Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
20/11/2013
    1. Актуални въпроси към г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    2. Информация от г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно състоянието на „Български пощи“ ЕАД и перспективи за развитието им.
    3. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 354-01-75, внесен от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев на 12.11.2013 г. – за първо гласуване.
    4. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от Ивайло Ангелов Московски и група народни представители на 29.10.2013 г. – за първо гласуване.
    5. Разни.
    На 20 ноември 2013 година се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
    Заседанието беше открито в 14.45 часа и ръководено от председателя на комисията господин Камен Костадинов при следния


    Дневен ред:


    1. Актуални въпроси към г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

    2. Информация от г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно състоянието на „Български пощи“ ЕАД и перспективи за развитието им.

    3. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 354-01-75, внесен от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев на 12.11.2013 г. – за първо гласуване.

    4. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от Ивайло Ангелов Московски и група народни представители на 29.10.2013 г. – за първо гласуване.

    5. Разни.


    Гости и докладчици на заседанието бяха:


    Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
    -Данаил Папазов, министър
    -Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна“
    -Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения“
    -Минчо Цветков, главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“

    „Български пощи“ ЕАД:
    -Пламен Павлов, изпълнителен директор
    -Валентин Петков, заместник-изпълнителен директор
    -Никола Шерлетов, председател на Съвета на директорите
    -Людмил Александров, търговски директор
    -Ана Желева, главен счетоводител
    -Калина Димитрова, началник а отдел „Финанси и счетоводство“

    Федерация „Съобщения“ към КНСБ:
    -Пламен Дончев, председател
    -Пенка Кръстева, главен секретар

    Представители на мобилните оператори:
    -Искра Кусева, Павел Велчев, Мартин Йорданов – „Мобилтел“
    -Ангелина Лякова, Ясен Гуев – „Глобул“
    -Валентин Георгиев, Бойко Харлов – „Клуб 2000“
    -Анета Иванова – „СЕК“

    Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


    Председател Камен Костадинов: Добър ден. Откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
    Уважаеми колеги. Уважаеми господин министър. Уважаеми гости. По предварително обявения дневен ред започваме с така наречения блиц контрол, залегнал в нашия правилник, който предвижда да бъдат задавани ад хок актуални въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. За нас това ще бъде вторият такъв контрол. Знаете правилата, по които той се провежда – от всяка парламентарна група се задават въпрос, на които министърът или част от неговият екип отговарят.
    Да, господин Минчев, нещо извън дневния ред ли?

    Господин Минчо Минчев: Не, не, мислех, че става дума за задаване на въпроси и завявам своето желание.

    Председател Камен Костадинов: Господин Вълков?

    Господин Иван Вълков: Госпожа Спасова ще вземе думата.

    Госпожа Емануела Спасова: Уважаеми господин председател. Моля Ви, в така обявения дневен ред да включим и точка, да обсъдим Законопроекта на Ивайло Московски и група народни представители за Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България под номер 354-01-70, тъй като след днешните смени на програмата в зала се видя, че този законопроект може би утре ще влезе в зала и е хубаво Комисията по транспорт да го е разгледала. Благодаря Ви.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря. Някакво обратно становище по предложението на госпожа Спасова?

    Господин Петър Мутафчиев: Всички сме праволинейни в това отношение.

    Председател Камен Костадинов: Добре. Който е съгласен да включим като допълнителна точка Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от народния представител Ивайло Московски и група народни представители, моля да гласува. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма. С 15 гласа „за“, единодушно е прието предложението на госпожа Спасова.
    Господин Мутафчиев, заповядайте?

    Господин Петър Мутафчиев: Този закон беше ли разпределен в нашата комисия от председателя?

    Председател Камен Костадинов: Да.

    Господин Петър Мутафчиев: Благодаря Ви.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря. По първа точка, имате думата, но по реда на парламентарните групи, първо трябва да дам думата на народните представители от ГЕРБ и след това на депутатите от Коалиция за България.
    Господин Вълков, имате думата.

    1. Актуални въпроси към г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

    Господин Иван Вълков: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги народни представители. Господин министър.
    Тъй като имаше публикация преди около две седмици в пресата от новоназначения изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – господин Ганев относно политиката, която ще се води в автомобилния транспорт, от Автомобилната администрация и Вие като принципал на тази Изпълнителна агенция, бихме искали да знаем Вашия коментар по отношение на направените няколко предложения, анонсирани в пресата, едното, от които е извеждането на курсовете за обучение на водачи на моторни превозни средства, извън системата на Автомобилна администрация?
    Другото е относно занижаване на някои от критериите относно автомобилните превози за ученици и деца. Това беше коментиран въпрос и в залата на Народното събрание през изтеклия парламентарен контрол.
    Това е в общи линии относно политиката в тази област.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Вълков. Господин министър, в рамките до 3 минути имате право на отговор.

    Министър Данаил Папазов: Аз ще започна с втория въпрос. Мисля, че много широко отговорих на този въпрос в парламента. Въпросът доколкото си спомням беше от госпожа Мая Манолова. Там бяха постъпили доста предложения на обществените съвети, които се провеждат ежемесечно в Министерството на транспорта и на тези съвети постъпиха доста предложения някои, от които сме в преговори за превозвачите. Ние направихме като предложение за промяна в наредбата главно, доколкото се сещам сега на прима виста, единият монитор, от двата, които бяха заложени да притежават автобусите, които са до 22 пътника. Маломерните да отпаднат. Остана само един монитор, тъй като повечето от автобусите не притежават такива.
    Второто, което предложихме също да отпадне е практически няма такъв автобус или поне такива са много малко в България, които работят и имат налична тоалетна. Заради това, също това предложение предложихме да отпадне.
    И третото, което приехме от всички предложения, тъй като те бяха много, постъпили от превозвачите, това беше за наличието на ретардер. И всички други практически промени, които предложихме в първия вариант на тази наредба си останаха.
    Относно извеждането на курса за обучение на водачи, обсъждат се много варианти. Постъпили са доста предложения. По принцип Администрацията цели в бъдеще такива дейности, които могат да бъдат извършвани от НПО-та, да се удовлетворят техните искания. Засега не сме предприели действия към такова извеждане на курсовете. Обсъжда се такъв вариант, но не сме изчистили все още нито предложението, нито концепцията на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, така че към днешен ден не мога да коментирам за такова действие.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин министър. Господин Вълков, заповядайте.

    Господин Иван Вълков: Аз ще бъда много кратък, господин министър. Добре е в промените, които се готвят или които ще бъдат направени, независимо какви ще бъдат те, да бъдат направени след широко обсъждане с браншовите организации, за да могат да тежат и действително да бъдат в правилната посока. Но, това което изтече при първоначалния анонс на извеждането на курсовете, което мен лично ме безпокои е, че курсовете трябва да бъдат дадени на една-единствена фирма и това е с цел да бъде постигната по-добра цена. Смятам, че ако се извършва такава дейност или бъде изведена от Изпълнителната агенция, то трябва да бъде дадена на съвсем друг принцип и не може само на една фирма, според мен да бъде дадена, защото това означава монополизиране на цялата дейност.
    Това ми е отношението.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Вълков. От Коалиция за България.

    Господин Минчо Минчев: Уважаеми господин министър. В предишното заседание на комисията, в което участвахте, ние зададохме въпроса за проверката в Национална компания „Железопътна инфраструктура“. До този момент нямаме никакви сведения как се движи проверката и има ли резултати? Обществото, много гласове от железничарските среди се интересуват за нанесените щети на БДЖ от неплащанията и лихвите, с които се утежнява техния дълг. Има ли развитие по тези въпроси и какво можете да ни информирате.

    Председател Камен Костадинов: Господин министър, имате думата за отговор на въпроса, зададен от господин Минчев.

    Министър Данаил Папазов: Уважаеми господин Минчев. Уважаеми народни представители. В сряда, следващата сряда очаквам отговора на забележките, които са направени в първоначалния одитен доклад, след което ще имаме пълния му вариант и ще ви го представя и широко ще го оповестим на всички заинтересовани страни. Има констатирани нарушения в някои от обществените поръчки и то главно в няколко направления. Едното направление е в обществените поръчки, които са така наречените „аварийни ситуации“. Там конкурсите са извършвани общо-взето по едно предложение, което започва веднага да се изпълнява. Има съмнения за завишения на някои от цените, но окончателният доклад ще бъде готов в сряда и аз лично се ангажирам Вие да получите копие от този доклад.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря.

    Господин Минчо Минчев: За БДЖ?

    Министър Данаил Папазов: За БДЖ нарушенията са главно в продажбата на скрап. Много от продажбите на неопeративните активи са извършвани, видимо, законно през борсата. Аз лично като министър на транспорта и след като съм направил съответните проверки за цените на скрапа в съответните дни когато са се провеждали тези търгове, имам съмнения за ценообразуването и това дали е достигната най-добрата цена. Според мен, значително са занижени цените, по които са изкупувани неоперативните активи и то главно скрап.
    Разбира се, има изключително много нарушения, които са констатирани. По доста от тях сме предприели необходимите мерки, те влизат и в оздравителната програма на БДЖ, която вече се изпълнява и видимо дава резултати в първите няколко месеца.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин министър, Вие влязохте плавно и във въпроса, който аз Ви задавам от името на парламентарната група на ДПС – каква е ситуацията в момента в БДЖ? Как върви изпълнението на оздравителната програма? Знаем, че преди няколко месеца бяхме стигнали до описване от страна на кредиторите на част от подвижния състав. Каква е актуалната картина в момента?

    Министър Данаил Папазов: Благодаря Ви, господин председател. В момента смея да твърдя, че доста сериозно се подобряват резултатите на Български държавни железници. В края на месец май, когато аз встъпих като министър на транспорта загубата, която беше към момента беше 21 400 000 лева. В края на предния месец, тя вече е под 16 милиона, като имаме доста приходи, които очакваме през този месец и се надяваме в края на годината тя да бъде съвсем близко до нула или нула по счетоводен резултат. Но най-големият успех, който отчитаме е, че значително намалихме дълговете на Български държавни железници. Като говоря значително, това означава, че за пръв път платихме главница в рамките на бюджета на Български държавни железници, който сравнен с миналогодишния е практически същият. В рамките на 33 милиона лева сме изплатили досега главници. При това се изплащат всички лихви и наказателни лихви, без допълнителна помощ от държавния бюджет. Освен това, уредили сме някои от дълговете вече, приключили сме и въпроса с „Алианс“ и до месец май този кредит, това не е кредит, това са неплатени застрахователни полици, по които имахме съдебни дела, спечелено дело имахме от „Алианс“ срещу БДЖ в рамките на 16 милиона. Той ще бъде покрит до края на месец май, а в края на годината ще останат само 4 800 000 лева.
    Така, че видими са, според мен, финансовите резултати, че се подобряват. Но се надяваме през следващата година да пристъпим и към реализирането на по-важните части от програмата, които се състоят главно в преговори за закупуване на нов подвижен състав, които заедно с ремонтите на инфраструктурата и жп гарите и влизането в действие на системата за билетопродаване през месец декември за експресните влакове, се надяваме значително да повишим качеството на услугата, която предлага БДЖ. Още повече, че започнахме да пускаме и кушет вагони, които са отремонтирани тази година. По всички международни влакове, към момента към Белград, Букурещ и Истанбул вече имаме и кушет вагони, които работят.
    Благодаря Ви.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин министър. Не виждам представител на парламентарната група на партия Атака. Господин Минчев, имате думата за процедура.

    Господин Минчо Минчев: Понеже не ми дадохте възможност за отношение към казаното от господин министъра, искам да допълня с въпрос, по Вашия въпрос. Колко са наказателните лихви, които са изплатени, господин министър в БДЖ?

    Министър Данаил Папазов: В момента не мога да Ви отговоря, тъй като справката не е пред мен, но само по задълженията към „Алианс“ са към 7 милиона лева.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин министър. С основание колегите от ГЕРБ ми правят забележка, аз не им позволих на тях да изразят отношение към въпрос от тяхната група, но все пак нямаше как да прекъсна господин Минчев.
    Парламентарната група на ГЕРБ има право за втори въпрос. Господин Михов, заповядайте.

    Господин Цветомир Михов: Благодаря Ви, господин председател. Преди да отправя моя въпрос, само една процедура аз да направя. Тъй като точка последна в нашия дневен ред влезе и точката на колегата Московски, свързана с Авиоотряд 28, мисля че е редно, има достатъчно време да поканите представител от Министерството на отбраната и от Министерството на транспорта, съответно да останат и за тази точка.

    Председател Камен Костадинов: От Министерството на транспорта представител на ГВА, а от Министерството на отбраната са ни изпратили писмено становище, подсигуряваща евентуалното гледане.

    Господин Цветомир Михов: Процедурата ми е продиктувана от това, че в Комисията по отбрана когато се разглеждаше тази точка, заместник-министърът на транспорта два пъти смени своето мнение, въпреки писменото становище на министерството.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Михов. Ще се обадят колегите от администрацията.

    Господин Цветомир Михов: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър.
    Конкретно на въпроса, който имам към Вас. Разбрахме, че миналата седмица е проведена среща на Комитета за наблюдение към Оперативна програма „Транспорт“ в Министерството на транспорта. Бихте ли ни предоставили пълен протокол от заседанието? Може да е в суров вид, преди подписите на всички участници, преди да бъде обработен, за да се запознаем какво точно се е дискутирало, тъй като знаете, че и по закон, и по право този протокол трябва да бъде публикуван, а мисля, че ние като народни представители е редно да се запознаем с протокола преди медиите да се запознаят с него. Това като съвсем кратко въведение, колкото се може по-скоро да ни предоставите този протокол.
    И конкретно въпросът ми е, доколкото имам информация на това заседание е дискутирана и темата свързана с обхода на град Габрово и турела под връх Шипка. Не случайно говоря за него, тъй като все пак това е обект от национално, а може би и от международно значение, той не е регионален проект.
    Има опасения, че самият проект е под риск. Говорейки за този проект, само да разясня, става дума за два етапа. Първият е околовръстният пък около град Габрово. Вторият е тунелът под връх Шипка. Първият етап, който е свързан с околовръстния път, има избран изпълнител още от пролетта на тази година, изпълнява се. Първият лот на първия етап вече е завършен. В момента се работи по втория етап. Има ли някаква опасност тунелът да не влезе като самият втори етап – тунелът под връх Шипка да не бъде финансиран по Оперативна програма „Транспорт“ за периода 2013 – 2020-та година? И ако това е така, към момента има ли опасност, тъй като двата лота са свързани, да бъде прекратен Договорът за рехабилитацията на първи и втори лот и изграждането на трети и четвърти, всъщност първи етап от проекта? Има ли опасност да бъде прекратен договора на изпълнителя, тъй като знаете, че имаме ангажимент, за да бъде финансиран първият етап, трябва да бъде финансиран и вторият етап, или трябва да бъде изграден? Ако има такава възможност или такава опасност, по-скоро, да я споделите с нас, дали може да бъде прекратен договорът с изпълнителя и изграждането на самия обход?

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Михов. Господин министър, имате думата.

    Министър Данаил Папазов: Уважаеми господин Михов. Уважаеми господа и госпожи народни представители.
    Действително в петък миналата седмица се проведе Комитетът по наблюдение по Оперативна програма „Транспорт“. Мога да ви кажа, че оценката е изключително висока за изпълнението и мерките, които сме приели, особено за удовлетворяване на исканията на Комисията по изменението или така наречената „модификация“.
    Фактически, това е един от най-дискутираните въпроси. Протоколът, мисля, че няма проблем, просто ще проверя на какво ниво е. Даже и в суров вид ще ви бъде предаден. Предполагам, че днес до края на деня трудно ще стане, но утре. Госпожа Моллова ще има задачата да ви го предаде.
    Наистина, един от най-дискутираните проекти беше този на обходния път на Габрово и тунелът под Шипка. На Комитета по наблюдение присъстваха практически всички еко организации, които знаете, в момента водят обжалване на ОВОС и Фонда на дивата природа бяха там, и другите, които отговарят за други НПО-та. Там много широко се дискутира този въпрос. Наистина има опасност ако ние не завършим и нямаме резултата от делото, този проект да не може да бъде завършен по сегашната програма. Защото Вие говорите за включване в следващия програмен период. Той там е включен. Но ние имаме амбицията, провели сме всички преговори с Европейската комисия и засега имаме обещание, че даже и в началото на следващата година да завърши обжалването, независимо какъв ще бъде резултатът, ние ще имаме възможност да подадем апликационната форма и този проект да бъде завършен още по средствата от страната програма.
    Така, че аз Ви казвам, че засега по-скоро въпросът ще бъде решен. Разбира се, в зависимост от решенията на съда, на който ние не можем да влияем, може да настъпи невъзможност за изпълнение по европейската програма. Тогава сключените договори ще бъдат изпълнени, разбира се, от Републиканския бюджет. Но по-скоро аз се надявам, че няма да има проблеми, тъй като сме договорили условията и след Нова година, тоест срокът 31 декември не е фатален. Нещо, което преди тази дата беше така.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин министър. Господин Михов, имате право за уточняващ въпрос.

    Господин Цветомир Михов: Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, само едно уточнение, почвайки отзад напред. Вие като министерство, заедно с Министерството на околната среда и водите, въпреки решението на Върховния административен съд, дали е положително или отрицателно, имате още една възможност, изготвяйки нов ОВОС. Така, че аз не мисля, че решението на Административния съд, каквото и да е то, би трябвало да попречи за довършването на проекта. Но, да не забравяме, че всички сме наясно, че първият етап от целия проект се финансира от Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013-та. Там има избран изпълнител и по обекта вече се работи.
    За следващата оперативна програма е финансирането на самия тунел. Но отпадне ли тунелът, това автоматически означава, че страната със собствени средства, от собствения си бюджет трябва да върне парите за първия етап, които са близо 100 милиона. Така, че аз мисля, че от тази гледна точка Вие не ми дадохте съвсем коректен отговор за това има ли опасност към момента, говорим до месец – два да бъде прекратен договорът за изграждането на обхода? Това е най-важното към момента, защото изгради ли се обходът, мисля, че разбирате много добре – от там мърдане назад няма, тунелът ще се направи така или иначе, тъй като обходът все пак е финансиран.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Михов. Господин министър, имате думата да изразите отношение по отношението на господин Михов.

    Министър Данаил Папазов: Аз просто Ви запознах с реалната ситуация към днешния ден. Знаете за делата, те разбира се, независимо от резултата, дават възможност на Министерството на транспорта след това да обжалва решението. Но аз смятам, че по-скоро начинът, по който в момента е изразено обжалването от Фонда за дивата природа, би довело до резултат ние да спечелим това дело и да няма проблеми. Така, че не мога да коментирам сега хипотези. Ние се борим този проект да бъде реализиран.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин министър.

    Господин Цветомир Михов: Господин председател, моля Ви да ми дадете думата, тъй като е много важно.

    Председател Камен Костадинов: Много е важно, но има някакъв ред, все пак.

    Господин Цветомир Михов: Само едно изречение.

    Председател Камен Костадинов: Първо зададохте два въпроса, а не един.

    Господин Цветомир Михов: Добре, само едно изречени.

    Председател Камен Костадинов: Второ, направихте в уточнението …

    Господин Цветомир Михов: Господин председател, наистина въпросът е важен, дайте да не изпадаме в детайли. Господин министър, само едно уточнение. Нямате право да жалите от тук насетне. Инстанцията беше тричленка, те жалиха, в момента е петчленна. Това е последното. Нямате право на жалене. Имате право нов ОВОС, ако решението е отрицателно.

    Министър Данаил Папазов: Разбира се, че ще направим нов ОВОС, но главната причина да бъде обжалвана тази процедура е само една – че не е направен анализ на трасетата и това е така.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря на двамата. Господин Мутафчиев, имате думата.

    Господин Петър Мутафчиев: Ние като представители на нашата парламентарна група се отказваме от втория въпрос, тъй като наистина колегите зададоха три, а не два, за да пестим време на комисията, виждаме, че имаме много гости. Така, че следващият билц контрол, който е в декември, очакваме вие да ни отстъпите един въпрос на нас.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви за джентълменското поведение.

    Господин Петър Мутафчиев: И ви предлагам наистина да бъдем по-делови. Ако има някой важен въпрос от вашата парламентарна група, задайте го и да вървим към конкретните точки.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Мутафчиев. Много бърз въпрос, господин министър. Докъде, какво е нивото на работата по електронното управление, електронното правителство? Знаем, че се подготвя законопроект. Знам, че има някакви процедури, които текат. Изключително е важна тази тема, според нас, за развитие на административния капацитет, въобще за даване на една европейска услуга на българските граждани. Благодаря Ви.

    Министър Данаил Папазов: Това е един много тежък въпрос, на който еднозначно не мога да отговаря дали ние сме в правилната посока по простата причина, че в момента завършваме стратегията по електронното управление. Там ние се опитваме в момента да начертаем един екшън план, който екшън план да включва наистина мерките, които са необходими да се свършат в много кратък период. За да може да действа електронното управление, знаете вече, пуснахме около 4 000 от така наречените „идентификационни карти“, които се раздават в момента на доктори, на студенти, на различните администрации, на учени от БАН, от различните институти, които да тестват тези карти.
    В момента проблемите по тестването, откровено да си кажем са доста. След като приключи първият тест ще бъдат настроени системите и ще започне второто тестване в реална обстановка, като много от картите са спряна, възобновена, действаща, за да видим в различните варианти как работи системата. Има констатирани проблеми. В момента специалистите от Министерството на транспорта, експертите правят анализ на всички слабости и смятам, че до края на този месец ще имаме наистина, по-точна картина с действията, които ще предстоят оттук нататък.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин министър. Надявам се до края на годината да можем да проведем заседание, на което да ни запознаете с този екшън план и с това какво предстои.
    С тези думи приключваме по точка едно – блиц контролът и преминаваме към точка две от дневния ред, а именно – Информация от г-н Данаил Папазов - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно състоянието на „Български пощи“ ЕАД и перспективи за развитието им.
    Поканени да присъстват на обсъждането на тази точка от дневния ред, освен господин министъра са господин – Пламен Павлов, изпълнителен директор на „Български пощи“, господин Валентин Петков, заместник-изпълнителен директор на „Български пощи“, ЕАД, господин Никола Шерлетов, председател на Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕАД, господин Людмил Александров, търговски директор на „Български пощи“, госпожа Ана Желева, главен счетоводител на „Български пощи“, госпожа Калина Димитрова, началник а отдел „Финанси и счетоводство“ на Български пощи“, госпожа Пенка Кръстева, главен секретар на Федерация „Съобщения“ към Конфедерацията на независимите синдикати в България и господин Пламен Дончев от Конфедерация на труда „Подкрепа“.
    Молбата ми е като започнете да се изказвате да се представяте, тъй като за мен поне голяма част от лицата, които изчетох по този списък са непознати. Правейки уточнението, че комисията съвсем основателно има забележки към това, че за няколко поредни обсъждания представители от Български пощи не удостоиха с внимание комисията и да се явят, всеки път оправдавайки се с някакви на пръв поглед уважителни причини, комисията има усещането за едно неглижиране на нейната работа от страна на Български пощи. Аз лично ще бъда много доволен ако в хода на тази дискусия успеете да ни убедите, че това не е така.
    Господин министър, имате думата.

    Министър Данаил Папазов: Аз ще се опитам в рамките на 5 – 6 минути да ви запозная с реалната ситуация от първия ден откакто аз поех управлението на Министерството на транспорта. И разбира се това, което в момента сме предприели като мерки. А вече експертите, смятам че по-детайлно ще могат да отговарят на всички ваши въпроси.
    Уважаеми дами и господа народни представители. По отношение на изплащане, първо на дължимата компенсация за задължението на извършване на универсалната пощенска услуга, въпрос който е от изключителна важност, в чл. 29 от Закона за пощенските услуги е регламентиран механизъм за финансиране на универсалната пощенска услуга, чрез компенсиране от Държавния бюджет, когато задължението за извършване на тази услуга води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за пощенския оператор.
    Размерът на несправедливата финансова тежест се определя въз основа на нетните разходи, изчислени при спазване на методика, приета от Министерския съвет през 2011 година. Размерът на компенсацията не може да надхвърля размера на несправедливата финансова тежест от извършване на универсалната пощенска услуга. Размерът на компенсацията се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, съгласно механизма за финансиране на пощенския оператор със задължения за извършване на универсална пощенска услуга, компенсацията, дължима на Български пощи за 2011 година се изплаща от 2013 година.
    Тук аз виждам първото несъответствие, защото няма предприятие в света, няма бизнес организация, която да извършва разходите през 2011 година и да се заплаща за тази услуга през 2013 година. Компенсацията, дължима на Български пощи за извършване на универсалната услуга през 2011 година, определена от Комитета за регулиране на съобщенията от 19 декември 2012 година е в размер на 22 750 000 лева. Компенсацията е изчислена съгласно указанията на Европейската комисия е в размер на 12 548 000 лева. Съответно, Министерството на финансите е уведомено от КРС с официално писмо на 7 януари 2013 година. Тази информация е сведена и до знанието на Европейската комисия на 11 януари 2013 година.
    С Постановление № 1 на Министерския съвет от 9 януари 2013 година за изпълнение на Държавния бюджет на Република България са определени средства за компенсиране на Български пощи в размер, едва на 2 милиона лева. Независимо от обстоятелствата, че възможностите за отпускане на допълнителни средства от Централния бюджет за субсидиране на дружеството през 2013 година са силно ограничени.
    С Постановление на Министерския съвет от 27 септември 2013 година са определени допълнителни средства от 6,5 милиона лева за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на универсалната пощенска услуга. Тези средства са изключително от икономии само на Министерството на транспорта. Средствата в размер на общо 8 500 000 лева са изплатени на Български пощи през месец октомври чрез бюджета на нашето министерство.
    С Решение на КРС от 30.10.2013 година е определен размерът на компенсацията на понесената несправедлива финансова тежест въз основа на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга за 2012 година на стойност 14 815 000 лева.
    Считам, че през 2014 година следва да бъде получен пълният размер на финансирането. Но тъй като при подготовката на бюджета ние не разполагахме с точната сума, ние заложихме сумата от 12 500 0000 лева, която е включена в Закона за бюджета.
    По отношение на предприетите мерки, разбира се, разликата от 2 300 000 лева имаме достатъчно аргументи да бъде поискана отново от Държавния бюджет. Освен това, ще бъде търсена и допълнителна сума от спестени средства в Министерството на транспорта.
    По отношение на предприети мерки от ръководството за оздравяване на Български пощи, въпросът се отнася главно до Оздравителната програма и нейните насоки и параметри. Основните цели на програмата могат да бъдат разделени най-общо в две основни направления – стабилизиране на финансовото състояние на дружеството, оптимизиране на разходите и увеличаване на приходите чрез въвеждане на нови услуги, привличане на нови клиенти, откриване на нови пазарни нисши, оптимизиране на процесите и други. Целта е дружеството да приключи през следващата и 2015 година с положителен финансов резултат, който отчита и размерите на компенсациите от Държавния бюджет за несправедливата финансова тежест.
    Изготвяне на дългосрочна стратегия за развитие е необходима за изпълнение на визията на Български пощи да бъде динамичен и пазарно ориентиран пощенски оператор, който да предоставя съвременни, ефективни и качествени пощенски, търговски, финансови и други услуги.
    Мерките предложени от ръководството на Български пощи в краткосрочната програма за развитие на периода от 2013-та до 2015-та са базирани на обстоен анализ на моментното състояние на дружеството. Те могат да бъдат групирани както следва: Мерки за оптимизация на материалните и паричните ресурси, които включват финансови мерки, мерки за оптимизиране на процесите и дейности както и аутсорсинг. Реорганизация и оптимизация на човешките ресурси чрез по-малка, но същевременно по-ефективна и по-мотивирана администрация. Мерки за повишаване на приходите, които включват разширяване на съществуващи услуги и въвеждане на нови такива като въвеждане на единна платформа на електронни разплащания, навлизане на пазара на ваучери за храна, предлагане на услуги на Спортния тотализатор и други.
    Инвестиционната програма, която включва проекти с национално и европейско финансиране, регионални проекти по линия на Всемирния пощенски съюз за въвеждане на колетни пощенски терминали за развитие на електронна търговия.
    Краткосрочната програма за развитие на дружеството за периода от 2013-та до декември 2015-та е обсъден на Съвета за социално партньорство като при окончателното изготвяне са взети под внимание коментарите и предложенията на социалните партньори. Ръководството на дружеството има готовност за стартиране на програмата и нейното изпълнение. Очакваният нетен ефект върху паричните потоци на дружеството, включени в краткосрочната програма за периода октомври 2013-та декември 2015-та е в размер на 73 683 000 лева.
    Искам съвсем отговорно да заявя, че Български пощи е едно предприятие с изключително широка мрежа в цялата страна. За съжаление, услугата, която се предлагаше в близкото минало е отдавна остаряла и пощите първо трябва да преосмислят същността на дейността си, защото в електронния свят, в който се намираме, по-скоро трябва да се ориентират към предлагане на повече електронни услуги, повече електронна търговия отколкото обикновената пощенска услуга, която като, че ли по-скоро отпада вече от ежедневния ни живот.
    Така, че това са нещата, които сме направили. Аз мисля, че Министерството на транспорта, особено в тежкия момент по търсене на субсидията за универсалната пощенска услуга си свърши работата. Разбира се, не в пълна степен на компенсацията, но възможното в бюджета на Министерството на транспорта беше направено в пълна степен. За съжаление, наследството тук беше тежко. Разбира се, не искам да кажа, че някой е виновен, просто в бюджета наистина нямаше средства, предвидени за универсалната пощенска услуга и се наложи наистина да оптимизираме практически бюджетите на всички предприятия в Министерството на транспорта, а също така и в администрацията, за да успеем да компенсираме, все пак донякъде пощенската услуга.
    Но за мен остава открит един много важен въпрос, в който според мен комисията може много да ни помогне. Не може, повтарям, основното заплащане по универсалната пощенска услуга, извършвана преди две години да се изплаща след две години. Няма такова предприятие, което може да авансира сумата от 24 – 25 милиона лева, даже се получава малко повече – около 29 милиона лева за две години в извършването на тази услуга и след това да чака от Държавния бюджет. Просто тук наистина трябва да настъпят промени. Веднага в края на всяка година когато се извършва универсалната пощенска услуга това да бъде заплащано от Държавния бюджет.
    Благодаря Ви.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин министър. Господин Минчев, господин Иванов след това.

    Господин Минчо Минчев: Благодаря. Уважаеми господин министър. Моите адмирации и на колегите ми за усилията, които сте положили да бъде потушено социалното напрежение, създадено в Български пощи.
    Аз обаче бих си позволил да Ви обърна внимание върху един факт. Български пощи в своята история от сто двадесет и няколко години, винаги са били печеливши. Минималната сума, която е заплащана през 2008 година е някъде около 1 милион. Но през 2009 година, с решение на Министерския съвет е приета нова методика, изработена от Комисията за регулиране на съобщенията. Веднага след това, след прилагането на тази методика, която не е нотифицирана в Европейската комисия, не е директива европейска, а само препоръка, за да се спази универсалната пощенска услуга, което са колети, писма, телеграми, да не ги изреждам, всички добре ги знаене. Така, резултатите в предприятието на Български пощи веднага стават 22 милиона непосредствена финансова тежест.
    Аз искам да Ви попитам, Вие замисляли ли сте дали това не е предвид на тази методика, която води предприятието „Български пощи“ към умишлен фалит и начин за източване на самата държава? Защото ако една методика, изработена от български специалисти, без да е нотифицирана от Европейската комисия, може да доведе едно печелившо държавно предприятие до такива колосални загуби. Това значи, че причината е в самата методика и в нейното прилагане. Или е в управлението на самото предприятие.
    Аз мисля, че преди да продължавате да търсите и да залагате пари в бюджета, следва да се прегледа методиката и да се види какво е новото, което тя предлага и което формира тази неправомерна финансова тежест за Български пощи.
    Още нещо искам да кажа. Универсалната пощенска услуга в предприятие „Български пощи“ е поделена с предприятието „Ем едн Би Ем“, така наречената „Аустрия поуст груп“. Основни държавни предприятия, цялата кореспонденция на основни държавни предприятия и частни фирми преминава през тази фирма. Това способства ли за укрепване финансовата стабилност на това предприятие или ще продължаваме от българския бюджет да даваме нотации, които да се разпределят в чужди фирми, нямащи нищо общо с българската държава?
    Благодаря за вниманието.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Минчев. Господин министър, или ако сметнете, че е по-подходящо някой от екипа, управляващ да вземе думата?

    Министър Данаил Папазов: Уважаеми господин Минчев, мисля, че тук става въпрос за неразбиране на момента на либерализация на пазара, който настъпва от 1 януари 2011 година. След либерализиране на пазара, по закон универсалната пощенска услуга единствено е задължена да се извършва от Български пощи. Така, че това е реална услуга, която се извършва от Български пощи.
    А затова кой има право да регулира и да узаконява методиката, мисля, че колежката ще Ви даде малко по-подробна информация.

    Председател Камен Костадинов: Имате думата, само се представете за протокола и за народните представители, които не Ви познават.

    Госпожа Калина Димитрова: Добър ден. Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми гости. Калина Димитрова се казвам, отговарям за дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    По отношение на методиката, тъй като господин Минчев засегна няколко въпроса, ще започна първо с методиката. По отношение на методиката, съгласно Пощенският закон методиката се разработва от Комисията за регулиране на съобщенията. То е по предложение на регулатора и се приема от Министерския съвет. Действащата методика съществува от юли месец 2011 година. Това е изискване на Третата пощенска директива, съгласно, която регулаторните органи в съответните държави-членки отговарят за правилността на изчисленията и определянето на размера на несправедливата финансова тежест, която понася задълженото дружество или задълженият оператор, операторът на когото със закон е възложено предоставянето на универсалната пощенска услуга.
    Останалата тема, която засегнахте, отнася се до взаимоотношенията между задължения пощенски оператор и останалите лицензирани пощенски оператори в условията на либерализиран пазар, това са пет лицензирани пощенски оператора. Да, вярно е, че налице са някои трудности в правоприлагането на Закона за пощенските услуги, а именно разграничаването на правата и задълженията присъщи за доставчика на универсалната пощенска услуга или с други думи, това е Български пощи и останалите, които предоставят някои елементи от обхвата на универсалната пощенска услуга, без изисквания за регулация на цените по отношение на достъпност, за доставка на територията на цялата страна, едно събиране, едно доставяне в рамките на пет работни дни от седмицата и така нататък.
    Работим по въпроса, инициирали сме работна група в министерството, която в момента се стреми да преодолее някои затруднения, които са срещани в правоприлагането, както от основния оператор, така и от останалите, а също така и от органите, които работят, това са възложители на обществени поръчки, които работят по Пощенския закон и го прилагат за целите на организацията на доставка, тоест на избор на изпълнител за доставка на кореспонденция. Най-често кореспонденти пратки.
    Това бих могла да кажа в най-общи линии. Благодаря.

    Заместник-председател Георги Свиленски: Благодаря, госпожо Димитрова. Господин Минчев.

    Господин Минчо Минчев: Госпожо, аз знам, че пътят към Ада е постлан с добри намерения. Но Вие бяхте прекалено пестелива в обяснението на това как е изработена тази методика, която по същество потвърждава изначалните задължения на Български пощи. И защо се получават такива крайни резултати? По този въпрос Вие не казахте нищо. Какво е онова, което е наложило на Български пощи, с което се утежнява тяхната дейност и се причинява такава финансова тежест? Нищо не чухме по този въпрос.
    И искам да Ви кажа още нещо. Решението на Министерския съвет, само потвърждава това, което говорих в своето първо изказване, че може би става дума наистина за умишлено водене към фалит на това предприятие. Нищо чудно да е бил заблуден Министерският съвет, а тази методика и Третата директива на Европейската комисия да са само поводът, по който се прилага подобна методика, която ще отслаби това предприятие.
    Моля Ви, разяснете, има ли и каква се тези дейност? Не искам формален отговор.

    Заместник-председател Георги Свиленски: Заповядайте, господин министър, Вие ли ще отговорите?

    Министър Данаил Папазов: Аз пак повтарям, че единственото е либерализацията на пазара. Либерализацията на пазара е една от причините, а КРС е тази, която определя методиката.

    Господин Минчо Минчев: Е именно, де. Когато е поръчана подобна методика, значи за това става дума. Резултатът ще бъде същият.

    Заместник-председател Георги Свиленски: Господин Вълков, заповядайте.

    Господин Иван Вълков: Благодаря Ви, господин председателстващ. Въпросът е много коректен на колегата, защото наблюдаваме първо, абсолютно правилно е да има компенсация за универсалната пощенска услуга след като ние вменяваме на оператора да извършва тази дейност и се дава възможност за компенсация, аз смятам, че е необходимо да бъде компенсирана тази услуга. Въпросът е по какъв начин става тя и дали тази методика, за която каза колегата е направена, тя по регламентиран начин е направена, но дали тази методика действително отразява съответно нетните разходи и е абсолютно точна? Защото ние наблюдаваме една много голяма разлика от 22 750 000, получаваме писмо от Европейската комисия за 12 580 000. Това са 10 милиона разлика. Същевременно минава одит и одитът потвърждава първата цифра – 22 750 000 лева. Сега имаме 17 милиона подадени разходи, които трябва да се компенсират. Комисията за регулиране на съобщенията излиза със становище, че трябва да се компенсира с 14 815 000, а бюджетът отпуска 12,5 милиона.
    Аз смятам, че като достатъчно сериозни хора трябва тези числа да се съберат възможно най-близко и не може да има такива големи разлики. И ако действително разликите са такива, трябва да се промени тази методика или да се промени начинът, да се възложи наново да бъде направена методиката и по този начин да стигнем до истинската цифра, защото явно има пропуски в тази насока.
    А в противен случай ние сме длъжни да изпълняваме закона. В крайна сметка затова са приети законите и те трябва да бъдат изпълнявани.

    Заместник-председател Георги Свиленски: Благодаря, господин Вълков. Господин Мутафчиев по същият въпрос. Да чуете и господин Мутафчиев.

    Господин Петър Мутафчиев: Първо, господин министър, искам да Ви благодаря, че поехте инициативата Вие да представяте ситуацията в Български пощи, но честно казано аз очаквах да получим и предварителен материал, който да говори и за някакви цифри. Защото всички тези въпроси, които в момента ние поставяме и за методиката, идва именно от това, че нямаме конкретната информация как е било в годините. Ако щете да се върнем 10 години назад, да направим един анализ и сравнение, за да видим къде сме загубили пазарните ниши. Защото големият проблем е там. И ако в момента говорим само за методиката, а не говорим за начина на управление и за структурните реформи, които трябва да станат в Пощите, е именно, защото нищо не ни е ясно какво е ставало там. И Ви го казвам най-отговорно.
    Защо? И аз ще се върна още от наше време. Почнахме да правим една реформа. Една реформа, с едно предложение от тогавашното ръководство да се направят няколко предприятия, дъщерни където да започне публично частно партньорство. За да има яснота за това публично-частно партньорство тогава, Красимира Стоянова си спомня, заедно с Каменова, май, че тя беше основният координатор започнахме един Закон за публично-частното партньорство, но не в този смисъл, който го имаме сега само за концесии, а по какъв начин ще направим смесените дружества така, че да се запази капиталът в тези дружества, когато вкараш частния партньор. И тогава говорихме за партньор под 50 %, но с право на управление, колко дружества да се създадат.
    С идването на ГЕРБ, тогава обаче не можаха да дата, тоест финансовата обвръзка между тези предприятия. Така, че и аз като министър да им кажа: „Да, това е правилната реформа, действайте“. И аз затова не им дадох старт. Но очаквах, че това ще стане в близките месеци. Февруари месец 2010 година ни покани тогава Цветков на едно събиране и каза: „Стартираме реформа“. За съжаление тази реформа все още не е стартирала. Значи има някъде проблеми. Чувам от време на време синдикатите се плашат от една такава реформа, но важното е по какъв начин ще се сключи договорът и как държавата ще си запази контрола.
    Но още по-важното е, чрез една реформа да не се губят пазари. А аз искам и смея да кажа, че се загубиха пазари. Един пазар в края на 2009 година, където се измъкна „М тел“ от Пощите, спомняте си го. И някои други важни, които носеха милиони на Пощите в по-следващите години.
    И още нещо. Аз търся отговор и никой досега не ми дава такъв отговор. И ще ви моля, напишете една справка. Теглиха се кредити. Още в самото начало 9 милиона. След това още един заем. Какъв беше смисълът на тези кредити? Какъв ефект дадоха след като тогава и принципалът им даде разрешение на Български пощи да ги тегли? Аз мисля, че това е дебатът – да се види къде са причините и в края на краищата ръководството на Пощите да каже, да ни даде една надежда на нас като депутати, защото много е навременна срещата. Ще гласуваме бюджет и ще ви гласуваме точно субсидията. За да знаем, че като даваме тази субсидия, следващата година ще бъде намалена. Защото моето обяснение, независимо, че не получихме информация за методиката е едно обяснение. Защото ние все пак сме народни представители. Не сме регулатори в съобщенията. Дайте ни ясно обяснение по какъв начин е. За мен тази голяма субсидия, компенсация, която се дава идва от лошото финансово състояние на Пощите. Искам да ви кажа, че ако примерно разходите ви са 100 милиона годишно, в един момент ако загубим изцяло пазара си, то субсидията от държавата ще трябва да е 100 милиона. Извинявайте, аз на това нещо не мога да се съглася.
    Говорим за либерализация. Хайде да видим от либерализацията колко повече пазари загубихме. И защо ги загубихме? Нека да си отговорим. Защото, казал съм го още на Енци Харманджиев, абсурдно е Български пощи с тази мрежа да има 3 % от куриерските услуги, с толкова много автомобили. По наше време се купиха колко автомобили се купиха? 50 ли бяха, колко бяха? Сега пак се купуват автомобили. Всяка година автомобили се купуват. Кредити се теглят. Защо имат 3 %? И нека мениджърите, като имат договор с министъра да кажат какво правим в тази посока. Или само говорим: „То ни пречи либерализацията“. Ами защо не пречи либерализацията на частните фирми? Защото се управляват, може би по-разумно. Защо ние не управляваме една компания, която има широка мрежа, дори може да извършва услуги на тези частни фирми? Защо тя не се развива? И това е големият въпрос.
    И от тук нека да се върнем на методиката, защото Вълков е прав. Ние нямаме нищо против. Да, трябва де се получи за универсалната услуга компенсация, но не трябва да се получава компенсация за как да кажа, не добро менажиране на предприятието и трупане на загуби. И това нещо аз като представител народен, който с гласуване на бюджета дава възможност на данъкоплатеца парите да отидат някъде, трябва да отговоря пред моите избиратели, защо съм дал това съгласие 22 милиона да отидат там. И как от 2 милиона през 2008 година, милион и нещо, станаха 22 милиона? И никой не ми дава обяснение на мен, а аз утре трябва да го гласувам.
    Благодаря ви. В този смисъл ще ви моля след дебата, кажете и вие какво става в тези Пощи? За какво говорим въобще и накъде ще върви? Благодаря ви.

    Заместник-председател Георги Свиленски: Благодаря, господин Мутафчиев. Заповядайте, господин министър.

    Министър Данаил Папазов: Аз отново ще се опитам, абсолютно сте прав господин Мутафчиев, абсолютно е прав и господин Вълков. Аз трябва да Ви кажа, че от първия ден, когато влязох в Министерството на транспорта настоявам само да едно нещо – да разбера тази методика как се изготвя и на какво се основава? КРС е органът, който можете да питате за методиката. Европейската комисия е тази, която сертифицира такива разходи, но когато са под 15 милиона евро, това подлежи само на последваща проверка от Европейската комисия. Но те не е задължително да бъдат нотифицирани от тях.
    Така, че ние сме под 15 милиона евро и при всички положения това не подлежи на нотификация, но в един момент Европейската комисия може да утвърди тази методика. И именно заради това, че не ни беше ясна изобщо тази методика, честно казано, срещах се със специалисти, които видях, че присъстват тук, опитах се да вникна в нещата, това е материя, която сравнително нова за мен и аз не считам, че трябва да навляза в детайли, но тя не беше ясна за мен и заради това съм предложил на Министерски съвет КРС, Министерството на финансите и Министерството на транспорта да излъчат експерти и те да бъдат включени в една комисия, която да направи методика, която да е истинска, да се утвърди от Европейската комисия. Това в момента прави тази комисия и веднъж завинаги да се спре със спекулациите по тази методика. Защото досега, само за 2011 година съм видял седем различни цифри. Това е истината.
    В един момент обаче мисля, че се бъркат нещата. Тази методика определя субсидията за универсалната пощенска услуга, която Пощата е задължена да изпълнява. И след либерализацията на пазара, тази услуга не се изпълнява от никого. Тя се изпълнява само от нас и разбира се от Български пощи и именно от там това е ниша, която никой не иска да заеме, тъй като не е печеливша, а е тотално губеща. Ние трябва да докажем със своите общи разходи, които извършваме за тази услуга, именно в тази методика, колко да бъде компенсацията. Такава компенсация се изплаща в почти всички европейски страни. Аз лично съм проверил в Гърция, в момента компенсацията им за 2012 година, ако не се лъжа, беше 68 милиона евро.
    За всички останали неща, аз съм абсолютно съгласен и с господин Вълков, и с господин Мутафчиев, че тук основната роля в оздравяването на Пощите трябва да бъде свършена от ръководството на Български пощи. Защото ние, мисля, че като Министерство на транспорта сме си свършили работата.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин министър. Имате думата, господин Павлов.

    Господин Пламен Павлов: Аз съм Пламен Павлов, изпълнителен директор на Български пощи. Господин председател. Дами и господа народни представители. Господин министър.
    Искам, господин председател, да се извиня от името на Български пощи, че не сме присъствали на предните заседания, което ще поправим. Аз си записах въпросите, макар, че въпросът за субсидията, по-скоро трябва да ви го обясни КРС. Аз мога да ви обясня това, което знам от одита, който ни проведоха.
    Субсидията, която Български пощи заяви на 31 май 2013 година беше 17 300 000, която беше изцяло по методиката, която е приета от Министерски съвет. По време на одита, КРС са получили предписания от Европейската комисия и сумата ни беше намалена, защото всички данни, които ние бяхме подали ние ги преработихме според предписанията на Европейската комисия и затова субсидията, която ние получихме беше намалена. Значи намалението се дължи на това, че сме въвели поправките от Европейската комисия, като крайната сума за 2012 година беше 14 815 000 лева, за което вече има решение на КРС.
    Автомобилите в Български пощи са 511. Последните автомобили са купувани в края на 2009 година.
    Либерализацията на пазара се отрази върху услугите на Български пощи, защото на пазара влязоха и други оператори, които предлагат не универсалната услуга, която пише в Закона за пощенските услуги и която е задължена, и според мен, единствено я предлага Български пощи, а те предлагат само услуги, които са част от обхвата на универсалната пощенска услуга, което според мен е нещо по-различно от услугата, която предлагаме ние. Тъй като те работят изцяло на пазарен принцип и нямат задължения, другите оператори, които предлагат универсална пощенска услуга я предлагат единствено и само там, където те са на печалба и което е нормално за едно търговско дружество, което ще рече, че ни вземат дял от там, от където и ние сме на печалба. Но ние не можем да си закрием пощенските станции там, където не сме на печалба, защото имаме задължение по закон. И поради тази причина при нас загубата от универсалната пощенска услуга на практика се увеличава.
    Искам само да ви кажа, че за тези 3 години до момента Български пощи доказано имат 34 милиона загуба от универсалната пощенска услуга. Ако сложим и загубата, която сме претърпели 2013 година, стават някъде около четиридесет и няколко милиона, което ние към момента сме получили 8,5 милиона. Тоест, цялата загуба от универсална пощенска услуга, която ние сме претърпели през тези години, към момента се поема само от нас.
    По отношение на Мтел и Глобул, договорът с Мтел не сме го загубили. Договорът с Мтел е действащ. 2009 година е отпаднал договорът с Глобул. Към момента сме в много усилени преговори, с новото ръководство на Глобул да възстановим плащанията през нашата мрежа.
    По отношение на реформата 2011 година в Български пощи беше извършена административна реформа, тоест беше извършено преобразуване на 28 териториални поделения в пет регионални. А конкретна информация наистина не сме подавали. Според мен в отчетите, които КФН, и които са на нашата интернет страница има всички данни, но ако не са ви достатъчни, ще ви подадем и други такива.
    По отношение на кредитите, 2011 година Български пощи е теглила така наречения „облигационен заем“, който искам да кажа, че абсолютно и изцяло е за поемане на задължения, които компанията е поела в периода 2005 – 2010 година. Тоест, Български пощи в 2011 година си рефинансира кредитите, които са теглени 2005-та – 2010-та, в една облигационна емисия, която е петгодишна, с двегодишен гратисен период и от началото на 2013 година ние започваме да изплащаме главница. Тоест, ние към момента освен, че не сме си получили компенсацията, сме изплатили в тази година задължения, които са поемани 2005-та – 2010-та, ще ви кажа в какъв размер. 3 главнични плащания в размер на 3 750 000 евро и за 2 години сме платили 11 лихвени плащания в размер на 1 848 000 евро. Само ако съберете тези суми, те са повече отколкото сме получили компенсация до момента.
    Може би не съм си записал някой въпрос, ще ви отговоря допълнително.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Павлов.

    Господин Пламен Павлов: И аз благодаря.

    Председател Камен Костадинов: Един допълнителен, в смисъл разясняващ въпрос. Универсалната пощенска услуга представлява съвкупност от задължения, които Вие трябва да предоставяте като услуга, но тя има ли териториален обхват?

    Господин Пламен Павлов: При нас териториалният обхват е цялата страна.

    Председател Камен Костадинов: Което значи, че вие го правите по начин, по който, искам да попитам, може ли да си оптимизирате мрежата, за да покриете териториалния обхват, описано ли е в някакви нормативни документи на какво население, на каква територия трябва да има минимално количество пощенски станции или вие може да направите предлаганата услуга с оптимизирана клонова мрежа?
    Има ли вътрешни запаси, вътрешни ресурси в системата чрез оптимизиране да се намалят загубите от универсалната пощенска услуга? Тъй като аз имам някаква елементарна представа какво тя представлява и съм наясно, че част от нея е загуба. За колеги, които не са наясно, универсалната услуга представлява сбор от видове услуги, част от които са на загуба и които другите оператори на пазара не ги правят по чисто търговски причини.

    Господин Пламен Павлов: Извинявайте, или ги правят в места, в които търговски им е изгодно и не ги правят на места, в които не им е търговски изгодно. А ние сме задължени да ги правим навсякъде.
    По отношение на нашата мрежа, към момента Български пощи има 2 981 пощенски станции, от които на загуба са 1 808. Тоест, ако ние бяхме търговско дружество, в което ние нямаме задължение да предлагаме тази услуга в цялата страна, ние тези 1 800 станции нямаше смисъл да ги поддържаме. Ние си ги поддържаме единствено и само, защото на нас ни е вменено задължението да обслужваме цялото население.
    Ние нямаме пощенска станция във всяко населено място. Обслужването при нас става и с пощенски агенти и с междуселищни пощальони. Обслужваните селища, които ние обслужваме в страната са 5 700, като пощенските станции в страната имат едно наименование – съставна пощенска станция и те обслужват по няколко селища с междуселищни пощальони.
    Според мен, нормативите, които са посочени от КРС, значи в тях се казва, че трябва да има пощенски станции в населени места с над 800 жители. Но това не знам, да ви кажа, как е определено. Според мен, дори да има 100 жители, ние пак трябва да ги обслужваме, независимо колко са брой жители в населеното място. Иначе, под 150 жители, ние имаме 201 пощенски станции, които на практика са ни на загуба. И имаме 650, които са между 150 и 800 жители. Тоест, ако ние си спазваме абсолютно и напълно нормативите, които КРС ни е спуснало, би трябвало да закрием 700 пощенски станции, които ние няма да го направим, защото това би нарушило много качеството на обслужване на населението.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Павлов. Господин Иванов има думата, след това господин Захари Георгиев, след което и господин Захариев.

    Господин Станислав Иванов: Благодаря Ви, господин председател. Господин председател, ще взема реплика от Вашия въпрос, от думите, които казахте – дали има възможност за оптимизация? Значи, ако говорим за оптимизация, аз имам информация, че има програма за оптимизация в Български пощи. Но преди да си задам въпроса за програмата за оптимизация, искам да попитам изпълнителния директор на Български пощи дали господин Тодоров, заместник-министърът, който е с този ресор го е информирал, че аз тук на два пъти зададох въпроса има ли програма за оптимизация в транспорта на Български пощи и докъде е стигнала тази програма? Това е първият въпрос, на който искам да ми отговорите.
    Сега вече конкретно. Когато говорим за тази програма за оптимизация, транспортната оптимизация на Български пощи, веднага идва следващият въпрос – синдикатите участват ли по принцип в програмата за оптимизация на Български пощи? Водят ли се разговори с тях? Те страна ли са или не? Ако говорим за транспортната услуга, аз зная от вътрешни източници в Български пощи, че такава програма има и програмата е спряна. Ако е така, защо е спряна, защо тази програма не е продължила, за да се оптимизира транспортът по начин, по който ще сведе разходите?
    И от друга страна, защо Български пощи в програмата си за оптимизация не са разгледали възможностите за финансиране от други дейности и предоставяне на допълнителни услуги, а се разчита само на универсалната пощенска услуга? Не можем да говорим, че Български пощи нямат възможност да оптимизират своите приходи. Нееднократно сме питали тук, защо все още не са махнати цените, доколкото зная, на които работят Български пощи и всички, които участват като конкуренти на Български пощи на пазара на неуниверсалната пощенска услуга знаят цените, с които Български пощи ще се явят и те играят под тях? Играят под тях, защото пък имат възможността, след това, пак по източници, които не бих искал да назова, след това тъй като Български пощи са задължени да извършват универсалната пощенска услуга, изпълняват и неуниверсална пощенска услуга, която е спечелена от други оператори. В смисъл такъв. В районите, в които нямат интерес да ходят другите оператори, те поемат все пак, услуги, които са от неуниверсалната пощенска услуга и срещу някакво заплащане, в нерегламентирани взаимоотношения, те използват ресурса на Български пощи.
    Ако това е така, какво мисли ръководството на Български пощи, за да промени това нещо? Значи, по принцип надявам се, че въпросите ми бяха доста конкретни и доста точни. Първо за синдикатите, за транспорта, за оптимизацията и какво се случва до момента?
    Благодаря Ви. След това бих искал да попитал, господин председател ако разрешите, и синдикатите да кажат дали са участвали в тези, ако има такава възможност, разбира се?

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви. Те са поканени, има техни представители, ако те желаят да вземат отношение по проблематиката, ще им дам думата.
    Нека да групираме по няколко въпроса, за да пестим време и след това ще дам думата на господин Павлов да отговори. Господин Захари Георгиев, господин Мартин Захариев, господин Иван Вълков и господин Петър Мутафчиев.

    Господин Захари Георгиев: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа. Господин Павлов, въпросът ми е към Вас. В отчетите за приходи и разходи, годишните отделени ли са приходи и разходи за универсалната пощенска услуга и тези за останалата дейност? Защото логично е да са отделени, за да може методически да се види кои са характерните там приходи и разходи, за да не се смесват едните с другите. Ако Вие все още не сте във фалит, би следвало печалбата от другата дейност и от кредитирането да покривате разходите по универсалната пощенска услуга, когато не ви се изплаща до този момент.
    И второто, ако можете да ми кажете за останалата дейност и за универсалната пощенска услуга, какви са, ще ми извините, ще си послужа с чуждица, но ще ме разберете, аутсорсваните дейности, които са на Български пощи, съответно за универсалната и останалата дейност, какви аутсорсвани дейности има и горе-долу някакво количествено изражение?

    Председател Камен Костадинов: Благодаря. Господин Захариев, заповядайте.

    Господин Мартин Захариев: Уважаеми господин председател, благодаря Ви. Уважаеми колеги.
    Моят въпрос е по-скоро риторичен, тъй като отговора вие го знаете. Кажете ми една универсална услуга – телефонна, пощенска или каквато друга се сетите, измислена в аналоговата ера на ХХ век, прилагана от исторически монополни оператори, пак през ХХ век, която да не е губеща в ХХІ века? Няма такава. Няма и да има, защото живеем в друга реалност, в цифрова реалност. Това е истината.
    В дневния ред на настоящото заседание се казва – Перспективи за развитието на Български пощи. Ние загубихме 45 минути да говорим за методиката на дотацията. Всъщност, ключовият разговор е за перспективите за развитието, а не за методиката, не за 20те, 17-те, 14-те или 12-те милиона лева. Ето това е ключовият разговор. И тъй като тук има серия от експерти, които знаят какъв да е подходът, очаквам на едно следващо заседание да говорим за перспективите за развитието, а не за методика, която се хвърля като пинг понг между министерство, Европейски съюз и регулатори и не произвежда нищо.
    Затова, според мен, да ви кажа, универсалната телефонна услуга, която беше поета в дефицита на БТК, не беше компенсирана от КРС нито за 2009-та, нито за 2010-та и сега няма да бъде компенсирана за 2011-та и 2012-та. Загубите на БТК са 30 – 35 милиона лева годишно от универсалната телефонна услуга. Подобни са и тук в универсалната пощенска услуга. В краткосрочен план това дружество, според мен, трябва да върви към радикална реформа в цифрова ера. В средносрочен план, вероятна възможност е публично-частно партньорство. Но най-хубавото, което може да му се случи някога, това е приватизация. Благодаря.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря на господин Захариев. Господин Вълков.

    Господин Иван Вълков: Уважаеми господин председател, аз искам да се присъединя към колегите, че ние малко излязохме от фокуса на днешното събиране, истинският дебат, защото ставаше дума за една оздравителна програма. Ние сме свидетели, че горе-долу от около десетина година непрекъснато се губи пазарният дял на дружеството, той намалява. Особено така силно това вече се вижда след 2011 година, след като се направи тази либерализация на пазара и след като по-силен стана ефектът вече и загубите започнаха да стават много сериозни.
    Това, което е важно, лично моето виждане, пък предполагам, че и на повечето от вас е, че много слаба е пазарната ориентираност на това дружество. Много слаба. Господин Захариев беше много образен и много точен. Не може в ерата на комуникацията, на електронните, ние да се занимаваме с всякакви други неща и само да се мъчим да намалим разходите.
    Добре, администрацията по някакъв начин ще бъдат администрирани по-добре разходите и ще бъдат донякъде докарани, но в тази насока искам да отправя, да се присъединя първо към мнението на господин Мутафчиев, че не ни беше представена тази оздравителна програма. Все пак ние като народни представители имаме възможност да ползваме различни експерти, имаме възможност и ни е необходимо време, допълнително да се запознаем, за да можем да реагираме адекватно да дебатираме. Докато в момента ни бяха прочетени само няколко основни направления, по които смятат да се развиват Българските пощи.
    И в тази насока аз смятам, че трябва да се търсят някакви нови партньорства, нови дейности, в които да се включат Български пощи. Имам един конкретен въпрос по отношение на това ще се аутсорстват ли дейности? Въпросът го бях задал и към господин министъра на парламентарния контрол. С него се разбрахме тогава да го оставим за точно този дебат и смятам, че ръководството на Пощите ще може да ни даде отговор, ако има такива дейности кои ще са те? И просто да ни бъдат представени дейностите като пазарна ориентация на Пощите, какви са възможностите и какъв ефект се очаква от тях?
    Благодаря ви.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря. Господин Павлов, имате думата да отговорите на подадените въпроси. Извинявайте, господин Павлов, господин Мутафчиев беше заявил, но го пропуснах. Извинявайте, господин Мутафчиев.

    Господин Петър Мутафчиев: Значи моят въпрос изцяло беше насочен към това какво смятаме да правим от тук нататък и как да възстановяваме дял и как да увеличаваме пазарен дял във всички направления и напълно се солидаризирам с Мартин Захариев за това, което каза и това беше нашето очакване. Но ако днес нямаме готовност, аз ще моля господин министъра, с ръководството и със заместник-министъра по съобщенията да продължим този дебат. За нас е важен. Важен е и за българските граждани, не само за работещите в Пощите, а от всички тези, които разчитат до определена степен на тази услуга, защото аз не мога да приема подхода, който Вие в момента се опитвате да наложите. Че виждате ли, първо, на нас ни пречат малките населени места, където имаме големи разходи и така нататък. И ако ги закрием, виждате ли, ние ще успеем. Не, големият проблем от Вашите думи пролича е, че чисто и просто няма виждане за развитие на компанията в менъжерското ръководство. Разберете ме, ние от Вас очакваме като новоназначено ръководство да покажете това – накъде ще водите Пощите, какво ще кажете на работещите там и какво ще кажете на българските граждани. Това не го чуваме. Това не го чуваме.
    Аз не мога да се съглася и с някои твърдения, тъй като пак ще кажа. Печалбата, доколкото си спомням, Ботев може да каже, 2008-ма беше около 8 милиона. Значи дивидентът е 4 милиона. По сметките на Пощите имаше достатъчно пари. Хайде да не се оправдаваме, че 2009 година взехте кредити да изплащате предишни кредити. Хайде дайте една справка за кредитите и да видим какви са възможностите и какво що. Не забравяйте, че тогава Дянков взе от сметките на сметките на пощите, колко беше? – 2,5 милиона ли бяха? Не, не говоря за проценти, за пари говоря. Колко проценти, това е друг въпрос. Така, че много ви моля, хайде да започнем да говорим по какъв начин ще развиваме пощите. Ще развивате пощите, защото договорът на министъра е с вас, за да може и той да бъде спокоен и ние покрай него.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. Има ли други въпроси освен на господин Свиленски искаше. С неговият въпрос приключваме с въпросите. Господин Свиленски, заповядайте.

    Заместник-председател Георги Свиленски: Благодаря Ви, господин председател. Моят въпрос е по-скоро към изпълнителния директор. Господин Павлов, да ни информирате какви пари са изхарчени към момента за въвеждането на интегрираното гише? На какъв етап е до момента този проект? И какво предстои оттук нататък и изобщо каква е съдбата на това интегрирано гише? Благодаря Ви.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин заместник-председател.

    Господин Цветомир Михов: И аз имам въпроси, но нека първо да се изчерпят отговорите на сега зададените въпроси и след това ще задам моите.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря. Господин министър, заповядайте.

    Министър Данаил Папазов: Аз искам да ви кажа, че още от първия ден когато постъпих и когато започнахме да говорим с Пощите, съм изказал мнение, което абсолютно се покрива с това на господин Мартин Захариев и смея да твърдя, че ако Пощата и ръководството в Пощите действително не си преосмислят вижданията и не го насочат към електронизация на услугите, няма как това предприятие да излезе от тежкото си състояние.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин министър. Господин Павлов, имате думата.

    Господин Пламен Павлов: Благодаря. Аз да започна да отговарям отзад напред?

    Председател Камен Костадинов: Както искате, така отговаряйте.

    Господин Пламен Павлов: На въпроса на господин Свиленски за интегрираното гише, преди около година и половина в Български пощи е сключен договор за подготовка на софтуерен продукт и внедряване на интегрирано гише. То е продължило около една година. Имало е изготвен февруари месец продукт, който е нямал необходимата работоспособност. Имаме становище на работна , която го е приела като продукт, но не и като работоспособност. Плащанията са спрени във февруари 2013 година. Договорът е бил за 4 години, с плащания, сега не знам дали това не е конфиденциално, но както и да е, с 10 000 лева на месец. Към момента са изплатени 120 000 лева и имаме един продукт, който е с готовност от около 80 %.
    Лошото е, че след като е бил готов този продукт е влязла Наредба № 18, с която трябва онлайн да се виждат нашите приходи от НАП. Тоест, там имаме малко промяна в заданието. Това, което ние направихме след август месец, откогато съм аз, направихме пълна ревизия, имаме становище на нашата дирекция „ІТ“, която казва, че гишето в този вид не е приложимо. Направили сме доста срещи с консорциума, който е длъжен и има договор да ни изготви и внедри интегрираното гише.
    В кая на краищата, преди около седмица стигнахме до едно решение, което е следното: Ние им даваме срок от 3 месеца те да ни докажат, че техният продукт работи. А как ще ни го докажат? Като искаме от тях да ни пуснат две услуги, които да работят във всички пощи, като обаче най-основната причина поради, която не е било прието това гише е било, че бързодействието на услугата с интегрирано гише е била или равна, или по-голяма от това на ръчна обработка, което според нас е абсолютно неприемливо. Така, че срокът, който сме им дали е януари месец, те да ни докажат, че могат да пуснат услугата за пенсии, която според нас, би се приела най-добре от населението и най-добре би показал ефекта от него. И да ни пуснат модула, с който да инкасираме суми на възложители.
    В случай, че те не могат да се справят, по-голямо доказателство от това, че продуктът не работи, на нас няма да ни е необходимо и ще преминем към спиране на договора и най-вероятно към някакви съдебни дела с тях. А ние междувременно ще си предприемем действия за нова поръчка и стартиране на нов търг. Надявам се много силно, че те ще ни докажат, че интегрираното гише те могат да го коригират, може да работи, защото това за нас е най-бързият вариант да излезем на пазара като конкурент на „Изипей“, който ни е най-големият конкурент за събиране на суми, а и много ще облекчим пенсионерите, защото ако гишето тръгне ,те ще могат да си получават пенсиите във всяка точка на България и вече няма да е на териториален принцип раздаването на пенсии, както е досега.
    На въпроса на господин Вълков – изготвяли ли сме оздравителна програма, в която залагаме най-вече на увеличение на приходи от нови дейности? Спяхме за около 2 месеца да се лицензираме като оператор на ваучери, на което ние възлагаме големи надежди. И може би с ваша подкрепа, не знам, дали е за този форум, но унгарските пощи, правителството на Унгария е възложило на унгарските пощи да са единствен оператор на ваучери на техния пазар. Само ви казвам за информация.

    Разговори между народните представители и гости в залата.

    Председател Камен Костадинов: Колеги, моля ви за тишина.

    Господин Пламен Павлов: Искам да кажа, че пазарът за ваучери е 260 милиона лева на година, доколкото знам, че е гласувано в Народното събрание. Нашият стремеж е ние през 2014 година да бъдем около 20 % от този дял. Имаме 2 месеца да си организираме национално покритие, печат на ваучери, персонал, който да го работи, софтуер. Програмата е доста трудна за изпълнение, но се надявам, че януари месец ние ще бъдем толкова конкурентни колкото са и другите 12 лицензирани оператори на ваучери.
    В момента сме в преговори със Спортния тотализатор да поемем някъде около 15 % от техните терминали. Възникна един такъв проблем, който примерно ще го решим за около месец, че нашите обекти трябва да са лицензирани в Комисията по хазарта като такива, но това е решим проблем.
    Новите услуги, господин Захариев, които ние предлагаме се мъчим наистина да ги съобразим с този електронен век. Към момента ние предлагаме имейл, който да се разпечата и да го носим като писмо. Предлагаме електронна картичка, който от смартфон може да изпращате хартиена картичка. Има си код, има си различни видове такива картички в нашия сайт и може да изпратите електронна картичка. Значи, мъчим се да направим и да влезем в крак с новите услуги.
    А предлагаме услуга нотариат, което е един вид нотариална покана. Вместо да си канят нотариусите нотариално ръчно да ги носят, ние ги изпращаме със заверено съдържание, което също в момента започна да се налага като услуга. Това е бившата „Телепоща, която се казваше.
    Към господин Георгиев. Отчетите за приходи и разходи за универсалната пощенска услуга, ние със закон сме длъжни да ги водим отделно така, че те се водят отделно. В момента в Български пощи има един софтуерен продукт, който се казва „Капс модел“, който разпределя разходите на дружеството по видове услуги.
    Идеята на Български пощи е следната: Ако има промяна на методиката ние да си направим софтуерен продукт и затова не бързаме в момента да го направим, за да не е ръчна работата, този софтуерен продукт, новият, ще разпределя разходите така както е новата методика. Тоест, тогава ще е много лесно представянето на документите в определена форма и ще е много лесна проверката от одиторите.
    На господин Иванов. Оптимизация на транспортната схема е стартирала преди около година. Тя към момента е действаща и в цялото дружество без София-град. Има изготвени няколко анализа на транспортната схема. Внесени са за разглеждане в Съвет на директори. На 25-ти имаме разглеждане. Като нашата идея, наистина е резултатите от транспортната схема да се разгледат в много широк състав, включително и със синдикалните ни партньори.
    За новите услуги казах. За ЗОП. Значи, ние бяхме задължени да участваме с услугите, които са ни вписани в сайта и които са ни одобрени от КРС до шести месец на 2012 година. Ние вече не сме задължени да участваме с тези цени, а можем да работим на пазарен принцип като другите оператори, като единственото ни условие при нас е да не сме под себестойност. Тоест, единственото условие е …

    Господин Станислав Иванов: Има ли ги качени цените на сайта?

    Председател Камен Костадинов: Колеги, моля ви за тишина, тъй като не се чува достатъчно ясно какво казва господин Павлов. Молбата ми е да запазим малко тишина.

    Господин Пламен Павлов: Единственото условие, което ние трябва да спазваме при участие в търгове е да не даваме цени, които са ни под себестойност, за да не се налага да увеличаваме субсидията. Моля?

    Господин Станислав Иванов: Не отговорихте на въпроса ми дали цените ви са качени на сайта?

    Господин Пламен Павлов: На сайта има цените, които са на дребно. Участието на Български пощи в търгове до 6.12-ти месец наистина беше проблем. Ние имахме право единствено и само да участваме с регулираните цени и то тогава нямаше нужда от търг, защото ние винаги ги губехме. Това е периодът, в който натрупахме тези 22 милиона, защото ние на практика се явявахме на едни търгове с отворени пликове.
    Променено е от предната година, от шести месец. Не вече си участваме на пазарен принцип. Нали ви казах, единственото условие е, че трябва цената да ни е доказана, че не е под себестойност.
    Има оператори, които според мен, участват не с цени по себестойност, но ние там нищо не можем да направим.

    Господин Станислав Иванов: Извинявайте, но може ли само един уточняващ въпрос?

    Председател Камен Костадинов: Да, господин Иванов.

    Господин Станислав Иванов: Благодаря Ви, господин председател. Вижте, не само сега го чувам и преди съм го чувал и преди години, че има възможност да се участва именно от оператори, които дават цени под себестойност и след това, използвайки вас, за да им извършвате услугите, които са вън от универсалната пощенска услуга. Говорим за тези услуги.

    Господин Пламен Павлов: Ние имаме цени за достъп до мрежа. Ако те ни използват официално с достъп за мрежа и тези цени ги използват, ние сме си ок. Това са цени за едно писмо, което пускате, то е качено на сайта. Значи ние участваме в търгове с доста по-различни цени.
    Относно нерегламентираната поща, може би ме питате? По принцип всичко, което е като изменение ние го съгласуваме. В смисъл, уведомили сме ги за оздравителна програма, събрали сме тяхно мнение. Аз по мое мнение, работим в тясна връзка къс синдикатите. Сега, може би нашето усещане е така. Аз говоря само от страна на Български пощи.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Павлов.

    Господин Цветомир Михов: Една процедура може ли да направя?

    Председател Камен Костадинов: Да, процедура може, тъй като имаме още две точки и синдикатите чакат, трябва да удължим работното време. Правите процедура за удължаване на работното време ли, господин Михов?

    Господин Цветомир Михов: Господин председател, както решим – дали ще ги отложим за следващия път или да удължаваме работното време.

    Председател Камен Костадинов: Не, няма да ги отлагаме. В смисъл, ако правите предложение, ако не, аз ще го направя.

    Господин Цветомир Михов: Удължаваме работното време до изчерпване на дневния ред.

    Председател Камен Костадинов: Да. Който народен представител, член на комисията е съгласен да удължим работното време до изчерпване на дневния ред, моля да гласува. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма. Единодушно, с 15 гласа „за“ е прието предложението направено от господин Михов.
    Господин Михов заповядайте по темата, ако може по-кратичко, без да ограничавам всички народни представители да се чувстват свободни да участвате, но малко по-стегнато.

    Господин Цветомир Михов: Благодаря Ви, господин председател. Както видяхте аз търпеливо си изчаках реда. Тъй като през цялото време говорим за оптимизация и така нататък, аз имам конкретен въпрос към господин Павлов и ще моля да не се натрупват въпроси, а да получа конкретни отговори.
    Имам сериозно притеснение относно момента на разделяне между структурите на БТК и Български пощи. Тъй като знаете, че от време оно Български пощи и БТК имат съсобственост, общи имоти, етажи, част от имоти, стаи, сгради и така нататък.

    Господин Станислав Иванов: Станции на морето.

    Господин Цветомир Михов: Та, господин Павлов, само за протокола, тъй като тя информацията е публична, само за протокола, бихте ли обявили, да се запише, че преди сте работили в БТК на длъжност мениджър управление на собствеността и след това сте работили в Български пощи като управление на човешки ресурси и собствеността, което за мен, бихте ли отговорили така ли е или не?

    Господин Пламен Павлов: Да, така е.

    Господин Цветомир Михов: От тук насетне в тази връзка, за мен прозира някакъв конфликт на интереси. Тъй като, с цялото ми уважение към институцията, която представлявате, и към всички работещи, имайки в предвид колко е голяма като наличност, много се притеснявам, че това разделение ще стане на принципа, в който, не искам да обвинявам никого, ще бъдат ощетени Български пощи като държавно предприятие, ще бъдат облагодетелствани БТК като частно предприятие.

    Господин Станислав Иванов: И не само.

    Господин Цветомир Михов: Вие имате ли някакви виждания как ще стане това разделение? Защото аз си направих труда да направя преглед на конкретни имоти, 99 % от тях са в центъра на населените места.

    Господин Станислав Иванов: И по морето.

    Господин Цветомир Михов: В центъра, включително по курортите и така нататък. Как ще става това разделение? Кой ще оценява имотите? Кой ще прави оценка, имайки в предвид длъжностите, на които сте работили и в двете предприятия, бихте ли ни отговорили интересът на кое предприятие ще защитавате – на бившия Ви работодател или на настоящия Ви работодател? Защото лично в мен и в колегите остават съмнения относно принципността на разделянето и оценката на тези имоти?
    Колкото и смешно да звучи, нещата наистина, както казват колегите са страшни, защото имотите са за стотици милиони, а имам някакво подозрение, че ще бъдат оценени на стотици хиляди и от това ще бъде облагодетелствано БТК. И не знам вие как ги мислите нещата, но от тук насетне Вие ли ще си слагате подписа за това разделение относно този конфликт на интереси, който аз визирах. И мисля, че отсега трябва да вземете някакво отношение и да заявите ясно как ще участвате в това разделение. Знаете, че слуховете в България се разпространяват по-бързо и от Български пощи, така че наистина вземете някакви мерки.
    Благодаря.

    Заместник-председател Георги Свиленски: Благодаря, господин Михов. Господин Иванов само две думи искаше да допълни.

    Господин Станислав Иванов: Само да допълня господин Михов. Извинявайте, до мен пак достигна един слух, че две станции на морето сте тръгнали да ги продавате или нещо такова и в един момент обаче сте спрели. Дано да не е така. Надявам се, че ще разсеете това съмнение и този слух, който достигна до мен. Благодаря ви.

    Заместник-председател Георги Свиленски: Благодаря Ви. Господин Павлов, заповядайте да отговорите. И колеги, да се ориентираме към приключване.

    Господин Цветомир Михов: И ако може, господин Павлов да говорите малко по-силно понеже не се чува много добре.

    Господин Пламен Павлов: Аз през моя трудов път съм работил на две места – едното е в БТК и другото е в Български пощи. Аз лично считам, че това, че съм работил и познавам собствеността на БТК и на Български пощи, към момента е плюс на Български пощи, защото аз познавам и техните имоти и нашите имоти. Не мисля, че има конфликт на интереси, защото ако искате, мога да ви разкажа как е процедурата, за да разберете дали нещо зависи от мен.
    Процедурата, поради това, че Български пощи е в Забранителния списък за приватизация е следната: Ние работим по този Правилник за упражняване правата на държавата и според него пътят за продажба на имоти е в два вида – единият през Агенция за приватизация, когато не става въпрос за пряко договаряне. А пряко договаряне може единствено и само да се прави със съсобственик. Тоест, в случая не става въпрос през Агенция за приватизация, минаваме през другия път, който е следният. Според мен е по-труден, но това е мое мнение, а пътят е следният:
    Всяко предложение се разглежда от Съвет на директорите. Съветът на директорите прави предложение до господин министъра на нашето министерство. От там преписката се съгласува с абсолютно всички министерства, които можете да се сетите. С всички министерства. Когато тази преписка е съгласувана с абсолютно всички министерства, тя се изпраща на всички областни управители да потвърдят, че това не е деактувана държавна собственост. След това има решение на Министерски съвет. След това се връща при господин министъра, той отделно за всеки имот ни издава съвсем отделно разрешително за продажба. След издаване на този протокол за продажба следва оценка от лицензиран оценител, който го избира Български пощи. От там следва одобрение на цена от Съвета на директорите, който може да я потвърди, може да я увеличи. И чак тогава …

    Председател Камен Костадинов: Колеги, наистина да се ориентираме към приключване, защото времето доста напредна.

    Господин Пламен Павлов: Така че, искам да кажа, че това минава през всички институции в държавата.

    Господин Станислав Иванов: А това за двете станции вярно ли е?

    Господин Пламен Павлов: Значи двете станции мъчили сме се преди около 2 години да продаваме на Златни пясъци, но не можахме да я продадем, защото не мислехме да ги продаваме, а по-скоро мислехме да си отсрочваме облигационния заем, за да си подобрим ликвидността и мислехме да ги ипотекираме, но това не се случи.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, благодаря, господин Павлов.

    Господин Цветомир Михов: Господин председател, уточняващ въпрос, имам право.

    Председател Камен Костадинов: Имате право, но нека някаква колегиалност да имаме. Те колегите от Български пощи могат да говорят доста. Явно им се натрупало от това, че не идваха няколко пъти и може би до късно вечерта могат да продължат. Синдикатите.

    Господин Цветомир Михов: Е, господин председател, не можете да ми отнемате думата!

    Председател Камен Костадинов: Ама аз не съм Ви я дал, за да Ви я отнемам.

    Смях в залата.

    Председател Камен Костадинов: Синдикатите, имате думата.

    Господин Цветомир Михов: Исках да кажа, че това, което обясни господин Павлов току що, това е нещо, което ме притеснява. Цялата система са областните управители, съгласуването, с Борда на директорите и така нататък. И не става дума за продажба, а за делба.

    Господин Пламен Павлов: Тук не става въпрос за делба.

    Председател Камен Костадинов: Добре, имате думата, господин Дончев.

    Господин Пламен Дончев: Аз съм председателят на …

    Председател Камен Костадинов: На микрофона ако обичате, за да може да влезете в стенографския протокол.

    Господин Пламен Дончев: Аз съм председателят на Федерация „Съобщения“ към КНСБ. Близо 80 % от работещите в Български пощи членуват при нас. 23-та година ми е откакто съм председател, чакам всеки момент да изляза в пенсия. Да, 23 последователни години. И съм чел 8 години лекции в Колежа по пощи и телекомуникации и сега виждам мои студенти и една част от тях вече са синдикални лидери по места към федерацията.
    Аз смятам, че това, което се прави в момента и дотолкова доколкото се връщам в историята в момента, под тази форма, не е гледал никога състоянието и перспективите на Националния пощенски оператор. И аз съм благодарен на всички депутати, високо оценяваме това, което правите и ние досега в моята практика сме работили във взаимодействие и сътрудничество с мениджърския екип, но нещо неможахме да тръгнем във взаимодействие и сътрудничество с настоящия екип.
    Сега, аз имам въпрос към главния мениджър. Битува информация, че във връзка с оценката на имотите, съвместните има секретна заповед между БТК и Български пощи и от Български пощи участва само главния изпълнителен директор.
    На 25 септември когато хората от Български пощи, членуващи в нашия синдикат излязоха да недоволстват и най-вече излязохме за компенсацията, прецених, че е по-добре да не поставям така този въпрос.
    Не бива да стигаме до крайност, по моему.
    Що се отнася до двете почивни бази, аз съм информирал лично председателя на комисията, заместника и министъра. Двете почивни бази, след като министърът на самия митинг излезе, нашите благодарности към Вас, господин министър, защото помогнахте и обърнахте внимание, оказва се, че там министърът и на предните уточнения, които сме имали лично при него как ще ползваме тези 6,5 милиона, които ни бяха предоставени, министърът изрично каза: „5 милиона от тези пари трябва да погасят двете вноски“. Така, изрично министърът подчерта. Аз се зарадвах, но се страхувах, че няма да можем да увеличим заплатите 10 %. И министърът каза също: „10 % увеличение на заплатите“ и министърът го обяви пред всички 1 600 човека, които участваха в протеста.
    Какво се оказва? Аз оставам подведен от ръководството на Български пощи, че пари няма и не можем да повишим заплатите с 10 % както каза министърът и аз сега се срамувам пред хората, защото основната заплата на пощальона е от 320 до 350 лева. Е колко са 6 %? 4 000 човека от Български пощи работят на намалено работно време и молбата ми е ако можете този данък и има възможност, за който КНСБ поставя въпроса, да се връща, за бедните и гладни пощенци, много означават 20 лева.
    Сега, по отношение на базите, почивните бази. Вместо господата да погасят заема, защото вече приехме 6 %.

    Господин Станислав Иванов: От 10 на 6 %?

    Господин Пламен Дончев: 6 %, вместо да погасят господата вноските, двете, получавам информация, защото все пак повече от 20 години са много работа в Български пощи, аз получавам информация, на мен ми се показват и нотариалните актове, гледам пълна измама по отношение на застроената площ. Значи, двете бази, това е на Златни пясъци, която е на бреговата ивица и Константин и Елена на Дружба. Което на практика означаваше, предлага се на облигационерите, по много скрит начин се предлагат тези две почивни бази да се ипотекират като някаква гаранция, че сега не могат да се дадат тези две вноски от 5 милиона. Излязох по „Фокус“ и питам, къде са петте милиона, които министърът разпореди? Не исках да влизам в детайли и защо 4 000 квадратни метра, в рамките на двете бази са намалени на половината и по-малко? Тоест, ние подаряваме собствеността на Български пощи на акционерите.
    Какво означаваше това на практика? Че догодина на 8 август ще трябва да внесем 3 или 4 вноски по 2 500 евро. Моля?

    Господин Станислав Иванов: По 2,5 милиона.

    Господин Пламен Дончев: Така, което означаваше, че догодина на 8 август тези двадесет и няколко хиляди евро унищожаваха пощите за винаги. Извинявайте, но и Пощите ли да разграбим? И за чий интерес? И аз казах на министъра: „Тук тези фалшификации, промяна на данните, на нотариалните актове трябва да отидат при Прокуратурата“, защото бяхме загинали.
    Това е така, като въпроси мои и малко по това, което реагирам.
    Сега, в рамките на благодарността на работещите, аз утре ще информирам цялата система какво сме повели, какво е застъпено, в две страници. Искам да ви кажа следното, Националният пощенски оператор Български пощи е много крупна система, която обслужва 5 200 населени места и до момента, моите уважения към господин Захариев. Ще дойде и това време, господин Захариев да приватизираме, но нека Европа да приватизира 50 – 60 % страните на Европейския съюз, 50 – 60 % от националните си пощенски оператори. Това са стратегически оператори, и има в сигурността и така нататък, много, много задачи има. И тогава ние да мислим какво що. Такава крупна система, която е на цялата страна, освен това, че е голяма, има специфика, определена технологии на пощенските процеси и на пощенската експлоатация и не може хора, които са далече от системата, които заявяват сами: „Аз не разбирам от пощи“, да ги поставяме да управляват Български пощи. И когато имах възможност Орешарски, преди да стане премиер, аз му казах тези неща: „Очаква се да станете Вие премиер, господин Орешарски, но Пощите ги съсипа това, че се изпращат случайни хора, с други задачи – олигарсите, не знам какви, не знам що“, казват: „Тези да бъдат изпратени“, защото те имат други задачи.
    Е, дали да изпълнят задачите на олигарсите или да оправят системата на Български пощи? Но те много по-добре разбират това, за което са изпратени и аз много моля, уважаемите депутати, България е парламентарна република, върховният управленски орган на държавата е Парламентът и нека с компетентността и загрижеността, с която поставяте тук въпросите, и аз съм благодарен на всички, да погледнем как се управляват Пощите и кой трябва да ги управлява. Докато не изпратим там екип от хора, пощенци, доказали се в процеса на управлението на пощенските съобщения и докато не се отиде на политическата воля Български пощи да бъдат стабилизирани, развити или управлявани, никога няма да се оправим.
    Какво включвам аз в политическата воля? За мен включва, наред с другите неща, включва стратегия за развитието на Български пощи. Как може такава крупна система и до момента да няма стратегия за своето развитие? Програма има. Нашият синдикат не е прел тази програма и не можем да приемем програма, която залага 29 милиона за догодина от бюджета като компенсация. Ами държавата колкото и да е богата няма да ни даде тези пари. И е крайно време да се разбере, че Български пощи не бива да разчита само на компенсацията на универсалната пощенска услуга. Не сме само ние. А се залагат 29 милиона.
    И сега какво излиза? 12 милиона, добре, че министърът намира начин и е загрижен, дава още 2 милиона и стават 14,5 милиона. Да, уважаеми господа, при такава хубава програма както тук се представиха нещата, в момента Български пощи ще завърши годината на 14,5 милиона загуба. Е къде е тази програма? Каква е тази програма?

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Дончев. Добре, господин Дончев, да, наистина да завършваме, защото времето много напредна.

    Господин Пламен Дончев: Една минута, което е най-важно. Аз познавам системата на Пощите в България. Познавам системата и в Европа. Всички европейски страни преди 15 години отидоха на реформа в националните си пощенски оператори. И тук Захариев е много прав. С Петьо Мутафчиев работихме с него по тази реформа, но не стана.
    Сега, какво включва реформата по указанията на Световната банка?

    Председател Камен Костадинов: Господин Дончев, предлагам Ви да го направите това в някакъв писмен вид. Аз знам, че синдикалистите сте добри оратори и можете много надълго да ни убеждавате, но направете някакъв документ, който да обсъждаме конкретно, защото иначе влизаме в давен на оценка, на квалификации, на политически, на синдикални разсъждения. А пък имаме още две точки в дневния ред.

    Господин Пламен Дончев: Добре, господин Костадинов, но незапочнем ли реформа …

    Председател Камен Костадинов: Добре, предложете я в някакъв писмен документ.

    Господин Пламен Дончев: Вижте, тя реформата не е написана на лист. Първата стъпка на реформата е нова управленска структура.

    Председател Камен Костадинов: Ако не е написана, напишете я.

    Господин Пламен Дончев: Тази структура съсипва пощите, която в момента е пет години и я съсипва до край. Ако тази структура не се промени, системата рухва.

    Председател Камен Костадинов: Предложете и да обсъждаме някакъв документ, защото Вие ни казвате: „Тя не е да се пише в документ“. Другото е говорене, което можем да го правим в коридорите, в коларите и на площада.

    Господин Пламен Дончев: Ама чакайте, преките задължения на синдикатите не е да говорят на площада, много се извинявам, нито са да правя аз структура на Български пощи. Аз имам две неща – защита на работните места и защита на заплатите.

    Председател Камен Костадинов: Съгласен съм. Дайте го като виждане.

    Господин Пламен Дончев: А помагам с всичко.

    Председател Камен Костадинов: Съгласен съм. Наистина, ако сте разбрали, че се опитвам да Ви организирам за площадите, не сте ме разбрали правилно.

    Господин Пламен Дончев: И аз благодаря, господин Костадинов. На разположение е синдиката с всичко да помогнем, с каквото можем. Хората са изгубили всякакво доверие.

    Господин Цветомир Михов: Процедура, господин председател.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря. Приключваме с точката. Следващата точка минавам. Имате процедура. Сега влизаме в тази точка.

    Господин Цветомир Михов: Не знам дали е извън точката, господин председател, но ако това, което казаха синдикатите наистина е вярно и има някакво тайно споразумение между БТК и Български пощи, то това нещо е меко казано скандално. Ако трябва да направим още утре извънредно заседание, на което това наистина да се разгледа, защото наистина е така ….

    Председател Камен Костадинов: Ама ние няма как да знаем дали има някакво тайно споразумение. Ако те имат някакви данни.

    Господин Цветомир Михов: Има ръководство на Български пощи.

    Председател Камен Костадинов: Най-нормално е, господин Михов ако имат данни да ги дадат където е необходимо или да направите съответното питане към министър.

    Господин Цветомир Михов: Извинявайте, но ако това стане АЕЦ „Белене“ ще ни се стори детска игра.

    Председател Камен Костадинов: Ама нали сега няма да влезем в хипотеза и да коментираме ако тава стане, или ако другото стане, или ако третото не стане. Благодаря Ви.
    Благодаря на Български пощи. Благодаря на представителите на министерството. Преминаваме към следваща точка, а именно промените в Закона за електронните съобщения. Има думата господин Захариев да ги представи, като гости на днешното заседание са представителите на Мтел, госпожа Кусева, господин Павел Велчев, господин Мартин Йорданов. От Съвета за електронни комуникации – госпожа Анета Иванова. Глобул – Ангелина Лякова, Ясен Гуев. Днес – госпожа Анлежика Цокова. Клуб 2000 – Валентин Георгиев и Бойко Харалов. Както се казва, по-доброто издание на КРС. Благодаря.
    Имате думата, господин Захариев. Казах, че гостите са по-доброто издание на КРС. Голяма част от тях са минали през КРС, това исках да кажа.

    3. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 354-01-75, внесен от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев на 12.11.2013 г. – за първо гласуване.

    Господин Петър Мутафчиев: Захариев, почвай. А вие, защо се държите все едно 4 години не сте управлявали Пощите? Това са вашите кадри? Че този кадър кой го премести от БТК и го сложи на Пощите? Да не го сложих аз?

    Господин Иван Вълков: Кой го назначи сега?

    Господин Петър Мутафчиев: Това трябва да питате някой друг, не мен. Ама Иванов задава въпрос, все едно, че 4 години не го е имало. Задава въпроси ама кака, кога, преди колко време искахте да продадете станциите? Преди година и половина. Какво ги питате тях? Ами да бяхте да ги питали тогава.

    Господин Иван Вълков: Ама нищо не е продадено.

    Разговори между народните представители в залата при изключени микрофони.

    Заместник-председател Георги Свиленски: Колеги, продължаваме със следващата точка. Колеги, моля за внимание. Господин Минчев, колеги, господин Мутафчиев, продължаваме по следващата точка. Господин Захариев, имате думата.

    Господин Мартин Захариев: Благодаря Ви, господин председател, за това, че изпуснахте въздуха. Забавих се с началото, за да могат да излязат колегите от Пощите.
    С проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения се предлага да бъде въведена такса за удължаване срока за издадено разрешение, както и нов чл. 260а, въвеждащ изисквания към предприятията, предоставящи електронни и съобщителни услуги да предоставят детайлизирана сметка, фактура на абонатите си за ползваните услуги.
    Предложенията са в две групи – промени, свързани с въвеждането на такса за удължаване на срока за издаденото разрешение. Проектът за закон въвежда такава правна регламентация за събиране на такса, при удължаване на срок за разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър. Събирането на подобна такса произтича от конституционното заложено право на държавата да упражнява суверенни парва върху радиочестотния спектър, както и от естеството на честотния ресурс, изрично определено в проектозакона.
    На първо място този ресурс е дотолкова ограничен, че технологично бройят на предприятията е сравнително малък. На следващо място, след изграждането, след изграждането на електронните съобщителни мрежи, ползващи ограничен ресурс, чрез разрешението си да гарантира възвръщаемост на вложените инвестиции и при висока степен на печалба.
    Не на последно място, високата технологична инфраструктура позволява голямо разнообразие от електронни и съобщителни услуги, които са основна необходимост на съвременното общество. Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че приходите, които генерират предприятията от предоставянето на услуги, поради големия брой потребители и масовост на предоставяната услуга са значителни по обем.
    Първоначалните срокове, за които са издадени разрешенията – 15 или 20 години са били съобразени с възвръщаемост на вложения капитал, иновационните и експлоатационните разходи, с цел гарантиране на сравнително висока рискова печалба.
    Европейската практика след изтичане на разрешение, с което е предоставен за ползване на честотен ресурс да бъде гарантирано получаване на адекватно заплащане на ценния ресурс, който държавата предоставя при безрискови условия и направени и изплатени инвестиции. Възможни начини за получаване на заплащане на ресурса са търга или правно регламентиран механизъм за заплащане на съответна такса, която е съпоставима, пропорционална с първоначалното заплащане на предоставяне на ресурса при издаване на разрешението.
    Предвид спецификата и развитието на електронните съобщения, в икономиката на Република България, проектът предлага създаване на правна регламентация за получаване на еднократна такса при продължаване на срока за разрешение.
    Вторите промени са свързани с въвеждане на изисквания към предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги да предоставят детайлизирана сметка или фактура на абонатите си за ползваните услуги.
    С предложените промени се въвежда задължението, аналогично е задължението на предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, тоест универсалната услуга. По този начин се гарантира защита на правата на потребителите и се позволява точно и коректно отчитане на предоставените услуги.
    Като резултат от промените ще бъдат създадени предпоставки за гарантиране на по-голяма прозрачност на дейността на предприятията, осъществяващи електронни съобщения и възможности за извършване ефективен контрол от компетентните органи.
    Въвеждат се изисквания към предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги за предоставяне на детайлизирана сметка, задължително е аналогично на наложеното на предприятията, предлагащи обществени услуги. По този начин ще се гарантират както правата на потребителите, така също ще се осигури точно и коректно отчитане на предоставените услуги, въвеждането на норми, гарантиращи прозрачност, ще улесни работата и на контролните органи.
    Постъпили са становища на няколко организации. За сведение на народните представители искам да кажа, че проектът е напълно подкрепен от Министерството на транспорта и съобщенията. Напълно подкрепен и от Комисията по регулиране на съобщенията, с някои редакционни поправки в частта на 260а, които касаят основно фактурирането и реквизитите на тази фактура. Предполагам, че там бихме могли между първо и второ четене да се въведат някои подобрения в текста, които да изяснят определени двусмислия, които той към този етап предлага. Това ще стане между първо и второ четене.
    Говоря най-вече за така наречените „конвергентни – бъндъл услуги“. Знаете, че при нерадостната картина на целия телеком сектор няколко години подред 6 % спад, за миналата година – 4 % спад, единствените услуги, които се радват на пазарен успех, това са услугите тип бъндъл. Близо 1,9 милиона потребяват такива услуги в България според отчета на КРС за предходната година. Те нарастват до 30 % годишен мащаб и трендът ще бъде такъв и нагоре.
    В този смисъл е важно да уточним в текста между първо и второ четене получателите на такива фактури ще получават ли отделни разбивки на отделните услуги на бъндъла или ще получават една яснодефинирана сума. В интерес на закона е този редакционен текст да бъде подобрен.
    Получени са и становища на Клуб 2000. Получено е и становище на Сдружението за електронни комуникации. Получено е и становище на само един от телеком операторите в случая Мтел.
    Апелирам към народните представители след като изслушат нашите гости да подкрепят на първо четене в комисия предложения от мен и господин Костадинов закон. Благодаря.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Захариев. Започваме с това, че представихте вносител, тоест като съвносител. Госпожа Стоянова, становище на Министерство на транспорта. Заповядайте.

    Госпожа Красимира Стоянова: Благодаря, господин председател. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
    Ако възникнат някои допълнителни въпроси към нас, с колегата Калина Димитрова сме на ваше разположение да отговорим. Благодаря.

    Господин Мартин Захариев: Има изпратено писмено становище от тях.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря. КРС ги няма днес. Както каза господин Мартин Захариев, до него като съвносител също е изпратено, така че имате положително становище. Телекомите. Мтел, виждам госпожа Кусева, господин Велчев, господин Йорданов. Кой ще вземе отношение? Госпожа Искра Кусева, директор регулация в Мтел.

    Госпожа Искра Кусева: Добър ден. Благодаря Ви, господин Костадинов. Мобилтел е представил, както каза и господин Захариев, подробно становище по проекта за изменение на Закона за електронните съобщения затова няма да навлизам в детайли. Ние в него подробно сме описали нашите съображения и притеснения за нарушения на конституционни разпоредби, както и на нормите на изискванията на директивите на Европейския съюз.
    Това, което исках само да обърна внимание и което ни притеснява е, че всъщност таксата, която се въвежда в момента, несъмнено държавата има право да въведе такава такса, но така или иначе с § 7 се придава обратно действие и приложимост към вече висящи процедури. В тази връзка Мобилтел има подадено заявление от месец май, което е повече от 6 месеца. До момента ние нямаме произнасяне и отговор от Комисията за регулиране на съобщенията, поради което оставаме с впечатление, че в момента този проект се внася и се предлага гласуването му единствено и само по повод на това заявление на Мобилтел, което е в нарушение на принципите и на предвидимост, също така.
    Също така искам да обърна внимание, че до момента има практика на Комисията за регулиране на съобщенията, съгласно, която са продължавани разрешения, с които пък е бил предоставян индивидуално определен ограничен ресурс от радиочестотния спектър, съгласно действащата и към момента законова рамка, която предвижда възможност за подаване на заявления за продължаване срока на разрешението, както и такса за продължаване на такива разрешения, което е предвидено в действащата тарифа на КРС и действа от повече от 10 години.
    Благодаря.

    Председател Камен Костадинов: Да, господин Мутафчиев.

    Господин Петър Мутафчиев: Според експертите в Мтел и ръководството на Мтел кога трябва да бъде приет един закон, за да отговаря на условието предвидимост?

    Председател Камен Костадинов: Госпожо Кусева, въпросът беше зададен към Вас.

    Госпожа Искра Кусева: Когато действа занапред, би следвало, а не да се приема след като е подадено заявление.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря. Представител има и на Глобул, но господин Велчев, заповядайте.

    Господин Павел Велчев: Уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители.
    Още веднъж благодарим за възможността да изкажем мнение по така предложения законопроект. Както каза и господин Захариев, и госпожа Кусева, безспорно конституционно е определено, че парламентът със закон може да определя такси. Проблемът е, че материални финансово правни норми не могат да имат трето активно действие. Има поредица от решения на Конституционния съд и това е параграфът, който ни притеснява, това е § 7. Става въпрос за данъци и за такси. Ние сме ги цитирали в становището и вие може да се запознаете с него.
    Второто нещо, което бих искал да кажа е, че има трайна практика от 1998 година Както каза и господин Костадонив, всички ние вече от около 15 година вече сме в сектора. Нито един закон до момента не е предвиждал такава такса. Сега, естествено, говорим за предвидимост, има право държавата да го направи. Но когато на два от операторите разрешенията са издадени за продължение по един ред, а идва време да се поднови и на третия и се предлага такъв законопроект, възникват въпроси, най-малкото. И затова наше право е да ги зададем. И затова сме и тук.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Велчев. Господин Мутафчиев.

    Господин Петър Мутафчиев: Значи, ако съм съгласен във втората част, че досега са издавани, а при вас не, в никакъв случай не мога да се съглася с мотивите ви в първата част за предвидимост. Защото ние не приемаме закон със стара дата на действие примерно дотогава докато, примерно е било искането от вас за удължаване на лиценз за честотите. Напротив, това че има процедурно забавяне не значи, че се нарушава именно този принцип. Така, че в този случай не мога да се съглася.
    Друг е вторият въпрос, който вие поставяте.

    Председател Камен Костадинов: Така. Представители на другите телекоми? Госпожа Лякова, заповядайте.

    Госпожа Ангелина Лякова: Благодаря, господин председател. Ангелина Лякова, мениджър регулации в Глобул.
    Аз бих искала да обърна внимание на народните представители на една част от мотивите, която казва, че еднократната такса, ако парламентът въведе такава такса, ние сме съгласни, че парламентът има право да въвежда такава еднократна такса, но това, което нас ни притеснява е, че в мотивите е написано, че таксата трябва да е пропорционална или съпоставима с първоначалното заплащане на предоставяне на ресурса. Значи това, на което искам да обърна внимание е, че и в момента таксите за ползване на спектър в България са много високи. Те са почти два пъти по-високи от средноевропейските и в никакъв случай няма как първоначалната такса за подновяване на разрешението да е съпоставима с тази, която е платена при издаване на самото разрешение. В смисъл, таксите вървят надолу. Размерите вървят надолу и това просто обръщам внимание, тъй като няма как тази такса да бъде съпоставима с първоначалната при издаване на разрешението. Това просто като уточнение и е много важно уточнение. Следва да знаете, че наистина таксите са много високи. Знаете, че Глобул беше придобита от Теленор и Теленор като стратегически инвеститор в България вижда един много сериозен проблем с таксите за спектъра.
    В този смисъл, ако бъде въведена такава такса, просто моля да не бъде уточнявано, че тя ще бъде съпоставима с първоначалната при издаване на разрешение.

    Председател Камен Костадинов: Съпоставима, аз тук като вносител взимам думата. Съпоставима не значи аналогична. Една такса дори да е 10 % от някаква друга, тя е съпоставима към нея.

    Госпожа Ангелина Лякова: Въпреки това, според нас е добре да не вписва това.

    Председател Камен Костадинов: За да се определи една такса като процентно отношение, тоест като процент от някаква, трябва да има някаква база. Ако не е съпоставима към първоначална такса, трябва да бъде съпоставима към нещо друго. Това сме имали предвид в мотива.

    Госпожа Ангелина Лякова: Добре, най-малкото трябва да се уточни какво значи това, тъй като според нас може да възникнат някакви тълкования, които да доведат до проблем.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря. От Сдружението за електронни комуникации? От България 2000 някой иска ли да вземе отношение? Да, госпожа Иванова.

    Госпожа Анета Иванова: Анета Иванова, Сдружение за електронни комуникации. Ние сме изпратили становище до комисията, с което предлагаме нашата гледна точка за проблема, който смятаме, че тази редакция на чл. 260а от ЗЕЛ би нарушила интересите на нашите членове. В сдружението основно членуват малки фирми, които се занимават с предоставяне на достъп до интернет и разпространение на радиотелевизионни програми, които са пакетни услуги с определена цена и с включени вътре качество на предоставените услуги и изброени съответните програми и съответната скорост за достъп до интернет.
    В този текст, който се предлага ще бъдат задължени за всеки един абонат, който така или иначе вече е заявил своето желание и знае какви услуги ще получава и срещу каква цена ще ги получава, да бъде задължен операторът да му изпраща фактура и всъщност ние виждаме едно натоварване на малките оператори, които ще са длъжни, основно за физически лица да изпращат фактури всеки месец за нещо, за което така или иначе са информирани и сами са избрали. Това е.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, госпожо Иванова. Господин Георгиев.

    Господин Валентин Георгиев: Благодаря Ви, господин председател. Валентин Георгиев, изпълнителен директор на ТВ Клуб 200, национално сдружение на малки и средни кабелни оператори.
    По същество аз ще кажа същото, което каза председателят на Сдружението на електронни комуникации. Според нас, тази редакция на чл. 260а е приложимо за оразмерими услуги, услуги, които всеки месец могат да имат различна цена, например гласова услуга, количество пренесени данни. Когато нашите членове предоставят телевизионни програми, пакет от телевизионни програми, то плащането е константно всеки месец едно и също. Тоест, безсмислено е да се задължават тези предприятия със закон да издават данъчна фактура. Още повече, че явно това противоречи на чл. 113 от Закона за ДДС, което изчерпателно определя случаите, в които се допуска да не се издава фактура.
    В нашето становище сме обосновали достатъчно добре това, този действително безсмислен ход, който ще задължи предприятията да използват тонове хартия, абсолютно безсмислено, като сме дали и предложение за редакция на чл. 260а, който всъщност казва, че предприятията предоставящи, оразмерими, според потреблението обществени електронни съобщителни услуги, чрез електронни съобщителни мрежи, предоставят безвъзмездно на абонатите си подробна сметка за ползваните услуги. А данъчна фактура за физическо лице, което всеки месец плаща едно и също нещо за даден пакет програми или за интернет е безсмислено да му издаваме данъчна фактура.
    Благодаря ви.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Георгиев. Господин Мартин Захариев.

    Господин Мартин Захариев: С голям респект се отнасям към вашите становища и на Клуб 200 и на Сдружението за електронни комуникации, но искам да ви кажа следното:
    Половината от сектора, който представлявате е в сивата икономика. И това е стъпка да се отиде към изсветляване на този пазар. И това трябва да е ясно, защото години наред получаваме едни и същи дефектни доклади на Комисията по регулиране на съобщенията, именно поради неосъществен контрол.
    Недейте да ни казвате, че издаването на фактура на ваши физически лица, абонати е безсмислено. Защото като отидете да си заредите колата на бензиностанцията отново получавате фактура или ако искаш ти я издават веднага. Това е стъпка към изсветляване на един сектор, който тази комисия е констатирала многократно в своите заседания, че се нуждае от изсветляване. И тук големите телекоми със сигурност ще ме подкрепят. И това е един от начините.
    Освен това, в становището на Сдружението за електронни комуникации ми казвате, че това ще коства нови човешки усилия или допълнителни ресурси за вашите членове. Извинявайте, това е несериозно. Това е несериозно. 2013 година това да бъде аргумент.
    По отношение на становището на Мтел. Малко фактология, за да е ясно за народните представители. Лицензията на Мтел изтича 2014 година юни месец. На Глобу 2021, на БТК 2024 година. Когато лицензиите изтичат в един и същи момент, в Европейския съюз практиката е да се провежда търг. Когато тя не изтича едновременно, както е нашият случай, се издават разрешения срещу съответна такса. Това е практиката. Тя е еднократна и тя не се събира в рамките на търга, а се прилага принципът на равнопоставеност и както вие казахте – съотносимост. Мтел могат да оспорват и да твърдят, че принципът на равнопоставеност изисква да се изследва, а именно само годишна такса за ползване на спектъра, но тезата не е много състоятелна.
    Ако беше така, със същия аргумент можеше да излезе и Булсатком при издаването на неговото разрешение и да не плати първоначална лицензионна такса. Така ли е? Тъй като действащите мобилни оператори към този момент имаха разрешение за 1800 мегахерца към датата на издаване на разрешението на Булсатком. Но това вече е затворена история.
    Така, че поправката в закона иска да запълни една действаща празнина въз основа, на която тарифата за таксите на КРС ще получи правно основание за събирането на тази такса, първо. Второ, за всички вас е ясно, че тази такса няма да я определи КРС, което е вашият страх. Таксата се определя с постановление на Министерския съвет от Министерски съвет. И аз ви уверявам, че тази такса ще бъде съпоставима, госпожо от Глобул, забравих Ви името. Просто да знаете. Това е мнението, което аз държа да кажа публично тук и да бъдете спокойна за това.
    Това важи със сигурност и за представителите на най-големия телеком в България. Тя ще бъде равнопоставена и съотносима. И се определя с решение на правителството. С решение, постановление на Министерския съвет.
    Благодаря. Завърших.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Захариев. Колеги народни представители, имате ли желание за участие в дебата? Господин Иван Вълков, заповядайте.

    Господин Иван Вълков: Уважаеми господин председател, аз лично не виждам нищо лошо в предложената еднократна такса за продължаване на разпространението и в допълнителните изисквания, които са за предоставяне на детайлизираната сметка на потребителите на този вид услуги. В това смятам, че има резон, тъй като ние многократно сме коментирали такъв вид промени.
    Единственият проблем, който виждам и който ме притеснява е въвеждането на новата такса в § 7 с това, че има подадено едно подадено заявление, което е от около 5 – 6 месеца и по него не се е взело до този момент никакво решение, нито от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, нито законодателно са предприети някакви мерки. И беше въведена част от тези, не знам тези средства сега, които ще бъдат въведени с тази такса, дали са предвидени в приходите на бюджета през 2014 година? И ако са предвидени, ако има такава политика, това е нормално да бъде направено от Министерството на транспорта. Имам предвид този вид промени, тъй като те са закъснели да се правят по това време на годината за следващия бюджет.
    И от тази гледна точка имам малки резерви, защо не присъства никой от страна на Комисията за регулиране на съобщението да ни дадат този отговор. Освен това, становището им, лично аз не съм го прочел и моите колеги, а разбрахме, че има такова от господин Захариев.

    Господин Мартин Захариев: Изпратено е до всички. Гледам в получения имей, че има имената на всички народни представители от комисията.

    Господин Иван Вълков: Ок, значи по пощата може да е получено, аз по електронната поща не съм го получил.

    Господин Мартин Захариев: Всички членове на комисията би трябвало да са га получили на електронната поща, тъй като аз виждам, че имената на всички са тук.

    Господин Иван Вълков: Добре, не съм го прочел тогава, няма значение колеги. Но, мисля, че беше добре те да са тук и да ни обяснят каква е причината 6 месеца да не дават отговор на това писмо, независимо от другото. Това ме озадачава.

    Председател Камен Костадинов: Според мен няма как да бъде включено в очакваните приходи за следващата година, тъй като все още нямаме мотивно основание за събиране на тази такса. Ако Министерството на финансите, респективно Министерски съвет я включи, това означава, че предпоставя, че Народното събрание би взело решение, което вече не е в компетенциите на Министерски съвет, защото този закон може да бъде приет, на което се надявам, но може да бъде теоретично и отхвърлен. От там нататък предстои КРС да изследва и да напише в проекта за тарифа някаква такса, която след това едва Министерският съвет със свое постановление да одобри и тя да стане нормативен акт, на основание, на който да се събере тази такса.
    Но дори и това да не стане и да не бъде част от Републиканския бюджет, то ще бъде изхарчено по начин достатъчно публичен и в бюджета и на Министерски съвет, и на Народното събрание, и на КРС, извинявам се за лапсоса.

    Господин Иван Вълков: Съгласен съм, господин Костадинов. Проблемът е, че и на предното заседание, когато гледахме бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията им беше зададен този въпрос и те не отговориха достатъчно ясно по него. И днес отсъстват отново по темата, което на мен не ми прави добро впечатление, най-малкото.

    Гласове от залата: Да, и не само на Вас.

    Председател Камен Костадинов: Аз затова казах, полу шегувайки се, но не твърдя, че това е истината, че останалите тук присъстващи гости като бивши служители на КРС са по-доброто издание на КРС.
    Госпожо Цокова, заповядайте.

    Госпожа Анжелика Цокова: Уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители. Много Ви благодаря, господин председател, че ми давате възможност да взема отношение. Аз се казвам Анжелика Цокова, председател съм на гражданско движение Днес. Част от присъстващите, които са от 41-то Народно събрание в тази комисия знаят, че ние в предишния вариант на изменение и допълнение на закона внесохме редица предложения. Голяма част от тях намериха дълбоко разбиране и над 15 от тях бяха включени в потребителската част на закона, благодарение на господин Вълков, лично да му благодаря. Но една част от тези текстове не намериха място по една или друга причина в текстовете на закона, което ние смятаме за изключително важно и затова искаме да използваме възможността сега, когато се правят нови изменения в този закон да внесем някои текстове. Да ни дадете възможност за кратък срок аналитично и писмено да внесем наши предложения, които са събрани, както и предишния път в нашите над 30 приемни за доброволни юридически консултации на територията на страната, където гражданите само днес си направих труда да взема една справка от нашата приемна. От началото на годината до момента, само към мобилните оператори има 821 жалби. Имам ги и по мобилни оператори, които са абсолютно основателни и се повтарят грешки от предишните наши коментари. А от друга страна, се правят и грешки в неизпълнение на подобрения вече Закон за електронните съобщения.
    В този смисъл искам да изкажа и мето мнение. При предишните изменения, които искахме нашите препоръки, пак по отношение на желанието на гражданите на територията на цялата страна, касаеха и детайлни фактури, детайлни, разбираеми фактури за всяка една услуга, която българските потребители и граждани получават. Така, че в този смисъл да се разбира това, за което плащаш, смятаме за абсолютно редно.
    Благодаря ви за вниманието. И се надявам, че ще имам възможността да внеса наши предложения.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, госпожо Цокова. Вие по Конституция няма как да внесете предложенията, като нямате законодателна инициатива, но имайки предвид, че народните представители са отворени да внесат подозрителни текстове, отчитайки интереса на потребителите …

    Госпожа Анжелика Цокова: Да, зная.

    Председател Камен Костадинов: Знаейки Вашата чувствителност в тази посока, аз също съм готов да ги коментирам като направите предложения. Зная, че имате добра юридическа експертиза, така че очакваме предложения, които било чрез мен, било чрез моите колеги, които познавате и от тази и от тази страна на масата, с готовност бихме внесли всякакви предложения, които са от полза на средата за бизнес и на потребителите, които ползват телекомуникационните услуги.

    Госпожа Анжелика Цокова: Благодаря Ви много за това.

    Председател Камен Костадинов: Господин Георгиев искаше думата. Заповядайте. Господин Мутафчиев и Вие ли искате думате?

    Господин Петър Мутафчиев: Не, да гласуваме.

    Председател Камен Костадинов: Добре, ще гласуваме. Господин Георгиев, имате думата.


    Господин Валентин Георгиев: Благодаря Ви, господин председател. Достатъчно късно е и достатъчно много се говори. Ще бъда съвсем кратък.
    Господин Захариев, познаваме се отдавна. Знаете, че когато считам, че съм прав, се мъча по някакъв начин да убедя хората, че съм прав. Изказването, че секторът, който представлявам е в сивата икономика е малко обиден, но бих искал да обърна внимание на уважаемите дами и господа народни представители, че всеки един касов апарат на кабелен оператор е свързан с НАП. И всяка една продажба, всеки един касов бон по същество покрива реквизитите на тази данъчна фактура, която всеки месец ще бъде написано едно и също.
    Моля Ви, безсмислено е да се хабят тонове хартия. До нищо няма да доведе. Благодаря ви.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Георгиев. Реплика ли, гласуване или изказване? Заповядайте.

    Господин Петър Мутафчиев: Имам малко критика към ГЕРБ. Извинявайте, но вие тук избягахте от всякаква отговорност. Аз напълно съм съгласен с господин Георгиев, че ако системата към НАП отчиташе все пак това, което става, тази електронна система, която въведохте Вие, няма никакъв проблем тогава. Но тази система не върши никаква работа.
    И искам да ви кажа още нещо. И аз смятам да задам и въпрос към министъра на финансите. В момента всички търговци, говоря заведения, магазини, ресторанти, ги карат да извадят целия оборот, всяка една касова бележка от целия ден. Това за един магазин, за една каса в голям супермаркет означава десетки рула и това да се сложи към архив като дойдат данъчните да ти гледат рулата. Значи това са абсурдни неща.
    И тук с Георгиев съм съгласен, че ако тази система работеше, защото тя не работи, тя не засича когато изчистваш касовия апарат. Въобще никакъв смисъл нямаше от нея. Ако се направи нормално, тогава няма нужда от фактури. Но след като тази система не работи, мисля, че това, което е предложил господин Захариев е правилно.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. Закривам дебатите по този законопроект. Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 354-01-75, внесен от Камен Костадинов и Мартин Захариев на 12 ноември 2013 година.
    Който е съгласен, моля да гласува. 10 „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“?

    Господин Цветомир Михов: Народните представители от ГЕРБ се въздържаме.

    Председател Камен Костадинов: Седемте народни представители от ГЕРБ се въздържат. Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Минаваме към извънредната точка, която приехме по предложение на госпожа Спасова, а именно – Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от Ивайло Ангелов Московски и група народни представители.
    Не виждам господин Московски. Госпожа Спасова е под номер две като вносител. Имате думата, госпожо Спасова да мотивирате предложените промени в закона.

    Госпожа Емануела Спасова: Благодаря Ви, господин председател. Ще се опитам да бъда кратка.
    Към момента, знаем, че Авиоотряд 28 е юридическо лице към Министерския съвет и, че дейността му се урежда с чл. 64б на Закона на гражданското въздухоплаване.
    Това, което предлагаме е промяна в статута на Авиоотряд 28 и преминаването му от структура, подчинена на Министерския съвет в състава, слуша ли ме някой?

    Гласове от залата: Да, слушаме те, давай.

    Госпожа Емануела Спасова: В структура от състава на Въоръжените сили, на пряко подчинение на министъра на отбраната, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
    В предлагания законопроект Авиоотряд 28 запазва основната си дейност, а именно извършването на полети със специално предназначение, за превоз и обслужване на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, вицепрезидента, чуждестранни и държавни ръководители, както и лицата, включени в техните делегации.
    Предвижда се основната си дейност Авиотряд 28 да осъществява както самостоятелно, така и когато обстоятелствата го налагат, съвместно с Военновъздушните сили за тези, които не знаят историята на Авиоотряд 28, ще ви я представя съвсем накратко.
    46-та година той е създаден като специално звено за авиационно обслужване на правителството, като ескадрилата е част от 16-ти транспортен авиационен полк, базиран на летище Враждебна. 64-та година, с постановление на Министерски съвет звеното се прехвърля към БГА „Балкан“, но остава военизирано. 72-ра правителствената ескадрила получава наименование Авиоотряд 28 като отрядът има организационната структура на авиационен полк, но е с по-висок ранг на авиодивизия. 90-та година преминава към Министерство на транспорта. Девоенизира се 2000 година. Тоест, в своята 68-годишна история, в по-голямата си част, тоест 54 години Авоотрядът е бил военизиран.
    Много се изговори в тази комисия в зала, която разследваше полетите на Авиоотряд 28. Основното, но което се наблегна е, че имаше някакво притеснение относно безопасността, сигурността на полетите, дисциплината, която е в личния състав, така че предимства в това отношение има във военизирането на Авиоотряда, тъй като дейността, подчинена на военни закони и устави определено предполага по-висока дисциплина на личния състав и допринася за един по-отговорен подход при изпълнението на всички работни задачи.
    Повишаването на нивото на безопасност се постига и сигурност на полетите, тъй като при всички случаи то е по-високо от това, което може да се достигне в една невоенизирана структура. Предвижда се възможност за тясно взаимодействие на Авиоотряд 28 с Военновъздушните сили и единното им ръководство от министъра на отбраната.
    Набързо ще се спра, че това не е прецедент. В много европейски страни това е решено, звеното на правителствени полети е военна структура. Ако просто ще гласувате, против, без да говорим …

    Господин Петър Мутафчиев: Напротив, аз смятам да направим една сериозна дискусия.

    Госпожа Емануела Спасова: Във функциите на Авиоотряда, само искам да кажа и в момента облитането, което той изпълнява, аеронавигационните технически средства се предлага да остане. Като наред с това Еърбъсът може да бъде ползван за превоз на военния контингент към Министерство на отбраната.
    Финансирането, което сме предвидили е с оглед на важността на задачите, изпълнявани от Авиоотряда. Финансовото осигуряване на дейността му да се осъществява от Държавния бюджет чрез трансфер от бюджета на Министерството на отбраната и от собствени приходи, за да можем да сме спокойни, че той ще има едно спокойно финансиране и няма да се пренасочват средства, заделени за него за някакви други нужди.
    Предвидено е неусвоените бюджетни кредити по бюджета на Авиоотряд 28 към датата на обнародване, евентуално на закона в „Държавен вестник“ да се прехвърлят по бюджета на Министерството на отбраната.
    Предвидено е устройството, съставът и организацията на дейността на Авиоотряд 28 да се определят с Устройствен правилник, проект от Министерски съвет, по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По този начин може да се даде възможност и за обновяване подготовката на военни пилоти и натрупали необходимия опит да получат квалификация за евентуално попълване на летателния състав на Авиоотряд 28.
    С това ще приключа представянето. Ако има някакви въпроси сме готови да отговорим. Благодаря ви.

    Заместник-председател Георги Свиленски : Благодаря Ви, госпожо Спасова. Колеги? Заповядайте, господин Мутафчиев.

    Господин Петър Мутафчиев: Значи аз не напразно казах, че наистина по този въпрос, Камен влезна ли? Идеално, щом председателят е тук, от това няма по-добро. Предложението никак не е лошо. И това, което искам да кажа е, че тази тактика беше опитана по наше време, включително аз бях направил същото предложение и през Президентството отрядът да премине, обаче не като военизирана структура, а като волнонаемна структура към Министерство на отбраната.
    Наистина, практиката в повечето страни, и в Италия, струва ми се, че и в Румъния май е така, не съм сигурен за Румъния е именно към Министерството на отбраната. Водиха се сериозни дискусии, тъй като точно тази структурна промяна мислихме да я направим в момента, в който трябваше да бъдат поръчани новите самолети и след голямата авария вече изтичането, многократно на срока на Ту-154. Като целта беше точно тази. Дори ако видите решението на правителството и мотивацията, която е и в последствия, когато транспортът го купуваше, тези самолети да могат да се ползват и за пренасянето на нашия контингент. Единият, в последствие трябваше малко по-модерно да се направи, тоест да се затвори една част от него, за да може да е за функциите на първите мъже на държавата

    Господин Станислав Михов: И жени.

    Господин Петър Мутафчиев: И жени, да. То под мъже се разбира в друг смисъл, не в сексуален пол, плюс минус или стрелка и така нататък. В този смисъл аз не виждам нищо лошо в предложението на колегите от ГЕРБ. Това го казах и на Мусковски, и на Вас, и пак ще го кажа.
    Сега, къде е проблемът? Проблемът е в това, че имаше едно решение на Министерския съвет и гласувано вече решение от страна на комисиите, което досега можеше да мине десет пъти, даже в пленарна зала, не знам защо се забави. Значи, юли месец беше предложено от Министерски съвет, ние след ваканцията септември ли го гледахме тук? Септември. Лично моето мнение е, че не трябва да се пипа Законът за отбраната, а трябва чисто и просто в Законът за гражданското въздухоплаване да се каже, че принципал е Министерството на отбраната и така както сте го записали, че се прави Правилник, обаче от Министерството на отбраната като волнонаемни, може също да бъде решен въпросът.
    Затова и споделих с колегите, когато ми казаха за идеята си че, аз бих гласувал „за“ ако правителството е съгласно с това, не това ми бяха приказките. Аз мисля, че съм откровен и това казвам, за да не създадем колизия в нашите решения. Толкова много се обърках като прочетох двете позиции на министъра на отбраната и министъра на транспорта.
    Независимо, че има решение на правителството, ние имаме две позиции. Едната е категорично, че подкрепят това предложение на ГЕРБ. От Министерството на транспорта, твърдеше се, че няма такова, днес колегите ми го предоставиха. И другото е това, което прочетох сега от министъра на отбраната, което завършва по следния начин, четохте ли го колеги? Значи, предвид изложеното, каквото и решение да вземете за мястото и функциите на Авиоотряд 28, същото ще бъде изпълнено от страна на Министерството на отбраната.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. От Министерство на транспорта, ГВА? Господин Цветков, заповядайте.
    Досега имаме практика, когато лично вносителят на становището е тук, да му дадем думата.

    Господин Петър Мутафчиев: Нека да ги чуем наистина, за да не се объркваме, защото нещо става ненормално.

    Председател Камен Костадинов: Господин Цветков, заповядайте.

    Господин Минчо Цветков: За протокола, Минчо Цветков, ГВА. Уважаеми господин председател. Уважаеми депутати.
    Становището на ГВА е написано и разпространено както до вносителите, така и до останалите заинтересовани и е отразено в писмото, което е в подкрепа на предложението на вносителите от името на министъра.
    Безопасността за мен като експерт е най-важна от всичко. И както е казал и министърът на отбраната, ние ще изпълним всяко решение на Народното събрание ще спазим законите. Няма да бъде нарушена безопасността нито в единия, нито в другия случай. Но принципно подкрепям вносителите и становището на министъра на транспорта.

    Председател Камен Костадинов: Професионалната Ви експертиза?

    Господин Минчо Цветков: Професионално и експертно, точно. Подкрепям господин Мутафчиев в неговото становище за преместване.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря. Господин Минчев, заповядайте.

    Господин Минчо Минчев: Уважаеми колеги, аз искам да обърна вниманието на почитаемите народни представители и на служителите, които са пряко заинтересовани от това, че заплатите на военните летци са съществено различни от заплатите на пилотите от Авиоотряд 28. И ще създаде напрежение вътре в Министерството на отбраната. Това трябва да се има в предвид, тъй като поне в казармата е забранено да се гледа в канчето на старата пушка, но тук тези неща не могат да останат скрити. Те и сега не са скрити, но поне не са повод за вътрешноведомствени противоречия. Това нещо трябва да се има в предвид. Аз лично се въздържам за това предложение.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Минчев. Господин Мутафчиев, заповядайте.

    Господин Петър Мутафчиев: Когато навремето не се прие това предложение, основният мотив беше този от Генералния щаб и от ВВС, че ще се получи разделение, че ще се получи голяма разлика в заплащането и това ще създаде напрежение в армията.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Мутафчиев. Госпожа Спасова.

    Госпожа Емануела Спасова: Сега, аз много внимателно изчетох становището на отбраната, това за заплатите изобщо не фигурира вътре, тези ваши опасения. По същата логика и в транспорта можем да говорим, че различните сектори транспорт получават различни възнаграждения, но това не значи, че не трябва да бъдат в структурата на Министерството на транспорта, нали така?
    Освен това, ние не ги правим част от Военновъздушните сили, за да кажем, една част от пилотите, от летателния състав ще получават едни заплати, а друга част други, те са едно отделно звено, както отделно са гвардейците, както отделно е ВМА. Те ще бъдат просто под една шапка, но те ще бъдат отделни.
    Притесненията на отбраната бяха, горе-долу в няколко насоки. Едната, нормално е, беше паричната. И ако прочетете внимателно, те ще притесняват дали пък няма да се наложи някакво дофинансиране, дали те ще имат възможност. Значи, Авиоотрядът си идва със своя бюджет. Той в момента не е никак лош, фигурира в законопроекта за Републиканския бюджет, тоест автоматично те си отиват с парите и със средствата, не е нужно някой да ги дофинансира.
    Другите им притеснения са, че за един месец е много кратък срок, може би не сме го преценили, за пререгистрация на самолетите и вертолетите. Да, това може да стане два или три месеца, колкото е необходимо.
    Други притеснения основни нямат. Всичко, за което се притесняват, може да се направи, ние затова казахме, с едни устройствени правилници, как ще летят, какво ще летят. Въпросът е, че ще има една по-голяма прозрачност, защото не знам дали ви прави впечатление, в пленарна зала, на два – три дни, председателят чете едни уведомителни писма от министъра на отбраната, предполагам, че повечето не ги слушат, с което уведомява кое летателно средство когато излиза извън страна, с каква цел ….

    Разговори между народните представители в залата при изключени микрофони.

    Госпожа Емануела Спасова: Ние говорим като идея къде да пратим Авиоотряда – към транспорта или към отбраната? Нали това е основната тема? Мислим, че всички искаме да бъде в най-доброто за него място и след като изслушахме всичко в зала, да спрем спекулациите. Защото, ок, имаше комисия, свърши си работата и сега в момента какво се получи? Получи се, че май никой не иска Авиоотряда и го сатанизирахме. Министър-председателят с ужас вика: „Махнете го от мен, не го искам“, отбраната и те започват да се чудят искат ли го не го ли искат. За транспорта имаме становище.

    Председател Камен Костадинов: Към комисията. Освен да го вземем към Комисията по транспорт и съобщения? Господин Мартин Захариев, господин Минчо Цветков.

    Господин Мартин Захариев: Уважаеми господа и дами, може ли да отложим това гласуване за следващото заседание?

    Господин Цветомир Михов: Утре е гласуването в зала.

    Господин Мартин Захариев: Ами не се прави така. Становището дойде в 13:30 на обяд.

    Госпожа Емануела Спасова: Кое становище?

    Господин Мартин Захариев: На отбраната.

    Госпожа Емануела Спасова: На отбраната отдавна дойде становището. И на транспорта дойде по-рано.

    Господин Мартин Захариев: Всички говорим за едно и също нещо, но на различен език. Всички искаме да стигнем до една и съща точка, без да имаме еднакви карти. Не става.

    Господин Станислав Иванов: Може ли думата?

    Председател Камен Костадинов: Господин Цветков, ако имате някакви съдържателни аргументи, заповядайте. Господин Иванов, ще Ви дам думата.

    Господин Минчо Цветков: Да, искам да кажа само, че Министерството на транспорта няма никакво притеснение ако Авиоотрядът остане и в Министерството на транспорта. Ние ще си вършим работата. По същият начин мога да кажа, че аз съм говорил с експерти, лично и с командира на ВВС, ако отрядът премине в техните редици, той също няма никакви притеснения.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Цветков. Господин Иванов, заповядайте.

    Господин Станислав Иванов: Аз искам да обърна внимание на господин Захариев, че нашето предложение днес беше да се отложат гласуванията, но това не беше прието от зала. И тай като двете точки имат абсолютно еднакъв, не сходен, а еднакъв предмет и цел, затова е коректното предложение на госпожа Спасова да го гледаме тук, поне да имаме становището на тази комисия като водеща.

    Госпожа Емануела Спасова: Не е водеща.

    Господин Станислав Иванов: Водеща в случая е отбраната, на Комисията по транспорт, за да можем да имаме становище, което е коректно. Но още нещо колеги, и завършвам с това. Авиоотрядът изпълнява специални полети. Тези полети са както на отбраната, понякога за спасяване и така нататък. Летят със специални коридори, дават им се специални назначения. Работата е абсолютно сходна и начинът на изпълнение на задачите са абсолютно сходни с тези, които изпълняват и по начин, по който работят отбраната – отделни коридори и всичко. Няма нищо общо с гражданската авиация. Така, че мястото на този Авиоотряд, според мен, както и според моите колеги е в отбраната.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Иванов. Мисля, че няма да чуем други съдържателни аргументи. В края на краищата в залата също е място за аргументиране на позиции. Закривам дебата и подлагам на гласуване. Господин Мутафчиев, заповядайте.

    Господин Петър Мутафчиев: Без значение как ще гласуваме, много моля утре и това ще ви помоля даже още днес ако трябва да се каже на кабинета на председателя, да бъдат извикани и министъра на транспорта и министъра на отбраната по този въпрос, за да чуем каква е позицията, в края на краищата на Министерски съвет. Да, в зала да дойдат. В края на краищата, не може, имаме две решения в различна посока, които се одобряват от правителството. Едното е от кабинета, другото е от двамата министри. Така, че нека да дойдат.

    Председател Камен Костадинов: Нека да дойдат и да разберем за какво става дума.

    Господин Петър Мутафчиев: Не приехме предложение на парламента, с което, аз затова им казвам, че закъсняхме, когато приехме доклада за отряд 28, където нашето предложение да мине към Министерство на транспорта. Разбирате ли? Там сме гласували. И става някаква тотална каша.

    Председател Камен Костадинов: Да, благодаря Ви, господин Мутафчиев, ще направим утре искане от господин председателя да покани двамата министри. Госпожо Спасова, по същество.

    Госпожа Емануела Спасова: Само искам да кажа, че може би ви изглежда, че сме внесли късно своето предложение, но ние нямаше да го внесем ако правителството не беше тръгнало, не да мести Авиоотряда. Ние сме взели първоначално своето решение, когато сме казали, че за нас е най-правилно да е към Министерския съвет. И едва когато започнахте да го местите, не ние не се отмятаме от своите политически решения, но след като чухме всички аргументи в зала, тогава решихме да го внесем.

    Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, госпожо Спасова. Благодаря на всички за участието в дебатите. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от Ивайло Московски и група народни представители на 29 октомври 2013 година.
    Който е съгласен да подкрепи предложения законопроект на първо гласуване, моля да гласува. 8 „за“. Който е „против“, моля да гласува. Против няма. „Въздържали се“? 10 се въздържат. Комисията не подкрепя законопроекта на първо гласуване.

    Господин Цветомир Михов: Остана точка Разни.

    Председател Камен Костадинов: В точка Разни, колеги някой да каже нещо в полза на комисията.

    Господин Станислав Иванов: Изнесено заседание.

    Председател Камен Костадинов: Ако няма, благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.

    Заседанието беше закрито в 17:45 часа.

    Председател на Комисията по
    транспорт, информационни технологии
    и съобщения:

    Камен Костадинов
    Форма за търсене
    Ключова дума