1. Разглеждане и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз за 2014 г., внесена от Министерския съвет на 31 януари 2014 г.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, №454-01-11, внесен от н.п. Йордан Младенов и гр. н. п. на 05.02.2014г..
3. Блиц контрол
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите




ПРОТОКОЛ
№ 12

На 6 февруари 2014 г. от 14.45 ч. в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списъци на присъстващите народни представители и гости се прилагат.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз за 2014 г., внесена от Министерския съвет на 31 януари 2014 г.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, №454-01-11, внесен от н.п. Йордан Младенов и гр. н. п. на 05.02.2014г..
3. Блиц контрол
4. Разни.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ:. Здравейте, колеги.
Започваме заседанието на Комисията по околната среда и водите. Представям на вашето внимание дневния ред:
1. Разглеждане и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз за 2014 година, внесена от Министерския съвет на 31 януари 2014 г.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от народния представител Йордан Младенов и група народни представители.
3. Блиц контрол.
4. Разни.
Имате ли предложения и съображения по този дневен ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласуване: „за” – 11, „против”и „въздържали се” няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: На днешното заседание присъстват госпожа Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, господин Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите“ и госпожа Силвия Бакърджиева – експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество“, както и госпожа Соня Панайотова – парламентарен секретар на Министерство на околната среда и водите.
Преминаваме към
ТОЧКА ПЪРВА
Разглеждане и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз за 2014 г., внесена от Министерския съвет на 31 януари 2014 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: За представяне на Годишната програма по точка първа и по-скоро в частта „Околна среда” давам думата на госпожа Искра Михайлова.
Заповядайте, госпожо министър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз ще се огранича с представяне на законодателните мерки, които са не само законодателни, ще се огранича с мерките в областта на околната среда и изменение на климата.
В Годишната програма за настоящата година от компетентността на Министерство на околната среда и водите са включени два пакета от мерки. Единият пакет от мерки е свързан с опазване на чистотата на атмосферния въздух – „Нов пакет за по-чист въздух“. Вторият пакет от мерки е за политиките на Европейския съюз по изменение на климата и енергетика до 2030 година – пакет „Климат – енергетика” 2030 г.
По първия пакет. На 18 декември този пакет беше приет от Европейската комисия и съдържа следните четири документа: нова програма за чист въздух на Европа с мерки, които гарантират, че съществуващите цели ще бъдат постигнати в краткосрочен план, новите цели във връзка с качеството на въздуха в периода до 2030 г.
На второ място, вариант на преработена директива за националните тавани за емисии с по-строги национални тавани за емисиите на шестте основни замърсители на въздуха.
На трето място, предложение за нова директива за намаляване на замърсяването от средно големите горивни инсталации и малките промишлени инсталации, на четвърто място – Проект на решение на Съвета за ратификация на изменението от 1999 г. на Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечните разстояния.
По проекта на Директива за националните тавани следва да се предполага, че тя ще замени сега действащата директива. Според нея нови моменти са включването на нови замърсители към сегашните четири, за които ще бъдат определени специфични за всяка държава членка тавани, фини прахови частици с размер до 2.5 микрона и метан, и установяване на много ниски тавани за национални емисии на шест замърсители: серен диоксид, азотни окиси, оксиди, амоняк, летливи органични съединения, фини прахови частици 2.5 и метан, които трябва да бъдат постигнати към 2030 г.
Новата директива е много сериозно предизвикателство за България, доколкото в предложението на Европейската комисия, за страната са предвидени изключително амбициозни тавани. Една от основните причини за това е тежкият проблем с наднормените нива на фини прахови частици на национално ниво. Постигането на тези тавани за България ще бъде много сериозно усилие и предполага целенасочени действия. Това изисква и усилена работа по време на преговорите по уточняване на текстовете по проекта на директивата.
Проектът на директивата за средно големите горивни инсталации предвижда установяване на общи за Европейския съюз норми за допустими емисии на вредни вещества от инсталациите с топлинна мощност между 1 и 50 мегавата, които не са в обхвата на сега действащата Директива 2010/75/ЕС за индустриалните емисии.
Първоначалният вариант на директивата предвижда норми за допустими емисии за нови средно горивни инсталации да влязат в сила една година след влизането в сила на директивата, а за действащи – съответно през 2025 г. и 2030 г. в зависимост от мощта на инсталацията.
За България влизането в сила на тази директива ще представлява сериозно предизвикателство заради предвидените в първоначалния вариант строги норми на допустими емисии за емисии и вредни вещества. Независимо от това прилагането на директивата не би трябвало да бъде проблем на национално ниво заради големите срокове – очаква се през 2020-2030 г., както споменах. Сроковете са дълги, но предизвикателството е голямо, защото изискванията са високи.
Проектодирективите за национални тавани за емисии за средно големите горивни инсталации се внасят за разглеждане в обикновена законодателна процедура на съвместно решение на Съвета и Европейския парламент – правно основание за това е чл.192, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Що се отнася до стъпките на национално ниво, пакетът все още е в начален етап. Представен е от страна на Европейската комисия на предложенията и запознаване на всички заинтересовани страни с него. Министерството на околната среда и водите вече е изпратило пакета до заинтересованите министерства и браншовите организации. Предстои разработване и приемане на рамкова позиция по пакета, която ще бъде отстоявана от страната по време на предстоящите преговори, които ще започнат по всяка вероятност в края на този месец или в началото на следващия месец. Преди това ще се проведат консултациите със заинтересованите страни в страната. Това е по отношение на пакета „Чистота на атмосферния въздух”.
Що се отнася до пакета „Политики в областта на климата и енергетиката” на 22 януари 2014 г. Европейската комисия прие Рамка за политиките на Европейския съюз в областта на климата и енергетиката за периода 2020-2030 г. Основните елементи на предложената от комисията Рамка включват: задължителна цел за намаляване на емисиите парникови газове в Европейския съюз с 40 % спрямо равнищата от 1990 г.; емисиите от секторите, извън схемата за търговия, ще трябва да се понижат с 30 % под равнищата им за 2005 г., като предложение на комисията.
Второто предложение е задължителна цел за постигане на 27 % дял на възобновяемите източници в крайното енергийно потребление на Европейския съюз без индивидуални национални показатели за отделните държави членки. Постигането на общата цел ще се гарантира чрез национални енергийни планове, като се предоставя необходимата гъвкавост за държавите членки при преобразуването на енергийната система в съответствие с националните им приоритети и обстоятелства.
На трето място, енергийната ефективност – не се предвиждат конкретни цели на ниво Европейски съюз, но въпросите на енергийната ефективност ще трябва да бъдат включени в националните енергийни планове на държавите членки. Тук искам да отбележа, че, както уважаемите народни представители знаят, пунктът „енергийна ефективност” е най-слабо изпълненият пункт, позиция от пакета „Климат – енергетика” до 2020 г. Изпълнението, което имаме към 2014 г., е по-малко от 10 % от поставените цели по отношение на енергийната ефективност общо за Европейския съюз и това е един от проблемите – винаги при обсъждането на пакета се счита, че не са положени достатъчно усилия от страните членки за постигане на някакви цели. По всяка вероятност явната невъзможност да се постигнат фиксирани цели са спрели комисията да фиксира цели в пакета до 2030 г.
На четвърто място е реформата на европейската схема за търговия с емисии. Основният елемент на реформата е установяването на резерв за пазарна стабилност в началото на следващия период на търговията в схемата –2021 г., който да реши проблема с излишъка от квоти за емисии, натрупани през последните няколко години, като се въвежда автоматично регулиране на предлагането на квоти за продажби чрез търг.
На пето място е позицията „Конкурентоспособна, достъпна и сигурна енергия” – чрез набор от основни показатели, отнасящи се предимно до разликите в цените на енергията между основните търговски партньори, диверсификацията на предлагането и използването на местни енергийни източници, както и до капаците на системните връзки между държавите членки.
Шести елемент на пакета е „Нова система за управление”, основаваща се на национални планове за конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергетика, разработвани от държавите членки по общ подход, който се очаква да повиши инвестиционната сигурност, да предостави по-голяма прозрачност и да се засили съгласуваността, координацията и съблюдаване на изпълнението на ниво на Европейския съюз.
В законодателен план се предвижда приемане на Проект на решение на Европейския парламент и Съвета относно създаването през 2021 г. на резерв за пазарна стабилност – устойчива схема за търговия с емисии, с цел да се подобри нейната устойчивост; преговорите на Директивата за европейската схема за търговия с емисии и на решението за разпределение на усилията за секторите извън европейската схема и преглед на Директивата за енергийната ефективност. На национално ниво в последващите стъпки в пакета се залагат амбициозни цели, постигането на които ще даде дългосрочен отзвук в редица сектори в областта на околната среда, енергетиката, икономиката, по всяка вероятност земеделието и други, предвид което се подхожда с особено внимание при прегледа и анализа на обемната аналитична информация, съпътстваща рамката на политиките за климата и енергетиката.
Във връзка с това предстои изготвяне и съгласуване на обща национална рамкова позиция по пакета „Климат– енергетика” с активното участие на всички компетентни ведомства. Мога да информирам само, че първите разговори с Министерството на енергетиката на експертно ниво се осъществяват от Министерството на околната среда и водите. Това са основните две направления по Годишната програма за участие на България в процеса на взимане на Решение на Европейския съюз 2014. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Само да помоля колегите в другия край на масата и да кажа, че окуражавам провеждането на паралелни дискусии в комисията, но от уважение към министъра, а може би и към всички народни представители и всички присъстващи, ако може да чуваме добре този, който говори в момента.
Имате думата за въпроси, за Вашите оценки. Чухме доста амбициозни задачи. Единственото успокояващо, както винаги, за нас е, че задачите са чак за 2030 г., което означава, че може да започнем да мислим за тяхното изпълнение може би в края на 2029 година – по стар обичай.
Заповядайте, имате думата за въпроси, за изказвания.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, колеги! Благодаря за детайлното представяне на информацията, както и председателят каза – действително доста амбициозни задачи. Ние ще следим развитието на дебатите и новото законодателство за областите, за които Вие говорихте, безспорно приоритетни и интересни за всички нас.
Имам конкретен въпрос и той е свързан със заключителната част на документа, където изрично е вписано, че през 2014 г. България приоритетно ще работи за подготовката на предстоящото председателство през втората половина на 2018 г. Въпросът ми е: какво прави Министерството на околната среда и водите, за да се подготви за предстоящото председателство? Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Други изказвания, въпроси?
Ако колегите нямат други въпроси, аз исках да Ви попитам, госпожо министър: интересно ми е как се поставят цели на цялата Европейска комисия, без да има отделни национални задачи? Как си представя комисията изпълнението – всички правят нещо и накрая се получава едно кръгло намаление с 40 %, или пък кръгло достигане на тези 27 %, които бяха споменати тук? Преди, когато се поставяха цели на комисията, се поставяха и отделни национални задачи и имаше възможност да се държи отговорност на отделните страни членки дали те изпълняват своите национални задачи. В момента всички 28 държави ще направят нещо заедно, така че да се постигнат целите на комисията – прави впечатление, което казахте, че трудно фиксира цели, тъй като фиксираните цели трудно се изпълнявали. Тогава възниква въпросът: какъв е смисълът от поставянето на целите: или те имат само вече по-скоро пожелателен и препоръчителен характер? Като че ли в предишни рамки по-императивно се действаше, имаше по-ясни задания както на ниво комисия, така и на отделни страни членки. Благодаря.
Заповядайте да отговорите, ако няма други въпроси и изказвания.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
По отношение на първия въпрос, благодаря Ви, госпожо Василева. Радвам се, че този въпрос се поставя вече и на заседания на специализираните комисии в Народното събрание, тъй като имаше период, в който се считаше, че 2018 г. е много далеч и ние няма нужда да се готвим за това отсега, защото обикновено страните членки с опит използват не повече от три години за подготовка на председателство.
Даваме си сметка, че подготовката на председателство на Европейския съюз изисква подготовка както на централно ниво – гарантиране на добра координация, така и подготовка на всички отделни направления и ресорни министерства, които да гарантират ефективно провеждане на председателството, което не е толкова далеч, по-малко от 4 години дотогава остават.
Как върви подготовката и в какви направления считаме, че трябва да се подготвя Министерството на околната среда и водите? На първо място, подготовката на човешкия ресурс, който да работи активно в условията на ефективно председателство на Европейския съюз. България, ако си спомняте, имаше решение на служебното правителство от първата половина на миналата година, според което трябваше спешно да се направи смяна на служителите в представителството на Република България към Европейския съюз, за да се гарантира сменяемост и подготовка на по-голям кръг от служители, които да са работили с европейските институции. Това се случва в повечето министерства.
Що се отнася до Министерството на околната среда и водите, един от служителите в Постоянното представителство подаде заявление, се върна се в министерството и вече работи заедно с колегите, и прилага опита си. В процедури сме за избор на нов сътрудник, който да заеме неговото място. Единият от служителите в представителството е с удължен договор с една година и ще продължи да работи следващата година, за да има приемственост. Служителят с най-дълъг стаж в Представителството ще бъде освободен до средата на тази година и на него място ще отиде друг човек, който да бъде обучаван.
Разчитам не толкова на това, че ще използваме Представителството на България в Европейския съюз като форма на обучение, а на това, че хора, които имат опит в работата със службите на Европейския съюз под ръководствата на няколко последователни председателства, се връщат на работа в министерството и на практика прилагат познанията си, работейки с колегите си в специализираните дирекции и могат да информират за подхода, използван от различните председателства в сферата на политиката за околна среда. Това е първото направление.
Второто направление, на централно ниво в Министерския съвет, както и в отделните министерства, се занимаваме с анализ на приоритетите в съответната област на председателствата от последните години: каква е тяхната връзка с предходните председателства, в какъв обем се довършват започнати инициативи, какъв е обемът на новите инициативи и какви са общите тенденции? Определено мога да кажа, че „Въздухът” и пакетът „Климат – енергетика” ще бъдат приоритетни и през 2018 г. поради простата причина, че срокове 2021-2030 г. предполагат точно в този период – 2018 г., да се разработват конкретни документи да се взимат решения на ниво съвет, на ниво КОРЕПЕР и на ниво работни групи, което изисква от страната-председател сериозна подготовка в тази насока. Това мога да кажа дотук.
В процес сме на подготовка. Работим в отделните направления, проучваме опита на председателите досега. Смятаме да се фокусираме много внимателно върху работата на Гръцкото председателство поради чисто икономически съображения, че Гърция е близо до България и ние бихме могли с по-малък финансов ресурс да покрием повече от мероприятията на гръцката страна и много от близо да следим как те упражняват ангажиментите си в областта на председателството си по отношение на околната среда.
Вторият въпрос – как ще се постигнат целите без национални задачи? Давам си сметка, че самата аз Ви дадох тази информация. Позиция 2 от пакета „Енергетика – климат”, 27 % дял на възобновяеми източници без индивидуални национални показатели на отделните държави.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Четиридесетте процента, също.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: За 40-те% е още по-тежко. Не бих искала да тълкувам съображенията на комисията. Очевидно ще имаме отговори на тези въпрос в процеса на преговорите. Естествено е страните членки да се опитат да спазват познати процедури и тъй като досега те са работили в презумпцията, че има национални ангажименти и национални цели, очаквам, че поне част от страните членки ще предложат национални цели, които да дадат общата картина. Има обаче един момент, който задължително трябва да отчитаме – някои от целите, които са непосилни за България, са постигнати от някои страни членки, и те считат, че това би могло да бъде направено и от другите страни членки. Така че има и такъв момент, но това ще бъде обект на преговори по пакета. Изключително важно е да се изработи общата национална позиция и тя да бъде подкрепена на всички нива в страната, за да можем да отстояваме действително национална позиция и национално представителство във всички форми на съветите и на работните групи. Това би могло да ни помогне да постигнем целите си, ако те се различават от тези изключително високи цели, поставени общо за Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Други въпроси?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на госпожа Михайлова за отговора на поставения въпрос.
Искам да пожелая успех в подготовката! Наясно съм, че това е изключително тежка задача, имайки предвид обема на екологичното законодателство, което по принцип е на вниманието на европейските институции и действително председателството на България ще бъде предизвикателство.
Това, което бих желала да препоръчам и надявам се, че е разбиране на всички ни –процедурите по подбора на двамата служители, които ще бъдат назначени в Постоянното представителство и които се очаква, че ще понесат основната тежест на председателството, да бъдат направени по достатъчно прозрачен и ясен начин, разчитайки наистина да бъдат подбрани най-добрите експерти, най-компетентните хора, които могат да представляват България сред европейските институции. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин Теохаров.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, поставям един въпрос с тревога: каква е рамката за политиките в областта на водите и енергетиката? За мен това е много сериозна алтернатива. Ние говорим климат, енергетика. Да, това е добре, но трябва да помислим и за хората, които ще ползват тази енергия. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Теохаров.
Моята задача беше да запозная народното представителство с ангажиментите във връзка с програмата, която е ясно дефинирана: две са основните направления. Готова съм да коментираме проблема с управлението на водите както във връзка с климата, така и във връзка с енергетиката. Управлението на водите изисква също така ясни национални политики, тъй като на европейското ниво политиките вече са доста конкретизирани. Там няма особена динамика, поне не очакваме през 2014 г. качествени промени по отношение на законодателната рамка за водите на ниво Европейски съюз. Разбира се, винаги може да има работа в тази посока. Там ангажиментите на България са свързани с това какво България не е свършила, какво има да се довършва, какво трябва да направи България по отношение на превенция на риска от наводнения, по какъв начин трябва да се подготви за това. Затова ние имаме ясна програма. До мен седи господин Личев – директор на дирекция „Води”, който предполагам, че може да Ви отговаря много подробно на тази тема.
Бих Ви предложила в подходящ момент, ако има желание председателят и членовете на комисията, ние сме готови да докладваме какви са нашите планове за 2014 г. за приоритетите на министерството, които представихме на миналото заседание – обърнахме доста внимание на сектора „Води”. Готова съм да информирам най-подробно какво имаме да правим, с какви ресурси и какви са очакваните резултати, и по какъв начин с тези си действия ние отговаряме на ангажиментите, които имаме в рамките на европейското законодателство и Договора за присъединяване. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: И аз благодаря.
Други въпроси има ли по тази точка?
Само да споделя един опит, който видях от едни наши домакини в Литва през ноември във Вилнюс. Те използваха председателството, за да фокусират вниманието на всички председатели на Комисията по околната среда и водите на регионално развитие върху регионални проблеми.
От една страна, това е подход, за да запознаеш със своите проблеми и да поискаш решение от останалите страни членки, от друга страна, честно казано, доста от моите колеги бяха подразнени, че ние доста време дискутирахме трансграничното замърсяване на Балтийско море – много интересна дискусия за моите скандинавски и прибалтийски колеги, но която, честно казано, не касаеше останалите 22 държави, както например и строителството на 80 км. от Вилнюс на два атомни реактора в Беларус. Понякога страните, които председателстват Европейския съюз, изпадат в изкушението да поставят свои проблеми на преден план. Може би трябва да се търси внимателен баланс между интересите на конкретната страна-председател и тя все пак не бива да забравя, че председателства Европейския съюз, който е съставен от 28 страни членки и е редно на такива форуми да се обсъждат все пак въпроси, които касаят максимално широк кръг от членовете, а не да се използва моментът да се представят някои така да кажем „по-тесни интереси”. Надявам се, че ние ще прочетем някои от тези уроци на председателства до 2018 г. и ще можем да се подготвим.
Благодаря за участието в тази дискусия.
Предлагам Ви да гласуваме едно становище. Обикновено то е единствено в рамките на това, че ние приемаме за сведение.

„Становище:
Приема за сведение Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на Решение на Европейския съюз 2014 г., № 402-00-5, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2014 г., като я подкрепя като съответстваща на работната програма на Европейската комисия за 2014 г. относно ниско въглеродната икономика, Стратегията за адаптиране към изменението на климата, преразглеждане на законодателството и адаптиране на рамката на политиката за качество на въздуха.”
Който е съгласен да гласуваме подобно становище на комисията?
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: На стр.15 „здраве на растенията”, последното изречение: „с него се въвежда гъвкавост, която позволява промяна на статуса на широко разпространените карантинни вредители и вредители по качеството”. Така ли да остане това нещо?
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: В момента сме в процедура на гласуване на становище на комисията. Иначе ако искате да направим някакви предложения, но те не са в нашата част, те са в частта „Земеделие”, „Горско стопанство”.
Добре, подлагам на гласуване становището, което Ви прочетох – че приемаме за сведение Годишната програма като комисия.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: „за” – 13, „против” и „въздържали се” няма.
Благодаря Ви.
Хубав знак е, че приемаме единодушно тази програма.
Разбира се, ако искате да направите някакви конкретни предложения, господин Теохаров, а Вие сте и член на Земеделската комисия, аз Ви предлагам да ги направите там, за да може да има корекция, ако искате, в частта на защитни...
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: И карантинните и другите вредите се отразяват не само върху качеството, а и върху количеството.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ясно! Мисълта ми е да не стане, че Комисията по екология дава съвети в областта на земеделието, Комисията по земеделие казва какво да стане... редакционна грешка по-скоро, да. Иначе и ние можем да дадем някои препоръки, разбира се, за външната политика на България.
Благодаря Ви за участието по тази точка от дневния ред.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, №454-01-11, внесен от н.п. Йордан Младенов и гр. н. п. на 05.02.2014г.

ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Вносители: Йордан Младенов и група народни представители на 5 февруари 2014 г.
Нека да чуем мнението на вносителите. Мнението на Министерството на околната среда и водите Вие ли ще го представите, господин Личев?
Преди това от вносителите, виждам поне двама.
Заповядайте, господин Младенов.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, гости!
Позволете ми от група народни представители да предложа изменение на чл. 47, ал. 11 от Закона за водите, който следва да се измени така: „от едно водоземно съоръжение за минерална вода се предоставя концесия за добив по ал.2, т.1 на един концесионер”. Пред Вас са мотивите, които сме изложили, аз накратко ще ви запозная с тях.
Първо, въвежда се нов принцип „едно водоземно съоръжение, един концесионер за добив”, което премахва досегашния принцип „едно находище, един концесионер”.
Второ, този законопроект е първи от поредица законопроекти, имащи монополен характер, развиващи бизнес с минерални води в България, създава нови работни места чрез навлизане на нови предприятия. С този закон ще се даде възможност за по-добро оползотворяване на публичния ресурс, ще се даде възможност за оползотворяване на по-голям капацитет от находищата на минерална вода в България. Тези промени не противоречат на европейското законодателство.
Уважаеми колеги, с мен са част от вносителите на законопроекта и сме готови да Ви дадем разяснения, ако Вие желаете. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Ако не възразявате, уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, госпожо министър!
Група народни представители на територията, на които представляваме гражданите и анализираме икономическите и социалните процеси ни привлякоха вниманието избирателите и икономически активни хора, че в Закона за водите, който има 15-годишно действие – от 1999 г., преди шест години е направена поправка в частта на чл.47, ал.11, където един вид се прави монопол върху част от водния ресурс.
Дискутирайки внимателно, събирайки експертиза от специалисти и във водния сектор, и в правния сектор юристи, в това число хора предприемачи, ние самите – 11 народни представители, искаме да изложим и да привлечем вниманието Ви за следното.
Това, което предлагаме, преди всичко повишава ефективността на управлението на публичния ресурс на държавата, тъй като получаваш едно съоръжения, вземаш монопола, ползваш част от него и съответно другият публичен ресурс не е оползотворен.
На следващо място, ние си даваме сметка, че сигурно, водейки се от различни съображения преди шест години е въведена бариера, създаден е един изкуствен монопол с чл. 47., ал.11. Дебатът в страната и дебатът в Европейския съюз е против монополите. Колегата Младенов ни обединява и надявам се, че народното представителство в момента е консолидирано около това да сваляме монополите, да подкрепяме бизнеса и да освобождаваме пазара като възможности.
На следващо място, си давам сметка, че е необходимо в законопроектите, които преглеждаме и когато съзнателно си носим отговорността като депутати, да привличаме вниманието на народните представители и представителите на правителството в тази посока, така че да стимулираме пазара и икономически активните хора. По този начин и това, което досега е действало, създава монополи и съответно не дава възможности за развитие на икономически активни хора, особено в райони като нашите с колегата Младенов.
Мога да изложа още аргументи, които в мотивите сме ги изложи, като, на първо място, защо въвеждаме не „едно находище и един концесионер” да отпадне, както каза колегата, а „едно съоръжение и един концесионер”. Развили сме защо искаме тази промяна.
На следващо място, в мотивите ни сме привлекли Вниманието Ви защо и как се третира водовземното съоръжение, като това в наредбите и в подзаконовите документи е описано в допълнителните разпоредби що е водовземно съоръжение и що е съоръжение.
На трето място, както сподели колегата, нашата промяна е хармонизирана и не е в противоречие с европейското законодателство – направили сме прочит, с директивите на Европейския парламент и европейското законодателство. Даваме си сметка, че правим промяна, свързана с водния сектор и паралелно с това, че освобождаваме ресурс за предприемачи, за работни места. Преди всичко обаче сме водени от това, че е необходимо по-ефективно управление на публичния сектор в сферата на водите.
Господин председател, много още може да се говори. Мисля, че сме представили мотивите добре, ясно за народните представители, за членовете на комисията, за министерството. Обръщам се към народните представители и членовете на комисията да подкрепят промяната, да я допуснат до залата, за да може действително да декларираме и да дадем посока на антимонополното законодателство в различните сфери. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви за представянето госпожо Янкова и господин Младенов.
Давам думата на господин Личев – директор на дирекция „Води” и служител на Министерството на околната среда и водите с 22 годишен стаж.
Заповядайте, господин Личев.
АСЕН ЛИЧЕВ: Забравил съм кога съм назначен.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, госпожи и господа депутати, уважаеми гости!
Аз не съм специалист в антимонополното право и не мога да споделя напълно мотивите на вносителите, но има много водни аргументи в подкрепа на това предложение.
Първо, това беше една ограничителна разпоредба, която не даде никакъв ефект върху ефективното използване на водите. Нещо повече, след въвеждането й на 90 % минимално концесионно възнаграждение за периода 2009-2013 г. концесионерите намаляха със седемнадесет и сега са само петнадесет концесионера.
В момента в находище Горна Баня, Княжево, Хисаря има по повече от един концесионер на находище. Главната на практика, тоест мотив за изменението на закона беше привеждането в съответствие с Директивата на Европейската комисия за бутилиране на води, при която превратно терминът „водоизточник” се превърна в „находище”. От там дойде цялото недоразумение.
Какво е находище? Находище е подземно водно тяло, което съдържа минерални води. В България всичките находища имат и други признаци. Нито едно находище не се разкрива с един водоизточник. Има находища от 17 до 100 водоизточника, които го разкриват. Беше наистина много ограничително разпоредбата на едно находище да има само един концесионер, когато остават примерно 15, 20 или 30 водоизточника, годни за концесиониране и да не могат да бъдат предоставени. От тази гледна точка находището, както Ви казах, се разкрива с много водоизточници, а водоизточникът може да бъде или естествен извор, или водоземно съоръжение – сондаж. Понеже естествените извори не се предоставят на концесия, затова и в текста употребеният термин „водоземно съоръжение” е напълно адекватен за целта.
Единственото, което бих добавил, ако има нужда да го добавим за второ четене, да се добави само „на един концесионер” в края на текста. Иначе от експертна гледа точка мисля, че това наистина ще разчупи това ограничително право. В момента има примери, които ще ви дам: например при Брацигово, вода, която е традиционно известна в България и загина, има два концесионера. На единия му е отнета концесия, на другия, му е отнета, но той съди държавата. В момента нито може да се даде концесия, нито може да се върне на общината. Благодаря да Вашето внимание и се надявам, че ще дадете своя принос за по-ефективното използване на минералните води.
Още едно съображение да кажа: понеже в последно време самите концесионери на минерални води, поради това че концесионната такса е в размер на три до шест лева, а таксата за водовземане е от две до шестнадесет стотинки, си обърнаха лицето към бутилиране на изворна и трапезна вода, която минава по тарифата по Закона за водите. На практика природното, натуралното богатство на България – минералната вода, се замества с сурогатни стоки и те се предлагат на пазара. Като минералната вода не се оползотворява. Тя е хем по-полезна за здравето на хората, хем укрепва националното достойнство. Трябва да обърнете внимание и на този проблем. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Личев.
Давам думата на народните представители за въпроси, становища, изказвания.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги вносители, чухме изказването и на експертите. Господин Личев вероятно си спомня, че в края на 2012 г. започнахме срещите с концесионерите, с Асоциацията на производителите на безалкохолните напитки и съответно консултации с комисията относно изясняване на текста на директивата. Безспорно това беше посоката, в която мислехме и ние и аз се радвам, че по отношение на тази политика има приемственост, консенсус и това се продължава и през настоящия период. Уви, на нас не ни стигна времето, за да въведем тази поправка в закона, но се радваме, че колегите са предприели промяна на закона. Разбира се, стимулите са ясни – както за възможността да се ползва повече от наличния ресурс, да се развива икономиката на държавата ни. Разбира се, не на последно място и в полза на общините, защото голямо част от управлението им е в правомощията на общините и самите общини също могат да дават концесии. Това е източник на допълнителни приходи към техните бюджети. В този смисъл абсолютно подкрепям представеното предложение на колегите. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви.
Други становища на други колеги?
Мисля, че и господин Личев в изказването си обърна внимание на някои други моменти, които не са засегнати в този законопроект, които обаче са важни – по отношение качеството на представяните води и доколко те са действителни и съответстват на етикета. Това не е предмет на конкретната поправка, но е сериозен проблем и е добре, че той запозна народните представители. Надявам се, че в бъдеще може би ще има по-конкретни решения в тази посока.
Не виждам други изказвания.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване Законопроект, № 454-01-11, внесен от Йордан Младенов и група народни представители.
Моля да гласуваме.
Гласуване: 13 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Днес е една прекрасна комисия – всички решения се взимат с консенсус. Преминаваме към

ТОЧКА ТРЕТА:
БЛИЦ КОНТРОЛ
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Знаете какъв е редът – два въпроса на народни представители. Започваме от най-голямата парламентарна група. Регламента го знаете – две минути въпрос, две минути отговор, две минути реплика, две минути отново отговор. Моля ви да се придържате към това. Започваме по големина на групите с най-голямата парламентарна група.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
По отношение на Общия устройствен план на Царево имахме дебат в пленарната зала. Там зададох един въпрос, който, съвсем накратко да припомня, се състоеше в това: защо е променено решението от 12-ти. Министерството твърдо е отстоявало позициите си, които и преди това са били заявени. На 13-ти се изтегля общият устройствен план. В един момент обаче на въпроса кое налага тази промяна за 24 часа се оказа, че получихме отговор на въпроса кой го е направил. Оказа се, колеги, че това е направено от външен експерт, нает от министерството и затова искам да попитам госпожа Михайлова защо това нещо е направено по този начин? Защо е нает външен експерт, който дори не е експерт в тази област, както и да е, той е външен експерт? Нима министерството няма дирекции, няма служители? Защо е трябвало да се плати на външен експерт да Ви даде това становище и на база на него Вие да си промените мнението? Пак казвам, изхождайки от въпроса кое е наложило промяната, стигнахме до отговора на въпроса кой го е направил. Затова искам да помоля госпожа Михайлова да получа отговор на въпроса: кое наложи използването на външния оценител и защо неговото мнение е счетено за меродавно, при положение че министерството, пак казвам, има дирекции, директори и специалисти, юристи, които работят в тази сфера от дълги години, а самият експерт не е експерт в тази област, за която е бил нает? И не е служител на министерството. Става въпрос за господин Милчев.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо министър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, благодаря за въпроса. Аз вече имах възможност един път да отговоря на него в рамките на изслушването в пленарна зала. Сега имам малко повече време в рамките на двете минути, които имам, да отговоря на този въпрос. Причината да бъде нает външен експерт, който е изработил становище е това, че очевидно продължаването на процедурата по начина, по който тя се водеше, не водеше до никакви полезни изходи, никакви. Не можеше да се приключи делото, не можеше да се вземе решение по общия устройствен план. Очевидно експертите на министерството, които са работили много дълго време по този казус по всякакъв начин, не можеха да предложат никакъв що годе страничен поглед по казуса. Затова беше нает експертът, когото Вие посочихте, който е експерт по Закона за устройство на територията, не по екологична оценка или нещо друго. Неговата задача беше да коментира казуса от гледна точка на Закона за устройство на територията и какво се случва с казуса оттук нататък, какви са възможните сценарии и как се работи при тези възможни сценарии.
Мога да кажа, че експертът свърши работата си, той е предоставил доклад, предоставил е становище. То е на разположение. Становището е изпратено до община Царево, за да се запознаят с него. Община Царево е преценила да включи това становище в материалите по делото, защитавайки общия си устройствен план, използвайки още едно становище на експерт.
Още веднъж подчертавам, че в резултат на тези предприети стъпки на Министерство на околната среда и водите ние достигнахме до окончателно решение, което ни позволява сега в много съкратени срокове да предприемем необходимите мерки, които позволяват актуализация на Общия устройствен план и изработване на нова екологична оценка. В противен случай ние щяхме да продължаваме в това състояние на безвремието, в което нито има Общ устройствен план, нито има ясно становище по това, има ли екологична оценка или няма екологична оценка. Когато той е приет, има екологична оценка. По-късно тя е оттеглена във връзка с друго дело. Дали тя е правен акт от общ характер или от индивидуален характер – това са твърде много правни спорове, които биха могли да отнемат десетилетия. Така че в резултат на това, което направихме, ние имаме едно решение, което ни позволява да предприемаме последващите действия.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря. Заповядайте за реплика, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателят. Това, което разбрах, уважаема госпожо Михайлова е, че човекът е свършил работа, която му е възложена, но Вие отнемате правото на съда да се произнесе по един правен спор, който е в задълженията, в смисъл, на прерогативите на съда. Той е трябвало да бъде изчакан. Не зная на какво основание вие отнемате това право и казвате, че съдът не може да се произнесе. Съдът е този, който решава. След като има един спор, съдът трябва да го реши. Вие казвате, че съдът не може да го реши. Не зная на какво основание. Това е ваше мнение може би само, но от друга гледна точка, госпожо Михайлова, имате ресорно ведомство, което се занимава с устройство на територията и това е министерство. Защо се взима външен експерт, който дори не е служител на министерството, което е ресорно по този въпрос? Разбирате ли въпроса ми? Аз не омаловажавам усилията Ви да разрешите този спор, но начинът, по който е направено това нещо, поражда едни въпроси в нас, чиито отговори ни навеждат на мисълта, че нещата не са съвсем чисти. Ако се беше случило обратното, ние щяхме да адмирираме само вашите усилия, без да задаваме допълнителни въпроси. А в случая допълнителните въпроси утежняват още повече ситуацията и нашите съмнения.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви за репликата. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Ще се питам да бъда абсолютно кратка. Ако в някакъв момент съм казала „съдът не може да реши“, оттеглям думите си категорично. Аз казах, че много дълго продължава взимането на решение и ние предоставихме на община Царево едно друго становище, което тя е преценила да предостави на съда. Отнасям се с абсолютно уважение към решенията на съда и ако съм допуснала такъв лапсус, моля за извинение. Оттеглям си думите.
Що се отнася до вашите съмнения, аз съм убедена, че когато ние приключим работата на всички експерти и финализираме решението, вече съвместно двете министерства, Вие ще се убедите, че никакви такива Ваши подозрения, каквито и да са те, нямат основание.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Не виждам въпроси от Коалиция за България. Госпожо Василева, имате думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Госпожо министър, сменяме темата. Оперативна програма „Околна среда“. Както вицепремиерът Златанова, така и Вие нееднократно потвърдихте пред обществеността, че оперативна програма „Околна среда“ е загубила 27 милиона евро за 2013 година. Предвид на това, че регламентът предвижда изрична процедура, след като това се е случило, да се предприемат действия от страна на управляващия орган, за да се намали ресурсът на оперативната програма, се взима решение на мониторингов комитет и т.н. Вие стартирали ли сте тези действия и това факт ли е и ако не, защо не сте го направили?
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря за въпроса, госпожо Василева. Мога да Ви уверя, че управляващият орган на оперативната програма и Комитетът за наблюдение на оперативната програма извършват всички необходими действия, свързани с констатирането и финализирането. Не са насрочени заседания на Комитета за наблюдение, който да вземе съответното решение поради простата причина, че ние очакваме от Европейската комисия потвърждение на нашите изчисления за загубата, а също така отговор на няколко въпроса, които ние бяхме поставили, включително и искане за приемане на позицията на България по чл. 95 и 96, което би могло да не ни позволи да намалим тази сума. Очаквайки тези отговори, ние поставихме въпроси на техническа среща и през миналата седмица. В комуникация сме с Европейската комисия и аз очаквам, че в рамките на този месец, не повече ние ще можем да предприемем всички задължителни стъпки, след като получим конкретните отговори от комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте за реплика.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Реплика, безспорно. От отговора на министъра стана ясно, че тези 27 милиона евро са средствата, които държавата е заявила да бъдат приспаднати от комисията, по смисъла на чл. 95 от регламента. Писмото, доколкото ми е известно, е изпратено от управляващия орган към комисията някъде от порядъка на 20 декември в края на миналата година. Има процедура, съгласно която комисията ще каже приемливо или не е предложението на държавата членка. Доколкото разбирам от Вашия въпрос, комисията не се е произнесла има ли загуба, или няма загуба. Защо тогава Вие и вицепремиерът се произнасяте и казвате категорично – има загуба? Тоест Вие не вярвате на това, че ще можете да убедите комисията! Не вярвате в администрацията си! Не вярвате в основанията си на чл. 95. Какъв е проблемът? Или просто искате да представите по някакъв несъществуващ начин състоянието на оперативната програма?
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Толкова много съмнения на едно място. Не, нито едно от това. Нито едно от това, което предполагате, че се е случило. Просто е въпрос на размер на загубата. Нашите очаквания са ако комисията одобри нашите основания. Разбира се преди да одобри, не мога да коментирам от името на комисията. Очаквам да приеме 20 милиона. Остават 7 милиона. Така че е въпрос на конкретика. Към този момент, преди да сме получили одобрението, по нашите изчисления те са 27 милиона. Ако се приеме предложението ни по чл. 95 и чл. 96, ще бъдат 7 милиона. Но това са предположения. Така че нито едно от Вашите предположения не е в сила. Просто работим нормално.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: В този смисъл само една молба. Все пак да бъдем коректни в опубличаването на информацията.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Това, което успях да подочуя от този диалог е, че всъщност те са декларирали загуба към момента. Дали тази загуба ще бъде намалена, нашата обща надежда, надявам се, е да бъде намалена в резултат на това писмо. Да видим с колко, как ще се съобрази комисията с това писмо.
Други въпроси, колеги? Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Още един въпрос към министъра. Въпросът ми касае одобрението на проектните предложения във връзка с така широко прокламирания Фонд за регионално развитие и растеж, от 500 милиона средствата, които бяха предоставени от правителството на общини и министерства. Без да се впускам в аргументите защо ние смятаме, че това не беше най-прозрачният и добър начин да се разходват тези средства, това, което ме интересува е следното. Съгласно публикуваната информация, а именно, приложение № 3 към ПМС, което беше прието от Министерски съвет вчера, Министерство на околната среда и водите получава финансиране в размер на 12 милиона за Програма за управление на речните басейни и съответно 17 милиона за реализация на Програма за управление на отпадъците.
Информацията, предоставена на страницата на Министерството на финансите и на обществеността не съдържа никаква конкретика и детайли относно съдържанието на тези проекти, относно аргументацията, финансовата обосновка, обхвата на проектите, срокове за реализация и т.н. Ще помоля министърът да ни разясни какво всъщност представляват тези два проекта, какво включват и паралелно с това след отговора, разбира се, ако е възможно, да бъде представена на комисията детайлна информация в писмен вид, а именно, какво е проектното предложение на Министерство на околната среда и водите, което е представено на Съвета за взимане на решения за финансиране на тези два проекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Госпожо Василева, много се надявах, че някой ще ми по стави въпрос по тази програма. Благодаря. Програмата дава основание на правителството да подчертае, че за първи път от повече от 20 години в България правителство отделя национален ресурс за инфраструктурни проекти и си прави усилието да направи процедура за подаване на тези проекти, одобряване на тези проекти, публикува пълен списък на тези проекти, които се финансират, а не финансира проекти по личната воля на премиера чрез един обособен доста по-голям фонд през някоя от предишните години.
Що се отнася до това, какво е включено в общата програма, за сведение на народните представители просто искам да го кажа, че от общата програма, направихме си труда да проверим, 43 от посочените общински проекти са в сферата на околната среда и водите. Те засягат водопроводи, канализации, достъп до водоснабдяване и са много важни за общини, които не са получавали подкрепа в продължение на четири години по никакъв начин за никакъв свой проект. Това е първото. Те са на обща стойност 78 милиона и това е, пак подчертавам за първи път от много време в сферата на околната среда се използва национален ресурс за реализиране на такива проекти, които са от особено голямо значение за някои от общините. Да не говорим, че ако погледнете проектите, някои от тях имат дълга история на отхвърляне къде ли не, включително и в Министерство на околната среда и водите. Освен това, те са балансирано разположени по територията на цялата страна.
Що се отнася до програмите на самото министерство, това също е изключителен случай. Досега това не сее случвало - Министерство на околната среда и водите да получи такава подкрепа, която надхвърля бюджета на министерството, да не говорим, че надхвърля с пъти въобще инвестиционните разходи на министерството за много години. програмите, които ние защитихме, са в двете направления – води и отпадъци.
Програмата по води е във връзка с предварителните условия по споразумението за партньорство, които не можеха да бъдат изпълнени в рамките на бюджета на министерството за 2013 г. заради общата финансова дисциплина те не бяха включени в бюджета на министерството за 2014 година, но още тогава ние представихме програма на министерството, която включва всички тези проучвания и ангажименти, това, което трябва да се направи в рамките на 2014 г., за да отговорим на изискването на предварителното условие и към 2016 г. да имаме яснота по отношение планове на управление на речните басейни, водовземания, качество на води и т.н. Готова съм да предложа информация на уважаваната комисия за програмата, която сме представили пред Министерството на финансите. Тя вече е в абсолютно работен вид, разбита по това, какво ще се случва в рамките на 2014 г., какво предстои да се направи през 2015 г., какви цели постигаме. Тези обосновки са написани. Мога да предоставя на комисията, това не е проблем. Аналогичен е случаят с отпадъците.
Аналогичен е случаят с отпадъците. Тъй като това е проблем, който вълнува всички, аз с удоволствие разбрах, че цялото българско общество е притеснено от това, че наказателната процедура по отношение на Министерство на околната среда и водите по отношение на България за управление на отпадъците предизвика много голям интерес. Опитваме се да отговорим с допълнителен ресурс на проблемите, включително и подкрепяйки изграждане на системи за управление на отпадъците, регионални системи за управление на отпадъците, които не са включени в оперативна програма „Околна среда“ и нямат национално финансиране към този момент. Някои от тях ще излязат от програмата на ПУДОС за финансиране. Ще направим баланс, за да можем в рамките на 2014 г. да подкрепим такива регионални системи за управление на отпадъците и по такъв начин да минимализираме рисковете по отношение на управление на отпадъците. По същия начин ще предоставя пълната програма по отношение на управление на отпадъците на Министерство на околната среда и водите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Василева, за реплика.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Приключвам, съвсем кратка ще съм, за да дам възможност на колегите по-бързо да се отдадат на следобедни занимания. Госпожа министърът бе така любезна да се ангажира с предоставяне на информация за двете програми, за което предварително благодаря. Мисля, че ще представлява интерес за всички ни. Това, което мен лично ме интересува, е тъй като Вие сте член на Съвета за оценка на проектните предложения, Вие споменахте, че 43 общински проекти са финансирани. Дали във фазата на оценка е преценявано тези проекти съответстват ли на мастерплановете и на стратегията за ВиК сектора, на приоритетите от гледна точка на съответствие с европейското законодателство и не само, на националното също и съответно дали не са идентифицирани рискове от гледна точка на дублиране на финансиране, имайки предвид възможността за финансиране по ОПОС, Програмата за развитие на селските райони, ПУДОС и други източници на подобни проекти.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. То не беше реплика, а почти нов въпрос беше. Да направя и аз една добавка, макар че нямам право в рамките на процедурата. Процентно от тези 500 милиона удовлетворена ли сте от процента, който е отделен в частта „Околна среда“, в смисъл, взело ли е Министерство на околната среда и водите или общините респективно в областта на околната среда и водите като процент, да не говоря, че е лъвският пай, но получило ли е достойно място в разпределението на тези средства. Просто ми беше интересно като статистика. Извинявайте, че го вмъквам към Вашия въпрос.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз казах, че много се радвам на въпроси по тази тема, защото тя дава повод за гордост.
Първо, ще отговоря на въпроса взети ли са всички мерки да няма дублиране на проектите. Ще кажа „да“. Участието на министрите в междуведомствената група, която одобряваше проектите гарантира, че всички ние подлагаме на проверка съответните проекти и дали те не са включени в някои от другите програми за финансиране.
Второ, участието на министър Терзиева, която също има програма и тя е програма за борба с безводието и по някакъв начин също има отношение към околната среда и водите, още допълнителни 20 милиона. Така че, да, има пълно разпределение. Няма дублиране на проектите и участието на министрите гарантира това. Аз поне лично поемам ангажимента, че всички проекти, подадени към предприятието за опазване на дейностите по управление на дейностите по опазване на околната среда ще бъдат проверявани за това дали са в този списък. Аналогично ще бъде и с оперативната програма. Всички проекти ще бъдат проверявани и сверявани. Това е работа и на всички останали министерства.
Що се отнася до това, дали са спазвани мастър плановете и дали е спазвано европейското законодателство и Директивата за водите, мога да кажа, че европейското законодателство не е взимано предвид, тъй като това е национален ресурс, с който ние допълваме общата европейска политика и финансираме проекти, които няма да бъдат финансирани по никакъв начин от европейски Структурни или Кохезионен фонд – няма значение откъде. Така че това е провеждане на националната политика. Имали сме предвид нуждите на общините, баланса за разпределение на подкрепата и особено когато става дума за програмите за безводие и гарантиране на достъп до питейна вода, необходимостта и нуждите на гражданите на България.
Що се отнася до това, да ли съм доволна процентно от присъствието на екологични проекти, мога да кажа, че – да, доволна съм, като се има предвид, че досега въобще не е имало пари за такива проекти в продължение на много години. Това е много голяма крачка напред. Освен това са 78 милиона от общо 490 са над 15%, което е добър процент, като се има предвид, че са подкрепени и проекти в спортната инфраструктура, културната инфраструктура, социалната инфраструктура, образователната инфраструктура и тук се включва и екологичната инфраструктура с 15%. Мисля, че това е един добър процент при такъв първи опит за финансиране чрез прозрачен национален фонд.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодарим на колегите. Изчерпахме и тази точка от дневния ред.
ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА
Разни
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Използвам случая, колеги, да ви уведомя, че постъпи едно предложение от Лиляна Павлова и група народни представители за едно решение на Народното събрание, което ние сме разпределени като съпътстваща комисия да се произнесем. Аз благодаря на колегите от ГЕРБ, че бяха съгласни и сега да направим това разглеждане, въпреки че не ни е в дневния ред, но тъй като ги няма вносителите, все пак за да спазим процедурата, ще направим едно, надявам се, кратко извънредно заседание в сряда или в четвъртък в Народното събрание, за да вземем отношение по това разпореждане, за да не правим редовна комисия, а да направим една извънредна комисия в сряда или четвъртък от 11 часа. Даже ако искате, направо да се разберем за сряда в 11 часа и няма да има комисия в четвъртък. Това ми е идеята, да не свикваме специално за това комисията.
Благодаря ви за участието и приятен ден!
/Край на заседанието – 16.15 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ
/П. Курумбашев/