ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 20


На 06.03.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 20



На 06.03.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.30 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде с една-единствена точка:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Мисля, че трябва да обърнем подобаващо внимание на този вид контрол, който се позволява от правилника за първи път през този мандат, и да се възползвате – това се отнася за всички парламентарни групи, разбира се – да упражните контрол над изпълнителната власт.
Тук е министърът на здравеопазването.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 18, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.

Започваме с първия въпрос, който би трябвало да зададат колегите от парламентарната група на ГЕРБ.
Доктор Дарин Димитров, заповядайте.
ДАРИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости!
През тази седмица разговарях с много болнични директори, които са разтревожени от намалените прогнозни бюджети на болниците. Тревогата им идва не само от намалените прогнозни бюджети, а и от факта, че с тези намалени прогнозни бюджети те не могат да дават адекватни заплати на лекарите в болниците. Става така, че в нашето здравеопазване пирамидата е обърната обратно. Хората, които посрещат болни – общопрактикуващите лекари – са с най-високи заплати, специалистите са след тях, а болничните лекари, които специализират най-дълго и може би са най-добри специалисти, са с най-ниски заплати.
Поради това много специалисти от дефицитни специалности – примерно да спомена ендокринология, кардиология – напускат болниците, понеже в доболничната помощ вземат няколко пъти по-високи заплати, освен това не дават нощни дежурства, а и рисковете и напрежението е много по-малко.
Как виждате това нещо, защото мен това много ме тревожи и много тревожи и колегите-директори не само вече от малките градове, но и от по-големите градове, където започва да се изпитва дефицит на тези болнични специалисти.
Най-вероятно и Вас Ви тревожи това положение, но моля за Вашето мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Димитров.
Заповядайте, министър Андреева, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, напълно сте прав, доктор Димитров, и мен много ме тревожи това положение, тъй като аз практически съм в ежедневна комуникация и с директорите на болниците и с мои колеги. Информацията, която аз имам от управителя на Националната здравноосигурителна каса, е, че действително предложението ще бъде за намаляване на бюджетите на лечебните заведения с около 20 процента.
Миналата седмица имахме среща с управителя и подуправителя на касата, на която среща и аз, и заместник-министър доктор Пенков изразихме това свое притеснение. Вероятно действително ще се върви към определяне на лимити за обем дейност на лечебните заведения. Истината е, че не беше внесена яснота по този въпрос от управителя на касата, като бяхме уверени обаче, че ще се помисли и ще се работи върху това и на 11 март ще има заседание на Надзорния съвет на касата, който ще обсъди всичко това, защото действително решенията се взимат от Надзорния съвет на касата и те не са еднолично решение на доктор Тодорова.
Ако ме питате лично за моето мнение, което между другото и на тази среща аз изказах, е, че смятам, че в касата трябва да се върви в посока намаляване на ресурса, който се отделя за лекарства и медицински изделия и да има повече финансов ресурс за медицински дейности, защото всички знаем, че ако една част от тях да добре финансирани, много повече са тези, които са тежко недофинансирани.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
Доктор Димитров, бихте ли желал да зададете уточняващи въпроси? Не.
Благодаря.
Преминаваме към втория въпрос, който трябва да зададат колегите от Коалиция за България.
Заповядайте, доц. Мурджев. Имате думата.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, мои колеги от специализираната болница за активно лечение по онкология в София споделиха притеснението си от преустановяването на работата по лъчетерапевтичния комплекс, който е по Оперативна програма за регионално развитие и специално по отношение на монтажа на спирален томограф.
Имаме ли някаква яснота този проект кога ще се възобнови и как ще продължи работата, тъй като, доколкото знам, сега дори се записват пациенти за юли месец за лъчетерапия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доц. Мурджев.
Само да поясним, че това е проект, който беше в рамките на 28 млн. лв., ако не се лъжа.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Този проект е прекратен през 2010 г., ако не се лъжа, по причина на това, че е направен проект за изграждане на комплекса и на бункерите към него преди да бъде определена машината, която ще бъде вкарана в този бункер, след което се налага препроектиране, като за това, ако първоначалният проект е струвал около 30 хиляди лева, за препроектирането проектантът е поискал сума от около 230 – 240 хиляди лева.
По това време от Министерството на регионалното развитие и благоустройството не дават зелена светлина за препроектирането на това съоръжение.
Ние от месец септември насам водим много разговори с Министерството на регионалното развитие и с управляващия орган. В крайна сметка имахме утвърдителен отговор от тях, че по проекта има възможност от техническа помощ да се отделят средства за препроектиране и може би преди около две или три седмици аз подписах заедно с МРРБ, че тези средства ще бъдат отпуснати и практически вече реално проектът е размразен и фирмата-строител, отново ще влезе в обекта. Между другото, аз това го съобщих и на откриване на гама-камера в специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания и се надявам по уверение на фирмата, че до три месеца ще бъде изграден комплексът и след това вече ще бъде оборудван.
А вече по отношение на това до кога ще бъде оборудван, не мога да кажа. По това вече директорът може да внесе яснота. Но, така или иначе, проектът е размразен и ще бъде довършен.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доц. Мурджев, за реплика.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Не, нямам реплика, госпожо председател.
Благодаря за отговора и искрено се надявам наистина този проект да се случи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Следващият въпрос ще бъде зададен от парламентарната група на Движението за права и свободи.
Заповядайте, доктор Кърджалиев. Имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, госпожи и господа! Моят въпрос е свързан с предстоящия проблем във връзка с практикуването на общопрактикуващите лекари, на така наречените джипита.
Всички знаем, че в Закона за здравето имаше три или четири корекции, все в посока удължаване на изискванията, на времето, диапазона, през който трябваше да специализират те.
Накратко, през месец юли 2014 г. тези от колегите лекари, които практикуват в момента, но нямат специалност по обща медицина, педиатрия, спешна помощ и вътрешни болести, трябва да преустановят своята дейност.
Във връзка с това и с очертаващия се социален и обществен проблем, имайки предвид, че тези лекари са по последни данни около 700, ако не се лъжа – 640 и няколко ми казва госпожа председателката – Министерството на здравеопазването ще предприеме ли някаква законодателна инициатива и/или решение в посока именно тази, първо, да се осигури все пак качество на обслужване в този аспект и също да се удовлетвори желанието на лекарите да практикуват.
Второ, ще се съобразим ли и с друг момент, а именно, че трудът на лекарите, които са имали възможност и са взели специалност, все пак трябва да бъде уважен?
И трето, безкористната цел, а именно да се обслужва населението, без да се предизвиква такъв социално значим проблем по отношение на хората, които са избрали свой личен лекар.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, ще има законодателна инициатива. Да, срокът ще бъде удължен с още шест години, за да имат възможност .....Тук са двама директори на Дирекция „Правна” и на Дирекция „Здравна политика” и ще им дам възможност да дадат повече подробности.
Ние получихме много предложения след среща с общопрактикуващите лекари, със съсловните организации. С Българския лекарски съюз сме разговаряли по този въпрос. Зная, че те се обсъждат в работната група. Доктор Радев след мъничко ще ви каже повече. Включително имаше предложения във връзка с това всички, които са работили и годините, в които са работили, да бъдат признати като години за специализация и всъщност срокът на специализацията по този начин да бъде съкратен и да имат възможност да се явят на изпити.
Аз предлагам, тъй като тук има много подробности, ако искате, да дадете думата на госпожа Василева и на доктор Радев, които са директори на дирекции, да внесат малко повече яснота по подробностите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Понеже процедурата не допуска други лица, има ли някой от колегите, който да е против да дам думата на тези директори, за да изясним проблема? Няма.
Заповядайте, госпожо Василева.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително сме предвидили да се предложи законодателна промяна, с която по последни разговори с Националното сдружение на общопрактикуващите лекари се разбрахме срокът за работа на общопрактикуващи лекари без специалност да бъде удължен с още шест години при условие обаче, че те са се зачислили за придобиване на специалност.
Също така предвиждаме с още една година да бъде удължен срокът за зачисляване за специалност, за да може лекарите, които желаят да се зачислят, но в момента не са се зачислили, да направят това в едногодишен срок от влизането в сила на закона, който ще предложим на народните представители.
Същевременно се работи и по промени в Наредба № 15, която определя условията и реда за придобиване на специалност „обща медицина” от общопрактикуващите лекари, които работят, но нямат такава специалност. Там се предвижда да се облекчи редът, по който да се обучават общопрактикуващите лекари, да се зачете определен стаж, който те имат, за да може по-бързо да завършат и да придобият специалност „обща медицина”.
Предложено е също така да се създаде възможност да има диференцирано заплащане на лекарите, които имат специалност и работят с придобита специалност „обща медицина”, и тези, които нямат такава специалност.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Василева.
За реплика давам думата на доктор Кърджалиев.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря за отговора.
Доколкото разбирам, ще има диференциран подход към трите категории лекари, които се засягат от този проблем, условно казано три категории. Първата са тези, които са с разкрита практика и са зачислени, втората група са тези с разкрита практика, но не и зачислени. Но има и трета група. Третата група са току-що завършили лекари, които в доминиращата си част желаят да практикуват като общопрактикуващи лекари.
Към тях какъв ще е подходът?
Второто, което искам да кажа, е следното. Все пак Ви предлагам тези ваши законодателни идеи да ги обсъдим в Комисията по здравеопазване. Естествено, ползвайки пълномощията на Министерския съвет, Вие можете да ги предложите тези законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето, но ние ще ги гласуваме тук, в Комисията и в парламента.
Това беше моята реплика.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Атанасова, каква процедура искате, защото сме в процес на въпроси и отговори?
По същия въпрос. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, госпожо председател, ако позволите, по същия въпрос – само ще допълня, макар че такава процедура няма, ще допълня въпроса на доктор Кърджалиев, госпожо министър: дали при преценката каква ще бъде точно законодателната инициатива, която Министерството ще подготвя, отчитате факта, че е свързано с въвеждането на евродиректива и има сериозна заплаха България да бъде поставена пред Европейския съд в наказателна процедура за неизпълнение на тази евродиректива по отношение на срока за придобиване на специалност?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Само бих искала да отговоря на доктор Кърджалиев за новозавършващите лекари. Те ще вървят по закона – такъв, какъвто е. Аз мисля, че там към момента нямаме проблем. По-скоро проблемът е с колегите, които не са взели специалност. Те ще се явят на изпит, за да бъдат зачислени.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Не могат да разкрият практики, ако не са зачислени.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: На въпроса на госпожа Атанасова. Винаги, когато предлагаме законодателни промени, разбира се, че се съобразяваме с евродирективите. За съжаление – ще трябва да го кажа обаче – имаме много наследени проблеми, с които се налага да се справяме. Без да е персонално към Вас насочено, ще кажа, че ако тези преди нас си бяха свършили работата, сигурно на нас нямаше да ни се налага понякога да взимаме много трудни решения в последния момент.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше отговорът на министър Андреева.
Преминаваме към следващия въпрос. Виждам, че колегите от „Атака“ ги няма. Отново е ред на ГЕРБ. Кой ще зададе въпроса?
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Като прелюдия от последното изказване на министър Андреева ще задам моя въпрос, който е свързан с това кой как си върши работата.
На 3 януари в Държавен вестник е публикуван промененият Закон за здравето, с който се въвеждат две директиви. Едните касаят използването на продукти със значение за здравето на човека и така наречените козметични продукти, а другият е въвеждането на Директивата за трансграничното лечение.
В Приходни и заключителни разпоредби на закона изрично е споменато, че в срок от един месец от публикуването на закона в Държавен вестник министърът на здравеопазването издава наредби, с които се регламентират отделните членове на закона, налагащи тези разпоредби.
Още по време на дебатите аз изрично Ви попитах дали има готовност Министерството на здравеопазването с издаването на тези наредби, защото тук вече сме във възможности за наказателни процедури поради забавяне може би заради предходното управление, но все пак тук наредбите трябваше вие да ги направите. Все още тези наредби не са публикувани, което вече е с един месец закъснение от срока, който изрично ви е вменил Народното събрание и българският парламент с приемането на този закон.
Защо Министерството на здравеопазването не изпълнява разпоредбите на парламента, разпоредбите на закона и какви ще бъдат последствията от това, защото, първо, по отношение на стоките със значение за здравето на човека там се издават и здравни сертификати, касаещи износа на тези стоки. Тоест, вече два месеца незаконно става изнасянето и въобще процедурата по този износ – внос на стоки.
Какво се случва с трансграничното лечение, където имаме сигнали, че Европейската комисия сериозно се интересува защо България толкова много се бави по този важен за пациентите в България и техните равни права с пациентите в Европа въпрос.
Това са моите въпроси.
И още една забележка имам. Според мен в така публикувания закон има и фактическа грешка, защото чл. 114а в Закона за здравето аз не открих, а в Преходните и заключителни разпоредби е написано, че към него трябва да се съотнесе Наредбата. Може би ще ни помогнат юристите от Министерството, но наистина за мен тук има някакъв проблем и с членовете, по които трябва да се издават наредби.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
По отношение на Директивата за трансгранично лечение наредбата е направена. Тя беше качена за обществено обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването и, ако не се лъжа, тя вече е изпратена и за обнародване.
Тук искам само да кажа, че действително имаше едно леко забавяне поради факта, че изчаквахме от Националната здравноосигурителна каса да подадат списъка с пътеките, със заболяванията, за които се иска предварително разрешение. Знаете, че там има и такъв режим.
Така че с тази наредба нещата така стоят – тя е готова.
По отношение на директивата за козметичните изделия мисля, че в момента се работи по сертификатите и въобще по нормативната уредба, свързана с нея, и вероятно до края на месеца тя ще бъде готова.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Дариткова, за уточняващ въпрос или реплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Всъщност аз само искам потвърждение на това, че Министерството на здравеопазването не е изпълнило разпоредбите на закона, защото тук императивно се посочва, че трябва и двете наредби да са били факт.
Повече коментари нямам.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Вторият въпрос от Коалиция за България ще бъде зададен от госпожа Нитова. Заповядайте, имате думата.
СМИЛЯНА НИТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, колеги и гости! Моят въпрос е свързан с работата на спешните портали. Каква е визията на Министерството в тази посока за подобряване работата на спешните портали, които работят на територията на областните болници в областните градове?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Това е част от концепцията за развитие на спешната помощ, която аз ще помоля да бъде разгледана на едно следващо заседание на Комисията по здравеопазване, тъй като правихме вече много разглеждания и обсъждания и с Българския лекарски съюз, и с колегите, работещи в спешната помощ. Сега трябва цялата да ви я разкажа, за да мога да ви кажа точно и за спешните портали. По-скоро това са спешните отделения, които ще бъдат създадени към областните болници – по какъв начин ще функционират.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, ще имаме такова обсъждане тогава, когато Министерството на здравеопазването наистина е готово да представи концепцията.
Искате ли думата за уточняващи въпроси, госпожо Нитова? Не, благодаря.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Само искам да кажа, че ние сме готови и с концепцията, и с плана за действие. Вече имаме и финансовата рамка, така че можем вече да разгледаме освен концепцията в цялост и стъпка по стъпка и плана за действие.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Следващия въпрос ще ми позволите да задам аз. Той е свързан със заплащането на част от медицинските специалисти. Знаем, че това е всеобщ проблем за системата.
Бих искала да получим отговор във връзка с намеренията и вижданията Ви за това доколко са справедливо заплатени хората, които работят в домовете за медико-социални грижи.
Имах конкретен повод да Ви задам този въпрос – във връзка с обаждане от работещи в Дома за медико-социални грижи в Сливен, които твърдят, че заплащането там на медицинска сестра е 400 лв. Обслужват около 80 деца. Има и дневен център, но има и дечица, които са настанени там и живеят там. Не се предвижда деинституционализация.
Бихте ли коментирали какви са намеренията Ви и възможностите за това да се спази колективният трудов договор, който е браншови и който е подписан преди време.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Действително има домове за медико-социални грижи, в които заплатите на работещите там са по-ниски в сравнение с други такива в страната. В бюджета са предвидени средства, с които тези заплати да се повишат, за да отговарят на колективния трудов договор.
Иначе общо за системата аз смятам, че не само системата на домовете за медико-социални грижи, но и в спешната помощ, и в психиатриите заплатите изостават от общия темп на медицинските специалисти в страната и нашето намерение е да вървим в тази посока и постепенно да повишаваме заплатите. В психиатриите тази година се предвижда увеличение с 20 процента, в спешната помощ – с 10. Надявам се да има достатъчно ресурс, за да можем и нататък да вървим с тези темпове и колегите да получат заплащане, каквото заслужават. Но това е проблем в държавните лечебни заведения.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: А бихте ли пояснили какви са Вашите очаквания и надежди тогава във времеви хоризонт и кога смятате, че ще имате възможност и специално за домовете за медико-социални грижи да се направи нещо?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Тъй като поради факта, че в спешната помощ имаше големи разлики в заплатите на работещите там колеги, работната група предимно работи върху тези увеличения – спешната помощ и в психиатриите, за да може да направи формулата, по която те да се случат.
Сега предстои в тези ДМСГ, които са с по-ниските заплати, да се уреди това изравняване. Така че те ще си ги получат със задна дата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър!
Ред е на парламентарната група на ГЕРБ за следващия въпрос.
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Моят въпрос за днешния ден всъщност беше формиран в срещата ми в понеделник с фармацевти. Въпросът ми ще бъде конкретен. Става въпрос за Агенцията по лекарствата.
Там съществува проблем във връзка с издаване на разрешение за търговия с лекарствени продукти на дребно, тъй като в момента изпълнителният директор и заместник-директорът са в отпуск.
Аз направих една проверка и установих, че действително узаконеният срок за издаване на решение за работа на аптеки е 30 дни. Направих си труда да проверя за месец февруари колко такива разрешения са дадени и установих, че е дадено само едно разрешение. За същия месец – февруари 2013 г. – са издадени 28 броя.
Въпросът ми е следният: след като няма нормативна уредба, която да урегулира този процес, искам да попитам кой носи отговорност и съответно ще понесе санкция за това, че доста аптеки, които са подали своите документи и чакат разрешение, не получават именно такова.
Моля, обръщам се към Вас, за да разгледате този проблем, тъй като голяма част от така наречените независими аптеки чакат отговор и съответно разрешение, за да могат да започнат своята работа.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше въпросът.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Лично към мен няма подадени такива сигнали за забавяне издаването на разрешителни за разкриване на аптеки. Вярно е, че изпълнителният директор на ИАЛ е в болничен отпуск, но Агенцията има заместник-директор, който е с пълните си правомощия. Тя е там. Ще я извикам, за да ми даде отговор какво се случва. Естествено, че отговорност носи ръководството на ИАЛ. Така че, ако действително има такива забавяния, ще се вземат и съответните мерки.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря, госпожо министър, и очаквам действително това да стане в най-кратки срокове, тъй като действително това е свободна професия и хората разчитат именно на тези разрешения.
Така че ще Ви бъда много благодарен, ако действително в следващите дни Вие обърнете внимание на ръководството на ИАЛ в лицето на заместник-директора, защото моята информация е, че и заместник-директорът към датата, която аз проверих, също е отсъствал. Действително Вашата намеса ще бъде изключително важна.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Думата има Коалиция за България. Доктор Ибришимов, доколкото разбрах, ще зададе въпроса. Заповядайте, доктор Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз искам да попитам как вървят нещата с електронната здравна карта. Това е моят въпрос.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор. Конкретен въпрос в контекста и на предлагани законодателни промени, качени на сайта. Да чуем отговора.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Пациентската електронна карта е част от проекта за електронно здравеопазване. Министерството на здравеопазването подготви документация – апликационна форма, с която кандидатства към Фонда за устойчиво развитие на регионите. Спечели проекта и имаме вече осигурено финансиране, имаме описана всяка една стъпка и започваме процедурите въобще по-големия проект за изграждане на електронно здравеопазване и в частност и картата.
Благодаря.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър!
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Следващият въпрос ще бъде зададен от доктор Кърджалиев.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа! Моят въпрос е свързан с епопеята „Девин“.
Уважаема госпожо министър, докъде стигна въпросът с болницата в Девин? Напълно финализиран ли е? Имам предвид след три години прекъсване тази болница вече наистина работи ли? Какво стана с натрупаните задължения там? Какво стана с компрометираната база, която се нуждаеше от ремонт? С какъв капацитет – имам предвид отделения, клинични пътеки – ако имате, разбира се, информация, можете да я споделите тук, има ли параклинични звена и т.н.
Това ми е въпросът.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор за „епопеята Девин“.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: В Девин нещата хронологично се развиха по следния начин. Съвместно с общината и с колеги от болницата беше изработен – да го наречем – бизнес-план, тоест, предложения какви отделения да има, с какви специалисти, какви приходи се очакват от клиничните пътеки, по които ще работят тези отделения. В Девин ще работят отделеният по вътрешни болести, по детски болести, хирургия и в отделението по вътрешни болести ще има сектор „неврология“.
Всички ангажименти, които държавата беше поела във финансов аспект, са изпълнени. Кметът на общината беше обявил процедури за ремонт и за оборудване на лечебното заведение. След класиране, доколкото зная, е имало жалба към КЗК от фирма, която не е спечелила. КЗК е отхвърлила жалбата и започва ремонтът в Девин, като междувременно зная, че е открито и вече работи вътрешно отделение и от директора на болницата зная, че ще сключи договор с касата. Тоест, подали са заявление за 11 клинични пътеки.
Мога и за това да подготвя един подробен доклад, тъй като знаете, че в Девин болницата е общинско лечебно заведение, но безспорен е фактът, че там трябва да съществува такава болница, тъй като обслужва три големи общини – Девин, Доспат и Борино, които практически работят с два спешни центъра, в които има по един екип, тоест, лекар, фелдшер и медицинска сестра, което е крайно недостатъчно, за да се обслужват тези три общини.
Така че по уверение на кмета на гр. Девин до лятото всичко в болницата ще е приключило и ще бъдат открити и ще работят тези отделения със съответните параклинични звена, разбира се.
Моето най-голямо безпокойство беше по отношение на кадрите. Но за щастие те са се завърнали и ще работят в болницата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Кърджалиев, имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имах реплика във връзка с кадрите, но госпожа министър Андреева отговори. Наистина от отговора Ви разбирам, че има достатъчен брой лекари, които искат и могат да работят там.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, завъртаме отново реда за задаване на въпросите.
Парламентарната група на ГЕРБ, заповядайте.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук един час питаме министър Андреева в технически детайли как върви здравеопазването в България.
Мен ме интересува малко повече голямата картина. Това е стратегията, госпожо министър, която предложихте преди около петнадесетина дена за 2014 – 2020 г. за българското здравеопазване.
Въпросът ми е следният. Първо, има ли консенсус от парламентарните групи, които подкрепят правителството за тази стратегия, тоест, всички съгласни ли са с нея? Ако отговорът е да, защо стратегията трябва да се развива в рамките на два мандата? Ще ме извините, но практиката показа, че прие една дори лека промяна в едно правителство всичко старо се къса, хвърля се на боклука и се започва отново. Българското здравеопазване вече няма време за това.
Ето, преди малко споменахте, че се връщат лимитите, въпреки че това беше категорично предизборно обещание на БСП – че лимити няма да има. Това е техническо решение на проблема на здравната каса, защото в нея вече средства няма и това ще продължава. Дали вие сте на власт, дали някой друг е на власт, това е финансов проблем, който вече дойде време всички да си го признаем.
Реформата в българското здравеопазване, ако ще заема този период от два мандата, аз много съм притеснен. Мисля, че няма да се получи.
Мерките не са толкова сложни. Какво пречи да се стратегията от два мандата да влезе в рамките на две години и просто да стане тази реформа и да приключим един път завинаги с тези разправии за пет лева, десет лева на доктора и кога докторите ще бъдат добре платени и кога пациентите ще бъдат добре лекувани.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо министър, два мандата или две години? Заповядайте за отговор. Колко време ви е необходимо за реформа в здравеопазването.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Аз неведнъж съм казвала, че реформа в нашата система – поне тези, които добре я познават – надали си мислят, че може да бъде извършена за един мандат. Даже и за два не може да бъде извършена, и за три не може да бъде извършена.
Така че, ако нямаме съгласие помежду си и някаква приемственост, аз също съм песимист, че нещо ще се случи.
По отношение на Националната стратегия за 2014 – 2020 г. вие знаете, че това беше едно от предварителното условие в споразумението за партньорство, за да бъде включено здравеопазването като сфера, която да бъде финансирана. Това наложи изпълнението на това условие, защото това е един стратегически документ, който е изискване към всички страни, кандидатстващи за европейско финансиране по структурните и кохезионните фондове.
По-важният елемент от тази стратегия и това, което всъщност беше разглеждано в Европейската комисия и за щастие беше препоръчано здравеопазването да бъде извадено като подприоритет и тук ще кажа, че това е изключителна заслуга на това правителство, защото ние бяхме в риск изобщо да не бъдем финансирани. Истината е, че ще има финансиране по всички оперативни програми, включително и по оперативната програма за земеделие за селските райони, за развитието на центрове, на каквото искате във връзка с инфраструктурата в тези региони.
Това, което всъщност основно се гледа, беше планът за действие и, разбира се, финансовата рамка, която го придружава.
Тъй като има много спекулации по стратегията, аз ще ви кажа това, което аз смятам. Вероятно това не е идеалната стратегия. В една стратегия освен всичко останало не може да бъде включено всичко, което да присъства със съвсем ясен времеви план в рамките на следващите седем – осем или десет години
Но това, което аз смятам и което всъщност е изнесено и в плана за действие, е, че там има много важни насоки в развитието на сектор „Здравеопазване” и по част от тях ние вече сме започнали да работим – и по отношение на спешната помощ, и по отношение на електронното здравеопазване. Предстоят може би тежки решения и стъпки в посока на реформата в болничната помощ, на реформата във финансирането на здравната система, защото за мен всъщност това са основните неща. Всичко друго е мерки и някакви решения за подобряване на един или друг дял от сектора.
Така че по отношение на въпроса за реформа съм сигурна, че аз няма да завърша тази реформа, но се надявам по-малко да се упрекваме и да търсим негативното във всяко нещо, което един или друг прави, а по-скоро да се обединяваме около важните неща и всички да работим за тях, защото мисля, че има безспорни неща в сектора „здравеопазване”, които трябва да се направят от който и да е ръководител.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Абу Мелих има думата за уточняващ въпрос или позиция.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, госпожо министър, така е. Но по принцип в момента Вие сте свидетел от разговорите в комисията и извън комисията, на улицата и в болниците, всичко е в посока финансирането лечението на пациентите, дори и в доболничната помощ. И там има проблеми. Поне тази част около финансирането и вкарването на допълнителен елемент, за да подкрепи Националната здравноосигурителна каса – това нещо може ли да стане в рамките на една или две години или и това ще е разтегателно понятие? Това е моментът, който ни задържа, това е слабото място на системата.
Ние като нация разполагаме с най-важното и най-голямото богатство – това са лекарите. Те са тук, има ги въпреки липси и т.н. Но ние нямаме дефицит като други напреднали държави в Европа. Това още го има, но докога ще го има, един господ знае.
Затова поне мерките около финансирането в рамките на една година ще влязат ли, ще видят ли бял свят или и там ще се проточи?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да кажа така: до края на мандата със сигурност ще видят бял свят.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ето, това е отговор между двете години и двата мандата. Благодарим.
Госпожо Нитова, имате думата за следващия въпрос.
СМИЛЯНА НИТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, тъй като въпросът на колегата беше свързан със здравната реформа, може би и моят въпрос в тази посока ще се движи.
Въпросът ми е следният. Какви мерки ще предприеме Министерството на здравеопазването във връзка с долекуване на болните след активното лечение?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Дали това е във връзка с едни предложени промени за отпадане на термина „долекуване” или не, но въпросът си е въпрос.
Госпожо министър, заповядайте. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! По отношение на въпроса за долекуването и рехабилитацията, както и на въпроса с профилактиката и диспансерното наблюдение според мен това са най-слабите места, ако трябва да говорим за профилактика, лечение, наблюдение след това, защото някак си в годините нашата система сякаш се превърна в система на джипитата и на болниците. Липсват тези останали звена.
Вие сами разбирате, че това, което касата финансира, трябва да бъде разглеждано в два основни аспекта. Първо, какъв е ресурсът, с който касата разполага. Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се приема от Народното събрание. Тоест, касата, иска – не иска, трябва да се съобрази с този ресурс и да намери начин и да прецени с него какво може и не може да разплаща.
Решенията в Националната здравноосигурителна каса, разбира се, има неща, които министърът предлага, но те са решение на Надзорния съвет на касата. Така че в Наредба № 40 министърът може да предложи много неща, но доколко те ще бъдат приети и ще се осъществи финансирани, е една друга тема.
Също така обаче няма никакъв спор, че бюджетът на касата и двоен да бъде, той също ще бъде изразходван. В тази връзка според мен трябва да се върви в посока, първо, да се определи точно пакетът, който касата финансира, защото в момента има едно разбиране, че срещу тези здравни вноски, които са към момента, едва ли не Касата всичко трябва да покрие. Само че трябва да кажем честно на хората, че това не е така и всички го знаем.
За да има повече ресурс в системата, трябва да има или по някакъв начин промяна в модела на финансиране или нова методика, по която касата да финансира нови пакети и т.н., или да се въведат допълнителните заплащания, или да се въведе модел, в който да има допълнително осигуряване за дейностите извън основния пакет, който касата покрива, който пък може да бъде задължителен или доброволен.
Това е една много дълга дискусия, в която отново трябва общ консенсус на всички, за да могат да се предприемат стъпки към промени или не промени в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
СМИЛЯНА НИТОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Отговорът ме удовлетворява. Извинете ме за неупотребата на точна медицинска терминология, тъй като по професия не съм лекар.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това ни е най-малкият проблем, госпожо Нитова, не се притеснявайте.
Аз ще задам следващия въпрос, защото е ред на нашата група, след което групата на ГЕРБ ще има възможност да зададе въпроса си.
Уважаема госпожо министър, господин заместник-министър, следващият ми въпрос е свързан с работата на Фонда за лечение на деца. Дали, госпожо министър, успяхте да се запознаете с доклада за дейността на фонда, който възложихте? Кога ще стане това и кога ще имате позиция, защото декларирам, че Комисия по здравеопазването ще покани медицинските специалисти и консултанти, работещи в Обществения съвет на фонда, както и другите членове на този Обществен съвет и ще изслуша тяхната позиция. Но кога и дали другата седмица всъщност този доклад би могъл да бъде на разположение на комисията.
Това е въпросът ми.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Възложената проверка от вътрешния одит на Фонда за лечение на деца приключи. Бях информирана от директорката на одита за заключенията, като днес трябваше официално да бъде внесен в Министерството този одитен доклад.
Това, което той показва, обхваща периода за последната година и проверки в няколко посоки. Първо, има ли забавяне на разглеждане на досиета на дечица, които чакат за лечение, второ, по какъв начин е разходван ресурсът на Фонда за лечение на деца, трето – документооборота и четвърто, което е важно – начина на работа като цяло като организация, срокове и т.н. във Фонда за лечение на деца.
Какво показва проверката по отношение на това има или няма забавяния. Да, има забавяне на разглеждане на досиета, които са по причина, първо, на изчакване на експертизи от експертите на фонда, второ, изчакване поради забавяне в предоставяне на офертите от лечебните заведения, към които са изпратени запитванията, и третата причина е големият брой – повече от три пъти е увеличен броят – за съжаление на молби, които се подават във фонда за лечение от родители на болните деца.
Разбира се, че в одитния доклад се дават няколко препоръки. Истината е, че до голяма част от тях ние достигнахме още по време на срещата ни с обществения съвет на фонда и с директора на фонда. Има назначена работна група, в която има участници и от Обществения съвет, която работи по препоръки за промяна както в правилника на фонда, така и по методологията, по промяна от гледна точка на това какъв административен капацитет е необходим, за да обработи всички тези досиета. Мога да предоставя официално одитния доклад за разглеждане, но за нас е много по-важно – групата утре ще предостави своите предложения за промяна в начина на работа на фонда – максимално бързо да изработим новия правилник за дейността на фонда и въобще всички промени, които е необходимо да бъдат направени там.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уверявам Ви, че наистина на заседание на Комисия по здравеопазването, ако Вие ни предоставите този доклад, ще направим всичко възможно колегите да се запознаят с него, да се направят изводите, защото фондът е институция, фондът е надежда и е нормално всички родители да искат да получат спасение, път към надеждата.
В този смисъл е изключително вредно да няма категорична позиция за това как може да се оптимизира работата на фонда, независимо как се нарича директорът на този фонд
В този смисъл ние ще изслушаме Обществения съвет. Много е важно мнението особено на медицинските лица, но и на другите представители на граждански и други организации.
Благодаря Ви за този отговор.
Колегите от ГЕРБ имат думата за задаване на следващия въпрос.
Доктор Лъчезар Иванов поиска думата.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Ако ми позволите, госпожо председател, пропуснах да кажа още две неща.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Първото е, че в момента фондът прави повече заседания на Обществения съвет, отколкото преди, пак казвам с оглед броя на досиетата, които трябва да бъдат разглеждани.
Освен това аз смятам, че след това обсъждане и преди това е много важно да се обясни на родителите – безспорен е фактът, че всеки иска най-бързо и най-доброто да бъде направено за неговото дете – че не е случайно към фонда трябва да има експертен съвет от безспорни имена от съответните медицински специалности.
Аз много бих искала родителите да бъдат спокойни, че наистина при оценката и при подбора на лечебното заведение се следват изцяло медицински индикации за това. Казвам това, защото много често, включително и при мен са идвали родители, които казват: един човек ни каза, че най-доброто лечение е еди къде си. Всъщност се оказва, че първо, не е така, второ, един от големите проблеми, който нашумя и медийно включително, е във връзка с експериментално провеждане на лечение в клиника по очни заболявания в Германия, като всяко едно лечение възлиза в размер на около 80 000 лв., а ние получихме становище от немската държавна институция, която дава заключение доколко едно лечение е или не е удачно, в което те недвусмислено потвърждават, че това е експериментално лечение и засега няма доказан ефект от това лечение.
За да можем и ние да установим дали това е така или не, аз съм назначила експертна група от специалисти, които да прегледат всички наши 13 дечица, които са преминали през това лечение, за да се види дали има подобряване в състоянието, за да спрат спекулациите. Защото понякога, не понякога, а винаги това е загуба на допълнително време, през което време може да се проведе лечение, което наистина да бъде ефективно и да бъдат спасени тези деца.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата доктор Иванов за следващия въпрос. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър. Аз ще бъда конкретен, тъй като тук колегата от ГЕРБ повдигна въпроса за финансирането и що се отнася до финансирането от страна на Националната здравноосигурителна каса.
Мисли ли се в насока предлагане на втори стълб за финансиране, нещо, за което тук с колегите от ДПС сме разговаряли, а именно това, че Националната здравноосигурителна каса може да поеме определен пакет.
И тук отварям една голяма скоба. Тук, в Комисия по здравеопазването, когато разглеждахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, поставихме за разглеждане въпроса за финансиране на клиничните пътеки. Тук, ако си спомняте, госпожо председател, ние приехме решение да обсъдим с всички заинтересовани страни финансирането на клиничните пътеки. Тъй като престоят за някои от клиничните пътеки е по-висок, всички, които се занимаваме с медицина, че те не се изпълняват, в смисъл, че определеният срок от пет или седем дена обикновено не се лежи в пълния капацитет от дни. Тук беше поставен за разглеждане въпроса именно за финансирането на клиничните пътеки.
Това е първата част от въпроса ми към Вас.
Втората част е следната. Тъй като тук и Вие споменахте и това ми допадна, че Националната здравноосигурителна каса не може да обезпечи всички изисквания и желания на пациентите.
Тук отварям скоба. В България хоспитализираме 28 процента средно, докато в Европа хоспитализират 18 процента. Длъжен съм да кажа още един факт, че финансирането, което България влага в тази 28 процента, е десет пъти по-малко на фона на 18-те процента от пациентите, които лежат в болниците в западноевропейските страни.
Така че конкретният ми въпрос е мисли ли се в насока за създаване на втори стълб, тъй като вариантът със здравноосигурителни фондове страницата се затвори, да се намери форма за допълнително заплащане, тъй като системата не може да издържи на все по-нарастващите изисквания за европейско здравеопазване на българските граждани.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Министър Андреева, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! По отношение на клиничните пътеки те ще бъдат разгледани не само като финансиране, но и като съдържание. Ще бъде работено не само върху диагностичните, но и върху лечебните алгоритми, тъй като всеки от нас, който е практикуващ лекар, знае, че в клиничните пътеки има редица неща, които са излишни, а и други, които липсват най-вече за диагностицирането на едно или друго заболяване.
Така че ние имаме такова намерение и може би още тази година ще започнем да работим върху това.
По отношение на втория стълб и въобще на промяната на модела на финансиране, както и преди малко казах, това, което в момента се прави, е обзор на здравноосигурителните системи в Европейския съюз и след това аз мисля, че трябва да се направи една по-широка дискусия – и политическа, и обществена – за да се вземе решение, първо, дали ще се променя, и второ, в каква посока ще бъде променена.
Но, както казах и по-рано, само с ресурса на Националната здравноосигурителна каса не може да се поеме всичко, още повече медицината се развива с много бързи темпове, особено в диагностичната, но и в лечебната си част. Това са нови методи, иновативни, чиято цена е много по-скъпа. Но ако ние искаме да сме в крак с това, което се работи навсякъде по света, не само в Европа, очевидно е, че ще трябва да търсим начини и за допълнително финансиране, защото само с бюджета на Касата моето лично мнение е, че няма да стане след всички анализи и препоръки от най-различни международни организации и т.н., които съм изчела през последните седем – осем месеца.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Иванов, не виждам дали сте удовлетворен или не. Заповядайте, доктор Иванов, за допълнителни въпроси.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз благодаря и очаквах да чуя и за диагностично свързаните групи, тъй аз мисля, че преценката за оценяването на клиничните пътеки би трябвало да бъде направена най-късно до края на първото шестмесечие, тъй като вие знаете, че второто шестмесечие или към края на месец октомври касата финансово изнемогва.
Затова, ако действително има такива намерения, то би трябвало те да бъдат планирани към края на първото шестмесечие.
Евентуално като допълнителен въпрос бих попитал дали Вие виждате примерно в следващата година някакъв преход към диагностично свързаните групи или DRG, както е по-известно сред колегите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпроса на доктор Иванов.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: По отношение на DRG-тата в момента се работи върху определяне на относителни тегла. След това е въпрос на икономически анализ доколко това би спестило и какъв ресурс в системата.
Но практиката в страни, които работят по диагностично свързани групи, показа само едно – че по-справедливо е заплащането на дейностите в лечебните заведения и общо взето няма дейности, които да са свръхфинансирани и които да стимулират да се работи свръх в определени специалности, както при нас е с инвазивната кардиология, с онкологията и т.н.
Така че това освен икономически ефект би имало и ефект върху нормализиране на системата и на предлагането на пазара на една или друга дейност.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Колеги от Коалиция за България, бихте ли желали да зададете въпрос? Днес сме на път да зададем въпроси от целия спектър на здравеопазването. Разбира се, няма лошо в това.
Заповядайте, доц. Мурджев.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! В медиите се появиха съобщения по отношение на режима за лечебна дейност на новоразкриващите се лечебни заведения.
Смятам, че наистина при издаването на такова разрешение за разкриване на лечебно заведение се върви в правилната посока. Но бихте ли, госпожо министър, казали нещо по-конкретно и на базата на какви критерии ще става това.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Доц. Мурджев, Вие знаете, че в заключителните разпоредби на § 8, ако не се лъжа, в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса беше заложено, че министърът на здравеопазването предлага краткосрочни мерки с цел освобождаване на един ресурс от бюджета на касата за разплащане на болнична дейност.
Свързано с тези краткосрочни мерки, разбира се, добавихме и някои други, се разработва един пакет от законодателни промени, които освен един опит за гарантиране на това, че касата ще работи при по-ясни условия, се въвеждат и още няколко неща. Първото е разкриване на лечебни заведения да става след разрешение на министъра още на фазата на инвестиционния проект, като тук искам да обърна внимание, че паралелно с това се прави една промяна с въвеждане на здравна карта, която освен че ще определи здравни потребности по региони, ще определи, разбира се, и потребности от медицински специалисти, но министърът на здравеопазването няма да издава тези разрешителни, както се прокрадва в някои медии, както и Вие споменахте, а на базата на това дали един или друг проект ти е симпатичен да се случва, а на базата на тази здравна карта. Тоест, определяйки потребности, това ще определи и издаването на разрешителни. И със сигурност в региони, в които вече има свръхизграждане на лечебни заведения, вероятно през следващите години няма да се получават и разрешителни за лечебни заведения и ще трябва да се насочат към региони, в които имаме недостиг, защото, повярвайте ми, колкото и да е учудващо – тъй като аз също си говоря с много хора и те се учудват – че има региони, в които има бели петна. Да, наистина има бели петна от лечебни заведения.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доц. Красимир Мурджев, желаете ли уточняващ въпрос?
КРАСИМИР МУРЖДЕВ: Не, благодаря. Удовлетворен съм.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ние също сме удовлетворени от това, което Вие изразихте като отношение.
Други въпроси?
Доктор Кърджалиев беше заявил желание. Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, госпожи и господа? Уважаема госпожо министър, разбрахме, че в Дирекция „Медицински одит” има преструктуриране. Тоест, преструктурирането се състои в нов устройствен правилник и последствията от този нов устройствен правилник.
Въпросът ми е свързан с тази тема – което наложи това и какви всъщност са промените в Дирекция „Медицински одит”.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, министър Андреева.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Първо – кое наложи промените? Знаете, че контролната функция на Изпълнителна агенция „Медицински одит” се разширява. При проверки на Националната здравноосигурителна каса те ще влизат с тях при проверките, за да бъде комплексна контролната функция.
В агенцията по предложение и на новия изпълнителен директор и след анализ се взе решение за разкриване на дирекция – сега не мога точно да цитирам името й – която ще следи и ще контролира изцяло доколко са спазени правата на пациентите в лечебните заведения и основно тази дирекция, разбира се, ще участва и при планови проверки, но ще работи и по сигнали на пациенти, които към момента вероятно защото капацитетът не е бил достатъчен, не всички сигнали са били проверявани или, ако са проверявани, не са били връщани отговори на пациентите. Въобще в тази посока има една инсуфициенция в работата на агенцията, която с тези промени ние правим опит да компенсираме, като, разбира се, успоредно с тях ще има и нови щатни бройки – 15 на брой.
Но в сектора като цяло се прави сериозна административна реформа, която, разбира се, не касае лечебните заведения и въобще второстепенни разпоредители, които участват в този процес.
Аз мисля, че към момента имаме около 500 бройки намаление в сектора и пак казвам, те касаят само администрация.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Кърджалиев, имате ли допълнителен въпрос? Не, благодаря.
Заповядайте, доктор Добрев. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, към нас се обърнаха болници преди няколко седмици във връзка с това, че очакват да получат подписано разрешение за дейност във връзка с промяна в обстоятелствата. Преди десетина дни разговарях на тази тема и с доктор Райчинов и той ми каза, че по време на Вашето боледуване и отсъствие наистина има немалък брой разрешения за дейност – не говоря за нови болници, които тепърва ще започват работа – които очакват Вашия подпис.
Какво бихме ми казали на тази тема, защото съвсем крайно време е те да си получат разрешенията, за да могат да сключат договора с касата.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Всички, които са готови, са разписани, тъй като ние нямаме в момента никаква законова причина, ако те отговарят реално на условията, да не им бъде подписано разрешението. Тези, които все още се работят в дирекциите, не са разписани, но е въпрос до дни това да се случи.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Имам един кратък подвъпрос. Той е конкретен. Също така няколкократно говориха с мен от болница в Стара Загора, която е клон на Пловдивска болница и се нарича „Св. Иван Рилски”. От края на месец декември са депозирали документите за подпис при Вас във връзка с промяна на обстоятелствата – хирургично отделение към разкритата вече урология и кардиология, която минава от второ на трето ниво. Има назначен от Вас медицински одит по отношение на обстоятелствата.
Моята молба е да съдействате, за да се ускори процедурата по медицинския одит и финализиране на документацията, защото за съжаление от четири месеца има назначени хирурзи и специалисти по онкохирургия, имат и списък на чакащите и ситуацията е изнервяща във връзка с този удължен период.
Така че моята молба е за съдействие в това отношение.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, доктор Добрев, лечебни заведения, които подават заявления за разширяване на дейност, която наистина става в много големи обеми и по принцип това ще бъде нататък и практика, че част от обстоятелствата, които по една или друга причина смущават Министерството на здравеопазването, ще бъдат проверявани преди да им се издаде разрешително за дейност, защото Вие знаете, че досега всичко е само представяне на документи, но никой не проверява зад тези документи какво стои.
Действително в болница „Св. Иван Рилски” по този повод съм назначила проверка, тъй като те желаят да работят по, ако не се лъжа, около 30 нови клинични пътеки.
Между другото днес ми се обади доктор Василев, който е директорът на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, който ми даде предварителна информация, че те отговарят на всички условия, тоест, всичко, което са заявили по документация, е така. Така че тяхното разрешително за дейност ще бъде разписано.
Но просто лечебните заведения трябва да знаят – не само лечебните заведения, но в случая за това става въпрос – че този екип и на Министерството, и на второстепенните ни разпоредители, които имат функции да контролират и проверяват, ще си влязат напълно в ролята, защото за нас е важно действително лечебните заведения да отговарят изцяло на стандартите и да сме сигурни, че когато пациентите са там, са гарантирани.
В конкретния случай те ще получат разрешително за дейност.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз Ви благодаря. Въпросът ми беше свързан не по отношение на процедурата, което естествено одобрявам, а по отношение на сроковете, които исках да ускорим.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Добрев, няма как да не сте доволен – просто свършихте и конкретна работа. Поздравяваме Ви за това. Това е лобизъм в позитивния смисъл на думата.
Има ли други въпроси, уважаеми колеги? Вярно е, че по правилник час и половина може да продължи блиц контролът. Виждам заявено желание.
Заповядайте, доктор Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, моят въпрос ще бъде кратък и много бих желал да ми отговорите не само като министър, но и като лекар.
Има ли възможност за намаляване на критериите за клиничните пътеки, за броя специалисти? Ще изброя за кои става въпрос. Например като мозъчното сътресение, остро кървене от гастроинтестиналния тракт, чревната непроходимост и консервативното лечение на жлъчно-каменната болест в частта жлъчна криза. Това допреди няколко години се изпълняваше от болници от второ ниво, така наречените общински болници, в хирургичните отделения. С някакво решение се прие, че комоциото трябва да бъде лекувано от пет хирурзи, а не от трима.
В тези болници работят хирурзи с над 25 години трудов стаж. Те над 20 години са лекували тези заболявания и с такова решение в един момент се казва: „Вие вече нямате право и не можете да лекувате тези заболявания“.
Какво е Вашето мнение по този въпрос, макар че ми е ясно, че това трябва да бъде взето като решение от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за медицинските стандарти може би.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Заболяванията, които изброихте, са част от медицинските стандарти по определени специалности. Така или иначе, ще Ви отговоря по следния начин, защото не мога действително в конкретика да кажа колко са били преди и колко се били след това за тези заболявания конкретно.
Но като цяло в лечебните заведения за първо и второ ниво са намалени нивата на компетентност и изискванията за брой специалисти – също. В трето ниво не сме ги променяли. Но това все пак са университетските болници и високоспециализираните болници, където се извършват и по-сложни операции, процедури и т.н.
Медицинските стандарти мисля, че няма нужда да казвам, че са изработени от водещи специалисти в съответните области, от националните консултанти. Вие сте абсолютно прав, че колеги, които са с 30-годишен стаж и това са го работили, вероятно са много опитни. Но все пак медицината е наука, макар че някои смятат, че е само занаят, аз смятам, че е и наука. В медицината се извършват сложни и отговорни лечебни, диагностични и всякакви други процедури и действия и аз смятам, че вероятно и един човек би могъл да върши всичко, но изхождането не е само от гледна точка на това доколко един специалист би могъл или не би могъл да се справи, а и с обема дейност, с техника, ако щете дори – и с графици на лекарите, които те трябва да покриват, където е необходимо покриване на 24 часа за дейността и най-вече заради пациентите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Колега Тимчев, бихте ли желали да вземете отношение? Заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Да, благодаря Ви, госпожо председател!
По тези стандарти трябва да ви кажа, че примерно в една общинска болница като Берковица може да се оперира перитонит, а не може да се лекува жлъчна криза по тези стандарти. За това става въпрос. Това са заболявания, които са типични за една общинска болница, която дълги години е обслужвала населението и в един момент се оказва, че тези лекари не могат да го обслужват, а могат по-високо специфични дейности да вършат. Това е учудващото.
Затова мисля, че трябва да се вземат мерки в тази насока.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Не можем да правим стандарти за частни случаи. Ако проблемът там е само в броя специалисти, е още по-малко оправдано. Ако проблемът е в апаратурата….
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Пет хирурзи ще гледат едно комоцио, а преди са го гледали трима. Каква е разликата? Всичко друго като апаратура, диагностична техника – болницата разполага.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Всички стандарти са изработени и част от тях са качени на сайта на Министерството на здравеопазването. Не зная дали стандартът по хирургия и неврология са качени и затова в момента не мога да кажа дали Вие ми цитирате новите стандарти или не, но пак повтарям, че за първо и второ ниво, а болницата в Берковица е такава болница, са намалени.
Конкретно ще проверя за нещата, които изброихте, дали не ми цитирате стария стандарт, защото ние сме изработили нови стандарти и един по един се качват на сайта на Министерството.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Едва ли колегата цитира новите стандарти. Ние всички с интерес очакваме промяната в стандартите, защото и в Стратегията е записано, пък и очакванията са такива. Така че това е много сериозна тема и ще продължим този разговор специално като част от друго заседание.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Ръководството на 25 февруари е подписало договор със старите клинични пътеки, в които не фигурира тази промяна.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Необходимо е технологично време. Всеки стандарт минава и се обсъжда от ръководството в Министерството на здравеопазването, след това се качва на сайта на Министерството и тече четиринадесетдневно обсъждане и след това вече се публикуват.
Така че е нормално, ако в момента се сключват договори с касата, за тези, които не са публикувани, да се работи по старите. След това ще бъде сменено.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, да прекратим тук. Изморихме министъра на здравеопазването, но всъщност за пръв път спазихме времето, определено по Правилник – за час и половина блиц контрол.
Благодаря ви за участието. Благодаря на министър Андреева и на другите гости от Министерството на здравеопазването.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)