Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
19/02/2014
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация от директора на ИА Автомобилна администрация г-н Ганев за проведените срещи от екипа на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Турция.
2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014), №402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
3. Обсъждане на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
4. Разни.
На 19 февруари 2014 година от 14.40 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация от директора на ИА Автомобилна администрация г-н Ганев за проведените срещи от екипа на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Турция.
2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014), №402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
3. Обсъждане на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
4. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Камен Константинов.
Списъка на присъствалите народни представители е приложен към протокола.
***
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Голяма част от колегите са на погребение на нашия колега Михайлевски и отсъстват. По принцип в предвиденият предварително дневен ред не се предвиждаше обсъждане на въпроси, по които предстои гласуване. Това е съставът при който ще се проведе днешното заседание.
Предлагам следния дневен ред:
1. Информация от директора на ИА Автомобилна администрация г-н Ганев за проведените срещи от екипа на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Турция.
2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014), №402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
3. Обсъждане на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
4. Разни
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Господин Ганев, имате думата да запознаете комисията и присъстващите с проведените срещи и преговори с екипа на Министерство на транспорта на Турция.
Едно уточнение за превозвачите. Тази среща, която предишният път ви обещах ще се състои по следващата седмица, която беше предвидена за утре, тъй като има все още няколко въпроса за уточняване, аз през следващата седмица имам ангажимент.
Имате думата, господин Ганев.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, ще ви прочета един текст, който беше написан буквално минути след приключване на срещата, тъй като считам че тогава не сме пропуснали най-важните и най-съществените неща, които се случиха в продължение на близо 5-часовите преговори.
По време на срещата бяха обсъдени всички претенции на двете страни, като разговорите протекоха в конструктивен диалог за намиране на решение на всички възникнали въпроси и проблеми през последните няколко години.
Беше зададена рамка от двамата министри за подготовка на Спогодба, която да замени сега действащата Спогодба от 1977 година.
Рамката включва подготовка за пълна либерализация на разрешителният режим, която да обхване двустранните и транзитни превози без превозите от и за трета страна.
При изготвянето на спогодбата се предвижда значително увеличаване на разрешителните от и за трета страна при влизането й в сила.
Експертите от двете страни ще се срещнат през първата седмица на м.март за изготвяне на проекто Спогодбата в Истанбул. Спогодбата трябва да бъде готова до края на м. март и след обсъждането й в двете страни да бъде подписана до края на м. април.
От 01 март се създава Колцентър в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и в Генерална дирекция по регулиране на сухопътния транспорт в Анкара за разрешаване на всички проблеми и спорни въпроси при обработката на документите на товарните автомобили на двете страни. Двете администрации се задължават да изработят процедури и да одобрят набор от документи за представяне на съответните компетентни органи.
До влизане в сила на новата Спогодба страните се договориха двете организации напълно да съдействат на превозвачите, с цел облекчаване на дейността на фирмите при извършване на транспортни услуги на територията на България и Турция.
Това беше текстът, който буквално минути след приключване на срещата, като пак искам да подчертая, основното беше че двамата министри зададоха рамка за подготовка на Спогодба. Както казах сроковете са доста кратки, но нашата идея е да използваме Спогодбата, която беше подписана от двете страни, но не ратифицирана, която с известни допълнения, корекции, съобразно това, което трябва да се случи, да бъде представена за подписване и след това за ратификация.
В общи линии според мен беше изпълнена основната задача и беше решен основният проблем във връзка с който тръгна кризата, а именно да се осигури среща на ниво експерти от двете страни, на която среща експертите да пристъпят към решаване на конкретните технически проблеми по границата и въобще проблеми във връзка с превозите.
Това е което мога да кажа най-накратко. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Ганев.
Колеги, имате думата за въпроси, за становища.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, аз предлагам представителите на бранша които са тук в момента да кажат дали това ги удовлетворява, защото това което ни е представено в момента от господин Ганев по принцип като постигната една рамка на преговорите по отношение на пълна либерализация, а същевременно там не са включени превозите от и за трета страна. Искам да чуя какво е становището на превозвачите по този въпрос и тогава ще направя своето изказване, а предполагам и колегите, защото така ще получим по-пълна представа дали това нещо удовлетворява бранша.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Господин Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Ганев, имам един въпрос към вас. По време на преговорите в Турция с турската администрация имаше ли представители на техния бранш.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Не, нямаше никакви представители на техния бранш.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: В уговорката да направите тази среща не беше ли по-логично да се включат към групата, която води преговорите и представители на бранша.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Откакто аз съм изпълнителен директор на ИА Автомобилна администрация това е втората среща с турски експерти на която отново не присъстваха представители на бранша, както и на предишната среща през м.ноември в Истанбул. Считам, че и на двете срещи нямаше нужда от представители на бранша. Ние контактуваме с тях, даже преди да заминем за срещата през м.ноември проведохме среща и в ИА Автомобилна администрация, на която ясно и категорично дефинирахме задачите, с които отиваме и преговорите ги водехме само на ниво представители на ИА Автомобилна администрация и Министерство на транспорта. Тогава на първата среща имаше представители на турският бранш, които присъстваха, но не участваха, не се изказаха на срещата, докато сега нямаше никакви представители и такава беше договорката на двете страни – да няма представители на бранша.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Всъщност моят въпрос беше не е ли по-логично да участват, тъй като в крайна сметка проблемите, които се създават касаят пряко именно бранша, те не касаят държавните институции, тъй като държавните институции така или иначе си комуникират. Има събития, които така или иначе се случват, квотите се договарят задължително всяка година, създават се протоколи, т.е. този процес не е прекъсвал и не е той проблема. Той така или иначе ще продължи да се развива, продължава да се случва по този начин.
Казвам това, защото хората, които пряко са засегнати от проблемите са извън вашите преговори. По никакъв начин не може да се докаже дали на тези преговори се защитават в максимална степен техните интереси, разбира се както на българските, така и на турските превозвачи, затова моето мнение е, и считам че е най-логично, такъв тип срещи да се провеждат в присъствието и с участието, и то активното участие на превозвачите, а след това разбира се администрацията да оформи съответните документи или промени в съответните наредби, на вече постигнатите споразумения между тях. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Московски.
Господин Ганев.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Искам да кажа, че на срещата в Анкара беше договорена категорично и ясно, че няма да има представители на бранша. А що се касае до участието на бранша, аз считам че една от основните задачи и грижи на администрацията е да защитава интересите на българския бранш, така че това е мое служебно задължение и аз считам, че мога да го правя и във всеки момент, в който преценя че ми трябва помощ, аз се обръщам към бранша.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Ганев.
Господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Вземам реплика само от дискутираната тема преди малко. На срещата, която беше миналата седмица в другата сграда на народното събрание, имаше искане наистина да присъства бранша и доколкото знам трябваше да присъства. Вие поставихте ли го това като искане пред турската страна да присъства бранша, или те просто казаха, че няма да има от техния бранш и ние е трябвало да се съгласим.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Аз също присъствах на срещата. Уговорката беше ако не присъства българският бранш, да не присъства и турския, ако не присъства нашия, т.е. не обратното. Уговорката беше да няма представители на турският бранш, ако не присъстват нашите превозвачи.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ние заявихме ли да присъства нашият бранш или не, това ми беше въпроса.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Аз не знам, не мога да Ви отговоря на този въпрос, това беше договорено между двамата министри.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Въпросът ми е следния. Господин Ганев, знаете какъв е проблемът .Знаете, че тези преговори завършиха без да защитим българските интереси и ще се аргументирам защо. Това, което е постигнато като Спогодба за либерализация на режимите, те не са проблем за българският бранш в момента, да работи българския бранш с квотите, с които в момента се ползват. По отношение на превозите в трети страни. Доколкото разбрахме ще останат колкото са в момента. С една дума вие сте се договорили за нещо, което в момента и така да остане не е проблем, а пък от друга страна това , което е проблем за българските превозвачи, тези разрешителни от Турция към трети страни не са засегнати по никакъв начин и в един момент се оказва, поне това четох от медиите и затова Ви моля да ми обясните какво е станало. В медиите излезе следното: то ще бъде договаряно допълнително, с една дума ние трябва да подпишем сега тази либерализация, която се предлага за тези режими, които не включват превози към трети страни и в един момент след това ние трябва да се молим на турската страна да ни даде разрешително именно за тези, които на нас ни липсват. Така ли е, защото говорите за пълна либерализация. Ако тя е пълна, значи и те трябва да влязат в тази либерализация. Ако не, значи това не е пълна либерализация и правим някаква частична либерализация, която ще обслужва турските интереси, без да са гарантирани интересите на българските превозвачи. Моля Ви да ми отговорите, дано да не съм прав или поне медиите да не са ви разбрали правилно или поне да са ви цитирали неправилно, защото другото е отстъпление от българските интереси. Благодаря.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Искам да кажа, че при тази среща не е подписан никакъв документ, тепърва предстои работа по Спогодбата, в която ще бъдат решени тези въпроси за либерализацията. Няма никакъв протокол.
Искам да кажа, че задачата която беше поставена за пълна либерализация е неосъществима задача и това го знаеха според мен и самите превозвачи. Мога да ви кажа, че поставяйки въпросът за разрешителните за трета страна, ще цитирам точно изказа на турския заместник министър, погледна ме и ми каза: „ Ама комшу, вие искате да ви дадем ключовете от нашите автомобили”.
Искам да поясня. Разрешителните от и за трета страна са специфични разрешителни, те не съществуват в практиката на всички държави. Те са един вариант, благоволение на една страна да позволи на друга страна да седна на масата и да откъсне от бизнесът, който се полага на техните превозвачи, т.е. това е едно изключително благоволение от дадена страна да предостави разрешителни за трета страна, да допусне други хора на нейната маса , образно да се изразя.
Въпросът за предоставяне на разрешителни в пропорционално съотношение с това, което се предоставя за другите страни беше разгледан и в това, което ви прочетох се говори за значително увеличаване на разрешителните. Самите турци казаха, че те не могат да си позволят в никакъв случай пълната либерализация както ние я разбираме. Готови са на либерализацията на транзита и на двустранните и значително увеличаване на разрешителните.
Да поясня. Те бяха склонни ако оставим квотата с разрешителните така както сега съществува като видове, бяха съгласни де увеличат третата страна само със 150, т.е. да отиде на 1 250 разрешителни и когато ние заявихме желание за либерализация, те казаха тогава вече можем да говорим за едно значително увеличаване на разрешителните за трета страна.
Аз мисля, че въпросът за либерализацията е политически въпрос, той иска политическо говорене. Аз съм експерт и не мога да говоря политически. Казвам само каква е задачата, която стои пред мен и която трябва да се решава и моето мнение е, че тази задача за да бъде решена по-бързо, трябва да се използва Спогодбата, която съществува от 2012 година, със съответните изменения съобразно промените в обстановката да стигнем по-бързо до резултат. Благодаря ви.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Ганев.
Господин Столарски, някакви коментари по въпросът.
Г-Н МИРОЛЮБ СТОЛАРСКИ: Ако си спомняте разговорът, това което ние казахме, това стана. Специалистите отидоха, договориха това, което искаха турците, отложиха за няколко месеца решението. Господин Ганев знае, че една Спогодба я търкалят в продължение на 10 години сега в момента и тази Спогодба ще продължи да се търкаля още няколко години, ние ще продължим да чакаме.
Само искам да попитам, господин Ганев, какво значи значително увеличение на разрешителните за трета страна. Как го разбирате Вие?
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Господин Столарски, какво означава точно значително увеличаване ще кажат политиците.
Г-Н МИРОЛЮБ СТОЛАРСКИ: Аз искам само да направя една такава сметка. Увеличават ги три пъти, стават 3 500 примерно разрешителните, а България губи 27 млн.евро. Направете сметка колко струва едно разрешително с освобождаване на транзита. Българските превозвачи не получават нищо, турските превозвачи минават през България колкото си искат. Ние така или иначе в момента тези разрешителни, които ги имаме, те не се ползват всички, остават. Реално стана така, че свършихме работа на турските превозвачи.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Аз имам един въпрос към Вас, господин Ганев. Ако е прав господин Столарски, това значи ли, че когато се либерализира режима на преминаване, той става безплатен.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Не, тепърва предстои да се правят изчисления. Считам, че изказването на господин Столарски е некоректно. То внушава предварително, че евентуално Спогодбата с либерализация ще доведе до загуба за българската страна. Аз мисля, че Спогодбата, която ще се подпише ще бъде такава, че да не донесе загуба на българската страна, а печалба и изгода, иначе е безсмислено да действаме.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Някой друг желае ли да направи коментар.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: Господин Ганев, това което научаваме от медиите и от предварителният разговор с вас, нашите опасения са че при отваряне на частична либерализация турският поток ще се насочи през България. Правили ли сте някакви разчети примерно като цяло как стоят нещата с транзитното преминаване. Аз мисля, че либерализацията в България няма да бъде толкова улеснителна за турците, тъй като тях ще ги подпре Румъния и Сърбия, така че въпросът не е толкова елементарен, наистина предстоят сложни преговори.
От пресата научаваме, че министърът се е договорил за някои неща. Това са предварителни разговори, които водите и не чухме някъде да бъдат засегнати и други въпроси. Знаете, че в момента имаме спрян камион на границата, да не посочвам на коя фирма, което означава че е необходимо бързо съдействие от страна на двете администрации по тези три проблема – фактурата като транспортен документ, говорим за нивото ограничения и т.н.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Господин Ангелов, задайте си конкретно въпроса. Такъв диалогов режим не е най-подходящия.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: Решени ли са проблемите, които поставихме за сентовете и за фирмите.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Пак ще повторя, че срещата на министрите на практика приключи със задаване на рамка за работа на експертите и затова казах, че според мен срещата е успешна, тъй като е решен проблемът, поради който възникна кризата, а именно да се седне на масата за преговори от страна на експертите от двете страни.
На срещата беше разгледан и въпросът за фактурата и проблемите на границата. Във връзка с фактурата турците са склонни да отстъпят, но те ясно казаха, че тя е елемент от техните действия, с които те се стремят да ограничат реекспорта от България, т.е. стремят се да ограничат казвам го 1: 1, участието на наши превозвачи в превоза на това от и за трети страни от Турция. Що се касае до проблемите на границата, постави ни се на практика задача за създаване на Колцентър, чрез който да може да се реагира изключително бързо на всякакви проблеми на границата. Наистина знаем за двата автомобила, които са задържани. Трябва да призная, че задържането на единият автомобил е по наша грешка. Изпълнителна агенция Автомобилна администрация предоставяйки списъците за сентовете, има техническа грешка в номерата на сентовете и поради тази причина е спрян единият автомобил, а за другия уточняваме в момента.Въобще и двата въпроса – с фактурата и проблемите на границата, където евентуално да обсъждаме поставяне на баркод и използването на четец, за да се елиминира човешката грешка е нещо, което предстои да се обсъжда на ниво експерти.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: В момента Вие казвате, че искате да съдействате на българските превозвачи, а по границата камионите стоят и ще стоят. В този Колцентър трябва да има човек от администрацията, който да работи денонощно. Това е невъзможно.Нормалният вариант е да се намери някакъв диалог. Като се спре камионът, да се намери решение на този проблем, който е възникнал.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Съгласен съм, пред нас стои задачата за регулиране на нещата.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: Друго нещо, което научаваме. Миналата година на турската страна предоставихте номерата на сентовете, тази година също им дадохте номерата на сентовете, сега искате да им дадете валидностите, да им дадете за трета страна. Говоря за турската страна. С какво се подобри нашата работа вие като дадохте номерата на сентовете. Да ни вземат номерата от списъка и да минават чужди камиони с нашите номера. Това не е Ваше решени че сте дали номерата, но какво се подобри.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Валидностите не са дадени и не смятаме да ги даваме.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: Въпрос на време е да ги дадете.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: За да не се допуска използването на това, за което говорите – за номерата, самият министър обяви нашето желание за поставяне на баркод върху сентовете.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: По този начин големите наши фирми ги изхвърляте от турския пазар.Вчера пристигам от чужбина, моите камиони отново спрени, от 10 дни нямам информация.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Така, както го казвате Вие излиза, че непрекъснато има спрени камиони, които стоят на границата. За последните два месеца, след като беше срещата в Истанбул, където подписахме конкретните правила, които трябва да се спазват и която независимо от пророкуването на г-н Столарски завърши успешно, броят на проблемите на границата рязко е намалял. Наша грижа е да ви помагаме и мисля, че не може да се оплачете.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: Това е ваша статистика. Всяка вечер се дават на 10 камиона или 5 камиона по 100 евро да минат на турските спедиции, на едната граница е ченджът, там събират парите, може да проверите.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Господин Московски, господин Вълков и приключваме точката.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Един коментар само.
Господин Ганев, не е нужно да се създава нов Колцентър, телефонът съществува от две или три години. Има в министерството така нареченият горещ телефон, така че той може да се ползва. Друг е въпросът, че действително дори да се обади някой, какво ще стане, ще му се приеме обаждането и ще се придвижи по някакъв канален ред. Според мен на самата граница трябва да има наш служител от администрацията при тях и техен служител на нашата граница. Това е само моя идея, не знам дали е приложимо, за да може на място да се решават проблемите.
Другият коментар, който искам да направя е, че на ниво среща между министри не е възможно да не е съставен протокол от тази среща и аз настоявам да получим този протокол, за да видим действително по какви теми е говорено и какви ангажименти са поети. Аз не случайно казах, че без браншът е безсмислено да се правят такива срещи, защото се говорят някакви общи неща, които ще се случат някъде в светлото бъдеще и които ясно е, че години наред не се случват.
Това са хората, които трябва да си решават проблемите, така че те трябва да бъдат сложени на една маса заедно с министъра и с Вас, когато решавате точно техните проблеми.
Настоявам да получим протокол от тази среща между министрите, за да видим точно какви срокове, какви ангажименти са поети и по кои проблеми какво решение ще се вземе.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Московски.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам да взема отношение също по протокола, просто не вярвам, че има такава среща, която да не е протоколирана и от която да няма някакъв документ, на който да се позовем.
Съгласно излязлата в медиите информация, до края на м.март, това което и Вие ни казахте, господин Ганев, е че тази Спогодба ще бъде готова, а до края на м.април тя ще бъде приета. За да бъде приета тази Спогодба, министърът според мен трябва да започне да води преговори и след това тази Спогодба трябва да бъде ратифицирана в Народното събрание.
Аз лично, предполагам че и моите колеги, а и другите колеги, не знам как ще ратифицират една Спогодба, след като изобщо не са запознати с параметрите, по които са се водили тези преговори и какви ще бъдат съответните резултати.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията тръгна с три основни искания, които бяха обявени.
Едното от тях беше относно либерализацията на пазара. Тук има много хора, които не знам доколко са запознати, но пълна либерализация на пазара, както беше обявено няма и тя не може да съществува при положение от и за трета страна изобщо не фигурират в тази либерализация.
Второ. Аз не виждам какъв е проблемът по отношение на транзитните и двустранните разрешителни, които и към този момент можеха да се договарят между двете администрации, като изключим това, че те поискаха половината предварително и ние искахме повече разрешителни и в тази насока мисля, че не беше някакъв сериозен проблем. За самата либерализация никой не казва истината колко и по какъв начин ще бъде отразена на фиска, защото това неминуемо ще бъде отразено и по какъв начин ще има компенсация, ако изобщо има такава. Защото предишният път, когато бяха уеднаквени за всички превози, няма го господин Мутафчиев в момента, защото това е станало по негово време, всички говорят за едно намаление с 50 %. То фактически не е точно така, защото тези които бяха безплатни плащат тези 43 евра, но смисъла е, че това нещо не се подлага на дебат.
Освен това другите два въпроса, по които отиде министъра, те отново останаха в рамковото споразумение, за тях че ще се говори. За тях се говори от м.юни, аз лично два пъти задавам въпроса на министъра по време на парламентарен контрол. В края на есента той ни увери, че проблемът с фактурите е приключил и повече този проблем няма да стои на дневен ред. Днес е средата на м.февруари, този проблем остава да виси и не се знае кога ще бъде решен. В международните правила, в ТИР Конвенцията никъде няма такова задължение превозвачите да пътуват с тези документи. Така че това са неща, които остават нерешени за сметка на нашият жест, който ние дадохме с даването на разрешителни на турската страна.
Още нещо искам да ми кажете. Какво става с въпроса относно връщането на ДДС на горивата на турските превозвачи, които ще зареждат на българска територия, тъй като това беше също анонсирано като една от темите, по които ще се говори и повече не чухме нищо? Отпадна ли или все още стои в рамковото споразумение.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Има ли други въпроси. Ако няма да приключим, за да може господин Ганев да вземе думата и с това да приключим дебата.
Имате думата, господин Ганев. Виждам, че други въпроси няма.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Първо за предложението на господин Московски да си разменим хора на границата лично на мен ми се вижда много смислено и ако може да го реализираме, наистина ще можем да сглобим работещ механизъм за оказване на съдействие на бранша. Ще работим по него, поне така считам аз.
За съжаление на другите въпроси на господин Вълков не мога да отговоря. Това са все неща, които тепърва предстои да бъдат обсъдени и пак повтарям, въпросът за пълната либерализация от и за трета страна на практика представляваше една задача, която няма решение, а дали ще се случи тази така наречена частична либерализация, мисля че не зависи от мен, а от политиците.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Ганев.
Изчерпваме точка първа от днешния дневен ред.
Благодаря на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за участието в заседанието.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред, а именно:
Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014), №402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
За участие в тази точка са поканени от Министерство транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Георги Тодоров – заместник министър
Г-жа Мирослава Борисова – началник отдел Координация по въпросите на Европейския съюз
Г-н Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Железопътна администрация
Г-н Даниел Недялков – главен секретар на Изпълнителна агенция Железопътна администрация
Г-жа Людмила Тренкова – началник отдел Международна дейност в ГД Гражданска въздухоплавателна администрация
Г-н Георги Цветков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Морска администрация
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Извинявайте, господин председател, просто не ме видяхте, че вдигах ръка преди завършването на точката.
Исках само да направим едно уточнение, че това което ни беше представено от господин Ганев беше от техническа гледна точки и на разговорът, който водихме преди една седмица в Народното събрание, аз тогава казах, че все още не е политически, а е икономически. Това което ни беше представено и решенията, които предстои да бъдат взети и Спогодбата, която да бъде сключена, смятам че въпроса става вече политически и при следващото разглеждане смятам, че трябва да има представител от политическия кабинет на министерството. Това са важни решения, които трябва да се вземат от самата комисия.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Съгласен съм, ще има такъв разговор, ще има политическа рамка, която да бъде поставена на министъра. Днес, когато господин Иванов изяви желание комисията да бъде информирана, господин Папазов се намираше на борда на правителствения самолет, чакайки разрешение за и излитане за Азербайджан, заедно с министър председателя и още една голяма група министри. Отсъствието на господин Папазов е по технически уважителни причини, ще продължим разговора.
Господин Тодоров, имате думата. Народните представители са запознати, раздадена им е програмата. Основанията за провеждане на това заседание произтича от Конституцията и от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В тази програма има няколко акцента, които касаят дейността, която се наблюдава и регулира от нашата комисия.
Имате думата да ни запознаете със съдържанието на документа в тази част.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представена ви е Годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2014 година. Ще поставя акцент върху конкретни въпроси от европейските законодателни предложения, както вие вече споменахте, които са представени вече на вашето внимание.
В областта на железопътният транспорт се очаква гръцкото председателство да постигне общ подход по предложението на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз. Предвидените разпоредби са в съответствие с вече постигнатият общ подход по предходните две досиета – оперативна съвместимост и безопасност в железопътния транспорт.
Европейската железопътна агенция ще бъде единно гише за издаване на сертификати за безопасност на железопътните предприятия, които да оперират в повече от една държава членка. Националните органи ще играят основна роля при изготвянето на оценките, необходими за издаването на споменатите по-горе сертификати.
В тази връзка и поради липсата на яснота относно разпределение на задачите, българската страна ще защитава позиция, че следва да се изготвят рамкови модели на споразумение за сътрудничество между агенцията и националния орган по безопасност.
По този начин се цели обезпечаване на извършените дейности по сертифициране от националният орган по безопасност, както и отчитане на националните специфични особености на железопътния сектор. За информация на последният съвет на министрите, който се проведе през м.декември миналата година предложението на Дания за осигуряване на финансов модел за пропорционалното разпределение на таксите за плащане от заявителя за издаване на разрешение срещна широка подкрепа. Очаква се становище на Правната служба на Съветът по този въпрос.
Следващите досиета от този пакет ще бъдат разгледани през втората половина на 2014 година. Българската страна ще следи и ще вземе активно участие в развитието на въпроса, отнасящ се до подобряване механизмът на задължителните конкурентни тръжни процедури и изменението на регламент №1370/2007/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превози с железопътен и автомобилен транспорт.
Това изменение ще наложи преглед и преценка на Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превози и превозни услуги с железопътен транспорт. По-конкретно ще бъде направена оценка на предложената промяна в текстът на чл. 5, § 6 от Регламента. Актуалната формулировка на този текст допуска директно възлагане на договори за обществени услуги по определени условия, в случай, че такова възлагане не е забранено от националното законодателство.
Новото законодателно предложение на този текст се заличава и се заменя с друг, предвиждащ възможността на компетентните органи преди стартиране на тръжна процедура да ограничат броя на договорите, които ще бъдат възложени на едно и също железопътно предприятие.
Новото законодателно предложение цели и заличаване на възможността за ползване на процедура по договаряне. В национален мащаб освен промени в гореспоменатата наредба, бъдещите промени няма да имат практическо влияние, тъй като вече има сключен договор с превозвача за обществена услуга за срок до 2025 година.
Второто важно досие, по което в рамките на гръцкото председателство се очаква да бъде постигнат общ подход е за правата на пътниците във въздушния транспорт. Също ще бъде разгледано по време на предстоящият съвет на Европейският съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика на 14 март т.г. в Брюксел. Въпреки амбициите на литовското председателство за постигане на общ подход на предходният Съвет на министрите през м.декември 2013 година, поради спорни въпроси по това изключително сложно досие бе представен единствено доклад за напредък.
Основното предизвикателство е постигането на правово балансиран текст, който да замени съществуващата понастоящем неясна регулация по този въпрос.
Вероятно всички си спомнят изригването на вулканът в Исландия преди няколко години и последиците за пътниците и авиокомпаниите. Поради това са необходими ясни и разбираеми разпоредби относно забавените и пропуснатите свързващи полети, ясно дефиниране на форсмажорни обстоятелства, процедурите за несъстоятелност на авиопревозвачите и обезщетения за нанесени вреди при над 3 часа закъснение.
Ние ще участваме с повишено внимание в заключителният етап от преговорния процес, като и в разглеждането на регламента, отнасящ се до определянето на правила и процедури за въвеждане на свързани с шума експлоатационни ограничения на летищата.
По последното досие в областта на морският транспорт се предвижда постигане на общ подход или представяне на доклад за напредъка по време на Съвета на министрите през м.юни т.г. Това законодателно предложение ще способства за осигуряване на по-ефективно функциониране на българските пристанища и тези на другите държави членки. Регламентът засилва административната автономна роля на пристанищните власти за по-доброто регулиране на пристанищните дейности и за по-голяма финансова прозрачност.
Това е в областта на транспорта.
Раздел Телекомуникации и информационни технологии.
На първо място законодателни мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. За да се намалят разходите за изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, проектът предвижда мерки за по-интензивно използване на наличните физически инфраструктури, на различните комунални мрежи, подобряване на сътрудничеството относно планиране и строежи, рационализиране на процедури за издаване на разрешения и премахване на пречките за изграждане на сгради с инфраструктура, подготвена за предоставяне на високоскорестен достъп.
Въвеждат се права на операторите на електронни съобщителни мрежи. Да използват физическата инфраструктура на други мрежови оператори, като доставчиците на електричество, канализация, отопление, транспортни услуги.
Въведени са и съответните задължения за предоставяне на минимална информация за наличната инфраструктура в електронен вид
Държавите членки ще следва да създадат един информационен център, чрез който се осигурява достъп до информацията за наличната инфраструктура. Трябва и да се създадат компетентни органи за разрешаване на спорове, възникнали във връзка с достъп до физическата инфраструктура, включително сгради и спорове във връзка с предоставяне на информация за налична такава инфраструктура.
Второ. Предложение за директива на Европейският парламент и на Съвета относно мерки за гарантиране на високо ниво на мрежова и информационна сигурност в рамките на Съюза.
Предвижда се задължение за публичните администрации и участниците на пазара да изпращат на компетентните органи уведомление за настъпили инциденти.
Въвежда се система за обмен на ранни предупреждения и разработване на координиран отговор. Компетентните органи или комисията изпращат ранни предупреждения в мрежата за сътрудничество относно онези рискови инциденти, които отговарят на определени условия.
След оценка на информацията компетентните органи се споразумяват за координиран отговор.
На трето място е предложение за регламент на Европейският парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕС , 2002/21/ЕС и 2002/22/ЕС и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕО) № 5031/2012.
Предложението въвежда серия от пряко приложими мерки, които заменят или допълват действащата регулаторна рамка за електронни съобщения в Европейския съюз, като тази рамка ще се тълкува и прилага във връзка с разпоредбите на предложения нов регламент.
Срокът за прилагането на новия регламент е 01 юли 2014 година, с изключение на Правилата за защита на крайните потребители, които ще се прилагат от 01 юли 2016 година.
Основните опасения тук са за недостатъчна обоснованост на предложението и неоценена съвместимост с действащата регулаторна рамка за електронни съобщения.
Липсва и анализ на резултатите от прилагането на последното изменение от 2009 година на регулаторната рамка.
Въпреки принципната подкрепа за изграждането на единен европейски пазар на електронни съобщения държавите членки прецениха, че в рамките на настоящият мандат на Европейския парламент трябва да се даде приоритет на досиетата в по-напреднал етап на обсъждане, а регламентът за единния телекомуникационен пазар да бъде предоставен за приемане от новия Парламент.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин заместник министър. Изчерпателно беше Вашето изложение.
Колеги, имате ли коментари, някакви други предложения, които да не са намерили място и които да считате, че имат своето място в документите, в регламентацията или да направите коментар по изложеното от заместник министър Тодоров.
Очевидно няма. Благодаря господин Тодоров. Аз не знам дали трябва да правим гласуване, но така или иначе се уточнихме, че гласуване няма да правим, тъй като комисията се намира в намален състав
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Съгласно правилникът тази информация е само за сведение.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ:
Изчерпахме по този начин тази точка.
Следващата точка от дневния ред е: Обсъждане на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
По точката за вътрешните правила колеги уточнението, което направихме когато се договаряхме да обсъждаме тази точка беше да се опитаме да я обсъдим в максимално пълен състав на комисията, защото всеки един формален подход означава несвършване на конкретна работа.
Идеята беше днес да се договорим за някакви правила, които да бъдат задължителни за всички членове на комисията с идея да подобрим работата.
В тази връзка, макар да сме гласували присъствието на тази точка в дневния ред, ви предлагам да отложим за следващо заседание като се надявам да има по-голямо присъствие, за да има някакъв ефект.
Имате думата, госпожо Спасова.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Уважаеми господин председател, тук има представители от всяка парламентарна група. Ние ви предлагаме поне да изслушате какви са нашите забележки, обсъдете си ги и когато се събере цялата комисия евентуално, не знам кога ще стане, тогава да гласуваме. Поне чуйте какви са ни забележките, те не са толкова много.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Аз бих ги чул с интерес, може да ми ги предадете. Това не е политически въпрос, който да обсъждаме в присъствието на представители на различни парламентарни групи, които да заявят своята позиция. Аз по-скоро го разбирам като разговор, където помежду си да постановим едни правила, които да направят комисията работеща, да зачитат волята на всеки един народен представител. По-скоро го приемам като колегиален разговор, при който няма за цел чрез гласуване да се наложи някаква политическа воля, а като нещо което да подобри работата и всеки един да почувства по-добро удовлетворение от начина по който функционира комисията, така че не виждам относимост на аргумента, че има представители на различни парламентарни групи. Ние няма да правим политическо гласуване. Аз не разглеждам въпросът като въпрос с политически заряд. За мен този дебат е необходим за да направим комисията по-работеща.
Вярно е, че вие не участвахте първоначално, когато разглеждахме правилата, затова аз считам, че трябва да изложите своите виждания и те да намерят място във вътрешните правила но не днес. Днес има изключителност в ситуацията, отсъстват по-голямата част от членовете на комисията, така че не считам за коректно и за редно да обсъждаме, макар и предварително поставен, според мен този въпрос.
Молбата ми към вас е да проявите необходимото разбиране и да го гледаме като първа точка на следващо заседание, да му отделим необходимото време, за да има някакъв практически ефект, а не да го отложим или да го гласуваме формално.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз лично ще бъда удовлетворен, ако зная каква ще бъде предварително темата на разговори по тази точка от дневния ред.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Има приети вътрешни правила, колегите не са участвали в тяхното приемане, без да коментирам причината и аз считам, че е нормално след като работим в една комисия, да бъдат чути техните виждания. Може ако имат идеи да се подобрят действащите вътрешни правила, дадени техни предложения да бъдат подложени от комисията на гласуване, ако получат одобрението на мнозинството от членовете на комисията да бъдат приети.
Затова съм предложил тази точка от дневния ред. В резултат на разговорите може да последват промени на сега действащите вътрешни правила. Ако бъде само разговор, няма да има формално основание да променим сега действащите правила. Пак казвам, моето желание е те да станат по-работещи, да бъде отчетено тяхното виждане, защото няма никакво значение кой се намира в опозиция и кой е от управляващите, тук сме се събрали да се опитаме да работим малко по-експертно и да имаме малко по-добри условия на работа , нещата да се случват в малко по-облекчен вид.
Разбирам, че проблемът с неприсъственото заявяване на позиция е важен, още повече е в състояние на комисията, когато представителите на опозицията и на управляващото мнозинство са почти равни. Важно е да го обсъдим, до какъв извод ще стигнем и какво ще гласуваме ще реши комисията.
За следващото заседание раздайте на колегите по едно копие от вътрешните правила, евентуално и това, което колегите от ГЕРБ предлагат като промяна, което госпожа Спасова искаше да чуем и ще проведем дебат върху това и ако в хода на дебата се появят нови предложения, те ще бъдат обсъдени. Благодаря.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам само да кажа, че ние не се различаваме по принцип в дебата или в мисленето си и е нещо по-различно от това, което каза господин Георгиев.
Ние единствено не сме инициирали разглеждането на вътрешните правила, а и от други народни представители от други групи, включително и от вашата, господин Георгиев.
Смисълът беше, че има два момента , които не са засегнати достатъчно добре във вътрешните правила.
Единият е по отношение на даването на материалите за подготовка на народните представители преди всяка комисия. Там имаме една забележка, която смятаме да направим.
Другата е по отношение на чл. 7. Относно откриването на заседанието и даването на правомощия или становища от страна на народните представители за гласуване по отделните въпроси.
Това са неща, които са принципни и смятам, че наистина могат да бъдат гласувани и промяната им няма да е толкова съществена, колкото ще е повече в посока на демократизация в самата комисия и на по-голяма яснота. Все пак като се вземат някакви решения, не е хубаво след време да излезе, както имаме такъв случай, с 4 човека гласуван закон. Извинявайте, но на никой от вън не звучи добре да чуе, че с 4 гласа е приет един закон и това нещо да става достояние в Народното събрание в зала и просто да говорим излишни приказки, рейтинга на Народното събрание няма да бъде повишен.
Аз смятам, че в нашата комисия има достатъчно разбирателство и се дебатира сериозно като цяло по всички теми и затова може да се стигне до някакво разбирателство по тези въпроси.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Моето становище е същото. Това, че има приети правила, те не са свещена крава. Всеки един , който може да допринесе със становище, с норма, която да запишем за начина на функциониране на комисията за по-доброто провеждане на заседанията, за по-качествено провеждане на дебата и за качествени становища е добре дошъл и лично ще се ползва с моята подкрепа.
Предлагам на следващото заседание да обсъдим този въпрос.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка. Няма.
Преминаваме към точка Разни. Имате ли въпроси или предложения за обсъждане. Няма.
Закривам заседанието.
Край на заседанието: 15.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Камен Костадинов/
1. Информация от директора на ИА Автомобилна администрация г-н Ганев за проведените срещи от екипа на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Турция.
2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014), №402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
3. Обсъждане на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
4. Разни.
На 19 февруари 2014 година от 14.40 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация от директора на ИА Автомобилна администрация г-н Ганев за проведените срещи от екипа на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Турция.
2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014), №402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
3. Обсъждане на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
4. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Камен Константинов.
Списъка на присъствалите народни представители е приложен към протокола.
***
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Голяма част от колегите са на погребение на нашия колега Михайлевски и отсъстват. По принцип в предвиденият предварително дневен ред не се предвиждаше обсъждане на въпроси, по които предстои гласуване. Това е съставът при който ще се проведе днешното заседание.
Предлагам следния дневен ред:
1. Информация от директора на ИА Автомобилна администрация г-н Ганев за проведените срещи от екипа на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Турция.
2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014), №402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
3. Обсъждане на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
4. Разни
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Господин Ганев, имате думата да запознаете комисията и присъстващите с проведените срещи и преговори с екипа на Министерство на транспорта на Турция.
Едно уточнение за превозвачите. Тази среща, която предишният път ви обещах ще се състои по следващата седмица, която беше предвидена за утре, тъй като има все още няколко въпроса за уточняване, аз през следващата седмица имам ангажимент.
Имате думата, господин Ганев.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, ще ви прочета един текст, който беше написан буквално минути след приключване на срещата, тъй като считам че тогава не сме пропуснали най-важните и най-съществените неща, които се случиха в продължение на близо 5-часовите преговори.
По време на срещата бяха обсъдени всички претенции на двете страни, като разговорите протекоха в конструктивен диалог за намиране на решение на всички възникнали въпроси и проблеми през последните няколко години.
Беше зададена рамка от двамата министри за подготовка на Спогодба, която да замени сега действащата Спогодба от 1977 година.
Рамката включва подготовка за пълна либерализация на разрешителният режим, която да обхване двустранните и транзитни превози без превозите от и за трета страна.
При изготвянето на спогодбата се предвижда значително увеличаване на разрешителните от и за трета страна при влизането й в сила.
Експертите от двете страни ще се срещнат през първата седмица на м.март за изготвяне на проекто Спогодбата в Истанбул. Спогодбата трябва да бъде готова до края на м. март и след обсъждането й в двете страни да бъде подписана до края на м. април.
От 01 март се създава Колцентър в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и в Генерална дирекция по регулиране на сухопътния транспорт в Анкара за разрешаване на всички проблеми и спорни въпроси при обработката на документите на товарните автомобили на двете страни. Двете администрации се задължават да изработят процедури и да одобрят набор от документи за представяне на съответните компетентни органи.
До влизане в сила на новата Спогодба страните се договориха двете организации напълно да съдействат на превозвачите, с цел облекчаване на дейността на фирмите при извършване на транспортни услуги на територията на България и Турция.
Това беше текстът, който буквално минути след приключване на срещата, като пак искам да подчертая, основното беше че двамата министри зададоха рамка за подготовка на Спогодба. Както казах сроковете са доста кратки, но нашата идея е да използваме Спогодбата, която беше подписана от двете страни, но не ратифицирана, която с известни допълнения, корекции, съобразно това, което трябва да се случи, да бъде представена за подписване и след това за ратификация.
В общи линии според мен беше изпълнена основната задача и беше решен основният проблем във връзка с който тръгна кризата, а именно да се осигури среща на ниво експерти от двете страни, на която среща експертите да пристъпят към решаване на конкретните технически проблеми по границата и въобще проблеми във връзка с превозите.
Това е което мога да кажа най-накратко. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Ганев.
Колеги, имате думата за въпроси, за становища.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, аз предлагам представителите на бранша които са тук в момента да кажат дали това ги удовлетворява, защото това което ни е представено в момента от господин Ганев по принцип като постигната една рамка на преговорите по отношение на пълна либерализация, а същевременно там не са включени превозите от и за трета страна. Искам да чуя какво е становището на превозвачите по този въпрос и тогава ще направя своето изказване, а предполагам и колегите, защото така ще получим по-пълна представа дали това нещо удовлетворява бранша.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Господин Московски.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Ганев, имам един въпрос към вас. По време на преговорите в Турция с турската администрация имаше ли представители на техния бранш.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Не, нямаше никакви представители на техния бранш.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: В уговорката да направите тази среща не беше ли по-логично да се включат към групата, която води преговорите и представители на бранша.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Откакто аз съм изпълнителен директор на ИА Автомобилна администрация това е втората среща с турски експерти на която отново не присъстваха представители на бранша, както и на предишната среща през м.ноември в Истанбул. Считам, че и на двете срещи нямаше нужда от представители на бранша. Ние контактуваме с тях, даже преди да заминем за срещата през м.ноември проведохме среща и в ИА Автомобилна администрация, на която ясно и категорично дефинирахме задачите, с които отиваме и преговорите ги водехме само на ниво представители на ИА Автомобилна администрация и Министерство на транспорта. Тогава на първата среща имаше представители на турският бранш, които присъстваха, но не участваха, не се изказаха на срещата, докато сега нямаше никакви представители и такава беше договорката на двете страни – да няма представители на бранша.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Всъщност моят въпрос беше не е ли по-логично да участват, тъй като в крайна сметка проблемите, които се създават касаят пряко именно бранша, те не касаят държавните институции, тъй като държавните институции така или иначе си комуникират. Има събития, които така или иначе се случват, квотите се договарят задължително всяка година, създават се протоколи, т.е. този процес не е прекъсвал и не е той проблема. Той така или иначе ще продължи да се развива, продължава да се случва по този начин.
Казвам това, защото хората, които пряко са засегнати от проблемите са извън вашите преговори. По никакъв начин не може да се докаже дали на тези преговори се защитават в максимална степен техните интереси, разбира се както на българските, така и на турските превозвачи, затова моето мнение е, и считам че е най-логично, такъв тип срещи да се провеждат в присъствието и с участието, и то активното участие на превозвачите, а след това разбира се администрацията да оформи съответните документи или промени в съответните наредби, на вече постигнатите споразумения между тях. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Московски.
Господин Ганев.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Искам да кажа, че на срещата в Анкара беше договорена категорично и ясно, че няма да има представители на бранша. А що се касае до участието на бранша, аз считам че една от основните задачи и грижи на администрацията е да защитава интересите на българския бранш, така че това е мое служебно задължение и аз считам, че мога да го правя и във всеки момент, в който преценя че ми трябва помощ, аз се обръщам към бранша.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Ганев.
Господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Вземам реплика само от дискутираната тема преди малко. На срещата, която беше миналата седмица в другата сграда на народното събрание, имаше искане наистина да присъства бранша и доколкото знам трябваше да присъства. Вие поставихте ли го това като искане пред турската страна да присъства бранша, или те просто казаха, че няма да има от техния бранш и ние е трябвало да се съгласим.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Аз също присъствах на срещата. Уговорката беше ако не присъства българският бранш, да не присъства и турския, ако не присъства нашия, т.е. не обратното. Уговорката беше да няма представители на турският бранш, ако не присъстват нашите превозвачи.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ние заявихме ли да присъства нашият бранш или не, това ми беше въпроса.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Аз не знам, не мога да Ви отговоря на този въпрос, това беше договорено между двамата министри.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Въпросът ми е следния. Господин Ганев, знаете какъв е проблемът .Знаете, че тези преговори завършиха без да защитим българските интереси и ще се аргументирам защо. Това, което е постигнато като Спогодба за либерализация на режимите, те не са проблем за българският бранш в момента, да работи българския бранш с квотите, с които в момента се ползват. По отношение на превозите в трети страни. Доколкото разбрахме ще останат колкото са в момента. С една дума вие сте се договорили за нещо, което в момента и така да остане не е проблем, а пък от друга страна това , което е проблем за българските превозвачи, тези разрешителни от Турция към трети страни не са засегнати по никакъв начин и в един момент се оказва, поне това четох от медиите и затова Ви моля да ми обясните какво е станало. В медиите излезе следното: то ще бъде договаряно допълнително, с една дума ние трябва да подпишем сега тази либерализация, която се предлага за тези режими, които не включват превози към трети страни и в един момент след това ние трябва да се молим на турската страна да ни даде разрешително именно за тези, които на нас ни липсват. Така ли е, защото говорите за пълна либерализация. Ако тя е пълна, значи и те трябва да влязат в тази либерализация. Ако не, значи това не е пълна либерализация и правим някаква частична либерализация, която ще обслужва турските интереси, без да са гарантирани интересите на българските превозвачи. Моля Ви да ми отговорите, дано да не съм прав или поне медиите да не са ви разбрали правилно или поне да са ви цитирали неправилно, защото другото е отстъпление от българските интереси. Благодаря.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Искам да кажа, че при тази среща не е подписан никакъв документ, тепърва предстои работа по Спогодбата, в която ще бъдат решени тези въпроси за либерализацията. Няма никакъв протокол.
Искам да кажа, че задачата която беше поставена за пълна либерализация е неосъществима задача и това го знаеха според мен и самите превозвачи. Мога да ви кажа, че поставяйки въпросът за разрешителните за трета страна, ще цитирам точно изказа на турския заместник министър, погледна ме и ми каза: „ Ама комшу, вие искате да ви дадем ключовете от нашите автомобили”.
Искам да поясня. Разрешителните от и за трета страна са специфични разрешителни, те не съществуват в практиката на всички държави. Те са един вариант, благоволение на една страна да позволи на друга страна да седна на масата и да откъсне от бизнесът, който се полага на техните превозвачи, т.е. това е едно изключително благоволение от дадена страна да предостави разрешителни за трета страна, да допусне други хора на нейната маса , образно да се изразя.
Въпросът за предоставяне на разрешителни в пропорционално съотношение с това, което се предоставя за другите страни беше разгледан и в това, което ви прочетох се говори за значително увеличаване на разрешителните. Самите турци казаха, че те не могат да си позволят в никакъв случай пълната либерализация както ние я разбираме. Готови са на либерализацията на транзита и на двустранните и значително увеличаване на разрешителните.
Да поясня. Те бяха склонни ако оставим квотата с разрешителните така както сега съществува като видове, бяха съгласни де увеличат третата страна само със 150, т.е. да отиде на 1 250 разрешителни и когато ние заявихме желание за либерализация, те казаха тогава вече можем да говорим за едно значително увеличаване на разрешителните за трета страна.
Аз мисля, че въпросът за либерализацията е политически въпрос, той иска политическо говорене. Аз съм експерт и не мога да говоря политически. Казвам само каква е задачата, която стои пред мен и която трябва да се решава и моето мнение е, че тази задача за да бъде решена по-бързо, трябва да се използва Спогодбата, която съществува от 2012 година, със съответните изменения съобразно промените в обстановката да стигнем по-бързо до резултат. Благодаря ви.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Ганев.
Господин Столарски, някакви коментари по въпросът.
Г-Н МИРОЛЮБ СТОЛАРСКИ: Ако си спомняте разговорът, това което ние казахме, това стана. Специалистите отидоха, договориха това, което искаха турците, отложиха за няколко месеца решението. Господин Ганев знае, че една Спогодба я търкалят в продължение на 10 години сега в момента и тази Спогодба ще продължи да се търкаля още няколко години, ние ще продължим да чакаме.
Само искам да попитам, господин Ганев, какво значи значително увеличение на разрешителните за трета страна. Как го разбирате Вие?
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Господин Столарски, какво означава точно значително увеличаване ще кажат политиците.
Г-Н МИРОЛЮБ СТОЛАРСКИ: Аз искам само да направя една такава сметка. Увеличават ги три пъти, стават 3 500 примерно разрешителните, а България губи 27 млн.евро. Направете сметка колко струва едно разрешително с освобождаване на транзита. Българските превозвачи не получават нищо, турските превозвачи минават през България колкото си искат. Ние така или иначе в момента тези разрешителни, които ги имаме, те не се ползват всички, остават. Реално стана така, че свършихме работа на турските превозвачи.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Аз имам един въпрос към Вас, господин Ганев. Ако е прав господин Столарски, това значи ли, че когато се либерализира режима на преминаване, той става безплатен.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Не, тепърва предстои да се правят изчисления. Считам, че изказването на господин Столарски е некоректно. То внушава предварително, че евентуално Спогодбата с либерализация ще доведе до загуба за българската страна. Аз мисля, че Спогодбата, която ще се подпише ще бъде такава, че да не донесе загуба на българската страна, а печалба и изгода, иначе е безсмислено да действаме.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Някой друг желае ли да направи коментар.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: Господин Ганев, това което научаваме от медиите и от предварителният разговор с вас, нашите опасения са че при отваряне на частична либерализация турският поток ще се насочи през България. Правили ли сте някакви разчети примерно като цяло как стоят нещата с транзитното преминаване. Аз мисля, че либерализацията в България няма да бъде толкова улеснителна за турците, тъй като тях ще ги подпре Румъния и Сърбия, така че въпросът не е толкова елементарен, наистина предстоят сложни преговори.
От пресата научаваме, че министърът се е договорил за някои неща. Това са предварителни разговори, които водите и не чухме някъде да бъдат засегнати и други въпроси. Знаете, че в момента имаме спрян камион на границата, да не посочвам на коя фирма, което означава че е необходимо бързо съдействие от страна на двете администрации по тези три проблема – фактурата като транспортен документ, говорим за нивото ограничения и т.н.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Господин Ангелов, задайте си конкретно въпроса. Такъв диалогов режим не е най-подходящия.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: Решени ли са проблемите, които поставихме за сентовете и за фирмите.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Пак ще повторя, че срещата на министрите на практика приключи със задаване на рамка за работа на експертите и затова казах, че според мен срещата е успешна, тъй като е решен проблемът, поради който възникна кризата, а именно да се седне на масата за преговори от страна на експертите от двете страни.
На срещата беше разгледан и въпросът за фактурата и проблемите на границата. Във връзка с фактурата турците са склонни да отстъпят, но те ясно казаха, че тя е елемент от техните действия, с които те се стремят да ограничат реекспорта от България, т.е. стремят се да ограничат казвам го 1: 1, участието на наши превозвачи в превоза на това от и за трети страни от Турция. Що се касае до проблемите на границата, постави ни се на практика задача за създаване на Колцентър, чрез който да може да се реагира изключително бързо на всякакви проблеми на границата. Наистина знаем за двата автомобила, които са задържани. Трябва да призная, че задържането на единият автомобил е по наша грешка. Изпълнителна агенция Автомобилна администрация предоставяйки списъците за сентовете, има техническа грешка в номерата на сентовете и поради тази причина е спрян единият автомобил, а за другия уточняваме в момента.Въобще и двата въпроса – с фактурата и проблемите на границата, където евентуално да обсъждаме поставяне на баркод и използването на четец, за да се елиминира човешката грешка е нещо, което предстои да се обсъжда на ниво експерти.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: В момента Вие казвате, че искате да съдействате на българските превозвачи, а по границата камионите стоят и ще стоят. В този Колцентър трябва да има човек от администрацията, който да работи денонощно. Това е невъзможно.Нормалният вариант е да се намери някакъв диалог. Като се спре камионът, да се намери решение на този проблем, който е възникнал.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Съгласен съм, пред нас стои задачата за регулиране на нещата.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: Друго нещо, което научаваме. Миналата година на турската страна предоставихте номерата на сентовете, тази година също им дадохте номерата на сентовете, сега искате да им дадете валидностите, да им дадете за трета страна. Говоря за турската страна. С какво се подобри нашата работа вие като дадохте номерата на сентовете. Да ни вземат номерата от списъка и да минават чужди камиони с нашите номера. Това не е Ваше решени че сте дали номерата, но какво се подобри.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Валидностите не са дадени и не смятаме да ги даваме.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: Въпрос на време е да ги дадете.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: За да не се допуска използването на това, за което говорите – за номерата, самият министър обяви нашето желание за поставяне на баркод върху сентовете.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: По този начин големите наши фирми ги изхвърляте от турския пазар.Вчера пристигам от чужбина, моите камиони отново спрени, от 10 дни нямам информация.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Така, както го казвате Вие излиза, че непрекъснато има спрени камиони, които стоят на границата. За последните два месеца, след като беше срещата в Истанбул, където подписахме конкретните правила, които трябва да се спазват и която независимо от пророкуването на г-н Столарски завърши успешно, броят на проблемите на границата рязко е намалял. Наша грижа е да ви помагаме и мисля, че не може да се оплачете.
Г-Н ПЕТКО АНГЕЛОВ: Това е ваша статистика. Всяка вечер се дават на 10 камиона или 5 камиона по 100 евро да минат на турските спедиции, на едната граница е ченджът, там събират парите, може да проверите.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Господин Московски, господин Вълков и приключваме точката.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Един коментар само.
Господин Ганев, не е нужно да се създава нов Колцентър, телефонът съществува от две или три години. Има в министерството така нареченият горещ телефон, така че той може да се ползва. Друг е въпросът, че действително дори да се обади някой, какво ще стане, ще му се приеме обаждането и ще се придвижи по някакъв канален ред. Според мен на самата граница трябва да има наш служител от администрацията при тях и техен служител на нашата граница. Това е само моя идея, не знам дали е приложимо, за да може на място да се решават проблемите.
Другият коментар, който искам да направя е, че на ниво среща между министри не е възможно да не е съставен протокол от тази среща и аз настоявам да получим този протокол, за да видим действително по какви теми е говорено и какви ангажименти са поети. Аз не случайно казах, че без браншът е безсмислено да се правят такива срещи, защото се говорят някакви общи неща, които ще се случат някъде в светлото бъдеще и които ясно е, че години наред не се случват.
Това са хората, които трябва да си решават проблемите, така че те трябва да бъдат сложени на една маса заедно с министъра и с Вас, когато решавате точно техните проблеми.
Настоявам да получим протокол от тази среща между министрите, за да видим точно какви срокове, какви ангажименти са поети и по кои проблеми какво решение ще се вземе.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Московски.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам да взема отношение също по протокола, просто не вярвам, че има такава среща, която да не е протоколирана и от която да няма някакъв документ, на който да се позовем.
Съгласно излязлата в медиите информация, до края на м.март, това което и Вие ни казахте, господин Ганев, е че тази Спогодба ще бъде готова, а до края на м.април тя ще бъде приета. За да бъде приета тази Спогодба, министърът според мен трябва да започне да води преговори и след това тази Спогодба трябва да бъде ратифицирана в Народното събрание.
Аз лично, предполагам че и моите колеги, а и другите колеги, не знам как ще ратифицират една Спогодба, след като изобщо не са запознати с параметрите, по които са се водили тези преговори и какви ще бъдат съответните резултати.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията тръгна с три основни искания, които бяха обявени.
Едното от тях беше относно либерализацията на пазара. Тук има много хора, които не знам доколко са запознати, но пълна либерализация на пазара, както беше обявено няма и тя не може да съществува при положение от и за трета страна изобщо не фигурират в тази либерализация.
Второ. Аз не виждам какъв е проблемът по отношение на транзитните и двустранните разрешителни, които и към този момент можеха да се договарят между двете администрации, като изключим това, че те поискаха половината предварително и ние искахме повече разрешителни и в тази насока мисля, че не беше някакъв сериозен проблем. За самата либерализация никой не казва истината колко и по какъв начин ще бъде отразена на фиска, защото това неминуемо ще бъде отразено и по какъв начин ще има компенсация, ако изобщо има такава. Защото предишният път, когато бяха уеднаквени за всички превози, няма го господин Мутафчиев в момента, защото това е станало по негово време, всички говорят за едно намаление с 50 %. То фактически не е точно така, защото тези които бяха безплатни плащат тези 43 евра, но смисъла е, че това нещо не се подлага на дебат.
Освен това другите два въпроса, по които отиде министъра, те отново останаха в рамковото споразумение, за тях че ще се говори. За тях се говори от м.юни, аз лично два пъти задавам въпроса на министъра по време на парламентарен контрол. В края на есента той ни увери, че проблемът с фактурите е приключил и повече този проблем няма да стои на дневен ред. Днес е средата на м.февруари, този проблем остава да виси и не се знае кога ще бъде решен. В международните правила, в ТИР Конвенцията никъде няма такова задължение превозвачите да пътуват с тези документи. Така че това са неща, които остават нерешени за сметка на нашият жест, който ние дадохме с даването на разрешителни на турската страна.
Още нещо искам да ми кажете. Какво става с въпроса относно връщането на ДДС на горивата на турските превозвачи, които ще зареждат на българска територия, тъй като това беше също анонсирано като една от темите, по които ще се говори и повече не чухме нищо? Отпадна ли или все още стои в рамковото споразумение.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Има ли други въпроси. Ако няма да приключим, за да може господин Ганев да вземе думата и с това да приключим дебата.
Имате думата, господин Ганев. Виждам, че други въпроси няма.
Г-Н ДИМИТЪР ГАНЕВ: Първо за предложението на господин Московски да си разменим хора на границата лично на мен ми се вижда много смислено и ако може да го реализираме, наистина ще можем да сглобим работещ механизъм за оказване на съдействие на бранша. Ще работим по него, поне така считам аз.
За съжаление на другите въпроси на господин Вълков не мога да отговоря. Това са все неща, които тепърва предстои да бъдат обсъдени и пак повтарям, въпросът за пълната либерализация от и за трета страна на практика представляваше една задача, която няма решение, а дали ще се случи тази така наречена частична либерализация, мисля че не зависи от мен, а от политиците.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Ганев.
Изчерпваме точка първа от днешния дневен ред.
Благодаря на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за участието в заседанието.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред, а именно:
Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014), №402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
За участие в тази точка са поканени от Министерство транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Георги Тодоров – заместник министър
Г-жа Мирослава Борисова – началник отдел Координация по въпросите на Европейския съюз
Г-н Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Железопътна администрация
Г-н Даниел Недялков – главен секретар на Изпълнителна агенция Железопътна администрация
Г-жа Людмила Тренкова – началник отдел Международна дейност в ГД Гражданска въздухоплавателна администрация
Г-н Георги Цветков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Морска администрация
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Извинявайте, господин председател, просто не ме видяхте, че вдигах ръка преди завършването на точката.
Исках само да направим едно уточнение, че това което ни беше представено от господин Ганев беше от техническа гледна точки и на разговорът, който водихме преди една седмица в Народното събрание, аз тогава казах, че все още не е политически, а е икономически. Това което ни беше представено и решенията, които предстои да бъдат взети и Спогодбата, която да бъде сключена, смятам че въпроса става вече политически и при следващото разглеждане смятам, че трябва да има представител от политическия кабинет на министерството. Това са важни решения, които трябва да се вземат от самата комисия.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Съгласен съм, ще има такъв разговор, ще има политическа рамка, която да бъде поставена на министъра. Днес, когато господин Иванов изяви желание комисията да бъде информирана, господин Папазов се намираше на борда на правителствения самолет, чакайки разрешение за и излитане за Азербайджан, заедно с министър председателя и още една голяма група министри. Отсъствието на господин Папазов е по технически уважителни причини, ще продължим разговора.
Господин Тодоров, имате думата. Народните представители са запознати, раздадена им е програмата. Основанията за провеждане на това заседание произтича от Конституцията и от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В тази програма има няколко акцента, които касаят дейността, която се наблюдава и регулира от нашата комисия.
Имате думата да ни запознаете със съдържанието на документа в тази част.
Г-Н ГЕОРГИ ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представена ви е Годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2014 година. Ще поставя акцент върху конкретни въпроси от европейските законодателни предложения, както вие вече споменахте, които са представени вече на вашето внимание.
В областта на железопътният транспорт се очаква гръцкото председателство да постигне общ подход по предложението на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз. Предвидените разпоредби са в съответствие с вече постигнатият общ подход по предходните две досиета – оперативна съвместимост и безопасност в железопътния транспорт.
Европейската железопътна агенция ще бъде единно гише за издаване на сертификати за безопасност на железопътните предприятия, които да оперират в повече от една държава членка. Националните органи ще играят основна роля при изготвянето на оценките, необходими за издаването на споменатите по-горе сертификати.
В тази връзка и поради липсата на яснота относно разпределение на задачите, българската страна ще защитава позиция, че следва да се изготвят рамкови модели на споразумение за сътрудничество между агенцията и националния орган по безопасност.
По този начин се цели обезпечаване на извършените дейности по сертифициране от националният орган по безопасност, както и отчитане на националните специфични особености на железопътния сектор. За информация на последният съвет на министрите, който се проведе през м.декември миналата година предложението на Дания за осигуряване на финансов модел за пропорционалното разпределение на таксите за плащане от заявителя за издаване на разрешение срещна широка подкрепа. Очаква се становище на Правната служба на Съветът по този въпрос.
Следващите досиета от този пакет ще бъдат разгледани през втората половина на 2014 година. Българската страна ще следи и ще вземе активно участие в развитието на въпроса, отнасящ се до подобряване механизмът на задължителните конкурентни тръжни процедури и изменението на регламент №1370/2007/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превози с железопътен и автомобилен транспорт.
Това изменение ще наложи преглед и преценка на Наредбата за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превози и превозни услуги с железопътен транспорт. По-конкретно ще бъде направена оценка на предложената промяна в текстът на чл. 5, § 6 от Регламента. Актуалната формулировка на този текст допуска директно възлагане на договори за обществени услуги по определени условия, в случай, че такова възлагане не е забранено от националното законодателство.
Новото законодателно предложение на този текст се заличава и се заменя с друг, предвиждащ възможността на компетентните органи преди стартиране на тръжна процедура да ограничат броя на договорите, които ще бъдат възложени на едно и също железопътно предприятие.
Новото законодателно предложение цели и заличаване на възможността за ползване на процедура по договаряне. В национален мащаб освен промени в гореспоменатата наредба, бъдещите промени няма да имат практическо влияние, тъй като вече има сключен договор с превозвача за обществена услуга за срок до 2025 година.
Второто важно досие, по което в рамките на гръцкото председателство се очаква да бъде постигнат общ подход е за правата на пътниците във въздушния транспорт. Също ще бъде разгледано по време на предстоящият съвет на Европейският съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика на 14 март т.г. в Брюксел. Въпреки амбициите на литовското председателство за постигане на общ подход на предходният Съвет на министрите през м.декември 2013 година, поради спорни въпроси по това изключително сложно досие бе представен единствено доклад за напредък.
Основното предизвикателство е постигането на правово балансиран текст, който да замени съществуващата понастоящем неясна регулация по този въпрос.
Вероятно всички си спомнят изригването на вулканът в Исландия преди няколко години и последиците за пътниците и авиокомпаниите. Поради това са необходими ясни и разбираеми разпоредби относно забавените и пропуснатите свързващи полети, ясно дефиниране на форсмажорни обстоятелства, процедурите за несъстоятелност на авиопревозвачите и обезщетения за нанесени вреди при над 3 часа закъснение.
Ние ще участваме с повишено внимание в заключителният етап от преговорния процес, като и в разглеждането на регламента, отнасящ се до определянето на правила и процедури за въвеждане на свързани с шума експлоатационни ограничения на летищата.
По последното досие в областта на морският транспорт се предвижда постигане на общ подход или представяне на доклад за напредъка по време на Съвета на министрите през м.юни т.г. Това законодателно предложение ще способства за осигуряване на по-ефективно функциониране на българските пристанища и тези на другите държави членки. Регламентът засилва административната автономна роля на пристанищните власти за по-доброто регулиране на пристанищните дейности и за по-голяма финансова прозрачност.
Това е в областта на транспорта.
Раздел Телекомуникации и информационни технологии.
На първо място законодателни мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. За да се намалят разходите за изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, проектът предвижда мерки за по-интензивно използване на наличните физически инфраструктури, на различните комунални мрежи, подобряване на сътрудничеството относно планиране и строежи, рационализиране на процедури за издаване на разрешения и премахване на пречките за изграждане на сгради с инфраструктура, подготвена за предоставяне на високоскорестен достъп.
Въвеждат се права на операторите на електронни съобщителни мрежи. Да използват физическата инфраструктура на други мрежови оператори, като доставчиците на електричество, канализация, отопление, транспортни услуги.
Въведени са и съответните задължения за предоставяне на минимална информация за наличната инфраструктура в електронен вид
Държавите членки ще следва да създадат един информационен център, чрез който се осигурява достъп до информацията за наличната инфраструктура. Трябва и да се създадат компетентни органи за разрешаване на спорове, възникнали във връзка с достъп до физическата инфраструктура, включително сгради и спорове във връзка с предоставяне на информация за налична такава инфраструктура.
Второ. Предложение за директива на Европейският парламент и на Съвета относно мерки за гарантиране на високо ниво на мрежова и информационна сигурност в рамките на Съюза.
Предвижда се задължение за публичните администрации и участниците на пазара да изпращат на компетентните органи уведомление за настъпили инциденти.
Въвежда се система за обмен на ранни предупреждения и разработване на координиран отговор. Компетентните органи или комисията изпращат ранни предупреждения в мрежата за сътрудничество относно онези рискови инциденти, които отговарят на определени условия.
След оценка на информацията компетентните органи се споразумяват за координиран отговор.
На трето място е предложение за регламент на Европейският парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕС , 2002/21/ЕС и 2002/22/ЕС и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕО) № 5031/2012.
Предложението въвежда серия от пряко приложими мерки, които заменят или допълват действащата регулаторна рамка за електронни съобщения в Европейския съюз, като тази рамка ще се тълкува и прилага във връзка с разпоредбите на предложения нов регламент.
Срокът за прилагането на новия регламент е 01 юли 2014 година, с изключение на Правилата за защита на крайните потребители, които ще се прилагат от 01 юли 2016 година.
Основните опасения тук са за недостатъчна обоснованост на предложението и неоценена съвместимост с действащата регулаторна рамка за електронни съобщения.
Липсва и анализ на резултатите от прилагането на последното изменение от 2009 година на регулаторната рамка.
Въпреки принципната подкрепа за изграждането на единен европейски пазар на електронни съобщения държавите членки прецениха, че в рамките на настоящият мандат на Европейския парламент трябва да се даде приоритет на досиетата в по-напреднал етап на обсъждане, а регламентът за единния телекомуникационен пазар да бъде предоставен за приемане от новия Парламент.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин заместник министър. Изчерпателно беше Вашето изложение.
Колеги, имате ли коментари, някакви други предложения, които да не са намерили място и които да считате, че имат своето място в документите, в регламентацията или да направите коментар по изложеното от заместник министър Тодоров.
Очевидно няма. Благодаря господин Тодоров. Аз не знам дали трябва да правим гласуване, но така или иначе се уточнихме, че гласуване няма да правим, тъй като комисията се намира в намален състав
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Съгласно правилникът тази информация е само за сведение.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ:
Изчерпахме по този начин тази точка.
Следващата точка от дневния ред е: Обсъждане на Вътрешните правила за работа на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
По точката за вътрешните правила колеги уточнението, което направихме когато се договаряхме да обсъждаме тази точка беше да се опитаме да я обсъдим в максимално пълен състав на комисията, защото всеки един формален подход означава несвършване на конкретна работа.
Идеята беше днес да се договорим за някакви правила, които да бъдат задължителни за всички членове на комисията с идея да подобрим работата.
В тази връзка, макар да сме гласували присъствието на тази точка в дневния ред, ви предлагам да отложим за следващо заседание като се надявам да има по-голямо присъствие, за да има някакъв ефект.
Имате думата, госпожо Спасова.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Уважаеми господин председател, тук има представители от всяка парламентарна група. Ние ви предлагаме поне да изслушате какви са нашите забележки, обсъдете си ги и когато се събере цялата комисия евентуално, не знам кога ще стане, тогава да гласуваме. Поне чуйте какви са ни забележките, те не са толкова много.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Аз бих ги чул с интерес, може да ми ги предадете. Това не е политически въпрос, който да обсъждаме в присъствието на представители на различни парламентарни групи, които да заявят своята позиция. Аз по-скоро го разбирам като разговор, където помежду си да постановим едни правила, които да направят комисията работеща, да зачитат волята на всеки един народен представител. По-скоро го приемам като колегиален разговор, при който няма за цел чрез гласуване да се наложи някаква политическа воля, а като нещо което да подобри работата и всеки един да почувства по-добро удовлетворение от начина по който функционира комисията, така че не виждам относимост на аргумента, че има представители на различни парламентарни групи. Ние няма да правим политическо гласуване. Аз не разглеждам въпросът като въпрос с политически заряд. За мен този дебат е необходим за да направим комисията по-работеща.
Вярно е, че вие не участвахте първоначално, когато разглеждахме правилата, затова аз считам, че трябва да изложите своите виждания и те да намерят място във вътрешните правила но не днес. Днес има изключителност в ситуацията, отсъстват по-голямата част от членовете на комисията, така че не считам за коректно и за редно да обсъждаме, макар и предварително поставен, според мен този въпрос.
Молбата ми към вас е да проявите необходимото разбиране и да го гледаме като първа точка на следващо заседание, да му отделим необходимото време, за да има някакъв практически ефект, а не да го отложим или да го гласуваме формално.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз лично ще бъда удовлетворен, ако зная каква ще бъде предварително темата на разговори по тази точка от дневния ред.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Има приети вътрешни правила, колегите не са участвали в тяхното приемане, без да коментирам причината и аз считам, че е нормално след като работим в една комисия, да бъдат чути техните виждания. Може ако имат идеи да се подобрят действащите вътрешни правила, дадени техни предложения да бъдат подложени от комисията на гласуване, ако получат одобрението на мнозинството от членовете на комисията да бъдат приети.
Затова съм предложил тази точка от дневния ред. В резултат на разговорите може да последват промени на сега действащите вътрешни правила. Ако бъде само разговор, няма да има формално основание да променим сега действащите правила. Пак казвам, моето желание е те да станат по-работещи, да бъде отчетено тяхното виждане, защото няма никакво значение кой се намира в опозиция и кой е от управляващите, тук сме се събрали да се опитаме да работим малко по-експертно и да имаме малко по-добри условия на работа , нещата да се случват в малко по-облекчен вид.
Разбирам, че проблемът с неприсъственото заявяване на позиция е важен, още повече е в състояние на комисията, когато представителите на опозицията и на управляващото мнозинство са почти равни. Важно е да го обсъдим, до какъв извод ще стигнем и какво ще гласуваме ще реши комисията.
За следващото заседание раздайте на колегите по едно копие от вътрешните правила, евентуално и това, което колегите от ГЕРБ предлагат като промяна, което госпожа Спасова искаше да чуем и ще проведем дебат върху това и ако в хода на дебата се появят нови предложения, те ще бъдат обсъдени. Благодаря.
Господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам само да кажа, че ние не се различаваме по принцип в дебата или в мисленето си и е нещо по-различно от това, което каза господин Георгиев.
Ние единствено не сме инициирали разглеждането на вътрешните правила, а и от други народни представители от други групи, включително и от вашата, господин Георгиев.
Смисълът беше, че има два момента , които не са засегнати достатъчно добре във вътрешните правила.
Единият е по отношение на даването на материалите за подготовка на народните представители преди всяка комисия. Там имаме една забележка, която смятаме да направим.
Другата е по отношение на чл. 7. Относно откриването на заседанието и даването на правомощия или становища от страна на народните представители за гласуване по отделните въпроси.
Това са неща, които са принципни и смятам, че наистина могат да бъдат гласувани и промяната им няма да е толкова съществена, колкото ще е повече в посока на демократизация в самата комисия и на по-голяма яснота. Все пак като се вземат някакви решения, не е хубаво след време да излезе, както имаме такъв случай, с 4 човека гласуван закон. Извинявайте, но на никой от вън не звучи добре да чуе, че с 4 гласа е приет един закон и това нещо да става достояние в Народното събрание в зала и просто да говорим излишни приказки, рейтинга на Народното събрание няма да бъде повишен.
Аз смятам, че в нашата комисия има достатъчно разбирателство и се дебатира сериозно като цяло по всички теми и затова може да се стигне до някакво разбирателство по тези въпроси.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Моето становище е същото. Това, че има приети правила, те не са свещена крава. Всеки един , който може да допринесе със становище, с норма, която да запишем за начина на функциониране на комисията за по-доброто провеждане на заседанията, за по-качествено провеждане на дебата и за качествени становища е добре дошъл и лично ще се ползва с моята подкрепа.
Предлагам на следващото заседание да обсъдим този въпрос.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка. Няма.
Преминаваме към точка Разни. Имате ли въпроси или предложения за обсъждане. Няма.
Закривам заседанието.
Край на заседанието: 15.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Камен Костадинов/
