Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
10/02/2014
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 18
На 10.02.2014 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 18
На 10.02.2014 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,15 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам да работим по дневен ред с точка единствена:
1. Обсъждане на Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 18, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него.
Преминаваме към обсъждане на единствената точка от дневния ред:
Обсъждане на Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него.
На 30.01.2014 г. е постъпил Указ № 12 на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. На същата дата, на основание чл. 82, ал. 2 от ПОДНС с разпореждане на председателя на Народното събрание, указът и мотивите към него е разпределен на Комисията по здравеопазването за докладване пред народните представители.
Тъй като разпореждането с указа на президента е раздадено на народните представители, ще си позволя да ви представя в резюме мотивите към указа.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане от Народното събрание разпоредбите на § 16 и на § 20 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет на 16 януари 2014 г., с които се създават нови правила, засягащи износа на лекарствени продукти в хуманната медицина. В мотивите към указа президентът посочва, че с § 16 и § 20 от приетия закон се „въвежда рестриктивен режим по отношение на износа на лекарствени продукти”, за който той счита, че не е съобразен с Конституцията на Република България и че не съответства на чл. 36 от Договора за функциониране на Европейския съюз, със следните доводи:
1. Текстовете на разпоредбата на § 16, с която се създават чл. 217а – 217г не съответстват на принципите за равнопоставеност на стопанските субекти. Според мотивите, „конституционното правило на чл. 19, ал. 2 изисква създаване на еднакви правни условия за всички стопански и правни субекти, осъществяващи еднакви или сходни дейности в определена сфера”. В същото време се посочва, че свободата на стопанската инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и държавен контрол, като Конституцията предоставя на законодателя правото „да ограничи тази свобода по законодателен ред“. Подчертава се, „че ограничаването е възможно и допустимо, когато е в обществен интерес“, но това не изключва конституционното изискване за равнопоставеност на стопанските субекти пред закона.
Според изложените мотиви към указа на президента, спазването на изискването за равнопоставеност не е гарантирано, тъй като в оспорените текстове:
Липсват критерии, които да се прилагат от изпълнителния директор на ИАЛ в случите, когато двама притежатели на разрешение за търговия на едро едновременно подадат уведомление за износ на един и същ лекарствен продукт;
При преценката за даване на мълчаливо съгласие за износ законът предвижда да се събира информация само за конкретния лекарствен продукт, без да се отчита евентуалното наличие на лекарствени продукти от същата фармакологична група, използвани за лечение на същото заболяване;
Търговците на дребно и други търговци на едро не са включени в кръга лица, подаващи информация относно наличните количества на територията на страната от съответния лекарствен продукт и така на базата на събраната информация не може да се извърши обективна преценка дали са налице достатъчни количества от този лекарствен продукт за задоволяване на здравните потребности на населението.
Счита се, че законът трябва да въведе „еднакви ограничения спрямо всички износители на даден лекарствен продукт за определен период от време, когато тези лекарства не са достатъчни или може да настъпи временен недостиг “, тъй като по този начин стопанските субекти, които осъществяват износ на лекарствени продукти се поставят в неравностойно положение, което създава предпоставки за субективизъм и корупционни практики.
2. Според мотивите към указа въведените с § 16 правила за осъществяване на износ на лекарствени продукти не съответстват на чл. 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тъй като „мярката е непропорционална и липсват гаранции, че тя ще постигне обществено значимата цел – осигуряване на достатъчни количества от лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението. Аргументите изложени в подкрепа на това твърдение са както следва:
- Въведената мярка за уведомяване и изчакването в 30-дневен срок за произнасянето на компетентния орган се явява ограничителна мярка пред износа на лекарствените продукти.
- За да се въведе ограничаваща мярка за свободното движение на стоки, всяка държава-членка е длъжна да докаже, че конкретно паралелният износ е причината за недостиг на лекарствени продукти. Основанието за въвеждането на ограничаващата мярка трябва да бъде придружено от подходящи доказателства или от анализ на целесъобразността и пропорционалността на ограничаващата мярка, приета от тази държава.
3. Третото твърдение е, че мотивите към законопроекта относно уведомителния режим при износ на лекарствени продукти са непълни и декларативни и не съдържат достатъчна аргументация за въвеждането му, тъй като липсва оценка дали режимът ще се отрази еднозначно и положително на лечебните заведения, на пациентите и на стопанските субекти, които осъществяват търговия на едро с лекарствени продукти. Необходима е оценка дали конкретният уведомителен режим съответства на чл. 36 от ДФЕС в контекста дали мярката е обоснована и пропорционална.
4. По отношение на § 20 в мотивите към указа се посочва, че размерът на предвидените санкции за неуведомяване на ИАЛ при извършване на износ на лекарствени продукти не е съобразен с тежестта на нарушението. В подкрепа на това твърдение се посочва предвидената в закона глоба за лица, които произвеждат, внасят, продават, съхраняват или предоставят за употреба в Република България лекарствени продукти, неразрешени за употреба, която е в размер от 25 000 до 50 000 лв.
Уважаеми колеги, представих ви част от мотивите, с които президентът върна за ново обсъждане тези параграфи.
Откривам дискусията.
Заповядайте, имате думата.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Аз имам един въпрос към вносителите на закона. Моля да ми изясните какви бяха вашите причини да внесете този закон, за да въведете регулация на този пазар, защото аз в началото останах с впечатление, че има липси от медикаменти на пазара. Аз мисля, че и от трибуната казах, че не може за 11 човека да се регулират аптеките. Обаче се оказа, че те са внедрени в една добра кауза.
Аз изказвам моето впечатление като народен представител. Казвам с какво впечатление съм останал, че има наистина недостиг на лекарства и вие внасяте един закон, за да регулирате този недостиг и така се получава това нещо.
Питам ви: какви ви бяха мотивите, какви бяха данните, с които разполагахте – какви лекарства липсват на пазара, какво се е случило, за да се наложи да внесете този закон.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Някакви други въпроси или да отговоря? Добре, пристъпвам към отговора на въпроса Ви.
Излишно е да ви казвам, че сме готови с представяне на контрааргументи по всички мотиви, които току-що изложих, които господин президентът внесе в Народното събрание и мотивите да внесем тези текстове бяха свързани с това, че в България съществува от няколко години много осезателно един обективен процес и той се нарича „паралелен износ”.
Тук искам да разсея всякакви съмнения, че някой тук се опитва въобще да възпрепятства износа, каквито внушения имаше. Не, напротив, никой няма никакви намерения да препятства износа, особено на български производители.
Паралелният износ е един процес, който съществува и в много други страни и той е свързан с опита на много страни, първо, да намалят цените на медикаментите, предприемайки редица мерки в тази насока, още повече, че се увеличи взаимовръзката при реферирането между отделните страни и това доведе до едни процеси, които се наблюдават в около десетина страни, при които се наблюдава паралелен износ.
Всъщност легалният израз, легалната дефиниция е „паралелна дистрибуция” и касае паралелен внос и паралелен износ.
Това, което искам да ви съобщя чисто колегиално, че в момента, в който започнахме да работим по текстовете, изумително беше съвпадението на мненията и на становищата, които получавахме периодично, без да можем да идентифицираме кои са тези представители от едно сдружение на износителите на лекарства на едро от България и на вносителите на лекарства в Германия. Което показа, че България все повече е интересна страна за износ.
Какво представлява паралелният износ? Нещо, което е внесено в България и се изнася отново. Един колега даде много хубав пример в тази насока. Казвам го за колегите, които не са лекари или които не следят сферата.
Ако имаш внесени хиляда опаковки онколекарства – само искам да поясня, че се оказа, че проблемът касае предимно онкопрепарати, инсулини, препарати за лечение на паркинсон и на епилепсия, пояснявам, че текстовете, които внесохме, касаят лекарства от Единния лекарствен списък и плащани с публични средства и нищо друго. В този смисъл, когато ние внесохме мотивите, с които ги внесохме, ние се позовахме на една официална констатация. Става въпрос за около 35 млн. евра. Впоследствие по време на срещите, които имахме, се оказа, че европейски институции всъщност говорят за около 80 млн. евра, а неофициално в България се твърди, че това са 300 млн. лв.
Разбирате, че става въпрос за един огромен пазар. Ако обаче става въпрос за интереса на българските пациенти, аз мисля, че няма забрана нито в Конституцията, напротив, чл. 52 от Конституцията на Република България, както и Директива 83/2001 г., чл. 81 от тази директива дават право на държавите да предприемат мерки, когато се касае за живота и здравето на хората, които живеят на тази територия.
В този смисъл въвеждането на уведомителен режим за износ на лекарствени продукти е продиктуват първо от конституционно установеното задължение на държавата, първо, да закриля здравето на собствените си граждани.
В практиката на самия Конституционен съд има решения и те не са едно или две, в които се подчертава, че правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер. Тоест, аргументът, че се пречи на свободния износ и на правата на вносителите на едро просто за мен е нонсенс, защото свободата на стопанска инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол на стопанската дейност с оглед защитата на обществения интерес и ценности от по-висш порядък.
И ние смятаме, че в случая става въпрос за такива ценности, от такъв порядък.
В разпоредбите на § 8 и § 13 от приетия закон се въвеждат изискванията на чл. 81 от Директива 83/2001, която цитирах, които задължават притежатели на разрешението за употреба на лекарствен продукт и притежателя на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти да осигурят редовни и достатъчно лекарства и продукти за задоволяване на здравните потребности на пациентите в съответната държава-членка.
В този смисъл това, че някой ще иска, ако може търговците на едро да са така добри и да уведомяват държавния орган, който е упълномощен да осъществява регулация, мисля, че не нарушава техни права.
Казах ви вече, че става въпрос за лекарства от Позитивния лекарствен списък, плащани с публични средства. От друга страна, оспорения § 16, в чл. 217в, ал. 5 изрично е посочено, че мотивиран отказ може да се направи само когато се установи, че наличните количества на територията на страната са недостатъчни. Има начини това да се установи. Мисля, че Министерството на здравеопазването заедно с Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешителни в страната тогава, когато се събере тази информация и тази информация е достатъчна да покаже какво е състоянието към настоящия момент, когато се изисква тази информация.
В мотивите към указа се посочва, че се изисква информация само за конкретен лекарствен продукт, без да се отчита евентуалното наличие на лекарствени продукти от същата фармакологична група. Тук има фармацевти, но има и достатъчно лекари, които ще ви отговорят, че е възможно, не че е възможно, а то е така, заболявания, които имат няколко алтернативни лекарствени продукти, с които могат да се лекуват.
Сега ще Ви отговоря, защото Вие не сте лекар, но както когато исках да смениш инсулина на един пациент с друг, това не може да стане светкавично и само, защото някой е решил от хилядата опаковки, които внася, при нужда – примерно от 900 опаковка за страната – той да изнесе 500 обратно, защото това ще му даде по-голяма печалба.
Това е, което исках да кажа по поставения въпрос.
Ако някой иска да каже още нещо, да добави нещо, може да поиска думата.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще добавя нещо и ще бъда съвсем кратък. Основната идея на закона беше – повтарям го, за да стане ясно – не някой да забранява износа, а да гарантираме, че в България няма да има дефицит на лекарства.
А конкретни примери има. Лично аз нямам проблеми да говоря с цифри, да говоря и с медикаменти, за които периодично не е имало достатъчно количества в България. Всички ние знаем, че пациент на регулярно лечение остава две седмици без съответния медикамент, нещата стават трагични.
Така че не защитава националния интерес по този начин – да гарантираме да няма дефицит в България. Никъде не говорим за забрана, не говорим за ситуация, каквато примерно имаше в Гърция, където има забранителен списък за 80 медикамента, които за една година няма никакъв износ. Тук е за конкретни случаи, когато се установи, че ще има проблеми в държавата.
Второто, което доктор Джафер го каза, в края на краищата мисля, че всеки един от вас е заинтересован тази част от бизнеса в България също да излезе на светло.
Така че нееднократно в мотивите към закона се казва, че по този начин ние искаме да извършим мониториране на този процес, защото в момента, повярвайте ми, никой не знае какво влиза, какво излиза, какво се плаща от обществения фонд.
Така че мисля, че в това няма абсолютно нищо лошо, още повече тук не виждам дали има представител на Изпълнителната агенция по лекарствата, който ще потвърди, че и в момента непрекъснато има запитвания и тече информация между националните агенти къде, какво се случва в този пазар.
Само едно нещо ще кажа в графата „куриози”. Когато през 2007 г. се създаваше този закон, именно тази глава на закона за права за дистрибуции беше разписана едно към едно директивите, друго, защото се надявахме, че по този начин ще има възможност някой да внася в България по-евтини медикаменти. Оказва се, че резултатът е обратният.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Само искам да допълня колегата с нещо, което пропуснах да кажа. Всъщност има редица страни, които са въвели такъв режим. Словакия, моделът, който е най-близо до този, който ние ви предлагаме, го е въвела от 2013 г. януари месец, тоест, вече функционира една година. Там има един-единствен случай, при който органите са се намесили и са спрели подобен износ.
Така че ние не очакваме и драстични случаи, стопиране на всяко желание да се изнася. Но по-скоро може би наистина ще има един превантивен резултат и аз разчитам на това.
Заповядайте, господин Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Въпросът ми беше конкретен: има ли конкретни случаи, които наложиха това нещо бързо да се внедри като закон? Какъв препарат примерно е липсвал на пазара или е станало така, че е изчезнал от пазара, защото някои търговец е решил да го изнесе примерно за Франция.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Такива конкретни примери има с онколекарства.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Моля да ме информирате за това. Има разлика в това доставчикът да не си изпълнява договора за доставка на болниците, а той не го изпълнява, защото болницата не му плаща. Има и други причини. Но другия вариант е доставчикът да не доставя лекарствата на болницата, въпреки че тя си е платила всичко и направила всичко необходимо. Но той просто е решил да отклони в друга посока.
Това е огромна разлика. Вижте, никой, нито управляващи, нито опозиция не са против принципа, който вие защитавате. Това да няма спекула сред хората – ние сме абсолютно за това нещо. Но не сме съгласни в името на този добър лозунг – да няма спекула със здравето на хората и да се отиде към вариант контрол на свободния пазар. Вие трябва категорично да ни докажете, че нямате такива намерения, защото като си има паралелен износ, трябва да знаете, че има и паралелен внос в България. Нашите дистрибутори, ходещите дистрибутори ги удрят чужденците, като вкарват по-евтина стока в България въпреки тях.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мелих.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Колега Мелих, аз ще отговоря съвсем кратко, даже навлизаме в юридическа тематика, а тук има и юристи.
Ние трябва да докажем, че нямаме такива намерения. Нека да действаме по презумпцията за невинност. Вие докажете, че ние имаме такива намерения.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Е, не, не. Моля Ви се.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Понеже в изказването на доктор Райнов беше подхвърлено, че никой не знае колко, къде, какво и при условие, че винаги сме знаели, че има проблем с единната информационна система на касата, понеже става въпрос за медикаменти, които се плащат от обществения фонд, аз искам да знам ИАЛ откъде ще черпи точна и коректна информация за това какви са наличностите, има ли дефицит, няма ли и дали наистина 30-дневният срок ще е достатъчен, защото по това бяха изказани притеснения от Изпълнителната агенция по лекарствата при предходното гледане на закона.
Какъв е конкретният механизъм за отчитане наличните количества в страната?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Националната здравноосигурителна каса декларира, че има капаците,т има възможност да предоставя тази информация. Министерството на здравеопазването Казаха също, че работят с групи медикаменти, които са свързани с тази, които не се изнасят.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По кой нормативен ред ще се изнася информацията?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има възможности това да се разпише. Аз не виждам защо тук трябва да стане, както и притежателите на лицензиите. Ето това са трите източника, които могат да бъдат използвани. Няма място за притеснения.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Всъщност, колеги, нека за последен и за стотен път да кажем къде е проблемът. Къде е проблемът за наложеното вето? Не че някой се притеснява от закона, че ще има евентуално забрана за медикамент, за който няма достатъчно количество в България. Притеснява се от информацията. Това, че трябва информацията да излиза на светло. Повярвайте, това е проблемът. Някои хора се притесняват, макар че пък не виждам точно в тази сфера защо трябва да се притесняват.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаеми колеги, темата има и друг аспект. Този аспект е свързан с обвиненията към президента, че виждате ли, той изпълнява някакви корпоративни желания.
Който по-подробно се интересува от тази тема, може и във форуми, и в медии да се намерят съответни материали. Тези материали са свързани с онзи паралелен износ, който е за близо 300 млн. лв. за година и който се практикува от всички корпоративни структури, които имат вертикална интеграция по отношение, най-общо казано, на продажбата на лекарствени продукти. Тук визирам и производство, и търговия на едро, и търговия на дребно.
Тук е обяснението и за онзи дъмпинг на цените във веригите, за който се говори през последните години, а именно, че големите вериги имали по-ниски и недоумението на хората, които мислят рационално, е как го постигат това. Подозрението е, че това става по някакви други механизми, които са около закона. Ето го обяснението, ако говорим по този начин и ако следваме тази логическа единица.
При условие, че една корпорация изнася – имам конкретни данни за една примерно – за 120 млн. лв., маржът, печалбата там е минимум 20 процента. Освен това има и връщане на ДДС при износ. При това положение, следете ми мисълта, при това положение аптеките, които са в низходящ ред на тази корпорация, нямат никакъв проблем да правят и 10, и 15, и 18 процента отстъпка, защото тях ги касае само оборотът и фиктивното съществуване на аптеки, но не и печалбата, която ще генерират тези аптеки. Печалбата идва от друго място.
Ако имам верифициращи данни, които това да ми позволят това да го твърдя без притеснение, говоря за доказателствен материал, който ще проучва всъщност през тези дни до обсъждане в пленарна зала, аз ще дам и конкретни данни в пленарна зала по отношение на тези мои твърдения.
Не бива да се учудваме защо фармацевтите и то от малките аптеки роптаят срещу това положение. Това е един перфектен начин за нелоялна конкуренция при търговците на дребно, когато става дума за тези вертикално структурирани корпорации.
Всички знаем, защото сте в темата, за какво точно говоря и за кои точно фирми говоря. И оттам е вече и подозрението към президента, особено имайки предвид и негласно хората, които бяха припознати при налагането на това вето около него, които бяха в антуража на президента, защо всъщност налага това вето.
Това исках само да допълня.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За реплика ли искате думата, господин Мелих? Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Прощавайте, докторе, от Вашето изказване разбирам, че паралелният износ не осигурявал никакви цени на дребно от вашите аптеки? Така ли е?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ако е за една верига.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Някаква верига продава евтино в България. Това не означава ли, че впоследствие ще се вдигнат цените?
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Не, но означава и нещо друго. Като логично последствие това е истина. Означава и друго обаче. От няколкото хиляди аптеки по тази логика в процес на няколко години, ако продължава този вариант – полузаконен – на изнасяне на лекарствени продукти, другите аптеки ще фалират, нямат никакъв шанс.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Дребните, малките, които са с по една, две, три аптеки.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Това важи не само за този сектор. Важи и за хранителните продукти. Големите хранителни вериги правят същото. Това означава ли...?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това е различно, не е така.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Това е регулиран бизнес – лекарства в аптека над 16 – 20 процента не могат да се продават.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: При хранителните продукти не става въпрос за цени на едро.
Господин Димов, имате думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Това е една регулация, повече държавна регулация. Става дума за затворен пазар, нещо, което не ми звучи много добре. Когато става въпрос за лекарства, трябва да има намеса от държавата.
Изцяло, като прочетеш текста на законопроекта, който внасяте, наистина принципно звучи логично държавата да се намесва и всъщност това да бъде в полза на гражданите, за да има достатъчно количества лекарства в България.
Тук обаче, при положение, че като се върнем назад във времето, той не се намесваше в момента, в който трябваше да се намеси и да си изпълнява функциите на държавен глава. Това много ни притеснява сега и затова не знам колко да вярвам и колко са му искрени намеренията, че е загрижен за българския народ.
Мен лично ме притеснява следното нещо. Тъй като тук разбрахме кой държи аптеки, болници и т.н. Аз не се занимавам с тези неща. Но, погледнато отстрани, аз виждам нещата по този начин. А какво гарантира една по-малка фирма и една по-голяма фирма, които трябва да минат през тази агенция, за да получат разрешително, за да изнасят тези лекарства навън. Какво гарантира, че малката фирма ще се пребори с голямата, тъй като в България сме запознати как стават нещата, в смисъл, че по-голямата, по-мощната, по-добре финансово осигурената фирма винаги може да си намери пътя – правия път или да заобиколи – и да изнася своите лекарства в сравнение с малката, на която няма да й стигнат средствата, за да си плати.
Мен лично това ме притеснява, погледнато ей така отстрани, защото аз ви казвам, че нито съм с медицинско образование, нито съм собственик на аптеки и т.н. Но така виждам нещата и мисля, че малко така се създават едни условия за корупция в тази агенция.
Ако не съм прав, тези от вас, които са по-запознати, могат да ме поправят.
И друго, ако една малка фирма или голяма – няма значение – получи такъв мотивиран отказ, ако има съмнение, че този отказ не е разгледан с факти, а е манипулиран този отказ, има ли процедура, по която да се подаде сигнал. Кой ще го разгледа този сигнал? Кои ще бъдат хората, които ще преценяват, ще има ли такава комисия, която да преценява, за да бъде сигурна тази фирма, че наистина отказът, който е получила, е мотивиран на базата на това, че дадено лекарство „х” е в недостатъчно количество и затова няма право да се изнася.
Това са моите притеснения.
Иначе като цяло ние сме за този законопроект, в смисъл такъв, ако наистина неговата роля ще бъде в интерес на българските граждани, за да бъдат осигурени достатъчно лекарства. Иначе кой ще гарантира на по-малките фирми, че всъщност ще бъдат равни с по-големите, защото знаем как стоят нещата, няма какво да си говорим тук.
Това ме интересува. Гласуването ще бъде не толкова важно, отколкото в пленарна зала, където всеки народен представител да си каже мнението.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Димов, по отношение на въпроса Ви, мен, ако питате, няма никакво значение дали е малка или голяма фирмата, ако наистина имаме проблем с медикаменти и липсващи количества в страната.
В този момент, в който има такъв проблем и съответно в следващия момент, когато няма, нито малката, нито голямата трябва да бъдат възпрепятствани.
Що се отнася до това какво следва, ако дадения субект не е доволен от решението. Казано е: „Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс”, нещо, което е нормално и каквато е процедурата във всички случаи. Тоест, съдът решава дали към този момент е имало основание за отказ, ако е даден такъв, или не.
ДИМИТЪР ДИМОВ: А изяснена ли е процедурата по събиране на данни за дадено лекарство в какво количество се намира в страната? Как решава Министерството на здравеопазването какви количества са достатъчни или не?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, със събиране на информация от Министерството на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешителни, защото това е най-достоверното.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да Ви помогна малко. Всяко лекарство в страната от дадена фирма влиза със специфичен баркод, който код се регистрира в страната.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И това, разбира се. Така че тук за това няма проблем.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Този баркод е специфичен и той се вписва и се знае коя фирма е внесла този лекарствен продукт. Така се хваща и в чужбина, че този баркод е регистриран в България. И тъй като България като най-бедна страна в Европейския съюз, съответно изборът на лекарства и ценообразуването се знае, да не го повтарям, е с най-ниски цени. Затова има така нареченият паралелен износ. С „куфарните търговии”, горе-долу се преборихме с тях.
Тук проблемът, големият проблем в една част от закона е именно този износ. Така че за всяко лекарство – тук не знам защо не го казвате – си има съответен баркод. И нещо, което иска сега да се наложи, за да няма никакви далавери в аптеките, всяко лекарство, когато отива в аптеката, вие знаете, че се отлепя маркер от опаковката и се слага на рецептата. Предполагам, че ги знаете тези неща.
И сега, за да няма и тези фалшификации, се въвежда този режим.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Въпросът е, че при несъответствия вече между количествата, които са останали в страната, не може да се докаже, че са изнесени.
Има механизми, които могат да се приложат.
Това, което бих искала да допълня всъщност, е, че в една от страните – това беше Чехия – дори са дали задължение, понеже там аптеките освен с търговия на дребно се занимават и с търговия на едро, въобще на всички търговци на едро още от вноса на медикамента те трябва да декларират за какво и къде ще отидат тези медикаменти.
Тоест, обвинението, че режимът не е уведомителен, а, видите ли, е разрешителен, забранителен и какъвто и да е, просто е неприемливо, защото има много по-рестриктивни режими, които хората са приели и то в страни, които са не само от новоприсъединилите се, които се оказаха с едни ниски цени.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз искам да бъда кратък и ще кажа, че добре беше формулиран Вашият отговор към президента. Но ако вие действително си поставяте такива амбициозни задачи, аз ще задам следния въпрос.
Когато през 2007 г. въведохме така наречения „Етичен модел” за аптеките, който просъществува една година точно заради това, за което Вие говорите – свързването на производител, дистрибутор и така наречената вертикална структура – победи закона. Законът, както знаем, и към днешна дата не функционира. Не функционира, защото всички си затварят очите. Ето, тук има хора, които работят и разбират от аптеки, знаят много добре, че когато един човек произвежда лекарства, дистрибутира ги, има и аптека, естествено, че неговите цени ще бъдат по-ниски и конкурентни.
Така че, ако ние искаме да сложим проблема и да сложим пръста в раната, ние по принцип трябва да се замислим за това дали да не се върне точно, както беше в закона, Етичният модел на аптеките – един фармацевт регистрира по Търговския закон, за да няма никакви спекулации, за да няма никакъв двоен износ, защото много добре знаем за веригите, за които се казаха, с корабите как влизат, как излизат и т.н.
Така че, ако вие искате да поставите проблема за цените на лекарствата точно по този начин, ще има конкуренция, но тя ще бъде поставена на равна основа за всички участници на пазара на лекарства в България.
Така че аз имам действително забележки и бях длъжен да кажа това, за да съм последователен, тъй като съм вносител на Закона за Етичния модел и съм се борил през всичките години с монополите за лекарствата.
Така че, ако вие действително сте честни и искрени във вашите намерения, примерно за това лекарствата да могат да бъдат по-достъпни до пациентите, да има лекарства за всички, просто действително този закон трябва да бъде коренно преобразуван.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това обаче е част от една по-широка дискусия. Съгласна съм, доктор Иванов, това е така.
Това, което обсъждаме днес, е част от проблема. Наистина първопричината трябва да я търсим на друго ниво.
Има ли други изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
Закривам дискусията и пристъпваме към гласуване. Това беше шестото обсъждане на тези текстове, защото те бяха обсъждани на първо гласуване в комисията, на първо гласуване в пленарна зала, при обсъждането на общия законопроект, на второ гласуване в комисията, на второ гласуване в пленарна зала и сега за пореден път.
Ще подложа на гласуване становището на комисията да предложи на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет на 16 януари 2014 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против" – 8,"въздържали се" – няма.
Комисията ще предложи на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Благодаря ви много за търпението. Съжалявам, че отнехме от почивката, но в тези интензивни дни има много работа.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 18
На 10.02.2014 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 18
На 10.02.2014 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,15 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам да работим по дневен ред с точка единствена:
1. Обсъждане на Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 18, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него.
Преминаваме към обсъждане на единствената точка от дневния ред:
Обсъждане на Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него.
На 30.01.2014 г. е постъпил Указ № 12 на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. На същата дата, на основание чл. 82, ал. 2 от ПОДНС с разпореждане на председателя на Народното събрание, указът и мотивите към него е разпределен на Комисията по здравеопазването за докладване пред народните представители.
Тъй като разпореждането с указа на президента е раздадено на народните представители, ще си позволя да ви представя в резюме мотивите към указа.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане от Народното събрание разпоредбите на § 16 и на § 20 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет на 16 януари 2014 г., с които се създават нови правила, засягащи износа на лекарствени продукти в хуманната медицина. В мотивите към указа президентът посочва, че с § 16 и § 20 от приетия закон се „въвежда рестриктивен режим по отношение на износа на лекарствени продукти”, за който той счита, че не е съобразен с Конституцията на Република България и че не съответства на чл. 36 от Договора за функциониране на Европейския съюз, със следните доводи:
1. Текстовете на разпоредбата на § 16, с която се създават чл. 217а – 217г не съответстват на принципите за равнопоставеност на стопанските субекти. Според мотивите, „конституционното правило на чл. 19, ал. 2 изисква създаване на еднакви правни условия за всички стопански и правни субекти, осъществяващи еднакви или сходни дейности в определена сфера”. В същото време се посочва, че свободата на стопанската инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и държавен контрол, като Конституцията предоставя на законодателя правото „да ограничи тази свобода по законодателен ред“. Подчертава се, „че ограничаването е възможно и допустимо, когато е в обществен интерес“, но това не изключва конституционното изискване за равнопоставеност на стопанските субекти пред закона.
Според изложените мотиви към указа на президента, спазването на изискването за равнопоставеност не е гарантирано, тъй като в оспорените текстове:
Липсват критерии, които да се прилагат от изпълнителния директор на ИАЛ в случите, когато двама притежатели на разрешение за търговия на едро едновременно подадат уведомление за износ на един и същ лекарствен продукт;
При преценката за даване на мълчаливо съгласие за износ законът предвижда да се събира информация само за конкретния лекарствен продукт, без да се отчита евентуалното наличие на лекарствени продукти от същата фармакологична група, използвани за лечение на същото заболяване;
Търговците на дребно и други търговци на едро не са включени в кръга лица, подаващи информация относно наличните количества на територията на страната от съответния лекарствен продукт и така на базата на събраната информация не може да се извърши обективна преценка дали са налице достатъчни количества от този лекарствен продукт за задоволяване на здравните потребности на населението.
Счита се, че законът трябва да въведе „еднакви ограничения спрямо всички износители на даден лекарствен продукт за определен период от време, когато тези лекарства не са достатъчни или може да настъпи временен недостиг “, тъй като по този начин стопанските субекти, които осъществяват износ на лекарствени продукти се поставят в неравностойно положение, което създава предпоставки за субективизъм и корупционни практики.
2. Според мотивите към указа въведените с § 16 правила за осъществяване на износ на лекарствени продукти не съответстват на чл. 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тъй като „мярката е непропорционална и липсват гаранции, че тя ще постигне обществено значимата цел – осигуряване на достатъчни количества от лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението. Аргументите изложени в подкрепа на това твърдение са както следва:
- Въведената мярка за уведомяване и изчакването в 30-дневен срок за произнасянето на компетентния орган се явява ограничителна мярка пред износа на лекарствените продукти.
- За да се въведе ограничаваща мярка за свободното движение на стоки, всяка държава-членка е длъжна да докаже, че конкретно паралелният износ е причината за недостиг на лекарствени продукти. Основанието за въвеждането на ограничаващата мярка трябва да бъде придружено от подходящи доказателства или от анализ на целесъобразността и пропорционалността на ограничаващата мярка, приета от тази държава.
3. Третото твърдение е, че мотивите към законопроекта относно уведомителния режим при износ на лекарствени продукти са непълни и декларативни и не съдържат достатъчна аргументация за въвеждането му, тъй като липсва оценка дали режимът ще се отрази еднозначно и положително на лечебните заведения, на пациентите и на стопанските субекти, които осъществяват търговия на едро с лекарствени продукти. Необходима е оценка дали конкретният уведомителен режим съответства на чл. 36 от ДФЕС в контекста дали мярката е обоснована и пропорционална.
4. По отношение на § 20 в мотивите към указа се посочва, че размерът на предвидените санкции за неуведомяване на ИАЛ при извършване на износ на лекарствени продукти не е съобразен с тежестта на нарушението. В подкрепа на това твърдение се посочва предвидената в закона глоба за лица, които произвеждат, внасят, продават, съхраняват или предоставят за употреба в Република България лекарствени продукти, неразрешени за употреба, която е в размер от 25 000 до 50 000 лв.
Уважаеми колеги, представих ви част от мотивите, с които президентът върна за ново обсъждане тези параграфи.
Откривам дискусията.
Заповядайте, имате думата.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Аз имам един въпрос към вносителите на закона. Моля да ми изясните какви бяха вашите причини да внесете този закон, за да въведете регулация на този пазар, защото аз в началото останах с впечатление, че има липси от медикаменти на пазара. Аз мисля, че и от трибуната казах, че не може за 11 човека да се регулират аптеките. Обаче се оказа, че те са внедрени в една добра кауза.
Аз изказвам моето впечатление като народен представител. Казвам с какво впечатление съм останал, че има наистина недостиг на лекарства и вие внасяте един закон, за да регулирате този недостиг и така се получава това нещо.
Питам ви: какви ви бяха мотивите, какви бяха данните, с които разполагахте – какви лекарства липсват на пазара, какво се е случило, за да се наложи да внесете този закон.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Някакви други въпроси или да отговоря? Добре, пристъпвам към отговора на въпроса Ви.
Излишно е да ви казвам, че сме готови с представяне на контрааргументи по всички мотиви, които току-що изложих, които господин президентът внесе в Народното събрание и мотивите да внесем тези текстове бяха свързани с това, че в България съществува от няколко години много осезателно един обективен процес и той се нарича „паралелен износ”.
Тук искам да разсея всякакви съмнения, че някой тук се опитва въобще да възпрепятства износа, каквито внушения имаше. Не, напротив, никой няма никакви намерения да препятства износа, особено на български производители.
Паралелният износ е един процес, който съществува и в много други страни и той е свързан с опита на много страни, първо, да намалят цените на медикаментите, предприемайки редица мерки в тази насока, още повече, че се увеличи взаимовръзката при реферирането между отделните страни и това доведе до едни процеси, които се наблюдават в около десетина страни, при които се наблюдава паралелен износ.
Всъщност легалният израз, легалната дефиниция е „паралелна дистрибуция” и касае паралелен внос и паралелен износ.
Това, което искам да ви съобщя чисто колегиално, че в момента, в който започнахме да работим по текстовете, изумително беше съвпадението на мненията и на становищата, които получавахме периодично, без да можем да идентифицираме кои са тези представители от едно сдружение на износителите на лекарства на едро от България и на вносителите на лекарства в Германия. Което показа, че България все повече е интересна страна за износ.
Какво представлява паралелният износ? Нещо, което е внесено в България и се изнася отново. Един колега даде много хубав пример в тази насока. Казвам го за колегите, които не са лекари или които не следят сферата.
Ако имаш внесени хиляда опаковки онколекарства – само искам да поясня, че се оказа, че проблемът касае предимно онкопрепарати, инсулини, препарати за лечение на паркинсон и на епилепсия, пояснявам, че текстовете, които внесохме, касаят лекарства от Единния лекарствен списък и плащани с публични средства и нищо друго. В този смисъл, когато ние внесохме мотивите, с които ги внесохме, ние се позовахме на една официална констатация. Става въпрос за около 35 млн. евра. Впоследствие по време на срещите, които имахме, се оказа, че европейски институции всъщност говорят за около 80 млн. евра, а неофициално в България се твърди, че това са 300 млн. лв.
Разбирате, че става въпрос за един огромен пазар. Ако обаче става въпрос за интереса на българските пациенти, аз мисля, че няма забрана нито в Конституцията, напротив, чл. 52 от Конституцията на Република България, както и Директива 83/2001 г., чл. 81 от тази директива дават право на държавите да предприемат мерки, когато се касае за живота и здравето на хората, които живеят на тази територия.
В този смисъл въвеждането на уведомителен режим за износ на лекарствени продукти е продиктуват първо от конституционно установеното задължение на държавата, първо, да закриля здравето на собствените си граждани.
В практиката на самия Конституционен съд има решения и те не са едно или две, в които се подчертава, че правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер. Тоест, аргументът, че се пречи на свободния износ и на правата на вносителите на едро просто за мен е нонсенс, защото свободата на стопанска инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол на стопанската дейност с оглед защитата на обществения интерес и ценности от по-висш порядък.
И ние смятаме, че в случая става въпрос за такива ценности, от такъв порядък.
В разпоредбите на § 8 и § 13 от приетия закон се въвеждат изискванията на чл. 81 от Директива 83/2001, която цитирах, които задължават притежатели на разрешението за употреба на лекарствен продукт и притежателя на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти да осигурят редовни и достатъчно лекарства и продукти за задоволяване на здравните потребности на пациентите в съответната държава-членка.
В този смисъл това, че някой ще иска, ако може търговците на едро да са така добри и да уведомяват държавния орган, който е упълномощен да осъществява регулация, мисля, че не нарушава техни права.
Казах ви вече, че става въпрос за лекарства от Позитивния лекарствен списък, плащани с публични средства. От друга страна, оспорения § 16, в чл. 217в, ал. 5 изрично е посочено, че мотивиран отказ може да се направи само когато се установи, че наличните количества на територията на страната са недостатъчни. Има начини това да се установи. Мисля, че Министерството на здравеопазването заедно с Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешителни в страната тогава, когато се събере тази информация и тази информация е достатъчна да покаже какво е състоянието към настоящия момент, когато се изисква тази информация.
В мотивите към указа се посочва, че се изисква информация само за конкретен лекарствен продукт, без да се отчита евентуалното наличие на лекарствени продукти от същата фармакологична група. Тук има фармацевти, но има и достатъчно лекари, които ще ви отговорят, че е възможно, не че е възможно, а то е така, заболявания, които имат няколко алтернативни лекарствени продукти, с които могат да се лекуват.
Сега ще Ви отговоря, защото Вие не сте лекар, но както когато исках да смениш инсулина на един пациент с друг, това не може да стане светкавично и само, защото някой е решил от хилядата опаковки, които внася, при нужда – примерно от 900 опаковка за страната – той да изнесе 500 обратно, защото това ще му даде по-голяма печалба.
Това е, което исках да кажа по поставения въпрос.
Ако някой иска да каже още нещо, да добави нещо, може да поиска думата.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще добавя нещо и ще бъда съвсем кратък. Основната идея на закона беше – повтарям го, за да стане ясно – не някой да забранява износа, а да гарантираме, че в България няма да има дефицит на лекарства.
А конкретни примери има. Лично аз нямам проблеми да говоря с цифри, да говоря и с медикаменти, за които периодично не е имало достатъчно количества в България. Всички ние знаем, че пациент на регулярно лечение остава две седмици без съответния медикамент, нещата стават трагични.
Така че не защитава националния интерес по този начин – да гарантираме да няма дефицит в България. Никъде не говорим за забрана, не говорим за ситуация, каквато примерно имаше в Гърция, където има забранителен списък за 80 медикамента, които за една година няма никакъв износ. Тук е за конкретни случаи, когато се установи, че ще има проблеми в държавата.
Второто, което доктор Джафер го каза, в края на краищата мисля, че всеки един от вас е заинтересован тази част от бизнеса в България също да излезе на светло.
Така че нееднократно в мотивите към закона се казва, че по този начин ние искаме да извършим мониториране на този процес, защото в момента, повярвайте ми, никой не знае какво влиза, какво излиза, какво се плаща от обществения фонд.
Така че мисля, че в това няма абсолютно нищо лошо, още повече тук не виждам дали има представител на Изпълнителната агенция по лекарствата, който ще потвърди, че и в момента непрекъснато има запитвания и тече информация между националните агенти къде, какво се случва в този пазар.
Само едно нещо ще кажа в графата „куриози”. Когато през 2007 г. се създаваше този закон, именно тази глава на закона за права за дистрибуции беше разписана едно към едно директивите, друго, защото се надявахме, че по този начин ще има възможност някой да внася в България по-евтини медикаменти. Оказва се, че резултатът е обратният.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Само искам да допълня колегата с нещо, което пропуснах да кажа. Всъщност има редица страни, които са въвели такъв режим. Словакия, моделът, който е най-близо до този, който ние ви предлагаме, го е въвела от 2013 г. януари месец, тоест, вече функционира една година. Там има един-единствен случай, при който органите са се намесили и са спрели подобен износ.
Така че ние не очакваме и драстични случаи, стопиране на всяко желание да се изнася. Но по-скоро може би наистина ще има един превантивен резултат и аз разчитам на това.
Заповядайте, господин Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Въпросът ми беше конкретен: има ли конкретни случаи, които наложиха това нещо бързо да се внедри като закон? Какъв препарат примерно е липсвал на пазара или е станало така, че е изчезнал от пазара, защото някои търговец е решил да го изнесе примерно за Франция.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Такива конкретни примери има с онколекарства.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Моля да ме информирате за това. Има разлика в това доставчикът да не си изпълнява договора за доставка на болниците, а той не го изпълнява, защото болницата не му плаща. Има и други причини. Но другия вариант е доставчикът да не доставя лекарствата на болницата, въпреки че тя си е платила всичко и направила всичко необходимо. Но той просто е решил да отклони в друга посока.
Това е огромна разлика. Вижте, никой, нито управляващи, нито опозиция не са против принципа, който вие защитавате. Това да няма спекула сред хората – ние сме абсолютно за това нещо. Но не сме съгласни в името на този добър лозунг – да няма спекула със здравето на хората и да се отиде към вариант контрол на свободния пазар. Вие трябва категорично да ни докажете, че нямате такива намерения, защото като си има паралелен износ, трябва да знаете, че има и паралелен внос в България. Нашите дистрибутори, ходещите дистрибутори ги удрят чужденците, като вкарват по-евтина стока в България въпреки тях.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мелих.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Колега Мелих, аз ще отговоря съвсем кратко, даже навлизаме в юридическа тематика, а тук има и юристи.
Ние трябва да докажем, че нямаме такива намерения. Нека да действаме по презумпцията за невинност. Вие докажете, че ние имаме такива намерения.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Е, не, не. Моля Ви се.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Понеже в изказването на доктор Райнов беше подхвърлено, че никой не знае колко, къде, какво и при условие, че винаги сме знаели, че има проблем с единната информационна система на касата, понеже става въпрос за медикаменти, които се плащат от обществения фонд, аз искам да знам ИАЛ откъде ще черпи точна и коректна информация за това какви са наличностите, има ли дефицит, няма ли и дали наистина 30-дневният срок ще е достатъчен, защото по това бяха изказани притеснения от Изпълнителната агенция по лекарствата при предходното гледане на закона.
Какъв е конкретният механизъм за отчитане наличните количества в страната?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Националната здравноосигурителна каса декларира, че има капаците,т има възможност да предоставя тази информация. Министерството на здравеопазването Казаха също, че работят с групи медикаменти, които са свързани с тази, които не се изнасят.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По кой нормативен ред ще се изнася информацията?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има възможности това да се разпише. Аз не виждам защо тук трябва да стане, както и притежателите на лицензиите. Ето това са трите източника, които могат да бъдат използвани. Няма място за притеснения.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Всъщност, колеги, нека за последен и за стотен път да кажем къде е проблемът. Къде е проблемът за наложеното вето? Не че някой се притеснява от закона, че ще има евентуално забрана за медикамент, за който няма достатъчно количество в България. Притеснява се от информацията. Това, че трябва информацията да излиза на светло. Повярвайте, това е проблемът. Някои хора се притесняват, макар че пък не виждам точно в тази сфера защо трябва да се притесняват.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаеми колеги, темата има и друг аспект. Този аспект е свързан с обвиненията към президента, че виждате ли, той изпълнява някакви корпоративни желания.
Който по-подробно се интересува от тази тема, може и във форуми, и в медии да се намерят съответни материали. Тези материали са свързани с онзи паралелен износ, който е за близо 300 млн. лв. за година и който се практикува от всички корпоративни структури, които имат вертикална интеграция по отношение, най-общо казано, на продажбата на лекарствени продукти. Тук визирам и производство, и търговия на едро, и търговия на дребно.
Тук е обяснението и за онзи дъмпинг на цените във веригите, за който се говори през последните години, а именно, че големите вериги имали по-ниски и недоумението на хората, които мислят рационално, е как го постигат това. Подозрението е, че това става по някакви други механизми, които са около закона. Ето го обяснението, ако говорим по този начин и ако следваме тази логическа единица.
При условие, че една корпорация изнася – имам конкретни данни за една примерно – за 120 млн. лв., маржът, печалбата там е минимум 20 процента. Освен това има и връщане на ДДС при износ. При това положение, следете ми мисълта, при това положение аптеките, които са в низходящ ред на тази корпорация, нямат никакъв проблем да правят и 10, и 15, и 18 процента отстъпка, защото тях ги касае само оборотът и фиктивното съществуване на аптеки, но не и печалбата, която ще генерират тези аптеки. Печалбата идва от друго място.
Ако имам верифициращи данни, които това да ми позволят това да го твърдя без притеснение, говоря за доказателствен материал, който ще проучва всъщност през тези дни до обсъждане в пленарна зала, аз ще дам и конкретни данни в пленарна зала по отношение на тези мои твърдения.
Не бива да се учудваме защо фармацевтите и то от малките аптеки роптаят срещу това положение. Това е един перфектен начин за нелоялна конкуренция при търговците на дребно, когато става дума за тези вертикално структурирани корпорации.
Всички знаем, защото сте в темата, за какво точно говоря и за кои точно фирми говоря. И оттам е вече и подозрението към президента, особено имайки предвид и негласно хората, които бяха припознати при налагането на това вето около него, които бяха в антуража на президента, защо всъщност налага това вето.
Това исках само да допълня.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За реплика ли искате думата, господин Мелих? Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Прощавайте, докторе, от Вашето изказване разбирам, че паралелният износ не осигурявал никакви цени на дребно от вашите аптеки? Така ли е?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ако е за една верига.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Някаква верига продава евтино в България. Това не означава ли, че впоследствие ще се вдигнат цените?
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Не, но означава и нещо друго. Като логично последствие това е истина. Означава и друго обаче. От няколкото хиляди аптеки по тази логика в процес на няколко години, ако продължава този вариант – полузаконен – на изнасяне на лекарствени продукти, другите аптеки ще фалират, нямат никакъв шанс.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Дребните, малките, които са с по една, две, три аптеки.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Това важи не само за този сектор. Важи и за хранителните продукти. Големите хранителни вериги правят същото. Това означава ли...?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това е различно, не е така.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Това е регулиран бизнес – лекарства в аптека над 16 – 20 процента не могат да се продават.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: При хранителните продукти не става въпрос за цени на едро.
Господин Димов, имате думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Това е една регулация, повече държавна регулация. Става дума за затворен пазар, нещо, което не ми звучи много добре. Когато става въпрос за лекарства, трябва да има намеса от държавата.
Изцяло, като прочетеш текста на законопроекта, който внасяте, наистина принципно звучи логично държавата да се намесва и всъщност това да бъде в полза на гражданите, за да има достатъчно количества лекарства в България.
Тук обаче, при положение, че като се върнем назад във времето, той не се намесваше в момента, в който трябваше да се намеси и да си изпълнява функциите на държавен глава. Това много ни притеснява сега и затова не знам колко да вярвам и колко са му искрени намеренията, че е загрижен за българския народ.
Мен лично ме притеснява следното нещо. Тъй като тук разбрахме кой държи аптеки, болници и т.н. Аз не се занимавам с тези неща. Но, погледнато отстрани, аз виждам нещата по този начин. А какво гарантира една по-малка фирма и една по-голяма фирма, които трябва да минат през тази агенция, за да получат разрешително, за да изнасят тези лекарства навън. Какво гарантира, че малката фирма ще се пребори с голямата, тъй като в България сме запознати как стават нещата, в смисъл, че по-голямата, по-мощната, по-добре финансово осигурената фирма винаги може да си намери пътя – правия път или да заобиколи – и да изнася своите лекарства в сравнение с малката, на която няма да й стигнат средствата, за да си плати.
Мен лично това ме притеснява, погледнато ей така отстрани, защото аз ви казвам, че нито съм с медицинско образование, нито съм собственик на аптеки и т.н. Но така виждам нещата и мисля, че малко така се създават едни условия за корупция в тази агенция.
Ако не съм прав, тези от вас, които са по-запознати, могат да ме поправят.
И друго, ако една малка фирма или голяма – няма значение – получи такъв мотивиран отказ, ако има съмнение, че този отказ не е разгледан с факти, а е манипулиран този отказ, има ли процедура, по която да се подаде сигнал. Кой ще го разгледа този сигнал? Кои ще бъдат хората, които ще преценяват, ще има ли такава комисия, която да преценява, за да бъде сигурна тази фирма, че наистина отказът, който е получила, е мотивиран на базата на това, че дадено лекарство „х” е в недостатъчно количество и затова няма право да се изнася.
Това са моите притеснения.
Иначе като цяло ние сме за този законопроект, в смисъл такъв, ако наистина неговата роля ще бъде в интерес на българските граждани, за да бъдат осигурени достатъчно лекарства. Иначе кой ще гарантира на по-малките фирми, че всъщност ще бъдат равни с по-големите, защото знаем как стоят нещата, няма какво да си говорим тук.
Това ме интересува. Гласуването ще бъде не толкова важно, отколкото в пленарна зала, където всеки народен представител да си каже мнението.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Димов, по отношение на въпроса Ви, мен, ако питате, няма никакво значение дали е малка или голяма фирмата, ако наистина имаме проблем с медикаменти и липсващи количества в страната.
В този момент, в който има такъв проблем и съответно в следващия момент, когато няма, нито малката, нито голямата трябва да бъдат възпрепятствани.
Що се отнася до това какво следва, ако дадения субект не е доволен от решението. Казано е: „Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс”, нещо, което е нормално и каквато е процедурата във всички случаи. Тоест, съдът решава дали към този момент е имало основание за отказ, ако е даден такъв, или не.
ДИМИТЪР ДИМОВ: А изяснена ли е процедурата по събиране на данни за дадено лекарство в какво количество се намира в страната? Как решава Министерството на здравеопазването какви количества са достатъчни или не?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, със събиране на информация от Министерството на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешителни, защото това е най-достоверното.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да Ви помогна малко. Всяко лекарство в страната от дадена фирма влиза със специфичен баркод, който код се регистрира в страната.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И това, разбира се. Така че тук за това няма проблем.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Този баркод е специфичен и той се вписва и се знае коя фирма е внесла този лекарствен продукт. Така се хваща и в чужбина, че този баркод е регистриран в България. И тъй като България като най-бедна страна в Европейския съюз, съответно изборът на лекарства и ценообразуването се знае, да не го повтарям, е с най-ниски цени. Затова има така нареченият паралелен износ. С „куфарните търговии”, горе-долу се преборихме с тях.
Тук проблемът, големият проблем в една част от закона е именно този износ. Така че за всяко лекарство – тук не знам защо не го казвате – си има съответен баркод. И нещо, което иска сега да се наложи, за да няма никакви далавери в аптеките, всяко лекарство, когато отива в аптеката, вие знаете, че се отлепя маркер от опаковката и се слага на рецептата. Предполагам, че ги знаете тези неща.
И сега, за да няма и тези фалшификации, се въвежда този режим.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Въпросът е, че при несъответствия вече между количествата, които са останали в страната, не може да се докаже, че са изнесени.
Има механизми, които могат да се приложат.
Това, което бих искала да допълня всъщност, е, че в една от страните – това беше Чехия – дори са дали задължение, понеже там аптеките освен с търговия на дребно се занимават и с търговия на едро, въобще на всички търговци на едро още от вноса на медикамента те трябва да декларират за какво и къде ще отидат тези медикаменти.
Тоест, обвинението, че режимът не е уведомителен, а, видите ли, е разрешителен, забранителен и какъвто и да е, просто е неприемливо, защото има много по-рестриктивни режими, които хората са приели и то в страни, които са не само от новоприсъединилите се, които се оказаха с едни ниски цени.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз искам да бъда кратък и ще кажа, че добре беше формулиран Вашият отговор към президента. Но ако вие действително си поставяте такива амбициозни задачи, аз ще задам следния въпрос.
Когато през 2007 г. въведохме така наречения „Етичен модел” за аптеките, който просъществува една година точно заради това, за което Вие говорите – свързването на производител, дистрибутор и така наречената вертикална структура – победи закона. Законът, както знаем, и към днешна дата не функционира. Не функционира, защото всички си затварят очите. Ето, тук има хора, които работят и разбират от аптеки, знаят много добре, че когато един човек произвежда лекарства, дистрибутира ги, има и аптека, естествено, че неговите цени ще бъдат по-ниски и конкурентни.
Така че, ако ние искаме да сложим проблема и да сложим пръста в раната, ние по принцип трябва да се замислим за това дали да не се върне точно, както беше в закона, Етичният модел на аптеките – един фармацевт регистрира по Търговския закон, за да няма никакви спекулации, за да няма никакъв двоен износ, защото много добре знаем за веригите, за които се казаха, с корабите как влизат, как излизат и т.н.
Така че, ако вие искате да поставите проблема за цените на лекарствата точно по този начин, ще има конкуренция, но тя ще бъде поставена на равна основа за всички участници на пазара на лекарства в България.
Така че аз имам действително забележки и бях длъжен да кажа това, за да съм последователен, тъй като съм вносител на Закона за Етичния модел и съм се борил през всичките години с монополите за лекарствата.
Така че, ако вие действително сте честни и искрени във вашите намерения, примерно за това лекарствата да могат да бъдат по-достъпни до пациентите, да има лекарства за всички, просто действително този закон трябва да бъде коренно преобразуван.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това обаче е част от една по-широка дискусия. Съгласна съм, доктор Иванов, това е така.
Това, което обсъждаме днес, е част от проблема. Наистина първопричината трябва да я търсим на друго ниво.
Има ли други изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
Закривам дискусията и пристъпваме към гласуване. Това беше шестото обсъждане на тези текстове, защото те бяха обсъждани на първо гласуване в комисията, на първо гласуване в пленарна зала, при обсъждането на общия законопроект, на второ гласуване в комисията, на второ гласуване в пленарна зала и сега за пореден път.
Ще подложа на гласуване становището на комисията да предложи на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет на 16 януари 2014 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 11, "против" – 8,"въздържали се" – няма.
Комисията ще предложи на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Благодаря ви много за търпението. Съжалявам, че отнехме от почивката, но в тези интензивни дни има много работа.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
