ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 8




На 10.10.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина:
- № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 09.09.2013 г. – първо гласуване;
- № 354- 01-62, внесен от н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов на 09.10.2013 г. – първо гласуване.
2. Изслушване на представители на Националната здравноосигурителна каса във връзка с финансиране на болничната помощ до края на 2013 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 8




На 10.10.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина:
- № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 09.09.2013 г. – първо гласуване;
- № 354- 01-62, внесен от н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов на 09.10.2013 г. – първо гласуване.
2. Изслушване на представители на Националната здравноосигурителна каса във връзка с финансиране на болничната помощ до края на 2013 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,07 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина:
- № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 09.09.2013 г. – първо гласуване;
- № 354-01-62, внесен от н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов на 09.10.2013 г. – първо гласуване.
2. Изслушване на представители на Националната здравноосигурителна каса във връзка с финансиране на болничната помощ до края на 2013 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 19, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина:
- № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 09.09.2013 г. – първо гласуване;
- № 354- 01-62, внесен от н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов на 09.10.2013 г. – първо гласуване.
2. Изслушване на представители на Националната здравноосигурителна каса във връзка с финансиране на болничната помощ до края на 2013 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Преминаваме към обсъждане на точка първа от дневния ред:
1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина:
- № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 09.09.2013 г. – първо гласуване;
- № 354- 01-62, внесен от н.п. Нигяр Джафер и Емил Райнов на 09.10.2013 г. – първо гласуване.
По първия законопроект давам думата на заместник-министъра на здравеопазването доктор Бойко Пенков да представи законопроекта, внесен от Министерския съвет и мотивите към него.
Заповядайте, господин заместник-министър Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, гости! Искам пред вас да представя един проект на закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
С настоящия законопроект за изменение Република България като страна – член на Европейския съюз, изпълнява задълженията си да въведе в националното законодателство разпоредбите на Директива 2012/26 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за изменение на Директива 2001/83 на Европейската общност по отношение на фармакологичната бдителност.
Промените са обосновани от нуждата на равнището на Съюза при възникване на конкретни въпроси на безопасността да се гарантира, че съответният въпрос се проучва и му се търси решение във всички държави-членки.
С този законопроект се въвеждат следните основни промени:
1. Притежателите на разрешение за употреба следва да информират Изпълнителната агенция по лекарствата и Европейската агенция за лекарства за причините за изтегляне от пазара или преустановяване, напускане на пазар на лекарствен продукт, за искане за отмяна на разрешение за употреба или за неподновяването на разрешението за употреба.
2. Създават се разпоредби, които се отнасят до процедурите по проследяване на лекарствената безопасност. Тези процедури се развиват на ниво Европейска агенция по лекарствата, за да се гарантира координация, бърза оценка в случай на спешност и възможността, когато е необходимо с цел защита на общественото здраве, да могат да се предприемат незабавни действия преди да бъде взето решение на равнище на Съюза.
Създават се текстове, посредством които се уточнява, че обикновената процедура следва да бъде започната във връзка с въпроси, свързани с качество, безопасност или ефикасност на лекарствените продукти, когато са засегнати интересите на Съюза. Съответно спешната процедура следва да бъде започната, когато е необходима бърза оценка на опасенията поради оценка от данни, свързани с дейности на фармакологичната бдителност.
Със законопроекта се прецизират разпоредби, касаещи начина на оформление на листовката на лекарствените продукт с цел тя да стане по-ясна и разбираема за потребителите, прави се за търговците на едро, които извършват търговия с лекарствени продукти в трети за Европейския съюз държави, се въвежда изискването да получават и да доставят лекарствени продукти само спрямо лица, имащи за разрешение или право да извършват търговия с лекарства в съответствие с приложимото в самата страна-членка законодателството.
Прецизира се текстът и на действащия чл. 212а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина предвид факта, че лице, регистрирало се като посредник в областта на лекарствените продукти съгласно изискванията на директивата може да защитава тази дейност на територията на целия Европейския съюз.
Това на практика е транспониране на европейски норми, като преди това България е участвала широко в тяхното обсъждане и съответно са подобрени от наши представители.
За какво става дума? На практика ще го кажа за гостите, не за специалистите, експертите и народните представители, само ще дам един пример. С д-р Благоев лятото трябваше много спешно да се вземе решение относно един разтвор, който е обемозаместващ, който се използва при спешни състояния и България си взе своето становище, като ограничи неговото използване във връзка с данни, че в една късна фаза, на третия месец след употребата му може да се получи бъбречна некроза.
Така че в случая лекарите – аниматорите, спешна помощ и спешните предозирания бяха предупредени своевременно, че трябва да се преценява внимателно кое е по-важно и какъв е рискът – последващо усложнение или човекът да умре веднага? И само при стриктни показания да се използва. Това е нагледен пример, как действат тези и тези текстове.
Това беше накратко, госпожо председател, което мога да кажа за законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Заместник-министър Пенков.
Ще ми позволите да представя вторият законопроект, който внесохме с колегата Емил Райнов Той е продиктуван от някои изводи и констатации, които бяха направени включително и на предходното заседание, когато обсъждахме проблемите, свързани с онкологията. След поредица от срещи със съсловни организации, представители на асоциации и представляващия различни участници на пазара, както и пациентски организации.
Засилените мерки за ограничаване на разходите за лекарства, прилагани от Европейския съюз и действащата в България регулация, гарантира ниски цени на лекарствените продукти, но води и до дефицити поради наличието на паралелен износ.
Според оценки на водеща международна компания за предоставяне на информация, услуги и технологии в областта на здравеопазването общият пазар на продукти представлява в определени класове до 7 процента от пазара или по цени на производител до 85 млн. на годишна база за последната 2012 г. Разбира се, освен официалния, видим паралелен износ, има и много сива част. Наличието на най-ниски цени на производител в България, от страните в Европейския съюз води до разрастване на паралелната търговия с лекарствени продукти и това е безспорно, и наличието съответно на дефицит и определени медикаменти в аптечната мрежа, която води до ограничаване на достъпа на пациентите до част от тези медикаменти.
Сред предложените промени в параграфи 1, 3, 4, 5 и 7 се цели въвеждане на механизъм за мониториране на паралелния износ на лекарствени продукти, който не би нарушил принципа на свободно движение на стоки и услуги в Европейския съюз.
Няма как държавата да не се опитва да въведе мерки, за да наблюдава този процес и да има достоверна информация, след като този процес е обективен факт от действителността. Този механизъм на мониториране същевременно би дал възможност на компетентните институции да се намесят в случаи на установен дефицит на определен лекарствен продукт, който застрашава здравето на населението.
Паралелен износ на лекарствени продукти от територията на Република България, отпускани по лекарство предписание, ще се извършва след изпращане на уведомление до Изпълнителна агенция по лекарствата за всеки конкретен случай.
Предвижда се изпълнителният директор на ИАЛ да може да откаже с мотивирана заповед извършването на такъв износ, когато по предвидения в закона ред се установи, че лекарственият продукт е в ограничени количества в Република България или, когато липсата на лекарствения продукт може да застраши сериозно живота и здравето на гражданите.
Предлага се, разбира се, при нарушения да има и санкции, защото всяка мярка би била неефективна, когато няма санкции.
С § 2 и § 6 от законопроекта се предвижда създаване на експертен съвет по търговия на дребно с лекарствени продукти към Изпълнителната агенция по лекарствата, като в него бъдат включени представители на Българския фармацевтичен съюз, на фармацевтичните факултети и представители на ИАЛ.
Наред с функциите, които имат представителите на фармацевтичните факултети към Висшите медицински училища по издаване на дипломи за завършено висше образование, да се осигури контрол по отношение правото на лицата да упражняват професия по смисъла на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите и това е смисълът на тяхното включване. Експертният съвет ще работи съобразно правилник.
Предвижда се Съветът да разработва национални критерии за осигуряване на равномерен достъп до лекарствени продукти, които да се предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване. Това се налага, тъй като до настоящия момент не е извършвана оценка на разпределението на достъпа на населението до различни фармацевтични услуги. Има райони, където този дефицит е особено изразен.
С § 8 от Заключителната разпоредба се предвижда промяна в Закона за здравното осигуряване, имащо за цел постигане на по-ясна редакция на реда за сключване и условията на индивидуалните договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина между директора на регионалните здравноосигурителни каси и притежателите на разрешение за търговия на дребно, както и се създава правно основание за обнародването им в "Държавен вестник".
Преминаваме към изразяване на становища по представените ви законопроекти. Моля, за отношение. Част от становищата, разбира се, са ви раздадени, както и очаквам изказвания от народни представители.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Имам едно кратко предложение във връзка с последното, което чух – за този съвет, в който ще бъдат включени представители на Българския фармацевтичен съюз, на фармакологичните факултети и на ИАЛ, тъй като тук става въпрос за лекарства, а лекарствата ги изписват лекарите и дефицитът и необходимостта или ненужността се решава от лекарите.
Аз мисля, че тук трябва да фигурира представител и на Българския лекарски съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги-народни представители, гости! Аз се надявах наистина становища по тези законопроекти да изразят внеслите становища по скоростен механизъм, защото последният законопроект получихме сутринта в Народното събрание и тъй като тук наистина по отношение на паралелния износ смятам, че мненията ще бъдат единни, че трябва да се въведе регулация, която да гарантира достъпа на българските пациенти до лекарствени продукти, все пак в мотивите се застъпва нещо, което трябва окончателно да обори тезата за многократно повишените лекарства при управлението на ГЕРБ, защото е потвърдено, че цените на лекарствата на производител са най-ниски и това води до процесите и активирането на паралелния износ.
Във връзка с предложенията за създаване на Експертен съвет, нека да припомним на присъстващите, а и на тези, които са нови членове на комисията, че темата за включването на представителите на Българския фармацевтичен съюз в регулацията и съгласието по отношение на издаването на разрешителните за аптеки, стои отдавна в дебатите на Комисията по здравеопазването. С тази функция преди беше натоварен Висшият съвет по фармация.
Сега се предлага създаването на нова административна единица към ИАЛ, което според мен не кореспондира наистина с намеренията на това управление да намали административната тежест.
Аз смятам, че може, ако наистина има съгласие това управление да възстанови участието на Българския фармацевтичен съюз в регулацията на откриването на аптеки като лечебни заведения, по-скоро да се върнат тези функции към Висшия съвет по фармация, защото дори и в законопроекта ние виждаме дублиране на функциите. От една страна, се предвижда този експертен съвет да издава мотивирано предложение по проекти за нормативни актове в областта на търговията на едро с лекарствени продукти, от друга страна, със същото е натоварена - чл. 16, ал. 2, т. 3 - и Висшия съвет по фармация, който също дава становище по проекти на нормативни актове, свързани с фармацията.
В този смисъл нека да се дообмислят добре функциите на единия и на другия - на експертния съвет и на Висшия съвет по фармация. Общо взето структурата на единия орган и на другия почти се повтаря като състав на представителите, защото и във Висшия съвет по фармация има представители на Българския фармацевтичен съюз, представители на факултетите към висшите фарацевтични факултети, по същия начин тук обаче имаме и представители на Националната здравноосигурителна каса, което е от съществено значение, защото достъпът на пациентите основно трябва да се реализира през лекарства, които се заплащат от касата.
Още по-голямо е моето смущение в последната алинея на § 2, в който се смята, че дейността на членовете в Експертния съвет трябва да се заплаща – това е ал. 3 – да се финансира от бюджета на ИАЛ, който е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Смятам, че това пък е абсолютно недопустимо, ако наистина те смятат да работят в интерес на достъпа на българските пациенти до лекарства и в интерес на издигане нивото на фармацевтичната услуга. Това категорично не трябва да става срещу заплащане и срещу отнемане средства от една бюджетна структура.
Това са моите съображение. Иначе аз смятам, че останалите текстове от законопроектите по смисъл на първо четене трябва да бъдат подкрепени. Но нека наистина да проведем дебат по тези забележки, които имам, и между първо и второ четене може да се постигне консенсус по тезите, които изложих, ако, разбира се, имате намерения да водим наистина дебат, който е в полза на достъпа на българските пациенти до фармацевтична услуга.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Ще отговоря по част от нещата, които изложихте. Съгласна съм със забележката, че действително се наложи един ден преди да влезе в обсъждане да внесем този законопроект. Но мисля, че това е по-коректния начин, за да го обсъдим и днес на първо четене, защото историята познава много случаи, когато това се правеше почти инкогнито между първо и второ четене, съвсем в нарушение на нормативните правила. Мисля, че по-коректният начин беше да го подложим на гласуване и днес, и това беше целта.
Приемам част от Вашите забележки и мисля, че те могат да бъдат коригирани между първо и второ четене. Целта е не да правим нови административни структури. Разбира се, целта е въз основа на това, че има проблем, а ние имаме проблем с паралелния износ, както и с по-добрия контрол на част от процесите, защото не може, плащайки много милиони левове за лекарства, все още да имаме групи, които чувстват недостиг или да имат дефицит или други проблеми в лекарствоснабдяването.
Но приемам част от забележките и мисля, че текстовете ще бъдат прецизирани, както и функциите на експертния съвет.
Доктор Райнов, искахте думата. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Да, исках думата за кратък коментар и отговор.
За доктор Добрев. Доктор Добрев, тук става въпрос за търговия на дребно, така че, моите уважения към колегите, но тук мисля, че процесът на изписване на лекарства нямат място и роля.
Колкото до функциите на съвета, не бих споделил мнението, че по този начин натоварваме повече административно бизнеса. Напротив, по този начин ние осигуряваме прозрачност на процеса така, че всички да видят как се взимат решенията коя аптека да се открие, защо да се открие, на коя да не се даде разрешение – нещо, което в миналото го имаше като прозрачност, но впоследствие беше променено и в момента зависи еднолично. Знаете от кого, знаете как, знаете и какви са последиците.
Да, съгласен съм, доктор Дариткова, с това, което казахте, че след като е експертен съвет, той е донякъде и вид обществен съвет, така че не би трябвало колегите да получават заплащане.
И, ако държите, бих коментирал и темата за цените, защото реферирането беше заложено далеч, далеч по-назад – 2007 г. Доктор Иванов е тук, ще потвърди за Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и всичко това, което се случва, е резултат от тогава водената политика.
Но, ако искате, може да поговорим какво се случи, когато се децентрализираха нещата. Но мисля, че това на миналото заседание беше обсъдено доста по-подробно.
Така че, връщам се към това, което всички споделихте дотук – важна е философията на промените. Искаме ли това да се промени, имаме проблем, искаме ли да се промени? След като искаме, добре дошли. Между първо и четене заповядайте, всичко това трябва да се изчисти. Аз очаквах да видите и другата грешка, която сме допуснали в бързината, как в мотивите пише, че ще има представители на съсловните организации. Това е грешка, случва се, коригирана е.
Така че това е първо четене, важна е философията.
Благодаря ви, колеги.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Райнов.
Заповядайте, доктор Милева.
ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря на доктор Райнов за коректността, защото аз щях да Ви направя запитване по този въпрос за Българския зъболекарски съюз и за намаленията.
Аз също ще подкрепя законопроекта независимо от това, че беше внесен тази сутрин. Ние бяхме запознати с него тази сутрин.
Съгласна съм с всичко това, което беше казано дотук. Искам само да допълня, че този паралелен износ би било временна мярка, временна мярка на този етап. Трябва да се направи една стратегия за лекарствената политика в България.
Надявам се, че това е една от първите стъпки, които се правят в тази посока. Предишното правителство започна, но един мандат, всички знаете, че не стига за извършване на всичко това, което желаем.
Също така към законопроекта имам и някои забележки в текстовете, но тъй като на този етап сме на първо гласуване и обсъждаме само философията на закона, мисля, че това са юридически и технически корекции и между първо и второ четене ще бъдат променени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, заместник-министър Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Становището на Министерството на здравеопазването – казвам го устно, защото не успяхме да го направим в писмен вид, е, че подкрепяме принципно философията на промените в закона, които са заложени с този законопроект. Нещата са важни и, работейки дълго време, една сериозна работна група от всички представители, участници на пазара, вече има първи вариант на стратегия или концепция за развитие на лекарствената политика в държавата. Елемент от тази концепция са и тези промени като първа стъпка за гарантиране на лекарства на българския пазар на българските граждани.
Не е лесно. Трябва да ви кажа, че и много други страни страдат от подобен недостиг на лекарства. Има добри търговци, които си вършат работата както трябва, които съответно получават разрешение от председателя на разрешение за производство. Има и такива, които правят нелегален износ, в смисъл изкупуват от аптеки важни за хората медикаменти, включително най-вече за онкология, по простата причина, че могат да реализират един препарат, който в България струва 7 000 лв., а те го реализират на германския пазар за 11 000 или, както си говорихме с доктор Благоев, дори получават 400 процента надценка. Понеже производителят така или иначе е лимитиран по отношение на производството и когато продукцията, която е предназначена за българския пазар се изнесе, това означава, че хората няма да получат необходимите им лекарства.
Така че мисля, че това предложение за изменение в закона е навременно и подкрепяме законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, заместник-министър Пенков.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът ми е към вносителите. Чета становището на Асоциацията на собствениците на аптеки. Те принципно подкрепят законопроекта, но на стр. 2 от тяхното становище имат бележка за чл. 17б. В резюме относно обществения съвет казват: „Собственици на аптеки ще дават становище за откриването на аптеки на своите конкуренти”.
Може ли да ми дадете малко разяснение по тази тема, защото те влизат в темата, че други наши конкуренти ще ни дават разрешение. Какво ще правим, ако така се получи. Така ли е, не е ли така?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, резонен е въпросът Ви. Аз мисля, че спокойно може да се направи така, че собственици на аптеки или хора, които са в конфликт на интереси, да не членуват в този експертен съвет и да има гаранции за това. Например с декларация за конфликт на интереси и с много други способи това да се гарантира.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Тоест, може да се гарантира самата конкуренция?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Трябва да се гарантира.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Това е много важно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Благоев. Имате думата.
ЕВЕЛИН БЛАГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз също искам да изразя мнение по законопроекта.
На първо място, споделяме мотивите към законопроекта относно необходимостта от въвеждане на механизъм за мониториране на паралелния износ, чрез който да се даде възможност на компетентните институции да се намесят в случай на установен дефицит на определен лекарствен продукт. Дискутирахме го с Министерството на здравеопазването.
Има обаче някои неточности в самия законопроект, които трябва да бъдат преосмислени. Ще ги предоставя в писмен вид. Така например съгласно текста на чл. 217а, ал. 3 е написано „уведомяване”, в следващия член обаче, в чл. 217б, ал. 1 се регламентира информация като „уведомление”. Тоест, ако има уведомление. В следващия член – чл. 217б – е записано: „Към заявлението се прилагат следните документи...”
Тоест, чисто технически трябва да се огледат нещата дали това ще бъде свързано със заявяване на искане за паралелен износ или уведомление. Защото заявлението изисква съответно задължителен отговор. Също така не е дефинирана и ситуацията при разрешаване на износ. Дефиниран е само един срок от 20 дни, в който, ако директорът на ИАЛ не се произнесе, се счита за мълчаливо съгласие.
Ще бъдат предоставени в писмен вид тези технически несъответствия, които сме забелязали.
Относно създаването на експертния съвет по търговия на дребна с лекарствени продукти не споделяме изразеното в мотивите към законопроекта становище, че дейността на експертния съвет ще подпомогне и подобри дейността за издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти и за това имаме следните съображения.
Обвързването на процедурата по издаване на един документ със становище на орган, който не е постоянно действащ, при всички случаи ще има за последица удължаване срока за издаване на документа. Искам само да ви кажа, че в момента по справка на ИАЛ в 80 процента от заявленията разрешението за откриване на аптеки се издава преди 15-ия ден при положение, че срокът е 30 дни. Представете си какво ще стане, ако представителите на висшите учебни заведения от три града трябва да пътуват до София, да се прави среща, на която да се решават тези въпроси. Неминуемо срокът ще бъде удължен и по никакъв начин няма да помогнем на бизнеса.
От друга страна, считаме, че процедурата по издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти не е от такава сложност, за решаването на която е необходимо становище на лица със знания и компетентности, които са специални, различни от тези на експертите в ИАЛ, които към настоящия момент съвсем безпроблемно, експедитивно извършват предписаните от закона действия за преглед и оценка на документите и обстоятелствата по едно заявление за откриване на аптека. За сравнение – и вие ще ме подкрепите – разрешенията за търговия на едро, както и разрешенията за производство на лекарствени продукти, също издавани от ИАЛ, като оценка на документацията по тези процедури представлява несравнимо по-сложен процес на издаване на документи.
Необяснимо е как при разрешаването на производство на лекарства не е необходим специален консултативен орган, който да даде становище, а, за да се открие аптека, се налага свикване на специален експертен съвет и становище от него.
По отношение на мотивите, свързани с контрола във връзка правото на лицата да упражняват професия по смисъла на Закона за съсловните организации на магистър-фармацевтите, ние в момента задължително изискваме потвърждение за автентичността на дипломата.
От друга страна, бих подкрепил мнението на колегите от Българския лекарски съюз. Аз мисля, че съвсем друга е гледната точка на един лекар къде трябва да има аптека, за да се изпълняват рецептите на неговите пациенти, и съвсем друго е мнението на фармацевтите от гледна точка на конкуренция къде да бъдат съсредоточени аптеките.
На последно място искам да ви кажа, че на поставен от мен въпрос на господин Агинос Калис, който е ръководител на „Хетос медисън ейджънси”. Той потвърди, че, за да участва фармацевт в контролен орган, той задължително трябва да бъде излязъл от съсловната организация. В този смисъл не виждам как членове на Българския фармацевтичен съюз могат да участват в консултативен орган към държавния регулатор. Те трябва да не бъдат членове на съсловната организация, защото ще има явен конфликт на интереси.
Това беше от мен. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: А как Висшият съвет по фармация е консултативен орган и кои членуват там според Вас? Това е само като риторичен въпрос.
Благодаря Ви, доктор Благоев.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, гости! Аз също ще изразя положително становище за внесения и от Министерството на здравеопазването законопроект, който транспонира европейска директива, и за част от внесения от колегите народни представители законопроект, като мотивите ми за пълна подкрепа са следните.
Очаквах Министерството на здравеопазването наистина да представи не само на Комисията по здравеопазването, но и на цялото общество своята идея и концепция за лекарствена политика. Такива заявки бяха направени от министър Андреева още в първите няколко дни от нейното управление. За съжаление в момента се стига до там, че народни представители изземват функцията на изпълнителната власт, която е отговорна за цялостната политика по отношение на здравеопазването на българските граждани, а и предполагам, че ще се отрече след малко от заместник-министър Пенков, но днес с парадокс установих, че все още аз съм председател на Висшия съвет по фармация.
Апелирам поне документите, които са оповестени на сайта на Министерството на здравеопазването, да бъдат детайлно прегледани. В противен случай няма как да заблудите дори гражданското общество, че се работи по нова стратегия за лекарствена политика и някои от съсловните, пациентските и неправителствените организации наистина предлага мерки и идеи по отношение и на цените на лекарствата, и на цялостното регулиране на пазара.
Безспорно подкрепям законопроекта на колегите народни представители в частта за правилата за регулиране на режима на паралелния износ. Да, наистина това е проблем, с който се сблъскахме и то вследствие на намелените цени на лекарствени продукти.
Няма да коментирам през годините как се е движил този процес – дали през 2007 и 2008 г. е започнал, дали след това е продължен – но е факт, че вече цените на лекарствените продукти са толкова намалени в България, че това дава възможност за осъществяването на този паралелен износ, което пък води до това българските пациенти да нямат достъп до лекарствени продукти.
По отношение на въпроса, който беше коментиран и от директорът на ИАЛ, а и виждам, че и Асоциацията на собствениците на аптеки е коментирала в своето становище, считам че ако може да се гарантира ясно и категорично, че всички, които ще участват в този съвет и ще дублират функциите на държавния регулатор, няма да имат абсолютно никаква възможност за конфликт на интереси, да, биха могли да дават своето становище към Изпълнителната агенция по лекарства, а не като един дублиращ и нов орган на администрацията.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Що се отнася до съображенията във връзка с експертния съвет, аз мисля, че наистина може да се помисли за аналогичен текст, подобен на този, който е за членовете на Надзорния съвет, защото и там има подобен проблем, за да не са примерно в конфликт на интереси собственици на лечебни заведения и други договорни партньори и действително има какво да се направи.
Мисля, че прецизирането между първо и второ четене и ясното регламентиране трябва да бъде факт.
Има ли други колеги, които желаят думата?
Заповядайте, доктор Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Не съм много изненадан от това, което чувам като законопроекти от колегите и от Министерството на здравеопазването. Стараейки се да вникна в някаква философия на тези за някои навременни, за мен – ненавременни – поправки в закона, смятам наистина, че ако се приемат на първо четене, ще трябва доста работа, за да се оформят нещата за второто четене, още повече, че има достатъчно примери в Европейската комисия за оборени такива подобни решения в различни страни на Европейския съюз.
Това нарушава много търговски правила. Но търговските правила при всички случаи са подчинени на това пациентите при този вид бизнес да са добре. Някой не знам дали си е направил труда да види какви български лекарства липсват на пазара и, ако има такива, сигурно това ще бъде дадено при обсъждането в зала. Защо именно производителите се насочват към износ точно на тези лекарства? Защото може би не издържат на нелоялна конкуренция, не издържат на натиск от страна на властимащите за сваляне на цените или изобщо никой не мисли за това, че и сегашното правителство, а както знам, и други май преди него, прокламират широко, че трябва да подкрепят бизнеса, особено този, който е инфантилен в България. Толкова инфантилен, че се налага да вкарваме ефералган вместо аналгин и не знам още какви си работи, които струват с 2 лв. по-малко от тези, които са вносни.
Представяте ли си докъде ще докараме цялата производствена практика в България? Аз не знам има ли тук представители на производителите? Няма! А, ние всички сме консуматори, както каза доктор Кокалов. Има заинтересовани страни и тези заинтересовани страни ги няма тук и сме в ужасна ситуация утре те да измислят нов вариант на по-малко производство. Ще каже: малки ми са мощностите. И какво правим тогава, колеги?
Аз не съм черноглед. Не искам да бъда и по-черноглед, отколкото мога да бъда, но в момента наистина трябва сериозно да си помислим по някои неща. Има и положителни страни. Но това усложняване на режима на даване на разрешителни – ние сме против тези неща. Сега тук въвеждаме режим на разрешителност, при който режим на разрешителност има трима от Българския фармацевтичен съюз, пет научни работника – шефове на някакви факултети и още девет други хора. Е, какво правим? Правим така, че тези хора да създадат проблеми. Всеки един от тях ще създаде проблем, до един от членовете ще създаде проблем тези лекарства да не могат или да се произведат, или да се изнесат.
Това може да сте го решили, обаче аз ще си кажа думата. Трябва да Ви кажа, доктор Иванов, че общественият интерес тук не е добре защитен и търговията с лекарства на дребно има страдания в България. Но ние няма да го поправим точно по този начин, който сега излязохме да дискутираме.
Благодаря ви. Извинявайте.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доц. Баташки.
Има ли други народни представители, които искат думата?
Заповядайте, господин Костов – представителят на собствениците на аптеки, а след това ще дам думата на представителите на съсловната организация – Българския фармацевтичен съюз.
НИКОЛАЙ КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря първо за предоставената ми възможност. Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Ние вече изложихме нашето становище по въпроса. С въвеждането на този експертен съвет за търговия на дребно с лекарствени продукти се създава един нов проблем, проблем, който беше решен преди време. Регламентирането на тези функции ги имаше във Висшия съвет по фармация. Те създаваха огромни проблеми и неслучайно бяха отменени. Те създаваха незаобиколим конфликт на интереси. В този Висш съвет по фармация имаше хора-търговци на едро, имаше собственици на аптеки. Те бламираха, забавяха максимално разрешителните за аптеки. Това създаваше огромни проблеми.
На път сте да възстановите тези проблеми. Наистина е прав директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата, че това е един въпрос, който не представлява особена трудност. Това е разглеждане на документи, нищо повече. Това е относително несложен въпрос. Цялата история в случая се поражда, че в случая според мен има лобиране от страна на Българския фармацевтичен съюз и това довежда до неговото овластяване.
Основната цел е овластяване на съсловната организация, от която да зависи издаването на разрешителни за аптеки. Отново бизнесът да бъде подчинен на една организация, която няма общо с бизнеса. Отново бизнесът да бъде поставен на карта, защото вие знаете какво е отношението на съсловната организация към нас, знаете какви войни, включително нормативни, включително чрез тази комисия, чрез промяна в законодателството водеха години наред срещу нас. Това отново е част от тази война. Отново ние ще зависим от мнението на някого, който няма нищо общо с бизнеса. Какво общо имат фармацевтичните факултети с бизнеса? Те имат общо с обучението на фармацевтите, но не и със самия бизнес. Какво общо има съсловната организация с бизнеса, та 65 процента от целия бизнес се държи от веригите аптеки и този процес се увеличава? Това е, защото пациентите ни харесват, а не заради нещо друго.
Наистина просто ще се увеличи административната тежест допълнително. Наистина е ненужно и ви моля да не го приемате.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо Стайкова.
ДИМИТРИЯ СТАЙКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости. Казвам се Димитрия Стайкова и съм заместник-председател на Българския фармацевтичен съюз
Съжалявам, че днес нашият председател – проф. Илко Гетов – е възпрепятстван, защото мисля, че той много добре би отговорил на всичко, което се чу в тази зала.
С много от вас се познаваме и действително тези дебати са водени през различните години на различни нива.
Бях решила да се изкажа само в рамките на няколко изречения, като кажа, че изключително много подкрепяме и законопроекта, който е внесен от Министерството на здравеопазването, и законопроекта, който е внесен от госпожа Джафер и от господин Райнов.
Какво обаче искам сега да кажа? Искам да кажа, че Асоциацията на собствениците на аптеки в България е организация на по-малко – предполагам, че е по-малко – от 100 човека, които са собственици на аптеки. Българският фармацевтичен съюз е законовопредставената организация на всички магистър-фармацевти в България. Ако вие чуете наши форуми и наши изказвания, ще видите, че в 80 процента от едните ще чувате думата „бизнес” непрекъснато, а при другите ще чувате думата „прозрачност”, „достъпност за фармацевтични грижи и фармацевтична услуга”, „качество на обслужването” и „липса на дефицит на лекарства”.
Искам да кажа тук, че тъй като част от законопроекта касае и промяна и препратка към Закона за здравното осигуряване, нашите преговори с Националната здравноосигурителна каса стартираха. Имаме амбицията преди края на годината да сме готови с новия договор, по който ще се отпускат лекарства, медицински изделия, лечебни храни. Това, което прави впечатление, че точно на преговорите с Националната здравноосигурителна каса се обадиха от Видин и казаха, че във Видин са получени три опаковки от такова поддържащо лекарство за онкоболен пациент, а в аптеката има шест пациента, които го очакват.
Тоест, изключително навременна е промяната за паралелния износ. Поздравявам всички за тази навременна промяна.
Искам да кажа, че тук нещо не се разбра. Експертен съвет към Агенцията по лекарствата е този, който да възстанови общественото начало при издаването на разрешения за аптеки и да работи по достъпността и равномерното разпределение на аптеки в страната, защото там е регистърът. А Висшият съвет по фармация има други функции – качество на образованието, качество на фармацевтичната услуга, продължаващо обучение, качество на всички магистър-фармацевти, които работят в България.
Благодаря ви за вниманието и наистина аз вярвам, че тук ще направите разлика между двете съществени думи – бизнес и грижа за обществото.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стайкова.
Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, дами и господа народни представители, колеги. На две неща само искам да обърна внимание, че в мотивите към законопроекта е записано, че към този експертен съвет се включват - § 2 и § 6 – Българския лекарски съюз, съответно Българския зъболекарски съюз. В самия член ги няма. Ние не държим да присъстваме в този експертен съвет. Искам да го кажа предварително. Мисля, че не е проблем на Българския лекарски съюз търговията с лекарства, разкриване на аптеки и всичко останало. Това са мотивите ни. Не държим да бъдем членове в този съвет.
Второто е, че по мое мнение е добре този законопроект все още да бъде съгласуван с европейските директиви, за да не влезе в някакви противоречия с правата за търговия с лекарствени средства.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по въпроса? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на законопроектите.
Моля, гласувайте законопроекта, внесен от Министерството на здравеопазването.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 09.09.2013 г., се приема на първо гласуване.
Пристъпваме към гласуване на втория законопроект.
Моля, гласувайте законопроекта, внесе от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов.
Гласували: "за" - 17, "против"- няма "въздържали се" - 1.
Само искам да поясня за протокола, че пред мен е декларация от колегата Тунчер Кърджалиев по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с която декларация той декларира, че няма да участва и не участва в обсъждането и гласуването.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 354-01-62, внесен от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов на 09.10.2013 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря ви. Приключихме с първа точка и законопроектите, свързани със Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
Изслушване на представители на Националната здравноосигурителна каса във връзка с финансиране на болничната помощ до края на 2013 г.
Точката е включена във връзка с искане на колегите от предишното заседание и анонсирани подобни идеи и разговори в предходните седмици.
Сред нас са членовете на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Заповядайте, доктор Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Отдавна говорим за тревогите, които касата има по отношение на бюджета в болничната помощ и не само там. Но сега този проблем изкристализира по ред причини.
Ще припомня няколко цифри, за да се знае базата, на която стъпваме и какво ще се случи в края на 2013 г.
Според Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за болнична помощ са заложени средства в размер на 1 млрд. 189 млн. 511 хиляди лева. Към тях добавяме 62 млн. лв. за медицински изделия, които се употребяват в болничната помощ или общо според Закона за бюджета на касата целият параграф разполага с 1 млрд. 251 млн. 511 хил. лв.
Знаете, че в § 9 от Закона за бюджета на касата в 2013 г. от Министерството на здравеопазването са прехвърлени интензивното лечение, което се оказва в условията на болнична помощ. С решение на Надзорния съвет средствата, заложени в бюджета на касата за болнична помощ са били разпределени на годишни прогнозни стойности на разходите по месеци и тримесечия и всичко това е залегнало в правилата за работа на Надзорния съвет.
За първо, второ и трето тримесечие на 2013 г. Надзорният съвет е взимал решения да изплати цялата заявена дейност на лечебните заведения за болнична помощ, в резултат на което към 30 септември 2013 г. са изплатени 1 млрд. 233 млн. 425 хил. лв., което веднага го съпоставям с цифрата 1 млрд. 251 млн. лв., което е по Закона за бюджета.
Какви решения е взимал Надзорният съвет през това време?
През месец май се коригира подпараграфа, който е в § „Бюджет – болнична помощ”, като със 17 млн. лв. се коригира параграфът „медикаментозно лечение на онкоболни”. От 90 млн. лв. този параграф става 107 млн. лв.
На 29 юли 2013 г. Надзорният съвет взима решение и коригира бюджета с 52 хил. лв. – смешна сума на фона на останалите – с което се изплащат съдебни спорове с лечебни заведения от предходни години.
На 23 септември 2013 г. отново с решение на Надзорния съвет от оперативния резерв, който е в размер на 269 млн. лв. се освобождават 23 млн. лв., с които се покрива вече очерталият се недостиг в параграф „Болнична помощ”. Това е за дейност и в препаратите за лечение на онкоболни, в резултат на което в оперативния резерв остават 246 млн. лв.
И тъй като бюджетът за болнична помощ в частта си клинични пътеки и високоспециализирани дейности и три процедури е разпределен за десет месеца за 2013 г., този оперативен резерв е останал да покрие остатъка за двата месеца, в които болниците, когато са си подписвали договорите, са разписали нулеви обеми, нулеви бюджети.
Сега се оказва, че този резерв от 246 млн. лв. не е достатъчен, за да покрие дейността, тъй като, както казах, към 30 септември касата е изплатила 1 млрд. 233 млн. лв., а прогнозата е недостиг от 137 млн. лв. Това е спрямо цифрите, които се отчитат към момента.
В резултат на това пак на 23 септември, когато се състоя Надзорния съвет, се отблокира целият оперативен резерв от 246 млн. лв. и това, което касата може да направи, е да разпредели за останалите три месеца по 65 процента.
Разработена е една методика спрямо относителния дял на всяка една болница, която е харчила пари през изтеклите девет месеца и с този относителен дял тя участва в рамките на 65 процента спрямо остатъка за болнична помощ. А остатъкът е 304 млн. лв.
Аз ще ви кажа цифрите как е вървяло харченето на средствата в болнична помощ по тримесечия. За І тримесечие са изплатени 380 млн. лв. (говоря кръгло), за ІІ – 420 млн. и за ІІІ – 433,5 млн. лв. За четвърто тримесечие остават 304 млн. лв., което прави около 65 процента. Касата може да разпредели тези суми.
Сега, за да бъда максимално екзактна в това, което казвам, от този недостиг от 137 млн. лв. около 90 млн. лв. се падат на препаратите за онкоболни. Касата ще завърши разхода си за онкоболни с около 180 млн. лв. при положение, че първоначално в Закона за бюджета на касата са залегнали 90 млн. лв. Знаете, че това са плащания, които ние не можем да спрем.
Не искам да коментирам законодателството, което широко е отворило вратите и е поставило касата именно в това състояние – да заплаща всичко, без да й се коригира бюджета през годината и без да има право да отказва, а то няма и как да откаже. Но идва един момента, както е в случая, когато парите свършват.
Има един друг проблем, който прави впечатление и на който никой не обръща внимание. Това е подпараграфът за акушерска помощ за всички здравноосигурени жени, тоест, за неосигурените. В бюджета на касата там са залегнали по закон 3 млн. 400 хил. лв. В момента спрямо изплатените средства към края на годината се очертава един недостиг от 1,5 млн. лв. Расте броят на неосигурените родилки.
Очертава се един интересен феномен. Расте броят на неосигурените родилки. Според мен тук социалните институции трябва да се поинтересуват какво се случва. От 3 млн. 400 хил. лв., залегнали в бюджета, касата ще завърши с около 5 млн. лв., ако се движи в същата прогресия.
Друг проблем, който се очертава и той пак е в рамките на болничната помощ, това са медицинските изделия. Там преразходът е от порядъка на 7 млн. лв. Там също има доста разминавания в нормативната база. В момента на касата й предстои договаряне на медицински изделия, като наредбата, която се отмени, която трябваше да влезе в сила от 1 август 2013 г., беше отменена към 1 август 2014 г. и влиза в противоречие със закона. Тази отмяна влиза в противоречие със закона, което затруднява договарянето на медицинските изделия.
Днес разбрахме от една работна група, че ваксините няма да минат към Министерството на здравеопазването, те ще останат към бюджета на касата, което означава, че нашите предварителни разчети за предстоящото договаряне за медицински изделия трябва да започне от начало. Тук виждам представители на Надзорния съвет, да ги уведомя от сега.
Това е в общи линии състоянието на болничната помощ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Тодорова.
Иска ли някой от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да допълни нещо по изложението на доктор Тодорова? Няма желаещи.
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаема доктор Тодорова, колеги! Изслушах внимателно, може да се каже, разчета на парите до момента.
Аз имам два основни въпроса, които искам да задам на доктор Тодорова.
Първо, оказва се, че към ІV тримесечие възнагражденията за лечебните заведения ще бъдат намалени, както Вие казахте, с 1/3 или ще получат 65 процента. Това означава ли, че лечебните заведения трябва да връщат 1/3 от пациентите, тъй като те ще получат по-малко пари.
Освен това Вие много добре знаете какво е финансовото състояние на лечебните заведения. Как ще бъдат изплащани възнагражденията на персонала? Това са много важни въпроси.
Това отлагане на плащането за ІV тримесечие кога ще бъде изплатено или реализирано, за да могат съответно директорите на лечебните заведения като едни мениджъри примерно да могат да предвидят как и по какъв начин да водят бюджета на лечебното си заведение. Това са изключително важни въпроси и аз се опитвам да намеря решения и мисля, че едно от решенията е актуализация на бюджета, каквото и да значи това. Но това би трябвало да залегне в дневния ред на Управителния съвет на касата и изключително добре да помисли, тъй като знаем, че когато се изчерпа оперативният резерв, трябва да се премине към някакъв друг вариант за намиране на решение.
Така че аз мисля, че това е една от най-важните теми, тъй като в четвъртото тримесечие това означала ли, че всички лечебни заведения трябва да работят с 1/3 по-малко и 1/3 по-малко пациенти да приемат, което аз на практика не виждам как би могло да се реализира.
Другият важен извод, който може да се направи от Вашия доклад, това е, че парите, постъпвайки в регионалните каса – за пример ще взема София – те ще трябва да направят един разчет на лечебното заведение за първите три месеца и осреднено, както казахме, ще получат 1/3 по-малко пари. Вероятно това ще бъде принципът, който е разписан в това, което вие сте взели като решение на 23 септември, в нормативния документи, който вие сте издали.
И още нещо, много важно, за което искам да попитам. Вие използвахте термина „неосигурени родилки”. Такъв термин „неосигурени родилки” аз смея да кажа, че няма. През 2007 г. внесох законопроекта за това всички български жени, които раждат, задължително получават пари от държавата независимо дали са здравноосигурени или здравно неосигурени.
Ето, при обсъждането на този законопроект присъстваха бивши колеги, които са били в Народното събрание в този мандат. Така че всички жени, които раждат в България, независимо от това дали са се осигурявали или не са се осигурявали, получават по 500 лв. за раждане. Друг е въпросът вече, ако се наложи секцио, ако се наложи неонатолозите да вземат отношение – това не коментирам. Така че да говорим за жени, които са неосигурени, не може. Всяка жена в България, отивайки да ражда, трябва да знае, че държавата отпуска пари за нейното раждане.
Благодаря ви. Очаквам отговори.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Тодорова, за отговор.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви за въпросите, доктор Иванов. В никакъв случай никой няма да даде инструкция на болниците да работят 65 процента. Вие знаете, че в касата е въведено ежедневно отчитане и там всяка, така наречена, надлимитна дейност се отразява. По същия начин ще бъде отразена и тази дейност. Така че болниците ще работят по същия начин, по който са работили към момента, но заплащането, дейността ще бъде фактурирана в рамките на тези 65 процента.
Следващият въпрос, който ми зададохте, аз смея да твърдя, че е от компетентността на други, по-висши институции – как да се реши този проблем. От известно време се говори, че касата има едно положително салдо към началото на годината от 108 млн. лв., което е формирано от преизпълнение на приходната част от НАП и онези 45 млн. лв. от трансфера, мисля, че бяха, които Конституционният съд върна на касата.
Така че тези пари се надявам да са налични и те ще погасят една наистина значителна част от този дефицит.
Другото, на което се надяваме, наистина Националната агенция по приходите да събере повече приходи към края на годината и да покрие този недостиг.
Аз съм сигнализирала всички институции над касата – Министерството на финансите, включително и парламента, изпращаме всеки месец справка на финансовия министър какво се случва в касата, но не е в правомощията на Надзорния съвет на касата да каже дали нейният бюджет ще бъде актуализиран. Това означава актуализация на Закона за бюджета, което е работа на парламента. Има допълнителни изчисления.
А за родилките приемам забележката.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Давам думата за отношение от доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се извинявам, доктор Тодорова, да не приемете, че имам отношение, но аз все пак искам да кажа следното. Вие все пак знаете, че никое лечебно заведение в България не може да връща пациенти. Всички лекари тук сме дали Хипократова клетва. Никоя болница няма да върне пациент. Това е ясно. Но Вие не отговорихте на въпроса, примерно, ако аз съм управител или шеф на болница, как аз ще си изпълнявам задълженията. Вие казахте, че ще фактурирате 65 процента от извършената дейност. За другите 35 процента, които остават, как аз ще покрия бюджета си при положение, че Вие знаете състоянието на лечебните заведения, което не е цветущо, да не кажа, че те имат достатъчно дългове, текущи дългове. Те ще натрупат още повече дългове и как ще се формира фонд „Работна заплата”.
Аз мисля, че трябва да си ги кажем тези неща. Не можем само да кажем: ние даваме 65 процента и оттам нататък си затваряме очите. Ние трябва да имаме подготовка. Ние трябва да дадем някакво решение на тези шефове на болници, защото на мен ми звънят, а предполагам, че и на Вас ви звънят, предполагам и на министъра до Вас също звънят. За хората в управлението на лечебните заведения, както и за лекарите това е основният проблем – как ще се изкара годината.
Освен това в края на годината ли ще бъдат възстановени тези средства? Някакви отговори трябва да бъдат дадени на хората, защото, примерно, един от вариантите, ако ние съветваме и искаме да помогнем, е да се вземат примерно някакви заеми, кредити, но дори и това да направиш, ти трябва да кажеш кога ще го върнеш, защото е ясно, че лечебното заведение генерира приходи и то ще си върне кредитите.
Но ние трябва по някакъв начин да успокоим хората и пациентите какво правим. Най-лесно е да кажем: имаме 65 процента, оправяйте се, както в повечето случая така се е случвало.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Кокалов.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, доктор Джафер! Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър, колеги, мисля, че проблемът, който разглеждаме, е конкретен, но причините са много. Аз мисля, че голяма част от причините са натрупани във времето. Винаги в Надзорния съвет – поне докато аз съм бил член на Надзорния съвет – по този начин е ставало финансирането – за десет месеца, като с оперативния резерв са се покривали последните два месеца.
Тук не става въпрос за вина, макар че също мога да упрекна депутатите, които са гласували този бюджет, за да няма пари. Може
РЕПЛИКА: Той е най-големият бюджет!
ИВАН КОКАЛОВ: Може да е най-големият, но не достига. Виждате, че не можеш да планираш 92 млн. лв. за онколекарства при условие, че предната година си изхарчил 150 млн. лв. Вие чухте това. Защото дефицитът, който се оформя, чухте, че 90 млн. лв. са за онколекарства.
Въпросът в момента, който задава и доктор Иванов, е актуален, защото никой от нас не иска, първо, да бъдат връщани пациенти, второ, да бъдат намалявани възнаграждения или да бъде съкращават персонал или други разходи, защото, ако не получаваш достатъчно финансиране, като един мениджър трябва да го покриеш по някакъв начин. Но, както чухте, това няма да е за сметка на това да се връщат пациенти. Тоест, по някакъв начин трябва да се намерят тези средства.
За мен тези средства ги има, тъй като е обществена тайна, че имаше преизпълнение на вноските, включително и решението на съда за връщането на тези 45 млн. лв. Но тях ги няма в сметката на касата. Тоест, ако ги има, нямаше да водим този разговор. Щяхме по някакъв начин да покрием дефицита.
Ние сме поставяли този въпрос. Има едни 12 млн. лв., които са от предходната година също от преизпълнение на вноските. Така че, парите пак могат да стигнат.
Въпросът е, че може би в бъдеще, когато се прави бюджетът на касата като част от консолидирания бюджет, трябва да се предвиди, че ако има преизпълнение на вноските, те отиват в бюджета на касата и Надзорният съвет ги разпределя според .... Въпросът е, че ако имаше такъв текст, сега нямаше да водим този разговор. Аз съм го водил и с министъра на финансите и в битността си на вицепрезидент на КНСБ. Но засега отговорът е, че ако бъде актуализиран бюджетът, ще се вдигне бюджетният дефицит и ще излезем извън нормата на Маастрийхт.
Въпросът е, че по принцип няма как, каквито и мерки да предприемем, ние няма как да покрием този дефицит, а не можем да спрем дейността на болниците.
Аз искам само да ви кажа един проблем и да ви хвърля към друго едно наше искане – да използвам само микрофона. Не знам дали имате представа колко са всъщност неплащащите здравни вноски, които могат да ги платят. Става дума за тези, които могат да ги платят, но не ги плащат въпреки това.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Около 200 хиляди.
ИВАН КОКАЛОВ: Те са 225 хиляди души. Някъде около 130 хиляди души пък не знаят, че трябва да ги плащат, а милион и кусор знаете, че са зад граница. Аз питам: тези 225 хиляди, които имат възможност да ги плащат, пък не ги плащат, още ли ще ги чакаме?
Ние предложихме да има криминализиране неплащането и укриването на здравни вноски. Ако 225 хиляди души си платят здравните вноски, вие направете сметка колко пари ще влязат в касата и дали щеше да има дефицит.
Тоест, мерките, по които може и в бъдеще да се търси увеличаване на средствата – не механично – са и такива – по пътя на контрола от различните инстанции.
Няма друг изход освен актуализация на бюджета.
Аз завършвам с апела: дайте си ни парите, които са събрани за здраве, ние ще ги изразходваме за здраве.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, господин заместник-министър, доктор Тодорова, колеги! Наистина днес ние искаме да решим този проблем, който се очертава в болниците, и да дадем нашата парламентарна подкрепа.
В същото време наистина трябва глобално да се потърсят решения по отношение укрепване на здравноосигурителния модел, усъвършенстването му и намирането на по-добър начин за ефективно харчене на средствата, които я включват в системата.
Но наистина всяко повдигане на темата, че няма пари за болниците, за съжаление се изсипва върху главите на българските пациенти по един или друг начин и затова трябва да бъдем внимателни и в резултат на това заседание да кажем, че имаме конкретни решения.
Именно аз искам да обсъдим вариантите за решения в тази ситуация, които са в рамките на законността.
Първият вариант е, ако има надсъбрани вноски, тогава може само с решение на Надзорния съвет на касата, както се случи миналата година, да се плати надлимитната дейност на болниците. Миналата година 10 милиона лева по този начин се вкараха в системата, за да се плати на болниците недлимитната дейност. Но това ще стане ясно едва в края на годината. Ако вие имате някаква сигурност, че ще можем да разчитаме на тези средства, това е най-лесният вариант, защото тогава не се налага решение на парламента.
Всички останали решения – и за използване на тези надсъбрани вноски - 108 млн. лв. – минават през актуализация на бюджета на касата. Това не може да стане по инициатива на парламентарните групи. Може да стане по ваше предложение, през министъра на здравеопазването и Министерския съвет. Ние заявяваме категорично, че ще подкрепим такава актуализация, защото в никакъв случай лечебните заведения, пациентите и изпълнителите на медицинска помощ не трябва на свой гръб да изпитват дефицитите, които са се очертали в системата.
Затова аз наистина искам повече конкретика. Дайте тук да разработим варианти, за да може да стане ясно на колегите какво ще се случва и да има успокоение в системата на здравеопазването.
По темата за неосигурените родилки наистина терминът в Закона за бюджета е „неосигурени родилки”, но там средствата, за да се различат от осигурените, идват от бюджета на Министерството на здравеопазването. Аз много се надявам след общата актуализация на бюджета на държавата да има средства в бюджета на Министерството на здравеопазването, за да може поне този преразход те да го поемат, защото там вече се трансферират средства от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса.
Това е моето питане. Наистина дайте да очертаем конкретните варианти, за да може консенсусно да ги подкрепим.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще кажа няколко неща.
Първо, ще започна с това, че е вярно, да, миналогодишният бюджет сигурно е най-големият за касата. Но, когато дадеш, говоря с условни цифри, 300 млн. лв. в повече, знаейки че трябват 5 млн. лв. повече, а това Българският лекарски съюз го каза още в края на миналата година. Този недостиг между 100 и 150 млн. лв. ние го предвидихме тогава и това са елементарни изчисления. Това вече е факт.
Така че няма значение размерът, когато си предвидил дефицита, а той беше предвидим – 90 млн. се дават за онколекарства, ясно е, че няма как да не са двойно. На кого не беше ясно още тогава? Сега се случва същото. Болниците не са производствени предприятия. Не могат по време на криза или по други причини да намалят обема дейност, да пуснат част от персонала в неплатен отпуск или да го съкратят, защото дейността на това заведение ще спре.
Другият вариант – при 65 процента от средствата – особено на фона на идващите зимни месеци, когато разходите за отопление, за ток и т.н. ще скочат рязко, това означава болниците да плащат част от работните заплати с тези 65 процента и да изберат нещо дали мога с 5 процента да направят, защото около 60 процента са заплати и осигуровки. Това също е общоизвестен факт. С 5 процента какво да платят по-напред и какво да направят? Остава варианта връщане – не помня вече – в 1990 и коя година беше – всичко от пациента: лекарства, консумативи, завивки, храна! Всичко! Всичко да си носи пациентът, което обаче автоматично ще доведе до санкция от страна на касата, защото няма да се изпълняват алгоритмите на пътеките. Там е записано, че това трябва да го осигури болницата.
Ако такова нещо се случи, доктор Тодорова, ще трябва да подпишем анекс към тазгодишния договор, че болницата осигурява 65 процента от алгоритъма на пътеката. Не вярвам Вие да поемете такъв риск, аз също няма да го поема. Но това е единственият изход, за да излязат болниците законово от това положение. Иначе няма изход. Като че ли много по-безопасно е да спрат да работят, за да не рискуват да бъдат съдени и да носят отговорност и санкции от Националната здравноосигурителна каса и т.н.
Картинката наистина е много мрачна. И затова, което се случва, никаква вина нямат нито болниците, нито лекарите. Съжалявам, ние сме го казали още в края на миналата година. И на фона на близо 2 млрд. 100 млн. лв. прибрани здравни вноски от държавата и изхарчени от държавата и не за здраве, 137 млн. лв. сигурно са 0,0001 от дефицита, който ще формира държавата и в никакъв случай това няма да е причината да нарушим европейски изисквания. В това, колкото и да не съм финансист, съм 110 процента уверен, че е така. И точно парите за здраве винаги да са в недостиг, не мога да си го обясня. И това е постоянно.
Още повече ме плаши това да отидат в следващата година, защото този дефицит от 137 млн. лв. ще стане 337 млн. лв., ако се плати с бюджета от следващата година. А аз не виждам никъде да е заложено, че ще бъдат някакви други пари. Явно е, че ще е от този бюджет.
Още повече съм изненадат след споразуменията, които имаме подписани с управляващите партии, че ваксините ще останат към касата. Това в цяла Европа са национални програми и нямат място в касата. Само това искам да ви кажа, че ще бъде достатъчно, за да няма рамков договор и тази година, тъй като това беше голям процент от причината – над 80 процента от причините миналата година да нямаме НРД е вкарването на дейности от Министерството на здравеопазването в Националната здравноосигурителна каса. Фактически нищо не се връща към Министерството на здравеопазването. Доколкото разбирам, само ин витро е единствената програма. Е, няма как да го приемем.
Отсега аз съм длъжен да ви предупредя. Българските лекари няма да приемат такъв вариант. Няма да приемат 65 процента плащане на дейности и риск за живота на пациента, защото практически това ще се случи. Рискът става повече от голям.
Каква е тази държава, която не може, след като е прибрала 2 млрд. и 100 млн. лв., да върне 5 процента, защото горе-долу толкова правят 137 млн. лв., да върне на собствения си народ 5 процента, за да може все пак да се лекува.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Райчинов.
Доктор Райчинов, ще ми позволите реплика, макар че няма как, Вие не сте народен представител, но трябва да ви уверя, понеже говорехте за сега управляващите, за споразумението, полагат се всички усилия тези 5 процента, за които говорите, които обаче имат своето числово изражение, финансово изражение и не малко, ще се направи всичко възможно лечебните заведения да не работят на 65 процента, нито да получат 65 процента.
Обаче напомням съвсем приятелски и на колегите от ГЕРБ, че този бюджет и тези проблеми всъщност бяха приети от тях. Това е бюджетът, с който работи Националната здравноосигурителна каса в момента, това е бюджетът на ГЕРБ, приет от колегите от ГЕРБ и подкрепен от ГЕРБ.
Но нека наистина да търсим – 2-та милиарда не знам дали ще можем да ги намерим някъде вече, защото те са в небитието много отдавна и това е причината за онези 225 хиляди неосигурени, които знаят, че трябва да се осигуряват и са платежоспособни и са работодатели, защото те са демотивирани и заради подобна кражба и пренасочване на парите.
Големият въпрос е обаче какво правим оттук нататък. Уверявам ви, че се търсят финансови механизми и техники, с които да се намали дългът, дефицитът спрямо лечебните заведения и спрямо договорните партньори, разбира се, защото това не са само болниците, но там е огромният дефицит, както и в частта за онколекарствата. Нещо, което знаехме при приемането на бюджета, знаехме към средата на годината, знаехме и когато встъпваше в длъжност новият управител и подуправител на Националната здравноосигурителна каса.
Изходът обаче трябва да бъде най-безболезнено и не непременно за сметка на плащанията по другия бюджет, макар че има плащания, които могат да се направят и по този механизъм. Винаги е било така, и за последните месеци.
Така че се търси изход. Имаме уверения и от премиера включително, че ще се намери благоприятен изход. Може би ще го потвърди или няма да го потвърди министър Андреева, и се търсят финансовите механизми това да се случи. Защото не трябва да остава всичко това за сметка на пациентите, които вследствие на други причини не могат да бъдат страдащите.
Това беше реплика към доктор Райчинов, макар че няма такъв механизъм. Добре, може да се приеме като изказване.
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми доктор Джафер, бих искал да направя реплика относно това, че Политическа партия ГЕРБ плати своята политическа цена. Действително в момента виждаме, че бюджетът за здраве не стига. Но, както преди малко беше подчертано, това беше най-големият до момента бюджет, който е бил приеман.
Аз смятам, че тук, когато сме седнали около тази маса, трябва да бъдем диалогични, да намерим решение. Затова аз пак казвам, най-добронамерено искам да беседваме и да намерим решение на така създадения проблем.
В името на добрия тон това исках да споделя, че има форма и начини да се намери излизане от тази ситуация. Вариантът, който беше предложен: ние не се интересуваме, имаме такива пари, не е решение на проблема.
Затова аз предлагам следното. Да бъде помислени и може би трябва да поканим министъра на финансите тук на едно съвместно заседание. Беше изтеглен 1 млрд. лв. кредит. Това го гласувахме в парламента. Беше заявено от политическата партия, тройната коалиция, която ни управлява, че те ще бъдат дадени за социални функции. Би могло да се помисли от този 1 млрд. лв. да бъде отчислен някакъв процент именно за покриване, да кажем за ваксините и те да не отиват към касата. Това е Вариант А – част от парите да бъдат преведени и от този 1 млрд. лв. да бъдат заделени и да бъде актуализиран бюджетът.
Изобщо при един диалог би могло да се намери решение на проблема. Тук затова искам да поставя на вниманието на всички вас предложение да бъде направено едно специално заседание, което искам да го подложим на гласуване, като поканим и министъра на финансите, за да помислим действително за едно разрешение на проблема, защото проблемът с всеки изминат ден ще се увеличава.
Това е репликата ми към Вас със съответното предложение.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, доктор Тодорова! Аз имам конструктивно предложение. Тук слушах цифрите – 137 млн. лв. не стигат, като 90 млн. лв. от тях са за онкопрепарати. Нали така? Не бъркам. Дори вие, като говорихте, аз попитах и Вие казахте: ние трябва да ги платим. Аз се учудих защо и веднага запитах.
Сега ще си довърша мисълта. Като имате финансов дефицит, ясно е, няма пари, надяваме се да се намерят. Вашето правителство има такава социална политика, може да намери от някъде и винаги финансовият министър може да изкара 137 млн. лв. отнякъде и да ги затвори. Въпросът е тези два, три или четири месеца, докато се набавят средствата, как може да се излезе от ситуацията.
Какво ви предлагам? Имате между 70 и 80 хиляди работещи в сферата на здравеопазването – лекари, медицински сестри, санитари и всичко останало. Едновременно имате няколко компании – не знам колко са точно – на които дължите тези суми от 90 млн. лв. Колко са тези компании, които ви снабдяват с тези препарати? Една? Две? Три? Не е ли възможно да водите преговори с фармацевтичните компании, които ви снабдяват с препаратите, да изчакат те два или три месеца? Защо? Защото едни такива холдинги, които произвеждат такива медикаменти, те имат финансова възможност и буфери и 90 млн. лв. няма да им подействат толкова на бюджетите. Обаче да удариш 80 хиляди семейства и то на Нова година, вие, Вашето правителство и БСП имате намерение да давате Коледни надбавки по Нова година. Ами, ако някой работи в сферата на здравеопазването и му отрежеш 35 процента от заплатата по Нова година и каже: ами то правителството не преведе парите, за какво ще давате тези коледни надбавки?
Това, което казвам, не е заяждане. Трябва да има баланс в социалната политика. Като даваш, не трябва да имаш други механизми, с които този, на когото даваш, да каже: през носа ми излязоха тези пари, те ги взеха оттук и ги дадоха по този начин.
Затова според мен, ако водите разговори с фармацевтичните компании, аз съм сигурен, че те ще се съгласят и няма да ви откажат. Кой отказва пазар за 1 милиард 259 милиона лева, колкото е оборотът на фармацевтичните компании. Кой ще ви откаже такъв пазар? Никой!
Повтарям, според мен фармацевтичните компании имат ресурс да изчакат два – три месеца. Българският работник – лекарят, сестрата, санитарят, обслужващият персонал нямат ресурс, за да отрежеш 35 процента.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мелих.
За реплика давам думата на госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да направя реплика. Репликата е по повод на това предложение. Не, че не е възможно, въпросът е, че съвсем скоро това правителство прие един закон за разплащане с бизнеса в рамките на 60 дни. Тоест, не би могло да има свободни договорки и по този начин, по който в момента се представят нещата.
Репликата ми е по отношение на това, че, да, много сте прав за това, че не е удачно с едната ръка да се взема, а с другата да се даде. Аз очаквам, че точно така ще стане, защото председателят на комисията, докато Вие говорехте, казваше: да, ще има Коледни надбавки и ще измислим някакви механизми да се разплатим.
Тези механизми обаче, ако не са ясни в тази сграда, в законодателния орган, може би трябва след въпросите „кой” сега да започнем да питаме „къде се решават”, ако министърът на здравеопазването, управителят на Националната здравноосигурителна каса, Надзорният съвет на касата не могат да ни дадат тези отговори.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Съвсем скоро ще получите тези отговори.
Има ли други реплики към колегата Семир Абу Мелих?
Има думата доктор Добрев. Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да направя една кратка реплика по отношение на това изказване в духа на следното.
Искам да ви помоля, доктор Джафер, съгласно последното изказване на доктор Дариткова да се опитаме да формулираме чрез Вас накратко мерките по спешност за осигуряване бюджет на болниците до края на годината. Да не разводняваме дискусията, да не я разширяваме, а да се опитаме действително да формулираме начини, възможности за осигуряване на средствата за заплащане на болниците за тези четири месеца и с това да приключим дискусията по тази точка.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Добрев, първо предложение дойде от доктор Иванов, конкретно, което мога да подложа на гласуване. Аз не мисля, че ние можем в момента да формулираме решения, свързани с бюджетиране, с финансов ресурс. Изпълнителната власт е тази, която прави предложенията. Ние ги одобряваме или ги отхвърляме. Това не е в пряката ни функция да даваме предложения.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Имах такава идея.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, разбрах идеята Ви за консенсусно търсене на решение.
Все пак давам думата на Семир Абу Мелих за дуплика, ако това бяха реплики.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Повтарям. Моето предложение беше съвсем конструктивно. Говорим за два – три месеца време, докато се намерят средства и наистина вярвам, че фармацевтичните компании могат да влязат в положение и те да изчакат тази сума от 90 млн. лв., без да спират препаратите на онкоболните, а не в буфер да се превърне българският лекар, българската медицинска сестра, санитарят и тези хора, които работят и са дали живота си за системата.
Мисля и вярвам, че фармацевтичните компании имат и отношение към българското здравеопазване, те не са само потребители – дай, дай, дай, дай – те са част от това общество и съм сигурен, че ще участват особено на Нова година и Коледа и няма да си позволят те да са причина българските лекари и българските медицински сестри да вземат по-малко пари. Струва си да направите един опит за разговор с фармацевтичните компании.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря.
Заповядайте, доктор Райнов. Имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, всички вие сте прави. Но тук, на тази маса отсъстват главните виновници това да се случи тази година. Говоря за бившия шеф на НЗОК, говоря за бившия Надзорен съвет.
Какво имам предвид, колеги?
Ако бившият шеф на касата и бившият Надзорен съвет си бяха изпълнили законовите правомощия миналата година, в момента това нямаше да се случва. Давам само две цифри. Миналата година имаше 50 млн. лв., върнати от Конституционния съд. Имаше 44 млн. надсъбрани от здравни вноски. Имаше 94 млн. лв. в края на миналата година. Вместо други 40 млн. лв. плащания – мисля, че бяха на аптеките – да се прехвърлят в бюджета за тази година, ако си ги бяха платили миналата година, ако си бяха актуализирали бюджета и да си покрият частично месец декември миналата година с тези пари, сега, доктор Тодорова, при вас нямаше да има дефицит точно от 137 млн. лв.
Защо го казвам всичко това, колеги? Далеч съм от мисълта да бъда съдник, да обвинявам когото и да било. Доктор Джафер каза нещо много важно. Ние сме народни представители. Да не забравяме, че Националната здравноосигурителна каса има своето ръководство. Доктор Тодорова има Надзорен съвет, те са тези, които решават, гласуват, пишат и всичко това отива до Министерството на финансите.
Този случай, пак повтарям, го повторих, за да се поучим от него и да не изпаднем в същата ситуация. Естествено всички ние трябва да намерим – не ние точно да намерим – но всички ние сме заинтересовани да има решение на въпроса, защото изработено нещо, трябва да бъде платено.
Тук в рамките на шегата към колегата преди мен, който репликира, ще кажа, че все пак трябваше да декларира леко конфликт на интереси. Той е заинтересована страна. Няма ли? Извинявам се тогава.
Така че, колеги, ние не можем да даваме съвети. Съветите ги дава изпълнителната власт. Има председател на надзора, който е заместник-министър на финансите, има министър на финансите. Нека да оставим те да подскажат и съответно да намерят начина, по който това ще се реши. Иначе изпадаме в ситуацията да си играем на другарски съд, да привикваме. Нека да изчакаме, те знаят за проблемите.
Ползата от днешното заседание е чудесна, ние сме алармирали, ние сме дръннали камбанката, че има проблем и оттук нататък трябва да се търси решението на нещата и предполагам, че надзорът на касата ще си вземе мерките и съответно ще напише съответното писмо до Министерството на финансите, за да се търси решението в контекста на цялостния бюджет. Иначе приказки от сорта – моите уважения към доктор Райчинов – държава прибра толкова пари, ние сега искаме 5 процента от тези пари, доктор Райчинов, Вие знаете, че тези пари отдавна ги няма. Това е все едно да поискаме 2 км от магистрала еди коя си.
Така че, колеги, аз призовавам, тъй като всички сме на едно мнение, нека да приключим тази точка, да оставим касата да си свърши нещата и вече, ако и чрез финансовия министър не се намери решение, тогава естествено, което е предвидено по закона, можем и ние да вземем решение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Райнов.
Заповядайте, господин Петко Кенанов. Той поиска много отдавна думата. Затова му я предоставям.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз много отдавна ви слушам, дами и господа депутати. Моите уважения, но у мен се оформи едно такова мнение. Какво и как е станало, е важно. Но по-важното е, че всички вие сте управляващи сега. Проблемът е управленски.
Така че ние, пациентите силно се надяваме това да не излезе много надалече от тази сграда, защото ще рухне цялата система. Като казвам „цялата система” тя е осигурителна. Това, което го приказвате, че ще плащате 65 процента, разни щуротии, всичко ще рухне, дами и господа. Тогава ще трябва да си хванете торбичките и кой от къде е. Това е цялата работа, защото държавата се гради върху такива малки камъчета. Това е.
Много ви моля, направете, каквото е нужно, както направихте, когато прибирахте парите, така сега направете, за да дадете, защото тогава всички вие или почти всички вие бяхте тук заедно с Българския лекарски съюз. И той се е подписал, че е съгласен.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кенанов.
Има думата доктор Райчинов последно и може би наистина, колеги, трябва да се ориентираме към приключване на този дебат. Предстои ни още една точка.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само две неща искам да кажа. Първо, аз не мога да виня което и да е управление. Еднакво виновно е предходното, по-предходното, следващото и това след него, защото държавата е една и кой я управлява в момента, според мен не е от значение. Важното е как се вършат работите и, ако държавата е взела някакви пари назаем, защото тогава в момента са трябвали за друго, а не са били нужни за здравеопазването, сега трябва да ги върне.
Така че няма да коментирам тогава къде и какво съм подписвал, както каза господинът, аз много добре знам какво съм подписал. Тези пари трябваше да влязат за три години по 600 млн. лв. за здраве. Господин Дянков, много ми е симпатичен, той е моят любимец от всички правителства и министри досега, не постъпи почтено, просто излъга. И затова на другия ден това споразумение беше скъсано.
Искам и на друго да обърнете внимание, защото това е важно както за сегашния, така и за следващия период. Става въпрос за разходите за медикаменти. Само за тази година се очертават 745 млн. лв. Ако сложим и 200 – 300 млн. лв., които пазаруват болниците, стават 1 млрд. лв. Догодина 780 и няколко милиона, ще минат милиард и нещо, тоест, лечебната дейност е равна на разхода за лекарства, което съотношение го няма никъде в Европа. Никъде!
Освен това искам да ви обърна внимание, че разходите за лекарства за последните няколко години са нараснали 6 – 7 пъти, докато разходите за дейност са нараснали 2 или 3 пъти.
Затова ние ще загубим нашите лекари. Затова те ще си отидат. Просто това трябва да се знае и, ако ще се прави нещо, да се прави наистина.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Райчинов.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказвания.
Заповядайте, доктор Кокалов. Много кратко Ви моля.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Обръщам се към вас, тъй като изслушването предполагам, че ще се насочи към взимане на решение.
Ако не е задължително, нали разбирате, че надзорът ще вземе решение на 15-ти, когато заседаваме за тези 65 процента? Тогава всички тези неща, които ги изговорихме, ще станат достояние на обществото с всички страхове, които се изказаха тук.
Ние имаме възможност да вземем и друго решение, ако има гаранции, че в това тримесечие – септември, октомври, ноември – ние ще имаме възможност да покрием дейността. Тъй като декември е първият месец от следващата бюджетна година, плащането е през януари, само се обръщам към доктор Райнов, когото уважавам, аз също бях член на надзора, но не чувствам вина за това, което се случва, тъй като вноските, които Вие назовахте, не се събират наведнъж. Ние сме говорили тогава с шефа на НАП. Имаше събрани 10 млн. лв. и ние ги използвахме и ги изплатихме. Останалите бяха събрани през януари и ние няма как с тях да плащаме каквото и да е. А лекарствата пък се отчитат през януари и няма как авансово да ги изплатим. Недейте да мислите, че ние не взимаме правилни решения там и нарочно сме направили това. То може да се случи и следващата година.
Имаме уверението на представителя на НАП – той сега е и шеф на НАП – че ще има леко преизпълнение на вноските, дай, Боже, тоест все още чакаме да видим какво част от дефицита може да бъде покрит.
Но, ако не се вземат мерки по отношение на събираемостта – затова казах това число – просто или трябва да има актуализация, или прехвърляне за бюджета за следващата година. Аз не виждам други възможности.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Има ли други желаещи? Ще закрия дискусията.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Казвам се Владимир Найденов от Националната браншова камара на търговците на едро.
Аз смятам, че всички тези въпроси ще отпаднат, ако ДДС върху обществените средства бъде нула. Веднага тези 400 млн. лв., които липсват, ще бъдат в обръщение на държавата.
Смятам, че е крайно време осигурителните вноски да не бъдат облагани с този данък, за да може всички тези средства, които се плащат за обществени организации, да не бъдат прибирани от държавата.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Правя формална процедура да чуем и мнението на министър Андреева, защото вярно е, че Надзорният съвет на касата е тук и неговият управител е тук, но за нас е важна все пак и политиката и съгласно закона тя се представлява и управлява от Министерския съвет чрез министъра на здравеопазването и мисля, че е редно да чуем и нейната позиция по тази тема.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Желаете ли, доктор Андреева, думата?
Заповядайте, госпожо министър.
ПРЕДС. ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Как бих могла да откажа на госпожа Атанасова? Тя толкова добре се справи с вноските, докато беше министър и се справи с бюджета на касата и позволи 1,5 млрд. лв. да бъдат пренасочени пари от здравни осигуровки, които ясно е разписано в закона, че пари за здраве отиват за здраве. Така че е редно да кажа няколко думи след всичко това, което тя успя да постигне.
Безспорно системата в момента е в състояние, в което няма как да функционира, при бюджет, който е планиран за десет месеца, да се плаща дейност на лечебните заведения, медикаменти и консумативи за 12 месеца. Така че в тази връзка единственият в момента разумен и логичен начин да се изплати на 100 процента дейността на лечебните заведения е да се актуализира бюджетът на Националната здравноосигурителна каса.
Дали ще има надвзети вноски, това ще знаем едва в края на годината. А месеците октомври и ноември предстоят и лечебните заведения трябва да си получат ресурса за всичко изработено и моите колеги да си получат заплатите.
В тази връзка водим и в момента разговори с Министерството на финансите. Ситуацията е трудна, няма защо да се лъжем. Тя не е трудна от днес, тя беше трудна и при предишното правителство, това са реалностите.
Надявам се съвместно с доктор Тодорова, с надзора и с председателя на надзора, който е заместник-министър на финансите да убедим финансовия министър, че трябва да се направи актуализация на бюджета. Всичко друго, което си говорим, е просто игра на думи.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
Ориентираме се действително към финализиране на тази точка.
Да чуем Българския зъболекарски съюз, да не се чувстват обидени.
Заповядайте, доктор Миланов. Имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаеми колеги, ще бъдат съвсем кратък. Не взех думата, защото болничната помощ наистина е в тежко състояние. Но моля ви не игнорирайте извънболничната помощ. Там също има проблеми.
Ще завърша своето изказване със следното мое твърдение. Доказва се за пореден път максимата, че единственото същество на тази земя, което е в състояние да се спъне два пъти в един камък, е човекът. Защото този разговор се води в края на всяка година и докато бюджетът се приема единствено и само на исторически принцип, без да се вземат предвид действителните параметри по изпълнението на предходния рамков договор, всяка година ще има подобна дискусия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Миланов.

Уважаеми колеги, пристъпваме към следващата точка – трета точка - от дневния ред:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Госпожо министър Андреева, пристъпваме към така наречения блиц контрол въз основа на новия правилник за дейността на Народното събрание. Вие ще трябва да отговаряте на въпросите на парламентарните групи.
Парламентарната група на ГЕРБ, заповядайте, за първия въпрос в рамките на две минути. Няма отново да изчитам правилата. Мисля, че вече трети месец ги прилагаме и вие ги научихте.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата за въпрос.
ДАРИН ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с отстраняването от длъжност на доктор Венка Стоянова от поста директор на Регионална здравна инспекция – гр. Търговище.
Искам да попитам морално ли е, макар и в рамките на закона, доктор Стоянова да бъде отстранена от работа при условие, че оглавява регионалната администрация на Министерството на здравеопазването в годините от 1997 до момента при различни правителства като директор на РСЗ, РИОКОС, РЗИ?
Тя е човек с управленски опит, професионализъм и умения в системата на здравеопазването, градени 32 години, от които 16 като ръководител.
Доктор Стоянова е специалист по социална медицина, специалист по хигиена на детско-юношеската възраст и в момента специализира медицина на бедствените ситуации. Има множество курсове, някои от тях като „Актуално състояние на институционалната система на Европейския съюз”, „Административен капацитет”, „Ефективно управление на хората в организацията”, „Основи на болничното управление” и много други.
Аз не мога да определя като нещо друго това уволнение освен като един политически реваншизъм, госпожо министър.
Освен това три седмици Регионалната здравна инспекция беше без директор. От понеделник на половин бройка е назначен директорът на Регионалната здравна инспекция в гр. Шумен и е много жалко специалист с такава експертиза в областта на здравеопазването да бъде оставен на улицата.
Аз внасям подписка, която е от лекари и от граждани в защита на доктор Венка Стоянова. На мен ми се струва много жалко, но като че ли живеем в едни времена от времето на Алеко Константинов и Бранислав Нушич. Просто такива специалисти е жалко да бъдат оставени на улицата според мен.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, господин заместник-министър, честно казано, вече малко в повече ми идва всяка една смяна да бъде тълкувана политически.
Искам да ви кажа, че може би такъв тип въпроси, които са с такава конкретика, особено за смените, е добре предварително да ги знам, за да идвам с докладите от проверките, които са направени по места.
Между другото, повечето от тях са изискани от служебния министър още, включително и за Фонда за лечение на деца в чужбина и т.н. Нямам никакво намерение да подхождам реваншистки. Мога да изброя много повече случаи на запазени позиции, отколкото на сменени такива.
В частност, с цялото ми уважение към вече бившия директор на РЗИ – Търговище, там също има проведена проверка не от министър Андреева, да не говоря в трето лице – не от мен – защото това за едни други хора е характерно, която установява нарушения, включително има сигнали от нейни служители. Мога да го предоставя на следващото ни виждане или като парламентарен въпрос, както намерите за необходимо. Поради тази причина там е направена промяна. Тя не е направена, за да бъде сложен някой друг, просто е отстранена заради установени нарушения.
Принципно по закон принципалът има право да го направи по всяко време и в момента директорът на РЗИ – Шумен, изпълнява и тази длъжност, което за пореден път показва, че ние нямаме в момента кандидатура за това място. Тя е отстранена само и единствено заради установени нарушения.
Благодаря.
ДАРИН ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Моята информация е, че тя е отстранена не заради нарушения, а по чл. 19, т. 2.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, принципалът може по всяко време да отстрани от длъжност даден ръководител. Аз в никоя от заповедите не съм описвала нарушенията. Мисля, че можем да съхраним поне част от достойнството на колегите и ще Ви представя резултатите от проверката. Иначе мога публично да ги изнасям, но не мисля, че това е начинът.
ДОБРИН ДИМОВ: Надявам се навсякъде да не е такава политиката, както в Търговище.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: На много места не е такава, заявявам го.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря за отговора на този въпрос.
Заповядайте от Коалиция за България.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще използвам времето да задам въпрос на министър Андреева.
Но преди това само две изречения към колегата. Колега,....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ако може, да не влизате в този тип диалог. Моля Ви, доктор Райнов, задайте си въпроса към министър Андреева.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Добре. Госпожо министър, в началото на месец август пак тук на блиц контрол зададохме въпроса за болницата в Девин. Не знам, но предполагам, че и за колегите ще бъде любопитно. Вие тогава поехте ангажимент. За мен ще бъде любопитно два месеца по-късно каква е ситуацията.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпроса на доктор Райнов.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Райнов, практика е да си изпълняваме поетите ангажименти.
В случая с Девин всичко, което е от компетенцията на Министерството на здравеопазването, е направено. Съвместно с кмета и представителите на Общинския съвет е разработен бизнес план за влизането в действие на болницата в Девин – за това какви отделения по отделни специалности ще има там и ще работят. Те няма да бъдат в обема, в който болницата е работила преди това. Ще има отделение по вътрешни болести, отделение по неврология и педиатрия, като засега все още се обсъжда дали да има хирургично отделение или да няма. Това е въпрос на преценка, защото освен че искаме да осигурим достъп на пациентите и то в специалности, които са с най-чести заболявания в региона на трите общини – Девин, Борино и Доспат – все пак е важно да се прецени дейността, за да не се доведе във времето отново до фалит.
Безспорно регионът е тежък. Там освен по здравна каса много малко хора могат да платят. Това са тежки решения. Нямат еднозначен отговор. Министерството на здравеопазването е превело субсидията за капиталови разходи и за ремонт на болницата, за закупуване на апаратура. Част от апаратурата успяхме да набавим от други лечебни заведения.
Доколкото зная, в момента кметът на Девин провежда процедурите по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители. Малко се забавяме във времето, но то беше поради технически причини. Очевидно една болница не може да се възстанови в рамките на два месеца. Надявам се тази болница да има успех в работата си, след като стартира дейност отново.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Думата за допълнение има доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Отговорът само ме удовлетворява, но да се надяваме, че това няма да бъде единичен случай на общинска болница, която е подпомогната, за която държавата се грижи. Надявам се, че това ще бъде част от цялостна стратегия за следващата година, за да няма други такива случаи, дори в това число – днес чух реплика – да, да, ще открият Девин, ама бог знае къде ще закрият, което не прави чест на колегата, който го изрече.
Но се надявам случай като този да бъдат обеца на всички нас, за да не се случват повече такива неща и да лишаваме хората в трудно достъпни и отдалечени региони от достъп до медицинска помощ.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това си беше направо коментар.
Ако имате нещо да добавите, министър Андреева, понеже не беше въпрос, заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Мога да добавя единствено това, че поетият ангажимент за подпомагане на лечебни заведения в труднодостъпни райони ще бъде изпълнен през следващата година. В това ще бъде заложен финансов ресурс с бюджета за следващата година.
В този контекст съвместно с Националното сдружение на общините в Република България е разработена методика за субсидиране на такива общински лечебни заведения в отдалечени и труднодостъпни райони, като окончателният списък не сме го получили. Вероятно и това ще стане до началото на следващата седмица, но вероятно в този списък ще влизат 38 общински лечебни заведения.
Разбира се, въпросът с тези лечебни заведения е малко по-сложен. Очевидно е, че в този момент не е целесъобразно те да бъдат закривани, тъй като това ще наруши достъпът и бързината на оказване на медицинска помощ. Но в перспектива трябва да се мисли за преструктуриране на част от тези лечебни заведения или за изграждане на спешни центрове там или преструктурирането им като филиали към областни болници, защото, както чухме, касата трудно може да издържи на толкова много договорни партньори.
Това не означава, че ще се създават проблеми само за частни болници. Просто всички болници трябва да работят при едни и същи условия, независимо от собствеността им.
Вероятно в бъдеще ще се върви към консолидиране на лечебните заведения.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Андреева.
Движението за права и свободи? Моля, доктор Кърджалиев, за Вашия въпрос.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо министър, последните седмици се натъкнах на една информация. Не мога да идентифицирам посоката, от която идва – дали от Националната здравноосигурителна каса, дали от Министерството на здравеопазването, но става дума за следното.
Имало идея от 2014 г. всеки лекар, който сключва договор с Националната здравноосигурителна каса, да има право само на едно работно място, тоест, на един договор, като аргументите за това са, че виждате ли, близо 3800 били лекарите с два договора, близо 100 – с три договора със здравната каса и това предпоставяло леките случаи да се преглеждат в частни кабинети, а по-тежките в болниците, което е индиректно източване на касата – аз поне така го разбирам.
Въпросът следва оттук. Наистина има ли такава идея и Вашето отношение какво е към тази идея?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не зная за такава идея, формулирана по този начин. Въпросът за договорите с лечебни заведения беше разглеждан в контекста, първо, на критериите, които съвместно със СЗО ще разработим за критерии за подписване на договори с лечебни заведения, които са много повече от това да има на основен трудов договор специалист от дадена специалност. Там влиза и комплексност, и други подобни.
Тъй като проф. Салчев, проф. Славов със СЗО работят, не мога точно в момента в по-голяма конкретика да навляза, но не сме имали намерения да ограничаваме лекарите. Единственото е да се спазва законът такъв, какъвто е, а именно там, където има договор, да има и физическо лице зад него, а не просто едни дипломи да странстват из лечебни заведения, но там да няма физически лица, които да обезпечават дейности.
Ако това отговаря на въпроса Ви, нямаме намерения за такъв тип рестрикции, изкуствено въвеждани.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Кърджалиев, за мнение.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Разбрах Ви, да. Много Ви благодаря.
Наистина биха се получили проблеми особено при сегашното използване и начина, по който се комплектоват, най-грубо казано и в кавички, клиничните пътеки. В България има няколко много дефицитни специалности и ако се ограничат те по този изкуствен начин, това би довело до ощетяване на пациентите, особено в по-малките болници, където няма да имат обслужване по такава клинична пътека.
С оглед на тази опасност аз зададох въпроса и Ви благодаря за отговора.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Заповядайте за следващ въпрос, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, с оглед на бюджетната процедура, която тече в момента, смятам, че е особено важно да знаем как ще изглежда системата на здравеопазването през следващата година, защото финансовата рамка за съжаление дава и насоки на организационната.
В медийното пространство изтичат различни информации и аз съм благодарна на колегата за този въпрос, защото наистина той създаде много тревоги в регион като моя, който представлявам – Смолянския – където има огромен дефицит на лекари и наистина се налага лекарите да работят в няколко лечебни заведения, за да могат да покрият стандартите.
Тече ли в момента преразглеждане на стандартите? Все пак нека да припомним, че не можем без тях, защото това са стандарти за качествено обслужване на пациентите, а ние трябва да осигурим не само достъп до най-близко лечебно заведение, но и достъп до качество.
Какви са намеренията на Министерството на здравеопазването? Сега разбрах на кои дейности ще се върнат в Министерството на здравеопазването за плащане през следващата година, но днес отново в медийното пространство се появи информация, че 2 процента от вноската след средата на годината ще се дадат на здравноосигурителните дружества. На фона на дефицита, който тази година се очертава в касата при 8 процента здравна вноска, събирана и включена в системата на здравеопазването, това наистина не звучи успокоително.
Затова аз наистина моля да очертаете основните жалони на бюджетирането през следващата година. Осемте процента вноска наистина ли ще останат в касата? Ще се развива ли здравноосигурителният модел и наистина лечебните заведения в малките населени места, общинските болници дали ще бъдат финансирани за дейност, защото знаем, че тази година имаше такова известно финансиране по отношение на спешните отделения на тези болници.
Това е важно според мен лично да се забави, защото така ги поставя в еднаква ситуация с големите държавни болници, които и получават държавно финансиране за тази спешност. А това на малките общински лечебни заведения носи разходи, без да може тя да бъде овъзмездявана за направените разходи за лечение, ако пациентът не постъпи по клинична пътека.
За съжаление очертах много въпроси, но те наистина имат значение за цялостния облик на системата на здравеопазване през следващата година и съответно за бюджета, за който се борите.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за отговор, министър Андреева.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Във въпроса Ви имаше и коментар и аз съм абсолютно съгласна с Вас, доктор Дариткова.
Отзад напред да започна с отговорите.
Днес имаше пряк въпрос по повод изявление на премиера за реформа с въвеждане на втори стълб на здравно осигуряване. Журналистите попитаха ще има ли и аз им казах, че ще има, като уточних една от възможностите, която в момента се обсъжда в по-тесен експертен кръг. Истината е, че няма взето решение и когато сме готови с концепция за различните варианти, тя ще бъде представена и за обществено обсъждане, и тук в Комисията по здравеопазването.
Защото независимо от всичко, което си говорим политически, понякога разиграваме циркове – съжалявам за думата, но наистина понякога е така – е важно заедно да се обединим около нещо, което започва. Защото то ще стартира, след това ще търпи развитие в годините, а добре е да имаме общо разбиране за това накъде вървим, за да може следващите след нас да го продължат. Защото с това непрекъснато отричане в крайна сметка много рядко се постигат добри неща.
Аз лично съм убедена, че трябва да има втори стълб на здравно осигуряване, да се върви към демонополизация на касата – частична или изцяло, защото това освен по-добра конкурентна среда според мен избор на пациента е и ще доведе до по-добър контрол.
За мен здравната каса няма капацитет да контролира дейността и практически на нея каквато и фактура да се представи, тя я заплаща. Може би това са проблемите на тези дефицити и те идват оттам.
Така че това предстои да го обсъдим.
По отношение на общинските лечебни заведения аз казах преди малко. На този етап се връща субсидията само за тези общински лечебни заведения, които са в труднодостъпни и отдалечени райони.
Аз мога да кажа накратко методиката, която е предложена и която заедно обсъдихме с Националното сдружение на общините в Република България. Има един основен критерий – това е отдалеченост от 50 до 70 км и над 70 км., като населените места с такава отдалеченост трябва да имат относителен дял над 40 процента в съответната област, ако е голямо лечебно заведение. Като допълнителни критерии е заложено възраст на населението, население в нетрудоспособна възраст, които не трябва да надвишават средния за страната процент, който в момента не мога да цитирам. Да кажем, безработицата е около 12,8 процента по официални данни.
В отдалеченост от 50 до 70 км те предлагат да има един основен изпълнен критерий и един допълнителен, а за тези, които са с отдалеченост над 70 км., е достатъчна само отдалечеността. В този списък влизат 38 общински болници. Средно субсидията им ще бъде около 130 – 150 хиляди лева допълнително. Но за тях е много добре за бюджета им. Все едно за софийска болница да е около 1 млн. лв. на година, защото там по съвсем друг начин се работи и са различни параметрите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Андреева.
Имате ли допълнителен въпрос, доктор Дариткова! Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се надявам, че тази методика ще бъде публично предложена за обсъждане, когато окончателно е готова. И все пак трябва да се препрати към Закона за лечебните заведения, където е фиксирано, че държавата може да субсидира лечебни заведения в отдалечени и труднодостъпни региони, географски трудни терени. Така че там тази рамка според мен е важно да се спазва.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Точно така, да.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И само още един въпрос. Аз пак не разбрах тези плащания за спешните отделения дали ще останат? Само това, ако може да ми отговорите допълнително.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Остават за всички общински лечебни заведения.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Разбира се, че ще бъде съобразена и със закона промяната на методиката на Министерството на здравеопазването за плащания, и т.н.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на задаващия въпроса, както и на министър Андреева, която отговори.
Следващият въпрос е от доц. Мурджев. Заповядайте.
КРАСИМИР МУРЖДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, в контекста на всичко, което беше казано дотук за ограничения ресурс за финансиране в здравеопазването, искам да Ви попитам имате ли представа в последните три години каква е тенденцията в промяната на броя на лечебните заведения за болнична помощ. Има закрити, има открити. Ако можете ориентировъчно да ми съобщите колко са откритите и формата на собственост. Ако имате конкретни данни и за закритите – формата на собственост.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, ние сме правили такъв анализ, защото съвместно с доктор Тодорова непрекъснато търсим причини защо ресурсът не стига. Аз казах за част от причините. Според мен там има проблеми с контрола, има проблеми с ефективното разходване на средства.
Факт е, че през последните години наистина броят на лечебните заведения е нараснал, като през последните четири години той се е увеличил с 32 лечебни заведения, от които практически всичките са частни, а са закрити 17 лечебни заведения, от които 2 частни, а останалите са общински болници.
Но основата причина там, разговаряйки и с бившите им управители, се оказва, че основно се отразило спирането на субсидията, която ние сега ще възстановим, докато направим реформата след това и в болничната помощ, защото безспорно са много лечебните заведения. Не може да има 360 или може би вече и повече да са лечебните заведения при това население и този ресурс на здравната каса.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имате ли допълнителен въпрос, господин Мурджев?
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Не, благодаря.
Министър Андреева, аз ще задам от името на нашата парламентарна група и той е: има ли проблем със снабдяването с ваксината пентаксим – петвалентната ваксина, която се прилага на децата съгласно имунизационния календар?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: В момента вече няма такъв проблем. Факт е, че в началото на месеца от няколко РЗИ-та в страната, където се съхраняват ваксини, имаше информация, че количествата са приключили. Но вече има снабдяване, те се пренасочват и към общопрактикуващите лекари. В момента подготвяме анекс с касата, в който освен в РЗИ-тата те ще се съхраняват и в централния склад на Министерството на здравеопазването, за да може в бъдеще да се избегнат моментни дефицити.
Но има снабдяване, има подписани договори и очевидно организационно е имало проблем с тази ваксина.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
Уважаеми колеги, групата на ГЕРБ има ли желание и сили за още въпроси? Не!
Ориентираме се към приключване.
Благодаря на всички за участието – на министър Андреева, на представителите на Националната здравноосигурителна каса, на представителите на съсловните организации и,разбира се, на народните представители и гостите.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)