Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
26/06/2014
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 402-01-28, внесен от Министерски съвет на 11.06.2014 г.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№ 16
На 26 юни 2014 г. от 11.10 часа в зала 453 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списъци на присъстващите народни представители и гости се прилага.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 402-01-28, внесен от Министерски съвет на 11.06.2014 г.
2. Разни.
***
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости, добър ден. Искам да открия заседанието на комисията днес. Имаме необходимия кворум, можем да взимаме решения.
Първо ще предложа проекта за дневен ред на днешното заседание: 1) Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 402-01-28, внесен от Министерски съвет на 11.06.2014 г.; 2) Разни. Имате ли други предложения? Който е съгласен с проекта за дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Имам удоволствието да съобщя нашите гости, присъстващи на заседанието. От страна на Министерството на околната среда и водите присъства господин Чавдар Георгиев – заместник-министър, госпожа Силвия Димитрова – началник отдел в дирекция „Превантивна дейност”, господин Мирослав Калугеров – главен юрисконсулт и госпожа Росица Димова Петрова – държавен експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата”. От страна на Министерство на инвестиционното проектиране присъства господин Тихомир Димитров – главен секретар, госпожа Венета Карагьозова – главен експерт, госпожа Десислава Петрова – главен експерт. От страна на Министерски съвет: госпожа Емилия Александрова от дирекция „Модернизация на администрацията”.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията – като съпътстваща комисия, № 402-01-28, внесен от Министерски съвет на 11.06.2014 г.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Искам да дам думата на господин Тихомир Димитров като вносител д изложи мотивите.
ТИХОМИР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин заместник-председател. Госпожи и господа нари, ще ви запозная накратко с мотивите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Причините които налагат създаването на закона, това са изпълнение на приоритетни мерки от № 4 до № 16 в третия пакет от мерки за намаляване на регулаторната тежест, приет с Решение на Министерски съвет № 90 от 17 февруари 2014 г., като част от Програмата „Държавност, развитие, справедливост, икономически и социални приоритети на правителството на Република България, които в по-голямата си част са инициирани от областни управителите, кметове на общини и местни администрации в отговор на допитване, осъществен през месец август 2013 г.
В мотивите към конкретните предложения е описано и в изпълнение на коя от мерките третият пакет е предприета. Както знаете, обществената значимост на дейностите, свързани с инвестиционния процес, е безспорна. Те обуславят в значителна степен качествата на урбанизираната среда, в която протича човешкият живот. Това налага подобряване на бизнес средата и стимулиране на инвестиционната инициатива с цел да се защитават както обществените интереси за сигурността и качеството на строителството, така и интересите на представителите на съответните професионални общности.
Целите, които са поставени в предлагания законопроект, са:
На първо място, усъвършенстване и оптимизиране на процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите с цел намаляване на регулаторната тежест при реализация на инвестиционни инициативи.
Втората цел е прецизирането правомощията на министъра на инвестиционното проектиране, определени с измененията на Закона за устройство на територията. Предлаганите допълнения към текстовете от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са изключително важни за прецизиране на правомощията на министъра на инвестиционното проектиране с цел избягване на противоречиво тълкуване при допускане и одобряване на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешения за строеж.
На трето място, целта е прецизиране и допълване на правата, задълженията и отговорностите на административните органи и на участниците в инвестиционния процес. Предлаганите промени целят постигане на ефективна защита на интересите на обществото посредством гарантиране на професионалните качества, квалификация и опит на лицата, участващи в инвестиционния процес и повишаване на качеството на инвестиционните проекти чрез по-активно привличане на браншовите организации.
Четвъртата цел е изменение и допълнение с цел синхронизиране с действащото законодателство. Предлага се прецизиране и допълване на текстове с оглед еднозначно тълкуване и привеждане в съответствие с други закони.
Конкретно – изменения, които предполагам, че вълнуват и касаят работата на настоящата комисия, това са измененията на § 33, т. 3, § 52 и § 54, с които предполагам, че сте се запознали. Ние имаме готовност да коментираме и тези текстове, и други текстове, така че благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря, господин Димитров. Пропуснах да съобщя, че сред нас е нашият колега, председателят на Комисията по инвестиционно проектиране към парламента г-н Емил Костадинов. Господин Костадинов, да Ви дадем думата и на Вас да изкажете становището на водещата комисия.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, на заседание на Комисията по инвестиционно проектиране през миналата седмица Законопроектът за изменение и допълнение на ЗУТ беше приет. Вчера на заседание на комисията по транспорта – също. Позволете ми и аз да добавя няколко неща, въпреки че, по моя преценка, в този парламент рядко сме срещали толкова изчерпателни, прецизни и добре структурирани мотиви. Всеки може да направи своите изводи, като се запознае със законопроекта. В този смисъл поздравявам вносителите в лицето на Министерски съвет.
Какво бих искал да добавя? Това са неотложни, някои казват: пожари промени в Закона за устройство на територията. Още откакто е в сила този закон, констатираме по един или по друг повод, че има сбъркана философия, че е предназначен само в определени моменти за високото строителство и т.н. и затова са стотиците промени в него. Очевидно има разбиране в професионалното съсловие, че са необходими дълбоки, сериозни, радикални промени в този тип законодателство, касаещи устройственото планиране, проектирането и строителството, градоустройството и само Ви информирам, че три такива законопроекта са подготвени. Работили сме ги заедно с Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и от три месеца сме ги предоставили на цялата професионална гилдия за обсъждане. Вън от съмнение, в този парламент нямаме капацитет да извършим поради ограничения хоризонт като минимум такива фундаментални промени, но това, което предлага правителството с този законопроект би било много добре да се случи. Това са дългочаквани промени.
Само бих Ви казал от едно изследване от март, на Световната банка дуинг бизнес, е направена оценка какво пречи да се прави бизнес в това число и в България. България е поставена на 118-о място. Преди България има държави, за които трудно можем да се сетим. Една от основните причини, разбира се, има и други, са процедури в Закона за устройство на територията. Имат значение и процедури по Закона за обществените поръчки и други, но главният проблем е в процедурите в Закона за устройство на територията, главните пречки.
В този смисъл бих искал да подчертая главните достойнства на този законопроект. Главната цел на тези предложения, както сте видели, за изменение, е да се облекчат процедурите в Закона за устройство на територията, да се намали регулаторната тежест, административна и финансова, да се стимулира инвестиционната инициатива на гражданите и на бизнеса и не на последно място, да се прецизират права, задължения и отговорности на всички участници в инвестиционния процес, включително с формулиране на фигурата на водещия главния проектант, включително с въвеждането на задължителния авторски надзор и т.н. и преодоляване, както каза и колегата от министерството, на някои противоречиви практики.
Бих искал да Ви кажа, че законопроектът е подкрепен от всичките професионални организации, които пряко работят по прилагането на Закона за устройство на територията, Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите в България. Разбира се, те всички и съсловието имат и редица други предложения, но е въпрос на възможности какво можем да свършим сега в този ограничен период от време, с който разполагаме.
Приемем ли тези изменения, постигаме, вън от съмнение бюджетни икономии на годишна база те са оценени от порядъка на 280-300 хиляди, с цялото преодоляване на административни и финансови регулации. Постига се икономия на средства на гражданите, на бизнеса, на инициаторите на инвестиционните предложения, което може да бъде оценено – вносителите го оценяват на около 5 милиона лева на годишна база, но мисля, че тази оценка е категорично подценена. Става въпрос за много повече и се икономисва изключително много време като работни дни и за инициаторите на инвестиционни предложения, и на администрацията, която работи по тях. Облекчава се редът и се намаляват сроковете. В много от текстовете са предложени процедури и съкращаване на сроковете за процедиране на определени намерения.
В частност, примерно, при преустройство на нежилищни помещения. Много важно е дори само това да стане факт, си заслужава – променя се процедурата по изготвяне на предварителни договори от екстплоатационните дружества. Предложението е експлоатационните дружества да издават свои становища и след това при въвеждането в експлоатация нямат право да отказват присъединяване на други основания извън тези, които са включени в предварителното им становище и тук срокът отива от 30 на 7 дни, а тези 30 дни никога не се съблюдават обичайно от експлоатационните дружества. Много добро е предложението за промяна в процедирането и одобряването на подробни устройствени планове (ПУП) и по изменението на ПУП-ове, облекчават се процедурите по съгласуване на проектите в различните им части. Вероятно знаете, че в последните години проектантският процес обрасна с твърде много интердисциплинарни дисциплини и специалности и е нелепо проектантът, да речем, по част конструкции да съгласува сметките на отопление, вентилация и климатизация. Едни огромни чаршафи се създават за взаимно съгласуване.
Съгласуването отива в рамките на тези проектантски части, които са задължителни, в зависимост от характера и категорията на съответния обект, скъсяват се срокове по издаване на визи, преустановяват се противоречиви практики, въвежда се задължителният авторски надзор и това, което, разбира се, има пряко отношение към компетенциите и приложното поле на вашата комисия – вероятно ще стане дискусия по него, основно по § 42, мисля. Моето разбиране е, че те могат да бъдат подкрепени но ако не се постигне консенсус по това, има варианти да бъдат примирени противоречията, така че законопроектът в цялост да върви.
Само ще Ви дам пример каква огромна административна тежест се създава. Примерно, от 2013 г. съответните регионални инспекции по околната среда и водите са издали 17 579 становища, че не се изисква оценка на съвместимост и срещу тях – други 812, че се изисква. Тоест, в повече от 20 пъти случаи се работи на празни обороти цялата администрация, гражданите, бизнесът, заявителите на инвестиционните намерения, за да получат след три месеца съобщение, че нямаме работа с Вас и т.. Но тук може да се търси на този етап взаимноприемливо решение, което да не попречи на цялостната реализация на законопроекта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря, господин Костадинов. Преди да дам думата на колегите, искам от страна на Министерството на околната среда и водите, заместник-министър Чавдар Георгиев да изкаже също становището на министерството относно промените, касаещи нашето министерство. Имате думата.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията принципната позиция на Министерството на околната среда и водите е, че като цяло подкрепя този законопроект, защото той е в контекста на политиката на правителството за облекчаване на регулаторните режими и за създаване на по-добри условия за бизнес практика и бизнес среда.
Същевременно обаче от гледна точка на постигане на целите на опазване на околната среда, ние имаме категорични възражения по някои от текстовете, тъй като се опасяваме и мисля, че обосновано, че тези текстове ще минират постигането на опазването на околната среда при инвестиционния процес. Безспорно е, че инвестиционният процес и строителството изобщо са една много важна социална дейност, изключително значима, с резултати, които са трайни за дълги години, но същевременно това е една дейност, която може да доведе до значително негативно въздействие върху компоненти на околната среда и чрез тази дейност ние можем да увредим значително околната среда.
Затова според мен, а и в контекста на принципа на превантивността ние трябва да бъдем много предпазливи и да отчитаме възможните негативни въздействия, включително и от една такава нормативна уредба, която, повтарям, ние се опасяваме, че ще има негативно въздействие върху компонентите на околната среда.
По-конкретно какво имам предвид?
Съгласно действащите текстове на Закона за устройство на територията, чл. 143, чл. 144 и чл. 148, които се изменят с параграфи 33 и 52, два от тези текстове, принципът е следният. Влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда. Тоест когато имаме един инвестиционен процес, едно намерение за строителството, се изисква да се представят съответните влезли в сила административни актове, респективно, както каза народният представител господин Емил Костадинов, да се издаде становище, че не е необходимо в случая да се издават такива административни актове.
Действително, цифрите са такива. Над 17 000 преписки имаме, които затрудняват както дейността на нашите органи, така може би и осъществяването на строителство изобщо. Но тези разпоредби на действащия Закон за устройство на територията биха могли да се усъвършенстват в контекста на целите на законопроекта само в определена степен. Не може ние изобщо да кажем, че когато се прави строителство в урбанизирани територии, няма да се изисква съгласуване с органите по опазване на околната среда. С колегите от Министерството на инвестиционното проектиране, аз лично съм говорил и с министър Данов, ние търсихме един баланс, при който априори можем да кажем, че определени инвестиционни намерения, които се отнасят за строежи, които по самия си характер не би могло да се очаква предварително, че ще има значително въздействие, за тези инвестиционни намерения ние да облекчим режима и да не изискваме съгласуване с нашите органи и издаване на документи като предпоставка за разрешаване на съответното строителство.
По смисъла на Закона за устройство на територията, строежите от четвърта, пета и шеста категория можем да ги определим като строежи, от които не би могло да се очаква значително въздействие върху компоненти на околната среда и за тях освен ако не попадат в глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в нейния обхват, за тях би могло предварително да се създаде законова норма, която да казва, че при разрешаване на такива строежи в урбанизирани територии, и то такива урбанизирани територии, които са извън защитените зони и други защитени площи, територии изобщо, за такива категории строежи ние нямаме нищо против да се облекчи административният режим при издаване на съответните разрешителни, съгласуване на инвестиционни проекти, но не изобщо.
Няма как ние изобщо да дадем свобода на издаване на разрешения за строителство и съгласуване на инвестиционни проекти, без предварително да се вземат предвид изискванията за опазване на околната среда. Всъщност смисълът на превантивната дейност отнапред е да се оценят какви биха могли да бъдат щетите върху компоненти на околната среда и съобразно тези щети да се приемат мерки, които да ограничат или да предотвратят нанасянето на тези щети. Няма как за строежи, които са значителни, имам предвид от първа до трета категория, ние да пренебрегнем този принцип и да се съгласим с това, което се предлага в § 33, т. 3, по отношение на ал. 8 в буква „б”, както в § 52 по отношение на планове, програми и инвестиционни предложения, попадащи в границите на урбанизирани територии, изобщо да не се изисква съответно преценяване за необходима процедура, която ще оцени възможностите от инвестиционния процес.
Това е, което мога да кажа. Ние по принцип подкрепяме този законопроект, но специално в тези два параграфа имаме съществени забележки и мисля, че нямаме принципни различия с колегите от Министерство на инвестиционното проектиране, тъй като мисля, че ако се приеме това формално разграничение на строежите от гледна точка на въздействието им върху околната среда, а именно, тези, които са от по-ниска категория, да има възможност да не се изисква за тях предварително съгласуване и документи от органите по околната среда, освен ако не попадат в обхвата на глава 6 от ЗООС, то с това едновременно и ще облекчим инвестиционния процес, но същевременно няма да създадем предпоставки да се пренебрегне и неглежира принципът за превантивност в дейностите по опазване на околната среда.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги, имате думата.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз лично подкрепям внесения законопроект и предвидените в него промени, като обаче, първо, подкрепям притесненията на заместник-министъра за параграфите, за които той каза. Наистина трябва да видим как да процедираме – дали трябва да се направят под формата на някакво отделно предложения за промени в ЗУТ, или между първо и второ четене ще е възможно да се отразят.
Аз искам да се спра на още два момента, два кръга проблеми. Първият кръг са свързани със защитата на интересите на гражданите от налагането на интересите на инвеститора, общо казано, без самите граждани и представителите им в администрацията – общинска и държавна – да могат да отстоят фактически интереса на практика на мнозинството от хората.
Лошите резултати от този процес в последните двадесет и няколко години го виждаме както с допуснатото презастрояване на морето, на курортите, но го виждаме и в презастрояването на големите градове, от какъвто район съм избран и аз. По този кръг въпроси, например, абсолютно не приемам и ще видя как, както Ви казах – да го отстраним – в § 19 предвиденото в точка 2 – промяна в чл. 124б, да отпадне задължението да се обяви предвиденото процедиране на подробен устройствен план в един местен вестник. И досега хората се оплакват основателно, че вестникът, който се избира, е никому неизвестен. Четат се шест вестника в цял един голям район и обявата в някакъв местен вестник и сега поставя зад гърба на хората този процес на съгласуване и обсъждане на едно ново застрояване и когато вече след една-две години след като се е случило такова никому неизвестно обсъждане, дойдат багерите да строят - тогава хората разбират, че е имало въобще такова нещо. Така че тук по-скоро промените трябва да са в обратна посока – не да става още по-тъмно и по-скрито от гражданите а да има гаранция, че примерно щом има инвестиционно предложение, касаещо толкова много хора, то се обявява на еди какъв си сайт на община, на министерство, на ДНСК или на съответните служби. Но това е само един от примерите.
Вторият кръг въпроси, който смятам, че трябва да се има предвид, е промени пак на Закона за устройство на територията, които касаят правомощията на районно ниво. Много е хубаво, че в тия промени се изясняват някои неизяснени въпроси във връзка с образуваното ново министерство. И правилно, където има някакво регистрирано несъответствие, се отстранява. Но искам да Ви припомня, че с промени в Изборния кодекс в градовете с районно отделение София, Пловдив и Варна се възстанови прекият избор на районен кмет. Досега бяха назначавани по предложение на кмета с решение на общинския съвет. Не е логично когато хората директно ще избират догодина районни кметове, съответно това ние да не го забелязваме. Така и така се променя ЗУТ и трябва да преценим много внимателно дали не се налага и промяна в правомощията на районно ниво, а именно, на районния кмет, който е натоварен с много повече очаквания от прекия избор.
Другият момент е: не се знае, както каза господин Костадинов, но ако станат факт и другите промени, които се обсъждат, а именно, да се създадат и да има пряк избор и на районни съвети в тия три града с районно деление, също, разбира се, част от текстовете на ЗУТ, които решават съответните правомощия на съответните нива, трябва да се отчетат.
В тази връзка аз пак в заключение ще кажа, че ще гласувам за и ще подкрепя предложения законопроект, но уведомяваме колегите от комисията и вносителите, и другите заинтересовани лица, че след консултация със специалисти и с колеги ще преценим дали тези забелязани необходими промени в законопроекта да бъдат внесени с отделен законопроект или ако правно е възможно, ще ги направя между първо и второ четене в съответния допустим от правилника вид.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги, имате думата.
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА: Аз все пак съм длъжна да се изкажа, защото съм от началото до края в процеса по изготвяне на законопроекта и искам да Ви върна отново на онези щекотливи параграфи 33, 52 и 54 от законопроекта. Изключително съм изненадана днес тук да чуя становището на зам-министър Чавдар Георгиев, защото от 10 март 2014 г. в кабинета на вицепремиер Даниела Бобева по икономическото развитие започнахме дискусията по тези текстове. От този момент, включително разполагам и с писмени имейли, няколкократно сме искали становище от околната среда и водите по текстовете. Господин Георгиев тогава не възрази тогава на тази среща за тях. Освен това, три пъти на заседание на Министерски съвет беше обсъждан законопроектът – оперативно заседание, втори път се внесе, имаше технически поправки, трети път, когато на 4 юни беше одобрен с решение на Министерския съвет. На тези заседания присъствахте и Вие, господин Георгиев, и госпожа Искра Михайлова. Изведнъж днес чуваме съвсем различна позиция по законопроекта.
Принципната позиция – аз съм днес тук, за да я защитя именно от името на госпожа Бобева и министър-председателя господин Орешарски и в цялост Министерски съвет, разбира се, е че ние настояваме тези параграфи да останат и не за друго, а защото направихме проучване с европейския опит, с директивите, с всичко онова, което е притеснително не само за Вас, а и за нас. Така или иначе, оказа се – аз лично направих проучване с Агенцията по околната среда и министерства там, където има в европейските държави, разполагам и с тях съответно тук в голямата папка – и се оказа, че по отношение на параграфа, който искаме да въведем, че за категорията строежи четвърта, пета и шеста, за която искаме за урбанизираните територии, онези, които са извън защитените територии да не се изисква задължителна оценка за въздействие на околната среда, се оказа, че ние сме може би единствената държава, която си е въвела такова изискване. Няма в Швейцария, няма в Холандия, а това са държави, които знаете много добре, че са стриктни в спазването на законодателството.
Нататък продължавам със закона, да не Ви отегчавам, но сериозно изследване сме правили по отношение на директивите за оценка за въздействие за околната среда, в която в член 4 само ще упомена, се казва, че задължително подлежат на оценка, на ОВОС съкратено, всички проекти, които са изрично изброени в Приложение № 1 към директивите. Нито четвърта, нито пета, нито шеста категория попадат там.
След това отиваме на § 52 – Закона за биологичното разнообразие. Да, наистина доста сериозно и притеснително изглежда всичко, но ефектът, който се постига, нещо повече – предложението не е дошло нито от мен, нито от някой експерт в Министерски съвет, нито в инвестиционното проектиране. То дойде от камарите, от бранша. Освен това, за ваша изненада сигурно в Министерство на околната среда и водите разполагаме и с предложения от РИОСВ, където настояват да се промени това нещо. Аз знам, че сте изненадани, но го има.
Въпросът тук не е ние да се конфронтираме помежду си, защото сме едно цяло, а искам господа депутатите и комисията да вземе правилното решение и ако можем да постигнем едно съгласие за това, защото наистина облекчението е огромно не само за работата на администрацията. Господин Костадинов Ви каза, че това е по ваши данни от околната среда колко много становища сте издали, колко много сте натоварили работата на администрацията за това, че трябва срещу 18 хиляди заявления да ги обработите и да дадете само за 800 че е необходимо оценка за екологична съвместимост.
Освен това, много страховито изглежда наказателната процедура, която Европейската комисия сега ще ни наложи и какво ще се случи. Законът за биологичното разнообразие, чл. 31, ал. 3 – точката, която искаме на практика да върнем сега, е въведена именно през 2007 г., когато ние вече сме членове на Европейския съюз и когато наистина сме длъжни да спазваме директивата.
Отново изследване, което направи в европейските държави. Уверявам Ви, разполагам с всички документи, ако искате, ще Ви ги предоставя – не се изисква такава оценка за съвместимост нито във Франция, Германия, Португалия, Норвегия. Имам ги. Просто не зная как да Ви убедя в това дали е достатъчно, но аз наистина Ви моля да подкрепите законопроекта.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Аз само искам да кажа от страна на народните представители – мисля, че този задочен разговор между Министерски съвет и министерството не би трябвало да бъде воден тук, а трябваше да излезете с единно становище. Вие в този момент ни разколебавате в каква посока да мислим. Така че, колеги, имате думата.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, абсолютно съм съгласен с това, което казвате. Не е мястото министерствата да се изненадват по време на заседание на комисия, още повече, ставаме свидетели очевидно на някаква драма между двете министерства, която е редно да е изчистена преди да бъде внесен законопроектът.
По отношение на някои от мотивите, които бяха изказани като подкрепящи закона, само ще споделя как беше прието в Комисията по транспорта, тъй като уважаемият от мен председател по Комисията по инвестиционно проектиране го изложи като аргумент, депутатите не разполагаха с материали и нямахме време да се запознаем по време на заседанието.
Що се отнася като цяло, едно министерство, което година и два месеца наричаме ново и в момента го натоварваме с правомощия, а е ясно, че след месец или два то ще бъде закрито от което и да е ново правителство, не мисля, че е основателно да бъдат приемани тия поправки.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин Костадинов, само да споделите, преди да вземат отношение колегите.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Аз мисля, че няма място за политическо говорене, когато разглеждаме такъв законопроект. Нещата са откровено експертни.
По повод поставения въпрос от господин Цветков, разбира се, и вносителите, и аз не успях да представя всички намерения за изменение, но господин Цветков и уважаеми колеги, с този законопроект се предвижда задължителната възможност професионалните камари да участват във формирането на съответните експертни съвети по устройство на територията и да дадат не по-малко от една трета от участниците, с което се гарантира качество, представителност на тези универсални специализирани камари, по същия начин и за конкурсите за главен архитект.
Другите теми не е моментът сега да коментираме дали ще има друго равнище на самоуправление в градовете на районно деление, но по отношение на фигурата на главния архитект и на експертните съвети по устройство на територията има направени такива предложения.
Второ, аз все пак предлагам да правим разлика между смисъла на § 33 – т. 3 и § 52. В § 33 става дума за строежи, които са четвърта, пета и шеста категория. Това е по смисъла на чл. 137, ал. 1 от Закона за устройството на територията, а чух и господин Георгиев сподели, Вие ще ме коригирате, ако не съм разбрал правилно, че има валидни основания да се допусне, че подобни строежи не могат да дадат трайно въздействие върху околната среда. А вече в § 52 става дума за планове, програми и инвестиционни намерения. Аз в лично качество и като експерт поддържам позицията на вносителя на Министерски съвет, но тук би могло и да се търси компромис в посока законопроектът да върви, а тук да потърсим други разрешения, щом притесненията на Министерство на околната среда и водите с толкова големи.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги, имате думата. Искам да чуя вашето мнение като експерти в нашата област.
ВЛАДИМИР МИТРУШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз не вярвам тук днес в тази зала да има хора, които са против това, да облекчим инвестиционния процес в България. Но с така предложените промени в последния момент и с промени, които не са следствие на един задълбочен анализ и на едно по-задълбочено обсъждане с браншовите организации, с гилдиите, - според мен тези промени не са удачни. Доказателство за това е този диалог, който се получи между Министерски съвет и представители на Министерство на околната среда и водите как ние депутатите да се ориентираме, по какъв начин да гласуваме, след като тези промени не са обсъждани със специалистите и аз съм за това – не, на нашата комисия, чийто председател днес е тук, също станаха представители на браншовите организации, които споделиха и изразиха мнения, че не са обсъждани с тях предложените промени и те не са запознати. Ето, тук в Комисията по транспорта също казват, че в последния момент те са били запознати с предложенията. Така че аз разчитам, че тези промени трябва да са следствие на един по-широк, по-задълбочен анализ.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин Свиленски има думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря. Колеги, аз ще взема отношение, тъй като два пъти вече се поставя Комисията по транспорта като проблем. Този законопроект касае Комисията по транспорт точно в два параграфа, които са безспорни и поради тази причина си позволихме вчера да го вкараме като извънредна точка и да го гледаме. Аз съм сигурен, че колегата точно по тези два параграфа няма абсолютно никакви претенции. Така че нека да не злоупотребяваме с гледането на закона в други комисии, а да се съсредоточим върху работата тук и ако има някакви проблеми, тук да ги правим, а не да си прехвърляме топката в други комисии.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин Костадинов, кратко, стегнато, ако обичате.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Съвсем кратко, разбира се. Работата по този законопроект е със седем и повече месеци давност, от началото на ноември миналата година. В целия този законопроект – началния законопроект, предложенията на браншовите организации са на сайта на Министерски съвет и са достъпни за този, който се интересува. Този процес на съгласуване е проведен перфектно, според мен. В огромна степен именно браншовите организации са автори на този законопроект и ние разполагаме с категоричната подкрепа на Камарата на строителите в България, на Камарата на архитектите в България, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на Съюза на архитектите в България. В своите становища част от тези организации правят и редица други предложения, част от които аз дълбоко в себе си споделям, но ние нямаме капацитет, нямаме и хоризонт вероятно да ги постигнем. Но законопроектът в този му вид има категоричната подкрепа на камарите в България. Така че казаното не беше вярно и на заседание на Комисия по инвестиционно проектиране не беше изложен нито един съдържателен мотив, атакуващ текстове на законопроекта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Като допълнение само, заповядайте.
ВЛАДИМИР МИТРУШЕВ: Господин председател, само като допълнение искам да кажа: ако ние бяхме слушали становището на представителите на Министерски съвет, щяхме да останем с впечатление, че Министерство на околната среда и водите също не са изразили никакви претенции, категорично подкрепят така предложените текстове. Добре че е тук заместник-министърът, за да изрази тяхното становище. Аз се учудвам как представителите на Министерски съвет се оказват по-големи експерти именно от ресорното Министерство на околната среда и водите. По същия начин - аз съжалявам, че не съм присъствал на тези обсъждания, господин Костадинов твърди, че категорично от браншовите организации подкрепят така предложените текстове. Не знам, моите впечатления и моите контакти с представители на тези организации говорят точно обратното, че не са подлагани на обсъждания с тях тези промени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги, наистина известно колебание се получи в нас и аз затова искам да задам въпрос към заместник-министъра възможно ли е ако приемем този закон на първо четене, между първо и второ четене Вие да хармонизирате съвместно с Министерски съвет проблемните предложения за изменение?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, мисля, че няма някаква принципна разлика между позицията на министерството и позицията, изразена от други ведомства. Ние нас подкрепяме по принцип този законопроект. Но по отношение на конкретни два текста имаме някои забележки, които считаме, че са аргументирани и аз мисля, че между първо и второ четене би могло да се постигне по-добра редакция на тези текстове и съответно да се приеме на второ четене един вариант на закон, който ще отговаря напълно на целите на опазване на околната среда. Ние имаме подготвени проектотекстове. Обсъждали сме ги вече с Министерство на инвестиционното проектиране. Мисля, че имаме разбиране от страна на колегите. Аз се учудвам от позицията, изразена от някои други колеги, но при всички случаи ще търсим възможност да се постигне консенсус.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги, някой още иска ли да се изкаже? Госпожа Ивелина Василева има думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Съвсем накратко, само в духа на казаното от господин Свиленски. Аз искам все пак да обърна вниманието на народните представители, че ние сме членове на Комисията по околната среда и водите, ние коментираме само и единствено два текста, които имат отношение към опазването на околната среда, така че молбата ми е да обърнем внимание на тези конкретни текстове, да обърнем внимание на нашата основна функция да защитаваме едно законодателство, което гарантира опазването на околната среда.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Наистина, трябва да се придържаме като съпътстваща комисия към предложенията, които касаят нашата комисия.
Има ли още някой, който иска да изрази мнение? Ако няма, да прекратим разискванията и да предложа проекта за гласуване.
Уважаеми колеги, който е съгласен да приемем предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията да бъде предложен на първо четене на заседание в Народното събрание, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против 7, въздържали се няма.
Законопроектът не се приема.
Колеги, преминаваме към точка втора.
ПО ТОЧКА ВТОРА
„Разни“
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Имате ли някакви въпроси? Мисля, че в началото на следващия месец по точка от Правилника за работата ще поканим министъра на блицконтрол и по всяка вероятност ще направим опит да разглеждаме Закона за изменение за отпадъците, тъй като той беше внесен вчера в Народното събрание. Може би ще се наложи известна корекция да бъде изтеглен и да бъде внесен наново, за което ще помоля колежката Василева след заседанието и заместник-министърът да направим една кратка консултация.
Имате ли някакви други въпроси и предложения? Ако нямате, благодаря на всички за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
/Закрито – в 12.00 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ
/Д. Данев/
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ
№ 16
На 26 юни 2014 г. от 11.10 часа в зала 453 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите.
Списъци на присъстващите народни представители и гости се прилага.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 402-01-28, внесен от Министерски съвет на 11.06.2014 г.
2. Разни.
***
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости, добър ден. Искам да открия заседанието на комисията днес. Имаме необходимия кворум, можем да взимаме решения.
Първо ще предложа проекта за дневен ред на днешното заседание: 1) Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 402-01-28, внесен от Министерски съвет на 11.06.2014 г.; 2) Разни. Имате ли други предложения? Който е съгласен с проекта за дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Имам удоволствието да съобщя нашите гости, присъстващи на заседанието. От страна на Министерството на околната среда и водите присъства господин Чавдар Георгиев – заместник-министър, госпожа Силвия Димитрова – началник отдел в дирекция „Превантивна дейност”, господин Мирослав Калугеров – главен юрисконсулт и госпожа Росица Димова Петрова – държавен експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата”. От страна на Министерство на инвестиционното проектиране присъства господин Тихомир Димитров – главен секретар, госпожа Венета Карагьозова – главен експерт, госпожа Десислава Петрова – главен експерт. От страна на Министерски съвет: госпожа Емилия Александрова от дирекция „Модернизация на администрацията”.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията – като съпътстваща комисия, № 402-01-28, внесен от Министерски съвет на 11.06.2014 г.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Искам да дам думата на господин Тихомир Димитров като вносител д изложи мотивите.
ТИХОМИР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин заместник-председател. Госпожи и господа нари, ще ви запозная накратко с мотивите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Причините които налагат създаването на закона, това са изпълнение на приоритетни мерки от № 4 до № 16 в третия пакет от мерки за намаляване на регулаторната тежест, приет с Решение на Министерски съвет № 90 от 17 февруари 2014 г., като част от Програмата „Държавност, развитие, справедливост, икономически и социални приоритети на правителството на Република България, които в по-голямата си част са инициирани от областни управителите, кметове на общини и местни администрации в отговор на допитване, осъществен през месец август 2013 г.
В мотивите към конкретните предложения е описано и в изпълнение на коя от мерките третият пакет е предприета. Както знаете, обществената значимост на дейностите, свързани с инвестиционния процес, е безспорна. Те обуславят в значителна степен качествата на урбанизираната среда, в която протича човешкият живот. Това налага подобряване на бизнес средата и стимулиране на инвестиционната инициатива с цел да се защитават както обществените интереси за сигурността и качеството на строителството, така и интересите на представителите на съответните професионални общности.
Целите, които са поставени в предлагания законопроект, са:
На първо място, усъвършенстване и оптимизиране на процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите с цел намаляване на регулаторната тежест при реализация на инвестиционни инициативи.
Втората цел е прецизирането правомощията на министъра на инвестиционното проектиране, определени с измененията на Закона за устройство на територията. Предлаганите допълнения към текстовете от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са изключително важни за прецизиране на правомощията на министъра на инвестиционното проектиране с цел избягване на противоречиво тълкуване при допускане и одобряване на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешения за строеж.
На трето място, целта е прецизиране и допълване на правата, задълженията и отговорностите на административните органи и на участниците в инвестиционния процес. Предлаганите промени целят постигане на ефективна защита на интересите на обществото посредством гарантиране на професионалните качества, квалификация и опит на лицата, участващи в инвестиционния процес и повишаване на качеството на инвестиционните проекти чрез по-активно привличане на браншовите организации.
Четвъртата цел е изменение и допълнение с цел синхронизиране с действащото законодателство. Предлага се прецизиране и допълване на текстове с оглед еднозначно тълкуване и привеждане в съответствие с други закони.
Конкретно – изменения, които предполагам, че вълнуват и касаят работата на настоящата комисия, това са измененията на § 33, т. 3, § 52 и § 54, с които предполагам, че сте се запознали. Ние имаме готовност да коментираме и тези текстове, и други текстове, така че благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря, господин Димитров. Пропуснах да съобщя, че сред нас е нашият колега, председателят на Комисията по инвестиционно проектиране към парламента г-н Емил Костадинов. Господин Костадинов, да Ви дадем думата и на Вас да изкажете становището на водещата комисия.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, на заседание на Комисията по инвестиционно проектиране през миналата седмица Законопроектът за изменение и допълнение на ЗУТ беше приет. Вчера на заседание на комисията по транспорта – също. Позволете ми и аз да добавя няколко неща, въпреки че, по моя преценка, в този парламент рядко сме срещали толкова изчерпателни, прецизни и добре структурирани мотиви. Всеки може да направи своите изводи, като се запознае със законопроекта. В този смисъл поздравявам вносителите в лицето на Министерски съвет.
Какво бих искал да добавя? Това са неотложни, някои казват: пожари промени в Закона за устройство на територията. Още откакто е в сила този закон, констатираме по един или по друг повод, че има сбъркана философия, че е предназначен само в определени моменти за високото строителство и т.н. и затова са стотиците промени в него. Очевидно има разбиране в професионалното съсловие, че са необходими дълбоки, сериозни, радикални промени в този тип законодателство, касаещи устройственото планиране, проектирането и строителството, градоустройството и само Ви информирам, че три такива законопроекта са подготвени. Работили сме ги заедно с Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и от три месеца сме ги предоставили на цялата професионална гилдия за обсъждане. Вън от съмнение, в този парламент нямаме капацитет да извършим поради ограничения хоризонт като минимум такива фундаментални промени, но това, което предлага правителството с този законопроект би било много добре да се случи. Това са дългочаквани промени.
Само бих Ви казал от едно изследване от март, на Световната банка дуинг бизнес, е направена оценка какво пречи да се прави бизнес в това число и в България. България е поставена на 118-о място. Преди България има държави, за които трудно можем да се сетим. Една от основните причини, разбира се, има и други, са процедури в Закона за устройство на територията. Имат значение и процедури по Закона за обществените поръчки и други, но главният проблем е в процедурите в Закона за устройство на територията, главните пречки.
В този смисъл бих искал да подчертая главните достойнства на този законопроект. Главната цел на тези предложения, както сте видели, за изменение, е да се облекчат процедурите в Закона за устройство на територията, да се намали регулаторната тежест, административна и финансова, да се стимулира инвестиционната инициатива на гражданите и на бизнеса и не на последно място, да се прецизират права, задължения и отговорности на всички участници в инвестиционния процес, включително с формулиране на фигурата на водещия главния проектант, включително с въвеждането на задължителния авторски надзор и т.н. и преодоляване, както каза и колегата от министерството, на някои противоречиви практики.
Бих искал да Ви кажа, че законопроектът е подкрепен от всичките професионални организации, които пряко работят по прилагането на Закона за устройство на територията, Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите в България. Разбира се, те всички и съсловието имат и редица други предложения, но е въпрос на възможности какво можем да свършим сега в този ограничен период от време, с който разполагаме.
Приемем ли тези изменения, постигаме, вън от съмнение бюджетни икономии на годишна база те са оценени от порядъка на 280-300 хиляди, с цялото преодоляване на административни и финансови регулации. Постига се икономия на средства на гражданите, на бизнеса, на инициаторите на инвестиционните предложения, което може да бъде оценено – вносителите го оценяват на около 5 милиона лева на годишна база, но мисля, че тази оценка е категорично подценена. Става въпрос за много повече и се икономисва изключително много време като работни дни и за инициаторите на инвестиционни предложения, и на администрацията, която работи по тях. Облекчава се редът и се намаляват сроковете. В много от текстовете са предложени процедури и съкращаване на сроковете за процедиране на определени намерения.
В частност, примерно, при преустройство на нежилищни помещения. Много важно е дори само това да стане факт, си заслужава – променя се процедурата по изготвяне на предварителни договори от екстплоатационните дружества. Предложението е експлоатационните дружества да издават свои становища и след това при въвеждането в експлоатация нямат право да отказват присъединяване на други основания извън тези, които са включени в предварителното им становище и тук срокът отива от 30 на 7 дни, а тези 30 дни никога не се съблюдават обичайно от експлоатационните дружества. Много добро е предложението за промяна в процедирането и одобряването на подробни устройствени планове (ПУП) и по изменението на ПУП-ове, облекчават се процедурите по съгласуване на проектите в различните им части. Вероятно знаете, че в последните години проектантският процес обрасна с твърде много интердисциплинарни дисциплини и специалности и е нелепо проектантът, да речем, по част конструкции да съгласува сметките на отопление, вентилация и климатизация. Едни огромни чаршафи се създават за взаимно съгласуване.
Съгласуването отива в рамките на тези проектантски части, които са задължителни, в зависимост от характера и категорията на съответния обект, скъсяват се срокове по издаване на визи, преустановяват се противоречиви практики, въвежда се задължителният авторски надзор и това, което, разбира се, има пряко отношение към компетенциите и приложното поле на вашата комисия – вероятно ще стане дискусия по него, основно по § 42, мисля. Моето разбиране е, че те могат да бъдат подкрепени но ако не се постигне консенсус по това, има варианти да бъдат примирени противоречията, така че законопроектът в цялост да върви.
Само ще Ви дам пример каква огромна административна тежест се създава. Примерно, от 2013 г. съответните регионални инспекции по околната среда и водите са издали 17 579 становища, че не се изисква оценка на съвместимост и срещу тях – други 812, че се изисква. Тоест, в повече от 20 пъти случаи се работи на празни обороти цялата администрация, гражданите, бизнесът, заявителите на инвестиционните намерения, за да получат след три месеца съобщение, че нямаме работа с Вас и т.. Но тук може да се търси на този етап взаимноприемливо решение, което да не попречи на цялостната реализация на законопроекта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря, господин Костадинов. Преди да дам думата на колегите, искам от страна на Министерството на околната среда и водите, заместник-министър Чавдар Георгиев да изкаже също становището на министерството относно промените, касаещи нашето министерство. Имате думата.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията принципната позиция на Министерството на околната среда и водите е, че като цяло подкрепя този законопроект, защото той е в контекста на политиката на правителството за облекчаване на регулаторните режими и за създаване на по-добри условия за бизнес практика и бизнес среда.
Същевременно обаче от гледна точка на постигане на целите на опазване на околната среда, ние имаме категорични възражения по някои от текстовете, тъй като се опасяваме и мисля, че обосновано, че тези текстове ще минират постигането на опазването на околната среда при инвестиционния процес. Безспорно е, че инвестиционният процес и строителството изобщо са една много важна социална дейност, изключително значима, с резултати, които са трайни за дълги години, но същевременно това е една дейност, която може да доведе до значително негативно въздействие върху компоненти на околната среда и чрез тази дейност ние можем да увредим значително околната среда.
Затова според мен, а и в контекста на принципа на превантивността ние трябва да бъдем много предпазливи и да отчитаме възможните негативни въздействия, включително и от една такава нормативна уредба, която, повтарям, ние се опасяваме, че ще има негативно въздействие върху компонентите на околната среда.
По-конкретно какво имам предвид?
Съгласно действащите текстове на Закона за устройство на територията, чл. 143, чл. 144 и чл. 148, които се изменят с параграфи 33 и 52, два от тези текстове, принципът е следният. Влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда. Тоест когато имаме един инвестиционен процес, едно намерение за строителството, се изисква да се представят съответните влезли в сила административни актове, респективно, както каза народният представител господин Емил Костадинов, да се издаде становище, че не е необходимо в случая да се издават такива административни актове.
Действително, цифрите са такива. Над 17 000 преписки имаме, които затрудняват както дейността на нашите органи, така може би и осъществяването на строителство изобщо. Но тези разпоредби на действащия Закон за устройство на територията биха могли да се усъвършенстват в контекста на целите на законопроекта само в определена степен. Не може ние изобщо да кажем, че когато се прави строителство в урбанизирани територии, няма да се изисква съгласуване с органите по опазване на околната среда. С колегите от Министерството на инвестиционното проектиране, аз лично съм говорил и с министър Данов, ние търсихме един баланс, при който априори можем да кажем, че определени инвестиционни намерения, които се отнасят за строежи, които по самия си характер не би могло да се очаква предварително, че ще има значително въздействие, за тези инвестиционни намерения ние да облекчим режима и да не изискваме съгласуване с нашите органи и издаване на документи като предпоставка за разрешаване на съответното строителство.
По смисъла на Закона за устройство на територията, строежите от четвърта, пета и шеста категория можем да ги определим като строежи, от които не би могло да се очаква значително въздействие върху компоненти на околната среда и за тях освен ако не попадат в глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в нейния обхват, за тях би могло предварително да се създаде законова норма, която да казва, че при разрешаване на такива строежи в урбанизирани територии, и то такива урбанизирани територии, които са извън защитените зони и други защитени площи, територии изобщо, за такива категории строежи ние нямаме нищо против да се облекчи административният режим при издаване на съответните разрешителни, съгласуване на инвестиционни проекти, но не изобщо.
Няма как ние изобщо да дадем свобода на издаване на разрешения за строителство и съгласуване на инвестиционни проекти, без предварително да се вземат предвид изискванията за опазване на околната среда. Всъщност смисълът на превантивната дейност отнапред е да се оценят какви биха могли да бъдат щетите върху компоненти на околната среда и съобразно тези щети да се приемат мерки, които да ограничат или да предотвратят нанасянето на тези щети. Няма как за строежи, които са значителни, имам предвид от първа до трета категория, ние да пренебрегнем този принцип и да се съгласим с това, което се предлага в § 33, т. 3, по отношение на ал. 8 в буква „б”, както в § 52 по отношение на планове, програми и инвестиционни предложения, попадащи в границите на урбанизирани територии, изобщо да не се изисква съответно преценяване за необходима процедура, която ще оцени възможностите от инвестиционния процес.
Това е, което мога да кажа. Ние по принцип подкрепяме този законопроект, но специално в тези два параграфа имаме съществени забележки и мисля, че нямаме принципни различия с колегите от Министерство на инвестиционното проектиране, тъй като мисля, че ако се приеме това формално разграничение на строежите от гледна точка на въздействието им върху околната среда, а именно, тези, които са от по-ниска категория, да има възможност да не се изисква за тях предварително съгласуване и документи от органите по околната среда, освен ако не попадат в обхвата на глава 6 от ЗООС, то с това едновременно и ще облекчим инвестиционния процес, но същевременно няма да създадем предпоставки да се пренебрегне и неглежира принципът за превантивност в дейностите по опазване на околната среда.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги, имате думата.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз лично подкрепям внесения законопроект и предвидените в него промени, като обаче, първо, подкрепям притесненията на заместник-министъра за параграфите, за които той каза. Наистина трябва да видим как да процедираме – дали трябва да се направят под формата на някакво отделно предложения за промени в ЗУТ, или между първо и второ четене ще е възможно да се отразят.
Аз искам да се спра на още два момента, два кръга проблеми. Първият кръг са свързани със защитата на интересите на гражданите от налагането на интересите на инвеститора, общо казано, без самите граждани и представителите им в администрацията – общинска и държавна – да могат да отстоят фактически интереса на практика на мнозинството от хората.
Лошите резултати от този процес в последните двадесет и няколко години го виждаме както с допуснатото презастрояване на морето, на курортите, но го виждаме и в презастрояването на големите градове, от какъвто район съм избран и аз. По този кръг въпроси, например, абсолютно не приемам и ще видя как, както Ви казах – да го отстраним – в § 19 предвиденото в точка 2 – промяна в чл. 124б, да отпадне задължението да се обяви предвиденото процедиране на подробен устройствен план в един местен вестник. И досега хората се оплакват основателно, че вестникът, който се избира, е никому неизвестен. Четат се шест вестника в цял един голям район и обявата в някакъв местен вестник и сега поставя зад гърба на хората този процес на съгласуване и обсъждане на едно ново застрояване и когато вече след една-две години след като се е случило такова никому неизвестно обсъждане, дойдат багерите да строят - тогава хората разбират, че е имало въобще такова нещо. Така че тук по-скоро промените трябва да са в обратна посока – не да става още по-тъмно и по-скрито от гражданите а да има гаранция, че примерно щом има инвестиционно предложение, касаещо толкова много хора, то се обявява на еди какъв си сайт на община, на министерство, на ДНСК или на съответните служби. Но това е само един от примерите.
Вторият кръг въпроси, който смятам, че трябва да се има предвид, е промени пак на Закона за устройство на територията, които касаят правомощията на районно ниво. Много е хубаво, че в тия промени се изясняват някои неизяснени въпроси във връзка с образуваното ново министерство. И правилно, където има някакво регистрирано несъответствие, се отстранява. Но искам да Ви припомня, че с промени в Изборния кодекс в градовете с районно отделение София, Пловдив и Варна се възстанови прекият избор на районен кмет. Досега бяха назначавани по предложение на кмета с решение на общинския съвет. Не е логично когато хората директно ще избират догодина районни кметове, съответно това ние да не го забелязваме. Така и така се променя ЗУТ и трябва да преценим много внимателно дали не се налага и промяна в правомощията на районно ниво, а именно, на районния кмет, който е натоварен с много повече очаквания от прекия избор.
Другият момент е: не се знае, както каза господин Костадинов, но ако станат факт и другите промени, които се обсъждат, а именно, да се създадат и да има пряк избор и на районни съвети в тия три града с районно деление, също, разбира се, част от текстовете на ЗУТ, които решават съответните правомощия на съответните нива, трябва да се отчетат.
В тази връзка аз пак в заключение ще кажа, че ще гласувам за и ще подкрепя предложения законопроект, но уведомяваме колегите от комисията и вносителите, и другите заинтересовани лица, че след консултация със специалисти и с колеги ще преценим дали тези забелязани необходими промени в законопроекта да бъдат внесени с отделен законопроект или ако правно е възможно, ще ги направя между първо и второ четене в съответния допустим от правилника вид.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги, имате думата.
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА: Аз все пак съм длъжна да се изкажа, защото съм от началото до края в процеса по изготвяне на законопроекта и искам да Ви върна отново на онези щекотливи параграфи 33, 52 и 54 от законопроекта. Изключително съм изненадана днес тук да чуя становището на зам-министър Чавдар Георгиев, защото от 10 март 2014 г. в кабинета на вицепремиер Даниела Бобева по икономическото развитие започнахме дискусията по тези текстове. От този момент, включително разполагам и с писмени имейли, няколкократно сме искали становище от околната среда и водите по текстовете. Господин Георгиев тогава не възрази тогава на тази среща за тях. Освен това, три пъти на заседание на Министерски съвет беше обсъждан законопроектът – оперативно заседание, втори път се внесе, имаше технически поправки, трети път, когато на 4 юни беше одобрен с решение на Министерския съвет. На тези заседания присъствахте и Вие, господин Георгиев, и госпожа Искра Михайлова. Изведнъж днес чуваме съвсем различна позиция по законопроекта.
Принципната позиция – аз съм днес тук, за да я защитя именно от името на госпожа Бобева и министър-председателя господин Орешарски и в цялост Министерски съвет, разбира се, е че ние настояваме тези параграфи да останат и не за друго, а защото направихме проучване с европейския опит, с директивите, с всичко онова, което е притеснително не само за Вас, а и за нас. Така или иначе, оказа се – аз лично направих проучване с Агенцията по околната среда и министерства там, където има в европейските държави, разполагам и с тях съответно тук в голямата папка – и се оказа, че по отношение на параграфа, който искаме да въведем, че за категорията строежи четвърта, пета и шеста, за която искаме за урбанизираните територии, онези, които са извън защитените територии да не се изисква задължителна оценка за въздействие на околната среда, се оказа, че ние сме може би единствената държава, която си е въвела такова изискване. Няма в Швейцария, няма в Холандия, а това са държави, които знаете много добре, че са стриктни в спазването на законодателството.
Нататък продължавам със закона, да не Ви отегчавам, но сериозно изследване сме правили по отношение на директивите за оценка за въздействие за околната среда, в която в член 4 само ще упомена, се казва, че задължително подлежат на оценка, на ОВОС съкратено, всички проекти, които са изрично изброени в Приложение № 1 към директивите. Нито четвърта, нито пета, нито шеста категория попадат там.
След това отиваме на § 52 – Закона за биологичното разнообразие. Да, наистина доста сериозно и притеснително изглежда всичко, но ефектът, който се постига, нещо повече – предложението не е дошло нито от мен, нито от някой експерт в Министерски съвет, нито в инвестиционното проектиране. То дойде от камарите, от бранша. Освен това, за ваша изненада сигурно в Министерство на околната среда и водите разполагаме и с предложения от РИОСВ, където настояват да се промени това нещо. Аз знам, че сте изненадани, но го има.
Въпросът тук не е ние да се конфронтираме помежду си, защото сме едно цяло, а искам господа депутатите и комисията да вземе правилното решение и ако можем да постигнем едно съгласие за това, защото наистина облекчението е огромно не само за работата на администрацията. Господин Костадинов Ви каза, че това е по ваши данни от околната среда колко много становища сте издали, колко много сте натоварили работата на администрацията за това, че трябва срещу 18 хиляди заявления да ги обработите и да дадете само за 800 че е необходимо оценка за екологична съвместимост.
Освен това, много страховито изглежда наказателната процедура, която Европейската комисия сега ще ни наложи и какво ще се случи. Законът за биологичното разнообразие, чл. 31, ал. 3 – точката, която искаме на практика да върнем сега, е въведена именно през 2007 г., когато ние вече сме членове на Европейския съюз и когато наистина сме длъжни да спазваме директивата.
Отново изследване, което направи в европейските държави. Уверявам Ви, разполагам с всички документи, ако искате, ще Ви ги предоставя – не се изисква такава оценка за съвместимост нито във Франция, Германия, Португалия, Норвегия. Имам ги. Просто не зная как да Ви убедя в това дали е достатъчно, но аз наистина Ви моля да подкрепите законопроекта.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Аз само искам да кажа от страна на народните представители – мисля, че този задочен разговор между Министерски съвет и министерството не би трябвало да бъде воден тук, а трябваше да излезете с единно становище. Вие в този момент ни разколебавате в каква посока да мислим. Така че, колеги, имате думата.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, абсолютно съм съгласен с това, което казвате. Не е мястото министерствата да се изненадват по време на заседание на комисия, още повече, ставаме свидетели очевидно на някаква драма между двете министерства, която е редно да е изчистена преди да бъде внесен законопроектът.
По отношение на някои от мотивите, които бяха изказани като подкрепящи закона, само ще споделя как беше прието в Комисията по транспорта, тъй като уважаемият от мен председател по Комисията по инвестиционно проектиране го изложи като аргумент, депутатите не разполагаха с материали и нямахме време да се запознаем по време на заседанието.
Що се отнася като цяло, едно министерство, което година и два месеца наричаме ново и в момента го натоварваме с правомощия, а е ясно, че след месец или два то ще бъде закрито от което и да е ново правителство, не мисля, че е основателно да бъдат приемани тия поправки.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин Костадинов, само да споделите, преди да вземат отношение колегите.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Аз мисля, че няма място за политическо говорене, когато разглеждаме такъв законопроект. Нещата са откровено експертни.
По повод поставения въпрос от господин Цветков, разбира се, и вносителите, и аз не успях да представя всички намерения за изменение, но господин Цветков и уважаеми колеги, с този законопроект се предвижда задължителната възможност професионалните камари да участват във формирането на съответните експертни съвети по устройство на територията и да дадат не по-малко от една трета от участниците, с което се гарантира качество, представителност на тези универсални специализирани камари, по същия начин и за конкурсите за главен архитект.
Другите теми не е моментът сега да коментираме дали ще има друго равнище на самоуправление в градовете на районно деление, но по отношение на фигурата на главния архитект и на експертните съвети по устройство на територията има направени такива предложения.
Второ, аз все пак предлагам да правим разлика между смисъла на § 33 – т. 3 и § 52. В § 33 става дума за строежи, които са четвърта, пета и шеста категория. Това е по смисъла на чл. 137, ал. 1 от Закона за устройството на територията, а чух и господин Георгиев сподели, Вие ще ме коригирате, ако не съм разбрал правилно, че има валидни основания да се допусне, че подобни строежи не могат да дадат трайно въздействие върху околната среда. А вече в § 52 става дума за планове, програми и инвестиционни намерения. Аз в лично качество и като експерт поддържам позицията на вносителя на Министерски съвет, но тук би могло и да се търси компромис в посока законопроектът да върви, а тук да потърсим други разрешения, щом притесненията на Министерство на околната среда и водите с толкова големи.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги, имате думата. Искам да чуя вашето мнение като експерти в нашата област.
ВЛАДИМИР МИТРУШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз не вярвам тук днес в тази зала да има хора, които са против това, да облекчим инвестиционния процес в България. Но с така предложените промени в последния момент и с промени, които не са следствие на един задълбочен анализ и на едно по-задълбочено обсъждане с браншовите организации, с гилдиите, - според мен тези промени не са удачни. Доказателство за това е този диалог, който се получи между Министерски съвет и представители на Министерство на околната среда и водите как ние депутатите да се ориентираме, по какъв начин да гласуваме, след като тези промени не са обсъждани със специалистите и аз съм за това – не, на нашата комисия, чийто председател днес е тук, също станаха представители на браншовите организации, които споделиха и изразиха мнения, че не са обсъждани с тях предложените промени и те не са запознати. Ето, тук в Комисията по транспорта също казват, че в последния момент те са били запознати с предложенията. Така че аз разчитам, че тези промени трябва да са следствие на един по-широк, по-задълбочен анализ.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин Свиленски има думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря. Колеги, аз ще взема отношение, тъй като два пъти вече се поставя Комисията по транспорта като проблем. Този законопроект касае Комисията по транспорт точно в два параграфа, които са безспорни и поради тази причина си позволихме вчера да го вкараме като извънредна точка и да го гледаме. Аз съм сигурен, че колегата точно по тези два параграфа няма абсолютно никакви претенции. Така че нека да не злоупотребяваме с гледането на закона в други комисии, а да се съсредоточим върху работата тук и ако има някакви проблеми, тук да ги правим, а не да си прехвърляме топката в други комисии.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин Костадинов, кратко, стегнато, ако обичате.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Съвсем кратко, разбира се. Работата по този законопроект е със седем и повече месеци давност, от началото на ноември миналата година. В целия този законопроект – началния законопроект, предложенията на браншовите организации са на сайта на Министерски съвет и са достъпни за този, който се интересува. Този процес на съгласуване е проведен перфектно, според мен. В огромна степен именно браншовите организации са автори на този законопроект и ние разполагаме с категоричната подкрепа на Камарата на строителите в България, на Камарата на архитектите в България, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на Съюза на архитектите в България. В своите становища част от тези организации правят и редица други предложения, част от които аз дълбоко в себе си споделям, но ние нямаме капацитет, нямаме и хоризонт вероятно да ги постигнем. Но законопроектът в този му вид има категоричната подкрепа на камарите в България. Така че казаното не беше вярно и на заседание на Комисия по инвестиционно проектиране не беше изложен нито един съдържателен мотив, атакуващ текстове на законопроекта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Като допълнение само, заповядайте.
ВЛАДИМИР МИТРУШЕВ: Господин председател, само като допълнение искам да кажа: ако ние бяхме слушали становището на представителите на Министерски съвет, щяхме да останем с впечатление, че Министерство на околната среда и водите също не са изразили никакви претенции, категорично подкрепят така предложените текстове. Добре че е тук заместник-министърът, за да изрази тяхното становище. Аз се учудвам как представителите на Министерски съвет се оказват по-големи експерти именно от ресорното Министерство на околната среда и водите. По същия начин - аз съжалявам, че не съм присъствал на тези обсъждания, господин Костадинов твърди, че категорично от браншовите организации подкрепят така предложените текстове. Не знам, моите впечатления и моите контакти с представители на тези организации говорят точно обратното, че не са подлагани на обсъждания с тях тези промени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги, наистина известно колебание се получи в нас и аз затова искам да задам въпрос към заместник-министъра възможно ли е ако приемем този закон на първо четене, между първо и второ четене Вие да хармонизирате съвместно с Министерски съвет проблемните предложения за изменение?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, мисля, че няма някаква принципна разлика между позицията на министерството и позицията, изразена от други ведомства. Ние нас подкрепяме по принцип този законопроект. Но по отношение на конкретни два текста имаме някои забележки, които считаме, че са аргументирани и аз мисля, че между първо и второ четене би могло да се постигне по-добра редакция на тези текстове и съответно да се приеме на второ четене един вариант на закон, който ще отговаря напълно на целите на опазване на околната среда. Ние имаме подготвени проектотекстове. Обсъждали сме ги вече с Министерство на инвестиционното проектиране. Мисля, че имаме разбиране от страна на колегите. Аз се учудвам от позицията, изразена от някои други колеги, но при всички случаи ще търсим възможност да се постигне консенсус.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Колеги, някой още иска ли да се изкаже? Госпожа Ивелина Василева има думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Съвсем накратко, само в духа на казаното от господин Свиленски. Аз искам все пак да обърна вниманието на народните представители, че ние сме членове на Комисията по околната среда и водите, ние коментираме само и единствено два текста, които имат отношение към опазването на околната среда, така че молбата ми е да обърнем внимание на тези конкретни текстове, да обърнем внимание на нашата основна функция да защитаваме едно законодателство, което гарантира опазването на околната среда.
Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: И аз благодаря. Наистина, трябва да се придържаме като съпътстваща комисия към предложенията, които касаят нашата комисия.
Има ли още някой, който иска да изрази мнение? Ако няма, да прекратим разискванията и да предложа проекта за гласуване.
Уважаеми колеги, който е съгласен да приемем предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията да бъде предложен на първо четене на заседание в Народното събрание, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против 7, въздържали се няма.
Законопроектът не се приема.
Колеги, преминаваме към точка втора.
ПО ТОЧКА ВТОРА
„Разни“
ПРЕДС. ДОБРИН ДАНЕВ: Имате ли някакви въпроси? Мисля, че в началото на следващия месец по точка от Правилника за работата ще поканим министъра на блицконтрол и по всяка вероятност ще направим опит да разглеждаме Закона за изменение за отпадъците, тъй като той беше внесен вчера в Народното събрание. Може би ще се наложи известна корекция да бъде изтеглен и да бъде внесен наново, за което ще помоля колежката Василева след заседанието и заместник-министърът да направим една кратка консултация.
Имате ли някакви други въпроси и предложения? Ако нямате, благодаря на всички за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
/Закрито – в 12.00 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ
/Д. Данев/
