1. Разглеждане и обсъждане на законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители на 02.08.2013 г. разглеждане и обсъждане на законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26.09.2013 г.
2.Блиц контрол.
3.Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 5


На 3 октомври 2013 г. от 14.35 часа в 453 зала на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списъци на присъстващите народни представители и гости се прилагат. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители на 02.08.2013 г. разглеждане и обсъждане на законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26.09.2013 г.
2. Блиц контрол.
3. Разни.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Здравейте, уважаеми колеги. Започваме редовното заседание на парламентарната комисия по околна среда и води. Имаме кворум. Аз видях поне 15 членове на комисията.
Получили сте предложението за дневен ред, както и двата законопроекта, които са внесени, които е хубаво да разгледаме сигурно заедно. Надявам се, че няма някакъв проблем с електронната поща и с комуникацията или ако има, ще ви помоля да го споделите с мен и с хората, които работят за комисията, тъй като аз лично предпочитам максимално бързо народните представители да получават всички документи по електронната поща, освен да ги намират в кутиите си.
Предложението за дневен ред е: 1. Блиц контрол. 2. Разглеждане и обсъждане на два законопроекта – единият внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители на 2 август 2013 г. и разглеждане и обсъждане на Законопроект за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерски съвет на 26 септември
2013 година. Предпочетох да се изчака и влизането на законопроекта на Министерския съвет, тъй като очевидно става дума за една и съща материя и беше безсмислено два пъти да заседава комисията по предложения които са реално по един и същи законопроект. И точка 3 - Разни.
Имате ли други предложения към този дневен ред?
ИРЕНА УЗУНОВА: Господин председателю, ако позволите, нашето предложение е да направим малка промяна в дневния ред, изразявайки се в това, посоченият и предложен от Вас като точка 1 блиц-контрол да бъде точка 3, съответно втора – точка 3 и съответно точки 2 и 3 да станат първа и втора.
Приемаме, четейки правилника на Народното събрание, блиц контролът там е организиран, казано е: в последния час и половина от заседанието на комисията и оттам изхождаме в предложението си. Така че се надявам да го приемете с разбиране.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да. И господин Чакъров имаше такова предложение. Аз не възразявам. Тоест, тогава да гласуваме, че дневният ни ред ще бъде : Точка първа - разглеждане на тези два законопроекта и точка втора - блиц-контрол.
Тогава ви предлагам направо така да гласуваме. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 15, против няма, въздържали се няма.
Приема се по този начин.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Разглеждане и обсъждане на два законопроекта – единият внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители на 2 август 2013 г. и разглеждане и обсъждане на Законопроект за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерски съвет на 26 септември 2013 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нормално изглежда всъщност като технология да бъдат представени двата законопроекта, да бъде едно общо обсъждане, но разбира се, гласуването е хубаво после да бъде проведено по реда на постъпването на законопроектите. Тогава да помоля може би госпожа Ивелина Василева като вносител на законопроекта да представи нейното предложение.
Да представя гостите начело с предишния председател на комисията и сегашен министър госпожа Искра Михайлова. Имаме много сериозно присъствие от страна на МОСВ: госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата“, Стефан Стефанов – дирекция „Управление на отпадъците, опазване на почвите“, Асен Личев – „Управление на водите“, Малина Крумова – „Кохезионна политика за околна среда“, Михаил Михайлов – „Национална служба за защита на природата“, Стефка Дойчинова – главен експерт в „Политика по изменение на климата“ и Силвия Бакърджиева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“. Моля за извинение към моите гости: началника на кабинета на госпожа министър и Соня Панайотова, която е парламентарен секретар, които не са отбелязани, но присъстват тук.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Госпожо министър, скъпи колеги, представям на вниманието ви мотивите за внесения законопроект за ограничаване на изменението на климата от група народни представители от политическа партия ГЕРБ на 2 август, както упоменахте, тази година.
Проектът на закон беше разработен от Министерство на околната среда и водите Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” 2012 г. с цел реформиране на европейското законодателство и създаване на една добра база за хоризонтално прилагане на тази важна политика. Проектът на закон бе одобрен с решение на Министерския съвет от 21 ноември 2012 г. и бе внесен в 41-ото народно събрание. Част от вас, които са били членове на Комисията по околна среда, си спомнят и това, че законопроектът беше разгледан в няколко комисии: Комисията по околна среда и води, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по транспорт, както и Комисията по бюджет и финанси. За жалост, поради предсрочното прекратяване на мандата на 41-ото народно събрание, този закон не видя бял свят, но аз държа да отбележа, че това е закон, който за първи път бе разработен, изцяло хармонизиран с европейското законодателство, изцяло рамков закон, поставящ действително важния акцент върху значимостта на политиката по изменение на климата.
Знаете, че държавата ни има поредица от ангажименти, свързани с Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата, Протокола от Киото, приет 2002 г. Голяма част от тези ангажименти бяха въведени в националното законодателство чрез текстове в Закона за опазване на околната среда и подзаконови нормативни актове. Освен това, държавата ни има много сериозни ангажименти по линия и на членството си в Европейския съюз, свързани със законодателния пакет „Климат и енергетика“ и вече е участник в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Това, разбира се, е свързано и с голям обем от задължения за страната ни, свързано е и с необходимостта да намерят своето законово изражение специфичният характер на дейностите, които е необходимо да бъдат провеждани от българските държавни органи и големия брой докладвания, които е необходимо да бъдат правени.
Целта на проекта на закон е да даде обща правна уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на политиката по изменение на климата, като регламентира компетентните органи, които осъществяват политиката по климата, уреди техните правомощия и очертае кръга на частно-правните субекти, които имат права и задължения в рамките на различните процедури и основните дейности и процеси, чрез които Република България изпълнява своите задължения в областта на изменението на климата в международен план и на ниво Европейски съюз. Знаете, че чрез този закон текстовете, които бяха в Закона за опазване на околната среда, отново се пренасят в този закон и, както упоменах, за първи път се обособява един отделен рамков закон. Това е изключително важно за нашата държава и смятам, че както от становищата на всички заинтересувани страни, които взеха участие по време на обществените обсъждания, подготовката на законопроекта, така и от становищата, които виждам представени днес на комисията е ясно, че този закон е важен за държавата ни и е необходимо консенсусно бързото му приемане.
Защо е необходимо и бързото му приемане?
Вероятно знаете и това, че февруари месец Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу държавата за липса на транспониране на Директива 29/2009 г. и Директива 87/2003 г. Това е процедура, която е свързана с липса на транспониране и е известно, че предвид последните промени в Лисабонския договор, е възможно Колежът на комисарите да вземе автоматично решение за стартиране на съдебна фаза срещу държавата ни. С други думи, това, за което апелирам, е наистина мобилизирането, обединяването на всички нас, за да се приеме този закон в максимално бърз порядък.
Запознахме се детайлно с предложението, което е внесено от Министерство на околната среда и водите. Видно от сравнението между двата законопроекта, различията са минимални. Това е отразено и в становището на министерството и считаме, че независимо, че те отразяват и няколко нововъведения в европейското законодателство, два регламента и едно решение, това са текстовете, които имат характер на допълване към някои от членовете на този закон. В този смисъл нашето предложение е да се обединят двата законопроекта и да се гледат заедно, защото смятам, че това би било акт на изразяване на консенсусното отношение към тази политика. Изключително важно за държавата ни е да има разбиране по тези въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря, госпожо Василева. Давам думата на госпожа Михайлова да представи законопроекта от името на Министерство на околната среда и водите всъщност, тъй като той е внесен така или иначе в Министерски съвет. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря за възможността да представя актуализирания вариант на проекта на Закон за ограничаване на изменението на климата. Абсолютно съм съгласна и подкрепям госпожа Василева в историята за създаването на законопроекта. Да, така е, имаме започната наказателна процедура срещу България заради това, че не транспонираме напълно европейското законодателство – не напълно, а нямаме национален закон, въпреки че една голяма част от текстовете, които са включени в закона за опазване на околната среда, до този момент играеха ролята на транспониране на част от европейското законодателство по отношение на ограничаване на изменението на климата.
Изработването на законопроекта действително датира от 2012 година и беше разглеждан в рамките на 41-ото народно събрание, но на много начална фаза на обсъждане на законопроекта.
Законопроектът, който внася Министерски съвет, наистина включва няколко допълнения, които обаче са от особена важност и те засягат пълното транспониране на директиви, които са във връзка с общата политика по изменението на климата и са били взети в края на 2012 – началото на 2013 година. Ще дам няколко примера.
Първо, става дума за транспонирането, за съобразяването на текстовете в чл. 49, ал. от 1 до 3 и ал. 7 в проекта за законопроект, които се съобразяват с регламент на Европейския съюз 389/2013 г. Също така пълното транспониране на Директива 2003/87 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове е доста по-развит в новия вариант на чл. 57 ,който предлагаме със законопроекта, който внася Министерски съвет.
Освен това, ние отчитаме и влизането в сила на Регламент 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата на национално равнище и на равнището на съюза, която всъщност отменя Решение 280/2004 г. с Решение от 2013 година.
По-гъвкави механизми се предлагат във връзка с Решение 406/2009 г. на ЕО и влезлият в сила Регламент 389/2013 г., налага нови текстове в Допълнителните разпоредби на законопроекта, което ние сме направили с внесения законопроект от Министерски съвет.
Във връзка с Решение 377/2013 г. отново, са преработени и е предложен нов вариант на Преходните и заключителни разпоредби, за да бъдат съобразени те с тези най-нови решения по отношение на общата европейска политика за ограничаване на изменението на климата.
Другата основна характеристика на законопроекта, който внася Министерски съвет, е това, че в него се предвижда засилване на взаимодействието и по-активното участие на всички институции на държавно ниво в определянето, дефинирането, повеждането и отчитането на общата политика по ограничаване на измененията на климата, което според нас е напредък в разработването на законодателния документ, тъй като е от изключително значение в такъв тип хоризонтална политика да се види ролята на всички държавни институции, които имат отношение към осъществяването на политиката, а да не се ограничи отговорността до провеждането на секторна политика в рамките на опазване на околната среда. Мислим, че това е допълнително достойнство на законопроекта, който предлагаме и то е постигнато в резултат на интегрирания подход в политиките за околната среда и изменение на климата, който правителството поддържа в цялостната си дейност.
Предвиждаме доста по-гъвкав механизъм по отношение на разходването на постъпленията от търгове за квоти и емисии на парникови газове в рамките на европейската схема за търговия с емисии, което позволява през всяка следваща огдина, особено когато имаме активна търговия по европейската схема за търговия с емисии, да можем според необходимостите и спазвайки нормите на директивата и нуждите на страната, да изразходваме средствата от постъпленията за озеленяване и във връзка с общите норми на директивата.
На последно място искам да посоча това, че в законопроекта, който предлага Министерският съвет, са отчетени и всички промени в структурата на държавните институции и това, че са променени наименования, обхват и дейност на някои от министерствата, които имат отношение в изпълнението и провеждането на политиката по ограничаване на изменението на климата, така че това е едно допълнително предимство на законопроекта, който внасяме. Той е изчистен в съответствие със сега действащата структура на изпълнителната власт.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: След като са представени двата законопроекта, откривам дебатите по представените два законопроекта. Най-нормално е да ги дебатираме заедно, тъй като очевидно се касае за една и съща материя. Така че заповядайте, колеги. Имате думата. Първо народните представители ако искат да вземат думата. „Европейско право“ видях, че са изпратили един сериозен материал, с който ще може да ни запознаете, защото видях доста забележки по двата законопроекта.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Уважаеми колеги, аз, доколкото разбирам, няма съществени различия между двата законопроекта. Нещо повече, времевата разлика, с която го внасяме, госпожа Василева, респективно Министерски съвет, е около месец и половина, в рамките на който актуализираме в няколко директиви, както и наименованията на съответните ведомства. Знаете, че в момента има ново Министерство за инвестиционно проектиране. В тая връзка аз лично по-скоро бих подкрепил актуалния текст на законопроекта и не виждам причина да водим кой знае колко сериозни дебати по тая тема, тъй като наистина става дума очевидно за една актуализация. Така че, лично аз считам, че вариантът, предложен от Министерски съвет, е по-подходящ да бъде подкрепен. Нека госпожа Василева като вносител, разбира се, да си даде становището по този въпрос.
Благодаря.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Разбира се краткото представяне даде есенцията на закона, но както знаем, детайлите също не би трябвало да бъдат пренебрегвани и в този смисъл – да, действително двата закона като принципи, като дух, като израз на волята на държавата ни да провежда тази политика, са в голямата си част сходни. Действително голяма част и от текстовете са абсолютно идентични. Аз направих упражнението „открийте десетте разлики“ и действително не са повече от десет. Но освен изтъкнатите от министъра, упоменати и от мен актуализации, както вие ги наричате, те са допълнение в няколко члена. Те са упоменати в становището на министерството – четири члена, които касаят новите моменти. Има и други различия, които, според мен, би било хубаво да бъдат разгледани и в този смисъл предложението ми е двата законопроекта да вървят заедно. Какво имам предвид? Начинът на разходване на средствата от търговията за квоти с емисии. Предложено е на наше внимание един текст от Българска стопанска камара, в който са изразени също някои притеснения за това, примерно, че се съсредоточава доста голям ресурс в ПУДОС по не особено прозрачен начин. Схемата, която ние предлагаме, е друга.
Другото, което би било редно да се отбележи отново - министър Михайлова упомена необходимостта да се увеличат ангажиментите, задълженията на други ведомства, за да се провежда наистина тази политика на интегрирано и хоризонтално ниво. Абсолютно подкрепяме. Това е нещо, което сме провеждали като политика през цялото време. Подкрепяме тези усилия и в този смисъл смятам, че част от текстовете биха могли да подпомогнат и министерството, за да се прецизира и тази част и наистина да се вменят повече правомощия. Например, когато се касае за разработване на мерките по адаптация към климатичните промени, част от текстовете звучат във варианта, който предлагаме, звучат с повече ангажираност на другите ведомства, докато текстът, предложен от министерството, е в посока министърът на околната среда подпомага останалите министри. Тоест, има неща, които, според нас, биха могли да бъдат полезни от гледна точка на прецизирането на текстовете и избирането на най-добрата формулировка така, че да ни доведе до общата цел. Видно е, че ние се стремим към едно и също нещо. В този смисъл отново поддържам предложението да вървят паралелно двата закона. Разбира се, това е практика, прилагана в предходни парламенти и не смятам, че има някакъв проблем да бъде така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Други народни представители?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, наистина след като става въпрос за сходни законопроекти, нормалната практика в такъв случай е да бъдат гледани заедно двата законопроекта, паралелно. Разбира се, членовете, които имат някакви противоречия, могат да бъдат изгладени, но в повечето, поне досегашната моя работа в комисия ми показва това ,че се приемат двата текста, комисията предлага общото решение на двата текста и двата законопроекта вървят заедно, така че няма смисъл да бъде отхвърлян нито един от двата. Те са абсолютно сходни и мисля, че няма да има никакъв проблем да вървят заедно. Както каза и госпожа Василева, може би има десет разлики, които трябва да бъдат прецизирани и да се реши коя ще бъде по-точната и по-приемливата и коя води до по-добро бъдещо транспониране и на европейско законодателство, и на вътрешни наши норми. Като цяло законопроектите са еднакви, така че нека да ги гледаме заедно и да не губим време.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Други народни представители? Господин Чакъров, заповядайте!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Госпожи министри, колеги, бяха представени двата законопроекта на фона на това, че, както беше коректно изказано, че в момента срещу нашата страна тече наказателна процедура за непълно транспониране на европейското законодателство. Беше посочена съответната директива – да не я повтарям отново. Аз ще взема съвсем накратко отношение по първия законопроект по реда на представянето и по втория.
Първият законопроект е съвсем в начална фаза, както госпожа Михайлова посочи. Ние бяхме запознати във формата на предходното народно събрание, на 41-ото народно събрание. От позицията, която днес разглеждаме, е видно, че първият законопроект ни дава отговор и преодоляване на наказателната процедура. Всеки един може да седне и да прегледа много обстойно законопроекта. Аз мога да посоча и други аспекти, но това за мен лично е един от най-важните, докато тук трябва да посочим, че по отношение на втория законопроект се постига това, което е необходимо да бъде транспонирано в нашето законодателство и с оглед на новите позиции, които има, най-общо казано, от страна на Европейската комисия.
Бих искал да направя и няколко други бележки. Националният експертен консултативен съвет, който се създава по изменение на климата, би било добре да предвиди и участие и представителство на бизнеса, така, както и в други формати. Добре е да има представителство на бизнеса, да се чува тяхната позиция, особено на фона на ситуацията в страната, такава, каквато е икономиката, да има едно представителство – това само би способствало за по-голяма информираност, най-общо да го кажем, участие при взимането на решения на бизнеса, бизнесът да си излъчи техния представител, вече да се подходи и да се изпрати във формат и към Стопанската камара и към другите браншови организации, да има техен представител. Виждам, че се посреща добре това мое предложение.
Следващото, което е – вярно, че е предвидено участие на НПО-тата. Това е правилно и още веднъж ще кажа, на фона на нагласите, които има в страната, но не само с оглед на критичните нотки. Аз споделям тези съображения на гражданското общество. Добре е по-отчетливо, по-ясно да бъде разписано по какъв начин NGO-тата ще се включват в този експертен съвет.
Следващата ми бележка, най-общо да го кажем, е по отношение на ПУДОС. Аз считам, че е правилна позиция начинът, по който е конструиран и позицията на ПУДОС в проекта на Закона за ограничаване изменението на климата. Доста сериозни отговорности се вменяват на ПУДОС и за съжаление, аз не виждам обаче разписани, най-малкото в достатъчна степен – по-меко го казвам – контролните функции при реализацията на дейността – такава, каквато е вменена на ПУДОС и бих искал да обърна внимание на експерта на министерството – естествено, това е постижимо при разглеждането на законопроекта между първо и второ четене и също ще дадем своите позиции така, че да има една много добра корелация между NDF и ПУДОС, най-вече разграничаване на контролните функции на ПУДОС спрямо NDF, така че да има ясна субектност по отношение на отговорностите и контролните функции.
Това е. може и още други неща да посоча, но във всеки случай ще подкрепя законопроекта, който е представен в цялостност от страна на министерството, представен от Министерски съвет в Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте!
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Само кратък коментар относно изказването на господин Чакъров. Искам да разсея едно внушение, което той направи в началото на изказването си, че законопроектът, който е представен от народните представители на ГЕРБ, не дава отговор, тоест, не решава проблема с наказателната процедура, която върви срещу държавата. Аз държа в ръцете си информацията, която беше представена от министерството миналата седмица по линия на парламентарен контрол с детайлно описание на текущите наказателни процедури и ще ви зачета текста.
„Наказателна процедура по повод нетранспониране на Директива 29 от 2009 г. за изменение на Директива 87 от 2003 г., с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.“
Какво е обяснението на министерството?
България е предприела необходимите действия по транспониране на въпросната директива. Част от директивата е транспонирана в Закона за опазване на околната среда, както беше упоменато. Пълното транспониране ще бъде направено със Закона за климата, който се разглеждаше в 41-ото народно събрание. Господин Чакъров, може да се запознаете и Вие с този текст. Просто правя уточнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Други становища на народни представители, други мнения?
ИРЕНА УЗУНОВА: Към представителя на вносителя от Министерски съвет, имам два въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Добре. Аз имам предвид да изчерпим процедурата, но добре. Аз си мисля, че е редно така или иначе министърът да вземе думата, след като приключи обаче нашата дискусия. Но заповядайте, отправете въпросите си.
ИРЕНА УЗУНОВА: Конкретното ми питане е по чл. 3, ал. 4. Посочването като участници в Националния експертен съвет по изменение на климата два пъти Министерство на инвестиционното проектиране, е техническа грешка и втория или първия път трябва да го разбираме като Министерство на регионалното развитие ли?
Вторият въпрос, на който много държа като отговор, - това е разлика и с нашето предложение. Кажете ми какви са мотивите на вносителя, за да посочи като участник в Националния експертен съвет и представител на ДАНС?
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Бих искал да попитам дали има още мнения, още желания на други, които искат да участват в дискусията?
Господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми госпожо министър, уважаеми колеги, слушайки всичко изложено до този момент, искам да изкажа лично мнение, тъй като всички сме убедени, че този закон е необходим. Даже закъсняваме във времето и тъй като единодушно всички изказахме мнение, че двата закона са почти идентични, а законът с вносител Министерски съвет и на Министерство на околната среда и водите е по-актуален, не е ли по-рационално да се обединим около този закон и това, което Вие имате като виждане за промени в текстовете да бъде изразено и работейки в пленарна зала, наистина ние да имаме възможност по-стегнато, разглеждайки закона, с необходимите корекции, които ще трябва да приемем, да бъдат разгледани? Моето лично мнение е, апелирам да подкрепим закона на министерството и разглеждайки в Народното събрание, наистина да направим необходимите корекции и да бъде приет във формата, в която всички ние желаем, съответно с предложенията, които искате да внесете като корекция, изложени тук и през Камарата и всичко, което чух до този момент. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Съвсем кратък коментар. Това, което предлагате, е въпрос на правна техника, а правната техника позволява още на тази фаза да се направи това – двата закона да вървят паралелно и различията да бъдат обсъждани вече при второ четене на законопроекта и съответно в пленарна зала. В този смисъл бих искала да обърна внимание на народните представители и на становището на министерството -надявам се, че министърът продължава да го подкрепя, защото тя го е подписала, по което пише: „В тази връзка считам за целесъобразно и предлагам двата законопроекта да се разглеждат успоредно в съответните комисии с оглед по-голяма ефективност и постигане на най-добър резултат.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Само да отбележа, че едно е да се разглеждат заедно, друго е да се приемат заедно.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА „ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ“: Искам само да уточня, че в становището са повече правно-технически забележките. Няма противоречия с европейските актове. Просто от гледна точка на изписване на понятия това са повече бележки, на актове, препратки има. Правно-технически са бележките.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Други изказвания?
Благодаря Ви. Да помоля тогава за следното. Имаше и поставени въпроси към госпожа Михайлова, а така или иначе да представи своето мнение и по тази дискусия. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз благодаря за направените предложения и забележки и за поставените въпроси, разбира се.
На първо място искам да декларирам абсолютно ясно, че съм убедена, че задачата която стои пред нас, е приемане на един съвременен, модерен, работещ закон, който да ни позволи да изпълняваме общата европейска политика на национално ниво и да гарантираме защита на националните ни интереси в тази европейска политика. Така че убедена съм, че всички, които имат какво да допринесат и имат желание да допринесат за подобряване на законопроекта, ще направят това в рамките на обсъжданията в тази комисия и в другите комисии на Народното събрание. Затова съм подчертала и в становището на Министерство на околната среда и водите, че ние, първо, сме заинтересувани законопроектът да бъде приет колкото се може по-бързо, за да избегнем наказателната процедура и да бъдем в съответствие с общата европейска политика и на второ място, да бъдат разглеждани и двата законопроекта, които и двата са продукт на усилията на екипа и експертния състав на Министерство на околната среда и водите.
Що се отнася до конкретните въпроси, ще започна с тях, защото те са съвсем конкретни. Съжалявам, ако е посочено два пъти Министерството на инвестиционното проектиране. Това е очевидна грешка, ако е изписано два пъти; естествено, трябва да намери място и министър. Това е, ако го има в текста.
Било е представено, Министерство на регионалното развитие е било заменено отново явно с министерство на инвестиционното проектиране по предложение на Министерство на регионалното развитие поради естеството на компетенциите на това м. според разпределението на компетенциите между двете министерства. Но това е въпрос, който моеж да бъде проверен и който ще бъде явно обект на внимание при изчистването на текстовете между първо и второ четене.
Какви са мотивите ни да се включи представител на Държавната агенция за национална сигурност? Предполагам, че е имало съвсем конкретни мотиви и госпожа Каменова може да ги сподели, но аз ще ви дам моя коментар. Това е една дейност от изключително значение в бъдеще, особено системата за търговия с емисии, която предполага висока национална отговорност и защита както на националните интереси, така и на интересите на Европейския съюз и на българския данъкоплатец и на европейския данъкоплатец. В такъв смисъл ролята на агенцията за национална сигурност е очевидна и тя намира място във всички съвещателни органи като участник, който да гарантира изпълнението на нейните правомощия.
Ако пропускам нещо, госпожа Каменова ще допълни по отношение на ДАНС.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря. Бих искала само да допълня, че действително ролята на ДАНС е във връзка с търговете за емисии на парникови газове и начина на изразходване на средствата, тъй като, както и в Преходните и заключителни разпоредби на проекта на закона е посочено, се предвиждат и редица изменения в Закона за пазарите и финансовите инструменти, в Закона за мерките срещу изпиране на пари. От самото начало на провеждане на тръжните процедури ние работим в много тясно сътрудничество с ДАНС и с Комисията по финансов надзор във връзка с недопускането на различни злоупотреби, хакерски атаки и т.н., каквито случаи имаше през миналата година, включително и злоупотреби с ДДС.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Що се отнася до предложенията на господин Чакъров, благодаря за тези предложения. Разбира се очевиден пропуск е това, че не сме посочили представители на бизнеса. Те имат естествено място в този национален експертен съвет и механизма за включването на неправителствените организации трябва да бъде прецизиран, за да се гарантира конструктивното участие на неправителствения сектор.
По отношение на развиването на функциите на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда само искам да бъдем наясно всички, че този модел с използване на капацитета на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда беше предложен в първия вариант на законопроекта, представен от Министерство на околната среда и водите през миналия мандат на 41-ото народно събрание. Това е подходът, който след дълги обсъждания беше определен и като единствен работещ, тъй като това е единствената институция, която на практика разполага с капацитет и потенциал да извърши тази работа.
Приемам коментарите за разграничаването на контролните функции и ролята на Националния доверителен екофонд и с адмирации ще приемем предложения между първо и второ четене за подобряване на тези текстове. Така че благодаря.
Искам да кажа само, че действително имахме проблем с първия вариант на законопроекта, тъй като той не транспонираше напълно директивата. Ще дам за пример частта за улавянето и съхраняването на въглероден двуокис, което беше абсолютно неглежирано в първия вариант, а е част от директивата. Ние имаме вече законодателни инициативи в тази връзка и във варианта, който предлага Министерски съвет, е транспонирана напълно тази част от директивата. Така че това ни гарантира напълно закриване на наказателната процедура, ако се приеме в този вариант текстът на законопроекта.
Мисля, че отговорих на всички въпроси. Ако нещо съм пропуснала? Не. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз се сетих, че съм пропуснал. Ние получихме като народни представители едно становище на „Коалиция за климата“, или на www.F, които бяха поставили въпроса за това, дали в този законопроект трябва да се поставят по-амбициозни цели, които надхвърлят 2020 година. Те бяха посочили хоризонта 2050 година. Ние сме свидетели на други държави, които си поставят такива хоризонти и по отношение на своята зелена политика и енергийна политика и т.н. с друг хоризонт.
От друга страна, виждаме, че поставянето понякога на по-амбициозни цели с по-дълъг времеви хоризонт претърпява след това много сериозни корекции. Например, в момента във Франция се води много остра дискусия по повод на … допълнителен данък върху въглеродните емисии, като от едната страна са, така да го кажем, по-зелено настроени хората, а от другата страна са домакинствата и бизнесът и допускам, че по-скоро битката ще бъде спечелена от страната на домакинствата и бизнеса.
Щях да ви попитам дали смятате, че в този законопроект е добре да се поставят по-далечни времеви хоризонти от тези, които са заложени в момента, или това ще бъде прекалено, да кажем, амбициозна или претенциозна задача за такъв законопроект.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Това е един въпрос, който стои пред всички страни-членки на Европейския съюз в момента във връзка с подготовката на пакета енергетика – климат. Мога да кажа, че дотук позицията на България в контекста на общата европейска политика спазва едни умерени граници, умерени норми, които предполагат фокусиране на нашето внимание в законопроекта в изграждането на институционалната рамка и ясно постижимите цели в хоризонт 2020 година, но не надхвърлят неясния хоризонт до 2050 година. Все пак предстоят тепърва разговорите и на ниво Европейски съюз и на ниво Обединени нации и ние очакваме развитие в общата политика – както европейска, така и световна. Очакваме включване на други страни извън Европейския съюз като играчи в общата политика по изменение на климата и моята позиция, позицията и на Министерство на околната среда и водите е, че към този момент за нас е важно да изградим институционалната рамка и да изградим механизма, по който ние бихме могли да формираме и изпълняваме политиката, а самият хоризонт, целите във връзка с хоризонт и по изменение на климата могат да бъдат определяни и в рамките на периода до 2020 година.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте, госпожо Каменова.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, господин председател. Искам само да кажа, че дебатът под новата рамка до 2030 година и нататък тепърва започва на европейско равнище и са малко държавите, които са си определили такава амбициозна политика за по-далечен времеви хоризонт. Освен това, в момента очакваме и разработването на новата енергийна стратегия на страната. очевидно целите по климата трябва да бъдат съобразени с нея. Така че наистина считаме, че на този етап по-скоро е добре да не се определят такива цели в закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Ако няма други мнения и становища, предлагам да преминем към гласуване.
Господин Костадинов, заповядайте.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ КОСТАДИНОВ: Аз слушах много внимателно всички изказвания доколкото можах и доколкото се запознах и с двата законопроекта. Искам да изкажа обща оценка, че в двата законопроекта липсва обектът, който трябва ние да разглеждаме. Всички знаем, че България е под влиянието на пет климатични области, пет климатични маси. Всяка климатична област е със своята специфика и когато говорим за мониторинг, ние задължително трябва да знаем мониторинговата мрежа в тези области. Въпросът ми е трябва ли в тези законопроекти да поставим ясно ще има ли такава мрежа, или не, тъй като като говорим за въглероден диоксид, ние също много добре знаем, че въглеродният диоксид в почвата е един, във въздуха е друг.
В една горска територия имаме различно съдържание и количество на въглеродния диоксид, в една земеделска – също. В Северната лесостепна зона имаме едно състояние, където активно се обработва черноземът, друго е състоянието в буковия пояс, където са да кажем, кафявите горски почви. Връзката педоклимат, микроклимат и макроклимат – рамката, обекта аз не я виждам в този закон. Мисля, че това е недостатък, защото в него ние планираме и мерки. Аз тук съм си подчертал всички мерки, които трябва да се изпълняват, а мерки се изпълняват на обект на една мониторингова мрежа, ако имаме. Така че в мене възникна този голям въпрос.
Тук чета, например, улавяне и оползотворяване на метан. Къде ще търсим метана? Естествено, ние ще го търсим в хидроморфни екосистеми, в блатни почви. Ние не можем да изолираме връзката почва – климат и всяка област, пак повтарям, си има своята специфика. Затова в главата мониторинг може би трябва още да помислим какво да се прави.
Това е, което исках да направя – най-общо изказване. В националния експертен съвет са дадени институциите, но предлагам след Българска академия на науките да бъде и Селскостопанска академия, тъй като се планират различни мерки, включително и лесозащитни, но се планират мерки и по земеползването, което касае земеделските територии.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви за това становище.
Господин Борислав Сандов поиска думата. Виждам, че и вие като „Зелени“ сте поставили въпроса за 2050 година. Нещо да не ни заподозрат, защото аз точно този въпрос поставих. Така че заповядайте.
БОРИСЛАВ САНДОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители и гости на заседанието, казвам се Борислав Сандов, съпредседател съм на „Зелените“. Днес сме внесли официално в деловодството нашето становище. Предоставих и на председателя, но също така копия ще бъдат изпратени, включително и електронно и на вашите имейл адреси.
По същество, нашето становище във връзка със законопроекта, който е внесен, всъщност, и с двата законопроекта, които са внесени, отчитайки научните данни, отчитайки политическата воля на партньорите ни в Европейския съюз, както и отчитайки спецификата на географското положение на нашата страна, свързана с изключително рисковото местоположение, което води и до екстремуми в климата, във времето:
Ние считаме, че проектите не са достатъчно амбициозни и следва да имат някои структурни промени, дори още на ниво първо четене в пленарна зала. Най-общо сме обобщили в шест точки нашите аргументи, като първата от тях – и няма нужда да ни заподозряват – ние подкрепяме конкретните предложения на Коалиция за климата в България, така че е нормално оттам да произхожда и позицията ни за необходимостта от по-амбициозни и по-дългосрочни политики.
Също така законът трябва да създаде условия за увеличаване на способността на България към адаптацията във връзка с климатичните промени – нещо, което се пропуска и което все още като стратегия за адаптация не се движи от министерството, което е наша критика към самото него. Още повече, не се въвличат гражданските организации с браншовите организации по отделни сектори, които са засегнати от вече случващите се климатични промени в България и техните измерения.
Също така законът не предразполага създаването на цели и механизми за действие в посока към всички отговорни институции. Тук ще направя препратка, че малко прилича на документите на Организацията на Обединените нации, които обикновено създават едни хубави документи, които нямат приложност, не се изпълняват, защото не създават конкретни мерки и ангажименти към отделните участници, към страните.
Липсва ясното разпределение на правомощия и поемане на ангажименти, включително и на финансови, от отговорните органи, за да се подпомогне създаването и постигането на целите, които се залагат в документа.
Също така не се вижда приложимост и отчитане на най-добрите примери и практики, както и на целите на Пътната карта – нещо, което съществува като документ в Европейския съюз – Пътна карта до 2050 година.
Действително поради тези причини ние бихме искали, ако може, тези два законопроекта да бъдат отново прегледани от експертите в министерството, както и действително да бъде потърсена експертизата на неправителствените организации, които работят отдавна по тези въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви и аз. Ако няма други желаещи след втори кръг на минаване, да погледнем някой иска ли думата, наистина да пристъпим към гласуване. Искам да ви помоля да гласуваме по реда, по който са постъпили законопроектите.
Имате ли желание сега за коментар? Ще отидем към трети кръг от дискусията след това. Заповядайте!
Да пристъпим към гласуване и да ви помоля ясно да обявявате резултатите.
Първо, да гласуваме по първия по време влязъл законопроект, а именно, Законопроект за ограничаване изменението на климата, №Да 354-01-49, внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители на 2 август 2013 година. Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: за – 8, против 1, въздържали се 9.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Не се приема.
Да гласуваме за втория законопроект, който отново е със същото име, но е с номер 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26 септември 2013 г. Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: за – 10, против 0, въздържали се 8.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Приема се.
Предлагам ви да преминем към точка втора, която е с участието отново на министъра, така, както справедливо предложихме да бъдат разместени точките в дневния ред, а именно, Блиц контрола.
Благодарим на част от представителите на Министерство на околната среда и водите, макар че някои от тях могат да бъдат полезни в Блиц контрола, но така или иначе, това е Блиц контрол, който е посочен към министъра. Говорим да заповядате да имате думата за въпроси към министъра.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин министър-председателю, само една процедура. Имаше предложение в писмо на министър Михайлова за обединяване на законопроектите и госпожа Василева предложи същата процедура за обединяване на законопроектите. Аз мисля, че трябваше да се прегласува първо процедурата и след това да се гласува поотделно законопроектите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: И аз Ви благодаря за забележката, обаче не е имало предложение за обединяване на законопроектите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Имаше.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Имаше предложение за съвместно обсъждане, но не и за съвместно приемане на законопроектите. Министерството не е искало заедно да ги приема, а е искало заедно да ги обсъжда, за да може да се обсъждат двата законопроекта – така, както мисля, че направихме. Добре, че ги обсъдихме едновременно двата законопроекта. Иначе щеше да е еднозначно, според мен, първото обсъждане за госпожа Василева, после – на министерството. Така или иначе, гласуването мина.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: За протокола, а и от стенограмата може да стане видно, че аз предложих да бъдат обединени двата законопроекта. Така или иначе, както казахте, гласуването вече мина и е видно поведението на управляващите, които искат да си припишат авторството. За жалост, не приехте ръката, която ви подадохме, за да се движим заедно в една посока. Но – направих такова предложение, от стенограмата може да стане ясно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ясно, добре, приемете го за мой пропуск. От друга страна, наистина аз не мисля, че някой може да има претенции за авторството върху този законопроект, тъй като ние много добре си спомняме – и като бивши членове на комисията – че този законопроект беше внесен по време на предишното правителство. Просто, за съжаление, не му стигна като че ли парламентарно време. Той даже мисля, че стигна до първо четене в парламента. Не му стигна парламентарно време и сигурно щеше да бъде приет. Аз реших да избегна някои коментари просто защото ако действително виждам, че има 10-12 неща, които са от директиви, примерно, на директива от май 2013 г., която очевидно не е имало как да бъде имплементирана в онзи проект. Просто са въведени някои директиви, които са по-съвременни, освен че има и един спор по изразходването на средствата дали да се приеме един по-гъвкав механизъм или не, но аз мисля, че в рамките на първо и второ четене това са неща – дори и фактът, че виждате, че се гласува с „въздържал се“, показва, че има някакво изключително противопоставяне по двата законопроекта и едва ли, надявам се, че ще има такова противопоставяне между първо и второ четене.
Аз по-скоро бих обърнал внимание върху становището на www.F и на „Зелените“ за това, дали може да се опитаме заедно, - мислят, че сме от едната страна на бариерата в тая посока - за това, да си поставяме малко по-амбициозни цели като държава, но това наистина е в полза наистина е въпрос за дискусия също между първо и второ четене.
Заповядайте!
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Аз не знам, не виждам наистина сериозно основание да вървят двата закона успоредно. Това до голяма степен утежнява процедурата. От днешната дискусия не стана ясно къде точно са ни различията. Освен в това, къде да отиват парите и как да се разходват.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз се надявам да не направите сега на дискусия това, как е минала точка 1, в смисъл, точка 1 мина.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Можеше да е по-добре, ако наистина колегите да размислят да го прегласуваме. Аз бих подкрепил на тяхно място, за да влезе с единодушие.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да, и каквото е пропуснато или – ето, мислят, че има техническа грешка?
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Нямаме различия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Добре, също и за това има процедура между първо и второ четене и ще се радвам като членове на к та ако имате предложение и решите, че трябва да бъде удължен срокът, да не е стандартната една седмица, а да дадете предложение за две или три седмици, аз бих се съобразил и бих направил такова предложение и в зала, ако смятате, че имаме нужда от по-дълъг период между първо и второ четене за предложения.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ще си позволя още на този етап да не се съглася с удължение на времето между първо и второ четене. Ние и без това сме закъснели, има наказателна процедура. Донякъде аз разбирам деликатната ситуация, в която се намира ръководството на министерството и експертите тук. И двата законопроекти са подготвени в основна степен оттам. В момента има потребност да преодолеем наказателната процедура и уреждането на обществените отношения в тази сфера се нуждае от проекта на този закон, който е надграден. Това не прецедент. Аз не искам да връщам тук и господин Стефанов – имало е предложения ,които са правени от народни представители и само с едни цифри – 20 или 30 процента – за депата, припомням, господин Стефанов, имаше, и в края на краищата, с оглед на това, да върви работата и да се уреждат обществените отношения, ние сме демонстрирали възприемчивост и подкрепа. Така че аз съм убеден, че и колегите от ГЕРБ между първо и второ четене ще имат тяхната активна позиция така че да подобрим законопроекта, да бъде това, което трябва да бъде, с оглед на уреждането, още веднъж да кажа, - на отношенията, които трябва да бъдат уредени и най-вече, да преодолеем наказателната процедура.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Надявам се, че сега ще ми позволите да преминем към точка втора.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
Блиц контрол
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ако искате, да ви прочета все пак правилника в точка 4 и точка 5, че редът за задаването на актуални устни въпроси се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народния представител, който не членува в парламентарна група. Тоест, тук е редно въпросът да тръгне от парламентарна група на ГЕРБ и после – по низходящ ред: БСП, ДПС, АТАКА. Задаването на вторите въпроси, тъй като всеки народния представител и член на комисията има право на два въпроса, е по същия ред – след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
Другото, за времетраенето. Въпросът е до две минути отговора на министъра и три минути – народният представител има право на реплика до две минути и министърът – на дуплика, също до две минути. Реално това е абсолютно същият регламент, какъвто е и в залата. Изобщо не мисля да седя с някакъв хронометър, но просто да ви помоля да дадете възможност наистина да бъдат кратки въпросите, за да може да се зададат колкото се може повече въпроси и всеки един колега, който има желание да зададе въпрос, да го направи. Така че, заповядайте, имате думата за въпроси към министъра.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Въпросът, който ще отправя към министъра, касае кадровата политика в Министерство на околната среда и водите. Безкрайно много ценя министър Михайлова, работили сме изключително добре и смятам, че има изключителна експертиза както в сферата на опазването на околната среда, бидейки председател на комисията по време на мандата на предходния парламент, така и в сферата на управление на европейски проекти. В този смисъл, въпросът към нея ще бъде следният:
Съгласно устройствения правилник на министерството се предвижда да бъдат назначени трима заместник-министри. Двама от тях вече са назначени.
Единият заместник-министър – господин Чавдар Георгиев, за жалост, е доста ноторно известен с факта, че стана причина за отварянето на една наказателна процедура срещу България с одобряването на екологичната оценка на общия устройствен план на Царево и, за жалост, известен също с това, че поредица от преписки във времето, когато работеше в министерството по време на тройната коалиция, не бяха процедирани по неясни причини.
Вторият заместник-министър, господин Дин Онбаши, съгласно публикуваната информация за него и биографията му, няма какъвто и да било опит, свързан нито с управлението на европейски проекти и програми, нито със сферата на околната среда и водите. Трети заместник-министър все още не е назначен.
Така че моят въпрос е следният. Госпожо министър, известно е, че заместник-министрите се назначават със заповед на министър-председателя, но все пак Вие като лице, което отговаря за политиката на това ведомство и за работата му като цяло, имали ли сте думата при избора и назначаването на тези лица и ако да, в каква степен смятате, че те биха могли да допринесат за ефективната работа на управляваното от Вас ведомство, съответно, какви са ресорите, за които те отговарят и ще има ли трети заместник-министър в управляваното от Вас ведомство и за какво ще отговаря той?
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря за въпроса. Заповядайте, госпожо министър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря за въпроса, госпожо Василева. Да, с промените на Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите беше обособена позицията на трети заместник-министър. Това е по причина моето убеждение, че министерството има нужда от това, да има още един заместник-министър, поради изключително големите отговорности в различните области, които покрива дейността на министерството. В момента са назначени двама заместник-министри. Това са господин Чавдар Георгиев и господин Дин Онбаши, както Вие споменахте.
Третият заместник-министър не е назначен все още. Ние сме в разговори с премиера за това, това да се случи. Не беше назначен третият заместник-министър поради простата причина, че Устройственият правилник на министерството не позволяваше да бъде назначен трети заместник-министър. След приемането на Устройствения правилник това е въпрос на разговори и оценка на възможностите на евентуални експерти, които биха се заели с тази работа в бъдеще. Очаквам в най-скоро време да имаме трети заместник-министър в министерството, който ще отговаря за сектора води, Националната служба за защита на природата, тоест, „Природа“, политиката по изменение на климата.
Двамата досега назначени заместник-министри са с абсолютно различен профил на компетентност. Господин Чавдар Георгиев е бил заместник-министър в Министерство на околната среда и водите в продължение на четири години, в които е доказал своята компетентност като администратор и като експерт също. Освен това, той има академичен опит и има достатъчно доказани качества дотук за работа в министерството и аз не съм се колебала нито за момент да възложа на него да отговаря за няколко основни направления в министерството. Това са управление на отпадъците, превантивна дейност и управление на чистотата на атмосферния въздух, доколкото си спомням и политиката по околна среда. Това са основните направления, за които отговаря господин Чавдар Георгиев като заместник-министър.
Господин Дин Онбаши действително не е работил в администрация от познатия тим министерства и други институции, но има опит във финансово управление. Той е работил в банка, икономист е по образование и на него е възложено координирането и ръководството на секторите „Оперативна програма Околна среда“, управляващ орган на оперативната програма, междинно звено „Европейски и международни проекти“ и дирекцията, която отговаря за координацията с европейски.
Така че това е разпределението на правомощията в министерството. В нито един момент досега не съм съжалила за избора на колегите, които са назначени от премиера като заместник-министри и разчитам, че и третият заместник-министър ще се включи в екипа на министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте за реплика. Имате право на дуплика. Да ви кажа само, това е процедура между питащия и министъра. Други не участват в нея. Това е както при парламентарния контрол, така че да оставим правото на госпожа Василева за дуплика.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо министър, за така изчерпателното уведомяване за ресорите, за които господата и лицето, което все още липсва, ще отговарят. Но всъщност така и не получих отговор на въпроса, който ме интересува, а той е: Вие лично имахте ли думата при назначаването на тези лица? Някой допитвал ли се е до Вас и ако да, Вие как смятате, че тези лица биха допринесли, особено визирам господин Онбаши. Вие упоменахте, че той има някакъв профил. Да, профил, който би съответствал на един начинаещ администратор, но на управленец, който е необходимо да ръководи тези дирекции в критичната фаза на усвояването на европейски средства, в критичната фаза на програмирането на новия програмен период, не знам доколко един партиен функционер би могъл да се справи с тази задача? Моля, отговорете ми на въпроса Вие лично имахте ли думата, или Ви беше наложена тази кандидатура?
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Да, госпожо Василева, да, аз имах думата. И продължавам да имам думата и за третия заместник-министър, категорично да. Неслучайно казах, че в нито един момент не съм съжалявала за това решение.
А що се отнася до това, дали господин Дин Онбаши ще се справи със задълженията си на заместник-министър, който отговаря за една толкова закъсняла програма, че е стигнала до критична фаза, то мога да кажа: Аз съм убедена, че той може да допринесе за справянето с програмата, първо. И второ, искам да подчертая още веднъж нещо, което съм имала случай и преди да казвам: Аз вярвам в екипната работа и съм убедена, че екипът за управление на Министерство на околната среда и водите може да се справи със задачите, с които се сблъсква и предизвикателствата, които е наследил.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря. Аз, между другото, се надявам, че като има и трети заместник-министър, може да направим едно представяне на екипа отново, тъй като имахме тук едно представяне, докато колегите от ГЕРБ не участваха в парламентарната работа, и то беше само с един заместник-министър. Така че се надявам, че може да има и с трима такова представяне. Хубаво е екипът в неговата цялост, както и вие, да се запознаете. Освен това, може да зададете и конкретни въпроси също и на конкретните колеги.
Други въпроси от колегите от ГЕРБ – други първи въпроси?
Добре, аз мислех да изчерпим първия въпрос от ГЕРБ и после първия от БСП, но както кажете. Добре, заповядайте!
МАРГАРИТА СТОИЛОВА: Уважаеми господин председател, госпожо министър,в колеги, искам да поставя на вашето внимание следния въпрос. До 2009 година по ПУДОС бяха финансирани проекти за изграждане на канализационни системи в малките населени места под 2000 еквивалент жители. Една част от тези проекти бяха започнати, така и недовършени. Те стоят и към този момент няма как да се генерират средства във ВиК, тъй като не могат да бъдат експлоатирани. В тази връзка, въпросът ми е за 2013 година усвоени ли са средствата и какви ще бъдат вашите приоритети за 2014 година, ще има ли възможност за финансиране на тези проекти, за довършване на част от проектите? Мога да кажа за Пловдив област, че една голяма част, само за две-три общини, има поне десетина-дванадесет такива проекти, които стоят недовършени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо министър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоилова. Въпросът е изключително важен и аз използвам случая и Вашия въпрос да информирам всички народни представители. Да, така е, през 2009 година един голям обем от проекти, част от които са били изпълнени до някаква степен, с решение на Управителния съвет на ПУДОС бяха прекратени. Тогава ние имахме тежки дебати в Комисията по околната среда и водите, даже имахме съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, на които представители на тогавашното ръководство на Министерство на околната среда и водите категорично заявиха, че малките населени места не са приоритет на политиката на Министерство на околната среда и водите. В резултат на това десетки, да не кажа и повече проекти, са спрени до някое ниво. В някои населени места ситуацията е направо трагична. Има разровени окопи, в които трябва да се положат тръби и те стоят в продължение на години. Има съдебни процедури между общини и изпълнители. Общините са поставени в изключително неизгодна ситуация.
Това, което мога да ви кажа към днешна дата е, че от бюджета на ПУДОС към началото на месец юни, когато влязох в министерството, бяха изразходвани някъде около 80% от наличните средства за тази година, трансферът от държавния бюджет в размер на 20 милиона, разпределен по проекти плюс финансирани други проекти с решение на Управителния съвет. Това, с което разполагаме в момента в ПУДОС, е в размер на 12 милиона до края на годината, които ще бъдат разпределени за следващите две заседания на Управителния съвет на ПУДОС.
Това, което направихме като начало, е, че първо, променихме приоритетите за работа на предприятието и в частта „Води“ включихме не само пречиствателни станции и канализации за населени места и агломерации над 10 000 жители, но включихме и проекти, които са за населени места до 10 000 жители – между 2000 и 10 000 жители, което връща предприятието в нормалното му състояние, да подкрепя и по-малки обекти.
Второ, включихме като приоритет довършване на водоснабдителни обекти – проекти, които са били прекратени през 2009 година, тъй като финансовите ни възможности към момента са ограничени и не можем да се върнем към всички проекти, включително и канализационни.
На трето място, разширихме обхвата на един приоритет, който е от много голямо значение. Това е включване на проекти, които са съпътстващи проекти, финансирани по други европейски програми. Ще дам пример. Имаме случаи в населени места се прокарват отсечки от пътища – републикански или се асфалтират улици по програмата „Регионално развитие“, но общините не разполагат със средства за подмяна на канализация и водопровод в тези отсечки. Ние включихме като приоритет такава възможност от предприятието да бъдат финансирани такива проекти, за да можем да гарантираме, че се изпълнява в пълнота проектът.
Намеренията ни за следващата година са – и аз разчитам на подкрепата и на народните представители – първо, да направим така, че в предприятието целево да бъде насочен допълнителен ресурс, за да разрешим един път завинаги проблема с водоснабдяването на малките населени места. Това е абсолютно необходимо, за да не се сблъскваме с критични ситуации, като случая Неделино или други села, в които хората са с режим на водата в продължение на месеци. Това, че те не са били приоритет на едно управление в продължение на четири години, не означава, че трябва да ги оставим в това състояние. Така че, това е първото.
Второ, аз се надявам, че при едно балансирано разпределение на бюджета на ПУДОС през следващата година и подкрепа от Народното събрание за бюджета на ПУДОС ние бихме могли да се върнем и към спрените, завършени до някакъв процент канализационни проекти в малките общини. Това ще ни бъде задачата и за следващата година.
Благодаря.
МАРГАРИТА СТОИЛОВА: И аз Ви благодаря, госпожо министър. Надявам се наистина да реализирате такава политика, защото в момента стоят заровени милиони в земята и не генерираме никакви приходи в тази връзка.
Също по отношение на водоснабдяването на малките населени места има много населени места, не само общини, но и по-малки села, където хората години наред търпян неудобството да нямат вода през една голяма част от годината. Така че се надявам, че наистина това ще започне, ще стартира този процес и на довършване на вече започнатите канализационни системи.
Благодаря.в
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да продължим нататък. Само да отбележа, че лобито на Асеновград е непропорционално силно представено в комисията. Има трима човека от Асеновград в комисията, и то от три различни политически сили. Сериозно присъствие, повече от доста областни градове.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин председател, уважаема госпожо министър, Асеновград е голям град, един от най-големите, даже и по-голям от някои областни градове, но това е отделна тема. Аз благодаря за отговорите, които получихме по отношение на ПУДОС. Първият въпрос също е свързан с ПУДОС. До голяма степен, госпожо министър, получихме някаква ориентация относно приоритетите, които досега са действали. Те ще бъдат отново, доколкото разбирам, в сила и ще бъдат преследвани да бъдат постигнати. Няма как да не приветствам това, че се насочихте отново към малките и средни, бих добавил аз, населени места. Аз си спомням, защото участвах в заседанието на тази комисия тогава – на Бюджетната комисия и на Комисията по околна среда и води и – да, бях на килимчето да се обяснявам там, но тогава аз казах следното – че колкото по-своевременно възстановим, защото беше видно каква позиция щеше да има, и аз се радвам, че днес това става или най-малкото това е станало на края на месец септември – да има обхват в реализацията на проектите за малки и средни населени места.
Господин Курумбашев, аз ще се възползвам от това да посоча за Асеновград – тук сме трима народни представители от Асеновград – например, село Стоево, където живеят близо 1000 жители наши съграждани, е без вода. Друг, още по-драстичен пример и, ако продължаваме така, сигурно ще се наложи там да има водоноски в едно от следващите лета – ще бъде Стоево.
Община Руен, Бургаско – аз съм народния представител от Пловдивска област, но оттам има три-четири населени места (да не отнемам време), където хората лятно време с на страхотен режим.
Ние ще подкрепим вашите предложения за бюджета за следващата година.
За приоритетите разбрахме. Доколкото имаме частична публична информация, добре е народните представители и цялата общественост да знаем през предходните четири години какви решения са взети, какви проекти са изпълнили, на каква стойност, в контекста на това, какви политики са реализирани и какво е постигнато.
Аз лично тук не споделям за едно водно дружество да бъдат дадени, при все че, господин Вичев, споделям това, за което е той, за пречистването на водите по Черноморието, но този ресурс е наличен в оперативна програма „Околна среда“. Така че този ограничен ресурс наистина да отива в населените места.
Аз не споделям позицията, която споделяше госпожа Евдокия Манева, че в малките населени места не трябва да има канализации, не трябва да се хабят и пилеят средства, трябва да има септични ями и в никакъв случай канализации и пречистване на отпадните води. Това е далеч от нашите разбирания, а още повече, в края на предходния мандат еврокомисарят по регионално развитие Павел Самецки каза, че инструментариумът е именно за това предназначен да се изравняват стандартите в различните региони и да има изравняване на стандартите, по този начин, ние никога не бихме могли да го постигнем и подобно на Гърция, където живее голяма част от населението в Атина, ние ще имаме в София, Бургас и няколко големи градове, където ще се концентрират хората. Това е посочено. Между другото, скоро има – аз ще видя какъв беше точният източник – за демографския профил е липсата и на инвестиции в малките и средни населени места. Но това е отделна тема, в която да не навлизаме.
Така че, бих помолил да имаме информация относно приоритетите, които ще бъдат реализирани. Разчитайте на подкрепа от страна на Народното събрание, както и за решенията, които са взети, какво изпълнение е имало през предходните четири години.
Благодаря.
Въпросът ми е кои са точно приоритетите и какво е взето като решение и реализация през предходните четири години, ако трябва да резюмирам още веднъж.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Само да ви помоля, наистина, мисля, че поне от двама задаващите въпроси прескочиха двете минути. Вие изпробвате толерантността на председателя, която е безгранична. Заповядайте, госпожо министър.-
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Ще се опитам да бъда кратка. Това е една от болезнените теми, по които можем много да говорим, но ще се съобразя с регламента, господин председател и ще отговоря следното. Приоритетите, които са приети през 2009 година, ограничават работата на ПУДОС само до населени места и агломерации над а10 000 еквивалент жители. Всички останали проекти са били извън обхвата на действие на предприятието. Прекратени са били тези, които са били започнати, а всякакви други не са били допускани въобще в предприятието.
Това е първата особеност за периода до последния управителен съвет, който се състоя в края на август месец.
Втората особеност е, че ПУДОС на практика е започнал да играе ролята – ако искаме да се изразим грубо, на патерица, ако искаме да се изразим по-любезно, на междинно звено на оперативната програма „Околна среда“ и до голяма степен е играел ролята на допълнение към оперативната програма, която също се фокусира основно към агломерациите над 10 000 еквивалент жители. Това е трайно провеждана политика от предприятието и това е основната характеристика на политиката, която е провеждана в предприятието. Ако се погледне списъкът на проектите, които са финансирани, могат да се изброят на пръсти приоритетните общини, които са били финансирани както със средствата от трансфера от държавния бюджет, така и от постъплението от предприятието. Но ако държите, мога да дам подробна справка кои са били финансирани. За да бъда обективна обаче, мога да кажа, че в един период от края на 2011 година управителният съвет е взел решение според, което е решил да подкрепи проекти, които са били спрени, но са били завършени на 70%, което е позволило да бъдат довършени някои от най-критичните проекти, които са боли очевидно във фаза вече скандални съдебни дела. Така че, това се е случвало в предприятието в предходния период.
Благодаря.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря. Този път ще бъда по-кратък, господин председателят. В аспект на достъпност, публичност на информацията, която трябва да имаме всички ние и най-вече всички граждани в страната ни, аз се надявам вие да споделите да бъдат публикувани на сайта на министерството или на ПУДОС, да се видят всичките решения, които са взети. Също така педлагам да периода 2005-2009 година, когато аз съм бил министър и отчитам като пропуск,. Че това не е сторено, всичко това да бъде качено на сайта – какви решения, с оглед на географията на България, къде какви проекти са реализирани. Аз бих искал това да стане достояние на цялата ни общественост.
Благодаря.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Само в отговор: поемам ангажимента. Информацията ще бъде публична.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Добре, може и за предишни периоди, както казах, за всичките периоди, в смисъл, от съществуването на ПУДОС насам.
Заповядайте за въпроси. Следващ въпрос?
Заповядайте, госпожо.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Моят въпрос, госпожо Михайлова, също е свързан с кадровата ви политика, но на регионално ниво. За един ден в страната бяха уволнени шестнадесет директори на регионални инспекции по опазване на околната среда и водите, четирима директори на „Басейнови дирекции“ и трима директори на национални паркове от дирекция „Национални паркове“. Това бяха сериозни хора професионалисти с дълъг опит в системата и бяха уволнени без предизвестия, със заповед по Ваша целесъобразност, да го наречем, с решение на министъра. Разбира се, това е Ваше право, но изхождайки от важните задачи, които вършат тези звена, свързани както с контрола – превантивен, последващ и краен контрол, както с предоставените административни услуги, лицензионни режими, водене на различни информационни системи и регистри, мисля, че за един ден бяха обезглавени регионалните звена. Моите въпроси в това отношение са два.
Първият ми въпрос е: във Ваши публични изявления Вие казахте, че голяма част от тези ръководители са уволнени поради несправяне с управляваните от тях проекти. На всички, които се интересуват от това, е ясно, че не всички дирекции на регионална инспекция „Опазване на околната среда и води“, не всички басейнови дирекции и не всички представители на дирекция „Национални паркове“ изпълняват проекти по оперативни оси 1 и 3 на оперативна програма „Регионално развитие“. Как Вие ще ускорите работата на тези временно изпълняващи директори, които два месеца нищо не правят?
Вторият ми въпрос е свързан с още едно ваше публично изказване. Вие, мисля, че даже последния път в парламента обещахте за една прозрачна политика. В този смисъл аз бих Ви попитала, тъй като предстоят конкурси за назначаване на директори на тези дирекции и едно от изискванията е те да представят концепции, бихте ли поели пред нас ангажимента тези концепции да бъдат публикувани на сайта на министерството, разбира се, след провеждането на конкурсите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви за въпросите. Заповядайте!
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Да, точно така е, в един и същи ден бяха освободени директорите на регионалните инспекторати по опазване на околната среда и водите, националните паркове и басейновите дирекции.
Да, аз имах няколко вече повода, случаи в интервюта, пресконференции и други ситуации, включително и по време на заседание на обществения съвет към Министерство на околната среда и водите да обясня защо. Сега много накратко, защото две минути не могат да ми стигнат в никакъв случай, ще кажа.
Първо, по-голямата част, всички басейнови дирекции имат проекти, които са в критична фаза на неизпълнение. Проектите са финансирани от оперативна програма „Околна среда“ и тяхното неизпълнение води до риск за изпълнение на цялата оперативна програма всички басейнови дирекции – първо.
Второ, всички национални паркове, са финансирани от оперативна програма „Околна среда“ и изпълнението на проект - даже с не по един проект, а по няколко проекта някои от националните паркове – рискът за неизпълнението на проектите е огромен. Имаме проекти, по които име 0,00 изпълнение процентно на проектите. Имаме проекти, по които има изпълнение 20% на етап края на 2007 година. Имаме проекти, по които имаме невероятния парадокс да имаме наказателна процедура. Управляващият орган на оперативната програма „Околна среда“, който се намира в Министерство на околната среда и водите, налага финансова корекция на структура на Министерство на околната среда и водите, която изпълнява проект по същата оперативна програма и Министерство на околната среда и водите заради несправянето на ръководителя на структурното звено трябва да изплаща от държавния бюджет финансовата корекция за неизпълнението. До такива парадокси стигаме в неизпълнението на проектите. Мога да цитирам и конкретните дирекции.
Освен това, имаме случаи в които заради поведението, решенията, абсолютно неправомерните решения на ръководител на регионална инспекция по околна среда и води, България е в наказателна процедура в последна фаза влизане в съда на Европейската общност. Това е случаят във Варна. Имаме случаи, в които провалянето на един проект води след себе си проваляне на няколко други последващи проекта, тъй като е било възложено на една, примерно, басейнова дирекция, да направи първа фаза.
Що се отнася до задълженията контролно-административните услуги, контролните задължения и т.н., аз моля всички народни представители да се запознаят с отчета за работата на министерството за първите сто дни, който е публичен и където е посочено как работят в последните месеци регионалните инспекторати. Ще обърна внимание, че един от регионалните инспекторати в кашони, в коридора, там, където минават всички посетители, без никакъв контрол се намираха над 400 преписки. Това са преписки на бизнеса, на гражданите, на които няма никакъв отговор. Това е състоянието в редица регионални инспекторати.
Освен това, като последна причина мога да допълня и това, че в повечето регионални инспекторати, във всички басейнови дирекции в продължение на три години и половина е била провеждана абсурдна кадрова политика и е бил подменян съставът на работещите, експертите в регионалните инспекции, да използвам думата от земеделието, „поголовно“. Имаме случаи, в които са сменени повече от 60% от служителите в рамките на три години и половина. Аз съм убедена, че смяната на директорите ще доведе до подобряване на работата на регионалните структури на министерството, първо и второ, готова съм да публикувам концепциите, които тези кандидати ще представят, като поискам тяхното съгласие по време на конкурса.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте!
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Като допълнение към това, което казах, госпожо Михайлова, с цялото ми уважение към Вас, Вие вече сте на 100%, тоест – 60% са уволнявани в предишното управление, Вие сте ги надминали с 40%. Но това е Ваше решение.
Втората ми молба по-скоро е: следващия път ще Ви помоля, ако не възразявате, да поканите другия си ресорен заместник-министър господин Онбаши, който казахте, че ще отговаря за оперативна програма „Околна среда“ и за управлението на фондовете и ще Ви помага, той да ни предостави справка как са се променили към по-добро проектите, за които Вие говорите, в рамките на назначаването му досега.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Дуплика.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Имам право на дуплика. С процентите си играем малко. Да, аз съм си позволила и нося тази отговорност да предложа подмяната на 100% от ръководителите на регионалните структури, тоест, да обявя конкурси. А това, за което аз говоря, за подмяна на експертите в регионалните структури, е в 60%, но нека да кажа: освободените директори са 23-ма, сменените, уволнени и съответно назначени служители в системата на Министерство на околната среда и водите по време на предишното управление с 969.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Господин Теохаров, няколко пъти Ви спирам.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, аз имам два въпроса. Те са чисто екологични.
Уважаема госпожо министър, драги бивши експерти, специалисти, ако се наложи, може би и вие трябва да отговаряте на моите въпроси. Уважаеми колеги,
Първият ми въпрос: Имало ли е и има ли наказателна процедура относно прахообразното замърсяване на някои градове на България от Европейската комисия?
Втори въпрос – какво е състоянието на червените точки в София след откриването на метрото? Има ли актуализация и какви са данните, ако може да ги кажете? Има ли замърсяване, така да се каже? То има, но дали е повече или по-малко?
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте!
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, професор Теохаров. Що се отнася до първия Ви въпрос, мога да бъда абсолютно конкретна и да Ви кажа, че да, България има наказателна процедура по отношение на качеството на въздуха и превишаване на нормите от прахови частици. Сега ще намеря точно процедурата. „Нарушение на нормите за прах в тридесет общини в България. Обвинението нарушение на нормите за прах е в тридесет общини за периода 2007-2012 година. Обвинението на Европейската комисия е, че страната ни не е спазила нормите за фини прахови частици в тридесет общини в този период. В кореспонденция сме с Европейската комисия и искаме дерогация във връзка с актуализиране на общинските програми на България за освобождаване на прилагането на норми на прах до юни 2011 година. Европейската комисия отказа предоставяне на дерогация и през януари 2013 г. е изпратила официално уведомително допълнително писмо, с което обхватът от нарушението е удължен с три години – 2009 – 2010 – 2011 година. Преди това е бил за по-стар период, сега са включени периодът 2009 – 2010 – 2011 година. Затова казах, че е за периода 2007-2011 година.
През март месец е изпратена позицията на българската страна и в нея са включени поредица от мерки, за които мога да ви информирам. Сега нямам възможност и време да изредя всички мерки. Сравнени са данните от 2012 година с данните от мониторинга през 2011 г. и считаме, че можем да докажем, че имаме налице промяна в положителна посока. Получили сме мотивирано становище на 30 април 2012 година. В комисията ще бъде представена информация до края на 2013 г. ще бъдем в обмен на информация по отношение на процедурата за фините прахови частици.
Аз се надявам, че общинските планове за намаляване на замърсяването с прахови частици ще дадат по-добър резултат, въпреки че причините са комплексни и трудно можем да гарантираме рязко намаляване, тъй като се използват твърди горива за битово отопление в много от градовете и в тези общини, така че трудно можем да достигнем до някакви много добри показатели.
Що се отнася до втората част на въпроса Ви има ли замърсявания в София и какви са те в момента, след откриване на метрото, за съжаление, сега не мога да Ви дам конкретни данни, защото нямам пред себе си данни.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ КОСТАДИНОВ: Този въпрос ми е зададен от студентите и аз трябва да им отговоря.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: С удоволствие в най-близко време, буквално утре, като поискам данните от Агенцията по околната среда, ще Ви дам информация точно какво е замърсяването.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз мисля, че и госпожа Бояджийска, която е заместник-кмет по околната среда в Столична община, също може да най- отправим един такъв писмен въпрос, защото сигурно на нея като заместник-кмет й е било интересно да види ефекта на този вид транспорт в София.
Господин Чакъров, заповядайте!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател. госпожо министър, преди два дни в „Медия пул“ беше публикувана информация, че има идея заради намаляването на средствата по оперативна програма „Транспорт“ в оперативна програма „Околна среда“ да има възможност, опция за закупуване на екологичен транспорт – визират вагони и локомотиви за БДЖ. Всеки може да види информацията, която е посочена. На пресконференцията Ви по повод стоте дни работа в министерството на Вашия екип Вие сте изразили позиция, че не сте склонни да се възприеме една такава идея и такава възможност. Аз бих искал само да припомня тук каква е потребността от изграждането на водна инфраструктура в страната. Тук разглеждахме съвместно с Министерство на регионалното развитие какви са потребностите. Даже те далеч надхвърлят това, което досега имахме като информация какви средства с необходими. По линия само на еврофондовете ще ни трябват десетилетия тук, за да изградим така необходимата ни инфраструктура.
Също така бих искал да Ви питам по отношение на позицията, която еврокомисар Йоханес Хан, който беше съвсем наскоро в нашата страна, че ние имаме рискова ситуация по отношение на това, че реформата във водния сектор не се реализира със съответните темпове, не се постигат съответните цели и че в контекста на това в следващият програмен период ще се дават пари срещу реформи, ние можем да очакваме рискова ситуация за средствата във водния сектор – нещо, което в никакъв случай аз не искам да си помисля за това и не е допустимо да бъде приложена такава санкция към нас. Каква е ситуацията там? Изразявам готовност като народни представители да окажем пълно съдействие. Между впрочем, ние с няколко колеги вече сме и вносители на промени в законодателството в тази сфера. Може да разчитате и вие, и Министерство на регионалното развитие за пълно съдействие по отношение на законодателни инициативи и промени в законодателството.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Благодаря, господин Чакъров.
По първия Ви въпрос искам да кажа, че проектът на оперативна програма „Околна среда“ за периода 2014-2020 г. е в относително завършен вид и в момента е на неофициални консултации със службите на Европейската комисия. ние успяхме да наваксаме и да представим един вариант, който включва в себе си основните приоритети и отговаря на предварително зададените условия и изискванията на нашите партньори от Европейската комисия. Очакваме коментарите, тъй като те ще бъдат от много голямо значение за довършване на работата по програмата, която да бъде предоставена веднага след одобряването на споразумението за партньорство, тоест, тя да бъде в пълна готовност и да бъде предоставена за официални коментари вече в напълно завършен вид.
В тази програма, която е в относително завършен вид, не се предвижда приоритетна ос за опазване на чистотата на атмосферния въздух. Искам да отбележа, че мерките, които са били предвидени одобрени от Комитета за наблюдение о текста на вносителя в програмата за 2007-2013 г., носят изключително спешен характер. Те са били приети от Европейската комисия поради единствения и ясен факт, че няма да могат да бъдат усвоени средствата, предназначени за водния сектор в България и тогава са били пренасочени към такъв тип проекти в хода на изпълнение на програмата. В самата програма такъв приоритет не е бил заложен и сега в новия проект на програмата такъв приоритет не е заложен.
Аз съм убедена, че има други възможности за финансиране на такъв тип проекти. Едната възможност е големите градове да използват средствата, които ще получат за реализация на техните интегрирани планове за развитие и да преценят кое е приоритетно за големите градове дали чистият градски транспорт, или паркове и градини, примерно, когато разработват интегрираните си планове за развитие.
Освен това, от голямо значение наистина е да приложим един работещ механизъм за взимане на решение за разпределение на приходите от квоти от парникови газове и това биха били чиста проба зелени инвестиции в зелен градски транспорт или въздух – това е съвсем различно нещо. Нуждите във водния сектор и в сектор „Отпадъци“ са толкова големи, че средствата, с които разполагаме и планираме да разполагаме в бъдеще, са изключително ограничени и мисля, че е било грешка да разпилеем ресурса и да определяме още една приоритетна ос – чистотата на въздуха.
Рисковата ситуация заради водната реформа. Извинявайте, малко увеличавам времето, но ще отговоря с три изречения. Да, така е, това са част от предварителните условия и както по споразумението, така и по оперативните програми, ние сме в момент на одобряване на коментари по споразумението и неофициални коментари по оперативната програма „Околна среда“. Много е важно точно в този момент България да покаже готовност за разрешаване на проблемите във водния сектор. Никой не очаква от страната в рамките до края на годината да проведе реформата във водния сектор, но се очаква в рамките на тази година ние да имаме яснота за стъпките, които ще предприемем и ще реализираме до 2016 г., за да можем да гарантираме финансирането на проекти във водния сектор от Структурните фондове и Кохезионния фонд.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз само ще изразя задоволство от това, което чувам. Одобрявам и моята позиция също е да няма друга приоритетна ос за екологичен транспорт и средствата да отиват по най-належащи потребности, които има страната по изграждането на водната инфраструктура, а също така и за отпадъци.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте за следващи въпроси, ако имате? Вие, госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Въпросът, който искам да задам, е свързан с едно изказване, което министър Михайлова е направила, ако не се лъжа, днес по време на визитата си в Кърджали. Чета в момента публикацията, където доста отчайващо звучат воплите за това, че милиони ще бъдат загубени по оперативната програма.
За жалост, в продължение на повече от четири месеца досега друго не сме чули, освен вопли и жалби за това как ще губим пари. За почнахме от порядъка на 29 милиона евро, след това преминахме през 35 милиона евро, след това станаха 250 милиона евро,в след това станаха 120 милиона евро. Различни цифри се хвърлят в общественото пространство както от госпожа Златанова, така и от госпожа Михайлова.
Разбира се, методиката за оценка на риска може да предполага различни цифри, но това, което нас ни интересува, са конкретните мерки, които се предприемат, за да се редуцира или минимизира или елиминира загубата на средства. дали се предприема нещо друго, освен това хленчене?
Тук зачитам, примерно за пакета от 26 проекти които са така наречената комбинирана процедура, за което се твърди, че няма да могат да бъдат завършени този програмен период и Вие, госпожо Михайлова, в ролята си на председател на Комисията по околна среда мисля, че много добре знаете още от миналата година, че тези проекти с предвидени да приключат само първата си фаза през този програмен период и тя ще бъде завършена. С други думи, малко спекулативно се хвърлят едни цифри. Молбата ми е наистина да ни уведомите за конкретните мерки, които се предприемат и наистина да се мобилизират усилията на екипа на министерството в посока редуциране или елиминиране на рисковете, вместо да се създава истерия в посока колко много пари ще бъдат загубени.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря, госпожо Василева. Искам само да кажа, че ако вече говорите за хленчене, то значи съм постигнала целта си, защото действително ситуацията трябва да бъде ясно артикулирана, всички трябва да чуят в какво състояние е програмата, откъде тръгваме, какво трябва да постигнем и какво правим в момента.
Първото, което искам да кажа, е, че в никакъв случай екипът на министерството, нито екипът на управляващия орган и междинното звено не се занимава в момента с хленчене. Това са го оставили само на мен. Те работят. Това е първо.
Има конкретни мерки, които се изпълняват от управляващия орган на оперативната програма и аз мога да ви информирам за тези мерки в тяхната пълнота. Но ще го направя с най-голямо удоволствие, но преди това искам да бъда много ясно разбрана и да продължа с „хленченето“, както казвате Вие. Това е оперативна програма, по която нещата са достигнали дотам, че в последните възможни четири месеца от хода на действие на програмата, края на 2013 година, се сключват договорите с изпълнители за осъществяване на проекти, които са от порядъка на воден цикъл на стойност 69 900 000 в Кърджали. Днес правим първа копка на този проект, който е можело да бъде започнат преди две години.
В момента текат процедури за избор на изпълнители, надзор по проекти, които в продължение на години са били връщани, доработвани, разглеждани, преглеждани, отново доработвани. В момента ние правим всичко възможно с екипа на управляващия орган и междинното звено да направим така, че тези процедури да завършат успешно и да могат тези проекти да бъдат реализирани, да направим така, че тези процедури да завършат успешно и да могат тези проекти да бъдат реализирани.
Да, така е, от 26-те проекти очевидно никой не е имал намерение да финансира тяхното реално изпълнение в този планов период. Лошото е, госпожо Василева, че от тези 26 проекти до края на тази година и като проекти – проектна готовност – ще бъдат готови не повече от шест-седем, а ще продължи работата по проектирането през следващите години. да се надявам, че ще успеем в по-добри темпове да довършим проектирането на тези проекти.
Що се отнася до пакета от 63 проекта за агломерации над 10 000 еквивалент жители, които са основният пакет проекти, от тях има 12 проекта, които са в рискова ситуация поради факта, че в момента се провеждат обществените поръчки за изпълнители. Това са проекти с висока стойност, това са проекти сложни за изпълнение, а за тях ние сме оставили на строителите изпълнение в рамките на един строителен сезон и половина в най-добрия случай, ако те успеят да се справят в този кратък отрязък от време.
Това е състоянието на оперативната програма. Ако това се нарича хленчене, значи аз хленча. Ако това обаче се нарича информиране на обществеността, значи аз информирам всички за състоянието на програмата.
Що се отнася до предприетите мерки през последните месеци, мога да ви кажа, че сме в непрекъсната връзка с бенефициентите по изпълнението на техните прогнози за проектите които са на етап на изпълнение. Публикуват се прогнозите на бенефициентите, за да могат те да се сравняват един с друг и да се ускори работата по освобождаване на бюджетни ангажименти.
Провеждаме и планираме срещи с изпълнителите на проектите с най-голяма стойност, които могат да генерират най-големи реални разходи до края на годината, когато става дума за проекти, които са в изпълнение. Оказваме непрекъсната и постоянна помощ на подготовката на проектите за транспортните средства, които трябваше спешно да спасят програмата, но те в момента спешно могат да провалят програмата, тъй като до този момент по тези проекти ние не сме завършили работа. Правим всичко възможност, за да ускорим работата по тези проекти. Дали това е на фаза одобряване на проектите, след като не е било преценено, че се използва държавна помощ и трябва да се намери обосновка и преработване на проектите - те бяха внесени за одобрение в управляващия орган преди един месец след решение от началото на годината.
Още малко хленчене. Прави всички усилия да се сключат мак8симално бързо договори за безвъзмездна финансова помощ с Добрич и Пловдив, за да можем да финализираме работата по големите проекти, по които работим най-активно и по казуса Данък добавена стойност и благодаря за активното участие на народните представители.
Що се отнася до това, което е за усилията по проектите, които са в изпълнение, опитваме се да направим така, че да бъде отпусната допълнителна безвъзмездна финансова помощ за проект, в който да участва ПУДОС по отношение на депата, за да можем да спасим средствата по ос 2, за да нямаме загуба по тази линия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте за реплика.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Репликата ми ще бъде кратка. Разчитам на блестящия екип на министерството да се справи с всички поставени задачи и така очертаните от госпожа Михайлова конкретни стъпки за редуциране на загубите. Надявам се, че бързо ще има развитие както по така наречените спешни мерки, така и по изпълнение на проектите, за които все още има достатъчно време от гледна точка на строителството, за да се преодолеят наистина всички предизвикателства.
Мисля, че всички в тази комисия имаме пълното разбиране за това, колко е тежка задачата и в този смисъл отново аз апелирам към мобилизиране на усилията.- Мисля, че всички ние също бихме могли да помагаме там, където е необходимо от гледна точка на законодателни промени, които се изискват, особено във водния сектор, както стана ясно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Имате въпрос? Заповядайте.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Аз нямам точно въпрос. Понеже аз наистина съжалявам, че в края на заседанието излязохме извън дбрия тон и започнахме да говорим за хленчене, причината, за да стигнем до тая трагична ситуация, която имаме към днешна дата, основната е, че проекти, за които беше отпусната техническа помощ в 2008 г., забележете, излязоха от оценка в края на 2012 г. Госпожо Василева, Вие докато ръководехте то ведомства звено там, оценявахте някои проекти по над две години. Докарахте и назначихте външни експерти, инженери. Това е недопустимо. Такова нещо не се прави. Не може да има там инженери, които да дават становища по проекти, тъй като в България има Закон за устройство на територията. Той много точно и ясно е разписал защо това нещо се случва. Така че аз не знам за какво хленчене става въпрос и как сега ще се реализират проекти на такава стойност. Това не е доставка, госпожо Василева. Тук има процес технологичен, за да може да се актува.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Искам да помоля, в смисъл, наистина нека да спазваме процедурата. Аз останах с впечатление, че е въпрос, защото наистина процедурата е, разберете, че се движим както в парламентарен контрол. Извън питащия министъра други не участват в процедурата. Иначе почват намеси и някой друг не може да се сети и да влезе с реплика към питащия или към министъра. Аз се надявам, че може да ги изясните тези теми в е дин отделен разговор. Аз щях да задам само един въпрос, почти финален, разбира се, ако нямат колегите от ГЕРБ още въпроси. Едни делфини щяхме да броим за около 3 милиона. И какво се случи с тая процедура? Понеже имаше един-два сигнала, разбрах, че има някаква идея да се спира. Дали ще се повежда наново? И аз съм броил делфини от нос Калиакра за по-малка стойност.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда кратка в отговора. Процедурата събуди изключително сериозно обществено брожение и това, което предприехме в Министерство на околната среда и водите е, че проверихме цялата процедура. Поискахме становище на Агенцията по обществените поръчки. Поискахме становище на междинното звено, тъй като процедурата е част от един проект, финансиран от оперативната програма. Окончателното решение е, че процедурата е прекратена, доколкото аз съм информирана или ще бъде прекратена в рамките на тази седмица. А тя е част от един голям проект, който се изпълнява от Изпълнителната агенция по околна среда.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте, ако има още въпроси, или няма повече въпроси? Заповядайте, макар че Вие влизате с трети въпрос.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Групата ни има това право, аз съм упълномощен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Добре, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Доразвивам въпроса на господин Ангелов, който може би имаше предвид направен ли е анализ и до каква степен е използвана техническата помощ, която по линия на оперативна програма „Околна среда“ беше одобрена за съответните общини и ако не в рамките на този период, за следващия. По-скоро имам предвид един уточняващ въпрос в този контекст. Надявам се, че следващия програмен период е предвидено да няма промяна на правилата в хода на изпълнение на оперативната програма, защото след 2009 г. се промениха правилата и на зелено проекти, които трябва тепърва да се проектират, да се одобряват и т.н. Първоначалната идея беше на фаза подготвени проекти, едва ли не със строителни разрешение да бъдат одобрявани от управляващия орган и общините да пристъпят към изпълнение. Така че се надявам, че всичко това да е взето в съображение – и позитивният, и негативният опит. Не че и по време на нашия мандат, трябва да бъда откровен, не е имало опити за промяна на регламентите на реализацията на оперативната програма, но тези промени на зелено много забавиха изпълнението на оперативната програма. Ето защо днес ние сме в щурмова ситуация последните месеци да спасяваме положението.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Госпожо министър, надялам се, това е последният въпрос.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Това е един въпрос, който дава позитивен отглас, ако сме в края на дебата. Мога да кажа, че в резултат на това, че една голяма част от проектите, както говорихме за процедурата за 26.-те проекти на инженеринг, подготовка на проектите и изпълнение, очевидно е, че тези проекти ще бъдат реализирани през следващия планов период и ако те действително бъдат завършени като проектиране сега, ще бъде изпълнена целта на последователност и подготовка на проекти за следващия период. Аз затова поставям така критично въпроса с това, че само шест от тях, шест ще бъдат готови, защото ако 26-те бяха готови, аз щях спокойно да кажа, че ние влизаме в изпълнението на следващата оперативна програма с готови проекти. Но за съжаление, те не са готови и това е сериозна поука както за промяната на правилата, което не е желателно, защото забавя програмата, задължително така и за необходимостта от готови проекти, които да бъдат одобрявани, защото без тях всяка следваща програма ще изпадне в същата ситуация да няма готови проекти, които да изпълнява, ако си позволи лукса да се откаже от готовите вече направени проекти, както се случи. Така че това е нашата амбиция. Аз се надявам, че поне тези проекти ще бъдат завършени в рамките на този планов период. Колкото по-бързо бъдат завършени, толкова по-бързо биха могли да преминат оценка и да бъдат финансирани от следващия планов период.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Други въпроси не виждам.

ПО ТОЧКА ТРЕТА
Разни
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ако искате да кажете нещо в рамките на точка „Разни“? Няма.
Благодаря ви много за участието в комисията.
Пожелавам ви приятна вечер!
/Край на заседанието – 16.50 часа.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ
/П.Курумбашев/