1. Изслушване по отношение на предложената поправка в Закона за водите от народния представител Йордан Младенов и група народни представители.
2. Блиц контрол.

---

ПРОТОКОЛ
№ 13

На 13 март 2014 г. от 14.35 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване по отношение на предложената поправка в Закона за водите от народния представител Йордан Младенов и група народни представители.
2. Блиц контрол.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Здравейте, колеги. Откривам днешното заседание на Комисията по околната среда и водите. Както знаете, има две точки, които са предложени в дневния ред. Едната е Изслушване по отношение на предложената поправка в Закона за водите от народния представител Йордан Младенов и група народни представители; другата е Блиц контрол. Имате ли някакви други предложения извън тези две точки? Не виждам.
Тогава моля който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Позволете ми от името на всички колеги на комисията да приветстваме новия член на комисията господин Митрушев и да му пожелаем успешна работа. Той е на мястото на госпожа Ирена Узунова, за която говорихме с нашите колеги, че е добре да отидем и да я посетим в някои от следващите седмици. Също да приветстваме всички гости на комисията. Съвета така, разбира се, тук с нас е министърът на околната среда и водите госпожа Искра Михайлова, нейният заместник господин Атанас Костадинов, който е ресорен точно в разискваната тема и господин Личев, който е директор на дирекция „Води” на Министерството на околната среда и водите и дългогодишен служител на министерството. Също така тук има представители на Министерството на здравеопазването и на Патентно ведомство.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Изслушване по отношение на предложената поправка в Закона за водите от народния представител Йордан Младенов и група народни представители

ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Тъй като има доста заявки за изказвания, искам да ви помоля за това, да лимитираме едно изказване да бъде в рамките на 5 минути, тъй като при толкова заявки за изказвания е хубаво да се чуе максимално широк кръг от мнения и ще ви помоля да се спазва този регламент, защото ако не се спазва, фактически ще се злоупотребява с времето на останалите. Искам и да ви помоля също така за следното: Елиана Николова е главен експертен сътрудник на комисията, да давате на нея, както и директно на мене Вашите заявки за изказвания. До този момент съм получил само две заявки за пет изказвания. Едното е от госпожа Величкова и от госпожа Пакиданска също. Така че ще ви помоля да предавате Вашите заявки за изказвания, за да може да се изкаже максимално широк кръг от хора. Разбира се, свободни са да се изкажат след това и вносителите на този законопроект, както и всички членове на комисията, но все пак ви предлагам да уважим първо нашите гости и да чуем тяхното мнение. Да започнем. Искате ли, госпожо Величкова, първо да започнем с Ваше изказване? Заповядайте. Ще имам предвид също така списъка, който вие сте ми дали.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Уважаеми господин Курумбашев, уважаеми народни представители, членове на Комисията по околната среда и водите, уважаема госпожо министър, скъпи колеги и заинтересовани от дебата участници, в качеството си на представител на Българската бутилираща вода индустрия съм тук пред вас най-отговорно, подкрепена от всички компании в сектора на най-високо управленско ниво, които взимат решения по отношение на инвестициите в сектора, както и от колегите, които днес не можаха да дойдат, но са се подписали под отворено писмо, предоставено до всички народни представители, да заявя категоричната ни неприемливост на направеното предложение и искането на бутилиращата индустрия предложената промяна за отмяна в чл. 47, ал. 1 на принципа едно находище да бъде експлоатирано само от един концесионер да бъде отменена.
В подкрепа на нашата позиция тук днес с нас са нашите партньори, представители на най-влиятелните инвестиционни и бизнес организации в страната. Това са: Американската търговска камара, Българската стопанска камара, Гръцкият бизнес съвет. Със становище сме подкрепени от КРИБ, от Съюза за стопанска инициатива. Днес с нас е нашият дългоуважаван и стратегически партньор госпожа Патриша Фоселард, която представлява Европейската бутилираща вода индустрия, за да може да представи най-отговорно на вашето внимание европейското законодателството и европейската практика в тази област. Браншът се е обединил и ние имаме подкрепата на нашите ключови партньори – несъгласие на предлаганата промяна с няколко основни аргументи: тя противоречи на европейското право и на дълго прилаганите принципи в Европа. Регионът, който е създал тази индустрия е с лидерски позиции на световния пазар.
Промяната подлага на риск всички направени до момента инвестиции. Браншът е изграден от нула през последните 15 години като чисто нов, а не като приватизиран. Над 200 милиона лева са направените инвестиции. Най-отговорно в тази среда и затруднена икономическа обстановка, в пазар, в който брутният вътрешен продукт на глава от населението е най-нисък в Европа, ние защитаваме ежедневно нашите пазарни позиции, разработваните от нас марки.
Предлаганата промяна застрашава нашите достижения. Тя обрича на неустойчивост и на липса на възможност бъдещите инвестиции, защото създава предпоставка паразитиращо някой да се възползва, без да е похарчил нито един лев във вече инвестираното от друг бутилировач и наложено име на пазара и доверие на потребителите.
Приемането на подобно предложение ще бъде с тежки последици както за компаниите от сектора, така и за всички следващи играчи, които ние приветстваме да влязат на неразработените находища, да бъдат наши партньори и да споделят избрания от нас европейски път на развитие.
Много ви моля да предоставя думата и да бъде изслушана госпожа Патриша Фоселард – председател на Европейската федерация на бутилиращите вода компании, за да може да разясни по отделните тези аргументите, зад които е застанала цялата индустрия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви и аз за изказването и Ви благодаря, че беше едно кратко и стегнато встъпително изказване.
Заповядайте за изказване – Генерален секретар на Федерацията на производителите на бутилирани води. Изобщо аз бих се радвал всички, които написаха писма до комисията, да имат възможност и да направят своите изказвания в рамките на това изслушване.
ПАТРИША ФОСЕЛАРД: Уважаема госпожо министър, заместник-министри, уважаеми дами и господа – представители на Парламента, бих искала да ви благодаря за това, че отделихте време да ме приемете тук в рамките на това заседание. Казвам се Патриша Фосилард и съм адвокат по професия. Представлявам Европейската федерация на бутилировачите на вода. Нашата федерация всъщност е асоциация на национални производители в 28-те държави членки на Съюза. Ние всъщност представляваме 650 производителя. Ние всъщност сме точката за контакт, която представлява цялата индустрия на европейско ниво, включително и когато се правят нови предложения и се приема ново законодателството в тази сфера. Тук пред вас съм днес, защото научихме за последните развития, които предстои да се случат в България, развития, които привлякоха нашето внимание и всъщност за нас на европейско ниво са повод за притеснение.
На територията на цяла Европа има около 2000 признати находища на натурална минерална вода. Всички те се оперират от марки, които са добре популярни по целия свят и трябва да кажа, че нашите марки са изключително популярни въз основа на сигурността и безопасността на продукта и на високото му качество. Това е документирано въз основа на множество инспекции и въобще можете да го намерите в много документи. Наистина безопасността и качеството са на първо място за нас.
Изключително добрата репутация на нашите продукти се дължи до голяма степен и на прилагането на европейското законодателството в тази сфера. Тук говоря за европейското законодателството по отношение на натуралните минерални изворни води. Искам накратко днес да ви представя същината на европейското законодателството в тази сфера и искам да изразя нашето становище по отношение на това как поправката, която се предлагам момента, всъщност противоречи на духа и на буквата на европейското законодателството.
Системата за експлоатация на територията на цяла Европа следва един и същи принцип. Принципът е следният. Идентифицира се находище на вода, независимо от това колко водовземни съоръжения или естествени сондажни източници има от него, като това находище има съответните характеристики и съответната температура. Те се описват и на практика се създава един вид паспорт или идентификационна карта на съответното находище, като това става посредством „Геоложки проучвания”. След това за това находище се издава лиценз, който е изключителен и се дава само на една бутилираща компания, за да може съответният ресурс да се експлоатира под едно търговско наименование. В повечето случаи търговското наименование съвпада с името на града или селището, на чиято територия се намира експлоатираното находище.
Ние също така поискахме потвърждение от страна на Европейската комисия по отношение на това, какво има предвид комисията, когато казва извор. Съгласно писмото, което сме получили, Европейската комисия пояснява, че изворът всъщност е подземен резервоар, който е с уникални специфични характеристики, с уникален състав и температура на водата. Когато разглеждаме находищата всъщност, находищата могат да имат, както казах, или естествен, или сондажен източник. Това няма никакво значение. Въпросът обаче е, че съответното находище има едни и същи характеристики и се определя ясно къде е географското му местонахождение.
Искам също така да кажа, че тази система по никакъв начин не е предпоставка за създаването на монопол, защото на територията на целия Европейски съюз непрекъснато навлизат нови играчи в пазара на бутилирани води и непрекъснато се наблюдава повишение на консумацията на бутилирани води на европейския пазар, така че по никакъв начин не можем да говорим за монопол на територията на Европейския съюз. В крайна сметка, в момента там оперират между 600 и 700 производители.
От друга страна, подобен тип дългосрочно споразумение, което е изключително ексклузивно със съответния производител, който ще експлоатира дадения воден ресурс, му дава гаранция, че в крайна сметка той може да изгради една дългосрочна визия за бизнеса, който развива и същевременно в дългосрочен план да планира инвестиции както по отношение на търговския аспект на производството си, така и по отношение на опазването на околната среда при експлоатирането на този ресурс. В тази връзка трябва да посоча, че опазването на околната среда в района на съответните находища в зрели пазари като Италия, Франция например, датира вече от 100-150 години. Тоест, за целта производителят трябва да има съответната дългосрочна визия. Фактът, че на една бутилировъчна компания се дава една изключителна концесия да оперира сама, самостоятелно съответното находище, всъщност е идеалната гаранция за това, каква информация се предоставя на потребителите при закупуването на този продукт.
Накратко, ако трябва да обобщя, мога да кажа, че според мен поправката, която се предлага в момента, противоречи както на добре установената европейска практика и европейски принцип, свързан със законодателството на европейско ниво по отношение на натуралните минерални води, така е и в противоречие с основни правила, свързани със защитата на търговските марки.
Бих искала да ви благодаря за възможността да изкажа моята позиция пред вас днес и искам да кажа, че от името на нашите 28 асоциации, които са членове на нашата европейска федерация ние подкрепяме позицията на Българската асоциация на производителите на безалкохолни напитки.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Аз нарочно оставих 10-минутно изказване, тъй като в случая имаше и превод и затова реших да не ограничавам изказването. Все пак да кажа, че за мен е интересно когато някой се появява и говори от името на Европейския съюз и на Европейската комисия. Да продължим нататък с изказванията.
Госпожа Диана Пазаитова – член на Борда на директорите на Американската търговска камара. Заповядайте!
ДИАНА ПАЗАИТОВА: Добър ден на всички. Благодаря Ви, господин Курумбашев. Аз съм член на Борда на директорите на Американската търговска камара, а също така и съм член на Комитета по пъблик афеърс – към тази организация. Най-напред бих искала наистина да Ви благодаря за това, че ние имаме възможност да дадем и своя глас като организация, която представлява много инвеститори в страната, защото откритият диалог, прозрачността на дискусиите са за нас, да използвам латинския израз, кондицио синеква нон.
Оттук нататък обаче аз бих искала сериозно да изразя притеснението, което Камарата има относно съдържателната страна на представения законопроект и най-вече за това, че ако тази законова поправка бъде приета, инвеститорите биха били лишени от пълните си права, които произтичат от една инвестиция – значителна, дългосрочна, а това буди съмнения за начина, по който се прилага европейското законодателство, анализа, който ние сме направили, по-конкретно прилагането на Директива 54/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета.
Съществено за нас е да се посрещнат легитимните очаквания на големите инвеститори в бранша – нещо, което в тази поправка ние, за съжаление, не отбелязваме.
В заключение, за да не бъда многословна, защото това е категоричната позиция на нашата Камара, само бих искала да задам един въпрос дали наистина Вашата комисия или другите комисии, които имат отношение към този проектозакон, са се обърнали и към процедурата чрез Информационната служба за техническите регламенти, която работи към Европейската комисия, за да се провери точността и съответствието на тази поправка, съобразно очакванията, които бизнесът легитимно има.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Благодаря Ви за Вашето изказване и за това, че то беше също така кратко и събрано.
Сега предоставям думата на господин Димитър Дългъчев, който е председател на ТПК „Михалково”. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪЛГЪЧЕВ: Добър ден. Уважаеми господин Курумбашев, уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър, казвам се Димитър Дългъчев, председател на ТПК „Михалково”, единствената естествено газирана минерална вода, която се бутилира в България. В продължение на четири години ние сме инвестирали близо 5 милиона лева в подобряване на техническото оборудване, в марката Бранда Михалково. С промяната на този закон ние имаме опасение, че това ще затрудни нашите дългосрочни инвестиционни проекти, които сме направили и определено имаме притеснение как ще можем да връщаме парите, които сме инвестирали в това нещо.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви и аз. Тук само за да декларирам конфликт на интереси, господин Дългъчев е дългогодишен мой приятел – да ви го кажа, да го знаете, за да не излезе после нещо друго, познаваме се от много години. Другият, който присъства с такъв конфликт на интереси, е Цветан Лъжански, който е мой съотборник от отбора по шах в „Локомотив” София от преди 35 години.
Да продължим нататък. Давам думата на госпожа Иванка Пакиданска, която е представител по индустриална собственост и европейски представител по патентни марки и дизайн. Неслучайно тук са поканени и представители на Патентно ведомство. Аз не ви ги представих в началото: Марияна Цвяткова – директор на дирекция „Правна” и Магдалена Радулова – директор на дирекция „Марки и географски о значения”. Тъй като въпросът касае, според мен, донякъде Закона за водите, разбира се, но донякъде и Закона за търговските марки, е добре да чуем експертни мнения и в тази посока. Заповядайте, госпожо Пакиданска.
ИВАНКА ПАКИДАНСКА: Адвокат Пакиданска. Уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми господин зам.-министър, дами и господа, следя внимателно през последните няколко месеца дебата за и против измененията в чл. 47, ал. 11, обсъжданата разпоредба, който всъщност е дебат за и против монопола върху находището. Прави впечатление, че съвсем доскоро основният аргумент, който имаха поддръжниците на съществуващия монопол беше, че това европейско изискване – чухме и преди малко и ние трябва да се съобразяваме с него. Избирателно се вадеха текстове от Директива 54, даваха се примери с минерална вода „Сан Пелегрино”. Една напоследък вече почваме да чуваме и по-прагматични аргументи от рода на трудни икономически условия. Тук бяха изказани притеснения за „Бранда Михалково”. Изложиха се доводи, че има твърде много неразработени и свободни находища, където инвеститорът би могъл да отиде. Защо точно при нас? И така нататък в тази насока. Но, да кажа честно, никой от изложените дотук аргументи не дава разумен и убедителен отговор на въпроса защо лицето, което има концесия за водоползване на един от сондажите на едно находище, трябва да има монополни права върху водата от другите сондажи – четири, пет или повече, която не ползва, която не плаща и която се излива свободно в реката. Вярно е, че България е богата на минерални води, но също така е вярно и ние всички знаем това, че само много малка част от тези минерални води са подходящи за пиене. Освен това, всички ние тук знаем, че много малка част от водите, които са подходящи за пиене, наистина се бутилират. По-голямата част от тях също се изливат в реката. За да не бъда голословна, ще дам една статистика, която показва, че за 2012 година реално е използван едва 53% от разрешения годишен воден обем. При това забележете, че цифрата се отнася само до предоставения воден обем за съответното водовземно съоръжение, а не за потенциалния воден обем на съответното находище, върху което концесионерът има монопол, съгласно действащото законодателство. Ако би се съотнесло към този обем, то резултатите в повечето случаи биха били едноцифрено число.
Не можем да подминем и факта, че обикновено минералните води са в близост с малките населени места, предимно планински, където всъщност това е единственият шанс за развитие на региона. Изграждането на втора бутилираща фабрика на друг сондаж в същото находище в едно малко населено място в едно малко градче ще доведе до създаване на нови работни места, развитие на инфраструктурата и въобще до съживяване на региона.
При сега действащата правна уредба дори да има инвеститор, който да реши да вложи пари в едно такова начинание, предоставената концесия за един от сондажите представлява пречка за откриване на втора процедура. Всъщност обсъжданата разпоредба на чл. 47, ал. 11 от Закона за водите е единствената законна пречка да се възприеме принципът едно водовземно съоръжение и един концесионер.
Трябва да кажа категорично, че широко експлоатираната директива 54/2009 г., която беше обсъдена тук, не поставя ограничения за броя на ползвателите, нито налага принципа едно находище - един концесионер. Не налага и принципа едно находище едно находище - една марка, каквито доводи бяха изложени от Асоциацията на българските производители на води.
Директива 54/2009 регламентира търговското описание и терминът е трейд дискрипшън, търговското описание на бутилираната вода, като въвежда забрана да се предлага бутилирана вода от един и същи извор под повече от едно търговско описание. Това означава, че операторите, които бутилират вода, например „Горна баня”, са задължени да я означават с търговското описание „натурална минерална вода Горна баня”.
Искам да обърна специално внимание, че неправилно се смесват понятията търговско описание и търговска марка, което създава едно впечатление, че те са синоними или се припокриват, което въобще не е вярно. Това са две понятия с различно съдържание и различна функция и за да не затънем в дебрите на марковото право, ще си позволя, ако може, образно да обясня за какво става дума. Търговското описание указва на потребителите какво има в тази вода, докато марката отличава тези, които отговарят за качеството на това, което е вътре.
Дотук обясних разликата между търговско описание и търговска марка, тъй като тя е изключително важна в случая. Злоупотребява се какво е марка, какво е описание. Казвам: търговското описание показва какво има в бутилката, марката по казва кой е отговорен за качеството, което има в бутилката. Ето, ще покажа един пример от пазара, където се предлагат води с едно и също търговско описание. Водата е „Горна баня”. Потребителят няма как да бъде объркан, че купува нещо друго, но етикетите са достатъчно различни, за да може някой да бъде объркан, че произхождат от една и съща бутилираща компания. Ето примери още и за Хисарското находище. Понеже стана дума за европейската практика, ще дам един пример за една европейска вода. Това е Естонската вода „Варска”. Тя се бутилира от две конкуриращи се компании в едно находище, на два различни извора. Предлага се с едно търговско описание и под различни марки.
Ако някой обърне внимание, че хисарската вода има консолидация, тоест, ако има такъв аргумент, бих отвърнала: няма проблем, това е съвсем естествена пазарна стратегия. Въпросът е да се постигне контрол върху сондажите на едно находище по пазарни начини, а не чрез законов монопол.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви за това пространно изказване. Също да напомня да не злоупотребявате с либералността на председателя на комисията и да спазвате регламента, тъй като това изказване беше три минути над това, което сме приели като регламент.
Има заявка за изказване от господин Пламен Нонински – управител на „Булминвекс ГБ” ЕООД, или така или иначе седи запазеният знак на „Горна баня”. Заповядайте, господин Нонински.
ПЛАМЕН НОНИНСКИ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости, както бях представен, управител съм на „Булминвекс ГБ” ЕООД, търговско наименование „Горна баня 1”, за кратко, най-старото предприятие на територията на страната за бутилиране на минерална вода. С колегите от бутилираща компания „Горна баня” експлоатираме едно находище, като „Горна баня 1” има концесия за сондаж № 3.
Запознах се добре с мотивите както на асоциацията, чийто член е предприятието, така и с мотивите на вносителите. Опитах се да се отнеса обективно към материалите, с които разполагам и с които бях снабден. От това, което до момента знам и съм видял, действително считам, че по отношение на мотивите на вносителите бих ги подкрепил по две основни причини, които може би до момента не са коментирани.
Първо за мене е, че държавата като собственик на природните ресурси и в частност на водата, поддържа мнението и проекта на вносителите. Много трудно бих приел моята собственост някой друг да определя по какъв начин някой да се разпореждам с нея. От тази гледна точка за мен е меродавно е мнението и становището на държавата по отношение на внесеното предложение за изменение на вносителите.
Второто, което тук малко дискусионно се говори - за инвестиции, за загуба на инвестиции и т.н., в условията на действащия закон и в условията на действащия член 47, ал. 11, „Горна баня 1” попада в изключенията, които не защитават концесията върху сондаж № 3, тъй като по приложение № 1, в което попада като изключение „Горна баня 1”, там се третира, че тази алинея не важи за район Софийска котловина, където е и находище Горна баня.
От тази гледна точка считам, че мотивите и предложението на вносителите за едно водовземно съоръжение – един концесионер би защитило по-добре инвестициите, които в момента 2013 и началото на 2014 г. извърши собственикът на „Булминвекс ГБ” ЕООД, Централен кооперативен съюз, от порядъка на над 10 милиона лева за реконструкция и модернизация.
В заключение, действително считам, че в условията на пазарна икономика, към която всички се стремим и за която всички говорим, налице е риск и наличие, законово потвърдено, на монопол. Както и да се говори, концесия за находище с ползване на един или два сондажа просто си е един вид монопол. Приемането на поправката или изменението в закона, внесено от група народни представители, ще доведе при всички случаи до развитие на региони, при всички случаи завишен интерес в инвеститори и при всички случаи – нови работни места.
Приключих.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Нонински, за това изказване. Аз само исках да попитам дали има представители на Българска стопанска камара, понеже нямам до този момент за изказване? На Съюза за стопанска инициатива? Само ако имате желание за изказване. Аз питам, защото получих писма от доста институции и исках всяка една институция, която е писала, ако иска, да има възможност и да се изкаже, но до този момент нямам заявка. Ако дадете заявка за изказване, ще имате изказване.
Понеже идват заявки о т. хора, които вече са се изказвали, няма да има по две изказвания от човек, тъй като тепърва има да се изкажат още доста хора. Бих искал да дам думата, разбира се, и на вносителите и, разбира се, на всички колеги народни представители, които са членове на комисията и които не са членове на комисията. Също така виждам, че идват заявки от институции, които пък вече са се изказали веднъж. Ще направя едно единствено изключение за „Ам Чам”, но наистина ще помоля господин Дейвид Бътс да го направи това изказване и наистина по едно изказване от асоциация или от един представители, тъй като иначе имаме риска, примерно, имаме шест гости от една компания – нали разбирате, че няма как да се даде думата на всички. Така че, заповядайте, господин Бътс.
ДЕЙВИД БЪТС: Благодаря Ви, господин председател. Дейвид Бътс съм, от Борда на директорите на Американската търговско-промишлена палата и председател на Съвета по връзки с обществеността. Уверявам Ви, че няма да отнема пет минути със своето изказване. Мисля, че вече стана ясно каква е позицията на Американската камара по отношение на този въпрос. Искам само да отговоря на това, което чухме по-рано от уважаемата колега от Патентното ведомство. Тя говори четири-пет минути за всичко, с изключение на интелектуалната собственост, а мисля, че това е в основните правомощия на нейното ведомство.
Имам само един много прост въпрос. Искам нейното експертно мнение по отношение на следното: дали европейските директиви, с оглед на законодателството за защита на интелектуалната собственост могат в момента да се предлагат на пазара две води с различни марки от едно и също находище. Искам просто нейното експертно мнение и експертна позиция по въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви за зададения въпрос. Тук има и представители на Патентно ведомство, които след малко ще могат да се произнесат по този въпрос. Той наистина е интересен.
Давам думата на господин Цветелин Пенков, който е кмет на Девин.
ЦВЕТЕЛИН ПЕНКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо Михайлова, дами и господа народни представители, първо искам да благодаря за поканата за присъствието в тази комисия. Това най-малкото е едно уважение към района, към общината, която представлявам. Ще бъда съвсем кратък, малко разхвърлян. По-скоро ще направя коментар на изказванията на преждеговорящите. Госпожа Пакиданска, ако не се лъжа, като започна да говори така лирично за едно малко планинско градче с голям процент безработица, богато на много минерални води, само не каза, че става дума за Девин. Действително е така. По тази тема ще ми отнеме повече от половин час да говоря, но изцяло подкрепям това, което тя казва.
Освен кмет, аз съм юрист. Говорим за промяна в закон. Две от основните неща в законодателството са: първо, да се следва буквата на закона и второто, не по-малко важно – да се следва духа на закона. От изказванията на преждеговорившите представители на асоциации – българската, европейската съответно, представителя на „Горна баня”, аз останах с впечатление, че следвайки буквата на закона, ако остане нормата в настоящия вид, голяма част от компаниите (може би не се изразявам правилно) трябва да бъдат от лиценз или да им бъде отнета концесия, защото експлоатират повече от една компания едно и също находище, примерно, няколко извора. Ако се промени, това ще даде възможност за нови инвестиции на територията там, където има минерални извори.
Ако следваме духа на закона, с оглед декларираното от предходни правителства, Народно събрание, особено декларирано от настоящото народно събрание за - трудно ми е да използвам с тежест формата демонополизация, защото тя е много спорна, но действително да се даде възможност за по-голямо развитие на бизнеса, - в тази насока явно вносителите са внесли, да се даде възможност за по-голяма инвестиция.
По отношение на водния ресурс, Девин като територия и като водни източници, сигурно госпожа Михайлова може да даде малко по-подробна информация с оглед на това, което има в Министерството на околната среда и водите, разполага с над 10-12 водни извора с най-различни качества и стойности, които са с направени съответни изследвания, проби, глоби за експлоатация, така че каним всички частни инвеститори с помощта на държавата, разбира се, да заповядат да експлоатират тези извори. Така че водният ресурс на територията на община Девин е много голям. Следвайки политиката на държавата за опазване, стопанисване и оползотворяване на водния ресурс, може би в този дух трябва да се разглежда и предложението на вносителите, аргументите, контрааргументите и на комисията, която понастоящем разсъждава. Казах, че ще говоря разхвърляно.
Изцяло подкрепям становището на представителите на Българската асоциация на бутилиращите компании. Да, през последните 20 години всеки от нас с носталгия ще си спомни, че преди 20 години минерална вода на пазара се срещаше много рядко, беше дефицит и т.н. За 20 години се разви до такава степен, че в момента имаме може би на територията на Европа едно от най-развитите като разнообразие в тая индустрия.
Изцяло подкрепям вашите притеснения по отношение на бизнеса, на инвестициите и т.н., преекспонирайки го на местно ниво, с оглед на безработицата, кризата, в този смисъл изцяло подкрепям. Веднага правя аргумент за госпожата, съжалявам, не запомних името, която е представител на Европейската асоциация на бутилиращи компании. Според мен Европейският съюз и Европейската асоциация по-скоро би трябвало да насочи визията си, мислите си, предложенията си и помощта си към България като член в Европейския съюз целият този бизнес, целият този воден ресурс да излезе извън границите на България и да се даде възможност да се разпространява на територията на Европейския съюз равнопоставено (няма да използвам думата демонополизаиция), за да може действително да отпаднат тези притеснения. Това е, което искам да кажа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин кмете. Вие използвахте комисията малко като търговско изложение, за да рекламирате предимствата на Вашата община, което, разбира се, Ви е позволено в качеството на кмет.
Сега давам думата на госпожа Мина Николова, която е финансов директор на „Нова трейд”, но всъщност става дума за вода „Бачково”. Така че заповядайте, госпожо Николова. Ако има и нещо, което искате да изразите като добавка от това, което искаше да каже госпожа Величкова, също заповядайте да го кажете.
МИНА НИКОЛОВА: Добър ден, господин Курумбашев, добър ден, народни представители. Благодаря Ви за възможността, че мога да си кажа и мнението. Аз съм финансов директор на „Нова трейд”, по-известна като Изворна вода „Бачково” по темата днес. Казвам се Мина Николова.
По отношение на насърчаване на инвестициите и разкриването на работни места аз си ми сля, че точно заводът „Бачково” е един пример как на един воден ресурс, за който абсолютно никой преди това нямаше интерес и не съществуваше на пазара, ние инвестирахме в изграждане на сграден фонд и закупуване на оборудване 15 милиона евра и това не ни попречи да започнем да разработваме воден ресурс с нова марка, несъществуваща преди това на пазара. Така че ако някой иска да инвестира, да развива бранша, да експлоатира водния ресурс на страната, специално за питейни цели и за бутилиране, то България наистина има страшно много воден ресурс и това нещо никой не го е спрял и може.
Аз искам да попитам с промяната в момента, която тръгва да се прави, как инвестициите, които ние сме направили в дълготрайни материални активи, в разкрити работни места – защото към момента в дружеството има заети постоянно осемстотин човека, които работят в сферата на безалкохолните и водата, как ако след две или след три години бъдем упрекнати в монопол, защото аз вече не знам всъщност дефиницията монопол по какъв начин се разглежда тук, тъй като водата „Бачково” я е нямало преди една, две или три години, кое е монополът? Че някой инвестира на едно място, започва да го разработва, прави го търговска марка или търговско описание, защото така и не разбрах всъщност коя е марката на „Горна баня” и кое е описанието, и след това ни упрекват, че сме станали монопол. Монопол означава хората да могат да получават една услуга само от едни и същи дружества. В случая аз не си мисля, че имам монопол на пазара в България по отношение на води. Да, Девин е изключително богат и моите адмирации към кмета на Девин за града, но аз не разбрах – промяната в закона я правим за цяла България, или само за град Девин и региона на Девин? Защото това също е от много голямо значение.
По отношение на коментара на малките населени места, като представител на инвеститори и хора, които работим 15 години на този пазар, всички вие много добре знаете, че в малките населени места проблемът с работните места и с кадрите, които трябва да вземем, е много голям и ние всички сме принудени включително да возим от по-големи градове до по-малки населени места хора, които да работят. Така че това също не е без значение. Аз не мога да приема аргумента, че в малките населени места безработицата е голяма и поради тази причина в момента трябва да си създаваме нелоялна конкуренция на пазара.
Много Ви благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: И аз Ви благодаря за това изказване. Точно да използвам последните Ваши думи и да дам отново думата на представител на малко населено място, доколкото община Брацигово и населените места там са такива, така че тук при нас е госпожа Мария Мадарова, която е секретар на община Брацигово. Заповядайте, госпожо Мадарова. Както виждате, неслучайно са поканени и са дошли тук хора точно от такива общини, които са известни със своите находища, в случая, Девин и Брацигово. Заповядайте, госпожо Мадарова.
МАРИЯ МАДАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители и вносители на материала, и аз като господин Пенков, съседният на нашата община, Девин, също подкрепяме вносителите на материала по отношение на промяната, визирана в чл. 47, т. 11. Преждеговорившият може би ще каже, че наистина безработица, но наистина в малките населени места трябва да се даде възможност на повече хора от бизнеса да участват. Примерно, при нас в момента имаме два литра в секунда – вярно, малко находище, но в момента нямаме нито един концесионер. Водят се нескончаеми съдебни дела, а в същото време общината получаваше един приход, който, колкото и малко да звучи, но беше една концесионна такса, с която се подпомагаше приходът в общинския бюджет. Така че аз мисля, че и съобразено с Директива 54 и всички други неща, след като обсъдите във вашата комисия, редно би било да се помисли и за малките общини, които наистина се задъхват и трябва по някакъв начин да работим, както и големите общини.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Колеги, по принцип по-нататък ще давам думата на колеги народни представители, но понеже тук е уважаваният господин председател на Комисията по енергетиката Рамадан Аталай, който ще се наложи да напусне заседанието, му давам сега на него думата и след това продължаваме с другите изказвания, които са три или четири още записани. Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз благодаря за разбирането, че ще трябва да тръгна и ми давате думата, но не като председател на Комисията по енергетиката, господин председател, а като един от вносителите. Аз съжалявам, че не можах да присъствам още от началото на разискванията, но общо взето, разбрах, че това, което сме предложили, е възбудило сериозен интерес и в обществото, и в производителите, и в крайните потребители. Аз, господин председател, още веднъж Ви благодаря, че направихте това заседание, за да може и ние да си изкажем все пак и нашето становище и да чуем колкото се може повече хора, които са засегнати от това наше предложение.
В интерес на истината, съм удовлетворен, че поне всички подкрепят това предложение от това, което чух дотук, дори с отрицателните аргументи, които представяте днес, те са в подкрепа на предложението, което е направено.
Защо е в подкрепа? Защото се вижда, че се опитваме да разрешим един проблем, може би една неволно допусната грешка през годините и в момента опитът да се разреши този проблем създава това неудобство в онези, които през годините по една или друга причина са правили определени инвестиции и те са в правото си да си защитават инвестициите, но дотолкова – само от гледна точка на собствения си интерес.
Ние надскачаме собствения си интерес и следим интереса на общността, на крайните потребители и, разбира се, се опитваме да запазим и интереса на държавата. Аз дотук не чух нито един аргумент от всички тези, които се изказаха против идеята, че това, което предлагаме, е против интересите на държавата, против интересите на крайните потребители, против интересите на който и да е, освен за собствените интереси и може би за пръв път, господин председател, едно такова предложение сме улучили може би пулса и точното място, където би трябвало да бъдем настоятелни и да наблегнем към този процес.
Предлагам това наше предложение, разбира се, тук виждам и другите вносители, които са се подписали, да бъде така обсъдено, но ако има някой, който да е против за едно водовземно съоръжение да бъде една концесия, нека да се аргументира и да ни каже какви са техните негативни, отрицателни виждания в тази насока, освен, разбира се, че някои, които са направили 10 милиона евро инвестиции, и да не създадем възможност на още един, който да дойде и да направи още 10 милиона евро инвестиции. Защо трябва да ги ограничим? Ако има някакви пропуски в нашите предложения, аз съм готов да ги обсъдим. Ако имате идеи и виждания да доразвием нашите предложения, готови сме да ги приемем – и идеи, и виждания в насока, че това, което правим, е в интерес на крайния потребител.
Благодаря Ви, господин председател. Още веднъж благодаря на тези които подкрепят това наше предложение и на онези, които все пак намират аргументи да отстояват собствените си интереси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Аталай. Мисля, че това беше едно конструктивно изказване, тъй като ние така или иначе вървим по процедурата. Предстои разглеждане на законопроекта на първо четене в пленарна зала, както и, разбира се, след това ще има традиционния срок между първо и второ четене за допълнително внасяне на предложения. Ако членовете на комисията решат- ще го обсъдим, разбира се, може да предложим и по-дълъг срок за внасяне на предложения между първо и второ четене.
Следващият, който поиска думата, е госпожа Петя Джонева – член на Управителния съвет на асоциацията. Малко сте фаворизирани малко асоциацията, защото дотук имате пет заявки за изказване, но, с удоволствие, заповядайте, за да няма някой, който да е поискал да се изкаже, пък да не се е изказал. Заповядайте.
ПЕТЯ ДЖОНЕВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев, за тази възможност. Казвам се Петя Джонева и съм член на Управителния съвет на асоциацията. Чухме много аргументи. Позволете ми да споделя, че категорично чухме им на аргументи против предлаганата промяна. Всички тези представители и на европейските институции, които са тук сред нас, и на много от говорещите преди това, позволете ми да кажа, че ние сме в категорична подкрепа на желанието на държавата, на желанието на институциите да оползотворят това природно богатство. Категорично сме в подкрепа на това, това да се случва при абсолютно ясни, обективни и честни правила за всички, които важат за всички. Категорично сме за конкуренцията, категорично. В този смисъл ние подкрепяме желанието на държавата допълнително да разработва този национален ресурс и богатство.
Нашата позиция също така е категорично против предлаганата промяна. Ние не считаме, че тя всъщност ще доведе до изпълняване на желанието на държавата за оползотворяване на този ресурс, дори обратното. Има множество аргументи, които чухте против предлаганата промяна и е много важно да разберем и какви ще са последствията за нея.
Първо и много важно е това, че тази промяна е против европейското законодателство. Не може да има различни тълкувания на европейско законодателство в зависимост от международно признатите норми. В този смисъл ние категорично апелираме комисията и всички около масата да оттеглят предлаганата промяна, защото вярваме, че тя преди всичко нарушава европейското законодателство. Както видяхте, съвсем категорично госпожа Патриша Фоселард аргументирано сподели вижданията на Европейска институция за това, че тази промяна всъщност е против европейска директива. В допълнение, България със сигурност ще бъде единствената страна, която ще има такова прецедентно законодателство.
Ако тази промяна бъде приета, ще има своите отражения върху работни места, ще има негативно отражение върху инвестиции. Много е важно тези аргументи също да бъдат зачетени.
В допълнение, чухте много аргументи, че това ще има отражение и върху репутацията, ще има отражение и върху потребителите. Индустрията, подкрепена от европейските ни партньори, абсолютно застава против това, тази промяна да бъде предложена и приета. Апелираме за това да седнем заедно и да помислим за това наистина, как може да има законодателство, което да бъде – първо, отговарящо на европейските норми и второ, да бъде с ясни правила за всички. Приветствам конкуренцията и с голямо желание бихме били партньори за разработване на едно такова работещо законодателство.
В допълнение, последно изречение, ако ми позволите да потвърдя че апелираме тази предложена промяна да бъде изтеглена. Ние сме категорично решени за това да поискаме категорично тълкуване и решение от страна на компетентните европейски институции за това, как тази промяна се тълкува в България. Решени сме да поискаме и такова становище от Европейския съд.
Благодаря Ви за вниманието.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Въпрос може ли, господин Курумбашев?
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Въпрос не може, сега вървят изказвания, а като започнем с въпросите, ще стигнем и до отговори.
Отиваме към само още две изказвания, които са на господин Цветан Лъжански – заповядайте, господин Лъжански. Тук сте като представител на КРИБ. Ако имате и друго качество, заповядайте да го обявите.
ЦВЕТАН ЛЪЖАНСКИ: Здравейте. Вече декларирахме конфликт на интерес с господин Курумбашев.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Именно, като бивши шахматисти и двамата заедно. Може би и като акционер на Девин?
ЦВЕТАН ЛЪЖАНСКИ: Също така съм акционер на Девин, освен това 12 години съм изпълнителен директор на „Девин” доскоро, до преди две години.
Първото нещо, което исках да кажа е, че този въпрос не е нещо, което сега за първи път се появява. Това е нещо, което от десетина години активно се работи и искам да напомня, че през 2009 г. ние приехме промяна пак в такъв формат, пак в тази стая говорихме, която беше подкрепена изцяло от партиите, които сега са основни носители на това предложение. За мен е много интересно кое наложи изведнъж, след като четири години дебатирахме непрекъснато много интензивно, включително и с хора, които са около тая маса и включително и със съдействието на господин Личев, който е отговорно лице в министерството и от онова време. Това беше дълъг процес, в който всички имахме различни мнения и накрая стигнахме до този закон, който е в момента. Защо същите тези хора в момента си променят мнението? Тоест, това е първият ми въпрос.
Ще отговоря недиректно на господин Аталай, който зададе правилни въпроси, как тези поправки биха навредили на държавата и на потребителите, а ще добавя и общините, понеже имахме изказване и от Девин и от Брацигово.
Първо, за потребителите, тук се показаха етикети на различни води. В момента нито един от вас най-вероятно като потребител няма идея, че в Хисаря има три, четири, пет или десет производители. Вие пиете вода „Хисаря” и си казвате: тези вчера бяха със зелен етикет, днес – със син. Какво става с тази работа? Абсолютно по същия начин е и с „Горна баня” – колегите, които се изказаха. Потребителите пият „Горна баня” и казват: Вчера беше със син, днес – с жълт. Какво стана с тия хора? тоест, потребителите са в едно голямо объркване кой кой е.
Второто нещо е вредата за държавата. В момента ние обсъждаме това, че държавата не оползотворява своя ресурс от минерална вода не е получава приходи. За тези, които обичат цифрите мога да кажа, че фирмите, които бутилират вода, плащат около седем пъти повече данъци, отколкото плащат концесионни такси. Това, което нашата цел като хора на относително високо ниво трябва да имаме, е да запазим тези предприятия и да направим така, че те да плащат повече данъци и да назначават повече хора. Когато ние обсъждахме преди пет години същия този закон със същите тези хора, които са около масата, ние говорехме за това, че не се оползотворява ресурсът и тогава си спомням много ясно как една от водещите партии каза: „Ние искаме 100% да се плаща този ресурс.” Ние им казахме: „Това не е редно, защото ще убие малките предприятия.” Тогава под давление на тези вносители ние се съгласихме като индустрия да оставим 80% от използвания ресурс да се плаща, тоест, ако някой ползва 20%, той плаща 80% така или иначе и мога смело да кажа, че това доведе до унищожаване на малките производители. Тоест, ако колежката от Брацигово се чуди защо в момента няма инвеститори, това е, защото тогава направихме компромис.
Вторият компромис, който е направен преди тази по следна поправка на закона, е бил повече от един концесионер на находище. В Брацигово, когато започна рязкото пързаляне по наклона, беше когато се даде втора концесия. Преди това си имаше концесионер, кой си работеше чудесно. Вторият концесионер реши, че ще направи много пари от тая работа и започна да съди първия. Всъщност и двамата под тежестта на съдебните дела накрая умряха. Това е причината, уважаема колежке, а не е причината, че някой закон не е бил съвършен.
Същото нещо се случи във Велинград. Някой да си спомня, че във Велинград едно време имаше една хубава вода. Сега в момента и двете са фалирали. Защо? Този, който си работеше, си работеше прекрасно. Появи се втори, започна да го съди и да му подбива пазара.
Тоест, когато ние говорим тук за монопол, трябва да имаме следното предвид. В България има прекалено много свободни извори на вода и всеки е добре дошъл, както колегите от Гот Мар да си създадат предприятие и да продават. Това, за което ние се борим и КРИБ е категорично против предложената промяна, е да не се позволява на някой да дойде да паразитира върху инвестициите, които друг е направил. Да, в Девин, господин кмете – ние се познаваме много добре – има много извори. Има в Настън, има в околните села. Защо не дойде този инвеститор, който сега е зад тази поправка? Да дойде и да си внесе, да си пробутилира в Настън, да си я кръсти „Настън”. Ние сме за това нещо. Надявам се, че съм дал допълнителна яснота. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Лъжански. Сега давам думата на господин Кирил Желязков от уважаваната Българска стопанска камара. Заповядайте.
КИРИЛ ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги,в ще си позволя да кажа само три думи в тази дискусия.
Първата ми дума е дума на благодарност към комисията. Ние дискутираме и обменяме мнения, ние обменяме идеи. Аз, за разлика от господин Аталай, не чух разумни доводи в полза на това предложение. Аз изказвам мнението си.
Втората ми дума. Като представители на организация, която представлява българските работодателски организации в Брюксел, в Бизнес Юръп – най-голямата работодателска организация, аз не мога да не застана категорично зад позицията на нашите колеги в Брюксел и законодателството, което Европейският съюз следва. Ако това законодателство беше несъвършено, повярвайте ми, досега десет пъти да са го били променили. Те не са го променили, а 150 години следват определени правила.
Третата ми дума, господин председател, е един апел към внимателност в решенията. Това не са просто решения, това не е просто малка община и един кмет или една фирма и едно предприятие. Това, което вие правите в момента, е послание, послание, което вие правите не само към българския бизнес и в този смисъл аз апелирам към една внимателност във вашето решение. Желая ви успех!
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви за изказването. Ние рядко чуваме такива стегнати и смислени изказвания и в пленарната зала на Народното събрание. Само да ви кажа, че е постъпило становище и на Гръцкия бизнес съвет в България, което комисията ще има предвид също, който е председателстван също от много уважавания господин Минко Герджиков, така че и него го имаме предвид.
Да дам думата за последно изказване на гости, защото след това отиваме към вносители, след това отиваме към Патентно ведомство и министерствата, на господин Андрей Делчев. Заповядайте, господин Делчев.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа, господин председател, госпожо министър, господа заместник-министри, част от вносителите на законопроекта се обърнаха към мен и аз ги консултирах по правната част на законопроекта. В този смисъл също може да се приеме, че съм заинтересован или съм отговорен за това, което се внася.
Смея да твърдя, първо, по правната част, че както забелязахте, юристите, включително и уважаваната ни колежка от Европейската асоциация се изказа доста предпазливо, когато каза, че проектозаконът противоречи на европейски норми. Не противоречи на европейски норми. Цитира се Директива 54/2009. Тя може да бъде изследвана. Аз съм я изследвал, колеги са я изследвали. Според мен няма противоречие с тази директива. Обратно, неюристите са много категорични, че противоречи на европейски норми, за да поставят формална бариера пред приемането на този законопроект.
Според мен проблемът не е във формалната бариера и има или няма пречещо европейско законодателство е чиста целесъобразност. Още нещо бих искал да кажа. Навежда се един много смислен аргумент от противниците на законопроекта в посока на това, че тя ще увреди техните бизнес интереси. Разбира се, че ще ги увреди, но в момента, в който са получавали концесиите си, а повечето от тях са получили концесиите при действието на стария закон преди изменението и преди въвеждането на принципа едно находище – един концесионер, те в концесионните си предложения в рамките на концесионната процедура са направили инвестиционни предложения, разчели са си инвестициите, въобще, мислили са в една среда, в която от едно находище се даваха повече от една концесии и в момента точно затова съществуват от някои находища повече от една концесии. Бяха дадени примери. Ето го един от примерите. Ето ги няколко различни етикета. Говореше се за това, че в Европа не е позволено. Ето ви един европейски пример, който ще ви дам, да видите на едно находище повече от един концесионер. Тоест, всички тези хора са разчитали бизнес намеренията си в една конкурентна среда.
В един момент, когато преди пет-шест години, както преждевоговорившите говориха, се промени законът, той се промени наистина с идеята, че ще се увеличи експлоатацията на ресурса, защото ще се даде спокойствие на концесионерите да разчитат на целия ресурс. Това, за жалост не се случи. Най-вероятно ще чуете справката и от колегите от Министерството на околната среда и водите, но като се загледате в цифрите, Велинград „Чепино” използват 61%, Девин използва 43%, „Атлантик дизайн” ЕАД – 16% от дадения им ресурс, Катунци – 13%, София – „Горна баня” – 44% от ресурса, който им е предоставен, София „Княжево” – 82%, София „Княжево” – 54% и т.н. Тоест вие като законодатели сте изправени пред една чиста целесъобразност да решите дали разпореждайки се с националния ресурс, ще позволите една част от националния ресурс да остане неоползотворена, защото някой вече е сложил ръка там и обратно, ще дадете възможност на всеки, който желае, да оползотвори оставащото количество ресурс, при това в една държава, бедна на ресурси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Мисля, че направихме повече от 15 изказвания. Оттук нататък продължаваме с вносителите на законопроекта. Един от тях вече се изказа – господин Рамадан Аталай. Давам думата на следващите народни представители. Тук е господин Младенов, който искам да кажа, че е народен представител от Пазарджишки избирателен район и госпожа Дора Янкова, която е народен представител от Смолянски избирателен район, тоест, от два района, които са известни с богатството не само на минерални води. Има още вносители. Заповядайте, господин Младенов.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, госпожо министър, господин заместник-министър, колеги, два са основно мотивите, поради които взех решение да участвам в създаването на този законопроект. Първият мотив е, че според мен това е антимонополно законодателство, законодателство, което позволява развитието на регионите, развитието на бизнеса и създаване на нови работни места.
Вторият ми мотив е, който Вие го казахте – аз съм избран от 13-ти пазарджишки избирателен район, където има доста находища на минерална вода. Това са находищата на минерална вода във Велинград, в Брацигово и в Батак, където находището е Батак, но колегата от Девин бутилират. Аз след това имам един въпрос към него. В момента в Брацигово има три сондажа. От тях двата са заети, но и двата не се оползотворяват, тъй като е процес на отнемане на концесиите. Има, доколкото знам, и съдебни спорове и т.н. Имаме в момента инвеститор, който иска да инвестира в единия сондаж, но нито държавата, нито общината може да предостави в момента количества вода за ползване. Аз мисля, че след приемането на този закон това нещо ще се отпуши и ще се даде възможност за развитието на бизнеса, за развитието на община Брацигово, както към работни места, така и към инвестиции.
Също така искам да попитам и господин Лъжански как вижда, че водата извира в община Батак, а се бутилира в Девин, доколкото знам или нещо от този род. Ако в Батак дойде инвеститор, той може ли да ползва към момента водата по стария закон, или не може и водата ще се казва „Девин”, или ще се казва „Батак”? Вие ще прецените. Накратко, това са моите аргументи. Предполагам, че и колегите ще кажат своите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз Ви предложих още по повод на един друг опит за задаване на въпрос да не минаваме в режим на въпроси и отговори, тъй като заседанието ще придобие друг характер. Тук целта ни е да чуем колкото се може повече мнения, а рубриката въпроси и отговори ще я оставим за някое телевизионно предаване. Сега отиваме към госпожа Дора Янкова, която също е вносител и, между другото, дългогодишен кмет, общински съветник, тоест, човек и на регионалното развитие. Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на Българска стопанска камара, Европейска бутилираща камара, Американска търговска камара, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, на КРИБ, на местните власти и на всички, които са в тази зала, пропуснах да отбележа, с уважение на Гръцката асоциация, защото съм председател с по-специално уважение на групата за приятелство с Гърция.
Господин председател, аз съм безкрайно щастлива и Ви благодаря за този дебат, защото когато едно предложение се направи от народни представители, когато то се внесе и се подкрепи, естествено, от група народни представители, е нормално да има обществен дебат, защото предстои дебат в зала и изменение и допълнение. Аз се отнасям с уважение към абсолютно всички хора, които днес тук заявиха своите позиции - и представители на сдружения, на камари, на местни власти, експерти - и смятам, че дебатът беше балансиращ за мене. Натежаха аргументите и за, и против предложението, което ние внесохме, но в крайна сметка, осъзнавайки своята отговорност като български народен представител, като представител на 22-ри избирателен район смятам, че ние сме си свършили работата. Защо смятам, че ние сме си свършили работата?
В мотивите, които сме посочили, преди всичко сме се водили от три основни аргументи - като български народни представители да имаме възможност да регулираме българския публичен ресурс и от българския публичен ресурс да има възможност да се създадат условия на конкуренция. Независимо, че тук доста декларативно се споделиха опасения, дори с уважение към представителя на Камарата за по-голяма внимателност именно в духа на по-голямата внимателност, да, помолихме групата народни представители и юристи и експерти да ни консултират. Дотук Директива 54 от 2009 година аз смятам, че когато говорим за марката и за географското място, което се изписва на марката, това са две различни неща, които не са в противоречие. Това може да го допълни справката за ситуираните играчи в цялата страна.
На следващо място, не бих искала, - защото именно и се отнасям с уважение и към Европейската камара, и към Американската, и към нашите Стопанска камара, КРИБ, Гръцката камара - всъщност, в европейския дебат и световния дебат за демокрация ние винаги сме говорили, че всеки е равен пред закона, че всеки е равен пред природния ресурс и че ние трябва да бъдем в условията на конкуренция. Разбрах, че не са консолидирани сдруженията, които коментираха и от прочита, който като народен представител направих на Закона за водите, останах с впечатление, че в
2009 г. две находища са поставени в привилегировано положение от законодателя. Мисля, че когато останалите находища на страната, които са поставени в условия на конкуренция – дали са Горна баня, Велинград, Княжево, Хисаря – дали това са находищата, които се намират в други географски места, аз мисля, че ние правим нещо справедливо с уважение към всички инвеститори, с уважение към хората, които инвестират, създават работни места. Ние вършим нещо, което е по закон. Ние вадим чл. 47, ал. 11 така, както тя е променена в 2009 г., защото смятаме, че те са били поставили именно две находища в привилегировано положение. Пак казвам, че мисля, че всички играчи на терена, с изключение на тези две находища, са били ситуирани към чл. 47, ал. 11, когато са получавали правата от българската държава и те са работили от едно водовземно съоръжение са получили един концесионер. Така че аз благодаря на всички, които са в тази зала. Мисля, че между първо и второ четене, господин председател, ще имаме възможност да правим и поправки. Отнасям се с уважение към всички инвеститори, защото вие създавате, но паралелно с това виждам хора, които имат воля да бъдат заявени в условия на конкуренция да работят справедливо и това, според мен, е нормалното и затова се вслушах в това с изказването си на представителя на Стопанска камара да имаме по-голяма внимателност. Паралелно с това останах с впечатление, че всички сдружения толерират конкуренцията, толерират равния старт и в крайна сметка съм убедена, че този законопроект, тази промяна няма да даде увреждане на ничий интерес.
Господин председател, отново благодаря за този дебат, защото той е необходим. Вие в момента правите най-справедливото, което трябва да се направи. След дебата в комисия ние правим публичен и обществен дебат и слушаме какви са настроенията и за какво става въпрос в България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви и аз. Наистина, само да отбележа, че регламентът от пет минути важи както за гостите, така и за уважаемите народни представители; иначе ще излезе, че те са в привилегировано положение, а не бива да изглежда така поне в Комисията за околна среда и води.
Да информирам уважаемите членове на комисията, че мисля да организирам един дебат и по подготвяния от Министерството на околната среда и водите Закон за управление на отпадъците по искане на две асоциации – Асоциацията на рециклиращата индустрия и Българската асоциация за рециклиране и да го направим това изслушване в началото на април, може би първия или втория четвъртък на април, просто да го имате предвид.
Сега давам думата на представителите на Патентно ведомство, тъй като мисля, че имаше доста въпроси, които бяха отправени към тях и според мен е много добре да чуем мнението на специалисти точно в тази област. Така че заповядайте. Първо да ви благодаря, че се отзовахте на поканата да участвате в това заседание. Наистина за нас е много ценно да чуем и вашето мнение. Заповядайте.
МАГДАЛЕНА РАДУЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз съвсем няма да говоря дълго. Искам само да отбележа, че така предлаганата промяна не противоречи на законодателството в областта на марките нито в България, нито на европейско равнище. Смятам, че чл. 8, § 2, както вече бе подчертано от колегата, която говори преди мене, няма предвид марките, говорейки за търговско описание, тоест едно географско наименование като Горна баня не може наистина да бъде регистрирано като марка само по себе си, така че мисля, че становищата, които чухме, че предлаганото изменение би противоречало на европейско законодателство от гледна точка на марките, не е основателно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Сега дали господин Атанасов като представител на Министерството на здравеопазването ще вземете думата? Доктор Иво Атанасов – държавен експерт в дирекция „Обществено здраве” в МЗ. Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Курумбашев. Уважаеми дами и господа, Министерството на здравеопазването е компетентният орган по прилагането на директива 54/2009 година. Искам да подчертая, че тази директива няма пряко отношение и всъщност по никакъв начин не урежда въпроса колко концесионери или колко ползватели може да има на едно находище или на един водоизточник. Ще цитирам дословно това, което е записано в чл. 8, т. 2 на директивата: „Забранява се предлагане на пазара на натурална минерална вода от един и същи извор под повече от едно търговско описание или търговско наименование.” Това е членът, който беше коментиран тук. Виждате, че не става дума за това колко потребители може да има на едно находище, а всъщност, че не може да се разпространява минерална вода под различно търговско наименование от един и същ източник на минерална вода. Да, наименование и описание. В нашата наредба е преведено като „наименование” и затова го казвам така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Да използвам случая, преди да дам думата на представителите на Министерството на околната среда и водите да предложа процедурно да удължим времето за работа на комисията до изчерпване на дневния ред. Моля който е за, да гласува. Това е за да можем да включим и блиц контрола.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Продължаваме нататък.
Заповядайте, госпожо Михайлова, да вземете участие в нашата дискусия и да Ви благодаря, че в такъв пълен състав са представителите на министерството на ниво министър, заместник-министър и директор на дирекция „Води”. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Ще ми позволите малко да се възползвам от правото на министър, който е в неговата си комисия и да ви помоля за лекичко удължаване на изказването на министерството. Затова взимам думата първо аз, след което ще дам думата на господин Личев, който е директор на дирекция „Управление на водите” в Министерството на околната среда и водите, който ще даде експертното становище на министерството и подробна информация за използването на ресурса минерални води за питейни нужди в България в момента.
Преди това искам да заявя категорично, че позицията на Министерството на околната среда и водите се ръководи от един основен принцип. Ние имаме задължението да стопанисваме по най-добрия възможен начин водния ресурс в България, в това число и ресурса от минерални и изворни води.
Компетентни по прилагането на Директива 54 е Министерството на здравеопазването, както вече чухте, тъй като директивата разглежда изключително много въпроси, които са свързани с качеството на водите и по тази причина компетентен орган е Министерството на здравеопазването. Нашите компетенции се разпростират до това, ние да гарантираме съхранението на ресурса и неговото ефективно използване.
Радвам се за това, че чухме изказвания от противници на законопроекта за това, че обективно в България ресурсът към момента не се използва ефективно. Ние подкрепяме всяка стъпка, в това число и законодателна, която ще позволи по-доброто използване на ресурса от минерални и изворни води в България за бутилиране за питейни нужди - разбира се, и за други нужди, но в момента не коментираме това. Така че нашата позиция е в подкрепа на законодателни стъпки, които биха позволили по-ефективно използване на ресурса. А сега позволете господин Личев да допълни изявлението на Министерството на околната среда и водите.
АСЕН ЛИЧЕВ: Добър ден. Ще съкратя от приветствията. Аз като държавен служител ще ви запозная с количествените ефекти от разпоредбата, която е приета 2009 година с изменението на чл. 11, който е неразривно свързан и с § 28 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите. Както господин Лъжански справедливо отбеляза, те трябва да се разглеждат в един комплект.
Какъв е ефектът от влизането в сила на разпоредбата на едно находище – един концесионер, 80% от минималното концесионно възнаграждение да се заплаща ползвал – неползвал, при това, да отбележа на комисията, че на едно находище един концесионер, но ресурсът е само на водовземното съоръжение, който той е получил. Сега ще видите каква разлика се получава от това.
Броят на концесионерите в 2009 г. беше 25. Днес е 15. Предоставената бутилирана минерална вода има тенденция след 2010 година да намалява в годишен разрез. Неизползваното количество минерална вода се увеличава. Общо блокираната вода е 2 772 000 кубически метра, или е 3,2 пъти по-голяма от предоставената през 2010 година. Общо неизползваната вода, която е блокирана по силата на разпоредбата и небутилираната от концесионерите, на които им предоставяме, но не са я бутилирали, през 2010 г. е 3,6 пъти по-голяма от предоставената, а през 2013 г. е 3,62 пъти по-голяма от предоставената.
Находищата, в които има повече от един концесионер при запазването на сегашната нормативна уредба след изтичането на договорите ще останат само фирмите: Булитираща компания „Горна баня”, Бутилираща компания „Хисар”, Минерални води „Княжево” и „Атлантик Дивайн”.
Еднозначният извод е, че както по отношение на ефективното използване на минералните води, така и по отношение на броя на играчите на този пазар тази разпоредба видимо е въздействала отрицателно.
Ключовият въпрос беше прочитът на директивата, чл. 8, т. 2 на едно находище означава ли, че трябва да има един концесионер, или на едно находище не може под едно търговско описание да се предлага натуралната минерална вода, е много важен и мисля, че на всички ви стана ясно какъв е изводът. Искам да повторя, че този наш стремеж е свързан с приетата от Европа 2020 стратегия за ресурсната ефективност. Ние като държава не можем да си замълчим, когато тук опонентите биха казали: има много находища, които са с питейни качества и за бутилиране, но в интерес на истината тези, на които в момента има концесионери, са най-атрактивните и тук е това количество блокирана минерална вода.
Само ще направя една допълнителна бележка, която е извън моята компетентност, но бих казал, че ако Европейският съюз е забелязал, че ние неправилно прилагаме неговата нормативна уредба, досега щеше да има процедура на инфрийчмънт от 2007 до 2010 г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Личев.
Давам думата на господин Атанас Костадинов, заместник-министър. Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, уважаеми представители на работодателските организации, задачата на изпълнителната власт е многопластова. Ние сме парламентарна република, но аз искам с две или три мои тези да успокой народните представители по отношение на европейското законодателство, възможността от нарушаването му и принципните цели и задачи, които си поставяме. За целта ще ви прочета директно преамбюла на Директива 54/2009, за да ви уверя, че принципът на субсидиарност, принципът на антимонополизъм при законодателството и принципът на устойчивото развитие е спазен както в директивите, така и в българското законодателство. България премина през сериозен период на подготовка за членство в Европейския съюз. Наистина благодарим за различните гледни точки, представени от Европейската асоциация, но нека думата Брюксел да не се превръща в метафора, която служи за различни оправдания, а да цитираме истинското измерение на нещата.
В ал. 2 на Преамбюла се казва: „Законодателствата на държавите членки определят натуралните минерални води”. Тези законодателства определят условията, при които натуралните минерални води се признават за такива и регламентират условията за експлоатация на изворите. Освен това те уреждат специфични правила за прилагането на пазара на въпросните води. Нямайте никакво съмнение, че представеният ви проект за изменение и допълнение на закона е в пълно съответствие и не противоречи, както господин Делчев каза, на европейската директива. Разберете и нашата теза: данните, които изнесе господин Личев показват, че ние трябва да имаме определено отношение, позиция и решение по един ключов въпрос. Това е стратегически ресурс, който очертава конкурентно предимство на България в рамките на общността. Ние трябва да имаме отношение към него, тъй като той след поправката от 2009 г. не се използва устойчиво и в полза и на икономиката, и на околната среда, и няма адекватен социален ефект. Така че това са нашите доводи, още веднъж, от Министерството на околната среда и водите и подкрепяме въпросното предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Костадинов. След моето извинение към членовете на комисията, имате думата. Вие винаги сте имали първо думата, но сега – последни в това обсъждане членовете на Комисията по околната среда и води. Заповядайте, колеги, ако имате вие изказвания след направените, така мисля, обстойни изказвания. Има ли желаещи от членовете на комисията? Госпожо Василева, заповядайте. След това – господин Ахмет.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Колеги, уважаеми гости, аз също искам да изразя задоволството си от това, че се провежда тази среща в този разширен формат и имахме възможност да чуем мнения на всички заинтересовани страни, бих казала, от предложената поправка в закона от наши колеги народни представители.
Това, което ме притеснява обаче е, че тази среща се провежда пост фактум, след като предложението беше разглеждано в комисията. Бяха чути изключително много аргументи, с които би било хубаво да се запознаем преди това. Би било хубаво да се проведе широко обсъждане. Би било хубаво да се направи оценка на въздействието, една нормална практика, когато се предлага промяна в законодателството. Би било хубаво да разполагаме със становищата и на институциите в официален вид – нещо, което също бих казала, че е нормална практика в такива случаи.
Тъй като въпросът, който разглеждаме, има, бих казала, много широк обхват, той засяга не само нашето законодателство – имам предвид законодателството, свързано с опазването на околната среда и водите. Въпросът засяга и законодателството от гледна точка на търговското право, от гледна точка на конкуренцията, от гледна точка на търговските марки и наименования, от гледна точка на безопасността за човешкото здраве. Може би е удачно да бъде разгледан и в други комисии, не само в нашата и да чуем мнението и на другите си колеги.
Това, което аз лично бих искала, е също така да получим становището и на дирекцията „Европейски правни въпроси”, за да сме сигурни за това, че не се нарушава по никакъв начин европейското законодателство, защото се впуснахме в много тълкувания на една директива, която касае т.нар. натурални минерални води. Тук бих искала да подчертая, че в нашето законодателство, именно, в Закона за водите, няма определение на това що е то находище или извор на натурална минерална вода, предназначена за бутилиране. Има различни видове води: има натурална минерална, има изворна, има трапезна. Вероятно законодателството не е съвършено и в този смисъл дава повод за много притеснения, за много съображения, за много мнения, част от които чухме и днес.
Освен това бих искала да обърна внимание и на следното. Аз изразявам за пореден път твърдата си позиция и убеденост, която сме отстоявали по времето на мандата на правителството на ГЕРБ, че ние трябва да положим всички усилия, за да използваме ресурса в максимална степен. Всички, които се намираме в тази зала, сме напълно наясно с факта, че изключително малък процент от наличния ресурс се ползва, а това е наше национално богатство, това е и наше конкурентно предимство.
Възможностите за това са много. Аз съм убедена, че не само възможността на едно конкретно находище няколко концесионера да реализират дейност, е шанс за това, да се ползва ресурсът. Както стана ясно, има редица находища, които не са предмет на инвеститорски интерес. Ние положихме усилия за това, да бъде предоставени на общините възможността да стопанисват и управляват находища, които се намират на техните територии с цел отново да стимулираме повече икономическа активност в тази сфера.
Другото, което също е интересно и любопитно и което бих препоръчала на министерството да положи повече усилия, за да стимулира, е възможността да се рекламира този продукт, това национално богатство и навън, да подсилим износа, като подчертавам, че в цитираната директива има изричен текст, който дори гласи, че забраните не важат, когато се касае за натурални минерални води, предназначени за износ в трети страни. С други думи, всичко това, което коментирахме дотук, дали наименование, дали описание, топографски, географски и т.н., се оказва, че имаме облекчен режим, когато става въпрос за износ в трети страни и това е нещо, върху което също е хубаво да се замислим. В този смисъл предложението на колегите би могло да бъде една добра основа за една сериозна дискусия и аз бих предложила ако имате желание за това, да се сформира работна група, която да предложи промени в законодателството с цел уточняване на текстове, с цел разширяване на текстове, уточняване на тълкувания при транспониране на европейското законодателство така, че наистина да постигнем желания резултат. Видно е, че желаният за всички ни резултат е да се ползва повече ресурс. Това ще бъде в интерес и на българските граждани, и на българските общини, и на българската икономика.
Това е моето предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Наистина стои въпросът за това дали трябва да има специфичен закон, да речем, за минералните води, за геотермалните, дали това трябва да бъде част от един бъдещ воден кодекс, който тук беше заявен един път като намерение. Но това изглежда е едно по-средносрочно намерение.
Също така поради Вашето изказване аз тук зададох въпроса на министъра например има ли национален бюджет за рекламиране на минералната вода, която се бутилира изобщо в България на национално ниво. Засега това остава една идея и един въпрос така, както други браншове имат, макар и скромен, бюджет. Тоест, само в Министерството на икономиката и енергетиката има един много, много скромен бюджет и това също е една задача, която седи пред държавата, не само пред Министерството на околната среда и водите и пред Министерството на икономиката и енергетиката.
Господин Мустафа Ахмед заяви желание за изказване. Заповядайте.
МУСТАФА АХМЕТ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, скъпи гости, чухме доста мнения, доста аргументи в посока на този законопроект, който е подготвен и подкрепен от комисията до момента, но не трябва да забравяме, че в развитието на развитите страни и в развиващите се страни основният принцип е конкуренцията. От гледна точка на конкуренцията мисля, че този законопроект няма никакви забележки.
Аргументите, които чухме, основно бяха от хора, които са заинтересовани. Разбираемо е. те са инвестирали в тези находища и съответно очакват някаква печалба, това е ясно. Чухме, че дълготрайните активи щели да бъдат застрашени по някакъв начин. Аз не мога да се съглася с това нещо, защото тези дълготрайни активи са си активи на фирмата, които няма кой да им ги отнеме. Те си остават за тях. То и по закон е така.
Чухме две мнения на две министерства, не само мнения – те категорично казаха, че не сме в разрез с Директива 54/2009 и, с уважение към инвеститорите, но трябва да бъде защитен както националният интерес, националното богатство, защитен трябва да бъде крайният потребител и в случая всички български граждани, както и инвеститорите. Затова мисля, че ролята на народния представител от гледна точка на това, че е избран от народа, е да балансира разпределението на националното богатство въз основа на граждани, бизнес, за да може всички да бъдат доволни. От тази гледна точка - аз няма да навлизам в много детайли, смятам, че тази поправка ще бъде справедлива с оглед на това, че преди десет години са били ощетени някои български или чужди фирми или са били облагодетелствани някои чужди или български фирми и рано или късно трябва да има справедливост. Това е лично мое мнение, разбира се. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Ахмед. Давам думата на господин Добрин Данев – заместник-председател на комисията.
ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожо министър и заместник-министър, уважаеми колеги, аз също искам да изразя личното си мнение от дебатите, които станаха днес. Също съм доволен от това, че чухме различни мнения и слушайки, искам да изразя личното си мнение, получавайки пълната информация за ситуацията към момента и възможните промени, които могат да настъпят и притесненията на инвеститорите в този бранш с промяната на закона.
Ръководейки се от това, че в пряката демокрация и използването на свободния пазарен принцип ние трябва да създаваме условия за лоялна конкуренция, считам, че в това отношение освен декларацията за подкрепа на свободната конкуренция, трябва наистина да гласуваме такива промени на закона, за да се дава възможност на всеки един инвеститор, независимо той дали е български или представител на Европейския съюз, да може да прави тези инвестиции и създавайки нормативна база, да защитаваме инвестициите на всеки един инвестирал в българския бизнес и в частност, в този бранш.
Донякъде оправдавам притесненията на всички, до момента инвестирали толкова милиони. Наистина е така, но считам, че даването на възможност и на хора, които също искат да се включат в този бранш да инвестират също, и те да рискуват своите пари, ние от една страна ще създадем условия и възможност всеки един от тези инвеститори – и настоящите, и бъдещите, да работят в условията на една такава конкуренция, която да създава, според мен, такива условия че клиентите на пазара да ползват вашия продукт при едни много благоприятни за пазара условия. Считам, че вашите опасения няма да се сбъднат с промяната на закона. Мисля, че времето ще покаже. Подхождаме отговорно и наистина ако от ваша страна се направят такива предложения, които в определена степен са гаранция за вашите инвестиции, ние между първо и второ четене наистина ще ги разгледаме и ще се постараем да ги приемем. Така че от страна на останалите колеги изразявам подкрепата си за този законопроект и при едно спокойно и отговорно приемане на този закон мисля, че ползата ще бъде за всички.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви и аз. Мисля, че направихме над 20 изказвания по тази тема. Направихме една двучасова дискусия. Искам да благодаря на всички, които взеха участие в тази дискусия, на първо място на нашите гости, на всички, които се обърнаха към комисията, за да изразят своето становище, разбира се, на представителите на вносителите, на представителите на министерствата, както и на Патентно ведомство, с което и да закрия дискусията по точка 1 и да преминем към любимата на опозицията точка „Блиц контрол”.
Тук има и една молба и за пет минути почивка, така че давам пет минути почивка, но наистина нека да са пет и в 16.40 да започнем точка втора.

ТОЧКА ВТОРА:
Блиц контрол
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Колеги, две от парламентарните групи вече заявиха, че нямат въпроси, обаче ние трябва да си изпълним процедурата така, както е записано в правилника. Започваме, заповядайте. По право първа има думата най-голямата парламентарна група – групата на ГЕРБ. Имате ли въпроси?
Госпожо Василева, имаше забележка като разговаряхме с Вас, за някакви документи, които трябва да бъдат предоставени от МОСВ и те са обещали в рамките на заседание да ги предоставят. Дали са предоставени или не? Ако не, да използваме случая да напомним за този ангажимент на МОСВ.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Всъщност разговаряхме с парламентарния секретар преди това и изяснихме казуса, така че се надявам, че оттук насетне ще бъдат предоставени надлежно. Благодаря.
Въпроси към министъра? Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Първият ми въпрос е свързан с едно изказване днес на госпожа Михайлова в кулоарите на събранието, че е приключил всъщност прегледът на проектите по оперативна програма „Околна среда” и моят въпрос всъщност ще бъде ясно ли е вече какъв вид ще бъдат корекциите – дали ще бъдат плоски корекции, или ще бъдат за индивидуалните проекти поотделно и в зависимост от отговора, който ще ми дадете, каква ще е сумата евентуално и в единия, и в другия случай.
Вторият ми въпрос е също кратък, също част от първия въпрос, който Ви задавам и ще бъде свързан със следното. С Ваше изявление в пресата сте казали, че ще бъдат разделени всъщност корекциите между държавата и общините. Това беше едно предложение на господин Дончев преди време и аз ви благодаря, че вие също сте се солидаризирали към това предложение, но имате ли идея как ще се случи това, защото не са ясни критериите. Вероятно трябва да има гаранционен фонд, за който всички отдавна си говорим и министърът на финансите дали е съгласен да има подобен фонд?
Това са моите два въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо министър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Да, така е, днес информирах медиите, защото те проявяваха много активен интерес, което е нормално. Ние влизаме в месец март, за който поехме ангажимента, че ще сме приключили с проверките и ще сме в преговори с Европейската комисия, за да можем да финализираме казуса и да възстановим плащанията към България. За Ваша информация само да Ви кажа, че проверката, която трябваше да бъде извършена от управляващия орган в рамките на месец февруари, е приключила. Прегледани са всички договори, като под договори за яснота, имам предвид договори между община бенефициент и изпълнител. Те надхвърлят като брой броя на договорите по оперативната програма, тъй като в някои от случаите има по няколко договора по изпълнението на един проект.
Окончателният вариант на базата данни, която беше прегледана в управляващия орган, включва 149 броя договори с изпълнители. Този брой се получава от това, че по някои от договорите вече са били налагани максимални финансови корекции и те отпадат и освен това обаче отпадат и договори, по които няма никакви сертифицирани разходи в периода 2010 – 2013 година, но въпреки това всички 23 броя договори, които са включени в периода, който се разглежда между 2010 и 2013 година са били прегледани.
Управляващият орган, според категорията пропуски при изпълнението на обществените поръчки, предлага отново градация в налагането на финансови корекции. Тази градация е във връзка с наличието на един елемент от посочените като спорни от Европейската комисия в нейното писмо, или на няколко. Имаме случаи, в които категорично общини са пренебрегнали задължението да консултират документацията си за обществени поръчки с Агенцията за обществени поръчки. Има и такива случаи. Те просто не са преминали през предварителен контрол.
Има обаче общини, в които имаме случай, в който е имало изисквания за принадлежност към български камари, примерно, но това изискване не е довело до отпадане на участници в конкурса, а в конкурса са участвали пет, седем и повече участници, което означава, че това изискване по никакъв начин не е довело до отнемане на право за участие в конкурса на кандидатите в конкурса. Давам го като пример за различните вариации.
Има една група от проекти, по които има произнасяне от Агенцията за обществени поръчки, от Комисията за защита на конкуренцията и от Висшия административен съд. Стойността на договорите, по които има такова произнасяне, е 65 563 813 лв. Ако в преговорите ни с комисията и най-вече от българския одитиращ орган се приеме, че това произнасяне на българските компетентни органи – Агенцията за обществени поръчки, Комисията за защита на конкуренцията и Висшия административен съд – е меродавно за качеството на проведените обществени поръчки и върху тези обществени поръчки няма да бъдат налагани финансови корекции, то сумата, общата стойност на финансовите корекции би могла да бъде 47 550 940 лв.
Ако обаче одитиращият орган и Европейската комисия не приеме това, че произнасянето на българските компетентни органи е достатъчна гаранция за качеството на обществените поръчки, то общата сума по преценка на управляващия орган засега е 113 030 976 лв.
От следващата седмица Агенцията „Одит на средствата от Европейския съюз” изпраща специална мисия в управляващия орган, която ще завери на практика препроверявайки, този преглед, който беше направен от управляващия орган и след тази заверка ние влизаме в преговори с Европейската комисия. Права сте, двата въпроса са свързани и затова ако мога, господин председател, направо да отговарям и на втория въпрос. Права сте, че даже не пред медиите, а пред Националното сдружение на общините аз казах, че аз съм привърженик на това, че отговорността за проведените обществени поръчки не е само на общините, тъй като, какво виждате, за един много сериозен процент от поръчките са се произнесли и компетентни държавни органи по качеството на поръчките. Това ни дава основание - това е наше убеждение – да готвя специален доклад за проведения преглед на обществените поръчки, ситуацията с оперативната програма, с който да предложа да се изгради механизъм за солидарна отговорност при налагане на финансови корекции.
Да, наясно съм, че това не е новина, разсъждавано е за такъв механизъм, но също така съм убедена, че си струва ние да разгледаме възможността за създаване на такъв механизъм, защото това сега се случва с оперативна програма „Околна среда”, а може да се случи и с други оперативни програми. Ние трябва да имаме готовност на национално ниво да реагираме при такива ситуации, още повече че това е първият ни планов период, който приключи, започва втори планов период и ние трябва да изградим липсващите механизми в общото управление на средствата от Европейския съюз. Отговорих ли? Благодаря.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Удовлетворена съм от отговора и наистина се надявам общините да не бъдат единствените потърпевши. Това го казах и когато миналата седмица имахме изслушване на всички одитиращи органи по европейските програми и им казах, че в крайна сметка общините са най-потърпевшите от това, първо, защото за пореден път им се искат n броя документи при одитирането, което всички, които са се занимавали някога с проекти знаят, че е много тежка работа; второ, наистина голяма част от тях са преминали по процедурата за превантивен контрол.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви. Вие имахте въпрос, господин Данев. Заповядайте, господин Данев за въпрос.
ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми господин председател и господин заместник-министър, моят въпрос е от регионално значение, касае Русенска област и по-точно град Русе. Всички знаем чувствителността на русенци по отношение на замърсяване на атмосферния въздух. В зората на демокрацията русенци бяха едни от пионерите, желаещи промените, които настъпиха през последните години. Тогава град Русе беше обгазяван от един завод от Румъния в Гюргево и след прекратяването дейността на този завод Русе все пак се запази чист. За съжаление, напоследък получавам сигнали от доста избиратели от моя район в определени часове на денонощието Русе да бъда обгазяван от неизвестни източници, така че моят въпрос към Вас е: имате ли информация повече относно това обгазяване на русенци? Аз зная, че регионалното представителство на министерството е запознато със случая и са правени замервания и проучвания, но все пак русенци искат да знаят, ако наистина се знае източникът, какви мерки се вземат за предотвратяването на замърсяването на въздуха в град Русе.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо министър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Наистина въпросът е много конкретен. Благодарение на това, че бях в Русе миналата седмица, аз имах възможност да говоря с директора на регионалния инспекторат и затова ще мога да ви отговоря по-конкретно на въпроса. В противен случай щях да се огранича с пожеланията за проверка. Действително е имало публикации в местната преса, има и сигнали, постъпили към регионалния инспекторат. От началото на тази година са постъпили 15 сигнали за констатиране на специфична миризма, която притеснява гражданите на Русе, че в резултат на обгазяване на града или от съседна Румъния, или от някои от предприятията от индустриалната зона.
Според информацията на регионалната инспекция е реагирано на всеки един от сигналите, които са постъпвали в регионалната инспекция. Направен е преглед на комплексните разрешителни на предприятията, които работят на територията на града и е направен анализ на това, откъде би могло да идва усещането за миризма на бакелит, доколкото разбрах. Това е, което се усеща от гражданите.
Най-многобройни са сигналите за източната част на града и това дава основание на РИОСВ Русе да извършва повече проверки в източната промишлена зона, където има промишлени предприятия и според регионалния инспекторат вероятният източник на емисии, защото не е установено в момента на изпускането на емисиите, вероятният източник на емисии е производствената площадка на предприятието „Монтю пе” ЕООД. Операторът през 2012 г. е монтирал по фасадата на производственото хале нови вентилационни отвори, тип жалузи и изпуска в атмосферния въздух, всъщност въздух от производственото хале без пречистване. Това кара регионалния инспекторат да счита, че това може да бъде източникът за неприятната миризма и за замърсяването.
Направени са предписания. Операторът е задължен да предприеме конкретни мерки за привеждане в съответствие на тези отдушници, които е направил. До настоящия момент е извършено преразпределение на аспирационната система към линиите за изработка на сърца – там произвеждат алуминиеви отливки за автомобилни двигатели.
Знае се, че към настоящия момент фирмата е внесла в регионалния инспекторат инвестиционно предложение за разширяване на производствените мощности, което включва и предложение за подобряване на експлоатацията на съществуващите. Специално внимание регионалният инспекторат ще обърне на очистването на вредните емисии, за да се избегне пускането на емисии без пречистване.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Дуплика? Нямате.
Следващ въпрос, госпожо Василева? Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, господин заместник-министър, всъщност аз имам няколко кратки въпроса, свързани отново с темата оперативна програма „Околна среда”. Първият от тях касае писмата, които бяха изпратени от Европейската комисия до българските власти – едното ноември месец, с което временно бяха спрени плащанията по програмата, другото – февруари месец, заплашително, че следва процедура на окончателно спиране. Въпросът ми е: изпращани ли са отговори от българските власти на тези писма и ако да, бихте ли ни предоставили копия на тези отговори?
Въпросът ми е свързан със срещата, която проведохме миналата седмица с контролните органи и произтича от един коментар, направен от госпожа Добринка Михайлова, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „ОСЕС” във връзка със системния одит, който се провежда в момента на оперативната програма. Съгласно информацията, която получихме, е получен предварителен доклад, в който се дава изключително незадоволителната оценка 3 за функционирането на системите за управление и контрол поради установена липса на документи от провежданите през
2008 г. процедури за избор на проекти. Дали има отговор на тази констатация, дали са намерени тези документи и как се движат нещата в тази посока?
Още един въпрос, свързан с финансовите корекции, ако може кратко да ми отговорите с да или не. Предвид на това, че много интензивно се работи по налагане на финансови корекции вследствие на предизвиканата повторна проверка, току що чухме и цифрите, които никак не са радостни, бихте ли ми казали през последния месец има ли случай, в който наложена от управляващия орган финансова корекция на община с окончателен акт от страна на управляващия орган впоследствие е била отменена?
Последният ми въпрос. Тук има две дами, които имат жив интерес към големите проекти. Много пъти сме си говорили за Асеновград, но аз искам да ви питам за четирите големи проекта, които са в Европейската комисия – Пловдив, Добрич, Асеновград и Плевен. Известно е, че все още нямат окончателно решение от Европейската комисия, но това не означава, че тяхното изпълнение не може да започне. Имаше взето решение на Министерски съвет март месец миналата година, с което се дава зелена светлина. Каква е причината в продължение на година да не се дава възможност на общините да започнат изпълнението на проектите при положение, че голяма част от тръжните процедури вече са приключили и има избрани изпълнители? Управляващият орган не е подписал с тях договор за безвъзмездно финансиране?
Извинявам се, че беше поредица от въпроси, но понеже са кратки, надявам се, че няма да Ви затрудня и ще приключим в желания от всички бърз порядък.
Благодаря.
ВОДЕЩ ДАРИН ДОБРЕВ: Благодаря, колежке Василева. Имате думата госпожо министър.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Ще започна отзад напред, ако позволите.
Големите проекти – да, чакаме решението на Европейската комисия. Забавянето на тези големи проекти дойде от това, че те трябваше да бъдат преработени във връзка с изключването на ДДС. Това е проблемът с големите проекти. Това забави големите проекти.
Освен това, има решение на Министерски съвет за финансиране, независимо дали ще бъдат одобрени или не. Но наддоговарянето на програмата и общото състояние на програмата, плащанията от национален бюджет в началото на тази година поставя под въпрос едно изпълнение в момента в тези месеци, началото на изпълнение на проектите. Те са в ход. По тях се работи. Направени са нужните промени в проектите. Изпратени са към Европейската комисия. Те ще бъдат обект също на дискутиране и в Министерски съвет, защото трябва да се вземе окончателно решение по тях, за да можем да преминем и към фазирането им, тъй като те са от такова естество и са толкова големи, че няма да могат да бъдат изпълнени в рамките на 2014 и 2015 година. Така че изпълнението на големите проекти е доста комплексен въпрос.
Що се отнася до другия Ви въпрос, за който искахте да бъде „да” или „не”, отговорът ще бъде „не знам”, тъй като наистина не знам дали е отменяна финансова корекция, при положение, че в момента правим анализ на всички договори, ще проверя.
Благодаря.
Изпращани ли са отговори на писмата? Мога да кажа, че самата госпожа Добринка Михайлова, която е ръководител на одитния орган, информирайки комисията по контрол по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – мисля, че така се казва – би трябвало да е информирала, че българската страна изпрати много подробен и пространен отговор на одитния доклад, който беше причината за налагането на спирането на плащанията.
Що се отнася до това, как сме информирали комисията по повод на тези писма за спирането, изрично комисията настоява и изпраща писмата първо до одитиращия орган и основната част на кореспонденцията се води от одитиращия орган. На работно ниво управляващият орган поддържа контакт с Европейската комисия но официалната кореспонденция се води от одитиращия орган в лицето на Агенцията ОСЕС.
Що се отнася до документите, които имат чудната способност да изчезват и да се появяват и отново да изчезват, тъй като разбирам, че това е констатация и от предишен одит на одитиращия орган за липсващи документи поне така разбрах, защото това са документи от досиета от 2007 – 2008 г., то в момента се прави анализ и аз съм убедена, че липсата на документи в конкретното досие е свързана с многобройните проверки, които се извършват в момента и че тези документи са на място и ще бъде доказано, че те не отсъстват.
Оценката общо за системите по предварителния доклад на ОСЕС е такава и народното представителство знае поредица стъпки, не само преглед на процедурите по обществените поръчки, но ние предприемаме стъпки за подобряване на системите, подобряване на наръчниците, подобряване на цялата система за управление на програмата и това е в ход. През миналата седмица беше одобрен Устройственият правилник на Министерството на околната среда и водите, според който се премина към едноинституционална система за оперативната програма – един управляващ орган с териториални звена, които да отговарят за мониторинга, тема, която е била обект на много одитни доклади и сега пристъпихме към тази крачка. В тази връзка ние променяме и системата от документи за функциониране на оперативната програма. Опитваме се максимално да подобрим тази система, имайки предвид и препоръките и на оценката на системите на одитиращия орган.
Благодаря.
ВОДЕЩ ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря, госпожо министър. Думата - за реплика.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на министъра за отговорите. Надявам се, че системният одит ще приключи по начин такъв, че да не постави в риск още пореден риск оперативната програма. Просто искам да уточня, че изрично беше упоменато от госпожа Михайлова, че системите по отношение на архивирането на документацията са качествено подобрени от 2010 г. насам и се надявам, че всички останали функционални характеристики на системите ще покажат добро ниво, така че да позволи на програмата да продължи да работи.
Благодаря Ви.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Само ако мога да кажа. Това ми дава основание да съм убедена, че няма изчезнали или отсъстващи документи, а е въпрос на моментно състояние на конкретни досиета.
Благодаря.
ВОДЕЩ ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми колеги, аз искам да благодаря за търпението на министър Михайлова и заместник-министър Костадинов и за вашето търпение.
Поради изчерпване на дневния ред обявявам заседанието на комисията за закрито.
/Закрито – в 17.25 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ
/П.Курумбашев/