Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
05/06/2014
1. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защитените територии, №454-01-46, внесен от н.п. Цецка Цачева Данговска и гр. н.п. на 16.04.2014г.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, №402-01-18, внесен от МС на 22.04.2014г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№14
На 5 юни 2014 г. от 14.35 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защитените територии, №454-01-46, внесен от н.п. Цецка Цачева Данговска и гр. н.п. на 16.04.2014г.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, №402-01-18, внесен от МС на 22.04.2014г.
3. Разни.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми колеги, добър ден.
След продължително отсъствие от липса на заседание днес успяхме да се организираме и да проведем редовно заседание.
Имаме необходимия кворум.
Колеги, предлагам да приемем дневен ред:
4. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защитените територии, №454-01-46, внесен от н.п. Цецка Цачева Данговска и гр. н.п. на 16.04.2014г.
5. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, №402-01-18, внесен от МС на 22.04.2014г.
6. Разни.
Има ли други предложения? Ако няма, колеги, който е съгласен, моля да гласува с вдигане на ръка.
Гласуване: за – 17, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Проектът за дневен ред се приема.
Присъстващите на заседанието са заявени от страна на МОСВ: Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата“, Христина Младенова – директор на дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство“. Тук ли са колежките? Да. Благодаря.
От страна на Министерството на финансите са: господин Кирил Желев – заместник-министър и Валери Булев – държавен експерт в дирекция „Финанси на реалния сектор“. Тук ли е господинът?
От Министерството на икономиката и енергетиката наши гости са: Иван Алтънов – главен експерт в отдел „Сигурност в конвенционалната енергетика“, дирекция „Сигурност на енергоснабдяването“. Тук ли е? Да. Благодаря.
Преди да преминем към точка първа от дневния ред искам да поздравя всички колеги със Световния ден на околната среда днес, хората, които работят в тази сфера и се чувстват съпричастни. Нека да е честит празникът и да направим така, че всички работейки, да допринесем в комисията и в бранша, в който всички работят така, че да постигаме по-добри резултати и да покажем пред нашите избиратели и обществеността, че ненапразно сме тук.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защитените територии
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Ще дадем думата на вносителите за кратко резюме. Кой от вносителите ще вземе думата? Госпожа Василева, имате думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, позволете и аз да поздравя всички със Световния ден на околната среда. Нека да си пожелаем радетелите за опазването на природата за бъдещите поколения да стават все повече съзнанието да се развива в посока грижа и полагане на максимални усилия за устойчиво управление на околната среда.
Аз ще бъда съвсем кратка в представянето на нашето предложение, тъй като и то самото съдържа само един параграф. Това, което ние предлагаме, е промяна в Закона за защитените територии със създаване на един член 85, при който да се регламентира възможността при предоставянето на концесия за защитена територия – изключителна държавна собственост, част от концесионното плащане в размер на 50 на сто да бъде преведено по бюджетите на общините по местонахождение на защитената територия. Основание за това ни дават текстовете в Закона за концесиите, съгласно които когато това е предвидено със закон, част от паричните постъпления в концесионните плащания за държавни концесии се превеждат от съответното министерство или ведомство по бюджетите на общините по местонахождение на обекта на концесията.
Вие вероятно много добре знаете, че при всички случаи, при които се предоставят концесии, освен този, за който днес иде реч, тази възможност е осигурена. При отдаването на концесия на плажове, на ползването на минерални води, на подземни богатства – във всички тези хипотези е предвидено част от концесионните плащания да преминават към бюджетите на общините, на чиято територия са съответните ресурси. Логиката за това мисля, че е ясна на всички. Ние целим прилагането на принципите на децентрализация в управлението на всички нива, включително и в управлението на природните ресурси и ако щете, и принципът на субсидиарност дава възможност за това, да се оправомощят общините, на чиято територия са обектите на концесията, да могат да ползват част от концесионните възнаграждения за цели които подпомагат обслужването на териториите, минимизирането на евентуални щети, облагодоряването и благоустрояването на инфраструктурата и градската среда или изграждането на довеждаща инфраструктура и провеждането на всякакви видове дейности, които са свързани с конкретната територия.
Тук става въпрос за защитени територия. Към настоящия момент в България има отдадена една единствена концесия на територията на национален парк „Пирин“. Това е ски зоната Банско. Предполагам, че всички от Вас са запознати със ситуацията там и са наясно, че са необходими максимални усилия за опазване на природата.
Разбира се, органите на държавната власт, Министерство на околната среда и водите чрез неговите подразделения и по-специално дирекцията на Националния парк полага необходимите усилия, но те би трябвало, смятам, че е редно и справедливо да бъдат подпомагани и от усилията на местните общности и на всички, които посещават тази територия.
В този смисъл приходите, които се получават от концесията, биха могли да бъдат ползвани целенасочено и разумно за дейности, които са свързани с опазването на територията и с подпомагането на общината в поддържането на една добра инфраструктура –имам предвид довеждаща инфраструктура и съществуваща инфраструктура на територията на природния парк, да предприема повсеместни широки кампании за популяризирането на дейностите по опазването на околната среда и да полага своята част от усилията, необходими за това, наистина да се съхрани това богатство.
Текстът, който предлагаме, предполага възможност при всички случаи, когато такава концесия бъде отдавана част от концесионното възнаграждение да отива при общините. Мислим, че опирайки се на прецедентите, на практиката и на логиката за това, че усилията трябва да бъдат всеобщи, нашето предложение има своето основание.
Що се отнася до опита до този момент и основанията, свързани с това, че концесионното плащане трябва да бъде ползвано единствено и само от министерството и неговите подразделения, аз не намирам реално основание за това, имайки предвид, че концесионните плащания, които се получават, се ползват в голямата си част за контролната дейност и за работата на комисията за контрол на концесиите и само 5% от тези концесионни възнаграждения де факто отиват в ПУДОС, чрез което се преразпределят за дейности свързани с опазването на околната среда.
В този смисъл малко странно ми звучи и становището на ресорното министерство, чиято основна мисия и грижа е да опазва околната среда, да се въздържи от подкрепа на това предложение. Аз обаче апелирам към народните представители, отново казвам, базирайки се на опита, на прецедентите, на всички останали случаи, в които това се прилага като работещ механизъм, да подкрепят нашето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Имат думата представителите на Министерство на околната среда и водите за аргументи за тяхното становище.
ХРИСТИНА МЛАДЕНОВА: Уважаеми народни представители, нашите аргументи сме изложили подробно в писмо до председателя на Комисията по околна среда и до председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм към Четиридесет и второто народно събрание.
Определено считаме, че предложението, което е направено във връзка с изменението на чл. 75 от проекта на Закона за допълнение на Закона за защитените територии, не е достатъчно добре мотивиран, тъй като не посочва изрично за какви цели ще бъде изразходван този ресурс в размер на 50 на сто от предоставеното концесионно плащане. Освен това се очаква изключително ограничен ефект от прилагането и неблагоприятното въздействие върху бюджета на Министерство на околната среда и водите в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни кредити за сметка на друг първостепенен разпоредител, в случая, съответната община.
Трябва да кажем, че в Министерство на околната среда и водите са изградени структури – три национални парка, чиито основни функции имат за задача да опазват естествени екосистеми, животински видове и забележителни ландшафти и всъщност може да се каже тук че общините нямат този ангажимент, съгласно действащото законодателство.
Собствеността в Националните паркове е изключително държавна собственост и с тази поправка, така разписана, се очертава, че всъщност се иска да бъдат стимулирани определени общини за сметка на други, тоест, създава се неравнопоставеност и осигуряване на един финансов ресурс, за който не е ясно точно за какви цели ще се използва. В тази връзка ние сме изразили в нашето становище, че това до голяма степен не е в съответствие с целите, които си поставя самият Закон за защитените територии, тъй като концесионната дейност обикновено и необходимостта от предоставянето на концесии е свързано с влагане на един значителен инвестиционен ресурс, който в много случаи държавата и респективно общините не биха могли да осигурят.
Естествено, че отдаването на концесия има и своите положителни страни, но тук трябва да отбележим, че контролът от осъществяването на концесионираните в случая територии е изключително в правомощията на Министерство на околната среда и водите. Предварително трябва да се каже, че ресурсът, който се очаква по прогнозни данни на експертите непрекъснато намалява. По този начин ние считаме, че това ще се отрази неблагоприятно както на бюджета на Министерство на околната среда и водите, така и няма да предостави кой знае какъв значим ресурс и в съответните общини.
Предложението е за предоставяне на 50% от този ресурс, но трябва да кажем, че в практиката, съгласно Закона за водите, този процент е силно редуциран. Трябва да отбележим още, че всъщност всичките разходи, свързани с концесионната дейност остават за сметка на Министерство на околната среда и водите в качеството й на контролиращ орган по повод на изпълнението на условията в концесионните договори.
Освен това, министерството има редица задължения, свързани с изпълнение на данъчното законодателство, а именно, внасяне на 20% данък върху добавената стойност, внасяне на корпоративен данък, отчисляване на 5% в полза на предприятието за управление на дейностите за околна среда и водите. Тоест на практика би останал един изключително малък и ограничен ресурс ние да осъществяваме дейности по контролиране на изпълнението на тези договори.
Освен това какво бихме могли да кажем още, да допълним по-точно? Предоставянето на националните концесии в полза на общините считаме, че не е достатъчно стимулиращо за самите общини. По-скоро те би трябвало да развиват предоставянето на общински концесии, за което те да имат правото да ползват приходите от тях за решаването на редица техни въпроси.
Не на последно място, тъй като в случая става въпрос конкретно за една концесия за защитена територия, а именно, ски зоната в Банско, трябва да кажем, че самата община е акционер в дружеството, което е концесионер и на практика тя черпи част от ползите на тази концесия под формата на дивиденти.
Като цяло считаме, че основно е нарушен принципът на целите, за които се предвижда да се използват приходите от концесионна дейност, тъй като смятаме, че общините няма да имат такава възможност и по този начин няма да се изпълнят целите, за които се предвижда да се използват тези средства, съгласно глава 5 от Закона за защитените територии.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Предлагам да дадем думата и на заместник-министъра на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, становището е съвместно с Министерство на околната среда и водите и аргументите бяха поднесени коректно. Раздадено е на всички. Бих си позволил да акцентувам само върху няколко неща, които и досега бяха споделени. Вие сте прочели. Първото е свързано с едно относително справедливо разпределение на приходите, което реално погледнато, при сегашния закон, който е предложен, дотолкова, доколкото е дадена концесия в защитена територия единствено за ски зоната в Банско, тоест самият закон се отнася само за една община, за община Банско. Приемаме закон за една община. Да, вероятно може би ще се разширят и в последствие.
Второ, не зная доколко е тази цялата сериозност, но ефективното изразходване на средства, независимо дали това става през общински бюджети или други самостоятелни бюджети или през първостепенни разпоредители като министерства, не се различава и нещо повече, потенциалът на общините през последните години е намалял значително. Опитът ни от последните години показва, че при администрирането примерно на местните данъци Столична община е натрупала нестандартни приходи от местни данъци над 100 милиона. Да не говоря за патентния данък, който беше преостъпен 2008 година на общините и реално събираемостта на патентния данък падна някъде от 54 милиона на 17 до 20 милиона – говоря за поведение и потенциал, с който разполага администрацията но тук става дума за приходи.
Понеже става дума за приходи, всъщност това е източник на приходи.
Основният проблем на общините и управляването на целия процес е свързан с лимита за разходи. Не е проблем на Министерството на финансите с тези 130 000, които ще получи община Банско, да направи съответните корекции и тя да не разполага с лимит на разходите и лимитът на разходите им да не се увеличи със 130 000. Става дума за това, че така или иначе Министерството на финансите ще се съобразява с принципа на равнопоставеност. Може би трябва да се погледне и Законът за концесиите, защото ако човек погледне числата, които са в момента, очевидно се получава една специфична ситуация, в която при 111 200 000 планирани приходи от концесии в държавния бюджет 43,9 милиона – аз говоря за една по-голяма значимост, която е точно на тези приходи от концесии, в това число и общински концесии, - влизат в бюджетите на общините. Тези 130 000 лева, особено за една община и особено когато се отнася за защитените територии, в които разходите, реално погледнато, се планират както в бюджета на съответното ресорно министерство, в случая Министерство на околната среда и водите, така и в централния бюджет в Министерството на финансите. Обикновено практиката е приходи и разходи да бъдат свързани. В конкретния случай логиката е: приходите за нас, разходите за Вас, така че в този смисъл ние не подкрепяме законопроекта, освен другите аргументи, които бяха споделени. Искам да припомня само чл. 19 от Закона за публичните финанси, че когато става дума за разпоредби на нормативни актове, ще го прочета дословно, които предвиждат увеличаване на разходите и намаляване на приходите или поемане на ангажименти за разходни плащания, след като са приети годишните закони за държавния бюджет, за бюджета на Държавното обществено осигуряване и за бюджета на Национална здравноосигурителна каса, когато става дума за консолидирания бюджета, то той може да влезе в сила от 1 януари 2015 година.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Преди да дадем думата на колегите, да изкажа своето мнение. Искам само да Ви зачета две становища. Едното становище е от Националното сдружение на общините. То подкрепя внесеното предложение за изменение и допълнение на закона. Тази промяна ще доведе до равнопоставено отношение към общините при предоставяне от държавата на концесии и на ресурси, намиращи се на тяхна територия.“
Второто становище, изразяващо също принципна подкрепа, е от Българската стопанска камара. То е малко по-обширно, но в крайна сметка съдържанието е подобно.
И така, колеги, имате възможност да изразите вашето мнение. Г-жа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. И като част от вносителите, и като член на комисията ще се възползвам от правото си да коментирам накратко изразените дотук становища от представители на държавната власт, които за мен са, меко казано, странни, имайки предвид, че 30% от концесионните възнаграждения, които се получават от концесиите, дадени за ползване на минерални води, се връщат обратно при общините, на чиято територия са находищата. 50% от приходите за концесиите за подземни богатства се връщат обратно при общините. Даже в случаите, когато концесиите са така наречените по-малки концесии на стойност до 500 000 лева, цялото концесионно възнаграждение се връща при общините.
Когато говорим за плажовете отново механизмът е същият – 50% от приходите се връщат при общините. В този смисъл малко странно ми изглежда мнението на Министерството на финансите и ако действително смятат, че общините нямат право или не би трябвало да получават подобни концесионни възнаграждения, аз се учудвам защо до този момент не са предприели законодателни промени да ги лишат от това право и защо в конкретния случай коментират по този начин нещата.
Що се отнася до чл. 19 от Закона за публичните финанси, той касае всички подобни смени на закони, които по някакъв начин влияят върху финансовата рамка. Това би могло много лесно да бъде решено между първо и второ четене, примерно, с Преходните и заключителни разпоредби, където може да се сложи текст, че законът влиза в сила от 1 януари 2015 година, когато предполагам, че това няма да бъде проблем.
По-скоро на мен ми се струва, че проблемът на заместник-министъра е основно община Банско и не виждам защо трябва да има такова специално отношение, и то негативно към конкретна община или към общините като цяло, каквото отношение прозира в изказванията дотук. Разбирам, че министерствата нямат вяра в общините, нямат желание да ги подпомагат, нямат желание да споделят с тях усилията за това да се опазват ресурсите.
Ще коментирам накратко казаното от Министерство на околната среда и водите.
Първо, те твърдят, че не е ясно за какво ще бъдат използвани тези средства. Аз ще реферирам към чл. 81, ал. 7 от Закона за концесиите, където ще Ви зачета какво пише.
„Ако със закон не е предвидено друго, средствата се разходват от съответната община след решение на общинския съвет за финансиране на дейността по общински концесии, - които колегите казаха, че подкрепят – за изпълнение на дейности и мероприятия по възстановяване на околната среда от вреди, настъпили в резултат на осъществяването на концесионната дейност или за капиталови разходи.“ Това е пряко свързано с другата теза, че Националният парк по закон, да, действително там собствеността е публично-държавна. Но в конкретния случай мога да Ви дам пример с общински път, който свързва град Банско с връх и с хижа Вихрен. Този общински път минава през концесионната зона, през Шилигарникя и Бъндеришка поляна. Тоест защо общината да не може да ползва тези средства, за да поддържа тази инфраструктура, която всички знаете, че е подложена на доста интензивно ползване от туристите?
Друго – защо общината да не може да не ползва тези средства за кампании за дейности, които подпомагат възпитанието на културата опазване на околната среда и също така за доизграждане или облагородяване или усъвършенстване на довеждащата инфраструктура към концесионната зона? Това е право на тази община, която след като на нейната територия има подобна концесия, имала такъв огромен поток от туристи, има ангажименти все пак да поддържа една адекватна инфраструктура.
Общото ми заключение е, че към общините е редно да подхождаме като към партньори, а не със съмнения, с предубеждения и мисля, че в този смисъл становището на Националното сдружение на общините показва волята на общините да бъдат част от едно такова партньорство.
По отношение на коментарите, които са свързани с това, че министерството чрез дирекцията на Националния парк полага своите усилия, за да опазва природата, както стана ясно, единствено и само 5% от общото концесионно възнаграждение отива в дирекцията „Национален парк“. Тази дирекция има огромни задължения, които са свързани с опазването на тази територия, с охраната, а Вие знаете, че на територията на тези национални паркове има доста набези от неблагоразумни хора. Защо общините да не се включат в тези усилия да опазват природата от подобни набези? Защо да не им се даде тази възможност чрез осигуряване на допълнителен финансов ресурс?
Аргументите, които за мен, честно казано, малко неразбираемо бяха изложени във връзка с това, че хем постъпленията намаляват, хем те ще окажат драстично и критично въздействие върху бюджета на Министерство на околната среда и водите. Ако Министерство на околната среда и водите разчита на тези приходи, за да осигури своя бюджет, то съвсем го е закъсало, грубо казано.
Освен това, както стана ясно, конкретните дейности, свързани с концесионната територия от гледна точка на дейности, насочени към опазването, съставляват единствено и само 5% от общия финансов ресурс. Така че отново Ви моля да преосмислите своето отношение и апелирам и към държавната администрация най-малкото наистина, да се опре на съществуващите законодателни актове, на съществуващата практика и на съществуващите прецеденти от гледна точка на други видове концесии, които се предоставят от държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Ще Ви помоля само в рамките на три минути да можем да се вместим, тъй като се разводняват нещата и се казват едни и същи неща по няколко пъти. Някой друг ще вземе ли отношение? Да, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, първо, тези средства, които постъпват от концесията, те би трябвало да се изразходват за съответната защитена територия. Органът, който може да го направи, е Министерство на околната среда и водите. Тоест, може би по-скоро не е редно община Банско да вземе тези средства и да построи път например или нещо подобно. Давам такъв нагледен пример, производен, вземете който и да било пример. Така че Министерство на околната среда и водите има този прерогатив в нашата държава на този етап.
От друга страна ме учудва, че това предложение идва сега. Така или иначе, в община Банско тази концесия съществува от много години, защо не го приехте миналата година например или по-миналата, когато Вие бяхте заместник-министър, защо не го внесохте? Но аз лично считам, че не е подходящо да се приема на този етап такова нещо, което, пак повтарям, касае една община. Най-разумно е тези средства да постъпят в бюджета на министерството и те да отиват, дай Боже, по предназначение за управление на тази защитена територия като част от плана, така мисля аз.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Представителя на Министерство на околната среда и водите.
ХРИСТИНА МЛАДЕНОВА: Позволете само да вметна. Тези намерения бяха доста в съответствие със законодателството, но четейки мотивите към закона за допълнение на Закона за защитените територии, зачитам: тази част от концесионното плащане, която ще отиде по сметка на общинския бюджет, ще осигури необходимия ресурс за поддържана на общинската инфраструктура и обезпечаване на финансовата независимост на общините. Очевидно целите са различни.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин заместник-министър, имате думата.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа, аз мисля, че Министерството на финансите точно това е имало предвид, като беше оценено като странно нашето поведение. Винаги стремежът и и желанието ни е било да подкрепяме общините, а не общината. Просто като уточнение. В този смисъл ненапразно поставих една специфична връзка и взаимоотношение между приходи и таван на разходи. Тоест, в конкретния случай проблемът, който е свързан с общините е, че повече от 90 общини имат структурни проблеми по отношение на дефицита и възможностите да извършват разходи. Не става дума за насочване на тези средства от концесия. Става дума за решения, които да дадат възможност на общините да се възпроизвеждат и действително да се децентрализират част от финансите и да се управляват.
Благодаря Ви. Ненапразно споделих, че трудно е по-ефективно да се управляват средствата. Не е проблемът приходите. Да, разходите са до размера на приходите, но в заключение ще кажа само едно изречение. Когато става дума за бюджетни отношения от подобен род, има един трети закон на математиката, който гласи: При разместване на събираемите сумата не се променя.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря.
МИТКО ЗАХОВ: Благодаря Ви, господин председател. Позволете само да не се съглася с представителя на Министерството на финансите. След като има две становища, представени към законопроекта – и на Националното сдружение на общините, и на Българска стопанска камара, това значи ли, че те подкрепят само община Банско? В бъдеще може да има и други такива общини. Така че ако те не бяха съгласни с този законопроект, щяха да кажат „Ние не сме съгласни“. Очевидно тяхното мнение е друго.
Аз подкрепям и госпожа Ивелина Василева, така че подкрепете законопроекта. Той не е само за една община, той е за всички общини, които ще бъдат и за в бъдеще с такива концесии, а още повече, според мене, би трябвало да създадем равнопоставеност между тези, които имат концесии за минерална вода, подземни богатства, а и тез,и които имат такива концесии като община Банско.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Аз искам също да изразя своето мнение. Уважаеми колеги, аз като бивш представител на местната власт, първоначално приех този законопроект като добра идея, тъй като знаем общините как намират ресурси. Опитът за децентрализацията с това изменение на Закона наистина е добра идея, но мисля, че примерът, който даваме с Банско като единствена концесията е добър, но въпросът е следният – че трябва да се направи един много добър анализ с получаването на този ресурс, разделянето на две и усвояването му по два начина – единият от министерството, другият от общината, какъв ще бъде ефектът, тъй като, според мен, ще се получи от една страна положителен момент, а може би от друга страна негативен, който ние сега не го виждаме. Считам, че това е добра идея, която обаче трябва да бъде прецизирана и сложно така изчислена, за да не даде обратни ефекти. Идеята наистина е добра. Мисля, че в кондиция със Закона за концесиите може да се намери по-точна форма както да задоволим интересите на общините, така и да не създадем проблеми в министерството и в ресурса, който то ползва за поддръжката на тези защитени територии. Това е моето мнение и предлагам да приключим с коментарите. Последно, давам думата на госпожа Василева преди да гласуваме.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Съвсем кратко, няма да отнемам много от времето Ви. Благодаря за Вашия коментар. Във връзка с казаното от Вас за пореден път призовавам колегите да подкрепят законопроекта. Знаете, че между първо и второ четене също има възможности за усъвършенстване на текстовете за допълнителни предложения, които да отговорят на притесненията, които иразихте току що. В този смисъл мисля, че всеки от нас би могъл да положи максималните усилия, за да се усъвършенства текстът.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Предлагам да гласуваме. Който е съгласен с предложението за Закона за изменение и допълнение на Закона за защитените територии, направено от колеги народни представители вносители, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против 3, въздържали се 7.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Предложението не се приема.
Преминаваме към втория законопроект.
ПО ТОЧКА ВТОРА
Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Господин Пълдънов, Вие ли ще представите от името на вносителя законопроекта?
ИВАН ПАЛДЪНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да представя накратко мотивите към проекта на Закон за допълнение на Закона за енергетиката. Откъде произтича?
С Решение от 6 юли 2012 г. от компетенциите на Генерална дирекция „Действие по климата“ при Европейската комисия и Решение от 4 декември 2013 г. от компетенциите на Генерална дирекция „Конкуренция“ при Европейската комисия, Република България получи правото да ползва дерогация по чл. 10.2., § 5 от директива 2003/87. В изпълнение на изискванията към нашата страна, произтичащи от тези две решения, с Постановление № 75 от 2014 г. Министерският съвет прие Наредба за организацията и контрола по изпълнението на Национален план за инвестиции за периода 2013-2020 г.
За изпълнение на дерогацията по чл. 10.20 от Директива 2003/87, операторите на повечето големи енергийни инсталации е необходимо да изпълняват в целия този период сериозни инвестиционни проекти със собствени финансови средства. тези от тях, които няма да изпълняват проекти, но ще ползват правото да получат безплатни квоти за емисии на парникови газови, трябва да внасят, да плащат съответни парични вноски - специално създадена транзитна сметка Национален план за инвестиции, която е обособена - част от бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Размерът на техните парични вноски се определя, съгласно приетата Наредба за организация и контрол по изпълнението на Националния план за инвестиции. с цел гарантиране на събираемостта на тези вноски е необходимо да бъде допълнен чл. 69а от ЗАКОНА за енергетика. Въпросните вноски се определят като публични държавни вземания.
Данъчноосигурителният процесуален кодекс определя в своя чл. 162, ал. 2, т. 2 като публични държавни вземания вноските, установени по основание и размер със закон.
Правомощията на органите по приходите са уредени подробно в чл. 12 от ДОПК, като в това число изрично тяхно правомощие по чл. 4, т. 1 е да налагат мерки за обезпечаване на публични вземания и да извършват действия по събирането им.
С дефинирането на вноските по националния план за инвестиции за период като публични държавни вземания ще се осигури тяхното надлежно събиране, което се явява необходимо условие за изпълнението на този план.
В началото на тази година Министерството на икономиката и енергетиката отчете пред Европейската комисия, по-точно компетентният орган в случая отново се явява Генерална дирекция „Действия по климата“ – първата година – 2013, за изпълнение на Националния план за инвестиции. В процеса на проверка, който тази дирекция извърши на нашия отчет, Генерална дирекция „Действия по климата“ постави категоричното изискване операторите, които не изпълняват инвестиции по Националния план, но ще получат до края на месец април тази година и те получиха тези безплатни квоти, нашата страна да представи неоспорими доказателства, че те ще заплатят и за в бъдеще ще заплащат редовно дължимите им парични вноски в тази транзитна сметка. Единственият начин за това нещо освен приетата наредба беше като от наша страна като аргумент да се направи това допълнение към Закона за енергетиката, което след като беше прието с Решение на Министерския съвет на 17 април тази година, Европейската комисия го прие като достатъчен аргумент и разреши на Европейския регистър безплатни квоти парникови газове да отпусне цялата бройка безплатни квоти – емисии на цел 2 за Република България за предходната 2013 година.
Това е съвсем накратко, което мога да кажа.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги,имате думата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: За мен има някои смущаващи неща, които все още не са факти, в предложения от Вас законопроект за допълнение на Закона за енергетиката. Лично мен ме притеснява това, че на никого не става ясно по какъв начин и за какво ще бъдат изразходвани средствата, направени в този национален план за инвестиции. Поне доколкото си спомням и първоначалните варианти на Закона за енергетиката при обсъждането му имаше предвидени колективни органи, които да следят проектите, които се подават, да участват в тяхната оценка, да участват при разпределението на средствата, което в крайна сметка изчезна някъде по пътя.
За мен някак си несериозно звучи да бъдат изключени други органи, които също имат отношение, примерно, Министерство на околната среда и водите и други органи, които се занимават с енергетиката и с публичния ресурс. Така написан законопроектът дава основание да мислим за непрозрачност и аз лично мисля, че трябва да бъде предвиден един орган, в който да има представители на различни институции, който ще гарантира по-голямата прозрачност и по-голямата сигурност пир разпределението на публичния ресурс, който ще бъде събран. В този смисъл бихте ли могли да кажете нещо?
ИВАН ПАЛДЪНОВ: Това е точно така, както казахте. В действителност в първия вариант на проект на Наредба за организация и контрол по изпълнението на този национален план за инвестиции като контролен орган беше предвидено създаването на фонд „Национален план за инвестиции“, който се управлява от Управителен съвет, в който управителен съвет беше предвидено да има представители на Министерството на финансите, на Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие, естествено, заместник-министър на енергетиката и не си спомням как беше още. В този първи вид, в тази част наредбата тръгна за междуведомствено съгласуване през месец февруари тази година. Категорично становището на Министерството на финансите беше, че такъв фонд в тази наредба не може да съществува, тъй като – и това е много ясно категорично беше написано тяхното становище – противоречие със Закона за публичните финанси. Единственото предложение и възможност за набиране на тези средства се оказа (аз не съм присъствал на разговорите, понеже много тежки разговори имахме със съответните дирекции от Министерството на финансите), че това може да бъде транзитна сметка към бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Тя е създадена вече. Плащания вече има направени. Така да се каже, на други Ви въпрос, който поставихте, относно разходването на набраните средства в тази сметка. Това нещо е ясно разписано, като още в заявлението на Република България да ползва това право за дерогация по чл. 10.2, първо и второ, е изрично упоменато и в двете решения на Европейската комисия. Набраните средства от операторите, които не правят проекти, а получават безплатни квоти, се разходват за следното. Конкретно ще Ви прочета както е написано в наредбата.
Член 3 на тази наредба, която вече е приета – гласи така: „Средствата от Сметка „Национален план за инвестиции“ се използват за преоборудване и подобряване на модернизация на националната енергийна инфраструктура с цел пряко или непряко намаляване на емисии на парникови газове, изпускани от инсталации за производство на електрическа енергия и от инсталации за производство на електрическа и топлинна енергия.“
В случая оператори, включени в Националния план за инвестиции, освен тези, които току що споменах, има и мрежови оператори. Това са към момента: „ЕСО“ (Енергийният системен оператор), „Булгартрансгаз“ и двете електроразпределителни дружества "ЧЕЗ" и EVN. Тези четири оператори реализират със собствени финансови средства инвестиционни проекти, които са включени в националния план.
Когато операторът приключи изцяло един такъв инвестиционен проект и докаже, че го е приключил и че го е въвел в експлоатация и представи пред Министерството на икономиката и енергетиката указаните в тази наредба необходими гарантиращи това нещо доказателства и след извършване и на контрол допълнително от наша страна, тогава и само тогава този оператор има право да заяви пред Министерството на икономиката и енергетиката да получи обратно от тази сметка финансови средства. естествено, няма да може в никакъв случай той да получи сто на сто, а регламентирано пропорционално изпълнението и т.н., парите, които те да могат да получат обратно. Затова се разходват де факто набраните средства.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Ивелина Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Допълващ въпрос. Благодаря, господин председател. От чисто бюджетна гледна точка, съжалявам, че заместник-министърът на финансите си тръгна, за да ни обясни как точно става това, но ако може Вие все пак да ни обясните как така едни пари влизат в една сметка, стоят там. Все пак става въпрос за бюджетно предприятие, което работи на годишна бюджетна база и междувременно се реализират някакви инвестиционни проекти, които могат действия отнемат и години. После как – връщат ли се, оборотно ли се използват тези средства?
ИВАН ПЪЛДЪНОВ: Оборотно.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: В края на годината занулява ли се бюджетът, или остава тази резервна сметка ли е, какво е - малко повече детайли.
ИВАН ПАЛДЪНОВ: Чисто финансовата ми страна не е най-силната. Аз съм инженер, така да се каже, но мога да Ви кажа, че средствата по тази сметка се разходват само и единствено за целите на Националния план за инвестиции. По принцип тя се управлява от нашето финансово стопанско управление. Тя е към тях, тя е транзитна. Не мога да Ви дам по-подробна финансова информация. Оборотни са средствата.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Аз предлагам евентуално ако одобрим закона, между първо и второ четене ако има допълнителни въпроси по отношение на разходването и начина, да ги получим от Министерството на финансите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: …
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Има ли други колеги? Ако няма, да преминем към гласуване. Който е съгласен с предложения проект за допълнение на Закона за енергетиката, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против няма, въздържали се 7.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Предложението се приема.
Приключихме по точка 2.
ПО ТОЧКА ТРЕТА
„Разни“
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Ако по точка 3 „разни“ имате някакви предложения, искам само да уведомя комисията, че е постъпило предложение от колеги народни представители за съвместно заседание с Комисията по контрол по европейските фондове за изслушване на министъра и напредъка по оперативна програма „Околна среда“. Има проведени разговори. Знаете, че предстои кадрова промяна. За следващия четвъртък ще направим всичко възможно да организираме тази съвместна комисия. Лично и ние проявяваме интерес да видим етапа на подготовката на оперативната програма. Ивелина Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Във връзка с информацията, която ни предоставихте, в искането за свикване на извънредно заседание за изслушване изрично, предвид на неяснотата относно кадровите промени, сме написали „ръководството на министерството“. Каквото и трябва да означава това, към момента, когато ще се проведе такова изслушване, нашата молба а беше да се проведе днес предвид на драматичното състояние на оперативната програма, но разбирам, че днес не е възможно. молбата ми е да не се намират поводи и следващата седмица да се отлага, защото подобно изслушване е планирано от 27 март за първи път, за четвърти път се отлага. Молбата ми е да не се отложи и за пети път.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Днешното отлагане е във връзка с отсъствието на вицепремиер Златанова. Иначе щяхме да го направим днес.
Благодаря Ви, колеги.
Поради изчерпване на дневния ред, обявявам заседанието за закрито.
/Закрито – в 16.35 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ
/Д. Данев/
Стенограф:
Файлът съдържа 39 008 знаци.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, №402-01-18, внесен от МС на 22.04.2014г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№14
На 5 юни 2014 г. от 14.35 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защитените територии, №454-01-46, внесен от н.п. Цецка Цачева Данговска и гр. н.п. на 16.04.2014г.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, №402-01-18, внесен от МС на 22.04.2014г.
3. Разни.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми колеги, добър ден.
След продължително отсъствие от липса на заседание днес успяхме да се организираме и да проведем редовно заседание.
Имаме необходимия кворум.
Колеги, предлагам да приемем дневен ред:
4. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защитените територии, №454-01-46, внесен от н.п. Цецка Цачева Данговска и гр. н.п. на 16.04.2014г.
5. Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, №402-01-18, внесен от МС на 22.04.2014г.
6. Разни.
Има ли други предложения? Ако няма, колеги, който е съгласен, моля да гласува с вдигане на ръка.
Гласуване: за – 17, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Проектът за дневен ред се приема.
Присъстващите на заседанието са заявени от страна на МОСВ: Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата“, Христина Младенова – директор на дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство“. Тук ли са колежките? Да. Благодаря.
От страна на Министерството на финансите са: господин Кирил Желев – заместник-министър и Валери Булев – държавен експерт в дирекция „Финанси на реалния сектор“. Тук ли е господинът?
От Министерството на икономиката и енергетиката наши гости са: Иван Алтънов – главен експерт в отдел „Сигурност в конвенционалната енергетика“, дирекция „Сигурност на енергоснабдяването“. Тук ли е? Да. Благодаря.
Преди да преминем към точка първа от дневния ред искам да поздравя всички колеги със Световния ден на околната среда днес, хората, които работят в тази сфера и се чувстват съпричастни. Нека да е честит празникът и да направим така, че всички работейки, да допринесем в комисията и в бранша, в който всички работят така, че да постигаме по-добри резултати и да покажем пред нашите избиратели и обществеността, че ненапразно сме тук.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защитените територии
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Ще дадем думата на вносителите за кратко резюме. Кой от вносителите ще вземе думата? Госпожа Василева, имате думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, позволете и аз да поздравя всички със Световния ден на околната среда. Нека да си пожелаем радетелите за опазването на природата за бъдещите поколения да стават все повече съзнанието да се развива в посока грижа и полагане на максимални усилия за устойчиво управление на околната среда.
Аз ще бъда съвсем кратка в представянето на нашето предложение, тъй като и то самото съдържа само един параграф. Това, което ние предлагаме, е промяна в Закона за защитените територии със създаване на един член 85, при който да се регламентира възможността при предоставянето на концесия за защитена територия – изключителна държавна собственост, част от концесионното плащане в размер на 50 на сто да бъде преведено по бюджетите на общините по местонахождение на защитената територия. Основание за това ни дават текстовете в Закона за концесиите, съгласно които когато това е предвидено със закон, част от паричните постъпления в концесионните плащания за държавни концесии се превеждат от съответното министерство или ведомство по бюджетите на общините по местонахождение на обекта на концесията.
Вие вероятно много добре знаете, че при всички случаи, при които се предоставят концесии, освен този, за който днес иде реч, тази възможност е осигурена. При отдаването на концесия на плажове, на ползването на минерални води, на подземни богатства – във всички тези хипотези е предвидено част от концесионните плащания да преминават към бюджетите на общините, на чиято територия са съответните ресурси. Логиката за това мисля, че е ясна на всички. Ние целим прилагането на принципите на децентрализация в управлението на всички нива, включително и в управлението на природните ресурси и ако щете, и принципът на субсидиарност дава възможност за това, да се оправомощят общините, на чиято територия са обектите на концесията, да могат да ползват част от концесионните възнаграждения за цели които подпомагат обслужването на териториите, минимизирането на евентуални щети, облагодоряването и благоустрояването на инфраструктурата и градската среда или изграждането на довеждаща инфраструктура и провеждането на всякакви видове дейности, които са свързани с конкретната територия.
Тук става въпрос за защитени територия. Към настоящия момент в България има отдадена една единствена концесия на територията на национален парк „Пирин“. Това е ски зоната Банско. Предполагам, че всички от Вас са запознати със ситуацията там и са наясно, че са необходими максимални усилия за опазване на природата.
Разбира се, органите на държавната власт, Министерство на околната среда и водите чрез неговите подразделения и по-специално дирекцията на Националния парк полага необходимите усилия, но те би трябвало, смятам, че е редно и справедливо да бъдат подпомагани и от усилията на местните общности и на всички, които посещават тази територия.
В този смисъл приходите, които се получават от концесията, биха могли да бъдат ползвани целенасочено и разумно за дейности, които са свързани с опазването на територията и с подпомагането на общината в поддържането на една добра инфраструктура –имам предвид довеждаща инфраструктура и съществуваща инфраструктура на територията на природния парк, да предприема повсеместни широки кампании за популяризирането на дейностите по опазването на околната среда и да полага своята част от усилията, необходими за това, наистина да се съхрани това богатство.
Текстът, който предлагаме, предполага възможност при всички случаи, когато такава концесия бъде отдавана част от концесионното възнаграждение да отива при общините. Мислим, че опирайки се на прецедентите, на практиката и на логиката за това, че усилията трябва да бъдат всеобщи, нашето предложение има своето основание.
Що се отнася до опита до този момент и основанията, свързани с това, че концесионното плащане трябва да бъде ползвано единствено и само от министерството и неговите подразделения, аз не намирам реално основание за това, имайки предвид, че концесионните плащания, които се получават, се ползват в голямата си част за контролната дейност и за работата на комисията за контрол на концесиите и само 5% от тези концесионни възнаграждения де факто отиват в ПУДОС, чрез което се преразпределят за дейности свързани с опазването на околната среда.
В този смисъл малко странно ми звучи и становището на ресорното министерство, чиято основна мисия и грижа е да опазва околната среда, да се въздържи от подкрепа на това предложение. Аз обаче апелирам към народните представители, отново казвам, базирайки се на опита, на прецедентите, на всички останали случаи, в които това се прилага като работещ механизъм, да подкрепят нашето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Имат думата представителите на Министерство на околната среда и водите за аргументи за тяхното становище.
ХРИСТИНА МЛАДЕНОВА: Уважаеми народни представители, нашите аргументи сме изложили подробно в писмо до председателя на Комисията по околна среда и до председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм към Четиридесет и второто народно събрание.
Определено считаме, че предложението, което е направено във връзка с изменението на чл. 75 от проекта на Закона за допълнение на Закона за защитените територии, не е достатъчно добре мотивиран, тъй като не посочва изрично за какви цели ще бъде изразходван този ресурс в размер на 50 на сто от предоставеното концесионно плащане. Освен това се очаква изключително ограничен ефект от прилагането и неблагоприятното въздействие върху бюджета на Министерство на околната среда и водите в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни кредити за сметка на друг първостепенен разпоредител, в случая, съответната община.
Трябва да кажем, че в Министерство на околната среда и водите са изградени структури – три национални парка, чиито основни функции имат за задача да опазват естествени екосистеми, животински видове и забележителни ландшафти и всъщност може да се каже тук че общините нямат този ангажимент, съгласно действащото законодателство.
Собствеността в Националните паркове е изключително държавна собственост и с тази поправка, така разписана, се очертава, че всъщност се иска да бъдат стимулирани определени общини за сметка на други, тоест, създава се неравнопоставеност и осигуряване на един финансов ресурс, за който не е ясно точно за какви цели ще се използва. В тази връзка ние сме изразили в нашето становище, че това до голяма степен не е в съответствие с целите, които си поставя самият Закон за защитените територии, тъй като концесионната дейност обикновено и необходимостта от предоставянето на концесии е свързано с влагане на един значителен инвестиционен ресурс, който в много случаи държавата и респективно общините не биха могли да осигурят.
Естествено, че отдаването на концесия има и своите положителни страни, но тук трябва да отбележим, че контролът от осъществяването на концесионираните в случая територии е изключително в правомощията на Министерство на околната среда и водите. Предварително трябва да се каже, че ресурсът, който се очаква по прогнозни данни на експертите непрекъснато намалява. По този начин ние считаме, че това ще се отрази неблагоприятно както на бюджета на Министерство на околната среда и водите, така и няма да предостави кой знае какъв значим ресурс и в съответните общини.
Предложението е за предоставяне на 50% от този ресурс, но трябва да кажем, че в практиката, съгласно Закона за водите, този процент е силно редуциран. Трябва да отбележим още, че всъщност всичките разходи, свързани с концесионната дейност остават за сметка на Министерство на околната среда и водите в качеството й на контролиращ орган по повод на изпълнението на условията в концесионните договори.
Освен това, министерството има редица задължения, свързани с изпълнение на данъчното законодателство, а именно, внасяне на 20% данък върху добавената стойност, внасяне на корпоративен данък, отчисляване на 5% в полза на предприятието за управление на дейностите за околна среда и водите. Тоест на практика би останал един изключително малък и ограничен ресурс ние да осъществяваме дейности по контролиране на изпълнението на тези договори.
Освен това какво бихме могли да кажем още, да допълним по-точно? Предоставянето на националните концесии в полза на общините считаме, че не е достатъчно стимулиращо за самите общини. По-скоро те би трябвало да развиват предоставянето на общински концесии, за което те да имат правото да ползват приходите от тях за решаването на редица техни въпроси.
Не на последно място, тъй като в случая става въпрос конкретно за една концесия за защитена територия, а именно, ски зоната в Банско, трябва да кажем, че самата община е акционер в дружеството, което е концесионер и на практика тя черпи част от ползите на тази концесия под формата на дивиденти.
Като цяло считаме, че основно е нарушен принципът на целите, за които се предвижда да се използват приходите от концесионна дейност, тъй като смятаме, че общините няма да имат такава възможност и по този начин няма да се изпълнят целите, за които се предвижда да се използват тези средства, съгласно глава 5 от Закона за защитените територии.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Предлагам да дадем думата и на заместник-министъра на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, становището е съвместно с Министерство на околната среда и водите и аргументите бяха поднесени коректно. Раздадено е на всички. Бих си позволил да акцентувам само върху няколко неща, които и досега бяха споделени. Вие сте прочели. Първото е свързано с едно относително справедливо разпределение на приходите, което реално погледнато, при сегашния закон, който е предложен, дотолкова, доколкото е дадена концесия в защитена територия единствено за ски зоната в Банско, тоест самият закон се отнася само за една община, за община Банско. Приемаме закон за една община. Да, вероятно може би ще се разширят и в последствие.
Второ, не зная доколко е тази цялата сериозност, но ефективното изразходване на средства, независимо дали това става през общински бюджети или други самостоятелни бюджети или през първостепенни разпоредители като министерства, не се различава и нещо повече, потенциалът на общините през последните години е намалял значително. Опитът ни от последните години показва, че при администрирането примерно на местните данъци Столична община е натрупала нестандартни приходи от местни данъци над 100 милиона. Да не говоря за патентния данък, който беше преостъпен 2008 година на общините и реално събираемостта на патентния данък падна някъде от 54 милиона на 17 до 20 милиона – говоря за поведение и потенциал, с който разполага администрацията но тук става дума за приходи.
Понеже става дума за приходи, всъщност това е източник на приходи.
Основният проблем на общините и управляването на целия процес е свързан с лимита за разходи. Не е проблем на Министерството на финансите с тези 130 000, които ще получи община Банско, да направи съответните корекции и тя да не разполага с лимит на разходите и лимитът на разходите им да не се увеличи със 130 000. Става дума за това, че така или иначе Министерството на финансите ще се съобразява с принципа на равнопоставеност. Може би трябва да се погледне и Законът за концесиите, защото ако човек погледне числата, които са в момента, очевидно се получава една специфична ситуация, в която при 111 200 000 планирани приходи от концесии в държавния бюджет 43,9 милиона – аз говоря за една по-голяма значимост, която е точно на тези приходи от концесии, в това число и общински концесии, - влизат в бюджетите на общините. Тези 130 000 лева, особено за една община и особено когато се отнася за защитените територии, в които разходите, реално погледнато, се планират както в бюджета на съответното ресорно министерство, в случая Министерство на околната среда и водите, така и в централния бюджет в Министерството на финансите. Обикновено практиката е приходи и разходи да бъдат свързани. В конкретния случай логиката е: приходите за нас, разходите за Вас, така че в този смисъл ние не подкрепяме законопроекта, освен другите аргументи, които бяха споделени. Искам да припомня само чл. 19 от Закона за публичните финанси, че когато става дума за разпоредби на нормативни актове, ще го прочета дословно, които предвиждат увеличаване на разходите и намаляване на приходите или поемане на ангажименти за разходни плащания, след като са приети годишните закони за държавния бюджет, за бюджета на Държавното обществено осигуряване и за бюджета на Национална здравноосигурителна каса, когато става дума за консолидирания бюджета, то той може да влезе в сила от 1 януари 2015 година.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Преди да дадем думата на колегите, да изкажа своето мнение. Искам само да Ви зачета две становища. Едното становище е от Националното сдружение на общините. То подкрепя внесеното предложение за изменение и допълнение на закона. Тази промяна ще доведе до равнопоставено отношение към общините при предоставяне от държавата на концесии и на ресурси, намиращи се на тяхна територия.“
Второто становище, изразяващо също принципна подкрепа, е от Българската стопанска камара. То е малко по-обширно, но в крайна сметка съдържанието е подобно.
И така, колеги, имате възможност да изразите вашето мнение. Г-жа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. И като част от вносителите, и като член на комисията ще се възползвам от правото си да коментирам накратко изразените дотук становища от представители на държавната власт, които за мен са, меко казано, странни, имайки предвид, че 30% от концесионните възнаграждения, които се получават от концесиите, дадени за ползване на минерални води, се връщат обратно при общините, на чиято територия са находищата. 50% от приходите за концесиите за подземни богатства се връщат обратно при общините. Даже в случаите, когато концесиите са така наречените по-малки концесии на стойност до 500 000 лева, цялото концесионно възнаграждение се връща при общините.
Когато говорим за плажовете отново механизмът е същият – 50% от приходите се връщат при общините. В този смисъл малко странно ми изглежда мнението на Министерството на финансите и ако действително смятат, че общините нямат право или не би трябвало да получават подобни концесионни възнаграждения, аз се учудвам защо до този момент не са предприели законодателни промени да ги лишат от това право и защо в конкретния случай коментират по този начин нещата.
Що се отнася до чл. 19 от Закона за публичните финанси, той касае всички подобни смени на закони, които по някакъв начин влияят върху финансовата рамка. Това би могло много лесно да бъде решено между първо и второ четене, примерно, с Преходните и заключителни разпоредби, където може да се сложи текст, че законът влиза в сила от 1 януари 2015 година, когато предполагам, че това няма да бъде проблем.
По-скоро на мен ми се струва, че проблемът на заместник-министъра е основно община Банско и не виждам защо трябва да има такова специално отношение, и то негативно към конкретна община или към общините като цяло, каквото отношение прозира в изказванията дотук. Разбирам, че министерствата нямат вяра в общините, нямат желание да ги подпомагат, нямат желание да споделят с тях усилията за това да се опазват ресурсите.
Ще коментирам накратко казаното от Министерство на околната среда и водите.
Първо, те твърдят, че не е ясно за какво ще бъдат използвани тези средства. Аз ще реферирам към чл. 81, ал. 7 от Закона за концесиите, където ще Ви зачета какво пише.
„Ако със закон не е предвидено друго, средствата се разходват от съответната община след решение на общинския съвет за финансиране на дейността по общински концесии, - които колегите казаха, че подкрепят – за изпълнение на дейности и мероприятия по възстановяване на околната среда от вреди, настъпили в резултат на осъществяването на концесионната дейност или за капиталови разходи.“ Това е пряко свързано с другата теза, че Националният парк по закон, да, действително там собствеността е публично-държавна. Но в конкретния случай мога да Ви дам пример с общински път, който свързва град Банско с връх и с хижа Вихрен. Този общински път минава през концесионната зона, през Шилигарникя и Бъндеришка поляна. Тоест защо общината да не може да ползва тези средства, за да поддържа тази инфраструктура, която всички знаете, че е подложена на доста интензивно ползване от туристите?
Друго – защо общината да не може да не ползва тези средства за кампании за дейности, които подпомагат възпитанието на културата опазване на околната среда и също така за доизграждане или облагородяване или усъвършенстване на довеждащата инфраструктура към концесионната зона? Това е право на тази община, която след като на нейната територия има подобна концесия, имала такъв огромен поток от туристи, има ангажименти все пак да поддържа една адекватна инфраструктура.
Общото ми заключение е, че към общините е редно да подхождаме като към партньори, а не със съмнения, с предубеждения и мисля, че в този смисъл становището на Националното сдружение на общините показва волята на общините да бъдат част от едно такова партньорство.
По отношение на коментарите, които са свързани с това, че министерството чрез дирекцията на Националния парк полага своите усилия, за да опазва природата, както стана ясно, единствено и само 5% от общото концесионно възнаграждение отива в дирекцията „Национален парк“. Тази дирекция има огромни задължения, които са свързани с опазването на тази територия, с охраната, а Вие знаете, че на територията на тези национални паркове има доста набези от неблагоразумни хора. Защо общините да не се включат в тези усилия да опазват природата от подобни набези? Защо да не им се даде тази възможност чрез осигуряване на допълнителен финансов ресурс?
Аргументите, които за мен, честно казано, малко неразбираемо бяха изложени във връзка с това, че хем постъпленията намаляват, хем те ще окажат драстично и критично въздействие върху бюджета на Министерство на околната среда и водите. Ако Министерство на околната среда и водите разчита на тези приходи, за да осигури своя бюджет, то съвсем го е закъсало, грубо казано.
Освен това, както стана ясно, конкретните дейности, свързани с концесионната територия от гледна точка на дейности, насочени към опазването, съставляват единствено и само 5% от общия финансов ресурс. Така че отново Ви моля да преосмислите своето отношение и апелирам и към държавната администрация най-малкото наистина, да се опре на съществуващите законодателни актове, на съществуващата практика и на съществуващите прецеденти от гледна точка на други видове концесии, които се предоставят от държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Ще Ви помоля само в рамките на три минути да можем да се вместим, тъй като се разводняват нещата и се казват едни и същи неща по няколко пъти. Някой друг ще вземе ли отношение? Да, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, първо, тези средства, които постъпват от концесията, те би трябвало да се изразходват за съответната защитена територия. Органът, който може да го направи, е Министерство на околната среда и водите. Тоест, може би по-скоро не е редно община Банско да вземе тези средства и да построи път например или нещо подобно. Давам такъв нагледен пример, производен, вземете който и да било пример. Така че Министерство на околната среда и водите има този прерогатив в нашата държава на този етап.
От друга страна ме учудва, че това предложение идва сега. Така или иначе, в община Банско тази концесия съществува от много години, защо не го приехте миналата година например или по-миналата, когато Вие бяхте заместник-министър, защо не го внесохте? Но аз лично считам, че не е подходящо да се приема на този етап такова нещо, което, пак повтарям, касае една община. Най-разумно е тези средства да постъпят в бюджета на министерството и те да отиват, дай Боже, по предназначение за управление на тази защитена територия като част от плана, така мисля аз.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Представителя на Министерство на околната среда и водите.
ХРИСТИНА МЛАДЕНОВА: Позволете само да вметна. Тези намерения бяха доста в съответствие със законодателството, но четейки мотивите към закона за допълнение на Закона за защитените територии, зачитам: тази част от концесионното плащане, която ще отиде по сметка на общинския бюджет, ще осигури необходимия ресурс за поддържана на общинската инфраструктура и обезпечаване на финансовата независимост на общините. Очевидно целите са различни.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин заместник-министър, имате думата.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа, аз мисля, че Министерството на финансите точно това е имало предвид, като беше оценено като странно нашето поведение. Винаги стремежът и и желанието ни е било да подкрепяме общините, а не общината. Просто като уточнение. В този смисъл ненапразно поставих една специфична връзка и взаимоотношение между приходи и таван на разходи. Тоест, в конкретния случай проблемът, който е свързан с общините е, че повече от 90 общини имат структурни проблеми по отношение на дефицита и възможностите да извършват разходи. Не става дума за насочване на тези средства от концесия. Става дума за решения, които да дадат възможност на общините да се възпроизвеждат и действително да се децентрализират част от финансите и да се управляват.
Благодаря Ви. Ненапразно споделих, че трудно е по-ефективно да се управляват средствата. Не е проблемът приходите. Да, разходите са до размера на приходите, но в заключение ще кажа само едно изречение. Когато става дума за бюджетни отношения от подобен род, има един трети закон на математиката, който гласи: При разместване на събираемите сумата не се променя.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря.
МИТКО ЗАХОВ: Благодаря Ви, господин председател. Позволете само да не се съглася с представителя на Министерството на финансите. След като има две становища, представени към законопроекта – и на Националното сдружение на общините, и на Българска стопанска камара, това значи ли, че те подкрепят само община Банско? В бъдеще може да има и други такива общини. Така че ако те не бяха съгласни с този законопроект, щяха да кажат „Ние не сме съгласни“. Очевидно тяхното мнение е друго.
Аз подкрепям и госпожа Ивелина Василева, така че подкрепете законопроекта. Той не е само за една община, той е за всички общини, които ще бъдат и за в бъдеще с такива концесии, а още повече, според мене, би трябвало да създадем равнопоставеност между тези, които имат концесии за минерална вода, подземни богатства, а и тез,и които имат такива концесии като община Банско.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Аз искам също да изразя своето мнение. Уважаеми колеги, аз като бивш представител на местната власт, първоначално приех този законопроект като добра идея, тъй като знаем общините как намират ресурси. Опитът за децентрализацията с това изменение на Закона наистина е добра идея, но мисля, че примерът, който даваме с Банско като единствена концесията е добър, но въпросът е следният – че трябва да се направи един много добър анализ с получаването на този ресурс, разделянето на две и усвояването му по два начина – единият от министерството, другият от общината, какъв ще бъде ефектът, тъй като, според мен, ще се получи от една страна положителен момент, а може би от друга страна негативен, който ние сега не го виждаме. Считам, че това е добра идея, която обаче трябва да бъде прецизирана и сложно така изчислена, за да не даде обратни ефекти. Идеята наистина е добра. Мисля, че в кондиция със Закона за концесиите може да се намери по-точна форма както да задоволим интересите на общините, така и да не създадем проблеми в министерството и в ресурса, който то ползва за поддръжката на тези защитени територии. Това е моето мнение и предлагам да приключим с коментарите. Последно, давам думата на госпожа Василева преди да гласуваме.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Съвсем кратко, няма да отнемам много от времето Ви. Благодаря за Вашия коментар. Във връзка с казаното от Вас за пореден път призовавам колегите да подкрепят законопроекта. Знаете, че между първо и второ четене също има възможности за усъвършенстване на текстовете за допълнителни предложения, които да отговорят на притесненията, които иразихте току що. В този смисъл мисля, че всеки от нас би могъл да положи максималните усилия, за да се усъвършенства текстът.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Предлагам да гласуваме. Който е съгласен с предложението за Закона за изменение и допълнение на Закона за защитените територии, направено от колеги народни представители вносители, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против 3, въздържали се 7.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Предложението не се приема.
Преминаваме към втория законопроект.
ПО ТОЧКА ВТОРА
Разглеждане и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за енергетиката
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Господин Пълдънов, Вие ли ще представите от името на вносителя законопроекта?
ИВАН ПАЛДЪНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да представя накратко мотивите към проекта на Закон за допълнение на Закона за енергетиката. Откъде произтича?
С Решение от 6 юли 2012 г. от компетенциите на Генерална дирекция „Действие по климата“ при Европейската комисия и Решение от 4 декември 2013 г. от компетенциите на Генерална дирекция „Конкуренция“ при Европейската комисия, Република България получи правото да ползва дерогация по чл. 10.2., § 5 от директива 2003/87. В изпълнение на изискванията към нашата страна, произтичащи от тези две решения, с Постановление № 75 от 2014 г. Министерският съвет прие Наредба за организацията и контрола по изпълнението на Национален план за инвестиции за периода 2013-2020 г.
За изпълнение на дерогацията по чл. 10.20 от Директива 2003/87, операторите на повечето големи енергийни инсталации е необходимо да изпълняват в целия този период сериозни инвестиционни проекти със собствени финансови средства. тези от тях, които няма да изпълняват проекти, но ще ползват правото да получат безплатни квоти за емисии на парникови газови, трябва да внасят, да плащат съответни парични вноски - специално създадена транзитна сметка Национален план за инвестиции, която е обособена - част от бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Размерът на техните парични вноски се определя, съгласно приетата Наредба за организация и контрол по изпълнението на Националния план за инвестиции. с цел гарантиране на събираемостта на тези вноски е необходимо да бъде допълнен чл. 69а от ЗАКОНА за енергетика. Въпросните вноски се определят като публични държавни вземания.
Данъчноосигурителният процесуален кодекс определя в своя чл. 162, ал. 2, т. 2 като публични държавни вземания вноските, установени по основание и размер със закон.
Правомощията на органите по приходите са уредени подробно в чл. 12 от ДОПК, като в това число изрично тяхно правомощие по чл. 4, т. 1 е да налагат мерки за обезпечаване на публични вземания и да извършват действия по събирането им.
С дефинирането на вноските по националния план за инвестиции за период като публични държавни вземания ще се осигури тяхното надлежно събиране, което се явява необходимо условие за изпълнението на този план.
В началото на тази година Министерството на икономиката и енергетиката отчете пред Европейската комисия, по-точно компетентният орган в случая отново се явява Генерална дирекция „Действия по климата“ – първата година – 2013, за изпълнение на Националния план за инвестиции. В процеса на проверка, който тази дирекция извърши на нашия отчет, Генерална дирекция „Действия по климата“ постави категоричното изискване операторите, които не изпълняват инвестиции по Националния план, но ще получат до края на месец април тази година и те получиха тези безплатни квоти, нашата страна да представи неоспорими доказателства, че те ще заплатят и за в бъдеще ще заплащат редовно дължимите им парични вноски в тази транзитна сметка. Единственият начин за това нещо освен приетата наредба беше като от наша страна като аргумент да се направи това допълнение към Закона за енергетиката, което след като беше прието с Решение на Министерския съвет на 17 април тази година, Европейската комисия го прие като достатъчен аргумент и разреши на Европейския регистър безплатни квоти парникови газове да отпусне цялата бройка безплатни квоти – емисии на цел 2 за Република България за предходната 2013 година.
Това е съвсем накратко, което мога да кажа.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги,имате думата.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: За мен има някои смущаващи неща, които все още не са факти, в предложения от Вас законопроект за допълнение на Закона за енергетиката. Лично мен ме притеснява това, че на никого не става ясно по какъв начин и за какво ще бъдат изразходвани средствата, направени в този национален план за инвестиции. Поне доколкото си спомням и първоначалните варианти на Закона за енергетиката при обсъждането му имаше предвидени колективни органи, които да следят проектите, които се подават, да участват в тяхната оценка, да участват при разпределението на средствата, което в крайна сметка изчезна някъде по пътя.
За мен някак си несериозно звучи да бъдат изключени други органи, които също имат отношение, примерно, Министерство на околната среда и водите и други органи, които се занимават с енергетиката и с публичния ресурс. Така написан законопроектът дава основание да мислим за непрозрачност и аз лично мисля, че трябва да бъде предвиден един орган, в който да има представители на различни институции, който ще гарантира по-голямата прозрачност и по-голямата сигурност пир разпределението на публичния ресурс, който ще бъде събран. В този смисъл бихте ли могли да кажете нещо?
ИВАН ПАЛДЪНОВ: Това е точно така, както казахте. В действителност в първия вариант на проект на Наредба за организация и контрол по изпълнението на този национален план за инвестиции като контролен орган беше предвидено създаването на фонд „Национален план за инвестиции“, който се управлява от Управителен съвет, в който управителен съвет беше предвидено да има представители на Министерството на финансите, на Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие, естествено, заместник-министър на енергетиката и не си спомням как беше още. В този първи вид, в тази част наредбата тръгна за междуведомствено съгласуване през месец февруари тази година. Категорично становището на Министерството на финансите беше, че такъв фонд в тази наредба не може да съществува, тъй като – и това е много ясно категорично беше написано тяхното становище – противоречие със Закона за публичните финанси. Единственото предложение и възможност за набиране на тези средства се оказа (аз не съм присъствал на разговорите, понеже много тежки разговори имахме със съответните дирекции от Министерството на финансите), че това може да бъде транзитна сметка към бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Тя е създадена вече. Плащания вече има направени. Така да се каже, на други Ви въпрос, който поставихте, относно разходването на набраните средства в тази сметка. Това нещо е ясно разписано, като още в заявлението на Република България да ползва това право за дерогация по чл. 10.2, първо и второ, е изрично упоменато и в двете решения на Европейската комисия. Набраните средства от операторите, които не правят проекти, а получават безплатни квоти, се разходват за следното. Конкретно ще Ви прочета както е написано в наредбата.
Член 3 на тази наредба, която вече е приета – гласи така: „Средствата от Сметка „Национален план за инвестиции“ се използват за преоборудване и подобряване на модернизация на националната енергийна инфраструктура с цел пряко или непряко намаляване на емисии на парникови газове, изпускани от инсталации за производство на електрическа енергия и от инсталации за производство на електрическа и топлинна енергия.“
В случая оператори, включени в Националния план за инвестиции, освен тези, които току що споменах, има и мрежови оператори. Това са към момента: „ЕСО“ (Енергийният системен оператор), „Булгартрансгаз“ и двете електроразпределителни дружества "ЧЕЗ" и EVN. Тези четири оператори реализират със собствени финансови средства инвестиционни проекти, които са включени в националния план.
Когато операторът приключи изцяло един такъв инвестиционен проект и докаже, че го е приключил и че го е въвел в експлоатация и представи пред Министерството на икономиката и енергетиката указаните в тази наредба необходими гарантиращи това нещо доказателства и след извършване и на контрол допълнително от наша страна, тогава и само тогава този оператор има право да заяви пред Министерството на икономиката и енергетиката да получи обратно от тази сметка финансови средства. естествено, няма да може в никакъв случай той да получи сто на сто, а регламентирано пропорционално изпълнението и т.н., парите, които те да могат да получат обратно. Затова се разходват де факто набраните средства.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Ивелина Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Допълващ въпрос. Благодаря, господин председател. От чисто бюджетна гледна точка, съжалявам, че заместник-министърът на финансите си тръгна, за да ни обясни как точно става това, но ако може Вие все пак да ни обясните как така едни пари влизат в една сметка, стоят там. Все пак става въпрос за бюджетно предприятие, което работи на годишна бюджетна база и междувременно се реализират някакви инвестиционни проекти, които могат действия отнемат и години. После как – връщат ли се, оборотно ли се използват тези средства?
ИВАН ПЪЛДЪНОВ: Оборотно.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: В края на годината занулява ли се бюджетът, или остава тази резервна сметка ли е, какво е - малко повече детайли.
ИВАН ПАЛДЪНОВ: Чисто финансовата ми страна не е най-силната. Аз съм инженер, така да се каже, но мога да Ви кажа, че средствата по тази сметка се разходват само и единствено за целите на Националния план за инвестиции. По принцип тя се управлява от нашето финансово стопанско управление. Тя е към тях, тя е транзитна. Не мога да Ви дам по-подробна финансова информация. Оборотни са средствата.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Аз предлагам евентуално ако одобрим закона, между първо и второ четене ако има допълнителни въпроси по отношение на разходването и начина, да ги получим от Министерството на финансите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: …
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Има ли други колеги? Ако няма, да преминем към гласуване. Който е съгласен с предложения проект за допълнение на Закона за енергетиката, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против няма, въздържали се 7.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Предложението се приема.
Приключихме по точка 2.
ПО ТОЧКА ТРЕТА
„Разни“
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Ако по точка 3 „разни“ имате някакви предложения, искам само да уведомя комисията, че е постъпило предложение от колеги народни представители за съвместно заседание с Комисията по контрол по европейските фондове за изслушване на министъра и напредъка по оперативна програма „Околна среда“. Има проведени разговори. Знаете, че предстои кадрова промяна. За следващия четвъртък ще направим всичко възможно да организираме тази съвместна комисия. Лично и ние проявяваме интерес да видим етапа на подготовката на оперативната програма. Ивелина Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Във връзка с информацията, която ни предоставихте, в искането за свикване на извънредно заседание за изслушване изрично, предвид на неяснотата относно кадровите промени, сме написали „ръководството на министерството“. Каквото и трябва да означава това, към момента, когато ще се проведе такова изслушване, нашата молба а беше да се проведе днес предвид на драматичното състояние на оперативната програма, но разбирам, че днес не е възможно. молбата ми е да не се намират поводи и следващата седмица да се отлага, защото подобно изслушване е планирано от 27 март за първи път, за четвърти път се отлага. Молбата ми е да не се отложи и за пети път.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Днешното отлагане е във връзка с отсъствието на вицепремиер Златанова. Иначе щяхме да го направим днес.
Благодаря Ви, колеги.
Поради изчерпване на дневния ред, обявявам заседанието за закрито.
/Закрито – в 16.35 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ
/Д. Данев/
Стенограф:
Файлът съдържа 39 008 знаци.
