим дебатите по този законопроект. Вижда се, че няма общо мнение в комисията. Господин Киряков да види нещата, които изложиха колегите като аргументи, да си ги коригира и занапред, ако иска, нека пак да предложи този законопроект.
Това е моето предложение – процедура, господин председател, ако може, разбира се. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Тъй като е процедура, не мога да не го подложа на гласуване. Затова да прекратим дебатите. Това беше предложението Ви. Доколкото разбрах, смисълът на това, което предлагате е, да бъде подложен законопроектът на по-широко обсъждане и тогава отново да бъде внесен. Има ли противно предложение на процедурното?
Ако не се оттегля законопроектът, аз ще предложа и друго решение.
Имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, заместник-председатели, уважаема госпожо заместинк-министър, представители на министерството, колеги и гости!
Мисля, че изпадаме в парадоксална ситуация по отношение на спорта. И няма как да е другояче, при положение че имаме двоен аршин. Чухме мнения, които са разнопосочни, в същността са верни. Знаете, че примери има и от едната, и от другата страна „за” и „против”. Ще Ви дам пример, в който борци и волейболисти медалисти не само в България, всяка вечер спят в залата си, за да не се смени бравата и да ги изгонят, защото не могат да платят наема, а са вложили между 300 и 400 хиляди лв. за ремонт на залата. Мога да Ви дам още безброй такива примери. Идвам отдолу, от структурите на спорта и съм обикалял из цялата държава. Говорил съм с тях и трябва да Ви кажа, че ме радва това, което виждам тук, казвам го наистина без никаква поза, радва ме загрижеността на всички Ви ,и така и трябва да бъде.
Но спортистите не виждат загрижеността и голямата част от тях не я усещат реално. И когато спрат да търпят, а те вече са на прага, защото съм провел безброй разговори и след като не бива да замесваме политиката и спорта, когато излязат пред Парламента, тогава, без значение кои ще са управляващите, какво ще правим?
Ето защо аз мисля, че до тук проблемът с базите не е решен. Нямаме решение. И в никакъв случай не може да се каже, че клубовете са равнопоставени. Това категорично е абсурдно. Да, има малки клубове, които се борят за своето оцеляване, а има и такива, които правят спорт от любов към спорта, има и клубове, които бяха наречени тук „мастодонти”, но ако Ви давам примери за футбола, конкретно.
Уважаеми дами и господа, има правила за лицензиране и за участие в спортен сезон. Знаете ли колко тежки са те и колко пари трябва да се вложат в една база? И когато тези пари са вложени и Ви искат още за наем, а има други клубове в същото първенство, на които не им искат, това какво е? Как е помислено в този случай.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Хайде да не говорим за футбол.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Не се намесваме във футбола, просто даваме примери и аз не се различавам от това, както колегите даваха примери. Дават пример с волейбол и с борба.
И последен случай Ви казвам. Шахматен клуб – 600 деца, неплатен един наем, изгонени. Не можа да дойде тук председателят на шахматния клуб поради лични причини. Беше поканен от мен, за да Ви покажа нагледно действително проблема.
Затова просто трябва час по-скоро да намерим решение, защото тук и господин председателят каза и е прав, че освен бази трябват и спортисти, но това всичко е взаимно свързано. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин председател. Т
Тъй като трябва да потеглям за друга комисия, съвсем накратко.
Наистина се радвам от загрижеността, която тук забелязах за спорта и съм щастлив да я споделя тук с Вас, в тази комисия – за пръв път се намирам в тази комисия. Но мисля, че постигнахме някакво съгласие около духа на този законопроект, около целите му, около философията. И затова тази загриженост най- лесно може да се прояви между първо и второ четене с някои малки промени. И с предложения от всички нас в една или друга насока законопроектът да придобие такъв вид, какъвто всеки такъв, общо си го представяме, а не да бъде оттеглян. Така че надявам се това да се случи. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз.
Тъй като не виждам други желаещи за изказване, разбирам, че няма да бъде оттеглен. Заповядайте, господин професоре.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Благодаря, ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, представители на Министерството!
Тук въпросът, който трепти, е труден. Защо? Процесът за създаване на преференции в спорта е още от Тридесет и деветото Народно събрание. И тук имаме две алтернативи – или държавата ще осигури средства, ако ги няма, трябва да се създаде преференция на спортните организации. Това е. Този закон вече в доста отношения е изчерпан и тук се опитва да се създаде една кръпка за спешност.
Какви са основните елементи относно процесуалната страна – противоречието с Административнопроцесуалния кодекс. Противоречия, колеги, с АПК няма.
Прочетете чл.17г, ал. 2 “обжалването не спира изпълнението на заповедите”. Значи Вие за едното сте съгласни, за другото – не сте съгласни. Така че за едни и същи обществени отношения трябва да имаме един и същи системен подход. Ако приемете, тогава трябва да се заличи този текст. Аз правя корекция, защото Вие я премълчахте.
Второ, какви са материалните-обществени отношения? Материалните-обществени отношения са – и олимпийският шампион Георги Мърков пределно добре ги знае – имаме централизирана и децентрализирана подготовка.
Трябва да почна с децентрализираната. Децентрализираната се води в клубовете, централизираната във федерациите. Така че това са двата субекта, на които трябва да се дадат тези две преференции, защото спортната инфраструктура е създадена за създаване на спортен продукт. Конфликтът идва от това, че в момента българският спорт, при условията в които се намира, нямаме добри форми за реализация на спортния продукт и всеки се натиска да вземе спортната инфраструктура, за да докара приход от нея. Това е между редовете.
Това, на което искам да се спра и което ми е основната цел, ще ме извините, е § 2 от така предложения законопроект. Поддържаме го изцяло. Защо? Ние искаме спортистите с увреждания, които са донесли три параолимпийски медали от последната олимпиада, за сравнение здравите донесоха два, да могат да се готвят качествено в националните спортни обекти. Националните спортни обекти са Белмекен, разбира се, “Спорт палас” и други, фактически са акционерни дружества. И по този начин министерството се е загрижило, директно го казвам, за данъчната събираемост, защото разходната част се увеличава с двайсет процента минимум, ДДС и други разходи, не искам да говоря, а ние пари като параолимпийци не искаме. Ние искаме условия нашите хора да тренират. Не искаме парите да минават през нас като пощенска кутия и да отиват в търговското дружество. Не искаме да стимулираме търговската дейност. Искаме да създаваме спорт. Нас не ни интересуват финансовите транзакции. И мисля, че функцията на министерството е да защити спорта, а не данъчната събираемост. Това е функция на друго министерство. Нека то да я защитава, с пълно право. Но това министерство защитава спорта. На нас пари не ни трябват. На нас ни трябват условия за спорт. И нашите спортисти са малко, съвсем малко на брой, които се готвят за параолимпийските игри. Затова поддържаме този § 2 на законопроекта.
Освен това съвсем накратко, за да свърша, да не Ви отнемам време. Може да има неточности в проекта, но философията му е правилна. Спортните организации трябва да имат преференции в общество, където парите не стигат. Ако имаше пари, да, дайте по другия път да се осъществяват нещата, но ако няма пари, тогава дайте преференции на спортните организации. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Точно § 2 – не по-малко от един час дневно, не виждам какво ще реши.
Тъй като вносителите не оттеглят законопроекта, имаше процедура по прекратяване, която не съм гласувал, затова най-напред подлагам на гласуване процедурата за прекратяване на изказванията.
Моля, който е „за”, да гласува – единодушно се приема!
Подлагам на гласуване на първо четене.
Моля, който е „за” приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 454 01-19, внесено от Таню Киряков и група народни представители на 14.02.2014 година, да гласува “За”.
ГЛАСУВАЛИ: „За” – 4, “против” – 1, “въздържали се” – 11.
Това са резултатите – не се приема.
Заповядайте колега.
Тъй като се насъбра доста емоция, пет минути почивка и преминаваме към втора точка.
МУСТАФА АХМЕД: Може ли?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Може, разбира се.
МУСТАФА АХМЕД: Господин председател, уважаеми колеги, тъй като имам малък здравословен проблем, ще си позволя да помоля колегата да гласува вместо мен. Ние сме обсъдили законопроекта и ще помоля за разбиране. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви и аз.
Пет минути почивка.


(След почивката)
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми колеги, мисля че се разведрихме и си починахме, така че продължаваме.
Бих помолил всички народни представители да заемат местата си и да
преминем към Втора точка от нашия дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА И СПОРТА с отложените §§ 24 и 25.
За протокола и за процедурата колегите, които са напуснали по различни причини заседанието от различните групи, са заявили желанието си да гласуват “за” решението на групата.
Така че имаме необходимия кворум и мисля, че можем да продължим.
По § 24 е постъпило предложение от народния представител Милена Дамянова и група. Госпожо Дамянова...
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може ли на 24 и 25?
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Тя е забравила.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мога да Ви предложа нещо много по-просто. Ако оттеглите всички предложения.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Нали това беше за доброволчески младежки организации?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Не, няма да оттегляме предложението, колеги. Спомням си тогава дебатирахме и ние продължаваме да държим на това, че не можем да заменим изцяло доброволческите организации, защото не всички, този закон касае само младежките доброволчески организации, той не касае всички доброволчески организации и това беше мотивът, това беше спорът, когато коментирахме.
Текстът, който беше предложен “доброволческите организации могат да предоставят”, а нашето предложение е “младежки организации, осъществяващи доброволческа дейност”.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Толкова съществено, че...
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря за оценката.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Становището на министерството бих искал да чуя.
МАЯ ТОДОРОВА: Всъщност не виждам проблеми, ние си държим на нашия текст. Тоест за нас нашият текст е коректен. Така че моля да не се подкрепи предложението на народните представители. Благодаря.
В смисъл да не се ограничават организациите само и единствено до младежки организации в доброволчеството, тоест младежки доброволчески. Нали все пак търсим малко по-широк кръг организации.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Разбира се.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Извинявайте, госпожо заместник-министър, обаче това, което казвате в момента, просто е, меко казано, безотговорно. Разглеждаме закон за младежта и коментираме през цялото време дейностите на видове младежки организации. И в частта младежко доброволчество неслучайно цялата глава в този законопроект се казва „Младежко доброволчество – младежка добровоческа дейност”. Ние не говорим, когато ние искахме да говорим за доброволчеството като цяло, за сетен път днес го вкарваме в зала и пак не минава. Така че просто в момента, това което казвате...
МАЯ ТОДОРОВА: Нека само да уточним и аз още веднъж ще го кажа, това сме го коментирали преди това – младежките дейности в България се осъществяват не само и не единствено от младежки организаии. Младежки дейности осъщестяват и други неправителствени организации. И нека да Ви кажа, че половината от МИКЦ-те, тези организации, които всъщност са реализирали проекти по програма Едно, програма МИКЦ, подпрограма МИКЦ, половината от тях не са младежки организации, но това не им пречи те да осъществяват младежки дейности. Да, в това число доброволчески, едно и също, в смисъл...
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз мисля да преминем към гласуване по една много проста логика и тя е на общото и частното – младежки организации е общо, а младежки организации, осъществяващи доброволческа дейност, е частно. Поне така ме учи логиката.
Подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Който е “за”, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “за” – 7, “против” – няма, “въздържали се” – 9.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 24.
Моля, който е “за”, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – 7, “въздържали се” – няма.
По § 25 е постъпило предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Заповядайте да представите Вашето предложение, уважаеми колеги.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Предлагаме да отпадне. Мотивите, с които го предлагаме да отпадне са, че не винаги организатор на проявата е доброволческа организация и не може да отъждествим двете понятия. И коментирахме, ако си спомняте, колеги, за тези, които са забравили и които са нови, коментарът беше, ако примерно БЧК накараме да направят проявата и тях ли ще ангажираме с, въпреки че тя е доброволческа, но може примерно едно училище да е организатор на проявата, то не е доброволческа организация.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да, благодаря.
Имате думата за предложението си, госпожо Тодорова.
МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Точно в този дух. Предложението е в чл. 42 думите ”организаторът на проявата” просто се добавя и “доброволческата организация”. Това допълнение просто за доброволческата организация. Тоест не се заменя организаторът на проявата с доброволческата организация, просто се добавя доброволческата организация – “и/или”, както прецените.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: “И/или”. Ако е “и”, задължаваме и става още по-тромаво, “или” трябва да бъде.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Пак ще кажа, че това е изключително стойностно и важно допълнение.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Много блрагодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Какво да направим. Кой прави официално предложението? Министерството? Добре аз го правя тогава.
Предложението е “или доброволческата организация”. Моля, който е съгласен с така направеното предложение, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 16. “против” – няма, “въздържали се” – няма.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Да оттеглим нашето, да не...
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Оттегляте ли го за протокола? Да отпадне параграфът.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Добре, оттегляме го.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25 с така направеното редакционно предложение, прието от комисията.
Който е “За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 16.
Благодаря колеги.
По § 29 няма постъпили предложения.
Министерството ще направи предложение. Имате думата.
МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Аз просто искам да оттегля нешето предложение за§ 29 по-точно чл. 45, тъй като, всъщност вписването в Националната информационна система за младежта е право на организациите и то не би следвало да бъде задължение.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз тогава правя предложение § 29 да отпадне и мисля, че единият месец, който имахме, е дал възможност на министерството да помисли в правилната посока, че правото е преди задълженията.
Има ли други предложения? Ако няма, моля, който е съгласен § 29 да отпадне, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” - 7.
Благодаря на всички.
По § 30 няма постъпили предложения.
Изказвания, мнения в залата?
Който е съгласен с текста на вносителя по § 30, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – 7, “въздържали се” – няма. Благодаря.
Тридесет и първи параграф – няма постъпили предложения по него, по § 32 също няма постъпили предложения.
Ако няма предложения в залата, който е съгласен с редакцията на параграфи 31 и 32, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: “За” - 9, “против” – няма , “въздържали се“ – 7.
Благодаря ви колеги.
По § 33 има писмено предложение на госпожа Милена Дамянова. Ще го представите ли?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По принцип имаме претенцията към цялата глава “Младежки обекти”. Нещо, което коментирахме и в едно от предишните заседания, не си спомням вече в кое беше, какво правим в ситуацията? Тук са текстовете, касаещи публично-частното партньорство.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Отменихме закона.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Закона го отменихме на първо четене. Тук има текстове, съобразили сте го с това. Това беше единият ми коментар.
В чл. 48 беше едното предложение – ал. 5 да отпадне. Това касаеше темата по ЗУТ. Ами, смятаме, че това трябва да бъде уредено в ЗУТ.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: То си е уредено в ЗУТ.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Не са точни, мисля, че ние всъщност искахме това да бъде в Заключителните разпоредби. Да бъде уредено в отделен параграф в Заключителните разпоредби този момент със ЗУТ. Да. Това беше по чл. 48.
По чл. 53 – ал. 4 и ал. 5 искаме да отпаднат. Това беше другото ни предложение.
По чл. 55 ал. 1 да отпадне, но това казахте, че ще го има като редакция за публично частното партньорство.
И в чл. 56 ал. 3 и ал. 4 – това беше възможността, която дават тук текстовете за подпомагане на нетолкова младежки организации, защото според нас в тези текстове, тоест тези текстове, ако останат така, могат да позволят една скрита форма на подпомагане от държавата или съответно от общината в зависимост от това каква собственост са обектите на различни от младежки организации лица и субекти. Това според нас крие рискове и затова смятаме, че е по-добре вместо да има съмнение и да дава възможност за тълкувателни казуси, да отпаднат тези две алинеи – 3 и 4, да. Това беше за собственост на държавата. С изключение могат да се ползват и тези общи обособени части за обслужващи спомагателни дейности, че могат при определени условия да се дават на други организации, освен младежки, в младежките обекти. Това е § 33. Нали не пропускам нещо?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Не. Други мнения?
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Параграф 33, следните изменения, започвам ги от чл. 48 до 55.
Чл. 48 да се измени така:
„(1) Планиране и проектиране изграждането на младежките обекти се извършва при спазване на следните изисквания: с подробните устройствени планове на населените места се предвиждат младежки обекти.
Младежките обекти се проектират и изграждат при спазване нормите за застрояване и проектиране на обществени сгради на нормите за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии.
(2) В младежките обекти се създават условия за достъп и участие на младежи с увреждания.
(3) В националните места с население над 20 хиляди жители общините създават условия за разкриване на младежки обекти на лесно достъпно място.
(4) В населени места с население над 10 хиляди жители при заявен писмен интерес от младежка организация, която отговаря на условията на чл. 19 и чл. 20, общините създават условия за разкриване на младежки обект.
(5) Младежката организация по ал. 4 следва да има седалище или клон със седалище в общината, на чиято територия е заявен интерес за разкриване на младежки обект.
(6) Държавата и общините създават условия за развитие на младежки дейности, инициативи и услуги, насърчават инициативите на физически и юридически лица в изграждането на младежки обекти.
(7) Тук е и ал. 5, като вносител.”
„Чл. 49 да се измени така, както е по вносител:
„Младежките обекти или обособени части от тях, които се предоставят на държавните органи за изпълнение на функциите им, при провеждане на държавна политика за младежта”.
Чл. 50, ал. 1 и ал. 2 да се измени така:
„Чл. 50 (1) Министерството на младежта и спорта води публичен регистър на младежките обекти, който включва:
1.Младежки обекти държавна собственост.
2. Младежки обекти общинска собственост.
3. Младежки обекти, управлявани от търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината.
(2) Юридическите лица, на които са предоставени за управление или са собственици на младежки обекти с обществено предназначение, заявяват тези обекти за вписване в регистъра по ал. 1.”
Чл. 51, ал.1 и ал. 3 да се изменят така:
„Чл. 51 (1) Общинските съвети определят общинските обекти за младежки дейности и услуги и техния статут, условията и реда за предоставянето им за ползване на младежките организации по чл. 19, 22, 31а и вземат решение за разпореждане с тези обекти.
(3) Юридическите лица, на които са предоставени за управление или са собственици на младежки обекти с обществено предназначение, заявяват тези обекти за вписване в регистъра по ал. 1.”
В чл. 52, ал. 2, 5 и 6 да се изменят така:
„(2) Държавата и общините могат да предоставят безвъзмездно, изцяло или частично за определено време ползването на младежки обекти на младежките организации по чл. 19, 22 и 31а при условие и по ред, определен от Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
(5) Спортните обекти и съоръжения, собственост на държавата и на общините, които са предоставени на спортна организация, могат да се използват безвъзмездно от младежките организации по чл. 19, 22 и 31а, в които не по-малко от 50 на сто от членовете са младежи с настоящ адрес в съответното населено място, при условия и ред, определени от ръководството на спортната организация.
(6) Общинските съвети определят реда, по който младежките обекти общинска собственост използват младежите от съответната община за техни инициативи.”
Чл. 53, ал. 1 и 2 да се изменят така:
“Чл. 53 (1) Младежките обекти или обособени части от тях публична и държавна, публична и общинска собственост могат да се отдават под наем при условията на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост чл. 17, ал. 7 от Закона за общинската собственост на младежки организации по смисъла на чл. 20, които са юридически лица с нестопанска цел, за осъществяване на обществено полезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота.
(2) Младежките обекти или обособени части от тях в частна, държавна и общинска собственост могат да се отдават под наем при условията на чл. 19 от Закона за държавната собственост, чл. 14 от Закона за общинската собственост на младежки организации по смисъла на чл. 20, които са юридически лица с нестопанска цел за осъщестяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота.”
Точка 7 – чл. 55 да отпадне. Това е.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин председател, извинявам се, отивам на друга комисия. Мога ли да гласувам с колегите? Блаогдаря много.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да, ще бъде отбелязано в протокола.
Благодаря, господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Чл. 56 става чл. 55 и в ал. 1 думите “национално младежко представителство” се заменят с “национални младежки представителства” и т. 8, чл. 57 става чл. 56.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, господин Багдасаров.
Моля за становището на Министерството на младежта и спорта по предложенията на народните представители Милена Дамянова и група и по редакцията, предложена от народния представител Багдасаров.
МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Министерството на младежта и спорта приема предложението на народния представител Багдасаров. Считаме, че неговата реакция е коректна, така че не възразяваме срещу това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Законът за публично-частното партньорство е минал на първо четене. Предстои второ четене. Процедурният ми въпрос е: какво се случва, ако той не завърши второ четене в залата и продължи да съществува? Затова в началото предложихме този текст, тоест законопроектът да се отложи като гледане, защото очевидно във вторник ще стане ясно кои законопроекти ще вървят напред и кои няма. И съответно да се съобразят необходимите текстове.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Отговорности носим.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ама какви възможности. Отговорност носят, Маргарита, хайде да си говорим, отговорност за текстовете носят народните представители, не експертите, съжалявам много.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Хайде тонът малко да го...
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, тонът е точно такъв, господин председател! Не смятам, че един експерт трябва да дава становище по това какво може, какво не може, какво да мислят народните представители.
Питам какви са процедурните възможности, ако Законът за публично-частното партньорство не бъде отменен и продължи да съществува? Какво правим ние с тези текстове?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Тези текстове са съобразени точно с това, че той примерно няма да бъде отменен. Мисля, че е така поне, като четохме.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще бъде отменен. С това са съобразени, защото това е така. Точно така. Те са съобразени с това, че той ще бъде отменен.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Тогава моето предложение е § 33 на този етап да не го приемаме на второ четене и да видим какво ще се случи.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това предлагаме, защото няма смисъл след това да правим един доклад, другата седмица...
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Този параграф го отлагаме.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Именно. Така или иначе във вторник...
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Има ли други процедурни предложения.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма смисъл да вкарваме едни доклади в залата, после да връщаме и става пълна какафония в зала.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Добре, съгласен съм. Който е съгласен за това процедурно продложение, моля да гласува.
По § 34 няма постъпили предложения.
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Параграф 34 – допълнителни разпоредби, се правят следните изменения и допълнения – “т.1, § 1 се изменя така: “по смисъла на този закон:младежи са лица на възраст от 14 до 29 години, включително”.
2. младежки обект са недвижими имоти или обособена част от него и принадлежащите им терени, които са предназначени за осъществяването на младежки дейности, инициативи и услуги по смисъла на чл. 18, ал. 1 и на младежкото доброволчество.
3. доброволческа организация и юридическо лице с нестопанска цел, чиято предметна дейност включва привличане, организиране, обучаване и мотивиране на доброволци и за която дейност са приети съответните вътрешни правила.
4. публично подпомагано доброволчество е всяка инициатива, проект или друга дейност, която се изпълнява със средства от държания бюджет чрез Националната програма за младежта, оперативни програми и други източници на публични средства и което цели привличане и мотивиране на младежи на доброволни начала.»
Параграф 2 се изменя така:
„Параграф 2. Разпоредбите на този закон по отношение на непълнолетните лица се прилагат доколкото в Закона за закрила на детето не е предвидено друго”. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Една корекция, господин председател.
Точка четвърта след “друга дейност”, се добавя “по чл. 18”.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Най-напред да питам все пак за мнението на министерството по направеното предложение на господин Летифов.
МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Министерството на младежта и спорта смята, че предложението е абсолютно коректно и би могло да бъде прието. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря. Други предложения?
ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В предложението за редакция на § 34, точка 3 – доброволческа организация юридическо лице с нестопанска цел. Така. Само че регистрациите по този закон има два вида – в общесвена полза и в частна полза. Ние прескачаме ли това, че могат да бъдат и в двете, или искаме да бъде в обществена полза? И аз мисля, че една доброволческа организация трябва да бъде в обществена полза, а не да бъде в частна полза.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Моля за становище на Министерството на младежта и спорта.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Още един въпрос, само една секунда, извинявам се, за да отговорите едновременно.
Самото понятие ”доброволческа организация” откъде се появи? Нова дефиниция, която сега я предлагате Вие?
МАЯ ТОДОРОВА: Да.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: На базата на това, че имаме глава “Младежко доброволчество”, ние обобщаваме от “младежката доброволческа дейност” въобще понятието “доброволческа организация”. Ами, би било да е добре да е “младежка доброволческа” тогава.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това именно да се уточни дали е частна, или обществена.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Смятам, че становището трябва да е в обществена. Иначе става частна организация.
Съвсем коректно е. Защото иначе, ако е в частна, не би трябвало да бъдат подпомагани държавни и общински и така нататък, и така нататък.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Няма как да ползват публичен труд.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Затова тук трябва да се уточни, че е в обществена полза. Когато е в обществена, тогава има шанс да получи помощ. Докато, ако е в частна полза, защото пак Ви казвам, в Закона за юридическите лица с нестопанска цел могат да бъдат два вида организации – едната в обществена полза, другата в частна полза.
МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Принципно Министерството на младежта и спорта не възразява срещу така направеното предложение. Тази формулировка, поне аз доколкото я разбрах, считам, че е коректна. Само да помоля все пак, ако може да е по-точно формулирано.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: То е достатъчно ясно.
МАЯ ТОДОРОВА: Тоест това предложение ли е?
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: След “нестопанска цел” се добавя “в обществена полза”.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Единствено след “с нестопанска цел в общестена полза”.
МАЯ ТОДОРОВА: Да, за тази формулировка помолих всъщност.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Регистрирано за извършване на обществено полезна дейност.
МАЯ ТОДОРОВА: За тази формулировка помолих. Няма проблем.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Който е за така напавените предложения от господата Летифов и Чолаков, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 16.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип заедно с приетата редакция на народните представителите Летифов и Чолаков.
Който е “За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: “За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” – 7.
Допълнителна разпоредба.
Подлагам на гласуване предложението за наименование на подразделението.
Моля, който е “За”, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” – 7.
По § 35 няма постъпили предложения.
Който е съгласен с текста на вносителя по принцип, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” – 7
“Заключителни разпоредби”.
Който е съгласен с наименованието на подразделението, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” – 7
По § 36 има постъпили предложения.
Имате думата, госпожо Пенева.
ЖАРА ПЕНЕВА: Благодаря.
Моето пердложение е по § 36 и да придобие следната редакция.
Параграф 36: В тримесечен срок от влизането в сила на този закон, министърът на младежта и спорта издава наредбата по чл. 18.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
Моля за становището на Министерството на младежта и спорта по направеното предложение от народния представител Жана Пенева.
МАЯ ТОДОРОВА: Министерството на младежта и спорта не възразява срещу така направеното предложение по отношение на тримесечния срок.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ако няма други предложения, подлагам на гласуване редакцията на госпожа Пенева.
Който е “За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” – 7
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 36 по принцип заедно с приетата редакция на народния представител Пенева.
Моля, който е “за”, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” – 7
По § 37 няма постъпили предложения.
Госпожа Пенева има предложение.
ЖАРА ПЕНЕВА: Параграф 37 придобива следната редакция:
“Параграф 37 Министърът на младежта и спорта в срок до четири месеца от влизането в сила на този закон издава наредба по чл. 42б, ал. 1.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Моля за становище на Министерството на младежта и спорта.
МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря.
Министерството на младежта и спорта счита, че така направеното предложение от народния представител Пенева може да бъде прието.
Благодаря ви.
ЖАРА ПЕНЕВА: С риск да стана досадна, последно.
Параграф 38 в Закона за борба с трафика на хора, обнародван в “Държавен вестник” бр. 46 от 2003 г., изменение и допълнение бр.86-2005 г. в чл. 4, ал. 2 след думите “оразованието и науката” се добавя “заместник-министър на младежта и спорта” и на края се добавя “и представител на националното младежко представителство”.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мнението на Министерството на младежта и спорта по така направената редакция от народния представител госпожа Жара Пенева?
МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Министерството на младежта и спорта счита, че би могло да бъде прието предложението от народния представител Пенева с лека корекция. Когато говорим за национално младежко представителство, държа да припомня, че ние приехме, че е възможно да има повече от едно национално младежко представителство, така че си мисля, че по-скоро говорим за национално младежко представителство, а не за националното младежко представителство. Може би е въпрос на редакция. Мисълта ми е, че е повече от едно младежко представителство. А когато кажем ”националното младежко представителство”, визираме едно според мен. То е въпрос действително на редакция и на правилно, на коректно изписване. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте.
ВЯРА МАЦЕВА: Тъй като трябва да бъде коректно, само “представител на национално младежко представителство” някак си виси, да го уеднаквим, както беше предложението в § 6 “и по един представител на всяко национално младежко представителство”.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Има ли други предложения?
МАЯ ТОДОРОВА: Ние считаме, че така е коректно, да.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
Ако няма, предлагам да гласуваме направеното предложение от народния представител Жара Пенева с направената редакция.
Който е “За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” – 7.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за § 38 заедно с приетата редакция на народния представител Жара Пенева и направеното редакционно допълнение.
Който е “За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” – 7.
Няма постъпили предложения за поправки в § 39.
Който е съгласен с текста на вносителя за § 39, моля да гласува.
Правя редакционната поправка, както в § 38.
ВЯРА МАЦЕВА: Параграф 39 да се уеднакви с § 38 “и по един представител на всяко национално младежко представителство”.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Моля, който е съгласен с текста на вносителя по принцип и направената редакционна поправка, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 9, “против” – няма, “въздържали се” – 7.
По § 40 е постъпило предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители за създаване на нов § 40.
Моля да представите предложението.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Това касае младежките обекти и след като взехме решение да отложим за другия път, да отложим и това.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това ли предлагате?
Моля, който е съгласен с направеното предложение за отлагане на разглеждането на § 40 във връзка с отложения § 33, да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 16.
Постъпило е предложение от народния представител Милена Дамянова и група.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Това е обвързано. Правя предложение да го отложим.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 16.
И остава последният параграф. Аз правя предложение, всъщност ние не сме го гласували, така че предлагам последният параграф, който аз трябваше да предложа, също да бъде отложен.
Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 16.
По точка “Разни” съм длъжен да дам думата, ако има някой по тази точка да предложи нещо.
Заповядайте, господин Чолаков.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Нека гостите от министерството, искам да предупрадя комисията – слушахме министърката на парламентарен контрол, но трябва да Ви кажа, че има изключително забавяне на средствата от министерството. Това господин Таню Киряков го подсказа, аз го потвърждавам и трябва да Ви кажа, че има спортове, не всички, но голяма част от спортовете все още не са получили спомагателното си финансиране от Министерството на младежта и спорта.
И много държа другата седмица някой да дойде да ни даде обяснение – докога ще продължава, докога ще се изпълнят задълженията на Министерството на младежта и спорта да си финансират клубовете, които са определени от тях – Министерството на младежта и спорта. И това е много важно, защото наистина има клубове, които от месец януари, имайте предвид, те са не на самоиздръжка, не на самотек, те са пред самоубийство, грубо казано.
Спортно-състезателната дейност на клубовете върви независимо януари ли е. Докато спортно-състезателната година започва от месец септември на едната и завършва май, юни, юли, август, на другата. Така че трябва да се има предвид това от министерството, когато започнат да определят средства и по-бързо да изискват договорите и по бързо да се изпускат средства, които са необходими за спортната дейност. Оставете това за друго какво ползват парите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз Ви благодаря за този сигнал. Аз също имам такива не малко сигнали. Ще говоря с ръководството на министерството в лицето на министърката и ако се наложи на следващото заседание на комисията ще имаме изслушване по този въпрос.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Извинявайте, господин председател. За да бъдем малко по-конкретни – да каже толкова проценти на толкова спортове са изплатени, на толкова преди три дни ги изплатих и накрая остава да изплатя толкова.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Като в резултат на нашето заседание, ще чакам отговор най-много до понеделник. Ако до понеделник няма отговор, просто ще насрочим изслушване на министърката. Имаме това право.
Аз се надявам, че Вие ще предадете също това нещо – представителите на министерството, макар че Вашият ресор е друг, на по-голямата част, но това е въпрос, който не търпи отлагане.
Ако няма други въпроси?
Благодаря на всички за участието и приятна вечер!


(Закрито в 16,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО МОНОВ




Стенограф:
Маргарита Крачунова