Изслушване на г-жа Искра Михайлова, министър на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС) 2007 – 2013 г., както и подготовката на новата Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите




ПРОТОКОЛ
№15


На 12 юни 2014 г. от 14.35 часа в зала ИЗТОК на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съвместно с Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на г-жа Искра Михайлова, министър на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС) 2007 – 2013 г., както и подготовката на новата Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г. 2. Изслушване на г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от ПОДНС.
На заседанието присъстваха:
Искра Михайлова – министър на околната среда и водите,
Зинаида Златанова – заместник-министър председател по еврофондовете и министър на правосъдието,
Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие,
Спиридон Александров – и.д. главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда” в Министерството на околната среда и водите,
Снежина Славчева – и.д. главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” в Министерството на регионалното развитие,
Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие..
Заседанието беше открито в 14,30 часа и ръководено от Деница Караджова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми колеги! Откривам съвместното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове заедно с Комисията по околна среда и води. Съвместното заседание е в частта на точка първа от дневния ред на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – Изслушване на госпожа Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г., както и подготовката на новата оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.
За Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове следва точка втора:
Изслушване на госпожа Зинаида Златанова – заместник-министър председател по европейските фондове и министър на правосъдието на основание чл. 26 от Правилника, така наречения блиц-контрол.
Имаме още едно изслушване – на госпожа Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие, във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Регионално развитие”, както и подготовката на новата оперативна програма „Региони в растеж”.
Тъй като се очертава доста дълго заседание, ви предлагам да приемем много ясен регламент. Общо взето това заседание може да бъде проведено до 17 часа. Тоест по точка 1 да заседаваме максимум около един час, около 30 – 40 минути ще бъде изслушването на госпожа Зинаида Златанова, след което ще бъде изслушването на госпожа Десислава Терзиева. Като ще ви помоля всички, които искате да зададете въпроси или да направите коментари, да направим това в рамките на 3-4 минути, за да има възможност след това министрите да отговорят и да преминем към по-нататъшен кръг от въпроси.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА Г-ЖА ИСКРА МИХАЙЛОВА, МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” (ОПОС) 2007 – 2013 Г., КАКТО И ПОДГОТОВКАТА НА НОВАТА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” 2014-2020 Г.
Давам думата на министър Искра Михайлова. Заповядайте, госпожо министър, да представите напредъка по оперативната програма „Околна среда” за изминалия програмен период и подготовката на новата оперативна програма. Като ще Ви помоля особен акцент да бъдат мерките, които е предприело министерството във връзка с временно спрените плащания по оперативна програма „Околна среда”. Моля да ни информирате какво е актуалното състояние. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: И аз благодаря. Уважаема госпожо председател, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, членове на двете комисии! Благодаря за поканата и за възможността да представя напредъка по оперативна програма „Околна среда” – една от основните оперативни програми за периода 2007 – 2013 г., както и да ви дам информация за хода на подготовката на новата оперативна програма за периода 2014 – 2020 г.
Оперативна програма „Околна среда” за периода 2007 – 2013 г. е една от тежките програми, която преживява сложен, криволичещ път на изпълнение и развитие през периода 2007 – 2013 г. В момента програмата е в период на активно изпълнение, както ще видите от подготвената от управляващия орган презентация.
В момента се изпълняват преобладаващият процент от проектите по програмата, тоест те са в период на изпълнение.
За последната една година ние направихме основната част от разплащанията по програмата за изпълнение на дейности по проектите и същевременно от ноември месец миналата година трябваше да се справим и с предизвикателството на временно спиране на плащанията по програмата от страна на Европейската комисия поради констатирани нередности в областта на обществените поръчки за периода 2010 – 2013 г., базиращи се на одит, проведен в оперативната програма в началото на месец октомври 2013 г.
От това, което е отразено и в нашата презентация, вие ще видите какви са резултатите. Но аз бих искала да обърна внимание, че Министерството на околната среда и водите с изключително полезното и тясно съдействие на Агенцията „Одит на средствата от Европейския съюз” към Министерството на финансите и под координацията на вицепремиера, отговарящ за европейските фондове, успя да проведе поредица от мерки, които са в отговор на изискванията, поставени ни от Европейската комисия.
Действията на управляващия орган в изпълнение на препоръките на Европейската комисия, дадени в писма от месец ноември 2013 г. и от февруари 2014 г., са в няколко основни области. Това са, на първо място, корективни мерки за подобряване на функционирането на системите на управление и контрол на оперативната програма „Околна среда”;
На второ място, това са корективни мерки за изчистване на грешки с финансовото влияние в миналото – 2010 – 2013 г., в резултат на пропуски в управленската верификация;
На трето място, повторна управленска верификация и допълнителни действия във връзка с гарантирането на това, че в бъдеще тези проблеми няма да се срещат в действието на програмата.
Що се отнася до корективните мерки за подобряване на функционирането на системите, ние направихме оптимизиране на структурата на управляващия орган на оперативната програма, като елиминирахме междинното звено на оперативната програма, тенденция, която ясно се вижда в управлението на повечето оперативни програми.
Между другото, тази забележка може да се срещне в редица одитни доклади за периода от 2011, 2012 и 2013 г. за оптимизиране на организационната структура и функционирането на системите за управление и контрол на оперативната програма.
Въведена е нова процедура за контрол на законосъобразността на обществените поръчки при верификация, засилен е капацитетът на звеното за контрол на обществените поръчки, изключително преориентирани са системите, като основният фокус са бенефициентите и техният потенциал и възможността им те да работят, спазвайки правилата, особено в областта на обществените поръчки.
И не на последно място, извършена е верификация на всички разходи през 2014 г. по нови контролни листове, които са съгласувани с одит на средствата от Европейския съюз.
Що се отнася до корективните мерки за изчистване на грешките с финансово влияние в миналото – 2010 – 2013 г., в резултат на пропуски в управленската верификация, ние сме направили идентифициране на договорите за поръчки от обхвата на повторната верификация, направили сме повторна верификация. Тази повторна верификация е потвърдена от одитиращия орган „Одит на средствата от Европейския съюз” и в крайна сметка ние имаме одитен доклад, който дава гаранции за това, че сега действащата система и направените проверки напълно отговарят на изискванията, поставени от Европейския съюз, и гарантират, че в бъдеще няма да бъдат допускани подобни грешки.
За да бъда достатъчно коректна и да не губя времето на народното представителство, ви предлагам да видим презентацията за изпълнението на програмата, която ще даде конкретни данни и числа, след което сме готови да отговаряме на въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, господин Александров, да представите презентацията.
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми журналисти! Казвам се Спиридон Александров и съм ръководител на управляващия орган на оперативната програма.
Ще гледам в съвсем сбит вид да ви представя напредъка по оперативната програма, както и да фокусирам основната част от презентацията върху корективните мерки, които представляват интерес и които според нас са стъпка към възобновяване на плащанията към оперативната програма.
Виждате общият напредък по оперативната програма:
- договорени средства 5 млрд. 600 млн. лв. или имаме 161 процента договорени средства;
- изплатените средства са почти 1 млрд. 900 хил. лв. или почти 53 процента от бюджета на програмата;
- изпълнение със 119 проекта на стойност 52 млрд. лв.
Към момента са приключили 145 проекта, като правя уточнението, че за приключили проекти ние считаме такива, по които е минало и окончателното плащане.
На следващия слайд е напредъкът в договарянето и съответно в изпълнената безвъзмездна финансова помощ към края на 2012 г., 2013 г. и към настоящия момент. От графиките се вижда, че до края на 2012 г. са изплатени почти 18 процента от средствата по програмата. В рамките на 2013 г. е постигнат рязък скок в изплатените средства или в цифри това е 870 млн. лв. Или сумарно през 2013 г. са изплатени 24 процента от средствата по програмата.
Както спомена министър Михайлова, през месец ноември 2013 г. бяхме уведомени за прекъсване разглеждането на подадените сертификати към Европейската комисия. Но въпреки това прекъсване на плащанията, със средствата от националния бюджет към месец май 2014 г. сме постигнали изплащане на 53 процента от средствата по програмата. Пак ще акцентирам върху това, че въпреки спрените плащания имаме ръст с 10 процента само за 5 месеца.
Сега ще представя в конкретика напредъка по приоритетните оси.
В изпълнение по приоритетна ос „Води” са 130 проекта на стойност 4,1 млрд. лв.
По процедура 16, където са договорите за същинско строителство, се изпълняват 63 процента, като при редовните анализи, които извършва управляващият орган на оперативната програма, са идентифицирани три рискови проекта. Това са Бяла, Русе, Карлово и Петрич, които поради продължаващо близо година и нещо обжалване на обществените поръчки не могат да стигнат до избор на изпълнител и да започнат същинското изпълнение. Поради това ние планираме тези договори да бъдат прехвърлени за финансиране в следващия програмен период.
Подобрени с решение са 13 проектни предложения – Берковица, Тетевен, Перник, Лом, Гоце Делчев, Генерал Тошево, Русе, Дупница, Царево, Велико Търново, Девня, Карнобат и Харманли, които поради наддоговарянето по оперативната програма и по-специално по ос 1 от нея ще бъдат прехвърлени за изпълнение в следващия програмен период.
Към настоящия момент в Европейската комисия са изпратени за разглеждане и одобрение четири големи проекта. Това са проектите на общините Добрич и Пловдив, там са проектите и на Асеновград и Долна Митрополия.
По процедура 19, която включва в себе си техническа помощ за подготовка на проектите и същинско строителство, в изпълнение са 26 договора на стойност 918 млн. лв. Всички те са на фаза активно проектиране и съгласуване на проектите с управляващия орган, както е по процедура. Те няма да могат да преминат към същинско строителство в рамките на този програмен период, което ни позволява да ги насочим към финансиране в следващия програмен период на същинското строителство.
По процедура 25, която е за строителство в населени места 2 и 10, са одобрени 12 проектни предложения, които също ще бъдат прехвърлени за следващия програмен период – Бургас, Вълчи дол, Долна баня, Златоград, Казанлък, Каолиново, Мъглиж, Рудозем, Самоков, Смядово, Тополовград и Ахтопол.
В оценка са три проектни предложения – Родопи, Батак и Плевен.
По приоритетна ос 2, която е Управление на отпадъците, в изпълнение са 25 проекта на стойност над 850 млн. лв. Тези проекти са разпределени, както следва. Остават за изпълнение четири договора за техническа помощ – Баните, Карлово, Кочериново, Смядово, като тези проекти ще бъдат приключени в рамките на настоящата година. В изпълнение са 20 договора за изграждане на регионалните системи. Това са: Аксаково, Ботевград, Бургас, Видин, Габрово, Луковит, Никопол, Перник, Плевен, Разлог, Самоков, Стара Загора, Ямбол, Малко Търново, Добрич, Борово, Панагюрище, Хасково и Столична община, фаза 1 и фаза 2. Шест от тях са стартирали строителните си дейности през 2013 г., като причината за този късен старт е забавената оценка и съответно забавените процедури за обществени поръчки.
Както споменах и по ос 1, тук се пренася и същият проблем – безкрайното обжалване на обществените поръчки. Също така и тук има два проекта, по които има и обжалване на решенията за оценка на въздействието върху околната среда.
В изпълнение е и един договор с предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, за изпълнение на дейностите по закриване и рекултивиране на общинските депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания.
Предвижда се чрез изпълнението на този проект оперативната програма да подпомогне съответно излизането от наказателната процедура, в която е България по отношение на закъснението на закриването на въпросните депа.
Изпълнени са 24 проекта за техническа помощ, като са усвоени 10,6 млн. лв. Пуснати са в експлоатация две депа – Ботевград и Столична община.
По приоритетна ос 3 в изпълнение са 66 проекта на стойност 325 млн. лв., като са изпълнени 15 проекта на стойност малко над 7 млн. лв.
Ще представя хронология на предприетите корективни мерки във връзка с прекъсванията на плащанията от Европейската комисия към оперативната програма. На 27 ноември миналата година Европейската комисия в резултат на предварителен одитен доклад от извършен одит уведоми българските власти за прекъсване на сроковете за разглеждане и съответно плащане към държавата.
Беше изработен план за действие, който беше одобрен на 20 декември 2013 г. и съответно беше представен на одитния орган и включен в годишния одитен доклад за изпълнението на оперативната програма. Накратко, планът за действие включваше действия по подобряване на системите за управление и контрол на програмата и ангажимент за повторна управленска верификация на обществените поръчки и съответно обединяване на управляващия орган и междинното звено на оперативната програма в една главна дирекция.
Бяха предприети и действия по подобряване на контрола върху обществените поръчки посредством усъвършенстване на процедурата за контрол на обществените поръчки. Това действие беше изпълнено в тясно сътрудничество с одитния орган, съответно мерки за подобряване на експертния капацитет и повишаване на административния капацитет на бенефициентите и тяхната информираност по отношение на допусканите нарушения по провеждането на обществените поръчки. Като по отношение на информираността по отношение на допусканите нарушения предвиждаме в рамките на всеки три месеца да издаваме бюлетин с най-често срещаните грешки и да кажа, лоши практики, които да бъдат изпращани по мейлите на всички общини и съответно качвани на сайта на оперативната програма, така че да може всеки един бенефициент почти на три месеца да получава съвсем актуализирана информация за това какви нови неща сме открили при прегледа на обществените поръчки.
Първа точка от писмото на Европейската комисия изискваше да бъдат идентифицирани всички договори, попадащи в рамките на периода 2010 – 2013 г., всички сертифицирани средства. Беше избран подход на стопроцентова повторна управленска верификация. Петте идентифицирани области на слабост бяха:
- незаконосъобразно смесване на критерии за подбор с показатели за оценка;
- незаконосъобразно намаляване на срока за получаване на офертите поради непълно предварително обявление;
- ограничително изискване за членство в централния професионален регистър на строителите по закона за Камарата на строителите;
- неравно третиране на участниците по време на подбора;
- съответно незаконосъобразно удължаване на срока за получаване на офертите.
В рамките на дадения срок от Европейската комисия след получаване на предварителния одитен доклад беше изготвен съвместен отговор от управляващия орган и одитния орган, който беше изпратен на Европейската комисия и в който отговор ние възразяваме по три от констатациите. Все още не сме получили окончателен одитен доклад.
Същинските проверки. В обхвата на проверката попаднаха 239 договора за обществени поръчки. Беше възприет подходът повторната управленска верификация да бъде извършена по предварително разработен и предложен от одитния орган контролен лист.
Резултатите от повторната управленска верификация. Договорите, по които управляващият орган е установил и санкционирал нарушения от кръга на петте представени в предходния слайд, са 88 броя договори.
Също така по време на повторната управленска верификация управляващият орган е установил и санкционирал други нарушения извън петте, където попадат 51 броя договори. Финансовото влияние на установените нарушения е в размер на почти 24 млн. 500 хил. лв.
Общата стойност на наложените финансови корекции е в размер на почти 82 млн. лв.
Извършената повторна управленска верификация, съгласно писмото на Европейската комисия, и резултатите от нея следва да бъдат потвърдени от одитния орган. Одитният орган извърши извадка на 54 договора от всичките 239. За 8 броя договори одитният орган е предложил финансови корекции с финансово влияние в размер на почти 5 млн. лв. Стойността на финансовите корекции, предложени от одитния орган, са в размер на 13 млн. лв.
В заключение, предприетите действия от управляващия орган и мерките за подобряване на функционирането на системите за управление и контрол са адекватни, като тук се включва също и оценка на представените нови системи за управление и контрол на оперативната програма и съответно отражението на сливането на управляващия орган и междинното звено и резултатът от това.
Разбира се, Европейската комисия в периода 19 – 23 май извърши допълнителна проверка върху работата както на управляващия орган, така и върху работата на одитния орган. В резултат от извършената проверка се очаква произнасяне на Европейската комисия, като на 3 юни българските власти официално уведомиха Комисията за всички предприети корективни мерки.
С това завършвам изложението по напредъка и съответно предприетите действия от управляващия орган по спрените плащания.
По отношение на програмирането и подготовката на новата оперативна програма. Въпреки периода на преструктуриране и спиране на плащанията, управляващият орган успя в указаните срокове да подготви и да изпрати през информационната система към Европейската комисия варианта на оперативната програма. Така че освен периода на повторна управленска верификация успяхме да се справим и с програмирането, което ни позволи да гледаме напред към следващия програмен период.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Александров. Само за Ваша информация и за другите колеги, които следват от другите министерства, искам да кажа, че всички материали, които любезно ни изпратихме предварително по мейла, са изпратени на колегите, поне що се отнася до Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ви предлагам да преминем към въпросите и отговорите, защото предполагам, че им такива.
Както се уточнихме в началото, молбата ми е да се опитаме един въпрос да го развием в рамките на три минути, а не да задаваме на куп няколко въпроса – два или три, за да могат след това съответните министри да отговорят. Колеги, кой иска да вземе отношение? Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами министри, колеги! Благодаря за възможността най-сетне да проведем това изслушване, което беше отлагано многократно, и да получим информация от страна на управляващия орган какъв е статусът към настоящия момент по оперативната програма.
Хубаво е да гледаме в бъдещето, както каза господин Александров. Но не би било зле и да се обърнем малко назад, за да направим анализ на стъпките, които бяха предприети в периода между 27 ноември и днешна дата, и съответно да получим отговори на някои въпроси, които силно ни вълнуваха през този период.
Започвам конкретно с коментари и въпроси, свързани с подхода, който беше възприет.
Първо и преди всичко, каква е причината да бъде възприет подход на сто процента проверка, а не друг подход,
По отношение на налагането на финансови корекции чухме дотук, че е усъвършенствана процедурата за контрол на обществените поръчки. Как и по какъв начин е усъвършенствана тази процедура и как са гарантирани правата на бенефициентите в тази процедура, при положение, че опитът показва, че наложените финансови корекции лишиха от каквато и да било възможност бенефициентите да коментират констатациите на управляващия орган преди прилагането им? Това противоречи както на всички добри практики, така и на ПМС 134, което задължително е необходимо да бъде прилагано.
Дали тези финансови корекции са били приложени по новите процедури, за които чухме, новия процедурен наръчник или не? Това е интересен въпрос. И ако да, такива ли са действително процедурите – да не се даде възможност на бенефициентите да се обосноват за установените констатации от
Разбира се, аз бих коментирала и обхвата на проверката. Защото тук беше отчетено, че са проверени 239 договора и с това е приключила повторната, така наречената иновация, бих я нарекла,
Вярно ли е или не, че в момента се извършва потретваща управленска проверка, касаеща всички договори, които имат сертифицирани разходи в 2014 г.? И ако да, какъв е резултатът от тази проверка? И можем ли да считаме цитираните дотук цифри за окончателни? Ако не, какви са окончателните цифри? Това ли ще бъде в бъдеще прилаганият подход и какви са очакванията на управляващия орган за общия обем на финансовите корекции, включващ и новата управленска проверка, касаеща сертифицирани разходи през 2014 г.?
И тъй като стана ясно, че комуникацията към Европейската комисия е приключила с финално изпращане на информация на 3 юни, това, което чухме дотук, ли е изпратено към Европейската комисия? Ако да, считат ли министърът и ръководителят на управляващия орган, че това ще даде основание на Европейската комисия да не пристъпи към суспендиране на плащанията и да вдигне временното спиране на плащанията? И, разбира се, какво ще правите, ако междувременно в целия този хаос и бъркотия, спиране на плащания към бенефициенти, невъзможност да се изпълняват договори, общините, които в специална декларация заявиха, че ако не бъде възстановено плащането от държавата към тях, ще се видят принудени да прекратят своите договори, как смятате, че ще приключи тази програма? Изобщо има ли бъдеще оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г.? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Само едно уточнение. По отношение на изслушването и сроковете знаете, че освен изслушване в комисия, по линия на парламентарния контрол чрез писмен въпрос или участие в парламентарен контрол всеки депутат е в правото си да задава въпроси.
Госпожо министър, надявам се, че успяхте да запишете всички въпроси. Давам Ви думата за отговор.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Василева, благодаря за поставените въпроси. Ще се опитам в последователността, в която те бяха поставени, да отговоря.
Първият въпрос, който поставихте, е: защо избрахме подхода 100 процента проверка на всички договори, които са над праговете по директива, така че какво ни е накарало да изберем този подход?
Ще бъда абсолютно откровена пред народното представителство и ще кажа, че две са причините, за да изберем този подход и те са достатъчно основателни.
Първата причина е, че когато се тръгва на подхода на представителна извадка, трябва много внимателно и прецизно да се подходи при избора на проектите, които попадат в тази извадка. И във всички случаи това може да бъде обект на оспорване от страна на одитни органи, били те национални одитни органи или одитни органи от Европейската комисия. Това би удължило изключително много процеса на проверката или поставило под съмнение заключенията на проверката, на повторната верификация. Тъй като ако се постави под съмнение логиката на извадката, се поставя под съмнение резултатът от
Втората причина, която ни накара категорично да изберем подхода на стопроцентната проверка, беше това, че представителната извадка предполага определяне на процент грешка и екстраполиране на този процент върху всички договори по оперативната програма, което според нас е несправедливо по отношение на бенефициентите и некоректно по отношение на цялата оперативна програма.
Възможността да бъдат прегледани всички договори, които са над праговете, е възможност да се видят действително допуснатите неточности и грешки в провеждането на обществените поръчки, а не прилагането на подход, който да изравни цялата грешка на базата на цялата оперативна програма. На практика по този начин – после ще дам думата на господин Александров – ние гарантираме, правейки стопроцентна проверка, че изчистваме всички грешки, допуснати в периода, който проверяваме. Това е едно от сериозните ни основания да очакваме одобрение на нашия подход и на действията, които сме приели и от страна на Европейската комисия. Това са първоначалните сигнали, които получаваме от одиторите, които работиха в България в края на месец май.
Това беше защо стопроцентна е проверката.
Как е усъвършенствана процедурата за обществените поръчки. Според Вас бенефициентите са били лишени от възможността да реагират. И дали тази проверка е правена по новите контролни листа и дали има връзка с повторната, потретваща, както казвате Вие, верификация, която се изисква от управляващия орган за разходите през 2014 г.
Това просто са различни неща. И искам да стане много ясно, че, първо, всички бенефициенти, чиито договори са били обект на повторна проверка, са получили и информация, и възможност да реагират, и да предоставят допълнителна информация по обществените поръчки. И не на последно място, те са получили правото и възможността да бъдат коригирани предварително предложените финансови корекции, ако те предоставят съответната отговаряща на въпросите информация, която елиминира съмненията за допуснати грешки при провеждането на обществените поръчки.
Така че тук трябва да бъдем много наясно. Имаме доказателства с конкретни общини. Така че моля да не спекулираме с това, че общините не са имали възможност да реагират и да предоставят допълнителна информация.
Що се отнася до това дали повторната проверка е била правена по новите контролни листа, които ще се използват за верификацията на разходите от 2014 г., не, не е била правена по тях. Тя беше правена на базата на контролен лист, съгласуван и одобрен от Агенцията „Одит на средствата от Европейския съюз” специално за целите на тази повторна верификация на договорите по оперативната програма. Това е друго предимство на проверката според нас, тъй като този контролен лист беше съобразен изцяло с претенциите на службите на Европейската комисия и отговаряше на въпросите, които Комисията поставяше по отношение на
Съвсем различна е темата за верификацията на разходите за 2014 г., която се извършва по новите контролни листа, след като те са одобрени като част от системата за управление и контрол на оперативната програма. Това е още един ангажимент, който управляващият орган пое по предложение на „Одит на средствата от Европейския съюз”, с който демонстрираме, че управляващият орган е отворен за прилагането на всякакви мерки, които ще гарантират защита на интересите на Общността и добра финансова дисциплина на бенефициентите, които получават
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Господин Александров, Вие искате ли да добавите нещо, понеже госпожа министърката Ви анонсира?
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Не, благодаря, нямам какво да добавя.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси? Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Реплика или по-скоро допълващ въпрос. Ако този чек-лист действително е чек-листът, който трябва да гарантира, че системата работи ефективно и да гарантира, че контролите и проверките са адекватни, какво означава грешки тип „други” и какъв ще бъде подходът спрямо грешки тип „други”, категория, която беше цитирана от преждеговорящия и която предизвика най-големият смут сред общините? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Господин Александров, заповядайте.
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Василева! По отношение на поставения въпрос ще мотивирам решението на управляващия орган да включи и преглед за допълнително нарушение по отношение на обществените
Това решение на управляващия орган беше продиктувано наистина от желанието на управляващия орган да покаже воля и да изчисти периода от абсолютно всички допуснати нарушения. Извършвайки преглед само по петте нарушения, съдържащи се в писмото на Европейската комисия, не би дало възможност да бъдат отстранени нарушения като ограничаващи критерии за подбор, съответно субективна методика, които са коментирани в други писма на Европейската комисия. Като Европейската комисия коментира, че субективната методика се разглежда, че тя има възпиращ ефект върху кандидатите за участие в обществената поръчка и по този начин нарушава принципа на публичност и конкуренция.
Това беше поводът да бъде възприет този подход, като, освен петте нарушения, беше извършен преглед и за допълнителни нарушения. Както споменах в презентацията, там бяха констатирани 51 договора, при които има допуснати нарушения, съответно са наложени финансовите корекции.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Александров. Господин Дончев заяви желание за въпрос. Заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще злоупотребя с последното си участие в тази комисия и ще задам три въпроса, само че те ще бъдат съвсем прости. Два от въпросите предполагат буквално едносричен отговор. И ще помоля да получа конкретен такъв.
Първите два въпроса са към колегите от Министерството на околната среда и водите, третият въпрос е към този, който успее да отговори на него.
Първият въпрос е: как се налага финансова корекция с констатация за субективна методика при процедура с най-ниска цена? Дали някой може да ми обясни как в процедура за най-ниска цена може да има субективна методика? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: как се налага финансова корекция на бенефициент в случай, когато изпълнителят де факто е избран от вас след процедура по жалене? Защото се натъкнах на няколко такива случая.
Следващият ми въпрос е: дали има констатация в одитен доклад или друга кореспонденция със служба на Европейската комисия, по отношение на която управляващият орган е възразил? Дали има констатация, по отношение на която управляващият орган е намерил смелостта да възрази?
И последният ми въпрос - както казах, ще бъда доволен да ми отговори който и да било – е следният. Искам да попитам: през последните месеци, плащайки, доколкото се плаща, по проектите, генериращи приходи, с или без данък добавена стойност се плаща?
Бях съвсем кратък и си запазвам правото на уточняващ въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Може ли да уточните последния въпрос?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Повтарям детайлно последния въпрос. През последните месеци, когато се плаща, доколкото се плаща, по проектите, генериращи приходи, с данък добавена стойност ли се плаща или без?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Кой би желал да отговори? Господин Александров, заповядайте.
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател. По отношение на повторната управленска верификация и наложените финансови корекции, не искам управляващият орган да се оправдава. Но както казах, това беше един период, в който ние трябваше да идентифицираме въпросните 239 договора, да идентифицираме съответно сертифицираните суми по тях и да бъдат предприети действия по преглед, констатиране, както и отстраняване на допуснатите нарушения.
Искам да кажа, че тук управляващият орган допусна една грешка, едно разминаване с ПМС 134, като предвид кратките срокове премина директно към налагане на финансовите корекции, без да бъде спазена процедурата, както е по постановлението, съответно при констатация да бъде изпратено писмо, да бъде поискана допълнителна информация от бенефициентите и едва след това да бъде наложена финансовата корекция.
В рамките на този кратък период бяха изготвени и изпратени 139 писма към бенефициентите, като в рамките на тези изпратени писма наистина е допусната грешка за налагане на мотив. Като мотив е изложено, че се налага финансова корекция за субективна методика, при положение, че процедурата е търгувана на най-ниска цена. Да, наистина има такава грешка, но тя е отстранена.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Само ще допълня това, което каза господин Александров. Имаше такъв момент. Аз неслучайно казах, че общините имаха възможност да реагират, да предоставят допълнителна информация и една част от корекциите, които бяха предложени първоначално, са коригирани в резултат на тази комуникация с общините.
Как се налага финансова корекция след решение на Комисията за защита на конкуренцията и Висшия административен съд, е въпрос, който очевидно ще стои пред управляващите органи на оперативните програми в България и в бъдеще. Това не е въпрос, който ние можем да разрешим с едно такова обсъждане. Аз бих оценила много високо, ако някой предложи някаква процедура, която да гарантира, че никога няма да имаме разминаване в оценките на Административния съд, който разглежда изключително и само административната процедура, а не по същество обществените поръчки и по-скоро разглежда решението на Комисията за защита на конкуренцията, а не самата обществена поръчка.
Дали ние ще постигнем такъв консенсус – това е национален въпрос, от който зависи дали ще имаме аналогични проблеми и с други оперативни програми, и в нови планови периоди. Защото определено обществените поръчки винаги ще бъдат обект на контрол, определено, независимо дали те се извършват от общините или от други институции, при тях могат да бъдат допускани нарушения, неволни или волни и те могат да бъдат обект на санкции. Това е системата на отпускане на средствата към бенефициенти по оперативните програми. Неслучайно тази система съществува във финансовите корекции на всички страни членки.
Приемам всякакви предложения, които биха облекчили работата в тази посока, биха облекчили и българския съд, тъй като предполагам, че една част от наложените финансови корекции ще бъдат обект на съдебни процедури. Някои от тях вече са. Някои са отхвърлени от съда, някои – не.
Така че това е тема с много голямо продължение. По нея не мога да дам еднозначен отговор. Защото мисля, че тук се изискват още усилия. Това, което свърши управляващият орган на оперативната програма, е един пример, който може да бъде използван в бъдеще и трябва да бъде използван, включително в посока научени уроци, за да знаем как процедираме в бъдеще.
Дали има констатация, на която управляващият орган е възразил? Има, господин Дончев. Има. И в становището, което е изпратено от българските власти до Европейската комисия, са посочени някои моменти, като това, че писмото за преустановяване на плащанията беше изпратено преди изпращането на окончателен одитен доклад, констатирана е липсата на пълна информация за установените отклонения, разнобоя по отношение на смесването на критериите. Така че да, има.
В това отношение ние сме в доста тясно сътрудничество, бих казала – постоянно сътрудничество с Агенцията „Одит на средствата от Европейския съюз”. И това, което се изпраща в окончателните доклади на одитиращия орган, намира място и в националната позиция по отношение на проверката на оперативна програма „Околна среда”.
Плащанията, които се извършват, с ДДС ли са или без ДДС? С ДДС са.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Има думата господин Александров за кратко допълнение към отговора.
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря. По отношение на въпроса за това дали българската страна е посмяла да възрази по някои от констатациите на Европейската комисия. В презентацията упоменах, че ние сме възразили по три от петте идентифицирани от Европейската комисия области на слабост, а именно незаконосъобразно намаляване на срока за получаване на офертите поради непълно предварително обявление. Тази констатация е направена от Европейската комисия на база на това, че в предварителните обявления, които са задължени да публикуват всички възложители, липсва цена. За Европейската комисия това е непълно обявление.
В същото време законът дава възможност възложителят да не поставя цена в рамките на предварителното обявление.
По отношение на ограничителното изискване за членство в централния професионален регистър на строителите. Тук също управляващият орган и одитният орган са възразили, тъй като изрично в Закона за обществените поръчки е записано, че следва да се приема и еквивалент на тези сертификати. Тоест даже и чуждестранните изпълнители биха могли да представят такъв еквивалент от съответната страна членка.
По отношение на констатацията за незаконосъобразно удължаване на срока за получаване на офертите поради обявяване на удължаването само в рамките на Република България, тази констатация е направена на база само на един констатиран случай от одиторите от Европейската комисия, като ние сме съгласни с констатацията, но тя няма финансов ефект, тъй като бенефициентът е предприел срокът за удължаване, като това е след като е приключил срокът за набиране на оферти.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Госпожа Златанова искаше също да направи уточнение във връзка с отговора на въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Бих искала да изясним веднъж завинаги и да разсеем спекулациите, които заместват българската съдебна система в тези неща. Тук тя няма място. Защо?
Върховният административен съд и Комисията за защита на конкуренцията гледат процедурите по законосъобразност. Това означава, че ги сравняват с действащото българско законодателство, дали те са направени по него. Ще се опитам да обясня по-понятно. Тук няма колеги от Правната комисия, които да ми помогнат. Съжалявам за това. Може би трябва да ги викаме и тях следващия път.
Тогава, когато българският закон не отговаря на европейски правила, какъвто е случаят с дискриминативното третиране на членството в национални организации, съдът, гледайки българския закон, се произнася по законосъобразност, четейки нашия закон. Това, че законодателството е дискриминативно, непълно или несъответстващо на европейски правила, няма как да бъде преодоляно от съдебно решение. Това е просто и ясно причината, поради която, въпреки съдебни решения и решения на Комисията за защита на конкуренцията, европейските одитори считат, че са допуснати грешки. Защото те четат европейските актове, а не българските актове.
Това нека да го направим много ясно, за да не замесваме повече съдебната система. Може би там има други проблеми, но това не е един от тях. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви за уточнението, госпожо вицепремиер. Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз ще бъда екстремно кратък, защото няма време. Ако имаше време, щях да задам още няколко въпроса, но няма. Ако имаше време, щях да питам: в крайна сметка кой е прав, госпожа Михайлова или ръководителят на управляващия орган, тоест бенефициентите имали ли са право или не са имали право да се обяснят? Защото чухме противоречиви изказвания.
По отношение на отговора на третия въпрос за данъка добавена стойност нямам уточняващи въпроси. Само ще помоля за копие от протокола от заседанието на комисията.
И най-същественото - по отношение на процедури, където изпълнителят де факто е избран от Върховния административен съд. Тук влизаме в изключително любопитна ситуация - служител или експерт от Министерството на околната среда и водите да коригира съдебно решение. Изключително любопитно.
И последният нюанс. Българското законодателство има дефект относно синхронизацията му с европейското. Да предположим, че е така. А в такъв случай, ако това е така, с какво е виновен конкретният бенефициент? Той е спазвал изрядно българското законодателство. И как може той да носи отговорност за това, че към конкретния момент е спазвал българското законодателство? Не мога аз да съм виновен и да нося отговорност, включително създавайки ми ангажимент да плащам и да връщам пари за нещо, което ми е постановено от съда.
Това не са уточняващи въпроси, а само коментар. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Тъй като поставихте въпроса за протокола, само да информирам, че всички протоколи от заседанията са публични и най-късно в понеделник следващата седмица се качват на сайта на комисията. Този протокол ще Ви го изпратим и по имейл. Но да знаете, че ако има протоколи от заседания, които Ви интересуват, всички от началото на Четиридесет и второто Народно събрание - и от предишните Народни събрания важи това – са публични и са качени на сайта на комисията. Води се аудиозапис и стенографски запис.
Има думата за въпрос колегата Павлова. Аз ще се извиня само за пет минути, а господин Чакъров ще поеме воденето на заседанието.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер, госпожи министри! Моят въпрос по отношение на програмата „Околна среда” касае по-скоро погледа напред и новата програма – програмата 2014 – 2020 г. В ситуация, когато имаме спрени средства по тази програма, ние и на предишни изслушвания имахме възможност да се сблъскваме със ситуацията, че преди 2016 г. няма да може да започне реално финансиране на проекти по новата програма. И все пак може ли и към днешна дата да потвърдите дали това е така и дали ситуацията е такава. Чухме, че проект на програмата е изпратен. Но оттук нататък каква е перспективата за реалното стартиране на проектите?
И говорейки вече за реално започване на проектите и изграждането по тях, от презентацията, която направихте, всъщност произтичат три подвъпроса.
В една част казахте, че има в изпълнение 63 договора. Но тъй като има значително забавяне по част от тях, ще ги предвидите за прехвърляне на финансиране в програмата 2014 – 2020.
Това е чудесно. Обаче, от друга страна, ние виждаме и в коментарите не Европейската комисия, и в подхода, който ще се прилага за новата програма, че там всъщност бенефициенти няма да бъдат общините, а трябва да бъдат ВиК дружествата, съответно трябва да има регионални прединвестиционни проучвания, всичко трябва да е базирано на така наречените мастер-планове, които бяха утвърдени. Как тези два подхода ще се съчетаят? Как тези проекти, които са одобрени при тези правила и условия, ще бъдат автоматично прехвърлени? Или тези проекти ще трябва да бъдат прекратени във вида си, в който са, да бъдат преработени и съответно ВиК дружествата като бъдещи бенефициенти да кандидатстват за финансиране? Това ли е подходът, който обмисляте?
Това се касае и за следващия слайд, където представихте, че има одобрени 13 проектни предложения – Берковица, Тетевен, Перник и т.н., да не ги изреждам, за които също пише, че ще бъдат прехвърлени в новата програма и за тях е валиден този въпрос.
И не на последно място, проектите в договорите за Пловдив стоят на стенд-бай от около година. Те не само са одобрени, но имат и избрани изпълнители. Какво ще се случи с тях и какво е тяхното бъдеще? И те ли ще бъдат прехвърлени в новата програма? Или ако не, ще останат в тази и на какъв принцип?
Това ми е въпросът по отношение на новата програма.
Един бърз въпрос, надявам се, и към текущата оперативна програма. Към ден днешен видяхме колко са платените средства, колко са сертифицираните и верифицираните средства. Но остава неясен въпросът защо от месеци насам не се разплаща.
Гледайки наличностите в Министерството на финансите, в извънбюджетната сметка в Национален фонд, там средства има. Но разплащания и лимити от Национален фонд към министерствата и съответно към бенефициентите и изпълнителите няма и разплащания не се извършват. Какъв е проблемът, каква е причината и кога ще се възобновят плащанията към тези бенефициенти? Защото това затруднява изключително много и в един момент просто изпълнителите ще спрат да работят. Знаем, че на места вече са спрели.
Разбира се, от това произлиза и следващият въпрос. Имам предвид заявката, която дадоха преди дни бенефициенти по програмата, които имат и финансови корекции, които имат и затруднения с плащанията, и заплахата да прекратят не по взаимно съгласие, ами едностранно договорите, които имат с управляващия орган, заради ситуацията, в която са изправени, в която се намират.
Затова моят въпрос е: какви са мерките, каква е вашата позиция в тази посока?
И един въпрос, който може да изглежда технически, но да използваме случая, че и министърът на регионалното развитие е тук. В коментарите по Споразумението за партньорство по оперативна програма „Регионално развитие” пише, че предвидените средства и финансиране на свлачища в оперативна програма „Регионално развитие” се препоръчва да се прехвърлят в оперативната програма „Околна среда”. Имали ли сте вече дебат по тази тема и ще бъде ли направено такова прехвърляне, тъй като темата за свлачищата е важна, предвидените средства в ОПРР са малко и със сигурност не покриват нуждите? Но какви са възможностите на оперативна програма „Околна среда” да поеме такъв вид инвестиции? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ще започна, а ако някъде не успея да се справя, ще помагат колегите в ляво и в дясно.
Специално за големите проекти ще помоля господин Александров да каже какъв е статусът им към днешна дата, на база разговорите с колегите от Европейската комисия и това, което очакваме за одобрението на големите проекти.
Само за да изчерпим въпроса с плащанията, ще кажа, че последното плащане по програмата е направено през месец март. Ние очакваме на база на нашата позиция и окончателния доклад на одитиращия орган плащанията от Национален фонд да бъдат възстановени и ние да продължим ритмично да плащаме изпълнението на проектите, което е изключително важно дори от гледна точка на това възстановяване на плащанията от страна на Европейската комисия. Така че това е един от въпросите ни, които стоят на дневен ред към момента.
В момента водим преговори за плащания в размер на 146 млн. лв., за да бъдат възстановени плащанията за извършени дейности по проектите, за да приключим с тях.
Що се отнася до големите проекти, господин Александров ще отговори.
Поглед напред по програмата 2014 – 2020 г. и това, че няма да има възможност за финансиране на проектите до 2016 г. Искам само да бъдем много прецизни, когато говорим за това и да конкретизирам, че по отношение на оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г. предварително условие, което трябва да бъде изпълнено към 2016 г., има само по отношение на водния сектор. Това е управлението на водния сектор, тоест по една от приоритетните оси на програмата. Ние не можем да говорим, че няма да се изпълняват проекти по оперативната програма заради предварителното условие по едната ос, тъй като могат да бъдат изпълнявани проекти по другите оси на програмата, независимо от състоянието на изпълнението на предварителните условия по отношение на водния сектор.
Що се отнася до предварителните условия във водния сектор, трябва да кажа, че министерството направи неимоверни усилия, за да изпълни една голяма част от предварителните условия, при положение, че в продължение на години не бяха отделяни средства, за да бъдат направени необходимите проучвания по отношение на натиск върху водните тела, състояние на речните басейни, състояние на подземните води, състояние на наземните води.
Специална програма на министерството, подкрепена от публичната инвестиционна програма на правителството, гарантира разработването на тези документи, които са част от предварителните условия за водния сектор. Това ни дава уверението, че тази част от предварителните условия ще отпадне и те няма да бъдат пречка за прилагането на инвестициите по отношение на водния сектор.
Що се отнася до провеждането на реформа във ВиК сектора, то мога да кажа, че правителството с много сериозни усилия и благодарение главно на Министерството на регионалното развитие прие стратегия за управление на ВиК сектора, която изрично е отбелязана в последния вариант на оперативната програма „Околна среда” като стъпка в посока реализацията на реформата във водни сектор, в сегментите уточняване на собствеността, определяне на бенефициентите и отговорността по отношение на инфраструктурата във ВиК сектора.
Нашият подход и преговорите, които водим с Европейската комисия, ни позволяват да считаме, че още в периода до 2016 г. на базата на мастер-плановете, ВиК стратегията и предложения от нас териториален интегриран подход за покриване на територия на едно ВиК дружество с интегрирани проекти, се включват и финансовите инструменти, които могат да бъдат ползвани от ВиК дружествата за сегмента „Водоснабдяване”. Този подход намира много добро разбиране сред колегите ни от Европейската комисия и това е базата, на която ние тръгваме за преговори по оперативната програма.
Убедена съм, че това ще позволи готовите проекти по оперативната програма – това са проектите, които са подготвени като проекти, дори са били одобрени, но няма финансиране за тях поради изчерпване на финансовия ресурс - да бъдат естествено вплетени в тези интегрирани териториални проекти и да намерят своето финансиране като компоненти от такъв тип проекти.
Това ще бъде основата за преговорите ни, що се отнася до новата оперативна програма. По такъв начин ние ще съхраним и направените инвестиции по подготовка на проекти и ще гарантираме прилагане на програмата на възможно най-ранен етап. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Господин Александров, заповядайте.
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря. По отношение на двата големи проекта Добрич и Пловдив. Тези проекти са изпратени за оценка в Европейската комисия, като към настоящия момент са получени коментари от страна на Европейската комисия, отнасящи се до уточняване на звената за изпълнение на проектите. Съответно Европейската комисия поиска от бюджетите на проектите да бъде изваден данък добавена стойност.
По тези причини в настоящия момент са изпратени писма до бенефициентите с искане за посочване на конкретни лица, които ще работят в звената за изпълнение на проекти, като по този начин ще се гарантира, както Вие споменахте, че има избрани изпълнители, като бъдат посочени и хората в звеното за изпълнение на проектите. Това ще бъде увереност на Европейската комисия, че може да стартира реалното изпълнение на тези проекти.
В настоящия момент работим заедно с общините и с инициативата ДЖАСПАРС по отстраняване на коментарите на Европейската комисия, като в рамките на този месец следва да изпратим нашата позиция към Европейската комисия.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Александров. Госпожо Терзиева, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз искам само да допълня министъра на околната среда и водите по отношение на проектите за следващия програмен период. Само искам да кажа, че тези проекти на практика са вече включени в тези генерални планове и са приети по съответния ред в асоциациите. Така че няма да има някаква пречка да бъдат осъществени през следващия програмен период.
По отношение на свлачищата имаше въпрос. Парите са доста малко в нашата програма – 17 млн. лв. Знаете,че тъй като Министерството на регионалното развитие е компетентно да се занимава с проблематиката „Свлачища”, затова са в нашата оперативна програма. Но сега след коментарите на Европейската комисия сме възложили на нашите експерти до края на седмицата да преценим точно какво ще стане с тази проблематика, която принципно е много сериозна, но за жалост източниците на финансиране са много малки.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, министър Терзиева. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Ние тук се допълваме. Благодаря на министър Терзиева. Аз пропуснах елемента със свлачищата.
Склонни сме да приемем, че забележката на Европейската комисия е разумна, като се има предвид, че приоритетната ос в оперативна програма „Околна среда” е превенция на риска във връзка с климатичните промени. На практика това реферира нашите оперативни програми във връзка с климатичните промени. Там ние предвиждаме центъра в реално време за ранно предупреждаване на наводнения – не го казах точно, но нещо такова.
Така че има логика в тази забележка. Но същевременно има логика и в традициите на разпределението, и това, че в България работата по предотвратяване на свлачищни процеси и укрепване на свлачища е била част от благоустройствените дейности. Обикновено има различни ситуации – има свлачища в населени места, в урбанизирани територии, има други, които са в други територии.
Така че това е въпрос на преговори. Мисля, че ще намерим пресечна точка в коментарите на колегите от тази комисия.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви за уточнението, госпожо министър. Господин Христов заяви желание за въпрос, като това ще бъде последният въпрос по първа точка от дневния ред. Заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще бъда максимално кратък, за да не нарушаваме правилата. Моят въпрос е следният.
Госпожо министър, как оценявате Вие работата на новото ръководство на управляващия орган с оглед на резултатите към момента и очевидно някои пропуски, които се констатираха при предишните въпроси? Благодаря .
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХЙЛОВА: Благодаря за този въпрос, защото той ми дава възможност официално пред народните представители да благодаря на целия екип на управляващия орган на оперативната програма, който през последните месеци работи изключително професионално, под много силно напрежение, под обществен натиск и успя да се справи със задачи, за които не беше подготвен.
Сблъскахме се със ситуацията, че разполагаме с управляващ орган на оперативна програма, в който в продължение на години решенията са били взимани еднолично, не са били включвани експерти за разпространение на експертизата и подготовка на целия управляващ орган. И колегите, които работиха през последните месеци от декември насам, бяха изправени пред много сериозни предизвикателства.
Благодаря на всички, които положиха много усилия, благодаря за това, че могат да признаят и грешките си, ако има такива. И изключително много се радвам, че в момента имаме управляващ орган, в който всяка една от структурите е екип от хора, които осъзнават своите отговорности, своите компетенции и възможностите, които имат, а не сбор от слепи изпълнители. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Господин Христов, заповядайте за уточняващ въпрос.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Защо тогава очакваме следващата седмица да бъдат обявявани конкурси за директор? И ако сте толкова убедена в качествата на сегашния екип, нека си пожелаем тогава скоро програмата да заработи отново.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Много Ви благодаря за добрите пожелания. Имаме нужда от добри пожелания, от добра енергия всички.
Що се отнася до конкурсите, всички в тази зала знаят, че аз съм радетел на публичността и провеждането на конкурси. Освен това съм стар администратор и много добре знам, че не може началник на отдел да бъде преназначен като главен директор. Трябва да се яви на конкурс.
Очаквам на този конкурс да спечелят най-добре подготвените. И съм сигурна, че това ще бъдат хората, които доказаха, че могат да работят качествено. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Може ли един последен въпрос?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Госпожо Михайлова, как оценявате въпросите, които бяха зададени тук, и оценките, които бяха дадени за хаос и бъркотия в общините и за груби грешки? Не Ви ли направи впечатление това нещо?
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Толкова много приказки се изприказваха от ноември насам, че вече като че ли сме претръпнали към по-категоричните квалификации, които получаваме.
Прави ми впечатление, да. Но искам да Ви уверя в нещо, в което ние вярваме – екипът, който работи в Министерството на околната среда и водите. Ние вярваме първо, в това, че управлението на оперативните програми не е работа за един мандат, на едно правителство или на един министър. Това е екипна работа, която продължава години, където трябва да има приемственост, където трябва да има уважение към опита и експертизата и където за съжаление направените грешки преди четири години се изплащат сега.
Това е принципът на структурните фондове. Това е логиката на структурните фондове във всички страни – членки на Европейския съюз.
Говори се за хаос, говори се за това – „Спряха ви парите”, като че ли те са наши. Те не са наши, те са на държавата, те са на европейския данъкоплатец, те се дават с определена цел. Спряха ни ги, защото вие направихте грешки. Ако продължаваме да работим в такава среда и с такъв подход, ние винаги ще бъдем в състоянието на оправдаващи се. Ако обаче заработим като национален екип, тогава бихме могли да имаме успех като национален екип при усвояването на структурните фондове не само по тази програма, а по всички програми. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, министър Михайлова.
Аз бих искала от името на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, тъй като осъзнавам, че това е последното заседание, на което Вие, министър Михайлова, присъствате като досегашен министър, да кажа, че ще се радваме в следващи формати, дали в това или в следващото Народно събрание, да се виждаме с Вас отново, също и с господин Томислав Дончев като евродепутати. Пожелавам и на двамата Ви един успешен мандат.
Сигурна съм, че с познанието, което имате, достойно ще защитавате и националните интереси.
Присъединявам се към призива Ви, той между другото е в унисон с едно изявление на комисар Йоханес Хан днес, който призовава темата за европейските фондове в България да не бъде политизирана, защото отговорността е обща, грешките са общи, поуките са общи. Повече от четири правителства работиха в този програмен период. Не знам колко ще работят в следващия програмен период.
Така че успех и на Вас, госпожо Михайлова, и на господин Дончев. И за нас, независимо в какво качество, ще бъде удоволствие да се срещаме, да обсъждаме темите от европейския дневен ред, които реферират и в българския дневен ред, и как защитаваме националните интереси.
Пожелавам и на двамата един успешен мандат. За нас наистина беше удоволствие да работим с вас.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Дончев, може ли да кажа и от името на двамата? За мене беше чест да работя с вашата комисия. И се надявам, че ще имаме възможност всички да работим и в бъдеще. Надявам се, че ще бъдем добър български отбор. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Пожелавам ви го от сърце.
Колеги, с това приключваме точка първа. Благодаря на колегите от Комисията по околната среда и водите.
Председател КОСВ: