1. Разглеждане на годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2012 г., № 320-00-13, внесен от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията на 17.06.2013 г.
2. Разглеждане на годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенски услуги за 2012 г.“, № 320-00-9, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 6.06.2013 г.
3. Разни.

---

На 09 октомври 2013 година от 14. 40 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Камен Константинов.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, представители на медиите, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и започваме с първа точка от оповестения дневен ред, а именно:
1. Разглеждане на годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2012 година, № 320-00-13, внесен от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията на 17.06.2013 година.
Като гости на нашето заседание са поканени представители на Комисията за регулиране на съобщенията, представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на ръководството на телекомите и представители на различни браншови организации.
Казвам добре дошли на д-р Веселин Божков и на останалите членове на Комисията за регулиране на съобщенията, както и на всички участващи в заседанието.
Списъкът е дълъг, за протокола само да заявя кои са заявили своето участие.
Комисия за регулиране на съобщенията:
Г-н Веселин Божков – председател
Г-н Никола Колев – заместник председател
Г-н Константин Тилев – член
Г-жа Десислава Преображенска – член
Г-жа Ирина Романска – член
Г-жа Юлияна Райкова – главен секретар
Г-жа Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване”
Г-жа Детелина Кръстева – директор на дирекция „Пазарно регулиране”
Г-жа Цветелина Севлиевска – директор на дирекция „Техническо регулиране и електронен подпис”
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията в заседанието ще вземат участие:
Г-н Георги Тодоров – заместник министър
Г-жа Калина Димитрова – директор дирекция „Съобщения”
Представители на телекомите и на браншови организации
Г-н Атанас Добрев – Главен изпълнителен директор на ВИВАКОМ
Г-н Емил Рангелов – ВИВАКОМ
Г-жа Искра Кусева – Мобилтел ЕАД
Г-жа Ангелина Лякова – мениджър на Регулаторен отдел
Г-жа Анета Иванова – СЕК
Г-н Димитър Радев – БАККО
Г-жа Галя Маринова – БАККО
Г-н Мехти Меликов – АБРО
Г-жа Анна Горанова – АБРО
Г-н Ивайло Гурков - АБРО
Г-н Валентин Колев – Асоциация Телекомуникации
Г-н Здравко Михайлов – БУЛСАТКОМ
Г-жа Младенка Джалова – БУЛСАТКОМ
Г-н Александър Латев - БУЛСАТКОМ
Г-жа София Щерева - БЛИЗУ

Предлагам по тази точка да дадем думата на представителите на Комисията за регулиране на съобщенията да представят годишния доклад на комисията за 2012 година, след което всички народни представители и останалите участници ще имате думата за становища, въпроси, мнения и коментари.
Господин Божков, имате думата за представяне на доклада.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник председатели, уважаеми господа народни представители, дами и господа, уважаеми колеги от сектора, позволете ми преди да започна да представям годишният доклад за 2012 година, да пожелая успешна работа на комисията, с надеждата че комисията ще бъде средище на един отворен, професионален диалог и да бъде пример за останалите комисии от Народното събрание.
След този увод, тъй като годишният доклад е раздаден съгласно изискванията на закона, предполагам че повечето от вас дълбоко са се запознали със съдържанието на текста. Аз ще акцентирам само на няколко моменти, защото вие знаете, че в момента ще представим Законът за годишния доклад по Закона за електронните съобщения и годишния доклад по Закона за пощенските услуги.
Първо ми позволете да коментирам световното развитие на пазара на електронните съобщения. Общият обем на пазара на електронни съобщения в световен мащаб през 2012 година достигна 1 трилиард и 660 млрд. щатски долара, което на базата на икономическото развитие представлява една стагнация в рамките на 0.1 от процента.
Движещи услуги на пазара на електронни съобщения за поредна година са мобилните гласови услуги и интернет, следвани от мобилния широколентов достъп.
Запазва се и тенденцията за увеличаване на потреблението в секторът на мобилните комуникации, като отчитат ръст през 2012 година 7.5 %, като средната степен на проникване на мобилни услуги в света достигна 91 %. После аз ще направя паралел с националната статистика.
По данни на AIQ на фиксираните телефонни линии в световен мащаб е 1 млрд.186 млн. линии, като се отчита намаление с 1.5 %. В края на 2012 година потребителите на интернет са над 2.5 млрд. жители, като 1.5 млрд. от тях са от развиващите се страни. Проникването в световен мащаб е 35.7 %.
Към края на 2012 година абонатите на мобилен широколентов достъп до интернет са 2.5 пъти повече от абонатите ползващи фиксиран такъв, като степента на проникване на мобилен е нараснал с 5.6 % спрямо 2011 година. Прогнозите за 2013 година предвиждат увеличение на приходите в телекомуникационният сектор в световен мащаб от 2.4 % спрямо 2012 година, като се очаква тя да достигне 1.7 трилиона долара.
Как стоят нещата в Република България? Общият обем на пазара на електронни съобщения в България за периода 2 008 – 2012 година, както повечето от вас знаят, които имат повече опит тук като народни представители, че за съжаление през последните 4 години имаме свиване на пазара и това са по различни фактори, но най-важните са световната икономическа криза и рецесията не избегна и пазарът на електронни съобщителни мрежи и услуги.
Радващото тук, ако можем да говорим със знак плюс е, че ако през 2008 година ние имахме 6 % ръст, през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. имаме спад с по 6 %, за 2012 година този спад е само 4 %, така че общият обем е в размер на 2 млрд. 822 млн. лева.
По отношение на структурата на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги в България за периода 2010 – 2012 година наблюдаваме следната динамика: запазва се, че основния дял това са мобилна гласова услуга и на фиксирана гласова услуга, чиято обща сума на гласови услуги варира от 64 до 66 %. За 2012 година специално 65 %.
Вторият основен така да се каже основен дял заемат интернет услугите и те непрестанно растат. Ако за 2010 година техният дял е бил 10 %, то за 2011 г. – 11 %, 2012 г. – 12.3 %.
Следващата услуга, която стабилно бележи ръст, това е представянето на ТV сигнал и услуги – от 10 % през 2010 година на 8.28 % през 2011 г., в момента е 8.33 %.
Това, което компенсира изоставането и лошите трендове, са новите пакетни услуги, вие ще го забележите това нещо, сигурно сте го забелязали. Ако относителния дял на пакетните услуги през 2010 г. е само 3.21 %, то за 2012 г. ръстът е 11 %, почти 8 % ръст.
По отношение на гласовите телефонни услуги. Те заемат 65 % относителен дял в общия обем на пазара, както вече подчертахме. Основни тенденции на сегментът гласови телефонни услуги за 2012 година, които ги отбелязва комисията е относителния дял в приходите от сегмента спада с 4.8 процентни пункта спрямо 2011 г. Относителният дял на приходите от гласовата услуга спада с 1.3 процентни пункта спрямо 2011 г. и относителния дял на приходите от фиксирана гласова услуга се увеличава с 1. 2 процентни пункта спрямо 2011 година.
Общият обем на пазара по отношение на фиксирани гласови услуги е 9 млн., който бележи спад с 4 % спрямо предходната година , 6 % спад в общия брой на фиксираните телефонни услуги имаме за 2011 г., но както знаете това е световна тенденция. 68 % от фиксираните телефонни постове у нас са на историческото предприятие, което също обаче бележи спад с 9.5 %, но това е в резултат и на нарасналата конкуренция, за което се борим ние и затова вие създавате такива закони, които да насърчават ефективната конкуренция, включително и в нашия сектор.
По отношение на показателят фиксирана плътност по население и домакинства за периода 2008 – 2012 г. също има определени трендове.
По отношение на фиксирана плътност по домакинства този процент за различните години варира от 62 % до 58 %.
По отношение на фиксирана плътност по население този процент варира между 29 %, 30 % за 2011 г. и 28 % за 2012 година.
Което е хубаво тук и което трябва да го отбележим, вие знаете, че през 2007 г. България за съжаление беше страната с най-високи цени както по отношение на фиксираните услуги, така и по отношение на мобилните услуги. В този ред на мисли комисията предприе съответните действия и смея да твърдя, че те бяха и последователни, за последователно прилагане на добрите европейски практики и в резултат на това за 2012 година искам да подчертая, че следвайки техните цени за терминиране на гласови повиквания във фиксирана мрежа към 01 януари 2013 година България вече е под средноевропейските цени, а само 3 години преди това нещо нашите цени бяха три пъти по-високи от средно европейските цени.
По отношение на мобилните гласови услуги развитие на пазара бележи в определени трендове също в този порядък. Приходите от доставянето на мобилни услуги възлизат на 1 млрд 524 млн. лева – 54 % от общия обем на пазара на електрони съобщения в България.Регистриран е спад в резултат на свиването на пазара -12% спрямо 2011 година.
В същият момент обаче е отчетен ръст на броят на абонатите на мобилни услуги с 2.9%, почти 3 5 спрямо 2011 година. Другото, което е хубаво вие си спомняте, че когато правех преглед на световното развитие там имаше перетрация 91 % в България имаме 148 5 перетрация. Това е над средноевропейската, която ако ме не лъже паметта е 121 %.
Съотношението между потребители на предплатени услуги и на абонати по договор е 37% към 63%, което също говори за една стабилност по отношение на българските потребители и те търсят тази стабилност в сигурността на договорите, още повече знаете че последните изменения на Законът за електронните съобщения, бих казал че те са революционни изменения и смея да твърд, че ние също дадохме своя принос, тъй като знаете че се обособи една отделна глава 14 – Защита правата на потребителите.
По отношение на мобилните гласови телефонни услуги. Относителните дялове на мобилните предприятия според броя на потребителите на мобилни телефонни услуги за периода 2008 – 2012 година също бележат определени тенденции. Намалява относителният дял на Мобилтел, като от 51 % през 2008 година през 2012 година неговия относителен дял е 43 %, това става за сметка на ръста на относителния дял на Виваком , който през 2008 година има 10.11 % а през 2012 година достига 20. 4 % пазарен дял и стабилното положение на Глобул, сега в момента Теленор както знаете колеги 37 % през 2008 година.
По отношение на относителни дялове на мобилни предприятия според приходите от предоставяне на мобилни телефонни услуги на едро и дребно в периода 2008 – 2012 година трендовете са същите – 54 % през 2008 година относителен дял на Мобилтел, през 2010 година 51 % - 2012 година 45 %; 9.3 % е относителния дял на БТК през 2008 година, 2010 г. 14 %, в момента 19.3% и пак стабилен пазарен дял на Глобул (Теленор) – 36 % 2008 година, 34 % 2010 г., 36 % 2012 година.
Ние сме направили едни големи презентации, не знам доколко ще имате търпение да ги изслушате всички данни, но мога да кажа две неща. Специално благодарение на Комисията за регулиране на съобщенията бяха извършени съответните пазарни анализи, и то втори кръг от пазарни анализи общо 6 пазарни анализи за 2012 година. Сега не без гордост искам да съобщя, тези които са запознати с нашия сектор знаят, че ние сме страна членка на БЕРЕК, на групата на независимите регулатори на страните членки на Европейския съюз и там има една сложна процедура одобряване на пазарните анализи. България е една от малкото страни, които няма наложено вето или инфрийджмънт процедура специално по пазарните анализи или по-точно да минем на втора фаза, като в същият момент такива силни икономики и такива силни регулатори като Италия, Германия, Франция, Испания и пр.имат по няколко върнати пазарни анализи. Това е комплимент за нашият малък млад и сплотен колектив. В този ред на мисли искам да кажа, че благодарение на тези пазарни анализи знаете, че през 2005 година преносимост на номерата в Европа бяха свършили. През 2008 година ние започнахме преносимост на номерата, няма да коментирам по какви причини това се е случило, но мога да коментирам, че през 2012 година за преносимост на номерата знаете с каква трудност се започна, знаете каква битка водихме – на две гишета, на едно гише, но в момента всеки който желае може да си смени номера, това става успешно. Аз благодаря и на представителите и на операторите въпреки неголямото удоволствие, но в края на краищата те допуснаха също и мисля, че благодарение на санкционната политика на Комисията за регулиране на съобщенията този процес в България можем да кажем върви успешно. Само за 2012 година са прехвърлени 412 000 мобилни номера, което представлява 3.5 %, което е един добър процент средно за Европа, тъй като нормално за Европа е между 1.5 % и 5 %, така че ние сме в горната граница.
Също благодарение на последователната политика на Комисия за регулиране на съобщенията, пак казвам отново обръщам внимание специално за мобилните гласови телефонни услуги цените за терминиране, което значи цени на едро, когато в България 2008 година бяха три пъти по-високи цените, отколкото в Европа, сега в момента и през 2012 година са под средно европейските цени, още повече че в момента сега ако направим един паралел за 2012 година България заема трето място като най-добри цени за терминиране в Европа в положителен смисъл на думата искам да кажа.
По отношение на услугите на предоставяне на линии под наем. Общ обем на пазара е 42 млн. лева, 23 % спрямо предходната година, спад на брой линии под наем, предоставени на едро с 25 %. Набелязва се в този сегмент на пазара тенденция към замяна на традиционните линии под наем с алтернативните, тъй наречените етернет услуги. Тук също се забелязва динамика по отношение на относителни дялове на историческото предприятие БТК и алтернативните предприятия, изчислени на база приходи за периода 2010 г. – 2012 година и ако алтернативните предприятия през 2010 година са имали относителен дял 38 %, то за 2012 година с 5 % е нараснал техния относителен дял, което показва, че има определени тенденции на увеличаване на конкуренцията и в този сегмент на пазара.
Друго важно перо в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги това са услугите за пренос на данни и достъп до интернет. Те заемат 12. 3 % относителен дял в общия обем на пазара за 2012 година. Общите приходи възлизат на 350 млн.лева приблизително като е отчетен ръст от 10 %, това на което аз ви обърнах внимание и което е характерно за световните тенденции. Общият брой на абонатите е близо над 1.9 милиона абонати, което показва ръст с 19 %. Имаме 633 предприятия активни; 26 % имаме проникване на услугата достъп до интернет, изчислена на база население и 40 %, когато разглеждаме този процент на база домакинства, като ако не ме лъже паметта тази година вече сме достигнали 54 %, което също е един положителен, хубав тренд.
Ръст на абонатите на мобилен широколентов достъп – почти 70 %; 54 % е делът на а абонатите в страната, ползващи достъп до интернет със скорост 20 мгбита и в този аспект ние също стоим много добре, дори на европейската да не говорим вече и за световната карта.
Друг въпрос е когато говорим за пренос на данни и достъп до интернет и когато коментирахме тези данни за проникване по население на достъпа до интернет чрез фиксирани мрежи в държавите членки на Европейския съюз при среден процент за Европа 28 % тук имаме определено отстъпление. България е с 19 %, Полша е с 18 %, Румъния с 16 %, Словения е с 19 % т.е. някъде сме по средата, но има възможности за по-добри резултати и в този аспект предполагам, че и държавата знаете че е предприела определени действия, има програми за развитие и насърчаване на широколентовия достъп и специално за трудно достъпните райони ако си спомняте, малко населените. Доколкото си спомням тази програма преди две години възлизаше на 30 млн. евро, сега мисля че е 20 млн. евро, но дай боже да бъдат успешно усвоени тези средства.
Следващият важен сегмент това са услугите за пренос или разпространение на радио и телевизионни програми. В този аспект приходите от сегментът възлизат на 240 млн. лева. Най- голям дял в тях имат приходите от услуги за разпространение на радио и телевизионни програми на дребно 80 %, кабелното проникване на телевизионните програми е 27.5 %, като бележи спад с 2.5 % спрямо 2011 година. Сателитната телевизия имаме проникване на 24 %, като бележи ръст 3.6 % спрямо 2011 година.
По отношение на отделните сегменти кабелната телевизия брой на абонатите възлиза на 827 000 абоната, което представлява спад с 8.5 % спрямо 2011 година. Приходите от кабелна телевизия възлизат на 83 млн. лева, което е с 11. 5 по-малко спрямо предходната година.
Нараства броят на предприятията, предоставящи цифрова телевизионна кабелна телевизия с 25 , като достигат 101 предприятия, което представлява 33 % и аз мисля, че това е един изключително позитивен ръст на предприятията, които предоставят най-модерните услуги в този сектор.
Спътникова телевизия и АРТV. Активни предприятия в АРТV за сектора са 43, приходите възлизат приблизително на 1 млн.лева, което показва ръст почти 100 % спрямо предходната година. Броят на абонатите е нараснал 4 пъти спрямо 2011 година и достига 96 000 абоната.
По отношение на спътниковата телевизия. Активните предприятия към 2012 година са 3, приходите са почти 104 млн.лева и това бележи ръст с 2.5 %. Броят на абонатите спрямо предходната година е с ръст 17.5 % и те достигат 712 000 абоната.
По отношение на сегментът наземно радиоразпръскване искам да отбележа няколко важни момента и да ви заостря вниманието. По отношение на УКВ радиоразпръскването имаме активно действащи 76 предприятия, които имат право да осъществяват наземно радиоразпръскване с местно покритие, 39 % от предприятията осъществяват дейност в повече от едно населени места.
По отношение на покритие по население. Българско национално радио и Дарик радио имат покритие над 95 %.
По отношение на телевизионното радиоразпръскване предприятия, оторизирани да предоставят електронни съобщения с мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионните сигнали с местно покритие имаме издадени 15 разрешения с национално покритие, това са тримата участници на пазара, както знаете. Българска национална телевизия, БТВ и Нова телевизия.
Съответно покритието по население към 31.12.2012 година БНТ има почти 99 %, БТВ има 98 %, Нова телевизия има 94 %.
Услуги за пренос и разпространение на радио и телевизионните сигнали на едно. Предполагам, че вие сте се запознали с тях, няма да ги коментираме.
Последният сегмент това са пакетните услуги. Бих казал, че това са най-модерните, най-съвременните. Това показва и световната тенденция, така реагира и българският пазар. Имаме 11.1 % относителен дял в общият обем на пазара за 2012 година и си спомняте, че точно преди две години беше само 3 %.
В този ред на мисли приходите от този сегмент са 310 млн.лева ръст с 30 % както вече казахме. Най-значителен ръст се наблюдава при услугата, включваща фиксирана, мобилна телефония и телевизия, над 11 пъти. Най-голям дял имат приходите от двойната пакетна услуга, включваща мобилна гласова и достъп до интернет -38 %, които нарастват 8.9 пъти спрямо 2011 година. Имаме над 1.9 млн. абоната за 2012 година, което показва ръст от 19 % спрямо 2011 година. Проникването по население – 25 % почти 26 %, проникването по домакинства както ви казах достига 55 %.
Най-предпочитана от потребителите е мобилната гласова услуга и интернет. Най-голям ръст бележи пакетната услуга мобилна гласова услуга, фиксирана гласова услуга, интернет и ТV над 2 пъти.
По отношение на универсалната услуга телефонната плътност по домакинства възлиза на 40 % и бележи спад с 4 пункта спрямо предходната година. Броят на потребителите на ценовите пакети за хора с увреждания, за хора с ниски доходи и за специални социални нужди е намалял съответно с 2.3, с 4 % и със 6.1 % спрямо 2011 година.
В заключение какви перспективи ние виждаме за развитие на българския пазар на електронни съобщения. Това са по отношение на мобилните услуги световната тенденция вие я знаете и тренда, чрез замяна на фиксираните гласови услуги с мобилни е основният извод, който може да се направи. Намаляване на средномесечният потребителски разход на мобилни телефони и услуги, това се дължи на няколко аспекта, специално за България имаме и един допълнителен общо взето, българското население не е достатъчно богато. Увеличаване на потреблението на мобилни телефонни услуги, предлагани в пакет с други услуги. По отношение на фиксираните гласови телефонни услуги. Ние виждаме, че намаляват абонатите на историческото предприятие за сметка на абонатите на конкурентните предприятия, което е положително от гледна точка на конкуренцията.
Спад на относителният обем на приходите от фиксирани гласови услуги.
Линии под наем. Наблюдава се миграция от страна на потребителите на традиционните към алтернативните линии под наем, така наречените популярни етернет услуги.
Пренос и разпределение на радио и телевизионните програми.
Нарастване броят на абонатите по отношение на сателитните АР базирани телевизии за сметка на тези на кабелна телевизия.
Развитие на широколентовият достъп до интернет.
Основните тенденции тук са нарастване на потреблението на мобилния интернет и второто е засилена миграция от традиционните технологии за достъп към оптичните и хибридните мрежи.
В заключение за развитието на българският пазар на електронните съобщения. Развитието на електронните съобщения в България ще продължи да се насочва особено към предлагането на конвергентни и пакетни услуги с преобладаващо влияние на услугите, включващи мобилен и фиксиран широколентов интернет достъп.
С това приключваме представянето на този доклад.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Московски, имате думата.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Един кратък коментар. Господин Божков, мисля че коректно изразихте състоянието на пазара. Една препоръка ако приемете. Струва ми се, че е добре, ако в този доклад попадне и кратък анализ на така да го наречем сивия сектор.
Знаете, че той е една съществена част от определен вид услуги които предлагате и считам, че би било удачно да се направи един кратък анализ. Частично бяха набелязани някакви мерки но да кажем с някаква карта, която да разписва сегашно и съответно в бъдеще време как ще бъде преборен този сив сектор.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Московски. Предлагам колеги да съберем няколко въпроса, а не след всеки изказал се да се включва представител на КРС.
Господи Захариев, имате думата.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми гости,уважаеми народни представители, уважаеми членове на Комисията по регулиране на съобщенията, с този доклад вие доказвате, че комисията е създала една устойчива и сигурна среда за развитие на сектора и едно от доказателствата затова е инвеститорския интерес към нашия пазар. Наскоро има придобиване на голям телеком от голям международен оператор. Аз лично адмирирам, че действията ви през настоящата година, надявам се и през следващата ще бъдат км постигане на високо ниво на конкуренция на пазара и свеждане до минимум на регулаторната намеса, когато става дума за насърчаване на инвестиции в сектора и гарантиране на правата на потребителите.
За щастие законодателят така е регулирал , че в сектора на телекомуникациите и съобщенията имаме пазарен регулатор, за разлика от медийния сектор, където имаме само регулатор на съдържание, вследствие на което медийния пазар може да се кажа, че не присъства като пазарен термин, с изключение на общата регулация, която прилага КЗК.
Очевидни са трендовете, които вие очертахте и сигурно КРС има сериозна заслуга затова. Ясно е, че преносът на данни и достъпа до интернет, където е генерирал близо 350 млн.лева за изминалата година, ще бъде един от хитовете на пазара, както и конвергентните пакетни услуги със забележителния ръст от 30 %. Затова трябва да бъдат поздравени и операторите разбира се, които са вложили сериозни инвестиции в тази посока.
Въобще пакетната услуга като комбинация от фиксирани мобилни и гласови услуги, широколентов интернет, кабелна и сателитна телевизия, фактически ще е бъдещето на този пазар безусловно.
Позволете ми , поздравявайки ви за вашата работа и доклада, да отправя и няколко бележки, които считам че ще са от обща полза. Все пак правя уговорката, че народните представители в нашата комисия ще подкрепят навярно с гласуването си приемането на вашия отчет.
Искам да фокусирам вашето внимание около два вида услуги, за които всички ние в тази зала имаме нужда от точни числа и аз считам, че числата във вашия доклад не са достатъчно коректни. Става дума за услугите, свързани с пренос и разпространение на радио и телевизионни програми, които приемам като част от една друга голяма услуга, която вече определихме, че ще бъде бъдещето за развитие на сектора, а именно конвергентните пакетни услуги.
В общо изражение кабелната телевизия според вашият отчет намалява със 76 000 абоната. Сателитната телевизия Ди Ти Ейч регистрира 712 000 абоната с ръст от 107 000.
Други са числата, с които работи пазарът днес. Множество изследвания, вътрешни такива, а и на неправителственият сектор говорят за проникване не на 24 %, както вие споменахте на сателитната услуга за разпространение на телевизия на цели 35 %.
По същият начин кабелната телевизия като проникване във вашият доклад присъстват 27 %, а според цифрите на пазара тя надминава 50 %.
Проста сметка показва, че при 826 000 абонати на кабелна телевизия в България имаме приходи от 84 млн. лева, което прави приблизително по 101 лева годишно или 8. 5 лева месечно на абонат.
При 712 000 абоната на Ди Ти Ейч ние имаме 104 млн.приходи, значително повече, което прави 146 лева годишно на абонат илиблизо 12 лева месечно. Това са съотносимите цифри на пазара.
В условията на изострена конкуренция двете форми на платена телевизия тези драматични разлики ме навеждат на следният размисъл. Това възможно ли е според вас. Не, разбира се. Тези цифри са нерелевантни към пазарната картина за 2012 година, още повече за настоящата година.
Уважаваният господин Московски засегна частично темата, като го подкрепям в моето изказване. Считам, че ъндър ипортингът (извинявам се за чуждицата, която въвеждам, ще й търсим български аналог) от операторите на пазара е един от ключовите проблеми в нашия сектор и в частност работата и на нашата комисия.
Не е възможно пазар, който генерира 3.6 % вътрешен продукт на държавата и се равнява на близо 3.6 милиарда брутен обем да бъде заблуждаван в цифри. Не е възможно големи публични компании в телеком сектора да рапортуват до последно – приходи, разходи, брой абонати, инвестиции и т. н. и да съществува един друг значителен сектор от пазара, който да не рапортува.
Няма да го идентифицирам, тъй като това е проблем на регулатора.
В крайна сметка аз знам какво ще ми отговорите. Вие подавате едни въпросници към операторите и те са длъжни по силата на лицензията да отговарят на тях и вие работите с данните ,които получавате от пазара. Няма друг начин, съгласен съм с вас, работил съм във вашата комисия познавам методиката.
Считам, че всички заедно в тази зала и народните представители и вие като регулатори и най-вече играчите на пазара имат необходимост от ясна, абсолютно прецизна и точна картина за числата. Не е възможно да предлагаш пакетна или конвергентна услуга, когато 1/3 от услугата ти е на светло, в светлата част на пазара и това е мобилната телефония или гласовата телефония на фиксиран телефон, а другата 1/3 наречена платена телевизия да не бъде, защото част от този пазар е абсолютно деструктиран. Явно има необходимост от някаква нова методика. Явно въпросниците не са единственото решение. Ясно е, че всички оператори издават касов фискален бон и имат касови апарати, които са свързани с НАП. Това е едно от решенията. Ясно е, че от там също може да се засече за извършените плащания и обемите на тези плащания.
Освен регулиращ орган вие сте и контролен орган. Аз считам, че има достатъчно инструменти да се подходи сериозно, през които можем да осветлим целия пазар, защото без съмнение контролната функция на регулатора е от ключово значение в набирането на точните цифри.
Спомняте си скандалът от началото на годината между платформените оператори Булсатком и БЛИЗУ с няколко от ключовите доставчици на съдържание. Имаше нарочна декларация на АБРО по тази тема, взаимни нападки и скандали, открито пострадаха десетки, може би стотици хиляди потребители. В крайна сметка лошата регулация, без да фиксирам никакво отношение към Комисията за регулиране на съобщенията в случая по-скоро неизсветляването на пазара между търговските страни доставчици на съдържание и платформени оператори в крайна сметка води до изкривяване на пазара, невъзможност за неговите ключови играчи да планират своите бизнес планове в дългосрочен мащаб, да планират своите инвестиции и да развиват адекватни пазарно ориентирани конвергентни пакетни услуги.
Ето защо считам това за абсолютно необходимо да бъде променено в практиката и работата на регулатора и може би Народното събрание и тази комисия е призвана да ви помогне в този процес с всичко, което вие и вашите експерти подскажат че е възможно.
Считам, че целият сектор ще застане зад подобна инициатива, тъй като големите приоритети на КРС за тази и следващата година се съсредоточават в две основни точки. Борба със сивият сектор и цифровизацията и нейното адекватно прилагане в преходния период, в който тя се намира към момента.
Приключвам с това с надеждата, че народните представители ще подкрепят по принцип вашият отчет и с очакване в общ разумен консенсус вие като регулатори, играчите на пазара и народното представителство да намерим адекватен подход, през който да се преборим със сивия сектор в далекосъобщенията. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев. Народни представители има ли които искат да вземат думата.
Господин Меликов, заповядайте.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря, господин председател.
Мехти Меликов, изпълнителен директор на Асоциация на българските радио и телевизионни оператори (АБРО).
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков и членове на Комисията за регулиране на съобщенията, вземам думата, господин Захариев ми открадна една част от изказването, това е много добре защото означава, че проблемите на сектора са добре познати за всички, разбира се включително и за вашата комисия.
С АБРО сме в активен диалог, комисията не е отказала нито едно предложение за среща с индустрията, дори последната беше преди два дни по повод планирането на радиочестотния спектър и раздаването на честоти. Аз ще бъда съвсем кратък за нас.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията не е просто отчет на дейността, това е на първо място подробна статистика и данни за сектора, за динамиката в сектора, това е анализ на състоянието и тенденциите и разбира се на тази основа може да се гради и държавна политика, а това е и основа за изграждане на международна политика по отношение на сектора.
В този смисъл изцяло по посланията на господин Захариев, притеснява ни това , че по отношение на услугите по пренос и разпространение на радио и телевизионни сигнали данните са особено некоректни. Ние регистрираме сериозни отклонения, сериозно разминаване с това, което комисията е получила като данни и представила статистика и анализира, има изводи в тази посока с онова, което всъщност е реалност на пазара и тенденции.
В този смисъл няма да давам конкретни примери, може би само един, че пенетрацията на платената телевизия над 80 %, по данните на КРС тя е 50 %, добре знаем и господин Захариев това го изясни вече, че действително може би КРС е с вързани ръце, защото Законът за електронните съобщения дава възможност на операторите по смисъла на чл. 40 да засекретят онази част от информацията, която считат за своя търговска тайна. За нас е по-скоро недоумение това, че основната услуга на платформеният оператор, а това е достъпа до аудитория, е тайна. Ние пазаруваме услуга, която всъщност е тайна и вероятно в преговори „на ухо” би могло да ни бъде споделена. Това е нонсенс в пазарен смисъл, не се сещам за друг пример на такъв пазар. Действително това не е критика към работата на КРС.
Аз се радвам и господин Московски дори започна със сивия сектор и с разпространението, ще припомня че още по негово време държавата пое ангажимент да подпомогне всячески борбата със сивия сектор, това продължава и до момента и разбира се в политиката на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, надявам се и в тази комисия.
В този смисъл може би едно послание и ако има въпроси, които да задам към господин Божков е по отношение на готовността на Комисията за регулиране на съобщенията да вземе активно участие в разработването на нови правила, включително при обсъждане на законодателните инициативи, които да доведат до реално изчистване на сектора, до изсветляване на тези абонати, за да изчистим пазара и да дадем възможност не просто на радио и телевизионните оператори да си осъществяват дейността нормално, но и на самия пазар на услугата, на конвергентните услуги, както вече се разбрахме. Те са пакетни, във все по-голям процент да го правят и да инвестират и в технологии. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Благодаря, господин Меликов. Идеята на подобни обсъждания е да направим преглед на дейността на регулатора и да видим какво е състоянието на сектора, но разбира се и да подобрим законодателството, така че в тази посока освен КРС всички участници в бизнеса, странични наблюдатели са добре дошли за някакви законодателни предложения към народните представители. Чукате на отворена врата. Всеки един народен представител, или поне ние от ръководството декларираме, а предполагам че всички колеги ще ме подкрепят, са готови да внесат предложения, да обсъждат предложения които са в посока на изсветляване на сектора. Много важна задача според мен, наша, заедно с регулатора да направим така, че сектора да върви колкото се може повече на светло.
Г-Н АТАНАС ДОБРЕВ:
Атанас Добрев, Главен изпълнителен директор на Виваком.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители и гости на заседанието, бих искал първо да подкрепя всичките трима преждеговорящи, които говореха за пазара на разпространение на телевизионен сигнал, а както и пазара за широколентов достъп. Проблем номер едно може би, това за което каза господин Захариев е че някои оператори, това за което казваме че са в сивия сектор, нито си казват колко са абонатите, нито си плащат данъци за тези абонати, нито си плащат правата , дължими на собственици на съдържание за тези абонати, така че действително това е един от големите проблеми.
Освен тези два пазара, бих искал да спомена и няколко други неща. В материалите, които имат пред вас с цел да ви спестя време ще бъда много кратък, към статистиката която каза господин Божков бих искал само да добавя, че над половин милиард са инвестициите на операторите за 2012 година. Всъщност основните инвестиции на пазара идват в крайна сметка не от Европейската комисия или от други източници, а точно от частни инвеститори, които инвестират за да може всички други сектори да се възползват от тези услуги.
Телекомуникационният пазар в крайна сметка и особено широколентовия достъп е основа на много други сектори. Комуникацията е жизнено необходима част от нашия живот, включително влияе пряко върху публичната сфера. Всички ние говорим за управление и образование, за услуги, но в крайна сметка това означава, че трябва да има стимули за мрежите да съществуват, да стават достъпни и да предоставят качествени услуги на своите потребители. Това в крайна сметка става с еднакви правила за всички, спазване на правилата от всички. Това което господин Московски каза със сивия сектор в крайна сметка в основата си има някакви правила, но те не се спазват. Затова според нас предвидимата бизнес среда е основна предпоставка за по-нататъшния растеж. Бих искал да кажа нещо, което в крайна сметка прозира в доклада на КРС, но може би не е казано така ясно. Ние в момента сме изправени пред един болен пазар. Пазар, който четвърта година подред намалява своите приходи, в крайна сметка започва да инвестира по-малко. Бих искал да кажа, че 2012 година спадът на инвестициите спрямо 2012 година е 170 млн. лева, една огромна сума, а 2013 година поне както е тръгнала инвестицията ще спадне още повече. Кои са основните фактори? Да , всичко това започна с кризата, но това е отшумяващ фактор. Ние в крайна сметка не трябва да се извиняваме със световната финансова криза цял живот, още повече че тя свърши.
Аз не отричам, че действително кризата започна и до голяма степен ускори процесът, но всъщност нещата които продължават да действат са свръх конкуренция на пазара, наличие на сив сектор, който не е санкциониран в крайна сметка от държавата и непропорционални регулаторни мерки, които примерно в случая с налагане на ценови прагове за трафик извън Европейския съюз към България просто доведоха до изтичане на брутен вътрешен продукт от България към страни извън Европейския съюз. Затова аз бих искал да призова за законодателни и регулаторни мерки, които да стимулират лоялната конкуренция, инвестициите и развитието на услуги в полза на потребителите.
В крайна сметка това, което искаме е нещо много просто. Правилата да са еднакви за всички и да ги спазват всички. Мисля, че това е едно валидно очакване за страна в Европейския съюз и искрено се надявам всички регулаторни органи да работят в тази посока.
Няколко бележки накъде се движи регулаторната рамка, тъй като в момента разглеждате няколко законопроекта. Едното е в Законът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен в Народното събрание през м.септември т.г. Бих искал да отбележа, че според нашите анализи той не съответства на директивата за разрешенията и рамковата директива, защото въвежда свръхрегулация и непредвидимост в действията на регулатора и дава възможност за прилагане на санкционни мерки без обективен критерии.
Естествено регулаторът трябва да има възможност да прилага пропорционални мерки за развитието на пазара и възпиращи мерки в случаите, когато пазарните участници не реагират адекватно. Един много добър пример за адекватни действия на КРС в тази посока е както каза и господин Божков процесът за преносимост на номерата. В крайна сметка в резултат на действията на комисията стигнахме до проблем, където преди две години на ежедневна база между 7 000 и 8 000 клиента чакаха за пренос на номерата, състояние където на практика няма проблеми. Жалбите на комисията по този повод са 2-3 на месец, което на фона както каза господин Божков на над 20 млн. потребители или поне услуги, защото потребителите не са толкова на практика несъществен дял. Друг проект, който според нас въвежда непрофесионални санкции е проектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Там всъщност се въвеждат мерки, които са над максимално допустимите от директивата на Европейския съюз и може би за да го свържа с регулацията ще дам пример от общественото обсъждане, което беше въведено през месец октомври от Комисията за регулиране на съобщенията, където въпреки че цените на телеком пазара в България са в пъти по-ниски от Европейския съюз, само да спомена че според Европейската комисия ние сме с над два пъти по-ниски цени от средноевропейските – 4. 4 евроцента срещу 9 евроцента на минута. Всъщност това, което комисията предлага е да бъдат регулирани цените на дребно. Нещо, което в пазар, който е спадащ според самия доклад на Комисията за телекомуникации, вече поредна година намаляват приходите на всички оператори, цените са по-ниски от средноевропейските, цените падат всяка година, което е признак за висококонкурентен пазар и не виждаме причина да се налагат такива мерки, да не говорим, че тези мерки по наше скромно мнение са в противоречие с Закона за електронните съобщения.
Може би един последен въпрос, това е за бъдещото развитие на мрежите. Всички знаем, че в Европейския съюз една от най-горещите теми е мрежата четвърто поколение. В България в момента има два оператора, които работят по изграждането на тези мрежи. За да може обаче тази технология да се наложи е необходимо освобождаваме на сектора в 800 мгхц, който в момента е зает за нуждите на отбраната и има старо оборудване, което не е съвместимо със стандартите на НАТО.
Това, което бих искал да кажа е, че за нас предвидимостта е от огромно значение. Инвестициите в такива мрежи ще изискват значителна част от средствата на операторите и молбата ни е ако може датата на освобождаване на този сектор и датата на търговете, естествено трябва с тръжна процедура те да бъдат дадени, да бъдат известни поне две години предварително.
Бих искал освен това донякъде да успокоя народните представители, че в момента сектора е в състояние да задоволи текущите нужди на пазара с мобилни широколентови услуги. Няма проблеми с капацитетът на мобилните мрежи, трите оператора продължават да инвестират в мобилни широколентови мрежи и ние смятам, че от следващите една - две години няма да има практически проблем. Ще можем да покрием както растежът на бройката на абонати, така и необходимостта от по-високи скорости и по-високи капацитети. Тъй като ви отнех достатъчно много време, ще прекратя изказването си. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря на господин Добрев за взетото становище. Благодаря за участието в днешното заседание на останалите мобилни оператори.
Имате думата за становища и въпроси.
Господин Захариев, заповядайте.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Извинявам се на аудиторията че вземам за втори път думата. Искам да алармирам най-вече народните представители, тъй като една ли скоро ще бъдем в такъв състав събрани – регулатора, съответната комисия и операторите.
Казусът е свързан с продължаване на срока за разрешение за използване на спектър от изтичащата лицензия на МТел, нещо което едва ли знаете, но е добре да го знаете, тъй като той изтича през м.юни догодина. Лицензиите на Глобул и БТК са 2021 г., съответно 2024 г.
Очевидно е необходима поправка в тарифата за таксите на комисията, тъй като действащата тарифа няма основание за събиране на такса за продължаване на срока на лицензията на МТел. Надявам се, че тук има представител на оператора и да не си мислят, че вземат продължаване на лицензията си с административна такса от 360 лева, при положение че цената в Европа се базира цена върху мгхц за срока на лицензията, говорим за 1 млн. лева, нали така господин Божков.
За по-голяма сигурност аз предлагам на комисията и на вас също разбира се да се направи допълнение към Закона за електронните съобщения, в разделът за таксите, което еднозначно да даде правно основание за събиране на таксата, като изменението на закона предхожда вашето предложение в тарифирането. Казвам, че това е разумният подход. Методиката вече тепърва ще я изследваме, има модели и практики в Европейските държави.
Много добра е практиката в държавата, собственик на МТел – Австрийският телеком, но това ще го обсъждаме допълнително. Просто искам да чуя вашето становище подкрепяте ли идеята да променим закона в неговата празнота, която касае тарифирането и вие след това вече да подготвите промени в тарифата за таксите, с оглед подновяването на лиценза на най-големия български телеком.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Захариев.
Госпожо Кусева, заповядайте.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Искра Кусева, Мобилтел.
Благодаря, господин председател. Благодаря на народните представители за възможността да присъстваме. Съжалявам, че господин Андреас Майерхофер е възпрепятстван да присъства на днешното заседание и помоли да бъде извинен, не е поради неуважение. Той е така да се каже твърде отскоро на този пост и в момента не е в България. Това е единствената причина, за да не участва на тази дискусия, иначе той е запознат с практиката на комисията с отворен, широк диалог, което е една традиция и която ние адмирираме и се надяваме да се запази и за в бъдеще.
Уважаеми членове на КРС, дами и господа, преди да засегна въпросът, който господин Захариев повдигна, искам да взема отношение по доклада на КРС. Както вече беше споменато от колегите, които преди това се изказаха трендовете, визирани в доклада са правилни.
Налице е спад в приходите на операторите. Също така налице е спад и в инвестициите. Тази тенденция е отбелязана също така и от Европейската комисия в редица документи, които те разработват, като е отбелязано че Европа на практика изостава значително от Съединените щати в развитие на широколентов достъп и инвестиции в тази инфраструктура.
С оглед на това основен фокус според Европейската комисия би трябвало да е за развитието и насърчаването на инвестициите.
В този ред на мисли и във връзка с казаното от господин Захариев ние считаме, че трябва да е налице предвидимост и законоустановеност в действията на държавата.
Считаме че до момента е налице практика на Комисията по регулиране на съобщенията по този въпрос. Считаме, че това би било много лош знак за инвеститорите, в момента в който Мобилтел е подал заявление за продължаване срокът на лиценза предвид инвестициите, които този оператор е направил в този сектор през годините, предвид фактът че сме платили над 100 млн.лева за придобиване първоначално на честотите на Мобилтел.
Считаме, че това би било много лош знак промяна на законодателството в този момент, много лош сигнал към инвеститорите, включително и нашия собственик, който е държава член на Европейския съюз. Освен че вече е налице практика на комисията по продължаване на срокове на разрешения на действащи оператори, големи национални и телевизионни оператори с предоставяне въз основа на конкурс на радиочестотен спектър въз основа на тази действаща тарифа.
Искам да обърна внимание на един факт, който вие може би сте забравили, но третият GSM оператор в България придоби през 2004 или 2005 година разрешението си със 75 % намаление в таксата, което тогава беше 54 млн. лева. Съгласно в момента предвидената от КРС проект за тарифа, което излезе след като подадохме заявление за продължаване таксата на Мобилтел за 10 години ще бъде 59 млн. лева, което е повече от това, което заплати третия GSM оператор, навлизайки на пазара, имайки предвид че става въпрос за основния и най-голям оператор в България. С оглед на това бих призовала народните представители да спазват законите и да не се действа субективно по повод на един единствен оператор, защото това би означавало отношение специално към този оператор. Просто обръщам внимание каква е нашата позиция по въпроса, тъй като вече е повдигнат.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря госпожо Кусева.
Желаещи за участие. Госпожа Лякова.
Г-ЖА АНГЕЛИНА ЛЯКОВА: Първо бих искала да благодаря за поканата от името на Глобул и лично от името на господин Стайн-Ерик Велан новият изпълнителен директор на Глобул. Той също е в чужбина и помоли да бъде извинен затова че не може да присъства на тази среща.
По отношение на докладът на Комисията за регулиране на съобщенията аз бих искала да поздравя членовете на КРС и на цялата администрация за извършената през годината регулаторна работа. Бяхме свидетели на редица предизвикателства както от потребителска гледна точка, така и за операторите, тъй като ясно се вижда от резултатите от доклада, че приходите като и обемът на пазара продължават да намаляват, макар и с по-бавни темпове през 2012 година, в сравнение с предходни години. Все пак наблюдаваме и редица подобрения на услугите за потребителите, като едно от тях е процедурата за преносимост на номерата, която е значително облекчена и според нас това беше много добра стъпка от страна на комисията и също по-доброто предлагане на пакетните услуги.
В същото време бих искала да изразя становището, че групата на Теленор в качеството си на нов собственик на Глобул планира да направи сериозни количества инвестиции в България и в тази връзка за нас е много важен диалога с регулатора и с правителството по всички въпроси, които касаят пряко бизнес и инвестиционната среда в България.
Според нас, както казаха и колегите преди мен предвидимостта на регулаторната среда е изключително важна, но тя се постига с диалог между индустрията и регулатора. Бих казала, че в момента такъв диалог съществува, но той може да бъде подобрен, може да има по-добра връзка между регулатора и операторите.
В тази връзка очакваме съдействието и подкрепата на българският регулатор и българското правителство при обсъждане на новите предложения за регулация на единния европейски пазар.
Искам да изразя надеждата, че като цяло българската държава да кажем в лицето на Парламента и на правителството, и на регулатора ще подкрепи операторите в тази връзка, тъй като според нас европейската регулация ще съдържа сериозни предизвикателства сред българските оператори, а предстои тепърва да се разглежда на ниво Европейска комисия и Европейски парламент.
В заключение бих искала да изразя готовността на Глобул да работи по начин, различен от досегашния за българските потребители и нашите очаквания за наистина един добър диалог, още по—добър отколкото беше през изминалите години.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Лякова.
Господин Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: И аз се извинявам като господин Захариев, че още веднъж вземам думата, но понеже навлязохме в голяма конкретика по отделните теми, иска ми се да се върнем малко към доклада и по-скоро да изкажа становище, което да бъде от полза.
Считам, че е редно да не вменяваме цялата тежест върху, обединихме се около тезата че не съществува нерегламентиран сектор, дали е сив или не не знам, самият аз съм се опитвал да работя по тази тема като министър, но не бихме могли да вменим изцяло изискванията за справяне с този проблем на КРС. Разбира се логично е те да са водещи в този процес, но считам че е редно действително да се пипнат и някои закони и други подзаконови нормативни актове, за да се орегулира функцията на контрол, функцията на работа не само на КРС, там най-вероятно трябва да се работи съвместно както със Съвета за електронни медии, така и с местните власти, с министерството, другите институции, Националната агенция по приходите, там вероятно много активно трябва също да се включат. Вярвам, че с добри темпове ще започнат положителни процеси и съм сигурен, че всички от нас ще подкрепят такива мерки.
Една друга тема също бих искал да засегна и считам, че по някакъв начин или не се обявява или по-скоро не намира място в програмата на сегашното правителство, а и в намеренията на сектора. Трябва да знаете, че заявено е и от Европейската комисия, а и реално съществува доста сериозен ресурс за изграждане на базова инфраструктура, какъвто е ангажимента на държавата.
Считам, че трябва да говорим по-често и да идентифицираме такъв тип проекти, защото те са важни за все по-доброто покритие на държавата с този вид услуги, а и процесите са започнати, необходимо е просто да се продължи с добро темпо в тази посока.
Понеже виждам, че и колегите от пощите са тук, те са естественият партньор за осъществяване на това покритие в държавата. Разбира се има много механизми, които да гарантират пазарното функциониране на тази базова инфраструктура. Биха могли да се ползват евросредства, да се изгради и след това съответно да се предостави под различна форма на операторите да оперират тази инфраструктура. Призовавам в някакъв друг момент може би да направим една тема, която според мен ще допринесе за концентрацията в тази посока.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Московски.
Не виждам други желаещи. Господин Божков, заповядайте ако имате готовност да коментирате въпросите поставени към Вас.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз първо искам да благодаря на всички изказали се и взели отношение по темата, защото като цяло коментарите бяха и точни, и професионални, и аз се радвам, че бяха и добронамерени, а нямаше политически изказвания.
Още повече че съм облекчен от моите твърдения, които ще направя в момента, тъй като в залата се намират и хора, които са участвали в тези срещи, формални и неформални кръгли маси, с опит да се решат тези проблеми. Нито господин Московски няма да отрече, нито господин Меликов, нито представителите на БАККО и т.н. Нека да вървим стъпка по стъпка.
По отношение на сивият сектор, това което правилно поставиха и господин Захариев и господин Московски. Да, важен е този проблем. Бих казал, че действително замърсява пазарната среда. Направихме опити, събрахме всички представители както на операторите на съдържание, така на пренос, мултиплекс операторът даже ако искате по друг повод, събрахме АБРО, БАККО, включително и с участието на господин Московски и сега пред новото правителство също сме поставили този въпрос.
Както правилно отбелязаха и народните представители, въпросът е че ние изпълняваме законът такъв, какъвто е. Нашият закон не позволява ние да вземаме някакво активно участие специално по отношение на борбата със сивия сектор. Това е едното.
Вторият момент. Ние изпълняваме законите и ако ни питат , казваме какво мислим или участваме като медиатори, както на няколко пъти направихме тези срещи.
Третият момент обаче, който искам да подчертая, че това става само с комплексните услуги и дори си спомням на тези срещи аз поставих въпросът че трябва по-активно да се пипнат някои законови и някои подзаконови актове и специално с активната намеса на Националната агенция по приходите, защото действително там могат да се направят така наречените насрещни проверки, но фактът е такъв. Ние работим по европейските методики, ние работим по европейските въпросници за събиране на информацията. Не винаги операторите са достатъчно добронамерени и обективни с дадената информация. На нас ни е ясно, че може би сателитната телевизия са над 712 000 абоната, може би има един оператор, който има над 850 000 абоната, но ние приемаме това, което ни се дава на нас.
В този ред на мисли нямаме разминаване с така направените бележки, но напротив ако тази комисия бъде инициатор на кръглата маса, ние също ще участваме с нашите експертни знания.
Аз искам да подкрепя тезата на господин Захариев, защото при тези сложни обстоятелства аз се радвам, ако вие сте оптимисти, че кризата е завършила, аз съм песимист и го потвърждавам и сега. Аз мисля, че от кризата и световната и българската не сме излезли. Аз смятам, че ние ще влезем в една рецесия, но това е чисто мое експертно икономическо мнение.
Въпреки това, аз мисля че ние успяхме и създадохме условия такива сериозни оператори дори в тази криза да инвестират. Аз искам да обърна внимание, че ние вкарахме ако се не лъжа, даже през 2013 година , даже сега в началото ние вкарахме 92 млн.лева в българската хазна, защото ние докарахме освен Теленор, които дойдоха и казаха, че поне вярват в предвидимостта, дисциплината и т.н. и тук има представители на нашия пазар и което е благодарение на българския регулатор в тази област и затова те инвестират и правят тази покупка. Вие не забравяйте, че се появиха още двама оператори, които извадиха 30 млн.лева, за да участват на този пазар, сега дали те ще развиват ЛТ услугите, дали ще развиват GSM услугите, ще очакваме и то в скоро време, защото до края на годината те трябва да развият 20 % от мрежата си, говоря за Макс телеком. Също така Булсатком платиха 19 млн.лева и също се явяват участници на този пазар. Дори в тези тежки икономически години така да се каже ние имаме трима участници, което за мен това е един комплимент както за средата в България, така и условията, които създава регулатора.
По отношение на цифровизацията. Тя беше бегло засегната, така че там не трябва да се правят никакви драми. Така както е създадена нормативната уредба и така приетият план за преход от аналогова към цифрова телевизия нещата са изпълнени. Друг въпрос е, че ако възникнат някакви технически въпроси те трябва да бъдат решавани. При всяко ново начало знаете, че има проблеми, а ако държавата реши, че трябва да преразгледа този план, то тогава трябва да съответства и съответния капацитет, съответните финансови ресурси да се намерят, за да изпълни действително този социален феномен новата си функция. Предоставяне на безплатен минимален пакет и възможност за алтернативен избор на телевизия. Никой не трябва да забравя това нещо.
Обобщавайки и трите повдигнати въпроси от господин Московски и господин Захариев, аз мисля че комисията, дори и когато не е имала законови основания или невменени в нея задължения, ние по силата на медиацията сме се опитвали да решаваме тези проблеми и сме били посредник в решаването на тези проблеми и се надявам, че бяхме стигнали до някакви предложения при предишното правителство. Надявам се това да бъде разгледано и сега, тъй като участниците тук като гледам са едни и същи. Говоря за неправителственият сектор, говоря за операторите и говоря за участниците дори тук в тази комисия.
Нормално е господин Добрев, госпожа Кусева и госпожа Лякова да говорят за свръхрегулация.Те защитават корпоративни интереси и никога интересът на националния регулатор не може да съвпада, би било странно даже ако ни съвпадат интересите.
Не мога да коментирам, че са наложени непропорционални ценови планове. Не мога да се съглася с господин Добрев. Напротив. Да, ние сме държавата, въвела разделно счетоводство , ние сме държавата въвела разходоориентираност, както всички останали и както са добрите европейски практики и ние докарахме една България под средноевропейските държави, защото българския народ е най-беден в Европа и аз мисля, че това никой не трябва да го забравя.Така че в този аспект няма никаква свръхрегулация, още повече че за нас отправна точка няма субективизъм, ние докарваме добрите европейски практики съответно и регламенти.
В този ред на мисли тук е и заместник министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той също ще потвърди, че дори по повдигнатият въпрос за така наречената свръхрегулация, напротив ние имахме неофициална среща с Европейската комисия и тя препоръчва да се върнат отново правата на Комисията за регулиране на съобщенията, които бяха премахнати ако си спомняте, чл. 35. Аз не искам да коментирам от кой, какви интереси е защитавал. Европейската комисия иска абсолютна адекватност на санкциите, които да бъдат дисциплиниращи, тези санкции да бъдат обвързани дори с процентооборота на предприятията, каквато е европейската практика. Тук има хора запознати, добри юристи, каквато е практиката в предишни полиси и т.н.
Вторият момент, което е основно, че решенията на комисията трябва да се превеждат в действие, независимо че се обжалват. Това е истината колеги и аз се надявам, че това Народно събрание, както и предишното Народно събрание ще намери политическо мъжество да докара добрите европейски практики на сто процента да се преведат в нашето законодателство, защото иначе отново над нас ще тежи като дамоклев меч инфрийджмънт процедурата.
Това е истината, така че аз използвам подхвърлената ми топка от господин Добрев да апелирам именно да стане точно както изисква европейският регламент тези текстове да бъдат въведени в Закона за електронните съобщения.
Цялата комисия остана в неведение с твърдението на господин Добрев, че иска да регулира и има решение за регулиране на цените на дребно. Ако той може да конкретизира, защото това е лапсос което Вие казахте, ние сме готови да Ви отговорим, за да стане дискусията.
Г-Н АТАНАС ДОБРЕВ: Последното предложение на комисията е за въвеждане на регулиране на принципи на таксуването – максимално таксуване 30 секунди плюс на секунда след това. Това си е чиста регулация на цените на дребно.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Не мога да се съглася с господин Добрев. Отново въвеждаме изискването на европейски регламенти, даже в другите държави е по-рано въведено. Всички, които ходите в Европа знаете, че там се ченчвате на 30 секунди и след това на всяка следваща секунда. Ние просто въвеждаме добрите европейски практики тук и това не става с цени на дребно.
Г-Н АТАНАС ДОБРЕВ: Това е само за роумингът, не е за националните разговори, извинявайте. Мога да посоча 10 европейски държави, в които не е така.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Отделно на това ние сме една европейска държава и това, което ние сме го предложили се намира на етап на обществено обсъждане, така че всички оператори, всички заинтересовани страни ще си поставят своите въпроси, ние ще ги разгледаме и ще се произнесем с финално решение. За да не се подвежда аудиторията искам да кажа, че това е в процес на обществено обсъждане, всички ще изразят мнението си.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Стана ясно, господин Божков благодаря Ви.
Аз съм съгласен с Вашият коментар, че вие изпълнявате законите такива каквито са, но по отношение на изсветляване на бизнесът очакваме от вас, комисията има достатъчно добър експертен потенциал в областта на юридическата експертиза и в областта на професионалната експертиза в другите направления да предлагате на Народното събрание, макар и да не е ваша задача вие да имате законодателна инициатива, но всяко добро предложение от ваша страна за промени в законодателството ще бъде подкрепено и ще намери адмирации от страна на народното представителство.
Господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда много кратък, тъй като все пак темата на днешното заседание на нашата комисия е малко по-различно. Господин Божков вече 3 – 4 години се опитваше да ни убеди, че комисията по-скоро играе ролята на медиатор в отношенията между мобилните оператори и потребителите. Моят конкретен въпрос е бихте ли ни запознали, да бъде записано в протокола, какъв процент от приходите от глоби, които са наложени от Комисията за регулиране на съобщенията са с влезли в сила административни актове, тъй като голяма част от тях се обжалват, на каква стойност, говорим за тези, които са наложени на мобилните оператори, тъй като аз забелязах, че част от мобилните оператори са по-благосклонни към вас, колкото друга част. Просто като цифри да ни запознаете колко са наложените санкции и колко са влезли в сила и на каква стойност. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос. Знаете, че на много от заседанията сме коментирали каква трябва да е ролята на Комисията за регулиране на съобщенията относно определяне на цените на Български пощи.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: В точка втора на доклада ще разглеждаме пощенските услуги.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз бих се учудил, ако господин Михов не беше взел отношение. Тук са и тримата оператори и те знаят, че един основен принцип, който ние го спазваме е това да имаме равна отдалеченост и равно третиране на всички оператори и те го знаят това нещо.
По отношение на репликата на господин Михов. Аз мисля, че имаше и малко елемент на закачка. Не, напротив комисията е изключително строга, изключително последователна. Тъй като говорим за 2012 година комисията е наложила за над 20 млн.лева санкции. Колко са влезли в сила ние не можем да дадем точната статистика по простата причина, че вие знаете българската съдебна система всеки има право да обжалва и тези процеси продължават повече от две години, така че в този порядък това, което трябва от нас ние сме го направили. Те се оплакват от нас че сме прекалено строги, но в този аспект ние смятаме, че с този инструментариум, който ни е даден от законът който е приет от народните представители при тези санкции ние сме наложили размер от 20 млн.лева е доста съществен. Това е което мога да отговоря.
А иначе за медиацията аз не виждам нищо лошо, защото пак казвам лично аз подкрепям философията, че санкционната политика не трябва да бъде самоцел, чак тогава вече се отива към едно грубо административно и командно регулиране. Санкционната политика трябва да бъде дисциплинираща.
В този ред на мисли там, където законът не ни е дал правомощия, ние използваме и правото на медиация, включително с тези срещи които правим, изнесени приемни които правим и пр. Аз мисля, че това е модерна съвременна практика и ние пак казвам се опитваме да го правим в България.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Божков.
Господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: По никакъв начин не съм поставил под съмнение вашите способности относно медиацията. Просто в хода на дебатът останах с впечатление, че сте на път да се откажете от тази си роля, поне така звучаха част от мобилните оператори от една страна и вие от друга страна.
Въпросът ми беше да ни запознаете колко от санкциите са влезли в сила и какви са средствата, влезли в бюджета, защото едно е да бъдат написани актове. Всички знаем, че една санкция може да бъде написана и така и така. Знаете, че при едно положение би била оборена от съда много лесно, при друго положение не би била оборена.
Другият ми уточняващ въпрос мисля, че се досетихте от къде произтича. Тъй като когато гледахме част от санкцията, още тогава ви предупредихме, че това което вие бяхте предложили, с тези големи маржове примерно от 10 000 до 500 000 лева подлежеше на някакъв субективизъм при налагането на санкциите. Вие знаете, че ние искахме да бъдат фиксирани. Може би и Вие не разбрахте точния въпрос. На предното Народно събрание вие давахте такава статистика какъв процент от наложените санкции са в горна граница, долна граница, средата, за да можем ние като законодатели да си извадим изводите тези санкции, които са записани в закона дали са подходящи, дали трябва да бъдат намалени, увеличени. Защото съгласете се че ако има санкция, както между другото в новото предложение, което е вкарано – от 20 000 лева до 1 млн. лева, при такъв голям марш субективния ефект би бил неоспорим във всички случаи.
Това беше уточняващият въпрос.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Аз пак ще повторя. Тъй като Вие искате някаква конкретика, която в момента я нямам или ако трябва да ви подведа, ние допълнително ще Ви изпратим колко са слезли в сила, но пак казвам те са разхвърляни по годините. Аз пак казвам, че процесът на обжалване зависи от други институции, които аз не коментирам и той продължава 2 – 3 години и пр. За мен водещото е, че комисията си е свършила работата, комисията е наложил санкции.
Вторият момент по отношение на самите санкции. Давам пример с преносимост на номерата.Когато бяха в началото на преносимост на номерата, ние смятахме, че това са грешки на растежа, знаете има и субективни моменти и пр., тогава в началото бяха на долна граница. Повече от две години вече ние налагаме максималната санкция, която аз искам да отбележа, защото вие винаги апелирате за високи санкции, но тога вие санкциите от 100 000 лева направихте на 60 000 лева. Засега всички санкции са на 60 000 лева и ако питате сега операторите, те са недоволни, че ние ги санкционираме максимално, но тъй като подходът е еднакъв към всички, всички санкции сега в момента по преносимост на номерата са в максимален размер.
Ако мен ме питате, аз съм личен привърженик и смея да твърдя, че ние няма да измислим топлата вода и трябва да привеждаме европейските практики, аз ще бъда благодарен, ако Народното събрание заеме подхода и за да няма този субективизъм, който вие правилно отбелязвате, потенциално, тогава да бъдат обвързани както е в Европа с процент от оборота.
Ето го подходът, приемете го, ние ще го въведем, гарантирам ви го.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз обаче, господин Божков останах с впечатление от думите на колегата Цветомир Михов с едно впечатление, дано не съм го разбрал погрешно, ако не ще Ви моля да го опровергаете, че по отношение на някои телекоми правите актове, които падат в съда, т. е. ги правите негодни, а по отношение на други ги правите нормални, т.е. съда ги потвърждава.
Това ли беше Вашето твърдение господин Михов, защото ако е така това звучи доста стряскащо.
Г-Н ЦВЕТЕЛИН МИХОВ: Съвсем лаконично ще Ви отговоря за това което Вие казахте с оборването на санкциите в съда. Вие като си получавате заплатата кога смятате, че сте си получили заплатата когато си подпишете фиша или когато си видите парите в сметката. Каква е разликата според Вас?
Според мен има голяма разлика между двете. Така че вие за какви суми сте наложили санкции няма абсолютно никакво значение.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Михов, Вие твърдите ли това, което аз казах. Правилно ли съм Ви разбрал, че се правят съзнателно негодни актове по отношение на някои телекоми, което ако е така ще Ви моля за коментар, господин Божков, ако не е молбата ми е да не влизате в диалог.
Господин Тилев вдига ръка.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Уважаеми колеги, тук навлизаме в една територия, която излиза извън рамките на правомощията на КРС и влизаме в съдебната практика. Много често по еднотипен казус знаете, че Върховният административен съд няма практика на уеднаквяване на решенията. Един състав дава едно решение, другият състав дава друго решение. Затова нещо ние тук не можем да носим някаква както се казва ответственост. Това на което колегата концентрира е просто разнопосочност, става дума в нашата практика, т. е. ние да създаваме така актовете, че те буквално да паднат в съда.
Това нещо от юридическа гледна точка е много лесно за доказване, защото такъв фал вътре в такъв акт веднага излиза и това просто не минава пред съда. Но когато по един и същи казус с еднотипен акт виждате, че има две противоречиви решения, това е другата страна на медала. Това исках да ви кажа.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Господин Костадинов, Вие правите една интерпретация, която е доста опасна.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз не я правя, аз казвам какво съм разбрал.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз не искам да отиваме на битовизъм, а да водим професионален разговор.
Аз държа да се изясни този въпрос, защото тук са всички оператори и ако има към някой различен подход, другите ще станат и ще го кажат. Така че аз не смятам, че трябва да се интерпретират нещата и господин Михов не може да го помисли това нещо, в това съм убеден. Аз държа такива внушения да не се правят и съм категоричен затова нещо. Ако някой твърди нещо друго, нека да го аргументира, но ми е странно когато тук операторите си мълчат, някои да прави такива внушения. Това не го приемам.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: За мен беше важно това уточнение, защото аз не правя внушение, така се разбра от това, което каза господин Михов.
За мен беше важно това което казахте, защото то влиза в протокола и ако има подобни съмнения беше важно те да бъдат разсеяни. Мисля, че това е в полза на комисията, така че не ми вменявайте това да съм направил някакви внушения. Аз коментирам това, което господин Михов каза на няколко пъти.
Ако той е имал нещо друго предвид въпросът трябва да бъде изяснен.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Нека той да си каже. Аз не мога да коментирам един народен представител. Аз ще се съобразя с него, но пак казвам странно е, че операторите не поставят този въпрос, а някои с някои волни думи по различен начин, който може да се интерпретира, дават някакво основание на разговора. Няма такова нещо, имаме 20 млн. лева санкции, те си влизат в действие, ние не сме нито НАП, ние които имаме решения влезли в сила, ние директно ги препращаме към НАП. Те са институцията, която ако някой от операторите не си ги плаща си ги вземат силово.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, ако ми позволите 2 секунди да приключим темата. Аз зададох конкретен въпрос, който не видях никъде да е отразен в доклада. Ще помоля господин Божков на следващото заседание да бъде така добър да запознае колегите народни представители и на едно листче, една проста табличка да запише от 2009 година до 2013 година включително м. юни комисията е написала Н на брой наказателни постановления за Н на брой стойности.От тях в съда са отпаднали толкова процента, влезли са в сила толкова процента и толкова са още в съда. Съвсем простичко, нищо повече.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Напълно съм съгласен с Вас, но вижте Вашите изказвания до какви изводи водят.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз мисля, че бях конкретен.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Това означава господин Костадинов, че Вие не сте го разбрали правилно.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Михов, Вие започнахте изказването си с уточнението, че едни оператори имат едно отношение към господин Божков, а други оператори имат друго отношение, след което направихте плавен преход към наказателните постановления кои падат и кои не падат. Затова нека да стане ясно тук никой не прави никакви внушения, но въпросът трябва да бъде изяснен. Вие казахте какво сте имали предвид и господин Божков какво е имал предвид от страна на КРС и нещата ще станат ясни.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Когато имаме цифрите на масата, тогава всеки ще си направи сам за себе си изводите.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Други въпроси, коментари, изказвания.
Ако няма колеги подлагам на гласуване, макар че според мен и според част от експертите е спорно дали комисията и Парламента имат право да гласуват или не, дали приемат или не доклада, по-скоро доклада може би се предлага за сведение.
Така или иначе ако някой има забележка или нещо, което да се отрази по отношение на доклада, ако не да кажем, че приемаме доклада. Не знам каква е била досегашната практика през последните няколко години.
Подлагам на гласуване годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2012 година.
Който е съгласен да приемем доклада, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против няма, въздържали се – 2.
Комисията приема доклада.
Благодаря.
Преминаваме към ТОЧКА втора от дневния ред – Разглеждане на годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги „Анализ на пазара на пощенски услуги за 2012 г.”.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Моля да обявите 5 минути почивка.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Преди това предлагам процедура, която искам да гласуваме за удължаване на работното време до приемане на точка втора.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Обявявам 5 минути почивка и преминаваме към точка втора.
СЛЕД ПОЧИВКАТА:
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Петте минути изтекоха.
Преминаваме към точка втора от дневния ред, а именно:
Разглеждане на годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги „Анализ на пазара на пощенски услуги за 2012 г.”.
Господин Божков, имате думата в кратко експозе да запознаете останалите участници в заседанието с доклада.
Ще прочета за протокола участниците по тази точка освен представителите на Комисията за регулиране на съобщенията.
Представители на синдикатите на Български пощи ЕООД:
Г-н Георги Бочев – председател на Синдиката на федерация на съобщенията
Г-н Здравко Михайлов – синдикат на федерацията на съобщенията
Имате думата господин Божков за представяне на доклада. Надявам се този път да бъде по-кратко, да има по неразгорещени дебати, макар че каквито са такива ще ги изслушаме. Имате думата.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: `Благодаря Ви, господин председател. Аз нямам нищо против и предишните дебати бяха добронамерени и професионални. Коментарът, който беше от един народен представител, господин Михов, още до края на седмицата ние ще му дадем, както и вас ще ви изпратим актовете, които са влезли в сила по години, защото както повечето от вас знаят, има достатъчно голям юридически опит, знаем че те влизат по различно време, има различна продължителност за произнасяне.В този аспект аз мисля, че всякакви съмнения паднаха.
По отношение на състоянието на пощенският пазар. В последното десетилетие активно се навлиза в новите електронни технологии и потреблението на пощенски услуги и както знаете световният тренд е да намаляват.
В България върху пощенският пазар оказа влияние и свитото потребителско търсене, както знаете, в съответствие със слабия икономически растеж, 0.8 % растеж на брутния вътрешен продукт за 2012 година, но пък от друга страна изхождайки от целите на директива 208/ЕИО на европейската общност, с цел изграждане на единен пощенски пазар за Европейския съюз и неговото либерализиране има за цел да се насърчи конкуренцията в този сектор. Тъй като тук всички са професионалисти няма да коментирам обхватът на пощенския пазар и неговите участници. Говорим за универсална пощенска услуга, говорим за неуниверсална пощенска услуга.
Искам да отбележа основните моменти , които характеризират пощенският пазар за 2012 година. Имаме 100 броя куриерски оператори за извършване на куриерски услуги и хибридна поща, имаме 13 броя лицензирани оператори за пощенски парични преводи, 6 броя оператори лицензирани за извършване на услуга за обхвата универсална пощенска услуга.
По отношение на обемът на пощенският пазар и неговите участници. В динамика през 2010 година пощенските услуги са възлизали на 237 милиона, през 2012 година са 245 милиона, от които приходи от неуниверсалната пощенска услуга възлизат на 85 % от тази сума, а приходите от универсалната пощенска услуга 17 %. В този аспект това бележи намаление с 3 % по отношение на приходите от универсалната пощенска услуга и с 3 % съответно увеличение на приходите от неуниверсалната пощенска услуга.
Разпределението на приходите на пощенски услуги както винаги най-високият дял това са куриерските услуги. За последните три години те запазват стабилен тренд от 62 % 2010 година 65 % 2012 година.
Пощенски пратки в страната и в чужбина е вторият по големина сектор, който дава от 17 % за 2010 година, респективно 15 % за 2012 година.
По отношение на хибридната поща, която е една модерна услуга, както всички вие знаете, която в България навлиза усилено през 2010 година е 15 %, респективно 14 % за 2011 г. и 2012 година.
Универсалната пощенска услуга осигурява приемане и пренасяне на доставките на вътрешни и международни пощенски пратки, вътрешни и международни колетни пратки до 20 кг и допълнителни услуги препоръка и обявена стойност.
Разбира се, че най-голям процент от видове потребители има публичният сектор- около 60 %, търговският сектор около 11 % и обществените услуги 25 %.
По отношение на приходите от неуниверсалната пощенска услуга през 2010 година тези приходи са били 184 млн. лева, през 2012 година стават 196 млн. лева, като основните видове както подчертах са куриерските пощенски услуги, хибридната поща и пряката пощенска реклама. Пряката пощенска реклама навлиза в нашия пазар. Както знаете тя заема само 1 % като относителен дял.
По отношение на пощенските парични преводи. Приходите от услуга пощенски парични преводи изразени в милион. Ако през 2010 година те са били 5 млн. лева през 2012 година те са 6 100 000 лева, които са от Български пощи ЕООД, всички останали оператори дават 1/6 от този обем, т. е. за 2012 година те предоставят за услуги 1 млн. лева.
Какво е състоянието на конкуренцията на пощенският сектор в България? Пазарът на услуги от универсалната пощенска услуга все още се характеризира като слабо конкурентен с високи нива на концентрация. През 2012 година този пазарен сегмент от неуниверсалната пощенска услуга се запазва като ефективен и сравнително конкурентен, като се характеризира със средна и умерена концентрация.
Аз ще си позволя да направя коментар по отношение на структурата на пощенския пазар. Най-голям дял ще продължават да имат куриерските услуги и за в бъдеще. Пощенските пратки като цяло ще останат стабилни. Хибридната поща според нас ще продължава да расте и тези 14 % явно няма да я задоволят като относителен дял.
Що се касае до пощенските преводи делът на колетите до 20 кг и приходите под пряката пощенска реклама ще се движат в порядъка между 3 и 1 % и в бъдеще.
Искам да отбележа нещо, което може да е убягнало от вниманието на народните представители, но вие знаете че има либерализация на пощенския пазар и ако направим справка само за една година либерализация спрямо пазара на 2011 г. и 2012 г. вие ще видите едни силно динамични процеси по отношение на намаляване на пазарния дял на историческото предприятие, въпреки че то остава изключително високо. Аз ще ви дам един пример. По отношение на неуниверсалните пощенски услуги пазарният дял на Български пощи ЕООД остава стабилен 4 % както през 2011 г., така и през 2012 г.
По отношение обаче на пощенските парични преводи ако през 2011 г. техният пазарен дял е 92 %, то за 2012 г. вече е 84 %.
По отношение на пощенските колети до 20 кг. при пазарен дял 94 % за пощенските колети до 20 кг за 2012 г. пазарния дял на Български пощи ЕООД е 73 %.
Пощенски пратки при 95 % 2011 г., през 2012 г. са 89 %, респективно нараства делът на алтернативните доставчици за част от универсалната услуга, тъй като знаете, че универсалната пощенска услуга е вменена със задължение да бъде извършвана от Български пощи ЕООД, а така също и на услугите влизащи в неуниверсалната пощенска услуга. В този аспект можем да направим един такъв глобален извод, че Български пощи ЕООД продължават да бъдат лидер, но губят сериозен дял и това е в резултат на новата конкуренция, на новата либерализация, на премахването на така наречения гарантиран за тях пазар.
Предполагам, че тук има представители на Български пощи ЕООД и те се интересуват най-много по отношение на несправедливата финансова тежест. В този аспект за 2012 година Български пощи ЕООД отчита загуба от извършването на универсалната пощенска услуга в размер на 17 760 000 лева. Този отрицателен резултат се формира, тъй като имаме 37 млн. лева приходи и 55 млн. разходи.
Делът на несправедливата финансова тежест представлява 48 % от общият размер на приходите на Български пощи ЕООД от предоставянето на универсалната пощенска услуга за 2011 година.
Мисля, че повече ще ви отегча, затова нека да преминем ако не възразявате върху процесът на въпроси и отговори. Единственото, което може само да отбележим е какви перспективи ние набелязваме в резултат на тази снета картина, защото този доклад е дефакто снета картина в резултат на получени отговори от въпросниците към 2012 година.
Ние смятаме, че развитието на пощенският пазар в значителна степен ще се определя от изменението на приходите, реализирани от куриерски услуги. Броят на пощенските оператори, регистрирани за извършване на неуниверсалната пощенска услуга ще се увеличава и в бъдеще. Приходите от предоставянето на неуниверсалната пощенска услуга ще продължават да нарастват. Потреблението на услуги от обхватът на универсалната пощенска услуга, в т.ч. и на най-масовата услуга кореспондентски пратки до 2 кг да намалее спрямо 2010 година и това не трябва да ни плаши. Това са световните тенденции, колеги. Операторите, извършващи услуги от обхватът на универсалната пощенска услуга ще увеличават приходите си от предоставянето на услугата приемане, пренасяне и доставяне на пощенски колети до 20 кг се очаква и конкуренцията в обхвата на услугите на универсалната пощенска услуга постепенно ще се засилва.
В дългосрочен план електронната търговия ще оказва все още по-силно съществено влияние в развитието на пощенския пазар.
Това е накратко нашият годишен доклад по отношение на състоянието на пазара на пощенски услуги за 2012 година.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:Благодаря, господин Божков.
Колеги, имате думата. Господин Ивайло Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, уважаеми колеги, изключително важно ще е поведението на нашата комисия по отношение на пощите. Според мен този дебат би трябвало да намери отражение с много по-големи обеми в зала. На практика реалното състояние е такова, че действително казусът е по-скоро спасяване на пощите и може би това правителство в момента ще има тежката задача да осъществи реформи, в които един от своите елементи могат да бъдат наречени непопулярни, но не знам дали ще имат воля и ще решат да го направят.
Първо по отношение на това, което каза господин Божков бих казал, че до известна степен това е един механизъм, който ще даде глътка въздух на пощите, тъй като чрез методологията, която използваха те доказват, че пощите имат право да получат държавна помощ и това дори го отчитам като известна наша грешка по време на нашето управление като процес на забавяне на изработването на тази методология и за констатиране на фактите такива, каквито са.
Първо искам да кажа, че много съжалявам че го няма господин Мутафчиев, защото с него може дълго време да спорим и да го водим този дебат и беше хубаво да е тук. Моето мнение е, че процесът на либерализация е нанесъл непоправими щети на пощите, така или иначе това е европейско изискване, но господин Божков може да ме коригира ако не съм прав. До момента от всички европейски държави, мисля че 5 или 6 само са си либерализирали универсалната пощенска услуга и този пазар. Останалите или искат дерогации, т.е. отлагане на този процес. Крайният срок беше 2014 година доколкото си спомням, не бързат да го правят. Не е случайно това, тъй като пощите по принцип навсякъде са обременени с много голяма степен на социални функции, които трябва по някакъв начин да бъдат орегулирани, балансирани във взаимоотношенията им на един такъв свободен пазар. Незнайно защо България е избързала с този процес на либерализация и за мен щетите, които са нанесени действително са непоправими.
Фактът, че вече има частни оператори с достатъчно голям пазарен дял. Те са по-гъвкави, по модернизирани и могат да оказват съществена конкуренция. Само да добавя ,ч е по моя информация там, където са либерализирани тези услуги в европейски държави все още съществуват и така наречените пощенски банки към системата на пощите, което допринася до голяма степен за стабилното и здравото състояние на тези пощенски структури. В България знаете, че не е така. Отдавна Пощенска банка е извадена от тази система, приватизирана и според мен избързали сме с този процес.
Факт е и на практика какво може да се направи от тук нататък чрез това, което прави КРС. То разбира се е справедливо. Пощите могат да получат държавна помощ за тази част от дейността си, която е по-скоро социалната, но не и пазарна. Това обаче натоварва държавният бюджет и не знам дали в този момент той е в състояние да отговори на тези искания на пощите, които са справедливи, пак подчертавам. Затова трябва да се мисли и за други механизми, един от които е, като призовавам правителството и респективно колегите от министерството, да продължат процес, който ние започнахме. Пощите биха могли с някои реформи структурни в себе си да бъдат един нормален бенефициент например по Програмата за селските региони. Над 2000 пощенски станции се намират на такива територии и те спокойно чрез някои реформи биха могли да кандидатстват и да получат средства по тази програма.
На второ място, бих могъл да го дам това и като предложение, тъй като това правителство заяви, че Банката за развитие ще откликне основно към малкия и средния бизнес, естествен партньор в този процес може да им бъдат пощите. Това са над 2 600 пощенски станции в страната. По-добра клонова мрежа не може да се намери. Разбира се това са процеси, които ще тръгнат след време и въпрос е и на политическа воля да се реализират.
На трето място пощите ще трябва да претърпят и реформи, които най-вероятно ще преминат през оптимизация. Не е лек този процес и тук трябва да има политическо съгласие, за да се реализира.
Няма друг начин, защото ако се тръгне в друга посока, даже с господин Мутафчиев разменихме тези думи, силово няма как да се възложат поръчки на пощите или поне на мен не ми е познат такъв механизъм, т. е. той не е пазарен. Няма как вече настанилите се на пазара частни оператори да бъдат силово изгонени и изтласкани. Друг е въпросът, че биха могли да се положат много усилия по регламентиране и изчистване на голяма степен на съществуващия сив сектор.
Така че предстои много работа. Тук мога да гарантирам, че всички мерки, които ще се вземат за оздравяване и стабилизиране на пощите ще бъдат подкрепени от Парламентарната група на ГЕРБ и в частност членовете на тази комисия, но бихме искали да видим по-активно поведение от страна на министерството и на правителството като цяло. Темата е много голяма и действително пощите са в много тежко положение. Съществува риск ако не се вземат тези мерки буквално населени места да останат без каквато й да е комуникация, тъй като на много места няма друга структура, която да има дори офис в населени места.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря на господин Московски, включително и за така заявената конструктивна позиция по отношение на потенциалната подкрепа за непопулярни мерки в областта на пощите.
Господин Михов има думата.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател. Преди да поговорим за пощите искам да направя само едно процедурно напомняне. На предното заседание министър Папазов се ангажира да ни изпрати протокол от срещата, която е била във Варна. Аз поне все още нямам такъв протокол, нито на е-мейл нито в пощата.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов, ще му напомним, той доколкото знам е в чужбина, надявам се че господин Папазов ще си удържи на обещанието.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ:
По въпроса за пощите. Господин Божков мисля, че освен ролята и на всички ангажирани по веригата – Народно събрание, правителство е и вашата роля. Има една много хубава българска поговорка , в която се казва: „Болен здрав носи”.
Ако приемем, че Български пощи ЕООД е болният, а здравият са всички частни оператори, които по силата на законодателството дадохме възможност да се либерализират, на практика какво се получава.
За никого не е тайна, че всички частни оператори използват услугите на Български пощи ЕООД, въпреки че законът го забранява или поне не го позволява. Мисля, че ако си направите трудът за изготвите една бегла справка, ще видите че всички частни оператори, които са навлезли на пазара, искайки да достигнат до всички отдалечени крайни точки на универсалната пощенска услуга използват Български пощи ЕООД. Във всеки един плик като го отвориш има друг плик на някоя частна фирма, което е нарушение на закона. Това е едно.
На второ място това, което по предната точка започнах да казвам, а именно определяне цената на пощенската услуга. Това сме го дебатирали с вас Н пъти и очаквахме да има някакви конкретни предложения, включително и от ваша страна, мисля че се сещате за какво става въпрос. Става въпрос затова, че Български пощи ЕООД нямат свобода, въпреки че уж принципът е пазарен, уж имаме либерализация на пазара няма пазарен принцип. Когато Български пощи ЕООД се явят на един конкурс в едно учреждение, държавна институция или частна фирма ако щете, нейните цени се контролират от вас като Комисия за регулиране на съобщенията. не сте го променили, все още е така. Не знам как сте го променили, но все още цените ви подлежат на контрол, което абсолютно означава, че Български пощи ЕООД веднага изпадат в ситуация на неконкуретноспособност. Знаете, че от друга страна законът задължава Български пощи ЕООД да обявяват цените си на сайта, от които цени нямат право да мърдат, да речем 10 %. Какво прави един частен оператор? Отваря сайтът на Български пощи ЕООД, вижда че цената е образно казано 1 лев, максимума в който може да мръдне е 10 стотинки – 90 стотинки. Какъв е този пазарен принцип? Предварително се знае, че този участник няма как да спечели, защото всички други участници знаят неговата цена в затворения плик. Не знам това дали се прави целенасочено, от невнимание или от какво, но разберете че този пазарен принцип всъщност за Български пощи ЕООД не е никак пазарен и води пощите, да не казвам силна дума, но ги води към фалит. Не може няколко играчи на пазара да са подложени на различен принцип на оценяване и на конкуренция и ако ние искаме наистина да съхраним Български пощи ЕООД и ако определени кръгове нямат други намерения, , мисля че от нас зависи какво ще се случи с Български пощи ЕООД, трябва наистина много спешно да променим законодателството в тази насока, за да може наистина Български пощи ЕООД да се окажат наистина един играч на пазара, който може да участва на пазарна основа.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Иванов, имате думата.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Аз използвам възможността, че има представител на министерството по отношение на това, за което говори господин Московски, а именно за някакъв вид реформа, която трябва да се състои в Български пощи ЕООД и въпросът ми е много кратък. Имаше опити да се разработи и донякъде бяха стигнали колеги от Български пощи ЕООД една програма, която да оптимизира транспорта на Български пощи ЕООД. В един момент аз разбирам, че тези наченки, опити тази програма да бъде разработена и се е стигнато до етап оптимизация на транспорта в София, но е била спряна. Знаете ли за такова нещо и имате ли представа дали наистина има указания да бъде спряна тази програма или ще продължите в насока да оптимизирате транспортната услуга на Български пощи ЕООД, която е едно голямо разходно перо.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Колеги ще дам думата и на господин Захариев. Да се придържаме все пак към доклада. Аз разбирам заинтересоваността ви, приветствам колегата който се интересува от съдбата на Български пощи ЕООД, желанието за коментари по ситуацията, реформи които трябва да се правят.
Аз имам един въпрос, господин Божков към Вас. На какво се дължи различното начисляване на така наречения дефицит, може би не го казвам терминологично правилно, между това което Комисията за регулиране на съобщенията смята , между това което Европейската комисия допуска, между това което Български пощи ЕООД считат и на четвърто място, макар че го няма бившия министър Дянков, как между 17 млн. лева и 22 млн. лева той ще трябва да даде 2 млн. лева. Това е съвсем друга тема.
Господин Захариев, искахте думат.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател, това е за протокола, но аз с изумление установявам, че когато регулаторът на пощенската услуга представя пред народните представители отчетът за дейността си в този сектор, тук отсъстват изпълнителния директор на историческото предприятие. Това не е ли парадоксално. Как е възможно по точка 1 тук да дойдат на крака всички шефове на телекоми или поне тези, които са в България, представители на неправителствения сектор и т.н. и практически ние да чуем оценка за работата на историческото предприятие от синдикалните му лидери.
Просто въпросът ми е риторичен, не е към Вас господин Божков, нито е към Вас, господин председател, но това е неуважително.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев.
Господин Божков, имате думата.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз съм изключително облекчен отново от изказванията и на тримата народни представители. Между другото, както казват хората, кучето е заложено от позицията на България, което пое преди няколко години, няма да конкретизирам по време на кое правителство и пр. Факт е , че грешката е станала. Факт е, че имаше едно неразбиране между отделните институции. Ние действително не поехме към водене на политика за дерогация и тогава ние заложихме действително тези проблеми, които сега се случиха, защото не сме най-цъфналата държава в Европа и най-правоверните, за да го вкараме това още от 2011 година, както разбрахте от доклада. Там е големият проблем че ние не поискахме дерогация и тя продължаваше до 2014 година, с мълчаливото съгласие сигурно щеше да бъде до 2015 година. Това е единият момент.
Вторият момент е, че по отношение на така поставените въпроси, тук е и заместник министъра и сега и господин Московски при предишното правителство, винаги сме правили срещи с Български пощи ЕООД. В рамките на нашите законови правомощия сме намирали подход, който общо взето да облекчи тежкото положение на Български пощи ЕООД, в рамките на закона пак казвам.
Конкретно на Вашият въпрос на какво се дължи различната оценка. Това се дължи на различните методики. Прие едната приета методика ние сме изчислили тази несправедлива тежест и ние сме казали, че струва 22 млн. лева.
При методиката, която обаче препоръчва Европейската комисия,тъй като когато държавната помощ е над 15 млн. евро или 30 млн.лева, българското правителство, в случая и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията тръгна по пътя на искане на съгласие и от Европейската комисия. Тръгвайки по този път, Европейската комисия казва че трябва да се прави по новата методика. В този ред на мисли в нашата комисия направихме двоен труд, всички го знаят това нещо, т.е. ние изчисляваме по сега действащата методика и при това, което иска Европейската комисия и казахме примерно за резултата от 2011 година – 22 млн. лева е при сега действащата методика, при новата методика примерно беше 17 млн. лева, да не импровизирам.
Ето от къде се получава разликата, което настоява Европейската комисия.
По отношение обаче на това, което Вие казахте за министър Дянков. Въпросът е, че аз и сега също казвам и апелирам , хубаво е че тук всички мислим в една насока, сега тази несправедлива тежест, която трябва да бъде компенсирана е хубаво да влезе и да бъде заложена в бюджета за следващата финансова година, защото при казусът, който ние обсъждаме 2 млн .лева бяха заложени като компенсация в бюджета и тези 6 млн. лева, които сега се намериха, това става само благодарение на политическата воля на изпълнителната власт да намери тези 6 млн. лева, за да даде още една възможност на Български пощи ЕООД.
Това според мен е проблемът, но и на другия момент искам да обърна внимание.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Вие трябва да направите точни сметки, които да представите на министерството.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Понеже тук навлизаме в диалогов режим вие готови сте със сметките, защото рамката на бюджета влиза след една седмица за разглеждане по комисии.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Абсолютно коректен въпрос. Одитът трябваше да бъде готов преди 20 дни, но тъй като Български пощи ЕООД не ни предоставиха информацията, и ние тук сме провели разговори с министъра и в негово присъствие, където Български пощи ЕООД обещаха да дадат пълният набор от информация, ние отложихме с 30 дни по искане на одитора и на следващото заседание, тъй като целият пакет от исканата информация получим, се надявам колкото по-бързо одитора внесе доклада ние да го гласуваме и да го одобрим. В този аспект апелът ми е Български пощи ЕООД да отговарят своевременно на исканата информация, защото одиторът не може при липса на информация да даде своето заключение за несправедливата тежест.
Другият мой апел е, че Български пощи ЕООД все пак трябва да внимават за качеството си на услугата и пр., тъй като има европейски регламенти, проследяването на услугата от край до край и за съжаление при заложени 85 % успеваемост, резултатите през годините се влошават, не се подобряват и ние това трябва да го знаем. Надявам се новото ръководство да си направи тези изводи, защото в противен случай ако ти сам не се стремиш да бъдеш един добър играч с качествена услуга, не може да се надяваш, че пазара ще ти гарантира определени приходи. Това е истината и аз държа да я кажа пред уважаемите народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Божков.
Господин Московски, заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Позволете ми само едно изречение. Тъй като в публичното пространство на няколко пъти, включително по време и на нашият мандат се обмисляше, разбира се няма нищо лошо в това, това са нормални процеси в икономиката, включително и видове аутсорсване, публично частно партньорство и приватизация, в крайна сметка хубаво е политически да се излезе и да се каже като стратегия какво има намерение сегашното правителство и в частност министерството. Господин Папазов, който явно не е запознат изцяло с темата спомена, че ще се търси частен инвеститор и т.н.
Хубаво е за самата система да се даде ясен сигнал в каква посока ще се върви, защото пак казвам няма нищо лошо разбира се в приватизацията. Аз лично не съм убеден, че в момента ще има кандидати за такъв процес и в крайна сметка може би е по-добре да се опитаме да го оздравим това предприятие и след това да се търси инвеститор.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Московски.
Представителите на Български пощи ЕООД , макар и на синдикалните организации, а не на ръководството имат думата.
Г-Н ЗДРАВКО МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми доктор Божков, уважаеми членове на комисията, уважаеми гости, преди да започна искам да ви поздравя с днешния ден, 9 октомври, тъй като днес е Световен ден на пощите, искам да ви пожелая здраве и успехи.
Първоначално искам да започна изказването си с методиката и за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга. Тук се създава впечатление, че има няколко методики. Моите уважения към доктор Божков, но на практика има само една методика и тя е приета на 06 юли 2011 година на заседание на Министерски съвет, с Постановление на Министерски съвет. В това си качество тя е законов нормативен акт и може да се измени или да се приеме нова методика само ако КРС разработи нова методика и Министерски съвет я приеме.
Говорим за проект на методика и не отговаря на истината, че Европейската комисия е направила нова методика, тъй като Европейската комисия не може да променя подзаконови нормативни актове. Просто тя даде някои насоки и изрази несъгласие с някои изчисления и с това, което по-точно КРС им предостави.
Второ не съм съгласен с тезата, че Български пощи ЕООД не е предоставила съответните данни. Български пощи е предоставила данни и то своевременно. Така че говорим за една действаща методика и проект на КРС. Просто незнайно защо през 2011 година беше приета една методика и две години след това КРС предлага нова методика, като искам да подчертая, че Европейската комисия не е искала да се разработи нова методика, тя просто е изразила съгласие с някои обяснения на колегите от КРС.
На 12 юни миналата година изпрати писмо, с което казва че няма да променя нашата методика, а просто не е съгласна с метода НАК, който КРС обясни на Европейската комисия и каза, че няма намерение да разработва нова методика, така че се получава един парадокс В продължение на две години, забележете, се правят две различни методики, което изключително затруднява задължения оператор. Не е влязла в практиката една година почти едната методика и през 2013 година КРС предлага нова методика, нещо повече. Специалистите на КРС изчисляват някаква сума. Моите уважения, но на какво основание специалистите на КРС изчисляват задължението, при положение че съобразно закона това е право на оператора.
След това аз задавам въпросът тези изчисления на КРС за новата сума минали ли са през независим одитор. Те не са минали, а през 2009 г. са минали.
Толкова по този въпрос.
Сега искам да взема отношение и по въпросът на господин Михов за цените. Кучето според нас е заложено в Законът за обществени поръчки. Универсалната пощенска услуга забележете, уважаеми народни представители, е обект на Закона за обществени поръчки. Тук се крие един много голям парадокс. Съгласно Законът за пощенските услуги само и единствено Български пощи ЕООД има право да предоставя универсалната пощенска услуга. Съгласно чл. 7 на Закона за обществените поръчки комисията провежда конкурс за тази услуга, при положение че само ние имаме право по закон да я предлагаме.
Цените на универсалната пощенска услуга са регулирани цени. Цените на другите играчи, които играят с нас и се състезават с нас по ЗОП, това са частните структури, които предоставят услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга. Това са услуги, които не са идентични с универсалната пощенска услуга, те са заместители, не са идентични. Те играят с пазарни цени. Нарушава се статуквото, т.е. всички играчи трябва да бъдат равнопоставени.
Трето нашите цени са разходоориентирани, съгласно европейските директиви и ЗОП и са публични.От тази гледна точка всеки участник се ориентира предварително за цените, с които ние играем и тъй като техните цени са на пазарен принцип, те предоставят винаги по-ниски цени и по този начин винаги печелят. Конкурсът е по ЗОП.
В този аспект нашето предложение е универсалната пощенска услуга да отпадне като обект на ЗОП.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Михайлов, извинявайте че Ви прекъсвам. Аз мисля, че в най-скоро време ще направим едно заседание на комисията или кръгла маса по отношение на бъдещето на Български пощи ЕООД.
В момента обсъждаме докладът на КРС и моля да вземете отношение по него. Всичко това, което казахте е много важно, то е изключително болезнено за Български пощи ЕООД, още повече че Вие сте и синдикален представител, но аудиторията в момента не е достатъчно сериозна, може би поради напредналия час. На това заседание , което предвиждаме да проведем ще бъде поканен министърът, ще бъдат поканени и други представители на българското правителство, тъй като според мен е изключително сериозно бъдещето на Български пощи ЕООД.
Нека да се фокусираме по конкретиката на доклада.
Г-Н ЗДРАВКО МИХАЙЛОВ: Благодаря за забележката, господин председател. Само ще завърша с един пример.
Универсалната далекосъобщителна услуга е извадена от Законът за обществените поръчки. Универсалната пощенска услуга е вътре. Като европейска концепция те са едни и същи услуги – защита на потребителя.
Искам да се върна на доклада и просто да отправя един въпрос към доктор Божков. На стр. 17 се посочва, че пазарен дял на Български пощи ЕООД на пазара на универсалната пощенска услуга за 2009 - 2010 година е 95 %. А какъв е пазарният дял на Български пощи на пазара на универсалната пощенска услуга за 2011 – 2012 година.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Имате думата, господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз също апелирам професионалното ръководство да бъде тук, а не профсъюзното, но с цялото уважение към профсъюзното, с цялото уважение към техният ентусиазъм и жар да защитават интересите на Български пощи, разбира се не най-силната им част и може би не е задължително да бъде именно изчисляване на методики, подходи и пр.
В този ред на мисли не го казвам като критика, а напротив. Аз чисто човешки и емоционално подкрепям позицията на синдикалното ръководство, само че истината е съвсем друга и се радвам, че тук е министъра, който води същите разговори миналата година за компенсиране и със същия жар изпълнителната власт искаше да защити интересите, както и настоящото ръководство на министерството. Ние сме страна членка на Европейският съюз и трябва да спазваме правилата на Европейския съюз. Никой не трябва да остава тук с впечатлението, че има две методики. Има методика, която е приета през 2011 година, тя е изпратена също за съгласуване пред Европейската комисия, там също има бюрокрация. Тя беше одобрена тук.
Бюрокрацията във връзка с компенсирането на разходите за 2011 година взе отношение и тази методика, която ние сме разработили и която я вкарваме и вече от предишният вицепремиер, който беше ресорен на предишното правителство, сега вече два вицепремиера на сегашното правителство, тази методика стои там и тя е по препоръка на Европейската комисия. И това прекрасно го знаят представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Аз затова казвам, че вършим двойна работа, недейте да мислите че нямаме друга работа. Данните са коректни. В случая дори и за 2012 година ние имаме тези резултати, които се искат от Български пощи ЕООД да бъдат компенсирани. Одиторите си вършат също добре работата.
Въпросът е, че за съжаление ръководството на Български пощи ЕООД без да го персонализирам, аз никога не коментирам хората, казвам принципа, некоректно подава и не дават цялата информация, която се иска. Аз за съжаление или за радост съм бил 6 години одитор, и то по европейски програми и без да влизам в професионални разговори също заставам на страната на одиторите, че те не могат да се произнесат компетентно без да им бъде подадена тази информация.
Това е истината. Цифрите ги има, аз мога да ги дам ориентировъчно, правителството ги знае към днешна дата какви са. като влезе одитният доклад тези цифри ще бъдат потвърдени от нас, така че в този аспект аз драма не виждам, само че трябва да бъдем по-коректни и емоцията да отстъпи на професионализма.
Това исках само да кажа, нищо повече.
По отношение на данните за 2012 година се формират 86 % от броя на пратките и 89 % от приходите по универсалната пощенска услуга. Това е цифрата.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Божков.
По отношение на дефицитът отново се връщам. Считате ли, че така реалистично тази година преди влизане на бюджетът в Народното събрание може да подадете сумата, която трябва да е включена в бюджета за следващата година.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз се надявам до края на месеца ние да сме се произнесли. Аз мисля, че дотогава това ще бъде планирано. Неофициално ние ще подадем тази информация към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Да, подайте я неофициално, за да не се повтори случая с миналата година.
Господин Бочев, имате думата.
Г-Н ГЕОРГИ БОЧЕВ: Все пак аз съм председателят на Синдиката на пощите към КНСБ, 80 % от работещите членуват при нас. Аз излизам не от някакви предубеждения, а излизам от това, че хората са бедни и гладни. Една от причините е КРС. Вие господин Божков, вашите хора, вие не можете да стоите над закона.
За 2012 година загубите от неизпълнението на Български пощи беше 13 410 000 лева. Ако бяхте подали навреме тези 22 млн. лева в Министерството на финансите, за да влязат в бюджета, нямаше да сме на това дередже. Аритметиката е проста 22 млн. лева без 13 млн.лева – какво се получава, излиза че Български пощи ЕООД не са умиращи, както някой спомена. Аз съм говорил многократно с министъра, ексминистъра Ивайло Московски и тези неща сме си ги споделяли и той го разбираше. Каза: „При 22 млн. лева компенсация, при 13 млн. загуба, къде са нещата”.
Вие не подадохте тогава навреме сумата от 22 млн. лева, това го знаете, във вашето решение го има. Моята информация, която имам от Министерство на финансите е, че заместник министъра Владислав Горанов казва: „Какво ще правим тук с пощите, не са подавали сумата, дайте пишем 2 млн. лева”.
Господин Божков, регулаторът не може да стои над закона. Същото ще се получи и сега и затова това правителство с благодарност към него ни даде 6.5 млн. лева като на бедните роднини.
Аз от уважение към народните представители, тъй като България е парламентарна република и върховния орган е Парламента, но ако нещата сега отново се повторят, не 1500 човека ще излязат, а ще излязат 5 500 човека, пощальоните ще докараме и ще отидем на протести, не на стачки. Ще отидем на протести пред Позитано и пред ДПС, защото вие сте управляващите.
Накрая аз съм го казвал, ще го кажа пак и сутринта го казах по радиото. Трагедията на Български пощи ЕООД през последните десетина години е това, че управляващите изпращат там случайни хора с някакви задачи далеч от системата, от мeнджмънта и от всичко друго. Какво говори фактът, че тук няма никой от ръководството на Български пощи ЕООД? Това за мен е не само неуважение към Парламента, а че има слаб интерес да се оправят пощите и аз това утре ще ги дам на Пресконференция. Просто не вървим с рога срещу никого, но не може държавата да е абдикирала от националния си пощенски оператор.
Господин Божков, Вие също имате определена вина с отношението си към Български пощи ЕООД. Мога да го доказвам, но не е мястото тук.
Докато управляващите и Парламента не асимилират дълбоко, че не може най-крупната система в България с 3 000 пощенски станции, със сложна специфика да се управлява от случайни хора, изпратени там с някакви задачи и до еди кога си да свършат поръчението на еди кой си и след това ги махат и слагат други. Това им е трагедията. Нека да уважаваме националният си пощенски оператор.
Господин Божков, извинявайте, това че сме в синдикатите не означава, че сме неграмотни и некомпетентни, не сме професионалисти. Аз също съм доктор по някакви науки, а това до мен е един специалист, който е признат в Европа. Дайте да не се подценяваме доколко сме специалисти и доколко не сме.Ние сме го доказали и ще продължаваме да го доказваме.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Бочев. Призовавам ви да се въздържаме все пак от политически изказвания, макар че тук е мястото за политика,всеки може да ги прави.
Аз искам да попитам господин Божков, тъй като не мога да цитирам точно закона, вие имате ли възможност да налагате санкция на ръководството на Български пощи ЕООД ако те не ви подават навреме исканата от вас информация и докога е срока,в който вие сте задължени, т. е. комисията която Вие оглавявате да сметне дефицита, защото всички останали субективни оценки, препратки от едното поле в другото създават усещане, че някой не си е свършил работа, но кой точно не е ясно. Нека този, който не си е свършил работата, ако трябва да са Български пощи ЕООД да бъде санкциониран, ако сте вие по същия начин.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че горе долу Вие правилно формулирахте проблема. Не знам как да го кажа по-меко, аз освен оценка на ръководството на Български пощи ЕООД няма да направя, това е мой принцип. Напротив аз казах, че се изразявам с изключително уважение към вас като представители на синдикалното ръководство и казах, че не сте длъжни да знаете в детайли методиките.
Вие в момента казахте няколко неистини, с цялото ми уважение към Вас. Тук има двама министри бивш и настоящ, които мисля че ще вземат отношение компетентно и ще подкрепят това, което аз казвам. Никога комисията не е била над закона. Аз съм казал, че ние изпълняваме законът такъв, какъвто го приемат уважаемите народни представители. Това е едно.
Второ вие свободно оперирате с термини като Министерство на финансите, Владислав Горанов и т.н. За мен има министър, заместник министри и пр. Никога не съм си позволявал някакви фриволности, но мога да кажа че тази информация беше подадена в Министерство на финансите. Министерство на финансите я изпрати в Брюксел и това ще го потвърди господин Московски и Брюксел даде конкретните предписания и Министерство на финансите каза: комисията да се произнесе, съгласно тези предписания. Това е обективната истина, колеги.
По отношение на всички останали действия аз мисля, че е крайно време и заместник министърът, който присъства тук да вземе отношение и да потвърди, че ние сме провели три срещи с вашето ръководство, на които детайлно, тъй като новото ръководство демонстрира интерес да даде обективната информация, която е необходима, конкретизирахме я в присъствието на заместник министъра и съответно тя беше подадена, но със закъснение.
Това е истината, без емоции, без разни оценки и без обвинения, защото едни сериозни хора не могат да плашат тук народни представители със стачки и пр. Аз го отдавам на емоцията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Божков.
По същество по отношение на доклада има ли други изказвания.
Г-Н ЗДРАВКО МИХАЙЛОВ: Господин Божков, надявам се, че сте сигурни че този въпрос, който Ви зададох не е случаен. След като Български пощи ЕООД има право да доставя универсалната пощенска услуга и никой друг как пазарният дял ще бъде 85 %. Той ще бъде 100 %, защото няма друг оператор, който да има правото да предоставя универсалната пощенска услуга и това е по закон. Според мен не може да се говори за пазар на универсалната пощенска услуга, а за сектор и в този сектор Български пощи ЕООД оперират сто процентово. Казвам ви го като човек, който преподава пощенски услуги в един от най-уважаваните университети и не съм съгласен да се разделя професионализма от синдикализма.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Доктор Божков, имате думата.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Мисля, че с нито една моя реплика не съм засегнал професионализма, но обективната истина е друга и аз просто казвам: Да, Български пощи ЕООД са задължени да предоставят универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, но части от универсалната услуга изпълняват и други оператори и най-нормално е те да го знаят това нещо. Аз ще ви ги зачета: МиБМ Експерс, Еконт Експрес, Тип Топ куриер, Стар Пост. Това са четири оператора, които изпълняват части от универсалната пощенска услуга и те са лицензирани от нас. Истината е такава, каквато я казваме, колеги и самото мълчание на изпълнителната власт също говори за това, което го казваме.
Аз не искам да навлизам в някакви лични спорове. Това е обективната истина и мен ме учудва, че вие не знаете че има четири оператора, които извършват части от универсалната пощенска услуга, но в края на краищата ние приемаме този доклад и го коментираме за 2012 година. Ако искате, вратата ми е винаги отворена. Аз съм приемал и представители на синдикатите, тези разговори могат да бъдат конкретизирани.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Прекратявам дебатите и подлагам на гласуване годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги за 2012 година.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Годишният доклад се приема.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Аз мислех, че болежките в сектор Телекомуникации са много по-големи отколкото тези в пощенския сектор.
Моля уважаемите народни представители и Вие като председател да одобрите предложение в най-кратък срок да направим специално заседание по темата, на която да присъстват също ресорното министерство, оператора и регулатора.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Такава среща се предвижда, господин Захариев. Аз преди известно време я анонсирах, без да е ясно точно кога ще се проведе, но в най-скоро време ще разговарям и с министър Папазов. Използвам повода да поканя и регулатора да присъства на тази среща, когато уточним датата на провеждането й.
Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Аз имах един въпрос, на който може би ще получа отговор допълнително, защото е извън обхвата на разглежданата тема в момента. Ще помоля наистина за отговор, защото ако това нещо, което зададох като въпрос е вярно, фактът че тук ги няма представителите на Български пощи ЕООД, това което научаваме от вестниците, че се търсят някакви стратегически инвеститори и т. н. Всичко това, което спомена и господин Московски допринася за една допълнителна тежест на пазара на пощенските услуги.
Нека да бъдем открити и да видим какво се случва. Не може да се правят неща „на парче” и да се крием. Това не е политически отговорна политика.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Актуален Ви е въпросът, наистина ще има такава среща, за която ще бъдете навреме уведомени да си подготвите въпроси. Министърът ще бъде поканен да направи своето изложение за това как вижда бъдещото на пощите, както и останалите участници, които имат отношение към този процес, в т. ч. и синдикалните организации на Български пощи ЕООД и професионалното ръководство.
Благодаря на гостите за тяхното участие.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Камен Костадинов /