1. Изслушване на господин Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

---

На 02 октомври 2013 година от 15.15 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Камен Константинов.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Откривам заседанието на комисията. Извинявам се за закъснението, поради удължаване на работния ден в Пленарна зала започваме малко по-късно.
Както предварително беше обявено, днешното заседание ще бъде следният:
1. Изслушване на господин Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Всяка първа седмица от месеца ще се провежда блиц контрол в рамките на съответната Парламентарна комисия.
В тази връзка имате думата, уважаеми колеги за въпроси към министъра в рамките на блиц контрола.
Господин Вълков, имате думата.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, вече е факт цифровизацията от 01 октомври 2013 година. Предният път имаше дискусия относно покритието, което е в нашата страна и стана дума за това, че по различен начин се каза от Комисията за регулиране на съобщенията, от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че няма да имат покритие около 450 000 души, не претендирам за точност на цифрата и може би никой не може точно да каже каква е тази цифра, но така или иначе тогава Вие ни казахте, че ще бъде направен един анализ след стартиране на цифровизацията и аз смятам, че когато този анализ е готов, комисията ще бъде запозната с неговите резултати. Освен това в общи линии можем да кажем, че около 5 % от страната са останали без покритие и в последните публикации в пресата вие оповестихте публично, че проблемът с това покритие около 5 % ще бъде разрешен. Ако може да ни кажете по какъв начин смятате, че това може да стане и съответно в какъв период от време, то не може да стане веднага.
Това е конкретният ми въпрос към Вас.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Може би предварително трябваше да зачета процедурата, но се надявам че всеки един от народните представители е запознат с начина на провеждане на блиц контрола.
Господин министър, имате думата в рамките до 3 минути да отговорите на конкретния зададен въпрос, след което ще дам думата на Коалиция за България за отправяне на въпроси към министъра.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин Вълков, уважаеми дами и господа, действително след приключване на процесът по спиране на аналоговия сигнал, информацията ни все още е предварителна, покритието е 96,2 % по данни на операторите.
Фактически от населението, което дефакто остава и ползва ефирният сигнал, което по изчисления от 2011 година е около 19 %, по изчисление от последната година е 14,5 % се очаква реално без сигнал да бъдат около 20 000 човека. Това разбира се е сметка, която ние правим, но тя не претендирам, че ще е точна. В петък предполагаме, че ще имаме точна картина, след което анализът който ще изготвим ще ви бъде представен естествено. Предполагам, че може би в средата на следващата седмица ще бъдем готови.
Именно след като направим този анализ и като се запознаем действително с реалните проблеми на съответните места, дали това е като възможност примерно старите ретранслаторни станции също да бъдат оборудвани с допълнителни средства разбира се или чрез преминаване към сателитна в населените места, където сянката е с по-голямо затруднение да бъде покрита. Ще предложим действия, които Министерският съвет евентуално да подкрепи и да се финансират, така че особено хората, които са с по-малки възможности като пенсионери да бъдат подпомогнати и да получават сигнал.
Поне засега аз смея да твърдя, че тези мрачни прогнози, които се описват всеки ден от колегите от Комисията за регулиране на съобщенията, за мен са слабо казано преувеличени, защото сами разбирате, че ако имаше 1 млн. човека, които са останали без телевизионен сигнал днес щеше да бъде много сериозен протеста.
Но дефакто имаме разбира се имаме и проблеми. Имаме предварителни данни колко са населените места, които в момента са с покритие нула. Това са главно малки населени места в пограничните райони, говоря за Североизточна България, близо до Румъния, също така в някои планински, но точната картина ще я имаме до петък, след което до сряда ще изработим анализа и ще ви бъде предоставен.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Господин Тодоров, имате думата.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще допълня министър Папазов, той говореше за Североизточна България, аз мога да дам обратен пример за Северозападна България, района на Белоградчик, където до понеделник, 30 септември аналоговият сигнал е приеман с недобро качество, след цифровизацията в този район приемат много по-качествен сигнал, благодарение на цифровизацията. Мисля, че има положителен ефект от цифровизацията. Разбира се няма тотално съвпадане на зоните, които са покривани от аналогов сигнал . Още един път да повторим, че при аналоговият сигнал нямаше 100 процентово качествено покритие на територията и на населението на България. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин заместник министър.
Господин Вълков, заповядайте.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, аз съм доволен от отговорът на министър Папазов и на заместник министър Тодоров, защото те поеха ангажимент че следващата седмица ние ще бъдем запознати с този анализ.
В крайна сметка всичко, което се публикува в медиите в момента повече се спекулира, и то най-вече с изявленията, които от страна на КРС с такива бомбастични цифри 350 000, 1 млн. души и т. н. обяви.
В крайна сметка това е един процес, който аз смятам че е положителен и ще окаже положително влияние, но просто трябва да се изчистят нещата и се надяваме, че ще получим в срок анализа.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Господин Минчев, имате думата.
Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ние всички знаем че тече проверка в Националната компания Железопътна инфраструктура. Искам да попитам господин министъра има ли междинни резултати, какви са те и кога предстои да бъдат оповестени крайните резултати. Бих искал да разширя своят въпрос с още един аспект.
Господин министър, тече обсъждането на Законът за железопътния транспорт, ще се направят изменения съгласно европейската директива. Аз искам да Ви попитам какво е Вашето лично мнение по предложението, което група народни представители имаме Националната компания Железопътна инфраструктура да бъде преобразувана в агенция подобно на Изпълнителна агенция Пътна инфраструктура, тъй като тогава приходите, които тя ще реализира ще бъдат различни и пр., аспектите са много. Интересува ме лично Вашето мнение, какво мислите по превръщането на Национална компания Железопътна инфраструктура в агенция.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Минчев.
Господин министър имате думата.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Благодаря.
Господин Минчев, аз ще започна от доклада на Национална компания Железопътна инфраструктура. Той е готов, сега се запознаваме с резултатите от одитният доклад. Имаме също така завършен одитен доклад, който аз допълнително поръчах и за концесията на жп гарата в Пловдив.
Получихме ги само преди два дни, честно казано не ми остана време съвсем в подробности да се запозная, заради това може би на следващ контрол ще дам подробности по този доклад.
Относно вторият Ви въпрос аз не мисля, че ще постигнем кой знае какъв добър резултат, ако превърнем НК „ЖИ“ в агенция, защото и в момента средствата отиват за поддръжка и за развитието на инфраструктурата, дори напротив, ако не се лъжа ако стане агенция, средствата би трябвало да постъпват в държавния бюджет.
Още един път ще прецизираме това Ваше предложение, но моето лично мнение е, че сегашното състояние на НКЖИ да остане като държавно предприятие е по-добро.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин министър.
Имате думата за реплики.
За втори въпрос има думата представител на Атака, тъй като ДПС няма въпроси.
Г-Н РАДИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз искам да поставя въпросът за продажбата на така наречената златна акция на БТК.
Аз искам още веднъж да обърна внимание, понеже този въпрос беше обсъждан. Да кажете можеше ли да бъде избегнато това и чия е всъщност вината държавата да загуби право върху една от големите компании в този стратегически сектор комуникациите.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Аз вече няколко пъти коментирах освобождаването на така наречената златната акция на БТК.
Мисля, че и на последната ни среща също дискутирахме този въпрос. Също така и с вас направихме среща, на която мисля, че отговорих почти на всички въпроси. Сега отново ще повторя отговора си.
Договорът е от 2004 година за приватизацията на БТК, като държавата държеше златната акция, с която можеше да упражнява контрол относно приватизационният договор и изпълнението на условията по него.
Целият контрол, отново повтарям, на приватизационния договор се извършва от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол.
Освобождаването на акцията е предвидено в уставът на дружеството. Тя се освобождава при наличието на няколко условия. Едното условие е да са минали 5 години. Второто условие е да се извърши реално плащането в държавният бюджет на така наречената клоу-бек клауза, която е залегнала в договора и да са изпълнени всички други ангажименти по приватизационният договор относно запазването на хората, които работят, също така някои условия по ангажименти на БТК към Министерство на отбраната.
След заседанието на 17 април т. г. , по време на временното правителство, което е поверително, на Министерски съвет е взето решение какъв да бъде размерът на клоу-бек клаузата и са разгледани всички условия по приватизационния договор, а именно няколко заведени арбитражни дела в Париж, едно от които държавата е загубила, а другите две предстои да бъдат разглеждани.
След като на това заседание са взети решенията по размерът на клоу-бек клаузата и по условията на приватизационният договор, са взети решения, които са 100 процента изпълнени след това решение и са постъпили 100 процента средствата по клоу-бек клаузата в държавния бюджет.
От тук нататък ние нямахме никаква възможност да задържим тази акция, единствено можехме да я освободим . Въпреки всичко аз лично направих усилие да отложим заседанието, което беше предложено от акционерите за 16 септември т. г. за да се запознаем по-подробно с целият този протокол и целият процес на действия, които са станали преди освобождаването на акцията. Разбира се обърнахме се към Министерство на финансите относно плащането на клоу-бек клаузата. Обърнахме се към Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол по изпълнение на договорът, тъй като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията не разполага с тези документи, други министерства са отговорни – Министерство на финансите и съответно агенцията.
Получихме писмо от Министерство на финансите, с което ни бе казано, че 100 % средствата по клоу-бек клаузата са постъпили в държавния бюджет и от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, че всички условия, които са били предвидени в договора за приватизация на БТК са изпълнени, с което за тях се счита, че този договор е приключил. Оставаше единствено ние да освободим тази акция и именно заради това внесохме заедно с моите колеги Чобанов и министъра на икономиката Стойнев доклад, въпреки че не беше необходимо, отново да бъде разгледан този въпрос и след като се запознахме отново с всичко, което е ставало до момента, се взе решение за освобождаване и в понеделник на 30-то число ние освободихме акцията. Това е.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин министър.
Реплика.
Г-Н РАДИ СТОЯНОВ: Господин министър, благодаря Ви за изчерпателната информация. За съжаление от това, което ми давате като информация и от предварителните проучвания, които направихме стана ясно, че служебното правителство наред с редица скандални концесии е направило така, че българската държава да загуби и последният контрол върху БТК.
За съжаление доколкото разбирам няма шанс, няма механизъм този процес да бъде върнат обратно или да бъде прекратен
Благодаря Ви за информацията и се надявам на следващите въпроси отговорите Ви да бъдат по - удовлетворителни не само като фактология, но и към това нещата да бъдат в положителна посока за българските граждани. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Михов, имате думата от страна на ГЕРБ.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Първо за моето питане. То е свързано с едно изявление, една обширна статия, която публикува местен вестник, ежедневник, който се разпространява на територията на област Габрово. Статията е от името на областния управител, който представлява държавата и е озаглавена: „Варненско лоби иска да измести тунела под Шипка”.
По-надолу в статията е записано, че през седмицата той лично е присъствал на заседанието на управителният орган на програмата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на което били докладвани средствата, с които ще разполага програмата през следващия програмен период и приоритетите, за които те ще се използват.
Цитирам изказването в статията 1:1 на областния управител.
По-нататък се отбелязва: областният управител казва, че по време на обсъждането на същата тази програма и проектите, които да се включат в списъка на програма Транспорт за следващия програмен период имало предложения от варненска групировка, която настоявала изграждането на тунела под Шипка да се извади от програмата като неефективна и на негово място да се включи изграждането на вход на Варна. Край на цитата.
Моят въпрос е ако е имало такова заседание на надзорната комисия, на управителният орган, тази групировка ако наистина е присъствала, тя като каква е присъствала на това заседание. Да споделите пред нас наистина кой я е поканил и дали той ще понесе някакви санкции. Същевременно ако това не е вярно, не е присъствала такава групировка, областният управител на Габрово ще понесе ли някакви санкции за това, че прави такива обвинения и всява смут в цяла една област, не само една, а може би още една-две от Южна България.
Статията бе публикувана вчера, аз ще Ви я предоставя.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин министър, имате думата за отговор на поставения въпрос.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Господин Михов, не мога да коментирам всички статии в България, ще Ви кажа какви са фактите.
Действително във Варна през миналата седмица пред всички заинтересовани общини и областни управители, поканени са практически всички, които са заинтересовани да присъстват, освен това пред бизнес средите, особено от строителния бранш присъстваха страшно много представители, представихме Оперативна програма Транспорт и казахме какви са нашите приоритети през следващия програмен период и какво правим по подготовката на проектите за следващия програмен период.
Един от проектите, които са включени в програмата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Оперативна програма Транспорт за развитието през следващият програмен период е и тунела под Шипка. След представянето на програмата станаха няколко коментари. Спорът беше между двама човека. Единият беше представител на фирмата Пътища и мостове г-н Кольо Илиев, ако не се лъжа. Той коментира, че вместо този проект може да бъде заместен с проекти на някакви обходни пътища в много градове. Между тях бяха споменати Враца, Монтана и Варна. Разбира се след това областният управител на Габрово изрази мнение, че този проект е от изключителна важност за региона и той не счита, че това е правилно предложение от страна на Пътища и мостове.
Това не е променило нашите приоритети. Ние поискахме да чуем мнението на много хора, защото знаете че широко обсъждаме програмата, така че аз вече в детайли за спорът между тях и от интерпретацията на журналистите не мога да навлизам сега в коментар, но това са фактите. На тази среща действително стана такава дискусия между шефът на Пътища и мостове и областният управител на Габрово. Това обаче не е променило мнението на управляващият орган на Оперативна програма Транспорт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Михов, имате думата за реплика.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Ако позволите да направя една другарска бележка. Не мисля, че едно такова изказване на човек, представляващ държавата в лицето на областният управител е подходящо. Знаете , че в момента на дневен ред стои точно срастването на държавата с групировки и т.н. Не мисля , че такова изказване че групировка е присъствала и иска да измести даден проект е най-правилното. Аз не знам защо трябва да отдаваме важност на мнението на строителите, те какво биха желали да стоят и какъв е приоритетът, за да влезе в Оперативна програма Транспорт, защото строителите изпълняват строителни дейности, а не да определят какви биха били приоритетите за строителство на инфраструктурата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и това да попадне в Оперативна програма Транспорт.
Приятелският ми съвет е, ако все пак имате някаква власт над тези представители на държавата на местно ниво, да им препоръчате да се въздържат от подобни коментари, тъй като остава впечатление в обществото, че по никакъв начин държавата не се опитва да се разграничи от така наречените групировки, които са описани в статията.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин министър, дуплика желаете ли.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Господин Михов, аз не мога да коментирам кой какво е говорил. За нас беше важно да чуем и строителният бранш, както и общините, както и областните управители. Мисля, че широката дискусия по програмата е много важна за всички, не само за съответният регион, но и за нас като управляващ орган, защото там присъстваха и от Строителната камара, имаше много фирми, които искаха да чуят съответно каква ще бъде нашата програма. Имаше хора от спедиторският бранш, логистици, превозвачи, оператори на жп транспорт, автотранспорт, морски транспорт. Беше важно да чуем мнението на бранша, разбира се тази закачка между двамата аз не искам да коментирам. Всеки си защити според мен много добре позицията, но това не е променило мнението ни като управляващ орган.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря , господин министър.
От името на Коалиция за България ще бъде зададен въпрос от господин Мартин Захариев.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри, имам три въпроса към вас, но ще се опитам да ги свържа в един.
Във връзка с прословутата цифровизация, която е тема на деня искам да попитам ресорният заместник министър като шеф на органа по цифровизация каква е възможността в максимално кратък срок , в съдействие с Комисията за регулиране на съобщенията, които осъществяват контрол по радиочестотния сектор, имат необходимата модерна апаратура затова, както и необходимите регионални звена, да се изготви максимално срочно карта със зоната на покритие. Как се отнасяте към идеята да се създадат с помощта на мултиплекс операторите нарочни мобилни групи по места в зоните на затихване, пограничните такива, където най-вече на социално слабите и технически некомпетентни хора да бъде оказано съдействие на място по отношение на свързването на антените с декодиращите устройства и техни телевизори?
Това разноговаряне от името на държавата от една страна на независимият регулатор, от друга страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отношение на броя на засегнатите лица е изключително негативно и смятам, че министерството веднъж завинаги трябва да заеме твърда позиция по този въпрос, защото се заблуждава обществото.
Вторият ми въпрос е свързан с цифровизацията по отношение на фактът, че Европейската комисия е изпратила жалба до България, така наречената инфрийчмънт процедура още през м.януари т. г., а на 02 юли т. г. предяви иск, в който се твърди, че при разпределението на лицензите на мултиплекс операторите страната ни е ограничила конкуренцията.
Ако съдът в Люксембург вземе решение, че това наистина е така, държавата ще поеме разноските по делото и ще плаща финансови санкции всеки ден, в който тя не е отстранила нарушението.
Българската страна в лицето на вашето министерство, счита че искът на Европейската комисия е недопустим поради неясно, неточно и непоследователно изложение на твърденията за нарушението и най-вероятно това е така.
Брюксел счита също така, че появата на още един оператор, чиято лицензия беше издадена през м. май т. г. води до подобряване на конкурентната среда, но това не променя факта за осъществяването на нарушение.
Моят въпрос е на каква фаза е подготовката на защитата от наша страна, защото мисля че е изключително важно да имаме много силна юридическа защита по това дело, защото процесът по цифровизация е практически необратим.
От изключително значение е подготовката на министерството по това дело, за да не се блокира процесът, който е между нас казано функция на усилията на цели четири правителства.
На последно място към вашият колега, който се занимава с транспорт. Изследвало ли е министерството възможността за директна авиолиния между София – Шанхай – Пекин?
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Захариев, в интерес към равнопоставеността считаме, че последния въпрос не сте го задали. Разбира се може в рамките на класическият парламентарен контрол да задавате въпроси към министъра.
Господин министър, в рамките на 3 минути моля да отговорите на въпросите, свързани с цифровизацията.
Имате думата Вие или господин Тодоров.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря на господин Захариев за въпросите.
Предполагам всички в тази зала сме наясно относно правомощията и задълженията по закон на независимият регулатор, така че ние със същото желание, дори по-силно е да получим точна и ясна картина от регулатора по отношение на всички бели петна, условно казано бели петна, там където няма покритие относно ефирен цифров сигнал.
Да, за нас това е изключително важно. Ние като министерство по никакъв начин не сме търсили или не сме провокирали разнопосочност на сигналите, които отправяме към обществеността по отношение на потенциално засегнатите хора от правото да получават безплатен ефирен сигнал. Винаги сме се опитвали да бъдем добронамерени и в същото време да се правим на обективни като министерство. Не можем да съдим за реакция в други субекти.
Да, доколкото ми е известно мултиплекс операторите разполагат с регионални звена. Там могат да бъдат правени и такова е нашето обсъждане вътре в министерството да направим тип разяснителна кампания в тези места. Разбира се първо ще специфицираме типът проблем, за да можем да го търсим и да го разрешаваме, да го предлагаме на гражданите за разрешаване.
По отношение на позицията на държавата пред Европейския съд. Абсолютно сте прав, че трябва да бъдем максимално добре и ефективно подготвени така, щото да не се случват в бъдеще като краен негативен ефект финансови санкции за държавата.
Не можем към днешна дата да прогнозираме изходът от един съдебен процес, но нашето желание и стремеж , не само на нашето министерство, а и на цялата държава е да направим добра, качествено подготвена защита. Не само експерти от нашето министерство са се ангажирали с тази защита.
Целият иск, заедно с идеологията на защитата е представена както в Министерство на външните работи, така също позицията беше представена пред Съвета по европейски въпроси. Като последица от това Министерският съвет също на свое работно заседание разгледа и одобри позицията на държавата пред Европейския съд.
Искам да ви уверя, че като министерство и като координиращо звено по този процес полагаме неимоверно много усилия така, че имиджът на България и последиците от това дело да бъдат с положителен ефект.
Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Господин Захариев, имате право на реплика.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Представител на Атака ако има въпрос.
Г-Н РАДИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, вторият ми въпрос е във връзка с използването на софтуер с отворен код в държавната администрация.
От доста години аз поддържам контакти с неправителствени организации, които популяризират използването на този софтуер с отворен код. Тук може би е мястото да направя едно много кратко резюме за какво става въпрос.
Вие знаете, че основните софтуерни програми, които се използват в администрацията, по-специално така нареченият бизнес софтуер, операционни системи и офис пакети, приоритетно са произведени от една програма на американска корпорация, която държи огромен процент от софтуера в света, става въпрос за Майкрософт.
Много малко знаят, че техният софтуер има алтернатива, която освен че е безплатна, предоставя много други ползи , а именно подобрена сигурност, защото софтуерът с отворен код би могъл да бъде подложен независимо от ТИД от независими експерти, т.е. за него може да се гарантира, че той няма да съдържа вратички и възможности за неуторизиран достъп от лица, които нямат право на това.
В много страни, включително Франция, Германия, дори в САЩ всички компютри, които са в институции използват софтуер с отворен код.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Ние провеждаме тук блиц контрол. Идеята е в рамките на 2 минути да се зададат въпросите.
Г-Н РАДИ СТОЯНОВ:
Въпросът ми е до каква степен този процес тече в българската държавна администрация и какви са намеренията на вашето министерство да работите в тази посока.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
От страна на министерството кой се чувства компетентен да отговори на този въпрос.
Господин министър, имате думата.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ:
Аз в момента честно казано не мога да отговоря на поставения въпрос. Софтуер с отворен код аз не знам да са поръчвали в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Ще се допитам до по-компетентни от мен в тази област и ще Ви отговоря, но сега в момента не съм готов.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Г-Н РАДИ СТОЯНОВ: Благодаря ви за информацията. Разбирам, че това е доста специфична тема и в края на краищата тя много трудно може да бъде изчерпана в този блиц контрол.
Въпросът ми беше най-общ. Аз ще се свържа с вас за допълнителна информация и надявам се, че ще можем да задвижим нещата в поска да популяризираме този софтуер, който освен ползите, които носи чисто икономически може да спести десетки милиони лева на българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря на господин Стоянов.
По този начин изчерпване блиц контрола, съгласно чл. 26 от правилника.
Преминаваме към разглеждане на точка Разни.
Представителите на министерството могат да останат и да продължат да участват в заседанието.
Господин Мутафчиев, имате думата.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:
Блиц контролът е нещо добро, господин председателю, но нека да спазваме правилата. Това е контрол, който касае политиките, наистина нека бъде блиц. Бързо зададени въпроси, бързо получени отговори.
Аз имам едно предложение, тъй като блиц контролът не изчерпва изцяло политиката, тук беше започната една тема, независимо че я свързахме с писмо на областен управител, това е темата за подготовката на Оперативна програма Транспорт. За периода 2014 – 2020 година. За съжаление поради това, че трябваше да присъстваме в Парламента в четвъртък нямахме възможност да дойдем до Варна и да изслушаме всички. Ние бяхме поканени, но тогава господин министър трябваше да ви гласуваме вот на доверие. Ако трябваше да се изнесем, щеше да бъде доста по-трудно, тогава и Атака нямаше да ни оправи. Така че изхождайки от това, че все пак че тази програма ще разчита на политическа подкрепа, ще ви помоля да се представят приоритетите пред Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Нека това да стане на следващото заседание, защото времето напредва, трябва да сме готови в по-кратки срокове.
Аз се информирах частично с приоритетите и бих казал, че има спорни приоритети. Чуйте и мнението на народните представители, на които ще разчитате на подкрепа още веднъж казвам. Да чуете политическите партии, опозицията, за да чуете къде ще критикуват тези приоритети.
Казвам го и със съзнанието, че много от тях, които бяха защитени от Европейската комисия при управлението на ПП ГЕРБ бяха променени и то не заради политиката, а заради това, че един проект е повече готов и съответно да успеем да усвоим повече пари. Аз мисля, че това е погрешна практика и вече 5 години бяхме в този период, сега вече имаме готови проекти и това ни дава възможност да имаме една по-ясна приоритетност в проектите, които ще изискаме. Казвам ги тези неща, за да имате готовност да се подготвите.
Защо наистина Оперативна програма Транспорт, точно тя, е намалена с 500 млн. евро или 1 млрд. лева, за проекти които са жизнено важни за страната и дали правителството ще предприеме конкретни действия това неравноправие по някакъв начин да бъде променено, като всяка една от оперативните програми си понесе съответно тежестта в намаляването на средства от Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
В тази връзка ще направя едно уточнение. През следващата седмица планувам да се проведе едно заседание с присъствието на телекомите, на СИО сектор комуникации, за обсъждане на старият, макар и внесен отдавна отчет на КРС за изминалата година. Така че можем да предвидим разглеждането на вашето предложение на 16 октомври, което е една седмица след това.
Господин министър, имайте готовност да докладвате на заседанието на комисията на 16 октомври, да подготвите представяне на приоритетите в Оперативна програма Транспорт.
Отсега ви отправям покана на следващото заседание за участва за обсъждане на доклада на КРС за изминалия период.
Предполагам, че ще бъде интересно заседание.
Господин Михов, имате думата.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Ако ми позволите господин председател да допълня това, което каза колегата Мутафчиев. Действително на тази среща нямахме възможност да присъстваме, но ако е воден някакъв протокол или има някаква стенограма, ще ви помоля да ни го предоставите, за да се запознаем с обсъжданите на срещата въпроси.
Г-Н ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Да, воден е протокол, който ще ви предоставим.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Ще помоля на всички членове на комисията да бъде раздаден такъв протокол.
Други въпроси имате ли.
Господин Захариев, имате думата.
Господин председател, във връзка с изслушванията през следващата седмица, много моля нашият Секретариат да отпрати поканите лично до СИО на трите големи оператори, както и на председателите на съответните асоциации, имам предвид неправителствения сектор, с оглед факта че това е добрия стил и добрата европейска практика. Когато каниш шефове на толкова големи международни компании, обикновено се дава една седмица срок, така че да осигурим тяхното присъствие.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Идеята на комисията господин Захариев е да има представител на съответният Телеком, да чуем и обратната страна.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Следва нашата комисия да покани главните изпълнителни директори на съответните компании. Ако те бъдат поканени лично биха дошли, обаче ако ние не отпратим персонално до тях поканата, те ще изпратят техни представители.
За мен това изслушване би било по-ценно, ако тук присъстват главните изпълнителни директори на съответните компании.
Аз съм съгласен с Вас. Самите телекоми имат интерес да участват на достатъчно експертно ниво. Ако те преценят да дойдат СИО-та, ние нямаме механизъм с който да ги задължаваме.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В допълнение на това, което казахте, господин председателю. Аз изцяло подкрепям колегата Захариев с неговото предложение, защото точно заради това, че комисията ще разглежда въпросите на експертно ниво и поради това се канят съответни представители. Не забравяйте, че комисията е представител на българския Парламент. Ако техните компании искат за чуят каква политика ще се провежда, нека да дойдат на ниво, което заслужава една парламентарна комисия.
Това не е от сега, то е отдавна. Пристигат началник отдели, директори и т.н.
Много ви моля, направете така че наистина да поканим на високо ниво представители.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз смятам, че министър Папазов демонстрира добър стил, присъствайки на няколко заседания.
Ако няма други въпроси, закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Камен Костадинов /