1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерски съвет на 22.10.2013 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за ратифициране Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис (ЕКО), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген, № 302-02-17, внесен от Министерски съвет на 22.10.2013 г.
3. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 г. – за второ четене.
4. Разни.

---

На 30 октомври 2013 година от 14.40 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Камен Константинов.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Започваме с ПЪРВА ТОЧКА от предварително обявеният дневен ред, а именно:
Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерски съвет на 22.10.2013 г. – за първо гласуване.
По първа точка от дневния ред ще присъстват представителите на Министерство на финансите, а именно:
Г-жа Людмила Петкова – заместник министър на финансите
Г-н Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”
Г-н Росен Иванов – директор дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в НАП
Г-н Пламен Димитров – заместник директор на дирекция „Контрол” в НАП
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Красимир Калайджиев - заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
Г-жа Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна”
В тази връзка давам думата на госпожа Петкова да представи законопроектът от името на вносителите.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще ви представя проектът на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В него се съдържат основно три предложения:
Първото предложение е за въвеждане на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на страната.
Втората група предложения за промени са свързани с директивата за административно сътрудничество в областта на данъците.
Третата група предложения са свързани с усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци за задължителни осигурителни вноски.
По отношение на фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Той ще се осъществява на територията на цялата страна, от органи управомощени от изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.
На фискален контрол ще подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване, дали мястото на получаване е на територията на страната, на територията на друга държава членка или на трета страна, т.е. всички стоки, това са транзитно преминаващите от една държава членка за друга държава членка; вътреобщностните придобивания на стоки от друга държава членка на Европейския съюз, както и стоките които са предмет на вътреобщности доставки , т.е. от България за друга държава членка.
Стоките, които са под режим митнически контрол са извън обхвата на фискалния контрол.
За всеки отделен случай е предвиден специфичен режим, който подробно е разписан в проекта. Списъкът на стоките с висок фискален риск ще се утвърждава със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и ще бъде публикуван на интернет страниците на двете ведомства.
С предложените промени се уреждат правомощията на органите по приходите, които ще осъществяват фискален контрол, а именно да спират транспортни средства на фискални контролни пунктове.
Предвижда се фискални контролни пунктове да бъдат определени в близост до граничните контролно пропускателни пунктове, на които ще бъдат спирани транспортните средства, т.е. транспортните средства няма да бъдат спирани на територията на цялата страна, а на определени места, които предварително ще се знае, че това са фискални контролни пунктове.
Да извършват проверка на документите, които придружават стоката.
Да изискват представянето на документ за самоличност от водача на транспортното средство.
Да поставят и отстраняват технически средства за контрол на транспортното средство, с което се превозва стоката.
Да получават достъп до мястото на разтоварване на стоката и съответно да извършват физически контрол на разтоварваната стока и да изискват присъствието на купувача или получателя на стоката на мястото на разтоварване.
Транспортните средства ще бъдат спирани само от органи по приходите, които са снабдени с ясно различими и видими, включително и през нощта обозначителни знаци и облекло по форма, утвърдена със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.
С предложеният законопроект подробно се уреждат процедурите по извършване на фискален контрол, правата и задълженията на лицата в тези производства, редът за обжалване на действията на органите по приходите, както и са предвидени административно наказателни разпоредби за нарушения на фискалния контрол.
По отношение на втората група предложения по директивата за административно сътрудничество. Миналата година тази директива беше въведена в националното законодателство и всъщност от 2015 година България трябва да предоставя определени данни на другите държави членки определена информация за доходи и имущество. Всъщност Данъчно осигурителният процесуален кодекс са разписани процедурите как ще бъде предоставена тази информация и информацията, която не е налична в Националната агенция по приходите, съответно как ще бъде предоставена на нея, за да може да бъде предоставена на другите държави членки.
Третата група предложения са свързани с усъвършенстване на единната сметка. Предлага се облекчен режим на разсрочване и отсрочване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съответно този режим е по-облекчен, но за разлика от разсрочването и отсрочването към настоящият момент е разписано в Данъчно осигурителния процесуален кодекс. При този облекчен режим задълженията ще се плащат със законната лихва, а не както е при другите отсрочки и разсрочки по основен лихвен процент.
Още едно предложение има. Самоосигуряващите се лица да могат да изберат кои задължения за осигурителни вноски да плащат, тъй като при тях за разлика от другите лица, ако задълженията за осигуровки не са платени, съответно те нямат осигурителни права. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Някой друг от вносителите , от Министерството на финансите има ли желание да допълни представеният от госпожа Петкова законопроект.
Колеги, имате думата за становище.
Господин Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, госпожо заместник министър, уважаеми колеги, имахме възможност да поговорим в нашата група и категорично сме на мнението, че така предложения вариант не бихме приели.
По направените изменения аз бих искал да задам няколко въпроса.
Първо колегите от Националната агенция по приходите и госпожа Петкова какво разбират под терминът транспортно средство в конкретния случай.
На второ място да ни разяснят какво означава фискален контрол, стоки с висок фискален риск.
По-нататък бих задал въпрос с какъв документ ще изискват документ за самоличност на водача на транспортното средство. По каква логика ще изискват от водачът на транспортното средство да декларира данните за реда, количеството на стоката.
И не на последно място ще си позволя да им дам препоръка преди да внасят документи с такива сериозни дефекти според мен в терминологията и принципно в сферата на транспорта, да получат все пак едно аргументирано и обосновано становище от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Не знам дали сте получили становището, но сигурен съм че самият сектор Транспорт ще реагира остро на така предложените проблеми, тъй като тук основополагащи принципи в дейността на превозвачите не са взети предвид, или по-скоро хората, които са направили предложенията не разбират смисъла на думата „превозвачи”.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Московски.
Господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, моят въпрос е по отношение на предлаганите промени имате ли въпроси на браншовиците, защото по мои данни, аз разговарях с представители на по-големите браншови организации вие нямате такива становища за предлагания законопроект и те не знаеха, че се предлагат въобще такива неща.
Не смитате ли, че все пак е нормално да се чуе и бизнесът, браншът в тази област, защото както показва практиката досега да се правят закони отделно, да не се зачита това, че има опозиция, че има браншови организации води до това тези закони след това да се връщат и някой да обяснява това нещо, което го внася, не точно него, така му били казали да го направи. Примери – Закона за енергетиката, ДАНС и т.н., които бяха много спешни в началото да се правят.
Искам да знам ако има становище кога е получено, ако няма защо не е поискано. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ: Аз искам да попитам дали са съобразили законопроектът с европейското законодателство.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Минчев.
Господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо заместник министър, ще ме извините, но аз ще започна от там, че първа и трета точка, която ни се предлага от правителството са закони, които ги гледахме преди няколко седмици, т.е. моята препоръка чрез вас, но ще се опитам и чрез ръководството на нашата Парламентарна група ще бъде когато се предлагат промени в едно законодателство правителството ясно да си дава сметка да обедини всички предложения, които ги има и да ги предложи в една промяна на закона.
Несериозно е днес гледаме промяната на закона за Данъчно осигурителния процесуален кодекс и днес отново да има втора промяна, която да разглеждаме в комисията, ако да е тя по друг повод. Засилването на контролът е нещо добро, когато говорим че трябва да съберем повече пари в приходната част. Същото е и за Кодексът за търговското корабоплаване, обръщам се към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Това е втора поправка за кратко време. Гледахме една, приехме я, сега отново пак.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Това е второ гласуване, господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Извинявам се на министерството.
Добре е да се мисли и когато се предлага нещо да се обобщи и да се види има ли предложения от други министерства, от други институции и тогава да се предлага.
Аз се солидаризирам с Ивайло Московски в частта по отношение на декларациите, които ще се изискват от водачите на моторни превозни средства. Много внимателни трябва да бъдем.. именно в тази посока. Какво можем да изискваме от водачите, кое е позволено по международните конвенции. Примерно можем ли да задължим и чуждите водачи, които ще превозват стоки до България да представят документацията и да правят тази декларация, която ние ще искаме.
И още нещо. Виждам че тук един текст, в който се казва, че там където ще се извършват проверките тези пунктове ще бъдат определени от шефа на Националната агенция по приходите. Това не може да стане. Искам да ви кажа, че той няма правомощия по пътят да определя къде да спират и т.н. Това може да стане единствено с разрешението , и то на второ четене това трябва да се направи, на Изпълнителна агенция Пътна администрация , задължително и КАТ. Нека много внимателно да се подходи по този въпрос, да получим отговор, за да знаем как да гласуваме на първо четене.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър, общо взето това е една отдавнашна мечта на Министерство на финансите бих го нарекъл да си има собствена полиция, защото на практика това, което ни е представено е точно за извършване на такива контролни дейности.
Какво означава стоки с висок фискален риск? Кои са тези стоки и с какво едните от другите ще се различават? Начинът, по който ще бъде дадено това нещо е ясно, то е разписано, но не е само в това проблема. Проблемът е, че самият контрол който ще бъде осъществяван както споменаха и колегите, трябва да са ясни местата, където ще бъде правен този контрол.
В момента има административният и държавният натиск е достатъчно силен върху самия бранш и ние да му слагаме още един. Това нещо непрекъснато създава проблеми на превозвачите и ако вникнете в текстовете, които са разписани ще видите , че между първо и второ четене, ако бъде приет на първо четене, ще има много промени, които ще трябва да бъдат направени. Не бих се спирал сега в момента на всеки един текст конкретно, но е много трудно да бъде осъществен този контрол.
Има разписани текстове, в които не става ясно товарни автомобили ли ще бъдат спирани, какви превозни средства ще бъдат спирани, само над 3 тона или 3.5 това, бруто ли, нето ли и т.н. Освен това този контрол силно ще удари по един задкулисен начин самите превозвачи, говоря като конкуренция. В един от текстовете е разписано, че 24 часа след като бъде поставена тази пломба, тогава може да бъде освободен самия товар. Както се досещате има товари, които са бързо разваляеми и които могат да създадат изключителни проблеми на превозвачите, а и на фирмите които са получателки, дори и тези които изпращат. Голяма част от товарите са със срок „Доставка”. Те не зависят само от нашите пътища и от нашето законодателство, те са товари, които ще дойдат и от чужбина, така че трябва много внимателно да бъдат разписани. Когато се приемат такива документи е напълно нормално те да бъдат обсъдени с бранша, независимо какво е тяхното мнение, но да се видят къде са тесните места, за да могат да бъдат преодолени. Това предполагам, че не е направено, тъй като не сме получили такива становища.
Освен това не виждам никъде законопроектът да е съобразен и със становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения. Абсолютно нормално са направени няколко препоръки, които не считам, че е някакъв проблем да бъдат приети, но те не са взети под внимание.
Най-накрая бих завършил с това, което започна господин Мутафчиев. Не може днес този закон да го приемаме на второ четене и същевременно ние в комисията да го гледаме на първо четене
Това са неща, които водят до лоши парламентарни практики и е крайно време да не ги допускаме от тук нататък. Благодаря, завърших.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Аз също се солидаризирам, госпожо заместник министър, с мненията на колегите. Очевидно е, че подходът според мен е добронамерен към философията, т. е. към изменението на закона. Очевидно е това, което виждаме от писмото на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и колегите от министерството с конкретните забележки и разбира се генерално оценката и моята, предполагам че и на цялата комисия ще бъде, че наистина е неприемливо един закон за 10 години да има по 20, 40, 50, 100 поправки. Недопустимо е когато гледаме на второ гласуване изменение на Данъчно осигурителният процесуален кодекс в комисията да вкарваме ново изменение, така че в тази посока моето мнение е солидарно с мнението на колегите.
Господин Михов има думата.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, аз първо искам да обявя,че няма да гласувам съответният законопроект, за да не бъда обвинен в конфликт на интереси, но това не ми пречи да изразя своето становище.
Извинявам се предварително за думите, които ще кажа госпожо заместник министър, но проектозаконът на написан изключително неграмотно от транспортна гледна точка. От тази гледна точка той е изключително погрешен и неправилен. Тук се смесват понятия,които много добре са определени. Първо по отношение на Законът за автомобилният транспорт вие по никакъв начин не сте се съобразили с него, което автоматически води до колизия с този закон, ако бъде приет и със Законът за автомобилните превози.
Вие не можете с този закон да вмените някакви задължения на определен превозвач при положение, че от Законът за автомобилните превози такива не са му вменени и ако вие вмените на българският превозвач по някакъв начин, това по никакъв начин не означава, че може да вмените и на чуждите превозвачи такива задължения и отговорности.
Много са нещата и предполагам, че ако приемете на първо четене законопроектът, между първо и второ четене ще има много поправки, но наистина съобразете се с това, което казвам. Чисто добронамерено ви го казвам. Изпадате в колизия с доста закони.Аз не знам поне засега законен начин , според който освен на органите, които са упоменати в Законът за движение по пътищата и Законът за автомобилните превози, където са посочени органите, които имат право да контролират движението на превозните средства на територията на Република България как без да измените тези закони, ще вкарате още един орган, имайки право спира и да контролира абсолютно всички превозни средства. Така както сте написали законът, става ясно че вие освен товарните автомобили ще можете да спирате и абсолютно всички транспортни средства и в един момент да не изпаднете в хипотеза Закон за защита на личните данни, Закон за защита на конкуренцията, ще ви кажа и защо.
Вие съсредоточавате усилията си върху автомобилните превози. Можете ли да ми отговорите каква част да речем от контрабандата, която вие искате да преборите се движи на колела, защото аз мога да ви кажа, че по-голяма част от контрабандата се движи по въздух или по вода. Не знам как тази данъчна полиция или както искате я наречете ще спре един самолет във въздуха, за да го провери къде ще кацне и кога ще кацне или един кораб. Да, както и колегата каза ако камионът е качен на влак, нали искаме да развиваме железопътният транспорт, как ще спрете влака, за да проверите камионите, качени на контейнера. Това автоматически дава повод Комисията за защита на конкуренцията да бъде сезирана и да не говоря още колко органи.
Аз не мога да повярвам, че такъв закон е излязъл от Министерство на финансите. Ясна ми е враждата между министъра на финансите и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които и да са те, не само отсега, а от години защото Министерство на финансите иска да се сдобие с такива органи, но наистина помислете си дали не е добре още отсега да оттеглите закона.
Аз мога да ви дам хиляди примери. Вие искате да задължите превозвачът или шофьорът с декларация да ви посочи часа и мястото на получаване на стока. Как ще го задължите да посочи час, при положение че има стачки, има проблеми по пътищата, отива на едно място, има опашка, връща се на друго? Вие искате да му вмените неща, които законът не му забранява. Той ви казва: „Аз ще излизам на Русе”, в последният момент Русе е затворен и отива на Видин. Вие тук казвате, че е длъжен да попълни декларация. После ще кажете : „Той е попълнил декларация с невярно съдържание”. Как ще вмените на превозвачът да носи в себе си документ, удостоверяващ финансовата част на товара? Той няма такова задължение. По смисъла на Законът за автомобилните превози той трябва да има така наречената товарителница, ако е международна ЧМР. Там се посочва изпращачът, видът на товара,килограмите и получателя. Как вие ще му вмените той да удостовери стойността на стоката и тя какъв вид е, дали е високорискова или по-малко рискова.
Това е тълкувателно и ако мислите да създавате още един контролен орган, който да продължи да рекетира българските шофьори, превозвачи и водачи по улиците, поне го приложете и за другия вид транспорт – железопътен, въздушен, защото там смея да кажа, че са най-големите нарушения, свързани и с акцизи и с данъци и мита, така наречените карга. Знаете, че каргата идват с контейнери с кораби или със самолети. Каква би била вината на един превозвач, на който натоварват един контейнер от Варна до София?Той не е длъжен да знае каква е стойността, дали е обмитен или не е обмитен и т.н. На него му се посочва в договорът да достави този контейнер от Варна до София.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Не виждам други въпроси. Госпожо Петкова, имате думата за коментар по забележките и въпросите на колегите.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, започвам с двата закона, защо са два закона. Всъщност първият закон, в който бяха включени текстове за усъвършенстване на единната сметка и за обратното начисляване на ДДС беше изготвен през м.август и идеята беше обратното начисляване на ДДС да влезе в сила от 01 октомври. Всъщност то е прието от Министерски съвет още на 02 септември, на първото заседание на Министерски съвет.
Днес и от самото гласуване по законът, считам че всички народни представители подкрепят тази мярка за обратното начисляване. Идеята беше възможно най-бързо да влезе тази мярка, както и за усъвършенстване на единната сметка, тъй като имаше проблеми. Имаше срещи с бизнесът, искаха някои от тях да се променят, затова беше подготвен закона във възможно най-кратки срокове.
Второто ДОПК е изготвено заедно с пакетът от данъчни закони. Действително то съвпадна като време приемането му на второ четене в зала и този закон, но първият закон е приет от Министерски съвет на 02 септември, този закон е приет от Министерски съвет на 16 октомври.
По отношение на самото съгласуване на законопроекта. Законопроектът е изготвен и качен за обществена консултация на 16 септември. На 16 октомври е разгледан от Министерски съвет. Всичко, което е постъпило като становища преди представяне на законопроектът в Министерски съвет е отразено.
За съжаление становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изготвено на 18 октомври, два дни след като законът е приет от Министерски съвет и е постъпило на 21 октомври в Министерство на финансите.

Сами разбирате, че Министерство на финансите няма как да се съобрази с бележките на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тъй като те са постъпили 5 дни по-късно от приемането на законопроекта от Министерски съвет. Действително има бележки, които са много коректни и които е трябвало да намерят отражение, но за съжаление ние ги получихме по-късно затова не са намерили отражение в законопроекта.
По отношение на зададените въпроси. Започвам с въпросите на господин Московски за стоките с висок фискален риск. Мярката е за борба с данъчните измами и всъщност стоките с висок фискален риск, това са стоките с които най-често се използват за схеми с данъчни измами. Това са бързооборотни стоки, с които много лесно може да се реализира данъчна измама. Това са плодове и зеленчуци, месо, захар. Основно това са стоките, с които се реализират данъчни измами.Тези стоки ще бъдат публикувани, т.е. ще има заповед ще се знае кои стоки ще бъдат предмет на фискален контрол. Няма да бъдат всички стоки, а конкретни стоки за които предварително ще се знае че ще бъдат обект на контрол.
По отношение на транспортните средства. Записано е „транспортни средства”, не е записано „автомобили”, не е записано кораби или други, защото данъчни измами, т.е. стоки които не се декларират , те могат да бъдат пренасяни с жп транспорт, могат да бъдат пренасяни и с автомобилен транспорт, т.е. измамата не е само с товарни автомобили, примерно с леки автомобили могат да се пренасят. Затова е записано така. Ако считате, че по принцип трябва да бъде прецизирана разпоредбата, не мога да ви гарантирам, че измамите са само през автомобилния транспорт и не са през жп транспорта. По принцип е записано „могат да се спират”. Не е записано „спират се всички транспортни средства”. Записано е”могат да се спират транспортни средства над 3.5 тона”. Да, съгласна съм, че не сме коректни, но бележките от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията дойдоха по-късно, за да се запише тонаж, какво представлява той и т.н. С това съм съгласна и приемам бележката, но по принцип е записано „само с по-големи транспортни средства.
Само в случаите, когато има съмнение, че с няколко по-малки транспортни средства всъщност е пренасят товари и се извършва данъчна измама, тогава могат да бъдат спирани тези по-малки транспортни средства , защото в момента, в който се обяви, че транспортни средства над 3.5 тона ще се проверяват, естествено че ще се ползват по-малки транспортни средства, примерно 2 или 3 на брой, за които ще знаят, че те не са обект на фискален контрол. Дадена е възможност, не е казано че всички транспортни средства ще се спират.
По принцип нямаме желание по принцип да се блокират и да се наредят всички транспортни средства по магистралата да се спират от нас. Не случайно се коментира за организирането на тези фискални контролни пунктове, които ще бъдат в близост до граничните контролно пропускателни пунктове. Колегите от Националната агенция по приходите ще получават предварителна информация с кои транспортни средства се превозват стоки с висок фискален риск, за да не се спира всяко транспортно средство, тъй като на пътя не е ясно какво се превозва. Той трябва да има предварителна информация и по това нещо се работи, за да се спират и да се преценява кои от транспортните средства съответно ще бъдат спрени.
Ние говорим за фискален пункт, в близост до гранично контролните пропускателни пунктове. Тези фискални контролни пунктове са в близост до граничните контролни пропускателни пунктове които са с държавите членки на Европейския съюз. Това са Гърция и Румъния. Не говорим за стоките, които са примерно от Турция и които се движат под митнически режим транзит. В законът е записано, че те са извън обекта на фискален контрол, тъй като се контролират от Агенция Митници.. Ние говорим за тези стоки, които влизат примерно от Гърция и са вътрешнобщонстно придобивани, които примерно влизат от Гърция и Румъния и се разтоварват на територията на България или примерно транзитно преминават от Гърция за Румъния. За тези доставки говорим. Няма да бъдат спирани на автомагистрала Тракия или на автомагистрала Хемус, за да се слагат пломби. Говорим за предварително спиране и то само за рисковите стоки ще се поставят тези пломби.
Сега ще отговоря защо е необходимо да се знае къде се разтоварва стоката. В законът е записано, че ще се проверяват придружителните документи. Не случайно не е записано фактура, защото примерно една стока, която е натоварена в Гърция, тръгва за България, стоката може да е натоварена, но фактурата се издава в 5-дневен срок, т.е. стоката може да не е придружена с фактура, но тя като стока има придружителни документи, от които се знае тази стока каква е, къде ще бъде разтоварена.
Говорим за водачът да декларира само когато примерно от документите не е ясно къде ще бъде разтоварена стоката и ще ви кажа защо. В моментът, в който на транспортното средство се сложи пломба, примерно постави се пломбата на Кулата, ще бъде разтоварено в Пловдив. В Пловдив не може да се разтовари, ако не присъства орган по приходите на НАП, т.е. този орган трябва да знае че трябва да бъде там, за да може да отстрани пломбата от транспортното средство, съответно да присъства при разтоварването на стоката, за да сравни количеството и вида на стоката по документи с количеството и вида на стоката, която се разтоварва и ако всъщност НАП няма информация къде ще се разтовари стоката и кога, това ще забави самото разтоварване на стоката, затова е написано. Всъщност НАП след като е обявен часът, стоката трябва не по-късно от 4 часа да бъде разтоварена, за 24 часа никъде не говорим. Когато примерно предварително е декларирано,че транспортното средство ще бъде в Пловдив, а се разтоварва във Варна, тогава съответно трябва да бъде уведомена НАП, за да могат да присъстват на мястото на разтоварването на стоката.
Сега ще ви дам информация по отношение на фискалния контрол. Знаете, че бяха организирани проверки по граничните контролно пропускателни пунктове, съвместни проверки на Националната агенция за приходите, Агенция Митници и Българската агенция за безопасност на храните. Мога да ви кажа просто за невероятно куриозни неща при проверките. Цели ТИР-ве с дини, които се водят, че са подарък за български фирми или примерно транспортират се плодове и зеленчуци, а в документите е записано дървен материал или примерно на стойност по 5 евроцента, по 3 евроцента. Мисля, че всички се обединяваме, че действително това са данъчни измами, които оказват влияние директно върху приходите на бюджета.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
Господин Иванов има първи въпрос, господин Михов след него.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз не чух какъв беше отговорът за браншовиците.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: От браншовиците ние нямаме получен отговор. Те не са питани, тъй като законът е качен за обществено съгласуване.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви за отговора.
Вторият въпрос е много кратък. Правен ли е разчет на това как ще се отрази на наличния състав на Националната агенция по приходите, защото да не се получи така, че да чакат камиони и да няма кой да ги обслужи.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Може би аз не го уточних. По принцип е предвидено този контрол да се осъществява от специализирана дирекция Фискален контрол в НАП, която ще бъде на пряко подчинение на изпълнителния директор на НАП. Дирекцията ще се състои от 300 служители, като тези 300 служители няма да има допълнителни бройки, те влизат в щатната бройка на НАП, т.е. няма увеличаване на служителите като брой. Има свободни бройки, за които са обявени конкурси, както и служители, които досега са осъществявали оперативен контрол и които имат необходимата експертиза и съответно те ще осъществяват този контрол. Контролът ще се осъществява от два вида екипи. Това са мобилни групи, които са на фискалните контролно пропускателни пунктове. Втората група това са регионални екипи, които са към съответните териториални дирекции на НАП и които ще бъдат на място за отстраняване на пломбите на транспортното средство и ще присъстват при разтоварването на стоката.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Михов, имате думата.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз за съвсем кратко ще взема думата. Госпожо заместник министър, по никакъв начин не ме убедихте, че знаете какво правите. Мога да дам конкретен пример. Вие казахте, че изпращачът или получателят ще обяви предварително че стоката е такава и ние по това ще знаем кой камион да спрем. Ако камионът е транзитен, както Вие казахте, от Гърция до Румъния, при положение че на границата нямат задължение да описват и да проверяват всеки един камион, тъй като тези държави са от Европейския съюз. Как ще знаете, че този транзитен камион кара такава стока, за да го спрете и да го проверите? Конкретен казус. Това веднага води до дискриминация на един превозвач спрямо друг превозвач, още повече ако превозвача е гръцки или италиански.Вие по никакъв начин няма да имате предварителна информация какво превозва, как ще знаете. Вие казахте: „Ние ще знаем предварително какво превозва и ще спрем точно този автомобил”, а този който е транзитно преминаващ от къде знаете какво превозва.
На второ място бихте ли ми обяснили какво означава: „да поставя и отстранява технически средства за контрол на транспортното средство, с което се превозва стоката”. Това GPS ли означава, че ще слагате за контрол, допълнителен тахограф ли , камера, ще записвате шофьора ли, звук ли ще има, какво ще има, кой ще носи отговорността за монтажа, не дай си боже да има повреди по автомобила. Да не говорим, че в законът сте записали страхотен парадокс, който за мен досега в закон не съм виждал такова нещо: „Да извършва проверка на документи, придружаващи стока, превозни документи, фактури и други”. По –тълкувателно от това „и други” в закон аз не бях виждал. Представете си, че отидем на съд, аз оспорвам ваша санкция, защото не съм ви представил документът, попадащ в графата „и други”. Може ли такова нещо , в закон да запишете „и други”.
Накрая нещо, което е много важно. В Законът за движение по пътищата постигнахме, а скоро и министърът обяви, че без причина автомобилите няма да се спират. Полицаите не си позволяват нощем да спират, вие тук сте записали: „дори и в тъмната част на денонощието”. Вие представяте ли си как ще бъдат спирани, с палки и т.н., неясноти които са много на брой.
ПРЕДС.КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Изброихте един механизъм. По принцип ние ще подкрепяме всякакви мерки, които са за борба със сивата икономика, с контрабандата, само че така както изговорихте тезата си аз останах с впечатлението, че вие го правите това, защото на практика нямате добро взаимодействие с останалите структури в държавата, които имат абсолютно същите функции, които са много на брой, дори при Вашият пример за цитиране на бързооборотни стоки. Вие цитирахте продукти и стоки, които са от компетенцията примерно на Агенцията за храните, ДВСК, други стоки, говорим за акцизи и т.н., там пък има мобилни групи. Съществуват достатъчно контролни органи като започнете от КАТ, ДАИ, пътни такси, разрешителни, органи чрез които вие ако разбира се имате добрата комуникация да работите в екип, не представлява абсолютно никакъв проблем, икономическа полиция също, да осъществявате тези проверки.
В крайна сметка и досега най-вероятно подобен тип проверки се правят, или е някакъв вид безсилие да работите и да си партнирате с другите контролни органи. И аз не мога да си обясня. Със сигурност от чисто транспортна гледна точка има несъвместимост с много от нещата. Няма как един водач на транспортно средство да носи отговорност за стойността на стоката и да попълва декларации, още повече имайте предвид, че примерно транспортното средство ако е влекач, той в пътя си от начална до крайна точка да смени 3 или 4 вида стоки в зависимост от поръчките, които има. В смисъл доста трудно проследимо е това, което правите така разписано.
По-нататък вече се говори за разкриване на банкови тайни и т.н., все неща които вероятно ще помогнат за справяне със сивата икономика. Като говорите всъщност приемам правилната посока и целта, която искате да постигнете.
Иска ми се да ви подкрепя, убедете ни че няма да се злоупотребява с този орган, убедете ни че няма да дублирате функции с други, убедете ни че това партньорство с другите контролни органи не функционира и не може да функционира поради някакви причини, за да имаме основание всъщност поне да се въздържим.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря на господин Московски.
Имате думата, господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Господин председател, благодаря.
Уважаеми колеги, накратко ще се опитам да изясня някои въпроси. Останах с впечатление, че се търси решение на въпрос по механичен начин, а може да се търси електронно такова или от сферата на технологиите и без това там се предлагат достатъчно много решения на задачите, които си поставяте. Защо не вървим в една такава насока, а коментираме неща от типа изграждане на пунктове, физически бройки и т.н. Няма ли възможност това нещо да стане по електронен път, тъй като тази стока с висок фискален риск ако попадне на територията на страната какъв е проблема да се обработи по електронен начин и при една проверка, която НАП така или иначе прави по обектите да се установи, съответно и за изпращач на такава стока също би могло да се приложи същия механизъм, а търсим механично решаване на проблема.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:: Благодаря.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз зададох въпроси и смятам, че на двата от въпросите не е отговорено напълно.
Първо по отношение на тези пунктове Вие казахте, че те ще бъдат разположени в близост до граничните такива. Какво правим при вътрешните превози и за тях трябва да има вътрешен контрол? Примерно къде ще бъдат разположени те във вътрешността на страната, ще има ли такива.
Още един допълнителен въпрос за рисковите стоки. Смятате ли такива като зърното и строителните материали.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Госпожо заместник министър, имате думата.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Имаше един въпрос, на който се извинявам че не отговорих за европейското законодателство.
Всъщност такъв контрол е въведен в Румъния преди две години. Ние се срещахме с колегите през м.юни и действително това, което са постигнали като резултати няма как да бъде постигнато по друг начин и ще ви обясня защо. Действително фискалният контрол е необходим, това е превантивен контрол.
Беше ми зададен въпрос не може ли по електронен път да се правят проверките. Проблемът е, че когато стоката пристигне в България, продаде се, дори да се декларира в декларацията, всъщност вече този който е направил продажбата го няма, той като търговец го няма. Националната агенция по приходите констатира на един последващ етап едни огромни задължения, които няма кой да събере и всъщност това е единственият начин с превантивен контрол да може да се спре. Мога да ви кажа, че има цели отрасли, при които просто вътрешнообщонстните придобивания въобще не се декларират. Това са както казахте плодове и зеленчуци, зърнени храни, строителни материали, месо, платове. В цели отрасли суровините, материалите или готови стоки не се декларират. Това, което се получава като информация от друга държава членка тук пристига много късно. След примерно месец и половина, ако доставката е направена в началото на месеца, знаете декларацията се подава до 14-то число на следващия месец, НАП установява едни задължения, които просто няма от кой да събере. Има регистриране, прехвърляне на фирмите, години наред борбата беше в тази насока, просто огромни несъбрани задължения, които вече са към 18 млрд.лева, просто натрупват се едни огромни задължения, които няма от кой да се съберат.
Това е основното на фискалния контрол. Фискалният контрол е основно за стоката, която постъпва в страната да бъде проверена, това което е по документи дали действително това е количеството, което се получава, кой получава тази стока, за да може предварително ако е рисков доставчик да има възможност да се прилагат допълнителни обезпечителни мерки., да има други възможности да се гарантират постъпленията в бюджета. Това е основното при фискалният контрол.
Аз казах, че чрез фискален контрол ще се проверяват всички доставки, независимо къде е мястото на получаване или разтоварване на стоката, включително и за вътрешни. Определението за фискален контрол това са действията на органите по приходите, с които да се установят определени факти и обстоятелства, когато примерно имат значение за определяне на данъчни задължения, когато има съмнения за данъчни измами или когато има съмнение, че тези данъци няма да бъдат събрани.
Основната цел на фискалният контрол е превантивен контрол.
Обяснявам какви са действията. Спиране на транспортно средство, поставяне на техническо средство за контрол – обикновена пломба или пломба с GPS устройство. Естествено GPS устройство ще се поставя примерно на рискови доставчици, за които има някакви съмнения.
След поставяне на техническото средство за контрол се отстранява на мястото на разтоварване и Националната агенция по приходите извършва проверка на стоките, които се водят по документи и това, което фактически е разтоварено.
Ако по принцип има някакво отклонение, съответно могат да се наложат някакви предварителни обезпечителни мерки. По документи ако стоката е 10 тона, а в ТИР-а се карат 20 тона, то вече е ясно за какво става въпрос. Защото по документи ще дойде и от друга държава членка че са карани 10 тона, а не 20 тона.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Госпожо Петкова, само не ми отговорихте на базата на кой закон вие ще имате право да изисквате личната карта на водача. Прочетете Законът за защита на личните данни кои органи имат право да изискват документ за самоличност. Те нямат право да изискват документ за самоличност на водача. Не прехвърляйте отговорността и вината на водача. Имате фирми, междуфирмени отношения. Водачът не е виновен за това нещо.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз отговорих на въпросът на господин Московски по отношение на съвместните проверки, които се извършват. Действително в момента се извършват такива съвместни проверки. Проблемът е, че всеки от тези органи има различни правомощия и за да може да се осъществява този контрол, трябва да има представители на всички тези институции. Проблемът е, че такива съвместни проверки могат да се правят за определен период от време, тъй като е изключително скъпо всички тези институции да бъдат ангажирани с контрол. Идеята е този контрол да бъде постоянен, защото проверките които се правят на границата те дават резултат докато се проверява. В момента, в който няма проверка се започва отначало. Мога да ви кажа, че с проверките близо до Благоевград частна борса за плодове и зеленчуци още на първият ден беше затворена и тя повече не отвори. Тя просто не може да издържи да е постоянна , тя просто е временно. Знаете тези проверки защо започнаха. Те започнаха с искане на производителите на плодове и зеленчуци, със стачки, защото има нелоялна конкуренция , защото се внасят плодове и зеленчуци от Гърция. Те започнаха, но идеята е че те не могат да бъдат постоянни проверки. Затова се предлага специализиран орган, който да осъществява този фискален контрол.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Благодаря, господин председател. След като чухме мнението на почти всички народни представители и след като разбрахме, че няма становище на превозвачите, може ли поне да чуем становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, преди да вземем нашето решение.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Спасова.
Госпожо Стоянова, имате ли готовност да заявите позицията на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, макар тя да е видна от писмото, което министър Папазов е подписал до Министерски съвет.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Благодаря, господин председател.
Действително становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изразено в писмото, което министър Московски прочете. От гледна точка на коректност към колегите от Министерство на финансите следва също да отчетем, че нашето становище е постъпило след съгласувателният срок и както разбрах от предварителен разговор с тях те отчитат бележките ни като удачни и биха ги отразили между първо и второ четене .
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Аз имам един въпрос към госпожа Петкова.
Считате ли, че с този законопроект вие обхващате така нареченият фиктивен износ, когато става въпрос за износ от България навън и че това дава достатъчно основание за проверка, когато се експедира стока. В случая се присъединявам към въпросът на господин Михов, не стана ясно попадат ли извън транспортните средства, които са такива по смисъла на Закона за автомобилните превози и какво става с един фиктивен износ на петролни продукти по море.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип акцизните стоки няма да бъдат предмет на фискален контрол, тъй като те са предмет на контрол от Агенция Митници. Вие знаете, че по принцип акцизните стоки, които се движат в режим отложено плащане на акциз съответно внос или износ, те се движат с митнически документи и съответно съгласно минтическия кодекс,който е за територията на целия Европейски съюз и всъщност не е предвидено акцизните стоки, както и стоките, които са под митнически режим да бъдат предмет на фискален контрол, тъй като би се получило Националната агенция по приходите да контролира дейността на Агенция Митници.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: При това положение, което ни обяснихте какво правим в случаите, когато имаме групаж и една част от стоката е акцизна, а другата не е . Много често има такива случаи.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ако е под митнически режим съответно няма как Националната агенция по приходите да се намеси, но все пак между двете администрации има инструкция за взаимодействие, така че Агенция Митници ако установи, че има стоки с висок фискален риск няма проблем да бъде уведомена НАП и съответно служители на НАП да присъстват.
ПРЕДС .КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Данъчно осигурителния процесуален кодекс № 302-01-30, внесен от Министерски съвет на 22.10.2013 г.
Който е съгласен с предложения законопроект да бъде гласуван на първо гласуване, моля да гласува.
Господин Цветомир Михов декларира наличие на конфликт на интереси и няма да участва в гласуването.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроекта е приет на ПЪРВО гласуване. Благодаря.
Благодаря на представителите на Министерство на финансите.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред, а именно:
Разглеждане на Законопроект за ратифициранне Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис ( ЕКО ), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген, № 302-02-17, внесен от Министерски съвет на 22.10.2013 г.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията присъстват:
Г-н Георги Тодоров – заместник министър.
Г-жа Красимира Стоянова директор на дирекция „Правна”
Господин Тодоров, имате думата да представите предложеният законопроект за ратифициране Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми членове на комисията, представям пред вас проект на закон за ратифициране Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаване на Европейски комуникационен офис, прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 година в Копенхаген.
Европейският комуникационен офис е създаден на 01 юли 2009 година, след влизане в сила на сливането на Европейската радиоцентрала и Европейския телекомуникационен офис. Това става с изменение на Конвенцията за създаване на Европейската радиоцентрала, чието наименование беше съответно променено на „Конвенция за създаване на Европейски комуникационен офис”. Той е със седалище Копенхаген и е постоянен офис в подкрепа на Европейската на пощенските и телекомуникационните администрации, както и на нейните три комитета.
Дейността на ЕКО се финансира чрез годишен членски внос в организацията от всички страни членки, като равностойността на 1 единица членски внос, това е възможно най-ниското ниво е 64 466 датски крони, което е приблизително 17 000 лева. Размерът на единицата членски внос за всяка година се определя в предходната година на есенното заседание на Съвета на ЕКО.
С оглед на икономическата ситуация на страните в Европа през последните години се очаква да не се увеличава този членски внос, като поне до 2015 година размера да остане същия.
По време на сесията на Съветът на ЕКО, проведена през м.май 2011 г. в Берлин, Република Турция отправи искане към Съвета за промяна на размера на годишния й членски внос от 10 на 5 единици. Турската страна аргументира искането си с фактът, че ЕКО е създадена в резултат на сливането на Европейската радиоцентрала и Европейския телекомуникационен офис, а доколкото Турция е била член само на една от двете организации, размерът на годишната й вноска би следвало да е наполовина и е в изпълнение на неформално взето решение на Съвета на ЕКО през м.май 2011 г.
По време на следващата сесия, състояла се през м.ноември 2011 г. в Копенхаген представителите на страните членки одобряват официално искането на Република Турция членският внос да се намали от 10 на 5 единици годишно. След това е преминато към формална процедура по изпълнение, съобразно Конвенцията и това предвижда всички страни да предоставят официално писмени уведомления за приемане на посоченото изменение, съгласно националните си правни процедури.
За Република България изменението на Конвенцията за създаване на ЕКО следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание в съответствие с чл.85, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.15, ал.1 от Закона за международните договори.
Такова едно изменение на Конвенцията за създаване на ЕКО не би довело до увеличаване на финансовите задължения, т.е. на годишния членски внос на Република България като държава членка на ЕКО.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Колеги, въпроси и коментари по предложения законопроект за ратифициране на Конвенцията на телекомуникационен офис. Няма.
Който е съгласен с предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организация на дейността на Народното събрание, предлагам комисията да вземе решение законопроектът да бъде гласуван на второ гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Закон за ратифициране Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис (ЕКО), приет от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген.
Член единствен. Ратифицира Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис (ЕКО), подписана на 23 юни 1993 г. в Хага, изменена на 9 април 2002 г. в Копенхаген, ратифицирана със Закон на 16 юли 2003 г. (обнародвана в ДВ, бр.22 от 2010 г.; поправена бр.29 от 2012 г.), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Който е съгласен с текста, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря колеги. Приключихме с точка втора.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред, а именно:
Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 г. – за второ четене.
По точка трета в работата на нашето заседание ще участват:
Г-н Георги Цветков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”.
Направени са съответните предложения. Основно предложение по този законопроект е на колегата Гуцанов.
Започване разглеждането на законопроекта.
Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
Това е заглавието на законът, няма предложения в тази връзка
Който е съгласен със заглавието на законопроекта, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 и § 2 не са направени предложения за промяна.
Гласуваме ги заедно.
Който е съгласен с текстовете на § 1 и § 2, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приемат се.
Има направено предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Господин Гуцанов, имате думата да представите Вашето предложение.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин капитан, предлагам следното изменение. „(1) На кораб, придобит в чужбина, на кораб, плавал под чуждо знаме, преди придобиването му , както и на кораб, строящ се в Република България, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощено от него длъжностно лице издава временно свидетелство за плаване под знамето на Република България”.
Създава се нова ал. 4 в чл. 36 със следното съдържание:
„(4) Свидетелството по ал. 1 на кораб, плавал под чуждо знаме преди придобиването му, е валидно за срок не по-дълъг от една година”.
Мотивите съм ги изложил, ако искате мога да ги обясня накратко. Когато един кораб сменя собствеността си и сменя документите, не може това да стане автоматично в рамките на покупко – продажба, както става за един лек автомобил. Има един дълъг период, в който трябва да бъдат върнати корабите на старият флаг и да бъдат издадени новите документи, но в този период остава свободно пространство, когато корабът не може да изпълнява своите функции. Затова предлагам този текст, като не навлизам в подробности дали корабът е в България,дали се строи, дали е на чуждо пристанище, тъй като мотивите са изложени и материята е ясна. Разбира се ако някой от колегите иска да навлезем в по-големи подробности, съм готов да ги представя.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Гуцанов.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Направихме корекции с министерството. Те са предложили малко по-коректен текст, аз го приемам напълно, смисълът е един и същ на моето предложение и това, което госпожа Красимира Стоянова е направила като корекция.
ПРЕДС.КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Гуцанов.
Господин Цветков, госпожо Стоянова, коментари по предложения текст на господин Гуцанов.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по принцип подкрепя направеното предложение от народния представител Борислав Гуцанов, като с оглед на систематиката на текста и намирането на по-точното място на предложените изменения в Кодекса на търговското корабоплаване ние предлагаме друга редакция, която за протокола ще изчета.
В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 думите „придобит в чужбина” се заменят с: „с който към момента на придобиването му от лице по чл. 27, ал. 1, т. 1 – 4 или ал. 3 плава под чуждо знаме”.
В ал. 2 се създава изречение второ: „Когато в момента на придобиването корабът се намира в българско пристанище, свидетелството по ал.1 се издава за срок от една година”.
Редакцията, която ние предлагаме покрива напълно идеята на господин Гуцанов, като за улеснение на колегите от комисията можем да предоставим след това текстът написан, за да няма проблеми при записването.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Капитан Цветков, имате ли някакви допълнения.
Г-Н ГЕОРГИ ЦВЕТАНОВ: Ние подкрепяме предложението по принцип и наистина е допълнено така, както би следвало да бъде
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Колеги, ако няма други коментари подлагам на гласуване предложението на господин Гуцанов да бъде гласувано по принцип, както и той изрази готовност, след което ще подложа на гласуване текстът, който предложи госпожа Стоянова да стане текст на комисията.
Който е съгласен да подкрепи предложението на народния представител Борислав Гуцанов по принцип за промяна в § 3, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.

Подлагам на гласуване предложеният от г-жа Красимира Стоянова текст за §3, който предлагам да стане предложение на комисията.
Който е съгласен с изчетения от госпожа Стоянова текст , моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
По следващите два параграфа няма предложения.
Подлагам на гласуване амблок.
Който е съгласен , моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
По отношение на досегашният § 5, който ще стане § 6 има предложение за нова редакция от народния представител Борислав Гуцанов.
Господин Гуцанов, имате думата да представите предложението.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, господин председател.
Промяната е следната: „до извършване на определена работа – за извършване на определен рейс”.
Мотивите за добавянето на думите „за извършване на определен рейс” след думите „до завършване на определена работа” са следните: съгласно разпоредбите на стандарт А 2.1. ал.4 от Морската трудова конвенция от 2006 г. се различават 3 вида моряшки трудови договори – за неопределено време, за определен срок и за определен рейс и тъй като в българското законодателство последният трудов договор не е познат е направено уточнението, че срочният трудов договор за извършване на определена работа всъщност е трудов договор за определен рейс по смисъла на Морската трудова конвенция.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Гуцанов.
Госпожо Стоянова, становище на вносителя.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Приемаме принципно направеното предложение към срочните трудови договори да бъде добавен и договорът за извършване на определен рейс.
По наша преценка обаче този договор не е алтернативен на договора за извършване на определена работа, така както е предложил вносителя и затова нашето предложение е да остане текста на вносителя Министерския съвет, който да включва срочен трудов договор за завършване на определена работа, но по аргументите, които изложи народния представител Борислав Гуцанов да бъде създадена нова точка, която да предвиди и срочен трудов договор да може да бъде сключван за извършване на определен рейс.
Както е предложена редакцията на вашето внимание от вносителят, срочният трудов договор да може да се сключва при четири възможности: за определен срок, който може да бъде и по-кратък от една година; за извършване на определен рейс, каквото е предложението на народния представител Борислав Гуцанов; до завършване на определена работа; за заместване на работник или служител, който отсъства от работа.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Гуцанов.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Потвърждавам текстът, господин председател. Смисълът е един и същ, нямаме никакво разминаване с предложеното от министерството.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Гуцанов.
Предлагам да гласуваме по принцип предложението на народния представител Борислав Гуцанов.
Който е съгласен да бъде подкрепено по принцип предложението, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Предлагам да гласуваме предложената редакция от страна на госпожа Стоянова, която да стане предложение на комисията, именно:
Чл.88б, ал.3.
„(3) Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. Срочен трудов договор се сключва:
1. за определен срок, който може да бъде и по-кратък от една година.
2. за извършване на определен рейс.
3. до завършване на определена работа.
4. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа”.
(4) Срочен трудов договор за същия работник или служител за същата работа на същия или друг кораб на същия корабопритежател може да се сключва неограничен брой пъти последователно във времето”.
(5) По отношение на срочните трудови договори по ал.3 не се прилагат правилата на Кодекса на труда за превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време. Срокът на предизвестието за прекратяване на срочен трудов договор по ал.3 е 30 дни, но не повече от остатъка от срока на договора”.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Извинявайте, но може би се получи недоразумение. Текстът, който коментирахме на народният представител Борислав Гуцанов беше относно ал.3. В ал.4 също има предложение за изменение, по която ние с колегите от Изпълнителна агенция Морска администрация също сме направили по-добра редакция по наша преценка.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз изчетох вашата редакция.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: След това ние направихме нови корекции на текстовете.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Гласуваме предложеният текст на ал.3 по който предложението на господин Гуцанов получи подкрепа по принцип.
Който е съгласен с изчетената редакция на ал.3, с т.т.1,2,3 и 4 , моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Госпожо Стоянова, имате думата да предложите редакция на ал.4 и ал.5, съобразени с предложените текстове от народния представител Гуцанов.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Също подкрепяме по принцип смисъла на предложението на народния представител Борислав Гуцанов, като правим редакционни промени, които да направят текста по-лесен за четене и съответно за прилагане, като сме разделили текста в няколко отделни алинеи.
(4) Срочен трудов договор за същия работник или служител за същата работа на същия или друг кораб на същия корабопритежател може да се сключва неограничен брой пъти последователно във времето”.
Това е предложената редакция, която с колегите от Изпълнителна агенция Морска администрация направихме.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз изчетох точно тази редакция на ал.4.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Новата ал.5:
(5) Не се допуска трансформирането на договор за неопределено време в договор за определен срок, както и на срочен договор в договор за неопределено време, освен с писмено съгласие между страните, без затова да е необходимо предварителното писмено заявяване.
Новият текст на ал.6:
(6) Срокът на предизвестието за прекратяване на трудов договор за неопределено време е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок , но не повече от 3 месеца.
Срокът на предизвестието за предсрочно прекратяване на срочен трудов договор е 30 дни, но не повече от остатъка от срока на договора.
Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Госпожо Стоянова, този текст вие го предлагате в момента.
Колеги, имате думата. Господин Гуцанов.
Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Ние коментирахме текстът с госпожа Стоянова. Принципът е доста близък до това, което се съдържа в моето предложение. До голяма степен това ще запази възможността да има български флаг, тъй като това е разковничето на тази промяна, която се прави и затова мисля, че може да се приеме и по този начин, по който дирекция Правна на министерството го предлага.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Колеги, имате ли предложения. Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване ал.5 и ал.6, с предложената нова редакция от г-жа Красимира Стоянова, която прочете току що.
Който е съгласен с така предложените текстове, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приемат се.
Преминаваме по следващите два параграфа – стари §6 и §7.
Има правно-технически бележки.
Имате думата.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагаме в чл.83, ал.1, изречение второ да бъде оформено като последна алинея със следната редакция:
„За неуредените в този кодекс и в наредбата по ал.1 трудови правоотношения се прилагат нормите на действащото българско трудово законодателство”.
Втората ни редакция е в ал.10 , по-прецизно изписване съгласно Закона за нормативните актове и указа за прилагането му на Конвенцията, която ще изчета: „Конвенция № 14 относно седмичната почивка (индустрия) , (1921), приета в Женева, Швейцария на 25 октомври 1921 година, ратифицирана със закон, ДВ бр.81 от 1924 г. (обнародван в ДВ бр.36 от 1997 г.).
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Разбирам, че вие предлагате редакция на ал. 10 и на ал. 13, но в ал. 13 в раздадения доклад текста е различен от това, което се съдържа в доклада.
Вие прочетохте нещо различно. В докладът е записано: „За неуредените в този кодекс и в наредбата по ал.1 трудови правоотношение се прилагат нормите на действащото българско трудово законодателство”.
Разбирам, че изречение второ от ал.1 става ал.13.
Госпожо Стоянова, коментар на вносителя.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Имам молба към колегата от Правна дирекция на Народното събрание да чуя още веднъж текста на ал.1 в чл.88б, тъй като тя е изключително важна за нас и бихме искали да сме сигурни в точността на редакцията, която предлагате.
ПРЕДС.КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Чл.88б, ал.1:
„(1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерски съвет”.
Второто изречение става ал.13, която звучи по следния начин:
„(13) За неуредените в този кодекс и в наредбата по ал.1 трудови правоотношения се прилагат нормите на действащото българско трудово законодателство”.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Не виждам никакъв проблем, след като колегата преценява, че правно-технически така е по-добре, приемаме текста. Проблем по същество за нас няма.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря на г-жа Стоянова.
Колеги, подлагам на гласуване предложената правно-техническа редакция, изчетени от представителите на двете дирекции – на Народното събрание и на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Който е съгласен с така направената редакция за създаване на нова ал.13 и редакцията на ал.10, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на §6 и § 7 –стари.
Който е съгласен с тях, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приемат се.
Има направено предложение за правно-технически бележки от дирекция Правна. Имате думата.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви.
В т.1., относно чл.63. Вместо „наименованието” е написано „заглавието” и в т.4 , ал.4 е добавено – думата „я” се заменя с „го”. Това е във връзка с местоимението, което произтича.
ПРЕДС.КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи за коментари и забележки.
Ще изчета текстът на § 8.
„§8.
В чл.363 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така:
„Разрешение за отплаване и задържане на кораб”.
2. В ал.2, в текста преди т.1 думите „може да забрани отплаването на всеки кораб” се заменят с „може да задържи всеки кораб”.
3. В ал.3 думите „забранява отплаването или влизането в пристанището” се заменят със „задържа или забранява влизането в пристанището”.
4. В ал.4 думите „Забраната за отплаване” се заменят със „задържането”, думата „я” се заменя с „го”.
Който е съгласен с така прочетената редакция, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
По § 9 няма предложения за корекция и поправки.
Който е съгласен с така предложения текст от вносителя по § 9, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 10.
Има предложения за правно-технически бележки по § 10.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви.
Господин председател, нашето предложение е във връзка с изписването на точното наименование на Международната конвенция в ал.1.
Ще прочета коректният текст: Международната конвенция за арест на кораби, съставена в Женева на 12 март 1999 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр.7 от 2001 г.) (ДВ бр.10 от 2012 г.).Това са чисто редакционни поправки.
ПРЕДС.КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи за коментар.
В този случай предлагам комисията да гласува по принцип текста на вносителя за § 10, със следната редакция:
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 10. Създава се чл.364а:
Чл.364а. (1) Търговски кораб, който се намира в българско морско пристанище, независимо от знамето, под което плава, може да бъде арестуван само за обезпечаване на морски иск по смисъла на чл.1, ал.1 от Международната конвенция за арест на кораби, съставена в Женева на 12 март 1999 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр.7 от 2001 г.) и (ДВ, бр.10 от 2012 г.).
(2) Не се допуска арест на намиращ се в българско морско пристанище военен кораб или държавен кораб, използван с нетърговска цел.
(3) Арестуването и освобождаването от арест на кораб се извършва от капитана на пристанището, в което се намира корабът, в изпълнение на съдебен акт.
(4) Арест се постановява при спазване на условията, предвидени в Международната конвенция за арест на кораби, от:
1. първоинстанционния или въззивния български съд, пред който делото по морския иск е висящо;
2. окръжния съд по местонахождението на кораба – при обезпечаване на бъдещ морски иск.
(5) Освобождаването от арест се постановява при условията и по реда на чл.4 от Международната конвенция за арест на кораби.
(6) Търговски кораб, който вече е бил арестуван и освободен от арест или по отношение на който вече е предоставена гаранция за обезпечаване на морски иск, независимо от държавата, в която това е извършено, не може повторно да бъде арестуван за същия иск освен в случаите по чл.5, ал.1 от Международната конвенция за арест на кораби. По отношение на всеки друг кораб, който би могъл да бъде обект на арест за същия иск, се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 от Международната конвенция за арест на кораби”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
От § 11 до § 15 няма предложения.
Предлагам да бъдат гласувани амблок текстовете , предложени от вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приемат се.
Допълнителна разпоредба.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 16.
„§16. Навсякъде в кодекса думите „български кораб” се заменят с „кораб, плаващ под българско знаме”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 17
„§ 17. Заварените висящи производства по искания за задържане на кораб по реда на чл.364 или чл.365 се довършват по досегашния ред”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 18.
Има предложени правно-технически бележки.
Имате думата.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
В чл.89, т.3 .
Предлагаме в буква „в” ал.3 думите „Забрана за отплаване” да се заменят със „Задържането” и думата „я” да се замени с „го”.
Просто е пропуснато местоимението да бъде заменено.
Следващото ни предложение е в т.4 относно новият чл.121.
В т.1 „след регламент (ЕО) № 2006/2004 г. (ОВ L 334/1 от 2010 г.)” да се добави: „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1177/2010”.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
От страна на вносителя.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения, господин председател.
ПРЕДС.КАМЕН КОСТАДИНОВ:
Колеги, предлагам да не чета целия текст и да го гласуваме с направената редакция от правно-техническо естество.
Комисията подкрепя новата редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 19.
Има предложени правно-технически бележки по § 19.
Имате думата.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря ви, господин председател.
Коректно навсякъде в текстът, относно промените в Закона за туризма, в съответствие със Закона за интеграция на хора с увреждания трябва да бъде регламентирано и вместо „ограничена подвижност” да бъде записано: „по отношение на лицата с увреждане или с намалена подвижност”.
Това е едната корекция.
Другата корекция също е правно-техническа в § 19, относно т.1.Ще прочета редакцията на т.1.
„В глава седма „Туроператорска и туристическа агентска дейност”, в наименованието на раздел ІV след думите „с въздушен” се поставя запетая и се добавя „автобусен и воден”, в резултат на което предлагаме буква „б” да бъде коригирана в т.2, относно чл.110, като т.2 съответно относно чл.205 се коригира в т.3.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:Господин председател, нямаме възражения. Приемаме направените правно-технически корекции.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с направената правно-техническа редакция, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Гласуваме целият § 19 със съответната редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
С това приключихме докладът по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
Колеги в точка Разни някой да има въпрос, коментар. Няма.
Благодаря.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Камен Костадинов /