Обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – за първо гласуване.

---

На 06 ноември 2013 година от 14.30 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Камен Константинов.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с направената уговорка, че днес по едно и също време са заседанията на няколко комисии, което означава че част от колегите ще се включат, някои от тях ще излязат, но знаете че всяка година, когато се гледа бюджетът се стига до това положение.
В днешният дневен ред е предвидена една единствена точка, а именно:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. – за първо гласуване.
В нашето заседание участие ще вземат представители на Министерство на финансите, а именно:
Г-жа Цветомира Заркова – държавен експерт от дирекция „Държавни разходи”
Г-н Румен Тушев – държавен експерт в дирекция „Финанси на държавния сектор”
Г-жао Мануела Милошева – държавен експерт в дирекция „Национален фонд”.
Поканени са също представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Антон Гинев – заместник министър
Г-н Иван Марков – главен секретар
Г-н Иван Иванов – директор дирекция „Финанси и счетоводство”
Г-н Николай Дечев – и.д.началник отдел „Мониторинг, информация и комуникация” на Оперативна програма „Транспорт”
Г-жа Катя Атанасова – главен експерт в дирекция „Координация на програми и проекти”
Г-жа Нели Бенева – държавен експерт в дирекция „Координация на програми и проекти”
Г-н Красимир Симонски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и системи”.
От Министерство на регионалното развитие са поканени да участват:
Г-н Мирослав Мазнев – заместник министър
Димитър Петков – директор дирекция „Бюджет, финанси и разплащане по проекти” в Агенция „Пътна инфраструктура”
Г-н Христо Дулев – началник отдел в дирекция „Бюджет, финанси и разплащане по проекти” в Агенция „Пътна инфраструктура”
Г-жа Стела Попниколова – директор на Дирекция „Управление на проекти с кредитни средства” в Агенция „Пътна инфраструктура”
Г-н Георги Златков – директор дирекция „Развитие на пътната инфраструктура с бюджетни средства”
Поканени са също така представители на Комисията за регулиране на съобщенията:
Г-н Никола Колев – заместник председател
Г-жа Десислава Преображенска - член
Г-н Константин Тилев – член, който не го виждам но вероятно ще се включи
Г-жа Ирина Романска – член
Г-жа Мирослава Тодорова – и.д.главен секретар
Г-жа Неда Койчева – директор дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване”
Г-жа Искра Симеонова – директор дирекция „Финансово и административно обслужване”
Г-жа Доротея Кожухарова – началник отдел „Бюджет и финанси”
Поканени са представители на синдикатите:
Г-н Петър Бунев – председател на Съюза на железничарите
Г-н Георги Георгиева, за който не е отбелязано каква длъжност има.
Започваме разискването по проектът за бюджет на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и давам думата на господин Гинев или на представител на Министерство на финансите.
Госпожо Заркова, имате думата.
Г-ЖА ЦВЕТОМИРА ЗАРКОВА:
Уважаеми госпожи и господа, имам удоволствието да ви представя бюджетът за 2014 година, както и основните макроикономически фискални параметри, които бяха в основата на взетите решения относно разпределението на публичните разходи.
Очакваният брутен вътрешен продукт за 2014 година е 81 581 млн.лева, което представлява растеж от 1.8 % в реално изражение.
Положителното развитие е свързано с очакванията за ускоряване растежът на износа, предвид подобрените перспективи за развитието на европейската икономика, възстановяване на вътрешното търсене и ускоряване растежа на вноса от 7 %.
Средногодишната инфлация за 2014 г.се очаква да бъде 1.8 %.
По отношение на фискалните параметри основната цел на фискалната политика е дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 1.8 % от брутния вътрешен продукт или в номинално изражение 1 472 млн. лева.
Планираните приходи общо по консолидираната фискална програма за 2014 г. са в размер на 30.9 млрд.лева, което е 37.9 % от брутния вътрешен продукт или увеличение с 501 млн.лева спрямо 2013 година, а планираните разходи по консолидираната фискална програма са в размер на 32.4 млрд.лева, което е 39.7 % от брутния вътрешен продукт или увеличение с 380 млн. лева спрямо 2013 година, като в края на 2014 година се запазва минималния размер на фискалния резерв от 4.5 млрд.лева.
Разходите по основните функции на държавният бюджет за 2014 година като процент от брутния вътрешен продукт се разпределят за социално осигуряване, подпомагане и грижи в размер на 13.8 %; икономически дейности и услуги 5.8%; здравеопазване 4.3%; образование 3.8 %; отбрана и сигурност 3.6%; жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство 3.5 %.
Разгледани по икономически елементи основно нарастват капиталовите разходи, финансирани със средства от националния бюджет и формираният резерв за мерки по приоритетни области на политиката, който се очаква да представлява стимул за икономическата активност.
Правителството залага реализирането на публична инвестиционна програма, растеж и устойчиво развитие на регионите в размер на 500 млн.лева. Програмата представлява нов механизъм за финансиране на публичните инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, с цел да се стимулира активността на първостепенните разпоредители с бюджет и повишаване качеството на техните предложения, като се предостави възможност за активно участие в програмата и на местните власти.
Разпределението на резервът за икономически растеж и държавност през 2014 година в рамките на резерва за непредвидени и неотложни разходи е в следните основни направления: 500 млн.лева както вече ви казах за публичната инвестиционна програма.
Структурни мерки и програми за развитие на образованието – 100 млн.лева и програми за развитие на иновациите – 20 млн.лева.
За бойна подготовка и бойна готовност – 20 млн.лева.
Основните акценти на разходната политика са насочени към политиката в областта на образованието, ученето през целия живот.
Приоритет е социалната политика като по-конкретно подкрепа на децата и семействата, подкрепа на хората в неравностойно положение, подкрепа на домакинствата и бизнеса, грижи за възрастните хора и активни мерки на пазара на труда.
Реформа в правният сектор и оптимизация на администрацията.
Това са накратко основните макроикономически показатели.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Господин заместник министър да представите рамката на бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-Н АНТОН ГИНЕВ: В частта на приходите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са разчетени средства в размер на 51 млн.лева, а в по-голямата си част, около 46 % те ще се генерират от държавни такси. Съществен дял ще имат и съвременните технологии, около 15 %.
По разходната част. Сумата на разходите за 2014 година е в размер на 248 млн.лева, разпределени за персонал – 30 млн.лева; за текуща издръжка – 212 млн.лева и за капиталови разходи – 5 млн.лева.
В бюджетът на министерството за 2014 г. са включени следните суми за капиталови трансфери: за БДЖ Пътнически превози сумите за капиталови разходи са в размер на 30 млн.лева;за доставка на вагони субсидия за Пътнически превози са 179 900 лева и компенсации за категории пътници 23 млн.лева.
За НКЖИ освободените средства са за капиталови инвестиции в размер на 115 млн.лева и субсидии в размер на 135 млн.лева.
За Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура са предвидени средства за капиталови инвестиции в размер на 11 млн.лева, за Автомобилния транспорт са предвидени средства за субсидия в размер на 52 300 000 лева, разпределени както следва, като субсидията за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселените планински райони е в размер на 14 500 000 лева и компенсация за безплатни и намалени цени на пътувания е в размер на 37 800 000 лева.
В бюджетът средствата за Български пощи ЕАД се предвиждат и компенсации в размер на 12,5 млн.лева. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Гинев.
Някой от министерството да допълни това,което каза господин Гинев. Има ли желание някой да се включи.
Г-Н АНТОН ГИНЕВ: Готови сме да отговаряме на въпроси по конкретните проекти.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Гинев.
Колеги, предполагам че сте се запознали с проектобюджетът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Имате думата за въпроси, становища, коментари.
Има думата г-н Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми колеги от министерството, като разбира се системно недофинансирана система и двете компании от железопътният транспорт, похвално е че правителството е успяло да заложи в проектобюджетът допълнителни средства. Искрено се надяваме те да не бъдат причина по някакъв начин да се стопират или да се излеят безрезултатно в тази система, така че приветстваме това, че са осигурени допълнителни средства. Паралелно с това се надяваме да се продължат структурните реформи в двете компании, за да могат тези средства да бъдат по-ефективни.
Моят въпрос към колегите, които представят така съставения проектобюджет по-скоро е в друг сектор и той касае електронното управление. Знаете, че по време на управлението на ГЕРБ беше изключително голям приоритет , въпреки че целево не бяха осигурени средства, се възползвахме от Оперативна програма Административен капацитет, за да се реализират три основополагащи проекта, даже, колегите от министерството са тук, мисля че два от тях са получили награда като успешно реализирани такива проекти.
За голямо съжаление обаче в така предложеният проектобюджет не виждаме целеви средства за развитие на електронното управление. Трябва да се знае, че в министерството съществува целева дирекция, която се занимава изключително и само с тази дейност. Вероятно ще бъдат осигурени по някакъв начин средства от системата на министерството, но ние бихме желали да видим целево ангажимент на държавата, още повече че сегашното правителство се ангажира с темата електронно управление като приоритет, като мярка за растеж и за борба с корупционни практики.
От една страна първо са необходими средства за поддръжка на досега изградените системи.
На второ място са необходими средства за надграждане, разширяване .
Предстои да бъдат включени допълнително много администрации към изградените вече съществуващи системи, както и да стартира изграждането на Републикански единен информационен център. Аз виждам, че за всичко това са заложени около 29 млн. лева, но според нас необходимите средства са почти двойно повече, които трябва да бъдат отделени и ако действително приоритет на правителството е развитието на електронното управление би трябвало да се намери по какъв начин това да се случи.
На второ място темата, която искам да повдигна е ангажиментът за освобождаване на радиочестотния спектър. Той е необходим и касае както железниците конкретно в частта за освобождаване на честотите, свързани с изграждането на жп линията Пловдив-Свиленград , тъй като сега с актуализацията на бюджета за тази година бяха предвидени средства, но съвсем недостатъчно, така също и с освобождаване на честоти, необходими за Националната служба за охрана, така също и за ДВБТ сектора.
Това са двата въпроса, които поставям. В така предложеният проектобюджет не виждам решение за тях.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Московски.
Господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз имам един съвсем елементарен въпрос. Тъй като разглеждаме бюджетът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който е част от бюджета на държавата, най-важния закон за тази година, е недопустимо в него да се правят грешки, които са или от недоглеждане, от невнимание или от неразбиране на нещата. Като пример мога да ви дам написаното на стр. 23, във вторият програмен период метрото е дадено Княжево – Централна градска част – Ботевградско шосе. Такова неглижиране и такова отношение към проекти не бива да има. Когато българската страна се бори за европейско финансиране, всичко трябва да бъде изрядно във всяко едно отношение. Ако започнем така да си ги пишем едно към гьотуре нещата , какво разбиране ще очакваме от Европейския съюз.
Аз след това си запазвам правото още веднъж да взема думата по отношение на нещо друго, но това ми направи много силно впечатление и се надявам от тук нататък да не се получават такива недоразумения, защото пак казвам, когато се кандидатства по европейски проект, там се гледа всичко – от заглавието до края. Не можем ние да кажем, че ще строим метро от Овча купел през централна градска част до Ботевградско шосе и в един момент да се окаже, че ще бъде от Княжево, след като са минали експертни съвети, обсъждания, прието е на заседание на Общинския съвет и в един момент някой служител да е написал нещо, министъра да не го е видял и сега пак въпроса е кой е грешката.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Имате думата, господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър, темата за електронното управление беше повдигната от колегата Московски, аз искам само да доразвия въпросът, тъй като в бюджета не фигурират мерки, касаещи електронното управление и развитието на такова, също така и политиките в сферата на информационните технологии са доста слабо застъпени. Само като статистика, знаете че 1 % от заетите в страната са именно в ИТ секторът, въпреки това генерират близо 3 % от брутният вътрешен продукт. Това е по данни на ИТ секторът в страната, като тенденциите са след десетина години този процент да бъде поне двоен и то не благодарение именно на правителството и държавата, а въпреки тях.
Въпросът ми е следния какви са мерките които ще предложите и защо не ги виждаме към днешна дата в бюджета.
Вторият ми въпрос касае вече избирателен район Варна и по-конкретно предстоят планов ремонт на ферибота в Белослав, 300 000 лева са необходими, на 3 години се извършва този ремонт. Към днешната дата този ремонт не е предвиден в предложения проектобюджет, просто ако може да отговорите. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Христов.
Господин Мутафчиев, имате думата.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз съм съгласен с това, което колегите от ГЕРБ зададоха, че трябва да получим яснота за електронното правителство.
Имам няколко въпроса. Първият въпрос е свързан с това какви средства са осигурени за европейските фондове, защото ако гледаме програмните периоди и от всичко това, което сте писали от 2007 година досега , едва ли някой ще добие представа какво възнамеряваме като европейски средства да усвоим през 2014 година.На каква база за Оперативна програма Транспорт за новият период са предвидени средства. Какви средства ще бъдат усвоени по отношение на приключващите проекти и осигурено ли е съфинансирането на тези проекти, тъй като през 2014 година трябва по-голяма част от проектите да приключат? Осигурено ли е необходимото количество средства и колко са тези средства, защото като гледам така бюджетът, както е даден, аз трудно мога да се ориентирам. Аз ще ви бъда благодарен ако някой ми отговори точно на този въпрос и за кои проекти става дума.
По отношение на НКЖИ и БДЖ. Виждам, че там че по принцип са завишени дори средствата за капитални ремонти и за поддръжка. Тук искам да направя една вметка, че добре е държавата да осигурява необходимите средства за поддръжка, защото ясно трябва да си даваме сметка затова, че след като ни се отпускат средства за модернизация на инфраструктурата, ние трябва да поддържаме тази инфраструктура,казвам го най-вече заради участъка Пловдив – Първомай, където трябва да се поддържа за 160 км/час, в момента линията не се поддържа за 160 км/час и утре ще дойде някой да ни потърси сметка и може да ни наложи и санкции, това вие много добре го знаете.
Затова е добре, че са увеличени средствата. Аз бих се радвал, ако министър Папазов беше тук Имаме ли доверие на това ръководство на НКЖИ, че след като отпуснем тези средства, те ще ги усвоят правилно, тъй като за миналата година 72 млн.лева са усвоени за подпорни стени. Проверката ще излезе и тогава ще си задаваме актуални въпроси. Нито един лев не е даден за увеличаване скоростта по жп пътя, за което основна цел са капиталовите разходи. Има ли програма на това ръководство на НКЖИ, която аз да видя и да кажа: „Да, този бюджет ще го разходват правилно, затова ще го гласувам с удоволствие”. Не са малко средствата. Да, недофинансирана е системата както каза и министър Московски, средствата са много повече от това, което аз като министър го заварих, с пъти повече получават.
Същият ми въпрос е и за БДЖ. Предвидили сме немалко пари.Виждам, че сега има определени 30 млн.лева за закупуване на вагони. Много добра политика, но от тези пари ще се изплатили ли един лев по отношение на кредиторите, защото досега бяхме свидетели на политика,която не виждам и резултатност от нея, някой да е дал включително на прокуратурата предишното ръководство. Получаваме субсидия, в която са заложени тези пари като наеми за вагони. Не се изпълнява договорът за обществена услуга с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и българското правителство. Получават си всичките пари, не си изплащат и кредитите и няма и отговор къде им са парите, не правят и ремонт на вагони, което беше нещо ужасно.
Има ли някаква програма, на база на която тази субсидия, която я дава държавата и по този договор примерно ще гарантираме за какво ще се използват тези пари, да знаем за какво става дума, защото аз вече нямам вяра в тези ръководства, казвам ви го искрено. Те ни лъгаха няколко години поред, лъгаха и министъра.
Това са ми въпросите.
Имам още един въпрос, свързан с Български пощи ЕАД. През 2008 година субсидиите бяха около 1.5 млн.лева за универсалната услуга, сега са 12 млн.лева, а исканията им са за 20 млн.лева. От къде се получи това увеличение. Ако някои ми каже , ще бъда благодарен. Все пак ние не се поглеждали във вътрешните сметки, които сте правили, но сега субсидията е 12 млн.лева. На какво се дължи увеличението на тази субсидия толкова много. Нека да не ми се отговоря : „Виждате ли, освободихме пазара”. Това не е точният и правилният отговор на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник министри, уважаеми колеги народни представители, аз виждам една приемственост на този проектобюджет с минали бюджети. Говоря като цяло по отношение на численост на състава, по отношение на приходи. Основната разлика я виждам в разходната част както беше отбелязано преди малко и от двамата министри. Това е добре, че се дават повече пари в тази насока и аз лично го адмирирам. Така трябва да бъде ако искаме да имаме една работеща инфраструктура и тя да бъде поддържана. В противен случай ще се намалява безопасността на движението, комфорта и т.н. на пътуващите не само в българските железници. Но това, на което трябва да обърнем внимание, казвам го най-сериозно и най-добронамерено е по отношение на разходването на тези средства.
Напълно съм съгласен с господин Мутафчиев че трябва много сериозен контрол да бъде направен в тази посока и да се продължат реформите най-вече или ако не са започнали в отделните сектори, те да бъдат започнати. Говоря основно за Българските държавни железници, за Български пощи ЕАД. Наистина се дават едни пари, които са 12.5 млн.лева. Аз бих казал защо е такава сумата ако може да ни бъде разяснено, тъй като тя вероятно е свързана с универсалната пощенска услуга, но ако е обвързана с универсалната пощенска услуга защо е толкова. Защото за 2012 година, по памет ще цитирам, мисля че беше около 17 млн.лева недофинансирането на Български пощи. Защо е заложено 12. 5 млн. лева? Тези цифри, когато се дават трябва да има някаква конкретика за тях и трябва да има някакви обяснения.
По отношение на разходите за отделни проекти ще имам конкретно няколко въпроса.
Първият е свързан с едни допълнителни средства, около 10 млн.лева, които не са предвидени в бюджета за Дунав мост 2. Да ни обясните точно за какво ще бъдат изразходвани тези средства и каква е опасността от риск за завеждане на арбитражно дело.
Другият проблем, който съзирам по отношение на Оперативната програма Транспорт, това е по отношение на приоритетна ос 2, строителството на автомагистрала Марица 1 и 2 Лот. Първо какво е изпълнението по Лот 1 ако може да ни кажете и по какви причини се е наложило да стане преподписване и удължаване на договора с близо една година. Ще бъде ли завършен в срок този Лот , както и следващият, който е удължен по същите причини.
По отношение на Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура. Отпуснати са едни средства, може ли да ни бъде дадена по-конкретна информация за какво ще отидат точно. Основно ме интересува за двете пристанища по морето Варна и Бургас.
Един последен въпрос, свързан с гарата в гр.Бургас, като народен представител от този район, тъй като за жп гарата трябваше досега да е приключила процедурата по избор на изпълнител. Двете гари софийската и пазарджишката вече имат изпълнители, докато тук се бави избора на изпълнител. Да ни кажете на какъв етап е самата поръчка. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков. Сега ще дам думата на представителите на Министерство на регионалното развитие и на Агенция Пътна инфраструктура.
Без да се чувствам задължен аз да отговарям, но може би в експозето на представителите на Комисията за регулиране на съобщенията ще кажат за дефицита на Български пощи ЕАД, но ако си спомняте последната ни договорка преди няколко седмици с г-н Божков беше преди гласуването на бюджета, те да гласуват дефицита, за да може той да бъде включен и да не се получава това, което години наред става, да не бъде включен и след това пощите да останат недофинансирани. Не знам в момента каква е ситуацията.
Господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Аз първо искам да попитам дали е тук ръководството на Български пощи ЕАД.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Да, поканени са да участват в днешното заседание.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Явно това е някаква практика на неуважение на работата на комисията, тъй като и предишният път ги нямаше, сега гледаме бюджета, говорим за Български пощи ЕАД, няма никой. Това да влезе в протокола и ръководството да си вземе бележка, защото е недопустимо тяхното отсъствие.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: На следващото заседание, което ще бъде може би след две седмици ще направим това изслушване на министъра и на ръководството на Български пощи ЕАД по отношение на перспективата и на това, което те виждат в управлението, където съвсем основателно ще може да направите тази забележка.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз ще гласувам „въздържал се” при приемането на бюджетът, тъй като няма да мога да остана до края на заседанието.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: За протоколът отбележете, че господин Иванов ще гласува „въздържал се”.
Господин Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, аз също искам да се извиня, но ми се налага също да тръгвам. С колегите имаме единомислие. Ще гласувам и аз „въздържал се”.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Отбележете гласът на господин Московски.
Имате думата, колега.
Г-Н АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа, искам да изложа на вашето внимание два въпроса.
Единият е свързан с Държавно предприятие Транспортно строителство и възстановяване.Не видях предвидена сума за субсидия за 2014 година. Как ще функционира то и какви са перспективите за развитието и съществуването му?
Вторият ми въпрос е свързан с автомагистрала Черно море.Виждаме, че са предвидени средства и е обърнато внимание в Оперативна програма Транспорт за автомагистрала Марица, за автомагистрала Струма, обхода на град Монтана, град Враца и т.н., но никъде не виждам автомагистрала Черно море. Кога и как смятате да бъде реализирана тя?
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Ташков.
Колегите от Министерството на регионалното развитие и Агенция Пътна инфраструктура в това отношение могат да дадат някакво разяснение в тази посока.
Господин Захариев, имате думата.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ:
Уважаеми господин председател,уважаеми колеги, госпожи и господа гости, уважаеми заместник министри, аз имам един въпрос към министерството и по-конкретно е свързан с дирекцията Информационни технологии и електронно управление.
Бихте ли дали разяснение каква ще е субсидията и изпълнението на проекта, свързан с изграждането на високоскоростния широколентов достъп и оптична инфраструктура в следващото поколение в 29 общински центрове и 24 малки населени места, което е 7 % от територията на България. Аз знам, че този проект има определени препятствия към момента.
Второ. Планирате ли в бюджет 2014 г. субсидия за изграждане на уай фай зони в населени места с висока пенетрация от население или ще разчитате на проактивността на частния сектор. Един добър пример в това отношение тази година е пускането на интернет в Софийското метро, благодарение на общите усилия на трите водещи телекома.
Това обаче е само един добър пример и една добра практика.
Държавата принципно в рамките на проектобюджетът предвижда ли подобни средства и за други населени места. Там където има струпване на висок процент граждани и население и ако няма защо няма.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев.
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Налага ми се да напусна заседанието на комисията . За протокола ще гласувам „за” приемането на бюджета. При възможност отново ще се върна в залата.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Паунов.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството имате ли желание да се включите в обсъждането.
Г-Н МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, проектобюджетът на Министерство на регионалното развитие за 2014 година е разработен при спазване указанията на министъра на финансите и определяне разходните тавани.
Законопроектът за държавния бюджет за 2014 година е съгласуван от Министерство на регионалното развитие. Основните параметри по бюджетът за министерството са както следва:
Приходи – 246 100 000 лева.
Разходи - 211 383 200 лева.
Трансфери - 24 752 800 лева,
в т.ч. за Националната компания Стратегически инфраструктурни проекти са заделени 1 200 000 лева.
Приходите в проектобюджетът на министерството ще бъдат формирани основно от собственост, в т.ч. приходи от наеми и имущество и морски плажове; от държавни такси съгласно тарифата за таксите, които се събират от Агенция Пътна инфраструктура и таксите по Закона за устройство на територията; от глоби, санкции и наказателни лихви, регламентирани в концесионните договори и приходи от концесии и др.
Планираните за реализиране приходи от Агенция Пътна инфраструктура за 2014 година са в размер на 241 550 500 лева.
Разходите по бюджетът на Министерство на регионалното развитие през 2014 година са планирани в изпълнение на две области по политиката и седем програми.
Политиката в областта на развитие на регионите в страната и намаляване на различията ,ефективно и ефикасно използване на публичните финанси за подобряване качеството на жизнената среда и създаване на работни места.
Програма 1. Стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие, децентрализация и управление на финансовите инструменти за регионално и местно развитие и териториално сътрудничество.
По програмата са планирани административни разходи по други бюджети за изпълнение на Оперативна програма Регионално развитие 2007 – 2013 година и Оперативна програма Региони в растеж 2014 – 2020 година, в т.ч. по приоритетна ос регионална пътна инфраструктура.
Програма 2. Подобряване състоянието на жилищния сграден фонд и жилищните условия на ромите в Република България.
Планираните средства по бюджетът на министерството за 2014 година за изпълнение на политиката са 3 700 000 лева.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин заместник министър, извинявайте, знам че това, което казвате е много важно, но ще Ви помоля да се концентрирате около нещата, които касаят пътната инфраструктура, тъй като комисията е специализирана. Другите неща ще ги дебатирате най-вероятно в Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Има въпроси, които колегите зададоха и които най-вероятно ще бъдат задавани в тази посока.
Дебатът е по-скоро в посока изграждане на пътна инфраструктура.
Г-Н МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Бих могъл да доразвия принципите, по които се работи в тази насока за приемане на бюджета, но бих могъл да тръгна директно към отговори. Ако желаете след това мога да дам допълнителни разширени обяснения.
Първо за зададеният въпрос за състоянието на Автомагистрала Марица Лот 1 и Лот 2.
Изпълнението на усвоените средства е 34 %. Лот 1 миналата година от 01 декември е бил спрян поради форсмажорни зимни условия, след което поради нерешени проблеми с археологията обекта е замразен до м.юли. Поради тази причина обектът има тази усвояемост, като за останалия период се създава организация за изпълнение на строителната програма.
По отношение на автомагистрала Черно море. През следващият период не е предвидено да се строи , имайки предвид ограничения ресурс за изпълнение на този тип строителство.
Оперативна програма Транспорт за следващият период предвижда 760 млн.евро, които ще бъдат достатъчни само за изпълнение на автомагистрала Струма, Лот 3, поради което ние предложихме да се направи съфинансиране 50 % и с тези средства да започнем строителството и на магистрала Хемус в отсечката до Велико Търново.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мазнев.
Някой друг от представителите на Агенция Пътна инфраструктура да иска да добави нещо.
Колеги въпроси, коментари.
Госпожо Гаджева.
Г-ЖА ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Благодаря ви, господин председател.
Аз нямам въпрос, но ще взема отношение по бюджета
Първо и аз одобрявам, както и повечето от колегите това, че субсидиите за БДЖ Пътнически превози и Български пощи ЕАД ще бъдат увеличени.
Това е много добре, но по-скоро искам да попитам и представителите на министерството смятате ли наистина, че може да има растеж в приходната част от 51 млн.лева в бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията като цяло. Може ли да има растеж, при положение че разходите през следващите три години ще са доста по-високи от тези приходи.
Всъщност философията на изготвянето на бюджетът като цяло е сбъркана и това потвърждава и нашата теза от партия Атака, че той лежи върху основите на едно колониално управление наистина, защото аз нямам нищо против да се дават много повече пари и разходната част да бъде 4 – 5 пъти по-висока от това, което виждаме в момента, но как ние ще я покрием с такива приходи, които са наистина смехотворни. Мисля, че цялата комисия ще се съгласи. Ако само един от GSM операторите беше държавен, в момента GSM операторите правят, аз съм убедена че те правят печалба за година повече от 50 млн.лева, на един от трите, не на трите общо. Но това все пак са теми, по които може да разсъждавате и се надявам един ден наистина да достигнете до промяна във философията изобщо. Това е въпрос, който все пак генерално трябва да го решава правителството, а не представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото съзнавам, че вие в момента сте безпомощни и тези 51 млн.лева няма как точно да се разпределят, че да стигнат за едно Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Друг е въпросът, че повечето от приходната част в по-голямата си част са държавни такси. Добре, но много малко приходи от концесии, само 17 млн.лева. Питам защо се занимаваме да раздаваме на концесия каквото и да било, ако приходите ще са 17 млн.лева. Всъщност те за 2014 година са 18 млн.лева.
Господин председател, и аз ще трябва да изляза с колегата ми Стоянов, ще гласуваме „въздържал се” само и единствено заради философията на бюджета и пак казвам, че е добра мярката да се дадат повече пари за БДЖ. Тук един въпрос. Какво става с Товарни превози?
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо заместник председател. За протокола отбележете, че г-н Ради Стоянов и г-жа Гаджева се въздържат при гласуването.
Господин Гинев, голяма част от въпросите бяха към министерството.
Г-Н АНТОН ГИНЕВ: Аз ще отговоря на въпросите, но на тези които са за ИТ технологиите ще помоля господин Марков да отговори.
Аз ще отговоря на въпросът за ремонта на ферибота в Белослав. Титулните списъци на ДП Пристанищна инфраструктура ще бъдат изготвени в началото на следващата година актуализирани съобразно и бюджета, който ще получи държавното предприятие. Те ще бъдат разпределени за всички обекти на ДП Пристанищна инфраструктура. Аз само ще допълня, че както знаете има решение на Министерски съвет за прехвърляне на подемно-преходните мостове от БДЖ на НКЖИ, от НКЖИ на ДП Пристанищна инфраструктура. Ще трябва да завърши и тази процедура, за да бъде извършен ремонта качествено.
Относно предвижданията за европейските средства за следващата година. Общият размер на сумата е 588.9 млн.лева като от новия програмен период ще са 55 млн.лева основно като техническа помощ, като всички разходи са допустими и са от извънбюджетната сметка на Националния фонд. Тук не са включени над договорените 150 млн.лева по участъка Септември – Пловдив и Димитровград – Свиленград, които следва да се осигурят по приетото споразумение с Европейска инвестиционна банка, за да може да се разплащат равномерно с изпълнителите.
По отношение на средствата за поддръжка на тези жп линии и новопростроените. Тя следва да бъде извършвана с предвидените средства за капиталови инвестиции и за субсидия на НКЖИ.
Парите за капиталови инвестиции на БДЖ Пътнически превози са предвидени за закупуване на нов подвижен състав, а не за разплащане с кредиторите. Във връзка с това е разработена оздравителната програма, като работна група между Министерство на финансите , Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, БДЖ и самите кредитори ще разработи варианти за допустимост на държавна помощ, съответно и с разрешение на Европейската комисия.
Този въпрос все още не е разрешен и предстои разрешаването му.
По отношение на Български пощи ЕАД ще помоля и колегите от Комисията за регулиране на съобщенията да вземат отношение. Има решение от 30 октомври за определяне и на компенсацията .
Въпроси имаше за автомагистралите, за инвестициите на ДП Пристанищна инфраструктура за Варна и Бургас. Фактически отговорът е същия като за ферибота с титулните списъци за 2014 година. За жп гарата Бургас доколкото знам са отворени ценовите предложения, пред финализиране е самата процедура. Парите за ТСВ и ССВ в бюджетът за публични задачи за следващата година са включени и в бюджета на Министерство на отбраната, като за ТСВ са в размер на около 2 млн.лева, а за ССВ е 500 000 лева.
Това е по поставените въпроси. За ИТ технологиите ще вземе отношение г-н Марков.
Г-Н ИВАН МАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, в бюджет 2014 са планирани същите средства за поддръжката на изградената електронна инфраструктура, около 1 500 000 – 1 800 000 лева са заделени, които бяха заделени и за 2013 година. Това е и за поддръжката на апаратурата и центровете, които се намират в Бояна и във Варна.
Същевременно Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията беше бенефициент по 4 проекта, които са по Оперативна програма Административен капацитет. Успяха да се договорят по-ниски цени от тези, които са по проекта и към момента се планира доставка на ново оборудване и доизграждане фактически на наличното, което се намира в тези бази за около 2 млн.лева.
Същевременно преди около месец кандидатствахме и подписахме договор с управляващият орган на Оперативната програма Административен капацитет за над 20 млн.лева е фактически те ще бъдат насочени към разработване на методики за управление на инструменти на електронното управление и създаване на нови секторни комплекси на електронни услуги за гражданите и за бизнеса.
Предвижда се и изграждане на електронно здравеопазване, електронно образование, електронно възлагане и електронно правосъдие.
На въпросът на господин Захариев за изграждането на уай фай зоните. Това фактически някъде около месец се дискутира в министерството. Правим едни анализи от гледна точка на това, че първо собствеността е различна където се предлага да бъдат изградени. Фактически те ще обхващат различни територии в страната. Съвместно с колегите от Правна дирекция също изследваме евентуално дали няма да има наличие на някаква държавна помощ, да не би да подпомогнем някои структури, които са частни компании, които евентуално са в този обсег.
В общи линии изградихме в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и сградите, които са около министерството такива уай фай зони, но ще продължим в тази насока и евентуално със стартирането на проекта за широколентовия достъп, който е за селските райони, господин Симонски ще ви каже, при него е този проект, там ще се изследва и като се изградят тези населени места дали не може ние да изградим и такива уай фай зони.
Господин Симонски, да обясните за проекта.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Да, господин Симонски имате думата. Част от въпросите, които бяха зададени са от Вашата компетенция.
Г-Н КРАСИМИР СИМОНСКИ: Съвсем накратко да продължа това, което каза господин Марков. Общо взето по отношение на темата за електронното управление искам само да добавя, че започна изграждането на електронното управление със завършването на интеграцията на двете мрежи, така известната мрежа на държавната администрация и мрежата на държавната сигурност и на тази основа вече може да започне интегрирането на услугите на електронното управление, като за следващата година тези усилия ще продължат.
По отношение на проектът за широколентов достъп. Той започна миналата година м.октомври, който е по Оперативна програма Регионално развитие. Срокът е до 24.10.2014 година. Съответно това поставя един много сериозен риск доколко този период ще бъде достатъчен за изпълнението на проекта.
В момента статусът на проекта е , че е подадено уведомление за съвместимост на държавната помощ, тъй като се счита, че тези средства определено представляват държавна помощ, по смисъла на Закона за държавните помощи. То е подадено през м.януари т.г. и много се надяваме, оптимисти сме, след комуникациите с Главна дирекция Конкуренция на Европейската комисия , че ще имаме положително становище по този въпрос.
В същото време паралелно, не сме изчакали получаването на този отговор, но това е съгласувано съответно с комисията и с Оперативна програма Регионално развитие, като са започнали действията за основните тръжни процедури, даже те вече са обявени. Открити търгове, с международно участие и се надяваме да завършат в срок.
Отново повтарям, за проектът има известен риск и той е ако до 15 януари ние не съберем двата процеса, тръжните процедури с предвидената държавна помощ, съответно средствата да бъдат пренасочени. Не ми се иска това да се случи, тъй като е единственият проект в тази сфера и се надяваме да постигнем целите му. Той е пилотен и се надяваме през следващият програмен период да видим наистина значителни средства и инвестиции в тази сфера. Как ще се случи и по кои оперативни програми, не можем да кажем в момента.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Симонски.
Г-Н ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЯЗКОВ: Поради участието ми в друга комисия се налага да напусна. Ще гласувам „въздържал се” по така предложения проектобюджет.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Желязков.
Господин Вълков, имате думата.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз не съм доволен от отговорът за Лот-те за автомагистрала Марица, тъй като е направено едно предоговаряне и се оказа, че към настоящият момент все още не са решени проблемите, поради които там не се работи.
Казаха, че не е решен проблемът с археологията. Още не са проведени процедурите, колеги. Сега е моментът, когато можеше да се проведат тези процедури. Кога ще бъде избран изпълнител? През зимният период пак ще излязат форсмажорни обстоятелства и ние отново ще загубим близо една година. Затова ми беше мисълта, че независимо кога е станало, трябва да се търси отговорност. Затова исках някой от Агенция Пътна инфраструктура да поеме ангажимент ни обясни точно как стоят нещата.
Аз бих казал, че този бюджет, в разходната си част така както е даден е добър и просто се учудвам как само един заместник министър е тук от политическото ръководство , няма го министъра. Ние задаваме въпроси и ни отговарят от други институции. Няма го управлението на Български пощи ЕАД. Смятам, че в тази насока би трябвало да се вземат мерки, тъй като това е най-важният закон, да не се допуска повече това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Господин Христов.
Г-Н ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Аз не съм удовлетворен от това , което чувам и накратко оставам с впечатление, че ползите от електронното управление може би няма да ги видим скоро и чисто като препоръка, съвсем добронамерена , е да се ускори работата там, тъй като последните данни сочат, че кадрите които имат образователна степен доктор в сферата на информационните технологии отдавна вече са зад граница. Това са близо 80 – 90 % от тези кадри. Ако не се ускорят темповете по работа с електронното управление, няма да има кой да го изпълни на един етап. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Христов.
Господин Мутафчиев, имате думата.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз съм доволен частично от отговорите, затова ще подкрепя бюджета. Искам да ви кажа нещо.
Уважаеми дами и господа от правителството и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, рано или късно предишното управление ще се оправдае с вас, ако няма конкретни действия по всички тези насоки, включително както каза господин Вълков, за автомагистрала Марица, включително затова как ще се поддържат жп линиите, включително за това какво ще правим и в пощите.
Всичко това, което беше заложено е на вашите глави.Ако не намерите подкрепа в администрацията, включително и ясни конкретни действия с бюджет 2014 г., за да може да се изпреварят събитията, да се навакса изоставането, накрая ще недоволно правителството, което подкрепяме ние. Това ви го казвам със сериозна загриженост и притеснение.Колегите от ГЕРБ са прави и те това ще искат, но след като са допуснати грешки, а не се предприемат бързи действия, не са показани тези грешки, отговорността остава при вас. Желая ви успех с този бюджет.
Бюджетът не е лош, много е важно обаче как ще се използва.
Аз имам много сериозни притеснения и аз пак ви казвам, най вече в НКЖИ.Господин Гинев, Вие си спомняте, по Ваше време беше разработена една програма по холандски проект. Там е описано по какъв начин се планира ремонтът на железопътните линии така, че да има ефект накрая, защото преди се ремонтираше по същия начин, както през последните три години. Не може целият бюджет за 2013 година да отиде в аварийна подкрепа на стени , 300 метра стена за 16 млн.лева. Ако по този начин се изразходват средствата и при сегашното правителство, с това ръководство, аз мисля че няма да има добър ефект и тогава опозицията ще има пълното право да обвинява в какво ли не това правителство.
Ще подкрепя бюджета.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Имаше въпрос към представителите на Комисията за регулиране на съобщенията, който аз формулирах и който беше зададен от колегите по отношение на Български пощи ЕАД.
Първо как е формирана такава сума. Министър Мутафчиев попита как от 1,5 млн.лева е станала на 20 млн.лева. Аз припомних една договорка, която имахме с председателят господин Божков за първи път ако можем да направим една добра практика дефицитът да бъде ясен предварително, преди да е минала бюджетната процедура за предходната година, за да може да се гласува по начин, по който пощите да не бъдат поставени в състояние, каквото беше преди месец и половина – недофинансиране. Каква е ситуацията в момента, определили сте дефицитът, гласуван ли е, приет ли е? Да ни представите и бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Благодаря, господин председател.
На въпросът за Български пощи ЕАД ще отговори директорът на Правна дирекция г-жа Койчева. Тази сума е определена по методика, зададена от Европейската комисия, но нека тя да влезе в детайли.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Госпожо Койчева, имате думата, както и да кажете докъде е стигнала процедурата в момента за миналата година.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители.
Както беше поет ангажимент от председателят на комисията, комисията разгледа на 30 октомври и взе решение за одобряване в размер на 14 815 000 лева компенсация за нетните разходи на Български пощи ЕАД. Това решение беше изпратено на Министерство на финансите както беше споменато и до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, така че ние считаме че в това отношение комисията е свършила своята работа.
А защо има такава промяна в разходите, т.е. защо Български пощи ЕАД са на загуба, считаме че това не е от компетенцията на комисията. Комисията преценява какви са разходите, проверява цифрите чрез одитор, който се избира с поръчка Одиторът проверява разходите, които са подадени от Български пощи ЕАД, след това се преценява тези разходи представляват ли несправедлива тежест. Това беше установено в комисията и тя е одобрила компенсацията на Български пощи ЕАД както казах в размер на 14 815 000 лева.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Койчева.
Заповядайте, господин Мутафчиев за допълнителен въпрос.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз съм втрещен в момента от това, което казвате. Това значи, че никой не знае в момента защо даваме 12 млн.лева на Български пощи ЕАД. Като започнем да говорим за европейска методика,можем да си позволяваме всичко.
Интересува ме от къде идват тези завишени разходи на Български пощи ЕАД. Тук включени ли са тези няколко кредита, които бяха теглени и тяхното изплащане и затова ли от 1.5 лева станаха на 12 млн. лева. Методиката нека да си е европейска. Интересува ме обаче кое е повлияло, за да скочи толкова много сумата, защото утре вие може да кажете че Български пощи за универсалната услуга трябва да получат 30 млн.лева. Нали разбирате, че и гражданите ще скочат и ще кажат: „ Каква е ползата от универсалната услуга?” и т.н. Вие непрекъснато искате пари, понеже пощите не се управляват добре.
Има ли грешки на управлението, при които са наистина заложени предварително разходи, които разходи в момента доведоха до тази голяма субсидия. Това искам да чуя. Каква е причината, че тази сума е 12 млн.лева, а те искаха 20 млн.лева? Това е 10 пъти повече. Вие разбирате ли, че с печалбата те си покриваха навремето по старата методика 2,5 млн.лева и тази субсидия не се вземаше от държавата и това е до 1989 година.
Коя е причината кажете ми, че като подкрепя тези 12 млн.лева да знам, че съм го направил с чиста съвест? Ако ще даваме субсидия от 12 млн.лева на пощите затова, че управлението е било некадърно и е довело до такива високи разходи. Нито заплатите са се повишили от 2008 година досега, откъде дойде тази голяма инфлация.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Госпожа Романска има думата.
Г-ЖА НЕДА КОЙЧЕВА: Само да допълня, че поисканата сума за 2012 година за Български пощи ЕАД е 17 319 000 лева.
Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, ще се опитам да дам някакво обяснение, като ще започна с това, че Български пощи ЕАД месеци наред ни създаваха проблеми. Съжалявам, че ръководството не е тук. Искахме от тях информация, която да бъде точна, да бъде ясна, да бъде по параметрите, свързани с методиката, която използва одиторът, за да изчислим справедливата финансова тежест.
След като се даваха най-различни, понякога противоречащи си данни, ние знаехме че трябва да бързаме с крайният резултат. Съгласно методиката се изчисляваха много по-високи суми, но се оказа че част от данните не са коректни. Така че стараейки се да навлезем в някакви разумни срокове, ние значително намалихме сумата, изчислена като несправедлива финансова тежест, за която преди малко стана дума, защото предишната сума беше приблизително 21 млн.лева.
В този смисъл аз също бих подкрепила подозренията, че не се управляват добре пощите. Те наистина трябва да имат дотации от държавата, може би са по-малко от тези, които сега сме изчислили, но искам да ви уверя, че експертите от дирекция Пазарно регулиране свършиха много работа, положиха много усилия, проведоха много разговори, проведоха се много експертни срещи и това е резултатът, който може да дадем засега.
Разбира се аз се ангажирам да дадем много по-подробна информация в комисията в кратки срокове, да отговорим на вашите въпроси с точни данни каква е точно методиката, която използва одитора, какви са междинните резултати и как се е стигнало до този краен резултат. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Романска.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, съжалявам че трябва да се върнем пак назад, но аз не съм удовлетворен, защото няма конкретен човек, който да работи в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и който да даде отговор в момента на зададения въпрос за Български пощи ЕАД. Няма такъв човек. Това не е работа на Комисията за регулиране на съобщенията и аз не одобрявам начинът, по който беше направено последното изказване Комисията за регулиране на съобщенията да дава оценки как се управлява Български пощи ЕАД, без да имаме необходимата документация или пък без необходимите документи към настоящия момент.
Беше изказано неправилно мнение за методика на Европейската комисия. Няма такава методика, тя не е на Европейската комисия. Тя е подадена и нотифицирана от Европейската комисия, но тя не е нейна методика. Трябва да са ясни тези неща. Накрая беше уточнено, че тези 14 млн.лева се отнасят за 2012 година, когато са подадени 17 млн.лева от страна на Български пощи ЕАД. Ако има проблем с тази методика, то трябва да бъде подадена нова, която също да бъде нотифицирана .
Затова на предишното заседание ние поискахме да се проведе едно изслушване на Български пощи ЕАД по тази тема от компетентното й ръководство или органи, които отговарят от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: На следващото заседание ще бъде това дневния ред. С оглед на това, че днес трябваше да гледаме бюджетът и отсъства министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията отложихме изслушването. Предвидено е такова, където да бъде поканен мениджмънтът на Български пощи ЕАД, Съвета на директорите, министъра, съответно лицата, които в министерството наблюдават политиката в областта на пощенските услуги, така че това заседание ще се състои.
Госпожо Преображенска, имате думата.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да внеса яснота по въпросът, който беше повдигнат в областта на Български пощи ЕАД. Иска ми се да стане ясно на уважаваните от мен народни представители, че в крайна сметка Комисията за регулиране на съобщенията работи по методика, за определяне на нетните разходи за предоставяне на универсална пощенска услуга. Това е нормативен документ, който господин Вълков правилно каза той е нотифициран пред Европейската комисия, но това е подзаконов акт на българската държава, приет от Министерски съвет.
Комисията за регулиране на съобщенията работи от 2011 година по тази методика и това е причината, поради която две поредни години за първи път Български пощи ЕАД предявява претенция пред Комисията за регулиране на съобщенията.
Факт е, че може би ви се виждат много разходите. Аз държа да отбележа, че това не е правомощие на Комисията за регулиране на съобщенията да определя каква е претенцията на Български пощи ЕАД. Потвърждавам, че в крайна сметка това е принципалът на Български пощи ЕАД Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията . Единственото, което в крайна сметка прави КРС е да проверява входни данни, предоставени от ръководството на Български пощи ЕАД. За да има яснота, ако трябва да сравним двете претенции за 2011 г. претенцията беше повече от 22 млн.лева, комисията призна 12 млн.лева, следващата година, тази по която се произнесохме на 30 октомври т.г. претенцията беше малко над 17 млн.лева, от които в резултат на одиторския доклад Комисията за регулиране на съобщенията призна 14 815 000 лева.
Наистина на мен не ми се иска да правя оценка на ръководството на когото и да е, затова има ръководство на всяка една институция – търговско предприятие, държавно предприятие, но принципалът на Български пощи ЕАД е Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Преображенска.
Господин Михайлов, представител на синдикатите на Български пощи ЕАД иска да вземе думата. Ще Ви помоля да не бъдете много обстоятелствен, защото много от народните представители заявяват желание да вземат думата.
Г-Н ЗДРАВКО МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми заместник министър,уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията, уважаеми представител на ЕСМС, уважаеми гости, искам просто да направя едно уточнение.
Тук се говори за няколко методики, нотификации и т.н. Истината е следната. С Постановление № 199 от 11 юли 2011 година беше приета Методика за изчисляване на нетните разходи за извършване на универсалната пощенска услуга. Тази методика, съгласно Законът за пощенските услуги беше разработена от Комисията за регулиране на съобщенията и беше приета от Министерски съвет. В това си качество тя е подзаконов нормативен акт. Тази методика въобще не е нотифицирана от Европейската комисия, защото такава нотификация не се изисква. Няма такъв нормативен документ, където страните членки на Европейския съюз да си нотифицират методиката. Няма такова нещо. За 2011 година беше изчислена сума съгласно тази методика от Български пощи в рамките на 22 750 000 лева и забележете, решението на КРС излезе на 19.12.2012 година, много след приключване на бюджетната процедура.
Сега, в настоящият момент за 2012 година на 30 октомври т.г. КРС излезе с решение за 14 815 000 лева. По закон това решение трябваше да бъде от 01 септември т.г. На 31.05.2013 г. фирмата подаде заявление за компенсиране на нетните разходи за универсалната пощенска услуга и съгласно закона на 01 септември т.г. КРС трябваше да излезе с решение за нетните разходи за универсалната пощенска услуга за 2012 година.
Комисията за регулиране на съобщенията излиза с това решение на 30 октомври т.г., много по-късно и моята молба е сумата от 12.5 млн.лева, която е заложена в бюджета да бъде коригирана на 14 815 000 лева, съобразно решението на регулатора.
Тук чух от уважаемият член на Комисията за регулиране на съобщенията, че Български пощи ЕАД предявява претенции. Български пощи ЕАД не предявява претенции, Български пощи ЕАД си иска това, което му се полага за задължението за универсалната пощенска услуга.
Универсалната пощенска услуга е европейска концепция, не е българска. Методиката, която е разработена от Комисията за регулиране на съобщенията и е одобрена от Министерски съвет е съобразена с правила за изчисляване на компенсацията за универсалната пощенска услуга и които са в ръководството на приета директива и въобще не е нотифицирана, тъй като не се изисква нотификация.
Искам просто да подчертая, че не се изисква нотификация от Европейската комисия за методика за изчисляване на нетните разходи.
Искам само да кажа още един факт. Когато компенсацията е под 15 млн. евро, не се изисква писмено уведомяване на Европейската комисия, изисква се просто сумата да бъде изчислена по методика, която е съобразена с правилата за изчисляване на нетните разходи в третата директива.
Това е , което мога да кажа. Съжалявам, че ръководството на Български пощи ЕАД не присъства, надявам се на следващото заседание да присъства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, аз ще бъда доволен и ще бъда благодарен, ако присъствате на заседанието, което ще има нарочна тема – Бъдещето на Български пощи ЕАД , виждането на министерството в тази посока, което ще се случи най-вероятно след две седмици.
Господин Колев, имате думата да ни представите бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, дами и господа, уважаеми гости, уважаеми колеги, това е едно кратко становище на Комисията за регулиране на съобщенията относно законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2014 година.
Комисията за регулиране на съобщенията излага следното становище по отношение на приходите.
Приходите с постоянен характер, по издаване разрешения от КРС са в размер на 41 млн.лева. Вие имате една графика, която показва тези цифри. С непостоянен характер са приходите от еднократни такси, такси за ползване на индивидуално определен и ограничен ресурс, административна годишна такса контрол и други подобни такси.
Във връзка с проведените консултации относно въпроси, свързани с перспективите за ползване на свободният спектър в радиочестотните обхвати 1 800 мегахерца с 2 гигахерца честотна лента 3 400 – 3 600 мегахерца, комисията е установила, че няма конкретен интерес от страна както на действащи, така и на нови предприятия към ползването на честотен ресурс в тези обхвати, поради което ние не можем да очакваме значителни приходи от еднократни такси.
С преустановяване на аналоговата телевизия регулярните приходи на комисията ще намалеят с около 2 млн.лева годишно. Отново за такси става дума.
Заложените от Министерство на финансите приходи от 95 млн.лева за 2014 година по никакъв начин не кореспондират с действащите към момента нормативна уредба , разрешения и такси, които се събират от комисията по Закона за електронните съобщения и Закона за пощенските услуги.
Това е по отношение на приходите.
Тук е ясно, че комисията има едни постоянни приходи от такси и едни непостоянни, които за 2014 година няма от къде да дойдат.
По отношение на разходите.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Това значи ли, че вие не можете да изпълните приходната част на бюджета.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Това със сигурност не мога да кажа.
Ние ще направим всичко възможно. Към днешна дата, господин председател, няма заявени желаещи да купят ресурс в тези обхвати.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Как сте калкулирали евентуално това, че свършва лицензът на МТел догодина?Нещо предприели ли сте в тази посока.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Все още дискутираме по този въпрос и бих искал да задържа отговорът за по-късен етап.
По отношение на разходите.
В Законопроектът на Министерския съвет за държавния бюджет разходната част на комисията за 2014 година е намалена с 1 100 000 лева в сравнение с разходната част на комисията за 2013 година.
Същевременно искам да ви осведомя, че бюджетът на комисията вече бе намален през 2012 година с 1 500 000 лева или общото намаление на бюджета на комисията за 2014 година спрямо 2011 година е 25 на сто. Това е твърде голямо намаление, което по никакъв начин не кореспондира със задълженията на комисията и може би ще стигнем до една точка, когато комисията няма да може пълноценно да изпълнява своите задължения.
Ежегодно Комисията за регулиране на съобщенията извършва пълен мониторинг на радиочестотният спектър за оценка на електромагнитната обстановка и трансграничните замърсявания в участъци на аналогово разпръскване на радио и телевизионни сигнали в пограничните райони на страната , в т.ч. и по българското Черноморие. Вие си спомняте, че и това лято имаше подобни проблеми.
Тези измервания ангажират голям човешки, времеви и технически ресурс. Продължаването на работата по измерване, установяване и в крайна сметка елиминиране на трансграничните смущения с общи усилия, подчертавам с общи усилия, тъй като това не е по силите само на комисията, е от съществено значение и за успешния преход на наземно цифрово телевизионно разпръскване в пограничните райони на страната.
За изпълнение на тези функции е необходимо частично обновяване на специализираният автомобилен парк, измервателната апаратура и програмния продукт, с който се извършват измерванията, които имат приблизителна стойност около 1,5 млн.лева.
В тази връзка бих желал да ви осведомя и за дейността, която Комисията за регулиране на съобщенията осъществява, с оглед преминаването към цифрово телевизионно и радио разпръскване. Преходът към цифрова телевизия е съпътстван от многобройни жалби, по които комисията извършва непрекъснати специализирани проверки. Тази контролна дейност също така изисква значителен финансов ресурс и специализиран експертен потенциал.
И още нещо много важно, на което искам да привлека вашето внимание. Към настоящият момент Европейската комисия е направила предложение да изменение на регулаторната рамка, което предложение ще предвиди допълнителни правомощия на националните регулатори по някои специфични въпроси в областта на икономическата регулация и основни въпроси в областта на защита на потребителите.
Проектът предвижда хармонизиране на услугата за разпределяне и използване на радиочестотния спектър за безжични широколентови съобщителни услуги, в т.ч. изготвяне на общи регулаторни принципи, както и мерки относно неутралността на мрежата и засилване на регулаторната функция на националните регулатори.
Следва да се отбележи, че проектът на Европейската комисия предлага разрешение на проблемите на крайните потребители, каквито са установени разбира се и на пазара на електронни съобщителни услуги в България.
В случай, че този регламент бъде приет, същият ще влезе в сила от 01.07.2014 година и ще породи нови функции за Комисията за регулиране на съобщенията, свързани с нови разходи и необходимост от допълнителен човешки ресурс.
Между другото искам да ви припомня, че Европейската комисия вече изразява опасенията си, че за комисията не са създадени необходимите условия да притежава съответните ресурси за пълноценно изпълнение на своите правомощия като регулатор. Може би някои от вас си спомнят, че през 2007 година беше стартирана наказателна процедура срещу България, свързана именно с независимостта и ефективността на регулатори и по-конкретно бе отбелязано, че е налице значителен проблем свързан с липсата на ресурс в Комисията за регулиране на съобщенията, както финансови, така и човешки, което пречи на комисията да изпълнява ефективно задълженията си.
Наказателната процедура срещу България беше прекратена през 2008 година, след като българските власти предприеха необходимите мерки, включително свързани с финансовите ресурси на регулатора.
С тези думи искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че ако не се предприемат необходимите мерки, тази неблагоприятна ситуация би могла да се повтори.
В тази връзка предвиденото 12 процентно съкращение на разходната част на бюджета на комисията за 2014 година противоречи на разпоредбата на чл.3, ал.3 от директива 2002/21 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги.
Цитирам: (3) Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените им задачи”.
В заключение бих искал да се похваля, грубо казано, че комисията регулира един от най-динамично развиващите се и печеливши сектори българската икономика и в работата на нейната администрация се наблюдава една положителна тенденция , което продължава дори и в периода на икономическа криза. Вие виждате по тази таблица как приходната част е нараствала значително над планираната.
Създава се благоприятна конкурентна среда и равнопоставени условия за участниците в сектора, което от своя страна води до ползи за потребителите.
Предвид обстоятелството, че таксите са събирани от комисията в огромната част се разпределят в приходи на републиканският бюджет, вярваме и се надяваме, че разходната част в бюджет 2014 година няма да бъде намалена с 1 100 000 лева, а най-малко ще остане същия, за да може да продължи и през 2014 година тази успешна тенденция за възходящ ръст на приходите, които комисията отчислява в полза на републиканския бюджет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Аз искам да ви кажа, не че това ще ви успокои по някакъв начин, но от 2009 година до 2014 година бюджетът на Държавната агенция за национална сигурност е намален с 56 %.
Колеги, да гласуваме удължаване на работното време, тъй като 16.30 часа мина, по правилник трябва да го направим.
Който е съгласен да удължим работното време до гласуване на тази точка, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Господин Захариев, имате думата.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, господин председател.
Разбирам Вашето бързане, защото при положение че удължим с повече от 15 минути заседанието, има опасност от пълно изчезване на народното представителство в тази комисия и ще останат само нашите гости.
В този ред на мисли да кажа, че съм убеден, че отсъствието на министъра и на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията може да е основателно, тъй като вероятно те отсъстват от България и имат други важни ангажименти, но за мен е недопустимо отсъствието на две ключови предприятия, които получават 250 млн.лева от бюджета тази година на министерството и това са Български пощи ЕАД и ДП Пътнически превози. Това с Български пощи ЕАД сме го гледали вече.
Просто изразявам публично възмущението си от този факт.
Всеки път тук идват техните синдикални лидери, но реално мениджмънтът ние не можем да срещнем. Това от една страна.
От друга страна понеже съм взел думата, искам да Ви благодаря господин заместник министър и на Вас господин директор за вашия професионален отговор.
Аз по-скоро исках да стресирам вашето внимание върху изграждането на уай фай зоните в един дългосрочен план и се радвам, че в министерството вече тече такъв експертен разговор, защото считам че фагендата 20:20 това ще бъде възможно едно от най-ключовите решения по развитието на информационното общество и достъпа до широколентов интернет.
Позволете ми една забележка накрая да направя, за вашият иначе хигиенично поднесен и професионален бюджет, разпечатан прилежно на цветен принтер, в евтина папка, но това не е от голямо значение.
Моля друг път да ползвате по-актуална информация, цитирам: „Съгласно доклад на Европейската комисия от м.януари 2010 година България е на последно място от 27 страни в ЕС”.
В това изречение има ключови грешки. Първо страните са 28.
Второ защо доклад от м.януари 2010 г.
Аз ви казвам, че има такъв доклад от първото полугодие на 2013 година.
В този текст се казва , че сме на опашката на Европа. Това е вярно и не е вярно. София е един от топ 10 градовете в света по достъп до широколентов интернет и вие го знаете това и не може само да се самонаказваме в нихелизъм , може да си кажем и това, което сме постигнали. Колко от този пазар е на черно, колко от този пазар е на светло, кои ланове, как се случва това? Има Комисия по регулиране на съобщенията, има Национална агенция по приходите, които го правят, но София е в топ 10 по пенетрация на широколентов интернет, така че моля използвайте по-актуални данни, не от 2010 година, а ако е възможно от 2013 г.
Накрая към Вас, господин заместник председател може ли да ми отговорите конкретно на два въпроса.
В глава 6 и глава 7 в приходната част на КРС виждам една разлика от 53 200 000 лева. Как се получава тя? Дали това не е нещо, което засегнахте господин председател Вие в един Ваш въпрос преди малко, но ще изчакам заместник председателя на КРС да отговори в конкретика.
По отношение на капиталовите разходи бихте ли казали малко по-конкретно какво предвиждате да бъде закупено за 2 700 000 лева. Най-вероятно е нещо за системата на мониторинга и на честотния спектър, но все пак. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев.
Господин Колев, имате думата да отговорите на въпросите на народния представител.
Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да отговоря на господин Захариев, само да осведомя народните представители, че господин Божков в момента е в Берн на конгрес на Световния пощенски съюз, така че няма как да присъства тук.
Конкретно на Вашите въпроси господин Захариев сега ще отговори финансовият директор на Комисията за регулиране на съобщенията госпожа Искра Симеонова.
Моля, госпожо Симеонова заповядайте.
Г-ЖА ИСКРА СИМЕОНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с разликата, която забелязахте господин Захариев в приходите – 41 млн.лева е това, което Комисията за регулиране на съобщенията е заложила. Това са приходите по издадени разрешения, които ние със сигурност можем да съберем за годината. Разликата до 95 млн.лева, вероятно се има предвид поправката в законът който сме предложили.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Как сте стигнали до тази цифра? Тук става въпрос за милиони левове. Става въпрос за сектор, който генерира добри приходи, моля ви за по-сериозно отношение. Как сте стигнали до тази сума?
ПРЕДС.КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев.
Госпожа Преображенска изяви желание да отговори.
Госпожо Преображенска, имате думата.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Благодаря, господин председател.
Господин Захариев, ще се опитам да Ви отговоря.
Още в началото на заседанието господин Костадинов засегна този въпрос. Ние няма как да вземем отношение, защото факт е, че когато планираме своя бюджет за следващата година разчитаме на сигурните приходи, които е наше задължение и правомощие към момента да събираме. Това е причината да сме предвидили малко над 41 млн.лева, защото това са таксите, за които ни е гарантирано и се надявам че ще съберем както винаги.
Що се отнася до таксата, за която стана дума, а именно предстоящо удължаване разрешението на Мобилтел, искам да отбележа, че ние сме наясно с разчетите, които обаче варират от 100 % и слизат надолу, съобразно дискаунта, който държавата би предвидила. Визирам държавата в лицето на Министерски съвет и разбира се на Народното събрание като за начало, тъй като както добре знаете има идея да бъде направено изменение в Закона за електронните съобщения, за което обаче Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията следва да инициира процедура по обществено обсъждане.
В проектът на тарифа на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 година КРС е предвидила подобно нещо, което бих казала, че механично не представлява 40 % намаление от стопроцентовата такса, но е горе долу толкова.
За яснота на народните представители казвам, че дължимата сума от Мобилтел за период от 10 години за пълният капацитет честотен ресурс, който в разрешението е 94 млн.лева, като за начало КРС е предвидила отстъпка в размер на 20 + 20 %, грубо казано 40 %. Пак казвам, това механично не е толкова, но е около 40 %.
Ние няма как да предвиждаме в нашият бюджет сума, която в крайна сметка не зависи от Комисията за регулиране на съобщенията като независим регулаторен орган.
Ние се надяваме, че първо ще има законодателна промяна, за да може тарифата за такси на КРС за 2014 година да бъде приета при наличие на правно основание.
Народните представители и уважаваната от мен изпълнителна власт предстои да прецени каква ще бъде сумата, която регулаторът ще събере.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Преображенска.
Господин Мутафчиев, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: С една думата само да ми кажете защо от 82 млн.лева само за трите тримесечия изведнъж планът е наполовина, от къде падат толкова приходите. Кажете ми с една дума. Господин Захариев, аз имам обяснение. Министерство на финансите са гледали колко им са приходите за тази година и са сложили тези за 4-то тримесечие и ето ти 95 млн.лева. По-важното е защо вие планирате наполовина приходи. Това е много интересен въпрос, отговорът на който ние трябва да чуем, за да вървим към гласуване.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Госпожо Преображенска, моля да обясните.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Това е така, защото през 2013 година, тази за която отчитаме три тримесечия, Комисията за регулиране на съобщенията събра една такса, дължима през 2012 година, а това е таксата от Булсатком в размер на 30 млн.лева за разрешението, което издадохме в края на 2011 година за 1800 мегахерца. Тези 30 млн.лева бяха абсолютно неочаквани за 2013 г., но те просто постъпиха.
ПРЕДС.КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Преображенска.
Аз мисля, че беше отговорено на въпросите.
Господин Минчев, Вие не сте вземали отношение, имате думата.
Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ: Аз искам да попитам какъв е приходът на Комисията за регулиране на съобщенията за методиката, която е изработила за универсалната пощенска услуга на Български пощи ЕАД.
Питам, защото вие казахте, че сега сте събрали от Булсатком такси и т. н. Аз разбирам, за цялото общество не е тайна (казвам няколко думи в подкрепа на Български пощи ЕАД), че Български пощи ЕАД бяха предопределени за приватизация и ако е поръчана методика, която ги води до фалит, значи приватизацията щеше да се осъществи на много по-ниска цена.
В този смисъл много ми се иска да уважа исканията на комисията. Разбира се, че цените на GSM операторите тук са едни от най-ниските в Европа, това е може би постижение на комисията, на добрата и работа.
В същото време аз съм силно озадачен от това как се залага тази мина. Поръчва се на една държавна комисия да изработи методика, тя не е нотифицирана от Европейската комисия, одобрява се от Министерския съвет, а след това предприятието, към което тя е насочена Български пощи ЕАД иска от държавата, от същия Министерски съвет загубите, които му се полагат. Има нещо, което е дълбоко гнило в цялата тази работа. Тук обяснението за решение № 199 на Министерски съвет, за което говори г-н Михайлов дърпат завесата на една, не искам да я квалифицирам с крайна дефиниция практика. Мисля, че Министерски съвет би трябвало да се занимае отново с тази методика за универсалната пощенска услуга, тук може би господин Марков ще помогне, да разбере как са възлагани принципите и нормите в тази комисия и да стане ясно ние ще имаме ли Български пощи ЕАД , ще ги оздравяваме ли и чак след това ще ги даваме на концесия.
Аз ще подкрепя бюджетът като цяло на Министерството на
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Минчев.
Аз смятам, че ако започнем в посока на дебат по методиката за дефицита ще навлезем в една много голяма тема. Господин Михайлов, който говори като представител на синдикатите, аз имах възможността да говоря с него, той е един от големите специалисти в определяне на дефицитите по отношение на универсалната пощенска услуга.
Предлагам да обсъдим този въпрос, когато ще дебатираме за бъдещето на Български пощи ЕАД в присъствието на министъра, на мениджмънта на Български пощи ЕАД. Да отделим достатъчно време да коментираме каква е методиката, кой я приема, защото в случая КРС по една методика, приета от Министерски съвет, както обясни госпожа Преображенска, която е подзаконов нормативен акт получават едни данни. Одиторът ги сверява доколко те са по тази методика и правят съответните изчисления.
Комисията за регулиране на съобщенията няма нормотворческа роля в определяне на тази методика и ми се струва ми , че разговорът е важен и съществен, но нека да го направим когато дебатираме бъдещето на Български пощи ЕАД, иначе споделям Вашата загриженост.
Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Колеги, ако няма други желания за участие, предлагам да преминем към гласуване.
Който от членовете на комисията подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г. , моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 9.
С резултат 10 гласа „за” и 9 „въздържали се” Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения подкрепя проекта за държавен бюджет.
Колеги в точка Разни някой иска ли да сподели нещо, да постави въпрос или да направи коментар.
Господин Вълков, имате думата.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като предстои зимният сезон, добре би било да направим една среща с представители на Агенция Пътна инфраструктура, които да ни кажат имат ли готовност за зимния сезон, ако това е възможно.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков. Ще съобразя Вашето предложение с предстоящия дневен ред.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Камен Костадинов/