Представяне и обсъждане на проект на Стратегия на „ВиК” сектора на Република България.

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 8
от заседание на Комисията по регионална политика
и местно самоуправление съвместно с
Комисията по околната среда и водите

21 ноември 2013 година


Дневен ред:

1. Представяне и обсъждане на проект на Стратегия на „ВиК” сектора на Република България.


(Заседанието на комисията започна в 14.30 часа и се ръководи от Петър Курумбашев – председател на Комисията по околната среда и водите и от Димчо Михалевски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.)


ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Здравейте уважаеми колеги, позволете ми да открия съвместното заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и на Комисията по околната среда и води и да ви представя участниците в нея.
От страна на Министерството на регионалното развитие – госпожа Десислава Терзиева – министър; господин Добромир Симидчиев – заместник-министър; госпожа Жанета Жикова – началник кабинет и преди това служител на Министерство на околната среда и водите; господин Ивайло Колев – консултант от Световна банка.
Като граждански сдружения: „Защита на гражданите” – арх. Пламен Генов и арх. Петър Донев.
Други гости: От Сдружението за подобряване водоснабдяването на България: инж. Ганчо Хитров и инж. Здравко Мишев.
Позволете ми да ви представя и присъстващите от Министерство на околната среда и водите. Очаквам всеки момент да дойдат госпожа Искра Михайлова – министър и господин Дин Онбаши, като заместник-министър.
Тук присъстват: господин Георги Иванов – началник на отдел „Опазване на повърхностите води” в Дирекция „Управление на водите”; госпожа Цветослава Тодорова – главен юрисконсулт; госпожа Светла Иванова – държавен експерт в Дирекция „Кохезионна политика за околна среда”.
Представен ви е дневният ред. Имате ли някакви добавки, предложения към него? Не виждам. Моля, който е съгласен с представени ви дневен ред да гласува.
Гласували: „За” – 24§ „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
Позволете ми по точка първа, тъй като министър Терзиева има ангажимент в 15.00 часа в Министерския съвет, първо да дам думата за кратко представяне на госпожа Терзиева. След като тя отиде на следващата среща ще имаме възможност по време на цялата дискусия въпросите и отговорите да бъдат отправени към господин Добромир Симидчиев, който работи в този сектор от много години и който ще може да отговори на всички въпроси и да участва в дискусията до нейния край. За да спазим реда и за да започнем нашето заседание предоставям думата на министър Терзиева.
Заповядайте, госпожо министър.
ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще представя пред вас основните моменти в стратегията и процедурата, по която сме съгласували, а след това ще дам думата на господин Симидчиев, който ще представи една подробна презентация.
Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 година е разработена в изпълнение на разпоредбата на чл. 10б, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Това е отраслова стратегия, която е в съответствие с Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, разработена от Министерство на околната среда и водите и приета от Народното събрание през 2012 година. Стратегията е изготвена от експерти на Световната банка в съответствие с меморандум за разбирателство за предоставяне на техническа помощ във връзка с изпълнението на структурните инструменти на Европейския съюз, подписана от Република България на 22 януари 2012 година и споразумение за консултантски услуги подписано на 26 юли 2012 година и ратифицирано на 12 март 2013 година.
Документът е изготвен в рамките на проект „Подкрепа на реформата в отрасъл ВиК“, финансиран чрез Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година“. Разработката на стратегията стартира през есента на 2012 година и като съпътстващи документи към нея са изготвени: преглед на нормативните актове за ВиК отрасъла; преглед на публичните разходи за ВиК отрасъл и план за стратегическо финансиране на ВиК отрасъла. Стратегията разглежда подробно състоянието на отрасъл ВиК и прави анализ на нуждите за поддръжка и разширение на ВиК инфраструктурата, законодателството, регулаторните, институционални проблеми, историческите разходи в отрасъла, необходими бъдещи разходи и възможности за тяхното финансиране.
Стратегията поставя цели и мерки и разписва конкретни действия за реализацията им в конкретен план за действие. В стратегията са залегнали четири основни стратегически цели за развитието на отрасъл „ВиК“. Първата цел е ВиК отрасълът да достига съответствие с националните и европейски екологични изисквания. Втората цел е ВиК отрасълът да е екологосъобразен, финансово и технически устойчив. Третата е цените на ВиК услугите да са социално поносими за потребителите. Четвъртата е качеството на услугите, ефективността на ВиК операторите да съответстват на добрите европейски практики.
На база на основните цели и приоритети на отрасъл ВиК стратегията прави предложения за изпълнение и финансиране на политиките за постигане на тези цели за период от десет години.
Представени са четири сценария за финансиране, които предлагат мерки и следва техните ефекти върху постигането на целите. Сценариите се различават основно по отношение на използваните източници на финансиране за постигане на целите. Анализите показват, че със средствата от европейските фондове могат да бъдат финансирани около 30 на сто от общия размер на прогнозните необходими капиталови разходи във ВиК отрасъла през следващите десет години. За да има качествени и устойчиви ВиК услуги в дългосрочен план от съществено значение е да бъдат осигурени достатъчно средства не само от инвестиции, но и за експлоатация и поддръжка на ВиК системите и съоръженията.
Проектът на стратегия е обсъждан сред широк кръг заинтересовани лица и с консултативна работна група от представители на Министерство на регионалното развитие, Министерство на околната среда и водите, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Национално сдружение на общините в Република България, Българска асоциация по водите, браншови синдикати и други организации. През месец септември и месец октомври 2013 година се проведе обществено представяне и публична комуникация на проекта на стратегия на пет регионални обществени обсъждания в град Бургас, Велико Търново, Враца, Пловдив и София. Направено е и междуведомствено съгласуване. В момента се отразяват коментарите и препоръките на отделните ведомства и се подготвя финансова обосновка на стратегията.
Проектът на стратегия ще бъде внесен в Министерския съвет през месец декември 2013 година. Представянето на стратегията в парламента за нас е един израз на усилията на нашето министерство проектът да бъде обсъден и коментиран с възможно най-широк кръг обществени политически среди.
ПРЕДС. ПЕТЪР КОРУМБАШЕВ: Междувременно в заседанието се включи и госпожа Искра Михайлова – министър на околната среда и водите и господин Дин Онбаши – заместник-министър.
Пристъпваме към презентацията на господин Добромир Симидчиев. Госпожа Искра Михайлова ще участва до края на заседанието в това обсъждане. Само госпожа Терзиева и господин Онбаши ще отидат на това заседание в 15.00 часа, а госпожа Михайлова и господин Симидчиев ще бъдат тук до края на дискусията.
Позволете ми да поздравя и господин Петко Петков, като гост, който е дългогодишен деец в областта на ВиК услугите.
Заповядайте, господин Симидчиев.
ДРАГОМИР СИМИДЧИЕВ: Уважаеми госпожи министри, господин председател, дами и господа народни представители, ще се опитам сбито и синтезирано да ви представя стратегията. Ще се опитам да вляза в една времева рамка от порядъка на 20-25 минути, за да не ви отегча и съм готов след това да отговоря на всякакви въпроси, ако това е необходимо.
Тази стратегия има една сравнително интересна структура. Тя премина през написването на няколко доклада, като всеки доклад имаше конкретен фокус и по този начин постепенно през написването на всички доклади и през тяхното комуникиране и обсъждане се достигна до финалния окончателният документ, който се нарича „Стратегия за водоснабдяване и канализация“ и план за действие. Тези доклади са начален доклад, регулаторен преглед, преглед на публичните разходи и план за стратегическо финансиране. С по няколко думи ще ви кажа какво съдържа всеки един от тях и по-скоро какви са интересните неща, които могат да се откроят от всеки един от тези доклади.
Началният доклад започна с един преглед на изпълнението на старата стратегия от 2004 година. Тук сред нас имаме ветерани от сектора, които вероятно са взели дори и участие в нейното написване. Обърнахме много сериозно внимание на комуникационния план. Тоест, как комуникираме този документ, с кого, по какъв начин, как отразяваме взетите мерки и това, което правим пред вас на практика е част от този комуникационен план.
Регулаторният преглед беше вторият документ, през който ние преминахме, като на практика, моля ви да не ви звучи заблуждаващо заглавието „регулаторен“ не става дума единствено и само за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а става дума въобще за законовата рамка, в която оперира сектора. Изредили сме основните акценти от този регулаторен преглед, какви проблеми има ценообразуването най-вече като законова база и съответно той приключва с препоръки, както всеки един друг доклад.
Третият доклад беше преглед на публичните разходи. На практика този доклад се опита много синтезирано да представи какво е изхарчено до момента, за какво е изхарчено, какъв му е ефектът и съответно какви са постигнатите резултати, тоест – каква е добавената стойност на това, което е изхарчено.
Следващият доклад се нарича „План за стратегическо финансиране“, лично на мен той ми беше един от най-интересните. На практика този доклад дава сценариите, които са възможни, за да се финансира тази стратегия, тъй като както се казва за каквото и да си говорим общо взето винаги опираме до пари накрая. Тук стратегията според мен има едно от основните достойнства, че разработва в изключителни детайли, включително с финансови модели възможните варианти за финансирането й.
Няколко думи за съществуващото положение в сектора. Водоснабдителните услуги – общо взето България се отличава с доста висок обхват. Както знаете почти всички населени места, дори и най-отдалечените им части от тях са водоснабдени. Питейната вода като цяло отговаря на стандартите, особено в по-големите водоснабдителни зони. Тук-там се наблюдават отклонения в по-малките водоснабдителни зони. Това, което е характерно, че тази висока мрежа не е в особено добро състояние и ние трябва да си насочим усилията към нейната поддръжка, в по-малка степен разширяване.
Състоянието на канализационните услуги обаче не е точно такова. Процентът на гражданите, които са свързани към канализацията е доста по-малък и от гледна точка на съответствие, от гледна точка на това, което ние сме поели като ангажименти с подписването на Договора за присъединяване там именно ще се насочат основните средства за съответствие и затова можем смело и същевременно със съжаление да кажем, че ние няма да успеем да спазим крайният срок, който сме поели като ангажимент за изпълнение на Директивата за отпадъчните води.
Нещо, което и министър Терзиева спомена, важно е да се каже, че средствата, на които ние можем да разчитаме дори при пълното им усвояване, за което съм убеден, че абсолютно всеки от нас ще се бори до край на практика ще ни стигнат за 30-40% максимум за постигане на това съответствие. Друго нещо, което стана ясно по времето на тези встъпителни доклади – имаме необходимост от подобряване на ефективността, както в управлението на компаниите, така и в регулирането. Има редица проблеми вътрешни и външни, които възпрепятстват сектора, създават условия на несигурност и на практика правят финансирането на тези компании и на нашите ВиК оператори много, много трудно. За подобрение на това положение не допринася особено много и регулатора, който много често вместо да води дългосрочно устойчива политика води „социална политика“, която в дългосрочен ефект има негативно влияние. Затова ще го кажа сега, но това се казва и на много други места – основен акцент, който стратегията поставя това е върху социални механизми, които да подкрепят онези групи от нашето общество, които ще имат или в момента имат затруднение с плащането на сметките за вода. Тоест, социални политики, които да допринасят за сектора, а не това да се извършва от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Каква ни е визията и към какво се стреми тази стратегия? Визията е ние като правителство да постигнем финансово технически и екологично устойчив ВиК отрасъл, който да предоставя ВиК услуги с високо качество на поносими за потребителите цени. Има няколко цели, това е голямата визия, на стратегията – устойчивост, социална поносимост, качество, цена. Ще ви кажа по няколко думи как според нас по най-разумният начин тези цели могат да бъдат постигнати.
България има изключително висок обхват на централизирано водоснабдяване. Кърджали и Смолян на областите, където има малко по-малък процент, което е съвсем нормално, имайки предвид, че това са високопланински области.
Какви са проблемите при водоснабдяването? Споменах остарелите водоснабдителни системи, онези хора, които са от професията дълго време ще ме разберат, част от тях са изпълнявани с изключително некачествени материали. Не винаги качеството на изпълнение е било кой знае на какво ниво. Освен това системната липса на поддръжка допринася най-вече за тежката експлоатация на тези системи. В крайна сметка резултатът е, че има голям брой аварии, което прави нашите водни оператори ниско ефективни. Липса на мониторинг, това също трябва да са каже. Мониторингът в момента се извършва най-вече от регионалните здравни инспекции. Нашите препоръки и нашето желание и добрите практики показват, че той трябва да се извършва в по-голяма степен от самите ВиК оператори.
Отвеждането на отпадъчните води. Както виждате тук картинката е доста по-шарена и имаме четири области, в които въобще няма пречистване на отпадъчните води. За щастие една по една от тези области ще отпаднат чрез изграждането на такива. Но тук имаме много, много повече за наваксване. Споменах за някои регулаторни проблеми, тук сме им обърнали особено внимание, защото според нас те са важни и би трябвало да се споменат. Сложност и несигурност, свързани със собствеността на инфраструктурата. За щастие миналата седмица в петък парламентът прие едни промени в Закона за водите, които до голяма степен ще премахнат тази сложност и несигурност, така че това, надявам се, че след някой друг месец смело да бъде махнато като пречка. Липсата на предсказуемост и прозрачност в начина, по който нашият регулатор работи е нещо върху което трябва да се стремим и нещо, което е намерило място и в екшън плана към тази стратегия.
В резултат на всички неща, които ви казах лесно може да се достигне до един извод. Нашите български ВиК оператори са изключително неефективни, отнесени към техните европейски колеги и партньори. Тук сме изкарали няколко цифри, за да илюстрираме това, но да кажем по един международно признат за сравнение брой персонал на хиляда водопроводни отклонения. Ние имаме 7,7 човека на хиляда отклонения, докато има държави, където това е 1,9, 0,6, 0,8 и то не говорим за държави от Западна Европа, а говорим за Румъния, Чешка република и т.н. Тоест, там има доста какво да се желае. Загубите на вода са голям проблем, също сме доста неефективни и съответно авариите по водопроводната мрежа, където можем да се мерим единствено с Румъния. Тоест, това говори за една сериозна неефективност на нашите оператори. За да влезем в още по-големи детайли по време на разработването на стратегията се направи един т.нар. сравнителен анализ, бенджмаркинг, който ясно показва по скала от едно до пет коя компания по кои категории къде се намира. Това упражнение беше доста интересно. Имаме амбицията да го направим постоянно и този бенджмаркинг да се извършва на ежегодна база, защото една подобна инициатива, един подобен сравнителен анализ всъщност създава една конкуренция в един сектор, който оперира в рамките на естествен монопол. Така че е полезно упражнение, но това само показва сравнително ниската ефективност на тези компании.
Следващият доклад, който се разработи, това са историческите разходи – за какво е харчено, как са харчени средствата и общо взето това, което може да се направи като извод. Виждате колко сме далеч от необходимите инвестиции независимо от това кой, как и кога ги е изчислявал. Изводите са ясни. Инвестициите в сектора са далеч под равнището, което е необходимо. Тромави обществени поръчки, невъзможност на компаниите да финансирате проекти и т.н. Не поставят нещата много в розова светлина.
Може би една от най-интересните части от стратегията са сценариите за финансиране на тази стратегия. Това са сценарии за финансиране на необходимите инвестиции, които са в размер на над 10 милиарда лева – 12-13-14, в момента се изчислява окончателната цифра, тъй като в момента се определят бизнес плановете. Разработихме няколко сценария. Първият сценарий е запазване на статуквото. Какво би се случило ако ние продължим така, както сега? Отговорът е много прост – никога не бихме постигнали съответствие.
Вторият сценарий това е сценарият изпълнение на целите, който също смело мога да кажа, че не е възможен, тъй като разчита на изключително големи средства от държавния бюджет. Нещо, което в момента не може да се случи.
Следващият сценарий е изпълнение на целите плюс заемно финансиране. Тоест, тук приемаме, че компаниите ще извървят някаква трансформация, ще повишат своята ефективност, ще се премахне несигурността покрай собствеността и ще им позволи да вземат заемно финансиране. Това е този сценарий. Няма да навлизам в детайли на всеки един от тях. Последният сценарий, който е разработен и който е основен сценарий плюс заемно финансиране, повишаването ефективността на операторите и избягване на прекомерни разходи, което мога да обясня какво означава, ако имате желание. Този сценарий е най-възможният. Общо взето инвестирането идва от Европейския съюз, безвъзмездна помощ и национално съфинансиране, идва от държавни субсидии, не можем да се оправим без тях, макар, че ефектът от тях е минимален. От ВиК операторите собствени средства и заеми плюс една малка сума за системата за социално подпомагане, за която вече има възможност да се спомене в началото. Сценарият е амбициозен, но изпълним.
Бих искал да кажа за социалната поносимост. На практика в стратегията предлагаме да се въведе механизъм за социално подпомагане, концепцията на този механизъм е да се покриват разходите на тези хора, които надвишават 4% граница от техният доход. Това е просто казано, иначе имаме сериозни сметки, които седят зад това.
Има план за изпълнение на края на тази стратегия, има множество мерки 50-60, някои от тях са институционални, някои от тях са законодателни, някои от тях са на бизнес ниво, на ниво оператори и общо взето концепцията на стратегията е, че ние трябва да продължим да вървим натам, накъдето сме тръгнали. Тоест, да продължим концепцията за водната реформа, която е заложена още преди много време – 2008-2009 година и общо взето за сега ние не сме се отрекли от нея по никакъв начин в тези години. Публична собственост, асоциации, които да управляват, собственици, които да управляват тази собственост, договорни отношения с оператор и един силен регулатор. Тук виждате всяка една от мерките как влияе на стратегическите цели, не е необходимо да влизам в детайли. Това е само началото на плана за действие – кое да се изпълни, от кого, коя е отговорната институция, кога да се изпълни със съответните измерители на ефекта. Стратегията, документът представлява много сериозно четиво, доста задълбочено с доста сериозни анализи. Мисля с това да приключа и да дам възможност евентуално за въпроси и отговори.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Предоставям думата на министъра на околната среда и водите госпожа Искра Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз благодаря за поканата за участие в такъв формат на заседание на двете парламентарни комисии. От изключително значение е да разгледаме както представения ни документ, така и да чуем становищата на представителите на политическите сили и членовете на комисиите, тъй като стратегията е документ, който ще определи, надявам се развитието на ВиК сектора за един относително продължителен период от време. Първо.
Второ. От гледна точка на Министерство на околната среда и водите стратегията е един изключително важен документа, който би трябвало да даде основата на програмирането на интервенциите в областта на ВиК сектора от Оперативна програма „Околна среда“ за периода 2014-2020 година. Не на последно място стратегията трябва да дефинира последователната обща национална политика в сектора, която да бъде подкрепяна, както чрез инструментите на Европейските структурни фондове и Кохезионния фонд, така и от национално финансиране, финансиране от други международни финансови институции или публично частно партньорство тогава, когато това е възможно.
Искам да подчертая, че по време на разработването на документа положихме много големи усилия да има добър синхрон между двете министерства и в работата по стратегията, както като задание, така и ката разглеждане на резултатите, които се получават и докладите, които се получават в резултат на работата по подготовка на стратегията. За съжаление мога да кажа, че продължава работата, това, което ние разглеждаме не е окончателен документ и все още не всички наши предложения и забележки са отразени. Аз се надявам, че в процеса на съвместната ни работа те ще бъдат отразени, господин Симидчиев. Сигурно имате какво да кажете, но продължавам да твърдя, че някои от тях са изключително осмислени и те варират от редакционни забележки там, където се споменава оперативната програма или плановете за управление на речните басейни до предложения и забележки по същество, които се надявам, че са намерили място във вече по-последните варианти на стратегията, като например отчитане на влиянието на мерките, заложени в стратегията върху бизнеса в България и формирането на цената на услугите върху бизнеса и участието на бизнеса в изпълнението на мерките на стратегията. Така че аз с много голямо удоволствие, с интерес и абсолютно ангажирано ще участвам в дискусията до край и разчитам на полезните предложения и конструктивната атмосфера, която би спомогнала за подобряването на стратегията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Ние Ви разглеждаме като два пъти заподозряна в случая със стратегията – един път като министър на околната среда и водите, втори път – като бивш заместник-министър на регионалното развитие и се чудим Вашите пристрастия къде ще останат, надяваме се, че в сегашната позиция, казвам го като съмнение на членовете на Комисията по околната среда и водите.
Позволете ми, тъй като има две заявки за изказвания. Първо, господин Чакъров, заповядайте, без да ме обвинявате в пристрастие, че е член на Комисията по околната среда и водите, след това госпожа Павлова.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. Аз наистина помолих да се изкажа пръв, след това ми се налага да пътувам.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи министри, колеги, разглеждаме вече втора стратегия, първата е факт – Водната стратегия, сега Стратегията за ВиК сектора, в която се визира освобождаването на цената на водната услуга. Изслушахме презентацията, видяхме я, ние сме запознати с проекта на стратегия. По отделните компоненти няма какво да се коментира. Всички знаем състоянието на ВиК сектора какво е в частта за канализация, в частта за пречистване на отпадъчните води, в частта за довеждащата водопроводна част. Безспорно са необходими инвестиции, безспорно е необходимо подобряване на ВиК сектора на системите и поддръжка на същите. Но тук държа да обърна внимание и накратко ще припомня, че моята позиция не е променена в сравнение с позицията, която имах при разглеждането на Водната стратегия и сега, когато разглеждаме ВиК стратегията.
Освобождаването на цената на цената на водната услуга като фактор, който ще покрие разходите, че да осигури инвестиции, като че ли идва малко в повече с оглед на разчетите и с декларациите и изявлението, което се прави, че цената на водната услуга ще бъде социално поносима. Виждаме параметрите, които се дават. Господин заместник-министър това, което казвате е доста под сумите и финансовата рамка и параметри, които чухме по време на изслушването за подготовката на генералните планове, там сумата е доста по-голяма доколкото си спомням. Това е реално може би и на базата на разчети, предполагам, че вече имате реализирани, докато се докомплектова тази стратегия ние да имаме реалните финансови параметри.
От това, което се казва, като източници за финансиране на ВиК сектора е видно, че при 100% отстояване на евросредствата, предназначени за инвестиции във ВиК сектора биха се постигнали до 30-40% от финансовия ресурс да покрие необходимите инвестиции в този сектор. Остава да направим едни разчети, в момента ми идва на ум, защото това е стояло пред мен, но никога не съм го реализирал, за едни програмен период или за целия рамков период ли става на въпрос, какви ресурси очакваме и да се направи един по-индикативен, по-приблизителен индикативен разчет на средствата, които са необходими.
Естествено се поставя въпроса оттук нататък откъде ще дойдат следващите средства. Споделям това, което казвате, че от държавния бюджет колко средства могат да заделени за инвестиции и за поддръжка на системите. Друг е въпроса, че вътре в самия ВиК сектор е редно да бъде посочено, след като тръгваме да имаме стратегия, там реформа да има. Има резерви, които трябва да бъдат използвани. Там също има много пробиви, но мисля, че днес не е тема на този разговор.
Ще си позволя да внеса на вниманието на всички ни какво представлява цената на водната услуга към днешно време, естествено индикативно. Това е приблизително 2% от доходите, средно за населението. Цената на социално поносимата водна услуга, която беше въведена към 2001-2004 година, която и в момента е действаща е 4%. Ако допуснем, че има увеличение на цената на водната услуга, в каквато хипотеза сме тук то ще си позволя да кажа, че ако нашите съграждани, които са със среден доход 4% се повиши цената на водната услуга, то за бедните цената на водната услуга би била 10% от техните доходи, а за най-бедните тя ще бъде към 15% вече.
Същевременно, ще се позволя да цитирам точно и ще изчета на вниманието на всички ни чл. 2а от Закона за водите, която е конституционна норма, където е записано: „Определянето на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели, като основна жизнена потребност е приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление“. Не знам дали си даваме сметка какъв ефект би имало и аз тук не изхождам от позиция на опозиционност или на управляващи, просто трябва да бъдем много акурактни с решенията, които ще взимаме, да не подхождаме академично или в условия на стерилна лабораторна работа да приемем един акт, един документ толкова важен, който разглеждаме в момента, а да видим и какви социални отражения и последици би имало всичко това. Аз съм казвал и друг път, миналия път, когато разглеждахме Водната стратегия, и днес ще кажа, че протестите от февруари месец за цената на тока ще ни се видят играчка. Така че трябва да бъдем много внимателни тук и по-скоро аз апелирам тук да бъдем много прецизни и ако само това ще е източникът на средства за инвестиции и за поддръжка на системата за достигане на тези стандарти, по-скоро не споделям един такъв подход, искам да го кажа ясно, директно, категорично.
Що се отнася до окрупняването на ВиК сектора, аз като бивш министър на околната среда и водите по-скоро споделям принципа за структуриране на агломерациите на басейнов принцип на база водосбори на реките на речните басейни. Това е една тема, която също е добре да обобщим. Има такива позитивни примери от страни членки на Европейския съюз, но това е втора тема. За мен по-водещо е цената на водната услуга и да знаем какви социални последици би имала тя и колко хора биха могли да си позволят и трябва ли в началото на 21 век да създаваме предпоставки за ограничение на потреблението на жизнено важен ресурс, каквато е доставката и ползването на питейно битова вода.
Благодаря, надявам се да получа отговор и това ще е позицията, която ние ще представим и отстояваме.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден и от мен, колеги. Госпожо министър, господин заместник-министър, благодаря за представянето. Аз като все пак участник в целия този процес и предварително се запознах с темата, така че мисля, че тя е много важна и актуална и се надявам това да не е последното заседание на комисията, като цяло обсъждане на този въпрос.
Първо, искам да благодаря на госпожа Михайлова, която като министър и като бивш зам.-министър на регионалното развитие, но и като бивш председателя на Комисията по околната среда и водите в парламента лично е ангажирана към темата присъства тук и не избяга с някакво оправдание от този така важен дебат. По-притеснителното е, че го няма министърът, който директно и пряко отговаря за ВиК сектора, защото това не е Водната стратегия, тя мина, а това е Стратегията за ВиК сектора, за която пряката отговорност е на министъра на регионалното развитие, която елегантно си тръгна, което показва, за мое голямо съжаление, липсата на ангажираност, липсата на заинтересованост в този процес. Изчитането на едно предварително подготвено слово от три булета, очевидно това е максимума на визията и политиката, която има министерството, което е, още веднъж обръщам внимание, господин председател, че това не трябва да го допускаме за в бъдеще и ако искаме да имаме истински дебат и визия за политики тук трябва да присъстват и отговорните министри. Затова ще предложа да направим специално изслушване на министъра по тази тема в двете комисии отново едновременно.
Минавайки вече по същество, но няма как да не реферирам с няколко общи коментара цялостната тема, представената днес стратегия още веднъж изцяло опроверга митовете, както се наложи една такава тема от управляващите в момента и твърденията и на министъра и като цяло на настоящото управление, че предходното правителство нищо не е направило по въпроса. Напротив – видно е, че е направило. Тази стратегия е плод на усилия и на работата на именно предишното правителство, което през януари 2012 година сключи споразумение със Световната банка и през цялата 2012 година се работеше по тази стратегия. И както виждам от текста на самата стратегия, която ние е изпратена нейната актуалност е към 31 март 2013 година. Резонен въпрос е какво правихте шест месеца? Отговорът е, може би сте я съгласували по министерствата, макар че от коментара на госпожа Михайлова стана ясно, че дори тя самата не знае дали коментарите на Министерство на околната среда и водите са отразени, как и от кого. Може би сте правили обществено обсъждане, дано да са разбрали повече хора, ние народните представители не разбрахме, не бяхме поканени и не видяхме и не чухме днес какви са резултатите от общественото обсъждане, какви са бележките на Министерство на околната среда и водите също не знаем.
Стратегията е актуална към 31 март, в нея дори не е заменено МРРБ с МРР навсякъде, което още веднъж показва, че тя просто може би някъде отлежава.
Също така като част от тази стратегия има един готови и подготвени промени в Закона за водите в нормативната уредба и поднормативните актове, които трябваше да са естественото продължение и обект на дебат. Такива отново няма и отговорното министерство на регионалното развитие от шест месеца няма нито една законодателна инициатива, особено в сектора „Води“. Това също е добър въпрос, на който се надявах, очевидно няма да получа днес отговор от министъра, къде е визията, защо за шест месеца нищо не се направи и къде е законът, къде е законопроектът. И това е важно не защото на мен така ми харесва, а защото ако искаме да усвояваме средства и от европейските фондове, всички знаем, че имаме предварителни условности и тези предварителни условности, които са поставени към България са именно към Закона за водите, реформата във ВиК сектора, окрупняването на ВиК сектора и наличието на такъв стратегически документ, като Стратегията за ВиК, мастер плановете, а те трябва да бъдат и основа за бъдещата програма по околна среда и инвестициите, за които говорим и изчисляваме сценариите. Което означава, че от януари 2014 година ние инвестиции в този сектор, колкото и да си мечтаем да ги усвоим напълно, за да постигнем ефект от 30%, за което преди малко и колегата Чакъров спомена, ние трябва да почнем да усвояваме, а очевидно сме много далеч от това, дори да е програмирана добра основа, едва ли да започнем да усвояваме и да реализираме някакви проекти. Говорейки за това моят въпрос е какво се случва и с мастер плановете. Те заедно със стратегията бяха разработени и те трябваше да бъдат готови в началото на лятото. От неформалните коментари и с вас, разглеждат се, обсъждат се, коментират се, тежки документи са, разбирам, но ние вече сме края на 2013 година. Къде са мастер плановете, кога ще ни ги представите, защо има такива големи разминавания между индикативните цифри от мастер плановете, които показват, че нуждите в сектора са за 10 милиарда евро и тук тези цифри, които виждаме тук, които са доста различни. Кои са верните цифри, какви са реалните нужди в този сектор и как те ще бъдат покрити? Очевидно е, че са европейски фондове, както чухме, видяхме и прочетохме, максимум 30-40% ще можем да покрием.
По отношение на визията и закона не е ясно как ще управляваме сектора, ще се окрупнява или не, това е един горещ картоф, с който никой не иска да се заеме, но рано или късно трябва да се случи. Тук не говорим за закриване на дружества, говорим за окрупняване, обединяване, както и да го наречем. От това не можем да бягаме и колкото повече бягаме толкова повече ще задълбочаваме проблема. Отново моят въпрос, на който няма от кой да получа отговор е каква е визията и ще се прави ли нещо по въпроса?
Следващият въпрос от мен е, какво се случва по споменатата отново от вас тема за реформа на водния регулатор? Защото и такъв законопроект има подготвен, промени в Закона за регулатора, в който да стане ясно как ще го реформираме така че по-справедливо да се определя цената и за двете страни, които са включени в този процес и ще се върви ли и как и по какъв начин към реформа на регулатора.
Социалната поносимост и цените, за които споменахте и в презентацията и в разговорите. Ясно е, че цените на водата, както пише и в стратегията в следващите години ще се покачат с 30 до 40%. Ясно е, че трябва да има компенсация под някаква форма, включително както пише – целеви социални помощи. Това доколкото разбирам, но надявам се да получа и тук отговор, това ли е позицията на Министерство на регионалното развитие, ще се върви ли към социална политика и предоставяне на целеви социални помощи и във водния сектор предвид очакването на 40% увеличение на цената. Чухме и категоричната позиция на министър Адемов, който е категорично против и не приема и не е съгласен по този начин със социални помощи и чрез такива мерки да се подкрепя липсващата реформа в сектора, а окрупняването е част от нея.
В презентацията и в стратегията и при анализа на проблемите пише ЗОП, но ако не правим ЗОП между първо и второ четене, каквото се опитваме да направим, само ще ги задълбочим. Такъв ще е и проблема на бъдещите бенефициенти, общини и ВиК и с това, че Министерството на инвестиционното проектиране е това, което ще издава разрешенията за строеж.
Също така не стана ясно от тази презентация каква е визията по отношение на сценариите, кой е избраният сценарий, кой е предпочитаният сценарий и как той ще бъде реализиран, защото правителството трябва да знаем кога ще разгледа стратегията, кога предвижда да я приеме и трябва да знаем каква е визията и към кой сценарий ще вървим, ще се стремим и каква е волята той да бъде реализиран.
Не на последно място в потвърждение на всичко, което казах по-горе остава отворен въпросът, аз лично отворих днес сайта на Българската асоциация по водите, където има на сайта качено много притеснително писмо, адресирано до министър Терзиева, в което много ясно се казва, че очевидно политиката, която министерството прилага от шест месеца, мога да цитирам какво пише в писмото, на фона на това е абсолютно необяснимо защо ударно се сменят управители без да се отчита постигнатото, без мотиви и без да се дават аргументи за същото. Всъщност, какво е работило министерството шест месеца освен, че е уволнявало шефове на ВиК, отговорът сами можем да си го дадем. Доколкото виждам огромен процент от шефовете на ВиК са уволнени и писмото на БАВ е много показателно, много интересно, има го на сайта на Асоциацията по водите и изводите е излишно да ги споменавам.
Това са моите въпроси и се надявам да получа детайлен и конкретен отговор, въпреки че лицето, което трябва да даде този отговор си тръгна, избяга, скри се, или каквото да кажем, може би.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Нещо като се повтори два или три пъти не става повече вярно или повече невярно. Аз само исках да преминем към следващите изказвания и да помоля за краткост на изказванията, за да може максимален кръг от колегите да вземат думата. Господин Шопов, господин Дончев, след което ви предлагам да дадем думата на госпожа Михайлова или на господин Симидчиев да направят един първи кръг от отговори, след което да продължим с изказванията.
Тук е и инициатора за това съвместно заседание, от който и дойде предложението за това заседание – господин Димчо Михалевски, който е председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и който със сигурност ще поеме ангажимента това да е първото съвместно заседание по тази тема на двете комисии, но в никакъв случай да не е последното. Още повече, че ние като Комисия по околната среда и водите много внимателно ще следим как ще бъдат отразени забележките на Министерство на околната среда и водите в стратегията.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин председателю, госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, представители на медиите. Ще започна с едно задоволство и то е, че собствеността, каквато тенденция се очерта от преди две управления явно е, че като перспектива ще остане в публичната сфера - държавна, общинска или смесена. Оттук нататък ще сложа пръст в раната по най-важният проблем за мен в цялата водна сфера и проблематика и тя е нито повече нито по-малко – нещо, което не се споменава в презентациите. Най-голямата драма, най-големият проблем, всички други проблеми ще ги решаваме, е вопиющата ужасяваща корупция по темата, за която говорим. Това е публична тайна и от това трябва да започнем и с това да свършваме. Сигурно няма друга сфера, от известно време насам в зората на демокрацията имаше и други естествено, когато се правеше приватизация корупцията шестваше в други области, по друг начин, но в момента на принципа особено при строителството и ремонта на ВиК съоръженията на принципа, че всичко остава долу под земята се осъществява корупция на всички нива и то по един начин, който тук занимаващите се конкретно с проблематиката и съответно държавните служители и политическите лица в лицето на министрите знаят как се осъществява. Дори ако при строителството на пътища общо взето може да се измери дебелината на асфалта и тук правя аналогия с приказката, че пачките са в зависимост от дебелината на асфалта, там все пак има някакъв критерий, докато тук всичко оставайки под земята заличава и замита всички следи от онова, до което е довела корупцията. Всички знаят, че някои получават поръчката, това е голямото и разпределя надолу парите на подизпълнители и дори за най-дребният в тази верига подизпълнител остава страшно много, толкова много, че можем да си представим каква е истинската стойност за извършването на един обект, себестойността с включена висока печалба в сравнение с онова, което по програми или обществото отдава. Защото има страшно много неща да се вършат, но средствата са константна величина и на нас ни е ясно. Резервът оттук да се свърши повече от онова, което предстои и което е в огромен обем е най-вече този – с по-малко пари от тази величина, която е константна величина, да се свършат повече обекти и повече дейност.
В тази сфера като се почне с най-убийствената и вопиюща корупция харизването на „Софийска вода“ при едно предишно управление, до голяма степен е толкова драстичен пример за изтичане на държавен ресурс, може би за милиарди и то за много милиарди, че се стигна в крайна българският политически елит стигна до тази мъдра идея собствеността да остане в публичния сектор. Това е също елемент, за да се достигне до тази идея и до това здраво разбиране за водния сектор.
Тук отварям една скоба, предвид на това общо положение относно ВиК съоръженията в цялата страна, тук като бяла врана ще стои тази собственост явно и няма ли воля българската политическа класа и българският политически елит и защо не е национален консенсус и по този въпрос най-после да се възвърне тази обществена справедливост, а не парите да изтичат в пенсионни фондове на чужди държави. Последният път една „Софийска вода“, която беше харизана преди години и където не са вложени никакви инвестиции или почти никакви в най-добрият случай, беше препродадена на поредния собственик за 600 милиона паунда. Забележете каква печалба се извлича от водния сектор. Не знам в момента 5 или 6 стотинки е водата, получавана по гравитачен начин. Но всичко това подлежи на ревизия, подлежи на контрол и всичко това трябва да се гледа преди да си говорим другите неща.
Темата с корупцията, която се осъществява и на централно ниво при разпределението на проектите кой да ги вземе, при начин на възлагане на процедурите на местно ниво, където се играе със съответните получатели на поръчките и изпълнители по презумпция за мен всяка една такава поръчка, всеки един обект би трябвало потенциално да бъде предмет на работата на българската прокуратура. Сигурно ще излязат и ще се размирише от ВиК съоръженията под земята страшно, ако българската прокуратура наистина се разрови и надникне какво се е творяло.
В тази връзка не ми е известно и моля да ми отговорите дали има някакви обективни критерии за разходи, дали има съставени някакви експертизи, дали в съответните ведомства се разполага с общо взето ясно и обективно като идея и като разчет какво може да съществува като строително-монтажни работи. След това да прибавим нормалната печалба или по-голямата печалба, но в никакъв случай тези диспропорции и разминавания не могат да бъдат в пъти, защото тук в момента се касае за разлики в пъти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов, благодаря Ви, че допълнихте случая със „Софийска вода“, седящият вляво от Вас господин Симидчиев беше изпълнителен директор на това дружество, а аз бях общински съветник, имали сме възможността няколко пъти да се тероризираме по темата. Но наистина цената на водата в София се качи повече от шест пъти за последните осем години в резултат на тази благодатна концесия. За кой е благодатна е въпрос на уточнение.
Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги, аз ще дам пример за стегнато изказване, но имам една молба доколкото трябва да дам своя безценен принос по промените в Закона за обществените поръчки. Да ме извините за това, че задавам въпроса си последен, но ще помоля да получа отговор първи.
Въпросът ми е безкрайно конкретен и много прост. Тези, които знаят за какво става дума ще ме разберат, другите могат да прочетат повече и след това ще ме разберат.
Имаме един обем инвестиции, по отношение на който няма нужда да водим спор дали е с 10% по-нагоре или е по-надолу. Споменато беше в презентацията, че от 30 до 40% от необходимия ресурс за тези инвестиции би могъл да се осигури от Кохезионния фонд, тоест – средства на Европейския съюз. Само мимоходом отбелязвам, че според мен този дял е силно завишен и реалният дял е по-нисък. Сега идваме на въпроса, откъде идват останалите доколкото възможните сценарии са крайни, те са няколко. Първи сценарий – директна инжекция или инжекция от държавния бюджет, процедура, която към момента е невъзможна, в известна степен е неморална пък и леко незаконна, доколкото трябва да властва принципът потребителят плаща. Същият вариант пак за сметка на държавния бюджет, но чрез кредит. Предимството на този вариант е, че инвестицията се осъществява веднага и ако направим сравнение във времето осъществяването на инвестициите примерно сега в един ограничен период от две-три години напред носи ползи спрямо това, ако ги осъществяваме протяжно примерно следващите 10 или 15 години. Вторият вариант е кредит.
Трети вариант е през цената без значение дали говорим за публичен или за частен оператор. Та какъв е миксът? Ако приемем с доза доверие, че една трета ще е от Кохезионния фонд откъде са останалите 70%, каква е вашата политическа визия, моля да ми отговорите, който може да ми отговори.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз мисля, че и двамата могат да Ви отговорят, но да дадем първо думата на господин Симидчиев. Заповядайте.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Доста въпроси се натрупаха, някои от тях се повтарят. Ще отговоря на повече от един въпрос заедно.
Отговорът, господин Дончев, е в този сценарий. Зад него стои един доста сериозен финансов модел. Отговорът е – от всичко по малко. Този вариант, този сценарий всъщност съдържа в себе си всичко. Максимално възможното усвояване от Кохезионния фонд, част от държавния бюджет, част от цената, част от повишаване ефективността на дружествата, тоест – тези резерви, за които господин Чакъров спомена, те са много сериозни, изключително сериозни, особено в публичните компании, там имено трябва да се съсредоточим. Така че всъщност отговорът е това, което сме предложили според нас е най-подходящият микс. Можем много да навлезем в детайли, много да разсъждаваме дали това е така, но ние смятаме, че твърдо това е така.
Използвам сега тук това, че сме на този слайт, аз специално оставих този сценарий, в последната колона правя един преход за социалната система, тъй като господин Чакъров в началото зададе въпроса какво ни е мнението за социалното подпомагане. Мисля че госпожа Павлова също го зададен. Ние твърдо смятаме и нашето мнение е, че трябва да има такава система за социално подпомагане. Направихме една предварителна среща в Министерство на труда и социалната политика на по-експертно ниво, той като влязохме в сериозни детайли. Цифрите са изненадващо малки, цифрите, които са необходими, дори притеснението на колегите от министерството беше, че сумата, която трябва те да обработват на месец е толкова малка, че едва ли не не си струва административната й обработка. Така че тук въобще не става дума за сума, но за нас това е важно, тъй като таргитира, концентрира се върху тази прослойка от населението, за които действително ако ние средно приемем, че 4% е за цялото население за тях тежестта ще бъде от порядъка на 10, дори над 10-12-13-14. Това е голям проблем и даже ние смятаме, че сегашната дефиниция на тези 4% не е особено добра и там също трябва да се промени нещо. Всичко това е описано в стратегията. Твърдо искаме това да се случи.
Действително социалният министър преди известно време каза, че има резерви към подобно нещо, но то беше при директен журналистически въпрос. Аз все още не съм имал възможност да разговарям с него лично, така че съм убеден, че при един разговор, по-скоро приемете, че това е някакъв призив за подкрепа от ваша страна. При един разговор с него аз съм убеден, че ние ще го убедим в необходимостта от подобно нещо.
Господин Чакъров използва един термин, който аз бих желал да оспоря – освобождаване на цената. Няма подобно нещо, категорично. Цената на услугата е регулирана, тя остава да бъде регулирана и нищо в този механизъм не се променя. Евентуално увеличение за цената на водата, тъй като в голямата част коментарите така или иначе се въртят около това нещо, с тези 30 или 40% първо искам да обърнете внимание, че става дума за период от 10 години. Само естествената инфлация би надвишил вероятно този процент. Това е първо.
Второ, това така или иначе ние сме поели сериозни ангажименти, тези милиарди, после ще дойдем и за разминаването в цифрите, ние отнякъде трябва да ги набавим, ние сме поели ангажимент. Въпросът не стои дали ще го изпълним или не. Въпросът стои как да го изпълним. И ние смятаме, че този микс, който сме предложили е най-подходящият.
Искам да кажа няколко думи за цифрите. Няма разминаване в цифрите никакво. Цифрите, с които работи стратегията са директно взети от мастер плановете. Може би се заблуждавате от това, че мастер плановете разглеждат няколко периода – седемгодишен, петнадесетгодишен, двадесет и петгодишен. Стратегията е за десетгодишен период, така че ако съпоставите периодите ще видите, че тези цифри изцяло съвпадат с тези от мастер плановете, тъй като те идват оттам, тази стратегия използва данните от мастер плановете и такова разминаване дори теоретично бих казал, че не е възможност. В интерес на истината тук държа и е коректно да спомена нещо, цифрата, която разглежда този сценарий като необходимост от инвестиции ще се увеличи, защото в момента по време на крайното одобряване на мастер плановете самата цифра при тях се увеличи, но това, когато беше разработена тази таблица ние нямаше как да го знаем.
Използвам повода, че съм споменал мастер плановете да кажа до къде сме стигнали. На практика те са готови, всичките са преминали през областните съвети за развитие и в момента се одобряват от асоциациите по ВиК. Към този момент без да съм сто процента сигурен в цифрата, ако не се лъжа 4 или 5 мастер планове са вече одобрени от асоциациите. Всички те имат график да бъдат одобрени до 8 декември. Ние след това като министерство с оглед и на промените в Закона за водите, тъй като на практика окончателно ще ги одобрим, ще ги одобрим до края на декември. Така че смело мога да кажа, че ще имаме сто процента одобрени генерални планове.
Окрупняването. Госпожа Павлова постави въпроса. Ако не го знаете моето мнение за окрупняването е абсолютно категорично, аз съм му един от най-големите радетели и дълго време се борих това да се случи. За съжаление се оказа много по-трудно отколкото си въобразявахме в началото, но тази стратегия не прави изключение в това отношение. Казва, че окрупняването е необходимо, но все пак говорим за стратегически документ на високо ниво, не ни дава механизъм за това как точно да се случи, какво да се направи. Напротив, казва, че това е необходимо, прави анализ с други държави, където подобно окрупняване се е случило, където вследствие на това са се постигнали ефективности. Решението всъщност е наше, как да го направим – дали по административен път, дали по естествен път, дали на басейнов принцип. Това, което каза господин Чакъров е чудесно, само че според мен е още по-трудно изпълнимо.
Нещо, което ми се струва доста важно, което има пряко отношение към стратегията. По време на разработване на стратегията ние единодушно се обединихме около две нови задачи, които възникнаха спонтанно по време на разработването на този документ. Едното е повишаване капацитета на регулатора. От изключителна важност е, знаете, сигурно голяма част от вас са се занимавали с регулатора в енергийната му част, трябва да ви уверя, че във водната му част положението не е много по-различно. Втората задача е едно национално проучване за прекомерни разходи. Прекомерни разходи означава на практика механизмът, по който ние прилагаме директивата за отпадъчните води. Със задоволство мога да кажа, че благодарение на помощта и разбирането и съпричастността на колегите от Министерство на околната среда и водите, с които ние сме заедно през цялото време, ние вече получихме покана за разширяване на проекта, с който финансираме тази стратегия. Тези две дейности са там, тоест – получихме покана за тях и двете неща ще се случат надявам се в рамките на следващата година. И двете неща са събития с национално значение, абсолютно измеримо по всякакви показатели.
По време на разработване на стратегията бих искал да кажа, че ние бяхме сформирали един консултативен съвет, в който участваха страшно много хора, разбира се приоритетно основните участници главно от Министерство на околната среда и водите, от Министерство на здравеопазването, в който всеки един от тези доклади беше обсъждан в детайли, разискван, така че още по време на разработването на стратегията ние се опитахме да се съобразяваме с всички мнения.
Мога да кажа, надявам се, че няма да ви звучи агресивно, че това е може би документ, който е поне в моите очи страшно прозрачно изготвен. Обиколихме България, бяхме на пет места, на които представихме стратегията, бяхме тук също така в „Експо център“ преди известно време, сега сме тук пред вас. Знаете че по принцип това е стратегия, която се одобрява от Министерския съвет, тоест – ние формално нямаме необходимост да я представим пред парламента, но го правим в името на това да бъдете запознати и да нямате усещане, че нещо се прави зад гърба на когото и да било. Така че от гледна точка на прозрачността съм спокоен, даже понякога се питам дали не сме отишли в другата крайност.
Бих искал да използвам случая да успокоя министър Михайлова, че сме отговорили на по-голямата част от коментарите на колегите от Министерство на околната среда и водите и с реални действия. Тоест, променяме стратегията според може би 90% от вашите коментари. Имаме може би 7-8 коментара, които няма да бъдат изцяло отразени, но в крайна сметка това е нормално. Така че в момента доработваме последната версия на стратегията, която следващата седмица ще бъде готова изцяло с отразени всички коментари.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате ли сигнали, да сте пратили до прокуратурата, наблюдения за несъответствия, за качеството на онова, което е направено? Това е цяла вселена бих казал.
ДОБРОМИР СИМИДЖИЕВ: Това е цяла вселена и по-голямата част на тази вселена всъщност касае механизми и отношения, които далеч надхвърлят този сектор конкретно. Но ако обърнете внимание на екшън плана и по-скоро на мерките, които предвиждаме, голяма част от тях имат отношение към корпоративното управление на тези компании. Тоест, нашето мнение е, че с налагането на някакъв тип добри практики и механизми това би трябвало да се преустанови или поне да намалее. Не може да се преустанови до край в никакъв случай. Но се опасявам, че нещата, които вие поставяте като въпрос далеч надхвърлят компетентността на този сектор конкретно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Симидчиев.
Давам думата на госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо министър за отговор.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател, дами и господа народни представители, ще се опитам да отговоря с моето становище по поставените въпроси, като още веднъж искам да подчертая, че амбицията ни е за добър синхрон, добро сътрудничество и съвместна работа между двете министерства. Благодаря за забележката, че голяма част от съображенията се имат предвид. Няма да се спирам конкретно на тях, но ще си позволя да обърна внимание на някои от тях, тъй като са от съществено значение за подобряването на стратегията и за днешната дискусия. На няколко пъти стана дума за това на какво можем да разчитаме от Европейските структурни фондове и Кохезионния фонд при решаването на микса за необходимите средства за водния сектор в България, конкретно за ВиК сектора. Аритметиката е много проста, няма нужда от много сложни изчисления. Това, което ние сме имали възможност да използваме за програмния период 2007-2013 година е 2 милиарда лева, грубо казано с малко отгоре за седемгодишен период. За следващия седемгодишен период ние очакваме сума от порядъка на милиард и половина за водния сектор, тъй като тук намаляване на финансирането на общия бюджет и т.н., така че имаме свиване на бюджета на всяка една от оперативните програми. Така че милиард и половина за седем години. По системата на простото тройно правило, когато имаме необходимост от 12 милиарда, както и да го въртя излиза, че десет пъти по седем години – 70 години. Така показва простата аритметика, ако бъркам някъде – поправете ме. Тоест, очевидно ние няма да можем да решим проблемите на водния сектор в краткосрочен, средносрочен, а и вече не знам в какъв план, когато става дума за 70 години чрез инструментите на подкрепата на Европейския съюз. Очевидно трябва да се търси микс между всички форми за финансиране на тази инфраструктура, на изграждането, рехабилитацията и поддръжката на тази инфраструктура и този микс трябва да включва в себе си всички възможни елементи. В такъв смисъл аз подкрепям заместник-министър Симидчиев, който не случайно казва, че тук е майсторлъка. Тук ние трябва да намерим баланса между това до къде стига поносимостта на цената, увеличаването на цената на услугата, до къде стигат възможностите на държавата с бюджет, до къде стигат кредитните възможности отново на държавата и имаме ли на някакъв етап опция за публично-частно партньорство. Защото стратегията предполага публична собственост на цялата инфраструктура, но това не означава елиминиране на възможността за предоставяне на услугата чрез частни оператори, поне аз не го разбирам така. Така че миксът е всъщност ключът, по който ние трябва да се определим разглеждайки тази стратегия. Ако ние имаме ясна картина за нуждите в сектора и имаме ясен анализ за това как ще се развиват тези нужди, то трябва да отговорим с много ясна картина по какъв начин и за какъв период от време ние можем да изпълним тези нужди и да доведем сектора до нормално функциониране, до нормално действащо състояние. И тук се появяват няколко въпроса, на които аз бих искала да чуя отговор в стратегията и мисля, че всички ние имаме право да го чуем този отговор и той ще бъде много важен и за българското общество.
За съжаление стратегията, която действително е разработвана в продължение на дълъг период от време, и аз си спомням като председател на Комисията по околната среда и водите, настоявах за това да се докладва за тази стратегия. Спомням си как господин Симидчиев докладваше по тази стратегия. И на тези въпроси, за които сега става дума и тогава нямаше отговор. Тук преди малко видях госпожа Евелина Василева, вече я няма в залата, но още тогава поставяхме въпроса къде са мастер плановете. Поставяхме този въпрос през 2010 година, през 2011 година, през 2012 година и мастер плановете ги нямаше. Сега ги виждам, защото минават през екологична оценка, те са на етап на завършеност и действително имам доверие в това, че до края на месец декември те могат да бъдат готови. Но връщам се към въпросите, които считам, че задължително трябва да се разгледат в стратегията. На първо място това е според мен статичният подход, по който се разглежда потреблението на вода в България. Господин Симидчиев, ако бъркам, поправете ме. Взимат се данни към днешна дата, ние не отчитаме първо демографските проблеми на страната, намаляването на населението, съответно намаляването на потреблението. Ние не отчитаме в тази стратегия други подходи за използване на воден ресурс извън ВиК сектора. Може би ще ви звуча много наивно като министър на околната среда, но все пак цял свят събира дъждовна вода. Използва се пречистена вода за напояване, не се използва питейна вода. Така че тези параметри не могат да не бъдат отчетени в една стратегия, която предполага необходими инвестиции във ВиК сектора.
В тази стратегия се приема като статукво дължината на водопроводната, водоснабдителната мрежа. Това е една от забележките на Министерство на околната среда и водите. Така ли е? Така ли ще остане дължината на мрежата? Убедена съм, че не е точно така. Това е проблем, който трябва да бъде разгледан, който трябва да намери адекватен отговор и оттам ние ще стигнем до крайни изводи, които ще бъдат малко по-различни от това, което разглеждаме. Обезлюдяването на някои населени места, намаляването на броя на жители на населени места, възможността за използване на други ресурси водни за напояване, за селскостопански нужди е важен фактор, който ще се отрази върху крайните резултати от това от какво имаме нужда.
Не на последно място стратегията разглежда водната услуга, като водна услуга за гражданите, за населението. Водната услуга за бизнеса, за икономическите играчи, тези, които ползват вода в производство, тук отсъства. Ние ще предлагаме ли нови модерни решения и на тези участници в общата система за потреблението на водата или не? Ние ще приемем ли, че освен инвестиции в пречистването на отпадъчни води стандартни ще инвестираме в пречистване на води до такава степен, че те да могат да бъдат отново използвани в производството. Има такива технологии и те са факт и не са мечта на министъра на екологията, те са факт.
Всички въпроси, които бяха поставени тук от народните представители са изключително важни, но те провокират допълнителна работа по стратегията. Аз бях длъжна да дам тази гледна точка, защото това е гледната точка на Министерство на околната среда и водите. Пропускам някои от забележките, експертите може да са критични към мен, но считам че е важно да поставим тези въпроси сега. По оперативни срещи ще поставим и всички останали и разчитам на това, че това действително е първи дебат и ще имаме възможност да дебатираме отново.
Само за информация на народните представители и защото съм длъжна да го кажа, в този момент в гранитна зала на Министерския съвет се провежда дискусия по забележките по Споразумението за партньорство между България и Европейския съюз за периода 2014-2020 година. Едно от предварителните условия, както отбеляза и госпожа Павлова е свързано с реформата във водния сектор. Ние работим съвместно, не само Министерство на регионалното развитие и Министерство на околната среда и водите, но включваме и Министерството на земеделието и храните, като един основен играч в цялата система, когато става дума както за ползване на водите, така и дори за пречистване на водите и управление на водния сектор. В момента там се разглеждат тези предварителни условия и позициите на Европейската комисия, така че това е причината министър Терзиева да участва в другата дискусия, а аз съм тук. Убедена съм, че при бъдещи дискусии всички ще бъдем заедно, за да можем да намерим отговори на всички въпроси. Само искам да бъда още по-конкретна предварителните условия по отношение на водния сектор се очакват от България във времето до 2016 година да разреши проблемите си във водния сектор. Ние нямаме за задача да изпълним стратегията във ВиК сектора или да разрешим всички проблеми във водния сектор до края на тази година преди да подпишем споразумението, но имаме задължение в рамките до 2016 година да имаме ясен график, той да бъде изпълнен и тогава ще имаме яснота по възможностите за финансиране. Преди това в никакъв случай няма да има спиране на финансирането или невъзможност на финансиране на обекти по Оперативна програма „Околна среда“, тъй като общините безспорно остават едни от собствениците на водната инфраструктура и естествено те ще защитават свои проекти, които ще бъдат подкрепени от програмата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър, част от Вашето изказване прозвуча като прочутото изказване на Мартин Лутер Кинг – имам една мечта. Може би е съвместен пропуск заедно с господин Михалевски да поканим и представители на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в лицето на нейния председател и на т.нар. водни комисари – една от темите, които повдигна господин Симидчиев за капацитета на регулатора е вън от всякакъв коментар.
Сега ми позволете да дам думата на господин Михалевски, който да направи своето изказване. Предполагам, познавайки го донякъде, че той ще окупира и председателството на двете комисии до приключването на дебата.
Заповядайте, господин Михалевски.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря. Първо, искам на всички да се извиня за закъснението, но имаше важен въпрос, който трябваше да решим, но все пак това не ме оправдава напълно.
Аз ще направя едно много кратко изказване, по-скоро ще бъде провокативно към вас, за да може при втори кръг изказвания да вземете отношение.
Разглеждането на стратегията е изключително важно ако осъзнаем в какъв момент я правим без значение колко е закъсняла, колко по-рано е можело да се случи и за извлечем полза за нашата отговорност на публичните власти, говоря за местните власти и централната власт. Затова ще си позволя с риск да отегча някой съвсем тезисно неща, които повечето от вас познават. Нека да погледнем назад последните 24 години какво се случи в България. След като имаше една изключително централизирана система на ВиК сектора и след приемането на Законите за местното самоуправление и местната администрация и съответните политики за формиране на търговски дружества започна едно разделение на регионален принцип – период през 90-те години, който беше съчетан с изключително малко инвестиции в сектора. В края на този период имаше опит да бъде приватизирана системата. Слава богу това не се случи, но беше раздробена системата в една немалка степен в определени региони на страната.
В началото на изминалото десетилетие след 2000 година се направи опит да се формира някакъв стратегически план, който за съжаление беше материализиран в една стратегия от 2004 година, неприета от Министерския съвет. Започнаха новите възможности по предприсъединителните фондове, за съжаление не съпроводени със значими национални инвестиции и практически почти никакви инвестиции от гледна точка на самите оператори. Новите възможности, които спомена и министър Михайлова за Оперативна програма „Околна среда“ в периода 2007-2013 година към днешна дата резултатът е следният. Всички активи в страната на държавните и държавно общинските дружества и общинските дружества са от порядъка на 650 милиона лева. През тези години един от големите грехове на законодателите и местните власти е, че ние не наложихме нормалната икономическа практика да водим нормална амортизационна политика, което силно накърни възможностите да се провежда финансова политика за разрешаване на проблемите, създаде впечатление и то грешно и то с дългосрочни последици у потребителите, че цената на услугата трябва да бъде изключително ниска, макар че съпоставена с електроенергията тя е в пъти по-малка като разход, като вид и пр. В същият момент по предприсъединителните инструменти ФАР, ИСПА, САПАРД бяха изградени и въведени в експлоатация активи за близо един милиард лева, които в момента се експлоатират, но не се води върху тях амортизационна политика. В процес на изграждане са нови активи за два милиарда по настоящия планов период и се подготвят поне милиард и половина за следващия.
Един от въпросите и отговорностите, които трябва да постигнем и което беше целта на реформата във ВиК сектора е кой и как ще носи политическата отговорност и ще взима политическите решения, които да се материализират в оперативни решения във ВиК сектора, обяснявайки на хората, че тази услуга модернизирайки се и подобрявайки се нейната цена ще расте. Какви са точно числата в случая няма никакво значение, защото това трябва да бъде елемент на конкретна регионална политика, както целево е насочен закона, за да може в крайна сметка да има конкретни отговорности близки до потребителите, регионалните власти в лицето на представителите на държавата, местните власти и да можем да обясняваме на бизнеса и на хората, че правим нещо, което води до подобряване, то има своята цена, но ще има и съответните ефекти. Всъщност това е голямата отговорност. Аз честно казано гледайки числата от стратегията и споменатата бележка на господин Симидчиев, че те са увеличени малко съм скептичен към тези 25 милиарда, мисля че те ще бъдат по-малко. Още повече ние трябва да се опитаме да ги направим по-малко с по-голям ефект обаче, защото действително България има други утежняващи обстоятелства, демографията силно дебалансира с териториалното разпределение на населението, концентрира го в определени точки на страната и съответно трябва наистина много сериозно да вземем на въоръжение принципа на прекомерните разходи, защото аз твърдо мисля, че ние нямаме нужда особено в частта на отвеждане на отпадъчните води навсякъде да изграждаме такива системи, които силно ще затормозят цената и ще бръкнат дълбоко в джоба на хората.
Не трябва да забравяме според мен най-важният фактор, че скоростта за модернизация на системата, нейната промяна и реализация ще зависи преди всичко и най-вече от способността на хората да разберат какво правят властите и от тяхната способност да плащат и да имат готовност да плащат услугата. Тоест, нарастването на доходите ще предупредели скоростта и сценариите, които всъщност се случват. Не толкова наличието на привлечен финансов ресурс, наличието на строители, инженери и пр.
В този смисъл ние трябва да осъзнаем, пак се връщам към същественото, каква е нашата роля – на законодателната, на изпълнителната власт и на местните власти, защото най-големият риск е т.нар. асоциации, създадените териториални звена могат да сработят, но могат и да не сработят. Аз през годините назад трябва да ви кажа, че от най-големият сторонник за децентрализацията последно време изпитвам известно колебание дали имаме политическата воля кметовете, държавата, съзнавайки своята воля. Тоест, дали можем да разсъждаваме за общото без да надмогва у нас частния интерес. В смисъл частно-териториалният и частно-общностни интереси. Тази политика без отчитането на общностния интерес дори на регионален принцип няма никакво бъдеще и няма да има никакъв резултат. Това не трябва да ни плаши, дори и да има негативен сценарий, ако не успеем, не бъдем достатъчно адекватни и кадърни да сработят асоциациите и да могат да формират онази необходима политика, която ни трябва, за да определим какви са инвестициите, защото най-важната крачка е тази стратегия да я превърнем в конкретен план за действие в конкретни инвестиционни програми по места. Ако това не извършим тя разбира се ще си остане във времевата история, че сме я направили и нищо повече няма да се случи. Ако тази крачка обаче направим и успеем да съчетаем и различните интереси и баланса аз тук не смятам, че въпросът за окрупняването е най-важният, той е съществен, той има своя смисъл, но не това е най-важното. Както, госпожо Павлова, мисля че не е най-важният кой управлява ВиК операторите, има много негативи и при управлението на ГЕРБ и при управлението, което сме сега, и предишните управления. Аз смятам обаче, че ако тези асоциации успеят да създадат политиката те ще бъдат органът, от който ще изискват професионално управление от съответните оператори, били те и държавни и държавно-общински и това ще бъде най-голямата добавена стойност, която можем да постигнем.
Затова според мен, след като се съобразим с всички препоръки от различните ведомства, аз подкрепям това, което каза и министър Михайлова, най-важното ще бъде ние да имаме след това конкретната воля в законодателни допълнителни промени в бюджетни промени, с които да ангажираме ресурса, защото наистина ресурсът е много важен. Ако една четвърт е европейското финансирано, защото аз смятам, че е толкова европейското възможно финансиране, то една втора трябва да бъде през цената по различни форми, било през амортизациите, било през привлечени дългосрочни заеми, една четвърт според мен наистина трябва да бъде ангажимент на държавата. Колко ще бъде този размер и къде ще бъде инвестиран, това вече трябва да бъде конкретна политика на регионалните органи за правене на политиката, защото смисълът, който сме заложили всички ние в Закона за водите, респективно за ВиК сектора, като тук само отварям една скоба – можем да помислим следващата година дали не е целесъобразно от гледна точка на въоръжаването на тази стратегия с ефективен инструмент да приемем един изцяло, както е предвидено още от 2003 година закон за ВиК. По този начин мисля че нашата отговорност ще бъде материализирана.
Втората ни отговорност е в много тесен контакт, аз се запознах със становището на Национално сдружение на общините в Република България, да се опитаме да убедим кметовете. Те са ни както голям потенциал за реализация на тази политика, така и самият рисков фактор. Аз видях много мислене глобално, което е добре, но видях и много примери на мислене, много частично, много локално, много в тесен интерес и трябва да привлечем максимално кметовете в тази политика. Аз смятам, че законово сме им дали тези правомощия, но тя трябва да бъде материализирана. Аз бях един от критиците, който много критикува предното управление защо не въвеждат закона. Имаше обективни принципи защо не беше чисто счетоводно и защо не се случи. Но трябва да си кажем, че въвеждането на тази политика не е толкова лесна работа. Аз казах и на господин Симидчиев, че от момента на приемане на промените, които приехме в петък в Закона за водите оттук нататък предстои много къртовска неприятна, но огромна по обем работа, за да задействаме асоциациите. Защото не задействаме ли асоциациите много бързо ще стигнем до хоризонта 2016 година, за което спомена министър Михайлова, ще видим, че не сме успели да променим нищо и тогава вече рискът за липсата и на този милиард и половина ще стане осезаема за нашите инвестиционни планове за цялостната стратегия. Така че аз смятам, че трудът, който е положен с всички бележки, между другото и местер плановете имат своите бележки, не са най-удачните, които в крайна сметка бяха поорязани малко, но в крайна сметка имаме документи, на които трябва да стъпим и от цялата наша политическа воля и действие зависи дали ще ги реализираме.
Благодаря ви. Заповядайте.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми господа, аз съм развълнуван, защото съм имал нещастието 25 години да ръководя най-голямото предприятие в България и 22 години откакто съм напуснал да съм в течение на тези въпроси. Не ми се искаше да взема отношение, защото във всичко, което говорим липсват трите основни показателя – подадена вода, фактурирана вода, неотчетени загуби. Тези показатели решават всичко. Не съм съгласен, че причината за големият процент невъзможен в световен мащаб от порядъка на 60 и над 60% неотчетен разход и загуби е в резултат на амортизирана водопроводна мрежа. Не само в София, в България водопроводната мрежа в сравнение с преди 20 години, 30 години е в по-добро състояние.
Ще използвам цифри от такава стратегия отпреди 11 години, данни от нея. Преди 2000 година подадената вода е намалена с 40% в сравнение с 1980 година. Фактурираната вода общо е намаляла три пъти. Фактурираната вода за населението е намаляла два пъти. Неотчетените загуби са увеличени 4 пъти. Липсва анализ. Като прегледах тук материала тези цифри ги няма никъде, ние не говорим за това, а това са основните, това е коефициентът на полезно действие на една система.
Второто нещо. Никой не направи исторически преглед за развитието на дейността водоснабдяване и канализация. През 1966 година се създадоха окръжни предприятия ВиК, създаде се стопанска дирекция „Водоснабдяване и канализация“, която ръководеше всички предприятия с изключение на софийската. В резултат на това ежегодно се подобряваха технико-икономическите показатели, техническото равнище, изграждаха се язовири, пречиствателни станции и питейни и канални. В София, където аз съм бил директор през тези години се построиха две пречиствателни станции за питейна вода и канална пречиствателна станция, която действа в момента. Цената на водата се увеличи от 4,5 стотинки на 10 стотинки за 25 години.
Сега говорим така изхождайки от нашите заплати и от цените на Запад. Ние не сравняваме заплатите на Запад с нашите пенсии и на нашите работници. За мен основният показател, това че ние през 1990 година разбихме системата, нашата любима Световна банка даде 100 милиона долара, за да се разпадне системата – разделяй и владей. В резултат на това, първо кадрово системата започна да се скапва. Бедата не е, че освобождаваха само директорите, защото болшинството бяха партийни членове, бедата е, че освобождаваха и главния инженер. Бедата е, че след всеки мандат следваше нов. Това е пагубно. Главният инженер, с който аз съм работил, благодарение на който се съгласих да стана директор имаше 30 години трудов стаж, заслужил софиянец, човек живеещ с проблемите.
Откакто съм напуснал за 22 години вече не мога да кажа колко хора се смениха в софийското предприятие. Концесията, големият концесионер – резултатът е плачевен. За мен независимо от смяната на системата това не е важно, ние сме инженерно предприятие, това е инженерна функция. Системата трябва да е стабилна. Първата грешка, която се направи е разтурянето на дирекцията, разтурянето на институтите, които бяха национални, а сега са стотици специалисти и погледнах кои са участвали в този анализ, кои са били кандидатите – 288 компании, обединени в 87 консорциума. Ако от тях има 8 човека, които могат да напишат уравнението на Бернули, аз ще си хвърля дипломата. Тези хора са разработвали стратегията, затова не се учудвам, че парите за нищо няма да стигнат, защото първо те са по-нататък консуматорите.
Има още два момента. Асоциациите „Водоснабдяване и канализация“ са юридически лица без стопанска цел, които ръководят. Не ни трябват такива. На нас ни трябва организация, която е стопанска и която отговаря и ръководи. Ако ме питата, цената в България трябва да бъде една, а не в едно населено място да имаме с пречистване и без пречистване. Каква логика има там, където има пречистване гражданинът плаща за пречистването, а той плаща за това, че чисти природата. А там, където няма пречистване той не плаща. Цената трябва да бъде една.
Второ. Има разработка от един институт английски, понеже те са частници, обществен такъв, аз съм я дал на доста хора, назначете ги да направят експертиза на вашата разработка, те са независими. Аз не приемам, че може такава асоциация да ръководи тези предприятия. По-точно тези пари за тази асоциация с тези, които са под нея няма да стигнат никога.
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, поне доколкото аз имам информация такава в европейски мащаб не знам да има. Едната е енергийна, другата е водна. Второ, в нея най-напред бяха пет члена в Сектор „ВиК“, сега са двама. Откажете се. Имал съм взаимоотношения с тази комисия и искам да кажа, че решенията на тази комисия не само по отношение на софийското водоснабдяване и канализация са в нарушение на действащия закон и наредбата към него, защото през 2016 година загубите на водата без пречистване трябва да са 25%, а с пречистване, друг е въпросът защо са дадени 8% за пречистването, защото не познавам такава пречиствателна станция с такъв процент загуба на вода – 33%. За мен въпросът за тази държавна комисия, трябва да се направи проверка. Няма смисъл да си правим комплименти, тя не може да изпълнява задълженията, които по закон може да са възложени.
По отношение на това, че има общини, които няма да са съгласни, защото все пак ние сме демокрация, аз съм съгласен, защото има общини на които всички проблеми са решени по една или друга причина поради обстоятелствата, природа и т.н. Обаче да ги изключим тях и при положение, че се проведе референдум и населението реши да бъде самостоятелно, те нито ще имат от бюджета на България, нито ще имат от европейските фондове. А иначе злоупотребяваме с това не са съгласни общините и не са съгласни не знам защо.
Благодаря.
ЙОРДАН СТОЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, господин заместник-министър, въпреки че става дума за стратегия аз ще поставя един конкретен въпрос, който поставям последователно от 2005 година и започвам с това, че изходните данни за община Севлиево са некоректни. Казва се 100% водоснабдяване, водоснабдяването в община Севлиево е 67%, тъй като за 12 месеца, 4 месеца в годината общината е на режим. Шест месеца това правителство управлява, четири месеца режим.
Няма да влизам в историята на проблема. Аз омръзнах на себе си, надявам се да съм омръзнал и на заместник-министър Симидчиев. Получавал съм многократно обещания за решаване на въпроса, до момента такова решение няма. Няма го решението и в бюджета за 2014 година, не го виждам и в стратегията. Доколкото, уважаеми господин заместник-министър, Вие сте заместник в две правителства – това на Бойко Борисов и това на Пламен Орешарски, моля да ми отговорите както се предвижда по въпроса за увеличаване на процента на водоснабдяване от 67 на близо до 100%, като искам да ви кажа, че за мен би било неприемливо обещания по принцип.
Благодаря.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Дълбоко подкрепям казаното от министър Михайлова за алтернативни мерки, които да бъдат отразени в тази водна стратегия по отношение ползването на водата и източниците на водоснабдяване, защото съм убеден, че съществуват. Сигурно много от нас сме се сблъскали и сме виждали такива методи, но така или иначе толкова години не го правим и за дъждовната вода и водата от мивките и т.н.
Друго, което ще направя леко като коментар е, което каза господин Шопов – дали има в стратегията система за контрол на разходите, защото съм дълбоко убеден и като бивш кмет и като човек, който отдавна се занимава, близо е до тези въпроси, цифрите, числата всъщност, сумите, които се споменават за тези водни обекти са фантасмагория. Това не е вярно, особено тези водни проекти, които сега се реализират в пъти са завишени, пъти. Не може една пречиствателна станция, господин Михалевски знае, защото той откри в Разлог, на 25-26 хиляди еквивалент жители да струва 5 милиона, а сега аналогични пречиствателни станции са от 25 милиона нагоре. Какво се случва? Мога да изредя конкретни примери. Кой гледа тези неща, кой прави анализ на тези цифри. Говорим за пъти увеличение на разходите по изграждането на нова инфраструктура. Смятам, че на този въпрос трябва да се обърне изключително сериозно внимание, защото се видя, че основният проблем е недостигът на средства 70 години. Не 70 години, ако се хванем всички за ръка и тръгнем да правим тези мерки за 17 години може би ще се справим, но всички.
Тук подкрепям господин Михалевски, че трябва изключително много да се работи с общините и чрез тях и чрез нас да стигнем до хората. Ако те не осъзнаят, че не трябва да поливат с чешмяна вода градината няма как да се случи тази реформа, която всички искаме. Ако общинските съвети не излязат извън местническите настроения, общностните настроения няма как да заработят тези асоциации, те ще се превърнат в един ненужен формален орган, който ще управлява. Какво значи да управлява без да носи отговорност, той ще управлява.
Така че много въпроси са поставени, но надявам се поне за разходите и система за контрол трябва да има. Може и да има, сега слушам за тази стратегия, в подробности не съм я изчел цялата и ще го направя, но система за контрол трябва да има. За мен разходите, които се предвиждат са многократно увеличени, а това е един много сериозен ресурс плюс другите, които министър Михайлова каза. Трябва тук да се впрегнат и научните колективи, среди, БАН, да се измислят механизми. В строителството също не съм видял да се прилага някъде такава мярка, която да се налага при проектирането, примерно събирането на дъждовната вода от улицата на едно място в резервоар и с помпа да се полива, както е в една Германия. Или от мивката в хотела водата да отива в казанчето на тоалетната, а не в канализацията. Аз поне не съм видял такъв проект реализиран в България. Има много възможности и всички ние трябва да полагаме усилия те да се случат иначе тази реформа, за която говорим при положение, че ще я правим 70 години по елементарните разчети, безсмислено упражнение.
Благодаря.
ГАНЧО ХИТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми народни представители, ще взема отношение единствено и само по представената за разглеждане документация по един много важен въпрос в областта на ВиК инфраструктурата – стратегията.
Ще започна накратко. Този документ трябва да бъде разделен на две. Трябва да отпадне онази описателна част, която дава представа за картината какво е било до сега. Подходът, по който се подхожда, за да се създаде онова чувство за сигурност с тази именно стратегия от действително стратегическите позиции, които трябва да следва Република България. Тоест, от тези 116 страници стратегията трябва да бъде не повече от 20-25, защото там ще бъдат фиксирани онези положения и изисквания, които действително гарантират стратегическото развитие на този отрасъл.
Няма да разглеждам онези въпроси, които предварително си бях набелязал, но моля народните представители да бъдат внимателни към онова, което ще кажа затова, защото ние разчитаме на тях при окончателното приемане на стратегията. Това е един документ безспорно, който ангажира много усилия, много професионален опит и в това отношение трябва да бъдат поздравени онези, които са работили по него.
Конкретно по проблемите. Първо, прави впечатление в стратегията, че се говори за необходимост от вода, задоволяваща потребността от питейна вода в размер на 3,5 милиарда кубически метра. Като председател на Националния комитет за подобряване водоснабдяването в България в продължение вече на повече от 16 години, а и преди това работещ в тази система, включително и като директор не може да не направи впечатление тази огромна цифра при намаляващо население, при намалена промишленост да нарасне три пъти водното количество, което е необходимо за водоснабдяването на републиката. В момента необходимото водно количество за задоволяване потребността вода за България е 1 милиард 350 кубически метра вода. От тях 60% се отчитат като физически и технически загуби, търговски загуби. От тези именно физически загуби, които са 30% по моя преценка се крие един ресурс, който при намаляване загубите на вода в съществуващите системи ще компенсира до голяма степен водното количество, необходимо за републиката и 3,5 милиарда в 2035 година ще бъдат само един ненужен мираж.
Трябва да се има предвид и нещо друго. Загубите на вода до каква степен ще компенсират необходимостта от нови водни количества? Това именно трябваше да бъде разработено в тази концепция. Затова защото през последните години искам да обърна внимание на народните представители, че през 10-15 максимум до 18 години България, която е разположена в климатичен пояс редовно се подлага на засушаване, на малко валежи през зимата и през есента и пролетта, поради което изпадаме не случайно в такива именно водни кризи. Питам, след като беше водният баланс, отточният баланс на реките в България в размер на 24,5 кубически метра вода. Запомнете тази цифра. Последните 15 години балансът отчетен от Академията на науките, хидрометеорологичната служба е 18,5 милиарда кубически метра вода без оттока на река Дунав, който по международна конвенция се полага около 5-6 милиарда в годишен аспект. Следователно виждате, че водният ресурс на България намалява като повърхностен отток. Многократно съм писал от името на националния комитет до госпожа Павлова, до госпожа Михайлова, до госпожа Нона Караджова, до всички министри, включително и Народното събрание – обърнете внимание, че в новата концепция трябва да се има предвид за ново акумулиране на вода от реките в Република България. Акумулираният обем на течащите реки в България е 12,5 милиарда кубически метра. Следователно ние имаме един допълнителен резерв, с който трябва да се съобразим.
Спирам до тук, защото цифрите са много показателни. Очаквам че ще бъдем поканени и друг път и ще развия допълнително и по някои други въпроси, свързани с това, което е необходимо-
Към Министерство на околната среда и водите, госпожо Михайлова, ако обърнете внимание в кореспонденцията, в която е заведена специална папка „Национален комитет за подобряване водоснабдяването на България“, който е един професионален национален орган, има много предложения. Вашият предшественик госпожа Караджова направи някои предложения, които ние отхвърлихме категорично по отношение заплащането на водата взета от естествените водоизточници – язовири, да се заплаща само онова, което е тарифирано, което е консумирано. Това беше погрешна политика, което означаваше, че операторите няма да бъдат заинтересовани абсолютно никак да намаляват загубите на вода. Но имаше нещо, което беше разумно и госпожа Павлова сигурно ще си спомни, ако е чела тези документи, на което аз се противопоставих на двойното тарифиране на водата. Сега обаче аз преосмислих на база именно на тази концепция дали това не е по-подходящо или социалните помощи, които се предвиждат. И го свързвам веднага с въпроса, който Министерство на регионалното развитие в лицето на заместник-министъра предлагат за единна тарифа на водата в рамките на един ВиК оператор. Това ще бъде втората капитална грешка, затова защото следват аргументи. В един регион големият град има голяма водоснабдителна система, водоизточник, който струва много пари, язовир, пречиствателна станция за питейни и за отпадъчни води, но представете си едно селце от 400-500 души и без това тези райони се обезлюдяват ние ще искаме те да плащат на територията на този оператор цена от 2,5 лева срещу 45 стотинки, колкото ще струва тяхното водоснабдяване взето от 500-600 метра резервоар директно гравитачно включено в мрежата. Това означава субсидиране от страна на бедния към богатия. Следователно тази цена трябва да остане диференцирана, тоест – съобразно условията, съобразно необходимите средства всеки трябва да заплаща толкова колкото потребява и колкото да финансира.
По отношение на тези прословути асоциации по области. Господин Михалевски, разговаряли сме много, споделяхме общи идеи, Вие се отказвате, но аз не. Подчертавам пред уважаемите народни представители, създаването на асоциации по водоснабдяване и канализация на териториален принцип е погрешна политика по отношение сектор „ВиК“. Там ще бъдат концентрирани битките на малките кметове срещу големите затова защото всеки ще има право на глас в това управление, но винаги ще се насочват средствата към големите градове и населени места.
По отношение на използване на средствата, които отпуска Европейският съюз. Говорех с господин Михалевски, предложението е направено пред председателя на Народното събрание и пред вицепремиера наблюдаващ дейността за обществените поръчки и европейските фондове. Има и редица бележки и предложения. Да, господин Шопов, съвършено прав сте затова защото там, където се консумират големи средства корупционните схеми са налице. Такива схеми са особено богати именно в Сектор „ВиК“ и преди няколко месеца подадохме от нашият комитет предложение за промени на този закон, включително и до Комисията за борба с корупцията. Вие сте прав, не може една станция да струва 55 милиона, не може да струва 40 милиона, тя трябва да бъде прецизирана по отношение технологии, водно количество, ефективност и водоизточник, който ще приеме пречистените води. Как да останат средствата от европейските фондове в дружествата по ВиК, тоест – в бъдещия оператор? Навремето ВиК дружествата разполагаха със строителна организация. Аз съм един от ръководителите, които ги е създавала. Може да се помисли и сега не е ли възможно към оператора, това, което предлага господин Симидчиев е напълно резонно и основателно – операторът да участва при формирането на техническото задание съответно за реконструкция и модернизация на системата. Но аз отивам по-надалеч, господин Симидчиев. Да се създадат и строителни организации, една единствена към този именна оператор, който да бъде съизпълнител на самия проект. По този начин част от средствата от оперативната програма ще останат в дружеството, а това ще повлияе на разходите, които трябва да изтичат от него, а оттук ще рефлектират и върху цената на водата.
По отношение материалът, който се използва за водоснабдителните системи, много пъти е писано до Министерство на здравеопазването, кой наложи изцяло използването на материал за водоснабдителните системи от пластмаса, полиетиленовите тръби? Те имат годност, господа народни представители, не повече от 50 години. След 50-ата година никой не може да ни гарантира, че няма да има извличане на част от компонентите им, които са токсични. Навремето се работеше за София с тръби от чугун, стоманени тръби, азбезстциментови тръби. Това, което чувам сега – азбестциментовите тръби са вечни, господа. Грешката, проблемът във водоснабдителните системи, които работят с тези тръби е връзката между отделните тръби, защото каучукът, който уплътнява муфите с тръбите не може да издържи повече от 25 години. Там, където е възможно да се вкара допълнителна тръба в тези тръби, за да може да бъде използван и намален разходът на средства.
По отношение на Комисията за водно и енергийно регулиране и там предложихме. Нека трима поне от тази комисия да бъдат съответно специалисти по ВиК, а не двама срещу пет и нека в тази именно квота да бъде вкарана гражданска квота от професионална гражданска институция, която да проявява контрол още при взимането на решенията, а не да бъде информирано обществото вече с взето решение.
Моля да бъда извинен, продължи доста дълго време изказването ми. Разчитам, господин Михалевски, че при следващи дискусии ще бъдат разгледани допълнителни въпроси, които имат много голямо значение за корекцията, отчасти за корекцията на стратегията, която разглеждаме сега.
Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря на министър Михайлова, която стоически издържа до края. Съгласна съм с коментарите, които направи тя и Вие, господин Михалевски. За мен обаче останаха няколко въпроса неотговорени и ми се иска още веднъж да обърна внимание на тях, а и като цяло от интересните коментари, които чухме и от господин Петков и от господин Хитров, има какво да се чуе и да се вземе предвид. Аз съм го казала неведнъж и до сега, но с риск да се повторя ще го кажа отново. Смятам, че освен че всички сме длъжници по един или друг начин в годините назад към ситуацията във ВиК сектора все още съм убедена и се надявам да не го повторим и в новия програмен период, макар че може би натам вървим. Дялът на инвестициите, които влагаме в пречиствателни станции за отпадни води е по-голям от този, който влагаме като ресурса в изграждане на водопровод, водоснабдяване, станциите за питейни води. Всички знаем каква е причината, тя е директивите, които сме като страна член на Европейския съюз длъжни да спазваме – да, така е, трябва да ги спазваме, но пък както виждаме и от доклада и от отчетите имаме добра дължина на мрежата, но всъщност имаме и 20 области на режим, засушаване, намаляване на водните количества, недостатъчно събиране на води и най-важното всъщност е питейната вода. Водата за питейни нужди е по-важно и със сигурност трябва да се ползват всякакви технологии възможни за неизползването на питейна вода за поливане и т.н. Но това очевидно не го правим.
Правилно ли ми е опасението, госпожо министър, че и в новия програмен период отново, не стига, че имаме намален ресурс от 2 милиарда на 1,5 милиарда, но отново повече въпреки че имаме концепцията да имаме повече и за питейни нужди пак ще се фокусираме в пречиствателни станции само за отпадни води? Аз смятам, че не трябва да е така.
Към коментара за темата за ДКЕВР със сигурност мисля, че трябва в дългосрочен план да се мисли за отделен воден регулатор, а не както сега наистина сме останали с двама комисари и не ясно какво и как се случва.
По отношение и на условностите и на финансовия ресурс, съгласна съм с казаното, но условностите при условие, че има само три години да сме ги изпълнили пак не стана ясно кога ще е приета стратегията, кой сценарий избираме, как ще го финансираме, какво правим, отговор нямаме, не очаквам да го получим днес, но трябва много скоро и много ясно да си дадем сметка какво и кога ще се случи, защото тези инвестиционни програми, както ги нарече и господин Михалевски, са именно стратегии и мастер планове и те трябва да започнат в обозримо бъдеще, защото иначе не една нулева година, две нулеви години, както ни очакват – 2016 година ще ни се види, че е утре и нищо няма да можем да направим.
Съгласна съм и с коментара и за асоциациите и за професионалното управление на дружествата и за окрупняването, мисля че не трябва да се отказваме от тази тема, колкото и да е болезнена, защото определено опитът в годините назад ни показва съвсем различно, така че трябва да е стопански обект, да си носи отговорността и да е ясно професионалното управление дали е професионално и как го назначава.
Едно предложение. Тук днес трябваше да бъдат може би и колегите от Министерството на земеделието и храните по две причини. Първо, защото през Програма за развитие на селските райони се финансираха и до сега ще се финансират и в новия програмен период ВиК системи, ВиК мрежи. И ако това продължи и целият този процес не е синхронизиран със стратегията, с визията на двете министерства ние знаем как в много малки населени места, в които живеят 500 човека се правеха огромни мегаломански и скъпи съоръжения и за отпадни води, за питейни може би не чак толкова, водопроводи и канализации, които са излишни и тези пари трябва да се инвестират интегрирано и разумно. Така че и те би трябвало да присъстват с нас оттук нататък. Да не говорим за темата с напояването, тя също е въпрос, по който те трябва да присъстват тук.
Аз ще спра до тук. Единствено по отношение на новата програма ОПОС не стана ясно дали ще има приемственост по темата кой ще е бенефициент. Ще включим ли ВиК-ата да са бенефициенти – това, за което дълго говорихме и работихме? Не веднъж сме го обсъждали, но просто не чух нищо и по тази визия, а мисля че е важно.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Преди да обобщя ще дам думата за кратки отговори на министър Михайлова и заместник-министър Симидчиев.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Натрупаха се доста въпроси, даже голяма част от тях бяха коментари. Не знам дали се налага да изпадам в детайли, но към конкретният въпрос за Севлиево.
Бих искал да кажа обаче следното нещо. Тази стратегия представлява един набор от най-различни мерки. Някои от тях са много сериозни, някои от тях са по-маловажни и по-лесни за изпълнение. Ние в момента и не само в момента, според мен никой няма да изпадне в положение, в което да имаме изцяло пълен тотален консенсус по нея и не би трябвало да го гоним. Би трябвало обаче да се съгласим с посоката, която тази стратегия дава, тъй като тепърва след нейното приемане, както господин Михалевски спомена Закона за водите, тук е подобно нещо – чака ни, дай боже да я приемем, къртовски труд по прилагането на всичките мерки, които тя съдържа. Всяка една от тези мерки ще бъде отделно обсъждана, голяма част от тях са законодателни. Ние най-вероятно дългосрочно ще почнем да работим по такъв закон за ВиК. Така че тепърва ще влезем в детайли за всяка една от тези мерки, но за нас е важно да я приемем, за да имаме картбланш да започнем да я изпълняваме.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще се опитам да бъда много кратка и да отговоря и на поставените въпроси. Проблемът е действително това, че се насочва много голям ресурс към пречистването само на отпадни води. Но България има ангажимент по спазването на общата директива на Европейския съюз първо. Второ, пречистването на отпадните води гарантира и чистотата на източниците за питейни води. И влизаме в един кръговрат, който е нормален.
Но с амбиция сме за следващия планов период пречистването на питейните води също да бъде като приоритетна тема и водоснабдяването да бъде включено в оперативната програма с баланса, който сме принудени да спазваме поради ангажиментите ни по директивата.
Искам само да отворя една скоба, че се опитваме да мобилизираме максимален национален ресурс доколкото можем, за да решим въпроса с водоснабдяването, особено там, където имаме райони, които са на воден режим в продължение на месеци от десетилетия насам. Опитваме се чрез ПУДООС и чрез програмата или фонда планиран в бюджета за 2014 година да гарантираме възможност за финансиране на такива проекти, които са във връзка с водоснабдяване, което е приоритетно. Специално за ПУДООС аз съм поела ангажимента, че приоритетно ще се финансират проекти за водопроводи и гарантиране на питейна вода.
Що се отнася за участието на Министерството на земеделието и храните – да, абсолютно, съгласна съм. Необходимо е по предварителните условия по споразумението, ние работим съвместно с министерството, изключително важно е да намерим както демаркацията между програмите, която на пръв поглед е много ясна – брой еквивалент жители, но тя се размива, когато става дума за категорията, качеството на инфраструктурата и това, което се инвестира в пречистването на отпадните води. За съжаление, аз съм съгласна с всички, които коментираха за безумието за инвестиране на огромни суми в пречиствателни станции, към което се прибавя още едно безумие – ние имаме проекти, в които имаме по 40 км канализационна мрежа. Има проекти с по 70 км канализационна мрежа. Считате ли, че е нормално?! При положение, че живеем в 21 век и когато вече не е необходимо да правим по една огромна пречиствателна станция за 10-15 населени места. Така че новите технологии са приоритет в оперативната програма за следващия планов период и аз с удоволствие мога да кажа, че за сега успешно успяваме да защитим една приоритетна ос 4 в Оперативна програма „Околна среда“ за следващия период, която има амбицията да финансира политики по околната среда и по изменение на климата. Също така и пилотни проекти, които да демонстрират нови технологии, евтини технологии, които да позволяват навлизането на новите технологии и в тази система. Оста не разполага с особено голям ресурс, но самият факт, че включваме иновациите в програмата вече е крачка напред.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще обобщя съвсем телеграфно, благодарейки на всички за участието и с ясния анонс, че ще продължим работата по тази стратегия и всеки е отворен да даде предложения, които да дадат добавена стойност към коментарите на министерствата.
По отношение на контрола, изключително важен въпрос, аз смятам, че Министерство на регионалното развитие като принципал на държавната политика ВиК сектора е в много тясна връзка с Министерство на околната среда и водите. Трябва да изработим механизъм, който не пречи на скоростта на изпълнение на проектите, но да контролира качеството на проектите и техните разходни норми по отношение на финансовия ресурс – нещо, което в момента го нямаме и което създава много проблеми при изпълнение на проектите.
Второ. По отношение на окрупняването функцията е на асоциациите. Приемаме вашите бележки за териториалните асоциации, но и с вас сме коментирали в минали периоди последните няколко години, че когато разглеждахме Закона за водите проверихме всички сценарии от пълното одържавяване до тоталната приватизация на системата. Повярвайте, че изкушението на всяка една централна власт да направи национализация на системата е огромна, само че това ще ни отнеме един много голям фактор, спомена го и господин Татарски, и аз го споменах. Ще ни отнеме контакта с местните власти и възможността да обясняваме на хората какво правим.
Много изкусително, обаче аз смятам, че асоциациите, като орган на политиката, а не като стопански организации е много полезна, защото тя ще направи две неща – ще въведе инвестиционните програми, ще освободи от бремето ДКВЕР да играе социална функция, което нито по закон нито по предназначение й е работата. Второ, когато освободим тази политика да е ясно как въвеждаме амортизацията. Между другото като въведем политиката на амортизация да бъде задължителна, както вече го направихме в изменението от петък, ще видите как постепенно такива сепаративни образувания на ВиК ще разберат, че те не могат да функционират, защото системата към момента е ненормална. При липсата на амортизации ти можеш да водиш изключително „силна“ социална политика, но тя е безперспективна политика.
Така че разчитаме на вашите мнения. Благодаря за участието. Не сме завършили стратегията, но трябва много скоро, какъвто беше и апелът на колеги народни представители да я завършим, да я фокусираме, да определим нейните срокове и да започнем стъпките по-нататък.

(Заседанието завърши в 16.45 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КРПМС: КОСВ:

/Димчо Михалевски/ /Петър Курумбашев/