Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
04/07/2013
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по здравеопазването




    П Р О Т О К О Л
    № 2



    На 4.07.2013 г. се проведе второто редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. – първо гласуване.
    2. Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс - № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров на 28 май 2013 г. – първо гласуване; № 354-01-17, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г. – първо гласуване; № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. – първо гласуване.
    3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазване към министъра на здравеопазването.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по здравеопазването




    П Р О Т О К О Л
    № 2



    На 4.07.2013 г. се проведе второто редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. – първо гласуване.
    2. Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс - № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров на 28 май 2013 г. – първо гласуване; № 354-01-17, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г. – първо гласуване; № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. – първо гласуване.
    3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазване към министъра на здравеопазването.

    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
    Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми гости, имаме необходимия кворум.
    Съгласно чл. 30, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
    Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени три точки:
    1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. – първо гласуване.
    2. Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс - № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров на 28 май 2013 г. – първо гласуване; № 354-01-17, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г. – първо гласуване; № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. – първо гласуване.
    3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазване към министъра на здравеопазването.
    Уважаеми колеги, има ли предложения по представения ви дневен ред? Ако няма други предложения, подлагам го на гласуване.
    Моля, гласувайте.
    Гласували: „за” – 10, „против” и „въздържали се” – няма.
    Дневният ред се приема.

    1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. – първо гласуване.
    2. Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс - № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров на 28 май 2013 г. – първо гласуване; № 354-01-17, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г. – първо гласуване; № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. – първо гласуване.
    3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазване към министъра на здравеопазването.

    Пристъпваме към обсъждане по точка първа от дневния ред:
    Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. – първо гласуване.
    Давам думата на министъра на здравеопазването доктор Таня Андреева да представи законопроекта и мотивите към него.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви.
    Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, гости!
    Този проект е изключително важен и актуален от гледна точка на това, че Споразумението е за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
    Министерството на здравеопазването предлага да бъде прието протоколно решение на Министерския съвет, с което да се предложи на Народното събрание да приеме законопроекта.
    Мотивите за това са следните. Няколко думи към Проекта на закона за ратифициране на това споразумение.
    Първоначално споразумението е подписано за двегодишен период – 2010 – 2012 г., на обща стойност 3 милиона 282 хил. 695 евро. С измененото и допълнено споразумение за още три години в периода 2012 2015 г. дейностите за контрол на туберкулозата, които не са предвидени в бюджета на министерството, ще бъдат поети от Глобалния фонд. Одобрената от донора сума на безвъзмездна помощ ще бъде в размер за целия петгодишен период 6 млн. 659 хил. 184 евро, които ще бъдат изплатени на траншове.
    Общият размер на одобрената сума от фонда, която страната може да получи през втората фаза на изпълнение на проекта, в която ние вече всъщност сме, за периода 2012 – 2015 г. е общо в размер на 4 млн. 440 хил. 211 евро.
    Основните целеви групи на програмата за следващите три години са общото население плюс лицата от уязвимите групи и това са: лишените от свобода, ромската общност, инжекционно потребяващите наркотици и лица с алкохолна зависимост, бежанци и лица, търсещи убежище, емигранти, младежи в риск и така нататък.
    Чрез продължаване на изпълнението на програмата и укрепване на Националната програма по туберкулоза в България ще се постигне следното:
    Първо, намаляване на заболеваемостта от туберкулоза в България от 39 на 100 хиляди през 2006 г., когато сме кандидатствали за субсидия от фонда, до 27 на 100 хиляди се очаква да се достигне по прогноза през 2014 г., като само тук искам да отбележа, че към края на миналата година заболеваемостта вече е 26,6 на сто. Тоест резултатът е постигнат по-рано, отколкото се е предвиждало.
    Повишаване на относителния дял на пациентите с туберкулоза с успешен изход от лечението – от 80 процента през 2006 г. до нива над 85 процента през 2014 г. Този индикатор също е постигнат.
    Доктор Върлева, пропуснах да ви я представя, е ръководител на Програмата за работа с Глобалния фонд.
    Намаляване на относителния дял на пациентите, прекъснали лечение, от 6 процента през 2006 г. до под 3 процента през 2014 г.
    Повишаване на относителния дял на пациентите с мултирезистентна туберкулоза с успешен изход от лечението, всъщност това е един от основните проблеми – резистентната туберкулоза, от 40 процента за пациентите, стартирали лечение през 2010 г., до 75 процента за пациентите, стартирали лечение през 2014 г.
    Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж и изпълнение на вътрешно правните процедури по влизането му в сила съгласно цитирания чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
    Доктор Върлева, бихте ли желали да вземете думата?
    Заповядайте.
    ТОНКА ВЪРЛЕВА, Министерство на здравеопазването: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Само с няколко изречения искам да подчертая най-съществените резултати от фаза 1.
    На първо място, както подчерта министър Андреева, това е тенденцията за намаляване на заболеваемостта от туберкулоза в България.
    И друго, което е изключително важно, увеличаване на процента на успешно лекуваните пациенти с активна туберкулоза, който вече е 86,5 процента. Това е един от най-важните индикатори в системата на здравеопазването изобщо.
    Подкрепено беше изграждането и функционирането на Национален регистър на пациентите с туберкулоза, които ежегодно се съобщават на Европейския център за контрол на заболяванията по 53 показателя.
    Освен това беше изградена специализирана информационна система за регистриране на пациенти с туберкулоза, суспектни на туберкулоза лица, както и на всички контактни на болните от туберкулоза.
    Проведено беше първото национално представително проучване за лекарствена резистентност към противотуберкулозните медикаменти от първи ред.
    Осигурени бяха лекарства от втори и трети ред за лечение на пациенти с мултирезистентна и екстензивно резистентна туберкулоза, изграден беше сектор в Габрово за лечението на тези пациенти, а така също беше изграден център и за палиативни грижи, тъй като лечението на тези пациенти продължава около две години.
    Утвърдени бяха от министъра на здравеопазването 29 областни лечебни заведения, отговорни за контрола на туберкулозата и беше изградена мрежа между тях.
    Избрани след конкурс бяха 28 DOTS мениджъри и 58 патронажни сестри, които извършваха наблюдение на контрола над туберкулозата в 28-те области в продължителната фаза, тоест патронажна дейност.
    Значителни инвестиции бяха направени в реновиране на микробиологични лаборатории и отделения за лечение на туберкулоза към лечебни заведения. Мога да ги изброя, ако пожелаете.
    Това, което е изключително важно, е, че за първи път бяха осигурени социални грижи най-вече за хората от уязвимите групи, като бяха закупени ваучери за храна, които регулярно бяха предоставяни на всички пациенти с мултирезистентна туберкулоза и на всички социално слаби пациенти, а така също и на лицата от всички уязвими групи, които изброи министър Андреева.
    Планираните дейности във втора фаза.
    Седемдесет процента от средствата ще бъдат използвани за дейности, свързани с подобряване на диагностиката, лечението и надзора на туберкулозата, тоест изградените регистри и информационни системи да продължат да работят и освен това ще се въведе мулекулярна диагностика на туберкулозата за потвърждаване на мултирезистентните форми на туберкулоза.
    Тук искам да подчертая, че лечението на мултирезистентната туберкулоза е седемдесет пъти по-скъпо от лечението, да речем, на обикновените форми на туберкулоза.
    С втората фаза се очаква да се достигне до 9 хиляди души от най-уязвимите групи и 8 хиляди лица, лишени от свобода.
    Имаме отделен компонент за местата от лишаване от свобода. Там бяха реновирани двете болници към затворите в София и Ловеч. Освен това бяха изградени стаи за вземане на храчки. Тоест изпълнени бяха всички препоръки на Световната здравна организация и следваме индикаторите на Глобалния фонд. Оценките са пред вас, знаете, че освен финансовото изпълнение, което е над 80 процента, се следи и програмното изпълнение.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз.
    Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам дискусията. Има ли желаещи за изказвания, становища, мнения?
    Заповядайте. Очевидно вносителите бяха убедителни. Нещата са ясни.
    Подлагам на гласуване предложения Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302 02 5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г.
    Моля, гласувайте.
    Гласували: „за” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
    Законопроектът е приет.

    Преминаваме към точка втора от дневния ред:
    Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс - № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров на 28 май 2013 г. – първо гласуване; № 354-01-17, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г. – първо гласуване; № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. – първо гласуване.
    Внесените три законопроекта са ви раздадени. Моля по реда на внасянето вносителите да ги представят.
    По Законопроект № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров на 28 май 2013 г., има ли представители на вносителите? Няма.
    По Законопроект № 354-01-17, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г., дали има представител на вносителите? Няма.
    По третия законопроект - № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г., моля представител на вносителите да го представи.
    Заповядайте, представете се на микрофона за протокола.
    АТАНАСКА ГЕОРГИЕВА, директор на Дирекция „Съвет по законодателство” - Министерство на правосъдието: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се въвежда Директива 2011/36 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002 на Съвета. Срокът за нейното транспониране беше 6 април 2013 г.
    Наказателното законодателство на Република България в частта относно борбата с трафика на хора е предвидено в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, която е ратифицирана със закон, приет от 40-ото Народното събрание на 7 март 2007 г.
    Затова с предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се въвеждат само онези правила, с които Директивата надгражда стандартите на Конвенцията в тази област. Директивата установява минимални правила относно дефинирането на престъпленията и определянето на наказанията относно трафика на хора, както и въвежда общи разпоредби, посредством които се отчитат спецификите на пострадалите, необходимостта от засилване на противодействието и предотвратяването на този вид престъпления и на защита на жертвите.
    Посредством създаването на нов текст в Наказателния кодекс предложеният проектозакон въвежда изискването на чл. 8 от Директивата, съгласно който държавите членки в съответствие с принципите на националните си правни системи предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните национални органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване или да не налагат наказания на жертвите на трафик, когато последните са били принудени да извършват престъпления като пряко следствие от обстоятелството, че са били обект на трафик на хора.
    Със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс са предложени и следните допълнения в съставите на престъплението „трафик на хора”: добавяне на просията като самостоятелна съставомерна цел на трафика и предвиждане на наказателна отговорност в случаите, когато трафикът на хора е извършен от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения.
    Част от допълненията не са изискване на Директивата, но са предизвикани от набиращото все по-широки мащаби явление да се трафикират хора за отнемане на клетки и телесни течности. Доколкото степента на обществена опасност на това явление е безспорна, проектът предлага разширяване на приложното поле на престъплението „трафик на хора” чрез предвиждане в Наказателния кодекс и на случаите, когато хората са трафикирани за отнемане на тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия.
    За пълнотата на уредбата във връзка с това се предлагат и съответните допълнения в квалифицираните състави на убийствата и телесните повреди, когато последните са извършени с цел отнемане на телесен орган, тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия.
    С преходните и заключителни разпоредби на проектозакона се предвиждат и съответните на изискванията на Директивата изменения в Закона за борба с трафика на хора и в Закона за закрила на детето.
    Предвид възможността от започване от страна на Европейската комисия на процедура за нарушения поради изтеклия срок за въвеждане на Директивата, смятам, че от съществено значение е Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да бъде приоритетно разгледан в 42-то Народно събрание.
    В допълнение следва да се посочи, че при извършване на частичната нотификация за въвеждане на Директива 2011/36 на Европейския съюз българската страна е уведомила Европейската комисия за изготвените предложения за законодателни изменения, както и че последните ще бъдат приоритетно разгледани от 42-то Народно събрание след конституирането му по съответния ред.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря.
    Уважаеми колеги, откривам дискусията.
    Има ли изказвания по така предложените законопроекти?
    Заповядайте, доктор Райнов.
    ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря.
    Аз бих искал да се изкажа само по третия законопроект, който е внесен от Министерския съвет, и да попитам колежката кое наложи това забавяне след 6.04.2013 г.? Директивата се знае много отдавна. Просто защо се е чакал, както винаги последният момент? И както винаги, понеже някой не си е свършил работата, ние пишем поредното писмо до Брюксел, в което казваме: ами законът е готов, чакаме да се гласува. И за пореден път някой, несвършил своята работа, прехвърля и вменява вина на друг.
    Като цяло лично аз ще подкрепя този закон, все пак подкрепям философията му, това е първо четене, но запазвам правото си да задам някои въпроси по допълнителните текстове, които са внесени извън евродирективата. Между първо и второ четене естествено ще коментираме.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
    Дали отговорът на Вашия въпрос не е, че нямаше работещо Народно събрание?
    Но заповядайте за отговор.
    ИРЕНА БОРИСОВА, Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” - Министерство на правосъдието: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Благодарим Ви за този въпрос, защото той наистина е основателен и ни дава възможност да представим на вашето внимание плана на работа, който сме следвали.
    Да, факт е, че е налице забавяне, факт е, както госпожа председателят посочи, че законопроект беше изготвен много по-рано. Наложи се допълнително да бъде консултиран и с повече от представителите на съда и прокуратурата, включително и поради наличието на такава разпоредба като чл. 16а от общата част на Наказателния кодекс, която предизвика по-широк дебат. Беше проведено и много по-широко обществено обсъждане.
    Законопроектът беше входиран в 41-ото Народното събрание, но за съжаление не успя да се придвижи навреме. Това е нашият отговор.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР:
    Позволете ми, уважаеми колеги, само да напомня, че всъщност водеща комисия по тези законопроекти е Комисията по правни въпроси.
    Имам обаче един въпрос, на който бих помолила госпожа Людмила Василева да отговори: дали не е необходимо използваната терминология в предложения законопроект, касае се и за двата законопроекта, които са идентични, да бъде все пак в съответствие с терминологията от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, защото вие използвате терминологията „телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия”. Не смятате ли че това е необходимо наистина да бъде идентично с другата терминология?
    Благодаря.
    ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Действително има разминаване, но ние не сме дали препоръки в тази насока в рамките на съгласувателната процедура, която се провежда преди внасянето на законопроекта в Министерския съвет, защото терминологията в Наказателния кодекс по принцип е по-различна и това, което е предложено като изменение на Наказателния кодекс, е в съответствие с терминологията, която е в момента в действащите разпоредби на Наказателния кодекс.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
    Имате думата, уважаеми колеги, за изказвания.
    Някой от гостите желае ли да вземе отношение по предложените законопроекти? Очевидно няма желаещи да се изкажат.
    Преминаваме към гласуване.
    Поставям на първо гласуване по точка две Законопроекта, внесен под № 354-01-7 от Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров на 28 май 2013 г.
    Гласували: „за” – няма, „против” – няма, и „въздържали се” – 12.
    Законопроектът не се приема.
    Подлагам на гласуване Законопроект № 354-01-17, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 31 май 2013 г.
    Напомням, че законопроектът е идентичен с предложения от Министерския съвет.
    Гласували: „за” – 3, „против” – няма, и „въздържали се” – 8.
    Законопроектът не се приема.
    Подлагам на гласуване Законопроект № 302-01-3, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г.
    Гласували: „за” – 10, „против” – няма, „въздържали се” – 2.
    Законопроектът е приет.

    И сега преминаваме към обсъждане на точка трета от дневния ред:
    Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазване към министъра на здравеопазването.
    Тъй като тази процедура се изпълнява за първи път в комисията, преди да дам думата на народните представители бих искала да припомня регламента за провеждането й съгласно разпоредбата на чл. 7 от Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазване.
    Съгласно чл. 7,
    „(1) В последния до един час и половина от заседанията на Комисията по здравеопазването всеки първи четвъртък на месеца министърът на здравеопазването се явява пред комисията и отговаря на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисията на самото заседание. Отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
    (2) Право на по два актуални устни въпроса има член на комисията от всяка парламентарна група, а народни представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.
    (3) Министърът на здравеопазването отговаря веднага след задаването на въпроса. В случай на отсъствие на министъра по уважителни причини, комисията, съгласувано с него, определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.
    (4) Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група.
    Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
    (5) Времето за изложение на въпроса е до две минути. Отговорът на министъра е в рамките на три минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика от две минути, а министърът – на дуплика, също до две минути.”
    Предлагам да приемем следния ред: да давам думата на народните представители в следната поредност, за конкретното заседание: Коалиция за България, Движение за права и свободи, „Атака”, за формулиране на първите им въпроси.
    Заповядайте, уважаеми колеги.
    Заповядайте, доктор Райнов.
    ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Дами и господа народни представители, скъпи гости! Госпожо министър, моят въпрос към Вас е провокиран от днешната ситуация, по-скоро от сутрешното предаване в една телевизия, в която присъствахте Вие и вече освободеният управител на Националната здравноосигурителна каса, където се разви тезата, че министерството подобно на Касата не било заплащало дейностите, които по закон би трябвало да извърши.
    Така че бих помолил да ми отговорите доколко това нещо кореспондира с истината.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми доктор Райнов, очаквах този въпрос, защото днес не само в тази телевизия, но и в пленарната зала беше казано, че Министерството на здравеопазването не е превело дължимите суми за здравно неосигурени родилки или както е по-коректно да се нарича „за здравно неосигурена акушерска помощ”.
    По този повод поисках от Дирекция „Бюджет и финанси” справка за това, и тъй като по-скоро смятам, че доктор Цеков визираше периода, в който аз съм министър на здравеопазването, искам да ви кажа, че през този период са направени два транша. Единият е на 20 юни 2013 г., последният е на 2 юли 2013 г., тоест преди два дни, като аз ще предоставя на комисията всички документи.
    Преди това всички документи са превеждани през месеците февруари, март, април в пълния им комплект, който се състои от предложения за превод на парични средства към РЗОК и заплащания за акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени.
    Въз основа на това по-късно управителят на Националната здравно- осигурителна каса подготвя едно писмо до министъра на здравеопазването. След това има контролен лист, който е за извършване на предварителен финансов контрол – дали всички изисквания са спазени, и последният документ е преводът, който е направен към НЗОК.
    Така че твърдя, че към този момент министерството е изпълнило всички задължения по плащанията за акушерска помощ на здравно- неосигурени лица.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за реплика, доктор Райнов.
    ЕМИЛ РАЙНОВ: Не, благодаря. Отговорът ме задоволява. Благодаря, госпожо министър.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Преминаваме към втория въпрос. Доктор Кърджалиев, заповядайте.
    ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря.
    Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, повод за моя въпрос е един казус, който е актуален от преди няколко дена, а именно от края на миналата седмица.
    В Специализираната болница за активно лечение по онкология започнаха протестни действия срещу решението на Министерството на здравеопазването да смени двама човека от борда на директорите в тази болница, като доминираща част, поне според медиите, от колектива не прие и заради това се включиха в този протест. Протестите продължиха до вчера, доколкото знам, когато директорът призова да се прекратят и да се обърне внимание на болните. И сега протестират, доколкото знам, с лентички, символично.
    Стана известно между прочем, че доцент Троянова, която е назначена в борда, е имала досъдебно производство, обвинена била, разбира се, неефективно, за престъпления по служба и поради това преди четири-пет години е била освободена от този пост, който е заемала тогава.
    Имайки предвид целия този шум, тръгнаха най-различни слухове за тази смяна. Виждате ли, че това е била политическа поръчка, като намесват имената включително и на народни представители. Такова е мнението и на една пациентска организация – Български пациентски форум, че това било опит за назидателна акция и персонален контрол над болницата, че имало нужда от разчистване на стари сметки, че бил пореден, след четирите досега опит за осуетяване на конкурса за директор на Специализираната болница за активно лечение по онкология и заради това въпросът ми е свързан с адекватен отговор, и то пред Здравната комисия, на тези слухове.
    Вие отговаряте в едно интервю, че това е било отговор на сигнали за нарушения, цитирате стар доклад, включително на ексминистъра, за констатиране на такива нарушения, но все пак можете ли да ни кажете каква е ситуацията, верни ли са този тип слухове и в крайна сметка каква е Вашата версия какво се случва в Болницата по онкология?
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за отговор, доктор Андреева.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря.
    По повод Специализираната болница по онкология мога да изнеса следната фактология.
    При постъпването ми на този пост поисках да се запозная с финансовото състояние на всички лечебни заведения, на първо място, и след това с функционирането на лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, по Търговския закон, заради това, че те са търговски дружества, във връзка със Закона за здравето, с финансовите механизми на управление и контрол в лечебните заведения, защото не зная дали по някакъв начин това, че аз самата идвам от лечебно заведение състоянието на лечебните заведения за мен е особено важно, но и във връзка с това, че все повече се говори за задълженията на болниците, за просрочието им, затова, че там се установяват нарушения.
    Една от тези болници е именно и Специализираната болница по онкология. В края на месец февруари тази година, ако не се лъжа, 26-и, мисля, но да не подведа с датата, е имало назначена проверка, която е извършена от Инспектората на Министерството на здравеопазването и установява редица нарушения по отношение на устройствения правилник за вътрешния ред и работата на болницата, липсата на правила за предотвратяване изпирането на пари и липсата на правилници за финансов контрол и управление на човешките ресурси. Установяват се множество граждански договори, част от които дублират дейности, тоест има повече от един партньор - двама или трима, които извършват едни и същи услуги.
    Освен това там няма адекватен отговор на какъв етап е усвояването на 29 милиона лева, отпуснати по Програма „Регионално развитие” за преустройство и разширяване на Сектора по лъчетерапия.
    Смути ме тази сума, защото ако трябва да бъда искрена за такава сума може да се постои и оборудва нова болница.
    По тази причина не преминах към отстраняване на директора, но реших да направя промени в съвета на директорите, още повече че един от членовете на съвета на директорите, бивш вече, е юрист и за мен е абсолютно недопустимо да има такива нарушения на закона. Поради тази причина направих промените в борда.
    По отношение кандидатурата на доцент Троянова мога да кажа от какви мотиви бях водена.
    Първо, аз изчетох резултатите от всички проверки на Прокуратурата, на НАП, на Финансовата инспекция. В нито една от тях не се посочва, че доцент Троянова има вина. Навсякъде в заключението пише, съжалявам, не знаех, че такъв въпрос ще има, иначе щях да донеса резултатите от всички проверки, Прокуратурата установява, че няма извършено престъпление, че няма данни доцент Троянова да е оказвала натиск или да се е намесвала в работата на комисиите, които са провеждали процедурите по ЗОП.
    Националната агенция по приходите и Финансовата инспекция не установяват финансови нарушения, така че аз нямам основание да смятам, че тази жена, след като институциите, които могат да установят това, не го казват, е извършила нарушение или престъпление. Още повече, че мое дълбоко убеждение е, че когато се докаже, че един човек не е виновен, по някакъв начин неговото име трябва да бъде реабилитирано в обществото. Това е мое дълбоко убеждение.
    Само ще напомня пресни случаи като колегите от Горна Оряховица, преди това даже ще спомена случай с един от бившите министри на ГЕРБ доктор Нанев, който беше оправдан в съда, но това съсипа неговата кариера и днес той дори не живее и не работи в България. Това е едно обмислено решение от моя страна, съжалявам, ако то не е добре прието, но на този етап смятам, че моят избор може да бъде защитен.
    Вторият човек в борда е икономист, който е работил с много болници, и на този етап, докато се провежда конкурса, защото той наистина на няколко пъти по необосновани причини е бил спрян, в момента тече конкурс за директор на болницата, смятам, че до този етап, в който се избере отново доцент Троянова или друг директор, бордът ще може да изпълнява своите контролни функции. Пак искам да наблегна на това че, доцент Троянова не е директор на болницата, тя е само член на съвета на директорите. И като такъв тя ще има преди всичко контролна функция, защото всички знаем, че оперативно болниците се управляват от техните директори и само с подписа на директора може да се случи едно или друго действие.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
    Искате ли думата за реплика, доктор Кърджалиев?
    ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Да.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте.
    ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
    Благодаря Ви за отговора, уважаема госпожо министър. Надявам се, отчитате факта, че този въпрос е зададен съвсем добронамерено. Никой не бива да търси политически контекст в него.
    Единствената причина да го задам е това, че болницата е уникална, тя няма аналог в България. Дори мога да кажа, както и да звучи, нивото на компетентност е несравнимо по отношение на тези заболявания с всички болници в национален аспект.
    Лично познавам видни специалисти с безспорни лидерски позиции в своята област и мога убедено да твърдя, че болницата има дори референтно значение по отношение на диагностицирането и начина на лечение на онкологичните заболявания в България особено след като и лично се убедих поради злощастно стечение на обстоятелствата.
    Болницата е център за обучение на всички онколози в България, и имайки предвид всичко това мисля, че това напрежение е контрапродуктивно. Ако има политически пристрастия, те не трябва да доминират и да се поощряват, според мен, защото са в ущърб на българската онкология.
    Запазвам си правото да следя казуса и евентуално, ако се наложи, ако този проблем персистира, отново да Ви задавам въпрос. На този етап Ви благодаря за отговора, аз съм удовлетворен от него.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имате право на дуплика, госпожо министър.
    Заповядайте.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Напълно приемам казаното и тук нямам никакво разминаване. Само ще допълня, че в момента се извършва цялостна проверка в болницата. Доколкото разбрах, и АДФИ се е самосезирала, без мое настояване е влязла също на проверка.
    Ако се окаже, че установените нарушения са коригирани и че няма направени други такива междувременно, аз също ще ви информирам след приключване на проверката.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви за този отговор.
    Заповядайте, „Атака” има възможност да зададе въпрос.
    ДИМИТЪР ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, днес в Народното събрание беше освободен директорът на Националната здравноосигурителна каса господин Цеков, но според нас – от „Атака”, и това е наша дългогодишна теза, който и да бъде председател на НЗОК в момента, проблемите в здравеопазването няма да бъдат решени.
    Ние неведнъж сме предлагали нещо, което на повечето им изглежда, така малко радикално да се изразя, но смятам, че може да се мисли в тази насока, затова ще Ви питам и Вас какво мислите по въпроса, та ние предлагаме идеята и варианта Националната здравноосигурителна каса да бъде или преструктурирана, или, ако трябва да бъда по-директен, да бъде премахната. Защото в момента тя се явява като един посредник в работния процес между две страни – между Министерството на здравеопазването и болничните заведения. Историята показва, че когато има посредник в работния процес му две страни, работният процес никога не е пълноценен, не е добър.
    В случая здравноосигурителната каса един вид дублира работата на Министерството на здравеопазването. Според нас при едно добре работещо Министерство на здравеопазването, при един добър мениджър във Ваше лице като министър, просто Националната здравно- осигурителна каса е излишна. Защото тук можем да говорим и в друга насока – че България е в период на криза от много време и могат да бъдат спестени доста разходи. В крайна сметка хората, които работят в НЗОК са доста, това е голяма, раздута администрация, те не са и медицински лица, но за тяхната издръжка отиват огромни средства.
    В тази насока въпросът ми към Вас е: Вие като министър на здравеопазването бихте ли подложили на обсъждане, бихте ли предизвикали такава дискусия дали въобще България има нужда от НЗОК? Не е ли по-добре и няма ли да бъде по-работещ вариант, ако Министерството на здравеопазването поеме тази функция и наистина да има директна връзка между министерство, министър и директор на болнично заведение?
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря.
    Уважаеми господин Димов, преди да Ви отговоря искам малко да внеса яснота.
    Националната здравноосигурителна каса е една обществена институция, която разплаща дейности на лечебните заведения, медикаменти, изделия и така нататък от събраните от Агенцията по приходите здравно-осигурителни вноски.
    В този смисъл моето мнение е, че тя е доста далеч от функциите на Министерството на здравеопазването, което е една институция много различна по смисъл от Националната здравноосигурителна каса. Ако мога грубо да кажа, Касата е един разплащател на договорна основа с лечебните заведения.
    И в тази връзка не виждам как Министерството може да поеме функциите на Касата в този й вид. Ако Министерството трябва да разплаща дейности, това ще бъде крачка назад към едно бюджетно финансиране на лечебните заведения и тогава няма да има здравно осигурителни вноски, а може би някакъв друг данък „здраве” или нещо друго, което да влиза в бюджета на държавата и след това министерството да се разплаща с лечебните заведения.
    Така че, ако трябва да бъда по-конкретна, не, не смятам, че бих могла в този смисъл да повдигна въпрос Министерството да поеме функциите на Касата.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Димов, за реплика.
    ДИМИТЪР ДИМОВ: Това, което казвате, добре, това е Вашето мнение на министър. Ние продължаваме да си отстояваме нашата теза, че НЗОК е една паразитна структура, от която България няма нужда, най-малкото защото и настроението на хората, и тяхното мнение е, че тази структура трябва да бъде премахната и да бъдат спестявани тези пари, които отиват за огромната раздута администрация и разходите, които носи тя след себе си.
    Не виждам защо не намирате смисъл в тази дискусия. На нас ни се ще да чуем мнението и на народните представители по този въпрос, но това някой трябва да го постави за обсъждане. Защото това е една тема, както казах в началото на въпроса ми, която изглежда доста радикална, така се приема, а не бива да е така. В крайна сметка НЗОК не е съществувала, откакто я има България. България е работила с много добро здравеопазване и преди да я има тази структура.
    Така че нашият съвет по-скоро към Вас е наистина да помислите по този въпрос и да видим дали реално, ако сложим фактите на масата, нещата няма да се развиват по-добре и дали всъщност контролът няма да бъде по-добър точно върху това, което казахте Вие, разплащателната дейност на тази структура, тъй като точно тя създава предпоставки за злоупотреби в особено големи размери, които се случват в момента.
    На всички ни е ясно, няма какво да го заобикаляме, че Здравно осигурителната каса изпомпва милиони левове от бюджета за здравеопазване. Това е ясно за всеки един. Ако го отрича, значи просто лъже.
    Така че според нас контролът ще бъде много по-голям и Вие като министър по-скоро можете да го упражнявате и да държите много по-добре нещата, с по-ясен поглед, ако тази структура не се явява посредник между Вас и болничните заведения.
    Това е нашата идея: да няма посредници в работния процес. Колкото повече посредници има между две страни в работния процес, толкова по-голяма е вероятността и условията за корупция, за изпомпване на печалба, за прикриване на информация, ако щете. Всичко трябва да се случва директно между двете страни. Това е нашата теза.
    Пак Ви казвам, ако Вие прецените, ние сме отворени да разговаряме по тази тема и да я отстояваме с факти и аргументи.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за дуплика, министър Андреева.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Само искам да кажа, че Вашата теза предполага една съвсем нова политика за финансирането на дейността в лечебните заведения, която не е въпрос на решение на министъра на здравеопазването. Тя ще касае редица промени в законите или нови закони. Преди да се пристъпи към това трябва да има обществен дебат, евентуално Народното събрание да вземе тези решения.
    Пак казвам, Касата не е посредник между Министерството и хората. Касата управлява финансов ресурс, събран от здравните осигуровки на всички нас. Министерството по закон плаща за някои дейности, една от които са вече споменатите акушерска помощ за здравно неосигурени.
    Така че това е причината да твърдя, че на този етап аз еднолично не мога да се ангажирам с такива настоявания и дискусия, не е в моите правомощия да взимам такъв тип решения.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз бих изразила личното си становище, че се ангажирам като председател на Здравната комисия да проведем широка дискусия по темата, защото това какъв трябва да бъде здравно осигурителният модел, как функционира здравно осигурителната система, какви са проблемите, произхождащи от настоящия функциониращ модел, и какво трябва да се случи в интерес на пациентите и договорните партньори на здравната каса са важни теми.
    Това е една от темите, които вълнуват обществеността, дори и въпросите да не са поставени директно по този начин, затова как функционира системата и какво трябва по-нататък да се случва.
    Сега обаче давам думата за следващ въпрос – отново на Коалиция за България.
    Заповядайте, доктор Емил Райнов.
    ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Госпожо министър, дами и господа народни представители, гости! Бих искал да питам министър Андреева доколко е вярна информацията, че има напрежение в кръвоснабдяването или по-точно в снабдяването с кръв в държавата, защото до мен достигна информация, че освен смяната на доцент Андреев три дни преди Вашето встъпване в длъжност някой пак не си е свършил работата и е имало проблем с кръвните сакове, с организацията на търговете за кръвните сакове. Дали има истина в това твърдение?
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря.
    Вярна Ви е информацията, проведена е процедура за кръвни сакове по Закона за обществените поръчки. След приключването на процедурата има обжалване в съда от две фирми, което блокира по-нататъшното развитие на нещата, избиране на фирма-изпълнител за снабдяване.
    Това е процедура, която е проведена през март или април, ще Ви излъжа точно, но във всеки случай аз я наследявам. И тъй като докато трае процедурата по обжалването ние, както вече казах, не можем да пристъпим към класиране и закупуване на саковете, поискахме от Държавния резерв освобождаване на определено количество, за да не се достигне до проблем при кръводаряването. По закон, в момента не мога точно да цитирам правните основания, ако госпожа Василева може, да се намеси, но по закон имаме право в извънредни ситуации да изискаме и тази е такава, защото на практика министерството е блокирано в тази си дейност, по-скоро центърът, който е второстепенен разпоредител на министерството.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За реплика – доктор Райнов.
    ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, министър Андреева, че сте намерили решение. Това донякъде успокоява както мен, така и българските пациенти, но може би трябва да наведе на Вашето внимание организацията в министерството, защото по мой спомен от преди четири години тези търгове се стартираха в края на предходната година, за да може до края на януари те да бъдат финализирани и да обхванат цялата година.
    И аз съм изненадан, че за такова важно нещо търговете са стартирани чак март-април месец.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Не мога да вляза точно в конкретика по този блиц въпрос, но така или иначе благодарение на проблема, че има обжалване на процедурата от фирми …
    ЕМИЛ РАЙНОВ: При всички положения трябва по-добра организация.
    Благодаря Ви.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, аз допълнително ще уточня датата, все пак да не Ви подвеждам, защото на ден чета много документи, но основният ни проблем е в това, че има обжалавне на процедурата по ЗОП и всъщност това блокира по-нататък процеса. Ако нещата бяха минали в този срок на обжалване без проблем, щяхме вече да имаме класирана фирма и саковете да бъдат закупени.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми аз да Ви задам следващия въпрос. Той е свързан с една тема, която също е изключително болезнена. Става въпрос за специализациите на лекарите.
    Какви са конкретните действия, които са предприети от Вас и от екипа Ви, защото при представянето на заместник-министрите и техните ресори беше отбелязано, че са направени някакви първи стъпки? Още повече, че имахте конкретно поети ангажименти към работещите в системата на спешната помощ, но колегите знаят, че де факто години наред системата е изключително трудна за специализация на колегите, да не кажа невъзможна, поради много причини, включително административни, включително организационни.
    Моля Ви за кратък отговор принципно на този въпрос.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, това беше един от приоритетите, по които започнахме да работим. Това е в ресора на заместник-министър професор Славов и касае промени в Наредба 34. Те ще бъдат в няколко направления.
    Първо, улесняване на стартирането на специализация на младите лекари, особено на тези, които избират по-малки болници с възможност да провеждат своите курсове и модули в големи областни или университетски такива. Включително в тази посока разговаряхме и с Националното сдружение на общините в България затова доколко те биха поели ангажимент и имат готовност да осигуряват финансиране по време на специализациите на младите лекари, както и осигуряване на битови условия. Това много би помогнало за кадровия дефицит, който има в болниците.
    От друга страна, предвиждаме в наредбата и конкретни промени за лекарите по дентална медицина, които да бъдат обхванати от Проекта „Нови възможности на лекарите в България”, както и лекарите, специализиращи на места срещу заплащане за 2013 г., да могат да бъдат финансирани със средства от европейски програми.
    И третото направление, в което работим, е да има квоти и по-облекчен режим за специализиращите, които работят в спешната помощ. При срещата с Асоциацията на представителите на спешната помощ се оказа, че много основен проблем при тях е невъзможността реално да специализират, докато работят в системата на спешната помощ - по много причини, една от които е това, че директорите на спешните центрове не ги пускат, тъй като имат кадрови дефицит. И другата причина е, че те невинаги при този динамичен график на работа, който имат в спешната помощ, могат да се отклонят и да си спазят конкретните срокове за курсовете и модулите, които трябва да покрият.
    Във връзка с това е сформирана работна група, като преди това бяхме изпратили писма до всички висши учебни заведения, които обучават специализанти, имахме среща с ректорите на медицинските университети, към Асоциацията на лекарите специализанти, към общинските и областните болници. Заместник-деканите на съответните университети са поканени да участват в тази работна група и, пак казвам, предполагам, че до края на месец септември най-късно ще бъдем готови с промените в Наредба 34.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви за този отговор.
    Моята реплика е свързана с това, че приветствам Вашите усилия да направите нещо във връзка с болниците в отдалечени райони. Дано да проработи това, което се предлага. На мен ще ми бъде интересно как обаче ще се случи това.
    Също така ми позволете да изразя мнението си, че трябва да се положат целенасочени усилия във връзка с покриване на дефицита по някои определени специалности. Обществена тайна е и за тези, които не следят активно проблемите в здравеопазването, че има дефицит на специалисти в области като патоанатомия, анестезиология, да не говорим, че тесни специалности като алергология и ревматология са почти в рамките на екзотиката за цели райони, за няколко съседни области, което е изключително сериозен проблем.
    Мислите ли в този момент работната група да се простре и в решения, свързани с решаване на тези проблеми, имаше откъслечни опити на ниво заместник-министри в предходни правителства, или смятате, че засега трябва да се ограничи по-скоро в областта на спешната помощ, за да се отговори на очакванията конкретно там в момента?
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, доколкото зная, това е една от задачите на тази група. Аз все още не съм видяла техните предложения.
    Пропуснах да кажа това, както и че се обмисля договорът за обучение по Наредба 34 да бъде зачетен като трудов договор по отношение на критерия за участие в тези проекти, за които вече казах – “За нови възможности за лекарите в България”.
    Така че безспорно е, знаем, в същата графа влизат и неонатолозите, и въобще вече доста са специалностите, още повече, че това са специалности, които много добре се реализират в чужбина, за съжаление.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
    Други народни представители, колегите от “Атака” имате ли въпроси? Не.
    Изчерпахме двата въпроса, които се полагаха на групите.
    Заповядайте.
    ЙОРДАНКА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, моят въпрос е свързан с липсата на медицинска помощ в малките населени места.
    В България има села, в които лекар отива един път седмично. Според мен е недопустимо в 21-и век хората да бъдат лишени от такава здравна помощ.
    Може ли да се мисли нещо в тази насока? Може би да се стимулират допълнително лекари, които да посещават тези населени места. Там проблемът наистина е голям. Освен че няма аптеки, сигурно на 20-30 км, това да няма и лекар пък е съвсем недопустимо според мен, не е хуманно. Ако може нещо да се мисли в тази насока.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Леко нарушаваме нашите процедурни правила, но, разбира се, че колежката има право на въпрос.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, Вашият въпрос е в контекста на политиката на Министерството по отношение укрепване и помощ на лечебните заведения в по-малките градове и трудно достъпните райони. Ние сме готови с концепцията си, изработена заедно с Националното сдружение на общините в България и ще я поставим на обсъждане, на една кръгла маса заедно с представители на лечебните заведения и на неправителствени организации, които работят по тези проблеми, преди да я предложим за изпълнение.
    Само няколко думи да кажа. Равномерното разпределение на достъпа до медицинска помощ е свързано най-вече с осигуряване на доброто функциониране на по-малките общински болници в тези райони, като искам веднага да кажа, че освен субсидия по определена методика, която те ще получат от държавата, в тези лечебни заведения ще има и преструктуриране на дейност. Защото анализът показва, че в тези райони работят отделения по специалности, за които няма търсене.
    Така че в по-малките болници и пограничните такива, които ще съществуват, вероятно ще има базисни специалности, както това е навсякъде по света – вътрешни болести, хирургия, детски болести и неврология, като във връзка с това имаме вече и работна група, която ще работи по нивата на компетентност, защото се оказва, че тези болници не могат да функционират нормално, тъй като не могат да покрият тези нива на компетентност. А при оказване на първа и базова медицинска помощ не е необходимо изискванията да бъдат толкова високи.
    В местата, където е необосновано да съществуват такива лечебни заведения, те ще бъдат заместени с изграждане на медицински центрове с до десет болнични легла или със спешни такива центрове, което да поемат всички случаи на първа помощ.
    И всичко това в крайна сметка е обвързано със създаването на прословутата здравна карта, върху която ние започваме работа със Сдружението на общините, съсловните организации и асоциациите на общинските болници, защото всъщност без това не може да се прави никакво планиране – нито къде трябва да има болници, нито с какви специалности да бъдат те. Дори Европа отказва да даде финансиране, ако не й е ясно какво се случва в тези райони.
    И аз мога да се ангажирам, че до края на годината такава здравна карта, макар и несъвършена, както всеки първи вариант на нещо, ще бъде изработена. Тя е много важна, за да можем да стъпим на някаква основа за по-нататъшна политика в това отношение.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви за отговора.
    Позволете ми следващ въпрос, ще го задам аз, кратък, зададен ми на мен от ендокринолози и пациенти от Диабетната асоциация: ще има ли България най-накрая диабетен регистър? Работи ли се по Норвежкия фонд по тази тема? Има ли най-накрая средства за изграждането на такъв регистър?
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Има програма и инициативи за обществено здраве. Изграждането на диабетния регистър е по тази програма, която трябва да бъде финансирана от Норвежкия финансов механизъм и финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. До момента все още не е одобрена от страните донори. Този процес е забавен по някаква причина, но това не е единствената такава програма. Ние имахме разговор с тях и аз очаквам, буквално до дни се надявам да получим това одобрение от донорите, за да започне финансирането за изграждане на такъв регистър.
    И в този смисъл ние имаме амбицията, и тъй като това е свързано, разбира се, с финансиране, ще започне в следващия програмен период, като първо трябва да се справи с предизвикателството за написването, създаването на Здравна стратегия, тъй като и такава не е направена до момента, а тя е необходимо условие за създаването на програмите за следващия програмен период, на базата на която стратегия ще има програми и за изграждане на регистри за други социално значими и важни заболявания в страната ни.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря ви, госпожо министър.
    Заповядайте, господин Димов.
    ДИМИТЪР ДИМОВ: Искам само да допълня нещо по повод предния въпрос.
    Колежката обърна внимание на нещо много важно – малките населени места просто за забравени от Господ, колкото и да не ни се иска да го кажем по този начин. Тук обаче въпросът е не толкова до изграждането на, както и да ги наречем, малки болнични заведения, здравни центрове, и във всяко едно село да изградим здравен център. Въпросът е кой ще бъде човекът, който ще работи в него, защото в момента хората, работещи в системата на здравеопазването, просто бягат от България поради липса на адекватно заплащане, каквото получават техните колеги в Европа.
    Така че тук трябва да се насочим предимно към повишаването на доходите на тези хора и тогава наистина можем да говорим за откриването на здравни центрове и за повишаването на качеството на здравеопазването в тези малки населени места.
    В противен случай каквото и да се изгради в тези места, каквото и да се направи, с каквото и оборудване да бъде, то ще бъде абсолютно неефективно, тъй като няма да има кой да обслужва, няма да има кой да оказва тази помощ, необходима на хората в малките населени места.
    Провеждали сме и аз вярвам, че всеки един от колегите народни представители е провеждал такива срещи не само в предизборни кампании, в приемни и така нататък, наистина хората, които работят в тази сфера, просто тотално са изгубили надежда, обмислят всякакви варианти да избягат от България, което е изключително жалко, изключително ..., не знам как да го нарека.
    Тези хора трябва да бъдат спрени тук с повишаването на доходите. Това трябва да се направи на първо място, на първо място преди всичко останало. И след това вече можем да мислим за отварянето на здравни центрове, това, което също в “Атака” от доста време е наша тема, във всяко едно населено място, както е било преди години, и наистина човек в едно малко село или която и да е община в България да почувства, че той наистина ще получи адекватната помощ, която му се полага, а не да бъде забравен от държавата.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Какъв е конкретният Ви въпрос?
    ДИМИТЪР ДИМОВ: Това просто като допълнение.
    А ако трябва да задам въпрос, няма как да попитам ще се работи ли в насока на повишаването на доходите. Исках да направя допълнение, че с приоритет първо трябва да бъде вдигането на доходите на лекарите, за да ги задържим в България и след това да откриваме работни помещения, където да си вършат работата.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря ви.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Аз бих казала, че само мога да се съглася с господин Димов и Парламентът да помисли как това да се случи, тъй като Министерството на здравеопазването не изплаща заплати на лекарите, а Фонд “Работна заплата” се формира като процент от приходите на лечебните заведения. Знаем, че като търговски дружества те имат няколко източника на финансиране.
    Основният е Националната здравноосигурителна каса.
    Вторият е, че някои общински болници получават субсидии от общините за дейност, която е извън обхвата на клиничните пътеки, от плащания, извършени от пациенти за дейности, които не се покриват от Касата, някои, които работят с фондове.
    Така че с Вашия коментар съм съгласна, но предоставям по това да поработи Парламентът.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ние обаче не забравяме, че все пак все още при вас е психиатричната помощ, хемотрансфузионните центрове, спешната помощ и се надяваме с общи усилия да направим така, че там хората да получават едно достойно заплащане.
    Позволете ми преди да благодаря на министър Андреева за този блиц, проведен току-що, преди тя да тръгне, разбрах, че има среща с премиера, в тези минути буквално трябва да е там, да ви представя новоизбрания председател на Българската фармацевтична съсловна организация професор Илко Гетов, да го приветстваме.
    Надяваме се да работим добре съвместно. Ще разчитаме на Вашия експертен потенциал. Благодаря ви.
    Да паднат цените на лекарствата, казват тук, много широка тема, няма сега да я коментираме, няма да водим такава дискусия на този етап.
    Благодаря Ви, госпожо министър, за участието. (Реплика от залата.)
    Няма такава процедура, съжалявам. Може в друго заседание в рамките на точка “разни”.
    Заповядайте, ако искате, все пак, по изключение.
    ПЛАМЕН ТАУШАНОВ, Българска асоциация за закрила на пациентите: Само относно специализацията.
    Бих Ви помолил сериозно да помислите върху възможността да се включат не само спешните специализации, а всички, защото за миналата година се констатира, това беше отчетено на съвещание на анестезиолозите в България, че са кандидатствали 48 човека, а само половината са разрешени, вместо да бъде обратното – да няма хора, които да търсим със свещ. Тоест и тази тема трябва да бъде поставена.
    Що се отнася до проблемите, които постави депутатката, за отдалечените райони, мисля, че и министерството, и новоизбрания управител на Касата трябва просто да приеме една методика, която отхвърли, въпреки моето настояване, за дейност в отдалечените райони на общопрактикуващите лекари. И я отхвърли с мотива, че нямало пари. Това мисля, че е несериозно и новият управител, както и министерството трябва да настояват, защото това е решението, това е желанието на общопрактикуващите лекари.
    Това са двата ми въпроса.
    Благодаря.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря.
    Ще отговорите ли, министър Андреева?
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, разбира се.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: По повод първия въпрос – за специализациите, това е залегнало и в програмата на правителството – облекчен старт на специализациите. Това означава, разбира се, в момента експертите го обмислят, да няма входен изпит за специализантите, а той да бъде само на изхода и по време на обучението с колоквиуми, с разработване на тези.
    Така че Вие сте абсолютно прав, при този недостиг на лекари, голяма част от които заминават след завършването си, това безспорно е така.
    По повод методиката за дейността в отдалечените райони, да се приеме от Касата, да, това е разговор, който предстои, мисля. Все пак трябва да има и нов управител на Касата.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Много са въпросите, които очевидно чакат своите отговори.
    Благодаря Ви отново за Вашето участие.
    МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря и аз, довиждане.
    ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на нашите гости, на колегите.
    Закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред.


    (Закрито в 16,45 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    (Нигяр Джафер)


    Стенограф:
    (Божидарка Бойчева)
    Форма за търсене
    Ключова дума