1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 302-01-9, внесен от Министерски съвет на 29.07.2013 г. – за второ четене.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за пътищата, № 302-01-31, внесен от Министерски съвет на 25.10.2013 г. – за първо гласуване.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 354-01-77, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 13.11.2013 г. – за първо гласуване.
4. Разни.

---

На 18 декември 2013 година от 15.15 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Камен Константинов.
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и започваме по предварително обявеният дневен ред, а именно:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 302-01-9, внесен от Министерски съвет на 29.07.2013 г. – за второ четене.
По точка 1 от дневния ред наши гости са:
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Антон Гинев – заместник министър
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна
В този момент ще помоля господин Свиленски да продължи да води заседанието, тъй като аз имам известен здравословен проблем в момента, като разбира се ще му помагам.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Колеги, предлагам да изчета заглавието на закона.
Закон за изменение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 1. Има техническа бележка от колежката от Правна дирекция.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря ви.
Промяната е чисто правно техническа в § 1 и е свързана с влизане в сила на Закона за публичните финанси, където вече юридическото лице второстепенен разпоредител на бюджетни кредити следва да бъде юридическо лице като второстепенен разпоредител.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря.
Колеги, някой друг да има мнение или становище. Няма.
Ще ви прочета редакцията:
§1. В чл. 64б се правят следните изменения:
В ал.1, изречение 1 думите”юридическо лице към Министерския съвет” се заменят с „юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а изречение трето се отменя.
2. В ал. 6 думите „генералния директор на Авиоотряд 28” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
3. В ал.8 думите „министър – председателя” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – 6, въздържали се – 3.
Приема се.
Заключителна разпоредба
Първо да гласуваме заглавието.
Който е съгласен , моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
§ 2.
Отново има техническа бележка от Правна дирекция. Заповядайте.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Моята бележка отново е свързана със Законът за публичните финанси, където коректно е отразено, че Авиоотряд 28 е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити .
ПРЕДС.ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря.
Вносителите, съгласни ли сте с техническата поправка.
Г-Н АНТОН ГИНЕВ:
Да, съгласни сме с тази поправка.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Искам само да вметна, че нашето гласуване „против” по тези изменения е принципно, заради това че като цяло ние предложихме самата структура да премине към Министерство на отбраната. Вярваме и към днешна дата, че това е по-правилното и по-работещо решение, това ще бъде по-добре и за държавата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Московски.
Други колеги желаят ли да вземат думата. Няма.
Изчитам § 2.
§2. Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на този закон да уреди бюджетните взаимоотношения във връзка с определянето на Авиоотряд 28 като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – 5, въздържали се – 1.
Приема се.
С това законът е приет на второ гласуване.
Заповядайте господин Вълков за процедура.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Процедурата е свързана отново с една стара практика. Вече е гласуван в комисията Закон за гражданското въздухоплаване за второ четене, същевременно имаме същия закон внесен преди една седмица за разглеждане в Народното събрание. Нормалната практика е да се съберат двата закона. Във връзка с новата бюджетна година вероятно е наложително този закон да бъде приет сега, но по принцип е хубаво да събираме заедно законопроектите,за да може да ги гледаме заедно
Г-Н КАМЕН КОСТАДИНОВ: Очевидно сте прав господин Вълков, но в случая имаме хипотеза, където в момента в който е вкарана промяната вече имаме приети на първо четене направени предложения, които са минали през зала, те са съвършено различни по своята философия.
Вие сте абсолютно прав, че когато съответните министерства подават предложения за промени в законодателството е хубаво да мислят малко по-дълго от няколко седмици или няколко месеца. Това е общ проблем на всички комисии, и Законът за нормативните актове не се спазва достатъчно точно. Това е стар проблем, който за съжаление продължава да върви в тази посока. Няма как да гледаме тези предложения заедно с другия закон, иначе забележката е абсолютно уместна.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за пътищата, № 302-01-31, внесен от Министерски съвет на 25.10.2013 г. – за първо гласуване.
Господин Мазнев – заместник министър на регионалното развитие заповядайте да представите законопроекта.
Г-Н МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, в предложените промени се транспонира европейското законодателство в българското законодателство, чл.1, §2, чл.7а от директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година за изменение на директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, с което частично транспонираме в Закона за пътищата.
Предвижда се да бъде създадена изрична разпоредба , съгласно която таксите за ползване на инфраструктура по пътните превозни средства по чл.10а, ал.7, точка 1 и точка 2 от Закона за пътищата да бъдат пропорционални на продължителността на ползване и имат валидност за ден, седмица, месец и година, като месечния размер да не надвишава 10 % от годишния размер, седмичния размер да не надвишава 5% от годишния размер, а дневния размер да не надвишава 2 % от годишния размер.
С разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата законодателят е въвел изрична забрана, без да е получил разрешение от администрацията управляваща съответния път да бъде осъществено движение на извънгабаритни товари и тежки пътни превозни средства по обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.
С предлаганите промени се въвежда законово изискване за издаване разрешение за специално ползване на пътищата да бъде подадено заявление от собственика или ползвателя, лицето на което е предоставено управлението на пътното превозно средство съдържа информация за габаритните размери, общата маса и натоварването на ОС.
Предвиждат се санкционни разпоредби при деклариране на неверни данни и обстоятелства в подаденото заявление – глоба или имуществена санкция в размер на 1000 до 3 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Предложените промени ще спомогнат за осъществяване на превантивен контрол от страна на Агенция Пътна инфраструктура, което ще доведе до събиране на реално дължимите такси както и до извършване на точна преценка относно натоварването на пътната настилка и предпазването й от преждевременно износване.
По този начин ще се прекрати и създаването на опасност за живота, здравето или имуществото на участниците в движението.
Имам и една забележка. В материалът, който е подаден на Министерски съвет е допусната една техническа неточност, която обсъждаме преди започване на заседанието и стигнахме до мнението, че може би при второто гласуване трябва да се коригира.
За какво се касае. В подаденият материал от Министерски съвет се казва, че в точка 4 трябва да се подава декларация от собственика, а по-точния текст е заявление, в което да се декларира. Ние сме представили този материал, просто е допусната техническа грешка.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Мазнев.
Заповядайте, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър, аз имам два въпроса към вас, нормално е това което предлагате, но първо смятам, че трябва да се приеме от всички колеги народни представители, но има някои неточности.
Както споменахте по отношение на точка 4 става дума за заявление или за декларация. Не знам как сте го подали вие, обаче в Закона за изменение и допълнение е подадено като декларация и като такава по-нататък в административно наказателните разпоредби , неспазващи тази декларация или условията на тази декларация, или неточности при декларирането търпят някакви санкции затова е много важно да знаем по какъв начин ще бъде между първо и второ четене, за да знаем дали да подкрепим това ваше намерение, което е в правилната посока , но не е изчистен начинът по който това да стане.
Това първо и второ по отношение на промените съгласно европейската директива ние вече с един месец може би сме закъснели, но това не е толкова страшно, не е някакъв сериозен проблем, ще го изчистим до края на годината, но по-скоро това, което го виждам като опасност и не точно като опасност, като намаление на приходите защото продажбата на винетки както и в настоящият момент и както ще бъде след Нова година по начина, по който ни предлагате вие ще имаме едно намаление. Отчетено ли е какво ще е това намаление като стойност и дали то се има предвид при разходната част на бюджета за следващата година.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Вълков.
Заповядайте,господин заместник министър.
Г-Н МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Действително е допусната грешка по отношение на думите заявление и декларация, която наистина ще бъде коригирана в текста, който ние ще го подадем. По правилно е думата да бъде „заявление”, това което и колегите ми казват, а да има деклариране на данните в заявлението.
По отношение на процентите. Между другото през 2013 година се прилагат тези проценти. Увеличението на седмичните е с 9 %, а на дневните е с 9 %, като общо е увеличена приходността в Агенция Пътна инфраструктура вследствие прилагането на тези проценти. Те фактически са изчислявани по тази тарифа, без да бъде приета още по законовия ред.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Мазнев.
Други колеги.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.Искам да попитам, всяка година го задавам този въпрос на вносителите винаги когато се говори за винетки, мислите ли в един хубав момент винетките да не са валидни за календарната година, а да бъдат от дата до дата, поради една проста причина.
Ще ви кажа какъв е парадокса. България в момента е единствената, най-малко да има още една европейска държава, която не ми е влязла в полезрението, в която годишната винетка да не важи от дата до дата. Когато вие си купите едно превозно средство през м.септември или през м.октомври каква би ви била мотивацията да си купите годишен винетен стикер, при положение че той ще важи до края на м.януари, няма да важи до м.октомври другата година, тогава когато говорим за тежкотоварните автомобили, защото там разликите са големи.
Този въпрос от 4 години го задавам, един и същ, и все не ми се отговоря, казват: „Догодина ще мислим”. България е единствената държава в която винетния стикер важи за календарна година. Така като слушам толтаксите или електронната система за събиране на пътни такси, преди 6 – 7 години няма да се въведат, така че мислете за някаква по-голяма гъвкавост, която веднъж да е в полза на всички и от друга страна съм сигурен, че по този начин приходите ще бъдат доста по-високи. Както дневните или седмичните винетни стикери се щракват и се знае от кога до кога важат, мисля че не е проблем и годишните по същия начин да се щракват и да се знае, че те важат от 01 септември 2014 година до 01 септември 2015 година.
Така ще мотивирате хората наистина да си купуват годишни винетни стикери. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Михов.
Господин Мазнев, заповядайте да отговорите на поставените въпроси.
Г-Н МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Аз наистина не съм от толкова дълго време запознат с този проблем, но това което ми се казва е, че европейската практика е винетните стикери да важат за календарна година. Безспорно, че опитът трябва да бъде проучен и на базата на това, което и вие казвате да се направят изчисления за доходност. Тази година вие знаете, че доходността на винетките надхвърли предишните резултати, което говори донякъде и за правилния подход към прилагането до този момент.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Мазнев.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Една съвсем кратка реплика към господин Мазнев.
Европейският подход навсякъде в момента е за ТОЛ-система – плащаш затова, което ползваш. Изкарваш два пъти в годината автомобилът, минаваш с него 100 км по тези пътища, плащаш само затова. Такава е европейската практика.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Михов.
Заповядайте господин Мазнев.
Г-Н МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Благодаря, господин председател.
Наистина това е система, която и аз лично считам за по-справедлива и между другото е възложено и се работи по подготовката за ТОЛ-системите и въвеждането им в България.До момента на въвеждането безспорно една от формите е винетния и затова се прилага, но ние като правителство също работим по идеята за въвеждане на ТОЛ-система, която знаете не е само механично да се решат въпросите, а изисква и редица други неща, свързани с подготовката, структурите и др.Аз мисля, че ТОЛ-системата в скоро време ще започне да се прилага.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: В този вариант, когато се определят цените на винетните стикери трябва добре да го обмислите. Говорим най-вече за тежкотоварни автомобили, тъй като България е сравнително кратка като разстояние, говорим от юг на север, един автомобил минавайки през Капитан Андреево, излизайки на Русе, спазвайки времената за почивка и шофиране на екипажите, точно за един работен ден от 8 часа един автомобил преминава територията на страната, без никакъв проблем. През последните години се забелязва вдигане на цената на седмични и месечни винетки, а най-използвани са дневните винетки, тъй като много рядко всеки би си купил седмична след дневната, тъй като без проблем за 8 часа може да прекосиш страната в каквато и да е посока, така че ако искате да хванете чуждите превозвачи, минаващи през България се насочете точно към дневния елемент.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Михов.
Колеги, други въпроси, мнения, становища. Няма, тогава да преминем към първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Който е съгласен с така предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Благодаря ви, колеги.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 354-01-77, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 13.11.2013 г. - за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Антон Гинев – заместник министър
Г-н Красимир Калайджиев – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация
Представители на Министерство на финансите:
Г-жа Людмила Петкова – заместник министър
Г-н Красимир Сивев – директор дирекция Данъчна политика
Г-жа Катя Гущерска – главен експерт в отдел Данъчна методология НАП
Представители на неправителствени организации:
От Браншови съюз за стопанска инициатива Г-жа Магдалена Милтенова и г-жа БорянаТенчева
От Софийски обществен съвет – г-жа Гергана Владкова
Г-н Румен Галабинов – Промяна
От синдикатите – г-н Георги Георгиев
Господин Иванов, заповядайте да представите вашия законопроект.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
С този законопроект целим да изгладим един проблем, който може би ще възникне през следващата година, тъй като уважаеми колеги българската страна усвоява европейски средства. Част от тези европейски средства са предназначени за изграждане на интелигентни транспортни системи, част от които е Тикет системата. Тези системи ще се изградят в големите градове на България. Тези системи, говорим вече в частност за Тикет системата са системи, които ще дадат възможност издателят на билети да бъде лице, различно от превозвача от една страна и от друга страна ще дадат възможност за комбинирано ползване на транспорта. Като пример мога да ви дам следното: може да се ползва примерно в София метро с автобус или първо автобус, после метро. Поради тази причина и това, че лицето което издава билетите в тези градове ще бъде пак казвам лице, различно от превозвача, считам че с направените предложения за изменение на Закона за автомобилните превози ние ще изгладим тази възможност да блокираме страната на един по-късен етап, защото пак казвам това действа в момента в София, ще действа в още няколко града. По принцип от Сдружението на общините зная, че има положително становище. Становищата, които са получени дотук, с изключение на едно са за подкрепа по принцип или подкрепа изцяло на законопроекта. Няма отрицателни становища, както казах с изключение всъщност на две – едното е от Министерство на финансите поради съображения, които аз съм съгласен с тях. Има редица пропуски, които са допуснати и не са добавени до този момент, те трябва да бъдат прецизирани, но това не пречи в такъв вид да бъде приет закона и впоследствие да се направят необходимите промени, както и от Българска търговско промишлена палата. Мисля, че тяхното становище е отрицателно поради това, че може би не са влезли в проблематиката и начина, по който сме регламентирали нещата и те се притесняват , че това ще създаде проблеми, и това е един от основните въпроси, които колегите ми задават. Не става въпрос за противопоставяне на частният бизнес с държавния или общинския. Както казах в София тази система ще действа, в другите градове на по-късен етап и когато заработи и в останалите градове няма никакъв проблем частен превозвач да осъществява превоз по линиите на съответните общини, никакъв проблем няма, но той ще ползва билетите, които ще ги издават съответните лица, юридически лица различни от неговата фирмена регистрация. Съвсем други субекти ще издават билетите, но те ще могат да ги ползват, както и в момента се прави, така че пак казвам, това отрицателно становище считам, че не е съвсем коректно от тази гледна точка . Просто използвам възможността и да внеса успокоение, че по никакъв начин пак казвам частните превози няма да влязат в колизия с държавните или общинските.
Считам, че законопроектът и мотивите към него са добре аргументирани, молбата ми е да бъде приет между първо и второ четене, като между първо и второ четене ако се налага в други закони ще направим необходимите промени, но става въпрос за няколко дребни неща, които трябва да бъдат изгладени и от тук нататък да вървим към това да улесняваме българските градове да усвояват от една страна европейски пари, от друга страна да ги улесним в дейността им , а не да ги блокираме, като не им даваме възможност да изпълняват нормалната дейност, която са изпълнявали години назад, надявам се и в бъдеще.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря и аз, господин Иванов.
Сега давам думата на колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заповядайте, господин Гинев.
Г-Н АНТОН ГИНЕВ: Благодаря, господин заместник председател.
Становището ни е положително, с тази особеност, че е необходимо допълнително да се поработи по създаване на специална нормативна уредба, уреждаща продажбата на билети от лица извън превозвачите. Само ще допълня нещо, което го нямаме в становището си. Имайте предвид, че центровете за градска мобилност извън София, в някои от населените места, примерно в Плевен, са с регистрация на общински предприятия като второстепенни разпоредители на общински бюджети, не са търговци по смисъла на Търговския закон. Това трябва да го имате предвид, за да не допуснем грешка при приемането.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин заместник министър.
Господин Калайджиев, Вие нещо да допълните по въпроса.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Благодаря че ми дадохте думата.Може би е хубаво да се помисли дали не трябва да се излезе извън това, което е отразено в предложението, имам предвид дали не трябва да се излезе извън държавната и общинска собственост. В доста държави, имам предвид от Централна Европа има такава практика, особено в Германия, където има дружества, които се занимават с транспорта в определената общинска територия и там те са на принципа на акционерното дружество, т.е. всеки който иска да участва в този транспорт, той се включва с изискуемите превозни средства, при всички условия и т.н.
Второ доколко това ще е приложимо само в Законът за автомобилните превози, тъй като знаете на територията на София поне засега има и релсов транспорт, който излиза извън Закона за автомобилните превози. Тролейбусният транспорт просто се приравнява към автобусите. Единствено за релсовият транспорт трябва да се помисли как ще се процедира. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Калайджиев.
Колеги от Министерство на финансите желаете ли да вземете отношение.
Госпожо Петкова, заповядайте.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще направя кратък преглед, а не като становище, по предложения законопроект, тъй като той беше всъщност и основата да анализираме по-подробно законодателството – Закона за автомобилните превози, наредбите на Столична община. Без да претендирам, че съм специалист в областта на транспорта, това което ми направи впечатление са няколко неща.
Всъщност първото нещо е, че превозвачът в Законът за автомобилните превози издава превозния документ, а всъщност никъде в закона няма законова делегация, че друго лице освен превозвача може да издава превозен документ.
Всъщност когато се промени разпоредбата на чл. 39, ал. 2 и се удължи срокът за привеждане в съответствие до 31 декември 2013 година е записано, че лицата по чл. 6, ал. 1 от закона, т.е. превозвача, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона, т.е. няма делегация че лице, различно от превозвача трябва да се приведе в съответствие. И това, което при принцип би се получило на практика, че ако друго лице, което издава билетите не се приведе в съответствие закона би наложил санкция на превозвача, тъй като не е предвидена подобна разпоредба, че друго лице, което издава билета и не се приведе в съответствие би трябвало да бъде санкционирано.
По отношение на видовете транспорт това, което ни направи впечатление е, че в законодателството, уреждащо транспортната дейност не е регламентиран трамвайния транспорт и метрото. Може би е добре това нещо да бъде включено поне в Закона за железопътния транспорт, там метрото е изключено. Сега може би вие като специалисти ще ме поправите ако греша.
Третото, което ми направи впечатление е , че в наредбата на Столична община всъщност има много добри текстове, които регламентират градския транспорт, но тези текстове ги няма в закона. По-точно по отношение на картите. В законът карти се предвиждат при специализиран превоз. Може би това е хубаво да се включи, така че вие ще прецените, но хубаво е тези неща да се изчистят, за да може при уредени всички видове транспорт съответно ние като Министерство на финансите да предложим и най-добрата схема за контрол на превозите, без съответно да натоварваме превозвачите и съответно лицата, които издават билети и от тяхно име.
Мисля, че трябва да се оправи първо нормативната база, за да може ние съответно да дадем една подходяща схема за финансов контрол върху превоза. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, госпожо Петкова.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Петкова, аз предполагам че вие имате становището на Центъра за градска мобилност, така че само за протокола искам да кажа, че в действащият чл.39, ал.1 от Закона за автомобилните превози е регламентирано, че билетите се издават съгласно наредба. В Наредбата пише: Билетът трябва да съдържа следните реквизити – наименование на издателя на билета, надпис –билет за пътуване, номер дата цена.
Законодателят не посочва изрично никъде, че издателя на билета трябва да бъде превозвач.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В Законът за автомобилните превози е записано, че превозвача издава превозния документ.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По отношение на случайните и специализираните превози отново се препраща, само че към друга наредба № 33 от 1999 година, където пише че обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България за специализираните и обществените превози не се отнасят нормите, уреждащи издаването на превозни документи за обществен превоз на пътници, така че ако за първия имаме някакви разногласия, за втория мисля, че трябва да се съгласите, че когато е случаен или специализиран не важат тези уредби, които са в наредбата или в закона.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз казвам, че по принцип тези изключения трябва да се в закон. Аз затова казвам, че в наредбата на Столична община има много добри разпоредби, които биха могли да се включат в закона. Тези разпоредби, които са в наредбата и са добре разписани, защото те са анализирани действително от специалисти, които са занимават с такъв превоз, е хубаво да бъдат регламентирани в закона, както и изключенията. Не е хубаво да е изключение в наредбата.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Говорим за оставащи два или три работни дни, когато ще влезе това нещо и ще блокираме няколко града.
Уважаеми господин председател, да довърша. Моля наистина затова да гледаме малко по-широко на предлаганите промени, да не изхождаме от партийни решения, за да не се постигне това, за което споменах преди малко че се опасявам. Нека сега да загърбим партийните си пристрастия когато става въпрос за българските общини на големите градове, които ще могат да го прилагат и ще могат да се възползват от тази възможност. Да не ги ограничаваме и да блокираме тяхната дейност. Това е моята молба, надявам се че ще бъда чут.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Иванов.
Чут ще бъдете със сигурност, но дали ще бъдете разбран това е вече друг въпрос.
Заповядайте, госпожо Петкова.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз виждам, че остават два-три дни и тъй като виждам, че аз нямам право да предлагам, но може би така бих могла съвет да дам, като се има предвид, че все пак трябва да се оправят и законови разпоредби, може би е хубаво да се преосмисли срокът, който е до 31 декември съответно примерно да бъде удължен достатъчно време, за да се уреди цялата нормативна база. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Преди да влезем в тази дискусия дали трябва или не трябва да се удължава срока аз искам да дам думата на гости на комисията. Това е Браншовият съюз за стопанска инициатива. Заповядайте.
Г-ЖА МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Добър ден. Казвам се Магдалена Милтенова, представлявам Браншовия съюз за стопанска инициатива в транспорта. Ние имаме сериозни опасения относно така направената формулировка на ал.5 и ал.6 и считаме, че тя в случая е дискриминационна по отношение на транспортните фирми. Така направена формулировката казва, че по реда на Наредбата за условията и реда на отпечатване и контрол върху ценни книжа ще имат право да отпечатват билети лица, различни от лицата по чл. 6, когато издават карти или билети, валидни за други видове превози от общинската транспортна схема, т.е. тази формулировка изключва възможността транспортните фирми да работят с билети, отпечатани по реда на наредбата за отпечатване. Нали така да разбирам правилно текстът, който сте заложили.
Въпросът ми е следния. В така направената формулировка в законът вие казвате, че по наредбата за отпечатване на ценни книжа право ще имат да отпечатват и да издават билети само лицата, които са различни от лицата по чл. 6, ал. 1, т.е. вие дискриминирате в момента този текст. Така е записано.
Ние считаме, че така записан текстът, дава право да се издават карти и билети само когато те са комбинирани за други видове транспорт и когато това се касае за лице, различно от лицата по чл. 6, ал. 1. Така казано транспортните фирми нямат право да отпечатват билети по реда на наредба за отпечатване на ценни книжа, това което вие давате право на другите оператори. С този текст казвате, че транспортните фирми трябва да продължат в градски условия да извършват продажба на билети от фискални устройства, а операторите които продават билетите могат да работятпо реда на наредбата за отпечатване на ценни книжа.
Това за нас е дискриминационен принцип, защото не може да се даде право на един оператор да работи по реда на Наредбата за ценни книжа, а превозвача да бъде задължен да работи по наредба Н-18. Тук ние считаме, че има налице дискриминация по отношение на транспортните фирми, когато се касае за градски линии и в мотивите ви като вносители вие много ясно сте записали, това е на стр. 2, където пише следното: „Използването за превоз по градски линии на билети, издадени по реда на наредба Н-18 издадена през 2006 г. за отчитане в търговските обекти с фискални устройства означава те да се издават от превозвачите чрез водачите на превозните средства на обществения транспорт, което ще отклони същите от основното им задължение – превоза на пътници без риск за безопасността им в натоварената пътно-транспортна обстановка, ще доведе до увеличение на престоя на превозните средства на спирките и ще предизвика силно влошаване на транспортното обслужване.
Идеята на вашият текст е, че следва да облекчи режимът на издаване на и билетите по градските автобусни линии да се издават по реда на Наредбата за отпечатване на ценни книжа. Това е вашият мотив за да се приеме текста, но така написан текста означава, че превозвача няма право да ги издава, т.е. има право да ги издава само лице, което на практика в случая е Центъра за градска мобилност и то се касае само за София. Вие ограничавате правата на цяла България. Говорите за 6-те града в България, а какво се случва във всички останали градове. България не е София, не е Бургас, не е Варна, не е Плевен, това са само 6 града в цялата страна.
От там нататък това, което нас искрено ни притеснява като транспортни фирми е противоречието в Наредба Н-18 от 2006 година. В чл. 39 от Закона за автомобилните превози препраща за издаване на билети по реда на Наредба Н-18 от 2006 година, само че чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18 се казва, че не е задължено да издава билети от фискално устройство лице, което издава билети по реда на Наредба за отпечатване на ценни книжа. Какво се случва с този текст там и как по този начин нещата ще се случат, когато те не са регламентирани?
Ние специално по отношение на това нещо считаме, че ако вие искате да направите услуга на транспортните фирми и на пътниците в страната, трябва да вземете предвид, че общинската транспортна фирма включва градски и междуселищни линии и тук в цялата система на чл.39 ал.1 от закона никъде не се коментират междуобластните линии, така наречените междуобщински линии, които са предмет на републиканската транспортна схема и на областната транспортна схема, т. е. така формулиран текста в Закона за автомобилните превози под общ знаменател вие сте поставили междуобластните, междуобщинските и международните линии. Само че междуселищните линии, които са предмет на общинската транспортна схема са много близки до транспортните линии от градските пера които са, те се дублират, има изключително интензивен пътникопоток и аз съм предоставила на комисията разписания,които мога да представя и на всеки, който поиска, за да се запознае с това, че в рамките на 12 км по една междуселищна линия има 17 спирки и на тези 17 спирки трябва да се обслужи човека с фискален бон.
Аз считам, че София не е България. Аз ще ви помоля да преосмислите чл. 5, ал. 5 и ал. 6. Ние сме направили едно предложение. Текстът на ал.5 да бъде следния:
„(5) За превоз по градски и междуселищни линии от общинските транспортни схеми се използват билети, издадени по реда на Наредба Н-18 от 2006 година или билети, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване на ценни книжа”
За градските и междуселищни линии от общинските транспортни схеми да дадете възможност да се използват или касови апарати или билети, отпечатани по тази наредба по преценка на превозвача.
Алинея 6. Ако наистина искате да уредите въпросът с центровете за градска мобилност, които предстои да бъдат направени и които за момента действат само в София, и най-вероятно ще действат в още 6 града в страната в близките няколко години, а всички останали градове няма да имат реална възможност да упражняват по този начин дейността си, алинея 6 нека да включва всичко останало, което сте сложили за момента в ал.5.
Много моля да вземете предвид междуселищните линии от общинските транспортни схеми и да не се случва дискриминация на превозвача по отношение на лицата, които са различни от него, цитирани във вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаема госпожо, говорихте за дискриминация преди малко и аз искам да се обоснова защо не може да говорим за дискриминация.
Става въпрос за превоз по градски линии, за които се използват билети или карти валидни за други видове транспорт. Тук не говорим за един превозвач, който издава неговите билети. Имате право да работите с касови апарати, имате право да издавате необходимите превозни документи, които ще бъдат по закон. В случая говорим единствено, когато имаме няколко превозвача, няколко юридически лица и билетите се издават от трето лице, а не от тези два превозвача, но важат за тях. Затова не въвеждайте в заблуждение тук присъстващите. Вие искате в момента да отпадне изискването за останалите и да остане само за международните и за областните превози. Това нещо не е намерило наистина отражение в законопроектът, но ако колегите решат да удължат срок за въвеждането ОК, аз не мога да кажа нищо, но говорим за различни неща. Дискриминация в случая няма, защото това са различни по вид дейности, не е това , за което казвате.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Преди да отговорите ще дам думата и на колегата Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, предлагам да не влизаме в такъв диалог между браншовите организации и народните представители. Аз не претендирам за много експертно мнение, но наистина искам да направя предложение, защото батака в транспорта е невероятен. Ние под давлението на Министерство на финансите направихме доста глупости, това мога да го кажа спокойно. Касови апарати по селата, ще ги връзваме с НАП и различни такива неща, където няма връзки, удължавахме срокове, съкращавахме. Сега продължават същите неща да се правят. Хубаво е наистина ако може чисто експертно да се обяснят нещата, да се сложат на масата, да си каже всеки кой каквото мисли, за да се изчистят.
Факт е, че благодарение на промените в които и ние участвахме от 01 януари ще има проблем с центровете за градска мобилност. Факт е, че тези центрове поне засега шест в градовете, които имаха възможност да кандидатстват по оперативната програма. Факт е, че във всички останали общини, които са 238 такива центрове няма да има, но там също има обществен транспорт, който е част от общинската републиканска мрежа.
Факт е, че при така направените промени от колегата те ще имат проблем, свързан с общинската транспортна схема. Ако разделим общинската транспортна схема на градска и междуселска, тъй като и двете са част от общинската транспортна схема и явно колегата не го е съобразил, когато е правил това предложение, повече от така наречените междуселски линии и които са от общинския център към селата, не се администрират от този център за градска мобилност, те са на съвсем друг принцип. Много от тях съвпадат и с областната транспортна схема, да не говорим че много междуселски линии съвпадат и с градската транспортна схема. Мога да ви дам безчет примери Има линии, които минават през града, продават се билети и за градска транспортна схема, съответно с по-голям размер на фиска се издават билети и за крайния получател примерно до някакво село. Не знам дали имаме сега време да дискутираме този въпрос, но е факт, че тогава се направи грешка и това не се отчете, което предлага колегата, но също така и факт, че ако го приемем в този вид ще има проблем в другите общини, които няма да имат центрове за градска мобилност.
Най-простичко казано ще се опитам с няколко думи само да обясня на колегите. В момента в тези градове, в които ще има такива центрове и такъв в момента има само в София, той е от доста време, операторът който продава билетите или касовите бележки както казват от Министерство на финансите е един. Всеки пътник закупил билет, на който му е издадена касова бележка, тази фирма която е сто процента общинска, може да е и общинско предприятие, събира всички приходи и въз основа на километрите на всеки един оператор, било частен, било общински, било държавен, въз основа на километрите на всяка една линия, заплаща сумата, която е за километри.
В много градове има проблем, когато самите оператори започват да си продават сами билетите, където няма такива центрове и се получава един казус, в който ако общината или нейното предприятие продаде карта, която важи за две линии, за три линии, за 5 линии, но тези линии съвпадат с няколко оператора, едната линия да речем № 6 и № 8 и я поддържат различни оператори въз основа на тази карта как оператора да разпредели парите от картата. Ако картата струва най-простичко казано 30 лева, много е трудно да кажеш на този оператор ще му дадем 15 лева от тази карта на другия ще му дадем 5 лева, на другия 10 лева. Няма система, която да отчита пътникът който си е закупил картата по коя линия се е возил повече.
Наистина са много проблемите в транспорта и аз предлагам да не ги задълбочаваме. Винаги браншът има своите съображения, винаги общините имат своите съображения. Аз самият не знам наистина кое е най-правилното, но при всички случаи ако дадем приоритет в законът единствено и само на центровете за градска мобилност, но е добре да ги има във всички общини, така е и в западните държави. Специално в Германия транспортът е субсидиран – 47 % на километър градския транспорт е субсидиран от държавата, тогава става наистина много по-лесно.
Аз само на колегата ще ми припомня, че всички общини получават и средства за военноинвалиди, за пенсионери, за ученици, други преференции, които също се разпределят доста трудно въз основа на различните оператори, в зависимост от това дали има трудно достъпни, отдалечени села, крайградски линии, те са много на брой. Получава се колизия, защото в момента когато дадеш преференция на един, другия се чувства ощетен. Много е сложна темата.
Ако мислите, че имаме време, всеки може да си каже експертното мнение и да стигнем наистина до някакъв баланс, защото пък от друга страна наистина ще имаме проблем от 01 януари с центровете за градска мобилност, тъй като по смисъла на сега действащия закон те не са превозвач, съответно не са оператор и не могат да издават ценна книга, документ или касова бележка. Операторите ще имат проблем с центровете за градска мобилност, превозвачите ще имат проблем също. Много е тънка нишката. Ако мислите, че Министерство на финансите може да отложи влизането в сила на тази наредба, не знам, вие кажете най-добре.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Михов.
Нека да чуем и другите двама гости накратко, за да може и колегите народни представители да вземат отношение.
Заповядайте, представете се за протокола.
Г-Н ДАНИЕЛ РИЗОВ: Даниел Ризов, фирма Автотрансснаб.
Аз не искам да адмирираме желанието на вносителят на закона да се модернизира транспорта в съответствие с европейските норми. Разбираме проблемът какъв е. Ние сме фирма, която съществува от 30 години, приватизирана е преди 18 години, издава билети и карти за транспорта, като сме упълномощени от превозвачите да ги издаваме.
В ал. 6 е записано, че лицето различно от лицата по ал.6, т.е. от превозвача, издаващо билети или карти по ал.5 да бъде само юридическо лице, изцяло собственост на държавата или съответната община. Ако това влезе в сила,аз разбирам че ще узакони дейността на центровете за градска мобилност, но при това положение при нас 50 човека ще останат без работа, защото ние сме частна фирма и отпадаме в случая.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Владкова от Софийски обществен съвет.
Г-ЖА ГЕРГАНА ВЛАДКОВА: Сдружение в обществена полза, имаме пряк контакт със Столична община, с Окръжния общински съвет. Водихме и там борба на ниво Транспортна комисия, давахме становище преди един месец, когато Столична община ликвидира понятието билет именно на база чл.39 от Закона за автомобилните превози с твърдението, че ако са казва билет документът, то трябва Центъра за градска мобилност да издава касови бонове, което е абсурдно.
Всъщност аз искам да започна от тук, че нашето становище по законопроектът е отрицателно, тъй като липсва законово основание, както пишете в мотивите си. Предложението се прави въз основа на чл. 39 от закона, който предстои да влезе в сила от 01 януари 2014 година. Ние не открихме такъв текст в законът, който предстои да влезе в сила от 01 януари 2014 година.
Ако говорите за изискването продажните или превозните документи да бъдат издавани от фискални устройства, това изискване е отпаднало още миналата година. С указ на президентът е отменено.
В момента в текстът на чл. 39 пише: „За превози се използват билети, издадени по реда на Наредба Н-18 от 2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства”. Това е цялото име на наредбата, а преди онази промяна, за която ви говоря, е пишело: „За превоз се използват билети, издадени от фискални устройства по реда на Наредба Н-18”. Думите „издадени от фискални устройства” са отпаднали.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да Ви отговоря веднага. Когато беше по фискални устройства ние лишавахме от възможността превозвачите, които използват интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност да издават билети и затова се направи промяната ”издадени по реда на Наредба Н-18”, за да може да се издава или чрез фискално устройство или чрез интегрирана система. Това беше за превозвачите по международните и междуселищните линии, но основно за превозвачите по международните линии, така че не е отпаднало.
Г-ЖА ГЕРГАНА ВЛАДКОВА: Госпожо Петкова, аз Ви чета текстът, който е качен на сайта и действа в момента. Няма задължително изискване билетите да се издават от фискални устройства. В член 4, т.3 на наредбата се казва, че за продажба на билети се използват или такива, издадени като ценен образец или от фискално устройство.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Вие цитирате чл.4, но аз ще Ви прочета чл. 26 от наредбата какво казва, защото под продажба на билети се разбира продажба на всякакви билети за превоз.
Г-ЖА ГЕРГАНА ВЛАДКОВА: Аз съм чела този член от наредбата. Аз мога да Ви прочета чл.39 а.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нека да не влизаме в дискусия.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
При регистрирано отчитане на автомобилни превози по чл.39, издадени от фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност билети съдържат освен реквизитите по ал. 1 и реквизитите по чл. 39, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.
По принцип това, което го цитирате за чл. 4, то не се отнася за издадените билети. Там имаме продажба на билети в чл. 4, а в чл. 26, ал. 2 говорим за издаването на билети.
В чл. 39, ал. 2 от Закона за автомобилните превози пише: „Издаването на билети е по реда на наредбата”, т. е. ако билетът е издаден по реда на наредбата и примерно се продава да кажем в будка, тогава няма да има фискално устройство. Говорим за продажбата на билети, без да се отчита с фискално устройство, а не издаването, има разлика.
Г-ЖА ГЕРГАНА ВЛАДКОВА: Ще ви цитирам чл.39а от наредбата:
„Чл. 39а. лицата, извършващи продажба на билети или други удостоверителни знаци за услуги, съгласно чл.4, т.3 водят книга регистър за дневните продажби на билети …”.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това е редът за отчитане на продажбите. Говорим за продажба на билети, а не издаване, правете разлика.
Правете разлика между продажба и издаване. В чл. 39а , това което ми цитирахте е редът как се отчитат продажбите на билети когато не се използват фискални устройства или интегрирани системи.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря , госпожо Петкова.
Имате ли да кажете още нещо.
Г-ЖА ГЕРГАНА ВЛАДКОВА: Така формулирани ал.5 и ал.6 лишават общините от възможността сами да вземат решение как ще издават билетите или превозните документи на територията на съответната схема, която обслужват, защото някои общини могат да решат да ползват билети и карти, други могат да решат, че е по-изгодно за тях да ползват фискални устройства.
Г-ЖА МАГЛАДЕНА МИЛТЕНОВА: Аз само не мога да разбера защо да има право лицето, което ще издава комбиниран билет да го отпечатва по реда на Наредбата за условията и отпечатване на ценни книжа, а не го издава по Наредба Н-18. Защо тогава лицето, различно от чл.6 да не издава касови бележки, защо да не работи с фискално устройство. Вие веднъж казвате колко неприложимо е фискалното устройство в градски условия, а следващият момент казвате, че то е неприложимо само за Центъра за градска мобилност, но не и за превозвачите. Затова говорим за дискриминационния елемент.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви.
Сега давам думата и на Вас, моля само да се представите.
Г-Н ВАСИЛ ТОДОРОВ: Васил Тодоров, Българска търговско промишлена палата. Благодаря, господин председателстващ, ще бъда кратък по отношение на нашето становище, няма да го преразказвам.
Законопроектът, който се разглежда според нас е пример затова как предложените изменения в даден закон не кореспондират с мотивите. Тук това, което беше поставено като основен акцент са европейските норми, Център за градска мобилност. Ако погледнете в мотивите на законопроектът няма подобни аргументи. Също така съгласно Законът за нормативните актове, когато даден законопроект касае норми свързани с европейското право трябва това нещо да бъде посочено в мотивите, така че тук също има едно несъответствие.
Последното накрая, което е важно и е принципен въпрос, който Търговската палата отстоява е когато в дадена сфера на икономическа дейност се ограничава частната дейност и се дава приоритет на общинската и държавната дейност, трябва да има много солидни аргументи, а такива аргументи ние не виждаме в настоящия законопроект и в мотивите. Единствените аргументи, които видяхме са свързани с качеството на услугата, което щяло да се подобри , но няма нищо свързано с европейски норми или с интерес на общините и т. н. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря и аз.
Господин Георгиев, заповядайте.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател.
Да се върнем на изходната точка – спешността на този законопроект е изтичането на срока на отлагането и необходимостта да се въведат касовите апарати за тези превозвачи, линии и т.н., които досега бяха отлагани, само че предложението е това да стане само за общински и държавни такива дружества извършващи превози.
В същото време в по-голямата част според мен извън София конкурсите за линии и извършването на превози се правят от частни такива превозвачи. Някой тук употреби думата дискриминация. Защо частните превозвачи ще трябва да сложат от 01 януари касовите си апарати, а пък дружествата в София не. Нямам за себе си този отговор.
Второ. Да допуснем, че отложим за всички, а тези които до този момент са изпълнили закона, имайки доверие в институциите и законодателството и са направили това, и ако се отмени сега, те какви се явяват, балами извинете за израза.
Основният като обем изказ на вносителят беше свързано с предстоящото внедряване и изпълнение на интегрираните транспортни проекти в някои от големите градове. Това няма спешност, те са много далеч от момента на внедряването и от момента, в който трябва дотогава да се регулира законово този процес.
Спешността е по отношение на касовите апарати в София. Това за мен не може да бъде закон за София.Така както всички останали работят, купуват си апарати, съобразяват се със законът, който вие предложихте и приехте, така би следвало да направят и останалите. Аз съм съгласен че трябва да се направят промени, обаче на базата на дискусия,а не в такъв спешен порядък, както ще се прави сега. Да има дискусия, да могат заинтересованите страни да кажат своите аргументи, в т.ч. и участниците в процеса на превозването, в т.ч. и общините, в т.ч. и тези, които имат интегрирани проекти, Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и т.н. Тогава да се направи добрият закон за основната като обем идея, а не като бреме. Така мисля аз.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Георгиев.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Искам да попитам кои в залата са юристи. Ето Вие сте юрист. Само да обясните на залата какво би се получило в единият случай и какво би се получило в другия случай.
Г-Н КРАСИМИР СИВЕВ: В спешен порядък за да се реши проблемът, тъй като предложението изисква повече дискусии и промяна на философията в самия закон, за да се регламентират и картите, за да се насочи тази възможност била тя към лица недискриминиращо или към градове и всички тези предложения, които се правят, най-добре просто самия срок да се удължи отново за всички градски линии, за да е възможно да се направят необходимите промени.
В момента срокът е регламентиран в § 2 от заключителните разпоредби и към ЗИД, който е в сила от 08 март 2013 година. Това е точка 2. Там просто са записани думите „до 31 декември”. Точките са две. Едната точка е за междуселищни и международни превози, където срокът е до 31 декември 2013 година също, както и за градски превози.
Вариантът е съответно да се предложи разумния срок.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ние Ви казваме какво конкретно може да предложите, а вие като народни представители ще вземете решение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Предлагам да приключим с изказванията на народните представители и след това вече ще дадете съвети.
Ще си позволя да разширя малко въпросът и да направя изказване. Ако господин Иванов и колегите, които са внесли този проектозакон са напипали, ако мога така да се изразя проблемът в София, за съжаление този проблем е за цялата страна с абсолютно всички автобусни превозвачи. Защо се стига дотам, кой го предлага, с какви мотиви го е предлагал не искам да коментирам. Колегата Михов се разграничи от вносителя. Аз си направих труда да изчета всички стенограми на комисии на Парламента, когато са приемани тези неща и именно представителите на Министерство на финансите на колеги народни представители от Коалиция за България тогава във връзка с удължаването на сроковете с 3 месеца, с 6 месеца, защото това ще е третото удължаване на срок, няма да е първото, на всички тези предложения за по-голям срок от влизане в сила представителите на Министерство на финансите са казали, че няма проблем с този закон, че няма проблем с наредбите, всичко е ОК, едва ли не още през м.март 2011 година е цяло да влезе в сила и аз питам защо на 20 декември ние като Парламент не разбираме, че има проблем в бранша. Ние това нещо го разбираме от преди 4-5 дни. От 6 500 автобуса в България само 1150 са с касови апарати в момента и задавам въпросът как от 21декември до 31 декември тези автобуси ще закупят касови апарати, като проблемът не е само в тяхното желание дали те искат да го закупят. Фирмите, произвеждащи касови апарати не ги произвеждат, защото Парламентът три пъти променя срока. Това е специфичен софтуер, това не е касов апарат за сергия на будка или на магазин, това е специфичен софтоуер по който отново Министерство на финансите не си е дало методически указания какво трябва да съдържа. Фирмите, които произвеждат касови апарати си правят техни софтуери, които не са синхронизирани една с друга и досега информацията, която имам аз налични произведени апарати, които могат да захранят автобусите са стотина, а имаме 5 000 автобуса.
Фирмите не ги произвеждат, защото Народното събрание два или три пъти е отменяло срока, съответно Народното събрание не отменя срока, ние имаме един недействащ закон с едни хора, които обаче са си купили 1 000 автобуса. Аз ако не бях народен представител, тъй като това което ми идва на акъла е да отменим закона и Министерство на финансите да изкупи апаратите от тези, които са ги закупили, но естествено това е несериозно като предложение.
Имаме според мен два варианта. Единият е да отменим законът и юридически не знам как може да стане в този момент и да възложим изцяло ново изменение, с което да бъдат този път ангажирани и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на финансите, т.е. да си говорят двете министерства, за да бъде така, че това което е прието в Закона за автомобилните превози да отговаря на наредбите на Министерство на финансите.
Другият вариант е да направим поредното отлагане, което ще е много лош знак за работата на Парламента като цяло с този закон. Тук вече моля за вашите предложения и съвети.
Първо ще дам думата на народните представители.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Първо към уважаемия господин Георгиев. Господин Георгиев, част от тикет системите, от тези транспортни системи, които ще се въвеждат от градовете пак казвам, Европа плаща затова нещо. То се прави в момента, няма нужда градският транспорт в тези градове да купува едни неща, които ще са за 5 – 6 месеца или година, това ще отпадне, защото ще влязат тези тикет системи.Това ми е идеята. Разработва се софтуер и хардуер в различните градове, които ще бъдат по европейските проекти. Това беше мотивът първия път когато го отложихме, че тези системи ще се въведат, тези системи ще заработят. Условието беше това да бъде до края на годината, защото такова беше уверението. Оказа се обаче, че има проблеми с изграждането на тези системи, затова те ще бъдат въведени на един по-късен етап. Примерно градовете Плевен и София, където ще ги има тези системи, на едното място ги има, на другото вече може би са започнали вече да работят, те трябва да закупят един софтуер и хардуер в момента и да го инсталират в техните превозни средства и да кажем след 5 месеца вече нямаше да има нужда от това, защото вече трябваше да имаме тикет системата, разбирате ли за какво говоря.С това отговорих на господина от Търговско промишлената палата. Пак казвам, няма дискриминация. Тук говорим за един собственик – държава или община, на определен транспорт. В случая ако говорим за София или за Плевен имат тролей и автобус. По автобусните линии може да вози който желае. На него обаче не се плаща на всеки пътник, а се използват повечето градове, принципа на осветеност на превозните средства и се отделят част от приходите на , които се събират на едно място, като част от тези приходи се отделят на съответните превозвачи. В София по същият начин има частни линии, които извършват превози, те не издават билети, хората си купуват билета от будката, който го издава Центъра за градска мобилност, обаче този превозвач получава част от парите, които се събират в Центъра за градска мобилност, така че дискриминация тук няма. Не може да говорим за дискриминация в този случай, различни са нещата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Иванов.
Други колеги от народните представители няма. Госпожо Петкова,заповядайте.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала да дам пояснения по зададените от Вас въпроси за промените в закона и съответствието на наредбата.
Всъщност по законът както действа сега и разпоредбите в Наредба Н-18. Има разпоредби, които регламентират издаването на билети от фискални устройства и издаването им от интегрирани автоматизирани системи.
Основният проблем, който възниква не са разпоредбите, а дали издаването на билет от фискално устройство или съответно интегрирана система е подходящия начин за градския транспорт.
Всъщност билет може да се издава от фискално устройство. Ние сме водили разговори с Българския институт по метрология. Това не е технически проблем. Проблемът е всъщност ако пътниците се качват в превозното средство, в градския транспорт, този примерно шофьор, той ще има ли физическата възможност да продава билетите от фискалното устройство и доколко това няма да се отрази на цялостната превозна дейност.Това е основният въпрос, който трябва да се реши и затова се е отлагало действието на разпоредбите, тъй като основния проблем беше със Столична община, съответно със Столичния градски транспорт и затова последната промяна се даде за срок до 31 декември 2013 година, но явно самият начин на издаване на билети от фискално устройство създава проблеми в големите градове, така че тук трябва да се преосмисли действително концепцията, за да няма дискриминация. Да се даде за всички лица възможност примерно за издаване на билети от фискално устройство или съответно билет по реда на наредбата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, госпожо Петкова, но все пак когато е предлагано това нещо навремето не е ли мислено и по този въпрос. Аз се учудвам как може някой да си предложи нещо, да го внесе в Парламента и сега ние след две години да се чудим с 6 000 автобуса какво да правим. Не става въпрос само за София.
Г-ЖА МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Това, което ние сме предложили в становището си освен текстът по ал. 5 и ал. 6, която вие предлагате е това, което каза и госпожа Петкова. Просто на този етап от време превозвачите в цялата страна, при комуникацията която ние водим постоянно, стигнахме до общото заключение, че в крайна сметка може би това нещо е приложимо по отношение на междуобщинските, междуобластните и международните линии, които обаче по никакъв начин не са засегнати в чл. 39, т. е. там междуобщиските и междуобластните линии липсват като терминология. За градските и междуселищните линии от общинските транспортни схеми това е абсолютно технически неприложимо, защото е необходима 1,5 минута от този специален софтуер, за който вие говорихте да се отпечата билет, това е един малък компютър, не знам дали сте го виждали какво представлява въобще. Това е един малък компютър, на който шофьорът трябва да избере мястото на тръгване, спирката от която се качва пътника, да се посочи мястото, т.е. има едни 10 реквизита, които трябва да се заложат за всеки пътник индивидуално и тогава да се издаде билета. Това нещо отнема минута и половина. Това е факт, тъй като е направено при презентация на производителите на касови апарати пред превозвачите, така че чисто технически това е неприложимо. Реално погледнато на нас икономически ни е по-изгодно да си закупим касов апарат, който ще струва еднократно 250 лева, ще си купуваме едни касови ролки за по 50 стотинки, вместо да даваме всеки месец по 500 – 600 лева за билети. Господинът от Автотрансснаб е тук, той знае че фирмите дават минимум по 600 лева за билети всеки месец, т.е. икономически по-изгодно за нас е да работим с касови апарати, но технически е неприложимо в градски условия. В градските и междуселищните линии, които са от общинските транспортни схеми това нещо няма как да се случи и от тук идва целия проблем. По другите линии можем да приложим касовите апарати, за нас ще бъде технически по-изгодно. Това което се казва че се цели да се постигне – да има връзка и контрол, извинявайте ама този касов апарат трябва да го натисне човека, който технически трябва да издаде и билета. Човекът, който работи с касовия апарат дали ще издаде билет или ще издаде касова бележка е едно и също, респективно той може да не издаде билет и да не издаде касова бележка и пак няма контрол.
Ако няма контрол от страна на ИА Автомобилна администрация, която да проверява дали е издадена касова бележка или билет, извинявайте, кой ще го контролира този шофьор колко касови бележки е издал. Ние навлизаме в една дилема при която отчитането на оборотите за градския транспорт ще бъде много по-ниско, защото технически няма да може да се издават тези касови бележки. Не може когато ние имаме технологично време за придвижване 30 минути от точка А до точка Б, има 15 спирки по трасето и ние как ще издадем касови бележки да кажем на 100 човека. Времето е недостатъчно и технически неприложимо.
Ние сме на становището, че ако за момента се добави в чл.39 да се издават или касови бележки от фискално устройство по Наредба Н-18 или билети, които се отпечатват по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книжа, респективно да се промени разпоредбата на чл.39 за реквизитите на билетите за момента това може да се реши.
По отношение на касовите апарати, които са закупени от част от колегите, аз не считам че това е проблем. Ако говорим за свободна стопанска инициатива, трябва да можем да избираме между фискалното устройство и между ценната книга, защото това и в единия и в другия случай е отчетен документ.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Станалата дискусия показва, че основната част от съдържанието на законопроектът има нужда да се дискутира и то не малко, преди да бъде приет като философия на първо четене. Това не е голям проблем – да се организира, да се чуят различните страни, участници в този процес.
Проблемът обаче е по отношение на датата 31 декември стои. Ако ние отхвърлим законопроектът от 01 януари 2014 година започвате санкции, съдебни дела за обжалване поради различни причини и те ще бъдат може би в много случаи спечелени, защото първо няма да има толкова апарати на пазара и т.н.
Ето тук какво правим. Аз не съм склонен да подкрепя философията на целия законопроект. Като законодателна техника има две възможности, втората почти не съществува. Този законопроект с декларацията на вносителят да бъде приет на първо четене и там в залата да каже „оттеглям всичките си предложения”
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Тук се поставят въпроси от тук присъстващите, които не са залегнали в този законопроект, това са съвсем отделни неща – общински, областни схеми ги няма тук.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Тук се говори за някакъв неморален лобизъм спрямо София и т.н. Правим го защото просто няма друг такъв еквивалент в страната, няма град който да има такава комбинация между метро, трамвай, тролей, автобус и т.н.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това означава, че с още по-голяма сила стои Дамоклевият меч над частните превозвачи в другите градове. Те за да работят от 01 януари трябва да си сложат апарати. За мен спешното в този момент, като имам предвид статистиката, че само 15 % от автобусите имат такива апарати, е този срок да се удължи. Всъщност този срок няма как да отпадне, защото философията на онзи закон е такава. Този срок да се удължи и в рамките на това удължаване да се направят дискусии, да се направи един нов проект и това е логично да се направи от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Как да го удължим този срок до 20 януари 2014 година?
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Има един вариант, който е много малко вероятен. В някои от законите, предвидени в програмата, които не са гледани на второ четене в съответна комисия да влезе в доклада на съответната комисия в Преходни и заключителни разпоредби тази промяна. Аз не зная дали има такъв законопроект, който да е предвиден за второ четене в програмата за тази седмица и да се гледа днес или утре, за да влезе. Това е вариант откъм законодателна техника възможен, да променим само този срок.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, но трябва да не е минал през комисия на второ четене.
Колеги, предлагайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Генезисът на този проблем надявам се, че го разбрахте, а че покрай него се вкарват другите, това е съвсем отделно. В момента тук мисля, че това може да бъде подкрепено. В малкият проблем се вкарва общото и нещата стават вече много раздути и стигаме до казуса какво правим от тук нататък.Колко пъти ще го удължаваме този срок, ако сега го удължим, какво правим с хората които сега са си закупили апарати, защото знаят че срока е 31 декември? Затова Ви моля господин Георгиев, не смесвайте двата въпроса. Тук това, което разглеждаме няма нищо общо с това, което дискутираме в момента. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, аз разбирам вашето желание да приемем този законопроект, но даже и да го приемем пак не решаваме въпроса за София, тъй като до 01 януари този закон няма как да влезе на второ четене.
Аз действително призовавам да се ориентираме около вариантът удължаване на срока през някой друг закон и в спешни срокове Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да предложи в началото на следващата година съответни текстове за изменение.
Има и един друг вариант – да отложим разглеждането на законопроекта, ако вие се съгласите.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Да се отложи гласуването по този законопроект, който обсъждахме досега за следващо заседание на комисията.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
Който е съгласен с така направеното предложение от господин Георгиев, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По този законопроект прекратяваме изказванията
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ТРЕТА – Разни.
Имате ли предложения за разглеждане в тази точка. Няма.
Закривам заседанието на комисията.
Пожелавам на всички колеги и присъстващи весели коледни и новогодишни празници. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Камен Костадинов/