П Р О Т О К О Л

---

На 2 юли 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта със следния дневен ред


ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министър професор Мариана Георгиева, съгласно
чл. 26 от Правилника за организация дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-63, внесен от Ваня Добрева и група народни представители на 17.06.2014 година.
3. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-64, внесен от Милко Багдасаров и Ваня Добрева на 17.06.2014 година.
4. Разни.

Заседанието беше ръководено от председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Христо Монов.
(открито 15.10 часа)

ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Добър ден, уважаеми колеги и гости!
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния дневен ред:
1. Изслушване на министър професор Мариана Георгиева, съгласно
чл. 26 от Правилника за организация дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-63, внесен от Ваня Добрева и група народни представители на 17.06.2014 година.
3. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-64, внесен от Милко Багдасаров и Ваня Добрева на 17.06.2014 година.
4. Разни.
Веднага искам да кажа, че имах намерение да преномерираме точките, но тъй като уважаемата госпожа министър има ангажимент в Президентството в 16.00 часа, Ви предлагам да започнем с първата точка, а именно тъй нареченият “Блиц контрол”, съгласно чл. 26 от Правилника за организация дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения по дневния ред?
Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува!
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 16. Приема се единодушно.
Благодаря Ви.
По всички точки от дневния ред наши гости от Министерството на младежта и спорта уважаемата госпожа министър Мариана Георгиева, господин Николай Боршуков – началник на кабинета на министъра, господин Радослав Димитров – директор на дирекция “Правна”, господин Красимир Димитров – директор на дирекция “Връзки с обществеността и протокол”, госпожа Виолета Нинова – директор на дирекция “Елитен спорт”, както и областният управител на Област Бургас господин Павел Маринов.
И така преминаваме към блиц контрола. Ще Ви моля да спазвате времевите граници на процедурата.
Има думата за първи въпрос Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте колеги!
ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър Георгиева, уважаеми гости, уважаеми колеги.
Още при правенето на бюджета, когато видях, че средствата, които ще се отпускат за спорт, се увеличават, тогава лично поздравих министър Георгиева, че се е преборила отлично за нашия отрасъл, но имам едно мислене, което - повечето пари, добре управлявани, би трябвало да дадат добри резултати.
Какво ми направи впечатление през тази година след като средствата бяха разпределени по отделни политики? Това е, че средствата, които отделихме за спортните клубове, си останаха същите, които бяха при бюджет 39 милиона. Средствата, които са за високо спортно майсторство, за подготовка на елитни спортисти, са също завишени, но при тях, което и госпожа Георгиева го казва с гордост и е правилно, че съумява за 220 дена подготовка да се осигури на националните състезатели, аз мисля, че и в предните беше нещо подобно, но не е толкова важно.
Сега, става дума за следното. Тези национални състезатели – те къде се раждат? Те се раждат от клубовете. Защото ние сега ще ги раздадем на тези национали. Да, ще ги подготвим много добре след 220 дена и е ясно, че ще бъдат много добре подготвени. Става дума, те се раждат в клубовете или клубът е генетичната единица, която произвежда състезателите. И съм убеден – вече дали ще е с това правителство или с друго, не играе роля, но става дума, че ние трябва да заложим пари там, където се раждат спортисти, там, където се подготвят, там, където е началният стадий на обучение. В един момент ние слагаме малко каруцата пред коня.
Просто въпросът ми е следният. Вие да ме убедите, че това е правилното, че за това влагаме повече средства в представянето на националните състазатели - било то за подготовка на олимпийски, на световни, на европейски първенства. Кое Ви е накарало по този начин да правите политиката?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз.
Имате думата, госпожо министър.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Чолаков.
Започвам от ключовото звено във въпроса Ви – как да Ви убедя, че това е правилно. Времето ще ни убеди всички заедно, времето, че това е правилно. По повод на това Ви притеснение, че даваме подчертано повече средства за подготовката, за националните състезатели, че те са израснали от клубовете, аз не възразявам, че са израснали от клубовете, както не възразявам разбира се, и срещу дефинитивната истина, че клубът е ядрото, майката, естествената начална среда на раждането на състезателя, какъвто и да е той, който и да е той. Само че, аз не виждам противопоставяне между политиката на Министерството на младежта и спорта да се отпускат по-голям размер средства за подготовката на националните състезатели. Първо. И не виждам никакво противоречие със средствата, които отпускаме на клубовете. Защо? Защото ние отпускаме средства, Вие казвате общият размер е почти същият. Да, обаче, както на миналото заседание тук, когато участвах, се разбра, обаче ние не даваме този еднакъв размер на еднакъв брой клубове.
Първо.
Второ. И миналия път се каза, че има клубове, които имат много чувствително завишение на средствата. Вие миналия път зададохте въпрос с притеснение, вярно ли има клуб, който е получил над 120 хиляди лева. Ето, значи има клубове, които получават наистина също толкова чувствително по-висок размер средства, почти като пропорцията на завишените средства на националните състезатели.
Повтарям. Намален е броят на клубовете, които се финансират с тези средства, което значи, че са налични клубове, които имат по-добро финансиране в сравнение с миналата година.
Първи пункт.
Втори пункт, ние даваме средствата, господин Чолаков, за дейност, за спорт, а не просто за бюджета на клуба. И даваме средствата, и са изчислени средствата по параметри, които са обективни и са дълбоко безспорни в естеството. Когато се дават пари за спорт и спортна дейност, аз не виждам по-обективен и по-категоричен параметър от брой състезатели, от брой треньори, от съотношение, от участие в първенства - държавни, международни, от постижения. Мисля, че това е безспорна скала от параметри. Така че, като разберат клубовете, че парите, които държавата дава са пари за спорт и спортна дейност, единствено и само, и че държавата е в не по-малко ясно и категорично съзнание, че това не са всичките необходими на клубовете пари, защото клубът има и други дейности, вън от строго измеримите по този начин, всичко ще е наред. И зависи от спорта, от спортната дейност и от постиженията на клуба по тази философия на финансиране в следващото раздаване на средства, в следващата бюджетна рамка, те да се сдобият с чувствително повече средства. И така ще се гордеят, че множат национални състезатели, защото това е славата на спортния клуб.
Затова казах в началото на отговора си, че времето ще ни убеди, че няма друг по-категорично обективен и по-правомерен в името на спорта и в интерес на спорта, механизъм на политиката на министерството по отношение на спортните клубове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз благодаря, госпожо министър.
Господин Чолаков, имате думата да изразите отношението към отговора.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Донякъде съм удовлетворен, но вълнува ме все пак още нещо. Както Вие казвате, правилно, че парите, които отпуска министерството или общината, те са за подпомогане, те не са за изцяло финансиране на спортната дейност на клубовете. Правилно. И аз така го разбирам.
Става дума обаче, предполагам, че не сте достатъчно запозната, как се финансира един клуб. Изключително тежко е. Ама изключително. Така че, примерно, в община Ямбол аз съм съумял да издействам от общината безброй пари, безброй, много повече от всички клубове, които получават от Министерството на спорта. Струва ми се, че там трябва да бъде разковничето, да не го броите, че само трябва малко да подпомагаме. Ако трябва да се вкара един от критериите - да бъде спорната дейност на клубовете, спортната дейност. Просто го подсказвам като критерии. Да бъде засилена спортната дейност – значи, участват в толкова състезания, да получат на база на това...
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Има го.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Не, не, аз знам, че го има, но не е достатъчно като тежест. В такъв смисъл го казвам. Аз знам, че го има. Чел съм го достатъчно добре. Но да помогнем на тези клубове, защото клубовете, пак което ви казах, са генетичната единица. Ако съумеете там да вкарате повече пари, говоря за следващ бюджет или пък за стимулиране някакво допълнително, което Вие ще решите какво да бъде, как да бъде стимулирано - клубове, които работят. Говоря в течение на годината. Да не бъде, когато се определят в началото на годината, разпределят, средствата, а да бъде в течение на годината. Така някои клубове да бъдат стимулирани, които работят изключително много за правенето на национални състезатели.
В такъв смисъл Ви го казвам. Защото е много тежко положението на клубовете. Това че националните ни състезатели - те ще се родят от тези клубове, защото ние сега колкото и пари да им дадем, те ще постигнат добри резултати след като водят една, както слушах Вашето последно изказване, нали, централизираната подготовка, тя ще роди много по- добри резултати. И е правилно. Само че пак Ви моля помислете за клубовете.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, колега Чолаков.
Имате думата, госпожо министър.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин Чолаков, благодаря. Но искам да Ви уверя, че политиката на министерството е в такава посока, в каквато са Вашите очаквания.
Първо, обръщам внимание, че ние сме само един от източниците на финансиране, където сме заедно с общините, че ние не формираме и сме в съзнание, че нашите средства не формират бюджета на клуба, защото клубовете не са второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Обръщам внимание също така, че нашата нова система на финансиране – Програмата за финансиране на спортните клубове, е гъвкава. Аз го казах, когато правих отчет на пресконференцията и имам удоволствието да го кажа и тук. Програмата за финансиране на спортните клубове е гъвкава в такава степен, че в хода на бюджетната година, ако се случват първенства и ако се случват постижения за спортна дейност от съответни състезатели, то това нещо ще бъде своевременно в хода на бюджетната година отново финансирано в някаква степен, съобразно бюджета на министерството. Значи сме с абсолютно, как да кажа – гъвкава, отворена и конструктивна политика, след като сме готови да бъдем реактивни в хода на спортната дейност на отделните клубове.
Мерси.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
Следващата поред парламентарна група е тази на Коалиция за България. Има ли въпроси от колегите?
Господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Госпожо министър, предвид двата законопроекта, които сме внесли и които смятаме, че бързо трябва да се отговорят, отказваме се от предварителни въпроси, за да можем да чуем после и Вашето мнение за нашите два законопроекта.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, господин Багдасаров.
Парламентарната група на Движението за права и свободи?
Също няма.
Значи, отново ролетката идва до Вас, уважаеми колеги от Парламентарната група на ГЕРБ. Имате думата за въпроси.
ИВАН ЧОЛАКОВ: В началото на мандата бяхме поставили задача към министерството, не знам тогава дали бяха встъпили във власт този кабинет или беше все още служебният, но имаше задача, с която да ни се представи информация за наличието на националната спортна база. С какво разполагаме в България освен с тази база, която притежава министерството като национална спортна база и състоянието на спортната база в България. По отделни общини. Това го поставихме преди десет месеца, поне.
Госпожа Георгиева, извинявайте, но дали са Ви запознали с това питане, което имахме? Защото, когато имаме информация за базата за правене на спорт, това значи, че вече можем да следим, да изискваме какво се прави. Иначе така всеки, който дойде и си прави някъде, а ние не знаем дали там е необходимо. Защото дори и за масов спорт, когато госпожа Георгиева говори, аз не съм убеден, защото се говори примерно за строителство на спортна база, спортната база я свързваме с масовост. Масовостта се свързва с брой хора в населени места. Значи, това е масовост. А не с брой изградени обекти.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
Имате думата, госпожо министър.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин Чолаков, по повод на първия Ви въпрос за националната спортна база като съвкупност от спортни обекти и съоръжения в национален мащаб, ще Ви кажа – аз си спомням за този интерес от Ваша страна, но Вие тогава ми обърнахте внимание, че ще ми изпратите конкретно писмо. До мен не е стигнало. Мога само да отговоря блиц, че Министерството на младежта и спорта прави регистър за спортните обекти и съоръжения. Той обаче не е завършена величина към днешна дата, но е в един много висок процент работата по регистъра. В много близко време това ще бъде факт изцяло. Мога обаче да поема ангажимент, че в останалите два работни дни на седмицата – утре и вдруги ден, това, което имаме като регистър, като регистрация в днешния ден в Министерството на младежта и спорта, ще Ви го изпратя в писмо, за да имате съзнание към момента каква картина има налична в Министерството на младежта и спорта. Това първо.
Казвам че това е все още в насипно състояние, защото аз си представям, че след като регистърът е с попълнени точки по спортни обекти и съоръжения, част от неговата философия е да се дадат сегментите по общини, по брой население, по видове съоръжения, съобръзно спецификата на отделните спортове, тогава за мен означава, че регистърът е действително функционален и функциониращ като смислена категория, като философия. Затова казвам, че все още има работа и то по същество, а не като технологично изпълнение.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте!
ИВАН ЧОЛАКОВ: Госпожо министър, защото аз прочетох това, което сте казали на пресконференция, а това съм убеден, това ме убедихте достатъчно силно за равнопоставеността.
Става дума за следното. Двайсет милиона са инвестициите за спортни обекти и съоръжения за развитието на масовия спорт. В такъв смисъл, че, тук е сбъркано според мен или са го извадили по погрешен начин. Защото равнопоставеността е различно от масовостта. В такъв смисъл. Защото чета и аз. Нямаме толкова чести контакти с Вас, за да мога да имам Вашето мислене.
И последно само. В договорите, които сключихте - министерството с клубовете, вътре опоменато ли е на колко транша парите ще бъдат отдавани или не. Само Вие го обявихте, че ще бъдат така, давани или са опоменати вътре в самите договори?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо министър!
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Чолаков, в договорите не е опоменато, че ще бъдат превеждани парите на два транша. Но, де факто и де визу, клубовете са в съзнание, защото аз миналия път представих дългата работа съвместна, докато стигнем до официализирането на този документ, на договора, когато ми задавахте въпрос, защо така или иначе сме се забавили и аз представях как изглежда технологията на контакта между Министерството на младежта и спорта и спортните клубове по изготвянето и подписването, финализирането на договорите.
Това първо.
На два транша е преводът, като към края на юни оставаха много малък брой десетици клубове, които не са си получили средствата и го заявих, че в крайна сметка, това означава, че съотносимо с миналата година, когато при миналите механизми на финансиране за спортните клубове парите са превеждани на четири транша, в крайна сметка, като направим заключението, тази година в никакъв случай не е нито по-малко финансирането, нито забавено, обратното – има макар и незначителен, но превес към по-своевременното в крайна сметка като размер на средствата, по-своевременно финансиране към края на юни на спортните клубове.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
Доколкото разбрах, другите две парламентарни групи нямат въпроси. Мисля, че се вместихме във времето и уважаемата госпожа министър ще може да се включи в инициативата при господин президента.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред – обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-63, внесен от Ваня Чавдарова Добрева и група народни представители на 17.06.2014 година.
В тази точка освен областният управител на област Бургас ще вземат участие и уважаемият господин Пенчо Гешев – ректор на Националната спортна академия, както и народният представител Кирчо Атанасов от Комисията по наука и образование.
Давам думата на вносителите да представят мотивите си за внесения законопроект за допълнение.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря уважаеми господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин ректор!
Мотивите към нашия законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, използвам възможността да кажа, че сред подписалите този законопроект, са и двамата ни олимпийски шампиони, членове на Вашата комисия – господин Георги Мърков и Таню Киряков. Всъщност, мотивите са пред Вас, аз само ще обърна внимание върху философията на този законопрект, като разбира се ще помоля господин ректора, по подробно да коментира необходимостта от предложенията, които правя. Както всички знаете, проблемите със собствеността на Националната спортна академия в София и в Несебър, са проблем на вече трето Народно събрание. Последното Народно събрание прие през 2013 г. на 20 февруари нарочен мораториум върху тези територии, което смятам, че беше едно изключително национално отговорно решение.
В този аспект, продължавайки именно работата и философията в тази посока за защита на Националната спортна академия, ние предлагаме тя да бъде разглеждана и да бъде включена в чл. 47а, ал. 1 от Закона за физическо възпитание и спорта като бъде засилен нейния статут на обект с национално значение. Само ще кажа, че така се случва, че през годините на прехода, голяма част от териториите на националната спортна база на Националната спортна академия попада под най-различни реституционни претенции и в София, и в Несебър. В крайна сметка ощетен е общественият интерес, държавният интерес и на този етап сме докарали нещата, доколкото знам, господин ректорът ще каже, но студентите от Националната спортна академия няма къде да упражняват съвсем естествените водни спортове, тоест да изпълняват в комплекс учебните планове по образователно-квалификационните степени “Бакалавър” и образователно-квалификационните степени “Магистър”. Заедно с това освен в тази образователна изключително важна дейност на Националната спортна академия през летния сезон академията и базата, особено в Несебър, се ползват и за социални дейности. Базата се предоставя на ученици, на студенти от други висши училища, които също им се дава възможност да спортуват. Така че смятам, че с това решение и с тази подкрепа, която се надявам, че ще бъде обща, и че Вашата комисия ще излезе с единно решение, разбира се, осъзнавайки, че е възможно да се прецезират в някакъв момент текстове, смятам че ние ще покажем на обществото, че общественият интерес е определящ за нас и успоредно с това, ще покажем че имаме необходимото уважение и подкрепа Националната спортна академия като държавно висше училище, ще се ползва именно от нашата подкрепа.
Благодаря за вниманието.
Може би господин ректорът... все пак е добре, тъй като ние винаги сме коментирали и добре сме работили с тях.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Нека все пак, тъй като технологичното време беше доста сгъстено и нямаме писменото становище на министерството, да чуем и становището на министерството и тогава да преминем към дебати.
Заповядайте!
РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ: Почитаеми господин председател, почитаеми дами и господа народни представители.
За протокола Радослав Димитров, директор на дирекция “Правна” в министерството.
От името на Министерството на младежта и спорта изразявам позицията, че в този му вид проектът за допълнение не следва да бъде приет, като изтъкваме няколко съществени съображения.
На първо място е налице една формално правна пречка по причина на това, че в чл. 47а, ал. 3 изрично е регламентирано, че приложение 1 и 2 към чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта могат да се изменят от Народното събрание, но забележете “по предложение на Министерския съвет”. В този смисъл считаме, че инициативата няма как да излиза от народни представители, а трябва да излезе от Министерския съвет именно като орган, който отговаря във висша степен за приемането на решения за разпореждане с имоти публична държавна собственост.
Следващото ни съображение, което вече е съображение по същество, ние го отнасяме до това, че законът в този си вид изрично е прогласил всички имоти публична държавна собственост, които са предоставени на Националната спортна академия за обекти с национално значение. В този смисъл няма защо да преповтаряме законодателят да стига до нова констатация, че водата е мокра, образно казано.
Изрично в ал. 4 на чл. 47а в сегашната редакция, в сегашния вид на закона се казва “спортните обекти и съоръжения публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия “Васил Левски”, са обекти с национално значение”. Ерго, законодателят вече е взел предвид особеното място на Националната спортна академия и нейните имоти за обучението на студентите и го е извадил пред скоба като изрично в ал. 4 на този текст той го е обявил, всичките тези имоти, за спортни обекти с национално значение. Този текст ние го считаме за специален спрямо особения ред за придобиване на статут на спортен обект с национално значение, какъвто е в чл. 47а, ал. 1. Така че считаме, че това вече е уредено и няма предмет и място за нова правна уредба, която да допълва. Просто проектът за допълнение на закона не дава никакъв нов дух и нов разум и не отстранява никакви празноти евентуално. Считаме, че аргумент в тази насока се намира и в Закона за висшето образование, а Националната спортна академия е висше учебно заведение. В чл. 89, ал. 2 от Закона за висшето образование изрично е казано, че всички недвижими имоти, които държавата предоставя на висшите учебни заведения, са публична държавна собственост. В препратка към текста, на който ви обърнах внимание преди малко – ал. 4 на чл. 47а, където е казано “спортните обекти и съоръжения публична държавна собственост, които са предоставени на академията, са обекти с национално значение”, считаме че това вече е уредено, изведено от законодателя пред скоба и не е необходимо да бъде допълван списъкът с приложение 1 и 2.
Касателно искането за включването в този списък на приложения и базата в Несебър, считаме че дори и да се преодолее това формално правно съображение, което изложих, даже и да се допълни списъкът с този обект, евентуалното включване на обекти в този списък, няма вещно право, тоест прехвърлително действие и не може да се счита, че с попадането в този списък, тази база ще получи някаква допълнителна особено правна закрила след тази, която е постигната вече с решението на Народното събрание за обявяване на мораториума. И в този смисъл считаме, че дори да попаднем в списъка на тези приложения, няма да бъдат преодолени евентуални материални, правни или вещноправни спорове, каквито допускам, че и към момента са на ход.
С оглед на тези съображения, считаме че в този му вид този проект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта не следва да бъде приет и не е подкрепян от Министерството на физическото възпитание и спорта.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви господин Димитров.
Давам думата на господин Павел Маринов, областен управител на Бургас, тъй като той оперира на терен и знае нещата по-добре от всички нас.
ПАВЕЛ МАРИНОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми членове, уважаеми представители на министерството.
Малко съм учуден от това становище, което току-що чух. Не бях подготвен дори да го чуя. Мислех, че ще чуя обратното.
Мога да споделя моите впечатления и опита, който Областна администрация през последните години е натрупала в контекста на осигуряване на условия на националния спорт и опазването на учебните бази, свързани с установяването на националния спорт като национален. Мога да ви кажа с едно изречение какъв ми е изводът.
Националната спортна академия е поставена в условията на конкурентна среда с частния интерес в землището на община Несебър. Можете да си представите колко е сериозен този въпрос. От едната страна стои един гол обществен интерес, който очакваме ние общо, тази комисия, да защитим, от другата страна стоят частните интереси, зад които стоят точно определени количества пари. Превърнати в РЗП, мога да ви кажа, може би всеки от вас може да си представи за какво става дума.
Откакто съм областен управител, два сезона досега, се занимаваме с въпроса за преодоляване на конфликта между студенти и багери на място. Засега съумяваме да го потушаваме този конфликт без да става обществено достояние, без да взривяваме общественото мнение, както и посланиците на няколко страни, които имат вече застроени имоти и би трябвало студентите да ги извадят от собствеността, за да могат да влязат те. Ние сме доказателство, този случай, сме си говорили много пъти, че ще стане може би основание за някои студент по право сега, да стане професор след 15 години, ако го превърнем в учебен материал, за невъзможността на съдебната система да осигури обществен интерес в България. Така че считам, че настоящата тема за решаването на този въпрос ще даде положителен и правилен знак, ако бъде решен принипа за приемане на такъв текст в този закон, в този му вид. Не говоря за правото на Министерския съвет. Народните представители, предлагайки това, не са делегирали правата на Министерския съвет на министерството да направят предложение или подкрепа на такъв текст. Напротив, аз мисля, че това предстои да бъде изразено именно в рамките на тази комисия. Нищо не пречи това да стане. Говоря за формалната страна.
А по отношение същността на занятието, ще ми позволите ли да кажа няколко думи за степента на развитие на конфликта? Там има три вида обекти, които превръщат тази зона в единствено възможна, в която да се извършва учебна спортна дейност във връзка с водните дейности.
Едната е буната, която закрива залива, построена с държавни средства и е актувана в полза на държавата. В момента се води процедура за актуване на мостика, който служи за създаване на специфична инфраструктура, свързана с морското предназначение на екваторията на заливчето. Към него има плаж, който би трябвало да има статут на..., определен от закона, да бъде със спортно предназначение и то за учебна дейност, за което има предоставени документи, че между висшите учебни заведения на територията на София, имат готовност и други да се включат. Включително сме разговаряли и с представители на Червения кръст, където да бъдат осигурени дейности по обучение на спасителите, тъй като тази дейност все още не е регламентирана в страната и да бъдат предоставени лицензи за спасители. Плажът трябва да не бъде предоставен на академията по линия на конкурентна процедура за концесиониране, тъй като ще попадне пак в сферата на частната конкуренция. Целта на образованието не е да се конкурира с частния бизнес, а да произвежда кадри в тази посока.
С този закон бихме могли да дадем статут в Закона за устройство на черноморското крайбрежие на този плаж като изключителен и да освободим ангажимента на Министерството на регионалното развитие да го дава задължително на концесия всяка година. Знаете, че тази година това беше направено с изричния ангажимент на министъра да не го пуска, за да можем да спрем възпрепятстването на студентите да не отиват на плажа да се състезават с частни интереси.
И последната тема – теренът зад плажа, който в момента, както знаете, е реституиран къде спорно, къде безспорно, това не е наша работа да го установяваме, има си органи и работят по тези въпроси. Но има и още един интерес – интересът на местните хора и интересът на общината. Твърдя, че интересите на общината са изцяло защитени в многобройните срещи, които сме правили в Областна управа през последните месеци в присъствието дори на кмета и представители на Общинския съвет, изцяло подкрепят общината в този подход по решаването на въпроса, който включва и развитие. Естествено, че по този начин няма вещноправно действие на обектите, които ще бъдат описани, но това е една правна възможност да се придобие такъв вещноправен ефект по отношение на определяне на границите на териториите, които са необходими за осъществяване дейността на академията. Аз, доколкото знам, защото наблюдавам отблизо този процес, в академията има такава процедура за предварителен интерес, инвестиционен интерес за предоставяне на граници и възможност за развитие на спортна инфраструктура. И предполагам, че това трябва да бъде актуализирано като процедура с Вас, с министерството, защото без министерството това не може да стане като факт. Може би още не е представено, като е представено ще се вземе някакво отношение.
На базата на тази територия, която е минимално необходима за осъщестяване на тези дейности, вече ще могат да се направят предложения за отчуждителни процедури, в които, забележете, аз съм правил среща с приблизително половината от собствениците на тези терени. Те са готови да прекратят делата, които водят срещу академията, срещу държавата, а те са над 500 в момента, над 500 – около 520 дела са в момента. Те са готови да ги прекратят, ако получат възможността да бъдат овъзмездени на друго място за земите, които притежават в района на документи, но не и на практика. Това ще освободи огромна обществена положителна сила, както ще дадем знак на обществото, че умеем да пазим обществения интерес, да кажем че не го правим за сметка на частния. Защото знаете, че наблизо има държавни имоти, държавни земи, които биха могли със санкция на тази комисия, а може би и на друга, не знам, да бъдат поискани, не става въпрос за Министерство на отбраната, да бъдат поискани съответно територии, като площ съответстващи на тези, които са необходими на академията. Ако това е разписано ясно в закона за какво става дума, че няма да бъдат апортирани в капиталите на частни дружества, държавни или частни и, ако останат като публична собственост, можем да бъдем спокойни, че сме си свършили работата - и за нас, и за тези, които ще дойдат след нас.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, господин Маринов.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Може ли само един въпрос?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря господин председател.
Аз искам да успокоя министерството, че между първо и второ четене ще внеса предложение лично, за да не се безпокоите, ал. 3 да стигне до ”приложенията могат да се изменят от Народното събрание.”. Сега, като искам да Ви кажа, че ние не сме подразделение на Министерския съвет и би било изключително алогично да се смята, че народни представители не могат да правят самостоятелно предложение за закона. Така че това нещо след като в момента коментираме чл. 47а и след като това е единствената пречка да решим въпроса с Националната спортна академия, което, извинявайте, обаче е смехотворно, ще внеса предложение, ето чета го в момента, “ал. 3 ще бъде до точката”, за да бъде спокойно и министерството и да може с чиста съвест да каже, да, предлагаме това предложение. Самият текст аз също го чета, мога да ви кажа, че нямате..., дадена е възможност и Министерския съвет също да обогатява този списък, а не само народните представители. Това мисля, че е било мъдростта на Народното събрание, което е гласувало тази клауза. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Може би да дадем думата и на господин ректора, за да може след това, виждайки всички страни...
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Може ли едно мнение?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Аз мисля, че Министерският съвет, в частност министерството е длъжно в момента да застане на страната на това, което прави областният управител на Бургас. И мисля, че най-малкото е, когато говорим за публични държавни имоти, ние да си прехвърляме топката и да се правим на интересни. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Имате думата, господин ректор.
ПЕНЧО ГЕШЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Мотивите към предложението за допълнение на закона са пределно ясни. Аз бих искал само да акцентирам на два момента.
Единият е това, че наистина, малко съм така учуден от становището на Министерството на спорта, но наистина базата в София на Националната спортна академия е национална база или база с едно обозначение, защото и сега и тук има колеги, присъстващи, които са свързани с един или друг спорт и знаят, че Спортната академия на територията на София, нейните съоръжения осигуряват държавния спортен календар на редица спортове, на редица водещи федерации – лека атлетика, борба.
На територията на Спортна академия се провеждат европейски и световни първенства. Да не говорим колко европейски и световни първенства са свързани с дефлиймпикс, параолимпийски игри. Трябва да Ви кажа, че просто недоумявам това отношение към Спортна академия. Да, вероятно има някои пропуски, но ще обърна внимание на нещо друго, свързано с въпросните текстове. Какво смятате, уважаеми господа, че ние тези дела, които ги водим, случайно ли искаме тази промяна в закона и това попълнение. Съдът не приема в този вид текста. Съдът иска приложението. Казва да, записано е в текста, но ви няма в приложението. И не случайно аз разчитам на пълния консенсус на членовете на комисията и на спорта, на образованието, което беше демонстрирано и по времето на мораториума 2013 година. На това разчитам. Защото зная, че тук седят национално отговорни люде и те знаят за какво става дума и знаят какво е Националната спортна академия за България за разлика вероятно от някои канцеларии в Министерството на спорта. За съжаление, извинявайте, господине, че така говоря. Но аз съм искрено учуден.
Утре в 10.00 ч. Имам среща при министър Георгиева, просто не зная как ще отида при нея на тази среща. Как ще отида при тази позиция, ако е подписана от министър Георгиева, а не е просто Ваше становище на отдела.
Апелирам, господин председател. Вероятно има някои проблеми, които ще бъдат решени между първо и второ четене по съдържанието, по текста, но нека да решим този въпрос, защото – обръщам на края за финал. Да, има мораториум, но този мораториум както падна мораториумът в Студентски град, така може да падне и мораториумът за морето. Включвайки в това приложение, до голяма степен стабилизираме базата на академията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, господин ректор.
Уважаеми колеги, имате думата.
РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ: Само едно уточнение.
Изразявам позицията, каквато е към момента към наличните факти. Също трябва да кажа, че предстои съгласуване с Министерския съвет. Това е засега позиция само на министерството. Евентуално промени могат да възникнат.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин ректор.
Господин Димитров, аз в тази комисия, откакто съм от една година, от това министерство само чувам как нищо не може да стане. Аз знам, че законопроектът е внесен така, екстремно. Все пак съм сигурен че и Вие като юрист сте запознат с тези кавги и разправии с тези бази на Националната спортна академия. Нали Ви е ясно, че ако не решим проблема с национална спортна база, това означава както каза ректорът, така както в Студентски град се реши, направо да му кажем на ректора да заключи вратата и да си ходят. Ако това не Ви е ясно, не знам колко време трябва на Министерството на младежта и спорта да излезе със становище. Идвате, казвате че едва ли не това няма да стане, защото го водите по еди какъв си член. Доколкото знам, Народното събрание е законотворчеството, а изпълнителната власт е Министерският съвет. Оттук излизат законите, а някой ги изпълнява.
Второ, досега не чух едно предложение от Вас да кажете примерно: знаете ли, то е сгрешено, обаче ние мислим да го направим хей така, за да помогнем. Вие само давате негативизъм. Толкова ли е сложно да кажете: да, ще помогнем на НСА или на българския студентски спорт, като имаме това предложение да го направим заедно, така че да можем да обединим прословутото, което се говори, че ГЕРБ е против това, че БСП е против това, че ДПС е против това. Спортът няма цвят и мирис. Има един български флаг – бяло, зелено, червено. Мирише на пот. Така че явно някои хора не са се изпотявали достатъчно на спортната площадка и не знаят какво правят.
ЧВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин ректор.
Аз съм възпитаник на академията. Трябва да Ви кажа, че от това, което чувам, съм притеснен в частност. Участвал съм в, мога да кажа, първата вълна на съпротивата срещу багерите, там на място. Знам какво представлява базата в Равда, както и другите бази. Бих поправил моя колега Таню Киряков в едно нещо. Тук няма да помогнем само на студентския спорт, тук ще помогнем цялостно на спорта. Аз знам и съм го усещал на плещите си и зад граница, че академията е дълбоко уважавана. И че в нея работят изключителни професионалисти и експерти. Цял свят отдава това признание на Националната спортна академия. Но на практика в момента се получава така, че теорията е страхотна, там няма кой да бутне дори преподавателите, студентите, но ще затрудним практиката. Ако знаете колко вида спорт се практикуват и колко основни наши спортисти провеждат своето обучение там, за да могат да са привилегировани да могат да водят нормален тренировъчен процес. Да не говорим, че много от тях се целят във високото спортно майсторство и го упражняват. И действително, ако ние сега не бъдем разумни и не стигнем до консенсус, пак ще имаме проблем, който не виждам как ще се разреши. А и в момента, тъй като знам горе-долу графика на Спортната академия, там има студенти, които трябва да провеждат своето обучение и то е в минимум десет дисциплини. Там има терен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да, моля.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин ректор.
По една случайност аз имам там къща на Равда и от много години наблюдавам как се водят занимания в тази спортна база. Аз смея да Ви кажа, че това е единствената привилегия на спортистите, която е останала. Да не говоря, че там се обучават кадри, които, тези кадри са приети в цял свят и са признати. И знам каква борба води ректорът там, какво се случваше, че се стигна до бой. И те успяха да си вземат базата, съдът им я даде, ние им пречим сега да успеем да го направим това със закон. И аз предлагам нека да гласуваме на първо четене на този закон. Има някои неща дребни, които има да се доизкусуряват и по време на работа да се доизкусурят и да вървим напред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Мърков.
Господин Чолаков.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин професор.
Много странно становище. То като че ли е от Министерството на правосъдието, не от Министерството на спорта. Става дума, когато има проблем, едно министерство трябва да предложи да бъде решен този проблем, а не да постави още едно препятствие, което ние тук в комисия, трябва да преодоляваме. Много важно е, то е ясно, констатирате го правилно, точно е, правилно според закона. Само че, това не ни носи на нас полза за самата база. Професорът ви каза, това не ни достига. Това щом не ни достига, значи ние трябва да направим така, че да бъдем точно вкарани, тук сме хората, които заседаваме и вдигаме ръка, тук сме хората да го направим така, че да не бъде преодолявано. Защото, както казва професор Гешев, те го преодоляват това. Така че много ви моля, защитавайте интересите на спорта, защото ще взема да си помисля едно друго нещо, което не желая.
Питане имам, областният къде отиде, най-вероятно професор Гешев може да знае. Искам да разбера, като цялостна базата, колко декара са общински, колко са държавни и колко са частни? Имате ли информация?
ПЕНЧО ГЕШЕВ: Базата на морето, общинска собственост вече не остана, съвсем малко има. Последната, която беше общинска собственост, беше взето от съдията Вълков.
ИВАН ЧОЛАКОВ: А ние сме само разположени върху държавна.
ПЕНЧО ГЕШЕВ: Не, частна – държавна и частна. И затова се водят дела. Безброй дела и трябва да ви кажа, че дори някои от частниците реститути, за мен голяма част от тях и мними такива, тук става въпрос откъде намираме пари. Ами за сметка на другите дейности в академията.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Това си е Ваш проблем.
ПЕНЧО ГЕШЕВ: Не е само наш.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Като ръководител, говоря. Но пак се обръщам към представителите на министерството – много Ви моля, обмислете вариант, в който да не се създават пречки, а да бъде подпомагана дейността на Спортната академия.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви госодин Чолаков.
Госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми колеги.
Аз имам един кратък въпрос към вносителите, тъй като и той касае базата в Студентски град. Тъй като, както стана ясно, мораториумът е паднал преди две седмици, имат ли информация вносителите на този текст, колко са частните собственици, които имат претенции към имотите, имат ли яснота. Защото, факт е че, реално погледнато, правейки обекта от национално значение, ние не го одържавяваме. Така или иначе, тези претенции на частните собственици ще продължат да същестуват. Правили ли сте справка, имате ли информация, как евентуално биха могли да бъдат обезщетени тези хора, които имат претенции за имотите на Националната спортна академия?
ПЕНЧО ГЕШЕВ: На територията в София частните имоти вътре в границата на академията са 35, а на територията на морето – 39 частни имоти. Разбира се, ние водим дела и досега трябва да Ви кажа, че делата вървят в наша полза в София. Тук нещата са малко по-добре регулирани вероятно, не зная. Проблемът е сериозен на морето по отношение на базата.
В София се натъкваме на парадокси, просто, какво да ви кажа? Например, една асоциация ли беше, на Славянския университет - и дотам стигнахме, закрихме го университета, който беше, знаете и незаконни дипломи издаваше, но не попречи същият този университет да стане след това асоциация или не знам как се нарича сега в момента, и да претендира за една голяма площ в центъра, в сърцето на базата на академията в София. Затова ние сме много често атакувани, че едва ли не незаконно владеем територията. Затова и част от мотивите, които ние искаме да се използват е, наистина с включването в това допълнение към закона, с това приложение към закона, наистина да ограничим възможността за нахлуване, навлизане в територията. А естествено, че имаме възможности след това да бъдат обезщетявани, разбира се тези, които имат основание за това.
ВАНЯ ДОБРЕВА: И аз да отговоря, понеже въпросът беше към вносителите.
Госпожо Дамянова, да, през края на 2009 година тогавашното, през пролетта на 2009 година, тогавашното Народно събрание пак, решавайки въпрос за Националната спортна академия, отговарям и частично на становището на министерството, предприе необходимите действия и предложи промени, които бяха гласувани в Закона за устройство на територията. Според тези промени, всички територии, които държавата е предоставила за спортни, културни, научни, образователни нужди, не подлежаха на реституция. Въпреки това изведнъж отново се появиха различни претенденти за собственост, които разбирам че под различни форми от Националната спортна академия отново претендират за свои територии, придобити под една или под друга форма. Оказа се, че това не е работещо също законодателно решение.
Законът за висшето образование, което цитирахте, налага държавата да защитава своята собственост. Оказва се, че това също не е работещо положение. Няма как държавата да обоснове и защити своята собственост докрай. Справка Студентски град – София. Мисля че тук няма смисъл да коментираме нещата, виждайки какво се случва в Студентския град.
Мораториумът също се оказа действие, което тогава предприехме. Ето в София вече пада. Също се оказа, че и то не може да бъде докрай спирачка срещу частните интереси. Там, където има много пари, се оказва, че те побеждават обществения интерес.
Мисля, уважаеми колеги, че тук наистина сме изправени пред един много важен, справедлив казус. Нека да подкрепим законопроекта, който ние предлагаме, който е в отговор на исканията които отправиха към нас Националната спортна академия, нека наистина тук подходим отговорно и да дадем още една възможност да защитим публичния интерес. Тук става въпрос за защита на държавния интерес, а ние сме все пак парламентарна република, тоест ние сме тези, от които това зависи. Мисля че, в крайна сметка, част от собственическите ни интереси, би следвало да остъпват някъде, когато се говори за държавни интереси, за да има и България. Иначе всичко останало да разпродаваме, просто не може всичко да разпродаваме. Някъде трябва да спрем.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, професор Добрева.
Други мнения, становища?
Не виждам. Затова, позволете ми да направя едно обобщение.
Според мен, това което усетих от дискусията, е една подкрепа на философията на този закон за даване на гаранции за това, че малкото останали възможности за развитие на спортната инфраструктура на Националната спортна академия, ще бъдат защитени. Аз се надявам, че между първо и второ четене спорните моменти ще бъдат преодолени. Също така надявам се, че в закона специално ще бъде опоменато, че тази база ще е достояние на всички български спортисти особено на висшите учебни заведения.
Като народен представител от Бургарския избирателен район искам да заявя пред всички, че ще се въздържа при това гласуване, защото ние, народните представители от Бургарския избирателен район, попадаме в своеобразен конфликт, все пак трябва да защитим по някакъв начин и интереса на нашите избиратели. И аз мисля, че най-справедливият начин за това е, и също бих помолил вносителите между първо и второ четене да помислят дали не трябва изрично да бъде записано в закона, че, както каза и областният управител, тези хора, чиито частни имоти попадат там, да бъдат овъзмездени по определен начин. Наблизо има държавни зени същи по качество, които могат, но нека, за да успокоим обществеността, да го запишем изрично.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Господин председател, този законопроект ще се гледа и в Комисията по образованието и науката утре. Бих искала да кажа, че аз не разбрах къде са спорните моменти в законопроекта. Разбирам че има някакви такива.
Второ, Народното събрание не е длъжно да удовлетворява частнособственическите интереси на Х и У. Има си закон, по който тези неща могат да станат. Господин областният управител преди малко изрази, поне аз останах с това убеждение, може да се прослуша и записа, пълна подкрепа за Националната спортна академия и за този законопроект. Така че, ако има някакви притеснения по законопроекта, които са по същество, текстове, които да се прецезират, аз казах, че могат да се прецезират.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Точно да се прецезират казах.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Да, ние сме готови, но би трябвало те да ни се кажат в конкретен порядък. Що се отнася до онова, което беше цитирано от Министерството за ал. 3 на чл. 47а, извинявайте, меко казано, тя противоречи на Конституцията, която предполага, че България е парламентарна република и в този смисъл народните представители са абсолютно в правомощията си да правят каквито искат предложения. Дори и да махнат ал. 3.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това, което имах предвид е, че по начинът, по който е записано, списъкът на спортните обекти и съоръжения с национално значение изрично да бъде опоменато, че става въпрос за съоръжения, които са на Националната спортна академия. Да влезе в приложението. Това имах предвид, тъй като по този начин има опасност изведнъж тези обекти да влязат в матримониума на Националната спортна база.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Приемане с благодарност Вашето предложение, господин председател. Вие обогатявате нашите виждания. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз.
......... коментар от залата .........
Знаете ли, ще Ви кажа защо, може и да не влиза в протокола. Но от колко, над 20 приемни, които съм имал в моя избирателен район, в над 15 от тях са идвали собственици на такива имоти.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ами то и ние като сме от 23-и избирателен район в София е същото, защото Студентски град е в нашия избирателен район..
ВАНЯ ДОБРЕВА: Ние пък в 23-и избирателен район ще гласуваме “За” с госпожа Дамянова, за да докажем, че тук ще подкрепим процедурата.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Извинявам се. Преди да дам думата на колегата само едно искам да кажа, че все пак анонимността на големия град работи за Вас, но има един единствен път, по който мога да мина примерно от Бургас, за да стигна до Слънчев бряг, и той минава покрай Равда.
МУСТАФА АХМЕД: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, нямаше да взимам думата, но направи ми впечатление един момент, че се упрекваме кой как ще гласува, което не мога да го приема. Всеки има някакво виждане и разбира нещата така, както ги вижда. Но в случая наистина има и държавен интерес, има и обществен интерес, но ние трябва да се съобразим и с двете части.
От гледна точка на това във времето аз така разсъждавам, само една минутка ще Ви взема, тези земи са били собственост на някого едно време. Доколкото разбрах, имало претенции - реституция мисля че се казваше, и има съдебни решения, които би трябвало да влязат в сила. Сега в един момент има 500 дела, ние ще променим закона по някакъв начин, за да се вземе решение от съвета така, както иска някой. Аз така го разбирам. Така че по-добрият вариант е и хубаво би било тук областният управител да не си тръгваше преди да свърши комисията, с тези хора да се седне не като мине делото те да са един вид ощетени или да им се предлага терен там, където не е подходящо. Областният управител като представител на държавата в областта, да даде въможност тези хора, които искат в момента в ситуация, когато е процедурата по съдебното дело, да се отиде на договаряне един вид или на сделка. Извънсъдебна сделка.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Той е готов.
МУСТАФА АХМЕД: Той е готов, ама хората не са се съгласили. Сега, ако аз съм един от наслединиците и да речем на мен някой ми предлага някъде на чукарите, извинявам се за израза, да заменя имота, нали, не е коректно. Аз затова казвам, че не трябва да се упреква кой, как гласува. Аз така ги виждам нещата и ще се доверя на специалиста от Министерството на младежта и спорта. Аз лично ще гласувам също “въздържал се” по този закон. Благодаря.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин професор ректор на Националната спортна академия. Не ми е случайно обръщението.
Болката по спорта и като ръководител, административен, и като човек, априори, милеещ за този спорт, както и моите колеги, ме впечатли. Аз по принцип имам своето решение и колегата изначално трябва да разбере, че това не беше сериозно като упрек, въпреки че аз не разбирам нито сантимента по частната собственост, нито социалистическия привкус срещу частната собственост. Но тъй като за мен чисто във философията на проблема приоритетът “Спорт” за нашите младежи, за нашите спортисти, за мен е една кауза, която е близка до това, което аз съм като същност.
Аз пък съм длъжна да заявя, уважаеми колега, че ще подкрепя този законопрект с ясното съзнание, че той е безспорно нужен, изключително важен и че Национална спортна академия е едно знаме в историята на България и тя такава ще остане. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Може ли да минем... Да, само кратко допълнение и предлагам да минем към гласуване. Може да поканим шампиона Мърков.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин ректор, ще бъда максимално кратък.
Чухме че има наследници, но в момента аз не случайно попитах уважавания господин ректор, колко студенти има академията, знаете ли каква цифра ми каза към момента – три хиляди. А преди това? А те какви са? Ако имаме наследници, които са N на брой, колко са студентите? Колко студенти протестираха там срещу багерите? От това какъв интерес е? Кой ще защити студентския интерес? Кой? Къде сме ние, къде е министерството, къде е спорта, къде са студентите и колко са наследниците? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз.
Мисля че достатъчно аргументи се чуха.
Предлагам следното решение:
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема на първо четене Законопроект № 454-01-63, внесен от Ваня Добрева и група народни представители на 17.06.2014 година.
Който е “За”, моля да гласува!
ГЛАСУВАЛИ: “За” – 10, “против” – няма, “въздърали се” – 4.
Законопроектът е приет.
Давам пет минути почивка.

ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието с точка Трета от дневния ред, а именно Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-64, внесен от Милко Багдасаров и Ваня Добрева на 17.06.2014 година.
Моля представител на вносителите, уважаемият господин Багдасаров, да представи законопроекта.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, приемете го това предложение, този законопроект, за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта като един морален акт и като нещо, което сме изпуснали в предишното Народно събрание през 2012 година, когато е гласувано изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, където се е изравнил статутът на състезателите, участниците в дефлимпийските и параолимпийските игри с този на състезателите, които участват в олимпийските игри. Става въпрос за медалистите.
Тук предложението, което правя към Законопроект за допълнение Закона за физическото възпитание и спорта, касае треньорите на тези медалисти в дефлимпийкс и параолимпийските игри. За информация на всички, става въпрос общо за шест души. Това са четири души, които са треньори на дефлимпийските и двама в параолимпийските игри. Общата сума до края на годината, съгласно Закона за физическото възпитание и спорта и обявените в чл. 59б, т.7, става въпрос за месечна премия, която е в рамките на минималната работна заплата, тоест става въпрос до края на годината за общо 12 хиляди 240 лева или годишно около 25 хиляди лева е необходимата сума, с която да се покрият тези разходи, като за информация за всики от това, което сме направили като статистика, за следващите шест години, всъщност няма да има други, които да влизат в тази категория. Така че мисля, че финансово така, както е написано, че средствата ще бъдат от постъпленията на Държавно предприятие Български спортен тотализатор по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, са много минимални и мисля, че няма да натежат кой знае на бюджета на Министерството на спорта.
И още един път Ви казвам, за мен това предложение, този законопроект на практика е с морална тежест, що се касае до нещо, което сме изтървали през 2012 при приемането тогава на допълнението на Закон за физическото възпитание и спорта.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз, уважаеми господин Багдасаров.
Моля за становище на министерството.
Заповядайте, господин Димитров!
РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ: Почитаеми господин председател, почитаеми дами и господа, народни представители.
Министерството на младежта и спорта подкрепя по същество така изготвения законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Считаме, че се запълва една празнота относно това дали личните треньори и треньорите на сборните отбори от егидата за глухи дефлимпийкс и параолимпийските игри получават право на пожизнена месечна премия при същите условия и по същия ред, както тези от олимпийските игри. Счетаме, че с оглед на една по-прецизна законодателна техника, целите на закона биха могли да се постигнат вместо многобройни вмъквания на допълнения в ал. 2, ал. 7 и ал. 8 на чл. 59б, считаме че само със съзаването на едно второ изречение в чл. 59б, ал. 4, ще се решат целите на закона, а именно предлагаме това второ изречение да бъде в следния смисъл: “Право на пожизнена месечна премия по ал. 2, т.7 и т.8 имат и личните треньори на олимпийските медалисти, съответно старшите треньори на сборните олимпийски отбори от игрите за глухи дефлимпийкс и от параолимпийските игриq като при отпускането й се прилагат разпоредбите на ал. 7 и ал. 8.”
Считаме, че по-голяма законодателна прецизност ще се постигне, с юристите на така сме го... На пръв прочит това така, с юристите, които разполагаме сме го обсъдили, че би било постигнато, целта на това изменение по един по-прецизен изчистен законодателен начин.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви господин Димитров.
Уважаеми колеги, имате думата за мнения и становища.
Възнамерява ли някой да изкаже мнение и становище?
Заповядайте, господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Само една техническа корекция параолимпийски и дефлимпийкс.
РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ: Да и дефлимпийкс. Прочетох го.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Момент, момент. Тук е записано в т. 8 след “олимпийски” поставяме запетая и се добавя “дефлимпийски и параолимпийски”. Аз искам да разменим местата.
РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние с едно допълнително изречение смятаме че се решават всичките тези вмъквания в другите текстове.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Аз съм съгласен.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Не е проблем, не е проблем.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Поредността параолимпийски и след това дефлиймпикс.
РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ: Това не е никакъв проблем.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Това ми е само корекцията. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мисля, че тя има своя смисъл.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Има, да.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Тъй като става въпрос за две различни по обем понятия. По-голямото по обем е на параолимпийците.
ВИОЛЕТА НИНОВА: Точно така.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Други мнения и становища?
Да, господин Чолаков!
ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости и колеги.
Мое лично становище. Първо, аз съм един човек, който ръководи спорта в един град и винаги съм бил от хората, които се занимават със спорт, независимо дали са параолимпийци, дали са дефлиймпикс. Първо заделях пари за тях. Първо, винаги. Така че изказването, което ще направя, искам това да го вземете под внимание.
Тук става дума, започнахме да изравняваме стимулирането, което някак си на мен лично ми се вижда малко неетично. За да станеш олимпийски шампион на сто метра при нормалните преодоляваш конкуренцията, условно казано, на тази дисциплина. Давам аз пример просто тази дисципина. Няма да казвам във всички видове спорт, говоря на нормалните олимпийски игри, преодоляваш два милиона спринтьори. В хвърлянето на диск на параолимпийски игри преодоляваш две хиляди, пет хиляди. В дефлимпийкс игрите преодоляваш хиляда и двеста. Условно ги казвам числата, просто да придобием представа като пропорции. Обаче когато ги възнаграждаваме, там няма разлика. Сега. Какво ме опасява? Треньорите, които се занимават с тези състезатели, участници в параолимпийските и дефлимпийкс игрите, това са същите треньори, които тренират и нормалните състезатели. Сега по този начин дали няма да стимулираме нашите треньори да започнат да се занимават по-често с такъв вид дейност, където конкуренцията е значително по-малка. Защото там е по-голяма вероятността да постигнеш този резултат, който да бъдеш стимулиран по сериозен начин. Защото това е един добър, сериозен начин за стимулиране, който, поздравявам този, който го е измислил.
И си мисля, че по този начин малко намаляваме тежестта на самото финансиране. Аз бих възприел, защото те един път получават като носител на медал Х пари и треньорът получава. И в един момент още един бонус, който обаче може да бъде преодолян особено за треньорите на тези, да бъде по друг начин довъзнаграден.
Разсъждавам, разбирате ли? Казвам го съвсем добронамерено. Не че съм против тези хора, напротив. Дали няма да направим... Защото вкарването му в закон, това става като политика, това става вече всички трябва да го следваме. И това ме притеснява, просто го казвам като притеснение.
Прав е Милко Багдасаров, където казва, става дума за толкова пари. Само че тук говорим за тази година. Догодина, когато го разберат това нещо, много наши колеги ще тръгнат и те да работят с тази категория хора и да могат естествено да постигнат и резултати и естествено да бъдат възнаградени по подобаващ начин.
Това е моето мислене и пак ви казвам малко съм притеснен от това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз.
Действително сериозен аргумент за размисъл, но в противовес на него има и един друг, че подобна категория хора, аз ги наричам хора с, не обичам термина “с увреждания”, затруднения в развитието, по един или друг начин от природата или от някаква случайност, заболяване, инцидент, са били ощетени и поставени в неравностойно положение и действително тук дилемата е морална. А, когато става дума за такава финансова обосновка, мисля, че би трябвало да решим проблема в посока подаване на ръка към тях. И може би, за да направим някакъв защитен механизъм, действително да не стане така, че... Хубаво е елитни треньори действително да работят с тези хора, но да не стане действително един отлив на елитни треньори към тази категория хора. Може би някакъв норматив в подзаконов нормативен акт? Тук министерството ще каже. Когато работиш с хора, с тази категория хора, с проблем в развитието, колко да имаш съответно натоварване и с хора, които нямат пробеми в развитието. Нещо такова. Мисля, че може да се намери баланса.
Заповядайте!
ВИОЛЕТА НИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители.
Предполагам, че може да се намери, но едва ли е удачно, чисто разсъждавайки от спортно-техническа гледна точка, защото наистина освен всичко друго, тези хора по-трудно се придвижват, по-често имат нужда от помощ в самия тренировъчен процес и де факто изискват голям ангажимент от страна на треньора. И в някои спортове наистина е възможно да му се вмени и работа с други спортисти, ако мога така да се изразя. Но не винаги това е възможно като място на подготовка. Защото спортът, параолимпийският има своите специфични изисквания и като мястото и като грижата за тези спортисти. Безспорно грижата изисква повече усилия пък от страна на треньора, за да може да ги обгрижва, така че включително свързано е с начина им на придвижване, с помощни средства по време на тренировка. Така че не мисля, че това би бил работещ механизъм, ако им вменим да имат и от другите спортисти.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Не, това беше само една идея, защото действително възприемам опасенията на колегата Чолаков, че - все пак ние живеем в един комерсиализиран свят и хората гледат да... Макар че аз вярвам на българските треньори и спортисти, че преди всичко спортната чест и славата на родината са водещият мотив, но има всякакви хора.
ВИОЛЕТА НИНОВА: Да, да, аз Ви разбирам. Въпросът е, че ако се направи механизъм, който няма да е работещ и в интерес на спорта, няма смисъл от него.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Съгласен съм.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Доколкото съм съгласен с колегата Чолаков донякъде само, ще ви кажа защо. Значи, нали идеята е как да увеличим тези спортисти – от две хиляди да станат двайсет хиляди, ако онези са два милиона. Обаче има и друго нещо. От личен опит знам, че параолимпийците, просто няма как треньорите им да бъдат едновременно треньори и на някой друг, защото те няма как да се придвижват наистина. Има хора от тях, които са сто процента само с параолимпиец. Вижте, само при дефлимпийкса е малко по-различно. Но то няма нищо общо с това, което е на параолимпийците. Така че, ако предложим вариант един треньор да се занимава само с параолимпийци, той губи смисъла си, защото той наистина това прави. Той просто няма как... Само си представете един човек на количка, треньорът му в същия момент да се занимава с нормален спортист. Те не съвпадат и като подготовка, и като база. Няма как да стане.
Така че опасенията донякъде, мисля че няма да има такива опасения, но виж, другото вече, дали тренират и са конкурентноспособни едните на две хиляди или на два милина, ами , ако обърнем сентенцията на обратно, тогава как ще ги гледаме тези хора, пък. Ако станат два милиона инвалиди, трябва да се замислим, ще останат два милина инвалиди, което е доста така, нереален аргумент. Значи, идеята е как да приобщим тези хора към спорта, не да ги откажем. И мисля, че както каза председателят, това е повече морален ангажимент, да ги стимулираме да работят и да бъдат повече хора, които искат да се занимават със спорт, а не да ги отчуждаваме от нас, от самия спорт. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря господин Киряков.
Господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги.
Бих казал следното. Треньорите на подобни личности, защото освен спортисти, това са и личности за мен, познавам някои от тях. Някои от тях са били действащи спортисти, докато не се е случило някакво нещастие. Но така или иначе са наясно със спорта, а в много големи случаи техни треньори са хора, които го правят едва ли не на добра воля. И носят абсолютната отговорност за своите състезатели. Ангажирани са с тях по всяко време с всичко, включително и с лични финансови средства. И мисля, че един аспект много важен тук пропускаме, а именно степента на психическата натовареност на треньорите. Защото да работиш с подобни спортисти, е изключително тежко и от емоционална гледна точка. Така че това също е една огромна натовареност. Аз съм говорил и с треньори на такива състезатели. Много е тежко.
Аз ще ви дам един пример извън темата, но може би има някакво съотношение. Имаме национален отбор за бездомни. И треньор на тези хора стана един мой колега, с когото заедно завършихме Националната спортна академия и той беше после журналист и то успешен във водещо печатно издание, след което заради ангажимента му с националния отбор на България за бездомни, прекрати своята журналистическа дейност и в момента обикаля администрации, институции, за да търси пари, защото има световни първенства и редица международни състезания, с идята да има и в България подобно нещо. След като имаме национален отбор. Така че треньорите се ангажират достатъчно и в тази посока психическата им натовареност е огромна, отговорността им също. Така че, моля да вземем под внимание тези неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз. Да, господин Чолаков.
Може би като реплика и да се ориентираме към...
ИВАН ЧОЛАКОВ: Във връзка с това, което изслушах. Като че ли не ме разбрахте. Значи, дали да бъде примерно на заплата във времето, в което води един триньор Х състезател за подготовка за... Не е ли по-добре, в какъв смисъл го казвам, да получава пари, да живее човешки, докато се грижи за този състезател, да го направи. Защото той след като не взима пари, ами той няма да може да се пенсионира, той ще умре от глад. И няма да може да се възполза от тези облаги, които създаваме.
В смисъл такъв че, затова го казвах, дали не е по-добър вариант някакъв да помисли министерството, в което да бъдат стимулирани тези треньори, дакота работят с тези, пък да се махне в пенсионирането, да се получават допълнителните средства. Защото наистина е така. Аз съм съгласен наистина. Те на съвсем доброволни начала. Пък той трябва, има семейство, той трябва да храни семейството. Дали министерството да не поеме тези, които работят треньори примерно, да ги определи колко треньора са, какво е, да ги поеме, да им плаща заплата, а не да попадат в тази категория.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Те им дават пари за дейност.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Аз мисля, че трябва да разширим малко този аспект за треньорите, защото при мен са идвали хора, кой треньор ще получава – този, който е започнал първи да се занимава със състезателя ли или този, при който е станал олимпийски шампион. Знаете ли колко хора идват сега и това не е определено, кой да бъде.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Определено е.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Не, не е определено.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Моля без диалози, за да не объркваме протокола.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: И още повече, има и друго нещо. Вие замисляли ли сте се в последно време колко олимпийски шампиони имаме - не параолимпийци, а олимпийски шампиони. Кога имахме за последно олимпийски шампиони?
ТАНЮ КИРЯКОВ: В 2008 година.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: В Китай. А преди Китай, кога имахме?
ТАНЮ КИРЯКОВ: В 2004 година.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Така че той е много прав, те ще се ориентират към параолимпийците и...
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: За втори и последен път ти давам думата.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Извинявам се, обаче явно нещо не е... Според закона, ЗИД-а както е предложен, което е предложено, това са хората, които да получават така наречените премии след медалисти и приключване на кариера.
Първо, там е описано, че в 4-годишен цикъл може да получа този треньор, който има 4-минимален олимпийски цикъл. То е записано. Не може да получава този треньор, който примерно се е занимавал с един състезател примерно една година и след това да получава. Там е записано минимум четири години. Там е записано това нещо.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Те много се сменят.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Те могат да се сменят обаче, който четири години е изкарал. То е записано. Няма друго нещо.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: В случая последно идваха при мен за Атанас Комшев, този, който почина – олимпийски шампион. Този, който го е създал ли Атанас Комшев, при когото е започнал там в ЦСКА и го е направил, или последният отишъл на олимпиадата Петър Илков и в последния момент той му беше треньор и стана олимпийски шампион. Кой ще взима тези пари? И тук стават много...
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Вижте, тази дискусия може да продължи до безкрай. Аз мисля че и тук може да се помисли нещо между първо и второ четене.
ВИОЛЕТА НИНОВА: Може ли нещо? Извинявайте.
По принцип с изменението, което се вкара в закона точно за починалите медалисти се даде правото на федерацията да определи, понеже, лека му пръст на Атанас Комшев, не е между живите, се даде правото на федерацията, да определи кой е личният му треньор. И федерацията по борба го е направила и ние изплащаме средства на този треньор. Така че олимпийските медалисти с техни лични декларациии декларират кой точно треньор е допринесъл за техния олимпийски медал. И е определено това в закона.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Кой е, го определя феидерацията.
ВИОЛЕТА НИНОВА: Точно така.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Последно дойде един треньор от Пловдив при мен, състезател, не знам на кой олимпийски шампион е бил, сега е в Америка, дал две декларации на единия и на другия. И тези сега се карат, кой да бъде.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Нямаше да е България, ако не сме така.
Добре. Уважаеми колеги, мисля че всички се обединихме около духа на закона, така че предлагам следното решение:
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема на първо четене законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 454-01-64, внесено от Милко Багдасаров и Ваня Добрева на 17.06.2014 година.
Който е “За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: “За” – 10, “против” – няма, “въздържали се” – 7.
Точка четвърта “Разни”.
Ако по точка “Разни” няма, закривам заседанието. Благодаря на всички за участието.



(Край на заседанието 17.00 часа)



стенограф Маргарита Крачунова