ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 6


На 26.09.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител Светла Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 04.09.2013 г. – първо гласуване.
3. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2009 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2009 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2009 г., № 020-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 01.06.2010 г.
4. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2011 г.
5. Изслушване на министъра на здравеопазването относно провеждане на конкурс за възлагане на управлението на Специализирана болница за активно лечение по онкология ЕАД, гр. София на основание чл. 27, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 6


На 26.09.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител Светла Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 04.09.2013 г. – първо гласуване.
3. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2009 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2009 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2009 г., № 020-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 01.06.2010 г.
4. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2011 г.
5. Изслушване на министъра на здравеопазването относно провеждане на конкурс за възлагане на управлението на Специализирана болница за активно лечение по онкология ЕАД, гр. София на основание чл. 27, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Съгласно предварително обявения дневен ред, който всички имате, с който сте запознати, има пет точки.
1. Обсъждане на Проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител Светла Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 04.09.2013 г. – първо гласуване.
3. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2009 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2009 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2009 г., № 020-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 01.06.2010 г.
4. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2011 г.
5. Изслушване на министъра на здравеопазването относно провеждане на конкурс за възлагане на управлението на Специализирана болница за активно лечение по онкология ЕАД, гр. София на основание чл. 27, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги, има ли предложения за включване на други точки в дневния ред? Не виждам.
За процедура, заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, гости! Във връзка с предложения дневен ред за точност на стенограмата и екзактно изпълнение на парламентарния правилник искам да подчертая, че т. 5 – Изслушване на министъра на здравеопазването относно провеждане на конкурс за възлагане на управлението на Специализирана болница за активно лечение по онкология ЕАД, гр. София - е по искане на народните представители от групата на ГЕРБ в парламентарната Комисия по здравеопазването. Ние входирахме миналата седмица това наше искане, защото чл. 27, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предполага три хипотези за свикване на заседание: от председателя на Народното събрание, от председателя на комисията и по искане на повече от 1/3 от народните представители.
Тъй като извънредно заседание на комисията по устна уговорка не можа да се състои поради отсъствие на министъра на здравеопазването, ние конструктивно приехме това да стане в днешното заседание.
Вярваме, че останалите четири точки от дневния ред са изключително важни за глобалните проблеми на системата на здравеопазване, но призоваваме и обещаваме да бъдем делови в дебатите, за да можем да стигнем до същината по изключително важната тема за състоянието на онкологичната помощ в България и в частност наистина това важно лечебно заведение, което е представителна извадка на състоянието на онкологията в България.
Благодаря ви. Това беше моят коментар по дневния ред.
Иначе ние ще го подкрепим.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Действително това е основанието от съответния член от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който беше цитиран, и от Вътрешните правила, които ние сме приели.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 18, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на Проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител Светла Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 04.09.2013 г. – първо гласуване.
3. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2009 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2009 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2009 г., № 020-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 01.06.2010 г.
4. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2011 г.
5. Изслушване на министъра на здравеопазването относно провеждане на конкурс за възлагане на управлението на Специализирана болница за активно лечение по онкология ЕАД, гр. София на основание чл. 27, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на Проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.

Давам думата на госпожа Мая Тодорова, заместник-министър на младежта и спорта, да представи доклада.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Тодорова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители, ще представя пред вас съвсем накратко информация по отношение на Доклада за младежта 2010 – 2012 г.
Докладът за младежта се изготвя на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта, приет от Народното събрание на 05.04.2012 г. Структурата на доклада е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г., насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност и развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Информацията е представена на база изпълнението на 21 индикатора, даващи представя за конкретните резултати в гореспоменатите приоритетни сфери на действие, свързани с живота на младежите в страната.
Представени са и обвързаните с тях задачи, предприети мерки и дейности от институциите в страната на централно и местно ниво.
Изложението за всеки един от индикаторите съдържа данни за актуалното състояние, анализ на състоянието и предприети мерки. Анализът на състоянието на младите хора в страната е на базата на национално представителни социологически проучвания, осъществени в периода 2010 – 2012 г., данни на Националния статистически институт, Евростат, УНИЦЕФ, информация на отговорните държавни институции и общините в Република България и други специализирани национални и международни изследвания.
Данните по Приоритет 1 „Насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора” показват нарастване на младежката безработица с 20,8 процента.....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо заместник-министър, призовавам Ви да се концентрирате върху частта за здравословния начин на живот на младежите, проблемите – това, което касае ресорната комисия, за да бъдем по-активни и продуктивни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Аз мислех съвсем накратичко да мина през всеки един от индикаторите, но, добре.
При приоритет № 3 „Насърчаване на здравословния начин на живот” е отчетен ръст в процента млади хора, практикуващи спорт всяка седмица, но остава висок процентът на тези, които не са спортували изобщо в последните шест месеца. Като цяло младите хора в България декларират, че се чувстват в по-добро здраве от по-възрастните.
При желание от ваша страна и, ако има нужда, мога да цитирам още малко от глава 3 „Насърчаване на здравословния начин на живот”.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Някой друг от вносителите желае ли да вземе отношение или да поясни нещо?
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, скъпи гости! Първо бих искал да задам един елементарен въпрос.
Доколкото си спомням, в закона е записано, че всяка година трябва да има такъв доклад. Какво наложи вместо всяка година да има по един доклад в момента да ни се предлага един обединен доклад, който обхваща 2010 – 2011 – 2012 г?
Доколкото си спомням, логиката на закона е да има годишен доклад. Въз основа на този годишен доклад да има съответно препоръки за следващата година, които да се изпълнят през следващата година, да се отчетат показателите и да се види каква е ползата от цялата дейност на министерството. Но в момента ние трябва наведнъж да преценим какво се е случвало от 2010 г. до 2012 г. заедно.
Така че ще се радвам да чуя този отговор.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Още един въпрос, ако позволите, госпожо заместник-министър! Констатациите са ясни. В някои от комисиите бяха оспорени методиките, с които се изчисляват и се дават статистическите резултати. Аз няма да оспоря тези методики, защото по отношение на заболяванията на децата и подрастващите, по отношение на начина им на живот нещата са пределно ясни. Те се влошават. Децата и младежите боледуват от стари, позабравени заболявания и от нови, които са болести на съвремието.
Има ли институция, която да работи и да разработва мерки по отношение на това как да преодолеем всичко това, защото ще използвам определението на един колега от друга комисия, който каза, че той не може да приеме, че имаме за национална цел да моделираме 50 процента от мъжете в България като – цитирам го – „андроидни олигофрени, конструирани във фитнесите”.
Ще има ли повече спорт и възможност за спорт в училищата? Говорим за масов спорт, говорим за часовете по физическо възпитание. Известно е, че там се прави всичко друго, но не и да се спортува, защото децата ни прекарват прекалено дълго време пред компютрите, задълбочава се процентът на децата с очни заболявания, с гръбначни изкривявания, със затлъстяване. Това, разбира се, е свързано и с начина на живот и с храненето – неща, за които имаше опит да се ограничат и в нормативна уредба.
Има ли институция – министерство – което да се е концентрирало и да анализира тези данни?
Заповядайте, госпожо заместник-министър, да отговорите и на двата въпроса, ако обичате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз ще отговоря по отношение на първия въпрос и ще ви кажа в прав текст, че за 2011 г. ресорното министерство – Министерството на образованието и науката – не е представило на Министерския съвет, а по такъв начин и в Народното събрание, доклад за състоянието на младежта за 2011 г. Така че такъв доклад не е внесен и съответно не е разглеждан.
Това по отношение на въпроса защо е толкова обемен докладът и защо е тригодишен.
По отношение на втория въпрос ще отговори госпожа Труева, която е директор на Дирекция „Политика за младежка”
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо Труева.
ЯНИЧКА ТРУЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател, за възможността да се изкажа и да дам някои пояснения във връзка с поставения въпрос.
Политиката за младежта е междусекторна политика и това означава, че различните министерства, разработвайки своите политики, голяма част от тях интервенират и в младежкия сектор. Така че това, което Вие поставихте като въпрос – има ли ресорно министерство, което отговаря за подобряване състоянието на младите хора – да и бих казала, че това са в основната си част три министерства и едно допълнително министерство, което управлява Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, откъдето, разбира се, допълнително се черпят ресурси за подкрепа на националното финансиране.
Имаме Министерство на образованието и науката, което отговаря за обучението и програмите, които се изпълняват в ресор „Спорт”, ако говорим само за спорт. Но, когато говорим за здравеопазване и по-скоро за изследване на индикатор, който касае информираност на младите хора по отношение на знания, умения за здравословен начин на живот, бих казала, че специално сектор „Образование” интервенира по много различни начини чрез различните си програми, които са „Човек и наука”, „Човек и природа” и т.н. В различните възрастови групи има различни програми, които касаят здравословния начин на живот.
Що касае Министерството на младежта и спорта, там, разбира се, реално трябва и се правят усилия по отношение на допълнителни програми, масовизация на спорта, имаме дирекция, която отговаря за ученическия спорт и за децата, които се занимават професионално в своето образование. Но за масовата част в училищата си отговаря Министерството на образованието и науката.
Не бих казала, че само така изброените министерства участват. Разбира се, че и Министерството на здравеопазването се занимава от гледна точка на достъп до услуги за младите хора до здравеопазване.
Ако обърнете внимание и се надявам, че сте се запознали подробно с Доклада за младежта в изследване на индикатори „ниво на информираност и придобити знания и умения за здравословен начин на живот”, подробно са изложени всички компетентни органи, които осъществяват различни програми и проекти, касаещи здравето на младите хора и повишаване на тяхното ниво на информираност, включително Министерството на образованието и науката, дори включително и Министерството на регионалното развитие, което подкрепя различни трансгранични проекти в областта на повишаване на информираността за здравето на младите хора.
Бих искала да кажа, че тъй като ние като експерти, които се занимаваме и отговаряме за националната политика за младежта, изпълняваме координираща роля, информацията е предоставена - отговарям на въпроса, който касае методологията – основно от ресорните министерства. Правим допълнително и ежегодно изследвания, които изследват всяка област, която касае младите хора, включително и здравословния начин на живот.
Разбира се, използват се и различни международни и национални изследвания, които се правят и с помощта на Министерството на здравеопазването, но така също и на международни източници, които изследват тютюнопушене, употреба на алкохол, превенция на ХИВ, СПИН, болести, предавани по сексуален път и т.н.
Така че анализната част предоставя много подробна информация по отношение на състоянието на младите хора и тяхната информираност за здравословния начин на живот.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания, уважаеми колеги, въпроси, становища?
Ако няма, закривам дискусията и подлагам на гласуване проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 8, "против" – няма, "въздържали се"- 10.
Докладът за младежта за 2010 – 2012 г. не се приема.

Преминаваме към обсъждане на точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител Светла Бъчварова – Пиралкова и група народни представители на 04.09.2013 г. – първо гласуване.

Бих искала да ви напомня, че по този законопроект ние сме съпътстваща комисия. Водеща комисия е Комисията по земеделието и храните.
Позволете ми да дам думата на господин Пенко Атанасов. Разбирам, че той ще представи законопроекта и мотивите към него.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕТКО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще се опитам да бъда по-кратичък.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости на комисията!
С настоящия законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност се предлагат следните изменения.
В действащия закон е предвидено, че дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация се извършва само от ветеринарномедицински специалисти по ред, определен в наредба на министъра на земеделието и храните. Този текст създава ограничения за други правоспособни лица да извършват тези дейности.
Предвид това и с оглед премахване на дискриминацията между правоспособните лица в настоящия проект е предвидено, че такива дейности могат да се извършват от всички лица, които са обучени по ред на наредба, която ще бъде издадена съвместно от министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването.
Предвижда се възможност за осигуряване на достъп на животновъдните организации до интегрираната информационна система на Българската агенция за безопасност на храните, която съдържа данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти.
Идентификацията на животните ще може да се извършва и от собствениците им или от упълномощени от тях ветеринарни лекари, ветеринарни техници или развъдни организации. Този текст цели да се разшири кръгът на лицата, имащи право да извършват идентификация.
Намаляват се сроковете за идентификация и въвеждане на данните от идентификацията в интегрираната информационна система с цел по-ранната проследяемост на животните и тяхното движение.
Във връзка с предложените промени са направени и съответните изменения в Административно-наказателните разпоредби.
Предложеният проект няма да доведе до разходване на допълнителни средства от държавния бюджет.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов. Бяхте експедитивен.
Давам думата за становище на представител на Министерството на земеделието и храните или може би на Българската агенция по безопасност на храните.
Заповядайте, господин Тенчо Тенев – заместник-изпълнителен директор на Агенцията.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме изразили становище по законопроекта. Сега се запознахме и със становището на министъра на здравеопазването относно това наредбата за дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация да бъде регламентирана в Закона за здравето.
Ние не възразяваме срещу това предложение, тъй като за нас е без значение в кой закон ще бъде регламентирано да се създаде тази наредба. Само молбата ни е, ако може, двамата министри да бъдат задължени в шестмесечен срок, след като се извърши промяната, да направят промяна в сега съществуващата наредба.
Това е, което мога да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тенев.
Думата има представител на Министерството на здравеопазването по обсъждания законопроект. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Казвам се Людмила Василева и съм директор на Дирекция „Нормативно регулиране на системата на здравеопазването”.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на здравеопазването подкрепя така представения законопроект, като има следното предложение по него. Тъй като дейностите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация са дейности, които са свързани с опазване здравето на човека, имат своята правна регламентация от 2005 г. в Закона за здравето, съответно в чл. 62, ал. 2 от този закон е предвидено издаване на подзаконов акт от министъра на здравеопазването и вече има издаден такъв, ние предлагаме в чл. 7, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност да се препрати към наредбата, която е по Закона за здравето, и дейностите да се уреждат с наредбата, която ще се издава въз основа на Закона за здравето, като нашето предложение е тази наредба вече да е съвместна на двамата министри, тоест, да е на министъра на здравеопазването и на министъра на земеделието и храните.
По този начин считаме, че ще се спазват принципите, които са въведени със Закона за нормативните актове - за обществени отношения, които са от една и съща област, да се издава един подзаконов акт, а не няколко различни със сходен или дублиращ се предмет.
Имаме още едно предложение, което произтича от първото ни предложение, а това е да се посочи в една разпоредба, че контролът върху дейностите по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация и в обектите, които са по Закона за ветеринарномедицинската дейност, се извършват от Българската агенция по безопасност на храните, като по този начин искаме ясно да се отграничи контролът, който се осъществява от регионалните здравни инспекции, от този, който ще се осъществява върху обектите по Закона за ветеринарномедицинската дейност от Българската агенция по безопасност на храните.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Казахме Ви ние едно време, че тази агенция трябва да бъде към Министерството на здравеопазването. Но това е друга тема.
Заповядайте, господин Архипов.
РАДОСЛАВ АРХИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се доктор Радослав Архипов и съм заместник-председател на Българския ветеринарен съюз на практикуващите лекари.
И ние имаме становище по законопроекта. Виждам, че Комисията по здравеопазването се занимава най-вече с дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията.
Искам да внеса някои пояснения. Първо, в Закона за ветеринарномедицинската дейност е предвидено ветеринарномедицинска дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация да се извършват от ветеринарномедицински специалисти при условия и ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.
С предлаганите промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност се предвижда тази дейност – ветеринарномедицинска, подчертавам отново – дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация да се извършва от обучени лица, а не само от ветеринарни специалисти, като това става при условия и ред, определени с наредба на министъра на земеделието и министъра на здравеопазването.
Извършването на ветеринарномедицинска дейност в редица обекти – животновъдни ферми, добивни, месопреработвателни предприятия, млекопреработвателни предприятия – в които контролът се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните, напълно закономерно би трябвало да се осъществява от ветеринарномедицински специалисти, обучени за това. Недопустимо е лица, които нямат съответната ветеринарномедицинска подготовка, да извършват дейности в животновъдни обекти. На ветеринарномедицинска дейност подлежат обекти с ветеринарномедицинско значение, а именно животновъдни обекти, обекти за търговия с животни, обекти за преработване и търговия със странични животински обекти, обекти за събиране и карантиниране на животни и т.н.
Извършването на тези дейности от лица без ветеринарномедицинска квалификация би довело до опасност за здравето на човека и на животните. До месец февруари 2005 г. Наредба № 8 от 1992 г. за тези дейности беше издадена съвместно от министъра на здравеопазването и министъра на земеделието.
По реда на тази наредба дейностите се извършваха от лица, получили удостоверение и от Министерството на здравеопазването, и от Министерството на земеделието и храните, като ветеринарните специалисти получаваха удостоверенията си от Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт, докато хуманните лекари под контрола на бившите ХЕИ-те получаваха тези удостоверения от Националния център по заразни и паразитни болести. Но дори и тогава дейностите са били разделени между дезинфекция и ветеринарна дезинфекция. През февруари 2005 г. е обнародвана Наредба № 3 за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация, в която българските ветеринарни лекари са изключени. Това е наредба на Министерството на здравеопазването и според тази наредба, която действа и сега, се предвижда дейностите по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация да се извършва само от лица, получили правоспособност – лиценз – от Националния център за заразни и паразитни болести и вписани в регистъра на Министерството на здравеопазването.
Ветеринарномедицинските специалисти нямат право да получат такава правоспособност и да извършват дейности по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация съгласно изискванията на тази наредба.
Същевременно до настоящия момент ветеринарни специалисти при определени ситуации извършват дейност – дезинфекция, дезинсекция, която всъщност не е регламентирана.
Именно заради това в Закона за ветеринарномедицинската дейност беше поставено изискване ветеринарномедицинските специалисти да извършват това нещо.
Отново искам да подчертая, че тук става въпрос според Закона за ветеринарномедицинската дейност за ветеринарномедицинска дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация. Ветеринарномедицинската дейност могат да изпълняват само ветеринарни специалисти, получили образованието си в съответните учебни заведения.
Благодаря.
Становището сме внесли в деловодството. Имате го в писмен вид.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Становището ви е раздадено на колегите по съответния ред.
Благодаря Ви, доктор Архипов.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, уважаеми гости, този спор за това как да се развива ветеринарномедицинската дейност и дали Законът за нормативните актове е спазен при уреждането на една и съща материя от няколко министерство, сме го водили нееднократно и то мисля в рамките не само на предишния кабинет, но и преди това. Вероятно има хора, които добре помнят и тези моменти. Самият председател на Комисията по здравеопазването доктор Джафер също напомни за спора къде точно да бъде Българската агенция по безопасност на храните и на подчинение на кой министър.
Смятам, че ние като съпътстваща комисия и като комисия, която би следвало да вземе становище относно здравето на българските граждани, не трябва да позволяваме министърът на здравеопазването да остане безучастен именно по отношение на текстовете, които и в момента са уредени в Закона за здравето, а и не само, в подзаконовата нормативна уредба с Наредба № 3 да има права и да има задължения.
Напълно подкрепям и становището, което в момента са изразили от Министерството на здравеопазването. То, разбира се, предвид вносителите на законопроекта, не е съвсем категорично. Надявам се, че всички си даваме сметка за това. Но считам, че Комисията по здравеопазването трябва да остави правата по отношение на опазването на човешкото здраве на министъра на здравеопазването.
Предполагам, че всички колеги ще ме подкрепят в това ми становище.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Реплики към изказването на госпожа Атанасова има ли? Не виждам.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Аз имам един въпрос към вносителите. От тях виждам само господин Атанасов.
Господин Атанасов, прочетох становището на Българския ветеринарен съюз. Те имат възражения. Чухме и доктор Архипов. Становището е подписано от доц. Тодор Маринков. Те предлагат цели седем параграфа от Вашия законопроект да отпаднат, да не се приемат. Имат и аргументи – един по един – към всеки параграф.
Аз, простете, може да не е екзактно, но правя следната аналогия. Все едно Закона за здравето да бъде атакуван от Българския лекарски съюз по този начин. Ние трябва да се съобразим с техните аргументи.
Въпросът ми произтича оттам – имат ли основания техните възражения. Аргументите им користни ли са или наистина можем да им обърнем внимание?
Това е въпросът ми.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Кърджалиев, колеги, добре разбирам въпроса. Между другото, въпреки че становището в този вид не ни беше представено от Българския ветеринарен съюз, но ние имахме контакти преди това с колегите и знаем тяхното становище.
Аз бих искал да кажа, че по принцип министерството – надявам се, че тук колегите ще ме подкрепят – се готви този законопроект до края на годината да бъде разглеждан. Това са предложенията, които са крайно необходими предвид сложната ситуация и затова е предложен.
Не твърдим, че сме перфектни в това, което сме предложили, но това за момента е необходимото.
Те, разбира се, си имат становището. Има моменти, които наистина могат да бъдат обсъдени и може между първо и второ четене да преразгледаме някои от позициите си. Но необходимостта от този законопроект е очевидна и аз ще помоля тук представителите на Българската агенция по безопасност на храните да кажат своето мнение по въпроса, който беше поставен от доктор Кърджалиев.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте, господин Тенев.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да кажа, че това, което доктор Архипов каза, всъщност тази материя ще бъде записана в изменението на наредбата за дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация. Така че нищо няма да убегне от всичко това, което тях ги притеснява, тъй като тези текстове трябва там да влязат. Те няма да залегнат в закон.
А относно промените, които се налагат в Закона за ветеринарномедицинската дейност, те произтичат от това, че се смени системата за лечение на животните в България. Тоест, въведе се такава система, каквато е близка до здравеопазването, както при общопрактикуващите лекари. Тоест, ветеринарните лекари по-рано работеха на участък, сега самите животновъди ще избират с кой ветеринарен лекар ще сключат договор.
Притесненията ми са от това, че до момента почти нямаме представени договори между ветеринарни лекари и животновъди, а някъде, както и например в Кърджали, там представителите на Българския ветеринарен съюз отказват да сключат договори с животновъди, което на практика ще ни накара ние сами да изпълняваме тази държавна профилактична програма, защото, разбира се, че част от животните ще останат без имунизация, които са един бъдещ резервоар за най-различни инфекции. Това е в така наречените „задни дворове”. Това са хора, които имат по едно, по две животни. Те няма да бъдат атрактивни за ветеринарните лекари, с тях няма да има сключени договори, но някой трябва да свърши там дейностите по държавната профилактична програма.
Затова може би тази възможност, която се дава на колегите ветеринарни лекари от Агенцията да я свършат, мисля, че е добра. Практиката и в много европейски държави е такава, че тази държавна профилактична програма се изпълнява от държавни ветеринарни лекари, а не от частнопрактикуващите.
И още една яснота да внеса. Всъщност Българският ветеринарен съюз е сдружението на частнопрактикуващите ветеринарни лекари. Но има и друг съюз – на ветеринарните лекари в България. А Българският лекарски съюз е една организация, в която членуваме всички лекари. Това само исках да изясня.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Хареса ми паралелът с хуманната медицина, но не съвсем.
Има ли някой, който да иска да направи изказвания или има въпрос?
Заповядайте, доктор Архипов, може би за пояснение.
РАДОСЛАВ АРХИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, за пояснение.
Както има Закон за Българския лекарски съюз, така има и Закон за Българския ветеринарен съюз. Оттук натам дали имало друг съюз, дали нямало – има си закон. Всеки законодател, който уважава себе си, може да го прочете. Това, първо.
Второ, ще го кажа по-просто, понеже нашата материя е доста сложна, не зная дали колегите от Националната здравноосигурителна каса извършват лечебни дейности и дейности, които контролират.
В случая чрез тези промени се изисква държавният лекар, който контролира – в Закона за ветеринарномедицинската дейност е написано – че Българската агенция по безопасност на храните извършва контрол върху дейностите – тези същите колеги да извършват лечебна дейност. Не искам да навлизам в диспут. Говорим за други държави, където го има това нещо. Има го, да, в Гърция. Ако смятат колегите, че в Гърция има програма за ликвидиране на бруцелозата, могат да си обяснят защо практикуващите лекари не желаят да влизат във фермите – тъй като там има изключително много бруцелоза.
И още нещо, което искам да споделя. Отново подчертавам, че тук става въпрос за ветеринарномедицинска дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация и нека в Закона за ветеринарномедицинската дейност да си остане, че тя се извършва от ветеринарномедицински специалисти, както в Закона за здравето е казано, че се извършва от съответните специалисти.
Вече двете министерства нека да направят една обща наредба, но няма нужда в Закона за ветеринарномедицинската дейност да се включват и разни други лица, както е упоменато.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Архипов.
Има ли други изказвания? Да смятаме, че сме приключили дискусията по тази точка.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, декларирам, че поради наличие на конфликт на интереси няма да участвам в гласуване по този законопроект.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви за коректността.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, предложен от народния представител проф. Светла Бъчварова - Пиралкова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 9, "против"- 1, "въздържали се" - 6.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, предложен от народния представител проф. Светла Бъчварова - Пиралкова и група народни представители, се приема на първо гласуване.
Законопроектът се приема с уговорката за прецизиране на текстовете.
Благодаря за участието на гостите по тази точка.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2009 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2009 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2009 г., № 020-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 01.06.2010 г.
Кой от Комисията ще представи отчетите?
Заповядайте, госпожо Хаджинеделчева.
КАЛИНА ХАДЖИНЕДЕЛЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители. Аз съм Калина Хаджинеделчева, главен експерт в Комисията за финансов надзор. Ще представя накратко годишните отчети за дейността на Комисията за финансов надзор, като започна с отчета, който е за 2009 г.
През 2009 г. Комисията за финансов надзор в качеството си на единен орган за регулиране и надзор на небанковия финансов сектор, продължи да провежда последователна политика, изразена в регулаторна, лицензионна и контролна дейност, като усилията бяха насочени към активен анализ и мониторинг на пазарната ситуация и пазарните участници.
Регулаторна дейност.
През 2009 г. Народното събрание....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Аз съм сигурна, че колегите са се запознали с отчета, един обемист документ. Моля да се концентрирате върху дейността на доброволните здравни фондове и това, което касае дейността на Комисията по здравеопазването.
КАЛИНА ХАДЖИНЕДЕЛЧЕВА: Само да кажа, че по-скоро доброволните здравни фондове ще бъдат в частта също за застрахователния сектор.
Регулаторна дейност.
В областта на застраховането чрез предлагането на експертни решения Комисията за финансов надзор участва в разработването на допълнителни текстове на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
Предложенията са в две основни направления: създаване на организация за докладване пред органите на Министерството на външните работи на застрахователните претенции, представляващи тотална щета по застраховка „Автокаско” и по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилите, и второ, създаване на нормативна основа за изграждане на информационна система за оценка, управление и контрол на риска, включително и за издаване на застрахователни полици по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Освен това посредством Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции се извърши и допълнение на чл. 18, ал.3 от Закона за Комисията за финансов надзор, като изменението има за цел да разшири нейните правомощия до възможността да събира информация, представляваща банкова тайна, относно авоарите и операциите по банковите сметки, свързани с извършването на сделки с ценни книжа, независимо от обстоятелството дали лицата, за които се отнасят, са нарушители на българското законодателство.
Направената законодателна промяна позволи присъединяването на Комисията за финансов надзор към многостранния меморандум на Международната организация на Комисията по ценни книжа.
С цел съобразяване дейността на застрахователите и презастрахователите с актуализираните изменения в европейското законодателство за минимално изискуемия капитал бе разработен и проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
В областта на застрахователния и здравноосигурителния сектор през 2009 г. са разработени две наредби. Едната е Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 32 за изискванията към организацията и дейността на Службата за вътрешен контрол на застрахователя и на лицата, включени в застрахователната група. С направените промени се цели доразвиване на подзаконово равнище на режима на вътрешния контрол и вътрешния одит за презастрахователите чрез въвеждане на надеждни административни и счетоводни процедури и адекватни механизми.
Втората промяна е в Наредба № 41 за документите и реда за съставянето им при пътно-транспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на външните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.
Лицензионна дейност и разрешителни режими, нотификации и сертификати.
През отчетния период – 2009 г. – не се наблюдава нарастване на броя на лицензираните застрахователни и презастрахователни дружества, като към края на годината техния брой възлиза съответно на 37 застрахователни дружества и 1 презастраховател. От поднадзорните лица в областта на застраховането през 2009 г. спад се регистрира сред застрахователните агенти в резултат на отлив на физическите лица.
Общо издадените лицензии на застрахователни брокери през изминалата година са 47, а отнетите разрешителни за дейност – 6, в резултат на което общият им брой в края на годината нараства на 316. В сегмента на здравноосигурителните дружества лицензионната дейност не е особено активна през 2009 г. Броят им нараства на 21 поднадзорни лица с 1 през отчетната година.
Надзорна дейност.
Надзорната дейност на Комисията за финансов надзор в областта на застраховането и доброволното здравно осигуряване продължава да е интензивна и да нараства, като през 2009 г. са извършени общо 2 309 проверки, 2 241 от които са проверки на периодични отчети и справки на поднадзорни лица и жалби. От общо 68 планови и тематични проверки на място 43 са относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Увеличава се броят на проверките, фокусирани върху системата за вътрешен контрол, финансово състояние, вътрешна организация, управление на риска и политика на съответствие в проверяваните дружества.
В същото време обемът на провежданите проверки по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на застрахователни дружества и застрахователни посредници по време на кампанията по същата застраховка се запазва.
Най-често срещаните нарушения, установени при извършване на текущия контрол, са: неспазване на срока за определяне и изплащане на застрахователните претенции, неспазване от страна на застрахователя и на срока за отчитане на сключени полици по „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Комисията за финансов надзор и неспазване на изискванията за инвестиране и диверсификация на активите за покритие на здравноосигурителните резерви.
През отчетната година са издадени 153 наказателни постановления, като 105 от тях са на застрахователни дружества, а 42 – на здравноосигурителни дружества. По влезли в сила наказателни постановления са наложени административни наказания в размер на 529 000 лв.
Във връзка с финансовата криза и с цел ранно адресиране на евентуалните ефекти от нея са предприети следните мерки: застрахователите да представят допълнителна информация за размера на собствените средства и границата на платежоспособност за по-кратък период от време на тримесечна база; застрахователите по общо застраховане да представят ежемесечно информация за застрахователните суми по видове застраховки, така наречените финансови застраховки – кредити, гаранции, разни финансови загуби, и извършване на стрестестове на застрахователите на тримесечна база.
Относно защитата на потребителите на небанкови финансови услуги и по-специално в частта „Застрахователен сегмент”, тъй като ние ги водим „Застрахователен и здравноосигурителен сегмет” заедно.
През 2009 г. в Комисията за финансов надзор са подадени 943 жалби, отнасящи се до застрахователния сегмент. Най-често срещаните оплаквания, установени при разглеждане на жалбите, са свързани с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение или несъгласие с определяне обезщетение по заведени застрахователни претенции пред застрахователните дружества. Друга най-често срещана причина е липсата на информация на официалната страница на Комисията за финансов надзор относно сключени полици по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. И третата с тежест е ненавременното отчитане на застрахователни полици от застрахователните посредници на застрахователните дружества.
По линия на международното и вътрешно сътрудничество отново в сегмента на застраховането се реализират два проекта през 2009 г. Единият е туининг проект „Укрепване на надзорния и регулаторния капацитет на финансовите регулаторни органи” с бенефициенти Централната банка, Комисията за ценни книжа и Агенцията за застрахователен надзор на Черна гора.
Туининг проектът се реализира от консорциум от трима партньори, които от българска страна включват Българска народна банка и Комисията за финансов надзор, а третият партньор е Холандската централна банка.
Вторият туининг проект в областта е „Подкрепа от Европейския съюз за устойчиво изграждане на капацитета на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина, Агенцията за застрахователен надзор на Федерация Босна и Херцеговина и Застрахователна агенция на Република Сръбска”.
Последно като анализ на участниците на застрахователния и здравноосигурителния пазар през 2009 г. да кажем. Редица икономически фактори оказват негативно влияние върху развитието на застрахователния и здравноосигурителен пазар през 2009 г., като сред тях се открояват намалената продажба на нови автомобили, намалението при покупките на лизинг, ограничаването на кредитната активност от страна на финансовите институции, несигурността относно бъдещите доходи на домакинствата, влияещи пряко върху склонността им за спестяване чрез закупуване и поддържане на животозастраховки.
Въпреки посочените фактори застрахователите успяват да устоят на финансовата и икономическа криза, разполагат с достатъчно средства, които да осигурят тяхната ликвидност и платежоспособност. За разлика от много други държави у нас не се налага застраховател да получи държавна подкрепа, за да се осигури финансовата му стабилност, като се запазва доверието на потребителите към дейността на застрахователните и здравноосигурителните дружества.
Характерно за пазара на доброволно здравно осигуряване при съществуващите регулаторни условия е, че това е пазар със силно ограничени възможности. Приходите от здравноосигурителни премии към края на 2009 г. е 38,3 млн. лв., а същевременно той се характеризира и с относително голям брой участници.
Най-логичното обяснение за това са съществуващите през годините очаквания и неяснота относно конкретната роля на здравноосигурителните дружества в здравноосигурителната система на страната, както и занижените изисквания за започване и извършване на дейността по доброволно здравно осигуряване. Бъдещото развитие на този сектор към 2009 г. е в пряка зависимост от здравноосигурителния модел, който ще бъде възприет и приложен в България.
Това е накратко и извадено само за застрахователен и здравноосигурителен сектор в отчета на Комисията за финансов надзор за 2009 г.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, госпожо Хаджинеделчева.
Разбрахме, че и тогава се е очаквал здравноосигурителен модел.
Колеги, имате думата за изказвания.
Ако няма изказвания, пристъпваме към гласуване.
Ще гласуваме поотделно.
Първо, подлагам на гласуване на Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2009 г.
Моля, гласувайте с вдигане на ръка.
Гласували: "за" - 17, "против"- няма, "въздържали се" - 1.
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2009 г. се приема.
Подлагам на гласуване Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2009 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 17, "против"- няма, "въздържали се"- 1.
Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2009 г. се приема.
Подлагам на гласуване Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2009 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 17, "против" – няма, "въздържали се" - 1.
Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2009 г. се приема.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2011 г.
Госпожо Хаджинеделчева, заповядайте, да докладвате.
Моля Ви да се концентрирате върху частта за здравното осигуряване и фондовете.
Заповядайте.
КАЛИНА ХАДЖИНЕДЕЛЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Напълно разбирам интереса и затова ще се опитам да извадя от отчета основни цифри от органите на Комисията за финансов надзор по линия на здравноосигурителния сегмент. Но отново ще вървя по категориите, тоест, по структурата на отчета, която съдържа „Регулаторна дейност”, „Лицензионна дейност”, „Надзорна дейност”, но ще се фокусираме върху здравноосигурителните фондове.
През 2010 г. в областта на застраховането и доброволното здравно осигуряване имаме промени в Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 30, която е за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията към застрахователите, презастрахователите и здравноосигурителните дружества.
С предлаганите промени в Наредба № 30 се цели въвеждане на допълнителни превантивни антикризисни мерки чрез нормативно изискване за изчисляването и отчитането на границата на платежоспособност и собствени средства на тримесечна база, унифицирано отчитане на върнатите премии и отписаните премии.
Също така през 2010 г. имаме Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 27, която е за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователи, презастрахователи и здравноосигурителни резерви. Промените се отнасят до методите за образуване на технически резерви по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въвежда се нов, допълнителен резерв за застраховка „Гражданска отговорност”.
Образуването на този резерв се налага от материализирането на завишен риск по тази застраховка. С Наредбата се въвежда и изискване към планирането на административните и аквизационни разходи на застрахователите.
Регламентират се и конкретни изисквания по отношение на метода за образуване на резерва за възникнали, но непредявявани претенции по застраховка „Гражданска отговорност”.
По линия на лицензионната дейност през 2010 г. за разлика от 2009 г. имаме намаляване на броя здравноосигурителни дружества с едно дружество, в резултат на което техният брой се връща на 20 здравноосигурителни дружества, колкото са били в края на 2008 г.
По линия на административните процедури към края на 2009 г. само по отношение на здравноосигурителните дружества има две незавършени производства. През текущата 2010 г. има новооткрити 48 производства и до края на отчетния период всички производства са завършени. Нищо не е останало недозавършено за следващата отчетна година.
По линия на надзорната дейност се извършва дистанционен надзор и мерки, свързани с платежоспособността на застрахователите, презастрахователите и здравноосигурителните дружества, които са в една група. На база справки, получавани от тези дружества към края на всяко тримесечие за размера на границата на платежоспособност и собствените средства, се извършва проверка на начина на определяне на техния размер, спазването на законовите изисквания за платежоспособност.
В резултат на извършените проверки по документи през 2010 г. са установени отклонения от нормативните изисквания за минимален размер на собствените средства на четири застрахователни дружества. През годината са установени отклонения също така за осем застрахователни и осем здравноосигурителни дружества от нормативните изисквания по чл. 252 от Търговския закон относно чистата стойност на имуществото. Тоест, недостиг на чистата стойност на имуществото спрямо размера на самия капитал.
Освен дистанционния надзор, който провежда Комисията за финансов надзор, през 2010 г. при здравноосигурителните и застрахователни дружества са приключени: 1 планова проверка и 1 тематична на застрахователни дружества, които са стартирани преди началото на 2010 г. и обхващат цялостното състояние на застрахователните дружества.
Също така през 2010 г. са открити 13 нови проверки на застрахователни и здравноосигурителни дружества, шест от които са приключени в рамките на текущата отчетна година.
По линия на съставените актове за установяване на административни нарушения през 2010 г. за целия застрахователен надзор техният брой възлиза на 887, което е значително по-голям брой, отколкото през предходната 2009 г., когато са били 335.
Издадените наказателни постановления логично също нарастват, макар че издадени през 2010 г. не означава, че са на база на административни актове от същата година. Техният брой за застрахователен надзор нараства на 267 през 2010 г. в сравнение със само 153 през 2009 г.
Стойността на влезлите в сила наказателни постановления значително нараства на 2 442 000 през 2010 г. в сравнение с 529 000 през 2009 г.
Жалбите на потребителите на застрахователни и здравноосигурителни услуги като брой, подадени в комисията, също нараства от 943 през 2009 г. на 1095 през 2010 г.
Само накратко ще направя описание на пазарните участници на здравноосигурителния и застрахователния пазар през 2010 г. Пазарът отбелязва най-големия си спад на премиен приход от минус 6,3 процента на годишна база през 2009 г. в резултат на вторичните ефекти от глобалната криза и най-вече забавянето на икономическата активност в страната.
Въпреки това собствените средства на дружествата, намелени с нематериалните им активи, се запазват и са значително по-високи от границата на платежоспособност. С възстановяване на вътрешното търсене, подобряване на перспективите за нарастване на доходите се очакваше и секторът на застрахователни и доброволни здравноосигурителни услуги също да възстанови позициите си във финансовото посредничество.
През 2010 г. се наблюдава частично възстановяване на сектора, като премийният приход по животозастраховане отбелязва ръст от 10,5 процента, а при доброволното здравно осигуряване – 10,2 процента на годишна база. При презастраховането също се отчита ръст, а при общо застраховане през 2010 г. все още се регистрира спад.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря, госпожо Хаджинеделчева.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Има ли желаещи?
Ако няма, пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г. се приема.
Подлагам на гласуване Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Годишният финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. се приема.
Подлагам на гласуване Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г.
Моля, гласувайте този отчет.
Гласували: "за" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г. се приема.
Благодаря на представителите на Комисията за финансов надзор за тяхното участие в нашето заседание.

Пристъпваме към точка пета от дневния ред:
Изслушване на министъра на здравеопазването относно провеждане на конкурс за възлагане на управлението на Специализирана болница за активно лечение по онкология ЕАД, гр. София на основание чл. 27, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Сред нас вече е министърът на здравеопазването доктор Таня Андреева.
Искам първо да заявя, че според компетенциите на Комисията по здравеопазването тя няма функции на разследващ орган или на орган, даващ отрицателно или положително становище относно проведения от Министерството на здравеопазването конкурс за възлагане на управлението на специализираната болница по онкология, но на база получено в Комисията по здравеопазването становище от Научния и Медицинския съвет на болницата и по предложение на народни представители от парламентарната група на ПП ГЕРБ ще проведем това изслушване.
Бих искала да напомня, че съгласно чл. 63, ал. 3 от Закона за лечебните заведения управителите, съответно изпълнителните директори на държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове, еднолични търговски дружества, се определят от собственика след конкурс за срок от три години.
Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба на министъра на здравеопазването. В случая това е Наредба № 9 от 26.06.2000 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения по Закона за лечебните заведения.
Давам думата на вносителите, за да представят техните мотиви за исканото изслушване.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Андреева, уважаеми гости!
Мотивите за поисканото от народни представители от ПП ГЕРБ изслушване на министъра на здравеопазването са известни не само на членовете на тази комисия, а вече като че ли са известни на цялото ни общество.
Разбира се, благодаря на председателя на Комисията по здравеопазването, който припомни и разпоредбата на Закона за лечебните заведения, както и изискванията на Наредба № 9 по отношение на възлагане на управлението на лечебни заведения, чийто принципал е министърът на здравеопазването.
Поводът да поискаме това изслушване е един скандален прецедент, срещу който реагираха не само засегнатите страни и участниците в опорочения конкурс и предполагам, че Върховният административен съд ще даде преценката си за това впоследствие, но реагираха лекарите, работещи в това лечебно заведение, реагираха и българските пациенти, които ежедневно разчитат на грижата на работещите в това лечебно заведение.
Тук не мога, разбира се, да не коментирам и факта, че изглежда грижата за пациентите с онкологични заболявания като че ли в последно време и то в последната седмица може би е оставена да се движи вместо оправданията за това как финансовата институция, отговорна за средствата за здравеопазване, не може да се справи, мълчанието на министъра на здравеопазването и ненамесването му в казуса с липсата на всякаква възможност за спасяването на човешки животи, липсата на становище не само от министъра на финансите, но и от министър-председателя, както и ангажимент на Комисията по здравеопазването към това да бъдат осигурени средства за
И понеже темата е свързана, и понеже голяма част от тези български жени се лекуват именно в тази Специализирана болница по онкология, която не е една от българските университетски болници, а по-скоро винаги е доказвала своята уникална специфика и то не само защото там работят хора със специална подготовка, със специални познания, с практически опит не само да лекуват, но и да дават надежда на хора, които са обречени.
Именно в едно такова лечебно заведение министърът на здравеопазването си позволи да направи безпрецедентна смяна не само на изпълнителния директор и да възложи управлението на човек, когото аз лично не познавам и мисля никой от нашата парламентарна група не познава, но човек, чиято професионална квалификация да оглави едно такова лечебно заведение, е твърде спорна и дори много кратка.
Именно там, където няколкостотин представители на лекарския и на сестринския персонал въстанаха срещу това да има смяна в лечебното заведение, министърът на здравеопазването дори не ги прие и не ги изслуша за техните аргументи.
Именно това е лечебното заведение, което ще се превърне в уникална база за България с изграждането на лъчетарапевтичен комплекс, лечебното заведение, което за разлика от много други, които в последно време министър Андреева обикаля, безполезно, разбира се, е на печалба и то не само за 2012 г., а е с положителен финансов резултат от много преди това.
Именно това е лечебното заведение, което е спряло своята декапитализация. Тук са извършени инвестиционни дейности. И тъй като темата за инвестициите в последно време е твърде актуална, може и този коментар да се направи. Инвестициите тук са сериозни. Тук има европейско финансиране, не в един проект, управляват се няколко европейски проекта, управляват се добре, управляват се, без да има нарушения. Но може би това не е най-важното и най-същественото. Може би най-същественото е, че се лишава едно лечебно заведение от един Съвет на директорите, който се е доказал не само, че може да управлява, но и членовете в него са лекари, които са утвърдени като имена в българската медицинска практика.
Понеже впоследствие вероятно и колегите ще вземат отношение или ще зададат въпроси относно изслушването на министър Андреева, моят първи въпрос е по отношение не на участника Валерианова, по отношение на участника Матеев. Матей Матеев, който вероятно вие всички познавате добре, уважаеми колеги, от управляващата коалиция. Този човек има няколко специалности. Бил е заместник-председател на Управителния съвет на Александровска болница, бил е изпълнителен директор на „Св. Иван Рилски”, бил е заместник-министър на здравеопазването в правителството на вашия лидер
Същият този човек е класиран след кандидата, класиран на първо място. Вероятно това е оценката за кадрите, които са управлявали в мандата на тройната коалиция. Ако е така, може би не е лошо да го чуем. Ако не е така, може би ще отговорите на един друг въпрос: с какво кандидат, класиран на първо място, е заслужил да е на първото място? Дали с някаква партийна принадлежност, с някаква свързаност с някои от вашите партийни лидери или този въпрос ще си остане риторичен така, както няма отговор на въпроса кой назначи Делян Пеевски, кой назначи Ибрямов и разни други такива съмнителни кандидатури.
Но всъщност може да се позовем на едно становище на един много уважаван от мен човек, вероятно и от Вас, госпожо председател. Един човек, който миналата седмица стана почетен гражданин на българската столица. Този човек е тук, между нас. Това е проф. Черноземски. Именно този човек е дал становище, че в неговата 53-годишна дейност никога не е срещал каквато и да е онкологична дейност на класирания на първо място кандидат.
Очаквам с интерес отговора на поставените въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Министър Андреева, имате думата за отговор на поставените въпроси. Чухме мотивите. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители и гости, във връзка с изложените вече мотиви мога да спомена само факти, защото всякакви опити за внушения и инсинуации мисля, че са абсолютно несъстоятелни и, ако от всеки казус се опитваме да правим политика на гърба на болните хора, това за мен е меко казано проява на това, че първо всичко човешко е загубено и сме останали само в полето на сплетните.
Във връзка с изтичане срока на договора за управление на настоящия директор на болницата на 21 януари 2013 г. е обявен конкурс за възлагане на управление на СБАЛ по онкология ЕАД, гр. София от тогавашния министър Десислава Атанасова. Обявата за конкурса е публикуване в сайта на Министерството на здравеопазването и във вестник с дата на провеждане на конкурса на 25 февруари 2013 г.
Малко преди провеждането на конкурса са отменени три конкурса, между които е и този на СБАЛО ЕАД с неизвестни мотиви. Конкурсът за възлагане на управление на СБАЛ по онкология отново е обявен по време на служебното правителство от тогавашния министър след внесени два доклада от Дирекция „Инвестиционна политика” за необходимостта от провеждането на конкурсите поради изтеклите договори за управление. Новата дата за конкурса е била 29 април 2013 г. Конкурсът е свикан по надлежния ред.
На обявената дата 29 април 2013 г. комисията, председателствана от заместник-министъра тогава доктор Мирослав Ненков, е провела конкурса, но не е класирала никой от двамата явили се кандидати, тъй като представените разработки са оценени с под 4,50 и на основание съответния член и алинея от Наредба № 9 и условията за реда на провеждане на конкурсите за възлагане на управление и Закона за лечебните заведения комисията не е допуснала за по-нататъшно участие никой от кандидатите.
При промяна в ръководството на Министерството на здравеопазването се предприеха действия за обявяване на конкурси на всички лечебни заведения за избор на изпълнителни директори на лечебните заведения, в които договорите за управление са били приключили, в това число и на СБАЛ по онкология ЕАД.
Датата за провеждане на конкурса е 28 август 2013 г. Конкурсът е проведен, като е открит със заповед на основание Наредба № 9 за условията и реда за провеждане на конкурсите за възлагане на управление на лечебните заведения и по Закона за лечебните заведения и е проведен на датата, която е била определена.
В определения срок за подаване на документи за участие – 27 август 2013 г. – са постъпили заявления съответно от доктор Матей Матеев, когото госпожа Атанасова спомена, проф. Георги Михайлов, проф. Здравка Валерианова и доктор Валентин Ангелов.
До участие в конкурса са допуснати всички лица, които са подали заявление за участие. Комисията е разгледала писмените разработки по темата, програма за развитието и дейността на лечебното заведение за тригодишен период, като е поставила своите оценки. В резултат на получените оценки на писмената разработка до следващия етап на конкурса са допуснати отново и четиримата кандидати. След събеседването по поставени еднакви въпроси на четиримата участници е формирана крайната оценка. Резултатите от крайното класиране са: доктор Матей Матеев – много добър 4,80, проф. Михайлов – много добър 5,15, проф. Валерианова – много добър 4,65 и доктор Ангелов – много добър – 5,20.
Общата оценка от представянето на кандидатите е формирана като средноаритметично от оценката на писмената разработка и оценката от събеседването, като крайните оценки са съответно: доктор Матеев – 4,65, проф. Михайлов – 5,08, проф. Валерианова – 4,63 и доктор Ангелов – 5,10.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 10 от Наредба № 9 комисията е извършила съответно класиране. На първо място е бил класиран доктор Ангелов, на второ място – проф. Михайлов, на трето място – доктор Матеев и на четвърто място – проф. Валерианова.
Във връзка с казаното по повод кандидата, който няма специалност онкология, искам да кажа, че съгласно Закона за лечебните заведения и наредбата, по която се свиква този конкурс, няма изрично изискване кандидатите да имат специалността на съответното лечебно заведение. В закона много ясно е посочено, че трябва да е лекар с призната специалност, да има специалност по здравен мениджмънт, може да бъде икономист със съответна квалификация „Управление на здравеопазването” и „Здравен мениджмънт”. В лечебните заведения има директори, които дори не са лекари, а са икономисти.
Така че по отношение на това аз не виждам да има нарушение на закона. А по отношение на преценката и на класирането е имало комисия, която е провела този конкурс. Аз не съм участвала в конкурса. За успокоение на госпожа Атанасова ще кажа, че не познавам кандидата, който е класиран на първо място, не съм го виждала до момента. Той е магистър по медицина, има специалност „анестезиология и реанимация”, има специалност по „здравен мениджмънт” и в крайна сметка тук само ще отбележа, че изпълнителните директори на лечебните заведения са в това си качество да управляват лечебните заведения. Това не е конкурс за избор на заместник-директор по лечебната част или за избор на професор в съответната медицинска специалност.
Така че намирам за абсолютно неоснователни повдигнатите обвинения, още повече, че тук няма смяна на директор, а има легитимно проведен конкурс поради това, че същият не е бил проведен, когато е трябвало това да се случи.
Само ще припомня на госпожа Атанасова, че политическите назначение бяха по Ваше време. Ето с такива препоръки в трудовите досиета на хората, които заемат съответните позиции, а ние провеждаме конкурси, както го изисква законът.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на министър Андреева.
Има думата доктор Иванов за уточняващ въпрос. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо председател, колеги и гости! Аз имам един много кратък въпрос.
Аз не се съмнявам, че що се отнася до изпълнение на законодателната мярка, е спазено абсолютно всичко по провеждането на конкурса. Мисля, че от тук присъстващите нямаме съмнение за това.
Аз искам да задам следния въпрос: дали от членовете на комисията – просто да се съобщят имената, тъй като лично аз не зная кои са били – дали всъщност има професионалист от гледна точка на това, че Националният център по онкология не е една обикновена болница. Тази болница оказва методична дейност на всички останали центрове в онкологията. Тоест, тази болница се отличава като характер по формата и значение за националното лечение и националните теми, които се задават от там за останалите центрове в страната.
В този ред на мисли бих искал да кажа, че безспорно тук не можем да имаме някакви претенции, както председателят на комисията каза, че ние не сме комисия, която ще раздава присъди, ние просто искахме да изслушаме министъра.
В този ред на мисли ще изкажа собствено мнение. Мисля, че като такъв център – национален – в който работят освен лекари и хора, които се занимават с научна дейност, хора, които са признати в цял свят, считам, че мярката на закона е спазена, но тук има и един друг аспект. Тук има още един аспект, който ние не бива да пропускаме. Това е морално-етичният. И нещо много важно. В онкологията се изисква по-различно отношение от менажирането на една болница. Спецификата на труда в онкологията се отличава изключително много от една общинска болница, от една окръжна болница.
Така че в моето изказване искам да акцентирам на това, че не се съмнявам, пак казвам, че правомерно е проведен конкурсът. Тук обаче опираме до нещо друго. Тук опираме до това, че ние искаме нашите пациенти да получават най-доброто, да получават най-добра и съвременна терапия. Това може да бъде поощрено от ръководителя на лечебното заведение, който примерно да поощрява хора, в случая едно хабилитирано лице много по-добре би могло да окаже методична помощ на друго лечебно онкологично заведение в страната.
От тази гледна точка и затова казвам, че тази болница е уникална. Тя не е обикновена болница. И затова мисля, че тук трябва да излезем извън рамките конкретно на текста на закона.
Затова въпросът ми е кой е оглавявал комисията. Сигурен съм, че по надлежния ред е определен председателят на комисията, сигурно е бил някой професор. Но дали той е онколог – не знам, не съм запознат кои са членовете на комисията, за да може да се вгледаме в спецификата на управлението на този тип лечебни заведения.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Иванов, Вие безспорно сте прав и тук мисля, че това няма някой, който да го оспори, че това лечебно заведение, което е изключително важно, както между впрочем повечето от големите и особено специализирани лечебни заведения.
Безспорно това е лечебно заведение, през което минава голям процент от заболелите от онкологични заболявания.
В тази връзка бъдете сигурен, че абсолютно съзнавам, че е изключително важно добре да се управлява това лечебно заведение.
Също така не бих предпоставила, че новият кандидат няма да го управлява добре, въпреки че отново правя уточнението, че не познавам колегата, защото според мен няма лекар, който да работи в лечебно заведение, в което се лекуват хората с толкова тежки и социалнозначими заболявания, и да подходи просто като администратор. Мисля, че всички, които сме лекари, можем да се съгласим с това.
Що се отнася до членовете на комисията, председател на комисията е бил проф. Любомир Иванов, който е учен, лектор в областта на общественото здраве, болничното управление и здравния мениджмънт, консултант е на Световната здравна организация, член е на Комитета на висшите съветници по обществено здраве в Европейската комисия. Членове на комисията са били доктор Максим Гайдев, който е изпълнителен директор на Дирекция „Управление на медицинските дейности”, госпожа Зоя Вълева, която доскоро беше директор на Дирекция „Бюджет и планиране”, госпожа Теодора Андреева, която е главен секретар на Министерството на здравеопазването и секретар – Мирена Танева, юрист и държавен експерт в отдел „Търговски дружества и управление на собствеността”.
Ако искате, мога за сравнение да ви кажа комисията, която е била назначена от госпожа Атанасова.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не искам да навлизам..... Аз много благодаря ....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да поставя само един уточняващ въпрос.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Още един въпрос – заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз чух членовете на комисията. Предполагам и всички тук присъстващи ги чуха. Искам само да попитам, тъй като не можах да чуя в началото, проф. Любомир Иванов съветник ли е към Министерството на здравеопазването?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Не, станал е съветник, когато беше председател на комисията. Аз изключително много харесвам неговата работа и го поканих да стане съветник, след като ....(Шум в залата.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинявайте, нямам повече въпроси. Благодаря Ви, аз само това исках да попитам.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Преди да продължим по реда, който обявихме така или иначе, доктор Добрев, ще Ви дам думата и на Вас, доктор Иванов, понеже преди да поставите първия си въпрос споменахте за това, че цитирах нормативната база, която дава обхват на нашите правомощия, приемам обаче забележката в онази част, че ние заедно с Вас не направихме почти нищо по въпроса, включително и бивши министри, бивши председатели на Комисията по здравеопазването наистина да се направи реална стъпка и тази болница да стане Национален онкологичен център с истинския статут, който заслужава да има.
В този смисъл ние влизаме в един разговор сега, който е предпоставен при тези условия. Нормативната уредба, която аз цитирах в началото, и въз основа на която ние провеждаме изслушването, маркира и нашите правомощия. Но ние всички – присъствалите и членове на други комисии в това Народно събрание и в предишни – имаме вина по отношение на това този статут на тази болница да бъде предпоставен и да бъде такъв.
Знаете, че и проф. Черноземски и много други професори и много уважавани учени, работещи в тази болница, многократно искаха това и пращаха писма. Това е само като – приемете го – реплика, но беше изказване.
Заповядайте, доктор Кърджалиев. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля Ви само едно изречение да кажа.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви за дадената ми възможност. Аз абсолютно се съгласявам с Вас и мисля, че тук бях и погрешно разбран. Аз не съм коментирал нито една от личностите, които са се явили на конкурса. Искам да бъда правилно разбран. Нито за миг не съм бил против.
Що се отнася до това, че ние действително сме отговорни за това, че не сме дали този статут и че не сме направили законодателната уредба така, щото точно този тип специализирани заведения, които – пак казвам – за България то е единствено и уникално, повтарям, това е наша отговорност и мисля, че ние сме длъжници на първо място към пациентите и на второ място сме длъжници към хората, добрите онколози, които напускат, включително и Софийската болница.
Благодаря. Дано съм правилно разбран.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Безспорен факт. Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! В началото на юли аз зададох въпрос в първия тогава експериментален блицвариант на „въпроси и отговори”, въпроси към министъра на здравеопазването. Не съм безразличен към този въпрос. Следя го и то мога да твърдя, че го следя в детайли. Но преди моето изложение първо трябва да отбележа, че то ще е в друг емоционален регистър. Няма да има политически контекст и в същото време отказвам по какъвто и да е начин да съм рефер между ексминистър и настоящия министър.
Първо ми позволете да кажа следното. Както ви казах, следя темата в детайли и аз ще се опитам да обобщя въпроса. Има опити за обвинения в преднамереност и допускане на нарушения от страна на Министерството на здравеопазването, на които Вие добре отговорихте. Те са главно в три посоки.
Първата посока е: виждате ли, имало експертна нецелесъобразност, което допреди малко слушахме, неудачно решение в професионален и чисто медицински аспект при провеждането на този конкурс и в целия казус, че болницата по онкология има нужда от потенциал от ръководители с доказани научни и диагностично-лечебни качества. Това го видяхме в писмото на проф. Балански и проф. Куртев, а също и на уважавания от всички нас проф. Черноземски - моите почитания, професоре –като контрапункт на сменения борд на директорите.
Всички се сещаме, че проф. Еленкова и Каранов бяха сменени и на тяхно място бяха поставени доц. Троянова и Ласко Лазаров. Имаше съмнения за политическа предубеденост и те са главно в няколко аспекта.
Първо, въпреки добрите медицински, икономически и инвестиционни резултати на проф. Валерианова за последните три години, тя е обвинена в нарушения. Това го видях на няколко места. Класираният доктор Ангелов не е познат в средите на онкологичните специалисти. Фактът, че не е познат на госпожа Атанасова, може да не е от такова голямо значение, но това, че наистина не е познат в онкологичните среди, аз му отдавам нужното значение.
Насрочени са, целенасочени и дори бих казал и преднамерени проверки. Такива са обвиненията - това са цитати, това не са мои думи – от Агенцията по държавна финансова инспекция и медицинския инспекторат без резултат. А също, въпреки че за проекта „Разширение на сектора „Лъчелечение” болницата не е страна по договора за 29 млн. лв. с Главболгарстрой, бенефициент е Министерството на здравеопазването, обвинява се актуалното ръководство на болницата.
Също така трета категория обвинения са процедурни нарушения на конкурса. Тук ще съм съвсем кратък: нарушения при приемането на документи, информация за темите, нарушения, свързани с липсата на протокол – поне не е визуализиран от страна на участващите – въпроси за приоритети и задачи на бъдещия директор не са задавани, неточно и неправилно оценявани и т.н., и т.н.
Още в началото казах, че това не са най-важните фактори при този конкурс и оценката на този казус. Нещо повече. От формална гледна точка Министерството на здравеопазването, убеден съм, е безупречно, спазвайки алгоритъма и цялата процедура.
Мен лично ме притесняват други неща. В такива казуси според мен трябва да има баланс между политически пристрастия и здравеопазване, най-общо казано. Тук изтъквам главната причина, поради която мисля така. Наистина Специализираната болница за активно лечение по онкология е уникална болница. Нивото на компетентност – имах възможност преди два месеца да го кажа - е несравнимо в национален аспект. Специалистите са безспорни лидери в своите области. Има референтно значение за онкологичната диагностика и терапевтичните насочености. Също така е и център за обучение на кадри.
Почти целият персонал ми направи впечатление. Всички хора с научни титли подкрепят проф. Валерианова. Тук е и проф. Куртева. Освен това съм говорил, като те са ми се обаждали, и с доц. Тимчева, а проф. Гаврилов, който е едно от знаковите имена в мамологичната хирургия, ми каза следното. Дълго време тази болница си търсеше своя достоен директор, най-сетне го намери, а сега имаме пак външен натиск.
Е, върху тези теми аз не мога да остана безразличен. Сфери, където е контрапродуктивно прилагането на крайни политически пристрастия, има в нашия живот, мисля, че и здравеопазването е една от тези сфери.
В този случай, ако я има и се докаже преднамереност, тя е неефективна, а понякога дори може и да е деструктивна.
Моята парламентарна група е зад това правителство по много твърд начин и респективно и стои зад Министерството на здравеопазването. Ние, членовете на тази комисия сме и с добри впечатления и добронамерени към госпожа министъра на здравеопазването. Но няма как тази добронамереност сляпо да ни води. В здравеопазването наличието на напрежение означава лошо здравеопазване.
Освен това моята твърда убеденост е следната. Когато се открие, че медицината е призвание за един лекар, това, първо, е за цял живот, и второ, това може дори да допълни характера на съответния лекар, да го направи и по-хуманен, и по-съпричастен към проблемите на хората, и по-толерантен, и в същото време и по-мъдър.
Неслучайно казвам нещата по този начин, защото политиката, намесена особено в тази сфера, е с ефимерно давление и е контрапродуктивна.
Чудя се и това е единственият въпрос към госпожа министър Андреева: дали няма място за диалог, за консенсусен подход, за елиминиране на тази конфронтация вътре в тази болница и в тези среди. Няма ли никакъв начин този личностен момент – очевидно и името на доц. Троянова е намесено тук – да се премахне в полза на по-добро здравеопазване, на нещо по-голямо и по-ценно, а именно благотворчество към пациентите и по-добри условия и микроклимат в тази болница и това да стане с волята на всичките страни? Тук е и мястото на министъра на здравеопазването като принципал.
Защото всички знаем, имаме житейски опит, че в такива случаи понякога една крачка в страни или назад е по-мъдър, по-силен ход, отколкото две напред.
Госпожо министър, госпожа председателката на комисията в началото каза, че ние сме формална страна като комисия на Народното събрание, нямаме никакви възможности за давление, за влияние върху решението. Но струва ми се, че ако като хипотеза приемем, че в тази комисия имаше гласуване в една или друга посока, Вашето решение на 100 процента, не, но в доминиращата част от гласовете в тази комисия, имайки предвид всички аргументи и моята добронамереност не би получила.
Това е единственият ми въпрос към Вас.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Може би има още въпроси?
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! И аз мисля, че моите въпроси са естествено продължение на коментарите на колегата.
Разбирайки ясно границите на правомощията на Комисията по здравеопазването, смятам, че този дебат днес ще бъде изключително полезен, защото правилата на един формално, законово, нормативно правилно проведен конкурс, водят до напрежение, което не се отразява добре на лечебната дейност.
В този смисъл може би трябва да се преосмисли цялата категоризация на болниците като търговски дружества, които единствено би следвало да спазват финансови критерии, за да се оцени тяхната ефективност, а да не се отчита лечебната им дейност, която е най-съществената част на лечебните заведения и в този смисъл всички ние тук сме еднакво убедени, че онкологичната болница е уникална, национална и всички ние, когато имаме проблем, опираме до нея. Това е факт и аз наистина съм благодарна на екипа на болницата, който винаги е бил безкрайно отзивчив не само към пациентите, които ние сме им изпращали, а и към всички пациенти в България и това е центърът, който трябва да направлява развитието на онкологичната помощ в България, която се нуждае от една наистина консенсусно приета национална онкологична доктрина.
В този смисъл аз наистина се притеснявам, защото това за мен беше хроника на един предизвестен конкурс. Всичко започна с промяна в Съвета на директорите преди да се проведе конкурса. Впоследствие се получи едно напрежение с обвинения за финансови нарушения. Знам, че имаше и протести на лекарите в тази болница. Впоследствие конкурсът формално явно е бил изпълнен, както би следвало от наредбата.
Но наистина, госпожо министър, не потърсихте ли диалог, макар и да не сте формално задължена по закон, с работещите в това лечебно заведение, защото смятам, че основен ангажимент на министъра на здравеопазването, който отговаря за цялата система на здравеопазване, е наистина да търси консенсус и спокойствие в системата на здравеопазването.
Вие сама в последните си изказвания отчитате колко тревожни са проблемите в сектора, колко чувствителен е секторът и наистина трябва да се избягват всички конфликти.
Та в този смисъл наистина потърсихте ли контакт с екипа на лечебното заведение така, както се случи при някои други Ваши опити за промяна, примерно на Борда на директорите в Хасково, където наистина се получи накрая някакво временно решение, което да удовлетворява и правилата на нормите и закона, и колектива на съответното лечебно заведение.
Доколкото имам информация, в момента има оспорване на процедурата във Върховния административен съд. Вие ще назначите ли спечелилия формално конкурса за управител на това лечебно заведение, въпреки че всички виждаме, че това няма да внесе спокойствие. Напротив, би могло на един етап да попречи на лечебния въпрос в болницата.
Надявам се наистина да се възприеме правилно това наше искане днес за изслушване. То не касае само конкретния казус. Ще бъде много по-полезно, ако изведем някакви общи изводи, които да доведат до законодателни промени, защото смятам, че като оставим политическите противоречия, системата на здравеопазването е нещо, което се нуждае от консенсус и от спешни промени, поне в основните си направления, за да може наистина да не застрашим националната сигурност.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Желаете ли да отговорите, госпожо министър, или да продължим с въпросите.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз ще бъда по-кратък. Уважаема госпожо министър, доктор Джафер, уважаеми колеги! Наистина, след като чух състава на комисията, която е провела конкурса, до голяма степен си изясних и номинирания на първо място – предложението за изпълнителен директор.
Не може толкова некомпетентна комисия, в която липсват клиницисти, в която липсват хора – лекари, с клиничен опит, в която има достатъчно немедици, да избере или да предложи, или да селекционира изпълнителен директор на водещата онкологична болница, която отново, както моите колеги, ще подчертая – освен лечебна дейност има важна диагностична дейност, много важна научна дейност и, доктор Иванов, важна преподавателска дейност, включително и следдипломна квалификация.
Тъй като госпожа министърът е лекар-клиницист като нас, тя много добре разбира това, което говоря. Тук става въпрос за избор не на ръководител на медицински център и не на център за статистика и анализи, а точно за тази онкологична болница. Всичко е направено по законите, но не и по законите на медицината и на хуманната медицина. И тъй като министърът на здравеопазването е принципал на тази болница, той има по-висока отговорност към избора на съвет на директорите и при утвърждаването на изпълнителен директор, отколкото самата комисия по избора.
Аз знам, че не е практика от много години политиците и ръководителите да анулират свое решение и да обмислят и да вземат нови решения, но аз Ви умолявам като лекар и като клиницист да вземете това решение, което ще бъде най-доброто за ръководенето на една лечебна структура в такива мащаби и с такава отговорност. Не може водещата онкологична болница да се ръководи от лекар, който не е онколог, който години наред има наистина доказан мениджърски опит в здравното застраховане. Това е нонсенс.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, аз ще бъда по-кратък. Понеже пак изпадаме в състоянието на другарския съд да даваме квалификации и да подсказваме на друга институция какво да се прави – нещо, което мисля, че остана в близкото минало, все пак в близкото минало се даваха квалификации, в близкото минало се правеха обвинения от типа после да се доказват. Тук законът е спазен.
Аз бих искал да видя кой е този бивш, настоящ или бъдещ министър, който няма да признае протокола на собствената си комисия и няма да го потвърди. На база на какви основания?
Така че министър Андреева мисля, че си е свършила работата – това, което законът изисква от нея.
Колеги, през цялото време забравяте – всички сме лекари, пардон, не всички, има и такива, които не са били лекари, пък управляваха здравеопазването и не бяха познати в здравеопазването, но това е друга тема.
Колеги, нека правим разделение на двете неща. Тук, от една страна имаме болница, търговско дружество, което трябва да се управлява по всички правила на Търговския закон. Така ли е, колега? Така е. От другата страна, да, тя е водеща, тя е специализирана, тя си има Научен съвет, тя си има Научно дружество, тя си има националните консултанти.
Моля ви не смесвайте двете неща – управлението на болница със съответната сфера – онкология. Това са две различни неща. На всички вас мисля, че министър Андреева загатна този пример, аз ще го кажа примера на водеща национална белодробна болница, където директорът дори не е медик, но има перфектно управление. Така ли е, доктор Иванов?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Точно така!
ЕМИЛ РАЙНОВ: Не приемам изказаното преди мен съмнение в качеството на проф. Л. Иванов, от когото много сме се учили, а някои не само са се учили. Така че да не изпадане в подробности какви са били в предишни години комисиите, които са определяли директори и т.н., и т.н.
Така че, имаме болница – търговско дружество, тя си има директор. Съответната болница си има Научен съвет – там, добре дошли на всички хабилитирани лица и да си кажат мнението.
Иначе в това, което каза доктор Дариткова, е права – дайте да пренапишем закона, да добавим един нов параграф, който да казва, че за национални болници задължително директорът трябва да бъде само професор или да добавим и доцент. Тогава вече нещата ще са други, но към днешна дата в момента губим времето на всички нас, занимаваме се с нещо непродуктивно и въпреки че почти всички го казахте – дайте да не правим политика – накрая се вижда, че точно политически изказвания правим.
Ако ще правим така, колеги, нямам нищо против. Дайте да говорим политически. Но по този начин всички ние олекваме. Пак ви казвам, имаме болница – търговско дружество. Оттам нататък имаме колеги, които работят, колеги, които правят наука, колеги, които пишат и т.н. Разделете ги нещата. Все пак това е действащото законодателство. Ако искате, давайте да го променяме.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Думата има госпожа Смиляна Нитова. Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА: Уважаема госпожо председател, колеги, госпожо министър! От отправеното питане и приложеното становище към него може да се направи извод, че фактически същността на питането е оспорването на проведения конкурс.
Аз съм юрист, не съм лекар и не знам за добро или за лошо, не познавам нито бившия изпълнителен директор на това лечебно заведение, нито сега този, който е спечелил конкурса.
Преди малко доктор Иванов каза: цитирам по памет. „Ние сме убедени, че са спазени всички правила при провеждане на конкурса”. Ами, колеги от ГЕРБ, разберете се. Какво питате или става въпрос просто за политическо говорене?
Аз смятам, че поне в Комисията по здравеопазването не трябва да надделява политическото говорене. Всяко лице, което има правен интерес и достатъчно основания, може да сезира съда и той ще се произнесе по законосъобразното или незаконосъобразното провеждане на конкурса.
Така че всичко това, което коментираме, според мен е излишно, а и не би следвало да даваме оценки за качествата на лекарите, които са участвали в самия конкурс.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Може ли да взема думата за лично обяснение, тъй като беше споменато моето име?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Иванов, за лично обяснение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Първо, искам да уточня с колегата. Аз мисля, че започнах изказването си с това, че законът е спазен от гледна точка на провеждане на конкурса. Мисля, че бях прекалено ясен и затова втори път взех отношение и казах, че аз не засягам темата за личностите, които са кандидатствали. Това беше много ясно казано. Това, първо.
Второ, аз засегнах съвършено различен аспект от това, което Вие преди малко насочихте към мен. Аз говорех за аспекта за това, че в една онкологична болница, която, пак казвам, е национален и методичен център за обучение както на лекари, така и на студенти и трябва да бъдем изключително внимателни при подбора на ръководния състав. Това имах предвид, без да конкретизирам.
На следващо място, тъй като поставихте въпроса – това е по отношение на репликата, която беше отправена към мен – не правя и не искам да правя политика. Това също го казах много ясно, защото с онкологията – специално в темата онкология – мисля, че никой от нас, който присъства тук, не би си позволил да влага политически елемент на избора, акцентирам, на личността. Мисля, че тук професионалните качества на този, който ще управлява тази болница, трябва да са водещи, а политическият момент да е на последно място, ако не сте ме разбрали, защото знам какво в момента търсите. Но аз съм далеч от това да има противопоставяне в момента между мен, Вас и останалите колеги.
Тук сме поискали да изслушаме, да чуем. Ето, аз научих неща от министър Андреева днес и мисля, че всички, които тук присъстват, всички сме заинтересовани за едно-единствено нещо и това трябва да бъде ясно на всички колеги от Комисията по здравеопазването. Ние искаме да гарантираме на пациентите, защото аз с това започнах и може би с това ще завърша, които посещават онкологичната болница, че болницата ще се управлява по начин, по който всички пациенти, преминаващи там, ще бъдат удовлетворени, че хората, които работят в това лечебно заведение ще бъдат екип, който екип да бъде обединяван и ръководен от човека, който е избран от тази комисия. Ако някой не е разбрал, ще го кажа пак: това трябва да бъде човек, който да се ползва с авторитет. Този човек трябва да бъде уважаван от всички тук изброени и присъстващи хабилитирани лица, защото трябва да има един колектив, който колектив да бъде ръководен по правилния път.
Така че нека да не си измисляме и да влагаме тук политически аспекти. Никой от нас присъстващите от ПП ГЕРБ не иска да прави политика от това. Дебело го подчертавам, дебело го подчертавам, защото в обществото има напрежение по повод проблемите в онкологичната болница. Ако някой не е разбрал и не е чул, да го кажа пак.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Всъщност, доктор Иванов, направихте изказване под формата на лично обяснение.
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА: Уважаеми доктор Иванов, аз преди малко цитирах част от Вашето изказване, с което в същността си Вие подкрепяте това, че не оспорвате правилата и самото провеждане на конкурса. Аз не съм коментирала останалата част от Вашето изказване. Вие или не сте ме слушали, или не сте разбрал какво съм казала.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Нитова.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Заповядайте, доц. Баташки. Имате думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, колеги, всички присъстващи тук. Наистина това е прецедент. За първи път обсъждаме нещо, което, така или иначе, както и доктор Кърджалиев каза, не зависи от нас. Ние можем тук да се явим в ролята на възмутеното общество, за което говори доктор Иванов, и да кажем: ние се възмущаваме, ние не се възмущаваме или ние одобряваме действията на тази сериозна комисия, която е провела конкурса.
Аз пък не съм срещал по-сериозна комисия, защото съм направил малко повече от всички тук конкурси и знам къде трябва да се назначава администратор и къде трябва да се назначава специалист, лекар, онколог или какъвто и да е друг.
Тук част от присъстващите знаете, че беше времето, в което ние всички се ангажирахме със спасяването на така наречените онкоцентрове, които направихме, и те бяха онкологични болници. Превърнахме ги в не знам какви си центрове, за да могат те да останат да съществуват в няколко държави в Европа. Струпването на такъв контингент на едно място е лоша присъда на пациентите, защото там се събират хора, които само като прочетат думата „онкология”, си мислят какво ли не.
Тук трябва да наблегнем и да търсим начин. По една случайност бях директор четири години на една болница, в която се провеждаха 35 000 операции годишно, колега. Тридесет и пет хиляди операции, от които 17 000 бяха неопластични и си мислите, че онези специалисти там нямат нищо с онкологията? Защото има наредби, в които се казва, че за да получиш лекарство от някъде, трябва да влезеш, за да ти го подпише онколог или нещо друго такова. Или в София, в тази уважавана от мен също болница се оперират 10 пъти по-малко – оперират – или с 10 пъти по-малко пациенти в цялата столица. Тук ние не бива да бъдем максималисти. Това са им възможностите. Те нямат никаква методична – може професорът да ми се разсърди, но проф. Черноземски е авторитетът за мен – вие нямате никаква методична роля в момента, защото администрацията ви лиши от това.
Затова аз смятам, че трябва да дадем право на министерството да си свърши работата, а съдът, който е уведомен, като даде предписанията, може ли тогава цялата болница да излезе и да се разсърди на този колега, който е дошъл не да си търси хляба, най-вероятно е дошъл да направи така, че тази болница да се развива и в неговата характеристика това е записано.
Колеги, в 40 – 50 000 аборта годишно има много генийчета, които ние не сме разбрали, че сме ги убили. Затова колегата, който се е явил и спечелил конкурса, трябва да получи шанса да управлява, а единствено принципалът може да го уволни със следното: събрах се и реших, когато колегите там не са доволни от това, което става.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доц. Баташки.
Има ли други народни представители, които желаят думата, първо да попитам?
Първо е заявила желание госпожа Пенка Георгиева, а след това господин Иван Димитров, след което министърът ще има думата.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, госпожо министър, уважаеми гости! Далеч съм от мисълта ние пациентите да кадруваме. Това не е нашата работа. Ние искаме да бъдем лекувани.
В началото на този дебат първото нещо, което ме притесни, е, че бившият министър заяви, че не познава този човек като онколог и въобще не го познават, както и другите лекари. Това, което много ме притесни, е, че и министър Андреева заяви, че не го познава. Ако тя го познаваше и ако беше казала, че го харесва, щях да бъда по-спокойна.
Бих искала само да ви обърна внимание защо ние и днес с Федерация „Български пациентски форум” правихме пресконференция и защо другата седмица ще развяваме перуки под прозорците на Националната здравноосигурителна каса. Защото, макар и да ви се струва частен този случай за 16 пациентки, това всъщност е просто един сигнал към вас, уважаеми депутати, какви ще се случи, ако директорът на една болница не е специалист, в случая – онколог, защото Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса не е компетентен.
Аз съм била член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, те не разбират от онкология, както и аз. Проблемът с това лекарство дойде от тях, защото те са много добри специалисти в своите области и сигурно този директор е много добър в своята област, обаче, когато не викаш националните консултанти – проф. Куртева разбирам, че не е извикана, нито един онколог не е извикан – едни хора, които не разбират от онкология, решават да заменят една терапия с друга.
Бих искала да ви помоля да намерите някакъв начин да се обединим заедно и да се осигури лечението и качеството му за пациентите в онкологията, защото след няколко месеца с държавната болница СБАЛО ще стане същото, което става в този – може би на вас ви се струва – частен случай.
Надявам се да проявите разум и здравеопазването ви моля от името на пациентите не е наистина място за „кой е по-по-най”.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, госпожо министър! От всичко това, което слушаме ние като пациенти, не искам да бъда груб, единственото смислено нещо, което се чу, беше това, което каза доктор Кърджалиев, за което му благодаря, по простата причина, че когато започна тази комисия – всички помните, моето изказване беше и към ръководството на Министерството на здравеопазването – единствените хора, които трябва да решават съдбите на българските пациенти и здравната политика, трябва да бъдат експерти. Трябва да бъдат експерти в здравеопазването. Чиновници, които решават в момента съдбата на българските пациенти, икономисчета и т.н., и т.н., не правят добро на никого от нас.
Умираме като кучета, за което ме е срам да кажа където и да е в Европа, че съм българин. Срам ме е. Срам ме е да кажа, че сме си приготвили куфарите и наистина ще станем бежанци. Ние приемаме бежанци, ние ще станем бежанци в Европа. Българските граждани, които са с тежки хронични заболявания поради политическите каламбури, които се случват непрекъснато, ние умираме, без да получаваме качествено лечение.
В частния случай – онкология. Няма недоволни пациенти. Нещата вървят. Не унищожавайте нещо работещо. Българите сме царе на унищожението. Спор няма.
Колкото до това дали е добър новият директор, който ще бъде и т.н., казвате: нека да му се даде шанс. Да, нека да се даде шанс, само че тогава става въпрос за шанса дали ще оживеят българските пациенти, защото през времето, доктор Баташки, знаем и болници, които са били в страхотно състояние и т.н. Аз лично знам как във Вашата болница умират пациенти на хемодиализа заради.....
ИЛИЯ БАТАШКИ: Сега?
ИВАН ДИМИТРОВ: Не, от Ваше време, заради изчезване на едни пари. Няма да го коментирам, не е сега моментът за това. Не искам да го коментирам. Ние сме пациенти. Пациенти сме, има документация. Само това ви моля. Нека наистина, вземете становището на всички специалисти в областта на онкологията. Нищо друго не ви молим. Не слагайте непременно човек, който е икономист, защото той ще вземе и ще управлява невероятно еди коя си болница. Само това ви молим. Българският пациент има право да живее качествен живот. Само това ви моля. Наистина този път спрете с политическите каламбури. Недейте повече. Умираме! Недейте!
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Георгиев.
Моля ви да бъдат кратки и стегнати изказванията.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Ще бъда съвсем кратък. Казвам се Асен Георгиев и съм от Български пациентски форум.
Ние не можем да задаваме въпроси, тъй като сме гости. Но понеже доктор Баташки каза, че тук повечето са лекари, наистина има много малко юристи. Ще помоля колежката да подсети Комисията по здравеопазването, че именно Търговският закон наистина борави с търговски дружества. Едно от малките изключения в това отношение обаче е точно този Закон за лечебните заведения, където е записано, че с конкурс се определя изпълнителният директор. Търговският закон не познава понятието „конкурс”. Него го има единствено в Закона за лечебните заведения.
Разбира се, много неща имам от наблюдения по това дали се е спазил законът в този случай като текст. Но има едно друго понятие, което се нарича „целта на закона”. С това, което виждаме като резултат, целта на закона не може да се постигне.
Второ, наистина бих препоръчал Комисията по здравеопазването да препоръча на министъра на здравеопазването да направи едно от двете: да проведе нов конкурс с наистина при условия към комисията и към кандидатите, които отговарят на целта на този закон. Второто, което е, да не подписва договора преди да е приключило съдебното дело.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Цветан Райчинов има думата. Заповядайте.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители, колеги и гости! Разбира се, аз няма да задавам въпрос, а ще направя изказване.
Ще започна с това, че доста ми омръзна лицемерието. Вече нямам търпимост. Смятам да говоря вече само истини. Преди премълчавах някои неща, сега ще кажа истини.
От 2001 г. насам в здравеопазването в България политика няма, но продължават активно да се използват лечебните заведения, за да се прави политика, нещо, което не знам да се случва в друга нормална европейска държава. Няма правителство, няма партия, която с идването на власт да не смени директорите на болниците. Нищо по-различно не се случва и сега и само си „чешаме” езиците. Същото, което стана преди четири, преди осем, преди дванадесет – както искате, така ги смятайте годините – става и сега. Идва някой на власт, започва да сменя директорите на болниците. И каква е амбицията на един такъв директор, когато знае, че заедно с политическата сила ще си отиде и той. Ако може да открадне нещо, докато е там. Казвам го директно.
Затова ние не създаваме управленци, мениджъри, хора, които да развиват здравеопазването и няма и да ги имаме и това ще продължи. Явно нищо друго няма да се случи. Не знам дали това в момента е проблемът на здравеопазването на фона на 130 млн. лв. дефицит в касата, на фона на опасността на болниците да се плаща 70 процента до края на годината, което ще се случи и аз съм длъжен да предупредя, че най-вероятно в началото на месец ноември същите тези лекари, без да ги интересува кое политическо лице им е шеф на заведението, ще са на улицата. Длъжен съм да предупредя и няма как аз да не ги водя, затова са ме избрали.
Мисля, че това е по-важното. Ние предложихме на госпожа министъра, не се случи да има промени в Наредбата за управление на лечебните заведения, така че да има критерии и хората, които се назначават там, да бъдат експерти, хора с качества, доказали се с управленски способности, които да са в състояние да подобрят лечебната дейност на заведението, без да качват разходите. Това е истината и това се случва в частните заведения, където директорът го сменят, ако води надолу заведението, а не по политически причини. Мисля, че е така, доктор Семир Абу Мелих, имате частно заведение. Надали ги избирате по политическа принадлежност.
Така че всички назначения от 2001 г. насам за мен са политически. Нито едно наистина по управленски качества назначение няма. Това е истината. Явно това, пак казвам, ще продължи.
Надявам се, доктор Андреева, Вие все пак не сте типичният политик. Направете нещо това да се промени. Разчитаме, че ще имате воля и желание, доколкото чух от представителите на ДПС не възразяват това да се случи, надявам се да убедите и БСП и наистина да се направи нещо, за да спрат тези глупости – на четири години кой кога дойде на власт, с писма, без писма да сменяме хората. Нека да са наистина качествени управленци.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Министър Андреева, имате думата. Имаше много въпроси и изказвания. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще започна отзад напред. Част от въпросите се дублираха.
Ще започна с изказването на доктор Райчинов, защото ние и друг път сме си говорили с него и аз съм абсолютно убедена, че тези, които управляват лечебните заведения, трябва да бъдат подбирани по по-различни критерии, отколкото е разписано към момента в Закона за лечебните заведения.
Сами разбирате, че всеки възникнал проблем от годините в момента трябва да се решава от Министерството на здравеопазването. А това, което се случва в Националната здравноосигурителна каса, не го е направила доктор Тодорова. В момента се опитваме да спасяваме едно неправилно бюджетиране на средства. Между впрочем още от началото на 2013 г. Българският лекарски съюз предупреди, че дефицитът на касата най-вероятно ще бъде между 100 и 150 млн. лв. Е, познаха – 130 млн. лв. е дефицитът.
Така че, когато се говори за това, моля да не се правят спекулации. Всички сме наясно с какъв бюджет работи касата, колко се увеличиха лечебните заведения през последните години. Само през последните четири години има 32 нови лечебни заведения. Днес аз имах среща, поредната среща с директорите на университетските и на областните болници с участието и на доктор Тодорова. Проблемите са много сериозни и аз няма да навлизам в дълбочина и политически да ги обяснявам. Но още следващата седмица доктор Тодорова свиква група, в която ще бъдат поканени съсловните организации, за да мислят мерки за спасяване на лечебните заведения, защото доктор Райчинов е съвсем прав. Ако не се актуализира бюджетът на касата, болниците ще получат между 60 и 70 процента от това, което трябва да получат. И пак казвам, не ние сме направили това.
Оттук нататък трябва да се мислят мерки как да се спасяват лечебните заведения, защото финансовото състояние на всички е много тежко. Отново ще цитирам болницата в Стара Загора, която е в практически фалит и това чака много други големи болници, структуроопределящи, областни и университетски болници, ако не се вземат бързи мерки. Доктор Райчинов е прав, че лекарите ще бъдат на улицата.
В частност с онкологичната болница, както всяко нещо, всеки въпрос има две страни. Макар че съм убедена, че във всичко има и въпрос на етика, въпрос на специфика и т.н., но държавата работи с нормативно-разписаните правила. Така че независимо какво аз смятам, да, наистина аз не познавам колегата. Това е конкурс. Аз не мога да познавам всички, които се явяват. Държавните болници и областните болници са много, има второстепенни разпоредители, има ДМСГД. Не мога да познавам всички участници. Но всеки е имал първи път, в който е станал директор.
РЕПЛИКА: Но не могат да се учат върху пациентите.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Не, директорите не се учат върху пациентите. В цял свят, между другото, практиката е икономисти е да бъдат директори на болници, а вече има заместник-директори по медицинска, по лечебна част и т.н. Световната практика няма защо да я обяснявам.
Аз съм се срещала, по-скоро при мен са идвали част от екипа на онкологичната болница. Не зная защо ръководството избра да си говорим през медиите. Мога да ви кажа, че има хора, които ми разказаха много неприятни неща за тази болница и очакват с нетърпение смяната на ръководството.
Аз можех не само борда да сменя, можех да сменя и да сложа временно изпълняващ длъжността директор, когато установих, че договорът за управление е приключил. Запознавайки се със състоянието на болницата, искам да кажа, че по време на предишния кабинет – имам предвид не служебния, а редовния – е правена проверка на тази болница с констатации за нарушения, с дадена възможност те да бъдат коригирани. Всъщност, когато аз станах министър, назначих повторна проверка не само в тази болница. В момента вървят проверки в много болници в страната, всички, за които има сигнали за нарушения, подписани от работещи в тези болници.
Аз призовавам, ако има въобще такива правомощия, да има изслушване по повод и проверката в онкологичната болница. Нямам нищо против, ще отида да се срещна с екипа на онкологичната болница още в края на следващата седмица, за да разговарям с колегите и да им обясня как стоят нещата. Защото и на мен ми се обадиха хабилитирани лица от болницата, които ми казаха, че голяма част от тях под натиск са подписали протестното си становище.
Но, както казвам, всяко нещо има две страни. Ще помоля само уважаемите народни представители от ГЕРБ, когато правят изказванията си, да нямат двойни стандарти, защото предходната комисия, която е била назначена от госпожа Атанасова, която беше много заинтересована, но си тръгна твърде рано, е включвала представители на същите дирекции на Министерството на здравеопазването, които аз съм включила в комисията, без никаква разлика, а председател на комисията е бил тогавашният заместник-министър доктор Вичев, който за никой не е тайна, че е личен избор на госпожа Атанасова.
Така че, когато се говори, винаги трябва да се гледа справедливо и да няма двойни стандарти.
Това е, което мога да кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Не виждам други желаещи, които да вземат отношение по този въпрос. Така че да смятаме точката за приключена.
Заповядайте, доц. Куртева.
ГАЛЯ КУРТЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм Галя Куртева, повечето от вас ме познават. Никой от нас под какъвто и да е натиск не е изразил своето решение, колеги. Аз се учудвам, че това изобщо се визира като факт.
Само още една дума, защото виждам, че всички сте изморени, а ние пътуваме тази нощ за Варна, защото имаме две конференции утре и доклади.
Само един абзац към доктор Баташки – доц. Баташки, извинявайте.
Ако думата онкология е страшна за обществото, това е страшно за всички нас. Дано има разум.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Семир Абу Мелих, заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, госпожо председател, уважаеми гости, уважаеми колеги депутати! Целият разговор, който се проведе днес, беше една малка демонстрация на бъркотията в здравеопазването до какво води.
Тук проблемът не е конкурсът и този „Х” човек. Проблемът не е професорката, която си загуби ръководното място. Проблемът са ето тези хора, които са пациенти и се борят за правата на пациентите, от когато ги помня.
Проблемът е доктор Райчинов, който се бори за правата на лекарите, от когато го помня. Изобщо колко години минаха и който и да дойде на власт, не намира решение.
Затова тези практики, които стават, са част от един много по-голям и глобален проблем, който съществува. Това е само една искричка, която се показва, че има някакъв проблем примерно в тази уважавана болница.
Госпожо министър, трябва незабавно да си направите наистина концепция. Имате в момента наистина уникален шанс. Гледате обществото. Голяма част или има една част от обществото, която е срещу това правителство. Протестират, искат нови избори. Единствената част, по която между всички партии има обединение, това е здравеопазването.
Аз като кандидат депутат казвах, че здравеопазването е проблем и ще го оправим. Сигурен съм, че колежката е говорила същото, сигурен съм, че и колегата е говорил същото. Ние всички депутати сме казвали едно и също на избирателите. Има проблем в здравеопазването, ще го оправим. Ами ето, станахме народни представители, Вие сте министър, имаме председател на комисия, има и правителство, имате и мнозинство. Дайте решението за това здравеопазване, дайте да дискутираме решението.
Какво направихме ние днес? Казахме това, което се знае. В много заобиколен и замъглен вид господата народни представители казаха това, което каза и доктор Райчинов в директен стил – всяко едно правителство, като дойде, сменя всички директори на болници. Факт, исторически факт! Няма какво да се срамуваме от това. Ние сами сме си го направили това. Това е истината. Това не трябва да продължава.
Това води до следното. Ако имаме концепция за здравеопазването, вътре в тази концепция ще има сигурно концепция за управление на държавните здравни заведения. Това, като се сложи черно на бяло и се гласува в тази комисия, като се гласува в Народното събрание, като дойдат следващите избори, който и да е министър, което и да е Народно събрание, ще имат един път, който да го следват. Една, две, три, четири, пет години и здравеопазването ще се оправи.
Сега какво правим ние? Нищо! Техните проблеми продължават, на доктор Райчинов проблемите продължават и ние продължаваме да говорим едни и същи работи на всички избори. Нищо не се променя. За съжаление е така.
Нека наистина обединено да работим. Аз съм готов за конструктивен разговор, без никакво заяждане. Ние тук като народни представители, политици – да си говорим откровено – никой от нас индивидуално, ако излезе на избори, няма да бъде избран за народен представител – ние сме от политически сили, които самите търсят решение на проблемите на здравеопазването. Всички се разболяват.
Затова апелирам към вас. Колкото се може по-бързо, Вие сте министър в момента, Ваша е отговорността. Дайте концепцията и да започваме да я разискваме без заяждане. Дайте всеки да каже от неговата гледна точка как стоят нещата, за да можем да впрегнем в изпълнение всички сили. Ако ние продължаваме да мислим и да умуваме толкова дълго, то ще свърши и този мандат и пак нищо не сме направили.
Успех и много здраве на всички. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И ние Ви благодарим.
Проф. Валерианова поиска думата. Многократно беше споменавана. Заповядайте, проф. Валерианова.
ЗДРАВКА ВАЛЕРИАНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, благодаря, че ми дадохте думата.
По отношение на конкурса има ли или няма нарушения, как е проведена самата процедура, мисля, че съм изразила в своето възражение, което съм отправила към министъра на здравеопазването. Очаквам да получа и протокола, който аз не видях да се води по време на конкурса. Но може и това да е станало, не знам. Така че няма да взимам отношение по процедурата на самия конкурс.
Тъй като се каза тук, че имало колеги против и че другите под натиск са били подписвали становища, аз мисля, че, госпожо министър, когато дойдете в нашата болница и говорите с колегите, ще видите дали има натиск или няма натиск.
Освен това, когато някой има някакво становище, той си казва името и си пише името. Анонимни хора, които да ходят и просто да се казва „имаше хора, които дойдоха”, кажете ги кои са тези хора. Нека да се видим и с тях, да кажат от какво са недоволни. Просто така да се визира „има хора”, да, има хора. Сигурно има и недоволни и няма как да няма недоволни. Това е съвсем нормално да има недоволни. Въпросът е всеки да застане с името си и да изрази своята принципна позиция.
Това е по отношение на становището на колектива, който работи.
Понеже стана въпрос за националната онкологична болница, тук един много важен и много остър въпрос беше поставен. Това не е обикновено лечебно заведение. Между другото, точно проверяващият от Инспектората на Министерството на здравеопазването, когато ни проверяваше, каза: че вие сте като всички останали болници, кое ви различава. Много ни отличава. Аз тогава се обидих и казах на госпожата: много сме различни и сме уникална болница, защото заболяването е уникално, заболяването е специално и заболяването е за цял живот.
Понеже стана въпрос тук в Европа как се управлява и т.н., искам да ви кажа, че аз имам съвсем мъничък опит от Европа. Първо съм специализирала в най-престижните европейски болници и институти и то здравен мениджмънт и организация на онкологичната помощ. В самия конкурс аз не видях да се задават въпроси за спецификата на онкологията, за спецификата на лечебното заведение, за целите и задачите, за приоритетите му, за връзката изобщо с онкологичната помощ в България. А и в предмета на дейност на нашата болница е записано, че ние осъществяваме и играем важна роля в осъществяването на политиката по отношение на онкологичните заболявания в страната.
Вече за трета поредна година в Лион, Франция, се провежда среща на директорите на онкологични болници, институти, центрове от целия свят, не само от Европа. За трета поредна година бях поканена да участвам в този форум. Трябва да ви кажа, че два пъти вече имам възможност да изнасям доклад, за което ме помолиха. Единият път беше за състоянието на онкологичната болница в България – специализираната болница по онкология, а тази година изнесох доклад за състоянието изобщо на онкологичната помощ в България – какво се случва с онкологичните заболявания, с лечебните заведения и т.н.
Първото и основно нещо, което беше много странно за всички, е, че такава една национална болница, болница с национално значение, първо, е една от поредните СБАЛО. Ние сме поредните СБАЛО. Много често ни бъркат с други СБАЛ. Просто такъв е законът и наистина трябва да се помисли според мен и това е едно от нещата, което трябва да се промени. Ние не сме поредното СБАЛО.
Второ, всяка една държава има национален държавен онкологичен център, институт или както искате го кажете. Нито една държава няма такава болница с национално значение, която да е търговско дружество. В нашата страна това се случва.
Това също ми е една от молбите, ако може да се преразгледа наистина в Комисията по здравеопазването и тогава вече, когато това се случи, когато се определят истинските приоритети на едно такова лечебно заведение, тогава ние ще можем да кажем кой, как и по какъв начин ще управлява това лечебно заведение.
Не на последно място, един от основните принципи на мениджмънта е така да се управлява, че да няма конфликт там, където се работи. За мен добрият мениджър е този, който преодолява конфликтите.
Аз се надявам, госпожо министър, че Вие ще се проявите като добър мениджър.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на проф. Валерианова.
Проф. Черноземски, заповядайте с цялото ни уважение към Вас.
ИВАН ЧЕРНОЗЕМСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз повече от няколко изречения не бих казал не само, защото времето е напреднало, но защото главното, което видях днес, е след онова, което преди няколко години нашият парламент гласува резолюция за борба с рака наред с най-отговорните парламенти в света, след като в нашия парламент се провеждаха ежегодни срещи за профилактиката и за други важни въпроси, аз съм горд, че днес съм сред вас.
Аз не очаквам, че ще мислим по един и същи начин. Разбира се, ние стигнахме до такива неща, че когато говорих с чужденци, че ние сме вече търговско дружество, те викаха преводач, да не би да е грешка, защото такова нещо не е възможно, не че го няма, а не е възможно за капиталистическия свят.
Но главното, което искам да кажа, е, че за мен е важно, че сме около една маса, че всички сме около тази маса и че онкологичната помощ трябва да не се дава само от заведения като националната онкологична болница, а трябва да има онова, за което години наред всички се мъчехме да постигнем – да сме заедно, да имаме диференцираност и сътрудничество в дейността си.
И последното, което бих искал да кажа, е следното. Убеден съм, че ще имаме среща. Аз не съм на служба там, не съм и заплатен някъде, но се надявам, че ще имаме среща, на която аз с удоволствие бих дошъл в онкологията и заедно да поговорим и да решим нещата по какъв начин най-добре трябва да се направят.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз също Ви благодаря.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми проф. Черноземски, разбира се, че независимо че не аз съм избирала кандидата, който е спечелил този конкурс, аз нося отговорност за всеки нов директор на лечебно заведение. И напълно осъзнавам това. Можете да бъдете сигурен, че всеки директор, който е избран с конкурс или е сменен от представител на държавата в дружествата, които са със смесено участие, ще бъде наблюдаван за дейността си, която той осъществява като изпълнителен директор на съответното лечебно заведение.
Абсолютно наясно съм, че за всеки провалил се директор – заявявам го и тук – отговорността ще бъде само и единствено моя. Така че няма да се поколебая, ако някой от новите директори на болници не се справя, да бъде сменен по надлежния ред с конкурс или с провеждане на общо събрание, защото аз също съм лекар, била съм директор на лечебно заведение в момент, в който това лечебно заведение се намираше в много тежко състояние. Била съм член на Управителен съвет на Столичния медицински холдинг. Така че съм наясно през какви проблеми минава всяко едно лечебно заведение.
А сега като министър съм наясно, че твърде дълго нищо не се е правило за тези лечебни заведения и наистина трябват дори и драстични мерки да се взимат, за да се спасяват те.
Тук искам само да подчертая, че спецификата и високия професионализъм в лечебните заведения и в частност в онкологичната болница се формират от медицинския екип, който работи там – от лекарите, от специалистите по здравни грижи, а не от директора и мога да дам хиляди такива примери и в частност примери от България, в които добри мениджъри са тези, зад които стоят добри медицински екипи.
Така че в тази връзка пак казва, че поемам ангажимента не само да се срещна с уважавания от мен проф. Черноземски, но и с целия екип на онкологичната болница и новите директори да бъдат под непрекъснат мониторинг, както обичаме тази дума да я споменаваме политиците, за дейността им, като пак казвам, че за всеки провален директор отговорността ще бъде на министъра.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
Смятаме, че това е един резултат от това изслушване.
Завършвам и закривам заседанието със съобщение.
Ще имаме съвместно заседание заедно с Комисията по правата на човека, свързано с изслушване на министъра на вътрешните работи и на здравеопазването, на труда и социалната политика във връзка с хуманитарната криза, свързана с бежанците.
Ще има изслушвания, свързани с актуални проблеми на здравеопазването, свързани с онкологичната помощ, респективно и с онколечението и актуалната ситуация, както и с проблемите с огромния дефицит за разплащане на болничната помощ. То ще бъде съвместно, разбира се, с Националната здравноосигурителна каса, с Министерството на здравеопазването, търсейки решение на тези проблеми.
Желая ви приятна почивка.
Благодаря за търпението на министъра, на гостите и на колегите.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)