ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването








П Р О Т О К О Л
№ 4

На 9 юли 2013 г. от 15.00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на допуснатите кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, съгласно раздел ІІІ, т. 1 от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, (обн. в „Държавен вестник“, бр. 60 от 06.07.2013 г.)

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването








П Р О Т О К О Л
№ 4

На 9 юли 2013 г. от 15.00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на допуснатите кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, съгласно раздел ІІІ, т. 1 от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, (обн. в „Държавен вестник“, бр. 60 от 06.07.2013 г.)

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости, уважаеми членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, тъй като имаме необходимия кворум, откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Съгласно предварително обявения дневен ред днешното заседание ще протече при следния дневен ред:
Точка единствена – Изслушване на допуснатите кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, съгласно раздел ІІІ, т. 1 от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми колеги, има ли предложения по така представения дневен ред? Който е за, моля да гласува с вдигане на ръка.
Гласуване: 10 „за“. Против няма. Въздържали се няма.
Преминаваме към обсъждане на точка 1 от дневния ред.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги и гости, преди да пристъпим към днешната процедура по същество, бих искала да ви информирам за следното. В комисията по здравеопазването за периода 4 юли 2013 г. до изтичането на срока на 8 юли 2013 година постъпиха предложения за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на внасянето им, както следва:
Първо, предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България с входящ номер 354-00-472, внесено от Сергей Станишев и група народни представители на 8 юли 2013 година за доктор Румяна Малинова Тодорова.
Второ, предложение от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи с входящ номер 354-00-474, внесено от народния представител Тунчер Кърджалиев на 8 юли 2013 година за доктор Динчо Генев Генев.
На извънредно заседание на комисията, проведено на 8 юли 2013 година беше извършена проверка на документите за допустимост във връзка с изслушване на кандидатурите за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, съгласно Раздел ІІІ, т. 2 от Процедурните правила за издигане на кандидати, изслушване на кандидати за избор на управител на НЗОК.
Въз основа на извършената проверка, Комисията по здравеопазването прие единодушно с 8 гласа „за“ следното становище:
След извършена проверка на постъпилите документи на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса, народните представители от Комисията по здравеопазването решиха, че предложените кандидати отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1 и чл. 21 от Закона за здравното осигуряване и до изслушване в комисията се допускат: доктор Динчо Генев Генев и доктор Румяна Малинова Тодорова.
Бих искала само да ви припомня, че съгласно процедурните правила кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред, според личните имена на кандидатите от вносителя на предложението, както следва:
Първо предложение от името на Парламентарната група на ДПС със съответния входящ номер, внесено от доктор Кърджалиев за доктор Динчо Генев Генев.
Второ предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България, внесено от Сергей Станишев и група народни представители за доктор Румяна Малинова Тодорова.
Уважаеми колеги, сега давам думата на доктор Тунчер Кърджалиев за представяне на предложението от името на Парламентарната група на ДПС в рамките на 3 минути, съгласно процедурните правила.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, скъпи представители на съсловните организации и на пациентските организации, уважаеми гости, предлагам на вашето внимание кандидатурата на доктор Динчо Генев за управител на НЗОК от името на моята парламентарна група. Няколко думи за него. Доктор Динчо Генев е на 48 години. Завършил е средното си образование в Харманли. През 1988 година е завършил висше медицинско образование във Висш медицински институт, град Стара Загора. От 1997 г. е със специалност „вътрешни болести след петгодишна специализация в Медицинския университет – София. В същия университет през 2005 г. получава квалификация по здравен мениджмънт.
Доктор Генев има сериозен професионален опит – повече от 25 години. Работил е последователно като цехов лекар, като ординатор „Вътрешно отделение“, лекар във Военно поделение, а от 2008 г. досега е управител на Многопрофилна болница за активно лечение – Харманли. Доктор Генев е утвърден специалист в сферата на здравеопазването, според нас. Като такъв е оценен и от съсловните организации, и от съсловната организация на лекарите. Вече втори мандат е председател на Районната колегия на Българския лекарски съюз в област Хасково.
Господин Генев е избран и в Управителния съвет на Сдружението на общинските болници в Република България. Ползва руски и френски език. Според нас, доктор Динчо Генев има необходимия опит и качества, за да бъде предложен за управител на Националната здравноосигурителна каса. Вече дълги години той отстоява позициите и интересите на общинското здравеопазване, като първо ниво на достъпа до болнична помощ и покриващо 40% от територията на страната. В качеството си на такъв той е получил висока оценка за своите способности, за своя труд от професионалните съсловия и от екипите на обществените организации и институции, в които е работил и управлявал. Като имаме предвид всичко това и особено професионалните му компетенции и опит смятаме, че доктор Динчо Генев би могъл да управлява успешно и отговорно Националната здравноосигурителна каса в интерес на българските пациенти и работещите специалисти в здравната система на страната.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Сега давам думата на доктор Генев за представяне. Заповядайте, доктор Генев.
ДИНЧО ГЕНЕВ: Госпожи депутати, господа депутати, господин заместник-министър, всички присъстващи от различни организации, привет на медиите! Както ви казаха, аз съм доктор Динчо Генев. Няма да излагам някакъв сериозен обстоен анализ на това какво смятам да се прави, тъй като нещата в момента в България са така, че просто трябва да се действа много бързо, да се направят няколко основни неща, за да има някакъв ефект. Приказките са изговорени отдавна, но резултатът е никакъв.
Като положение на здравеопазването в момента как виждам нещата, за да мога да ви представя моята постановка за това, какви да бъдат действията по отношение на управлението на Националната здравноосигурителна каса.
Към настоящия момент в България има наложен един държавно-олигархичен модел на управление на здравеопазването. В страната съществуват огромни болници мастодонти, които са фаворизирани по определен начин с финансиране, с определени изисквания. Наливат се огромни количества държавни средства и същевременно те обслужват една неголяма част от населението. Тоест, опитва се да се създаде един опит за елитарна медицина при положение, че в България нормалните хора нямат достъп до елементарна медицинска помощ. Това е факт. Факт, който беше засилен и допълнително от огромната кражба, която беше направена - аз като лекар не мога да го отмина – от този огромен стратегически резерв на Националната здравноосигурителна каса – над 2 милиарда лева, които отидоха в държавния бюджет и повече тези пари не се видяха и явно няма и да се видят. Навярно който и да застане начело на Националната здравноосигурителна каса, в настоящия момент, ще му бъде много трудно без този резерв да управлява.
Второто, което съществува, е неравнопоставеността на лечебните заведения в страната. Това става по различни начини: първо, чрез медицинските стандарти, второ, чрез финансирането, трето, чрез наличния лобизъм, няма какво да говорим, съществува си това нещо в страната, има си договорки, лобизъм, който се проявява не само от различни организации и хора. По тая причина нещата се заформят много лошо за нашата страна.
Ние в Сдружението на общинските болници в България сме разработили няколко неща, които искам да ви представя като факти, които съм сигурен, че най-вероятно не са ви известни, тъй като не сте се насочили към това нещо.
По отношение на това къде се намираме ние спрямо Европа. Вземат се абсолютно независими изследвания. Това е изследването за европейския пациентски индекс. Всеки един може да го види това нещо. Искам най-накратко да представя нещата. Дадени са двете години в двете представени таблици, които са тук. Има обобщени данни за 2009 и 2012 година, от които е видно, че България е на 33-о последно място в Европа по здравеопазване. В 2012 година дръпваме сериозно, ставаме на 32-о, Сърбия е на 33-о, като по отделните показатели когато сме били на 33-о място, нещата през 2009 година са били по-добре – 4 показателя са имали подобрение, 7 са били без промяна, 25 се влошават, то през 2012 година след положените много управленски усилия и изразходвани значителни ресурси резултатът е повече от отчайващ – само 2 показателя имат подобрение, 9 са без промяна, а 29 се влошават. Това е картината, която определя Европа за нас.
Следващото, което искам да изтъкна като факт, е за парциалната покупателна способност в долари на общите разходи, които се дават. Всеки един може да ги види. В България 2005 година са били 719 долара, 2010 г. с станали 947. В Европейския съюз от 2497 са на 3230. Разликата вие сами може да я изчислите, какво е съотношението. Тоест парциалната покупателна способност в Европа е много по-голяма в сравнение с България.
Това, което може да се направи като оценка е, че България се намира на около 20 години разстояние след Европейския съюз по отношение на здравеопазването, в което ние се намираме. Същият факт е по отношение на детската смъртност, което е един много тревожен факт за България. Това са осреднени данни.
Други данни, които съществуват – дисбаланса в разпределението на средствата в България за здравеопазване. Ако приемем в България, че има средно 100% на човек - това, което се дава примерно за болничната помощ, което е като обслужване, което в страната, е в порядъка на около 129 лева на човек за година. Има области, примерно мога да посоча Добрич, която е с 39,80% за 2012 г. потребление от тези 129 лева.
Има 13 области, които са с тези тревожни факти, но е и характерна тенденцията за намаляване. Примерно за София град е с най-висока – 184, за Пловдив – 169 и съответно големи областни градове са по същия начин с много ниско заплащане, тоест има концентриране на средствата в определени региони, тоест няма равномерно възстановяване на средства за здравеопазване, тъй като всички хора в България, които са здравноосигурени, заплащат, са равнопоставени според Конституцията на България и имат правото на равен достъп - за равен достъп не можем да говорим - в много региони в страната, в които хора нямат не само достъп до медицинска помощ, те не могат да достигнат дори до областните градове или до общинските центрове, където може да им бъде оказана такава помощ. Тоест получава се един голям дисбаланс: в едни региони разликата е в пъти повече в средствата които се изразходват за здравеопазване.
Този дисбаланс възниква на базата на лечебните заведения, които са на територията на страната. Има региони, в които има определено много лечебни заведения и други региони, които са оголени и реално не се оказва никаква медицинска помощ, тъй като от последните наблюдения, които се показаха, всички стигнаха до това заключение, че там, където няма общинска болница, която да стои зад центровете за общинска помощ, за тези филиали, които съществуват, реално няма здравеопазване, тъй като филиалите за спешна медицинска помощ използват изцяло ресурса на медицинската болница, като се започне от специалисти, медицинска апаратура и цялостното обслужване. Най-интересното в цялата тази ситуация е, че общинските болници заплащат сами на себе си за труда, който извършват в центровете за спешна медицинска помощ. Те не получават нито един лев за лекуваните пациенти.
Другите промени, които настъпиха и които застъпвам особено по отношение на общинските болници, които са една от болните страни в това нещо, е с прословутите изисквания, медицинските стандарти, които бяха въведени. Вследствие на въвеждането на медицинските стандарти и изискванията по клиничните пътеки, обемът на медицинска помощ, който се оказваше, в общинските болници спадна средно с 26%, а икономията, която е реализирана в мащаб в Националната здравноосигурителна каса е 0,5% от средствата. Тоест хората са лишени от реално здравеопазване, без да е реализирана никаква икономия, без да е постигнат никакъв ефект. Стига се до смешни неща. Те са и жалки. Примерно, специалност ендокринология на един хоспитализиран пациент на базата на жителите на областта – средно колко по ендокринология. В област Варна средно на 196 човека за 1997 година и за 1998 година – 197 един е хоспитализиран в специалността ендокринология, а в област Силистра през 2007 година на 740 човека един хоспитализиран по специалност ендокринология, а 2008 година тези хора са постигнали трайно излекуване на диабет и на другите ендокринологични заболявания, на 2262 човека само един е лекуван по ендокринологична пътека в Силистренската област.
Това нещо, този дисбаланс се получава и на базата на унищожаването на определени специалности, които съществуват в българската медицина., примерно специалността вътрешни болести. Към настоящия момент един лекар по вътрешни болести не е никакъв лекар, тъй като той няма право да лекува абсолютно нищо, с изключение на бъбречна криза. Няма право да лекува, дори двама лекари, дори и петима лекари със специалност вътрешни болести нямат право да лекуват пневмония, докато общопрактикуващ лекар без специалност може да лекува пневмония в амбулаторни условия.
Това също една от другите начини за обезкървяване на здравеопазването в България. Ние не използваме ресурса и реално средствата се плащат за много по-скъпи изследвания, докато ефектът може да бъде постиган с много по-малко средства. В България има над 2000 специалисти – мога да ви кажа точно колко са – по вътрешни болести, но те изчезват. Голяма част от тях стават общопрактикуващи лекари. Тоест, като цяло в страната това са нашите национални особености.
По отношение на Националната здравноосигурителна каса това, което съществува към настоящия момент е едно неясно финансово състояние. Никой не знае какво е положението в Националната здравноосигурителна каса, какви авгиеви обори ще бъдат заварени там, какво ще трябва да се чисти. Организацията на системата как функционира, структурата й, как се извършва контролът. Контролът в касата се извършва на минало време. Аз съм работещ лекар в момента. Мога да ви кажа: проверяват се листове, в които са написани някакви неща. Ако трябва да си говорим честно, има болници, в които има назначени специално по няколко човека, които се занимават само с писане. Те пишат и подготвят документи. Като се видят техните документи – това съм го виждал като представител от Лекарския съюз – техните документи са абсолютно все едно недокоснати с ръка, тоест по тях не е работено, и то е ясно. Ако говорим за източване на касата, няма какво да крием, съществува и такъв термин. Доколко касата може да бъде източвана при наличното недофинансиране по клиничните пътеки е друг въпрос, но съществува това нещо. Просто лекарите са принудени.
Другото, което е – голямата лъжа, която съществува в Националната здравноосигурителна каса по отношение на отчитане на заболяванията. Нито един лекар в България не вярва на епикризата, дадена от някоя болница, защото тя е нагласена, направена спрямо изискванията по клиничните пътеки, а в тези клинични пътеки има написани често налудничави неща. Мога да ви цитирам. Има даже клинична пътека, която за да бъде валидна, трябва да има задължително консултация с националния консултант. Тоест, тя е написана, тази клинична пътека, за един човек. За каква равнопоставеност тогава можем да говорим за здравеопазването в България, което е като основен член в Конституцията на Република България?
По отношение на тези изисквания за клиничните пътеки, за лабораториите, които съществуват, липсата на натовареност на един куп неща мога да ви кажа – изкуствено раздуваният проблем за липсата на клинични патолози в България – има около 90 клинични патолози, които при една нормална организация на работата могат напълно спокойно да изпълняват своите функции на областно ниво. Не се оперира в България на конвейер и клиничните патолози нямат толкова работа, колкото се опитва да се каже, че нуждите от тях с изискванията за това във всяка болница, която има второ ниво на компетентност, съответно хирургия, акушеро-гинекология, да има наличен клиничен патолог. Тоест, в случая също и дисбаланса, който съществува в самата оценка между клиничните пътеки – този дисбаланс обръща колата на Националната здравноосигурителна каса. Малко, скъпи пациенти изчерпват ресурса за масовите пациенти и реално, колкото и грубо да звучи, ние търпим много по-големи загуби, вместо за много по-малко. Тоест липсата на преценка, това, което трябва да бъде лекувано и това, че не се преценява. Дори в края на краищата здравеопазването в България, колкото и да го гледаме, по какъвто и начин да погледнем трябва да се погледне прагматично на нещата, тоест с какъв ресурс се разполага, той не е безкраен, и този ресурс да бъде изхарчен най-разумно, да бъде оказана основната медицинска помощ в страната, а след това да се мисли за елитарна медицина. Ние не можем да правим ракети, а в същото време да сме с цървули. Това е един голям цинизъм, който се проявява от – да не споменавам имена.
Според мен нещата как трябва да се оправят? Казвам накратко, първото, което трябва да се направи, е един ясен финансов анализ с какви пари разполага касата и какви са очакваните приходи.
По отношение на събирането на средствата това не е проблем на касата, както беше опитвано да бъде вменявано. Парите не се събират от касата.
Второто е възстановяване на координацията между Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на финансите, Министерство на труда и социалната политика, Българския лекарски съюз, всички пациентски организации и всички организации, които имат досег до здравеопазването в България. Без липса на координация, разговори и компромиси между всички тези организации не може да се постигне никакъв ефект по-нататък, а всичко ще бъде само работено на парче и ефектът е този, който ви го казах преди малко. Ако смятате, че от 33-о на 32-о място е голям успех с влошени показатели?!
Възстановяване на договорното начало. Не може в тази страна без Българския лекарски съюз, без лекарите, основните извършители на медицинската помощ да се прави здравеопазване, тъй като здравеопазването, основното, ако погледнем, то е един процес, който се състои от диагноза и терапия. Парите се дават за диагноза и за терапия, не се дават за други неща. Затова това трябва да стане именно с Българския лекарски съюз.
Четвъртото е остойностяване на услугите. Без ясно остойностяване на услугите ние не знаем къде вървим, нито цената на медицинските изделия, абсолютно нищо.
Петото е преразглеждане на медицинските стандарти като изисквания, които съществуват в страната.
Медицинските стандарти на моменти са направо налудничаво – съжалявам, ако обидя някого. Националните консултанти, които са участвали в направата на медицинските стандарти, евентуално са имали най-доброто намерение да предложат много високо качество като здравеопазване, но без да се съобразят с наличните средства, които съществуват в страната. В една голяма част от болниците в страната оборудването е от средата на миналия век, мога да ви го кажа – шкафчетата, леглата, е такова.
Получава се така, че в стандартите е написано, даже в някои стандарти има написано дори колко стола трябва да има в отделението.
Следващото е електронната здравна карта. Няма електронна здравна карта, няма контрол на движението на болните, защото мога да ви покажа такива примери за това как хората са записвани, лекувани, а те изобщо не са достигнали до болница.
Седмото – дейността на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде съобразена с реалните медицински нужди в страната и на гражданите, а не с нуждите на определени хора, групировки и други неща в България.
Ясно трябва да бъде уточнено също кой какво плаща. Министерството какво плаща, Националната здравноосигурителна каса какво плаща, защото не може да бъдат прехвърлени дейности, които са чисто държавно задължение. Една държава не може да бяга от задължението си да плаща за инвитро, да плаща за онкологичните лекарства, примерно, да плаща за спешната помощ, за спешните грижи, които са. Това е бягство на държавата от нейния социален ангажимент.
Какво остава да върши държавата, ако всичко тя го прехвърли, при положение, че знаем колко са хората, които в България се осигуряват? Евентуално ако бюджетът на тази каса се формира на 95% осигуряващи се, може евентуално да бъдат поети тези грижи, но при настоящия момент те не могат.
Последно, трябва да бъде ясно уточнен обемът на предлаганата медицинска помощ. Това ясно трябва да се каже на хората: за това, което вие плащате като здравни осигуровки и за това, което се дава от държавния бюджет, парите са толкова и вие може да получите толкова. Всичко повече, останало, вие можете да го получите чрез демонополизация на касата. Аз съм твърдо за това нещо, една организация, която няма конкуренция, тази организация загива, тя не е гъвкава, тя работи самодоволно. Няма опасност от нейното закриване и няма нужда от нови идеи и съответно нещата отиват на зле. Това е моето мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Генев. Уважаеми народни представители, съгласно регламента, имате думата за въпроси към този кандидат. Заповядайте! Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Колеги, скъпи гости, виждам, че кандидатът е много добре запознат с материята и няма как да бъде другояче при условие, че той идва от реалния живот, от реалната медицина. Запознат е с проблемите, но аз бих искал да го запитам някъде преди около месец и половина на втория ден на Четиридесет и втория парламент в залата на Парламента прозвуча признанието на бившия вече управител на касата, че по негови данни, по негови анализи, по анализи на касата близо 300 милиона се изразходват неефективно. Бих задал въпроса какво бихте направили Вие, какъв контрол бихте осъществили, за да не се случва това неефективно изразходване на средствата. Това е първият въпрос.
Ако разрешите, госпожо председател, и втори въпрос. Пак по време на дебатите в парламента установихме и нещо друго – че за последните четири години общата численост на Национална здравноосигурителна каса е нараснала с близо 350 души от 1950 в 2009 година към близо 2300 тази година. Бих искал да попитам какви мерки, какво ще направите Вие, за да подобрите административния капацитет на Националната здравноосигурителна каса? Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имате думата за други въпроси в рамките на по две минути на въпрос, след което на всички въпроси, припомням регламента, ще отговори кандидатът за управител на Националната здравноосигурителна каса. Заповядайте, господа народни представители.
КРИСТИЯН ДИМИТРОВ: Имаме сигнали от различни организации – пациентски, представители на Аптечната камара и Лекарския съюз, че работата със здравната каса е незадоволителна и недостатъчна по начина, по който се е случвала до момента. Нашата позиция от партия „Атака“ е, че здравната каса трябва да бъде преструктурирана и целият й модел да бъде генерално променен, или да бъде закрита.
Що се отнася до Вашата кандидатура позицията на партия „Атака“ е, че кандидатури на ДПС не трябва да бъдат назначавани, означава, че нито един държавен пост не трябва да бъде заеман от кандидатура на ДПС. Така че в този дух на мисли аз нямам въпроси към Вас.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Димитров. Все пак, макар че имаше въпрос в първата част на Вашето изложение, позволете ми аз да задам два въпроса. Частично отговорихте на част от тях, но ми се иска да чуя еднозначен отговор на въпросите, които сега ще формулирам, защото тези въпроси аз ще задам и на другия кандидат.
Бихте ли приели прехвърляне на нови дейности от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса – една последователна практика, на която бяхме свидетели през последните няколко години? Тоест какво е отношението Ви практически към разширяването на пакета дейности, които покрива Касата? Дадохте частичен отговор, но искам еднозначно да чуем и комисията да чуе Вашето становище по този въпрос.
Вторият въпрос е какво мислите за функционирането на втори стълб, евентуално надграждащ основния пакет, финансиран от касата на Националната здравноосигурителна каса, или конкуренция между повече от една каси? Моля за Вашето мнение. Благодаря Ви за вниманието.
Оформиха се въпроси. Заповядайте, уважаеми доктор Генев, за отговор.
ДИНЧО ГЕНЕВ: По първия въпрос, д-р Райнов, мога да Ви отговоря така: според мен нещата трябва да се извършват с контрол в реално време - това е първото нещо, тъй като в настоящия момент се извършва контрол на мъртви листове, на хартия. Контролът, който се извършва, е смешен на моменти – хващат се за обикновени запетайки, забележки в болницата, която ръководя. От касата не искаха да бъда и признато дете, което е родено живо, здраво – 3 200 грама затова, че не е записано на едно място теглото му. След намесата на медиите едва това беше възстановено.
По отношение на контрол на обществените поръчки, които се възлагат от Националната здравноосигурителна каса, контрол за всеки един харч. Най-конкретният пример. Когато станах ръководител на болницата, на която съм ръководител в момента, заварих примерно разходи на нашите мащаби 12 000 лева за консумативи. След като въведохме друг начин на изписване на тези консумативи, още на първия месец разходите спаднаха на 4000 лева, тоест трикратно.
Абсолютно съм сигурен, че има множество неща, които не са догледани и могат да се намерят винаги места за икономии, макар че има една приказка, че икономията е майка на мизерията, но все пак контролът, който трябва да бъде извършван – това са за мен нещата, които трябва да се направят - ясна отчетност на всяко едно нещо, което се харчи. Доколкото имам информация, мисля, че на господин Таушанов по отношение на разработките за електронни рецепти, което съществува, са платени пари за проект, който реално няма да проработи, тоест, едно много добро премисляне на това, къде да бъдат похарчени средствата.
Другото, в което могат да се реализират икономии, но това вече е само предложение, което съществува – е премахването на ДДС-то върху лекарствата. С това реално държавата може да окаже много голяма помощ на здравеопазването в България. Но това е само предложение; касата не може да го направи.
По отношение на това, че персоналът е надут, е много ясно – трябва да се направи една добра преценка. Не може да се тръгне, да се влезе и да се започне с голямата секира: „ти заминаваш, ти заминаваш, ти не си ми нужен“. Много ясна преценка, да няма дублиране на длъжности, съответно как съответните хора се справят с тяхната работа. Аз също като обикновен лекар съм роптал против бройката на хората, които са в Националната здравноосигурителна каса, защото това е един голям, огромен апарат, който иска поддръжка, като междинно звено и съответно трябва да бъде – да има известни корекции. Това е мнението ми по този въпрос.
По отношение на въпроса на представителя на „Атака“ аз мисля, че ние отиваме към един нормален свят, наречен Европа. Да не ви давам примера с една група гастарбайтери от една съседна страна, които отиват да работят в Германия. Аз съм бил няколко пъти в Германия. Знаете ли какво съм видял там? Тези хора са отишли да живеят уж по-добре. А те се мъчат да привнесат изцяло тяхната култура и начина на живот, който са живеели при тежките условия, тоест искат да направят Германия по същия начин. И то не само от турските гастарбайтери, говоря за всички гастарбайтери, които отиват някъде. Ние влизаме в едно много голямо семейство и искаме да сме като тях. Европа е мислила доста, за да създаде различни модели на здравеопазване и ние сме се насочили към един, който е моделът на здравното осигуряване, а вие искате да ни върнете отново към един командно-административен модел, който аз никога няма да подкрепя. Това е отговорът на въпроса.
По отношение на въпросите на доктор Джафер мога да кажа по отношение на дейностите за прехвърляне от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, съм твърдо не. Дори обратно, това, което е прехвърлено като инвитро процедури, като ваксинации, като множество други неща трябва да се върнат обратно в министерството. Аз казах: държавата не трябва да бяга от своята отговорност и трябва да се грижи. Имайки предвид колко процента от нашия национален брутен продукт, от бюджета се отделят за здравеопазване в сравнение с европейските страни, дори те трябва да вкарват допълнително средства в бюджета на касата.
По отношение на конкуренцията, на положението, на което съм аз, имам положително отношение към това, че трябва да има демонополизация на касата и аз съм най-вече за това, да съществува конкуренция. Нека в България съществуват, да бъдат създадени няколко каси. Опитът за създаването им беше унищожен, в момента няма тази възможност, но нека бъдат създадени законови възможности за това нещо. Ако има конкуренция между две, три или четири каси, смятам, че нещата ще бъдат много по-добри. Пазарът ще определи кои каси ще останат и кои болници ще останат, а съответно държавата може да се намесва в региони, които са трудно достъпни съответно, при съответните условия.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Генев. С това изчерпахме въпросите към първия кандидат.
Давам думата на д-р Емил Райнов от името на вносителите да представи предложението от името на парламентарната група на „Коалиция за България“ в рамките на три минути, съгласно процедурните правила.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, скъпи гости, аз ще представя мотивите за кандидатурата на доктор Румяна Малинова Тодорова за управител на НЗОК. Това е кандидатура на Парламентарната група на Коалиция за България.
Доктор Румяна Тодорова работи от близо 30 години в системата на здравеопазването, държа да подчертая, безпартийна. От 2004 до 2009 година работи в системата на Националната здравноосигурителна каса, като преминава последователно през различните нива, достигайки до директор на НЗОК, което я прави доказан професионалист в сферата на здравното осигуряване. Апропо, тя е единственият директор с пълен мандат в Националната здравноосигурителна каса, единственият досега.
По време на нейното управление НЗОК бе утвърдена като стабилна финансова институция, плащаща редовно изработената и отчетена дейност от договорните партньори. Не са спирани плащания – справка, последните три месеца 2009 година – а има случаи, поне лично аз си спомням два случая, два декемврийски месеца в две години, когато и авансово се плащаше дейност. По нейно време бюджетът на НЗОК наистина беше балансиран. Това не беше само термин, който се пишеше в Закона за бюджета на НЗОК, а наистина беше и факт. По нейно време се въведе информационната система, която бе изработена за две години и края на 2008 година беше факт.
По време на нейното управление беше въведено ISO 2000, две поредни години беше утвърдено в Националната здравноосигурителна каса. Освен информационната здравна система, беше въведен здравен портал, изграден и работещ здравен портал. Бяха изградени електронни здравни досиета на всички български граждани, беше въведена европейска здравна карта и бяха поставени наченки на електронната здравна карта на всеки българин – персоналната здравна карта, която мисля, че ако беше станала факт 2009 година, щеше да реши голяма част от проблемите, за които ние днес коментираме.
Доктор Румяна Тодорова се ползва с подкрепата както на съсловните организации, така и на пациентските организации и в този момент, когато Националната здравноосигурителна каса страда от липса на прозрачност и авторитетът й е сринат до нулата, ние сме убедени, че доктор Румяна Тодорова е професионалистът, експертът, който може да възобнови диалога със съсловните организации и да върне доверието на всички български граждани в тази институция.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз също Ви благодаря, доктор Райнов. Давам думата на доктор Румяна Тодорова за представяне.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа депутати, уважаеми господин заместник-министър, тук съм не за да представям концепции и стратегии, защото в последните години доста чувахме тази терминология. Няма да се спирам подробно и на състоянието на здравеопазването в страната. Всички сме го изпитали върху гърба си, било то като пациенти или наши близки пациенти. Само към моята биография ще добавя един факт: аз идвам от частния сектор в момента където нещата кристализират с невероятна сила, защото в повечето случаи там пациентът най-напред заплаща и след това си търси парите. Когато ние говорим за висока детска смъртност, когато говорим, че населението пада, че 2050 година сме щели да останем два или три милиона българи, искам да ви кажа, че има болници, в които изборът на екип и раждането е от порядъка на 2500 лева. Има болници, в които медицинските изделия струват от порядъка между 8 и 12 хиляди лева. По чий джоб са възможни тези плащания?
Задавайки този въпрос, питам къде са доброволните фондове в момента. Те са в Кодекса по застраховане, те са застрахователи и по този начин чисто законно националната каса е вече монополист. Да, монополист в истинския смисъл на думата. Това излиза, разбира се, извън моите правомощия, но аз ще работя в тази посока касата наистина да има конкуренция, защото само в конкуренцията може да има просперитет. Само там се раждат добрите идеи. Каква идея да роди касата в момента, когато са й дадени едни пари и тя трябва да ги оползотвори по някакъв начин? Може до безкрай да пишем в ал. 3 на чл. 1 от Закона за бюджета на касата, че бюджетът е балансиран. Само че аз ще повторя пак една моя мисъл, която в годините съм я повтаряла многократно: в медицината математиката е различна.
Само да погледнем параграфа плащане за болнична помощ. Какво фигурира в Закона за бюджета за 2013 година? – 1 189 милиона за болнична помощ, за акушерска помощ за неосигурени – толкова, диализа – толкова, диспансерно наблюдение, на пациенти със злокачествени заболявания, лекарствена терапия на болни със злокачествени заболявания, интензивно лечение, асистирана репродукция, роботизирана лапароскопска хирургия. Всичко това е с фиксирани параметри. Затова нека болниците да не се чудят защо лимитите са им с по 20-25% по-малко. Защото тези пари са гарантирани както за интензивни грижи (не говоря дали стигат). В момента използвам единствения източник на информация от сайта на касата – Закона за бюджета, защото друга информация там няма. Там не мога да видя месечните отчети на управителя пред надзорния съвет, да видим движението на бюджета по параграфи.
Колегата Генев се спря много подробно на болничната помощ. Но проблемът не е само болничната помощ. Сериозен е проблемът в извънболничната помощ. Още по-сериозен е проблемът в лекарствата. Затова аз в моето съзнание съм си изградила два вида мерки, които бих взела.
Първата група мерки са спешни. Това е, което трябва да се направи веднага – задълбочен финансов анализ, защото сведенията, които дойдоха от доктор Цеков и това, което чувам от договорите партньори на касата, са коренно различни. Трябва да видим какво е реалното финансово състояние на касата към момента, защото годината 2013 е изключително рискова за касата. Вътре има страшно много дейности, които са пълно неизвестно. Ние не знаем колко пари ще похарчи касата до края на годината за онкопрепарати в болничната помощ. Има ли критерий там? Кой следи там лекарствата? Има ли регистър на тези болни?
По неофициална информация, казвам, по неофициална информация към месец май за тези лекарства са употребени 57% от бюджета. Към месец май. Да не говорим, че има слух, че са пропуснати парите за стом – за уростоми, които са от порядъка на 11 милиона, които не са към параграф лекарства, а са към параграф медицински изделия и консумативи. Но те ще се плащат отнякъде. Питам защо първата половина на ноември 2012 година е платена с януарския бюджет на 2013 година. Там има 30 работни дни, в които касата трябва да плати на аптеките. Доколкото си спомням, доктор Цеков в началото на 2013 година говореше за икономии в касата.
Всичко това са неща, които натоварват този уж балансиран бюджета.
Като спешна мярка, и то много бърза спешна мярка е след като се направи този анализ, за който трябват няколко дни, наистина няколко дни, това нещо да бъде изнесено пред обществото и пред договорните партньори. Предстои рамков договор. Двете страни трябва да знаят на какво стъпват. Този анализ е повече от необходим. Не може управление на институция, при това финансова, без анализ, без да се знае на какво сме стъпили. Във всички курсове и обучения по мениджмънт това е основната теза – анализ, преценка на рисковете, проблемите и вземане на решения. Това са елементарните стъпки в управлението. Контрол, основната функция на касата е контрол. Контрол не само на договорните партньори, контрол вътре в самата система, защото моето усещане е, че системата в момента е на свободен ход. Вътре няма контрол.
Ако попитам защо в една РЗОК няма проблеми с направленията за специалист, а в друга има, може ли някой да отговори? Защото аз познавам такива райони, в които няма проблеми със стандартите и има други райони, в които има остър проблем.
Защо някои болници се справят с лимитите - дума, която аз не харесвам и възнамерявам да не я употребявам, - а има болници, които непрекъснато плачат че не стигат парите?
Докъде стигна – това също е доста спешна мярка, която пак се отнася към контрола – докъде стигна менажирането на информационната система? В началото на 2009 г.– тя стартира и беше изграден един базисен модел. Оттук нататък тя има огромни възможности за надграждане. Системата към онзи вид има възможност да прави по 1000 справки, от които отдел или дирекция – между впрочем, в касата в момента има 12 дирекции при 6 от онова време – така че отдел или дирекция Анализ на базата на тези справки може да направи невероятен, доктор Генев, контрол, и то не на подписите и печатите, а реално какво се случва в системата.
Виждам доктор Илиева, която е шефът на Агенция „Медицински одит“. Смятам първите стъпки да бъдат за едно споразумение с одита за съвместни проверки. Одитът по правило и по закон трябва да отговаря за качеството. Как да плащаме без качество?
Говорейки за бюджета и за контрола, трябва да се провери ако преразходът наистина е голям, как може да се покрие той, ще стигне ли резервът?
Тези 17 милиона, които бяха взети за актуализация на лекарствата, откъде са взети? Аз не разбрах. От резерва ли са, откъде са?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: От последното тримесечие за тази година, отговори доктор Цеков, при нашето изслушване.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Последното тримесечие вече всичко е взето почти. В последното тримесечие, поне по моите неофициални данни, почти няма пари. Болниците си ползват онези 5%, които имат право да ползват, надлимитни и това се черпи от третото тримесечие. Но аз пак казвам: здравеопазването не са само болниците. Има много други параметри в здравеопазването. Да не говорим, че има и плащания в чужбина.
Като се направи рекапитулацията, салдото, както се казва, тогава наред идват всички институции, с които касата има контакти – финанси, социално министерство, НАП, за да се вземат наистина спешни мерки за завършване на 2013 г. Дотук аз говоря само за спешните мерки за завършване на 2013 година.
В по-далечен аспект стратегическите приоритети на касата би трябвало да бъдат в направление диалог – с всички от другата страна на бариерата, което е съвсем, фигуративно казано, аз не обичам да разделям нещата, защото всички сме в един кюп. Но диалогът е загубен. Масово виждам колеги, които не желаят да работят с касата. Те предпочитат да работят в частни кабинети и да си получават парите кеш по ред причини. Тоест, загубена е вярата в институцията. Няма да забравя доктор Нанев, когато беше министър, а аз вече си тръгвах от този пост, му казах: Доктор Нанев, престанете да говорите срещу касата. Ще дойде един момент, в който никой няма да вярва и никой няма да иска да влага парите за да изпълни солидарния принцип, а солидарният принцип, уверявам Ви, е нещо страхотно. Виждате Америка къде е по отношение на здравеопазването, когато няма солидарност, когато всеки трупа в своята собствена сметка и в един момент се оказва, че не може да си плати дори за порязания пръст. Нека да не стигаме дотам.
По отношение на дейностите вътре в касата, както каза и доктор Райнов, имаме един незавършен проект за електронната здравна карта. Започнахме много амбициозно този проект. Експерти от касата многократно участваха в работни групи в Брюксел, за да могат да се стандартизират общи параметри, които задължително да фигурират в тази електронна карта, така че тя да може да бъде използвана и като европейска карта. Пояснявам: кръвна група, хронични заболявания, неща, които могат да фигурират вътре в софтуера на тази карта и този пациент да бъде наистина европейски гражданин. С тази карта - идеята беше тя да бъде и национална – пациентът да бъде следен в реално време. Само тогава можем да говорим наистина за реален контрол.
Касата мина две нива на сертифициране по ISO 9001-2000. След това разбрах, че е престанала сертификацията, не знам защо. Но следващият етап при тази сертификация това, което започнахме да работим, но не стигна време, беше сигурността на информация. Нещо, за което в България се говори твърде малко. Когато правехме тези работни групи, да ги нарека и събиране на информация как това да стане, се срещахме с много хора, които имат пряко отношение към Закона за достъп до лични данни. Оказа се, че касата е институцията, която съдържа най-много данни в страната. Няма друга такава институция. Освен лични данни, вътре е цялата наша чувствителна информация, това е здравното ни досие. Идеята беше електронната система, разработвайки се на по-висок етап, да може да поеме всички, наистина всички данни по отношение здравето на отделния човек, като се вземат данни от спешната помощ, от министерството, от диспансерите и по този начин наистина да се получи едно здравно досие.
Преди да завърша говорейки за съвместни действия с другите ведомства, аз също бих искала да подчертая, че е много важна съвместната работа с Министерството на здравеопазването. Касата не може да осъществи никакъв ефективен контрол, когато контролът е само на изхода на системата. Няма ли го контрола в началото на системата, ние пак можем да задаваме въпроси защо в страната не се създават частни педиатрични и неврологични болници, а има само частни АГ, очни и инвазивна кардиология. Министерството прави политиката. Министерството е това, което дава лиценза за дейност и има ли необходимост от тази дейност на тази територия. Тогава вече ще дойде касата, която ще постави своите условия за апаратура, за изисквания и т.н,, за да се ползва това лечебно заведение от обществения ресурс.
При разглеждане на всички стандарти. Вътре наистина има смешни неща. Има още по-смешни отговори от Министерството на здравеопазването, уверявам ви, събрала съм ги.
Има неща в стандартите, които си противоречат. Стъпвайки на единия стандарт, хората са прави, но аз, четейки другия стандарт, ги обвинявам, че не са прави.
По отношение на лекарствата, един много задълбочен анализ ми се иска да се направи в касата по диагнози. Да се види какъв е средният разход на един пациент в дадена диагноза. В касата вече има достатъчно информация. Един от най-старите софтуери в касата е софтуерът за лекарствата и аптеките, така че там има невероятна информация, която може да даде зелена светлина за много идеи. От тази информация трябва да бъде обработена и анализирана. Между впрочем, като казах софтуер, се сетих, че 2009 г. ние направихме един софтуер за анкетна карта, който беше едно допълнение към търсене на рисковите групи, нещо, за което никой не говори. Знаете ли колко много млади хора са с повишен холестерол? Те не го знаят това. Това го виждам сега, работейки в частния сектор, там, където наистина профилактиката се прави така, както трябва, защото знаете ли какво е разсъждението на този човек? Аз, казва, плащам и вие сте длъжни да направите всичко, което е необходимо. Затова там има един стабилен профилактичен пакет и оттам могат да се извадят много данни. Така че вместо да скриваме доброволните фондове при застрахователите, нека да използваме това, което те са натрупали за десет години.
Така че предизвикателствата са много и аз съм готова да ги посрещна.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Румяна Тодорова. Уважаеми колеги народни представители, имате думата за въпроси. Заповядайте!
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, дами и господа, уважаема доктор Тодорова,
Първо, адмирации за професионалния анализ на актуалното състояние на здравноосигурителната система и респективно Националната здравноосигурителна каса. Моите въпроси са два. Те са заимствани от споразумението на няколко по-големи партии в предизборния период с Българския лекарски съюз. Първият е следният. Ние сме особено сензитивни към проблемите на здравеопазването по региони, по общини. Дефинирахме дори като финансов геноцид над общинските болници отношението на бившите управляващи към тях, довело до закриване на 17 болници в Република България. Ползвахме примера, че средният разход за жител в София е 270 лева, а примерно в Нови Пазар е едва 22 лева. Въпросът идва от това становище, от тази констатация. Как според Вас може да се гарантира тази справедливост и равнопоставеност, включително равнопоставеност между лечебни заведения, независимо от мащаби, форми на собственост, месторазположение и т.н. Всичко това естествен процес ли е, само пазар ли е, само конкуренция ли е, или е необходима и някаква държавна регулация2
Вторият въпрос е по-кратък. Какво Ви е мнението за идеята за стартиране на преминаването на системата за финансиране в болничната помощ към диагностично свързаните групи, разбира се, при изградена информационна система, поне в обозримо бъдеще възможно ли е това и бюджетът би ли издържал на необходимостта от значително по-голям ресурс при тази система?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, колеги, за други въпроси. Доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, колеги, господин заместник-министър, вземайки думата след въпросите на колегата, а и отчасти, доктор Тодорова, във Вашето изложение чух няколкократно „по неофициални данни“, което потвърждава това, което всички ние знаем, че страдаме от липса на информация какво се случва в касата. Двата ми въпроса са взаимно свързани, те са: как ще гарантирате прозрачност на институцията, прозрачност какво се случва с парите на всички нас – от едната страна. На второ място, няколко пъти се спомена и думата диалог. Как ще гарантирате диалога както между съсловните организации, така и между национално представените пациентски организации, а всъщност диалогът и с всеки един гражданин, който отделя ежемесечно здравни вноски?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други въпроси? Заповядайте, доцент Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Благодаря Ви, госпожо председател, Господин заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители и всички колеги, които сте тук, заангажирани с важния проблем намиране на най-добрия кадрови потенциал за управление на огромно количество средства – около 4% от вътрешния брутен продукт за здравеопазване.
Хареса ми и на предишния кандидат, и Вашето изложение, доктор Тодорова. Аз по-скоро ще Ви задам въпрос, който сега и да отговорите, ще бъдат ангажирани много хора в тая зала, както и доктор Райчинов от Лекарския съюз, председателя и на Стоматологичния и Фармацевтичните съюзи, присъстващите тук и хора, ръководители и собственици на лечебни заведения от частния сектор. Няма да коментираме, че тези милиард и сто милиона като се разделят на нещо си, което се обслужва от милион и половина хоспитализирани, ще даде една цифра около 750 лева разход на пациент, преминал през системата, обаче това е през болничната система. Тя в България е дестабилизирана, защото ние имаме повече от двадесет процента болнично обслужване, за разлика от целия свят, където е между 10 и 15%. Оттук се харчат много повече пари за тежката ни и проблематична в момента здравна система. Колегата спомена тук и доктор Кърджалиев, че разполагаме с 300 лева, а харчим 800. Правим и друго: средния разход е 800, а тук споменахме 22 лева, сигурно отиват някъде и 20 000 лева. Мисълта ми е такава, че искам да ви похваля затова, че вие споменахте една нова тенденция в определянето на качеството и стойността на труда в услугата разход по диагноза. Няма да кажа, че ние с професор Иванов и други научни среди сме коментирали този проблем. Даже съм излязъл с някаква си публикация някъде си по тоя въпрос. Именно този разход на диагноза е различен в различните лечебници. И как Вие ще се отнесете, защото това ми е въпросът – към идеята за това, трите групи болници по Закона за лечебните заведения - университетски, областни и общински и градски, както сме ги наредили там – би ли могло да започнат едни преговорите с Лекарския съюз, или Вие да инициирате такъв момент, в който да започне диференцирано заплащане, защото всички се бием в гърдите, че апандиситът в Карлово струва колкото апандисита в Пловдив, обаче карловецът или трявналията като се уплаши…
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Нека да спазваме регламента от две минути за въпрос. Призовавам Ви към обобщение на въпроса.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Това е въпросът. Благодаря Ви за прекъсването, госпожо председател.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други въпроси? В рамките на по две минути за въпрос?
Позволете ми аз да задам двата въпроса, които зададох и на доктор Генев. Очаквам еднозначен отговор. Част от отговорите бяха загатнати. Въпреки всичко, доктор Тодорова, бихте ли приели касата да продължава да финансира прехвърлени от Министерството на здравеопазването дейности – такава, каквато беше практиката през последните години? Тоест приемате ли до безкрайност да се разширява основният пакет, плащан от Националната здравноосигурителна каса?
Вторият въпрос е какво мислите за функционирането на втори стълб, евентуално надграждащ основния пакет, плащан от Националната здравноосигурителна каса, или приемате по-скоро варианта за конкуренция между повече от една каси? Конкуренция споменахте. В каква форма точно бихте подкрепили?
Сега ще се опитам да формулирам неудобни въпроси, които така или иначе витаят в общественото пространство, а съм сигурна, че Вие имате отговор на тази въпроси. Ще отмина това, че Вие имате сестра, защото човек за добро или за лошо трудно се отказва от братята и сестрите си; с мъжете е по-лесно – но бяхте обвинена, че по Ваше време е имало години, в които не е подписан рамков договор. Бихте ли ни върнали – някои от нас си спомняме причините – към онова време и защото тогава не подписвахте рамков договор със съсловната организация? Сега готова ли сте на диалог със съсловните организации и евентуално да очакваме ли подписване на рамков договор, ако Вие бъдете избрана за управител на Здравната каса?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, госпожо председателят. Аз ще започна по ред.
Първо, за общинските болници. Дали те могат да бъдат подчинени само на конкурентния принцип? Наскоро довърших една много дебела книга, която се казва „Шоковата доктрина на Неоми Клайн“. Това е една канадка, която е изключително добре запозната с пазарните механизми и изобщо т.нар. либерален пазар. Разбива го на пух и прах. Аз не съм напълно съгласна с това, което пише в тази книга, но защо го казвам това? В здравеопазването не може само пазар - така, както започнах своето експозе, че там математиката е по-различна. Общинските болници на този етап не могат да бъдат конкурентоспособни на други болници от този ранг. Затова им трябва помощ. И това е в името на пациента, а не в името на самата болница, защото наистина има райони, в които единствената специализирана помощ е в тези общински болници. Аз познавам такива райони, мога да ги назова друг път, в които освен индивидуални практики и джипита няма друго, като индивидуалната специализирана практика работи когато си иска.
Тъй като казах „работи когато си иска“, се сещам за нещо друго – че нашето здравеопазване е докарано дотам, че събота и неделя в София няма къде да бъде прегледан човек. Единственият ушен кабинет, който работи събота и неделя, е в ИСУЛ и там е цялата страна. Същото е и с лабораториите. Затова когато си говорим за лаборатории, когато правим предавания за лаборатории, нека освен да питаме защо кръвната картина е различна в пет лаборатории, да попитаме кой им даде сертификатите и как се следи качеството на тези лаборатории. И нужни ли са толкова лаборатории в страната. и при наличието на толкова лаборатории защо събота и неделя няма работещи лаборатории. Работят само две-три частни лаборатории в София.
По отношение на диагностично свързаните групи, в презентацията си казах, че информационната система, базовият модел, който беше разработен е с много големи възможности. Включително той е в състояние да работи и по тази система на диагностично-свързаните групи. Това е една отворена система, която позволява модификации и не е необходимо да ходим в Австралия за групера. Между впрочем, не знам дали е купен. Австралийският модел е най-скъпият модел в света. Там има една огромна менажерия, която обслужва този групер – кодировчици, отчетници и т.н. За малка България на хала, на който се намира, това е изключително нерентабилно. Моят съвет е да се използва, и това бих направила – да се използват възможностите на наличната информационна система.
Дали ще стигне бюджетът?
Трябва да имаме реално остойностяване, за да кажем дали ще стигне бюджетът. В момента бюджетът се прави отгоре надолу. Имаме тези пари, те стигат за толкова – по клинични пътеки, по извънболнична помощ и т.н. Когато има реално остойностяване, наистина може да се види колко струва здравеопазването. Така че има да се извървява много дълъг път, докато се напаснат двете понятия – остойностяване и въвеждане на диагностично-свързаните групи.
На въпроса на доктор Райнов как ще се гарантира прозрачност – много лесно. Прозрачност се гарантира със сайта на касата и с всички тези хора, които седят до стените. Всяко едно нещо ви обещавам, че ще бъде изкарвано и представяно, дори в много от работните групи, които ще бъдат организирани, медиите ще бъдат поканени и са добре дошли.
Аз все се надявам и се обръщам към господа депутатите, че ще оправят закона и ще върнат институцията на обществото и че управителят няма да се избира от парламента, а наистина ще бъде обсъдена неговата кандидатура, ще има един обществен дебат и ще има общо събрание, в което ще има представители на различни кръгове от обществото. Там ще бъдат и общините. Сега има ли някой от общините? Там ще бъдат синдикатите, там ще бъдат работодателите, за да чуем всички работодателите, които внасят вноските.
Диалогът. Аз винаги съм била за диалог, дори когато председател на Лекарския съюз беше доктор Кехайов. Предполагам, че с настоящия председател поне по отношение на диалога няма да има проблеми. Нека да не забравяме, че тук са и колегите стоматолози. Наистина да не ги забравяме. Диалогът с тях винаги е бил перфектен.
Така че наистина има широко поле за изява. Има много работа. Човек сам не може да свърши нищо и когато се наеме да върши сам нещата, обикновено не ги свършва доникъде. Затова аз разчитам наистина на партньорско отношение.
На въпроса на доцент Баташки, много не ми стана ясно какво точно ме попитахте.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Понеже го прекъснах заради времето, ако искате, формулирайте въпроса. Коректно е да Ви дам такава възможност.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Малко драстична мярка е засега действащата ни система. Дава касата определен лимит за изпълнение на някаква диагноза в някои стандарти по болници – УМБАЛ-и, защото имаме нива на компетентност. В тия нива на компетентност даваме една висока, примерно, цена на дадена пътека и Вие като управител или като директор може ли да приемете такава теза – да обявите конкурси между тези болници за изпълнение на тези пътеки, въпреки че ще ме обвинят веднага колегите, че едно и също би трябвало да струва навсякъде. Но научният потенциал, който поддържа една голяма болница не е равен на малката и оттук: може да е с много малко разлика, но трябва да има диференциация в клиничните пътеки.
Благодаря.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Доцент Баташки, аз ще си позволя обаче да Ви коригирам. Цената на дадена клинична пътека, примерно, номер 5, е еднаква навсякъде – било то в общинската, областната или университетската болница. Разликата конкретно в болничната помощ идва оттам, че тези нива на компетентност създават условия в дадени болници да се работи само по ниско платени пътеки. Оттам идва и ниската средна цена. В една общинска болница не може да се работи кардиохирургия – всички сме наясно. Въпросът тук е друг – в смисъла на стандарта. Това, което аз казах. Не може стандартът да бъде написан според клиниката, според доктора, който идва от клиниката, за да го направи стандарта така, че той да пасва само на тази клиника и пациентите да отиват само там. Трябва да имаме реални критерии и наистина критерии, съобразени с възможностите на страната. Оттам тръгва разликата.
Дали трябва да се прехвърлят още дейности към касата? Доктор Джафер, те не останаха. Освен транспорта за спешна помощ, аз мисля, че друго няма вече. Аз мисля, че много ясно трябва да кажем на обществото, че е дошло време да почне да си внася вноските, защото иначе няма солидарен модел. Не може милион и половина да внасят за седем милиона. Това е невъзможно. Определено някои от дейностите на този етап трябва да бъдат върнати към министерството. Наистина, асистираната репродукция трябва да се върне към министерството, ваксините – също. Това е грижа на държавата. Пак казвам, не можем да говорим за спад в раждаемостта и асистираната репродукция да се даде на фонда. Ако заговорим за конкурентното начало и дойде един ден, в който наистина фондовете се конкурират за едни и същи дейности, ние ще оставим асистираната репродукция на един частен фонд, който може да плати, а може и да не плати в зависимост от това какви са му финансите.
Като стана въпрос за конкуренцията, аз на този етап обаче не съм за пълната конкуренция. На този етап съм за надграждащ модел. Ще ви кажа защо. Мястото, откъдето идвам, е частния сектор. Българинът затова е казал „всяко зло е за добро“. Сигурно нямаше да попадна в частния сектор, ако не бях напуснала касата. Виждам как фалират фондовете. Защо фалират? Защото борбата там е за по-ниската премия, тоест по-малко да внася пациентът – клиентът, те го наричат клиент – за да могат да го привлекат на своя страна, но в един момент се оказва, че клиентът иска много, а парите не стигат и фондът фалира. Не е време, когато трябва да фалират фондове. Това го е играла Чехословакия преди години, когато им фалират много фондове, над двадесет и накрая те стигат до извода, че по-добре да остава един, който те наричат Дженерал фонд и другите са надграждащи. Те предлагат услуги, които основният пакет не може да предложи.
Между впрочем, когато се качи здравната вноска на осем процента, идеята беше точно тази – двата процента отгоре да бъдат дадени на доброволните фондове, за да могат те да участват като обществени фондове. Дори аз смятам, че е редно да бъдат нон профит организации, и те да се състезават за надграждащи дейности. На този етап мисля, че това е добре. Тогава пациентът няма да се чуди откъде да намери 12 000 за става или за пейсмейкър, който, между впрочем, варира от 2500 до 100 000 лева в България. Не зная дали знаете това.
За рамковия договор. Определено трябва да има рамков договор. Защо не се подписа на времето? Защото се искаха невъзможни неща. Не може когато НАП е дала един план за събираемост, ние да искаме 2 милиарда отгоре. Просто няма откъде да се вземат. Това води фонда до фалит категорично. И това е била една от причините да не се подпише договорът. Но аз мисля, че имаше и втора причина – липсата на диалогичност, която се надявам да не се повтаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Сега ще дам възможност на съсловните организации да изразят становище, разбира се, ако желаят, по представените позиции на двамата кандидати и да изразят отношение, без да задават въпроси, ако обичате, ако може. Заповядайте!
Доктор Райчинов, Български лекарски съюз.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа депутати, господин заместник-министър, кандидати за поста управител на Националната каса, първо искам да поздравя двамата кандидати за куража да се кандидатират за един пост, където нищо добро, още по-малко лесно, ги очаква. Едно от тези нелесни неща ще бъде Българският лекарски съюз, но Вие си го знаете и без да го казвам; ние сме труден, но коректен партньор във всички преговорите, ако, разбира се, има и коректност от другата страна. Така че искрено се надявам, който и от вас да спечели, като пожелавам успехи на двамата, да спазва тази коректност.
Все пак госпожо председател, няма как да не задам поне два въпроса, защото това са неща от спешен порядък. Или по-скоро да ги съобщя, за да ги знаете.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Добре, ще разреша това, макар че е извън регламента, а той е приет вече.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Разбирам, благодаря Ви за разбирането и на Вас, и на членовете на комисията, разбира се. Очертава се и мисля, че сметките на лекарския съюз рядко са грешни, между 80 и 100 милиона дефицит на касата. Там са някъде засега. Така че ще трябва явно да предприемате спешни мерки за решаване на този проблем. Съдът отмени две постановления за цени и обеми на касата и за методиката. Надявам се също, който и да е от вас, методиката, която зависи изцяло от вас, да бъде преразгледана и да се спре досегашната, която пречеше на нормалната дейност на здравеопазването. Цени и обеми – да имате готовност, че ще трябва да ги договаряме след тази отмяна, тоест ние имахме едни договорени с предишния управителен съвет, те не се случиха. Наистина имаме подписани споразумения и тук вече обръщението ми е и към комисията за това, да няма политическо въздействие и политически натиск върху касата. Разбираме, че сега положението е такова, но се надяваме наистина, както каза и доктор Тодорова, в скоро време законът да се промени, да има реален конкурс за управител на касата, без да е предложен от политическа сила. В този смисъл се надявам, че и двамата знаете, че поемате една независима финансова институция, съществуваща в Република България и няма да допуснете на следващия етап и министъра на финансите да ръководи пряко касата. Чух, че няма да допуснете прехвърляне на дейности, още по-малко на средства, надявам се, от каса към министерство, което беше факт само преди време, и че ще ръководите касата като независима институция, а ако бил който и да е финансов министър или друг политически субект се опита да окаже въздействие върху вас, няма да го позволите. Има начин да се реагира на такова въздействие. Искрено се надявам, че имате куража и достойнството да проявите необходимата независимост в ръководството на тази така важна институция. Мисля, че и двамата сте хора с такова достойнство – казвам го предварително, защото ви познавам.
Това е, което исках да чуя от вас. Иначе за договорното начало се надявам че заедно с нас, съсловните организации ще настояваме съвместно пред Комисията по здравеопазването законът да бъде така променен, че това начало наистина да бъде възстановено, да имаме реален договор, включително и методиките, защото основна причина да няма договор сега беше „методиката“ - както ние си я наричаме помежду си - „доктор Цеков“. Надяваме се такава да няма вече.
Успех и очакваме да работим заедно, така че наистина да постигнем нещо добро.
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Краткият ми коментар във връзка с Вашата препоръки и това, което заявихте във връзка със законодателната дейност и инициатива е, че Народното събрание не се чувства много щастливо от това, че избира управител на здравната каса заради простия факт, че за три години и половина, откакто е променен законът, Народното събрание беше принудено четири пъти през няколко месеца да избира шефове на касата. От това дейността не стана по-прозрачна, нито управлението – по-диалогично и ефективно. В този смисъл има какво да се направи. По този начин отговарям на Вашите щения.
Заповядайте, доктор Миланов – Български зъболекарски съюз.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, депутати от Комисията по здравеопазването, гости.
Българският зъболекарски съюз винаги е бил коректен и добър партньор на институциите. Това нещо не са само казани думи, те са подкрепени с конкретни действия и въпреки това, за съжаление, ние сме поставени в ъгъла на проблемите. Даваме си ясна сметка, че няма как да бъдем във фокуса на вниманието, и все пак държим пакета за над 18 години гражданин здравноосигурени на Република България все пак да намери своята промяна на 12-ата година от функционирането на Националната здравноосигурителна каса.
Разбира се, наясно сме с финансовото състояние и на държавата, и на касата и в този смисъл позволете ми да не бъда многословен, да кажа само, че когато има пожар, трябва да гасим заедно всички, а не да говорим за правилата за противопожарна безопасност, а пожар най-вероятно ще има в последните три месеца, както разбрах от изказванията на всички тук в тази зала. Така че първо това трябва да помислим и след това, разбира се, на базата на диалога, на базата на възможности, на базата на визия и стратегия за по-далечно бъдеще да бъдат изградени трайни взаимоотношения между договорните партньори и Националната здравноосигурителна каса.
Завършвам с изречението: всяка една промяна и законодателна, сме готови да подкрепим, така че да се създаде конкуренция, но все пак в една обрулена държава – и не се извинявам за израза, защото, за съжаление, нашата мила родина е такава – много внимателно трябва да се пипа и да се мисли, защото има опасност да бъде нарушен солидарният модел. Има, за съжаление, изключително малко хора с възможности, те са под 10% и над 90% хора, които разчитат на това, което получават като ангажимент от страна на касата от страна на държавата в лицето на Националната здравноосигурителна каса.
Желаем успех и на двамата кандидати! Бъдете здрави!
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Миланов.
Професор Илко Гетов – председател на Българския фармацевтичен съюз има думата. Заповядайте, господин професоре!
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми членове на Парламентарната комисия по здравеопазването, уважаеми кандидати, дами и господа, колеги, от името на Българския фармацевтичен съюз аз искам да изразя своето удовлетворение, че имаме двама кандидати за позицията управител на Националната здравноосигурителна каса и да се възползвам от предоставената възможност и да перифразирам думите на доктор Райчинов и доктор Миланов, че ние ще бъдем конструктивен партньор и се надяваме на диалог, тъй като досега практиката показа, че тогава, когато не сме включени в диалога, има лоши последствия. Едното е въвеждането на 8% отстъпка от аптеките, която преди години беше наложена и впоследствие касата плаща неустойки. Като пример мога да дам това за диалога, което всички използвахме днес: Никой от Националната здравноосигурителна каса не е консултирал с нас проекта за електронна рецепта, а все пак ние сме половината от процеса на предписване и отпускане на лекарствата.
Надявам се на устойчив и стабилен диалог с новото ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Надявам се на едно позитивно отношение към съсловието и към тези, които са на края на веригата по лекарствената терапия. Позволявам си да задам само един единствен въпрос, тъй като това е много актуално. Готови ли сте да преговаряте за стимули за отпускане на лекарствени продукти в труднодостъпни, отдалечени и икономически неатрактивни региони на страната което е особено актуално и част от приоритетите на министър Андреева?
Благодаря Ви. Пожелавам успех!
РУМЯНА ТОДОРОВА: Ще си позволя да Ви отговоря на последния въпрос.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ако желаете, бърз отговор, въпреки предупреждението. Заповядайте!
РУМЯНА ТОДОРОВА: Много бърз. Това беше и част от моето експозе. Определено ще търся среща с министъра да се реши този въпрос, защото не може в 2013 година в държава членка на Европейския съюз да има места, където хората да не могат да си купят лекарства. Тук също трябва да се правят изключения така, както и по отношение на общинските болници.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Генев, Вашият отговор?
ДИНЧО ГЕНЕВ: Моят отговор е, че трябва да се помисли по въпроса за възможността за създаване на мобилни аптеки към съществуващи аптеки, които са в труднодостъпните региони. Всичко е абсурдно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това е Вашето мнение и Вашият отговор. Благодаря Ви за него.
Давам думата на пациентските организации и техните представители, ако желаят, за отношение и позиция. Заповядайте! Уточнихте ли се кой първи взима думата?
Господин Хасърджиев.
СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, благодаря за дадената ми дума. Съвсем накратко. Изслушахме много внимателно и двамата кандидати за управители на Националната здравноосигурителна каса. Бих искал да кажа, че огромната ни надежда е управителите на Националната здравноосигурителна каса да не забравят основната си цел там, а тя е в крайна сметка да бранят интереса на здравноосигурените граждани, тези хора, които в крайна сметка чрез здравните си вноски осигуряват този огромен ресурс, за който вече стана въпрос, с който в крайна сметка трябва да се покрият възможно повече дейности, така че гражданите да бъдат доволни от това, което получават като услуга.
Направи ми впечатление нещо, което доктор Тодорова каза за частния сектор, че там има много хора, които си плащат и са недоволни, ако не получат най-доброто. Искам да ви кажа, че най-големият платец в здравната каса са българските граждани – било чрез данъци и тези, които държавата осигурява чрез внасяне на вноските за осигуряване на тези граждани, било пряко чрез заплащане на здравноосигурителната вноска, било чрез работодателя, за който тези хора в крайна сметка са изработили тези средства. молбата ни към вас е да не забравяте този факт и да бъдете ръководени винаги от него. Диалогът да не бъде само на хартия и заявен, но наистина да бъде конструктивен, защото смятам, че пациентските организации неведнъж са доказали, че могат да водят конструктивен диалог с хората, от които зависят решенията и се надявам да бъдем в подобна позиция и през идните месеци, години, а също така посочихте и темата за промяната на модела на ръководство на здравната каса и т.н. Надявам се да не забравяте, че в крайна сметка гражданите трябва да имат основна позиция при взимането на решения как да се разходват техните средства.
Благодаря Ви. Успехи и на двамата кандидати!
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Хасърджиев. Заповядайте, господин Таушанов.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Добър ден. Поздравявам за тази възможност да има такъв дебат за новите кандидати за управители на касата. Бих искал да задам няколко бързи въпросчета към двамата кандидати.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Може би препоръки все пак, които те се надяваме да чуят.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Не можем да зададем въпроси ли?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Слушаме Ви.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Първо, какво ще направя с методиката за медицинските изделия, която е стартирала от февруари и която не е завършила?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Трикратно беше отговорено на този въпрос. Но ако държите, отново ще чуем тяхното становище.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Не, аз не чух такъв отговор за методика за медицински изделия.
Вторият въпрос е – понеже и двамата засегнаха въпроса за контрола на здравната каса по райони, болници и ежедневно отчитане – все пак не разбрахме какво точно ще се промени така, че да не виждаме пост фактум едни фактури с отчетени дейности, които касата няма как да не плати. Какво конкретно те ще променят?
Третият въпрос в тази връзка – понеже когато питахме защо тази година са намалени бюджетите за лечебните заведения, примерно, с 8 до 40% , беше отговорено: понеже те тъй или иначе си правят повече клинични пътеки и си компенсират. Въпросът ми е след като 2010 година беше констатирано, че има 510 000 недоказани клинични пътеки през 2010 година, колко са те в момента и как може да бъде преодоляна тази част, за да може да се разпределят пари между другите пера в бюджета?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Дали кандидатите искат да допълнят отговорите по отношение на поставените въпроси?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председателят. Съвсем накратко ще кажа. Благодаря на господин Таушанов за тези въпроси. За да сме екзактни към отговора, тук става въпрос на разчети. За медицинските изделия, тъй като и доктор Райчинов каза да не се поддаваме на политически натиск, аз веднага искам да припомня, че точно когато доктор Райчинов, Масларова беше министър на социалното министерство, аз не се съгласих медицинските изделия да минат към касата. Битката беше жестока, като с госпожа Масларова, но устояхме, защото аз съм убедена, че когато човек има мотиви и е достатъчно убедителен, може да постигне успехи. Там беше засегната и темата за неосигурените, за това, че няма регистър, че не се знае тези медицински изделия как се отпускат, по какви критерии, кой ги отпуска, ТЕЛК-ове, специализирани ТЕЛК-ове и т.н. Така че всичко е въпрос на разчети.
Специално методиката за медицинските изделия трябва да бъде разгледана из основи, не да се поправя. Тя трябва да бъде на съвсем друга база построена. Пак казвам, там става въпрос за доста средства.
Това е, което бих допълнила.
За контрола казах. Винаги в касата е имало няколко вида контрол – и предварителен, и последващ, и междинен. Ние обикновено акцентираме върху последващия контрол, този, който е най-неефективният. Презумпцията е: там има нарушения, защото е платена дейността и можем да търсим нарушения.
Доколкото разбирам, в момента върви един софтуер, според който болниците всеки ден правят отчет на приети и изписани. Много ми е любопитно да видя резултата, ежедневния резултат от този софтуер и тогава лично аз ще Ви отговоря писмено за междинния контрол.
ДИНЧО ГЕНЕВ: По отношение на това, за 510 000 недоказани клинични пътеки. Кой го е доказал това, че тези пътеки не са доказани? Защото това е хвърляне в пространството едно обвинение към болничната помощ, тоест че тези хора не са си свършили работата. Защото аз мога да ви посоча не знам колко стотин хиляди примера за това как именно са сваляни клинични пътеки на база абсолютно неоснователни неща. Дадох одеве примера за това, че на едно място не е записано теглото на детето и съответно тази клинична пътека не се признава. Тя се обявява за невалидна при положение, че има нов гражданин на тая държава, роден, здрав - критериите по които се извършва този контрол. Нещата са много относителни за това – 510 000 недоказани случаи.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Приключихте ли, доктор Генев? Благодаря Ви. Думата има господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, че ни предоставихте възможността да изслушаме наистина новите кандидати. Аз искам да кажа само една препоръка.
Понеже тук чуваме непрекъснато как ще се прехвърлят, ще се връщат, ще се местят и т.н. неща от каса в министерство, моята препоръка е преди да започнете да правите каквото и да е, наистина чуйте думата на специалистите, на съсловните организации и нашите – на пациентските организации, защото да не се случат едни прехвърляния, които ще застрашат много хора и здравето и живота на много хора. Само това искам да кажа. Просто нека диалогът да съществува, наистина да не е на хартия, просто нека да говорим, нека да се чуваме в името наистина на всеки български гражданин.
Благодаря Ви. Успех и на двамата!
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря. Заповядайте, господин Томов.
ВЛАДИМИР ТОМОВ: Председател съм на Конфедерация за защита на здравето. Бих искал да обърна внимание най-вече на това, че ние очакваме българските граждани да бъдат с максимално улеснен достъп до здравни услуги. Какво ще рече това? Това, съвсем общо казано, звучи много добре, но всъщност когато липсват, да речем, направления, това е нарушен достъп. Когато липсва дадено лекарствено средство, това също е нарушен достъп. Когато липсват специалисти в дадена област, когато липсват в дадени региони достатъчни здравни услуги под формата на лечебни заведения или нещо друго, това също е нарушен достъп.
Така също бихме искали да обърнем внимание на това, че очакваме да се обърне повече внимание и да се акцентира върху здравеопазването, тъй като към момента основно се водят борба с болести. Ние се нуждаем всъщност от здравеопазване. Естествено, това не е само в ръцете на Националната здравноосигурителна каса, но очакваме от всеки един, който е ангажиран в здравната система, да поеме този курс.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря.
Уважаеми колеги, съгласно процедурните правила, Комисията по здравеопазването следва да приеме становище, което да бъде внесено за обсъждане и гласуване от Народното събрание в пленарна зала. Във връзка с това предлагам на вашето внимание следния проект за становище:
„Въз основа на проведеното изслушване, Комисията по здравеопазването, на основание Раздел ІІІ, т. 8, изречение първо от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, предлага на Народното събрание:
1. Да бъдат обсъдени предложените кандидатури за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел ІV, т. 1 и т. 2 от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса.
2. Да бъдат подложени на последователно гласуване кандидатите за управител на НЗОК, по реда на Раздел ІV, т. 3, 4, 5 и 6 от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса по списък, съгласно приложение № 1, както и проекти за решения за избиране на управител на Националната здравноосигурителна каса, приложение 2.“
Колеги, има ли изказвания по така предложеното становище, по текста и точките, които току що изчетох? Имате думата. Заповядайте, дами и господа народни представители.
Подлагам на гласуване така представеното становище. Моля, който е за, да гласува с вдигане на ръка.
Гласуване: 11 „за“. Против няма. Въздържали се няма.
Благодаря на всички за участието. Благодаря за търпението на нашите гости. Благодаря за интереса от страна на медиите. Пожелаваме успех на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса!
/Край – 16.50 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ПКЗ:
/Н.Джафер/
СТЕНОГРАФ:
/Ю.Димитрова/