ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 12




На 07.11.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от н.п. Емил Райнов и група народни представители на 05.11.2013 г. – първо гласуване.
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 12




На 07.11.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от н.п. Емил Райнов и група народни представители на 05.11.2013 г. – първо гласуване.
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаема госпожо министър, представители на съсловните организации! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам това заседание да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от н.п. Емил Райнов и група народни представители на 05.11.2013 г. – първо гласуване.
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, има ли други предложения за включване на точки в дневния ред?
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Макар че търпеливо изчакахме 20 минути да съберете необходимия кворум и да знам, че нашето предложение ще бъде бламирано, все пак апелирам т. 3 от дневния ред, тоест, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване на народните представител Емил Райнов и група народни представители да отпадне от днешния дневен ред поради съображения, че бюджетите са достатъчно обемни като материал и тема за обсъждане.
Освен това стана практика в комисията да се внасят важни законопроекти един ден преди деня за редовно заседание на комисията и да няма възможност те да бъдат адекватно обсъдени и да няма възможност да се запознаем предварително с всички становища, а да ги получаваме в последния момент.
Това не дава добър тон на работата на Комисията по здравеопазването и аз наистина разчитам, че като разумно ръководство и народни представители, които са отговорни към системата на здравеопазване, ще възприемете това наше становище. Няма никаква спешност в приеманите мерки и промени в организацията и дейността на Националната здравноосигурителна каса. Единственото логично съображение е, че може би имате някаква информация за гласуването в Конституционния съд и силно се притеснявате да не би той да върне доктор Цеков на работа и гледате предварително да се застраховате срещу едно такова решение.
Моето предложение е тази точка да отпадне и аз предлагам да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбира се, че ще подложа предложението Ви на гласуване.
А що се отнася до това дали Конституционният съд ще върне доктор Цеков, мога да го коментирам съвсем кратко и в делови тон. Надяваме се Конституционният съд да върне доктор Цеков, за да довърши годината с този бюджет, който вие приехте. При положение, че заложихте такъв дефицит, да видим как ще се справи.
Но това е в рамките на приятелския тон.
Подлагам на гласуване предложението на доктор Дариткова.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 7, "против"- 9, "въздържали се" - няма.
Предложението на доктор Дариткова се отхвърля.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър, госпожо Тодорова!
Госпожо председател, правя процедура за прегласуване, защото извън аргументите, които доктор Дариткова изтъкна, дори и Българският лекарски съюз, пациентските организации, Българският зъболекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз нямат становища по този законопроект.
Безспорно е, че един такъв законопроект беше приет отново в рамките на голяма бързина и това беше Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Вас и от доктор Райнов. Тогава отново предложихме същата процедура – да се обмисли от всички народни представители, да се чуят становищата на всички заинтересовани страни. Ситуацията беше идентична.
В момента този законопроект вече е с удължен срок за предложения между първо и второ четене. Считам, че такава практика не следва да налагаме особено – и това е последният аргумент, който ще изтъкна, и то правен аргумент – в момента със Закона за здравето, в няколкото предложения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се правят промени в Закона за здравното осигуряване.
Вие като човек с достатъчно голям парламентарен опит знаете, че не може един законопроект да променя законопроект, който е приет на първо четене и урежда същата материя, защото няма никаква правна аргументация и многократно в предишния състав на комисията сме говорили по тази тема.
Затова апелирам, нека на следващото заседание на Комисията по здравеопазването бъде разгледан законопроектът на господин Райнов и група народни представители.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, чухте апела на госпожа Атанасова. Практиката е противоречива. Тя не беше коментирана само през изминалите седмици, но и в целия предишен мандат.
Подлагам на гласуване това предложение
Моля, гласувайте.
Гласували:„за” – 7, „против”- 9, „въздържали се” – няма.
Предложение не се приема.
Подлагам на гласуване така предложения вече дневен ред, който ви изчетох преди малко и с който сте се запознали безспорно.
Моля, гласувайте с вдигане на ръка.
Гласували: "за" - 9, "против"- 2, "въздържали се" - 5.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от н.п. Емил Райнов и група народни представители на 05.11.2013 г. – първо гласуване.
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от гласувания дневен ред:
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – първо гласуване.
Заповядайте, представителите на Националната здравноосигурителна каса, които да представят законопроекта за бюджета на касата за 2014 г.
Доктор Румяна Тодорова, имате думата.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Представям мотивите към проекта на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
Проектът на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. е съставен в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка в условията на финансова и икономическа криза. Проектът на закона е изготвен съгласно указания на Министерството на финансите.
В частта за приходи и трансфери проектът на закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. са предвидени 2 823 110 000 лв. общо приходи от трансфери с включени: здравноосигурителните вноски, трансфери за здравно осигуряване от държавния бюджет, трансфери от Министерството на здравеопазването, приходи и доходи от собственост и глоби, санкции, наказателни лихви и други неданъчни приходи.
В частта на приходите, допускането е за здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто и съотношение на вноската от работодател и работник 60 : 40.
Разчетите за приходите от здравноосигурителни вноски са съгласувани с Националната агенция за приходите и са съобразени с разработената макрорамка от 20 септември 2013 г. от Министерството на финансите.
Общият размер на заложените приходи за здравноосигурителни вноски е 1 819 900 000 лв. за 6 435 000 осигуряващи се лица и се формира от вноски на здравноосигурени лица и осигурителни вноски за здравно осигуряване по реда на § 25 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България.
Прогнозата за приходите за 2014 г. за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, е в общ размер 975 260 000 лв. и е на база информация от съответните компетентни институции, както следва:
От Националния осигурителен институт:
- пенсионери – 2 170 000 с изчислен размер 592 894 00,
- безработни – 114 308 лица и размер 29 194 000 лв.
От Министерството на труда и социалната политика:
- социално слаби.
От Националната агенция за приходите:
- деца до 18 г.
От други лица, осигурени по чл. 40, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване:
- за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативноустановения ред вероизповедания;
- студентите;
- чуждестранните студенти;
- задържаните под стража или лишените от свобода;
- ветераните от войната и военноинвалидите;
- родителите, осиновители или съпрузи, които полагат грижи за инвалиди;
- за лицата, получаващи обезщетение по чл. 230 и чл. 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Получените трансфери от Министерството на здравеопазването по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. са в размер 5 400 000 лв.
През 2014 г. са предвидени като трансфер от Министерството на здравеопазването общо 13 400 000 лв., които са за финансиране на разходите за лекарствени продукти, ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, за дейности за здравно неосигурени лица, включващи дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания, дейности по амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания, интензивно лечение, дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето, лекарствени продукти, ваксини за задължителни имунизации и реимунизации и дейности по прилагането им и за доплащане на потребителска такса за пенсионерите.
Мотиви в частта на разходи и трансфери:
Административни разходи – в проекта за 2014 г. общият размер на административните разходи се запазва на нивото на заложените в Закона за бюджета на касата за 2013 г. Средствата на Националната здравноосигурителна каса за издръжка на административните дейности по здравното осигуряване са в размер на 3 на сто според чл. 24, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Със Закона за бюджета за 2013 г. делът на административните разходи и разходите за придобиване на нефинансови активи е 2 на сто, какъвто е делът и през 2014 г.
В частта на разходите за персонал за 2014 г. е предвидено увеличение спрямо 2013 г. През последните пет години – от 2009 до 2013 г. средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, не са увеличавани.
През 2012 г. и през 2013 г. от Министерството на здравеопазването са прехвърлени осем вида дейности за заплащане от бюджета на Националната здравноосигурителна каса: диализа при терминална бъбречна недостатъчност, диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания, лекарствена терапия при злокачествени заболявания, амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания, амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания, ваксини за задължителна имунизация и реимунизация, интензивно лечение, асистирана репродукция, високоспециализирана диагностика и роботизирана лапароскопска хирургия.
Въведен е и нов параграф за отчитане на медицински изделия.
Гореописаните промени се отразяват върху администрирането на процесите по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности и събирането, обработката и контрола на отчетите на договорните партньори на Националната здравноосигурителна каса.
Въвеждането на нова организация на работата и поемането на нови отговорности рефлектира върху отговорността и натовареността на персонала в отделите и в звената, които администрират процесите.
Друг съществен мотив, свързан с разходите за персонал, е преминаването на персонала на Националната здравноосигурителна каса през 2012 г. от трудови към служебни правоотношения и свързаните с този процес структурни промени, както и необходимостта от допълнителни осигурителни вноски за сметка на работодателя.
На база на гореописаните мотиви предложението на Националната здравноосигурителна каса в проект 2014 г. е увеличаване на средствата в частта на разходите за персонал, което е изцяло за сметка на намаление на издръжката за административните дейности.
Размерът на административните разходи на Националната здравноосигурителна каса в проекта за 2014 г. се запазва на нивото на определените в Закона за бюджета на касата за 2013 г.
Разходи за здравноосигурителни плащания:
В проекта за 2014 г. съобразно величината на планираните приходи са предвидени 2 472 462 000 лв. разходи за здравноосигурителни плащания при 2 378 111 000 лв. в Закона за бюджета на касата за 2013 г.
Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания по основните видове медицински дейности е както следва:
- за първична извънболнична медицинска помощ планираните средства се запазват в размер на 176 млн. лв., което представлява 7,1 от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания;
- за специализирана извънболнична медицинска помощ са предвидени 181 млн. лв., което представлява 7,3 от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания. В заложените средства са предвидени 1 млн. лв. за амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически и психични заболявания. Заложеното увеличение на СИМП е свързано с отчетения през 2013 г. ръст на разходите по този вид плащания;
- за дентална помощ са предвидени 110 млн. лв., което представлява 4,4 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания. Заложеното увеличение е свързано с отчетения през 2013 г. ръст на разходите по този вид плащания;
- за медикодиагностична дейност са предвидени 71,5 млн. лв., което представлява 2,9 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания и не е заложено увеличение на средствата по този параграф;
- за лекарствени продукти заложените средства са в размер на 556 млн. лв., което представлява 22,5 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания, в това число за лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение средствата са в размер на 527 млн. лв. или 95 процента от средствата за лекарства;
- за ваксини за задължителни имунизации и реимунизация са предвидени средства в размер на 29 млн. лв. или 5 процента от средствата за лекарствени продукти;
- за медицински изделия заложените средства са в размер на 82 млн. лв., което е 3,3 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания, в това число: предназначени за заболявания, включени в списъка по Наредба по чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, са предвидени средства в размер на 18 млн. лв., и прилагани в болничната медицинска помощ са заложени средства в размер на 64 млн. лв. или 78 процента от средствата по този параграф.
За лекарствена терапия при злокачествени заболявания се предвижда отделен параграф и средства в размер на 145 млн. лв., което е 5,9 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания. Заложените средства са определени съгласно темповете на увеличение на разходите за тази дейност и договорните партньори в болничната медицинска помощ и не позволяват включването на заплащане през 2014 г. на нови технологии и нови лекарствени продукти за терапия на пациенти със злокачествени заболявания.
За болнична медицинска помощ са предвидени 988 128 000 лв., което представлява 40 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания, в това число: диализа при терминална бъбречна недостатъчност – предвидените средства са 73 млн. лв., диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания – 10 млн. лв., интензивно лечение – 42 млн. лв., дейности за асистирана репродукция, които са започнали през 2013 г. и ще завършат през 2014 г., в частта, която е извършена през 2013 г. – 1 млн. лв., високоспециализирана диагностика за петскенер и роботозирана лапароскопска хирургия – 9 млн. лв., колкото е и бюджетът за 2013 г., за други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ заложените средства са в размер на 58 млн. лв., в това число за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, са предвидени 58 млн. лв., което представлява 2,4 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания.
За други здравноосигурителни плащания се залага сума в размер на 104 834 000 лв. като отделен параграф, като средствата могат да се разходват при одобряване на мерки, свързани с оптимизиране на здравноосигурителни плащания и подобряване на контрола върху тяхното разпределение и разходване.
Плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването – предвидени са общо 13 400 000 лв. във връзка със заложените в приходната част средства за финансиране на разходите, както следва: лекарствени продукти, ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето – 1,5 млн. лв., дейности за здравно неосигурени лица, включващи дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични и кожно-венерически заболявания – 400 000 лв., дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето (профилактични прегледи, изследвания, акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение – 3 400 000 лв., ваксини за задължителни имунизации и реимунизации и дейности по прилагането им за здравно неосигурени лица – 100 000 лв., плащания за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на изпълнителите на медицинска помощ на частта от потребителската такса, която е разликата над 1 лв. за пенсионерите – 8 млн. лв.
Придобиване на нефинансови активи:
През 2014 г. не е планирано увеличение.
В проекта за 2014 г. резервът представлява 10 на сто от здравноосигурителни приходи съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и е в размер на 279 516 000 лв.
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за бюджета на касата за 2014 г. има няколко нови моменти.
В § 6, ал. 2 се въвежда ал. 2, която гласи:
„(2) Неразплатените здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ за 2013 г. се разплащат за сметка на средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 по решение на Надзорния съвет на касата.”
В § 8, ал. 1: „Средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.10 могат да се разходват по решение на Надзорния съвет на касата след предоставяне на пакет от мерки, свързани с оптимизиране на здравноосигурителни плащания и подобряване на контрола върху тяхното разпределение и разходване, внесен от министъра на здравеопазването в Министерския съвет, в следните направления:
1. усъвършенстване на механизмите и критериите за договаряне и заплащане на лекарствените продукти и медицински изделия, финансирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
2. прецизиране обхвата и съдържанието на медицинските стандарти в болничната и извънболничната помощ;
3. подобряване на изискванията и критериите за медицински и финансов контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, и аптеките.”
„§12. Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса може да взема решение за авансово разходване на здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ по 5 на сто от средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.8.”
Има още един нов момент в Преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета - § 13:
„§13. Националната здравноосигурителна каса внася чрез Министерския съвет в Народното събрание отчет за текущото изпълнение на бюджета на касата към 30 юни 2014 г. и информация за очакваното изпълнение за 2014 г.”
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Тодорова.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по предложения законопроект.
Заповядайте, доктор Райнов. Имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Скъпи колеги, уважаеми гости, ако колегите не възразяват, може би да чуем и представянето на държавния бюджет, за да ги коментираме после заедно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имам ли обратно предложение?
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Наистина бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е отделен от държавния бюджет и различен от това, което трябва да обсъждаме като приоритет на Министерството на здравеопазването, защото касае обществения фонд.
Предлагам наистина да следваме дневния ред, да обсъдим първо тази точка и после да пристъпим към обсъждането на държавния бюджет, за да не се получава такова размиване и такава еклектична правна организация, каквато ще се получи при разглеждането на последната точка, защото там корекциите ще касаят и този закон и аз наистина смятам, че ще изпитате сериозни затруднения при упражняването на тези закони, които сега ще се приемат през следващата година, което ще създаде затруднение на всички, които са обект на тези закони.
Предлагам обсъждането да остане в реда, в който вече сме приели.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: След като няма консенсус по направеното предложение, продължаваме обсъждането по точка първа от дневния ред.
Уважаеми колеги, откривам дискусията. Имате думата за изказвания. Заповядайте. Има ли народни представители, които биха искали да вземат думата по проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.?
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата за изказване.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз бих препоръчала, ако е възможно, да чуем първо становището на всички, които имат отношение към този бюджет и после да се включат народните представители, защото това е било обичайната практика и наистина това е гаранция за вслушване в гласа на обществото.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Гласът на обществото звучи добре. Да чуем гласа на обществото – съсловните организации, пациентските организации, след като народните представители тактически изчакват със своите изказвания по-нататък.
Започваме със съсловната организация на лекарите.
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Позволете ми само две думи, несвързани с темата.
Искам да съобщя на всички присъстващи, че днес Българския лекарски съюз само преди част връчи стипендии на 56 специализиращи лекари за следващата година. Така че 56 млади лекари ще специализират с помощта на Българския лекарски съюз. Благодаря на доктор Дариткова специално, че уважи това събитие. Надявам се следващия път всички вие да имате възможност да присъствате.
Сега – по темата за бюджета. Надявам се всички народни представители да разполагат със становището на Българския лекарски съюз по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. затова няма да чета цялото становище. Ще се спра на основни моменти.
Нямате ли го? Връчили сме го в поискания срок. Защо го нямате, не мога да кажа. Всичко, което от нас се иска, винаги е внасяно в срок. Вчера бяха внесени становища и по двата законопроекта. Съжалявам, не е вината в Съюза.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Пояснявам, че в пощенските кутии на всички народни представители са разпределени всички становища.
Продължете, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Аз бих могъл да го прочета, но ще отнеме доста време. Ще се спра само на основните моменти.
Като цяло има очертаващ се категоричен дефицит от 220 млн. лв. в болнична помощ за следващата година. Това, което ние предупредихме през 2013 г., е на път да се случи през 2014 г., разбира се, с новите текстове, които прочете доктор Тодорова, за възможност за актуализация на бюджета през юни догодина. Държим обаче този текст да бъде вписан между двете четения – че освен доклад при нужда се извършва и актуализация при доказан дефицит.
За доболничната помощ трябват поне 20 млн. лв. допълнително в специализираната помощ. Не може със 181 млн. лв. да се покрият нуждите при реално разходвани над 190 млн. лв. в две поредни години. Няма как да се покрият нуждите от направления и не искаме ние да влизаме в конфликт с пациентските организации защо не предоставяме направления.
Друг много важен текст за нас, тъй като са повторени текстовете от предни години, мисля, че имаше изрично съгласие методиките на касата по разпределение на дейностите и по прогнозните бюджети да се съгласуват най-малкото, ако не - и което е по-доброто за нас – да се договарят с Българския лекарски съюз. Тези текстове липсват в проекта за бюджет за следващата година.
Нямам никаква корекция в приходната част. Казвам „никаква”, защото това, което е записано, е твърде малко – 37 млн. лв. и т.н., да не ги изреждам. Това не съответства с реално извършените разходи за тази година.
Параметрите на бюджета действително водят към риска – за разлика от тази година – не септември, а още през юли – август да се очертае сериозен дефицит и то – пак казвам – в болничната помощ при намален достъп на пациентите в доболничната помощ. Там липсва каквото и да е увеличение и в медико-диагностични дейности, и в първична помощ, в специализирана помощ. Това не отговаря на разходите от предходните две години.
Мисля, че по въпроса за ваксините, Българският лекарски съюз няма да отстъпи от своята позиция. Мястото им не е в касата. Това е национална програма. Така е във всяка една страна в Европа, лесно може да се провери. Мястото на ваксините е в Министерството на здравеопазването.
Средствата от 100 и колко милиона лева, които са обвързани с решение на Министерството на здравеопазването – категорично не приемаме Министерството на здравеопазването, Министерският съвет, та дори и Народното събрание да разпределя пари от здравни вноски. Това може да прави единствено и само Националната здравноосигурителна каса. Тя разпределя здравноосигурителните вноски към изпълнители и мисля, че решението на Конституционния съд в този смисъл е ясно.
Така че не може да се обвързва разходване на здравни вноски и средства от здравни вноски с решение или нерешение, на което и да е друго ведомство. Българският лекарски съюз е категоричен, няма да ми се разсърди, надявам се, доктор Андреева, но и гении да работят в Министерството на здравеопазването, за месец и половина, след 22 години тишина, да се измислят някакви велики мерки, които да проработят на 1 януари 2014 г., ако аз съм на нейно място, няма да се наема да изработя такива мерки.
Надявам се и тя да възрази по същия начин, защото просто това е непосилна задача и е вписана по някакви други критерии. Или поне трябва да има текст, че Надзорният съвет разполага с тези средства, а е хубаво Министерството на здравеопазването да изработи мерки. Ние ще помогнем за това. Поемам такъв ангажимент. Но да няма такива ултимативни текстове.
Не може плащания за тази година да бъдат от резерва за следващата година. Това трябва да са целеви средства. Категорично! Дали ще са от 104 млн. лв., тъй като те са от предни години, това е по-приемливо, отколкото от резерва на Националната здравноосигурителна каса.
Иначе, реално очертаващите се към 800 и нещо милиона лева за болнична помощ, като извадим парите за лекарства, за хемодиализа, онкопроцедури и т.н., се очертават към 72 млн. лв. месечно за болнична помощ при сегашен разход, доктор Тодорова ще ме коригира, но знам, че е над 100 млн. лв. месечно. Така че се очертава този дефицит, за който говорим.
Уверявам ви, че Българският лекарски съюз досега не е бъркал с цифрите и своевременно предупреждава за трусовете, които следват. Надявам се обаче този път наистина да бъдат взети мерки своевременно. За съжаление не виждаме нито една стъпка, с която държавата да поеме своето задължение на изряден платец на осигурителни вноски. Нито една! Една – единствена група – тази на пенсионерите – се осигурява на 8 процента и то върху средната пенсия, а не по реални доходи. Нито една от останалите групи! Всички други са наполовина.
Очакваме стъпки в тази посока. Държавата не може да бяга от своите задължения и да упреква тези, които не плащат здравни вноски. Тя трябва да е пример за вносителите на здравни вноски.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Заповядайте, доктор Миланов – Български зъболекарски съюз.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаема доктор Тодорова, уважаеми народни представители! В установения срок, Българският зъболекарски съюз е представил становище относно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. Мога да го прочета. Но аз също ще се опитам да спестя време, тъй като изключително напрегната е днешната ви работа.
Искам да отбележа категорично, че за пореден път Българският зъболекарски съюз показа своята конструктивност, отговорност, диалогичност. Но за пореден път финансовите средства, заложени в бюджет 2014 г. се правят единствено и само на исторически принцип, без да се вземат предвид обстоятелствата, свързани със ситуацията, в която се намира нашата страна.
За повечето от вас не е тайна, че обръщаемостта на пациенти по Националната здравноосигурителна каса от 20 процента нарасна тази година и в това се крие създаденият дефицит в средствата и преразходът, който ние генерирахме като изпълнителни на дентална дейност.
За да разберат всички, аз този път съм се постарал да представя едни много простички цифри. Бюджетът за 2013 г. в размер на 105 600 000 лв., разделен на населението на Република България според статистическите данни, генерира цифрата 14,62 лв. на гражданин на Република България за дентална дейност. Разделено на 12 месеца, това прави 1,23 лв. на месец за дентална дейност.
Заложените допълнителни средства от 3,5 млн. лв. ще доведат до увеличаване с 4 ст. на бюджета за дентална помощ на месечна база или те ще възлизат на 1,27 лв. или на годишна база ще бъдат 15,68 лв. Ако имам по-драстични цифри, говорещи за това какво е отношението като цяло на здравноосигурителната система, в частта дентална помощ, повярвайте ми аз по-красноречив друг аргумент трудно бих могъл да изложа.
Към всичкото това нещо, трябва да прибавим, че една изключително голяма социална група – повече от над 1 милион пенсионери – практически не са обхванати от здравната система. Затова в нашето становище ние сме направили един обстоен анализ, свързан с необходимостта тези граждани на Република България да имат възможност за някаква дентална дейност. Но за това са необходими изключително много средства.
Аз започнах с думите, че сме съсловна отговорна организация и диалогичен партньор на всички институции в тази държава. Даваме си сметка, че в изключително тежката ситуация, в която се намира държавата и Националната здравноосигурителна каса, трудно могат да бъдат взети предвид нашите искания за вкарване на допълнителна дейност, както и за даване възможност на пенсионерите за една социална протеза, такава, каквато имат военноинвалидите, ветераните от войните.
Но категорично изразяваме своето несъгласие с това така заложеният бюджет за 2014 г. да генерира отсега поредния голям дефицит и на практика тази наша дейност – между другото пропуснах само да кажа, че за целия период от съществуване на Националната здравноосигурителна каса пакетът за възрастни над 18 години не е променян - а аз мисля, че няма друга такава дейност изобщо в цялостната медицина, не само в денталната медицина, но и в доболничната, в болничната помощ, в лекарствената политика на касата.
И все пак категорично апелираме между първо и второ четене да бъдат заложени допълнителни средства, които да отнемат възможността ние да сме в дефицит в края на следващата година, защото това практически би означавало, че отново ще повторим същите думи, отново ще проведем същите срещи и отново гражданите над 18 години няма да имат възможност за някаква допълнителна дентална дейност.
Надяваме се, че този път ще бъдем чути и много ми се иска като финал да кажа следното нещо. Всички знаем, това вече е изтъркано от употреба, но начинът на изписване на криза и на възможност с йероглиф на китайски език е един и същи. В момента имаме тази уникална възможност всички, наистина всички – съсловни организации, Комисията по здравеопазването, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, медиите, пациентските организации – да обединим усилия и да тръгнем по един нов път, който в крайна сметка да има по-ясен хоризонт. Защото този път, по който в момента вървим, особено в сферата на денталната медицина, не води до никъде.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И ние Ви благодарим, доктор Миланов.
Заповядайте, Български фармацевтичен съюз. Заповядайте, госпожо Любенова.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаема доктор Тодорова, уважаеми народни представители! Българският фармацевтичен съюз, както знаете, през годините многократно е заявявал своята професионална и категорична оценка по отношение на разходване на средствата.
Нашите членове са тези, които поемат явната отговорност срещу пациента всеки ден и са тези, които реално дотират системата. Мисля, че това не е изненада за никого.
Но пък ние, за разлика от преждеговорищите, наистина се поставяме във вашите обувки и знаем, че ситуацията е изключително трудна, даже бих казала кризисна.
Затова нашата оценка на това, което сте ни предоставили – и се хващаме дори и за последното изречение – всъщност за балансирания подход и въобще балансирания начин, по който сте успели да представите цифрите. Много е лесно да ви изкритикуваме, да ви кажем, че например дотук разходваните средства са 568 711 000 лв., а предвидените за 2014 г. са по-малко, тоест 556 млн. лв. – вече я чухме тази цифра.
Но ние наистина се надяваме между двете четения и в старта на следващата година, имайки предвид и факта, че предстоят може би актуализации в зависимост от ситуациите, нещата наистина ще намерят един съвсем различен оттенък.
Но няма как да не изразим нашето безпокойство по отношение на това, че ако досега касата винаги е била много прецизна, за което благодарим, разбира се, винаги се е разплащала на точната дата с колегите от аптеките, ако все пак настъпи такъв дефицит, имайте предвид, че пациентите идват в аптеките и търсят тези лекарства. Ако се забавят тези периоди, нещата стават много неприятни не толкова за аптеките, колкото за пациентите. Защото нашата основна роля е да обслужим тези хора и наистина да осигурим тези лекарства.
Реално погледнато, наистина се надяваме още веднъж да се преразгледат цифрите, да се види накъде може да се тръгне. Имате в наше лице един партньор и винаги сме готови на един добър диалог.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на госпожа Любенова.
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаема госпожо Тодорова, уважаеми дами и господа народни представители и всички представители на организации! Няма какво да поставяме това, което казаха съсловните организации по отношение на това, че бюджетът е недофинансиран. За съжаление българският пациент или, както напоследък по-често чуваме думата консуматор, не можем да се съгласим по никакъв начин с това, че заложеният дефицит не може да се избегне, да сме убедени, че това ще се случи по някакъв начин – да бъде изравнен в някакъв момент.
Българският гражданин все повече за съжаление ще се разболява. Дефицитът през годините знаем защо се случва – поради недофинансираност, поради все по-голям достъп на българските пациенти до здравната система. Факт е, че нямаме заведени дела напоследък срещу здравната система. Така че за съжаление българският гражданин ще се разболява все повече. Недофинансираността ще води до по-тежки неща.
Това, за което искаме да подкрепим съсловните организации, е наистина да бъде преразгледан по някакъв начин бюджетът, така че да не бъде заложен дефицит по какъвто и да е начин. Второ, нека ваксините да си бъдат на мястото, където е необходимо, и за това се обръщам и към уважаемите депутати. В крайна сметка националният приоритет за ваксини и национални програми трябва да бъде спазен, не да бъде в Националната здравноосигурителна каса.
Всичко, което е свързано с българския пациент към системата, ние винаги сме били толерантни. Няма обаче да бъдем толерантни в момента, в който българският пациент ще трябва да си доплаща – вече започваме да имаме такива сигнали – да си носи лекарства, да си носи чаршафи. Това просто няма как да го допуснем.
Надяваме се, че наистина всички ще седнем и ще намерим правилния вариант, в който да бъде финансирана така здравната система, че да не се стига догодина по средата на годината да седнем и да говорим, че отново нямало пари. В крайна сметка българският гражданин ще се разболява и това е истината. Колкото по-стресирано живеем, колкото повече проблеми имаме, броят на българските пациенти ще се увеличава.
Нека наистина да не започваме годината с дефицит, който е ясен. Доц. Баташки, както винаги, обича да апострофира абсолютно всички, да за съжаление, отново българският пациент ще умира. Но нека да не се случва да умираме с толкова много сериозни проценти на година.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Кенанов.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Казвам се Петко Кенанов, новият председател на Конфедерация „Защита на здравето”.
Дами и господа, присъствам в тази комисия много отдавна. Това, което на мен ми се иска да видя и да чуя, е не само разпределение на парички, а да се сложи основен ред в здравеопазването.
Откъде може да тръгне това? Това може да тръгне от консолидирания бюджет. Той да спре да съществува, защото консолидираният бюджет прави така, че когато в Националната здравноосигурителна каса се наберат някакви средства, тогава държавният бюджет пуска толкова парички за здравеопазване, колкото едва – едва да не умрем, в смисъл, пуска по мънинко.
Трябва да се знае точно какъв е държавният бюджет за здраве, за да се разбере имаме ли здравеопазване или нямаме..
Още много може да се говори, но за нас като организация това е първото нещо.
Второто нещо е следното. Ако искаме да има малко повечко пари, тогава трябва да обърнем внимание на лекарствената политика. Там е пълна дупка. И това се знае. Миналата година, когато ГЕРБ сърбаха попарата, те направиха един национален съвет, който на нас изобщо не ни харесва, защото е чисто политическа структура, а пък да не говорим министър-премиерът Райков какво допълнение му направи за управление. Всичко там е тайна. Има един чл. 14 – всички подписват за конфиденциалност. Е, каква е тази работа? КГБ или лекарства?
Ние, пациентите нещо не разбираме. Накъде се движи цялата система? Тя се движи към конфиденциалност. Това не може да бъде. Просто не може да бъде.
Има и още много неща. Но за нас това е основно. Сега лекарствата, примерно, могат да бъдат управлявани еднолично от министъра по закон. Така е разписано всичко. Сериозно! Ама вие го разписахте, дами, вие.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кенанов.
Давам думата на госпожа Пенка Георгиева. Заповядайте.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Госпожо министър, доктор Тодорова, уважаеми депутати и гости! Подписвайки Националния рамков договор за 2013 г. като пациентски представител миналата година, бях с ясното съзнание, че за четвъртото тримесечие няма да стигнат средствата. Тази година, така, както е предложен бюджетът, пак няма да стигнат.
Наистина отговорността е много тежка за всички, които вземат тези решения. И на мен ми тежи сега всичко това, което се случва. Когато аз се съгласих на този бюджет, идеята ми беше контрол. Парите могат да стигнат според мен и поне по преценката на хората, с които контактувам и които ме съветват, ако има контрол. Няма ли контрол, пак ще сме догодина в същото положение.
Майка ми мина през здравната система миналата година и видях какво се случва. Споделяйки с други пациенти, виждаме какво се случва. Всички си затваряме очите пред тези неща. Не се ли обединим заедно, миналата година аз съм подкрепила доктор Цеков, бих искала да подкрепя и сега управляващата Националната здравноосигурителна каса, доктор Тодорова, в упражняването на контрол, защото единствено и само контролът може да помогне за доброто разпределение на средствата.
Другото, което трябва да се направи - да се направят разни промени в медицинските стандарти и т.н. – не е мястото сега да навлизам в тези неща, за да може да не изпадаме чак толкова в такива крайности, следващата година през четвъртото тримесечие.
Относно ваксините по детския имунизационен календар ние считаме, че те трябва да се върнат към Министерството на здравеопазването, но 29 млн. лв., както се предлага, те са малко, тъй като популацията е толкова, че се нуждае от 35 млн.лв. и отделно за бежанците, за които знаете, че носят и детски паралич, каквито случаи има регистрирани в Сирия.
Относно националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка, считаме, че 1,5 млн. лв. също е малко, тъй като в момента са изразходвани около 2,5 млн. лв. Но нашата идея е тази програма да остане към касата. Тя остава към касата, защото единствено и само тогава тази ваксина може да бъде доброволна. Тоест, в момента всеки, който иска и отговаря на условията – 12 годишни, а ние искаме да бъде разширена и за 13 – 14 годишните – може да се ваксинира и да бъде финансиран, а не да бъдат закупувани ваксини, тъй като, ако бъде в Министерството на здравеопазването, трябва да се изразходват публични средства.
Така че това е в най-общи линии. Смятам, че не трябва да се натоварва бюджетът с плащания от тази година, тоест, това, което се опитвате да прехвърлите – на болниците да им бъде платено от бюджета за следващата година, тъй като изпадаме още в по-тежка ситуация следващата година.
И последната дума – контрол.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи за изказвания, становища, мнения?
Давам думата на доктор Лъчезар Иванов, който заяви желание първи. Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, госпожо министър, госпожо председател! Отново сме в надвечерието на приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. Знам, че биха могли да бъдат отправени доста упреци за това, което се случи през 2013 г. Затова аз ще бъда съвсем делови и ще подходя прагматично към темата за бюджета.
Когато говорим за пари и за здравеопазването, никога досега, в никоя държава парите не са достигали. Мисля, че тези, които тук сме се събрали на тази маса и всички присъстващи тук, трябва да помислим как действително да влязат повече пари в здравеопазването, за да може тези пари след това да бъдат, доколкото се може, справедливо раздадени в обществото.
Затова в моето изказване аз ще се опитам да направя един анализ за приходната част към бюджета, за да може, когато има достатъчно приходи, да могат след това да бъдат разпределени по различните пера по най-добрия и оптимален начин.
Тук ще поставя пред всички вас някои въпроси и някои предложения за промяна между първо и второ четене. Започвам със самоосигуряващите се. Искам да обърна внимание на Министерството на финансите и моето изказване ще бъде насочено към Министерството на финансите. Надявам се те да присъстват и добре да чуват.
Госпожо председател, дали присъстват хора от Министерството на финансите?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Присъстват, достатъчно на брой и като качество и мисля, че си записват в момента.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Говоря за хора, които могат да носят отговорност, а не такива, които само присъстват.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Надяваме се да носят и отговорност.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да взимат решения.
Така че моето изказване ще бъде насочено към Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите за самоосигуряващите се.
Върху 420 лв. се осигуряват всички, които са на свободни професии. Това нещо трябваше да бъде променено, както всички тук знаят добре. Аз смятам, че законите в тази държава трябва да бъдат спазвани от всички, тоест, всеки да бъде така добър да плаща своите здравни осигуровки на базата на реални доходи, а не на осреднени, както в случая се взимат - 420 лв. за самоосигуряващите се.
Това е първата забележка, предложение, както искате така го приемете.
Второ, предвидените трансфери от страна на държавата за компенсиране на вноските при прегледите на пенсионерите. Аз искам да обърна сериозно внимание, че парите, които се заделят за следващата година като финанси, са твърде недостатъчни и може отново Националната здравноосигурителна каса да изпадне в една, бих казал, трудна ситуация, без да носи вина.
Затова искам да обърна сериозно внимание, че парите, които са предвидени за компенсиране на таксата от 2,90 лв. и, ако действително се повиши и минималната работна заплата през следващата година, този финансов луфт, който ще се получи, ще бъде доста по-голям и ще рефлектира на първо място върху възрастните хора, а на второ място и то не на второ място като място – ще рефлектира върху общопрактикуващите лекари. Оттам проблемът ще премине към Националната здравноосигурителна каса. Това е вторият акцент, на който обръщам внимание.
Третият. Това са парите от трансферите на държавата до превеждането на реалните средства. Отново се обръщам към Министерството на финансите и към НАП. Парите, които се трансферират към Националната здравноосигурителна каса за ученици, студенти и всички, за които държавата прави трансфери, да бъдат в пълния размер на 8 процента – това, което преди малко беше споменато от Българския лекарски съюз.
Аз досега мога да кажа, че съм участвал – това е може би за мен – в деветия бюджет, но досега не съм чул ясен отговор от Министерството на финансите, доколко реално Министерството на финансите превежда реалните пари от 8 процента. Тук според мен трябва да се търси допълнителен ресурс. Това са 950 млн. лв. Аз съм ги прочел добре и съм се запознал и затова си правя труда да обобщавам и да кажа, че това са нереалните пари.
Ако искате, аз мога да ви докажа, че не са 950 млн. лв., а мога да ви докажа, че реалните пари, които трябва да бъдат внесени от държавата, излизат над 1,6 млрд. лв. Така че, нека да бъде добро Министерството на финансите да направи един задълбочен анализ и да преведе реалната вноска на Националната здравноосигурителна каса. Защото много е лесно да хвърляме упреци и да искаме от Националната здравноосигурителна каса при положение, че тук всички се бием в гърдите, че тя е обществена каса. Акцентирам – обществена каса, в която работят държавни служители. Мисля, че всички, които тук присъстват, разбират за какво говоря.
Четвъртата точка, по която аз се обръщам и се обръщам към всички политически сили и отново към Министерството на финансите, да се помисли върху следното. Предлагам го не за първи път. Искам да обърна внимание на това, че всички държавни служители, които във всяка изминала година се увеличават по брой, тоест, техният брой нараства, а здравноосигурителните вноски не се плащат отново съответно от държавните служители.
Знам, че тук могат да бъдат засегнати много интереси, но аз мисля, че е дошло време, когато в една обществена каса – пак казвам, в една обществена каса – вноските се внасят от държавата и то не в пълния размер.
Тук преди малко имаше като реплика – да, вероятно на държавните служители се внасят реалните вноски. Но пак казвам, мисля, че тук е дошло време, когато да се помисли и всеки един от държавните служители да внася своята лепта за здраве. Затова касата не е държавна по смисъла на закона и неговото създаване, когато беше създадена, а е създадена като обществена.
Аз ще си позволя да завърша своето изказване, за да не бъда многословен и нарочно правя акцент единствено и само върху приходната част, защото за разходната част знаем тук колко са се наредили чакащи и търсещи всеки лев повече. Но, за да бъде разпределен този лев в повече, тези пари трябва да бъдат добре събрани.
От гледна точка на това, което може би мъничко, мъничко сме направили като предно управление, това беше затягане на дисциплината за събиране на средства и то да бъдат насочени към здравната каса. Знам, че ще бъда атакуван за 1,4 млрд. лв. до 1,7 млрд. лв., но не съм забравил за това.
Ще спра дотук, ще наведа глава, но тези предложения са чистосърдечни и казва следното. Мисля, че всички тук на тази маса можем да се обединим върху това да бъдат събрани повече средства и да бъдат дадени на касата, за да може да разполага с тях.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Има ли реплики към изказването на доктор Иванов? Не виждам.
Позволете ми да дам думата на господин Семир Абу Мелих за изказване, след което – на доктор Кирил Добрев.
Заповядайте, господин Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаема доктор Тодорова, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам следните въпроси към управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Ясно е, че Националната здравноосигурителна каса поема лечението на цялата нация и поема едновременно тежестта на новите методи за лечение, които излизат в световен мащаб. Аритметиката в тази формула е, че винаги разходите на здравната каса с годините напред ще се увеличават, защото новите технологии навлизат в България и хората искат да се лекуват с тях. Здравноосигурителният процент е един и същ. Той си остава и дефицитът е ясен.
Затова имам следния въпрос. Относно разпределението на бюджетите на районните здравноосигурителни каси, доктор Тодорова, ще имате ли ясна методика как ще става това? Моля да ни уведомите каква ще бъде методиката. Искаме да е справедлива.
Вторият ми въпрос е относно вземанията на болниците от 2013 г., които се прехвърлят за 2014 г. В началото на годината ли ще бъдат изплатени, в средата или в края.
Третото. Искам да направя едно предложение на колегите от комисията. Българският лекарски съюз действително никога не е бъркал досега в цифрите. Това е истина. Дефицит ще има. Затова предлагам да се смени макрорамката на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и да се добавят още 400 млн. лв. Има откъде. Ние, от ГЕРБ можем да дадем предложение, без да бъдат ощетени другите министерства кой знае колко. Но касата да влезе в 2014 г. с такъв бюджет, това действително ще докара до дефицит към месец декември някъде.
Имам и два въпроса: относно начина на разпределението на средствата на районните каси и кога ще бъдат изплатени средствата догодина. Имам и предложение да се добавят 400 млн. лв. към Вашия бюджет за следващата година.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Хубаво предложение. Можете да го направите между първо и второ четене.
Имаше въпроси, както и предложения и от доктор Иванов, така и от колегата Абу Мелих. Искате ли, доктор Тодорова, да отговорите сега? Заповядайте, доктор Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Отговарям на въпросите на господин Абу Мелих. Наистина ще има нова методика за разпределение на средствата в болничната помощ.
Даже аз си позволявам да кажа, че ние в частен разговор с него обсъдихме част от тази методика. Тази методика е правена през 2008 г. и смятаме, че е справедлива, защото тя ще донесе на всеки здравноосигурен в съответната област това, което му се полага за болнична помощ. Вече при преминаването на пациента от една област в друга той наистина ще отива със своите средства така, че болниците да не бъдат ощетени.
Що се отнася до втория въпрос, правим максимално още в началото на годината и то още в първата половина на януари, стига това да е възможно чисто банково, парите да бъдат преведени на болниците. Все пак от Министерството на финансите могат да кажат дали това е възможно технически. А самият факт, че текстът е записан в закона, просто няма правно основание това да не се случи.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Тодорова.
Има ли други желаещи? Моля, да заявят желанието си.
Давам думата на доктор Добрев. Заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми ръководители! Аз имам един конкретен въпрос, по който вече вие започнахте да говорите, доктор Тодорова. Отправен е към Вас.
При този бюджет с повече от 200 млн. лв. по-малко за болнична помощ, как Вие виждате възможностите, обективната възможност за разплащане на болниците. В дългосрочен план и аз мога да споделя идеи и всички ние имаме конкретни идеи как да намалим разходите за болнична помощ, като усъвършенстваме доболничната помощ, като усъвършенстваме домашния стационар. Но съм убеден, че за два – три месеца това не може да стане. Как обективно мислите да направите необходимите разплащания с този бюджет за болнична помощ?
За някои от принципите за договаряне с болниците, ако желаете, можете да ни информирате за това, което работите в момента по правилата за заплащане на болнична помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Тодорова, за отговор.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Преди да отговоря конкретно на зададения въпрос ще прочета няколко цифри. Няма да ги подлагам на коментар. Нека всеки един от нас, мисля, хората на тази маса са хора, които идват от практиката, познават болничната помощ, нека да си направят своите изводи.
МБАЛ – Търговище: бюджет за 2008 г. – 6 700 000 лв., бюджет за 2013 г. – 9 300 000 лв.;
МБАЛ – Хасково: бюджет за 2008 г. – 6 219 000 лв., 2013 г. – 14 000 000 лв.;
МБАЛ – Шумен: бюджет за 2008 г. – 6 800 000 лв., 2013 г. – 12 000 000 лв.;
Нямам нищо лично, когато съобщавам тези области. Избрала съм ги, а такъв анализ ще бъде направен за всички болници, не само областни, а общински и частни. Но защо съм се спряла точно на тези? Защото това са едни области, в които почти няма движение на населението. Какво се случи с това население в тези области, че разходът за болнична помощ е скочил два пъти? Пациентите са едни и същи, физическите лица са едни и същи, броят на хоспитализациите е скочил няколко пъти. Очакваният брой на хоспитализациите към края на 2013 г. ще бъде около 1 900 000.
Позволих си да си направя справка от последния доклад на Световната банка, в който има много ценни неща и те могат да бъдат ползвани много бързо в следващата година. Двадесет процента от пациентите в болниците могат да се лекуват в извънболничната помощ, тоест, всеки пети. Това са около 350 000 хоспитализации, което прави 245 000 000 лв. Четиридесет и девет от клиничните пътеки спокойно се работят в извънболничната помощ. Отново казвам, данните не са мои, това е от доклада на Световната банка. Тринадесет процента от населението престоява поне един път годишно в болница, а 30 процента – повече от веднъж годишно.
На една пресконференция си спомням, че ви дадох данни колко хиляди пациенти, колко хиляди хоспитализации имаме повече от 3 – 4 – 5 – 6 пъти за полугодие. Една четвърт от пациентите, преминали през една болница, след това ги намираме във втора болница. Експертите задават въпроса какво правим с първата болница? Дава ли тя качество, след като пациентът е отишъл за същото заболяване на друго ниво?
Всичко това води до консумация на средства за поддържане на персонал. Още една цифра ще кажа. Много е интересен докладът, съветвам ви да го прочетете. Мисля, че голяма част са го чели вече.
Трите най-големи болници в България изписват на ден по 95 пациента. Последните 103 болници изписват по 5 пациенти на ден.
В държавите от Европа, където имаме консолидирани здравни услуги, минималният брой на пациентите, които се изписват на ден, са 13.
Мисля, че когато си отговорим на всички тези въпроси и оптимизираме дейността, ще се освободи един достатъчен ресурс и с предложенията, които даде доктор Иванов, ще имаме една добре финансирана система.
А що се отнася до мерките, които ще вземем за следващата година, ние няма да направим нищо повече от това, което е разписано като правомощия. Става въпрос за мерки, по-точно правила по сключване на договорите. Всичко, което ни позволява рамковият договор и всички правила, по които касата се старае да работи, но този път обещавам, че ще си свършим работата. Няма да има дадени дипломи, които да работят вместо лекаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Иванов има думата за отношение към току-що изложеното от доктор Тодорова.
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз ще изкажа отношение по повод на примера, който дадохте, тъй като аз доста време съм посветил да се занимавам с болниците, с разходите на болниците, с управлението на болниците.
Доктор Тодорова, Вие сте абсолютно права за размера на парите, които дадохте с малката болница. Аз съм правил анализ върху малките и големите лечебни заведения по повод нарастването от 6 млн. лв. до 13 млн. лв. на бюджета им.
Искам да споделя, че за времето, което Вие разглеждате, броят на медикаментите, които се разходват, трябва да се гледа тук на хората, които не са запознати в детайли с финансите на едно болнично заведение и за тях искам да кажа, че за това време, първо, лекарствата са повишени през тези години и то някои с пъти. Второ, разходите за издръжката на болницата са се качили с пъти.
И нещо, което е много важно, Вие казахте, че в тези малки общини няма движение на хора. Абсолютно права сте. Но там поради възрастовата граница на хората, които живеят, с всяка година, както се сещате, се изискват повече хоспитализации и повече средства.
А що се отнася до това, което казахте за болниците, аз винаги съм застъпвал тезата именно за нивото на компетентност на дадена болница, за да няма така наречения пинг-понг на пациентите, които се прехвърлят от малките, взимат клиничната пътека на едно лечебно заведение и отиват в друго лечебно заведение, тъй като те нямат нивото на компетенция.
И тук пак ще опрем до това дали и до каква степен лечебните заведения са ефективни във всяко населено място. Ще се върнем пак до тази тема, която разглеждахме във всички тези години – дали необходимостта от много лечебни заведения носи добра медицинска услуга на пациента или не е ли по-добре пациентът да отиде в онова лечебно заведение, където от началото до края ще бъде излекуван.
Мисля, че тук пак говорим за някакъв диалог, а именно за намиране именно на решение на проблема пациентите да отиват на мястото, където има нужната компетенция и ниво на квалификация, за да може, примерно, парите, разходвани за него, да отидат в едно лечебно заведение, а да не се ходи от едно, на второ, а вие знаете много добре – има такава статистика – за брой на пациентите, преминали през няколко лечебни заведения в рамките примерно дори на един месец.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, доктор Добрев, с препоръка все пак да не се преповтаряте, защото правите повторно изказвания, както беше в случая.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз искам да благодаря на доктор Тодорова за отговора. Да, убеден съм, че едно от нещата, които трябва да следваме, това е препоръката на Световната банка – болница, която изписва по-малко от 13 пациента на ден, е неефективна. Трябва да се върнем към вертикалната колаборация между болниците и наистина болниците с малък обем дейност да станат клонове, филиали на големи болници или разширени медицински центрове. Но въпреки всичко се опасявам, че проблемът не е единствено в реформа на болничната помощ. Намаляването на обем дейност и разходваните средства в болничната помощ е неразривно свързано с усъвършенстване на доболничната помощ, с усъвършенстване на спешната помощ и на денонощното разположение на лекари за медицински консултации, несвързано със спешната помощ.
Аз съм радетел на развитието на домашния стационар, както и на швейцарската програма за хора с хронични заболявания, в напреднала възраст, инвалидизирани, което ще спести много на болничната помощ. Но не съм убеден дали това е приложимо в близките месеци.
Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз. Имаме ангажимент да разгледаме отново тази швейцарска програма и да видим докъде са стигнали. Подкрепяме, че това е важна мярка за грижата в домашни условия.
Има ли други желаещи, уважаеми колеги?
ДАРИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз имам един въпрос, който искам да поставя. Планирани ли са средства за лечение в чужбина според Директива 211/24/Европейския съюз, за която скоро ще влезе законопроектът в Народното събрание. Има ли средства за лечение за трансгранично здравно обслужване, понеже смятам, че ще има някои пътеки, по които ще има интерес хората да се лекуват по тях в чужбина, които пътеки са надценени. Всички ги знаем кои са. Планирани ли са тези средства? От болничното финансиране ли ще бъдат и по какъв начин ще се заплащат на пациентите?
Относно примерно болниците в малките градове, понеже виждам и доктор Милев, който е кмет на нашата община – Търговище – да, има движение на хора, доктор Тодорова. Търговище има добра промишленост в момента. Идват много хора от малките общини, които работят при нас. От друга гледна точка може би трябва да се видят и болниците в околните общини – в Попово и в Омуртаг – с колко са намалели средствата за тези болници и тогава да се говори по този начин.
Така че трябва да се гледат по-всеобхватно нещата, а не само да се опитват да се дисциплинират договорните партньори.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля, госпожо Тодорова, да отговорите на въпросите на господин Дарин Димитров. Заповядайте, доктор Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Ако ми позволите, ще започна отзад напред. И болницата в Омуртаг, и болницата в Попово са си качили бюджетите. Искате ли да Ви ги прочета? От 1 500 000 лв. на 1 800 000 лв. за Омуртаг, и от 690 000 лв. на 713 000 за болницата в Попово, което, да речем, е незначително. Това, което ви прочетох, е за две съседни години.
В параграфа „други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ”, където са заделени 58 млн. лв., там са и парите за българските граждани, които ще се лекуват в чужбина.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Тодорова.
Уважаеми колеги и гости, позволете ми да поздравя един рожденик, който днес е сред нас – госпожа Милка Христова - днес точно има рожден ден. Пожелаваме й да е здрава, търпелива и много успехи.
МИЛКА ХРИСТОВА: Благодаря за поздравленията.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други желаещи за изказвания? Заповядайте, господин представител на Българска стопанска камара.
ГРИГОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, казвам се Григор Димитров, Българска стопанска камара.
Преди да започна моето изказване искам все пак да благодаря на доктор Тодорова за данните, които изнесе от доклада на Световната банка, защото аз се бях подготвил по тази тема - ефективност на здравеопазването.
Но преди да пристъпя към изказването, ще започна с това, че Българската стопанска камара не подкрепя този бюджет. Преди да изложа мотивите защо не подкрепяме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ние трябва да си признаем поне в тази комисия, че да се стигне до това положение на здравната каса, има натрупани много и дълбоки деформации от предните години. Аз ще спомена няколко от тях.
Първо, източиха се много средства от здравната каса. Българският бизнес непрекъснато пита къде са тези пари. Казват, че са във фискалния резерв. Ние многократно искахме отчет от министъра на здравеопазването как се изразходваха 340 млн. лв., такъв отчет не беше даден. Призовавам Комисията по здравеопазването, ако може, да направи нещо за това.
След това 100 млн. лв. се отклониха, 50 млн. лв., разбира се, бяха разходвани и затова нямаме отчет. Това са публични средства. Искам само да припомня, че бюджетът на здравната каса се формира 67 на сто от осигурителни вноски, останалата част – от бюджета, въпреки че по същество Националната здравноосигурителна каса е одържавена изцяло.
Аз съм бил две години член на Надзорния съвет на касата и знам какво е положението вътре в касата.
Освен това НАП не си изпълнява своите задължения за събиране на вноските. Това е нашето категорично становище. Има над 1 млрд. лв. несъбрани осигурителни вноски. Те не си вършат изобщо работа, въпреки че им се плаща за това – 0,2 на сто от всяка вноска НАП си прибира затова, че върши тази работа. Това е уредено със закон.
Разбира се, не на последно място – изключителната некоректност на държавата по отношение на размера на вноските, които прави. Нормално ли е – аз съм работил в болница, знам какво е положението – нормално ли е за едно лечение да се плаща 16 лв. на месец? Това са 200 лв. на година. Нормално ли е за един пенсионер да се плаща 270 лв. на година?
Когато бях в здравната каса, помолих да направят сметки и се оказва, че повече от 70 на сто от бюджета на здравната каса се разходва за групата 0 - 18 и над 65 години. Тоест, получава се един парадокс, че 1/3 от осигурените лица издържат 2/3 от осигурените лица. Е, при това, какъвто и бюджет да се прави, ако това продължава, нищо няма да се получи.
Затова ние сме категорични, че държавата в последните години се е оттеглила от управлението на здравеопазването, нейният принос е най-малък. Една проста сметка само правя. От отклонените средства, които са направени в размер на около 1 900 млн. лв., по същество две години държавата не си е правила вноската, която трябва да направи за осигурените лица.
И накрая, искам да кажа, че липсва прозрачност при управлението на средствата от здравната каса. Когато разглеждаме т. 3 от дневния ред и предложенията, ще ви кажа, че с предложенията, които се правят, това ще продължи и задълбочи.
Мотивите за нашето становище за този бюджет са следните. Първо, очевидно е, че имаме дефицит. Второ, не отчитаме в дефицита задължението на болниците. Откъде ще вземат тези пари болниците, за да си платят задълженията, които по наши груби сметки – министърът е тук, може би ще ме коригира – са не по-малко от 300 млн. лв. Толкова са задълженията на болниците.
РЕПЛИКА: Повече са.
ГРИГОР ДИМИТРОВ: Добре, дай, Боже, да не са повече, но са повече. Откъде ще се вземат тези пари? Никой не говори за това.
Имаме около 1 милион души здравно неосигурени лица.
РЕПЛИКА: Повече са.
ГРИГОР ДИМИТРОВ: Аз не споря, тъй като има различни версии. Но каквато и да е цифрата, цифрата е огромна. Какво се получава? В здравните заведения постъпват за лечение здравно неосигурени лица. Шефовете на болниците са принудени да ги лекуват и с тези пари, които разходват, ощетяват здравноосигурените лица. Ние, като хора, които внасяме средства в касата, не можем да се съгласим с това положение. Миналата година, в предишния бюджет имаше предвидени 3 млн. лв. от Министерството на труда и социалната политика за здравно неосигурени лица. Не искам да смятам колко се пада на човек на месец. С това нещо ние не можем да се съгласим.
И няколко практически неща, които искам да кажа. Защо трябва да пишем и да приемаме бюджет и да записваме в него цифри, които няма да станат? Всички знаете, че няма да харчим 840 млн. лв. за здравната помощ. Но ще го запишем и вие ще го гласувате. Кому обслужваме тук с това нещо? Лъжем българския народ. Защо записваме тази цифра 840 млн. лв. Тя ще бъде над 1 милиард, милиард и двеста. Това ще бъде реално отчетената.
Говоря за болниците. Всички знаем, че е така.
Второ, защо записваме, че има резерв. Няма резерв. Няма резерв в Националната здравноосигурителна каса. Има пари, които ще попълнят дефицита, който ние знаем, че го има. А истински резерв, както казваме, по същество няма и доктор Тодорова – моите уважения към нея – управлява – да не казвам думата – обрания отвсякъде бостан. Тя няма резерв. Ако се случи, не дай си, Боже, нещо, тя няма пари откъде да ги вземе. Защото тези 260 млн. лв. предварително са, както казваме ние, наместени където трябва да бъдат.
И накрая искам да кажа няколко думи. И все пак, когато се прави един бюджет на една фирма – такава е и нашата работа – се гледат най-малко три неща. Първо, да се анализира входа на системата. Ние говорим само за разхода, но не обръщаме внимание на входа на системата. Гледа ли си НАП работата? Законодателят е решил, че като си платиш 600 лв. и 37 лв., ти се възстановяват правата.
Правиш си една операция за 10 000 лв., излизаш и отново си тук. Вие, законодателите сте решили да има такъв сив сектор в здравеопазването. Не говоря за това, че имаме и други дупки в системата. Тези дупки трябва да се запушат, за да имаме приходна част.
Аз ви моля на вашите заседания не гледайте само разходната част, понеже тук са само лекари. Гледайте и приходната част – какво влиза в този бюджет.
Вторият момент – да се направи анализ на самата система. Доктор Тодорова с данните, които изнесе от Световната банка, са красноречиви. И ние, бизнесът смятаме, че тази система не се управлява ефективно. И отново казвам – да не търсим вината в болничната помощ. Това, което се случва в болничната помощ, е следствие на деформация в самата система. Тя трябва да се формира изцяло, не само болничната. Защото всички знаят, че здравно неосигурените лица отиват при спешната помощ и се лекуват там. Всичко онова, което не вършат джипитата, които са, общо взето, регистратори, отива в болничната помощ и там се харчат много пари.
На трето място, което никъде го няма, и в мотивите го няма. Какъв ще е ефектът от тези милиарди, които се дават? Какъв ще бъде ефектът? Какво ще стане? В бизнеса има едно правило. Давам ти тези пари и искам нещо да направиш. Като не го направиш, заминаваш си. Жестоки правила. Какво ще стане, като се дадат 2 млрд. 800 млн. лв.? Какво ще стане в България? Ще се подобри ли здравеопазването, ще се влоши ли? Някой да носи отговорност за това, че се дават тези пари от хората добросъвестно? Кой си е свършил работата за това? Ако не си я свършил този, който трябва, да си отива. Да дойде този, който ще свърши работа.
В края на краищата най-лесно се харчат обществени средства, защото в последна сметка не са от джоба.
Извинявайте, това беше моето изказване – малко по-емоционално, но ние не можем да не се тревожим за това. Аз самият от много години – не казвам колко – се занимавам с тази система и виждам, че всяка година тя затъва все повече и повече? Докъде? Знаете българското откритие – няма дъно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше гласът на българския бизнес. Имаше въпроси.
Госпожо министър, можете ли сега да кажете къде са 1,4 млрд. лв. Имаше такъв въпрос и за още 360 млн. лв. или някой друг път ще ни дадете отговор на този въпрос.
За въпрос има думата госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! В тази връзка, тъй като има и представители на Министерството на финансите, аз мисля, че те биха отговорили далеч по-екзактно на този въпрос. Справката, която на нас като Комисия по здравеопазването през 2011 г. ни е представена, че тези 1,4 млрд. лв. са във фискалния резерв.
По-скоро въпросът ми е към Министерството на финансите и се присъединявам към въпроса дали твърдението, че са там, е все още налично и актуално или вече е някакво друго?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Кой желае да отговори? Министерството на финансите има ли отговор на този въпрос? Търсят се едни 1,4 млрд. лв. и още освен тях.
Заповядайте, госпожо Спасова.
РОСИЦА СПАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Росица Спасова и съм експерт от Министерството на финансите, Дирекция „Държавни разходи”.
По отношение на сумата от 1,4 млрд. лв., който не 2012, а 2010 г. се случи това нещо, мога да дам само обяснение, че прехвърлянето на средствата към фискалния резерв не може да се води, че тези средства по принцип са част от фискалния резерв. Остатъците по сметките на всички бюджетни организации, на принципа на единната сметка, са част от фискалния резерв.
А промените във фискалния резерв и техният резерв е една друга тема.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това е една друга тема. Може би трябва да направим специално заседание за това.
Има ли други изказвания от народните представители, защото ще вървим към финализиране на разискванията по първа точка.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо министър, господин подуправител на Националната здравноосигурителна каса, гости! Аз наистина очаквах да чуя пламенна защита на този бюджет от някои от управляващите в момента, защото аз като самокритичен човек, лекар, потенциален пациент очаквах много повече. Наистина не сте се поучили нито от нашите грешки, нито от вашия натрупан опит в годините, защото сте имали отношение към системата и преди.
Този бюджет предполага само подменени обещания и всички критики, които сме чули тук, в тази зала, и които сме приемали, за съжаление някъде сме били ограничени отново от финансовите разчети, кризата и разбирането на всички, че здравеопазването като социална сфера е елемент на икономиката на страната и реалностите са такива, каквито са, все пак нито една от тези отправени критики не намира отражение и решение в този бюджет.
Беше изказано мнение, че здравеопазването е приоритет в следващата бюджетна година. А така очертаната политика запазва статуквото и задълбочава проблемите. Наистина основно проблемите в системата на здравеопазването касаят реализацията на дейностите и заплащането им в болничната помощ. Те се натрупаха там във времето и поради това, че наистина начинът на разплащане, който в годините остана – клиничната пътека – и дисбалансът между клиничните пътеки се задълбочи. По този начин болниците осигуряват достатъчно средства, за да се финансират чрез свръхоборот. Това е нещо, на което и ние не намерихме решение, но не виждам и стъпки в положителна посока тук, в този бюджет.
Ако бъдем достатъчно честни, ще признаем, че и проблемите в бюджет за тази година се получиха именно от факта, че така отричаните от вас лимити и прогнозните бюджети в рамките на тази година не бяха стриктно спазвани. На лечебните заведения се заплащаше цялата извършена дейност. Вие направихте заявление, че ще премахнете лимитите и ще търсите по-ефективен начин за разплащане с лечебните заведения за болнична помощ. Какъв е този начин, за нас остава неясно, а липсата на прозрачност и яснота създава дълбоки съмнения и ние наистина искаме всичко, което ще се случи в системата, да се съдържа в този бюджет. Защото, изказвате едни намерения, а реалностите и цифрите говорят съвсем различни неща.
Факт е, че трябва да се контролира ефективността на лечебните заведения за болнична помощ. Но е и факт, че с ниската цена на единица продукт – клинична пътека, тези лечебни заведения не могат да се финансират достатъчно ефективно и много от болниците трупат задължения.
Тоест, трябва да се пристъпи към балансирано остойностяване на дейностите в болничната помощ. Това няма как да се случи през следващата година при тези орязани средства.
Ние вече правихме вариант на бюджет – признавам – в който бяхме намалили средствата, като си мислихме, че по този начин ще затегнем коланите и лечебните заведения сами ще намерят начин да бъдат по-ефективни. Не може да се очаква това, уверявам ви. Затова тези 200 млн. лв., които сте предвидили в по-малко за следващата година, плюс планирания дефицит за тази година, ще доведат до много по-сериозна стегнация и сега даже в тази година обещанието, че ще платите само 80 процента за следващите месеци, аз съм сигурна, че ще генерира повече хоспитализации и отново ще имате затруднения и дефицитът ще скочи много повече, защото вие не казвате 80 процента от какво ще платите.
Другото ми притеснение е, че думата „прогнозни” е отпаднала от проекта за бюджет на касата. Тук виждаме едни договори и изпълнители на болнична медицинска помощ, които определят стойности, без никакво определение. Това твърдо лимитиране ли означава? Защото в подобен случай наистина е абсолютен нонсенс с това, което заявихте първоначално за отпадане и борба с лимитите.
Трябва да е ясно на лечебните заведения за болнична помощ какво могат да очакват пред следващата една година, защото все пак наистина този бюджет се прави от гледна точка на това да се планират разходите. Паралелно с него, за да се направи някакво планиране на разходите, трябва да имаме яснота и по националната здравна карта. Прави се някаква национална здравна карта, отново неясно от кого, неясно по каква методика и ние наистина не можем да преценим какво сте предвидили като решение за болничното обслужване на населението по региони.
Аз съм сериозно притеснена от нещата, които казвате тук, защото наистина проблемът с малките болници и тяхната неефективност е сериозен, но и проблемът с достъпа на хората също е много сериозен. Категорично трябва да се търсят решения, които да променят този баланс. В местата, където има повече лечебни заведения, да се разчита на конкуренцията, защото основният принцип, който не бива да се променя, е пациентът да има избор и парите да вървят след пациента. Защото това е в основата на солидарността и на Закона за здравното осигуряване.
Оттук нататък държавата трябва наистина да търси помощ за лечебните заведения, които са в затруднено положение. Аз разчитам, че това ще се случи, защото това беше друго ваше заявление. В този смисъл наистина достъпът да бъде гарантиран, но достъпът да бъде не само до най-близкото лечебно заведение, но да бъде гарантиран и достъпът до качество.
Приоритет за профилактика в този бюджет не виждам категорично, защото средствата само за специализирана медицинска помощ са малко увеличени. Всички други параметри, които касаят извънболничната помощ, остават на същите нива. Неясни са пакетите, по които ще се работи. Броят и дейностите по медикодиагностична дейност остават същите. Тоест, пациентите няма да могат да бъдат достатъчно изследвани в извънболничната помощ. Как това ще се отрази на болницата на всички е ясно, защото много често при липса на достатъчно регулативни стандарти в извънболничната помощ се стига до хоспитализации и отново се завъртаме в един омагьосан кръг.
Аз наистина смятам, че този бюджет не бива да бъде подкрепен, защото той само затвърждава статуквото и проблемите. По никакъв начин не дава решения и не отговоря на големите заявки, които бяха направени предварително, с поемането на това управление.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Дариткова.
Има ли други желаещи за изказвания от народните представители?
Доц. Баташки, заповядайте.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, госпожо управител на Националната здравноосигурителна каса, дами и господа.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Вече госпожа Тодорова е в Комисията по бюджет и финанси, тук е заместник-управителят. Това – за уточнение.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Благодаря. Скъпи гости, днес чух тези, които просто са несъстоятелни във вида си, в който се представят, защото, първо, не можем да не приемем бюджет. Аз не знам с каква сила и с какъв тласък на волята трябва да изразим нашето становище за това, че ние трябва да приемем тежкия бюджет, който ни предстои. Не можем да минем без него.
Аз твърдя и винаги съм го твърдял, че системата търпи не 200, а 400 млн. надолу, ако се управляват правилно парите, които се дават в нея. Твърдя, че единствената организация в България, която изразходва ресурса си без да провежда конкурси или някакъв вид търгове за осъвременяване на дадените разходи по дадени пътеки, е касата. Националната здравноосигурителна каса по презумпция разходва средства, които няколко милиардера в България с бели престилки или нещо друго решават да бъдат изхарчени тези пари.
Много пъти съм го подчертавал и сега ще го кажа, въпреки че веднага предизвиквам реакцията на колегите от Българския лекарски съюз и на всички високо ангажирани личности в здравеопазването. Ако се намери начин да се регулират парите в трите степени на компетентност и се обявяват конкурси за всяка една пътека, защото се знае, че всяко едно лечебно заведение, уважаващо себе си, си е разработило собствени алгоритми, и ако дадем максимална стойност на пътеката, за която се състезават определен вид компетентности, то можем да достигнем до нива, с които касата да сключи договор за най-ниското ниво на компетентност.
Не се клатете и не се смейте, защото, ако това не го направим, ще харчим по 200 млн. лв. повече всяка година, защото няколко души в бели престилки не могат да бъдат озаптени да харчат повече.
Аз твърдя, че ако ние направим това не днес, днес ние трябва да си свършим работата и да си приемем бюджета, а по-нататък касата и министерството, естествено, което е отговорно за цялостната ни политика, заедно със съсловните организации да седнат и да помислят има ли резон в такъв опит за разходване на парите в здравната ни система. В противен случай ще имаме девет различни цени на онколекарства в девет различни болници. Ще имаме 100 пъти променени подходи и увеличаване на пациентооборота.
Само ви казвам един пример и спирам. Окръжна болница – Пловдив, през 1996 г. беше излекувала 26 000 пациента за сумата от 3 млн. лв. или милион и половина марки тогава. Сега тази болница лекува 25 000 пациента за 16 млн. лв. Махам причините, които са довели до тези разлики – осем пъти по-големи разлики, които вие всички виждате. Има и обективни, но повечето са субективни причини. Перфекционизмът на нашия брат - лекаря трябва да бъде поставен под хладния меч на здравния мениджър, за да може разумната достатъчност да ни ръководи в нашите действия.
Последно и свършвам. Холандия, която по отношение на територия, на население и по много други показатели е равна на нас. Ние създадохме една блудкавина между Бисмарговата система на събиране на средствата и Англосаксонската система на харчене и затова се докарахме дотук още преди 12 години.
Но трябва да ви кажа, че в Холандия няма държавна болница, освен една милитаристична. Всичко друго е частно. Двадесет и осем милиарда евро е бюджетът на Холандия за здравеопазването, а заплатите са сами три пъти по-високи. Няма какво да говорим.
Нека да си стягаме каишите и да си приемем бюджета и да вървим напред, след като тези три организации – министерството, касата и Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, и Българският фармацевтичен съюз седнат и изработят нова методика на разходване на здравния ни ресурс.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше мнението на доц. Баташки.
Имате думата за реплика. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми доц. Баташки, аз наистина се опитах да проследя Вашите идеи по отношение на повишаване ефективността на българското здравеопазване. Но малко съм объркана.
Но все пак в никакъв случай вината за несъвършенствата на системата не трябва да се прехвърля върху лекарите и смятам, че тук ще се съгласите с мен, защото голямата политика се прави тук. Всичко останало е лечебно изкуство и там колегите трябва да бъдат свободни да го практикуват съобразно опита, професионализма и това, което са поели като ангажимент – Хипократовата клетва.
Оттук нататък тази каша от нива на компетентност, ефективно харчене на средства, стягане на колани, конкурси за пътеки и други такива термини наистина ме притеснява, защото ние тук виждаме една бюджетна рамка, която не дава никакви такива идеи. Това е нашето притеснение.
Не искаме да подкрепим този бюджет, защото вие в идеите си в това управляващо мнозинство сте изключително разнопосочни и еклектични и не знаем какво ще се случи в следващите месеци. С този бюджет, при тази организация на здравеопазването дефицитът е гарантиран. Ако дадете полети на вашите идеи, смятам, че ситуацията ще стане още по-драматична и трагична.
Все пак да кажа, че виждам нещо позитивно в този бюджет, което не бях отразила в моето изказване – че приходите от глоби и санкции могат да се разпределят от Надзорния съвет на касата. Това го нямаше досега, което означава все пак, че средствата, които са получили изпълнителите на медицинска помощ от здравноосигурителните вноски ще се върнат отново в касата. Надявам се това да не бъде стимул пък да се увеличат тези приходи, за да може да се закрепи бюджетът на касата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше реплика.
Има ли други реплики?
Заповядайте за дуплика, доц. Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Благодаря на колежката. Аз смятам, че наистина има много да говорим в обществото, за да наложим такъв тип поведение, каквото предложих. Позволих си го може би от невъздържаност и волност да го предложа. Но въпросът е, че ние наистина, ако не седнем да си разделим функциите и да ги носим като отговорности – пациент, лекар и финансираща организация, има едно уравнение, което сега не искам да го коментирам тук, ние ще пострадаме като общество и ще продължим да влизаме в бездънната яма, която вие всички знаете.
Господин Дянков е един гениален министър на финансите, който успя да изработи схемата на нищо неподозиращите и нищо незначещите последни два месеца от годината – лош пример давам, но той е гениален като такъв, който успя да излъже българското общество в продължение на четири години и тези пари, които не фигурираха там и не му правеха дефицита, си се даваха, въпреки че той ги отчиташе за всяка следваща година. Само че за 2014 г. го няма и не може да ги отчете. Но аз смятам, че нашите финансисти не са на по-ниско ниво от него и ще го направят.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други желаещи или да се насочваме към приключване на дискусията?
Доктор Кърджалиев има думата и след него – доктор Райчинов.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, скъпи колеги! Без претенции да обобщавам този дебат, но и провокиран от доц. Баташки, искам няколко изречения да кажа.
Постепенно, убедени по един или друг начин, убедени в едно или последващо време стигаме като че ли всички до становището, че дори бюджетът да е не 2,9 млрд. лв., а 29 млрд. лв., вложен в тази система, на тази почва, той става като гъба, като сито, тази система е като подвижни пясъци и поглъща всичко, което влиза в нея, че и пита за още.
Генералният извод – за мен поне – от този дебат е, че трябва и генерална концепция, генерални изводи. Според мен и политическата сила, която представляваме, особено в последните седмици станаха няколко факти, на които трябва да насочим в бъдеще поне нашето внимание.
На първо място, естествено това е редуциране влиянието на този одържавен монополен орган, наречен Националната здравноосигурителна каса. На второ място, най-сетне може би трябва да има унифицирана информационна система – електронно здравеопазване. На трето място, човешкият акцент, говоря за експертния ресурс в здравеопазването в лицето на средния и най-вече – висшия персонал. На следващо място, една ясна и професионална национална стратегия за обозримо бъдеще, не за месец, два, за година, две. И не на последно място по важност – връщането на доверието в тази здравноосигурителна система, защото всички знаем, че само 1,4 млн. от хората си плащат осигуровките.
За съжаление ресурс за постигане на всички тези цели няма. Заради това приемаме този бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! С няколко думи ще се опитам да кажа становището ни.
Първо, по отношение на доклада на Световната банка. Той не ни казва абсолютно нищо ново. Мога да ви представя документи, презентации и т.н. на Българския лекарски съюз преди повече от шест – седем години, които дават абсолютно същите данни и изводи. Не знам защо ни трябваше Световната банка да ни го каже, че може би да го чуем. Обаче няма никаква реакция в ръста на доболничната помощ, защото, за да се отдели болнична от доболнична, това означава специализирана доболнична медицинска помощ плюс хоспис. Хосписи практически няма, защото няма финансиране. Само по-богати хора могат да си позволят да ползват хосписи в България. А тях ги няма. Как да стане отмяната?
Второ, специализираната помощ. Последните шест години ръстът на нарастване е между 3 и 5 процента. Какви инвестиции да се направят там, как да се купи поне един нов рентген в едно ДКЦ, че то да отмени болничната помощ? Няма как. С такъв ръст няма как. И в тазгодишния бюджет – аз не случайно казах – пак няма нищо заложено като ръст в доболничната помощ.
Трето, болничната помощ – преразходи, злоупотреби, не знам какво. Но чуйте фактите. Преразходът в болнична помощ – тоест, надвишените средства от хоспитализации независимо от техния брой е 60 млн. при влезли не знам колко нови дейности, които ги нямаше в предходната година. Оттам идва най-вече дефицитът и на практика огромният дефицит е от лекарствата. И това защо не се казва? Там липсва контрол. Да, злоупотребят лекарите в болницата – пет пътеки вкарали, изкарали, няма като сума да формира това, което прави на ден разходът за лекарства. Там няма никаква регулация и никакъв контрол. Казвам го съвсем отговорно.
Така че, дайте да не упрекваме болниците и техните мениджъри. А ръстът в болниците, за които касата спомена, аз познавам добре и трите болници. Наистина след смяната там на ръководствата и значително по-добрия мениджмънт влязоха много нови дейности и това трябва да се отчете. За тези години болницата в Хасково мисля, че поне с 30 процента вдигна вида и обема на дейностите, защото привлякоха и специалисти, каквито преди това там нямаше. Болницата беше почти на изчезване. Просто тръгна. Същото е в Търговище, доктор Светулков.
Каквото и да говорим тук, без електронната карта и без бърза и спешна реформа в спешната помощ, нито контрол, нито координация в системата може да има.
Във връзка с това ще направя едно предложение. Надявам се да стане предложение на някоя от партийните групи. Става въпрос за всички, които държавата осигурява, но са работещи – държавна администрация, военни, полиция – да не изреждам всички групи. Вноските да си плащат те самите, както е за всички останали работещи в Република България. Аз си плащам, ще си плаща и държавният чиновник.
Ако това се случи, тогава държавата може да плаща за останалите групи – ученици, затворници и т.н., ще има достатъчно средства да плаща пълния размер на вноската. Това е едно много простичко предложение. Наистина трябва да има равенство в страната, без значение какво работиш.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Райчинов.
Госпожо Атанасова, имате думата за изказване.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа! Ще бъда съвсем кратка в своето изказване, тъй като считам, че всички, които традиционно вземат отношение, когато се обсъжда бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата година и държавния бюджет, бяха достатъчно изчерпателни. От становищата на всички стана ясно, че никой не подкрепя проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса от институциите, които представлява, и неправителствения сектор.
Стана ясно, че отново се заговори за затягане на колани, че Симеон Дянков се обяви за гениален, въпреки говоренето в продължение на четири години колко вреден беше той за системата на здравеопазването. И това се опроверга и то дори от партиен другар – социалист.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Може би беше метафора все пак, но ще го дискутираме друг път.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Стана ясно, че и за пореден път Световната банка е констатирала неща, които са добре известни и то са добре известни на всяко едно правителство, на всеки един министър на здравеопазването, на всеки един управител на здравна каса или всеки министър на финансите.
Стана ясно, че парите от здравни вноски на българските граждани не са откраднати. Стана ясно, че и разходите за хоспитализации са се повишили в някои райони и в някои болници, но не стана ясно каква ще бъде политиката. И тук няма да е нужно да отговаря нито министърът на здравеопазването, нито управителят на Националната здравноосигурителна каса, по отношение на приходите, защото все още считам, че най-сериозният проблем по отношение на това каква разходна част ще има в касата, се дължи на липсата на достатъчна събираемост от страна на Националната агенция по приходите и вече българските граждани, които не се осигуряват, по данни на финансовия министър са 2 037 000 човека. Това е дадено в официална справка от министъра на финансите от миналата седмица.
Аз в заключение бих искала да задам само един въпрос към министър Андреева и към доктор Генев. И двамата миналата година бяха директори на лечебни заведения. Много пъти сме водили дебата, особено с доктор Генев за финансиране на общинските болници. И миналата година, когато ние предложихме да има допълнителни средства за тях, той ми благодари. Надявам се, че сега ще има поводи директори на общински болници да благодарят на министър Андреева.
Но въпросът ми е следният. Ако вие не стояхте в дъното в онзи край, а бяхте сред гостите и бяхте все още директори на болниците, щяхте ли да подкрепите този бюджет?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на госпожа Атанасова.
Има вече предложение да преминем към гласуване.
Но преди това има ли реплики към изказването на госпожа Атанасова?
Заповядайте, доц. Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Понеже за зла участ бях някакъв нещастен директор на една малка болничка от 250 легла, всяка година съм подписвал договора с касата, без да се замислям за това какво ще направя, след като подпиша този договор.
И понеже прозрачността на моя велик учител във финансите – Дянков – ми стана ясна още на първата година, аз не се страхувах и подписвах договорите като управител.
Трябва да ви кажа, че и сега колегите – не искам да ги стимулирам – ще подпишат договорите и ще намерят по-добрия вариант за менажиране. Аз вярвам в тях.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше реплика.
Имате думата за дуплика, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доц. Баташки, истински се надявам лекарските екипи от една университетска болница да не са били нещастни при Вашето управление и служителите, и лекарските екипи от МВР – болница, за в бъдеще да не бъдат нещастни.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За щастието и нещастието ще говорим друг път. Този разговор започва да заприличва на дежа вю всяка година по това време. Обаче, госпожо министър, виждам, че искате да отговорите на въпроса.
Аз имам още два конкретни въпроса, за да се възползвате и заедно да отговорите. Това е нещо, на което не получихме отговор въпреки широката дискусия по всички проблеми на здравеопазването.
Възможна ли е актуализация на бюджета за 2013 г. като вариант?
На второ място, има ли вероятност част от дейностите – осем на брой – които през последните три – четири години бяха прехвърлени към касата, освен инвитрото, да говорим за връщане в рамките на бюджет 2014 г. към Министерството на здравеопазването?
Това са моите въпроси.
А за баланса пари – контрол и други неща, беше казано много. За мен много пъти ключовата дума всъщност тук днес е контрол и нищо повече.
Заповядайте, госпожо министър Андреева.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като се повдигна темата за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., аз само ще припомня, че когато директорите на болниците подписваха договорите си за бюджета през пролетта, реакцията беше много остра на всички директори на лечебни заведения. Тогава, инициирани от „Пирогов”, всички подписахме едно писмо, в което изразихме много остро реакцията за това, че за месеците октомври и ноември имаше реално нулеви дейности и нулеви бюджети за тях.
Понеже беше повдигнат въпроса и за нашите болници, може би доктор Генов е благодарил, но аз ще кажа, че за болница „Шейново” за октомври и ноември имаше нули за раждания, нещо, което беше абсолютно неприемливо. То е абсурдно.
Така че този разговор е много дълъг. Той отново ще мине в тази полемика да обясняваме кой повече е сгрешил. Факт е, че бюджетът за 2014 г. е направен за цялата година, а не за 10 месеца. Също така е факт, че при нулеви бюджети за някои клинични пътеки в лечебни заведения в момента касата ще разплати 80 процента, а през януари месец ще доплати до 100 процента дейността.
Също така е факт, че макар и разписали с нули договори, директорите на болниците ще получат заплащане дори за дейност, която е надлимитна, така наречена. Тоест, повече от 100 процента изработено. В този смисъл аз мисля, че в момента въобще разговора за лимитите е абсолютно безсмислен, защото практически се изплаща цялата дейност. Не просто лимитираме, а нулева дейност, която в момента се плаща първо до 80, а след това до 100 процента изработеното.
Освен това искам да кажа, че за първи път в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., пак правя уговорката и съм абсолютно съгласна, че това са плуващи пясъци, и 5 млрд. лв. да е бюджетът на касата, съм сигурна, че ще бъде изразходван изцяло. По-скоро трябва да се търси и в момента върху това се работи – върху политиките, които ще доведат до по-голяма ефективност и контрол в разходването на средствата.
Всъщност след разговори и със съсловните организации, и с министъра на финансите, за първи път в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година се разписват текстове, в които се регламентира възможност до 5 процента от резерва на бюджета на касата да може да бъде освободен и разплатено с лечебните заведения по всяко време на годината, както и възможност към полугодието, след отчет за разходването на средствата и за движението по бюджета на касата, да има възможност за взимане на спешни мерки, така че в следващите шест месеца до края на годината да не стигаме до положение, в което сме в момента. Защото в края на годината е много трудно да се намират допълнителни средства и е много трудно в последните два месеца екстремно да се съберат здравни осигуровки, които не са били събрани в предходните десет.
Предполагам, че експертите от Министерството на финансите ще подкрепят всичко това.
Доктор Джафер, аз не мога да взема отношение по това възможна ли е актуализация на бюджета на касата за 2013 г. Първо, това трябва да дойде като предложение и като възможност от Министерството на финансите, след това го гласува Народното събрание. Факт е обаче, че не можем да си позволим да не разплатим дейност на лечебните заведения, защото особено по-големите лечебни заведения, с голям обем дейност наистина не могат да издържат три – четири месеца да работят при частично заплащане на дейността им.
Що се отнася до връщане на дейности в Министерството на здравеопазването, в бюджета е разписан за следващата година – това ще стане въпрос в следващата точка при бюджета на Министерството на здравеопазването – връща се дейността по репродуктивна медицина, като тези дни водим усилени разговори с министъра на финансите, пак подкрепени от съсловните организации, за това да стигнем до решение ваксините също да бъдат върнати в Министерството на здравеопазването. Аз мисля, че имаме вече разбиране, защото смятам, че това наистина е държавна политика. То е разписано в Закона за здравето и мисля, че между първо и второ четене това ще стане факт.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър. Това е добра новина. Искам да Ви уверя, че ние ще подкрепим тази стъпка за ваксините, ако я предприемете, освен за инвинтрото и връщането им там, както и ще подкрепим всички стъпки за 100-процентово заплащане на дейността на договорните партньори.
Думата последно има доктор Емил Райнов, който също заяви желание да се изкаже.
Заповядайте, доктор Райнов, за кратко изказване.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! На колегите от ГЕРБ бих припомнил една звучна българска поговорка, която гласи: блокирай моториката на свещенослужителя, за да бъде пасивна вертикалната микроединица.
Преведено на български: Вържи попа, да е мирно селото.
Понеже вие не вързахте Дянков още през 2010 г., резултатът е този. Колегите, които се изказаха, са безкрайно прави. Но вие усещате ли се, че в момента с действията, които се вършат, ние поправяме вашите грешки, които допуснахте: грешките за резерва, за да няма актуализация сега, грешките с прехвърляне на държавно делегирани дейности към касата, които сега трябва да ги връщаме отново. Нали виждате, че в момента поправяме вашите грешки.
Така че, колеги, че трябва да има контрол, че трябва да има по-добра събираемост, че трябва да видим и да прецизираме кой колко плаща на входа, защо има здравно неосигурени, че трябва да има контрол на изхода, контрол при качеството на услугите, защото – пак да го повторя – от 2005 г. досега парите са два пъти повече, пациентите са не два пъти, десет пъти по-недоволни. Какво се случва?
Колеги, този бюджет при всички положения е по-добър, тоест, бюджетът за 2014 г. е по-добър от бюджета за 2013 г. Има два буфера, които ясно се казаха. Единият е 280 млн. лв., другият е 104 млн. лв. Ние трябва да осигурим спокойствие на системата през следващата година, за да може в началото на следващата година – това го каза и доктор Кърджалиев, а и мисля, че напоследък всички узряхме за тази мисъл – в началото на следващата година, отчитайки вече опита, който имаме откакто съществува здравноосигурителния модел – не коментирам дали е положителен или отрицателен – да седнем всички заедно, с всички институции, с всички заинтересовани съсловни и пациентски организации, НПО-та и т.н., за да видим наистина какво искаме да се случи в следващите 10 - 15 години напред. Защото тази агония, доктор Иванов, казахте, че девети бюджет гласувате, но знаете, че всяка година положението е такова. Така ли е? Парите все не стигат.
Аз си спомням едни други времена, когато доктор Кехайов ми искаше оставката, защото аз не можех да му осигуря 1,5 млрд. лв. повече. И 1,5 млрд. лв. повече да имаше, пак нямаше да стигнат.
Така че, колеги, нека бъдем разумни, да подкрепим бюджета, за да може в следващата година на спокойствие – още веднъж повтарям, с всички заинтересовани лица – да видим какво бъдеще искаме за здравната система.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райнов.
За реплика заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми доктор Райнов, наистина всички сме загрижени за по-доброто бъдеще на здравната система и по демагогия и гръмки обещания не можем да ви стигнем.
Но реалностите, които ни предлагате, в никакъв случай не дават решение на нито един от проблемите, които заявихте, че ще решите. Сега тук чуваме някакви еквилибристики, че вие продължавате да се договаряте и не сте се разбрали за тези четири – пет месеца какъв бюджет ще предложите, той ще търпи някакви корекции, някакви дейности ще се връщат. Ето това ви е проблемът, че сте твърде разнопосочни като идеи, като конфигурация сте нестабилни и оттам и нещата, и решенията, които предлагате, нямат никаква дългосрочност на визията.
Аз не знам защо някой най-после не ви обясни как се правеха индивидуалните бюджети на лечебните заведения в договорите, които те сключваха с районната здравноосигурителна каса. Да, наистина в тях се предвиждаха нули за последните два месеца, защото целият бюджет за болнична помощ се разпределяше за десет месеца, а за тези два месеца се отблокираше оперативният резерв и това се е правило всяка година и всеки член на Надзорния съвет на касата можеше да ви го обясни. Моля Ви се, повече не се излагайте в публичното пространство, че не знаете какви са принципите на бюджетирането. Може би догодина ще го направите по друг начин, ще разпределите целия бюджет на 12 месеца, но от това ще паднат бюджетите на болниците и оттам проблемите ще се задълбочат още повече. И това сигурно ще стане, защото смятате да разпределите оперативния резерв още в началото на годината. Само че, така заложено в закона за бюджета, противоречи на специалния закон, защото там е записано кога се разпределя този оперативен резерв: при значителни отклонения в здравноосигурителни плащания. Тоест, ние приемаме бюджет, който предполага значителни отклонения още в началото на годината.
Всичко това е нонсенс и няма как такъв бюджет да бъде подкрепен.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше реплика.
Има ли други реплики?
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих. Имате думата.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаеми доктор Райнов, приветствам Вашето желание един път за винаги да се мине на друго мислене в здравеопазването, да се направи вече наистина реформата.
Но преди да се направи реформата няма министър на финансите, който е готов да дава пари. Затова Дянков по наше време не отваряше кесията, както се казва, и всеки да грабва и да взима от нея.
Вие с този бюджет потвърждавате тази теза. Не може левицата, социално ориентирана, 12 млрд. лв. отделя за социални дейности и да предлагате такъв бюджет. Това е направено с умисъл. Това не е от нямане на пари. Вашият финансов министър – аз съм сигурен – ви е казал: докато не се направи реформа, няма смисъл да влагаме пари в здравната система, всичко ще потъне.
Затова нека един път завинаги да не си хвърляме обвинения. Проблемът е, че не е направена реформа. Вие имате много правилни идеи за реформата, стига да я направите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, само защото сте член на Надзорния съвет.
ВИКТОР СЕРОВ: Много Ви благодаря, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Позволих си да взема отношение след Вас, за което моля да ме извините. Но то е само с желанието да направя няколко конкретни предложения. А тези конкретни предложения са свързани с това как да се изпълни, както стана ясно, неизпълнимия бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
Първо, искам да кажа, че аз се изказвам от името на работодателските организации, които са представители на бизнеса в Националната здравноосигурителна каса. В тази връзка, без да коментирам всичко, което беше казано тук, бих желал да направя следните предложения.
Ясно е, че бюджетът, който е предвиден за следващата година, е недостатъчен. Ясно е също така, че част от него – около 230 млн. лв. – ще бъдат изхарчени в самото начало на годината и това е онзи, така наречен резерв, за който ние успяхме да се преборим да отпадне като резерв в бюджета за следващата година. Ясно е също така, че има милиони българи, които се нуждаят от тази система и за които ние не трябва да забравяме. И понеже дебатът, макар и интересен, прозвуча безнадеждно – поне за мен – затова какво да се прави, бих желал да направя няколко конкретни предложения как да се излезе от ситуацията.
Първо – на тема приходи за догодина. По данни на НАП има около 250 млн. лв. декларирани, но неплатени по някаква причина здравноосигурителни вноски. Това са декларирани вноски от бизнеса, от самоосигуряващи се лица, но неплатени. Според мен с ваша санкция би трябвало да се включи като задължение на НАП да си свършат работата. Тоест, едни 250 млн. лв. биха могли да дойдат допълнително в приход на бюджета на касата за 2014 г.
Второ, има около 400 хиляди здравноосигурени лица, които също така са осигурени в доброволните здравноосигурителни фондове – сега застрахователни дружества. Моето предложение към вас е следното. Да се опитаме да намалим разхода на касата за следващата година, като насочим парите на тези именно здравноосигурени лица, които се осигуряват по линия на закона, да ги насочим в съответните застрахователни дружества с лиценза за здравна застраховка.
Защо предлагам това? Предлагам го, защото по този начин ние ще съумеем да намали разхода на касата по принцип и този разход да го прехвърлим към застрахователните дружества.
И третото ми и последно предложение, с което завършвам, е задължително да въведете така наречените прогнозни бюджети, които прогнозни бюджети да се въведат със закон и да се спазват, защото, ако те бяха спазвани през настоящата година, нямаше да стигнем до състоянието, в което се намираме сега.
Това са моите три предложения.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И ние Ви благодарим.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 10, "против"- 4, "въздържали се" - 3.
Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 302-01-35, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г., се приема на първо гласуване.




Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – първо гласуване.
Госпожо министър, заповядайте да представите законопроекта в частта за здравеопазване. Имате думата.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители, ще представя на вашето внимание проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2014 г. и актуализирана бюджетна прогноза за 2015 - 2016 г., както и информация за предвидените средства по функция „здравеопазване” в проекта на бюджет за 2014 г
Проектът на бюджет на Министерството на здравеопазването е и изготвен съгласно указанията на министъра на финансите за бюджетната процедура за 2014 г. и в съответствие със Закона за публичните финанси.
През 2014 г. Министерството на здравеопазването ще изпълнява три политики: политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве, политика в областта на диагностиката и лечението, политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия.
Разходите по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2014 г. се предвижда да бъдат общо в размер на 359 082 000 лв. В съответствие с приоритетите на правителството в рамките на тези разходи, Министерството на здравеопазването предвижда да бъдат осигурени средства за провеждане на политика по модернизация и укрепване на спешната помощ в България, за укрепване на капацитета за предоставяне на модерно ниво на психиатрична помощ, както и укрепване на капацитета за адекватен контрол по отношение на здравната помощ и лечебните заведения.
Предвидени са разходи за преминаване на финансиране на дейностите по асистирана репродукция от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването, както и за подкрепа на общинските болници в отдалечените и рискови райони.
През 2014 г. се предвижда да бъдат увеличени разходите спрямо тези за 2013 г. за финансово преминаване на следните дейности: увеличаване на средствата за персонал в центровете за спешна медицинска помощ в размер на 7 252 000 лв., което представлява 10 процента; увеличаване на средствата за персонал в държавните психиатрични болници – 20 процента в размер на 2 321 000 лв.; увеличение на разходите за персонал в Изпълнителна агенция „Медицински одит” във връзка с увеличаване на щата там, във връзка с контролната функция на медицинския одит – в размер на 334 000 лв.; субсидия за общинските болници в отдалечени и рискови райони в размер на 6 млн. лв.; за финансиране дейностите по асистирана репродукция – в размер на 10 млн. лв., като 7 млн. лв. са в Министерството на здравеопазването и 3 млн. лв. по централния бюджет за тази дейност, които ще бъдат предоставени в хода на изпълнение на бюджета за следващата година; за капиталови разходи – 5 млн. лв.
Допълнително предвидените средства са свързани с необходимостта от предприемане на спешни мерки за превенция на все по-силно проявяващите се проблеми във функционирането на системата за спешна помощ и държавните психиатрични болници, които са следствие от все по-трудното осигуряване на необходимите медицински специалисти поради ниското им заплащане в момента и миграцията на сега работещите в тези системи към структури и дейности, които са по-добре заплатени, включително и в чужбина.
Освен това са предвидени средства за субсидиране на болниците в труднодостъпни райони и райони с по-малко население с цел осигуряване на равен достъп на всички граждани до необходимата им здравна помощ и услуга.
Предвидени са средства за финансово осигуряване на прехвърлянето на дейностите по асистирана репродукция, които до момента се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. С оглед изключително тежкото състояние на някои от сградите на държавните психиатрични болници и на част от сградния фонд на лечебните заведения – търговски дружества с над 51 процента и 100 процента държавно участие са предвидени средства за ремонти в тях.
Предвидено е увеличение на капиталовите разходи за подмяна на амортизираните санитарни автомобили за центровете за спешна медицинска помощ. В рамките на средствата, предвидени като доставени трансфери в размер на 13 400 000 лв. Министерството на здравеопазването ще предостави трансфери на Националната здравноосигурителна каса за лекарствени продукти, ваксини и дейности по прилагането им, за здравно неосигурени лица, включващи дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания, дейности по амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания и интензивно лечение, профилактични прегледи и изследвания, и акушерската помощ за здравно неосигурени жени в съответствие с действащите нормативни актове, лекарствени продукти и ваксини за задължителни имунизации, реимунизации и дейности по прилагането им за здравно неосигурени лица, частта от потребителската такса, която е разлика между действащата потребителска такса и определената за заплащане от здравноосигурените лица за пенсионери.
Предвижда се да се извърши оптимизация на числеността и средствата за персонал в няколко от второстепенните структури на Министерството на здравеопазването в частта „Администрация”, като от това ще бъдат спестени бюджетни средства в размер на 831 700 лв.
Във връзка с поставената задача за засилване на контрола на дейността и необходимостта от осигуряване на необходимия капацитет за това, за Изпълнителна агенция „Медицински одит” е предвидено увеличение на числеността с 15 щатни бройки, като размерът на средствата – вече казах – е 344 268 лв.
Министерството на здравеопазването предвижда да кандидатства за допълнително проектно финансиране по предвидената за изпълнение публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, като считаме, че един от основните фактори за растеж и устойчиво развитие на икономиката е свързан със запазване на здравето на българските граждани.
По бюджетите на общините. За делегираните от държавата дейности във функция „здравеопазване” са предвидени средства в размер на 107 260 000 лв., от които 5 млн. лв. за капиталови разходи и 102 260 000 лв. за текущи разходи. В рамките на текущите разходи ще бъдат финансирани дейности по медицинско обслужване в здравен кабинет на децата от общинските и държавните целодневни детски градини и обединените детски заведения; медицинско обслужване в здравен кабинет на децата от подготвителните полудневни групи в детските градини в обединените детски заведения и в училищата; медицинско обслужване в здравен кабинет на учениците в дневна форма на обучение от общинските и държавни училища; медицинско обслужване в яслена група към целодневните детски градини и обединените детски заведения, детски ясли, детски кухни и здравни медиатори.
Предвидените средства за 2014 г. за тези дейности са увеличени с 6 процента спрямо 2013 г.
Планираните разходи за местни дейности във функция „здравеопазване” са в размер на 43 900 000 лв.
Планираните разходи във функция „здравеопазване” по бюджетите на други министерства и ведомства са в размер на 103 501 300 лв. и са предвидени по бюджетите на Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на физическото възпитание и спорта.
По бюджета на Националната здравноосигурителна каса през 2014 г. са предвидени приходи в размер на 2 823 110 лв. Разходите и трансферите са в размер на същата сума. От тях разходите за здравноосигурителни плащания са в размер на 2 472 462 000 лв. В рамките на общите разходи са включени средства в размер на 104 834 000 лв., които ще бъдат разходвани по решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса след представяне на пакет от мерки, свързани с оптимизирането на здравноосигурителните плащания и подобряване на контрола върху тяхното разпределение и разходване.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема министър Андреева.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! По два въпроса искам да изкажа своето мнение.
Първият, който ме разтревожи силно, това са капиталовите разходи от 5 млн. лв. Преди две години те бяха 12 млн. лв. и бяха ужасяващо малко. Ужасяващо! Болниците с над 50 процента държавно участие – това са областните болници, това са университетските болници, психиатрични болници. Те не могат да ползват финанси от клиничните пътеки за капиталово инвестиране. В същия момент сградният фонд и апаратурата определено имат нужда от обновяване и възстановяване. Тенденция е години наред тези капиталови разходи да се намаляват. Това не е само в бюджета за 2014 г. Но това е сериозен проблем за лечебните структури с над 50 процента държавно участие. Още по-голям проблем е, че тези, които са общински структури, нито държавата инвестира за капиталови разходи в тях, нито общините най-често имат необходимите средства.
Вторият ми въпрос и проблем е заплащането на интензивното лечение под формата на леглодни. Това, което навремето бяха договорили проф. Смилов – тогавашният национален консултант по анестезиология и проф. Гайдарски, беше от Министерството на здравеопазването да се заплащат леглодни пациенти на интензивно лечение. Средствата бяха 47 млн. лв. и те да бъдат насочени към структурите, които реално осъществяват този тип дейност.
Преминавайки към Националната здравноосигурителна каса, се получи размиване. Парите от 500 лв. на пациент на леглоден паднаха на 300, на 200 лв. Аз считам, че това перо трябва да бъде заложено в бюджета на Министерството на здравеопазването и оттам трябва да бъде разпределяно най-вече затова, че държавата е длъжна да заплаща спешната медицинска помощ и интензивното лечение за всички пациенти – здравно неосигурени и здравноосигурени.
По този начин възлагаме задача на Националната здравноосигурителна каса по заплащане за здравно неосигурените пациенти.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев. Имаше два въпроса, свързани с капиталовите разходи и интензивните грижи.
Заповядайте, министър Андреева, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Добрев, вероятно не съм била разбрана правилно. Пак ще спомена – става въпрос за капиталовите разходи. Пет милиона лева е увеличението спрямо 2013 г. Тоест, общият размер е 15 млн. лв. за капиталови разходи.
Всичко, което изчетох, е увеличение на разходите спрямо 2013 г. – това, което касае центровете за спешна медицинска помощ, държавните и психиатрични болници, Изпълнителната агенция „Медицинския одит”, общинските болници, финансиране на дейности по асистирана репродукция и капиталови разходи – увеличението спрямо предходната година е с 5 млн. лв. Тоест, общият размер е 15 млн. лв. за капиталови разходи.
Това, което казахте за интензивните грижи, такъв тип препратка може да се направи и за други дейности, за които за съжаление касата плаща на болниците и за здравно неосигурените, защото практически всички здравно неосигурени пациенти, които се обслужват от лечебните заведения и им се оказва медицинска помощ, реално тежат върху приходите от здравната каса, защото основното перо по приходната част на лечебните заведения е по договори със здравната каса.
Така че това може да бъде пратка за всяка една дейност, по която се обслужват здравно неосигурени пациенти. Но това не означава, че те трябва да бъдат оставени без медицинска грижа.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Андреева.
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам само един въпрос.
Адмирации за това, че се намират пари за общинските болници. Обаче в част от тези общински болници има диализни центрове, на които от години им е спряно финансирането за подмяна на апаратурата, която винаги е била приоритет на Министерството на здравеопазването. Само, за да ги смените, са необходимо около 10 млн. лв.
Има ли такива пари Министерството на здравеопазването за тази година?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, министър Андреева, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Тук само искам да внеса яснота. Субсидията за малките лечебни заведения в труднодостъпните и рисковите райони се определя по методика, която е предложена от Националното сдружение на общините в Република България. По тази методика е направен и списък. В момента и методиката, и списъкът се гледат на експертно ниво в Министерството на здравеопазването. Тази субсидия ще бъде отпускана на лечебните заведения и те като търговски дружества ще решават как ще разходват тези средства.
Аз не зная Министерството на здравеопазването кога е отпускало капиталови разходи за общинските лечебни заведения, които са 100 процента собственост на общините и поне в последните седем – осем години не е имало капиталови разходи за общински лечебни заведения, които са отпускани от Министерството на здравеопазването, дори и за диализните центрове, въпреки че там е изключително важно. Вероятно е имало национална програма или европейски средства, но от бюджета на Министерството на здравеопазването не са отделяни средства за капиталови разходи на общински лечебни заведения.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Андреева.
Думата иска доктор Мими Виткова. Заповядайте.
МИМИ ВИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, за ваша информация в тази комисия днес ме виждате като представител на застрахователите.
И още една информация. Ние като асоциация на дружествата за доброволно здравно осигуряване, въпреки че бяхме прелицензирани като застрахователи, оценявайки спецификата на застраховка „заболяване”, запазихме асоциацията си.
Така че, когато имате желание да разговаряте по въпросите на здравната застраховка и здравното застраховане, ние сме налице.
Помолих за думата, тъй като парламентът навлиза в период, в който гледа бюджета на държавата. Вие в частност сега обсъждате бюджета на Министерството на здравеопазването.
Ние като лица, които се занимаваме вече със здравно застраховане, бяхме длъжни и информирахме всички комисии на парламента, Министерството на финансите, съответно ресорния вицепремиер госпожа Бобева и министъра на здравеопазването, който единствен ни отговори, че върху здравната застраховка вече се начисляват по 2 процента данък.
Поставям въпроса, тъй като бюджета на страната се гледа паралелно с данъчните закони. Начисляването на 2 процента данък върху здравна застраховка при положение, че други видове застраховки, като застраховката на летателни и плавателни съдове, са освободени от данък върху застрахователните премии, смятаме, че поражда леко недоумение, особено след като вземете предвид хронологията, че с поправките в Закона за здравното осигуряване, когато нас ни направиха застрахователи, парламентът натовари с 2 процента данък и постоянната здравна застраховка в животозастраховането, която до този момент беше освободена от този данък.
Когато през 2011 г. е приет Законът за облагане на застрахователните премии с този данък от 2 процента, в мотивите към закона и днес стои, че животозастраховането, което съдържа в себе си постоянна здравна застраховка, се освобождава от този данък поради спецификата на застраховките „живот” и за да се стимулира здравното застраховане.
А в случая, първо, ние не сме животозастрахователни компании. Второ, с този данък се натоварва и върху постоянната здравна застраховка. Тоест, мотивите в закона висят и здравната застраховка навсякъде се товари с този данък.
Поставям този въпрос и вярвам, че комисията тук би могла да се обедини, да се прояви законодателна инициатива и здравната застраховка да бъде освободена от този – бих казала – нонсенс да плащаме 2 процента данък, тъй като нашите клиенти роптаят и смятат, че държавата не е справедлива да събира данък за този вид застраховка при положение, пак казвам, че други видове застраховка са освободени от този данък.
Между другото, за ваша информация в отговора на депутатско питане от господин Миков, министър Дянков отговори, че този данък няма да се дължи. Ние притежаваме този отговор, в стенограмите на парламента го има, тъй като разсъждението беше доста по-широко. Предметът на дейност „доброволно здравно осигуряване” остава. Тази дейност се извършва от застрахователни компании обаче.
Сегашната интерпретация на проблема от настоящия финансов министър е, че тъй като в закона има изрично посочени застраховки, които са освободени от този данък, е редно, ако депутатите желаят застраховка „заболяване” да бъде освободена, да го посочат императивно в закона като освободен вид застраховка.
Молбата ми е да помислите по този въпрос и да намерите законодателния формат, по който тази несправедливост да бъде отстранена или обратното – от мотивите в закона да бъде премахнат текстът, че ще се стимулира здравното застраховане, след като върху всички видове здравни застраховки – и в живот, и в общото застраховане – този данък тежи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Виткова.
Заповядайте, доц. Мурджев.
Извинявайте, че забавих даването на думата. Просто Ви забравих в един момент.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Винаги, когато се прави един бюджет, възниква една своеобразна колизия между финансистите и между тези, които искат пари. И това е на всяко едно ниво – и на национално, и в община, ако щете, и в семейството.
Но така или иначе, аз искам да приветствам Министерството на здравеопазването за това, че успя да отвоюва повече пари за здравеопазването и това е факт тази година.
По отношение на усилията, които се полагат и за стабилизиране на спешната помощ, и по отношение на общинското здравеопазване, смятам, че това е едно добро начало за връщането на някои функции към Министерството на здравеопазването, които реално липсваха в последните години, разбира се, и някои други функции, каквото е репродуктивното здраве.
Във всички случаи аз смятам, че задачата най-напред на този бюджет е да внесе известно спокойствие в системата, докато Министерството на здравеопазването започне да обмисля концепцията си за реформа. Защото трябва да признаем, че такава през последните години изобщо нямаше.
Сигурно на нас ни е хубаво, удобно на тези маси тук и в един момент виждам, че цареше едно така радостно оживление, но да се абстрахираме от тази сграда, от този район и да си спомним, че някъде извън този периметър има хора с бели престилки, на които ние политиците сме длъжници. Има хора, които дават по 15 дежурства в месеца – доктор Добрев знае като анестезиолог – и не си знаят леглото, на което спят.
Има хора, и доц. Баташки го знае като ръководител на най-голямата болница, които участват в 24-часови екипи, а са давали по 18 часа операции нонстоп и като излезеш от операционната не можеш да си движиш краката.
Нашата задача тук е да внесем спокойствие в системата – пак повтарям – защото този бюджет е едно добро начало.
Все пак искам да подчертая, че нашата задача е и да задържим малкото лекари, които останаха – поне на моята възраст - и които все още не са заминали в Германия или във Великобритания, или някъде другаде.
Дано след всичко това, което се изприказва тук, да ни простят на всички нас, политиците за това, което направихме или не направихме за системата на здравеопазването.
В този смисъл аз ще подкрепя този бюджет, който дава глътка въздух на българското здравеопазване.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доц. Мурджев.
Има ли други желаещи за изказвания от народните представители?
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, аз наистина ще се радвам, ако се даде глътка въздух на българското здравеопазване в следващата година.
Но в този час вече според мен всички сме преуморени и цифрите някак си се смесват. Аз чух заявления за сериозно повишение на много от ангажиментите на Министерството на здравеопазването във финансово изражение и не мога да разбера как с бюджет от 359 082 000 лв. срещу 368 185 000 лв., тоест, с 9 милиона по-малко от миналата година, ще се реализира всичко това, което заявихте.
От една страна, има един по-голям трансфер към Националната здравноосигурителна каса, плюс 8 млн., 10 млн. лв., доколкото пресметнах, за асистирана репродукция и тук вече е малко въпрос, защото 15 млн. лв. бяха средствата, които се плащаха тази година. Остава 1 млн. лв. в касата. Тоест, оттук с 4 млн. лв. са намалени средствата за асистирана репродукция.
Средствата за болниците в труднодостъпни и изолирани региони не виждам с тези 9 млн. лв. по-малко откъде ще ги вземете и ще ги дадете. Твърдите заявки за повишение на заплатите на работещите в спешната помощ и в психиатрични болници също не знам как ще изпълните.
Наистина математически съм малко объркана при 9 млн. лв. по-малко, откъде ще отрежете средства – от други дейности на Министерството на здравеопазването – за да се получи този допълнителен приход, който ви е необходим.
По отношение на финансирането на общинските болници, миналата година за първи път се получи финансиране за дейност, тоест, за дейността на спешните отделения, които функционират в тези болници и това беше положителна стъпка напред. Беше подкрепено от всички представители на общинските болници, защото досега такова финансиране получаваха само спешните портали на големите болници с държавно участие. А това са разходи, които болниците не винаги могат да покрият с това, че не винаги пациентите, получили спешна помощ в тези отделения, получават впоследствие и пълната хоспитализация.
Това беше стъпка напред, макар и малка стъпка. Аз много се надявам да я задължите и бих искала да чуя потвърждение от Министерството на здравеопазването в тази посока – дали ще останат и тези средства за всички общински болници освен средствата за болниците в труднодостъпни региони, методиката за които се надявам да получи обществено достояние и да се подложи на обществено обсъждане, както е редно за всички нормативни документи, защото иначе съмненията за лобизъм и непрозрачност остават у всички нас.
Ще призная, че и представители на лечебни заведения в отдалечение региони, които са близки до управляващите като управление на кметовете, също се лутаха из дебрите на парламента, за да разберат какво се случва, защото яснота няма за никого. Признавам си – нито за близките до управляващите, нито за опозицията.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Желаете ли думата, за да отговорите на поставените въпроси, госпожо министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще започна отзад напред.
Не случайно подчертах, че методиката за субсидиране на общинските лечебни заведения, както и списъкът за лечебните заведения, които ще получат тази субсидия, изцяло е предложен от Националното сдружение на общините в Република България. Изключително съм изненадана, че кметовете не знаят какво са предлагали и не знаят болниците, които са на територията на общините, които тези кметове управляват.
Общо взето, политиката на Министерството на здравеопазването е работещите в дадена сфера, това, което касае общините – предложенията да идват от тях. След това те се гледат от експертна група в Министерството на здравеопазването, след това минават през ръководствата и т.н., за да се приеме едно или друго нещо.
Така че, доктор Дариткова, аз не знам защо кметовете са объркани. Не мога да дам отговор на този въпрос.
След като се види тази методика и бъде обсъдена в министерството, съответно приета или ако имаме някакви забележки, ще ги обсъдим с Националното сдружение на общините. Тя ще бъде известна на всички, както и списъкът с общинските лечебни заведения.
На един от блицконтролите аз казах: методиката е тази, която е действала между 2005 и 2009 г. Сдружението предлага същата с един основен и два допълнителни критерия, като основният критерий е отдалеченост: от 50 до 60 км, от 60 до 70 км. и над 70 км. За лечебните заведения, които са над 70 км., не се прилагат допълнителните критерии.
Разбира се, това ще бъде изложено тук. Ако искате, още следващия път ще дойда и ще обясня нещата в конкретиката.
Това, което касае разликата в бюджетите на Министерството на здравеопазването и новите дейности, аз казах, че предстоят редица преструктурирания в дейността, защото според мен доста неефективно са управлявани до момента средствата в Министерството на здравеопазването.
Освен това аз казах, че има предвидени средства в централния бюджет на страната, които също са в параграф функция „здравеопазване”. Тук са 20 и няколко милиона лева. Отделно всички лечебни заведения през Министерството на здравеопазването ще могат да кандидатстват по проекти, свързани с фонда, който се отделя в Националния бюджет.
Така че всички тези неща са изчислени и са съгласувани с експертите в Министерството на финансите. Това не са едни цифри, които аз съм си измислила и съм написала върху приходната и разходната част.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Андреева!
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Асен Георгиев, Български пациентски форум.
Искам да обърна внимание на народните представители още един път по един въпрос – за трансграничното здравно обслужване.
Според мен то е изключително подценено. Знам, че Директива 24/2011 е за правата по трансграничното здравно обслужване. Абсолютно е подценен този въпрос. Знам, че законите и наредбите са доникъде. Там, че ще има процедура, ще има процедура. Въпросът е друг.
Националната здравноосигурителна каса показват много голямо лекомислие по този въпрос. Доктор Лъчезар Иванов преди малко запита доктор Тодорова по този въпрос и тя му отговори нещо, което може би самата тя не разбира. Каза, че има предвидени 58 млн. лв. Няма такова нещо. Това са същите 58 млн. лв. като миналата година, които са по правилата на координатната система за социална сигурност. Няма стотинка предвидена за такова лечение. А че ще има хора, които да се лекуват в чужбина и здравната каса, че ще плаща и догодина и в чужбина, и в България, в това съм абсолютно сигурен.
По отношението ми към депутатите евентуално. Тъй като Законът за държавния бюджет не предвижда никаква намеса на държавата в това отношение, би могло да се добави в Закона за държавния бюджет такъв текст, че държавният бюджет би могъл да понесе и такава дейност. Само това.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Момент само, още нещо да кажа. А според мен капиталовите разходи, за които стана въпрос, Министерството на здравеопазването подценява какви разходи ще му бъдат необходими за тези технологични дейности, които започнаха по средносрочната рамкова програма. Там ще трябва да се плащат много повече пари за тези терапевтични и други комплекси, които се правят.
Според мен е подценено в това отношение финансирането.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Капиталовите разходи на министерството са едно, те са в размер на 15 млн. лв. Говорихме за фонда, по който може министерството да кандидатства и там има 500 млн. лв., отделно са оперативните фондове, има обвръзка с програмния период 2014 – 2020 г.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само две изречения.
Между първо и второ четене предлагаме, считайки, че средствата, определени като бюджет на министерството, са недостатъчни, предлагаме с 29 млн. лв. за ваксини да се увеличат средствата на Министерството на здравеопазването, тъй като очакваме да бъдат прехвърлени там.
Да се увеличат с 20 процента предвидените средства за заплати на персонала, осъществяващ диагностично-лечебна дейност. Защо е този процент? Мисля, че е пределно ясно и в спешната помощ, и в психиатрия, в хематоцентровете – за да не се случи отново тези хора да подават вкупом оставки и т.н. Поне тези средства трябва да им бъдат осигурени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Прав сте, доктор Райчинов. Преди една година имаше колективни оставки за първи път в българското здравеопазване.
Ще има ли увеличение на средствата за заплати в спешната помощ, психиатриите и т.н. – с да или не, госпожо министър. Макар че вече го казахте, моля Ви кажете го отново.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, аз казах. В проектобюджета има предвидени с 10 процента увеличение на заплатите за спешната помощ и за персонала в държавните психиатрични болници с 20 процента. Разбира се, че може между първо и второ четене да се обсъди още увеличение за спешната помощ. Но това зависи все пак и от рамката на бюджета и от инструкциите от Министерството на финансите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте, доктор Хасърджиев, от името на пациентите.. Имате думата.
СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! За пореден път при обсъждането на бюджета на Министерството на здравеопазването и на държавния бюджет пациентските организации ще повдигнем въпроса относно подсигуряването на прозрачното финансиране на национално представените пациентски организации.
Години наред този въпрос не се решава. Отново виждаме в Приложение 4, че са изредени „n” на брой от различни неправителствени организации, които получават държавно субсидиране.
Но въпросът с пациентските организации, чийто представител седи в Надзорния съвет на касата и взема решения за 2 600 000 000 лв. от парите на българските граждани, този въпрос продължава да стои там. Справяме се благодарение на спонсорства, но смятам, че при положение, че законът изисква от нас определени неща – и днес имахме среща в Министерството на здравеопазването да обсъждаме здравната карта – от нас се изисква бързина, оперативност, изисква се експертен потенциал, мисля, че не е редно пациентските организации да бъдат оставени изцяло на спонсорства, предимно от фармабизнеса, както всички знаем. Слава Богу, спазваме европейски принципи на финансирането си и всичко това е достатъчно прозрачно и мисля, че сега би могло да се вземе отношение отново по този въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз. Приемаме призива за прозрачност във финансирането на пациентските организации.
Заповядайте, доктор Миланов. Имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Наистина ще се постарая да бъда съвсем кратък. Първо, може би за повечето от вас не е тайна, че днес работната група, която е създадена за изготвянето на националната здравна карта, стартира своята работа. Там бяха казани много емоционални и много остри думи.
Така че аз ще си позволя в контекста на дискусията, която там се проведе, да изразя становище от името на Българския зъболекарски съюз в подкрепа на това, което каза доктор Райчинов в качеството му на председател на Българския лекарски съюз и да заявя желанието ми при възможност Министерството на здравеопазването наистина да обърне специално внимание на спешната помощ, защото това е буферът, който трябва да поеме отново министерството, чрез който министерството трябва да поеме удара за евентуалните реформи, които предстоят, за посоката на развитие на самата здравна система.
Второто нещо, което искам да заявя категорично, Вие го казахте, госпожо председател, аз ще го потвърдя. Наистина това дежа вю трябва да спре. Миналата година знаете колко емоционално се изказах за тези прословути 10 млн. лв., които бяха назовани. Ако има такова нещо, мисля, че и съсловните организации имат абсолютно претенции да получат адекватно финансиране за своята дейност и отговорност, която носят. Но си даваме ясна сметка, че в един определен момент, дори и това да дойде, да бъде изпълнимо, все пак нека да гледаме реално на нещата.
Критериите, по които съществуват съсловните организации, са разписани в Закона за съсловните организации и ние се издържаме с изключително малко средства. Може би този въпрос един път завинаги в дух на прозрачност и коректност трябва да бъде поставен и решен: има ли финансиране, няма ли финансиране, кой го получава, по каква линия.
И още нещо. Знам, че ще подскочат колегите от пациентските организации. Но в крайна сметка да се разбере тези пациентски организации кого представляват, кой стои зад техния гръб. Защото, когато аз говоря, аз говоря от името на 8 547 редовни члена на Българския зъболекарски съюз и давам отчет за всяка една стотинка, която се разходва.
И, за да бъда още по-откровен, ще кажа три думи. Бюджетът, който ни е необходим, за да поддържаме цялостната си дейност, е в размер на около 240 000 лв., който се приспада от членския внос на колегите, а общият ни консолидиран бюджет за годината е около 600 000 лв. Така че, виждате всяка година с какъв дефицит работим.
Моля да не поставяме тези въпроси в момента. Нека да има някаква регулация, да се знае кой кого представлява и тогава вече да седнем да говорим за тези неща
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Има ли други желаещи за изказвания?
Закривам дискусията. Пристъпваме към гласуване по т. 2 от дневния ред.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 10, "против"- 5 "въздържали се" - 2.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2014 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. се приема на първо гласуване.

Уважаеми колеги, пристъпваме към точка трета от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от н.п. Емил Райнов и група народни представители на 05.11.2013 г. – първо гласуване.
Моля, доктор Емил Райнов, да представите като един от вносителите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
За процедура имате думата, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, часът е 18,15 ч. и наистина са недостижими възможностите на човешките воля и дух, но смятам, че такъв важен закон, с такава сериозна промяна в модела на здравното осигуряване и управлението на средствата на обществения фонд изискват свеж ум и отпочинали народни представители.
Моля ви, нека да не претупваме това важно законодателно намерение така, както се случи с представянето му вчера, и да отложим тази точка, защото наистина в момента и легитимността на комисията доста оредя и присъстващите вече смятам, че нямат достатъчно енергия, за да обсъждат законопроекта.
Нека да проявим разум. Познаваме човешките възможности от медицинска гледна точка и предлагам наистина да отложим тази точка.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има кворум. За трети път тази вечер подлагам на гласуване предложението за отпадане на тази точка.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 5, "против"- няма, "въздържали се" - 10.
Предложението не се приема.
Доктор Райнов, имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, госпожо министър, колеги, скъпи гости!
Бързам да отговоря на доктор Дариткова защо е внесен този законопроект, защо точно сега, защо точно днес. От една страна, това е наше предизборно обещание – да върнем обществения характер на касата, от друга страна, виждам някаква символика с днешния ден – 7 ноември. Вие много добре би трябвало да знаете какъв ден е днес.
А сега накратко по мотивите.
Какво предлагаме с този законопроект. Първото е относно промяната в органите на управление на Националната здравноосигурителна каса. Със законопроекта се предлага промяна в системите на органите на управление на Националната здравноосигурителна каса от съществуващата досега двустепенна, включваща Надзорен съвет и Управител, в тристепенна, която да включва Събрание на представителите, Контролен съвет, Управителен съвет и директор, с нормативно определени условия и ред за тяхното конституиране, избор и назначаване, както и със съответните правомощия.
Законодателят е създал Националната здравноосигурителна каса през 1999 г. като обществена институция, предназначена да бъде самостоятелна и отделна от държавата и държавния бюджет. По този начин се е целяло да се гарантира нейната независимост от политическата конюнктура и устойчивост при осъществяване на основната й цел – да осигури достъпно здравеопазване за участващите в здравното осигуряване граждани.
Системата на органите за управление трябва да отговаря на целите и предназначението на Националната здравноосигурителна каса. Тригодишната практика от прилагането на закона показа, че действащата двустепенна система на управление на Националната здравноосигурителна каса ограничава правото на представителност на преките участници в системата на здравно осигуряване и води до липса на прозрачност при вземането на решения за разходването на средствата, набрани от здравноосигурителните вноски на всички български граждани.
Именно прилагането на тази система на управление доведе до ощетяване на здравноосигурените лица и нарушаването на правата им по чл. 4 от Закона за здравното осигуряване, гарантиращ свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, а лечебните заведения бяха доведени до тежък дефицит, а част от тях - и до фалит. Непрозрачната система на управление и липсата на адекватно и отстояващо интересите на здравноосигурените лица ръководство, позволи пренасочването и използването на над 2 млрд. лв. средства от здравноосигурителните вноски за други цели.
Резултатът е създаването на тежък дефицит и невъзможност да бъдат покрити разходите за болничната помощ след наличието на дълъг период, в който Националната здравноосигурителна каса се разплащаше напълно с изпълнителите на медицинска помощ и беше създаден така нужният резерв, осигуряващ не само сигурност, но и условия за преструктуриране на системата.
От изключително значение е и предлаганото със законопроекта изменение в разпоредбата на чл. 19, в съответствие с което директорът на Националната здравноосигурителна каса ще бъде избиран именно от тези представители, а не от Народното събрание.
Изборът на органите на управление на Националната здравноосигурителна каса и най-вече на директора е необходимо да се извършва при пълна прозрачност и спазване на принципа на състезателност с ясно мотивирано решение за избора на кандидатите.
Второ, относно статута на служителите в Централно управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси. С цел възстановяване на обществения характер на Националната здравноосигурителна каса се предлага служителите в Централно управление на Националната здравноосигурителна каса и РЗОК отново да заемат длъжностите по трудовоправно отношение, а не по служебно, по каквото работят само служителите в институции от държавната администрация.
За всички е видно, че Националната здравноосигурителна каса не представлява част от държавната администрация. В този смисъл направените промени със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, в сила от 01.07.2012 г., не са в съответствие със Закона за администрацията, Закона за държавния служител, както и статута на Националната здравноосигурителна каса.
Очевидно е, че Националната здравноосигурителна каса не е администрация на орган на държавната власт, тоест, не е администрация по смисъла на Закона за администрацията. В преходните и заключителни разпоредби към този законопроект е предвидено и преминаване на работещите от Националната здравноосигурителна каса от служебни към трудовоправни отношения, както и свързаните с това последици.
На трето място, относно прекратяване на договорите с изпълнителите на медицинска помощ при отчитането на дейност, която не е извършена. С предложеното изменение се цели да се включи в обхвата на разпоредбата на чл. 59, ал. 11 всички видове изпълнители на медицинска помощ с оглед помощта, която оказват. Тъй като изпълнителите на първична извънболнична и на извънболнична дентална помощ до момента бяха изключени от този обхват.
Благодаря ви за вниманието.
Колеги, за да не вземам думата после, бързам да уточня още едно нещо. Предвид разговорите, които проведохме, предвид и обществените нагласи, признавам, че тук сме разписали едно квотно разпределение на Управителния съвет, съответно не сме разписали квотно разпределение на Контролния съвет.
Лично аз, въпреки че съм един от вносителите на този законопроект, бих подкрепил между първо и второ четене промяна, тоест, изцяло да отпадне квотното разпределение на Управителния съвет. Всъщност да върнем това, което беше до намесата, която се извърши през 2009 г.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Уважаеми колеги и гости, имате думата за становища и изказвания.
Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Надявам се поне това становище, което е представил Българският лекарски съюз, да притежават всички народни представители.
Относно промяната в органите на управление на Националната здравноосигурителна каса ще се опитам в едно изречение да го обобщя. На практика не само че не се намалява, а се засилва многократно представителството на държавата срещу обществените институции. Според нас на практика в Управителния съвет ще преобладава, и то доста ясно изразено, държавната квота.
Нямам обяснение какво е мястото на общините в тези органи, тъй като общини и държава за нас е едно, а и общините не знам по какъв начин представляват здравноосигурените лица. Точно в коя функция ги представляват?
Разбира се, за нас най-голяма тежест там трябва да имат тези, които внасят най-много пари – това са работодателите. Това е категорично. Приемаме двата синдиката като представляващи здравноосигурените лица. Мисля, че там спор няма. Разбира се, приемаме и пациентските организации при ясен техен статут – кого, как го представляват – да имат място в този съвет.
Но за нас този Управителен съвет трябва да е разделен на три части, съответно и Общото събрание – работодатели, пак казвам, преобладаващо, синдикати и пациенти. Това е нормалният състав на един такъв орган и най-малкото поне да се запази съотношението. За нас би трябвало да е 6 : 3. Примерно говоря, съвсем условно: трима работодатели, двата синдиката и една пациентска организация и три държавни, каквито решите вие. Хубаво е там да има, даже задължително да има представител на Министерството на здравеопазването и то поне заместник-министър на здравеопазването, за да имаме наистина раздържавяване на Националната здравноосигурителна каса.
При избора на управител наистина са предвидени критерии за професионална компетентност, както и за членовете на Съвета, така и за управителя, което е много добро. Също така да се избира директорът с конкурс, също е много добро. Но при независима квота, както казах, с преобладаващо обществено управление на касата, за да може да бъде освобождаван този директор при неизпълнение на решенията на Управителния съвет.
Не виждаме текстове за гарантиране на финансовата независимост и самостоятелност на касата. Хубаво е да има такива текстове.
По промяната статута на служителите в управлението на касата, да, категорично подкрепяме, че те не бива да бъдат държавни служители.
По прекратяването на договорите с изпълнители на медицинска помощ при отчитане на дейност, която не е извършена, подкрепяме текстовете, но трябва да се прецизират на второ четене, да се визират безспорни нарушения и с възможности за арбитраж и обжалване и съгласувано, разбира се, с организацията. Мисля, че не биха възразили и вносителите на тези текстове.
Знаете много добре, че Българският лекарски съюз е внесъл и много предложения за поправки точно в този закон. Така че вероятно след това – знам, че времето е малко – но с тези корекции, които предлагаме, бихме приели и подкрепили този законопроект. След това обаче ще очакваме и останалите части по закона да бъдат коригирани.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Имали сме разговори с Вас. По арбитража ще се работи и връщането му като институция за решаване на спорове. Това е категорично, казвам го от името на законодателния орган.
Заповядайте, доктор Миланов, след което – доктор Димитров.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще бъда съвсем кратък, защото доктор Райчинов постави и до голяма степен представи нашата визия също за промените.
Ние настояваме в надлежно внесено предложение за промени от 28.10.2013 г. и не виждаме обяснение за това защо отново договореността за обем пакет и дейности не е в рамковия договор за лекарите по дентална медицина. Защото на практика се получава, че ние преговаряме и разговаряме единствено и само за текстовата част. Това е първият ми въпрос.
Без да обиждам никого, аз мисля, че изключително малко са кадрите – специалисти в денталната област, в това число и в Министерството на здравеопазването. Там практически няма такъв. В касата също са изключително малко на брой. Те изпълняват единствено и само ролята на контрольори.
Така че това е първото ми питане и желание това нещо да бъде съобразено със спецификата на нашата дейност, още повече, че при нас заплащането – повтарям – е на резултативен принцип.
Второто нещо, което искам да заявя, е отново като отговорна съсловна организация – знаете в разговорите, които сме водили с всички – настоявахме не само за прекратяване на договори, но и за засилване контролна на съсловната организация. В това число са необходими промени на следващ етап, свързани с работата на комисиите по професионална етика, съответно с промени в Закона за съсловните организации. Може би там най-ярко ще се отрази ролята на самата съсловна организация.
И още едно предложение имаме, което може да се стори на колегите в момента крайно, включително и на колегите от Българския лекарски съюз, но когато има тежки нарушения, а всички ние говорихме днес почти през цялото време като неотменна част за определяне бюджета и разходването на средствата по Националната здравноосигурителна каса за невъзможността за един добър контрол. Когато има тежки нарушения, на този, който бъде прекратен договорът, да няма възможност следващата година да подпише договор с Националната здравноосигурителна каса. Разбира се, по това нещо може да бъде помислено между първо и второ четене. Да бъде разработено. Аз мисля, че една такава превантивна мярка е изключително навременна и ще се отрази профилактично на желанията за некоректност от страна на изпълнителите.
Благодаря ви за вниманието.
Прощавайте, още един последен въпрос, за да не взимам отново думата.
Понеже са споменати с абсолютно право пациентските организации, ето ви отново въпрос: коя от национално представителните пациентски организации и на какъв принцип ще бъде поставена там, нещо, което не е изяснено и аз очаквам даже да чуя предложения от представителите на тази маса.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Препотвърждавам, че условието, което е включено в предложението за прекратяване на договори всъщност дойде от съсловните организации и аз ви приветствам за това, защото все по-често говорите за самоконтрол и саморегулация.
Другият важен въпрос безспорно е кои са национално представителните пациентски организации, как го доказват.
Заповядайте, доктор Хасърджиев.
СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Убеден съм, че господата народни представители добре познават българското законодателство. За гостите обаче ще уточня, че в Закона за здравето има ясно разписан текст за това кои са национално представителните пациентски организации. Освен това има и наредба на министъра на здравеопазването как точно и какъв е редът за утвърждаването на националната представителност на съответните пациентски организации.
Ако някой счита, че това не е достатъчно, би могло и министърът на здравеопазването да затегне още повече контрола. Но мисля, че тук не трябва да стои въпроса кои са, защото си има разписана процедура и наредба на министъра на здравеопазването.
Относно предлаганите текстове. Не бихме могли да се съгласим с мотивите, че по този начин, видите ли, ще се върне общественото начало в управлението на Националната здравноосигурителна каса по простата причина, че обществото изцяло се изтиква в ъгъла, с мнозинство – държава, във всички сложни структури, които ще се възстановят, които бяха характерни за времето преди 2009 г., със създаването на Съвет на представители, Управителен съвет, Контролен съвет, като ясно е разписано в предложените текстове, че държавата винаги ще има мнозинство. За какво обществено начало става въпрос при това положение?
Не бихме могли да се съгласим с подобни твърдения, поради което смятаме, че този законопроект категорично ще затрудни работата на касата, ще намали прозрачността и при всички положения ще намали яснотата на обществото за това какво става с парите на гражданите. Държа да уточня, че по цял свят потребителите на здравни услуги, които са всъщност потребителите на онова, което здравната каса предоставя като услуги и разплащането, те са тези, чийто глас в крайна сметка има тежест при взимането на решенията за това как да се разпределят средствата. Това са здравноосигурени лица. Дали са осигурени от държавата или от тях като самоосигуряващи се, в крайна сметка не може един техен представител да защитава правата на всички граждани, които минават през здравната система.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз, доктор Хасърджиев.
Доктор Димитров, заповядайте.
ДАРИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, аз ще бъда много кратък. В общи линии доктор Райчинов изчерпа това, което исках да кажа и не искам да повтарям наново въпросите понеже нямаме време.
Но имам едно техническо предложение към чл. 47 от Закона за здравното осигуряване, където се казва, че Националната здравноосигурителна каса заплаща на договорни партньори – нека да се добави – и на граждани. Това е свързано със Закона за трансграничното здравно обслужване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Всъщност между първо и второ четене би трябвало да се направи това предложение.
Госпожо Любенова, заповядайте.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Становището на Българския фармацевтичен съюз, тъй като виждам, че го няма тук, е, че подкрепя този законопроект и даже много сме щастливи, че най-вече има заложени критерии за професионална компетентност, още повече, че наистина се надяваме да използвате капацитета на Българския фармацевтичен съюз, защото там има експерти, които биха отговорили на много въпроси, касаещи правилното разходване на средства, разбира се, и много други неща, касаещи контрола.
Бих казала, че много добре работи и работната група между фармацевтите и Националната здравноосигурителна каса в условията на един добър диалог.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Любенова.
Сега ще дам думата на представителя на работодателите.
Моля, пациентските организации, ако може, да прецизирате кой взема думата все пак, защото наистина сте повече.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Търговско промишлената палата изразява своето становище по този законопроект – ще го представя и в писмен вид – и, за да не ви отнемам много време, ще насоча вниманието ви само към няколко акцента.
Първият акцент е насочен към чл. 12, чл. 6 и чл. 13, тоест, квотния състав така, както ни е представен на нас, не го възприемаме и смятаме, че по този начин работодателските организации ще загубят влияние при определяне на политиките и състава на Контролния съвет.
Вторият момент, на който бих желал да насоча вашето внимание, е, че при промяна на правоотношенията от служебни в трудовоправни отношения, бихме искали в законопроекта изрично да се каже, че автоматично в същия момент ще бъде сключен трудовия договор, защото така се остава с впечатление, че доста хора ще бъдат уволнени, просто използвайки момента.
Другото нещо, към което бих искал да насоча вниманието ви, това е чл. 14, ал. 5, където един член на Управителния съвет може да бъде освободен от солидарна отговорност за виновно причинени вреди, като тук не е ясно как ще бъде установена тази вина.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря.
Да чуем мнението на КНСБ. Заповядайте.
ПЛАМЕН РАДОСЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще ви запозная със становището на Конфедерацията и на нейния президент Пламен Димитров.
„Уважаема госпожо Джафер,
В Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с № 354-01-73 на 05.11.2013 г. от група народни представители – Емил Райнов, Илия Баташки и други народни представители.
Предлаганите изменения и допълнения са значителни по своя брой и обхват, включително относно промени в структурата и органите на управление на Националната здравноосигурителна каса – директор, Управителен съвет, Контролен съвет, Събрание на представителите.
Тъй като Закона за здравното осигуряване има осигурителен характер, той попада в предметния кръг на чл. 3 от Кодекса на труда. Ето защо на основание чл. 75, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, обнародван в "Държавен вестник" бр. № 53/2013 г., последно изменение в бр. 62/2013 г. се обръщам към вас с молба да изискате становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество по този законопроект.
Бихме желали да можем да се произнесем с наше становище по предлаганите промени, като се надяваме, че то ще бъде полезно с оглед направените предложения.
Пламен Димитров – президент на КНСБ.”
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Вече сме искали такова становище.
Искам обаче да ми отговорите на въпроса. Четири години колко пъти давахте становище или ви искаха становище по какъвто и да е законопроект.
ПЛАМЕН РАДОСЛАВОВ: Когато съществуваше Националният съвет за тристранно сътрудничество.....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: А кога съществуваше?
ПЛАМЕН РАДОСЛАВОВ: В последните шест месеца, струва ми се, беше, тъй като работодателите отказаха заради една поправка в Закона „Дянков”.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Тоест, тристранният съвет просто престана да съществува въобще. Правилни са претенциите ви. Поискали сме ви становище, ще го изчакаме. Бъдете спокойни, съобразяваме се с това, което ни представяте като мотиви и като становище.
Има ли други желаещи за изказвания от народните представители?
Има думата госпожа Десислава Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, дами и господа народни представители! Този законопроект, както и предходните два, е подкрепен единствено от вносителите и министъра на здравеопазването, и от Националната здравноосигурителна каса, и от никого друг.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има съсловни организации, които все пак го подкрепиха в частта, има и други организации. Не може да ги обиждаме, защото на Вас така Ви се иска. Моля Ви се, придържайте се към фактите.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, може да ме изслушвате, по-коректно ще бъде. Аз не Ви прекъсвам, когато говорите принципно.
Да продължа. Всъщност тези, които би трябвало да вземат решение в Националната здравноосигурителна каса и нейните органи за управление, не подкрепят този законопроект. А това са представители на пациентските организации, както чухме, синдикалните организации се въздържат в момента и предлагат да бъде разгледан в Съвет за тристранно сътрудничество, а бизнесът явно не го подкрепи, защото това наистина е одържавяване на обществената Национална здравноосигурителна каса.
Не е мое мнение. Чета становищата и на Българската търговско-промишлена палата, което току-що чухме, и на Българска стопанска камара, и на пациентските организации.
Всъщност аз считам и отново ще повторя аргумента си, че Вие, госпожо председател, много често в 41 Народно събрание ни напомняхте колко пъти е правена промяна в Закона за здравното осигуряване. Това го направи и анализ на една друга, неправителствена организация за правна инициатива, че това е законопроектът, който е променян най-много пъти в сектор здравеопазване и тази система е неустойчива.
Аз разбирам, че имате право на законодателна инициатива. Редно е всички колеги - народни представители, които за първи път имат такава законодателна инициатива, да я изявят, но считам, че внасянето на няколко промени, различни по време, различни по материя в един и същ нормативен акт, какъвто е Законът за здравното осигуряване, и коментирах още в началото, когато предложих тази точка да отпадне, че в момента в Народното събрание за първо четене предстои да бъде разгледан Законът за здравето, който предвижда промени в Закона за здравното осигуряване. В няколкото редакции, внесени от групата на БСП и от групата на „АТАКА” и от Министерския съвет, Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е между първо и второ четене, предполага промени в Закона за здравното осигуряване, и в момента се предлагат отново промени.
Не мога да си обясня какъв е мотивът при такава силна законодателна инициатива всички тези предложения да не се обединят в един нормативен акт и така да бъдат представени на народните представители, а и на всички, които се вълнуват от промените в законодателството по отношение на регулиране на здравния сектор.
Това означава, че във всеки един брой от следващите няколко месеца в "Държавен вестник" ще има нови и нови промени, касаещи различна материя.
Аз не мога да си обясня и причините, поради които например предлагате да има конкурсно начало за управител на Националната здравноосигурителна каса, който вече се нарича директор, не знам каква по-голяма публичност може да има от това кандидатурата на управителя на Националната здравноосигурителна каса да се коментира в Народното събрание. Или вече се реши, че след като няма кой да отговори на един въпрос: кой предложи, ако някакъв контролен или надзорен съвет го избира, ще бъде доста по-прикрито и обществото няма да пита толкова. Не мога да разбера мотивите ви и няма да подкрепя този законопроект.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики? Не виждам.
Има ли желания за изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаеми дами и господа, уважаеми доктор Райнов. Законът, както сте го направили, за управление на здравната каса, казвам моето лично мнение, си е абсолютно Ваше право. Вие в момента управлявате държавата и правите един закон да управлявате здравната каса така, както виждате за добре. Важното е да постигнете резултати, пациентите да се лекуват, болниците да си получат парите и здравната каса през 2014 г. да не фалира.
Общо взето, това е тематиката.
Как ще стане това нещо? Това си е ваш ангажимент и отговорността е Ваша и ще носите отговорност пред Вашите избиратели в края на вашия мандат. Тоест, ако това, което го правите, не е добре за здравната каса, вие ще си носите отговорност. Ако е добре, поздравявам ви от сега.
Затова моят въпрос е по-точно технически и той се отнася до тази част, която тук няколко колеги споменаха. На стр. 10 относно промяната в чл. 59, ал. 13:
„(13) При повторно отчитане на дейност, която не е извършена, директорът на Националната здравноосигурителна каса прекратява изцяло договора на изпълнителя.”
Това е много добре като предложение. Даже трябва да е още по-строго. Говорим за тези, които фалшифицират пациенти, няма го изобщо пациентът и т.н. Това си е чиста измама. По-строго, в смисъл може би трябва да влезе в наказание като при измамите с ДДС, финансовите измами и т.н.
Но остава една голяма питанка. Да не стане така, че лекарите с проверяващи от Националната здравноосигурителна каса да влязат в един интелектуален конфликт: ама ти лекуваш ли правилно пациента или не го лекуваш правилно, и най-накрая с един подпис болницата да остане без договор.
Много точно трябва да се изясни този момент и ми се ще да чуя и мнението на здравната каса по тази точка и нейното тълкуване и какви предложения има, за да се изчисти моментът около нея.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви, уважаеми колеги, за интереса, който предизвика този законопроект. Започвам отпред назад.
Господин Хасърджиев тук ли е? Няма го. Колеги, как мислите? Кое е по-прозрачно? Когато девет души управляват или когато 34 души управляват? Тук освен мен не виждам никого друг, който е защитавал бюджет, защитавал е отчет на бюджет пред събрание на представителите. Това да те избира Събрание на представителите, това да отидеш с бюджет да те утвърждават, колеги, това са 34 души. Ако 9 души могат да се съберат и да извършат нещо непрозрачно, 34, повярвайте, 34 са повече отколкото сме тук на тази маса.
Така че, колеги, тук да говорите за непрозрачност, не го приемам.
Бързам да уточня. Там се участва без заплащане. Защото вече чух реплики, че вместо 9 души да получават възнаграждения, ще получават 34. И в момента не получават възнаграждение членовете и никога не са получавали. Не, в миналото имаше.
Така че, колеги, по-голяма прозрачност от тази – здраве му кажете.
За работодателите. Повтарям още веднъж. Между първо и второ четене всички са добре дошли да обсъдим спорните въпроси като квоти. Ще се седне, ще се говори.
Трето, това, което доктор Миланов предложи. Ще го обсъдим. Ще се прецизира този текст. Но кога, ако не сега, ние трябва да отговорим на очакванията на обществото за по-голяма прозрачност в касата? Разберете това. Има нужда от това нещо. Има нужда.
Така че, колеги, все пак сме на първо четене. Това е по философията на нещата. Между първо и второ четене сте добре дошли с всички предложения, които всеки един от вас би могъл да има. Същото се отнася и за мнението на Тристранния съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По отношение на прозрачността. Ние сме 9 човека в надзора. Аз говоря като надзорник, не в момента като представител на пациентска организация, но всъщност съм от квотата на пациентската организация и аз твърдя, че при 9 човека няма прозрачност или поне я няма тази прозрачност, която трябва да се случва. Определено го твърдя, най-отговорно по простата причина, че когато ние решим да вземем някакви решения и те са достатъчно важни, като едно от последните решения, което беше да искаме като надзор актуализация, видяхме какво се случва с надзор от 9 човека. При надзор от 30 и повече човека, където пациентската общност тотално я няма, обяснете ми как точно ще се случи да се вземе правилното решение.
Аз не го виждам. Категорично няма как да подкрепим нещо, което започва да се омагьосват няколко институции в една институция – кой ще вземе решение, където там държавата има достатъчно голям брой хора.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Миланов, заповядайте.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Извинявам се, наистина, но съм провокиран от господин Димитров.
Бихте ли ми обяснили, господин Димитров, съжалявам, че Вие не сте бил в надзора, как така за всичките седем години, в които аз съм председател на Българския зъболекарски съюз, а на мен ми изтича мандатът, досега надзорът един път не се е срещнал в пълния си състав с нашата съсловна организация, включително, когато се разглеждаха изключително важни въпроси, свързани не само с пари, но съответно с контрол, с електронна система и т.н.
Така че наистина аз съм за това и отново ще повторя: криза и възможност, нова посока, обаче гарантирана от народните представители в Комисията по здравеопазването, защото те трябва да защитят това и в пленарна зала след това, и обществото трябва да приеме, че наистина е направена по-различна крачка.
Никога няма да подкрепя каквито и да е еквилибристики, ако това не е подкрепено с идеята за новата посока, защото за трети път ще го кажа: това дежа вю трябва да престане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Серов.
ВИКТОР СЕРОВ: Казвам се Виктор Серов. Взимам отношение като член на Надзорния съвет на касата по линия на работодателите като представител на работодателите в Тристранния съвет по линия на Асоциацията на индустриалния капитал.
По отношение на мотивите. Считам, че мотивите са добри и ако действително зад тях се крие искрено намерение да се даде по-голяма публичност и прозрачност на работата на касата, те следва да бъдат подкрепени.
Същевременно, подкрепяйки ги като такива, считам, че така, както тези мотиви са обосновани с конкретни предложения за промяна, те не само няма да подобрят работата на касата, но и ще я усложнят.
В тази връзка на първо място предлагам, тъй като въпросът е достатъчно сериозен, той да бъде разгледан в Тристранния съвет. Не сме го разглеждали досега, нито е попадало като предложение. Държа да го заявя.
Второ, считам, че една такава сложна структура, каквато всъщност се възпроизвежда стара структура, не само няма да ускори работата на касата, а ще я затрудни според мен дотолкова, доколкото вече стават три нива на управление. Ние и сега трудно се оправяме с тях, а когато станат три, представете си какво ще се случва.
Ето, аз ще ви дам един конкретен пример.
РЕПЛИКА: А преди това как работеше?
ВИКТОР СЕРОВ: Аз не знам преди това как е работила, но знам сега как работи и ви казвам. Ето, когато стана дума за актуализация на бюджета на касата. Ние най-напред искахме да има актуализация. Стана ясно, че няма да има.
Представете си колко нива трябва да вземат решения, за да поискат една такава бърза реакция. Тоест, от чисто управленска гледна точка считам, че това няма да подобри, а ще затрудни работата на Националната здравноосигурителна каса.
Бих искал, понеже тук се говори за дежа вю, бих искал да кажа, че според мен главните проблеми на касата в момента не са толкова недостигът на средства, а това, че касата не може да менажира ефективно средствата, които са й поверени. Като казвам „касата”, имам предвид касата на всички нива, не само националната.
Второ, че тя не може да осъществява ефективния контрол. С други думи казано, ако правим промени в закона, а трябва, трябва да се насочим именно в тези две посоки: първо, да повишим ефективността на управление на средствата, които са предоставени там, и второ, да повишим ефективността на контрола.
В тази връзка считам, че онова, което се предлага тук – да се прекратяват договори – е добро. Наистина е добро. Но имайте предвид, че то лесно може да се изроди на базата на лични контакти между болниците и районните, съответно Националната здравноосигурителна каса. Особено са опасни, бих казах, частните и големите държавни болници, защото към момента – може би знаете, може би не – но моите наблюдения показват, че касата няма експертен капацитет, няма експертиза, за да излезе на ниво на големите болници и на големите доктори. Те се гушат, те не могат да им излязат насреща.
Тоест, краят ще бъде такъв, ще надделеят болниците. Няма да надделеят, както тук някой се изказа, че ще надделее касата. Не, не, ще надделеят болниците. Ако има пострадали, това ще бъдат общинските, малките болници, тези, които и сега страдат. Те ще бъдат хората, които ще пострадат от евентуално такава санкция.
Затова предлагам внимателно да се премисли и, ако нещо се прави, да се целенасочи в двете посоки: първо да се вкара мениджмънт не само в касата, но и в самите лечебни заведения, защото лекарят е учил, за да бъде лекар, не е учил, за да бъде мениджър. Това се учи в други учебни заведения и от живота, от бизнеса. Второ, да се инвестира в експертния потенциал на служителите на касата, който да им позволи да осъществяват контрола, за който става дума.
Много благодаря, че ми дадохте думата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ние Ви благодарим.
Доктор Генев, да кажете нещо за експертния потенциал на служителите в касата? Кажете накратко и мнението Ви за това, което колегата каза за това да не се прекали с приложението на един от предложените членове.
ДИНЧО ГЕНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Тук ще отговоря първо на господин Семир Абу Мелих. Това, което е дадено като поправка, дори е благоприятно в първата точка. Примерно в т. 1 за ал. 11: „Директорът на РЗОК прекратява договора по ал. 1, когато е отчетена дейност, която не е извършена от изпълнителя на извънболнична медицинска или дентална помощ по определен пакет по отношение на лекаря.”
Тук говорим за медицинските центрове и ДКЦ-тата: „Не се прекратява договорът на цялото ДКЦ, а само на конкретния лекар, който извършва тази дейност”.
Тоест, няма смисъл да бъде наказано цялото ДКЦ при положение, че нарушението е извършено само от един конкретен лекар по конкретна специалност. Смятам, че това дори е благоприятно.
Второ, по т. 2 – новата ал. 12, която се предлага. Тук е написано във връзка с контрола, аз напълно подкрепям тук доктор Миланов, дори в някои отношение мога да бъда много по-жесток дори от това, което е разписано. Тук има прекратяване на дейността,
прекратяване само на определена клинична пътека или клинична процедура. Добавяме „клинична процедура”, което не съществуваше преди.
И последното, което е новата ал. 13, че „при повторно отчитане на дейност, която не е извършена, директорът на РЗОК прекратява изцяло договора.”
Все пак трябва да има някакви заплашителни степени, степенуване на наказанията, защото нека сега да не се отплесваме в тази насока, но можем да си говорим за един куп нарушения, които са просто ужасяващи. Знаем това, което става в болниците в България. Има болници, които работят абсолютно перфектно, но някъде, в някои болници, се извършват нарушения.
По отношение на експертния потенциал нещата могат да се решат много лесно и това е решение на този Надзорен съвет. Нека да отделят средства в този бюджет за въвеждане на електронното здравеопазване, казвам го най-широко. Тоест, електронната здравна карта каква ще бъде? Дори да бъде и личната карта, защото има много възможности.
В момента моето лично мнение, ако трябва да говоря честно, е това, че тази здравна карта не е въведена поради наличие на множество лобистки интереси. Целта е да се вземат определени пари. Честно да си говорим, е така. Разходите, които са за реализирането на тази карта, са много малко.
По отношение на контрола, който ще възникне при това изменение, е просто моментален. Ефектът ще бъде моментален. Няма да има нужда от толкова експерти.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Генев.
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, гости! Наистина очакването за промяна и за реформа е толкова силно във всички, че на опитни хора в системата започна да им се струва, че този законопроект е вятърът на промяната, а той всъщност е израз единствено на залповете на Аврора, които кънтят в главите на някои от вносителите.
Тук единственото, което мога да кажа, е че приветствам затягането на контрола, без това обаче да бъде достатъчно ефективно направено, защото на всички ни е ясно, че инвестицията в интегрирана електронна система и наблюдението по този начин на всички изпълнители на медицинска помощ може да даде ключа към ефективното изразходване на средствата.
Всичко друго, което минава през .... има елемент на риск от ....вече беше изказано. Наистина в този законопроект приветствам идеята за привеждането на всички договори в касата към трудови такива, защото това създава проблем в момента, разлика в заплащането, доколкото имам информация, и проблеми с осъществяването на контрола, защото тези, които са държавни служители, не могат реално да осъществяват такива контролни дейности. А все пак екипите на касата са ограничени като количества и като представители.
Всичко друго обаче в замисъла на този закон по никакъв начин не може да бъде приемливо, защото то е гръмко връщане и одържавяване на касата, даже не и връщане, защото в предишния вариант на управление на касата такъв обстоен и широк уж управленски орган, който обаче да размие отговорността и да създаде привидна прозрачност, като всъщност решенията се взимат от представителите на държавата, респективно отново от министъра на финансите.
Това съотношение виждаме и в така наречения сега Управителен съвет, защото в Надзорния съвет представителите на държавата бяха четирима, нека да си кажем, а сега се предвижда те да станат петима. Какво по-голямо доказателство за това, че държавата и Министерството на финансите искат да приклещят обществения фонд. Не разбирам как това се харесва на някои от съсловните организации. Ясно е, че не сте се срещали с Надзорния съвет, защото досега при преговорите те са излъчвали свои представители. Сега обаче всичко, което се случва с този Надзорен съвет или Управителен съвет, ще се решава от по-висшестоящия орган.
Това, че са променени изисквания за квалификация на управителя на Националната здравноосигурителна каса, е само по отношение на стажа. Това е единствената промяна. Предвижда се той да бъде пет години, а не три години, както беше в досегашните изисквания за заемането на този пост.
Ако това смятате, че е гаранция за добри качества, наистина може да приветствате едно такова решение. А факта, че ще бъде по-прозрачен изборът на директор, когато правилата се определят от Управителния съвет, а в него има блокиращо мнозинство държавата, е наистина отново израз на политическо лицемерие, в което сте ненадминати.
Но с всички тези действия и с тези половинчати решения, които предлагате, с това фрагментирано законодателство, просто потвърждавате непрекъснато тези, които са се изказвали в предишното Народно събрание, че нямат цялостна визия, нямат цялостна концепция и всичко това се отразява пагубно на системата. За съжаление, пак повтарям, не се учите от ничии грешки и нещата вървят отново в посока, в която никой няма да бъде доволен от българското здравеопазване и през следващата година
Апелирам да изтеглите този законопроект, да възприемете всички направени разумни предложения и нека наистина да постигнем консенсуса, който е необходим на системата не на базата на политическия инат, който ни демонстрирате и на превъзходството заради числената си мощ, а за това наистина разумните решения най-после да намерят първо изказ в тази зала, и второ, да намерят съответната добра законодателна форма, защото тази категорично не е добра.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Реплики? Заповядайте за реплика, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: С праздником, доктор Дариткова. С праздником! За съжаление и за разлика от Вас, аз не съм бил на Аврора, така че няма как да съм чувал залповете.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За дуплика има думата доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Всъщност, ако се опитам да вляза в духовния полет на колегите от ляво, трябва да кажа, че единственият празник, тоест, не е и празник, но единствената дата, с която свързвам днешния ден, е, че днес съм погребала свекърва си. Оттук нататък всичко останало са инсинуации, които нямат нищо общо с изказа на становище по намерение за законодателни промени.
Общоизвестно е, че съм завършила в Санкт Петербург и това е така, защото при предишното ръководство на държавата всички студенти от Смолянска област бяхме длъжни да продължим обучението си в Пазарджик. Колегите, които са учили там, го знаят. С никакво предимство не съм отишла, кандидатствала съм на общо основание и въпреки това държавата и Комунистическата партия ни пращаше в Пазарджик.
За да избегна Пазарджик като вариант, заминах за там. Съжалявам, че изпадам на ниво лични обяснения, но и нивото на тази комисия е такова, че мога да си позволя такова отклонение, защото наистина смятам, че нямате съзнанието за огромната ангажираност с проблемите на здравеопазването, която иначе имате претенцията, че показвате.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Дариткова, не знам какво е нивото на комисията, но Вие започнахте със залповете на Аврора. Наистина на принципа: каквото повикало, такова се обадило. Моля ви за коректност. А нивото на комисията е такова, каквото народът според статистическата представителна извадка е изпратил за народни представители в един парламент.
Има думата за процедура, госпожо Атанасова. Заповядайте!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо Джафер, или възприемате тона, който се задава в парламентарна зала да коментирате изказващия се, или вече наистина в 19,10 ч. и Вие сте преуморена. Тонът, който се задава, не се задава от доктор Дариткова, защото имаше далеч по-елементарни изказвания.
Така че, бъдете на ниво като председател на тази комисия и не ме карайте да смятам, че Вашият професионализъм е останал в рамките на 41 Народно събрание, когато бяхте опозиция.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаема доктор Дариткова! Първо, искам да заявя още един път, че Българският зъболекарски съюз няма да подкрепи никакви заигравания по отношение одържавяване на касата. Ясно и категорично го заявявам.
Второ, по отношение на коректността ни като съсловна организация, мисля, че сме го доказали. Има протоколи от заседания на Комисията по здравеопазването, на които винаги сме взимали отношение.
Трето, Българският зъболекарски съюз никога не се е влияел от конюнктурата. Винаги е защитавал една принципна позиция и това се е изразявало дори в подписване на Национален рамков договор в ситуации, изключително трудни, когато и Българският лекарски съюз – седящите съвсем близко до нас и по професия и като съсловна организация – са били на коренно различно мнение. Дори и в тези моменти – тук е госпожа Атанасова в качеството на бивш министър, тя може да потвърди или да отрече моите думи – дори тогава Надзорният съвет не се събра. Имаше двама представители. Дори тогава от чисто политическа, от пиар гледна точка не се събра, да не говорим за всичко това, към което се стремяхме през тези три години. Говоря от моето председателство, аз поемам цялата отговорност.
Ще ви припомня още нещо. Знаете абсолютните безумия на бившия чл. 55 с букви „б”, „в”, „г”, „д” и т.н. Ние ви ги представихме с доктор Шарков, има протоколи, за да видите. И слава Богу, август месец миналата година Комисията по здравеопазването предприе своите стъпки и те бяха отменени, защото там имаше – извинете ме за израза – такива дивотии, че просто щяха да умрат от смях студентите по право в университета.
По отношение на контрола и санкциите, нещо, за което ратуваме. Вие знаете и с Вас също проведохме много неформални срещи и говорихме за промяна включително и в Закона за съсловните организации в частта за комисиите по професионална етика и знаете, че ние бяхме готови. Ние предприехме стъпки така, че да улесним работата на Комисията по здравеопазването. Това, че нещата не се случиха, няма да го коментирам. Не го приемаме като обида. Ние естествено, че не сме във фокуса на вниманието нито на политиците, нито на обществото.
Но, знаете ли, докато аз съм председател на Българския зъболекарски съюз и докато съществува тази организация, първо, председателят ще е задължен да членува само в една партия и партията в кавички е Български зъболекарски съюз и няма да робува на никакви партийни пристрастия, независимо с какъв оттенък са.
Второ, ако вие като депутати в Комисията по здравеопазването не се обедините всички около това, че здравето няма цвят, абсолютно няма цвят и че проблемите се задълбочават – аз пропуснах да ви прочета, че над 1 милион пенсионери нямат зъби в устата и тези хора не могат да се хранят, камо ли да комуникират по между си и затова са необходими 242 млн. лв., изчислени до стотинка – по 200 лв. всяка протеза, защото няма как да сегрегираш на базата на сини, чернооки и други пенсионерите.
Работим в тази посока, но никога не сме изтласквали собственото си его като организация и нашето его. Винаги сме проявявали разбиране.
Така че наистина, безкрайно ви уважавам и съм го заявявал лично много пъти и лично съм го изразявал към Вас, но в случая наистина се почувствах обиден. Извинявам се за емоцията, която вкарах в това свое изказване.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За лично обяснение има думата доктор Дариткова. Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми гости и присъстващи! Аз наистина се извинявам, ако сте се почувствали засегнати от моята лична емоция, но бях предизвикана. В никакъв случай не съм се изказвала с намерение да омаловажа участието на един или друг в процеса на правене на здравна политика, който реализирахме в предишния мандат. Най-малкото аз съм била на позицията да не търся консенсуса и не вярвам някой тук да го отрече.
Само че тонът, който се създаде и в това Народно събрание, и в тази комисия, е коренно различен. Аз наистина искам да се върнем към търсенето на консенсуса, не в предлагането на половинчати и непълни решения, които само отново ни раздалечават като позиция и виждаме, че това не е полезно за никого. Разговорите трябва да продължат, но те трябва да продължат на базата на търсенето на трайни решения, а такива инцидентни законодателни напъни просто не помагат за търсенето на една стратегия, която да реши проблемите на системата години наред.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Генев, ще Ви помоля – аз пак се връщам към чл. 59 и новата ал. 13 – да ни направите Ваше тълкувание на Националната здравноосигурителна каса за думата „дейност, която не се извършва”. Защото Вие имате вече опита, знаете всяка болница какво прави, какви дела водите и да кажете: тази дума за нас означава пациентът го няма никъде в болницата или пациентът е стоял един ден и си е тръгнал, пък болницата е отчела цялото лечение. Вие си знаете какви са случаите.
Тогава може да се вкара допълнително към закона, за да сме ясни. Мен ме притеснява друго. Не, че Вие не сте прав, не че тази поправка не е правилна. Обратно, тя е много, много добра. Много добре е да има дисциплина. Но да не стане бухалка в ръцете на Националната здравноосигурителна каса срещу болниците. Не трябва да позволявате да имате такова оръжие в ръцете си, защото тогава тази теза за прозрачност изчезва и целият смисъл от този закон изчезва.
Нека с едно просто тълкувание, да го видим, Българският лекарски съюз да го види, народните представители да го видят и един път за винаги да стане ясно какво значи „дейност, която не е извършена”.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Генев, от Вас се очаква тълкувание.
Бяха поставени много въпроси. Предлагам да закрием дискусията. Явно между първо и второ четене ще има прецизиране на много текстове.
Подлагам на гласуване предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от народния представител Емил Райнов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 10, "против"- 5, "въздържал се" - 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от народния представител Емил Райнов и група народни представители на 05.11.2013 г., е приет на първо гласуване.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Госпожо министър, готова ли сте за тази точка?
Групата на ГЕРБ, заповядайте за въпроси.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо министър, въпросът ми касае промяната в ръководството на областната болница в Смолян. Искам да разбера, защото твърдяхте, че са обективни критериите, които налагат промяна в цялостното ръководство на болницата.
Искам да знам какво имате предвид и какво е накарало Министерството на здравеопазването да промени състава на Борда на директорите на болницата и какво знаете за болницата в Смолян.
Надявам се, че познавате добре всички болници, на които сте принципал, особено в настоящия тревожен момент, когато трябва да знаете и кои лекари са си получили заплатите и кои не при това плащане на касата, което се реализира напоследък.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Към настоящия момент няма промяна в Съвета на директорите на Смолянската болница. Така че не знам какво да коментирам по този повод.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Напротив, имаше Общо събрание, на което беше предложен нов състав на Борда на директорите. Аз мисля, че сте информирана за това.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, имаше Общо събрание, но то няма решение. Така че към момента няма промяна в Съвета на директорите.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Отново подвеждате народните представители, защото това Общо събрание излезе с решение, но то е атакувано от община Смолян – един от акционерите на АД МБАЛ – Смолян, поради това, че имаше нарушения на правилата в провеждането на събранието.
Но все пак и са факт предложенията на Министерството на здравеопазването – подмяна в Борда на директорите с две колежки, които аз уважавам, но те са общински съветнички от Коалиция за България в Общинския съвет в Смолян и в резултат на тази промяна трябваше да бъде сменен и изпълнителният директор.
Понеже явно нямате информация, ще кажа, че на фона на всички сътресения в здравеопазването в България болницата в Смолян е пример за добро здравно менажиране. Никой от членовете на Борда няма отношение към политическа партия ГЕРБ. Така че не виждам това да е елемент на разчистването на „калинките” на ГЕРБ, с което така активна сте се заели.
В момента болницата има 1 млн. лв. по сметките си и е реализирала за последните три години повече от 9 млн. лв. инвестиции, включително и проект по програмата за регионално развитие на стойност 7,5 млн. лв.
В същото време средните заплати на лекарите са пример за страната, както и на медицинските сестри и са повишени с повече от 20 процента през последните три години. Освен че болницата няма просрочени задължения, има 1 млн. лв. по сметките си, тя с помощта, разбира се на Министерството на здравеопазването, е ремонтирала по-голяма част от отделенията, така че са създадени добри условия на това лечебно заведение, което е основа на здравеопазването в Смолянска област.
Предложението на община Смолян за член на Борда беше за доц. Бойчо Мошев, който е хирург в МВР – болница и идеята беше, че единствената ниска акредитационна оценка, която получи тази болница, беше по отношение на хирургичната дейност. Имаше смисъл да се прави някаква промяна, ако това по някакъв начин допринася болницата да мине на друго ниво на медицинско обслужване. Всичко останало може да се възприема от обществеността на Смолян като грубо политическо кадруване и доказателства за това са предложените членове на Борда на директорите, за които освен това може да има съмнение, че са в конфликт на интереси, защото и двете, освен че са били общински съветници по време, а в същото време и практикуват в частни медицински центрове, които могат да бъдат конкурентни на ДКЦ-то на Смолянската болница.
Всички тези факти трябва да се вземат предвид и наистина внимателно да подхождате към процесите на поголовна промяна на всички ръководства на болници, защото съмнението за политическо кадруване за съжаление остава у всички.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Искате ли думата за отговор, госпожо министър?
Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Бих искала да внеса яснота по въпроса. Разбира се, тъй като това е в избирателния район на доктор Дариткова, сигурно знае повече неща отколкото зная аз.
Общото събрание беше свикано от Съвета на директорите на Смолянската болница. Аз в качеството си на принципал използвах да предложа членове на Съвета на директорите, които познавам, и не смятам, че биха се справили по-зле от настоящото ръководство.
Факт е, че Общото събрание не се състоя. Не знаех, че Общинският съвет обжалва процедурата, защото все пак по правилника блицконтролът е по политики, а не по конкретни казуси и за такива казуси ще Ви моля в бъдеще да мога предварително да се запозная, защото госпожа Атанасова като министър знае, че има хиляди неща в министерството. Не мога всичко да познавам в детайли. Наистина до мен не е дошла информация, че Общинския съвет обжалва процедурата. Ние установихме, че Общото събрание не е проведено легитимно и решението е вписано в противоречие с Търговския закон. Така че то е прекратено и към момента нямаме промяна в Съвета на директорите.
Това е, което мога да кажа по въпроса.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да разбираме, че приключихте с въпросите и отговорите по този въпрос по питането на доктор Дариткова?
Парламентарната група на Коалиция за България има ли въпрос? Няма.
Аз се възползвам от правото да задам въпрос от името на пациентска организация. Ще има ли, очертават ли се проблеми с консумативите, които хората на хемодиализа ще трябва да осигуряват? Имаше такъв инцидентен случай, който май не се оказа съвсем верен.
Каква е Вашата информация и какви действия ще се предприемат?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Аз нямам информация от лечебните заведения за такъв тип практики. Това, което чух от господин Димитров във връзка с Бургаската болница, е проверено. Директорът отрича това да се случва.
Но аз ще ви моля подобен род сигнали да ми бъдат предоставени, за да може своевременно да се взимат мерки. За мен е недопустимо пациентите да си купуват медикаменти, консумативи и всичко, което трябва лечебното заведение да предостави.
Така че в това отношение своевременно ще вземам мерки. Няма да се безпокоите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
Право на въпрос сега има групата на АТАКА, която отсъства и не може да зададе въпроса.
Тоест, давам думата на доктор Добрев за въпрос. Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, аз и колегата Семир Абу Мелих искаме да Ви помолим да ни информирате какви са основните принципи и насоки, които имате предвид и сте заложили в бъдещата работа на Националната здравноосигурителна карта? Бихте ли ни информирали по тази работа в министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Действително вече работи групата по създаване на националната здравна карта. Тя е одобрила методика, по която работи. Картата ще бъде създадена на база потребности в различните региони и градове в страната, като там влизат няколко допълнителни критерия. Аз ще се възползвам от случая да ви я представя в конкретика, комплексно с население, възраст, заболеваемост в различните региони. Сега може би нещо ще пропусна от методиката, но ще ви я представя. Мисля, че утре ще бъде в Народното събрание или в петък.
Както съм обещала, всяко нещо, което минава през Министерството на здравеопазването, ще бъде представено и на комисия, въпреки че винаги срещаме критики и съпротива от ваша страна, но, така или иначе, ще бъде предоставена, за да могат всички парламентарни групи най-малкото да бъдат информирани.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Добрев, отстъпвате ли допълнителния въпрос?
КИРИЛ ДОБРЕВ: Да, с удоволствие.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Атанасова, за допълнителен въпрос.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! По отношение на националната здравна карта ще бъде ли предвиден различен ред от настоящия в момента, предвиден в Закона за лечебните заведения?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Не, не.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще се запази същият ред?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Засега такава е нагласата. Пак ви казвам, картата се работи на експертно ниво. Очаквам от комисията предложенията, след като видим картата по-нататък.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В Закона за лечебните заведения има ясно разписан регламент. В този случай въпросът ще бъде: Вие ще правите ли законодателни инициативи за промяна на Закона за лечебните заведения?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, само в частта за това картата да има задължителен характер, защото иначе нейното изработване е с препоръчителен характер и е безсмислено досега направеното.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Задължителен за броя на...?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Точно така, за броя на леглата и за броя на лечебните заведения по специалности и легла. Тоест, профили и легла. Няма да бъде брой на лечебни заведения в определени градове. Защото може да има десет, които да обхващат броя легла, може да има две, в които този брой да бъде изпълнен.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз съжалявам, че така влизаме в диалог, но в настоящия Закона за лечебните заведение е записано минимален и максимален брой осигурени с легла, брой специалисти и т.н.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Ще има минимален, няма да има максимален, тъй като Комисия за защита от конкуренция се е произнесъл, че това е в противоречие с...., това нарушава принципите на конкуренцията, когато се поставя максимален брой
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По методиката на едни друг министър – проф. Борисова, може би?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да. Добре, благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Следващият въпрос е от доктор Райнов. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, продължавам това, което колегите питаха. Дали успяхте да преразгледате медицинските стандарти с оглед на това, че през последните години бяха сериозно завишени и някои от общинските болници определено имаха затруднения, за да покриват стандартите при сключването на договори с касата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, работи се по медицинските стандарти. Вече 28 от тях са приети, като фактически в по-голямата част от тях има промяна в нивата на компетентност с оглед улесняване на дейността, особено в по-малките лечебни заведения. Но те, разбира се, са съобразени все пак и с това да не се нарушава качеството на медицинската дейност в тези лечебни заведения.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Кръстева, ако е по същия въпрос.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, моето питане към Вас е следното. Ще има ли стандарт по съдебна медицина, защото, доколкото знам, досега е нямало изработен такъв.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, ще има стандарт по съдебна медицина. Но в тези 28 стандарта, които до момента са приети, той не е сред тях.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: До този момент няма, но предстои изработването му?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, да.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше последният въпрос.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 19,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)