ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 24




На 29.05.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 454-01-52, внесен от Нигяр Джафер и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 27.05.2014 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на актуални проблеми и изслушване на министъра на здравеопазването във връзка с проблемите, възникнали в спешната помощ.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 402-01-20, внесен от Министерския съвет на 13.05.2014 г. – за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 24




На 29.05.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 454-01-52, внесен от Нигяр Джафер и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 27.05.2014 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на актуални проблеми и изслушване на министъра на здравеопазването във връзка с проблемите, възникнали в спешната помощ.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 402-01-20, внесен от Министерския съвет на 13.05.2014 г. – за първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Очакваме министър Андреева.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Съгласно предварителния обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 454-01-52, внесен от Нигяр Джафер и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 27.05.2014 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 402-01-20, внесен от Министерския съвет на 13.05.2014 г. – за първо гласуване.
Уважаеми колеги, има ли други предложения за включване на точки в дневния ред?
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги, скъпи гости, бих искал да предложа като точка втора от дневния ред, отчитайки общественото напрежение, което се получи от два дни, изслушване на министър Андреева за ситуацията със спешната помощ.
Предварително може би трябва да уточним, че искаме да чуем на прима виста ситуацията, без да изпадаме в подробности, защото не вярвам за толкова бързо време да има готови резултати от проверката. Все пак да не изпадаме в ситуация, която беше до болка позната само преди две – три години в българския парламент. Но пък, от друга гледна точка, от една страна, обществото очаква да чуе какво се случва, от друга страна, колегите очакват да излезе истината, за да не търпят критики без вина – виновни.
Така че предлагам това да бъде точка втора от дневния ред.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Бихте ли формулирал точката, или аз да я формулирам?
Изслушване на актуални проблеми, свързани със спешната помощ – или предлагате друга формулировка?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Не, не. Тази формулировка е добра – да изслушаме Министерството на здравеопазването по темата „бърза помощ” и специално казусът, който се случи.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа гости?
Моето предложение е в същия смисъл, госпожо председател. Но в никакъв случай не считам, че това обсъждане търпи повече отлагане.
Преди повече от два месеца народните представители от ГЕРБ в Комисия по здравеопазването поискаха изслушване на министър Андреева и представяне на Концепцията за развитието на спешната помощ, като се надявахме пред тези, които вземат законодателните решения в държавата, а и не само, пред цялото ни общество да стане ясно какъв и как занапред ще се структурира спешната помощ, какъв ще бъде кадровият ресурс, какъв ще бъде финансовият ресурс, за да може да работят спокойно и лекарите, и и да се чувстват спокойно пациентите, българските граждани, работодателите – не само на министър Андреева, но и наши работодатели.
Тогава, госпожо председател, Вие отказахте да има такъв дебат. Все още не сме получили и от Министерството на здравеопазването окончателния вариант на Стратегията за спешна помощ. Само в публичното пространство циркулират идеите за „пироговчетата”.
Аз считам, че съвсем належащо е с оглед на това, че ситуацията ескалира в този сектор, трябва да се поема отговорност с оглед на това, че сме длъжни пред тези, които работят в системата на спешна помощ, а и пред всички български лекари не да крием министър Андреева удобно вече една година, апропо, и тя да не отговаря на никакви въпроси.
Затова моето процедурно предложение е това да е първа точка в дневния ред и не само изслушване на министъра на здравеопазването, а и на всички, които сме поканили да присъстват днес на заседание на Комисия по здравеопазването. Това е екипът, който от медиите е разбрал, че ще бъде уволнен, и който не получи подкрепата на своя работодател, но получи подкрепата на колегите си.
Аз мисля, че за тях тази подкрепа е по-важна. Надявам се някога да получат и подкрепата на обществото.
Тоест, моето предложение е точка първа от дневния ред на заседанието на Комисия по здравеопазването е да бъде изслушване на министъра и на гостите, които сме поканили и комисията да не продължи работа, докато министър Таня Андреева не посети залата на Комисия по здравеопазването. Мисля, че за една година би трябвало поне веднъж да е разбрала, че в 15,00 ч. започва да заседава тази комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Ще подложа на гласуване двете предложения по реда на постъпването им.
Най-напред – предложението на доктор Райнов – точка втора да бъде: „Обсъждане на актуални проблеми и изслушване на министъра на здравеопазването във връзка с проблемите, възникнали в спешната помощ.”
Моля, гласувайте това предложение за дневния ред.
Гласували: „За” – 10, „против” – няма, „въздържал се” - 1.
Предложението на доктор Райнов за нова точка в дневния ред се приема.
Да подлагам ли второто предложение на гласуване? Безсмислено е.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред с току-що гласуваната и приета нова точка.
Гласували: „За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 454-01-52, внесен от Нигяр Джафер и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 27.05.2014 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на актуални проблеми и изслушване на министъра на здравеопазването във връзка с проблемите, възникнали в спешната помощ.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 402-01-20, внесен от Министерския съвет на 13.05.2014 г. – за първо гласуване.



Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 454-01-52, внесен от Нигяр Джафер и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 27.05.2014 г. – за първо гласуване.
Тази точка касае всъщност един проблем, свързан с джипитата.
За представяне на законопроекта давам думата на доктор Кърджалиев, който е от вносителите.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, скъпи гости, уважаеми госпожи и господа! Законопроектът, който заедно с доктор Джафер предлагаме, касае тази тема, която е свързана с лимитиране на дейността на общопрактикуващите лекари след началото на юни 2014 г.
Причините, за да внесем в спешен порядък такъв законопроект, са в две плоскости на анализ. Първата е тази, че ние отчитаме опасността общо 899 917 граждани на Република България, избрали 1708 общопрактикуващи лекари без специалност – това са цифри към месец март 2014 г., да останат без лекар, който да осигури чрез НЗОК здравните дейности за тях. Това по същество е опасност също от нарушаване на конституционното право на чл. 52 от Конституцията на Република България.
Апропо, само да вметна още две цифри. От общо 4 527 общопрактикуващи лекари 2 819 имат специалност, а тези, които споменах – 1 708 са в рубриките или зачислени, или незачислени, но всичките без специалност.
Втората причина са обективните пречки, освен, разбира се, нежеланието за специализация и силно напредналата възраст на някои общопрактикуващи лекари да се зачислят за специализация. Всички, които са в тази сфера и имат идея точно за какво говоря, знаят, че през годините, включително и след 2009 г., а и по-отрано, имаше редица неуредици. Тук визирам дългото откъсване от практиката по време на специализация, недостатъчните места за зачисляване и брой модули по направления, а също забавената акредитация на практиките за практическо обучение. Помним примерно, че преди седем – осем години имаше две нулеви години по отношение на специализацията по обща медицина.
Трябва да отчетем в същото време и необходимостта от ограничаване, от лимитиране във времето на възможността за специализация. Тоест, удължаването на срока може би трябва да е наистина вече последно, защото има две причини – поне аз знам за две причини. Първата е Директива на Европейския парламент и Европейския съвет от 2005 г., където в императивен порядък е поставено положението за практикуване на джипита в Европейския съюз, като има едно изключение – обръщам внимание на това изключение – освобождават се от това изискване лица, които в момента специализират и това се решава от законодателния орган или изпълнителната власт на съответното национално представителство.
Вторият момент, който искам да изтъкна в посока на аргументите си, че това трябва да е може би последното удължаване на срока, е, че всички ние трябва да отчетем, че наличието на придобита специалност е гаранция за качеството на медицинското обслужване и е част от непрекъснатото повишаване на квалификацията на лекарите. Такова изискване освен това ще подчертае и уважи труда на тези лекари, които са вече със специалност, които са намерили време, за да довършат ценза по отношение на това практикуване и този факт би трябвало по естествен начин да ги фаворизира, позволявайки след време на база точно на този ценз само те да работят, а неспециалистите – не, в тази материя.
Разбира се, тук може би ще има по някакъв начин и недоволство от страна на специалистите общопрактикуващи лекари. Но ние с доктор Джафер предлагаме политическо решение на въпрос с оглед на точно този брой – близо 900 000 граждани, които са избрали общопрактикуващи лекари без специалност, отколкото да акцентираме върху ценза на общопрактикуващите лекари. Тоест, отчитаме експертния аспект на общопрактикуващите лекари, на асоциацията. Но в същото време е необходимо според нас политическо решение на въпроса.
Отчитаме и друг аспект, а именно проблемите, когато приемаме този законопроект, резонни ще са обвиненията, че отново се прави корекция в последния миг. Едва ли обаче ние двамата с доктор Джафер трябва да бъдем обвинявани за това. Още след последната корекция през 2009 г. или поне, когато мина известно време, се оказа и за всички стана ясно, че този период отново трябва да бъде удължен поради гореспоменатите причини.
На следващо място, ние имахме вариант още от края на миналата година, от началото на тази година два варианта за корекция на това статукво. Но предпочетохме – поне такива бяха твърденията и от страна на Министерството на здравеопазването – че в пакет с други промени ще бъде предложено и това решение. Това решение беше факт наистина, но всичко, свързано покрай Великденски, предизборни ваканции, ни доведе до опасенията, че темпоритъмът ще е незадоволителен на този обемист законопроект и поради това внесохме в спешен порядък законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Предполагам, че всички колеги са прочели законопроекта. Там няма да се спирам поради тази причина, само ще вметна, че има три категории лекари, които са засегнати от тази промяна, а именно новозавършилите лекари, които искат да работят като общопрактикуващи лекари и поради естествени причини нямат специалност, на второ място тези, които са без специалност, но са зачислени, и на трето място – тези, които са без специалност, но не са зачислени за специализация по обща медицина.
Същевременно в § 6 сме засегнали и специалисти, които са практикуващи общопрактикуващи лекари, но със специалност „вътрешни болести”, „педиатрия” и „спешна помощ”.
Това е, което аз като вносител исках да кажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря ви, доктор Кърджалиев.
Позволете ми да дам думата за становище на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, министър Андреева.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Министерството на здравеопазването подкрепя внесеното от народните представители предложение. Вие знаете, че това беше и част от предложените промени в законодателството, които минаха на гласуване през Министерския съвет през м. април. Така че в това отношение нямаме никакви забележки.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Андреева.
Това беше становището на Министерството на здравеопазването.
Има ли представител на Българския лекарски съюз?
Заповядайте, доктор Петров. Извинявайте, не Ви видях в суматохата и движението в залата. Имате думата за отношение към предложения законопроект.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Ние благодарим, че сте внесли този законопроект.
В нашето становище към основния законопроект – големия – в т. 10 сме дали точно тези препоръки – да се отдели тази част, защото едва ли ще може да мине в срок този законопроект. Другият законопроект е изключително тежък, разнопосочен и евентуално ще доведе до това, че няма да може в срок да влезе промяната.
Така че тази промяна, която е във вашия текст, ни устройва напълно. Даже аз бих ви призовал да ускорите приемането. Ако може да мине на първо и второ четене в едно заседание, ще бъде добре. Иначе правим прецедент.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Петров.
Имат думата представителите на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Заповядайте. Моля, седнете близо до микрофоните.
Заповядайте, доктор Чобанова.
ВИКТОРИЯ ЧОБАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря за възможността да изкажем нашето становище. През месеците февруари и март беше създадена работна група към Министерството на здравеопазването, за да се занимае точно с тези проблеми – с квалификацията на общопрактикуващите лекари.
За съжаление обаче това, което виждам в законопроекта, именно § 1, 2 и 3, които касаят създаването на чл. 14а, нито са коментирани, по-точно са обсъждани в тази работна група и цялата работна група единодушно беше против новозавършили лекари без никакъв опит и без никаква специалност да имат възможност да разкриват практики за ПУМП, без да имат необходимите за това квалификации.
Ние считаме, че тази дейност е много важна, особено в отдалечените район. Там лекарят трябва да бъде добре подготвен. Тоест, не може един човек, който няма никакъв опит, да има същото право, каквото имат колеги със специалност и с 15-годишен стаж в тази дейност.
Директива 2005 дава възможност на тези колеги, които в момента работят и са зачислени за специализация, да продължат да специализират. Затова ние сме категорично за. Тоест, законопроектът с изключение на т. 1, 2 и 3 за нас е приемлив, но в никакъв случай не можем да се съгласим с това, а и съм сигурна, че и представителите на Министерството на здравеопазването ще кажат същото – тези, които участваха в работната група.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Чобанова.
Да разбираме ли, че Вие имате съображение по отношение на текстовете, които дават право на нови колеги, на млади колеги да разкриват практики, дори и тогава, когато са записали специалност „обща медицина”, докато не я завършат?
ВИКТОРИЯ ЧОБАНОВА: Да, точно така. Това е нашето предложение и това е нещото, което обсъждаме вече толкова време и за което е постигнато съгласие, включително и с университетите, с Министерството на здравеопазването и с представителите на Българския лекарски съюз.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Кърджалиев, заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаема доктор Чобанова, в хронология ние сме запознати двамата с доктор Джафер със становището Ви, включително и подробното отворено писмо от 6 февруари, където Вие в специален абзац визирате темата за новозавършилите лекари, като предлагате те да започнат да практикуват, но при определени условия. Доколкото се сещам, това беше да са преминали основните модули, а именно обща медицина, вътрешни болести, педиатрия. Ние признаваме целесъобразността на това Ваше предложение.
Но не случайно прелюдията към същинската част на законопроекта беше толкова дълга от моя страна. Ние предлагаме, уважаема доктор Чобанова, политическо решение на въпроса с оглед на факта – за трети път ще го повторя – че 899 917 граждани към месец март 2014 г. са избрали 1 708 общопрактикуващи лекари без специалност. Отчитаме и факта, че има дефицит по отношение на всички специалисти в системата на здравеопазване в България, включително и в някои региони по обща медицина. Тук мога да ви посоча някои от регионите със сериозен дефицит, а именно Видин, Кърджали, Силистра, Сливен , Шумен, Търговище и т.н.
С оглед на това може би привидно от Вашия експертен поглед Вие виждате някаква конфронтация по отношение на нашето становище и Вашата визия за решаване на проблема.
Ако чисто от гледна точка на общопрактикуващ лекар, който е със специалност, интерпретирах тази тема, аз безспорно щях да заема Вашата позиция. Защото цензът и трудът на лекарите, които са отделили достатъчно време, за да специализират и на база на някакви лишения е станало това, трябва да се оценява. Но неслучайно подчертавам, че това решение, което предлагаме в законодателния орган на Република България, респективно в Комисия по здравеопазването и Народно събрание, тоест, на база по-общ аспект ние предлагаме точно това политическо решение.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Чобанова.
ВИКТОРИЯ ЧОБАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Кърджалиев, огромната част от тези хора, които Вие цитирате като пациенти, които имат общопрактикуващ лекар без специалност, са записани при колеги, които в момента специализират обща медицина и до след няколко дни няма да имат възможност да вземат специалност.
Така че ние не сме против текстовете, които дават възможност на нашите колеги, които в момента работят и специализират обща медицина, да продължат да имат тази възможност да обслужват своите пациенти, докато завършат своята специализация.
Но още веднъж казвам, че допускането новозавършили лекари да имат правото без никакъв опит и без никакво предварително обучение да разкриват и да организират практики за извънболнична първична медицинска помощ, ако вие го приемете, би трябвало да приемете същото за всички останали медицински специалности, тоест, един новозавършил лекар да може да бъде пълноправен анестезиолог, хирург, инвазивен кардиолог или каквото искате друго. Общата медицина е една от специалностите в България и е наравно с всички останали специалности. И мисля, че е правилно, независимо от политическите Ви възгледи, да се разглежда като такава, ако Народното събрание желае да осигури на нашата държава, качествено първично здравеопазване.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема доктор Чобанова, ще ми позволите да изразя едно съображение. Многократно с Вашето сдружение сме водили подобен тип разговори. Кажете ми обаче каква е логиката 15 години около 500 колеги да нямат никаква специалност, да не са направили усилие да придобият такава и да няма проблем. Обаче млади, новозавършили включително лекари, записали специалност „обща медицина”, да не могат да създават практики при положение, че те ще попаднат в презумпцията на текстовете, които предлагаме. Трябва в рамките на пет години да вземат специалност „обща медицина”.
Имаме огромен проблем. Пред мен е едно писмо на РЗИ – Смолян, и Регионалната здравна каса в Смолян. Колегите са изключително притеснени, защото от над 76 практики преди време, сега са заети 50 и няколко. По закон те отказват на колеги – новозавършили, които искат да работят в тези райони, които са изключително трудни за работа, да работят. Това е нонсенс. Ние не можем да продължаваме да казваме на младите хора в България: не може да работите като общопрактикуващи лекари, защото трябва да сте взели специалност.
Всъщност това, което вие предлагате, е един човек, учил шест години медицина, да учи още години, за да работи като общопрактикуващ лекар. Нека да дадем възможност наистина на младите хора, които искат да работят. И Директивата дава това право. Съобразили сме се с това, защото имаше много крайни решения – въобще да им се разреши, дори без да са записали специалност, което смятаме, че не е най-правилното решение. Съобразихме се с директивата, която позволява, ако колегата е записал специализация „обща медицина”, да може да работи в такава практика.
Мисля, че дискриминацията по възраст е някаква дискриминация, в която няма никаква логика. Вие самите твърдите, че в последните години почти няма колеги под 50 години или нови колеги, които искат да работят като общопрактикуващи лекари поради трудното естество, особено в някои райони.
Заповядайте, доктор Чобанова.
ВИКТОРИЯ ЧОБАНОВА: Последно взимам думата. Надявам се да съм достатъчно ясна. Нека да не мислим за общата медицинска практика все едно, че това е общият работник по медицина. Това е една специалност със своите отговорности, със своята специфика. Тя си има своите специфични правила на работа и би трябвало човек да бъде подготвен, започвайки да изпълнява тази дейност.
Ние сме категорично против хора, без никакъв опит, да изпълняват тази работа. Колегите, които в момента работят, 15 години работят като общопрактикуващи лекари. Ние всички сме се учили на нашите работни места. В момента можем да предадем опита на младите си колеги. Защо те трябва да започват от нулата и защо ние трябва само заради политически причини да осигурим на тези хора възможност за некачествено здравеопазване от неподготвени хора? Извинете ме, но това за мен е абсурдно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Кирил Добрев пръв поиска думата, след което – доц. Мурджев.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми доктор Кърджалиев! Аз искам да подкрепя становището на представителя на общопрактикуващите лекари. Тяхното становище е на професионалисти и на лекари и качеството на медицинската помощ и сигурността на медицинската помощ, която ние ще предлагаме на българското население, не може да бъде пречупено през политически поглед и политически съображения.
Аз мисля, че тези млади хора, които излизат от студентската скамейка, биха могли да работят като общопрактикуващи лекари, но при наличието на супервайзер, на човек със специалност „обща медицина”, към когото те да се обръщат и който да подпомага или да контролира тяхната дейност. В противен случай вие трябва да предложите лекари, които специализират хирургия, акушерство и гинекология, вътрешни болести, анестезиология, да могат да работят по договор с касата по клинични пътеки преди да са придобили още специалност.
Подкрепям идеята, която е едно облекчаване на ситуацията. Подкрепям идеята на доктор Чобанова, че поне някакъв минимум от модули трябва да са минали и някакъв минимум от стаж, преди тези хора да ги пуснем точно в тези рискови райони, отдалечени, с много малка възможност за бърза консултация с близки медицински центрове или болници. В противен случай ще повторим проблемите на спешната помощ.
Моля ви, не политизирайте крайно медицинската помощ и нека да я съобразим малко повече със сигурността на гражданите.
Още веднъж повтарям: подкрепям становището на общопрактикуващите лекари.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доц. Мурджев. Разбрах, че сте станал професор всъщност, но трябва да почерпите (Смее се.)
КРАСИМИР МУРЖДЕВ: Да, и ще почерпя. Благодаря Ви, госпожо председател! Аз подкрепям този законопроект като навременен, много навременен и необходим. Разбира се, изказаха се съображения в тази част по отношение на общопрактикуващите лекари. Но аз също имам свои съображения.
Първо, искам да кажа, че преди доста години и аз започнах като общопрактикуващ лекар - тогава се казваше участъков терапевт – без специалност. Смятам, че всеки един лекар, който е взел диплома за лекар, който носи и юридическа отговорност, след като вземе тази диплома, съответно е обучен да извършва някои манипулации, някои действия и да поставя диагнози.
Освен това в отдалечените периферни краища на държавата, след като изобщо няма лекари, които желаят да работят по тези места, може ли пък за сметка на това изобщо да ги лишим хората от медицинска помощ, след като дори и не поставяме там специалисти, които имат желание да работят.
По отношение на това – тук ще се обърна към колегата Добрев – има и хирурзи, има и анестезиолози, които по стандартите и също като критерий за изпит за специалност трябва да могат да извършват самостоятелно манипулации и самостоятелно операции, които се заверяват накрая на изпита.
Разбира се, аз пак казвам. Сигурно има някои несъвършенства в този законопроект. Но ние сме принудени по най-бързия начин да го приемем, защото в противен случай нито общопрактикуващите лекари, които след няколко години биха взели специалност и които са зачислени, както те ще отпаднат от системата, така пък ще лишим и определени територии от страната изобщо от медицинска помощ, от лекарска помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви,доц. Мурджев.
Уважаеми колеги, имате думата.
Доктор Кърджалиев, заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми доктор Добрев, понеже към мен отправихте предложението си и съображенията си, се обръщам към Вас.
В друг тип разговор с Вас аз съм сигурен, че ще откликнете, ако не на политическото решение, то поне на държавническия подход, който ние ви предлагаме. Досега порочна практика ли беше общата медицина по този начин ситуирана? Аз говоря с опита си на лекар. Девет години аз съм практикувал като общопрактикуващ лекар.
В името на тези съображения, особено, които каза и подчерта дебело доктор Джафер, че има региони в страната, в които има не просто недостиг, а екзистенциална необходимост, за да извършваме конституционните ни задължения от джипита, от общопрактикуващи лекари. Непременно има нужда от нови лекари и освен новозавършващите друга алтернатива няма за там.
Освен това всички знаем, политиката е изкуство на възможностите. Ние предлагаме, ние правим този анонс и очевидно е, съображенията ни са само тези. Излишно е постизборната еуфория да я прехвърляме върху такава тема. Редно е по най-бърз, спешен начин да приключим с този въпрос и да дадем възможност на съответните общопрактикуващи лекари да си работят спокойно.
Освен това, понеже вметнахте и направихте изкуствен, механичен паралел с други специалности, моите уважения към общопрактикуващите лекари и специалистите по тази тема. Но няма директива на Европейския парламент, която да допуска това единствено изключение, а именно всеки да има възможност да работи като общопрактикуващ лекар. Изключението е само за тези, които са в тази област, а именно общата медицина, да могат да работят без взета специалност, но да са зачислени. Тоест, да са инициирали своето обучение.
Единствено по отношение на тази специалност Европейският парламент допуска това изключение. Ето заради това и, отчитайки още веднъж, за сетен път ще кажа, първия фактор – факторът фаворит – дефицита на лекари по обща медицина в определени региони, беше в мотивите ни да предложим и този вариативен аспект при интерпретирането и решаването на тази тема.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Нямаме практика многократно да даваме думата на гостите. Но ви я давам. Заповядайте, доктор Чобанова. Надявам се да чуем нещо, което е извън вече казаните аргументи. Заповядайте.
ВИКТОРИЯ ЧОБАНОВА: Уважаеми народни представители, Аз апелирам към вашето здравомислие, защото с този законопроект ние след една година ще закрием практиките на общопрактикуващи лекари, които 15 години са си гледали пациентите без специалност, имат необходимия опит за това и са правили всичко това до сега по правилата, които са съществували.
В същото време ще дадем възможност на хора, които изобщо нямат никакъв опит и почти никакви познания, защото така излизат от университета, да разкриват практики за първична медицинска помощ и да вършат тази дейност.
Ако приемете това, не искайте от общопрактикуващите лекари качествена дейност.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема доктор Чобанова, всъщност основните текстове, които внасяме, са за пореден път да удължим с пет години срока, с който тези колеги, които 15 години не са си направили труда дори и да запишат „обща медицина”, да имат право да работят. Тоест, ние ги защитаваме и го правим по спешност, в спешен порядък.
Наистина задълбахме, казва доктор Кърджалиев, в тези други параграфи, които за вас са проблем. Но ние всъщност основното, което правим днес, е да удължим времето и всеки, който не е направил това да запише специалност „обща медицина” му даваме възможност в рамките на следващата една година да го направи, а в рамките на пет години да вземе специалност. А това е само един малък нюанс, защото смятаме, че това – пак повтаряме – е дискриминация на младите, новозавършили лекари. Нищо повече.
Същността на законопроекта е съвсем различна и колегите го знаят.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз ще подкрепя този законопроект.
Бих казала и бих поправила преждеговорившите, че той е ненавременен, а е спешен. Спешен е, защото чак сега и благодаря на вносителите – може би са взели политическо решение, поели са политическа отговорност – но чак сега осъзнаха в момента, когато алармирахме, че над един милион българи ще останат без личен лекар. Тогава имаше представители на изпълнителната власт, които отричаха да има проблем и дори в стилистиката на доктор Кърджалиев за постизборната еуфория ще припомня датата 23 май, когато ние от ГЕРБ заявихме в Народното събрание, че ще има такъв проблем и той на 1 юни ще бъде факт. Тогава не някой друг, а министърът на здравеопазването и дори министър-председателят нарече нашата грижа и нашето притеснение изкуствено нагнетяване на напрежението преди избори.
Изборите вече отминаха и стана ясно, че поне един от факторите, който подкрепя правителството, изглежда има силата да взема политическо решение и има възможност да прави законодателни промени. Защото се оказва, че на 29 или 28 май вносителите са предложили тези законодателни промени – пет дни, след като ние от ГЕРБ алармирахме и напомнихме на министъра на здравеопазването за ангажимента му по Закона за здравето, ангажимент към всички общопрактикуващи лекари, но и към всички български пациенти, които са избрали такива лекари.
Няма да коментирам, че наистина сме принудени по най-бързия начин да приемем този законопроект и аз, доколкото знам, утре той ще бъде внесен като извънредна точка в дневния ред на Народното събрание в пленарна зала и ние и там ще го подкрепим.
Надявам се у всички да остане чувството, че когато има нужда да запазим дейността на определена гилдия и то в името на това в България да се оказва качествена медицинска помощ, да се осъзнае веднъж за винаги, че никога не сме проявявали частни, тяснопартийни интереси.
Имате моята подкрепа, госпожо Джафер и господин Кърджалиев за този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, благодаря на всички колеги, които ни поздравиха, че сме първа политическа сила отново. Скоро имахме избори.
Относно законопроекта, който внасяте, абсолютно имате моята подкрепа, защото има една стара българска поговорка – ако гониш два заека, няма да хванеш нито един. Ние искаме всички българи да ги обслужват джипита и всички джипита да са професори. Невъзможно е това. Дамата, която защитаваше интереса на българските пациенти, в смисъл – качеството, аз отговарям със следното. Българският пациент е защитен, защото той има правото да си смени джипито два пъти в годината. В момента, в който не съм доволен, някой не е доволен от моето лечение, казва ми „довиждане”, отива и си намира друг лекуващ лекар.
Иначе в предизборната кампания ненапразно споменах за поздрава. Аз имах шанса да обиколя населени места и села – не градове, където през живота си не съм ходил, искам да ви кажа, ако щете ми вярвайте, хората от месеци не са виждали лекар.
Друго ще ви кажа, пак ако щете, не ми вярвайте. Хората нямат пари да се качат на автобуса, да отидат в града и да видят доктор. Това е ужас.
Затова аз предпочитам новозавършил лекар да отиде, да поеме 20 такива села, близки едно до друго, отколкото те да нямат никакъв изобщо. Процентът да стане грешка и този лекар да сбърка нещо, е много по-малък, отколкото процента българинът да си умре на място и да му се случи, без никой да му е помогнал изобщо.
Затова, като преценим рисковете, законопроектът, който предлагате, е добър. Имате нашата подкрепя.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Лъчезар Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги, гости! Аз също ще подкрепя абсолютно убедено този законопроект. Смятам, че той идва в 12 без 1 минута, но тук искам да кажа, че отчитам отговорността на политическата сила, която го вкарва. Прави й чест и аз искам да кажа като една забележка, че действително Министерството на здравеопазването не реагира навреме.
Ще дам още един пример. Тук има колеги, с които бяхме в 40 Народно събрание. Ще припомня за тук присъстващите, когато по същия начин имаше обявена дата и година, в която общопрактикуващите лекари трябваше да се запишат и съответно да вземат специалност. Тогава удължихме този срок и ето, дойде датата и годината на това удължение.
Така че, мисля, че тези, които тук последователно се занимават с проблемите на медицината в годините и във времето, да не допускат да се получава така, щото пак аварийно да бъдат вкарвани законопроекти, а да се мисли в бъдеще и в перспектива, нещо, което бих казал, че от политическите сили не се случва. Няма предвидимост на поведението съответно на политическите сили в сектора здравеопазване.
Завършвам с това, че законопроектът е абсолютно необходим. Ще си позволя и една малка скоба, че когато в България въведохме общопрактикуващите лекари, ще припомня за хора, които не са били свидетели, не са били участници в това, голяма част от лекарите без специалност, които бяха съкратени, започнаха без никаква специалност като общопрактикуващи лекари.
Така че смятам, че решението, което са намерили колегите Джафер и Кърджалиев, е абсолютно правилно и ще подкрепя както тук, така и в пленарна зала, а и нашите колеги от нашата парламентарна група ще подкрепим законопроекта.
Искам да помоля уважаемата госпожа председател, тъй като гласуването ще бъде в утрешния ден, Вие добре знаете, че срокът може да бъде съкратен. Предлагам в утрешния ден Вие да предложите срокът между първо и второ четене да бъде минимален, за да може още в следващата седмица законопроектът да премине на второ четене и по този начин ние да покажем пред обществото нашата отговорност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има думата доктор Райнов. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Госпожо министър, колеги и гости, аз ще бъда максимално кратък. Коалиция за България ще подкрепи законопроекта. Оттам нататък – мотивите: изцяло се солидаризираме с това, което казаха преждеговорившите колеги. За някои, които помнят историята, могат да прочетат и мотивите от 2009 г., когато същото това упражнение го правехме.
Имате нашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Започвам да се притеснявам от толкова подкрепа.
Заповядайте, представителите на Българския лекарски съюз.
Заповядайте, доктор Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По отношение на новозапочващите лекари трябва да ви кажа, че имаше и при нас доста разнопосочни мнения, но в края на краищата надделя становището, че по-добре да имат възможност да започнат, защото нека да си кажем истината. Без един колега да има възможност да започне да регистрира практика и да набира пациенти, едва ли някой ще тръгне да специализира „обща медицина”, пет години да работи като наемник, да работи по практики и т.н. По-скоро ще отиде в болница за друга специалност или ще отиде в Германия, където ще има 3 000 евро заплата и ще специализира.
Ако не е този текст, затваряме системата и едва ли ще се появят нови общопрактикуващи лекари. Затова това становище надделя. Ние също имаме някакви притеснения по отношение на квалификацията, но случаят е такъв. Реалността е такава.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители и гости! Все пак аз държа да отбележа, че тези текстове, които днес гласуваме като отделен законопроект, са залегнали в § 55 и § 56 от Закона за здравето, който е част от големия законопроект – тоест, предложения за промени в Закона за здравето и в другите закони, който беше гласуван на 21 април 2014 г. от Министерския съвет. В началото на месец март той беше готов и мина през междуведомствено съгласуване.
Така че в тази връзка не мога да приема упрека, че правителството не си е свършило работа и не е взело по-рано предвид този факт. Той се движеше с големия законопроект. Там има много други изменения, а общата политика на парламента е да не се вкарват на парче промени, за да не се налага в рамките на една година пет пъти да се гледа един и същи закон и да се променя.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Беше подчертано в предварителното изложение, че законопроектът за промяна на Закона за здравето има такива текстове. Внесени са на 13 май 2014 г. в Народното събрание.
Уважаеми колеги, предлагам да прекратим дискусията.
Ще подложа на гласувания предложения и току-що обсъден законопроект на първо гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за” – 18, „против” и „въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 454-01-52, внесен от Нигяр Джафер и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 27.05.2014 г., се приема на първо гласуване.
Сега сме в една уникална ситуация, рядко се случва – единодушно е подкрепен законопроектът.
Имаме два варианта. Или да гласуваме и да приемем в зала да вървим, ако няма предложения в зала, разбира се, към обсъждане и приемане на първо и второ четене на едно и също заседание.
Другият вариант е да вървим на две четения с тридневен срок за предложения, както предложи доктор Иванов.
Мисля, че първият е по-кратка писта и би позволил наистина да се опитаме да спазим сроковете.
Трябва обаче да гласуваме това процедурно предложение. Това е възможност, която се дава от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Подлагам на гласуване сега този член поради единодушната подкрепа на законопроекта и липсата на предложения за изменение и допълнение на предлаганите разпоредби, както и с оглед на спешната необходимост промените да влязат в сила в най-кратки срокове, правя следното процедурно предложение.
Предлагам на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването да предложи в пленарна зала законопроектът да бъде подложен на първо и второ гласуване от пленарна зала в едно заседание.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не оспорвам подкрепата и единодушното мнение на Комисията по здравеопазването. Но считам, че без да знаем гласуването от пленарна зала на първо четене на един законопроект и дебата от него, има още един юрист в момента в тази комисия, мисля, че може да го потвърди, не е възможно комисията и нейното решение да предхожда решението на пленарната зала.
Поради тази причина аз предлагам да изчакаме утрешния ден, за да не допуснем по категоричен начин нарушение не само на правилника, но и на Конституцията.
Мисля, че има съгласие у нас, ако трябва, утре ще направим извънредно заседание на комисията, ще гласуваме по най-бързия начин, но не може да се вземе решение. Ако утре няма кворум в пленарна зала или утре имаме вот на недоверие, ако правителството не оцелее или каквото и да се случи, не може да предхождаме решенията на пленарна зала.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Така е. Това са вече теоретични варианти. Различно е мнението на юристите. Обсъдихме тази възможност да се даде мандат всъщност в пленарна зала, ако обстоятелствата го позволяват, да се отиде на първо и второ обсъждане.
Заповядайте, госпожо Маргарита Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Това, което се предлага в момента, тъй като е единодушно гласуването на комисията на първо гласуване, предложението за първо и второ гласуване в едно и също заседание да дойде от името на комисията, това, което се предлага да се гласува, е цялата комисия да даде мандат на председателя на комисията да направи това предложение, разбира се, ако няма други възражения в пленарна зала. Това можете да решите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Безспорно е, че колкото юристи, толкова различни мнения, различен прочит на практиката. Не съм чувала някога в практиката не само на 42-то Народно събрание, но и на предходните, да има подобна хипотеза. Вие, госпожо председател, сте народен представител с доста голям опит. Мисля, че никога – поне три мандата, доколкото знам, имате, госпожо председател – никога комисия – постоянна или временна – не е давала мандат на нейния председател за някакви бъдещи действия занапред, без да е ясно какво ще се случи в пленарната зала на Народното събрание.
Отново ви казвам, че имате нашето съгласие утре в пленарна зала ще го потвърдим. Но от чисто правна техника и с оглед спазване на правните норми, на правилника ни, процедурата, както и Конституцията казват, че това е недопустимо. Аз уважавам мнението на останалите юристи, но считам, че в конкретната процедура не са на прав път. Виждам и одобрителното кимане и на друг юрист – народен представител от Комисия по здравеопазването, което говори, че доводите ми са адекватни.
Затова по-добре утре пленарната зала да реши.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: А Ви благодаря.
Така или иначе, постигнахме консенсус по важните неща. Няма да се задълбаваме в процедурите, макар че има практика в 40-то и в 41-то Народно събрание, но може би не е толкова масова.
Така или иначе, приемаме, че съгласно правилника това може да бъде направено и в пленарна зала и това е малкият проблем.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред, който приехме.
Обсъждане на актуални проблеми и изслушване на министъра на здравеопазването във връзка с проблемите, възникнали в спешната помощ.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, позволете ми да ви дам думата, за да изложите информацията, която вие искате да поднесете на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, министър Андреева, имате думата.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители! Благодаря за предоставената възможност за изслушване в Комисията по здравеопазването по проблемите, възникнали в ЦСМП – София.
Истината е, че те не са от вчера. С встъпването ни в мандат заварихме няколко проверки на ЦСМП – София, като успоредно с това при нас пристигнаха сигнали, които наложиха повторни проверки от Министерството на здравеопазването и органите, които са упълномощени да правят подобни проверки – вътрешния одит, Инспекторатът, Изпълнителната агенция „Медицински одит”.
Резултатите от проверките от всички органи показват нарушения по отношение на организацията, дейността, спазване на правилника за дейността на ЦСМП, разписан от Министерството на здравеопазването, както и липса на контрол по отношение на дейността, на разписването на щат, на разпределяне без критерии на трудовите възнаграждения и на допълнителните трудови възнаграждения.
Аз ще си позволя да изчета точните текстове от доклада, за да няма след това някакви разминавания, ако си позволя да преразказвам.
От доклада на вътрешния одит в периода януари 2012 г. до 31 декември 2013 г. вътрешният одит установява следното:
„Във вътрешните правила за определяне на работната заплата на работещите и служителите в ЦСМП – София, не са включени множество професии и дейности, както и контролни процедури, в това число видовете допълнителни възнаграждения, изплащани на персонала на центъра, системи и методи за оценка на работните места и длъжностите, определяне на индивидуалните работни заплати в зависимост от приети критерии за сложност и отговорност на изпълняваната работа – образователна степен, придобита допълнителна квалификация, професионален опит, както и тяхната тежест, система за оценка на изпълнението на служителите от център с изключение разпределение на средствата за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати от труда, процедура за планиране на средствата за работни заплати и допълнителни възнаграждения, процедури за договаряне на работните заплати и други.
Не са изготвени поименни разписания при промяна на началните работни заплати и при промени в състава на центъра. Не се изпълнява изискване на чл. 4а, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Центъра за спешна медицинска помощ, съгласно който структурата на центъра и щатното разписание по длъжности се утвърждават ежегодно от министъра на здравеопазването по предложение на директора, което се отправя в срок до 10 януари на текущата година.
Всички изготвени в ЦСМП длъжностни разписания са изготвени в пряко противоречие с изискванията на чл. 8, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Центъра за спешна медицинска помощ и с медицинския стандарт за спешна медицина и не отговорят на изискванията за структуриране на екипите.
Изготвените поименни разписания не съответстват в голяма степен на утвърдената численост по структури в длъжностните разписания. Допуснато е лица да бъдат вписани по два пъти в поименното разписани в две различни структурни звена. На практика не са изготвени реални разчети за необходимите средства за изплащане на нощен труд и извънреден труд, тъй като различията с посочените планови суми са с разлика от над 100 процента. Финансовият контрольор не осъществява предварителен контрол на длъжностните и поименните разписания.
Прилаганата практика в Центъра за отчитане на положените дежурства позволява всеки месец половината от работното време на служителя да се отчита по прогнозния график и води до постоянни и ежемесечни корекции във ведомостта за следващия месец с цел реално отразяване на отработеното време на служителите след 15-та дата на текущия месец.
Формирането на екипи от медицински персонал и шофьори за обезпечаване на дежурствата става в противоречие с определената им месторабота в утвърденото поименно разписание на длъжностите в ЦСМП – София.
Освен гореизложеното, прави впечатление, че единствено в ЦСМП – София, се изготвя график за резервни шофьори, които за двете дежурства са с различен брой. За дневната смяна резервни шофьори са седем човека, от които три са включени в графика на мястото на отсъстващи такива. От останалите пет шофьора няма изминати километри и те на практика не са изпълнявали служебните си задължения, за които са назначени, но дежурствата са заплатени.
Нивото на незаети длъжност и е много високо и трайно и това е единствено в ЦСМП – София, като се наблюдава висока неизползваема планова численост на персонала с цел формиране на икономии и използването им за ДМС. Прилаганата методика за определяне на реда и условията за разпределение на средствата и допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда на работниците и служителите на ЦСМП – София, регламентира в достатъчна степен процеса по оценяване на резултатите от труда, но не регламентира единствено начина на оценяване на ръководителите на отделните звена, както и завеждащите работната смяна.
В процедура за реда за получаване и управление на дарение от ЦСМП – София, не е регламентирано осъществяването на предварителен контрол, което е довело до неспазване на процедурата, като не е определена цената на дарени гликомери по съответния ред, както и липсата на счетоводното отразяване на дарени стетоскопи със слушалки с микрофон.
Описаните слабости, грешки и нередности са оценени в зависимост от риска, който носят за постигане на целите на одитната дейност и в резултат на това могат да бъдат направени следните изводи.
Разписаните вътрешни правила, въведените контролни процедури и прилаганата практика в ЦСМП не са били ефективни, което е довело да пропуски, грешки и несъответствия по отношение на графиците, длъжностните и поименните разписания, липсата на стратегия по управление на човешките ресурси, липса на длъжностни характеристики, поради което не е ясно кой какви задължения има в ЦСМП, не само води до риск от неефективно и незаконосъобразно разходване на бюджетни средства, но и до нарушения. Ръстът на работните заплати на определени категории персонал са с по-висока стъпка от други, без за това да бъдат приложени обективни критерии.
Липсата на договаряне за определяне на начални основни работни заплати за административните длъжности е довела до завишение спрямо началните работни заплати в сравнение с медицинските професионалисти по здравни грижи.
Разписаните вътрешни правила и въведените контролни процедури не обезпечават икономическото и ефективно разходване на бюджетните средства за постигане на целите на Центъра.
Във връзка с това почти същите констатации са направени от Инспектората. В частта за работните заплати се установява, че е допуснато определянето на индивидуалните работни заплати за някои категории служители – основно медицински професионалисти по здравни грижи, да бъде значително по-ниско от други длъжности в администрацията на Центъра със същото или по-ниско образователно ниво.
Възнаграждението на ръководителя на автобазата например възлиза на 1 729 лв., главният счетоводител получава 2 340 лв., лекарите средно 1 171 лв. и сестрите средно – 787 лв.
Това е накратко. Разбира се одитните доклади и проверките знаете, че са в по-голям обем.
Това, което мога да кажа в заключение, е следното. Тук не нося одитния доклад на Изпълнителна агенция „Медицински одит” по отношение на много от медицинските казуси, които възникнаха. За съжаление – част от тях с летален изход, но всички те сочат и това ще се види в заключението на медицинския одит, включително и в последния случай на починалата фоторепортерка, че всъщност организацията на дейността и неспазването на заповедите, дори на заповедите на самия директор на ЦСМП – София, е практика.
Нашето мнение е, че в цялата страна има затруднения както по отношение на екипите, това е факт от години, така и по отношение, разбира се, и на заплащането. Затова ние поехме като ангажимент постепенно повишаване на заплащането в сферата на спешната помощ. Но истината е, че вече от една година непрекъснато ръководството на Министерството на здравеопазването, проверяващите институции, дирекцията, в чийто ресор е спешната помощ, се занимаваме с проблеми за съжаление в този Център за спешна медицинска помощ.
Поради това има вече и по-подробен анализ на работата в сравнение с други спешни центрове в страната и до мен има внесен доклад, който е с предложения. Едното предложение е за освобождаване на директора на ЦСМП – София, а другото предложение, тъй като директорът вече няколко месеца не е на работа поради болнични – в това няма нищо лошо, всеки може да се разболее – да бъде временно назначен, командирован да изпълнява длъжността директор на ЦСМП – София – град, друг колега, от друг спешен център или от друго звено с цел организацията на работата – оперативна и административна – все пак да бъде нормализирана, защото от това интерес имат всички, а най-много – повярвайте ми – живеещите в София – град, и разбира се, ние като хора, които сме отговорни за работата на спешната помощ.
Получих и писмо от кмета на гр. София госпожа Фандъкова, която също изказа своето притеснение за работата и за проблемите в ЦСМП – София, с което, разбира се, и призовава да се вземат бързи и навременни мерки.
Ще приключа с това, че действително всеки може да има мнение по отношение на това какво решение ще вземе Министерството на здравеопазването. Но аз и ръководството на Министерството на здравеопазването, защото ние сме го обсъждали и с колегите, и с ресорната дирекция, и с проверяващите органи, не можем да си позволим заради някакви неуредици, очевидно въпрос на мениджмънт, да загиват хора.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Андреева.
Уважаеми народни представители, гости, дискусията е открита, ако можем да я наречем дискусия. Заповядайте. Кой би желал да вземе думата?
Заповядайте, доктор Гелев.
ГЕОРГИ ГЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, все пак може би трябваше да уточните, че четете предварителния доклад на вътрешния одит, където изпълняващата длъжността директор доктор Богданова е направила по всички точки възражения. При този одит изключително тенденциозно е проверявано това и онова, търсени са запетайки, точки и други препинателни знаци.
Когато говорим дали има процедури, цитирани от Вас в доклада точки, има процедури. Няма процедури по няколко, по половината, да кажем, за предварителен контрол и така на практика е записано.
Не мога да разбера вътрешният одит защо се занимава с предварителен контрол на даренията, каквито в центъра няма. Трябвало да имам предварителен контрол на даренията или предварителен контрол при назначаване на служител. Или как се изплаща извънредният труд. Ами то има Кодекс на труда. Абсолютно императивна норма! Закон, основният закон на България. Аз ще създавам някаква нова процедура, ще измисля нов Кодекс на труда? И какво?
В тази връзка на всички тези неща е отговорено от доктор Богданова. Мисля, че преди една седмица е предаден докладът. За съжаление не съм на работа, не мога да ви кажа точно.
Липса на организация, недостиг на екипи! Изведнъж научавам от телевизията, разбира се, нямам никаква друга възможност да науча нещо, че вместо 591 щатни бройки в Центъра, изведнъж са станали 579. Тоест, минус 12 бройки!
Изключително стреснато се обаждам в Центъра и питам: как така? Може би е допусната грешка при съобщаването на фактите? Казват: не, в новата бюджетна сметка наистина 12 човека са съкратени. Защо? В Братя Даскалови трябвало да създадем филиал за спешна помощ. Това го знам аз като отговор. Ако не е така, поправете ме.
В следващия момент на всички увеличавате заплатите с 10 процента, включително на Вашия заместник, уважаемия от мен проф. Чавдар Славов. През м. февруари месец е изпратил писмо, в което нарежда с 10 процента да бъдат повишени заплатите в Центъра при гарантиран, отпуснат финансов ресурси. Изведнъж в новата бюджетна сметка се оказва, че тези пари не са отпуснати, а са отпуснати 8,5 процента и то само на град София.
Излиза някак си така, че като че ли отношението е тенденциозно.
По отношение на вътрешния одит, който може би четири месеца и половина пребиваваше в Центъра, мога само да кажа, че при проведени разговори с мои колеги в страната, които всички до един аз познавам, същият въпросен одит е протекъл по телефона. При нас бяха четири месеца и половина, при тях – по телефона! Много странни одити са това.
Второ, в този предварителен доклад никъде няма цитирано нарушение на финансовата дисциплина, щета на бюджета или каквото и да било друго материално нарушение. Същата е констатацията на Инспектората, когато минала не, а по-миналата или миналата – вече не помня, че то са ревизия след ревизия – също нямаше никаква констатация за отклонение от нормата или нанасяне на някакви щети.
Друг е въпросът, че между мен и Вас никога не е имало някаква реална среща. Вие никога не сте ми задавали в пряк разговор някакви въпроси относно проблемите на този център. Аз имам поне само едно писмо до Вас, което тук съм приготвил в този класьор с няколко папки – тематични папки, които ще оставя на Комисията по здравеопазването, когато искат и който иска да ги прегледа, да видят колко пъти съм сезирал Министерството на здравеопазването, колко пъти съм обяснявал – разбира се, не на Вас, към Вас имам само едно писмо – но към предходни министри, когато и госпожа Атанасова беше министър – към нея, към проф. Гайдарски, към доктор Желев, назад да се връщам в годините, с конкретни предложения точно какво би могло да се предприеме и съответно да доведе до пряк резултат.
За съжаление никога не съм получавал – няма нищо общо с Вас и с Вашето управление – никога не съм получавал отговор.
Най-подробно съм писал, може би помъдрял вече окончателно, на министър Десислава Атанасова, където съм обхванал максимално проблемите като тематика и като тежест, които стоят пред спешната помощ, опитвайки се да разсъждавам държавнически, опитвайки се да защитавам интереса на гражданите на столицата и нейните гости, които също са потенциално спешни болни.
Това, което сега се случва, гледайки пак телевизия, това е в отговор на конкретен казус – починала млада жена на 40 години. За съжаление отново констатации преди да са излезли патоанатомичните резултатите, тоест, съдебно-медицинската експертиза. Ние не можем да гадаем какво е било. Обяснява се защо има дефибрилатори, защото няма дефибрилатори, дали се спазва стандартът или не се спазва стандартът и във всеки случай до Вас се намира изпълняващият длъжността директор, а зад Вас се намира един главен или държавен експерт от спешната медицина, които би трябвало да Ви докладват, че Центърът притежава 88 броя линейки, а има само 30 дефибрилатора. Всеки дефибрилатор се инсталира в автомобила и се зачислява на шофьора, който кара линейката. Това не е преносим уред, който струва 15 – 20 хиляди лева, да го подхвърляме от тази линейка в другата линейка. На всяка една такава линейка има съответен статив, има съответни изводи за ток, за зареждане и т.н. Когато титулярната линейка е счупена, следва резервна кола. Тогава съм издал друга заповед, която вменява, че който лекар ползва подобна кола, в аптеката стоят шест броя заредени дефибрилатори.
Но тук не е въпросът в дефибрилатора и в дефибрилацията. Въпросът е в това, че заварваме, закъснели или незакъснели, на практика починала жена. Някой иска да се дефибрилира, друг иска да се интубира, всеки дава акъл на доктора какво да свърши. Да не говорим, че включително физически се посяга защо нещо не се прави или защо се прави, без да има съответните нито познания, нито образование, гледали някакви фирми, примерно „Спешно отделение” или някакъв друг – Медикоптър – немския – и т.н. и толкова.
За конкретния случай седем минути колегите не са могли да намерят екип. Принудени сме поради това – абитуриентски бал пред блок, на публично място, в градинката, жената е припаднала. Млада жена на всичкото отгоре. Принудени сме да извадим екип от адрес. Насочваме го натам. За 19 минути по GPS, който ви е предоставен, тоест, не на Вас, а на одита, в този GPS e ясно трасето, кога тръгва, кога спира линейката. 19 минути!!! Не можем да извадим душата на един човек, който се намира от единия край на столицата, за да отиде в другия край на столицата, за да окаже спешна помощ. 11 екипа са.
Писмата, които нося и които ще оставя на Комисия по здравеопазването в лицето на нейния председател доктор Джафер, потвърждават всичко това, което съм написал. То не е от днес, не е от една година, то не е от две, не е и от пет. То е от повече.
Тъй като аз съм член на работодателите, тоест, на ръководството на работодателите в здравеопазването, на уважаемата госпожа, която е директор от вътрешния одит, съжалявам, че не съм бил, за да й кажа, че и аз съм подписал с особено мнение въпросния отраслов договор.
По отношение на заплатите. Не може да се подписва нещо, където министърът – Вие не бяхте министър, имаше предишен министър – където министърът не поема ангажимента за увеличение на заплатите. Не, ти го подпиши! И се стига до клауза в Преходните и заключителните разпоредби: „който не може да покрие тези стандарти, трябва да уведоми Министерството на здравеопазването, че няма пари. А аз ги уведомявам в момента на преговорите. Аз нямам нужда никого друг да уведомявам. Тогава не си спомням точно кой министър беше, който беше ръководител на отрасловия съвет. Това е ресорният ни заместник-министър, но не си спомням дали беше доктор Матеев или и някой друг беше.
Така че, първо, този браншови КТД не е разпространен от министъра на труда, тоест, той е пожелателен. Ако мога да го изпълня, ще го изпълня. Едва сега с Вашето повишение на заплатите успяхме да догоним заложените в КТД начални заплати.
Одиторката визира пред Вас, че нямало правила за определяне на работните заплати. Напротив! Има брилянтни правила, но с тази разлика, че при последното увеличение, което беше по времето на министър Атанасова – 18 процента – беше някакъв отпускарски сезон. Не можем да намериш тези, които с които трябва да преговаряш, от синдикатите едни заминаха за Англия, други заминаха за не знам къде. Лекарски съюз въобще няма в Центъра за спешна медицинска помощ Поне и той може да бъде призован като страна.
На практика какво се получи? На базата на предходно действащо споразумение със синдикатите, са наложиха увеличенията на работната заплати.
Много интересно защо в единия случай се визира брутната работна заплата, като под брутна имам предвид плюс така нареченото допълнително материално стимулиране, когато цитирате главния счетоводител и началника на транспорта. А в другия случай се цитира лекар, който вече е с основната си заплата плюс класа.
Защо там не е също брутното, защото – имайте предвид - има лекари, които получават по-голяма заплата от мен. Лекари!
Не мога да разбера тази тенденциозност. Разбира те ли, опитвам се по някакъв начин да си го обясня и в никакъв случай не допускам, че Вие имате някаква зла умисъл към мен, но има някаква тенденциозност при представяне на данните, фактите пред Вас. Когато човек чете това, аз съм най-големият разбойник в държавата. Когато дойде обаче някой на място да се запознае, еле пък колегите ми, които получават книжките от „Пулс”, само цъкат с език, защото руината, която преди десет години заварих там и линейките тип „Флинстоун”, ходеха пеша с пропаднали подове, без почти никаква апаратура.
Не знам дали ви е интересно на всички вас да чуете, че апаратурата беше зачислена персонално на всеки един лекар. Те си ги возеха в багажниците – кардиографи, дефибрилатори. Ама от вън е минус 20 градуса, ама че този апарат не може да стои по този начин – това никой не го интересуваше. Че утре батерията вече я няма, а една батерия струва над 1000 лв. и т.н., и т.н., все неща, които в тези десет години се случиха в плюс.
Това, че имаше едни кревати, на които, първо, цветът на дюшека не е ясен какъв се, петно до петно, една смрад, една миазма, която, ако вие сега дойдете и посетите нашия Център, ще видите коренно различно нещо, нещо европейско. Мога смело да кажа, че нашият център като сграден фонд, база, включително филиалите, които се изградиха през тези години, са по-добри от 90 процента от условията в коя и да е болница тук в София. Може би само „Св. Екатерина” е по-хубава и още две – три болници.
Това направихме ние, този екип, който аз ръководех през тези години.За това съм се борил, 20 години работя в спешна помощ от общо 30-те си години трудов стаж и смятам, че всяка една година е била все по-добра и е била в плюс за работещите, за гражданите и т.н. и само един факт ще ви дам. По памет го цитирам, приложил съм го тук като точна статистика.
При 108 000 повиквания през 2002 г. и изпълнени от тях 106 000 повиквания годишно, за миналата година имаме 140 000 повиквания и изпълнени 128 000 или 130 000. Цитирам го не точно, приложил съм справката.
Много интересно е обаче с какъв ресурс разполагаме. В 2002 година са били 504 заетите места от 504 наличен щат. Днес са 450, даже мисля, че към днешна дата са 430 от общо 591 преди да ни вземете 12-те бройки и преди да ми свалите заплатите с 1,5 процента.
Тоест, имаме увеличение на дейността с намаление на обслужващите екипи. На тези хора вече няма какво да им се вземе. Те са изцедени докрай. Не може да влиза медицинският одит и да ми каже: Гелев, ти не изпълняваш медицински стандарт. Защо държиш 25 лекари, които за една година не са започнали да специализират спешна медицина.
Аз смятам, че когато е разписвано правото и то е разписано от министъра на здравеопазването, че лекарската диплома е достатъчна, за да практикуваш медицина, напълно достатъчна, някой вменява – това е служител, разбира се, на Министерството на здравеопазването – аз когато говоря с Вас, нямам нищо лично, казвам, че Ваш подчинен или от конкретна дирекция е вменил, че трябва в рамките на една година да се запише спешна медицина, която единствена пък е и без изпит. Всички останали са с изпит, за да го приемат да специализира, само тази не е с изпит и въпреки това – понеже това е право на всеки лекар – не може подзаконов документ да отменя закон. Законът за висшето образование! Лекар съм и лекар ще бъда докато съм жив. А дали съм специалист, дали съм примерно гинеколог или хирург, или кардиолог, това няма никакво значение.
Смятам, че това не може да бъде критерий и такива лекари при мен са 25 човека. Одитът иска да ми каже, че не стига, че ми няма 90 и няколко лекари, ами аз и още 25 да махна по силата на този стандарт. Тогава ще останат 70 лекари и тогава вече съвсем ще цъфнем и ще вържем.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Гелев, ще Ви помоля да финализирате изказването си. Ако очертахте основните проблеми, ако има конкретни въпроси, пак ще се включите по-късно.
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, народни представители и гости, проф. Мурджев има конкретни въпроси.
Заповядайте, проф. Мурдждев.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам един уточняващ въпрос. Колко незаети щатни бройки има сред медицинския персонал и шофьорите и колко незаети щатни бройки има сред администрацията на Центъра.
Вторият ми въпрос е следният: така или иначе, тези дискусия е предизвикана от определен случай. Така и не ми стана ясно от всичко, което беше изнесено, каква е причината за смъртта на тази млада жена от аутопсията. Нали е имало аутопсия, аз разбрах, че е имало.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, за отговор, доктор Гелев, може би по отношение на проверката, както и патоанатомичния анализ в Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, доктор Гелев.
ГЕОРГИ ГЕЛЕВ: От 181 броя висш медицински персонал – лекари, незаетите са 94 места. Тоест, повече от половината, малко повече от половината. Няма как да стане така с основна заплата – приемаме, че сме на равни години – аз лично съм на 54 години – имам две специалности. С тези две специалности имам основна заплата 800 лв. Поради прослуженото си време става 1000 лв. Има още няколко добавки, има едни купони за храна, така формираното му брутно възнаграждение ще стане 1 100 лв. Е, няма как да стане при положение, че в друг доболничен сектор хора взимат по 2, 3, 4, 5, 8 хиляди лева. Няма как.
От друга страна, едните хора са с бели престилки, на топло, в кабинета, уютно: „Доведете болния, дайте да го прегледаме, иди там, иди онам, ето ти талон, ето еди какво си”. Тук си в канавката, тук си в изкопа, тук си в мазето долу, защото наркомана трябва да го оправиш, горе на тавана да се качиш, където няма асансьор. Там той е в шок, трябва да го свалиш и не с носилка, защото не може да се завърти носилката, търсят се одеяла и не знам какво – този непривлекателен труд трябва да бъде оценен по някакъв начин, в това число трябва да бъде оценен и да бъдат категоризирани центровете за спешна медицина. Не може един център да има натоварване на смяна адрес и половина, а в нашия да е минимумът десет. При десет адреса това означава минимум 200 км. в дупките на София – минимум! Отсреща е враждебната среда, отсреща е…
Що се отнася до конкретния случай за починалата фотографка. Докато съдебна медицина не каже какво е намерила при аутопсията, аз лично трябва да се явя в ролята на гадател. Нито съм бил там, нито знам каква е била ситуацията. Самият лекар не може да го каже. Винаги излиза на преден план: дошла е бърза помощ, издала му е документ „остра сърдечна и дихателна недостатъчност”. Да, така се пише, така е възприето. Но, дотук. Каква е причината, може да каже само патоанатомът или съдебният лекар. Никой друг. Иначе всичко е в сферата на някакви гадаения и хипотези. Ако това ви задоволява като отговор.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имаше въпрос за администрацията.
ГЕОРГИ ГЕЛЕВ: Да, извинявайте. Забравих за втория въпрос. Както казах, 94 места за лекари са незаети, а в администрацията има 4 или 5 незаети длъжности. Да приемем по-малкото число, защото може би така е по-приложимо. От администрация 31 човека! А когато управляваш 600 човека, аз смятам, че 30 човека, което представлява 1,8 процента или 2 процента – това е напълно достатъчно.
Това е най-големият център, с най-много материална база. За първи път министър Андреева получи нотариален акт, сградата стана наша благодарение на положителното отношение на Столичният общински съвет, който ни предостави тази сграда като изключителна публична държавна собственост, която тръгна в интерес на истината по времето на министър Атанасова и госпожа Фандъкова, мина през куп процедури и най-накрая се финализира по времето на доктор Андреева. За първи път, няма друг център с такава собственост, която да е държавна. В крайна сметка е трудно да направиш какъвто и да е било ремонт, когато ти не си собственик на тази сграда. А ние сме различен вид център за разлика от провинцията, където има базов филиал, който е в областния град плюс множество филиали по общините – дали са села или градове, това няма никакво значение. Тук, в София, доскоро беше концентрирано всичко на Сточна гара.
Така че смятам, че подобна администрация, първо, е бих казал даже и малко. Второ, ако толкова се прецени, че трябва точно тази администрация да бъде съкратена, някой да дойде да ни инструктира: тук ще махнеш този, тук – този. То всъщност така и стана. Между другото, не знам, доктор Андреева, съжалявам, ще го кажа пред толкова хора, но не мога да имам щатно разписание от 1 януари с „ок” от Максим Гайдев. „Ок”! Няма подпис на оригиналното място, няма министър, има „Ок”. Ако искате, мога да ви го покажа, нося го.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Гелев.
Мисля, че получихте отговор на въпросите Ви, проф. Мурджев. Ако има още нещо, ще се включите отново.
Министър Андреева поиска думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Няколко неща искам да кажа.
Първо, категорично не приемам вменяването, че има някаква насоченост. Всички проверки, които са правени, са правени по сигнали. Интересно ми е да знам в кои центрове за спешна медицинска помощ е правен одит по телефона, за да може тези, които са правили одит по телефона, да си тръгнат от Министерството на здравеопазването.
Има нещо, което обаче е много важно. Аз умишлено не засегнах случая с починалата млада жена. Казах, че там трябва да се види заключението на „Медицинския одит” и на съдебно-медицинската експертиза. Не коментирам този случай, защото си давам сметка, че има много информация, която още трябва да получим, за да се изказват институциите.
Тук обаче прави впечатление, че и в годините са правени проверки на Центъра за спешна медицинска помощ с констатирани част от нарушенията, които и днес констатираме. Това е във времето дълъг период, за да не се вземе мерки тези нарушения да бъдат отстранени. Понякога дори е трудно да се каже има или не нарушение, защото няма основни документи, които да регламентират. Длъжностната характеристика е задължителна част от трудовия договор на всеки служител. Там се регламентира какви права и задължения има съответния служител. Така че това само по себе си дори е нарушение на законодателството.
Неведнъж ние сме изказвали становище и освен, че нашето желание е да се увеличават заплатите в спешната помощ и сме казвали, че това е във връзка с медицинските специалисти – лекари, професионалисти по здравни грижи, шофьори, парамедици, обучени в курсовете на БЧК, ако има такива, които работят, и с много по-малка стъпка или въобще да не се увеличава заплатата на администрацията.
Няма да коментирам дали тя е много или малко. Аз ще ви кажа, че големи болници, през които годишно минават повече от 10 000 души, работят с много по-малки администрации, отколкото в ЦСМП – София. Но това е въпрос на решение на мениджмънт. Неслучайно всички центрове за спешна медицинска помощ имат директори. Не може ресорният заместник-министър или ресорната дирекция да управляват изцяло системата.
Така че всеки един директор е в правото си да решава и да дава предложения кои специалисти са му по-важни и да търси начин да ги намери и с какви заплати те да работят и при какви условия.
Всички проверки на „Медицинския одит” – до момента, пак казвам, по сигнали, какъвто беше и случаят с починалото детенце в „Хилтън”, сега с младата жена, наистина се установяват, както искате го тълкувайте, няма никаква преднамереност, се установят пропуски в организацията, в изпълнението на основни правила. Всички знаем, че в медицинската наука има алгоритми на работа.
Споменахте „Пулс”. Ще кажа, че по една или друга причина най-големият брой на неминали през обучение по „Пулс” са служители на ЦСМП – София. Тук няма нищо лично. Аз съм готова тук да се сложат на масата всички проблеми, да ги решим, защото, пак казвам, такива случаи не са приятни за никого – нито за системата, нито за колегите, работещи в тази система, защото тук упрекът не е към тях.
Този доклад само и единствено установява административно-организационно как се движи работата в ЦСМП – София. Не коментирам в момента работата на колегите. Има друга институция, която ще се произнесе за това, след това само мога да оглася резултатите от тази проверка. Но за мен е неприемливо такава администрация с такива заплати и в същото време да се водят битки за увеличаване на заплатите на медицинските специалисти.
И тук ще кажа – аз ще дам след малко думата и на хората от ресорната дирекция, които най-пряко наблюдават и оперативно работят със спешната помощ в страната, не само с Центъра в София, може би има още няколко, той не е единственият – но в един от центровете за спешна медицинска помощ не бяха достигнати минималните заплати по КТД. Затова част от ресурса, от увеличението отиде първо за това и Вие го знаете много добре.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Димитрова.
ДИАНА ДИМИТРОВА: Казвам се доктор Димитрова и съм главен експерт в Министерството на здравеопазването, занимавам се със спешна медицинска помощ.
Вярно е това, което доктор Гелев каза. При встъпването му в длъжност като директор на центъра, всичко, което е заварил, абсолютно е вярно това, което казва, че е направил много за центъра. Никой в момента не оспорва неговите качества. В момента ние обсъждаме, че има пропуски в организацията на работата на екипите за спешна медицинска помощ в София- град и аз ще потвърдя това с точни и ясни примери.
Последните седем проверки, които са правени от Министерството на здравеопазването, екипите, които са подадени на работа от Центъра за спешна медицинска помощ, са били от 11 до 15. Сега ви цитирам колко дава доктор Гелев. По негови данни, с негов официален подпис средно месечно за месец януари – 21 екипа, за месец февруари – 19, за месец март – 22, за месец април – 21, което означава – аз поне така си правя сметката – че за да дадеш средно месечно 21 екипа, това значи, че в деня, в който ти си имал 11 екипа, на следващия ден си имал 28 екипа, за да излезе накрая на месеца 21 средно. Така е, доктор Гелев, нали?
ГЕОРГИ ГЕЛЕВ: Не, не е така.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви за кратки и ясни изказвания.
ДИАНА ДИМИТРОВА: Следващото нещо – за дефибрилаторите. Да, доктор Гелев, наистина 32 са ви дадени само в последните три години – 2007, 2008 и 2009 г. Вие самият казвате, че на смяна имате 20 екипа, което означава, че 20 линейки трябва да са напълно оборудвани. Искам да запозная колегите, че единствено в София – град, се работи не слиза екипът от линейката и се качва следващият екип, а в София всеки лекар си носи дефибрилатора, всеки лекар си носи ЕКГ-то. Съгласете се, при 185 щата, това означава, че ние трябва да оборудваме 185 ЕКГ-та, 185 дефибрилатора. В цялата страна се работи на четирисменна езда. Вярно, имаш 80 коли, от които 26 не са коли, а са транспортни. Имаш 59 автомобила за извършване на дейността спешна медицинска помощ. Онзи ден вие сте имали 11 екипа. Доктор Ангелов, ако греша, Вие го казахте, че сте пуснали резервна кола. Какво значи „резервна кола” при положение, че вие имате 11 екипа.
РЕПЛИКА: Резервната кола е на шофьора, който има зачислени две коли – официална и резервна.
ДИАНА ДИМИТРОВА: Ето това Ви обяснявам, колеги, че организацията в цялата страна е друга. Шофьорът, лекарят и средният медицински персонал отиват на дежурство, те си предават апаратурата и той се качва на линейката, която му е зачислена. Така е в цяла България.
РЕПЛИКА: София не е България.
ДИАНА ДИМИТРОВА: Знам.
Другото нещо, което искам да кажа, е следното. Не обвинявам никого, но за мен това е престъпление в 21 век да отидеш на адрес, подадено ти е, че е припаднал човек на улицата, без да знаеш от какво е, без да е оборудвана линейката. За мен това е престъпление. Не знам вие как го приемате това.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Гелев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕЛЕВ: За Вас, доктор Димитрова, след като е престъпление, за втори път ви повтарям, че е изваден педиатър от адрес, а не реанимационен екип. Това, първо.
Второ, въвеждате в заблуждение аудиторията и по-страшното е, че Комисия по здравеопазването въвеждате в заблуждение, като не можете да обясните естеството на работа. Естествено, че в Чепръчене има една линейка с един екип. За да дойде другата смяна да работи, трябва линейката да е вътре във филиала, да се сменят и тя да продължи да работи. В София половината екипи закъсняват със свършването на смяната.Вместо да дойде в 7,00 ч. линейката идва в 8,00, а някой път и в 8,30 ч., защото все нещо се случва, защото не може да се хоспитализира, защото не може да се медикира правилно или защото не се подобрява. По тази причина с цел да не стоят лекари и да бездействат в основната ни сграда, се пуска друга линейка. На практика те се застъпват.
Що се отнася до 11-те екипа, на другия ден – 28. Статистически правилно сте го сметнала. Но имайте предвид, че ние имаме още няколко други видове екипи, които вие ги броите като медицински. Когато говорим за 15 екипа, това са чисти медицински екипи. Но аз имам трупари, защото в България всички карате труповете с линейките, които возят живите хора. Аз имам специални два автомобила за трупове.
В тези средни стойности на екипите, които даваме, вътре влиза републиканската помощ, така наречената прословута републиканска помощ, нещо, в което не благоволявате години наред да въведете ред, защото Вие сте експертът, който трябва да даде данните на министъра, който да каже: да, това така, да, онова не е така. Вие не правите анализ.
Знаете ли, че съм заварил Центъра с 350 професори на договор. В момента знаете ли колко са професорите? Повече от 250 няма и от тези 250 половината не ходят никъде.
Доктор Добрев, Вие бяхте заместник-министър, помните ситуации и какви ли не небивалици. Доктор Райно също беше заместник-министър, включително всеки път заместваше министъра.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, комисията ни се слави с много бивши министри и заместник-министри. Няма нищо лошо. Това повишава експертността.
ГЕОРГИ ГЕЛЕВ: Когато това се цитира, особено на министъра, трябва да се цитира аналитично. Като паднат четири екипа, те стават 15.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има няколко желаещи да вземат отношение веднага.
Заповядайте.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Казвам се доктор Ангел Ангелов, началник отдел „Медицински дейности” към ЦСМП – София. Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, това, което доктор Диана Димитрова преди малко направи – една бакалска сметка, днес са 11, утре са 18 – е смехотворно, защото на следващия ден има друга бригада, друг колектив, с друг предварителен график, уважаема доктор Димитрова. Ако първа смяна днес са на работа 11 екипа, останалите са болни или са в отпуск, на следващия ден не могат да станат 18, тъй като това е друг колектив. Ние имаме четири смени, които работят през 12 часа. Така че тук Вашата сметка не върви.
Сметката на доктор Гайдев, който се изказа в хотел „Родина”, че в Кюстендил има два адреса на 12 часа смяна, в София средно са 11, общо са 13. Делено на 2, около 6. За цялата страна така ни се смята. Не може в Кюстендил за два адреса да получаваш 650 лв., а в София на 17 адреса по време на грипната епидемия и на варицелата в циганските гета по 20 адреса на педиатрите само и да получаваш едни и същи заплати.
И друго, за да завърша, да не взимам втори път думата. Случаят с починалата млада жена на 40 г., случаят на „Дойран” през месец ноември, когато почина 53-годишният мъж, случаят с Теодор в „Младост”, когато беше със синдрома на Менделсон. От тези десет месеца досега какво е различното с този случай сега, че ние трябва да си отидем?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше доктор Ангелов.
Доктор Димитрова, искате да отговорите конкретно на нещо ли? Съвсем кратко, много Ви моля, има и други желаещи да се включат в изказванията.
Заповядайте.
ДИАНА ДИМИТРОВА: Искам само да кажа, че аз смятам, че спешна помощ не трябва да се дели на София и на другите и ще кажа защо. Колегите от София е вярно, че са натоварени. Само че искам да спомена, че на територията на София има 80 болници. Каквото и да се случи, ще го закараш някъде.
ГЕОРГИ ГЕЛЕВ: Ако стигнеш до него?!?
ДИАНА ДИМИТРОВА: Въпросът е, че в отдалечените места тръгваш и ми трепериш.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема доктор Димитрова, уважаеми колеги. Доктор Димитрова, аз например имам собствено мнение по въпроса. Мисля, че напротив, спешната помощ в София трябва да се разглежда по различен начин от спешната помощ в цялата страна поради други причини, не заради Вашите съображения. Но това е дискусия, която трябва да се проведе наистина на експертно ниво и аз се надявах Вие да я проведете.
Има много желаещи за изказвания.
Заповядайте, доктор Каталиева. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА КАТАЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Аз се явявам председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ и настоях да бъда изслушана в тази парламентарна комисия, защото проблемите, които разисквате, далеч не са само в София, те са в цяла България. Колегите ни от цялата страна страдат от това, че има влошаване на качеството и бързината на оказваната от нас медицинска помощ, това, че напускаме непрекъснато. Въпросът е защо.
Първо, искам да ви благодаря все пак за полаганите до момента усилия. Инкриминирахте посегателствата спрямо нас, независимо, че те не секнаха. Благодарим ви, че ни увеличихте, макар и с малкото, колкото можахте, заплатите. Но истината е тази. Закъсняваме в цялата страна, не само в София, закъсняваме и в Търговище, и в малките населени места, и във Видин, и къде ли не. Въпросът е защо. Защото няма алгоритми за триажиране на спешността, не достигат екипите заради кадровия дефицит, не достигат екипите заради ангажирането им с несвойствена дейност. Има забавяне и допускане на грешки от това, че две паралелни комуникационни системи приемат повикванията. Колегите напускат заради хаоса, стреса, агресията, липсата на перспективи и незадоволителното заплащане.
По повод на това се обръщаме към Вас, госпожо министър, уважаеми народни представители, трябва да се предприемат незабавни мерки за промени в нормативната уредба, ако искате да имаме спешна помощ. Ако искате да не бъдем просто медицинска помощ въобще, защото в това се превърнахме.
Има страшно много противоречия в нормативната уредба, указваща кой е спешен пациент, кое е спешно повикване – Законът за здравето, Наредбата за оказване на спешна медицинска помощ, медицинският стандарт, в който продължава да стои абсурдното твърдение, че спешен е всеки пациент до медицински преглед. Изпълнявайки това, ние практически се обърнахме в буфер на здравеопазването и когато има спешен пациент, няма екип да отиде и да го покрие. Сваляме температури, сваляме кръвно, навсякъде сме, кой за каквото ни поиска. Но ни няма при спешните пациенти. Умират хора в цяла България, защото нас ни няма.
Затова искаме да знаем кога ще започне работа по създаване на закон за спешната помощ. Преди три години бях с десет мои колеги тук, изслушахте ме, адмирирахте ме, нищо не се случи. Кой и кога ще определи кой е спешният пациент, спешното повикване, кой и кога ще въведе алгоритми и правила за триажиране на спешността, което е световна и европейска практика. Възможно ли е по някакъв начин да настоявате пред Министерството на здравеопазването и МВР да се обединят двете комуникационни системи, да не се забавят адресите, да не се изкривява информацията, да не стават грешки.
Друго – въведен е нов лекарствен списък в ЦСМП. Това е единствената нормативна уредба, която се извърши за изминалите три години. Този нов лекарствен списък, извинявайте, е абсурден. Повечето от вас са лекари. Знаете ли как се прави фибринолиза на улицата, която тече час – час и половина с аутоплазе. Как се прави антиаритмик на улицата? Как се прави на улицата общо… и миорелаксант от хора, които в болшинството са лекари без специалност. Повечето от половината от екипите са медицински фелдшери, обучавани за последните години един път по програма „Пулс”. Дори по програма „Пулс” не пише, че трябва да правим фибринолиза. Знаете ли как се работи с такива медикаменти при положение, че според становището на шест национални консултанта по анестезиология и реанимация, по кардиология, по неврология, клинична фармакология – аз съм готова да представя техните становища. Това нещо е в противоречие с медицинските стандарти.
Кой и кога ще въведе алгоритми за работа в спешната помощ, за да не чуваме, че един лекар с бели коси не е преценил дали пациентката е била в биологична или клинична смърт. Ако имаше алгоритъм, колежката можеше да им отговори: да, пациентката беше починала, защото нямаше …. реакции, нямаше дишане, беше вазестолия. При това положение по никакъв алгоритъм не може да се приложи нито дефибрилация, нито интубация – това са безсмислени мероприятия.
Как ще гарантирате безопасността на хората, които работим в центровете за спешна медицинска помощ? Във всяка линейка има паникбутон. В нито една линейка тези паникбутони не работят. Когато ни нападат, ние неистово търсим тел. 112, връзка с полиция, някой да ни помогне. Сами сме на улицата, спасяваме живот. Последния път пребиха фелдшер, докато правеше капеер на пациент. Това застрашава животът и на пациента.
По въпроса за кадровия дефицит. Съществуват и други абсурди в нормативната уредба, за които не е ясно кой и как ще реши тези проблеми.
Чудесно е, че се въвежда обучение по професията лекарски асистент. Но къде е тази професия в регистъра на професиите? Тя не е призната. Искаме да попитаме. В момента работят хиляда фелдшери в центровете за спешна медицинска помощ.Тази професия – лекарски асистент – ще се приравни ли с тяхната диплома или не? По принцип какъв е смисълът да се обучават хора, чиято професия не е регламентирана, не е приета в регистър на професиите.
Относно парамедиците. Чудесно е, че ще се обучават вече легитимно. Чудесно е, че съществуват като професия. Но къде в нормативната уредба ще намерите тази професия – парамедик?
Кога ще се отпусне щатно разписание, след като има голям дефицит на хора, които да работят в спешната помощ? Каква длъжностна характеристика ще има този човек? Кажете ми как човек с немедицинско образование ще докосне пациент без алгоритъм? Там творчество не може да се прилага. Спешният пациент може да звучи в началото като нервна криза, а да се окаже умиращ човек. Ако отиде парамедик без алгоритъм, той „гори” от всякъде.
Друго нещо, което искаме да повдигнем – въпросът с лекарите. Съжалявам, но от месец ноември миналата година ВАЗ отмени чл. 20а от Наредбата за специализация на лекари. Нито един мой колега не може да се зачисли да специализира каквото и да било, работейки в бърза помощ.
По тази причина този месец четирима млади лекари напуснаха Център за спешна медицинска помощ – Варна. Това означава един екип по-малко. Това е Варна, която започва курортния сезон.
Освен това от години настояваме за промяна на категорията при пенсиониране, защото работата ни е високо стресова. За съжаление много от колегите ми не успяват да стигнат до пенсиониране.
В заключение ще ви кажа следното. Ние, работещите в центровете за спешна медицинска помощ считаме, че проблемите ни се решават частично. Персонифицират се пропуските, тоест, обвиняват се конкретни наши колеги за виновни за смъртта на някой пациент. Така се избягва системният анализ и дефинитивното му решаване с конкретни действия и нормативни промени. Безсмислено е писане на концепции и даване на празни обещания и частични действия. Това само задълбочава проблемите ни.
Необходимо е цялостно решаване на проблемите, което може да стане само със сериозни нормативни промени, които се опитах да ви намекна какви трябва да бъдат и трябва да започнат от обекта на спешна помощ, от статута на работещия в спешната помощ, през алгоритмите, триажиращи предмета на дейност, създаване на безопасни нормални условия на труд, през юридическата защита на екипите, както и физическата им защита, създаване на единна комуникационна система, за да можем бързо и навреме да реагираме.
Накрая слагам естествено достойното заплащане, пенсиониране и възможностите за специализация, въпреки че болшинството от нас вече сме на възраст, на която ни е късно да специализираме каквото и да било. Младите ни колеги завършват и заминават за чужбина.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Каталиева.
Колега Абу Мелих, заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Днес е най-интересната комисия от една година насам. Ставам свидетел на някаква семейна разправия в Министерството на здравеопазването. Не пожелавам на никой ръководител, нито служител да се случва такъв разговор пред хора. Не пожелавам нито на сегашния министър, нито на бъдещия, нито на следващия, нито на сегашния началник, нито на бъдещия, нито на следващия.
Такъв тип разговор, моля ви се! Сядайте в една стая сами, заключете се, кажете си каквото имате и приключвайте темите. Не бива да се стига до такава публичност на такъв тип разговори.
Но всеки си има глава на раменете и вие сте решили.
Затова взимам отношение по тази тема.
Първо, като наблюдател и бивш ръководител на 340 човека персонал, ако 65 човека от моя персонал си подадат в един ден оставката, трябва да отида и да се обеся някъде. Наистина съм сбъркал сериозно. Говоря прагматично и всеки един, който е ръководител, знае много добре, че съм прав.
Другото обаче, експертите в Министерството на здравеопазването трябва да са ето тази госпожа. Не й знам името. Чухте ли я какво каза? Имаше ли нещо нереално в това, което го искаше? Не! Нали? Ето такъв тип хора трябва да се повикат: елате, седнете, дайте да Ви чуем. Нисшата прослойка на изпълнителите – те знаят всичките проблеми и повече от началниците. Категорично! Винаги е така и във всички отрасли. Но това е проблем на администрацията, не само на това правителства, а и на всички правителства. Администрациите, висшите и на министерствата, и на други институции не комуникират с малкия човек, дори не му казват и „добър ден”. Крайният резултат е това, което се случи днес.
И последно и приключвам. Трябваше досега това да стане, една година вече е минала, а тук в тази комисия имаме: сегашен министър, бивш министър, сегашни заместник-министри, бивши заместник-министри и какви ли не „божествени” фигури.
Аз като най-простия в здравеопазването, дето нищо не разбирам от здравеопазването, имам голямото желание, голямото желание, да седнете вие, експертите и като на народен представител да ми изкарате пет листа и да ми кажете: господин Абу Мелих, уважаеми народен представител, това е романската система, това е австралийската система, това е френската система, това е германската система. Избери си кое ще подкрепиш като народен представител, политическо лице. И аз да седна и да ви питам, защото нищо не разбирам от здравеопазване: кажете ми кое е възможно в нашите условия, в България. И да се води един разговор, при който да спечелите моето доверие, за да отида аз в Народното събрание, което ми е работата, да натисна „да” и да стане тази стратегия, където вече аз като данъкоплатец и гражданин, който не си продава гласа, който отива да гласува редовно и който си плаща данъците, като ми трябва бърза помощ, ще вдигна телефона и след пет минути да са при мен. Това искам.
Какъв е проблемът? Все личностни проблеми! Една година нито реформа в здравеопазването, нито в бърза помощ. Нямам нищо лично против Вас, доктор Андреева. Това е хроничен проблем в държавните администрации. Хроничен проблем. Всеки един, като дойде, от него започва животът и при него завършва. И ние сме „замръзнали”! Нищо ново няма. Българският лекарски съюз от 20 години говори едни и същи неща. Така ли е или не е така? Промяна има ли? Няма. Защо?
Един път завинаги трябва в тази комисия поне да се говори експертно. Имаме проблем със здравеопазването, ето я стратегията и я гласуваме. Има проблем с бързата помощ – имаме решение, ето, няколко вида решение. Да се обединят народните представители, да има консенсус, да си мине в Народното събрание и да приключим.
Финансирането на тези хора – какъв е проблемът? Министерството на вътрешните работи – това е сигурността на държавата. Министерството на вътрешните работи съвсем спокойно може да отдели бюджет за тях и това е практика в други държави. Държавата харчи за мен 10 – 25 – 20 хиляди лева сигурно да ме охранява покрай тези протести. Не ги искам полицаите. Парите от моите полицаи ги дайте на бърза помощ. Бедствия и аварии имаме! Какво говорите? Бърза помощ като институция попълват и затварят недостига при личните лекари в здравната система, затварят проблемите, като станат бедствия и аварии. Нали отива линейка там?!? Затварят проблемите, ако някой наръга някого. Ето ти, вътрешни работи.
Всички тези институции трябва да дават за този бюджет и ще видите, че няма да има никакъв проблем, ама никакъв и никой няма да ви откаже искам да ви кажа. Никой! В рамките на този бюджет, без да има поправка в бюджета, може да се намерят пари за бърза помощ. Всичко, което искаше госпожата тук, да стане в рамките на един месец и темата да е приключена и да се забрави.
И най-важното е организацията на бърза помощ по принцип може, ако искате, за моя сметка да пратя някой командировка в Австралия, да видите хората там, където знаете, че трета година подред са най-щастливите на земното кълбо, как са го организирали – стоянка в квартала, като СОТ-аджиите, които ни охраняват. Има 100 квадратни метра и линейката с парамедиците е паркирала там. Като се обадя аз, той не пътува през задръстванията и дупките. След пет минути е при мен. Вече връщането и ходенето до болницата не е проблем, защото има медицински лица.
Но вие сте експертите, ние сме простите народни представители. Моля ви се, хванете се по-сериозно и нека нещата да ги избутаме един път завинаги.
И последно, връщам се към госпожата. Моля Ви се, моля Ви се, моля Ви се! Помислете за тези колективни оставки. Имате и национална отговорност. Софиянци не са всички. Разбирате ли? Тези хора нямат вина, нямат вина. Дайте шанс на софиянци. Дайте им на тях шанс. Спрете, оттеглете си колективната оставка. Това ми е молбата. Дайте срок – истински – три месеца. В рамките на три месеца това да се случи. Иначе – без нас! А вие без работа няма да останете, вие го знаете много добре. Нито един човек от бърза помощ няма да остане без работа. Това е истината.
Затова това е молбата ми към Министерството на здравеопазването. Хванете се бързо, хванете истински хора, които да дадат истински решения. Вашите колеги от другите министерства да извадят някой лев, веднага да влезе в системата и ето го балансът. Готово!
Благодаря ви много.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Абу Мелих. Знаех си, че ще стигнем пак до Австралия и Нова Зеландия, но това е друга тема.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, уважаеми дами и господа! Не смятах, че е редно и аз да правя изказване, защото наистина това, което имахме възможност да чуем, се превърна в една семейна свада и беше доста неприятно.
Няколко пъти обаче беше засегнат периодът, в който бях аз министър и всички решения, които съм вземала. Бих искала да кажа, че може би за тези 25 години преход тези години на нови идеи, на реформи, може би невинни няма. Разбира се, всеки си носи отговорността.
За мен обаче наистина е безотговорно за една година нищо да не се промени в тази система. Няма да правя сравнителен анализ преди и сега, въпреки че може би много, много ще улесня настоящия министър на здравеопазването в констатациите какво е било преди или на кого се е дължало сегашното състояние на системата. Само ще кажа, че когато аз бях министър, по отношение на спешната помощ бяха заложени няколко приоритета. Единият безспорно беше увеличаване на заплатите в спешната помощ. Те бяха увеличени още на първите шест месеца с 18 процента. Беше увеличено заплащането на нощния труд – 100 процента – от 0,50 лв. на 1,00 лв. Беше наистина предвидена законодателна възможност с цел защита на работещите срещу посегателства при посещението им на адреси. Беше дадена и възможност за специализация на младите лекари, работещи в спешна помощ. Друг е въпросът, че впоследствие Наредба № 34 беше атакувана и чл. 20а от нея беше отменен от Върховния административен съд.
По отношение на пациента, защото това беше по отношение на лекарите. По отношение на пациента винаги – и аз мисля, че всеки министър има ангажимент, а и е задължение на администрацията – да представи най-сериозните теми в сектора и тези, които трябва мигновено да бъдат решени и да им се обърне внимание в най-кратък срок. Винаги е имало проблем с достъпа на екипите до адресите. Този проблем не е само през тази последна една година или през предходната една година. И това се дължи на факта, че няма кой да поддържа тези екипи, няма кой да работи, няма лекари, които да искат да работят при този стрес, при този натиск от обществото, от медии и от всички останали.
Това, което ние направихме с госпожа Йорданка Фандъкова специално за София, защото в големите градове това се чувства много осезаемо – времето за достъп. В никакъв случай екипите не могат да покрият този стандарт от 20 минути ежедневно заради трафика, заради липсата на достатъчен брой екипи, заради фалшивите повиквания и какво ли още не. Всички тук имате понятие от здравеопазване, от спешна помощ, давате си сметка.
Тогава бяха разкрити четири филиала на спешна помощ в четирите района на София, най-отдалечени един от друг, за да се даде достатъчно бързо време за достъп на екипите до пациентите. И въпреки това бяхме изправени пред предизвикателството да решим проблема с кадрите, които ще работят там. Тогава си спомням, че един български филм, посветен на българската спешна помощ взе една награда, мисля, че в Кан – „Последната линейка на София”.
Госпожо министър, днес може да се направи един друг български филм – „Последният екип на София”. Недопустимо е! 65 човека при този недостиг да хвърлят масово оставка. Кой ще работи утре? Дали Вие си давате сметка или останалите колеги, подкрепящи това правителство, че ако спешна помощ спре да работи, няма нужда от вот на недоверие или доверие, без изобщо да влизам в политиката!
Изключително сериозно е и аз не знам и това е формалният повод да направим това изслушване, но само ще кажа, че една година цялата Комисия по здравеопазването чакаше Вас и Вашия екип да предложите мерки, да реализирате някакви идеи, надявайки се, че тази тема – спешната помощ - е приоритет на Вас, основен, както го заявихте преди една година, и на правителството.
Аз, госпожо министър, без да влагам излишна емоция или партийна злоба, само ще Ви кажа, че не разочаровахте само мен. По-жалко е, че разочаровахте колегите си.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Дариткова, Ваш ред е, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, господин заместник-министър, уважаеми колеги! Аз съвсем кратко бих искала да премина от персонификацията на проблема към някаква концепция за глобално решение, защото предполагам, че това ще бъде изслушването, касаещо нашето искане за запознаване със стратегията за реформа в спешната помощ.
Още в мое писмо към Вас, тоест, въпрос като народен представител, на 27 февруари поисках да разбера стратегията, изработена от работна група в Министерството на здравеопазването – къде може да бъде открита като писмен документ. Тогава сте ми отговорили, че тя не е одобрена от Министерския съвет, но в същото време е започнала реализацията й. От 27 февруари е отговорът.
В същото време всички или повечето тук колеги бяхме на презентацията на тази стратегия, която беше представена, без да знаем кои са наистина основните детайли в нея. Аз бих искала да знам дали Министерският съвет е одобрил тази стратегия, на какъв етап е реализацията й, защото при Ваше последно предизборно посещение в Смолян разбрах, че вече има промени в първоначалните виждания по отношение на малките „пироговчета” или обслужването им от спешна помощ и че те вероятно ще останат като спешни отделения към лечебните заведения за болнична помощ.
Аз наистина не смятам, че с една персонална промяна в „Спешна помощ” ще се реши глобално проблемът на спешната помощ в цялата страна. Имате ли анализ? Анализът би следвало да бъде неразделна част от стратегията и какви ще са следващите стъпки и къде е този писмен документ, за да можем ние, народните представители, да го видим, да го обсъдим и наистина да търсим добри решения, защото аз съм убедена, че не е толкова лесно и просто да се реализира реформа в системата на здравеопазване, във всички сфери. Но най-важното е да има прозрачност и да се търси реално съгласие. Само това ще доведе до трайни решения, които ще могат да се следват независимо от политическото управление на страната. Това е в интерес на всички.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема министър Андреева, имаше въпроси. Вие ли ще отговорите?
Заместник-министър Пенков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители, колеги и гости! Изключително интересна е темата, но по лош повод започваме. Поводът е смъртта на млад човек и как е организирана спешната помощ в България.
Принципите, на които се организира подобен тип помощ в света, са основно четири. Най-лошият е там, където няма никаква организация. Аз се радвам, че не сме от тази система. Останалите два основни принципа са така наречените англо-американски – казвам го за господин Абу Мелих – и другият е френско-германски модел. Те се базират на това кой реално осъществява извънболничната помощ.
До момента България беше привърженик на чисто европейската традиция или на френско-германската система, където лекар отиваше непрекъснато някъде на поле, когато има проблем. Все повече страни в Европа започват да смесват двете системи и да използват за работа на поле, извън болницата, в извънболничната спешна помощ лекарски асистенти или парамедици. Те се използват основно в Щатите, в Англия, в много други страни. Сега гледам, че започват да се използват и в страни, които традиционно изпращат лекар на поле. Защо те си го позволяват? По простата причина, че има дипломно обучение – университетско – където учат всички основни неща, които учат и медиците, но в по-ограничен размер, и преминават изключително добро практическо обучение. Обучението е тригодишно и това са хора, които накрая излизат със знания за поддържане на витални показания при всеки човек.
Това е причината тази година да стартира набирането на кандидати за обучение. Има отпуснати 100 бройки в различни висши медицински училища, които поемат обучението по тази програма. Това са хора, които трябва да бъдат изключително високо специализирани, които могат да започнат работа след първата година на обучение, но в ограничен размер.
Защо си го позволяват това другите страни и отиват в тази посока – кратко високоспециализирано обучение, непрекъснати курсове за продължаващо обучение, атестация на всеки две години. Това са принципите, на които трябва да отговарят парамедиците при тяхната работа.
Причината е, че лекарите намаляват, мястото на лекарите специалисти по спешна медицина – това е мое виждане и виждане на ръководството – е в спешните приемни отделения в болниците, където те могат да бъдат изключително високо полезни на хората.
Длъжни сме още и се надявам, че заедно ще направим подобен тип промени в организацията така, че да решим и частта извънболнична, и частта болнична помощ.
С доктор Каталиева сме имали дълъг разговор и на групови срещи и индивидуално в кабинета ми. Тя имаше изключително интересни предложения, от които 70 процента бяха реализирани в документите, които до момента се придвижват напред. Говорим за триажиране. Няма значение, доктор Каталиева, как се триажира. Дали ще напишем едно, две, три, пет с цифрички или ще сложим жълто, зелено или пембено. Това не е проблем. Ако Вие считате, че 1, 2, 4, 5 не е триажиране, то е триажиране. Но нека да не занимаваме с подробности колегите. Каня Ви пак, ще продължим дискусията.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Този завършек с поканата за разговор звучи много оптимистично. По принцип смятахме да предложим наистина да се направи в много спешен порядък с Ваши и наши юристи преглед на законовата и подзаконова нормативна уредба и там, където има противоречия или неща, които трябва да се променят, да се променят.
Доктор Каталиева каза за алгоритмите. Има неща, които не искат средства, но колегите ще са по-спокойни. Добре, щом ще са спокойни, просто трябва да се въведат, примерно. Ето ви два примера, които наистина в рамките на месец – два могат да се решат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Относно алгоритмите. Те са разписани, но не са вкарани с някаква наредба, за да могат да бъдат актове, които да бъдат контролирани. Но това са правила, които самите спешни медици сами са създали през дружествата си, които имат, и техните преподаватели са разписали и са издадени програми по едни проекти, разпространени са във всички ЦСМП. Вътре има процедури, алгоритми и т.н.
Другото, което е интересно, искам да ви кажа, че това, което навън се случва, най-често преминаващите атестация и изпити са шефовете. Парамедиците минават през атестация на две години, а шефовете на шест месеца. Подобно искане за поддържане на квалификация също смятаме, да бъде заложено и в България. Това означава редовна атестация на управлението, на шефовете на смени и на отдели, както техните теоретични, така и практически умения.
В момента работим по анализ на нормативната база. Има такава работна група, създадена от министър Андреева, която трябва в много кратки срокове да анализира това какво има в момента, защото е доста фрагментирана уредбата, която касае спешната помощ, да може да се систематизира и мерките, които ще се набележат, да бъдат отразени в нея.
Освен това не сме спрели работа по този приоритет – спешна медицина – от самото начало. Разработване на концепцията за спешна помощ, тежката битка, която се изнесе в Брюксел относно включването на приоритет „спешна медицина” в споразумението за партньорство, намирането на допълнителни 140 млн. лв., които са обещание засега да влязат в системата, националното финансиране, което успя да се осигури от Министерството на финансите в рамките на 22 млн. лв. – това са все неща, които в момента вече действат. За съжаление не можем да имаме такъв мигновен резултат.
Защо започна оценка на мениджмънта по принцип? Защото проектът е много амбициозен. Това, което следва, ще бъде много амбициозно като завършек, който трябва да се получи като резултат. В този смисъл навсякъде са необходими барабанчици, хора, които да задават ритъма и да придвижват нещата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Абу Мелих, за реплика.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаеми господин заместник-министър Пенков, благодаря Ви много. Ето точно за такъв разговор апелирам аз – технически ясен разговор. Сега на мен ми стана ясно от първоначалните думи, че бърза помощ има мисъл за парамедици, които да компенсират недостига на кадри и т.н. Ето това нещо трябваше много отдавна да се каже и аз като народен представител, който има ангажимент не по детайла, как ще стане нещо, защото аз не съм изпълнителна власт, щях да Ви попитам: кога ще излезе първата партида парамедици. Вие казвате: след една година. Тогава аз Ви казвам: с какво мога да Ви помогна през тази една година да няма катаклизъм със сегашните. Вие ще кажете:ще внесем един законопроект, за да увеличим временно бюджета, докато си оправим нещата. Тогава щях да Ви кажа: 100 процента Ви подкрепям.
Ето такъв тип разговори трябва да има в тази комисия. Това е градивният разговор, където най-накрая, когато излезем от тази зала, ще има резултат. А не тук журналистите да ни снимат и да ни дават по телевизиите. Какво е това? Шоу?!!
Затова апелирам към вас. Вие сте хората, които пряко отговаряте. Вие сте изпълнителната власт. Винаги гледайте да информирате народните представители за стратегии, от къде са дошли, как е станало – да има дискусия, да бъдем убедени. Аз не виждам причина дори, че ГЕРБ е първа политическа сила, не сме на власт, въпреки това не виждам причина да не ви подкрепим. Защо трябва някой да се заяжда за нещо, което е правда? Още колко да бавим? Още четири години ли? Три месеца ли? Докато сте на власт да бавим реформата ли? Няма смисъл Хубавото няма да го измисли някой от БСП или от ГЕРБ. Хубавото си е хубаво. То си е там, трябва някой да отиде и да го вземе и да каже: ето го, това е решението.
Затова пак Ви благодаря. Това за мен лично беше много полезно. Можете сега, можете на следващото заседание да кажете от какво имате нужда през това време, за да се реши този проблем, който не трябваше никога да излиза и да се акумулира по този начин. Никога! Аз съм готов да отрежем от бюджета на Министерството на вътрешните работи, и без това не вършат никаква работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър! Аз все пак се чувствам леко разочарована, защото продължавам упорито да питам за тази стратегия. Ако все пак я няма като писмен документ и Вие не смеете да я покажете на аудиторията, малко е обидно и сте ни подценили, че ни я презентирахте. Смятам наистина, че ако бяхме почнали от там, още през месец февруари сте я презентирали, можеше и да не се стигне до тези катаклизми.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Андреева, моля Ви за отговор по отношение на концепцията за спешната помощ.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, затова исках да взема думата. Достатъчно е, господин Абу Мелих, да се обърнете към министъра на финансите. Няма нужда Вие да режете от бюджета на Министерството на вътрешните работи, защото все пак Вие знаете, били сте в управлението, когато се прави бюджет, трябва максимално справедливо да се раздели между секторите, върху различните министерства и политики.
Аз само бих подкрепила това и непрекъснато искам повече пари за здравеопазване.
Що се отнася до концепцията, доктор Дариткова, Вие бяхте на срещата в Смолян. Аз много подробно там обясних, че това беше един документ, който, първо, още в предварителните условия на споразумението за партньорство в началото на 2013 г. беше записано, че ако България иска да вземе пари за здравеопазване, трябва да има здравна стратегия с фикус върху спешната помощ. Ние започнахме да правим концепцията за спешна помощ с участието в работната група на работещи в спешната помощ – „Пирогов”, центрове за спешна медицинска помощ, Асоциацията на работещите в спешната помощ и кой ли още не – максимално голям формат от експерти и т.н. Няма тук да споменавам имена на хора, които наистина имат опит – и професори, и доценти, и работещи в болници за спешна помощ.
След като беше завършен проектът на концепция, тя мина, както всяко нещо, което се стараем максимално да бъде обогатено и да бъде адекватно, мина през няколко обсъждания. Едно от тях беше с Националното сдружение на общините в Република България
Там си говорихме с кметовете, говорихме си с директорите на общинските болници, отделно концепцията беше обсъждана и с директори на държавни болници, на Съвета по тристранно сътрудничество – доктор Пенков ми подсказа – и в анализа, който направихме след всички тези обсъждания, разбрахме, че не може да има унифициран подход за прилагане на стратегията, на концепцията или както искате я кръстете. Защото в нашата страна – аз не веднъж съм го казвала – макар и много мъничка, има много специфики. Едно е в района на Североизточна България, друго е в района на Северозападна България, съвсем друго е в района на Южна България – общините около Кърджали.
Така че това наложи да се внесат известни корекции. Вече мога да кажа, че окончателният вариант е готов. Той ще влезе на обсъждане на оперативно заседание на Министерския съвет и сме готови след това да я представим и на вас.
Тук искам да кажа, че концепцията освен промяна организационно и модернизация на спешната помощ включва и едни допълнителни разходи, които са по публичната инвестиционна програма и от бюджета на Министерството на здравеопазването за модернизация – разбирайте ремонти, оборудване за центрове за спешна медицинска помощ, филиали, закупуване на линейки, защото нека тук си кажем, че независимо от воплите на спешна помощ – и аз съм абсолютно съгласна тук с доктор Гелев, той наистина в годините назад е писал и не само той е писал – и другите колеги от спешната помощ са писали своите виждания за това какво трябва да се случи в центровете и въобще в спешната помощ.
Нека си кажем, че от 2007 – 2008 г. няма нови линейки, няма ново оборудване в линейките. До края на тази година освен че ще бъдат модернизирани повече от 35 центрове и филиали, по публичната инвестиционна програма от капиталовите разходи на Министерството на здравеопазването ще бъдат закупени около 56 линейки, от които половината ще са високопроходими, ще започне разпределянето им в планинските и труднодостъпните райони. Половината от тях ще бъдат оборудвани на втория етап – надявам се да имаме допълнителни средства към бюджета на Министерството на здравеопазването, имам такова уверение – половината от тях ще бъдат оборудвани с апаратура за телемедицина. При останалите – със стандартното оборудване. Надявам се, че втората половина на годината ще можем и за другите да закупим апаратура за телемедицина.
Това, че се работи, да, работи се, но в момента се работи по реновирането и модернизацията, защото аз съжалявам, че не взех днес снимки, за да ви покажа, защото доктор Дариткова попита правен ли е анализ, да, правен е анализ. Състоянието в страната е трагично. Аз по време на представяне на концепцията ще ви покажа в какви условия работят колегите и какви постижения искаме от тях в тези условия.
В тази връзка, господин Абу Мелих, Вие сте прав, днешният разговор не беше това, което и аз очаквах, след като изчетох одитния доклад. Но всички тези разговори са водени в Министерството на здравеопазването и с експерти в спешната помощ. Защото нали не си представяте, че ние с доктор Пенков сме седнали и сме си разписали една концепция? Той – пулмологът и аз – акушер-гинекологът?!? В това е впрегнат изключително много и експертен труд.
Честно да ви кажа, ако някой смята, че в рамките на една година забатачената ни система, особено в спешната помощ, ще бъде просто така оправена, ние не сме вълшебници. Готова съм да си тръгна и да дойде някой от вълшебниците, за да може не за една година, пожелавам му за три месеца да оправи спешната помощ, защото при представянето на концепцията вие ще видите в какво състояние сме я заварили.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Андреева.
Много кратко, господин Абу Мелих, вървим към приключване. Времето напредна много.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Прощавайте, госпожо министър, хубаво е тази стратегия незабавно да я видим. Аз примерно сега Ви казвам, че ако нямате вътре стоянките по кварталите, за които ви казах, аз ще гласувам против. Защо? Защото съм чел в една ето такава книга, че главните архитекти на градовете предвиждат мегаполюсът, като се разраства, да не разрастват с него болници навсякъде, а да има едни евтини стоянки, където паркира линейката, има една стая, в която хората си почиват – организация без пари – и се стига пет минути до целта. В това мога да убедя всеки един нормално мислещ гражданин, който си плаща данъците, че това е правилното. Ако го няма и не са го предвидили вашите експерти, моята молба е следната. Аз да се срещна с този експерт „Х”, който да му убеди в обратното. Може той да е прав. Откъде да знам аз.
Разберете, че ние трябва да бъдем убедени, че това, което предлагате, е правилният начин, не насилствено да бъдат пуснати стратегиите. И да не забравяме най-важното – че ние в момента след последните избори доказваме, че сме първа политическа сила, вие сте ни на гости в момента. Затова е хубаво да споделяте с нас.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Абу Мелих, днес за първи път чухме, че сте първа политическа сила. Само тук го казахте десет пъти. Поздравихме ви вече – първа политическа сила сте.
Давам думата на Българския лекарски съюз. Заповядайте, доктор Йорданов..
ЮЛИАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Съвсем кратък ще бъда. Госпожо министър, господин заместник-министър, дами и господа народни представители, колеги. Аз имам чувството, че присъствам на едно дежа вю. Тук може би от началото на реформата в здравеопазването съм присъствал на заседанията на Комисията по здравеопазването. Винаги предлагат страхотни неща, винаги се взимат страхотни решения и се стига до този случай, който за съжаление се случи вчера.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Кажете според Вас кои са най-спешните неща, които трябва да се случат.
ЮЛИАН ЙОРДАНОВ: Най-спешните неща, които трябва да се случат, не могат да станат за ден и два, за съжаление. Няма как да станат за ден и два. Но понеже дълго време са отлагани, затова се е стигнало дотук. Затова 65 човека са си подали оставката и Българският лекарски съюз от години говори за тези проблеми. Но явно няма кой да ни чуе. Последното беше на 15 май, когато излязохме на протест, защото говорим, както и европейските лекари говорят, че здравеопазването се нуждае от голямо финансиране, че лекарите трябва да работят в под-добри условия на труд, трябва да получават по-високо заплащане, трябва да имат достъп до специализация – все неща, които от години си говорим и някак си не се случват.
Това, което чуваме – че ще има концепция за спешната помощ – чудесно! Но вие всички или може би голяма част от вас бяхте, когато беше презентацията на румънците за тяхната спешна помощ.Тогава чухте защо се е получило там. Седем министри, седемте министри продължават и развиват система. А ние се въртим в един омагьосан кръг и на парче решаваме нещата.
Аз просто моля действително цялата организация – Българския лекарски съюз, както нееднократно сме заявявали: дайте да направим един консенсус, дайте да одобрим една национална здравна стратегия, дайте да одобрим една стратегия за спешната помощ, защото такива концепции имаше много във времето и нито една от тях не се случи. Дай, Боже, тази, която Министерството на здравеопазването предлага, да се случи. Но действително всички тези, които седят около тази маса, всички тези, които са ангажирани в здравеопазването, един път за винаги да кажем: приемаме това и оттук нататък 10 – 15 години го изпълняваме.
Тогава лекарите ще спрат да напускат, защото не са само парите причината. Една от основните причини за напускане на лекарите, това е сбърканата здравна система, несигурността в здравната система, липсата на очакване за кариерно развитие, липсата на досега до съвременната медицина.
Дайте да го направим, но всички да си стиснем ръцете и да вървим напред.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря.
Господин Таушанов, моля ви за кратко изложение.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми народни представители! Това, което искам да кажа, е, че пациентите очакват днес да разберем този случай, който се случва вчера или онзи ден, преди една седмица и продължава да се случва, кога ще спре да се случва? Тях не ги интересуват тези организационни въпроси: има ли заплатата 10 процента, минус и т.н.
Затова ми се струва най-удачно министърът, който ние като пациентска организация подкрепяме, в последните шест месеца тя прави усилия, за да се прави тази стратегия. Ние сме присъствали поне на две обсъждания в „Хилтън”, в „Родина” и т.н. Да се иска от министър-председателя спешни мерки, ако трябва и финансови, за да има някаква коренна промяна в следващите месеци.
Аз ви казах и на последното обсъждане. Нас не ни интересува какво ще стане през 2020 г., а какво ще стане до края на тази година. Това, което предлага доктор Кателиева, този алгоритъм за 112 въпреки съпротивата на МВР да стане факт, алгоритъмът в спешните отделения, за които никой не говори тук, но през тях минават от 20 до 40 процента от пациентите, които умират. За тях никой не говори. Също трябва да бъде решен тази година.
Тук слушахме, как тази стратегия била хубава, била лоша. Ами ние имахме друга стратегия през 2011 г., която през 2012 г. се хвърли в кошчето. Какво от това?
Така че ми се струва, че всички заинтересовани лица в най-кратко време трябва да се съберат и да се види какво трябва да се случи още така, че да има видим резултат наистина в близките месеци, а не какво ще се случи по-нататък.
Засега мисля, че това, което прави Министерството на здравеопазването, е в правилната посока. Мисля, че те са отчели и мнението на доктор Каталиева или ще го отчетат в по-пълна степен и това е пътят за решението.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Таушанов.
Само искам да съобщя във връзка с това, че няколко пъти беше споменавано за лекарски асистенти, парамедици, ще имаме съвместно заседание с Комисията по образованието и науката по тези теми – за регламентацията, за тяхното обучение, за промените, които законодателят трябва да приеме. Те са на дневен ред. Мисля, че днес на заседание на Комисията по образование и наука започна старта и тяхното обсъждане. Но ние искаме съвместно да видим къде са пресечните точки и какво от наша гледна точка трябва да претърпи корекции.
Доктор Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, казвам „колеги”, защото тук почти всички са колеги. Надали тук се каза нещо, което някой от нас да не знае. Проблемите ги знаем прекрасно. Лично аз не приемам политическото говорене за изборите, кой бил домакин, кой бил на гости. Ако ще говорим по този начин, аз пак мога да върна последно 2007 – 2008 г. се купуваха 600 линейки. Оттогава досега – нищо не е закупено. Тези 600 линейки, които ги коментираме, те отдавна навъртяха километрите. И те остаряха.
Така че, скъпи колеги, давайте да вървим напред. Все пак министерството си е направило труда – може би това не е точният израз – министерството си е свършило работата, започнало е дебата, започнало е тази стратегия. Тук са всички, които разбират от темата. Естествено има голяма част от колегите и навън. Ще се допитат. Дайте да вървим напред, защото, ако ще чакаме в Румъния още министри да се извъртят и тогава нещо да се случи, лично аз не съм оптимист за държавата ни.
Така че дайте да вървим напред. Нека това е основата на един дебат, който ще върви, за да се случат нещата. Иначе колегата – той излезе – бих искал да му обясня това, за което всички лекари се подсмихвахме. Няма линейка, която да стои и да си търси стоянката. Линейките са нон стоп в движение. Дали ще стоят по стоянки като СОТ, дали ще стоят по бензиностанции, дали ще стоят на „Света Неделя” базирани, това звучи несериозно, колеги.
Затова казвам, че голяма част тук сме колеги и нека да не си губим времето и на нас, и на гостите, а да вървим напред.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Проф. Мурджев, по процедурен въпрос ли искате думата? Заповядайте, имате думата.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Тъй като времето много напредна, ако сме завършили тази точка, предлагам следващата да остане за някое следващо заседание, тъй като е доста обемиста също и изисква много време.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Предлагате прекратяване на заседанието? Нека да го гласуваме.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували: „за” – 14, „против” и „въздържали се” – няма.
Процедурното предложение на доц. Мурджев се приема.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията. Изборите са ясни. Очакваме стъпки.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)