1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-41, внесен от Димчо Михалевски, Джевдет Чакъров и Страхил Ангелов.
2. Обсъждане и приемане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г, № 202-00-30, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2012 г.
3. Изслушване на информация от Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството по въпроси, свързани със състоянието на сектор „Водоснабдяване и канализация”.
4. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ


ПРОТОКОЛ
№ 3


На 18 юли 2013 г. от 14. 50 ч. в зала на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списъците на присъстващите народни представители и гости се прилагат.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-41, внесен от Димчо Михалевски, Джевдет Чакъров и Страхил Ангелов.
2. Обсъждане и приемане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г, № 202-00-30, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2012 г.
3. Изслушване на информация от Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството по въпроси, свързани със състоянието на сектор „Водоснабдяване и канализация”.
4. Разни
ПРЕДС ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Има представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – господин заместник-министърът е тук.
Откривам заседанието, като предложението за дневен ред има лека модификация, ще го предложа на вниманието на уважаемите народни представители дневният ред на днешното заседание.
Има ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Моля, колегите, които подкрепят този дневен ред, да гласуваме.
Режим на гласуване. Приемаме единодушно така предложения дневен ред.
Дневният ред е приет.

ПО ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред
Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-41, внесен от Димчо Михалевски, Джевдет Чакъров и Страхил Ангелов давам думата на един от вносителите – господин Ангелов, да представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
Заповядайте, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Предполагам, че документите са получени от всички. Ще зачета мотивите: „Изменението и допълнението на Закона за водите се налага с оглед въвеждане на законодателни промени, необходими с цел прецизиране на някои от въведените със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обнародвани в Държавен вестник от 2009 г. разпоредби, касаещи процеса по отписване от баланса на търговските дружества ВиК-оператори на имущество и активи публична, държавна, и/или публично-общинска собственост и предоставянето им по реда на Закона за водите или по реда на Закона за концесиите за стопанисване, поддържане и експлоатация.
Необходимостта от предлаганите промени произтича от липсата на практическо приложение на § 29 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, затрудняващо процеса по предоставянето на правото на управление на ВиК инфраструктурни активи от държавата и общините на асоциациите по ВиК.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите се предвижда управителните органи на търговските дружества, ВиК оператори с държавно и/или общинско участие в срок от два месеца от влизане на закона в сила да изготвят и изпратят на министъра на регионалното развитие списъци на ВиК-системите и съоръженията, намиращи се в обособената територия, които не са включени като активи на дружествата.
В същия срок областните управители и кметовете на общините следва да изготвят и изпратят на министъра на регионалното развитие списъци на ВиК-системите и съоръженията, намиращи се в обособената територия, които са активи на дружествата.
Предвижда се след изготвяне на окончателните протоколи за разпределение на собствеността на активите, министърът на регионалното развитие и общините, упражняващи правата на собственост в еднолични търговски дружества с държавно и/или общинско участие да предприемат необходимите действия за отписване стойността на активите от баланса на дружествата. Отписването на активите от баланса на дружествата следва да е за сметка на собствения капитал, с изключение на регистрирания основен капитал, както и за сметка на правителствени дарения, когато съответните активи са получени чрез дарение и това не влияе на данъчния и финансов резултат.
С оглед ускоряване процеса по преминаване на ВиК активите се предвижда същите да преминат в управление на Асоциацията по ВиК от датата на съгласуване на протоколите за разпределението им, а в случаите на новоизградени такива, след уведомяването на Асоциацията по ВиК от страна на възложителя и предоставянето на съответната строителна документация”.
Това са мотивите към настоящите промени в Закона за водите. Предполагам че всички разбирате защо те се налагат и моля комисията да ги подкрепи, както същото днес стори и водещата Комисия по регионална политика и местно самоуправление.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Като един от съвносителите да допълня и аз, че тези ангажименти са поети още през 2009 г.. Има доста сериозно закъснение. В предходния мандат тези промени, да не повтарям общи неща, по които се изказа господин Ангелов във връзка с мотивите за този ЗИД на Закона за водите, аз също предлагам да бъде подкрепен.
Госпожо министър и господин заместник-министър, ако желаете, заповядайте.
Имате думата.
Който от колегите народни представители желае да вземе отношение, имате думата.
Заповядайте, министър Михайлова.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието на комисията! Изразявам категоричната подкрепа на Министерството на околната среда и водите за внесения законопроект по няколко причини.
Ние сме най-заинтересовани да се регулират взаимоотношенията на собствеността и прехвърлянето на собствеността във ВиК-сектора, за да можем да дефинираме по-точно възможностите за Оперативна програма „Околна среда” за периода 2014-2020 г. Това е първата причина.
Втората причина, и тя засяга програмата от този период, е това, че ние в момента сме в ситуация, когато, с писмо Европейската комисия налага корекции в правилата и условията за финансиране на проекти във водния сектор в България, като от 16 май, когато е писмото, се въвежда изискването данък добавена стойност да бъде невъзстановим разход по водните проекти, в това число и по големите водни проекти, които се одобряват от Европейската комисия.
От много голямо значение, за да се изгради позицията на България по този казус, е да покажем ясна воля чрез тази законодателна инициатива за регулиране на взаимоотношенията във ВиК-сектора и изясняване начините на прехвърляне на собствеността – ясно да се вижда, че това възмездно прехвърляне на собствеността, което би позволило ние да отстояваме позицията, че не могат да бъдат променени условията за финансиране на водните проекти по Оперативна програма „Околна среда” и че сме създали условия да няма съмнения за това как се прилага Закона за ДДС по отношение на тези проекти.
Аз също се присъединявам към апела на вносителите законопроектът да бъде подкрепен. Предполагам, че и заместник-министър Симидчиев има какво да каже. Мерси.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Заповядайте, господин Симидчиев.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Благодаря господин председател, господа народни представители! Съвсем накратко ще се опитам да изразя подкрепата към законопроекта.
Няма да говоря толкова от гледна точка на оперативната програма, важността му е изключителна от тази гледна точка. По-скоро искам да кажа една-две думи от гледна точка на институционалната рамка, тъй като секторът ще продължи да съществува и занапред в този му вид надявам се.
С рамката, която предлагаме, тези промени не променят в никакъв случай философията на сегашния закон за водите; не променят в никакъв случай закона от вида, в който той беше приет лятото на 2009 г. Тогава бяха допуснати малки технически, да кажем, несъвършенства, които възпрепятстваха в известен смисъл неговото прилагане.
Важно е да кажа също, че той не е в противоречие на законопроекта, който беше внесен миналата година – там беше доста по-разширен вид, което може би затрудни неговото приемане. Така че нищо не се е променило.
Предлагаме тези най-бързи и най-необходими крачки, за да може да се отпуши един процес, който освен позицията ни пред Европейската комисия по отношение на проектите, ще стартира процес, който ние дълго време се опитваме да стартираме и все не успяваме поради някакви, както казах, дребни технически несъвършенства. Така че моят призив също е да го приемете. Мерси.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми колеги, дами и господа народни представители, имате думата, ако някой желае да изрази позиция или отношение.
Ако някой от присъстващите на заседанието желае да изрази някакво отношение по така предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, има думата. Не виждам желаещи.
В такъв случай приключваме дискусията и преминаваме към гласуване.
Моля, колегите, които подкрепят така представения Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, да не изчитам отново номера и вносителите, моля, колегите, които подкрепят, да гласуват.
Режим на гласуване.
Подкрепя се от всички колеги. Против и въздържали се няма.
ПО ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Обсъждане и приемане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г, № 202-00-30, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2012 г.
Този проект е разгледан от предходното Народно събрание, но трябва да се разгледа и от настоящата формация на 42-то Народно събрание.
Няма представители на вносителите, така че под условие, ако колегите са запознати с проекта и искат да изразят отношение в контекста на политиките в сферата на околната среда, касаещи националната сигурност – те са взети в съображение, както каза министър Михайлова с жеста си.
Ако има желаещи да вземат отношение към този проект и ако има противно предложение – да не се разгледа, готов съм да вземем това съображение.
Подсказва ми се, че когато разглеждахме – като председател на комисията съм участвал в тези дискусия, и госпожа Михайлова също, взети са в съображение отправените бележки и включени в Националната стратегия за сигурност, а именно политиките, които се реализират в сферата на околната среда и водите, а те са наистина много важни. Добре е, че те са инкрементирани тук.
Желаете ли да изразите отношение?
Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам една препоръка към Министерството на околната среда.
В частта на Доклада за националната сигурност както виждате има част, засягаща екологичната сигурност. Би било добре Министерството на околната среда да обръща повече внимание и да разработи стратегии в областта на екологичната сигурност, която е, разбира се, както казахме част от националната сигурност на България.
Защо казвам това? Защото това, което виждам в този доклад, е разработено крайно повърхностно, с няколко изречения се казва какво се случва с екологията на държавата
Екологичната сигурност е поле от науката, в което работят редица български учени и би било добре да се почерпи от техния опит най-вече в превенцията на екологично опасни събития и също да се засегне въпросът с трансграничната екологична сигурност на България; да се разгледат потенциалните заплахи от страна на други, съседни на нас страни; всичките тези части от екологичната сигурност да бъдат разгледани от министерството и, разбира се, със съдействието на компетентните органи и да залегнат в Националната сигурност в бъдещ доклад и една бъдеща стратегия за националната сигурност на България. Благодаря.
ПРЕДС ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря много за тази забележка и това предложение.
Ще се върна година и нещо назад, когато разглеждаме този доклад в състава на Комисията по околната среда и водите. Тогавашният състав на комисията отбелязахме като напредък факта, че проблемите на околната среда и особено на водите от гледна точка на националната сигурност са намерили място в общия материал и доклад.
Още тогава, на заседанието на комисията, стана дума, че са необходими секторни стратегии, които детайлно да разработят както рисковете за националната сигурност, така и мерките, които трябва да бъдат предприемани, за да се предотвратят такива рискове или съответно при стечение на обстоятелствата, или при случване на някакво събитие, природно явление, което накърнява националната сигурност – каква е ролята на всяка една от институциите.
Приемам това предложение и считам, че това е задължение на всички министерства, които макар и фрагментарно посочени в доклада, но трябва да разработят свои самостоятелни стратегии.
Използвам случая, за да кажа, че за нас такава стратегия е в тясна връзка с бъдещия национален план за адаптация към промените на климата, тъй като той ще третира всички въпроси, свързани с промените на климата и евентуалната адаптация, поведението на институциите, предвидимите рискови събития – такива, които биха могли да се случат на територията на България, в това число и с отражение към националната сигурност. Така че това е работа, която предстои в Министерството на околната среда и водите. Благодаря Ви за предложението.
ПРЕДС ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Други желаещи да вземат отношение? Няма.
В такъв случай, колеги, да преминем към гласуване.
Моля, колегите, които подкрепят Проекта за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г, да гласуват.
Въздържали се и против няма. Приема се. Благодаря.

ПО ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред:
Изслушване на информация от Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството по въпроси, свързани със състоянието на сектор „Водоснабдяване и канализация” – може би точката, към която има най-голям интерес днес, не че другите са по-маловажни:
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Подготвили сме кратка презентация. Извинявам се на тези народни представители, които може би са ни слушали в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Малко по-различно е структурирана презентацията, тъй като се фокусира само върху сектора „Води” и това, което е в отговорностите и прерогативите на Министерството на околната среда и водите. Следващото представяне от Министерството на регионалното развитие ще допълни нашата гледна точка.
Що се отнася до сектор „Води”. По отношение на ВиК-сектора, Министерството на околната среда и водите отговаря за реализирането на Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г. с ос 1 сектор „Води” и там целта е подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води, подобряване на качеството на атмосферния въздух.
Използвам случая да кажа, че в самото начало при договарянето на програмата приоритетът е бил оста и подобряване, и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води.
Подобряването на качеството на атмосферния въздух е допълнително включено към тази приоритетна ос 1 с Решение на Комитета за наблюдение на програмата от началото на тази година, одобрена от Европейската комисия и вече тази модификация на програмата е факт. Така че тази приоритетна ос вече включва и качеството на атмосферния въздух.
Потенциалните бенефициенти, които са били и са легитимни да получават подкрепа от оперативната програма, са общините за ВиК-структурата, басейновите дирекции, които са подразделение на Министерството на околната среда и водите, за плановете за управление на речните басейни, структурите на Министерството на регионалното развитие за реформата във водния сектор и общини, и дружества за „Градски транспорт”, за мерките за подобряване на качеството на въздуха – те са допълнително включени, както казах.
Основните дейности по програмата са известни, но нека да Ви ги напомня: изграждане и реконструкция на пречиствателни станции за отпадъчни води; изграждане на колектори и канализационни помпени станции; изграждане или подмяна на канализационни мрежи; изграждане и рехабилитация на водоснабдителната мрежа, когато е необходимо и по трасето на канализацията; изграждане на съпътстваща инфраструктура, електроснабдяване, път, водоснабдяване и така нататък.
Общият финансов ресурс на оперативната програма в тази ос е 2.5 милиарда лева, 1.3 милиарда евро, като договорените средства по тази ос на програмата са над 4 милиарда – 162.03 % от бюджета на програмата. Както съм имала случая да казвам – това е специфика на тази оперативна програма – свръхдоговарянето, особено по ос 1 – води, воден сектор, ВиК-сектор, където има наддоговаряне, което надхвърля потенциалния финансов ресурс. Направено е с много дефинирани цели, една от които е гарантиране на това, че всички средства по оста сектор „Води” по оперативната програма ще бъдат ефективно използвани и няма да се получи загуба от намаляването на стойността на проектите, некачествено изпълнение на проектите, неизпълнение в срок на проекти и тогава би трябвало да се включат допълнително договорените проекти и да се използват ефективно средствата по програмата.
Това е позитивното послание от свръхдоговарянето. Аз много се надявам, че то ще помогне и ще задейства програмата, тъй като до този момент платени по оперативната програма по сектор „Води” са малко над 520 милиона лева, което представлява 20.71% от наличния ресурс. Договарянето е много, платените – малко. Ние сме в последната година за договаряне на проекти по програмата и остават само две години за разплащане по програмата. За годините до тук сме се разплатили на 20-21%, за разплащане ни остават останалите – последните две години.
Успешно са завършени 99 проекта в размер на 133.4 милиона лева, пуснати в експлоатация са 21 обекта в 14 общини и проектите в процес на изпълнение в размер на 3.9 милиарда лева са 132. По 19 от тях са започнали строителни дейности.
Става ясно, че закъснението в реализацията на програмата води до това, че в последната година ние договаряме проекти, представяме за одобрение проекти, включително и големи проекти, които представяме пред Европейската комисия, борим се със сроковете, за да можем да се впишем в срока за сключване на договори между оперативната програма и бенефициентите и разчитаме на това, че тези 132 проекта ще бъдат реализирани успешно – като се започне от обществените поръчки за избор на конкретни изпълнители, и се стигне до финалната реализация, тестването на инсталациите и финалните плащания на програмата. Това трябва да се случи в следващите две години, плюс пет месеца от тази година.
В сектор „Води” има една категоризация, която е форма на приоритизиране на проектите за бенефициенти, които представляват общини с над 10 хиляди еквивалент жители. Това са приоритетните проекти по програмата. В строителство от тях са общо 85 проекта, 65 се изпълняват, 3 са в оценка в Европейската комисия – така наречените „големи проекти” – проектите за Пловдив, Добрич и Асеновград; два проекта са отхвърлени и не преминават оценка –проектите на Своге и Хасково.
Три проекта са в оценка на Министерството на околната среда и водите – Вършец, Габрово и Девня, 11 проекта имат решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, но за тях не са сключени договори. Възможно е тези проекти да се финансират през 2014-2020 г. – следващия планов период.
Тук отварям скоба и ясно казвам, че финансирането на проекти, одобрени през този планов период, няма да се случва автоматично през следващия планов период, тъй като ние ще имаме нова оперативна програма, с нова методология, нови изисквания, нови насоки за кандидатстване, нови може би апликационни форми. Дори да е формална, оценката на тези проекти през следващия планов период ще се случи, ще трябва да се случи, за да могат те да бъдат одобрени за финансиране през следващия планов период.
Техническата помощ и строителство. Това включва група от проекти, получили финансиране за договори за техническа помощ и строителство – 26 проекта, които са на етап подготовка на инвестиционните проекти. Те също се предвижда да бъдат реализирани като строителство през следващия планов период. През този период се извършва техническата помощ и подготовката на проектите. За тях важи същото правило. Те ще трябва да кандидатстват и да бъдат оценени през следващия планов период.
Има опция за фазиране на проекти, но тя по мнение на Европейската комисия може да се приложи най-ефективно за големи проекти. За по-малките общински проекти тя е неприложима, тъй като е изключително тежка за управление и не би била по силите нито на управляващия орган, нито на комисията да проследи изпълнението на фазите на тези проекти.
За сектора „Води” за общини с еквивалент жители между 2 и 10 хиляди, които не бяха приоритетни в един период от програмата, но на по-късен етап беше открита процедура. За строителство са кандидатствали общо 200 проекта от 148 общини, извършена е приоритизация на представените предложения от гледна точка на техния принос за постигане на съответствие с екологичното законодателство, индикаторите и степен на готовност на проектите.
Петнадесет от тези проекта имат решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Те обхващат 23 агломерации. За тях също се предвижда финансиране през програмния период 2014-2020 г. Както виждате в програмата имаме тенденция да прехвърляме финансирането за следващия планов период, няма да се повтарям, правилото е същото.
Трябва да се знае много ясно, че финансирането няма да се случи автоматично.
Прединвестиционните проучвания за останалите 177 агломерации между 2 и 10 хиляди жители са предоставени на Министерството на регионалното развитие, за да подпомогнат подготовката на регионалните генерални планове. Това е много важен пункт, за да можем да бъдем сигурни, че когато казваме, че тези проекти могат да бъдат финансирани през следващия планов период, ние сме гарантирали те да бъдат включени в документите, които ще определят обхвата на следващия планов период, а тези документи са регионалните генерални планове, което надявам се ще бъде докладвано, че скоро ще бъдат готови и ще могат да послужат за основа както на оперативната програма, така и на управление на целия ВиК-сектор.
До тук с това, което се случва със сегашната оперативна програма в сектора ВиК. Това, което се предвижда за периода 2014-2020 г., е заложено в проекта за Оперативна програма, който се подготвя в Министерството на околната среда и водите.
Отново сектор „Води” с допустима дейност изграждане на ВиК инфраструктура в агломерации с над 2 хиляди и с над 10 хиляди еквивалент жители. Тъй като не сме постигнали целите, които имаме, за привеждане в съответствие с изискванията и на договора ни за присъединяване, и на директивата на ВиК инфраструктурата в агломерациите с над 10 хиляди еквивалент жители, те продължават да присъстващ и в следващия планов период. Ангажиментите ни, които вече наближават за изпълнение за агломерации с над 2000 еквивалент жители, са факт и те са включени в приоритета по сектор „Води”.
Съоръжения за пречистване на отпадъчни води, колектори и канализационни мрежи, пречиствателни станции за питейни води и водоснабдителна мрежа – това е нещо ново, което се появява за разлика от досегашната програма, като ясно определени мерки и също ново съоръжение за третиране на утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води.
Допустимите бенефициенти са общини като собственици на ВиК инфраструктурата – възможност, която е обсъждана във връзка с промените в Закона за водите в частта ВиК-сектор, обсъждана е възможността на по-късен етап асоциациите по ВиК също да бъдат бенефициенти. Тук има много въпросителни, включително и коментари от Европейската комисия, тъй като до този момент асоциациите не са ясно структурирани, нямат своя ясна собственост, не представляват достатъчно ясно юридическо лице, на което да бъде предоставена финансова помощ в такива размери. Тук липсва субектност, те трябва да се идентифицират като субекти, за да може да се появят като евентуални бенефициенти по оперативната програма.
Обмислят се и се коментират възможностите за засилването на ролята на ВиК операторите в подготовката и изпълнението най-вече на проектите, за да бъдат те максимално ангажирани.
Във връзка с това беше толкова важно да се приеме днес и от комисията това предложение за изменение и допълнение в Закона за водите в частта за ВиК, за да имаме ясни взаимоотношения във връзка със собствеността.
Допустими дейности в сектор „Води” за 2014-2020 година. Също мониторинг на количественото състояние на водите, мониторинг на качеството на водите, обновяване и модернизация на лабораториите на Изпълнителната агенция по околна среда, които осъществяват мониторинга на водите и на качеството и количеството, и мониторинг на морските води и морска околна среда. Тук сме свързани с новата морска директива за син растеж и опазване на морското пространство и екология на морското пространство. Ние ще включим такива мерки и се надяваме, че те ще намерят своята реализация в бъдещата програма.
Допустими бенефициенти тук са подразделенията на Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околна среда.
Има едно конкретно направление в бъдещата програма, което е фиксирано съвсем ясно. То е свързано с това, което беше прието в Стратегията за управление на водния сектор. Там имаше компонент – създаване на оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнение и засушаване. Част от общата политика по адаптация към изменение на климата е също и политиката за защита на националната сигурност, що се отнася до водите.
Създаването на такъв оперативен център предполага бенефициент да бъде Министерството на околната среда и водите и се очаква, когато той е изграден, да предоставя информация в реално време за количеството на водните ресурси, да дава краткосрочни, средносрочни и дългосрочни хидроложки прогнози за речния отток с цел управление и превенция на риска от наводнения и засушаване и да изпълнява дейности, които се възлагат от плановете за управление на речните басейни.
Имаме амбицията да включим в сектор „Води” и внедряване на екоиновации в предприятията. Засега това е част, по която полагаме усилия. Надявам се и на участието на браншови организации, на неправителствения сектор и най-вече на академичната общност в България по отношение на това да напълним със смисъл иновативната част в новата програма, именно финансирането на иновации, като засега сме дефинирали прилагане на иновативни средства и инструменти за превенция и защита от екстремни събития в сектор „Води”; интелигентни системи за управление на водите с потенциал за експорт също в Стратегията за трансграничните реки, води; основание на платформи за данни от различни източници и изпълнение на дейности от страна на български участници в създадени групи за действие в рамките на европейското партньорство за иновации.
Тук наши бенефициенти са доста по-широк кръг предприятия, чиито основен предмет на дейност е свързан с управление на водите и/или превенция и управление на риска от наводнения и засушаване.
Разбира се, предвиждаме и дейности за укрепване на капацитета за управление на водите, разработване на нови и/или актуализиране на съществуващи стратегически или програмни документи, укрепване на капацитета на звената, отговорни за управление на водите и изпълнение на политиките в сектора. Тук мерки за международни сътрудничество при формиране и прилагане на политиката. Бенефициенти отново са държавните институции, Асоциацията по ВиК, операторите по ВиК-мрежи. Пропуснали сме презентацията може би и Министерството на регионалното развитие трябва да бъде тук, извинете ни, ще ви допишем в презентацията.
Благодаря Ви за вниманието, надявам се не съм злоупотребила с времето.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, министър Михайлова.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството сега ли ще направите Вашата презентация, или да изчакаме екипа Ви да се подготви?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Не знам колко дълго да изчакаме, ако искате пък да започне самата презентация. Тя е с малко по-тесен обхват, тя е за регионалните планове, тъй като това беше обявено.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Заповядайте, по-добре да чуем и Вашата презентация, след което ще продължим с дискусията.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Докато презентацията се зарежда, ще е добре да кажа, че ние сме се подготвили конкретно за регионалните планове и затова сме такава сериозно група днес – може би над 15 човека.
След моята презентация представителите на консорциумите, отговорни за разработването на генералните планове в трите района на България – ще видите как е разделена – ще имат възможност да Ви дадат специфични детайли. Разбира се, готов съм и да разширим темата, ако е необходимо и да засегнем по-глобални, по-секторни неща, стига да преценим, че е целесъобразно. Готов съм да отговоря на всякакви въпроси извън регионалните планове, просто уточнявам, че презентацията е конкретно на тази тема.
Изготвянето на генералните планове е на основание на чл.198 от Закона за водите и както впоследствие ще видите, това са доста важни не просто технически документи, както много хора първоначално са с впечатление, а са доста стратегически документи, на базата на които ще лежи бъдещата основа на инвестиционното планиране за процесите в бъдеще не само за Оперативна програма „Околна среда”, но и за всички инвестиции, които ще се предприемат със заемни, собствени средства, външни инвеститори и така нататък.
Изготвянето на плановете се финансира от заемно споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, или както е известна Световната банка. За целта на по-правилното управление на договорите сме разделили България на три зони – централна, източна и западна, за всяка една от тях има отделен консорциум от инженерни и консултантски компании, отговорни за доставката на тези генерални планове. Ще имате възможност да чуете техните презентации.
Крайният резултат на този процес е, че ние ще получим 51 регионални генерални плана за ВиК-системите на Република България. По принцип обособените територии в страната са 52, тук е изключена София, тъй като за София това нещо е вече изработено. Договорът се подписва в края на 2011 г. – 8 декември. Има някаква символика, че крайният му срок е 8 декември 2013 г.
Долу, вдясно на презентацията виждате картата на България със съответните обособени територии. Всяко едно от тези цветни петна представлява територията на ВиК-оператор. България е разделена на 3 вертикални зони и за всяка една от тези зони има отделен консорциум, чиито представители са тук. Няма да минавам в детайли, те ще Ви покажат отделни карти, за да видите точно кои райони къде са включени.
Възложител е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, нарочно казвам „и благоустройството”, тъй като договорът е подписан тогава, като имайте предвид, че поради спецификата на тези документи и аз ще отделя малко повече внимание на това що за документи са, ползваме всякаква възможна експертиза, към която можем да се обърнем – външни консултанти, представители на самата Световна банка, които осигуряват този заем, Джаспърс и така нататък. Като държава ние нямаме особено голям инженерен опит в изработването на тези документи и затова да Ви призная и за нас беше сериозно предизвикателство, но смятам, че крайният резултат е доста добър. Получиха се документи с високо качество и това не е лична моя оценка, оценка е на външни консултанти, които имат сериозен опит в това отношение.
Донесли сме мастерплан за Панагюрище, който има желание, може да го види. Това е съдържанието на един такъв документ: въведение, преглед събиране на данни, оценка на съществуващата ситуация. Това е изключително важен момент. Прави се пълна снимка на сегашното състояние, за да може, разбира се, да се прецени какви са необходимите дейности, за да достигнем до желаното състояние. Вземат се предвид националните приоритети, всички необходими дейности, които ние трябва да предприемем, за да бъдем в съответствие с нашите закони и директиви за околната среда, за питейните води, за утайките и така нататък. Вземат се и местни, специфични изисквания, които налага дадената територия.
В следващия слайд виждате, освен чисто инженерните изследвания, сметки и анализи се прави и социално-икономическа прогноза, която включва социологически анализ, демографски анализ, макропоносимост – това е доста важно, тъй като правим и една оценка за това колко биха били необходимите тарифи на ВиК-оператора, за да може да се покрият тези инвестиции. Това е интересен момент от регионалните мастерпланове.
Като един от крайните резултати, който е изключително важен и който заедно с колегите от Министерството на околната среда и водите ще ползваме, сигурен съм, много активно. Това са инвестиционните програми. Моля Ви, не си представяйте тези инвестиционни програми като конкретни обекти от улица до улица, те са на много по-високо стратегическо ниво и определят нивото на инвестициите и сферите, в които те трябва да бъдат насочени. Не очаквайте да видите конкретни проекти в изключителни детайли. Има, разбира се, екологична оценка, тези документи минават през обществени обсъждания и така нататък.
Може би сега е моментът да кажа, че досега това не е правено. Нашите специалисти са свикнали на малко по-друг подход, бих казал на малко по-голяма детайлност в разработването на подобни документи. Тези документи са концептуални, стратегически и са изключително всеобхватни, имат изключително холистичен подход. Много важен момент, за който ще стане дума, в следващите фази, след генералните планове много се държи на измерванията – данните на място. Тоест каквото и да се прави трябва да се прави на реални и актуални данни, а не на някакви теоретични изводи, които не винаги са верни.
За съгласуване на генералните планове е необходима екологична оценка – всички планове се изпращат до Министерството на околната среда и водите за изработването на такава, изпращат се на басейновите дирекции, за да се прегледа съответствието с тамошните планове и стратегически документи, например плановете за управление на речните басейни, след което минават през областните съвети за развитие.
След като се извършат тези неща, документите ще минат за съгласуване през асоциациите по ВиК, там където имаме регионални ВиК-оператори – това е около 90 % от страната, или през общинските съвети, където имаме общински ВиК-оператори – около 10% от територията на България. Всъщност тези регионални планове ще бъдат един от основните инструменти, който асоциациите и общинските съвети ще използват при планирането на инвестициите на своите оператори. Така че това ще им бъде основен наръчник, когато вземат решение.
Един от основните изводи, макар че не е единственият, разбира се, са цифрите, които показват обобщените данни от всички тези 51 регионални мастерплана за това какво е необходимо всички ние да осигурим като инвестиции във ВиК-сектора, за да бъдем в съответствие с действащото законодателство. Цифрите са стряскащи. Само ще Ви кажа, че за 2014-2020 г. общо „водоснабдяване, пречистване и канализация” сумата е 11.5 милиарда лева. Сериозна сума, която не можем да осигурим изцяло от оперативната програма, напротив, може би 25-30-40 % най-много. Не можем да я осигурим само от тарифите на ВиК-услугите, тъй като това означава тарифите да достигнат до нива, които биха преминали границата на поносимост. Трудно е да се разчита на държавния бюджет, тоест трябва да бъдем изключително гъвкави в подходите си да ги осигурим.
От друга страна, не можем да не направим нищо, така че предизвикателството е сериозно. Трябва да работим върху ефективността на нашите дружества – да работят по-добре, да имат по-висока добавена стойност. Нашето виждане е, че е нужен комплекс от мерки, за да осигурим тази сума. Може би дори няма да сме в състояние да го осигурим изцяло. Въпреки всичко, трябва да направим всичко възможно.
Последно искам да кажа какво следва след генералните мастерпланове, тъй като те не могат да бъдат директно използвани поради тяхната концептуалност и сравнително ниско ниво на детайл. Следват останалите стъпки с високо ниво на детайл.
Следващото е прединвестиционното проучване, но пак искам да направя леко разграничение – това не е класическото прединвестиционно, предпроектно проучване както сме свикнали да го възприемаме отпреди 15-20 години. Това е следващата крачка на мастерплана, в която основен момент има МРРБ.
Давам пример: ще проектираме пречиствателна станция за отпадъчни води. Вземат се проби, анализира се водата, мерят се количества, за да може следващата крачка – проектантите, които вече ще влязат в детайли, да стъпят на здрава основа. Това е нещо, което ще бъде като основа на планирането. Сигурен съм, че в процеса на одобрение Оперативна програма „Околна среда” ще се съобрази с този подход.
ПРЕДС ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да кажем добре дошла на госпожа Терзиева. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Здравейте! Съжалявам, че закъснях, но бях на откриване далеч от София.
Искам само да добавя, че мастерплановете са ни необходими, за да имаме стратегическите документи, от една страна, от друга страна – доста аналитично направени разчети, за да можем да преценим как ще управляваме ВиК-системите в тяхната цялост на регионално ниво, нека така да кажа.
От друга страна, тези стряскащи цифри – по мое лично мнение няма как да ги осигурим, това е повече от ясно на всички ни. В момента може би господин Симидчиев Ви е уведомил, че Стратегията за развитие на ВиК-сектора е готова. Ние сме в процес на разглеждане на стратегията, тя е подготвена от Световната банка. Вътре са разписани пет сценария на финансово управление на процеса. В момента ги обсъждаме и естествено по-нататък си запазваме правото да ги представим.
Може би в началото на месец септември ще представим нашите предложения, за да намерим най-оптималния начин, по който да започнем реформата. Реформата трябва да се започне –повече от ясно е! Ще има доста негативни последици в обществото – това също трябва да е ясно, защото във всички случаи ще се стигне до повишаване на цената на водата.
По отношение на източниците на финансиране. Може би си заслужава да помислим по-нататък и за публично-частно партньорство, макар че всички знаем какво е отношението към концесионирането във връзка с практиката в България. Мисля, че това също е добър инструмент, по който трябва да помислим по-нататък, нека го нарека „публично-частно партньорство”, за евентуално допълнителен източник за финансиране, макар че това сега ние не го визираме и не сме го поставили като основен източник на финансиране. Трябва да мислим и за този вариант и смятам, че трябва да го сложим на масата и да го обсъждаме също. Това исках само да допълня.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
Колеги, желаещи да вземат отношение или уважаемите колеги народни представители да представят позиция?
Господин Ангелов, заповядайте.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Благодаря на господин Симидчиев и на госпожа Терзиева за изчерпателната информация относно плановете. Въпросите, които миналия път бяха зададени, лично аз за себе си намерих отговора в презентацията, която имахме възможността да видим. Искам да им благодаря. Надявам се заложените срокове да станат факт, издаването на ОВОС и обществените обсъждания да преминат по възможно най-експедитивния начин с оглед до разписването на Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г. Това е много важно! Благодаря още веднъж.
Ако може един въпрос във връзка с това, което госпожа Михайлова ни представи. Става ясно, че 17 проекта за агломерации с над 10 хиляди еквивалент жители изчакват финансиране. Знаете, че предходните периоди по Директивата за отпадни води изтекоха не много скоро. Въпреки това, от една страна, тези проекти чакат финансиране, от друга страна, ние сме взели решение или някой е взел решение да подобри парка на „Градски транспорт” и до ден днешен аз лично не успявам да намеря логиката на такова решение, чисто за себе си да си го изясня.
Другото интересно е, че разплатени към настоящия момент са 21%, авансовите плащания, както всички знаете, са в размер на 20% или може би е просто съвпадение. Би било любопитно да погледнем колко от проектите, които се изпълняват, имат междинни плащания или иначе казано проведените процедури са преминали през последващ контрол, одобрени са и е дадена зелена светлина да бъдат извършвани междинни плащания, тъй като авансът сравнително лесно може да бъде получен на база на сключен договор от основните, което е надзор или строително-монтажните работи. Така че съвпадението е странно, може би числата са уеднаквени, това също би било интересно да видим, защото винаги има значение откъде стартира човек.
ПРЕДС ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Заповядайте, министър Михайлова.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря за въпросите. В желанието ми да бъда максимално кратка в представянето на програмата в контекста на цялото развитие на ВиК-сектора не обърнах внимание и не подчертах някои от другите особености на тази оперативна програма.
Особеностите са няколко, те са противоречиви.
Първо, в сектор „Води” имаме наддоговаряне. Това е специфика на програмата и можем да я коментираме.
Второ, при наличието на наддоговаряне и при ясния факт, че сроковете по преходните периоди на директивата са минали отдавна и имаме ангажименти и по договор за присъединяване към Европейския съюз, въпреки това програмата взема решение и то в сравнително късен етап – в началото на тази година – да пренасочи сериозна сума, много сериозна сума от Приоритет 1 към ново дефиниран приоритет – атмосферния въздух и да превърне Министерството на вътрешните работи в един от най-сериозните бенефициенти на Оперативна програма „Околна среда” като защитник на атмосферния въздух – първо.
Второ, да пренасочи също така сериозна сума към шестте най-големи общини в България за закупуване на транспортни средства за градския транспорт. Да, те ще подобрят качеството на атмосферния въздух. Като се закупят мотриси за Софийското метро ще намалим въглеродните емисии може би и ще имаме по-добър атмосферен въздух. Да, ако се сменят тролейните мотриси в някои градове, където има тролейбусен транспорт, ще се подобри качеството на атмосферния въздух.
Въпросът обаче е какво правим с основната цел на Приоритетна ос 1. Ангажиментите ни по Директива и по Договор за присъединяване в сектор „Води” остават. Това е въпрос, който ние коментираме постфактум, това се е случило с програмата. Моята изненада е, че партньорите ни от Европейската комисия са одобрили такава промяна. За мен това означава, че състоянието на изпълнението в сектор „Води” е било толкова критично, и е било толкова ясно, че няма да бъдат употребени средствата и няма да се сключат договори, че е било приемливо те да бъдат пренасочени за въздуха, но да бъдат оползотворени. Това според мен е била позицията на Европейската комисия.
Във връзка с това е и отговорът на втория Ви въпрос. Въпреки че има допусната грешка и плащанията са 29 %, пак близостта между 20 и 29 е много голяма. Това означава, че всички проекти, които са в изпълнение, са на етапа между усвояване на аванса и първо междинно плащане. Това е ясната картина, тоест това е етапът на изпълнението.
Неслучайно подчертах, че на практика програмата ще се изпълнява в последните пет месеца от срока за договаряне и последните две години от възможностите въобще за изпълнение на проектите. Закъснението на програмата е такова, че ние ще я изпълняваме в тези последни две години.
ПРЕДС ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: И аз Ви благодаря.
Има ли други желаещи колеги да вземат отношение?
Да кажем добре дошъл и на господин Герго Божинов, един от предходните председатели на комисията и дългогодишен член на тази комисия.
Госпожо Михайлова, приемам това, което казахте.
Заповядайте, господин Костадинов.
МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Уважаеми дами и господа, искам да взема отношение по няколко въпроса. Първо искам да изкажа задоволство от двата документа, представени тук от двете министерства. Считам, че те се допълват.
Имал съм възможност да подписвам проекти и с двете министерства и винаги е било с много голям успех. Надявам се това, което тук разискваме, също да бъде успешно, към което се стремят двете министерства.
Разбира се, като заключение и към двете информация може би трябва да се каже по-точно възможно ли е всичко това да се изпълни, има ли достатъчно финансови средства – тук се каза, че те ще се търсят – и колко точно по етапи – краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, дали е възможно всичко да се изпълни?
Докладваното от министър Михайлова, беше много необходимо, тъй като тя изпълни информацията с конкретика, която е много важна за комисията, за да бъдем информирани по-точно.
Силно впечатление ми направи , че в информацията се поставя въпросът за използването на иновативните технологии и екоиновациите. Ние сме дискутирали този въпрос, аз съм бил член на Консултативния съвет към Министерството на околната среда и водите, но ясно е поставен в документ, който разглежда като цяло въпросите, свързани с ВиК. Считам и ще направя препоръка: когато се използват иновативни решения, екоиновации, време е да ги насочим към първичните изворни артерии, към артериите във вододайните зони, към водосборите, които са в екстремни условия и с широко развитие на процеси на деградация. Естественото замърсяване на питейната вода именно започва оттам.
Знаете, че двуфазният ток, който се образува от валежните води, понякога довежда до бедствия. Трябва да си признаем, че там ние нямаме по-конкретни проекти, по-конкретни иновационни решения за спасяване на положението.
Обикновено в тези екосистеми сукцесията много силно се нарушава. Време е да помислим, може би и Министерството на земеделието и храните да помисли за съвместни проекти и планове относно, най-простичко казано, залесяването, тъй като естественият статус на тези екосистеми, райони силно се нарушава.
През последните години имахме редица случаи в страната, няма да ги цитирам, където това беше проявено в много силна степен. Така че мнението ми е, че е време да се отделят и средства по проекти в тези вододайни зони на страната. Иначе, считам че, макар и условно, правилно са разделени районите, макар че от физикогеографска, екогеографска или екоикономическа гледна точка може да се спори много, но то е казано условно и може би по този начин трябва да се работи.
Още един много важен въпрос, свързан с мониторинга. Да, имаме мониторинг на водите и почвите, но нямаме стационарни, лиземетрични площадки, които дават много точна информация. В определени важни физикогеографски райони сме длъжни да ги изградим и пак казвам – в райони, където има неустойчиви екосистеми. Тези стационарни лиземетрични площадки са особено важни за подземните води, които променят в голяма степен почвения статус. Разбира се, тук се разглеждат и въпроси на силно изнасяне на почвена маса както по повърхността, така и вертикално по почвите, тъй като, когато има деградация, деструкция, процесите еднакво са в хоризонтална и вертикална посока. Така че изграждането на тези лиземетрични стационарни площадки според мен е много важно и това трябва да влезе именно към екоиновациите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря. Има ли други желаещи да вземат отношение?
Съвсем накратко бих искал да кажа, първо, няма как да не благодарим на Министерството на околната среда и водите – това което представи министър Михайлова и министър Терзиева. Благодарим и за презентацията, която направихте. Тя съдържа достатъчно много информация, за да се ориентираме и да знаем каква е реалната, актуалната ситуация в момента.
Видно е, че има много да се работи в сектор „Води”, във ВиК-сектора. Тук се представи визията за по-глобална макрорамкова политика в сектор „Води”. Това, което представи министър Михайлова, и в частност за ВиК-сектора, видно е, че са необходими много сериозни средства, такива каквито знаехме, но това, което чухме – потребностите, които на първо време получавахме като база данни, се оказват доста по-сериозни. Ние наистина трябва да търсим източници за финансиране, като основен от тях са еврофондовете на този етап и кохезионният инструмент, който все още е функциониращ и хубаво е, че ще остане и за следващия програмен период.
Са съжаление, това, което представи министър Михайлова, което и ние знаем – усвояването на средствата не върви по начин, по който бихме искали да се случва в нашата страна. Вчера имах възможност доста обстойно да представим нашите позиции в Комисията по европейските фондове и европейските въпроси. Днес ще бъда много по-кратък.
През 2009 година и първите две години от реалната работа по оперативните програми за много кратък период от време имаше и позитивен, и негативен опит, не казвам в никакъв случай само позитивен. Допускали сме и грешки в съвместната ни работа с господин Божинов тогава, но всичко това беше казано и коригирано в активен диалог с Европейската комисия. С една дума, за да не бъда многословен, имаше предпоставки за много активна и успешна работа.
За съжаление, след 2009 година беше почти уточнено директното предоставяне, стартирахме подборът на проекти да бъде на конкурентен принцип. Директното предоставяне беше съгласувано с Европейската комисия, беше достатъчно да се проведе само един Комитет за наблюдение още през месеците юли-август 2009 година. След това да стартира реална работа по Първа ос на оперативната програма, която впоследствие е допълнена и с голяма грижа за качеството на атмосферния въздух. Безспорно тя е потребна, но виждаме колко огромни са потребностите във водния сектор. Впоследствие се загуби много време, промениха се правилата и философията и за мен резултатът, а именно свръхдоговаряне, са усилия в неправилна посока.
Като лекар се сещам за термин, който е в основата на тиреотоксикозата. Ще си позволя да обясня, не всички са учили медицина. Има пренос на електрони по реда в системата от аденозин дифосфат да се изгради аденозин трифосфат. Когато не е ефективен, такова надграждане на компонентите за обмяната в човешкия организъм не се постига и в случая усилията, които са положени, ако бяха довели до реално усвояване на еврофондовете по Първа ос, нямаше как да не адмирираме. Оттук-нататък всеки добър резултат, уважаеми госпожи министри, от наша страна ще бъде силно опониран в името на България, в името на потребностите, в името на по-добро качество и стандарт за всички нас.
Безспорно водната услуга е много важна, затова правим днес тези обсъждания. Безспорно са допуснати управленски грешки и аз няма да спра да повтарям това – управленски грешки на ниво министър, на ниво ресорен заместник-министър, на ниво управляващ орган – ръководител, това трябва да се повтаря, за да се извлекат необходимите поуки от това нещо.
Първият ми въпрос е все пак за регионалните планове, които са много необходими – каква е времевата рамка?
Предлагам да дадем думата и на изпълняващите проектите. Нека да чуем конкретната им оценка и визия каква е диагнозата към днешно време в сектор „Водоснабдяване и канализация”, за да се доориентираме всички ние, които днес обсъждаме тази политика, за да формулираме правилни политики, правилни подходи и да търсим начини и средства да подобрим състоянието във водния сектор.
Друг въпрос, който няма как да не засегнем, е, както министър Михайлова посочи, за субектност по отношение на асоциациите във водната стратегия – няма да влизам сега в темата за водната стратегия, която е достатъчно много объркана – няма изведен субект, който да носи конкретни отговорности; да бъде водещият в една йерархичност; да има добра координирана супер йерархичност; да се знае, че в определени случаи това е субектът, към който гражданите в Република България да се обръщаме в бедствени ситуации.
По отношение на мониторинга, колега Костадинов, има какво да се подобри, но в момента имаме добра национална система за мониторинг на повърхностни и дълбоки води. Водещият експерт в комисията е един от най-добрите експерти въобще в национален мащаб.
Следващото, което искам да засегна и с това искам да приключа, да не бъда наистина многословен, както обещах преди малко, за мен лично темата за цената на водната услуга е много чувствителна. Както заместник-министър Симидчиев посочи тук, средствата, правилно, приветствам такъв подход, не могат да бъдат единствено на базата, както е посочено почти основно във водната стратегия – аз тогава реагирах много остро, господин Божинов също реагира, че ако реализираме тези инвестиции само с повишение на цената на водната услуга – да, то тогава февруари месец Орлов мост ще ни се види, да не казвам за какво иде реч.
Цената на тока ще ни се види една малка гара и спирка и проблемът би бил много по-сериозен. Действително би имало реакция, така че трябва да има социална поносимост, каквато сме постигали в предходните години. Тук трябва да кажем заслуженото за приноса на господин Божинов, доцент Великов и господин Лъчезар Тошев и така нататък. Така че при формирането на тези политики всички трябва да бъдем много внимателни и аз лично ще следя по какъв начин ще се решава това.
Благодаря за вниманието. Ако имате какво да кажете? Виждам, че министър Терзиева желае думата.
Заповядайте да допълните.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
По отношение на сроковете на мастерплановете – краят на месец ноември, началото на месец декември, такъв е нашият график, трябва да сме ги приели. Ние просто нямаме избор. Европейската комисия очаква да имаме такива мастерпланове.
От гледна точка на водната стратегия, абсолютно сте прав, аз също съм се занимавала с нея. Това е основният й проблем, но така и не се реши кой ще контролира този орган, който ще бъде. Между другото това е труден процес, защото когато седнаха министрите да си говорят кой точно да поеме този контрол, никой не го поиска в интерес на истината. Така че може би тази водна стратегия, ние и вчера говорихме с Вас, е хубаво да седнем и да я прегледаме. То ще е трудна задача, но ще е за кратко време, трябва да се седне, да се прегледа и да видим можем ли да стигнем до някакъв консенсус и как точно да управляваме ресурса, нека така да го кажа, и да го контролираме.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Предлагам да вървим от Изток на Запад.
Само като кратък коментар на думите Ви за цената на водната услуга. Ние сме притеснени от тези цифри. Аз съм сигурен, че Вие ще ни поканите да обсъждаме Стратегията за ВиК-сектора и ще видите там колко сериозен акцент сме поставили на социални механизми, тъй като сме притеснени от това, което Вие казвате. Дори сме влезли в доста по-сериозни анализи и ще обсъдим сериозни детайли за това как можем да смекчим този социален удар.
ПРЕДС ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Думата има господин Влахов.
МИЛОСЛАВ ВЛАХОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, госпожо министър Михайлова, госпожо министър Терзиева, дами и господа, колеги, набързо ще се опитам, но достатъчно изчерпателно надявам се.
Водя консорциума, който отговоря за изработването на регионалните генерални планове за източната част на България, което включва 8 обособени територии на ВиК-дружества. Предлагам да Ви направя следното кратко представяне на нашия консорциум. Обхватите на проектите също ще минат достатъчно бързо, защото господин Симидчиев обясни. Ще кажа това, което най-много Ви интересува – напредъкът на проекта и последващите етапи, които следват, до успешното приключване в рамките на договорния период, който е началото на месец декември.
Ще споделим с Вас за основните проблеми, които сме срещнали по ВиК-мрежите, съоръженията и необходимостта от инвестиции. Пак казвам – много накратко.
ЕЖИС България и ЕЖИС Интернационал съставляват 12 хиляди служители понастоящем с оборот близо 1 милиард евро глобално. Работи в над 100 държава, но базата, разбира се, е във франция. Консорциумът е френски.
Екипът, който изпълнява проекта, понастоящем включва над 50 експерта, не съм цитирал всички. Главните специалности, които работят за източната част на България.
Екипът се състои главно от български експерти в нашия регион, както и между 15 и 20 % международни експерти главно от Франция.
Обхватът на консултантските услуги, както се каза, е изработването, за нашия случай източният район на България, 8 регионални генерални плана за подобряване на водоснабдяването и канализация по обособените територии на ВиК-дружествата в изпълнение, главно на директивите на Европейския съюз.
Нашите обособени територии включват териториите Вик-Варна, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Добрич, Търговище, Шумен и Бургас.
Това, което мога да кажа за напредъка. Предадени са 6 за нашия регион от общо 8 регионални генерални плана и съответно искане за преценка за необходимостта от изработка на екологична оценка по тях. Всеки път като се подаде регионален мастерплан, до една седмица или десет дни следва и внасяне на искане за преценка към МОСВ.
Предстои внасянето, почти е готов регионалният генерален план за усвоени територии от Добрич и Бургас – началото, средата на следващия месец да ги внесем.
Кои са основните проблеми, които сме идентифицирали, много общо ще кажа, защото, разбира се, това е тема, за която може да се говори много дни и седмици.
Частта „Водоснабдяване”, състоянието, както господин Симидчиев каза, първата част е да направим ясна картина на състоянието на ВиК-сектора, инфраструктурата. Висок процента на изграденост на водоснабдителните мрежи, но изключително тежко състояние на самата инфраструктура; изтекъл експлоатационен срок на мрежи и съоръжения, повечето от тях са на възраст над 50 години; проблем с материалите, от които са изградени – 60 процента от мрежите са от етернит; висок разход за електроенергия на услугата – старо оборудване, големи загуби и оттам изключително високи разходи за електроенергия; висок процент загуби – 60 до 80 % по мрежите, което е изключително, това сигурно всички го знаете; за голяма част от населените места се среща режим на водоснабдяване; отклонения от качествата на питейната вода и на някои места липсва пречистване на питейните води или остарели инсталации за обеззаразяване.
Доколкото се отнася за отпадъчните води и пречистване – там процентът на изграденост е нисък. Изградените мрежи и съоръжения не са в много добро състояние. Както госпожа министър преди малко спомена, трябва да се доизграждат голяма част от пречиствателните станции. За самите мрежи се идентифицира висок процент на инфилтрация, което, разбира се, много пречи на ефективната работа на пречиствателните станции. Има необходимост от реконструкция на вече изградените пречиствателни станции за отпадъчни води, най-вече във връзка с директивите по чувствителните зони. Не навсякъде се спазва Директивата за пречистване на градски отпадни води. Това е много общо и накратко за главните проблеми, които сме срещнали. Естествено на базата на тези идентифицирани проблеми сме направили анализи, препоръки, стигнали сме до инвестиционни програми и стратегии, устойностили сме ги. Това са цифрите, които сме достигнали за нашия източен регион – над 3 милиарда лева за сектор „Водоснабдяване” и над 4 за сектор „Канализация и пречистване” – общо над 7.
Както досега се спомена на няколко пъти според нас е много трудно да се разчита само на европейски средства и със сигурност трябва да се търсят други алтернативни средства за финансиране.
Бих искал да Ви представя и оставащите дейности, които от месец август нататък ще са главно по съгласуване и одобрение от различни институции, както е по Закона за водите във връзка с крайно одобрение на регионалните генерални планове. Направили сме съгласно нашия договор план как това да се случи – подробно и аналитично. Това, което наистина остава да се направи, е разчитаме на помощ във връзка с поддръжката от местните власти.
Това са нашите контакти. Оставаме на разположение, ако има някакви въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря. Да благодарим на министър Михайлова, че има срещи в министерството. Желаем Ви успех.
Заповядайте господин Тафраджийски.
БОРИСЛАВ ТАФРАДЖИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо министър, отговарям за финансовите и икономическите анализи и създаването на инвестиционните мерки в Консорциума, който сега ще Ви представя.
Изпълнител в този консорциум с лидер „Нирас” от Дания, а партньорите в самия консорциум са НИРАС-България, „Рамбол” – Дания, „София консултинг груп” България, Ди Ейч – Чехия и „Аквапартньор” България.
Общият брой на експертите, участвали в изработването на тези 19 регионални генерални плана надхвърля 130 души. От тях чуждестранните експерти са над 40 от различна националност, като в колектива са включени множество български експерти, голяма част от тях хабилитирани лица.
Може би, тъй като се каза, че регионалните генерални планове представляват един изключително сложен документ, по мое мнение в последните години това е най-мащабната и високо научноемка работа, която е свършена. Само може би като илюстрация мастерплановете дори и за най-малките общини са в порядъка на 500 страници, а най-големият, който при нас се изработва – това е за Софийска област, е близо 1200 страници. Това обхваща изключително детайлни разработки. Не говоря за приложенията, които отделно представят резултатите от моделиране, от прогнози и така нататък.
Напредъкът, който ние сме реализирали. От 19-те са изготвени 18 и са предадени на възложителя, като остава изработката само на един – за София област, който е изключително голям и мащабен и всъщност са гласуванията. Става въпрос, че това е предстоящ и много голям проблем, но за София област още на ниво изработване на регионалния генерален план като се има предвид, че това ВиК или тази територия е на територията на три басейнови дирекции, се изискваше изключително големи усилия и отделяне на време, за да се координират нещата и те да могат да бъдат представени.
За 13 от регионалните генерални планове е получено одобрение от консултанта по проекта към Министерството на регионалното развитие, като същите се комплектоват с картен материал в момента, а останалите са в процес на разглеждане.
За всеки от 19-е регионални генерални плана е изготвено искане за преценка на необходимостта от екологична оценка, за 12 от тях е получено становище от Министерството на околната среда и водите, че не е необходимо да се извършва екологична оценка, останалите отново са в процес на оценка. Бих казал, че от гледна точка на Министерството на околната среда и водите са положени много големи усилия, тъй като ние знам какви материали и колко обемни са те, включително специализирани карти, свързани с екологичната оценка, които те наблюдават. Така че в това отношение сме им много благодарни.
Какви са основните констатации от всички планове на териториите, които сме разглеждали?
На първо място, това, което всички знаят, е изключителното изоставане на сроковете по изпълнение ангажиментите на страната, произтичащи от транспонирането на законодателството на Европейския съюз. Говореше се доста по този въпрос. Факт е, че каквото и да се направи, закъснението е много голямо и е много важно да се предприемат мерки, включително и за убеждаване на комисията, че тези закъснения биха могли да бъдат наваксани.
Липса на адекватни инвестиции през изключително дълъг период от време, в резултат на което водостопанската инфраструктура в много голяма степен е деградирала с произтичащите от това влошени функционални параметри.
Факт е, че от последните десетки години инвестициите, които се правят в подмяна на тръби във ВиК-сектора са изключително малки. Ако се направи преглед на статистическата информация, веднага може да се види, че с темпото на подмяна на тръби в различните години, правени от ВиК, за да се подмени цялата мрежа, знаете, че това не са мрежи със съвременни материали, които имат много по-голяма продължителност на експлоатационен живот, в различните години такива проценти дават очакването, че за да се подмени мрежата са нужни 200 или 300 години. Ако това продължава, разбира се, че нещата не могат да се подобрят.
В последните години, а именно възможността да се използват европейски фондове, дава възможност нещата да се развиват по-добре. Разбира се, едно от основните постижения на тези мастерпланове е да покажат как именно да бъде приоритизирана тази подмяна на дълготрайни материални активи, така че максимално да се използва ефектът от това, което се прави с наличните пари.
Необходимите инвестиции за подобряване във ВиК инфраструктурата са огромни, включително и за прилагане изискванията на Директивата на Европейския съюз. Бяха правени различни сметки, свързани с очакванията за следващия планов период. Тук би трябвало да кажа, че идеята, върху която почиват изготвените мастерпланове, е че точно в сектор „Водоснабдяване и канализация” ще бъдат отделени много сериозни средства по Оперативна програма „Околна среда”. Какво ще е крайното решение ние като изпълнители няма как да знаем, но факт е, че когато се прави оценка какви пари са нужни, мастерплановете са документът, който в най-голяма степен ни доближава до цифрите, които да могат да бъдат ползвани за оценка на нуждите.
Нещо, което се вижда в тази част, за която аз отговарям, а именно правенето на анализ на възможността за плащане, възможността какви средства могат да се събират от населението, бих казал, че във всички мастерпланове се отчита изключително внимателно, възможностите на нискодоходните групи. Факт е, че в България, както знаете, демографската ни статистика разделено в десет децилни групи, ни дава среден доход, който е в седмата децилна група. Така че най-ниско доходните групи – първа и трета, са много под средното, те са далеч след това, което обикновено се дава в статистиката по вестниците, това е средния доход на населението.
Тези силни ограничения не дават възможност много силно да се повишат цените и от там да се събират достатъчно средства, за да се инвестира в инфраструктура. От друга страна, трябва да се каже, че ако няма някаква възможност да се събират и повече средства от населението, които да могат да бъдат разумно инвестирани, само европейските средства няма как да бъдат достатъчни.
Какви са предстоящите дейности, колегата Ви беше показал какво се очаква, аз искам само да Ви покажа какво означават от гледна точка на административно делене различните регионални генерални планове. Виждате, че една от областите попада в две басейнови дирекции, София ос попада в три, и, разбира се, във всеки един от областите съвети, където ще се гледат тези планове, ще се гледат повече от един регионален генерален план. Много важно е да се има предвид това и е много важно да се подпомогне процесът, за да успеем наистина да завършим в края на ноември най-късно, началото на декември. Това ще иска изключителна организация и административно подпомагане на процеса. Като консорциум ние сме заявили, че ще участваме във всякакви обществени обсъждания, така че да подпомогнем процеса и да дадем възможност за отговор и то много бърз на всички въпроси, които възникват по време на тези обсъждания. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Извинете, имам само един въпрос: колко са необходимите средства за инвестиции в този регион? Имате ли прогнозна стойност?
БОРИСЛАВ ТАФРАДЖИЙСКИ: Различни са. Тъй като има краткосрочна, средносрочна и дългосрочна прогноза, за краткосрочната прогноза бяха от порядъка на 4-5 милиарда.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да, благодаря Ви.
Ще дадем думата на господин ЛОРАН ФАН.
ЛОРАН ФАН: (с превод): Уважаеми дами и господа, господин председател, госпожо министър, господин министър и народни представители, представяме ви регионалния генерален план за Централна България, който се изготвя от нашия консорциум, който се състои от 4 компании – две българско компании, Аркади инженеринг ЕООД и „Хидропроект” София ЕООД и две френски компании.
Обхватът на нашия проект включва представените десет области и някои общини от област Търговище. Екипът, който работи по проекта се съставлява от 65 експерта, 15 международни експерти и 50 експерта от България, които са разпределени в седем регионални екипа, изцяло съставени от български експерти, които са специалисти по водоснабдяване и канализация. Също така има други експерти като хидролози, хидрогеолози, еколози и така нататък, които работят по всички региони. Също така да не забравяме чертожниците и преводачите.
Целта на нашия проект е да вземем опита от интернационалните експерти и опитът на българските инженери и да задоволим очакванията на европейските институции.
Целта на този регионален план е да спазва европейските директиви и да се осигури питейна вода за цялото население и пречистване на отпадъчните води за агломерациите с над 2000 еквивалент жители. Също така целта е да се предложат мерки, които ще задоволят тези цели.
Към този момент сме предали 21 регионални генерални плана от 24. Два от генералните планове ще бъдат предадени до края на седмицата, а последният генерален план ще бъде предаден следващата седмица. Както е представено, регионалният генерален план е първата стъпка. Това е стратегически документ с по-общ поглед и след него ще последват по-детайлизирани технически проучвания. Разбира се, ние се фокусираме върху най-големите градове. Това са агломерациите за над 2000 еквивалент жители, но това не означава, че пренебрегваме малките населени места– (презентира слайда).
Да Ви представим основните проблеми. Единият от проблемите е, че няма налични канализационни мрежи и пречиствателни станции. Има места, където има режим на водоснабдяване, има проблеми с качеството на водата и трябваше да измислим решения на тези проблеми. Също така проблеми със загуби и течове, проблеми с големия брой етернитови тръби, което доведе до предложения за подмяна на този вид тръби.
Първият проблем е липсата на канализация. Стойността на краткосрочната програма е по-висок отколкото на следващите две и средствата, предвидени за канализация са повече от тези за водоснабдяване. Ние продължаваме процеса по изготвянето на генералните планове като ще съгласуваме тези планове с институциите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: И ние Ви благодарим.
Благодаря Ви за презентациите, които направихте.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Аз нямам въпрос, по скоро имам молба, ако има възможност така предложените ни тук презентации чрез секретариата на комисията да бъдат изпратени на членовете по електронната поща, тъй като има някои, които не успяха да присъстват днес тук. Аз лично също бих искал да ги имам.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Те вече са изискани и ще ги имаме.
Аз бих помолил, тук има предложение на колегите народни представители, нека, както и от МРРБ представиха, че наистина това са първи стъпки, добре е да видим един регионален генерален план, за да можем да се запознаем цялостно, особено с тези, които са одобрени.
Тук дискутирахме нещо, което в никакъв случай не искам другояче да се тълкува – за екологичните оценки. От Секретариата на комисията ще изискаме становище от страна на Министерството на околната среда и водите. Явно работата е свършена много добре, за да се реализира самата процедура по екологичната оценка на фаза преценка за екологична преценка се преценява да не се реализира процедурата. Считам, че е много важно да бъдем издържани по отношение на екологосъобразност на регионалните генерални планове. Беше възникнал въпрос и аз благодаря, че в хода на презентациите видяхме, че има съблюдаване на изискванията, заложени в плановете за управление на речните басейни – това е много важно и е взето в съображение. Въобще това, което искаме да се постигне, е да бъдат много добре подготвени и издържани. Не само да бъдат беграунд за подготовката и реализацията на следващия програмен период – това са дългосрочни планове, които ще бъдат потребни за ВиК-сектора на страната, един много важен сектор в много аспекти и отношения. Темата е много чувствителна с оглед на изключително важната потребност и за съжаление, перспективите, които се очертават пред водния сектор – дано да няма проблеми, но ако има проблеми във водния сектор, трябва да се минимизират загубите, вече видяхме много е сериозно. Пожелавам успешна работа на всички представители, изработващи регионалните генерални планове, те са необходими за страната, за сектора. Да им пожелаем ползотворна работа, както и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Ако имате нещо да добавите или Вие, ако желаете нещо повече да кажете?
Заповядайте, господин Митев.
МЕТОДИ МИТЕВ от Движение на протестиращите „Освобождение”. Както Вие, господин председател, отбелязахте, положението в сектора е трагично. Също така казахте, че протестите от февруари месец ще се сторят песен пред това, което ще изригне, ако проблемите във водния сектор наистина достигнат критичната точка.
Това, което разбрах от презентациите, е, че за краткосрочните инвестиции ще трябват около 30 милиарда, най-грубо казано. Не ми стана ясно откъде ще се вземат. Също така госпожа Терзиева предложи консултантите да се придържат към формулата публично-частно партньорство. Това е добра система, ако има строг контрол, искам да Ви обърна вниманието малко извън темата, до нас достигна информация, че в момента се подготвя публично-частно партньорство във ВиК-Плевен с ВиК-Констанца, което повтарям е модела във енергетиката. Според мен ако се стигне до такава концесия това ще заложи бъдеща бомба в този вид публично-частни партньорства. Според мен там целта е да се опорочи този модел, за да се прекрати такава схема в бъдеще.
ПРЕДС. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. С Ваше позволение ще внеса някои нюанси в това, което аз и представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството изказахме. По скоро имах предвид, че е трагично усвояването на еврофондовете за това, че се е наложило да бъдат пренасочени средства, аз не исках да повторя, вчера взех уточнение и изразих позиция, но министър Михайлова много подробно посочи наистина и Европейската комисия прояви разбиране към България, за да не ги губим тези пари се купува всичко друго. Не че нямаме потребност от тях, но не това е приоритетът, заложен в оперативната програма. ВиК-секторът функционира и сега. Нека да бъдем коректни, но има много недостатъци, водни загуби, етернит, и всички ние знаем и аз като лекар етернита какво съдържа, какво отражение има към нашето здраве или хората, които пребивават на територията на нашата страна. Има какво да се подобри.
Относно това, което от МРРБ казаха, аз разбрах, че една от формите е публично-частното партньорство. Беше коректно изказано от тях, че тази форма не се възприема по най-добрия начин на настоящия етап. Явно трябва да има много голяма прозрачност в диалогична среда с гражданското общество и с Вас, включително, за да стигнем до съответните решения, защитаващи обществения интерес и да предприемем следващите крачки.
В частност аз визирам цената на водната услуга. Вие видяхте, че аз също имам загриженост и ще продължавам да я защитавам чрез моята активна позиция. Изразил съм позицията си за цената на водната услуга в предходния мандат, когато се разглеждаше водната стратегия. В момента поставих като акцент пред всички нас тук цената на водната услуга. Наистина трябва да бъдем много внимателни, защото в 2001-2005 година ние постигнахме в законодателството рамка, която осигурява социална поносимост за хората, които нямат съответния стандарт на живот. Това е водна услуга, която трябва да бъде достъпна. Тук е господин Божинов, коректно казах и доцент Великов, господин Лъчезар Тошев, всички са имали своя много сериозен принос, за да стигнем до тази рамка. Аз лично имах притеснения да преминем от цената на поносимостта към социални помощи. Бих искал да знам всички механизми, за да защитим тези хора и обществения интерес като цяло.
Ако имате въпроси, заповядайте в условия на диалог всичко това да бъде изказано. Благодаря Ви.
МЕТОДИ МИТЕВ: Може би аз не съм се изразил правилно, извинявам се. Според нашите експерти положението във водния сектор наистина е трагично. За водните помощи Ви подкрепяме напълно, това е нещо, което сме предложили, но на този етап нищо не се е променило, само може би „Софийска вода”, която е концесионер. Затова може би при един строг контрол и пълна прозрачност, точно поради тази причина Ви обърнах внимание на това, което достигна до нас за информация за ВиК-Плевен – че от там ако се опорочи системата публично-частно партньорство, просто ще забравим за такова нещо в България. Благодаря.
ПРЕДС ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря и аз. Няма как да не приветствам позицията най-вече на младите хора, не за първи път ще го кажа, които са загрижени и наистина трябва да се чува гласът на гражданското общество в диалогична среда да решаваме чувствителните проблеми и казуси в страната. Благодарим Ви.
Искам да благодаря на всички за участието им в разглеждането на състоянието на ВиК-сектора, подготовката на регионалните генерални планове. Мисля, че разглеждането и информацията, която получихме бяха много полезни и сериозни, но ни чакат сериозни усилия, активна работа. Да си пожелаем успех и по-добри и уредени отношения в сферата на ВиК-сектора и във водния сектор.
ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА
РАЗНИ.
Колеги, имате ли предложения за обсъждане? Няма.
Благодаря, закривам заседанието. Приятен ден на всички.
(Закрито 16.45 ч)
76 535 – 48стр.