1. Обсъждане и гласуване на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
2. Разни.

---

На 27 юни 2013 година се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито в 15.40 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Камен Костадинов при следния

Дневен ред:

1. Обсъждане и гласуване на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.

2. Разни.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Колеги, предлагам да започваме. Откривам първото заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Идеята на първото заседание така или иначе е да се видим, да се запознаем, който не се познава с останалите колеги, да си поговорим по няколко организационни въпроса, да приемем Вътрешните правила за дейността на комисията.
Дневният ред ви е предложен, а именно – Обсъждане и гласуване на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
И втора точка е Разни.
Вътрешните правила са съобразени с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В тях няма нещо, което да е изключително или да се отличава от досега работещите правила на предходни комисии.
Имате думата за коментар по предложенията за вътрешни правила на комисията. Има ли някакви забележки, предложения? Да, господин Мутафчиев, заповядайте.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: Аз се радвам, че вече започнахме работа и по комисиите. Желая успех на Вас като председател и на цялото ръководство, и на всички колеги. Надявам се, че нашата работа ще бъде ползотворна и ще помогне, наистина, за развитието на транспорта, съобщенията и информационните технологии в България и съм убеден, че с едно добро взаимодействие между всички нас, наистина ще успеем да постигнем целите, които си поставя правителството и зад, които цели сме застанали и ние.
Сега, по Вътрешните правила, Вие сте прав, Вие сте народен представител от няколко мандата, като мен, и знаем, че формално погледнато това са правилата, по които работят комисиите. Въпросът обаче е, ще налагаме ли, тоест Вашето желание, какво ще се налага или не ще е в процеса на работата.
Защо го казвам? И ще започна от тук. Знаете, че винаги правата са си били на председателя да избира дневния ред, изцяло да води заседанията. Ще търсите ли, ще търсим ли взаимодействие, обаче, в едно ръководство с Вашите заместници? Защото четейки правилника, в ал. 4 започваме да говорим за ръководството на комисията, преди това казваме, че има трима заместници.
Ще се прави ли формално някакъв такъв съвет около председателя, където примерно преди заседанията или поне в месеца веднъж, да се свикат заместник-председателите и да видим какви ще бъдат задачите пред комисията, а вече формално останалите действия, права, които по-точно са дадени по ал. 3 са на председателя на комисията? Казвам го не за друго, а защото все си мисля, че заместник-председателите ако не друго, то поне трябва да помагат на председателя. Не е въпросът само да са отпред, да се седнали до председателя и ако се налага веднъж да го заместват, когато той отсъстват, което също е много рядко в практиката на парламента, а същевременно да свършат нещо, за това, за което те по принцип са избрани. А не само, примерно, че имат още 10 % над заплатата.
Така, че в този смисъл, ако виждате тяхната нужда в това да ви бъдат в помощ и в съдействие, аз бих подкрепил едни подобни текстове.
Още нещо. Тук казваме, че можем, самата комисия може да образува подкомисии и така нататък, други под образувания, но никъде в Правилника не сме писали по какъв начин ще формулираме тяхната дейност. Ще има ли един ръководител на тази подкомисия, ще се отчита на председателя и така. Ако има подкомисия, заложено, то трябва да имаме една глава, която да обясни ясничко, с няколко текста, може да повтори същите текстове, които са за комисията, но да бъдат вътре.
Има едно повторение, за което мисля, че можем по някакъв начин да се разберем. В правомощията на председателя, аз мисля, че първи член трябва да бъде – Ръководи дейността и заседанията на комисията. А това определя дневния ред, говоря в чл. 4, ал. 3, нека да отпадне, тъй като него го има в чл. 5 – Дневният ред, часът и мястото на заседанията се определя от председателя на комисията. Така, че е писано два пъти. Нека горе да остане основният принцип, че председателят ръководи цялостната дейност и ръководи и заседанията на комисията. А за свикването, то си е в чл. 5, да, и свиква комисията, всичко това да си остане, което са си права, но да не се повтаря, защото те са едни и същи текстове.
Иначе, с другите неща не мисля, че има някакъв проблем. Те повечето са наистина от Правилника на Народното събрание. Имаше още нещо, но не съм го отбелязал, затова ще Ви помоля да ме извините. Ако се сетя, като допълнение ще Ви го кажа.
Това е по Правилника.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев. Абсолютно смислени и по същество са коментарите Ви. Наистина, моето виждане, в случая доколкото комисията има заместник-председатели от всички парламентарни групи в Народното събрание, което досега поне не се е случвало в моята практика, винаги или парламентарните групи са били повече, или пък заместник-председателите са били по-малко, има резон заместник-председателите и председателя веднъж на някакъв период от време да срещат, те да помагат по-активно председателя и да се оформи нещо като ръководство на комисията, което не само да стоят, както казвате, от двете страни на председателя и да получават 10 % повече върху заплатите си.
Така, че аз лично съм за тази посока. Всички, които ме познават знаят, че съм човек, който ако може нещо да го реши колективно предпочита да го направи така отколкото еднолично. Ще се старая максимално участие да имат представителите от всички парламентарни групи, които са заместник-председатели в работата на ръководството, ако го приемем като някакъв термин, който ще използваме оттук нататък, така че това предложение не е формално и бланкетно. Дали то ще бъде редакционно по този начин или по някакъв друг начин, аз не претендирам за абсолютност на редакцията. По тази тема, моят коментар е този.
Съгласен съм и с това, което казвате, че дали в чл. 4 трябва да бъде написано или в чл. 5, наистина има повтаряне на правомощията по отношение на дневния ред, заседанията, часа и мястото. Така, че предлагам всички забележки, които бъдат направени, разбира се, можем да ги гласуваме и сега текст по текст. Можем да възложим на експертните сътрудници на база на изразените становище от всеки от членовете на комисията, да приготвят до следващото заседание някаква по-изчистена редакция, която формално да бъде гласувана на следващото заседание, ако намирате това за по-удачно това.
По отношение на подкомисиите. И тук съм съгласен с Вас. В духа на това, което се случва от няколко месеца в обществото – желанието за създаване на обществени съвети, за участие на структурите на гражданското общество максимално в работата на различни институции в страната, считам, че това е в унисон, макар, че лично аз имам резерви доколко това е ефикасно. Много често съм присъствал в различни комисии, където има такива обществени обсъждани, дебати и така нататък. Разбира се, добре е да се чуят мненията на различни организации, но обикновено когато това не са браншови организации, които имат ясна и точна визия и защитават свои конкретни цели, много често те имат лобистки характер, но поне става ясно какво се иска и се вижда и тяхната гледна точка. Тогава се получава качество в законодателния процес. Много често в тези обществени обсъждания се получават едни говорилни. Но така или иначе, съм съгласен, че трябва да прецизираме и да намерим начин за участие на представители на гражданския сектор в работата на комисията. Дали това ще бъде под форма на работни групи, дали ще бъде под форма на подкомисия, аз лично нямам виждане, което да считам, че е завършено. Така, че ми е интересно да чуя и вашето мнение. Общо-взето, идеята и целта ми е всички решения или поне максимално много решения, като започнем от изработване на правилника и оттук нататък в дейността на комисията да взимаме с консенсус решенията. Разбира се, има текстове и въпроси, по които не може да се постигне такъв, но където е възможно, считам, че Правилникът е нещото по което можем да се обединим и да стигнем до консенсус.
Така, че ми е интересно и важно да чуя мнението на останалите. Господин Георгиев, заповядайте.

Господин Захари ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. По отношение на повдигнатия въпрос за взаимодействието с неправителствени организации, доколкото си спомням Правилника за организация и дейността на Народното събрание даваше възможност на отделните комисии да определят начина, по който техни представители да вземат участие в работата на комисиите. В настоящия проект е казано, че всеки един от членовете може да покани такива представители, но би било добре да има яснота какъв е вида на организациите, които те представляват – дали е в обществена полза или не, за да може председателят или този, който ръководи да преценява по какъв ред и дали въобще ще предоставя думата за мнения и становища в дискусиите. Защото не изключвам в дискусията по един законопроект да се появят 25 такива представители, без съмнение всички от тях няма да могат да вземат отношение, да представят свое становище. Но това не означава, че не трябва да има такава опция.
Прави ми впечатление, че в ал. 4 на същия чл. 6 от проекта, мисля, че сме смекчили малко варианта за участието на хора от министерствата. Доколкото не ме лъже паметта, в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, беше предвидено, че законопроектите се представят от министър или заместник-министър. Тук сме казали, че се канят за участие, това не изключва и тази възможност, но ако искаме да спазваме духа на онзи текст да има отговорност при представянето на законопроектите, следва, дори и да не е изписано изрично, след като го има в Правилника, а то е задължително, да спазваме тази буква на Правилника на Народното събрание.
Завърших.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Георгиев. Останалите колеги? По отношение на неправителствените организации, аз подкрепям Вашето виждане. Даже когато приемахме Правилника за организация и дейността във времената комисия, на която бях член, имах предложения, които за съжаление не получиха подкрепа в зала, а именно, всички неправителствени организации, които участват в работата на органите на Народното събрание, задължително да декларират начина, по който се финансират, дали са в частна или в обществена полза и да декларират наличие или отсъствие на конфликт на интереси. Защото е много важно да бдим за отсъствие на конфликт на интереси на народните представители, всичко да става прозрачно. Но е много добре и неправителствените организации, които имат желание да участват в законодателния процес да правят подобни декларации и да е ясно кой кого представлява и кой в чия полза работи.
Така, че подобен текст може да намери място, може би не за начина на тяхното финансиране, но да декларират дали са в обществена или в частна полза и да декларират отсъствие или наличие на конфликт на интереси, когато взимат участие по конкретен въпрос и по конкретен текст.
Ако принципно приемате предложението, което в момента всъщност го правя формално, днешната дискусия да не приключи с гласуване на правилата, всеки да си изрази становището по тях, след което на базата на стенограмата и на протокола сътрудниците на комисията да изготвят една прецизирана редакция, която да приемем като първа точка на следващото заседание.

Господин Минчо МИНЧЕВ: Аз искам да кажа нещо.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Заповядайте, господин Минчев.

Господин Минчо МИНЧЕВ: Господин председател, аз с риск да скандализирам, както се казва, колегите тук. Никого не искам да приобщавам към собственото ми мнение. Аз се отнасям с голямо подозрение към този тип организации, така наречените „неправителствени организации“, тъй като аз знам, че е политически коректно да се говори положително, но в същото време съм информиран човек и знам какви интереси стоят зад тях, какви лобистки центрове и прочие и прочие.
Заради това много ми допадна Вашата консервативна позиция и по отношение на тези организации и аз бих това нещо да влезе в Правилника – да се декларира, когато присъстват подобни хора, техния начин на финансиране, в каква полза са създадени тези организации, ако са регистрирани по Закона за НПО, тъй като за мен такъв тип неправителствени организации, то е като да кълвеш на гола кука. Извинявам се за образния език. Ако веднъж клъвнеш – отърване няма. Ако не клъвнеш – ставаш лош, ставаш мракобесник, черносотник, падаш във вълчата яма, която са ти изкопали.
Заради това, аз бих желал, наистина това нещо да го запишем. Транспорта е сериозна структура, тя има пряко отношение към националната сигурност на страната. И бих желал, ако има начин, да го вкараме това, че те трябва да декларират и произхода на своето финансиране, и с каква цел, чий интереси и прочие представляват. Нещо като закона Путин, ми се иска да кажа.

Господин Захари ЗАХАРИЕВ: Лесно би се получило това и много резонно и елегантно, когато има такива представители да предоставят копия и от акта за учредяване където всичко това трябва да е написано, а не да се става и да декларира еди какво и си е еди какво си. Източникът на финансиране трудно ще го доловим. Всеки ще каже, че се финансира от проекти и дарения, така че трудно ще го докажем. Но копие от акта, което значи, да си има един архив в комисията, който може, все пак, понякога задължително да кани представители, които имат обществени отношения по този въпрос.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Или най-малко да декларират наличие на интереси или отсъствие. Господин Мутафчиев, заповядайте.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: Аз не искам да правя реплика на господин Минчев. Аз не мисля, че има нещо консервативно в това някаква организация да декларира целта и съответно има ли конфликт на интереси, нека да стане. Сега, чак да се формализираме, съответно да се подават документи за това, мисля, че е абсурдно.
Но за мен по-важното е друго. Ние сме парламент, ние наистина трябва да сме отворени. Трябва, господин председателю, когато има дебати да ги правим като дебати, а не заседания за вземането на конкретни решения по закони. Тоест, нека да изтеглим разговорите с обществото извън пряката работа по приемането членовете, на отделни членове или обсъждането на закони. Защото свидетели сме били какво чудо става тук. Започваме на второ четене или на първо четене един закон, те го знаят, двадесет браншови организации, още толкова обществени организации, и накрая ние не можем да си свършим работата.
Така, че ако правим дебати, нека да бъдат предварителни дебатите, нека да чуем всичките техни мнения, а като седне да заседава комисията, да си заседава и да си приема членовете, вече чули какво мислят обществените организации. И нека да неги ограничаваме толкова много. Ние обещахме, че това ще правим, че ще сме по-различни и, че ще слушаме хората и организациите. Всеки има интерес. Това от лобизма не можем да избягаме, дори и да не го декларираме.
И, за да не взимам повече думата, сега се усетих за кое ставаше дума, по т. 4, в чл. 3, където казваме, че осъществява периодичен контрол за степента на усвояване и целесъобразността и законосъобразността за изразходваните средства от фондовете, аз не мисля, че може да оказваме периодичен контрол за целесъобразност и законосъобразност по отношение на фондовете. Първо, че нямаме, наистина нито законовото право. Второ, нямаме и тази информация, нито пък можем да правим такива проверки. Там си има органи за това, има си контролен орган, който е одобрен в комисията и така нататък.
Нека да си остане, че получаваме периодично информация за степента за усвояване, но ежемесечно да получаваме информация за съответно, за движението на промяната на законодателството на Европейската комисия по отношение на транспорта, съобщенията и информационните технологии. Защото това винаги е бил един голям, голям минус и един голям вакуум в работата на всички отделни браншови комисии. Комисията по европейски въпроси си заседава, ние тук хал хабер нямаме, в КОРЕПЕР какво е предложено. След една година пристигат и казват: „Ами тази директива ви задължава да промените закона“, а ние дори не сме знаели, че тази директива се променя. Да, всеки един може да се информира. Но когато е в комисията, възникват и дебати по тези въпроси, започваме да търсим каква е позицията, националната, която вероятно няма да стигне до председателя на комисията, а ще мине от министъра директно до Министерски съвет.
Така, че хубаво е да запишем „и периодична информация за промените в европейското законодателство и обсъждането в Европейска комисия“.

Гласове от залата: Добре, а кой ще трябва да ни го дава?

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: В Министерство на транспорта има цяла дирекция.

Разговори между народните представители в залата при изключени микрофони.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев. Господин Паунов. Господин Паунов, имате думата.

Господин Александър ПАУНОВ: Господин председателят ми даде думата, ама тук се води диалог и не мога да взема думата.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Имате думата, господин Паунов.

Господин Александър ПАУНОВ: Аз бих подкрепил колегата Минчо Минчев, че трябва да се знае кой, кой е, когато идва тук, чий интереси защитава, защото и залитането в една прекалена прозрачност, както се казва, ще направи една много лоша услуга и на парламента, и на комисиите. И считам, че действително е необходимо да се знае и произхода на всяка една комисия чий интереси защитава, защото след заседание ще бъдем разнасяни, че ние сме лобистите. И затова, действително е необходимо, както каза и колегата Захари Георгиев, документи, кога са регистрирани, с каква цел са регистрирани и кой стои зад тях. Защото и тези протести, които са вън и за тях има доста лобистки интереси. Да не го допускаме тук това да се разширява в комисиите.
И усещам, че има едно залитане в този момент да се угажда на улицата. Крахът на демокрацията, още Аристотел е казал, че това е операцията, когато улицата започва да командва. И затова, според мен, е необходимо, както се знае и ние тук попълваме всяка година декларации за всеки един лев, който получаваме как го изразходваме, и тези организации, които ще присъстват на заседанията, които ще защитават нечий интереси, да знаем какви са, какво са, и чий интереси защитават.
Затова аз подкрепям консерватора, макар и динамичен – Минчо Минчев.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Паунов. Господин Захариев, заповядайте.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги.
След консервативните изказвания, ще чуете и едно либерално. Аз считам, че неправителственият сектор, особено в частта браншови организации е ключа на бизнеса. И това са всъщност онези организации от юридически и физически лица, които са на първо място отговорни за прилагането на законите, които прави парламента, независимо в кой сектор. В този смисъл, тази подозрителност към тях, ще ни изиграе лоша услуга. Информацията, която се изисква е достъпна, по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, във всички регистри. Дали са в частна или в обществена полза, това може да бъде лесно проверено от нашите сътрудници в комисията и да ни бъде докладвано. Дали са финансирани с други средства, извън членския си внос, ние никога не можем да докажем, можем само да подозираме. В уставите на тези организации ясно е разписано тяхното финансиране. Нашите сътрудници и затова могат да ни докладват, при съмнение за друго.
В този смисъл прекаленото взиране, според мен ще изиграе лоша услуга в комуникацията ни с неправителствения сектор и работодателските организации, от една страна. От друга страна, аз истински вярвам, че рефлексът на членовете на тази комисия е достатъчно добър, за да може да прецени кога според нас стоят откровени лобисти и кога срещу нас стоят почтени представители на браншова организация, която преследва промени в закони, които отговарят на обществения интерес.
Така, че моето виждане е да подходим с различно от предлаганата степен на консерватизъм към тях.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев. Аз приемам Вашата теза. Може би, Вие не обърнахте внимание, а не сте и длъжен да го правите, разбира се, на моето отстъпление, когато говорих за неправителствените организации, че изключих браншовите организации, като казах, че те обикновено знаят за какво стават въпрос. Те са ясни чий интерес представляват и какво искат. Но има едни такива организации, едни странни имена, които звучат като не знам какво и не става ясно …

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Разбрах Ви. Аз през цялото време говорих за браншови.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Да, да, за браншовите няма спор, разбира се, че те са двигателя на бизнеса, те са най-пряко потърпевши от некачественото законодателство. И когато е ясно кого представляват, разбира се, че ние сме в задължение да кореспондираме с тях и разбира се, да правим това законодателство, което считаме, че е в интерес на обществения интерес.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Разбрах. Моля да се има в предвид, че изказването ми изцяло е свързано с браншовите организации.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Да. Господин Георгиев.

Господин Захари ГЕОРГИЕВ: Без съмнение, ясен е кръгът от организации, когато имахме предвид, когато говорихме за неправителсвения сектор, но предложението на господин Захариев в значителна степен облекчава, ако може да се осъществи на практика този ритуал на поканване и поискване на легитимация. Обикновено, разсъждавайки, хората се легитимират с някаква визитка и считат, че това е достатъчно. Но, за да не попадаме на случаи, че са от НПО, от типа Агенция „Рога и копита“, хубаво е да има предварително ясно и една бърза справка в регистъра, за да стане ясно, че действително съществува такава неправителствена организация и тя е регистрирана в такава и такава полза.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Георгиев. Господин заместник-председателя Ердинч Хайрула има думата.

Заместник-председател Ердинч ХАЙРУЛА: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги.
Аз напълно подкрепям становището на господин Захариев и предлагам, тъй като недвусмислено господин Костадинов каза, че тези вътрешни правила са отворен документ и тези правила ги оставяме за гласуване на следващо заседание, предлагам който има други становища и допълнения към тези вътрешни правила, имаме една седмица време и дотогава да предложим на колегите, а колегите да го допишат и на следващото заседание да го гласуваме.
Благодаря.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Хайрула. Аз мисля, че това е един конструктивен подход. Ако не възразявате и ако в момента няма повече коментари, нека да определим един срок до следващата седмица, до вторник, който има някакви предложения да ги отправи до сътрудниците на комисията, за да могат те да ги отразят по съответния начин в проекта и на следващото заседание в сряда да ги гласуваме.
Всъщност, важното е да уточним, за да може всеки да си планува ангажиментите, за вас дали е удачен денят сряда 14:30 часа, за провеждане на заседания? Предложението е мое, тъй като аз съм го съобразил с другата комисия, в която аз съм заместник-председател. Молбата ми е да го приемете, освен ако няма някакви непреодолими пречки за някой от вас.
Господин Паунов.

Господин Александър ПАУНОВ: При всички случаи, трябва да ти кажа, че ще има дублаж. Трябва да видим, ето сега както и Петя пристига, когато вече свършваме, дали не може с другите основни комисии да се стикова дали да бъде в 14:30, дали да е в 15:00 часа, да има известно разминаване между основните комисии, защото съм страдал от това, бях в Комисията по енергетиката и в регионалната и по едно и също време съм тичал от едната стая в другата и нищо не вършиш през това време.
По този начин, трябва да има, поне в тези комисии, които са ключови, да се получи във времето и в пространството малко разминаване, за да има ефект и върху цялата работа.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Добре колеги, други коментари по правилата. Ако се възприема принципа до вторник, следващата седмица всеки да даде своите коментари и желания, които иска да бъдат отразени в проекта за вътрешни правила, да ги предаде на сътрудниците на комисията.
Ако няма други коментари преминаваме към точка Разни, където всеки е свободен да направи коментар по въпрос, който счита, че е важен за комисията. Имате думата. Господин Захариев, в точка Разни сме. Ако има някой, който иска да направи някакъв коментар? Господин Паунов, заповядайте.

Господин Александър ПАУНОВ: Беше предвидено да се срещнем и да се запознаем с министъра на транспорта и съобщенията, защото за някой от нас той е непознат. И е хубаво в едно бъдещо заседание да бъде поканен.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Прекъсвам Ви веднага. На следващото заседание ще бъде поканен. Надявам се дотогава да бъдат назначени и неговите останали заместници, тъй като в момента има само един заместник-министър.
С оглед на извънредната ситуация, която се случи вчера в парламента, си позволих да отложа заседанието. Още повече и на министъра му беше възникнал някакъв ангажимент. Но за следващото заседание, поне засега, имаме договорка той да се яви. Надявам се да не възникне някакъв форстмажор при него, и при нас всичко да бъде нормално.
За мен е изключително важно в самото начало да се направи подобна среща, ние да чуем приоритетите на министъра и на неговия екип. При нас има колеги като господин Мутафчиев, като бивш министър и хора, които са били в различни издания членове на комисията, да си изложим приоритетите, да си начертаем важните неща, които ни очакват и, които трябва да свършим в сравнително спешен порядък в рамките на следващите няколко месеца.
Така, че съм поканил министъра и считам, че е изключително важно да стане тази среща. Важно е комисията да работи в добър диалог с министерството, ние да му поставим своите въпроси и виждания, той да ни запознае с неговите. Така, че за следващото заседание предвиждам да се яви той, заедно с екипа си пред комисията. Благодаря.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: Дано дотогава това да стане факт и екипът да е оформен.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Всички се надяваме това да стане факт до следващата седмица.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: Е колкото е оформен, толкова.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Господин Захариев иска думата. Заповядайте.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги.
Ние с господин Свиленски прелетяхме през една друга Комисия по околната среда и водите и видяхме, че те вече се срещат с техния си министър. Така, че и аз щях да предложа същото.
Позволете ми да направя няколко бележки в областта на информационните технологии и съобщенията, което дефинитивно ще означава, че оттук насетне моята експертиза ще бъде насочена натам и ще бъде недостатъчно ефективен в областта на транспорта, където очевидно нямам познания.
Готвейки се за днешното заседание, искам да ви предложа, в контекста на предстоящите ни срещи, няколко такива, това са определени играчи на пазара, и разбира се, телеком регулатора. Тези срещи, според мен, ще дадат висока степен на легитимност на нашата работа и в реда на организацията им, предлагам първо да се срещнем с пазара и след това с регулатора. За да няма заяждане с регулатора.
Ще дам пример как се процедира от Европейската комисия, която идва веднъж годишно в България, за да състави Годишния си доклад в сектора за конкретната страна, както и за България. Изслушванията продължават два дни, като се приемат по отделно, в рамките на различни сесии, по различен брой минути, в случая при Европейската комисия те са по 45 минути, а при нас би следвало да бъдат по-кратки. Първо се изслушва историческия оператор на универсалната гласова услуга, след това се изслушват останалите мобилни оператори, след това се изслушва кабелния бранш, представен от БАКО, изслушва се ти ви бранша, представен от АБРО и от Асоциациите на доставчиците на телевизионни програми АДТП, и накрая се кани самия регулатор, в случай КРСО.
Ние можем да поканим на някои от тези срещи, но задължително на срещата с регулатора, министър или заместник-министър от ресорното министерство, както и някой, може би задължително, представител на Съвета по националния радиочестотен спектър. Ето няколко важни неща, които считам, че трябва да споделим на това първо заседание, които са посочени в този 130-страничен документ, който практически представлява Годишния доклад на Комисията по регулиране на съобщенията за 2012 година. Той регистрира общ спад на пазара от 4 % за последната година, като предходните години спадът е по 6 %. Регистрира спад на общия обем на инвестициите с цели 24 %, като имам в предвид промяната на политиката на Европейската комисия, която трайно върви към стимулиране на инвестиции за нови услуги …

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Господин Захариев, извинявайте, че Ви прекъсвам. Предлагам, понеже влизате в детайли, аз знам, че Вие сте го чели този доклад, аз също съм го чел, но не знам дали всички колеги са го чели, да влезем в обсъждане в детайли, когато го разглеждаме. Даже аз мислех на следващо заседание да направим някакво обсъждане, но ми се струва, че е достатъчно обемен материалът, леко специфичен за човек, който не познава добре бранша и една седмица надали е достатъчна. Така, че предлагам да навлезем в детайли и да навлезем в обсъждане когато народните представители, които участват в комисията се запознаят, защото се опасявам, че сега ще влезем в диалог между мен и Вас и всички останали ще бъдат отегчени.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Нямах намерение да правя диалог, имах намерение да Ви спестя време, да не го четете, но ще си го четете, на разположение е в библиотеката. 130 страници, заповядайте.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Не е ли раздаден на всички народни представители докладът на КРС?

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Не, разбира се. Аз щях да извадя два три булита, но както и да.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Говорим за Доклада на КРС.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Да видим как работи Европейската комисия, а това, което сега Ви казах беше от доклада на КРС.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Докладът на КРС би трябвало да е раздаден на народните представители. Въпросът е общото раздаване, което върви в другата сграда дали е раздаван на всички народни представители. Би трябвало да е раздаден. Ако службата не го е раздала, според мен всеки трябва да положи, все пак, някакви усилия, който има интерес да го прочете, защото запознаването в резюме, не знам. Докладът е качен на сайта на КРС. Господин Захариев, за да ви спести четенето, гледа да ни направи някакво резюмирано представяне, според него.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Да ви кажа десет булита от него, които са ключови, защото пазарът върви надолу, тенденциозно в последните десет години. Освен чисто пазарните моменти, свързани с цени са спектъра и така нататък, има и неща, които са в непосредствена близост, който се задават, това е свършването на симулкаст-периода за цифровата телевизия на 1 септември и тръгването изцяло на цифрова среда на обществения мултиплекс и на останалите мултиплекси.
Предстои и днес говорих с министъра на отбраната за това, искам да ви информирам за неговото становище. Спешно се търсят 8 300 000 лева за освобождаване ресурс за тръгване на цифровизацията от 1 септември. Само ви казвам, след което 33 милиона за честотен спектър за освобождаване на навигационните системи за изтребителите, които са за 2014 година. И до 2015 година, общо 150 милиона. И сега ви казвам, че това е така наречения „цифров дивидент“. Има решение на европейско равнище, което предназначава този спектър за ползване на мобилни мрежи. Решението е влязло в сила на 1 май 2010 година. Последният възможен срок за изпълнение е 17 юни 2015 година.
Повечето хора от сектора и операторите целят същото отлагане за 2015 година, тъй като компаниите не са готови да бюджетират за 2014 година при този ръст, по-скоро спад, на техните пазарни резултати. Но така или иначе, в бюджет 2014 година тези 33 милиона трябва да бъдат предвидени по един или друг начин. За 2015-та въобще не отварям дума.
Другото нещо, за което трябва да говорим, и то не в далечен срок, а в близък, е изсветляването на сивия сектор. В Доклада на КРС, платената телевизия е 51,5 %. Според пазарните проучвания тя е 89 %. Има тотално разминаване между официалния документ на независимия регулатор и състоянието на пазара. Би следвало КРС да наеме компания за пазарни проучвания и да установи реалното състояние на пазара, след което да наложи съответните санкции за предоставяне на невярна информация на съответните оператори от сектора на платената телевизия. Големите телевизии и платформени оператори в момента финансират пазарно изследване в този дух, което цели именно изсветляването на пазара.
И във финал ще кажа, че вчера, сряда, излезе поредното изследване за топ сто на българските компании, правено за седма поредна година от „Капитал“. За първи път, уважаеми колеги, в първата десетка липсва представител на телекомуникационния сектор. Това никога не се е случвало. Това говори и за състоянието на пазара. Растяща конкуренция, силен регулаторен натиск, спадащи приходи.
И не на последно място, тъй като сме и Комисия по информационни технологии, апелирам в обозримо бъдеще да направим и среща с компаниите разработчици на софтуер, чийто съвкупен износ за 2012 година надхвърля 2 милиарда лева, изцяло на външен, силно конкурентен пазар. Така, че това са моите предложения. Серия от срещи със сектора, с регулатора, с Министерство на отбраната за спектъра и така нататък.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев. Благодаря, че заострихте вниманието на членовете на комисията. Аз си мисля, че този дебат трябва да стане в едно нарочено заседание, където да бъдат подготвени колегите. По-скоро го приемам като заявка от Ваша страна, за силна експертиза в тази посока за което ще бъда радостен, че може да се ползваме от тази експертиза. Това наистина е един изключително важен и динамичен сектор в българската икономика, който заслужава необходимото внимание, включително и от нашата комисия, както и нашата комисия заслужава да се занимае с дейността на КРС, за това как регулаторът участва в дейността, която трябва да регулира. Така, че благодаря Ви.
Колеги, ако има други въпроси, заповядайте. Ако не, закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 16:25 часа.

Председател на Комисията по
транспорт, информационни технологии
и съобщения:

Камен Костадинов